НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
15
резултата в
12
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА
,
,
ТОМ 5
Но не мога да разбера що за
свян
, що за отговорност има това целокупно българско обществено съзнание, че да се настрои срещу Учителя така, че да се ожесточи и в своето ожесточение да отиде до крайност.
Но когато бяхме несъвършени и правехме погрешки, то върху нашите опущения и * забежки се правеха изводи, че затова е виновен Учителя и Учението му. А това не бе така. Всичките нашите недостатъци се оглеждаха много добре в това огледало наречено Слово и там и чрез него изпъкваха много добре и гражданството на София понякога реагираше с право. Но не срещу онези, които правеха това и носеха вината си, но се нахвърляха срещу Учителя. Това нещо е неразбираемо за мнозина, но аз знам коя е причината, зная на какво се дължи и зная подробно всичко.
Но не мога да разбера що за
свян
, що за отговорност има това целокупно българско обществено съзнание, че да се настрои срещу Учителя така, че да се ожесточи и в своето ожесточение да отиде до крайност.
След голямата бомбардировка над София когато американските самолети бомбардираха София на 10 януари 1944 година то Учителят на следващия ден с приятелите замина и отседна в село Мърчаево. Братството се премести там и село Мърчаево стана център на Братството в България. Онези, които трябваше да посетят Учителя на Изгрева сега трябваше да извървят пеша от София до Княжево и от Княжево до Мърчаево, а това са към 30 километра. Тогава се вървеше пеша, а по-заможните наемаха файтон и така стигаха до Учителя. Дошло време един приятел от Русе, казваше се Никола, решил да посети Мърчаево и Учителя.
към текста >>
2.
09 - 11. НА ГЛАДЕН ПАРИ НЕ ВЗЕМАЙ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Хора без чувство, без
свян
, без срам.
Намерил купувачът храна, толкова, колкото му била необходима, но сега дошло дума за цената. Продавачът поразпитал за името на купувача, от къде е, къде живее и разбрал, че купувачът е същото лице, което му продало храната по 1000 лева крината преди две години, когато той бил гладен. Заговорил му той и му дал да разбере, че го е познал. Тогава му казал: „Братко, има хора без сърца. Те използват чуждото нещастие да трупат пари.
Хора без чувство, без
свян
, без срам.
Те не заслужават даже името човек." - А купувачът слушал и се червял, знае той в чия градина падат тези камъни. - „Сега вие сте гладни. Вземете тия десет крини и си отивайте, да изхраните децата." - „Ама не сме платили", възразил той. - „Не! Нищо няма да плащате.
към текста >>
3.
27. МОМИНСКИ СВЯН
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
27. МОМИНСКИ
СВЯН
Беше около 1930 година.
27. МОМИНСКИ
СВЯН
Беше около 1930 година.
Наскоро бяхме напуснали улица „Опълченска" 66 и заедно с Учителя, които от нас имаха възможност, се пренесохме на Изгрева. Тук вече имахме салон за беседите на Учителя, стаи за Учителя, една лично за него и една приемна. Постепенно животът се организираше и закипя в своята красота, задачи и стремеж на всички към нови постижения. Създаде се един смислен, деен и чист хармоничен живот. Направихе са малки къщички, бараки, кой каквито материални възможности има.
към текста >>
Така се роди изведнъж понятието „момински
свян
".
Настана кратко мълчание. Не зная какво и кой ми обърна вниманието, но погледът ми се спря върху лицето на Учителя. Останах изненадана. Една необикновена нежна руменина заля лицето на Учителя. Такава руменина и такава свежест не бях виждала дотогава, дори и при най-свенливата мома.
Така се роди изведнъж понятието „момински
свян
".
Ще кажете, че нали Учителят е мъж, за какъв момински свян може да се говори? Именно тук това понятие изразяваше с най-голяма сила, с по-голяма чистота и красота неговото съдържание - след това Учителят бързо подаде плика на сестрата, която го прие с особено дълбоко вълнение. Пред мене беше Учител и ученик. В плика е имало някаква парична помощ. Не е лесна задачата на един Велик Учител да подпомогне ученика си по един обикновен начин с пари, които като материална стойност са изгубили отдавна своята чистота.
към текста >>
Ще кажете, че нали Учителят е мъж, за какъв момински
свян
може да се говори?
