НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
20
резултата в
17
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
,
,
ТОМ 2
Не са знаците,
слоговете
и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее.
Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното.
Не са знаците,
слоговете
и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее.
Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата милост, Неговата благост, за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро.
към текста >>
2.
Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Т.: И наб- рои ми парите и тури камиона там на един
слог
и задните капаци пусна, а аз кравата поведох я, вързах я там, хубаво да не се отвърже като кара камиона и си слезнах и те си забръмчаха, отидоха си.
Т.: 5000, та 4500 някъде. „Да бъде твоя. Немам в мене билет за кравата, документ немам.“ „Не ти искам билети. Нищо не ти искам. Само кравата искам.“ В.: И я тури на камиона.
Т.: И наб- рои ми парите и тури камиона там на един
слог
и задните капаци пусна, а аз кравата поведох я, вързах я там, хубаво да не се отвърже като кара камиона и си слезнах и те си забръмчаха, отидоха си.
Откараха кравата и аз си вземах парите и другаря ми казва: „Абе защо така направи? “ „То си е моя работа.“ И станах, дойдох си тука. Снахата ме срещна: „Ама, татко, кам кравата? “ Казвам: „Тя е у джоба.“ В.: Ха, у джоба. Т.: Извадих парите: „Ето я кравата.
към текста >>
3.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
Освен това трябва да се знае кои
слогове
и кои букви са силни или слаби, та да се поставят по места съответни на тоновете".
За да има хармония между тоновете и думите композиторите в музиката трябва да се вслушват в своята интуиция, т.е. ще трябва да се ползват от разположението на ума и сърцето си... Мнозина ще кажат, че в пението са необходими техника, такт и ред други правила. В хубавото пеене трябва да има мекота и хармония между думите и тоновете, когато се поставят думи на някоя песен, трябва да се знае как да се наредят, коя да бъде първа, коя втора и т.н. Думите в някои песни са така наредени, че разрушават. Щом има мекота и хармония в пеенето, техниката и тактът се налагат сами по себе си.
Освен това трябва да се знае кои
слогове
и кои букви са силни или слаби, та да се поставят по места съответни на тоновете".
Това е тъй нареченото правилно акцентиране. В новата песнопойка са отпечатани 165 песни, мелодии, теми. В първата й част, тъй наречените "Братски песни", има не само песни от Учителя, но и от други братя-музиканти. Те са 16 песни. Тези песни, някои от които са дошли от евангелските среди, са били приети от Учителя и приятелите добре.
към текста >>
4.
49. ПЪРВИЯТ ДОМ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990)
,
ТОМ 9
Започни с първата буква и върви напред, другите букви постепенно ще се слагат в
слогове
,
слоговете
в думи, думите в дела и тъй напред.
Човешките разправии край нямат.Което ти казах снощи, него върши. Там близо стой, няма друго избавление.Вярата е която спасява. Вярата, живата вяра. Не вярата на буквата. Живота е както учението на четение.
Започни с първата буква и върви напред, другите букви постепенно ще се слагат в
слогове
,
слоговете
в думи, думите в дела и тъй напред.
Не се безпокой. Това, което сега вършиш, върши го добре. Верният в малкото ще бъде верен и в многото. Бог иска да имате добри сърца. Знаеш ли какво нещо е добро сърце?
към текста >>
5.
8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН КРАЙ ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
(Такива послания се съхраняват в архива на Варненския
археслогически
музей.) От приходите му се помагало за постройки на църкви в селата на Варненската околия, за издръжка на училищата в града, помагало се е на населението, без разлика на народност, при обществени бедствия и др.
и бил съвършено разрушен преди още Варна да е била превзета от руските войски. Възобновяването на монастира след неговото разрушение се дължи на двамата братя иеррмонаси Теодосий и Агапий Кантарджиеви, българи, родом от В. Търново, с доброволни пожертвования на жителите от Варненската околия, в един период от 30 години. Понеже ние, българите, не сме имали още наша самостойна Църква, а сме се намирали под духовното ведомство на Цариградския патриарх, затова по-нататъшните грижи за монастира били възложени на Варненските гръцки митрополити. Ето защо последните, за издръжката, снабдяването с имоти и стопанисването му, са отправяли монастирски послания до християните63 (безразлично от каква народност) на Варненската епархия и са апелирали за помощи, каквито населението е давало.
