Търсене в текстове за 'Сигурност'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Стана така, че след известно време не позволиха да се дава това помещение под наем, защото се опасяваха за сигурността на трафопоста.
Какво да правим? Взех една от беседите на младежкия окултен клас, в която Учителят говори за електричеството и магнетизма и за влиянието им върху човека. Показвам му го да го прочете. Чете го, но си знае своето. Трябваше да се моля пак на Учителя. Стана така, че след известно време не позволиха да се дава това помещение под наем, защото се опасяваха за сигурността на трафопоста. Забележете, те се страхуваха за трафопоста, а не за онези, които ще бъдат събрани в съседната стая! Така се разреши и този въпрос по мое време. Но това бе по мое време. По ваше време, ако имате условия, вие ще тръгнете по същите стъпки. А какви са тези стъпки?
към текста >>

2. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Музиката на Учителя е пълна с вяра във великия и разумен свят, с духовна сигурност и вътрешен мир, който произтича от тази вяра.
Той не търси нито дисонансни пасажи в песните Си, нито дисонансен текст в тях. Учителят е работил години наред върху някои български мелодии, за да ги очисти от онези нехармонични наслоявания в тях, останали от времето на дългото употребление от народа ни. Той е довел тези мелодии до тяхната идеална първоначална чистота. Тези мелодии въвеждат човека в един чист, възходящ и хармоничен свят. Музиката на Учителя е изпълнена с радост, любов, свобода, с надежда и светлина. Музиката на Учителя е пълна с вяра във великия и разумен свят, с духовна сигурност и вътрешен мир, който произтича от тази вяра. Музиката на Учителя е напълно оптимистична. За песимизъм в нея няма място. Ако понякога някъде се започва от песимистично положение, то е с цел да се трансформира това състояние в човека, като се прекара от низходящо във възходящо състояние на духа. Дисонансът в музиката Учителят допуща само като изключение, като някакъв особен ефект. Или по-точно - това е мястото, от което Учителят тръгва да изведе онези съзнания, които боравят с това поле и в това състояние, за да промени пътя им и да го проправи като път на възходящо течение, което трябва да се добере до истинската хармония в живота.
към текста >>

3. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Ако си отпаднал и искаш да добиеш сигурност, потопи се в едно поле от червен цвят, но да го видиш, като че е реално пред теб.
Във всяко същество Бог е вложил нещо от Себе Си и затова всяко същество е велико." "Астралният свят ще стане физически тоест твърд, а умственият свят ще стане астрален." "Мъжкият и женски пол в Невидимия свят не се менят, а на земята се сменяват. Важни са следните възрасти в човешкия живот: 12, 24, 36, 48 и 60 години. На тая възраст стават промени." "В Америка се строи физическият тип на шестата раса, а в славянството - духовният тип на шестата раса. За в бъдеще Америка и Русия ще се съединят в едно. Тях ги делят само седем километра на север." "Краските в материалния свят са слаби, а в умственото поле са силни. Ако си отпаднал и искаш да добиеш сигурност, потопи се в едно поле от червен цвят, но да го видиш, като че е реално пред теб. Ако имаш отпаднала нервна система, потопи се в жълтия цвят. Ако имаш отпаднало самочувствие и кураж, тогава потопи се в оранжевия цвят. Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината". За да се работи с нея, трябва да се проучат правилата, съветите и методите, които е дал Учителят. "При новораждането на човека има две стъпки: първата е слизането на Святия Дух.
към текста >>

4. 5_51 Не наливайте вода в чужда воденица

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

А ако тръгнете сами да търсите загубените овце на Израиля по света, за да им проповядвате Словото на Учителя, може да се каже със сигурност, че вие сте тази загубена овца на Израиля.
За света ще останат вашите дела, които да благоухаят на Чистота и на Съвършенство, защото само чистите по сърце ще видят Бога и Бог се проявява в човека само чрез Чистота и Съвършенство в малките дела." Ето това е Пътят. Друг път няма. Това е Пътят на Школата. Вие сте свободни да си направите опита. Но ако се възползувате от нашия опит, ще спечелите време и ще се поучите от нашите грешки. А ако тръгнете сами да търсите загубените овце на Израиля по света, за да им проповядвате Словото на Учителя, може да се каже със сигурност, че вие сте тази загубена овца на Израиля. И ако не се върнете навреме, вълци ще ви разкъсат или някой друг овчар ще ви намери и ще ви прибере в неговото стадо да ви стриже, да ви взема млякото и накрая ще ви заколи и така ще отнеме живота ви. По този начин ще си загубите благоприятните условия - че сте се родили между този народ, че сте се добрали до Словото. Затова не наливайте от Живата вода на Словото на Учителя в чужди воденици!
към текста >>

5. 5_54 Ето едно хубаво място за почивка

Но от това, което преживяхме над тридесет години след заминаването на Учителя, мога със сигурност да кажа, че някои неща, които се подготвяха тогава под земята, излязоха над земята и се стовариха върху човечеството и върху нас на "Изгрева".
Аз се приближих. Изведнъж Той каза: "Неща страшни се подготвят под земята! " Какви неща - не каза. Земетресение ли, човешки съдби ли, съдбините на човечеството или съдбините на човешкия род на земята? Не можах да си дам отговор тогава. Но от това, което преживяхме над тридесет години след заминаването на Учителя, мога със сигурност да кажа, че някои неща, които се подготвяха тогава под земята, излязоха над земята и се стовариха върху човечеството и върху нас на "Изгрева". Разрушаването на "Изгрева" за мен не е нещо случайно, а един Космически процес, един завършен цикъл от историята на човечеството на земята. Дали това е така, вие ще проверите сами през следващите векове.
към текста >>

6. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Лулчев имаше един приятел в полицията, който беше шеф в Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът бе намерен и арестуван.
След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева". След уточняване се разбира кое е лицето. Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев. Това лице се казва Райков. Разбра се, че той е цанковист. Лулчев имаше един приятел в полицията, който беше шеф в Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът бе намерен и арестуван. След разпит той си признал всичко - че е извършил побоя върху Учителя. И вместо да предприемат официални разследвания за побоя, както законът повелява и вместо да го стегнат този човек и да го питат кой го е изпратил и защо го е изпратил и да разнищят цялата тази история, те направиха най-голямата глупост, която може да се измисли. Лулчев и- шефът на полицията изпратиха побойника да отиде сам на "Изгрева" и да иска извинение от Учителя, за да разрешат въпроса по християнски. Така че вместо да разберат и да разнищят целия заговор срещу Учителя, те взеха, че го изпратиха при Учителя да иска извинение и прошка. Според мен, трябваше да се знае кой го е изпратил.
към текста >>

7. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

Тук бе мястото, където ме навестяваха служители на Държавна сигурност, правеха обиски и ми отнеха много материали от времето на Школата и от Словото на Учителя.
Нейната стая стана за мен истински дом. Тук идват приятелите, посещават ме и водим дълги разговори. Тук, в тази стая, аз прекарвам своята старост. Тук е мястото на моето творчество. Тук диктувах моите спомени за Школата на Учителя. Тук бе мястото, където ме навестяваха служители на Държавна сигурност, правеха обиски и ми отнеха много материали от времето на Школата и от Словото на Учителя. Учителят ме възнагради чрез този дом за това, че не се отказах от своя дял от салона и от "Изгрева". Това бе дом на творчество и извисяване на духа и душата на човека, за да изпълни своето задължение към Словото на Учителя. И колкото можах, и колкото ми позволяваха условията, аз работих до последните си дни. А оценката за мен ще бъде от Учителя, чрез вас, които четете това. Всички приятели, които бяха собственици на недвижими имоти чрез нотариални актове, получиха жилища от държавата.
към текста >>

8. 52. ПЧЕЛИНЪТ

Борис Николов

ТОМ 2

Беше повече фантазьор, отколкото практичен човек и може да се каже със сигурност, че от пчелите не сме яли мед.
52. ПЧЕЛИНЪТ След като пораснаха плодните дръвчета и започнаха да цъфтят, някой подхвърли идеята да се закупят няколко кошера. Учителят отпусна средства и се купиха 5-6 кошера. Грижата за тях пое Колю Каишев, който по професия беше пчелар и с големи амбиции да създаде едно голямо пчеларство и то баш на Изгрева, та да смае мало и голямо, включително и гражданите от София. Той работеше там, но не беше много опитен. Беше повече фантазьор, отколкото практичен човек и може да се каже със сигурност, че от пчелите не сме яли мед. Не минаваше година да не виждаме Каишев с пчеларска маска на главата да се оправя с кошерите, а на есента, никакъв мед. Накрая една сестра отива при Учителя и Го пита: „Учителю, каква е тая работа, що кошери се навъдиха и брат Каишев все около кошерите обикаля, но досега аз нито една лъжица мед не съм изяла. Къде отива тоя мед? " И поглежда Учителя изпитателно. А Той отговаря с благ глас: „Сестра, и аз не съм ял от този мед, дори не съм го помирисвал.
към текста >>

9. 147. ПЪРВА СРЕЩА СЪС СПИРИТИЗМА

Борис Николов

ТОМ 2

Човек трябва да има сигурност в себе си, сигурен път, стабилност и да върви уверено.
През нощта започнаха да се отварят врати, прозорци, че се чуваха различни разговори, че се пяха песни. Аз лежа на кревата, не мърдам, не давам знак, че съм жив. Отворил съм очи и само гледам. Духовете знаят, че съм в кревата, че съм събуден и наблюдавам всичко, но нарочно разиграват пред мен тези неща, или да ме уплашат или да ме заинтересуват. Но нито ме уплашиха, а към спиритизма останах равнодушен. Човек трябва да има сигурност в себе си, сигурен път, стабилност и да върви уверено. А тук, при спиритизма стъпваш в празно и в тъмнина. Божественият Дух говори непрекъснато и ако ти е подготвен ума и отворено сърцето за Словото на Учителя, то можеш да слушаш Божия Дух в себе си. По сигурен път от този - няма.
към текста >>

10. 161. ОГНЕНАТА ПЕЩ В ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ

Борис Николов

ТОМ 2

1944 г., след като дойдоха комунистите на власт, те се настаниха вътре в нея и там беше тяхната милиция и бе обозначена службата като Държавна сигурност.
След като бе разтурена комунистическата партия, сградата бе взета и в нея се поместваше Дирекцията на полицията. Значи онези, които построиха сградата бяха изгаряни в подземията на същата сграда. След това дойде един период до 1944 г. когато тази пещ работеше и изгаряше избити противници на властта. След 9.IX. 1944 г., след като дойдоха комунистите на власт, те се настаниха вътре в нея и там беше тяхната милиция и бе обозначена службата като Държавна сигурност. Та в нея всички, които бяха вършили преди това беззакония и издевателства бяха вкарани в същата сграда, за да отговарят. А.дали тази пещ работеше тогава, това знаят само комунистите по онова време. Вие как смятате, работела ли е пак огнената пещ? Ето тези съвпадения са много чудни, защото там е Лъвовият мост и пред Обществената безопасност са клекнали два големи лъва изваяни от бронз, които пазят града. Тогава по това време там е бил входа на град София.
към текста >>

11. 7. КЪДЕ СА ОСЕМТЕ КУФАРА? Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев

За по-голяма сигурност тя ги беше прехвърлила при свои познати и те там се съхраняваха много години.
7. КЪДЕ СА ОСЕМТЕ КУФАРА? Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев По онова време до 1975 г. Борис Николов държеше едно копие от напечатаните беседи в осем куфара при рождената си сестра Цанка Екимова в Габрово. За по-голяма сигурност тя ги беше прехвърлила при свои познати и те там се съхраняваха много години. По мое настояване Борис Николов реши да ми предаде този архив за съхранение като представител на едно по-младо поколение. Между нас двамата имаше една разлика от 40 години. Неговият рожден брат Стефан пътува няколко пъти с влака до Габрово и всеки път донасяше по два куфара и ги оставяше на съхранение в неговия апартамент. По това време там живееше и сестра му Цанка. След като се събраха осемте куфара те трябваше да бъдат предадени на мен.
към текста >>

12. 15. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Те са запазени в архивите на Държавна сигурност и там се работи с псевдоними.
Това не бяха чуждоземни завоеватели, а бяха българи по плът и кръв. Но те бяха служители на Духа на Разрушението и Опустошението. Ето това трябва да се знае и помни. Имената им ще ги намерите в протоколите на следствието и в протоколите по време на съда. Но имената на платените доносници, на тайните внедрени агенти между нас няма да откриете. Те са запазени в архивите на Държавна сигурност и там се работи с псевдоними. Но истинските имена ги знае Небето. И те ще отговорят пред Него. Ето какво имаше в тази кутия с опис: един златен и един сребърен часовник, един златен ланец, една брошка златна. Имаше още: 2 златни напо-леона, 6 златни турски лири, един сребърен ланец. Всичко беше с опис и с подписите на Петър Филипов и на мен самия Борис.
към текста >>

13. 16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ

на следствения отдел на Държавна сигурност - София бе ми връчено на 23.1.1959 г., гр.
Аз Борис Николов Дойнов бях задържан в затвора на 3.09.1958 г. и бях под следствие там до издаването на присъда N 31-VII от 19.05.1959 г. по НОХД N 4 от 1959 г. на Софийския градски съд за 12 години затвор. 2. Обвинителният акт по следствено дело N 343 от 1958 г. на следствения отдел на Държавна сигурност - София бе ми връчено на 23.1.1959 г., гр. София в Софийския затвор подписано от помощник главен прокурор Руменов. 3. Делото се водеше под следния номер НОХД N4 от 1959 г. и под N711 от 1959 г. на НОХД при I наказателно отделение на ВС. 4. Присъдата бе с N 31 -VII по НОХД N4 от 1959 г.
към текста >>

14. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

Явява се колебание, несигурност, това е търсене в миналото.
Сребърните монети, които се намериха Братският съвет реши да се изразходват, защото тогава те вървяха като разменна монета. Количеството им беше около 300 000 лева. Жечо Панйотов си спомня същата сума. Ние имаме всичкия интерес да се намерят първоначалните описи. Нека се има предвид, че установяването по памет на неща, станали преди 12-13 години е трудно и мъчно могат да бъдат изяснени изведнъж, затрупани от много други наслоявания, те мъчно могат да бъдат отделени и конкретизирани. Явява се колебание, несигурност, това е търсене в миналото. Считаме, че двата пътя, по които тръгнахме, за да установим сумите, са най-правилните! " След това присъствуващите изслушаха обясненията на касиера на Братството - Жечо Панайотов относно сумите, оказали се на лице след смъртта на нашия Учител Петър К. Дънов, как са били съхранявани у верни членове на Братството и в последствие изразходвани за братски нужди по решение на Братския съвет. Установяването и пазенето на тези средства е било предоставено на финансовия съвет на Братството, състоящ се от Никола Антов, Манол Иванов и Жечо Панайотов, като това право им е дадено от Върховния съвет, съгласно протокола на заседанието му от 1 януари 1945 г. На Жечо Панайотов като касиер на Братството са били предадени разписките, издадени от пазителите на сумите, а именно: Предадени на съхранение на Борис Николов - София: при разпределяне на сумите 1 534 000 лично от Учителя 500 000 2 034 000 лв.
към текста >>

15. 25. КОЙ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ОБИСКА НА ИЗГРЕВА НА 6.ХII.1957 г.

