Търсене в текстове за 'Себеотрицание'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 16 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

И всички други качества на майката - безкористие, себеотрицание и пр.
Чрез майката домът става за детето училище на любовта. Майката е предметно учение за детето, как трябва да обича, как трябва да люби, как трябва да проявява мекота, търпение, служене и пр. Всяко дете, което идва на света, трябва да вижда в едно лице въплътен образец, който трябва да следва. И разумната природа му дава този образец в лицето на майката. Защото майката - това е синоним на любовта. И всички други качества на майката - безкористие, себеотрицание и пр. - са само изявления на любовта. Истинската любов се отличава с едно свое качество: досетливостта, човек става досетлив за нуждите на този, когото обича. И понеже през майката тече велика любов, тя е най-досетливото същество. Учителят казва: „Майката е извора и туй, което извира в нея, то се влива в детето. Божественото, което е в нея, тя му го предава.
към текста >>

2. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

При изучаване историята трябва да се спрат децата повече върху живота на благородни характери, върху личности с висок морал и себеотрицание.
Множество въпроси ще възникват във връзка с детския труд. И много от тях имат допирни точки с историята и географията. Например отглеждането на царевицата ще стане причина детето да научи, че тя е пренесена от Америка. Тогава то ще се заинтересува, как е станало това, каква е тая страна, от където е пренесена царевицата и пр. В първите три отделения историята ще се учи повече във вид на разкази, на събития, приказки, легенди и пр., които могат да дадат известно понятие за духа на културата, на епохата. При изучаване историята трябва да се спрат децата повече върху живота на благородни характери, върху личности с висок морал и себеотрицание. Историята ще се преподава по такъв начин, че чрез нея да не се сее омраза против никой народ, а напротив, тя да допринесе за сближението им. Новата култура ще бъде култура на сближение на народите; не култура на взаимно съперничество, а култура на международно сътрудничество. Максим Горки казва: „Онова, което детето трябва да знае преди всичко, то е да му се представи човечеството във вид на едно единствено всемирно семейство, на което членовете все повече се сближават вследствие на стремежите им към доброто.”[2] При географията отначало ще се изхожда от родинознанието. Най-първо ще се учи околността, в която детето живее, ще се начертае карта на околностите и пр.
към текста >>

3. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализмът на младите, идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото себеотрицание.
Тия идеи, събрани и систематизирани, ще хвърлят светлина в умовете на всички скромни ратници, които работят в полето на образованието. Действително, образованието като дейност, която е насочена към облагородяване на детската душа, ще успее да създаде хора на новия свят, на новата ера, която идва да внесе всички необходими преобразования за извеждането на човечеството от настоящите противоречия и за влизането в пътя на истинския прогрес и духовно културно усъвършенстване. Новата ера, за която сега всички мислят и говорят, ера, която ще даде своя отпечатък както в социалните, стопанските, така и в духовно-културните отношения, налага един нов мироглед в разбиранията на всички хора. Това може да се постигне единствено чрез образованието, което трябва да бъде насочено специално към крехките души на младите поколения. Сега епохата е толкова динамична, че няма място за умувания. Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализмът на младите, идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото себеотрицание. В това отношение, на първо място се изисква една непобедима вяра в новото, което иде, от друга страна - един активен, волев интерес да се въдвори социалната справедливост и разумното сътрудничество между хората. Или, както казва Учителят: „Нужни са хора със сърца чисти като кристал, умове светли като слънцето, души обширни като вселената и духове единни с Вечното Начало, което е Любов, Мъдрост и Истина.” Пожелаваме, живите семена на тая книга, посветена на най-благородната обществена дейност - образованието - да попаднат на добра почва, за да израснат и дадат своя плод, както за българския народ, така и за всички други народи. Ние сме уверени, че настоящата книга ще изпълни своето предназначение - да бъде един неугасващ светилник в стръмния, светъл път на човека, който неминуемо ще го изведе в майчинските прегръдки на живата природа, която ще му разкрие своите тайни за един истински разумен живот. д-р Методи Константинов
към текста >>

4. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние разбираме вашето себеотрицание, разбираме свещения огън, който гори в сърцата ви, разбираме крилатата сила на вашата мисъл, полета на вашите идеи!
Разбираме, че това е вашият език! Той е тъй възвишен! Научете ни да говорим на него. Той е небесен и една дума от него стопява ледовете и снеговете от човешките сърца, снема бремето от гърба на отрудения пътник, внася нови сили в обезверения. Вие светли Сили, които с нежна ръка ни водите към сферите на чистотата, на радостта. Ние разбираме вашето себеотрицание, разбираме свещения огън, който гори в сърцата ви, разбираме крилатата сила на вашата мисъл, полета на вашите идеи! Вашият поздрав ни говори тъй много! Множество картини изпъкват пред тебе, картини на царства, истории на държави, загинали и заменени с пустини, войни, разрушения, цъфтеж и упадък, падане и ставане на отделни лица, племена, народи и раси и разбираш, че всичко това са само отделни стъпала към една велика цел! Струите на живота са минали през хилядите форми за доближаване до нея: влизане в реалния живот. Този реален живот - там е Великият, Безграничният. Светли сили, свежестта и красотата на цветята са въплъщение на светлата ви мисъл.
към текста >>

5. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Безстрашие, чистота на живота, постоянство на йога чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване, жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго въздържание и правдивост, безобидност, истинност, отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие на извратеност, състрадание към живите същества, нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост, енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност - това са качествата на родения с Божествени Свойства.
А понеже Аз съм над разрушимата енергия и стоя по- високо и от неразрушимата, затова във Ведите Аз съм наречен Върховен Дух. Който незаблуден така Ме познава - като Върховен Дух - той Ме боготвори с цялото си същество. Така Аз ти разкрих това, което е най-тайното учение. Който знае това, става Посветен и вече е извършил своето дело. Шестнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез различаване между Божественото и демоничното. Безстрашие, чистота на живота, постоянство на йога чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване, жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго въздържание и правдивост, безобидност, истинност, отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие на извратеност, състрадание към живите същества, нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост, енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност - това са качествата на родения с Божествени Свойства. Лицемерие, надутост и самомнение, гняв, както и грубост и безсмисленост са качества на тези, които са родени с демонични свойства. Божествените свойства са предназначени да освобождават, а демоничните - да обвързват. Двойно е творението в този свят - Божествено и демонично. Божественото е било подробно описано, чуй от Мен сега за демоничното. Демоничните хора не знаят нито правилна дейност, нито правилно въздържание, нито целомъдрие, нито приличие, дори истина няма в тях.
към текста >>

Осемнадесетият разговор е озаглавен Йога на освобождаване чрез себеотрицание.
Сат се употребява в смисъл на действителност и доброта. Също така думата Сат се употребява в смисъл на едно добро дело. Постоянство в жертва, въздържание и дарение също се нарича Сат. Едно дело за Възвишения също се нарича Сат. Всичко, което се върши без вяра - жертвоприношение, дарение, въздържание - се нарича Асат, то е нищо и тук, и отвъд. Осемнадесетият разговор е озаглавен Йога на освобождаване чрез себеотрицание. Аржуна иска да знае същността на себеотрицанието и себеотдаването и Кришна отговаряйки му на този въпрос, очертава този път, като казва: Мъдреците познават като себеотрицание отричането от дела, вършени с желание; себеотдаването те определят като отричане от плодовете на всички дела. Чуй Моето мнение по този въпрос. Делата на жертва, милостиня и въздържание не трябва да се отричат, а да се извършват. Жертвата, милостинята и въздържанието са очистителите на разумния. Но и тези дела трябва да се извършват, като се остави настрана всяка привързаност и плод.
към текста >>

Аржуна иска да знае същността на себеотрицанието и себеотдаването и Кришна отговаряйки му на този въпрос, очертава този път, като казва: Мъдреците познават като себеотрицание отричането от дела, вършени с желание; себеотдаването те определят като отричане от плодовете на всички дела.
Също така думата Сат се употребява в смисъл на едно добро дело. Постоянство в жертва, въздържание и дарение също се нарича Сат. Едно дело за Възвишения също се нарича Сат. Всичко, което се върши без вяра - жертвоприношение, дарение, въздържание - се нарича Асат, то е нищо и тук, и отвъд. Осемнадесетият разговор е озаглавен Йога на освобождаване чрез себеотрицание. Аржуна иска да знае същността на себеотрицанието и себеотдаването и Кришна отговаряйки му на този въпрос, очертава този път, като казва: Мъдреците познават като себеотрицание отричането от дела, вършени с желание; себеотдаването те определят като отричане от плодовете на всички дела. Чуй Моето мнение по този въпрос. Делата на жертва, милостиня и въздържание не трябва да се отричат, а да се извършват. Жертвата, милостинята и въздържанието са очистителите на разумния. Но и тези дела трябва да се извършват, като се остави настрана всяка привързаност и плод. Това е моята истинска и най-добра вяра.
към текста >>

6. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това се постига чрез осветяване на душата от разума, за да се сдобие със смелост, със себеотрицание, с преданост и вяра.
С други думи казано, тялото трябва да се поддържа в чистотата чрез хигиеничен живот. Тази чистота не е цел, но е средство. Защото всяка невъздържаност на физическото тяло оставя своята следа в звездното тяло и сетне в самия Дух. Тъй щото, за да бъде душата чиста, трябва тялото да бъде чисто. После душата трябва да бъде добродетелна, да се изработи втора природа, която да замени първата. Това се постига чрез осветяване на душата от разума, за да се сдобие със смелост, със себеотрицание, с преданост и вяра. Най-сетне интелектът трябва да достигне до Мъдростта и по такъв начин да умее да различава във всичко доброто и злото, и да вижда Бога в най-малките от съществата, както и в целостта на световете. Достигнал до тази фаза, човек става Посветен в тайните на живота и се сдобива с нови способности и сили. Вътрешните чувства на душата се разтварят, волята става мощна творческа сила. Телесният му магнетизъм, проникнат от душата, укрепва волята, която става мощна и творческа. Такъв Посветен може да лекува болни чрез възлагане на ръцете си върху тях или само с присъствието си.
към текста >>

7. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

Богомилите с песни и радост отиват на кладите и така дават пример за честност, себеотрицание и смелост.
Често Инквизицията по това ги познава. Папата и някои ръководители на големи италиански градове правят няколко кръстоносни похода — Папа Инокентий IV, 1254 г. срещу богомилите, като прилагат инквизицията, въведена най-напред от папа Григорий IX в 1231 г. в град Флоренция. Цели области са обезлюдени. Богомилите с песни и радост отиват на кладите и така дават пример за честност, себеотрицание и смелост. Съществата от невидимия свят желаят да вземат участие в пробуждане съзнанието на човечеството и затова се вселяват в обречените на изгаряне богомили и последните не чувстват никакви болки, а с песен отиват на кладите, жертвайки се за общото благо на човечеството. Много богомили отдават живота си, за да се пробуди съзнанието на европейските народи и да се стигне до Ренесанса и новите идеи, които сега идват в света, (по 61) Прогонването на богомилите от България и тяхното физическо унищожение предизвикват гнева на небето. Заради лошите мисли и чувства, които българите хранят към тези свети хора, като наказание за техните престъпления Бог изпраща мохамеданските орди и България пада под близо 500-годишно турско робство. За трети път в наши дни България става люлка на велико духовно мистично движение с идването на Духа на Истината — Учителя Петър Дънов, с неговата обширна духовна и просветителска работа. Всичко това говори, че невидимият свят определя на българите важна мисия в света.
към текста >>

8. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

Плодът на това себеотрицание - целенасочено и конструктивно - е именно свободата.
Защото свободата изисква всеки момент човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него. А свободният човек може да го извърши, защото никаква друга връзка не го ограничава. В това именно седи неговата свобода." г) със самоотричането и саможертвата Самоотричането предполага отказ от низшето и завоюване на висшето в човешкото естество. Плодът на това себеотрицание - целенасочено и конструктивно - е именно свободата. Самоотричането и саможертвата означават, че човек се смирява до такава степен, че предоставя на другите пълната свобода да се изявят в максимална форма на проявление, сиреч това е тотална победа над егоизма и его- центризма. Самоотричането и саможертвата са по същността си израз на най-високата октава на доброволното самоограничение. Това е мигът, в който тържествува Духът, изпълнил с непобедима енергия всяка фибра от самоосъзналото се в пълнота същество. На това ни учи и Словото на Великия Учител на ББ: "Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре (курсивът мой - К. З.).
към текста >>

9. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Като определяща ценност на морала бива разглеждано себеотрицанието, разбирано като жертва на личния интерес, породен от егоизма, в името на Общото благо.
За това, обаче, най-важната предпоставка е целенасочена, последователна и упорита работа над самия себе си: "Като работи върху себе си, човек може да възпита своите слабости и страсти и да ги облагороди. Мъчно се възпитава и облагородява животното в човека. За това се иска съзнание и искреност в работата. Животните представляват стадии на развитие, през които човек е минал и още минава" (Учителят П. Дънов). Бъдещето на човека лежи в самоусъвършенстването на отделната индивидуалност, вследствие от което ще настъпи нова ера във взаимоотношенията между хората - братство, разбирателство, алтруизъм. Като определяща ценност на морала бива разглеждано себеотрицанието, разбирано като жертва на личния интерес, породен от егоизма, в името на Общото благо. А истинско, неподправено себеотрицание можем да срещнем само у човека, прекрачващ прага на светостта. Когато веднъж запитали Учителя П. Дънов кой човек е свят, той отговорил: "Светият е онзи, който и като има пари, и като няма, пак е радостен; и като го обидят, и като го хвалят, еднакво е разположен. Светията от нищо не се смущава: и като има, и като няма, и като му се даде, и като му се вземе, не губи своя мир." 3. Здравословен начин на живот
към текста >>

А истинско, неподправено себеотрицание можем да срещнем само у човека, прекрачващ прага на светостта.
Мъчно се възпитава и облагородява животното в човека. За това се иска съзнание и искреност в работата. Животните представляват стадии на развитие, през които човек е минал и още минава" (Учителят П. Дънов). Бъдещето на човека лежи в самоусъвършенстването на отделната индивидуалност, вследствие от което ще настъпи нова ера във взаимоотношенията между хората - братство, разбирателство, алтруизъм. Като определяща ценност на морала бива разглеждано себеотрицанието, разбирано като жертва на личния интерес, породен от егоизма, в името на Общото благо. А истинско, неподправено себеотрицание можем да срещнем само у човека, прекрачващ прага на светостта. Когато веднъж запитали Учителя П. Дънов кой човек е свят, той отговорил: "Светият е онзи, който и като има пари, и като няма, пак е радостен; и като го обидят, и като го хвалят, еднакво е разположен. Светията от нищо не се смущава: и като има, и като няма, и като му се даде, и като му се вземе, не губи своя мир." 3. Здравословен начин на живот "Здравето е качество на човешката душа, на човешкия дух."
към текста >>

10. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Например: в една епоха светът е имал най-голяма нужда от чувство за дълг и ред, в друга – от чистота (имаме пред вид, разбира се, духовната чистота), в трета – от знание, в четвърта – от ускорена индивидуализация, в пета – от култивиране на потребност за себеотрицание и саможертва, в шеста – от признаване на Божието всемогъщество и владичество, и пр.
Всички те са израснали от едното Дърво и са сестри помежду си, ала в същото време всички са различни и имат собствена специфика. И така, Истината е една, но бива поднасяна по различни начини, от различни духовни водачи – Учители, на различни места по Земята и в различно време. Защо? Защото хората, човечеството като цяло, непрекъснато се променят – изменя се техният манталитет, морал, начин на мислене, познания и т.н.; изменят се и изискванията на историческата епоха, конкретните задачи на времето, обичаите и традициите, потребностите на космическия момент и степените на духовната еволюция. Всичко тече, всичко се променя (Хераклит)! Затова и всеки от Учителите на човечеството излага собствена редакция на Божественото учение, изхождайки от факторите, които вече изброихме по-горе. Например: в една епоха светът е имал най-голяма нужда от чувство за дълг и ред, в друга – от чистота (имаме пред вид, разбира се, духовната чистота), в трета – от знание, в четвърта – от ускорена индивидуализация, в пета – от култивиране на потребност за себеотрицание и саможертва, в шеста – от признаване на Божието всемогъщество и владичество, и пр. Ето комплекса от причини, поради които религиите са така различни. Всяка от тях или от автентичните духовни учения е насочена да стимулира развитието на определени пластове от съзнанието, конкретни качества и добродетели на човека. И все пак тези различия служат за изява на съвършенството и за духовно обогатяване на личността. Осмисляйки Единството на света, което се проявява и в единството на Източника на всички религиозни и духовни учения – Бога, ние следва да изградим у себе си максимална веротърпимост, способност да приемаме спокойно и с разбиране религиозните и духовни убеждения на всекиго, независимо от степента, в която са съзвучни с нашите собствени. И вместо с невежествено отрицание и конфронтация, нека да подхождаме към друговерците с изследователски интерес и готовност да научим още нещо от необятната Истина за Битието.
към текста >>

11. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Поради разнородното естество и най-разнообразните степени на духовно израстване на участниците в нея тя изисква цялото себеотрицание на духовните Учители при създаването и поддържането ў като нормално функционираща духовна структура.
Общността от адепти, последователи и симпатизанти като правило носи названието „окултна Школа“ или просто „Школа“ (този аспект от жертвата на духовните Учители ще разгледаме по-подробно в следващата подточка в)). Именно в общуването с хората бива проверена най-щателно степента на духовна зрелост на съответния велик Учител и способността му да предава придобитото знание в достъпен за аудиторията вид. Под „духовна зрелост“ в случая имаме пред вид неговата подготвеност да служи и да се раздава на всички до степен на саможертва. в) изграждане на окултна Школа: По своята същност окултната Школа представлява умален модел на земното човечество. Поради разнородното естество и най-разнообразните степени на духовно израстване на участниците в нея тя изисква цялото себеотрицание на духовните Учители при създаването и поддържането ў като нормално функционираща духовна структура. Изграждането на окултна Школа подлага на сериозен изпит способността на съответния Учител да организира общността от своите последователи, да координира усилията им да живеят и работят съвместно на Божията нива, да хармонизира техните разностранни съдби, характери и предразположения. За осъществяването на тази разновидност на неговата жертва не е достатъчно само умелото, безконфликтно и резултатно общуване с хората. Нужни са и ярко изразени организаторски качества, талант на координатор и хармонизатор на една хетерогенна маса от човешки същества, чиито цели и интереси – независимо от единството на убежденията (което далеч не винаги е безусловно) – нерядко ги противопоставят един на друг. Необходима е наистина Соломоновска премъдрост и гениална прозорливост, за да бъдат избегнати антагонистичните конфликти, да бъде съхранена целостта на Школата и да бъде осигурено нейното стройно, плавно и прогресивно развитие и утвърждаване в социалната среда. Духовните Учители, макар и постигнали единение с Бога (сиреч с Божественото в себе си и извън себе си), все пак са разумни Същества с подчертана индивидуалност.
към текста >>

12. Седемте езера - Крум Въжаров (1908- 1991)

А Учителят казва: „Ако искате да работите за Господа, без любов и себеотрицание не може.“[91]
Въпреки сериозната простуда той, като капитана на кораба, остава до края на поста си и докато и последният човек от лагера не слязъл с багажа си и имуществото на лагера не било прибрано в скривалищата, Крум не слиза долу. Той се връща на Изгрева, където живее в лоша квартира на един таван, ограден символично очерни вместо стени. В неговата собствена къща в Павлово били настанени да живеят милиционерски семейства и за него било невъзможно да живее там. Крум се разболя от воден плеврит и в много тежко състояние го откарват в болницата. Това е огромната жертва, която той направи за приятелите, да помогне за свалянето на рилския лагер. А Учителят казва: „Ако искате да работите за Господа, без любов и себеотрицание не може.“[91] „Който живее в Любовта, в Мъдростта, в Истината, е готов на всякакви услуги, на всички жертви.“[92] Всички приятели обичаха и ценяха много Крум Въжаров. Всеки ден му носехме вегетарианска храна и гореща вода в болницата. И той оздравя, но жизнените му сили намаляха. Въпреки това продължи да участва в организирането на рилските лагери, но ние, младите, по- активно му помагахме.
към текста >>

13. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост, от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи.
В такъв случай, формата на управлението и съществуването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засяга дори сегашната конституционно-монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право86, едно трикамерно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които като хибридни и ефимерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълбоко терзан от едно користолюбиво и политиканстващо духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България. Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост, от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи. Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление! ____________________________ 73 От англ. democracy. 74 От фр. Всеобщо избирателно право - основно право на гражданите в условията на демокрация. Фразата е бил използвана от Дидро през 1765, в смисъл на „единодушие“, последван от Гизо през 1828 г., който я разглежда като „право на глас, определено за всички избиратели“.
към текста >>

0.22717499732971