Търсене в текстове за 'Село'

22. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Факторите за провеждане и организиране на живота в едно селище - училище, читалище, кооперация и община - хармонизираха своите усилия в едно взаимодействие за създаване на едно образцово село, каквото то стана;

23. Любовта като образователен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето един трогателен пример за това: Един мой колега ми разказа спомен от своето учителство в едно село.

Веднъж получил писмо от свой бивш ученик в първото село.

24. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Княз Мишкин, главното лице в романа „Идиот”, се лекува в едно швейцарско село.

Цялото село подиграва Мария.

Цялото село узнава, че децата обичат Мария и се изплашват.

25. 03. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва така: „Намерете едно село в България, на което всички жители живеят в любов, и вие ще видите какво ще стане с това село.

26. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно село не ги приели.

27. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Например един такъв посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно село, ще говори с хората.

28. Единството в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

До тук идваме с Учителя по няколко пътища: през село Бистрица, по долината на Бистришката река, през село Симеоново - направо или през хижа „Алеко".

29. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

От 10 километра като отива към едно село с любов, ще го чакат вън от селото да го посрещнат.

30. П л а н и н а т а - Боян Боев (1883 – 1963)

Видяхме го при село Симеоново.

31. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Минахме през село Симеоново.

Един брат каза, че в едно село в България се явили 20 души младежи вегетарианци.

32. 02. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО МЪРЧАЕВО през 1944 година - Боян Боев (1883 – 1963)

УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО МЪРЧАЕВО през 1944 година

33. 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - Боян Боев (1883 – 1963)

Преобразени и вдъхновени се връщаме в село.

Село Тополица доказва това!

Това, което идеите на Учителя са направили в това село, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в душите Българското село е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в живота!

34. 10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“ - Боян Боев (1883 – 1963)

Минаваме през средата на едно село.

35. 25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Самият Димитров живее в село, в най-близко общение с природата.

Ще приведа тук само един малък пример, какви красиви заложби крие българското село, как народната душа е готова за велико творчество, за велика жертва, за велик идеен подвиг!

36. 52. НА 'ВЪЗНЕСЕНИЕ' НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Още преди изгрев слънце сме вече при село Симеоново.

37. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно село не ги приели.

38. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва така: „Намерете едно село в България, на което всички жители живеят в любов, и вие ще видите какво ще стане с това село.

39. 003 ДОМ ТЕМЕЛКОВ - ПОСЛЕДНАТА ПАСХА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава Учителят се оттегли с група ученици в близкото село Мърчаево в дома на един от учениците - Темелко.

40. 073 БЪДЕЩИЯТ ПОРЯДЪК - Боян Боев (1883 – 1963)

Нека ми дадат едно село от сто къщи, да приложа закона на Любовта и да видят какъв ще бъде резултатът след 10-20 години.

41. СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

В село Мърчаево

42. Съборите на Бялото братство - Боян Боев (1883 – 1963)

По време на някои събори съборяните правеха обща разходка до село Арбанаси, за да посетят братските места.

43. В село Мърчаево - Боян Боев (1883 – 1963)

В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година.

Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София.

Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това село.

Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда очакваше това.

Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора.

44. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат каза, че в едно село се явили 20 души младежи вегетарианци.

45. Благодарността - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра каза, че отива на село.

46. Разговори при Седемте Рилски езера - Боян Боев (1883 – 1963)

Един евреин видял, че турчин се моли, и си казал:“Ето един набожен човек.“ И му казал след молитвата:“Придружи ме до едно село във варненско.“ Като стигнали гората, турчинът казал:“Дай парите!

47. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Вчерашният ден е денят на вчерашното и недалечно минало, когато виждаме Учителя още млад човек, тогава познат с фамилното си име господин Петър Дънов, с факела на истината в едната ръка и с куфарче в другата, да обикаля България от град на град, от село на село, проникнат от великата идея да посочи на човечеството един от пътищата за себепознанието, а именно изучаването на човешката глава, да знае човек с какъв капитал разполага и в какви предприятия да се хвърли.

48. Упражнения с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Например ще се представи като стар, ще влезе в едно село, ще говори с хората.

49. Да си самата Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Като казваме, че всички хора трябва да се обичат, това е динамика, например влезеш в едно село, ще направиш нови връзки и ще ги обичаш.

50. Студенти при Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато в едно село хората станат много лоши, то мозъкът им става много активен и излъчват такива енергии, които разпръскват облаците и в това село няма влага, няма дъжд.

51. Красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Един праведен пътувал от едно село за друго по Божия работа.

52. Новото земеделие - Боян Боев (1883 – 1963)

При мене дойде един земеделец от южнобългарско село и ми каза, че има дългове.

“ Този човек бил от друго село, но му станал постоянен клиент.

53. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж в село Мърчаево, в 1944 г., през пролетта, Учителя каза: „България през месеците юли и август я очаква голяма опасност, но понеже живее в златния си век, тя ще има голямо покровителство от невидимия свят.“ Под думите „златен век“ се разбира не военна победа за завладяването на чужди страни и територии, а времето, когато страната е посетена от Небесния пратеник и когато тя ще даде на човечеството нови културни ценности.

Във всеки град, във всяко село е определено колко души и кои да влязат в Братството.“ Ето защо учениците на Бялото Братство имат грамадна работа - идеите на Учителя да се разнесат навсякъде из България.

В разговора Учителя каза: „Българското село има да изиграе голяма роля в новата култура.

От българското село ще излезе една нова вълна, едно ново движение.

Ето защо във всяко село трябва да има една запалена свещ“.

54. Летуване и екскурзии на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при село Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар.

55. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Толстоистите създадоха комуна в село Алан-Кайрак, Бургаско.

Наши братски комуни възникнаха и в село Арбанаси, Търновско, и в Русенско, и в Нова Загора, пък и другаде.

Жечо Вълков, селянин от село Ачларе, Карнобатско (днес Екзарх Антимово), като наш съмишленик, идва един ден при Учителя и му предлага да се образува братска комуна в неговото стопанство.

През това време ние направихме нашия опит в село Ачларе.

Учителя откри Школата, школа на светлина и прогрес, а ние я напуснахме и дойдохме някъде далеч в село.

В цялото село нямаше нито една веялка, с която след овършаване да се отвява сламата от житото.

56. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото село Драгалевци, после водениците над него, пет-шест-десет-двадесет, те всички тракат.

57. 18 ЗЕЛЕНИТЕ ЛИСТА НА ЗЮМБЮЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Един ден през пролетта на 1944 година бях отишъл в село Мърчаево, където беше Учителя.

58. 25 ТОВА, КОЕТО Е ТРУДНО ЗА ХОРАТА, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Един неделен ден, малко след 9 септември 1944 година, отидох в село Мърчаево.

Част от тревожните дни около бомбардировките над София Учителя прекара в това село.

Така, мълчаливи, стигнахме до село Владая.

59. 31 БАСТУНЪТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

През учебната 1930-31 година, бях назначен като учител в новооткритата прогимназия в село Желява, Софийско.

Пътя до Желява минаваше през село Столник, където имаше много свирепи кучета.

През нощта цялото село екваше от техния вой.

