Търсене в текстове за 'Слон'

Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр.
"Електричеството на "Изгрева" и бунт на изгревяни" Селището на "Изгрева" постепенно се разрастваше и придоби своя облик на цял квартал. Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план. Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки. Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в привиден безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него.
към текста >>

2. 3_19 Религиозно и духовно съзнание

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Те се подслоняваха по за няколко дни при нас и после си заминаваха, като настойчиво ни канеха да ги посетим.
"Религиозно и духовно съзнание" Братският живот беше много интензивен както на "Изгрева", така и в братствата по градовете. Непрекъснато идваха братя от провинцията за срещи с Учителя и правеха контакти и запознанства с Него. Те се подслоняваха по за няколко дни при нас и после си заминаваха, като настойчиво ни канеха да ги посетим. Понякога се събираха братя и сестри и на групи посещаваха братствата в провинцията - тогава се пееха песни, разказваха се новини от "Изгрева", всеки носеше в себе си нещо от Словото на Учителя и го предаваше на онези, които го очакваха и бяха готови да слушат. Само готовите души могат да слушат и виждат. Ние бяхме една жива верига и всеки приемаше и предаваше онова, което бе възвишено и облагородяваше както самия него, така и другите. Така, една група софиянци посети Братството в Айтос с цигулки и с песни. Завърнаха се след десет дни и веднага посетиха Учителя, за да разкажат какво са видели и какво са чули.
към текста >>

3. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Тук имаше непрекъснато движение на хора: едни идваха, други си отиваха, трети оставаха да се нахранят, четвърти - да се подслонят за известно време.
Без нея не може да се влезе в Школата. Обикновено към семейство Гумнерови се обръщахме с "кака Гина" и "чичо Петко". Така ги наричахме ние тогава, защото бяхме млади и беше някак неудобно да им кажем "сестра" и "брат" - това обръщение не беше влязло и у нас самите. Тогава беше дошла и една друга сестра, Василка, от Айтоския край. Тя се зае да помага в този дом. Тук имаше непрекъснато движение на хора: едни идваха, други си отиваха, трети оставаха да се нахранят, четвърти - да се подслонят за известно време. Беше необходим човек да прислужва в това домакинство: да се пере, да се чисти, да се подготвят продукти за храна, да се готви, да се мете, да се подрежда - това бяха онези неща от обикновения бит на един дом. Този дом бе много малък, но животът му бе невероятно интензивен - както отвън с многобройните му посетители, така и вътрешният му живот, с присъствието на Учителя под този покрив. Не зная как бих могла да ви опиша какво означава присъствието на Учителя в някой дом: наглед външно спокойствие, външна тишина, няма много движение, а въздухът трепти и се движи, като че ли хората не се движат по земята, а се движат по въздуха. Така бе наситен въздухът в този дом. По-късно разбрахме, че това се дължи не само на аурата на Учителя, не само на Неговото присъствие, но и на безброй души, които Го посещаваха от Невидимия свят - свят, който бе затворен за нашите очй и уши.
към текста >>

4. 3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Учителят упреква възрастните приятели, обвинява ги, че им дават подслон, че ги прибират под покривите си, че им отпущат пари, за да живеят в Търново, за да се подвизават уж духовно чрез Невидимия свят.
Да се чудиш или да плачеш? Та пристигат тези двамата хубавци и започват да се показват пред тях като ясновидци, като хора с видения, като хора, имащи връзка, с Невидимия свят. Започват да им говорят това-онова, което са чули оттук-оттам - от другите приятели или от Учителя. Забърква се една такава каша, че се подвеждат всички, без изключение. По онова време Учителят дава отпор чрез един частен разговор от 12 февруари 1921 година пред Костадин Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев. Учителят упреква възрастните приятели, обвинява ги, че им дават подслон, че ги прибират под покривите си, че им отпущат пари, за да живеят в Търново, за да се подвизават уж духовно чрез Невидимия свят. И което е най-интересното - те биват подслонени в Търново, хранели ги и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят. За да бъдат по-авторитетни, те се обявяват за преродените свети Кирил и свети Методий. Онези там в Търново ги гледаха със страхопочитание. А за да ви бъде картината по-ясна, тези самозвани светци "братя Кирил и Методий" започнаха да "кръщават" членовете от групата и да ги обявяват за преродени светци от историята на християнството. Така Иларион го обявиха за прероден свети Наум, а една сестра - за света Евгения.
към текста >>

И което е най-интересното - те биват подслонени в Търново, хранели ги и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят.
Та пристигат тези двамата хубавци и започват да се показват пред тях като ясновидци, като хора с видения, като хора, имащи връзка, с Невидимия свят. Започват да им говорят това-онова, което са чули оттук-оттам - от другите приятели или от Учителя. Забърква се една такава каша, че се подвеждат всички, без изключение. По онова време Учителят дава отпор чрез един частен разговор от 12 февруари 1921 година пред Костадин Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев. Учителят упреква възрастните приятели, обвинява ги, че им дават подслон, че ги прибират под покривите си, че им отпущат пари, за да живеят в Търново, за да се подвизават уж духовно чрез Невидимия свят. И което е най-интересното - те биват подслонени в Търново, хранели ги и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят. За да бъдат по-авторитетни, те се обявяват за преродените свети Кирил и свети Методий. Онези там в Търново ги гледаха със страхопочитание. А за да ви бъде картината по-ясна, тези самозвани светци "братя Кирил и Методий" започнаха да "кръщават" членовете от групата и да ги обявяват за преродени светци от историята на християнството. Така Иларион го обявиха за прероден свети Наум, а една сестра - за света Евгения. Обявиха се и се раздадоха титли на много още светци.
към текста >>

5. 3_74 Политически събития

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Когато България обяви война на САЩ, тогава приятелите запитаха какво ще стане сега, а Той отговори: "Отишъл комарът да се бори срещу слона." За Учителя беше много глупаво човек да се бори със силния на деня, защото може да го смаже голямата силова вълна.
За тях бе говорил много пъти, че имат тежка европейска карма. И точно те дойдоха, та станаха царе на България, и точно в този определен исторически етап, богато дойде Учителят между българите. Та тяхната тежка европейска карма трябваше да се разреши тук, в София, и с това да се пречи на Школата на Учителя. Това са много неприятни паралели и сравнения. Но са особено поучителни, за да ви се отворят очите за съдбата на България! Когато България обяви война на САЩ, тогава приятелите запитаха какво ще стане сега, а Той отговори: "Отишъл комарът да се бори срещу слона." За Учителя беше много глупаво човек да се бори със силния на деня, защото може да го смаже голямата силова вълна. Ще си загуби времето, заради което се е родил. Цар Борис почина на 28 август 1943 год. По този повод Учителят каза: "Когато една царица се отдалечи от кошера си на пчелина - или царицата загива, или кошерът. Цар Борис тръгна за Невидимия свят по пътя на Любовта. Желая ви и вие да тръгнете така.
към текста >>

6. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

През време на войната приятелите направиха от камъни една землянка на Бивака, за да се подслоняват при лошо време.
Познаваше по дух Учителя и благоговееше пред Него. Нито бе чела нещо от Него, нито някой й бе говорил за Словото Му, но го разпозна по Дух и това за нея бе достатъчно. Своето разположение тя предаваше на сина си, пазъчът Гошо. Така че ние бяхме приемани като чакани и любими гости. Имахме много интересни опитности с тях и с Учителя. През време на войната приятелите направиха от камъни една землянка на Бивака, за да се подслоняват при лошо време. Накрая нещата се изопачиха и там в нея се събираха, там палеха огън и всички се опушваха около този огън, на който трябваше да заври един голям чайник с вода. Седят вътре опушени, като че ли някой нарочно ги е натикал в тази лисича дупка и ги опушва, за да ги принуди да излязат от нея и след това да ги натика в онзи чувал, с който ловците ловят опушени лисици чрез запалени пред лисичи дупки огньове. Така навремето се ловяха лисиците - пред лисичата дупка се запалва огън и се чака тя да излезе или отпред, или от някоя резервна дупка. Във всички случаи лисицата влиза в чувала. Така приятелите седяха в тази землянка и се опушваха.
към текста >>

7. 5_53 Учителят е болен

Защото се изискваше да носим храна, която се изкачваше на гръб в раници, трябваха завивки, подслон, чайници, топла вода, топла храна.
При тези излизания с Учителя в планината времето винаги беше хубаво и, след като прекарвахме определеното за престоя време, Учителят винаги намираше начин да го удължи. По-късно разбрахме, че Учителят си е вземал сбогом с планините на България. При тези излизания в планината с Учителя ние бяхме свидетели на всичко това, което описах. Учителят се изморяваше, често спираше за почивка, залюляваше се понякога, но Сам тръгваше и вървеше. Тези групи от приятели, които придружаваха Учителя, не бяха големи, а от по няколко души - толкова, че да се осигури пътят ни дотам и да се осигури пребиваването ни. Защото се изискваше да носим храна, която се изкачваше на гръб в раници, трябваха завивки, подслон, чайници, топла вода, топла храна. Не беше лесно да се осигури всичко това. Винаги имаше с нас братя и сестри, които се грижеха за бита и обходата на Учителя. Ние донасяхме дърва, вода, храна, палехме огън, белехме картофи, а сестрите готвеха супите и се справяха с други неща, които вършеха много добре. Те се грижеха за Учителя, за целия Му бит и обслужване. Учителят се завърна на "Изгрева" от Мърчаево, а с Него и цялата група.
към текста >>

8. 7_02 Бомбите и цената на духовния капитал

НЕСТОР ИЛИЕВ

Те живееха в една солидна къща, а в сутерена, в една малка стаичка, бяха подслонили нашата сестра Олга Славчева, която в това време учеше и преживяваше от бедно по-бедно.
Аз не мога да гарантирам за него." Сестрата Го изслушва, разбира за какво се касае, отива при брата и му разказва всичко. Братът разбира, че няма гарант, който да го кредитира с духовен капитал и си заминава за Русе. Този брат бе Богомил Малджиев, син на Борис Малджиев, книгоиздателя на "Печатница Малджиеви" от Русе. Случаят продължава по-нататък. Дъщерята на Борис Малджиев се казваше Зорница и бе омъжена за банкера Костадин Русев. Те живееха в една солидна къща, а в сутерена, в една малка стаичка, бяха подслонили нашата сестра Олга Славчева, която в това време учеше и преживяваше от бедно по-бедно. Случва се така, че Олга трябва да освободи този мизерен сутерен по настояване на господаря на къщата. Тя отива при Учителя и се оплаква, че е изгонена и няма къде да живее. Учителят я изслушва и казва: "За тази тяхна постъпка ще видят те какво има да стане". Олга си прибира багажа, напуска сутерена и други приятели я подслоняват. Още при първите бомбардировки над София, една от първите бомби пада върху банкерската къща и я разрушава до основи.
към текста >>

Олга си прибира багажа, напуска сутерена и други приятели я подслоняват.
Дъщерята на Борис Малджиев се казваше Зорница и бе омъжена за банкера Костадин Русев. Те живееха в една солидна къща, а в сутерена, в една малка стаичка, бяха подслонили нашата сестра Олга Славчева, която в това време учеше и преживяваше от бедно по-бедно. Случва се така, че Олга трябва да освободи този мизерен сутерен по настояване на господаря на къщата. Тя отива при Учителя и се оплаква, че е изгонена и няма къде да живее. Учителят я изслушва и казва: "За тази тяхна постъпка ще видят те какво има да стане". Олга си прибира багажа, напуска сутерена и други приятели я подслоняват. Още при първите бомбардировки над София, една от първите бомби пада върху банкерската къща и я разрушава до основи. Дълго време след падането на бомбата, дъщерята на Борис Малджиев и съпругът й, банкерът, трябваше да живеят в Русе, поради липса на жилище в София. Този случай идва да потвърди цената на духовния капитал, който всеки човек създава със своите дела и цената на духовния капитал, който той носи у себе си. Имаш ли духовен капитал, ще се намери и онзи, който ще гарантира, ще отвори пътя ти и ще го освети с разумна мисъл и разумна воля.
към текста >>

9. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

На горното място, освен поляната, имаше и дворно място, където бяха построени следните бараки: барака на Елена Андреева от 35 кв.м; барака на Паша Теодорова от 38 кв.м\ братски склад с две отделения - 30 кв.м барака с две отделения 11.80 кв.м, заслон от 14.20 кв.м, или общо 129 кв.м.
Заслугата бе на брат Начо Петров и всички от Братството го даваха за пример, а упрекваха Паша и Савка, че са се отказали от салона. Боян Димитров Боев с нотариален акт № 164, том V, дело № 759 от 1938 година притежаваше 3 000 кв.м, от които с държавен акт № 1094/2177 бяха отчуждени и одържавени 1 500 кв.м, като останаха неотчуждени 1 500 кв.м. Константин Русев, с наследница Николаида Димитрова Христова, имаше неотчуждени 1 000 кв.м. Така че от 1949 до 1957 година бяха отчуждени 1 500 кв.м на Боян Боев и 3 560 кв.м на Тодор Стоименов или всичко 5 060 кв.м, а за братско ползуване останаха 6 060 кв.м, като това място бе и поляната, на която продължавахме да играем Паневритмия. След процеса през 1957 година, неотчуждената площ на поляната бе иззета. На горното място, освен поляната, имаше и дворно място, където бяха построени следните бараки: барака на Елена Андреева от 35 кв.м; барака на Паша Теодорова от 38 кв.м\ братски склад с две отделения - 30 кв.м барака с две отделения 11.80 кв.м, заслон от 14.20 кв.м, или общо 129 кв.м. След процеса, ние - Паша и Елена, бяхме изгонени от бараките и от "Изгрева". III. Дворн о място То се владееше чрез брат Васил Атанасов Славов чрез нотариален акт № 174, том XX, регистър 4071, дело № 1336 от 1936 година и нотариален акт N2 109, том XXII, регистър 4632, дело N2 3528 от 1937 година. Неговата площ беше 2 500 кв.м. На това място имаше барака на Иван Антонов и братска барака, в която живееше Александрина Халачева. Цялото място бе отчуждено.
към текста >>

Отначало живях при Гена Папазова, после ме подслони Лалка Кръстева, а след това сестра Ганка Йорданова Бончева ми отстъпи една стая от жилището си и аз живея тук вече повече от двадесет години, без да плащам никакъв наем.
Поуката е ясна за всички. Има моменти в живота на човека, когато трябва да се определи и да се жертвува. Дали Паша разреши правилно задачата си? Отговорете си сами. Елена Андреева бе натирена от "Изгрева" без право на жилище. Отначало живях при Гена Папазова, после ме подслони Лалка Кръстева, а след това сестра Ганка Йорданова Бончева ми отстъпи една стая от жилището си и аз живея тук вече повече от двадесет години, без да плащам никакъв наем. Небето се погрижи за мен чрез сестра Ганка. По това време тя работеше на Черни връх и почти цялата година прекарваше там. Нейната стая стана за мен истински дом. Тук идват приятелите, посещават ме и водим дълги разговори. Тук, в тази стая, аз прекарвам своята старост.
към текста >>

10. 66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Самия триъгълник е оцветен в цвят слонова кост.
Така че в триъгълника има котва с въже. Трите страни на триъгълника разпределят от окръжността три еднакви геометрични хорди. В долната хорда е нарисувано началото на петолиние с ключа сол и са отбелязани три, цели ноти и обозначени като до, ми, сол на петолинието. От страната на ключа сол започва един надпис „Глава на Твоето Слово е Истината", която преминава през лявата хорда и дясната хорда на окръжността и свършва от дясната страна на долната хорда, като затваря петолинието. Тази емблема е оцветена по следния начин: Трите страни от триъгълника вписан в окръжността, очертават 3 хорди, които са оцветени в тъмно синьо. Самия триъгълник е оцветен в цвят слонова кост. Котвата и въжето е с бронз. Надписът е с бронз, както петолинието, нотите и ключа сол. Символика на емблемата: Емблемата е очертана с окръжност, която има своя център. Центърът означава началото на Вселената, където Мировата Любов излизайки от този център, който е Бог се разнася по цялата Вселена, тръгвайки от центъра и върви чрез своя радиус към края на Вселената, която се ограничава и очертава от кръга на емблемата. Космичната обич представлява връщането на Любовта на Бога от периферията на Вселената към своя първоизточник, т.е.
към текста >>

11. 192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА

Борис Николов

ТОМ 2

А близо до дома, до една стара къща бяхме подслонили брат Боев в един плевник.
Хора стояха дори на открито, само и само да бъдат близо до Учителя. В съседство с малката стая на Учителя имаше една голяма стая, която през зимата служеше за трапеза, за общите обеди и вечери. Но след вечеря пейките се прибираха, масите се изнасяха, или под тях на пода постилаха черги и там спяха между 15-20 сестри всяка вечер. Това създаваше едно напрежение, имаше своите неудобства и мъчнотии особено при лошо време. При хубаво време, кога се запролети и дойде лятото, дворът бе широк и имаше място за всички гости. А близо до дома, до една стара къща бяхме подслонили брат Боев в един плевник. Той беше неотклонно до Учителя и стенографираше всичко, което Той говореше. В онези времена, макар че беше в оскъдица населението, но в Мърчаево около Учителя винаги имаше изобилие. Братя и сестри от провинцията донасяха и изпращаха продукти на Учителя, така че на братската трапеза имаше изобилие. Всички участваха в последната пдсха на Учителя с учениците Му.
към текста >>

12. 128. МИР ВАМ

ТОМ 2

Войниците отвеждат конете настрана, а той се заслонява до едни големи камъни да си почине.
128. МИР ВАМ Братът беше буен, груб, самонадеян, служеше като майор по охраната на границата. Казваше се Бандерски. Свикнал да заповядва, свикнал да командва Пътува привечер с двама войника на коне по границата. Пътеката стръмна, възлизат високо на около 1200 метра, като стигат върха спират да си починат. Войниците отвеждат конете настрана, а той се заслонява до едни големи камъни да си почине. След малко вижда един бял кълбест облак се спира над него. Отваря очи, затваря ги, значи не е сън. Облакът продължава да се спуска, а сред облака човек със светли дрехи. Голяма светлина се излъчва от него. В ръката му скиптър, на главата корона.
към текста >>

13. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Заслонът и кухнята -165 30.
Първото отиване на 7-те Рилски езера -160 25. Излизане през село Говедарци -161 26. Първото езеро -162 27. Второто езеро -163 28. Как се устройваше братския живот -164 29. Заслонът и кухнята -165 30. Откриване на извора „Ръцете, които дават" -166 31. Лодката -168 32. Устройване и бит на лагера -169 33. Спиралата -170 34. Палатката на Учителя -172 , 35.
към текста >>

14. 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА

Като ни видя както сме се устроили, той се учуди много, защото бяхме закътани в заслон от платнище.
Като ни видя, смая се, че ние сме се разположили, огънят гори, чайниците врат и ние сме в най-добро разположение. Тогаз се разбра, че са му докладвали, като сме минали покрай двореца и понеже не сме се върнали до вечерта, то той помислил, че сме закъсали е снеговете. Тръгва със своя адютант и няколко човека и с осем коня, за да ни спасяват. Но като видя как сме се разположили той върна конете назад, а той остана с двама придружители. Размени някоя дума с Учителя и повечето разговори бяха с нас, понеже сестрите непрекъснато го разпитваха. Като ни видя както сме се устроили, той се учуди много, защото бяхме закътани в заслон от платнище. Говорихме с него, пихме чай и разговаряхме за разни неща. Ние имахме възможност да видим за първи път царя непосредствено до нас и да разговаряме като с обикновен човек. Царят бе до нас, а ние бяхме в присъствието на Учителя. Учителят седеше спокойно, пиеше чай и се усмихваше. Размениха с царя по няколко обикновени думи на учтивост.
към текста >>

15. 4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА

А останалите приятели се разполагаха наоколо, кой където намери или се подслонявахме в обществената трапезария на горското училище.
4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА В Чам Курия имахме приятели, които имаха вили. Учителят и няколко човека близки на стопанина на вилата можеха да пренощуват в някоя от вилите и на другия ден се тръгваше. А останалите приятели се разполагаха наоколо, кой където намери или се подслонявахме в обществената трапезария на горското училище. Горското училище беше построено за горските работници. Беше обширна постройка с големи навеси, където можеха да се побират много хора. Имаше столова, в която можехме да се разположим през лятото, когато нямаше ученици. Така прекарвахме до вечерта там. А понякога когато поиска Учителят прекарвахме и по няколко дни.
към текста >>

16. 5. ПЪРВОТО ЕЗЕРО

Всеки си носеше някоя дрешка или завивчица -одеало или палто и като се прислони, тури си един голям камък под главата и така прекарвахме нощта.
От лявата страна на езерото имахме няколко лагера. Бяхме големи групи. Пред всеки лагер беше запален огън, който се поддържаше непрекъснато. Братята носеха дърва, поддържаха огньовете, а сестрите се грижеха да има винаги гореща вода и чай. Спяхме на поляната. Всеки си носеше някоя дрешка или завивчица -одеало или палто и като се прислони, тури си един голям камък под главата и така прекарвахме нощта. Нощите бяха студени. При това времето много често биваше лошо. Паднат мъгли, а от небето ръми. Дъждец един ситен, но тъй напоителен, че не ти остави сухо място по тебе. А ние тогава нямахме хубави екипи.
към текста >>

А в малката хижа се бяха подслонили стари възрастни приятели.
Вода взимахме от езерото. Спяхме на открито. По-старите приятели вземаха малката дървена хижа, но тя се пълнеше отдолу и отгоре с хора. Учителят не влизаше в хижата, а спеше с нас на открито край огньовете. Навън имаше 2-3 групи разположени около 2-3 запалени огньове. А в малката хижа се бяха подслонили стари възрастни приятели. Тя вършеше много хубава работа в онези години. През 1928/29 г. беше направена голямата каменна хижа и тогава Учителя отсядаше в нея. Тя беше с удобства, имаше стаи, дори и храна. Обикновено си носехме хранителни продукти в раницата.
към текста >>

17. 6. ИЗКАЧВАНЕ НА ВРЪХ МУСАЛА

Тръгвахме по пътеката, покрай заслона.
Достигаме до най-високото езерце, което Учителят нарече „Окото". Кръгло, красиво езерце под самият връх. На възлизане се спирахме при рекичката, която изтича от езерото, там където пресича пътечката, по която вървим. На отиване си миехме лицето, ръцете при рекичката на „Окото", при пътеката. Учителят правеше същото. Тръгвахме по пътеката, покрай заслона. Тогава нямаше заслон. Често имаше останали преспи от зимата, които пресичаха пътеката, по която беше опасно да се върви. Беше хлъзгаво и с големи предпазвания пресичахме преспата. Някои от братята изсичаха снега и правеха стъпала-стъпки, за да вървим по-спокойно по преспата. Обикновено от „Окото" нагоре се развиделяваше напълно и ние пристигахме на върха Мусала няколко минути преди изгрева на слънцето, а понякога и половин час.
към текста >>

Тогава нямаше заслон.
Кръгло, красиво езерце под самият връх. На възлизане се спирахме при рекичката, която изтича от езерото, там където пресича пътечката, по която вървим. На отиване си миехме лицето, ръцете при рекичката на „Окото", при пътеката. Учителят правеше същото. Тръгвахме по пътеката, покрай заслона. Тогава нямаше заслон. Често имаше останали преспи от зимата, които пресичаха пътеката, по която беше опасно да се върви. Беше хлъзгаво и с големи предпазвания пресичахме преспата. Някои от братята изсичаха снега и правеха стъпала-стъпки, за да вървим по-спокойно по преспата. Обикновено от „Окото" нагоре се развиделяваше напълно и ние пристигахме на върха Мусала няколко минути преди изгрева на слънцето, а понякога и половин час. На изток руменее, минават пламъците на зората един след други, става все по-светло и по-светло.
към текста >>

18. 15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА

Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра.
Пристигахме на връх Мусала по тъмно. После наставаше здрач и от този момент започваха най-големите вътрешни и мистични преживявания до изгрева на слънцето, както и самият изгрев. След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як. Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди. Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище. Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева. Само онзи, който е присъствал на такъв изгрев може да има преживяване от това величие на Духа на природата.
към текста >>

Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди.
След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як. Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди. Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище. Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева. Само онзи, който е присъствал на такъв изгрев може да има преживяване от това величие на Духа на природата. Ами ако е там и Учителят при вас? Тогава какво ще бъде преживяното?
към текста >>

Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище.
При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як. Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди. Това правехме и ние - всички се преобличаха на заслона под същото платнище. Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат на изток и чакахме изгрева. Само онзи, който е присъствал на такъв изгрев може да има преживяване от това величие на Духа на природата. Ами ако е там и Учителят при вас? Тогава какво ще бъде преживяното? Голям е този въпрос за нас и за вас.
към текста >>

19. 20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.

А братската кухня, която беше покрита с плочи, бе удобна, но понеже в нея бе лежал добитък не искахме да я чистим от лайната им, затова ние направихме заслон на чисто място по-настрани.
Учителят посочи кои да дойдат на тази екскурзия. Не искаше голяма група. Ние се разположихме на поляната между клековете. Направихме огнище, опънахме за Учителя една малка палатка, която носехме, а за нас опънахме едно платно, само да ни пази завет. Отпред гори един хубав огън. А братската кухня, която беше покрита с плочи, бе удобна, но понеже в нея бе лежал добитък не искахме да я чистим от лайната им, затова ние направихме заслон на чисто място по-настрани. Първият ден бе хубав. На втория ден се заоблачи, паднаха мъгли и след туй дойде една буря. И с бурята дъжд и дъждът премина в градушка и зърната се сипеха отначало като лешник, а после станаха големи като орехи. Голям град и така засипа градът, че за малко време натрупа 15 см лед. Ние бяхме се скрили под платната и уплашено се бяхме сгушили, а Учителя беше в палатката си.
към текста >>

20. 29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА

29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА Палатките са опънати, лагерът е устроен и братския живот започва.
29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА Палатките са опънати, лагерът е устроен и братския живот започва. Тук се събирахме по 200-300-500 човека още в първите години. За обед трябваше да се приготви храна, защото по наша стара традиция ние правехме общи братски обеди. А времето беше много променливо, започваше със слънце, после идваше вятър и дъжд. Затова решихме да построим един заслон. Камъни имаше изобилно, мястото се очерта и така беше иззидан със суха зидария дъгообразно извит, обърнат към северния вятър, а отворен към езерото.
към текста >>

Затова решихме да построим един заслон.
29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА Палатките са опънати, лагерът е устроен и братския живот започва. Тук се събирахме по 200-300-500 човека още в първите години. За обед трябваше да се приготви храна, защото по наша стара традиция ние правехме общи братски обеди. А времето беше много променливо, започваше със слънце, после идваше вятър и дъжд. Затова решихме да построим един заслон. Камъни имаше изобилно, мястото се очерта и така беше иззидан със суха зидария дъгообразно извит, обърнат към северния вятър, а отворен към езерото. Братята иззидаха заслона и трябваше да се направи покрив. От първото езеро имаше изсъхнали цели дървета. Те бяха отсечени и с мъка бяха изнесени като по 5-6 човека носеха по една греда. Накрая покрива бе сглобен и трябваше да се покрие.
към текста >>

Братята иззидаха заслона и трябваше да се направи покрив.
Тук се събирахме по 200-300-500 човека още в първите години. За обед трябваше да се приготви храна, защото по наша стара традиция ние правехме общи братски обеди. А времето беше много променливо, започваше със слънце, после идваше вятър и дъжд. Затова решихме да построим един заслон. Камъни имаше изобилно, мястото се очерта и така беше иззидан със суха зидария дъгообразно извит, обърнат към северния вятър, а отворен към езерото. Братята иззидаха заслона и трябваше да се направи покрив. От първото езеро имаше изсъхнали цели дървета. Те бяха отсечени и с мъка бяха изнесени като по 5-6 човека носеха по една греда. Накрая покрива бе сглобен и трябваше да се покрие. А тук имаше вятър, който отвяваше всичко. Затова се реши да се покрие с големи и тънки плочи.
към текста >>

Така ние с тези плочи покрихме нашия заслон и го оформихме.
Затова отидохме до 6-тото езеро, където се намират плочи от корунд. Тези плочи са от кристалните шисти, те се рушат сами, отлюпват се самички, тъй че всеки може да си вземе от тях. Имаше доста големи плочи. Тук идвахме няколко пъти цялото Братство с Учителя. Всеки вземе по една плоча каквато може да носи, а някои по-големи ги носеха и по двама човеци. Така ние с тези плочи покрихме нашия заслон и го оформихме. После вътре направихме огнище за казаните, за да могат да се слагат удобно, та да може водата да заври и яденето да се сготви. Получи се една доста солидна сграда, в която сестрите можеха да работят, да готвят каквото и да е времето навън. Дърва също се складираха тука и се пазеха на сухо. Така нашата кухня влезе в общия братски живот и ни вършеше много добра работа. При лошо време и в дъжд, които се измокреха тука можеха да се изсушат и стоплят.
към текста >>

21. 32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА

Първо тя почистваше лагера и изхвърляше боклука оставен в заслона от пролежалите там животни.
32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА Да се устрои един лагер в онези години беше много трудно. Ние нямахме още опит за устройване на лагер високо в планината. Всяка година прибавяхме нещо ново в нашия опит. - Десет-петнадесет дни преди започване на лагера се изпращаше една работна група от 10-15 човека, за да подготви лагера. Първо тя почистваше лагера и изхвърляше боклука оставен в заслона от пролежалите там животни. Обикновено овце или говеда. След това се подреждаше и се стъкмяваше огнището, като казаните се изнасяха от скривалищата от предната година. Първото нещо е да се подготви кухнята. Огнището и печката е в ред, казаните са отгоре, сложен е комин, насечени са дърва и вече кухнята работи за дежурните и за работната група. Следващото нещо, което се правеше, това е банята.
към текста >>

22. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Русия ще бъде дървото, под което ще се подслонят славянските родове, племена и народи.
А след това ще дойде Шестата раса. У всички славянски народи ще се въплотят напреднали души. И това е вече почнало. До края на двадесетия век слизат да работят чрез Славянството 8000 адепти. Бъдещето е на Славянството, то ще се обедини. Русия ще бъде дървото, под което ще се подслонят славянските родове, племена и народи. Сега Христос идва при Славяните и ще ги прати да работят. Славяните са Новия Израил. Новият Израил за разлика от евреите, ще изпълни мисията си, няма да пропадне като евреите. Българите сега са в златния си век. Той ще трае до края на двадесетия век, до 2000 година.
към текста >>

23. 6. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ТЪЛКУВАНИЕ ОТ НОВОИЗЛЮПЕНИТЕ ТЪЛКУВАТЕЛИ НА ИЗГРЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Във всяка барака е подслонен поет и неоценен писател.
Според тях то не било разбрано и от обикновения българин. Затова е нужно да се преразкаже Словото в по-достъпна и разбираема форма. Кой ще Го преразкаже? Разбира се онези, които имат писателско перо. А на Изгрева писатели и поети колкото искаш. Във всяка барака е подслонен поет и неоценен писател. Но тук се явява Георги Томалевски, който е бил вече признат от обществеността за писател. Той започва да преразказва беседи на Учителя и съответно ги преписва на пишеща машина. На Изгрева не ги искат. Тогава той решава да направи своя група извън Изгрева и там да им говори по дадени теми, след което им предава да четат една преразказана от него беседа на Учителя. След него и други правят същото, затова, когато ви попадне някоя беседа на Учителя в ръкопис от онова време, внимавайте да не се заблудите и препишете или отпечатате преразказана беседа на Учителя от великите писатели на Изгрева.
към текста >>

24. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината.
След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди. Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата. Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота". Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус. А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството. Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината. Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх. Подобна програма на школата ще остане завинаги като най-доброто предметно учение. От тези години е началото с вечната и нетленна зала на школата - Рилската природа. Още в София, УЧИТЕЛЯ беше ни предупредил, че времето за почивка трябва да се използва разумно, защото към 3 часа ще се подготвим за възлизане към върха. Всички приятели, съобразени с общия план, настанени сравнително добре в хижата, заеха своите спални места.
към текста >>

25. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Така се изгради не малък солиден заслон с покрив от плочести камъни, направиха се мостове от лежащи гранитни блокове върху течащите води на езерата.
Ако деня е неделен, или някакъв некалендарен празник, Учителят подема Слово, което може да се приеме като продължение на утринната беседа, което се посреща с нескривана радост от всички. Кулминацията на възторга наближава своя зенит, изразен в химни на благодарност, които множеството изпълнява с пълен глас. В тези моменти обикновено отсъстват дежурните, които приготвят скромния и питателен общ обед, след който настъпват часове на свободни занимания, размяна на впечатления и мисли, разходки по езерата и пр. Много често около онези, които имат сръчни ръце и здрави миш-чци се събират приятели, за да вземат участие в подобрение общия вид на лагера. Укрепват се каменните стъпала, разчистват се пътеките, или заедно с Учителя решават не малки строителни задачи. Така се изгради не малък солиден заслон с покрив от плочести камъни, направиха се мостове от лежащи гранитни блокове върху течащите води на езерата. Така се каптираха изворчетата над езерото Елбур и Махабур, за да се превърнат в рядко красиви чешми, изкусно и майсторски изградени от бял кварц, носен от далечни кварцови леговища. Тези чешми и до днес радват всеки, които ожаднее, защото са подредени с усет към общата хармония на масива и околността. Благоустрояването на лагера е ценен фокус на общите усилия на по-силните и по-слабите. Подобни трудови инициативи винаги са допринасяли за утвърждаването на единството. Единството и хармонията се раждат при общата работа.
към текста >>

26. І.10. ЗА ПРАЗНИКА

Всеки е получавал подслон, всеки се е радвал на добър прием.
Навсякъде трябваше да бъде чисто, приветливо и красиво. Прозорците на салона светваха, подът се измиваше, пътеките се премитаха, цветята се поливаха, дръвчетата се окопаваха. Приятелите вече знаеха, че чистотата и редът са добра основа за добър прием и добри отношения. Домакините познаваха своите гости, а и гостите знаеха при кого да квартируват. Имало е празнични и съборни дни, когато и палатките са влизали в ролята си. Всеки е получавал подслон, всеки се е радвал на добър прием. Атмосферата на Изгрева добива особена празничност, тръпнеща от възторжени чувства и съзнателно приятелство. Изгревът приличаше на огромен дом с многолюдно семейство. УЧИТЕЛЯТ бе пример за добрите домакини. Той бе навсякъде. Следеше стъпките на работливите приятели, препасани с престилки, забрадени с бели кърпи, с метли и кофи в ръце.
към текста >>

27. І.12. ДОБРАТА ОЦЕНКА

Помисли се за построяване на нещо малко, колкото да заслони малцината.
Не идваха всички. Мъчно възприемаха навика към малките разходки. Ето че светлината и въздуха си казаха думата. Приятелите обикнаха Изгрева. Започна палатъчно лагеруване. Помисли се за построяване на нещо малко, колкото да заслони малцината. Малката идея се прие от мнозинството и когато това стана достояние на добрите приятели от провинцията - израсна светла и хубава постройка, облагороди се земята с добри семена и почна да ражда не само плодове. Законът е такъв, малката и плодовита идея се приема по-лесно, за да прерасне по-сетне в по-голяма идея. - На твоят въпрос отговарям - продължи УЧИТЕЛЯТ - не бе възможно да се заселим направо на Изгрева. Не бе възможно приятелите да се раздвижат и изтръгнат от прихлупените и притеснени салони. Те нямаха още отношение към живата природа.
към текста >>

28. ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ

Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр.
Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш. Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли. Мисълта, че отиват на събор, организиран от УЧИТЕЛЯ вдъхновява двамата добри приятели, които като първите християни преживяват перипетиите на едно пътуване, което не е лишено от изненадите на своето време. А тогава страната ни се пробуждаше от робията и страхът от непознат човек е подпирал портите на селските домове. Това най-малко е смущавало Пеню Киров, който похлопвал за нощувка там, където нашепването му е подсказвало. Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр. Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града. Всяка добра опитност поддържа разположение и увереност. През тези пред съборни дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия свят. Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път. Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович.
към текста >>

