Търсене в текстове за 'Свещеник'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 225 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_12 ) Имаме дом неръкотворен - Боян Боев (1883 – 1963)

Един свещеник дойде при мен и ми каза, че го е страх да служи в църквата сам, трябвало всякога да има с него и друг поп.
След това вече ѝ дават работа и може да се явява. Апостол Павел казва: „Ако ни се разруши земното жилище, имаме дом неръкотворен.“ Някой на Земята е страдащ, а горе, като замине, се радва. Тогава защо ще плачем за него? Човек никога не е умрял. Умрелите са по-живи, отколкото живите. Един свещеник дойде при мен и ми каза, че го е страх да служи в църквата сам, трябвало всякога да има с него и друг поп. Той поиска съвет от мен. Казах му: „Има един човек, когото си обидил приживе.“ Той беше бил майка си и тя умряла. Казах му: „Умрелите хора са по-реални от нас. Ти трябва да се примириш с майка си.“ Като влезеш в онзи свят, ще ти бъде чудно отначало.
към текста >>

2. 5_01 ) Завеждам ви при извора - Боян Боев (1883 – 1963)

Един свещеник ми писа, че се е отчаял, защото нямал какво да говори, но почнал да чете беседите, животът му се осмислил, станал радостен и весел и ме питаше дали има право да ги изнесе пред своите слушатели.
Досега не съм ви говорил за Любовта, досега съм стигал до Причинния свят. Тази Школа върви по Абсолютния път; щом искате да вървите по относителния път, вие се изключвате от нея. И вън от Школата пак е школа. Всичко е в плана на Бога. Веднъж казах на едни външни хора: „Ако искате да чуете това, което е писано, то недейте идва при мен, има книги, четете ги, но ако искате да чуете това, което никъде не е писано, елате при мен.“ Един свещеник ми писа, че се е отчаял, защото нямал какво да говори, но почнал да чете беседите, животът му се осмислил, станал радостен и весел и ме питаше дали има право да ги изнесе пред своите слушатели. Той се е ободрил от новото. Аз никой път не съм преповтарял нещата. Това, което съм казал, целият свят да ми дадете, не го повтарям. Онова, което говорих двадесет и пет години, то вече изпълни света и от него светът не може да се освободи. То не е мое, то е Божествено и един ден хората отвътре ще го приемат.
към текста >>

3. 5_02 ) Златният век на българите - Боян Боев (1883 – 1963)

Един свещеник от Варна идва да ми каже, че развращавам народа.
Работел в мина Перник и говорел все против Учението, но му вързали езика, онемял напълно. Оттам насетне се запознал със спиритизма и видял, че съм бил на правата страна, а той – на кривата. Познал, че рита против нещо, срещу което не трябва да посяга. Всеки, който почне да се противи на Истината, ще пострада. В този момък дошла една чиста мисъл, видял своята погрешка и осъзнал, че както днес вървят хората, светът не може да се оправи. Един свещеник от Варна идва да ми каже, че развращавам народа. Отвърнах му: „Каквото и да говориш, мисли, за да не ти дойде нещо до главата! Ето такъв е законът! “ По-късно този свещеник пътувал по влака и поради сблъскване голям куфар паднал върху главата му и го наранил. Той пак идва при мен да му кажа нещо за утешение. Казах му, че трябва да се живее по Бога и че ние сме на фронта и сме в постоянно напрежение.
към текста >>

“ По-късно този свещеник пътувал по влака и поради сблъскване голям куфар паднал върху главата му и го наранил.
Всеки, който почне да се противи на Истината, ще пострада. В този момък дошла една чиста мисъл, видял своята погрешка и осъзнал, че както днес вървят хората, светът не може да се оправи. Един свещеник от Варна идва да ми каже, че развращавам народа. Отвърнах му: „Каквото и да говориш, мисли, за да не ти дойде нещо до главата! Ето такъв е законът! “ По-късно този свещеник пътувал по влака и поради сблъскване голям куфар паднал върху главата му и го наранил. Той пак идва при мен да му кажа нещо за утешение. Казах му, че трябва да се живее по Бога и че ние сме на фронта и сме в постоянно напрежение. Трябва да се отблъскват тези вълни, които постоянно ни заливат, трябва да воюваме със стрелите на тъмнината и да бъдем постоянно будни и трезви. Това не е война с плът и кръв, но воюваме с тъмните сили на ада и не е лесно да се отбива всичко това. Това Учение искат да го загасят, но никога няма да успеят.
към текста >>

4. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

В Нови пазар Учителя е пребивал като младеж, когато баща му е бил там свещеник.
Стои цял месец в София неориентиран, докато един познат, вече негов приятел, му казва за общество Бяло Братство. Калугерът интуитивно разбира, че там ще намери Онзи, когото търси и очаква, и идва на Изгрева. Като вижда Учителя, веднага познава, че това е онзи Мъдрец, за когото му е говорено. Учителя му даде упътвания и му каза да дойде след една година, за да му даде нови методи. *** В Нови пазар Учителя е пребивал като младеж, когато баща му е бил там свещеник. Учителя често излизал извън града и прекарвал в размишление. Веднъж тяхната прислужничка видяла, че на същата улица има отрупани дърва пред една чужда къща и взела да запали печката. Учителя се върнал, за да извади дървата от печката, казал ѝ да ги занесе на мястото, откъдето ги е взела, и пак излязъл. *** Един българин, който в Америка следвал в един и същ университет с Учителя, ни разказа, че студентите често правили екскурзии из околността, разговаряйки за обикновени работи, а Учителя казвал: „Вижте, колко красива е Природата!
към текста >>

5. 7_01 ) Вяра - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж един български свещеник ми бе разправил какво научил от Живата природа: седял си той под една круша, нещо прехвръкнало и се скрило под расото.
Недей казва, че нямаш тази или онази добродетел, но кажи, че все още не си турил в действие съответния център. Само бутни бутоните. Вяра в Бога значи съзнаване разумността на Природата. Трябва да вярва човек в Цялото; трудно е да се дойде до това съзнание. Като нямаш връзка с Невидимия свят, мислиш, че си оставен на произвола. Веднъж един български свещеник ми бе разправил какво научил от Живата природа: седял си той под една круша, нещо прехвръкнало и се скрило под расото. Това било чучулига. Погледнал нагоре и видял сокол. Щом соколът изчезнал, чучулигата отлетяла. Извадил си урок: казал си, че тая чучулига е по-умна от него, защото при зор намерила расото му; и той при зор трябвало да търси убежище под крилото на Бога. Както казах, корените на Вярата са в свръхсъзнанието, а външно се проявява като закон на ума.
към текста >>

6. 7_20 ) Отношение към страданието - Боян Боев (1883 – 1963)

Един свещеник ми каза: „Като почнах да благодаря за страданията, те си отидоха.“ Като обикнеш скръбта, тя ще си отиде.
Ти си в един свят, пълен със звезди – всичко е устроено и нищо не си платил. Обезсърчиш ли се, разбери, че има други, които те обезсърчават; освободи се от тях, кажи на тези духове: „Аз съм мобилизиран, ще ме оставите на спокойствие! “ Всяка сутрин прочитайте по три стиха от Евангелието от Йоана и всичко ще отмине. Ликвидирайте със старите сметки и с всички тези заблуждения. Този, Който е допуснал хиляди блага за теб, какво от това, че ти е дал и една малка неприятност за разрешаване? Един свещеник ми каза: „Като почнах да благодаря за страданията, те си отидоха.“ Като обикнеш скръбта, тя ще си отиде. Като обикнеш болестта, и тя си отива. Когато дойде страданието, трябва да благодарим за него, но това не ще означава, че ще се примирим. Не, ще се стараем да го отстраним, но додето то ни тъпче, ще бъдем благодарни и ще знаем, че ни възпитава, че ни пробужда, че ни чисти. Предназначението на Живота не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето, Радостта, Хармонията, Красотата и Свободата. Някой може да каже: „Тогава не е ли по-добре да няма страдание, не може ли без страдание?
към текста >>

7. 23) Догмите ще изчезнат - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя прие един свещеник на масите пред салона.
ДОГМИТЕ ЩЕ ИЗЧЕЗНАТ Беше надвечер. Учителя прие един свещеник на масите пред салона. В разговор с него Той каза между другото: Каквото и да проповядваме, няма да налагаме своите мисли. Кой изповядва Христа? Този, който люби. Христос е носител на Любовта и казва: „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг.“ Любовта е основа, върху която идват Мъдростта и знанието.
към текста >>

8. 56) Нужда от работници - Боян Боев (1883 – 1963)

Наскоро един свещеник ми писа: „Бях се отчаял, животът ми се бе обезсмислил напълно, но откакто почнах да чета Вашите беседи, моят живот отново се осмисли.
А вие заставате пред един човек и му казвате: „Повярвай в Господа! “ Така не се започва. Първо, той трябва да има една лична придобивка, тъй като е страдал доста досега. Българинът, щом вземе да чете, почва да мисли. И по-добре е да го накараш да чете, отколкото да му говориш. Наскоро един свещеник ми писа: „Бях се отчаял, животът ми се бе обезсмислил напълно, но откакто почнах да чета Вашите беседи, моят живот отново се осмисли. Днес душата ми е радостна и съм весел. Имам ли право да изнасям бисерите от Вашите беседи пред моите слушатели? “ Отговорих му: „Работете за Бога и за себе си не мислете. Като говорите за себе си, имате страдания, а като говорите за Бога – радост. Говорете и работете за Бога!
към текста >>

9. 58) Общение с Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Бях при един свещеник.
Христос има връзка с тези, които ще образуват Шестата раса. Христос не е напуснал света, Той работи. Някой казва, че Христос е оставил човечеството. Не е така. Един отшелник, като раздал всичко, Христос му се е явил и тогава отшелникът разбрал смисъла на живота. Бях при един свещеник. Дойде един калугер и поиска сто лева. Свещеникът скри, че има, и калугерът си отиде. След това казах на свещеника, че калугерът е Христос, и той поиска да отиде да Го стигне. Едно време нали Христос се явяваше на учениците Си. По същия закон и сега Христос ходи и проповядва.
към текста >>

Свещеникът скри, че има, и калугерът си отиде.
Някой казва, че Христос е оставил човечеството. Не е така. Един отшелник, като раздал всичко, Христос му се е явил и тогава отшелникът разбрал смисъла на живота. Бях при един свещеник. Дойде един калугер и поиска сто лева. Свещеникът скри, че има, и калугерът си отиде. След това казах на свещеника, че калугерът е Христос, и той поиска да отиде да Го стигне. Едно време нали Христос се явяваше на учениците Си. По същия закон и сега Христос ходи и проповядва. Някой казва: „Аз искам да се запозная с Христа.“ Старай се да разпознаеш Неговия глас. Гласът на Възлюбления се различава, като Го слушаш между десет хиляди гласа.
към текста >>

След това казах на свещеника, че калугерът е Христос, и той поиска да отиде да Го стигне.
Не е така. Един отшелник, като раздал всичко, Христос му се е явил и тогава отшелникът разбрал смисъла на живота. Бях при един свещеник. Дойде един калугер и поиска сто лева. Свещеникът скри, че има, и калугерът си отиде. След това казах на свещеника, че калугерът е Христос, и той поиска да отиде да Го стигне. Едно време нали Христос се явяваше на учениците Си. По същия закон и сега Христос ходи и проповядва. Някой казва: „Аз искам да се запозная с Христа.“ Старай се да разпознаеш Неговия глас. Гласът на Възлюбления се различава, като Го слушаш между десет хиляди гласа. И като Го видиш между десет хиляди души, да Го познаеш.
към текста >>

10. 75) Пробен камък - Боян Боев (1883 – 1963)

Питам един свещеник дали е виждал Господа.
Навсякъде в света има движение на Всемирното Бяло Братство и то е във връзка с нас. Сега не ще се остави Втората световна война да отиде до своя край – тя ще се съкрати, понеже нейното прекратяване е една необходимост. Ако не се въдвори мирът, бялата раса ще се постави на едно голямо изпитание, а това не е в интерес на Шестата раса, защото тогава цялата култура би се върнала хиляда години назад. Сега бялата раса ражда Шестата и като майка ще се мъчи, но ще бъде будна при раждането, докато по-рано всяка раса е раждала следващата несъзнателно. Бъдещето, което Шестата раса ще донесе, е такова, което човек не е сънувал – ще се живее в Любов и хората ще се дематериализират. Питам един свещеник дали е виждал Господа. Отговаря – не. А пък аз проповядвам за един свят, в който живея и го виждам. Той ме пита дали право говоря. Казвам му, че човек, който говори Истината, никога не бърза, и обратното – човек, който лъже, винаги бърза. Това, което разваля хората, е малкото топлина, която се съдържа в храните и питиетата.
към текста >>

11. 92) Словото ще даде живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж изтъкнах на един свещеник, че Божествените икони са по-важни, отколкото човешките, и му казах, за да ме чуе: „Вие всякога защитавате вашите икони в църквата, но това са човешки икони.
Някой пита какво нещо е Истината. Това, което те освобождава от смъртта, от крайно несносния живот, е Истината. А при Любовта се осмислят нещата. У славяните егоизмът е по-смекчен и Любовта ще вземе надмощие. Сега Любовта слугува на силата, но в бъдеще силата ще слугува на Любовта. Веднъж изтъкнах на един свещеник, че Божествените икони са по-важни, отколкото човешките, и му казах, за да ме чуе: „Вие всякога защитавате вашите икони в църквата, но това са човешки икони. Божествените икони са хората и те се търкалят по пътя.“ Някои българи не съзнават, че животните имат душа. Когато българинът бие вола си, не го възпирам, защото ще заяви: „Аз съм тук господарят! “ И затова, като се приближа и погаля малко вола, казвам на стопанина: „Отлична порода е този вол. С този добитък ти си късметлия, всичко ще ти върви добре.“ При тези думи той почва да гледа с добро око на вола.
към текста >>

12. 93) Слушат моя глас - Боян Боев (1883 – 1963)

Един човек трябва да е роден за свещеник.
Един наш брат от Елена беше приет от Учителя. Чистата вода от чисто място извира. Мътната вода можем да я прецеждаме, но това са човешки методи. И затова благодатта не може да дойде чрез грешен човек. Един грешен човек може ли да стане пророк? Един човек трябва да е роден за свещеник. Не всеки човек, който носи расо, е свещеник. Когато свещеникът не е на мястото си, то други го заместват. В селата, когато се загуби някое говедо, отиват при някоя баба гледачка. Ясновидецът трябва да поучава хората и да ги упътва към Бога. Той трябва да посочи кармичните грешки на човека, който се е допитал до него, и така да го насърчи, че той да измени напълно своя живот и съзнанието му да просветне.
към текста >>

Не всеки човек, който носи расо, е свещеник.
Чистата вода от чисто място извира. Мътната вода можем да я прецеждаме, но това са човешки методи. И затова благодатта не може да дойде чрез грешен човек. Един грешен човек може ли да стане пророк? Един човек трябва да е роден за свещеник. Не всеки човек, който носи расо, е свещеник. Когато свещеникът не е на мястото си, то други го заместват. В селата, когато се загуби някое говедо, отиват при някоя баба гледачка. Ясновидецът трябва да поучава хората и да ги упътва към Бога. Той трябва да посочи кармичните грешки на човека, който се е допитал до него, и така да го насърчи, че той да измени напълно своя живот и съзнанието му да просветне. Душата на човека е неговата църква, а Духът е свещеникът, който служи.
към текста >>

Когато свещеникът не е на мястото си, то други го заместват.
Мътната вода можем да я прецеждаме, но това са човешки методи. И затова благодатта не може да дойде чрез грешен човек. Един грешен човек може ли да стане пророк? Един човек трябва да е роден за свещеник. Не всеки човек, който носи расо, е свещеник. Когато свещеникът не е на мястото си, то други го заместват. В селата, когато се загуби някое говедо, отиват при някоя баба гледачка. Ясновидецът трябва да поучава хората и да ги упътва към Бога. Той трябва да посочи кармичните грешки на човека, който се е допитал до него, и така да го насърчи, че той да измени напълно своя живот и съзнанието му да просветне. Душата на човека е неговата църква, а Духът е свещеникът, който служи. Умът и сърцето са прислужници.
към текста >>

Душата на човека е неговата църква, а Духът е свещеникът, който служи.
Не всеки човек, който носи расо, е свещеник. Когато свещеникът не е на мястото си, то други го заместват. В селата, когато се загуби някое говедо, отиват при някоя баба гледачка. Ясновидецът трябва да поучава хората и да ги упътва към Бога. Той трябва да посочи кармичните грешки на човека, който се е допитал до него, и така да го насърчи, че той да измени напълно своя живот и съзнанието му да просветне. Душата на човека е неговата църква, а Духът е свещеникът, който служи. Умът и сърцето са прислужници. Пътят, по който ще отидете към Бога, е да влезете в тази църква-душа, където Духът е свещеник, а умът и сърцето прислужват. Христос казва: „Онези, които се затварят и не искат да чуят Словото, те не са от Моите овци. Моите овци слушат Моя глас.“ Най-първо човек трябва да има разположението на едно дете, да учи, да има чистота. Разумното дете е емблема на кротост, смирение, чистота и е готово да учи.
към текста >>

Пътят, по който ще отидете към Бога, е да влезете в тази църква-душа, където Духът е свещеник, а умът и сърцето прислужват.
В селата, когато се загуби някое говедо, отиват при някоя баба гледачка. Ясновидецът трябва да поучава хората и да ги упътва към Бога. Той трябва да посочи кармичните грешки на човека, който се е допитал до него, и така да го насърчи, че той да измени напълно своя живот и съзнанието му да просветне. Душата на човека е неговата църква, а Духът е свещеникът, който служи. Умът и сърцето са прислужници. Пътят, по който ще отидете към Бога, е да влезете в тази църква-душа, където Духът е свещеник, а умът и сърцето прислужват. Христос казва: „Онези, които се затварят и не искат да чуят Словото, те не са от Моите овци. Моите овци слушат Моя глас.“ Най-първо човек трябва да има разположението на едно дете, да учи, да има чистота. Разумното дете е емблема на кротост, смирение, чистота и е готово да учи. Човек, като стане дете, се намира в Царството Божие, и като престане да е дете, не е в Царството Божие.
към текста >>

13. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя ни бе разказал за един стар свещеник от Варна, който се чувствал безпомощен, лежал и дори нямал сили да се поразходи из двора си, но по време на Общоевропейската война78 при бомбардировка той скочил на крака и не разбрал как се озовал няколко километра извън града, носейки една голяма тиква под мишница.
Ние не говорим тук само за един живот от 100-120 години, но за 100-200-500 поколения. Ако те не са живели с добри чувства, ще се получи поколение със слаби гърди.“ (лекция от 11.03.1942 г.) Душата е седалище на неизчерпаеми сили, само че те трябва да се извикат към дейност. Ще приведа няколко примера, от които се вижда какви душевни сили притежава човек. Обикновено не си служим с тях, защото са в спящо състояние, обаче в някои извънредни случаи те се пробуждат към действие. Учителя ни бе разказал за един стар свещеник от Варна, който се чувствал безпомощен, лежал и дори нямал сили да се поразходи из двора си, но по време на Общоевропейската война78 при бомбардировка той скочил на крака и не разбрал как се озовал няколко километра извън града, носейки една голяма тиква под мишница. Учителя ни бе привел един друг пример за двама парализирани, които били на лечение в една бразилска болница. Когато една боа се вмъкнала в стаята им, и двамата скокнали през прозореца и хукнали да бягат презглава. В рисковия момент се събудили мощните сили на духа, до които преди това те не могли да прибягнат. В друга беседа Учителя спря вниманието ни върху постъпката на една американка, която била тежко болна. Лекарите определили, че ѝ остават само няколко дни живот; тогава умиращата жена попитала мъжа си: „Аз вече си отивам, но искам да знам ще се ожениш ли след моето заминаване в отвъдното?
към текста >>

14. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Бащата на Учителя бил свещеник.
Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник. Дава му и един свитък в ръката. Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно същество от невидимия свят. Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа. Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя. Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите. Велики неща очакват човека, когато напредне като ученик. Когато човек възлюби Бога и има връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си. Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога.
към текста >>

15. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н.
Учителят каза веднъж какво наричаме разумност. „Мъдростта съдържа познанието на великите природни закони и методите за тяхното приложение в живота. Освен Мъдростта нали имаме и Любов? Когато в една твоя постъпка вложиш едновременно Мъдрост и Любов, тогава тя е разумна. Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно." Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта? Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н. След половин час всички хора държат запалени свещи. От това можем да извадим следната аналогия. Когато ти имаш една нова Божествена идея, която те е озарила, живееш съзнателен живот, имаш връзка с Бога и желаеш да работиш за Него, ти имаш запалена свещ. Онзи човек, който има запалена свещ в църквата, трябва ли сам да се радва на своята свещ?
към текста >>

16. Общение с Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Бях при един свещеник.
Христос не е напуснал света. Той работи. Някой казва, че Христос е оставил човечеството. Не е така. Един отшелник, като раздал всичко, Христос му се явил и тогава отшелникът разбрал смисъла на живота. Бях при един свещеник. Дойде един калугер и поиска сто лева. Свещеникът каза, че няма и калугерът си отиде. След това аз казах на свещеника, че калугерът е Христос. - „Да отида да Го стигна! "
към текста >>

Свещеникът каза, че няма и калугерът си отиде.
Някой казва, че Христос е оставил човечеството. Не е така. Един отшелник, като раздал всичко, Христос му се явил и тогава отшелникът разбрал смисъла на живота. Бях при един свещеник. Дойде един калугер и поиска сто лева. Свещеникът каза, че няма и калугерът си отиде. След това аз казах на свещеника, че калугерът е Христос. - „Да отида да Го стигна! " Едно време нали Христос се явяваше на учениците си и те не Го познаха. По същия закон сега Христос ходи и проповядва.
към текста >>

След това аз казах на свещеника, че калугерът е Христос.
Не е така. Един отшелник, като раздал всичко, Христос му се явил и тогава отшелникът разбрал смисъла на живота. Бях при един свещеник. Дойде един калугер и поиска сто лева. Свещеникът каза, че няма и калугерът си отиде. След това аз казах на свещеника, че калугерът е Христос. - „Да отида да Го стигна! " Едно време нали Христос се явяваше на учениците си и те не Го познаха. По същия закон сега Христос ходи и проповядва. Христос не е бил мек.
към текста >>

17. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н.
Учителят каза веднъж какво наричаме разумност. „Мъдростта съдържа познанието на великите природни закони и методите за тяхното приложение в живота. Освен Мъдростта нали имаме и Любов? Когато в една твоя постъпка вложиш едновременно Мъдрост и Любов, тогава тя е разумна. Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно.” Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта? Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н. След половин час всички хора държат запалени свещи. От това можем да извадим следната аналогия. Когато ти имаш една нова Божествена идея, която те е озарила, живееш съзнателен живот, имаш връзка с Бога и желаеш да работиш за Него, ти имаш запалена свещ. Онзи човек, който има запалена свещ в църквата, трябва ли сам да се радва на своята свещ? Той трябва да запали свещта и на другите хора.
към текста >>

18. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Бащата на Учителя бил свещеник.
Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник. Дава му и един свитък в ръката. Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно същество от невидимия свят. Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа. Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя. Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите. Велики неща очакват човека, когато напредне като ученик. Когато човек възлюби Бога и има връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си. Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога.
към текста >>

19. 037 ПСИХИЧНИТЕ ПРИЧИНИ НА БОЛЕСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Един свещеник дойде при мене болен.
Ревматизмът, например, освен чисто физически причини, има и психически. Тези причини се коренят в мисълта, чувствата и във волята. Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка в живота се проявяват във вид на ревматизъм, на циреи или на други болести. Пазете се от страх, омраза, безпокойство, завист, ревност и други отрицателни състояния, които създават отрови и утайки в организма. Болестта може да се появи тогава, когато човек не се е примирил с някой заминал отвъд. Един свещеник дойде при мене болен. Беше много изплашен. Казах му, че има близък умрял, с когото не са живели добре: "Тази болест се дължи именно на този твой близък." И той ми изповяда, че е бил майка си и тя умряла. Посъветвах го да се примири с майка си и болестта ще мине. "Как да се примиря с майка си? " - попита ме той." Ще се изповядваш пред Бога и пред майка си, че не си направил добре."
към текста >>

20. Пратеник на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Един свещеник ми писа от един град:“Бях се отчаял.
Но за всяка идея трябва да работите 25 хиляди години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи. Тогава колко години ви трябват, за да намерите идеите, които са само в една беседа? А колко такива беседи има? Затова с тези беседи и лекции се съкращава извънредно много времето за вашето развитие. Един свещеник ми писа от един град:“Бях се отчаял. Нямах какво да говоря. Животът ми беше се обезсмислил. И като почнах да чета твоите беседи, осмисли се животът ми, радостен съм, весел съм. И питам сега: Имам ли право да говоря твоите беседи на моите слушатели? “
към текста >>

21. Пътят на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Казвам на един свещеник:“Ти виждал ли си Господа?
Бъдещето, което шестата раса ще донесе, е това, което човек не е сънувал. Ще живеят в хигиенични къщи. Ще живеят по любов. Старите няма да остаряват. Когато дойде време да си отива човек, ще се изпари, ще се дематериализира. Казвам на един свещеник:“Ти виждал ли си Господа? “ -Не. А пък аз проповядвам за един свят, в който живея. Виждам го и живея в него. - Право ли говориш?
към текста >>

22. Когато хората страдат - Боян Боев (1883 – 1963)

9. Един свещеник ми каза:“Като почна да благодаря за страданията, те си отиват.“ Като обикнеш скръбта, тя ще си отиде.
Но може да се утешава от мисълта, че тези камъни ще послужат за благото на хората. Ще се построят хубави здания. 7. Друга причина за страданията е следната: някой път те са родилни мъки за раждането на нова идея в човека. Има и други причини за страданията. 8. Бъди издръжлив и знай, че Господ няма да ти допусне повече изпитания, отколкото ти е силата. 9. Един свещеник ми каза:“Като почна да благодаря за страданията, те си отиват.“ Като обикнеш скръбта, тя ще си отиде. Когато дойде страданието, трябва да благодариш за него. Но това не ще каже, че си се примирил с него. Не, ще се стараем да го отстраним, но догдето то ни тъпче, ще бъдем благодарни, че ни възпитава, че ни подбужда, че ни чисти. Значи едновременно като бъдете благодарни на страданието, догдето ви е на гости, ще се стараете да се освободите от него. Защо? Защото предназначението на живота не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето, радостта, хармонията, красотата, свободата.
към текста >>

23. Учение за свободните - Боян Боев (1883 – 1963)

Един свещеник идва при мене от Варна и ми казва: „Ти развращаваш народа." Казах му: Мисли какво говориш, за да не ти дойде нещо на главата.
И като почнах да говоря против тебе, вързаха ми езика, онемях. И оттам насетне се запознах със спиритизма. Вече не говоря против тебе и виждам, че си на правата страна, но аз съм бил на кривата страна. Познах, че ритам срещу това, което не трябва да се рита. Всеки, който се противи на истината, ще пострада. Един свещеник идва при мене от Варна и ми казва: „Ти развращаваш народа." Казах му: Мисли какво говориш, за да не ти дойде нещо на главата. Такъв е законът. Пътувал той с влака и един голям куфар пада на главата му поради сблъскване и той пострадва. Свещеникът идва и ми казва: „Няма ли да ми кажеш нещо? “ Казах му: Трябва да се живее по Бога. Това учение искат да го загасят.
към текста >>

Свещеникът идва и ми казва: „Няма ли да ми кажеш нещо?
Познах, че ритам срещу това, което не трябва да се рита. Всеки, който се противи на истината, ще пострада. Един свещеник идва при мене от Варна и ми казва: „Ти развращаваш народа." Казах му: Мисли какво говориш, за да не ти дойде нещо на главата. Такъв е законът. Пътувал той с влака и един голям куфар пада на главата му поради сблъскване и той пострадва. Свещеникът идва и ми казва: „Няма ли да ми кажеш нещо? “ Казах му: Трябва да се живее по Бога. Това учение искат да го загасят. Никога няма да го загасят. Казват, че това учение е ново. То е старо и ново.
към текста >>

24. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

Бащата на Учителя - свещеникът Константин Дъновски, е роден в с.
Боев на 11 август 1945 год. на втория ден на събора на учениците от великото Всемирно Бяло братство на Изгрева, София. УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО Учителя ни остави една велика наука, която има за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Бащата на Учителя - свещеникът Константин Дъновски, е роден в с. Устово, Родопите. Още като малък той искал да живее за един висок идеал. Заедно с някои свои другари от Варна той тръгнал за Света гора, там да се посвети на монашески живот. На път за Света гора те се отбили в Солун, където посетили старата църква „Св. Димитър“. Там Константин се срещнал с един старец, който го разпитал за какво е дошъл и после му казал: „Утре ела пак при мен, но сам.“ На другия ден, като отишъл в същата църква, старецът му се явил пак и му казал: „Недей отива в Света гора, а се върни във Варна.“ Казал му още, че славянството ще изиграе важна роля в изграждането на новата култура.
към текста >>