на началник отдел Държавна сигурност и разрешение от заместник прокурора на НРБ от 26.ХI.1957 г.
Поздрав на теб и на всички братя и сестри. Учениците тук са бодри и силни духом. Р.5. Тези дни ще ти изпратя нашите изложения пред Министерства и държавници I, II и III. В този дух сме говорили пред тях." Борис Забележка: Протоколът за обиск на 6.ХII.1957 г. бе съставен от капитан Сидер Колев Меринзов, зам.н-к на отделение въз основа на заповед от 5.ХII.1957 г. на началник отдел Държавна сигурност и разрешение от заместник прокурора на НРБ от 26.ХI.1957 г. При обиска извършен в квартирата на Боян Боев бе иззет братския архив, който се съхраняаваше у него.
към текста >>

16. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Движи се със сигурност, достойнство и авторитет.
Нищо не може да го смути. Той е изживял всички унижения, на които може да бъде подложен човекът без права, изпил е много горчиви чаши, улегнал е като камък покрит с мъх. Всички превратности на живота посреща с примирение и стоицизъм. Към живота на затвора се е приспособил като полип към своя камък. Създал си е свои навици и малки оскъдни удобства, трогателно скромни, които са богатството на сиромаха. Движи се със сигурност, достойнство и авторитет. В килията е като старей, може да ти даде сведения и упътвания по всички въпроси свързани с живота в затвора. Ползва се с уважението на всички и заслужено. Има широки познанства. Навсякъде среща приятели, с които е лежал. Те са като голямо семейство в скитничество, срещат се и се разделят.
към текста >>

17. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

През времето на Школата Учителят е викан седем пъти в полицията и Държавна сигурност, за да отговаря на въпроси по донесение на частни лица.
Това е редът, който трябва да се спазва по глава 2 на чл. 10 и чл. 11. Това е законът за юридическите лица в общи линии. Знаем мнението на Учителя за уставите. Ето защо Учителят не разрешава да се прави устав в София и да се минава през съда, и особено да се иска мнението на Министъра на вътрешните работи. През времето на Школата Учителят е викан седем пъти в полицията и Държавна сигурност, за да отговаря на въпроси по донесение на частни лица. Завеждат се и две дела срещу Учителя. И всичко това преминава през полицията и Министерството на Вътрешните работи. Поради това Учителят не позволява да се повдигат въпроси за положението на Бялото Братство пред онези институции на държавата, които преследват Учителя и разтурят съборите на Бялото Братство. Това трябва да бъде ясно на всички. Школата има свой път и той е определен от Словото на Учителя.
към текста >>

18. 3. КОЙ ИЗВЪРШВА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО И КОЙ ГО УЗАКОНЯВА?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Следва записка на следователите до Комитета за държавен контрол, следва последващото следствие от Държавна сигурност.
На 9 юни 1957 г. след едно събрание на Изгрева не се разрешава на председателя на финансовия съвет Никола Антов и на счетоводителя Коста Стефанов да прочетат своя доклад за финансовото състояние на Братството. Те били изгонени от мнозинството, направен е протокол, гласувана е резолюция от всички на Изгрева и те са изхвърлени от финансовия съвет, а Никола Антов отстранен от седемчленния Братски съвет, който е избран пожизнено още на 10.У111.1945 г. Двамата изгонени и отхвърлени от всички изпращат доклада си до Министерството на финансите, след което то назначава трима ревизори да направят ревизия на Общество „Бяло Братство". Започва големият погром. Следва записка на следователите до Комитета за държавен контрол, следва последващото следствие от Държавна сигурност. Връчва се обвинителен акт, насрочва се съд, следва присъда и затвор на ръководителя на Братството Борис Николов и счетоводителя Жечо Панайотов. Изгревът се разрушава, салонът е заключен, а по-късно през 1972 г. целият Изгрев е разрушен и е вече само история. Един въпрос. Спаси ли регистрацията, която бе направена към Министерството на външните работи при Комитета на Православната църква и религиозните култове разрушението на Изгрева?
към текста >>

19. СЪДЪРЖАНИЕ

Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност 23.
Кредитори и творчество 18. Кредитори и умът на човека 19. Неосъществената идея 20. Невъзможно изобретение 21. Петиция срещу Учителя в град Велико Търново 22. Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност 23. Страданията на Учителя и интелигенцията 24. Железните аргументи 25. Опасни истини 26. Защо не се приложи Паневритмията в българските училища? 27. Мелодията пристигна 28.
към текста >>

20. І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...

Галилей Величков

Техните разговори и размисъл за бъднините на учението бяха пропити с увереност и сигурност, така както бяха сигурни в успеха на прилежните ученици, че ще завършат образованието и ще стъпят в живота със значително самочувствие.
То не храни душата, не поддържа духът. Учителите успяха да съзрат в учението животворните истини, плод на безпределната мъдрост - копнеж през миналите векове на обикновени и просветени люде. Учителите не платиха данък на псевдо-окултизма, пропит със самоизмами и суеверия. Не се поколебаха да отминат религиозния фанатизъм и да застанат пред изворите на учението за посвещение, даряващо свобода и мир на душата и духът. Учителите доказаха със своя живот зряло отношение и просветено разбиране за пробуждане на съзнателния живот - нова и непозната страница за голямата душевност. Техните разговори и размисъл за бъднините на учението бяха пропити с увереност и сигурност, така както бяха сигурни в успеха на прилежните ученици, че ще завършат образованието и ще стъпят в живота със значително самочувствие. От опит те знаеха, че уплахата е спънка, а увереността - стъпка към възход. Увереността е онзи чудодеен фактор, който открива съдържанието на живота и вложените в него добрини, дарове за настоящето и бъдещето, прелитащо бъднините на настъпващото време. Подобни светли перспективи бяха незримата виделина в живота на учителите, насядали със смирение около катедрата на УЧИТЕЛЯ. А Неговата катедра бе навсякъде, винаги достъпна. Планинските върхове с огромни каменни блокове, изумрудените езера с кристални води, бъбривите поточета със спокойни или пенливи води, китните поляни, осеяни с красотата на нежни тревички и цъфтящи цветенца бяха също така мълчаливи слушатели, както насядалите около УЧИТЕЛЯ добри приятели и ученици.
към текста >>

21. 4.22. Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност

ИЛИЯ УЗУНОВ

22. Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност Бях отишъл на гости на сестра Елена Иларионова от град Велико Търново.
22. Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност Бях отишъл на гости на сестра Елена Иларионова от град Велико Търново. Тя беше възрастна тогава, а аз млад и търсех контакт с нея. Тя ме посрещна и настани в една стая. Беше студено. В съседната стая печката гореше и бумтеше. Тогава тя отвори вратата и така се отопляваше стаята, в която аз трябваше да спя.
към текста >>

След това дойдоха други българи, които прекараха предишните свои противници в същата пещ, като промениха името й от „Обществена безопасност" в „Държавна сигурност".
Събуждам се и викам: „Жив ли съм? " Опипвам се. Имах чувството, че и аз горях тази нощ в някаква пещ. А какво ли е чувствал тогава Учителят, не зная. През тази пещ на „Обществена безопасност" преминаха много българи. След това дойдоха други българи, които прекараха предишните свои противници в същата пещ, като промениха името й от „Обществена безопасност" в „Държавна сигурност". Така че тази пещ работи през времето на Учителя и след неговото заминаване. Тази пещ създаде голяма карма на българския народ и тази карма трябва да се изплаща от същият този народ.
към текста >>

22. 5.48. ИСТОРИЯТА НА ЕДНА СНИМКА И ЕДНА ШПИОНКА

ДРАГА МИХАЙЛОВА

После една жена ми разказа, че мъжът на Надка Тихолова е от Държавна сигурност, че проформа е разведена и е изпратена в Братството да шпионира.
А преди това ми бяха отнели софийското жителство и без него не мога да си намеря никъде работа. А тогава трудно се намираше работа дори и със софийско жителство. Отивам при директора: „Много ви се моля, докато си намеря друга работа, нека да съм тука, защото ми е отнето жителството и не мога да работя никъде." Беше добър човек и ме остави. След това ме назначиха като учителка в София. Значи Надка Тихолова беше агентка. После една жена ми разказа, че мъжът на Надка Тихолова е от Държавна сигурност, че проформа е разведена и е изпратена в Братството да шпионира. Исках да кажа това на Борис, че е шпионка. А Борис хич не иска да знае. А тя стана приятелка с Мария Тодорова и те я прибраха да живее при тях. Чрез нея стана предателството на Братството, защото тя узна и предаде всичко. В това съм напълно сигурна, защото имах един невероятен случай с нея.
към текста >>

А това си бяха хора от Държавна сигурност.
„Раковски" и "Московска". Тогава Надка изчезна за три месеца и не идваше на Изгрева. И така, както съм с учениците, спира една лимузина, слизат двама младежи, отварят задната врата на колата и оттам слиза Надка Тихолова с едно разкошно палто. Тя се обръща и ме вижда. Аз клекнах между учениците, за да не ме види, но тя ме видя и най-спокойно влезе в Съветската легация с тия двама младежи. А това си бяха хора от Държавна сигурност. След три дни идват в училището и ме търсят от милицията. Нямаше ме, защото имах свободен час. Търсят ме у дома. Бях излезнала. Оставили бележка на следващия ден да отида в VI-то управление на МВР на ул. „Раковски".
към текста >>

23. 6.52. НЕИЗБЕЖНИЯТ ЗАВОЙ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Правителството и армията, чувствайки своята несигурност, предприемаха действия на отчаяна реакция и терор.
Първото опомняне настъпи от нападенията на американските бомбардировачи на 14 и 24 ноември 1943 г. и 10 и 20 декември 1943 г. Руските войски все повече и повече изтласкваха немските войски от територията на Русия. Партизанското движение в България и в нейните съседи се разрастваше. В българския народ се събуди пасивната съпротивителна сила, която действаше бавно, незабелязано, но сигурно. Правителството и армията, чувствайки своята несигурност, предприемаха действия на отчаяна реакция и терор. София на 10.I.1944 г. беше жестоко бомбардирана през деня и нощта от американците. Тези бомбардировки продължиха през месеците март, април, май и юни. Положението ставаше безизходно. Усилено се заговори за смяна на политическия курс.
към текста >>

24. 6.71. БЕРТОЛИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Държавна сигурност хваща този човек и го разпитва.
Боян искаше да изпратим нещо до Париж чрез Бертоли. Но тогава беше започнала цензура и Боян реши да освободи Бертоли от евентуални неприятности. Имаше един приятел, който работеше в Министерството на финансите. Запознава го Боян със случая и той изпраща пакета през границата. И после Бертоли проявява наивност и вместо да изпрати договора за книгата до Боян, то го изпраща до този човек до ново подписване, защото бил изтекъл срока на договора. Държавна сигурност хваща този човек и го разпитва. Той не казва нищо при разпита. Казва само една дума: „Точка". Но от голям тормоз след три дни се парализира и след три дни почина. Така тази книга взе първата жертва, която не бе още издадена. Бертоли не е издал нищо от Учителя.
към текста >>

25. 7.12. НИКОЛА НАНКОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Разказа ми как е бил извикан в Държавна сигурност и как храбро е отговарял на въпросите и обвиненията.
Пример: Веднъж беше дал да му се извади на ксерокс, който беше забранен тогава, един материал за някакви йоги. Стана провал, хванаха онзи, който работи на ксерокса и оттам дойдоха при Никола Нанков и му направиха обиск. Повечето от половината му материали бяха прибрани по такъв начин от милицията и те никога не бяха върнати. И тези материали никога вече не могат да се възстановят, защото това бяха оригинални реликви, събирани лично от него. Веднъж отивам у него непосредствено след един такъв обиск. Разказа ми как е бил извикан в Държавна сигурност и как храбро е отговарял на въпросите и обвиненията. Точно по това време някой позвъня отвън и той отиде да отвори вратата. През това време жена му Цветанка, която беше в стаята, се обърна към мен и каза: „Слушай какво, момчето ми, да не се заблудиш. Това, което казва Колю, не е вярно. Цяла нощ той плака и се моли на Учителя да му се размине, защото беше заплашен, че ще бъде изселен от София. И се върна оттам смъртно уплашен.
към текста >>

26. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност - 299 23.
Кредитори и творчество - 296 18. Кредитори и умът на човека - 296 19. Неосъществената идея - 297 20. Невъзможно изобретение - 298 21. Петиция срещу Учителя в град Велико Търново - 298 22. Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност - 299 23. Страданията на Учителя и интелигенцията - 300 24. Желязните аргументи - 300 25. Опасни истини - 301 26. Защо не се приложи Паневритмията в българското училище - 301 27. Мелодията пристигна - 303 28.
към текста >>

27. 12. НИКОЛА НАНКОВ

Разказа ми как е бил извикан в Държавна сигурност и как храбро е отговарял на въпросите и обвиненията.
Пример: Веднъж беше дал да му се извади на ксерокс, който беше забранен тогава, един материал за някакви йоги. Стана провал, хванаха онзи, който работи на ксерокса и оттам дойдоха при Никола Нанков и му направиха обиск. Повечето от половината му материали бяха прибрани по такъв начин от милицията и те никога не бяха върнати. И тези материали никога вече не могат да се възстановят, защото това бяха оригинални реликви, събирани лично от него. Веднъж отивам у него непосредствено след един такъв обиск. Разказа ми как е бил извикан в Държавна сигурност и как храбро е отговарял на въпросите и обвиненията. Точно по това време някой позвъня отвън и той отиде да отвори вратата. През това време жена му Цветанка, която беше в стаята, се обърна към мен и каза: „Слушай какво, момчето ми, да не се заблудиш. Това, което казва Колю, не е вярно. Цяла нощ той плака и се моли на Учителя да му се размине, защото беше заплашен, че ще бъде изселен от София. И се върна оттам смъртно уплашен.
към текста >>

28. 5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА

МАРИЯ ТОДОРОВА

После тя погледна Учителя, но тя не го знаеше кой е, а е Учителят е към 57 години - представителен, с шапка, облечен както винаги официално, с фигура и лице, вдъхващо уважение, достойнство и най-вече сигурност.
А майка ми като всяка майка върви от купе на купе и тримата оглеждаме и избираме кое ще бъде въпросното купе, където аз ще трябва да влезна. Почти всички купета са заети. Но ето приближаваме до едно купе, а вътре само двама възрастни човека. Влизаме вътре и кого виждаме - случайно тук е седнал Учителя, а до него е Петко Епитропов. А Петко е познат на семейството, ние сме му кумове от втория му брак с жена му, за което майка ми се зарадва много. После тя погледна Учителя, но тя не го знаеше кой е, а е Учителят е към 57 години - представителен, с шапка, облечен както винаги официално, с фигура и лице, вдъхващо уважение, достойнство и най-вече сигурност. Аз целувам ръка на Учителя, докато майка ми разменя няколко думи с Петко. Тогава се смяташе за добро възпитание ако млада девойка целуне ръка на възрастен мъж представен официално, такъв какъвто беше Учителя. Така че това не направи някакво впечатление на майка ми. След като си размениха по няколко думи за любезност майка ми ни в клин, ни в ръкав така изневиделица се обръща към Учителя и му казва: „Господине, поверявам дъщеря си на вас". Учителят кимна с глава, усмихна се и каза: „Хубаво".
към текста >>

29. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

Може със сигурност да се каже, че от 1900 г.
196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ През 1914 г. Учителят Дънов през лятото прави една екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици. Те се изкачват до горе пеша, а багажът им е натоварен на два коня с един нает селянин от село Драгалевци. Разполагат се на Черни връх на една голяма поляна, разполагат се и на една голяма бяла покривка разстлана на зелената трева поставят бял хляб, маслини, сирене и други неща, които са взели за себе си. Похапват, поприказват и случайно тук е присъствувал един фотограф, чиито име на знаем и заснел всички присъствуващи. Може със сигурност да се каже, че от 1900 г. до 1914 г. ние не притежаваме снимки на лика на Учителя. На тази снимка той е вече 50-годишен, с прошарена брада и коса, с наметнато манто, обут с цели обувки, поставен в средата на групата. Тази снимка висеше на стените на първите приятели. Брат Тодор Стоименов ни подари с подписа си тази фотография като бе написал следното: „За мил спомен на преданите Богу и Учителю души Борис и Марийка.
към текста >>

30. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

По време на следствието срещу Братството, когато ме извикаха в Държавна сигурност следователят беше сложил една купчина писма на приятели до Учителя, взети от Антов и Коста Стефанов, посочи ги и каза: „Ето ги писмата тук.
Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да бъде отговора и каква да бъде помощта, от която той има нужда. Спомням си, че след 9.1Х.1944 г. беше се събрала една голяма кореспонденцията от провинцията и от Учителя и тя беше изгорена от възрастните приятели, за да не се дава повод на властта да се обвини Учителя в нелоялност към новата комунистическа власт. Подателите на тези писма бяха най-различни хора и тогава в умовете на българите се бяха загнездили различни идеи и всеки искаше нещо от Учителя, и всеки застъпваше някаква кауза. Та тогава се изгориха много писма и то на всички онези, които бяха задържани от властта и които бяха заплашени от репресии. По време на следствието срещу Братството, когато ме извикаха в Държавна сигурност следователят беше сложил една купчина писма на приятели до Учителя, взети от Антов и Коста Стефанов, посочи ги и каза: „Ето ги писмата тук. Ние всичко знаем". А ключовете от стаята на Учителя бяха тогава в Иванова. По-късно тя се съюзи с Никола Антов и Коста Стефанов и така се сбъднаха думите на Учителя, че тя за трети пъти стана предател към Школата. Тодор Стоименов си замина преди процеса, но разбра грешката си, но беше вече късно да я поправи. Сладкишите бяха отдавна изядени, бяха вече забравени, но предателството на първородството за едни сладкиши като окултен закон продължаваше да съществува на Изгрева.
към текста >>

31. 291. НИКОЛА АНТОВ

След два дни пристигат двама агенти от Държавна сигурност, които носят бележката на Никола Антов и Коста Стефанов с бройката на книгите и прибраха всички книжки.
През време на ревизията през 1957 г. тримата - аз, Никола Антов и Коста Стефанов преброихме колко бройки има от второто издание от книгата „Завета на цветните лъчи". Те бяха около 740 броя. Записахме ги в протокола и те останаха в стаята на Учителя. На другия ден аз отивам с трамвая в града и виждам Никола Антов и Коста Стефанов заминават с една папка под мишница за някъде. След два дни пристигат двама агенти от Държавна сигурност, които носят бележката на Никола Антов и Коста Стефанов с бройката на книгите и прибраха всички книжки. На процеса Антов каза пред съдиите и пред препълнената зала следното: „Абе, да вземем една надгробна плоча и всички тия да ги погребем". И той ни погреба заедно с неговите приятели - Коста Стефанов, Люба Иванова и още някои други. Свърши процеса, осъдените отидоха в затвора и после дойде възкресението и те през 1963 г. излезнаха от затвора. Братството бе разтурено, Изгрева беше заключен, всички средства бяха отнети и тогава Антов се опита уж да съживи онова, което е оцеляло.
към текста >>

32. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

По време на следствието срещу Братството, когато ме извикаха в Държавна сигурност следователят беше сложил една купчина писма на приятели до Учителя, взети от Антов и Коста Стефанов, посочи ги и каза: „Ето ги писмата тук.
Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да бъде отговора и каква да бъде помощта, от която той има нужда. Спомням си, че след 9.IX.1944 г. беше се събрала една голяма кореспонденцията от провинцията и от Учителя и тя беше изгорена от възрастните приятели, за да не се дава повод на властта да се обвини Учителя в нелоялност към новата комунистическа власт. Подателите на тези писма бяха най-различни хора и тогава в умовете на българите се бяха загнездили различни идеи и всеки искаше нещо от Учителя, и всеки застъпваше някаква кауза. Та тогава се изгориха много писма и то на всички онези, които бяха задържани от властта и които бяха заплашени от репресии. По време на следствието срещу Братството, когато ме извикаха в Държавна сигурност следователят беше сложил една купчина писма на приятели до Учителя, взети от Антов и Коста Стефанов, посочи ги и каза: „Ето ги писмата тук. Ние всичко знаем". А ключовете от стаята на Учителя бяха тогава в Иванова. По-късно тя се съюзи с Никола Антов и Коста Стефанов и така се сбъднаха думите на Учителя, че тя за трети пъти стана предател към Школата. Тодор Стоименов си замина преди процеса, но разбра грешката си, но беше вече късно да я поправи. Сладкишите бяха отдавна изядени, бяха вече забравени, но предателството на първородството за едни сладкиши като окултен закон продължаваше да съществува на Изгрева.
към текста >>

33. 291. НИКОЛА АНТОВ

След два дни пристигат двама агенти от Държавна сигурност, които носят бележката на Никола Антов и Коста Стефанов с бройката на книгите и прибраха всички книжки.
През време на ревизията през 1957 г. тримата - аз, Никола Антов и Коста Стефанов преброихме колко бройки има от второто издание от книгата „Завета на цветните лъчи". Те бяха около 740 броя. Записахме ги в протокола и те останаха в стаята на Учителя. На другия ден аз отивам с трамвая в града и виждам Никола Антов и Коста Стефанов заминават с една папка под мишница за някъде. След два дни пристигат двама агенти от Държавна сигурност, които носят бележката на Никола Антов и Коста Стефанов с бройката на книгите и прибраха всички книжки. На процеса Антов каза пред съдиите и пред препълнената зала следното: „Абе, да вземем една надгробна плоча и всички тия да ги погребем". И той ни погреба заедно с неговите приятели - Коста Стефанов, Люба Иванова и още някои други. Свърши процеса, осъдените отидоха в затвора и после дойде възкресението и те през 1963 г. излезнаха от затвора . Братството бе разтурено, Изгрева беше заключен, всички средства бяха отнети и тогава Антов се опита уж да съживи онова, което е оцеляло.
към текста >>

34. 9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Почувствувах се обгърната от топлота, от сигурност. Оазис.
Посрещнаха ни на двора сестри дошли на посещение при Него. Милка ни запозна с тях. Къщичката беше малка, бяла, спретната, дворчето - също малко, тясно, но чисто, блестящо от чистота. И какво лъхаше от тях не мога да обясня - особена белина, особена чистота. И някакъв особен мир, някаква особена красота, особено обаяние. Почувствувах се обгърната от топлота, от сигурност. Оазис. Оазис след пустинята, от която ида. Пристан, пристан след бурния океан, на който изплавах, си мислех аз. Въздъхнах си свободно и влязохме в трапезарията, където ни покани една от сестрите - Василка Иванова, която живееше в същата къща. Беше постлала голяма, дълга маса със снежнобяла ленена покривка и наредени чаши за чай за около 10-15 души. Беше време за вечеря.
към текста >>

35. 7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД

Аз с такава сигурност го казах и хората го приеха с такова доверие, като че аз имам власт върху това и ще им го дам.
„В петък - продължавам аз, - ще излезете при дебелите дървета, които са между селата ви, ще си направите молебена заедно двете села без да колите никакви кочове, никакъв курбан, защото Господ кръв 142 не ще, а иска добри дела. И дъжд ще вали. (Между двете села имаше десетина високи и големите дървета, запазени от дълго време, около които имаше известна светлина - някакво старо светилище). След като си заминаха те в мене стана една реакция, настъпи едно съмнение и малодушие. Казвам си: чакай бе, че дъжда ти в джоба си ли го имаш? Аз с такава сигурност го казах и хората го приеха с такова доверие, като че аз имам власт върху това и ще им го дам. Ами ако не вали ще стана за смях пред всички... Седя си на бюрото и си държа главата с двете ръце. А пък фелдфебела - не мога да го погледна, ще рече капитанът е луд. Изпаднах в едно такова униние, че даже от смущение не можах да вечерям... Заранта станах към 3 часа сутринта, приготвих се и излязох близко до щаба в едно чисто място, в една млада гора до границата, където хора не ходят. Коленичих и почнах да се моля. Четох Добрата молитва, 91 псалм, Отче наш, казах формули и едновременно се обръщах'към Бога и Учителя: „Господи, Учителю, аз не го казах за моя слава и не за някакви материални облаги, защото сега ако съм тук, утре ме няма, ще се махна от тук и т.н..." Така се разправях, като че ли са при мен.
към текста >>

36. 7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

И знам със сигурност, че това е така.
После стенографките ще се чудят как да го вмъкнат в общия текст, дори и ще го перифразират. Беседата свърши. Аз изчаках Учителят да се освободи и зачаках вън. Той излезе от салона, видя ме и се упъти към мене: „Какво има ново, Симеоне? " Аз Му целунах ръка и казах: „Учителю, като Ви слушам, като Ви гледам, като гледам тук всички братя и сестри на Изгрева имам чувството, че всички сме били по времето на Христа. И знам със сигурност, че това е така. Отвътре в себе си го знам". Усмивката на Учителя изчезна. Стана строг и каза: „Вземи Евангелието и чети и ще видиш каква роля си играл тогава, къде си и кой си. Намери кой си там в Евангелието! " Аз изтръпнах.
към текста >>

37. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

Надежда Георгиева Кьосева

Татко им постоянно правеше снимки и филми и останаха много документални албуми и филми и кинофилми и отделни снимки, които почти всичките ни взеха от Държавна сигурност при две-три посещения.
А представете си, през времето на най-младите ми години, че няма такъв свят човек когото да харесвам и че само най-съвършения може да бъде мой другар и само с най-съвършения мога да бъда близка и да дружа завинаги. Значи, аз съм била толкова слаба, неука и нестабилна във вярата си, за да се поддам на недобрите, онези другите, да изменя на мислите си и на съвършенството, за което мечтаех и да стана една дребнава, ревнива и неспокойна личност. И може би за това ще ми се дадат за урок много страдания. Много уроци, с които трябва да се справя. Така децата растяха в семейни радости, празници, несгоди и хубави и лоши времена. Татко им постоянно правеше снимки и филми и останаха много документални албуми и филми и кинофилми и отделни снимки, които почти всичките ни взеха от Държавна сигурност при две-три посещения. Взеха ни също и беседи и астрологическите материали на Гриша, не върнаха нищо, въпреки писмата, които Гриша изпрати до милицията. Такава бе епохата след 1945 - 1990 г. И сега нямаме почти нищо. Имахме, а сега нямаме. А защо?
към текста >>

38. 21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ

Нарушение на окултните закони

Въпроси, поставяни на Учителя в Държавна сигурност на 2.11.1937 г.
Той е правил много извадки на най-различни теми от беседите на Учителя. Жорж е написал антология на всички поети и писатели на Изгрева. Съхранил е програмите, сказки в салона и други въпроси от 1937 г., които са написани собственоръчно от Учителя. Още преработени беседи „Ето човекът". Програма на литературната част на инициативната вечер на 10.V.1956 г. Въпроси, поставяни на Учителя в Държавна сигурност на 2.11.1937 г. Въпроси и отговори съхранени в Жорова папка, също съхранени поздрави за Новата година към всички през 1914 г. в Търново - също в папка. Лично негови много стихотворения в папка. Написал е също романа „Албигоя" в 323 страници с тема обединение на цялото човечество в едно семейство. Братски и сестрински писма от Учителя в папка.
към текста >>

39. 5. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. РАЗГОВОР ЗА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

Нарушение на окултните закони

Пъдят го от София, законната държавна милиция, държавна сигурност.
Едни са дигали от вещите на Учителя, ония са дигали, окрали много неща, изчезнаха, идва време, когато Петър се разболява и лошо се разболява и то под тормоза на милицията, понеже те го преследват вече, гонят го. Значи, гонят го вече духовете и милицията му казва, избери си къде ще отидеш. Значи, интернираме те от София. Той е болен вече. Където си избереш, там ще отидеш, но тука няма да бъдеш. Пъдят го от София, законната държавна милиция, държавна сигурност. Казват: „Ти не си за тука, интернираме те, където си избереш". Той си избира в Русе. И там нали Марашлиева беше ходила там да го гледа и там почина. След туй, когато започнахме да се интересуваме вече да приберем ценностите на Учителя, които Петър ги съхраняваше в своя дом като отидохме, със списъка, който имахме от сестра Елена Андреева то в дома му нищо няма. Това няма, онова няма, всички издигано, изкрадено, изчезнало и останаха някои работи, които почти не са необходими.
към текста >>

40. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Със сигурност мога да му предскажа на тоя, който е направил тази катастрофа.
Има нужда от нещо друго. Ама това друго е Ученето. И когато трябва ние най-напред да научим това Учение и след това, казва Учителят, да го предадем на българския народ, то сега ние вземаме и го предаваме направо на французи, на италианци и на не знам къде, че имаме и нахалството и кощунството да изнесем беседите от България и да ги дадем там някъде в чужбина. Е това значи, който го е направил, е направил голям грях. Каква ще му бъде съдбата аз не знам и не искам да знам, но няма да бъде от хубавите. Със сигурност мога да му предскажа на тоя, който е направил тази катастрофа. А от Братски съвети нямаме нужда, драги приятели, защото, ама вземете и изучете Богомилското учение. Богомилското учение е преди нашето учение. И то е едно и също. Ама изучете го и вижте, че и там е нямало никакви съвети, никакви началници, никакви ръководители. То се е самоуправлявало и то така хубаво, че всичко е вървяло в ред.
към текста >>

