Търсене в текстове за 'Свещеното'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 75 резултата в 65 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово.
В душата му прорастваше като млад стрък онова, което бе посято. Той се вгледа добре в живота и потърси да сглоби свещената дума. Дълго гледа вечерта в звездите, мисли за малката птичка, за душата, за сфинкса и заспа в унес. На сутринта, когато слънцето заля света със своята радостна виделина, когато се въздигна модрият ден и когато, набрал в душата си семенцата на великата мъдрост, чужденецът превали хълма, зад който остана белият каменен град, разбра че най-велико е любовта. И стана му изново радостно, светло широко. Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово. Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта. Вечерта, когато нощта го свари изново в път, той седна да почине. Погледът му се отправи неволно към небето. Там, на север, за първи път видя той няколко звезди, наредени като корона, прилични на тия, които oгряxa в душата му. Посред тях наистина блестеше една ярка звезда като лъчезарен диамант и странникът помисли, че това ще е звездата –ответ на деветото му питане – звездата на свещеното слово.
към текста >>

Посред тях наистина блестеше една ярка звезда като лъчезарен диамант и странникът помисли, че това ще е звездата –ответ на деветото му питане – звездата на свещеното слово.
Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово. Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта. Вечерта, когато нощта го свари изново в път, той седна да почине. Погледът му се отправи неволно към небето. Там, на север, за първи път видя той няколко звезди, наредени като корона, прилични на тия, които oгряxa в душата му. Посред тях наистина блестеше една ярка звезда като лъчезарен диамант и странникът помисли, че това ще е звездата –ответ на деветото му питане – звездата на свещеното слово.
към текста >>

2. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния!
Северна ледена земя, препълнена с неземна красота, в атмосферата на която се носи като зов на пролетно пробуждане звънливата песен на вечната идея, която зове душата към неизмеримите висоти на човешкия възход. Приказна страна с гирлянди от замръзнали кристали, у които слънчевите отблясъци играят във фантастични багри. Очите на твоите деца имат зеници, изтъкани от чистата синевина на твоето небе, или от зеленикавите игриви цветове на вледеняващите води. Твоите празници са препълнени с тайнствена красота и мълчание. Твоите знамения са сиянията, които небето ти изпраща и ония часове, когато Вечният сам те посети и в мълчанието на твоите нощи слага безшумните си стъпки. Северна страна, обичам когато ме гледат зениците на твоите очи, пълни с чистота и преданост; обичам часовете, когато при мене долита приветственият синкав лъх на твоите нощи и звънливата чаровна песен на вечния идеал, която вдъхновява ония, що влизат във войнството на белите, синовете що влизат в бран за свещеното име на Вечния! II ЧОВЕКЪТ По океанските вълни, над страшни водни бездни плуваше ладия, която личеше по блещукащата светлинка в мрачината. Беше черна нощ. Една самотна фигура прилична на сянка държеше веслата и нечии непознати мишци водеха неравната борба срещу пристъпа на океанските вълни. Земята беше далече от тука. Толкова далече беше тя, че невъзможно бе да се мисли дори за нея и по-скоро дъното на океана, където чакаха в нямо безмълвие морските поселници, би бил спасителния бряг, отколкото земната твърд, отколкото радостното шумолене на дървета, шепотът на трева, песен на птички.... Как попадна тая ладия тук?
към текста >>

3. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

И всичките звезди като че ли живеят в свещеното кътче на душата.
В малката скрита стаица живее и пустинята със своето мълчание, с багрите от пожара на залеза. И тъжният пустинен такт на бродещи кервани чувам, и молитвата на далечни пътници. Колко пъти е затъвал моя собствен поглед в безкрая да дири знак на хладен оазис! Скалите горди на най-високи върхове, издигат мраморни чела в скрития кът на душата. Бяг на луди вихри разгонват мъгли, и шумът на вековна гора повтаря заедно с вятъра, словата на стара, тъжна песен. И всичките звезди като че ли живеят в свещеното кътче на душата. Словата, що могат да изрекат устните, не ще разкажат нищо, защото освен това що знаем, там живее една голяма тайна. Никакъв ключ не ще открехне дверите ù. Нога на чужд не ще нагази тихата светиня, затова и скришна стая се зове. Малкият бисер що ми даде, ти не ще го видиш да блести на ръката ми като скъпоценност. Там, където има светлина на суетна забава, не трябва да блести скъпият дар.
към текста >>

4. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но нали Свещеното Писание казва „Плодете се и множете”, ще възразят някои.
Защото то е Сила и Живот. Майките, които искат да имат добри деца, трябва да бъдат проникнати от нови, възвишени идеи. Които са стари, да не раждат! Какво ще родят? Негодници за живота, каквито има с хиляди. Но нали Свещеното Писание казва „Плодете се и множете”, ще възразят някои. Да, но то не казва да се раждат недоносчета, а човеци по образ и подобие на Бога. Смешни са религиозните хора със своите „правоверни” схващания. Те са заприличали на стари мехове, негодни да поемат силното Ново Вино, а се готвят за „небето”, готвят се да влязат в рая, да заживеят „ангелски” живот, да разберат Божиите истини! Как ще ги разберат, когато живеят в тези изби? Затова Христос се обръща и казва: „Трябват нови мехове”.
към текста >>

5. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Моите уста не ще да дръзнат да назоват свещеното ти име.
Не грееха ли в моята нощ безброй звезди на свода? Ничия ръка ми не показа твоето място в часа – сама душата те позна, защото ти си звездата, що отколе диря. Далече си от мене. Едва едничък, тънък лъч пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост. Ти си царкиня, знам това, макар и най-старателно да скриваш своя царствен сан в бледо-синкавата точка на небето. Моите уста не ще да дръзнат да назоват свещеното ти име. догдето сам не изгоря в огъня на своята мъка, да се превърна в него и да стана достоен зарад теб. Хубава царице, ти чакай ме. Когато дойде ден да литна към теб с крилата на моя устрем, тогава вече ще бъде готово окото ми да види твоята царска хубост. Сега съм още тук и готвя кладата за огъня на своята мъка, където сърцето се превръща във вечно светещо кандило... Ти чакай ме, царице от небето. Сега кова аз своя меч.
към текста >>

6. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Този копнеж у всеки човек - макар и в някои моменти на пробуждане само - към красивото, свещеното, чистото, иде от вътре.
Един храм, свещен храм се крие във всеки един човек. У него има нещо повече, отколкото си мислим. В този олтар гори неугасим пламък, неугасим и всред най-големите бури. Един пример: Свидригайлов, един от героите на романа „Унижените и оскърбените" от Достоевски, е морално покварен, той живее само за себе си; живее един живот развратен и безидеен. Обаче в един момент на своя живот той чувствува, че е неудовлетворен, чувствува пустота; не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение до е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия. Този копнеж у всеки човек - макар и в някои моменти на пробуждане само - към красивото, свещеното, чистото, иде от вътре. Когато човек желае да живее за красивото, доброто, когато копнее за един по-красив свят (виж стихотворението „Бор" от Ив. Вазов), това иде от душата. Тогаз последната ни шепне за всичките възможности, които се крият в нея. Всеки човек има тези свещени часове, когато душата, Божественото в човека се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече. И веднага тя донася с себе си сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, любов.
към текста >>

7. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

II СВЕЩЕНОТО „СЕГА" Неразумен е онзи, о ученици, който не умее да посрещне и изпрати своето свещено „сега".
Отворете сърцата си за струите, които то навред разлива - струи на божествена любов и светлина! Отворете всички кранове на своето сърце, за да забликат из тях свещените дарове на това слънце за благото на всички същества. Защото това е великият закон за приобщение с могъщия живот на това единно слънце, за растене и разцъфтяване в неговите всеоживяващи и всеподемащи сияния на вечна светлина, любов и красота. Живейте в неговата светлина! Защото това е пътят на истинския живот, пътят на вечната радост и вечното блаженство, пътят към Царството Божие. II СВЕЩЕНОТО „СЕГА" Неразумен е онзи, о ученици, който не умее да посрещне и изпрати своето свещено „сега". Човек живее само „сега". Неговият живот е непрекъснато „сега", „сега", „сега"... В своето „сега" опитва и познава той Божията любов, постига великото, твори... Над миналото не си властен, над бъдещето можеш да владееш само чрез своето „сега". Посрещни го като мил пратеник на небесата, като много желан гостенин. Разговори се братски и разумно с него; виж какво ти носи; какво желае то от тебе. Често то ти поднася горчиви страдания, болки, изпитни - посрещни го и тогава с радост и благодарност, защото всичко, що носи то, е за твоето благо.
към текста >>

С блуждаещ в далечината поглед отминава той небрежно всяко свое „сега"; не вижда той цветята, що му се усмихват наоколо; не чува песента на птиците; не долавя мълвежа на просторите; полуглухо е ухото му за великото, безсмъртното, за върховното благо и върховния дълг, за които неговото „сега" му шепне... Той винаги се готви да живее... някога, напред в бъдещето, но никога разумен и пълен живот не живее, защото тоя живот е само в свещеното „сега".
..Сега" бъди достоен Негов син! Вземи всичко, що твоето „сега" ти носи, отдай му всичко, каквото му дължиш, и благославяй небето, защото всичко е за твое добро. Помни: само веднъж иде всяко твое „сега" и никога то няма да се върне вече. Неговото благо, неговата радост, неговото благословение са изгубени за тебе, ако ти не умееш да го посрещнеш и изпратиш. Не приличай на неразумния; вечно бързащ, вечно суетящ се - пътник е той в живота. С блуждаещ в далечината поглед отминава той небрежно всяко свое „сега"; не вижда той цветята, що му се усмихват наоколо; не чува песента на птиците; не долавя мълвежа на просторите; полуглухо е ухото му за великото, безсмъртното, за върховното благо и върховния дълг, за които неговото „сега" му шепне... Той винаги се готви да живее... някога, напред в бъдещето, но никога разумен и пълен живот не живее, защото тоя живот е само в свещеното „сега". Помнете, о ученици, вашето свещено „сега". Умейте да го посрещнете, умейте да го изпратите! Да бъде то винаги за вас едно благословение. Да бъде всяко „сега" за вас растене в светлина, мъдрост, любов. Да бъде всяко „сега" възмогване в сила и творчество.
към текста >>

8. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Да пребъде в душите ни свещеното Божие слово!
Над долини и полета, из ширини и простори се разнася словото на Неговата превелика любов: „Мир вам"' - говори Той, „Мир в душите! " „Мир в домовете! " „Мир и любов сред народите! " Тъй говори Вселюбящият и Неговото дивно слово трепти на струните на всяка разцъфтяла в чистота и красота душа; разлива се в свещените химни на ангели и херувими като всеподемаща хармония сред световете. Свещен трепет да преизпълни душите ни! Да пребъде в душите ни свещеното Божие слово! Да се вреже неизличимо то в техните живи скрижали! Защото, знайте - в него е върховната воля на Твореца! То е пълната чаша на превеликата Негова любов! Блажена е душата, в която мирът се е родил! Защото мирът е там, където е божествената любов, божествената правда, божествената светлина.
към текста >>

9. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото те са влезли вече в Единния Живот, те живеят вече живота на Цялото, те чувствуват, преживяват свещеното единство на света!
Когато се научим да гледаме с такива очи на нещата, тогаз всичко, и най-дребните явления, ще ни наумяват за дейността на тези разумни сили! Защо те правят така? Защо работят с любов, със самоотричане за по-долните царства, като им дават най-благоприятни условия за развитие, за напредък, за благоденствие, за щастие? Защо те подкрепят с мощната си ръка слабата още ръка на тези по-долни в развитието си същества в техния път към върховете? Защо тяхната любов и жертва крепят вселената, живота в цялото битие? Защото те са влезли вече в Единния Живот, те живеят вече живота на Цялото, те чувствуват, преживяват свещеното единство на света! Те съзнават, че живеят във всички и че всички живеят в тях! Те виждат във всички живота на Цялото, на Бога! Когато човек влезе в живота на Цялото, когато съзнае, преживее Единния Живот, ще се измени коренно неговото отношение към околните, коренно ще се изменят неговите постъпки, мотивите за действие. У него ще се роди съзнанието, което ще характеризира новата раса. ЖИВОТ В ЦЯЛОТО „При любовта ти съществуваш в Цялото.
към текста >>