Когато минавах този път през село Столник, свирепите кучета имаше от какво да се респектират.

60. 32 ДАФИНКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Най-после трябваше да отида на гробищата в село Орландовци, за да поръчам да дойде катафалката, която да прибере тялото.

61. 49 ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След две години прекарани на дунавския остров Персин, в концлагера край село Белене, ме докараха в дирекцията на милицията, при площад Лъвов мост, и ме затвориха в арестантска килия, където ме държаха, мисля че повече от месец.

62. 50 КРАЯТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В началото на месец декември 1944 година бях в село Орешак, Троянско.

На една от уличките гледам сравнително просторна за това село кожухарска работилница.

63. 53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. - Николай Дойнов (1904 - 1997)

С нетърпение очаквах уречения ден за тръгване от село.

64. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Така ли е по вашето село?

65. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Пристигнахме в село Сапарева Баня и от там се отправихме по стръмните склонове на Рила, отначало покрити с борови гори, а нагоре с клекове, хвойна и трева.

От там багажите с камион - до село Сапарева Баня, а хората - кой как можеше, предимно пешком, изминаваха 14 километра път.

Следващото ни отиване беше направено с камиони от София до село Сапарева Баня.

Едно такова събитие, като нашето пристигане в затънтеното и глухо по онова време село, бързо намираше отзвук и хората се вълнуваха.

Като свърши летуването, докарвам си с него багажа отново тук и продам магарето, и то с голяма печалба, защото в цялото село такова хубаво и охранено магаре не може да се намери.

По-късно излизането ни на Рила започна да става от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-удобно и по-добре.

За там минавахме през село Бистрица.

От тази година започнахме да минаваме през Самоков и село Говедарци.

66. 82 10 ЯНУАРИ 1944 ГОДИНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

“ Тогава дойде поканата от село Мърчаево.

67. 83 МЪРЧАЕВО - ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Село Мърчаево е разположено в западните поли на Витоша, откъдето се открива прекрасен поглед към пернишката котловина и възвишенията на Голо Бърдо.

Но когато Той посочи високите качества на водата му, тяхното благотворно влияние при пиене и къпане, то цяло село и съседните взеха да я употребяват за тези цели.

68. 85 ВИТОША - БЪЛГАРСКИЯТ СИНАЙ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

През лятото на 1944 година в село Мърчаево се състоя и последният събор на Братството.

69. 91 УЧИТЕЛЯ - биографични данни - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Учителя Петър Дънов е роден на 11 юли (29 юни, стар стил) 1864 година в село Николаевка (Хадърча) - Варненско.

70. Пророк Михей - Влад Пашов (1902- 1974)

Пророк Михей е роден в едно село в Западна Юдея, в околностите на Елефтеропол.

71. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогаз дойде Яков от село Сама (Сахания), за да го излекува в Името на Исус".

72. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

В това време Християнството се разпространило толкова много, че в цялата империя нямало град или село, където да нямало християни.

73. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

А по-нататък се казва, че когато не ги приели в едно самарийско село, Яков и Йоан искали да свалят огън от небето, да ги изгорят, както направи пророк Илия.

В 17 глава, 12 стих се казва: "И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като спряха отдалеч, извикаха със силен глас, казвайки: Исусе, наставниче, смили се над нас!

74. ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той се оттегля да живее в едно село близо до Кордова изолиран от културния свят.

75. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Там главно селяните навлезли в богомилското движение, като и самият Чурила бил селянин и обърнал цялото село към Богомилството.

76. МАГ - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителя, който по това време беше в село Симеоново и му разправих, че

Една година Учителят бил в село Койнаре, Белослатинско.

77. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

той ми каза: „Няма да си отиваш в село, а ще заминеш веднага в Русе.

работа замръкнали в едно село.

78. МОЩ - Влад Пашов (1902- 1974)

Друг брат от село Любимец, имал нива край Марица, където гледал тикви.

79. ВЛИЯТЕЛНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

въстанието на комунистите и земеделците, изпратили брат Христо в едно село

вашето село няма да стане жертва, няма и да ви разпитвам.

80. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

село към моя пункт.

81. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Още малко дете, в село Николаевка Учителят предсказвал какво ще е

Учителят бил на гости в едно село, у един наш приятел.

82. 10. КАК СЕ СЪСТАВЯ ХОРОСКОП - Влад Пашов (1902- 1974)

По-конкретно казано, за да можем да съставим хороскопа на дадено лице, ни е необходимо да знаем датата на раждането - година, месец, ден и час, по възможност с точност до минута, а също така и мястото на раждането - държава, град или село.

83. Изчисление на аспектите - Влад Пашов (1902- 1974)

За да съставим хороскоп, първо трябва да ни е дадена датата на раждането - годината, месеца, деня (кое число от месеца), часа, минутата и мястото на раждането - държава, град или село.

84. 50-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато в България в някое село се извършват престъпления, настава суша и градобитнина.

85. ЗА ОЧИТЕ МИ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

За нея купихме къщата, подредихме я, и точно завърши гимназия, през лятото отидохме на село, и какво стана, как се простуди ... сълзи задавиха майката и едва изрече: за два месеца свърши с преплитане на червата ... Баща и и аз ще полудеем!

86. МОЕТО ПИАНО - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Решихме и ние да се изселим временно в някое село.

„Занапред ще стана образцова учителка на село, без пиано", мина ми през ума.

След една седмица се върнах обратно в село, но през февруари отново дойдох в София.

Преди да се върна в село, казах на Учителя за стореното.

87. Извънредни събития - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

По този начин можем да наредим селски двор, село, магазинчета, лозе, градинка и пр.

88. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

И село или държава без обич на хората помежду им - не оцелява.

Къщата си има свой господар, стадото - свой овчар, село- то - свой кмет, държавата - свой цар, светът - свой баща.

89. Писмо от Михаил Иванов до д-р Стефан Кадиев 23.XI.1977 г - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Това може, това и прави - да бие тупан на хорото на село.

90. 02 Срещата ми с Йорданка Жекова - Радка Левордашка (1920-2014)

Aз бях учителка в едно софийско село, а сестра ми преподаваше в прогимназията в село Криводол.

91. 04 Разказът на Йорданка за „Изгрева“ - Радка Левордашка (1920-2014)

Брат Пеньо уточни: „Аз работех в едно село като учител и минавах покрай разсадника, затова Учителя поръча на мене да ги купя.“

92. 08 При Салоните – брат Борис - Радка Левордашка (1920-2014)

Пристигнаха при нас от долния лагер Кирчо Лъвчето с още един брат, който e от едно бургаско село.

“. – „Не се познавате – отговори той, – братът е от едно бургаско село, на него Учителя поръча да засее нивата на Изгрева и той има един въпрос към тебе.“ Брат Борис каза: „Ами, кажете ни кой сте.“ Той се представи и започна разказа си: „Аз имам един приятел от съседно на нашето село, с когото се познаваме от младежи.

“Това, което стана – каза братът – го разказах на село на мои приятели, те не повярваха, че е възможно.