41. 47. Неосъщественото разпятие

Георги Йорданов Добрев

Тогава на два пъти идваха пратеници от Държавна сигурност, млади хора с коли, за да вземат Учителя.
47. НЕОСЪЩЕСТВЕНОТО РАЗПЯТИЕ В.К.: Сега, в последните дни, когато беше в Мърчаево Учителят имаше ли така признаци, че е болен? Г.Д.: Не, но загатваше, че още от Нова година загатваше: „Когато дойдат комунистите, Аз вече съм си свършил работата тука, ще се оттегля“. А пък туй нещо започна след като се прибра от Мърчаево, тогава бяха дошли вече руснаците в България и Учителят си беше на Изгрева. Тогава наближи оня период когато Той трябваше да си замине. Тогава на два пъти идваха пратеници от Държавна сигурност, млади хора с коли, за да вземат Учителя. Нарочно изпратени. Учителят отива към поляната с тях, завежда ги, започва да разговаря и те слушат. А Той им разправя такива неща, които не са слушали, попогледнат се и казват: „Такъв човек какво ще го вземаме“. И отиват си долу. Питат ги къде е, „Защо не го доведохте?
към текста >>

42. 1. Първата среща и първото непослушание

Стоянка Цанева Драгнева

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

почина, стана едно вътрешно смущение, в навечерието голямо гонение между комунисти и фашисти, гдето тогава така ги наричаха, стана едно разбъркване, несигурност в нищо, бомбардировки започнаха, докато дойде 9.IXV1944 г.
Другата година 1940 г., понеже връзката беше направена, вземала съм си майсторския изпит и с намерение да остана, но Учителят тогава ме посрещна и ми каза: „Е, сега идва време, кой където е, за него ще бъде София“. Това означава, че идват такива събития, при които няма условия вече. Всеки да си бъде там където е и където си живее. След това вече вие знаете събитията, които настават. Германците окупираха България, царят си замина, т.е. почина, стана едно вътрешно смущение, в навечерието голямо гонение между комунисти и фашисти, гдето тогава така ги наричаха, стана едно разбъркване, несигурност в нищо, бомбардировки започнаха, докато дойде 9.IXV1944 г. През това време аз бях в Стара Загора.
към текста >>

43. 32. Влад Пашов и двата пожара

За Влад Пашов много биографични данни не си спомням, но това го зная със сигурност.
в село Поибрене, Панагюрско. Доколкото си спомням, той е бил ученик на брат Боев, защото Влад Пашов е получил средното си образование в гр. Панагюрище и брат Боев е бил учител в Панагюрище. И Тошко Симеонов, Пантелей Карапетров са били все ученици на брат Боев. А брат Боев е бил проводника, който е станал причина тия наши приятели да станат ученици на Учителя. За Влад Пашов много биографични данни не си спомням, но това го зная със сигурност. Той е живял на Изгрева на същото място там където беше и бараката на бай Иван. Те са били две отделни бараки наблизо, разположени една до друга. Един ден обаче по някакво невнимание на Влад Пашов му се запалва бараката. Той я подпалва и тя изгаря. И тогава Учителят е бил много недоволен и е наредил и казал: „Влад Пашов да не живее на Изгрева.
към текста >>

44. 3. Павираният път

Васко Искренов

А щом Държавна сигурност уволни някого, не може да намери работа, защото най-напред ще те питат къде си бил, какво си работил, който те уволни.
И след 9.IX.1944 г. с това име на фотограф ме поканиха да стана фото-журналист в министерството на транспорта при генерал Марков. Работих пет години. На петата година генерал Марков отиде в немилост по пътя на Трайчо Костов. Той загина, после го реабилитираха, обаче Васко Искренов остана 19 години без работа и няма кой да го реабилитира. А щом Държавна сигурност уволни някого, не може да намери работа, защото най-напред ще те питат къде си бил, какво си работил, който те уволни. Чуят ли Държавна сигурност, бягат от теб като прокажен. Обаче всички редакции, които ме познаваха и Държавното фото винаги ме пращаха командировки и по тоя начин аз живеех 19 години без да имам никакви затруднения. След това моят зет ме покани в Италия, беше изпратен там със знанието на нашето правителство да работи в едно книгоиздателство. Той прибра там цялото си семейство, покани и нас със съпругата ми и като отидохме ни сюрпризира, че не иска да се връща в България. Бях принуден да остана цели 20 години в чужбина.
към текста >>

Чуят ли Държавна сигурност, бягат от теб като прокажен.
с това име на фотограф ме поканиха да стана фото-журналист в министерството на транспорта при генерал Марков. Работих пет години. На петата година генерал Марков отиде в немилост по пътя на Трайчо Костов. Той загина, после го реабилитираха, обаче Васко Искренов остана 19 години без работа и няма кой да го реабилитира. А щом Държавна сигурност уволни някого, не може да намери работа, защото най-напред ще те питат къде си бил, какво си работил, който те уволни. Чуят ли Държавна сигурност, бягат от теб като прокажен. Обаче всички редакции, които ме познаваха и Държавното фото винаги ме пращаха командировки и по тоя начин аз живеех 19 години без да имам никакви затруднения. След това моят зет ме покани в Италия, беше изпратен там със знанието на нашето правителство да работи в едно книгоиздателство. Той прибра там цялото си семейство, покани и нас със съпругата ми и като отидохме ни сюрпризира, че не иска да се връща в България. Бях принуден да остана цели 20 години в чужбина. След 20 години без 18 месеца се върнах отново в България, направо в старческия дом 100% инвалид.
към текста >>

45. Съдържание

80. Държавна сигурност 81.
Богомили и боляри в Школата 76. Мърчаевските несгоди 77. Старото гюбре, което се запали 78. Яйцето, което се измъти 79. Къде се намира българският народ? 80. Държавна сигурност 81. Кой е Учителят на Земята? 82. Учителят присъствува навсякъде 83. Дългите години в моя живот 84. Двете сълзи 85. Писма на Учителя до Стоянка Илиева 86.
към текста >>

46. 80. ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ

80. ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ Бяхме се завърнали от Мърчаево в София.
80. ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ Бяхме се завърнали от Мърчаево в София. Това са последните дни на месец октомври 1944 г. Учителят отново е в София и държи беседи. Никой не очаква онова, което ще настъпи. Бяхме още под впечатлението на войната. Руските войски бяха влезнали в България и с тях дойдоха комунистите на власт.
към текста >>

Учителят се обръща към Савка и я пита: "Колко пъти ме викаха в Държавна сигурност на разпит досега?
Здравето на Учителя започна видимо да се влошава. Смятахме, че това ще премине. На никой не минаваше някоя друга мисъл. Около Учителя се намираха няколко сестри, които Го обслужваха в бита Му. Една от тях е Савка Керемидчиева. Учителят се обръща към Савка и я пита: "Колко пъти ме викаха в Държавна сигурност на разпит досега? " Савка Му отговаря: "Седем пъти, Учителю, за 22 години". "Е, повече няма да ме видят", заключил Учителя. Савка това си го записва в тефтерчето. Учителят си замина най-неочаквано за нас. В същия ден когато си замина, дойдоха с джипка служители на новата комунистическа власт и служители от новата държавна сигурност да Го арестуват, но Го намериха положен на смъртният одър облечен и изложен за поклонение.
към текста >>

В същия ден когато си замина, дойдоха с джипка служители на новата комунистическа власт и служители от новата държавна сигурност да Го арестуват, но Го намериха положен на смъртният одър облечен и изложен за поклонение.
Учителят се обръща към Савка и я пита: "Колко пъти ме викаха в Държавна сигурност на разпит досега? " Савка Му отговаря: "Седем пъти, Учителю, за 22 години". "Е, повече няма да ме видят", заключил Учителя. Савка това си го записва в тефтерчето. Учителят си замина най-неочаквано за нас. В същия ден когато си замина, дойдоха с джипка служители на новата комунистическа власт и служители от новата държавна сигурност да Го арестуват, но Го намериха положен на смъртният одър облечен и изложен за поклонение. Беше ги много яд. Един от тях каза: "Изпуснахме Го! Ето един, който се измъкна от възмездието! " Да, Учителят си замина както бе казал за наше добро, за доброто на този народ и за доброто на цялото днешно човечество. Защото ако бяха посегнали върху живота Му, а те това щяха да направят, защото затова бяха дошли.
към текста >>

47. 24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ

Казвам ти го със сигурност, което много ме изненада.
Д: Да, катедра по народна музика. Да. Стоян Джуджев, той е сега към 80 години. В: Ти каза за Сашо Попов. Какво беше отношението на Сашо Попов към Учителя и обратно? Д: Мога да ти кажа едно нещо, че Учителят каза, че Сашо Попов е най-добрият музикант в България. Казвам ти го със сигурност, което много ме изненада. Той не беше композитор, той беше голям диригент. Имай предвид, че той не е учил диригентство, той беше голям цигулар. И от цигу-ларството стана диригент и един голям организатор. Помня от кинематографията ми възложиха с него да направим оркестър към кинематографията. Тогава аз видях организаторския му дух.
към текста >>

48. 38. ПРЕВОДИ НА АНГЛИЙСКИ - СЛОВО И ПАНЕВРИТМИЯ

Пък сега знам, че сестра Цанка, понеже около нея имаше голям антураж от млади, новодошли интересуващи се, тя ми е казала, че някаква си много голяма чиновничка от Държавна сигурност, която знаела разкошно английски била превела всичките беседи на Учителя.
Веска: Ха така. Там трябваше да се справя с чисто библейски, библейският език трябва да се ползва там. Друг език е невъзможно. И се справих, така ми се струва. Това, което съм дала. Пък сега знам, че сестра Цанка, понеже около нея имаше голям антураж от млади, новодошли интересуващи се, тя ми е казала, че някаква си много голяма чиновничка от Държавна сигурност, която знаела разкошно английски била превела всичките беседи на Учителя. В: Невъзможно е да ги преведе всичките. Веска: Е, така ми се казваше и аз нищо не възразих, аз държа на това "Днеска не е време още, за да се пропагандира Словото. Понеже имайте предвид, че цяла Европа, специално Америка, гъмжат от окултни школи, гъмжат". Сестра Виола Йорданова беше наша съученичка от Окултния клас и наша много мила, сърдечна, добра приятелка. Тя завърши в София Музикалната академия, отдела по пеене, но свиреше много хубаво на пиано.
към текста >>

49. 08. СПИРАНЕ НА СЪБОРА В ТЪРНОВО-1915 ГОД. ОТ ГЕНЕРАЛ РАДОЙКОВ

Арестуваха ме и ме отведоха в участъка, в Държавна сигурност гдето е сега.
Е.А.: Криминален случай, но знаете ли какво ми каза Учителят? Защото мен ме арестуваха тогава, по този случай, защото Лулчев ме извика и ми каза: „Иди кажи на брат ми, че тука са ни арестували". Защото той спеше на Изгрева и не знаеше, че тя долу е убита. Беше на 18 май 1930 год. Аз отидох да търся брат му и после по пътя ме арестуваха. Арестуваха ме и ме отведоха в участъка, в Държавна сигурност гдето е сега. Не, не са ме разпитвали. Мен не са ме разпитвали, само ми взеха отпечатъци от пръстите. И после във вторник, след три дена ме пуснаха. Неделя вечер и понеделник вечер бях в ареста. Защото в сряда имахме клас и аз си казах, ако не ме пуснат да си отида на клас, значи много нещо съм сбъркала, защото аз стенографирах и дешифрирах лекциите от Школата.
към текста >>

50. 30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

Е.А.: Ами впоследствие, тогава Лулчев имаше един приятел, който беше директор на Държавна сигурност ли се казваше тогава?
Сега как го хванаха не зная, но го хванаха. В.К.: Че той е същия. Е.А.: Че той е същия, да. Впоследствие разбрахме, че на Гради е бил командир във войската. В.К.: И какво стана с този човек впоследствие? Е.А.: Ами впоследствие, тогава Лулчев имаше един приятел, който беше директор на Държавна сигурност ли се казваше тогава? В.К.: Да. Е.А.: Държавна сигурност и го хванали, и той си признал, че е направил това. В.К.: По какви съображения? Е.А.: Не знам, никой не ми каза нищо, но не мога да бъда безразлична. Сега ще ти кажа както е, и как аз го преживях.
към текста >>

Е.А.: Държавна сигурност и го хванали, и той си признал, че е направил това.
Е.А.: Че той е същия, да. Впоследствие разбрахме, че на Гради е бил командир във войската. В.К.: И какво стана с този човек впоследствие? Е.А.: Ами впоследствие, тогава Лулчев имаше един приятел, който беше директор на Държавна сигурност ли се казваше тогава? В.К.: Да. Е.А.: Държавна сигурност и го хванали, и той си признал, че е направил това. В.К.: По какви съображения? Е.А.: Не знам, никой не ми каза нищо, но не мога да бъда безразлична. Сега ще ти кажа както е, и как аз го преживях. Учителят ми даде дрехите, аз да Му ги опера. Ризата и сакото, които бяха, кървавите дрехи.
към текста >>

51. 102. БОЯН БОЕВ

Предполагам, че брат Боев го е казал, но аз от някаква глупава деликатност не съм го попитала, за да знам със сигурност за такива случки.
И той е избягал и е отишъл да следва в Германия, когато освирквали царя, цар Фердинанд. Та и той е от тия студенти, но там е отишъл и там е следвал даже ми казваха, защо не го попитах, не знам и аз, че той се е срещал с Щайнер. И той му казал: „Защо идвате при мене, вие Там имате Учител! " Щайнер е казал на Боев. Сега от много хора съм го чула. Предполагам, че брат Боев го е казал, но аз от някаква глупава деликатност не съм го попитала, за да знам със сигурност за такива случки. В.К.: Той стенографира. Е.А.: Той винаги пишеше, той пишеше всякога, когато Учителят говореше. И той имаше тетрадки, натрупани тетрадки и впоследствие след като си замина Учителят, той много случки, които беше записал ги дешифрира и ги пращаше по празниците като послания до приятелите. Много такива случки има. Поне впоследствие аз някои му пишех в много екземпляри, които той изпращаше до Братствата, групи където има.
към текста >>

52. 103. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Те Му казали, че тя се заканила да отиде в Държавна сигурност, тогава безопасност беше и да разкаже някои неща за Лулчев.
Щото казвам, най-напред твоето име ще се изложи. Ти ще кажеш това, което е било, никой няма да повярва, ще помисли че е било повече и ти се излагаш и неговата каша на Лулчев се хвърля на Учителя на гърба. Детето ме послуша и не издаде нищо. И така това нещо се оправи. Той пак имаше връзка с друго момиче, сега какво и как станало не зная, и какво дошло до Учителя не зная, кой Му казал. Те Му казали, че тя се заканила да отиде в Държавна сигурност, тогава безопасност беше и да разкаже някои неща за Лулчев. И Учителят ми каза да ида да й говоря. Аз бях близка с това същество, тя ме обичаше. Даже Лулчев веднъж беше й забранил пред всичките да не ме поздравляват, а тя му казала: „Ама аз обичам Елена, как няма да я поздравявам! " И затова, тя самата ми го е казвала туй впоследствие и когато отидох при нея стоях цял ден. Каквото можах да говоря говорих, даже вечерта аз не отидох при Учителя веднага да Му кажа, на другия ден беше клас и след като свършиха гимнастиките Учителят ме намери където бях някъде и ме пита: „Какво направи вечерта?
към текста >>

