Търсене в текстове за 'Слог'

Това е свещен слог.

Има някои думи, които са си променили значението след време. Ра е изгряващото Слънце. А думата Рай по своя произход е мястото на Светлината. Тъма има санскритски произход – произлиза от санскритската дума тамас. В думата мома, ом е силата. Това е свещен слог. Всичко най-хубаво в Природата е турено в ом. Думите момък и дом имат този слог. В религиозния стар свещен език ом се произнася като ом и като аум. И двете произношения са верни. Щом се повдигне съзнанието на човечеството, ще се дойде до общ език.
към текста >>

Думите момък и дом имат този слог.

А думата Рай по своя произход е мястото на Светлината. Тъма има санскритски произход – произлиза от санскритската дума тамас. В думата мома, ом е силата. Това е свещен слог. Всичко най-хубаво в Природата е турено в ом. Думите момък и дом имат този слог. В религиозния стар свещен език ом се произнася като ом и като аум. И двете произношения са верни. Щом се повдигне съзнанието на човечеството, ще се дойде до общ език.
към текста >>

Ако ученикът не може да напише първата буква, след това втората, третата, които след това се съчетават в слогове и думи, по никой начин не би могъл да състави едно изречение.

Ако ученикът не може да напише първата буква, след това втората, третата, които след това се съчетават в слогове и думи, по никой начин не би могъл да състави едно изречение.
После към всеки едного от класа изпратете по една добра мисъл. Успехът в тази работа ще зависи от разположението на вашето сърце и на вашия ум. Без разположение нищо не става. Тъй щото през тези два часа ще изпратите добри мисли към всеки едного от класа ви, за да направите един малък опит. Ще започнете от малките опити и ще вървите постепенно към големите. Ако ученикът не може да напише първата буква, след това втората, третата, които след това се съчетават в слогове и думи, по никой начин не би могъл да състави едно изречение. Същото ще направите и вие със съучениците си от вашия клас. Ще си представяте всеки едного лично, ще прекарате образа му в съзнанието си и по този начин с добрата си мисъл, ще се свържете с него. Ще се спирате върху всекиго в мисълта си така, както вечер или сутрин поливате цветята – отивате от едно място на друго и ги поливате. За всеки ученик ще употребите по десет секунди, най-много до половин минута. Ако употребите за всеки по една минута, ще се уморите.
към текста >>

Гледай как са насадили във всички лъчи на градината лозови пръчки от отел, из розите жълти тикви, а в кръга са засадили три бора." И на мен ми се доплака, като видях какво са изпонасадили: култивирани ароматни смесени с полски ружи, които растат по слоговете, а на метри бодли, борове, изведнъж заприлича на Софийски гробища.

Гледай как са насадили във всички лъчи на градината лозови пръчки от отел, из розите жълти тикви, а в кръга са засадили три бора." И на мен ми се доплака, като видях какво са изпонасадили: култивирани ароматни смесени с полски ружи, които растат по слоговете, а на метри бодли, борове, изведнъж заприлича на Софийски гробища.
На излизане пак ме видя и каза: „Ще те чакам, нали ще дойдеш ? ". Аз му отговорих: „Аз като обещая нещо, трябва да го изпълня, а не знам какво ще ми се случи. Но щом толкова ме молиш, ще гледам да дойда." На сутринта тръгнах за събранието, навън валеше сняг, затова взех и чадър, но на няколко метра от дома се подхлъзнах, паднах и си счупих крака. През цялата 1992 година се движех с патерици, а на другата година (1993) можех да ходя с бастун. Отидох в градината, наобиколиха ме братята и сестрите, които ми помагаха: „Ела да видиш какво стана, откакто тебе те няма! Гледай как са насадили във всички лъчи на градината лозови пръчки от отел, из розите жълти тикви, а в кръга са засадили три бора." И на мен ми се доплака, като видях какво са изпонасадили: култивирани ароматни смесени с полски ружи, които растат по слоговете, а на метри бодли, борове, изведнъж заприлича на Софийски гробища. Изчаках да дойде Атанас, тогава той се грижеше за градината, и го попитах: „Атанасе, кой насади тези лозови пръчки? ". - „Аз, но братята вдигнаха скандал и ги извадиха, само тая е останала" - отговори той. Казах му: „Извади я! " - „Не, няма да я извадя! " - „Не се инати,
към текста >>

Най-силният слог, 21.01.1925 г., 7:30 ч. вечерта.

