Търсене в текстове за 'Свещеното'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 93 резултата в 66 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_01 ) Великата среда - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е душата, Божественото, свещеното в човека.
Озирис е проповядвал за Слънцето. Изида и Озирис са живеели в предисторическата епоха. Те после стават символи на египетските школи. Забулената Изида представлява Истината, която се крие. Във всеки човек има една забулена Изида. Това е душата, Божественото, свещеното в човека. Да познаеш душата в човека, това е вече посвещение. През епохата на Черната раса е било ужасно. Тогава е имало такива убийства, такива престъпления, каквито в никоя друга раса не са се случвали. Сега Черната раса е служителка на Бялата. Сега е епохата, когато ще дойдат Синовете на светлината, Светещата раса.
към текста >>

2. 2) Бог не го е оставил - Боян Боев (1883 – 1963)

Каквото и да прави той, не губете свещеното уважение към него и не мислете, че Бог го е оставил.
Използвайте всяко свободно време за молитва. Може и докато чакате някого или пътувате в трамвая, или преди да почне обядът – тогава вие се молете тайно. Каквото и да правят другите хора около вас, никога не ги критикувайте, не изпращайте лоши мисли към тях, имайте предвид да влезете в тяхното положение и уважавайте свещения път, по който вървят. Знайте, че Бог работи върху тях и ще ги изведе към сигурен край. Уважавайте всекиго, в каквото и положение да се намира. Каквото и да прави той, не губете свещеното уважение към него и не мислете, че Бог го е оставил. БОГ НЕ ГО Е ОСТАВИЛ Брат X. беше приет от Учителя във време на нашето летуване на Яворови присои. Бъдете предвидлив, а от друга страна, не се тревожете и безпокойте напразно. Даже някой Ваш ближен да замине за отвъдното, запазете пълно спокойствие.
към текста >>

Каквото и да прави той, не губете свещеното уважение към него и не мислете, че Бог го е оставил.
Използвайте всяко свободно време за молитва. Може и докато чакате някого или пътувате в трамвая, или преди да почне обядът – тогава вие се молете тайно. Каквото и да правят другите хора около вас, никога не ги критикувайте, не изпращайте лоши мисли към тях, имайте предвид да влезете в тяхното положение и уважавайте свещения път, по който вървят. Знайте, че Бог работи върху тях и ще ги изведе към сигурен край. Уважавайте всекиго, в каквото и положение да се намира. Каквото и да прави той, не губете свещеното уважение към него и не мислете, че Бог го е оставил.
към текста >>

3. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

В Свещеното писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива душа.“
Значи между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Силата на човека не седи само в приемането на физическа храна – за да бъде силен, той трябва да знае и как да използва въздуха, който диша.“ За да изучим дишането във всичката му дълбочина, трябва да отбележим, че въздухът се прониква не само от прана, но и от психични сили и мисловни вълни. Мислите от по-нисш характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената мисъл, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните. В Свещеното писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива душа.“ Чрез дълбоко и ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен и хармоничен. Така се дава ход на дълбинното, което живее в ядката на човешката душа. Из нейните глъбини бликва извор от жизнени струи, които реорганизират материята на тялото и то напълно се преобразява – правят го устойчиво към болести, в него се влива мощна вълна на здраве и сила. Хармоничното дишане съдейства за развитието на дарби и заложби по следните причини: първо, чрез него се развива нервната система и се активизират мозъчните центрове; второ, човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздушната среда. Чрез дишане Божественото естество на човека се опомня и разкрива богатства, стаени в душевната обител.
към текста >>

4. 56) Нужда от работници - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да сее свещеното семе навсякъде: където иде, да остави следа.
Така пак ще го пратим към Господа, като го предупредим откъде да върви и как да Му служи. Всеки ден човек трябва да има едно малко приложение, а не да чака първо да се уреди и чак тогава да започне работа за Бога. Някой човек схваща погрешно нещата и казва, че като застарее, тогава ще работи за Бога, но как, когато тогава не ще бъде способен. Трябва да работи, докато не е уредил своите работи. Уреди ли ги, няма да може да работи. Човек трябва да сее свещеното семе навсякъде: където иде, да остави следа. Безспирно трябва да се сее, а на много хора кармата не им позволява да работят за Бога – грижат се за ниви, къщи, имоти, за служби, жена, дъщери и синове и пр. Като обръщаш един човек към Бога, недей го прави привърженик на една или друга църква или общество, а само посади Божественото семенце в душата му и се отдръпни. После се върни втори път, за да го полееш, и си замини. Във вестникарските статии, при които обществото се запознава с нашите идеи, да се избягва всеки догматизъм. Мисълта да бъде свободна и изложението да бъде безпогрешно и ясно, да не се създава впечатление, че се защитава това или онова.
към текста >>

5. 61) От проза в поезия - Боян Боев (1883 – 1963)

В Свещеното Писание се казва: „Едно дърво не ражда.
И всеки чувства, че това, което поетът описва в цветето, е вярно, и то ви допада по натюрел. Има едно поверие в българските села, че когато едно дърво не ражда, то стопанинът отива с брадва при него и казва: „Ако идната година не родиш, ще те отсека! “ И идната година дървото наистина ражда плод. Това показва, че мисълта се предава. Природата на дървото схваща това, което му казва човекът, и се коригира. В Свещеното Писание се казва: „Едно дърво не ражда. И тази година да го разкопаем наоколо, че ако не роди, ще го отсечем.“ Това потвърждава горното. Източните народи са изучавали езика на животните и могат да ги събират и подчиняват. В Пазарджишко един турски ходжа събрал в една торба всички гъсеници от градината на един българин и му казал: „Няма да ги убиваш, но ще ги закараш в една далечна гора и ще ги пуснеш там на свобода.“ Хубаво е човек да има голяма вяра. Тогава има и спокойствие.
към текста >>

6. 83) Разумност в Природата и в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

И копнежът към красивото, чистото, свещеното, иде отвътре, макар само в някои моменти на пробуждане.
Колкото едно Царство е на по-висока степен на развитие, толкова повече ще прояви вложената Истина в себе си. Да растем, значи да проявяваме все повече и повече Бога чрез себе си. Именно чрез Разумното начало, което работи сред цялата Природа, ние сме в непосредствен контакт отвътре, чрез нашето собствено дълбоко естество. Човек все още не е намерил себе си. Един свещен храм се крие във всеки едного и там гори един пламък, неугасим и сред най-големите житейски бури. И копнежът към красивото, чистото, свещеното, иде отвътре, макар само в някои моменти на пробуждане. За такъв пример може да ни послужи Свидригайлов, един от героите на романа „Престъпление и наказание“ от Достоевски72. Него, който е морално покварен и живее развратно и безидейно, в един момент го обхваща неудовлетвореност и пустота и той започва да изпитва духовен копнеж. Когато човек пожелае да заживее за красивото и доброто, когато закопнее за света на Истината (вж. стихотворението „Бор“ от Иван Вазов), това иде от душата – тя нашепва за всички възможности, които се крият в нейната обител. Всеки човек може да изживее свещения миг, когато душата – Божествената семка, се проявява от вътре на вън и донася сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, Любов.
към текста >>

7. 01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е загатнато и в Свещеното писание.
Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха (а именно животворната сила или праната, Божествената мисъл и пр.), то той трябва във време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си. Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане. Върху този закон Учителя дава следните упътвания (8): "Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в Природата. Във време на дишане мисли, че Природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането. Мисли, че това благословение иде в човека чрез въздуха". Това е загатнато и в Свещеното писание. В гл. 2 на Битието е казано: "Бог вдъхна в ноздрите му дихание на живот и човек стана жива душа". Това е загатване за онези животворни и разумни сили, които човек приема чрез въздуха при дишането. Човек през всички годишни времена трябва да прилага дихателните упражнения, но не трябва по никой начин да пропуща пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила или праната. Тогава има прилив на тая прана.
към текста >>

8. 43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Нали е казано в Свещеното писание: „Слънцето ще потъмнее, звездите ще паднат и луната няма да дава светлина".
– Да, разбира се. Есенно време листата почват да изсъхват, окапват и се замесват с нови. Старите форми трябва да капнат и трябва да израснат нови листа, които са по-добре нагодени за днешното време. Сега влизаме в нова епоха, понеже самата земя в космичното пространство стъпва вече в нова област. Лошите условия вече изтичат. Нали е казано в Свещеното писание: „Слънцето ще потъмнее, звездите ще паднат и луната няма да дава светлина". Под слънцето се разбира старият ред на държавите. Под луната се разбират старите религиозни схващания. А под звезди се разбират видните хора, авторитетите. Ще стане промяна в това отношение. Казано е още: „И тогава ще се яви знамението на Сина Человечески".
към текста >>

9. 59. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Отиваме горе, за да слеем душите си с Вечното, Свещеното и Великото в живота, за да разберем по-добре любовта, да почувствуваме по-добре светостта и красотата на живота, в който сме потопени; да се научим да благоговеем пред най-малката проява на вечно младата природа!
Часовете текат с голяма бързина и все нови картини се изнизват пред нас. Всякога Витоша се явява нова за нас, говори ни на нов език, разкрива ни нови страни на разнообразния си живот. При всяко посещение в нейното чаровно царство получаваме нови откровения, нови проблясъци. Отиваме с любов към планината, с дълбок копнеж да се потопим в чистите й сфери, за да получим нещо красиво и възвишено в душите си. Отиваме горе, за да влезем в досег със свещените извори на живота, с Божествените и чисти обиталища на планината. Отиваме горе, за да слеем душите си с Вечното, Свещеното и Великото в живота, за да разберем по-добре любовта, да почувствуваме по-добре светостта и красотата на живота, в който сме потопени; да се научим да благоговеем пред най-малката проява на вечно младата природа! Отиваме горе, за да се учим, и обогатени, окрилени, просветлени, да слезем долу на работа! Отиваме горе, за да четем във великата книга на живота, да четем във всяка тревичка, във всеки извор, камък, в радостния ромол на потока и песента на птичките това, което тя, разумната природа, ни говори. Отиваме горе, за да почувствуваме, че животът е любов, радост и хармония. Там горе се учим да разбираме езика на планината. Тя ни казва:
към текста >>

