Търсене в текстове за 'Себеотрицание'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 61 резултата в 51 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 12 - 23. СЪПРУГЪТ МИ ДОБРИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

Аз бях с децата - не ми даваше да работя, до себеотрицание бе в жертвите си и живяхме един много хубав живот.
И той извикал Верка и казал: „Верка, Надежда щяла да се жени за някакъв Добри." И Вера като пише едно писмо. „Аз, вика, ако бях, нямаше да позволя да се жениш ти за Добри." Пък ние живяхме един много хубав живот. Той предан беше към Божието дело. Сега не зная, аз съм доволна, че бях с него. Той никога не каза лоша дума, макар само той работеше. Аз бях с децата - не ми даваше да работя, до себеотрицание бе в жертвите си и живяхме един много хубав живот. Бяхме едно образцово семейство. В.К.: А знаете ли, ще ви разгадая една тайна във връзка с този въпрос, нали? Като казва на Верка, Надка ще се жени за някой си Добри Това е един метод на Учителя, когато той предава чуждите думи, нали. Има случай така, отива някоя сестра и той каже какво говорят другите за нея, но в момента това изречение излиза от неговата уста. И когато сестрата каже: „Но да, Учителю, това не е така" и той каже: „Да, знам, че не е така, но това го казват другите и аз ти го предавам." За да може, нали.
към текста >>

2. 12 - 36. ИСТИНСКИЯТ РЪКОВОДИТЕЛ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

Другите, щото там към Айтос - брат Георги, както и другите - никого не признавам." И аз много ми стана мъчно, като знам себеотрицанието на баща ми.
36. ИСТИНСКИЯТ РЪКОВОДИТЕЛ Надка: И сега още приятелите говорят за Айтос. Само се огорчих, това не съм го казвала, но ще го кажа сега да го запишете. Казал брат Борис Николов, само че не искам да се разправят тия работи, но го научих от Бургас от наши приятели. Краеви, гдето ги казват. „Не признавам никакви ръководители, не ги признавам, нито един, само брат Боев. Другите, щото там към Айтос - брат Георги, както и другите - никого не признавам." И аз много ми стана мъчно, като знам себеотрицанието на баща ми. Цялото семейство служи, лиши ни от образование, лиши ни от външния живот. Аз веднъж ходих да работя на полето, да си взема някой лев, да си купя една рокличка. И си купих едно кремавичко, с копринени раенца, много красиво и си поръчах едни бели обувки. Бях 17-18 годишно момиче. Нямаше къде да излезеш.
към текста >>

3. 12 - 37. БРАТСКАТА ГРАДИНА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

И когато си замина, баща ми дойде, той си ходеше и беше по цели нощи при него и на заранта дойде, просто се просълзи и каза: „Господ ми отне дясната ръка." Много ентусиазиран, много предан, до себеотрицание,
В.К.: Пеша. Надка: Пеш, тогава нямаше тези превозни средства. В.К.: Кон няма, пеша. Няма каруца, няма кон. Надка: Пеша, той беше подвижен, енергичен, прекрасен брат. И когато си замина, баща ми дойде, той си ходеше и беше по цели нощи при него и на заранта дойде, просто се просълзи и каза: „Господ ми отне дясната ръка." Много ентусиазиран, много предан, до себеотрицание,
към текста >>

4. II.02.04. Българска община във Варна

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

И поколенията с признателност трябва да помнят, как малцината тогава варненски български търговци, окрилени от своя чист патриотизъм и родолюбив, доблестно и със себеотрицание са изнесли на своите плещи сравнително големите разходи за основаването и издръжката на първия храм на българска мисъл и реч във Варна.
Надеюще ся че ще на приемити и не щете ни откажите и оставите без Отеческий Ваш отговор на това наше писмо, оставами смирени Ваши Во Христе чада Жит.........съ казаата." Това писмо свидетелствува вече ясно за процеса на национално сплотяване, който се извършвал между варненските българи. Това се изразява още по-силно и в един друг факт: осъществяването внушенията на Рачински за българска просвета във Варна. Организирани в община, Варненските българи пристъпили веднага към откриване на българско училище. Трябва да се признае, че при малочислеността на Варненската българска община, която тогава, в края на 1860 г. броила всичко 136 къщи, това е било цял подвиг, защото издръжката на подобно училище се явявало една трудна задача. И поколенията с признателност трябва да помнят, как малцината тогава варненски български търговци, окрилени от своя чист патриотизъм и родолюбив, доблестно и със себеотрицание са изнесли на своите плещи сравнително големите разходи за основаването и издръжката на първия храм на българска мисъл и реч във Варна. Приходо-разходните книги на Варненската българска община, които се пазят във Варненската митрополия и във Варненското археологическо дружество, свиде-телствуват за делото на тия народни труженици. Разходите за училището били посрещани, освен от волни пожертвувания, главно от заеми, които Варненските търговци българи отпущали, без обаче да ги получат обратно поради увеличаващите се нужди и финансови затруднения по поддържане и разширение на училището.
към текста >>

5. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Не трябва да забравят поколенията как малцината тогава варненски български търговци, окрилени от своя чист патриотизъм, и от стремежи да бъдат полезни на народа си, доблестно и със себеотрицание са изнесли на плещите си големите сравнително разходи за основаването и издръжката на първия храм на българска мисъл и реч във Варна.
Груев, Христо Попович, Яни Н. Прагматаров и Константин Михаилов (Тюлев). Започнати били подготвителните работи за основаване на училището, Трябвало да се намерят средства за поддържане на училището. За тази цел била открита подписка между варненските българи. Българската община във Варна е била тогава малобройна и материално твърде слаба, обаче нейният дух - твърда скала, у която се разбили всички пречки и препятствия за постигане на целта, особено материалните несгоди. Не трябва да забравят поколенията как малцината тогава варненски български търговци, окрилени от своя чист патриотизъм, и от стремежи да бъдат полезни на народа си, доблестно и със себеотрицание са изнесли на плещите си големите сравнително разходи за основаването и издръжката на първия храм на българска мисъл и реч във Варна. Приходо-разходните книги на Варненската Българска Община, които се пазят във варненската митрополия, ясно и общо свидетелствуват за делото на тези народни труженици във Варна. Разходите за училището се посрещали освен от волни помощи, още и от заеми, отпускани от казаните български търговци. И понеже с разширение на училището и увеличение на неговите нужди разходите ставали по-големи, а приходи е имало твърде малко, дългът училищен непрестанно растял и казаните родолюбци търговци не можели да получат обратно заетите суми и мнозина от тях никога вече не са ги взели, а са ги подарили на общината. На 19 август 1860 г. се открило с водосвет първото българско училище във Варна в специално наета за целта къща.
към текста >>

6. НАРЯД за събора 1911 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Ако искате да работите за Господа без Любов и себеотрицание, не може.
Аз не искам да образувам котерия около себе си, която да се кара с този, онзи, с другите хора. Никаква задна цел не искам да имате. И нямате право да се нахвърляте с причини и без причини върху никого човека, който иска да работи. Вие, може би и без да щете, Ме излагате като един пехливанин и при състезанието вий стоите отстрана и ръкопляскате. Обаче помнете, че положителната подкваса дава положителен резултат, когато отрицателната -отрицателен резултат. Ако искате да работите за Господа без Любов и себеотрицание, не може. Христос Ми каза: „Ида да помогна на този народ, да разгледам всичките му недоразумения и да разнебитя всички препятствуващи духове." Аз и Христос едно сме. И с нищо друго не можете да ме подмамите, освен с вашата Любов. Вашите мисли Ме измъчват, те са едно страдание за Мен. Моето положение е като малко дете, което ходи по тръните. Аз ще направя наследници само тия, които се държат с Мене.
към текста >>

7. 22. НАРЯДИ И ПОСЛАНИЯ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ - ЗА ПРОЛЕТТА 1965 ГОДИНА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Помислете какви мъченици през всички времена са дали скъпи жертви, какво себеотрицание са показали за доброто на човечеството - борци за правда, свобода и братство.
ПОСЛАНИЕ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ До братята и сестрите по случай съборните дни на Бялото Братство, август 1966 година „ Вие сте ми приятели, ако пазите моето Учение." Обични братя и сестри, Поздравяваме ви със съборните дни, дните на братска среща на онези, които живеят в Божията Любов. Съществува едно Велико Братство на онези, които живеят в Божията Любов. То е навсякъде - и в този, и в онзи свят. Проследете пътя на човечеството и вижте какви велики хора са живяли на земята - хора на любовта и вярата, хора на велики подвизи. Помислете какви философи, поети, художници, музиканти, строители са живяли - носители на възвишени идеи, мисли и чувства, и какво богатство са оставили на човечеството. Помислете какви мъченици през всички времена са дали скъпи жертви, какво себеотрицание са показали за доброто на човечеството - борци за правда, свобода и братство. Това е най-хубавото, което човечеството е дало, това е цветът и плодът, който то е принесло. Всеки подвиг е плод на Духа. Всички, които работят и творят в която и да е област на живота, черпят вдъхновение и сила от Божията Любов. Учителят казва: „Всички ще се стремите към Божията Любов, тя носи мисъл и свобода за душата и ума." Божията Любов храни и поддържа човечеството. От нея майката и бащата черпят сили.
към текста >>

8. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

ТОМ 14

Любовта не познава закон,принципът й е себеотрицанието,а целта - да помага всякога и на всички,без да чака похвала и да търси отплата . 83.
И когато човек след дълги страдания намира Бога, той почувства в себе си сили, които го крепят търпеливо да поглъща и понася новите страдания и във всяко едно от тях той вече намира дълбок смисъл. 78. Който притежава Божествената Любов, е най-щастливият . 79. Само с великата Любов се отива към великата абсолютност . 80. Земята е училище, в което слабите и ленивите ученици са изложени на най-големи изпитания . 81. Божествената Любов, о, дай ми я Всевишний . 82. Любовта не познава закон,принципът й е себеотрицанието,а целта - да помага всякога и на всички,без да чака похвала и да търси отплата . 83. Музиката е най-възвишеното и благородно изкуство . 84. Колко е добро да бъде человек търпелив във всичко : това е една крачка за повдигане на душата . 85. В този живот съм решила да изпълня волята Божия . 86. Помогни ми, Боже, да извърша с радост и любов работата, за която съм дошла на земята . 87. Благодаря на Бога, че ми е показал правия път, в които расте и се развива моята душа . 88.
към текста >>

9. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

II. Протоколи от събора 18. VІІІ.1927 г. - 25. VІІІ.1927г.

ТОМ 14

Трябва ви себеотрицание.
Всички велики хора, които работят за човечеството, са велики герои с велика душа и ги наричат Ад и рай са състояния на човешкия ум: едно казва, друго мисли. Вие сте повикани да събирате семето на тоя свят и да го посявате. В тази жива природа, всичко е строго определено. Всеки сам да се лекува. Всеки да развива в себе си безстрашие. Трябва ви себеотрицание. Да се цени живота на всяко живо същество. В държавниците няма още широки умове Оставям ви с мисълта, онова, което сте чули да го запомните и приложите. Аз ви желая, като се върнете по домовете си Онова, което е скрито и в душата, да го извадите и обработите. 9 часа вечерта. Само Божията Любов носи пълния живот.
към текста >>

10. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

Иван Толев

ТОМ 15

Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питието, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов е преданост, от себеотрицание и самопожертвуване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи.
В такъв случай, формата на управлението и осъществуването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засяга дори сегашната конституционно- монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право,[5] едно трикамерно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които като хибридни и ефемерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълбоко терзан от едно користолюбиво и политиканствуващо духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България. Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питието, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов е преданост, от себеотрицание и самопожертвуване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи. Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление! -------------------------------------------------------------------------------------------- [1]Вж Всемирна Летопис, год. I, кн. II (месец май 1919 г.) статията: Болшевизмът като идейно движение. [2]Вж.
към текста >>

11. 24. ПОЛИТИЧЕСКО ПРЕУСТРОЙСТВО

Иван Толев

ТОМ 15

Към него, обаче, се достига чрез общността на труда, основа на която са: личното самопожертвуване, себеотрицанието и стремежът към високия идеал.
151-153 Големият европейски катаклизъм от 1914-1918 г. предизвика коренна промяна в политическата уредба на много страни: предишните държавно-правни форми бидоха заменени с нови, считани за по-добри и по-съобразни с изискванията на новото време, и в тия форми се вля ново съдържание от социални течения и групировки. Обаче, печалният факт, че липсва навред възжелания нов смисъл на живота, е налице: принципите, които се влагат в развитието на народите и методите, с които активните политически водачи си служат, са пряко противоположни на Божествените закони и предначертания. Тази е кардиналната причина, поради която всички реформаторски усилия и опити на съвременните обществени и политически дейци не могат да успеят и свършват с фиаско и с народни страдания. Целта на всяко общежитие е висшето благо на личността. Към него, обаче, се достига чрез общността на труда, основа на която са: личното самопожертвуване, себеотрицанието и стремежът към високия идеал. Тия последните добродетели, които отричат всякакво себепоклонство, егоизъм и користолюбие, са сами по себе си не пречка, а стимул за индивидуалното повдигане. Който се труди и работи за ближния, за другите, той се труди и работи всъщност за себе си. Процесът на колективното и индивидуалното развитие върви успоредно и едновременно. Погрешна е мисълта, че трябва по-напред да се погрижиш за личното си добруване, а после за общото или народното. Обратното е вярно: ако работиш да бъде на всички добре и на тебе ще бъде добре.
към текста >>

