Търсене в текстове за 'Себеотрицание'

Мен ми се струва, че помежду ви няма достатъчно себеотрицание.

Както ви съобщих и по-преди, се задомили както всички хора. Мисля, това е по-добре, отколкото да ги изкушава лукавият другояче. Аз съм сега в това място, от гдето ви пиша. Има някои духовни спънки, които произтичат от слабостта на братя изпомежду ни, които не са осветлени в пътя Господен. Най-после нека всеки да се стреми към изпълнение Волята Божия. Мен ми се струва, че помежду ви няма достатъчно себеотрицание. Личните чувства на мнозина идат в противовес на Божията Любов. Аз нямам съмнение, Господ ще изправи всичко Вий ще опитате на себе си Неговата сила. Аз мисля Любовта да бъде за ръководител на всинца ни. Ако дойде до разправии и назидания, това мене не ме радва. Както и да е, някои лоши духове упражняват влияние помежду вази.
към текста >>

Но щом си се ангажирал, носи си последствията." Ако искате да работите за Господа, без Любов и себеотрицание не може.

Обаче помнете, че положителната подкваса дава положителен резултат, докато отрицателната - отрицателен резултат. Аз съм, който правя само веднъж опит с един човек; втория път правят опити другите. А за всички последствия мен ме държи Небето отговорен. Сега - аз ви считам за приятели, съобщавам ви това: спъвате ме. При все това, аз ще река на себе си: „Хак ти е, да не си отишъл. Но щом си се ангажирал, носи си последствията." Ако искате да работите за Господа, без Любов и себеотрицание не може. Христос ми казва: „Ида да помогна на този народ, да загладя всичките недоразумения и да разбия всичките препятстващи духове." Аз и Христос едно сме. И с нищо друго не можете да ме подмамите, освен с вашата Любов. Вашите мисли ме измъчват, те са едно страдание за мен. Моето положение е като на малко дете, което ходи по тръните. Аз ще направя наследници само тия, които се държат с мен.
към текста >>

те обкръжават Родопите, но не могат лесно да покорят този естествено защитен обширен планински лабиринт, населен от храбреци, бра-нещи свободата си до себеотрицание.

те обкръжават Родопите, но не могат лесно да покорят този естествено защитен обширен планински лабиринт, населен от храбреци, бра-нещи свободата си до себеотрицание.
По-късно, през средните векове, като израз на свободолюбие и правдивост, родопските българи спонтанно изявяват симпатиите си и своята привързаност към богомилите. При царуването на цар Петър I (927-969 г.) в Родопите прониква и се разпространява широко богомилската ерес.8 Родопските богомили открито обви-нявали гръцкото и българското духовенство в поквара, извратеност и лицемерие, като мъжествено отстоявали нанасяните им удари не само от църковните отци, но и от гражданските власти. През 1352 г. за първи път на Балканския полуостров стъпват османските завоеватели и постепенно го овладяват. През 1371 г. те обкръжават Родопите, но не могат лесно да покорят този естествено защитен обширен планински лабиринт, населен от храбреци, бра-нещи свободата си до себеотрицание. Десетки години родопското население дава неочаквано силен отпор на османските завоеватели.8
към текста >>

Нека още един път подчертаем, че всички жители на Устово са българи, отличаващи се с ясно оформено народностно съзнание, което те изявяват с доблест и себеотрицание при отстояване на своите национални и верски права.10 “Устово спада – пише Атанас Саламбашев – към малкото родопски селища, населени само с българихристияни.

Нека още един път подчертаем, че всички жители на Устово са българи, отличаващи се с ясно оформено народностно съзнание, което те изявяват с доблест и себеотрицание при отстояване на своите национални и верски права.10 “Устово спада – пише Атанас Саламбашев – към малкото родопски селища, населени само с българихристияни.
Тази също така убедителна версия за произхода на името Устово приляга не само затова, че то дава на света талантливи майстори-медникари, но и затова, че оттук води родоначалието си ненадминатият майстор на духа – свещеник Константин Дъновски, вдъхновен възрож-денец, борец за църковна свобода, известен като отец Константин. Ако огледате добре околностите на Устово, ще забележите, че измежду издигащите се височини доми-нира върхът, наречен Петровица. Този връх завършва с поляна, на която още се намират останки от ста-ра-та църква “Св. Петър”10. Местното население тачи този хрис-тиян-ски светец като свой патрон и покровител, в чието възпоминание издига храма. А по-късно свещеник Кон-стан-тин дава неговото име на своя син Петър. Нека още един път подчертаем, че всички жители на Устово са българи, отличаващи се с ясно оформено народностно съзнание, което те изявяват с доблест и себеотрицание при отстояване на своите национални и верски права.10 “Устово спада – пише Атанас Саламбашев – към малкото родопски селища, населени само с българихристияни. То представлява остров между дру-ги--те българо-мохамедански села.”16 Свиде-телство за будния борчески дух на устовци ние виждаме и във факта, че веднага след като цариградските българи под предводителството на Иларион Макариополски се отделят през 1860 г. от гръцката патриаршия, през същата година в Устово се открива самостоятелна българска народна църква, а след това и българско училище – първо в окръга.10 “Жителите на Устово са дълбоко религиозни – пише Ст. Н. Шишков – и всички са православни. Не ще срещнете фамилия, нито човек, който да не се черкува редовно и да не тачи и най-малкия църковен празник” – добавя същият.10
към текста >>

