Търсене в текстове за 'Сетивност'

Байер твърди, че чрез специални ритмични упражнения можем да развием у детето самостоятелност, усет към музиката, сетивност и обща пластичност.

Колко е приятно да привикнем децата от малки на грациозно изискани маниери и свободни движения! Анжело Патри казва: „При танца има най-мъдро употребяване на времето. При него детето се учи да контролира движенията си по начин, който го изпълня с артистичен възторг, дава здраве и енергия на всяка фибра, открива му единството, съвършената хармония между тялото и духа." Госпожа проф. Байер, ръководителка по ритмично обучение при Монтесоровия дом в Халерау има специална система за ритмично възпитание на детето. Проф. Байер твърди, че чрез специални ритмични упражнения можем да развием у детето самостоятелност, усет към музиката, сетивност и обща пластичност. Крайно време е да приложим повече ритъм и музика при работата си с децата. Голямо предимство е учителката да си служи с някакъв музикален инструмент при работа. Не е необходимо, но приятно и полезно е детската градина да разполага с пиано или радио, цигулка, грамофон, хармониум, акордеон или поне мундхармоника. Колкото се отнася до материала за ритмични игри, ще го намерим в изобилие всред природата. Волното летене на птичките, веселата игра на пеперудките, романтичната песен на морето, припевът на гората и танцът на падащите листенца, звънът на дъждовните капки, веселият смях на белите снежинки, златният танец на небесните звездици, Слънчо и пробуждащата се земя, веселата игра на щастливите цветенца в градината и т. н.
към текста >>

(подобна работа развива сетивността, търпението и вкуса у децата).

Няколко кукли и покъщнина по възможност по-едри, са всякога любимо занимание за малките. Нареждане, чистене, шиене, готвене и пр. са чудесни упражнения за бъдещите домакини. Не по-малко полза ще имат момчетата при обзавеждане на магазинче — сръчност, съобразителност, вкус, ред и пр. За нанизване — глинени топчета, продупчени още при правене, нарязани макарони, фиде на звездички,, охлювчета, пуканки, сламки от ръж, слез, желъдчета, фасулчета, топчета от кипарис, памучета, книжни триъгълници, навити като на мъниста, листенца, изрезки (камбанки, птички халкички, цветя, знамена, фенерчета и др.) и още "редица подобни материали, естествени или боядисани, комбинирани или поотделно, бихме могли много приятно да приложим в ръчните ни занимания при низане— гривнички, коланчета, абажури и др. (подобна работа развива сетивността, търпението и вкуса у децата). Пясък — поставен в пясъчник в двора или в стаята (при специални рдзмери), влажен, за да не се вдига прах, пясъкът е много приятно забавление за всички деца От него се правят: фурни, къщи, градини, декорирани с цветя, горички от истински клоцки, линии с влак, направен от кибритени кутии, реки, планини и всичко каквото може да измисли детската фантазия (Това занимание улеснява развитието на детската творческа мисъл). Пластелин — мек, еластичен и цветен, пластелинът е материал, с който можем да почнем твърде от рано. Една дъсчица и две три парченца пластелин са добра възможност за творческата дейност на всяко дете. От него може да се направи гевречета халкички, бастунчета, топчета, черешки, човечета, къщички, кокиченца - (на стъбълца от клечки за зъби със зелен пластелин за венче и три половинки от фасулени зрънца за чашка). От пластелин и клечки може да имаме най-различни комбинации.
към текста >>

Емпиризмът, представен от Джон Лок, смята, че сетивността е решаващ източник на познанието.

ЕДИНСТВО НА ПОЗНАНИЕТО Материалистите признават на материята атрибут на вечност. Идеалистите като Кант и Хегел допускат, че духът е вечен и безкраен. Действително, познанието за света е резултат на нашите възприятия, които добиваме от външния, материалния свят. Преработени чрез човешкия мисловен апарат, тези възприятия преминават в представи и понятия. Емпиризмът, представен от Джон Лок, смята, че сетивността е решаващ източник на познанието. От друга страна, рационалистите Спиноза, Лайбниц и др. вземат разума като единствен източник на познанието. Привидно като че ли имаме двойственост на познанието. Противопоставянето на двата процеса - възприятие и мислене е погрешно. Те са неразривно свързани чрез Единството па познанието.
към текста >>

Това е един затворен свят, който търси причинността на земята, в ограничения и малък свят на сетивността.