29. ІІІ.51. ЧАСОВНИКЪТ, КОЙТО НЕ БЕ КУРДИСАН

Летопис Вергилий Кръстев

А той нямаше къде да се подслони, живееше в една обща барака с няколко младежи.
Имаше и други математици, но Учителят извикваше него и с него работеше. Това правеше впечатление на всички. Учителят го обичаше и го закриляше. Той беше се запознал с една сестра - Дора Карастоянова. Искаше да се жени. А той нямаше къде да се подслони, живееше в една обща барака с няколко младежи. Учителят го среща и му казва: „Николай, виж птиците какво правят. Когато решат да се женят, те първом си правят гнезда и тогава се женят". Николай мига, разбира примера, но му се жени. Ожени се, преди да си направят "птиче гнездо" и после премина през големи изпитания, докато си направи барака за младото семейство. Дойде време, роди му се първата дъщеря и той я вози гордо в една количка и прекосява поляната.
към текста >>

30. ІІІ.61. КАК КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ НЕ СИ РЕШИ ЗАДАЧАТА

Летопис Вергилий Кръстев

А да знаете само за какви дребни случки атакуваха Учителя по вестниците, че ги раздуваха и от мухата правеха слон.
Как го погребаха, кой даде смъртен акт, как се узакони всичко, никой не смееше да попита, защото всички знаеха какво значи едно такова разгласяване. Но всичко мина по законен ред. Като минаха 10 дни, всички се успокоиха. Знаехме, че това е дело на Учителя и че Той успя да преспи вниманието на онези духове, които биха се възползвали от един такъв случай. И днес още ми е чудно как се случи, че това обесване мина като едно обикновено погребение. А да знаете само за какви дребни случки атакуваха Учителя по вестниците, че ги раздуваха и от мухата правеха слон. А тук случаят бе по-голям от слон, но случаят се превърна на муха, която изхвърча нанякъде, затири се и не се видя повече. Това беше дело на Учителя. А това струваше на Учителя много усилия и много време, за да предотврати целия този скандал срещу Братството. И той премина. Разказвам го, за да видите и прецените сами през какви препятствия вървеше Школата през тези 22 години.
към текста >>

А тук случаят бе по-голям от слон, но случаят се превърна на муха, която изхвърча нанякъде, затири се и не се видя повече.
Но всичко мина по законен ред. Като минаха 10 дни, всички се успокоиха. Знаехме, че това е дело на Учителя и че Той успя да преспи вниманието на онези духове, които биха се възползвали от един такъв случай. И днес още ми е чудно как се случи, че това обесване мина като едно обикновено погребение. А да знаете само за какви дребни случки атакуваха Учителя по вестниците, че ги раздуваха и от мухата правеха слон. А тук случаят бе по-голям от слон, но случаят се превърна на муха, която изхвърча нанякъде, затири се и не се видя повече. Това беше дело на Учителя. А това струваше на Учителя много усилия и много време, за да предотврати целия този скандал срещу Братството. И той премина. Разказвам го, за да видите и прецените сами през какви препятствия вървеше Школата през тези 22 години. Спънките бяха най-различни, те се явяваха една след друга, но те никога не се повтаряха.
към текста >>

31. 3.38. Фотографът Васко Искренов

НЕСТОР ИЛИЕВ

Нашият брат Васко Искренов им отговорил - на властта: „Нямаме нужда от брутна сума, имаме нужда само от храна и от подслон".
„Ние сме българи, от България сме дошли тука." „Ами имате ли пенсия? " „Нямаме". „Ами имате ли германско поданство? " „Имаме". „Ако не бяхме имали, щяхме да ви дадем една брутна сума, за да може да имате средства". Нашият брат Васко Искренов им отговорил - на властта: „Нямаме нужда от брутна сума, имаме нужда само от храна и от подслон". Веднага им дават пенсия и така преживяват в Западна Германия. В този момент, когато прави този запис, нашият брат Васко Искренов е 90-годишен. Неговата съпруга е германка, починала, неговата дъщеря е починала и така кореспондирам с него и правя извод на неговия живот. Ние бяхме приятели, преди да отиде вън от България. Правя следния извод: всеки един от нашите приятели, братя и сестри, които са взели участие в братския живот при Учителя, тези хора са покровителствани от небето за тяхната безкористна дейност.
към текста >>

Днес никой не е останал нито гладен, нито без подслон.
Веднага им дават пенсия и така преживяват в Западна Германия. В този момент, когато прави този запис, нашият брат Васко Искренов е 90-годишен. Неговата съпруга е германка, починала, неговата дъщеря е починала и така кореспондирам с него и правя извод на неговия живот. Ние бяхме приятели, преди да отиде вън от България. Правя следния извод: всеки един от нашите приятели, братя и сестри, които са взели участие в братския живот при Учителя, тези хора са покровителствани от небето за тяхната безкористна дейност. Днес никой не е останал нито гладен, нито без подслон. Прави ми впечатление, че всичко, което Учителят говореше, говореше само сериозно. Нищо друго, както ние, обикновено, хората, говорим помежду си. И второ ми прави впечатление - с какво внимание Той отваряше и затваряше кутията на цигулката, след като свиреше. Това означава обхода. Обхода към ближния, обхода към себе си и обхода към Бога.
към текста >>

32. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

И така, понеже в едната стая се беше подслонил да живее Петко Кралев от Бургас, то по препоръка на лелята на Йоанна Стратева - Кина Рангелова, сложихме към 300 броя книги във втората свободна стая.
Ето тук е първото нарушение. Учителят не разрешава да се работи с чужди пари за идейна работа. Само онзи, който в името на една идеална цел, със собствен и честен труд спечелва пари, които ги дава с любов, в името на един Висок идеал, то тези пари са вече „ЖИВИ ПАРИ" и те носят благословение, т.е. чрез тях може да се реализира някаква идея. Тези „ЖИВИ ПАРИ" отварят условия и разкриват възможности за реализация. И така, понеже в едната стая се беше подслонил да живее Петко Кралев от Бургас, то по препоръка на лелята на Йоанна Стратева - Кина Рангелова, сложихме към 300 броя книги във втората свободна стая. Йоанна Стратева по това време беше на лагер на 7-те езера на Рила. Книгата бе представена на членовете от духовно общество „Бяло братство" на онова място, където те се събират. След няколко дни в дома на Йоанна Стратева пристига д-р Илиян Стра-тев, който в момента бе Председател на братския съвет на същото общество. Идва вбесен, след като научава, че във втората стая са внесени 300 броя книги. Бива придружен от племенницата на Савка Керемидчиева, която се нарича Фрося.
към текста >>

33. 7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ

Аз отказвам парите, аз не съм дошла за пари, а да бъда тук и да търся подслон на Изгрева.
Аз прибрах няколко беседи от Учителя, малкото багаж под ръка и отивам на Изгрева. Само малкия ми брат Владо плаче за мен. Качвам се на Изгрева и разправям на Учителя, че са ме изпъдили от дома заради учението. Чула всичко това една от сестрите, които бяха го наобиколили изважда и ми предлага 140 лева за първо време, но аз отказах. Учителят изчаква как ще си реша задачата. Аз отказвам парите, аз не съм дошла за пари, а да бъда тук и да търся подслон на Изгрева. След малко Учителят е отново при мен. Аз съм цялата още мокра, окаля на, смутена от това положение, но не съм разколебана, защото съм права в себе си. Преди да тръгна за Изгрева бях казала в себе си: „Бог и Учителят" и непрекъснато си повтарях само тези две Думи и ги произнасях високо на глас. Вървя, а всичко наоколо бе тъма около мене. Тук на Изгрева по това време имаше три сестри, които живееха заедно в една барака и Учителят ми каза: „Там при тех ще отидеш".
към текста >>

34. 9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА

Сега е много лесно в тези времена младо момиче завършило гимназия да си вземе куфарчето, че и без него и да напусне дома на семейството си - и работа ще си намери, и препитание ще си намери, че и дори и под покрив ще се подслони.
9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА Бях завършила гимназия и съм девойка и вместо да ме омъжат родителите без да искат ме изпуснаха както обичаше да казва майка ми и аз съм се изплъзнала от тяхната опека и съм станала дъновистка. Семейството ми беше много против това мое отклонение и водеше безмилостна война срещу мен все едно, че не съм тяхна плът и кръв и като че ли съм чужд човек. Чуждият човек ще избяга, ами аз къде да избягам като те са ми родители. Сега е много лесно в тези времена младо момиче завършило гимназия да си вземе куфарчето, че и без него и да напусне дома на семейството си - и работа ще си намери, и препитание ще си намери, че и дори и под покрив ще се подслони. Но тогава това бе немислимо - беше трудно и обществото не бе свикнало още на такива неща и реагираше бурно и се противопоставяха срещу такива бунтовници. Направо ги парализираха със своето обществено противопоставяне. А аз бях станала в очите на родителите ми непоправима дъновистка. Използваха всички възможни методи, които им бяха известни: отначало не ми позволяваха да излизам, заключваха ме, а аз исках да изкоча през прозореца. Видяха, че може да си счупя краката и че това няма особена полза.
към текста >>

35. 11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО

Отидох при познати на семейството ни, обясних им, че са ме изпъдили и исках временен подслон.
Аз преминавах през етапа на частната ученичка и трябваше да бъда образована и добра музикантка. Трябваше да ходя и на беседи и понякога не ми достигаше времето, за да отида на Изгрева. Тогава гората на новопостроеният парк се оформяше и за нас младите момичета беше повече от смелост да преминаваме през него, за да отидеме на Изгрева. Така постепенно се отдалечавах от семейството си и майка ми възприе това като истинска катастрофа и го възприе като мое падение. Ужас обзе всички домашни и те решиха да ме изпъдят от всички. Отидох при познати на семейството ни, обясних им, че са ме изпъдили и исках временен подслон. Но и те не ме искаха, за да не си развалят отношенията с моите родители. Тогава отидох при Учителя и му разказах подробно и обясних всичко. Пита ме: „Е, какво мислиш да правиш? " Отговорих му: „Ще излезна в 21 часа вечерта и ще отида в една градска градина, ще седна на една пейка и каквото Бог даде". Учителят ме изпрати, но нищо не ми каза повече.
към текста >>

36. 73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ

Ако мостът над реката е строшен, не може да мине по него един слон, но една мишка може.
Те приличат на такива, които искат да дадат богато угощение с всичките подробности и ако някой малки неща не могат да се доставят, те се отказват да дадат угощение. Бедният човек пък, който няма нищо всякога е готов да даде угощение. Ти понякога имаш желание да получиш шест. Смяташ, че е възможно. Възможно е, защо не. Ако мостът над реката е строшен, не може да мине по него един слон, но една мишка може. Сто мухи може да нахраниш с една бучка захар, но един слон ти трябва шест крини жито. Значи малките желания човек може да ги задоволи лесно, но ако има едно голямо желание, мъчно може да го задоволи. Един поет се качвал из планината и си мислел, че е сам. Имало и други, но те били след него. Един ден се спрял на едно място, дето се мислел, че никой не може да дойде и написал на една скала няколко стиха за това, че животът нямал смисъл и е безсмислено да се живее.
към текста >>

Сто мухи може да нахраниш с една бучка захар, но един слон ти трябва шест крини жито.
Бедният човек пък, който няма нищо всякога е готов да даде угощение. Ти понякога имаш желание да получиш шест. Смяташ, че е възможно. Възможно е, защо не. Ако мостът над реката е строшен, не може да мине по него един слон, но една мишка може. Сто мухи може да нахраниш с една бучка захар, но един слон ти трябва шест крини жито. Значи малките желания човек може да ги задоволи лесно, но ако има едно голямо желание, мъчно може да го задоволи. Един поет се качвал из планината и си мислел, че е сам. Имало и други, но те били след него. Един ден се спрял на едно място, дето се мислел, че никой не може да дойде и написал на една скала няколко стиха за това, че животът нямал смисъл и е безсмислено да се живее. След това се отдалечил.
към текста >>

37. 81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.

Огледахме се наоколо и се чудехме къде да се подслоним, че ако захване бурята отърваване няма от нея.
А в Божественият свят Бог е Слава. Така че Бог бе Светлина, Виделина и Слава. Такива случаи имахме няколко и всеки един се различаваше от предходния по замисъла, по мотива, както и резултата от самата опитност за Светлината. Бяхме на екскурзия, неголяма група, почивахме на една поляна. Изведнъж се усетихме, че времето се разваля, задуха вятър, надвиснаха черни облаци, застудя, започна да фучи, започна да гърми, да трещи, да бушува вятър и някакъв тътен отгоре над нас се търкаляше. Огледахме се наоколо и се чудехме къде да се подслоним, че ако захване бурята отърваване няма от нея. Оглеждам се аз както се оглеждат всички, а Учителят седи невъзмутимо, Аз въртя глава насам-натам, виждам тази буря, че бушува, а тези черни облаци връхлитат върху нас. Загледах се и изведнъж очите ми се отвориха. Падна една завеса от тях и какво виждам: вместо черни облаци на небето видях големи черни същества да фучат над главите ни. Ококорих очи. Не се лъжех.
към текста >>

38. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

боледувахме с Борис последователно и по съвета на един приятел реших да прехвърля моята къщичка и имота, който бе на мое име и да го завещая на домашната прислужница Станка, за да има подслон над главата си, а с това имущество донякъде да компенсирам нейният колосален труд, който тя изпълняваше в моя дом от зори до късна здрач.
Знаех, че ще дойде, но от къде - не знаех. Та, невидими са пътищата на хората, решили да служат на Бога. Та, невидими са Божиите пътища, по които човек се движи решил да служи на Бога, Та, пътищата - човеци и съдби се преплитат понякога, но понякога те се сливат, когато човек се определи да служи на Бога. Защото пътят на служене е път на посвещение, че човек изпълнява волята на Бога доброволно и с пълно съзнание. През 1972 г. боледувахме с Борис последователно и по съвета на един приятел реших да прехвърля моята къщичка и имота, който бе на мое име и да го завещая на домашната прислужница Станка, за да има подслон над главата си, а с това имущество донякъде да компенсирам нейният колосален труд, който тя изпълняваше в моя дом от зори до късна здрач. Ето завещанието. Завещание Днес, на 13 май 1974 г. в град София подписаната Мария Михайлова Дойнова, жител на гр. София, ул. „Волоколамско шосе" 14 написах настоящото смъртно завещание, с което завещавам на Станка Христова Янчева от гр.
към текста >>

39. 83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА

боледувахме с Борис последователно и по съвета на един приятел реших да прехвърля моята къщичка и имота, който бе на мое име и да го завещая на домашната прислужница Станка, за да има подслон над главата си, а с това имущество донякъде да компенсирам нейният колосален труд, който тя изпълняваше в моя дом от зори до късна здрач.
Знаех, че ще дойде, но от къде - не знаех. Та, невидими са пътищата на хората, решили да служат на Бога. Та, невидими са Божиите пътища, по които човек се движи решил да служи на Бога, Та, пътищата - човеци и съдби се преплитат понякога, но понякога те се сливат, когато човек се определи да служи на Бога. Защото пътят на служене е път на посвещение, че човек изпълнява волята на Бога доброволно и с пълно съзнание. През 1972 г. боледувахме с Борис последователно и по съвета на един приятел реших да прехвърля моята къщичка и имота, който бе на мое име и да го завещая на домашната прислужница Станка, за да има подслон над главата си, а с това имущество донякъде да компенсирам нейният колосален труд, който тя изпълняваше в моя дом от зори до късна здрач. Ето завещанието. Завещание Днес, на 13 май 1974 г. в град София подписаната Мария Михайлова Дойнова, жител на гр. София, ул. „Волоколамско шосе" 14 написах настоящото смъртно завещание, с което завещавам на Станка Христова Янчева от гр.
към текста >>

40. 85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО

Случи се така, че след няколко дни пристигна една сестра от провинцията и нямаше къде да бъде подслонена.
Ето това е разрешението на задачата засега, закъсняла, не е чула и не връща. А аз горкана какво да правя? Аз оставям с обира по пладне и с думите на Учителя. Реших да се подчиня на думите му, вероятно имаше и друг метод да ми се върнат парите и зачаках. Чакам, чакам, но никакви пари не идват. Случи се така, че след няколко дни пристигна една сестра от провинцията и нямаше къде да бъде подслонена. Аз я подслоних, заведох я у дома, дадох й легло, а след нея започнаха да пристигат кошници и пакети с храни. Родителите я бяха изпратили на гости на Изгрева да види и да слуша Учителя и да не бъде в тежест на никого изпращаха на нейно име колет след колет. Така с тези колети изкарахме три месеца с нея. Та накрая парите се бяха върнали, а особено накрая, когато разбрах от нея, че Учителят я е насочил към мене, аз се разплаках и разридах неутешимо. Сестрата се вайка защо плача и защо не мога да се успокоя толкова дълго време.
към текста >>

Аз я подслоних, заведох я у дома, дадох й легло, а след нея започнаха да пристигат кошници и пакети с храни.
А аз горкана какво да правя? Аз оставям с обира по пладне и с думите на Учителя. Реших да се подчиня на думите му, вероятно имаше и друг метод да ми се върнат парите и зачаках. Чакам, чакам, но никакви пари не идват. Случи се така, че след няколко дни пристигна една сестра от провинцията и нямаше къде да бъде подслонена. Аз я подслоних, заведох я у дома, дадох й легло, а след нея започнаха да пристигат кошници и пакети с храни. Родителите я бяха изпратили на гости на Изгрева да види и да слуша Учителя и да не бъде в тежест на никого изпращаха на нейно име колет след колет. Така с тези колети изкарахме три месеца с нея. Та накрая парите се бяха върнали, а особено накрая, когато разбрах от нея, че Учителят я е насочил към мене, аз се разплаках и разридах неутешимо. Сестрата се вайка защо плача и защо не мога да се успокоя толкова дълго време. Накрая разказах цялата история с кражбата и че не съм имала пари да изкарам тези три месеца и че тя ме е спасила с нейните кошници, изпращани от село.
към текста >>

41. 108. НЕОБЯСНИМИТЕ СЛУЧАИ НА БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ

После му казах: „Учителю, и аз като Христа няма глава къде да подслоня".
Бях навлезнала в зона на пълна самота и отчужденост. По едно време ми просветна пред очите. Излизам на вън от стаята си. Среща ме Учителя на двора: „Марийке, ти яла ли си? " „Не съм." После той подвикна към една сестра да ми донесе краставица и една филия хляб, подаде ми ги и това ядох. После му казах: „Учителю, и аз като Христа няма глава къде да подслоня". Той се усмихна. Питам веднъж Учителя: „Ако бяхте в Англия по същия начин ли щяхте да говорите? " „Не, по друг начин." По-късно в своите беседи споменаваше нееднократно, че той говори според съзнанието на хората и според състава на аудиторията. Та българското съзнание бе една лупа, през която Учителят насочваше своето Слово и така той го даде на български език, чрез българското съзнание, което беше пред него и пред онези души, които бяха слезна-ли на земята като българи, за да посрещнат Учителят на Изгрева. Но малцина го посрещнаха, защото малцина го познаха.
към текста >>

42. 133. ФОРМИ И СИМВОЛИ

От мухата правеха слон, а тука слона беше в гората, но така стана, че съзнанието им бе приспано и случаят отмина незабелязан от никого.
След като се връща към поляната Учителят се навежда, взима един камък и го запраща нататък към гората. След това се прибира. Никой повече не попита за него, нито полицията, нито свещениците, а пък приятелите успяха и го заровиха и го погребаха така както е редно. Направи впечатление, че след като Учителят запрати камъка за този случай не се чу нито дума. Обикновено в града всички слухтяха и се ослушваха само и само да чуят нещо от Изгрева та да го раздухат срещу Учителя. От мухата правеха слон, а тука слона беше в гората, но така стана, че съзнанието им бе приспано и случаят отмина незабелязан от никого. Ето тук разказахме за някои форми и за някои символи, които са свързани с някои явления и действия. Днес човечеството трудно ги разбира, но за идното човечество когато Словото на Учителя стане живот за душите им тези неща вече ще бъдат ясни и достъпни за хората. Аз съм пред Учителя. Седя при него почти целият ден в едно разбъркано, критично състояние. Той беше вътрешно нежен към мене и искаше да си издържа изпита и да направя жертвата, която Бог иска от мене, но външно се държеше сдържано.
към текста >>

43. 134. ХИЩНИЦИ

После той даде напътствия на онези сестри, които я бяха подслонили.
Какво беше правила свекървата, където беше ходила и при кого се бе учила на незнайни неща, но снахата започва полека-полека да линее, заболява, престава да се храни, да яде, повръща непрекъснато с главоболие, от което ще й се пръсне главата. Така тя едвам се дотьтря на Изгрева и беше паднала на тревата изнемощяла и отслабнала. Едвам я вдигнаха и я сложиха в една от бараките и докладваха на Учителя, че е много болна. А той им каза: „Сестрата не е болна, а е от магия". Всички подскочиха като ужилени от тези думи на Учителя, защото той рядко говореше за такива неща. После той даде напътствия на онези сестри, които я бяха подслонили. До вечерта тя се съвзе. После отиде при Учителя и му разказа всичко за живота си и за разправиите, които имаше в този дом. Учителят извика една от сестрите, нареди й да вземе въглен от кухнята и после да „гаси" въглен на сестрата. По онези години много хора се занимаваха с черна магия и свекървата си бе послужила с нея, за да премахне снахата от дома си, а пък тази сестра изпълни нареждането на Учителя, отиде в кухнята, взе въглен и два пъти сутрин и вечер с формули от Учителя и с една манипулация, която едвам ли ще я знаете, тя „гаси въглен" на сестрата сутрин и вечер и по-лека-полека сестрата се оправи и се освободи от магията. После се разведе с мъжа си и по този начин се освободи напълно.
към текста >>

44. 144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си легло, а тя отива да спи на тавана.
Те си бяха във Варна добре, още не са за света, да си отидат там. Като се компрометират хората ще кажат: „Ето всички са такива". Той ги изобличи обаче те бяха успели да вплетат в мрежите си много от възрастните братя и сестри в Търново. И докато се разсее, и докато се разкъса тази мрежа трябваше да мине много време. Веднъж двамата отиват на гости при една сестра. Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си легло, а тя отива да спи на тавана. Тези хубавци лежат и се изтягат на хубавото легло с бели чаршафи, където е пролежала много години и където нейният етерен двойник е закрепен в леглото. А тези двамата се изтягат на леглото и успяват да се втъкаят в нейния двойник и после когато сестрата слиза от тавана тя ги гледа в очите като хипнотизирана с ококорени очи, изведнъж приема, че те са светци небесни слезнали на земята. Отидоха и съобщиха на Учителя, а той каза: „Духовете ги лъжат. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях.
към текста >>

45. 152. ОПИТИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ

Всички се оглеждат, тръгват си и Цанка остава разочарована, така че свидетелите я успокояват, че братските стаи на Изгрева нали за това са направени, да подслоняват бездомни братя и сестри, които си нямат нито познати, нито роднини.
Та за мен тези неща бяха ясни от самото начало, защото Учителят ме подготви за това чрез Василка. Та ето сега Цанка е на езерата пред Учителя и се оплаква от мен, но в присъствие на свидетели, та свидетелите също да чуят от устата на Учителя как той ще ме осъди та да бъдат свидетели и да го разказват после на всички. Тогава аз ще бъда осъдена както от думите на Учителя, така и от свидетелите. Такъв е бил плана на Цанка. Учителят я изслушва внимателно и казва: „Ако си недоволна отиди в братските стаи и там ще стоиш и ще спиш". Всички се оглеждат, тръгват си и Цанка остава разочарована, така че свидетелите я успокояват, че братските стаи на Изгрева нали за това са направени, да подслоняват бездомни братя и сестри, които си нямат нито познати, нито роднини. Да, ама Цанка не се предава и вика: „Да, ама при трима рождени живи братя аз да взема да се завра в братските стаи. Как ви изглежда това? Да не е много лесно и да се понася леко". Онези я успокояват и й казват: „Нали чу волята на Учителя". И тя тръгва напълно разочарована от всички.
към текста >>

46. 153. КОМУНАТА НА УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66

Но повечето от тях бяха гладни, нямаха къде да се подслонят, идваха от селата, нямаха препитание, а нямаше работа тогава за бедните студенти.
„ОПЪЛЧЕНСКА" 66 След Европейската война започна един наплив за наука и образование между младите хора. Войниците, които се върнаха от фронтовете бяха прекъснали обучението си и които желаеха бяха допуснати да се учат в училища и университети, макар че бяха по-възрастни. Една голяма част от младежите нахълтаха в университета в София. Около Учителя тогава се завъртяха много млади хора и непрекъснато посещаваха ул. „Опълченска" 66. Но повечето от тях бяха гладни, нямаха къде да се подслонят, идваха от селата, нямаха препитание, а нямаше работа тогава за бедните студенти. Търсеха тук, търсеха там, намираха работа само там, където се строяха нови къщи. Връщаха се уморени и лягаха да спят. Идваха изтощени и гладни при Учителя Трудно и мъчително положение. Учителят видя и разбра всичко и нареди на студентите: „Идвайте да се храните тук! " Ние с радост пристигахме, слизахме в трапезарията долу в приземния етаж, където леля Гина, Василка и другите сестри готвеха, а на обяд трапезарията се изпълваше с млади хора.
към текста >>

Целта беше да се даде подслон на младите студенти, да им се даде по един топъл обяд, да се охрабрят, че не са сами, а се намират в общество, над което се е разпростряла ръката на Учителя, за да ги закриля.
Това продължи една-две седмици, но другите научиха, че младежите се хранят при Учителя и започнаха да идват и да се присламчват един по един към общата трапеза. Изведнъж дойдоха да се хранят фамилни хора, хора с домове, с къщи, които си имат семейства, пари и прислуга. Бяха заможни и къщите им бяха пълни с изобилие. Учителят отвори комуната на ул. „Опълченска" 66 на 18.ноември 1921 г. Целта беше да се даде подслон на младите студенти, да им се даде по един топъл обяд, да се охрабрят, че не са сами, а се намират в общество, над което се е разпростряла ръката на Учителя, за да ги закриля. Всеки, който имаше нужда от помощ и съвети идваше при Учителя. От тук започнаха първите опитности на приятелите с Учителя и първите уроци на Окултната Школа. Както аз, така и други тук ни учеха азбуката от където започна вътрешната Школа на Бялото Братство. Но завидяха на младежите възрастните заможни приятели, появи се един егоизъм у тях, защо Учителят събира само младите, изведнъж се стовариха всички на трапезата, която работеше само и само да нахрани бедните млади студенти. Приятелите се бяха върнали от комуната в Ачларе, където мнозина се поразболяха, а някои даже си заминаха от този свят.
към текста >>

А ние за тях бяхме пришълци, някакво прелетяло ято от птици,които бяхме кацнали за подслон и за храна.
Но завидяха на младежите възрастните заможни приятели, появи се един егоизъм у тях, защо Учителят събира само младите, изведнъж се стовариха всички на трапезата, която работеше само и само да нахрани бедните млади студенти. Приятелите се бяха върнали от комуната в Ачларе, където мнозина се поразболяха, а някои даже си заминаха от този свят. От кумова срама Жечо чифликчията на чийто имот се прави комуната изпрати няколко чувала с хранителни продукти. От тези продукти сега се готвеше обща трапеза, но възрастните приятели като разбраха, че ние седим на една трапеза с Учителя дойдоха и насядаха на първите лични места, доведоха жените сй, а нас младите ни избутаха, за нас нямаше място. А те бяха с авторитет, бяха първите съмишленици тръгнали с Учителя още от началото на века. А ние за тях бяхме пришълци, някакво прелетяло ято от птици,които бяхме кацнали за подслон и за храна. И така те ни отстраниха. Дойдем ние, а те заели местата в трапезарията преди два часа, седят, разговарят, умуват върху окултни въпроси, говорят за спиритизъм и медиуми, говорят за всичко, което им е интересно и чакат да дойде време за храна, та да дойде Учителят, да седне на масата, а те най-достойните да бъдат около него. Ядяха сладко и изяждаха храната, която бе сготвена за нас. Аз не мога да разбера, те не схващаха ли, че те ядат храната на бедните студенти? А те не внасяха и не донасяха нищо от техните богати домове, за да сложат на трапезата.
към текста >>

47. 159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА

Първи, който бе донесъл едно платнище беше дядо Благо, който беше доволен, че се е сетил, та направиха подслон с него и под него настаниха Учителя.
Тогава куклите за децата се правеха от парцали. Тогава нямаше купешки кукли както сега. Ако баба ти направи кукла, то ще ти я направи от стари дрехи и скъсани парцали. Това бяха парцалените кукли на децата. Тогава ние не носехме дори и завивки, нямахме опит за живот в планината. Първи, който бе донесъл едно платнище беше дядо Благо, който беше доволен, че се е сетил, та направиха подслон с него и под него настаниха Учителя. Това платнище беше останало на дядо Благо от войните и той разправяше през какви фронтове е минавало това военно платнище. На следващата екскурзия започнаха да носят и други приятели платнища, докато не изникна първата палатка, която я донесоха пак онези стари братя, които бяха ходили на война и бяха спали само в палатки. След като я поставиха и вместиха в нея Учителя, тогава всички я наобиколиха, гледаха я, радваха се и се удряха в челата: „Абе как не сме се сетили досега, че ние с палатки изкарахме 7 години на война! " И така бяха донесени още палатки, а след това почнаха да се шият от нашите хора и то главно от сте-нографката Елена Андреева. А дойде време да ги правят от американ, след което ги импрегнираха с една смес от разтопен твърд парафин размесен с бензин в пропорция 2:1 за парафина.
към текста >>

48. 160. ЗИМНАТА ЕКСКУРЗИЯ ДО ГОЛЯМАТА СКАЛА

Платнището го опънахме така, че едната страна бе до въпросната скала и го прикрепихме, че се направи нещо като колибка, в която се подслони Учителят и ние сестрите.
Беше 8. 11.1925 г. Групата се спря, отъпкахме снега. Огледахме се, а нямахме палатка. Ние смятахме, че ще се качим на Мусала на хижата и не носехме почти нищо освен едно платнище. Платнището го опънахме така, че едната страна бе до въпросната скала и го прикрепихме, че се направи нещо като колибка, в която се подслони Учителят и ние сестрите. Братята насякоха клекове, напалиха огън, извадиха едно канче, разтопиха сняг и пихме топла вода. Така около Учителят пием чай, седнали сме трите сестри: Паша, Савка и аз и по едно време Учителят каза: „Марийка е скромна". Савка като чу това веднага извика: „И аз съм скромна". Паша също: „И аз съм скромна". Учителят ме погледна и само се усмихна мълчаливо.
към текста >>

49. 167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА

С одеало направихме заслон от вятъра и Учителят се преоблече.
Досега те не ни забелязваха по пътя и не искаха да знаят за нас, но сега бяха принудени да ни гледат, че се движим около Учителя цели 15 минути, а те стоят настрана и нищо не могат да направят за Учителя. А той от време на време искаше ту нещо от мен, ту от другата сестра, ние отивахме встрани, бъркахме в раниците си и донасяхме онова, което Учителят искаше. Ние разбрахме, че Учителят го прави това нарочно, за да им даде урок, че онези, които нямаше за какво да идват с тях и които не ги виждаха по пътя, то сега ги накара да ни наблюдават цели 15 минути зайти с грижа около него. Отново тръгнахме, пристигнахме на Бивака, Учителят се отстрани и поиска от нас ризи и долно бельо да се преоблече, защото беше изпотен. Той препоръчваше на всички, когато сме изпотени в планината след преход винаги да си сменяваме потните ризи на гърба и да пием топла вода. С одеало направихме заслон от вятъра и Учителят се преоблече. През това време братята палеха огън на огнището. Учителят пие топла вода от моя термос, а те започнаха да се приготовляват да сварят супа за всички ни. Извадиха от раниците си всички продукти, измиха картофите на чешмата и започнаха да свещенодействуват при всеки обелен картоф. Аз ги наблюдавам с какво усърдие нарязаха лука, сложиха чушки и други подправки и най-тържествено положиха тенджерата върху три камъка. Когато супата бе вече готова и всички се облизваха, защото миришеше много хубаво, то случайно тенджерата се обърна от камъните и се разсипа цялата върху огъня.
към текста >>

50. 174. ДА ЗАЩИТИШ ПРАВАТА СИ НА УЧЕНИК

174. ДА ЗАЩИТИШ ПРАВАТА СИ НА УЧЕНИК Латвийската група пристигна на Изгрева, беше подслонена, нахранена и приета.
174. ДА ЗАЩИТИШ ПРАВАТА СИ НА УЧЕНИК Латвийската група пристигна на Изгрева, беше подслонена, нахранена и приета. Всички бяхме с повдигнато настроение. Латвийците бяха доволни от радушния прием оказан им от Учителя, а ние също бяхме поласкани от мисълта, че ето Учението на Учителя излезе от България, навлезе в Латвия и оттам ще отиде в Русия. Ще залее Русия и после идва наред и цялото славянство. Да, като че ли в наше време ще се сбъднат всички пророчески слова на Учителя. Тогава така виждахме нещата.
към текста >>

51. 178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА

Много братя и сестри престояваха на Изгрева и бяха подслонявани в братските стаи.
178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА Освен посетителите, които идваха от различни краища на България, а те не бяха малко, то идваха и други чужди хора, които търсеха помощ. Всеки имаше някаква нужда и търсеше помощ от Учителя. Дохождаха поети, писатели, музиканти, художници и Учителят разговаряше с тях строго индивидуално и на техен професионален език. Той им разрешаваше проблеми и им даваше насока в тяхното творчество. Много братя и сестри престояваха на Изгрева и бяха подслонявани в братските стаи. Преспиваха по няколко дни, виждаха се с приятелите, посещаваха Учителя на беседа и си заминаваха. Носеха на Учителя като дар плодовете от своя труд. Беше много мило да се види как изваждаха от кошниците си плодовете, които сами са сътворили с ръцете си. Но имаше посетители и от чужбина. При Учителя идваха арменци, гърци, турци, сърби, италианци.
към текста >>

52. 178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА

Много братя и сестри престояваха на Изгрева и бяха подслонявани в братските стаи.
178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА Освен посетителите, които идваха от различни краища на България, а те не бяха малко, то идваха и други чужди хора, които търсеха помощ. Всеки имаше някаква нужда и търсеше помощ от Учителя. Дохождаха поети, писатели, музиканти, художници и Учителят разговаряше с тях строго индивидуално и на техен професионален език. Той им разрешаваше проблеми и им даваше насока в тяхното творчество. Много братя и сестри престояваха на Изгрева и бяха подслонявани в братските стаи. Преспиваха по няколко дни, виждаха се с приятелите, посещаваха Учителя на беседа и си заминаваха. Носеха на Учителя като дар плодовете от своя труд. Беше много мило да се види как изваждаха от кошниците си плодовете, които сами са сътворили с ръцете си. Но имаше посетители и от чужбина. При Учителя идваха арменци, гърци, турци, сърби, италианци.
към текста >>

53. 231. МЕТОДИ ШИВАЧЕВ

През цялото време той е на събора и помага в организацията на събора, а да се нахранят и подслонят стотици хора, а това не беше лесна работа.
Какъв е извода? Кой е виновен: онзи, който прави гевреците или онези, които хем са гладни, хем ги получават наготово и накрая нито ги ядат, нито ги раздават на гладните". Ето тази случка с гевреците се повтори и на Изгрева и тя важи и досега. На един от съборите в град Търново като млад присъства и Методи. Той едвам събрал пари, за да си плати билета до Търново. През цялото време той е на събора и помага в организацията на събора, а да се нахранят и подслонят стотици хора, а това не беше лесна работа. Трябваше десетки хора, които да работят от сутрин до вечер, за да може да се обслужат толкова много хора. Трябваше да има чай, казаните да са пълни с гозби, да има завивки и подслон за стотици хора. Когато свършил събора той не споделил с никого, че няма пукната пара в джоба си, но останал да помогне да се събере багажа и да се прибере лагера. Това отнело на останалите около една седмица. Когато отишъл да се сбогува с Учителя той го запитал: „Методи, ами ти как ще си отидеш?
към текста >>