53. 109. „ЗА ДРЕХИТЕ МУ ХВЪРЛИХА ЖРЕБИЕ

И затова сме я придружавали за сигурност нали, да не бъде сама.
Викам, защо имаше такова повторение, ама где да знам. Мъчно ми бе, намерих, че човешко е много. Савка прекарваше едни нервни кризи в първите години в Братството и един път... Този случай Паша ми го разказва Савка й го казала. Зрението на Савка намаля много. Тя даже казваше, че от нашата маса не вижда Учителя. И затова сме я придружавали за сигурност нали, да не бъде сама. И после Паша ми каза, че Учителят й е дал задача на всеки кръгъл час, на всеки кръгъл час да казва „Добрата молитва". Значи като стане сутрин 5 часа, 6 часа, 7 часа и т.н. Всеки кръгъл час да казва „Добрата молитва". И така да продължава и през нощта. Да навива часовника, да стане, да каже молитвата и да си легне.
към текста >>

54. 117. ОСТАВЕН НА КАРМАТА СИ

Е.А.: Понеже началника на тогавашната Държавна сигурност, забравих името му беше приятел на Лулчев.
В.К.: А кое бе това лице? Е.А.: Ами един, който беше на Гради Минчев ротен командир, не го знам името му. Гради трябва да питаме. Аз не го помня. В.К.: Вие направихте ли постъпки пред официалната власт, че е нанесен побой на Петър Дънов от двама побойника? Е.А.: Понеже началника на тогавашната Държавна сигурност, забравих името му беше приятел на Лулчев. Знаех му името, но сега не си го спомням и те вместо да го хванат този човек да разберат кой е, да го стегнат да каже кой го е пратил. Те го хванаха и те го пратиха при Учителя да иска извинение. В.К.: Кой Лулчев ли го е пратил да иска извинение? Значи първо бият и после искат извинение. Е.А.: Те са го изпратили двамата, кой друг?
към текста >>

55. 120. РОДОВАТА КАРМА

Много нетактично беше от негова страна, но аз отидох, търсих го, но не можах да намеря никъде брат му и когато се връщах вече, настигна ме един агент и ме арестува, и ме заведе в участъка, който е срещу Държавна сигурност.
По-после Невена остана да живее при него и аз му казвам: „Тя ми казва, че иска да добие висше образование и тъй ще стои при тебе, ще я храниш, защото да не казва един ден, и да не те обвинява, че си загубила годините при тебе, и не е получила образование, прати я да учи в университета". Знаех, че нищо няма да му коства. Таксата в университетите беше много малка и можеше той да го направи това. Но той не иска да я пуска да ходи при други, беше ревнив. Когато убиха жена му Лулчев прати един брат да ми каже, да отида да кажа на брат му, че е арестуван. Много нетактично беше от негова страна, но аз отидох, търсих го, но не можах да намеря никъде брат му и когато се връщах вече, настигна ме един агент и ме арестува, и ме заведе в участъка, който е срещу Държавна сигурност. Като влязох там, влизам в една стая и там Невенка Неделчева намерих. И тя арестувана и седнала с очи към стената и агента ми казва: „Виж я как стои, арестувана, как не ще да ни гледа". Рекох: „Кой знае какво сте направили вие, че така момичето стои". Аз веднага взех нейната страна. След малко докараха и Лулчев в същата стая.
към текста >>

56. 160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА

Тогава Учителят бяха го викали в Държавна сигурност и беше дал показания.
Дали и те семейно нещо имаха така, не искаха да разправят и да го позорят повече. В.К.: Чета в бележника си. През 1936/37 год. Лулчев беше закачал едно малолетно момиче. Стана скандал. Тогава Учителят бяха го викали в Държавна сигурност и беше дал показания. Лулчев беше преписал показанията, аз пък ги преписах, става въпрос за изложението на Учителя. Какъв беше този случай? Е.А.: Друго повече има ли писано?. В.К.: Няма. Е.А.: Лулчев, момичето беше малолетно, братско момиче, беше го гакачил.
към текста >>

57. 185. ХОРОСКОПЪТ НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА

Със сигурност може да се каже, че тя непременно ще дойде в контакт и ще се привлече от окултизма, независимо от това, дали качествата на душата впоследствие ще се развият или не.
Предразположения с възпалителни заболявания и известни безпокойства с женските функции. Свободна ще е в изразходване на средствата си. Луна съвпад с Нептун. Показана е способност в окултните изкуства и успех в практикуването им. Споменатите духовни качества могат да не са явни, но само латентни и способни на развитие. Със сигурност може да се каже, че тя непременно ще дойде в контакт и ще се привлече от окултизма, независимо от това, дали качествата на душата впоследствие ще се развият или не. УМ: Меркурий в Дева в секстил с Нептун. Ясен, дълбок, логичен научно наклонен ум, със способност и наклонност към изучаване на науката, филисофията, физиката или математиката. Красноречие и способност да се изразява гладко и логично. Правилен разбиращ поглед за живота. Заключенията и обикновено ще са практични понеже ще премисля нещата преди да действува.
към текста >>

Известна несигурност и незадоволеност ще лишават живота й от желания мир.
Бунт срещу социалните условия, което ще донесе безпокойствие с авторитети. Наклонност да налага гледищата си независимо от риска и опасността. Подмолни, измамни влияния в живота, които ще целят да увредят репутацията и обществения престиж. Ще има ненадейни и необясними обрати в работата и усложнения в социалните работи. Ще обича пътуванията, но трудно ще ги осъществява. Известна несигурност и незадоволеност ще лишават живота й от желания мир. Нептун в Близнаци. Ще е чувствителна към по-фините, вдъхновителни и интуитивни вибрации в природата. Литературна, механична или математична способност. ЗДРАВЕ: Общо взето добро. Енергия, издръжливост и добра възстановителна способност.
към текста >>

58. 9.Учителят следеше процесите

С абсолютна сигурност ни уверяваше във Великата Разумност.
Нашата земя и свят е част от големия разумен свят. Всичко в природата е подчинено на разумни закони. Учителят вярваше във великата разумност в природата, той беше убеден в това и тази убеденост почиваше на известно знание, за което само е загатвал. Убедеността, с която Учителят говореше беше непоколебима. Сянка от колебание не се е забелязвало в изказванията му. С абсолютна сигурност ни уверяваше във Великата Разумност. Тази сигурност и увереност ни въздействаше и завладяваше. Той не ни увещаваше да вярваме, оставяше ни свободни и всеки сам, когато почувствува истинността на Словото му да приеме по свобода. Никога не спореше, само поучаваше. Непрестанно обогатяваше учението, което донесе в света, без да задължава никой да му вярва. Оставаше всеки сам, вътрешно да приеме, че това което говори е истина и ако е съгласен да живее според него.
към текста >>

Тази сигурност и увереност ни въздействаше и завладяваше.
Всичко в природата е подчинено на разумни закони. Учителят вярваше във великата разумност в природата, той беше убеден в това и тази убеденост почиваше на известно знание, за което само е загатвал. Убедеността, с която Учителят говореше беше непоколебима. Сянка от колебание не се е забелязвало в изказванията му. С абсолютна сигурност ни уверяваше във Великата Разумност. Тази сигурност и увереност ни въздействаше и завладяваше. Той не ни увещаваше да вярваме, оставяше ни свободни и всеки сам, когато почувствува истинността на Словото му да приеме по свобода. Никога не спореше, само поучаваше. Непрестанно обогатяваше учението, което донесе в света, без да задължава никой да му вярва. Оставаше всеки сам, вътрешно да приеме, че това което говори е истина и ако е съгласен да живее според него. Вярата и привързаността, която имахме към Учителя много външни хора, която не познаваха я отдаваха на хипнотично въздействие от негова страна.
към текста >>

59. 10.Учителят ни води по нов път

Но за да добием сигурност, трябва да го приложим, да го опитаме.
Теоретичното знание подлежи на проверка. Знанието, което Учителят ни даде има отношение към живота изобщо, към нашето поведение в отношението ни към хората, към възпитанието ни, към вътрешната ни работа за развитие на дарби и способности, към контрола на нашите прояви и т.н. Знанието, което Учителят ни даде засяга целокупния живот на човека, както външните изяви, така и вътрешните възможности. Всичко, което Учителят ни учи, а ние не сме опитали, почива на вярата. Ние вярваме в това, което ни казва Учителя, че е истина. Но за да добием сигурност, трябва да го приложим, да го опитаме. Например, ние вярваме в разумността на природата, вярваме, че законите, които управляват природните явления са разумни. В природата ние не можем да правим опити, но ние можем да я наблюдаваме и да правим изводи. Голямата зависимост и въздействие на природните явления ни подсказва разумността. Като изучаваме и наблюдаваме природните явления, виждаме зависимост, взаимодействие, които говорят за разумност. Най-добре това може да се види в тази област на природата, където човек не е упражнил своето въздействие.
към текста >>

60. 13.Учителят беше същество на пълната вяра

Сигурността идва от вътрешната сила в човека, не отвън.
Вярата прави контакт със сили от по-висше естество и когато те потекат, невъзможното става възможно. Светът, в който живеем е по-широк, отколкото ние го познаваме. В него има повече възможности за постижения. Вярата е основа за тяхната проява и изява. Пълната вяра прави човека стабилен, сигурен. Сигурността идва от вътрешната сила в човека, не отвън. Вярата отваря вътрешни простори в съзнанието на човека, отдето протичат сили и го правят неуязвим. Вярата е крепост. Друго нещо е вярването.
към текста >>

61. 21. Учителят е бдял над нас

Човек получава сила, подем, някаква вътрешна сигурност го изпълва и се радва и благодари.
Казва си: Колко красиво може да се живее на земята. Светлината, която е получил дава отблясък в целия негов вътрешен живот и той навсякъде вижда красота. Тези преживявания в ученичеството са светли моменти в живота му, върхови преживявания, повдигане и вътрешно обогатяване на красив и възвишен живот. Когато за пръв път преживях такова озаряване на съзнанието ми, от това духовно преживяване и просветление си казах: Заслужава човек да мине и през най-големите страдания, за да опита радостта от Божественото озарение, което го е посетило. Радостта, вътрешният подем, който преживява след такова озарение и човек разбира колко е хубаво да пострада, да се помъчи малко, за да може да преживее такова вътрешно разширение и обогатяване. Човек получава сила, подем, някаква вътрешна сигурност го изпълва и се радва и благодари. Може това да е посещение на висши същества, които преливат от своята сила в нас да ни дадат светлина, за да укрепнем в духовния път. Но както и да е, човек може тогава да каже само: Благодаря, благодаря! Благодаря ти Господи за това, което Си ми дал! Това са незабравими преживявания, за които можем само да благодарим. Това ни придава сила да продължим работата в духовния път и при несгоди и трудности.
към текста >>

62. 10.Поради работата която имах

Да намери пътя в пълната сигурност и пълната увереност, и да няма никакво вътрешно колебание и съмнение.
Аз исках да имам пълна вяра в Бога, но имах неизяснени неща. Когато съм се срещала с неверующи, които отричаха Бога, аз не можех да защитя идеите си. Много неща още не знаех. Вярвах, че светът е разумен, че всичко се ръководи от разумност и исках да убедя себе си дълбоко в тази вяра, във великата разумност, която цари в света. Казвах си: Заслужава човек да посвети един живот, за да разбере как трябва да живее. Да намери пътя в пълната сигурност и пълната увереност, и да няма никакво вътрешно колебание и съмнение. И аз съм доволна, че така съм решила, не съм сбъркала защото по този път всичко се осмисля в живота, дори и страданията. Всичко беше необходимо и те ми помогнаха за разбирането, което имам. Помня една среща и един разговор с Учителя, който остави дълбока следа в съзнанието ми. Бях на Изгрева. Срещнах се с Учителя и се разхождахме по алеята покрай гората край Братската градина.
към текста >>

63. 13.След като уволниха Любомир

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

По пътя ме настигна един агент и ме заведе в участъка срещу сградата на Държавна сигурност.
Аз слязох в града, отидох да потърся брат му, но не го намерих вкъщи. Не знаех къде да го търся и реших да отида в града при жена му, но по пътя някой ме срещна и ми каза, че тя е убита. Това ме смути, но реших поне да мина, да не би там да срещна брат му. Минах покрай къщата, отвън нямаше никакъв знак за стореното престъпление. Аз не влязох и реших да се върна на Изгрева. По пътя ме настигна един агент и ме заведе в участъка срещу сградата на Държавна сигурност. В стаята, в която мe въведоха беше Невена Неделчева и тя седеше с лице към стената. Видя ми се смешно. Агентите ми казваха: „Вижте, тя не иска да стои с лице към нас". Казах им: „Сигурно сте направили нещо, за да постъпва тя така". Тя като чу гласа ми се обърна, но скоро след това доведоха и Любомир.
към текста >>

64. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-4

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Той, неговият приятел беше в Държавна сигурност.
E.A.: Да. В.К.: И са го довели при Учителя да иска извинение. Е.А.: Да. В.К.: И така ли приключи въпроса, само с извинението? Е.А.: Само така, защото Любомир нищо не направи. Той, неговият приятел беше в Държавна сигурност. Той работеше, беше началник на Държавна сигурност този негов приятел. Не знам кой беше. В.К.: И приключи само с извинение. Е.А.: Е, така приключи. В.К.: Четем: „Ще разкажа една друга история свързана с Любомир.
към текста >>

Той работеше, беше началник на Държавна сигурност този негов приятел.
В.К.: И са го довели при Учителя да иска извинение. Е.А.: Да. В.К.: И така ли приключи въпроса, само с извинението? Е.А.: Само така, защото Любомир нищо не направи. Той, неговият приятел беше в Държавна сигурност. Той работеше, беше началник на Държавна сигурност този негов приятел. Не знам кой беше. В.К.: И приключи само с извинение. Е.А.: Е, така приключи. В.К.: Четем: „Ще разкажа една друга история свързана с Любомир. Идва при мене той и ми казва, че имало заведено едно следствие срещу Учителя.
към текста >>

65. IV. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

от тефтерчето на Елена Андреева

Тя нямаше сигурност на движенията, че трябваше да я придружаваме.
Един видимо отрицателен метод имаше положителен резултат. Още един случай си спомням с нея. Пак след някаква психическа криза, Савка беше почти загубила зрението си. Каза ми: „Еленке, от нашата маса не виждам Учителя". А нашата маса не беше по-далеч от два метра от Учителювата маса. Тя нямаше сигурност на движенията, че трябваше да я придружаваме. Тогава Учителят й е дал един друг метод. На всеки кръгъл час да става и да казва „Добрата молитва" както през деня, така и през нощта. Не мина седмица и Савка се оправи. Савка беше изпълнителна, с голяма преданност и любов към Учителя. Паша беше по-голяма от нас.
към текста >>

66. XII. МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Сигурността на живота седи в това: Да бъдем свързани с Бога.
Подобрете състоянието на вашия ум. Подобрете вашето сърце и след туй ще бъдете в състояние да подобрите вашия материален живот. Аз толкоз възлюбих Бога, щото давам всичко жертва, за да Го позная. Добродетелта трябва да бъде толкова велика, че да е над всичко! Радвай се всякога в Господа! Сигурността на живота седи в това: Да бъдем свързани с Бога. За възпитанието: Как ще възпиташ едно дете, ако не събудиш в него любов към живота, към знанието, към свободата? Любов: Когато грее слънцето - радвайте се. То кога грее и хляб се пече и вода чиста и бистра от извора тече. /7 серия, 1920 г. 26.11.1931 г.
към текста >>

