НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
11
резултата в
4
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Цар на Мрака
 
- Николай Райнов
Тя му се отдаде дръзко и без
свян
— както се отдава жена, която е познала много мъже.
А когато Ева се събуди, Сатанаил й подаде съдина със сок от кимион и семена от мандрагори. И засмя се Жената, като насъне се засмя тя, затвори очи — и в шемет изпи напитката. А питието бе топло, благоуханно и възбудително. И щом го изпи, Ева пламна, очите и станаха влажни, а взорът й се премрежи, като поглед на безумен човек. Тя не можа да сдържи своята плът — и пръв път позна, че е жена… И отдаде се тогава на Сатанаиля.
Тя му се отдаде дръзко и без
свян
— както се отдава жена, която е познала много мъже.
И когато Сатанаил я остави, тя се още гърчеше в тръпките на своята неутолена страст — и още го викаше с поглед — и още помнеше бурното безумие на мъжките ръце… А след греха Сатанаил се усети слаб и не можеше да сътвори нищо. Помрачиха се очите му — и видя Ева, че той страда. На лицето му се изписа непознат копнеж, тъга по нещо ново и незнание притисна душата му — и не погледна вече той Жената с око на пожелание. А Ева се мъчеше, че я е отхвърлил Сатанаил. Защото бе силен и погледът му беше слънце, а целувката му пареше като жив въглен.
към текста >>
2.
Вавилонска кула
 
- Николай Райнов
И зарида земята от
свян
.
А основаха го при стълпа. Но безумие изпълни душата на исполините, та грях извършиха — грях, от който затрепери земята, от край до край затрепери. Мъртви извикваха те, бесове питаха — и в неестествено съитие влизаха с дъщерите Каинови, защото неутолима сласт пърлеше душата на исполините — и душата на жените им. И с позор зацапаха сърцето си, като изпаднаха в противоестествен грях — а върху лицето си метнаха плащаница на безсрамие. И забравиха те словата на Алтотаса, който огради стълпа, че това е стълп на Слънцето — и път на силния към Себе си.
И зарида земята от
свян
.
И разтърсиха се от гняв планини и хълмове. Страшно беше. Но исполините не се плашеха. Защото умът им бе размътен от греха и залостена бе у тях вратата на страха от Бога. Тяхната сласт роди чеда, но не люде роди тя, а — маймуни, който приличаха на люде.
към текста >>
3.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
Но то е малко: повече трепет и чудо, повече кротка милувка и
свян
трябват на мъжката душа.
“ Тъй си рече царицата Маат-Ка-Ре, па повика тълмача, що разгатваше сънища, и му разказа всичко. „Разбрах“, — рече старецът; — „разбрах съня ти. Тоя сън е жива истина. Ти си била мъртва до днес, а от днес нататък трябва да живееш в душата на своя син. По нещо женствено всеки мъж носи в себе си: право е.
Но то е малко: повече трепет и чудо, повече кротка милувка и
свян
трябват на мъжката душа.
Плахият трепет прави жената немощна, но пък мъжът е дързък без трепет. Чудото всажда в жената суеверие, но мъжът е жесток без вяра в какво годе чудо. Милувката обръща често жената на разпътница; защото душата й привиква и не може без милувки, но пък мъжът става без кротостта на милувките звяр или палач. Свянът е най-скъп накит за жената, но в мъжката душа се всажда много мъчно: повечето мъже не знаят, що е свян. Как ще живееш в душата на сина си, царице, ако не можеш всади там кълна на върховния свян?
към текста >>
Свянът
е най-скъп накит за жената, но в мъжката душа се всажда много мъчно: повечето мъже не знаят, що е
свян
.
По нещо женствено всеки мъж носи в себе си: право е. Но то е малко: повече трепет и чудо, повече кротка милувка и свян трябват на мъжката душа. Плахият трепет прави жената немощна, но пък мъжът е дързък без трепет. Чудото всажда в жената суеверие, но мъжът е жесток без вяра в какво годе чудо. Милувката обръща често жената на разпътница; защото душата й привиква и не може без милувки, но пък мъжът става без кротостта на милувките звяр или палач.
Свянът
е най-скъп накит за жената, но в мъжката душа се всажда много мъчно: повечето мъже не знаят, що е
свян
.
Как ще живееш в душата на сина си, царице, ако не можеш всади там кълна на върховния свян? “ Тогава царица Маат-Ка-Ре каза тихо: „Да. Аз съм била до сега мъртва, защото не съм живяла в душата на своето дете. Но как ще всадя, наистина, в душата на сина си зърното на свяна, когато всеки мъж е безсрамен? А нима има добродетел без свян?
