Търсене в текстове за 'Слон'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 107 резултата в 70 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им.
Според Daumbresse конят предпочита флейтата пред цигулката. Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува. Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето. Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г. в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им. Вълкът е голям враг на музиката. Никаква музика не го предразполага, а в повече случаи го плаши. Мечката е слабомузикална (според Daumbresse). Според други тя е силно музикална. Чувствителни към пианото са някои котки.
към текста >>

Слонът като чул грамофона, грижливо разгледал чрез хобота си голямата тръба, а после почнал да слуша много внимателно.
Общо взето, на животните най-много влияе флейтата, кларнета и цигулката. Би могло да се приведат още много примери из музикалния живот на животните, но аз ще се огранича само да цитирам опитите на Franc Nohain в Jardin des plantes, направени неотдавна с грамофон, за да завърша с тоя въпрос. Най-първо поставили грамофона при орангутана. Той отначало се обезпокоил от тези високи звукове, после почнал да се сърди и най-после бе дошъл до ярост. Тъй че трябвало да спасяват инструмента от ръцете на разярения слушател. Слонът като чул грамофона, грижливо разгледал чрез хобота си голямата тръба, а после почнал да слуша много внимателно. Ламата и камилата с голямо внимание и удоволствие слушали музиката. На бизоните музиката не се харесала. Те започнали така ужасно да мучат, че експериментаторите побързали да приберат инструмента. Не се харесал грамофонът и на жеравите. Северният елен като чул звуковете на веселия марш, който му поставили, съвсем отчаяно заревал.
към текста >>

2. ТАЙНАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО - Г. М. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Аз где ще найда подслон ?
И видях два облака. Черни и буреносни, те се срещнаха и настана тъмнина. Очите ми не виждаха слънцето. Чух гръм и мълния проблесна. Цветчетата повдигнаха листата на своите чашки, и подириха влагата на дъжда. Аз где ще найда подслон ? Облакът премина към мене и глас ми каза: „Стани и виж! " Аз станах и погледнах надолу. И видях голямо кълбо, обвито с кървави пари, покрито с прах. С грамадна бързина се носеше то и в него аз прочетох: Гордост, алчност, суета. – Тогава казах на себе си: Нека четири пъти по толкова стрели да се забият в моето сърце, аз пак не ще го дам.
към текста >>

3. В Е С Т И Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

ІІ Царство Божие То е подобно на синапово зърно, заровено от човека в градината, което ако и да е най-малко от всички семена, пораства и става дърво голямо, под което се подслоняват птичките небесни.
Ей, идат жетварите – безмилостно режат и стягат на снопове узрялата златна жетва. Дохожда вършитба и на хармана със страшна мъка отделят плявата, а чистото житно зърно отнасят в хамбара на стопанина. Ако зърното не умре, то плод не може да даде; ако не мине през жегата на пека, то няма да узрее. И без мъката на хармана то не би станало за храна, достойна за хамбара – за висшия живот. Тежък и труден, но благословен е пътят на посятото житно зърно – пътят, истината и живота. ІІ Царство Божие То е подобно на синапово зърно, заровено от човека в градината, което ако и да е най-малко от всички семена, пораства и става дърво голямо, под което се подслоняват птичките небесни. То е подобно и на търговец, който търси хубави бисери и като намери един скъпоценен бисер – продава всичко що има, за да купи тоя бисер. Царството Божие е подобно още на мрежа, хвърлена в морето, която улавя много риба, но прибират само по-едрата и добрата, а останалата връщат и хвърлят пак в морето. То е подобно още на квас, когото взе жена и постави в три мери брашно, додето се вкисне всичкото. Царството Божие може да се оприличи на жетва и вършитба, дето отделят и прибират житото в хамбара, а плявата изгарят в огън. Царството Божие не ще да дойде с гледане и няма да кажат: „тук е или там е”, защото Царството Божие е в самите нас.
към текста >>

4. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

В един цирк, запример, имало един слон, когото всички обичали защото проявявал доста голяма интелигентност.
Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат. Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв поглед като че ли е по-лесно. Всъщност обаче, духовното заслепение е много по-мъчно поносимо. Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям духовен упадък. Когато човек, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и величието на този мирен и плодоносен живот на братолюбие, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите. В един цирк, запример, имало един слон, когото всички обичали защото проявявал доста голяма интелигентност. Той обаче, започнал постепенно да недовижда, като имало опасност да дойде до пълна слепота. Мнозина безполезно го лекували. Най-после идва един човек, който се наел да го излекува. Сипва му той в едното око малко прах, но това причинило на слона такава силна болка, щото той започнал лудо да тича и изпотрошил всичко по своя път. Всички, обаче, с радост констатирали, че той прогледнал с лекуваното си око.
към текста >>

Сипва му той в едното око малко прах, но това причинило на слона такава силна болка, щото той започнал лудо да тича и изпотрошил всичко по своя път.
Когато човек, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и величието на този мирен и плодоносен живот на братолюбие, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите. В един цирк, запример, имало един слон, когото всички обичали защото проявявал доста голяма интелигентност. Той обаче, започнал постепенно да недовижда, като имало опасност да дойде до пълна слепота. Мнозина безполезно го лекували. Най-после идва един човек, който се наел да го излекува. Сипва му той в едното око малко прах, но това причинило на слона такава силна болка, щото той започнал лудо да тича и изпотрошил всичко по своя път. Всички, обаче, с радост констатирали, че той прогледнал с лекуваното си око. Искало им се при това да му излекуват и другото, но се чудили, как ще се покаже този лекар пред слона. Решават се най-после и го извикват. Но какво било тяхното учудване, когато слонът, като видел този човек, отишъл право при него, коленичил и чакал най-смирено да му сипят от този целебен прах. И когато му сипали, той нито тичал, нито чупил нещо, а понесъл мъжки това и така прогледнал напълно.
към текста >>

Искало им се при това да му излекуват и другото, но се чудили, как ще се покаже този лекар пред слона.
Той обаче, започнал постепенно да недовижда, като имало опасност да дойде до пълна слепота. Мнозина безполезно го лекували. Най-после идва един човек, който се наел да го излекува. Сипва му той в едното око малко прах, но това причинило на слона такава силна болка, щото той започнал лудо да тича и изпотрошил всичко по своя път. Всички, обаче, с радост констатирали, че той прогледнал с лекуваното си око. Искало им се при това да му излекуват и другото, но се чудили, как ще се покаже този лекар пред слона. Решават се най-после и го извикват. Но какво било тяхното учудване, когато слонът, като видел този човек, отишъл право при него, коленичил и чакал най-смирено да му сипят от този целебен прах. И когато му сипали, той нито тичал, нито чупил нещо, а понесъл мъжки това и така прогледнал напълно. Та така е и с нас. Когато ни срещне Христос, той ще ни даде отначало някои горчиви правила и ние може да се посърдим, но после ще се радваме на добрите плодове от тях.
към текста >>

Но какво било тяхното учудване, когато слонът, като видел този човек, отишъл право при него, коленичил и чакал най-смирено да му сипят от този целебен прах.
Най-после идва един човек, който се наел да го излекува. Сипва му той в едното око малко прах, но това причинило на слона такава силна болка, щото той започнал лудо да тича и изпотрошил всичко по своя път. Всички, обаче, с радост констатирали, че той прогледнал с лекуваното си око. Искало им се при това да му излекуват и другото, но се чудили, как ще се покаже този лекар пред слона. Решават се най-после и го извикват. Но какво било тяхното учудване, когато слонът, като видел този човек, отишъл право при него, коленичил и чакал най-смирено да му сипят от този целебен прах. И когато му сипали, той нито тичал, нито чупил нещо, а понесъл мъжки това и така прогледнал напълно. Та така е и с нас. Когато ни срещне Христос, той ще ни даде отначало някои горчиви правила и ние може да се посърдим, но после ще се радваме на добрите плодове от тях. И така, нека всички, които чуват и познават гласа на този добър Лекар, който ни обича и е готов винаги да подпомага нашето изцеление – да отидат при Него. Единствен Той притежава онези целебни билки, които са в състояние да оздравят болните умове и сърца и така да бъдат всички годни да заживеят един по-разумен и щастлив живот.
към текста >>

5. Спящата роза - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Аз положих на земята пред нейните крака своята златна корона и скиптър с изрязана дръжка от слонова кост, поръсена с редки кристали.
Моите устни пресъхваха от жажда. Аз търсих знания, търсих Великото - Вечното. Намерих красотата. /\з я познах. Преклоних глава и допрях своята пресъхнала уста до китния губер, в който плуваха нейните златни сандали, що китеха нозете ù. Аз положих на земята пред нейните крака своята златна корона и скиптър с изрязана дръжка от слонова кост, поръсена с редки кристали. Безумно притисках края на светлата ù одежда и казах: „Приеми дарът ми. Вземи всичкото мое богатство, царице! Аз искам да бъда твой слуга, богиньо, красота! Ще китя твоята снага с бисери и гривни от благовонни цветя. Чуй молбата ми, царице!
към текста >>

6. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя ни е подслонила под своето крило, храни ни, облича ни, показва ни всеки ден драгоценностите на своята съкровищница и ни облива с обилна светлина.
Природата е като млада, накитена невеста в ново, скъпо руво, готова да се поклони пред своя избраник. Незнайна ръка я премени в тая одежда, уми листата с утринната роса, набагри цветята, проясни небето като син кристал и така я остави да Го срещне. На изток се разкрехна вратата на нощта и Неговото око погледна света. Реката бумти със своите големи снопове вода, плиска из камъните и пее песента за вечно съграждащия Дух. Ние хората живеем в красотата на никога не свършващия празник на природата. Тя ни е подслонила под своето крило, храни ни, облича ни, показва ни всеки ден драгоценностите на своята съкровищница и ни облива с обилна светлина. Ние живеем, вярваме във великия и мъдър господар на света, или не вярваме в Него, но нито миг светът не ни оставя без своята радост, нито миг не спира буйният поток на обновяващия Дух, както се не спира буйната ръка със своята вечна песен към морето. За тия, които спят още примамливата дрямка, нищо не е тоя празник. Той нищо не говори тям, защото тихите слова на сказанието, което природата разказва с вятъра, с водата, с птичките са непонятни, чужди за тях... Те не знаят кой разцепи тая долина и пусна в нея обилните струи, не знаят кой краси ливадата, не знаят кой ни носи на дланта на своята ръка. Векове ще текат, а може и да спрат. Времето може да престане в уречения свой вървеж, ръката може да се скрие в недрата на земята за да се покаже другаде, но буйния и щедър поток на Вечния Съграждащ Дух няма да престане нивга.
към текста >>

7. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Съзнанието трябва да бди върху всичко, що намира подслон в ума, сърцето и волята му.
Тия впечатления и влияния в ума, сърцето и волята търпят превращения, които можем да оприличим на храносмилането и се превръщат в мисли, чувства и действия, а от тия в лабораториите на подсъзнанието се изгражда живата материя на човешкия дух, на човешката душа и на човешкия характер. Ето защо не е без значение, какво човек възприема, какво мисли, чувствува и върши. От това ще се изгради неговият духовен организъм. Последният ще бъде здрав и бодър, ако храната му е здрава и непокварена. Ето защо ние ще повторим това, което вече е казано в страниците на това списание. Съзнанието трябва да бди върху всичко, що намира подслон в ума, сърцето и волята му. Всичко що виждаме, слушаме, четем, вършим, мислим, чувствуваме остава печат върху ни. Затова, ако желаем благоденствие за живота си, трябва да избираме здравото, хубавото и възвишеното. „Да се храниш е велика наука", казва един голям съвременник. Но по-голяма наука е да храниш другите. Касае се за възпитанието.
към текста >>

8. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис.
Но тридесетгодишното царуване така го умори, че той сам вече желаеше да почине и да намери своята младост и хубост в „Неточната страна", където всеки Фараон без скърби управляваше вечно народи така щастливи, че никой никога не искаше да се върне оттам. Още преди половин година Светият Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост, върху който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят. Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце. Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня. После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис. Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ. Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше върху малахитов трон, накадяваше я с парфюми. Това беше твърде важна церемония: ако някоя сутрин членовете на Озирис не бяха се сраснали, това би било знак, че голяма опасност застрашава Египет, ако не цял свят. Възкресил и облякъл Бога, Негова святост оставяше вратата на черквицата отворена, за да протече благодат върху цялата страна. Същевременно той определяше свещеници, които през целия ден трябваше да пазят светилището не толкова от злата воля на хората, отколкото от тяхната несериозност.
към текста >>

Те смесваха в неговото вино пепел от кон и вол, после от лъв, носорог и слон; но мощните средства не оказаха никакво въздействие.
Такъв благочестив и трудолюбив живот още преди половин година живееше добрият Бог, раздаващ на покровителствуваните живот и здраве, денем и нощем пазещ земята и небето, видимия и невидимия свет, но във втората половина на годината, вечно живущата негова душа по-често и по-често се уморяваше от земните работи и от неговата телесна черупка. Имаше дни, в които той не ядеше нищо и нощи, в които той съвсем не спеше. Някой път през време на аудиенция, по неговото тихо лице се явяваха знаци на дълбоко страдание, все по-често и по-често губеше съзнание. Царица Никотрист беше ужасена, благородният Херхор и свещениците много пъти питаха Господаря какво му е, но той вдигаше рамене и мълчеше, винаги изпълнявайки своите уморителни длъжности. Тогава лекарите от свитата почнаха незабелязано да му дават най-ефикасни лекарства, за да му възвърнат силите. Те смесваха в неговото вино пепел от кон и вол, после от лъв, носорог и слон; но мощните средства не оказаха никакво въздействие. Негова светост така често загубваше съзнание, че те престанаха да му четат рапортите. Един ден Херхор с царицата и свещениците молеха господаря да разреши да изследват неговото тяло. Той се съгласи, лекарите го прослушваха и чукаха, но освен голямото отслабване, не намериха никакви опасни симптоми. – Какво чувства ваша светост? – попита най-после най-мъдрият лекар.Фараонът се усмихна.
към текста >>

9. Съдържание на бр. 9 и 10 Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И ето, какво се случило: Не много след почването, един слон се разплакал, два лъва оставили месото, което ядели, за да слушат с внимание, вълците и тигрите се възхищавали като зашеметени, мечките почнали да танцуват; и обратно, един валс от Щраус потопил всички животни в една сладка сънливост.
За всеки окултен ученик той може да бъде настолна книга, където той може да види описан в общи черти своя собствен път с всичките му радости и скърби. МУЗИКАТА И ЖИВОТНИТЕ Музиката смекчава нравите; известно е, какво грамадно влияние упражнява тя върху нервната ни система. Смели експерименталисти-американци са искали да наблюдават, как диви животни ще реагират на музиката. За тази цел е бил произведен концерт в зоологическата градина в Ню-Йорк. Клетките са били наредени в кръг, в центъра на който е бил поместен оркестъра. И ето, какво се случило: Не много след почването, един слон се разплакал, два лъва оставили месото, което ядели, за да слушат с внимание, вълците и тигрите се възхищавали като зашеметени, мечките почнали да танцуват; и обратно, един валс от Щраус потопил всички животни в една сладка сънливост. А когато оркестърът засвирил погребалния марш на Шопен, всички животни захванали да издават плачевни стенания, като че ли тази жална музика е засегнала силно тяхната чувствителност. Кой знае, дали не би могло да се намери в музиката някакъв начин да се опитомят и облекчат тези бъдни изгнаници. Ние дължим това на животните, които – опитите го доказват всеки ден – са близо до нас по чувствителност, по впечатлителност и често по интелигентност, което нашата гордост, разбира се, не би могла лесно да допусне. РЕДАКЦИЯТА проси извинение за закъснението на последните книжки, за което имаше ред причини. С тази двойна книжка се завършва третата годишнина на списанието.
към текста >>

10. ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си.
Външният живот се подчинява на вътрешния, но и двата са потребни за нашето развитие. Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората. С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир. Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването. Тялото е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята. То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си. Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром. Това не е нито разумно, нито практично. Също би било, ако едно цвете, вместо да расте и цъфти, дава цялата си енергия на стеблото си от страх последното да не се разруши. Стеблото ще получи, нужните сокове от земята; то трябва да крепи цветето, което ще получи енергията за живота си отгоре, от слънцето. Така ние днес сме объркали понятието за живота.
към текста >>

11. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

По едно време потънахме в мълчание и аз мислех за хилядите страдащи, за анемичните жени, за зле хранените деца – без подслон, топливо и хляб.
Две седмици не бях посетил Андреас, понеже имах претрупана работа в болницата. На първата свободна сутрин го посетих. Стелла дойде и ни донесе мляко с кафе. Говорихме за наводнението, което траеше от две седмици и опустошаваше Париж и околностите. Говорихме дълго за причините на това нещастие. По едно време потънахме в мълчание и аз мислех за хилядите страдащи, за анемичните жени, за зле хранените деца – без подслон, топливо и хляб. Стелла ни беше оставила. Андреас мълчеше, потънал в дълбоко размишление. Вън дъждът блъскаше на прозорците. Една сънливост ме обзе за доста дълго време. Стори ми се, че един човек влиза в стаята.
към текста >>

12. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Често гладен, гол пътувам, Сам самичък без подслон.
Момко, момко, млади мили, Що си с клюмнала глава? Що си толкова унили И ме гледаш без слова? И лице ти пребледняло, Няма в него младостта И у твойто нужно тяло, Вгнездила се старостта. Той. Ах, не мога ти разкрия; Аз съм сиротно дете. Исках аз да се убия, Че живота ме не ще. Често гладен, гол пътувам, Сам самичък без подслон. Плача горко и тъгувам Сам си слушам моя стон. Тя. Ти си млада, волна птица – Имаш хубаво чело, Имаш хубава душица С крепко още си тело. Изправи си ти главата, Изпъни гърди напред. Да не ти рече тълпата: „Този е нещастен клет". Той. Но кажи ми, без парици, Може ли живя човек?
към текста >>

13. СЛУЧАЙ, КОЙТО ОЗАДАЧАВАТ- АСПАРУХ БИРНИКОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Нуждата от подслон за туристите на това място е много голяма, поради голямото отдалечение на „Еди-гьол” и на хижа „Скакавица” от Рилския манастир.
Нова хижа в Рила Една нова хижа биде построена това лято на едно от най-красивите места в планината Рила, при второто езеро на „Еди-гьол”. Нуждата от подслон за туристите на това място е много голяма, поради голямото отдалечение на „Еди-гьол” и на хижа „Скакавица” от Рилския манастир. Наистина новата хижа няма нищо от удобствата на досегашните две Рилски хижи „Мусала” и „Скакавица”, но тя е необходима за кратък подслон на туристите, привличани от най-живописните, но отдалечени езера на Рила – Еди-гьол. Новата пространна хижа, построена само от камъни, дървета и плочи, дължим на добрата воля, средства и труд на „Белите братя” и техния Учител, които имат своя летен стан при второто езеро на Еди-гьол. Нищо не е пожалено от братя и сестри на това религиозно общество, както и от някои малки и големи туристи, техни гости, за да се въздигне тази трета хижа във „Великата Рилска пустиня”. Камъните за стените са от самото място, но голям труд се е положил, за да се издялат от случайни каменари и зидари. Дърветата и плочите за покрива са носени с голяма мъка от твърде далечни и недостъпни места.
към текста >>

Наистина новата хижа няма нищо от удобствата на досегашните две Рилски хижи „Мусала” и „Скакавица”, но тя е необходима за кратък подслон на туристите, привличани от най-живописните, но отдалечени езера на Рила – Еди-гьол.
Нова хижа в Рила Една нова хижа биде построена това лято на едно от най-красивите места в планината Рила, при второто езеро на „Еди-гьол”. Нуждата от подслон за туристите на това място е много голяма, поради голямото отдалечение на „Еди-гьол” и на хижа „Скакавица” от Рилския манастир. Наистина новата хижа няма нищо от удобствата на досегашните две Рилски хижи „Мусала” и „Скакавица”, но тя е необходима за кратък подслон на туристите, привличани от най-живописните, но отдалечени езера на Рила – Еди-гьол. Новата пространна хижа, построена само от камъни, дървета и плочи, дължим на добрата воля, средства и труд на „Белите братя” и техния Учител, които имат своя летен стан при второто езеро на Еди-гьол. Нищо не е пожалено от братя и сестри на това религиозно общество, както и от някои малки и големи туристи, техни гости, за да се въздигне тази трета хижа във „Великата Рилска пустиня”. Камъните за стените са от самото място, но голям труд се е положил, за да се издялат от случайни каменари и зидари. Дърветата и плочите за покрива са носени с голяма мъка от твърде далечни и недостъпни места. Хижата ще бъде през идното лято подобрена и снабдена с някои първи удобства.
към текста >>

14. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той бива свързан с типа орел, слон и др.
Това показва, че този човек има по-сложна психология, но чистият тип е най-ценен в основата на това учение. Който може да различи чистия тип, той по-лесно ще се справи и със смeсените. Като основа за описание на чистите зооморфни типове ще послужат типовете, дадени от Genia Lioubow, James Redfield***) както и данните, които се намират в беседите на Учителя и които ни е дал устно той от своята голяма практика. Лъв. Всяка една висша духовна и интелектуална индивидуалност бива повече или по-малко белязана от типа лъв. Рядко, обаче, типът лъв идва чист у хората. Той бива свързан с типа орел, слон и др. Главата на типа лъв е средно голяма, закръглена, понякога клони към долихокефалната. Лицето е почти закръглено четвъртито. Чело – широко, леко насочено назад. Нос – прав, въздълъг, жив, с доста мощна основа и трепкащи ноздри. Челюсти – силно развити, но не груби.
към текста >>

15. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

4) ІІ Слон.
Д-р Ели Рафаилова За физиогномичната прилика между животните и човека (продължение от кн. 4) ІІ Слон. Образът на слона много се приближава до човешкия образ. Характерно у хората, белязани от този тип е голямото и широко чело, големият нос и уши и малките, сравнително, очи и уста. Когато у някой човек са изразени слоновите черти в челото и очите, които изразяват едно вътрешно вглъбяване, това ни говори за една висока философска интелигентност – интуитивно рационалистична. Тези хора биват с един синтетичен ум, неимоверен кураж, неразрушима душевна сила и голяма любов към красивата природа и самотността. Когато слонският тип е изразен у хората в носа, устата и ушите, горните качества придобиват по материалистичен характер.
към текста >>

Образът на слона много се приближава до човешкия образ.
Д-р Ели Рафаилова За физиогномичната прилика между животните и човека (продължение от кн. 4) ІІ Слон. Образът на слона много се приближава до човешкия образ. Характерно у хората, белязани от този тип е голямото и широко чело, големият нос и уши и малките, сравнително, очи и уста. Когато у някой човек са изразени слоновите черти в челото и очите, които изразяват едно вътрешно вглъбяване, това ни говори за една висока философска интелигентност – интуитивно рационалистична. Тези хора биват с един синтетичен ум, неимоверен кураж, неразрушима душевна сила и голяма любов към красивата природа и самотността. Когато слонският тип е изразен у хората в носа, устата и ушите, горните качества придобиват по материалистичен характер. Такива хора биват делови, гениални дори, в търговско и финансово отношение, но и много егоистични и затова отблъскващи.
към текста >>

Когато у някой човек са изразени слоновите черти в челото и очите, които изразяват едно вътрешно вглъбяване, това ни говори за една висока философска интелигентност – интуитивно рационалистична.
Д-р Ели Рафаилова За физиогномичната прилика между животните и човека (продължение от кн. 4) ІІ Слон. Образът на слона много се приближава до човешкия образ. Характерно у хората, белязани от този тип е голямото и широко чело, големият нос и уши и малките, сравнително, очи и уста. Когато у някой човек са изразени слоновите черти в челото и очите, които изразяват едно вътрешно вглъбяване, това ни говори за една висока философска интелигентност – интуитивно рационалистична. Тези хора биват с един синтетичен ум, неимоверен кураж, неразрушима душевна сила и голяма любов към красивата природа и самотността. Когато слонският тип е изразен у хората в носа, устата и ушите, горните качества придобиват по материалистичен характер. Такива хора биват делови, гениални дори, в търговско и финансово отношение, но и много егоистични и затова отблъскващи. Изобщо, казва Редфилд, слонът е символ на физическа сила, доброта, привързаност, приспособимост и интелигентност. Любова счита интелигентността на слона от особено трансцедентално естество.
към текста >>

Когато слонският тип е изразен у хората в носа, устата и ушите, горните качества придобиват по материалистичен характер.
4) ІІ Слон. Образът на слона много се приближава до човешкия образ. Характерно у хората, белязани от този тип е голямото и широко чело, големият нос и уши и малките, сравнително, очи и уста. Когато у някой човек са изразени слоновите черти в челото и очите, които изразяват едно вътрешно вглъбяване, това ни говори за една висока философска интелигентност – интуитивно рационалистична. Тези хора биват с един синтетичен ум, неимоверен кураж, неразрушима душевна сила и голяма любов към красивата природа и самотността. Когато слонският тип е изразен у хората в носа, устата и ушите, горните качества придобиват по материалистичен характер. Такива хора биват делови, гениални дори, в търговско и финансово отношение, но и много егоистични и затова отблъскващи. Изобщо, казва Редфилд, слонът е символ на физическа сила, доброта, привързаност, приспособимост и интелигентност. Любова счита интелигентността на слона от особено трансцедентално естество. Индийците казват, че слонът е религиозно същество. Те разправят, че той всяка сутрин при изгрева на слънцето се обръща към изток и с хобота си прави три пъти особени движения нагоре, за да отдаде почитание на Божественото в природата.
към текста >>

Изобщо, казва Редфилд, слонът е символ на физическа сила, доброта, привързаност, приспособимост и интелигентност.
Характерно у хората, белязани от този тип е голямото и широко чело, големият нос и уши и малките, сравнително, очи и уста. Когато у някой човек са изразени слоновите черти в челото и очите, които изразяват едно вътрешно вглъбяване, това ни говори за една висока философска интелигентност – интуитивно рационалистична. Тези хора биват с един синтетичен ум, неимоверен кураж, неразрушима душевна сила и голяма любов към красивата природа и самотността. Когато слонският тип е изразен у хората в носа, устата и ушите, горните качества придобиват по материалистичен характер. Такива хора биват делови, гениални дори, в търговско и финансово отношение, но и много егоистични и затова отблъскващи. Изобщо, казва Редфилд, слонът е символ на физическа сила, доброта, привързаност, приспособимост и интелигентност. Любова счита интелигентността на слона от особено трансцедентално естество. Индийците казват, че слонът е религиозно същество. Те разправят, че той всяка сутрин при изгрева на слънцето се обръща към изток и с хобота си прави три пъти особени движения нагоре, за да отдаде почитание на Божественото в природата. Положителният слонски тип има извънредно силна памет, големи сравнителни способности и много силно въображение – качества, нужни за една висока интелигентност. Хоботът е израз на интелигентността и на тънкия усет на това животно.
към текста >>

Любова счита интелигентността на слона от особено трансцедентално естество.
Когато у някой човек са изразени слоновите черти в челото и очите, които изразяват едно вътрешно вглъбяване, това ни говори за една висока философска интелигентност – интуитивно рационалистична. Тези хора биват с един синтетичен ум, неимоверен кураж, неразрушима душевна сила и голяма любов към красивата природа и самотността. Когато слонският тип е изразен у хората в носа, устата и ушите, горните качества придобиват по материалистичен характер. Такива хора биват делови, гениални дори, в търговско и финансово отношение, но и много егоистични и затова отблъскващи. Изобщо, казва Редфилд, слонът е символ на физическа сила, доброта, привързаност, приспособимост и интелигентност. Любова счита интелигентността на слона от особено трансцедентално естество. Индийците казват, че слонът е религиозно същество. Те разправят, че той всяка сутрин при изгрева на слънцето се обръща към изток и с хобота си прави три пъти особени движения нагоре, за да отдаде почитание на Божественото в природата. Положителният слонски тип има извънредно силна памет, големи сравнителни способности и много силно въображение – качества, нужни за една висока интелигентност. Хоботът е израз на интелигентността и на тънкия усет на това животно. Учителят казва, че големият хобот у слона не може да говори за друго, освен за голямата му интелигентност.
към текста >>

Индийците казват, че слонът е религиозно същество.
Тези хора биват с един синтетичен ум, неимоверен кураж, неразрушима душевна сила и голяма любов към красивата природа и самотността. Когато слонският тип е изразен у хората в носа, устата и ушите, горните качества придобиват по материалистичен характер. Такива хора биват делови, гениални дори, в търговско и финансово отношение, но и много егоистични и затова отблъскващи. Изобщо, казва Редфилд, слонът е символ на физическа сила, доброта, привързаност, приспособимост и интелигентност. Любова счита интелигентността на слона от особено трансцедентално естество. Индийците казват, че слонът е религиозно същество. Те разправят, че той всяка сутрин при изгрева на слънцето се обръща към изток и с хобота си прави три пъти особени движения нагоре, за да отдаде почитание на Божественото в природата. Положителният слонски тип има извънредно силна памет, големи сравнителни способности и много силно въображение – качества, нужни за една висока интелигентност. Хоботът е израз на интелигентността и на тънкия усет на това животно. Учителят казва, че големият хобот у слона не може да говори за друго, освен за голямата му интелигентност. Куче (Хрътка).
към текста >>

Положителният слонски тип има извънредно силна памет, големи сравнителни способности и много силно въображение – качества, нужни за една висока интелигентност.
Такива хора биват делови, гениални дори, в търговско и финансово отношение, но и много егоистични и затова отблъскващи. Изобщо, казва Редфилд, слонът е символ на физическа сила, доброта, привързаност, приспособимост и интелигентност. Любова счита интелигентността на слона от особено трансцедентално естество. Индийците казват, че слонът е религиозно същество. Те разправят, че той всяка сутрин при изгрева на слънцето се обръща към изток и с хобота си прави три пъти особени движения нагоре, за да отдаде почитание на Божественото в природата. Положителният слонски тип има извънредно силна памет, големи сравнителни способности и много силно въображение – качества, нужни за една висока интелигентност. Хоботът е израз на интелигентността и на тънкия усет на това животно. Учителят казва, че големият хобот у слона не може да говори за друго, освен за голямата му интелигентност. Куче (Хрътка). Хората, белязани от типа куче, представят едно много голямо разнообразие, подобно на голямата разновидност на това животно. Като крайни вариации на този представител, обаче, се взимат догът и хрътката.
към текста >>

Учителят казва, че големият хобот у слона не може да говори за друго, освен за голямата му интелигентност.
Любова счита интелигентността на слона от особено трансцедентално естество. Индийците казват, че слонът е религиозно същество. Те разправят, че той всяка сутрин при изгрева на слънцето се обръща към изток и с хобота си прави три пъти особени движения нагоре, за да отдаде почитание на Божественото в природата. Положителният слонски тип има извънредно силна памет, големи сравнителни способности и много силно въображение – качества, нужни за една висока интелигентност. Хоботът е израз на интелигентността и на тънкия усет на това животно. Учителят казва, че големият хобот у слона не може да говори за друго, освен за голямата му интелигентност. Куче (Хрътка). Хората, белязани от типа куче, представят едно много голямо разнообразие, подобно на голямата разновидност на това животно. Като крайни вариации на този представител, обаче, се взимат догът и хрътката. Догът е с четвъртита форма на лицето и главата и ъглести очертания и линии. Главата е някак си набита и ниска.
към текста >>

16. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

От животинското царство спадащи към хранителния натюрел се дават - кравата, свинята, слонът, гъската, шаранът.
2), представя типове хора с нисък ръст, масивни (месести) и широки. Те имат широко лице, с широки месести бузи, къс череп, низко до средно чело, къс и дебел врат, къси и дебели крака и ръце и силно развита долна част на тялото. Те са хора с развито туловище и стомах. Това са същества, които служат предимно на благоутробието - Те са по-малко подвижни. От растителното царство като много типични се превеждат аналогии на хранителния и почивен натюрел следните растения: зеле, картофи, цвекло, ряпа, моркови, тиква, салати и маруля. От животинското царство спадащи към хранителния натюрел се дават - кравата, свинята, слонът, гъската, шаранът. Това са все същества, които служат главно за храна. Първичният делови и двигателен натюрел (фиг. 3) бележи типове с дълго лице и твърди, рязко очертани форми, бузите са мършави, сухи. Долна част на тялото също продълговата. Продълговати са също и черепът, вратът, туловището и крайниците.
към текста >>

17. ВЕЧНАТА - Д.АНТОНОВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Аз се прислоних до нозете ти и вътрешно те съзерцавах.
О, колко прекрасно нещо съзерцаваха очите ми. Но аз никого не гледах, никого не виждах, очите ми бяха затворени. А тебе те ограждаха светли души, усмихнати лица, лъчезарни образи. Вид ли ме Ти? Позна ли ме измежду многото? Аз се прислоних до нозете ти и вътрешно те съзерцавах. И дордето другите Те ограждаха с лъчезарен венец, аз мислех за Теб и тези мисли бяха най-светлите ми целувки. Душата ми Те съзерцава като едно бяло слънце. Ти си тъй хубав! Твоята аура се разтворила като крилата на летящ гълъб, който лети към гнездото на викащите го. Косите ти блестят като диамантена корона, по която сияят скъпоценните камъни на твоите благородни мисли.
към текста >>

18. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Но щом не живееш правилно, тогаз ще дойдат низши същества, небето ще ти се затвори, ще мислиш, че имаш връшник на главата си, ще имаш лоши сънища: гонят те, почват да се явяват в сънищата ти слонове, змии, разбойници.
Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействуват на дишането: Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и-правите постъпки! Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана и да я използува рационално. Това, е един от основните закони на дишането. При всяка права мисъл, изпратена от нас в пространството, всички разумни същества, които са завършили своята еволюция, веднага се притичат да ти помогнат. Те се, наричат помощници на човечеството. Но щом не живееш правилно, тогаз ще дойдат низши същества, небето ще ти се затвори, ще мислиш, че имаш връшник на главата си, ще имаш лоши сънища: гонят те, почват да се явяват в сънищата ти слонове, змии, разбойници. И лекарите ще ти кажат: концерти, развлечения. Не, дишане ти трябва. Приеми въздуха и кажи: „Аз мога да бъда здрав". Съсредоточи ума си към Бога и кажи: „Да бъде така, както ти си устроил. Да бъде волята ти".
към текста >>

19. ЗАЩО - Б.Б. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

..................................................... Преди три-четири дни две млади момчета, с лица светли, огрени сякаш от сутрешното слънце, весели, бяха подранили към общината на едно от селата, Селският кмет и сбраният свет ги слушаха с внимание, а после събранието от всички селяни одобри напълно: – да им се разреши да секат сухи дървета, колкото им трябват за построяването на една хижа там горе – подслон за туристи и селяни в лошо време.
Любомир Лулчев ПРЕКАТУРЕНАТА КОЛА (Истински случай) От няколко дни планината ехти от силни удари на секири. Падат дървета високи – повечето сухи разперени борове и елхи, които като пазачи са надничали извисоко в долините, където тихо се кътат три селца едно до друго. Но това не са дървари от техните селяни – чужди хора, младежи никакви шетат весели и сговорни, свалят дървета, влачат ги или дигат на рамо със стройни крачки и с задружен вик ги хвърлят на хубава една поляна, край бистрата рекичка. Насреща се вдигат каменисти върхове и вековни гори – между тях изнича сутрешното слънце розово червено, весело, пълно с надежди и живот. ..................................................... Преди три-четири дни две млади момчета, с лица светли, огрени сякаш от сутрешното слънце, весели, бяха подранили към общината на едно от селата, Селският кмет и сбраният свет ги слушаха с внимание, а после събранието от всички селяни одобри напълно: – да им се разреши да секат сухи дървета, колкото им трябват за построяването на една хижа там горе – подслон за туристи и селяни в лошо време. Говориха те кротко и смислено, и на всички селяни на сърце им допадна – с радост разрешиха. Но на другия ден още се носеха слухове – от говедарите най-напред, а после подето и от селяни – друга вра са тия хора там. Месо и риба не ядат. На Бога сутрин се молят при изгрева, държат думата си много, не лъжат, учтиви с всички, кротки един към друг, щедри във всичко, радват се на всичко – друга вяра! Чу попът от горното село и разпитва дълго и подробно – неговият брат бе кмета – и когато разбра, че са „сектанти", че той, брат му станал причина да им се дадат дървета и строят хижа – тяхно гнездо и свърталище – люто се закани и сърдито излезе от дома на своя брат.
към текста >>

20. За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В млякото майката трябва да вложи тази идея за милост към страдащите, за обич и щадене живота на всяко цвете, животно или човек, защото „един" е животът и в дребната мушица, и в грамадния слон.
Грешат тези, които спират дотук. Вегетарианството не е цел и като така не е и край. Това го съзнават всички напредничави хора днес, а утре вярвам, че не ще има вече хора, които да са на противно мнение. Всяка идея, за да бъде добре разбрана и приложена в живота, трябва да започне от майчината утроба през време на бременността. Тя трябва да се развива и роди заедно с детето, да се подхранва от майката, едновременно с кърменето на детето. В млякото майката трябва да вложи тази идея за милост към страдащите, за обич и щадене живота на всяко цвете, животно или човек, защото „един" е животът и в дребната мушица, и в грамадния слон. Защото равни са пред Бога, защото в любовта няма предпочитание. Качеството на живота е едно. Човек устоява докрай само в ония идеи, които са негови братя и сестри, т.е. в тези, които са родени заедно с него, които са внесени в неговото подсъзнание чрез млякото на майката или чрез приспивната майчина песен над люлката. * * * Едно ново съзнание изгрява в света; съзнание за разумно отнасяне към всичко живо.
към текста >>

21. Тази твоя постъпка Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тигри и лъвове, чакали и хиени, слонове, акули, всички се интересували да видят, по какъв начин ще бъде наказан поета.
Събрал се велик съд да решава, какво наказание трябва да се наложи на поета. И единодушно решили да му наложат смъртно наказание така, че всички поети да помнят, как могат богове да обиждат. Но въпросът бил, какво именно да бъде това наказание. В сбора на боговете присъствували всички дървета, всички тревопасни и месоядни животни. Дано могат и те да услужат с нещо на боговете при осъждането на поета. Тигри и лъвове, чакали и хиени, слонове, акули, всички се интересували да видят, по какъв начин ще бъде наказан поета. Всички разсъждавали помежду си: Досега не сме имали такъв случай. Пред съда се явили и представители на няколко медицински дружества, да искат да изследват дробовете, сърцето, мозъка на поета, да видят, коя е причината, дето поета се осмелил да обиди боговете. Поетът се видял в чудо. Той никога в живота си не бил виждал толкова страшни същества. Към когото и да поглеждал, всички като че ли му казвали: Само да попаднеш в нашите ръце!
към текста >>

22. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Когато в една гостна стая (в Дания) се събрали на гости по случай един празник десетина души, всички останали възхитени от красивата изработка на една тютюнева кутия от слонова кост, която била сложена на масата.
Тоя въпрос може да се разгледа и по друг начин; Всички органи в животинското тяло са снабдени с нерви, и всички физиологични процеси са управлявани от известни нервни центрове. А дейността на нервната система е свързана с известни психични процеси, - в дадения случай, от подсъзнателен характер. В областта на подсъзнателната дейност спадат и тия влияния от околния свят, които се изплъзват от нашето самосъзнание. Но при все това те не са по-малко ефикасни в своето въздействие и даже са още по-ефикасни. Ще дам един пример, за да поясня това. Когато в една гостна стая (в Дания) се събрали на гости по случай един празник десетина души, всички останали възхитени от красивата изработка на една тютюнева кутия от слонова кост, която била сложена на масата. Тя почнала да обикаля от ръка на ръка. Когато стигнала до едно лице, което имало ясновидски способности, то веднага почувствувало голяма неприятност и със силно движение на ръката си отхвърлило кутията настрани. Всички го попитали, какво има. Той казал: Когато ръката ми се допре до кутията, почувствувах голям ужас, страх, отчаяние, голяма мъка и при това пред мен се явиха ред картини: непознати места, жертвеник, диви черни племена, от които някои принасят човешки жертви при жертвеника. Тогаз домакинът казал за историята на тютюневата кутия някои подробности, които не били известни на присъствуващите.
към текста >>

Той казал, че слоновият зъб, от които била приготвена кутията, била част от един жертвеник на едно диво африканско племе Сума хора били избити върху тоя жертвеник.
Тя почнала да обикаля от ръка на ръка. Когато стигнала до едно лице, което имало ясновидски способности, то веднага почувствувало голяма неприятност и със силно движение на ръката си отхвърлило кутията настрани. Всички го попитали, какво има. Той казал: Когато ръката ми се допре до кутията, почувствувах голям ужас, страх, отчаяние, голяма мъка и при това пред мен се явиха ред картини: непознати места, жертвеник, диви черни племена, от които някои принасят човешки жертви при жертвеника. Тогаз домакинът казал за историята на тютюневата кутия някои подробности, които не били известни на присъствуващите. Той казал, че слоновият зъб, от които била приготвена кутията, била част от един жертвеник на едно диво африканско племе Сума хора били избити върху тоя жертвеник. После тоя слонов зъб преминал в ръцете на европейци, които го продали в Европа, След това от него изработили тютюневата кутия. Но това, което тоя датски ясновидец почувствувал поради развитие на известни вътрешни сили, всеки човек, който няма тия сили събудени, го чувствува подсъзнателно и тоя подсъзнателен процес се изразява в приятност или неприятност при допиране до известен предмет, до който са се допирали други хора, добри или лоши и са оставили по него своите магнетични флуиди. Друг пример за подсъзнателна дейност са например тия наши движения, при които не участвува нашето самосъзнание. Например да допуснем, че на някоя част на главата се е набрала излишна енергия. Тогаз ние несъзнателно се допираме до това място, за да разпръснем тая енергия и да облекчим по тоя начин въпросното място.
към текста >>

После тоя слонов зъб преминал в ръцете на европейци, които го продали в Европа, След това от него изработили тютюневата кутия.
Когато стигнала до едно лице, което имало ясновидски способности, то веднага почувствувало голяма неприятност и със силно движение на ръката си отхвърлило кутията настрани. Всички го попитали, какво има. Той казал: Когато ръката ми се допре до кутията, почувствувах голям ужас, страх, отчаяние, голяма мъка и при това пред мен се явиха ред картини: непознати места, жертвеник, диви черни племена, от които някои принасят човешки жертви при жертвеника. Тогаз домакинът казал за историята на тютюневата кутия някои подробности, които не били известни на присъствуващите. Той казал, че слоновият зъб, от които била приготвена кутията, била част от един жертвеник на едно диво африканско племе Сума хора били избити върху тоя жертвеник. После тоя слонов зъб преминал в ръцете на европейци, които го продали в Европа, След това от него изработили тютюневата кутия. Но това, което тоя датски ясновидец почувствувал поради развитие на известни вътрешни сили, всеки човек, който няма тия сили събудени, го чувствува подсъзнателно и тоя подсъзнателен процес се изразява в приятност или неприятност при допиране до известен предмет, до който са се допирали други хора, добри или лоши и са оставили по него своите магнетични флуиди. Друг пример за подсъзнателна дейност са например тия наши движения, при които не участвува нашето самосъзнание. Например да допуснем, че на някоя част на главата се е набрала излишна енергия. Тогаз ние несъзнателно се допираме до това място, за да разпръснем тая енергия и да облекчим по тоя начин въпросното място. Чрез някои наши подсъзнателни движения природата си служи за лекуване и изобщо за подобрение състоянието на организма.
към текста >>

23. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В Испания съществува борбата с бикове, в Яфа борбата на петли, в Китай борбата на плъхове, в Британска Индия са любими страшните борби на живот и смърт на слонове.
Интересно е да се отбележи, че новото поколение, докато са още малки рибките, нямат такъв лабиринт; този орган се образува впоследствие. Природата е направила така, навярно за да предпази малките, които още не могат добре да плават, от удавяне. Нали чудесно ?! В Сиам има един род от тези риби, за които великолепните багри, лилипутският ръст, особеният начин на отглеждане малките, най-после, даже и въздушният орган, не са достатъчни чудновати свойства и особености и за да бъдат на първо место по отношение на ексцентричността на рибното царство, те притежават още една особеност. Сиамците наричат тази риба - риба борец - а това има основателна причина. В Испания съществува борбата с бикове, в Яфа борбата на петли, в Китай борбата на плъхове, в Британска Индия са любими страшните борби на живот и смърт на слонове. Преди борбата на такива слонове наточват зъбите им с пили и ги напойват с алкохол. В Сиам използуват рибата борец за удовлетворяване скритата у човека дива страст. За тази цел се взимат две мъжки рибки-борци, големината на които е колкото кибритена клечка и се поставят в две отделни стъкленици. След това се поставят така стъклениците, че борците да могат да се виждат. Може би сиамците употребяват някое непознато на нас средство за разгневяване на рибките, защото щом се зърнат противниците, те се спускат като фурии върху стъклената преграда на съда, отхвръкват от силният удар назад и с още по-голяма ярост отново се хвърлят срещу невидимата преграда.
към текста >>

Преди борбата на такива слонове наточват зъбите им с пили и ги напойват с алкохол.
Природата е направила така, навярно за да предпази малките, които още не могат добре да плават, от удавяне. Нали чудесно ?! В Сиам има един род от тези риби, за които великолепните багри, лилипутският ръст, особеният начин на отглеждане малките, най-после, даже и въздушният орган, не са достатъчни чудновати свойства и особености и за да бъдат на първо место по отношение на ексцентричността на рибното царство, те притежават още една особеност. Сиамците наричат тази риба - риба борец - а това има основателна причина. В Испания съществува борбата с бикове, в Яфа борбата на петли, в Китай борбата на плъхове, в Британска Индия са любими страшните борби на живот и смърт на слонове. Преди борбата на такива слонове наточват зъбите им с пили и ги напойват с алкохол. В Сиам използуват рибата борец за удовлетворяване скритата у човека дива страст. За тази цел се взимат две мъжки рибки-борци, големината на които е колкото кибритена клечка и се поставят в две отделни стъкленици. След това се поставят така стъклениците, че борците да могат да се виждат. Може би сиамците употребяват някое непознато на нас средство за разгневяване на рибките, защото щом се зърнат противниците, те се спускат като фурии върху стъклената преграда на съда, отхвръкват от силният удар назад и с още по-голяма ярост отново се хвърлят срещу невидимата преграда. През време на борбата люспите и перките на борците добиват неописуем блясък, перките наподобяват червени пламъчета, изскачащи от трепкащите телца.
към текста >>

24. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Колко добър заслон е за нас сега каменната стена, която бяхме издигнали преди няколко години на тая полянка!
Ние сме на Ел-Шадай! Великата разумност те заобикаля! Ти си в нея потопен! Ще постигнеш красивия блян на своята душа! Не унивай! Колко добър заслон е за нас сега каменната стена, която бяхме издигнали преди няколко години на тая полянка! Доброволци отиват долу, за да помогнат на изостаналите. Те радостно идват с последните! Как всичко около нас е символ, който ни говори за вечните закони, писани в цялата природа и във всички сърца! Когато човек отруден, обезсърчен изостане в живота, силните идват при него и с нежна ръка го повдигат и му показват пътя нагоре! Те са с него и светлото им присъствие влива нови сили в страдащия, нови надежди, ново очарование!
към текста >>

25. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Защото гостилничарите и те се грижат, и те любезно приемат и подслоняват пътниците, но при едно условие - да им се заплати.
За да може да носи навсякъде благата на живота, даровете на милосърдието, той си има осле. Осле, което той възсяда, което покорно го носи, и което е натоварено с даровете на милосърдието. С една реч, милостивият човек си има всичко, което е потребно. Когато е на път - там дето няма ни страноприемници, ни гостилничари - дисагите му са пълни с хляб, вино и елей. А когато дойде при „гостилничаря” и него има с какво да задоволи - пари. Защото гостилничарите и те се грижат, и те любезно приемат и подслоняват пътниците, но при едно условие - да им се заплати. Както виждате, милостивият самарянин навсякъде има необходимото, за да помогне и задоволи. С една реч, той има и затова дава. В такъв случай не може да се натяква, че не са помогнали, ни на свещеника, ни на левита. И наистина, с какво щеше да помогне свещеникът? С голи ръце?
към текста >>

26. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

За най-голямо мое учудване никой от братята, с които разговарях, не обърна внимание на дъжда, нито ми предложи да се прислоним нейде.
Прави силно впечатление стремежът към чистота. При пристигането ми на Изгрева ме представиха на много братя, Чувствуваше се едно сърдечно отношение. Разговаряхме на поляната. Времето бе топло, слънчево. След малко, обаче, небето се покри с облаци и не след много заваля дъжд. За най-голямо мое учудване никой от братята, с които разговарях, не обърна внимание на дъжда, нито ми предложи да се прислоним нейде. Ето защо, и аз реших да остана с тях, дори и да ме измокреше до кости дъжда. Това, обаче, не стана, понеже дъждът не беше силен и престана бързо. В туй време масата се приготовляваше за закуска. Когато всички насядаха, и аз бидох поканен да седна; всички започнаха да чакат идването на Учителя. (следва) ЗВУК И ЦВЯТ В списание „Човекът", год.
към текста >>

27. МИСЛИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Спираме се на красивата полянка при първия заслон.
Около нас – пролетни цветя. Чувствува се радостта на възкръсващата земя, на събуждащите се цветя и треви, жадували през зимата за този момент. Разположението на всички тия цветя, на тия дървета се предава и на тебе. Общението с вътрешния живот на природата е богат източник на нови идеи, на нови прозрения, на нови стремежи и подтици! След ритмичните упражнения се изкачваме по-нагоре. Спираме се на красивата полянка при първия заслон. От тук се разкриват широки хоризонти: виждат се Резньовете, хижата, отсрещните иглолистни гори и надалеч, като вълшебно видение, се очертава Рилската верига! Всички са около Учителя. Той почва: – Хората нямат понятие за оня непреривен процес, в който Великото се проявява. Ако имаха това съзнание, те щяха да имат онова смирение в .душите си! Човек трябва да обикне Великото в света!
към текста >>

28. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Затова се подслоняват под чадъри.
Зле белязаните лунни типове са лъжливи, лениви, глупави, клюкари, хитри. Лошите жени от тоя тип са лицемерки, те лъжат мъжете си, дори кога ги обичат. Невинността им е престорена: животът им е лошо играна комедия. Чистите лунни типове имат чисто лимфатичен темперамент. Кожата им, която е много бяла, страда от допира със слънчевата светлина. Затова се подслоняват под чадъри. Кожата им се зачервява от слънцето, наместо да помургавее. Те не могат да използуват тъй добре облагите на слънцелечението, като марсовите, слънчеви, меркуриеви и земни типове. Твърди домоседи по натура, те се оставят да затлъстеят и да се артритизират. Страдат от разширение на стомаха. Сутрин езикът им е бял и кога станат от сън, чувствуват се все още морни.
към текста >>