Тя може да бъде изведена единствено от самия субект, от същността на неговата психика. Идеализмът, особено Субективният, дава предпочитание на догмата на вярата, която неминуемо ни води към религията, към статичната теология, израждаща се във фанатична догматика. Тези две концепции са противоположни по естество и, за да се приближат до реалността, трябва да се съгласуват с Космичната Стълба на Реалността. Единствено тя е в състояние да хвърли мост между Обективния и Субективния Идеализъм. Двете доктрини са се развивали през вековете под влияние на Геоцентризма. Това е един затворен свят, който търси причинността на земята, в ограничения и малък свят на сетивността. Съзнанието е като сателит, поставен на орбита. Той е в състояние да надхвърли границите на геоцентризма, да възвиси духа си по спирала към хелиоцентричното разбиране и дори да напусне Слънчевата система, за да търси причинността в Космоса чрез Космичния мироглед. Няма да се спираме върху теориите на неокантизма, нито на неохегелианството. Но се налага да повторим, че опитът на Кант да примири материализма, признаващ обективния свят, е идеализма, отричащ обективната причинност и закономерност, излиза несполучлив. Грешката на Кант е, че тук не става въпрос да бъдат помирени материализмът и идеализмът, понеже, както отбелязахме, това са полюсите на една и съща реалност.
към текста >>

Външната реалност - природата, Космосът - носи следите на една скрита за човешката сетивност и наука, въобще за човешките възможности, друга реалност, която живее своя живот зад формите и отношенията на нещата, зад събитията и мислите, зад времето и промените.

Външната реалност - природата, Космосът - носи следите на една скрита за човешката сетивност и наука, въобще за човешките възможности, друга реалност, която живее своя живот зад формите и отношенията на нещата, зад събитията и мислите, зад времето и промените.
Тя се проявява като реалност на различни полета (светове, области или зони на Битието): физическо, астрално, ментално, причинно и т. н. Взаимна обусловеност свързва тези космически области, тъй че силите, които действат във всяко поле, проникват в следващото и в своята съвкупност определят наличността на една Висша Сила, Която управлява Всемира. Характерно за всяко едно поле е това, че силите, които действат в него, се намират в йерархическа зависимост. Тези сили, тези същества на най-ниското равнище - физическия живот, имат материален субстрат и духовна стойност, но в другите светове те се проявяват като същества от по-висока степен на духовно развитие. Това е резултат от еволюцията, която има характер на универсален принцип. Външната реалност - природата, Космосът - носи следите на една скрита за човешката сетивност и наука, въобще за човешките възможности, друга реалност, която живее своя живот зад формите и отношенията на нещата, зад събитията и мислите, зад времето и промените. Тя остава непроменима, абсолютна, всевластна, независима от човешкия опит и познание. Тази реалност е Абсолютният Дух, проявен като Божествена мисъл, като Божествена Любов. Разбира се, тук няма никаква аналогия с концепциите на Г. Хегел или Л. Фойербах за абсолютното.
към текста >>

Те вървят от една проява към друга и това движение, неуловимо за сетивността на средностатистическата личност, се направлява от творческите сили на Космоса.

