Търсене в текстове за 'Слог'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 24 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тяхната песен се състои от една дума или дори един слог повтарян до безконечност.
Регистърът на тия песни не е повече от 3-4 ноти. Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори. Първите прояви са били хорово пение. Такова го намираме и у дивите племена. Индивидуално пение се намира само в фуегинците от Огнена земя. Тяхната песен се състои от една дума или дори един слог повтарян до безконечност. Племето Веди от о-в Цейлон, което се счита за един от най-нисшите човешки типове, което има едва няколко десетки думи само в речника си, имат при все това свои песни, танци и „там-там" (един вид зачатъчен тъпан) най-първобитния музикален инструмент. Самата музика, както на ведите, тъй и на австралийците, се отличава с крайната си простота и монотонност. Австралийците нямат повече от три ноти. Забележително е едно особено явление: песните почти на всички диваци, от всички континенти са минорни, нещо, което намираме и в народните песни на много цивилизовани страни. Даже хороводните им песни са в минорна гама.
към текста >>

2. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Реката, дето чуваш да шуми, на твоята държава тя е слогът – опасва я във кръг от вси страни.
Последният, най-тежкият остава. И него разрешиш ли го, тогава не в притча вече, не и в пряка дума – ответ с въпрос в едно ще виждаш слети. Готов ли си на сетен подвиг? Глума, игра не е. Ни клетви, ни навети не могат сетне нищо да помогнат. Реката, дето чуваш да шуми, на твоята държава тя е слогът – опасва я във кръг от вси страни. Тя няма извор, нито устие: изтича сама от себе си и в себе пак се втича. Но от държавата си вън, помни, не можеш никога излезе ти. Че зад реката пак е тя. Все тя и тя, докле се слее с безпределността – без граница и без предел навред. А там е друг закон и друг е ред: Страната е отвъд на светлината жива.
към текста >>

3. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но света е пак красиви Има благ и нежен Бог; Викай Него Милостиви; Казвай често сладки слог. Той.
Да не ти рече тълпата: „Този е нещастен клет". Той. Но кажи ми, без парици, Може ли живя човек? Често няма ни трошици, Да заглуши глад не лек. Слагах си въжето вече, – Лошо имам аз сърце. И грехът ме в кал повлече Нямам чисти аз ръце. Тя. Но света е пак красиви Има благ и нежен Бог; Викай Него Милостиви; Казвай често сладки слог. Той. Него аз не ща да зная, Той за мен е тъй голям! Той царува си у рая, И владетел си е там. Тук е царство на лъжата – Никой брата не милей. Всяк оставен на съдбата, Вятъра да го отвей. Никой ми не чува стона – Моят глад и голота.
към текста >>

4. ПЛАТОН И АРИСТОТЕЛ ЗА МУЗИКАТА Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

един и същ слог.
Известна представа за първобитната музика ни дава и състоянието на музиката у някои днешни ниско културни диви народи. И днес още има племена, чийто музикален уровен е първобитен. Австралийското племе коробори, при лунно осветление или накладен огън , устройва празнични танцови увеселения за своите хора. Мъжете скачат, жените удрят с ръце и един старец тактува чрез удряне на две пръчки и монотонно пее, на което жените пригласят подобно на рефрен. Арабските рибари от Сокотора скачат с часове, многократно повтаряйки кратки ритмични откъслеци без текст, т.е. един и същ слог. Бушмените танцуват до един в кръг, като повтарят монотонни откъслеци и бият много просто направени барабани. Пляскането с ръце подтикнало човека да потърси друг начин да произведе звуци и в резултат, за ритмична служба, заедно с пението при танците се явили пръчки, назъбени дървета и др., а по-късно и най-простите барабани. Шумът и свиренето на вятъра при преминаване през пукнатини от кости, тръстика, животински рогове и др. дали началото на духовите инструменти, а по-късно лъкът за лов, със своя звук, е дал началото на струнните инструменти. С течение на времето се достигнало до използуване на инструментите и групово.
към текста >>