67. 01 - 35. ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА В АЙТОС

ТОМ 10

Хората се слисвали от онова, което тя им казвала с абсолютна сигурност.
Защо ставало това? Защото тя им казвала неща, които само те знаят. Пред нейните духовни очи всичко било открито. Казвала им имената на техните покойници, като и с какви дрехи са погребани. Кортеза описвала външния им вид, както и възрастта им, а още и това какво техните покойници искат от тях. Хората се слисвали от онова, което тя им казвала с абсолютна сигурност. Веднъж Кортеза била в една къща. Стаята и дворът били пълни с посетители. Тогава тя, без да го е видяла с физическите си очи, извикала с висок глас: „Бай Георги фелдшерът идва. Дайте му път! " Сторили му път и той се приближил до нея.
към текста >>

68. І.02.13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ

И от други разговори с Галилей Величков знаех със сигурност, че Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя, е бил Йосиф Ариматейски, а след това се преражда като Св.
И на второ място за т.н „мегали идея", възстановяване на гръцката държава и Византийската империя, която е искала да претопи българите в гърци. В едно писмо на Пенка Стефанова Велева, съпруга на Стефан Велев, последователи на Учителя Дънов, четем следното: „Любимият духовен брат Пеню Киров, родом от Карнобат, приживе най-близък ученик на нашия Велик Учител, е бил крилат дух, въплътен като Йосиф Ариматейски, Св. Иван Рилски, два пъти като владика, веднъж в Кюстендилско, в македонска земя и втори път в Месемврия. Бил е в Италия, франция, Русия и другаде. Заминал си от този свят." А това е Йосиф Серски! И от други разговори с Галилей Величков знаех със сигурност, че Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя, е бил Йосиф Ариматейски, а след това се преражда като Св. Иван Рилски. Така че, веригата от прераждания се продължава. Днес със сигурност можем да заявим, че онзи, който бе осветил Антиминса от 1820 г. в Месемврия и Провадия е архиерей Йосиф Серски, впоследствие митрополит във Варна от 1838-1846 г. Според данните той е заминал за Света гора вече възрастен.
към текста >>

Днес със сигурност можем да заявим, че онзи, който бе осветил Антиминса от 1820 г.
Бил е в Италия, франция, Русия и другаде. Заминал си от този свят." А това е Йосиф Серски! И от други разговори с Галилей Величков знаех със сигурност, че Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя, е бил Йосиф Ариматейски, а след това се преражда като Св. Иван Рилски. Така че, веригата от прераждания се продължава. Днес със сигурност можем да заявим, че онзи, който бе осветил Антиминса от 1820 г. в Месемврия и Провадия е архиерей Йосиф Серски, впоследствие митрополит във Варна от 1838-1846 г. Според данните той е заминал за Света гора вече възрастен. И той ли е този, който през 1854 г. посреща Константин Дъновски и му връчва последния останал Антиминс в църквата „Св. Димитър Солунски" в гр. Солун?
към текста >>

69. І.03.20. БЪЛГАРИТЕ В ПОЛИТИКАТА НА РУСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ

Син на Екатерина, въвежда деспотизма и ограничава привилегиите на дворяните и внася страх и несигурност в аристокрацията.
По нейно време българите не влизали в стратегическия план на Русия в борбата им срещу Турската империя. Около 1785 г. се оформя кърджалийството и Портата разрешава на българите да се отбраняват срещу разбойническите банди. Политиката на Русия, забравила за българите, дори се страхувала от феодалната анархия и подкрепяла Турция, опасявайки се от революцията във Франция и появяването на Наполеон. Павел i (1796-1801). Син на Екатерина, въвежда деспотизма и ограничава привилегиите на дворяните и внася страх и несигурност в аристокрацията. През есента на 1898 г. със съгласието на Турция през Босфора проникват черноморските ескадри на Ушаков и през лятото на 1799 г. руските войска дебаркират в Неапол и Рим. Командването се предава на Суворов по настояване на Англия и Австрия. Започва знаменития италиански поход на Суворов, освобождават Милано, Торино.
към текста >>

70. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Може да се каже със сигурност, че тук добил Конст.
Така щото селото Николаевка станало първото огнище на българска реч, българска мисъл и българско чувство във Варненско, което служело като жив пример за цялата околност и от което излезли не малко подбуди, инициативи и насоки през следващото време на църковната борба. Стова първо българско просветно-национално огнище е тясно свързано името на Константина Дъновски. Надали могат да се оценят достатъчно високо внушенията и импулсите, които е получил Конст. Дъновски от докосването си с Атанаса Чорбаджи. Интелигентният и буден селски чорбаджия, със своя висок национален дух, не е могъл да не окаже силно влияние върху младия момък с интелигентна и възтор-жено-отзивчива душа, чиито тенденции и насоки в обществото тепърва трябвало да се определят и кристализират. Може да се каже със сигурност, че тук добил Конст. Дъновски насоката за своята сетнешна родолюбива дейност. Влиянието станало още по-силно, връзките между тях по-яки, когато Константин се оженил за дъщерята на дяда Атанаса. И наистина, техните дела показват пълна хармония в техните душевни нужди и стремежи, Младият Константин възприел идеалите на своя тъст за национална просвета и свестяване на еднородците си във Варненско и се отдал на тяхното служене. През 1854 г. Дъновски предприел едно пътуване до Св.
към текста >>

71. V.II.22 МОЛИТВА НА ЛЮБОВТА

Бъди ми светилник, подкрепа и ръководител, за да мога да вървя с пълна безопастност и сигурност по пътя на Истината. Амин.
Аз Ти благодаря за всичко, което си Ти направил за мен. 4. На Тебе възложих всичките си упования и всичките си надежди. 5. Аз имам безгранична вяра в Твойте безкрайни знания, в Твойте Всемогущества и в Твоята необятна Любов към всички твои създания и твари. 6. О, Ти Божествена Мъдрост озарявай непрестанно моя дух. Всели се завинаги в моята душа. 7. Бъди ми светилник, подкрепа и ръководител, за да мога да вървя с пълна безопастност и сигурност по пътя на Истината. Амин.
към текста >>

72. НАРЯД за 1904 година

Зная аз болките на твоите сестри: едната търси доброто положение на своя син, а другата - сигурността на живота.
А който се съмнява в Мене, не може да вярва в Истината, нито да я намери. Не е да се прецежда комарът, а камилата да се преглъща. Каква полза, ако имате фарисейската правда и фарисейските вярвания? Дръжте се близо до Божия закон и няма никога да се спъвате, защото всеки от вас, който иска да бъде любим, близък като брат, сестра и майка, трябва да изпълнява волята на Баща ми. Вас ви спъват много желания, всичко искате, но нищо не давате. Зная аз болките на твоите сестри: едната търси доброто положение на своя син, а другата - сигурността на живота. Те много пъти са туряли думи в моята уста, които не съм казал. В много неща те са се отнесли неправилно с Мене. Не съм ли казал: „Просете и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори"? Не трябва ли те от по-рано да представят своите желания пред мене в молитва и пост, в тайната своя стаица? Да, това трябва да бъде поведението им.
към текста >>

73. АРХИВЪТ НА ЦАНКА ЕКИМОВА

ТОМ 12

Тук тя имаше една позната, д-р Димитрова, която беше от Държавна сигурност и винаги носеше пистолет в чантата си, служебен пистолет, с чин полковник.
Тя беше ръководител на Братството в Габрово. Обичаше да разпорежда като генерал и затова я викаха „Генералът". Събираха се нелегално в нейната къща да четат беседи, но новите габровци не можеха да я търпят вече и я изгониха. Не я искаха. Ето защо тя прекарваше по 3-4 месеца в София в апартамента на брат й Стефан Дойнов, връщаше се за 1 месец в Габрово и после отново идваше тук. Тук тя имаше една позната, д-р Димитрова, която беше от Държавна сигурност и винаги носеше пистолет в чантата си, служебен пистолет, с чин полковник. Това лично ми е разказвала Цанка, че тази била прикрепена към нея и отговаряла за братството към милицията. Тя обясняваше, че Учителят й казал, че ще работи в преизподнята и ада, както със служителите на ада, така и с техните поданици. И аз приех това обяснение. Но другите като нея не го приемаха. След заминаването на Учителя тя тръгва по провинцията по нареждане на нейния духовен ръководител и започнала да събира материали за историята на Братството.
към текста >>

74. 24. МАТЕРИАЛИЗИРАНА МИСЪЛ

Паша Теодорова

Изпитвала съм магическата сила на мисълта, възприемала съм мисли през пространството, узнавала съм мисли на събеседника си - движила съм се заедно с неговата мисъл, но това, което тук ще опиша, се отнася до друга мисъл, която със сигурност наричам материализирана.
24. МАТЕРИАЛИЗИРАНА МИСЪЛ Познавам концентрирана мисъл, активната, съсредоточената и силната мисъл. Изпитвала съм магическата сила на мисълта, възприемала съм мисли през пространството, узнавала съм мисли на събеседника си - движила съм се заедно с неговата мисъл, но това, което тук ще опиша, се отнася до друга мисъл, която със сигурност наричам материализирана. Беше 1923 година, през един топъл летен ден. Отивам на ул. „Опълченска" в дома на Учителя с желание да умия прозорците на неговата приемна стая. Напълних легена с чиста, хладка вода и се отправих към стаята. Влязох без да чукам, сигурна бях, че Учителят не е там, защото нямаше гости.
към текста >>

75. 18. КАК МЕ НАПЪТВАШЕ УЧИТЕЛЯТ В РАБОТАТА МИ С БЕСЕДИТЕ

Паша Теодорова

Оригиналът беше всякога пред мен и при най- малката несигурност се справях с него.
Когато обработвах беседите на ръка, перото ми, чрез което се изливаше мисълта, беше непосредствено до самия лист. По този начин аз бях непосредствен посредник на Учителевата мисъл. Иначе мисълта се предаваше от ръката до буквите на машината, от буквите на чукчетата, които удряха на валяка, при това с бързината на машината, от което мисълта губеше нещо. При писане с перо имах възможност докато напиша една от думите, другите думи да си намерят подходящото място в мисълта, да се предаде в своя точен и верен смисъл. Мисълта, която предстоеше да се сложи на хартия, предварително беше няколко пъти прочетена, обмислена и добре запомнена, и тогава се написваше. Оригиналът беше всякога пред мен и при най- малката несигурност се справях с него. Преди да напиша мисълта в завършения й вид, преглеждах в оригинала мислите, които идат след нея, да не би по-после да е казал Учителят още нещо върху тази мисъл. Така правех след всяка мисъл и с всяка мисъл, докато завършвах цялата беседа, готова за печат, но още непредадена на словослагателите, докато не я прочета на Учителя. Като я прочитах на Учителя, той ми казваше: Като излезе на шпалти, значи на първа коректура, ще дойдеш да ми прочетеш пак. И в този вид, на шпалти, Учителят пак правеше малки корекции, като или прибавяше, или заместваше някои думи с други, които Той намираше за добри, или изменяше някоя мисъл, като прибавяше нещо ново, да се изясни мисълта или даден закон по-точно. Когато ставаше по-голямо разместване, това не се нравеше много на словослагателите, но те правеха поправките добросъвестно и с готовност.
към текста >>

76. 20. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА ЗАВЪРШВА ГИМНАЗИЯ

Милка Говедева

Лидия Соломонова Аладжем (Вергилий Кръстев)

Един ден, когато да се явявам на изпит в гимназията и аз го питам: „Учителю, къде да се явя сега на изпит, защото тука в София е блокада, бомбардировка, разни неща, нали и това." - „Рекох, идете си в родния град - Самоков." Викам си: Ах, Учителят не знае ли, че баща ми е убит там и че семейство Говедеви е под надзор, а плюс това Държавна сигурност - полицията е там в Самоков.
20. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА ЗАВЪРШВА ГИМНАЗИЯ М.Г.: Обедите с Учителя. Нали с Учителя в Мърчаево, които сме правили там. Тогава често ходех аз в Мърчаево. Беше ми по-лесно да ходя в Мърчаево, отколкото да ида до Самоков, нали. И затова, но Учителят ме прати в Самоков. Един ден, когато да се явявам на изпит в гимназията и аз го питам: „Учителю, къде да се явя сега на изпит, защото тука в София е блокада, бомбардировка, разни неща, нали и това." - „Рекох, идете си в родния град - Самоков." Викам си: Ах, Учителят не знае ли, че баща ми е убит там и че семейство Говедеви е под надзор, а плюс това Държавна сигурност - полицията е там в Самоков. Тя се е преместила от бомбардировки." - „Рекох в Самоков, в Самоков идете! " Викам, като ме праща в Самоков, какво да правя? И казах на Паша: „Какво да правя сега, Учителят в Самоков ме прати." - „Милке, сигурно е за добро, иди! В Самоков може би духовете там на майка ти, баща ти да ти помогнат, где да знам." То и тъй стана, защото 4-ти, 5-ти клас аз взех тука, в различни гимназии, където определи Министерството за частни ученици, а там 6-ти клас трябва да се явя, учих немски език с Аня, сестрата на Паша. Тук е интересен случая, много- хубаво се представих.
към текста >>

77. III. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

А Габровски е министър на вътрешната държавна сигурност.
По такъв повод става спасяването на евреите. Един от Неговите ученици, д- р Методий Константинов, завършил в Полша, бива назначен от министър Габровски да съпровожда българските евреи до концлагерите в Полша. Той съобщава това на Учителя Петър Дънов, Който е бил толкова възмутен, че веднага нарежда да бъде извикан Любомир Лулчев, който по това време е бил личен съветник по политически въпроси на цар Борис III. Нарежда му да намери цар Борис и да му предаде, че ако той изпрати евреите на заколение, то от царството му и от династията му няма да остане никакъв помен. Това уплашва цар Борис и той с Любомир Лулчев отива при министър Габровски, взима обратно заповедта, която е подписал и я скъсва на парчета. А Габровски е министър на вътрешната държавна сигурност. Ето така бяха спасени българските евреи. Интересно е, че днес много хора знаят тази история. И много български евреи знаят също тази история, но никой няма доблест да стане и да засвидетелствува за истината. През тази година излезна една книга, в която е описан най-подробно този случай от съвременници на този исторически факт. Заглавието в книгата е озаглавено: „Кой спаси българските евреи." И се намира на стр. 483.
към текста >>

78. 8. КАРТИНА „САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Цветана Симеонова