25. 03 ЗА АНТИМИНСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За това на следващия ден го посвещава и му дава Антиминса, като му казва: "Няма защо да ставаш монах, ти имаш друга мисия." И Константин Дъновски се връща в България и става свещеник, за да служи в църквата на славянски.
Дойде и Освобождението. Когато през 1854 г. онзи странен монах срещнал тримата младежи в църквата "Се. Димитър", той се спрял на бащата на Учителя. Него е намерил достоен за делото. За това на следващия ден го посвещава и му дава Антиминса, като му казва: "Няма защо да ставаш монах, ти имаш друга мисия." И Константин Дъновски се връща в България и става свещеник, за да служи в църквата на славянски. Той е един от първите възрожденци, радетел на първото варненско училище за българчета. Антиминсът е свързан с Учителя, Той е знаме и надежда. "Ето - иде скоро! " И наистина, Освобождението дойде. Дойде и Учителя, създадоха се условия за неговата духовна работа.
към текста >>

26. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Кой свещеник, за пример, при коя черква, е дал на своето паство по-възвишен, по-християнски лозунг от тазгодишния на Белите Братя, който вече цитирах: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди."
Ала от това, което чух и узнах, няма нищо, което да е непримиримо с Христовото учение. Всъщност, аз го намерих много по-християнско, отколкото очаквах според слуховете. Ядката на системата е: Любов, Мъдрост и Истина. Това "ново учение" е древно като планините и чисто като светлината, а при това, не по-малко християнско. И от този център извират чудно възвишени, морални наставления. Кой свещеник, за пример, при коя черква, е дал на своето паство по-възвишен, по-християнски лозунг от тазгодишния на Белите Братя, който вече цитирах: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди." Друго съображение, което го прави фактор от историческо и обществено значение, е плодът на влиянието и учението Му, характерът на неговите умножаващи се последователи. Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и по-братствени от всяко наше общество. Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи, пасторът – за своето паство, владиката – за свои енориаши, властникът – за управляеми, държавникът – за сънародници, търговецът, докторът и адвокатът – за клиенти и всеки - за съседи. Само глупавият невежа би бил на противното мнение и само престъпният би ги мразил, преследвал и наричал опасни. Все таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че Той е епохална, историческа личност; затова не Го наричат "дядо Дънов" или "господин Дънов", а Учителя.
към текста >>

27. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В очакване на това розенкройцерската мисъл, запазила своята сдържаност, засия в света през шестнадесети век чрез редица забележителни личности като кабалиста Хенрих Кунрат, свещеника-мистик Екхарт, обущаря Яков Бьоме, лекаря-алхимик Парацелзий, испанският окултист Раймонд Лулий и други.
Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му. Когато това е било постигнато от науката, главните Истини на окултната наука - учението за планетната еволюция, учението за превъплъщението и единството на религиите бяха разгласени в света. В очакване на това розенкройцерската мисъл, запазила своята сдържаност, засия в света през шестнадесети век чрез редица забележителни личности като кабалиста Хенрих Кунрат, свещеника-мистик Екхарт, обущаря Яков Бьоме, лекаря-алхимик Парацелзий, испанският окултист Раймонд Лулий и други. Известен брой розенкройцерски идеи са минали във франкмасонството на осемнадесети век, но деформирани и изопачени. Те обаче упражнили щастливо влияние над голяма група издигнати умове. Всред тях трябва да посочим на първо място най-големият поет на Германия Гьоте. Той получил на младини розенкройцерско Посвещение. Научните му дела са изпълнени с това Посвещение, а поезията му прелива от него.
към текста >>

28. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

1) „... и Мелхиседек, цар Салимски изнесе хляб и вино; а той беше свещеник на Бога вишнаго.
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР 1) „... и Мелхиседек, цар Салимски изнесе хляб и вино; а той беше свещеник на Бога вишнаго. И благослови Авраама и рече му: Благословен Авраам от Бога вишнаго, Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог вишний, Който предаде враговете в ръцете ти. И Авраам му даде десятък от всичко." (Битие 14:18-20) 2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4) 3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19)
към текста >>

Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4)
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР 1) „... и Мелхиседек, цар Салимски изнесе хляб и вино; а той беше свещеник на Бога вишнаго. И благослови Авраама и рече му: Благословен Авраам от Бога вишнаго, Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог вишний, Който предаде враговете в ръцете ти. И Авраам му даде десятък от всичко." (Битие 14:18-20) 2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4) 3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19) 4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, комуто патриарх Авраам даде десятък. И кой от левиевите синове, който приемат свещенството, имат заповед по закон да вземат десятък от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Аврамови. Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието.
към текста >>

3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19)
1) „... и Мелхиседек, цар Салимски изнесе хляб и вино; а той беше свещеник на Бога вишнаго. И благослови Авраама и рече му: Благословен Авраам от Бога вишнаго, Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог вишний, Който предаде враговете в ръцете ти. И Авраам му даде десятък от всичко." (Битие 14:18-20) 2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4) 3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19) 4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, комуто патриарх Авраам даде десятък. И кой от левиевите синове, който приемат свещенството, имат заповед по закон да вземат десятък от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Аврамови. Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото.
към текста >>

4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник.
И благослови Авраама и рече му: Благословен Авраам от Бога вишнаго, Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог вишний, Който предаде враговете в ръцете ти. И Авраам му даде десятък от всичко." (Битие 14:18-20) 2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4) 3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19) 4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, комуто патриарх Авраам даде десятък. И кой от левиевите синове, който приемат свещенството, имат заповед по закон да вземат десятък от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Аврамови. Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. Тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее во веки.
към текста >>

Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек... А още повече яви се, защото по подобие на Мелхиседека възрастна друг свещеник, който не бе по закона на плътската заповед, но по силата на безконечния живот.
И кой от левиевите синове, който приемат свещенството, имат заповед по закон да вземат десятък от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Аврамови. Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. Тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее во веки. И така да река, самият Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек... А още повече яви се, защото по подобие на Мелхиседека възрастна друг свещеник, който не бе по закона на плътската заповед, но по силата на безконечния живот. Защото свидетелствува и казва Давид: Ти си свещеник във век, по чин Мелхиседеков." (Евреем 7:1-16) Още в древен Атлантис този Велик Свещеник на Бога Вишнаго е имал за помощник един Посветен, който впоследствие се преражда като Зороастър и става Учител на персийския народ. Този Посветен, който се преражда като Зороастър, още в Атлантис, в храма на Слънцето е имал двама ученици, които още тогава са били достигнали висока степен на Посвещение. На тях той предава своето учение, като ги поставя и във връзка с Духа на Слънцето, с когото той бил във връзка. Един от тези ученици е бил Хермес, Великият Учител на Египет, а другият е бил Мойсей, Водачът и Учителят на еврейския народ.
към текста >>

Защото свидетелствува и казва Давид: Ти си свещеник във век, по чин Мелхиседеков." (Евреем 7:1-16)
Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. Тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее во веки. И така да река, самият Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек... А още повече яви се, защото по подобие на Мелхиседека възрастна друг свещеник, който не бе по закона на плътската заповед, но по силата на безконечния живот. Защото свидетелствува и казва Давид: Ти си свещеник във век, по чин Мелхиседеков." (Евреем 7:1-16) Още в древен Атлантис този Велик Свещеник на Бога Вишнаго е имал за помощник един Посветен, който впоследствие се преражда като Зороастър и става Учител на персийския народ. Този Посветен, който се преражда като Зороастър, още в Атлантис, в храма на Слънцето е имал двама ученици, които още тогава са били достигнали висока степен на Посвещение. На тях той предава своето учение, като ги поставя и във връзка с Духа на Слънцето, с когото той бил във връзка. Един от тези ученици е бил Хермес, Великият Учител на Египет, а другият е бил Мойсей, Водачът и Учителят на еврейския народ. На Хермес Зороастър предава учението за тайната на пространството, а оттам и езикът на звездите като език на Космичното Слово, като външен израз на който се явява хармонията на сферите.
към текста >>

Още в древен Атлантис този Велик Свещеник на Бога Вишнаго е имал за помощник един Посветен, който впоследствие се преражда като Зороастър и става Учител на персийския народ.
А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. Тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее во веки. И така да река, самият Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек... А още повече яви се, защото по подобие на Мелхиседека възрастна друг свещеник, който не бе по закона на плътската заповед, но по силата на безконечния живот. Защото свидетелствува и казва Давид: Ти си свещеник във век, по чин Мелхиседеков." (Евреем 7:1-16) Още в древен Атлантис този Велик Свещеник на Бога Вишнаго е имал за помощник един Посветен, който впоследствие се преражда като Зороастър и става Учител на персийския народ. Този Посветен, който се преражда като Зороастър, още в Атлантис, в храма на Слънцето е имал двама ученици, които още тогава са били достигнали висока степен на Посвещение. На тях той предава своето учение, като ги поставя и във връзка с Духа на Слънцето, с когото той бил във връзка. Един от тези ученици е бил Хермес, Великият Учител на Египет, а другият е бил Мойсей, Водачът и Учителят на еврейския народ. На Хермес Зороастър предава учението за тайната на пространството, а оттам и езикът на звездите като език на Космичното Слово, като външен израз на който се явява хармонията на сферите. На Мойсей той предаде учението за тайната на времето, развитие на космичните процеси в течение на времето.
към текста >>

Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам.
Неговият Велик Учител, Великият Слънчев Посветен, се изтегля в потайни центрове във вътрешността на Азия. Той е посветил седемте велики Риши на Индия. Той посветил и Зороастър още в Атлантида по особен начин. Той говори и посвети и Авраам по съвсем особен начин. Той водеше едно вечно съществуване в своята индивидуалност, за което за да се посочи вечният характер на тази индивидуалност е казано, че той нямаше нито име, нито възраст, нито баща, нито майка. Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам. При тази среща на Мелхиседек с Авраам, той му предаде нещо много велико, което послужи като изходна база за развитието на еврейския народ. Той му предаде импулса на Слънчевия Дух, предаде му учението и Мъдростта на Слънчевия Дух. Това е показано в Библията с това, че той посрещна Авраам с хляб и вино. А хлябът и виното са символ на Божественото учение. Същият символ имаме употребен при Христа при тайната вечеря, когато даде на учениците Си хляб и вино и им каза: Яжте, това е Моята плът и Моята кръв, т.е.
към текста >>

29. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

По този начин Орфей станал Първосвещеник на Тракия, Велик Жрец на олимпийския Зевс и за Посветените в тайните откривател на небесния Дионисиус, слънчевото Слово, слънчевия Дух.
Той осветил царствеността на Зевс в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил основите на съдилището на анфитрионите, което станало символ на социалното единство на Гърция. Най-сетне със създаването на мистериите той оформил религиозната душа на отечеството си. Защото той слял религията на Зевс с онази на Дионисиус в една всемирна мисъл. Посвещаваните в тайните с неговите наставления се сдобиваха с чистата Светлина на възвишените Истини. И тази Светлина достигаше до народа по-умерена, но не по-малко благотворна под булото на поезията и омайните празненства. По този начин Орфей станал Първосвещеник на Тракия, Велик Жрец на олимпийския Зевс и за Посветените в тайните откривател на небесния Дионисиус, слънчевото Слово, слънчевия Дух. На върха на Свещената планина, в полите на която извира реката Ебра (сегашната Марица), е съществувал от хиляди години храм на Великото Същество, на Великия Бог. Тук на тази Свещена планина са идвали да се поклонят на Бога и пелезгите, и келтите, и скитите, и гетите и др. Като Първосвещеник и Велик Жрец в този храм е бил Орфей, който е имал един любим ученик, когото взел със себе си от Делфи. В присъствието на всички жреци той излага пред своя ученик своята тайна доктрина. Той казва на ученика си:
към текста >>

Като Първосвещеник и Велик Жрец в този храм е бил Орфей, който е имал един любим ученик, когото взел със себе си от Делфи.
Посвещаваните в тайните с неговите наставления се сдобиваха с чистата Светлина на възвишените Истини. И тази Светлина достигаше до народа по-умерена, но не по-малко благотворна под булото на поезията и омайните празненства. По този начин Орфей станал Първосвещеник на Тракия, Велик Жрец на олимпийския Зевс и за Посветените в тайните откривател на небесния Дионисиус, слънчевото Слово, слънчевия Дух. На върха на Свещената планина, в полите на която извира реката Ебра (сегашната Марица), е съществувал от хиляди години храм на Великото Същество, на Великия Бог. Тук на тази Свещена планина са идвали да се поклонят на Бога и пелезгите, и келтите, и скитите, и гетите и др. Като Първосвещеник и Велик Жрец в този храм е бил Орфей, който е имал един любим ученик, когото взел със себе си от Делфи. В присъствието на всички жреци той излага пред своя ученик своята тайна доктрина. Той казва на ученика си: „Събери грижливо всичките си мисли, за да се издигнеш до началото на нещата, до Великата Троица, която блести в чистия етер. Изгори тялото си с огъня на мисълта си, отдели се от материята, както пламъкът се отделя от дървото, което гори. Тогава духът ти ще полети към чистия етер на Вечните Причини, както Орелът се спуска от престола на Юпитер.
към текста >>

30. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Там Първосвещеникът го благославя и казва на майка му: Твоят син ще стане велик Мъдрец.
Този импулс се изразява в различните страни в специфични форми, но общото във всичките е, че се апелира към човешката мисъл, която се пробужда като връзка с възвишения свят. Питагор е бил син на богат търговец от остров Самос. Делфийската ясновидка казала на родителите му, че ще им се роди един син, който ще бъде прочут и полезен на всички хора и във всички времена. Още преди раждането му майка му го посвещава на Аполон. Когато станал на една година по съвета на Жреците от Делфи го занесли в храма на Адонай, намиращ се в една долина на Ливан. Там Първосвещеникът го благославя и казва на майка му: Твоят син ще стане велик Мъдрец. Но помни, че ако Гърция притежава науката за боговете, науката за Бога обаче се намира само в Египет. Майка му му е казала това, когато той пораснал и той го знаел. След това родителите му се връщат в Самос. Още от малко детето било хубаво, кротко, смирено и справедливо. Още от малък той имал силен стремеж към знанието и Мъдростта.
към текста >>

И като се питаше и размишляваше в себе си, той си припомни думите на Първосвещеника от храма на Адонай, че само в Египет се намира науката за Бога.
Той видя всичко това, и живота си и делото си в моментно и ясно просветление, с непоколебима и несъкрушима увереност на духа, който чувствувал, че се намира пред Истината. Това беше цяла светкавица. Сега се касаеше да докаже с разсъдъка си това, което чистият му разум беше схванал от Абсолютното. Но затова се искаше наука, затова се искаше работа. Къде ще намери тази наука? И като се питаше и размишляваше в себе си, той си припомни думите на Първосвещеника от храма на Адонай, че само в Египет се намира науката за Бога. И тогава той реши да отиде в Египет." С препоръчително писмо от Поликрат, тиранина на Самос, до египетския фараон, Питагор заминал за Египет и се представил пред фараона Амазис, който го представил на Жреците в Мемфис. Последните го приели много студено и след много затруднения, защото те не се доверявали на гърците, които считали за лекомислени и непостоянни. Те направили всичко, за да обезсърчат Питагор. Но той издържал всички изпити, на които го подложили.
към текста >>

31. ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е Първосвещеникът, който посредничи между Бога и хората, Духът Божи, който поучава хората.
Логосът е Слово на Бога, чрез което Бог твори. Затова е казано в книгата Битие: И рече Бог, и стана. Като проговори, Бог веднага сътвори, без да поставя нещо между Словото и творението. Ако искаме да посочим по-истинна догма ще кажем, че Логосът е дело на Бога. Същевременно за самосъзнанието Логосът е Учител на Мъдростта. Това е Първосвещеникът, който посредничи между Бога и хората, Духът Божи, който поучава хората. 3) Най-първо Бог чрез Логоса създава идейния свят, който е светът на самата Истина. А тази Истина не е нищо друго, освен Словото Божие. От този идеален свят се ражда сетивния, конкретния, феноменалния свят. Принципът на този свят, според Филон, е материята, като Бог е Вечното битие, а материята е преходното битие или това, което се нарича небитие. Филон казва:
към текста >>

32. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Само първосвещеникът е изговарял името на Бога в деня на изкуплението, като гласът му се заглушавал от пеенето на свещенослужителите, за да не достигне до недостойни уши.
Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света. Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството. Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост. Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив. Неговото произнасяне е било забранено у евреите. Само първосвещеникът е изговарял името на Бога в деня на изкуплението, като гласът му се заглушавал от пеенето на свещенослужителите, за да не достигне до недостойни уши. Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в Бога, от всички националности, без разлика на външното им вероизповедание. Есеите са най-езотеричното Братство сред еврейския народ и са поддържали всички езотерични традиции, които самият Мойсей е взел от Египет, защото той е бил Посветен в Египетските мистерии. Филон казва в своя трактат „За разкаянието", че Мойсей събрал всички благочестиви членове на своя народ и ги въвел да участвуват в самите мистерии. Тези избрани от Мойсей, именно, са началото на Есейското Братство, което е съществувало от хиляди години. Мъдростта, която Мойсей предал на своите избраници, се е предавала от пророк на пророк, които са били Посветени на различни степени в Братството на есеите.
към текста >>

33. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той може да бъде цар или свещеник, както Давид и Соломон.
Мистиците са именно такива пробудени души, които долавят духовните течения, които идват за дадена епоха и се пробуждат от вековния сън и според степента на развитието си преживяват Божественото в себе си. Най-напред под влияние на тази духовна вълна, у по-напредналите души се създава едно мистично настроение, което създава в тях условия да работят за пробуждане на Божественото в тях, за разцъфтяване на техните души. И когато вече се пробуди тяхната душа, когато тяхното съзнание се проникне от Божественото съзнание, те вече могат да преживеят присъствието на Божественото в себе си. Тогава те стават озарени от една духовна светлина и носят в себе си една мекота и топлина, с които привличат хората, стават един жив извор на Любов и Мъдрост, стават извор на живи води, които утоляват жаждата на страдащите в материята човешки души. Мистикът външно може да бъде обикновен човек, орач или овчар, както са били някога еврейските пророци. Той може да бъде цар или свещеник, както Давид и Соломон. Той може да бъде поет като Рабиндранат Тагор, Новалис, Метерлинг, Гьоте, Шекспир и други. Той може да бъде общественик като Ганди и Толстой. Той може да бъде философ като Бергсон, Фихте, Лайбниц, Спиноза, може да бъде учен като Нютон, Францис Бекон и други. Той може да бъде художник като Леонардо Да Винчи и Рафаел, може да бъде скулптор като Микеланджело и може да бъде всякакъв. Но какъвто и да е мистикът външно, той винаги в своите творби дава израз на своите духовни преживявания.
към текста >>

34. Пророк Самуил - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато се родило детето, тя го завела в храма на Бога в Ливан.) Там той бил отгледан в храма под грижите на първосвещеника Илий.
Пророк Самуил е бил левит по рождение, син на Елкана и жена му Ана, която го измолила с молитва от Бога и затова го нарекли Самуил, което значи „чут от Бога" или „дете на молитвата". Още преди раждането му майка му го обрекла на Бога. Затова още от малък го завела в Сило, където е било Светилището на евреите. (Подобна е историята на Питагор. Майка му също нямала дете и се молила на Бога, като се обрекла, че ако има дете, ще го посвети на Бога. И когато се родило детето, тя го завела в храма на Бога в Ливан.) Там той бил отгледан в храма под грижите на първосвещеника Илий. Като бил посветен на Бога още преди раждането си и предаден на назирейството, той още от малък имал връзка с Бога и Бог му говорил. След смъртта на Илий, той бил определен за съдия на Израил. Той е последният и най-добрият от израилските съдии. Когато станал съдия, 12-те племена били отпаднали и нравствено, и политически. Той ги освободил от чуждо иго, обединил ги и ги управлявал с Мъдрост и Любов, като насърчавал образованието и истинската вяра.
към текста >>

35. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

В 20-та глава се казва, че първосвещеникът се нахвърлил върху Йеремия и го затворил за една нощ в тъмница.
В 17-та глава пак се говори за греховете на евреите и че ще бъдат отхвърлени от наследието, което им е обещано. В 18-та глава Бог сравнява човеците с калта на грънчаря и както той може да прави каквото пожелае от калта, така и Бог може да направи каквото пожелае от един народ. И по- нататък се казва, че ако Бог е изрекъл зло против някой народ или човек поради прегрешенията му, и той се върне в правия път, Бог ще го въздигне. А ако на някой е обещано въздигане и той отстъпи от правия път, обещанието се отменя, за да се въздаде зло според делата му. В 19-та глава Бог казва на Йеремия да каже на евреите, че ще ги счупи като грънчарски съд и ще ги накаже със жестока смърт заради престъпленията и поклонението на чужди богове. В 20-та глава се казва, че първосвещеникът се нахвърлил върху Йеремия и го затворил за една нощ в тъмница. И след като го пуснал, той казал нему H на всички евреи, че ще бъдат завладени от Вавилон и пренесени пленници в този град. По-нататък Йеремия се оплаква, че има много врагове, които искат живота му. В 21 -ва глава пророкът също казва на евреите, че ще бъдат завладени от Вавилонския цар и закарани пленници във Вавилон. В 22-ра глава Господ говори какво трябва да бъде отношението на човека към ближния му, за да му бъде добре и какво е положението му, ако онеправдава ближния си. Ето какво се казва по този въпрос: „Правете права съдба, и отървавайте оголения от ръката на насилника, и не онеправдавайте, нито насилвайте чужденеца, сирачето и вдовицата.
към текста >>

36. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

Пророк Йезекил е син на Вузия свещеника, което значи че той е пророк от коляното на свещениците.
Пророк Йезекил Пророк Йезекил е син на Вузия свещеника, което значи че той е пророк от коляното на свещениците. Той е бил заведен в плен от Навуходоносор във Вавилон в 599-та година преди Христа. Започнал е пророческата си служба на 30 годишна възраст. Той е пророкувал около 23 години, от 595-та до 572-ра година преди Христа. През първите осем години той е съвременник на Йеремия. По същото време е живял и Данаил.
към текста >>

37. Пророк Осия - Влад Пашов (1902- 1974)

В 9-ти стих говори за закона на кармата: „Затова ще бъдат както людете, така и свещеникът, и ще ги посетя за пътищата им и ще им въздам деянията им."
Те говорят за Божието наказание, което е израз на делата им, с което е изнесен законът на кармата. В 4-та глава, 6-ти стих се казва: „Людете ми загинаха от нямане на знание. Понеже отхвърлили знанието, и аз отхвърлих тебе, да ми не свещенствуваш. Понеже ти забрави закона на Бога твоего и аз ще забравя чедата ти." Тук ясно е казано, че човек се отклонява от правия път на живота, когато изгуби знанието си, онова живо знание за живота. В 9-ти стих говори за закона на кармата: „Затова ще бъдат както людете, така и свещеникът, и ще ги посетя за пътищата им и ще им въздам деянията им." В началото на 6-та глава има интересно загатване за Посвещението, извършвано в древните мистерии, но много забулено. В мистериите, когато посвещавали някого, поставяли го в магнетичен сън за три дена. В това време душата му възлизала в духовния свят под ръководството на йерофанта (Учителя) и влизала във връзка с възвишените същества от духовния свят. След третия ден се връщала обратно в тялото, обновена със знание и с разширено съзнание, съвършено променена, възкръснала. В първия стих на десетата глава пророкът се обръща към Израиля и казва: „Елате и да се върнем при Господа, защото Той разкъса и Той ще ни изцели; порази и ще обвърже раната ни.
към текста >>

38. Пророк Амос - Влад Пашов (1902- 1974)

Заради това му пророчество свещеникът на Ветил го нак- леветява на царя и той му забранява да пророчествува.
И тук си припомням, че Учителят казва на едно място, че кармата е сбор от силите на тъмнината, затова пророкът казва, че денят Господен е ден на тъмнина с което се подразбира, че е ден на карма. В шестата глава пак се изобличават евреите заради отстъплението им от Божия закон и казва: „Горко на немарливите в Сион и на живущите безгрижно в Самарийската гора" и казва, че ще отидат в плен заедно с първенците си. В седма глава показва няколко видения, които показват от какво ще пострадат евреите и той се моли на Господа да ги отмени, и Господ ги отменява. Най-после казва: „Ето, аз ще туря правомер всред людете си Израиля, и занапред няма вече да ги щадя. И високите места Исакови ще опустеят, и Светилищата Израилеви ще се засипят и ще стана против Иеровоамовия дом с меч." Заради това му пророчество свещеникът на Ветил го нак- леветява на царя и той му забранява да пророчествува. Тогава Амос му казва: „Не бях аз пророк, нито пророчески син, но бях говедар и берях черници. И Господ ме взе отподир стадото и рече ми: Иди, пророчествувай на людете ми Израиля. А ти казваш да не пророчествувам." Но пророкът продължава да говори и повтаря гореказаното пророчество. В 8-ма глава отначало дава едно видение и след това Господ му казва: „Дойде свършекът на людете на Израиля, занапред няма вече да ги щадя и няма да забравя никога нищо от делата им. И ще направя да зайде Слънцето на пладне и ще помрача земята в светъл ден", т.е.
към текста >>

39. Пророк Агей - Влад Пашов (1902- 1974)

И в двете глави говори за Слово Господне чрез пророка към Зоровавел, управител на Юда и на Исуса, великият първосвещеник да започнат строежа на храма в Ерусалим.
Той е започнал пророкуването във втората година на царуването на Дарий Истапа, в 520-та година преди Христа. Той е придружавал Зоровавеля в първото връщане на евреите от Вавилон, в 536- та година преди Христа. Той пророкува да убеди евреите да предприемат изново съграждането на храма, което отдавна е предсказано. В делото си той сполучва, защото Дарий издал заповед да се въздигне пак Божия храм в Ерусалим. Книгата му се състои от две глави. И в двете глави говори за Слово Господне чрез пророка към Зоровавел, управител на Юда и на Исуса, великият първосвещеник да започнат строежа на храма в Ерусалим. И Господ им казва, че земята не ражда, защото всеки мисли само за себе си, а никой не помисля за храма Господен. И всички послушали Словото Господне и се заловили за съграждането на храма, като получили за това разрешение и от цар Дарий. И казва Господ, че този храм ще бъде по-великолепен от първия. И след като съградят храма, Бог ще ги благослови, и земята им ще почне да ражда изобилно. Тук е прокаран окултният закон, че за да се благослови труда на човека, трябва да работи в Името Божие, трябва да работи заради Господа.
към текста >>

40. Пророк Захария - Влад Пашов (1902- 1974)

Започва с думите: „И показа ми Исуса, Великият Свещеник, че стоеше пред ангела Господен, и врагът стоеше отдясно му, за да му се съпротиви.
И след това вижда четирима дърводелци, които били дошли да възстановят разрушението на роговете. Втората глава започва с видение, в което пророкът вижда мъж, който носи връв в ръката си и иска да измери обиколката на Ерусалим, за да направи стена. Но Господ казва, че няма нужда от стена, защото казва: „Аз ще съм огнена стена наоколо и ще съм за слава всред него." И по-нататък се казва: „Весели се и радвай се, дъще Сионова, защото ето, Аз ида и ще се населя всред тебе, Говори Господ. И много народи ще се прилепят при Господа в онзи ден и ще ми са люде, и ще се населя всред тебе." Третата глава е много загадъчна. Започва с думите: „И показа ми Исуса, Великият Свещеник, че стоеше пред ангела Господен, и врагът стоеше отдясно му, за да му се съпротиви. И рече Господ на врага: Ще ти запрети Господ, враже, ей ще ти запрети Господ, който избра Ерусалим. Не е ли той главня, изтръгната из огъня? А Исус бе облечен с оплескани дрехи и стоеше пред ангела. И отговори ангелът на стоящите пред него и казваше: Отнемете оплесканите дрехи от него. А нему рече: „Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в светли дрехи.
към текста >>

След това се казва на пророка да вземе злато и сребро от хората и да направи венец, и да го сложи на главата на Исуса, Великия Свещеник и за него Господ казва: „Ето д\ъжът, на когото името е Отрасъл и ще израсте на местото си, и ще съгради дома Господен.
След това следва друго видение, където вижда неправдата като една жена, която я носят две други жени и я отнасят от света. Шеста глава започва с видението на четири колесници, които излизат от една медна планина. Първата колесница е с червени коне, втората - с черни коне, третата - с бели коне и четвъртата с пепеляви коне. Ангелът му казва, че това са четирите небесни духа, които изхождат от стана на Господа на всичката земя и се отправят към една северна земя - червените и белите коне, а пъстрите и черните коне се отправят към южната земя. Тези четири колесници, това са духовете на четирите посоки на света, духовете на четирите стихии на природата. След това се казва на пророка да вземе злато и сребро от хората и да направи венец, и да го сложи на главата на Исуса, Великия Свещеник и за него Господ казва: „Ето д\ъжът, на когото името е Отрасъл и ще израсте на местото си, и ще съгради дома Господен. И той ще вземе славата и ще седне, и ще управлява на престола си, и ще е Свещеник на престола си, и съвет на мир ще бъде между двамата." Тук се намеква за две различни лица и събития - Исус-Свещеника, и Исус-Помазаника, Отрасъла. В 7-ма глава има Слово Господне към Захария-пророка да каже на евреите, защо Господ ги е наказал, защото отстъпили от закона Му и не послушали предишните пророци, чрез които духа Господен им е говорил да се не отклоняват от Божия закон, и им казва: „Правете съд истинен, и правете и щедрости на братята си, и не насилвайте вдовицата и сирачето, чужденеца и сиромаха. И никой от вас да не съветва зло в сърцето си против брата си." Тук е дадено учението за Любовта КЪМ ближния. В 8-ма глава Господ се обръща към евреите и им казва, че ще ги помилва и ще ги събере отново в Юда и Ерусалим, който се нарече град на Истина и мир, и Сион - света гора." Но им казва: „Това е, което ще правите: говорете Истина всеки на ближния си, Истина и съдба на мир съдете в портите си. И не съвещавайте зло в сърцата си, всеки против ближния си и лъжлива клевета не обичайте, защото всички тези неща са, които мразя, говори Господ."
към текста >>

