Търсене в текстове за 'Свещеното'

НАЧАЛО

ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 16 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа

Има един стих в Свещеното Писание, в който Господ казва: „Аз бях на Израиля като натоварена каруца, в която хората постоянно турят всичко.“ Страданията обаче, които тук изпитваме, са страдания на Господа – Той страда и плаче във вас.
Търсите Господа на Небето, но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. Той е най-добрият работник. Някои се оплакват: „Защо Бог не вижда нашите страдания? “ Но Той казва: „Нямам време, Аз съм толкова зает с вашите работи, зает Съм с много по-важни ваши работи; когато остане време, ще се занимая с вашите външни дребни недоразумения.“ Туй не е алегория, а действителност. Има един стих в Свещеното Писание, в който Господ казва: „Аз бях на Израиля като натоварена каруца, в която хората постоянно турят всичко.“ Страданията обаче, които тук изпитваме, са страдания на Господа – Той страда и плаче във вас. Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“; но когато кажем: „Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло. И най-сетне трябва да оставим нашия Господ да закрепне в нас. Ние сме Го свързали с въжета и сме Го приковали. Трябва да Го положим и оставим спокоен в гроба и Той тогава ще възкръсне и ще ни освободи. И бъдете уверени в едно нещо: ония, които спъват пътя Му, тоâà сме ние, хората; дяволите не спъват пътя Господен.
към текста >>

2. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

В неговото списание „Семе" той постоянно и систематично подкопаваше верските учения на Свещеното писание.
И забележете, че като убива тази вяра и надежда, той не само че не дава нещо по-добро, но поне и толкоз добро колкото е сегашната вяра на този народ. Това е върхът на престъплението. Доколкото зная, никой друг чужденец не е бил толкоз неблагоразумен, като гостенин, и толкоз пакостен в дейността си. Най-страшното е, че той има за прицелна точка младежта и я гъделичка с необуздана слободия. По обезверяването ще посоча само няколко примера. В неговото списание „Семе" той постоянно и систематично подкопаваше верските учения на Свещеното писание. В една статия „Що е християнство" той категорично отхвърля вярванията в Господа Иисуса Христа и символът на вярата, който православните, протестантите и римокатолиците приемат, като казва, че той не заслужавал вниманието на просветени хора. В друга статия в „Зорница" той с подигравка порицава Бога, който наказва онези, които не вярват, че „Духът Свети е брат на Иисуса Христа". Каква гавра е това. В първия брой на сегашния негов брой „Свят" статията озаглавена „Исус Христос" е поразително скандална. За да смегчи до някъде яростта си против Исуса Христа, той накрая на тази статия казва няколко приятни думи за някакъв си Исус от Назарет.
към текста >>

3. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов.
Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
към текста >>

4. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

За да стъпи в Духовния Път на ученичеството, или на стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине през „тясната врата", за която говори Свещеното Писание.
Започва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията в своите ръце. Това значи влизане в Божествената Школа. Човек започва съзнателно да изработва в себе си Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. (17)ПЕТ ВЪРХА За да стъпи в Духовния Път на ученичеството, или на стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине през „тясната врата", за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител — Христос лице в лице, както е посочено в Пентаграма. От тук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговия път има вече връзка с петте върха: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. Само оня може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег.
към текста >>

В Свещеното Писание има три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста.
От тук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговия път има вече връзка с петте върха: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. Само оня може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината АРАРАТ е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика. В Свещеното Писание има три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази непоколебима вяра, беше удостоен с привилегията да се нарече Приятел на Бога, но това високо звание вместо да го направи горделив, толкова го смири, че не се поколеба да принесе в жертва сина си на планината МОРИЯ. С такова смирение човек напредва вече по-бързо по Пътя и се възкачва като Мойсей на планината СИНАЙ (на върха Хорив), където получава Заповедите Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него възлиза Духът. Това става на планината ТАВОР. Той се преобразява, но това още не е краят.
към текста >>

5. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов.
Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО"
към текста >>

6. Писмо от Учителя до учениците от специалния клас (младежкия)

Само така ученика може да се доближи, да види свещеното лице на Истината и да разбере възходящия път на Любовта.
Светлината с ръка не се хваща, но с очи се вижда и с ум се разбира. Тази светлина води изпадналата душа през тъмнината. Ръката може да хване само образувалия се плод от светлината, окото да види слугата, който донася, и ума да прочете писмото на Оня, Който го праща. Свещения плод на живота трябва с всичката чистота да се хваща. Душата на ученика трябва да е обхваната от свещения трепет на Божия Дух. Само така ученика може да се доближи, да види свещеното лице на Истината и да разбере възходящия път на Любовта. Великите идеи живеят в благородните души. Светлите мисли в светлите умове, чистите желания в чистите сърца. Там гдето има светлина чистота Духовна, свобода Божествена, там Духът Царува." /Свещения подпис/ Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 5
към текста >>

