Търсене в текстове за 'Сигурност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 104 резултата в 85 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_30 ) Ще ти израснат крила - Боян Боев (1883 – 1963)

Че сте обичани, това знам със сигурност, но дали вие обичате?
В този човешки живот, в някое прераждане тук, на Земята, ще бъде, без разлика, след 1-2-10 прераждания. Вие трябва да образувате едно общество на хора, проводници на Любовта. И вече да имате опит. А вие сега тъжите, че няма кой да ви обича. Единственото нещо, което ви липсва, е, че вие не обичате. Че сте обичани, това знам със сигурност, но дали вие обичате? Сега ще обичате, за да живеете. Ако нямате готовност да пожертвате всичко, за да получите Вечния живот, Божията Любов, Разумното, тогава какво ще постигнете? Човек трябва да напусне този живот на безлюбието и да дойде в живота на Любовта. Живот без Любов няма смисъл. Когато човек се е отчаял, той е разбрал, че живот без Любов не струва.
към текста >>

2. 5_17 ) Сигурността на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

СИГУРНОСТТА НА УЧЕНИКА
СИГУРНОСТТА НА УЧЕНИКА Светът е училище и щом сме родени, ние сме поканени в него. Радвай се, че си роден на Земята и се учиш. Господ, който е направил света, е предвидил всички неща. В знанието съществува същият закон, както и при яденето. Гладен си; яж, но не преяждай.
към текста >>

Сигурността на ученика стои в ученето.
Гладен си; яж, но не преяждай. Утре пак ще огладнееш, вечността е пред теб. Вие искате да изядете всичко – оставете за друг път и за други. Вие сега изучавате най-мъчната музика – музиката на Живота. Целият свят е училище за дисциплина на човешките души. Сигурността на ученика стои в ученето. В този мимолетен живот ние не можем да разрешим всички въпроси. Но онази мисъл, която остане в твоето съзнание и нищо не може да я помрачи, е висок планински връх – тя е това, на което в дадения случай можеш да разчиташ, тя е Реалното. Един учител ти е преподавал урок и за да му се отблагодариш, трябва да го заучиш. Бодри бъдете и изучавайте Божиите закони. Учете! Това, което един е постигнал по един начин, вие по същия начин не можете да го постигнете – пътищата са разнообразни, по един и същ начин не стават нещата.
към текста >>

3. 7_01 ) Вяра - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е непоколебима сигурност, че има едно Висше съзнание, на което можем да уповаваме всякога.
Като вярваш, Божието благословение ще е върху теб. Докато правиш опит, ще вярваш и като завършиш опита, ще имаш знание. Значи най-първо трябва да имаш Вяра в Онзи, който е създал всичко, докато провериш, че нещата са верни. Вярата ще подготви Знанието. Вярата е над Знанието. Тя е непоколебима сигурност, че има едно Висше съзнание, на което можем да уповаваме всякога. Вярата има връзка с Любовта. Колкото повече Любов имаш, толкова повече и Вяра имаш. Колкото повече обичаш един човек, толкова повече вярваш в него; и си имате пълно доверие, не може да се съмнявате един в друг, защото като го обичаш, и той има Вяра в теб. В този смисъл Вярата се употребява за измерване на Любовта. Вяра означава силата на Любовта.
към текста >>

4. 12) Всичко е за Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение.
Методите ще дойдат, те не могат да се кажат изведнъж. Един брат каза: „Искаме да служим на Бога“. Важно е, че у вас има добра воля да служите на Бога. После ще дойдат методите. Усилете това желание още повече. Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение. Не осигурявай човека, понеже този човек, който се осигури, губи вяра в себе си. Някои питат: „Как ще прекараме живота си? “ Казвам: на Земята ще прекараш живота си много хубаво. Толкова милиона зайци са осигурени, че какво има да се плаши човек? А ние се плашим от сянката си.
към текста >>

5. 32) Интуиция - Боян Боев (1883 – 1963)

Интуицията е Божествена, чрез нея ти знаеш със сигурност за нещата.
ИНТУИЦИЯ В частен разговор с един брат се отвори въпрос за интуицията. Интуицията е Божествена, чрез нея ти знаеш със сигурност за нещата. Това е цяла наука, която трябва да се изучи. Намираш се в безизходно положение, пътят ти се губи в мъгла, но чувстваш, че ще излезеш от това положение и така става. Има един закон: посредством интуицията ще слушаш себе си. Щом нямаш интуиция, светът е затворен за теб. Например чрез интуиция аз зная какво ще ми се случи след 10 години.
към текста >>

6. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение.
Ами свършил ли си Неговото Училище? Този, който иска да служи на Бога, най-напред ще учи в училище, след това ще го турят на стаж. Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети живота си на учене - да учи! Не осигурявай човека! Понеже този човек, който е осигурен, губи вяра в себе си. Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение. Някои питат: „Как ще прекараме живота си? " Казвам: Ще прекарате живота си на Земята много хубаво. Толкова милиони зайци са осигурени, че какво има човек да се плаши! Ние се плашим от сянката си. У хората има дарби, които те не съзнават.
към текста >>

7. Смяна на състоянията - Боян Боев (1883 – 1963)

Сигурността на ученика стои в учението.
Вие искате да изядете всичко. Оставете за друг път и за други. Ученикът да остави въпроса защо се случва това и онова, а да учи. Вие сега изучавате най-мъчната музика - музиката на живота. Целият свят е училище за дисциплина на човешките души. Сигурността на ученика стои в учението. В този мимолетен живот ние решаваме много въпроси, но не можем да решим всичките. Онази мисъл, която остане в твоето съзнание така, че нищо да не може да я помрачи, тя е реалната. Тя е висок планински връх. Тя е това, на което в дадения случай можеш, да разчиташ. Един учител ти е преподавал урок в училище.
към текста >>

8. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Учителя казва: "И в минералния свят има живот, но там той протича много медлено." В растителния свят протича по-интензивно, при животните - бавно, но със сигурност животът вече оформя една индивидуалност, нещо особено като цяло със своя специфичен израз.
Установено е по един безспорен начин, че цялото пространство около нас, безкрайният миров простор, е изпълнен с вибрации, с трептения от най-различно естество, с най-различна интензивност и дължина на вълната, израз на едно велико и необятно по своята разумност течение - ЖИВОТЪТ. Очите на човека долавят само вибрации с дължина на вълната от 4 до 8 милионни части от милиметъра, тънка ивичка, много по-тънка от косъм. Да приемем, че с нашите сетивни възможности сме способни да обхванем всички прояви на тази необятност и неизчерпаемост и да приемем, че изявата на живота е само в тази, практически безкрайно малка ивичка от вибрации, е повече от наивно. Трябва да отбележим, че само тази тъй тясна ивичка ни дава възможност да доловим толкова разнообразни изяви на живота, че ние за много дълго време ще трябва да ги изучаваме. Всяка форма, която ни заобикаля, е изпълнена с живот и живеейки, изгражда в двойника съответни качества и воля за проява. Учителя казва: "И в минералния свят има живот, но там той протича много медлено." В растителния свят протича по-интензивно, при животните - бавно, но със сигурност животът вече оформя една индивидуалност, нещо особено като цяло със своя специфичен израз. При човека тази индивидуалност е вече напълно оформена, тя е една съвкупност от качества и способности за тяхната изява. Един път вече оформена тази монада, разумното и могъщо течение, животът, непрекъснато подтиква, като за това създава съответните условия да обогатява, организира и облагородява както придобитото, така и онова, което се придобива. Тази индивидуалност някои наричат, и то съвсем правилно, Двойника на човека, който всъщност е и истинският човек. Този двойник, за да се усъвършенства, периодически се включва в една груба материална форма, наречена физическо тяло. Този плътен физически свят е свят на най-голямото съпротивление.
към текста >>

9. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Разбирайки обаче своята несигурност, той направил наблюдателен пункт - малка крепост именно на това красиво, подходящо за целта място.
Учителя го нарече "ЕЛ-ШАДАЙ", което значи Истинският свидетел. А народът от околните села го знаеше като "Железните врати". Предаваше се от уста на уста, че някога там е имало врата, изкована от желязо. Известно е, че в 972 година византийският император Йоан Цимисхий завладява столицата Преслав и източните предели на страната. По това време цар на българите е бил Самуил, който в продължение на двадесет години води войни с Византия, като се изтегля към София, тогава едно съвсем малко селище. Разбирайки обаче своята несигурност, той направил наблюдателен пункт - малка крепост именно на това красиво, подходящо за целта място. Скалите отпред като стена, водата на прекрасния извор там, южното разположение на полянката, създават много благоприятни условия за осъществяване на такава задача. По-късно, през прелеза между Витоша и Люлин, той се насочва към Македония в градовете Мъглен, Преспа и спира в град Охрид, където основава и своята столица. И сега на "Ел-Шадай" е хубаво. Но красотата в природата не седи само във външните форми, които тя ни предлага. В тези форми, в тези изяви има и съдържание, което се усеща като един трепет от духовно пробудените хора.
към текста >>

10. 21 ДЮШЕМЕТО НА СТОЛОВАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Започнах, макар и с една малка несигурност, но имах чувството, че върви добре.
Стана нужда да се постави дюшеме от борови дъски в салона, в който се хранехме. С тази задача се заехме с един майстор строител Кольо, който живееше в покрайнините на Изгрева и минаваше за наш съмишленик. Взех материалите, но в момента, когато ги докарах, майсторът го нямаше, пък и не знаех дали ще дойде въобще, беше човек малко хлабав по характер. Аз бях поставял дюшемета само на малки помещения, но на големи, пък и не дотам правилни правоъгълници, какъвто беше нашия салон, не бях. Но не исках да отлагам - спрях се да помисля малко и стигнах до решение как трябва да стане това. Започнах, макар и с една малка несигурност, но имах чувството, че върви добре. Тъкмо бях поставил няколко реда дъски, ето го пристига и майсторът. Погледна направеното от мен и с едно накърнено честолюбие, твърдо отговори: "Не, то така не може, в такова помещение така не се поставят дъски." Не му отговори нищо от уважение към званието в занаята и вярата ми в неговите способности. Отковахме поставените от мен дъски в започнахме да ги ковем по съвсем друг начин, по който според него трябвало. Аз веднага разбрах, че начинът по който бях почнал е много по-добър, много по-съвършен от неговия, но нищо не му казах. След малко Кольо отиде някъде и ето Учителя идва.
към текста >>

11. 27 СПЕСТЯВАЙ ПО НЯКОЙ ЛЕВ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Аз работех и имах чувството на пълна сигурност, че съм необходим служител за работата на моя работодател.
Живеех безгрижно, тихо и съвсем спокойно, като смятах, че животът ми ще тече все така без промени, без изненади. Моята майка, която живееше в Габрово, често ни идваше на гости. Една вечер, когато се прибирам от работа, гледам Учителя е в стаичката ни и разговаря с майка ни. Щом влезнах, Той прекъсна разговора с нея, обърна се към мен и ми каза: "Ти спестявай по някой лев." Аз се изненадах от думите му, тъй неочаквано отправени към мен, и то за нещо ненужно и неоправдано, според начина, по който тогава мислех. Затова думите Му се плъзнаха през съзнанието ми и не намериха място там. Аз работех и имах чувството на пълна сигурност, че съм необходим служител за работата на моя работодател. Съвсем не намирах да помисля, че ще дойдат много големи и резки изненади в моя живот. Не мина много време след тази случка и съвсем набързо, необмислено и неподготвено се задомих. Жената, с която се събрах имаше брат, който започна често да идва в магазина, където работех. Това направи лошо впечатление на моя работодател. Той го познаваше, сега вече мой роднина, но виждаше в него един не дотам благонадежден човек, способен да ми повлияе, за да се почне една злоупотреба с имуществото в магазина, който ми беше поверил.
към текста >>

12. 42 ХАМАЛИН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това внасяше голяма несигурност и риск в сделките.
След като се представих и разменихме обичайните при такива случаи любезности, бързо преминахме към деловия разговор. Той извади една папка, в която имаше книжа и мостри от платове. Показа ми една връзка мостри - хубави хастари от изкуствена коприна. "От тези платове, господине - ми каза той, - в момента мога да ви предложа 15 хиляди метра." Веднага разбрах, че се отваря възможност за добра сделка. По това време обаче, индустриалните центрове в Италия и по-специално на Милано и Торино, бяха подложени на усилена бомбардировка от самолетите на английските и американски въздушни сили. Това внасяше голяма несигурност и риск в сделките. Затова фирмите от Италия и Германия искаха още при поръчване на стоката, стойността да се заплати веднага, само тогава поръчката беше валидна. А след това се чакаше с месеци, докато поръчаната стока пристигне. Това заангажираше за дълго време средствата на купувача. Но това не беше най-лошото. Те поставяха и други още по-тежки за момента условия, а именно: всички рискове от злополуки са за сметка на купувача, и ако при бомбардировките, или при друга някоя злополука стоката бъде унищожена купувачът губи и стоката и парите, които вече предварително е внесъл за нея.
към текста >>

13. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Бяха закътани, направени отдолу с под, създаваха сигурност.
Не знам на кого, но беше някоя умна глава, озарена от проблясък, на която дойде идеята да се правят палатки от дебел, бял памучен плат - американ, какъвто тогава в изобилие се намираше по магазините. След направата палатката се импрегнираше с парафин, разтворен в бензин. Резултатът беше неочаквано добър. Направените по този начин палатки издържаха на всички изпитания. И при най-силен и проливен дъжд, те не пропускаха. Бяха закътани, направени отдолу с под, създаваха сигурност. Това беше един голям успех за нашето летуване на Рила. Намериха се сръчни сестри шивачки, които по указание на опитни в палатковото кроячество хора, направиха няколко модела, за да може всеки по свой вкус и нужда да си избере. И когато отидехме на Рила и ги построявахме по склона на езерото, гледката беше красива с накацалите, като пеперуди бели подслони. Така този най-важен въпрос, беше сполучливо разрешен. Не по-малко важен въпрос беше транспортът на багажа и продоволствието на бивака.
към текста >>

14. ЮПИТЕРОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Юпитеровите типове, както вече отбелязахме, са създадени за ръководители на големи предприятия, защото от тях лъха енергия, сигурност за успех, инициатива, поемане на отговорност за благополучен изход на всяка работа.
При други личности, долната част на носа е по-добре развита, по-месеста и показва човек, който обича удоволствия и преди всичко - добра трапеза. У трети личности, добре е развита средната част (леко заоблена) и показва човека, който не се поддава на влияния. Общо взето, едрият нос у Юпитеровите типове говори за голяма интелектуална сила, с която те разполагат. Устата е голяма, месеста и добре очертана, показваща изпълнителност; затваря се хлабаво, което изразява липса на твърдост в отношенията към хората, меко и променливо отношение към въпросите и делата, които предстоят да се разрешат. Усмивката им е добродушна. Юпитеровите типове, както вече отбелязахме, са създадени за ръководители на големи предприятия, защото от тях лъха енергия, сигурност за успех, инициатива, поемане на отговорност за благополучен изход на всяка работа. Идейният свят, с който имат тесен контакт, им е дал всичко необходимо за успех. Юпитеровите типове, общо взето, са весели, оптимистични, обичат хумора и свободния богат живот. Те са добри, миролюбиви, привързани и услужливи съпрузи, обичат и децата си.
към текста >>

15. ПЛУТОН В ДОМОВЕТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В единадесети дом, Плутон определя връзки и неприятни конфликти с полицията, органите на държавна сигурност и служби при тях.
В шести дом, Плутон определя при родения в повечето случаи, липса на братя и сестри; ако има такива, определя неприятни и остри отношения с тях или тяхната насилствена, преждевременна смърт. В седми дом, Плутон неумолимо тласка към неразумен и необмислен развод, за което личността съжалява по-късно. В осми дом, въздействието на Плутон е парализирано и е притъпено. В девети дом, Плутон дава жажда за власт, безогледно незачитане на установените порядки, бурна реакция към всичко установено. В десети дом, Плутон определя липса на установена професия или честа смяна на общественото положение. В единадесети дом, Плутон определя връзки и неприятни конфликти с полицията, органите на държавна сигурност и служби при тях. В дванадесети дом, Плутон дава на родения устойчивост и силен стремеж при постигане на всяка поставена задача.
към текста >>

16. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

„На тези, които се покланят само на Мен, без да мислят за друго, на тези, които са винаги уравновесени, Аз дарувам пълна сигурност.
По Мой промисъл природата отпраща всяко движимо и недвижимо. Благодарение на това вселената се върти. Безумците не Ме виждат, когато съм облечен в човешка форма, непознаващи моята висша природа - великият Господ на съществата." „Аз съм Бащата на тази вселена, Майката, Вседържателят, Прародителят, Святият Един, Който трябва да се познава, Словото на мощ. Аз давам топлината, Аз задържам и изпращам дъждовете, Аз съм безсмъртен и смърт, Аз съм битие и небитие." „На тези, които се покланят само на Мен, без да мислят за друго, на тези, които са винаги уравновесени, Аз дарувам пълна сигурност. Дори преданите на другите Светещи Деви, като се поклонят с пълна вяра, те също Мен боготворят, макар това да е противно на древното правило. Наистина Аз съм Този, Който се радва на всички жертви, че Аз съм Господ Бог, но те не Ме познават и затова грешат." „Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да пренасяш, каквото и да даряваш, какъвто подвиг и да извършваш, прави това като приношение на Мен. Така ще се освободиш от веригите на дейността, що дава добри и лоши плодове. Сам, уравновесен чрез йога на отричането, ти ще дойдеш в Мен, когато бъдеш свободен.
към текста >>

На тези, които се покланят само на Мен, без да мислят за друго, на тези, които са винаги уравновесени, Аз дарувам пълна сигурност.
Люде, без вяра в това знание, като не Ме достигнат се връщат в пътищата на този свят на смъртта. С Непроявеното си естество Аз прониквам целия този свят. Всички същества имат корена си в Мен, но Моят корен не е в тях. И съществата, които се коренят в Мен - ето Моето Царство на йога. Поддръжка на съществата, макар невкоренен в тях, Моето Себе е тяхната истинска причина. На тези, които се покланят само на Мен, без да мислят за друго, на тези, които са винаги уравновесени, Аз дарувам пълна сигурност. Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да принасяш в жертва, каквото и да даряваш, какъвто подвиг и да извършваш, прави това като приношение на Мен. Така ще се освободиш от веригите на дейността, що дава добри и лоши плодове. Сам уравновесен от йогата на отричането, ти ще дойдеш в Мен, когато бъдеш свободен. Потопи своя ум в Мен, бъди Ми предан, на Мен принасяй жертви, покланяй се пред Мен, така постигнал хармония със себе си, ти ще влезеш в Мен, като имаш Мен за Висша цел. Десетият разговор е озаглавен Йога чрез царственост.
към текста >>

17. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той не върви по този път със същата сигурност, както човекът Йоан.
И поради това той е като предопределен за причастие в Божественото, за истинска и пълна интуиция. Той ясно преминава докрай през ранните степени на чудесата Христови, а това значи, че той е имал силата да мине през смъртта и Възкресението, защото това е съдържанието на седмата, последната степен на първия кръг. Лазар, който умира, възкръсва в истинския човек - Йоан. На първите 11 глави на Йоан отговарят първите 16 глави на Евангелието на Матей. Тук, вместо човекът- Йоан ние виждаме в пътя на седемте степени на делата Христови човека Петър. Той не върви по този път със същата сигурност, както човекът Йоан. В него човешкото е по-силно, отколкото у човека Йоан, в когото преобладава повече ангелското естество. Темпераментът на човека Петър го импулсира да се стреми да се издигне до големи висини, за да падне след това в още по-дълбоки глъбини. От седемте Йоанови степени на първия кръг, две могат да бъдат разпознати в Евангелието на Матей от пръв поглед. Това са четвъртата и петата степен - нахранването на петте хиляди и ходенето по морето (Йоан 6 гл., Матей - 14 гл.). Ходенето по морето е описано по различен начин в двете Евангелия, което ни показва как Йоан и как Петър преминаван петата степен - преминаването в Духовния свят, което е символизирано с морето.
към текста >>

18. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

От този мисловен елемент, който придава сигурност на отделната личност, е произлязла и републиканската държавна форма на римляните.
Затова първото нещо, което отличава първичното Християнство, било неговата всеобгръщаща широта и топлота. То сближавало хората и народите, и ги правило да се чувстват братя, близки, деца на един Баща, човеци с общи интереси. Затова виждаме, че първоначалното Християнство започва с братски общежития, първата и най-естествена форма, в която се излива общия живот на първите християни. В Римския свят се борят две течения - пробудилата се човешка мисъл и култът на цезарите. Умственият елемент на човека, който по това време се заражда и укрепва, създава гордостта на личността, която живее в римляните. От този мисловен елемент, който придава сигурност на отделната личност, е произлязла и републиканската държавна форма на римляните. Култът на цезарите, който се противопоставя на това течение, е бил продължение на култа на царете-посветени. Цезарите минавали през едно декаденско посвещение, през едно изродено посвещение, което продължавало като се започне от наследниците на Александър Македонски - Селвекили и Птомеидите и се стигне до Юлий Цезар, след когото се изреждат цяла плеяда римски цезари, които задушавали свободната и прогресивна човешка мисъл. Този цезаров култ, както вече казах, се състоял в това, че чрез едно извратено посвещение те влизали във връзка с демоничните същества на света, които се проявявали като богове пред хората, и цезарите искали да бъдат обожавани като богове. Този култ е съществувал и между юдейските царе, които вървели по линията на Селвекилите, наследниците на Александър Македонски. Такива са различните Иродовци, за които се споменава в Евангелието и Деянията на апостолите.
към текста >>

19. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

4. Притчата за молещата се вдовица ни говори за сигурността отвъд доброто и злото.
Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на ученика, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и медитация, изложен в притчите за учениците. Така имаме: 1. Притчата за молещия се приятел ни говори за вътрешната деятелност, която човек трябва да практикува. 2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път. 3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа. 4. Притчата за молещата се вдовица ни говори за сигурността отвъд доброто и злото. 5. Притчата за поверените таланти ни говори, че човек трябва да работи за развиване на духовните сили и духовните органи. Във всички останали притчи, отправени към народа, също са скрити дълбоки окултни правила и методи за работа на онзи, който се стреми към духовно развитие. Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син. В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със старото. Старото не може да бъде закърпено.
към текста >>

20. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук ние имаме изложено учението за възмездието, закона за уравновесяването, на компенсирането, без да се излага по отвлечен начин учението за кармата и прераждането, а се проявява старание да се влее в душата по пътя на чувствата сигурността, че тези, които гладуват известно време в определена област, ще намерят възмездие.
"Блажени сте вие, които сте бедни, защото вие ще наследите Царството Небесно. Блажени сте вие, които гладувате, защото ще бъдете наситени. Блажени сте вие, които сега плачете, защото вие ще се смеете. Блажени сте, когато хората ви мразят и ругаят заради Сина Человечески. Радвайте се и веселете се в този ден, защото ето вашата заплата ще бъде голяма в духовните светове". Тук ние имаме изложено учението за възмездието, закона за уравновесяването, на компенсирането, без да се излага по отвлечен начин учението за кармата и прераждането, а се проявява старание да се влее в душата по пътя на чувствата сигурността, че тези, които гладуват известно време в определена област, ще намерят възмездие. В онази епоха тези чувства трябваше да се влеят в човешките души. И душите, които живееха в тази епоха и в чиито души това учение бе влято в тази форма, когато се въплътят отново, те ще бъдат вече узрели, за да могат да приемат тези учения като Мъдрост, като учения. Така в онова време трябваше да се влее това, което постепенно да узрее в тях. Защото тогава се подготвяше настъпването на едно ново време, когато човешкият аз трябваше да се изяви в своята пълнота. Навремето Христос можа само да посади семето, да даде подбудата и това семе трябваше постепенно да прорасте и да се развие.
към текста >>

21. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той върви със сигурност и с отворени очи в пътя си.
Учителят е изнесъл обширно тази мисъл за Живота в нейната всеобхватност, като ни е дал методи за приложение за законите на Живота. Затова Учителят казва: "Съществува една вътрешна философия за Живота, която определя Пътя на човека. За да придобие тази философия, човек трябва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Тогава човек ще разбере защо е дошъл на Земята и какъв е Смисълът на Живота. Който разбира Смисъла на Живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви със сигурност и с отворени очи в пътя си. На каквито и мъчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. Този човек се интересува от всичко в живота, защото той знае, че човек е дошъл на Земята да учи, да събира опитност. Като ученик на Живота той се стреми към придобиване на положителни знания,които могат да внесат в него дълбок вътрешен мир. Но затова е необходимо преди всичко човек да познава себе си, а после окръжаващите. Само така той ще проучи законите, които действат в Живота и ще разбере, че Животът е едно велико благо.
към текста >>

22. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Двете заедно образуват спомена и Лобното място на Абсолютния Дух, действителността, истинността и сигурността на Неговия Престол, без който Той би бил безжизнена самотност.
Върху човешкото лобно място умря човешкия дух, когато той става интелектуална мисъл. Но също, както смъртта на Христа върху кръста беше една мирова необходимост, така е необходима и смъртта на духа в мисълта. Само чрез тази смърт може да бъде осъществено едно Божествено бъдеще на Земята и на човека. Тази връзка между двете Голготи е била винаги чувствана и изразена. Така Хегел приключва своето главно произведение „Феноменология на Духа" с класическите думи, които трябва да изразят, че Абсолютният Дух на света се проявява външно в историята, а вътрешно в подреденото знание на историята. „Двете заедно образуват спомена и Лобното място на Абсолютния Дух, действителността, истинността и сигурността на Неговия Престол, без който Той би бил безжизнена самотност. От Чашата на това Царство на Духа прелива Неговата безграничност.'' Човешкият организъм е проникнат най-силно в главата. Там най-много царува минералното вещество на костите. Така черепът, черепът на мъртвите, стана отличителният символ на Смъртта. Човешкият дух умря на своето лобно място, когато се настани там със своето съзнание.
към текста >>

23. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Макар и с голяма вътрешна несигурност, той долавя в лицето на Христа нещо по-висше и предчувства в Него един Велик Посветен.
Тази борба е представена в съденето пред Кайяфа, където Кайяфа пита Христа: "Ти ли си Христос, Божият Син? " Христос му казва: "Това трябва да кажеш ти." Когато човек познае Христа и Го приеме в себе си, той се освобождава от влиянието на Ариман и от неговите лъжи и познава света и живота такива, каквито Бог ги е създал, а не такива, каквито са изопачени от Ариман. Съдът на Пилата ни е описан подробно от Йоана. Разговорът между Пилат и Христа може да бъде разбран само в светлината на Мистериите и техните обреди при Посвещението. Пилат е човек, който познава Мистериите и сигурно е минал през известно Посвещение, вероятно в Мистериите на Митра, които са били достъпни за римската войска и римското чиновничество. Макар и с голяма вътрешна несигурност, той долавя в лицето на Христа нещо по-висше и предчувства в Него един Велик Посветен. Пилат взема Исуса вътре при себе си и Го запитва на четири очи: "Ти Цар на юдеите ли си? " Този въпрос остава неразбираем, докато за титлата Цар на юдеите имаме само едно политическо схващане. Действително, с тези думи Пилат разбира един ранг на Посвещение, една степен на Мистериите. Със своя въпрос Пилат иска да се увери дали е прав да счита Исуса като най-висшия от юдейските Посветени. Обратният въпрос, зададен му от Исуса: "Това от себе си ли говориш, или други са ти казвали за Мене?
към текста >>

" показва несигурността на Пилатовото разсъждение.
Пилат взема Исуса вътре при себе си и Го запитва на четири очи: "Ти Цар на юдеите ли си? " Този въпрос остава неразбираем, докато за титлата Цар на юдеите имаме само едно политическо схващане. Действително, с тези думи Пилат разбира един ранг на Посвещение, една степен на Мистериите. Със своя въпрос Пилат иска да се увери дали е прав да счита Исуса като най-висшия от юдейските Посветени. Обратният въпрос, зададен му от Исуса: "Това от себе си ли говориш, или други са ти казвали за Мене? " показва несигурността на Пилатовото разсъждение. Смисълът на този обратен въпрос е подобен на отговора, даден на Кайяфа: "Ти трябва да кажеш това." За римляните най-висшият Посветен на един народ е същевременно и външен владетел на този народ. Римлянинът може да разбере само приравняването на политиката и религията, което приравняване намира своя най-висш израз в римския култ на цезарите. Ето защо Христос отхвърля това разбиране като казва: „Моето Царство не е от този свят." Пилат запитва: „Все пак Ти си Цар? " Развълнуван от впечатлението, което му прави Христос, той е готов да приеме факта, че съществува един висш Посветен, без да разполага с външна власт.
към текста >>

24. 18. Осемнадесети Аркан:ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази кула символизира лъжливата сигурност и безопасност, която не вижда, че е обсадена от мрачни невидими опасности, по-опасни от видимите опасности.
18. Осемнадесети Аркан:ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст Този Аркан има числото 90 и буквите Т и С. Картината представлява едно поле, слабо осветено от забулена в облаците Луна. На края на една пътека се издига кула, която се губи в празния хоризонт. Пред тази кула се намират един седнал на задните си крака вълк и едно куче, лаещо срещу Луната, а между двете животни пълзи един рак. Тази кула символизира лъжливата сигурност и безопасност, която не вижда, че е обсадена от мрачни невидими опасности, по-опасни от видимите опасности. Друга редакция предава картината по следния начин: При светлината на намаляващата Луна се вижда една планина с две кули на върха. Пътят към кулите се извива през блатиста местност, където от блатата излиза един рак. Едно куче и един вълк вият срещу Луната. Този Аркан, наречен Хаос или Страст, има отношение към петнадесети Аркан, наречен Лъжата от Пътя на Хорус, което значи, че лъжата и несправедливостта произлизат само от хаос и безредие. Тежко на онзи, който чрез лъжливи обещания развързва страстите на тълпите, създава безредие и хаос и събужда разрушителните инстинкти.
към текста >>

25. МАЛКИТЕ АРКАНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Осъществяване на действия, които ще донесат радост и сигурност.
Число 10. Шест от скиптърите са разположени във форма на два прекръстосани, противоположни триъгълници, а четири други са разположени отдолу във форма на квадрат. В хороскопа този Аркан предсказва пътуване и начинания, които имат всички шансове за успех и стабилност. Успех, добро име, знаменитост чрез изкуство и науки. Голяма награда, дължаща се за заслуга. Осъществяване на действия, които ще донесат радост и сигурност. 37-ми Аркан: Господарят на Купата. Число 6, букви Ц и В. Символизмът на четирите фигури при всяка група е същият, както при тези на Скиптъра. Лицата са различни само по символа, който носят: Купа, Меч, Сикъл. Тази група носи Царската звезда на Телеца.
към текста >>

26. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Знае се със сигурност, че споменатите братства са основани от него, но в някои от тях — Краков, Виена и Рига е работил почти изключително Симеон Антипа, който бил ръководител на братството в Краков.
По този път са се явили онези чудни четиридесет и две беседи, наречени Тълкуване на Исусовите притчи и онези странни по разбиране и език тринадесет катехизисни поучения, наречени Думи по притчите Соломонови, както и класическите Четири беседи по начертанията на Апокалипсиса. Наред с Теодор Преславец е работил и Петър Осоговски, отпосле Доростолски ръководител. Той обикалял Северна и Източна България, като минавал и в земите на сегашна Румъния до самите Карпати, както и в Западна Русия. Основава братство в Доростол, където година след стъпването си става също така ръководител на братства в Рига, Краков и Виена. Там работата му се преплита с дейността на Симеон Антипа и мъчно би могло да се определи кое кому принадлежи. Знае се със сигурност, че споменатите братства са основани от него, но в някои от тях — Краков, Виена и Рига е работил почти изключително Симеон Антипа, който бил ръководител на братството в Краков. За братството във Варшава се знае, че е основано също от Петър Осоговец. Той проповядвал явно по улиците, площадите, църквите и събиранията. Бил е подложен на големи гонения и изпитания. Той е бил човек от народа с жив темперамент, правдив и рязък. Оставил е две големи книги.
към текста >>

27. АВЕНИР - АБАДОН - САТАНАИЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази сила, разбрана и събудена в човека, дава на мага ключа на същата сила във Вселената и основа на онова всемогъщество, което придава на мага вътрешно величие и сигурност във всеки похват.
АВЕНИР - АБАДОН - САТАНАИЛ Какво са разбирали богомилите под името Сатанаил? Богомилите в своето тайно учение разкриват пътя на Първичната творческа сила. Тя е кръщавана от мистиците и посветените на Запад с различни имена: Звездна светлина, Астрална светлина, Астрална змия, Магна Аркана, Великата Тайна, Философският Камък, Слънчев Магистериум, Врил, Небесна Птица, Сатанаил, Луцифер и др. На Изток са я наричали с две имена: в света — Фохат, а в човека — Кундалини. Тази сила, разбрана и събудена в човека, дава на мага ключа на същата сила във Вселената и основа на онова всемогъщество, което придава на мага вътрешно величие и сигурност във всеки похват. Едно е съдържанието на всички магични и мистични легенди и книги — пътят към Първичната творческа сила, която Учителя нарича Божествена Любов. Тя има девет пътеки на проява. Легендите и книгите на богомилите са посветени изключително на тези девет пътеки. Ще предам накратко съдържанието на една легенда, която ни разкрива проявата на тази творческа сила Първата Причина, Абсолютният Дух на Битието, след като разбудил Вселената от космичната Нощ, излъчва от Себе Си Словото, което произвежда от себе си седемте творчески Лъча, които са седем велики космически Същества, седемте духове Божии.
към текста >>