(Такива послания се съхраняват в архива на Варненския
археслогически
музей.) От приходите му се помагало за постройки на църкви в селата на Варненската околия, за издръжка на училищата в града, помагало се е на населението, без разлика на народност, при обществени бедствия и др.
Макар че монастирът е бил под ведомството на гръцкия митррполит, Йеромонах Теодосий е извършвал богослужението на славянски език. Само на големи празници или когато се случвало да има в монастира някои влиятелен грък от Варна, тогава богослужението се извършвалр на гръцки език от същия. Данните за възобновяването на манастира от двамата братя Теодосий и Агапий, както и за по-нататъшната му съдба относно управляването на монастира с имотите му, до смъртта на поменатите братя иеррмонаси (1867-1868 г.), както и след тях, Намираме във в. „Варненски вестник", бр. 6 и 8 от 1880 год.
към текста >>
6.
9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
А известни са и многобройните съдебни процеси за един
слог
между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини.
И тогава поуката, която ще извлечем, ще бъде само от полза за бъдещето ни като народ. Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване. Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност. Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползуване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си. Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор".
А известни са и многобройните съдебни процеси за един
слог
между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини.
До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност. Тя е изродена в ненаситна алчност. Това е вече душевен недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото. който се е интересувал да хвърли само един поглед върху криминалната статистика у нас, ще се ужаси от броя на делата в съдилищата за кражби по всичките възможни начини: джебчилък, грубчилък, чрез взлом и пр. Малко това: кражбата е вече едва ли не принцип на държавното управление у нас.
към текста >>
7.
23. Из беседата от Учителя на 12.VIII.1932 г., 5 ч сутринта
,
III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Ва[жният]
слог
в лозата е „лоз".
23. Из беседата от Учителя на 12.VIII.1932 г., 5 ч сутринта 12.VIII1932 г, 22 ст. 5 гл. Галатяном: „А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосердие, вяра, кротост, въздържание: против таквизи няма закон." (Размишление.) „Благославяй" Добрата молитва 15 гл. Йоана.
Ва[жният]
слог
в лозата е „лоз".
В думата „плод" важният слог е „под". Всяко нещо си има по една вътрешна връзка. Връзката постоянно трябва да се увеличава. Ако любовта не идва в теб, ще изгубиш живота. Щом човек чувствува добре, мисли и е здрав, той има връзка.
към текста >>
В думата „плод" важният
слог
е „под".
23. Из беседата от Учителя на 12.VIII.1932 г., 5 ч сутринта 12.VIII1932 г, 22 ст. 5 гл. Галатяном: „А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосердие, вяра, кротост, въздържание: против таквизи няма закон." (Размишление.) „Благославяй" Добрата молитва 15 гл. Йоана. Ва[жният] слог в лозата е „лоз".
В думата „плод" важният
слог
е „под".
Всяко нещо си има по една вътрешна връзка. Връзката постоянно трябва да се увеличава. Ако любовта не идва в теб, ще изгубиш живота. Щом човек чувствува добре, мисли и е здрав, той има връзка. Не очаквайте друг да държи връзката зарад вас!
към текста >>
8.
(Продължение)
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Те са дадени в такава синтетична форма, че всяка дума, всеки
слог
е пълен с тайни и смисъл.
Едва в началото на 20 век - 1908 г. трима посветени живущи в Америка са обнародвали част от тези изречения. Изреченията, изложени в „Kybalion'a”, ни дават съвършено ясна картина за херметичната философия, която ще изложим по-долу. Това са четирите оригинални източници, от които можем да почерпим древната херметична мъдрост. Върху 22 аркани няма да се спирам; ще се спра върху другите три източници, като ги изложа почти без коментарии.
Те са дадени в такава синтетична форма, че всяка дума, всеки
слог
е пълен с тайни и смисъл.
Всеки, като ги чете, нека сам размишлява върху тях, за да види какъв обширен свят и какво велико знание разкриват те пред него. Ще почна изложението с Изумрудения скрижал на Хермеса, който до средните векове също е бил предаван устно от учител на ученик, и тогаз е бил записан и публикуван, затова някои критици мислят, че е написан от някой средновековен философ-алхимик. II. ГЛАВА Изумрудният скрижал на Хермеса 1. Истинно. Несъмнено, Дейстдително. 2. Това, което се намира долу, е аналогично (подобно) на онова, което се намира горе.