12. 28. ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ

Иван Толев

ТОМ 15

Само разумните, които са достигнали до оная степен на развите, че могат да възприемат и създават най-чистите и възвишени мисли за отношенията между отделните индивиди и за целокупния живот, са действително религиозни; само добрите, които са разкрили сърцата си за най-топлите и благородни чувства, стремежи и желания по отношение на другите, могат да се нарекат религиозни; най-сетне, само добродетелните, които във всичките си дела се ръководят от безкористие, себеотрицание и самопожертвуване за благото на другите, имат право да се нарекат религиозни.
А той е съществувал още преди изобретението на латинската дума „religio", която значи „връзка" и даже „превръзка" или „втора връзка", съществувал е още в съзнанието на най-старите народи и се състои в единението на индивидуалната душа с нейния Първоизточник с Бога. Това постоянно и неразривно единение е връзката. Следователно, да изповядваш една религия или да се наричаш „религиозен" човек, това значи не да принадлежиш към едно общество на установени, неприкосновени и безжизнени догми, форми и обреди, често пъти дори съвършено безсмислени в своя външен механизъм и които си задължен принудително да следваш, а да възприемеш Бога в себе си, за да направи Той свое жилище втебе, който си „храм Божи", както е казано в Писанието. Явно е, че истинската религия е жива връзка с Бога. Тя се проявява в мислите, чувствата и действията на човека, обществото и народа. Само разумните, които са достигнали до оная степен на развите, че могат да възприемат и създават най-чистите и възвишени мисли за отношенията между отделните индивиди и за целокупния живот, са действително религиозни; само добрите, които са разкрили сърцата си за най-топлите и благородни чувства, стремежи и желания по отношение на другите, могат да се нарекат религиозни; най-сетне, само добродетелните, които във всичките си дела се ръководят от безкористие, себеотрицание и самопожертвуване за благото на другите, имат право да се нарекат религиозни. Вън от тия условия, никой не може да се счита религиозен, колкото и да витийствува или да се самохвали. Религиозното качество е вродено в човека и неговото зачатъчно или напреднало състояние личи ясно върху всекиго, защото човешкото тяло, като външен материален израз на вътрешния човек, е божествено писмо, по което вещият ясновидец може да прочете заложбите във всеки субект. Същото може да се каже и за колективното същество - народа, който тоже черпи своите характерни качества от природата. А щом религията е едно състояние на индивидуалното съзнание, което го свързва повече или по-малко с всемирното съзнание, необходимо е да се уясни, каква трябва да бъде проявата й в действителния живот за да бъде тя истинска, а не фалшива, за да твори блага за всички, а не да създава нещастия, и за да гарантира всички условия за духовен растеж. Основният принцип на тая проява е установен ясно и непоколебимо от великия Учител и Спасител на човечеството, Христос.
към текста >>

13. 30. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

Иван Толев

ТОМ 15

Стимулите на това проявление са себеотрицанието и самопожертвуването.
Той е неизчерпаем източник на светлина, която пролива върху миналото и настоящето на своите ученици, вследствие на което и бъдещето на последните се открива в ясни перспективи. Истинският Учител, който се е освободил от всички човешки недостатъци и слабости, който, бидейки обладател на всезнанието и духовните сили, не само не прави никакви грешки, но и може да предотвратява грешките и пакостите на окръжаващите го, който, с една реч, е изработил своето светещо и мощно будическо тяло или тялото на Славата - тоя Учител е необходим светилник и водител, защото осветява пътя към Бога... Разумният ученик, който е възприел Божествената светлина, може да бъде най-надеждния фактор и в обществения живот. У него е развито онова социално чувство, което се гради само върху духовните добродетели. Освободен от своите егоистични желания и цели, надживял своите лични интереси, той има за обект на своята дейност само обществената полза и затова е готов да сложи пред олтаря на колективното благо всичките си придобити знания и опитност. Любовта му към ближния като екстракт от любовта му към Бога се проявява в него в максимални размери. Стимулите на това проявление са себеотрицанието и самопожертвуването. Тъй се оформява един общественик и един образцов държавник. Неговият ум трябва да бъде светъл, неговото сърце трябва да бъде любвеобилно и неговата воля трябва да действува само за добро. Всеки, който се отклонява в своята обществена дейност от съзнанието, че трябва да служи на Бога, той се лишава от светлината, вреди на другите и сам спъва своето развитие. Такива са всички ония, които поставят егоистичния си интерес по-горе от общия. Те нямат светлина, която да ги насочва в правия път, те се лутат в мрачните кривини на живота и рано или късно се провалят.
към текста >>

14. 31. ПОЛИТИКА И ДУХОВНОСТ

Иван Толев

ТОМ 15

При това, очевидно за всекиго, положение, не може да не си зададем въпроса: има ли разумни и добри хора в тая страна, които да поемат управлението й с ясен поглед, себеотрицание и твърда решимост да създадат всички желани условия за образцова социална и държавна уредба и за народно благоденствие?
Българските политически дейци не разбират живота в неговата цялост и ширина, и заслепени от своите егоистични интереси, не искат да го разберат. Тяхното късогледство и упорство в невежеството са феноменални. Мислят, че всичко знаят и всичко могат, а всъщност, нищо не знаят, не искат да знаят и правят само пакости. Те имат само претенции да управляват, да водят, да заповядват и да богатеят на гърба на народа, без да се стряскат от неговите страдания и общ упадък. Вследствие на всичко това, България прилича вече на една разпъната кожа между Дунава и Родопите, а народът, живущ в тая тясна зона, е обременен с непоносими данъчни тяжести и дългове, и обезправен във всяко отношение. При това, очевидно за всекиго, положение, не може да не си зададем въпроса: има ли разумни и добри хора в тая страна, които да поемат управлението й с ясен поглед, себеотрицание и твърда решимост да създадат всички желани условия за образцова социална и държавна уредба и за народно благоденствие? Има ли действително родолюбиви граждани, които, издигнати над криворазбраните партийни, съсловни и класови интереси, и проникнати от съзнанието за всенародно добруване, да се предадат искрено на нова политическа дейност, с ясно очертани цели и средства, без никакво насилие и без никакъв личен и групов егоизъм? Не е ли време, крайно време да се скъса окончателно и безвъзвратно с грозното минало, помрачено от политическа мистификация, от заблуждения и грешки, от корупция, поквара и безпътица, за да се тръгне из нов път? Безспорно е, че такива разумни и добри хора, които огорчени и потресени от страшното зрелище на нашата политическа действителност, са запазили своя неутралитет, има. Те съставляват здравата, неопетнена и непокварена част от нашата интелигенция и от широките народни слоеве. Те трябва да се призоват към организирана работа за спасение на страната, но вдъхновявани постоянно от принципите на Христовото учение за любовта и братството.
към текста >>

15. IX.Каменка Несторова - съпруга на Пеню Ганев и майка на трите му деца

ТОМ 16

След този случай сякаш ми се отвориха очите и видях майка в друга светлина - сдържана, волева и упорита, с много любов и себеотрицание.
Гостите бяха различни - но тя всички посрещаше еднакво и винаги ни казваше: „Където е гост, там е и Господ." Когато се омъжих, тя ми идваше на гости. Веднъж пожела да види къде работя - заведох я в радиовъзел Свищов. Там се запозна с моя колежка - говорителката Янка Боянова, дългогодишен филолог учител. Двете подхванаха разговор за литературата и различни автори: Вазов, Славейков, Талев, преминаха през френския Ренесанс, английската литература, обиколиха целия свят и завършиха с древногръцката литература. Така неусетно изминаха три часа: майка - кротка, усмихната, а Янка се просълзи, прегърна майка и каза, че не е срещала досега толкова богата в литературата личност. След този случай сякаш ми се отвориха очите и видях майка в друга светлина - сдържана, волева и упорита, с много любов и себеотрицание. Такава бе и до последния си дъх. След като почина, плачех много за нея. Една нощ я сънувах весела и тя ми каза: „Защо плачеш за мен? Аз съм много добре, сега съм в Корея и уча малките корейчета на български език. Радвай се на живота и не мисли повече за мен." Свищов, 21 юли 2002 г.
към текста >>

16. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

ТОМ 17

Те са съществата на шестата раса, които ще имат за девиз: да дават, без да взимат, без корист и със себеотрицание да помагат и да слугуват на по-мажите свои братя.
* * * Душите, които са се домогнали да хванат двете опорни точки на живота, изразени в двата велики принципа - „Любов към Бога и Любов към ближния", те са вече положили новото основание на своя живот, което е Исус Христос! Те са и ще бъдат израз на Христовата Любов. Те са синовете - служителите на Бога живаго! Те са. носителите на новата култура, на новите разбирания, на новата философия на живота. Те са съществата на шестата раса, които ще имат за девиз: да дават, без да взимат, без корист и със себеотрицание да помагат и да слугуват на по-мажите свои братя. През техните кристални форми животът на Единния ще прелива и проектира във светли мисли и нежни чувства към умовете и сърцата на страждущите, умъчнени, изгубили своя компас в пътя на живота Божии създания! Тези същества на идващата раса - на новото човечество, ще бъдат център на всемирната любов, която ще се проектира чрез тях, подобно на слънчевите лъчи, и със своите ръце на благосклонност ще се притичат към всички нуждаещи се творения от помощ, без разлика. Носени с крилата на светлата, чиста мисъл и топло чувство, крачейки с дългите крака на добродетелта, те ще вършат своята свещена служба! От Любов към Бога те ще служат, ще помагат на своите ближни за тяхното повдигане. Мечта на моята душа е и тя да влезне в армията на новите Служители Божии!
към текста >>

17. 35. Из житието на апостола Павла

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Ала той носи всичките тия страдания със себеотрицанието на истински апостол, с високото морално съзнание, че страда за една велика, божествена кауза.
Но докато преди обръщането си при Дамаск той е влагал всичките тия сили и способности за защита на една стара, отживяла времето си религия, която само е спъвала развитието на човечеството, докато е бранил с кървави средства една мъртва традиция, която е обвързвала хората към едно отдавна надживяно минало, след „обръщането” си, той впряга същите тия сили и способности, озарени от една нова светлина, оживени от един нов дух, в служба на едно велико и светло дело, което разкрива велики бъднини на човечеството. След обръщането на Павла, и в живота му всичко се обръща, приемайки сякаш обратен ход. Докато по-преди той преследваше, гонеше, биеше и оковаваше във вериги привържениците на новата вяра, сега него преследват, гонят, бият и оковават заради службата му на новото учение. Докато по-напред той причиняваше страдания на своите ближни заради една своя заблуда, сега нему причиняват страдания онези, които лелеят същата заблуда. Докато по-преди жертвуваше живота на другите, сега той жертвува живота си за тяхното повдигане. Ала той носи всичките тия страдания със себеотрицанието на истински апостол, с високото морално съзнание, че страда за една велика, божествена кауза. В лицето на апостола Павла ние имаме един типичен случай на едно често наблюдавано обръщане в обратна посока на душевната енергия. При това обръщане човек запазва своите сили и способности, своя темперамент, своята волева мощ, но ги насочва в друга посока*. Така и Павел, от ревностен гонител и рушител на едно дело, става не по-малко ревностен негов апостол и съзидател. Вълкът - изтребител на овцете се превръща в овчарско куче - пазач на стадото. Как става този процес, всъщност е една загадка за съвременната психология.
към текста >>

18. 11. МАРС

Иван Антонов

ТОМ 18

В такива случаи идеите за общочовешка любов, и общочовешко щастие, хармония и благоденствие, пораждани от Нептун, ще бъдат защитавани, поддържани, проповядвани и прилагани с енергичността, волевостта и рицарското себеотрицание на Марс.
При дисхармония между Марс и Уран висшият разум на човека, символизирай от Уран, и животинското му естество, символизирано от Марс, са в най-люта борба. При тази борба човек още не се е определил на коя страна ще отиде. При дисхармонията между Марс и Уран, ако Уран е по-силен и ръководи, влиянието е малко по-благоприятно, но ако Марс е по-силен, влиянието е в низходяща посока и е разрушително. При всяка дисхармония между Марс и Уран, ако Слънцето дава и най-слабо хармонично съчетание на Уран или на Марс, лошите влияния на тези светила ще се намалят наполовина. Под най-силната хармония между хармоничен Марс и хармоничен Нептун се раждат люде, хармоничните качества, на които се умножават и усилват от влиянието на Марс. В такива случаи идеите за общочовешка любов, и общочовешко щастие, хармония и благоденствие, пораждани от Нептун, ще бъдат защитавани, поддържани, проповядвани и прилагани с енергичността, волевостта и рицарското себеотрицание на Марс. Такова съчетание между Марс и Нептун е от най-хубавите, защото само в такива случаи човек е в състояние да направи всички жертви и усилия, но да постигне своите висши идеали. При хармония между Марс и Нептун, особено, когато Нептун е по-силен и заема ръководно положение, това свидетелства, че човек е турнал в услуга на висшите си идеали всецяло силите на своето животинско естество. У такъв човек няма никога съмнение и колебание по отношение на висшите му идеи, ръководени от Нептун, т. е. от ангелската любов, която ражда всички идеи за общочовешко щастие. Ако при хармония между Марс и Нептун, Марс е по-силен и заема ръководно положение, в такива случаи човек пак е голям идеалист и пак работи за общочовешко щастие, но възможно е престараване в стремежите му и изкушения да си послужи с насилнически средства на Марс за постигане на своите високи цели.
към текста >>

19. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

ТОМ 18

Че, изобщо, нищо от него не е загубено, че той продължава да работи в избраното от него поле и че утре, когато Провидението отреди, той отново ще бъде между нас, или между нашите следовници, тук, на земята, и отново неговата будна мисъл, неговият проницателен ум и неговите всестранни способности ще заработят всред земната, видимата действителност за разпространението на тази светлина, която е спасение за людете, на която той беше предан досебеотрицание, на която той беше отдал земните си дни.
Макар и невидим, Георги Радев е също така жив, както сме живи ние, които още обитаваме земята, облечени в грубата материална дреха. Ний знаем също така, че той е често, може би много често, при нас, неговите познати и че неговата будна, дълбока, проницателна мисъл не престава да ни сътрудничи, да ни подпомага, да работи, изобщо, за великото дело, на което той беше се посветил всецяло още докато беше тук, на земята, във видима физическа форма... Рядко, много рядко, в една-единствена индивидуалност са се събирали, като във фокус, толкова много способности, толкова много гениални заложби, толкова много и тъй добре осмислени и систематизирани знания и, всичкото това, върху основата на една висока и рядка културност и на една тънка, дълбоко проникваща интуитивност. Георги Радев, наистина, е незаменим. И ний бихме били безкрайно скръбни и обезнадеждени, ако да не знаехме, че той не е изгубен. Че неговите способности и сили не са пропаднали завинаги и напълно. Че, изобщо, нищо от него не е загубено, че той продължава да работи в избраното от него поле и че утре, когато Провидението отреди, той отново ще бъде между нас, или между нашите следовници, тук, на земята, и отново неговата будна мисъл, неговият проницателен ум и неговите всестранни способности ще заработят всред земната, видимата действителност за разпространението на тази светлина, която е спасение за людете, на която той беше предан досебеотрицание, на която той беше отдал земните си дни. В краткия си живот, принуден често пъти да употребява голяма част от времето си във второстепенна работа като преводи, коректури и подреждане на чужди трудове, Георги Радев ни остави сравнително малко литературно наследство. Обаче всичко, което той ни остави, е облъхнато от дъха на гениалността, е съгряно от творческия огън, който гореше в неговия дух, в неговото сърце и ум. Вземете „Пътят на звездата” - сборник от негови статии, печатани преди това в списание „Житно зърно”, вземете „Лица и души”, вземете „Живите сили на слънцето”, вземете всички други негови статии в същото списание, вземете всичко, което е излязло или преминало през ръката му, и вие ще видите все същия печат на съвършенството, на изискаността, на дълбоката проницателност, на истински научна ерудиция и рядка оригиналност. Вземете неговите преводи, първо място, между които държи вълшебния по своята красота и дълбочина роман на Булвер Литон – „Занони” - и в тях вие ще намерите все тоя съвършен и безукорен стил, излян в едни напълно класични форми, в които като че ли нищо повече не може да се бутне, да се поправи. Вземете най-после дори неговите преработки и коректури - и те са до крайност изискани и съвършени.
към текста >>

20. 6. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ

ТОМ 19

Положителен полюс: Активизира у народа героични и патриотични дела и такива на себеотрицание.
Засяга и активизира също висшите мистични чувства у народа, които върху физическия свят се изразяват в религиозни манифестации или в походи за поклонение. Благоприятства за пътувания по море и за медиумични и психични изследвания. Отрицателен полюс Създава хаотичност, смущение и фанатизъм в религиозните вярвания на народа; въображението бива афектирано до болезненост и като последствие това донася неориентираност, помрачаване в разумните инициативи и колебливост. Луна - Плутон Трайност на цикъла 28 дни. Орбис - 24 часа. Положителен полюс: Активизира у народа героични и патриотични дела и такива на себеотрицание. Отрицателен полюс: Събужда низшите и разрушителните сили у народа и активизира действията на тъмните и подсъзнателни такива. Стр. 132/943 ЮПИТЕР Юпитер - Сатурн Този цикъл, както и тия на следващите бавни планети, са от огромно значение както за материалната, така и за културната революция на човечеството. Трайност на - 2 години. Орбис - няколко месеца. Характерно за този цикъл е, че 10 последователни съвпади между Юпитер и Сатурн винаги преминават в един и същи знак.
към текста >>

21. 48. НОВИЯТ ЖИВОТ НЯКОГА

ТОМ 20

Това бе период, от който остана разбирането, че животът е ненужен изобщо, че тялото може да бъде късано и захвърлено - не е то важното - друго е същественото - духът... Следващите по стъпките на мъчениците, запълващи местата им, трябваше по неволя да имат това себеотрицание, презрение към всичко, готовност на всичко в името на разпънатия нявга Спасител.
Християнинът стана синоним на мъченичеството. Но воеки осъден чувствуваше небето близко до себе си и неговата усмивка и спокойствие в последните минути раждаше стотици нови последователи. Не можеше да се мре тъй спокойно, ако не се знаеше нещо положително, ако те не владееха на друго място нещо, което правеше тукашния им живот нищожен! Християнството доби нов оттенък - царството Божие бе преместено от вътре в нас - горе на небето, гдето всичко има - гдето то се намира и понастоящем... Светлият лъч на идеи се пречупи в юдеизма, после - през мъченическите души на тия, които зверовете късаха по цирковете, после - още през много и много разноцветни стъкла, покрити с прахоляци, паяжини и кръв, докато достигна до нас, по име само християнство и с толкова малко светлина, че ний започнахме да чувствуваме нужда да палим свещи и по пладне в нашите храмове... Перспективата за мъченичеството направи от християните хора калени, решени на всичко, които се бяха разделили със земното, за онова райско блаженство да се съразпънат с Христа. Те бяха взели най-високия тон: след като се отказаха от всички земни богатства, те слагаха и живота си в цирковете с усмивка. Това бе период, от който остана разбирането, че животът е ненужен изобщо, че тялото може да бъде късано и захвърлено - не е то важното - друго е същественото - духът... Следващите по стъпките на мъчениците, запълващи местата им, трябваше по неволя да имат това себеотрицание, презрение към всичко, готовност на всичко в името на разпънатия нявга Спасител. И когато тия добродетели и решителност не им достигаха, защото не всички ги имаха, лицемерието ги заместяше... Заедно с растението в широчина, християнството губеше дълбочината си. Идеите на гръцките и римски философи, които се кръстосваха на мировото пазарище в Рим, неволно намираха отек и в първите християнски общества. Никой човек, от това че ставаше християнин, и че съзнателно се отричаше от миналото си, не можеше да унищожи с един замах и всичките ония дълбоки преживявания на своето сърце, да се отрече от своята кръв, която вреше в жилите му, и която носеше в себе си проклятието или благословията на миналите езически поколения във физическото тяло. Преломът в човешкия мироглед никога не е достатъчно пълен, да унищожи изцяло едно минало - развалините му обикновено послужват поне за пиедестал на новоиздигнатата статуя. Във всеки случай, то дава един неминуем нюанс на новия живот.
към текста >>

22. III. НОВИ ХОРА

I. КАРНАВАЛЪТ НА СМЪРТТА В КАЗИНОТО175

ТОМ 20

А там, където от него се иска и риск, и безумие, и величие на душата, отиващи до себеотрицание в името на една идея, там думите, случайната мисъл на един страничен човек, не могат да имат никакво отношение, никаква заслуга!
Вий ще намислите подробностите, ще го обсъдите, ще разпределите ролите всекиму - и когато го изпълните, мен ще остане тъй малък дял от заслугата, че по-добре ще е ако я окончателно забравите. - Ако това е Вашето желание... - каза Асен, като го погледна внимателно. - Не, но аз мисля, дори всяко най-дребно начинание трябва да има само един шеф, комуто да дължи осъществяването си. Улицата, случайност, погледът на неподозиращия нищо човек, случайно казаната дума - всичко това може да послужи за първопричина да се роди една идея, но може ли да претендират те за някаква заслуга? Изпълнителят е всичко. А там, където от него се иска и риск, и безумие, и величие на душата, отиващи до себеотрицание в името на една идея, там думите, случайната мисъл на един страничен човек, не могат да имат никакво отношение, никаква заслуга! Ето защо, нека всичко изхожда от истинския шеф, тоя, който без никакво замисляне бе готов да сложи живота си. Аз лично мога само да адмирирам Вас и подобните Ви. В тоя търговски живот, гдето всичко се цени, купува и продава, вий сте едничките, които давате всичко най-скъпо, без да искате нещо в замяна! Вий имате себеотрицанието на древните апостоли и мъченици. И колкото и неправа да ви смятат идеята, за която се жертвувате - тя ще се наложи!
към текста >>

Вий имате себеотрицанието на древните апостоли и мъченици.
Изпълнителят е всичко. А там, където от него се иска и риск, и безумие, и величие на душата, отиващи до себеотрицание в името на една идея, там думите, случайната мисъл на един страничен човек, не могат да имат никакво отношение, никаква заслуга! Ето защо, нека всичко изхожда от истинския шеф, тоя, който без никакво замисляне бе готов да сложи живота си. Аз лично мога само да адмирирам Вас и подобните Ви. В тоя търговски живот, гдето всичко се цени, купува и продава, вий сте едничките, които давате всичко най-скъпо, без да искате нещо в замяна! Вий имате себеотрицанието на древните апостоли и мъченици. И колкото и неправа да ви смятат идеята, за която се жертвувате - тя ще се наложи! Аз зная твърде добре, че досегашният ми живот, разбиранията ми, закоравялата ми душа и както Вий го нарекохте - еснафщината ми, не ми позволяват да ви последвам, но с всичкото си сърце ви желая истински успех! И дано вашата победа внесе преснота в живота и малко повечко истина. Попов говореше станал. Неговите очи пламтяха.
към текста >>

23. III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.

(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)

ТОМ 20

От страна на България, от страна на всички български сърца дойдох аз да ви кажа «добре дошли» и да ви уверя, че днес няма честен българин, който да не иска да стисне юнашката ви десница и да приветствува от сърце тия, които с велико себеотрицание носиха тежкия кръст за свободата на своя брат и изпиха горчивата чаша, за да спасят България. Юнаци!
Царят се отправи за гара Сараньово и там лично посрещна героите. Когато Софийци пристигнаха на гара Сараньово и с неизразима изненада видяха Августейшия посрещач, те се ободриха, бърже слязоха от влака и се построиха в четириъгълник. Техният бодър дух развълнува Царя и той едва удържа сълзите си. Цар Борис застана сред войниците и заговори с такава топлота в гласа, с такава сърдечност, че думите му дълбоко засегнаха най-нежните струни на техните измъчени души. Младият Цар каза: «Достойни българи! От страна на България, от страна на всички български сърца дойдох аз да ви кажа «добре дошли» и да ви уверя, че днес няма честен българин, който да не иска да стисне юнашката ви десница и да приветствува от сърце тия, които с велико себеотрицание носиха тежкия кръст за свободата на своя брат и изпиха горчивата чаша, за да спасят България. Юнаци! Вие докрай изпълнихте дълга си. С високо дигнати чела идете сега сред вашите близки; те ви чакат с трепетни сърца. Бог вижда, че вие честно служите на святото дело за родната свобода. За вас, за щастието на България, ура! » Гръмко ура изпрати трогателните думи на Царя.
към текста >>

Но, заобиколен от безпределната народна обич, той с рядка смелост и себеотрицание, с търпение и самообладание, а главно със забележителна мъдрост и прозорливост, съумя да отстрани всички опасности, да превъзмогне всички трудности и да създаде от разстроена и унизена България една образцова държава на ред, мир и всестранен напредък.
Той има ясен поглед за военните необходимости. Военните власти в България, пък и аз самият съм преговарял на драго сърце с него. Българският народ не може да намери по-добър владетел.» А в своята книга «Моят живот» знаменитият фелдмаршал фон Хинденбург се произнесе: «Високонадареният Княз Борис със своя жив ум играеше поверената му роля много тактически и твърде скромно, един вид като частен секретар на своя баща през световната война.» По-късно Бенито Мусолини се изказа за него така: «Българският Цар съм срещал няколко пъти и имах възможност да го опозная. Аз много уважавам Цар Бориса, защото е извънредно интелигентен, а главно, той ме плени с това, че е голям познавач на живота. При всяка среща той ме завладяваше все повече с житейския си опит»... В продължение на двадесет и пет години Цар Борис преживя такива съдбоносни дни, каквито никой монарх на света не познава. Но, заобиколен от безпределната народна обич, той с рядка смелост и себеотрицание, с търпение и самообладание, а главно със забележителна мъдрост и прозорливост, съумя да отстрани всички опасности, да превъзмогне всички трудности и да създаде от разстроена и унизена България една образцова държава на ред, мир и всестранен напредък. Цар Борис успя най-после да си спечели ценни приятелства сред чуждите владетели и държавници, за да осъществи тъй силно жадуваното обединение на българския народ. През своето царуване Цар Борис служи на своя-любим народ с една пословична скромност, с похвално родолюбие и с безпримерна преданост. Най-доброто доказателство за това са буйните народни манифестации навред из България, гдето Цар Борис се е появявал. Българският народ винаги е вярвал в своя Цар и не остана излъган. Народът обича своя Цар, защото знае, че и Царят искрено го обича - че страда с неговите страдания и се радва с неговите радости.
към текста >>

24. 19. ОТВОРЕТЕ ТЪМНИЦИТЕ! (бр. 5, 16.ІІ.1924 г.)