И той ще вземе славата и ще седне, и ще управлява на престола си, и ще е Свещеник на престола си, и съвет на мир ще бъде между двамата." Тук се намеква за две различни лица и събития - Исус-Свещеника, и Исус-Помазаника, Отрасъла.
Шеста глава започва с видението на четири колесници, които излизат от една медна планина. Първата колесница е с червени коне, втората - с черни коне, третата - с бели коне и четвъртата с пепеляви коне. Ангелът му казва, че това са четирите небесни духа, които изхождат от стана на Господа на всичката земя и се отправят към една северна земя - червените и белите коне, а пъстрите и черните коне се отправят към южната земя. Тези четири колесници, това са духовете на четирите посоки на света, духовете на четирите стихии на природата. След това се казва на пророка да вземе злато и сребро от хората и да направи венец, и да го сложи на главата на Исуса, Великия Свещеник и за него Господ казва: „Ето д\ъжът, на когото името е Отрасъл и ще израсте на местото си, и ще съгради дома Господен. И той ще вземе славата и ще седне, и ще управлява на престола си, и ще е Свещеник на престола си, и съвет на мир ще бъде между двамата." Тук се намеква за две различни лица и събития - Исус-Свещеника, и Исус-Помазаника, Отрасъла. В 7-ма глава има Слово Господне към Захария-пророка да каже на евреите, защо Господ ги е наказал, защото отстъпили от закона Му и не послушали предишните пророци, чрез които духа Господен им е говорил да се не отклоняват от Божия закон, и им казва: „Правете съд истинен, и правете и щедрости на братята си, и не насилвайте вдовицата и сирачето, чужденеца и сиромаха. И никой от вас да не съветва зло в сърцето си против брата си." Тук е дадено учението за Любовта КЪМ ближния. В 8-ма глава Господ се обръща към евреите и им казва, че ще ги помилва и ще ги събере отново в Юда и Ерусалим, който се нарече град на Истина и мир, и Сион - света гора." Но им казва: „Това е, което ще правите: говорете Истина всеки на ближния си, Истина и съдба на мир съдете в портите си. И не съвещавайте зло в сърцата си, всеки против ближния си и лъжлива клевета не обичайте, защото всички тези неща са, които мразя, говори Господ." В 9-та глава Господ говори, че ще порази различни народи и ще избави Израил, като казва: „Радвай се много, дъще Сионова, ето царят ти иде при тебе.
към текста >>

41. Цар Давид Пророк, Посветен и поет - Влад Пашов (1902- 1974)

Третото нещо е, че един път като бяга от Саул, отива при свещеника Архимелех и взема от светените хлябове на предложението Господне.
Когато излязъл срещу Голиат, той му казва: „Ти идваш против мен с меч и копие, и сулица, а аз идвам против тебе с Името на Господа Бога Саваота, Бога Израилев. В този ден ще те предаде Господ в ръката ми и ще те поразя, ще отнема от тебе главата ти и ще предам труповете на филистимския стан ден на небесните птици и земните зверове, за да познаят всички на земята, че има Бог в Израиля." От тези няколко реда се вижда, че в лицето на Давид, макар и още юноша, имаме едни Посветен, който разполага с власт и сила, и който върши всичко в Името Божие; има непоколебима вяра, защото знае. На второ място иде враждата на Саул, който няколко пъти иска да го убие, но Бог винаги го спасява. Въпреки враждата на Саул, той винаги се е отнасял благородно с него и въпреки, че е имал възможност да го убие, не го е направил. Третото нещо е, че един път като бяга от Саул, отива при свещеника Архимелех и взема от светените хлябове на предложението Господне. След това в бягането си от Саул на няколко пъти води войни с филистимците и други народи. Като ги победил, той избавил жителите на града Кейла от тях. След това, при едно гонение на Саул се скрил в една пещера, където идва и Саул. Той отрязва едно парче от дрехата му, без да го убие и после отдалеч му казва, че Бог го е предал в ръката му, но той го пощадил. После идва изпита с овчаря на планината Кармил, който отказал да му даде каквото иска и той щял да го убие, но жената на овчаря била умна и занесла подаръци на Давид, а после като умрял мъжа й, тя се оженила за Давид.
към текста >>

42. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека.
Исторически се отнася до Христа, Който иде на земята, а мистично се отнася до раждането на Божественото в човешката душа. Псаломът започва тържествено с думите: „Рече Иеова, Господу моему: седни от дясно ми. доде положа враговете ти в подножието на нозете ти. От Сиона ще изпроводи Господ жезъла на силата ти. владей всред враговете си... Закле се Господ и не ще разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека. Господ е отдясно ти... " 111-ти псалом е славословие към Господа за всички Негови дела и чудеса и за голямата Му милост. „Делата на ръцете Му са Истина и правосъдие. Истинни са всичките Му заповеди... Свято и Страшно е Името Му. Начало на Мъдрост е страх Господен.
към текста >>

43. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато се роди Христос за вас, тогаз ще бъдат там и Ирод, и Пилат, и първосвещеника Кайяфа".
Затова ние трябва да тържествуваме". "Когато се очистите и станете умни, постепенно когато се съгради вашия Храм, ще дойде и ще се роди Господ в него. А това, че се родил Исус Христос преди две хиляди години в Палестина, ни най-малко няма да ви ползва. Може да пеете тази песен още четири хиляди години, тя няма да ви помогне. Ще се издигнете само когато Ангелите влязат във вашата душа и кажат: Днес се роди в дома Давидов Спасителят. И когато се роди Христос за вас, тогаз ще бъдат там и Ирод, и Пилат, и първосвещеника Кайяфа". "Христос е израз на Втория Принцип на Бога, Той има стремеж да обедини всички същества. Това е стремежът на Христа да се прояви Бог индивидуално във всяка душа. Бог иска да си създаде в света малки къщички, в които да живее. Желанието на Христа, желанието на Втория Принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите и да ги направи неразрушими, безсмъртни. Само тогава ще минем от преходното към неизменното.
към текста >>

44. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

На друго място Йосиф Флавий съобщава следното за Исус: Първосвещеникът Ана във времето след смъртта на римския управител Фест, докато дойде заместникът му Албин, 62-та година след Христа, побързал едного човека па име Яков, брат на Исус, наречен Месия, заедно с още други, които той обвинява, че нарушили закона на Тора, да ги доведе пред Синедриона и да ги осъди на смърт чрез убиване с камъни".
"По това време (времето на въстанието срещу Пилат, който искал с храмови пари да прокара вода в Ерусалим от далечни извори), живял Исус, мъдър човек, ако изобщо би следвало да се нарече човек. Защото Той вършел съвършено убедителни работи, бил Учител на всички онези човеци, които били готови с радост да приемат Истината. Той привлякъл към Себе Си мнозина както от юдеите, така и от елините. Това е бил Христос (Месия) и макар Пилат поради оплакването на някои знатни хора от нашите, Го осъдил на кръстна смърт, то ония, които още отначалото Го обичали, не Му изневерили, защото Той им се явил на гретия ден отново жив, както предсказвали Божествените пророци. Затова и за още хиляди други чудесни работи, отнасящи се за Него и до днес съществува поклонението на християните, които така се наричат според Неговото Име". На друго място Йосиф Флавий съобщава следното за Исус: Първосвещеникът Ана във времето след смъртта на римския управител Фест, докато дойде заместникът му Албин, 62-та година след Христа, побързал едного човека па име Яков, брат на Исус, наречен Месия, заедно с още други, които той обвинява, че нарушили закона на Тора, да ги доведе пред Синедриона и да ги осъди на смърт чрез убиване с камъни". Йосиф Флавий споменава за Йоан Кръстител следното: Той бе превъзходен мъж и увещаваше юдеите да проявяват приложение в добродетели и справедлив живот по между си, да се упражняват в благочестие спрямо Бога и да дохождат при Йоан да се кръстят. Когато много народ се обърнал към него, той Ирод, се уплашил твърде много като си помислил, че такова голямо влияние върху масите може да предизвика въстание, понеже изглежда мнозина са следвали съветите на Йоан Кръстител. Затова Йоан бе хвърлен в окови поради подозрението на Ирод и докаран в споменатата по-рано крепост Махерон и тук бе умъртвен" Римски източници: 1. Тацит, римски историк, живял от 55 до 117 година след Христа, който е ненавиждал християните.
към текста >>

Но тия ридания бяха заглушени от тропота на множество коне, защото първосвещеникът Каяфа беше дошъл тук с голяма дружина, за да осмее разпнатия Син Божи.
Горната дреха раздраха на четири части, долната Му дреха, обаче, която не беше съшита от отделни части а изтъкана като цяло, не можеха да раздерат и затова за нея хвърлиха жребие. Когато денят, заедно със слънцето клонеше към залез, тогаз дойдоха от града множество любопитни, а също и свещеници, които изпълнени с престъпно отмъщение, се радваха на своето дело. Те осмиваха измъчения до смърт Божи Син и насърчаваха тълпата да Го хули. Исус, обаче, въздишаше тихо и отправяше изнурен поглед към небето. Той не слушаше как недалеч оттук жени галилеянки от неговия род с глас плачеха и чупеха ръцете си до разкървяване. Но тия ридания бяха заглушени от тропота на множество коне, защото първосвещеникът Каяфа беше дошъл тук с голяма дружина, за да осмее разпнатия Син Божи. Надвечер страшно се разтресе земята и римският управител се уплаши и почна да се моли на своите езически божества, като помисли, че Исус трябва да е някакъв любимец на боговете. Земетресението прогони оттук изплашения народ в града и местото се почисти от тълпата. Тогава римският управител, който беше благороден човек с милосърдно сърце, позволи на ученика Йоан да доведе по-близо до кръста Исусовата майка. Това стана, когато Исус чувстваше най-голяма жажда, защото страшните рани изгаряха ръцете и нозете му и устните пресъхнаха. Тогава един войник натопи с кисело вино един сюнгер, набучен на исопово стъбло и така му утоли жаждата.
към текста >>

45. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Пристигайки в Ерусалим, първата ми грижа бе да дам един пищен обяд, за което поканих тетрарха на Галилея, главния първосвещеник и много други местни първенци.
До Императора Тиберий, Здравейте, Ваше Величество! През последните дни на верноподанната Вам Юдейска страна, се случиха събития, за които считам за длъжност да уведомя Ваше Величество. Тези събития не ми правят особено впечатление, но тъй като за съжаление развитието на римския народ взима съвсем друг обрат, което ме научава да мисля, че това става поради неблаговолението на нашите богове към нас. Мога само да кажа: Да е проклет оня час, в който поех от Гратис Валериус управлението на Юдея! Пристигайки в Ерусалим, първата ми грижа бе да дам един пищен обяд, за което поканих тетрарха на Галилея, главния първосвещеник и много други местни първенци. Обаче, никой не се отзова на поканата ми и не присъства на обяда, което урони моя престиж като прокуратор. Но подир няколко дни ме посети главният първосвещеник. Колкото той и да се мъчеше да се представи за искрен, явно проличаваше неговата престореност и лицемерие. Той се извини, че причината задето не се е явил на обяда била техният закон, който забранявал (на юдеите) да се хранят на една трапеза с езичниците. Това извинение аз приех със задоволство, макар че съзнавах онова лицемерие, което го диктуваше.
към текста >>

Но подир няколко дни ме посети главният първосвещеник.
През последните дни на верноподанната Вам Юдейска страна, се случиха събития, за които считам за длъжност да уведомя Ваше Величество. Тези събития не ми правят особено впечатление, но тъй като за съжаление развитието на римския народ взима съвсем друг обрат, което ме научава да мисля, че това става поради неблаговолението на нашите богове към нас. Мога само да кажа: Да е проклет оня час, в който поех от Гратис Валериус управлението на Юдея! Пристигайки в Ерусалим, първата ми грижа бе да дам един пищен обяд, за което поканих тетрарха на Галилея, главния първосвещеник и много други местни първенци. Обаче, никой не се отзова на поканата ми и не присъства на обяда, което урони моя престиж като прокуратор. Но подир няколко дни ме посети главният първосвещеник. Колкото той и да се мъчеше да се представи за искрен, явно проличаваше неговата престореност и лицемерие. Той се извини, че причината задето не се е явил на обяда била техният закон, който забранявал (на юдеите) да се хранят на една трапеза с езичниците. Това извинение аз приех със задоволство, макар че съзнавах онова лицемерие, което го диктуваше. Покорените народи са винаги люти врагове на завоевателите си. Изглежда, че всред всички завоювани градове Ерусалим се управлява най-мъчно.
към текста >>

Като заловили Исуса, те Го завели при главния първосвещеник Каяфа, който Го и осъди на смърт.
Народът разбираше моето критично положение и като заловиха Исус, из целия край кънтяха във въздуха виковете: "Разпни го! Разпни го! " Три силни партии се бореха против Исус: ироди- ядите и садукеите, които най-много питаеха към него омраза, и фарисеите, които Той най-основателно е изобличавал и обвинявал непосредствено за всички злини, сторени от тях. Подир тези партии е вървяло и онова побунено множество, което е търсело само случай за такива безпорядки. Като заловили Исуса, те Го завели при главния първосвещеник Каяфа, който Го и осъди на смърт. Подир това първосвещеникът Го изпрати при мене, за да потвърдя присъдата. Аз отговорих, че Исус е от Галилея и следователно редно е да бъде представен там на Ирод. Но този некадърник, под предлог, че е длъжен да се подчинява на императорския наместник, остави съдбата на Исус в моите ръце. Така Го върнаха пак при мене. Тук сякаш цялата Юдея се беше събрала в Ерусалим.
към текста >>

Подир това първосвещеникът Го изпрати при мене, за да потвърдя присъдата.
Разпни го! " Три силни партии се бореха против Исус: ироди- ядите и садукеите, които най-много питаеха към него омраза, и фарисеите, които Той най-основателно е изобличавал и обвинявал непосредствено за всички злини, сторени от тях. Подир тези партии е вървяло и онова побунено множество, което е търсело само случай за такива безпорядки. Като заловили Исуса, те Го завели при главния първосвещеник Каяфа, който Го и осъди на смърт. Подир това първосвещеникът Го изпрати при мене, за да потвърдя присъдата. Аз отговорих, че Исус е от Галилея и следователно редно е да бъде представен там на Ирод. Но този некадърник, под предлог, че е длъжен да се подчинява на императорския наместник, остави съдбата на Исус в моите ръце. Така Го върнаха пак при мене. Тук сякаш цялата Юдея се беше събрала в Ерусалим. Палатът на моето управление беше препълнен с викаща сган, която като бясна тичаше насам-натам.
към текста >>

46. 8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелието на Лука започва със съобщението на Архангел Гавраил и на свещеника Захария, който му съобщава, че ще му се роди син.
Царят се наскърби, но все пак го изпълни заради клетвата, и заради седящите с него. И праща телохранителя, комуто заповядва да му донесе главата на Йоана. И той отиде, обезглави го в тъмницата и донесе главата на блюдо и я даде на момичето и момичето я даде на майка си. И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му и го положиха в гроб". Случката е много подобна на случката на Илия с царя Ахав и царица Изабела, които поискаха да убият Илия, но вместо него убиват Найбот, който се явява един вид като външно отражение на Илия. Евангелието на Лука започва със съобщението на Архангел Гавраил и на свещеника Захария, който му съобщава, че ще му се роди син. Той не повярвал, защото и той, и жена му били вече стари и затова, понеже не повярвал, Ангелът му казал, че ще онемее до деня, в който се роди детето, което трябва да нарече Йоан. И Ангелът му казва: То ще ти бъде за радост и веселие и мнозина ще се зарадват за неговото раждане. Защото ще бъде велик пред Господа. Вино и спиртно питие няма да пие и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израелтяните към Господа, техния Бог.
към текста >>

47. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Споменаването на тази дума намираме при разказа за Мойсей, когато бил при Мадианския първосвещеник Йетро, който му бил тъст, когато се оженил за една от неговите седем дъщери.
При изцелението на тъщата на Петър четиримата присъстват на едно събитие от историческо значение, което се извършва също във външния свят. За тъщата на Петър се казва, че страдала от огница. Тук трябва да кажа, че както думата тъща, така и думата огница не трябва да се разбират в буквален смисъл. Известно е, че в духовните и специално в окултните Братства понятията брат, баща, отец се употребяват не за да означат кръвно родство, а духовно отношение. Същото се отнася и за думата тъща. Споменаването на тази дума намираме при разказа за Мойсей, когато бил при Мадианския първосвещеник Йетро, който му бил тъст, когато се оженил за една от неговите седем дъщери. Това е пак едно духовно отношение, един акт на Посвещение, при който Йетро става тъст в смисъл на духовен баща на Мойсей, който го въвежда във Висшите духовни светове. А че Христос е излекувал тъщата от огница, това ни показва един окултен исторически процес. Христос със своето слизане от Космоса на земята и с това, че призовава четиримата за свои ученици, които са свързани с четирите стихии на Природата, с което поставя под своя власт стихиите на Природата, се показва, че Христос прекъсва дейността на древните оракули, на древните друидеси, на древните сибили, които са пророчествали и вършили предсказания под влиянието на природните сили, а не по своя вътрешна духовност. Пророците се различават от сибилите по това, че те говорят от своя вътрешна духовна опитност - Духът при тях говори отвътре, а при сибилите духовете говорят отвън и привеждат своите проводници в едно състояние, подобно на треска. Такива са медиумите и всички, които говорят чужди езици.
към текста >>

48. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

За него се казва, че бил познат на първосвещеника и затова го пуснали, когато завели Христа при Пилат.
Първоначално с брат си Яков той бил ученик на Йоан Кръстител и когато Исус минал покрай тях, Йоан казал: Ето Агнеца Божий. И те тръгват след Него. Той се отличавал с кротост и решителност, смирен и изпълнен с братска любов. Той е ученикът, когото Исус обичал, което много значи. Той бил неустрашим. За него се казва, че бил познат на първосвещеника и затова го пуснали, когато завели Христа при Пилат. Той е единствен от учениците, присъствал както при съденето на Христос, така и при разпятието. Всички други се разбягали. Затова той единствен описва нещата като очевидец най-вярно, което се оспорва от съвременните изследователи на Евангелието. Той подранил на гроба на Исус при Възкресението. С дързост проповядвал Евангелието в Ерусалим и не се уплашил от затвора, от биенето, от заплашването със смърт.
към текста >>

49. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така например, показва ни се не само милосърдието на самарянина, но и коравосърдечието на свещеника и на левита.
След завършването на пътуването в строгата Юдея, в Ерусалим, Исус дава на народа притчата за лошия лозар, за да им отвори очите за неговите врагове и техните цели. Тези две притчи стоят една срещу друга както радостта на сеитбата и сериозността на жетвата, както пролетта и есента, обгръщайки като в рамка Пътя. Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука. У Матей почти всички притчи имат един строго съдийски характер, чувства се близостта на Стария Завет. Лука, напротив, не чете морал, но изнася пред нас конкретни образи, които ни говорят сами по себе си. Така например, показва ни се не само милосърдието на самарянина, но и коравосърдечието на свещеника и на левита. Фарисеят е противопоставен на митаря, блудният син, така да се каже тържествува над големия си брат. Навсякъде виждаме един елемент, който иска да разшири хоризонта над този на Стария Завет. Можем да различим определената структура на притчите на Лука, когато вземем под внимание разликата, съществуваща между притчите, отправени към народа и тези, отправени към учениците. Притчите към народа не трябва да се разбират като тези към учениците. Притчите към народа са образни, които се разкриват на пръв поглед.
към текста >>

50. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Савел отива в Дамаск с писмо от главния свещеник да преследва учениците Христови.
Както от случката с Филип, така и от всичко казано дотук се вижда, че както апостолите, така и всички, които са възприели Учението, са били поставени във връзка с Духа и под Негово ръководство са вършили всичко. Целият Невидим свят, целият Окултен свят по това време е бил в голяма активност и е създавал благоприятна атмосфера за разпространение и приемане на Учението. Но също и противодействието от тъмните сили е голямо. В 9-та глава се говори за обръщането на Савел, след това за изцелението от Петър на парализирания в Лида и възкресението на Тавита в Йопия. Понеже това са важни моменти от живота на общността, ще се спра малко на тях. Савел отива в Дамаск с писмо от главния свещеник да преследва учениците Христови. Но на пътя пред Дамаск се случва чудото. "И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него Светлина от Небето. И като падна на земята, чу се Глас, Който му казва: Савле, Савле, защо Ме гониш? А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
към текста >>

Първосвещеникът Анания и риторът Тертул се явили пред Феликс и се помъчили да го убедят да предаде Павел на юдеите, те да го съдят, но той не се съгласил.
На сутринта го изправили пред синедриона, за да разберат защо го обвиняват. Но те искали да го убият, затова хилядникът заповядал на войниците да го вдигнат оттам. "И през следващата нощ Господ застанал пред него и рекъл: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим". След това 40 души направили заговор, че няма да ядат и пият, докато не го убият. Хилядникът научил това от племенника на Павел и наредил да го заведат в Кесария при управителя на Феликс, като му писал Писмо защо му изпраща този човек. Първосвещеникът Анания и риторът Тертул се явили пред Феликс и се помъчили да го убедят да предаде Павел на юдеите, те да го съдят, но той не се съгласил. Феликс сам се заинтересувал от личността на Павел и пожелал да чуе учението му за Христос. Затова той често го викал на разговор. Но той бил сменен и го оставил на следващия управител, като го държал две години. При новия прокуратор юдеите интригантствали против Павел и Фест, новият управител бил готов да им предаде Павел. Последният, като римски гражданин, поискал да бъде съден от съда на Кесаря.
към текста >>

51. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато той не беше в състояние да се справи със силите, които нахлуха в съзнанието му при събитието в Гетсимания и когато се намираше в дома на първосвещеника, не знаеше вече действително какво става.
И ако Юда очаквал Христос като освободител на народа, а Яков като миров съдия, можем да кажем, че Петър гледаше на Него като на Велик Маг. Когато дойде Великият Маг, тогава Той ще пренесе хората във велико изстъпление и екстаз. Копнежът към екстаз характеризира душата на Петър. Екстазът не дойде върху него като блаженство, той нахлу с гетсиманската мощ в неговото съзнание. Когато той не беше в състояние да се справи със силите, които нахлуха в съзнанието му при събитието в Гетсимания и когато се намираше в дома на първосвещеника, не знаеше вече действително какво става. Между Гетсимания и Петдесетница неговото съзнание мина през умиране и възкресение. Интересното е, че в Деянията на апостолите след Петдесетница Петър почва да се появява, но заедно с него винаги върви и Йоан, без да прави нещо или да говори. Той просто придружава Петър. Това не е случайно написано така. То си има свой дълбок смисъл.
към текста >>

След хващането на Исус Йоан е този, който се застъпи за Петър да влезе в двора на първосвещеника.
И Христос след Възкресението при един случай казва на Петър, че други ще го опасват и други ще го водят там, където той не иска. Така ние виждаме Петър между своя демон и своя гений. Петър беше удостоен с едно висше ръководство, което е олицетворено при първите събития след Петде- сетница в образа на Йоан. Те са посочени заедно и в първите три Евангелия, когато те подготвят идването в Ерусалим и Тайната вечеря. На Тайната вечеря Петър се обръща към Йоан да научи кой ще предаде Христос. След хващането на Исус Йоан е този, който се застъпи за Петър да влезе в двора на първосвещеника. В утрото на Възкресението Петър и Йоан тичат заедно към гроба. И при виждането на Възкръсналия при езерото Йоан е този, който казва на Петър: Това е Господ. При поръчението, което Възкръсналия възлага на Петър, Петър, посочвайки към Йоан, запитва: Защо Йоан ги следва? Тогава Христос изговаря загадъчните думи: "Ако искам да остане той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене.
към текста >>

52. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

И виждаме, че при отвеждането на Исус при първосвещеника, Йоан и Петър вървят след Него, но Петър още същата нощ се отказва три пъти от Него.
Евангелието на Йоана е произлязло от едно по-постоянно съзнание. И пропуснатите неща в него не показват приспиване на съзнанието, а съзнателно описание само на някои неща. Разказите за някои събития, като например Преображението и Гетсимания липсват, защото те са намерили своето особено очертание в такива души като Петър и подобни на него ученици. Това, което Петър изживява на планината Табор, за Йоан то е било едно постоянно изживяване. Също и Гетсимания за него е било нещо по-различно, отколкото за Петър. И виждаме, че при отвеждането на Исус при първосвещеника, Йоан и Петър вървят след Него, но Петър още същата нощ се отказва три пъти от Него. Неговото съзнание за станалото заспива, заличава се от неговото съзнание. Това е загатнато в старите живописни изображения на сцената в Гетсимания, които показват Йоана не спящ, както Петър и Яков, а гледащ с отворени очи духовните събития. Друго нещо, на което трябва да обърнем внимание при четенето и проучването на Евангелието, е това, че не всякога Исус присъства физически на дадено място, където хората Го виждат и им говори. В такива случаи Той не присъства физически, но може да се яви така реално видим за хората, като че стои физически пред тях. В такива случаи хората Го виждат и чуват, обаче Той всъщност не присъства там със Своето физическо тяло.
към текста >>

53. 6. ПРЕДАВАНЕ И СЪДЕНЕ НА ХРИСТА - СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

- След това Го хващат и Го завеждат при Анна, тъст на Каяфа, който е първосвещеник.
- Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им казва: Аз съм... И като каза "Аз съм", те се дръпнаха настрана и паднаха на земята". След това пак ги пита: Кого търсите, и пак им казва "Аз съм. Прочее, ако Мене търсите, оставете тези да си отидат, за да се изпълнят думите на Писанието: "Тези, които си Ми дал, нито един не изгубих". Петър изважда ножа да защитава Исуса, но Исус му казва: "Тури ножа в ножницата, чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли? - След това Го хващат и Го завеждат при Анна, тъст на Каяфа, който е първосвещеник. "А подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик. И този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника". След това той нарежда и Петър да влезе. И тук Петър три пъти се отрече от Христа. И когато при третия път петелът пропява, той си спомня думите на Христа, че три пъти ще се отрече от Него.
към текста >>

И този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника".
След това пак ги пита: Кого търсите, и пак им казва "Аз съм. Прочее, ако Мене търсите, оставете тези да си отидат, за да се изпълнят думите на Писанието: "Тези, които си Ми дал, нито един не изгубих". Петър изважда ножа да защитава Исуса, но Исус му казва: "Тури ножа в ножницата, чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли? - След това Го хващат и Го завеждат при Анна, тъст на Каяфа, който е първосвещеник. "А подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик. И този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника". След това той нарежда и Петър да влезе. И тук Петър три пъти се отрече от Христа. И когато при третия път петелът пропява, той си спомня думите на Христа, че три пъти ще се отрече от Него. Това показва, че Петър е потресен от станалото и не е в нормално съзнание. След това завеждат Исуса при Пилат, който Го пита: Ти юдейски цар ли си?
към текста >>

54. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15).
Това, което стана за учениците като цяло в изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, то стана за ученика Йоан още под кръста, когато Христос го съедини с Мария-София, с думите: "Жено, ето твоя син". После казва на ученика: "Ето твоята майка". Космическата Мъдрост започва да се излива в пробуждащите се сърца. Както Евангелието на Лука изобилства с образите на жените, което не е случайно, така също то е онова Евангелие, в което най-много се говори за Святия Дух. Ще посоча някои такива места. Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15). Гавраил казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени" (1;35). И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41). След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля.
към текста >>

След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария.
Както Евангелието на Лука изобилства с образите на жените, което не е случайно, така също то е онова Евангелие, в което най-много се говори за Святия Дух. Ще посоча някои такива места. Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15). Гавраил казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени" (1;35). И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41). След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля. И Дух Святий беше на него. При едно вдъхновение Дух Святий му беше открил, че не ще умре, преди да види Христа, Господа. Сега той дойде в храма, воден от Духа" (2;25-27).
към текста >>

55. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първо ни се съобщава за явяването на ангела, пратен от Господа при свещеник Захари, да му съобщи за раждането на Йоан Кръстител.
Човек със своето самосъзнание приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят. Това може да стане по различен начин. Може човешкото самосъзнание да се издигне до границата на свръхсъзнанието и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят. А може и тези същества на Духовния свят да се материализират с помощта на определено етерно тяло във физически образи, да се явят пред човека и да му кажат това, което има да му кажат като благовестие и откровение от Духовния свят, да му възложат известна задача и мисия или да му съобщят неща, които има да станат и в които той сам ще вземе участие или не. 1. Евангелието на Лука в своето начало е пълно, така да се каже, с откровения, с благовестия на Духовния свят, на духовните същества. Първо ни се съобщава за явяването на ангела, пратен от Господа при свещеник Захари, да му съобщи за раждането на Йоан Кръстител. В първата глава, от 11 до 20 стих е казано: "И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар. И Захари, като го видя, смути се и страх го обзе. Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще бъде за радост и веселие, и мнозина ще се зарадват на неговото раждане. Защото ще бъде велик пред Господа.
към текста >>

