Търсене в текстове за 'Свян'

Ако река, че Той е в мен, Вселената се изпълня със свян от мойте думи.

Ако река, че Той е в мен, Вселената се изпълня със свян от мойте думи.
ПОЕМИ ОТ КАБИР I О, тайнствената тая дума, как бих могъл нявга да я изрека? Как да кажа: Той не е такъв, или: такъв е Той? Ако река, че Той е в мен, Вселената се изпълня със свян от мойте думи. Ако река, че Той е вън от мен, не говоря истината. Външните и вътрешните светове Той свързва в неразделно единство. Съзнателното и несъзнателното са подножия на нозете Му. Нито е явен Той, нито е скрит. Ни проявен е Той, нито непроявен.
към текста >>

Без свян тя ù рече направо.

Малка спретната къщичка. Колко слънчево беше у тях. Тихо, приятно, приветливо. Всичко у тях светеше от чистота. Дори и двете котки, които винаги лениво се излежаваха край печката и непрекъснато мъркаха, бяха така чисти и бели. Без свян тя ù рече направо. „Дойдох за пресен хляб." Засмя се баба Симка до уши и скоро в стаята се разнесе аромата на пресен хляб Топъл с хубаво кафяво-червена кора, сякаш го хрускаше в устата. Отчупи ù едно голямо парче. Нора протегна ръце, взе го и се втурна към вратата. „Чакай, чакай да дам и за майка". И така натоварена, тя се запъти за дома.
към текста >>

Как можех да не затуля очите си от свян пред Тебе, Който пребъдваш във всичко, когато видях себе си овладяна от желанието да обсъждам пътеките, по които бродят людските сърца!

Как пленително, с омайващ глас те всички ми обещаваха щастие! Те така заглушително викаха всички, че аз престанах да чувам тихия зов на моята душа. И щом гласът на някое от тях смогнеше да се извиси над гласовете на другите, то започваше да властвува над всичките ми сили и време. О, колко пъти веригите на измамните им гласове като дълбоки вечерни сенки обгръщаха тялото и духа ми! Повелителю мой, аз не мога да изброя прегрешенията си, нито да измеря времето, прекарано далеч от Тебе, истинският извор на щастие; не мога да изкажа, какъв срам е изгарял сърцето ми, когато познах своята заблуда! Как можех да не затуля очите си от свян пред Тебе, Който пребъдваш във всичко, когато видях себе си овладяна от желанието да обсъждам пътеките, по които бродят людските сърца! По нивите на другите се опитвах аз да изкореня израствалите бурени, а моята нива стоеше непосята и неизорана! Но дойде ден, и аз чух отново тихия зов на моята душа. Тогава, в безмълвния нощен мрак поведох тежка борба с моите желания. Жестоко страдах, когато се опитах да разкъсам веригите, с които те ме бяха оковали! И в своята безкрайна мъка, изоставена от всички, аз възжелах само едно — свобода!
към текста >>

Но някои попове без свян казват: „Имам само две ръце: с едната вземам, с другата благославям.

Време е вече всеки лично да познае Господа и да му служи с радост, да изпълнява волята Му. И за такива Христос е казал: „Търсете преди всичко Царството Божие и неговата правда и всичко друго (здраве, пари, приятели, просвета, дарби и пр. и пр.) ще ви се даде“. Но на такива ще се даде всичко това, а не на всички бръщолевещи Божието име, защото Христос е казал: „Не всички, които викат: „Господи, Господи,“ ще влязат в царството на Отца ми, а само ония, които вършат Неговата воля“. Нали Христос ясно казва в своя разказ за дележа на хората на овци и кози, кои ще отидат в Царството Отца му: „Защото гладен бях и нахранихте ме, гол бях и облякохте ме ... Това, което сте сторили на едното от тези малките мои братя, на Мене сте го сторили". Но някои попове без свян казват: „Имам само две ръце: с едната вземам, с другата благославям. Аз ли съм крив, че Господ не ми е дал и трета ръка, с която да давам? " Моите почитания към г. Никова! Ние знаем, че той е жертвал много години в непосилен труд за духовната просвета на българския народ, работейки безкористно, от любов. И никак не ни е чудно, че много негови молитви за изцеление на болни са послушани от Небето. Но според нас това не се дължи на факта, че е правил молитвите си като свещеник на Либер. Вселен.
към текста >>

Дипломатите лицемерят и лъжат без свян.

