Търсене в текстове за 'Сетивност'

Според него, ние сме заобиколени от трептения, едни от които действуват, а други не действуват върху нашата нормална сетивност.

В резултат на тия изследвания Рише издава през 1921 год. своя голям труд „Трактат по метапсихика". В следващата си по-малка работа върху „Шестото сетиво"[1] (1927 год.) проф. Рише си поставя за цел само да констатира съществуването на това непознато сетиво у човека, което той „третира като една обикновена глава от физиологията". Под шесто сетиво авторът разбира едно познаване на действителността, получено по други пътища, вън от обикновените пътища на нашите възприятия. Според него, ние сме заобиколени от трептения, едни от които действуват, а други не действуват върху нашата нормална сетивност. Докато ние схващаме някои трептения на етера като светлина, на въздуха — като звук и пр., ние не съзнаваме земното привличане, магнитните сили, електрическите токове с голям волтаж, херцовите вълни, ултравиолетовите и инфрачервените лъчи, радиевите лъчи, ултразвуковете. Тях ние можем да констатираме чрез разни физически и химически методи. Грамадно число сили действуват около нас, непознати досега не само на нашите пет сетива, но също така и неуловими за нашите приемници. Науката, която изучава механичните и психични явления, дължими на сили, които изглеждат интелигентни, или на непознати способности на човешкото „аз", Рише нарича метапсихика[2]. За метапсихични явления трябва да се считат само тия, които не допускат никакво обикновено обяснение.
към текста >>

То е оная непозната, скрита, тайнствена сетивност, която ни разкрива една част от непознатата действителност.

Грамадно число сили действуват около нас, непознати досега не само на нашите пет сетива, но също така и неуловими за нашите приемници. Науката, която изучава механичните и психични явления, дължими на сили, които изглеждат интелигентни, или на непознати способности на човешкото „аз", Рише нарича метапсихика[2]. За метапсихични явления трябва да се считат само тия, които не допускат никакво обикновено обяснение. Метапсихиката се дели на две части: ментална (психична) и физическа. Шестото сетиво — ясновидството — представлява част — най-важната — от менталната метапсихика. То е оная непозната, скрита, тайнствена сетивност, която ни разкрива една част от непознатата действителност. Рише нарича тая сетивност криптестезия. „Да се говори за едно сетиво, на което ние не познаваме органите, за едно сетиво, което нито простият, нито учените допускат, за едно сетиво, което се проявява в най-различни и най-чудни форми, това е много революционно. Но, когато въпросът се отнася до науката, ние трябва да бъдем истински революционери, при условие, че ще закрепим тая революция върху двете непоклатими основи на всяка биологична наука: наблюдението и опита". „Бих желал, продължава авторът, щото всеки, който чете тая книга, да разбере, че тя е написана от един професор по физиология, който не е пожелал нито за момент да напусне свещената и плодовита област на експерименталната наука". От цялата редица наблюдения, изнесени в книгата на проф.
към текста >>

Рише нарича тая сетивност криптестезия.

Науката, която изучава механичните и психични явления, дължими на сили, които изглеждат интелигентни, или на непознати способности на човешкото „аз", Рише нарича метапсихика[2]. За метапсихични явления трябва да се считат само тия, които не допускат никакво обикновено обяснение. Метапсихиката се дели на две части: ментална (психична) и физическа. Шестото сетиво — ясновидството — представлява част — най-важната — от менталната метапсихика. То е оная непозната, скрита, тайнствена сетивност, която ни разкрива една част от непознатата действителност. Рише нарича тая сетивност криптестезия. „Да се говори за едно сетиво, на което ние не познаваме органите, за едно сетиво, което нито простият, нито учените допускат, за едно сетиво, което се проявява в най-различни и най-чудни форми, това е много революционно. Но, когато въпросът се отнася до науката, ние трябва да бъдем истински революционери, при условие, че ще закрепим тая революция върху двете непоклатими основи на всяка биологична наука: наблюдението и опита". „Бих желал, продължава авторът, щото всеки, който чете тая книга, да разбере, че тя е написана от един професор по физиология, който не е пожелал нито за момент да напусне свещената и плодовита област на експерименталната наука". От цялата редица наблюдения, изнесени в книгата на проф. Рише, които установяват реалността на шестото сетиво, ние ще дадем само едно.
към текста >>

Същевременно той им дава и много методи за индивидуална духовна работа и разнообразни упражнения 3а развиване на една вътрешна сетивност 3а явленията в природата.

Или, чрез ученичеството се развива космичното съзнание в човека и той започва да живее в Големия Живот, принадлежащ на Бога, и включващ в себе си всичко и всички. В окултната Школа, Учителят дава Словото в два вида лекции. Едните той изнася пред специалния, т.е. младежкия окултен клас, а другите - в общия окултен клас. Към младите Учителят адресира едно ново знание, поясняващо от окултно гледище постиженията на съвременната наука. Същевременно той им дава и много методи за индивидуална духовна работа и разнообразни упражнения 3а развиване на една вътрешна сетивност 3а явленията в природата. Лекциите пред младежкия клас са изнасяни всеки петък. Присъс-твуващите тук вече не са само слушатели, те са ученици. Лекциите в общия окултен клас са се изнасяли в сряда и от тях учениците са получавали също методи и средства 3а работа над себе си, за самовъзпитание и самоусъвършенствуване. От тези лекции те са добивали представа 3а вътрешните Закони на живота, което им е помагало по-лесно да се справят с противоречията и трудностите на ежедневието. Дълбоките истини в Словото на Учителя са повдигали душите в едно по-Високо поле, където животът се проявява пълноценно.
към текста >>

Някои не усещат това защото в духовното им тяло не са изработени още онези специални органи на сетивност за духовния свят.

Ако човек не се стремеше към познанието, той би бил все още сред животните. Но за щастие, тази вечна жажда за ново знание го е извела от мрачните подземия на твърдата материя и е отправила съзнанието му към светлината на знанието и на самопознанието. И все пак, едва ли всеки човек на нашата земя съзнава необходимостта да се развива духовно. Мнозина дори не знаят, че живеейки с физическото си тяло на земята биха могли едновременно с това да живеят и в духовния свят, чрез духовното си тяло. Защото, за никого вече не е тайна, че ние, хората сме жители на два различни, но взаимопроникващи се свята - физическия и духовния. Някои не усещат това защото в духовното им тяло не са изработени още онези специални органи на сетивност за духовния свят. Тези органи се изработват бавно от онези, които не разбират нуждата от тях, и по-бързо и успешно от други, които са уверени, че без тях животът им не би имал никакъв смисъл и значение. Всъщност, каква полза има човек от това да живее реално, съзнателно, и в двата свята? Духовният свят дава по-големи възможности за познание на човека, който иска да се учи. Истинските ценности идват по духовен път. Творчеството е духовен акт, мисълта - също.
към текста >>