към текста >>
Как ще живееш в душата на сина си, царице, ако не можеш всади там кълна на върховния
свян
?
Но то е малко: повече трепет и чудо, повече кротка милувка и свян трябват на мъжката душа. Плахият трепет прави жената немощна, но пък мъжът е дързък без трепет. Чудото всажда в жената суеверие, но мъжът е жесток без вяра в какво годе чудо. Милувката обръща често жената на разпътница; защото душата й привиква и не може без милувки, но пък мъжът става без кротостта на милувките звяр или палач. Свянът е най-скъп накит за жената, но в мъжката душа се всажда много мъчно: повечето мъже не знаят, що е свян.
Как ще живееш в душата на сина си, царице, ако не можеш всади там кълна на върховния
свян
?
“ Тогава царица Маат-Ка-Ре каза тихо: „Да. Аз съм била до сега мъртва, защото не съм живяла в душата на своето дете. Но как ще всадя, наистина, в душата на сина си зърното на свяна, когато всеки мъж е безсрамен? А нима има добродетел без свян? Та нали всяка добродетел е свенлива!“ Старият гадател прибра краищата на мантията си и тръгна да си върви, но на прага се извърна към царица Маат-Ка-Ре и шепотом й каза: „Как ще го научиш на свян ли?
към текста >>
Но как ще всадя, наистина, в душата на сина си зърното на
свяна
, когато всеки мъж е безсрамен?
Милувката обръща често жената на разпътница; защото душата й привиква и не може без милувки, но пък мъжът става без кротостта на милувките звяр или палач. Свянът е най-скъп накит за жената, но в мъжката душа се всажда много мъчно: повечето мъже не знаят, що е свян. Как ще живееш в душата на сина си, царице, ако не можеш всади там кълна на върховния свян? “ Тогава царица Маат-Ка-Ре каза тихо: „Да. Аз съм била до сега мъртва, защото не съм живяла в душата на своето дете.
Но как ще всадя, наистина, в душата на сина си зърното на
свяна
, когато всеки мъж е безсрамен?
А нима има добродетел без свян? Та нали всяка добродетел е свенлива!“ Старият гадател прибра краищата на мантията си и тръгна да си върви, но на прага се извърна към царица Маат-Ка-Ре и шепотом й каза: „Как ще го научиш на свян ли? Като му не приказваш никога за свян...“ И в потайния шепот на тълмача царицата чу изново божествения смях на Озириса, когато я пращаше отново на земята. *** Чия ли ръка разклати листата на тамариска? — Ръката на един влюбен разклати листата на тамариска.
към текста >>
А нима има добродетел без
свян
?
Свянът е най-скъп накит за жената, но в мъжката душа се всажда много мъчно: повечето мъже не знаят, що е свян. Как ще живееш в душата на сина си, царице, ако не можеш всади там кълна на върховния свян? “ Тогава царица Маат-Ка-Ре каза тихо: „Да. Аз съм била до сега мъртва, защото не съм живяла в душата на своето дете. Но как ще всадя, наистина, в душата на сина си зърното на свяна, когато всеки мъж е безсрамен?
А нима има добродетел без
свян
?
Та нали всяка добродетел е свенлива!“ Старият гадател прибра краищата на мантията си и тръгна да си върви, но на прага се извърна към царица Маат-Ка-Ре и шепотом й каза: „Как ще го научиш на свян ли? Като му не приказваш никога за свян...“ И в потайния шепот на тълмача царицата чу изново божествения смях на Озириса, когато я пращаше отново на земята. *** Чия ли ръка разклати листата на тамариска? — Ръката на един влюбен разклати листата на тамариска. Ръката на един влюбен се докосна до стъблото, защото момъкът скърбеше по своята обична.
към текста >>
Та нали всяка добродетел е свенлива!“ Старият гадател прибра краищата на мантията си и тръгна да си върви, но на прага се извърна към царица Маат-Ка-Ре и шепотом й каза: „Как ще го научиш на
свян
ли?
Как ще живееш в душата на сина си, царице, ако не можеш всади там кълна на върховния свян? “ Тогава царица Маат-Ка-Ре каза тихо: „Да. Аз съм била до сега мъртва, защото не съм живяла в душата на своето дете. Но как ще всадя, наистина, в душата на сина си зърното на свяна, когато всеки мъж е безсрамен? А нима има добродетел без свян?
Та нали всяка добродетел е свенлива!“ Старият гадател прибра краищата на мантията си и тръгна да си върви, но на прага се извърна към царица Маат-Ка-Ре и шепотом й каза: „Как ще го научиш на
свян
ли?
