Търсене в текстове за 'Свещеник'

Отначало прекарва при рождената си сестра във Варна, а след това отсяда при баща си, който в тези години е свещеник в гр.
На 7 юни 1893 г. се дипломира. А през учебната 1893-94 год. се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3.11.1894 год. Завръща се в България на 31 години през 1895 год. Отначало прекарва при рождената си сестра във Варна, а след това отсяда при баща си, който в тези години е свещеник в гр. Нови Пазар, макар и в преклонна възраст. Той е бил пенсиониран като свещеник в църквата „Архангел Михаил" - Варна през 1898 год. Като свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар той често е посещаван от сина си Петър. Има много случки и събития, отнасящи се за детето Петър, за момчето Петър, за юношата Петър, разказвани в последствие от рождената му сестра Мария на учениците от Школата на Учителя.
към текста >>

Той е бил пенсиониран като свещеник в църквата „Архангел Михаил" - Варна през 1898 год.
А през учебната 1893-94 год. се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3.11.1894 год. Завръща се в България на 31 години през 1895 год. Отначало прекарва при рождената си сестра във Варна, а след това отсяда при баща си, който в тези години е свещеник в гр. Нови Пазар, макар и в преклонна възраст. Той е бил пенсиониран като свещеник в църквата „Архангел Михаил" - Варна през 1898 год. Като свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар той често е посещаван от сина си Петър. Има много случки и събития, отнасящи се за детето Петър, за момчето Петър, за юношата Петър, разказвани в последствие от рождената му сестра Мария на учениците от Школата на Учителя. Те ще бъдат описани и дадени в последствие. Всички те показват, че и в детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби.
към текста >>

Като свещеник в местната църква на гр.
се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3.11.1894 год. Завръща се в България на 31 години през 1895 год. Отначало прекарва при рождената си сестра във Варна, а след това отсяда при баща си, който в тези години е свещеник в гр. Нови Пазар, макар и в преклонна възраст. Той е бил пенсиониран като свещеник в църквата „Архангел Михаил" - Варна през 1898 год. Като свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар той често е посещаван от сина си Петър. Има много случки и събития, отнасящи се за детето Петър, за момчето Петър, за юношата Петър, разказвани в последствие от рождената му сестра Мария на учениците от Школата на Учителя. Те ще бъдат описани и дадени в последствие. Всички те показват, че и в детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби. През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят.
към текста >>

3. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

в първото българско училище в село Николаевка, става свещеник през 1857 г., оженва се за дъщерята на Чорбаджи Атанас, открива първата черковна служба на български във Варна, в новооткритата църква „Св.
„Заради това послушай съвета ми, да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога." Старецът бръкнал в пазвата си и му предал един свитък, а това е било АНТИМИНСЪТ, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години. Предава му го и добавя: „След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие." Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя. След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин вече е закътан АНТИМИНСЪТ като знак и Залог на Божието Знамение. Той се завръща във Варна, става учител през 1864 г. в първото българско училище в село Николаевка, става свещеник през 1857 г., оженва се за дъщерята на Чорбаджи Атанас, открива първата черковна служба на български във Варна, в новооткритата църква „Св. Архангел Михаил" на 14 февруари 1865 год., в долния етаж на българското училище, построено през 1862 год. Участвува активно и е водител на борбите за църковна независимост във Варненския край. В дома му се ражда първородният син Атанас. След време се ражда и дъщеря му Мария. А на 12 юли 1864 год.
към текста >>

4. III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА

Нови Пазар при баща си, който е свещеник в местната църква.
Петър Дънов започва издирването на първите си ученици, изпратени от Небето, за да бъдат при нозете на Всемировия Учител. Първите срещи са осъществени. Сложено е началото на една обширна кореспонденция чрез писма с първите му сътрудници. Посещава различни градове в страната. Главно отсяда в гр. Нови Пазар при баща си, който е свещеник в местната църква. Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар, отсяда при баща си и накрая завършва обиколката си във Варна. С тези обиколки Той издирва своите изпратени от Небето и родени вече между българите ученици. А освен това Той посочва къде и в кои семействата трябва да се родят бъдещите Му ученици, които идват в Школата през 1922 година като младежи и девойки. Така Той обикаля Пловдив, Шумен, Търново, Варна, Ямбол, Ст. Загора, Плевен, Русе и др.
към текста >>

5. VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА

Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр.
Това е Словото Господне. " (Писмо от 8.3.1900 г., гр. Нови Пазар.) Всички очакват идването на най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши. Но Петър Дънов ги съветва, че докато не се съблече плътският човек, не може да дойде Духовният човек, защото гдето е Духът, там е и Свободата. Идва денят. Това е 25 юни 1900 год., в дома на дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата на свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар. Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора". Още едно Знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено.
към текста >>

6. 34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО

До Борис Николов

После дядо владика ни помоли да послушаме и Прочете се от един свещеник - Протопар написано на книга, продиктувано от владиката до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с.
Едни казаха, че ще бъде дявол щом владика го кръщава, а друг светия. По-многото се изказаха за дявол. Излезе най-после, всички му целунаха ръка, а аз се ръкувах и Го поздравих с добре дошъл. Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизора на кооперативното ни дружество. Само ние трима се ръкувахме. После дядо владика ни помоли да послушаме и Прочете се от един свещеник - Протопар написано на книга, продиктувано от владиката до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с. Ачларе се прави молебен за Него. „Иларион". Дядо попа го произведоха в свещенически сан - Протоархиерей - като заслужил. - Достоен - и го изпяха „Достоен ест." Държа реч владиката за дядо попа и го похваля. От друга страна дядо поп отговаря на началника си, че ще се труди да оправдае кръста, с който го натоварят - като обещава, че ще се бори с вътрешни и външни врагове на църквата. Мак посяхме много.
към текста >>

7. 99. АНТИМИНСЪТ

Когато среща Константин, той го взема под своя закрила и го назначава като свещеник в родното му село.
Там в село Хадърджа, Варненско е имало едни български чорбаджия Юграшев, който бил просветен и буден българин. Обикновено той намирал способни българчета на бедни родители и ги изпращал на училище. Учи ги в родния си край или пък ги изпраща в Цариград. След като се върнат той ги прави или учители или свещеници, за да работят за просвещението на българите. Така той изучава доста българчета. Когато среща Константин, той го взема под своя закрила и го назначава като свещеник в родното му село. Той му дава домът си за черква и училище, а после омъжва дъщеря си Добра за младия Константин. Така Константин Дъновски отначало е учител, след това свещеник и взима дейно участие във възраждането на българския дух във Варненско. Съдбата на този Антиминс е необикновена. За нея ще се говори друг пък. По-късно, след освобождението на България от турското робство, този Антиминс беше изкаран на специална хартия и приятелите, сподвижници на Учителя от първите години го окачаха по стените на домовете си.
към текста >>

Така Константин Дъновски отначало е учител, след това свещеник и взима дейно участие във възраждането на българския дух във Варненско.
Учи ги в родния си край или пък ги изпраща в Цариград. След като се върнат той ги прави или учители или свещеници, за да работят за просвещението на българите. Така той изучава доста българчета. Когато среща Константин, той го взема под своя закрила и го назначава като свещеник в родното му село. Той му дава домът си за черква и училище, а после омъжва дъщеря си Добра за младия Константин. Така Константин Дъновски отначало е учител, след това свещеник и взима дейно участие във възраждането на българския дух във Варненско. Съдбата на този Антиминс е необикновена. За нея ще се говори друг пък. По-късно, след освобождението на България от турското робство, този Антиминс беше изкаран на специална хартия и приятелите, сподвижници на Учителя от първите години го окачаха по стените на домовете си. Един такъв Антиминс на платно висеше в дома и в стаята на Учителя на ул. „Опълченска" бб.Учителят беше дал правила за работа с него.
към текста >>