93. 09 Петровден в Ирина Кисьова - Радка Левордашка (1920-2014)

„Рекох, направи рулото от картофи, майка ти да направи баницата.“ – „Ами, добре, Учителю, така ще направя.“ Връщам се вкъщи, но не в апартамента, а на село.

94. 14 Разходката до Алеко - Радка Левордашка (1920-2014)

Синът на Янка отива с малкото си момче в село Ягодово – да помогнат на негов колега от същото село, да берат ягоди и да се разходят.

95. 77. Георги Йорданов - Радка Левордашка (1920-2014)

- „В село Тополица ни заставиха да свалим зодиаците от една много голяма чешма, която каптирахме край селото още по времето на Учителя.

В това село имаше способни и талантливи братя, оттам е и брат Камбуров, който написа толкова хубави песни, които се пеят от всички.

96. ПЪТЯТ КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

През тази пролет в Ачларе бяха отишли няколко „братя" - младежи студенти, за да помагат в полската работа на своя брат Жечо - земеделец от същото село.

97. МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Той се завръща в България и се оженва за една добра мома в село Хатърджа, днешното Николаевка.

98. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

Така ли е по вашето село?

99. ЖИВОТЪТ - Теофана Савова

После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се.

100. ЛЕТУВАНЕ НА ЯВОРОВО ПРИСОЕ - Теофана Савова

Първото нещо: В който град или село живеете, ще намерите най-бедния човек и ще го посетите, ще разговаряте с всички в този дом, докато внесете между тях нещо хубаво.

101. 1935 ГОДИНА - Теофана Савова

По пътя над село Симеоново ни радват ту изобилните слънчеви лъчи, които избликват зад забързани облаци, ту леките напори на прохладен планински вятър.

102. ИЗГРЕВЧАНИ - Теофана Савова

Тръгнах, без повече да се колебая, но можах да отида само до гората над село Драгалевци.

103. ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА - Теофана Савова

Докато водехме този разговор, неусетно бяхме минали през боровата гора и вече крачехме по пътя за село Симеоново.

104. ЕПИЛОГ - Теофана Савова

Отивахме на Витоша по пътя за село Симеоново.

105. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

На 29 юни 1864 година (стар стил) - Петровден, в село Николаевка - Хатърджа, се ражда третото дете на свещеника Константин Дъновски.

Петър отива заедно с баща си по негова църковна работа в Русенско и преспиват в един хан в село Тетово.

106. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

в будното родопско село Читак Ахчелебийско, днес квартал Устово на град Смолян.

В същата година чорбаджи Атанас Георгиев от село Хатърджа (Николаевка) пожелава да се открие училище с преподаване на български език.

Основното си образование Петър получава в родното си село Николаевка.

Петър преподава в училището на село Хотанца, Русенско, където оставя незабравими спомени в умовете на децата и родителите им.

При едно такова посещение в село Тетово, Русенска област, на 7 март 1897 г.

107. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

Той посещава всеки град, село и паланка, от единия до другия край на България.

братска къща в село Арбанаси.

108. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Ще предам разказа на Георги Попов от село Горна Поляна — Елховско, стенографиран от мене и допълнен от майка ми Стефка Крумова, която е присъствала на събора.

109. 5.11 Побоят, нанесен на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

се отваря редовен път към езерата откъм село Говедарци.

110. 5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите - Светозар Няголов ( -2013)

По това време той прави около 40 екскурзии всеки ден до село Симеоново и полянките по пътя за бивака.

111. 5.15 Мърчаевският период от живота на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Когато инсталацията е готова и запалват първите електрически лампи, Учителя отбеляза: „Сега вече това село трябва да се нарича Светляево, а не

В съседното село Рударци има голям топъл извор, от който селяните взимат вода, перат дрехите си и се къпят.

112. 6.1 Политически събития - Светозар Няголов ( -2013)

88) Румънците, необезпокоявани от българските войски, каквито не е имало на северната ни граница, нахлуват в България и достигат до село Враждебна.

113. 6.3 Случки на Учителя с отделни личности по разкази от членове на веригата - Светозар Няголов ( -2013)

След около месец в съседно село има сватба, на която става сбиване.

114. 7.8 Георги Радев - Светозар Няголов ( -2013)

Болестта се развива бързо и той си заминава в село Куртово — в Родопите, както сам си е предсказал, на 22 юли 1940 година.

115. 7.12 Стоян Русев - Дядо Благо - Светозар Няголов ( -2013)

в село Заберново, Бургаски окръг.

116. 7.14 Любомир Лулчев - Светозар Няголов ( -2013)

Един от пазачите на гробището от село Симеоново казва с възхищение, че Лулчев е най-смелият от осъдените и говори до последния момент на наредените за разстрел умърлушени бивши министри, че няма смърт, а животът е вечен.

117. 7.15 Васил Бандерски - Светозар Няголов ( -2013)

Постепенно в светлината се появява образът на Учителя, който му казва: „Елате в село Мърчаево и там ще се разберем." Образът се изгубва и Бандерски продължава обиколката.

118. 7.16 Методи Константинов - Светозар Няголов ( -2013)

След арестуването на Любомир Лулчев Петър Киров донася вода на Учителя от село Рударци и вижда в горницата на Учителя зад вратата на едно малко столче да седи Методи Константинов — свит и уплашен.

119. 7.18 Йорданка Жекова - Светозар Няголов ( -2013)

Така сестра Йорданка се утвърждава като главна готвачка на Изгрева и после в село Мърчаево до заминаването на Учителя.

120. 7.19 Стойна Кондарева - Светозар Няголов ( -2013)

Докато Учителя пребивава в Мърчаево, Стойна става рано, преди 2 ч.. взема дрехите за пране на Учителя, и отива на гьола в село Рударци.

121. 7.20 Христо Митев - Светозар Няголов ( -2013)

Същата година на Изгрева идват младежи от село Малко Шарково, Елховско, за да се видят с Учителя.

122. 7.21 Пано Славов - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя казва: „На село ще те ритат животните, а на Изгрева ще те ритат хората." Научил го да милва животните, да произнася формули, за да ги укротява и тогава да ги подковава.

Пано отива на село и прилага думите на Учителя.

123. 7.25 Диньо Господинов - Светозар Няголов ( -2013)

В село Каменна река, Хасковско, живее един Диньо Господинов — Железарят.

" На Изгрева се абонира за всички издавани беседи и вестник „Братство" и сам се подвизава в затънтеното село.

В същото село идва като учителка Наталия Чакова и заедно с Диньо и други братя образуват група, която редовно се събира и води интензивен братски живот 17 години.

124. 7.38 Катя Кисельова - Светозар Няголов ( -2013)

Купува вила с място в село Галата — Варненско, и там се запознава с братството.

125. 7.40 Гавраил Величков - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя му казва: „Ще отидеш." Поделението тръгва с камиони и стига до едно село, където всички се разквартируват по къщите.

126. 7.49 Райна Калпакчиева - Светозар Няголов ( -2013)

Райна и Найден много пъти се спасяват така, след което отиват в едно село в планината, над град Дрезден, където Найден подготвя изпитите си и завършва образованието.

127. 7.52 Петър Филипов - Светозар Няголов ( -2013)

Една вечер положението става нетърпимо и заедно с Марийка Марашлиева заминават за село Миндя, където живее брат му Нойо.