ТОМ 21

Ако вие не надвишавате по благородство, себеотрицание, човещина и милост вашите предшественици - има ли смисъл вашето дохождане?
Отворете тъмниците! Отворете границите! Ако вие сте българи - бъдете и великодушни. В името на тая обществена солидарност, която караше и колибаря да се бие на фронта рамо до рамо със сина на царя и слага живота си за тази държава - спомнете си това! - бъдете справедливи! Ако вие не надвишавате по благородство, себеотрицание, човещина и милост вашите предшественици - има ли смисъл вашето дохождане? Ако вий правите добро само на вашите партизани, не правеха ли и те това - вашите предшественици, същото? Ако вий в името на цялото не може да надмогнете личните неприятности и лошите възпоменания - мислите ли, че сте надминали и надраснали другите, да бъдете техни избраници? Помислете добре, не се поддавайте на мисли, които няма да донесат нищо добро. Някои ви казват: ако ги простите, пак същото ще направят! Това са разсъждения на деца!
към текста >>

25. 2. ВРЕМЕ Е! (бр. 1, 1.І.1930 г.)

Любомир Лулчев ІІІ Вестник „Ратник на свободата” Б. Година ІІ - 1930 г.

ТОМ 21

Тия, които знаят да палят огньове - да живеят с Истината и да помагат безкористно, да се грижат за немощните и бедните, без сами да са богати - нека излязат напред, за да палнем още повече сърца с любов и себеотрицание, себепожертвувание, та да светне в душата на народа ни - да разбере, да се не самоизяжда.
А без обич, без уважение, без Истина, без Вяра - нищо не може да се съгради, никакъв живот е невъзможен - такъв градеж не може и да устои - граденото с години пада за една нощ! Когато е студено, запалят огън - и се греят. Когато са гладни, търсят хората хляб - и ядат. Когато са жадни - донасят вода и пият. Братя - с отрова сме поени, с омраза сме хранени, затова сега се не обичаме, гоним, избиваме. Тия, които знаят да палят огньове - да живеят с Истината и да помагат безкористно, да се грижат за немощните и бедните, без сами да са богати - нека излязат напред, за да палнем още повече сърца с любов и себеотрицание, себепожертвувание, та да светне в душата на народа ни - да разбере, да се не самоизяжда. Крайно време е! Обич и самопожертвуване! Ний викаме не само богатите, които имат, а и бедните да дойдат, защото дава не тоя, който дава излишъците, а който в името на своята идея дава себе си. Такива хора винаги ги е имало, има ги и сега - заради тях съществува и се крепи светът. Тях викаме към работа; защото време е дошло да се палят сърцата.
към текста >>

26. 20. ДВАТА ДЪЛГА (бр. 6, 13.ІІ.1930 г.)

ТОМ 21

Една голяма част от народа ни изпълни своя военен дълг по бойните поля с такова себеотрицание, с каквото рядко друга нация би могла да се похвали.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 6, 13.ІІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Във всяка добре уредена държава нейните синове изпълняват два дълга: военния и гражданския. България не прави изключение. Една голяма част от народа ни изпълни своя военен дълг по бойните поля с такова себеотрицание, с каквото рядко друга нация би могла да се похвали. Едно малцинство, благодарение на партийната си принадлежност, роднинските си връзки, манкиране по „болест”, изхитри и предпочете цензурата, болниците, комендантства и пр., и пр. Една голяма част от тях вършеха такива злини, та покрусиха душата на честния народ и духа на бойците... Дойде Добро поле, а заедно с това - и краят на тиловите герои. Техните шефове, едни побягнаха в чужбина, други отидоха в затворите на почивка. Завърналият се българин от бойното поле се погнуси от партизанщината, що се върши тук, и нека не ни бъде чудно, че героят от бойното поле, който така храбро се би срещу войските на цял свят, сега дошъл да изпълни другия си дълг - той няма кураж. Той побягна да изпълни другия дълг - гражданския, и отстъпи мястото на чапкъните*, авантюристите и тиловаците.
към текста >>

27. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

ТОМ 21

На себеотрицание!
Та този брат е цяла „легенда”. Дава часовника си на войника, който ще стреля в него, и му казва: „Да свършиш добре работата си и да не трепери ръката ти! ” А на групата осъдени чрез разстрел казва: „Братя, не бойте се! Сега сме тук и само след миг ще сме в Невидимия свят и аз ще ви водя! ” Какъв пример на безстрашие и героизъм! На себеотрицание! И на вярност на Учителя! Моите думи са бедни да опишат този героичен и светъл път на брат Лулчев, но смятам, че с тези няколко семпли редове за него ще се прекрати завинаги злословието по негов адрес. А може би е и от завист! Че кой друг в това Братство свърши толкова много работа за Учителя? Отговорете на този въпрос.
към текста >>

28. I. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 22

Богомилите с песни и радост отиват на кладите и така дават пример за честност, себеотрицание и смелост.
Често Инквизицията по това ги познава. Папата и някои ръководители на големи италиански градове правят няколко кръстоносни похода - Папа Инокентий IV, 1254 г. срещу богомилите, като прилагат инквизицията, въведена най-напред от папа Григорий IX в 1231 г. в град Флоренция. Цели области са обезлюдени. Богомилите с песни и радост отиват на кладите и така дават пример за честност, себеотрицание и смелост. Съществата от невидимия свят желаят да вземат участие в пробуждане съзнанието на човечеството и затова се вселяват в обречените на изгаряне богомили и последните не чувстват никакви болки, а с песен отиват на кладите, жертвайки се за общото благо на човечеството. Много богомили отдават живота си, за да се пробуди съзнанието на европейските народи и да се стигне до Ренесанса и новите идеи, които сега идват в света, (по 61) Прогонването на богомилите от България и тяхнот о физическо унищожени е предизвикват гнева на небето. Заради лошит е мисли и чуства, коит о българите хранят към тези свети хора като наказание за техните престъпления, Бог изпраща мохамеданските орди и България пада под близо 500-годишно турск о робство.*********** За трети път в наши дни, България става люлка на велико духовно мистично движение с идването на Дух а на Истинат а - Учителят Петър Дънов, с неговата обширна духовна и просветителска работа. ************ Всичко това говори, че невидимият свят определя на българите важна мисия в света. „Невидимият свят пази България, защото тя ще бъде стълбовете, диреците на новата култура на човечеството.» (64) „Българският народ е приготовляван от 5400 години насам от невидимия свят, за да може в днешния век да изпълни задачата, която му се възлага.» (66, с.
към текста >>

29. 1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си

ТОМ 24

Издадено и в отделна брошура със снимки на Стефан Томов Тома Стефанов Томов Нашето Освобождение бележи, в много случаи, един завършек и едно начало: завършек на една епоха, пълна със страдания, горчивини, борби, на един особен устрем на духовете, на едно напъване на волите към свободен живот, на една особена преданост и себеотрицание в областта на личния и обществен живот; начало на един нов живот, на едно ново време, на нови усилия за уреждане на новото свободно отечество, на нови идеали и нови борби.
Още един възрожденски дъб падна... Мястото им празно чака достойни заместници. М. Ж. М. Д) Един ратник от епохата преди и след Освобождението Сборник в памет на проф. Петър Никое. София, 1940, с. 498-508. Издадено и в отделна брошура със снимки на Стефан Томов Тома Стефанов Томов Нашето Освобождение бележи, в много случаи, един завършек и едно начало: завършек на една епоха, пълна със страдания, горчивини, борби, на един особен устрем на духовете, на едно напъване на волите към свободен живот, на една особена преданост и себеотрицание в областта на личния и обществен живот; начало на един нов живот, на едно ново време, на нови усилия за уреждане на новото свободно отечество, на нови идеали и нови борби. Израз на всички тези стремежи и борби, на всичките промени в дух и настроение след Освобождението намираме, между другото, и в литературата: образите, изваяни с такава вещина и стоплени с толкова любов във Базовите "Под игото" и "Нова земя", ясно подчертават бурното и величава минало и неясното, пълно също така с борби и трудности настояще. Ако, за доизкарване на трудното дело на Освобождението са били нужни беззаветно предани души и здрави характери, не по-малко сила, любов и преданост се забелязват у първите строители на съвременна България. Това ни показва първото Велико народно събрание, изработването на Конституцията и новоустроения политически и социален живот в свободна България. Целта на тази кратка статия е да изтъкне някои черти из живота и дейността на един скромен деец от времето преди и след Освобождението, който е обичал своето отечество и е работил за него с всичката жар на своята младост, с всичкото знание и сила на своята зряла възраст и с цялата опитност и душевна ведрина на своята старост. Касае се за д-р Стефан Томов, роден в Котел на 13 март ст. с.
към текста >>

30. Статия 3. Благословен. Зорница, Г. XLVI, бр. 39, 29.IX.1926, с. 1.

ТОМ 24

Да дадем на България, на своята родна земя, повече любов, мир, съчувствие, братство, правда, истина, честност, светлина, жар, себеотрицание, чистота, идеализъм, повече християнски дела на творчество за спасение на загниващи в греха и порока сърца.
А някои гърци, казаха преди 19 века на Филипа: - Господине, искаме да видим Исуса! Почти същия вик ние чуваме да се задава от четирите краища на нашето мило и скъпо отечество: - Господа, евангелисти и православни, пастири и проповедници, попове и владици, искаме да видим Исуса във вашите обноски, постъпки и дела, във вашия частен, интимен и обществен живот. Тая сензация искат да видят хората в това болно време, което изживяваме със сетни сили. И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух, характер и живот са вече рядко явление. Прочее, да се отзовем на тоя сърцераздирателен повик. Да дадем на България, на своята родна земя, повече любов, мир, съчувствие, братство, правда, истина, честност, светлина, жар, себеотрицание, чистота, идеализъм, повече християнски дела на творчество за спасение на загниващи в греха и порока сърца. Да дадем на своите сънародници Исуса Христа и неговото славно и живо евангелие. И най-сетне, благословен е оня, който работи в името Господне. Някога великият педагог Песталоци извикал: - Всичко за другите, нищо за себе си. Това, обаче, не беше нищо ново, защото ап. Павел отдавна беше казал: - Не гледайте само за себе си, но всеки за другите.
към текста >>

31. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Наистина, може би и не заслужаваше тяхното почтено внимание, един граничен офицер, обут в цървули с навуща бели и черни върви, с оплескани от кал куртка и панталони в къс шинел, с калпак, с герб, макар че тоя граничен офицер, заедно с подчинените си офицери опълченци от I и II призиви, не бяха си отпочинали три цели денонощия, 11, 12, 13 и 14 октомврий, макар че бяха изминали в един ден по планинските пътища поход от 45-50 километра на 12 число; макар че на каменистата позиция цяла нощ са се окопавали и на следния ден водили неравен бой с четворно по силен противник, на 13 число; измокрени от поройния дъжд същия ден вечерта; цялата нощ след това бодърстваха срещу възможно нови изненади от страна на настъпващия от към Виза противник и едва на 14 число можеха да си поотпочинат и то пак на 1-а бойна линия, ако и при липса на противник; макар и не яли цели 46 часа поради пълната импровизация на всички обози и бързото движение напред... Тия щабни господа не си даваха види се още отчет, че ако не бяха тия "чичовци" със своето себеотрицание, не щяха сега да седят спокойно на трапезата, а някъде много назад и "кой знае" при каква обстановка... и бойна, и домакинска!
В салона имало голям брой офицери и ординарци - щатни и прикомандировани към щаба и повечето от тях се хранели. Имало е познати и съвипускници на дружинния командир. На поздрава му при влизането в салона, болшинството от тях не само че не са отговорили, но и непогледнали с поглед поне на поздрава - зер, заети със сериозна работа! Те са дивизионери, щабни офицери, а пред тях се явил един обикновен армейски офицер, който трябва да знае само да изпълнява, който има само задължения. Затова види се и болшинството от тях при по-раншното запитване същите, за местонахождението на началника на дивизията, не счетоха за нужно да обърнат внимание даже на отправения им въпрос. Наистина, може би и не заслужаваше тяхното почтено внимание, един граничен офицер, обут в цървули с навуща бели и черни върви, с оплескани от кал куртка и панталони в къс шинел, с калпак, с герб, макар че тоя граничен офицер, заедно с подчинените си офицери опълченци от I и II призиви, не бяха си отпочинали три цели денонощия, 11, 12, 13 и 14 октомврий, макар че бяха изминали в един ден по планинските пътища поход от 45-50 километра на 12 число; макар че на каменистата позиция цяла нощ са се окопавали и на следния ден водили неравен бой с четворно по силен противник, на 13 число; измокрени от поройния дъжд същия ден вечерта; цялата нощ след това бодърстваха срещу възможно нови изненади от страна на настъпващия от към Виза противник и едва на 14 число можеха да си поотпочинат и то пак на 1-а бойна линия, ако и при липса на противник; макар и не яли цели 46 часа поради пълната импровизация на всички обози и бързото движение напред... Тия щабни господа не си даваха види се още отчет, че ако не бяха тия "чичовци" със своето себеотрицание, не щяха сега да седят спокойно на трапезата, а някъде много назад и "кой знае" при каква обстановка... и бойна, и домакинска! Но казваше си дружинния със своето спокойствие: простено да им бъде, защото горделивия човек е слепец, който не види къде върви и ще бъде заставен да се смири от самия закон на необходимостта, като опита последствията на своята гордост, както и дойдоха дните 17 и 18 октомврий. Помнете, господа водачи, светила на българската душа: КАКЪВТО Е КВАСА, ТАКОВА ЩЕ БЪДЕ И ТЕСТОТО!... Тачете обширността на българската душа, не вливайте смрад в нея, пазете чисто и кристално сърцето на българина от поквара... , знаещия, мъдрецът е смирен и любвеобилен, глупакът е горделивец и надменен... Бъдете мъдри и разумни, уважавайте всяка душа, която и тя като вас има един свещен идеал и се стреми към него, за да го достигне, за да го реализира!... Дойде началника на дивизията. Поканил дружинния да седне и почнал да дава своите наставления... Присъстващите, виждайки сериозния разговор между двамата и като разбрали види се, кой е тоя новодошъл, па като "приказва" и с началника на дивизията, тогава почнали да го поздравяват с "добре дошъл" и изказват похвали към него и дружината... Отговорът на дружинния както и всякога е къс, отговарял: "Ако сме изпълнили войнишкия ни дълг, ние сме радостни и доволни с вас!
към текста >>