8. 105. ПЪРВАТА СКАЗКА НА УЧИТЕЛЯ

105. ПЪРВАТА СКАЗКА НА УЧИТЕЛЯ Учителят прекарва 3-4 години в семейството на баща си, който е бил свещеник в Нови Пазар.
105. ПЪРВАТА СКАЗКА НА УЧИТЕЛЯ Учителят прекарва 3-4 години в семейството на баща си, който е бил свещеник в Нови Пазар. Отвън не прави впечатление, че с нещо се занимава, но има вътрешен интензивен живот. През тези години Той се свързва с няколко приятели и води кореспонденция с тях. По нея днес съдим за много неща за първоначалната дейност на Учителя. След три години мълчание излиза с една сказка в градчето пред цялото гражданство. С туй започва Неговата проповед пред българския народ.
към текста >>

9. 109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Баща Му беше свещеник, отначало в с.
109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим. Живееше в хотел Лондон, ходеше си свободно из града. Винаги когато излезне ще отиде да посети дядо поп Константин Дъновски, а това е Неговият роден баща. Баща Му беше свещеник, отначало в с. Николаевка, а след това във Варна, а след освобождението на България от турско робство е бил и в Пазарджик. Той е роден на 20.VII.1830 г., а си заминава на 18.XI. 1918 г. Той е първият свещеник, който е започнал да чете на български в църквата във Варна. Затова Патриаршията по онова време в турско е била върло настроена срещу него, защото са били гърци.
към текста >>

Той е първият свещеник, който е започнал да чете на български в църквата във Варна.
Винаги когато излезне ще отиде да посети дядо поп Константин Дъновски, а това е Неговият роден баща. Баща Му беше свещеник, отначало в с. Николаевка, а след това във Варна, а след освобождението на България от турско робство е бил и в Пазарджик. Той е роден на 20.VII.1830 г., а си заминава на 18.XI. 1918 г. Той е първият свещеник, който е започнал да чете на български в църквата във Варна. Затова Патриаршията по онова време в турско е била върло настроена срещу него, защото са били гърци. Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той си четял на славянски, т. е. на български. Народът разбирал какво се чете и за какво става дума. Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите.
към текста >>

Нови Пазар свещеник 5 години.
В Библията на дядо поп е отбелязана датата, когато се е родил синът му Петър. И там са написани такива думи от него, от които се вижда, че дядо поп много добре знае кого е родил и на кого е дал тяло. Този текст от Библията се намира в едно от моите тефтерчета и ще го дам друг път. Учителят по лице и френологически прилича на баща си. Дядо поп е бил в гр. Нови Пазар свещеник 5 години. Като се е върнал Учителят от Америка е живял 3 години при дядо поп в Пазарджик. Връща се през 1895 г., прекарва две години при сестра си във Варна до 1899 г., а след това е при баща си в Нови Пазар. На 7.III.1897 г. в присъствие на дядо поп в с. Тетово, Русенско, когато са били в една страноприемница двамата, то Божествения Дух слиза върху Учителя.
към текста >>

10. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

По това време идва при него свещеника на полка, а такива е имало на времето при всеки полк и му викнал уплашено: „Гърците и сърбите настъпват и гранати падат около нас.
По едно време хваща мотива, който бавно слиза в ума му отгоре от висините, започва да му звучи като мелодия и той с треперещи ръце започва да сваля и записва тази песен чрез нотния текст на лист хартия. Точно по това време се чува някаква стрелба навън от пушки, картечници и разпръскване на щрапнели. Той седи в палатката си и продължава да пише и да работи върху песента без да вдигне глава и без да се заинтересува какво става навън. При друг случай би излязъл навън и би се огледал и запитал какво става при тази пукотевица. Но той записва песента точно в този момент и е съсредоточен и занят с тази си работа. По това време идва при него свещеника на полка, а такива е имало на времето при всеки полк и му викнал уплашено: „Гърците и сърбите настъпват и гранати падат около нас. Ставай Ковачев да бягаме и да спасяваме кожите си". Но братът останал в палатката си, продължил работата си и завършил нотирането на песента. Излиза навън и какво да види? Бивакът на полка е целият разрушен от гранатите и само неговата палатка, в която е стоял стърчи всред разрушението. Оглежда се, няма никой.
към текста >>