29. Идеали на младежта Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Сред грандиозната природа - стихийна и неумолима, всред грамадните дървета, срещан често от дивите слонове, хипопотами, носорози и други зверове, човекът търси и проправя пътя си към своето превъзходство над тях, с малката, едва блещукаща искрица разум, която неизменно му помага и го напътва.
Никой сега не може да ни бъде свидетел за тоя далечен живот на нашата прамайка, освен сладката и неукротима тревога в сърцата ни, която сме наследили от нея. Днес геолозите възстановяват с доста голяма точност вълшебната картина, когато лицето на земята е било покрито с гигантски по размери и необятни по пространство лесове - тайнствени, мрачни, пълни с топла влага, из които е кънтял като знамение чудовищният рев на допотопните зверове. След това неописуемите катастрофи, наводнения и вулканически ерупции, които погребват несметните растителни богатства, с които ние днес насищаме огнените уста на парните машини. Ако преминем бързо, стихийно през тия епохи на земята, край адския рев и тътнеж, излязъл от грамадните уста на чудовищно големите млекопитаещи, ще дойдем до края на третичната ера, когато из тия лесове - космато, грамадно, възправено на двата си крака, крета между стволовете едно странно същество, в което съвременното природознание сочи нашите далечни роднини. Дали южните области на Азия, където е намерен питекантропусът, или северните полярни области, за които се предполага, че са по-рано изстинали и затвърдили в земна кора, са прародината на човека, това не се знае с положителност. Сред грандиозната природа - стихийна и неумолима, всред грамадните дървета, срещан често от дивите слонове, хипопотами, носорози и други зверове, човекът търси и проправя пътя си към своето превъзходство над тях, с малката, едва блещукаща искрица разум, която неизменно му помага и го напътва. Успял да хване в своите чудовищно силни ръце по-слабото животно, той го разкъсва и изяжда, както всички останали зверове, но един ден той се сеща и хвърля върху плещите си кървавата кожа на своята жертва. Тогава той стъпва вече върху нанагорния път на развоя, извършил вече първото дело на човешката култура, колкото и странно да звучи това. Един ден, това странно двукрако същество със зверския блясък на глада, отразен в очите му, напуща високите равнини, за да се скрие в мрачните пещери на планините, където се укрива от внезапните стихии на бурната природа, където със сухожилията от изядените животни и с кремъчното острие прави първата си дреха. Подчертаваме още веднъж, че от деня, когато тоя пещерен звяр е откъртил късче от острия кремък, за да го стисне в силната си лапа и да го почувствува като свое оръдие, той прави значителна стъпка в своето културно развитие. Постепенно, това същество се измъква от суровите убежища на първобитния си живот и тръгва да дири своите подобни, за да направи "общество", чиято потребност е вече почувствувал.
към текста >>

30. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

"Като направи под път и над път странноприемници, ти приучи кой отдето свари да спира в тях, за да получава даром храна и подслон.
Доволен от това, що извършил, той се обърнал с молитва към Бога да Го пита, доволен ли е и Той от неговите дела. Бог му изпратил един ангел да му занесе неговият отговор. „Всичко, което ти направи, казал му ангелът, не струва колкото подскачането на твоя брат". — Как така? - учудено попитал светията. "Като направи под път и над път странноприемници, ти приучи кой отдето свари да спира в тях, за да получава даром храна и подслон. Мнозина безделници започнаха през ден през два да свръщат в странноприемниците, защото можеха да получат безплатно ядене и легло за спане. Така ти ги привикна на мързел. Па и не само това - в странноприемниците постоянно се дигаха скандали, кой да вземе по-хубава стая, кой да си сипе пръв от яденето, да обере най-тлъстото и т. н. Като построи пък църкви, ти направи тържища на свещениците. По-рано хората, като нямаше толкова църкви, се молеха навсякъде, и под покрив, и под открито небе.
към текста >>

От благодарност за добрия прием, пашата изпратил на това село като подарък един слон.
"Туй дето моя брат прескочи дупката, си рекъл той накрай, наистина струва повече от всичките добрини, що сторих на хората. Онази дупка беше един капан на дявола: другарят ми го прескочи, а аз паднах в него". И той се запътил към старата си постница. ПОДАРЪКЪТ НА ПАШАТА В турско време един от турските паши посетил едно българско село. Селяните го посрещнали много добре. От благодарност за добрия прием, пашата изпратил на това село като подарък един слон. Цяла година селяните хранели редовно слона, но селото започнало да обеднява. Всеки ден трябвало да дават на слона по 50-60 кг. ориз. Чудели се какво да правят с туй грамадно животно - много скъпо им струвало. Един ден пашата срещнал един селянин от същото село и го попитал: Доволни ли сте от слона? - Доволни сме.
към текста >>

Цяла година селяните хранели редовно слона, но селото започнало да обеднява.
Онази дупка беше един капан на дявола: другарят ми го прескочи, а аз паднах в него". И той се запътил към старата си постница. ПОДАРЪКЪТ НА ПАШАТА В турско време един от турските паши посетил едно българско село. Селяните го посрещнали много добре. От благодарност за добрия прием, пашата изпратил на това село като подарък един слон. Цяла година селяните хранели редовно слона, но селото започнало да обеднява. Всеки ден трябвало да дават на слона по 50-60 кг. ориз. Чудели се какво да правят с туй грамадно животно - много скъпо им струвало. Един ден пашата срещнал един селянин от същото село и го попитал: Доволни ли сте от слона? - Доволни сме. - Добре ли го гледате?
към текста >>

Всеки ден трябвало да дават на слона по 50-60 кг. ориз.
И той се запътил към старата си постница. ПОДАРЪКЪТ НА ПАШАТА В турско време един от турските паши посетил едно българско село. Селяните го посрещнали много добре. От благодарност за добрия прием, пашата изпратил на това село като подарък един слон. Цяла година селяните хранели редовно слона, но селото започнало да обеднява. Всеки ден трябвало да дават на слона по 50-60 кг. ориз. Чудели се какво да правят с туй грамадно животно - много скъпо им струвало. Един ден пашата срещнал един селянин от същото село и го попитал: Доволни ли сте от слона? - Доволни сме. - Добре ли го гледате? - Много добре го гледаме.
към текста >>

Един ден пашата срещнал един селянин от същото село и го попитал: Доволни ли сте от слона?
Селяните го посрещнали много добре. От благодарност за добрия прием, пашата изпратил на това село като подарък един слон. Цяла година селяните хранели редовно слона, но селото започнало да обеднява. Всеки ден трябвало да дават на слона по 50-60 кг. ориз. Чудели се какво да правят с туй грамадно животно - много скъпо им струвало. Един ден пашата срещнал един селянин от същото село и го попитал: Доволни ли сте от слона? - Доволни сме. - Добре ли го гледате? - Много добре го гледаме. - Ако искате мога да ви изпратя още един. Като чул тия думи, селянинът се уплашил и презглава избягал.
към текста >>

31. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VI - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тия, които мислят, че са осигурени, като се съборят къщите им, се намират без подслон на улицата.
И разбира се, благословията, която получават, е разочарование. На стр. 124 от новия том беседи на Учителя: "Делата Божии" 1942 г., намираме следните думи в духа на горните мисли: "Една от големите илюзии, в която изпадат съвременните хора е – те мислят, че като имат пари, са осигурени; като имат знания, са учени, и като са физически силни, че са и духовно силни. Тази илюзия ги поставя в трагикомично положение. Доколко са осигурени, виждаме при едно голямо земетресение. Тия, които мислят, че са осигурени, като се съборят къщите им, се намират без подслон на улицата. При една финансова криза, големите милионери пропадат и дохождат до положението на последни просяци. Учени, които са разчитали на знанията си, в един ден заболяват, изгубват паметта си и заедно с паметта изчезва всичкото им знание. Съвременните хора се намират в положението на пропаднали милионери, които ходят бедно облечени, със скъсани дрехи и съжаляват за изгубеното богатство". Да има човек вярна представа за реалната стойност на нещата, ще рече да разбира това, което поддържа живота, това, което ражда живота. Като се изтъква, че човек се заблуждава, когато търси смисъл и щастие в материалните блага, ни най-малко не се мисли, че те не са необходими за развитието на човека на земята.
към текста >>

32. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

— Мога ли да остана да ти помагам,- рече той, - у тебе искам да намеря само подслон и храна.
Не закъсняха да дойдат и други болни. Той утешаваше, лекуваше, насърчаваше. И когато напускаше селото, всеки търсеше благословението на светата му десница. След дълго и изморително пътуване Саддодао стигна до големия град. Бавно той обходи дългите улица, из които се движеха множество хора и се спря пред малкия дюкян на един дърводелец. — Мога ли да остана да ти помагам,- рече той, - у тебе искам да намеря само подслон и храна. При тия думи сърцето на дърводелеца се изпълни с радост. Той благодари на небесата за толкова навременната помощ. Така ще мога да устоя на задълженията си и да изпълня многото поръчки, които имам за празника, си каза той. Вечерта Саддодао се намери между цяла дружина радостни деца. В този дом властвуваше трудолюбието, затова бедността не беше изгонила усмивката от лицата им.
към текста >>

33. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

— Статуята е била направена от слонова кост, и злато.
Минават поколения след поколения и всяко от тях с удивление вдига очи към мраморното чудо на върха. Всяко от тях, на свой ред и по свой начин се възхищава от чудната, прозрачна белина на мрамора, щедростта и замаха на държавника, който е дал идеята за постройката на Акропола, изящната култура и необикновена творческа интуиция на архитекта и художника, които са дали плът и кръв на мрамора и са го поверили на вековете. — Точно на това място, гдето е стъпил кракът Ви, — казваше моята водачка, —- се е намирала статуята на Атина Палада. Аз бях на мястото на геометрическия център на големия мраморен правоъгълник, който образуваше пода на храма. Той беше сякаш наранен.Там е бил мраморният пиедестал на дивната статуя. — Статуята е била направена от слонова кост, и злато. Пред нея в мраморно корито винаги се е намирала вода, която се изпарявала бавно и така придавала на слоновата кост вид на нормална човешка кожа. В храма имали право да влязат само весталките, девственици, които поддържали вечния огън. Най-голямото благоволение, което се е позволявало на Атинските първенци, при особено тържествени случаи, било да се изправят пред вратата на храма и от там да съзерцават мълчаливо образа на богинята. Изключение никому не се е правило. Останалото население, другите, обикновените граждани на Атина, са имали право само да дохождат до коридорите на храма, да се изправят под мраморните колони, да гледат към далечината и към морето.
към текста >>

Пред нея в мраморно корито винаги се е намирала вода, която се изпарявала бавно и така придавала на слоновата кост вид на нормална човешка кожа.
Всяко от тях, на свой ред и по свой начин се възхищава от чудната, прозрачна белина на мрамора, щедростта и замаха на държавника, който е дал идеята за постройката на Акропола, изящната култура и необикновена творческа интуиция на архитекта и художника, които са дали плът и кръв на мрамора и са го поверили на вековете. — Точно на това място, гдето е стъпил кракът Ви, — казваше моята водачка, —- се е намирала статуята на Атина Палада. Аз бях на мястото на геометрическия център на големия мраморен правоъгълник, който образуваше пода на храма. Той беше сякаш наранен.Там е бил мраморният пиедестал на дивната статуя. — Статуята е била направена от слонова кост, и злато. Пред нея в мраморно корито винаги се е намирала вода, която се изпарявала бавно и така придавала на слоновата кост вид на нормална човешка кожа. В храма имали право да влязат само весталките, девственици, които поддържали вечния огън. Най-голямото благоволение, което се е позволявало на Атинските първенци, при особено тържествени случаи, било да се изправят пред вратата на храма и от там да съзерцават мълчаливо образа на богинята. Изключение никому не се е правило. Останалото население, другите, обикновените граждани на Атина, са имали право само да дохождат до коридорите на храма, да се изправят под мраморните колони, да гледат към далечината и към морето. Статуята на Атина Палада е била запазена в продължение на 1000 години.
към текста >>

34. ТИ ДОЙДЕ - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Изкачваме се по-нагоре, минаваме Горския дом и сме вече при първия заслон.
Тук човек намира себе си. Тук той по-лесно вижда скритата поезия, която прониква целия живот; по-ясно долавя неуловимата вътрешна красота на живота. Човек трябва да дойде тук на планината, за да долови пулса и ритъма на великия живот, в който сме потопени. Безкрайното тук ни озарява с нови прозрения. Посещавам всички скъпи за нас места: познатите върхове, полянки и поточета. Изкачваме се по-нагоре, минаваме Горския дом и сме вече при първия заслон. Обширната полянка до него се прорязва от бистра рекичка. От тук се открива един нов свят: ето хижа „Алеко", сгушена всред боровете. Ето по-горе се издигат Резньовете във висините и си шепнат с небесните сфери за мировите тайни. Ето пред нас се открива Рилската верига, която е свързана с най-ценното от нашия живот. Търсим да намерим Мусала, мястото на Седемте Рилски езера и пр.
към текста >>

35. КАЛТА И ДИХАНИЕТО - G. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

— „Син человечески няма къде глава да подслони", казва сам Христос.
Така е предвещано. И мнозина си Го представят да слиза от небето на огнен облак и златна колесница. Всъщност, Спасителят не е спирал да идва по земята всред човеците. Той е идвал през всички времена и не така, както Го очакват. Скромно и незабелязано! — „Син человечески няма къде глава да подслони", казва сам Христос. И явно е, че за Него няма дом на земята, всред човеците! Но Той все идва, не спира да посещава, да ги напътва, да облекчава страданията им, да им вдъхва нови сили и живот. Както всеки човек в своя личен живот минава през редица страдания, кризи и изпитания и търси избавление, така и всеки народ, па и цялото човечество минава през дни на големи изпитания. Тогава се явява една масова нужда от един Светъл, мощен Дух, Който да поведе човечеството напред към светли бъднини. Истина е, без разлика дали някой вярва или не, че през разни важни времена от историята на човечеството са се явявали велики Учители и Просветители.
към текста >>

36. ТОЙ ВИЖДА, ПОЕМИ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Сговор И с малки средства — ако ги следваш смело — постига се голяма цел: тревите тънки плетат въже дебело — във него слон се е уплел!
Едва в първите векове на нашата ера — в песните на най-големите лирици на Индия — Калидаса, Бхартрихари и Амару — тя бликва изведнъж с непресъхваща свежест на образите, сякаш облени в облаците на индийското небе, облечени в многоцветното разнообразие на тропическата пролет, оплодени с едно непознаващо граници въображение и с едно неотразимо очарование." Обичай врага си Дома ти враг ли наближи, ти гостолюбно приеми го: дърварят с брадвата ломи го, — дървото сянка му държи! В една земя В една земя, не ще и ги различиш по стрък и лист — еднакви за окото, но лесно по плода ще отделиш ориза от просото. Злото се връща Запратиш топка във стената — тя пак се връща в твоята ръка; и злото, сторено на друг, така пак теб ще чукне по главата. Покоят на мъдростта Отдолу бездна зее — над водите, покоят светъл на деня блести: тъй истината дирят мъдреците духа дълбок с мир да просвети. Не трепери Така не трепери за хляба си, човече, — Създателят храна за всяка твар създава: детето се едва роди — и, виждаш, вече гърдите майчини от мляко напращяват. Сговор И с малки средства — ако ги следваш смело — постига се голяма цел: тревите тънки плетат въже дебело — във него слон се е уплел! Бурята От страх се гънат полските треви, но бурята ги отминава, — могъщите гори ломи: с големи само подобава големият да се срази. Доволният Доволният човек в света е всякога душа честита: да има на крака една обувка — цялата земя за него с кожа е покрита. Обща участ Един отиде — дойде друг, и тоя друг ще измести — всичко преминава: роден си — ще умреш. Блажен покоя, със края на живота що остава! Жаждата за власт Най-страшното пиянство на света е жаждата за власт; от нея опиеш ли се, ще да изтрезнееш, едва когато паднеш в пропастта.
към текста >>

37. Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Който се занимава с изучаване физиономиите на животните, ще види, че след човека по интелигентност иде слона, а после овцата.
И действително, често между хората срещате такива, които едни-други се наричат с имената на някои животни. Например, един казва на друг: ти си вълк, лисица, мечка тигър и т.н. Когато искат да покажат, че някой човек е глупав, казват: той е цяла овца! Мнозина считат овцата 3а глупаво животно, но в същност не е така. Когато изучавах строежа на главата и, намерих че тя по данни и мерки, е едно от интелигентните млекопитаещи животни. Който се занимава с изучаване физиономиите на животните, ще види, че след човека по интелигентност иде слона, а после овцата. Обаче задава се въпроса: де е човекът? Днес всички хора искат да бъдат Здрави, щастливи, да реализират всички свои желания и т.н. Всичко това може да се придобие. Как? -Като придобият Здраво тяло, добро сърце, светъл ум и да станат напълно добродетелни. Без тия неща те са осъдени на страдания.
към текста >>

38. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той ми отговори:- Там ще ти дадат подслон.
Отидох при бай Илия и го попитах: - Защо не ми даде този том преди една година? -Защото ти не ми каза нищо за вестника. - Къде се намират тия хора? - в София, в Братството на Дънов. Тогава му казах: - Аз искам да следвам като свърши войната в Художествената академия, а нямам пари, нито къде да живея. Той ми отговори:- Там ще ти дадат подслон. Определих за среща с Учителя 22 март 1945 г., когато започва Школата. Но на 27 декември 1944 г. Учителя си замина. Не можах да Го видя. А имах голяма нужда от това, понеже страдах много от средата, безредието, лъжата и неправдата.
към текста >>

39. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние знаем, че в основите на бъдещето величествено здание на Балканската Федерация, което ще даде подслон и щастие на всички балкански народи, трябва да бъде погребан, като изкупителна жертва, националния егоизъм, който съществува във всеки един от тези народи.
Ние имаме макар и приблизителна представа за гoлеминaтa и характера на тия жертви, които ще трябва да се направят от всички, и затова, на зададения по-горе въпрос сме склонни да отговорим — не! Балканските народи, балканското обществено мнение не е още достатъчно назряло, за да може да поеме върху себе си жеравите, които е нужно да се положат като фундамент за изграждане на величественото здание на Балкан ската Федерация. Но като казваме това, като отговаряме отрицателно на този въпрос, ние не искаме да кажем, че той трябва да се изостави за „когато му дойде времето“. Напротив, заедно с това ние искаме да изтъкнем и подчертаем нуждата от незабавна, усилена и непрестанна подготовка на общественото мнение, на общественото съзнание, за да стане то способно да разреши правилно подигнатия въпрос, т. е. да стане способно да направи нужните жертви. Ние знаем, че в основите на бъдещето величествено здание на Балканската Федерация, което ще даде подслон и щастие на всички балкански народи, трябва да бъде погребан, като изкупителна жертва, националния егоизъм, който съществува във всеки един от тези народи. Ние знаем, че за изграждането на Балканската Федерация трябва да бъдат пожертвани както великосръбската и великогръцката идеи, така също и великобългарската, великорумънската и т. н. Способни ли са за това балканските народи? — Ако не са, те трябва да станат способни за него. Преди това, т. е. докато шовинизма на която и да било националност живее, в колкото и прикрита форма да е облечен той, до тогава идеята за Балканска Федерация не може да бъде реализирана в своята чиста форма и не може да ни донесе очакваните резултати.
към текста >>

40. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хиляди евреи са останали без подслон.
РАЗНИ В Краков, Полша, от 1 до 8 август т. г. ще се състои 23-ти международен есперантски конгрес. Ще присъстват и българи. В Солун, Гърция, неотдавна станаха големи изстъпления над местните евреи от страна на националистите — гръцката „родна защита". Има опожарени стотици домове, убити и ранени. Хиляди евреи са останали без подслон. — Ето, това са плодовете на национализма и националистическото възпитание. Днес те избиват в погроми, а утре, при най-малък повод, могат да докарат една нова война. И у нас, в България, преди няколко години имаше наченки на подобни изстъпления над евреите, но, слава Богу, общественото презрение към подобни „родолюбиви“ прояви бе толкова силно, че ги задуши още в самото им начало. Бог да ни пази от такова „родолюбие“! През м.
към текста >>

41. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но щом не живееш правилно, тогаз ще дойдат низши същества, небето ще ти се затвори, ще мислиш, че имаш връшник на главата си, ще имаш лоши сънища: гонят те, почват да се явяват в сънищата ти слонове, змии, разбойници.
Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействат на дишането: Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и-правите постъпки! Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана и да я използува рационално. Това, е един от основните закони на дишането. При всяка права мисъл, изпратена от нас в пространството, всички разумни същества, които са завършили своята еволюция, веднага се притичат да ти помогнат. Те се, наричат помощници на човечеството. Но щом не живееш правилно, тогаз ще дойдат низши същества, небето ще ти се затвори, ще мислиш, че имаш връшник на главата си, ще имаш лоши сънища: гонят те, почват да се явяват в сънищата ти слонове, змии, разбойници. И лекарите ще ти кажат: концерти, развлечения. Не, дишане ти трябва. Приеми въздуха и кажи: „Аз мога да бъда здрав". Съсредоточи ума си към Бога и кажи: „Да бъде така, както ти си устроил. Да бъде волята ти".
към текста >>

Обичай вечно всички хора — братя Природните закони Узнай, в природните обятия Намирай ти подслони.
Обичаш ли ти в небеса звездите Тук ширните поля; На птичките песните Сред горските цветя? Обичаш ли ти радостта, игрите През пролетните дни; Да бродиш в планините; И в китни долини? Обичаш ли във утро да посрещаш Ти пурпурни зари; Във трепет да приветстваш Мил, първите лъчи? Обичаш ли ти ширните морета, Безбрежни океан; Да сещаш мир в душата, Отдавна възжелан? Обичай братко, пей за красотата, Със чувства накипели, И слей се с пулса на живота В мирови предели. Обичай вечно всички хора — братя Природните закони Узнай, в природните обятия Намирай ти подслони. В неспир разбулвай всяка власт и тайна И с радост във душата Пей свойта песен благодарна Прославяй небесата. В. С. Недев
към текста >>

42. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То е подобно още на малка семка, която като посееш, става голямо дърво, под което се подслонят птиците небесни.
Доброто настроение е следствие постоянно усилие към възвишени мисли и чувства, към благородни постъпки. Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като децата, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на скала. Доброто настроение е най-красивото и желано нещо. То е мъдростта, за която Соломон казва, че е по-скъпа от много злато. То е скъпоценен бисер, когото който намери, продава всичко що има, за да го придобие. То е подобно още на малка семка, която като посееш, става голямо дърво, под което се подслонят птиците небесни. Доброто настроение е подобно още на планински извор чист, що служи за отдих и прохлада на пътниците изморени и жадни. Често са необходими големи, свръхчовешки усилия за да пребъдваме в доброто настроение. Но всеки познал себе си, своето безсилие, търси чрез молитвата и намира подкрепата и покровителството на по-напреднали братя, на светлите духове, на Христа. „Елате при мене всички обременени и утекчени и аз ще ви успокоя“, казва Христос в своята блага вест. В думите на Господа Христа и неговите апостоли има думи на живот вечен.
към текста >>

43. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Качествата на реалността (продължение от брой 128) Как да използваме слънчевата енергия (Нина Рудникова - продължение от брой 128) Електричеството ни мисълта (Из „Revue Metapsychique“) Слоновете и магарето (басня – Дядо Благо) Книжнина СЛЪНЦЕ И ЖИВОТ „Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните — по нейните светли поеми, а духовните по нейните плодове, от които изтича живота на цялото човечество“.
Севлиево, 19 юни, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Ц. Калименова Съдържание: Слънце и живот (N.) Предтечите (Auroro) Светлинни (въздушни) бани (Д-р Ив. М-в) Влияния на планетите (Из Беседите) Словото на Учителя. Качествата на реалността (продължение от брой 128) Как да използваме слънчевата енергия (Нина Рудникова - продължение от брой 128) Електричеството ни мисълта (Из „Revue Metapsychique“) Слоновете и магарето (басня – Дядо Благо) Книжнина СЛЪНЦЕ И ЖИВОТ „Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните — по нейните светли поеми, а духовните по нейните плодове, от които изтича живота на цялото човечество“. Учителя От неколко десетки години Учителят ни препоръчва да излизаме сутрин рано, преди изгрев слънце още, да правим разходки, гимнастически упражнения, дълбоки и ритмични дишания, да се излагаме на слънце след изгрев и пр., като ни казва че: „Сутрин, от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне, има прилив на слънчева енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ има отлив. Приливът, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен. Лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев слънце — за подобрение на нервно мозъчната система; при изгрев слънце — за уякчаване на дихателната система; а от 9 до 12 часа за уякчаване на стомаха т. е. през това време на деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах.
към текста >>

Из „Revue Metapsychique“ Слоновете и магарето (б а с н я) Индийските едри, силни и умни слонове се наканили един ден да отидат в Свещената планина на поклонение.
как доктор Адриан е обяснил своето откритие пред един представител на „Дейли Мейл“: „Когато духът е в положение на покой, напр. когато един човек е седнал в едно кресло, със затворени очи, без да мисли за нищо особено, забелязва се едно намаляване на електрическите импулси на мозъка, като достигат до 10 в секунда. Ако лицето отвори очите си и концентрира своето внимание, електрическите импулси нарастват до 2000 в секунда. По-голямата част от мозъка обаче изглежда да остава бездейна при всички умствени процеси.“ Професор Банкрофт, говорейки по същия въпрос. казва, че доктор Адриан е открил естеството на умствените съобщения (телепатията): дългите вълни, които излизат от мозъка, когато той е в покой, биват заменени, когато настъпи нЯкакво физическо въздействие или умствено съсредоточение, с къси вълни, които представляват мислите и се менят по интензивност и бързина. Из „Revue Metapsychique“ Слоновете и магарето (б а с н я) Индийските едри, силни и умни слонове се наканили един ден да отидат в Свещената планина на поклонение. Като се приготвили и от сборния пункт почнали да се редят за път, претърчало пред тях магарето. — Ти, приятелю, защо се изпречи тук? попитал го първия слон. — Как защо! — отвърнало магарето, — нали тръгвате за Свещената планина, аз ще ви водя.
към текста >>

попитал го първия слон.
По-голямата част от мозъка обаче изглежда да остава бездейна при всички умствени процеси.“ Професор Банкрофт, говорейки по същия въпрос. казва, че доктор Адриан е открил естеството на умствените съобщения (телепатията): дългите вълни, които излизат от мозъка, когато той е в покой, биват заменени, когато настъпи нЯкакво физическо въздействие или умствено съсредоточение, с къси вълни, които представляват мислите и се менят по интензивност и бързина. Из „Revue Metapsychique“ Слоновете и магарето (б а с н я) Индийските едри, силни и умни слонове се наканили един ден да отидат в Свещената планина на поклонение. Като се приготвили и от сборния пункт почнали да се редят за път, претърчало пред тях магарето. — Ти, приятелю, защо се изпречи тук? попитал го първия слон. — Как защо! — отвърнало магарето, — нали тръгвате за Свещената планина, аз ще ви водя. Както знаете, аз водя овцете, водя камилите, ще водя и вас, защото съм добър водач. — Добре си намислил, — казал слонът, — но ние въобще нямаме нужда от водач. Камилите гледат само нагоре, защото мислят че Бог седи високо някъде в небето, та искат да го видят там, затова не виждат равния път пред себе си.
към текста >>

— Добре си намислил, — казал слонът, — но ние въобще нямаме нужда от водач.
— Ти, приятелю, защо се изпречи тук? попитал го първия слон. — Как защо! — отвърнало магарето, — нали тръгвате за Свещената планина, аз ще ви водя. Както знаете, аз водя овцете, водя камилите, ще водя и вас, защото съм добър водач. — Добре си намислил, — казал слонът, — но ние въобще нямаме нужда от водач. Камилите гледат само нагоре, защото мислят че Бог седи високо някъде в небето, та искат да го видят там, затова не виждат равния път пред себе си. Овците пък гледат само на долу, защото мислят, че Бог ходи по земята с дълга хаба, бяла брада и гега в ръката, та не смеят глава да подигнат, затова и те не виждат къде да ходят. А ние виждаме Бога навсъде, Той е и наш водач. * * * Не е водникът място За всеки, който пожелае; Освен хорото, трябва И обичаят да се знае. Дядо Благо Книжнина Окултизъм и Йога.
към текста >>

44. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И само близко до мен, прислонени в моите прегръдки, ще намерите всичко, всичко що тъй напразно дирите по своите гибелни пътища и пътеки: истинските блага на живота.
А в същото време са изхвърлени в моретата или унищожени, за да се подържа високите цена от търговиите 568,000 вагона житни храни, 144,000 вагона ориз, 276,000 чували кафе и 2,000,200 кг. захар. Това, разбира се, става а християнския свят. Зовът на Природата Отклонени и отдалечени от природата, ние хората живеем страдалческия и мизерен живот на блудни синове. А майката природа ни зове: „Върнете се, деца мои, елате при мен! Защото аз съм вашата нежно любяща майка. И само близко до мен, прислонени в моите прегръдки, ще намерите всичко, всичко що тъй напразно дирите по своите гибелни пътища и пътеки: истинските блага на живота. Отклонявайки се от мен и живеейки живота на греха и престъпленията, вие намирате, уви, само болести и страдания, само скърби и разочарования: израждате се и пропилявате неживени дните на живота, губите смисъла и радостта, губите най важното, най-ценното, без което живота е еднообразен, скучен, тъжен и страшен като пустиня безплодна! Вразумете се, деца мои. и елате при мен! Защото едничка аз пазя и дарявам всички ония съкровища, които са нужни за благото и свободата на всяко земно същество. Защото, стремейки се към близост и единение с мен, вий се стремите към възраждане и обнова, към съвършенство, към здраве и сила.
към текста >>

45. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тутакси дотърчала до крайния кошер и завикала, замолила се: - Пчелице благородна, царице богуугодна, пусни ме, моля ти се в твоето кошерче на подслон.
Земята накипяла. Дупчицата на една полска мишка се напълнила с вода до върха. Мишката изскочила на открито и то мокра до кожа. Студен вятър я лъхнал и тя съвсем се разтреперила. При това положение си спомнила, че току зад големия трап има пчелник. Тутакси дотърчала до крайния кошер и завикала, замолила се: - Пчелице благородна, царице богуугодна, пусни ме, моля ти се в твоето кошерче на подслон. Голяма катастрофа ме онещасти. От невидено вода придойде, наводнение голямо, та зала навежда и напълни къщата ми. Едвам жива се избавих, смили се над мене! Дай ми за няколко дни колкото едно сливово листче местице в твоето кошерче. Сушинка и завет, друго не искам.
към текста >>

46. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Стимулиран от великата Любов, три години и половина Той неуморно проповядва ново спасително учение и учи хората на ново изкуство — да живеят братски, гонен, хулен, клеймен, бос и без подслон.
Те едно без друго немогат. Едното стимулира другото. Но главния вдъхновител, който осмисля всичко, дава ток на нещата и одухотворява живота на човека, това е любов та. Тя е подтиквала всички велики хора да посветят живота си за доброто на човечеството. Тя е светлата звезда, която е греела в живота на Христа, осветявала е пътя Му и го накара да се пожертва за спасението на хората. Стимулиран от великата Любов, три години и половина Той неуморно проповядва ново спасително учение и учи хората на ново изкуство — да живеят братски, гонен, хулен, клеймен, бос и без подслон. Любовта Го застави да употреби знанието и силата си за доброто на хората, за благото на човечеството. Едничка, само Любовта заставя човека да се учи, да добие знания и сили и да ги употреби за доброто на себеподобните си. Едничка тя заставя изобретателя да търси нови пътища и средства за подобрение състоянието на човечеството, и така пламенно да се застъпва за тяхното приложение. Любовта заставя майката да се грижи и страда за детето си. Любовта събужда в хората взаимопомощ.
към текста >>

47. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава, нашия град, като най-близък и богат, се притече на помощ и даде подслон на тия, които нямаха никакъв, още повече, че след земетресението започнаха проливни студени дъждове.
Но тя ме молеше, тъй сърцераздирателно кършеше своите прозрачни пръсти, че най после се съгласих, като предоставих на нея да уреди въпроса с мъжа ми. Тя се усмихна, благодари и изчезна. Върнах се при децата и мъжът си след около две седмици, но в никой случай не можех да му разправя за случката със заминалата майка, защото отново щеше да вика лекар да проверява здравословното състояние на нервната ми система, както бе направил преди години, когато, като младоженци, му доверявах всичко. Така се изминаха мисля около два месеца, когато стана едно силно земетресение и избухна голям пожар в едно малко околно градче. Пожарът, благодарение на силния вятър и на липсата на бързо доставяне не вода в голяма суматоха, се разпространил и обхванал доста голяма част от града, а и колкото оцеляла от пожара, била разрушена от земетресението. Тогава, нашия град, като най-близък и богат, се притече на помощ и даде подслон на тия, които нямаха никакъв, още повече, че след земетресението започнаха проливни студени дъждове. Мъжът ми и аз отидохме на гарата, гдето пристигнаха пострадалите, с намерение да вземем някое по-голямо момиче, което хем да има добри условия за преживяване, хем да ми помага като се занимава с децата. Тъкмо говорехме и викахме едно младо момиче, което плачеше за изгубения си брат и искаше непременно да се завърне и да го търси, едно малко, около 8-9 годишно момиченце, босичко, със златисти къдрици, дръпна мъжът ми за пардесюто и му каза: — Чичо, вземи мене. вземи ме . . . мене. Херц, без даже да го погледне добре, го отмести с едната си ръка и пристъпи към друго момиче.
към текста >>

48. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— А виж при мене тази слама—отговори волът, — колчева е купа1 Има десет слона да затрупа!
Ново, пълно със живот и сила. Ах, каква ръка го е извила! Скоро идвай, двама да се наядеме. То е мощно, ще ни обнови и подмлади . . . — А виж при мене тази слама—отговори волът, — колчева е купа1 Има десет слона да затрупа! Пък е жълта като злато! Цяла зима мога да изкарам пребогато. Ако искаш, ти ела при мене! И остана волът да преживя слама, а пък на петела щастието прати множество другари, умни и крилати. _______________________ Скуди сказки днес се сказват пред събрания и в храма, глупците със задоволство слушат.
към текста >>

49. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички хора трябва да бъдат здрави, всички хора трябва да имат какво да ядат, да имат подслон и да имат нещо, в което да вярват.
той трябва да е господар на своите желания, и да знае времето, кога дадено желание може да се реализира. Като ви говоря за Бога, аз имам предвид следното: само любовта към Бога е в сила да повдигне човека, да направи ума, сърцето и тялото му съвършено здрави. Затова трябва да обичаме Бога за да бъдем здрави. Като имате здраво тяло, ще имате здрав ум, здраво сърце, крепък ум. Ако не обичаш Бога, няма да имаш тези неща, а и какаото имате, всичко ще изгубите. Всички хора трябва да бъдат здрави, всички хора трябва да имат какво да ядат, да имат подслон и да имат нещо, в което да вярват. Но това. в което трябва да вярвате, не трябва да бъде вън от вас. Онова, в което трябва да вярвате, е висшето във вас, това е Царството небесно във вас. И казва се в Писанието: търсете първом царството небесно и всичко друго ще ви се приложи. Деветте блаженства, за които се говори в петата глава на Евангелието от Матея, това са 9 методи, по които можете да добиете всичко, каквото ви трябва за ума, за сърце то, за душата и за духа.
към текста >>

50. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има само едно място, където можем да намерим истински подслон, има само едно направление, което извежда нагоре и на тихо пристанище.
Временното скоро си отива. То е миг, който прелитва и скоро се забравя. Затова ние трябва да потърсим трайното, вечното, неизменното. И питаме се: къде и при кого ще го намерим, къде да го търсим и какво направление да имаме? Има Един, който винаги бди над нас. Има само едно място, където можем да намерим истински подслон, има само едно направление, което извежда нагоре и на тихо пристанище. Всякъде другаде, където и да е, каквито и обещания да ни дават ще се измамим. На Него апостол Петър, преди две хиляди години, каза: „Къде да отидем Господи, Ти имаш думи на живот вечен“. И ние отговаряме на свой ред: да отидем при Онзи, който носи живото слово, който носи думи на живот вечен. Ако неговите последователи днес, за каквито се считат половината жители на земното кълбо, слушат и се подчиняват на думите и заповедите му, стълкновения не само между тях, но и в цял свят не би имало. В света би имало мир и братски отношения, би имало човеци, които достойно да носят това име.
към текста >>

51. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Даже грамадните слонове в Лондонската зоологическа градина — както се съобщи напоследък — изпадат в едно особено възбуждение.
Музиката и животните Истината и въображението ни говорят за магическото действие на музиката върху животните. Орфей е свирил с арфата си и горските животни са слушали като сковани и омаяни звуците на неговите песни. Мишколовецът в Хамелн със своята флейта е привличал всички мишки и плъхове вън от града. Индийските укротители на змии с монотонните мелодии на своите свирки принуждават отровните влечуги да танцуват. Под такта на музиката змиите изправят горната част на тялото си, като се опират на спиралообразно свитата задна част и извършват на ляво и на дясно ритмически движения. Даже грамадните слонове в Лондонската зоологическа градина — както се съобщи напоследък — изпадат в едно особено възбуждение. Ако даже животните попадат неминуемо под влиянието на музиката, колко по-силно тя трябва да действа върху човеците. Празненства без музика не създават настроение, даже понякога подобни веселби са немислими; и религията си служи с нея, за въздейства върху душата на вярващите. Директорите на затворите знаят много добре, че силата на музиката е довела не малцина обвинени в тежки престъпления към покаяние и признаване престъплението си. Тя, вече в Америка е станала едно важно помощно средство на правосъдието. Концерти от големи диригенти в затворите на Южна Америка са подигнали морала на затворниците по един поразителен начин.
към текста >>

52. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кой тигър и кой лъв може да се сравни по сила и по ум със слона, който е вегетарианец?
Същината на престъплението се заключва в това, че крадецът мисли, че като открадне нещо, ще стане щастлив. В кривата мисъл е престъплението. Когато месоядецът яде месо, престъплението му не седи в това, че яде месо, но в мисълта му, че като яде месо, ще стане по-силен и по-умен. Месоядецът мисли, че месоядните животни са по-умни от тревопасните. Ни най-малко не е така. Кой тигър и кой лъв може да се сравни по сила и по ум със слона, който е вегетарианец? Злото в човека е свързано с месоядството. В злото все-кога има насилие. Доброто е свързано с вегетарианството, защото в доброто няма никакво насилие. Ние трябва да станем добри, за да избегнем насилието в света. Докато има насилие, никакво добро не съществува.
към текста >>

Той не само че им дава упътвания за материалните и духовните им работи, но същевременно е принуден да им даде подслон, да се погрижи за нощуването им — за място, за дрехи, а често дори и да ги нахрани.
Тя е център на една околия, в която, в сравнение с другаде, има извънредно много духовно пробудени хора. Тук почти във всяко село има голяма група от хора, които са възприели новия духовен мироглед и имат голяма светлина за живота. И не случайно, тук в с. Конево, работи от дълги години ясновидецът Влаю Жечев, когото посетих на връщане от Бургас. Неговата работа е истинска жертва и служба на нуждаещите се от помощта му. Той не само че им дава упътвания за материалните и духовните им работи, но същевременно е принуден да им даде подслон, да се погрижи за нощуването им — за място, за дрехи, а често дори и да ги нахрани. Този скромен, непретенциозен работник на Божията нива върши извънредно много работа. На малката гара Конево почти винаги слизат или се качват хора, които отиват или са били при Влаю Жечев. Тук идват хора от различни слоеве и професии, но най вече това са селяни и изобщо, средна ръка хора. И на всички той дава своите упътвания. Отговаря им на много трудни за тях въпроси, ориентира ги, а животът и им дава доказателства за своето ясновидство.
към текста >>

53. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Героят на една приказка от Толстой дал подслон в една бурна зимна нощ ма двама изнурени пътници, които никой друг не приел.
* Към благодарни и към зли тез капки ся добри към вси: те себе си отдадоха живот на други дадоха! Дим. Станев БЕЗКОРИСТИЕ Под думата безкористие не се разбира даване без да получиш, а това значи, колкото дадеш толкова да вземеш. Трябва да се има предвид, че не ние даваме, а Бог чрез нас дава. Вземането може да бъде в друго време, в друга форма и от друго лице и получаването да бъде чрез друго лице, което ние обичаме, но все очакваме да ни се възвърне за даденото поне като едно морално удовлетворение, че това, което сме дали, ще направи лицето по умно и по-добро. И Христос казва: „Не давайте бисерите на свинете.“ С това иска да каже че всяко даване трябва да даде резултат, Под чисто безкористие се разбира да получим заплатата си в Божествения свят, а това значи, вместо на нас да се възвърне, да го възвърнат на нашите ближни, в които Бог живее, в които и ние живеем. Героят на една приказка от Толстой дал подслон в една бурна зимна нощ ма двама изнурени пътници, които никой друг не приел. Когато пътниците си отивали, попитали стопанина с какво могат да му се отплатят, а стопанина им отговорил: „Идете и вие правете на другите това, което аз ви направих“. Под думата безкористие разбираме абсолютна правда, която може да се прояви само в Божествения свят, където всички сме едно цяло. Когато даваме никому и чувстваме, че и двамата сме част от цялото, ние не искаме отплата за това, което сме направили. Ние сме получили заплатата си, ако този, на когото сме да ли. събуди в нас чувството на безкористие.
към текста >>

54. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там, пред моите нозе, минаваха на върволици: египетски царе, принцеси, оживели мумии, проговорили като живи наши съвременници, индийски махараджи в тържествени процесии на бели слонове, накитени с диаманти.
Останалите бяха, като мене, правостоящи. Беше студено и трябваше да се подскача от крак на крак, за да не се измръзне. Над всичко изпъкваше неговата усмихната фигура, оградена от рамката на отворения прозорец. Ставаше тихо чудо. Душата се откъсваше от самия мене и се унасяше някъде на далече, на съвсем друго, непознато, топло и приятно място. Там, пред моите нозе, минаваха на върволици: египетски царе, принцеси, оживели мумии, проговорили като живи наши съвременници, индийски махараджи в тържествени процесии на бели слонове, накитени с диаманти. Звездните светове ставаха прозрачни, понятни, живи, величествени, спои: всичко, що беше минало; бъдеще, близко и далечно изглеждаше естествено и красиво: широк, величествени животи в милиарди ликове. И всред тоя живот стояхме ние, хората, пробудените, търсещи съзнания, блуждаещите огньове, родени незнайно где и устремени към непозната цел. Ние, хората, натоварени от противоречия, обречени на страдания, и все пак — със спомена на необозримата чудна реалност, от която сме частички. Всред тая боря ща се за щастие върволица от хора бях и сам аз — беден студен т, с малко познати и близки, съжител на таванските плъхове, трудолюбив и амбициозен, влюбен в препълненото от въпросителни бъдеще. Когато Го слушах, тиха светлина се разливаше върху всичко това, що беше в мен съмнение и загадка: светлината на някакво странно проумяване.
към текста >>

55. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

до Богота, на почти същото равнище,съществува прочутото „Поле на Гиганта“ — обширна, равнина покрита с вкаменени кости от мастодонт (предпотопно грамадно бозайно животно, прилично на слон.) Прочие, става ясно, че тия предисторически слонове са били сюрпризирани от внезапно издигане на тяхното пасбище, и че са загинали от студа и внезапно разредяване на въздуха, Професорите Р.
пр. Р. Хр. Те му казали, че катастрофата станала повече от преди 9000 години преди това време (т. е. 9600 год. пр. Р. Хр.) Станало е важно космическо явление, което причинило потъването на Атлантския континент, а същевременно е повдигнало нивото на Южна Америка с повече от 10,000 стъпки (около 3,000 метра) Намерили са малко потвърждения на това във факта, че в съседната страна Колумбия, т. е. до Богота, на почти същото равнище,съществува прочутото „Поле на Гиганта“ — обширна, равнина покрита с вкаменени кости от мастодонт (предпотопно грамадно бозайно животно, прилично на слон.) Прочие, става ясно, че тия предисторически слонове са били сюрпризирани от внезапно издигане на тяхното пасбище, и че са загинали от студа и внезапно разредяване на въздуха, Професорите Р. Мюлер и А. Познански са изследвали високото плата на Андите и са намерили там множество развалини на палати и храмове, разположени понякога върху недостъпни скали. Техните заключения за датите практически си хармонират. Те заключили, че културата на Тихуанацо е била разцвета си преди около 14,003 години. По нататък техните изследвания доказали, че загатнатите племена са имали дълбоки познания по астрономия и математика и са употребявали особена азбука и календар, които са били много по-точни, отколкото нашите.
към текста >>

56. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото вие искате от Бога храна като за един слон, като за един мамонт, искате да се осигурите за сто години.
Силните и добрите хора трябва да принесат известна работа. И при най-голямото изпитание трябва да кажем: Онзи, който е създал света,Той е промислил всичко и за мене. Когато се намериш в някакво изпитание или лишение, обърни се към Бога с думите: Господи, Ти, Който имаш грижа и за най-малките мушици, Ти, който показваш и към тях своята благост, покажи и към мене, като към малка мушица, своята благост и ми помогни в този труден момент. Помолиш ли се така, ти ще видиш Божията милост. Защо някога молитвите ви остават напразно? Защото вие искате от Бога храна като за един слон, като за един мамонт, искате да се осигурите за сто години. Но вие знаете, че в Господнята молитва е казано: „Хлябът нас насъщний, дай го нам днес“ Само за един ден човек трябва да мисли. Бъди благодарен и за най-малкото. Онзи, който е внесъл в тебе онази малка, светла мисъл, онова малко чувство онази добра постъпка, за която ти благодариш, Той ще внесе в тебе и новия живот. Това значи да бъдеш весел и дето вървиш, да мислиш, че имаш всичко на разположение. Из беседа, държана от Учителя на 10. XII.
към текста >>

57. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В такива случаи предложенията за подслон и поканите за пренощуване се сипеха от всички страни от заобикалящите ни хора.
Пътуването беше весело и приятно. Бяхме взели някои адреси на наши братя и сестри от селата и градовете през които мислехме ще мине нашият път. И благодарение на това, ние често се радвахме на радушният братски прием, който ни указваха братята и сестрите, у които се случваше да пренощуваме. Някъде, където нямаше наши хора, ние се ръководехме от вътрешното си чувство — и пак така се случваше да бъдем поканени от добри хора и ние на утринта благодарейки на домашните и на Бога, продължавахме нашето прекрасно пътешествие. Случваше се в някои села, единият от приятелите да засвири с цигулката, другият с флейтата, а аз им пригласях с уста и край нас се събираха множество хора, които ни гледаха с усмихнати очи и с развеселени сърца. В такива случаи предложенията за подслон и поканите за пренощуване се сипеха от всички страни от заобикалящите ни хора. — А ние се радвахме и благодаряхме Богу. Всичко беше така хубаво, бих рекъл — чудесно. Бяхме може би на средата от пътя си. Вървяхме в подножието на Балкана. Времето изведнъж се застуди и задуха остър и пронизителен вятър.
към текста >>

— Къде ли ще намерим подслон, запита един от приятелите.
Планината се издигаше висока и тъмна с вековните си гори, от които долиташе постоянно бучене на вятърът, който увиваше клоните им. От няколко часа вече очакваме да видим село, но такова никъде не се виждаше. И ние вървейки се взирахме в дрезгавината с тайната мисъл да зърнем някъде селце. И наистина при един завой на пътя ние забелязахме в далечината светлинки. Крачките ни инстинктивно се ускориха и ние забързахме към това незнайно за нас селце, което се гушеше в пазвата на планината. — Къде ли ще намерим подслон, запита един от приятелите. — Където ни каже Бог — каза другия — и пак умълчали се, продължавахме да вървим. А снежинките танцуваха около нас и вятъра ни пронизваше. Бяхме стигнали в началото на селото, и всеки от нас навярно си мислеше къде да похлопаме и попитаме за пренощуване, когато чухме изведнъж звучен глас да пее: „Колко съм доволна, че ме Господ люби, Мъдростта ми дава, знание, богатство . . .“ Този, който пееше, навярно тичаше, и ритъма на песента се сливаше с ритъма на тичането и танцуващите снежинки. Ние изведнъж се спряхме изненадани от внезапното чуване на песента, която продължаваше: „— Че съм живо здраво, весело си пея, трудя се, работя, Богу се надея.“ И очите ни свикнали с дрезгавината, съзряха една тичаща през широк двор фигура.
към текста >>

58. -

При това, те нямат свой постоянен дом и подслон и не са надарени от природата с инстинкта на мравките за организационния живот, а са скитници и събират храната си там където я срещнат.
Въпросът за пчелина се отнесе в Министерството на земеделието, от където се даде мнението на компетентни, добре просветени лица в тая област, че пчелите не правят пакост на лозята и пчелина си остана и до днес. Нека се вирнем пак при нашите врабчета. Да приемем, че те изядат една съвсем незначителна част от храната, предназначена за домашните птици, то заслужено ли ще бъде да гледаме на тях като на толкова големи наши врагове, които заслужават изтребление? Не, драги читатели! Те са Божии създания невинни, и при гладът не могат да не бъдат привлечени там, където има открита храна, за да задоволят най-големия инстинкт на всяко живо същество - гладът, без да имат съзнанието, че тази храна, от която е привлечено тяхното внимание, е събирана и поставена там не за тях, а за други техни посестри или за други цели. При това, те нямат свой постоянен дом и подслон и не са надарени от природата с инстинкта на мравките за организационния живот, а са скитници и събират храната си там където я срещнат. Вие ще забележите, особено на пролет, същите тия врабчета, да се завират между клончетата на разцъфналите се дървета, нещо да кълват и ще си помислите, че те ядат самия цвят, а ако се взрете по внимателно, ще забележите, че те кълват дребни насекоми и червейчета, които, особено последните, възнамеряват да пробият плодника и се настанят вътре, ако не бъдат забелязани и клъвнати от врабчето. Да не бъдем тъй жестоки към тия слаби деца на природата, а дори когато видим, че се нуждаят от храна, която особено през зимата много трудно намират, да ги подхранваме. М. Филипов СЛАВЯНСКАТА СТИХИЯ Славянските народи имат нещо особено и неуловимо. Ние няма да го назоваваме с име. То е онова, заради което изпостнелата душа на Запада, все по-често и по-често търси между славянската действителност сюжети за своето творчество и сокове за своя живот.
към текста >>