28. 17. Пред прага на новата епоха, 26 март 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И вследствие на тази повърхностност в знанието, във всички области на човешкия живот има несигурност, неяснота.
ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА Животът се състои от ред неразрешени въпроси; животът се състои от идеал, който трябва да се реализира; животът се състои от сила, която трябва да се постигне; животът съдържа една разумност, която тепърва трябва да се проучва. Това са все перспективи и възможности, които стоят пред човека. А съвременните хора са стигнали до границата на страданието. Знанието, което съвременните хора имат им причинява само страдания, защото е частично и повърхностно. И вследствие на тази повърхностност в знанието, във всички области на човешкия живот има несигурност, неяснота. По отношение на човешкия ум има много неща неизяснени; по отношение на човешкото сърце има много неща неизяснени, по отношение на човешкия организъм и човешката воля има много работи неизяснени. Какво е отношението между организма, сърцето, ума и волята, как функционира организмът и пр. - за всички тези въпроси е необходимо знание, за да се осветлят правилно. Затова е потребно проучване на самия живот. Сиромашията и общата икономическа криза е също така анормално явление, което е погълнало ума на цялата съвременна култура.
към текста >>

29. Мислете за тялото си - Влад Пашов (1902- 1974)

Не мислете, че няма сигурност.
Аз ще ви помогна”. Защото вие сте част от неговия организъм. И вие се насърчавате, разоположите се. Ти си осигурен, защото живееш в тяло, което се управлява от един разумен Дух. Тъй че всички сме осигурени в света. Не мислете, че няма сигурност. Дотогава, докато живеете разумно и се подчинявате на Божия закон, вашият живот е осигурен.
към текста >>

30. Път за реализиране на всички разумни желания - Влад Пашов (1902- 1974)

Там сигурността е сто процента.
Следователно когато се блъснеш в едно препятствие, тръгни нагоре към възходящия знак и направи ъгъл, с няколко градуса по-голям. Когато ъгълът стане 90°, ти ще намериш хиперболичния път – закона на възможностите. Това е законът на Разумността и на Любовта, в който се разрешават всички задачи. Христос е изразил този закон чрез стиха: “Невъзможното за човека е възможно за Бога”. Вървиш ли в пътя на Истината, ще знаеш, че там няма да срещнеш никакви изключения. Там сигурността е сто процента. Тръгнеш ли в пътя на Истината, няма да срещнеш никакво препятствие. Това е пътят на възможностите, пътят за реализиране на всички разумни желания.
към текста >>

31. БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност - Методи Константинов (1902-1979)

[1] Тези изследвания се затрудняват от факта, че „по съображения за национална сигурност", парапсихичните изследвания бяха официално отричани и засекретени от тайните полиции на Великите сили; а изследователите им - преследвани, изолирани и унищожавани.
Тук е ключът, чрез който, по пътя на внушението, могат ретроградно да се възстановят, като на лента, емоционалните и мисловните процеси на човешкия живот. Подсъзнанието представлява семе, в което са заложени всички способности, придобити в миналото. Когато това семе е посято, съзнанието се представя като корен, самосъзнанието - като стъбло, а свръхсъзнанието - като цвят и плод. Следователно, в процесите на живота, подсъзнанието получава нови придобивки от настоящето чрез плода, който съдържа в себе си миналото, настоящето и бъдещето. ---------------------- [1] Тези изследвания се затрудняват от факта, че „по съображения за национална сигурност", парапсихичните изследвания бяха официално отричани и засекретени от тайните полиции на Великите сили; а изследователите им - преследвани, изолирани и унищожавани. (Бел. съст.)
към текста >>

32. ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИЧИНИ ЗА СЪВРЕМЕННАТА КРИЗА - Методи Константинов (1902-1979)

Не би могло да се отрича, че в нашата съвременност свободата на личността и особено нейната материална сигурност е формално гарантирана от нормите на правото.
ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИЧИНИ ЗА СЪВРЕМЕННАТА КРИЗА Не би могло да се отрича, че в нашата съвременност свободата на личността и особено нейната материална сигурност е формално гарантирана от нормите на правото. Що се отнася обаче до международната общност, до сферата на междудържавните отношения, ние сме все още във фазата на господство на животинския закон – на правото на по-силния. Саморазправата, основен закон на животинското царство, до голяма степен е обуздана само в личните и в обществените отношения в рамките на определена държава, но в отношенията между отделните страни съществуват само незначителни опити за прилагане на международни санкции от най-върховни международни правни институции. Войната, кървавата саморазправа, това е най-могъщото и организирано средство за налагане волята и интересите на силните; то все още се прилага. Историята изобилства с примери. Пред очите ни са още трагичните последици от двете световни войни, които доведоха културното човечество до една световна криза и до безпътица.
към текста >>

33. ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН) И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО (ОНЧ) - Методи Константинов (1902-1979)

В своето материално и духовно-културно развитие, народите са търсили средства и начини за гарантиране на сигурността си от необузданите ексцесии, идващи от външна агресия.
а всички същества - като клони и листа на Космичния организъм. Благоденствието на всеки клон и лист е в работата му за цялото дърво." Учителят В своето материално и духовно-културно развитие, народите са търсили средства и начини за гарантиране на сигурността си от необузданите ексцесии, идващи от външна агресия. Сложната обществена система е наложила необходимостта от трайни международни връзки и институции, разполагащи със свои органи, компетенции и функции за защита на справедливото им икономическо и културно общуване. След пробването на различни проекти, днес са налице стотици обществени и международни институции, организации и креации, работещи като международни институционни форми за осъществяване на сътрудничество между отделните държави. Без да влизаме в дискусионно разглеждане на различните икономически и социално-политически концепции, където най-често е заложен елемент на класов или олигархен характер, искаме да спрем в тази глава вниманието си главно върху опитите за създаване и утвърждаване на една международна правна институция - като тази на бившото Общество на народите (ОН), или като настоящето Общество на Обединените Нации (ООН) - която търси да осъществи възможния и необходим диалог в стремежите на споменатите по-горе взаимноотричащи се, социално-идеологични системи. В пламъците на Първата световна война се роди идеята за създаване на едно Общество на народите[1]. Първата световна война трябваше да разреши една важна задача - обуздаване на националния шовинизъм.
към текста >>

„ Тя е конкретен призив за незабавно спиране на войната и разоръжаване, за да заживее човечеството в Мир и Сигурност" - пише днес неговият изследовател К. Бакърджиев.
Така говорят звездите; по този път върви историята. ----------------------- [1]Идеята за създаването на Обществото на народите е дадена от българския инж. Никола Димков в брошурата му „Звезда на съгласието"- 1916-17г- по идеи на Учителя. В нея авторът решава трите световни въпроса „политически, религиозен и обществен" чрез три светли човешки добродетели „ съгласие, доверие и справедливост". „ Тя е конкретен призив за незабавно спиране на войната и разоръжаване, за да заживее човечеството в Мир и Сигурност" - пише днес неговият изследовател К. Бакърджиев. Брошурата е преведена на западните езици и е разпратена до всички царе и президенти, включително до американския президент Уилсън. По тези именно идеи последният инициира създаването на Обществото на народите в края на войната. Светът го аплодира, но „нашият, българският Уилсън има преднина пред американския и пред всички миротворци, автори на „Съдружието на народите" - пише проф. Балан през 1931г.(Бел. съст.) [2] За тази раса виж: М.
към текста >>

34. СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

Върху нея ще преминат функциите на Съвета за сигурност, като главен фактор за поддържане на мира и сигурността.
Това не са утопични утвърждения; те скоро ще станат реалност. През 1960 г. в САЩ е издадена книгата: „Чрез световното право към всеобщия мир" от американските юристи Кларк и Сон. В книгата се предлага коренна реорганизация на ООН. Генералната асамблея ще бъде законодателен апарат. Върху нея ще преминат функциите на Съвета за сигурност, като главен фактор за поддържане на мира и сигурността. Предвижда се също и създаване на съдебна власт и на полицейски органи. Законите, които асамблеята ще издава, ще бъдат еднакво задължителни за държавите и за техните поданици. В случая сме изправени пред едно сухо юридическо третиране на въпроса за основна реорганизация на ООН. Без да се спираме в подробностите на това предложение, ще подчертаем изказаното от нас по-горе утвърждение, че една такава реорганизация изисква редица абсолютно необходими предпоставки, без осъществяването на които не би се постигнало нищо. А това означава коренно изменение на курса на висшата политика на държавата.
към текста >>

35. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Пролетта започни да идваш на гимнастика и със сигурност ще бъдеш по-добре.“ Приех с голяма радост: „Ще те послушам, всичко ще направя, което ме съветваш.
Минахме по уличката, която води през гората, тя ми показа къщичките на сестрите и братята, които живееха там, за да имам представа за Изгрева в този вид, в който е бил при Учителя. Разказа ми за себе си – заминала за Франция да учи медицина, защото такава била волята на баща ѝ, но мечтата ѝ била да учи пеене. Съгласила се да учи медицина, но взимала и уроци по пеене, защото така я посъветвал Учителя. Споделих с нея, че от най-малкото нещо се разплаквам, казах ѝ и какви лекарства взимам за сърцето. Тя ми отговори: „Вече няма да плачеш, тази година отиди на Рила и ще видиш колко добре ще се почувстваш. Пролетта започни да идваш на гимнастика и със сигурност ще бъдеш по-добре.“ Приех с голяма радост: „Ще те послушам, всичко ще направя, което ме съветваш. Аз обичам туризма и съм ходила като млада на много места.“ После ѝ разказах за разболяването на сина ми. Попита ме дали ядем месо. Отговорих, че ядем месо, но обичаме и постните ястия. Посъветва ме да се откажа от месото, за да се оправят по-лесно проблемите ми: „Ти трябва да обърнеш нещата вкъщи. Следващия път ще ти донеса една книжка за вредата от месото и ще видиш какво ядете.“ Аз ѝ отвърнах веднага: „Мога да ти обещая още сега, че от днес ставам вегетарианка.
към текста >>

Антов седна на леглото подпрян с възглавници и някак си се ободри от присъствието на лекарката, стана много разговорлив: „Много се радвам, че дойде, отдавна не сме се виждали.“ Давидова отговори: „Аз бях по Франция, отскоро съм тук.“ Антов с искрено чувство каза: „Е, Радке, какво чудо прекарахме, добре че ни имаше.“ После се обърна към мен и продължи да говори: „Сестра, сега ще чуеш, и то със сигурност ще чуеш, но да знаеш и двете версии.
Антов се обърна към жената и каза: „Иди и приготви нещо да почерпим гостите.“ Когато тя излезе, той се обърна към д р Давидова: „Трябваше първо да ти я представя, но и сега може, не се учудвай, нито дъщеря ми, нито синът ми се интересуват как съм, здрав ли съм, болен ли съм и какво ми е, затова реших да имам някой на стари години да ме погледа.“ Давидова изрази своето разбиране и го запита какво той може да ѝ даде за положените грижи. Той отговори, че са сключили брак и тя ще получава пенсията му, която за нея е нещо. Освен това след две седмици ще излязат оттук и ще получат апартамент на „Кръста“ – стая, хол и кухня. В това жилище тя ще има право да живее до края на дните си. „Това е добре за нея, така че тя ще ме разтрие, ще ѝ се иска да поживея.“ След неговите думи Давидова допълни: „Чакай да ти напиша още една рецепта.“ – Антов отговори: „Е, ти знаеш, напиши.“ В това време съпругата му донесе чай с големи парчета баница, след това ни донесе сладко, което тя е правила. Антов седна на леглото подпрян с възглавници и някак си се ободри от присъствието на лекарката, стана много разговорлив: „Много се радвам, че дойде, отдавна не сме се виждали.“ Давидова отговори: „Аз бях по Франция, отскоро съм тук.“ Антов с искрено чувство каза: „Е, Радке, какво чудо прекарахме, добре че ни имаше.“ После се обърна към мен и продължи да говори: „Сестра, сега ще чуеш, и то със сигурност ще чуеш, но да знаеш и двете версии. Тука бяхме пъстър свят, всички си живеехме прекрасно, но това, което казваше Учителя, не се приемаше от всички на сериозно – за някои хора неговите думи минаваха покрай ушите им и те сякаш се отнасяха не за тях, а за някой друг. Учителя настояваше да се построи голям салон с жилища в една голяма сграда и да се закупят парцели по един декар. Много малко хора го направиха, имахме и счетоводител, и касиер, пари имаше за всичко, но нямаше хора, които да го направят. Касиерът слагаше парите под дюшека на кревата и спеше върху тях. Средства за всичко имаше, но послушание нямахме, виждаше се нещата накъде отиват.
към текста >>

36. 79. Срещата ми с Петър Димков - Радка Левордашка (1920-2014)

Казвам му: „Имам молба към вас, със сигурност знам, че няма да могат да ви откажат.
Който има нужда, той идва - отговори Димков. - Но понякога се налага и аз да отида. И тоя случай е специален... А Брежнев ми предложи да ми плати за прегледа, а аз му отговорих, че пари не вземам, та на него ли ще взема. Той пожела с нещо да се реваншира - да направи нещо за мене. Аз помислих малко и се сетих за Учителя Петър Дънов. Казвам му: „Имам молба към вас, със сигурност знам, че няма да могат да ви откажат. Молбата ми е следната: разтревожени сме всички, че искат да извадят Учителя Петър Дънов от мястото, в което той е пожелал да бъде поставен. Разрешено е от Георги Димитров да го положат там, дето той е посочил. А Учителя е помагал на всички, които са търсили неговата помощ. Това се знае от цялото Политбюро. Учителя Петър Дънов беше и най-големият лечител.
към текста >>

37. ПРЕДГОВОР - Теофана Савова

Лекота, сигурност и почти непрестанна възторгваща радост бликаше в нейно присъствие.
По онова време България е била в златния си век и голям брой идеалисти се събрали около Учителя. Всичко това заедно с присъствието на Учителя създавало леката и приятна атмосфера в брат- ското общежитие на Изгрева. Висока и стройна, с вроден финес и голяма чувствителност, сестра Теофана била наистина като жива приемна антена за протичане на духовните послания. Лекота, сигурност и почти непрестанна възторгваща радост бликаше в нейно присъствие. В такива мигове изваждаше тетрадка със свои стихове и четеше. Повечето от тях са посветени на Учителя и Учението. Веднъж стана дума за възрастта й, но тя с цялото си поведение показа, че възрастта не я занимава. В сестрите и братята от нейното поколение възрастта не се чувстваше. Каква приятна светлина изпълваше стаята й с източно изложение и широко открит хоризонт.
към текста >>

38. И ДНЕС - Теофана Савова

Сигурността в стъпките на водачите пред нас се бе изгубила.
Тогава мъглата като че ли се сгъсти още повече, обгърна най-близките възвишения и ни отнесе. Вървяхме, а мъглата неотменно ни следваше. На две крачки пред нас видимостта беше слаба. Обхванати от едно затворено пространство и отвътре, и отвън, ние се движихме без ориентир и без посока. Сигурността в стъпките на водачите пред нас се бе изгубила. Виждахме само тревичките и малките камъчета пред нас и се сбогувахме с тях. Тъжно ни беше, че не можем да поздравим красивите езера и върхове, с които ни свързваха толкова радости, възторзи и песни. Мъглата проникна и в душите ни. Скръбта ни от раздялата се смеси с чувството зa неопределеност, поради неизвестността, в която се движехме вече цял час. Страшна ли е планината в мъгла?
към текста >>

39. 7.52 Петър Филипов - Светозар Няголов ( -2013)

Четирима полковници от Държавна сигурност правят срещу къщата на Петър блок на 4 етажа и постоянно следят кой влиза и излиза при него.
Ние с Елена Симеонова участваме навсякъде в този братски живот, особено след заминаването на брат му Илия и моето отиване да живея при него. Всяка неделя посещаваме големия Купен, където прекарваме целия ден. Зимно време ходим до Белия извор. Милицията постоянно ни следи. Много вечери на шосето до къщата ни идва военна кола с пеленгатори, за да следи да не би да имаме радиостанция и да предаваме шпионски сведения. Четирима полковници от Държавна сигурност правят срещу къщата на Петър блок на 4 етажа и постоянно следят кой влиза и излиза при него. На запад съсед му е Кралю, голям комунист — дипломат, който постоянно му прави бели. При тази обстановка Петър решава да осинови племенника си Филип, който в бъдеще да продължи неговата духовна работа. Аз му обръщам внимание, че в наталния хороскоп той има Уран във знака Водолей, квадрат с Марс. Това показва неговия свободолюбив дух и много разправии и обиски от страна на милицията. За тези думи той ми се разсърдва много, но по-късно му правят шест обиска и той разбира точно влиянието на този аспект.
към текста >>

