НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
22
резултата в
19
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 9
Тъй той, въпреки че е инвалид от войната и като такъв има дефекти, които му причиняват твърде големи страдания, е развил в себе едно отлично здраве и голяма издържливост, съчетани с една необикновено изтънчена
сетивност
.
Много лошо изви стъпалото си и трябваше да пази леглото дълго време, а след една година и нещо, вий си спомняте как свърши живота си секретарката на г-н Чапрашиков във Виена". Своите ясновидски дарби г. Л. Лулчев е развил чрез големи и продължителни усилия, като е разширявал и своите знания, своята опитност и е упражнявал тия свои дарби. От много години той не само е „въздържател" и вегетарианец, но се е отказал изобщо от всякаква храна, която е от животински произход. От много години той е човек на природата, на чистия въздух, на светлината, на движенията на открито.
Тъй той, въпреки че е инвалид от войната и като такъв има дефекти, които му причиняват твърде големи страдания, е развил в себе едно отлично здраве и голяма издържливост, съчетани с една необикновено изтънчена
сетивност
.
Но всичко това още далеч не може да ни обясни високата степен на неговото ясновидство. За това е нуждно да вземем предвид на първо място и друго едно обстоятелство. Ясновидството в неговите по-висши форми - както видяхме - означава пробуждане на висшия духовен човек. То обикновено бива в най-висока степен благоприятствано от известна, духовно издигната среда, то става едно много често наблюдавано явление и успешно се култивира и развива сред религиозно-обществени движения, които са носители на истинския мистицизъм и висок религиозен идеализъм - каквото бе християнството в първите времена. Л. Лулчев принадлежи именно към едно подобно движение в България.
към текста >>
2.
3. ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗВАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 20
Тъй той - въпреки че е инвалид от войната и като такъв има дефекти, които му причиняват твърде големи страдания, е развил в себе си едно отлично здраве и голяма издръжливост, съчетани с една необикновено изтънчена
сетивност
.
След около месец и десетина дни сестра ми си закачи тока на едно от стъпалата. Много лошо изви стъпалото си и трябваше да пази леглото дълго време, а след една година и нещо, вий си спомняте как свърши живота си секретарката на г-н Чапрашиков във Виена.» * Своите ясновидски дарби г-н Л. Лулчев е развил чрез големи и продължителни усилия, като е разширявал и своите знания, своята опитност и е упражнявал тия свои дарби. От много години той не само е «въздържател» и вегетарианец, но се е отказал изобщо от всякаква храна, която е от животински произход. От много години той е човек на природата, на чистия въздух, на светлината, на движенията на открито.
Тъй той - въпреки че е инвалид от войната и като такъв има дефекти, които му причиняват твърде големи страдания, е развил в себе си едно отлично здраве и голяма издръжливост, съчетани с една необикновено изтънчена
сетивност
.
Но всичко това още далеч не може да ни обясни високата степен на неговото ясновидство. За това е нужно да вземем предвид на първо място и друго едно обстоятелство. Ясновидството в неговите по-висши форми - както видяхме - означава пробуждане на висшия, духовния човек. То обикновено бива в най-висока степен благоприятствано от известна, духовно издигната среда; то става едно много често наблюдавано явление и успешно се култивира и развива сред религиозно-обществени движения, които са носители на истинския мистицизъм и висок религиозен идеализъм - каквото бе християнството в първите времена. Любомир Лулчев принадлежи именно към едно подобно движение в България.
към текста >>
3.
2. Учителят
,
Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА
,
ТОМ 28
Ние имахме рядката привилегия да бъдем Негови съвременници, да Го гледаме и слушаме и с вътрешна будна
сетивност
да долавяме онова, което подозирахме.
* * * 3. Двадесет години по-късно ние не само четем Неговото Слово, сега имаме време да мислим, да се вдълбочаваме, за да откриваме височините на Неговата мисъл и се приближаваме при Него отвътре. Ние се връщаме назад, за да преживеем годините, когато сме били край Него, за да огледаме днешната обстановка, която се различава коренно по своето вътрешно съдържание. Миналото беше за нас премного наситено със светлина и топлина, с чисти тонове и музика. Събитието бе неизмеримо по своята значимост и дълбочина, а времето за родените в началото на този век беше необикновен празник, чиято хубост и тържественост никога нямаше да изчезнат от нашето небе.
Ние имахме рядката привилегия да бъдем Негови съвременници, да Го гледаме и слушаме и с вътрешна будна
сетивност
да долавяме онова, което подозирахме.