5. Песни Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В обикновената музика тоновете са като отмерени слогове, а ритмусът е подобен на този, който се произвежда при удряне с камшик.
Вашият ум трябва да бъде концентриран! *** 10 декември 1924 Тези упражнения ще употребим за тониране, за възобновяване на организма си; ние вече не ще можем да взимаме обикновените тонове. Защото трептенията на обикновените и тия на окултните тонове са различни. *** 22 декември 1926 Окултните музикални упражнения са методи за трансформиране на енергиите. Те коренно се различават от упражненията на обикновената музика. В обикновената музика тоновете са като отмерени слогове, а ритмусът е подобен на този, който се произвежда при удряне с камшик. Окултните музикални упражнения почиват на друга основа. Наистина има някои допирни точки между тях и обикновените музикални упражнения, но има и голямо различие.*** *** С този знак в настоящето и всички следващи издания са отбелязани текстовете на Учителя.
към текста >>

6. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духа, който вее.
И право е казал Христос, че “не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза от устата Божии”. Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език. Ако Бог е благоволил да ви посетя и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството по един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелстува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духа, който вее. Всички други неща са: средства, стъпала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към едного от нас. “Днес ако чуете гласа му”, казва Писанието, “не ожесточавайте сърцето си” т.е. ако Господ ви посети не затваряйте вратата на сърцето си, но Му отворете и Го приемете да влезе и да ви стане гост. Ето каква е целта на спиритизма, като наука да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме. Да, несъмнено ний сме заобиколени с множество невидими наши приятели, които зорко следят всичко, което се върши с нази.
към текста >>

7. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той иска нещо много повече: пълно обединение, превръщане на селото в една обща, единна и неделима стопанска единица; премахване на слоговете, — индустриализиране на земеделието, индустрия и в село, задържане на духовните и интелектуални сили вътре в самото село, и като резултат на всичко това — превръщане на селото в един мощен духовен и културен център.
Нищо не може да помогне. Това са палиативи. Това е капка в морето. И кооперацията и комасацията разрешават само една стотна от стопанските задачи на нашето време. Днес живота иска нещо друго. Той иска нещо много повече: пълно обединение, превръщане на селото в една обща, единна и неделима стопанска единица; премахване на слоговете, — индустриализиране на земеделието, индустрия и в село, задържане на духовните и интелектуални сили вътре в самото село, и като резултат на всичко това — превръщане на селото в един мощен духовен и културен център. И това не чрез насилие, не по пътя на революцията, или пък чрез закони и нареждания от горе, а по пътя на едно самосъзнаване и духовно пробуждане, по пътя на самоинициативата и самодейността. Трябва да се започне от долу. Народът сам трябва да започне. И той. ща започне.
към текста >>

Братство, — това значи да съзнаем че земята, на която живеем и която ни храни не е наше; а Божия, че тя не може да бъде наша собственост и затова да разорем слоговете, които разделят нашите ниви, да ги съединим, да заживеем заедно, да произвеждаме всичко заедно и заедно да използваме благата, които Бог ни дава.
В какво се състои същността на този НОВ ПЪТ? В братството, — което е равносилно на обединението. Върху основите на братството именно трябва да се изгради новата българска действителности; върху основите ма братството, на пълното единение трябва да се изгради новата духовна и материална култура на българския народ. Братство — това означава осъзнаване и осъществяване във всекидневния живот пълното единство на живота; това означава уважение и закрила и на най-малките, най-слабите и най-безпомощните; това означава пълно духовно и икономическо обединение, обединение на всички творчески сили за хармонирана и успешна общополезна дейност. Братство, — това означава чист живот, чиста храна, чисти радости, то означава че трябва да отхвърлим насилието и жестокостта не само към себеподобните си, но и към своите по-малки братя — животните; то значи че трябва да отхвърлим месната храна като противоестествена и вредна за физическото ни и духовно здраве, а заедно с нея и всички „културни“ удоволствия и привички, които са спътних на израждането. Братство, — това значи да съзнаем че земята, на която живеем и която ни храни не е наше; а Божия, че тя не може да бъде наша собственост и затова да разорем слоговете, които разделят нашите ниви, да ги съединим, да заживеем заедно, да произвеждаме всичко заедно и заедно да използваме благата, които Бог ни дава. Братство, — това значи да съзнаем че всички сме деца на един Баща — Бог и затова нямаме право да вземаме оръжие и да си служим с него за каквото и да било и против когото и да било. Братство, — това значи мир, любов и радост да царуват по цялата земя; това значи разцъфтяване на всичко най-добро, най-красиво, най-възвишено, което съществува в човешката душа; това значи със сдружени усилия, ръка за ръка, с песни, труд и жертви да изградим Царството Божие на земята. * Днес българският народ стои на кръстопът. Пред него се разкриват два пътя: единият — пътя по омагьосания кръг на старото, на отживялото, пътя на егоизма, разединенението и бруталността, по който достигнахме до днешните катастрофи и по който и днес искат да ни водят привържениците на насилието; и другия. — новия път на Братството, пътя на мира, любовта и светлината, пътя на пълното обединение и сливане на всички народни сили, който път ни се сочи от Бялото Братство!
към текста >>

8. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

… Оня ден Куцарови пак се били не нивата за един слог, за педя земя.
Кладеше огъня и разговаряше с останалия селянин, който щеше да другарува тая нощ с него, за да мели жито. Всяка нощ все си имаше той гости, хранеше ги с топла чорба и прясна пита и им отстъпваше леглото си. Разправяше им за хубавите стари времена, библейски истории, вълшебни приказки н така незабелязано прекарваха голяма част от нощта. А те го слушаха с отворени очи край огнището и често пъти забравяха реда си и искаха още една нощ да прекарат в малката воденица. Лоши времена, дядо Тихоле! … Оня ден Куцарови пак се били не нивата за един слог, за педя земя. Грабнал малкият брадвата и го посякъл като дърво. И туй ми било братя! — подзема дядо Тихол. Като че ли не са раждани от една майко, сукали от едно гръд и расли под една стряха. Земята ли се е свършила, та да проливат братска кръв.
към текста >>

9. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И на върха аз си мечтая за онази велика и мощна южно-славянска държава — в която българи, сърби, хървати и словенци биха живели, свободни, равноправни, в слога и хармония.
Пред нас на юг, близо се издига великана Триглав — цял огромни скали — а на север е втория по височина в. Шкарлатица, на запад и север се виждат — снежни — високите алпийски върхове не Австрия — на югозапад — Италияинските Алпи, а на изток — Югославските Алпи — Плитски и Камнишки. Чудна гледка, незабравима. Аз се чувствам щастлив, близо до Бога. А дивният ден ни настройва за песни. И на върха аз си мечтая за онази велика и мощна южно-славянска държава — в която българи, сърби, хървати и словенци биха живели, свободни, равноправни, в слога и хармония. И биха създали една нова славянска култура. Култура на всемирно братство. Мечтите се сбъдват. Мечтателите са спасителите на света. Защото мечтите, мислите — са сила.
към текста >>

10. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вълкът се слогнал над остатъка от гозбата си и продължил да дъвчи, без да знае какво прави, а Гълъбът отлетял.
Още с издяването им ти ги порабощаваш. Щом погълнеш тези живи клетки, ти се налагаш като господар и учител. Освен че ги не питаш за нищо, но почваш да ги учиш на свирепство и жестокост. Използваш силите им, за да продължаваш своите престъпления. Насилието, което упражняваш вселява в тези клетки изпърво страх и покорство, а после избликва ненавист и омраза, които постепенно те тровят и умъртвяват. Вълкът се слогнал над остатъка от гозбата си и продължил да дъвчи, без да знае какво прави, а Гълъбът отлетял. * * * Ако искаш да станеш добродетелен човек, не търси външни средства, а подчини злото на доброто в себе си. Дядо Благо Пътят към здраве и щастие По много пътища и пътеки се лутат хората, дирейки напразно своето изгубено здраве. А един е пътят, който неотклонно води към това най-необходимо в живота благо — здравето: Това е пътят към природата. Но хората, дирейки здравето навсякъде, дирейки го дори и там. дето се намират само болести, най малко подозират, че то е тук, че се намира и достига по тоя път.
към текста >>

11. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След като се снемат от огъня се подлучват с чукан чесън, слога се и малко магданоз.
Подлучени картофи във вид на яхния Обелени картофи се нарязват на триъгълни парченца. Нареждат се в тенджерата, слага се известно количество олио или обикновен шарлан. Посоляват се и се заливат с вряла вода толкова, колкото трябва, по възможност водата да бъде по-малко. Врат на слаб огън с покрит капак. Червен пипер не се слага. След като се снемат от огъня се подлучват с чукан чесън, слога се и малко магданоз. Тази гозба коства много евтино и е много вкусна. Кюфтета от прясно зеле Вземат се хубави зелки, изрязват им се кочаните и се сваряват в солена вода. След като се сварят добре се изцеждат от водата и оставят да изстинат. След това се накълцват на много дребно. Опържва се малко брашнена каша, която се разтваря с малко прясно мляко, но да се внимава да не остане рядка.
към текста >>

12. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този слог се съдържа в думата виделина.
— това са две условия за човешкия живот. Думата виделина означава това, което има знание. Някой казват, че думата виделина произлиза от думата „веди“, което означава да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. Ведите са свещени книги, в които са събрани мъдростите от вековете. Щом се говори за виделината, това значи да имаш някакъв дял, който трябва да получиш. Този слог се съдържа в думата виделина. Следователно, думата виделина е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял в това, което знаеш“ .... „И тъмнината я не обзе“. Тъмнината подразбира нещо гъсто. В тъмнината, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата светлина ние разбираме всички материални светове. Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание.
към текста >>

13. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са дадени в такава синтетична форма, че всяка дума, всеки слог е пълен с тайни и смисъл.
Едва в началото ма 20 век 1908 г. трима посветени живущи в Америка са обнародвали част от тези изречения. Изреченията изложени в „Kybalion’a“ ни дават съвършено ясна картина за херметичната философия, която ще изложим по долу. Това са четирите оригинални източници от които можем да почерпим древната херметична мъдрост. Върху 22 аркани няма да се спирам; ще се спра върху другите три източници, като ги изложа почти без коментари. Те са дадени в такава синтетична форма, че всяка дума, всеки слог е пълен с тайни и смисъл. Всеки като ги чете нека сам размишлява върху тях за да види какъв обширен свят и какво велико знание разкриват те пред него. Ще почна изложението с Изумрудения скрижал на Хермеса който до средните векове са що е бил предаван устно от учител на ученик, и тогаз е бил записан и публикувани затова някои критици мислят, че е написан от някой средновековен философ алхимик. II ГЛАВА Изумруденият скрижал на Хермеса 1. Истинно. Несъмнено. Действително. 2. Това, което се намира долу, е аналогично (подобно) на онова, което се намира горе.
към текста >>

14. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Ти идваш, сняг студен и бял, та с твойто бяло наметало, да изличиш и слог, предели — светът да е един и цял.
Из беседата, държана от Учителя на 12 ноември 1939 г. София — Изгрев Снегът Ти идваш, сняг, студен и бял след като мина по земята със много зной горещо лято и есента със плод узрял. * Ти идваш, сняг студен и бял, когато всеки изостави земята със свойта горест само да тъне в самота, печал. * Ти идваш, сняг студен и бял, но чужда тук е белотата, която носиш за земята, потънала във мрак и кал. * Ти идваш, сняг студен и бял, Един прекрасен сън да бъдеш за всяко семенце — зародиш на нови свят със устрем смел. * Ти идваш, сняг студен и бял, та с твойто бяло наметало, да изличиш и слог, предели — светът да е един и цял. * Ти идваш, сняг студен и бял, да бъдеш звено с белотата. която носиш за земята със заднебесния предел. Ал. Г. Върхът За Тебе дни, години, векове са като мигове отлитнали и сякаш вечността Ти вплиташ и нови вечности зовеш. * Въз глава Ти тръснало е снег времето, че побеляха власи Ти, а край твойто чело се разнасят облаците — мисли в смел набег.
към текста >>