128. 7.53 Димитрина Антонова - Светозар Няголов ( -2013)

След заминаването на Учителя Димитрина отива да живее в един блок до село Горубляне, където след известно време почива.

129. 7.56 Петър Камбуров - Светозар Няголов ( -2013)

Толкова хубави яденета бяхме приготвили и всички ядоха до пресищане, а господин Дънов мълча и накрая изяде парче хляб с две маслинки." Учителя го изпраща в село Арбанаси, където правят опит за създаване на братска комуна.

След заминаването на Учителя тяхното голямо семейство отива да живее в село Прослав, Пловдивско, където образуват комуна заедно с толстоистите.

130. 7.58 Гради Минчев - Светозар Няголов ( -2013)

Роден е в село Габерево, Елховско, на 5 юли 1912 г.

В проведения разговор Каназирева се оплаква, че в едно старозагорско село по донос на попа милицията разгонва братята и сестрите от беседа.

131. 7.61 Веса Козарева - Светозар Няголов ( -2013)

При тази бомбардировка бомбите падат на слатинските ливади и зад село Дървеница.

132. 7.65 Васил Радев - Светозар Няголов ( -2013)

Той отива в училището на село Манастир, в което е изпратен по разпределение, но се оказва, че местата са заети и там нямат нужда от преподавател по литература.

133. 7.66 Естирка Иванова - Светозар Няголов ( -2013)

Естирка Иванова е родена в село Каменна река на 27 март 1932 г.

134. 7.67 Николай Дойнов - Светозар Няголов ( -2013)

При една екскурзия от Изгрева до Витоша по пътя за село Симеоново Николай казва гласно едно свое желание пред Учителя: „Искам да стана крез на двестамилионен народ." Учителя се спира, поглежда го и казва: „Какво, какво искаш?

135. 7.70 Велин Темелков - Светозар Няголов ( -2013)

Всяка неделя от София в село Мърчаево идват група братя и сестри, зиме и лете, за да участват в беседата в 10 часа.

136. 7.71 Петър Киров - Светозар Няголов ( -2013)

„Оборище" N° 14 Петър Киров провежда дълъг разговор с Учителя, който се интересува подробно от Мърчаево — за пътя до там, дали е добър, какви са хората и условията за провеждане на братски живот в това село.

Когато си тръгва за село, той среща младите запасни, които отиват на фронта да се бият в Унгария.

137. 7.72 Сава Симеонов - Светозар Няголов ( -2013)

По време на пребиваването на Учителя в тяхното село той е войник — отслужва военната си повинност.

138. 7.73 Иван Антонов - Светозар Няголов ( -2013)

Не намира условия да живее на село и пеш отива в София, където става скитник.

139. 1. Планината - избор на сила - Светозар Няголов ( -2013)

По време на бомбардировките над София Учителя прави около 40 екскурзии - всеки ден до Витоша - над село Симеоново.

140. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Бяхме отишли на село при едни познати, които имали много лошо куче и само чорбаджията смеел да ходи при него.

141. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Отначало първите години братята и сестрите са пазарили коне и магарета за прекарване на багажа си от село Сапарева баня.

Димитър Костов, Стефан Дойнов, Крум Въжаров и аз тръгнахме със ски за езерата през село Сапарева баня.

142. Съдържание - Георги Томалевски (1897-1988)

Родопското село Устово

Село Хатърджа

Учител в село Хотанца

143. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

Родопското село Устово

Пролетта трябваше да настъпи, но далечните върхове на планината, както и горният край на хълма, по който са накацали проглушените къщички на село Устово, още бяха заметнати с бялата покривка на зимата.

Една от къщите в това населено с чисти, добродушни и умни люде село, е винаги между първите, които със светлинка прорязват мрачината на стопяващата се в здрача планинска нощ.

След като завършва първоначалното си образование в родното си село, Константин Дъновски се отправя за Пловдив, където учи в тамошното гръцко училище.

В атмосферата на такъв културен подем 16-годишният Константин Дъновски става учител в село Горно Райково, в непосредствена близост до родното му село, където учителствува една година.

На следващата година той се премества и учителствува в родното си село Устово - едно от първите килийни училища в Ахъчелебийско, което заедно с църквата „Свети Никола" води началото си от 1830 година.

Едно от селата с най-чисто българско население, запазило вярата си, е било село Селище, сегашното Устово.

За героичният отпор срещу асимилационния натиск за масово помохамеданчване на тези родопчани свидетелствува обстоятелството, че в Смолян - съседно село на Устово, е просъществувала самостоятелно българска епископия до 1669 г.

144. Вуйко Йоргаки Зебилев - Георги Томалевски (1897-1988)

Почти всички не спяха, а Константин разказа на вуйко си за всичко, което ставаше в село.

Иска ми се да видя и повече свят, но как да оставя това село, тия жадни за книги наши люде?

145. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

Животът във Варна започна в началото трудничко, защото обстановката тук беше за младия Константин нова и съвсем различна от средата, в която той живя и работи в родното родопско село.

146. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

Пари ли нямаше, мъка за родното ли село го налегна или пък нещо друго, което те и в кратките разговори с него не успяха да узнаят.

- Поразмислих се за някои неща, домъчня ми за село и ми се стори, че в българско ще бъда по-полезен на народа.

И в село учех младежите на азбукето.

- От кое си село?

Родното ми село е Голица, Месемврийско.

Преселих се аз от това село в Хатърджа, на което по-рано казваха Деде Бунар.

Напуснах родното си село веднага след Кримската война, към 1829 година.

- Константин Дъновски се казвам, а моето село е Устово в Родопите.

147. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Село Хатърджа

Село Хатърджа, което някога се наричало Деде-Бунар, не се отличаваше по външния си вид много от другите села във Варненския край.

Баща му Георги е бил родом от Призренско2, откъдето през третата четвъртина на 18 век, заедно с други свои съселяни се преселва в село Голица, Несебърско.

Бащата на Атанас Георгиев Чорбаджи - Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първенците в село Голица и имал силното желание да изучи сина си Атанас.

В селото обаче нямало училище, та го отпратил за наука в близкото село Еркеч.

Енорийският свещеник на това село бил отец Михаил, който обучавал в къщи си на славянско четмо и писмо няколко селски момчета.

Достигнали до село Кайнаджа, близо до Варна, една част от групата, в което число и семейството на дядо Георги, решават да се установят в село Хатърджа (сега село Николаевка, Варненско) при свои близки роднини.

Село Хатърджа предлагало по това време добри условия за стопанска работа.

2 от 1895 г., където се казва: „По време на черковния въпрос, когато от всички наши поглавни градове се изпращаха представители в Цариград, намери се дядо Атанас Георгиев Чорбаджи от село Хатърджа, избран от Варненско, да отиде в Цариград и на свои лични разноски в продължение на шест години да представлява българите от варненско, без да бъде честит да дочака разрешаването на въпроса.

той става първият български учител не само в село Хатърджа, но и в цяла Варненска околия, тъй като българското училище в това село било първо в околията.

Тръгна подписката из село Хатърджа и постепенно в касата на изборното настоятелство падаха грошове.