Затова и в началото на ХХ век и на третото хилядолетие човечеството вече е стъпило на Луната, извежда извън земната атмосфера пилотирани космически совалки, подготвя експедиция с астронавти до Марс и се стреми да овладее термоядрената енергия и плазмата, а все още не познава достатъчно собственото си "аз", използва едва около 3-4 % от потенциала на мозъка си - материалния носител и проводник на съзнанието. В съответствие с учението на ББ всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, притежават дълбок вътрешен смисъл. Истинската наука на днешния ден, подавайки ръка и на метафизичното познание, трябва да отиде по-далеч от изучаването на съдържанието и вътрешните съграждащи сили; тя трябва да устреми усилията си и към дълбокия, скрит смисъл на обективните реалности в Битието. Разумността като съществената характеристика на Вселената е немислима без движението, без изменението, без усъвършенстването. И материалният свят, и човекът се подчиняват на движението. Те вървят от една проява към друга и това движение, неуловимо за сетивността на средностатистическата личност, се направлява от творческите сили на Космоса. Любовта - сърцето на тази разумност - не е някакво абстрактно понятие, някаква философска даденост. Това е живата сила в природата и тя крие Божественото съвършенство в недрата си. Изразява се чрез светлината и радостта, хармонията и мъдростта, красотата и простотата, истината и вечността. Така Битието се проявява като реалност, която има вътрешен (езотеричен) и външен (екзотеричен) смисъл. И в най-малките неща се открива хармонията и мъдростта на творческите сили на Бога, единната целеустременост на разумните същества, на членовете на ББ.
към текста >>

Така че когато говорим за Природата като за тяло на Бога, не разбираме само подвластното на физическата ни сетивност - видимото, но и всички онези разумни същества, както и принципите, силите и енергиите, стоящи зад тях.

Така че когато говорим за Природата като за тяло на Бога, не разбираме само подвластното на физическата ни сетивност - видимото, но и всички онези разумни същества, както и принципите, силите и енергиите, стоящи зад тях.
Природата от своя страна - като носителка и изразителка на Всемирния Живот - не е само това, което виждаме с физическото си зрение, с биологическите си сетива. Това, което виждаме, е само нейната външна страна. Зад тази видима форма стоят редица йерархии от разумни същества, които са като живи извори на творческите енергии на Битието. И зад всички и чрез всички се проявява Великата Реалност, Първата Причина - Бог. Тези факти от нез- римия ритъм на живота в Космоса Учителят на ББ изразява в една кратка фраза: "Природата е сбор от разумни същества, които проявяват своята деятелност." Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята съвкупност представляват организма на Природата, тялото на Върховното Божество. Така че когато говорим за Природата като за тяло на Бога, не разбираме само подвластното на физическата ни сетивност - видимото, но и всички онези разумни същества, както и принципите, силите и енергиите, стоящи зад тях. В тази връзка Учителят П. Дънов казва следното: "Природата е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по силата на известни закони. Под думата "природа" разбирам същества, които са дошли до положение да разбират тези закони и са взели под своето ръководство други, които не знаят това. Съществата, които учат останалите как трябва да живеят, наричаме природа. Учат ги да работят.
към текста >>

Мозъкът, който контролира всички процеси в тялото и е център на всички усещания, не притежава сетивност.

При отделните хора гънките на мозъка, макар и наредени по един общ план, по брой, дълбочина и по качество на сивото вещество са коренно различни. И тази разлика съответствува на различието в способностите на хората. От факта, че по-голямата интелигентност се среща там, където сивото вещество е повече, се вади заключение, че то е могъщият проводник за по-пълното и богато възприемане на силовите течения от членовете на Слънчевото семейство. Черепът, в който е затворен мозъкът, се приспособява към развитието му от детинство до зряла възраст. И когато човек остарее и мозъчната му дейност отслабне, то и черепът съответно намалява. Мозъкът, който контролира всички процеси в тялото и е център на всички усещания, не притежава сетивност. Кръвоносната система на мозъка е много сложна и приспособена да му доставя голямо количество кръв. Мозъкът при нормална дейност има способността да се раздува и с това наляга върху костите на черепната кухина, при което я разширява. Колкото по-разнообразна и ясно изразена е мисловната, емоционалната и волевата дейност на човека, толкова черепът и изобщо главата му добива по-голяма, по-правилна и по-хармонично устроена форма, докато стигне до един размер, детерминиран от непознати на нас закони. Стигайки до този размер на мозъка и черепа, започва тяхното по-нататъшно усъвършенствуване, изразено в качеството на мозъчното вещество, многобройността и дълбочината на неговите гънки. Че наистина е налице разширение, налягане на мозъка (раздуване), когато той е възбуден, се установява от видни изследователи на човешката мозъчна дейност при случаите, когато части от черепа по ред причини са премахнати.
към текста >>

Апоплексията е болест, при която става кръвоизлив в мозъка, при който спират внезапно всякаква сетивност и движения, без да се прекъсва дишането и кръвообращението.