15. -

ПРОЛЕТ От сън събудена природа развихря мощни си крила, и дето найде място, сгода създава чудни тя дела, * В премени китени, зелени гората—слогът във цветя.
Тази нова книга ще дойде! Може би отначало тя не ще намери отворена врата. Може би тя ще бъде отхвърлена и гонена, но в края на краищата тя ще победи и завладее света. Чрез тази нова книга, изворите на която са вече на лице, България ще създаде новия златен век на своята литература. С. К. ПРОЛЕТ От сън събудена природа развихря мощни си крила, и дето найде място, сгода създава чудни тя дела, * В премени китени, зелени гората—слогът във цветя. ливади грейнали засмени — ликът красят на пролетта * Живот се всъде възкресява и всичко живо песен пей: за труд и творба вдъхновява сеяч на нивата що сей. * И словославят до небето с напеви лесните певци, на рай превръща се полето и всички твари — във творци... Д. Данаилов ЛЮБОВТА ЩЕ ОПРАВИ СВЕТА Говори се вече за новото, което иде в света. Новото се ражда, старото умира. Това, което умира, заминава и не знае къде отива.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И тая светлина Ботйов повече от съвременниците си, ни предаде в един благозвучен език и напреднал стихослог на родната ни поезия.
“, и в полета низ просторния поетичен мир на тайнствената природа — „И самодиви в бела премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, — тихо нагазят трева зелена и при юнака дойдат та седнат * Една му с билки раната върже, Друга го пръсне с вода студена, трета го в уста целуне бърже, — а той я гледа, — мила, засмяна! “, Ботйов се е възйел до най-висшите трепети на българската поезия. Тази ода на най-великата духовна проява —: свръхчовешкото чувство на саможертвата за общото добро, чувство потушило егоизма и неговите безчетни проявления под разни була на Мауа, чувството на идните люде — е нетленния венец, който ще кити Ботйовото чело, венец, който винаги ще пленява всички млади души надрасли личността, които души ще благовеят пред тоя български поет — херой. И сякаш едно тайнствено предчувствие — проявено на няколко места у Ботйовата поезия, — личи ясно в тая дивна ода, — ода на вътрешно прозрение: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, и певци песни за него пеят . . .“ А неведнъж било сред шеметната атмосфера на спирта в някоя крайградска кръчма, или там горе в задушния таван на печатницата, Ботйов се е отдръпвал в себе, оставал глух към всичко, влизал макар за миг в собствения вътрешен мир, за да се вдъхнови и след туй да пръска светлина в душата на другите. И тая светлина Ботйов повече от съвременниците си, ни предаде в един благозвучен език и напреднал стихослог на родната ни поезия. Език, който трепти в хармония с невидимите вълни на образите: — . . . Ту метежен глас за свобода — „Балканът пее хайдушка песен“, ту злоба към потисник —- „Та скитник ходя злочестен ази и срещам това що душа мрази! “, ту умиление към майка —- „Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела“. ту омраза към робското щастие, вече надраснато — „Туй що съм ази намразил и пред тебе с крака погазил“ ту вилнеж на буря — „Там .
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини.
И тогава поуката, която ще извлечем, ще бъде само от полза за бъдещето ни като народ. Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване. Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност. Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си. Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор". А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини. До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност. Тя е изродена в ненаситна алчност. Това е вече душевен недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото. който се е интересувал да хвърли само един поглед върху криминалната статистика у нас, ще се ужаси от броя на делата в съдилищата за кражби по всичките възможни начини: джебчилък, грубчилък, чрез взлом и пр. Малко това: кражбата е вече едва ли не принцип на държавното управление у нас.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Последните два слога на името, като вземем латинския му правопис Paracelsus, — „celsus“, по всяка вероятност са внушени от думата „Hohen“, която значи висок, а думата „Hohenheim“, преведена буквално, значи висок дом.
Победоносният турчин гърмеше до вратите на християнството. Фердинанд и Изабела, покровители на Колумб, царуваха в Мадрид. Огромни промени предстояха навред из цивилизования свет, всякъде хоризонтът се разширяваше и човешките умове се отправяха към нови полета на предприятие и мисъл. Много се е спорило за точното значение на името „Паралелзус:“ и как е било усвоено най-напред. Ясно се вижда, обаче,че фон Хоенхайм сам е усвоил това име, а не беше, както някои подържаха, дадено от почитателите му.2) Практикувало се е в онова време да се пишат книги под някое латинско пот de plume, и често се приспособявало на латински самото име на писателя. Последните два слога на името, като вземем латинския му правопис Paracelsus, — „celsus“, по всяка вероятност са внушени от думата „Hohen“, която значи висок, а думата „Hohenheim“, преведена буквално, значи висок дом. Колкото се отнася до първите два слога на думата Парацелзус. забележително е, че те са употребявани от време на време от самия Парацелзус за ла даде название на медицинските си трактати. По този начин са наречени два от трактатите му: „Paramirum“ и „Paragranum“. Тази дума „Para“ изглежда да е употребена донякъде в смисъл, да даде на думата, на която е префикс, превъзходна стойност. Така „Paramirum“ би значело „крайно чудно“.
към текста >>