към текста >>
9.
VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
В български език липсват някои
слогове
.
Желая да бъдете знатни горе!!! Твойта философия ще бъде горе писана, новата философия ще бъде да разширите вашата индивидуалност и да работите за Бога! Всичките ви мисли да бъдат насочени в тази насока. Да изпеем новата песен. Сега да изпеем: «Вечер, сутрин отиде дойде»!
В български език липсват някои
слогове
.
Музиката не може да се изрази в нейната пълнота. Например думите: «Хауш бен зут» - показва начало и край - работа добре започната и добре свършена, за да се придобие този звук. Да изпеем: «Хауш бен зут». (Учителят пее: съдържанието на упражнението.) Ще ви опитаме сега! (Учителят и брат Киселков свириха на две цигулки дует.) - Любовта ражда доброто.
към текста >>
При неразположение ще употребите
слогове
, които разширяват.
Да контролирате ларинкса си. Когато сте неразположени, да калите волята си - пейте! Да възпитавате малките деца с музика. Отлично средство за най-упоритите деца. Да има действия, които дават разширение.
При неразположение ще употребите
слогове
, които разширяват.
Добрият човек като направи една погрешка, не се вижда. - Любовта ражда доброто. - Доброто носи живота, светлината и свободата за нашите души. На всички любезни сестри моя сестрински поздрав. Д. Толева София, 11.II.1925 г. 13.
към текста >>
10.
166. Бъдещата музика ще има богато и творческо идейно съдържание
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Тон и
слог
у Него бяха абсолютно синхронни и Той посвети много часове и дни да ни просвети относно великото значение на това Божествено изкуство.
Той казваше, че има една механическа музика, една органическа и една психическа музика. Досега светът познава механическата, безидейна музика, а органическата се е породила с човешкото пеене - гласа. Бъдещата музика е психическата, която ще има богато и творческо идейно съдържание и ще помага на духовното развитие на хората. Учителят ни даде слънчевия строеж на музиката в противовес на лунния, който е само отражение на светлината, а не животворяща слънчева светлина. Песните и Паневритмията събуждат в нас дълбоки мисли и чувства, тонират и хармонизират вътрешно всеки, който ги слуша и изпълнява.
Тон и
слог
у Него бяха абсолютно синхронни и Той посвети много часове и дни да ни просвети относно великото значение на това Божествено изкуство.
Музиката е реален живот, тя е реална творческа сила и като такава върши чудеса. Като слушах Божествената музика на Учителя и противопоставях на нея съвременната музика, ето какви мисли се бяха породили в ума ми. Някои хора събират остатъците на банкетната трапеза и си правят стях обяд. Това е съвременната музика - остатъци от един завършен цикъл в музиката. Други я събират по прашните градски улици, сред шум и трясък, и с нея парадират.
към текста >>
11.
ФЕВРУАРИЙ [1919 г.] - НОЕМВРИЙ [1919 г.]
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
И ние седим върху
слога
на една нива.
Всичко чудно се пречупи през моята призма и сякаш на един дъх се изля. Обработвам го още същата вечер под големия глобус на стаята върху голямата лакирана маса. Едно младо италианче днес ми направи компания. Едно младо прекрасно същество. Слънце грее, небето е повече от хубаво, по-хубаво от всякога.
И ние седим върху
слога
на една нива.
Бялата ми рокля и тюлена шапка рязко очертават буйните ми кестеняви коси. То седи до мене, това мило, красиво и чисто дете на юга и ме гледа с обожание. На гърдите ми се развява резедава копринена лента - той я взима в нежните си пръсти и я целува. После ме гледа като гълъб, който е клъвнал зрънце. Този ден е музика от край до край.
към текста >>
Но, уви, на другия ден нямаше никъде вече италиански пост и напразно отидох на онзи цветист
слог
.
Този ден е музика от край до край. Нито думица разбирам от звънката му разгорещена реч. Но не е нужно. Все пак ние се разбираме - гледаме се с доверие и радост. С движения, усмивка и поглед, той дава да се разбере, че и утре, и по-утре ще бъдем заедно.