59. -

Ако не беше страхът, че мога да остана без подслон, иначе картината си беше интересна.
На утрото облаците бяха червени и настръхнали. Навярно ще има буря. Удвоявам въжетата на палатката, забивам здраво колците и притискам с големи камъни краищата й. След малко се появиха първите пристъпи, които постепенно зачестяваха и се усилваха. Тревичките свистяха, превиваха се до земята: а вълните на езерото хлипаха странно и плачевно в хралупите на скалите. Ако не беше страхът, че мога да остана без подслон, иначе картината си беше интересна. Чудно богатство си е планината. Тя понякога ни посреща с усмивка, а понякога с гръм и буря. но всякога е хубава. Нейните китни поляни, буйните водопади; неизброимите й дипли и лесове създават едно чудно разнообразие, за което жадува имено нашата душа. Нека всички я обикнем, за да се ползваме от благата, които Творецът е вложил в нея!
към текста >>

60. -

Где е този храм, храм истински, храм не принадлежащ на никоя секта, храм неопетнен, неосквернен и неразрушим, в който Бог наистина живее и царува и в който можем да подслоним изморена от изпитанията на живота глава, да си отдъхнем и отпочинем, да почерпим нови сили, да се възродим и обновим?
* Страннико — Пастир на Стадо преизбрано, все тъй те помня: все млад и възрастен и стар! Ти носиш лек за нашите страдания: Любов и мъдрост — послание от Благий Господар! В. Н. ОТВОРЕНИТЕ ДВЕРИ „Елате при мене всички обременена и страдащи, и аз ще ви успокоя“ Къде можем да намерим Бога? Къде най-лесно и най-близко до всекидневния си живот можем да го намерим, за да пием изобилно от освежителните струи на неговия живот? Где е този храм, храм истински, храм не принадлежащ на никоя секта, храм неопетнен, неосквернен и неразрушим, в който Бог наистина живее и царува и в който можем да подслоним изморена от изпитанията на живота глава, да си отдъхнем и отпочинем, да почерпим нови сили, да се възродим и обновим? Природата е великият, истински и вечен храм на Бога, в който ние винаги и сигурно можем да Го намерим, стига да бъдем достатъчно скромни и искрени в стремежа си... Природата е нашата майка хранителка, природата е нашата истински велика учителка, природата е вечно неизчерпаемият извор, от който ние можем да черпим непрестанно, без да се страхуваме, че някога може да се изчерпи: този извор има за всички и завинаги. О, бедни и жалки хора, вий, които умирате от глад и жажда само на една крачка от безкрайното изобилие, което природата ви поднася всеки ден, не ще ли отворите вий очи, не ще ли протегнете ръце към неизмеримите блага, които ви заобикалят, които са на ваше разположение, които ви се предлагат, и без които вашия досегашен живот е заприличал на живота на окаян просяк? Вашата торба е празна, само затуй, защото закъснявате да се явите на времето и на местото, където се раздават скъпите за живота ви подаръци. Затова, защото закъснявате да отидете там, където природата с пълни шепи раздава живот, любов и щастие. Вий сте бедни, болни и външно и вътрешно, защото не пресягате да вземете това, на което имате пълно право и което никой не може да ви отнеме.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* И ако те помоли, подслон да му намериш Та бурна нощ да мине под сухи ти покровъ, О, майко мила, нека той влезне в мойта стая, И там да си почине приютен от любов.
То тебе благославя и моли те едничка На помощ да му дойдеш: самичко е в света. * Със рани е покрито, но стон не се изтръгва, Ни вик на жалба люта от болните гърди . . . Не плаче то, не стене, ръце си не простира, Че няма помощ близко, сърце да утеши. * Когато видиш странник по пътя да замине Облечен само с дрипи, с помръкнала душа, Подай му ти водица и нему усмихни се: И твойто чедо страдно тъй скита по света. * И ако те помоли, подслон да му намериш Та бурна нощ да мине под сухи ти покровъ, О, майко мила, нека той влезне в мойта стая, И там да си почине приютен от любов. * Във всеки скитник бледен, познай ти свойто чедо, Душа му тъмна нощ е, без месец, без звезди . . . О, майко моя мила, подай му ти ръка си И с топли, сладки сълзи, за мене си спомни. * И вече не проклинай несретния скиталец: Туй доста е, живота че с него си играй .. . Прости го ти едничка, прости го най-сърдечно: Той тебе има само и тебе само знай.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ще кажат някой, че са теософи и са присърце на учителите, защото са строги вегетарианци — слоновете и воловете са също вегетарианци — или защото са принудени да водят целомъдрен живот след една буйна младост от друг род?
Водихте ли вие животът, който трябваше да водите, изпълнихте ли задълженията, които поехте при влизането ви в обществото? Само тоя, който чувства в своята душа и в своята съвест, че никога не е грешил, даже веднъж, който никога не се е съмнявал в мъдростта на неговия учител, който никога в своето нетърпение за придобиване психически Сили не е търсил друг учител, който Никога не е пренебрегнал своите обязаности като теософ нито в действие, нито в мисъл, нека само той стане и протестира. „Единадесет години откакто Теософското общество съществува (това е пипано през 1886 год.) аз не съм ви дела помежду седемдесет и двете Чела, редовно приети в послушничество и помежду стотиците външни кандидати повече от трима души, които не са още напълно пропаднали и само един, който е издържал пълен успех. А в цялото общество вън от Индия? Кой измежду тия хиляди води искания живот? Ще кажат някой, че са теософи и са присърце на учителите, защото са строги вегетарианци — слоновете и воловете са също вегетарианци — или защото са принудени да водят целомъдрен живот след една буйна младост от друг род? Дрехата не прави калугера, както и дългата коса и високото чело не правят изследвана на Божествената мъдрост“. И тя описва обществото така, както окото на ясновидеца го вижда: „злоба, злословие, липса на състрадание, критики, безспирна борба и цял хор от взаимни укори“. Веднъж ми се направи едно строго мъмрене от един учител в Бомбай, защото се колебаех да приема в обществото един смел човек, който е бил преследван и даже затварян, под известен предлог, от суеверни християни. Показаха ми вътрешно целостта на моите колеги и ми обясниха, че въпреки изобилието на техните добри намерения, девет десети от тях са били скрити грешници, вследствие слабостта им в морално отношение. Това ми бе един урок за през целия живот и, след това, винаги се въздържах да съдя другарите си, повечето от които — нито по-слаби, нито по-съвършени от мен — като не можеха да прехвърлят планината, катереха се като мен, трудно, но упорито, към върха.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Човекът, който се страхува от смъртта, не знае, че е минал през Вратите от Слонова кост, и още се отвръща от голямата промяна; духовният човек отива в онази част на Небето, към която го влекат наклонностите му, а порочният отива в особеното си ъгълче в ада.
Сложните му теории за скритите степени, за съотношението, за посредствения и непосредствен прилив (influx), нужно е да се третират, само когато имат за цел да направят мистицизма му разбираем. Неговата религия е догматична, положителна и твърде точно определена; тя има много добри точки, но голяма липса от онова велико качество, на което християнството настоява — милосърдието. Бог е дал на човека, разсъждава той, свободна воля и за това има свободата да избере доброто или злото, и каквото избере в този живот, това ще жъне в бъдещия. Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в тялото си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния свят. След смъртта си, когато отиде в средния свят на духовете, наклонностите му скоро се утвърдяват. Човекът, който се страхува от смъртта, не знае, че е минал през Вратите от Слонова кост, и още се отвръща от голямата промяна; духовният човек отива в онази част на Небето, към която го влекат наклонностите му, а порочният отива в особеното си ъгълче в ада. Това е старата доктрина, която гласи, че подобното отива при подобното си, и резултатът е пълна хармония, даже по отношение на ада, чийто жители са, по всяка вероятност, по-щастливи отколкото биха били в коя и да е част на Небето! И двете, Небето и адът, продължава Сведенборг, са разделени на различни общества от ангели и дяволи, които всички са били човеци, защото „никой дух не може да се формира за Небето, освен чрез Света“. Тези дружби са ясно отбелязани и групирани в ония части на Небето и ада, които съответстват на частите на човешкото тяло, на чиито качества и функции те съставляват духовния дубликат. Всички дружби са свързани със силните връзки на взаимни избори, а двойките, сплотени чрез съпружеска любов, са съединени тъй интимно в духовното си зрение, щото често се явяват като един ангел. После цялата дружба от ангели се представлява като един голям ангел, Небето като Велик Човек, а пък адът като едно чудовище.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В края на гората слуги и слонове чакаха своя господар.
Очите на Джета се напълниха със сълзи. Когато се простре при нозете на благословения, той тихо промълви: О Бхагават, една милост аз прося от Тебе: позволи ми да се опитам още веднъж, о светлолъчисти! Аз разбрах сега, що искаш Ти от мене. — Нека бъде така, каза Благословеният, и погледна на прострения при нозете си Джета, погледна с поглед ясен и светъл; като плаваща на небето звезда, нежна усмивка трептеше на неговите уста. Тихо се отдалечи Царевичът в нощната тъмнина. В края на гората слуги и слонове чакаха своя господар. Щом се зазори, Царевичът със спътниците си тръгна обратно за Кансамба. На поляната, под величествения банан, седеше благословеният Буда, потънал в съзерцание. Тутакси след завръщането си в Кансамба, Царевичът Джета трябваше да управлява страната, защото баща му тежко заболя. Той изпълняваше своите нови длъжности с благородно усърдие и придоби слава на добър и справедлив управител. Първата му работа беше да обърне внимание върху Ямас и приятеля му Балик и да им отдаде всякакви почести.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* Така и в мене любовта почука, и в моето сърце подслон поиска, но с плач тогаз сърцето ми отвърна: „и аз без дом, кат тебе съм, сестра“ ... * Но тя безмълвно, тайно се промъкна във мойто бедно, плачещо сърце, и в миг просветна там .. .
* Пред погледа му лъчезарен навеждам в свян очи, и нему само аз се моля, сал то да ме прости. * И никой друг не ще да види, че страдам аз всегда, че слънце колко да обичам, стоя във тъмнина. * От гордост няма да покажа сълзите пред света: светът жесток ще се надсмее, щом види, че скърбя. * Но пред детенцето невинно навеждам аз очи, покланям му се, кат в молитва, във изповед с сълзи * Пред него тихо коленича в безгласна изповед, ах, тамо сладко аз ридая, изплаквам тежък гнет * * * ПРОСЯЦИ В съседска вратня просякът почука, със плачеш глас си нещо той поиска, във миг стопанът дарът му подаде и той, доволен. весело отмина. * Така и в мене любовта почука, и в моето сърце подслон поиска, но с плач тогаз сърцето ми отвърна: „и аз без дом, кат тебе съм, сестра“ ... * Но тя безмълвно, тайно се промъкна във мойто бедно, плачещо сърце, и в миг просветна там .. . Как дивна, как царствено богата беше тя! . . . * Откак живее тя във мойта хижа, не знам що е неволя и тъга : от мен побегнаха сълзи и грижа, тя с радост пълни моята душа * * * КЪМ НОВАТА ГОДИНА Година нова веч настъпва и носи тя незнайни бъднини . . . Аз чакам я и плахо тръпна и тихичко молитва шъпна със сълзи на очи.
към текста >>

Вие, може би, сте чели патетическата история, станала през южно-африканската война, когато шестнадесет годишно момче, тежко ранено, с пребити нозе, молило своите другари да го прислонят към скалата и в предсмъртна агония под звуковете на своята боева гайда изпращало своя полк към победа.
Тази гайда издава своеобразен, дълъг, бръмчащ и треперещ звук, който прилича на низката нота на вина2), то е от съвсем друг характер. Като се слива с тази непрекъсваща се и всичко покриваща нота, и като се преплита с нея, лее се във време на война срещу куршумите и гранатите поток от звуци, някаква смес От ридаещи, пискливи виещи и викащи ноти, които раздират ушите, но пробуждат страстите. Наред с настъпващите войници, или зад тях, идат гайдарите със своите планински гайди, звуковете на които се носят над дрънкането на оръжията и над тропота на конницата. И там, дето се чува звук от боева гайда, там хората отиват на смърт с разгорещена кръв, с биещи в отговор на нейните звуци сърца. Понякога, гайдарят бива момче недостатъчно порасло, за да се сражава, но доволно силно за да тръби; и колко бива горд този ма лък гайдар, когато той отива в сражение и заставя да звучи над главата на по-възрастните бойният призив, който е така познат на всеки шотландец. Вие, може би, сте чели патетическата история, станала през южно-африканската война, когато шестнадесет годишно момче, тежко ранено, с пребити нозе, молило своите другари да го прислонят към скалата и в предсмъртна агония под звуковете на своята боева гайда изпращало своя полк към победа. Тези гайди възбуждат у шотландските планинци най-неудържима храброст —толкова могъщо е влиянието на тази музика върху техните страсти. Но да оставим военната музика и да преминем за минута към влиянието на музиката върху друга страст, половата, която в своята висша форма, изтънчена до емоция, минава в любов между мъжа и жената. Както бива неудържима лудостта във време на сражение, така също са несложни, широки, масивни тези могъщи избухвания на животинската страст. В много опери на Запад, музиката се явява изразителна и вдъхновителка на тази страст; във всяка от тях се срещат песни на любовта, едни по-груби, други по-тънки, но всички възбуждат страст, а не емоция. Ако вие почнете да наблюдавате действието на тази музика върху публиката, вие ще видите, че всякога някакво възбуждане начева да вълнува кръвта, страните горят, очите блестят, у мнозина се появяват тръпки.
към текста >>

ноктите у птиците, копитата или най-сетне преходните форми у слона и маймуните (фиг. 44).
Съответно на задачата си като съвършен органически инструмент, ръката е снабдена с много сравнително нежни мускули; тяхната система представлява един съвършен апарат, който способства на човека с помощта на ръката да извършва всички онези движения, които са нужни в изкуството и механиката. Твърде гъстата нервна мрежа в ръката я прави най-чувствителен и най-практичен сетивен орган. И ноктите на пръстите ни дават възможност да различаваме животинската от човешката ръка. У човека те са тънки, еластични, нежно боядисани, рогови плочки, които имат за задача да пазят от груби механически влияния и повреди богатите с нервни разклонения върхове на пръстите. При животните те служат като нападателни и защитни органи, както се вижда и от формите им, напр. ноктите у птиците, копитата или най-сетне преходните форми у слона и маймуните (фиг. 44). От тука следва, че силни, крехки и извити нокти у човека, когато освен това са и дебели, означават решително приближаване към животинския характер и, следователно, са един лош признак в психическо отношение. Освен тези съвсем общи признаци за значението на формата на ръката, които са от неблагоприятно естество, понеже сочат на подобие с животинските органи, ние в предшестващите глави споменахме множество признаци за различни душевни способности, качества на характера и прояви на чувство. Тези признаци се виждат в отделните части на ръката, в формата и величината, твърдостта и мекостта на ръката и пр. На мислещият човек който се занимава с учението за ръката, става ясно, че макар между хилядите ръце, които се представят за наблюдение, да не се срещат две съвсем еднакви, все пак се забелязват определени основни форми. Първият, който е забелязал това, бил Анаксагор, старият гръцки философ, живял в пития век преди Христа.
към текста >>

Слънцето и Луната владеят само над един знак (както планетите Уран и Нептун), всека от останалите пет планети, Сатурн, Юпитер, Марс, Венера и Меркурий, владее над два знака, както това изобщо се приема, макар че Това деление не е право и е останало от онова време, когато Уран и Нептун не са били открити и не се е намерило друго средство за „ подслоняване“ на планетите.
Всичкото това прибавяне към импулсивното действие, което напр. дава Марс в Сагитариус, отваря место за една спокойна и неуморима работна сила, която е в състояние да преодолее всички препятствия. Така Луната повишена в Таурус, сензитивният й характер, малко постоянен и копнеещ за промяна, ще се обогати чрез самоуверения, постоянния, бавния Таурус, чрез което ще се постигне много добра комбинация на качествата. Слънцето е повишено в Ариес, чрез което произлиза едно хармонично взаимно влияние на главата и сърцето. По същия начин става повишението на Сатурн в Либра, Юпитер в Канцер, Венера в Писцес, Меркурий в Зирго. Слънцето и Луната владеят само над един знак (както планетите Уран и Нептун), всека от останалите пет планети, Сатурн, Юпитер, Марс, Венера и Меркурий, владее над два знака, както това изобщо се приема, макар че Това деление не е право и е останало от онова време, когато Уран и Нептун не са били открити и не се е намерило друго средство за „ подслоняване“ на планетите. На онези, които, може би, биха били склонни да нарекат това „подслоняване“ с името астрологическа или окултна фантазия, бих желал да обърна вниманието, че съждението им е прибързано, понеже планетите в и в показват едно твърде повишена дейност. Това е все едно на същото дете да дадем само друго име. Тук даваме делението на планетите, както се срещат в повечето съчинения по астрология: Графите означени с въздигане и падане посочват местото в знака, където най-силно се изразява въздигането и падането. От тази таблица виждаме, че планетите се понизяват в знак, който е противоположен на този, в който се въздигат, и тяхното унищожение спада в знака, който е срещу онзи, където те са владетели. В знака, над който е владетел, планетата може да развие най-силното си и най-чисто действие, в своето въздигане тя развива едно облагородяваше, по висше действие, а в своето падане едно по-слабо и малко или много дегенерирано действие, в нейното унищожение пък дейността й е твърде слаба и нечиста.
към текста >>