Преживяването на свещеното единство води към всеобемляющата любов.
Тогаз се влиза в океана на безграничното. Но това не ще каже, че човек тогаз ще изгуби своето самосъзнание. Той ще го запази, но същевременно ще живее живота на цялото. Тогаз можем да се запитаме; „Каква е разликата между стария и новия живот? ” Старият живот е в закона на личния живот, личната любов, а новият живот е живот в цялото, живот за Бога. Преживяването на свещеното единство води към всеобемляющата любов. УСЛОВИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ „Животът има нужда от коренна обнова". „Трябва да се дадат добри условия, но трябва да дойдат и вътрешните възможности". Учителят Условията са външната страна. Разбира се, за да дойдем до хармоничния живот, трябва да имаме и добри външни условия. Можем и трябва да променим външните условия, можем да работим за тяхната промяна, но същевременно трябва да работим и за проявата на вътрешните възможности.
към текста >>

10. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И после на професорите, които се занимават с критично и „синоптично" изследване на Свещеното Писание, за да отлъчат с челичения инструмент на рационалистичната мисъл исторически достоверното от легендарното, да очистят първообразните ядра от люспите на отпослешни наслойки.
СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА Знам, че е твърде немодерно в наши дни да се пише и говори за библейски неща. Тази работа хората са я предоставили на проповедниците, най-вече протестантските, значи има си един вид „чиновници" за тази работа. Хора, нарочно обучени за това в тия времена на строга специализация на труда. И после на професорите, които се занимават с критично и „синоптично" изследване на Свещеното Писание, за да отлъчат с челичения инструмент на рационалистичната мисъл исторически достоверното от легендарното, да очистят първообразните ядра от люспите на отпослешни наслойки. Работата на тия трудолюбиви критици е твърде полезна: едно че премахва суеверието за абсолютната „боговдъхновеност" на всичко без изключение, което се съдържа в Писанието и второ, защото спомага да се затвърди все по-ясно и по-непоколебимо мисълта, че книгите на Св. Писание, специално Евангелията, са писани по особен начин. Все по-ясно става, че туй не са някакви хроники в исторически смисъл на думата, нито само голо описание на действителни събития. Те са написани езотерично. За това съдържанието на Евангелията да речем, представя резултат от взаимопроникването на два „свята", светът на историческите факти, на събитията така, както са станали и светът на духовната действителност, който ги обуславя и осмисля.
към текста >>

11. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В свещеното писание се казва: „Каквото човек мисли, това е".
Ние се смазани, наведени към земята. Такива сме главно, защото всичките проповеди на миналото ни говорят, колко сме лоши и какво би ни се случило, ако си останем в своето зло. Малко ни се говори, че у нас има и много добро и сила. Ние сме станали лоши най-вече за това, че много проповедници все лошо мислят за нас и по такъв начин накараха и нас самите да мислим лошо за себе си. Хора, които мислят лошо за себе си, могат да бъдат сигурни, че и лошо ще действат. В свещеното писание се казва: „Каквото човек мисли, това е". Затова, когато някой мисли за себе си, че е беден по дух, той може да започне да пие или да извърши нещо подло. Гордостта, която кара човека сам да се уважава, е същевременно гордост, която го запазва от подли и унизителни дела. Самото поколение е вече дошло до тая степен на събуждане да може да види, че всеки мъж и жена притежават по-голяма сила, от колкото се мислеше досега и че ако те правилно съумеят да използуват тая сила, ще могат да се отърсят от всяко зло и да дойдат до доброто. Един полски крем или друго растение или цвете расте и се разхубавява според природните закони. Така е и у хората.
към текста >>

12. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Обществото на розенкройцерите не е било само едно обикновено общество: и неговите братя-хиерофанти, пазители на свещеното му знание, са в западния свят една сила, по-голяма от тая на видимите управници”.
Това лице постоянно се въплътяваше от тогаз насам в тая или оная европейска страна. Той има висока степен на посвещение и представлява със своята дейност могъщ фактор в западно-европейския живот. Той работи с алхимиците в продължение на много векове преди началото на съвременната наука. Той е, който вдъхновил чрез един посредник важните съчинения на Бейкън, Яков Бьоме и др.; те получили от него вдъхновението, което дава на съчиненията им онази мощ на духовно просветление. Неустрашимите души, които се отказват да се ограничават чрез научния или религиозния догматизъм и които, отхвърляйки повърхностните възгледи, проникват до духовния център на нещата без да обръщат внимание на клеветниците и ласкателите, получават вдъхновение от същия източник, отдето е черпил великият дух на Християн Розенкройц. Обществото на розенкройцерите не е било само едно обикновено общество: и неговите братя-хиерофанти, пазители на свещеното му знание, са в западния свят една сила, по-голяма от тая на видимите управници”. ******************************************** Придобий: Красивия живот. Полезното знание. Свободната постъпка. При отпушените извори може да се пие вода. Изпитата вода утолява жаждата.
към текста >>

13. СВИДЕТЕЛИТЕ - НОВИ МЕРКИ ЗА ХАРАКТЕРА - ЕЛИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Но и това пък, че никак не мислят, че схващат нещата така механически, ги прави крайно повърхностни и грубо материалистични – в тия хора на прекъснатите процеси, на откъслечните факти, не трепва ни за миг чувството за свещеното единство на живота и за ония живи тайнства, които се извършват в него.
Врътнеш ключа и електрическата лампа светва. Отидеш на пазара и срещу няколко лева си купиш един портокал. Но как е дошъл Едисон до електрическата лампа, колко много знайни и незнайни работници са работили преди него, като започнеш от мечтателите като Уелс или Жул Верн и свършиш със сериозните учени-експериментатори в лабораториите за физични изследвания – затова хората, които се ползуват, които просто „консумират" знанията, дори и не искат да знаят. Те не се интересуват и от това, как попада един портокал в техните ръце – тям и през ум не им минава за мъчителната работа в корените на портокаловото дръвче и за тихата работа на слънцето в неговата листовина. Не искам да кажа, че всички хора трябва непременно да се замислят над тия въпроси и да ги направят изключителен проблем на своя живот. Но и това пък, че никак не мислят, че схващат нещата така механически, ги прави крайно повърхностни и грубо материалистични – в тия хора на прекъснатите процеси, на откъслечните факти, не трепва ни за миг чувството за свещеното единство на живота и за ония живи тайнства, които се извършват в него. Ето защо и фактът за денонощното въртене на земята около нейната ос и годишното ù обикаляне около слънцето – тия два цикла поне са общопознати – стои в съзнанието на хората като нещо външно, механично. А тия два цикъла, заедно с наклонението на земната ос към плоскостта на еклиптиката, обуславят в края на краищата целия оня тъй разнообразен свят от явления на земния живот. Аз няма да се спирам на ония дълбоки въпроси, които възникват във връзка с тия два цикъла, а още по-малко на цикъла, обусловен от движението на земната ос, познат под името платоническа или полярна година. Ще помена само, че техният ритъм обуславя ритъма и на целия физиологичен и психичен живот на земния човек. Сега ще се спра по-подробно върху известни съответствия между двата цикъла: годишния и денонощния.
към текста >>

14. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Идейното, вечното, свещеното, непроявеното - това е Бог, това е великото Начало на живота.
В този смисъл аз казвам, че човек може да се разговаря с целия космос. Ако за хората на земята звездите са само светли точки, за един ангел те са цели светове с милиони, милиони същества, които ги населяват. В тях трептят милиони същества, които имат много по-висока култура от човешката. И така, помнете, това което е проявено, ние наричаме разумна Жива Природа. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на битието. Идейното, вечното, свещеното, непроявеното - това е Бог, това е великото Начало на живота. То е свързано с проявеното. Затова , някои наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та поддържат, че Природа и Бог са едно и също нещо. Но ако Природа и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество.
към текста >>

15. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице.
Без Христа няма история. Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците". Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората.
към текста >>

16. АСТРОЛОГИЯ В МИНАЛОТО И ДНЕС - П. М-В Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това обяснява и всеобщо наблюдаваният факт, че хора, които изучават живота на Христа, които дори само четат Свещеното писание, обикновено постъпват по-правилно, защото съзнателно или не, те се намират в едно определено отношение към великата, неизменна реалност.
Човек трябва да вникне в смисъла на думите на Христа: „Аз съм пътят, истината и живота", за да разбере тяхната дълбока същина - да разбере, че няма друг път, по който човек може да се движи в своето развитие, освен показания от Него, че няма друга истина, до която разумът може да се добере, освен изявената от Него, и че няма друг живот, който струва да бъде по-стигнат, освен придобития от Сина Божи. Наистина, Христос е завършек на цикъла на еволюцията на човека, и затова всеки живот, независимо от степента на своето развитие, има символичното си отражение в Христа - общия символ на трите реалности: път, истина и живот. Това е, между другото, голямото значение на Христа - че той е един общ символ, в който всяко съзнание - все едно каква висота и будност е постигнало - може да намери своето отражение в него, да схване чрез него своето отношение към реалността. Обаче не само отделният индивид може да намери отражение на своето състояние, като се обърне към Христа, а и цялото човечество може да схване отношението си към реалността, като определи, към коя част на този вечен символ, Христос, попада дадена епоха. Колкото и теоретично и отвлечено да изглежда твърдението, че даден стадий от личния или целокупен човешки живот намира отражение в символа Христос, то е в същност най-практичното ръководство за съзнателното и правилно преминаване в следващия стадий на живота. Това обяснява и всеобщо наблюдаваният факт, че хора, които изучават живота на Христа, които дори само четат Свещеното писание, обикновено постъпват по-правилно, защото съзнателно или не, те се намират в едно определено отношение към великата, неизменна реалност. От гледище на отделните членове на едно общество, всеки поотделно взет, може в различни места на символа Христос да намери отражение на своето сегашно състояние. Като почнем от възвишените синове Божии, които са преминали еволюционния цикъл и свършим с онези, които можем да отнесем към оная част от символа Христос, когато Той е бил носен на ръце при бягството в Египет, сиреч с онези, които все още се справят с материалните мъчнотии на земния живот. От гледище на цялото човечество, обаче, епохата, която то преживява, може общо за всички да се отнесе към една определена част на общия символ. Като вземем предвид разните непримирими философски те¬чения, които се кръстосват в мислите на събудени даже умове; като наблюдаваме всекидневните вътрешни конфликти у всички между повелителния глас на дълга и неподчинимия стремеж към свобода, които разпъват на кръст душата на човека; като проследим и кръстосаните и преплетени интереси, които разкъсват обществото и често причиняват да се леят кърви от тялото му, ние лесно можем да схванем, че човечеството е само на две крачки от онзи велик процес, наричан обикновено възкресение - „новото, което иде"; че и ние сме в онази стадия на символа Христос, позната като разпятие. Взето като цяло, човечеството преживява своето идейно, душевно и материално разпятие.
към текста >>