11. 184. ЗАБЛУЖДЕНИЕ

След събора в Търново идва при Учителя един свещеник и Му казва: „Ти заблуждаваш народа!
184. ЗАБЛУЖДЕНИЕ Братските събори в Търново се придружаваха с големи противодействия от страна на официалната власт и от страна на свещениците. Не минаваше събор без инциденти предизвикани от духовенството. След събора в Търново идва при Учителя един свещеник и Му казва: „Ти заблуждаваш народа! " Учителят му отговаря кратко: „Не си прав. Не говори така, защото ще пострада главата ти". Свещеникът скача и размахва ръце. „Какво, Ти заплашваш ли ме? Къде е Божията Любов, която Ти проповядваш?
към текста >>

Свещеникът скача и размахва ръце.
184. ЗАБЛУЖДЕНИЕ Братските събори в Търново се придружаваха с големи противодействия от страна на официалната власт и от страна на свещениците. Не минаваше събор без инциденти предизвикани от духовенството. След събора в Търново идва при Учителя един свещеник и Му казва: „Ти заблуждаваш народа! " Учителят му отговаря кратко: „Не си прав. Не говори така, защото ще пострада главата ти". Свещеникът скача и размахва ръце. „Какво, Ти заплашваш ли ме? Къде е Божията Любов, която Ти проповядваш? " Учителят мълчи, обръща гръб и си тръгва. Свещеникът не послушва Учителя и продължава да хули Братството. След няколко дни като пътувал по влака за София, на един пътник като гледал през прозореца, му паднала шапката и той дръпнал ръчката на внезапната спирачка.
към текста >>

Свещеникът не послушва Учителя и продължава да хули Братството.
Не говори така, защото ще пострада главата ти". Свещеникът скача и размахва ръце. „Какво, Ти заплашваш ли ме? Къде е Божията Любов, която Ти проповядваш? " Учителят мълчи, обръща гръб и си тръгва. Свещеникът не послушва Учителя и продължава да хули Братството. След няколко дни като пътувал по влака за София, на един пътник като гледал през прозореца, му паднала шапката и той дръпнал ръчката на внезапната спирачка. Влакът спрял изведнъж, пътниците се въргаляли един връз друг, а този пътник слезнал от влака и си прибрал шапката. Идва кондукторът и глобява онзи, който е дръпнал внезапната спирачка без да има основателна причина. Обаче в един от вагоните пътувал нашият свещеник, за който говорим. Като заскърцали колелата на влака от внезапната спирачка, вагоните отведнъж спират и багажа сложен върху поставките изпопадал.
към текста >>

Обаче в един от вагоните пътувал нашият свещеник, за който говорим.
" Учителят мълчи, обръща гръб и си тръгва. Свещеникът не послушва Учителя и продължава да хули Братството. След няколко дни като пътувал по влака за София, на един пътник като гледал през прозореца, му паднала шапката и той дръпнал ръчката на внезапната спирачка. Влакът спрял изведнъж, пътниците се въргаляли един връз друг, а този пътник слезнал от влака и си прибрал шапката. Идва кондукторът и глобява онзи, който е дръпнал внезапната спирачка без да има основателна причина. Обаче в един от вагоните пътувал нашият свещеник, за който говорим. Като заскърцали колелата на влака от внезапната спирачка, вагоните отведнъж спират и багажа сложен върху поставките изпопадал. Така един тежък куфар пада върху главата на свещеника, разцепва главата му и той пада в безсъзнание. Месеци наред не му заздравява раната на главата, непрекъснато лежи със силно главоболие. Накрая с превързана глава идва на „Опълченска" 66 и иска да се срещне с Учителя. Седи отвънка на пейката и очаква срещата.
към текста >>