"Сладка трапеза" - приятна другарска трапеза, когато има хармония между началници и подчинени и взаимното доверие добива затвърдяване и готовност за себеотрицание по пътя на безкористното за общото благо!
И наистина, и те вземаха участие заедно с дружината. Завърна се от обиколката си по проверка охраната на брега, командира на 2-а погр. рота, поруч. Василев Бенедикт - всичко е добре и благополучно. След войнишката вечеря, събраха се и офицерите 5 души, на общия си стол за вечеря. "Сладка трапеза" - приятна другарска трапеза, когато има хармония между началници и подчинени и взаимното доверие добива затвърдяване и готовност за себеотрицание по пътя на безкористното за общото благо! Всички са весели, особено вдъхновение имаше, разговори, песни се припяват, свирене на цигулка. Особено бе весел поручик Василев Бенедикт. Свири до унесеност на цигулка, придружено и с игра, и свири, и пее, и играе. Неуморим бе той тая вечер. Прибраха се офицерите в квартирите си след 11 часа вечерта, а поручика остана да продължава свиренето си и играта, и песните си... Казват: "Тоя смях и игра не е на добро, нека Господ ни закриля!
към текста >>

... Важно събитие, важен момент от живота на една бойна строева единица, особено в случая съставена от опълченци I и II призиви и между тях един кадър само от 80 души млади действащи граничари... И тая бойна единица от обявяването на войната и до днес е действала все в първите редове на армията съвместно с действащите млади призиви, а нейния състав бе, както се знае, от най-възрастните служили и неслужили от Бургаски окръг и Ловешко, и Троянско, но хора с формирана житейска опитност, затвърдени в своя характер... На тая бойно вече свързана дружина, предстоеше днес да бъде разпокъсана на две групи... Колкото радостен момент от една страна, че се даваше възможност на две роти да се оттеглят в тила и да си отпочинат, толкова бе тежко и тъжно, че се разделят от другарите си бойци, с които изнесоха толкова много страдания, несгоди, лишения, неволи и то все при бойна обстановка... Който не е опитвал раздялата между двама бойни другари, които са делили скърби и радости на бойния фронт, той само не може да си представи днешния мил момент, що трябваше да преживее дружината, с тая си раздяла на две части и с оглед вече да не се съберат под едно дружинно знаме - знамето на 10-а Погранична дружина, което бе осветено с кръвта на падналите бойни другари от дружината, при изпълнение на своя дълг към многострадалното си българско племе и който дълг те изпълниха с достойнство и с чест за нацията и армията, най-очебиещо изтъкнато в боевете на 1 октомврий 1912 година при Бунар Хисар и 25 януарий 1913 година, десанта при Подима... Моментите на раздялата бяха мили: благодарствен молебен за общата досега съвместна безпорочна служба; благопожелания за още по- безкористна бъдеща служба, с дълбокото съзнание, че само с подобна дейност ще се повдигне достойнството на българското племе, което с всестранното си развите, ръководено от своите водачи, по пътя на себеотрицанието, за общото благо ще заеме почетното си място в общия световен човешки организъм... Имат ли съзнанието за подобна дейност водачите на племето ни в пътя на неговата еволюция?...
Каква илюзия! Какви подмолни планове се крояха в тоя момент! По заповед от н-ството, 5-а дивизия /телегр. № 432 от 1/5 бригада и № 1367 от н-ка 5-а дивизия/, 1-а и 3-а опълченски Троянски роти трябваше да заминат за М. Търново, гдето да образуват гарнизон, дружината, 10-а Погранична, да останеше в състав само две роти, 1-а и 2-а погранична рота, в състав: 4 офицери, 46 подофицери, 408 войници и 44 коне и придадени 1 1/2 конни взводове /2 офицери, 42 долни чинове и 4 коне/. ... Важно събитие, важен момент от живота на една бойна строева единица, особено в случая съставена от опълченци I и II призиви и между тях един кадър само от 80 души млади действащи граничари... И тая бойна единица от обявяването на войната и до днес е действала все в първите редове на армията съвместно с действащите млади призиви, а нейния състав бе, както се знае, от най-възрастните служили и неслужили от Бургаски окръг и Ловешко, и Троянско, но хора с формирана житейска опитност, затвърдени в своя характер... На тая бойно вече свързана дружина, предстоеше днес да бъде разпокъсана на две групи... Колкото радостен момент от една страна, че се даваше възможност на две роти да се оттеглят в тила и да си отпочинат, толкова бе тежко и тъжно, че се разделят от другарите си бойци, с които изнесоха толкова много страдания, несгоди, лишения, неволи и то все при бойна обстановка... Който не е опитвал раздялата между двама бойни другари, които са делили скърби и радости на бойния фронт, той само не може да си представи днешния мил момент, що трябваше да преживее дружината, с тая си раздяла на две части и с оглед вече да не се съберат под едно дружинно знаме - знамето на 10-а Погранична дружина, което бе осветено с кръвта на падналите бойни другари от дружината, при изпълнение на своя дълг към многострадалното си българско племе и който дълг те изпълниха с достойнство и с чест за нацията и армията, най-очебиещо изтъкнато в боевете на 1 октомврий 1912 година при Бунар Хисар и 25 януарий 1913 година, десанта при Подима... Моментите на раздялата бяха мили: благодарствен молебен за общата досега съвместна безпорочна служба; благопожелания за още по- безкористна бъдеща служба, с дълбокото съзнание, че само с подобна дейност ще се повдигне достойнството на българското племе, което с всестранното си развите, ръководено от своите водачи, по пътя на себеотрицанието, за общото благо ще заеме почетното си място в общия световен човешки организъм... Имат ли съзнанието за подобна дейност водачите на племето ни в пътя на неговата еволюция?... Нека тоя въпрос винаги стои пред нас без да си отговаряме на него!... След общия другарски-братски обяд, двете роти тръгнаха за гр. Малко Търново, изпратени до навън от селото от братята си, другите две роти, които оставаха на бойния фронт и за в бъдеще, за огледало на младите българи, на своите си синове. 11 юний 1913 година, вторник, ден марсов, ден за победа отрицателните качества у човека... Бивак при с. Бойници, на западната граница.
към текста >>

32. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

Минчо Сотиров

ТОМ 25

От неговата душа бликаше безкористна Любов към родината му, безграничен бе той в излиянията на тая си Висша Любов, прояви и доказа готовността си за самопожертвувание, при пълно себеотрицание, при изпълнение своя Отечествен дълг за благото на родното огнище, за свободата на българското племе в пътя на неговото обединение... Кой е виновен, ако това обединение не се реализира сега?...
Коя бе тая сила, която крепеше Бдинеца на неговата позиция, като че бе "вързан" върху й и противника със своите частични успехи само до в предните й окопи, не реализира нищо в тая борба, не можа да го "откърти", ако и да освен с материално превъзходство - бойно и домакинско, но още и числено петорно повече и трябваше, Бдинския полк с три дружинния си състав /4-тата бе на Галчица планина/ да се бори непрестанно и да отблъсква последователно бесните атаки от 31/2 французки дивизии, в осмодневната си борба. Съставът на тия дивизии бе най-разноцветен - пъстрокожи бойци, събрани от цялото земно кълбо на французките колонии. Питаме се, коя бе тая сила?... Това бе несъкрушимия боен дух, пламенен и борчески, който не гаснеше в Бдинеца през всичките фази на неговия живот. Не е бил гаснал, а е бил пламенен и борчески и на Сливница през 1885 и на Чаталджа през 1912/13 година; и на Струма през 1916 година и навсякъде при по-маловажни и по-високи моменти, гдето Бдинеца е бил изпращан за да изпълни един свой Свещен дълг за общото благо... Сега през мартенските боеве - 1917 година, бяха същите морални устои, които прославиха българското племе и оръжие за неговата свобода, чрез Бдинеца, защото в неговата душа липсваше, каквато и да била поквара. От неговата душа бликаше безкористна Любов към родината му, безграничен бе той в излиянията на тая си Висша Любов, прояви и доказа готовността си за самопожертвувание, при пълно себеотрицание, при изпълнение своя Отечествен дълг за благото на родното огнище, за свободата на българското племе в пътя на неговото обединение... Кой е виновен, ако това обединение не се реализира сега?... Във всеки случай, не е виновен българския боец, който доблестно изпълни своя свещен дълг от началото и до края... Бдинеца знаеше само един завет: "Изпълни дълга си и твоите права ще бъдат запазени! ",.. Тоя закон бе ръководната мисъл на Бдинеца при изпълнение своя войнишки дълг и своите граждански задължения... Налагаше се, прочее на неговите началници да крепят тия висши добродетели в Бдинеца, в българския боец, и да ги затвърдяват все повече и повече, до култ в неговото естество духовно, умствено и физическо. Допусне ли се веднъж прояждание, разлагането е готово и наново съграждение и съзиждане и заздравяване на болния организъм е вече твърде трудно, а някога идва и умирането завинаги. Имаме примери от нашата история... 12 март 1917 година. Неуморима и без прекъсване работа по укрепването на позицията кота 1248 продължава под непрекъснатия гнет на противниковия огън.
към текста >>

Имаме пред нас една действителност и трябва да признаем, че въпреки стремежа на всички строители на народното обединение, защото всички са искали доброто на племето ни и щом не е достигнат желания резултат, яувствува, че методите и начините, по които се е решавала тая общонародна задача, не са били правдоподобни, затова и не са дали очаквания край... Трябва да се потърсят нови методи, нови начини за работа... А те, тия методи и начини са вложени вътре в нас, остава само да се развият както се развиват посети на времето семена, да възрастнат тия творчески дарби, защото ги има във всеки един като истински българин и те ще дадат непременно желания плод за радост на общото българско тяло, български организъм... И сега българският народ и племе зове на безкористна дейност тия свои труженици, за да бъдат достойни заместници и продължат творческото дело на Хилендарския монах Отец Паисий и последвалите го плеяда борци, имената на които не е нужно да се напомнюват за да не бъде осквернена тяхната памет и да не бъде обезпокояван техния дух на себеотрицание и безкористие за общото народно благо... Те борци и духовни, и политически, и финансисти, и просветни - те са наречените с общото име "НАРОДНИ БУДИТЕЛИ", които не са очаквали фондове и заплати в пътя на своята дейност, а са давали и материално, и умствено, и духовно при изпълнението на своя племенен дълг... Те бяха светила и негаснещи фарове на нашия народ и затова техните духове продължават и ще продължават да бъдат водачи на народните стремежи в пътя за реализирането на техните идеали, а те са идеали и наши и на цялото българско племе.
Едни бягат назад към своите окопи, преследвани от унищожителния огън на смелата ни артилерия и вярната стрелба на закритите картечници, а други бягат напред към нашите телени мрежи, гдето смятат огъня ни е по-слаб и там в разрушената позиция на своя враг да бъдат спасени... Да увардят живота си..., а вместо да се спасят, те увиснаха на телените мрежи... Бягството на противника бе паническо и той остави многобройни убити и ранени войници и офицери на полесражението. А каква жалка картина представляваха увисналите на телените ни мрежи французки пияни войници, от устата на които течеше коняк и друго питие, а имаха още по една манерка пълна тоже с течност от същото питие спиртно... Така противника дойде "САМО ДО ТАМ", до гдето му бе определено тая заран от "Невидимите помагачи". А тия "Невидими помагачи" са всякога с нас и ни съдействат, когато сме във връзка с тях и когато имаме нужда от тях, а тая нужда е винаги една необходимост за человека от света, за человека от земята, от земното училище... За да се подържа обаче тая връзка, необходима е Светлина и Чистота умствена, духовна и физическа... Трябва безкористно до себеотричане изпълнение на своя дълг за общото благо и тогава връзката се ще се запази. В разни епохи на българското Възраждане много жертви се дадоха, много кърви се проляха, много средства се изразходваха и в резултат досега имаме пред нас действителността на положението... Въпреки всенародното желание реализира ли се заветния български идеал - обединение на българското племе?!... Нека си задаваме тоя въпрос без да даваме отговор, за да не предрешим реализирането му... Не е въпроса в търсене на виновници, не се достига до резултат като определяме кой е работил по-добре и кой по-зле. Имаме пред нас една действителност и трябва да признаем, че въпреки стремежа на всички строители на народното обединение, защото всички са искали доброто на племето ни и щом не е достигнат желания резултат, яувствува, че методите и начините, по които се е решавала тая общонародна задача, не са били правдоподобни, затова и не са дали очаквания край... Трябва да се потърсят нови методи, нови начини за работа... А те, тия методи и начини са вложени вътре в нас, остава само да се развият както се развиват посети на времето семена, да възрастнат тия творчески дарби, защото ги има във всеки един като истински българин и те ще дадат непременно желания плод за радост на общото българско тяло, български организъм... И сега българският народ и племе зове на безкористна дейност тия свои труженици, за да бъдат достойни заместници и продължат творческото дело на Хилендарския монах Отец Паисий и последвалите го плеяда борци, имената на които не е нужно да се напомнюват за да не бъде осквернена тяхната памет и да не бъде обезпокояван техния дух на себеотрицание и безкористие за общото народно благо... Те борци и духовни, и политически, и финансисти, и просветни - те са наречените с общото име "НАРОДНИ БУДИТЕЛИ", които не са очаквали фондове и заплати в пътя на своята дейност, а са давали и материално, и умствено, и духовно при изпълнението на своя племенен дълг... Те бяха светила и негаснещи фарове на нашия народ и затова техните духове продължават и ще продължават да бъдат водачи на народните стремежи в пътя за реализирането на техните идеали, а те са идеали и наши и на цялото българско племе. Те бяха чисти в своите дела, чисти ли са като тях и досегашните им заместници?... Безкористни ли са в своите мисли, желания и действия. Нека те сами си отговорят всеки в себе си и за себе си, не сме ние съдниците да ги съдим - те сами себе си като съдят, никой не ще ги съди!... И в края на Световната война, българите завършиха с неуспех или с успех. И едното и другото.
към текста >>