Станете и молете се, за да не паднете в изкушение... И докато още говореше, пристига Юда, който Го предаде... И един от учениците удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо.
Като беше на мъка, молеше се по-усърдно. И потта Му стана като големи капки кръв, които капеха по земята. И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб. И рече им: Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение... И докато още говореше, пристига Юда, който Го предаде... И един от учениците удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. А Исус проговори, казвайки: Остави до тук! И допре се до ухото и го изцели... Христос, обръщайки се към гонителите, казва им: когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръцете си върху Мен. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината". Това показва, че тук се намираме пред една война на Светлината с тъмнината. И сега, когато предават Христа, е властта и часът на тъмнината, на черното братство.
към текста >>

56. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Редом с милосърдието и добротата на самарянина и бащата, те ни показват и коравосърдечието на свещеника, на левита и на фарисея.
Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука. У Матея почти всички притчи имат един строго съдийски характер и се чувства близостта на Стария Завет. У Лука ние намираме много притчи за утехата, от която на пръв поглед се излъчва една голяма доброта. Характерни в това отношение са притчите за добрия самарянин и за блудния син. Но, ако погледнем по-внимателно, ще открием в притчите и една друга нотка. Редом с милосърдието и добротата на самарянина и бащата, те ни показват и коравосърдечието на свещеника, на левита и на фарисея. Притчите на Лука се разделят на две категории: притчи, отправени към народа и притчи, отправени към учениците. Последните са притчи за размишление. Към учениците са отправени пет притчи, които, ако се разгледат общо, образуват цял организъм. Те са следните: 1. Притчата за молещия се приятел -11 глава;
към текста >>

Показани са също типовете на старото учение - свещеника, левита и фарисея, които теоретически учат това учение за Любовта и състраданието, но когато дойде да го приложат, те не го прилагат.
Това са хора способни да разберат духовните Истини, но грижите на света заглушават духовните интереси. Четвъртата категория са тези, които приемат духовните истини и напълно се отдават на тях. Притчата за добрия самарянин е ясна сама по себе си, но ще кажа няколко думи и за нея. Тази притча е една от най-важните притчи в Евангелието на Лука, защото в нея е вложено разбирането, че Любовта, състраданието не трябва да бъдат само една идея, едно учение за човека, но те трябва да бъдат една действаща сила, която се проявява в живота. Добрият самарянин е човекът, който е носител на силата на Любовта и състраданието, които се проявяват в живота, а не само да се говори за тях. Показани са също типовете на старото учение - свещеника, левита и фарисея, които теоретически учат това учение за Любовта и състраданието, но когато дойде да го приложат, те не го прилагат. Тук също е показана идеята, че ближен на човека е онзи, който проявява дейна любов към него, а не онзи, който само му говори, че го обича, но не проявява никаква любов. Тук също е показана идеята, че този, който проявява дейната любов, е по-близък и от кръвния роднина. Тази идея Христос изразява също с думите: "Брат, сестра и майка Ми са тези, които слушат Словото Божие и го изпълняват. Този, който прилага Любовта, той Ми е брат, сестра и майка, той Ми е близък". В притчата за блудния син пак ни е показана от една страна любовта на бащата, а от друга страна жесто- косърдечието на големия брат.
към текста >>

57. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е показано в псалома на свещеника Захария, бащата на Йоан Кръстител, където се казва: "Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка" (1;78-79).
Тогава човек възприема етерния свят като светлина. Слънчевата светлина, която ние възприемаме, е пак едно проявление на етерния свят. Защото според Учителя и според Окултната Наука въобще, Слънцето не е едно материално тяло, а е една етерна сфера, която излъчва светлина или по-право енергия, която се превръща в светлина в сферата на земята, когато премине през така наречения светлинен етер. Етерният свят се проявява във физическия свят като светлина и като животворна сила. И на много места в Евангелието на Лука се срещат думи, които ни посочват проявлението на етерния свят във физическия. Това е показано в псалома на свещеника Захария, бащата на Йоан Кръстител, където се казва: "Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка" (1;78-79). Тези думи ни говорят за проявлението на етерния свят като вътрешна Светлина, която ще осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка, т.е. хората от физическия свят, който е тъмнина по отношение на етерния свят. Симеон, като вижда Исус в храма, говори за Светлината, която озари всички народи. От същият характер е и славословието на ангелите, през нощта на Рождество. Също такова е славословието на учениците при тържественото влизане в Ерусалим.
към текста >>

58. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

В устата на свещеника Захария, Евангелист Лука назовава Пътя "Път на мира".
Те от своя страна хвърлят светлина върху вътрешния Път, описан от Евангелието на Лука. При изпращането на 12-те и 70-те, Христос казва думите за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя... и не поздравявайте никого по пътя". Ако тези наставления биха се отнасяли до външния живот, до външния път, те водят до егоизъм, до безлюбие, до голямо самомнение. Те се отнасят до вътрешния Път, където човек трябва да бъде концентриран в себе си, върху своя вътрешен живот и да не обръща никакво внимание на външните неща в живота. С все по-ясно познаване на Пътя, както го описва Лука, пред погледа ни се разкрива какво голямо богатство на вътрешно съдържание се намира там, където често пъти се виждат само външни правила и закони. В устата на свещеника Захария, Евангелист Лука назовава Пътя "Път на мира". В случая, мирът не е само едно възвишено настроение, което прониква цялото Евангелие на Лука, като една топла душевност. То е едно вътрешно състояние на онзи, който е укротил бурите на морето и неговото съзнание е добило повърхността на успокоено море. "Мир на человеците на земята, които имат добра воля", говори ангелският хор в нощта на Рождеството към пастирите (2;14). "Мир вам", "Мирът да бъде с вас". С този поздрав Възкръсналият пристъпва към своите изплашени ученици (24;36).
към текста >>

59. 16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В Гетсимания около Него са още само тримата, след това и те се разбягват, като само Йоан отива с Исус в двора на първосвещеника.
Трапезата на кръглата маса е вдигната и сътрапезниците се готвят да напуснат къщата, за да навлязат в тъмната нощ на Гетсимания. Сърцата на учениците са завладени от чувството на една безкрайна раздяла, от безкрайно очакващо напрежение. Това, което се готвят да сторят външно, да излязат от къщата навън в нощта, душите вече са го сторили вътрешно. Приемането на хляба и виното е накарало душите да излязат от дома на тялото и да навлязат в несигурните космични пространства. Тайнствените думи, които Христос изговаря фактически са последните земни думи към учениците. В Гетсимания около Него са още само тримата, след това и те се разбягват, като само Йоан отива с Исус в двора на първосвещеника. Това са последните наставления, последното учение. Първо, имаме пълномощието в Тайнството на тази вечеря, след това следва пълномощието в учението, в ръководството на Петър. От това, което Христос говори на Тайната Вечеря на учениците, ясно се вижда, че тук не става въпрос за физически неща - кесии, тържик, меч. Тук се намираме в сферата на образното съзнание, на образното виждане, което дава изразните средства за разговор. Христос се позовава на думите, които някога беше казал на 12-те и на 70-те при тяхното изпращане.
към текста >>

Скоро след това Христос забранява на Петър да употребява меча на слугата на първосвещеника.
След приемането на Божествената храна на Тайната Вечеря, учениците отново трябва да си вземат кесията и тържика. Те посягат към тях не по принуда, а при пълна свобода, не заради себе си, а заради тяхната мисия. Това са духовни провизии, които те сега получават, това са плодовете на Божествения посев, който те сега събират, за да го раздадат на народа. Загадъчни са думите: "Който няма меч, да продаде своята дреха и да си купи меч". Ако това се разбира буквално, външно, получава се едно пълно безсмислие. Скоро след това Христос забранява на Петър да употребява меча на слугата на първосвещеника. Връхната дреха, мантията, това е душевната дреха, която увива човека. А мечът, това е мълниеносната мощ на Духа. Който още не се е издигнал до пълнотата на Духовния свят, трябва да се залови да преработи, да трансформира своите душевни сили в сили на Духа. Това значи да продаде дрехата си, за да си купи нож. Суров и строг трябва да бъде сега преходът от личното към безличното.
към текста >>

60. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но един от тези, които бяха с Него, извади нож и удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
Има нещо потресаващо на това място. "А предателят бе уговорил с тях знак и бе казал: когото целуна, Той е, Него хванете и Го заведете под строга охрана. И като дойде приближи се до Него и каза: Учителю! И Го целуна. А те сложиха ръка на Него и Го хванаха. Но един от тези, които бяха с Него, извади нож и удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. И отговори Исус, и им рече: Излязохте като срещу разбойник с ножове и сопи, за да Ме хванете. Всеки ден бях при вас в храма и поучавах, и не Ме хванахте. Но трябва да се изпълнят Писанията". (14,44-49) "Как е станало това, че първо не Го хващат, когато е бил всред тях в храма и след това търсят основания, за да Го хванат като разбойник? Можем да разберем какво се е случило, само когато обхванем с поглед нещата в техните окултни основи.
към текста >>

Първосвещеникът Го пита: "Ти ли си Христос, Син на Благословения?
"И веднага, докато говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте и с него едно множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старей-шините. А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е, хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво". След това от 53-ти до 72ри стих се описва съденето от първосвещениците и книжниците, и отричането на Петър, докато пропее петелът, след което се опомня. Състоянието на Петър е много важно явление, което е един важен факт за това, което става около събитието на Голгота. През време на разпита от свещениците, много важни са думите на Христа. Първосвещеникът Го пита: "Ти ли си Христос, Син на Благословения? А Исус рече: Аз съм. И ще видите Човешкият Син, седящ отдясно на силата и идещ от небесните облаци". Сега ще продължа да цитирам обясненията на Щайнер оттам, откъдето ги прекъснах, за да дам текста от Евангелието за Тайната Вечеря и Гетсимания, които са предмет на обясненията. От казаното по-рано и от текста на самото Евангелие се вижда, че Христос се моли да Го отмине тази Чаша. Но както вече изтъкнах, Той се моли не да бъде отменена Голгота, но учениците да бъдат будни, за да вземат участие във Великото дело, което Той извършва.
към текста >>

61. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

И каза му Исус: Гледай да не кажеш никому", но веднага след това казва: "Но иди и покажи себе си на свещеника и принеси дара, който Мойсей е говорил за свидетелство тям".
След планинската проповед Исус тръгва по страната и говори на народа с притчи и изцелява болните. Пред Него застава един прокажен, който казва: "Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. Тогава Исус простря ръката Си, допря се до него и рече: Искам! Бъди очистен! И тозчас се очисти проказата му. И каза му Исус: Гледай да не кажеш никому", но веднага след това казва: "Но иди и покажи себе си на свещеника и принеси дара, който Мойсей е говорил за свидетелство тям". Следва изцеление на момчето на стотника, което Христос изцерява само като казва реч и стотникът повярвал, че може да стане изцелението. Също и прокаженият казва: Можеш, Господи! И той вярва, и стотникът казва същото. При стотника Христос през пространството излекува момчето. За разбирането на притчите има няколко схващания.
към текста >>

62. 3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

А също и в двора на първосвещеника.
3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ Петър и Йоан са свързани още от призоваването и те са в онзи най-интимен кръг, които са винаги непосредствено до Христа. При всички по-интимни срещи на Христа те винаги двамата са с Него заедно с Яков, братът на Йоан. Така те са на Преображението, при възкресението на дъщерята на Яир, при устройването на Тайната вечеря, също в Гетсимания. А също и в двора на първосвещеника. На Тайната вечеря Петър се обръща към Йоана да пита Христа кой ще Го предаде В утрото на възкресението Петър и Йоан тичат заедно към гроба и при виждането на Възкръсналия Йоан е този, който казва на Петра: Господ е. При поръчението, което после Възкръсналият възлага на Петра, Петьр, посочвайки към Йоана, запитва, защо Йоан ги следва. Христос изговаря загадъчните думи за Йоан, които имат отношение към Неговото второ идване. В Деянията на апостолите те са посочени също че вървят известно време заедно, като в повечето случаи Петър говори и върши делата, а Йоан е като наблюдател. Той остава като една загадъчна фигура, която е като тил на Петър.
към текста >>

Екстазът не дойде върху него като блаженство, а той нахлу като гетсиманска нощ в съзнанието, когато не беше в състояние да разбере какво става около него и, намирайки се в двора на първосвещеника, не знаеше вече действително какво става.
Сигурно в Петра, така, както го описва Евангелието, се изявява нещо от силите на великаните, когато го завладява неговият избухлив темперамент. Също така и силата на неговите думи както на Петдесетница, така и преди всичко после в сцената с Ананий и Сапфира, изглежда че извира от старите магически предания. Ако Юда очаквал Христа като Освободител на народа, а Яков като миров Съдия, можем да кажем, че Петър е гледал на него като на Велик Маг и когато дойде Великият Маг, тогава Той ще пренесе хората във великото изстъпление и екстаз. Копнежът към екстаз определя душата на Петра. Този негов копнеж по-късно бе изпълнен, но в друга форма от тази, която той си представяше. Екстазът не дойде върху него като блаженство, а той нахлу като гетсиманска нощ в съзнанието, когато не беше в състояние да разбере какво става около него и, намирайки се в двора на първосвещеника, не знаеше вече действително какво става. Между Гетсимания и Петдесетница неговото съзнание мина през умирането и Възкресението. Книгата Деянията на апостолите в своите първи части обкръжава Петър с извънредно големи Тайни. Ние виждаме как до Петър е поставен един помагач и подкрепящ ръководител - Йоан. Още в изброяването на апостолите в първата глава поредицата не е Петър, Яков и Йоан, както е навсякъде в Евангелието, а сега изрично се казва Петър, Йоан и Яков. Йоан се премества до Петър, но той не казва нито дума.
към текста >>

63. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

А първосвещеникът дойде, и ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшенство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.
В 12-ти стих е казано: "И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете... и още по-голямо множество повярвали в Господа - мъже и жени си прибавяха, така щото даже изнасяха болни по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните ог нечисти духове; и всички се изцеляваха."/5;12-16/. Вследствие на всичко това, което вършили апостолите, предизвикали свещениците и началствата на храма, които ги хванали и турили в обща тъмница. "Но ангел Господен през нощта отвори вратата на тъмницата, та ги изведе, и рече: Иде- тe, застанете в храма и говорете на людете всичките словеса на този живот. Та като чуха това, на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде, и ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшенство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите. Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се, та известиха, казвайки: Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре. А началникът на храмовата стража и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, та се чудеха какво ще последва от това. Но дойде някой си, та им извести: Ето, човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете." /5:19-25/. След това ги изкарват пред синедриона да ги съдят и да им забранят да говорят за Исуса. А апостолите в отговор им рекли: "Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеци." /5;29/.
към текста >>

С такава цел, с писмо от първосвещеника, той се отправил за Дамаск, къде- то недалеч от града блесва светлина по-силна от слънчевата, която го осветява и той чува глас, който му говори.
"А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи по пътя си. А Филип се намери в Азот и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна до Кесария." /8;39-40/. Това са фактите, които сами по себе си говорят, затова няма да се спирам да ги коментирам. 9. От 9та глава нататък на сцената на Първичното християнство се появява Павел, отначало под името Савел, който е върл гонител на Учението като фанатичен фарисей. И началото на главата се описва, че той ходил по градовете и връзвал учениците и ги завеждал в Ерусалим. С такава цел, с писмо от първосвещеника, той се отправил за Дамаск, къде- то недалеч от града блесва светлина по-силна от слънчевата, която го осветява и той чува глас, който му говори. Тогава той пита: "Кой си Ти, Господи? А Господ му отговаря: Аз съм Исус, когото ти гониш." Това е предадено по следния начин в книгата Деянията на апостолите: "А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някои от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим. И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от Небето. И като падна на Земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?
към текста >>

"А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някои от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.
9. От 9та глава нататък на сцената на Първичното християнство се появява Павел, отначало под името Савел, който е върл гонител на Учението като фанатичен фарисей. И началото на главата се описва, че той ходил по градовете и връзвал учениците и ги завеждал в Ерусалим. С такава цел, с писмо от първосвещеника, той се отправил за Дамаск, къде- то недалеч от града блесва светлина по-силна от слънчевата, която го осветява и той чува глас, който му говори. Тогава той пита: "Кой си Ти, Господи? А Господ му отговаря: Аз съм Исус, когото ти гониш." Това е предадено по следния начин в книгата Деянията на апостолите: "А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някои от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим. И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от Небето. И като падна на Земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш? А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш. Но стани, влез в града и ще ти се каже какво трябва да направиш.
към текста >>

64. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивение за греховете на людете." /2;17/.
В Посланието към евреите казва: "Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, Който привежда много Синове в Слава, да усъвършенства чрез страдания Начинате- ля на тяхното спасение. Понеже Онзи, Който освещава и онези, които се освещават, всички са от Едного, за която причина Той не се срамува да ги нарече братя, казвайки: Ще възвестя Името Ти на братята Си, ще Те хваля пред събранието." Тук Павел пак говори за Бялото Братство. Те са тези, които са осветени, т.е. посветени от Христа и които Той нарича братя. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивение за греховете на людете." /2;17/. "И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/.
към текста >>

"И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.
Понеже Онзи, Който освещава и онези, които се освещават, всички са от Едного, за която причина Той не се срамува да ги нарече братя, казвайки: Ще възвестя Името Ти на братята Си, ще Те хваля пред събранието." Тук Павел пак говори за Бялото Братство. Те са тези, които са осветени, т.е. посветени от Христа и които Той нарича братя. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивение за греховете на людете." /2;17/. "И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/.
към текста >>

Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях.
Тук Павел пак говори за Бялото Братство. Те са тези, които са осветени, т.е. посветени от Христа и които Той нарича братя. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивение за греховете на людете." /2;17/. "И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства:
към текста >>

"Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков".
посветени от Христа и които Той нарича братя. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивение за греховете на людете." /2;17/. "И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/.
към текста >>

Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/.
"Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивение за греховете на людете." /2;17/. "И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/
към текста >>

"Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/.
"И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/ "И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си.
към текста >>

"Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства:
Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/ "И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си. И като имаме велик Първосвещеник над Божия дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела."
към текста >>

"Ти си Свещеник до века
Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/ "И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си. И като имаме велик Първосвещеник над Божия дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." Следващата основна идея на Павловия гностицизъм е идеята за изкуплението на човечеството чрез Христа чрез проливането на Своята кръв и вярата в това изкупление.
към текста >>

"Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/
Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/ "И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си. И като имаме велик Първосвещеник над Божия дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." Следващата основна идея на Павловия гностицизъм е идеята за изкуплението на човечеството чрез Христа чрез проливането на Своята кръв и вярата в това изкупление. Върху изясненията на тази идея той се връща много пъти в посланията си, но винаги в една забулена форма. Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос.
към текста >>

И като имаме велик Първосвещеник над Божия дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела."
"Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/ "И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си. И като имаме велик Първосвещеник над Божия дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." Следващата основна идея на Павловия гностицизъм е идеята за изкуплението на човечеството чрез Христа чрез проливането на Своята кръв и вярата в това изкупление. Върху изясненията на тази идея той се връща много пъти в посланията си, но винаги в една забулена форма. Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос. В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой. Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/.
към текста >>

65. 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивление за греховете на людете." /2;17/.
Ще Те хваля всред събранието"; и пак: - "Аз на Него ще уповавам". И пак: - "Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог"."/2;11-13/. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивление за греховете на людете." /2;17/. "Защото Божието Слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето." /4;12/. "И няма създание, което да не е явно пред Бога, но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме."/4;13/. "И тъй като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали." /4;14/. "Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях." /4;15/. "Затова, нека пристъпваме с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно."/4;16/.
към текста >>

"И тъй като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали." /4;14/.
И пак: - "Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог"."/2;11-13/. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивление за греховете на людете." /2;17/. "Защото Божието Слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето." /4;12/. "И няма създание, което да не е явно пред Бога, но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме."/4;13/. "И тъй като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали." /4;14/. "Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях." /4;15/. "Затова, нека пристъпваме с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно."/4;16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих";
към текста >>

"Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях." /4;15/.
"Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог"."/2;11-13/. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивление за греховете на людете." /2;17/. "Защото Божието Слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето." /4;12/. "И няма създание, което да не е явно пред Бога, но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме."/4;13/. "И тъй като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали." /4;14/. "Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях." /4;15/. "Затова, нека пристъпваме с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно."/4;16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва:
към текста >>

"Така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а му я даде Оня, Който Му е казал:
"Защото Божието Слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето." /4;12/. "И няма създание, което да не е явно пред Бога, но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме."/4;13/. "И тъй като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали." /4;14/. "Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях." /4;15/. "Затова, нека пристъпваме с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно."/4;16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков"."/5;5-6/. "Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,
към текста >>

"Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков"."/5;5-6/.
"Затова, нека пристъпваме с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно."/4;16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков"."/5;5-6/. "Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин. Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане. Понеже докато вие трябваше досега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за Правдата, понеже е младенец;
към текста >>

наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.
"Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков"."/5;5-6/. "Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин. Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане. Понеже докато вие трябваше досега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за Правдата, понеже е младенец; а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /5;7-14/. "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.
към текста >>

"Така щото чрез две неизменни неща, в които не е възможно за Бога за лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин." /6;18-20/.
Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за Правдата, понеже е младенец; а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /5;7-14/. "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/. "Защото за тия, които еднаж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват." /6;4-6/. "Така щото чрез две неизменни неща, в които не е възможно за Бога за лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин." /6;18-20/. "Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/. "А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка." /7,4/. "Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от людете, сиреч, от братята си, ако и тези да са произлезли от чреслата на Авраама, той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията."/7,5-6/. "А безспорно по-долният се благославя от по-горния." /7,7/. "И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия - този, за когото се свидетелства, че живее." /7,8/.
към текста >>

"Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/.
а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /5;7-14/. "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/. "Защото за тия, които еднаж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват." /6;4-6/. "Така щото чрез две неизменни неща, в които не е възможно за Бога за лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин." /6;18-20/. "Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/. "А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка." /7,4/. "Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от людете, сиреч, от братята си, ако и тези да са произлезли от чреслата на Авраама, той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията."/7,5-6/. "А безспорно по-долният се благославя от по-горния." /7,7/. "И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия - този, за когото се свидетелства, че живее." /7,8/. "И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама." /7,9-10/.
към текста >>

"Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещеничество (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се счита според Аароновия чин?
"А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка." /7,4/. "Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от людете, сиреч, от братята си, ако и тези да са произлезли от чреслата на Авраама, той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията."/7,5-6/. "А безспорно по-долният се благославя от по-горния." /7,7/. "И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия - този, за когото се свидетелства, че живее." /7,8/. "И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама." /7,9-10/. "Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещеничество (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се счита според Аароновия чин? Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона. Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтаря." /7;11-13/. "Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдо- вото племе, относно което племе Мойсей не каза нищо за свещеници." /7,14/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот; защото за Него се свидетелства: "Ти си свещеник до века,
към текста >>

"Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот; защото за Него се свидетелства:
"И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама." /7,9-10/. "Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещеничество (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се счита според Аароновия чин? Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона. Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтаря." /7;11-13/. "Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдо- вото племе, относно което племе Мойсей не каза нищо за свещеници." /7,14/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот; защото за Него се свидетелства: "Ти си свещеник до века, Според чина Мелхиседеков"; защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност, (понеже законът не е усъвършенствал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога."/7,15-19/. "И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване, (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като казва: Ти си свещеник до века", толкоз на по-добър Завет Исус стана поръчител." /7,20-22/. "При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго." /7;23-24/.
към текста >>

"Ти си свещеник до века,
"Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещеничество (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се счита според Аароновия чин? Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона. Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтаря." /7;11-13/. "Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдо- вото племе, относно което племе Мойсей не каза нищо за свещеници." /7,14/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот; защото за Него се свидетелства: "Ти си свещеник до века, Според чина Мелхиседеков"; защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност, (понеже законът не е усъвършенствал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога."/7,15-19/. "И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване, (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като казва: Ти си свещеник до века", толкоз на по-добър Завет Исус стана поръчител." /7,20-22/. "При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго." /7;23-24/. "Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.
към текста >>

"И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване, (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като казва: Ти си свещеник до века", толкоз на по-добър Завет Исус стана поръчител." /7,20-22/.
"Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдо- вото племе, относно което племе Мойсей не каза нищо за свещеници." /7,14/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот; защото за Него се свидетелства: "Ти си свещеник до века, Според чина Мелхиседеков"; защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност, (понеже законът не е усъвършенствал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога."/7,15-19/. "И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване, (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като казва: Ти си свещеник до века", толкоз на по-добър Завет Исус стана поръчител." /7,20-22/. "При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго." /7;23-24/. "Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях. Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата." /7;25-26/. "И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзнове- ние да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." /10;19-24/. "Тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо пролятата при Завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта." /10;29/.
към текста >>

Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата." /7;25-26/.
Според чина Мелхиседеков"; защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност, (понеже законът не е усъвършенствал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога."/7,15-19/. "И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване, (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като казва: Ти си свещеник до века", толкоз на по-добър Завет Исус стана поръчител." /7,20-22/. "При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго." /7;23-24/. "Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях. Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата." /7;25-26/. "И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзнове- ние да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." /10;19-24/. "Тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо пролятата при Завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта." /10;29/. "Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздеяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си." Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог." /10;30-31/. "А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме - убеждение за неща, които не се виждат." /11;1/. "Защото поради нея за старовременните добре се свиде- телствуваше." /11;2/.
към текста >>

"И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзнове- ние да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." /10;19-24/.
защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност, (понеже законът не е усъвършенствал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога."/7,15-19/. "И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване, (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като казва: Ти си свещеник до века", толкоз на по-добър Завет Исус стана поръчител." /7,20-22/. "При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго." /7;23-24/. "Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях. Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата." /7;25-26/. "И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзнове- ние да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." /10;19-24/. "Тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо пролятата при Завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта." /10;29/. "Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздеяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си." Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог." /10;30-31/. "А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме - убеждение за неща, които не се виждат." /11;1/. "Защото поради нея за старовременните добре се свиде- телствуваше." /11;2/. "С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието Слово, тъй щото видимото не стана от видими неща." /11;3/.
към текста >>

66. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така тук на първо място стои Кайяфа, първосвещеник, представител на книжниците и фарисеите.
Така и в тази част на Евангелието на Лука ни е показано явно, как Христос носи в Своето Същество равновесието между Ариман и Луцифер, между това, което е изживяло вече времето си, не е вече навременно, и това, което е прибързано, за което още не е дошло времето. Христос между жертвата в Галилея и кулата в Силоах, Христос между схванатата жена и красничавия мъж, това са предварителни степени на великия образ на Голгота, където се издигат трите кръста: Христос между двамата разбойници. Около Голгота не съществуват никакви случайности, всичко преходно е образ и символ. Всяка фигура е едно еднократно историческо същество и същевременно един вечен образ на Мъдростта. Всички лица, които вземат участие в драмата на Голгота, са действителни лица, но същевременно са представители на известни принципи, които действат във Вселената и живота. Така тук на първо място стои Кайяфа, първосвещеник, представител на книжниците и фарисеите. След това тук са Ирод и Пилат, които съдят Христа. Кайяфа е представител на принципа на Ариман, на принципа на миналото, което втвърдява и вкостенява нещата и води към консерватизъм и догматизъм. Ирод е представител на Луцифер, който е жаден за чудеса и сензации. След това иде Пилат, римлянин, който е най-загадъчната личност. Той не намира вина в Христа и иска да Го пусне.
към текста >>

В двореца на първосвещеника Христос стои срещу студените сили на лъжата и смъртта.
Ариманически черното на Кайяфа и луциферически червеното на Ирод се отразяват в бялата тога на римлянина Пилат, който е една от най-вълнуващите фигури в човешката история. Евангелията на Матея, Марко и Йоана ни описват двойния съд над Исуса: пред Кайяфа и пред Пилата. Евангелието на Лука ни описва тройния съд: Исус пред Кайяфа, пред Пилата и пред Ирода. Тук ние виждаме как Исус действително е паднал в ръцете на хората, виждаме Го във властта на три фигури и течения, които представляват един вид квинтесенцията на цялото човечество - на ариманическото течения на Кайяфа, на римското течение на Пилат, и на луциферическо-то течение на Ирода. Христос е принесен на Олтара на човечеството. В двореца на първосвещеника Христос стои срещу студените сили на лъжата и смъртта. В Евангелието на Матея е казано: "Първосвещениците и старейшините и целият свят търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го убият." /Матея 26;59/. Тук ни е показано, че тези хора са служители на Ариман, на Сатаната, на старовременната Змия, която изкуси първите хора, който е баща на лъжата. В случая не Кайяфа и лъжливите свидетели лъжат, а Ариман, духът на измамата, лъже чрез тях. Свръхестествените истини се изопачават в студените мозъци на хората и се превръщат в лъжа. Интелектуалните мисли са неспособни да разберат духовния свят и неговите откровения.
към текста >>

67. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

В случая Ана Комнина е нарисувала строг богомилски проповедник, един съвършен, който е напомнял по своята външност монах или свещеник и чието единствено занимание и цел е било да разпространява своите възгледи и да въздейства върху умовете и душите на слушателите си.
С него се движели също така и няколко Жени, които спадали по всяка вероятност към кръга на съвършените. Вярно в общи черти е описанието, което Ана Комнина дава на външния вид и поведението на богомилските проповедници. Това описание напомня твърде много на описанието на Козма в неговата беседа: "Богомилският проповедник — пише византийската писателка — е много способен да се преструва. Един светски богомилски косъм не би могъл да съзреш, защото се крие под расото и килимявката. Богомилът е навъсен, закрил се е до носа, върви с наведена глава, устата му шепнат, а вътре в себе си е неудържим вълк". В случая Ана Комнина е нарисувала строг богомилски проповедник, един съвършен, който е напомнял по своята външност монах или свещеник и чието единствено занимание и цел е било да разпространява своите възгледи и да въздейства върху умовете и душите на слушателите си. "Разтревожен от силното разпространение на Богомилството, императорът решил да предприеме бързи мерки. Той заповядал да арестуват няколко привърженици на Богомилството и всички единодушно назовали Василий за учител и главатар на богомилското учение. Тогава императорът заповядал да издирят и доведат главния водач на учението. „И наистина", пише Ана Комнина, „беше открит архистратът на Сатанаил, Василий, с монашеско облекло, с изпито лице, без брада и мустаци, твърде дълъг на ръст и опитен проповедник на безбожието." Като знаел, че богомилите трудно разкриват всички свои възгледи на противниците си и същевременно се нуждаел от повече показания, за да може да започне процес срещу тях, императорът решил да си послужи с измама.
към текста >>

По донесение на един местен свещеник, придружено с подписите на граждани и чиновници от тези провинции, двамата епископи били изправени да отговарят за своите възгледи пред цариградското духовно съдилище.
Тези твърдения на Хризомола са пак в духа на богомилското учение за необходимостта от ново кръщение, дадено от съвършените. Хризомола добавял още, че броят на тези съвършени е твърде малък и затова е нужно те да бъдат търсени усърдно, за да могат да бъдат използвани като необходими посредници между Бога и хората. Книгите на Хризомола били изгорени и било забранено на който и да е да ги притежава или чете. Две години след този процес последвало ново разследване пред Духовния съд в Цариград във връзка с разпространението на богомилското учение. Този път обвиняеми били двама византийски висши духовници — епископите Климент и Леонтий от градовете и Съзимон и Балбиса в провинциите Кападокия и Мала Азия. По донесение на един местен свещеник, придружено с подписите на граждани и чиновници от тези провинции, двамата епископи били изправени да отговарят за своите възгледи пред цариградското духовно съдилище. Това било към 1143-1146 година и се установило, че те проповядвали неща, противни на официалната религия, като се опитвали при това да приложат своите възгледи на практика. Те учели например, че човек трябва да живее три години като аскет, като страни от жена си и не вкусва месо, риба, вино и мляко. След изтичането на този срок му било позволено да се върне към нормалния си живот, тъй като вече си бил осигурил с тригодишното си въздържание очистване от греховете си. Учили също така, че най-важното условие за небесното спасение е да стане човек монах и поради това били накарали много хора — мъже и жени, да постъпят в манастири. От разпита се установило, че възгледите на двамата епископи били явно богомилски.
към текста >>

През втората половина на 12 век неин ръководител е някой си свещеник Никита, за който има редица данни от западните извори.
И колкото повече ги преследвали, повече се увеличавали. Освен в Македония, Тракия и Галиполския полуостров, то се разпространявало силно и в Мала Азия. Въпреки гоненията и заплахите по време на царуването на Михаил Комнин, били са изградени вече няколко религиозни общини, начело със свои ръководители. Една такава община имало и в самия Цариград и тя била създадена там вероятно във връзка с дейността на Василий. След процеса през 1111 година тази община може би престанала да съществува, но по-късно била възстановена. През втората половина на 12 век неин ръководител е някой си свещеник Никита, за който има редица данни от западните извори. Ако се съди по сведенията на т.нар. актове на събора в Сан Феликс дьо Карман от 1167 година цариградската община по това време се наричала община Романа. На този събор Никита е бил пратеник от България. Друга обгщина пред втората половина на 12 век е т.нар. Мелнишка община.
към текста >>

68. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Един съвременен свещеник казва: „Не зная какво да кажа за тези хора, но те никога не лъжат, не клеветят, винаги говорят истината, не крадат, не убиват и не насилват никого.
Това, обаче, според Козма, е само външно, а вътрешно те били вълци, грабели стадото, заблуждавали го и го тласкали към ада. Това е субективно схващане на презвитер Козма, което не отговаря на истината. Западните църковници, колкото и да ненавиждали богомилите, казват, че те били тихи, смирени, затова ги наричали добри хора, но тъмни и невежи обскуранти. Козма също казва, че богомилите били безумни. Това са субективни заключения, не почиващи на никакви факти, плод на злоба и омраза. Един съвременен свещеник казва: „Не зная какво да кажа за тези хора, но те никога не лъжат, не клеветят, винаги говорят истината, не крадат, не убиват и не насилват никого. Те, подобно на първите християни, са били против насилието. Те не се кълнели, не се съдели, основавайки се на думите на Иисуса Христа." Богомилите, както вече казах и на друго място, не са били против брака. Те учели, че за основа на брака трябва да служи любовта и взаимното уважение и почитание, а не някакво църковно венчаване или държавно узаконяване на брака. Те, които живеели в братски общежития, самото братство санкционирало брака.
към текста >>

69. МАГ - Влад Пашов (1902- 1974)

улица срещнал селския свещеник.
излезе от редиците и каза, че той е готов да ги убие. Предадоха му ги и той ги застреля." Една година Учителят бил в село Койнаре, Белослатинско. Там на една улица срещнал селския свещеник. Учителят го заговорил и му казал, че изглежда твърде замислен. Свещеникът му отговорил, че е загубил 1000-левова банкнота, не се сеща къде може тя да бъде. Тогава 1000 лева бяха много нещо. Учителят
към текста >>

Свещеникът му отговорил, че е загубил 1000-левова банкнота,
Една година Учителят бил в село Койнаре, Белослатинско. Там на една улица срещнал селския свещеник. Учителят го заговорил и му казал, че изглежда твърде замислен. Свещеникът му отговорил, че е загубил 1000-левова банкнота, не се сеща къде може тя да бъде. Тогава 1000 лева бяха много нещо. Учителят му рекъл: „Не се безпокой. Иди си вкъщи. На твоята маса има една Библия.
към текста >>

Отвори я на еди-коя си страница, там е твоята банкнота." Свещеникът отишъл
не се сеща къде може тя да бъде. Тогава 1000 лева бяха много нещо. Учителят му рекъл: „Не се безпокой. Иди си вкъщи. На твоята маса има една Библия. Отвори я на еди-коя си страница, там е твоята банкнота." Свещеникът отишъл бързо у дома си, отворил Библията и на страницата, която Учителят му посочил, намерил изгубената си банкнота. От една сестра научих, че преди време мъжът и се разболял и след като употребили всички познати средства, лекарите казали, че не могат да му помогнат. Когато една сутрин сестрата се събуждала от сън, видяла на стената
към текста >>

70. ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Мърчево, свещеникът в селото, заедно с група враждебно настроени хора, подел
Още докато били в палатката на Учителя, той им казал, че и тримата ще боледуват най-малко една седмица. Действително до вечерта и тримата се разболели от силна треска. Когато по време на бомбардировките през 1944 г. Учителят беше в Мърчево, свещеникът в селото, заедно с група враждебно настроени хора, подел кампания срещу него. Подготвяло се да бъде пуснато електрическото осветление в селото. По този повод се събрало импровизирано събрание в кръчмата, на което присъствали и попът, и зле настроените към Учителя хора.
към текста >>

направил." Но свещеникът още повече се разярил и настоявал на своето. Кметът
Разгорещен от виното, попът заявил тържествено на събранието, че обявява война на г-н Дънов и се заканвал да му отреже брадата и да го изгони от селото. Тогава кметът се обърнал към него и го поучил: „Недей се занимава с Дънов, той е добър човек и нищо лошо не е направил." Но свещеникът още повече се разярил и настоявал на своето. Кметът останал огорчен от това и като се разотишли се отбил при Учителя и му съобщил за заканите на попа. Учителят си замълчал и само казал на брата да не се безпокои, и че всичко ще се уреди. След няколко дни се чуло, че свещеникът е
към текста >>

След няколко дни се чуло, че свещеникът е
направил." Но свещеникът още повече се разярил и настоявал на своето. Кметът останал огорчен от това и като се разотишли се отбил при Учителя и му съобщил за заканите на попа. Учителят си замълчал и само казал на брата да не се безпокои, и че всичко ще се уреди. След няколко дни се чуло, че свещеникът е тежко болен от някаква пневмония. След седмица си заминал за другия свят. Подир тази случка разгорещените глави, които подтиквали попа да поема кампания срещу Учителя, се смълчали и не се чули вече. Веднъж Учителят бил повикан в Обществена безопасност на
към текста >>

години от живота на Братството в града местният свещеник говорел много
месеца ще бъдете убит! " След два месеца така и станало, сбъднало се това, което казал Учителят. Следващия пример посочва брат Георги Куртев от Айтос. В първите години от живота на Братството в града местният свещеник говорел много против братята, сестрите и Учителя. По-младите, буйни и неулегнали, едва-що влезли в Братството, решили да набият попа, за да му дадат урок и да ги остави на мира. Точно когато намислили това, брат Георги получил писмо от Учителя, в
към текста >>

71. ВЛИЯТЕЛНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

При него връхлетял свещеникът на полка
Там се заловил по текста да пише музика. Бил военен музикант. Докато работел в палатката си, се завързало сражение между българите и сърбите. При него връхлетял свещеникът на полка и извикал: „Сърбите настъпват и гранати хвърчат около нас, да бягаме! " Но братът останал в палатката, продължил работата си и завършил нотирането на песента. Като се върнал в София и отишъл при Учителя да му занесе нотите, той му казал: „Ако не пишеше музиката на тази песен, когато падаха гранати около
към текста >>

72. Любов - Георги Радев (1900–1940)

Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм.
Любовта стои над всякакви религии, Любовта сама създава религиите. В Божествения свят религии няма, там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов, там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на Земята, затова се явяват религиите. Искате ли обаче да изпълните Волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов. Красотата в Живота е във връзката ни с Бога на Любовта. Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота. Едничка тя може да пробуди в нея скритите възможности. Науката, изкуството не могат да бъдат стимули за пробуждането на човешката душа.
към текста >>

73. ШЕСТВИЕТО НА ЕПОХИТЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Учителят изтъква Русия като подобие на победилия Аврам, а България - на Мелхиседек, вечен свещеник на Всевишния.
Затова първото обръщение на Учителя е към това „семейство". Той подчертава, че България е духовният кредитор на Европа , а българите - „най-старият народ на земята с най-точния език за предаване на окултните истини". Славяните нарича „племе на раздора", на което българите са дошли да му сложат „глава", т.е. да го поведат в правия път, за да стане олтар на Новата култура. В този смисъл тя е „Славянска". Учителят изтъква Русия като подобие на победилия Аврам, а България - на Мелхиседек, вечен свещеник на Всевишния. Аврам коленичи и му дава десятък от всичко, а Мелхиседек го благославя. Затова „днешната сила и слава тя (Русия) вам (България) дължи". (Бел. на съставителя)
към текста >>

74. 19. Обредните хлябове - Радка Левордашка (1920-2014)

В такива случаи свещеникът чете молитви и благославя хлябовете и плодовете.
ОБРЕДНИТЕ ХЛЯБОВЕ През лятото в Мърчаево има един празник на плодородието. На този ден жените месят хлябове и носят плодове в черквата за благословение. В такива случаи свещеникът чете молитви и благославя хлябовете и плодовете. А онези мърчаевки, които са от Братството, отиват при Учителя и му съобщават, че тази неделя ще ходят на черква, понеже е празник на плодородието и те, откакто се помнят, винаги са го празнували. Учителя ги изслушал и казал: „Какъвто ви е обичаят, направете си го." Сестрите-мърчаевки приготвили обредните хлябове, взели плодове и отишли на черквата. Свещеникът благословил на всички жени хлябовете и плодовете, но техните подминал и не благословил. А сестрите му рекли: „Отче, ами нашите пити защо не благослови? ". Обърнал се отчето ядосано към тях: „Вие си имате поп у къщи.
към текста >>

Свещеникът благословил на всички жени хлябовете и плодовете, но техните подминал и не благословил.
През лятото в Мърчаево има един празник на плодородието. На този ден жените месят хлябове и носят плодове в черквата за благословение. В такива случаи свещеникът чете молитви и благославя хлябовете и плодовете. А онези мърчаевки, които са от Братството, отиват при Учителя и му съобщават, че тази неделя ще ходят на черква, понеже е празник на плодородието и те, откакто се помнят, винаги са го празнували. Учителя ги изслушал и казал: „Какъвто ви е обичаят, направете си го." Сестрите-мърчаевки приготвили обредните хлябове, взели плодове и отишли на черквата. Свещеникът благословил на всички жени хлябовете и плодовете, но техните подминал и не благословил. А сестрите му рекли: „Отче, ами нашите пити защо не благослови? ". Обърнал се отчето ядосано към тях: „Вие си имате поп у къщи. Той да ви ги благославя! " Ядосали се сестрите, грабнали си питите и плодовете и пристигнали при Учителя. Разказали му за постъпката на попа и точно какво им казал.
към текста >>

75. 27. Просякът - Радка Левордашка (1920-2014)

Та аз през целия си живот съм свещеник на Христа." А Петър се усмихнал: „А-а, свърши се вече!
". - „Това беше Христос. Той се беше предрешил като просяк и дойде да изпита твоята щедрост. Изпита я - и си отиде! " Дядо поп се уплашил и разтревожен казал: „Боже, какво направих?! Петре, бягай, че го извикай и го върни назад. Та аз през целия си живот съм свещеник на Христа." А Петър се усмихнал: „А-а, свърши се вече! Той си отиде там, откъдето е дошъл! " Така дядо поп се разминал с Христос, въпреки че бил негов служител.
към текста >>

76. МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Солун при посещение на църквата „Свети Димитрий", среща един стар свещеник - Божи пратеник, който го убеждава да направи завой в своя живот.
Всъщност той е започнал да работи за своето идване на земята много по-рано. Приготовлявал е условията както за своето раждане, така и за своето развитие и бъдеща дейност. Неговите родители са избрани. Баща му е бил духовен човек, който е искал да премине живота си в чистота и святост. Тръгва с двама приятели за Света гора, но в гр. Солун при посещение на църквата „Свети Димитрий", среща един стар свещеник - Божи пратеник, който го убеждава да направи завой в своя живот. Той се завръща в България и се оженва за една добра мома в село Хатърджа, днешното Николаевка. В чистата идилична обстановка на този възрожденски дом се ражда необикновено дете, което ще се казва Петър. За отглеждането на детето в дома е дошла баба му, която ще положи за него специални грижи. Още от малък Петър е проявявал особености, които учудвали и не са бивали разбирани. Въпреки това както близките, така и познатите, са имали добри чувства към него - като малко дете, и като юноша, и като млад момък.
към текста >>

77. УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Петър Константинов Дънов е по плът син на варненския свещеник Константин Дъновски.
Това е човек и нещо повече. Учителя, по всичко изглежда, е от ония редки исторически личности, които поради изненадващите си постижения, още приживе стават легендарни, изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим постериорно, от размера на неговите удивителни постижения, не само числеността на неговите обожатели и жизнеността на движението му, но и силата му да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга, обаянието на личността му върху неговите последователи, Учителя е един от историческите, духовни, може би мирови Учители. Божи пратеник. * Петър Константинов Дънов е по плът син на варненския свещеник Константин Дъновски. С изключение на седемте години на пребиваването му като студент в Америка (от 1888 до 1895 г.), духовната си мисия той изпълнява, като остава до края на земния си път в България. Учил е във варненските училища, където завършва основното си образование (1879 г.) и реална гимназия (1882 г.), и в Свищов - в Американското научно-богословско училище. По-късно е следвал богословие в университета Дрю (Медисън) и Теологическия факултет при Бостънския университет в Съединените щати. В Америка Учителя продължил и самообразованието си във великия Университет на живота. В него той учи и преподава до ден-днешен на няколко десетки хиляди жени, мъже и деца, но вече като професор с небесна
към текста >>

78. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

На 29 юни 1864 година (стар стил) - Петровден, в село Николаевка - Хатърджа, се ражда третото дете на свещеника Константин Дъновски.
Първо издание, София, 1998г. ISBN 954-9708-05-5 ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ /откъс от книгата „Светъл лъч към човешките души"/ На 29 юни 1864 година (стар стил) - Петровден, в село Николаевка - Хатърджа, се ражда третото дете на свещеника Константин Дъновски. Първото е дъщеря му - Мария, второто - синът му Атанас, а третото, понеже се ражда на Петрозден е с името Петър. За пръв път във Варненска област, в с. Николаевка, се отваря училище с преподаване на български език, учител на което става Дъновски. С помощта на руския консул Рачински той започва да служи на български и славянски в църквата „Св.Георги", водейки борба за освобождаване на българите от гърцизма и застава начело на българската епархия във Варна. Наклеветен от гърците, той попада в затвора и едва остава жив.
към текста >>

79. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

На излизане от църквата те срещат един възрастен, непознат за тях свещеник със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи.
под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския манастир и да станат калугери. Качват се на параход и отплуват към Атон. Когато минават през Средиземно море, ги настига силна буря, която предизвиква корабокрушение, от което по чудо се спасяват и излизат на брега. „На 10 април 1854 година те отиват в Солун, влизат в църквата „Св. Димитрий" (Кассъма джамиси) да се помолят и палят свещ да благодарят за щастливото им избавление. На излизане от църквата те срещат един възрастен, непознат за тях свещеник със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи. Целуват му ръка, той ги благославя и ги разпитва откъде са и къде отиват. Като се разделят, той се обръща към Константин и му казва: Желая утре на това място и по това време да се видя с тебе, искам да ти кажа нещо, идваш ли? — С всяко благодарение — отговаря Константин. На другия ден, 11 април 1854 година — Велика Събота, той отива в черквата, помолва се и скоро идва непознатият старец, който се отправя към олтаря и почва да се моли. С поглед той го повиква при себе си и му казва: Синко, за любовта Христова желая да зная и откъде, и за какво отиваш в Света гора?
към текста >>

Когато издъхва, Петър гледа над нея нагоре и свещеникът, който е ясновидец, също гледа нагоре.
Убеждава мъжа си да говори с младежа по този въпрос, но Петър винаги отклонява разговора за женитба и провежда друг, духовен разговор. Много често в дома на Тихчеви звучи и цигулката на квартиранта. В третата година от квартируването жената на Тихчев става много настойчива, за да не изпусне такъв добър партньор за дъщеря си. Ненадейно дъщерята се разболява и след няколко дни си заминава. Идва един поп да я пречисти и изповяда. Когато издъхва, Петър гледа над нея нагоре и свещеникът, който е ясновидец, също гледа нагоре. Те виждат един светъл ангел, който излиза от тялото на девойката. Петър пита свещеника: „Видя ли? " Последният отговаря: „Видях добре ангела, който излезе от нея." След погребението й Петър Тихчев казва на жена си: „Ожени ли дъщеря ни? Тук, в нашия дом, е дошъл един ангел, който нито се жени, нито върши зло и работи само за Бога, а ние искаме да го ограничим." Петър Тихчев става един от добрите ученици. След заминаването му от този свят Учителя в разговор казва, че Тихчев е от посветените и няма повече да се преражда на Земята.
към текста >>

Петър пита свещеника: „Видя ли?
В третата година от квартируването жената на Тихчев става много настойчива, за да не изпусне такъв добър партньор за дъщеря си. Ненадейно дъщерята се разболява и след няколко дни си заминава. Идва един поп да я пречисти и изповяда. Когато издъхва, Петър гледа над нея нагоре и свещеникът, който е ясновидец, също гледа нагоре. Те виждат един светъл ангел, който излиза от тялото на девойката. Петър пита свещеника: „Видя ли? " Последният отговаря: „Видях добре ангела, който излезе от нея." След погребението й Петър Тихчев казва на жена си: „Ожени ли дъщеря ни? Тук, в нашия дом, е дошъл един ангел, който нито се жени, нито върши зло и работи само за Бога, а ние искаме да го ограничим." Петър Тихчев става един от добрите ученици. След заминаването му от този свят Учителя в разговор казва, че Тихчев е от посветените и няма повече да се преражда на Земята. Той живее сега в Света на Светлините. От 1886 до 1888 г.
към текста >>

80. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Иван Котаров, който е много силен, си казва: „Само да се добера до него и да го хвана в ръцете си." Той едва се промъква през голямата навалица, достига до свещеника, сграбчва го като агне със здравите си и силни ръце и го изнася извън салона.
По знак на Учителя братята и сестрите изпяват песента „Братство, единство" и Учителя започва своята беседа „Новият живот". Няколко пъти беседата е прекъсвана от виковете на поповете, но веднага братята и сестрите започват да пеят „Братство, единство" и други братски песни и поповете млъкват, а Учителя продължава беседата си. Майка ми Стефка Крумова допълва: „Бил е поставен човек с пистолет на балкона на читалището да стреля срещу Учителя, но като слушал беседата, към края той отишъл при владиката, хвърлил пистолета и казал: „Срещу кого ме изпращате да стрелям? Срещу този свят човек ли? Никога." По средата на салона един едър здрав поп, тежък повече от 120 килограма, постоянно говори, вика срещу Учителя и смущава беседата. Иван Котаров, който е много силен, си казва: „Само да се добера до него и да го хвана в ръцете си." Той едва се промъква през голямата навалица, достига до свещеника, сграбчва го като агне със здравите си и силни ръце и го изнася извън салона. Попът рита, вика, блъска, но ръцете на брата са като клещи. Салонът се умирява. Котаров понася попа и го хвърля на пясъка до река Янтра, като му казва: „Ако се върнеш пак да смущаваш беседата, ще те хвърля в реката." Попът, като се окопитва, изправя се и казва на хората около него: „Само трева ядат, а откъде имат такава голяма сила? " Много от поповете заспиват по столовете си и изпускат писалките и бележниците си. Към края на беседата Учителя се обръща към двамата архимандрити, които са на балкона и им казва: „Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите?
към текста >>

81. 5.15 Мърчаевският период от живота на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Това предизвиква негодуванието и завистта на местния свещеник.
Отпива малко и казва: „Много хубава е тази вода." И пак я излива. Иска и трети път вода, отпива от нея, излива останалата, като казва: „Тази вода ще лекува всички болести." В селото започва братският живот. Учителя изнася своите беседи, излиза с братята и сестрите да посреща слънцето на баира Бачище, на юг от селото, където се играе и паневритмия. Скоро започват излети и екскурзии на Витоша. Интензивният живот на братството, постоянният приток на братя и сестри от София и провинцията привличат вниманието на много от жителите на селото и те започват да посещават беседите. Това предизвиква негодуванието и завистта на местния свещеник. Често той и ръководителите на селото се събират в кръчмата, където пият. При едно такова събиране един от селяните вдига наздравица за дъновистите и казва: „Да са живи и здрави дъновистите, които прекараха ток в селото ни." Свещеникът скача срещу него и казва: „Аз обявявам война на господин Дънов и до три дни ще го изгоня от селото." Петър Стоянов, кмет на Мърчаево, казва на свещеника да не се занимава с този човек, защото той е с много силен дух и носи добро за селото. Обаче свещеникът казва три пъти заканата си. На другия ден той се разболява и на деветия ден си заминава от този свят. Понеже той три пъти се заканва на Учителя, че за три дена ще го изгони, то за девет дена свършва войната.
към текста >>

При едно такова събиране един от селяните вдига наздравица за дъновистите и казва: „Да са живи и здрави дъновистите, които прекараха ток в селото ни." Свещеникът скача срещу него и казва: „Аз обявявам война на господин Дънов и до три дни ще го изгоня от селото." Петър Стоянов, кмет на Мърчаево, казва на свещеника да не се занимава с този човек, защото той е с много силен дух и носи добро за селото.
Учителя изнася своите беседи, излиза с братята и сестрите да посреща слънцето на баира Бачище, на юг от селото, където се играе и паневритмия. Скоро започват излети и екскурзии на Витоша. Интензивният живот на братството, постоянният приток на братя и сестри от София и провинцията привличат вниманието на много от жителите на селото и те започват да посещават беседите. Това предизвиква негодуванието и завистта на местния свещеник. Често той и ръководителите на селото се събират в кръчмата, където пият. При едно такова събиране един от селяните вдига наздравица за дъновистите и казва: „Да са живи и здрави дъновистите, които прекараха ток в селото ни." Свещеникът скача срещу него и казва: „Аз обявявам война на господин Дънов и до три дни ще го изгоня от селото." Петър Стоянов, кмет на Мърчаево, казва на свещеника да не се занимава с този човек, защото той е с много силен дух и носи добро за селото. Обаче свещеникът казва три пъти заканата си. На другия ден той се разболява и на деветия ден си заминава от този свят. Понеже той три пъти се заканва на Учителя, че за три дена ще го изгони, то за девет дена свършва войната. Останалите негови приятели и привърженици — противници на Учителя, остават като попарени и повече не безпокоят братството, докато то живее в селото. На 19 август 1944 г.
към текста >>

Обаче свещеникът казва три пъти заканата си.
Скоро започват излети и екскурзии на Витоша. Интензивният живот на братството, постоянният приток на братя и сестри от София и провинцията привличат вниманието на много от жителите на селото и те започват да посещават беседите. Това предизвиква негодуванието и завистта на местния свещеник. Често той и ръководителите на селото се събират в кръчмата, където пият. При едно такова събиране един от селяните вдига наздравица за дъновистите и казва: „Да са живи и здрави дъновистите, които прекараха ток в селото ни." Свещеникът скача срещу него и казва: „Аз обявявам война на господин Дънов и до три дни ще го изгоня от селото." Петър Стоянов, кмет на Мърчаево, казва на свещеника да не се занимава с този човек, защото той е с много силен дух и носи добро за селото. Обаче свещеникът казва три пъти заканата си. На другия ден той се разболява и на деветия ден си заминава от този свят. Понеже той три пъти се заканва на Учителя, че за три дена ще го изгони, то за девет дена свършва войната. Останалите негови приятели и привърженици — противници на Учителя, остават като попарени и повече не безпокоят братството, докато то живее в селото. На 19 август 1944 г. Учителя присъства на събора на Слънцето, където се решават въпросите за войната и положението на България, Европа и целия свят.
към текста >>

82. Съдържание - Георги Томалевски (1897-1988)

Свещеник Константин Дъновски и гърците
Изпитанието. Бурята Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий" Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев Село Хатърджа Свещеник Константин Дъновски и гърците Писмо, написано от свещеник Константин А. Дъновски до сестра М. Казакова Момчето Петър Средното евангелско училище в Свищов Учител в село Хотанца
към текста >>

Писмо, написано от свещеник Константин А.
Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий" Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев Село Хатърджа Свещеник Константин Дъновски и гърците Писмо, написано от свещеник Константин А. Дъновски до сестра М. Казакова Момчето Петър Средното евангелско училище в Свищов Учител в село Хотанца Заминаване и следване в Америка
към текста >>

83. БЕЛЕЖКИ ЗА ЧИТАТЕЛЯ - Георги Томалевски (1897-1988)

Всичко казано в нея за рода, за необикновения път на учителевия баща - родолюбивия възрожденски свещеник Константин Дъновски, както за детството, юношеството, образованието и пътя на неговия син Петър Дънов, когото ние назоваваме с духовното му име Беинса Дуно - Учителят на Бялото Братство в България, а също за някои основни принципи на учението му не е достатъчно, за да се разбере неговото учение.
БЕЛЕЖКИ ЗА ЧИТАТЕЛЯ Изпълнени с любов към своя Учител, предани и трудолюбиви ученици на Бялото Братство в България събраха някои материали за неговия живот, с което ми помогнаха да напиша настоящата книга. Всичко казано в нея за рода, за необикновения път на учителевия баща - родолюбивия възрожденски свещеник Константин Дъновски, както за детството, юношеството, образованието и пътя на неговия син Петър Дънов, когото ние назоваваме с духовното му име Беинса Дуно - Учителят на Бялото Братство в България, а също за някои основни принципи на учението му не е достатъчно, за да се разбере неговото учение. Затова към казаното прибавяме неголемия раздел „Разговори с Учителя" и раздела, озаглавен „Мисли за любовта и закони". Твърдо и неизменно вярвам, че ще настъпят дни, когато изгладнялото и с опустошена душа човечество ще потърси и духовна храна. Тогава, когато ще е отминала отчасти врявата на една разгневена философия, учението на Беинса Дуно – най-съвършеното и най-приложимото в живота тълкуване на Христовото Слово, ще се яви като обилен благодатен извор, от водата на който ще утолят жаждата си всички, които търсят смисъл и утеха в своя живот. Беседите на Учителя ще бъдат първите пшеничени хлябове и първите освежителни глътки вода. Считам за необходимо да кажа на читателя още нещо.
към текста >>

84. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

Изучил той вече буквените знаци на кирилицата и още в зори, на мигащата пушлива светлина на боринката или на малкия светилник, чете книжки, взети за някоя и друга неделя от свещеника или от благосклонния служител при църквата „Свети Архангел Михаил".
Тя е разрушена, като от нея са запазени само каменните й основи, върху които е надстроен нов етаж. Там сега живее семейството на Никола Игнатов Видов, родственик на Константин Дъновски. Една от къщите в това населено с чисти, добродушни и умни люде село, е винаги между първите, които със светлинка прорязват мрачината на стопяващата се в здрача планинска нощ. Скромна благочестива фамилия живее в този дом. Един от синовете - Константин (роден на 20 август 1830 година) има буден дух и чист, непокварен нрав. Изучил той вече буквените знаци на кирилицата и още в зори, на мигащата пушлива светлина на боринката или на малкия светилник, чете книжки, взети за някоя и друга неделя от свещеника или от благосклонния служител при църквата „Свети Архангел Михаил". Първоначалното си образование Константин Дъновски получава в килийното училище в Устово. През това време особено влияние върху неговото развитие и интереси оказва един светогорски монах, при когото той се учи в Устовското училище. Тази преценка е направена лично от Константин Дъновски при разговор с проф. д-р Петър Ников. Освен това проф.
към текста >>

85. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

1 Спомени на свещеник Константин Дъновски, поместени във „Възраждане на българщината във Варненско", Известия на варненското археологическо дружество, 1910 г., кн. 4.
Така преминаха есента и зимата и се зададе новата пролет, която завари четиримата приятели, сключили помежду си твърдо разбирателство и дали клетвено обещание, че месец преди Великден ще тръгнат за Атон, като всичко, което можеха да спестят от своя труд, ще го запазят за пътуването. Те дори се уговориха с известния гемиджия Леонис-гръкът, който неведнаж със своята гемия е ходил в Стамбул. Спряха се на него, защото той имаше на всеки пристан приятели и ловко се промъкваше напред при всяко затруднение. Той и без това имаше намерение да тръгне тази пролет надолу към Бяло море. Защо да ги не вземе и да хване някоя и друга пара? 1 Спомени на свещеник Константин Дъновски, поместени във „Възраждане на българщината във Варненско", Известия на варненското археологическо дружество, 1910 г., кн. 4. 2 Представител на властта (тур.) - (б.р.). 3 Данъци (тур.) - (б. р.). 4 Пари, които общината или църквата събира от населението (б.р.).
към текста >>

86. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Когато стигнаха до вратата, от която се излизаше в притвора на храма, посрещна ги един стар свещеник в дълго черно расо, среден на ръст, с бледо постническо лице и със светли пленителни очи.
Затова и дойдох тук. Може би така ще измоля милост за мене и за братята наши не саде в Устово и родната наша Родопа, но и за цялата българска земя и людете по нея, които протягат ръце към вас, незащитени от никого и само затова, че сме се родили българи. Тишината на храма поглъщаше този шепот на Константин и сякаш ставаше все по-дълбока. На Константин се струваше, че някъде в този полумрак едно ухо слуша неговата молитва и разумява добре думите му. Помолиха се и другите трима приятели, кой както си знае, и след като поразгледаха църквата, макар и не още съвсем осветена преди литургията, тръгнаха. Когато стигнаха до вратата, от която се излизаше в притвора на храма, посрещна ги един стар свещеник в дълго черно расо, среден на ръст, с бледо постническо лице и със светли пленителни очи. Той спря пред тях и младежите един по един му целунаха ръка. - Откъде сте млади люде? - запита старецът с приятен, тих, но ясен говор. Старецът приказваше на български. - От Варна, отче - отговаряха някак отведнаж младежите.
към текста >>

- Много добре и много похвално за вас - каза със задоволство старият свещеник и като повдигна глава, изгледа отново младежите с поглед, в който имаше и благост, и дълбочина, и който поглед сякаш пронизваше сърцата им.
- От Варна? Познавам тези места. А за какво сте дошли чак тука? - бе следният му въпрос. - Тръгнали сме за Света Гора, с Бога напред - отвърна Константин Дъновски - имаме желание да станеме монаси. - Много добре и много похвално за вас - каза със задоволство старият свещеник и като повдигна глава, изгледа отново младежите с поглед, в който имаше и благост, и дълбочина, и който поглед сякаш пронизваше сърцата им. Старецът отново се взря и сега по-внимателно с чистите си светнали във въодушевление очи в лицето на Константина - устовския родопчанин, и рече: - Млади момко, имам желание да се видя с тебе утре на това място и по същото време. Желая да те попитам нещо и сам да ти кажа няколко думи. Ще дойдеш ли? - Как не, отче, ще дойда с всяко благодарение за тази покана.
към текста >>

Може би си помислиха, че свещеникът ще заръча нещо за манастира и искаше да възложи това на едного от тях.
смут след този разговор. Но този смут не му донесе уплаха за някаква опасност, но едно вълнуващо, дори радостно предчувствие. Защо тъкмо към него се обърна този стар човек с пленителните си очи? Какво видя у него? А тримата останали младежи дори и не заприказваха за това. Може би си помислиха, че свещеникът ще заръча нещо за манастира и искаше да възложи това на едного от тях. Разходиха се малко край морето - край утихналото вече Бяло море, и все с това чувство на благодарност, че съдбата беше благосклонна към тях и ги избави от бурята. Другият ден бе великата събота преди Възкресение. Премина нощта. Константин все още размишляваше за тази среща. Не можеше да си обясни какво видя старецът у него и защо пред всички не заговори за това, което искаше да поръча, а го покани на отделен разговор?
към текста >>

Когато на уреченото време Константин отиде в църквата, преди да се срещне със стария свещеник, слезе в подземието, където беше гробът на Свети Димитрий, запали свещица и се помоли.
Разходиха се малко край морето - край утихналото вече Бяло море, и все с това чувство на благодарност, че съдбата беше благосклонна към тях и ги избави от бурята. Другият ден бе великата събота преди Възкресение. Премина нощта. Константин все още размишляваше за тази среща. Не можеше да си обясни какво видя старецът у него и защо пред всички не заговори за това, което искаше да поръча, а го покани на отделен разговор? Когато на уреченото време Константин отиде в църквата, преди да се срещне със стария свещеник, слезе в подземието, където беше гробът на Свети Димитрий, запали свещица и се помоли. После отиде горе и разгледа църквата с голямо внимание. Домъчня му за това, че тази светиня на християнския свят се намира в чужди ръце. Така увлечен в разглеждане украсата на прочутата църква, както и в своите размишления, Константин долови, че вдясно от мястото, където беше застанал, се отвори една от страничните врати на олтаря. Той погледна натам. Към него приближаваше старецът.
към текста >>

- изрече тихо и с мек глас старият свещеник, а този глас внесе нещо като полъхване на пролетен ветрец в душата му.
Така увлечен в разглеждане украсата на прочутата църква, както и в своите размишления, Константин долови, че вдясно от мястото, където беше застанал, се отвори една от страничните врати на олтаря. Той погледна натам. Към него приближаваше старецът. Той стъпваше така леко, като че не вървеше по земята и дългото му расо докосваше мраморната настилка на храма. - Бог да ти помага, синко! - изрече тихо и с мек глас старият свещеник, а този глас внесе нещо като полъхване на пролетен ветрец в душата му. - Благодаря ти, свети отче - отвърна със смирено почитание Константин и целуна десницата му. - Бог чу твоето молене - продължи старецът със същия кротък гласец, но сега в името на любовта Христова кажи ми точно откъде си и защо искаш да идеш в Света гора? Развълнуван от тази среща, Константин вдигна глава и се вгледа в чудните очи на стария човек, присъствието на когото той чувстваше едва ли не като знамение в този чужд град. - В Света гора отивам, защото реших да стана монах, отче. Какво друго мога да сторя на този свят сред людските греховни дела и сред нашата тежка робия?
към текста >>

През цялото време докато Константин говореше, свещеникът слушаше със спокойствие и с неизменно благо изражение на лицето си.
Учих там нашия народ, доколкото можах, на нашенско писмо и книга, а после с вуйко ми отидох във Варна. Мислех си, че там ще найда успокоение и смисъл на живота си, но и там е както всякъде. Тегли ме нещо към светинята на нашия народ - към Света гора, и затова Господ пощади живота ми, тъй като страшна беше бурята, която преживяхме. А и гемията се разби в скалите. Не е ли това поличба, отче? През цялото време докато Константин говореше, свещеникът слушаше със спокойствие и с неизменно благо изражение на лицето си. Когато обаче разказът на младежа завърши, в краткото мълчание между изповедта на Константин и това, което той се готвеше да му каже, лицето му се промени. Напусна го спокойното изчакване, което имаше дотогава и в очите му заблестя пламък. Движенията му станаха по-енергични, по-властни, но с онова, което най-много порази младежа, бе едно светло сияние над главата, което просветна за миг и изчезна. Константин не можеше да съобрази дали това е действително или сън. Студени тръпки и непознат свещен страх пропълзя в снагата му и пот ороси неговото чело.
към текста >>

- И не мисли - продължи със същата мощ и убедителност свещеникът, - че всички онези, които са в Света гора, са праведни, защото там човек не би могъл да греши, както в света.
Казах ти, че твоята мисъл е благочестива, намеренията ти - чисти и пълни с обич към нашия Създател и към народа, от който ти идеш, но пътят ти е друг. Той е белязан преди да дойдеш на тази земя. Константин слушаше като захласнат тези необикновени думи, които го поразяваха. Та нали, за да служи на Господа, той тръгна към Атон? Не стигнаха ли преживяните мъки в това пътешествие, за да стигне и получи прием в светата обител? - И не мисли - продължи със същата мощ и убедителност свещеникът, - че всички онези, които са в Света гора, са праведни, защото там човек не би могъл да греши, както в света. Аз не ти говоря, защото искам да те отклоня от намерението ти, но желая да те уверя в името на Господа Вседържителя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и любов да изработваш своето спасение. Затова слушай моя съвет. Иди на мястото, което ти е определила Божията промисъл, защото това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча за уверение. След две-три минути мълчание Константин разбра от внимателния поглед на стария свещеник, че той чака неговия отговор.
към текста >>

След две-три минути мълчание Константин разбра от внимателния поглед на стария свещеник, че той чака неговия отговор.
- И не мисли - продължи със същата мощ и убедителност свещеникът, - че всички онези, които са в Света гора, са праведни, защото там човек не би могъл да греши, както в света. Аз не ти говоря, защото искам да те отклоня от намерението ти, но желая да те уверя в името на Господа Вседържителя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и любов да изработваш своето спасение. Затова слушай моя съвет. Иди на мястото, което ти е определила Божията промисъл, защото това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча за уверение. След две-три минути мълчание Константин разбра от внимателния поглед на стария свещеник, че той чака неговия отговор. Тогава родопчанинът каза: - Не съм против Волята Божия, която е свята. - Не е достатъчно това, което ми рече. За да угодим Богу, необходимо е да се подвизаваме със силна вяра и в мисли и в молитви до последния си дъх. Ако е потребно, и душата си да положим за евангелието.
към текста >>

Свещеникът останал като вцепенен и не посмял да помръдне.
На това бдение била извършена агрипия от един седемдесет и седем годишен светогорски монах и аскет от Иверския манастир - иеромонах Теофаний. През тази нощ като знамение налетяла голяма буря, придружена със страшни гръмове и светкавици, та още малко и църквата щяла да се събори. Преди настъпването на зората бурята утихнала и в църквицата се явила чудна, необикновена светлина - сякаш било ден. Евангелието при литургията е било на привършване, когато в църквата се явили трима мъже и една прекрасна девойка. Дрехите и на тримата блестяли като слънце. Свещеникът останал като вцепенен и не посмял да помръдне. Девойката се приближила до него, погледнала го и рекла: „Преподобни отче, да бъде благоугоден Богу твоят път. В отговор на вашите молитви аз съм проводена с тези трима люде от покровителката на този храм пресвета Дева Мария - майката на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е Волята на Светаго Параклита за нашия окаян християнски народ. Заради натрупаните грехове на християните, Бог, Който е дълготърпелив, биде разгневен. Преди триста години наблизо до град Варна християни извършиха голяма измама, която накара турския султан да вдигне очи и ръце към небето и да извика с голям глас: „О, Исусе, ако наистина си Син Божий, както те изповядват твоите последователи, направи съдбата между мене и тях, дето не спазиха клетвата си, с която се заклеха пред Евангелието." Тогава препълнената чаша на Божия гняв се изляла от небето и силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила. Тогава освен град Варна те превзеха и Константинопол.
към текста >>

Константин бе дълбоко затрогнат от този разказ на стария свещеник.
Но патриарх Григорий бил предаден от свой близък сподвижник и обесен на ден Великден. С него заедно пострадали и други архиереи и свещеници - също избесени и изклани. Едного само по чудо изварди Бога заради продължението на почнатото дело и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се сбъдне в определеното от Бога време. - Сега - продължи старецът - в тази тържествена минута аз чувствувам с пълно упование на Бога едно облекчение на съвестта, а сърцето ми се прелива от непознато ангелско веселие. Като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго, имай го в пазвата си, при сърцето си. Константин бе дълбоко затрогнат от този разказ на стария свещеник. Той не можа да продума нищо. Но по лицето му сияеше обаянието, което получи от чутите думи, а очите на стареца бяха пълни с любов и доверие. - Връчвам ти този свят престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на пресветата Троица. Помни добре, че Бог, когато и да е, явява Своята премъдрост на всички, та дори на земните власти... Знай, Туркия ке падне! Старият каза още думи в уверение на това, че каквото попросим от Отца в Името Христово, ще ни се подари и като се сбогува с Константин, изгуби се в дълбочината на храма „Свети Димитрий Солунски", познат с името Кассъма джамиси.
към текста >>

87. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

По сведения от свещеник Константин Дъновски1 семейството на Атанас Георгиев чорбаджи е от македонски произход.
Константин разбра, че тука кипи живот. Неговият покровител беше душа и двигател на българщината в този край. Той бе превърнал доста села от Варненската околия в пламтящи от родолюбие огнища - много по-будни и много по-решителни в своите действия от хората в град Варна. Докато в големия град имаше апатия, дори заспиване, което добре се използуваше от гръцкото духовенство, често в съюз с администрацията, по селата главите на хората бяха по-изправени и вниманието по-будно. Сега за Константин стана ясно, че всичко това се е движело от едно командно място - къщата на чорбаджи Атанас в Хатърджа, а кормчията бил самият той. По сведения от свещеник Константин Дъновски1 семейството на Атанас Георгиев чорбаджи е от македонски произход. Баща му Георги е бил родом от Призренско2, откъдето през третата четвъртина на 18 век, заедно с други свои съселяни се преселва в село Голица, Несебърско. Засега липсват сведения за причините, които заставили тези групи македонски българи от Призренско да емигрират, за да се настанят в най-източната част на полуострова. Времето на тяхното преселване съвпада с раздвижването на балканските християнски народи - българи, сърби, гърци, албанци, които проявяват първите признаци за национално възраждане и народно просвещение. Интересно съвпадение е, че по това време Паисий Хилендарски се отправя от Света Гора към Котел, за да предаде лично на Софроний Врачански в 1765 г. „История славянобългарская", която се преписва и разнася от ръка на ръка.
към текста >>

Енорийският свещеник на това село бил отец Михаил, който обучавал в къщи си на славянско четмо и писмо няколко селски момчета.
Времето на тяхното преселване съвпада с раздвижването на балканските християнски народи - българи, сърби, гърци, албанци, които проявяват първите признаци за национално възраждане и народно просвещение. Интересно съвпадение е, че по това време Паисий Хилендарски се отправя от Света Гора към Котел, за да предаде лично на Софроний Врачански в 1765 г. „История славянобългарская", която се преписва и разнася от ръка на ръка. Бащата на Атанас Георгиев Чорбаджи - Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първенците в село Голица и имал силното желание да изучи сина си Атанас. В селото обаче нямало училище, та го отпратил за наука в близкото село Еркеч. Енорийският свещеник на това село бил отец Михаил, който обучавал в къщи си на славянско четмо и писмо няколко селски момчета. Дядо Георги завел при него сина си Атанас и го предал да го учи.3 Атанас Георгиев ходил наред две зими да се учи при отца Михаила. В скоро време той се ограмотил, а също така заучил и няколко черковни тропари. Това не задоволило обаче дядо Георги. Той пожелал сина му Атанас да изучи и гръцкото писмо, затова отишъл с него в гр.
към текста >>

Последната впоследствие става съпруга на свещеник Константин Дъновски.
6 на г. 1-ва от 1896 г. на същото списание „Памятник" Илия Р. Блъсков като послеслов към специално посветената статия за живота и делото на Атанас Георгиев Чорбаджи пише следното: „Няма ги вече тия стари сили като дядо Атанас и надали нашето общество ще види някой път такива старци, които да заслужат уважението си между младите..." Атанас Георгиев Чорбаджи има двама сина - Петър и Злати и една дъщеря - Добра. Последната впоследствие става съпруга на свещеник Константин Дъновски. Атанас Георгиев Чорбаджи се оформи като ярък закрилник на слабите и безпристрастен съдник при местни спорове. Той покровителствува българите, които биват малтретирани от турците и гръцките духовници. Чрез застъпничеството си и отстояване интересите на своите съселяни, той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци.6 Той съумява да се сближи с първенците, да създаде тесен контакт с тях, като непрестанно е във връзка с будните родолюбиви българи от цялата околия. Чорбаджи Атанас използува всички свои връзки и подготвя чрез умели разговори с първенци гърци и турци своя избор за мухтар (кмет) на селото, а селяните от своето и околните села - да съдействуват за отварянето на първото българско училище, разноските по направата и уреждането на което заплаща той. Така вървяха дни, седмици, месеци.
към текста >>

88. Свещеник Константин Дъновски и гърците - Георги Томалевски (1897-1988)

Свещеник Константин Дъновски и гърците
Свещеник Константин Дъновски и гърците През 1858 г. в село Хатърджа се случиха едновременно три събития: беше вече изградена новата църква, която макар и много скромна на вид, радваше душите на селяните от това будно село, на което бе отсъдено да застане начело на българското възраждане във Варненския санджак. Нито народът, нито историята ще забравят името на чорбаджи Атанас Георгиев, който стана стожерът, около който се движеше всичко и в ръцете на когото беше кормилото на българското възродително дело в този край. Впоследствие в единия край на църквата, която представляваше продълговата и ниска постройка, беше отредено помещение за училището, отделено от църквата само с една тънка стена. Там децата на родолюбивото село щяха да изучават кирилицата, да четат редове от псалтиря и да смятат отначало до десет, а после и до сто.
към текста >>

Главен помощник и дясна ръка на Атанас Георгиев стана Константин Дъновски - неговият зет, който е вече учител и свещеник в селото.
Бащата беше сгодил дъщеря си Добра за Константин и беше получил съгласието на двамата варненски свещеници да дойдат и да извършат полагаемата се церемония. Константин Дъновски беше вече стъпил на свои нозе. Имаше дом и близки, започна народна и мечтана от него работа и за другар в живота си щеше да има кротката, свенлива и предана душа Добра, с която скоро щеше да се венчае. * Не мина и цяла година от изграждането на църквата-училище, будното село Хатърджа първо последва решението на Цариградските българи да се отделят от патриаршията. Главен помощник и дясна ръка на Атанас Георгиев стана Константин Дъновски - неговият зет, който е вече учител и свещеник в селото. За голяма радост на чорбаджи Атанаса и на всички в селото младият Константин се оказа още по-ревностен и по-делови и от своя тъст. На няколко пъти той ходи във Варна, срещна се там с близките люде от рода на вуйко си Йоргаки, намери по-събудени българи и сформира в града българска училищна община, след което и там бе открито първото българско училище. За известно време свещеник Дъновски е назначен в митрополската църква „Свети Атанас". Той прие това назначение с оглед на свои замисли. Това му положение го улесняваше да бъде по-близо до варненци, на които той искаше да премахне вродената им мудност и нерешителност.
към текста >>

За известно време свещеник Дъновски е назначен в митрополската църква „Свети Атанас".
* Не мина и цяла година от изграждането на църквата-училище, будното село Хатърджа първо последва решението на Цариградските българи да се отделят от патриаршията. Главен помощник и дясна ръка на Атанас Георгиев стана Константин Дъновски - неговият зет, който е вече учител и свещеник в селото. За голяма радост на чорбаджи Атанаса и на всички в селото младият Константин се оказа още по-ревностен и по-делови и от своя тъст. На няколко пъти той ходи във Варна, срещна се там с близките люде от рода на вуйко си Йоргаки, намери по-събудени българи и сформира в града българска училищна община, след което и там бе открито първото българско училище. За известно време свещеник Дъновски е назначен в митрополската църква „Свети Атанас". Той прие това назначение с оглед на свои замисли. Това му положение го улесняваше да бъде по-близо до варненци, на които той искаше да премахне вродената им мудност и нерешителност. Често при литургията той си позволяваше да произнася някои ектения на славянски, а дори имаше случай, когато той прочиташе на църковно-славянски и евангелието. Гръцката администрация знаела за възраждането и подема на българския дух по другите български земи, но не могла да допусне, че и в гр. Варна, който се считал за сигурен и безспорен гръцки център, ще започне да се заражда същият опасен за гърцизма процес.
към текста >>

Това принудило свещеник Константин Дъновски да напусне активната си черковнослужителска дейност в храм „Света Богородица" и да се прехвърли като служител във Варненската митрополия.
Това му положение го улесняваше да бъде по-близо до варненци, на които той искаше да премахне вродената им мудност и нерешителност. Често при литургията той си позволяваше да произнася някои ектения на славянски, а дори имаше случай, когато той прочиташе на църковно-славянски и евангелието. Гръцката администрация знаела за възраждането и подема на българския дух по другите български земи, но не могла да допусне, че и в гр. Варна, който се считал за сигурен и безспорен гръцки център, ще започне да се заражда същият опасен за гърцизма процес. Гръцките и турските власти искали да задушат всяка подобна проява още в самия й зародиш. Това принудило свещеник Константин Дъновски да напусне активната си черковнослужителска дейност в храм „Света Богородица" и да се прехвърли като служител във Варненската митрополия. Разбира се, това е станало само благодарение на големите симпатии и благоволение на гръцкия владика Порфирий. Раздвижване на тягостната атмосфера над българите във Варна и Варненско се почувствува след идването във Варна като руски вицеконсул на Александър Викторович Рачински. Александър В. Рачински пристига във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и по-специално българофил, той бил добре запознат с борбите на българския народ за национално освобождение още от времето на своето пребиваване в Македония1.
към текста >>

Още с пристигането си във Варна Рачински установил най-близки връзки със свещеник Константин Дъновски, Атанас Георгиев Чорбаджи и други видни български патриоти.
Измежду представителите на европейските държави във Варна отпреди Освобождението Рачински става най-ярък защитник на българщината, като е полагал най-големи старания за защита интересите на онеправданите по онова време негови еднокръвни братя българи от преследванията на турци и гърци. Тази негова дейност се простира и по времето на неговото пребиваване в Македония. С идването си във Варна той поема в свои собствени ръце грижата за цялостната защита на българското население2. Идването на Рачински във Варна съвпада по време с фактическото отхвърляне от страна на Иларион Макариополски в Цариград властта на гръцката патриаршия и борбата за независима българска национална църква. Това значително облекчило дейността на Рачински и внесло самоувереност сред раздвижените духове на българите. Още с пристигането си във Варна Рачински установил най-близки връзки със свещеник Константин Дъновски, Атанас Георгиев Чорбаджи и други видни български патриоти. Закрилата на руския представител вляла нова сила в българското национално-освободително движение. По-будните българи все по-тясно се сплотявали, за да осъществяват своите патриотични мероприятия. Нещо повече, Рачински се включва много активно в общуване с българите и най-вече с Атанас Георгиев Чорбаджи, като му става едно от най-доверените лица. За да се види тясната им връзка, достатъчно е да се отбележи, че двамата, преоблечени като обикновени търговци на вълна, пропътуват цяла източна България, за да съберат сведения за състоянието и теглата на българското население. С всички средства, с които разполагал, Рачински се опитва да направи нещо във връзка със свещенослуженето на български език.
към текста >>

След дълго настояване от страна на Рачински гръцкия митрополит Порфирий позволява на свещеник Константин Дъновски да служи в църквата „Свети Георги" на славянски език, където се черкувал руският консул.
Закрилата на руския представител вляла нова сила в българското национално-освободително движение. По-будните българи все по-тясно се сплотявали, за да осъществяват своите патриотични мероприятия. Нещо повече, Рачински се включва много активно в общуване с българите и най-вече с Атанас Георгиев Чорбаджи, като му става едно от най-доверените лица. За да се види тясната им връзка, достатъчно е да се отбележи, че двамата, преоблечени като обикновени търговци на вълна, пропътуват цяла източна България, за да съберат сведения за състоянието и теглата на българското население. С всички средства, с които разполагал, Рачински се опитва да направи нещо във връзка със свещенослуженето на български език. След дълго настояване от страна на Рачински гръцкия митрополит Порфирий позволява на свещеник Константин Дъновски да служи в църквата „Свети Георги" на славянски език, където се черкувал руският консул. Това започнало да се практикува всяка събота от март 1860 г. Бил избран съботния ден, тъй като са разчитали на заетостта на гражданите и се е смятало, че няма да има голямо посещение в църквата. За голяма изненада обаче на гръцкия владика точно през съботните дни църквата „Свети Георги" се препълвала с черкуващи се българи. Друга инициатива, която провежда Рачински, е построяването на параклис, където да се черкува консулът. За този параклис намираме сведения, дадени от Георги Димитров в книгата му „Княжество България"3, където се казва: „През 1861 г.
към текста >>

свещеник Константин Дъновски напусна църквата при митрополията и се върна в Хатърджа.
Друга инициатива, която провежда Рачински, е построяването на параклис, където да се черкува консулът. За този параклис намираме сведения, дадени от Георги Димитров в книгата му „Княжество България"3, където се казва: „През 1861 г. със съдействието на руския консул във Варна Рачински и със средствата на убития в руско-турската война от 1828-1929 г. генерал Воронцов се построява в дома на руския консул параклис, където се е служило на черковнославянски." След смъртта на Варненския гръцки митрополит Порфирий към 1864 г. свещеник Константин Дъновски напусна църквата при митрополията и се върна в Хатърджа. През тази същата година се роди и синът му Петър. Денят е 11 юли, 1864 година. През месец януари на следната година първенците на Варна разбраха какво може да направи ревностният българин Константин Дъновски и го поканиха да стане свещеник на новата българска църква. Константин прие поканата и като се надяваше, че с това ще внесе нова животворна струя за българите, той нареди да се пренесат от Хатърджа в града иконите, одеждите и всички останали потреби за църквата „Свети Архангел Михаил". Откриването стана на 17 февруари 1865 г., преди да пристигне новият гръцки владика Йоаким.
към текста >>

През месец януари на следната година първенците на Варна разбраха какво може да направи ревностният българин Константин Дъновски и го поканиха да стане свещеник на новата българска църква.
генерал Воронцов се построява в дома на руския консул параклис, където се е служило на черковнославянски." След смъртта на Варненския гръцки митрополит Порфирий към 1864 г. свещеник Константин Дъновски напусна църквата при митрополията и се върна в Хатърджа. През тази същата година се роди и синът му Петър. Денят е 11 юли, 1864 година. През месец януари на следната година първенците на Варна разбраха какво може да направи ревностният българин Константин Дъновски и го поканиха да стане свещеник на новата българска църква. Константин прие поканата и като се надяваше, че с това ще внесе нова животворна струя за българите, той нареди да се пренесат от Хатърджа в града иконите, одеждите и всички останали потреби за църквата „Свети Архангел Михаил". Откриването стана на 17 февруари 1865 г., преди да пристигне новият гръцки владика Йоаким. Владиката пристигна на 27 февруари същата година - десет дни след като свещеник Константин Дъновски стана служител в новооснованата българска църква. Свещеник Константин Дъновски Изненадата, че във Варна е основана българска самостоятелна църква е много неприятна за владиката Йоаким.
към текста >>

Владиката пристигна на 27 февруари същата година - десет дни след като свещеник Константин Дъновски стана служител в новооснованата българска църква.
През тази същата година се роди и синът му Петър. Денят е 11 юли, 1864 година. През месец януари на следната година първенците на Варна разбраха какво може да направи ревностният българин Константин Дъновски и го поканиха да стане свещеник на новата българска църква. Константин прие поканата и като се надяваше, че с това ще внесе нова животворна струя за българите, той нареди да се пренесат от Хатърджа в града иконите, одеждите и всички останали потреби за църквата „Свети Архангел Михаил". Откриването стана на 17 февруари 1865 г., преди да пристигне новият гръцки владика Йоаким. Владиката пристигна на 27 февруари същата година - десет дни след като свещеник Константин Дъновски стана служител в новооснованата българска църква. Свещеник Константин Дъновски Изненадата, че във Варна е основана българска самостоятелна църква е много неприятна за владиката Йоаким. Той не желае да постъпи грубо и нетактично и затова намисли да спечели борбата с ловък подход. Той се опита да склони българите доброволно да закрият църквата „Свети Архангел Михаил", като им обеща най-спокоен и равноправен живот на верующи християни в гръцката църква, а същевременно направи постъпки пред турската власт българският свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Света гора. Нито за едното, нито за другото владиката не успя да осъществи своя план.
към текста >>