17. НА ГРАНИЦАТА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Виждаме, наистина, какъв богат източник на материал за изучаване психологията на вярата и нейните закони, се явява Свещеното Писание, както Стария, така и Новия Завет.
Ясно е, следователно, че за да се излекува един човек моментално, като кръвотечащата жена, за да се излекува по божествен начин, той трябва да има вяра. В случая вярата се явява добър проводник на животворните сили на божествения свет. Един лечител от категорията на Исуса може да има най-доброто желание да излекува един болник, но ако у последния липсва онази психична ма¬терия на вярата, която служи като добър проводник на божестве¬ната енергия, той не може да го излекува по този моментален, „чудотворен” начин, Този болник, като кръвотечащата жена преди да намери Исуса, ще трябва да се подложи на друго лечение, застъпница на което се е явявала медицината през всички времена. Вярата, за да употребим един философски термин, е трансцедентна сила. До същото заключение за естеството на във вярата дойдохме и при разглеждане духовния опит на Захария и Елисавета в главата „Елисавета - майка на предтечата", а също и в главата за Дева Мария. Виждаме, наистина, какъв богат източник на материал за изучаване психологията на вярата и нейните закони, се явява Свещеното Писание, както Стария, така и Новия Завет. Завършвайки този бегъл очерк за жената, страдаща от кръвотечение, искам да ви припомня скромния, едва скициран образ на една нейна посестрима - жената Хананейка. Тази жена не идва за себе си - тя моли Исуса да излекува дъщеря ù, която е измъчвана от бяс. Той отхвърля от първом мол¬бата ù, макар последната да е подкрепена от застъпничеството на неговите ученици, като казва, че е изпратен да спаси преди всичко загубените овце от Израилевия дом и че не е прилично да вземе хляба на децата, за да го хвърли на кучетата. Жената чува тия му думи, но не се оскърбява, нито обезсърчава. Отговорът, който дава на Исуса е рядък образец на смире¬ие и вяра.
към текста >>

18. ВЕЛИКИЯТ ПРОБЛЕМ - ЖОРЖ ЛАКОВСКИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Първа обич Още са живи дните, през които се опивах от свещеното мълчание на една планина.
Може би и оня камък ще поместим, дето векове тежи над душите. Нима не ще го мръднем! Ще тупне той, и в душата на света ще прозвъни мелодията на небесна кротост. Ще го катурнем! Ще светне, ще дойде хубав слънчев ден, ще зацарува красота и тиха необятна радост, а вие които будни чакате, възпрятвайте ръкави! Първа обич Още са живи дните, през които се опивах от свещеното мълчание на една планина. Там всяка сутрин чаках да се изредят химните на зората до мига, когато слънцето тихо целуваше челото ми. Облъчен бях в проста риза, гологлав и бос. Жилището бе колиба до самотна скала край езеро, но аз не помня да съм бил по-богат от тогава. По тънките нишки на светлината, като по струни протичаше радостта на Всемира и намираше сърцето ми. Това беше моята първа обич.
към текста >>

19. DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тая книга буди у читателя вяра в Хубавото, Доброто, Божественото, вяра в свещеното, което работи в човека и в цялата природа.
В "Често отслабват" говори как в минути на умора, когато сетни сили "мъждиво трептят", той се обръща с молитва към Безграничния, за да почерпи сили в борбата за нов живот. В "Не видял нито лъч" той говори, че вътре в духа живее една светла, райска птица. Това е загатване за Красивото, възвишеното, което живее и работи в човешката душа и което образува истинското негово естество. Езикът е високо художествен, богат с красиви образи и картини. Прочитането на цялата книга потопява читателя в един красив свят и буди у него желание и подтик да работи за реализирането на този красив свят в самия живот около него. Тая книга буди у читателя вяра в Хубавото, Доброто, Божественото, вяра в свещеното, което работи в човека и в цялата природа. Препоръчваме я на читателите си. В. "Radiosteza gazeto". Това е международен есперантски орган на Съюза на приятелите на радиестезията. Излиза месечно в гр. Орлеан (Франция).
към текста >>

20. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Очевидно, този по-пълен или по-бегъл преглед на библейските събития, отразяващи историята на Израилския народ, е имал за цел от една страна да припомни Свещеното Писание на една невежествена, неграмотна маса, която не е знаяла четмо и писмо, да повдигне нейното религиозно и национално самочувство, а от друга – да представи разглежданото събитие като логическа последица от онази низа предопределени свише събития, които съставят историята на Израилския народ.
А той рече: „Мъже братя и отци, слушайте! " Препоръчвам на читателите да прочетат защитната реч на Стефана, защото е един хубав образец на вехтозаветно красноречие и на ораторски похват у старите евреи. Не е важно при това, че съчинител на тази реч е всъщност авторът на Деянията. Може, обаче, с увереност да се твърди, че речта на Стефана не се е много отличавала от нея, защото във всички подобни библейски речи има нещо стереотипно. Те започват изложението си едва ли не от Адама, или ако не от него, то непременно ще тръгнат от патриарха Авраама, и като преминат през по-главните събития, разказани в Библията, ще дойдат най-сетне на предмета. Очевидно, този по-пълен или по-бегъл преглед на библейските събития, отразяващи историята на Израилския народ, е имал за цел от една страна да припомни Свещеното Писание на една невежествена, неграмотна маса, която не е знаяла четмо и писмо, да повдигне нейното религиозно и национално самочувство, а от друга – да представи разглежданото събитие като логическа последица от онази низа предопределени свише събития, които съставят историята на Израилския народ. Отпращам ония, които се интересуват от словата, що са. държали вехтозаветните „началници народни" пред множествата, към „Неемия" – една от книгите на Стария Завет. Тя е интересна между другото и поради това, че ни дава ясна представа за начините, с които са. си служили тогавашните водачи народни за да повдигнат религиозното и национално самосъзнание на своя народ, особено в дни на общи бедствия и национален упадък. Характерна е в това отношение 9 гл.
към текста >>

21. Списанието PDF Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Съществена и важна мисъл в свещеното писание.
Н. Попов СЪЩЕСТВЕНОТО Мъдростта на най-великите Учители през вековете се е свеждала до една наука за вечния живот, който седи в познанието на Бога. Казано е: „Това е живот вечен да познаят Тебе Единнаго истиннаго Бога и Христа, когото си проводил". Съществена и важна мисъл в свещеното писание. Велика идея, но смътна за мнозина. Повечето от хората на съвременния материалистичен век считат парите за нещо съществено в своя живот. Те мислят, че като имат пари, всичко могат да придобият. Жестоко се мамят те, като смятат парите за същественото в света. Като се разболеят, обаче, изменят мнението си за „същественото" и търсят упование в нещо друго.
към текста >>

22. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това е загатнато и в Свещеното писание.
Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха, а именно животворната сила или праната, божествената мисъл и пр., то той трябва по време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си. Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане. Върху този закон Учителят дава следните упътвания (8): „Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в природата. Във време на дишане мисли, че природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането. Мисли, че това благословение иде в човека чрез въздуха". Това е загатнато и в Свещеното писание. В гл. 2 на Битието е казано: „Бог вдъхна в ноздрите му дихание на жив от и човек стана жива душа". Това е загатване за онези животворни и разумни сили, които човек приема чрез въздуха при дишането. * * * Човек през всички годишни времена трябва да прилага дихателните упражнения, но не трябва по никой начин да пропуща пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила или праната. Тогава има прилив на тая прана.
към текста >>

23. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . БЛИЗНАЦИ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Нали е казано в Свещеното писание: „Слънцето ще потъмнее, звездите ще паднат и луната няма да дава светлина".
– Да, разбира се. Есенно време листата почват да изсъхват, окапват и се замесват с нови. Старите форми требва да капнат и требва да израснат нови листа, които са по-добре нагодени за днешното време. Сега влизаме в нова епоха, понеже самата земя в космичното пространство стъпва вече в нова област. Лошите условия вече изтичат. Нали е казано в Свещеното писание: „Слънцето ще потъмнее, звездите ще паднат и луната няма да дава светлина". Под слънцето се разбира старият ред на държавите. Под луната се разбират старите религиозни схващания. А под звезди се разбират видните хора, авторитетите. Ще стане промяна в това отношение. Казано е още: „И тогава ще се яви знамението на Сина Человечески".
към текста >>

24. КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Христос казва: „Аз дойдох между хората, за да им дам живот и то преизобилно." Най-свещеното нещо е животът.
Всяко знание, придобито и приложено без Любов, не може да устои, то е временно, преходно, осъдено на смърт. Истинското знание е безсмъртно, както е безсмъртна човешката душа (13). Казват, че „знанието възгордява." — Знание без Любов възгордява, а знание с Любов облагородява (2). Любовта иде чрез страданията. За да придобие Любовта, човек трябва преди всичко да се ограничи, което значи да даде нещо свещено от себе си. Христос казва: „Аз дойдох между хората, за да им дам живот и то преизобилно." Най-свещеното нещо е животът. Ако Любовта посети човека, без да се е очистил, не може да се освободи от злото. За да се изчисти, човек ще мине през страдания (14). Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на Любовта. Без страдания няма развитие. Страданието е път за освобождаване, за спасение.
към текста >>

25. НОВИ НАСОКИ В ПОЗНАНИЕТО НА СВЕТА - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

За великите недостигаеми върхове на духа, ние научихме от свещеното писание.
В тоя смисъл неравните драски по стените на предисторическите пещери са първите опити да се създаде книга. От тогава още, тоя мрачен получовек е съзнавал макар и смътно, необходимостта да остави белези за своето съществувание на идещите след него. Огромните колоси на древните отминали култури са също каменни книги, в които са вписани белези за грандиозността на оня творчески дух, който ги е сътворил. След откритието на книгопечатането, което е един от най-важните моменти на възхода на човечеството, книгата бавно но си-сигурно измества всички други начини за оставяне трайни спомени за духовните постижения и цивилизацията на дадена епоха. Тя става радост, утеха и светило на народите по всички материци, тя създава епохи, освобождава народи, разлюлява душата на света и се превръща на светиня. За великите недостигаеми върхове на духа, ние научихме от свещеното писание. Книгата ни донесе жив и величествен образа на Кроткия Назарянин, книгата ни нашепва дългата низа от промени и страдания, които човешкият род премина от тогава до днес, книгата просвети умовете ни, облагороди сърцата ни и ни даде сили за надежда и живот. Пакостите, които направи книгата на човека, са неописуемо малки и нищожни пред величието на ползата, която тя принесе. Народи, които нямат култ към книгата, са още варварски.
към текста >>

26. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

* Аз слизах бавно от висините, потопен в свещеното безмълвие на Великата Мъдрост.
Те ме канят: „Отбий се, да ти разкажем тайната на младостта и на красотата; да те научим да любиш, както ние любим — душата ти ще се разцъфне, за да дарява своя аромат на всеки, който търси лек в света на воплите и на спотаените въздишки! " Там горе самотен връх извисил гордо чело всред стройни борове, отправя свиден зов към мен: „Възлез по стръмната пътека, ела в моите скути да чуеш приказката на вековете! " С радост аз се подчиних на този зов, защото той събуди забравени мелодии в глъбините на душата ми. Възлязох и чух приказката на вековете: „Животът, който хиляди пъти умира и възкръсва, върви през тъмни бездни, за да възлезе към вечна светлина — там където всички искри се сливат в един пламък, където всички души се сливат в една Велика Душа! Духът слезе в дън дълбините на тъмнината, навлече най-яките вериги, за да кали и развие своята творческа мощ, за да извае формите на вечна красота, за да запали вечно горящ светилник ! * Аз слизах бавно от висините, потопен в свещеното безмълвие на Великата Мъдрост. Мисълта ми свободно следваше светлия си път, подчинена на ритъма на Космичното Сърце. Там долу е светът на скритите вопли! Там из мрачни лабиринти се скитат поробени души. Аз слизах с великата жажда да будя спящи, да утешавам скръбни. Там долу ще отнеса песента за красивите цветя на Любовта, за гордите върхове на Мъдростта, за мощните свободни Духове!
към текста >>