Така един тежък куфар пада върху главата на свещеника, разцепва главата му и той пада в безсъзнание.
След няколко дни като пътувал по влака за София, на един пътник като гледал през прозореца, му паднала шапката и той дръпнал ръчката на внезапната спирачка. Влакът спрял изведнъж, пътниците се въргаляли един връз друг, а този пътник слезнал от влака и си прибрал шапката. Идва кондукторът и глобява онзи, който е дръпнал внезапната спирачка без да има основателна причина. Обаче в един от вагоните пътувал нашият свещеник, за който говорим. Като заскърцали колелата на влака от внезапната спирачка, вагоните отведнъж спират и багажа сложен върху поставките изпопадал. Така един тежък куфар пада върху главата на свещеника, разцепва главата му и той пада в безсъзнание. Месеци наред не му заздравява раната на главата, непрекъснато лежи със силно главоболие. Накрая с превързана глава идва на „Опълченска" 66 и иска да се срещне с Учителя. Седи отвънка на пейката и очаква срещата. А наоколо има приятели, намират се и такива, които са били на събора в Търново и са запомнили този свещеник, как е ръкомахал срещу Учителя и как е говорил срещу Него. След малко Учителят излиза и се запътва към него.
към текста >>

А наоколо има приятели, намират се и такива, които са били на събора в Търново и са запомнили този свещеник, как е ръкомахал срещу Учителя и как е говорил срещу Него.
Като заскърцали колелата на влака от внезапната спирачка, вагоните отведнъж спират и багажа сложен върху поставките изпопадал. Така един тежък куфар пада върху главата на свещеника, разцепва главата му и той пада в безсъзнание. Месеци наред не му заздравява раната на главата, непрекъснато лежи със силно главоболие. Накрая с превързана глава идва на „Опълченска" 66 и иска да се срещне с Учителя. Седи отвънка на пейката и очаква срещата. А наоколо има приятели, намират се и такива, които са били на събора в Търново и са запомнили този свещеник, как е ръкомахал срещу Учителя и как е говорил срещу Него. След малко Учителят излиза и се запътва към него. Свещеникът става и Му казва: „Извини ме, аз съм се заблуждавал в Тебе". Учителят кимва с глава, давайки знак, че е приел извинението му. Свещеникът оглежда наоколо приятелите, промълвява едно „Извинявайте! " Обръща гръб и напуска двора на „Опълченска" 66.Заблуждението също има цена.
към текста >>

Свещеникът става и Му казва: „Извини ме, аз съм се заблуждавал в Тебе".
Месеци наред не му заздравява раната на главата, непрекъснато лежи със силно главоболие. Накрая с превързана глава идва на „Опълченска" 66 и иска да се срещне с Учителя. Седи отвънка на пейката и очаква срещата. А наоколо има приятели, намират се и такива, които са били на събора в Търново и са запомнили този свещеник, как е ръкомахал срещу Учителя и как е говорил срещу Него. След малко Учителят излиза и се запътва към него. Свещеникът става и Му казва: „Извини ме, аз съм се заблуждавал в Тебе". Учителят кимва с глава, давайки знак, че е приел извинението му. Свещеникът оглежда наоколо приятелите, промълвява едно „Извинявайте! " Обръща гръб и напуска двора на „Опълченска" 66.Заблуждението също има цена. За всяка вина човек заплаща с живота си, с време, сили и енергия чрез метода на страданието. Затова страданието на земята е един велик Учител на човечеството.
към текста >>

Свещеникът оглежда наоколо приятелите, промълвява едно „Извинявайте!
Седи отвънка на пейката и очаква срещата. А наоколо има приятели, намират се и такива, които са били на събора в Търново и са запомнили този свещеник, как е ръкомахал срещу Учителя и как е говорил срещу Него. След малко Учителят излиза и се запътва към него. Свещеникът става и Му казва: „Извини ме, аз съм се заблуждавал в Тебе". Учителят кимва с глава, давайки знак, че е приел извинението му. Свещеникът оглежда наоколо приятелите, промълвява едно „Извинявайте! " Обръща гръб и напуска двора на „Опълченска" 66.Заблуждението също има цена. За всяка вина човек заплаща с живота си, с време, сили и енергия чрез метода на страданието. Затова страданието на земята е един велик Учител на човечеството.
към текста >>