40. УВОДНИ ДУМИ - Георги Томалевски (1897-1988)

Това, което знаем със сигурност е, че от най-далечните едва уловими с острия усет на древните летописци епохи, та и до наши дни, човечеството е било посещавано от учители, които са донасяли в една или друга форма знанието за човека, за природата и за Великия Творчески и Универсален Дух - за Бога.
УВОДНИ ДУМИ Не съществуват паметници, от които може да се види кога е поставено писменото начало на човешката история. По този въпрос съществуват само догадки. Още по-малко се знае откога точно датират историята и културата, а най-много заблуждения съществуват относно това, дали има несъмнен белег за времето, от което е почнал съзнателният духовен живот на човечеството, или кога е поставено началото на тайните и явните духовни школи. Това, което знаем със сигурност е, че от най-далечните едва уловими с острия усет на древните летописци епохи, та и до наши дни, човечеството е било посещавано от учители, които са донасяли в една или друга форма знанието за човека, за природата и за Великия Творчески и Универсален Дух - за Бога. Ние знаем за съществуванието на Хермес, Рама, Кришна, Гуатама Буда, Зороастър, Лао Тце, Конфуций, Мойсей и накрая за най-високия и лъчезарен връх на духовното възвисяване, който е и най-великият дар за човека - Исус от Назарет, Който е Христос. В настоящия труд ние нямаме възможност да се спираме на всички главни епохи от тайното знание, протекли до великия ден, когато въплътената Божия любов се появи на земята. Считаме също за съвършено излишно да „опровергаваме", казано по човешки, измислиците, че Той е само митична личност. Оставяме всеки според ръста на своето развитие и според духовната си нагласа да мисли и разбира истините по своему. Ние имаме вече достатъчно опит и смело можем да твърдим, че напразно усилие е да се обръща към светлината такъв, у когото не е пламнала жажда по духовна светлина и по-конкретно към светлината на Христа, у човек, в сърцето на когото Христос още не се е родил.
към текста >>

41. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

Как мога аз да зная със сигурност това, което е най-трудно да се знае?
Разбрах, че слушателите му в зависимост от ръста на своето духовно домогване или се ободряват, или въодушевени, пожелават да тръгнат с бодри крачки напред, или пък се стъписват озадачени сякаш пробудени от тежък кошмарен сън, в който са живели столетия и дълги ери. Неведнаж са ме запитвали, както и ти ме запитваш сега, кой е всъщност Учителят. Дали е някой от древните пророци, от египетските маги или някакъв друг чудодеец? Питали са ме какво е отношението му към Христа. Признавам, че тези въпроси са ме поставяли в доста голямо затруднение. Как мога аз да зная със сигурност това, което е най-трудно да се знае? Ако говоря неща по предположение, то значи да се занимаваме със забавления. Та самият аз не зная кой съм. Това обаче, което мога да спомена тук, е, че не съм срещал по-забележителен човек от него. Познавам доста добре делата и идеите на големите древни и нови философи и учени. Срещал съм и някои от нобеловите лауреати, но пред мен не е блесвала по-мощна духовна виделина от тази, която носи словото на Учителя, за никой друг не мога да изрека това, което мога да кажа за него.
към текста >>

Никой не може да твърди със сигурност, че преди него друг не е изрекъл същата или близка на неговата истина.
В Божествената наука човекът, който ще има вече изработени нови възприятия, ще влиза съзнателно в светове, недостъпни за нашите три измерения, ще вижда ясно с очите си и не ще се нуждае от странични доказателства. Апостол Павел на едно място1 казва: „Сега виждаме неясно ,като в огледало, а тогава ще гледаме лице с лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная, както съм бил познат.“ Хилядолетия са отминали, откакто човекът - малко или много мислящо същество - броди по нашата планета. Историята на човешката мисъл е огромна и почти необхватна. Никой не може да твърди със сигурност, че преди него друг не е изрекъл същата или близка на неговата истина. Ние като ученици не желаем да бъдем дръзки, но не желаем да бъдем и плахи. Не се колебая да заявя, че в духовната история на българския народ няма по-значително по обем, дълбочина и оригиналност, както и по-смел полет на творчество от това на Учителя на Бялото Братство. На някои то изглежда сектантско, а на други прекомерно смело, защото руши известни прегради. Твърдя при това,че чрез възхваляване не се налагат идеи. Каквито и да са идеите, те биват възприети от тия, които са дорасли до тях.
към текста >>

42. Из спомените на сестра М. П. - Георги Томалевски (1897-1988)

са описани случаи, които ясно говорят за възможностите на Учителя да вижда събитията в света на причините - недостъпен за обикновения човек, и да борави с това видяно във физическото поле с абсолютната сигурност, очаквайки спокойно предвидените от него събития.
Из спомените на сестра М. П. В сбирката спомени на сестра М. П. са описани случаи, които ясно говорят за възможностите на Учителя да вижда събитията в света на причините - недостъпен за обикновения човек, и да борави с това видяно във физическото поле с абсолютната сигурност, очаквайки спокойно предвидените от него събития. От записките на тази сестра, които са доста обемисти, ще вземем само някои места, тъй като не всичко може да се помести в обема на настоящата книга. На стр. 14 четем: „Това се случи на 12 септември 1933 г. В инспекцията бяха обявени последните списъци с назначения за детски учителки в София.
към текста >>

43. 27. СТРЕМЕЖЪТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Той трябва да гори и се усилва с всеки изминат ден, като стане смисъл на живота ти, защото той ще те отведе към целта със сигурността, с която слънцето всяка сутрин изгрява от изток и крепи земята.
Ако гориш с бял пламък и вложиш всичките си сили за постигането на някой висок идеал, ти ще го постигнеш много по-бързо, отколкото ако мъждееш с червеникавия пламък на догарящ огън. Стремежът е подобие на интензивната мисъл, с която Творецът държи творението в съзнанието си. Ако само за миг Творецът би заспал и изпуснал вселената от съзнанието си, всичко би изчезнало или би се разпаднало в първичен хаос, в небитие. Така и човекът, който се стреми към нещо, не трябва да се разсейва, а е нужна пълната му концентрация в целта, за да я реализира. Всичко може да допуснеш да угасне или да отпадне в теб, но стремежът ти към Великото Начало не трябва да отпада никога! Той трябва да гори и се усилва с всеки изминат ден, като стане смисъл на живота ти, защото той ще те отведе към целта със сигурността, с която слънцето всяка сутрин изгрява от изток и крепи земята.
към текста >>

44. Съзвучия от бъдещето. Увод. - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Г-жа Депорт е прекрасна дама, на която Вие можете да доверите дъщеря си с пълна сигурност.
Hue се надяваме, че Цветана ще направи добра артистична кариера, ако продължи своите занимания още една година. Ще бъде жалко, ако я извикате в България, преди да завърши своите занимания. Тя има нужда да напредне във френския език и в музиката. Професорът ѝ по солфеж, г-н Депорт, я кани да прекара лятото на курорт със семейството му. Неговата дъщеря е една прекрасна музикантка и аз Ви уверявам, че Цветана ще бъде много щастлива, ако ѝ позволите да прекара лятото в това семейство. Г-жа Депорт е прекрасна дама, на която Вие можете да доверите дъщеря си с пълна сигурност. Бих добавил, че и професорката по пеене, г-жа Гийо, се интересува много за своята ученичка и я обича много. Накрая, бъдете сигурни, че аз също ще следя нейните занимания. Разбирам колко е мъчно за един баща и за една майка, да бъдат разделени от своето дете, но мога да Ви кажа, че ще бъдете възнаградени за вашите жертви с успехите на вашата дъщеря, когато ще я представим за дебют в операта. Приемете, господине, мойте искрени поздрави. Директор: А. Манжо"
към текста >>

45. НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ - Борис Николов

Но в цялото прибалкание се знае със сигурност само за две гъдулки, че са правени от него – на Индж³то и на Кара Колю, прочути гъдулари и сега.
– А защо трябва да се киснат в снежна вода? – Защото снежната вода изсмуква каменната част от дървото и остават само нишките, те са, които пеят. Тъй обработваме и дървото за гъдулките, затова нашите се славят навред. Ценят ги и ги търсят. Дядо ни Дойно беше прочут гъдулар и майстор на гъдулки. Но в цялото прибалкание се знае със сигурност само за две гъдулки, че са правени от него – на Индж³то и на Кара Колю, прочути гъдулари и сега. Но те ги пазят като очите си. Никѝфор се спря пред клепалата и вече не можеше да се откъсне от тях. Чукна леко, после по-силно – глас човешки! Говор! – Искам да ги купя!
към текста >>

46. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Хр.; все още точната датировка не е установена със сигурност);
2. Изяви на Бялото братство в историята на съвременното човечество Под "съвременно" в случая разбираме човечеството в последната фаза от неговото глобално еволюционно развитие - периода от последните приблизително 10 хиляди години. ББ е имало многократни проявления (и индивидуални, и колективни) по сегашните български земи. Измежду тях се открояват три: 1) Орфей и орфическата школа (между 2-то и 1-то хилядолетие пр. Хр.; все още точната датировка не е установена със сигурност); 2) богомилското движение (възникнало в началото на Х в.); 3) Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно), неговото духовно- културно наследство и създадената от него школа на ББ в България. Тази хронологическа приемственост с център българските земи определено не е случайна и представлява важен елемент от Божия план за човечеството. (Към тази проблематика ще се връщаме отново при разглеждането и на други теми от този лекционен курс.) Тук е мястото да направим едно важно пояснение.
към текста >>

47. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Със сигурност никой не би могъл да го каже по-добре от автора на гореизложеното.
Но онези не са мои ученици, макар да са се явявали понякога при мене. Друго няма какво да кажа. (п) П. К. Дънов София, 21 юли 1925 г. Със сигурност никой не би могъл да го каже по-добре от автора на гореизложеното. Xарактерно за учението на П. Дънов е, че той засяга най-важните общочовешки проблеми и се стреми към висш синтез на духа и най-ценните завоевания на миналото, предимно на древния Изток, с духа и постиженията на новото време. Учителят на ББ в България е съвършено чужд на илюзията на онези философи и мислители, които се стараят да изрекат "последната дума" на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и завършена форма. Той е убеден, че "последно", абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на израстване, едно движение и приближаване към истината; че завършените форми и остарелите схващания се превръщат винаги в спънка на прогреса и че най-важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към висшата цел Бога и Истината. П. Дънов смята, че до големите духовни открития и откровения човек не може да се доближи без реално нравствено издигане и пречистване, без пробуждане на латентните му духовни сили и способности.
към текста >>

Със сигурност може да се твърди, че няма значим проблем на Битието, на Духа и материята, който да не е бил засегнат, осветлен и разтълкуван от Учителя на ББ в нашата страна Петър Дънов.
Това Учение датира още от преди времето на Xермес Трисмегист (Триждивеликия) в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне своя безспорно най-висок връх у Иисус Xристос от Назарет. Това Учение се е стремяло винаги да освободи човешката душа от оковите на всякакво психическо робство и фанатизъм. То дава полет на мисълта към неизбродимия път на Развитието, което е вечно. По свой собствен, непонятен за обикновения разум начин Развитието е неотменна част дори от глъбинната, непознаваема Същност на Всевишния. Като своеобразен отклик на редица източни и западни религиозно-философски и духовно-мистични концепции учението на ББ, бидейки издържано изцяло в духа на Xристовото Слово, приема Любовта, Милостта и страданието като метод за пречистването, извисяването и усъвършенстването на човешката нетленна природа. Със сигурност може да се твърди, че няма значим проблем на Битието, на Духа и материята, който да не е бил засегнат, осветлен и разтълкуван от Учителя на ББ в нашата страна Петър Дънов. Неизчерпаемото богатство на идеи, които той щедро и съвършено безвъзмездно предлага на своите слушатели от всички възрасти, обуславя грандиозния тематичен обхват на неговото учение. Немалко е извършено за систематизацията и класификацията на това българско духовно-културно наследство извор на законна гордост пред съкровищницата на човешкото знание и духовна опитност. И все пак най-важното в тази насока тепърва предстои. Това е задача за последователите на това светло Учение за десетилетия, а може би дори и за векове напред. 4. Практическа стойност на учението на Петър Дънов.
към текста >>

48. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Особено пък ако интересите или сигурността му са поставени под реална заплаха.
Едно от негативните последствия от употребата на лъжа, особено ако това се е превърнало в тенденция за конкретната личност, е разрушаването на връзката с Божествения свят. Главната причина за подобна форма на регрес е невъзможността за човека да проявява Любовта - ключ № 1 за навлизане в селенията на Божественото. Този, който е издигнал Любовта в свое житейско кредо, не може да си служи с лъжа. Разбира се - не като потенциал. Той е напълно в състояние да отвори устата си, да раздвижи лицевите си мускули и да изрече една напълно завършена неистина. Особено пък ако интересите или сигурността му са поставени под реална заплаха. Но той просто не би могъл да го стори, понеже в съзнанието му е изградена непреодолима бариера срещу всички форми на лъжата. Нещо вътре в него няма да му позволи да извърши това светотатство. И ако все пак това някога се случи, той би се почувствал дотолкова осквернен, че да не може да се побере в кожата си и да вдигне поглед нагоре. Покаянието ще остане последната му надежда. Освен горепосоченото лъжата е и основа за дисхармония с живота на Цялото.
към текста >>

49. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Дори и в даден отрязък по духовния Път акцентът да пада върху отделен принцип (развиван като качество на личността), то това със сигурност не може да бъде за сметка на останалите.
Дънов следва, че за да извършваме действително Добро, трябва да бъдем в контакт с Божествените светове на Любовта, Мъдростта и Истината. Само тогава нашите действия биха носили отпечатъка на истинското, автентично Добро, на истинската добродетелност. И още нещо - не толкова очевидно, но не по- малко важно: Пътят на окултния ученик без съмнение е Път на навлизане в Божествените измерения на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на ученика протича успоредно със "завладяването" на все нови и нови територии в необятните селения на Духа, отговарящи вибрационно на петте велики Космически принципа. Разбира се, това е комплексен процес, понеже култивирането на тези принципи във формата им на личностни характеристики просто не би могло да се реализира по отделно, изолирано, а винаги става в хармонично единство. Дори и в даден отрязък по духовния Път акцентът да пада върху отделен принцип (развиван като качество на личността), то това със сигурност не може да бъде за сметка на останалите. Понеже преимущественото развиване на един от тях не само не би ощетило наличието и проявите на останалите, а, напротив - би трябвало да стимулира присъствието им в съответния човек. 4. Закони на Доброто а) "Не смятай другите по-долу от себе си, защото в тях живее същият Бог, Който живее и у тебе! " Всички ние, хората, сме от един род (Gens una sumus - лат.
към текста >>

Ако осъзнавахме по-ясно извечната връзка помежду си, водеща началото си от нашия Небесен Отец - Бога, със сигурност щяхме да решаваме по-сполучливо проблемите, възникващи на всяка крачка между нас, и въобще щяхме да живеем по-леко.
4. Закони на Доброто а) "Не смятай другите по-долу от себе си, защото в тях живее същият Бог, Който живее и у тебе! " Всички ние, хората, сме от един род (Gens una sumus - лат. = "Всички сме от един род"). Ако осъзнавахме по-ясно извечната връзка помежду си, водеща началото си от нашия Небесен Отец - Бога, със сигурност щяхме да решаваме по-сполучливо проблемите, възникващи на всяка крачка между нас, и въобще щяхме да живеем по-леко. Бог присъства във всекиго от нас, в нашето духовно естество - и очаква от нас да се отнасяме помежду си като Негови чеда, т. е. като братя и сестри! В двора на един френски крал пристигнал окаян просяк - мръсен, дрипав и съсухрен от постоянния глад. Стражите пред кралските порти го спрели и го запитали какво търси. Той отговорил: "Търся краля!
към текста >>

Ако осъзнаем в цялата му красива мащабност този космически принцип на взаимоотношенията на всички нива във Вселената, със сигурност ще станем поне малко по-добри.
Даваш ли нещо на някого, ако го вършиш с чувство на добронамереност, родена от Любов, то е все едно, че си го дал на самия себе си. Рано или късно това добро ще се върне при теб. И е така, понеже всички ние сме едно - всички сме частици от едно неразделно Цяло, което наричаме Бог. Сториш ли добро на някоя от частиците, значи си го сторил и за всички останали, включително и за теб самия. В проповедта на всички велики духовни Учители на човече ст- вото неизменно присъства утвърждаването на Единството на живота. Ако осъзнаем в цялата му красива мащабност този космически принцип на взаимоотношенията на всички нива във Вселената, със сигурност ще станем поне малко по-добри. Пътят на Доброто укрепва позициите на Единството на живота. Духовният път на окултния ученик е посветен на голямата цел - служение в името на Единството. След приключване на всеки грандиозен Цикъл на Проявеното Битие, когато настъпва периодът на Мировата Почивка - Пралайя, всичко съществуващо се завръща отново в лоното на своя Създател. Тогава Единството се установява в най-извисената възможна пълнота. Всичко съградено в Духа се съхранява, за да се изяви отново в следващия Цикъл на Проявление.
към текста >>