Колкото се отнася до първите два слога на думата Парацелзус.
Фердинанд и Изабела, покровители на Колумб, царуваха в Мадрид. Огромни промени предстояха навред из цивилизования свет, всякъде хоризонтът се разширяваше и човешките умове се отправяха към нови полета на предприятие и мисъл. Много се е спорило за точното значение на името „Паралелзус:“ и как е било усвоено най-напред. Ясно се вижда, обаче,че фон Хоенхайм сам е усвоил това име, а не беше, както някои подържаха, дадено от почитателите му.2) Практикувало се е в онова време да се пишат книги под някое латинско пот de plume, и често се приспособявало на латински самото име на писателя. Последните два слога на името, като вземем латинския му правопис Paracelsus, — „celsus“, по всяка вероятност са внушени от думата „Hohen“, която значи висок, а думата „Hohenheim“, преведена буквално, значи висок дом. Колкото се отнася до първите два слога на думата Парацелзус. забележително е, че те са употребявани от време на време от самия Парацелзус за ла даде название на медицинските си трактати. По този начин са наречени два от трактатите му: „Paramirum“ и „Paragranum“. Тази дума „Para“ изглежда да е употребена донякъде в смисъл, да даде на думата, на която е префикс, превъзходна стойност. Така „Paramirum“ би значело „крайно чудно“. Цялата дума е, безсъмнено, една многоезична смес, на която първата част е гръцка, а втората латинска.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Защото, — и тук е задачата — коя е причината, че един корен, състоящ се от две или три букви и е прост, единичен слог, да изразява приетата идея, защо, в същност, думите подразбират точно това, което значат, а не нещо друго?
не ще допринесе много на четеца, който знае, колко свещена е станала тя чрез употреблението й като един звук на сила и потвърждение. Обаче, мъчно е да се изразят идеи, които са привидно нови или които досега не са били добре обяснени. В тоя случай, когато се търси да се обясни истинското значение на самите букви, мъчнотията е по-голема, поради обичайната мисъл, с което е била свързана. Разбира се, не е мъчно да се разбере значението на думите, изобщо, но много по-трудна е задачата, когато е въпрос да се проследят първоначалните корени. Но даже след дълго изследване, ако се открият действителните корени и се узнае оригиналния език, търсителят пак не може да я изтълкува „авторитетно“. Защото, — и тук е задачата — коя е причината, че един корен, състоящ се от две или три букви и е прост, единичен слог, да изразява приетата идея, защо, в същност, думите подразбират точно това, което значат, а не нещо друго? На това е и лесно, и мъчно да се отговори. Лесно е, защото за интуицията идеята е проста, но мъчно е, защото идеята трябва да бъде представена на ума по един логичен и определен начин. Буквите, очевидно, са символи, буквални „слова“, съпоставени заедно, според както думата изисква, за да изразят една идея или да представят известни звукове. Буквата, обикновено, се именува с едно име, което изразява същата идея. В модерните езици, обаче, това е било пренебрегнато с много гибелни резултати за ония, които позволяват на въображението да се вълнува, когато търси оригиналното значение на думите.
към текста >>