Това със сигурност знам, защото те (парите) са причина и за скарвания, кой да се ползва от тях.
Но ако е вярно, знаеш ли, че Учителят не е пожелал даже да влезе в съвсем новата палатка, подарена му от французите, дошли на Рила през лятото на 1939 г.? А наш Благи се вмъкнал в костюмите им. Ами те са го купили, и то евтино са го купили. Цял председател за някой и друг костюм! А те, „благородните" французи, изпращали и пари. Това със сигурност знам, защото те (парите) са причина и за скарвания, кой да се ползва от тях. А какво е становището на Учителя по въпроса за чуждите пари? - Това всеки може да научи като прочете в том V от сборника „Изгревът" на стр. 345 цитат от Учителя, направен от Мария Тодорова. Благе, приятелю, според мен си загазил! Оплакал си се от мен на баба Господинка, че не ти помагам.
към текста >>

79. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1581-1600

Савка Керемидчиева

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

1588 „Вяра в Бога" подразбирам онази сигурност на живота - не само гола вяра, но когато в моята вяра няма никакво изключение - аз ходя и вярвам, че имам разумни същества приятели, които мислят заради мен както за себе си. Бог.
1585 Като дойдете до невидимия свят, искате да постигнете нещо, но ако не се откажете от друго, не може да го постигнете. Насилието. 1586 Дето съществува насилие, там съществува престъпление. Жертвата. 1587 Туй, което доброволно се дава, то е саможертва. Под думата жертва, разбираме най-разумното вътре, което човек в дадения случай може да направи. Жертва - разумна, подразбира - половината от онова, което не ни трябва, да го дадем. Вяра. 1588 „Вяра в Бога" подразбирам онази сигурност на живота - не само гола вяра, но когато в моята вяра няма никакво изключение - аз ходя и вярвам, че имам разумни същества приятели, които мислят заради мен както за себе си. Бог. 1589 Онзи, който запалва огъня е Бог. И онзи, който прави хората да мислят и прави хората да бъдат силни, Той е само Бог. Тъй като мислите, ще имате една философия. Същественото. 1590 Същественото е да бъдеш проводник на Божията Мисъл, на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина и в нейния продължителен процес, не в еднократния малко или много, всеки ден да бъде човек проводник на Божията Мисъл. Туй е благото на живота, туй е новото за сега за вас. Ангелите.
към текста >>

80. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1821-1840

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Сигурността- същността.
Слънцето грее еднакво на всички. Божественото минава през нас, но тъй бързо, че не можем да го усетим. Истинската Любов има началото си в другия свят. Като учиш, трябва да си в постоянна молитва и да пазиш връзката си с Бога. Съзнанието ти трябва винаги да бъде будно. Сигурността- същността. 1826 Същността на живота седи в това, да бъдеш свързан с Бога. Човек и 99 пъти на ден да падне, пак трябва да стане. Божественият закон. 1827 Такъв е Божественият закон: Любовта може да съществува само между двама души. И Бог, за да прояви любовта си, има нужда от душата на човека. Смирението.
към текста >>

81. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2161-2180

2176 Под думите „Вяра в Бога" подразбирам: сигурност на живота, не само онази гола вяра, но вяра, в която няма никакво изключение.
Тъй ние се чувствуваме свободни. Взаимопомощта. 2175 Трябва да си помагаме един на друг. Ако живее човек за себе си, какво ще спечели? В някои моменти ще живее по-щастливо, но ще дойдат други моменти, когато щастието ще се обърне. Вяра в Бога. 2176 Под думите „Вяра в Бога" подразбирам: сигурност на живота, не само онази гола вяра, но вяра, в която няма никакво изключение. Аз ходя и вярвам, че имам разумни приятели, които мислят за мен, както за себе си. Ако имам вяра, като вдигна само пръста си всичко става. Под „вдигна пръста си" разбирам - Този Разумният, Който е създал света. И казвам: чрез Него е възможно и аз, който живея в Него, всичко да направя. Той слага, аз раздигам - тъй има съгласие.
към текста >>

82. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

(С каква сигурност той говори.
Той е в Съвета на Учителите и всички са много заети, и решават важни въпроси. Казваш: познато ти е това изречение. Слушала ли си тази мисъл? - Да, това е от Учителя. - Ние, след като приложим Неговите думи, имаме право и ние да ги употребим. (С каква сигурност той говори. Да, той е най-умният, най-добрият и най-верният ученик. Ние тук никога не можем да кажем, че сме добри ученици, защото не сме. А той го казва. И как прилича да го каже. Никаква надменност не се вижда в това, а напротив - изпъква един отличен характер, една скромност, дори и неговите думи внасят една пълна увереност в този, който ги слуша, никакво съмнение не може да има.) - Кажете ми, моля Ви се, как може да обичам повече, аз искам повече и повече да обичам моя Учител.
към текста >>

83. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Това го знам със сигурност лично от сестра Люба.
Но не и до последно, защото Богомил Малджиев след като почина Люба, изгледа Милка, грижеше се и за сестра им Цветана. Полагаше грижи и то много големи. Всеки ден носеше пълни чанти с продукти и различна храна и зарзават. Чувала съм от Люба, че Учителят й е казвал, че е била някога френска царица. Учителят й е предавал лично Паневритмията и понеже Люба е знаела отлично Паневритмията и френски език, Той я е пратил да предава Паневритмия на френското Братство, там в Париж. Това го знам със сигурност лично от сестра Люба. Люба беше стройна, елегантна жена, носеше се фино, имаше добър вкус. Беше кестенява и човек на ума. М.М.: За кое Братство говориш във Франция? П.Д.: В Париж. М.М.: Това на Михаил Иванов?
към текста >>

84. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Но на земята никога не става със 100% сигурност.
Ако имате любов какъвто и да бъдеш, някой земледелец, овчар, някой обикновен учител в село - в тези положения ще събереш с любов опитност, ще си създадеш бъдеще. Някои хора с високи длъжности ги мислим за щастливи, обаче ще те претрепят някъде и в астралния свят ще си изкупиш греховете. Ако Стамболийски имаше вяра щеше да остане жив. Каквото му кажат 100% вярваше. Той беше краен оптимист. Но на земята никога не става със 100% сигурност. По някой път има 50% изключение, по някой път 75%. Някои ми предложиха да отида в Чам Курия с техния автомобил, но аз отказах. На мене много по-приятно ми е пеша. Най-първо между всинца ви трябва да се образува една вътрешна връзка. Вашите материални работи да не разклащат вашето духовно положение.
към текста >>

85. 69. РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ

Жечо Панайотов

Значи, нямаше какво да правя и аз също дадох съгласие за отлагане; не ми се искаше повече да прекарвам в тия килии на затвора и режима на Държавна сигурност.
Понеже между мен и Борис нямахме спорни въпроси, всеки от адвокатите застъпваше в защитата си, както Борис, така и мен. Така съденето ни продължи три дена, но в последният момент, идва при мен адвоката ни Кирил Георгиев, който беше последен в изказванията си и ми каза, че трябва да поискаме отлагане на делото, тъй като ще трябва да представим още доказателства в наша полза. Аз разбира се възразих, че не съм съгласен, а напротив трябва да искаме от съда да ни оправдае - да бъдем освободени! /Колко съм бил наивен и тогава! / Адвокатът обаче настояваше, че отлагането е необходимо, че ще имаме полза и че Борис е съгласен. Значи, нямаше какво да правя и аз също дадох съгласие за отлагане; не ми се искаше повече да прекарвам в тия килии на затвора и режима на Държавна сигурност. Позволиха ни за малко да се видим с домашните си и аз размених няколко думи с Веска и Благи, а те се опитаха да ме насърчат. Но, баницата, която Веска бе приготвила и донесла, не ми позволиха да я взема. Отведоха ни пак в килиите на Държавна сигурност, да очакваме ново насрочване на делото. На мен оставаше да обмисля и изложа с разбиране, каква сума следва да ми се одобри за фирата от вестникарска хартия, употребена за печатане беседите в нашата печатница. Във връзка с това, имах две-три срещи с адвоката Цонев.
към текста >>

Отведоха ни пак в килиите на Държавна сигурност, да очакваме ново насрочване на делото.
/Колко съм бил наивен и тогава! / Адвокатът обаче настояваше, че отлагането е необходимо, че ще имаме полза и че Борис е съгласен. Значи, нямаше какво да правя и аз също дадох съгласие за отлагане; не ми се искаше повече да прекарвам в тия килии на затвора и режима на Държавна сигурност. Позволиха ни за малко да се видим с домашните си и аз размених няколко думи с Веска и Благи, а те се опитаха да ме насърчат. Но, баницата, която Веска бе приготвила и донесла, не ми позволиха да я взема. Отведоха ни пак в килиите на Държавна сигурност, да очакваме ново насрочване на делото. На мен оставаше да обмисля и изложа с разбиране, каква сума следва да ми се одобри за фирата от вестникарска хартия, употребена за печатане беседите в нашата печатница. Във връзка с това, имах две-три срещи с адвоката Цонев. През следващите дни, имайки при мен изчисленията на вещото лице за хартията, работата се сведе до това, да направя сметката колко е била фирата, т.е. унищожената негодна хартия. Трябваше да се приложи смятане чрез „просто тройно правило".
към текста >>

86. 72. БЕЛЕНЕ

Жечо Панайотов

" Казах му, че навярно има грешка още от Държавна сигурност, та така още от София и в Стара Загора ме държат между тях.
Там да поживееш! " Отидох си след срещата с тия хора. Така се заредиха дните, обаче 2-3 дена след явяването ми при комисията, повика ме в кабинета си началника и поведе с мен разговор, че е проучил делото ми и каза: „Ти неправилно си изпратен между политическите затворници! Каква е тази грешка? Твоята присъда е криминална, а защо те водят към политическите затворници? " Казах му, че навярно има грешка още от Държавна сигурност, та така още от София и в Стара Загора ме държат между тях. Началникът пак каза: „Мястото ти не е между тия хора! Те със своите убеждения ще те развалят, ще станеш като тях! Затова ще те изпратя между криминалните затворници, гдето е по-леко, ще прекарваш по- добре". Казах му, че приемам да направи както намира за добре. Каза ми още, че сега няма кола да отива в района, гдето ще ме изпрати, но до 2-3 дена ще има и ще ме изпрати там.
към текста >>

87. 80. ОПИТИ ЗА ВРЪЩАНЕ НА ИЗЗЕТАТА ЛИТЕРАТУРА НА 6.XII.1957 г.

Жечо Панайотов

При задържането ми от Следствения отдел на Държавна сигурност на 3.IX.1958 г., следователят Йото Йотов иззе от дома ми около 90 тома лично мои книги, беседи и лекции от Петър К. Дънов.
„Зелен синур" N 43 Другари, Съден съм от Соф. окр. съд по н.с.х.д. N 4/59. След изтърпяване на по-голямата част от присъденото ми лишаване от свобода, на 31 .XII.1962 г. бях помилван и освободен. При задържането ми от Следствения отдел на Държавна сигурност на 3.IX.1958 г., следователят Йото Йотов иззе от дома ми около 90 тома лично мои книги, беседи и лекции от Петър К. Дънов. Съгласно решение N 851 от 7.IX.1959 г. на Върховния съд, препис от което прилагам към настоящата молба, обезсилва конфискуването на въпросните мои книги. Моля разпореждането Ви да се провери где са запазени книгите ми и отгде следва да ги получа. Протокола за изземването не съм запазил, но навярно оригинала от същия е запазен към следственото дело от Държавна сигурност. С почитание: ПРИЛОЖЕНИЕ: 1 препис. гр.
към текста >>

Протокола за изземването не съм запазил, но навярно оригинала от същия е запазен към следственото дело от Държавна сигурност.
бях помилван и освободен. При задържането ми от Следствения отдел на Държавна сигурност на 3.IX.1958 г., следователят Йото Йотов иззе от дома ми около 90 тома лично мои книги, беседи и лекции от Петър К. Дънов. Съгласно решение N 851 от 7.IX.1959 г. на Върховния съд, препис от което прилагам към настоящата молба, обезсилва конфискуването на въпросните мои книги. Моля разпореждането Ви да се провери где са запазени книгите ми и отгде следва да ги получа. Протокола за изземването не съм запазил, но навярно оригинала от същия е запазен към следственото дело от Държавна сигурност. С почитание: ПРИЛОЖЕНИЕ: 1 препис. гр. София, 24 май 1963 г. ПРИЛОЖЕНИЕ РЕШЕНИЕ N 851 от 7.IX.1959 г. по н.с.х.д. N 711/59 на Върховния съд, I нак.
към текста >>

88. II. СПОМЕНИ ЗА СЕСТРА ВЕСКА - СЪПРУГА НА БРАТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ И МАЙКА НА БЛАГИ /БЛАГОВЕСТ ЖЕКОВ/

Веска Жекова

Сестра Веска Жечо-Панайотова, понесе много страдания с обиските, гоненията и репресиите на Братството и особено със скалъпения процес срещу Борис Николов и съпругът й Жечо Панайотов от Държавна сигурност и комунистическото управление.
Сестра Веска беше много преданна и грижовна съпруга. Тя редовно приготвяше на бр. Жечо храна за обед, която той си носеше в града, където работеше. Винаги го изпращаше през гората, когато той отиваше на работа. Всяка сутрин пред Пентограма се правеше молитва, четеше се „наряда" - страница от определено томче беседи /за цялото Братство/ и тогава вече следваха другите задачи. Сестра Веска Жечо-Панайотова, понесе много страдания с обиските, гоненията и репресиите на Братството и особено със скалъпения процес срещу Борис Николов и съпругът й Жечо Панайотов от Държавна сигурност и комунистическото управление. Това й се отрази фатално на здравето. Много често си спомням с любов за големия брой наши приятели - братя и сестри, които вече са в Невидимия свят, с които съм общувал и които бяха светли идейни личности. Между тях беше и сестра Веска... Голяма е заслугата на д-р Вергилий Кръстев, че с поредицата „Изгревът" съхрани за историята на Братството личните спомени и снимки на толкова много последователи на Учителя. В тях има много лични разговори и писма с Него, които допълват стенографираното Слово. Това е един огромен труд с много важно значение!
към текста >>

89. 17. ЕКСКУРЗИИТЕ

Разбирайки обаче своята несигурност тук в София, той е направил наблюдателен пункт, малка крепост, именно на това красиво и подходящо място.
Казвали са ми само, че там някога е имало врата, изкована от желязо, която врата техните прадеди са търсили. Историята, обаче може да ни помогне в разясняването на този израз". Известно е, че в 972 година византийският император Йоан Цимиски, завладява столицата на България - Преслав и източните предели на страната. По това време цар на българите е бил Самуил. Самуил бавно и предпазливо, в продължение на двадесет години, води войни с Византия, като се е изтеглял към София, малко тогава селище. Разбирайки обаче своята несигурност тук в София, той е направил наблюдателен пункт, малка крепост, именно на това красиво и подходящо място. Именно това място е било наблюдателен пункт заградено с желязна врата, там където сега влизаме в бивака. Там е била желязната врата. Между Симеоново и Драгалевци има едно място, което се казва Калето. Там също е имало наблюдателен пункт на Самуила, за да гледа пристигането на византийските войски. Ето защо, това място се е наричало „Железните врати".
към текста >>