Алчността да притежаваш, да назовеш нещо "мое"... Илюзията, че това те прави по-богат, по-силен, по-значим (в нечии очи или пък в собствените)... Измамното усещане за сигурност чрез притежанията... Отдели ли се душата от тялото, пресели ли се тя в невидимия свят - всички заблуди и илюзии блясват с цялата възможна сила на безсмислието си.
Винаги нещо не ни достига, винаги искаме повече! В това именно е и една от най-великите заблуди на човека - чувството за притежание на собственост. Тръгваме си от този свят по същия начин, както сме и дошли тук - с празни ръце! Знаем го отлично и въпреки това не преставаме да трупаме: вещи, пари, имоти, материални и нематериални, плътски и безплътни завоевания... Всичко, каквото ни хрумне! Всичко, което попада в полезрението ни - и физическото, и духовното. Алчността да притежаваш, да назовеш нещо "мое"... Илюзията, че това те прави по-богат, по-силен, по-значим (в нечии очи или пък в собствените)... Измамното усещане за сигурност чрез притежанията... Отдели ли се душата от тялото, пресели ли се тя в невидимия свят - всички заблуди и илюзии блясват с цялата възможна сила на безсмислието си. Само че вече е твърде късно за корекции. И трябва да се връщаш отново и отново в тази земна долина на мъката и изпитанията, за да научиш този толкова важен урок: има само един Собственик на всичко в света - Бог; всичко, което получаваш в живота си, е Негово притежание; Той ти го дава, за да го използваш разумно и целесъобразно; когато някой изпадне в нужда, дай му веднага потребното; винаги давай от сърце, с Любов и не чакай отплата! Няма нищо по-прекрасно на този свят от това, да споделиш с ближния дара на душата си! Тогава Бог е сред нас, в нас и ни благославя за Вечността. е) Когато даваш някому нещо, в тебе то се увеличава
към текста >>

50. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

Дънов: "Еволюцията е закон за освобождение на Духа." Със сигурност не би могло да бъде казано по-кратко и по-съдържателно!
Защо ? - Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каква да е посока. Свободата, обаче, подразбира движение само в една посока - Истината (курсивът мой - К. З.)." 5. Свободата цел на мировата еволюция Заслужава си да започнем осветляването на този проблем с дефиницията за връзката между свободата и еволюцията, предложена от Учителя П. Дънов: "Еволюцията е закон за освобождение на Духа." Със сигурност не би могло да бъде казано по-кратко и по-съдържателно! На друго място в своето Слово Учителят на ББ у нас дава по-разширено тълкуване на тази взаимозависимост: "При сегашните условия, в които се намираме, всичко е относително - абсолютна свобода няма. Това, което говорят някои философи, че можеш да мислиш, както искаш, че можеш да чувстваш, както искаш, че можеш да действаш, както искаш, не е така. Ние се намираме в един свят, в който всички неща са относителни. И мисълта е относителна, и чувствата са относителни, и волята е относителна. Обаче ние се приготовляваме за един по-висш свят, отиваме към реалното.
към текста >>

51. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Със сигурност - не!
Текстове, които недвусмислено говорят за прераждането като мирогледен елемент на границата между старозаветната и новозаветната ера, са, например: Матей 11:12-15; Лука 9:18-20; Йоан 9:1-3 и др. Класическото християнско богословие не е в състояние да обясни един очевиден факт - неравенството между хората. След като Бог е въплъщение на върховната справедливост, след като всички хора са Негови деца и Той ги обича еднакво (нали Христос казва, че слънцето грее еднакво и за праведници, и за грешници?!), как да приемем обстоятелството, че всички сме различни?!? Че всички се раждаме при различни условия, при това - някои се раждат инвалиди, слепи, сакати, тежко или неизлечимо болни и пр., и пр. Може ли един вселюбящ и всесправедлив Родител да допусне това, ако действително всичките Му деца са еднакво скъпи за Него?!? Със сигурност - не! Фактът, че всички хора са различни и няма дори двама измежду тях, които да са съвършено еднакви и като телесна структура, и като душевност, и като условия на живот, има само едно логично обяснение - прераждането! Различията между хората, за които говорим тук, се дължат единствено на различната степен на духовната им еволюция, достигната от всеки един от тях. Това е единственият смислен отговор на въпроса, в който християнското богословие и църковното учение се препъват, след като са изключили възгледа за прераждането от своята теоретична концепция. Това си остава изцяло за тяхна сметка, разбира се. В рамките на поредицата прераждания индивидуалната въплътена душа на човека попада при различни социални условия, културна, семейна и професионална среда.
към текста >>

52. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Ако средният гражданин на планетата притежаваше ясновидски способности, той със сигурност би се ужасил, след като надникне в тези полета на ноосферата.
Мащабът на въздействието на паневритмичните упражнения далеч надхвърля отделната човешка личност или дори кръга на конкретните изпълнители. Той бележи разширение до пределите на цялото човечество, на цялата планета. В случая лаиците - незапознати със скритите за физическото зрение обекти и явления на целокупния Живот - биха запитали: какво значение може да има една такава игра за съществуването на Цялото? И би следвало да им простим невежеството, понеже те все още живеят с погрешното убеждение за реалност на отделността, на разделението между частите и Цялото. Те все още не знаят, че всяко събитие в битието на частите неминуемо се отразява върху общия живот, че мислите, чувствата и действията на човека се проектират по невидим начин в духовните зони на Космоса и оставят своите следи върху фината тъкан на тяхната субстанциалност. Ако средният гражданин на планетата притежаваше ясновидски способности, той със сигурност би се ужасил, след като надникне в тези полета на ноосферата. До такава степен са затрупани те с нашите ежедневни негативни излъчвания на мисловен и емоционален план. За погледа на ясновиждащия Земята е заобиколена от плътна мрачна аура с мръсно кафяви, сиви, отровно зелени и черни оттенъци. Само тук-там проблясват отделни снежно бели и златисти искрици на чисти духовни стремления, на дела, изтъкани от честност, благородство и всеотдайност. Проблясват и скоро угасват, потопени в общия фон на посредственост, злонамереност, егоизъм, тщеславие, алчност и корист. Не бива да се борим със злото, многократно ни поучава Учителят на ББ в България, а трябва да творим добро.
към текста >>

53. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Ако изследователите и квалифицираните кадри във все по-стесняващите се сфери на човешката специализация се заемат със задълбочено изучаване на стотиците томове беседи, със сигурност всеки от тях ще открие за себе си ценни, оригинални и неповторими указания.
1. Факти и взаимодействия В рамките на своята близо петдесетгодишна дейност на проповедник, мислител и Учител на ББ в България Петър Дънов изнася между 7000 и 8000 беседи, лекции и сказки. До момента те са издадени в над 400 тома, без да броим тематичните книги, представляващи сбирки с цитати от Словото на българския духовен Учител с определена конкретна насоченост. Едва ли съществува важен проблем в областта на науката и изкуството, по отношение на който Учителят П. Дънов да не се е изказвал и/или да не е предоставил в общодостъпна форма фундаментални жалони и напътствия за неговото изясняване. Ако изследователите и квалифицираните кадри във все по-стесняващите се сфери на човешката специализация се заемат със задълбочено изучаване на стотиците томове беседи, със сигурност всеки от тях ще открие за себе си ценни, оригинални и неповторими указания. Редица от тях проправят радикално нови пътища за решаването на кардиналните въпроси не само за научното познание - рационално по своя характер, но и се вписват по удивително хармоничен начин в безкрайно богатата палитра на живия живот. Всичко изнесено дотук в настоящия лекционен курс по повод личността на Учителя Петър Дънов и създаденото от него духовно общество "Бяло братство" ни дават предостатъчно основания да констатираме, че учението му е явление с изключителна стойност в нашата социална и културна действителност. Философите определят това учение като еклектично, теософско и мистично. Християнските богослови - като нехристиянско и анти- църковно. Рационалистите обръщат внимание на неговата подчертана ориентация към непосредствената практика.
към текста >>

54. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

Като илюстрация - всички летни събори на ББ в района на Седемте Рилски езера през август протичат при негласното, но известно на всички и неумолимо присъствие на Държавна сигурност (представена от агенти на печално известния VI отдел, т. е.
На 11.06.1948 г. с удостоверение № 27526-40-V на Министерството на външните работи Духовното общество "Всемирно Бяло братство" е регистрирано като верска общност без статут на юридическо лице. Този дискриминационен акт го поставя в съвсем неравноправно положение в сравнение с другите религиозни и духовни общности в страната. Съществуването на Братството между 1948 и 1990 г. на практика е полулегално именно поради неизяснения му статут и недвусмислената враждебност от страна на държавата, в която се разпорежда една-единствена политическа сила - БКП (в прегръдка с казионния БЗНС). Като илюстрация - всички летни събори на ББ в района на Седемте Рилски езера през август протичат при негласното, но известно на всички и неумолимо присъствие на Държавна сигурност (представена от агенти на печално известния VI отдел, т. е. политическата структура на тайните служби, ангажирана с интелектуалците в България и съответно - църковните и духовни общности). За споменатия 42-годишен период не е отпечатана нито една беседа на Учителя П. Дънов, печатницата на движението е закрита и пр. 2. Съвременно състояние на Бялото братство в България На 10.11.1989 г.
към текста >>

55. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Към осмислянето със сигурност спада и осъзнаването на факта, че Словото на Учителя П.
" Както подчертава многократно и Спасителят Иисус Христос - който има уши да слуша, нека слуша. И не само да слуша, но и да осмисля казаното. И не на последно място - да го прилага. Слушане - осмисляне - прилагане. Това е вълшебната стълбица на успеха по духовния Път. Към осмислянето със сигурност спада и осъзнаването на факта, че Словото на Учителя П. Дънов е предназначено на само за земните хора, а прониква във всички сфери и области на Битието - до съзнанието на всички същества във Вселената. И няма как да е другояче, тъй като това Послание извира от най-извисените зони на Божествения свят. По този повод самият той отбелязва: "Аз не говоря само за вас. Моята мисъл е за всички разумни същества. Тя се предава като по радио в целия свят.
към текста >>

56. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Той изгражда стройна мисловна конструкция, в която отрежда точното място на обекта на вярата – Бога, и на нейния субект – човека: „Под думите „вяра в Бога“ разбирам: сигурност на живота, не само гола вяра, но вяра, в която няма никакво изключение.
Вярвай в онзи, когото обичаш. Ученикът трябва да има абсолютна вяра в Учителя си! “ В случая не става дума да заместваме Първообраза – Бога, с избрани елементи от Неговото творение. Смисълът на горната реплика е да допълваме и укрепваме вярата си в Него, като я отправяме и към достойни представители и изпълнители на Неговата свята воля. На друго място в Словото си българският Учител на ББ разширява своето езотерично тълкувание на вярата във Всевишния. Той изгражда стройна мисловна конструкция, в която отрежда точното място на обекта на вярата – Бога, и на нейния субект – човека: „Под думите „вяра в Бога“ разбирам: сигурност на живота, не само гола вяра, но вяра, в която няма никакво изключение. Аз ходя и вярвам, че имам разумни приятели, които мислят за мен, както за себе си. Ако имам вяра, като вдигна само пръста си, всичко става. Под „вдигна пръста си“ разбирам Този, Разумния, Който е създал света. Чрез Него е възможно и аз, който живея в Него, всичко да направя. Той слага – аз раздигам – тъй има съгласие.
към текста >>

57. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

След като се оваля до насита в „праха на своите илюзии и въображение“, той със сигурност ще погледне по-трезво на реалностите в себе си и около себе си.
Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат корени в живота на духа ни. Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда.“ Същата теза защитава той и на друго място в Словото си, като добавя и твърдението, че липсата на смирение представлява противопоставяне на природното начало у човека и извън него: „От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове. Природата не позволява да я владеят. Всеки, който си е позволил да владее природата, се е намерил в праха на своите илюзии и въображение.“ Срещу природата – собствената и заобикалящата го, може да тръгне само онзи, който не е съзрял да прецени точното съотношение на силите; онзи, който си въобразява, че може да надмогне естествените дадености и действието на законите, вложени в творението от Твореца. Най-логичният резултат от подобни безсмислени усилия е да си счупи главата – преносно, а може би и буквално. След като се оваля до насита в „праха на своите илюзии и въображение“, той със сигурност ще погледне по-трезво на реалностите в себе си и около себе си. За отсъствието на смирение можем да съдим и по косвени пътища. Един от тях е свързан със стремежа на човека да получи на всяка цена признанието или одобрението на околните. Ако го постигне, чуждата, външна преценка за качествата му или за извършеното от него моментално се превръща в свежа струя за самолюбието му, в прясна храна за егото му. Мъдрият търси признание единствено от Бога. В това се изразява неговото велико смирение: „Докато човек няма смирение, той търси почит и уважение от хората.
към текста >>

Ако ли пък прозре смисъла на този свой горчив изпит и се смири пред лицето на непроменимото, тогава със сигурност прави голяма крачка напред по духовния Път.
Даже самият апостол Павел, който е допринесъл за разпространението и утвърждаването на християнството повече от всеки друг след Христос, е имал подобен телесен проблем. Той му е напомнял за тленността на всичко земно и е поддържал във всеки момент от живота му ярък и силен огъня на смирението. Учителят на Любовта в България обобщава този езотеричен факт с думите: „Когато иска да смири някого, Бог му дава известен физически недостатък, като противоречие в живота му, чрез което страдание да расте и се повдига.“ В случая подложеният на смиряваща „процедура“ човек има два начина на реакция. Ако той се озлоби и ожесточи поради своята немощ и се изпълни с омраза към света и другите хора, ако непрекъснато обвинява Всевишния за сполетялото го нещастие, то не само че няма да преодолее с чест изпитанието си, но си постила да го изпита в още по-тежка форма в следващо прераждане на Земята. Това е образец на реакцията на човека със старозаветен манталитет. Ако ли пък прозре смисъла на този свой горчив изпит и се смири пред лицето на непроменимото, тогава със сигурност прави голяма крачка напред по духовния Път. Така би се отнесъл към проблема зрелият духовно човек, окултният ученик. Такива личности мобилизират до краен предел целия си жизнен потенциал и достигат забележителни висоти на изявата в редица области – дори до степен да им завиждат най-здравите и най-способните. Действителността и историята изобилстват с подобни примери. Един от тях е признатият за най-виден физик на нашето време – англичанинът Стивън Хокинг. Прикован от ранна възраст в инвалидна количка, той е лишен дори и от възможността да говори.
към текста >>

58. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

Ала със сигурност нарушението ще бъде изстрадано по подобаващ начин.
Изводът е, че Окултната школа за ученика е и Школа за култивиране на умението да мълчи винаги, когато е необходимо. И както и при всяко друго правило от неписания устав на тази Школа, от него няма никакви изключения. Отклоненията от тези правила струват скъпо на търсещия по духовния Път. И все пак нека не ги абсолютизираме. Никое от тях, ако бъде нарушено, няма да доведе до гибелта на обучаващия се. Ала със сигурност нарушението ще бъде изстрадано по подобаващ начин. Горчивината на урока ще остави трайна следа в съзнанието на пилигрима и той ще се старае неизменно занапред да не повтаря старите си грешки. По-тежки са последствията от неспазването на духовните закони. А най-висока цена заплаща онзи, който изневерява на космическите принципи. И, разбира се, не става въпрос за инцидентен случай или неволно прегрешение, а за трайна тенденция в житейския му път. Или пък за съдбоносен момент от живота, в който трябва да бъде проверено дали ученикът е подготвен да премине в по-горен клас.
към текста >>

59. КОЛЕКТИВНИ И ГЛОБАЛНИ ВЛИЯНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ - Павел Желязков

Силни влияния в условията на несигурност оказват пагубно действие, а хората със силна земна власт са станали крайно неспокойни.
Така се пробужда и преобразява природата напролет. Както изворите на сила и живот избликват в ранна утрин и цветята отварят венчелистчетата си под лъчите на изгряващото слънце, така и човешката душа разцъфтява при идването на космическата пролет. Ако се огледаме около нас обаче, ще забележим и други процеси. Наред с разцъфтяването на човешката душа, облаци и тъмни сенки бродят над земята. Смут и объркване, идейна безпътица владеят общества и народи. Силни влияния в условията на несигурност оказват пагубно действие, а хората със силна земна власт са станали крайно неспокойни. Нещо им подсказва, че силната власт на земята е слабост на небето и те бързат трескаво да постигнат вечен живот, своето безсмъртие тук, на земята. Всички известни техники за упражняване на влияние и за масова манипулация са впрегнати на работа. Дори и безверниците са се запретнали да изучават окултните науки, защото се надяват чрез тайните им методи по-ефикасно да манипулират и управляват, да насочват хората в желаното от тях направление. Тенденцията, колкото и да е според външния си вид внушителна като кораб, който победно пори вълните, един ден ще се натъкне на подводни скали или на рифове на всичко онова, което стои скрито векове наред в подсъзнанието и в колективното неосъзнато; после „рифовете" на истината ще излязат на повърхността. Според Учителя, ако някой близък приятел ти каже, че изглеждаш зле, едва ли ще му повярваш.
към текста >>