Свещеник Константин Дъновски
Денят е 11 юли, 1864 година. През месец януари на следната година първенците на Варна разбраха какво може да направи ревностният българин Константин Дъновски и го поканиха да стане свещеник на новата българска църква. Константин прие поканата и като се надяваше, че с това ще внесе нова животворна струя за българите, той нареди да се пренесат от Хатърджа в града иконите, одеждите и всички останали потреби за църквата „Свети Архангел Михаил". Откриването стана на 17 февруари 1865 г., преди да пристигне новият гръцки владика Йоаким. Владиката пристигна на 27 февруари същата година - десет дни след като свещеник Константин Дъновски стана служител в новооснованата българска църква. Свещеник Константин Дъновски Изненадата, че във Варна е основана българска самостоятелна църква е много неприятна за владиката Йоаким. Той не желае да постъпи грубо и нетактично и затова намисли да спечели борбата с ловък подход. Той се опита да склони българите доброволно да закрият църквата „Свети Архангел Михаил", като им обеща най-спокоен и равноправен живот на верующи християни в гръцката църква, а същевременно направи постъпки пред турската власт българският свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Света гора. Нито за едното, нито за другото владиката не успя да осъществи своя план. Работата на иконом Дъновски напредваше.
към текста >>

Той се опита да склони българите доброволно да закрият църквата „Свети Архангел Михаил", като им обеща най-спокоен и равноправен живот на верующи християни в гръцката църква, а същевременно направи постъпки пред турската власт българският свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Света гора.
Откриването стана на 17 февруари 1865 г., преди да пристигне новият гръцки владика Йоаким. Владиката пристигна на 27 февруари същата година - десет дни след като свещеник Константин Дъновски стана служител в новооснованата българска църква. Свещеник Константин Дъновски Изненадата, че във Варна е основана българска самостоятелна църква е много неприятна за владиката Йоаким. Той не желае да постъпи грубо и нетактично и затова намисли да спечели борбата с ловък подход. Той се опита да склони българите доброволно да закрият църквата „Свети Архангел Михаил", като им обеща най-спокоен и равноправен живот на верующи християни в гръцката църква, а същевременно направи постъпки пред турската власт българският свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Света гора. Нито за едното, нито за другото владиката не успя да осъществи своя план. Работата на иконом Дъновски напредваше. Пред нищо не се спираше той, защото у него лумнаха неподозирани сили. Той живееше с мисълта, че е настъпило времето да изпълни всичко това, което му предрече старият монах в Солун и правеше всичко, за да се осъществи пълното откъсване на българското училище и църква от влиянието на Цариградската патриархия. Докладите на митрополит Йоаким до Цариград вървяха един след друг, но и победите на българщината във Варна следваха една след друга.
към текста >>

В един от тези доклади се казваше: „... Десет дни преди пристигането ми тук, българите превърнаха една стая на своето училище в параклис, в който един свещеник Константин от село, по произход българин, вече свещенодействуваше..."
Нито за едното, нито за другото владиката не успя да осъществи своя план. Работата на иконом Дъновски напредваше. Пред нищо не се спираше той, защото у него лумнаха неподозирани сили. Той живееше с мисълта, че е настъпило времето да изпълни всичко това, което му предрече старият монах в Солун и правеше всичко, за да се осъществи пълното откъсване на българското училище и църква от влиянието на Цариградската патриархия. Докладите на митрополит Йоаким до Цариград вървяха един след друг, но и победите на българщината във Варна следваха една след друга. В един от тези доклади се казваше: „... Десет дни преди пристигането ми тук, българите превърнаха една стая на своето училище в параклис, в който един свещеник Константин от село, по произход българин, вече свещенодействуваше..." А в друг следващ доклад: „Свещеникът Константин, за когото писах преди една година, е вече глава на тукашните българи и тия от околиите." По-долу стои текстът: „Свещеникът на параклиса Константин Дъновски действува твърде безсрамно и скандалвозно и предизвиква общо разбунтуване на духовете против съществуващия ред в църквата и против нас." Своето безпокойство от дейността на протойерея Констанди, както го наричат тогава гърците, владиката изказва с думите: „Двама монаси от Св. Кутулмушкия манастир в Света Гора дошли във Варна да събират помощи.
към текста >>

А в друг следващ доклад: „Свещеникът Константин, за когото писах преди една година, е вече глава на тукашните българи и тия от околиите."
Работата на иконом Дъновски напредваше. Пред нищо не се спираше той, защото у него лумнаха неподозирани сили. Той живееше с мисълта, че е настъпило времето да изпълни всичко това, което му предрече старият монах в Солун и правеше всичко, за да се осъществи пълното откъсване на българското училище и църква от влиянието на Цариградската патриархия. Докладите на митрополит Йоаким до Цариград вървяха един след друг, но и победите на българщината във Варна следваха една след друга. В един от тези доклади се казваше: „... Десет дни преди пристигането ми тук, българите превърнаха една стая на своето училище в параклис, в който един свещеник Константин от село, по произход българин, вече свещенодействуваше..." А в друг следващ доклад: „Свещеникът Константин, за когото писах преди една година, е вече глава на тукашните българи и тия от околиите." По-долу стои текстът: „Свещеникът на параклиса Константин Дъновски действува твърде безсрамно и скандалвозно и предизвиква общо разбунтуване на духовете против съществуващия ред в църквата и против нас." Своето безпокойство от дейността на протойерея Констанди, както го наричат тогава гърците, владиката изказва с думите: „Двама монаси от Св. Кутулмушкия манастир в Света Гора дошли във Варна да събират помощи. По това време протойерей Констанди освещавал българския параклис и светогорските монаси участвували в това освещение."
към текста >>

„Свещеникът на параклиса Константин Дъновски действува твърде безсрамно и скандалвозно и предизвиква общо разбунтуване на духовете против съществуващия ред в църквата и против нас."
Той живееше с мисълта, че е настъпило времето да изпълни всичко това, което му предрече старият монах в Солун и правеше всичко, за да се осъществи пълното откъсване на българското училище и църква от влиянието на Цариградската патриархия. Докладите на митрополит Йоаким до Цариград вървяха един след друг, но и победите на българщината във Варна следваха една след друга. В един от тези доклади се казваше: „... Десет дни преди пристигането ми тук, българите превърнаха една стая на своето училище в параклис, в който един свещеник Константин от село, по произход българин, вече свещенодействуваше..." А в друг следващ доклад: „Свещеникът Константин, за когото писах преди една година, е вече глава на тукашните българи и тия от околиите." По-долу стои текстът: „Свещеникът на параклиса Константин Дъновски действува твърде безсрамно и скандалвозно и предизвиква общо разбунтуване на духовете против съществуващия ред в църквата и против нас." Своето безпокойство от дейността на протойерея Констанди, както го наричат тогава гърците, владиката изказва с думите: „Двама монаси от Св. Кутулмушкия манастир в Света Гора дошли във Варна да събират помощи. По това време протойерей Констанди освещавал българския параклис и светогорските монаси участвували в това освещение." Накрай, за да охарактеризира като много опасна дейността на тоя размирен свещеник, митрополит Йоаким пише: „Откритата тук църква в българското училище, която съществува беззаконно, е станала огнище на ония, които тласкат към възбунтуване цялата епархия."
към текста >>

Накрай, за да охарактеризира като много опасна дейността на тоя размирен свещеник, митрополит Йоаким пише:
По-долу стои текстът: „Свещеникът на параклиса Константин Дъновски действува твърде безсрамно и скандалвозно и предизвиква общо разбунтуване на духовете против съществуващия ред в църквата и против нас." Своето безпокойство от дейността на протойерея Констанди, както го наричат тогава гърците, владиката изказва с думите: „Двама монаси от Св. Кутулмушкия манастир в Света Гора дошли във Варна да събират помощи. По това време протойерей Констанди освещавал българския параклис и светогорските монаси участвували в това освещение." Накрай, за да охарактеризира като много опасна дейността на тоя размирен свещеник, митрополит Йоаким пише: „Откритата тук църква в българското училище, която съществува беззаконно, е станала огнище на ония, които тласкат към възбунтуване цялата епархия." А в друг доклад следното: „Главно от преди години, а систематически от пристигането ми, тукашните многобройни първенци и братя в Христа български заедно с един свещеник на име Констанди, съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което Божествените и свети канони отдават на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и в църквата си, те събират редовен съвет под председателството на поменатия свещеник, с когото разглеждат всички духовни и други дела на българите... От около деветдесет села, канонически подчинени на варненската гръцка епархия, едва десет, обитавани от чисти гърци, признават святата гръцка митрополия, а останалите не се подчиняват. Този духовен председател управлява целия клир на неподчиняващите се села, църквите, училищата и всичко, което се отнася до тези християни.
към текста >>

„Главно от преди години, а систематически от пристигането ми, тукашните многобройни първенци и братя в Христа български заедно с един свещеник на име Констанди, съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което Божествените и свети канони отдават на каноническия кириарх.
Кутулмушкия манастир в Света Гора дошли във Варна да събират помощи. По това време протойерей Констанди освещавал българския параклис и светогорските монаси участвували в това освещение." Накрай, за да охарактеризира като много опасна дейността на тоя размирен свещеник, митрополит Йоаким пише: „Откритата тук църква в българското училище, която съществува беззаконно, е станала огнище на ония, които тласкат към възбунтуване цялата епархия." А в друг доклад следното: „Главно от преди години, а систематически от пристигането ми, тукашните многобройни първенци и братя в Христа български заедно с един свещеник на име Констанди, съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което Божествените и свети канони отдават на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и в църквата си, те събират редовен съвет под председателството на поменатия свещеник, с когото разглеждат всички духовни и други дела на българите... От около деветдесет села, канонически подчинени на варненската гръцка епархия, едва десет, обитавани от чисти гърци, признават святата гръцка митрополия, а останалите не се подчиняват. Този духовен председател управлява целия клир на неподчиняващите се села, църквите, училищата и всичко, което се отнася до тези християни. Той назначава местни свещеници, учители и подобни. Съди съпружески спорове, издава разводи и позволителни за брак, освен това освещава църкви, събира безпрепятствено владичината, за което е свикал през юли общо събрание от свещениците и първенците на българските села." За да бъде ясно какво е значението на протойерея Константин Дъновски, трябва да се има предвид обстоятелството, че първенците от село Гюн-Доуду - Варненско, са изпратили до българската църква „Свети Архангел Михаил" във Варна следното съобщение:
към текста >>

Както в митрополията, така и в църквата си, те събират редовен съвет под председателството на поменатия свещеник, с когото разглеждат всички духовни и други дела на българите... От около деветдесет села, канонически подчинени на варненската гръцка епархия, едва десет, обитавани от чисти гърци, признават святата гръцка митрополия, а останалите не се подчиняват.
По това време протойерей Констанди освещавал българския параклис и светогорските монаси участвували в това освещение." Накрай, за да охарактеризира като много опасна дейността на тоя размирен свещеник, митрополит Йоаким пише: „Откритата тук църква в българското училище, която съществува беззаконно, е станала огнище на ония, които тласкат към възбунтуване цялата епархия." А в друг доклад следното: „Главно от преди години, а систематически от пристигането ми, тукашните многобройни първенци и братя в Христа български заедно с един свещеник на име Констанди, съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което Божествените и свети канони отдават на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и в църквата си, те събират редовен съвет под председателството на поменатия свещеник, с когото разглеждат всички духовни и други дела на българите... От около деветдесет села, канонически подчинени на варненската гръцка епархия, едва десет, обитавани от чисти гърци, признават святата гръцка митрополия, а останалите не се подчиняват. Този духовен председател управлява целия клир на неподчиняващите се села, църквите, училищата и всичко, което се отнася до тези християни. Той назначава местни свещеници, учители и подобни. Съди съпружески спорове, издава разводи и позволителни за брак, освен това освещава църкви, събира безпрепятствено владичината, за което е свикал през юли общо събрание от свещениците и първенците на българските села." За да бъде ясно какво е значението на протойерея Константин Дъновски, трябва да се има предвид обстоятелството, че първенците от село Гюн-Доуду - Варненско, са изпратили до българската църква „Свети Архангел Михаил" във Варна следното съобщение: „Подписаните селяни от Гюн-Доуду молиме българската църква във Варна, която като знае, че сме вече отделени от гръцката патриаршия и сме в мараза, а също и българското общество да представлява селото ни пред хюкюмата за всички работи.
към текста >>

Поради своето огромно влияние, което има над населението във Варненския вилает, свещеник Константин Дъновски е наречен „Деспот ефенди български".
Съди съпружески спорове, издава разводи и позволителни за брак, освен това освещава църкви, събира безпрепятствено владичината, за което е свикал през юли общо събрание от свещениците и първенците на българските села." За да бъде ясно какво е значението на протойерея Константин Дъновски, трябва да се има предвид обстоятелството, че първенците от село Гюн-Доуду - Варненско, са изпратили до българската църква „Свети Архангел Михаил" във Варна следното съобщение: „Подписаните селяни от Гюн-Доуду молиме българската църква във Варна, която като знае, че сме вече отделени от гръцката патриаршия и сме в мараза, а също и българското общество да представлява селото ни пред хюкюмата за всички работи. Българската черква във Варна е наша майка. Тя да ни варди в духовните ни черковни работи." Поради своето огромно влияние, което има над населението във Варненския вилает, свещеник Константин Дъновски е наречен „Деспот ефенди български". Гръцкият варненски владика пише на цариградската патриаршия и следното: „Затова умолявам Негово Светейшество да благоволи и издействува височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някой от Светогорските манастири. С това ще се премахне най-голямото зло и ще се обуздаят другите." Без да обръща внимание на доносите и обструкциите, преодолявайки всички пречки, свещеник Константин Дъновски продължава неуморно своята дейност. На 15 август 1866 г. във Варна се събират на събор под председателството на свещеник Константин Дъновски всички български свещеници и селски чорбаджии от епархията, в който събор се изработил и приел „Привременний законник".
към текста >>

Гръцкият варненски владика пише на цариградската патриаршия и следното: „Затова умолявам Негово Светейшество да благоволи и издействува височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някой от Светогорските манастири.
За да бъде ясно какво е значението на протойерея Константин Дъновски, трябва да се има предвид обстоятелството, че първенците от село Гюн-Доуду - Варненско, са изпратили до българската църква „Свети Архангел Михаил" във Варна следното съобщение: „Подписаните селяни от Гюн-Доуду молиме българската църква във Варна, която като знае, че сме вече отделени от гръцката патриаршия и сме в мараза, а също и българското общество да представлява селото ни пред хюкюмата за всички работи. Българската черква във Варна е наша майка. Тя да ни варди в духовните ни черковни работи." Поради своето огромно влияние, което има над населението във Варненския вилает, свещеник Константин Дъновски е наречен „Деспот ефенди български". Гръцкият варненски владика пише на цариградската патриаршия и следното: „Затова умолявам Негово Светейшество да благоволи и издействува височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някой от Светогорските манастири. С това ще се премахне най-голямото зло и ще се обуздаят другите." Без да обръща внимание на доносите и обструкциите, преодолявайки всички пречки, свещеник Константин Дъновски продължава неуморно своята дейност. На 15 август 1866 г. във Варна се събират на събор под председателството на свещеник Константин Дъновски всички български свещеници и селски чорбаджии от епархията, в който събор се изработил и приел „Привременний законник". Този законник поставя Варненската църковно-училищна община начело в целия санджак (област), а нейния председател - в случая свещеник Константин Дъновски, става неин черковен глава.
към текста >>

Без да обръща внимание на доносите и обструкциите, преодолявайки всички пречки, свещеник Константин Дъновски продължава неуморно своята дейност.
Българската черква във Варна е наша майка. Тя да ни варди в духовните ни черковни работи." Поради своето огромно влияние, което има над населението във Варненския вилает, свещеник Константин Дъновски е наречен „Деспот ефенди български". Гръцкият варненски владика пише на цариградската патриаршия и следното: „Затова умолявам Негово Светейшество да благоволи и издействува височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някой от Светогорските манастири. С това ще се премахне най-голямото зло и ще се обуздаят другите." Без да обръща внимание на доносите и обструкциите, преодолявайки всички пречки, свещеник Константин Дъновски продължава неуморно своята дейност. На 15 август 1866 г. във Варна се събират на събор под председателството на свещеник Константин Дъновски всички български свещеници и селски чорбаджии от епархията, в който събор се изработил и приел „Привременний законник". Този законник поставя Варненската църковно-училищна община начело в целия санджак (област), а нейния председател - в случая свещеник Константин Дъновски, става неин черковен глава. Той уреждал правата и задълженията на свещениците от епархията и отношенията на градовете и селата към общината. Така се създала една тройна централизация, която е била тъй необходима за случая.
към текста >>

във Варна се събират на събор под председателството на свещеник Константин Дъновски всички български свещеници и селски чорбаджии от епархията, в който събор се изработил и приел „Привременний законник".
Поради своето огромно влияние, което има над населението във Варненския вилает, свещеник Константин Дъновски е наречен „Деспот ефенди български". Гръцкият варненски владика пише на цариградската патриаршия и следното: „Затова умолявам Негово Светейшество да благоволи и издействува височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някой от Светогорските манастири. С това ще се премахне най-голямото зло и ще се обуздаят другите." Без да обръща внимание на доносите и обструкциите, преодолявайки всички пречки, свещеник Константин Дъновски продължава неуморно своята дейност. На 15 август 1866 г. във Варна се събират на събор под председателството на свещеник Константин Дъновски всички български свещеници и селски чорбаджии от епархията, в който събор се изработил и приел „Привременний законник". Този законник поставя Варненската църковно-училищна община начело в целия санджак (област), а нейния председател - в случая свещеник Константин Дъновски, става неин черковен глава. Той уреждал правата и задълженията на свещениците от епархията и отношенията на градовете и селата към общината. Така се създала една тройна централизация, която е била тъй необходима за случая. Всичко това утвърдило свещеник Константин Дъновски не само като борец, просветител и свещеник, но и като административен ръководител и вдъхновител на всички родолюбиви инициативи. Неуморно той обхождал селата на цялата епархия, за да урежда църковните им работи и да освещава нови храмове, присъединявайки ги към българската църква.4
към текста >>

Този законник поставя Варненската църковно-училищна община начело в целия санджак (област), а нейния председател - в случая свещеник Константин Дъновски, става неин черковен глава.
Гръцкият варненски владика пише на цариградската патриаршия и следното: „Затова умолявам Негово Светейшество да благоволи и издействува височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някой от Светогорските манастири. С това ще се премахне най-голямото зло и ще се обуздаят другите." Без да обръща внимание на доносите и обструкциите, преодолявайки всички пречки, свещеник Константин Дъновски продължава неуморно своята дейност. На 15 август 1866 г. във Варна се събират на събор под председателството на свещеник Константин Дъновски всички български свещеници и селски чорбаджии от епархията, в който събор се изработил и приел „Привременний законник". Този законник поставя Варненската църковно-училищна община начело в целия санджак (област), а нейния председател - в случая свещеник Константин Дъновски, става неин черковен глава. Той уреждал правата и задълженията на свещениците от епархията и отношенията на градовете и селата към общината. Така се създала една тройна централизация, която е била тъй необходима за случая. Всичко това утвърдило свещеник Константин Дъновски не само като борец, просветител и свещеник, но и като административен ръководител и вдъхновител на всички родолюбиви инициативи. Неуморно той обхождал селата на цялата епархия, за да урежда църковните им работи и да освещава нови храмове, присъединявайки ги към българската църква.4 През 1969 година свещеник Константин Дъновски се връща в село Хатърджа, където продължава своята дейност до 1871 г.
към текста >>

Всичко това утвърдило свещеник Константин Дъновски не само като борец, просветител и свещеник, но и като административен ръководител и вдъхновител на всички родолюбиви инициативи.
На 15 август 1866 г. във Варна се събират на събор под председателството на свещеник Константин Дъновски всички български свещеници и селски чорбаджии от епархията, в който събор се изработил и приел „Привременний законник". Този законник поставя Варненската църковно-училищна община начело в целия санджак (област), а нейния председател - в случая свещеник Константин Дъновски, става неин черковен глава. Той уреждал правата и задълженията на свещениците от епархията и отношенията на градовете и селата към общината. Така се създала една тройна централизация, която е била тъй необходима за случая. Всичко това утвърдило свещеник Константин Дъновски не само като борец, просветител и свещеник, но и като административен ръководител и вдъхновител на всички родолюбиви инициативи. Неуморно той обхождал селата на цялата епархия, за да урежда църковните им работи и да освещава нови храмове, присъединявайки ги към българската църква.4 През 1969 година свещеник Константин Дъновски се връща в село Хатърджа, където продължава своята дейност до 1871 г. Две години и няколко месеца по-късно той бива наново повикан във Варна да поеме стария си пост на ръководител на Варненската българска община. Оказало се, че и архимандрит Панарет се оплакал със същите трудности от финансов характер и не могъл да направи нещо повече от онова, което се вършело дотогава. Освен това между архимандрит Панарет и Варненската българска община възникнали някакви недоразумения, което предизвикало неговото отзоваване през март 1870 г.
към текста >>

През 1969 година свещеник Константин Дъновски се връща в село Хатърджа, където продължава своята дейност до 1871 г.
Този законник поставя Варненската църковно-училищна община начело в целия санджак (област), а нейния председател - в случая свещеник Константин Дъновски, става неин черковен глава. Той уреждал правата и задълженията на свещениците от епархията и отношенията на градовете и селата към общината. Така се създала една тройна централизация, която е била тъй необходима за случая. Всичко това утвърдило свещеник Константин Дъновски не само като борец, просветител и свещеник, но и като административен ръководител и вдъхновител на всички родолюбиви инициативи. Неуморно той обхождал селата на цялата епархия, за да урежда църковните им работи и да освещава нови храмове, присъединявайки ги към българската църква.4 През 1969 година свещеник Константин Дъновски се връща в село Хатърджа, където продължава своята дейност до 1871 г. Две години и няколко месеца по-късно той бива наново повикан във Варна да поеме стария си пост на ръководител на Варненската българска община. Оказало се, че и архимандрит Панарет се оплакал със същите трудности от финансов характер и не могъл да направи нещо повече от онова, което се вършело дотогава. Освен това между архимандрит Панарет и Варненската българска община възникнали някакви недоразумения, което предизвикало неговото отзоваване през март 1870 г. По предложение на Иларион Макариополски председателството на общината било наново възложено на свещеник Константин Дъновски, който продължил със същата ревност да се грижи за варненските българи. В началото на 1870 г.
към текста >>

По предложение на Иларион Макариополски председателството на общината било наново възложено на свещеник Константин Дъновски, който продължил със същата ревност да се грижи за варненските българи.
Неуморно той обхождал селата на цялата епархия, за да урежда църковните им работи и да освещава нови храмове, присъединявайки ги към българската църква.4 През 1969 година свещеник Константин Дъновски се връща в село Хатърджа, където продължава своята дейност до 1871 г. Две години и няколко месеца по-късно той бива наново повикан във Варна да поеме стария си пост на ръководител на Варненската българска община. Оказало се, че и архимандрит Панарет се оплакал със същите трудности от финансов характер и не могъл да направи нещо повече от онова, което се вършело дотогава. Освен това между архимандрит Панарет и Варненската българска община възникнали някакви недоразумения, което предизвикало неговото отзоваване през март 1870 г. По предложение на Иларион Макариополски председателството на общината било наново възложено на свещеник Константин Дъновски, който продължил със същата ревност да се грижи за варненските българи. В началото на 1870 г. свещеник Константин Дъновски бива избран за пратеник от Варненската епархия като делегат на народния събор в Цариград. От началото на 1871 г. свещеник Константин Дъновски организира ученическото дружество „Просвещение", а по-късно се открива подписка за издигане здание за девическо училище. Като логически завършек на неуморната дейност на свещеник Константин Дъновски е образуването на Варненско-Преславската епархия, за митрополит на която бил избран и ръкоположен на 2 декември 1872 г.
към текста >>

свещеник Константин Дъновски бива избран за пратеник от Варненската епархия като делегат на народния събор в Цариград.
Две години и няколко месеца по-късно той бива наново повикан във Варна да поеме стария си пост на ръководител на Варненската българска община. Оказало се, че и архимандрит Панарет се оплакал със същите трудности от финансов характер и не могъл да направи нещо повече от онова, което се вършело дотогава. Освен това между архимандрит Панарет и Варненската българска община възникнали някакви недоразумения, което предизвикало неговото отзоваване през март 1870 г. По предложение на Иларион Макариополски председателството на общината било наново възложено на свещеник Константин Дъновски, който продължил със същата ревност да се грижи за варненските българи. В началото на 1870 г. свещеник Константин Дъновски бива избран за пратеник от Варненската епархия като делегат на народния събор в Цариград. От началото на 1871 г. свещеник Константин Дъновски организира ученическото дружество „Просвещение", а по-късно се открива подписка за издигане здание за девическо училище. Като логически завършек на неуморната дейност на свещеник Константин Дъновски е образуването на Варненско-Преславската епархия, за митрополит на която бил избран и ръкоположен на 2 декември 1872 г. архимандрит Симеон. На 17 март 1873 г.
към текста >>

свещеник Константин Дъновски организира ученическото дружество „Просвещение", а по-късно се открива подписка за издигане здание за девическо училище.
Освен това между архимандрит Панарет и Варненската българска община възникнали някакви недоразумения, което предизвикало неговото отзоваване през март 1870 г. По предложение на Иларион Макариополски председателството на общината било наново възложено на свещеник Константин Дъновски, който продължил със същата ревност да се грижи за варненските българи. В началото на 1870 г. свещеник Константин Дъновски бива избран за пратеник от Варненската епархия като делегат на народния събор в Цариград. От началото на 1871 г. свещеник Константин Дъновски организира ученическото дружество „Просвещение", а по-късно се открива подписка за издигане здание за девическо училище. Като логически завършек на неуморната дейност на свещеник Константин Дъновски е образуването на Варненско-Преславската епархия, за митрополит на която бил избран и ръкоположен на 2 декември 1872 г. архимандрит Симеон. На 17 март 1873 г. варненските българи издигнали за председател на епархийския смесен съвет свещеник Константин Дъновски. Успехът на варненските българи обаче не бил пълен, защото турските власти признавали не народностите, а църквите или по-точно казано, народностите са били представяни в лицето на тяхната църква и на църковните им водители.
към текста >>

Като логически завършек на неуморната дейност на свещеник Константин Дъновски е образуването на Варненско-Преславската епархия, за митрополит на която бил избран и ръкоположен на 2 декември 1872 г.
По предложение на Иларион Макариополски председателството на общината било наново възложено на свещеник Константин Дъновски, който продължил със същата ревност да се грижи за варненските българи. В началото на 1870 г. свещеник Константин Дъновски бива избран за пратеник от Варненската епархия като делегат на народния събор в Цариград. От началото на 1871 г. свещеник Константин Дъновски организира ученическото дружество „Просвещение", а по-късно се открива подписка за издигане здание за девическо училище. Като логически завършек на неуморната дейност на свещеник Константин Дъновски е образуването на Варненско-Преславската епархия, за митрополит на която бил избран и ръкоположен на 2 декември 1872 г. архимандрит Симеон. На 17 март 1873 г. варненските българи издигнали за председател на епархийския смесен съвет свещеник Константин Дъновски. Успехът на варненските българи обаче не бил пълен, защото турските власти признавали не народностите, а църквите или по-точно казано, народностите са били представяни в лицето на тяхната църква и на църковните им водители. Тъй като варненската българска църква официално все още била подчинена на гръцката цариградска патриаршия, последната ги представлявала пред властите и винаги ги злепоставяла.
към текста >>

варненските българи издигнали за председател на епархийския смесен съвет свещеник Константин Дъновски.
От началото на 1871 г. свещеник Константин Дъновски организира ученическото дружество „Просвещение", а по-късно се открива подписка за издигане здание за девическо училище. Като логически завършек на неуморната дейност на свещеник Константин Дъновски е образуването на Варненско-Преславската епархия, за митрополит на която бил избран и ръкоположен на 2 декември 1872 г. архимандрит Симеон. На 17 март 1873 г. варненските българи издигнали за председател на епархийския смесен съвет свещеник Константин Дъновски. Успехът на варненските българи обаче не бил пълен, защото турските власти признавали не народностите, а църквите или по-точно казано, народностите са били представяни в лицето на тяхната църква и на църковните им водители. Тъй като варненската българска църква официално все още била подчинена на гръцката цариградска патриаршия, последната ги представлявала пред властите и винаги ги злепоставяла. Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни християни, всъщност бил официален представител и на варненските българи. С пробива, направен от Иларион Макариополски в Цариград и отделянето на българската църква от Вселенската патриаршия, настъпва съществена промяна. Докато българи и гърци се черкували общо в гръцките църкви, всички кръщения, сватби, погребения, панихиди и пр.
към текста >>