7. Писмо от Учителя до учениците на В.Б.Б и до специалния клас, София

Само така ученикът може да се доближи да види свещеното лице на Истината и да разбере възходящия път на Любовта.Великите идеи живеят в благородните души, светлите мисли - в светлите умове, чистите желания - в чистите сърца.Там, където има светлина, чистота духовна, свобода Божествена, там Духът царува.
София 31.1.1929 г. До учениците на В.Б.Б. До специалния класСветлината с ръка не се хваща, но с очи се вижда и с ум се разбира. Тази светлина води изпадналата душа през тъмнината.Ръката може да хване само образувалия се плод от светлината. Окото да види слугата, който го донася, и умът да прочете писмото на оня, който го праща.Свещеният плод на живота трябва с всичката чистота да се хваща.Душата на ученика трябва да е обхваната от свещения трепет на Божия Дух. Само така ученикът може да се доближи да види свещеното лице на Истината и да разбере възходящия път на Любовта.Великите идеи живеят в благородните души, светлите мисли - в светлите умове, чистите желания - в чистите сърца.Там, където има светлина, чистота духовна, свобода Божествена, там Духът царува.
към текста >>

8. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Ето го голямото средно езеро, ето го и Окото - свещеното езеро, при самото подножие на Мусала.
Гледката беше вълшебна. Светлината хвърляше дълги сенки от канарите, които в своето движение създаваха някаква неземна тайнственост. Върховете се очертаваха пред нас на фона на тъмносиньото небе, по което звездите блестяха като едри брилянти. Как всичко беше мистично! Като че ли бях в друг свят, проникнат от мълчание, светлина и чистота. Ето го голямото средно езеро, ето го и Окото - свещеното езеро, при самото подножие на Мусала. То е най-високото езеро и гледа царствено на всички други по-долни езера. Това езеро Окото особено ме привлича с нещо, което не може да се предаде с думи! То като че ли свързва човека с един възвишен свят на вечна хармония и светлина. При Окото има построен заслон за туристи, заварени тук при промяна на времето. В шест часа бяхме на върха.
към текста >>

9. (известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част

Когато играем свещеното упражнение „Аоум", нашите умници пишат, че дясната ръка трябва да се насочва напред и нагоре под ъгъл 45°, а лявата назад и надолу под ъгъл 45°, от която щяло да изтекат всички нечистотии от нашия организъм в земята.
При играене на Паневритмията Учителя при никое упражнение не опъваше ръцете си назад. Защо? Учителя ни обяснява в Словото си, че всичко, което е пред тялото ни, е положително - на Бялата ложа, а всичко, което е зад гърбът ни е отрицателно - на Черната ложа. Затова той не пускаше ръцете си назад, за да не дава сили на тъмната лъжа и да не прави връзка с нея, макар че Той я командва. Например при упражнението „Аоум", Той подигаше дясната си ръка напред, нагоре естествено, под ъгъл 45°, а лявата е отпусната надолу до тялото и обратно с другата ръка. Това го прави този Велик Дух, а какво остава за нас. Когато играем свещеното упражнение „Аоум", нашите умници пишат, че дясната ръка трябва да се насочва напред и нагоре под ъгъл 45°, а лявата назад и надолу под ъгъл 45°, от която щяло да изтекат всички нечистотии от нашия организъм в земята. Така играещият прилича на летящ самолет, което е много красиво. Какво значи това движение? С дясната ръка ние се свързваме с Източника на Живота и цялото небе, а с лявата, насочена под ъгъл 45° назад и надолу, се свързваме с центъра на Земята, с ада. На дълбочина 2 000 км. от повърхността на Земята има две малки кълба (земи), които представляват центърът на Земята, където живеят наказаните за престъпления души и работят там без почивка.
към текста >>

10. Упражнение от Учителя, дадено на 27 януари

Упражнението е дадено в лекцията "Свещеното правило",27 януари 1937 г., Общ Окултен Клас, София.
Упражнение от Учителя Упражнението е дадено в лекцията "Свещеното правило",27 януари 1937 г., Общ Окултен Клас, София. И това, което възприемаш, това Ч, това е пъпка, която се развила и след като зачене тази пъпка, тя постепенно става тежка и се обърне надолу, расте и зрее. (Учителят вдига двете ръце нагоре, отворени, и казва): Учи се и цъфти! (След това Учителят сваля ръцете надолу и казва): Завържи и зрей! И даде плод! И тогаз хората да те вкусят и да благодарят на Бога, че си сладък.
към текста >>

11. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

Най-свещеното място това е Агарта - държавата на посветените.
Културата на Египет, културата на Индия се е развивала от невидимите библиотеки на Рила. Има на какво да се учите в бъдеще. Какво значение имат тези свещени центрове? Те работят за Новата култура. Най-свещеното място това е Агарта - държавата на посветените. Агарта се е премествала три пъти - от Атлантида, която е потънала и е преместена в Египет. От Египет се премества на Рила. А от тук отива в Хималаите. Някои от свещените входове на Агарта се намират на Седемте рилски езера". Учителят не обичаше рекламата.
към текста >>

12. Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'