33. 1.9. ВИСОТАТА 1248

Минчо Сотиров

ТОМ 25

В боевете от 10 до 19 този месец Бдинци показаха извънредна упоритост, себеотрицание и героизъм.
На 17-и същия месец бдинци, под началството на своя храбър полкови командир, минават в настъпление, за да заемат отново изгубената вчера позиция, вземат част от изгубените окопи, но биват спрени от силен артилерийски, минен, картечен и пушечен огън на разстояние 200-400 крачки от противника, гдето по заповед се спират и укрепяват. На 18-и същия месец остатъците герои от около 400 человека водят ожесточен бой с противника; последният успява да обхване фланга им и им се явява в тила. Тогава храбрите бдинци, след като понасят големи загуби, биват принудени да отстъпят на кота 1248 и южния му хребет, гдето успяват да задържат по-нататъшното настъпление на противника, докато пристигнаха две опълченски роти, които се затвърдяват на позицията. Котата 1248, която противникът искаше да заеме на всяка цена, не му се удаде и сега е в наши ръце. Понесените от противника жертви в тези боеве са грамадни. В боевете от 10 до 19 този месец Бдинци показаха извънредна упоритост, себеотрицание и героизъм. Те прославиха себе си, името на българското оръжие и окичиха с нови неувяхващи лавни своето знаме. За тези геройски подвизи аз изказвам своята сърдечна признателност и благодарност на доблестния командир на полка подполковник Сотиров и на всички чинове, герои и светци от този славен полк. Коленича пред святата памет на загиналите герои и със сълзи на очи молитствувам Бога да ги въведе в рай Божий. Вечна им памет! Настоящата заповед да се прочете пред всички роти и команди от бригадата ми.
към текста >>

Въпреки обстоятелството, че считам перото ми слабо да отдаде дължимата дан за легендарното геройство на Бдинци, проявено в борбата им с враговете през непреривния осмодневен кървав бой при поменатата висота, аз дръзнах и излях чувствата си за тази им лавроносна победа в няколко реда, като си позволих смелостта да ги посветя вам, като на пълководец, който със своето безгранично себеотрицание, поразително безстрашие от смъртта, наедно със своите титани - офицери и войници, нанесе съкрушителен удар и победа не само на многобройните врагове, но и на самата смърт.
До командира на 3-и пехотен Бдински полк В с. Лопатица Преди да заглъхне ехото от адския трясък на осмодневния барабанен артилерийски бой при висотата 1248, преди да засъхне обилно пролятата кръв от защитниците й; преди родната земя да приеме в своите прегръдки костите и телата на пожертвувалите се герои за нейното величие, гърмът на победата се разнесе из милото ни отечество: извършеният, нечуван досега в историята на войните, подвиг от Бдинци учуди България и нейните верни съюзници, хвърли в шеметен припадък враговете ни и блесна ореола на неуведаемата слава за Българската армия в лицето на самоотвержения и безподобно храбрия 3-и пех. Бдински полк. Извършеното от Бдинци, които като гранитна скала отбиваха бесните атаки и силния напор на враговете, стократно заслужаваха перото на поета у нас. Душата на всеки българин тъне в море от сълзи за дадените свещени жертви в кървавата разпра за защитата на България, чрез запазването на висотата 1248, но същевременно тя се къпе в океан от радостни сълзи, че Бдинци, със своите бронени гърди, с несъкрушимия им боен дух отстояха честта и славата на своята мила родина. Въпреки обстоятелството, че считам перото ми слабо да отдаде дължимата дан за легендарното геройство на Бдинци, проявено в борбата им с враговете през непреривния осмодневен кървав бой при поменатата висота, аз дръзнах и излях чувствата си за тази им лавроносна победа в няколко реда, като си позволих смелостта да ги посветя вам, като на пълководец, който със своето безгранично себеотрицание, поразително безстрашие от смъртта, наедно със своите титани - офицери и войници, нанесе съкрушителен удар и победа не само на многобройните врагове, но и на самата смърт. Ето защо, като се покланям пред светлата памет на падналите герои - бдинци, с най-голямо душевно смирение казвам: "Бог да ги прости, вечна им памет", същевременно възкликвам: "Да живее непобеденият 3 пехотен бдински полк, да живее неговият доблестен вожд и всичките му герои- офицери. 23.III.1917 г. Н. Т. Попов Хан Мраморница (по шосето Битоля - Крушево)
към текста >>

34. 2.9. 51-и ПЕХОТЕН ПОЛК НА ПЕРИСТЕРИ

ТОМ 25

Тук храбрия и изпитан 51-и п.полк бе прострял своята непобедима мощ и разви грамадни усилия, изразени в един упорит труд и безпределно себеотрицание, за да се създаде, под огъня на врагът в 1А година, от този невъобразимо недостъпен лабиринт, непревзимаема крепост от 3 успоредни, силно укрепени линии.
1248, той бе прехвърлен югозападно от този град, за да се изпречи и там, като несъкрушима стена - по високите, стръмни и скалисти склонове на Баба планина и образувалите се по тях непристъпни и каменисти върхове - гиганти, пред същия враг. От върха "Гарван", изправен като страж над тихите води на Преспанското езеро, на северния му бряг до Червената стена на североизток - това бе позицията, дадена за отбрана и укрепяване на изтощените от редица кървави боеве герои с многото и пъстри врагове по скалистите чуки на Чеган и Малка Нидже. Това бе планински лабиринт, граничещ на запад с шосето Битоля - Охрид, с дължина около 12 км. и дълбочина 9-10 км. от високи непристъпни масиви, попукани и скалисти, прорязани и кръстосани с дълбоки тъмни усои, обкичени с грамадни висящи или прави скали и напъстрени с черни и дълбоки дъна, пропасти и пещери - свърталища само на диви зверове. Тук храбрия и изпитан 51-и п.полк бе прострял своята непобедима мощ и разви грамадни усилия, изразени в един упорит труд и безпределно себеотрицание, за да се създаде, под огъня на врагът в 1А година, от този невъобразимо недостъпен лабиринт, непревзимаема крепост от 3 успоредни, силно укрепени линии. Върховете 2130, 2127 ("Средорога") и 2031, съставляващи дясната половина на 1-та отбранителна линия, се свързваха в една масивна верига, дълга около 4А км с гол и широк гребен, повърхността на когото бе обсипана с едри и безредно разхвърлени каменни блокове, някъде - със сдробен, като чакъл гранит, а една част - измита и оголена, прилична на асфалтова покривка - грапава и прошарена, с високо издигащи се сиво-червеникави зъбери, прилични на старовремски бойни кулички - обиталища на орли, бухали и кукумявки. Източният склон на тази верига, все така грапав и каменист, се стръмно спущаше напред, за да се срещне някъде в дълбините със западния склон на срещуположната планинска верига - от в. в. "Калугерица", (2200), 2090, 2112 и "Маришица" и заедно образуват дълбоката долина, в дъното на която клокочеше и се изтягаше като сребърна ивица р. "Перистер". Последната безшумно бързаше към юг, за да отнесе и излее безропотно, като кръвна дан, бистрите си води в Преспанското езеро. Обратно - западния склон, обрасъл в долната си половина с почти непроходим храсталак, по- полегато се спущаше надолу и силно се стесняваше, като се вмъкваше и плътно притискаше помежду страните ни идещите от запад два успоредни грамадни, диви и непроходими, осеяни с остри камъни и покрити с гъсти и високи храсталаци, планински масиви.
към текста >>

35. 3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248

Петър Кръстев, о.з. полковник

ТОМ 25

Неизмерими бяха усилията и недостигнато бе себеотрицанието, с които Бдинци укрепиха, отбраняваха и запазиха тази случайно създадена позиция на южния фронт, недрата на която погълнаха хиляди титани, за да носи тя днес спомена на свещена гробница, на запад от която, като мъртъв и безмълвен паметник, самотно и тъжно стърчи с обгарялата си глава историческата к. 1248.
3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248 (от 10-18 март 1917 г.) Паметни и незабравими по своята опустошителност и проявения от Бдинци героизъм ще останат боевете за к. 1248, бляскавият резултат на които постави корона върху тяхната прослава. Неизмерими бяха усилията и недостигнато бе себеотрицанието, с които Бдинци укрепиха, отбраняваха и запазиха тази случайно създадена позиция на южния фронт, недрата на която погълнаха хиляди титани, за да носи тя днес спомена на свещена гробница, на запад от която, като мъртъв и безмълвен паметник, самотно и тъжно стърчи с обгарялата си глава историческата к. 1248. В края на м. ноемврий 1916 г. слаби части от 51-й полк, прикриващи тежкото отстъпление на полка около Битоля, биват догонени от противника и принудени да спрат на високата хълмиста местност между града (к. 821) и к, 1248 - пред последната. Обсипвани безспирно от адски огън, те почват бързо да се окопават, но французите се нахвърлят бясно върху тях и навлизат в окопите им, където за тяхна горчива изненада, стари Бдинци, герои от Чаталджа и Люле Бургас, макар изтощени, ги посрещат с късите си ножове и страшното победно "ура", избиват голяма част от тях, а другите изхвърлят из окопа и ги преследват със силен огън, като продължават работата по бързото си окопаване.
към текста >>

36. 3.7. В ПАЗВИТЕ НА МЪГЛАТА

Петър Кръстев, о.з. полковник

ТОМ 25

Това бяха храбреците от нападателната група на доблестния и смел подпоручик Матев, които в страхотията на бясната буря отиваха със себеотрицание да изпълнят дълга си.
Беснееше стихията, ревяха долини и пещери, пищяха гори и храсталаци, трещяха светкавици и режеха тъмнината, небето гореше, хоризонтът трептеше в синьо-червени огньове. Адът се настани върху земята. * * * Върху позицията на двете страни нищо живо, всичко бе се скрило от страшния ураган; но от време на време откъслечно се носеха из вятъра остри човешки викове - белег, че и там борбата със стихията е в разгара си. Само от в. "Буджойт", тласкани от вятъра, гонени от светкавиците, обливани безмилостно от дъжда, малки групички от хора се смъкват надолу по посока на французкия пост, който пазеше "тяхната" скала. Това бяха храбреците от нападателната група на доблестния и смел подпоручик Матев, които в страхотията на бясната буря отиваха със себеотрицание да изпълнят дълга си. Опасната вражеска "скала" естествено силна, добре укрепена и затворена в гъсти телени мрежи, будно пазена от силно укрепени постове и огъня на артилерията й, бе непристъпна и неуязвима в друго време. Малко на брой - само 11 човека, но силни по дух и воля, те влязоха в борба непосилна и опасна със стихията. Това бяха свръхчовеци, прилични сега на сенки, които стихията ту блъскаше и събаряше, ту дигаше и понасяше напред, ту залепваше в скалите и прехвърляше пред тях, ту пръсваше и пак събираше и най-после хвърляше в бездните между скали и блокове, където яростни пороища с бесен рев се смъкваха и обливаха с вода, пясък и камъни морните им тела. Светкавици чести, с ослепителен блясък и остър трясък кръстосваха огнените си стрели над тях, лъкатушеха и раздираха черния мрак на нощта. Осветявани мигновено в тази страшна феерия, ту приличаха на призраци, тласкани от някаква неземна сила все напред и напред.
към текста >>