27. ПРОФЛ ШЛ РИШЕ ВЪРХУ ШЕСТОТО СЕТИВО-П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Албрехт Дюрер — един ярък представител на обновлението, един неподражаем и своеобразен график, възсъздаде с върха на своето перо най-главните сцени от свещеното писание.
Никой творец още не с достигнал да съчетае небесната непобедима сила с драговолно приетото страдание. Ренесансът пробуди човешкия дух и изкуството от примамливия сън на мрачното средновековие. По лицата на хората се появи светлина. Тя се отрази във фасадите на монументалните сгради, където с някаква кокетна свенливост се появиха класически елементи, съчетани в някои форми и ансамбли. Сякаш една ръка жадно бе събирали бисерите на отминалото време, за да ги подари на обновяващия дух, за да ги съчетае с новото усещане за света и живота. Албрехт Дюрер — един ярък представител на обновлението, един неподражаем и своеобразен график, възсъздаде с върха на своето перо най-главните сцени от свещеното писание. Неговите апокалиптични видения, макар и грубо, илюстрационно дадени, са израз на едно могъщо вътрешно усещане за силата на Словото. Сцените от живота на Иисуса, светиите, рицарите и смъртта, показват едно пробудено търсене духа и истината. Един могъщ тласък, дошъл сякаш изневиделица, насочва творчеството към задълбочаване във вечните проблеми. Реален израз на тоя стремеж са дали Холбайн, Грюневалд, Рафаел, Леонардо да Винчи — всеобемащият гений на своето време и най-после дълбокият страдалец Микел Анджело. Заедно с Тициан, те всички създадоха една безсмъртна галерия от творби на възземащия се християнски дух, които ще красят вековете и ще сочат плетищата с незаличимите стъпки на гения.
към текста >>

28. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Той почва да яде вече с друго съзнание — той се храни със свещеното чувство за живота, който придобива.
В светлината на Учителя ние знаем, че духовният живот на човека започва тук долу, на земята, във физическия свят. И ето как: като види човек проявата на Разумността, той започва да разбира живота и да хармонира своите действия с тази Разумност. Човек върши три главни неща в своя живот: Яде, спи и работи. Докато не познава Разумността, духовното, върши всичките неща като животно, без да влага мисъл и разбиране. Когато просветне, той разбира, че всичката му дейност трябва да се насочи към извисяване и усъвършенствуване на живота. Той почва да яде вече с друго съзнание — той се храни със свещеното чувство за живота, който придобива. Той се научава, как да се храни, с какво и кога. След това, той научава смисъла на съня. Разбира, че сънят е не само обновителен процес за тялото, но че трябва да бъде обновителен процес за ума — мислите и чувствата. Всеки нов ден" чрез съня си човек трябва да е отишъл напред в духовната си преобмяна, да е пораснал и узрял повече. Сънят трябва да послужи на човека като условие за добиване на висша духовна опитност, като възможност за влизане в общение с висшите светове.
към текста >>

29. КЪМ СЪРЦЕТО НА СВЕТА - N. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Отиваме горе, за да слеем душите си с Вечното, Свещеното и Великото в живота, за да разберем по-добре любовта, да почувствуваме по-добре светостта и красотата на живота, в който сме потопени; да се научим да благоговеем пред най-малката проява на вечно младата природа!
Часовете текат с голяма бързина и все нови картини се изнизват пред нас. Всякога Витоша се явява нова за нас, говори ни на нов език, разкрива ни нови страни на разнообразния си живот. При всяко посещение в нейното чаровно царство получаваме нови откровения, нови проблясъци. Отиваме с любов към планината, с дълбок копнеж да се потопим в чистите й сфери, за да получим нещо красиво и възвишено в душите си. Отиваме горе, за да влезем в досег със свещените извори на живота, с Божествените и чисти обиталища на планината. Отиваме горе, за да слеем душите си с Вечното, Свещеното и Великото в живота, за да разберем по-добре любовта, да почувствуваме по-добре светостта и красотата на живота, в който сме потопени; да се научим да благоговеем пред най-малката проява на вечно младата природа! Отиваме горе, за ла се учим, и обогатени, окрилени, просветлени, да слезем долу на работа! Отиваме горе, за да четем във великата книга на живота, да четем във всяка тревичка, във вейки извор, камък, в радостния ромол на потока и песента на птичките това, което тя, разумната природа, ни говори. Отиваме горе, за да почувствуваме, че животът е любов, радост и хармония. Там горе се учим да разбираме езика на планината. Тя ни казва: — Радвам се, че отново сте посетили моите светли селения.
към текста >>

30. Основите на братството Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Чувствам свещеното присъствие на Учителя когато пиша.
Аз я запазих като съкровище. След шест месеца аз и Георги се оженихме с обещанието да изучаваме, да прилагаме и да разпространяваме Словото на Учителя. Това правя с любов. От тогава превеждаме Словото на Учителя, което четем пред групи с интерес към духовното знание. Издала съм четири книги, които съдържат Новото учение. Чувствам свещеното присъствие на Учителя когато пиша. И макар, че в този живот не съм го познавала, уверена съм, че съм била с него в миналото.
към текста >>

31. Споделено като с братя Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това е друг начин за предаване на свещеното учение на нашия обичен Учител - давайки възможност да се познае нашата скромна работа.
Недко, Пловдив АИДА КУРТЕВА: Обични братя от Бургас, С голямо вълнение и радост видяхме видеото, което ни изпратихте. Беше една красива среща между нашите души. Чувствам, че бях с вас физически близо с една братска прегръдка. Аз не съм научила български език, но въпреки всичко, гласовете ви дойдоха до сърцето ми, заедно със своята скромност и любов, които всяка ваша дума излъчваше. Вие сте свършили една прекрасна работа, свързана с голямо усилие. Това е друг начин за предаване на свещеното учение на нашия обичен Учител - давайки възможност да се познае нашата скромна работа. Много ви благодаря! ПРЕСАТА: ЕЗОТЕРИЧНА ПЛАСТИКА ЗА ПЪРВИ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ БЕШЕ ИЗЛОЖЕНА... В КОРИДОРА НА ЧАСТЕН АПАРТАМЕНТ В БУРГАС Художникът Георги Куртев живее и работи в Аржентина. През 1945 г. се среща със словото на Учителя Петър Дънов и оттогава започва духовното му пробуждане. Целият му творчески път е посветен на идеите за разширяване на човешкото съзнание и за достигане на космическите измерения на любовта между хората.
към текста >>

32. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Ела, и високо издигай, о сестро, свещеното знаме на свята невинност!
На малкото островче, тук на скалата твърда — опри се на мене! И нека край нас да бушува морето, разтворило жадна уста; И нека се плискат в нозе ни вълните кипящи на хорските страсти; И нека налитат демонските бури със писък и ярост от всички страни! Тук, на скалата, високо, високо нагоре — ний Фар ще издигнем! — Челото му гордо в надоблачна вис ще се впива, Свещеният Огън на чиста любов там вечно ще грее. И в тъмната нощ, Всред бури и мрак, По всички страни на земята ще пръска лъчи си! * Ела, и високо издигай, о сестро, свещеното знаме на свята невинност! Ела и със чиста ръка ти разпръсвай всред мрака светлите искри на Божествената Чистота! Ела! — Борба ний велика ще в о д и м! — Свещеният Бунт на душите за свята свобода! Великият Бунт, във който ще рухнат веригите адски, Във който ще Новото Слънце на Чистата Любов да изгрее!
към текста >>

33. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А после, намерили село без кучета, те безчинстваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство.
Да разбираме правилно нещата — това значи да съзнаем своята виновност, своята собствена отговорност и да знаем, че ако ние правим истински жертви за мира, то ние от това не само няма да изгубим, но и ще спечелим. А за това е нужно: разкаяние, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки. Нужно е да се погледне истината право в очите. А ето що говори тя: „Българите, българският народ, начело с своитe водачи, са много виновни пред своите братя — сърбитe! Малки и големи началници, подчинени и командващи, — тe извършиха там през войната невъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека … България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар. А после, намерили село без кучета, те безчинстваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство. И след това те чакат братско отношение от този, с когото тъй безсъвестно се гавриха, когото тъй безсъвестно опозориха в припадъка на опиянението от своята „национална мощ"? Българи! Защо не си посипете главите с пепел и не отидете да искате прошка от брата си, с когото постъпихте тъй безчовечно? Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото? Или вие напълно сте го забравили, та трябва някой друг да ви го припомни, когато почнете да викате за „безчовечното отношение на сърбитe към вас“ ?
към текста >>

34. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сборът от всичко написано чрез ръката на Нао Дегучи съставлява Свещеното Писание на Оомото и се състои от различни пророчества относно бъдещето на човечеството, разкриване тайните на вселената и т. н.
Според поясненията, които са последвали, духът който се е изявявал чрез Нао Дегучи е бил Великият Дух на нашата планета земята, ръководещ от край време нейните съдбини. Около 50 мили северно от милионния град Киото се намира малкото градче Айабе, в което е живяла Нао Дегучи и което е люлката на движението Оомото. Тук, през януари 1892 г., след няколко странни проявления, които са много зачудили както околните, така и самата Нао Дегучи, последната, по заповед на Духа, който се проявявал чрез нея, взима перото и започва да пише автоматически, без самата тя да е можела даже да прочете писаното, защото е била съвсем неграмотна — не е знаела нито да пише, нито да чете. Цели 27 години е траяло това състояние т. е. до самата й смърт. Сборът от всичко написано чрез ръката на Нао Дегучи съставлява Свещеното Писание на Оомото и се състои от различни пророчества относно бъдещето на човечеството, разкриване тайните на вселената и т. н. До края на земния си живот Нао Дегучи е написала 200,000 листчета с подобно съдържание, в които между другото се говори за второто идване на Христа и за възстановяването на Царството Божие на земята. Ето няколко извадки от него: „ ... Както сливовото дърво се разцъфва през зимата, също тъй внезапно ще се разцъфне славната епоха, когато Царството Божие ще се установи по цялата земя. „Всички досегашни религии са само предшественици. Аз ида сега веднъж за винаги да очистя света от злото. Предстои Ми грандиозно дело.
към текста >>

35. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега аз ще те огледам в свещеното огледало, за да разкрия греховете, които ти си извършил с душата и тялото си. ХАЛИС.
Като че ли наистина тука е духовния свят. Как съм можал аз да дойда в това място? ПАЗАЧА. Претендирайки че проповядваш Божественото евангелие на народите в света и че ги водиш към Царството Небесно, самия ти, в действителност, не си вярвал в съществуването на Бога и духовния свят. Ти си изпратил безброй лица, в едно подобно състояние на полусъмнение, в Междинния Свят (Чистилището — Б. пр.) или даже в Ада. Лицемер! Сега аз ще те огледам в свещеното огледало, за да разкрия греховете, които ти си извършил с душата и тялото си. ХАЛИС. Аз истински се разкайвам, господине. Както ти сполучливо каза, макар че проповядвах по цели дни; от сутрин до вечер, за закона на справедливостта и за съществуването на Небесното Царство и Ада, сам аз обаче мислех, че в действителност такива места не съществуват, но че хората след смъртта си изчезват като дим. Състоянията на Царството Небесно и Ада, показани в Писанието, са изкуствени средства за контролиране на човешките сърца, мислех си аз. Следователно, за мене беше невъзможно да дам ясно учение; бидейки сам скептик, аз само преповтарях проповедта за Царството Небесно и Ада. Сега аз съм извънредно зачуден, виждайки че действително съществува задгробен свят. ПАЗАЧА.
към текста >>

36. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но те могат да освобождавате човеци от духовно робство, те могат да съхранят чистото, нетленното, те могат да обичат истината и да умират за нея, те могат да се борят за правдата, те могат да прескочат синорите на тоя свят за да видят най-великото, най-чистото, най-свещеното, най после, те могат да създават епохи.
Те носят високо над главите си светилника на едно ново верую, те разнасят с жива реч учението на Великия Изкупител. Спокойно и тихо те вървят, но сигурна е тяхната работа, здрава е тяхната стъпка!... Тези именно хора, които не се кичат с национална или партийна окраска, а имат едно общо Евангелие, Евангелието на Любовта, Мъдростта и Истината, се готвят за бран, за да обединят онова, що Отец е завещал. Те не могат да воюват с оръжие, те не могат да качват и свалят царе, те не могат да вземат властта. Всичко това правят „силните", а те нямат дори свое жилище. Но те могат да освобождавате човеци от духовно робство, те могат да съхранят чистото, нетленното, те могат да обичат истината и да умират за нея, те могат да се борят за правдата, те могат да прескочат синорите на тоя свят за да видят най-великото, най-чистото, най-свещеното, най после, те могат да създават епохи. Къде са те? — Навсякъде! Може би под вашия покрив. Потърсете ги, призовете ги и когато ги намерите, подайте им ръка и вървете напред! Светът има нужда от работници.
към текста >>

37. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И Палестина е свещеното място за християните, също, както Мека е за мохамеданите.
Свещениците в Палестина Моите родители и двамата са християни, следователно аз съм християнски син, но аз напуснах това християнство, и възприех религията, която е написана в моето собствено сърце. За да отворя очите на българите, аз пътувах из Палестина и посетих много духовни лица. които бяха там, с намерение, след като се върна, да разкажа на своите сънародници и доброто и лошото в тях. И сега аз ще ви представя действителността такава, каквато съм я видел там. Християнството съществува от близо две хиляди години. И Палестина е свещеното място за християните, също, както Мека е за мохамеданите. Христос е пътувал навсякъде из Палестина за да проповядва учението си, вървейки пеш, като обикновен човек. Следвайки неговия пример, аз набожно пътувах пеш из различни места на Палестина. И вече в първия ден на моето пътуване, аз можах да видя, че патриарсите и свещениците, вместо да вървят пешком, като Христа, пътуват, разположили удобно големите си кореми в луксозни автомобили, прикрити от слънчевите лъчи. В градовете на Палестина, които са свързани с историята на християнството, са издигнати много църкви, и, може да се каже, че те са издигнати там за спекулация. Тези църкви продават на извънредно високи цени съвсем ненужни предмети, когато същите могат да се купят почти без пари от продавачите, намиращи се само на стотина метра разстояние от там.
към текста >>

Свещеното място е затворено за юдеите.
“ Бидейки син на християнин, аз още от малък бях чувал много разкази за Палестина и за това най-благочестиво посетих свещените места, вървейки пеш. На американците, които имат пари, свещениците веднага отвориха портата, даже забравяйки за яденето, и обратно, на мене. който бях вървял пеш, те отказаха, мислейки, че съм беден. Аз много им наговорих за това и те слушаха, без да кажат нещо, обаче и без признак, че се срамуват. Но американците, които разбраха моите думи, понеже аз говорих на френски, се засрамиха, и, без да влязат в църквата, се върнаха назад с автомобила. Свещеното място е затворено за юдеите. Докато те не приеха мене, американците, които може би бяха и евреи, те приеха, забравяйки даже да обядват, — за да получат пари. Аз ги силно упрекнах. Обаче когато американците си отидоха, свещениците се много разгневиха и повикаха полиция. Аз бях заведен в полицейския участък, където съставиха протокол, че аз съм направил зло на църквата. Полицая, който писа протокола, бе мохамеданин.
към текста >>

38. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Свещеното право на едно малцинство, населяващо нашия крайдунавски бряг, да говори своя матерен език, искането му да има учители и свещеници измежду своята среда — това било „румънска пропаганда“, която румънизирала този край и подкопавала българското национално единство.
Да потъпчем чуждия елемент у нас, защото той задушавал нашия живот. Ний, българите, сме давали много свобода и от това идело злото. Дълго говори против „румънската пропаганда“ във Видинския край. В същност, обяви се с най-голяма ярост против правата на тия чужди малцинства у нас. Не трябвало да имат румънци учители и свещеници, не трябвало да говорят румънски. Свещеното право на едно малцинство, населяващо нашия крайдунавски бряг, да говори своя матерен език, искането му да има учители и свещеници измежду своята среда — това било „румънска пропаганда“, която румънизирала този край и подкопавала българското национално единство. С други думи: да отнемем на румънците в България техните училища и църкви, доколкото ги имат, да им наложим българи за учители и свещеници, да ги заставим да говорят български, да ги побългарим и ... от това ще цъфнем и ще завържем, ще „запазим нашето национално единство". Ето един свещеник, който явно ни кара да правим зло, — това. което румънците и сърбите правят на нашите сънародници в Добруджа и Македония, той ни съветва да го правим тук на техните сънародници. „Румънска пропаганда“ било. Разединение на българщината!?
към текста >>

39. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От Свещеното писание ние виждаме, че този идеал на братолюбие и единодушие, се е приложил още в самото начало след възкресението и възнесението на Христа от апостолите и повярвалите в Него; но тази братска задруга не е продължавала дълго време. Защо?
Понеже ние хората искаме щастие на земята, за нас обект трябва да бъде разумния живот. И затова, когато го разберем, заживеем, осмислим, само тогава можем да имаме и щастие. А този живот, туй щастие, се включват в горните два израза - вяра в Бога, дела в съгласие с вярата и любов между нас. Затова именно Христос изрече велики думи: „Аз съм пътя, истината и живота", „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави”, и най-после най-важната заповед „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, сърце и душа и ближния си като себе си”. - Значи, това са аксиоми, без които не може да има един разумен живот. От Свещеното писание ние виждаме, че този идеал на братолюбие и единодушие, се е приложил още в самото начало след възкресението и възнесението на Христа от апостолите и повярвалите в Него; но тази братска задруга не е продължавала дълго време. Защо? Защото съзнанието и еволюцията на хората не са еднакви. Поразителен е примера в това време при образуване на задругата от Анания и Сапфира. Ние виждаме, че след апостолите много други, които са подигали този въпрос, прилагали са го, но се е израждал. Ние виждаме, че и французката революция, която се прогласи в името на тези лозунги, като остави някои придобивки и тя се изроди. Защо става това тъй?
към текста >>

40. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те проучвали последователно аналогичното устройство на Божеството, космоса и на всички същества, обикновената и магична медицина, тайната наука за числата, символичното значение на свещеното писмо, окултното влияние на емблемите и на мистичния култ и, най после, всемирната еволюция, чрез странстването на индивидуалната душа, минавайки през много прераждания, през различни материални форми, които се усъвършенстват последователно.
Tе били оставени в положение и противоречия, които не съответстват за посветения, но са необходими за да насочват обикновените души в правата посока на живота. За по-издигнатите в интелектуално и нравствено отношение, било запазено цялостното и скрито учение. Те имат достъп в питагоровата окултна школа. Изпърво те ставали послушници, след един приемен изпит, и в течение на един период, който траял от две до пет години, те били подлагани на различни изпитания, като същевременно свиквали на трезвен и чист живот и чиста храна, учели се на себевладеене, на мълчание, самоотричане и различаване на нещата, и най после, на физическа устойчивост. След това, ако били намерени за достойни, те получавали направо от устата на Учителя окултните истини на висшето посвещение. Те проучвали последователно аналогичното устройство на Божеството, космоса и на всички същества, обикновената и магична медицина, тайната наука за числата, символичното значение на свещеното писмо, окултното влияние на емблемите и на мистичния култ и, най после, всемирната еволюция, чрез странстването на индивидуалната душа, минавайки през много прераждания, през различни материални форми, които се усъвършенстват последователно. Малко по-малко те развиват в себе си ясновидското чувство и се доближават по такъв начин към мъдростта. Живота на ученика в питагоровата школа бил точно урегулиран. Утрото започвало с молитва. След това те оставали в размишление, разхождайки се в самотата, и подготвяйки се за дневния живот. Следвала музика с песни, гимнастики и евритмични упражнения.
към текста >>

41. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичко родено има свещеното право да живее и никой не бива да посяга на това абсолютно право.
Месото на животните е извор на смърт и разрушение за човека и тези, които желаят да живеят разумно и да вървят напред, ще се откажат от него, като с това скъсат с един минал етап на човешкото развитие, който ни свързва с животните, и започнат истински човешки живот. За да скъсаме със старото, отживялото, нужни са известни усилия. Нека всички направим тези усилия, за да възприемем новата храна и новия живот. За вегетарианството Привържениците на Бялото братство ратуват за едни пo-естествени отношения между хората, а също така и за изкореняване на жестокостите, за повече човещина в отношенията на хората към животните. Нашият стремеж е да се щади живота, какъвто и да е и където и да е, понеже Любовта изисква това и защото всички живи същества в духовно отношение са като скачени съдове: не може един да бъде щастлив, докато другите страдат и изнемогват. Всичко родено има свещеното право да живее и никой не бива да посяга на това абсолютно право. „Животът е един, тайнствен дар свещен, Да се отнема той е грях неизплатим“. (Будиста мъдрост) Днес вече смело можем де кажем, че почти няма напредничав и просветен човек, който да не признава, че месоядството не е нищо друго, освен самоотравяне чрез ония отрови, които се образуват във всеки жив организъм. Нека тези, които продължават да се хранят с месо, знаят и това, че ужасът, страхът, които животното изживява в предсмъртния си час — образуват такива силни отрови, че само един сантиграм е достатъчен да умъртви жаба, а половин грам умъртвява веднага куче. Като че ли хората не се запитват, на що се дължат разните болести като рак, подагра, диабет, неврастения, артериосклероза и още много други „културни“ болести. Вегетарианството не е само един режим на хранене: то е нещо много повече, — то е първо стъпало към един по-разумен живот, както го нарече Л.
към текста >>

42. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Любовта, това е най-свещеното.
За да живеем между хората, ние трябва да знаем как да се обхождаме с тях, за да не създадем нито на тях, нито на себе си излишни противоречия и страдания. А правилна, разумна и естествена обхода можем да имаме само когато обичаме хората. Онези, които не разбират закона на Любовта, се плашат от нея. Но щом човек реагира на любовта, той си създава най-големите нещастия. Никога не се старайте да се освободите от Любовта — освободете се от вашите криви разбирания, от вашите криви постъпки, криви мисли и криви чувства, но от Любовта да се освободите, никога не помисляйте за това. Любовта, това е най-свещеното. И ако Бог, който ви е посетил чрез Любовта, ви напусне, тогаз ви очаква смърт. Религиозните подържат, че всички живеем, движим се и съществуваме в Бога, а при това казват — за този човек няма да мислите, за тази жена. за онзи мъж няма да мислите, за света няма да мислите. А за какво де мислим? — За Бога!
към текста >>

43. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Онзи, който знае, той не парадира със знанието си, като професионалните гадатели, които нищо не разбират, а само спекулират със свещеното знание.
Чрез тези органи, вие можете да определите кога ще ви се случи някакво нещастие. Така че ако развиете тези органи в себе си, вие ще можете сами да си предсказвате това, което има да ви се случи и няма да бъдете изненадани от сътресенията и противоречията в живота, защото вие ще ги знаете предварително, и ще вземете мерки, ако не да ги предотвратите, защото има неща неизбежни, то поне ще сте готови да ги посрещнете. Когато виждате един удар насочен срещу вас, вие можете така да се поставите, че да ви засегне по възможност по-слабо. А сега вие търсите други да ви предсказват какво ще ви се случи. Но малцина са днес онези, които могат да ви кажат нещата положително. Онзи, който знае, той не парадира със знанието си, като професионалните гадатели, които нищо не разбират, а само спекулират със свещеното знание. Престъпление е да се спекулира със знанието; знанието е дадено за да улесни живота на човека, а не да се спекулира с него. Но за да добие великото знание на безсмъртния живот, човек трябва да има светъл ум, проникнат от Божествената мъдрост. Когато човек влезе в пътя който води към безсмъртието, той съзнава вътрешното си единство с всички хора, и знае, че благото, което той иска, го искат всички останали хора; и ние трябва да знаем как да споделим благата, които имаме. Това е важно за физическия свят. Само когато живеят по този начин — взаимно да споделят благата, с които разполагат, хората ще дадат път на Божественото в себе си.
към текста >>

44. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние сме стъпкали много цветенца, захвърлили сме в калта свещени идеи, забравили сме свещеното в живота, като сме се захласнали, гонейки пеперуди, като малките деца, без да видим че пропаст зее пред нас.
Втори път като дойде да размишлява, ще знае вече как да се движи, какво да прави.“ Зефирът се разфучал, започнал да шиба по лицето философа, но последния се усмихнал доволно и си казал: „Чуден ден е днес! Този лек зефир ме гали нежно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможност по добре да размишлявам.“ На другата сутрин философът минал по същия път и като погледнал към земята, видел малкото, стъпкано от него цвете. Той се навел, изправил го и продължил пътя си като казал: „Чудно, как не съм видел това цветенце още вчера, че да го изправя! Тогава бях зает с много работа, нищо не видях.“ Като видел това зефирът казал: „Ето, дойде умът в главата на този философ и затова изправи погрешката си.“ Философът направил една погрешка в своя трактат, а именно, написал името на Бога с просто буква. За изправянето на тази погрешка му помогнал зефирът и неговата възлюблена, като го навели на мисълта за Божественото съзнание. Ние сме стъпкали много цветенца, захвърлили сме в калта свещени идеи, забравили сме свещеното в живота, като сме се захласнали, гонейки пеперуди, като малките деца, без да видим че пропаст зее пред нас. Затова днес природата ни шиба по лицето И дано това шибане помогне да се пробуди нашето съзнание и се възвърнем към истинския живот. Живата природа е училище за ученика и същевременно велик Учител. От една страна тя съдейства на човека да се пробуди съзнанието му, за да разбере красотата и величието на Божественото в света и от друга страна го нагажда да прозре вътрешната красота на живота и да го възпее. Различни са методите на природата и неизследими са пътищата на Великия. От нас се иска прозорливост и повече внимание, за да можем да видим Неговия пръст навсякъде в нашия живот.
към текста >>

45. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За четенето на Свещеното писание – N.
Ти си Христос - Син на Бога живаго (из неделната беседа – 28.02.1937 г.) Космичният ритъм на живота – В. Пашов Философия на делото на Авг. Тйежковски (продължение от бр. 185) – П. Г. Пампоров Каква храна да употребяваме – N. За четенето на Свещеното писание – N. Дай живота , за да го спечелиш Днес, по целия християнски свят, празнуват тържествено възкресението на Христа. Стари и млади, бедни и богати, вярващи, та дори и невярващи, са обзети от трепета на нещо необикновено, не делнично, — обгърнати са от светлината на този наистина велик ден. Дори и без да иска, дори и без да вярва, дори и когато съзнателно се противопоставя на това, всеки човек чувства в душата си, в една или в друга форма, величието, силата и красотата на този ден. Всеки, дори и най-падналия човек, чувства някакъв невидим, тайнствен и непонятен лъх на нещо велико, светло и красиво, което прониква в душата му. Този ден наистина се различава много от веригата делници и празници на останалата част от годината.
към текста >>

N За четенето на Свещеното писание Свещеното Писание се разбира по три начина, според степента на развитието на този, който го чете.
когато човек впрегне в действие своята творческа воля и възприеме светли мисли и благородни чувства. В противен случай, той ще остане същество, което употребява само вегетарианска храна без да е канализирал инстинктите си, без да е опитомил дивото в себе си. Вегетарианството е нужно не само в режима на храненето, но и в нашите мисли и душевен живот. Вегетарианството, така целокупно разбрано и приложено, носи здраве физическо и душевно. То носи слънце, младост и растеж в живота ни. N За четенето на Свещеното писание Свещеното Писание се разбира по три начина, според степента на развитието на този, който го чете. За простия човек, то е писано на прост език, във вид на приказка. За по развития. то е писано в символи, които той сам трябва да разгадава. За посветения, то е писано на висок духовен език, казва Учителя. Затова болшинството хора, които днес четат Библията и я изучават, я разбират по най-различни начини.
към текста >>

„Когато посветеният чете Свещеното Писание, той вижда вътрешния смисъл на живота.
За посветения, то е писано на висок духовен език, казва Учителя. Затова болшинството хора, които днес четат Библията и я изучават, я разбират по най-различни начини. Едни търсят в нея забавно четиво, и като не намерят такова, захвърлят я. Други не разбират символичният й език, взимат символите и ги издигат като култ — обожават ги, неподозирайки, че зад тях се крие нещо смислено, дълбоко, че зад тая форма има дух, има ключ, с помощта на който човек може да повдигне поне малко завесата на незнайното, с каквото е заобиколен. Символите крият духовна наука. „Когато посветеният чете Свещеното Писание, той вижда вътрешния смисъл на живота. А кабалистите намират в него особени кабалистически закони, каквито никой обикновен човек не може да види. Затова формите в Библията имат съвсем друг смисъл от този, който хората разбират“. За да се домогне човек до вътрешния смисъл на Свещеното Писание, той трябва да се постави под особен режим. „Всека идея трябва да бъде разбрана! I Когато човек чете Библията, през всичкото време той трябва да води чист живот, в молитва и съзерцание, за да дойде до високо вътрешно просветление, да разбере вътрешния смисъл на всяка дума, на всеки стих.“ Само така ние ще можем да разберем какво са вложили Мойсей, Пророците, Христос и Апостолите във всяка идея, във всяка дума, във всеки стих.
към текста >>

За да се домогне човек до вътрешния смисъл на Свещеното Писание, той трябва да се постави под особен режим.
Други не разбират символичният й език, взимат символите и ги издигат като култ — обожават ги, неподозирайки, че зад тях се крие нещо смислено, дълбоко, че зад тая форма има дух, има ключ, с помощта на който човек може да повдигне поне малко завесата на незнайното, с каквото е заобиколен. Символите крият духовна наука. „Когато посветеният чете Свещеното Писание, той вижда вътрешния смисъл на живота. А кабалистите намират в него особени кабалистически закони, каквито никой обикновен човек не може да види. Затова формите в Библията имат съвсем друг смисъл от този, който хората разбират“. За да се домогне човек до вътрешния смисъл на Свещеното Писание, той трябва да се постави под особен режим. „Всека идея трябва да бъде разбрана! I Когато човек чете Библията, през всичкото време той трябва да води чист живот, в молитва и съзерцание, за да дойде до високо вътрешно просветление, да разбере вътрешния смисъл на всяка дума, на всеки стих.“ Само така ние ще можем да разберем какво са вложили Мойсей, Пророците, Христос и Апостолите във всяка идея, във всяка дума, във всеки стих. Само така ще разберем какво ни говори днес Бог чрез пророците и чрез Природата. Ето защо, когато човек чете, размишлява и прави коментари, той трябва да има предвид различните идеи, които думите съдържат и сам да се ориентира в прочетеното. N.
към текста >>

46. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице.
Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния“ и космичния“ и „мистичния“ живот на земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма „космос“, сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен“ живот. Той е великият вдъхнови- тел на всички откровения, във всички времена Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците“. Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството. всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа.
към текста >>

47. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От голямо значение е за изучаващия Свещеното писание да разбере ясно истинското естество на тези две велики Същества — различаващи се много по своята сила и слава, макар че всяко от тях заслужава нашата най-дълбока, безгранична преданост.
В Християнската литература често се среща израза „Исус Христос. единородния Син на Бога“. Обикновено значението на този израз се разбира в смисъл, че известно лице, което е живяло в Палестина преди 2000 години, и което е наречено Исус Христос, т. е. един отделен индивид, — е единствения „единороден“ Син на Бога. В същност, има две отделни и много различаващи се Същества, към които може да се отнесат тези думи. От голямо значение е за изучаващия Свещеното писание да разбере ясно истинското естество на тези две велики Същества — различаващи се много по своята сила и слава, макар че всяко от тях заслужава нашата най-дълбока, безгранична преданост. „Единственият Син на Бога“ — това е „Словото“ за което говори Йоан в първата глава на своето Евангелие, — това е Второто Лице на Върховното същество, на Бога Това „Слово“ и само То, е „родено от Отца (първото лице) преди всички светове. „И което е станало, нищо без Него не стана“ — дори и третото лице на Върховното Същество, което произтича от първите две. Следователно, „Единородният“ е всеобгръщащата Същина, която стои над всичко във Вселената с изключение на Отца, първото лице, от което е създадена. Първото лице на Върховното Същество създава в своята мисъл, в своето въображение цялата вселена, още преди нейната външна, материална проява, създава със своята мощна творческа мисъл всичко — включително милионите слънчеви системи и великите творчески Йерархии, които обитават Космоса. Второто лице на Върховното Същество е това, което се проявява в материята като притегателна сила и кохезия, давайки й способността да приема най-различни комбинации от форми и видове.
към текста >>

48. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Идейното, вечното, свещеното, непроявеното — това е Бог, това е великото Начало на живота.
В този смисъл аз казвам, че човек може да се разговаря с целия космос. Ако за хората на земята звездите са само светли точки, за един ангел те са цели светове с милиони, милиони същества, които ги населяват. В тях трептят милиони същества, които имат много по-висока култура от човешката. И така, помнете, това което е проявено, ние наричаме разумна Жива Природа. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на битието. Идейното, вечното, свещеното, непроявеното — това е Бог, това е великото Начало на живота. То е свързано с проявеното. Затова някои наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина до там се увличат в този образ, та подържат, че Природа и Бог са едно и също нещо. Но ако Природа и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество.
към текста >>

49. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— това е върховната максима, свещеното верую на днешните хора.
Преходно време! . . . Какво ново има в егоизма, бил той личен, семеен, класов или национален? Допустимо ли е да се разрешат правилно болните въпроси на днешното време, въз основа на егоизма и алчността? Правото принадлежи на силния, защото той винаги може да се наложи и ще се наложи! — това е върховната максима, свещеното верую на днешните хора. Колко горчиво се лъжат те. Слепи водачи, с още по-слепи водени от тях тълпи! — те не разбират, че, вън от човешкото право, относително и временно, съществува и едно вечно, върховно, абсолютно Право! . . . Те не разбират, че освен човешката сила и човешката власт, колкото твърди и непоклатими да ни се виждат те, съществуват и друга една Сила и друга една Власт, непреходни и вечни!
към текста >>

50. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Следващото упражнение е „Аум“ — Свещеното Божествено слово на древните мъдреци.
За да се подготвим за това, трябва да внесем в организма си ритъм който идва от света на правилната и възвишена мисъл. Това действие се символизира с упражнението „Мисли“. „Мисли право мисли! Свещени мисли във живота ти крепи! “ което се явява като тържествено встъпление към посрещане на слънцето. Следващото упражнение е „Аум“ — Свещеното Божествено слово на древните мъдреци. Всички го повтарят с издигнати нагоре ръце. Възприемайки теченията идващи от Слънцето. Тихо, бавно, тържествено и плавно, като величава молитва, като хода на самата Вечност, се издигат звуците па музиката, и eто че слънцето се показва: ,,Изгрява Слънцето праща светлина, носи радост за живота тя“. Всички издигат ръце над главите си и с плавни, кръгообразни движения, като че ли разпространявайки наоколо си светлината, отново ги събират към гърдите си, събирайки слънчевата енергия. Това упражнение е необикновено красиво.
към текста >>

51. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази аналогия между безграничното и ограниченото, се счита за един от ключовете, с помощта на които се разкриват тайните на Свещеното Писание.
Това е великият закон, който Христос носи сега на земята. Из неделна беседа, държана на 20 януари 1924 г. ЧОВЕШКОТО ТЯЛО КАТО СИМВОЛ В Писанието е казано, че Бог е сътворил човека свой образ и подобие. За това се говори не само в Библията, но и във всички свещени писания. Еврейските патриарси учеха, че човешкото тяло е микрокосмос — малък космос, съграден по образа на макрокосмоса, на големия космос. Тази аналогия между безграничното и ограниченото, се счита за един от ключовете, с помощта на които се разкриват тайните на Свещеното Писание. Без съмнение, Старият завет представлява едно ръководство по физиология и анатомия, за тези, които могат да го четат с един научен подход към него. Древните мъдреци са олицетворявали функциите на човешкото тяло, свойствата на човешкия ум и качествата на човешката душа и са изградили една величествена драма около техните взаимоотношения. Човечеството има да благодари на египетския полубог Хермес за закона на аналогията: Това, което е горе, е подобно на това, което е долу: и това, което е долу, е подобно на това, което е горе. У всички народи съществува обичай да строят храмовете във форма на човешко тяло. Светилището на евреите, великият египетски храм в Карнак, религиозните постройки на хавайските свещеници и християнските църкви, имащи форма на кръст, ни доказват това.
към текста >>