Тогава трябваше да бъдем на тази възраст, когато опита е набран и мисълта усредена, за да обхванем значението на тази среща, среща с Учител на Земята. По малко тогава мислехме, повече чувствувахме и с присъщото безгрижие и самонадеяност на младостта стояхме някак си далеч от проблемите, противоречията и сериозността на нашето време, пред които нямаше да закъснеем да се изправим. Сега повече мислим, отколкото чувствуваме. Нашата радост на ученици мина в друга гама. Дойдоха усилни години, дойдоха задачите и противоречията, дойдоха изпитанията, чрез които се калява и изпитва волята и характера на ученика.
към текста >>
4.
2. Елементи на духовния свят
,
Глава 4. Мъдростта
,
ТОМ 28
Към всичко, което засяга душевния мир на човека, той се отнася някак си на едро, грубо материалистично, прилагайки изтърканата формула за реалността, разбрана, видяна и уточнена само с помощта на нашата
сетивност
.
Приказката е жива, защото прониква живота, като неделима негова част, облъхната от трепетите на истината. Големите в един свят са малки деца, които най-често не знаят, какво да искат. Късно разбира човек, че нещата са станали не както съдбата е искала, а както човекът е пожелал. Съдбата само дава своето съгласие и санкционира желанията и стремежите на хората, като ги оставя да опитат плодовете им. Сложен е този свят и човекът не е свикнал да се спира на детайлите, а те са всичко, последните малки болтове, които имат решающо значение при сглобяването на механизъма.
Към всичко, което засяга душевния мир на човека, той се отнася някак си на едро, грубо материалистично, прилагайки изтърканата формула за реалността, разбрана, видяна и уточнена само с помощта на нашата
сетивност
.
Да знаеш, какво да искаш е признак на интелигентност, на знание, на мъдрост. Само разумните, мъдрите знаят всеки момент от какво се нуждаят и насочват мислите, чувствата и желанията точно там, откъдето те са уверени, че ще получат жадуваното. Дръпнете се, казват те - не ни отнемайте светлината на слънцето, която не можете да ни дадете. Разбираш, че да знаеш, какво да искаш, значи да знаеш, как да живееш. Оглеждаш живота на околните, оглеждаш и своя и разбираш, колко много той е усложнен, комплициран само поради това, че не си знаел, какво да искаш и си пропилял не само ценно време, прахосал си много сили и си пропуснал много възможности за хубав, естествен, спокоен и богат отвътре живот.
към текста >>
5.
4. “Къде живееш?
,
Глава 5. Учителят и истината
,
ТОМ 28
Постановката е приближена до нашето виждане - разяснена и оживена - времето и пространството щяха да загубят своята власт и до нашия слух чисти и неподправени щяха да стигнат този път не само тоновете на мелодията, а истината, светлината; отключеното богатство щеше да блести близо до нашата
сетивност
.
Още навремето, когато двете песни бяха дадени, много пъти ние щяхме да се върнем на тях, преживяването, което те ни оставиха проникна дълбоко в живота ни - мигове, които никога не могат да се забравят. И двете части - първата и втората песен звучат мощно, окрилящо, проникнати от дълбока мистичност, същевременно и от звучащ живот. Един ден музикалната тема щеше да бъде открита и богатството скрито в тия две песни изявено. Не по-малко значим беше текста, върху който Учителят се спира, за да ни поднесе вътрешния смисъл на тази глава. Стих по стих щяха да бъдат разкривани и принципите изцедени, като живителен сок истината щеше да се разлее.
Постановката е приближена до нашето виждане - разяснена и оживена - времето и пространството щяха да загубят своята власт и до нашия слух чисти и неподправени щяха да стигнат този път не само тоновете на мелодията, а истината, светлината; отключеното богатство щеше да блести близо до нашата
сетивност
.
На катедрата щеше да стои Той и с очи към разтворената книга, този път щеше да ни разкрие ядката на тази глава, за да задоволи не само нашата жажда и глад, но за да ни запознае нагледно с великия принцип - Истината, Истината, за която големите окултисти са обикаляли изтока и запада и са изразходвали големи усилия и са жертвували много време. Беше се случило нещо изключително - унищожени бяха ритуалите, формите, вдигнати бяха всички бариери и на копнеещите от векове души, Той им казваше сърдечно и просто: “Елате и вижте, слушайте и опитвайте, проверете и се ползувайте от бисерите.” Всичко беше опростено, съкратено и достъпно за чистите по сърце. Не лишено от сила и от власт, ония, които жадуваха разбираха цената на всичко и преценяваха добре не само събитието, но и голямата любов, която се спираше пред техния праг. Трапезата беше сложена и поканата разпратена, не оставаше нищо друго, а да седне човек и да задоволи жаждата и глада си. Учителят чете - пита и отговоря: “Що е слово?
към текста >>
6.
6.7. “Странник съм в този свят”
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Някога на тези въпроси ще трябва да се върнат големите музиканти, които един ден ще имат друга
сетивност
и други мерки.