Така бляскаво и с безподобно себеотрицание бе извършен този подвиг от шепа герои и то всред неприятелското разположение.
Борбата се разгорещя ва и тогава ножа влиза в ролята си. Но когато французите забелязват блясъка му и изпитват неговото острие, пръскат се със зверски писък към дерето на р. Червена. Нападателите грабват двама ранени французи и се спущат по обратен път за позицията на полка, където пристигат след тежка умора, заедно с пленниците си, от които единият е смъртно ранен в главата и носен на ръце, в агония, а другият бе с тежка рана в едната ръка. Всички герои са здрави и бодри, а ранените се превързаха и изпратиха в болниците назад. Страшна тревога се вдигна в неприятелското разположение, а защитниците на "французката скала" в паническо бягство я напуснаха, като оставиха там всичкото си имущество, което бе прибрано на следната вечер от нашата 4 рота, която настъпи под командата на ротния си командир капитан Пантев и прибра от там много одеала, сламеници, кабел за телефони, няколко комплекта ски и други материали. Така бляскаво и с безподобно себеотрицание бе извършен този подвиг от шепа герои и то всред неприятелското разположение. Резултатът бе ценен: събраха се положителни сведения от пленниците, а "французката скала" бе напусната завинаги. Още по-ценен бе подвигът, защото се извърши без жертви от групата. Всички герои бяха наградени със съответните награди.
към текста >>

37. 3. КРАТКА БИОГРАФИЯ ЗА ЖИВОТА НА БРАТ МИНЧО СОТИРОВ ГОСПОДИНОВ

Минчо Сотиров

ТОМ 25

И там е служил на Божествената нива като скромен, със себеотрицание и самопожертвуване.
Намерен същия ден вечерта между 6-7 часа (18-19 ч.) мъртъв от наши 2 сестри, застанал на колене пред Пентограма и Антиминса в молитвено състояние, засмян с вдигната дясна ръка за поздрав. Погребан бе неделя - 12 декемврий, с.л. в с. Тополица, Айтоско. Поканен от Учителя, г-н Петър Дънов, е постъпил в Братството в Бургас, където е служил офицер през 1905 г. И там е служил на Божествената нива като скромен, със себеотрицание и самопожертвуване. Личен и любим приятел, брат в Господа на брата Пеню Киров, след неговото заминаване 1918 г. е бил ръководител на Братството в гр. Бургас, до края на живота си. Брата Минчо Сотиров бе предан, послушен, смел, доблестен ученик във всяко отношение. Със силно волеви характер, точен, изпълнителен работник на Духът на Истината.
към текста >>

Тъй вдъхновени от неговия борчески дух, от неговия живот на себеотрицание и самопожертвуване Нека и ний да си пожелаем да следваме неговия пример в служба на благото на цялото човечество.
Учеше ни. Изнасяше смело в разговори и беседи всичко, което е чул, което е научил при лични срещи с любимия му Учител. Записвал е всички разговори по между им. С каква силна жар ни вдъхновяваше, искаше да влее в нас, да се запамети у нас всичко, което знаеше от Словото, около незнайното, около висшето. Ободряваше ни, усилваше вярата ни със своите опитности и изживелици около Учителя и през време на боевете, ръководен от великия Му Дух. Тъй вдъхновени от неговия борчески дух, от неговия живот на себеотрицание и самопожертвуване Нека и ний да си пожелаем да следваме неговия пример в служба на благото на цялото човечество. В служба на Великото Ново, което идва в света, за да се оформи новия човек, който да възприеме новите Божествени идеи - идеи на братство, равенство и да ги приложи в живота си. АУМ Според оставените записки 23 Псалом му е подарен от Учителя, София, 14 май 1917 г. 12 ч. по обяд и да си чете 51 и 61 Псалом. Песента "Тъги скърби са богатство" му са посветени лично от Учителя, когато го е повикал от Бургас в София.
към текста >>

38. 4.7. ГОСПОДАРИ И СЛУГИ

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Устата ще бъдат всякога извор на Любовта и предавателен апарат на Мисловия Висш Аз, докато живее и проявява-изявява Благостта и Любвеобилието, с неговото приложение по пътя на себеотрицание за общото благо.
Главата със своите скрити качества на Върховенство, си е всякога глава и такава ще бъде, докато носи Светлина за по-нисшите клетки от човешкия организъм. Краката ще са си всякога крака, докато са здрава основа, върху която са съградени другите органи-удове на тялото и докато са носители на добродетели и благовестители на мира. Ръцете ще са всякога на мястото си, докато подържат закона на равновесието в живота и са въдворители на Правдата. Очите ще бъдат винаги огледало и прозорци на душата, докато виждат ясно и изявяват истината. Ушите ще бъдат винаги изправни апарати-приематели, докато чуват Мъдрите Слова на Своя Първоизточник, а на Първичната Сила, от която е произлязъл техния Господар, който живее в човешкия организъм, в човешката форма. Устата ще бъдат всякога извор на Любовта и предавателен апарат на Мисловия Висш Аз, докато живее и проявява-изявява Благостта и Любвеобилието, с неговото приложение по пътя на себеотрицание за общото благо. Всички те, са тясно свързани едни с други: всички заповядват, но и всички слугуват. Всички са под едно общо ръководство. Един закон има в света, в Космоса: Закон за служението... Който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга. Па нали и синът Божий дойде да изпълни закона: дойде не да му послужат, а да послужи и в това именно служение даде себе си доброволна жертва за човечеството... за падналото тогава човечество... А за сегашното... имаме оставен девиз: "Аз съм Пътят, Истината и Живота - вземете кръстът си и вървете след мене! " .. Ние сме заставени по закона на необходимостта да бъдем слуги.
към текста >>

39. IV. БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА ПОРУЧИК ЦВЕТАН ГРОЗДАНОВ; 1. ПРЕДГОВОР

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Те съставляват ценно съкровище и скъпо наследство за Българския народ, защото са изкупителната жертва за реализирането на върховния ни отечествен идеал, и от спомена за славните им дела и подвизи ще черпят сила и мощ, бъдните поколения и ще се възпитават в дух на отечестволюбие, самопожертвувание и себеотрицание.
София, Лазар М. Котев, 1913. 1. ПРЕДГОВОР Свещената за нас българите Балканска Освободителна война покоси живата на много млади интелигентни сили, грабна много скъпи жертви, погреба безвъзвратно много светли надежди и хвърли в дълбок траур много български семейства. Но нека ни теши мисълта поне, че върху свещените кости на тези скъпи герои се изгради величието на целокупното ни Отечество и се осъществи вековния ни народен идеал и че от изобилно пролятата юнашка кръв, изгря сияйното слънце на свободата за поробените ни братя. На нас, живите и близки на тях до сърце, се налага свят дълг да направим всичко възможно, за да увековечим паметта и обезсмъртим имената на тези мили герои на вечни времена и ги завещаем на потомството. Те съставляват ценно съкровище и скъпо наследство за Българския народ, защото са изкупителната жертва за реализирането на върховния ни отечествен идеал, и от спомена за славните им дела и подвизи ще черпят сила и мощ, бъдните поколения и ще се възпитават в дух на отечестволюбие, самопожертвувание и себеотрицание. Най-доброто средство за увековечаване паметта на починалите герои е да се опишат делата и подвизите им и се завещаят за пример и назидание на поколенията. Това ще бъде един жив и несъкрушим навеки паметник за тях, който ще разнася безсмъртната им слава между народа и ще буди в младите поколения непреодолимо желание и стремеж за подражание. За горната цел ние се заехме да напишем и издадем биографиите на загиналите през войната офицери. Сведенията сме черпили от най- достоверни източници. Особено тези за бойните им подвизи и геройската им смърт сме събирали на самото бойно поле от очевидци-свидетели.
към текста >>

40. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

ТОМ 25

бдинци показаха извънредна упоритост, себеотрицание и героизъм.
Последният успява да обхване фланга им и им се явява в тил. Тогава храбрите бдинци, след като понасят големи загуби, биват принудени да отстъпят на кота 1248 на южния му хребет, където успяват да задържат по-нататъшно настъпление на противника, докато пристигналите две опълченски ..,, които се затвърдяват на позицията кота 1248, която противника искаше да заеме на всяка цена. Тя е била доминираща и всичко се е виждало в тила на българите, но не му се отдаде и сега е в наши ръце. Понесените от противника жертви в тези боеве са огромни. "В боевете от 10 до 19 март 1917 г. бдинци показаха извънредна упоритост, себеотрицание и героизъм. Те прославиха себе си, името на българското оръжие, и окичиха с нови лаври своето знаме. За тези геройски подвизи, аз изказвам своята сърдечна признателност и благодарност на доблестния командир на полка подполковник Сотиров и на всички членове, герой и светци от този славен полк. Коленича пред святата памет на загиналите герои и със сълзи на очи моля Бога да ги въведе в Рай Божи. Вечна им памет! Настоящата заповед да се прочете пред всички роти и команди на бригадата ни." М: Кой е бил другия полк?
към текста >>

41. 24. КРАТКА БИОГРАФИЯ ЗА ЖИВОТА НА БРАТ МИНЧО СОТИРОВ ГОСПОДИНОВ

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ

ТОМ 25

където е работил като скромен труженик със себеотрицание и самопожертвувание на Божествената нива личен и любим приятел, брат в Господа на брата Пеню Киров след неговото заминаване 1918 г.
Намерен същия ден вечерта между 18-19 часа мъртъв, от две наши сестри, застанал на колене пред Пентаграма и Антиминса в молитвено състояние, засмян с вдигната дясна ръка за поздрав. Погребан в неделя - 12 декември в с. Тополица, Айтоско. Поканен от Учителя е постъпил в Братството в гр. Бургас. През 1905 г. където е работил като скромен труженик със себеотрицание и самопожертвувание на Божествената нива личен и любим приятел, брат в Господа на брата Пеню Киров след неговото заминаване 1918 г. е бил ръководител на Братството в гр. Бургас до края на живота си. Брат Минчо Сотиров бе предан, послушен, смел, доблестен във всяко отношение. Със силно волеви характер, точен, изпълнителен работник на духът на Истината. Като истински апостол до последния час на своя живот той не жалеше ни време, ни здраве, за да изпълни дълга си към ближния.
към текста >>

Тъй вдъхновен от неговия борчески дух, от неговия живот на себеотрицание и самопожертвувание иска и ний да си пожелаем да следваме неговия пример в служба за благото на цялото човечество, в служба на великото Ново, което идва в света, за да се оформи новия човек, който да възприема новите Божествени идеи - идеи на братство, равенство и да ги приложи в живота си.
Изнасяше смело в разговори и беседи всичко, което е чул, което е научил при лични срещи с любимия му Учител. Записвал е всички разговори помежду им. С каква силна жар ни вдъхновяваше! Искаше да влее в нас, да се запамети у нас всичко, което знаеше около Словото, около незнайното, около висшето. Ободряваше ни, усилваше вярата ни със своите опитности и изживелици около Учителя и през време на боевете, ръководен от великия Му дух. Тъй вдъхновен от неговия борчески дух, от неговия живот на себеотрицание и самопожертвувание иска и ний да си пожелаем да следваме неговия пример в служба за благото на цялото човечество, в служба на великото Ново, което идва в света, за да се оформи новия човек, който да възприема новите Божествени идеи - идеи на братство, равенство и да ги приложи в живота си. АУМ Според оставени записки - 13-ти Псалом му е подарък от Учителя, София, 14 май 1917 г., 12 ч. по обяд ... и да си чете 91 и 61 Псалом. Песента "Тъги скърби са богатство" посветена му лично от Учителя, когато го е повикал от Бургас в София. Влакът е трябвало да пристигне 8 часа вечерта. Имало закъснение.
към текста >>

42. 2. Окултизмът и човека

Глава 1. Откриване на Школата

ТОМ 28

Въоръжен с висок морал и готов на себеотрицание и жертва и най-вече на упорит труд и учение.
През всичките времена окултната наука е била най-изисканата храна за жадните умове, сърца и души. В онзи дълбоки чист смисъл на думата окултизмът никога нямаше да стане за неосведомените или полуосведомените. Ония, които по някакво недоразумение, или по силата на модата са се приближавали до окултната наука, без да имат необходимия ценз за нея, водени от дребни, лични интереси винаги са изкълчвали нещата, криво са ги разбирали и прилагали, вдигали са шум край себе си и накрая са свършвали с катастрофа физическа и душевна. Всеки неподготвен, който е дръзвал да манипулира със силите и принципите на окултизма е опитвал камшика на своето невежество, на своята нечистота и корист. Окултизмът изисква преди всичко абсолютна чистота, липса на всякаква корист - проникнат само от възвишеното желание да помага на ближните си и на себе си. Въоръжен с висок морал и готов на себеотрицание и жертва и най-вече на упорит труд и учение. Най-малкото нарушение се плаща скъпо. В ръцете на умния инженер силата на водата може да върши чудеса, или тези на огъня, ала в ръцете на невежия те могат да причинят хиляди нещастия. Същото нещо е и при окултната наука. Затова не е било време вратите на древните школи да са били отворени за всички. Десятки години любителите на окултизма са чакали пред праговете на тези школи и подложени на хиляди изпитания, те са били изпробвани, опитвани, докато ги пуснат, за да ги подложат на нови изпитания вътре в школата.
към текста >>