На онези, които, може би, биха били склонни да нарекат това „подслоняване“ с името астрологическа или окултна фантазия, бих желал да обърна вниманието, че съждението им е прибързано, понеже планетите в и в показват едно твърде повишена дейност.
дава Марс в Сагитариус, отваря место за една спокойна и неуморима работна сила, която е в състояние да преодолее всички препятствия. Така Луната повишена в Таурус, сензитивният й характер, малко постоянен и копнеещ за промяна, ще се обогати чрез самоуверения, постоянния, бавния Таурус, чрез което ще се постигне много добра комбинация на качествата. Слънцето е повишено в Ариес, чрез което произлиза едно хармонично взаимно влияние на главата и сърцето. По същия начин става повишението на Сатурн в Либра, Юпитер в Канцер, Венера в Писцес, Меркурий в Зирго. Слънцето и Луната владеят само над един знак (както планетите Уран и Нептун), всека от останалите пет планети, Сатурн, Юпитер, Марс, Венера и Меркурий, владее над два знака, както това изобщо се приема, макар че Това деление не е право и е останало от онова време, когато Уран и Нептун не са били открити и не се е намерило друго средство за „ подслоняване“ на планетите. На онези, които, може би, биха били склонни да нарекат това „подслоняване“ с името астрологическа или окултна фантазия, бих желал да обърна вниманието, че съждението им е прибързано, понеже планетите в и в показват едно твърде повишена дейност. Това е все едно на същото дете да дадем само друго име. Тук даваме делението на планетите, както се срещат в повечето съчинения по астрология: Графите означени с въздигане и падане посочват местото в знака, където най-силно се изразява въздигането и падането. От тази таблица виждаме, че планетите се понизяват в знак, който е противоположен на този, в който се въздигат, и тяхното унищожение спада в знака, който е срещу онзи, където те са владетели. В знака, над който е владетел, планетата може да развие най-силното си и най-чисто действие, в своето въздигане тя развива едно облагородяваше, по висше действие, а в своето падане едно по-слабо и малко или много дегенерирано действие, в нейното унищожение пък дейността й е твърде слаба и нечиста. Повръщащата се (R) планета упражнява и по-слабо влияние, това означава и едно отлагане на действието.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* * * ПРЪЗ ОГЪНЯ Как виждам, в пазвата си как стоплих змията, а тя сърцето ми изглозга и изпи, и в ангелския храм кат подслоних душата, как вдигна се река и там, да ме убий, * аз питам, в смут дълбок: змиярника — земята как е можал до днес Творецът да търпи?
Лука 2:27 О моя лилия, неизразимо мила, кажи, от де взема прекрасния си лик — във кой небесен кът ти си се украсила с таз краска бисерна, със нежния светлик? * Кажи, кой вдъхна в теб това благоуханье, що ти разливаш в мен в най-сладостни струи, и с него ме топиш в безспирно обаянье — във блян за щастие всред мразовити дни? . .. * Не знам, дали сам Бог, о цвете ненагледно, не те изпрати тук, кат перл от своя рай — на Гения Му чист творение последно . . . * Но моето сърце, изстрадало и бедно, в теб сродната душа можа веч да узнай: цял свят от красоти и светлини без край!... * * * ПРЪЗ ОГЪНЯ Как виждам, в пазвата си как стоплих змията, а тя сърцето ми изглозга и изпи, и в ангелския храм кат подслоних душата, как вдигна се река и там, да ме убий, * аз питам, в смут дълбок: змиярника — земята как е можал до днес Творецът да търпи? Как ангелът лъчист в скинията си свята дръзна убийцата от мен да утаи? . . . * О Боже мой, излей Ти седемте потири на своя гняв велик над земните кумири и разруши ги в прах, безследно разпилей! * Нек слънцето тогаз по-светло да изгрее и с пламъка си нов сърцето да съгрее на моя чародей, на моя чародей! . . .
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Защитата със слонова кост произвеждаше върху г-жа Хауфе един вид епилептична криза.
Животът на светиите съдържа много подобни факти, явления, които ние туряме в реда на басните, защото не можем да ги разберем. Лавровото дърво имаше също забележително действие върху г-жа Хауфе и това ни обяснява употребата му в храмовете на Делфи, Ескулапа и др. Тя също тъй намираше, че леската, с която толкова си служат в народа като средство за откриване, има голяма проводническа сила на магнетичния флуид. Сам аз съм видял как мишците и ръцете на една напълно здрава жена станаха твърди, когато държеше една лескова пръчка. Вероятно е, че изменението на нашите условия за живеене и употребата на силно възбудителни лекарства от всякакъв вид ни прави неспособни да почувстваме тия нежни влияния. Защитата със слонова кост произвеждаше върху г-жа Хауфе един вид епилептична криза. Забележителното е, че у старите, защитата със слонова кост се е считала ефикасна против тая болест и че това животно минава у естествениците като субект на епилепсия. Това мнение на старите се съгласява, прочее, с теорията на хомеопатията. Рогът от дива коза също се е считал полезен против гърченето и съвременник тиролци носят често пръстени, направени от такъв рог и ги наричат пръстени против гърченето. Конските брадавички, мамутовите зъби, говеждите нарастъци, паяжината, светулките и пр. произвеждаха все отделни действия, когато ги туряше на ръката си.
към текста >>

Забележителното е, че у старите, защитата със слонова кост се е считала ефикасна против тая болест и че това животно минава у естествениците като субект на епилепсия.
Лавровото дърво имаше също забележително действие върху г-жа Хауфе и това ни обяснява употребата му в храмовете на Делфи, Ескулапа и др. Тя също тъй намираше, че леската, с която толкова си служат в народа като средство за откриване, има голяма проводническа сила на магнетичния флуид. Сам аз съм видял как мишците и ръцете на една напълно здрава жена станаха твърди, когато държеше една лескова пръчка. Вероятно е, че изменението на нашите условия за живеене и употребата на силно възбудителни лекарства от всякакъв вид ни прави неспособни да почувстваме тия нежни влияния. Защитата със слонова кост произвеждаше върху г-жа Хауфе един вид епилептична криза. Забележителното е, че у старите, защитата със слонова кост се е считала ефикасна против тая болест и че това животно минава у естествениците като субект на епилепсия. Това мнение на старите се съгласява, прочее, с теорията на хомеопатията. Рогът от дива коза също се е считал полезен против гърченето и съвременник тиролци носят често пръстени, направени от такъв рог и ги наричат пръстени против гърченето. Конските брадавички, мамутовите зъби, говеждите нарастъци, паяжината, светулките и пр. произвеждаха все отделни действия, когато ги туряше на ръката си. Няколко капки от една киселина, произведени от едно гниеше животно, развиваха признаците, които следват храненето с развалено месо „Това особено действие, казва Шуберт, хвърля силна светлина върху отношенията, които съществуват между нас и външните предмети“.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те не са привързани към мястото, където живеят както мъжете с елементарна ръка, и го обичат до толкова, доколкото им доставя подслон и сносен живот.
И колкото и странно да е, макар че тям е чуждо всяко възвишено чувство, те не са равнодушни към поезията. Такъв човек е изложен винаги на действието на мъката и страданието, защото поради липса на морална издръжливост той не може да се предпази от нежелателните външни възприятия. Притежателят на лопатовидна ръка обича физическия труд, обича пътуването по море, лов и изобщо всички занятия на открит въздух. Такива мъже са постоянни в любовта си и целомъдрени в живота. Те малко отбират от поезия, подвижността на духа им е слаба, но затова пък обичат физическото движение и промяна на мястото. Те не са привързани към мястото, където живеят както мъжете с елементарна ръка, и го обичат до толкова, доколкото им доставя подслон и сносен живот. При разглеждане елементарната ръка споменахме, че тоя тип е разпространен у славянските народи, главно у русите, ако, обаче, между тях срещнем човек с лопатовидни ръце, това показва, че той по произход не е чист русин, в жилите му тече казашка кръв; защото казакът обича подвижността и промяната на мястото, към което в повечето случаи го принуждава неговата езда, тъй като обикновено казакът и неговия кон са едно неразделно цяло. Човекът с лопатовидна ръка по вече обича да си похапнува, отколкото да пробира храната си и би страдал само от липсата на достатъчното й количество, а не и от недоброто й качество. Ако лопатовидната ръка е голяма, възловата и грозна, смело може да кажем, че нейният притежател е егоист и неговия девиз е: любовта към ближния почва от любовта към самия себе си. На такъв човек външния свят не въздейства с красотата си, колкото и съвършена да е тя, а с масата си. Това предпочитане се изразява у него и при избора на съпругата — той търси у нея маса и големина, макар това да обусловя и неподвижност.
към текста >>

Случайно погледна той ръката си, която държеше още ножчето за разрязване книги от слонова кост, и трепна.
. . . Безкрайността е пълна с мириади гигантски светове, но при все това, както изглежда, мястото не им достига. Несъмнено, и там, както на земята, смъртта коси човечеството, което, като полска трева, зеленее на пролет, а на есен увяхва и се преобръща в прах, след като изпълни предназначението си. Възможно ли е същото и с човешката душа — една съзнателна и могъща психическа искра? Нима тя е тъй нищожна, че, блестейки като блуждаещо огънче над някое зелено блато, угасва завинаги, без минало и бъдеще? Случайно погледна той ръката си, която държеше още ножчето за разрязване книги от слонова кост, и трепна. Скоро, може би, тази същата ръка ще стои, вкочаняла, на неговите бездушни гърди . . . — Пазете се, мой млади другарю, казал му старият професор, негов бивш учител, когато го преглеждал преди няколко седмици. — Вашето сърце не е здраво, а белите ви дробове са повредени. Необходима ви е пълна физическа и умствена почивка, иначе .
към текста >>

В стаята имаше и няколко стола от старовремска форма, изработени със злато и слонова кост.
Тук гореше силен огън в огнището и се разнасяше приятна топлина. Ралф оглеждаше наоколо с любопитство. Стените бяха изцяло покрити с дебела източна материя с тъмен цвят; тежък килим покри ваше целия под. На едната стена стоеше нещо като бюфет или шкаф с гравирани врати. Срещу него, на другата стена, стоеше голяма работна маса, затрупана с книги и хартии. В стаята имаше и няколко стола от старовремска форма, изработени със злато и слонова кост. Всред стаята приготвена маса с два прибора и грамаден златен свещник. Непознатият тури сандъчето на стола и запали свещите. След това той извади от бюфета няколко бутилки вино, голяма баница, плодове и покани гостенина да седне до масата. Необикновената разходка възбуди апетита на Ралфа· Когато и двамата се навечеряха, непознатият приближи креслото си до огнището и предложи на гостенина да последва примера му. — Настана минутата да обсъдим сериозно и подробно работата, която ни доведе тука.
към текста >>

На този необикновено нежен тон имаше две кристални стъкленички със златни тапи, златна лъжичка, колкото орехова черупка и кръгло чекмедженце, направено като че ли от слонова кост.
Нарайяна стана и заедно с Ралф отиде до шкафа и го дръпна- Зад него в стената имаше вградена чугунена подставка, в средата на която беше изработена от скъпоценни камъни една кабалистическа фигура. Като обясни на доктора как се туря в действие пружината, Нарайяна отвори рамката, зад която се показа широк шкаф, препълнен със сандъчета и чекмедже та от най различна големина. По средата имаше нещо като металическа възглавница, върху която стоеше тъмно сандъче, към капака на което като че ли бе израсло едно пламъче. Нарайяна взе това сандъче, пренесе го на масата и го отвори. Вътре то бе ще от такъв светло - син плат, какъвто цвят Ралф никога не бе виждал. На този необикновено нежен тон имаше две кристални стъкленички със златни тапи, златна лъжичка, колкото орехова черупка и кръгло чекмедженце, направено като че ли от слонова кост. С голямо любопитство и суеверен страх гледаше младият доктор на съдържанието на сандъчето и на тези стъкленички, съдържащи една от най-великите тайни. — Тук, каза Нарайяна — се намира еликсирът на живота. Кой го е открил? Кой извлякъл от космическия хаос това страшно вещество? Аз не зная.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Най-добрите жезли се правят от слонова кост, взета от слоница.
Чрез жезъла ние можем да изявим само такава степен на сила, каквато обладаваме в нашата душа. Приготвен както трябва, жезълът е само могъщо оръжие, което е дадено в ръцете на мага да защищава това, което му е поверено, С своята духовна сила и своето знание, комбинирано с магическата сила на жезъла, той е въоръжен така, че нищо не може да противостои на неговата сила, когато тя е управлявана от съсредоточена мисъл и могъща воля. За приготовление на магически жезли се употребяват различни субстанции. Но металите и камъните не могат да служат за тази цел, освен ако не са покрити с някаква органическа материя. В всеки случай, камъните нямат никаква цена за направата на жезлите. Най-добрите жезли се правят от слонова кост, взета от слоница. Кратък жезъл, с дължина от 21 дюйма (525 мм) със златен крайщник, от едната страна, и сребърен или меден от другия край, е оръдие твърде могъщо. Близо до него по своята ценност стоят жезлите направени от черно, розово, кедрово, сандалово или самшитово дърво със златна или медна жица в средата. Английският тис или бадемовото дърво са също така добри за целта. По-прости и почти също така ценни жезли се получават от дивия орех. Аз считам, че с изключение на жезъла от слонова кост, ореховият не е по-малко силен, отколкото даже жезлите със сърцевина.
към текста >>

Аз считам, че с изключение на жезъла от слонова кост, ореховият не е по-малко силен, отколкото даже жезлите със сърцевина.
Най-добрите жезли се правят от слонова кост, взета от слоница. Кратък жезъл, с дължина от 21 дюйма (525 мм) със златен крайщник, от едната страна, и сребърен или меден от другия край, е оръдие твърде могъщо. Близо до него по своята ценност стоят жезлите направени от черно, розово, кедрово, сандалово или самшитово дърво със златна или медна жица в средата. Английският тис или бадемовото дърво са също така добри за целта. По-прости и почти също така ценни жезли се получават от дивия орех. Аз считам, че с изключение на жезъла от слонова кост, ореховият не е по-малко силен, отколкото даже жезлите със сърцевина. Подир тях се редят жезлите, направени от издънки на бадемово дърво и най-после от водна върба и зарзалово дърво. Жезъл може да направи не всеки. И след като бъде направен, той трябва да бъде магнетизиран съвършено с надлежното благоговение и ритуали. Тази операция трябва да стане в първото или второ пълнолуние, след като слънцето влезе в знака на Козирога, в полунощ, във време на кулминацията на луната в своя знак (Рака) и когато тя сияе в средата на небето. Най-добро време за отрязване на ореховата фиданка или други някакъв материал за жезъл е първото пълнолуние, после встъпването на слънцето в знака на Козирога, в полунощ, подир което пръчката трябва да се подложи на магнетизиране в следното пълнолуние в същия час.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Може да се влезе в чудесния закон, построен магически от лирата на Орфей, било през вратата от слонова кост на вярата, било през златния вход на науката.
Да схванеш истинското значение на движението и на формите в символите, това значи да схванеш израза на Словото, да разбереш езика на Бога. Безспорно, материалистическата критика не вижда в тая епопея истини или по-скоро символични истини, освен една басня, която тя търси да провали, но тия, които зачитат духа на древните легенди, ще разберат грандиозния и проницателен ритъм; ще разберат, че всички тия символи са ноти на една тайнствена симфония, знаменувайки единния живот през течение на вековете от мъдреци, от пророци, за благоденствието на човечеството. Приключвам с едно последно откровение, което е последица от тайните, които ви обясних. Изкуството да бъдеш щастлив не се състои в създаването на неблагодарници, а са необходими много морални сили, за да се носи достойно щастието. Щастието трябва да се изкупи предварително със страданието, трябва да се отбягва ограничението и прегърне безкрайното. Може да се влезе в чудесния закон, построен магически от лирата на Орфей, било през вратата от слонова кост на вярата, било през златния вход на науката. Необходима е само волята, за да се изоставят фалшивите миражи. Слънцето грее навсякъде върху света. И всеки един би могъл да. се приспособи към неговите лъчи, стига да пожелае да остави зоната на сянката, дето се замръзва. Когато съзнанието ясно озарява интелекта и инстинктите, хармонията се преобръща на върховно правило и свещена цел на живота.
към текста >>

НАГОРЕ

0.40464496612549