10. 000 СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

42. Свещеното Име
37. Психичните причини на болестите 38. Ученикът 39. Бъди съвършен 40. Правилно дишане 41. Бъдещата Култура 42. Свещеното Име 43. Сънят като обновителен процес 44. Магическият кръг 45. Качествата на Божествената Любов 46. Писмо от Учителя 47. Той иде
към текста >>

11. 005 СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато говоря за Бога, имам предвид Свещеното, Реалното, което може да се опита навсякъде.
При най-големите изпитания, страдания и мъчнотии на човека Бог ще му се изяви в една или друга форма и ще му помогне. Привилегия е за човека да общува с камъните, растенията, животните, вятъра, с цялата Природа. Защо? Защото всичко е излязло от Бога. Докато човек живее в Божествения кръг, той вижда Бога навсякъде и във всичко. Излезе ли вън от този кръг, той се обърква. Когато говоря за Бога, имам предвид Свещеното, Реалното, което може да се опита навсякъде. Ако Го търсите, ще Го опитате и в човека, и в животното, в растението, във въздуха и във водата. Нека всеки, на когото говорите да разбере, че Бог, за Когото му говорите, не сте Го наследили от дядо си и баба си, но имате една велика опитност, на която се дължи вашата вътрешна Светлина. Велико нещо е да живеете за Бога, да чувствате живота на всички същества, да влезете в съзнанието на една мравка. На Земята вие не я разбирате, нямате отношение към нея, но във висшия свят, в света на знанието вие я разбирате. Да видите Бога, това значи да се домогнете до онзи велик вечен принцип, който подмладява, възкресява, внася светлина и топлина в човека.
към текста >>

12. 042 СВЕЩЕНОТО ИМЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

СВЕЩЕНОТО ИМЕ
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] СВЕЩЕНОТО ИМЕ – Свещено е Името Божие. Когато то се спомене, моментално трябва да стане абсолютна тишина в сърцата и душите. Всички трябва да се изпълнят с благоговение и свещен трепет. Вън от Името Божие и Волята Божия, всичко друго е преходно в света. Дръжте Името Божие свещено в душата си и всякога си спомняйте за благата, които Бог ви е дал.
към текста >>

13. 044 МАГИЧЕСКИЯТ КРЪГ - Боян Боев (1883 – 1963)

Докато човек пази свещената мисъл и свещеното чувство за Бога, той е гражданин на Царството Божие.
Една мисъл, ако не я приложите, формата се разрушава, но мисълта, като същина, остава да живее и се прибира при Бога. Тя за вас е загубена, както загубвате децата си. Ако човек загуби връзката си със свещените мисли, чувства и желания, той скъсва връзката си с Разумните Същества. Свещените мисли са онази среда, чрез която човек влиза в общение с Великия Разумен Свят. Унищожи ли човек свещените си мисли и чувства за Бога, с това унищожава най-ценното у себе си, защото само чрез тях влиза в общение с Него. Докато човек пази свещената мисъл и свещеното чувство за Бога, той е гражданин на Царството Божие. Всички мисли и чувства в него са родени от тази мисъл, от това свещено чувство. Когато не живеем добре, това засяга Бога. Той иска да се изправи една погрешка, понеже като живеем в Бога, ние сме проводници на благата, които слизат от Него. А Бог иска едно благо, като излиза от Него, да се предаде. То трябва да се прояви.
към текста >>

14. 081 БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Нашите приятели да бъдат внимателни в своя живот, да се държат само за Свещеното, за Реалното, за да не страдат.
Има хора, които нямат зъби за новите идеи. На тях трябва да се дава млечна храна. Новото трябва да се дава на хората по малко. Всеки, който се обяви против Божественото, се лишава от благоприятните условия. Всеки, който не иска да служи на Истината, на Справедливостта, на Доброто, който отива против служенето на Бога, ще получи своето възмездие. Нашите приятели да бъдат внимателни в своя живот, да се държат само за Свещеното, за Реалното, за да не страдат. Всички, които слушате, бъдете готови за Новото, да учите и другите. Сега трябва да работите с дълбоко пробудено съзнание, че служите и работите за Бога. И като работите така, да сте радостни, че изпълнявате Волята Божия и всичко ще се нареди. Ние поддържаме вечно горене. От нашата свещ ще запалят свещта си всички хора.
към текста >>

15. 114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Това ще бъде най-свещеното нещо на света.
Има хора, които трябва да живеят с пари, а други, които ще живеят без пари. Някой пътува с биволска кола. Онзи, който лети с аероплан, по-скъпо ще плати, но по-бързо ще стигне. От мое гледище, светът ще се оправи, когато хората разберат, че трябва да работят безкористно, без пари, от Любов. За в бъдеще ще има такъв строй. Това ще бъде най-свещеното нещо на света. Славяните трябва да дадат пример – с какво трябва да се заместят парите, интересът.
към текста >>

16. 127 ЛЮБОВ БЕЗ ВЪНШЕН СТИМУЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

За да задържите в себе си Любовта, пазете свещеното правило: обичайте без да очаквате да ви обичат.
От него идваше Учителят, в него живееше, за него говореше на земния език на един малък народ. Любовта се приближава вече към Земята. Учителят ни разкриваше нейните закони, нейното богатство и сила, нейното единство и универсалност. Учителят виждаше бъдещето - Великият Разумен Живот, Животът на Любовта, към която човечеството наближава по силата на предвечни Божествени закони. - Искате ли да се освободите от старото - приемете Любовта. За да задържите в себе си Любовта, пазете свещеното правило: обичайте без да очаквате да ви обичат. Бъдете в това отношение като Бога: той обича, без да очаква да го обичат. Няма по-велико нещо за човешката душа от стремежа да обича всичко живо, създадено от Бога. Обичайте, както Слънцето обича. Като изгрее, то изпраща светлината си на всички живи Същества - грозни и красиви, малки и големи. Истинският човек никога не съжалява, че е обичал.
към текста >>

17. 02 ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За да стъпи в духовния път на ученичеството, или на Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното Писание.
Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи Сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат Сабята и го поставят на мястото на онези, които е управлявал със Сабята. Само тогава той ще разбере, че още е на първото стъпало на пътя - на широкия светски път, а не на духовния, както може би си е мислил. С този момент, когато човекът запалва светлината на своя собствен ум и добива Скиптъра на знанието, се завършва първия светски цикъл на неговото развитие, той влиза във втория кръг - вече духовен. За да стъпи в духовния път на ученичеството, или на Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител Христос - лице с лице, физически, както е посочено в Пентаграма. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа. И пътят на ученика има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море.
към текста >>

В Свещеното Писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста.
И пътят на ученика има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината Арарат е онази здрава канара, която символизира непоклатимата вяра на ученика. В Свещеното Писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази вяра се удостои да бъде наречен Приятел на Бога. Но това високо положение вместо да го направи горделив, толкова го смири, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на планината Мория. С такова смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се изкачва, като Мойсей на планината Синай на връх Хорив, където получава Заповедите Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът. Това е планината Тавор.
към текста >>

18. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ето го голямото средно езеро, ето го и Окото - свещеното езеро, при самото подножие на Мусала.
Гледката беше вълшебна. Светлината хвърляше дълги сенки от канарите, които в своето движение създаваха някаква неземна тайнственост. Върховете се очертаваха пред нас на фона на тъмносиньото небе, по което звездите блестяха като едри брилянти. Как всичко беше мистично! Като че ли бях в друг свят, проникнат от мълчание, светлина и чистота. Ето го голямото средно езеро, ето го и Окото - свещеното езеро, при самото подножие на Мусала. То е най-високото езеро и гледа царствено на всички други по-долни езера. Това езеро Окото особено ме привлича с нещо, което не може да се предаде с думи! То като че ли свързва човека с един възвишен свят на вечна хармония и светлина. При Окото има построен заслон за туристи, заварени тук при промяна на времето. В шест часа бяхме на върха.
към текста >>

19. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е.
Под влиянието на тези, родени от вода и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното раждане в Божествения свят. Всеки човек има едно Свещено име, което Бог му е турил. И когато се родим от вода и Дух, ние ще знаем това Свещено име, което Бог ни е дал и което сме носили първоначално, когато сме живели в Божествения свят. Тогава ще дойде това вътрешно просветление в човека и той ще е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Той ще бъде силен, понеже цялото небе ще бъде с него. Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е. Любовта и Мъдростта, ще дойдем и ще направим жилище у вас. В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа. Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените. Другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие.
към текста >>

Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека.
Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева. Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот. Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото.
към текста >>

Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот.
Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво. Казва се в Писанието, че раят, където бяха посадени тези дървета, е ограден от четири реки. Съвременните хора търсят рая някъде към четирите реки.
към текста >>

То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута.
Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво. Казва се в Писанието, че раят, където бяха посадени тези дървета, е ограден от четири реки. Съвременните хора търсят рая някъде към четирите реки. Тигър и Ефрат представят артериалната и венозна система в човека, а останалите две реки са симпатичната и главномозъчната система. Така, че четирите реки са богатството на човека.
към текста >>

20. ПЪТЯТ НА ПЪРВИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето какво се говори в Свещеното Писание за него:
Ръководител на този храм на Слънцето е бил един Велик Водач на човечеството, който е бил представител на Духа на Слънцето на Земята, с когото той е бил във връзка, от когото направо получавал инструкции за ръководство и възпитание на човечеството. В окултната история се загатва за този Велик Водач. За него се загатва и в Библията, където е наречен Мелхиседек, цар Салимски, който е благословил Авраама, който става родоначалник на еврейския народ, в когото ще слезе Духът на Слънцето. Салим е мистичното име на Бялото Братство. А Мелхиседек е върховният Посветен, Ръководител на Бялото Братство на Земята. Ето какво се говори в Свещеното Писание за него:
към текста >>

21. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека.
Думата дърво произтича от един стар корен, тя не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата „дева". Тъй че дървото представя първоначалния, Божествения живот. И Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които било позволено на Адам да яде, но му било забранено да яде от Дървото за познаване на доброто и злото, и от Дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място, е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Влезте в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото.
към текста >>

Влезте в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот.
И Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които било позволено на Адам да яде, но му било забранено да яде от Дървото за познаване на доброто и злото, и от Дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място, е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Влезте в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво." Туй дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат от това Дърво за познаване на доброто и злото.
към текста >>

То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута.
Който е запазил чистотата на своето Свещено място, е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Влезте в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво." Туй дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат от това Дърво за познаване на доброто и злото. Като станеше възрастен човекът и на него щяха да дадат да яде от това дърво. Но той яде преждевременно от него и затова го изгониха от рая.
към текста >>

Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило Свещеното Име на Бога - Йехова.
„Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата. Всяко име съдържа в себе си дълбок вътрешен смисъл. Същевременно трябва да се изучава и характера на всяко лице, за което се пише." „Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си - Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило Свещеното Име на Бога - Йехова. Силен е само онзи човек, който носи Свещеното Име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни Свещеното Име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това. че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Божия Дух в себе си.
към текста >>

Силен е само онзи човек, който носи Свещеното Име на Бога.
Всяко име съдържа в себе си дълбок вътрешен смисъл. Същевременно трябва да се изучава и характера на всяко лице, за което се пише." „Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си - Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило Свещеното Име на Бога - Йехова. Силен е само онзи човек, който носи Свещеното Име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни Свещеното Име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това. че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Божия Дух в себе си. Кажат ли му "евист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Името Божие в себе си."
към текста >>

Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни Свещеното Име на Бога.
Същевременно трябва да се изучава и характера на всяко лице, за което се пише." „Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си - Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило Свещеното Име на Бога - Йехова. Силен е само онзи човек, който носи Свещеното Име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни Свещеното Име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това. че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Божия Дух в себе си. Кажат ли му "евист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Името Божие в себе си." От приведените мисли на Учителя се вижда, че той повдига малко булото, което закрива тайната на творението.
към текста >>

22. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Много места от Свещеното Писание показват, че първите християни са били за общия, комуналния, братския живот.
Техният девиз е бил: „Моето е твое и твоето е мое". Същото са учили и първите християни. Известен е случаят, където се казва, че които се присъединявали към християнската община, продавали имотите си и сумата внасяли в общата каса. И когато един искал да излъже, той платил с живота си. Също така Христос казал на богатия момък, че ако иска да го последва, да продаде всичко, що има и да го раздаде на сиромасите. Много места от Свещеното Писание показват, че първите християни са били за общия, комуналния, братския живот. (Йоан 13; Деяния 2 и др.) Както казах, за есеите роднинските връзки не са били съществени. Същото говори и Христос, като казва: Който изпълнява волята на Отца небеснаго, той ми е брат, сестра и майка. Есеите не позволявали на своите ученици да наричат когото и да е с името Учител, защото един е Учителят в света - Божественият Дух. Същото е учил и Христос, като казва на учениците си: Не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос.
към текста >>

23. Душата по време на смъртта и след смъртта - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето защо в Свещеното Писание Мойсей забранява викането на мъртвите (Второзаконие 18:10-12).
Този дух на костите запазва в гроба едно смътно усещане, затова покоят на спящия последен сън може да бъде нарушен по различен начин. Затова у евреите било забранено погребването един до друг на лица, намиращи се през живота във вражда, или праведен човек да бъде погребан в близост до престъпник. Старали са се, напротив, да погребват един до друг приятели, защото дружбата продължава и след гроба. Най-голямо нарушение на покоя на мъртвите представя извикването на мъртвите, защото Нефеш, напускайки гроба, остава при тялото само духа на костите, който може да бъде извикан, но това извикване се отнася също и към Нефеш, Руах и Нешама. Макар че те са разделени, известна връзка се запазва между тях, тъй щото всяко от тези начала чувствува това, което усещат другите. Ето защо в Свещеното Писание Мойсей забранява викането на мъртвите (Второзаконие 18:10-12). Нашите материални сетива могат да възприемат само впечатления от нисшите области на Асия. Висшите области области на Асия за нас са невидими, а също така от нас се скрива и духът на костите. Затова Зохар казва: „Ако нашите очи биха могли да видят в нощта, когато настъпва пълнолуние или в дните на празници, те биха видели призраци, излезли от гробовете, за да хвалят и славословят Бога. Висшите области на света Асия служат за местопребиваване на Нефеш. Второто начало на човека - Руах, намира в света Йецира пребиваване, приспособено към степента на неговата духовност.
към текста >>

24. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога.
Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж на човека. Първият стих е, така да се каже, пролог. „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е утвърждението на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си. В следващия стих, третият, започва да говори друг, това е духовният ръководител на въплотения човек, това е висшето Аз на човека, което го ръководи и обяснява защо е горното утвърждение. „Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него. И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога. за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си." В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи. По дълбочина този псалом е един от най- дълбоките, който загатва и разкрива отчасти най-възвишените и дълбоки тайни на битието. 92-ри псалом е едно славословие за величието и силата на Господа, Който подкрепя своите помазаници и ги води от Светлина в Светлина, все по-високо в познаване на Божиите тайни. Започва с думите: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем Името Ти, Всевишний, да възвещаваме на ранина милостта Ти и Истината Ти всяка нощ."
към текста >>

25. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Горко на този, който мисли, че Тора (Свещеното Писание) съдържа обикновени думи и мирски разкази!...
Или той ни говори пророчески, изпълнен с Божествена Същност". "Познавам мъже, които разбират високото изкуство на тълкуването и учат на него и другите. Защото Писанието, което трябва да бъде разбрано като цяло, съвсем не е едно отделно малко островче, както се казва в поговорката". Още по-ясно изразява идеята за троичния смисъл в Писанието Ориген, ученик на Климент. Но преди да предам неговите мисли, ще предам няколко мисли от каба- листичната книга "Зохар", която говори в същия смисъл: "Горко на този, който мисли, че Тора (Свещеното Писание) съдържа обикновени думи и мирски разкази!... И наистина, във всяка дума на Тора се крие един дълбок смисъл. Но всичко, което иде отгоре, за да бъде разбираемо за нас, трябва първо да се облече в земна дреха. Както Ангелите Божии, когато идват на Земята, трябва първо да се облекат в човешка форма, така и свещената Тора не може да бъде лишена от една дреха. Разказите, които се намират в нея, са едно облекло на учението. Има неразумни хора, които като видят един красиво облечен човек, са вече доволни и заради дрехата забравят тялото.
към текста >>

"И ако върху човешката душа не действа нищо, освен външната обвивка от думите на Свещеното Писание, от него излизат лечителни действия, които укрепват доброто, което се намира във всеки човек.
Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие". Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото четене следите на едно по-висше одушевление. Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято сянка съдържаше буквата, стои открито за познанието". И по- нататък Ориген казва: "И ако върху човешката душа не действа нищо, освен външната обвивка от думите на Свещеното Писание, от него излизат лечителни действия, които укрепват доброто, което се намира във всеки човек. Както магическите изречения имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в Свещеното Писание. В нас има сили, най-добрите от които се хранят и укрепват от тази свещена буква. Враждебните и злите от тези сили биват победени от магическото средство на Бога и биват приспани, подобно на това, както вълшебните средства приспиват змиите и други отровни животни". С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в Писанието, те сами по себе си като слова, изказани от Духа, носят сила в себе си и въздействуват на онези, които ги четат. Затова се препоръчва четенето на Писанието, макар и да не се разбира.
към текста >>

Както магическите изречения имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в Свещеното Писание.
И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие". Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото четене следите на едно по-висше одушевление. Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято сянка съдържаше буквата, стои открито за познанието". И по- нататък Ориген казва: "И ако върху човешката душа не действа нищо, освен външната обвивка от думите на Свещеното Писание, от него излизат лечителни действия, които укрепват доброто, което се намира във всеки човек. Както магическите изречения имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в Свещеното Писание. В нас има сили, най-добрите от които се хранят и укрепват от тази свещена буква. Враждебните и злите от тези сили биват победени от магическото средство на Бога и биват приспани, подобно на това, както вълшебните средства приспиват змиите и други отровни животни". С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в Писанието, те сами по себе си като слова, изказани от Духа, носят сила в себе си и въздействуват на онези, които ги четат. Затова се препоръчва четенето на Писанието, макар и да не се разбира. И Учителят казва, че в мислите на Христа се крие магическа сила, която се влива в човека и го преобразява, когато чете словата на Христа.
към текста >>

Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната душа.
Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници. Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете. Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето. Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си. Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него. Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната душа. Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух". "Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото. Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото. Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа".
към текста >>

Според Ориген хората искат лесно да стигнат до разбирането на Свещеното Писание и затова стигат само до неговата повърхност.
От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един демон. Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието. Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието. Той казва: "Причината за всички тези погрешни, безбожни и прости учения изглежда че не е някой друг, освен липсата на духовно разбиране на Писанието и неговото схващане според голата буква. Най-същественият предмет остава скрит за хората отчасти поради липсата на подходящо настроение на чувството, отчасти поради прибързани, а понякога също и когато въпреки наличието на настроение и внимание поради голямата трудност на хората да намерят духовните образи". Според Ориген хората искат лесно да стигнат до разбирането на Свещеното Писание и затова стигат само до неговата повърхност. Днес много се говори за простотата на Евангелието. По този повод важат думите на Ориген, който казва: "Винаги при четенето буди съмнение, когато се твърди, че лесно се разбира известно положение, когато всъщност въпросът, за който се касае, се нуждае от притежаването на съответен ключ, за да бъде разбран". Ориген поддържа учението за тройния смисъл на Писанията и казва: "По три начина трябва да приемем в себе си смисъла на Свещените Писания. Неученият може да намери назидание при плътта, т. е. при буквата на Писанието.
към текста >>

"Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието.
По-напредналият ще се поучава от душата на Писанието. Съвършеният, обаче, е подобен на онези, за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между съвършените, не презряната Мъдрост на този свят, а ние говорим в тайно за скритата Божия Мъдрост, която Бог преди векове избра за нашето прославяне". /Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH. Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух". По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието. И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава". Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят. За Ориген противоречията, които се състоят в несъвместимостта на външните факти и събития, са подбуди да се търси по-дълбок смисъл в Писанието. Щом външните факти си противоречат, тогава се касае или за две различни външни събития, или пък се описват събития от привидно външен, а в действителност от духовен характер. Фактите си противоречат само в рамките на едно погрешно схващане.
към текста >>