Апоплексията е болест, при която става кръвоизлив в мозъка, при който спират внезапно всякаква сетивност и движения, без да се прекъсва дишането и кръвообращението.
Устата са затворени както през деня, така и през нощта. Главата се движи свободно, без каквито и да било изпъквания в областта на шията. Тя трябва да бъде с хармонична дължина. Дългата и тънка шия говори за слаби бели дробове, предразположени към заболяване (слабо дишане). Чрезмерно дебелата шия е предвестник на апоплектичен удар (инсулт). Апоплексията е болест, при която става кръвоизлив в мозъка, при който спират внезапно всякаква сетивност и движения, без да се прекъсва дишането и кръвообращението. Главата и лицето дават най-добрата и пълна представа за човека. Ако главата има формата на куб (квадратно лице), то имаме един активен, лесно възбудим човек. Такъв човек не търпи възражения и не приема каквито и да било директиви. съвети, наставления. Той е под силното влияние на планетата Марс.
към текста >>

“ Не е ли това невъзможността на шаманското съзнание да се примири и да си съществува само в ефимерното и ежедневното, без да усеща в тъмнината на нощта, в смъртта, в безсетивността, в отвъдното това трансцендентално единство и с природата си, и с обкръжението си, и с Всемирното съзнание едновременно?

Но вървят годините и приятелят му си отива - руският консул Рачински идва и после си отива, и гърците, с които служи и е толкова години приятел, и тях губи. Като служи, нали за хората е службата, да разбират словото на Бога, не само да кадят свещи и да се кръстят като кукли, така че като пусне по някоя славянска дума тук и там, някоя служба на славянски да разберат българите поне от време на време словото Божие, сърдят му се те - крякат; и какъв Бог тук, като не се разбира словото му от богомолците? И пак ще го загризе. И пак ще поеме нанякъде - вече женен, вече с деца - този път при корените си в Устово. Телескопичен блик Не е ли това същият повей, който кара сър Уолтър Скот да Възкликне: „Вижте го как уж диша мъртвецът, който не се разплаква, когато стъпките му се отправят към родната пръст...? “ Не е ли това невъзможността на шаманското съзнание да се примири и да си съществува само в ефимерното и ежедневното, без да усеща в тъмнината на нощта, в смъртта, в безсетивността, в отвъдното това трансцендентално единство и с природата си, и с обкръжението си, и с Всемирното съзнание едновременно? Разтриса те това чувство на индианеца Чийф Сеатъл, че в смъртта духовете, родени от мястото, ще присъстват независимо от това дали там сега е улица или гора, или непрогледна нощ (защото „смърт ли казах? “ - пита Сеатъл, - „няма смърт, само преминаване от един в друг живот “)! Разтриса те тази черна, безмълвна преосмисленост на печенега Елин Пелин за „черната катраница“ на Софийско поле, дето „куче лае у полето, та си глава кине“, и не се знае дали някой мре или опложда, „ергени ли мома крадат, или някой гине“, защото все то! - излизането от единия живот е влизане в другия! Разтриса те тази тежка сълза на съвременника на поп Константин - българина Каравелов, там някъде в Русия пред спомена за красотата на родната гора и че не може да изтлее под нея в тази красота, „дето като куршум пада на сърцето, което е всякога готово да поплаче, кога види в природата Ново, кога види как пролетта зимата изпраща и под студа и под снега живот се захваща!...“. Къде си ти, мое коренче, посадено в чернозема на Вселената? Къде си, устовска пръст моя? И там нищо! Няма връщане назад, напуснатото, като си го изоставил, то вече го няма за тебе, там е мястото, но напуснатото го няма, зачеркнал си го от съществувание с преместването си.
към текста >>