Без музика няма здраве, няма постижения, няма култура. Неговата песен трябваше да тръгне по света, ала не тръгна. Тя остана в един кръг малък и незнаен. В същност така ли беше. Обикновените хора имат обикновени мерки за нещата - какво в същност се е случило в света и къде бе отнесена тази музика, и какво направи тя?...
Някога на тези въпроси ще трябва да се върнат големите музиканти, които един ден ще имат друга
сетивност
и други мерки.
Ние ще кажем само - навън беше ранна пролет и по заснежените простори се виеше първата прелетна птичка - крилатата песен на Учителя, която идваше да оповести новото и в музиката. Творецът на тази песен стоеше неоткрит. Ония, които Го познаваха, ония които разбираха от музика оцениха Неговото изкуство, възхищаваха се и се вдъхновяваха от неизчерпаемите теми, които те съдържаха. Беше още твърде рано може би, за да бъде тя популяризирана, или тя чакаше истинските си почитатели да бъде открита и възвестена за света. След много години ние щяхме да си спомним ония светли часове на ул.
към текста >>
7.
7. Молитвата. 7.1. Разговор с Великото
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Трудно може да се осъвременят тези неща и да се обяснят на обикновения човек, който едва оперира със сетивата си и с ограничените измерения с които иска да си обясни неща, които лежат в друг свят, където мислите, чувствата, стремежите, идеалите образуват атмосфера рядка и чиста, неуловима с нашата
сетивност
.. Всичките страдания, изпитания, бури и противоречия не са нищо друго, а методи чрез които се цели да намери човек смисъла на живота и застане на онова място откъдето се открива Реалността.
Другото е живот на сенки. В сянката няма живот, няма реалност. Физическият свят е само условие да се прояви реалността - животът на душата. Реалното е вън от сянката. Реалното е невидимото, незнайното изтъкано от сложна и непреривна реалност.
Трудно може да се осъвременят тези неща и да се обяснят на обикновения човек, който едва оперира със сетивата си и с ограничените измерения с които иска да си обясни неща, които лежат в друг свят, където мислите, чувствата, стремежите, идеалите образуват атмосфера рядка и чиста, неуловима с нашата
сетивност
.. Всичките страдания, изпитания, бури и противоречия не са нищо друго, а методи чрез които се цели да намери човек смисъла на живота и застане на онова място откъдето се открива Реалността.
Тогава той не диша само на физическия свят, преодолял е сетивността си и вижда света на многото, безкрайните измерения - дошъл е в досег с Безконечността.
към текста >>
Тогава той не диша само на физическия свят, преодолял е
сетивността
си и вижда света на многото, безкрайните измерения - дошъл е в досег с Безконечността.
В сянката няма живот, няма реалност. Физическият свят е само условие да се прояви реалността - животът на душата. Реалното е вън от сянката. Реалното е невидимото, незнайното изтъкано от сложна и непреривна реалност. Трудно може да се осъвременят тези неща и да се обяснят на обикновения човек, който едва оперира със сетивата си и с ограничените измерения с които иска да си обясни неща, които лежат в друг свят, където мислите, чувствата, стремежите, идеалите образуват атмосфера рядка и чиста, неуловима с нашата сетивност.. Всичките страдания, изпитания, бури и противоречия не са нищо друго, а методи чрез които се цели да намери човек смисъла на живота и застане на онова място откъдето се открива Реалността.
Тогава той не диша само на физическия свят, преодолял е
сетивността
си и вижда света на многото, безкрайните измерения - дошъл е в досег с Безконечността.
към текста >>
8.
1. Движението
,
Глава 2. Движение и гимнастика
,
ТОМ 28
тя ни пречи да преживеем богатия момент, когато нашата духовност е раздвижена само от ограничена
сетивност
, а при втория случай няма статичност.
Същото се получава и при пейзажите - изгрева и залеза на слънцето, вида на небето през различните часове или минути на деня и нощта - как ще предадем този подвижен и неуловим миг. където всичко е движение и разнообразие? Ако от залите на човешкото изкуство се пренесем в залите на природата, ние сме изненадани от чувството, което сме изпитали на едното място и от чувството - на другото място Те не се покриват, както биха желаели художниците. Разликата е несравнима, а причината трогателно проста. При първия случай има статичност.
тя ни пречи да преживеем богатия момент, когато нашата духовност е раздвижена само от ограничена
сетивност
, а при втория случай няма статичност.
защото движението е не само вън от нас. но и вътре в нас. то е изравнено и в този жив поток в който сме потопени и живо участвуваме. ние не сме лишени от разнообразните пътища, по които представите идват към нас. преливат се.
към текста >>
Изкуството вече не е само до нашата
сетивност
, не е само и до мисълта и чувствата а и до оная дълбока същност, която раздвижена и покорена.