Нужни са най-малко 1000 платили абонати, за да може неговото редовно излизане де бъде осигурено. Нека в най-скоро време попълним тая цифра и започнем втората хиляда. Но работа за „Братство“! ПОЛОЖЕНИЕТО Положението на целия свят все повече и повече се забърква. Вижда се че държавниците, застанали на чело на народите, нямат нито силата, нито искреното желание да се направят сериозни стъпки към достигане мира на земята. Дипломатите лицемерят и лъжат без свян. Лъжат се едни други. Лъжат народите си. Лъжат, може би, и себе си. А в това време какво правят тия, които утре ще трябва да бъдат изкупителната жертва на тия лигавения, които не разрешават нищо? Какво правят тия, с чиято кръв именно ще се опитат утре да разрешават неразрешимите днес въпроси и да чертаят нови граници?
към текста >>

Скритото в тебе високо, благородно Съдържа обилно Божествений плам, С който в миг сал в злато мож обърна Светата земя що тъпчиш без свян И мъки непосилни в щастие мож превърна: Осъществен да видиш бленуваний блян.

Скритото в тебе високо, благородно Съдържа обилно Божествений плам, С който в миг сал в злато мож обърна Светата земя що тъпчиш без свян И мъки непосилни в щастие мож превърна: Осъществен да видиш бленуваний блян.
А почнете смело и с мисли спокойни Разорете дълбоко своите души, Ненужно що има нек слънцето знойно Проникнало във всеки — само да руши. И на силите кръпки, закрити отколе На могъщия, забравен човешки дух, Простор дайте вий и широкото поле, С целувки що обсипва пресния въздух. Раздвижете най-после вси сокове скрити В ъглите потайни на човешкия ум! На кръгозори тесни разтворете вратите! Света с’сила тласнете по светлия друм I Стига вече вопли и скитане безплодно, Ил чакане помощ от тук и от там! Скритото в тебе високо, благородно Съдържа обилно Божествений плам, С който в миг сал в злато мож обърна Светата земя що тъпчиш без свян И мъки непосилни в щастие мож превърна: Осъществен да видиш бленуваний блян. На работа всички, вий творчески сили, Впрегнете се здраво в труд непринуден! Разпуснете се пак сърца що сте се свили! Свободно туптете в тоз народ събуден! Наместо в низините с’мисли разпилени В ламтежи безмерни и облачни цели Започнете най-после в'светлина облени С вяра в гърди този поход смели. Поход към доброто, на който ви зова Да начнете в себе с бодри чела, През дните що нося напред кат вървя, Нек млъкнат устата, говорете с’дела!
към текста >>

Без свян, без капка добродетел над теб ще сипе смрад и жупел; в лудешки танц ще съска меч, С стоманен град снага ти болна без жал ще удря и злокобна над тебе песен ще извий.

След като сме стояли изложени на сутринното слънце известно време, от голяма полза ще е ако се прибавят и тия водни бани, които препоръчва германския лекар Луй Куне в книгата си „Нова лечебна наука“. Ние сме се отдалечили от природата и трябва да обърнем другата страница на нашия живот — да лягаме рано и да ставаме рано преди изгрев слънце, ако искаме да се свържем с нея и да представляваме реална част от нея. N. Предтечите Голгота пак ти, майко, готви безумний Каин. В кръвни локви ще твойте рожби да приспи. Ще скочи с ярост ненаситна и къс по къс гръдта ти китна ще къса, трови и дроби. Без свян, без капка добродетел над теб ще сипе смрад и жупел; в лудешки танц ще съска меч, С стоманен град снага ти болна без жал ще удря и злокобна над тебе песен ще извий. Той братска обич не познава, ни милост, що се в жертва дава. Но ти тогава извърни плачущий глед от кървав заник към изгрев, где кат' птички равни лети към теб светяща рат. Тя рани тежки ще обвърже, и сълзи жежки ще избърше. И ти ще чуеш песента на тия птички прилетели, с очи от обич заблестели, и с братски чувства във сърца. Дългът върховен тях повика — на твоя плен н скръб велика да смъкнат страдния ярем.
към текста >>

Целият интелект на българина е напрегнат сега да измисли все по-нови и по-нови начини за лично, незаконно и безчестно забогатяване за сметка на ближния, без свян, без състрадание, без чувство на отговорност и без страх за бъдещето на България.

