Търсене в текстове за 'Сигурност'

НАЧАЛО

ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 32 резултата в 30 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Писмо от Учителя до П.Киров (снимка на писмото)

Дънов пребивава със сигурност от началото на м.
К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ....................... * Писмото е без обръщение. 101. В Нови пазар П. Дънов пребивава със сигурност от началото на м. октомври 1899 г. За това съдим от писмото му до д-р Миркович, изпратено от Нови пазар с дата 7 октомври 1899 г. В града той престоява почти до края на м. февруари 1901 г. През това време баща му отец Константин А.
към текста >>

2. Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.

Зная аз болките на твоите сестри: едната търси доброто положение на своя син, а другата – сигурността на живота.
А който се съмнява в мене, не може да вярва в истината, нито да я намери. Не е да се прецежда комарът, а камилата да се преглъща. Каква полза, ако имате фарисейската правда и фарисейските вярвания? Дръжте се близо до Божия закон и няма никога да се спъвате, защото всеки от вас, който иска да бъде любим, близък като брат, сестра и майка, трябва да изпълнява волята на Баща ми. Вас ви спъват много желания, всичко искате, но нищо не давате. Зная аз болките на твоите сестри: едната търси доброто положение на своя син, а другата – сигурността на живота. Те много пъти са туряли думи в моята уста, които не съм казал. В много неща те са се отнесли неправилно с мене. Не съм ли казал "Просете и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори? " Не трябва ли те от по-рано да представят своите желания пред мене в молитва и пост, в тайната своя стаица?
към текста >>

3. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Сигурност може да има само горе.
Вярвам всички да прекарвате добре в доброта и правда, в Любов и Мъдрост, и Истина. Защото умен и Мъдър е онзи, който сее на добрата земя и влага капитала си на сигурно място. Няма съмнение, вие всички желаете да го влагате все на сигурно. Разбира се, когато богатството е на сигурно място, человек малко се безпокои. И мисля, че много от съвременните тревоги се дължат на това, че хората не са сигурни. Сигурност може да има само горе. Когато человек богатее душевно, той е радостен и весел. Моят поздрав на всички ви. Ваш П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

4. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

Със сигурност се знае, че П.
Приеми моя сърдечен поздрав. Ваш верен: П. К Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------------------240 Това посещение се осъществява през 1908 г. Със сигурност се знае, че П. Дънов е бил в Бургас през април за Великден, тъй като е запазено благопожелание до сем. Иларионови за празника от 10.04.1908 г. През януари е бил в Търново, а в края на април вече е в София.
към текста >>

5. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново

Това със сигурност е Търново, защото в писмо до Константин Иларионов от Шумен с дата 2 ноември 1913 г. П.
Взето е от книгата „Петър Дънов. Писма до първите ученици. С., Астрала, 1999“. Там на с.116-118 писмото е с дата 19 ноемврий 1913 г. и град с означение „Т.“. Това със сигурност е Търново, защото в писмо до Константин Иларионов от Шумен с дата 2 ноември 1913 г. П. Дънов пише: „в понеделник, на 4того, ще тръгна за Търново“. „Того“ значи същия месец, а дата четвърти и същевременно понеделник отговаря само на 4 ноември1913 г. Следователно след 4 ноември 1913 г. П. Дънов е в Търново (има негово писмо до Петко Гумнеров с дата 5 ноем. 1913 г.
към текста >>

6. Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици

Може със сигурност да се каже, че от 1900 г.
През 1914 г. Учителят Дънов през лятото прави една екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици. Те се изкачват до горе пеша, а багажът им е натоварен на два коня с един нает селянин от село Драгалевци. Разполагат се на Черни връх на една голяма поляна, разполагат се и на една голяма бяла покривка разстлана на зелената трева поставят бял хляб, маслини, сирене и други неща, които са взели за себе си. Похапват, поприказват и случайно тук е присъствувал един фотограф, чиито име на знаем и заснел всички присъствуващи. Може със сигурност да се каже, че от 1900 г. до 1914 г. ние не притежаваме снимки на лика на Учителя. На тази снимка той е вече 50-годишен, с прошарена брада и коса, с наметнато манто, обут с цели обувки, поставен в средата на групата. Тази снимка висеше на стените на първите приятели. Брат Тодор Стоименов ни подари с подписа си тази фотография като бе написал следното: „За мил спомен на преданите Богу и Учителю души Борис и Марийка.
към текста >>

7. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

При тази ясно поставена цел, при тази пусната в пълен ход системна организация, дето за сигурност, се прилага и клетвата, не е ли време вече обществото и държавата да си даде сметка за реалната опасност, с която разпространението на теософския мистицизъм застрашава нацията?
Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота". За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни на принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация. Учредена с други цели в чужбина и у нас, масонската организация в България брои между своите членове най-видни личности на държавното управление и обществения живот - една сила, твърде примамлива за теософите. Те са успели вече, казват, да създадат някакви комасонски организации - звено между масонство и теософия. Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже. При тази ясно поставена цел, при тази пусната в пълен ход системна организация, дето за сигурност, се прилага и клетвата, не е ли време вече обществото и държавата да си даде сметка за реалната опасност, с която разпространението на теософския мистицизъм застрашава нацията? - Крайно време е, дълг е! Тогаз, когато в днешното още болно време теософите за превземането на обществото тръгнаха по един планомерен път, чрез здрава организация, при което се събират и „доброволни"данъци много по-големи от държавните, други мистици си представиха превземането на държавата много лесна работа и пред очите им вече се мяркаха високите постове на управници. Със своя простичък ум, например, бай Устабашиев от Неврокопско си нашари гърдите с кръстове, написа си „сим победиши", и като втор Мессия изпревари Кришнамурти, яви се в София, за да поведе народа. Но, за голямо негово неудоволствие, отзова се в едно родопско село, за да просвещава помаците. Други обаче са тръгнали към същата цел по един път, пред който ние не можем да се не замислим.
към текста >>

Тук давам едно по-обстойно изложение върху стойността на „Всемирна Летопис" от гледището на народното образование и възпитание и държавна сигурност (к.н.).
Уважаеми Господин Началник, Преди известно време с N 28888 ми се изпратиха няколко книжки от сп. „Всемирна Летопис", за да дам мнение дали може да остане то и за напред препоръчано от Министерството. Моля извинение, че поради претрупаност в работата, отговарям едва сега. В една статия в. „Слово", аз вече казах мнението си за това списание: нелепости (к.н.), предлагани като научни истини на хора, наклонни към мистицизъм. Тук давам едно по-обстойно изложение върху стойността на „Всемирна Летопис" от гледището на народното образование и възпитание и държавна сигурност (к.н.). Никога положителната наука не е претендирала, че е открила всички природни тайни, винаги е имало неизследвани, примамливи области, особено в свръзка с човешкия живот. Това е било почвата, върху която са изниквали „окултните науки", които са quasi - науки, понеже им липсва методът на положителните науки, който е тяхната същност. 1) Когато някои неща от тяхната област са могли вече да се поддадат на научно издирване, те са преставали да бъдат „окултни", тъй че тяхната област си остава все недоказуема чрез научни издирване. Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват. 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва.
към текста >>

8. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември

Но на земята никога не става със 100% сигурност.
Ако имате любов какъвто и да бъдеш, някой земледелец, овчар, някой обикновен учител в село - в тези положения ще събереш с любов опитност, ще си създадеш бъдеще. Някои хора с високи длъжности ги мислим за щастливи, обаче ще те претрепят някъде и в астралния свят ще си изкупиш греховете. Ако Стамболийски имаше вяра щеше да остане жив. Каквото му кажат 100% вярваше. Той беше краен оптимист. Но на земята никога не става със 100% сигурност. По някой път има 50% изключение, по някой път 75%. Някои ми предложиха да отида в Чам Курия с техния автомобил, но аз отказах. На мене много по-приятно ми е пеша. Най-първо между всинца ви трябва да се образува една вътрешна връзка. Вашите материални работи да не разклащат вашето духовно положение.
към текста >>

9. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември

Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение.
Методите ще дойдат, те не могат да се кажат изведнъж. Един брат каза: „Искаме да служим на Бога“. Важно е, че у вас има добра воля да служите на Бога. После ще дойдат методите. Усилете това желание още повече. Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение. Не осигурявай човека, понеже този човек, който се осигури, губи вяра в себе си. Някои питат: „Как ще прекараме живота си? “ Казвам: на Земята ще прекараш живота си много хубаво. Толкова милиона зайци са осигурени, че какво има да се плаши човек? А ние се плашим от сянката си.
към текста >>

10. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение.
Ами свършил ли си Неговото Училище? Този, който иска да служи на Бога, най-напред ще учи в училище, след това ще го турят на стаж. Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети живота си на учене - да учи! Не осигурявай човека! Понеже този човек, който е осигурен, губи вяра в себе си. Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение. Някои питат: „Как ще прекараме живота си? " Казвам: Ще прекарате живота си на Земята много хубаво. Толкова милиони зайци са осигурени, че какво има човек да се плаши! Ние се плашим от сянката си. У хората има дарби, които те не съзнават.
към текста >>

11. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли

Така че, още не се знае сигурността на тия могъщи каменни кули, които подобно царе днес владеят тук из върховете.
Необхватните каменни рафтове са пълни със старинни съчинения, които самото Време е писало. Някои томове са подвързани, други, с разметнати страници - попадали една през друга... Отвесни стърчащи скални уломъци. Как да се покатериш по тях! Може би, ще минат векове, когато измитата почва ще оголи тяхната основа и те ще се търкулнат от своето величие, а може би - кой знае! Много такива огромни скали са правени чрез динамита на парчета от трудоваците при просичане на пътя. Така че, още не се знае сигурността на тия могъщи каменни кули, които подобно царе днес владеят тук из върховете. Черни връх или „Верни връх”, както вчера го нарече Учителя, остава зад нас в дясно. Някои от групата се устремиха към него, други останаха върху поляните на малкия Резен. Той има същия вид, както и големия; също такива разхвърляни блокове и разпиляна библиотека, само че е по-голям, страхотен и още по-недостъпен. От тук се открива величествена картина - небе и само небе над хаотично нагънати планини. Като че ли сме в тайнствено царство, което разгръща страниците на своето дивно минало, настояще и бъдеще, всички под знака на величие и слава.
към текста >>

12. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли

Така че, още не се знае сигурността на тия могъщи каменни кули, които подобно царе днес владеят тук из върховете.
Необхватните каменни рафтове са пълни със старинни съчинения, които самото Време е писало. Някои томове са подвързани, други, с разметнати страници - попадали една през друга... Отвесни стърчащи скални уломъци. Как да се покатериш по тях! Може би, ще минат векове, когато измитата почва ще оголи тяхната основа и те ще се търкулнат от своето величие, а може би - кой знае! Много такива огромни скали са правени чрез динамита на парчета от трудоваците при просичане на пътя. Така че, още не се знае сигурността на тия могъщи каменни кули, които подобно царе днес владеят тук из върховете. Черни връх или „Верни връх”, както вчера го нарече Учителя, остава зад нас в дясно. Някои от групата се устремиха към него, други останаха върху поляните на малкия Резен. Той има същия вид, както и големия; също такива разхвърляни блокове и разпиляна библиотека, само че е по-голям, страхотен и още по-недостъпен. От тук се открива величествена картина - небе и само небе над хаотично нагънати планини. Като че ли сме в тайнствено царство, което разгръща страниците на своето дивно минало, настояще и бъдеще, всички под знака на величие и слава.
към текста >>

13. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Бяха закътани, направени отдолу с под, създаваха сигурност.
Не знам на кого, но беше някоя умна глава, озарена от проблясък, на която дойде идеята да се правят палатки от дебел, бял памучен плат - американ, какъвто тогава в изобилие се намираше по магазините. След направата палатката се импрегнираше с парафин, разтворен в бензин. Резултатът беше неочаквано добър. Направените по този начин палатки издържаха на всички изпитания. И при най-силен и проливен дъжд, те не пропускаха. Бяха закътани, направени отдолу с под, създаваха сигурност. Това беше един голям успех за нашето летуване на Рила. Намериха се сръчни сестри шивачки, които по указание на опитни в палатковото кроячество хора, направиха няколко модела, за да може всеки по свой вкус и нужда да си избере. И когато отидехме на Рила и ги построявахме по склона на езерото, гледката беше красива с накацалите, като пеперуди бели подслони. Така този най-важен въпрос, беше сполучливо разрешен. Не по-малко важен въпрос беше транспортът на багажа и продоволствието на бивака.
към текста >>

14. Учителя закрива лятната духовна школа. Слизане от Рила - 12 август

Сигурността в стъпките на водачите пред нас се бе изгубила.
Възторгът събуждаше тъга по всичко хубаво тук, но пътуването беше вече решено. Багажът беше натоварен на конете и всяка надежда да останем се беше стопила в скръбта ни. Тогава мъглата като че ли се сгъсти още повече, обгърна най-близките възвишения и ни отнесе.Вървяхме, а мъглата неотменно ни следваше. На две крачки пред нас видимостта беше слаба. Обхванати от едно затворено пространство и отвътре, и отвън, ние се движихме без ориентир и без посока. Сигурността в стъпките на водачите пред нас се бе изгубила. Виждахме само тревичките и малките камъчета пред нас и се сбогувахме с тях. Тъжно ни беше, че не можем да поздравим красивите езера и върхове, с които ни свързваха толкова радости, възторзи и песни. Мъглата проникна и в душите ни. Скръбта ни от раздялата се смеси с чувството зa неопределеност, поради неизвестността, в която се движехме вече цял час.Страшна ли е планината в мъгла? Може и да не е страшна, но защо ни обзеха тревога и смущение?
към текста >>

15. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

Лулчев имаше един приятел в полицията, който беше шеф в Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът бе намерен и арестуван.
След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева". След уточняване се разбира кое е лицето. Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев. Това лице се казва Райков. Разбра се, че той е цанковист. Лулчев имаше един приятел в полицията, който беше шеф в Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът бе намерен и арестуван. След разпит той си признал всичко - че е извършил побоя върху Учителя. И вместо да предприемат официални разследвания за побоя, както законът повелява и вместо да го стегнат този човек и да го питат кой го е изпратил и защо го е изпратил и да разнищят цялата тази история, те направиха най-голямата глупост, която може да се измисли. Лулчев и- шефът на полицията изпратиха побойника да отиде сам на "Изгрева" и да иска извинение от Учителя, за да разрешат въпроса по християнски. Така че вместо да разберат и да разнищят целия заговор срещу Учителя, те взеха, че го изпратиха при Учителя да иска извинение и прошка. Според мен, трябваше да се знае кой го е изпратил.
към текста >>

16. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

Лулчев имаше един приятел в полицията, който беше шеф в Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът бе намерен и арестуван.
След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева". След уточняване се разбира кое е лицето. Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев. Това лице се казва Райков. Разбра се, че той е цанковист. Лулчев имаше един приятел в полицията, който беше шеф в Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът бе намерен и арестуван. След разпит той си признал всичко - че е извършил побоя върху Учителя. И вместо да предприемат официални разследвания за побоя, както законът повелява и вместо да го стегнат този човек и да го питат кой го е изпратил и защо го е изпратил и да разнищят цялата тази история, те направиха най-голямата глупост, която може да се измисли. Лулчев и- шефът на полицията изпратиха побойника да отиде сам на "Изгрева" и да иска извинение от Учителя, за да разрешат въпроса по християнски. Така че вместо да разберат и да разнищят целия заговор срещу Учителя, те взеха, че го изпратиха при Учителя да иска извинение и прошка. Според мен, трябваше да се знае кой го е изпратил.
към текста >>

17. Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.