12. 08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Тодорчо разказваше, че бащата на Учителя дядо поп Константин Дъ-новски е бил свещеник в Нови Пазар и там е служил църковната служба на български език.
„Сега разбрах, че Бог бе изпратил при мене един от-своите Ангели." Но вече бе късно, много късно, за да се поправи. Останало бе огорчението у Пеню и у приятелите му, които знаеха от опит всички похвати на враждебност към тях от гъркинята Ерифели. Когато той си заминава нейните очи се отварят за един друг свят и тя вижда как ангели са дошли да посрещнат Пеню и да го отведат в техния свят. По-късно тя бе предала целият му архив на Тодор Стоименов. А той го предаде на мене, а пък аз го предадох на моят приемник. Тодорчо разказваше, че бащата на Учителя дядо поп Константин Дъ-новски е бил свещеник в Нови Пазар и там е служил църковната служба на български език. Той е един от първите свещеници още от турско време, който започва да чете Евангелието на български. Учителят след като се връща от Америка престоява две-три години в Нови Пазар при дядо поп Дъновски, т. е. при рождения си баща. Там престоява в пълно съзерцание и мълчание и след това изнася сказка в читалището пред гражданството в Нови Пазар. Тодорчо разказваше един случай как в началото на века той е бил първият от учениците на Учителя срещу когото е насочена първата атака от църквата срещу дейността на Учителя.
към текста >>

13. 95. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И СЪЩЕСТВЕНИТЕ НЕЩА ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Първо го е направил учител в собственото си село, после го е направил свещеник и накрая го е направил зет, като го е оженил за дъщеря си Добра.
Защо стана така не знам. Учителят не обичаше да говори за личния си живот и за рода си. Рождената майка на Учителя е била дъщеря на Йордан хаджи Атанасов. Бил е богат търговец в турско време с българско съзнание и е изпращал на свои разноски деца от народа да се учат в Цариград, а после ги е правил учители и свещеници по българските села. Така е постъпил и с Константин Дъновски, рождения баща на Учителя. Първо го е направил учител в собственото си село, после го е направил свещеник и накрая го е направил зет, като го е оженил за дъщеря си Добра. Майката на Учителя се е наричала Добра. Учителят рядко е говорил за майка си и то само в тесен кръг от приятели. Аз само веднъж Го чух да казва и с особено чувство да произнася името Добра. А един път както се бяхме събрали около Него, обърна се към Савка Керемидчиева и каза: „Добра, направи това! " Сестрите като чуха това веднага Го поправиха: „Учителю, това е Савка, а не Добра." А Той се усмихна лекичко и каза: „Рекох, това е Добра!
към текста >>

14. 36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Тогава така превъзпитаваха чрез черкуване и прощаване на греховете от свещеника.
Но в Софийския затвор бе пълно с криминални затворницИ:-А те не могат да се смесват по никакъв начин политически с криминални затворници. Това е строго забранено. А бяхме 60 души. Къде да ги сложиш тези хора? Сложиха ни в черквата, която бе в двора на затвора и бе строена преди 40 години за*черковната служба на затворниците. Тогава така превъзпитаваха чрез черкуване и прощаване на греховете от свещеника. Сега прощаването на нашите грехове става чрез работа, труд и мъчение. По такъв начин трябваше да си изкупим прегрешенията според властта на политически затворници. Цялата бригада се разположи в черквата. Сутрин ставам, поглеждам олтаря, вдигам поглед и на купола виждам разни изографисани светии, които отгоре ме гледат. Тези светии бяха поставени от ръцете на художника.
към текста >>