Като се разчуло, че се строи в село Хатърджа сграда за църква и училище, гърците и гръкоманите направили това достояние пред властите и дошла заповед от Варна за спирането на строежа.

Отишла комисията в село Хатърджа, видяла какво се строи и кръстила постройката „Папаз-еви", което значи попска къща, защото имала един комин.

148. Свещеник Константин Дъновски и гърците - Георги Томалевски (1897-1988)

в село Хатърджа се случиха едновременно три събития: беше вече изградена новата църква, която макар и много скромна на вид, радваше душите на селяните от това будно село, на което бе отсъдено да застане начело на българското възраждане във Варненския санджак.

Там децата на родолюбивото село щяха да изучават кирилицата, да четат редове от псалтиря и да смятат отначало до десет, а после и до сто.

Не мина и цяла година от изграждането на църквата-училище, будното село Хатърджа първо последва решението на Цариградските българи да се отделят от патриаршията.

В един от тези доклади се казваше: „... Десет дни преди пристигането ми тук, българите превърнаха една стая на своето училище в параклис, в който един свещеник Константин от село, по произход българин, вече свещенодействуваше..."

За да бъде ясно какво е значението на протойерея Константин Дъновски, трябва да се има предвид обстоятелството, че първенците от село Гюн-Доуду - Варненско, са изпратили до българската църква „Свети Архангел Михаил" във Варна следното съобщение:

През 1969 година свещеник Константин Дъновски се връща в село Хатърджа, където продължава своята дейност до 1871 г.

149. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

Най-малкият човек в семейството на Константин Дъновски, момчето Петър, растеше в обстановката на село Хатърджа - обстановка на строга българска патриархалност и спокойствие, което нерядко биваше нарушавано от долитащи тревоги, които бащата предизвикваше поради ревностното му участие в църковните борби.

В обстановката на село сега нямаше за малкия Петър нещо ново, но в нея бяха живи спомените за най-първите училищни дни.

Разбира се, Петър, поради своя нрав, а и за това, че иде от патриархална обстановка в село, е все така затворен в себе си, мечтателен и задълбочен.

150. Учител в село Хотанца - Георги Томалевски (1897-1988)

Учител в село Хотанца

Той обаче не се връща във Варна за постоянно местожителство, а остава учител в село Хотанца, Русенско.

Тук говорим за едно време, когато жителите на това село се радваха на очакваната с векове свобода и бързаха да дадат колкото се може по-очебиен израз на тази радост.

151. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

Ти не знаеш какви ги има в нашето село.

152. Времето около първия събор на Братството - Георги Томалевски (1897-1988)

В село Петра, Силистренско, живее бедното но честно и благочестиво семейство на една скромна, добра и чистосърдечна девойка.

153. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

Приближен до Учителя в това време (1905-1910 г.) е бил Петко Гумнеров от село Церово Пазарджишко, от когото и моите родители са могли да научат много характерни за Учителя факти.

154. 36. САМОВЪЗПИТАНИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Наблюдавах веднъж на село един мастит петел, който се грижеше за няколко кокошки.

155. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Учителю, преди няколко дена получих писмо от Невена Неделчева от село.

156. Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Четирдесет дни подред, преди бомбардировката на София, Учителят всяка сутрин напускаше Изгрева и отиваше, заедно със сестрите и братята, над горичката при село Симеоново.

Преминахме през село Княжево и надвечер стигнахме до хижа "Фонфон".

157. Всеки трябва да си знае мястото - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Ще наричаме селото Мърчаево, отсега нататък, село Светляево.

На 11 август, след една зима, прекарана с оперните артисти във Вършец и след бомбардировките над София, Враца и Дупница, потеглихме с брат Христо за село Светляево, при Учителя.

158. Нови думи на 'Угледна мома' — 'Добрия момък' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

14.08.1944 година – село Светляево (Мърчаево).

" Тези думи бяха казани от Учителя затова, защото през нощта, към 1 часа след полунощ, аз сама минах през цялото село, сред лая на кучетата, за да се прибера у Рилкини, дето на двора спеше брат Христо.

Станах, тихичко се облякох и още по-тихичко си излязох от стаята и минах през цялото село, сред лая на кучетата, за да се прибера у Рилкини.

– Ти снощи се разходи по цялото село!

Никой, освен брат Христо, не знаеше, че посред нощ съм минала цялото село.

159. Два нови куплета на солото на 'Слънчеви лъчи' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

15.08.1944 година — село Светляево.

160. 'Отче наш' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

17.08.1944 година — село Светляево

161. Чорапите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

22.08.1944 година — село Светляево.

След малко се зададе по пътеката и носеше свитък листове, със стенографиран текст на това, което Учителят е говорил в село Светляево.

162. Засега пътят не се отваря - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

29.08.1944 година — Село Светляево.

163. Пентаграмата. Окултното пеене. Регистри - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

01.09.1944 година — село Светляево.

164. Малко съприкосновение - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

03.09.1944 година — село Светляево.

165. Пътят се отваря - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

04.09.1944 година — село Светляево.

Последните дни в село Светляево бяха пуснали по радиото песни от Русия.

166. СВЕТЛИЯТ КРЪГ - Борис Николов

Бяха ни предупредили да не минаваме през върха – имало каракачанско село, а кучетата били толкова зли, че можели да разкъсат човека.

След малко, начело с кехаята*, цялото село излезе да ни посрещне.

167. СИВИТЕ ВОЛЧЕТА - Борис Николов

Търговецът откара волчетата при баща си на село.

168. БЛАГОДАРНОСТ - Борис Николов

Вятърът събуди в него спомена за село.

169. РАЗСТРЕЛ - Борис Николов

Ръководех строеж в голямо село.

170. ОВЧАРСКИТЕ КУЧЕТА - Борис Николов

Работех в голямо село на културния дом.

171. ЙОСИФ - Борис Николов

Той отиде в близкото село, влезе в кръчмата и държа кратко слово:

172. КЪРТИПЪНЯ - Борис Николов

През зимата, когато всички се прибираха в село, не можеше да стане сватба, празненство или събор, без да присъства Къртипъня с гъдулката.

173. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

в село Хадърча (понастоящем Николаевка), Варненско.

Това село е единственото в близост до София, където има последователи на движението.

174. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

По стечение на обстоятелствата черноморската столица на страната ни е близо и до родното място на автора на Възванието – село Николаевка (бившето село Хадърча).

175. ЗАРАЗНИ ФАНТАСМАГОРИИ - Павел Желязков

Като ги гледал, Иван си помислил: „Щом половината село тръгна да търси скритото имане, тази приказка, дето върви от ухо на ухо, трябва да е вярна." И ги последвал, за да търси и той скритите жълтици.

176. Божествената дистанция - Павел Желязков

В село Мърчаево, където е бил с група братя и сестри по време на втората световна война, той е показал как трябва да се прилагат в живота духовните знания.

177. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

С този замисъл той следва агрономство, за да се засели в някое китно село, да пратикува земеделие.

Крум е разумен и споделя с Учителя своите намерения да живее чист и непорочен живот на село.

178. Как намерих Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

В двора, където живеехме в Красно село, имаше една изоставена постройка, където ние, децата, смятахме, че живеят духове.