Лулчев имаше един приятел в полицията, който беше шеф в Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът бе намерен и арестуван.
След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева". След уточняване се разбира кое е лицето. Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев. Това лице се казва Райков. Разбра се, че той е цанковист. Лулчев имаше един приятел в полицията, който беше шеф в Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът бе намерен и арестуван. След разпит той си признал всичко - че е извършил побоя върху Учителя. И вместо да предприемат официални разследвания за побоя, както законът повелява и вместо да го стегнат този човек и да го питат кой го е изпратил и защо го е изпратил и да разнищят цялата тази история, те направиха най-голямата глупост, която може да се измисли. Лулчев и- шефът на полицията изпратиха побойника да отиде сам на "Изгрева" и да иска извинение от Учителя, за да разрешат въпроса по християнски. Така че вместо да разберат и да разнищят целия заговор срещу Учителя, те взеха, че го изпратиха при Учителя да иска извинение и прошка. Според мен, трябваше да се знае кой го е изпратил.
към текста >>

18. Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август

Лулчев имаше един приятел в полицията, който беше шеф в Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът бе намерен и арестуван.
След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева". След уточняване се разбира кое е лицето. Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев. Това лице се казва Райков. Разбра се, че той е цанковист. Лулчев имаше един приятел в полицията, който беше шеф в Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът бе намерен и арестуван. След разпит той си признал всичко - че е извършил побоя върху Учителя. И вместо да предприемат официални разследвания за побоя, както законът повелява и вместо да го стегнат този човек и да го питат кой го е изпратил и защо го е изпратил и да разнищят цялата тази история, те направиха най-голямата глупост, която може да се измисли. Лулчев и- шефът на полицията изпратиха побойника да отиде сам на "Изгрева" и да иска извинение от Учителя, за да разрешат въпроса по християнски. Така че вместо да разберат и да разнищят целия заговор срещу Учителя, те взеха, че го изпратиха при Учителя да иска извинение и прошка. Според мен, трябваше да се знае кой го е изпратил.
към текста >>

19. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Лулчев имаше един приятел в полицията, който беше шеф в Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът бе намерен и арестуван.
След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева". След уточняване се разбира кое е лицето. Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев. Това лице се казва Райков. Разбра се, че той е цанковист. Лулчев имаше един приятел в полицията, който беше шеф в Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът бе намерен и арестуван. След разпит той си признал всичко - че е извършил побоя върху Учителя. И вместо да предприемат официални разследвания за побоя, както законът повелява и вместо да го стегнат този човек и да го питат кой го е изпратил и защо го е изпратил и да разнищят цялата тази история, те направиха най-голямата глупост, която може да се измисли. Лулчев и- шефът на полицията изпратиха побойника да отиде сам на "Изгрева" и да иска извинение от Учителя, за да разрешат въпроса по християнски. Така че вместо да разберат и да разнищят целия заговор срещу Учителя, те взеха, че го изпратиха при Учителя да иска извинение и прошка. Според мен, трябваше да се знае кой го е изпратил.
към текста >>

20. Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'

Сигурността в живота на ученика седи в учението на разумната Любов, която никога не отпада, а постоянно расте.
Бог е Любов безгранична и света. Тая Любов е абсолютно разумна, чиста от всякакъв примес. Чистотата и Любовта си синоними на разумност и благородство. Не всичко, което може да се нарече любов, е Любов. Любовта познава само оня, Който живее в нея. Сигурността в живота на ученика седи в учението на разумната Любов, която никога не отпада, а постоянно расте. Всичко, което отпада, не е любов – това е сянка на живота. Имай вяра жива, неизменна, постоянна. Любов безгранична, която не отпада. Любов, която непреривно не расте – отпада. Оня, който има Любов, която непреривно расте, е от НОВОРОДЕНИТЕ.
към текста >>