И точно тук, в тази важна стъпка за българското национално освободително дело във Варна и Варненско свещеник Константин Дъновски повече от всеки друг е принесъл неоценим принос.
Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни християни, всъщност бил официален представител и на варненските българи. С пробива, направен от Иларион Макариополски в Цариград и отделянето на българската църква от Вселенската патриаршия, настъпва съществена промяна. Докато българи и гърци се черкували общо в гръцките църкви, всички кръщения, сватби, погребения, панихиди и пр. също така се извършвали от гръцки свещеници. Чрез отделянето на българската църква от гръцката патриаршия, всички треби, за които става дума по-горе, както и самата служба се извършвали отделно в новоорганизираните български църкви. И точно тук, в тази важна стъпка за българското национално освободително дело във Варна и Варненско свещеник Константин Дъновски повече от всеки друг е принесъл неоценим принос. При това трябва да се има предвид, че той е действувал съвършено сам, без да има близката подкрепа на Атанас Георгиев Чорбаджи, който по това време бил в Цариград. Освобождаването на българите във Варна от цариградската патриаршия допринесло твърде много за общото национално разведряване и подемане с по-голяма сила на борбата за политическа свобода от турско иго. При всички случаи ние трябва да признаем, че важна предпоставка за повдигане на революционния дух срещу политическия гнет на турците е изиграла извоюваната победа за църковна независимост. През 1876 г. свещеник Константин Дъновски започнал да служи и в руския параклис в руското консулство във Варна.
към текста >>

свещеник Константин Дъновски започнал да служи и в руския параклис в руското консулство във Варна.
И точно тук, в тази важна стъпка за българското национално освободително дело във Варна и Варненско свещеник Константин Дъновски повече от всеки друг е принесъл неоценим принос. При това трябва да се има предвид, че той е действувал съвършено сам, без да има близката подкрепа на Атанас Георгиев Чорбаджи, който по това време бил в Цариград. Освобождаването на българите във Варна от цариградската патриаршия допринесло твърде много за общото национално разведряване и подемане с по-голяма сила на борбата за политическа свобода от турско иго. При всички случаи ние трябва да признаем, че важна предпоставка за повдигане на революционния дух срещу политическия гнет на турците е изиграла извоюваната победа за църковна независимост. През 1876 г. свещеник Константин Дъновски започнал да служи и в руския параклис в руското консулство във Варна. Неговата дотогавашна дейност за укрепването на българщината, като инициатор на всички родолюбиви акции на българите от Варненско, както и връзките му с руското консулство, му навлекли големи неприятности пред турските власти. В началото на Руско-турската война (1877 г.) той бил задържан от турците и като опасен за властта човек бил хвърлен в затвор, където прекарал 7 месеца. Повод за затварянето му е било обстоятелството, че служи в руския параклис като свещеник на руското консулство. Изправен пред военния турски съд, едва не са го обесили. Положението му е било значително усложнено и поради отправените атаки срещу него от страна на варненските гърци.
към текста >>

Повод за затварянето му е било обстоятелството, че служи в руския параклис като свещеник на руското консулство.
При всички случаи ние трябва да признаем, че важна предпоставка за повдигане на революционния дух срещу политическия гнет на турците е изиграла извоюваната победа за църковна независимост. През 1876 г. свещеник Константин Дъновски започнал да служи и в руския параклис в руското консулство във Варна. Неговата дотогавашна дейност за укрепването на българщината, като инициатор на всички родолюбиви акции на българите от Варненско, както и връзките му с руското консулство, му навлекли големи неприятности пред турските власти. В началото на Руско-турската война (1877 г.) той бил задържан от турците и като опасен за властта човек бил хвърлен в затвор, където прекарал 7 месеца. Повод за затварянето му е било обстоятелството, че служи в руския параклис като свещеник на руското консулство. Изправен пред военния турски съд, едва не са го обесили. Положението му е било значително усложнено и поради отправените атаки срещу него от страна на варненските гърци. Благодарение застъпничеството обаче на холандския консул във Варна, чиято жена по народност била рускиня, свещеник Константин Дъновски останал жив. С навлизането на руските войски в Добрич, той бива освободен от затвора. Освобождаването на България заварва свещеник Константин Дъновски начело на Епархийския смесен съвет, погълнат от грижи за уредба на народностните работи в епархията.
към текста >>

Благодарение застъпничеството обаче на холандския консул във Варна, чиято жена по народност била рускиня, свещеник Константин Дъновски останал жив.
Неговата дотогавашна дейност за укрепването на българщината, като инициатор на всички родолюбиви акции на българите от Варненско, както и връзките му с руското консулство, му навлекли големи неприятности пред турските власти. В началото на Руско-турската война (1877 г.) той бил задържан от турците и като опасен за властта човек бил хвърлен в затвор, където прекарал 7 месеца. Повод за затварянето му е било обстоятелството, че служи в руския параклис като свещеник на руското консулство. Изправен пред военния турски съд, едва не са го обесили. Положението му е било значително усложнено и поради отправените атаки срещу него от страна на варненските гърци. Благодарение застъпничеството обаче на холандския консул във Варна, чиято жена по народност била рускиня, свещеник Константин Дъновски останал жив. С навлизането на руските войски в Добрич, той бива освободен от затвора. Освобождаването на България заварва свещеник Константин Дъновски начело на Епархийския смесен съвет, погълнат от грижи за уредба на народностните работи в епархията. 1„Цариградски вестник", бр. 469, 19.12.1852 г., където се казва: „А. В. Рачински е познат чрез своите научни издирвания на древни български ръкописи в манастирите на България."
към текста >>

Освобождаването на България заварва свещеник Константин Дъновски начело на Епархийския смесен съвет, погълнат от грижи за уредба на народностните работи в епархията.
Повод за затварянето му е било обстоятелството, че служи в руския параклис като свещеник на руското консулство. Изправен пред военния турски съд, едва не са го обесили. Положението му е било значително усложнено и поради отправените атаки срещу него от страна на варненските гърци. Благодарение застъпничеството обаче на холандския консул във Варна, чиято жена по народност била рускиня, свещеник Константин Дъновски останал жив. С навлизането на руските войски в Добрич, той бива освободен от затвора. Освобождаването на България заварва свещеник Константин Дъновски начело на Епархийския смесен съвет, погълнат от грижи за уредба на народностните работи в епархията. 1„Цариградски вестник", бр. 469, 19.12.1852 г., където се казва: „А. В. Рачински е познат чрез своите научни издирвания на древни български ръкописи в манастирите на България." 2Известия на Варненското археологическо д-во, 1910 г., стр. 5-7. 3 Георги Димитров „Княжество България", първа част, стр. 259.
към текста >>

89. Писмо, написано от свещеник К. А. Дъновски до сестра М. Казакова - Георги Томалевски (1897-1988)

Писмо, написано от свещеник К. А.
Писмо, написано от свещеник К. А. Дъновски до сестра М. Казакова Вероятно сестра Казакова, която е ревностна последователка на Учителя, е задала писмено въпроси на свещеник Константин А. Дъновски. В бележките, които са взети от един препис на това писмо, свещеник К. Дъновски отговаря на сестрата със следните редове: 1. Антиминсът ми е даден при гроба на Св.
към текста >>

Вероятно сестра Казакова, която е ревностна последователка на Учителя, е задала писмено въпроси на свещеник Константин А. Дъновски.
Писмо, написано от свещеник К. А. Дъновски до сестра М. Казакова Вероятно сестра Казакова, която е ревностна последователка на Учителя, е задала писмено въпроси на свещеник Константин А. Дъновски. В бележките, които са взети от един препис на това писмо, свещеник К. Дъновски отговаря на сестрата със следните редове: 1. Антиминсът ми е даден при гроба на Св. Димитрий в град Солун в 1854 г. в деня на велика събота.
към текста >>

В бележките, които са взети от един препис на това писмо, свещеник К.
Писмо, написано от свещеник К. А. Дъновски до сестра М. Казакова Вероятно сестра Казакова, която е ревностна последователка на Учителя, е задала писмено въпроси на свещеник Константин А. Дъновски. В бележките, които са взети от един препис на това писмо, свещеник К. Дъновски отговаря на сестрата със следните редове: 1. Антиминсът ми е даден при гроба на Св. Димитрий в град Солун в 1854 г. в деня на велика събота. След десет дни, когато се върнах в Цариград, научих, че съединените флоти на Англия и Франция бомбардирали Одеса.
към текста >>

90. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

Гръцките духовници не можаха да преглътнат това, че пред очите им духовният терен се завладяваше от един енергичен, фанатично влюбен в своята мисия свещеник.
Момчето Петър Най-малкият човек в семейството на Константин Дъновски, момчето Петър, растеше в обстановката на село Хатърджа - обстановка на строга българска патриархалност и спокойствие, което нерядко биваше нарушавано от долитащи тревоги, които бащата предизвикваше поради ревностното му участие в църковните борби. Гръцките духовници не можаха да преглътнат това, че пред очите им духовният терен се завладяваше от един енергичен, фанатично влюбен в своята мисия свещеник. Бащата често биваше викан във Варна да дава отговор за делата си не само пред църковни големци, но често и пред властите, тъй като подстрекателствата и интригите срещу него бяха от всякакво естество. Момчето, което бе вече навършило шест години, разбираше, че вярата в Бога е нещо много сериозно и изисква от страна на човека много твърдост, безстрашие и постоянство, за да я опази непокътната от посегателството на чужди ръце. Но нали Бог е един на небето? Защо гръцките свещеници и владици забраняват на българите да се молят на своя език? Та нима Бог не разбира молитвата, на какъвто и език да бъде произнесена.
към текста >>

Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хатърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови Пазар, с него отиде и Петър.
Ако те - родителите и близките, бяха придобили това изкуство, тогава те щяха да разчитат по тези откъслечно казани неща и спонтанно извършени постъпки цялата картина на един следващ по-нататък развой на младия живот. В къщи, в училището, при играта със своите другарчета, по някои привички, които се повтарят периодично възрастните стига да имат изработена наблюдателност, биха узнали много неща за съдържанието, което се крие в мълчаливата детска природа и биха научили безпогрешните пътища, по които трябва да се насочи един живот. Наследил ума, борческата и непримирима душевност на бащата, който умее да преодолява препятствия и да дири чрез християнското си благочестие пътя за тържеството на своя народ, взел от другата страна кроткият нрав и благородство на майка си, потомка на един просветен и властен баща, какъвто е бил чорбаджи Атанас, младият Петър е прибавил и нещо друго, донесено със своето раждане. Една превишаваща годините му мъдрост, която е учудвала от време домашните му и една съзерцателност, която е била характерна черта още от най-ранните му години. Ако бащата или кой да е друг възрастен и разумен човек би влизъл по-често в разговор с това необикновено дете, те (особено бащата) много по-лесно щяха да си обяснят в онези по-късни години, защо възмъжаващият и просветен млад човек търси и избира пътища, които изненадват хората, привикнали да живеят в установени конвенционални форми. Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хатърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови Пазар, с него отиде и Петър. В Хатърджа - в оня край на черквицата, където беше оставено отделно място за училище, Петър започна своето образование. Там научи да чете буквите на черковнославянското писмо и да срича нещо от Псалтира. В Нови Пазар обстановката бе по-добра. Там имаше по-добре уредено първоначално училище и по-опитни учители. Младият Петър напредваше не толкова от по-добрата обстановка, отколкото от навика му да мисли, да прониква във всичко.
към текста >>

Семейството на свещеник Дъновски, освен най-голямата дъщеря Мария, имаше още едно момче Атанас, което беше с година-две по-голямо от Петър.
В Нови Пазар обстановката бе по-добра. Там имаше по-добре уредено първоначално училище и по-опитни учители. Младият Петър напредваше не толкова от по-добрата обстановка, отколкото от навика му да мисли, да прониква във всичко. Той се отличаваше от другите деца и винаги гледаше да бъде далече от шумните им игри. Младежката му любознателност търсеше нещо ново, но нямаше откъде да го вземе, освен от природата, която обичаше и усърдно наблюдаваше. Семейството на свещеник Дъновски, освен най-голямата дъщеря Мария, имаше още едно момче Атанас, което беше с година-две по-голямо от Петър. Това момче носеше това име вероятно заради името на дядото Атанас, бащата на Добра. Този Атанас, дете на същите родители, беше основно различен от своя брат. Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завърши основното училище в Нови Пазар. Това нещо съвпадаше и със завръщането на семейството в Хатърджа. В обстановката на село сега нямаше за малкия Петър нещо ново, но в нея бяха живи спомените за най-първите училищни дни.
към текста >>

91. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

някакъв свещеник, който се интересувал малко повече от другите служители на църквата и търсел по-дълбокото разумяване на евангелското слово, успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на духа", или „Хио-Ели-Мели-Месаил - глас Божи", като думите Хио-Ели-Мели-Месаил е взел от място, което не е известно на пишещия тези редове.
Грижливо подбира онези пасажи, които съдържат скрит вътрешен смисъл и ги нарежда в порядъка на цветните лъчи на светлината-слово. За него не беше трудно да разчете скритото в свещените слова на библейските пророци и по-късно в посланията на Христовите ученици и апостоли. Познавайки добре структурата на „светлинните светове", с други думи - духовната светлина, Учителят даде едно ново откровение за връзката между физическата светлина и онази вътрешна светлина, която е първо заменена с богатата и прекрасна дума в българския език виделина. Както за Христа ние получаваме елементи от вдъхновеното слово на евангелистите и от посланията на апостолите, така и за всички учители ние научаваме по нещо съществено от различни апокрифи, останали за тях. Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник, който се интересувал малко повече от другите служители на църквата и търсел по-дълбокото разумяване на евангелското слово, успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на духа", или „Хио-Ели-Мели-Месаил - глас Божи", като думите Хио-Ели-Мели-Месаил е взел от място, което не е известно на пишещия тези редове. Настъпват четири години, които Учителят преживява в пълно уединение, а вероятно в себевглъбяване, неминуемо за тези, които се раждат на някоя планета с мисия да донесат нови истини на потъващите в духовна тъма човешки същества. Раждането на новото столетие Учителят посреща с приготвен в душата си Божествен план и с нови сили за делото, което го очаква. Той съзерцава природата, вниква дълбоко в законите на физическия свят, долавя с безпогрешен усет закономерностите на явленията и се ориентира напълно в тайните на планетата Земя, която разкрива пред будния му взор това, което таи от другите. Това потъване в чудесата на природния живот и тайната, която носи всеки в своята душа, го подтиква да напише и издаде книгата „Науката и възпитанието". Чрез тази книга Учителят иска да даде на все още изостаналия в научно отношение български народ някои истини от науката, които той свързва с истините на тайната наука.
към текста >>

92. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Всичко казано дотук за рода, за странния път на бащата на Учителя - родолюбивия възрожденски свещеник Константин Дъновски, както за детството, юношеството, образованието и пътя на Учителя Беинса Дуно до дните, когато Той откри окултната школа и по-късно, когато Той напусна земята, не е достатъчно, да се разбере неговото учение.
Това е причината да казваме, че учението на Бялото Братство напълно се родее с Христовото учение. То е едно и също учение, пренесено в нашето време и изразено с езика на съвременността. Така си обясняваме и безпримерната скромност и привидната затвореност в себе си на един маг, който не изхаби нито една микроскопическа частица от мировата енергия за празни ефекти, тъй като той носи съзнание, че словото, което изгради и остави, е положено на същата основа, на която бе поставено то преди близо две хиляди години. Учението на Бялото Братство е толкова ново, колкото и старо. Щом е Божествено, то е старо, а щом още не е приложено в живота, то е ново. Всичко казано дотук за рода, за странния път на бащата на Учителя - родолюбивия възрожденски свещеник Константин Дъновски, както за детството, юношеството, образованието и пътя на Учителя Беинса Дуно до дните, когато Той откри окултната школа и по-късно, когато Той напусна земята, не е достатъчно, да се разбере неговото учение. Затова в следващите страници до края ще дадем в кратки резюмета места от неговото обширно животодайно Слово. Авторът на тази книга живее с надеждата, че онези от бъдещите четци, които ще я вземат в ръка, след като в душите им се е пробудила свещената духовна жажда, ще проумеят, че Учителят на Бялото Братство умее да говори и за най-великите и жизнени въпроси с най-голяма яснота и с онази простота, която е характерна за гениалните творци. С Учителя на Витоша край х. „Еделвайс“ (27.VIII. 1944 г.)
към текста >>

93. Учителят за себе си - Георги Томалевски (1897-1988)

Тази Любов бих желал да видя и под филона на всеки свещеник.
Аз не зная какво е това „благочестиво отношение“, но зная, че към Христа имам любов. Зная при това, че Христос е говорил още много съществени неща, които не са написани. Окастрено е Христовото учение. Останали са само сенките и цялото днешно християнство е положено върху тях. В приложението на съвременното християнство бих желал да видя живата Христова Любов. Тази Любов бих желал да видя и под филона на всеки свещеник. Не говоря аз каквото ми скимне, а казвам истини, които съм опитал. За мене светът не е мъртъв. В този свят виждам това, което другите не виждат. Ние знаем защо воловете са волове и защо мухите са мухи. Ние знаем всичко за животните, растенията и минералите.
към текста >>

94. Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа? - Георги Томалевски (1897-1988)

Първият случай е важен като прелом, когато той е трябвало да покаже на своя баща - свещеник Константин Дъновски, че неговото верую е Божествената виделина, която ще обнови човека, че не се заключва в установените догми и обряди на една религия, която и да е тя, а е свободна, дълбоко научна и разширена извън границите на нашия триизмерен свят същина.
Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа? След завръщането си от Америка през 1895 г., където в Медисън Учителят учил медицина и богословие, видни люде от евангелските среди в България, които имали високо мнение за неговите познания и духовни добродетели, му предложили амвон в една от евангелистките църкви в град Ямбол. Това е един особено характерен, показателен момент от живота на Учителя. Тъкмо на този кръстопът в духовния му стремеж, свързан с мисията му и перспективите на една предлагана длъжност, която би могла да бъде начало на една кариера, се проявява специфичното, особеното у този непознат в своята дълбока същност човек. Няколко пъти в своя живот Учителят показа, че има свой, строго избран път и мисия. Първият случай е важен като прелом, когато той е трябвало да покаже на своя баща - свещеник Константин Дъновски, че неговото верую е Божествената виделина, която ще обнови човека, че не се заключва в установените догми и обряди на една религия, която и да е тя, а е свободна, дълбоко научна и разширена извън границите на нашия триизмерен свят същина. Учителят, който още в ранните си години е познавал дълбините на Христовото учение, е показал без колебание и със смелостта на човек, който знае, че то не се изчерпва само с изискванията, които има установеният ред на една църква и е в пълен преизобилен живот в любовта на човека към Бога и истината. Като православен свещеник Константин Дъновски вероятно е изпитал огорчение от това, че за неговия син черква представлява цялата величествена вселена и че ако има нещо свято в църквата, това свято нещо се намира и във всички други църкви, както и на всяко друго място, където хората поменуват и се молят на Христа. Учителят в желанието си да опознае по-широк кръг от верующи в различните религиозни формации и чрез личен опит да установи каква е разликата в дълбочината на разбирането във всички тях, доста дълго време е наблюдавал работата и службите в евангелистките църкви. Както в Свищов, където той е завършил средното си образование в евангелско-методическото училище, така и в Америка, където също между методисти е изучил подробно живота на евангелистите, той е разбрал всичко, което му е необходимо да разбере. Като резултат на всичко това Учителят не остана служител нито в православната църква, нито когато му е бил предлаган амвон в евангелистката църква в град Ямбол.
към текста >>

Като православен свещеник Константин Дъновски вероятно е изпитал огорчение от това, че за неговия син черква представлява цялата величествена вселена и че ако има нещо свято в църквата, това свято нещо се намира и във всички други църкви, както и на всяко друго място, където хората поменуват и се молят на Христа.
Това е един особено характерен, показателен момент от живота на Учителя. Тъкмо на този кръстопът в духовния му стремеж, свързан с мисията му и перспективите на една предлагана длъжност, която би могла да бъде начало на една кариера, се проявява специфичното, особеното у този непознат в своята дълбока същност човек. Няколко пъти в своя живот Учителят показа, че има свой, строго избран път и мисия. Първият случай е важен като прелом, когато той е трябвало да покаже на своя баща - свещеник Константин Дъновски, че неговото верую е Божествената виделина, която ще обнови човека, че не се заключва в установените догми и обряди на една религия, която и да е тя, а е свободна, дълбоко научна и разширена извън границите на нашия триизмерен свят същина. Учителят, който още в ранните си години е познавал дълбините на Христовото учение, е показал без колебание и със смелостта на човек, който знае, че то не се изчерпва само с изискванията, които има установеният ред на една църква и е в пълен преизобилен живот в любовта на човека към Бога и истината. Като православен свещеник Константин Дъновски вероятно е изпитал огорчение от това, че за неговия син черква представлява цялата величествена вселена и че ако има нещо свято в църквата, това свято нещо се намира и във всички други църкви, както и на всяко друго място, където хората поменуват и се молят на Христа. Учителят в желанието си да опознае по-широк кръг от верующи в различните религиозни формации и чрез личен опит да установи каква е разликата в дълбочината на разбирането във всички тях, доста дълго време е наблюдавал работата и службите в евангелистките църкви. Както в Свищов, където той е завършил средното си образование в евангелско-методическото училище, така и в Америка, където също между методисти е изучил подробно живота на евангелистите, той е разбрал всичко, което му е необходимо да разбере. Като резултат на всичко това Учителят не остана служител нито в православната църква, нито когато му е бил предлаган амвон в евангелистката църква в град Ямбол. Пред евангелистите той е заявил, че му са чужди всички неща, които ограничават свободата, а най-вече му е чуждо обстоятелството, че трябва да получава заплата по ведомост. Човек трябва да служи на Бога без пари - казал той и отминал учтиво честта, която му е била направена.
към текста >>

95. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Може да си свещеник, военен, писател, учител, философ или държавник.
В любовта няма съмнение и противоречие. В нея всичко е ясно и категорично. Ако има спорове между верующите дори от една и съща религия, това показва, че те сами още не са в светлината на любовта, която изключва противоречията. Не казвам, че спорът е нещо лошо, но в Христовата, сиреч в Божията любов той става излишен. Няма никакво значение каква служба заемаш и каква роля играеш върху арената на живота. Може да си свещеник, военен, писател, учител, философ или държавник. Може да си обикновен работник или занаятчия, поставиш ли любовта като основа на твоя живот, това, което ще направиш, ще бъде благословено. Носиш ли любовта в себе си и лук да режеш, ще бъдеш по-ценен, отколкото да си възпитаник на най-големия университет, но да вършиш работата си без любов. Безлюбисто е ад. Небето ще допусне да се изредят на сцената всички теории, учения, доктрини, режими и философски течения. Идват ли те без любов, ще се провалят.
към текста >>

96. ЙОСИФ - Борис Николов

Йосиф беше полкови свещеник на най-храбрия полк.
ЙОСИФ Йосиф беше полкови свещеник на най-храбрия полк. Беше прекарал три войни една след друга. Той имаше и някакъв чин, но живееше при войниците, при същите условия, хранеше се с тях. Писма не получаваше, нито колети, нито пари. Когато полкът тръгваше в атака, Йосиф вървеше начело, изправен, никога не се навеждаше, никога не залягаше. Той не носеше кръст в ръката си, а парабел, с който разчистваше понякога досадни врагове.
към текста >>

97. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Дънов е бележитият деец на българското Възраждане, православният свещеник Константин Дъновски (20.08.183013.11.1918) - духовник и просветител от най-висок ранг, чиито заслуги към род и Отечество му отреждат достойно място в пантеона на славата.
Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в село Хадърча (понастоящем Николаевка), Варненско. Според стария стил на православния църковен календар се паднало точно Петровден. Затова и кръстили новороденото момче с името Петър. Бащата на П. Дънов е бележитият деец на българското Възраждане, православният свещеник Константин Дъновски (20.08.183013.11.1918) - духовник и просветител от най-висок ранг, чиито заслуги към род и Отечество му отреждат достойно място в пантеона на славата. Личността на К. Дъновски е свързана с един от най- буреносните и светли периоди в нашата история. Роден е в с.Устово, Родопите. Още в ранната му младост се зародил копнежът да посвети живота си на Бога. Заминал за Атон, Света Гора, с намерението да стане монах.
към текста >>

Хадърча Атанас Георгиев - Добра, и станал свещеник (ръкополагането му в този духовен сан е извършено през 1857 г.
Разговорът между двамата не бил обикновен. Той продължил часове и разтърсил из основи съзнанието на младежа. Контактът с Божия служител, макар и еднократен, изменил радикално житейската пътека на К. Дъновски. Той се завърнал в Родината, защото разбрал, че на Бога може да се служи на всяко поприще и че неговата земя, народът му сега повече от всякога има нужда от него. Оженил се за дъщерята на чорбаджията от с. Хадърча Атанас Георгиев - Добра, и станал свещеник (ръкополагането му в този духовен сан е извършено през 1857 г. от Варненския митрополит Порфирий). Майката на П. Дънов - Добра Атанасова Георгиева, е останала в спомените на съвременниците си като тиха и вглъбена в себе си жена. Тази своя душевна настройка тя предала и на сина си Петър. Известно е, че от брака си със свещеник К.
към текста >>

Известно е, че от брака си със свещеник К.
Хадърча Атанас Георгиев - Добра, и станал свещеник (ръкополагането му в този духовен сан е извършено през 1857 г. от Варненския митрополит Порфирий). Майката на П. Дънов - Добра Атанасова Георгиева, е останала в спомените на съвременниците си като тиха и вглъбена в себе си жена. Тази своя душевна настройка тя предала и на сина си Петър. Известно е, че от брака си със свещеник К. Дъновски е имала още две деца - дъщеря на име Мария (най-голямата от тримата) и още един син, Иван. К. Дъновски служи като свещеник в продължение на осем години във варненския храм "Св. Богородица" (1860-1868). На 17.01.1865 г. той освещава първата българска църква във Варна "Св.
към текста >>

К. Дъновски служи като свещеник в продължение на осем години във варненския храм "Св.
Майката на П. Дънов - Добра Атанасова Георгиева, е останала в спомените на съвременниците си като тиха и вглъбена в себе си жена. Тази своя душевна настройка тя предала и на сина си Петър. Известно е, че от брака си със свещеник К. Дъновски е имала още две деца - дъщеря на име Мария (най-голямата от тримата) и още един син, Иван. К. Дъновски служи като свещеник в продължение на осем години във варненския храм "Св. Богородица" (1860-1868). На 17.01.1865 г. той освещава първата българска църква във Варна "Св. Архангел Михаил". През целия си активен живот на свещенослужител никога не забравя и потребностите на обществото.
към текста >>

е свещеник в храма "Св.
свещ. К. Дъновски е избран за председател на епархиалния смесен съвет във Варна. По време на Руско-турската освободителна война излежава седем месеца в затвора по обвинение, че е руски агент. Завръща се към църковно служение през 1878 г. и до 1898 г. е свещеник в храма "Св. Архангел Михаил". Той е бил може би първият, съзрял действително в дълбочина мисията на своя син Петър. Известно е, че отношенията помежду им са били не просто като между баща и син, а приятелски, с подчертана топлота, разбиране и съпричастие. Петър Дънов получава начално образование в Нови пазар, където баща му известно време е на работа, а след това и във Варна. Зрелостното му свидетелство за завършено средно образование носи датата 24.07.1887 г.
към текста >>

98. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм.
Там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов. Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Искате ли, обаче, да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов." Великият ислямски мистик, представител на школата (течението) на суфиите, Ибн Араби възкликва: "Любовта е моята вяра! Любовта е моята религия! " Тези негови знаменателни думи по най-красноречив начин изразяват отношението на Новото учение към разглежданите три фундаментални категории на човешкото мислене и поведение. А именно: Божествената любов е майчинската основа за проявлението както на религиозната вяра, така и на множеството религии, с които е така богата историята на земната цивилизация.
към текста >>

99. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Свещеник Н.
Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П. Дънов за предателство спрямо Църквата и българския народ ("Към напредък или пропаст" - 1922). Проф. протопрезвитер Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя П. Дънов духовна общност извън християнството ("Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" - Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 1938-39). Свещеник Н. Тулешков, твърдящ, че учението на П. Дънов не е християнство и че то отрича народната вяра и традиции ("Сектите в България" - 1935). Дякон Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнската вероизповед ("Критика на Дъновото окултно- теософско учение" - Варна, 1925). Н. Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на П. Дънов за свободата като опасно за обществото ("Дъновизмът от социално гледище", сп.
към текста >>

100. ЗАРАЗНИ ФАНТАСМАГОРИИ - Павел Желязков

„Един свещеник казал на актьор:
По-малко известно е, че измамата също има носители, защото като патологична състояние на човека и тя причинява заболяване разстройство на стомаха, главоболие и др. Носителите й са артисти от класа. Лорънс Оливие, който е един от най-големите артисти на нашето време, обичал да послъгва. По-късно умението му да накара другите да повярват на измамата, му помогнало да направи бляскава кариера на артист. В една от своите лекции Учителят Беинса Дуно разказва следния анекдот: „Един свещеник казал на актьор: - Вие проповядвате на хората лъжата и те вярват в нея. Ние им проповядваме истината, а те не вярват в нея. Каквото да им говорим, не можем да ги разчувстваме, да заплачат. Коя е причината за това? Актьорът отговорил:
към текста >>

0.34453392028809