179. Ние бяхме в Рая! - Крум Въжаров (1908- 1991)

Тогава Учителят изпраща Крум Въжаров и Славчо Славянски да проучат пътя през село Говедарци и местността на хижа „Вада“.

Камионите пристигали накрая на село Говедарци много рано сутринта.

180. Кучетата в Говедарци - Крум Въжаров (1908- 1991)

С малка група приятели ходехме през зимната ваканция на един къмпинг до село Говедарци.

181. Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Крум и Ярмила са живели в един и същи квартал - Красно село в София - и се запознават още като деца.

182. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Бях в нашата легация и дадох декларация да ми се уредй пътуване (догодина) за Красно село.

183. Хороскопи на психически болни хора - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Лицето е родено на 19 октомври 1957 година, в 0,25 минути предиобед, в село недалеч от град Севлиево.

184. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Имах случай да видя селянин от едно Софийско село, за когото ми казаха, че когато отивал на коситба, си приготвял за обяд цяла тенекия със супа от коприва и ориз.

185. Исторически мистификации около богомилството - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Техният последовател Иван Рилски също бил обикновен монах, роден в някакво село Скрина.

186. От 15 септември до 15 октомври: Запознаване децата с училищната обстановка и ред. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Ще изброим какво ни дава земята при общи усилия на граждани и селяни; ще илюстрираме живота на село, някои производства, стопанства и др.

187. От 1 март до 30 април: Пролет и Великден. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Вземаме пролет на село, в гората, и в града.

Няма да затворим очите на градското дете за живота на село, но прекалените подробности са неестествени.

188. Опит за предметно смятане и четене. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

На село при по-ограничена културна среда, запознаване на малките с числата и буквите може би някъде ще е неуместно.

189. 4. Една разходка до воденицата - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Повторихме взетото и като нямахме възможност да наблюдаваме село и ниви, послужихме си с картини из живота на селското стопанство.

190. 13. Пътуване преди Великден - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Запознахме се с доста градове и села.3а да можем да правим покупки от гарите, решихме да построим село в антрето (тук беше нужна малка помощ от мен — да хвърля идеята за село, а не за град, защото би ни довело по-лесно до целта — великденски радости).

Предстоеше ни пътуване до село.

Кондукторът изсвири и влакът стигна до село Лакатник.

191. Благословените орехи. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Прибрали се в село, дигнали сватба, девет села поканили.

192. Аз обичам. За мама. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

дяда, баба — цяло село,

193. Първи сняг. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Зимата в село дошла е:

194. Трактор. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Трактор в наше село спря,

195. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Още бях твърде малък, но една съседка, Тефа Беязова, млада учителка в едно балканско село към Кръвеник, къде точно не мога да си спомня, разбира от брат си, който ми беше съученик, че съм любознателен и чета, ми предложи една книга, В която се излагаха принципите на социализма, но между другото и на кооперативизма и на демокрацията.

Гледам Николай Ковачев, нали го знаеш кой е той, се пенсионира вече - на село ли или в Търново, не зная.

Тук имам едно малко сборниче, ще ти го покажа, „Човек и бог“, „Що е окултизъм“, имаше две пиеси - „Ново село“, но тя не е в този сборник и „Мост към бъдещето“.

Моето разбиране, тогавашното „Ново село“ е в защита на кооперативната идея.

196. Единство - Сава Калименов (1901 - 1990)

Както днес общите интереси на народа или на държавата, стоят над частните интереси на отделния град или село, също така интересите на човечеството, като цяло, ще бъдат поставени над тия на отделните нации.

197. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

Спомнете си клетия добряк Фома Фомич от „Село Степанчиково" на Достоевски - той може да ни даде приблизителна представа за гореописания тип.

198. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

В залата в която се свиква учредяването на Веригата, идват доктор Миркович от Сливен, живущият в Бургас пътуващ проповедник от стар духовен род на сливенското село Раково - Пеню Киров, и чиновникът в Бургаската община - Тодор Стоименов.

Гина е съпруга на просветителя Петко Гумнеров, наследник на богат винарски род от село Церово, Пазарджишко.

Пеню е чадо на четири поколения преданни религиозни дейци от българския възрожденски бисер, село Раково в Сливенския балкан.

Село Кайматли, Сюлмешлий, Сеймен, през Марица с каик в Сатъбегово, сблъсък с пияните селяни, Садово, пеша за Пловдив в дъжда, Татар Пазарджик, Башумя, Ветрен, където срещат самоковският пътуващ евангелист книжар Евтим Винаров.

14-16 юли - Баувица, Караджиларе, Курмянско, Севлиево, Богатово, Ново село, Бълван, Ледених.

Провадия, Ново село, Комарево, Куш тепе, Розалък, Стрежа, Тикенлик, Баялар, Дъскотна, каруца за Айтос през Боаз дере, Билек-махле, Алма-дере и Айтос Стойковия хан.

Ямбол, пак Пандакли, Карапча, Крумово, гръцкото село Драма, Есебеглик, Казълагач, Хасан бегли, гръцкото село Синапли, Кавлакли, Гердеме, Каур-алан, Гюдюляри, Саалари, Текето, Алюменчево, Харманли, Узунджово, Хасково.

Ветрен, Панагюрище, Славовица, Аесичево, Юруците, Бяла, Баня, Куртово, Калофер, Доймушлари, Борисово, Голямо село, Търничево, Габарево, поемат за Казънлък през Тулово, и пр.

199. Глава четвърта: Неделни беседи - Атанас Славов

Едно облещено под слънцето село на десетина километра от Айтос, където хората работеха в Химкомбината и после се изселиха.

С тях са дъновистите на селото, а с дъновистите и цялото останало село.

200. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

В цветущата комуна до Пловдив в тогавашното село Прослав не само се правят големи пари от научния подход към модерното земеделие, но се публикуват периодични списания в духа на Дъновистките братства.

Какво по-просто от това да си близо до природата, да се сдружиш с изостаналите периферни труженици и симпатизанти, които да просветиш на часа! Като младите толстоисти на село Алан-Каирак Бургаско. Ловешко.

Така ли е по вашето село?

201. Глава шеста: Изгрева 1927-1936 - Атанас Славов

Не само поради това, че последователите му вече надрасват разпиляността на своите срещи помежду си от град на град и от село на село по милостта на заможни симпатизанти.

Те са оставили и до днес следа от това какво могат на братското „Лозе“ в Айтос, и братските строежи в село Тополица.

След това идва „Бивакът“ северно от село Симеоново, в склоновете на Витоша.

202. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Част от тях бяха лесни, като екскурзията над село Симеоново в полите на Витоша, което отнемаше около час.

Сега идва времето, когато след катаклизмичните бомбардировки на английската авиация над София, Учителят спешно се приютява при брат Темелко в село Мърчаево на изток от София нататък по Владайското дефиле.

203. Глава осма: Мърчаево - Атанас Славов

И поемат за село Мърчаево.

204. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Не започва с родното му село Хадърча (сега Николаевка).

В Устово беше добре, хубаво, богато бе родното му село.

Ако идваха в Устово, тук бе откъдето идваха големите, ярки, видели свят хора, дето ги чакаха и им се радваха на село.