При третата степен ученикът трябва да си представи, че най-свещеното, което той има, за което той се застъпва с цялото си същество, е обсипано с поругание, кал и позор.
Когато ученикът упражнява достатъчно това чувство, явяват се пак два симптома. Единият е чувството, че той е удрян от всички страни. Вторият е астралното видение на бичуването на Христа. Ученикът го вижда в астралния мир. Това са опитности, през които са минали стотици хора и чрез което те са придобили способността да се издигат в духовните светове. При третата степен ученикът трябва да си представи, че най-свещеното, което той има, за което той се застъпва с цялото си същество, е обсипано с поругание, кал и позор. При това той трябва да си каже: каквото и да стане, аз трябва да стоя изправен и да се застъпя за това, което е свещено за мене. Когато се живее в това чувство, той ще изпита като убождане на главата и като астрално видение изживява сцената със слагането на трънения венец на главата на Христа. Отново трябва да си каже: важното тук не са симптомите, но те настъпват като резултат на упражненията, които ученикът прави. Вземат се всички мерки, за да не става дума за внушение или самовнушение. Четвъртата степен, придружена със съответни упражнения, се състои в следното: ученикът трябва да стигне дотам, да чувства своето тяло толкова чуждо за него като един външен предмет, запример като едно парче дърво и да не счита своето тяло като свое аз.
към текста >>

26. 6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, което Христос направи при влизането в града, беше едно физическо действие, което е свързано с четенето на Свещеното Писание.
на осле, рожба на ослица" (9,9), живееха в душите. Когато тези думи прозвучаваха при култовото четене в храма, при слушането се запалваше Огънят. Народът виждаше това, което слушаше. Видението на Месия просияваше. Същото видение се запалило сега при физическото събитие, при виждането на Човека, на Чието чело отсега нататък сияеше непобедимата царствена воля. Това, което Христос направи при влизането в града, беше едно физическо действие, което е свързано с четенето на Свещеното Писание. И това, което се е изживяло в храма при четенето на това място от пророк Захария, бликва във възклицанията и псалмите " осанна във вишних" от душата на народа. По такъв начин народът бере тези плодове от смоковницата на старото виждане. Но времето на старото виждане беше изтекло. И волята на Христа е то да е изтекло. Още не е стихнало ликуването на народа, в следващия стих се казва, че Исус се връщал от Витания с учениците, където пренощували и се казва, че Той огладнял и пристъпил при смоковницата да намери нещо за ядене.
към текста >>

27. 3. Послание до Пергамската Църква -Третата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е свещеното име, което всеки човек има, което гой научава, когато мине през вратата на Посвещението и когато в него се пробуди Божественото съзнание.
Това значи, че който победи отрицателните сили в себе си и ги впрегне на работа, т.е. който придобие морална чистота и пречисти астралното си тяло от низшите страсти и желания, той ще го превърне в тяло на Любовта. И скритата манна е именно тази храна на Любовта, с която се храни такъв човек, в когото е пробудено висшето себе, висшето Аз. А бялото камъче, общо казано, подразбира прочистеното човешко съзнание и пробуждането на първичното Божествено съзнание, с което човек е роден от Бога. На него е написано името, което Бог му е дал, когато е излязъл от Него. Това е свещеното име, което всеки човек има, което гой научава, когато мине през вратата на Посвещението и когато в него се пробуди Божественото съзнание. В тази културна епоха, както вече казах, се развива астрологията до такава висота, че това, което днес имаме като астрология, е далечен отзвук на това величие, до което астрологията е била достигнала в тази епоха, където тя е била използвана във всички отрасли на живота. На нея се е основавала метеорологията, която е предсказвала какво ще бъде времето в течение на ред години, като същевременно се е предсказвало какво ще бъде времето за всеки месец и за всеки ден. Оттам те определяли коя година ще бъде плодородна и коя не. Също така медицината се основавала на астрологията. Също владетелите са се съветвали с астролозите в управлението на страната.
към текста >>

28. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Името Голгота, което значи Лобно място, не трябва да се схваща като случайно, като чисто символично, както и името Делфи, Свещеното място на гърците в полите на планината Парнас, което Означава Пъп на Земята.
Обаче името няма нищо общо със самото събитие. Мястото на разпятието може да има и друго име. Хълмът Голгота, това хората от миналото са знаели от непогрешимо чувство, е бил едно особено място на Земята, различаващо се от всички други хълмове на Земята, преди на него да се издигнат трите кръста. Древното човечество е чувствало Земята като едно живо същество, подобно на човека. Това, което за човека е главата, за Земята то е Палестина, а челната част на Земята е Голгота. Името Голгота, което значи Лобно място, не трябва да се схваща като случайно, като чисто символично, както и името Делфи, Свещеното място на гърците в полите на планината Парнас, което Означава Пъп на Земята. Докато географията описва само физическата страна на земното лице, тя остава един неподреден сбор от случайности. Но когато обгърнем етерното естество на Земята, тя ще се разшири чрез прибавяне на една етерна география. Данни за това могат да се намерят в книгата на Д-р Гюнтер Ваксмут „Етерният свят и етерните строителни сили". Тогава хилядите подробности ще се подредят, ще стане видима духовната форма на Земята, нейното подобие с човека, ще се види лицето на нашата планета. Когато древните говореха за центъра на Земята, те не разбираха физическия център във вътрешността на Земята, който днес хората си представят, намиращ се всред една огнена маса, а са разбирали Ерусалим, или, по-точно взето, Голгота.
към текста >>

29. 1,ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА - Влад Пашов (1902- 1974)

През вратите на египетските храмове са влизали учениците, които отпосле, като свещеници, адепти и учители са пътували по четирите краища на света, занасяйки със себе си свещеното знание, което щедро, усърдно и с желание са предавали на тези, които са били подготвени да го получат, оценят и използват.
Учителя казва, че в древен Египет са били заложени Принципите на Божественото Учение, като има предвид седемте херметични Принципа. От древен Египет са дошли основните езотерични и окултни учения, които толкова силно са повлияли философските учения на всички народи, племена и човеци за няколко хиляди години. Египет, отечеството на пирамидите и Сфинкса, е бил родното място на скритата Мъдрост, както и на мистичните у чения. От неговото Тайно учение са взаимствали всички народи: Индия, Персия, Халдея, Мидия, Китай, Асиро-Вавилон, древна Гърция и Рим. В древния Египет са живели велики Адепти и Учители, които никъде и никога не са били надминати и които рядко са били достигнати по-рано през вековете, през които техните имена са се носили като една славна процесия от дните на Великия Хермес, В Египет се е създала и Великата Ложа на ложите на Мистиците. През вратите на египетските храмове са влизали учениците, които отпосле, като свещеници, адепти и учители са пътували по четирите краища на света, занасяйки със себе си свещеното знание, което щедро, усърдно и с желание са предавали на тези, които са били подготвени да го получат, оценят и използват. Там са учили Мойсей, Орфей,Питагор, Платон, Хераклит и всички Учители и Посветени на Древността. Най-великият между всички Адепти и Посветени на Египет е бил този, който е известен под името Хермес Трисмегист, който е живял в най-ранните дни на Египет. Според окултното предание той е довел египтяните от Атлантида. Той е бащата на Окултната мъдрост, основател на Астрологията и откривател на Алхимията. Подробности за неговия живот са изгубени поради далечното минало, в което е живял.
към текста >>

30. Изказвания на византийските критици за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

В своята Паноплия догматика Евтимий Зигавин казва следното: „Отначало богомилите наставлявали слушателите, като ги увещавали да вярват в Отца и Сина и Светаго Духа и да знаят, че Христос е приел човешка плът и е дал на светите апостоли свещеното Евангелие.Те ги съветвали да спазват евангелските повели, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да говорят истината, да се обичат помежду си — изобщо ги поучавали на всякакво добро.
На второ място са такива, които не са могли да разберат напълно учението, но все пак са го приели. След това следва една трета група, които са само слушатели. В Катарския требник тези три групи са наречени слушатели, вярващи и съвършени. Също и Зигавин говори за три вида богомили. „На слушателите богомилите не разкривали цялата своя идеология, но главно ги учели на истинското християнство" — казва Зигавин. В своята Паноплия догматика Евтимий Зигавин казва следното: „Отначало богомилите наставлявали слушателите, като ги увещавали да вярват в Отца и Сина и Светаго Духа и да знаят, че Христос е приел човешка плът и е дал на светите апостоли свещеното Евангелие.Те ги съветвали да спазват евангелските повели, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да говорят истината, да се обичат помежду си — изобщо ги поучавали на всякакво добро. Така те ги примамват с поучението на полезни неща и постепенно ги завладяват и неусетно ги водят към гибел. След известно време те започват да сеят към житото и бурени." От тази мисъл ясно се вижда, че богомилите са се придържали и са проповядвали учението, изложено в Евангелието, а колкото до това, че с това те само са примамвали хората, това е субективно тълкуване на Зигавин. Важен е фактът, че проповядвали Христовото учение и учели хората да водят чист и разумен живот, учели ги на висша етика. Това се отнася до слушателите, които работят за придобиване на морална чистота и след като я постигнат им се разкриват вътрешните страни на Християнството, за което Зигавин казва, че били бурени.
към текста >>

31. ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Умът, това е свещеното, разум, това е пътят, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум.
Това е едно заблуждение, внесено от черната ложа в света, за да отклони човешките души от правия път. На много места Учителя дебело подчертава, че злото в човешкия живот се корени в човеш-кото сърце, което трябва да бъде прободено, за да изтече злото от него. Затова са страданията в живота. Четете внимателно беседите и лекциите и ще се убедите в това. Защото под думата ум, според Учителя, разбираме съвкупността на всички добродетели и сили, които са като възможности на човешката душа. Умът, това е свещеното, разум, това е пътят, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум. И колкото по-организиран е човешкият мозък, толкова по-добре се проявява умът. Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят. Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога. Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект.
към текста >>

32. Свещеното Име на Бога - Влад Пашов (1902- 1974)

• 193 • Свещеното Име на Бога.
• 193 • Свещеното Име на Бога. Да познаеш Бога, ще рече да знаеш Неговото свещено Име. И когато произнесеш това Име, ти няма да бъдеш вече смъртен човек. Никога един смъртен човек не може да произнесе Името на Бога. Само човек, облечен в безсмъртието, може да произнесе Божието Име. И когато го произнесе, в неговата душа ще стане такова разширение, ще се роди такова изобилие, че той ще влезе във връзка с всички живи Разумни същества.
към текста >>

33. СВЕЩЕНОТО МЯСТО - Влад Пашов (1902- 1974)

• 919 • Свещеното място.
• 919 • Свещеното място. Има неща в Природата, които нямаш право да пипаш. Аз наричам опасните места свещени области, свещени неща. Дървото за познаване доброто и злото беше едно от свещените области, на която човешки крак не трябваше да стъпва. За да се докосне до такава област, човек трябва да бъде чист.
към текста >>