43. 1. Ученичество

Глава 3. Разговор с ученика

ТОМ 28

В този път възможни бяха доброто, разумността, силата, себеотрицанието, правдата.
Никъде другаде не можеше да се намери това, което беше събрано там. Човек трябваше да върви внимателно и съсредоточено, за да не пропусне нищо от красотата, която се разкриваше от двете му страни. Да се върви по него беше събраното благо на земята. Нищо друго вече нямаше цена, обикновеният, елементарният живот на милионите хора - мравки, които пъплеха по многото друмища не можеше да отклони ученика от правия, светлия, нагорния път. В сравнение с фалшивия блясък на света, всичко туй ухаеше на снежна чистота, звучеше хармонично музиката на звездите, на слънцето, на цветята, на водите. В този път възможни бяха доброто, разумността, силата, себеотрицанието, правдата. Въздухът бе друг, дишаше се леко, а светлината галеше очите, различна беше водата, която пиеш, различен беше и хляба. Път, особен, който се разбира само, когато се опитва, за да се разбере и преживее. Вече не се интересуваш как живеят другите, не виждаш погрешките им, не те засягат глупостите, борбите, ежбите, недомислията им, интересува те само малкото добро, заключено във всеки човек. Нямаш желание да учиш другите, да ги морализираш, да им говориш за правда, за човечност, за любов, за истина. Те са премного налети с понятия и биха се почувствували оскърбени.
към текста >>

44. 2. Христос и Учителят: есе (9.II.1969 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Човекът, който на земята може да се вземе като образец на търпение, на смелост, на себеотрицание, на смирение и кротост”.
Той си остава най-съвършеният израз на Любовта”. Връщаме се тогава, прелистваме книгите. Всяка беседа, страница от голямото Слово, всяка страница - откровение, което те отнася до единия и вечния извор, до Христа. Любовта, която не познаваш те среща на всеки ред - за нищо не се говори толкова много, както за любовта и никоя друга мярка не съществува за Учителя, освен Христос - “Човекът на изобилната сила, човекът на изобилната вяра, човекът на изобилната Любов” - както Го нарича Той - “Човекът с велико предназначение. Човекът преминал през най-големите страдания. Човекът, който на земята може да се вземе като образец на търпение, на смелост, на себеотрицание, на смирение и кротост”. Научаваш все по-нови и по-нови неща и всичко звучи кристално чисто и правдиво. Имаш чувството, че когато четеш казаното за Него те огряват лъчите на едно Слънце, което не виждаш, но което е там, свети и топли. Отношенията и връзките са изградили здрав мост, където те се срещат, за да продължат в пълен унисон започнатата работа. По някакъв магичен начин завесата се е вдигнала и едно небе осеяно с милиони Слънца и звезди те гледа, за да ти подари един богат час, когато слушаш и откриваш нови страни, нови глъбини, нечути и непознати истини за най-великия човек роден на Земята. Дръзна перото ни, дръзнахме и ние, за да се приближим до ония, които ще дойдат след нас и с братска обич и топлота да им покажем един величествен фрагмент от един живот, дело и отношения, които събудиха у нас най-възвишени чувства и най-дълбоката радост възможни на земята.
към текста >>

45. Мисията на славянството

ТОМ 30

Духовната сила ще даде способността за саможертва, себеотрицание в името на колективното съзнание - Любов към всички. 3.
МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО 1. Бъдещето е на Славянството. Те ще внесат в света международното, всечовешкото и Всемирно Братство. 2. Духовната сила ще даде способността за саможертва, себеотрицание в името на колективното съзнание - Любов към всички. 3. Славяните ще дойдат до пробуждането на колективното и на човешко съзнание, което ще ги доведе до свръхсъзнанието, което ще им отвори съзнанието и ума им а Космическото Единение между човека и Междупланетната общност. 4. Славянството ще може да разгърне всичката своя духовна сила и мощ само чрез своето Обединение. Ако Славянските народи не се обединят те всички, с изключение на Русия, ще изгубят своята свобода и независимост, ето защо Славянството трябва да бъде единно. 6. Славянството трябва да съзнае своята сила. Тази сила не е човешка, а Божествена.
към текста >>

46. 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

И ако не бяха приятелите му да спрат писмото, което е било вече сложено на печатната машина - той, Найчо Цанов, щеше да даде, пръв между политическите водачи в България, примера на най-силната, страшна и свята революция - революция, която не издига барикади, не лее кръв, която преражда съвестта и възцарява доброто с най-малко жертви, но която за това пък е тъй непостижима със своя идеализъм и себеотрицание!
Неговото влияние, постоянно или временно, върху личния и семеен живот на българския интелигент е почти несъизмерно. В България има издигнати общественици и политически водачи, които не само не скриват, но дори и манифестират привързаността си към Толстоя. Найчо Цанов, една рядка, цялостна личност, която играе голяма роля в политическата история на нова България, представя от себе си странно съчетание на християнин - толстоист и деятелен политик. Той, който тъй много е озадачен от духовната нищета на интелигенцията, който мечтае за една по-осезателна човещина и справедливост, под влиянието на Толстоя, дохожда до една концепция, до една идея за предназначението на издигнатата личност в общество като българското, която идея и до сега е неразбрана и чужда на българската интелигенция - това е идеята за самопожертвуването. Вече към края на живота си, той в знак на протест срещу режима на Стамболийски, с едно отворено писмо, се обричаше на гладна смърт. И ако не бяха приятелите му да спрат писмото, което е било вече сложено на печатната машина - той, Найчо Цанов, щеше да даде, пръв между политическите водачи в България, примера на най-силната, страшна и свята революция - революция, която не издига барикади, не лее кръв, която преражда съвестта и възцарява доброто с най-малко жертви, но която за това пък е тъй непостижима със своя идеализъм и себеотрицание! Много по-рано, още като журналист, за да докаже, че е готов да отговаря с живота си за онова, което пише, Н. Цанов приема да се дуелира с маджарския търговски консул във Видин, когото той е изобличил. Но на дуела той не стреля. Нещо повече - той отива с желание да го убият, като оставя и едно завещание, та в случай, че бъде убит, да се напечати то и да види света, че той е сложил живота си като протест срещу това „варварско средство за саморазправа”. Към края на завещанието си Цанов пише: ’’Желал бих препис от завещанието ми и главно от пасажа за дуела да се изпрати до великия в 19 век филантроп - мислител, Лев Николаевич Толстой, защото е възможно той да се съгласи да го издаде от свое име и следователно да му даде нужното разпространение” /вж.
към текста >>

„Който иска да върви след мене, казва Христос, нека се отрече от себе си” - Себеотрицание проповядва християнския морал!
В своята политическа изповед, като полемизира със Стамболийски, тогавашния министър председател на България, Драгиев казва: „Един морал има само, който е необходимия цимент на високата материална, на високата веществена култура човешка - той е християнския морал: никой друг не може и няма да бъде. Аз зная, някои ще ми кажат: християнски морал! Християнският морал е останал 2000 години след днешното човечество. На тях аз ще отговоря с думите на великия Толстой: не християнският морал е останал 2000 години след днешното човечество, а човечеството е още 2000 години назад, далеч от християнския морал /гласове: „вярно”, ръкопляскания/. Няма по-висок морал и не ще има през вековете от този: да обичаш ближния си като себе си, да обичаш и врага си. „Който иска да върви след мене, казва Христос, нека се отрече от себе си” - Себеотрицание проповядва християнския морал! ” Като говори за онова, което го различава от Стамболийски, Драгиев казва: „Моят Бог е Христос, неговият Бог е Ничше, богът на германския император. Според учението на моя Бог, силният трябва да подпомага слабия; според учението на Ничше, силният трябва да смачка слабия...” Iвж. Д. Драгиев, Една политическа изповед, стенографирана реч, с. 8 и 102, София, 1919 г./ Д. Драгиев е един от първите преводачи на Толстоя в България.
към текста >>

47. 86.2. Статията „Где е спасението” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г 6, бр. 84, 1.02.1934, с.1

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

ТОМ 30

Тия, които са готови за жертва, за себеотрицание, да започнат.
Защото тя е краен резултат на един вътрешен копнеж, на един свободно и естествено извършен акт, а не на външни сили и закони. Защото тя е наше собствено дело, осмислено, решено и извършено от самите нас, а не от нашите, каквито и да били те, управници. Защото в нея всичко става естествено и свободно, а не изкуствено, насилствено да се насажда отгоре. В Братската задруга е изхода и спасението за тия, които дирят път из днешния хаос, и които са готови да живеят, да работят и даже да умрат за общото благо - за братството и единството на всички хора. В Братската задруга ще намерят своя идеал, своя път и смисъла на своя живот тези, които искат да вървят напред, към истинско, всестрано съвършенство, които искат да служат, които искат да помагат, които искат да лекуват раните и да посочат пътя на заблуденото човечество. Тия, които са готови за жертва, за себеотрицание, да започнат. Животът зове силните, които могат да дадат пример. Народът ни чака! Той иска да види живо дело, за да ни последва!
към текста >>

48. 1.17. Спомени с брат Петър Филипов - 1987 г.

Марийка Георгиева Костадинова

ТОМ 31

Болестта на брат Петър беше много мъчителна, нервна, и сестра Марийка Марашлиева прояви велико търпение, голям труд и голямо себеотрицание, за да облекчи последните му страдания.
Брат Петър беше отворил дома си за всички братя и сестри, и понеже всеки ден идваха гости, той готвеше в големи тенджери. Брат Петър, брат Боян Златарев и сестра Марийка, ходихме на Витоша. Останах много доволна от екскурзията в планината. Любовта му към Бога и Учителя, обичта му към ближния, бе постоянно ръководно начало на неговия живот. Така го зная от първия момент, когато го видях, до края на живота му, на който бях свидетел, защото като се разболя, той пожела да дойде в Русе, и заедно със сестра Марийка Марашлиева, дойдоха у брат Ною Филипов. Болестта на брат Петър беше много мъчителна, нервна, и сестра Марийка Марашлиева прояви велико търпение, голям труд и голямо себеотрицание, за да облекчи последните му страдания. Спомени на Марийка Георгиева Костадинова Русе За верността на горното: М. Марашлиева Починала на 5.XII.1991 г. Данните, диктувани от нея на Пенка Краева, за да ги запише, са предназначени от Марийка Марашлиева - за братски архив.
към текста >>

49. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

ТОМ 32

Това е дух на езическия свят, който е в борба с Христовия Дух на Любовта, себеотрицанието и жертвата.
В затвора аз съм заедно с Братството. Когато освобождението дойде, то ще дойде и за Братството и за мене. Човекът без Бога е човек без закон, без мярка, без правда, без виждане. Слепи сили го движат. Алчен, жесток, себичен, груб, той се нахвърля на всяко благо, иска да го обсеби като отбягва от задължението и отговорността. Това е дух на езическия свят, който е в борба с Христовия Дух на Любовта, себеотрицанието и жертвата. Школата на Учителя продължава. В нея е спасението на човечеството. Лъчът от най-отдалечената звезда достига до нас. Това е сила, лъчите на сърцето, ума. Лъчите на живота достигат до най-отдалечените предели на Вселената, до всички Слънца и Планети.
към текста >>

50. Статия 3. Благословен

пастор Тр. Димитров

Събори 1926 -1927г.

Да дадем на България, на своята родна земя, повече любов, мир, съчувствие, братство, правда, истина, честност, светлина, жар, себеотрицание, чистота, идеализъм, повече християнски дела на творчество за спасение на загниващи в греха и порока сърца.
А някои гърци, казаха преди 19 века на Филипа: - Господине, искаме да видим Исуса! Почти същия вик ние чуваме да се задава от четирите краища на нашето мило и скъпо отечество: - Господа, евангелисти и православни, пастири и проповедници, попове и владици, искаме да видим Исуса във вашите обноски, постъпки и дела, във вашия частен, интимен и обществен живот. Тая сензация искат да видят хората в това болно време, което изживяваме със сетни сили. И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух, характер и живот са вече рядко явление. Прочее, да се отзовем на тоя сърцераздирателен повик. Да дадем на България, на своята родна земя, повече любов, мир, съчувствие, братство, правда, истина, честност, светлина, жар, себеотрицание, чистота, идеализъм, повече християнски дела на творчество за спасение на загниващи в греха и порока сърца. Да дадем на своите сънародници Исуса Христа и неговото славно и живо евангелие. И най-сетне, благословен е оня, който работи в името Господне. Някога великият педагог Песталоци извикал: - Всичко за другите, нищо за себе си. Това, обаче, не беше нищо ново, защото ап. Павел отдавна беше казал: - Не гледайте само за себе си, но всеки за другите.
към текста >>

51. 1. Житото от Божествената нива е узряло. Жътвата е готова. Няма ги жътварите

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

ТОМ 33

На себеотрицание!
ТА ТОЗИ БРАТ Е ЦЯЛА „ЛЕГЕНДА”! Дава часовника си на войника, който ще стреля в него, и му казва: „Да свършиш добре работата си, и да не трепери ръката ти! ” А на групата осъдени чрез разстрел казва: „Братя, не бойте се! Сега сме тук и само след миг ще сме в Невидимия свят, и аз ще ви водя! ” Какъв пример на безстрашие и героизъм! На себеотрицание! И на вярност на Учителя! Моите думи са бедни да опишат този героичен и светъл път на брат Лулчев, но смятам, че с тези няколко семпли редове за него, ще се прекрати завинаги злословието по негов адрес! А може би е и от завист! Че кой друг в това Братство свърши толкова много работа за Учителя? Отговорете на този въпрос.
към текста >>

НАГОРЕ

1.2111339569092