Но, уви, на другия ден нямаше никъде вече италиански пост и напразно отидох на онзи цветист
слог
.
ЮЛИЙ [1919 г.] Страшно съм потресена - и аз ли ще имам видения!? Ех, вие, които виждате видения, кажете какво е туй. Чета в стаята си. Гася голямата лампа, за да довърша четенето в леглото си при малката лампа. Изведнъж тежки стъпки след мене на човек, обут с чизми, всички мебели пращят и тънък, металически, пронизващ глас: „Път!
към текста >>
12.
2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Слогове
,ние седим по тях и четем някаква книга.
Пак сън същата нощ. Colombo е дете, също и аз. Ние сме заловени ръка с ръка и вървим по хубав път. Радостни и безгрижни сме. Цветя благоухаят около нас.
Слогове
,ние седим по тях и четем някаква книга.
Мама си отиде. Със сълзи благодари, че през тия 5 месеца съм я крепила телом и духом. Тя това няма да забрави. Това навярно е Духът на татко, който я крепи и обича. Или пък Бог - Бащата на всички бащи и майки.
към текста >>
13.
2.1.8. Ел Ше-дар. Чешма. 27 - 28 май 1923 г., [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Горката трънка, горката подранила скромна хубавица, що първа накичи
слоговете
с бели китки, първа изнесе на показ своето нежно изтъкано платно.
Стара планина е махнала белия си кожух. Тя го е разкъсала на парцали, раздрала на ленти, стопила в топлите длани на пролетта. Кичести арки навред ни посрещат. Габър и леска - трънка и шипка се преплели във венец и отдалеч ни кимат да минем край тях, че от няколко дена те чуват за нашето гостуване и добре са се приготвили. Колко хубаво миришат трънките!
Горката трънка, горката подранила скромна хубавица, що първа накичи
слоговете
с бели китки, първа изнесе на показ своето нежно изтъкано платно.
Пристигаме в нашата гостна - Ел-Ше-Дар, както я нарече Учителят. Колко хубаво е постлана сега тя! Копринен плюшен килим с бели ледничета, теменужки и цъфнали храсти покрая го обикалят. Бяла брезичка е преплела клони с леска и бук, като че нещо се додумват тихичко, да не ги чуе вятърко, далеч приказките им да разнесе на любопитните върхове и на приказливите долини. Изворът клокочи, буйни води разлива, радва се и пей.
към текста >>
14.
6. Новата мисъл
,
Глава 4. Мъдростта
,
ТОМ 28
“Размишлявай - казва Той - и всеки ден овладявай по един
слог
от великата наука, всеки ден притуряй по един малък плюс.” Само тогава човек се издига над обикновения живот, изкачва се нависоко и стъпва там, откъдето се открива хоризонта в пълна видимост.
Новите методи, съобразени с живите закони на природата, приложени в живота, дават не само новата светлина, а дават основата на новата мисъл - важен момент от духовното развитие на човека. От човека и от ученика се иска само работа, учение, приложение, за да гради и изпълни междините на мисълта, за да изпълни със съдържание паузите и в резултат се получи стройната система на новата мисъл. В нея ще функционират лъчите на новата светлина. “Мислете, работете - казва Учителя - онова, което ви давам ще ви послужи като скеля на новата мисъл.” Колко е възможен и лек, процесът на строителството, когато план и материали чака човека. Методът на Учителят е бил винаги творчески - не готови знания, а откривани, придобити, изработени с усилие, с работа и труд.
“Размишлявай - казва Той - и всеки ден овладявай по един
слог
от великата наука, всеки ден притуряй по един малък плюс.” Само тогава човек се издига над обикновения живот, изкачва се нависоко и стъпва там, откъдето се открива хоризонта в пълна видимост.
Човек вижда, че Земята е светеща, светлина прониква и в него, за да направи от човека не само господар на природните стихии, но и на тия, които лежат вътре в него, неовладяни и неорганизирани. Новата мисъл подразбира нова сила, нови ключове с които човек ще се спусне не само на опасно презокеанско пътешествие, не и в стремителен поход към шеметните планински върхове, а ще се спусне в глъбините на собствените си глъбини и височини, да овладее и познае един свят, където хората ще се движат не чрез пипане, а чрез виждане. Това означава идването на новата светлина, за която Учителят говори.