52. -

Идейното, вечното, свещеното, непроявеното — това е Бог, това е великото Начало на живота.
В този смисъл аз казвам, че човек може да се разговаря с целия космос. Ако за хората на земята звездите със само светли точки, за един ангел те са цели светове, които са населени с милиони същества. Тези същества имат култура много по висока от човешката. И така, ние наричаме разумно, Жива Природа онова, което е проявено. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на битието. Идейното, вечното, свещеното, непроявеното — това е Бог, това е великото Начало на живота. То е свързано с проявеното. Затова някой наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина до там с увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог с едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество.
към текста >>

53. -

Впоследствие Мензи заяви, че входа в Първия низък коридор по направление към Преддверието, символизира начелото на големите войни и смутове, предречени в Свещеното Писание.
Тази теория отново 6Ъ възприета и окончателно установена в 1864 година, след многобройни и старателни измервания на самото място, от астронома Пиаци Смит. Уйлям Петри, на свой ред, извърши отново всичката тая работа, и неговият труд послужи за основа на грамадната и извънредно интересна работа на Давидсон върху Пирамидата. Пирамидата и бъдещето на човечеството В 1865 год. Роберт Мензи пръв лансира мнението, според което системата на вътрешни коридори и стаи в пирамидата отговаря на историческия ход на човечеството и следователно, представлява една верига от исторически данни за миналото и пророчески предсказания за бъдещето. Същият откри, че дължината на тази хронологична стълба отговаря на дължината на земния диаметър, минаващ през полюса, а също че голямата галерия символизира християнската ера със своята форма, височина и дължина. Впоследствие Мензи заяви, че входа в Първия низък коридор по направление към Преддверието, символизира начелото на големите войни и смутове, предречени в Свещеното Писание. Работата на Мензи беше подета от Смит, Алдерсмит и Гарние. Последният в своята книга „Голямата пирамида, нейният строител и нейните пророчества“, излязла в 1905 година определи началото на голямата минала европейска война в 1913 година, т. е. с една грешка в изчисленията само от една година. От тогава, обаче за мнозина стана ясно, че пирамидата не представлява само сбор от геометричните и математични данни на науката на една древна цивилизация, но е също така една графична представа на цяла система от хронологично наредени пророчества, тясно свързани със съответни текстове на стария и новия завет от една страна, и с такива от египетската книга на мъртвите, от друга страна (следва) Из книгата „Тайното на Голямата пирамида“ от Ж. Барбарен ГРАФОЛОГИЯ Еволюционно изменение на почерка Всеки почерк се отличава с определен сбор от признаци, които го отличават от останалите.
към текста >>

54. -

Чели сме в Свещеното писание как рекъл Бог да стане нещо — и то станало.
Малкото камъче претуря кола те. От малките неща идат големи последици. Една свещ изгори някога Чикаго. Но и за доброто е същото. Една правилия мисъл, една добре разбрана истина, един малък ключ може цял дворец да ти отвори и да направи достъпни вътрешните му блага. Чели сме в Свещеното писание как рекъл Бог да стане нещо — и то станало. Сега и човек би могъл да казва само това, което може да направи. Тогава думи и дело биха се покривали. А сега как е — всички знаем. Мнозина приказват за богатство, без да са богати; повтарят Христовите думи без да вървят в пътя Му. Това е нещастието — малкото камъче което претуря колата!
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Развитието на тия части е историята на творението и последователното единение с Бога, след което свещеното племе, и подир него целият свят, ще влязат във вечната любов.
Бог се ползува от човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Вътрешният и духовният човек е Целен — Елохим, а външният, телесният човек е Дмут — Елохим. Ангелът, противоположно на човека, се стреми да открие идеалното под реалната форма. Великият човек има: три части, 12 органи и 70 членове. Развитието на тия части е историята на творението и последователното единение с Бога, след което свещеното племе, и подир него целият свят, ще влязат във вечната любов. Двойното призвание на съществото се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на вечната любов. Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. То има две фази: Шимуш-Ахораим — съединяване изотзад. Външното състояние на съществото след отделянето му от Бога. Състояние, лишено от всичко.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При това за забелязване е, че като ги съберете, дохождате до корена 4 (1 + 3 = 4), който съответства на свещеното име I Е В Е — началото на живота и любовта.
Буквите се замествал с числа и обратно, а цифрите се събирал, както всеки желае. За пример, нека вземем думата Адам: , сборът на които = 40 + 4 + 1 = 45; приведени в коренно число, ще получим 40 + 5 = 9. От това следва, че има прилика между думите, чиито числен сбор е еднакъв. Това се доказва с думите Ахад и Ахава, численият сбор на които по еврейски се равнява на 13 и които означавал: първата — единение, а втората — любов, предназначена за възстановяване на разрушеното единство. Впрочем, 13 е числото на вечната любов, изобразена от Якова със синовете му и от Исуса Христа с неговите апостоли. При това за забелязване е, че като ги съберете, дохождате до корена 4 (1 + 3 = 4), който съответства на свещеното име I Е В Е — началото на живота и любовта. Общият ключ на тия любопитни действия с думите и буквите се намира в йероглифическата и цифрова книга, толкоз малко известна по научния си произход, наречена Таро (карта). Мистическото обяснение на тази книга съставлява основата на устното преподаване на Практическата Магия, която обръща посветения кабалист в пророк. До нас нищо не е дошло за това в кабалистическите книги. Публичните библиотеки във Франция са запазили само някои ръкописи, които се приписвал на Соломона. Те са преведени отначало от еврейски на латински, а после от латински на французки.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Неволно пътник, който и да е, минавайки свещеното место, падаше на колене, а дивият звяр се приближаваше с плашливо уважение.
ИЗПИТ С бледни сенки мракът забули замлъкналата гора. Утихнаха песните на крилатите. Наредко тук-таме се слушаше вик на закъсняла птица. Като скръсти нозе, с ръце на коленете, с недвижим поглед седеше под сянката на величествения банан благословеният Буда, потънал в дълбоко съзерцание. Благоговейна тайнствена тишина се лееше около него. Неволно пътник, който и да е, минавайки свещеното место, падаше на колене, а дивият звяр се приближаваше с плашливо уважение. Дива сърна, що лежеше със своята рожба при краката на Благословения, изведнъж подигна глава и взе да мирише. Чуваха се далечни стъпки и глухо говорене. Скоро се показаха неколцина хора; начело вървеше момък с лице хубаво, с бронзова отсенка, облечен в богата одежда, шита със злато и укичена със скъпоценни камъни. С ръка направи заповеднически знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда. Като видя пред себе си величествения, светлия образ на Благословения, юношата почувства свещен трепет и умиление и простна се мълчишком пред краката на Буда.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Молитвените събрания стават всеки четвъртък, при което, освен молитви и песни, се обяснява свещеното писание в духа на Сведенборговите съчинения, които той, по собственото му признание, е писал като ясновидец под диктовката на ангели, имащи, според неговите видения, напълно човешко подобие.
писание, до толкова ревнив че, недоволен и съмняващ се в точността на латинския му превод, изучил го от самия му еврейски оригинал, неговите възгледи върху християнското учение едва в началото на настоящето столетие се подемат и намират разпространение най първо в „Сведенборговото общество“ в Лондон, а след това и другаде. Такова Сведенборгово сдружение, под название: „Християнски живот“, е основано в Чехия, със седалище в Прага и през пролетта на 1920 год. официално заредено в числото на другите групи, като за ръководител на групата бе посветен от специални пратеници на американската и швейцарска групи, чешкия Сведенборгов преводач Яр. Им. Янечек. Сдружението си поставя за цел: чрез разпространение Сведенборговите възгледи, да въздейства за моралното повдигане на обществото. Молитвените събрания стават всеки четвъртък, при което, освен молитви и песни, се обяснява свещеното писание в духа на Сведенборговите съчинения, които той, по собственото му признание, е писал като ясновидец под диктовката на ангели, имащи, според неговите видения, напълно човешко подобие. Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник на небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите на Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се на неговите съчинения, според които 1) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си тяло на земята, прекрачва прага на смъртта и встъпва в духовния свят — в ангелски общества, съобразно степента на духовното си развитие и това на членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния свят със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои мисли и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния свят минавал редица етапи на духовното развитие и усъвършенстване. Чешката сведенборгска група има за свой изразител един свой орган — по-рано ежемесечник, а сега излиза най-малко 6 пъти годишно, под наслов: „Нови Ерусалим“2), вестник за разпространение новото християнство, съобразно принципите изложени в съчиненията на Емануел Сведенборг, редактиран от Яр. Им. Янечек в Прага. ________________________________ 1) Nebe а рекlо, преведено на чешки от Янечек. 2) Novy Jeruzalem — Casopis pro siveni noveho krestanstvo die zasad, ulozenich ve spisech Emanuela Svedenborg Рабиндранат Тагор Личност — Творчество Популярният вече в цяла Европа индуски поет и мистик Рабиндранат Тагор стана известен и у нас чрез превода на неговата сбирка стихотворения в проза, наречена от него „жертвени песни“, под название „Гитанджали“, който дадохме изцяло миналата година на страниците на Всемирна Летопис1), и чрез някои вестникарски съобщения, От няколко месеци насам той прави своята обиколка из разни европейски държави, в качеството си на английски поданик, с титлите „сър“ и „барон“ бил е в Париж през мин. м.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Щом забележиш в себе си разсеяност или ако нещо те раздразва, тихо влез вътре в свещеното присъствие божие.
Бога ще намериш само в глъбините на душата си. Той обитава в Светая Светих. Отначало това е мъчно. Душата е навикнала да скита навън, да не стои у дома си. Но по-после ще ти стане леко и ти всякога, когато се нуждаеш — при изпитания и скърби — ще можеш да се оттегляш вътре, при Бога. Щом забележиш в себе си разсеяност или ако нещо те раздразва, тихо влез вътре в свещеното присъствие божие. Това е най-добрият начин за борба. Бог желае да го потърсиш по този начин и ти ще Го намериш. Напредък в размишлението Когато се молиш, не бъди като слуга, който работи само за заплата, а искай чиста, неегоистична любов и възможност да се върши чрез тебе божието дело. Щом почувстваш присъствието божие, остави се напълно на Него в благоговейно мълчание. При свършване на молитвата, бъди също известно време в благоговейно, спокойно настроение.
към текста >>