Пръв селянин на село Гулица, той вече го бе пращал да учи всяка зима при поп Михаил в съседното село Еркеч, но това не стигаше ни на него, ни на Танас и така попадна в Месемврия.

Какви дни и какво богатство да четеш и пишеш на български, гръцки и турски; само че ето, че гърците в Атина нея 1820- 1821-ва година бяха решили да се освобождават и започна Завярата, и турците навсякъде, де кой имаше приятелство с гърците между християните, ги оковаха във вериги и ги закараха в село Копаран край Месемврия в лагера на турския паша, и ден след ден ги давеха в морето да всеят страх сред раята.

Духът на насила удавения му пръв учител отец Михаил нямаше да намери мира, додето Атанас не дигнеше българско училище на село.

Е, нямаше да е в родното му село; след Дибичовия поход през 1828 година, когато беше превеждал на руския генерал, дето превзе Месемврия, трябваше да бягат от село с хиляди други български семейства откъде ли не за Русия, за да се спасят от отмъщението на турците, но като стигнаха Варненско, баща му каза: „Не! Къде сме тръгнали като въртоглави, дето не знаем де е?

Ей на, тук! Далече сме от Месемврия да ни знаят, празни места има в село Хадьрча; в Хадърча оставаме!“ И това беше. Останаха.

Нямаше да е родното село, но това нямаше никакво значение, защото всички трябваше навсякъде, където и да е, да знаят да четат и да пишат на роден български език.

Преди нова година седемнадесетгодишният Константин Дъновски бе назначен за учител на още неизграденото училище на село Хадьрча срещу петстотин гроша годишна заплата и храна и легло от чорбаджи Атанас Георгиев.

Атанасий“ в село Хадърча (сега Николаевка)

Това всичкото става в едно село с каменни дворни огради, с пръснати къщи на земята отдолу с камъни, горе с паянтови дъсчени стаи, между дворовете с прасета и кокошки, тор и кал - едни на тоз баир, други на онзи, тук кичур каваци, там куп габъри, в средата една дупка с извор под селския чинар, и като се събереш там да си кажеш по една дума - потънал си сред черни пътища и храсти и турски керемиди и колкото и да дигаш очи, хоризонтът ти е на един километър.

Неговото село - Хадърча - е на пъпа на строежите между Осман пазар (сегашния Добрич, който от житарско градче се превръща в десеторно пораснал град само за едно десетилетие), Шуменската крепост и Варна.

Никакъв данък! Кръгла нула!!) Село на полски аристократи в турски униформи.

Село, в което се говори турски, полски, български, гагаузки, арабски, гръцки... Селото на чорбаджи Атанас - бъдещия дядо на Петър Дънов, и неговите свикнали да шарят от Шумен до Дорбич, до Варна и Нови пазар забогатели съселяни.

От село е дошъл в град, голям град, хубав.

Като всички в село, турци и българи, и на него му беше интересно кой е този техен крал Владислав, който хем се е бил с мюсюлманите, хем са им позволили паметник да му дигнат край Варна.

На 11 юли 1864 година в село Хадърча, в къщата на чорбаджи Атанас дъщеря му Добра Атанасова Георгиева ражда на съпруга си поп Константин Дъновски рожба от мъжки пол и ще я кръстят Петър.

205. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Едва изпратен с плач от цялото си село Кратово, едва дошъл тук с пътници търговци с безкрайна бавна, бавна върволица катъри, едва видял чудесата на този най-хубав град на всичките времена на тази планета - провлаците, стотиците мачти на корабите, крепостните стени, дето никъде ги няма такива - безкрайни и мощни - римска работа - десетките минарета, груби, тухлени, широки, тънки като моливи и заострени към небето, в групи по четири или щръкнали самотно, кубета на римски църкви, станали на джамии; доде види морето, островите, рибарските лодки, хълмовете, по които лази цял европейски град - Пера, - дето малко като него ги има и в Европа, доде прекоси моста на Златния рог със скарите риба по него и количките нарове, портокали, смокини, стафиди, ананаси, ябълки; доде опита шербета и шорупа на тоя райски град, бозаджийниците, кафенетата; доде се нагледа на файтоните и дамите с големите шапки, и кадъните с трептящите в златни парички фереджета над витите форми, дето се люлеят хем скрити, хем подчертани под копринените пембяни и мандаринени шалвари; доде види покритите чаршии, бакърджийниците, златарите, гювендиите във витрините на Абанос сокак - и градът опустява.

Глупаво момче - измъква се един път от общежитието да търси някой си, дето някой от тяхното село казал да му се обади.

И ако единадесет години преди това изпада в криза при мисълта, че трябва да се жени, да се закотви със семейство и да се откаже от благородния си порив към големи дела - какво да се каже сега, когато вече има две деца и семейство, което не е лесно да се откъсне от село, при това за пръв път със съзнанието, че навлиза във възраст и животът не е вечен.

Куман Бойчев е роден в село Меричлери през 1875 и учи в Американския теологичен институт в Самоков, после в Сиракузкия университет и във висшето училище на Дрю 1901-02.

Петър го чака и когато Константин идва, всъщност идва най-голямата духовна фигура на българите във варненския край - това е той, баща му, когато се вестне при него и майка му, човек, на когото не само кметът сваля калпак, но и всеки големец, който се случи да мине през село.

Шумналията Димитър Станчев бил ученик на Добри Войников, сетне учил в Цариград, след това като учител в село Ботево, близо до Варна, се впуснал в утопичните социалистически идеи на Фурие - няма как! - това било векът на Брук Фарм до Бостън, на Фрут Фарм до Харвард, ето ти го и Станчов до Варна!

206. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

В Америка, според Георги, той не би могъл да стане пастор даже в най-затънтено село, но началниците му го намирали подходящ за България.

Ще дойде Априлското въстание и хайде осем души селяни от село Мухово увисват на моста вън от града за назидание.

Седим с една възрастна, едра жена така, на автобусната спирка на Хотанца, сегашното село - как му беше името там?

Майка й дошла в село или по-скоро я довели, когато била на две години, през 1875, така че трябва да става дума - каза - за 1885 година.

Християните (искаше да каже православните на село) помагали - с волове, с каруци.

Същата добруджанска работа - като на изток към морето село Хадърча - дето се беше родил Петър Дънов.

И като дошли, имало само пет татарски къщи в село останали.

И аз съм предпоследната; ще ражда на четирийсе и пет, я! Братовчеди после, снахи, работи; тука има дума в село отдавна: „Искаш ли да си добре, зароди се с големия род...“ значи бай Ангеловия, нашия!

Редуваш се да го гледат дъщерите й, двете в село, едната в Русе, идваш така, ама какво ще направиш.

Някой като закъса в село - църковни хора били.

Цялото село.

Тогава село от шейсе къщи само, след заминаването на Дънов, когато започва училището, мисията тук вече има 14 редовни члена.

Като във всяко тогавашно село, не всичко било спретнато и чисто (за да сме снизходителни).

207. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

- Ами не съм ли ти я цитирал на село?