Не зная какво и кой ми обърна вниманието, но погледът ми се спря върху лицето на Учителя. Останах изненадана. Една необикновена нежна руменина заля лицето на Учителя. Такава руменина и такава свежест не бях виждала дотогава, дори и при най-свенливата мома. Така се роди изведнъж понятието „момински свян".
Ще кажете, че нали Учителят е мъж, за какъв момински
свян
може да се говори?
Именно тук това понятие изразяваше с най-голяма сила, с по-голяма чистота и красота неговото съдържание - след това Учителят бързо подаде плика на сестрата, която го прие с особено дълбоко вълнение. Пред мене беше Учител и ученик. В плика е имало някаква парична помощ. Не е лесна задачата на един Велик Учител да подпомогне ученика си по един обикновен начин с пари, които като материална стойност са изгубили отдавна своята чистота. Обаче за случая те са били една необходимост.
към текста >>
Аз дочетох материала и си отидох с незабравим образ за понятието „момински
свян
", с благодарност, че се обогатих с нещо, което една ли животът ще ми поднесе втори път.
Искаше ми се да преместя стола още повече до стената, но той беше плътно допрян до нея. И тогава си помислих: Каквото е отношението на съвършената и чиста дева към Духа, такова е отношението на Великия Учител към душата на неговия ученик. Дали случайно се появи тази сестра или подчертано от по-високо място бе организиран този урок? Великият Учител в отношението си към душите е единен, неизменен и положителен. Сестрата благодари и си отиде.
Аз дочетох материала и си отидох с незабравим образ за понятието „момински
свян
", с благодарност, че се обогатих с нещо, което една ли животът ще ми поднесе втори път.
6 май 1971 година
към текста >>
4.
23. В ПОЛЮСИТЕ НА ЖИВОТА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Той не знае, че на последното място срамът го краси, превръща се в
свян
.
Ония пък, които са от последните места, са научили уроците на последното място и вървят правилно към южния полюс на живота, отиват към Доброто, към Добродетелта и придобиват дълбок вътрешен мир в себе си. Стигнали северния полюс на живота и южния, и едните, и другите продължават да се движат пак по спиралната линия, като първите слизат в южния полюс, а вторите отиват в северния, сменят местата си, докато и едните, и другите трябва да овладеят законите на Истината и Добродетелта. Човекът на земята не обича последното място и го избягва. Той се срамува и страхува от него. Да седне на последно място, става му горчиво, обидно му е някак.
Той не знае, че на последното място срамът го краси, превръща се в
свян
.
Обидата се стопява, горчивината става сладка, а страхът се превръща в топло чувство поради завета, който го предпазва от бури и ветрове. Макар и на последно място, дето и да се обърне, той ще види Учителя около себе си, да свети и да осветява пътя и на последните. Той е образец и там, доброволно и съзнателно седнал на това място. Него да следваме. И ти, човече, като минаваш по този път доброволно и съзнателно, и ти ще светиш, макар и с по- слаба светлина.
към текста >>
5.
15. ИЗГРЕВЪТ
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Сърцата ви биха се стопили от срам и
свян
.
Бащините криле, закрилящи българските синове. Ние, които чухме Словото и пихме от Извора на живота. Които тичахме в ранни зори към свещения салон, Ние, които играхме Паневритмията под звуците на новия ритъм, Ние знаем какво беше Изгревът за целия свят. О, братя, ако знаете какъв грях сторихте! О, хора, ако знаете какъв позор отпечатахте!
Сърцата ви биха се стопили от срам и
свян
.
Главите си бихте заровили в земята да не видите тази гибел!... Отбихте пътя на Любовта, който изобилно ви поливаше. Отбихте знанието, което разтваряше умовете ни. Предпочетохте тъмнината - да живеете в мрака. Братя българи, разпръснахте светлината, която ви водеше нагоре.
към текста >>
6.
7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Целият интелект на българина е напрегнат сега да измисли все по-нови и по-нови начини за лично, незаконно и безчестно забогатяване за сметка на ближния, без
свян
, без състрадание, без чувство на отговорност и без страх за бъдещето на България.