Първоначалните имена постепенно са се загубили и, може-би, поради безгрижие, е останал само първоначалния слог на името.
Дейвис проследява значението на имената на буквите в съвременните езици, което е твърде трудно, ако старите корени на съвременните думи не се знаят. Исак Тейлър, в съчинението си Азбуката, проследява всичките азбуки до самия им произход в свръзка само с тяхната материална форма, но той не казва нищо такова, което да ни помогне да разберем първоначалното схващане в умовете на откривателите им. Твърде вероятно е, че като учен, той не счита това проучване за важно. Той се съгласява, че в тия рисунки на птици, зверове и пр. буквите са били наречени по имената на съществата, но той изглежда да схваща истинската причина, която вече посочихме. Първоначалните имена постепенно са се загубили и, може-би, поради безгрижие, е останал само първоначалния слог на името. И това именно изтъква Тейлър, сочейки, че съвременното наше М произлиза направо от египетския йероглиф, бухалът чието име е било Мулак. Всичко, което е останало от това име, казва той, е М. По-правилно би било да се каже, че всичко, което е останало от името, е звукът, изразен чрез буквата М, т. е. Ем или Ме. Произходът на буквите от египетския език чрез еврейския е бил проследен от автора в Музиката на сферите, част II, Тейлър не е споменал за тоя еврейски произход, което би му помогнало да докаже, че по-модерните букви също произлизат, в повечето случаи, от египетските.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В Хандоджия Упанишад, една от свещените книги на индусите, слогът Ом или Аум се разглежда от много становища, мистични за оня, който не вярва, но те имат дълбоко значение за ученика на Древната Мъдрост.
Предполага се, че тя донася на ония, които я изпяват заедно, по-тясно съприкосновение помежду им и с Оногова, когото тя представлява — с цялото, с Бога. Възнамерява се да се допринесе за изкуплението на събранието или на човека, за да схване своето съществено естество като едно с Безграничното Всичко. Такова е значението или, по-скоро, една малка част от значението, на тази прочута дума и нейната звукова сила, която може да измени сърцата и умовете на хората. Четецът, обаче, може да не се задоволи с тази мистична страна на въпроса, колкото и реална да е тя и колкото и да е достоверна. По-долу следват други обяснения, които може да се считат по-интересни. В Хандоджия Упанишад, една от свещените книги на индусите, слогът Ом или Аум се разглежда от много становища, мистични за оня, който не вярва, но те имат дълбоко значение за ученика на Древната Мъдрост. Тази дума Аум е била и е обикновено произнасяна в началото на всяко писание или свещен химн, и често също в края на различните съчинения и хваления. По некога тя се нарича „Пранава“, от „прана“, което значи да дишаш или дишане, а науката за дишането се изучва още от брахмана, дето се показва, как да се произнася тази прочута дума чрез три различни дишания или: вдишване, задържане на дишането и издишване. По тоя начин се предполага, че поклонникът евентуално става едно с всички неща, едно с оногова, за когото размишлява, защото Аум не само представлява Бога, но, чрез смислено пеене и добри дела, действително води към Бога. В първия стих на тая Упанишад е казано: „Нека човекът да размишлява за слога (неразрушимия) Ом“, който е същина на същините, слогът на потвърждението или съгласяването1). . . .
към текста >>

В първия стих на тая Упанишад е казано: „Нека човекът да размишлява за слога (неразрушимия) Ом“, който е същина на същините, слогът на потвърждението или съгласяването1).
По-долу следват други обяснения, които може да се считат по-интересни. В Хандоджия Упанишад, една от свещените книги на индусите, слогът Ом или Аум се разглежда от много становища, мистични за оня, който не вярва, но те имат дълбоко значение за ученика на Древната Мъдрост. Тази дума Аум е била и е обикновено произнасяна в началото на всяко писание или свещен химн, и често също в края на различните съчинения и хваления. По некога тя се нарича „Пранава“, от „прана“, което значи да дишаш или дишане, а науката за дишането се изучва още от брахмана, дето се показва, как да се произнася тази прочута дума чрез три различни дишания или: вдишване, задържане на дишането и издишване. По тоя начин се предполага, че поклонникът евентуално става едно с всички неща, едно с оногова, за когото размишлява, защото Аум не само представлява Бога, но, чрез смислено пеене и добри дела, действително води към Бога. В първия стих на тая Упанишад е казано: „Нека човекът да размишлява за слога (неразрушимия) Ом“, който е същина на същините, слогът на потвърждението или съгласяването1). . . . Има много начини, за да се обясни значението на думата Аум според буквите й, тъй като всека от тях има едно о с н о в н о значение, по степените на последното са съобразни с употребата им в една дума и приложението им било към земните или космичните неща, било към човешките или божествените. Така, буквата А в Аум представлява реалността зад всяко нещо или зад всяко същество. Тя представлява Вътрешното Себе на човека или реалността зад вселената, Бог като причинна, есенциална или потенциална сила, което, някои наричат Дух. А, от друга страна, представлява противното, формативната страна на нещата, материята, или що се отнася до коренната им причина, която е Субстанцията, това, което „Стои под“ материята, както самата тая дума показва.
към текста >>

0.38391089439392