Торбите на Петър бяха нагласени до неговите, плодове, хляб и сирене размениха пръсти и ножове, и не след дълго Петър слушаше историята на свещеника; как бил униатски пастор в голямо село край Житомир, как на два пъти през последните три години прозорците на църквата, която сами си построили, без каквато и да било помощ от Ватикана, били разбити с камъни посред нощ, и как по стените били надраскани ужасни надписи с боя и въглен, искащи от „папищашите“ - слугите на папата, както ги наричали - да си вървят в Рим, където им било мястото, за да не ядели хляба на православна Украйна.

- Каза, че жените в неговото село след първата си нощ с мъжете си блъскат нашироко капаците на балконските врати на спалните си по изгрев слънце, да си окачат чаршафите да се ветреят, цялото село да ги види, и пеят на портокаловите горички покрай морето.

208. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

За съжаление по време на Втората световна война, когато бил евакуиран при членове на братството в село Мърчаево, Учителят изгорил дневника.

209. Съдържание - Георги Христов

1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г.

- Пристигане в село Ачларе

210. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

Сент Ив д'Алвейдър (18421909 г.) ни дава и описание на синархическата организация на едно село Алдея в империята на Рама.

211. ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА - Георги Христов

1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г.

- Пристигане в село Ачларе

212. I Комуната в Ачларе - Георги Христов

1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г.

- Пристигане в село Ачларе

213. 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г - Георги Христов

комуна в село Ачларе през 1922 г

214. Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г - Георги Христов

комуна в село Ачларе през 1922 г

За тази цел избрахме едно село в Югоизточна България, където младите братя ще имат условия да я осъществят.

- Отивам с приятели в едно село.

За нашата комуна в Ачларе94 - село в карнобатска околия - най-общо може да се каже следното.

215. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Върху първата страница на тази малка смачкана тетрадка има надпис: „Братска комуна в село Ачларе.“ Прелиствам този дневник, чета:

216. Борис Николов - Георги Христов

Иска ми се всякога да гледам широкия жест на ръцете му, равния му спокоен вървеж, детската му усмивка и оня трепет в неговия израз, който винаги ми е напомнял неговата готовност да служи на великото и безкрайно начало, което ни събра тук, в това село.

217. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

Съветвахме се с г-н Киров и решихме някой от Айтос да отиде в това село, в този дом и направи молитва и разбере работота, а най-вече да доложим на Вас за тази случка.

218. Кръстю Тулешков - Георги Христов

Беше отначало в комуната в село Ачларе.

219. Георги Томалевски - Георги Христов

В село Кавак-махале122 видях осъществена на дело Христовата любов.

В това село има младежи, които се учат да свирят, учат стенография, есперанто и четат в свободното си време.

Колко е различно това возене от онова, с което свикнахме в село.

119 Днешното село Изворище.

121 Мильо Чарашийски от село Банево.

122 Днешното село Тополица.

220. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

В това време идва в София един брат на име Жечо Вълков от село Ачларе, Карнобатско, през март 1922 г, във връзка с празника на пролетта.

Пристигане в село Ачларе

Уговорихме отиването си в село Ачларе осем души, все млади, здрави хора и напуснахме университета.

А до село Ачларе имаше 18 км път и се намираше на юг от Карнобат.

Тъй че не се усети, че ние го напуснахме, а в туй време ние правим нашия опит в село Ачларе.

Сега Янко-ясновидеца предсказа, че ако вие не си отидете, и че ако селяните не ви изгонят от село, ще падне още по-голяма градушка от предишната и ще избие не само нивите, но и добитъка, че и хората.

Цялото село с трепет очакваше определения ден за градушката.

Питам ги: „Вие сте цигани, в моето село има цигани ковачи, майстори в работата си.

Когато всички са готови с жътвата, тогава всички селяни в един-два дни пренасят снопите си от полето и цялото село започва в един и съши ден хармана.

В цялото село нямаше веялки.

Ама там, на село има един неписан закон, който се казва „ач“-харман.

Всяко село си има воденичка, щом до него минава рекичка.

Що глад гладувахме, не е за разправяне в село Ачларе.

„Ач“ значи глад, значи гладно село.

След като направих опит да отида да следвам минно инженерство в Австрия и след като се завърнах обратно за най-голяма изненада на родителите ми, аз заминах да ставам комунар в село Ачларе.

Тя ме искаше да ме види облечен с тия дрехи в Австрия, а сега с тях ри- неха обора на кравите в село Ачларе.

Тя си изплакваше душата по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на село да ставам селянин и комунар.

Учителя откри Школата и ние вместо всички да бъдем в нея, се затирихме накрай света, в село Ачларе.

Едната стана шивачка, а другата плетачка и се върнаха на село.

Питах за коноп, в село няма.

Яйлиджик129 (от дядовото попово село), там го работят и той обеща, че като си отиде след изпита на децата, ще се потруди да пита.

Минава през Карнобат без да се спре и право в брат Господиновото село, а то е на нашия поп мерията.

Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизорът на кооперативното ни дружество.

Изморен от физически труд: на полето оран, в село дребни работи около добитъка, вкъщи кое где паднало там останало.

На другия ден що да гледам! Деца от село с кошове и кошници отиват за риба.

221. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

Толстоистите създадоха комуна в село Алан Кайрак131 - Бургаско.

Наши братски комуни възникнаха и в село Арбанаси - Търновско, в Русенско и в Нова Загора, пък и другаде.

В това време идва при Учителя един наш съмишленик, Жечо Вълков, селянин от село Ачларе - Карнобатско и му предлага цялото си стопанство, земя, добитък и той с цялото си семейство, за да образува братска комуна.

През това време ние направихме нашия опит в село Ачларе.“

Учителя откри Школата, Школа на светлина и прогрес, а ние я напуснахме и дойдохме някъде далеч в село.

В цялото село нямаше нито една веялка, с която след овършаване, да се отвява сламата от житото.

131 Сега село Ясна Поляна.

222. 2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе - Георги Христов

Ние младежите в нашето желание да направим опит за братски живот, след като направихме опита си в село Ачларе, който не беше сполучлив по причина на нашите несъвършени характери и на условията крайно оскъдни, то дойдохме в Русе и намерихме идеални условия.

Беше създаден братски стол, имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада, прекаран в село Ачларе.

223. Публична сказка пред обществеността на селото - Георги Христов

На следния ден след обяд барабанът разгласи из цялото село за предстоящата сказка в салона на читалището.

224. Братска комуна в Арбанаси - Георги Христов

Опитът на нашата комуна в село Ачларе от 8 човека беше направен.

В село Арбанаси също се направи опит.

225. 1. Борис Николов: Първи опити за комуна на Изгрева - Георги Христов

С Георги Томалевски бяхме в комуната на село Ачларе.

226. Как се оформи землището на Изгрева – палатката на Бертоли - Георги Христов

Селяните от село Слатина сееха царевица и жито.

227. Овощната градина на Изгрева. - Георги Христов

След няколко дни и тези дръвчета бяха отскубнати от селяните на село Слатина.

228. 2. Николай Дойнов - Георги Христов

В село Арбанаси бяха семейство Камбурови и Петър Камбуров, където създадоха също комуна.

НАГОРЕ

2.6802761554718