60. ЗАРАЗНИ ФАНТАСМАГОРИИ - Павел Желязков

Решил Иван да се пошегува със съселяните си и подшушнал тук и там, че знае със сигурност къде има скрито имане край селото.
Приятно поднесената лъжа най-често се нрави. Ако носителите на тази зараза са артисти, които носят в ума и в сърцето си бацила на фалша, то те определено са душевно болни личности и най-често свършват в психиатричните клиники. Някои от тях стигат до там, че започват да вярват в собствените си лъжи. Колективната мисъл в обикновените случаи очевидно има по-голяма сила на внушение от една изолирана мисъл на средно развит човек. Затова, когато една лъжа се приеме като откровение на святостта, тя може да добие значителна сила и да увлече множеството. Решил Иван да се пошегува със съселяните си и подшушнал тук и там, че знае със сигурност къде има скрито имане край селото. Като махнал небрежно с ръка към могилите, накарал мнозина да повярват, че се готви да го изкопае. Скоро, един след друг, много селяни нарамили кирки и лопати и тихомълком се отправили към потайното място. Като ги гледал, Иван си помислил: „Щом половината село тръгна да търси скритото имане, тази приказка, дето върви от ухо на ухо, трябва да е вярна." И ги последвал, за да търси и той скритите жълтици. Като е разказал тази комична история, Учителя е искал да каже, че жаждата за богатство увлича. Освен това, който живее в лъжа, стига дотам и той да бъде измамен.
към текста >>

61. УРАВНОВЕСЕНИ И НЕУРАВНОВЕСЕНИ ОБЩЕСТВА - Павел Желязков

Със сигурност може да се твърди, че липсата на изслушване е признак на повърхностно мислене, на липса на толерантност и любов във взаимоотношенията.
Днес при дискусиите впечатлява амбицията кой ще каже повече по даден въпрос, кой ще бъде водещата фигура. Изясняването на дискутирания проблем, доколкото е възможно при подобни обстоятелства, често зависи от това в каква посока се насочва разговорът. То е следствие от прекъсването на говорещите, преди да са казали същественото, или е абсурдно и невъзможно поради виртуозната словоохотливост на някой, който залива с порой от думи аудиторията. Тези оживени „свободни" дискусии, когато са добре дирижирани, влияят на някои емоционални личности. Сега въпросът е в кои случаи влиянията и внушенията са по-силни когато има изслушване или когато няма. Със сигурност може да се твърди, че липсата на изслушване е признак на повърхностно мислене, на липса на толерантност и любов във взаимоотношенията. Допускането на прекъсване на мисълта може да причини дезориентация и да доведе податливия на влияния до неясноти, до безотговорни и лишени от здрав смисъл умозаключения и действия. Такава псевдоинтелектуална среда предразполага към нездрави влияния и внушения, а следователно тя допуска и манипулации. При изслушването процесите протичат нормално, създават се условия не само да се получи съгласие между повече индивиди, но и да се реализира органическа връзка на приятелство между тях. Общество, в което преобладават индивиди с подобни качества, е жизнено и има необходимата витална сила да устоява истината и да живее съобразно нейните правила и закони. То е в период на възход и разцвет, то е в своя ренесанс.
към текста >>

62. ЦЕЛ И ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕТО - Павел Желязков

По различни поводи Учителя ни предупреждава за последиците от липсата на последователност в поведението, произтичащи от несъвършена концентрация и несигурност в посоката на движение.
В този случай ученикът сам излиза от школата на Учителя, поради липсата на търпение и желанието по-бързо да се сдобие с големи резултата, която възможност той вижда в други учения. Когато неориентираният младеж все още не е намерил онази философия, която отваря добра перспектива пред него и осмисля неговото призвание, търсенето в една или друга посока е нормално явление, но ако вече се е ангажирал в едно духовно учение, резултатът от промяната на духовната практика са съвършено различни. Няма по-опасно раздвояване в съзнанието на ученика от това, което е резултат на увлечението му да следва двама или повече учители едновременно. За да илюстрираме рисковете, които поражда този погрешен ход с благовидни намерения, трябва да си представим абсурдността и трудностите, с които неизбежно е свързано пътуването на един турист едновременно в два автомобила. Ако те се движат с различна скорост, ако минават през различни местности и се придвижват към различни цели, то не само смелият експериментатор в духовните сфери, но и другите пътници, с които той е свързан, са изложени на много опасности. По различни поводи Учителя ни предупреждава за последиците от липсата на последователност в поведението, произтичащи от несъвършена концентрация и несигурност в посоката на движение. За да възлезе към високите върхове на познанието, ученикът трябва да въплъщава основните християнски добродетели, което разбираме от следните думи на Учителя: „ Ученикът има любов към Учителя си. Тогава той има условия да възприеме онова, което Учителят му дава. Ученикът обича Учителя." „Веднаж Учителят слязъл при ученика, ученикът отива при Него.
към текста >>

63. Психотерапия на уязвимата психика - Павел Желязков

Ако в резултат на едно силно преживяване изпитваме несигурност и тревога, трябва да сложим в действие мисълта си и да анализираме своето състояние.
Който има любов и достатъчно волеви качества и добродетели, за да я прояви, е добър проводник на живота. Бъдещето принадлежи на носителите на любовта, на добрите й проводници, които са способни да я проявят. Добрата мисъл отприщва силите на Любовта. Такова вдъхновение идва при произнасяне на кратката молитва: „Само проявената Божия Любов носи изобилния и пълен живот." Изобилието, разнообразието, цялото богатство и пълнота на живота изтичат от Божествения извор в безброй потоци, които носят живот навсякъде в природата. Учителя дава един много ефикасен метод за излизане от болезнените тревожни състояния. Ако в резултат на едно силно преживяване изпитваме несигурност и тревога, трябва да сложим в действие мисълта си и да анализираме своето състояние. Ако разкрием причините и намерим смисъла на своето тревожно състояние, ще успокоим чувствата си, ще сменим състоянието сц и една мека и приятна светлинка ще затрепти в съзнанието ни. И ще си кажем: „Нищо още не е загубено, животът тепърва ще ни предложи нови и дори по-добри възможности." Така ние извършваме един морален акт на вътрешно преобразуване и превъзмогване на депресия, след като сме претърпяли нездраво чуждо влияние или вследствие на неуспех в някакво начинание. Разнообразието е закон на младостта, на бликащия живот, докато еднообразието е закон на старостта, на пресъхналия извор. Чрез приложението в живота на законите, принципите и методите на духовните науки, окултният ученик може да поддържа богат вътрешен живот и устойчивост спрямо драмите и конфликтите в света. Това е обширна наука, неизчерпаема съкровищница на знания, с които днес хората разполагат.
към текста >>

64. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Няма сигурност за последователите на Учението.
Смутен от този факт той иска да влезе незабелязан между братята и сестрите при Учителя. Но Учителя се обръща към него, усмихва се и го поглежда по един много особен начин, с който явно иска да му каже: „Е, нали искаше да ми зададаш въпроси." И същевременно е ясно, че му казва още: „Не се смущавай, защото ти вече имаш отговорите." По този мистичен път на общуване са протичали разговорите между Учителя и неговия ученик. Животът на ученика в школата на Бялото братство започва от деня, в който той е избрал свободата като условие за своето духовно израстване. Будни младежи, между които много студенти, идват да живеят на „Изгрева". Официалните власти обаче не са толерантни към новите идеи. Няма сигурност за последователите на Учението. Заради принадлежността си към общността на Бялото братство някои студенти са изключени от университета. На онези, които са завършили следването си, често се пречи да постъпят на работа. Георги Радев и накои други студенти завършват следването си с отличен успех, но отказват да получат дипломите си. Те искат да докажат на себе си, че ще могат да осигурят живота си единствено чрез своето знание, трудолюбие и прилежание. Вено никога не ни показа своите дипломи, макар че беше завършил педагогия и английска филология в Софийския университет.
към текста >>

65. Мусаленският лагер - Крум Въжаров (1908- 1991)

Най-труден беше разговорът с този от Държавна сигурност.
След това горският каза, че можем да запалим района. Показахме им огнището. То беше изградено на плосък голям камък и отстрани имаше две големи скали. Горският гледа, гледа и каза: „Подпишете се тук, че отговаряте да няма пожар.“ След това така говорих с всеки поотделно. Въобще не помня точно какво съм говорила, защото някой друг говореше чрез мен. Най-труден беше разговорът с този от Държавна сигурност. Само той отказа да вземе бонбон. Изведнъж тези зле настроени мъже постепенно се смекчиха и казаха: „E, преместете си палатките до хижата, дайте си паспортите на хижара и там летувайте.“ След още разговори, които главно аз водех, другите мълчаливо и силно се молеха, а Крум Въжаров стоеше като скала и вероятно е трансформирал всичко това, изведнъж те казаха: „Останете тук до края на вашия лагер, дайте си паспортите и платете на хижаря за престоя.“ Ние почти не вярвахме на очите си. Те си отидоха и нищо не ни сториха. На следващата година Крум Въжаров ни каза: „Пращайте багажите за Рила.“ Другите младежи не възразиха, но аз не исках и протестирах: „Как мога да пратя над 200 кг багаж по пощата до Боровец? След това да го товарим и качим с конете до Мусала - и отново да дойдат и да ни свалят.“ Но Крум настояваше:Пращайте багажа!
към текста >>

66. Търпението - Крум Въжаров (1908- 1991)

Веднъж, когато го запитах за нещо, той ми каза: „Ти знаеш само за това, което ти правиш за делото на Учителя, и всеки от вас знае само за своята работа, защото в тези времена, ако знаеш повече и в Държавна сигурност те подложат на изтезания и мъчения, можеш да издадеш и другите и с това да спънеш цялата работа.“ Когато служител на Държавна сигурност посещава Крум, той му отговаря с думите: „Ние не сме ви врагове и ние имаме търпение да чакаме вие да разберете това.“ Крум каза, че искат да го изпратят някъде в Родопите до края на живота му, за да прекъснат работата му с младежите.
Той никога не късаше и не ядеше зелени и недостатъчно узрели плодове. Крум знаеше, че: „Когато сте още зелени, Господ отдалеч гледа на вас; когато узреете, непременно ще дойде и ще откъсне вашите зрели плодове, защото те са потребни Нему. Когато почнете да разбирате, да отделяте съществените работи от несъществените, преходните от трайните, когато вашият характер се изработи и заякне, когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнат да узряват, тогава вие ще бъдете извадени из затвора и представени пред Господаря на тоя свят. И ще разберете тогава дълбокия смисъл на земния живот.“[97] Веднъж Крум ми каза: „Вас, младите, съм ви чакал дълго, работил съм с вас, докато дойдете до това ниво, да може да ви се възложи по-отговорна работа.“ Той прилагаше към всеки индивидуален подход. Веднъж, когато го запитах за нещо, той ми каза: „Ти знаеш само за това, което ти правиш за делото на Учителя, и всеки от вас знае само за своята работа, защото в тези времена, ако знаеш повече и в Държавна сигурност те подложат на изтезания и мъчения, можеш да издадеш и другите и с това да спънеш цялата работа.“ Когато служител на Държавна сигурност посещава Крум, той му отговаря с думите: „Ние не сме ви врагове и ние имаме търпение да чакаме вие да разберете това.“ Крум каза, че искат да го изпратят някъде в Родопите до края на живота му, за да прекъснат работата му с младежите. Тогава той ми каза: „Няма да идвате да ме търсите, няма да ме посещавате. Ако ме изпратят там, аз ще си замина ох този свят. Вие трябва да продължите делото и да се съхраните за работата, за учението на Учителя, която тепърва предстои. Жътвата е близо. Търсят се жътварите и работниците, а те са малко.“
към текста >>

67. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Първата ми мисъл бе колеблива, но младежкото чувство за приключения и някаква необикновена сигурност надвиха.
Там се запознах с този българин и бях изненадана да открия, че той е от Братството в България. Крум беше жив, слънчев и притежаваше една здрава универсалност. От него за първи път чух за връзката на човека с Космоса, а прераждането за него бе неоспорим факт. По това време аз много се интересувах от планинарство и когато споменах това, Крум предложи да ми бъде водач, на мен и на Е., през идващото лято в прекрасната Рила планина и обеща да ми съобщи кога ще тръгне. През юли получих картичка от Крум с датата и мястото, където ще започне изкачването, като беше прибавил, че Братството също така ще отиде там. Първата ми мисъл бе колеблива, но младежкото чувство за приключения и някаква необикновена сигурност надвиха. И тъй, на уречения ден аз чаках в едно малко курортно селце с бани, когато от София пристигнаха Крум и около петдесет членове на Братството. Този ученик веднага ме представи на Учителя и на някои братя и сестри. Всички те ме посрещнаха радушно като сестра, а не като непозната и чужденка. На път към Седемте езера Имаше стари хора, както и млади в групата, но никой не изоставаше назад.
към текста >>

68. Спомени за бате Крум от Сьома Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

„Добри и светли същества, живеещи в тези планини“... - може и така... Но едно нещо мога да кажа с абсолютна сигурност: приемането в сърцето ми на онова, което днес наричаме Бяло Братство, при мен стана изключително чрез тия и поради тези хора.
Ето защо първото ми смайване бе предизвикано от топлотата на тия непознати, които виждах за пръв път в живота си. Топлота искрена, открита. Не се мъчеха да изглеждат добри, внимателни и отзивчиви - те бяха такива в действителност! Най-вече хората, които бяха организирали този лагер: Мария и бате Крум. Добри и светли хора. „Добри и светли същества, живеещи в тези планини“... - може и така... Но едно нещо мога да кажа с абсолютна сигурност: приемането в сърцето ми на онова, което днес наричаме Бяло Братство, при мен стана изключително чрез тия и поради тези хора. Едва ли разбирах нещо от беседите, които четяха всеки ден. Пък и не е лесно да ги слуша съсредоточено едно десетгодишно дете, на което му се тича и играе с такива като него - например с връстника ми Матьо от Англия... Обаче именно тия хора ме научиха да се моля преди ядене и заспиване, а най-важното - научиха ме да вярвам. След толкова много години в паметта ми се е запазил образът на един добър човек с неговата любима барета, който ми говори нещо просто, но много важно... Като го гледах, аз съобразявах, че един такъв удивителен човек не може да има в себе си нещо лошо. Напротив: именно на такъв човек може би е поверено да предава на другите мъдрото и доброто.
към текста >>

69. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тези типове, както вече отбелязахме, са създадени за председатели, ръководители на големи предприятия, защото от тях лъха енергия, сигурност в успеха, инициатива, поемане на всякаква отговорност за благополучен изход на всяка работа.
У трети средната част е добре развита, показваща човек, който не се поддава на влияния; носът там е леко заорлен, леко загърбен. Този едър нос говори за голяма интелектуална сила, с която тези типове разполагат. Устата е голяма, месеста, добре очертана, показваща изпълнителност и сериозни задължения към поставената задача, а също и силни чувства и меко отношение към всичко. Тя хлабаво се затваря, показвайки липса на твърдост в отношенията към хората, меко и лабилно отношение към въпросите и делата, които предстоят да се решават. Усмивката им е добродушна. Тези типове, както вече отбелязахме, са създадени за председатели, ръководители на големи предприятия, защото от тях лъха енергия, сигурност в успеха, инициатива, поемане на всякаква отговорност за благополучен изход на всяка работа. Идейният свят, с който те имат тесен контакт, им е дал всичко необходимо за успех. Юпитеровите типове са,общо взето, весели, оптимисти, обичат хумора, свободния и богат живот. Те са добри съпрузи, сериозни, миролюбиви, привързани, услужливи, обичат и децата си. Юпитер се движи по една слабо сплесната елипса - орбита с ексцентрицитет 0,048, което също допринася за благотворното му влияние. Най-далеч от Слънцето (при Афелий) е на около 816 милиона километра, а най-близо (при Перихелий) е на около 740 милиона, т.е, с разлика от около 76 милиона километра, която за неговата голяма орбита е много.
към текста >>