Целият интелект на българина е напрегнат сега да измисли все по-нови и по-нови начини за лично, незаконно и безчестно забогатяване за сметка на ближния, без свян, без състрадание, без чувство на отговорност и без страх за бъдещето на България.
А прекомерната скъпотия, от която по настоящем пищи целият народ, показва несъмнено, че сребролюбието, алчността и егоизмът са развити у нас в максимални размери. Ние взаимно се ограбваме и безжалостно изпояждаме. Няма ни най-малък проблясък от съзнание на обществено благо и от чувство на любов и милосърдие към ближния. Думата „братство“ не съществува в съвременния български речник. Терминът „социална солидарност и правда“ е непонятен. Целият интелект на българина е напрегнат сега да измисли все по-нови и по-нови начини за лично, незаконно и безчестно забогатяване за сметка на ближния, без свян, без състрадание, без чувство на отговорност и без страх за бъдещето на България. А това бъдеще, ако не се предприемат бързи и решителни мерки, е пред очите ни. То е сигурна пропаст за държава и народ, ако не настъпи свестяване и опомнюване. Нито историческите факти, нито понесените страдания, нито строгите наказания са в състояние да вразумят алчните българи. Мерките на властта, даже и да са искрени, навременни и целесъобразни, не могат да имат по-голямо значение от едни палиативи. Трябва да се разбере и втълпи здраво в умовете на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа.
към текста >>

* Пред погледа му лъчезарен навеждам в свян очи, и нему само аз се моля, сал то да ме прости.

* Как твойта благост чудна сърцето упоява във трепети безкрайни! И как бих бил готов в един миг да прегърна вселената тогава, препълнен със любов! * И с теб далеч унесен над бездните незнайни, аз искам да разкрия дълбоките им тайни - по твоето лице... * Но ще съзра ли нявга, зората де се ражда? Ще утоли ли вечно любовната ми жажда Великото Сърце?... Иван Толев НОВА ЕСТЕТИКА ЗАБРАВЕНИ СТРАНИЦИ * * * ПРИЗНАНИЕ Пред милото дете невинно виновна аз стоя, и в чистия му поглед право не мога да се взра. * Пред погледа му лъчезарен навеждам в свян очи, и нему само аз се моля, сал то да ме прости. * И никой друг не ще да види, че страдам аз всегда, че слънце колко да обичам, стоя във тъмнина. * От гордост няма да покажа сълзите пред света: светът жесток ще се надсмее, щом види, че скърбя. * Но пред детенцето невинно навеждам аз очи, покланям му се, кат в молитва, във изповед с сълзи * Пред него тихо коленича в безгласна изповед, ах, тамо сладко аз ридая, изплаквам тежък гнет * * * ПРОСЯЦИ В съседска вратня просякът почука, със плачеш глас си нещо той поиска, във миг стопанът дарът му подаде и той, доволен. весело отмина. * Така и в мене любовта почука, и в моето сърце подслон поиска, но с плач тогаз сърцето ми отвърна: „и аз без дом, кат тебе съм, сестра“ ... * Но тя безмълвно, тайно се промъкна във мойто бедно, плачещо сърце, и в миг просветна там .. .
към текста >>

Природата нищо не изисква от нас, освЯн да се държим тихо през време на възобновителната й работа.

Този закон, който действа в низшите животински форми, е в сила и за по-висшите степени. В човешкия живот има периоди, при които всичките му органи, сили и енергия проявяват известно отслабване. Ние също преминаваме такъв процес на изменение! От природата ние биваме поставяни в една „сушилня“. Искаме ли да следваме това повеление — в няколко седмици или месеци ние ще излезем регенерирали из подобни периоди. Природата нищо не изисква от нас, освЯн да се държим тихо през време на възобновителната й работа. За хора от средна възраст казваме, че те биха стигнали максимума на силата и жизнеността си, ако не са го прескочили; тогава тяхното вродено естество трябва постепенно да увяхва и те „окапват“ подобно на листата. — — — — — — — — — — — Тази непоколебима вяра в старостта, съобразно с духовния закон, притегля старостта. „Прехода“ към средата на живота показва само, че нашето тяло регенерира, иска да се роди изново; през време на това преобразуване необходимо е абсолютно спокойствие, понеже най-висшето душевно Его (аза) е на работа да извърши това изменение. През това време трябва да бъдем тъй малко напрегнати, както в по-раншната ни детинска възраст. Ние отказваме на природата тоя отдих и принуждаваме изтощения организъм да върши работа, за която той тъкмо в това време е неспособен.
към текста >>