Но разбирайки своята несигурност, неудържимост, той оттук през прелеза, между Витоша и Люлин, се насочва към Македония в градовете Мъглен, Преспа, като спира в град Охрид, където основава своята столица.
Там е била желязната врата. Между Симеоново и Драгалевци има едно място, което се казва Калето. Там също е имало наблюдателен пункт на Самуила, за да гледа пристигането на византийските войски. Ето защо, това място се е наричало „Железните врати". За тази цел, скалите отпред, като стена, водата, прекрасният извор там, южното разположение на полянката, създават много благоприятни условия за осъществяването на тази задача. Но разбирайки своята несигурност, неудържимост, той оттук през прелеза, между Витоша и Люлин, се насочва към Македония в градовете Мъглен, Преспа, като спира в град Охрид, където основава своята столица. И сега на Ел-Шадай е хубаво. Но красотата в природата не седи само във външните форми, които тя ни предлага. В тези форми, в тези изяви има и съдържание, което прави мястото и формите на всичко, което има там, да има един неописуем чар, който се схваща от по-събудените, от по-духовните хора, като един трепет, носещ възхищението и благоговението. Това в онези времена, този чар на Ел-Шадай го имаше, мястото беше девствено. Едва ли някой, много рядко, да го е посещавал, защото е настрана от местата, където е имало някакво движение на хора и животни.
към текста >>

90. 30. ДЮШЕМЕТО В СТОЛОВАТА

Започнах, макар и с една малка несигурност, но имах чувството, че върви добре.
" Погледна и ми каза: „Ами ти мислиш ли, че Иван Радославов ще има къща на Изгрева? " Наистина, тъй стана. Нищо не се построи. Този човек умря, изоставен от всички в крайна мизерия.[1] Дюшемета бях поставял на малки помещения, но на големи и дълги, пък и с недотам правилни правоъгълници, какъвто беше нашият салон, не бях. Не исках да чакам, да отлагам, спрях се помислих малко и стигнах до извода, като как това трябва да стане. Започнах, макар и с една малка несигурност, но имах чувството, че върви добре. Тъкмо бях поставил няколко реда дъски, ето го пристига и майстора. Погледна направеното от мене и с едно накърнено честолюбие, твърдо отговори: „Не, то така не може, така не се поставят в такова помещение дъски". Не му отговорих нищо, от уважение към званието и вярата ми в неговите способности в занаята. Отковахме поставените от мене дъски и започнахме да ги ковем по съвсем друг начин, по който според него трябвало. Аз веднага разбрах, че начина, по който бях почнал е много по добър, много по-съвършен от неговия, но нищо не му казах.
към текста >>

91. 36. СПЕСТЯВАЙ ПО НЯКОЙ ЛЕВ

Аз работех и имах чувството на пълна сигурност, че съм един необходим за работата на моя работодател човек, тъй като моите морални качества и умението за тази работа напълно отговаряха на изискванията за тази длъжност.
Моята майка, която живееше в Габрово, често ни идваше на гости. Една вечер, когато се прибирам от работа, гледам Учителят е в стаичката ни и разговаря с майка ни, която малко преди това отново ни беше посетила. Щом влезнах, Той прекъсна разговора с нея, обърна се към мене и ми каза: „Ти спестявай по някой лев". Аз се изненадах от думите му, тъй неочаквано отправени към мене и то за нещо, ненужно и неоправдано от начина, по който тогава можех да мисля. Затова Неговите думи се плъзнаха в съзнанието ми и не намериха място там. Аз работех и имах чувството на пълна сигурност, че съм един необходим за работата на моя работодател човек, тъй като моите морални качества и умението за тази работа напълно отговаряха на изискванията за тази длъжност. Затова не очаквах никакви изненади. Със заплатата, която получавах живеех добре и съвсем не намирах за нужно, да спестявам, да прикътвам по някой лев. Никак не можах да помисля, че само малко време след това ще дойдат много големи и резки изненади в моя живот. Така думите на Учителя, не намериха място в мене и аз продължих да си живея все така без грижа за утрешния ден, като изхарчвах всичко, което получавах. Не мина много време след тази случка и съвсем неочаквано, набързо, необмислено и неподготвен се задомих.
към текста >>

92. 52. ХАМАЛИН

Това внасяше голяма несигурност и риск в сделките с тази страна.
Тъй като тежката развръзка на войната, която беше започнала за тях извънредно много ограничаваше възможностите им да предлагат редовно стоки, той извади една папка, в която имаше книжа и мостри от платове. Показа ми една връзка от тези мостри, които представляваха хубави хастари от изкуствена коприна. „От тези платове - ми каза той - в момента мога да ви предложа, петнадесет хиляди метра". Веднага разбрах, че имам възможност за добра сделка. По това време обаче индустриалните центрове на Италия и по- специално Милано и Торино бяха подложени на усилена бомбардировка от самолетите на английските и американски въздушни сили. Това внасяше голяма несигурност и риск в сделките с тази страна. Затова фирмите от Италия и Германия, искаха още при поръчване на стоката, стойността й веднага да се заплаща, тогава само поръчката е валидна, а след това се чакаше с месеци, докато поръчаната стока дойде. Това заангажирваше за дълго време, средствата на купувача. Но това не беше най-лошото. Те поставяха и други, още по-тежки за момента, условия. А именно: всички рискове от злополуки са за сметка на купувача и ако при бомбардировките или при друга някоя злополука тя бъде унищожена, то купувача губи и стоката и парите, които той вече предварително е внесъл за нея.
към текста >>

93. 68. ЛЕТУВАНЕ НА 7-те РИЛСКИ ЕЗЕРА

Бяха закътани, направени отдолу с под и тук геният се прояви, създадоха уютност, сигурност и при най-неблагоприятните промени на времето, дъжд, хлад, вятър.
Незнам в кого, но беше някоя умна глава озарена от гениален проблясък, дойде идеята, да се правят палатки от дебел бял памучен плат американ, какъвто тогава в изобилие се намираше по магазините. След направата, палатката се импрегнираше с парафин разтворен в бензин. Резултатът беше неочаквано добър. Направените по този начин палатки, издържаха всички изпитания. И при най-силен проливен дъжд, те не пропускаха. Бяха закътани, направени отдолу с под и тук геният се прояви, създадоха уютност, сигурност и при най-неблагоприятните промени на времето, дъжд, хлад, вятър. Това беше един голям успех и улеснение за нашето летуване на Рила. Намериха се сръчни сестри, шивачки, които по указание на опитни в палатковото кроячество хора, направиха няколко модела палатки, за да може всеки по свой вкус и нужда да си направи. Всички си направихме такива палатки. И когато отидохме на Рила и ги построихме по склона край езерото, гледката беше красива с накацалите, като пеперуди бели подслони. Така този най-важен въпрос беше сполучливо разрешен.
към текста >>

94. 111. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

Все пак, в желанието си за сигурност, за да се предпази от неприятни изненади и посегателство върху него, той успява да вземе от немския крал - Грамота за защита от посегателство, смятайки, че това ще го предпази он неприятни изненади.
Виждайки това деяние на властта, спомних си от историята за случая с Ян Хус, един ярък представител от епохата на възраждането. В 1415 г. Хус, който по това време е бил професор по богословие и декан по свободните изкуства, а после и ректор в Пражкия университет е бил поканен от папата и кардиналите, които са 70 архиереи съставляващи Папският съвет, да присъствува на черковният събор в град Констанца. Ян Хус е разбирал уловката, която му се поставя, тъй като е знаел много добре, че със своите разбирания и изказвания, пред студентите и обществото не е бил угоден на папската власт. Но не е намерил в себе си сили и смелост, да откаже на такова високо внимание и решава да отиде. Все пак, в желанието си за сигурност, за да се предпази от неприятни изненади и посегателство върху него, той успява да вземе от немския крал - Грамота за защита от посегателство, смятайки, че това ще го предпази он неприятни изненади. Но още с отиването си в Констанца той е арестуван и предаден на Инквизиторския съд. Показвайки своята грамота, дадена му от немския крал, инквизиторите му казали: „Да, вярно е, че ти имаш грамота, за защита против посегателство, но тази грамота те закриля и те защитава само срещу произволи от неотговорни фактори. Тук, обаче няма произвол, а напълно законно решение на върховно утвърдената власт. Тази власт те осъжда да ти предадем душата на дявола, а тялото ти на правосъдието, което те осъжда на смърт чрез изгаряне. Това нещо се повтори и на Изгрева.
към текста >>

95. 112. УРАГАНЪТ НА РАЗРУШЕНИЕТО ПОМИТА НАВСЯКЪДЕ

Неговият отговор беше: „Да вярно е, че мислехме да направим нещо там и щяхме да го направим, но от Държавна сигурност ни забраниха", И така и тук се направи всичко възможно и малката искрица, която все още тлееше, далеч от града там горе на Витоша, на нашият общ Братски живот да бъде стьпкана.[1] Животът ни на Рила, през летните месеци след напрегнатата 1949 г.
Да не се играят упражненията, да не се чете беседа, огън да не се кладе и пр. Дойдоха и хора от паркове и градини при Столичния градски народен съвет и разрушиха скромната постройчица, като за успокоение на приятелите казали, че тя е много неугледна и на нейно място щяло да се направи нещо хубаво, подходящо и удобно за приютяване при лошо време. Но разбира се това беше казано само за успокоение, за по-безболезнено минаване на ножа. Нищо не се направи и досега. Много месеци, след този удар върху нас, един ден срещам един от най-големите началници на Парк-строй, който ме познаваше, защото преди това бях около пет години техен работник и го запитах за случая с постройчицата ни на Витоша при „Железните врати". Неговият отговор беше: „Да вярно е, че мислехме да направим нещо там и щяхме да го направим, но от Държавна сигурност ни забраниха", И така и тук се направи всичко възможно и малката искрица, която все още тлееше, далеч от града там горе на Витоша, на нашият общ Братски живот да бъде стьпкана.[1] Животът ни на Рила, през летните месеци след напрегнатата 1949 г. продължи още някоя и друга година, но и там дойдоха ограниченията, докато най-после се забрани напълно нашето летуване там. Много енергичната и с инициатива наша сестра Елена Андреева организира на една много хубава полянка, оградена с борова гора, малко над хижа Вада, бивак за летуване през лятото за по-възрастни братя и сестри и такива, които не можеха да изкачват стръмнините на Рила, до към второто езеро. Добре просъществува и тази инициатива няколко години, но и тук тежкият подкован ботуш, си каза думата и това беше забранено. Така, бавно, но сигурно се направи всичко възможно от влястта след 9 септември 1944 г. да се смаже и заличи, един велик и светъл период от историята на България и света, както някога това беше направено с Богомилството, преди около хиляда години.
към текста >>

96. 8. ЮПИТЕР

С Нептун, носи една неопределеност, една несигурност, една хлъзгавост.
От такъв не може да се очаква, искренност, вярност и чистота на чувствата. Такова ъглово разстояние с Марс, носи освен жаждата за присвояване на чуждото, показва още и Донкихотовщина, устрем за подвизи, за шумни деяния, не на място и с нищо оправдани. Със Сатурн, създава една излишна самонадеяност, една грандомания за ръководене, жажда за разпореждане и тогава когато това е съвсем излишно. С Уран, резки и неочаквани с нищо неоправдани промени, както в отношенията си към хората, така и към работата, която извършват. Крайно честолюбиви. С Нептун, носи една неопределеност, една несигурност, една хлъзгавост. Такъв човек едно мисли, друго говори, трето върши. Тук имаме липса На координация, между тези три изяви в човека. Това ъглово разстояние с Плутон е нещо много тежко, особено, когато Плутон е ярко изразен в даден човек. Те са хората на твърдите и безогледни решения. Потъват в заблудата, че нищо не трябва да ги отклонява от техните решения.
към текста >>

97. 12. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ

Занаята, просто е една опора, една сигурност, в случай че останеш в тежко положение както бях аз. В.К.
Защото аз някак си, моето мнение е, все не одобрявах този начин, захвърлили си дипломите и всеки отива да работи физическа работа. Н.Д. В случая Учителят казваше, настояваше, завършете, да имате дипломите, но да имате един занаят, не непременно да се хвърляте в занаята, в тоз смисъл, неправилно е разбрано, а за всеки случай, ако се намерите в неудобно положение, както аз бях, ще си хвана занаята и няма да остана в такоз трагично положение да ходя два месеца да моля, дето се казва и боклуците да чистя. Та в този смисъл, да имаме една възможност, а не да захвърлим дипломите, Учителят не е казал такова нещо. В.К. Защото аз заварих възрастните приятели, които бяха завършили и си бяха захвърлили дипломите. Н.Д. Вече, какво са направили, това си е тяхна работа, обаче не е правото да се смята да си захвърлим дипломите и непременно да работим занаят. Занаята, просто е една опора, една сигурност, в случай че останеш в тежко положение както бях аз. В.К. Твоят пример е точен и удачен и е точно, и на място. Н.Д. Да, привеждам го, защото аз съм го преживял. Преживях трагедията, както бях без работа, без занаят и да ходя да моля, да клеча там пред 1500 души, добре че този брат помогна, каза там на началника и работата се оправи. По-нататък Йосиф Флавий продължава: „Те спазвали еврейските закони, четели молитви преди изгрев слънце". Какво дълбоко значение са давали за влиянието на първите слънчеви лъчи.
към текста >>

98. 10. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ

Иван Толев

Този е един от основните и велики закони в живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и развитието на всички разумни същества - племена, народи, общества и индивиди.
10. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ Не се противи на злото - Законът за любовта „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 1 (III. 1925), с. 1-2 Разумният живот се проявава само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда. Този е един от основните и велики закони в живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и развитието на всички разумни същества - племена, народи, общества и индивиди. Ония от древните народи и техните водители, които са схващали тоя закон, имали са дълготрайни култури, обществено развитие и благоденствие, и историята ги е отбелязала като мощни народи, като фактори на човешкото развитие. Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места, хлебното дърво също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места, портокалите, лимоните, бананите и пр. - всичките растат все в топлите пояси, където климатическите условия са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното развитие. И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават. Също тъй, най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области.
към текста >>

99. 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УИЛСОН

Иван Толев

В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на народите, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни права на всички народи, автономен развой на народите, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на народите, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната политика, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости.
Той е редовен на богослуженията, без разлика на мястото или времето. В една реч пред богомолци той е казал: „Църквата не представлява устройството на човечеството. Тя представлява оная духовна част, която не търси своя израз в някой вид на управление или даже устройство на обществото, а търси да узнае значението и пояснението на живота и основните извори за човешкия дух. Ние природно търсим да сравняваме себе си с нещата, които са вън от нас, над нашите сили и по-високи от нас, и затова всяка църква има за цел да открие едно мерило". Освен дето сам г-н Уйлсон е човек със силен и достоподражаем характер, той напълно признава и възприема християнското мерило на живота, и оказва действително съчувствие с всяко усилие на църквата да приведе света при живите извори на човешкия дух. В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на народите, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни права на всички народи, автономен развой на народите, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на народите, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната политика, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости. Велик е човекът, който цели това. Дано може да прокара тия точки.
към текста >>

100. 3. ПРОГРАМА НА СВЕТОВНИЯ МИР

Иван Толев