70. Плутон - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В единадесети дом роденият ще има връзки и неприятни разправии с полицията и органите на държавна сигурност или ще бъде служител (агент) при тях.
В седми дом роденият ще бъде неумолимо тласкан към неразумен и необмислен устрем към развод, за който не след дълго ще съжалява. В осми дом въздействието на Плутон е парализирано и това, което той дава, е притъпено. В девети дом Плутон дава жажда за власт, безогледно незачитане на установените порядки, бурна реакция към всичко установено. В десети дом роденият ще има неустановена професионална насоченост, честа смяна на професиите и общественото положение, т.е. едно люлеене в тази област. В единадесети дом роденият ще има връзки и неприятни разправии с полицията и органите на държавна сигурност или ще бъде служител (агент) при тях. В дванадесети дом Плутон дава на родения устои и силен стремеж за постигане на всяка поставена задача. Аспектите на Плутон със Слънцето, Луната и Планетите са вече дадени при тях.
към текста >>

71. Ясновидство - Сава Калименов (1901 - 1990)

„В тези с Кан и с Паскал Форчуни са предостатъчни, за да затвърдят нашето убеждение и да ни дадат сигурността, че шестото чувство наистина съществува.
И така. професора по физиология Шарл Рише, свикна п да борави с най-голяма точност в своите изследвания и считащ за свещена и неприкосновена само областта на експеримента, след като е правил дългогодишни многобройни и разнообразни опити с мнозина ясновидци от различни страни на Европа, притежаващи в по-голяма или по-малка степен това „шесто чувство“ а именно: мадам Брифо, Берта Рийз, Мадам Пипър, Вандам, Шерман, Осовиетски, Шаурин, Людвик Кан, мадам Леонард, Паскал Форчуни и др., и след като ги излага подробно, ни казва в заключението си: „Внимателният читател на тази книга ще констатира без съмнение, че всяка нейна глава, съдържаща опити и наблюдения, е достатъчно убедителна, взета сама по себе си. „Взети отделно, само виденията на неща, които стават далеч, които са били проверени и доказани отпосле, са достатъчни да докажат съществуването на шестото чувство. „Същото нещо се отнася и до експериментите с Мадам Пипър. „Така е и с фактите, отнасящи се до Осовиетски. „В тези с Кан и с Паскал Форчуни са предостатъчни, за да затвърдят нашето убеждение и да ни дадат сигурността, че шестото чувство наистина съществува. „Така че, да се отрича неговото съществуване, би трябвало да се отрекат всички тези опити, един по един. „Шестото чувство е много по-сложно, отколкото ние предполагахме. Съществуват, може би, едно шесто, едно седмо, едно осмо чувство. Изследваните явления представляват едно необикновено разнообразие. Как бихме могли да сравним например случая с Мадам Уайткрофт, която вижда мъжа си застанал при нея, тъкмо тогава когато той, на хиляди километри от там, е бил убит, със случая с Мадам Пипър, което разказва, че чичо Жери се е удавил преди 40 години, или случая с Осовиетски, които чете един стих от Ростан, затворен в плик, чието съдържание никой от присътствующитт не знае?
към текста >>

72. Безсмъртие - Сава Калименов (1901 - 1990)

Уйлям Крукс установи с безсъмнена положителност, като бе работил дълго време, с най-голяма научна точност, вземайки най-старателни мерки за предпазване от измама и за пълна сигурност, цяла редица психически и физически явления из областта на спиритизма, които той подраздели на девет групи:1) „I.
за продължаването на неговия живот, на неговото съзнание и индивидуалност след смъртта на физическото му тяло? Ние твърдим, че има такива, неопровержими доказателства, и който ги отрича, е длъжен преди това да ги проучи. Както казахме по-рано, първом прочутите английски учени Уйлям Крукс, Оливър Лодж,. Майерс, Гжрней, Сидуйк, Барет и др. подготвиха материалите и дадоха доказателствата за продължаването на човешкото съзнание след смъртта на физическото тяло. Уйлям Крукс установи с безсъмнена положителност, като бе работил дълго време, с най-голяма научна точност, вземайки най-старателни мерки за предпазване от измама и за пълна сигурност, цяла редица психически и физически явления из областта на спиритизма, които той подраздели на девет групи:1) „I. Удари и шум с най-различна сила, причинявани от един невидим интелигентен агент. II. Преместване на предмети, малки и леки, а също така и големи и тежки, без некаква видима причина и без контакт на некое човешко същество. III. Промяна на тежестта на телата. IV. Подигане във въздуха на тежко тяло, без никакъв видим контакт. (Той е видел медиума Хом три пъти, при пълна светлина, да се издига пред очите му над пода, без никой да се допира до него.) V.
към текста >>

73. Двете изключения - Георги Радев (1900–1940)

От чисто теоретично гледище, ние не можем да очакваме да изгрява слънцето в течение на още 1 милиард години, след като то е изгрявало вече 1 милиард години, със същата сигурност, с каквато можем да очакваме това събитие в течение на още само една година, както беше в по-горния случай.
А това ще рече, че събитието е почти сигурно. Изключенията спадат в областта на милионните части. Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрева то в течение на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т. е. тя ще бъде още по-голяма. Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане. От чисто теоретично гледище, ние не можем да очакваме да изгрява слънцето в течение на още 1 милиард години, след като то е изгрявало вече 1 милиард години, със същата сигурност, с каквато можем да очакваме това събитие в течение на още само една година, както беше в по-горния случай. Тук вероятността е 1000000001/2000000002, сиреч 1/2, и следователно събитието е съмнително. Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки за време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития — колкото и сигурни да ни изглеждат днес, колкото и да ни се струват резултат от действието на един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство. Казвам „и пространство", защото и далечните обекти, като запример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност. Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни. При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас интервали на време и пространство.
към текста >>

Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки за време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития — колкото и сигурни да ни изглеждат днес, колкото и да ни се струват резултат от действието на един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство.
Ако пък се знае, че слънцето е изгрявало, да речем, 1 милиард години, вероятността да изгрева то в течение на още една година, възлиза на 1000000001/1000000002, т. е. тя ще бъде още по-голяма. Колкото едно събитие е ставало по-неизменно, с по-голяма точност, толкова с по-голяма увереност го очакваме пак да стане. От чисто теоретично гледище, ние не можем да очакваме да изгрява слънцето в течение на още 1 милиард години, след като то е изгрявало вече 1 милиард години, със същата сигурност, с каквато можем да очакваме това събитие в течение на още само една година, както беше в по-горния случай. Тук вероятността е 1000000001/2000000002, сиреч 1/2, и следователно събитието е съмнително. Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки за време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития — колкото и сигурни да ни изглеждат днес, колкото и да ни се струват резултат от действието на един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство. Казвам „и пространство", защото и далечните обекти, като запример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност. Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни. При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас интервали на време и пространство. Ала има друга една област — областта на човешкия живот, както индивидуален така и социален — в която нашата неувереност се дължи на други причини. Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности, ние често се натъкваме на ред „отклонения“, „случайности“, „изключения“.
към текста >>

При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас интервали на време и пространство.
От чисто теоретично гледище, ние не можем да очакваме да изгрява слънцето в течение на още 1 милиард години, след като то е изгрявало вече 1 милиард години, със същата сигурност, с каквато можем да очакваме това събитие в течение на още само една година, както беше в по-горния случай. Тук вероятността е 1000000001/2000000002, сиреч 1/2, и следователно събитието е съмнително. Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки за време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития — колкото и сигурни да ни изглеждат днес, колкото и да ни се струват резултат от действието на един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство. Казвам „и пространство", защото и далечните обекти, като запример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност. Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни. При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас интервали на време и пространство. Ала има друга една област — областта на човешкия живот, както индивидуален така и социален — в която нашата неувереност се дължи на други причини. Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности, ние често се натъкваме на ред „отклонения“, „случайности“, „изключения“. Кой от нас може да очаква със същата сигурност, с каквато очаква изгрева на слънцето, че един влак, който в течение на 30 дни, да речем, е тръгвал точно в 8 часа сутринта, ще тръгне в 8 часа и на 31-ия ден? Макар тук вероятността, както ни я дава формулата на Jevons’a, да е 31/32 или 0,973... значи практически достатъчно близка до единица, все пак ние не можем да очакваме това събитие със същата увереност, както изгряването на слънцето. В този случай, ние можем да очакваме изобщо повече изключения, отколкото при първия.
към текста >>

Кой от нас може да очаква със същата сигурност, с каквато очаква изгрева на слънцето, че един влак, който в течение на 30 дни, да речем, е тръгвал точно в 8 часа сутринта, ще тръгне в 8 часа и на 31-ия ден?
Казвам „и пространство", защото и далечните обекти, като запример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност. Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни. При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас интервали на време и пространство. Ала има друга една област — областта на човешкия живот, както индивидуален така и социален — в която нашата неувереност се дължи на други причини. Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности, ние често се натъкваме на ред „отклонения“, „случайности“, „изключения“. Кой от нас може да очаква със същата сигурност, с каквато очаква изгрева на слънцето, че един влак, който в течение на 30 дни, да речем, е тръгвал точно в 8 часа сутринта, ще тръгне в 8 часа и на 31-ия ден? Макар тук вероятността, както ни я дава формулата на Jevons’a, да е 31/32 или 0,973... значи практически достатъчно близка до единица, все пак ние не можем да очакваме това събитие със същата увереност, както изгряването на слънцето. В този случай, ние можем да очакваме изобщо повече изключения, отколкото при първия. Особено пък, ако такива вече са настъпили. Ако запример един български влак в течение на 30 дни, 28 пъти е тръгвал точно в 8 ч., а два пъти е закъснял, вероятността да тръгне на 31-ия ден пак точно в 8 часа, е вече по-малка, именно тя е 29/32 или 0,906. . .
към текста >>

74. Натюрели - Георги Радев (1900–1940)

Ако избата им пращи от съестни припаси, ако хамбарите са пълни, ако в долапите има за ядене и пиене, те се чувствуват охолно и в пълна сигурност.
Колко не би допаднала на един чист тип от тоя вид бързината, припряността, напрежението и бойкостта на двигателния натюрел! Той просто се чуди, защо толкова бързат тия хора и за къде бързат. Ни яденето им ядене, ни почивката им почивка, ни сънят им сън. А как обичат тия хора добре да си похапнат и попийнат, спокойничко да си дремнат, па дори и поспят. Най им е приятна домашната обстановка — всред нея човек може поне свободно да се поразпусне. Иначе са отлични домакини. Ако избата им пращи от съестни припаси, ако хамбарите са пълни, ако в долапите има за ядене и пиене, те се чувствуват охолно и в пълна сигурност. Ето защо промените, прогресът, реформите не им са присърце. Те смущават установения вече ред на нещата. Със силно развити чувства за собственост, за дом и семейство, за род и роднини, със склонност към хапване и пийване, която може да отиде до чревоугодие, те очевидно не са нагодени да бъдат двигатели на прогреса. Консервативни те спастрят, събират, натрупват и съхраняват. И тлъстината на тялото им ясно говори за тази силна способност да трупат резерви, да се осигуряват.
към текста >>

75. Едно сравнение - Георги Радев (1900–1940)

Едно сравнение Не само ония, които са чели подробни описания по вестници и списания за най-големия презокеански параход Нормандия, но и онези, които са имали случай да пътуват с него и, следователно, да изпитат всичките му удобства и комфорт, всичката му устойчивост и сигурност, удивителната му бързина, надали имат ясна представа за многобройните трудности и сложни задачи, с които е имало да се справят неговите строители.
Едно сравнение Не само ония, които са чели подробни описания по вестници и списания за най-големия презокеански параход Нормандия, но и онези, които са имали случай да пътуват с него и, следователно, да изпитат всичките му удобства и комфорт, всичката му устойчивост и сигурност, удивителната му бързина, надали имат ясна представа за многобройните трудности и сложни задачи, с които е имало да се справят неговите строители. Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето. Но тая проста наглед задача сдържа много точки, тя се разпада на множество проблеми, познати във всичките им подробности само на специалистите. Последните изброяват само някои от тях, за да ни дадат поне приблизителна представа за тяхната сложност. Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода.
към текста >>

Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето.
Едно сравнение Не само ония, които са чели подробни описания по вестници и списания за най-големия презокеански параход Нормандия, но и онези, които са имали случай да пътуват с него и, следователно, да изпитат всичките му удобства и комфорт, всичката му устойчивост и сигурност, удивителната му бързина, надали имат ясна представа за многобройните трудности и сложни задачи, с които е имало да се справят неговите строители. Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето. Но тая проста наглед задача сдържа много точки, тя се разпада на множество проблеми, познати във всичките им подробности само на специалистите. Последните изброяват само някои от тях, за да ни дадат поне приблизителна представа за тяхната сложност. Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода. А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода?
към текста >>

А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода?
Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето. Но тая проста наглед задача сдържа много точки, тя се разпада на множество проблеми, познати във всичките им подробности само на специалистите. Последните изброяват само някои от тях, за да ни дадат поне приблизителна представа за тяхната сложност. Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода. А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода? Най-сетне, всичко това е трябвало да се съчетае и координира, като се постави на своето место и най-малката дреболия. За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители. Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир. А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна водоснабдителна мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби.
към текста >>

За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство.
Последните изброяват само някои от тях, за да ни дадат поне приблизителна представа за тяхната сложност. Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода. А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода? Най-сетне, всичко това е трябвало да се съчетае и координира, като се постави на своето место и най-малката дреболия. За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители. Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир. А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна водоснабдителна мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби. Той си има своето осветление и отопление, своите хотели, с техните многобройни зали, салони, кабини, ресторанти, игрални. Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси.
към текста >>

Земята, да речем, която е един прекрасно обзаведен параход, плаващ в ефира с непостижима за никой наш апарат бързина и с безупречна точност, параход, в който пасажерите се радват на какви ли не удобства и на пълна сигурност, че не ще ги сполети корабокрушение, се смята днес за едно небесно тяло, възникнало „случайно", от никого не строено, от никого не уреждано и обзавеждано, което се движи в пространството по слепи механични закони.
С такива тънки подробности знаят строителите на Нормандия кое от къде е. тъй както и цял свят знае, кои са самите тия строители, кои са инициаторите и пр. Ясно е, следователно, че за онова, което е дело на човешки ръце, хората са добре осведомени. Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват. За онова, обаче, което е вън от кръга на техния замисъл и постижение, за онова, което съществува в живата Природа, и което им служи всъщност за образец, те често изказват какви ли не нелепи твърдения - понякога дори твърде предвзети и претенциозни. Земята, да речем, която е един прекрасно обзаведен параход, плаващ в ефира с непостижима за никой наш апарат бързина и с безупречна точност, параход, в който пасажерите се радват на какви ли не удобства и на пълна сигурност, че не ще ги сполети корабокрушение, се смята днес за едно небесно тяло, възникнало „случайно", от никого не строено, от никого не уреждано и обзавеждано, което се движи в пространството по слепи механични закони. Един параход като Нормандия, който е жалка детска играчка в сравнение с телата на космичното пространство, си има майстори, има свой комендант и екипаж, които го направляват към една определена цел, а земята е без майстори, без комендант и ръководен персонал! Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде? Тям им се виждат невероятни твърденията на някои Посветени в строителното дело на живата Природа, че и земята си има своите майстори - цяла йерархия от високо-интелигентни същества, които са работили последователно и планомерно за нейното устройване. Виждат им се суеверни твърденията на тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за човека. Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план. Смята се, че човекът с неговия чудно устроен организъм - надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си.
към текста >>

76. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Защо Дънов нарушава принципното си несъгласие със спиритуалистическите сеанси, не мога да кажа със сигурност.
Така или иначе Дънов гостува в дома на Иларионова и съпруга й почти целия февруари на 1905 година. Където и да пътува, или пребивава Дънов обаче, оста около която се върти битът му, си остава къщата на Гумнерови на „Опълченска!“ * * * Д-р Миркович умира в Сливен през 1905 година след Шестия събор на веригата във Варна през месец август. Скоро след това Дънов запознава Иларионова с членовете на веригата Тодор Стоименов, Пеню Киров, Тодор Бъчваров, Анастасия Желязкова, Мария Казакова, но тя още не присъства на сбирката през 1906, когато Учителят нарушава антипатията си към спиритуалистическата практика на някои от последователите си като на 14 август във Варна скоро след събора в 10 часа сутринта повиква духа на Миркович. Духът все още звучи дезориентиран относно новото си състояние, макар и пълен с любов към духовните си братя. Явява се и на следващата сутрин в 9 часа сутринта, като този път води конкретен пряк диалог с някои от присъстващите. Защо Дънов нарушава принципното си несъгласие със спиритуалистическите сеанси, не мога да кажа със сигурност. Това обаче безспорно е един от интересните въпроси свързан с Веригата от онова време. Теслескопичен блик Приятели и братя, Благодаря ви за почитта и за вашата любов, която храните към мен. Вие виждате, че връзките между нас не са скъсани. За сега само положението е изменено и формата на нещата. Вие сте в този свят, наречен от вас физически, аз съм сега в света наречен от вас астрален.
към текста >>

77. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

В началото на no-миналия век, беше станало очевидно, че човечеството навлиза в един свят, който ще ограничи човешката индивидуалност в името на икономическата и социална сигурност, които индустриализацията предлагаше.
Щастието: (Веселието) Това е силата, която ни държи свързани с космическите сили, и ни дава неизчерпаема енергия да се хармонизираме с Универсалния дух. Четвъртата характеристика на Учението, която ще посочим тук, е че братята и сестрите са свързани предимно с основните неща в човешкото съществувание на земята. Те гледат на социалните, политически, класови, културни, религиозни, езикови, етнически и прочие проблеми като на нещо предоставено като изпитание или изпит в живота. „Проблемите“ (точно както се казва в учението на Кришнамурти) всъщност не съществуват. Според учението на Бялото братство „проблемите“ са създадени от адептите на Черното братство, които забавят и спъват с всички възможни средства процеса на еволюция и хармонизиране с Универсалня дух. В началото на no-миналия век, беше станало очевидно, че човечеството навлиза в един свят, който ще ограничи човешката индивидуалност в името на икономическата и социална сигурност, които индустриализацията предлагаше. Беше станало ясно, че модернизацията, въпреки че направи продължителността на живота на отделната личност по-голяма и увеличи възмозкностите за образование и масова информация, успоредно с това стесни поведенческото пространство и щеше да ограничи придобиването на универсалното, хармонично знание и мъдрост до професионална тренировка и индоктринация. В съзнанието на голяма част от интелектуалния елит на обществото, в който се беше родило Братството, беше очевидно, че държавните структури ще намерят начин да увеличат „проводимостта“ на социалните механизми, които насочват груповото поведение; че ще стимулират държавната сила и ще повишат бюрократичния тероризъм срещу отделната личност, за да може всеки мъж и жена да са заменими в механизмите на масовото производство за отворения световен пазар. Влиятелни водачи и мислители като някогашния толстоист Влайков от радикалната партия, и Стамболийски от земеделския съюз търсеха начин да направят достъпна всяка придобивка, която западната наука и технология предлагаше, без това да води до подчинение на западния начин на живот. Бялото братство не търсеше начин за скъсване с новия социален ред. За него скъсването на вътрешното „аз“ с каквото и да било групово поведение, (което би могло да бъде манипулирано от механизмите на модернизма) било то религиозно, идеологическо, социално, класово, расово, или езиково, и намирането на път към носенето на основните необходимости на живота, беше единственият начин да се постигне хармонично съществувание без примирение с изискванията на социалното групово поведение.
към текста >>

78. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

От Коледа 1867 сред снеговете на Добруджа, че пролетта на 1868, че 1869 - малкият Дъновски има семейство, има любов, има сигурност и духът му расте бързо като гъба в топла влажна гора.
Покрусен, отчаян, поп Константин обръща гръб на всичко и напуска варненската община. Връща се в Хадърча и този негов посърнал нос вкъщи се посреща с усмивката на лицето на тригодишния Петър. Нещата вкъщи бързо се оправят. Константин е сърдечен човек, сърцето му е пъргаво и слънчево; муси се не муси, с тригодишния Петър в прегръдката му, при това за пръв път излязъл от тригодишното си мълчание, и баща му засиява. Добре става. От Коледа 1867 сред снеговете на Добруджа, че пролетта на 1868, че 1869 - малкият Дъновски има семейство, има любов, има сигурност и духът му расте бързо като гъба в топла влажна гора. С 1870 идва нова промяна. Вярно, че поп Константин обръща гръб на историята, но тя не му обръща гръб. В Цариград независимостта на църквата е на прага. Готви се за 1871 народен събор. В светлината на тези подготовки във Варна се провежда епархиен събор и настоятелите, недоволни от настъпилата каша след оттеглянето на Константин, изгонват Панарет и искат от Цариград друго светило.
към текста >>

79. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

През 1887-1888 вече със сигурност има мисия в Хотанца, през 1889 знаем, че пасторът й е Захария Димитров и че вече е отворено методистко основно училище за момичета от мис Шенк, което по-късно ще се поеме от Николета Малчева.
И тъжното, силно, но самотно и напрегнато момче от тази снимка се свива в ъгъла върху плюшените дървеници, и трака влакът, трака, лангурка се и искрите от тръбата на локомотива се стрелкат като червени светулки в непрогледната добруджанска нощ, и друса, и тупурка, и се кандилка, и не може да се спи, и очите парят от лютивия пушек на локомотива, който прониква отвсякъде от цепки на прозорци и врати, дето се лашкат, лашкат, лашкат и така, докато разсъмне и изгрее на изток розово-бледата надежда за Дунав. * Сега. Има една особена работа тука и по-добре веднага да си я кажа, за да ми олекне. Не зная точно кога е станало това пътуване на Петър Дънов с влака от Варна за Русе. Петър Дънов е учил в Свищов и сетне с методистката си диплома и лиценза си от евангелистката църква в Русе за правоимащ пастор е бил аташиран към Хотанца, където тамошната мисия вече се споменава в годишните доклади на методистите. През 1887-1888 вече със сигурност има мисия в Хотанца, през 1889 знаем, че пасторът й е Захария Димитров и че вече е отворено методистко основно училище за момичета от мис Шенк, което по-късно ще се поеме от Николета Малчева. Логично е точно в това училище в Хотанца да е постъпил завършилият в Свищов с право на проповедник Дънов. Вероятно е преподавал в първоначалното методистко училище в Хотанца през учебната 1887/1888 и оттам свищовските учители междувременно са уредили двугодишната му специализация в САЩ (която той на своя глава удължава на 7 години) и той е поел нататък през лятото или ранната есен на 1888, за да свари началото на учебната година в семинарията в Медисън. Авторски блик Ученици на Петър Дънов оставят спомен, че той се свързва с протестантското образование чрез семейството на майка си и на дядо си - хаджи Юргашев, които били протестанти. Дядо му едва ли е бил евангелист, при положение че са написани десетки студии за борбата му заедно с поп Константин за правата на православната църква, че са запазени протоколи на православните събори, които е свиквал, че четири години е живял в Цариград, за да подкрепя Иларион Макариополски в откърмянето на българското православие и пр. При това дядо му се казва Атанас Георгиев.
към текста >>

80. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

„В твои ръце се оставям, и отляво врагът ще ме замеря с копието си, но то няма да ме достигне, и отдясно лъвът ще реве, но ще извърне глава и ще се отдръпне, и никой няма да ме спре.“ Петър спонтанно пое дълбоко дъх: Псалом 91!2 Каква сила, каква мощ носеше Давидовият псалм! Най-любимият му от всички, само че истинският му смисъл озари съзнанието му едва сега, в сумрака около селянчето, защото това си бе млад селянин в цялата си несигурност, все още стиснал торбата си с две ръце, с огромната си шапка от груба вълна, паднала на носа му.
- Виж сега, ако не вярваш в Бог, той ще ти даде урок; ще се разболееш и ще трябва да похарчиш част от парите за лекарство, и тогава ще се научиш какво значи да не довериш съдбата си в ръцете му. - Свещеникът, защото това очевидно бе свещеник, въпреки че черният му костюм нямаше нищо общо с расата, които носеха православните попове, продължаваше с теорията си полу на шега, за да разведри спътника си, но още гледаше Петър с половин око. - Нали четеш Библията? - Зная аз Библията, отче Куцак, знаеш, че я знам. - Ами не съм ли ти я цитирал на село? „В твои ръце се оставям, и отляво врагът ще ме замеря с копието си, но то няма да ме достигне, и отдясно лъвът ще реве, но ще извърне глава и ще се отдръпне, и никой няма да ме спре.“ Петър спонтанно пое дълбоко дъх: Псалом 91!2 Каква сила, каква мощ носеше Давидовият псалм! Най-любимият му от всички, само че истинският му смисъл озари съзнанието му едва сега, в сумрака около селянчето, защото това си бе млад селянин в цялата си несигурност, все още стиснал торбата си с две ръце, с огромната си шапка от груба вълна, паднала на носа му. Как наистина можеше този човек да се съмнява, че ще успее, след като е бил озарен от просветлението да върви! И преди да разбере, че го прави, той се чу да цитира на глас на старобългарски стиховете на Давидовия псалм, които свещеникът бе поизкривил да подхождат за случая: Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия. ... Той е мое убежище, на Него ще се надявам. ... Няма да се боиш от нощни ужаси и от стрелата, която лети денем ... Хиляди ще падат до теб и десет хиляди от дясната ти страна, но теб няма да те засегне ... Защото ще заповяда на ангелите си да те пазят във всичките ти пътища. На ръце ще те подигнат да не препънеш в камък крака си. Ще настъпиш лъв и аспид, ще премажеш млад лъв и ламя.3 Момчето се сви засрамено, но не и свещеникът, който възбудено се обърна към донякъде смутения Петър на собствения си език: - Я да видим кой се е спрял при нас! Семинарист, който си знае светото писание на старославянски?
към текста >>

Идва шестата коренна раса; издига се от страданията на славянството! На сбогуването на нюйоркския музикален свят с любимата му Аделина Пати Петър вече със сигурност присъства.
Десетки мюзикхолове. Идват да концертират артисти и изпълнители от цял свят. Като прегледате колоните на музикалната критика на „Ню Йорк Таймс“ и „Ивнинг Поуст“ от двата сезона, в които Дънов половината от времето си е в Манхатън, ще научите за блестящи представяния на Вагнер, на I Бетовен, на оперите на Моцарт... Музиката за Петър замества това божествено сливане с девствената природа, което Америка открива в края на века. Всички тези велики композитори обясняват Бог, говорят за него, помагат ти да го разбереш и почувстваш. Но споменът за тези гигантски брези в гората на Дрю, за деликатните им провиснали пера, парнати от първите лъчи на зимното слънце... те са само в Чайковски; необясними, изумителни, пълни със сладкия въздух в гърдите ти, спуснал се неведомо откъде. Идва шестата коренна раса; издига се от страданията на славянството! На сбогуването на нюйоркския музикален свят с любимата му Аделина Пати Петър вече със сигурност присъства. Разказва за нея в беседите си. За гласа й. Никога не е имало такъв глас. Красив, тембрист, с голям регистър, където всичко е божествено изравнено, глас с хипнотично въздействие върху публиката при всички условия и при всички обстоятелства. И - както се промъква някъде между редовете на положителните отзиви, артистката при оперните си участия не съвсем достига нивото на този глас.
към текста >>

81. 3. Статия трета - Георги Христов

Това, което се знае със сигурност, е, че той е съвременник на Исус Христос.
Макар и успял романист, Монтескьо преди всичко е известен в историята като историк - философ и държавен мислител. 72 Аполоний Тиански е древногръцки философ, неопитагореец. Роден е в планинската местност Тиана, в Кападокия, Мала Азия. Г одините на неговото раждане и смърт са неясни и варират от 3 г. пр.н.е. до 98 г. Това, което се знае със сигурност, е, че той е съвременник на Исус Христос. Роден е в заможно семейство и отрано се увлича от философия.
към текста >>

82. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

Паша Тодорова със сигурност вече е в Русе, тъй като на същата дата в Класа на добродетелите тя пише за добродетелта „великодушие“ от Русе.
Трябваше да се чака жътвата. Но жътварите ги нямаше, ако и житото да бе започнало да узрява. А трябваше да се жъне. А чакаше и харманът“ (Изгревът, т. 2). 148 На 22 юли 1923 г. Паша Тодорова със сигурност вече е в Русе, тъй като на същата дата в Класа на добродетелите тя пише за добродетелта „великодушие“ от Русе. От архива на Класа разбираме, че тя остава най-рано до 22 август 1923 г., тъй като тогава пише за добродетелите „чистосърдечие“ и „искреност“ (Клас на добродетелите). 149 Всичките три беседи от Учителя и докладите на учениците от Първия младежки събор, наименуван „Разцъфтяване на човешката душа“ са издадени по-късно същата година.
към текста >>

83. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство' - Русе - Георги Христов

В изострена обстановка на политическа несигурност в страната се открива последния Търновски събор на „Бялото Братство“ на 23 август 1925 г.
Столицата на белите братя“, в която се посочва, че последователите на Учителя по традиция през този месец уреждат в Търново, където имат „пространно имение с разкошна вила“, ежегодни събори. Застрашено от нарастващото влияние на Учението, търновското свещеничество отправило покана за диспут към Учителя, която според вестника той вероятно щял да приеме. В един от следващите броеве на вестника се уточнява, че въпреки започналите приготовления за събора от последователите, той е забранен от правителството. Към тази мярка властите прибягнали, защото те не били законово легитимирани, т.е. не се знаело „каква организация са те: религиозна секта или само дружество, което няма свой устав“. В изострена обстановка на политическа несигурност в страната се открива последния Търновски събор на „Бялото Братство“ на 23 август 1925 г. След приключването на събора, преди заминаването си на 29 август, Учителя е арестуван заедно с Никола Ватев и Ковачев, но са освободени след броени часове. Есента на с.г. е обискирана вилата, където се провеждат търновските събори, и се конфискуват някои окултни предмети на Учителя. В заседанието на Управителния съвет от 16 януари 1951 г., когато председател е вече не Никола Ватев, а Георги Димитров, се обявява открито публичната тайна, че софийското Братство през 1924 г. е отпуснало на Общество „Бяло Братство“ - Русе безлихвен кредит в размер на 240 000 лв.
към текста >>

84. Пчелинът на Изгрева - Георги Христов

Беше повече фантазьор, отколкото практичен човек и може да се каже със сигурност, че от пчелите не сме яли мед.
Пчелинът на Изгрева След като пораснаха плодните дръвчета и започнаха да цъфтят, някой подхвърли идеята да се закупят няколко кошера. Учителя отпусна средства и се купиха 5-6 кошера. Грижата за тях пое Колю Каишев, който по професия беше пчелар, и с големи амбиции да създаде едно голямо пчеларство и то баш на Изгрева, та да смае мало и голямо, включително и гражданите от София. Той работеше там, но не беше много опитен. Беше повече фантазьор, отколкото практичен човек и може да се каже със сигурност, че от пчелите не сме яли мед. Не минаваше година да не виждаме Каишев с пчеларска маска на главата да се оправя с кошерите, а на есента, никакъв мед. Накрая една сестра отива при Учителя и го пита: „Учителю, каква е тая работа, що кошери се навъдиха и брат Каишев все около кошерите обикаля, но досега аз нито една лъжица мед не съм изяла. Къде отива тоя мед? “ И поглежда Учителя изпитателно. А той отговаря с благ глас: „Сестра, и аз не съм ял от този мед, дори не съм го помирисвал.
към текста >>

85. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Със сигурност може да се твърди обаче, че споменатото изказване на Рудолф ГЦайнер относно мисията на Учителя Петър Дънов в българския народ е не само категорично доказателство за широките познания, своевременна информираност и изключителна ерудираност на основателя на Антропософското общество, но е и ясен знак за онази вътрешна връзка, която естествено съществува между всички истински Христови посветени.
Става въпрос за това, че един Бодхисатва силно провежда архангелски импулс и от такава позиция, преди да е станал Буда, той е силно свързан и, така да се каже, служи на Духа на един народ. От тази гледна точка, ако приемем, че именно Учителя Беинса Дуно е конкретната историческа проява на Бодхисатва Майтрея в XX век, естествено е мисията му да бъде силно свързана с един народ или с цяла група народи, конкретно - с българския народ и/или с цялото славянско семейство от народи. За да се види друг намек за подобна народностна локалност, но при друг Бодхисатва, може да се изследва примера, който дава Рудолф Щайнер, описвайки мисията на Бодхисатва Аполон чрез Орфей. С думите „съответстващ за Гърция Бодхисатва"93 Рудолф ГЦайнер намеква за локалното действие на Бодхисатва Аполон върху гръцкия народ и култура. Разбира се такава локалност, характерна за един още незавършил мисията си Бодхисатва, въобще не означава, че в Словото на Учителя Беинса Дуно няма величествени идеи, достойни за сериозно духовно-научно изследване, или че в неговата дейност и работа няма езотерико-християнски методи с общочовешко значение. Със сигурност може да се твърди обаче, че споменатото изказване на Рудолф ГЦайнер относно мисията на Учителя Петър Дънов в българския народ е не само категорично доказателство за широките познания, своевременна информираност и изключителна ерудираност на основателя на Антропософското общество, но е и ясен знак за онази вътрешна връзка, която естествено съществува между всички истински Христови посветени. Друг още по-съществен паралел относно гореразискваната тема за народностния аспект в проявата на Бодхисатва Майтрея в XX век е паралелът между дейността на Иешуа бен Пандира и изявата на Учителя Беинса Дуно. Известно е, че Иешуа бен Пандира работи в периода II-I в. пр. Хр. на ограничена територия в Палестина, създавайки малка общност от последователи - Есейското братство, което според историците на онова време не наброява повече от четири хиляди души94. Въпреки сравнително малкия брой последователи и ограничената в географско и културно отношение територия на действие, той успява да подготви, както знаем, физическото проявление на Христос Исус.
към текста >>

НАГОРЕ

0.39849209785461