Чрез водения разговор старият свещеник недвусмислено внушава на младия Константин, че Небето му възлага месианска задача, която той трябва да поеме с готовност и себеотрицание.

И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне.” И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: “Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.” Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.” Насочилият се към Света гора Константин Дъновски е имал намерение да се посвети на монашество, та чрез молитви да угоди Богу и да получи благоволението на Небето за освобождението на българския народ. Отклонявайки това му намерение, старият свещеник настоява да се върне там, където го е определил Божият промисъл. Той го съветва да не бяга от света, а да се включи всеотдайно в служба на народа, като за пример посочва жертвоготовността на Авраам и апостол Петър. Чрез водения разговор старият свещеник недвусмислено внушава на младия Константин, че Небето му възлага месианска задача, която той трябва да поеме с готовност и себеотрицание. От срещата между Константин Дъновски и стария свещеник възниква асоциацията за гонението на християните от Рим по времето на Нерон. В най-тежките моменти за християните, когато апостол Петър бяга от Рим, за да се спаси от гибел, посреща го Духът Христов и с мек глас му заговаря: “Щом ти напускаш тоя народ, аз отивам в Рим, за да бъда разпънат втори път”.28 И апостолът засрамен се връща обратно, за да поеме изпълнението на мисията си докрай. Така постъпва и младият Константин Дъновски. Няма нужда да се ровим с хилядолетия назад, за да търсим някаква аналогия между срещата в църквата “Св. Димитрий” и подобието с други житейски случаи.
към текста >>

Пълно себеотрицание.

Любовта, за която хората говорят, се обуславя от материалните условия на живот. Затова често някои казват, че не обичат хората. За тях това е естествено. Те обичат, за да вземат нещо. Какво се иска от човека, за да служи на Любовта? Пълно себеотрицание. Животът е пълен с примери на себеотрицание. Твоята работа е да обичаш и да знаеш защо обичаш. Що се отнася до Обичта на хората, защо обичат и защо не обичат, това е тяхна работа. Любовта с език не се предава. Онзи, който те люби, не говори, но ти чувстваш, че в тази душа има Любов.
към текста >>

Животът е пълен с примери на себеотрицание.

Затова често някои казват, че не обичат хората. За тях това е естествено. Те обичат, за да вземат нещо. Какво се иска от човека, за да служи на Любовта? Пълно себеотрицание. Животът е пълен с примери на себеотрицание. Твоята работа е да обичаш и да знаеш защо обичаш. Що се отнася до Обичта на хората, защо обичат и защо не обичат, това е тяхна работа. Любовта с език не се предава. Онзи, който те люби, не говори, но ти чувстваш, че в тази душа има Любов. Проговори ли за Любовта си, тя се изгубва.
към текста >>

Той ще ти се изяви като начало на живота чрез Мъдростта и ще те постави на работа в пътя на Истината, в абсолютно себеотрицание.

59. МОЛИТВА - ПРАВИЛО ЗА УЧЕНИКА Духът Господен да се всели в нашите души. Любовта Божия да озари нашите сърца. Божията Светлина да озари целия свят. Сложи за основа Любовта, сложи за начало Мъдростта, за работа - Истината. В пътя на Любовта, като основа на живота, постави Доброто, Милосърдието, Благостта, Въздържанието, Свободата на Духа и чакай Господа. Той ще ти се изяви като начало на живота чрез Мъдростта и ще те постави на работа в пътя на Истината, в абсолютно себеотрицание. Кога ходиш в широта, ти си свободен от всякое противоречие горе. Абсолютна служба за Бога, това правило имай в живота. Поддържай това правило, прилагай го, тогава ще усъ-вършенствуваш душата, ума, сърцето си, ще образуваш ново сърце, което ще те ръководи в любовта, нова мисъл, в която живее истината. Това е пътят на ученика. Ученик е онзи, който е готов да изпълни принципите на живота. Амин
към текста >>