на зеленеещите се губери, на цъфналите дървета, на цветята, на тревите. Вечната и непрестанна игра на светлината е успяла да си играе с палитрата си и да ни представи един фантастичен сеят на багри, на светлинни ефекти и на емоции. Усещаме накрая този неизменен живителен трепет, който ни обгръща, радва, вълнува, пълни и празни нашето сърце, нашето въображение и всичко тогава край нас се превръща на живот. Ако всичко това може да се намери и в изкуството - тогава казваме движението и там е било мощно. нестихващо, красиво - трепетът се разлива като река, шуми като море.
Изкуството вече не е само до нашата
сетивност
, не е само и до мисълта и чувствата а и до оная дълбока същност, която раздвижена и покорена.
очарована и задоволена, преживява дълбокия момент, който ни дава представа за духовността у човека. С това ме искаме да намаляваме цената на изкуството сътворено от човешката ръка. поради големите ни изисквания; ние искаме само да намерим истинското изкуство с вечния и неизменен негов белег, за да уточним идеята. Думата трепет ни се стори най-подходяща, трепета, който ни извисява и ни подарява накрая хармонията и висшата наслада. Това е и смисъла на изкуството.
към текста >>
9.
5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
Желая ви да следвате пътя на любовта.” Къде е човекът и до колко е развита неговата
сетивност
, за да чува и вижда не само грубата предметност на този свят, но и онова, което е над него и зад всичките форми и възприятия, които лежат за човека “несъществуващи” и “нереални”?
Вие трябва да бъдете готови, да издържите на този огън както издържаха тримата момци в огнената пещ. Този огън е започнал да действува вече. Че наистина той действува вижда се от разстройството на нервната система на хората, от техните психически и физически заболявания. За онези, които следват Божия път, този огън е благословение. За онези, които не следват този път, този огън е мъчение.
Желая ви да следвате пътя на любовта.” Къде е човекът и до колко е развита неговата
сетивност
, за да чува и вижда не само грубата предметност на този свят, но и онова, което е над него и зад всичките форми и възприятия, които лежат за човека “несъществуващи” и “нереални”?
Известни неща спират вниманието и тогава човек дръзва да тръгне по техните следи, за да се отзове не в някакъв далечен и непознат свят, а в света на изкуството - сферата, където се кръстосват необикновените мисли и чувства, за да се родят ония форми - чисти и възвишени, които будят у човека, чувства, разположения, настроение, наречени с името наслада, обикновено и познато име. Преживяното е далеч, много по-далеч от това понятие, което стига своята универсалност в света на емоциите, за да спре до обикновения живот. Човечеството е надхвърлило отдавна оная младенческа възраст, когато първичните сили са изпълвали целия вътрешен мир и всичко у него е било сложено елементарно и твърде диво в границите на един крайно обикновен живот. Онова, което някога е задоволявало човекът, по-късно неизбежно е било, загубва своята сила и блясък - границите са преодолени и ледът се разпуква. Настъпва пролетта.
към текста >>
10.
4. “В дома на блаженството”
,
Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето
,
ТОМ 28
Песента на вечерния вятър, или шепота на езерните води, или вик от гръдта на планината, или ехо от скалите - гласове от молитвения връх, които за сетен път докосват нашата
сетивност
, за да потънат дълбоко в сърцето и се превърнат след това на горящи факли.
Когато прегледахме казаното, разбрахме, че сме казали една малка част от онова, което е било - нищожна част от онова, което е безмерно, разливащо се щедро тук - малка бе планината, за да го смести, светът би се напълнил от приказките и от звученето на тази песен с нескончаеми разнообразни гами - колкото хора толкова тонове, толкова песни - живот. Ще трябва още нещо, още една контура, един тон, багра, да, още един, за да подминем на следващата година 1940 или 41. Добре, нека спрем на 42. Да, на 42 - казахме си задъхани от вълнение. Защо? - ще ни попитат онези, които не знаят; а които знаят, ще скланят глави, ще затворят очи и развълнувани като нас ще се вслушат... Какво е това?
Песента на вечерния вятър, или шепота на езерните води, или вик от гръдта на планината, или ехо от скалите - гласове от молитвения връх, които за сетен път докосват нашата
сетивност
, за да потънат дълбоко в сърцето и се превърнат след това на горящи факли.
Безпаметно тогава се втурваш да проверяваш, да се уверяваш, защото това е вече история и данните трябва да бъдат абсолютно точни. Да, така е било - казват ни добре осведомените, след тази година Учителят вече не ходи на Рила - на Езерата. Отвори каталога и ще се увериш. Запомнихме последни отзвучали Слова 1942 г. - “Опорни точки на живота”.
към текста >>
11.