Имаше един католически свещеник осъден по онези католически процеси, които хвърлиха много от тях в затвора.
Тогава имаше милиционерска охрана. Около нас на пет-десет метра се движеха свободни граждани по тротоара, деляха ни само една-две крачки. Предупредиха ни, че ако някой реши да бяга, тези пазачи около нас всяка неделя стрелят по мишени за упражнение. Ние спазвахме угоровката да не създаваме неприятности на себе си. Бяхме доволни, че работим в града, че виждаме около себе си хора, които за нас бяха свободни граждани и накрая спехме в църковен храм на спокойствие без никой да ни безпокои и да търси затворнически режим, който да изпълняваме. Имаше един католически свещеник осъден по онези католически процеси, които хвърлиха много от тях в затвора. Когато дойде време да го освободят, той ме викна насаме, бръкна в пазвата си, извади една илюстрована Библия и ми я подаде. „Това е за теб! Досега я ползвах аз, а сега я чети ти! " Как му я бяха донесли, не зная. Но той знаеше кой съм и за какво бях тук в затвора.
към текста >>

15. 04.СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ

Вергилий Кръстев

Императорът Василий I задържа от придружаващите го ученици един свещеник и един дякон с книгите им, със славянските книги.
Защото папа Йоан VIII с була от 881 година до Моравският княз Светополк избързал да обяви Методий за църковен глава на всички славянски земи. Цариград не скрива гнева си, че Методий е получил права не само над Моравия и Панония, но и над България и Хърватско. Папа Йоан VIII през 881 година прекъсва връзките си с Цариградския патриарх Фотий и го анатемосва. Подобно проклятие е изрекъл и папа Николай I през 867 година срещу патриарх Фотий, който е изпратил послание до източните патриарси, където е изобличил латинското духовенство, че нарушава догматичните принципи. Ето защо Методий е бил извикан на доклад в Цариград през 881 година. Императорът Василий I задържа от придружаващите го ученици един свещеник и един дякон с книгите им, със славянските книги. Така че славянската писменост остава в Цариград, защото Цариград обещава на княз Борис през 881 година славянска писменост и учители. Те ги изпращат на княз Борис за мисионерска дейност - да разпространяват славянското писмо. Затова прокудените ученици от немското духовенство, след смъртта на Методий, биват посрещнати през 886 година от княз Борис с големи почести. Те са жадували за България, защото са знаели, че там са изпратени от Методий техни другари. Освен това Цариград съдейства да бъдат откупени продадените в робство във Венеция ученици на Методий от византийски сановници и доведени в Цариград.
към текста >>

16. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино, а той беше свещеник на Бога Вишнаго.
Исус Христос е Истият, вчера и днес и до века (Евреем гл.13, ст.8) 3. Защото всичките Божии обещания в него са: Да и в него Амин за Славата Божия чрез вас (II. Кор. гл.1, ст.20) 4. Ти си Христос, Син на Божа живаго (Ев. Лука гл.4, ст.41) 5. И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино, а той беше свещеник на Бога Вишнаго. И благослови го и рече: „Да бъде благословен Авраам от Елохима. (Могъщия Бог) (От Бога Вишнаго). Владетеля на Небето и земята (Битие гл.14, ст.18-19) 6. Благодат вам и мир от Тогози, Който е и Който е бил, и Който иде и от Седемте Духове, Които са пред Неговия престол. (Откровение гл.1, ст.4) 7.
към текста >>

17. 3.34. Нестор от село Тресонче идва в България

Започнах да посещавам курсове; тогава имаше частни курсове за подготовка на гимназисти от свещеник Михайлов.
Вярно, баща ми е бил войник-доброволец в българската войска в Балканската война - 1912-1913 година и е взел участие в боевете при Одрин, Люле Бургас, Чаталджа, I.-та Световна война 1915-1918 г., когато България е била също във война. И когато се е говорило за България вкъщи, в нашия дом празник е било специално за мене в душата ми и на цялото ни семейство. Но това исторически е известно, Македония е българска земя, с българско население, с българска култура. Но по несправедливи договори - от 1878 г., наречен Берлински договор, тогава Македония я откъсват от България и до ден днешен, и сега е Македония вън от територията на България, на българската държава. Когато дойдох в България и завърших там няколкодневният юнашки събор с гимнастическите упражнения на юнашкия събор, аз останах тука. Започнах да посещавам курсове; тогава имаше частни курсове за подготовка на гимназисти от свещеник Михайлов. И там взех подготвителните курсове, а през лятото държах държавни изпити и така завърших гимназия в София с прекъсване, тъй като през време на войната имаше неприятности, бомбардировки от чужди страни. България беше въвлечена във войната, но завърших гимназия тука и след това три години се занимавах частно - уроци по пеене при професор Прокопова. Сега, как стана така, че аз да се запозная с Братството и с Учителя?
към текста >>