Като не знаех що да правя, обърнах всичката литература по предмета, прочетох и списанието Ви „Всемирна Летопис“, обърнах свещеното писание, прочетох всичките жития на светиите, съветвах се със свещеници, учени и „патили хора“ — но пак нищо не узнах.
По после и жена ми го виждала; около б пъти се срещала лице с лице в къщи. Дъщеря ми на около 14 години също го видела, а освен това също преди 3 години тя сънувала такива важни и мистериозни сънища, че започнахме всички да се учудваме за всичко това, ща става около нас, тайнствено, в къщи. Започнали да се чуват по вратите силни тропания, които жена ми чувала нощно време, останала да работи до късно. Но, обаче, нищо не чувах и не виждах. Успокоявах децата, светих маслосвещение, водосвет ежемесечно правих, но все пак, „нещо “ ни наумяваше, че има около нас и иска да ни се изяви. Като не знаех що да правя, обърнах всичката литература по предмета, прочетох и списанието Ви „Всемирна Летопис“, обърнах свещеното писание, прочетох всичките жития на светиите, съветвах се със свещеници, учени и „патили хора“ — но пак нищо не узнах. Една картогледачка, доста популярна, каза ни и най-съкровените мисли и ми предсказа мин. год. август, че и аз ще видя същото видение и да не бързам в нищо, защото всичко това ставало в наша полза, но преди добрия резултат, щяло да предшества нещо „черно“. Както и да е, но в края на краищата, аз, невярващия в тия неща, се уверих от следния факт:На 13 срещу 14 ноември т. г. посред нощ около 3 часа, при най-голяма тишина и тъмнота, като спяхме 5 души в една стая, бидохме разбудени от удар на камък в бакърните ни съдове, находящи се до стаята ни в готварницата, а след това, още два силни удара във вратата, отстояща от нас само 4 метра. В това време, жена ми ме запита, буден ли съм и уверих ли се вече в чукането.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Има една книга, написана от верующ: „Речник на Свещеното Писание“.
Въпрос за отношението между науката и религията ставаше все по-критически. Намериха се много противоречия между науката и религията. Щом се намериха противоречия, тре- баше хората да приемат това, което беше по-обосновано. Науката се основаваше на опита, и затова трябваше да се приеме тя, а религията да се сметне за неверна. Така се дойде до материализма. Има една книга, написана от верующ: „Речник на Свещеното Писание“. Тая книга тълкува думите, които се срещат в Свещеното Писание. На края й има леточисление. Там пише, че от сътворението на света до сега имало нещо близо 6000 години, когато науката твърди, че от началото на нашата слънчева система има милиони години. Какво становище взема окултизмът по този въпрос ? Всеки здравомислещ трябваше да предвиди победата над религията, додето в един век на науката тя още иска да се основава на сляпа вяра, а не на научното познание.
към текста >>

Тая книга тълкува думите, които се срещат в Свещеното Писание.
Намериха се много противоречия между науката и религията. Щом се намериха противоречия, тре- баше хората да приемат това, което беше по-обосновано. Науката се основаваше на опита, и затова трябваше да се приеме тя, а религията да се сметне за неверна. Така се дойде до материализма. Има една книга, написана от верующ: „Речник на Свещеното Писание“. Тая книга тълкува думите, които се срещат в Свещеното Писание. На края й има леточисление. Там пише, че от сътворението на света до сега имало нещо близо 6000 години, когато науката твърди, че от началото на нашата слънчева система има милиони години. Какво становище взема окултизмът по този въпрос ? Всеки здравомислещ трябваше да предвиди победата над религията, додето в един век на науката тя още иска да се основава на сляпа вяра, а не на научното познание. Окултизмът не може да се основава нито на сляпа вяра, нито на философски спекулации, защото той е конкретно духовно познание.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Каква противоположност на днешното училище, дето искат с разни дисциплинарни параграфи, страх от наказания, изключване, страх от двойката, с насърчаване на личните чувства да събудят свещеното в детската душа!
В братското общежитие насилието е излишно, понеже всичко това, което в днешното училище искат да постигнат чрез насилие, там ще се постигне от само себе си. Така при тази любовна атмосфера ще се постигне разцъфтяването на душата, за което говори г. Дънов във „Високия идеал“. Любовта ще представлява тези слънчеви лъчи, в които ще се къпе детската душа постоянно. И как ще е възможно при тяхното благодатно действие да не се проявят в нея най-благородните, най-чистите, най-свещените чувства! Каква противоположност на днешното училище, дето искат с разни дисциплинарни параграфи, страх от наказания, изключване, страх от двойката, с насърчаване на личните чувства да събудят свещеното в детската душа! Днешното училище създава души, пълни с песимизъм, неувереност в себе си, защото не може да развие в тях любовта. А душа, в която има любов, тя чувства, че има крила, и то защото служи на другите Така се разбират думите на Христа: „Който намери животът си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене животът си, ще го намери“ (Ев. от Матея, глава 10, стих 39) И наистина, дето отсъства любовта, няма ли песимизъм, съмнение, отпадналост, умора от живота, смърт? А дето тя царува, има радост, истински живот, възкресение. Животът в такова училище ще развие сърца, отзивчиви към хорските страдания.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна.
Ангелите на небесното царство говорят същия език като езика на духовното царство; само че в небесното царство на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното царство на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време. В небесното царство той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството. Понеже гласните не означават същинския език. но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек. Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна. По такъв начин по думите на Писанието може да се познае приблизително, към кое царство те принадлежат, към небесното ли или към духовното, и дали те съдържат в себе си доброто или пък истината; в първия случай те имат в себе си много нещо от гласните У и О, също и от А, във втория — от Е и И. Понеже чувствата се изразяват главно с тонове, то в човешкия език когато се говори за възвишени неща, както, за пример, за Бога и за небето, употребяват предимно думи с гласните У и О; също така и музиката, която изразява със звукове различните видове чувства, си служи при подобни мотиви със същите тия гласни. Езикът на ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните мисли и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията на небето, формата на което е меродавна за всички общества и съобщения. В небето всички говорят наистина един и същ език, но те все пак познават различия. Речта на мъдреците е по-вътрешна и по-богата с променливи чувства и мислени представи от речта на по-малко мъдрите, която няма тази пълнота; затова пък обратно, речта на наивните, глупавичките (това са, разбира се, не ангели, а обикновени човеци — жители на небето. Б.
към текста >>

Това доверие ще причини и друго: то ще ни изпълни с благоговение пред свещеното в детската душа, което се разкрива като ново откровение пред нас.
Именно доверието в това вечно начало е първата стъпка и ключа на цялата педагогика! Когато съществува това доверие, учителят ще има вяра в себе си, вяра в своята работа. От тая вяра той ще черпи импулс за дейност. Това доверие ще роди и любовта към ученика. Когато преживеем дълбоко, че в човека има нещо висше, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще причини и друго: то ще ни изпълни с благоговение пред свещеното в детската душа, което се разкрива като ново откровение пред нас. Ние тогаз ще дойдем и до разбиране о на истинската свобода, ще ценим свободата на ученика, защото не можеш да насилваш този, в когото имаш доверие. Каквито и немирства да прави детето, каквито слабости то и да проявява, ти ще знаеш, че в него има нещо непокварено, има нещо заложено, което ще победи всички препятствия и ще се прояви с всичката си красота, понеже никой не може да се опре и да заприщи пътя на мощното течение на божествения живот, който блъска от вътре на вън И в края на краищата непременно ще забележиш това с радост. Ако нямаш това доверие, то ти още при първата несполука ще се отчаеш, но ако устоиш, радостта ти ще бъде безгранична. (Виж примера на учителя Георги Иванов: „Костадин“ 6). За да се влее духовния елемент в училището, трябва да работим в три направления, които, от по-високо гледище, в същност са едно Ще ги разгледаме по ред.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тези странни фантазии, тъй развалени и невежествени, са станали обикновени понятия и схващания на съвременните умове, които не виждат нищо друго в свещеното знание на древния храм, в психологическите сили на природата.
Роденият ще остава на заден план в живота (Следва) К. А. Либра. Магическият жезъл1) „Магическият жезъл“! Тези думи звучат в ушите на начинаещия в окултното изкуство по определен начин. като рисуват в неговото въображение картината на полунощ, когато магьосникът, въоръжен със своите атрибути, се предава на своите мистически (ако не дяволски) изкуства, бърбори своите заклинания и извиква буйните духове на умрелите. Тези странни фантазии, тъй развалени и невежествени, са станали обикновени понятия и схващания на съвременните умове, които не виждат нищо друго в свещеното знание на древния храм, в психологическите сили на природата. Такива си остават понятията и в съвременния изследовател, преди да добие знание за по-дълбоките истини, кои го са реалности в окултната философия. Ние ще започнем нашето изследване с грижливото изучаване на първоначалното значение на думите:“ магически жезъл“. Нам е известно, че тия, които са дали на това оръдие името, са знаяли много повече, отколкото техните изродени приемници в последващите векове. Сравнително, малцина ще повярват, че думите: магия, масон и imago (образ, въображение), считани в настояще време, че принадлежат към различни семейства, произхождат от една и съща коренна идея, но в действителност това е така. Нека изследваме тези думи в тяхното най-ново значение.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Целта на свещениците е „просветлението и благото на човечеството“, тройката е свещеното им число, слънцето — най-великата им светиня; „истина и мъдрост“ е прицел на техните стремежи, „благото на човечеството“ — крайната цел на египетските мистерии.
Още повече, това превръщане и откъм текстуална страна не бе трудно. В 1794 г. още Борн бе публикувал — в издавания от него „Journal fur Freimaurer“ — обстойна работа, в която разясняваше, въз основа на дългогодишни изучавания, церемониите и божествената служба на староегипетските свещеници и се стремеше да покаже пълната хармония на техния церемониал с обичаите и ритуала на свободните зидари. Тази именно статия — озаглавена: „За мистериите на Египет“ — влезе с цялото си съдържание в действието на „Вълшебната флейта“ (факт, съвършено неизвестен на професионалното изследване върху Моцарта). В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна. Целта на свещениците е „просветлението и благото на човечеството“, тройката е свещеното им число, слънцето — най-великата им светиня; „истина и мъдрост“ е прицел на техните стремежи, „благото на човечеството“ — крайната цел на египетските мистерии. Изказаните в тази статия възгледи легнаха в основа на последното оформяване на оперния текст. С това той израсна като интересно съединение на полусантиментална, полухумористична приказност с възвишената идея за възпитанието и насочването на човека към нравствена висота чрез любовта, облечена в египетска одежда. Според цялото положение на нещата, участието на Борна, както и на други братя в окръгляване либретото, не само не е изключено, но напротив, странно би било, ако това участие не би съществувало. Дори самата липса на каквото и да било известие за такова сътрудничество е доказателство за самото него, защото тъкмо тези съучастници като свободни зидари трябваше неминуемо да изпълнят клетвения дълг на тайната и пълното мълчание. Когато Моцарт достигна средата на своята композиция, Борн умира, на 21 юли 1791.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Пророчеството държи винаги на щрек и подготвя пътя; тая дарба беше главното качество на всичките първоначално ръкоположени жреци, но от дълго време свещеното изкуство отстъпи място на спекулативното богословие.
Той, след като е пребродил почти цяла Мала-Азия, отишъл е, по покана на ангела на Македония, в тая последната страна, в Гърция и, най-после, в Италия, дето е трябвало да свърши земния си живот с насилствена смърт, за да отплати за проливането кръвта на Стефана, който бил убит с камъни по съизволението на същия Павел, като по негово настояване са били убити и много други невинни, по верни последователи на Христа. (Следва) Великата катастрофа или голямото запустение през периода 1926—1932 г. „И когато видите Йерусалим заобиколен от войски, тогава ще знаете, че е близо неговото разрушение“. (Лука — 21;20). Чрез пророчеството, което е най-възвишената от всички дарби, е възможно да се откриват нещата на бъдещето. — Пророчеството държи винаги на щрек и подготвя пътя; тая дарба беше главното качество на всичките първоначално ръкоположени жреци, но от дълго време свещеното изкуство отстъпи място на спекулативното богословие. Да отгатваш значи да предсказваш, и онзи, който предвижда най-далеч, знае най-много. С цел да се разберат напълно пророчествата, които следват, необходимо е да се изложи на кратко историята на различните пророчества, които са имали за обект нашия свят, а това ще послужи за основа на сегашните предсказания чрез сравнението им с тези на миналите, по-старите пророци. Голямата Пирамида,този удивителен пророчески паметник, възникнал и издигнат преди хиляди години под ръководството на старите пророци, е израз на една тъй дълбока мисъл и на един тъй загадъчен план, че всичките отделения и вътрешни проходи, които се намират там, се отнасят всички към великите събития за които земята е била отредена да бъде едно след друго театър. Нещо повече, всяко изменение в нейната материална постройка е съобразено по начин, че метрическия му размер да съвпада с годините, през които известни събития има да станат. Така че, от хиляди години, на камъка е била поверена грижата да предсказва с една забележителна точност — за ония, които биха могли да разберат — времето, даже годината, когато светът ще претърпи големи злочестини или бележити промени.
към текста >>

НАГОРЕ

0.38663291931152