Трябваше да има чай, казаните да са пълни с гозби, да има завивки и подслон за стотици хора.
Ето тази случка с гевреците се повтори и на Изгрева и тя важи и досега. На един от съборите в град Търново като млад присъства и Методи. Той едвам събрал пари, за да си плати билета до Търново. През цялото време той е на събора и помага в организацията на събора, а да се нахранят и подслонят стотици хора, а това не беше лесна работа. Трябваше десетки хора, които да работят от сутрин до вечер, за да може да се обслужат толкова много хора. Трябваше да има чай, казаните да са пълни с гозби, да има завивки и подслон за стотици хора. Когато свършил събора той не споделил с никого, че няма пукната пара в джоба си, но останал да помогне да се събере багажа и да се прибере лагера. Това отнело на останалите около една седмица. Когато отишъл да се сбогува с Учителя той го запитал: „Методи, ами ти как ще си отидеш? " Методи вдигнал рамене и нищо не казал. Учителят бърка в джоба си и му дава пари за билет.
към текста >>

54. 232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА НА СТЕНОГРАфКИТЕ

Та в преносен и символичен смисъл този „параход" подслоняваше трите стенографки и ги возеше през Изгрева на Школата към брегът и към онзи ден когато ще слезнат на отсрещния бряг където ще бъде Великият ден на живота - срещата на човека с Бога.
Така че те се разшириха. Но отначало това съжителство в една барака предполагаше изключително ограничение на трите и те преминаха през много изпити. Не беше им лесно. Тази барака се наричаше „парахода" по идея на Паша, защото имаше някаква прилика и особено когато някоя от тях лежеше на леглото си и с очите си гледаше нагоре към тавана прозорците бяха така направени, че приличаха на каютите на големите параходи. А освен това Учителят често споменаваше, че ние тук, жителите на земята се намираме на един параход наречен планетата Земя и се возим с тази планета в пространството без да плащаме пари, возим се по Божието благословение. Та в преносен и символичен смисъл този „параход" подслоняваше трите стенографки и ги возеше през Изгрева на Школата към брегът и към онзи ден когато ще слезнат на отсрещния бряг където ще бъде Великият ден на живота - срещата на човека с Бога. В „парахода" Учителят често отиваше и ги навестяваше, говореше с тях, насърчаваше ги и им помагаше. Той се грижеше за тях и бдеше зорко върху тях - та това бяха неговите стенографки. Тогава за нас те бяха обикновени млади момичета, такива каквито и ние бяхме. Около Учителят имаше заслужили братя и сестри, които смятаха, че те вършат кой знае каква голяма работа за Учителя и за Бога. Но всичко онова, за което те се грижеха и се раздвижваха след заминаването на Учителя и навлизането в една друга историческа епоха, всичко онова, за което те толкова много държаха взе, че изчезна и стопи и помен нямаше от тяхната грижовност за неща и вещи, които изчезнаха яко дим.
към текста >>

55. 239. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА И ПАША

По онези години се оказа, че няма кой да подслони Паша.
Спомням си, че Учителят беше казал: „Ако държавата разбере кои сте и какви сте и какво правите за България ще ви даде не един, а три Изгрева като този". По-късно по един подобен случай бе казал почти същото: „Ще дойде време когато държавата ще оцени Учението и ще иска да ви даде Изгрев, но няма да има кому". Та досега преминахме през тези етапи, но ще дойде време, едно друго поколение да провери онова, което Учителят каза -държавата ще иска да създаде Изгрев, но няма да има кому, защото не са важни сградите, помещенията, а човеците, които ги обитават и Духът, който ръководи человеците. По този начин Паша я обвиняваха дълги години. Паша наследи наследствената си къща, след това дойде време и я изгониха от Изгрева и тя води няколко години съдебни дела, защото имаше опасност да посегнат на собствената й къща, но накрая осъди наследниците на генерал Заимов и получи една сума от 10 000 лв., която беше голяма за онова време и с която можеше да се купи тристаен апартамент. По онези години се оказа, че няма кой да подслони Паша. Представяте ли си, че стигнахме и до там - Паша я гонеха от Изгрева и нямаше кой да я подслони, да й даде креват и покрив. Ние с Борис Николов пристроихме една стая и я прибрахме при нас, а тя беше вече полусляпа. Преди това казах на Борис: „Слушай, за мен Паша е ученик на Учителя и трябва да я приемем и по този начин се отплащаме за грижите на Учителя, с който ни обграждаше". Той се съгласи. Паша бе приютена при нас, а тогава тя с наследствените пари искаше да ги даде на някой, за да купи жилище и да я подслони и заради самото жилище да я гледа.
към текста >>

Представяте ли си, че стигнахме и до там - Паша я гонеха от Изгрева и нямаше кой да я подслони, да й даде креват и покрив.
По-късно по един подобен случай бе казал почти същото: „Ще дойде време когато държавата ще оцени Учението и ще иска да ви даде Изгрев, но няма да има кому". Та досега преминахме през тези етапи, но ще дойде време, едно друго поколение да провери онова, което Учителят каза -държавата ще иска да създаде Изгрев, но няма да има кому, защото не са важни сградите, помещенията, а човеците, които ги обитават и Духът, който ръководи человеците. По този начин Паша я обвиняваха дълги години. Паша наследи наследствената си къща, след това дойде време и я изгониха от Изгрева и тя води няколко години съдебни дела, защото имаше опасност да посегнат на собствената й къща, но накрая осъди наследниците на генерал Заимов и получи една сума от 10 000 лв., която беше голяма за онова време и с която можеше да се купи тристаен апартамент. По онези години се оказа, че няма кой да подслони Паша. Представяте ли си, че стигнахме и до там - Паша я гонеха от Изгрева и нямаше кой да я подслони, да й даде креват и покрив. Ние с Борис Николов пристроихме една стая и я прибрахме при нас, а тя беше вече полусляпа. Преди това казах на Борис: „Слушай, за мен Паша е ученик на Учителя и трябва да я приемем и по този начин се отплащаме за грижите на Учителя, с който ни обграждаше". Той се съгласи. Паша бе приютена при нас, а тогава тя с наследствените пари искаше да ги даде на някой, за да купи жилище и да я подслони и заради самото жилище да я гледа. Идеята бе добра, тя бе съобщена на всички и ние чакахме много кандидати, защото това не бяха малко пари, а плюс това е и Паша.
към текста >>

Паша бе приютена при нас, а тогава тя с наследствените пари искаше да ги даде на някой, за да купи жилище и да я подслони и заради самото жилище да я гледа.
По онези години се оказа, че няма кой да подслони Паша. Представяте ли си, че стигнахме и до там - Паша я гонеха от Изгрева и нямаше кой да я подслони, да й даде креват и покрив. Ние с Борис Николов пристроихме една стая и я прибрахме при нас, а тя беше вече полусляпа. Преди това казах на Борис: „Слушай, за мен Паша е ученик на Учителя и трябва да я приемем и по този начин се отплащаме за грижите на Учителя, с който ни обграждаше". Той се съгласи. Паша бе приютена при нас, а тогава тя с наследствените пари искаше да ги даде на някой, за да купи жилище и да я подслони и заради самото жилище да я гледа. Идеята бе добра, тя бе съобщена на всички и ние чакахме много кандидати, защото това не бяха малко пари, а плюс това е и Паша. Както тя, така и ние смятахме, че ще дойдат много кандидати и тя ни помоли да й съдействуваме за избора, защото тя може би няма да може да избере подходящият кандидат. Съгласихме се да й помогнем и сега дойде най-голямата изненада. Никой не се яви. Никой не искаше да гледа Паша нито с пари, нито без пари, нито с любов, нито без любов.
към текста >>

Тогава, за да разхлабят тези наши позиции и да ги подкопаят накараха една сестра да приеме Паша да я гледа, накараха други да купят апартамент, след това подслониха Паша в него, намериха се други, които вече я наглеждаха и накрая се яви Гена Папазова, която се грижеше за Паша в последните й години.
А знаете ли как и защо? По начин, по който никой не предполагаше и не очакваше. И вие също няма да се сетите. Понеже Паша вече беше на квартира при нас тя имаше много познати, близки, които започнаха да я посещават, аз ги посрещах, гощавах ги и Паша ги приемаше. Изведнъж някои се усетиха, че Паша, която е отседнала при нас без да иска създава голям център в дома ни и усилва нашето влияние с Борис и че Паша ще попадне под наше влияние и ще се засилят нашите позиция в Братството. Тогава, за да разхлабят тези наши позиции и да ги подкопаят накараха една сестра да приеме Паша да я гледа, накараха други да купят апартамент, след това подслониха Паша в него, намериха се други, които вече я наглеждаха и накрая се яви Гена Папазова, която се грижеше за Паша в последните й години. Но Паша я прибраха от нас поради чиста амбиция. Това бе толкова демонстративно, че беше дори смешно. А аз се радвах, че по този начин Небето заработи и ръката на Учителя се разпростря над Паша и разреши този проблем. По онези години имах проблем с материалното имущество на рода си. Отивам и споделям с Учителя.
към текста >>

56. 258. БОЖИЯТА ПРАВДА

Понякога определяше група около 10 човека, за да не бъде голяма, защото бе трудно за продоволствие, за подслон и транспорт.
258. БОЖИЯТА ПРАВДА Когато се организираха екскурзии до Рила обикновено Учителят съобщаваше в кой ден, в колко часа и какъв ще бъде състава на групата. Понякога определяше група около 10 човека, за да не бъде голяма, защото бе трудно за продоволствие, за подслон и транспорт. Друг път съобщаваше, който е свободен и който иска може да тръгне. Такава новина се разгласяваше много бързо, някой минаваше от барака на барака и съобщаваше новината. Обикновено приятелите винаги бяха със заредени и готови раници, като в последния момент се слагаха само хранителните продукти. В някои от екскурзиите Учителят искаше да има около себе си 5-6 човека, а друг път 1015. В такива случаи той имаше духовна работа горе в планината.
към текста >>

Пристигнахме на Гюлечица, освободихме файтонджията, преспахме под някакъв заслон, а Методи спа в краката ми като истински ухажор.
Но струваше скъпо и прескъпо на Методи този лукс. По пътя от къде му хрумна на Методи да ме ухажва, това ни най-малко не съм очаквала. А той си беше по тънката част, обичаше да залита по женска линия до края на живота си. Всички тези неща на Изгрева се знаеха и там нямаше нищо нито скрито, нито покрито. Ние бяхме в един огромен кошер и всяко нещо се донасяше до всички жители не само на кошера, но и на пчелина. Пристигнахме на Гюлечица, освободихме файтонджията, преспахме под някакъв заслон, а Методи спа в краката ми като истински ухажор. На следващият ден се изкачихме на 7-те езера и това ни струваше два дни. Като се качвахме Методи ме ухажваше непрекъснато в присъствието на сестрата. Пристигнахме горе на езерата и всички се зарадваха, че сме дошли и ние. Савка беше начумерена и без настроение, но не можа да упрекне Учителя, защото аз не бях се качила с него, а с Методи. Учителят ни посрещна и каза: „Я, виж Методи пристига с две ухажорки".
към текста >>

Та така свърши този ден - ние изядохме по един локум, Савка изяде пет локума, а с трите платнища направихме заслон и опънахме палатка за Учителя.
Така тя изяде пет локума. Тя беше задоволена. Учителят й оказа най-голямото внимание според нея, почерпи я с пет локума, изчака я да го предъвчи и преглътне и при това наблюдаваха всички как тя го прави. Какво по-хубаво и по-категорично признание от Учителя за нейното първо място. Който е на първо място яде по пет локума, а който е на последно място идва последен на Рила и то не, че е поканен от Учителя, а защото три платнища го довеждат, които те са забравили в бързината и които са необходими за навес, така както е необходима палатка за Учителя. Та така свърши този ден - ние изядохме по един локум, Савка изяде пет локума, а с трите платнища направихме заслон и опънахме палатка за Учителя. А през нощта заваля дъжд и това бе финала за твърдението на Учителя, че платнищата са ни довели на Рила и Савка заспа успокоена, а аз не дремнах цяла нощ. Не можех да проумея методите на Учителя как извираха от него така непринудено и те създаваха величието му. На другият ден Учителят ме извиква на страни и проведохме цял разговор. Обръща се към мен: „Марийке, Марийке, като ти разправяхме, че твоят път не е за земята, но ти като каза: „Тръгвам". Сега ще търпиш всичко и ще разрешаваш задачите си".
към текста >>

57. 271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ

Тази сестра Надка искаше да се грижи за него като се качи с него горе на Бивака, а това означава, че трябва да се подслонят двамата в една палатка или в две палатки, но да бъдат непрекъснато заедно и при това сами в планината.
Друг случай. Имаше една сестра, която беше близка на стенографките в „парахода" и общуваше с тях. Казваше се Надка. Беше добро момиче. Имаше дружба и приятелство с един брат от града, който аз не познавах, но който се разболя от туберкулоза и Учителят бе препоръчал да го изкачат на Бивака на Витоша, да му направят палатка и там да поживее известно време, за да диша повече чист въздух. Тази сестра Надка искаше да се грижи за него като се качи с него горе на Бивака, а това означава, че трябва да се подслонят двамата в една палатка или в две палатки, но да бъдат непрекъснато заедно и при това сами в планината. Но Савка и другите решили да не я пускат горе да бъде сама с брата според техния морал. А Милка Аламанчева и тя беше замесена в случая и тя бе напълно съгласна с онова, което бе казала Савка. В това време аз съм при Учителя в неговата стая. Пристига Милка, а преди това Учителят беше казал следното: „Пратете я, за да се погрижи сестрата за брата". Учителят разрешава, но те според техния морал не разрешават и не я пускат.
към текста >>

58. 39. ПОЛЯНКАТА

Когато за пръв път посетих поляната преди 47 години тези борове бяха малки, крехки, нежни борчета, които не можеха и сянка да хвърлят, под която да се подслониш.
Обръщам се към него: Имате ли вие, знаете ли вие нещо скъпо, свидно, чисто, свято нещо, за което като помислите, душата ви се разширява и изпълва с радост, сърцето запява, а стъпката ви става бодра, лека и подвижна? Стъпката. Не, вие не стъпвате, вие се носите леко над тревите и цветенцата между тях. Те не бива да се стъпчат. Околовръст са борове, кипариси, ели, плодни дървета. Те така са преплетени, че образуват един живописен борд1ор достоен за четката на голям майстор. Когато за пръв път посетих поляната преди 47 години тези борове бяха малки, крехки, нежни борчета, които не можеха и сянка да хвърлят, под която да се подслониш. С каква любов бяха посадени, с каква грижа бяха поливани през сухите лета. Всеки свещенодействуваше тука. Един полива, друг изкоренява трънчета, друг сади здравец в някой кът, друг сковава скамейки, боядисва с блажна боя и т.н. Тука всичко е бяло, бяло, слънчево. Тука за пръв път Учителят ни позова към природата.
към текста >>

59. 20. НА РАБОТА В АДА И КОНЦЕРТ ЗА ИЗБРАНИТЕ

В случая, аз бях гост от провинцията и още негова рождена сестра и можех да се подслоня в нея за някоя и друга седмица.
Ето така аз живеех като жена на фабрикант в самия ад в Габрово и денонощно познавах и се срещах със силите на преизподнята Адова. А когато отивах за София и пристигах на Изгрева ме посрещаше ново нападение със съвсем други средства и оръжия, но това бяха същите сили, които аз вече познавах. Но тук на Изгрева средствата бяха други и оръжията бяха други, защото и хората, които ме атакуваха бяха други. С хората вървят и силите, с които разполагат. Тук на Изгрева, в онези години големият ми брат Борис Николов, в първите години бе си направил една барака, в която имаше свободна стая, която според случая трябваше да служи за посрещане на гости. В случая, аз бях гост от провинцията и още негова рождена сестра и можех да се подслоня в нея за някоя и друга седмица. Така и правех от началото. Но около големия ми брат Борис се прилепи една „сестра", която така го обхвана, така го заобиколи със своите грижи за него, че никой не можеше да припари до него. Дори и за мен, рождената му сестра той стана недостъпен. Да, тя пречеше на нашия контакт и на нашата евентуална среща. Аз идвах от Габрово, носех новини от Габрово, поръка от баща ми и майка ми, но всичко това не можех да му предам, а предавах само онова малко пакетче, което майка ми изпращаше за него.
към текста >>

60. 29. РАБОТНИК НА ШКОЛАТА

Около мен имаше много хора от братството,които в онази епоха бяха възторжени, с широки усмивки и обятия, можеха да подслонят всеки и да утешат обезсърчените.
29. РАБОТНИК НА ШКОЛАТА През целият си живот останах сама, макар че,минах през брака, но нямахме деца, но имах чудесни родители. Около мен имаше много хора от братството,които в онази епоха бяха възторжени, с широки усмивки и обятия, можеха да подслонят всеки и да утешат обезсърчените. Външно бях устроена така, че трудно бях контактна. Чудех се защо. По-късно, когато Учителят ми каза, че като душа съм дошла от Тибет и че сродните ми души са там и че тялото ми е пригодено да живея на над две хиляди метра височина, разбрах какво значи да живееш сам между чужди хора. Съпругът ми Юрдан беше физически и френологически така устроен, че имаше много монголоидни черти по черепа, имаше в него много прабългарска кръв, която не бе примесена с това население и бе останал като фокус на онези сили от далечния изток - духът на Чингиз хан и духовете на всички хуни от неговата орда се изявяваха чрез него и връхлитаха върху мен. Така в мене се преплетоха въжета и сили, с които трудно се справях дори в домът си.
към текста >>

61. 45. ЦАНКА ЕКИМОВА

През това време Цанка бе пуснала в голямата си къща някои нуждаещи се за подслон съмишленици на Учението.
„Да, дойде това време, но аз няма да й запаля свещ, но ще направя друго." Тогава тя събра възрастните приятели и заедно с другия си брат Николай, разказа им някои неща, които знаеше и сподели, че Борис вече не е за работа, поради възрастта си и нареди да не му се дават никакви пари за братски цели, понеже той ги пръскаше на вятъра. Апартаментът на Стефан след кончината му бе продаден и парите ги взе Борис, който ги затри за няколко месеца. Аз се намесих и уговорих и убедих Цанка да прехвърли голямата си къща в Габрово на племенницата си Ина, дъщеря на брат й Николай. Тя искаше да я остави за братски цели на Братството. Дори в присъствието на мнозина тя бе повторила няколко пъти, че къщата я прехвърля на Ина, но е за братски цели и нужди. През това време Цанка бе пуснала в голямата си къща някои нуждаещи се за подслон съмишленици на Учението. Но те вземат и изхвърлят спалнята (спалното й съпружеско легло). Тя това го посрещна с такова огорчение и възмущение, че реши веднага да прехвърли къщата на Ина. Тя бе юридически прехвърлена, а по-късно бе продадена от племенницата. Никой не знае какво стана с тези пари, освен законния наследник. Най-интересното е, че никой досега не остави поне един лев за издаването на поредицата „Изгревът".
към текста >>

62. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Слоновете никога не изявяват любовта си.
вие сте преживяли един Божи час. Щом искаш да разбереш Любовта, ти ще я изгубиш. Общо бягане за учениците беше, когато разпънаха Христа. Ако се държиш за едно въже на най-твърдата част, то е реалността. След възкресението учениците стъпиха на една основа, в която нямаше никакво колебание. Слоновете никога не изявяват любовта си. Те са едни от най-умните и благородни животни. 22.VII.1935 г. Щом искаш ти си ограничен. Ще дадеш това, което имаш, за да вземеш това, което нямаш. Щом искаш, ти трябва да дадеш.
към текста >>

63. 5. ОПОЖАРЕНАТА ХИЖА

Крум Въжаров

Идеята бе моя - трябваше ни хижа, за да бъде наш подслон, когато отивахме зиме за по няколко дни, така също да я използваме като база за почивка през лятото, когато се изкачваме за езерата.
5. ОПОЖАРЕНАТА ХИЖА С младежите, освен през лятото, но и през зимата правехме екскурзии до Рила. Използвахме направените хижи, които бяха безлюдни в онзи сезон по онези години. Но аз реших да си построим собствена хижа на Вада. Идеята бе моя - трябваше ни хижа, за да бъде наш подслон, когато отивахме зиме за по няколко дни, така също да я използваме като база за почивка през лятото, когато се изкачваме за езерата. Аз взех разрешение от горските власти в гр. Самоков да отсечем дърва, за да направим хижа. Като разбраха каква е нашата цел те ни съдействуваха. Обикновено селяните вземаха разрешение да секат дърва, които извозваха с коли до гр. Самоков, където ги продаваха на гражданите за отопление.
към текста >>

Разбрахме, че на това място трябва да се направи нещо като заслон.
Следната година гледам Учителят, че се върти около един голям камък. Той никога не казваше какво ще правим по-напред. А ние застанахме около Него. Учителят оглежда камъка, а ние само се чудим какво ли ще стане с този камък. Учителят взе едно дърво и с него показа, че този камък трябва да се повдигне и премести. Разбрахме, че на това място трябва да се направи нещо като заслон. Аз събрах младежите и слезнахме на първото езеро, където имаше изгоряла гора. Там имаше отделни борове и ние ги отсякохме и с голям труд ги извлякохме горе на билото. Аз отговарях по дървената част на заслона, А Гради, който беше зидар иззида със суха зидария заслона. С тези дървета направихме покрива, а за да го покрием ходихме на екскурзия на Шестото езеро и оттам всеки донесе по една плоча. И така се получи тоя прекрасен заслон, който можеше да ни потули.
към текста >>

Аз отговарях по дървената част на заслона, А Гради, който беше зидар иззида със суха зидария заслона.
Учителят оглежда камъка, а ние само се чудим какво ли ще стане с този камък. Учителят взе едно дърво и с него показа, че този камък трябва да се повдигне и премести. Разбрахме, че на това място трябва да се направи нещо като заслон. Аз събрах младежите и слезнахме на първото езеро, където имаше изгоряла гора. Там имаше отделни борове и ние ги отсякохме и с голям труд ги извлякохме горе на билото. Аз отговарях по дървената част на заслона, А Гради, който беше зидар иззида със суха зидария заслона. С тези дървета направихме покрива, а за да го покрием ходихме на екскурзия на Шестото езеро и оттам всеки донесе по една плоча. И така се получи тоя прекрасен заслон, който можеше да ни потули. По-късно там разположихме кухнята. Така Учителят реализира нашата идея, но по друг начин. Когато започна да се строи заслона, Учителят отначало нищо не каза.
към текста >>

И така се получи тоя прекрасен заслон, който можеше да ни потули.
Разбрахме, че на това място трябва да се направи нещо като заслон. Аз събрах младежите и слезнахме на първото езеро, където имаше изгоряла гора. Там имаше отделни борове и ние ги отсякохме и с голям труд ги извлякохме горе на билото. Аз отговарях по дървената част на заслона, А Гради, който беше зидар иззида със суха зидария заслона. С тези дървета направихме покрива, а за да го покрием ходихме на екскурзия на Шестото езеро и оттам всеки донесе по една плоча. И така се получи тоя прекрасен заслон, който можеше да ни потули. По-късно там разположихме кухнята. Така Учителят реализира нашата идея, но по друг начин. Когато започна да се строи заслона, Учителят отначало нищо не каза. Отвътре всеки знаеше какво трябваше да прави. Учителят никому не нареждаше какво да прави.
към текста >>

Когато започна да се строи заслона, Учителят отначало нищо не каза.
Аз отговарях по дървената част на заслона, А Гради, който беше зидар иззида със суха зидария заслона. С тези дървета направихме покрива, а за да го покрием ходихме на екскурзия на Шестото езеро и оттам всеки донесе по една плоча. И така се получи тоя прекрасен заслон, който можеше да ни потули. По-късно там разположихме кухнята. Така Учителят реализира нашата идея, но по друг начин. Когато започна да се строи заслона, Учителят отначало нищо не каза. Отвътре всеки знаеше какво трябваше да прави. Учителят никому не нареждаше какво да прави. Нямаше никой, който да ти нарежда - прави това, не прави онова. Ръководството беше от Учителя по вътрешен път. Той не даваше своите нареждания гласно или отделно.
към текста >>

Да се заведат горе на 7-те езера над 500 човека и да им се осигури храна, подслон и всичко, което е необходимо за един лагер за два месеца - това не бе малко в онези години.
Това е най- идеалната и най-съвършена организация. Това е така нареченият синархичен порядък на Бялото Братство. Това е Божественият порядък, това е най-добрият порядък в света, който може да има. А ние го изпитахме като модел горе на Рила. Нашата организация на Рила беше безупречна. Да се заведат горе на 7-те езера над 500 човека и да им се осигури храна, подслон и всичко, което е необходимо за един лагер за два месеца - това не бе малко в онези години. Учителят без никому да нарежда всичко Той движеше със Своята мисъл. Ние като ученици трябваше да я доловим и да я реализираме като своя. Така Той всичко ръководеше и обединяваше. Това бе епохата на онзи модел, който се изпробваше в човечеството чрез синархическият порядък. Той бе сполучлив.
към текста >>

64. 6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО

Станка Иванова Тотева

Тия сърби слязоха преди нас от влака и като минали край хотела казали, да не ни се дава стая за нощуване, защото сме българи и изобщо да не ни дават подслон.
Но във влака, в нашето купе имаше сърби, които разбраха, че мъжът ми е учител в с. Власина във Власина планина, а те тогава преследваха българите. Беше около 10 ч. когато слязохме от влака. Затова решихме да се установим в някой хотел. Тия сърби слязоха преди нас от влака и като минали край хотела казали, да не ни се дава стая за нощуване, защото сме българи и изобщо да не ни дават подслон. Като нямаше къде да се подслоним, ние решихме да отидем пеш до гр. Сурдулица. А той беше на повече от 10 км. Нямаше друг изход и ние тръгнахме. В това време тия същите сърби, които ни следили, а носели и оръжие се качили на една каруца и тръгнали по дирите ни. Ние не знаехме каква е причината, но после разбрахме, че те са гонели българите.
към текста >>

Като нямаше къде да се подслоним, ние решихме да отидем пеш до гр. Сурдулица.
Власина във Власина планина, а те тогава преследваха българите. Беше около 10 ч. когато слязохме от влака. Затова решихме да се установим в някой хотел. Тия сърби слязоха преди нас от влака и като минали край хотела казали, да не ни се дава стая за нощуване, защото сме българи и изобщо да не ни дават подслон. Като нямаше къде да се подслоним, ние решихме да отидем пеш до гр. Сурдулица. А той беше на повече от 10 км. Нямаше друг изход и ние тръгнахме. В това време тия същите сърби, които ни следили, а носели и оръжие се качили на една каруца и тръгнали по дирите ни. Ние не знаехме каква е причината, но после разбрахме, че те са гонели българите. Като разбрахме, че не преследват, ние започнахме да бягаме и да се прикриваме там където имаше сенки от дърветата по пътя.
към текста >>

65. 17. БРАКЪТ

Симеон Арнаудов

Имах семейство, дадоха ми една барака и там се подслонихме.
Какво чули, какво недочули, но нищо не изпълнили. Същото се случи и с мен. Въпросът за брака аз го разрешавах през 1927/28 г. Тогава се ожених без да питам някого, а на Изгрева отидох да живея с жена ми - 1936/37 г. Нямаше къде да живеем. Имах семейство, дадоха ми една барака и там се подслонихме. Учителят взе грижата за издръжка на семейството ми, като подхвърли идеята на братята и сестрите да ни подпомагат материално и финансово. В един разговор Учителят ми каза: „Ако беше ме питал мен да се ожениш или не, щях да ти кажа, да не се жениш". Аз вдигам рамене и навеждам глава. След известно време изникна един семеен скандал. Отивам при Учителя да Му се оплаквам.
към текста >>

66. 19. ТЕОСОФИТЕ

Симеон Арнаудов

Но веднъж Иван Грозев, който бе на конгрес в Холандия като се върна ни разказа какво е казала Ани Безант; „Колко съм загрижена за Христа, че когато дойде на земята няма къде глава да подслони и затова трябва да му се направи една къща, че като дойде да има къде да влезне и да не би като дойде да не намери никой".
в София е ознаменувана 25-годишнината от първата теософска сказка в България (1900 ^ 1925) с (обилейно утро и подходяща програма. Всяка година през месец август е ставала годишна среща на теософите в гр. Омен - Холандия в имението на замъка Ерде. Познавах много добре Софрони Никови, който беше водач на теософите. Последователите на Учителя много често го подпитваха за Учителя, но Той мълчеше като че беше заключен с катинар. Но веднъж Иван Грозев, който бе на конгрес в Холандия като се върна ни разказа какво е казала Ани Безант; „Колко съм загрижена за Христа, че когато дойде на земята няма къде глава да подслони и затова трябва да му се направи една къща, че като дойде да има къде да влезне и да не би като дойде да не намери никой". И започнала да събира пари. А теософите са все богати и заможни хора. За един месец събира пари за една къща, която трябвало да бъде приемен дом за Христа. И Му направиха дом и в него вкараха Кришна Мурти. През 1911 г.
към текста >>

67. 3. БЕЛЕЖКИ

Русава Стойчева

Йорданка Димитрова Колева

Мнозина са се подслонявали в братските палатки, а други увити в наметала и платнища са спали до лагерния огън.
на седемте Рилски езера, която е последната година от летуването на Учителя на Рила. Те имат подтик и желание да лагеруват на Рила, но нямат средства. Нещата се завъртат в един кръг, като един дава идеята, че със собствен труд човек може да препитава себе си и семейството си, когато този труд е подчинен на една идея, да служи на организирания лагер на Рила. Вероятно мекиците са били вкусни и всеки е давал своята лепта за вкусните мекици, но това е било лепта и за осъществяване на общия братски живот, чийто изисквания целят добруването и благополучието на всяка една душа под покрива на Всевишнаго. А този покрив на Рила е било рилското небе и закрилата на Всемировия Учител. Мнозина са се подслонявали в братските палатки, а други увити в наметала и платнища са спали до лагерния огън. От образите на предоставените ни снимки ни гледат лицата на заминали души и непознати за нас и вас лица. Зад всяко едно от тях стои жива съдба и свойствен житейски път, който в даден момент се пресича с този на Школата. Някои идват и си заминават, други остават, трети отиват в света и пак се връщат. Всеки търси да намери в себе си онази пресечна точка, в която неговият път се пресича с пътя на Школата и намира Великия Учител. Този миг е свещен.
към текста >>

68. 4. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА

Нарушение на окултните закони

И сега брат Игнат искаше да ни подслони всички там в станцията, но по някое време се обадиха, че идват туристи и той каза: „Сега само кака Райна и брат Ковачев ще подслоня, на тях ще намеря място, пък на вас не мога да обещая".
Като омесил един голям хляб, опекъл го на жарта, пък то купонната система тогава беше, беше 1942 г. Като сварил една тенджера фасул, ама грамадна и като ни видя зарадва се, сложи трапезата, а аз пия кафенце, туй-онуй, то не кафе, ами от ръж кафе, там пия само топла вода. Ама като видях това изобилие, викам: Ще се наям, пък каквото ще да става. Ако умра там ще ме погребат, там гдето оня е погребан на Мусала, надолу там, онзи затрупан скиор. И наядох се и нищо не ми стана. И сега брат Игнат искаше да ни подслони всички там в станцията, но по някое време се обадиха, че идват туристи и той каза: „Сега само кака Райна и брат Ковачев ще подслоня, на тях ще намеря място, пък на вас не мога да обещая". Ние казахме, че ще спим на върха на Мусала. И спахме там, имаше дървета, кубици наредени, до тях на завет, дадоха ни завивки и така преспахме. На другият ден слязохме в Самоков и от там се завърнахме в София.
към текста >>

69. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Даже годината, в която е строена на Рила заслона и кухнята, той е бил там и е участвал в тоя строеж.
И досега кладенец на това място няма. Има чешми на друго място, естествени гдето е излязла водата и направени чешми, но кладенец не направили. Така баща ми изкарал четири години. След туй живота го е подвел на други места, но с Учението не прекратил. Участвал е така активно, доколкото може, активно в братския живот. Даже годината, в която е строена на Рила заслона и кухнята, той е бил там и е участвал в тоя строеж. Тука пак мога да спомена една случка. При донасяне на плочите за покрива на кухнята, които са носени от мястото над петото езеро, той също е мъкнал плочи. При това носене, при единия курс, който е правил плочата, която носил я изтървал така, че тя е паднала на палеца на едната му ръка. Просто го премазал палеца. Другите приятели като видели какво е станало кога са успели, но казали на Учителя за тая случка и докато баща ми се ориентира какво да прави, Учителят идва и носи едно шише със спирт и памук.
към текста >>

70. СНИМКИ И БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ НА ТОМ VII

Лагерът, кухнята - заслон и бакалницата.
Учителят изнася слово, пред него е Ангел Вълков. Снимка No 23. Обеден концерт. Свири Симеон Симеонов. Снимка No 24. Лагерът, кухнята - заслон и бакалницата. Снимка No 25. Следобеден концерт на Рила. 1. Кирил Икономов - с очилата. 2. Галилей Величков. 3. Веселин Павлов. 4.
към текста >>

Приятели пред новопостроеният заслон.
Веселин Павлов. 4. Мария Златева. 5. Филип Стоицев. 6. Пенка Михайлова. Снимка No 26. Приятели пред новопостроеният заслон. От горе на покрива е Гради Минчев. Най-отдясно, седнал е Иван Антонов. Над него е Руси Петров, а до Иван Антонов е Михаил Иванов в медитация. Снимка No 27. Пред палатката на Учителя.
към текста >>

71. 2. Екскурзия през 1928 г. до 7-те езера

Георги Йорданов Добрев

Като заслон беше.
И тогава казвам: „Щом няма други желаещи с мен да дойдат, аз ще тръгна сам. Аз ще отида“. Имах си фенерче и тръгнах. Действително, в тъмното, светех си, беше интересно за мене, главно да не объркам пътя. Значи стигнах благополучно, таман на разсъмване, още тъмно беше, тогава кухнята, която строихме нямаше покрив, без покрив беше. Като заслон беше. И тогава приятелите бяха влезли вътре и запалили огън и с платнище покрили отгоре, уж“ за топло. Обаче пушек излиза отстрани и аз отидох до кухнята и се подпрях на каменната зидария, построената кухня и по едно време вътре се размърдаха и Учителят излезе, бяха сложили платнище на вратата. Махна платнището и излезе. Усети ме Той, знае че съз аз: „Ах, рекох, Вие дойдохте.“ „Учителю, да, сега пристигам. Славчо ще Ви чака, да Ви вземе с кола.“ „А, тъй ли?
към текста >>

В.К.: Сега те всички спяха в заслона?
Махна платнището и излезе. Усети ме Той, знае че съз аз: „Ах, рекох, Вие дойдохте.“ „Учителю, да, сега пристигам. Славчо ще Ви чака, да Ви вземе с кола.“ „А, тъй ли? Влезте, рекох, вътре, влезте! “ „А, не, не, тука ще седя отвънка“ и след туй се размърдаха всички и трябваше да се размърдат, да се подготвят. В.К.: Сега те всички спяха в заслона? Г.Д.: Да, в заслона и всички станаха и започнаха да се приготовляват, да стягат багажа. Янко беше тогава коняра. Да ги снеме. Стегна той багажа и натовари и заминаха и Учителят преди да замине, дойде при мене и каза: „Вие, рекох, днеска ще прекарате много хубаво, един щастлив много хубав ден, чуден ден ще прекарате“. И действително така беше.
към текста >>

Г.Д.: Да, в заслона и всички станаха и започнаха да се приготовляват, да стягат багажа.
Усети ме Той, знае че съз аз: „Ах, рекох, Вие дойдохте.“ „Учителю, да, сега пристигам. Славчо ще Ви чака, да Ви вземе с кола.“ „А, тъй ли? Влезте, рекох, вътре, влезте! “ „А, не, не, тука ще седя отвънка“ и след туй се размърдаха всички и трябваше да се размърдат, да се подготвят. В.К.: Сега те всички спяха в заслона? Г.Д.: Да, в заслона и всички станаха и започнаха да се приготовляват, да стягат багажа. Янко беше тогава коняра. Да ги снеме. Стегна той багажа и натовари и заминаха и Учителят преди да замине, дойде при мене и каза: „Вие, рекох, днеска ще прекарате много хубаво, един щастлив много хубав ден, чуден ден ще прекарате“. И действително така беше. Един неповторим хубав ден прекарах него ден, докато изчакам да дойдат Димитрий и другите.
към текста >>