към текста >>
15.
14. Кладата
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Първият и последният
слог
, който щеше да се разчита в школата това е Истината.
Думите са строги, сурови. Учениците в пълна дисциплина и почит са ги изслушвали, съзнавайки напълно, че мястото на което са стъпили е свещено. Същото чувство имаме и днес. Сега, обаче, ние сме преизпълнени с живия интерес да разберем нещо, не за да видим къде сме и какво сме направили, трудно се разбира това, само Учителят може да измери ръста на ученика. Ние разбираме цялата сериозност на положението, схващаме колко е от значение да се разбере, да се приложи и да се проникнем от този важен и основен принцип в една окултна школа - абсолютно без никаква лъжа.
Първият и последният
слог
, който щеше да се разчита в школата това е Истината.
Дълбока наука, достъпна за чистите по сърце. И ето, че сега тридесет и пет години след това забележително утро, ние се връщаме на тази лекция, за да се спрем само на един кратък пасаж от нея: “Ще ви полея с газ и ще драсна клечка кибрит, за да видя от кои сте. Ако се запалите и изгорите, вие сами ще знаете от кои сте, ако не се запалите, пак ще знаете от кои сте.” Учениците са там и слушат тези думи, те се отнасят за тях, засягат лично тях. И ето, че сега тези ученици реагират, връщат се на този пасаж и се опитват да преживеят този процес, това изпитание на което Техният Учител щеше да ги подложи. Те знаят при това, че Той нямаше да се церемони и опитът щеше да бъде направен.
към текста >>
16.
6.2.6. Рецензия на новоиздадената Кратка и методическа българска граматика от д-р Миркович.
,
,
ТОМ 35
То е едно приготовление за
слогът
и вместо да е неполезно, то съдържава съгласието и словосъчетанието.
Освен това, Г. Миркович видял за добро да изложи в граматиката си анализ сир. разделението на десятте части на словото според съчетанието и свойството на секоя реч. Треба нашите младци да се обучават връх тая част на словосъчетанието, за да осетят сичката й полза. Това средство туря секо нещо на местото си и разпознава ученика с безчетни малки разлики, които съществуват в съставянето на фразите.
То е едно приготовление за
слогът
и вместо да е неполезно, то съдържава съгласието и словосъчетанието.
Научи анализ и словосъчетанието го знаеш. След тия малки забележвания направени връх един толкова важен предмет не ни остава нищо друго освен да препоръчаме тая граматика на ония, които са учат. Без съмнение сичките ни младци се учат за това и на сички я препоръчваме. Тя ще докара полза толко на учителите, колкото и на учениците. Когато я преподават една година в училищата, тогава ще познаят колко удобно запечетява граматическите правила в паметта на учениците.
към текста >>
17.
6.3.7. Реплика на коментара на Т. Бурмов за граматиката на Г. Миркович. (Отговор на Г. Бурмова въз граматиката на Г. Мирковича).
,
,
ТОМ 35
От истина двете тези времена в повечето лица са еднакви, две само лица от единствено число различаваме между си: второто и третото лице на едното прави кръщаваше, а на другото кръщава - и по причина на това едното има за сичките лица гласоодарението си в дирния
слог
, а другото - в предирния.
Че простата масса българска не давала никаква разлика в кръщавалъ и кръщавахъ, което не е точно, трябва ли един списател да бъде в това хладнокровен? И трябва ли той да опита, да издири и да назначи тая разлика? (следува) Г. 3, бр. 10, 14 август 1861, с. 76-77.
От истина двете тези времена в повечето лица са еднакви, две само лица от единствено число различаваме между си: второто и третото лице на едното прави кръщаваше, а на другото кръщава - и по причина на това едното има за сичките лица гласоодарението си в дирния
слог
, а другото - в предирния.
Колкото за разликите на смисъла - коя е тя между кръщаваше и кръщава, ако Г. Б. не я разбира, нека попита когото ще българина - и той ще му даде да я разумее. Следователно между тези времена нахожда се една разлика. Нека минем въз другите две времена - М[инало] относително и М[инало] неотносително: за които Г. Б. излага една логика без основи: защото първото спряжение ги имало, требало и второто да ги има.
към текста >>
НАГОРЕ