“От всички дървета можеш да ядеш, но до Свещеното дърво да не се докосваш.
за познаване доброто и злото беше едно от свещените области, на която човешки крак не трябваше да стъпва. За да се докосне до такава област, човек трябва да бъде чист. Първият човек не беше дорасъл за тази област, той нямаше нужното знание. Бог му каза: “От всички дървета можеш да ядеш, но до Свещеното дърво да не се докосваш. Докоснеш ли се до него, ще умреш”. Не мислете, че Дървото за познаване на доброто и злото е дърво на греха. То е свещена област, за която малцина са готови. Има мисли и желания във вас, които никога не трябва да бутате, понеже са свещени.
към текста >>

Свещеното място в твоята душа, в твоето сърце, в твоя ум.
имате, дето човешки крак не е стъпвал. Това значи да имаш убежище. Ако човек е обходил всички места в себе си и не е оставил едно свято място, това е човек без морал, без убеждение, без вътрешна култура. Смисълът на твоя живот е в това, да запазиш чистотата на Свещеното място в твоята душа, в твоето сърце, в твоя ум. Човек трябва да вярва в Свещеното място в себе си. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добър. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в Живота. Влизайте в Живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот.
към текста >>

Човек трябва да вярва в Свещеното място в себе си.
Това значи да имаш убежище. Ако човек е обходил всички места в себе си и не е оставил едно свято място, това е човек без морал, без убеждение, без вътрешна култура. Смисълът на твоя живот е в това, да запазиш чистотата на Свещеното място в твоята душа, в твоето сърце, в твоя ум. Човек трябва да вярва в Свещеното място в себе си. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добър. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в Живота. Влизайте в Живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е Дървото за познаване на доброто и злото.
към текста >>

Влизайте в Живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот.
Свещеното място в твоята душа, в твоето сърце, в твоя ум. Човек трябва да вярва в Свещеното място в себе си. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добър. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в Живота. Влизайте в Живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е Дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на Рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво.
към текста >>

То е Свещеното дърво
Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добър. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в Живота. Влизайте в Живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е Дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на Рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво.
към текста >>

34. 9-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

55. Пазене на свещеното знание, което се предава в Школата.
В окултната школа всички ученици трябва да бъдат положителни, диамантена стена трябва да има между тях и света, за да не възприемат неговите недъзи, а спрямо Бога трябва да бъдете в негативно състояние, отворени да бъдете, за да възприемете всички негови добродетели. Това не значи да напуснете света. Ще бъдете в света, без да сте от света, за да не възприемете неговите недъзи, т.е. трябва да се ограждате. А това става като държите в ума си светли мисли и в сърцето си благородни чувства. 55. Пазене на свещеното знание, което се предава в Школата. Често у хората се събужда съзнателно или несъзнателно желание да запознаят хората със своите най-свещени идеи, но това е неправилно. Христос казва: "Не хвърляйте скъпоценните си бисери на свинете". Това правило не се спазва почти никъде, а особено в България. Затова виждаме тези свине да хвърлят нашите камъни върху нашите глави. Природата скрива своите богатства, своите скъпоценни камъни дълбоко в земята.
към текста >>

Най-първо, като ученици на окултната школа ще знаете: Свято ще пазите свещеното знание, което имате, и няма да го изнасяте на пазара, а ще го изнесете само пред тази душа, която мисли и разсъждава като вас, която има същите подтици като вас.
Христос казва: "Не хвърляйте скъпоценните си бисери на свинете". Това правило не се спазва почти никъде, а особено в България. Затова виждаме тези свине да хвърлят нашите камъни върху нашите глави. Природата скрива своите богатства, своите скъпоценни камъни дълбоко в земята. Религиозните хора, обаче, всичко каквото имат, изнасят го на пазара, защото не е тяхно, не са го придобили с труд. Най-първо, като ученици на окултната школа ще знаете: Свято ще пазите свещеното знание, което имате, и няма да го изнасяте на пазара, а ще го изнесете само пред тази душа, която мисли и разсъждава като вас, която има същите подтици като вас. С нея само може да споделите този свещен хляб. С всички останали хора може да разменяте мисли върху общи въпроси, които са достъпни за техния ум. Например, някой ви запитва, какви са вашите понятия за Бога, какво е вашето верую и т.н. и вие сте готови веднага да дадете отговор. Но аз ви казвам: Като ученици вие трябва да се въздържате и да не бързате изведнъж да изнасяте своите свещени идеи.
към текста >>

35. 24-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Няма по-велико нещо от това, да намери човек свещеното място на своята душа и да съзнае къде живее самият той.
Думите на този Учител са силни и мощни. Съзнае ли човек, че само една Истина съществува, после той ще познае, че има само една Мъдрост, една Любов, една Правда, една Добродетел, един Живот. Съзнае ли това, той ще бъде в сила да се освободи от всички заблуждения. Когато човек съзнае, че има само един Учител, една свещена идея, той ще има единство в душата си, което е необходимо за неговото развитие. Докато не възприеме човек идеята, че има само един Бог и един Учител в света, много люшкания и превръщания ще има в неговия житейски път. Няма по-велико нещо от това, да намери човек свещеното място на своята душа и да съзнае къде живее самият той. Да намери човек себе си, това е свещен момент в живота на човека. Да се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първата Причина, Която ви е пратила на земята, и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. Един човек представя звено, брънка от великата верига на живота.
към текста >>

36. 29–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще ви приведа един пример за това от Свещеното Писание.
И ако няма мир в душата си, той ще роди хилави мисли и чувства, които ще му бъдат едно бреме. 14. Стремежите на хората към щастие, богатство, знание са прави, но начините, методите, които избират за постигане на тези неща, са неправилни. В методите има отклонения. 15. За всяко нещо Ученикът трябва да има само една идея, а не две идеи. Имате ли две идеи за едно и също нещо, вие ще се раздвоите. Ще ви приведа един пример за това от Свещеното Писание. Всемирната Бяла Школа започна с двама ученика. След тях дойдоха други двама - Адам и Ева, създадени по образ и подобие на първите. Те бяха вторите инициирани /посветени/ Ученици на тази Школа, които Бог въведе в Рая и им даде първата задача за разрешение. Той им показа всички дървета на Рая и Дървото за познаване на Доброто и Злото, и Дървото на Живота, като им каза, че само от Дървото за познаване на Доброто и Злото няма да ядат, защото то съдържа отровни сили, които не са за тях и в който ден ядат от неговите плодове, ще умрат. Дойде след това адептът от Черната ложа и им каза, че ако ядат от плодовете на това Дърво, ще станат като Учителя си и по-горни от Него.
към текста >>

37. 37–мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

148. Ученикът трябва да пази Свещеното знание.
Всеки, който искрено се интересува от тези методи и ги прилага, ще има добър резултат. 147. Окултният Ученик. Някои от вас питат: По какво се отличава Окултният Ученик от обикновените хора? Различието седи в това, че Окултният Ученик преодолява всички мъчнотии в живота. За него ИСТИНАТА Е ИДЕАЛ, МЪДРОСТТА - ЦЕЛ, А ЛЮБОВТА - РЕАЛИЗИРАНЕ. 148. Ученикът трябва да пази Свещеното знание. Често в хората се събужда съзнателно или несъзнателно желание да запознаят хората със своите най-свещени идеи, но това е неправилно. Христос казва: Не хвърляйте скъпоценните си бисери на свинете. Това правило не се спазва никъде, а особено в България. И затова виждаме тези свине да хвърлят нашите камъни върху нашите глави. Природата скрива своите богатства, своите скъпоценни камъни дълбоко в земята.
към текста >>

Най-първо, като Ученици на Окултната Школа, ще знаете: Свято ще пазите свещеното знание, което имате, и няма да го изнасяте на пазара.
Това правило не се спазва никъде, а особено в България. И затова виждаме тези свине да хвърлят нашите камъни върху нашите глави. Природата скрива своите богатства, своите скъпоценни камъни дълбоко в земята. Религиозните хора, обаче, всичко каквото имат, изнасят го на пазара. Защо? - Защото не е тяхно, те не са го придобили с труд. Най-първо, като Ученици на Окултната Школа, ще знаете: Свято ще пазите свещеното знание, което имате, и няма да го изнасяте на пазара. Вие ще го изнесете само пред тази душа, която мисли и разсъждава като вас, която има същите подтици като вас. С нея само можете да споделяте този свещен хляб. С всички останали хора може да разменяте мисли върху общи въпроси, които са достъпни за техния ум. Например, някой ви запитва, какви са вашите понятия за Бога, какво е вашето верую и т.н. Вие сте готови веднага да отговорите.
към текста >>

38. 42-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е най-свещеното име.
Никакви религиозни форми не са в състояние да видоизменят човешкия характер. Това може да стане само когато дойде Духът на тази велика Любов, която всичко заличава. Божията Любов заличава всички грехове. Но след като Господ е заличил греховете ти и ти отиваш да правиш нови грехове, твоята карма ще се удесетори. 63. Не говорете за Любовта, докато не е във вас. Това е най-свещеното име. Спомнете си там, дето се казва да непроизнасяте името Божие напразно. Името на Любовта напразно не трябва да се произнася. Туй е, което аз зная. Любовта е едно от най-свещените имена, с които светът е създаден. Защото произнесете ли това име и не сте готови, ще си създадете във вашата карма много нещастия, които ще ви сполетят, ред поколения ще бъдете нещастни.
към текста >>

39. Любов - Георги Радев (1900–1940)

Свещеното име на Любовта, това е магическият ключ на безсмъртния Живот.
Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото, да им служиш постоянно, без те да знаят това – това ще рече идейна Любов, това ще рече служене на Бога. Защото това е една от основните черти на Божествената Любов – тя иде към нас независимо от това дали сме грешни, или не. Магическа сила се крие в Любовта. Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Любовта си има свое свещено име – загубената магическа дума, която търсят кабалистите от всички времена. Свещеното име на Любовта, това е магическият ключ на безсмъртния Живот. Чрез него всички отрицателни енергии се превръщат в положителни. С него човек може всичко да направи. Затова се казва, че за Любовта всичко е възможно. Единствената Сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека, е Любовта. И тя трябва да проникне навсякъде у него, да проникне в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази.
към текста >>