А прекомерната скъпотия, от която по настоящем пищи целият народ, показва несъмнено, че сребролюбието, алчността и егоизмът са развити у нас в максимални размери. Ние взаимно се ограбваме и безжалостно изпояждаме. Няма ни най-малък проблясък от съзнание на обществено благо и от чувство на любов и милосърдие към ближния. Думата „братство" не съществува в съвременния български речник. Терминът „социална солидарност и правда" е непонятен.
Целият интелект на българина е напрегнат сега да измисли все по-нови и по-нови начини за лично, незаконно и безчестно забогатяване за сметка на ближния, без
свян
, без състрадание, без чувство на отговорност и без страх за бъдещето на България.
А това бъдеще, ако не се предприемат бързи и решителни мерки, е пред очите ни. То е сигурна пропаст за държава и народ, ако не настъпи свестяване и опомнюване. Нито историческите факти, нито понесените страдания, нито строгите наказания са в състояние да вразумят алчните българи. Мерките на властта, даже и да са искрени, навременни и целесъобразни, не могат да имат по-голямо значение от едни палиативи. Трябва да се разбере и втълпи здраво в умовете на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа.
към текста >>
7.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без
свян
да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите.
Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес. А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите. Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г.
Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без
свян
да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите.
„Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък. И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига?
към текста >>
8.
I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.
,
Елена Хаджи Григорова.
,
ТОМ 17
Хапнах малко от
свян
, а момичетата около мене го разграбиха.
Жените се разтичаха да готвят. Сложиха да обядват. Наредиха се около трапезата и почнаха да се хранят гозба с месо. Аз съм до прозореца и съм гладна. Поднесоха ми в една чиния малко квакер, приготвено специално за двама ни с Пеньо, като вегетарианци.
Хапнах малко от
свян
, а момичетата около мене го разграбиха.
Още по-силно почувствувах глада и рекох на себе си: „Тези хора само за тях си наготвиха", а докато си мислих това, ето че ми подадоха една паница със сварен ориз. Аз се зарадвах и рекох: „Сега вече ще се нахраня." През време на храненето на неговите домашни, той стоеше срещу тях прав като младоженик, аз стоя и си мисля какво да правя - дали и аз да застана при него или да си стоя настрана. Това нещо било като един вид обичай за почит на стария и съобразявайки се от това, да ме не намрази баща му, току се изправих и аз до Пеньо с една стомна в ръката, пълна с вода, ще им давам със стомната вода, както по сватбите булките черпят с вино гостите и им целуват ръка. Пеньо пристъпи към баща си и му целуна ръка, а баща му пропръска ръката на Пеньо с нещо, което имаше в ръката си. Аз мислих, мислих дали да му целувам и аз ръка, току сторих същото както Пеньо.
към текста >>
9.
XI. Призов към майките
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 17
Той се дръпна от мене и каза: „Ти, момиче, не си за такава професия, в тебе има и чистота, и
свян
.
" И аз преглътнах. Той се доближи до мене и ме попита: „Откъде си, момиче? " И аз казах. - „Ами кой те накара да тръгнеш в този път? " Аз му разправих цялата си история и всичките си страдания.
Той се дръпна от мене и каза: „Ти, момиче, не си за такава професия, в тебе има и чистота, и
свян
.
Ти си попаднала между такава среда, но може да излезеш от това положение. Намери си работа и почни честно и с труд да изкарваш своята прехрана и ще се прехвърлиш в друга среда. Вземи този наполеон от мене и си погаси първите нужди, докато намериш работа. Не се похабявай по този начин, защото последствията са страшни. Ако пък аз, че върша това, върша го, защото съм болен и неизлечим, затова, искам да забравя мъката си.
към текста >>
10.
Стихове на Димитър Сотиров
,
Димитър Сотиров
,
ТОМ 25
От чуждите без
свян
оплют и в жлъч облян, а от своите страхливо изоставен?
Така жестоко като Мене бе ли поруган? На тебе вдигнаха ли някога ръка и в своите идеи бе ли ти осмян? На тебе сложиха ли също тежък кръст, трънливия венец на твоята глава, но без да пожелаеш да отвръщаш с мъст, а да мълвиш за опрощение Слова? Беше ли с ръце и крака приковани, и кръвта обилно струеше ли от тях? Видя ли хора от злоба обладани, познали всичко туй, което аз познах?
От чуждите без
свян
оплют и в жлъч облян, а от своите страхливо изоставен?