Разлика между събиране и изваждане, 26.11.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Разлика между деление и умножение, 03.12.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Отличителни качества на Божествената и човешката Любов, 31.12.1924 г., 7:30 ч. вечерта. Отличителни чеи на волята, сърцето и ума, 07.01.1925 г., 730 ч. вечерта. Отличителни черти на силата и материята, 14.01.1925 г., 7:30 ч. вечерта. Най-силният слог, 21.01.1925 г., 7:30 ч. вечерта. От какво зависи дължината на човешкия живот, 04.02.1925 г., 7:30 ч. вечерта. Разлика между будизма и християнството, 11.02.1925 г., 7:30 ч. вечерта. Отличителни органически и морални качества на бялата и жълтата раса, 18.02.1925 г., 7:30 ч. вечерта. Разлика между кражбата и лъжата, 18.02.1925 г., 7:30 ч. вечерта. Върху тази тема да пишат най-силните, защото човек като започне да мисли върху кражбата и лъжата, свързва се с тези отрицателни сили.
към текста >>

А какъв му е малък опашът — и мухи се от него не плашат! Не е Трепчо пиленце пернато, а юначе дългомустакато, викнеш ли му ти от слога „Уууш!“ то побегне, па направи слуш, па удари пак с ботуш и се спусне през глава из високата трева.

А какъв му е малък опашът — и мухи се от него не плашат! Не е Трепчо пиленце пернато, а юначе дългомустакато, викнеш ли му ти от слога „Уууш!“ то побегне, па направи слуш, па удари пак с ботуш и се спусне през глава из високата трева.
В гърненцето червена чорбица, която се не яде с лъжица, а във нея — бобчета черни като копчета. Туй гърненце е голямо колкото глава, помислете малко само що ли е това ? — Диня Трепчо нанка на сянка, като пиле на гранка. Къде му са крилцата? — Те му красят главата. А какъв му е малък опашът — и мухи се от него не плашат! Не е Трепчо пиленце пернато, а юначе дългомустакато, викнеш ли му ти от слога „Уууш!“ то побегне, па направи слуш, па удари пак с ботуш и се спусне през глава из високата трева. —Заек Имам си една тояга, с малка гага и петле, което е и в костите проклет Мирна ми е чудната тояга — много рядко тя на бой посят. Ала щом петленцето гърба и клъвне, тя веднага дим и огън блъвне — и затуй пред моята тояга всичко живо в ужас бяга. — Пушка Черна, черна самовила, със сукманче като вила, без да трака, без да чука, дом си прави под капчука, па подгонва мушиците, па почива на жиците. Лани сбра си тя дружина и замина за чужбина. Но стопи се лед и сняг, ето ти я нея пак — иде, вика с ветровете: „Мартениците хвърлете!“ Коя ли е тази черна самовила, дето си е сама сукманчето шила и го е скроила също като вила ?
към текста >>

Извива се този път край ниви, ливади, рътлини и слогове и се губи в далечното ширине.

Извива се този път край ниви, ливади, рътлини и слогове и се губи в далечното ширине.
Туп, туп, туп - чува се отнякъде. Поглеждам встрани. Наблизо друг от нашите разбива коравата пръст. В далечината се извива път. Той е като лъкатушна черта, сякаш огромна ръка го е написала с креда. Извива се този път край ниви, ливади, рътлини и слогове и се губи в далечното ширине. „Кой ли ще дойде по този път? ” - питам се аз. Никого не очаквам, но съм уверен, че някой непременно ще дойде по него. Моят взор го търси, очаква го моята жадна душа. Може би по този път дойде и радостта на днешния ден.
към текста >>

Кръстю и той шибна с яките си пети коня, но той като че се намести по- удобно на слога и продължи да пасе.

По едно време нашият малък керван спря. Конете усетиха от двете страни на пътеката примамливия дъх на зрелия ечемик и, като се изравниха почти един до друг, задръстиха пътя между нивите и започнаха охотно щастливо и продължително да пасат. Те така хрупаха пресния ечемик от чуждите ниви, така малко обръщаха внимание на нашите подканвания с ритници да потеглят, че имаше опасност да останем така едва ли не с часове. Аз силно сритах кобилата с босите си крака, но тя не мръдна. Едва не ми се присмя на нетърпението. Кръстю и той шибна с яките си пети коня, но той като че се намести по- удобно на слога и продължи да пасе. Какво да се прави? Ръцете ни са заети с това, което носим. Поводите на конете са отпуснати, не можем да ги дръпнем, а приятелите на нивата вече сигурно огладняват. Мисля си така. Ако хвърля хляба в нивата и сляза да отмахна кобилата от пътя, после няма как да се кача, тъй като в другата ръка държа котлето със зеления боб.
към текста >>