Г.Д.: Тогава ръмеше, да така, десет деня и десет нощи, леко ръми, ръми, ръми, обаче всички тогава бяхме мокри, а имаше тогава един малък заслон, обаче никой не беше в него.
В.К.: Аз знам, че в първите години се качват на Мусала и чак после се прехвърлят на 7-те езера. Г.Д.: Първите години на Мусала ги извеждаше Учителят. Аз съм присъствувал една година на Мусала, на Мусаленското езеро прекарахме десет дни. Тогава бяха Борис Николов, Мария, Жорж Радев, Олга Славчева. В.К.: Тогава ли когато е валяло непрекъснато дъжд? Г.Д.: Тогава ръмеше, да така, десет деня и десет нощи, леко ръми, ръми, ръми, обаче всички тогава бяхме мокри, а имаше тогава един малък заслон, обаче никой не беше в него. Всеки кой каквото си носи, някой с дълго палто бе облечен. А тогава нямаше нито одеало, дори нямахме завивки. Ние палехме огън така от , сухи съчки събирахме, палехме огън и поддържахме непрекъснато, топлим плочи и ги слагаме на възрастните сестри на краката, на гърба им. Натоплят се и ги слагат отново.
към текста >>

72. 46. Как и кога се играеше Паневритмията

Георги Йорданов Добрев

В.К.: Сега през време на тези събори вие ги заварихте, къде ги подслоняваха тия хора?
В.К.: И тя беседата към колко свършва, към 7 часа? Г.Д.: От 5 почва до 6.30 ч. Значи се играе от 6.30-7.00 ч. Които трябва да отидат на работа, отиват направо на работа, които не - остават за Паневритмия доколкото могат играят и след туй отиват на работа и другите. Така беше през времето на Учителя. В.К.: Сега през време на тези събори вие ги заварихте, къде ги подслоняваха тия хора? На палатки, спяха по различни приятели? Г.Д.: На палатки, на открито, в салона, дето имаше наши приятели, в града и сутрин рано си пристигат. Дори всички онези, толкова години, като вземем 1927 до 1942, 1944 година, много от тях живееха в града, имаха си и гости и с тях наедно идваха на беседа. Имаше една сестра, живееше чак на Захарна фабрика. Тръгваше от 2 часа през нощта та пеш до Изгрева до 5 часа сутринта.
към текста >>

73. 2. Лодката на Рила

Боян Атанасов Златарев

Когато се разчистваше терена, за да се направи заслона, там имаше един много голям камък.
Малко по малко се изсече клека и целият лагер се издърпа назад встрани от езерото. Палатката на Учителя беше до един голям камък, по- голям от човешки ръст. Не беше камък, а цяла скала. Постепенно лагера премина от брега, покрай езерото и след години се качи по левия склон нагоре. Идваха повече хора и нямаше къде да им се сложат палатките. Когато се разчистваше терена, за да се направи заслона, там имаше един много голям камък. Учителят нареди на Георги Томалевски да издълбае с длето магнитна стрелка северо-юг. След това изкопахме една голяма яма и в нея ние бутнахме този камък и то тогава, когато се правеше хижата. Учителят бе казал за този камък, че той символизира целостта и независимостта на България. Затова ние го закопахме и го скрихме, да не би случайно майсторите и зидарите, които строяха хижата да вземат и да го взривят, понеже можело да им пречи. Така ние запазихме с този символичен жест целостта на България след заминаването на Учителя и след свършването на Втората световна война.
към текста >>

74. 9. С цигулка, с юмрук и с брадва към високият идеал

Атанас Минчев

Всички онези, които той хранеше, подслоняваше и помагаше бяха станали държавни мъже и бяха начело на управлението.
Хижарят му се обажда по телефона, за да разбере каква е работата, а Игнат ги предупредил, че ако следващия ден не се махнат от Черни връх, той лично ще се разправя с тях. Така по свой начин бе решил да защитава делото на Учителя. Също такъв сходен случай той имаше и на връх Мусала, където също беше пазач на наблюдателницата известно време. Игнат Котаров беше комунист и ятак на комунистите на Изгрева по времето на Учителя. Бяха изминали 30 години откак комунистите взеха властта и управляваха. Всички онези, които той хранеше, подслоняваше и помагаше бяха станали държавни мъже и бяха начело на управлението. А Игнат през това време живееше в една барака. Един ден идват и застават пред бараката три леки коли „Волга“ шофирани от трима шофьори. От всяка лека кола излиза по един генерал с генералски пагон и се запътват към Игнат. Тези трима генерали знаят къде живее Игнат, защото на времето те са отсядали там и са се подслонявали в онези нелегални времена за тях. Игнат познава тримата генерали - те са същите, които на времето е хранил и укривал.
към текста >>

Тези трима генерали знаят къде живее Игнат, защото на времето те са отсядали там и са се подслонявали в онези нелегални времена за тях.
Бяха изминали 30 години откак комунистите взеха властта и управляваха. Всички онези, които той хранеше, подслоняваше и помагаше бяха станали държавни мъже и бяха начело на управлението. А Игнат през това време живееше в една барака. Един ден идват и застават пред бараката три леки коли „Волга“ шофирани от трима шофьори. От всяка лека кола излиза по един генерал с генералски пагон и се запътват към Игнат. Тези трима генерали знаят къде живее Игнат, защото на времето те са отсядали там и са се подслонявали в онези нелегални времена за тях. Игнат познава тримата генерали - те са същите, които на времето е хранил и укривал. А сега те носят една папка и познавайки му характера, казват: „Игнате, искаме от тебе само едно: да подпишеш тука този протокол. Нищо друго - само да подпишеш“. А той веднага ги пресича: „Че как така ще подпиша? Вие добре ли сте с ума и със здравето си?
към текста >>

А там пише, че поради неговите заслуги, за укриване, подслоняване и подпомагане с всякакви средства на нелегални комунисти преди 9.
Нищо друго - само да подпишеш“. А той веднага ги пресича: „Че как така ще подпиша? Вие добре ли сте с ума и със здравето си? Нали трябва да прочета както пише? “ Игнат взима папката и почва да чете протокола. А там пише, че поради неговите заслуги, за укриване, подслоняване и подпомагане с всякакви средства на нелегални комунисти преди 9. IX.1944 г. то той се удостоява като активен борец против фашизма и като такъв ще получава еди каква си пенсия като активен борец. Хвърля им папката и взима в дясната си ръка секирата, с която си сече дърва и която случайно е зад вратата му. „Виждате ли това нещо? Познавате ли го?
към текста >>

75. 12. Планът за разрушаване на Изгрева

Стефка Няголова

Никой не остана без подслон.
А Учителят му отговорил: „Какво представлява за нас планът Мусман? Той не ни засяга. Ще бъде това, което ние кажем“. Доживяхме и това. Изгревът бе изметен с невидима метла, а жителите му бяха настанени в държавни жилища. Никой не остана без подслон. Наистина се сбъдна това, което реши Учителят.
към текста >>

76. 3. Новите спартанци

Ангел Вълков

Който имаше по някое платнище туряше едната страна на платнището на камъните, а другия край на платнището се подпираше с две колчета и така се образуваше едно малко навесче и там се подслонявахме през нощта.
Споменах, че още с пристигането ни започна да вали дъжд. Туристическото дружество нея година бяха приготвили камъни за строеж на нова каменна и солидна хижа. Те бяха поставени и наредени в правоъгълник. Те бяха един метър височина и половин метър дебелина към стотина на брой. Ние използвахме това положение, че вътре в този четириъгълник мястото беше празно и там запалихме огньове и така бяхме на завет. Който имаше по някое платнище туряше едната страна на платнището на камъните, а другия край на платнището се подпираше с две колчета и така се образуваше едно малко навесче и там се подслонявахме през нощта. Така се запазвахме от вятъра. А другите, които нямаха платнища и навесчета бяха денонощно около огъня. И Учителя беше там. С малките възможности, които имаха братята и сестрите, направиха на Учителя едно малко легълце. И после бе казал, че му се намокрили краката от нагизналата вече земя.
към текста >>

77. 52. Прокудената

Ангел Вълков

Но той като разбереше къде е нощувала ходеше и от там я гонеше и след това се караше с онези, които я бяха подслонили.
След като привършихме летуването и след като се прибрахме в София сестра Тодора продължи да се интересува от мене и поддържаше връзката си с мене. Мъжът й силно реагираше и с това се тури начало на една голяма драма. Той почна да я бие, да я гони, да я преследва и не й даваше мира. Тя беше принудена да напусне домът си, т.е. бараката си, която бе закупила със собствени средства и започна да ходи тук-там по сестрите в другите бараки да нощува. Но той като разбереше къде е нощувала ходеше и от там я гонеше и след това се караше с онези, които я бяха подслонили. Един ден той я среща и й казва: „Тодоро, ние с тебе изглежда няма да можем повече да живеем. Аз имам нужда от жена, затова да се разделим. Ами снеми дрехите, които съм ти купил и си върви където си щеш“. А това е зимно време. И действително той й взима дрехите и съвсем леко облечена отишла при Учителя и Му разказва цялата история и накрая заплакала.
към текста >>

78. 6. Йордан Антов - учител по цигулка

Анка Тодорова Петрова

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Антов казваше за Йоанна, че е много упорита: „Като със слон съм се борил с нея, а ти и Гого сте по-способни и сте чувствителни.
Моят син пък лъжеше много - Стефчо. И станахме вече приятели с Антов и ходехме. И аз ходя, а Йоанна там спеше и той я подготви за музикалното училище. Йоанна свири по-топло. Гого е по-студен. Антов казваше за Йоанна, че е много упорита: „Като със слон съм се борил с нея, а ти и Гого сте по-способни и сте чувствителни. А пък аз обичам и да побийвам с пръчичката, защото тя беше голям инат.“ Даже аз я питах Йоанна: „Верно ли е, че Антов те е бил? Защо не си се оплакала на майка си? “ Пък тя каза: „Даже се напиках и така ми протече.“ „Йоанна, нали сме приятелки, аз да съм на тебе, веднага ще се разправям с него. Как ще бие чужди деца? “ Даже той ми викаше: „Ти твоето дете защо не го доведеш тука да го занимавам?
към текста >>

79. 20. Деца за осиновяване

Ние го бяхме подслонили, живееше при нас и учеше в София.
„Учителю, сега докато сме млади можем да си шетаме. Но като остареем кой ще ни гледа? “ Учителят се усмихна, погледна през прозорчето, после посочи с пръст към едно момче и каза: „Ей това момче ще ви гледа. А ей тук ще се построи голяма къща“. Погледнах през прозорчето и това момче беше Сава Симов, син на брат Симо от Мърчаево. Ние го бяхме подслонили, живееше при нас и учеше в София. И точно по това време той беше застанал на двора и Учителят него посочи. Така и стана. Аз останах в същата къщичка да живея, а пък Савата си построи голяма триетажна къща до моята барачка и то тогава, когато на Изгрева не даваха разрешение за строеж, защото се готвеха да го разрушат целия и да построят нови жилища. Ето, така стои въпроса за онези деца, когато Господ реши да им даде условия да растат, първо Господ ги осиновява и после се намира човек, който да изпълни думите Господни. Така аз постъпих със Савата.
към текста >>

80. 8. Комунистите и бъчвата

Крум Божинов

Стигнах до заслона.
Като стигнах до езерото над хижата фенерчето угасна. Ами сега какво да правя. Пътеката не се вижда. Тъмно е. Почнах да се моля: „Учителю, не ме оставяй тук да мръзна, помогни ми да стигна върха за изгрева.“ По едно време виждам като че ли се зазорява, пътя почва да се очертава все по-ясно. Стигнах до заслона. Чак тогава почна да съмва. Качих се на върха, имаше чуден изгрев и наоколо хоризонта бе опасан с ярко светла дъга от всички цветове. Вълшебна картина. Радвах се и благодарих на Бога и Учителя за всичко, което ми дават. Друг случай за молитвата.
към текста >>

81. 54. КАМЪНИТЕ НА РИЛА

Тази година братята бяха решили да правят кухнята и заслона.
54. КАМЪНИТЕ НА РИЛА Бяхме на лагер на 7-те рилски езера. Тази година братята бяха решили да правят кухнята и заслона. Имаше скали и камъни, които пречеха. Накрая по идея на Учителя те ги преместиха и освободиха мястото, че дори се отвори място, където играехме Паневритмия. Имаше един много голям камък. Учителят нареди на Георги Томалевски и той с едно длето и чук изсече стрелка с посоката север-юг. Този камък Учителят го нарече, че олицетворява целостта на България.
към текста >>

82. 75. БОГОМИЛИ И БОЛЯРИ В ШКОЛАТА

Понякога посещавам бараките на Изгрева, където са се подслонили някогашните богомили и преродените боляри.
Тук има боляри. На това се дължат понякога неразбориите, които има между вас тук на лагера. Затова е необходимо да стои завесата на прераждането, да стои пред очите ви, защото няма да може да работите в Школата, а ще воювате помежду си. И това ще спъне както вас, така и Школата." Аз отново вървя с Учителя и обикаляме палатките на лагера в лозето. Минаха десетки години от заминаването на Учителя. Понякога посещавам бараките на Изгрева, където са се подслонили някогашните богомили и преродените боляри. Очите им са затворени и днес не познават кой какъв е бил в миналото. Но съзнанието им се е разширило от годините и те усещат кой им е враг и приятел. И днес воюват помежду си за щяло и нещяло. Ето, това спъна както тях, така и Школата. Затова днес Изгревът се разрушава и помен няма да остане от него.
към текста >>

83. 76. МЪРЧАЕВСКИТЕ НЕСГОДИ

Но техния подслон там беше много затруднен.
76. МЪРЧАЕВСКИТЕ НЕСГОДИ Учителят, след голямата бомбардировка над София на 10.1.1944 г. замина за село Мърчаево. С него тръгна неголяма група братя и сестри. Но техния подслон там беше много затруднен. Братята спяха в един плевник, а сестрите в една обща стая на земята. По-късно намериха свободни стаи в селските къщи, които наеха под наем. Навсякъде беше претъпкано с хора.Аз за пръв път посещавам Мърчаево. Запитвам Го: "Мога ли да дойда и аз тук при Вас? " Той огледа с поглед мизерната обстановка: "Тук не е за теб.
към текста >>

84. 76. НА РИЛА ПРЕЗ 1949-ТОТО ЛЯТО

Тя тук ме съгре -любезна сестричка вода ни поднесе, и грижа за подслон пое един брат. 13.
А тук на скалата сестра Славка чака. Посрещна ни мило и радостно тя. Сърдечно ръката подаде Мария, Катя ми махна с ръка отдалеч. 11.Любов! Теб преценна, която очаквах тук горе да видя, поникнала веч, посята грижливо, отгледана нежно от нашия светъл Учител преблаг, 12. аз видях и сетих и топло в сърцето прибрах и прикътах. Тя тук ме съгре -любезна сестричка вода ни поднесе, и грижа за подслон пое един брат. 13. Животът тук видях мил братски, сърдечен, безшумно да кълни, да зрее с Любов всред тука събрани във домът човечен от около триста тук смели борци. 14. Които предвиждат Епохата Нова, Епоха на Братство, Сестринство с Любов; които се учат за тази Епоха на нова обхода и Нова Любов. 15. Които работят достойно връх себе -от век изостанал в успеха живот, с което те раждат, да тук на земята прекрасния, чакан Нов, светъл човек. 16. Вълнуват се леко вълните игриви, и лодката плува безшумно напред, децата играят, сестрички и братя, уреждат, нареждат - да е всичко във ред. 17. И всички да бьдат нахранени, сити, храна изобилно да имат и чай, а огънят буен, вечерен и хубав, припламва, събира наоколо вси. 18.
към текста >>

85. 79. ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1959 ГОДИНА

Сестрите и братята, които бяха дошли преди мене в кухнята, а то бе останало само малък заслон, се молеха.
Потъна единия ми крак, потъна другият. И аз останах неподвижна, въпреки усилията на брат Николай да ме преведе. Тогава? - Тогава с голямо усилие аз измъкнах единия крак и стъпих с коляното, с голямо усилие измъкнах и другия и с него направих също-то.И по колена преминах пряспата и когато се изправих, аз се засмях. Толкова чудно беше всичко това! - Изведнъж сняг, буря, изведнъж -непроходимо! Сестрите и братята, които бяха дошли преди мене в кухнята, а то бе останало само малък заслон, се молеха. Та ние отстояхме от селище на около пет-шест часа път. Не можеше нито ние да слезем там, нито някой от там можеше да помогне. И се молеха. Само Учителят ни благ можеше да ни помогне в тази беда, само на Него разчитахме. "А какво мислите да правим сега?
към текста >>

86. 6. И ГОСПОД СТАРИ ХОРА НЕ ИСКА

Този дом се строеше с обществени пари и понеже тази жена ме хареса, подслони ме да живея в новата сграда, която още не бе предадена на онези възрастни хора, които щяха да я населят.
6. И ГОСПОД СТАРИ ХОРА НЕ ИСКА Още съм нова на Изгрева и нямаше къде да живея. Наблизо се строеше дом за стари хора под патронажа на г-жа Малинова, жена на министър Малинов. Този дом се строеше с обществени пари и понеже тази жена ме хареса, подслони ме да живея в новата сграда, която още не бе предадена на онези възрастни хора, които щяха да я населят. Г-жа министершата ме харесваше и не можеше да се начуди на това, как аз толкова млада, завършила в Италия музикална академия съм дошла тук на Изгрева. За нея аз бях заблудена, млада жена в учението на Дънов. Аз живеех в една стая, в сградата, която още се строеше и понякога трябваше да ходя у тях, да й съобщавам някои неща по работата на работниците. Когато ходех у тях, тя бързаше да ме хване под ръка и да ме заведе навътре в къщата, защото в един хол отпред чакаха много посетители за нея и за министър Малинов. Тук чакаха и търсеха да бъдат назначени на работа на държавни служби, други бяха уволнени и чувах ги как плачат за помощ.
към текста >>