13. Прашката на Давида
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Светът на формите ни привлича, той лежи близо до нашата
сетивност
, смятаме го дори за реалност, живеем с тази идея, за да разберем един ден грубата грешка, че реалността бе фиктивна - разменили сме местата и понятията - причините и последствията, сянката и самия предмет.
13. ПРАШКАТА НА ДАВИДА Земята, тази инстанция ни е добре позната. Тя е първото пристанище, където ние спираме нашия кораб, първата спирка, където отсядаме, за да разпънем нашия вечно подвижен шатър. Първият вик с който сме раздрали тъмата прокънтява в пределите на нашата нова родина - земя. Ден след ден, година след година, тя ни разкривя своя лик. Пристъпваме отначало бавно и осторожно, после уверено, завесите една след друга се вдигат, за да открият тайните, които ни обогатяват духовно.
Светът на формите ни привлича, той лежи близо до нашата
сетивност
, смятаме го дори за реалност, живеем с тази идея, за да разберем един ден грубата грешка, че реалността бе фиктивна - разменили сме местата и понятията - причините и последствията, сянката и самия предмет.
Темите по тези въпроси щяха да станат актюелни до като човек стигне до истината, колко философия и колко спорове, колко теория от “осведомените” щяха да се раждат и да тласкат човека от една посока към друга, от едно течение към друго, за да разкъсат неговия копнеж и притъпят чистия усет към истината. Темите станаха специални и ония, които имаха навика да мислят, нямаше да се задоволят с обикновената философия, предъвкана от полуосведомените, облечена с нови одежди, етикирана с нов етикет и поднесена в модерен стил. Старото познание за живота и за света нямаше да задоволява и никаква пищна опаковка не можеше да залъже очите на будните и жадните за чиста пшеница. Земята с всичката си хубост и разнообразие не можеше да упражнява с блясъка на формите онова влияние, което правеше човека роб и идолопоклонник на един ритуал, на един светоглед, който стесняваше хоризонтите до минимум, за да изпъкне на преден план - кумирите, култовете. Над земята сияеше небето, неизмеримо и непознато, окъпано с дъха на галактиките, които вихрено се носеха в Безкрайността и вещаеха на човека идеята за Великата Реалност и Великата Разумност.
към текста >>
12.
18. Цялото
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Те притежават същата тънка
сетивност
и само така изравнени до автора те могат да дадат преценка за цялото като нещо важно и централно, с което авторът иска да ни запознае.
Подобно разбиране за изкуството би ни довело до хаоса - хаоса с който единствен творецът може да се справи, за да създаде от него хармония. В творбата има светлини и сенки, полярността е оставила своя отпечатък и тъкмо това прави творбата интересна и прекрасна - съчетанията са били сполучливи. Затова изправени пред великите творения човек трябва да скрие своя нож и да съзерцава красотата - ние сме изправени пред едно цяло - цялостното то е важното. Детайлите отделните части нямат друго значение, освен това да влязат като материал в общото, в цялото. Ония, които разбират от изкуство знаят, как да пристъпят към него, застават наравно с творците и откриват интимната идея, вложена в творбата.
Те притежават същата тънка
сетивност
и само така изравнени до автора те могат да дадат преценка за цялото като нещо важно и централно, с което авторът иска да ни запознае.
Цялата природа с всичките разнообразни форми не е нищо друго, а едно велико завършено творение, една картина, едно музикално произведение, една поема - завършено цяло, което блести с всичката си хубост. По същия начин и тук всичко е събрано на едно място, съчетано е и тон и багра, и линия, тъмна или светла, грозна или хубава, различно звучащи, всичко на своето място, за да се изрази идеята за цялото. Тогава виждаме в тази необозрима панорама, която изглежда величествена само за това, че всичко е поставено на своето място, всичко е нужно, всичко изпълнява своята макар и скромна партитура, като в голям симфоничен оркестър, еднакво ценни са всичките инструменти. Може ли тогава да се пита защо е малката буболечка, или вредната гъсеница, или невзрачната гад, или тоя човек добър или лош, грозен или хубав? Цялото, това е важно, а за да изглежда прекрасно всичко е нужно.
към текста >>
13.
4. Свещеният елей
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Красотата и доброто във всичките си форми стават достояние чрез дълбоко съзерцание, когато стигаш до оная вътрешна, дълбока и скрита
сетивност
.
Мястото на което си стъпил е свещено, а височината е шеметна; нищо обикновено и вражеско не може да те стигне. Пред твоите бедни сетива се разлива само доброто, само красивото, само възвишеното. Зад всичкото зло на света виждаш невидима ръка, която по един чуден начин превръща всичко на добро. Тези мигове раждат за тебе красотата, те са стимул за творчески проявления. Творците на изкуството добре ги познават.