21. Снимка на Любомир Лучев пред Народния съд

Те Му казали, че тя се заканила да отиде в Държавна сигурност, тогава безопасност беше и да разкаже някои неща за Лулчев.
Щото казвам, най-напред твоето име ще се изложи. Ти ще кажеш това, което е било, никой няма да повярва, ще помисли че е било повече и ти се излагаш и неговата каша на Лулчев се хвърля на Учителя на гърба. Детето ме послуша и не издаде нищо. И така това нещо се оправи. Той пак имаше връзка с друго момиче, сега какво и как станало не зная, и какво дошло до Учителя не зная, кой Му казал. Те Му казали, че тя се заканила да отиде в Държавна сигурност, тогава безопасност беше и да разкаже някои неща за Лулчев. И Учителят ми каза да ида да й говоря. Аз бях близка с това същество, тя ме обичаше. Даже Лулчев веднъж беше й забранил пред всичките да не ме поздравляват, а тя му казала: „Ама аз обичам Елена, как няма да я поздравявам! " И затова, тя самата ми го е казвала туй впоследствие и когато отидох при нея стоях цял ден. Каквото можах да говоря говорих, даже вечерта аз не отидох при Учителя веднага да Му кажа, на другия ден беше клас и след като свършиха гимнастиките Учителят ме намери където бях някъде и ме пита: „Какво направи вечерта?
към текста >>

22. Определяне мястото на Учителя

Но от това, което преживяхме над тридесет години след заминаването на Учителя, мога със сигурност да кажа, че някои неща, които се подготвяха тогава под земята, излязоха над земята и се стовариха върху човечеството и върху нас на "Изгрева".
Аз се приближих. Изведнъж Той каза: "Неща страшни се подготвят под земята! " Какви неща - не каза. Земетресение ли, човешки съдби ли, съдбините на човечеството или съдбините на човешкия род на земята? Не можах да си дам отговор тогава. Но от това, което преживяхме над тридесет години след заминаването на Учителя, мога със сигурност да кажа, че някои неща, които се подготвяха тогава под земята, излязоха над земята и се стовариха върху човечеството и върху нас на "Изгрева". Разрушаването на "Изгрева" за мен не е нещо случайно, а един Космически процес, един завършен цикъл от историята на човечеството на земята. Дали това е така, вие ще проверите сами през следващите векове. Изгревът - Том 1 5_54 Ето едно хубаво място за почивка Спомен на Ангел Вълков
към текста >>

23. Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам

Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са факти, които изнасям.
Така или иначе, още от начало се условихме, че дължим на Михаил Иванов документална безпристрастност, затова най-разумно е да спрем дотук. Софийският и френският периоди от биографията му остават за други изследователи. Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост. И слава Богу, че историографията не си служи с метафизични парадигми. Инак би заприличала на обикновеното човешко съзнание и би изхранвала научното си любопитство с личности и събития, откъснати от контекста на живата разумност и умъртвени от предразсъдъчни дефиниции. Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място..." Източник: ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВДимитър Н. Калев Учителя във Варна
към текста >>

24. Роден Михаил Иванов - Омраам, ученик и последовател на Учителя

Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са факти, които изнасям.
Така или иначе, още от начало се условихме, че дължим на Михаил Иванов документална безпристрастност, затова най-разумно е да спрем дотук. Софийският и френският периоди от биографията му остават за други изследователи. Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост. И слава Богу, че историографията не си служи с метафизични парадигми. Инак би заприличала на обикновеното човешко съзнание и би изхранвала научното си любопитство с личности и събития, откъснати от контекста на живата разумност и умъртвени от предразсъдъчни дефиниции. Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място..." Източник: ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВДимитър Н. Калев Учителя във Варна
към текста >>

25. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

Оригиналът беше всякога пред мен и при най- малката несигурност се справях с него.
Когато обработвах беседите на ръка, перото ми, чрез което се изливаше мисълта, беше непосредствено до самия лист. По този начин аз бях непосредствен посредник на Учителевата мисъл. Иначе мисълта се предаваше от ръката до буквите на машината, от буквите на чукчетата, които удряха на валяка, при това с бързината на машината, от което мисълта губеше нещо. При писане с перо имах възможност докато напиша една от думите, другите думи да си намерят подходящото място в мисълта, да се предаде в своя точен и верен смисъл. Мисълта, която предстоеше да се сложи на хартия, предварително беше няколко пъти прочетена, обмислена и добре запомнена, и тогава се написваше. Оригиналът беше всякога пред мен и при най- малката несигурност се справях с него. Преди да напиша мисълта в завършения й вид, преглеждах в оригинала мислите, които идат след нея, да не би по-после да е казал Учителят още нещо върху тази мисъл. Така правех след всяка мисъл и с всяка мисъл, докато завършвах цялата беседа, готова за печат, но още непредадена на словослагателите, докато не я прочета на Учителя. Като я прочитах на Учителя, той ми казваше: Като излезе на шпалти, значи на първа коректура, ще дойдеш да ми прочетеш пак. И в този вид, на шпалти, Учителят пак правеше малки корекции, като или прибавяше, или заместваше някои думи с други, които Той намираше за добри, или изменяше някоя мисъл, като прибавяше нещо ново, да се изясни мисълта или даден закон по-точно. Когато ставаше по-голямо разместване, това не се нравеше много на словослагателите, но те правеха поправките добросъвестно и с готовност.
към текста >>

26. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

Оригиналът беше всякога пред мен и при най- малката несигурност се справях с него.
Когато обработвах беседите на ръка, перото ми, чрез което се изливаше мисълта, беше непосредствено до самия лист. По този начин аз бях непосредствен посредник на Учителевата мисъл. Иначе мисълта се предаваше от ръката до буквите на машината, от буквите на чукчетата, които удряха на валяка, при това с бързината на машината, от което мисълта губеше нещо. При писане с перо имах възможност докато напиша една от думите, другите думи да си намерят подходящото място в мисълта, да се предаде в своя точен и верен смисъл. Мисълта, която предстоеше да се сложи на хартия, предварително беше няколко пъти прочетена, обмислена и добре запомнена, и тогава се написваше. Оригиналът беше всякога пред мен и при най- малката несигурност се справях с него. Преди да напиша мисълта в завършения й вид, преглеждах в оригинала мислите, които идат след нея, да не би по-после да е казал Учителят още нещо върху тази мисъл. Така правех след всяка мисъл и с всяка мисъл, докато завършвах цялата беседа, готова за печат, но още непредадена на словослагателите, докато не я прочета на Учителя. Като я прочитах на Учителя, той ми казваше: Като излезе на шпалти, значи на първа коректура, ще дойдеш да ми прочетеш пак. И в този вид, на шпалти, Учителят пак правеше малки корекции, като или прибавяше, или заместваше някои думи с други, които Той намираше за добри, или изменяше някоя мисъл, като прибавяше нещо ново, да се изясни мисълта или даден закон по-точно. Когато ставаше по-голямо разместване, това не се нравеше много на словослагателите, но те правеха поправките добросъвестно и с готовност.
към текста >>

27. Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя

Официално му дават задачата на руски език и му казват, че това е не само военна тайна, не само икономическа тайна, но е тайна за мощта и сигурността на СССР.
Тогава правителството на СССР задава една икономическа задача на съветската Академия, да я разреши. Умуват, решават математически, но нищо не излиза. Тогава решават да потърсят други математици. Разузнаването посочва Борис Рогев. Идват при него. Официално му дават задачата на руски език и му казват, че това е не само военна тайна, не само икономическа тайна, но е тайна за мощта и сигурността на СССР. Тогава Рогев им изважда своята военна униформа от гардероба, показва им я, те уплашено я гледат, а той им казва: «Пред тази униформа Учителят Дънов заяви, че Германия ще загуби войната и Русия ще спечели войната, когато германците бяха пред Москва.» Онези стоят като втрещени, и още повече са уплашени. Тогава му казват: «Ти си доблестен български офицер и ние ти вярваме.» Военната униформа, която пази и съхранява, му помага.13. Борис Рогев сяда на масата, започва да решава икономическата задача на съветската икономическа империя. Работи цяла седмица. Решението му е изпълнено с формули и разяснено.
към текста >>

28. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

Той е със сигурност най-изтъкнатият народен лечител по нашите земи, чиято популярност още приживе далеч надхвърля границите на страната ни.
Живот, пронизан открай докрай с вяра в Създателя мощна и непоклатима, упование в Неговия Промисъл за света и човека, самоотвержено отдаване на силите и знанията си за целите на физическото и духовно здраве на човечеството. Живот на убеден Христов следовник, ученик на Бялото братство по убеждения и морал, мислене и поведение. Живот на един подчертано толерантен към всички хора човек. Личност с космополитен размах на мирогледа и на дейността му в служба на човешкия род. От гледна точка на медицинската наука и лечителското изкуство Петър Димков вече е получил признание като един от родоначалниците на ирисовата диагностика у нас и без съмнение неин най-виден представител, при това не само в отечеството си. Той е със сигурност най-изтъкнатият народен лечител по нашите земи, чиято популярност още приживе далеч надхвърля границите на страната ни. През призмата на нравствената преценка се откроява неговата абсолютна безкористност. Не е взел нито стотинка от десетките си хиляди пациенти. Упражнявал е уникалната си лечителска дарба с ненакърнимата увереност, че тя е дар от Бога и би трябвало да бъде използвана в служението му на хората, без да очаква нищо в замяна. Професионалните му умения и моралната му извисеност го характеризират като”силна, магнетична личност”, според думите на дъщеря му Лили Димкова. През 1939 г., в зряла възраст, Петър Димков среща Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).
към текста >>

Казвам му: „Имам молба към вас, със сигурност знам, че няма да могат да ви откажат.
Който има нужда, той идва - отговори Димков. - Но понякога се налага и аз да отида. И тоя случай е специален... А Брежнев ми предложи да ми плати за прегледа, а аз му отговорих, че пари не вземам, та на него ли ще взема. Той пожела с нещо да се реваншира - да направи нещо за мене. Аз помислих малко и се сетих за Учителя Петър Дънов. Казвам му: „Имам молба към вас, със сигурност знам, че няма да могат да ви откажат. Молбата ми е следната: разтревожени сме всички, че искат да извадят Учителя Петър Дънов от мястото, в което той е пожелал да бъде поставен. Разрешено е от Георги Димитров да го положат там, дето той е посочил. А Учителя е помагал на всички, които са търсили неговата помощ. Това се знае от цялото Политбюро. Учителя Петър Дънов беше и най-големият лечител.
към текста >>

29. Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

А след 1990 г., след разкриване на някои досиета, се разбра, че той бе служител на Държавна сигурност.
Без знание не можеш да намериш своя истински път. 12. По времето на комунистическата власт започваха да пускат от архивите на техни изследователи материали за предишните величия. Така дойдоха и до Лулчев. И така списание «Отечество» - едно луксозно издание, започна да издава всеки месец част от неговия дневник, намиращ се в архив на МВР. Имаше исторически справки от Илчо Димитров, който бе станал професор по история. А след 1990 г., след разкриване на някои досиета, се разбра, че той бе служител на Държавна сигурност. Когато публикуваха този материал, аз знаех, че го правеха нарочно. Всяка година комунистическата власт публикуваше материали срещу Учителя. Не пропускаха нито една година. Редовно правеха обиски на Негови последователи. Така през 1971 г.
към текста >>

30. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Няма сигурност за последователите на Учението.
Смутен от този факт той иска да влезе незабелязан между братята и сестрите при Учителя. Но Учителя се обръща към него, усмихва се и го поглежда по един много особен начин, с който явно иска да му каже: „Е, нали искаше да ми зададаш въпроси." И същевременно е ясно, че му казва още: „Не се смущавай, защото ти вече имаш отговорите." По този мистичен път на общуване са протичали разговорите между Учителя и неговия ученик. Животът на ученика в школата на Бялото братство започва от деня, в който той е избрал свободата като условие за своето духовно израстване. Будни младежи, между които много студенти, идват да живеят на „Изгрева". Официалните власти обаче не са толерантни към новите идеи. Няма сигурност за последователите на Учението. Заради принадлежността си към общността на Бялото братство някои студенти са изключени от университета. На онези, които са завършили следването си, често се пречи да постъпят на работа. Георги Радев и накои други студенти завършват следването си с отличен успех, но отказват да получат дипломите си. Те искат да докажат на себе си, че ще могат да осигурят живота си единствено чрез своето знание, трудолюбие и прилежание. Вено никога не ни показа своите дипломи, макар че беше завършил педагогия и английска филология в Софийския университет.
към текста >>

0.21829915046692