Само с тая чистота и с тоя трепет ученикът може да се доближи да види Свещеното Лице на Истината и да разбере ВЪЗХОДЯЩИЯ ПЪТ на Любовта.
Тази светлинка почва постепенно да расте, докато всичко става светло наоколо ти. В тази Светлинка душата чува гласа на Оня, Който я води! Ръката може да хване само образувалия се плод от Светлината; окото може да види слугата, който го донася; и умът може да прочете писмото на оня, който го праща. Свещеният плод на живота трябва с всичката Чистота да се хваща. Душата на ученика трябва да е обхваната от свещения трепет на Божествения Дух. Само с тая чистота и с тоя трепет ученикът може да се доближи да види Свещеното Лице на Истината и да разбере ВЪЗХОДЯЩИЯ ПЪТ на Любовта. Великите идеи живеят в благородните души; светлите мисли – в светлите умове; и чистите желания – в чистите сърца. Съвършеният е вън от всяка съблазън. За него са чужди нисшите човешки прояви. Душата му е пълна с Любов, Мъдрост и Истина. Бог е Светлина, в която зреят плодовете на Добродетелта.
към текста >>

13. Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 27 август

Свещеното писание казва: Онези които спят в гробовете си ще възкръснат.
Но трябва да знаете как да употребите свещения огън. Ако няма свещен огън във вашата любов, във вашите чувства те не са отзивчиви. Някой казва моя възлюблен няма онази любов към мене, сега лъха нещо студено от него, значи онзи е изгубил този свещен огън. Вие всички сте били в миналото свещеници, жреци. Няма нито един от вас да не е бил жрец. Свещеното писание казва: Онези които спят в гробовете си ще възкръснат. Те са умрели, понеже са изгорели от свещения огън, като не са знаели как да го употребяват. Свещеният огън иска наново да ги възкреси. Човек не знае какво нещо е любовта на Бога. Целият свят представлява възможности, които са създадени от свещения огън, за да се повдигнат човешките души, дух, ум и сърце, за да може да се изгради красотата на човешкото тяло, за да може човек да види хубостта на Божествения свят. Буда веднъж не е приел високопоставени, благородни хора на разговор, а е приел един беден човек просто облечен.
към текста >>

14. Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя

Към свещеното трябва да отидеш със свещено чувство, а не с професионалната си подготовка, в това съм дълбоко уверен и ако е свещеното чувство, ако имаш един порив вътрешен, нищо няма да те спре да го направиш.
Не мога да го кажа, защото се отнася за друг човек, но така изрази едно недоволство от тази разработка. И то доста така категорично, нали. Като имаш предвид колко Учителят беше внимателен, оставяше всеки свободно да се прояви. Той не му забрани разбира се, но го предупреди. Щото виж какво, това са свещени песни. Към свещеното трябва да отидеш със свещено чувство, а не с професионалната си подготовка, в това съм дълбоко уверен и ако е свещеното чувство, ако имаш един порив вътрешен, нищо няма да те спре да го направиш. Но съм проверил как звучат те. Аз помня един път бяхме 5-6 души на Бивака на Витоша и си пяхме песни на Учителя. Такава атмосфера си създадохме, такова състояние сме имали, каквото никакъв концерт не може да го създаде. Не само, защото ни връща към спомена за Школата. Имат си един заряд тези песни и например "Духът Божий" като запеят преди неделната беседа в салона, какво нещо се създаваше, щото както казваме, че музиката по-лесно довежда със свещените си думи, отколкото молитвата, като повтарят, всякой не може да се моли.
към текста >>

15. Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя

Осветлението там се получаваше от светилника, поставен на масата, където имаше един малък нож, вляво от него – чаша, подобна на чаша за причастие, Свещеното Писание и един жезъл – дървен, с дължина около 40 см.
Постъпил на работа като касиер в Търговско-индустриалната банка в Бургас, Жечо Панайотов редовно участва в сбирките на братския кръжок в града, освен това там има и възможност да общува и с първите ученици на Учителя – Тодор Стоименов и Пеню Киров; по това време в Бургас са също Боян Боев и Минчо Сотиров. През август 1914 г. Жечо Панайотов е поканен от Учителя на годишната среща на Веригата във Велико Търново. За този изключителен момент от своя живот той разказва: “Преди Учителя да започне беседата, се извърши кратка церемония за новоприетите членове на Веригата – символ на това, че влизаме между работниците на Господа. През този ден прекрачих благоговейно и прага на стаята “Светая светих” за молитва. Осветлението там се получаваше от светилника, поставен на масата, където имаше един малък нож, вляво от него – чаша, подобна на чаша за причастие, Свещеното Писание и един жезъл – дървен, с дължина около 40 см. Както бяха наредени, тези предмети образуваха красив кръг… Изминаваха дните на събора и душите на всички бяха наситени със Словото на Учителя”. През 1915 г. става нещо, за което Жечо Панайотов съкровено се е молил: по време на престоя си в Бургас Учителя го извиква за разговор и му поверява с подписа си “Завета на цветните лъчи на Светлината”. През същата година той получава от брат Пеню Киров и Пентаграм, след като дава положителен отговор на въпроса: “Готов ли си да служиш на Господа и Делото Божие и обещаваш ли това? ”.
към текста >>

0.13057518005371