Красотата и доброто във всичките си форми стават достояние чрез дълбоко съзерцание, когато стигаш до оная вътрешна, дълбока и скрита
сетивност
.
В преходния свят на обикновеното ежедневие, вдълбочаването и съзерцанието ще ти даде и сила и криле да живееш, да се бориш, да учиш, да побеждаваш. Опитай да гледаш на всичко, което става край тебе, като израз на Великата разумност, която по всичките начини и пътища цели благото на хората. Опитай се чрез съзерцанието да намираш смисъла на нещата, за да се добереш до непресъхващия извор на любовта, чийто струи ще ти дадат и сила, и търпение и разумност да се справяш с всичките изпитания и противоречия, които ти предстоят, срещу суровата действителност на един студен свят, чийто коварни оръжия могат да се стопят само Със топлината и светлината на любовта. Съзерцавай, вглъбявай се и обичай. Не питай, какво нещо е любовта.
към текста >>
14.
1. Пръв и последен: за майстора (28.VIII.1973 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Беше навсякъде и докосваше по неповторим начин цялата
сетивност
на човека, ала всичката притегателна сила, целия извор бихме казали на магнетизъма, който излъчваше, се изливаше неудържимо и щедро когато говореше, когато развиваше своята тема, когато разнищваше своята философия, своето Учение.
На всички Той отговори. Отговорите бяха различни, споени здраво като звена на една верига, като тонове на една песен звучаща хармонично. Беше единен и цялостен, и всичко изразяваше завършена, поразяваща новоизградена личност. Трудно може да се изрази с обикновения човешки език онова движение, неуловимо и почти неразбрано за обикновените хора, които се силеха да Го представят с обикновените средства, колкото и съвършени технически да са те. Единственото място на което можеше да се намери, да се види и съзерцава, това беше само по време на оня жив поток на Неговото Слово, което покоряваше не само вниманието, а цялата духовна същност на човека, здраво запазила слуховата връзка, тоя мост през който идеите преминаваха спокойно и тържествено, на места бурно като води на пролет, които прииждат от- снеговете.
Беше навсякъде и докосваше по неповторим начин цялата
сетивност
на човека, ала всичката притегателна сила, целия извор бихме казали на магнетизъма, който излъчваше, се изливаше неудържимо и щедро когато говореше, когато развиваше своята тема, когато разнищваше своята философия, своето Учение.
Речта покоряваше, Словото искреше от мъдрост, увличаше, задоволяваше, изпълваше празнините и най-важното докосваше целия човек със своята акустичност, отличителното й качество. И ето, че тъкмо през тези утринни часове, когато атмосферата край Него се насищаше на светлина, всред оная жива тишина, когато всеки миг и идея жадно се поглъщат, рязко се очертават, като проблясък на светкавица, оня интервал, който недвусмислено спираше дъха на учениците - защото Той говореше за себе си. Бяха мигове, бяха едва уловими капки, зрънца, за които бяхме благодарни, защото те бяха части от една картина, един образ очертаващ се релефно, един свят неуловим и далечен, премного светъл и чист като оазис. Кой съм аз?!... Случаят е импозантен и звучи в някакъв широк стигащ до безкрая диапазон.Веднъж беше казал: “Аз съм в думите, които говоря” - ясно и точно, определено и внушително силно - по време, когато светът бе преизпълнен с думи, през време, когато връзката между думи и дела почти беше изчезнала, за да звучи всичко казано и речено като празни фанфари всред шизофренията на двадесетия век, която обрисуваше образа на ръководещите фактори, и тъкмо тогава да кажеш: “Аз съм в думите си”, беше наистина рядко събитие.
към текста >>
15.
10. Имаше ли място за страха: есе (30.I.1969 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
И нещо повече се е случило, връзката е заякнала, духът се е калил и
сетивността
се е изострила до висша степен.
Непреривно е отношението, непреривна е светлината, която продължава да реализира правилния и естествен процес на учението. Нищо не се е изменило. Безпредметен е страха, защото ученик и Учител са запазили абсолютния облик на първоначалните отношения. Всичко това може да звучи някак си далечно и невероятно за обикновените схващания на хората, които познават живите закони на Битието, които мерят нещата с обикновените мерки. Темата засяга само учениците, които през всичкото време преди или след това, не са отстъпили крака от прага на школата, с пълното съзнание, че учението продължава, задачите и изпитанията никога не са преставали.
И нещо повече се е случило, връзката е заякнала, духът се е калил и
сетивността
се е изострила до висша степен.