87. 3. ПЪРВАТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА

Наблизо в момента строяха заслона, който беше кухнята на лагера и видях един хубав стар човек, с изящен гълъбов сив костюм, с панамена шапка, как така сновеше между строителите на кухнята и Гради, един много висок човек, това беше Гради и другите хора там.
Стигнахме в Говедарци, пренощувахме там, взехме си хубаво мляко, закусихме по-скоро, вземахме един коняр, на чийто коне натоварихме раниците. Беше един прекрасен юлски ден, топъл, хубав и се отправихме към Говедарската гора. Там малинка, там капинка, така с една малка манерка вода, просто само със закуската си се задоволихме. По едно време загубихме пътеката, но коняря я намери и като стигаме горе, на второто езеро, аз вече капнала, пребледняла, едвам се качих. Притекоха се много мили хора, постлаха ми да легна. Наблизо в момента строяха заслона, който беше кухнята на лагера и видях един хубав стар човек, с изящен гълъбов сив костюм, с панамена шапка, как така сновеше между строителите на кухнята и Гради, един много висок човек, това беше Гради и другите хора там. Сега построиха палатката в дясно от подножието на Молитвения връх. Спомням си имаше едно салонче много красиво, зелено където в 10 часа, доста на височко построиха палатката и аз влязох вътре да си почивам, а в това време една сестра се обади: "Сестричко, нося ви супица! "Това беше супа картофена, а сестрата е била майката на Филип Стоицев, сестра Стоицева. Така ми поднесе супата и на сутринта, аз си спя сутринта, ама нищо не питам Гали. Нищо не го питам и той нищо не ми казва.
към текста >>

88. 10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ

И така почивайки си видях в момента, че някои от братята сновяха чевръсто насам-натам, носеха камъни, греди и други материали, защото строяха заслона.
На следното утро, в ранни зори заедно с един селянин, който ни служеше като пътеводител, а неговото магаре носеше багажа ни, тръгнахме пеша към 7-те рилски езера и специалната ни цел беше второто езеро. Денят беше ясен, слънчев, топъл. Из просторната гора, освежавана от ромона на потоците с бистра вода, от време на време се спирахме, за да се поосвежим с някоя и друга малина, ка-пина или боровинка, които там бяха в изобилие. И още преди залез слънце пристигнахме на второто езеро. Бях се доста поуморила, затова тези, които ни посрещнаха, ми постлаха едно одеало върху което си полегнах. И така почивайки си видях в момента, че някои от братята сновяха чевръсто насам-натам, носеха камъни, греди и други материали, защото строяха заслона. В този заслон трябваше да се помести кухнята на лагера. Измежду тези работещи братя съзрях фигурата на един благороден старец облечен в светло сив костюм с бяла панамена шапка на главата. Приятелите на брат ми, които аз още не познавах му помогнаха да построи нашата палатка, тъй като всички лагеруващи обитаваха бели палатки настанени край езерото и по околните склонове и полянки. След като влязох да си почина в палатката чух един мил глас и една възрастна сестра влезе в палатката при мене, поднасяйки ми чиния с прясно сварена картофена супа и нежно ми каза: "Сестрице, хапнете си, за да се подкрепите". В: Коя беше тази?
към текста >>

В този заслон трябваше да се помести кухнята на лагера.
Денят беше ясен, слънчев, топъл. Из просторната гора, освежавана от ромона на потоците с бистра вода, от време на време се спирахме, за да се поосвежим с някоя и друга малина, ка-пина или боровинка, които там бяха в изобилие. И още преди залез слънце пристигнахме на второто езеро. Бях се доста поуморила, затова тези, които ни посрещнаха, ми постлаха едно одеало върху което си полегнах. И така почивайки си видях в момента, че някои от братята сновяха чевръсто насам-натам, носеха камъни, греди и други материали, защото строяха заслона. В този заслон трябваше да се помести кухнята на лагера. Измежду тези работещи братя съзрях фигурата на един благороден старец облечен в светло сив костюм с бяла панамена шапка на главата. Приятелите на брат ми, които аз още не познавах му помогнаха да построи нашата палатка, тъй като всички лагеруващи обитаваха бели палатки настанени край езерото и по околните склонове и полянки. След като влязох да си почина в палатката чух един мил глас и една възрастна сестра влезе в палатката при мене, поднасяйки ми чиния с прясно сварена картофена супа и нежно ми каза: "Сестрице, хапнете си, за да се подкрепите". В: Коя беше тази? Веска: Сестра Стоицева, на Филип Стоицев майка му, Ана Стоицева.
към текста >>

89. 6. РУСКИЯТ АНСАМБЪЛ И ДЕДУШКА-ОТЕЦ

Започнали да се отчайват всички, парите за хляб и подслон се свършили отдавна.
6. РУСКИЯТ АНСАМБЪЛ И ДЕДУШКА-ОТЕЦ Данко започва да работи като музикант, свири на кларнет и саксофон. Но след като вижда, че в България няма работа за него, заминава за Париж да си търси работа, заедно с един руски ансамбъл, съставен от руснаци-белогвардейци, емигранти след руската Октомврийска революция. Дълго време търсели, но не намерили работа. Започнали да се отчайват всички, парите за хляб и подслон се свършили отдавна. Тогава през ума му минава мисъл да се върне в България, но се сеща, че трябва да пита за това Учителя. Пише писмо на жена си Роза да пита Учителя дали да се връща обратно. Роза е пред Учителя и му чете писмото от Париж. Учителят й казва да му пишат да си стои там и че един човек оттам ще му подаде ръка и ще се нареди на работа. Той получава писмото и се успокоява, че нещата ще се наредят, но че трябва да мине време, докато се завъртят нещата и онзи, който движи колелото на живота.
към текста >>

90. 14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ

Решихме да сковем една обща барака с две стаи и кухня, под чийто покрив да се подслони братското общежитие.
14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ В началото на Школата, когато се устройваше Изгрева ние бяхме десетина братя, които решихме да направим братска комуна на Изгрева. Речено-сторено. За да има братско общежитие трябваше да имаме общ братски дом. Решихме да сковем една обща барака с две стаи и кухня, под чийто покрив да се подслони братското общежитие. Но всички бяха от бедни по-бедни. Аз имах две жълтици, които ми бяха дадени от майка ми за моето студентско обучение. Тогава аз дадох тези две жълтици, за да се купи материала - греди, дъски и керемиди. Направихме барака чудна, за приказ и показ. Всички работихме, за да я направим, като смятахме, че ще живеем там братски.
към текста >>

И то толкова, че властите видяха, че няма къде да живеят и ги настаниха в държавно жилище, за да ги подслонят.
Изгоря, понеже беше дървена постройка и не можа да бъде спасено нищо от нея. А онзи, който бе настанен в нея, Атанас Янчев, той с жена си отиват на кино, като забравят включения електрически котлон в къщата. Къщата се запалва от нажежения котлон и изгорява. Изгорява, защото забравили котлона, но не забравили, отивайки на кино да вземат своите лични паспорти, които тогава бяха официални документи за удостоверяване личността на човека. Връщайки се от киното, те виждат изгорялата къща, в която бяха квартиранти и много безутешно плакаха. И то толкова, че властите видяха, че няма къде да живеят и ги настаниха в държавно жилище, за да ги подслонят. А какво стана по-нататък: Борис Николов имаше нотариален акт за мястото и то беше негово. По тогавашните закони всяка сграда построена на място, което е собственост на някого, то същият е собственик и на къщата. Аз отдавна се бях отказал от тази къща и тя се водеше по документи на Борис Николов заедно с мястото. Къщата изгоря и остана само мястото и заради него Борис Николов получи обезщетение от държавата 300 лв., което се равняваше на три негови пенсии. А по време на процеса и от присъдата срещу него му бе отнета 1/2 идеална част от имуществото му, т.е.
към текста >>

91. 09. УЛ. „ОБОРИЩЕ №14 И ПЪРВИЯТ „ИЗГРЕВ

Имаше от правата страна едно платнище и там си слагахме машината и книгите, защото като завали нямаше подслон.
Софиянци бяха разнородни, идваха и техни приятели, и много хора, и тъй да се каже разводняваше се мистичната обстановка, да. В.К.: Кои построиха салона и откъде се намериха майстори? Е.А.: Вижте, салонът, когато разрешават властите, вече 1927 год. да имаме събор, салонът се построи за две седмици. Аз имам много хубави спомени от този случай, защото горе бяхме ние на мястото където беше на стенографките барачката, тогава то беше едно място в гората и пейки имаше -1926 год., и ние спяхме на пейките. Имаше от правата страна едно платнище и там си слагахме машината и книгите, защото като завали нямаше подслон. То беше открито място -1926 год., а после Учителят го направи заградено със зебло, на земята. Най-простото и най-скромното, което може да бъде. Жечо отиде в града, купи зеблото и го заковахме така и една врата направиха най-просто скована и това беше нашия „работен кабинет", ха, ха,. Много скромно е било всичко. А имахме един брат, инженер от Стара Загора - инж.
към текста >>

92. 16. ПЪРВОТО ИЗКАЧВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Е.А.: Кухнята, заслонът, ние го работихме доста време, нали камъни трябваха, братята ги наредиха, то е само вградени камъни, а горе за покрива носехме плочи от шестото езеро.
На кого, каквото могли да измъкнат от джобовете на раниците бяха бъркали. И затова взехме пак власите, защото бяха честни хора и нищо не ни се е губило. А тези говедарчани, този опит не беше похвален за тях, но повече не ги извикахме. В.К.: Какви постройки правихте горе на езерата? Първо кухнята. Е.А.: Кухнята, заслонът, ние го работихме доста време, нали камъни трябваха, братята ги наредиха, то е само вградени камъни, а горе за покрива носехме плочи от шестото езеро. Под шестото езеро има плочи и там отивахме. Ще отидем на петото езеро, ще направим Паневритмията, ще се изкачим горе, ще вземем по една плоча и ще я свалим. Така няколко пъти като отидем, много народ, занасяхме плочите за покрива. Но мястото където ходехме, много бури има и почти всяка година събаряше заслона. Аз не знам защо не сме направили от платно покрива тогава!
към текста >>

Но мястото където ходехме, много бури има и почти всяка година събаряше заслона.
Първо кухнята. Е.А.: Кухнята, заслонът, ние го работихме доста време, нали камъни трябваха, братята ги наредиха, то е само вградени камъни, а горе за покрива носехме плочи от шестото езеро. Под шестото езеро има плочи и там отивахме. Ще отидем на петото езеро, ще направим Паневритмията, ще се изкачим горе, ще вземем по една плоча и ще я свалим. Така няколко пъти като отидем, много народ, занасяхме плочите за покрива. Но мястото където ходехме, много бури има и почти всяка година събаряше заслона. Аз не знам защо не сме направили от платно покрива тогава! В.К.: И там вие готвехте. Е.А.: Там имаше два казана. Един за вода, един за готвене. Голям казан, щото като се съберем сто души правиме.
към текста >>

93. 21. УСТРОЙВАНЕ НА СЕЛИЩЕТО „ИЗГРЕВ

Тя беше една от първите сестри която си направи подслон.
Първият беше Борис Николов. А той си направи къщичка с две стаи. В едната живееше той с Георги Радев, а в другата живееше Димитър Стоянов с Никола Нанков мисля, че беше в началото. После вече се сменяха, понеже и техния живот се променяше, съобразно това се меняха и те. Сестра Динова също си направи рано къща. Тя беше една от първите сестри която си направи подслон. Приятелите постепенно започнаха да си купуват места горе. Всеки частно си купуваше мястото, но Учителят каза нещо, за което ние не Го послушахме. Той каза, всеки да си купува по един декар земя, за да не са наблизо, да има место хем да се обработва, хем да не са наблизо. Даже на братския съвет беше казал, да закупят всичките места от Дървенишкото шосе до жп. линията и гората.
към текста >>

94. 27. НА МУСАЛА

И няма хижи, няма подслон.
И да Ви кажа всичко това така се случи, както Той каза. Първата година - слънце, хубаво. Друг път завали дъжд, нали, защото ние не отиваме за един ден. Пет, шест дни стояхме и цяла седмица стоиме. А пък в планината знаете колко е променливо. И няма хижи, няма подслон. Ние нямахме никакъв екип. Тук-таме някои носеха платнища, тук-таме. Да Ви кажа, много наивни сме били, или непрактични сме били, могло е да си имаме по едно непромокаемо яке, но тогава никой не ходеше на екскурзия както сега. Масовите екскурзии в България ние ги правехме първи, като изключим Алеко Константинов, който е завел софиянци до Черни връх, още миналия век. А ние масовите екскурзии, ние ги правехме.
към текста >>

95. 122. ЗАДАЧА ОТ ДУХОВНАТА ГРУПА

Преди да се качиме стигнахме на онова място, дето сега е заслона и дето почва една пътека и тя излиза така в серпентини до върха.
В два часа станахме, ей така нали вече. Остана една група да пази лагера, а пък всичките други през нощта тръгнахме. Наредихме се така един по един щото пътеката беше неясна, като вървеше един последен. Винаги когато сме ходили с Учителя имаше един последен, за да не се загуби някой. И така тръгнахме, изкачихме се за изгрев горе. Преди да се качиме стигнахме на онова място, дето сега е заслона и дето почва една пътека и тя излиза така в серпентини до върха. Но на тая пътека имаше преспа. Много голяма преспа, така направо от върха, голяма преспа и там се плъзнаха двама брат и сестра които са вървели заедно, семейство Русеви, Коста Русев и жена му Зорница Русева. И там като се хлъзнали, много лошо щели да паднат, но нещо така Учителят е помогнал. След като се спрели на някаква пречка, която се явила на пътя поне, които го видяли така го казаха. Било много страшно и тогава Учителят каза: „Никой няма да мине по преспата, а ще се качвате направо нагоре".
към текста >>

96. 127. ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ИЗГРЕВА

Нали хляб, жилище и подслон да има човек.
Аз след като ме изгониха от Изгрева, аз не съм платила един лев никъде за наем. Живях при Гена, не иска пари, живях при Лалка, не иска пари, живях при Нана, не иска пари. Сега тука съм при Ганка, пак не ми искат пари. Значи пак за Учителя ме приемат нали и аз приемам това, че Учителят го прави. Той ми обеща нали хляба, а под хляб се разбира съществените нужди. Нали хляб, жилище и подслон да има човек. Имах го и както го виждаш имам го, както Той го обеща, така, че Той си удържа думата. Сега и аз трябва да си удържа само. Преди да ме прати Учителя учителка, прати в „Парахода" една голяма такава продълговата чиния пълна с грозде, май памид беше, така от този цвят грозде, черно. И в него две хубави големи круши. Когато видях това нали кой го донесе, един приятел го донесе в „Парахода" и когато го видях, аз видях един символичен език, че мене не ме искат в „Парахода" и ме изключват.
към текста >>

97. 143. ЖИВОТЪТ НА РИЛА

Защото дадоха във вестника, че цар Фердинанд се е качил на 70 си рожден ден на Килиманджаро и че са видели слонове, стадо слонове, да. Ген.
цар Фердинанд покани съпругът на ген. Стоянова. Цар Фердинанд си празнува 70-годишнината и с него се качи на връх Килиманджаро. Цар Фердинанд и ген. Стоянов се качи на връх Килиманджаро в Африка, да. Знаете ли защо помня? Защото дадоха във вестника, че цар Фердинанд се е качил на 70 си рожден ден на Килиманджаро и че са видели слонове, стадо слонове, да. Ген. Мария Стоянова остана до края на живота си остана сестра в братството. Тя беше много мила жена, скромна, тя е била учителка, като женена за генерала, той става вече военен, не е учителствувала впоследствие, както всички жени навремето правеха. Беше много симпатична. Тя ни донесе например да видим какво е аспержи в нашия „Параход" дето живеехме трите стенографки. Аспержи, това е един зарзават, който е за салата някакъв.
към текста >>

98. 144. ОБРАЗИ ВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ

Хижа имаше тогава или заслончето само беше, не знам, качва се горе на върха и цяла нощ прекарва сама и се връща.
Имаше рейс до Боровец защото беше курортен център. Нали там бяха вилите на богатите хора. И оттам нагоре. Питат я: „Бабо, накъде си тръгнала? " Тя беше с бели коси, възрастна така, възпълна жена и се качва сама на върха. Хижа имаше тогава или заслончето само беше, не знам, качва се горе на върха и цяла нощ прекарва сама и се връща. На самия връх. На самия връх Мусала. Да ви кажа, аз не съм го направила, но тя го направи. Като постъпка, щото Учителят казвал е това, който иска да отиде и там да прекара, може би имал е нещо, за което да прекара или да се моли една нощ, така безсънна в молитва, съзерцание на едно чисто място, от това го е направила, но да ви кажа така, това не е малко нещо за една възрастна жена. Била е може би към 70 годишна, щото когато бяхме вече на езерата, тя беше към 80 години.
към текста >>

99. 146. БИВАКЪТ НА ВИТОША „ЕЛ ШАДАЙ

Бяха направили с камъни един такъв заслон.
Е.А.: Коя? В.К.: Чешмата на „Ел Шадай". Е.А.: А-ах, чешмичката я направихме още първата година. Помня, че Лулчев беше пратил тръбата по един селянин, а пък на другата сутрин ние с него отидохме и занесохме на рамо тръбата до „Ел Шадай", помня. В.К.: Ами, аз я заварих онази катакомба. Бяха направили с камъни един такъв заслон. Е.А.: Къде това? В.К.: На Бивака. Вие не сте го заварили. Е.А.: Не помня. В.К.: Около средата на бомбардировките правят катакомба от камъни.
към текста >>

Да, сега това е идеята да се сложи тоя заслон.
Знаеш ли, че тука на тая полянка още в една от първите години братята се надпреварваха, да тичат, кой ще изпревари и Учителят с тях тичаше. В.К.: Те ми разказваха, че почнали да тичат, но Учителят ги преварил. Е.А.: Казват ти, че Учителят тича с тях. В.К.: Те ми разказваха, че се наредили младите и тръгнали с Учителя, обаче Учителят отведнъж изхвърчал на другата страна. И ги преварил. Да, сега това е идеята да се сложи тоя заслон. Много духаше вятър. Западният вятър в София е много силен. И много ни духаше. И като дойдеме изпотени, мокри не всякога човек има достатъчно дрехи и затова решихме да се прави стена. И почнахме да носим камъни.
към текста >>

100. 149. ЕДИН ДЕН НА РИЛА