40. Живата Природа - Георги Радев (1900–1940)

Идейното, вечното, свещеното,
Тези Същества имат много по-висока култура от човешката. И тъй, ние наричаме Разумна Жива Природа онова, което е проявено. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието. Идейното, вечното, свещеното, непроявеното – това е Бог, това е великото Начало на Живота. То е свързано с проявеното. Затова някои наричат Природата тяло на Бога. Това обаче е само един образ. Ала мнозина
към текста >>

41. Христос - Георги Радев (1900–1940)

За това свидетелства и Свещеното писание, в което Христос се явява централно лице.
Без Христа няма история. Без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма мистичен живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството. За това свидетелства и Свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. За това загатва и сам Христос в думите: “За Мене писаха Мойсей и пророците.” Мойсей, в широк смисъл, представлява всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на Божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един всемирен закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци следователно са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците.
към текста >>

42. 04 Разказът на Йорданка за „Изгрева“ - Радка Левордашка (1920-2014)

Най-свещеното място в България е „ИЗГРЕВЪТ“ и трябва да се цени от идващите братя – аурата на Учителя е тука.
Разказът на Йорданка за „Изгрева“ Най-свещеното място в България е „ИЗГРЕВЪТ“ и трябва да се цени от идващите братя – аурата на Учителя е тука. С Учителя тука сме прекарвали най-хубави часове: в гимнастика, молитви, песни, разговори – необезпокоявани от никого. На обяд винаги имаше ангелска супа – това беше и през зимата, и през лятото. Често Учителя им давал задачи. Веднъж им казал: „Тази вечер, след дванадесет часа, искам, които са смели, да тръгнат от Изгрева самички пеша, без да казвате на никого, и да дойдете на Бивака. Аз ще ви чакам там, с никого няма да говорите, нито да питате.
към текста >>

43. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Тогава той ще им каже: „Не е ли речено в Свещеното Писание, че Христос ще прибере около Себе Си повярвалите в него юдеи, а след това ония жадни души на разсеяните по света синове божии".
Още от Устово почна всичко това, когато се зае да учи младежите на славяно-българско писмо. В утринните часове, когато и хората, и планината бяха още в сън, той говореше за тежката съдба на народа и как солунските свети братя Кирил и Методий дадоха писмо, на което сега можем да четем словото Божие. От тогава ние станахме народ наравно с всички писмени народи и наследници на Христовото Благовестие. Сега наближаваше времето да стане учител на тези добри, верни, но още непросветени селски люде, които ще научат от него онова, което им трябва и да не се срамуват, че са българи. А как ще отговори той на гръцките духовници и даскали, когато му рекат, че той няма право да върши това? Тогава той ще им каже: „Не е ли речено в Свещеното Писание, че Христос ще прибере около Себе Си повярвалите в него юдеи, а след това ония жадни души на разсеяните по света синове божии". Атанас Георгиев Чорбаджи пазарява младия Константин за 500 гроша годишно и храна. След това е трябвало да се намери помещение. И на това находчивият Атанас Георгиев Чорбаджи намира леснината. Той накарва да разтребят и замажат заницата (килера) от къщата му, където са се държали разни къщни дреболии - туршии и др.Там, в тия трудни условия за работа младият Константин Дъновски започва своето просветно дело, като набира 10-15 деца от селото. Така през 1847 г.
към текста >>

44. Теменужките - Георги Томалевски (1897-1988)

Ако ти срещнеш една душа, която търси, кажи й две думи - запали в нея свещеното пламъче и я остави.
Ето така, както теменужките ще работим. Нашите светли мисли, благородните ни чувства и полезните безкористни дела са като аромата на теменужките. - Този ли е единственият метод? - запитал М. 3. - Има и други методи. Ако ти срещнеш една душа, която търси, кажи й две думи - запали в нея свещеното пламъче и я остави. - Не е ли това много малко? - Не е малко, дори е много, защото тази душа е свързана с други души, които също ще се просветят. Такъв е законът. - Чудесно е това, Учителю! - възкликнал М. 3.
към текста >>

45. Един ден от летуването на рилските езера - Георги Томалевски (1897-1988)

Словото на Учителя винаги е предхождано от прочит на стихове или цяла глава от Свещеното писание.
С внимателни и бавни стъпки учениците крачат към върха по тясната пътека на каменната катедрала. Изненадите на времето не са в състояние да ги откажат от участието в посрещането на деня. Ако дъждовните капки се превърнат в снежинки или ако буреносните облаци заканително подсещат за буря, пак учениците са на своя пост. Обикновено съзерцанието при изгревните минути е потопено в пълно мълчание. След като се покаже първият слънчев лъч, над изгряващия връх се понася шепота на молитва, а след това и тиха песен. Словото на Учителя винаги е предхождано от прочит на стихове или цяла глава от Свещеното писание. Следва след това беседата, изслушана с дълбоко мълчание и напрегнат интерес. Думите, изречени с магнетичния тембър от спокойния глас на Учителя, милват и оставят трайна, незаличима следа в душите на тези, които са дошли да се учат. Новото, което се ражда в душата на човека, след като е изслушал беседата на Учителя, може да бъде едно малко добро, втъкано в обикновеното ежедневие, може да бъде просветление на неизяснени проблеми, може да е някаква творческа идея или героичен импулс. Когато отзвучи и последната дума от беседата, всички изправени на крака изпяват заключителната песен, произнасят молитвена та формула и един по един слизат по каменистата пътека, за да продължат програмата на лагерния живот. Езерото на съзерцанието
към текста >>

46. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

В Свещеното писание се казва на едно място: „Пълен с благодат и истина“.
Как например изглежда за човека доволството на едно прасе? То е унизително, дори отвратително доволство. Така за други по-високи светове изглежда нашето състояние в гъстата материя, така изглежда нашата алчност и нашата похотливост за един поглед отвисоко, за един поглед от световете на напредналите същества. Когато човек напусне този свят, тогава чак ще види ясно състоянието, в което се е намирал на земята. Имало е случаи, когато душите на някои починали са наблюдавали с неудоволствие излишните и суетни почести, както и пресилената надгробна реч, произнесена над мъртвия труп, защото разбрали огромната разлика между този шумен церемониал и истинското състояние на душата. В Свещеното писание се казва на едно място: „Пълен с благодат и истина“. Човек все трябва да е пълен с нещо. С какво? Някои ще кажат със знание, със сила, с известност или богатство. Как изглежда човекът, пълен само със знание? Той прилича на енциклопедия, на справочна книга или на библиотечен шкаф.
към текста >>

47. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Тези думи от Свещеното Слово крият в себе си казаното по-горе.
Ние живеем за любовта, която произлиза от него - Великия Универсален Дух. умираме за тази любов и възкръсваме пак за нея. Говоря ви за любов, казва Учителят, която лекува всички рани и ако човечеството живее още в недъзи, размирици и войни, това показва, че още не е разбрало тази Божествена сила. Ако би я разбрало, тя би го излекувала от всички страдания. „И скръбта ни ще се превърне в радост“. Тези думи от Свещеното Слово крият в себе си казаното по-горе. Напразни, суетни и жалки са всички усилия в живота ни, ако не познаваме Любовта. И като умрем, любовта ще ни направи безсмъртни, защото смъртта не може да достигне дотам, където стига любовта. Колкото и да се напрягате да разберете любовта умозрително, не ще смогнете да я затворите във вашата мисъл и да я облечете във вашите понятия. Много заблуди могат да покрият онова, което искате да кажете за нея, множество погрешни образи и смешни суеверия може да изплетат мрежа във вашия разум. Знайте, че любовта е по-велика от всичко, което ще измислите.
към текста >>

48. Новото Битие — Първи Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Учителят ни откри най-свещеното нещо, което съм чула досега от него:
И видя Бог, че бе добре и нарече Бог светлината ден, а тъмнината нощ. И стана вечер и стана утро първи ден! " — Учителю, сега чета Библията наред, като започнах от началото. В Битието на Мойсея, не е писано красивата Виделина. Учителят ни откри най-свещеното нещо, което съм чула досега от него: — Бог, сега сътворява света по нов начин. Бог създава нов, друг свят по нов начин. Бог създава сега света на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Много откровения ни говори Учителят, които откровения не ми е позволено да запиша. Учителят с голямо търпение повтаряше мелодията, за да я научим наизуст.
към текста >>

49. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

1897; първото многотиражно издание е от 1912 г.), изградена върху тълкувания на библейски стихове и съдържаща - според автора - онези пасажи от Свещеното Писание, диктувани пряко от Духа.
К. Дъновски. Православният духовник прави опит да назначи сина си като чиновник при Варненския и Преславски митрополит, който му е личен приятел, но П. Дънов отклонява поканата. Председателят на Теософското общество у нас по онова време - Софроний Ников, му предлага работа като проповедник за тази организация, но също получава отказ. От този период е и втората книга на Петър Дънов - "Заветът на цветните лъчи" (ок. 1897; първото многотиражно издание е от 1912 г.), изградена върху тълкувания на библейски стихове и съдържаща - според автора - онези пасажи от Свещеното Писание, диктувани пряко от Духа. Ала най-важното събитие е от 07.03.1897 г., малко преди Петър Дънов да навърши 33 години (т.нар. "Христова възраст"). Това е моментът, в който той получава от невидимия свят просветление за мисията си на Земята. Този е най-значимият плод на усилието да остане насаме със себе си и да надникне навътре в душата си, за да разбере кой е той, защо е тук и какво очаква Небето от него. В един вълшебен миг на кристално ясно прозрение П.
към текста >>

50. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

В този стих на Свещеното Писание (един от т.нар.
От друга страна, познаването на Истината е задължителен стадий по пътя към духовното съвършенство. Категоричното разграничаване на Истината от нейните умели дубльори - полуистината и откровената лъжа, е атестат за духовна зрелост, който окултният ученик следва да придобие още в началната фаза на своето придвижване по Пътя на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване. А действителното познаване на Истината, сиреч тоталното сливане с нейната брилянтна същност, е вече постижение от най- висок ранг. То бива достояние единствено на Учителите. Това е причината Иисус Христос - Първият между Тях - да има всички необходими основания да заяви: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" (Йоан 14:6). В този стих на Свещеното Писание (един от т.нар. "златни стихове" в Библията) по най-краткия и достъпен начин е изразено онова върховно състояние на съзнанието, в което всеобхватно и безусловно господства вибрацията на Божествената Истина. Това именно е състоянието на свръхсъзнание. Преходът от тленно към нетленно, от временно към вечно, от земно към небесно съответства в най-висока степен на процеса на познаване на Истината. Този полет на Духа би могъл да се илюстрира сполучливо с картината на едно устремно и в същото време плавно и красиво движение към висините на Божествения свят. Нещо повече - траекторията на полета не се осъществява произволно, а е в пряка зависимост от законите, действащи в невидимия свят.
към текста >>

51. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

в) III принцип: всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това
" В тази връзка Учителят П. Дънов пояснява: "И вол като срещнете, ще му отдадете съответното уважение и почитание. Ще знаете, че и той има известни права, заради които не трябва да го насилвате. Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. Ако не отдадете правото на другите, и вашето няма да отдадат." в) III принцип: всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това Учителят П. Дънов изтъква относно този принцип следното: "На всеки човек със самото идване на Земята е даден от Разумната природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита. Това важи и за всяко друго същество." Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот. Още от момента на раждането си човек притежава определен капитал за живот и развитие, но които той може да разчита като на свое Божествено, ненакърнимо право. Социалната среда, човечеството като цяло следва да осигури условията за реализацията на този изначален човешки потенциал.
към текста >>

52. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

Човек е сътворен от Бога със свещеното право да се самоопределя, той изначално притежава свобода на волята и на избора.
Да се родиш отново, за да бъдеш свободен завинаги от греха (от злото), за да твориш само Добро и за да предоставиш без остатък своето психо-физическо естество за изява на Божественото. Това е най-красивият облик на свободата, родена и триумфираща в Духа! 4. Разумното същество човек притежава свободна воля и право на свободен избор "Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него." (Учителят П. Дънов) Човек е сътворен от Бога със свещеното право да се самоопределя, той изначално притежава свобода на волята и на избора. Човешкото самоопределение в най-общия случай е или към добро, или към зло. Добрите постъпки са крачки към духовната свобода, а лошите утежняват кармичната обремененост на личността. Създателят на Вселената не ни налага нищо, включително и избора между двата полюса на Битието - Доброто и злото. Да изберем именно Доброто - това е и привилегия, и дълг за нас като разумни същества. Често ме питат: "Защо Бог с един замах не заличи злото от света?
към текста >>

53. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Идейното, вечното, свещеното, непроявеното - това е Бог, това е великото НАЧАЛО НА ЖИВОТА.
В тия закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при която имаме едно движение от центъра към периферията, и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировият живот " (Учителят П. Дънов). Разглеждайки отношението Бог - Жива Разумна Природа, Учителят на ББ у нас отбелязва: "... Ние наричаме разумна, Жива Природа онова, което е проявено. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието (курсивът мой - К. З.). Идейното, вечното, свещеното, непроявеното - това е Бог, това е великото НАЧАЛО НА ЖИВОТА. То е свързано с проявеното. Затова някои наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество.
към текста >>

54. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Следователно вегетарианството е в съгласие със Свещеното Писание на християните, независимо че християнските църкви от всички изповедания толерират ме- соядството.
Ако всички процеси се извършват правилно, и мисълта ще бъда права" (Учителят П. Дънов). Както вече бе отбелязано по-горе, според учението на ББ в основата на здравословното хранене лежи вегетарианството. Обосновка за него откриваме и върху страниците на Библията: Бог сътворява първия човек именно като вегетарианец (Бит. 1:29)! В същия дух е и препоръката на ап. Павел в Рим. 14:21. Следователно вегетарианството е в съгласие със Свещеното Писание на християните, независимо че християнските църкви от всички изповедания толерират ме- соядството. Църковните отклонения в това направление не бива да бъдат поставяни по-високо от недвусмислената Божия заповед:
към текста >>

55. БИБЛИОГРАФИЯ - Константин Златев

1. БИБЛИЯ, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, С., 1982.
БИБЛИОГРАФИЯ* (*Настоящата библиография е обща и за двете части на лекционния курс "Учението на Бялото братство".) 1. БИБЛИЯ, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, С., 1982. 2. БИБЛИЯ, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, С., 2002. 3. Учителят, С., 1948. 4. Учителят говори, Варна, 1992. 5. Разговори при Седемте Рилски езера, С., 1948. 6. Дънов, П., Наука и възпитание, С., 1949.
към текста >>

2. БИБЛИЯ, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, С., 2002.
БИБЛИОГРАФИЯ* (*Настоящата библиография е обща и за двете части на лекционния курс "Учението на Бялото братство".) 1. БИБЛИЯ, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, С., 1982. 2. БИБЛИЯ, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, С., 2002. 3. Учителят, С., 1948. 4. Учителят говори, Варна, 1992. 5. Разговори при Седемте Рилски езера, С., 1948. 6. Дънов, П., Наука и възпитание, С., 1949. 7. Дънов, П., Изгрев и залез, С., 1922.
към текста >>

56. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

А който има уши да слуша, ще осъзнае своята собствена отговорност пред олтара на свещеното Дело.
Несъмнено бива изпълнен с яснота относно това, кой е той и защо е изпратен на тази малка планета – трета след звездата, наречена Слънце, в един от страничните ръкави на галактиката Млечен път. Година и половина Петър Дънов посвещава на осмисляне, уточняване и конкретизиране на тази своя мисия с нейната основна насока и детайлите ў. Едва след това я огласява пред българския народ. А с това – и пред света. Тази е формата, която избира, за да съобщи на всички каква е отговорността, която е поел пред Бога за България, славянството и човешкия род. А който има уши да слуша, ще осъзнае своята собствена отговорност пред олтара на свещеното Дело. Текстът е назован „Призвание“ и отговаря на съвременното понятие „призив“ или „възвание“. Характерът на изнесеното от Учителя П. Дънов обуславя като най-подходящ за днешния български книжовен език термина „възвание“, който ще използваме оттук до края на настоящата разработка. Разбира се, този наш избор с нищо не променя съдържанието и стойността на обръщението. Методът за изследване на текста, възприет в това изложение, е хронологически, т.е.
към текста >>

57. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Неизмерим е обхватът на свещеното библейско Слово, неизброими са пластовете, чрез които се разкрива смисълът му пред прозорливия духовен поглед на зрящите.
Който успее да разбере същността на Божиите послания, бликащи на всяка страница в Библията, и ги направи неразделна част от своето ежедневие, наградата за него не ще закъснее. Животът му ще се изпълни със смисъл; радост, ведрост и успехи ще съпътстват всичките му жизнени изяви: „Това, което може да подобри живота ви, то е да изучавате Евангелието. Изучавайте го дълбоко! … Евангелието не е наука за щастливите хора, то е наука за нещастните; то не е наука за умните, но е наука за глупавите. Аз не взимам думата „глупави“ в такъв смисъл, че да се хвалим със своите глупости, но взимам тази дума по отношение на Великото.“ Неизмерим е обхватът на свещеното библейско Слово, неизброими са пластовете, чрез които се разкрива смисълът му пред прозорливия духовен поглед на зрящите. И все пак има два негови компонента, които се открояват със значимостта си по отношение проникването в посланието на Бога към земното човечество. За тях именно Учителят П. Дънов свидетелства: „Когато четете Библията, трябва да имате пред вид две неща: духа и плътта. Духът подразбира вътрешния смисъл и съдържание на прочетеното, а плътта – буквата, външната му форма. Плътта подразбира променливия, неустойчивия живот; духът – вечното, Божественото начало на нещата.
към текста >>

От своите последователи той изисква да изучават Свещеното Писание – Библията, и да използват придобитото познание при всички възможности, които им предлага за това действителността.
Дънов признава единствено приложеното знание – онова, което ученикът по духовния Път е превърнал в неразделна част от своята жизнена позиция, от своето мислене и поведение. Затова и сериозните изследователи на духовно-културното наследство на великия български духовен Учител неизменно подчертават практико-приложния характер на неговото учение. Най-ярка илюстрация за тази основополагаща теза на Учителя П. Дънов откриваме в собствените му думи: „Един евангелист ме пита: „Ти как разбираш Евангелието? “ Аз му казвам: мъчех се да го разбера и не го разбрах, и си казах: чакай сега да го живея – и тогава почнах да го разбирам.“ От своите последователи той изисква да изучават Свещеното Писание – Библията, и да използват придобитото познание при всички възможности, които им предлага за това действителността. В тази насока той ги наставлява: „Какво значение има Библията за живота ни? – Тя има непосредствено отношение към живота, защото е излязла от опитността на хората и може да бъде използвана като човешка опитност. А опитността на цялото човечество е опитност на индивида. И тази опитност ние не трябва да игнорираме и не трябва да мислим, че ще намерим нови и по-добри правила за живота. Принципите не са претърпели никакво изменение, а само нашите отношения спрямо тези принципи са се изменили.
към текста >>

И ако формално възрастта на Свещеното Писание се изчислява, както виждаме, на около 3500 години, то духовният елемент в нея, който предопределя и непреходната ў стойност, няма и не може да има количествена обусловеност.
Щом разрешите вътрешния живот, и външния ще разрешите“ (Учителят П. Дънов). Буквалният и историческият пласт в Библията крият в контекст онези вечни истини, които именно назоваваме есенция на Божието Слово. И философията, и езотеричното познание ни учат, че формата е преходна и служи само за израз или проявление на съдържанието и смисъла, вложени в нея и вдъхващи ў живот. Така и буквата в свещения библейски текст е само външна изява на Духа, Който е истинският Автор и Вдъхновител на Божественото Откровение в неговия писмен вид. Затова Библията е стара само по възраст – първите нейни книги (от Стария Завет) са написани около 1500 години преди Рождество Христово, а последните (от Новия Завет) са завършени в началото на второто столетие след Рождество Христово. И ако формално възрастта на Свещеното Писание се изчислява, както виждаме, на около 3500 години, то духовният елемент в нея, който предопределя и непреходната ў стойност, няма и не може да има количествена обусловеност. Понеже той изхожда от Вечността на Твореца и има за цел да съдейства на пробудените души да поемат своя път към нея. Въз основа на тези факти имаме всички основания да обявим Библията за вечно млада Книга – поради иманентно заложения в нея заряд на непрестанното духовно-нравствено обновление и израстване. Затова и е нелепо да се твърди, че Бог веднъж завинаги е казал Своята дума, че Откровението Му е приключило с окончателното оформяне на каноническия библейски текст. Бог е говорил, говори и винаги ще продължава да говори на хората: „Ако Господ в миналото е говорил на хората, Той и днес ще им говори, ще им говори и в бъдеще.“ Въпросът е: доколко те съумяват да доловят Неговия глас сред пъстрата шумотевица на дните си, доколко са способни да го разграничат от всички фалшиви имитации и да извлекат от него мъдрост и упование за себе си и за всички останали?! Изглежда, малцина са успели да го постигнат.
към текста >>

58. VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ - Константин Златев

III принцип: Всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това.
Необходимостта от спазването му произтича от факта, че прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя. В този дух са и думите на Учителя П. Дънов: „Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях.“ В този ред на мисли си заслужава да припомним и библейската максима: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери! “ (Мат. 7:2). III принцип: Всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това. Този принцип би трябвало да бъде приложен в областта на производството, разпространението и социалната реализация на личността. За неговата същност и проявление Учителят П. Дънов изтъква следното: „На всеки човек със самото идване на земята е даден от Разумната природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита. Това важи и за всяко друго същество.“ Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот. Още от момента на раждането си човек притежава определен капитал за живот и развитие, на който той може да разчита като на свое Божествено, ненакърнимо право.
към текста >>

59. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

Включително и нашите най-скрити, най-съкровени мисли и чувства... И, както казва Свещеното Писание – Библията, ще дойде ден, когато всичко скрито ще стане явно.
Това, което той е казал, е за негова сметка“ (Учителят П. Дънов). Така ни съветва Учителят на Бялото братство (ББ) в България, ненадминатият познавач на човешката душа. Понеже знае отлично цената на всяка невъздържаност. Дори и да се разкаеш за нея, дори и твърдо да решиш да не ў позволяваш повече да те обсеби, последствията от нея остават навеки в космическата Памет. Акашовите летописи (хроники, анали, записи) съхраняват еднозначно и безпогрешно всичко, което се е случило навред във Вселената. Включително и нашите най-скрити, най-съкровени мисли и чувства... И, както казва Свещеното Писание – Библията, ще дойде ден, когато всичко скрито ще стане явно. Сигурно си заслужава да не забравяме това предупреждение. Където е мирът, там е и Любовта. Божествената Любов, която носи навред изобилния и пълен живот. Потопиш ли се в нея, навлизаш навеки в царството на Мира. И никой извън теб – никоя сила или форма на въздействие – не би могъл да те изведе насилствено от неговите владения.
към текста >>

60. БИБЛИОГРАФИЯ - Константин Златев

1. БИБЛИЯ, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, С., 1982.
БИБЛИОГРАФИЯ 1. БИБЛИЯ, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, С., 1982. 2. БИБЛИЯ, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, С., 2002. 3. Учителят, ИК „Сила и Живот“, Бургас, 1995. 4. Учителят говори, Варна, 1992. 5. Разговори при Седемте Рилски езера, С., 1948. 6. Дънов, П., Сила и Живот (Начала на Новото учение на Всемирното Бяло братство), изд.
към текста >>

2. БИБЛИЯ, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, С., 2002.
БИБЛИОГРАФИЯ 1. БИБЛИЯ, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, С., 1982. 2. БИБЛИЯ, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, С., 2002. 3. Учителят, ИК „Сила и Живот“, Бургас, 1995. 4. Учителят говори, Варна, 1992. 5. Разговори при Седемте Рилски езера, С., 1948. 6. Дънов, П., Сила и Живот (Начала на Новото учение на Всемирното Бяло братство), изд. „Захарий Стоянов“, изд.
към текста >>

61. Духовни закони - Влад Пашов (1902- 1974)

Свещеното Име на Бога 1 9 3
Ръководството на ума и на сърцето 425 Самообладанието - основна черта 1 0 6 Самоусъвършенстване 2 8 3 Светлината като метод и Път 2 7 4 Свещеният път на Истината 3 5 4 Свещеното Име на Бога 1 9 3 Себеконтрол 474 Силата и влиянието на Знанието 3 7 3 Силата на Беседите 184 Слизане при хората 1 1 5 Смирението 120
към текста >>

62. Духовни закони - Влад Пашов (1902- 1974)

Свещеното място 919
Ритмусът на мислите и чувствата 735 Ролята на горчивините в живота 609 Ролята на страданието 913 Самовъзпитание 572 Светлина, Топлина и Чистота 859 Свещеното място 919 Силата на думите 730 Силата на думите и числата 627 Силите в Божествената Любов 778 Следване методите на мъдреците и светиите 676 Слизането и качването, Любовта и Милосърдието 657
към текста >>

63. Медитация - Влад Пашов (1902- 1974)

Свещеното място 919
Размишлението за Бога като метод за работа 868 Разумността като метод за постижение 709 Ролята на страданието 913 Ролята на Топлината в Живота 849 Светлина, Топлина и Чистота 859 Свещеното място 919 Сенките на духа, душата, ума и сърцето 911 Силата на думите и числата 627 Специалната Светлина 839 Специалната Школа 815 Стремежът на ученика 800
към текста >>

64. Дъщерята на Царя - Николай Райнов

…Живееше на Изток Цар… Но — трябва да се обикне свещеното страдание, що сближава свой с тугин и кара човека да слага живота си на клада дори за непознат.
„…Открито е небето за ястреба — и няма тайни за певеца“ — тъй говори песента за Дъщерята на Царя. И стар мъдрец с белоснежни коси ми разправяше омайни приказки за нея. …Живееше на Изток Цар… Но — страшни са криволиците на сърцето — и тъмни са от свод до свод — и без светилник мъчно се върви… Когато запее симун в червената пустиня, та обгори с вихрен пламък това, що е изживяно и мило — страшно е: недей ходи там!… И болка люта свива сърцето — и раздират мрака писъци на залутани бедуини: опасни са пътеките, водещи през пустинята на всяка душа — и няма дъно човешкото сърце и край няма неговото страдание. А до дъно трябва да се изпие чашата. И стар мъдрец с белоснежни коси разказваше приказка за Дъщерята на Царя. …Живееше на Изток Цар… Но — трябва да се обикне свещеното страдание, що сближава свой с тугин и кара човека да слага живота си на клада дори за непознат. А тежко е страданието — и душата се къпе в кръв — и гори в болки — и живее в огнено робство… Но — трябва да изчерпиш до дъно страданието, което води от връх към бездна и от жар към лед — защото само така ще намериш чашата от изумруд. Сила ще разпали в тебе страданието, а Царкинята люби силния, който ще я отвлече. Тя люби мощния, който работи за всички, а никой му не знае ни лика, ни името. И стар мъдрец с белоснежни коси разказваше приказка за Дъщерята на Царя. …Живееше на Изток Цар… Но в самота трябва да минеш своя Път, защото тя люби самотния — и силния, който ще я отвлече.
към текста >>

65. Сънят на Небукаднецара - Георги Радев (1900–1940)

И после на професорите, които се занимават с критично и „синоптично" изследване на Свещеното Писание, за да отлъчат с челичения инструмент на рационалистичната мисъл исторически достоверното от легендарното, да очистят първообразните ядра от люспите на отпослешни наслойки.
Сънят на Небукаднецара Знам, че е твърде немодерно в наши дни да се пише и говори за библейски неща. Тази работа хората са я предоставили на проповедниците, най-вече протестантските, значи има си един вид „чиновници" за тази работа. Хора, нарочно обучени за това в тия времена на строга специализация на труда. И после на професорите, които се занимават с критично и „синоптично" изследване на Свещеното Писание, за да отлъчат с челичения инструмент на рационалистичната мисъл исторически достоверното от легендарното, да очистят първообразните ядра от люспите на отпослешни наслойки. Работата на тия трудолюбиви критици е твърде полезна: едно че премахва суеверието за абсолютната „боговдъхновеност" на всичко без изключение, което се съдържа в Писанието и второ, защото спомага да се затвърди все по-ясно и по-непоколебимо мисълта, че книгите на Св. Писание, специално Евангелията, са писани по особен начин. Все по-ясно става, че туй не са някакви хроники в исторически смисъл на думата, нито само голо описание на действителни събития. Те са написани езотерично. За това съдържанието на Евангелията да речем, представя резултат от взаимопроникването на два „свята", светът на историческите факти, на събитията така, както са станали и светът на духовната действителност, който ги обуславя и осмисля.
към текста >>

66. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

В сърцето на България - в старопрестолния град Велико Търново се провеждат ежегодни братски събори, а в единствената столица в Европа, носеща свещеното име София, се създава братска община Изгрев със стотици последователи.
Така духовния импулс на Великия Учител Манес влиза за първи път в контакт със славянството, създавайки много братски богомилски общини, които практикуват непознати за Европа ценности - реформация на социално-политическите структури, братски начин на живот, спиритуална свобода, равноправие на жената, вегетарианство, стремеж за социално приложение на принципите на Първичното християнство. Независимо че са преследвани и изгаряни на клади, те успяват да пръснат искрите на Реформацията и Ренесанса в цяла Европа чрез своите преки духовни наследници - теченията на албигойците, бугрите, катарите и розенкройцерите.73 Именно сред тези мощни духовни условия74, където са работили импулсите на Великите Учители на човечеството - Орфей, Питагор, Буда, Манес, в съвременна България на XX век се проявява едно силно езотерико-християнско учение, основано от Учителя Петър Дънов. То е наречено, както вече казахме, Учение на Всемирното Бяло Братство и има за глава Христовия Дух, който ръководи духовен организъм от десет чина - от Разумните човешки души до Братята на Любовта, наричани Серафими. Това Учение, основано на обновеното чрез принципите на кармата и прераждането християнство, за няколко десетилетия разгръща мащабна духовна дейност по гръбнака на Българската държава. Петър Дънов (1864-1944) е роден край черноморския град Варна, където е ипоставено началото на Синархическата верига на Бялото Братство. В сърцето на България - в старопрестолния град Велико Търново се провеждат ежегодни братски събори, а в единствената столица в Европа, носеща свещеното име София, се създава братска община Изгрев със стотици последователи. От 1914 г. в гр. София се изнасят стотици неделни беседи, посветени на езотеричното разбиране на Христовата мисия, отразена в Евангелията, и се оформя поредица от издадени книги, която носи заглавието Сила и Живот75. От 1922 г. до 1944 г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.40482091903687