Звуците, които идваха до Него, ставаха все по-четливи, а тихия шепот отвътре по-съкровен и по-ласкав. Ученикът в един Свят, и през едно бурно столетие, преживял физическата раздяла с най-скъпото и най-обичаното същество на земята - Учителя си, се опитваше сега да нагоди, да координира вътрешната си сетивност към един друг свят, откъдето обилно нахлуваше светлината и непрестанно прииждаха гласове. Беше го казал, беше предупредил учениците - късно намираш тия предупредителни сигнали, които навремето нито си ги чул, нито видял. Животът тогава пулсираше, пееше, дифилираше като неповторим празник на който поканените можеха само да се веселят и да пеят. Всичко, което носеше белега на помръкнали небеса., на далечна печал се разтопяваше, изчезваше в пламъка на младежката радост и безгрижие.
към текста >>
Ученикът в един Свят, и през едно бурно столетие, преживял физическата раздяла с най-скъпото и най-обичаното същество на земята - Учителя си, се опитваше сега да нагоди, да координира вътрешната си
сетивност
към един друг свят, откъдето обилно нахлуваше светлината и непрестанно прииждаха гласове.
Безпредметен е страха, защото ученик и Учител са запазили абсолютния облик на първоначалните отношения. Всичко това може да звучи някак си далечно и невероятно за обикновените схващания на хората, които познават живите закони на Битието, които мерят нещата с обикновените мерки. Темата засяга само учениците, които през всичкото време преди или след това, не са отстъпили крака от прага на школата, с пълното съзнание, че учението продължава, задачите и изпитанията никога не са преставали. И нещо повече се е случило, връзката е заякнала, духът се е калил и сетивността се е изострила до висша степен. Звуците, които идваха до Него, ставаха все по-четливи, а тихия шепот отвътре по-съкровен и по-ласкав.
Ученикът в един Свят, и през едно бурно столетие, преживял физическата раздяла с най-скъпото и най-обичаното същество на земята - Учителя си, се опитваше сега да нагоди, да координира вътрешната си
сетивност
към един друг свят, откъдето обилно нахлуваше светлината и непрестанно прииждаха гласове.
Беше го казал, беше предупредил учениците - късно намираш тия предупредителни сигнали, които навремето нито си ги чул, нито видял. Животът тогава пулсираше, пееше, дифилираше като неповторим празник на който поканените можеха само да се веселят и да пеят. Всичко, което носеше белега на помръкнали небеса., на далечна печал се разтопяваше, изчезваше в пламъка на младежката радост и безгрижие. Само Той будуваше и знаеше какво щеше да се случи и през какво сиво утро щяха да бъдат изправени. Нека да разбирахме, нека да бяхме назубрили, ако щеш фактическите знания за онова, което ние наричахме заминаване от този свят.
към текста >>
16.
16. Безначална и безкрайна: есе (8.XII.1976 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Времето оттогава скочи далеч - 1933 година отшумя, когато Той се спира на тоя проблем, но времето има ли сила и власт тук, при нас, за нас, застанали на онова място, когато с цялата физическа и метафизическа
сетивност
усещаме, че всеки час дефилираш пред очите на Безконечността, и пред очите на твоя Учител, който никога не е напущал земята, или казано другояче - никога не си останал без Него.
Ние изпитвахме чувство на радост, че край Него имало ангели - видими и невидими, с които Той общувал, ангели - добри люде, които не питаха: “Кой си ти"; не настояваха да им открие тайни; не поставяха неуместни въпроси; не насилваха и не просеха внимание и обич; не недоволствуваха и бяха винаги благодарни при всичките условия. Това бяха ангелите - добрите хора, ученици, които никога не си служеха с лъжа, ученици, за които беше казал Той, че Го разбирали от един поглед, от една дума, отлични работници - ангелите от този видим, или от онзи невидим свят. Вече не беше важно, доволни сме, че те съществуваха, че те образуваха онова ядро, онова средище на Неговата скрита школа, където се ковяха бъдещите ученици и работници. Ангелът, не бе само дума, понятие, а точно определен факт - същество, изградено хармонично по всичките правила, за да бъдат съработници, жетвари в една голяма нива, която тепърва искаше работна ръка. За нас бе важно да знаем от коя категория сме; дали някога сме си позволявали да Го оглеждаме “от глава до пети”; дали някога сме скривали или не сме казали истината; дали сме се съмнявали в Него; дали сме били недоволни и неблагодарни от положението и от благата, които ни се даваха, от светлината, която искреше.
Времето оттогава скочи далеч - 1933 година отшумя, когато Той се спира на тоя проблем, но времето има ли сила и власт тук, при нас, за нас, застанали на онова място, когато с цялата физическа и метафизическа
сетивност
усещаме, че всеки час дефилираш пред очите на Безконечността, и пред очите на твоя Учител, който никога не е напущал земята, или казано другояче - никога не си останал без Него.