Отговори ми, беше ли затуй призван, и би ли тръгнал в този път неравен? Аз чух гласът Му нежно благ да ми шепти тъй бащински, напътствуващ и вдъхновен, че в мене нов живот започна да трепти, изправил се пред Неговия храм свещен. Това е Тасос, около август месец, 1944 г. Не си спомням годината, около 1936-1937 г. е било, пред Салона на масите, които се използваха за храна 5-6 души бяхме около Учителя - Николай Дойнов, Асен Арнаудов, Ангел Янушев, Катя Грива.
към текста >>
11.
154. Пътят от Старият завет към Новият завет и от там към Учителя Дънов, който е Третият Завет
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
И пак неочаквано, той с леко стеснение, което по-скоро беше
свян
, и хубава усмивка като на девойка, каза: - Помислих или нещо ми нашепна, че вие сте Мойсей за българския народ и за мене!
- запита без да заеква. Христов почна да се смее, като че без причина, защото искаше да отклони вниманието му от мисълта за заекването, за да не смущава процесите на лечението, които ставаха в него. - Разбира се, същият Мойсей - му отговори с широта и галантност, и млъкна - може би, защото Андрей очакваше още много да му говори за Мойсей. Христов беше добър педагог, престана да му говори, след като създаде интерес, оставяше го сам да задоволи интереса си, за да се научи да дъвче, и то една от най-твърдите храни - Стария завет, за да развие силни челюсти - воля, която е един от основните лостове на успехите. В мълчание и съзерцание, за Андрей изминаха няколко минути, пълни с голям живот и великолепие!
И пак неочаквано, той с леко стеснение, което по-скоро беше
свян
, и хубава усмивка като на девойка, каза: - Помислих или нещо ми нашепна, че вие сте Мойсей за българския народ и за мене!
Христов се изчерви от вълнение, което съвсем не му беше присъщо, усмихна се радостно и каза: - Сам Бог ти е казал! - И загледа се продължително в очите му и отново грабна съзнанието на Андрей, и го отнесе в друга посока: - Това, което ти казах за Мойсей е най-малкото, което може да се каже за този заекващ водач на народите!... Ако се интересуваш повече, има много писано за него, но най-важното ще намериш в Библията... И даде му зелена улица да проучва Библията.
към текста >>
12.
2.10.8. Писмо от Стоил Д. Балкански, 22.03.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
Тия, казвам, за нищо друго вече не са,
освян
бог давно им вземе душата, другояче страшно е да си не видят кръстника от някой... _________________________________________ 169) Ето какво пише по този въпрос в мемоарите си Тодор Икономов: „От частните разговори с Цанкова и други узнах, че причината на избиранието на деда Йосифа е била простотата на тоя последния и възможността да се води от другиго по-лесно и по-много.
Мина170 и Д. Т. Бракалов. По настоящем са тии 2-мата заедно с Константинов редактори и сами си исповедаха вчера, че колкото статии ся вместяват като габровската и пр., все си биле от тука техни изкуства, както ся хваляха снощи, че днес в „Курие д’Ориан” ще има от Балкапан един член относително за Вас. Тия двама синове са ся толкова заблудили, дето ако человек им слуша чапкънскити думи, ще ги оприличи на хамали. Тия двамата лъжяха простия народ до сега.
Тия, казвам, за нищо друго вече не са,
освян
бог давно им вземе душата, другояче страшно е да си не видят кръстника от някой... _________________________________________ 169) Ето какво пише по този въпрос в мемоарите си Тодор Икономов: „От частните разговори с Цанкова и други узнах, че причината на избиранието на деда Йосифа е била простотата на тоя последния и възможността да се води от другиго по-лесно и по-много.
На униатите като предстояло да прават за успеха и за заякчението на унията много нещо, то за по-добро се видяло да се тури на чело человек незлобив и невежа, нежели человек с образование, с разбирание на работата и със самостоятелност в мислите и действията. Успеха на делото искал, щото делата да бъдат не в ръцете на един религиозен началник, а в ръцете на ръководящий комитет, в който освен Цанкова, Мирковича и Манола, влезва още и един поляшкий доктор с червена брада...” (вж. Мемоарите на Тодор Икономов, „Искра”, VI, 1896, кн, 1, стр. 5-6. 170) X. Мина Пашов
към текста >>
НАГОРЕ