Като му не приказваш никога за свян...“ И в потайния шепот на тълмача царицата чу изново божествения смях на Озириса, когато я пращаше отново на земята. *** Чия ли ръка разклати листата на тамариска? — Ръката на един влюбен разклати листата на тамариска. Ръката на един влюбен се докосна до стъблото, защото момъкът скърбеше по своята обична. Тази ръка разклати листата на тамариска.
към текста >>
Като му не приказваш никога за
свян
...“ И в потайния шепот на тълмача царицата чу изново божествения смях на Озириса, когато я пращаше отново на земята.
“ Тогава царица Маат-Ка-Ре каза тихо: „Да. Аз съм била до сега мъртва, защото не съм живяла в душата на своето дете. Но как ще всадя, наистина, в душата на сина си зърното на свяна, когато всеки мъж е безсрамен? А нима има добродетел без свян? Та нали всяка добродетел е свенлива!“ Старият гадател прибра краищата на мантията си и тръгна да си върви, но на прага се извърна към царица Маат-Ка-Ре и шепотом й каза: „Как ще го научиш на свян ли?
Като му не приказваш никога за
свян
...“ И в потайния шепот на тълмача царицата чу изново божествения смях на Озириса, когато я пращаше отново на земята.
*** Чия ли ръка разклати листата на тамариска? — Ръката на един влюбен разклати листата на тамариска. Ръката на един влюбен се докосна до стъблото, защото момъкът скърбеше по своята обична. Тази ръка разклати листата на тамариска. Чия ли въздишка угаси звездите по небето ?
към текста >>
Каква тайна ще открие той на душата ми, — тайна, от която побиват човека тръпки и душата му се облива с багрен
свян
?
Още! Още ! — Целувайте, непознати моми, снагата ми, която не бe обречена пред ничий олтар! Целувайте бялото цвете, което росно повехна, за да занесе в мрака на забравата само свенливия спомен за вашите пръсти и устни! Звезди греят, може би, над моя склеп, но аз ги не виждам. Може би, край мене лъха мрак или се топи слънце, но аз го не усещам. Още! Още! — Притиснете гръд до снагата ми, намазана с благовонен елей, о, вие, непознати моми! Прошепнете на ухото ми думите, които трябва да запомня, — думите, които ще ми потрябват, за да се родя отново! Дайте ми негата на оная целувка, която кротко ще ме топли, додето стана прах! Кажете ми: що да отнеса от вас в тъмното царство, отдето не иде вест? Дайте ми топлика на сълзите си — като огърлица над моята гръд — и шемета на скръбна милувка — като нежно свилено покривало! Още! Още! — Оплачете с мене дните на моята ранна разлъка, кажете ми, що ме е чакало, ако доживеех вашата връст! Изпейте ми зрелите песни на своята любовна радост, изплачете в горчиви стихове насладата на късна скръб! Отронете над своята непозната сестра черните бисери на жалбата и страданието! Още! Още! — Тъмен ли ще бъде денят, когато го срещна? Светла ли ще бъде нощта, когато се разлъча с него ?
Каква тайна ще открие той на душата ми, — тайна, от която побиват човека тръпки и душата му се облива с багрен
свян
?
Да жаля ли за радостта, която съдбата ми не присъди? Да оплаквам ли насладата, която участта ми не отдели? Или е горчива тази радост, — или е отровна тая наслада, мои незнайни сестри ? Още! Още! — Вашите стъпки плуват в каменното безмълвие на моята нощ. Вие дирите нечий склеп, за да разлеете елей по урната над железния капак.
към текста >>
4.
Действие четвърто.
 
- Велко Петрушев
Но ти, моя мила, с колесницата на зората отведи душата ми на високата планина! И от там тя да бленува във векове за твоето сърце и
свян
! Явление осмо.
Блесна стоманена шпага и прободе гърдите на Девора. Страшни болки пронизаха сърцето му. Гръмовита молния проблесна и Арияна с ужас падна в мрачния ров! И ровът я погълна! Д е в о р. Славяна, мила моя богиньо, страшна е моята участ. Аз съм ранен в сърцето и едва ли ще мога да видя слънчевите синове с хвърчащите колесници, които идат да видят славната победа над 3емон и Арияна.
Но ти, моя мила, с колесницата на зората отведи душата ми на високата планина! И от там тя да бленува във векове за твоето сърце и
свян
! Явление осмо.
Девор прави мъчителни опити да затвори очите си. Славяна коленичи, и от очите й се отронват горещи сълзи, които падат върху пребледнялото лице на Девор. Те стоплиха изстиващата му усмивка. И той отново се усмихна и казва: Д е в о р . Мила Славяна! Затрептяха на двама ни сърцата и душите ни се сляха! Такъв бе заветът на Боговете, и така стана! С л а в я н а.
към текста >>
НАГОРЕ