Отношенията Учител - ученик обхващат вечността. Тези отношения през вечността трябва да си останат кристално чисти, наситени с вяра, с чистота, с почит, с искреност, с любов. Само тогава може да става дума за Учител, за ученик, за школа, за атмосфера на доверие, на искрена любов, които предават мекота и красота на отношенията между Учител и ученик. Всичко друго си остава механическо разбиране на истината около тоя чисто духовен, живо трептящ процес, в който преобладава хармонията, разумността и добротата. Ученик ли е този, който се съмнява, който изпитва Учителя си, който мери и тегли Учителя си, който критикува Учителя си, който недоволствува срещу Него, който не знае да благодари, който търси лесни пътища.
към текста >>
17.
17. Шепота на Великото: есе (9.XII.1976 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Сега, когато годините тичат към нас, и разкриват своята внушителна панорама, когато преминали през огньовете на едно изпитание, ние се чувствуваме крепки и будни със здрава
сетивност
да огледаме панорамата открай, до края, да виждаме и да слушаме добре много неща, които някога стояха далеч от нас - и между тях и този кратък лаконичен отговор: Питайте Господа!
Каквото Бог ви каже, то е верно", отговаря той. Ако времето можеше да се върне, епохите от тоя род имат нещо общо и между Неговите ученици би стоял Петър - тоя, който недвусмислено, ясно и категорично просто отговаря: Ти си син на Бога живаго. Времената бяха други, много неща се бяха случили. Материализмът, който се силеше и напъваше да мине за доктрина, се готвеше да залее света и да задуши с грубите си лапи насоките дори на духовния живот. Не се намери сега един Петър да каже нещо от този род в евангелския стил.
Сега, когато годините тичат към нас, и разкриват своята внушителна панорама, когато преминали през огньовете на едно изпитание, ние се чувствуваме крепки и будни със здрава
сетивност
да огледаме панорамата открай, до края, да виждаме и да слушаме добре много неща, които някога стояха далеч от нас - и между тях и този кратък лаконичен отговор: Питайте Господа!
- решението е взето - Няма да оставим думата да виси на въздуха - нека Петър не е между нас и пред него. Принципен и точен, дава отговор начаса. Ние учениците заставаме там през онова рано утро през 1935 г. на Рила - езерата, на оня връх, наречен молитвен в 5 ч. сутринта. Думата бе казана, чухме я, съхранихме я дълбоко някъде в скритата скривалищница и тя мина в забвение, сякаш спотаена там, за да чуем ехото след толкова години -четиридесет [Сочни храни: 25.VIII.1935 г., 5 ч.с.
към текста >>
18.
28. Вечно сияние: есе (15.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Цялата ти
сетивност
е вече на крак, тук вече не става дума за теоретични знания, нито за онзи неизвестен свят, когато нощта те обвива в своята прегръдка.
Усещаш, бил си някъде, но къде? Ала да преживееш събуждане, или по-точно казано, както Учителят употребява процеса, пробуждане е вече нещо твърде интересно за тебе, то живо те засяга и си вече нащрек, не искаш да пропуснеш нищо, защото от това зависи твоята равносметка. Си ли, или не си? - Съм ли, или не съм? И вече си мобилизиран.
Цялата ти
сетивност
е вече на крак, тук вече не става дума за теоретични знания, нито за онзи неизвестен свят, когато нощта те обвива в своята прегръдка.
Тук става дума не за тялото, а за съзнанието. Идеята не ти е съвсем нова и чужда. При това тя съставлява част от твоя копнеж, тя влиза в програмата на твоето ученичество, ако можем да се изразим така. Много, много пъти ти отиваш и се връщаш на нея, знаеш къде и кого е третирал този въпрос, прелистваш тия страници, един алгебричен израз, с който Той си служи, за да поясни идеята...гледа почти дружелюбно. Де какво има говорено за съзнанието, за душата вече си го минал.
към текста >>
19.
13. Вергилий се представи за Занони
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
Но животът някакси, поставяше на пътя ми все хора с някакъв тип
екстрасетивност
.
Така се държа Вергилий, когато се запознахме. В интерес на истината, онова, което тогава чух от него, никак не възбуди любопитството ми! В моето семейство, не се поддържаше интерес към медиумични прояви. Баща ми бе здравомислещ човек! Съветваше мен и сестра ми, да работим със собствения си ум, и да търсим по вътрешен път отговори на въпросите в живота.
Но животът някакси, поставяше на пътя ми все хора с някакъв тип
екстрасетивност
.
Вергилий беше първият от този вид. По-късно имах възможност да направя много по-сериозни наблюдения в тази посока. Но тогава, при срещата ни у Донка Топалова, аз просто ликувах: „Слава Богу, Мейнур го няма! ” Публикувано от Milka Kraleva в 13:44:00
към текста >>
НАГОРЕ