18. 3.35. Среща с Учителя

35. Среща с Учителя В курсовете на свещеник Михайлов, имаше такъв подготвителен курс за български език, тъй като в нашето наречие в Македония не е литературният език, който е български.
35. Среща с Учителя В курсовете на свещеник Михайлов, имаше такъв подготвителен курс за български език, тъй като в нашето наречие в Македония не е литературният език, който е български. И аз взех такъв курс и до мен на чина седеше едно момиче. По време на междучасията другите курсисти отиваха из коридорите по една или друга причина, аз, от започването до свършването, седях на чина, така както и момичето. Момичето, виждайки, че не съм тукашен от София, нали и моят диалект се проличаваше, тя ме попита къде живея и аз рекох: "Живея на ул. „Венелин". И аз следваше да я питам: „А вие къде живеете? " „Ами аз живея на Изгрева".
към текста >>

Още първият път като отидох, аз съм разбира се от православно семейство, пял съм като ученик в отделенията, в църквата в нашето село, но това, което чух от Учителя Петър Константинов Дънов, не бях чул такова нещо от никой друг пастор или свещеник.
" „Изгревът е един квартал, веднага след Борисовата градина". И тя ме поканва: „Заповядайте, там на Изгрева има салон, има Учител, който държи беседи. Много интересно е, заповядайте да чуете тези беседи." „Как се отива там." Тя ми посочи по какъв начин - по ул. „Граф Игнатиев", по Дървенишкото шосе; и аз наистина отидох, като ми каза, че в неделя от 10 - 11часа има там беседа. И аз отидох. Още първият път като отидох, аз съм разбира се от православно семейство, пял съм като ученик в отделенията, в църквата в нашето село, но това, което чух от Учителя Петър Константинов Дънов, не бях чул такова нещо от никой друг пастор или свещеник. Разбира се, не беше без значение и това за мен до тогава. Аз бях месоядец, без да зная нищо за вегетарианството и за етичната страна на живота и за храненето. Тогава за пръв път това чух, тъй като в Белград, където съм живял 9 години, нищо не съм знаел и съм ял месо, за голямо съжаление. Но оттогава - 1940 до 1944 г. до края, докато беше Учителят, до 27 декември, имах възможност да слушам лекциите, беседите на Учителя и разбира се душевно да се радвам, че имам тази привилегия, слава на Бога.
към текста >>

19. 3.40. Македонци на Изгрева

Неговият баща е свещеник православен.
Само когато го питаш може да каже нещо. Но иначе беше прецизен в своите астрологически измерения. Беше най-добрият астролог на Изгрева, но бе изключително деликатен и стеснителен. Когато си замина Учителят, той сподели с мене: „Несторе, много съжалявам, че не използвах знанията на Учителя по астрология, че не го питах за много неща." Така, Петър Манев е роден в Охрид, Македония. Георги Томалевски е в Крушево роден, Кирил Икономов е в Кавадарци роден. Неговият баща е свещеник православен. Елена Андреева е от едно село до Кичево - Синище. Имаше и други наши стари братя и сестри, които вече са заминали и аз не им знам имената. Аз не съм държал за имената, но понеже те се изявиха повече в братския живот, затова си спомням за тях и знам, че са оттам, тъй като те са ме питали кога съм дошъл, защото и аз съм от Вардарска Македония. Михаил Иванов е също роден в село Магарево, Битолско. След това се преселва във Варна и от Варна и в София, където завършва тука френска филология и заминава в Париж, 1937 г.
към текста >>

20. 3.51. Монсеньор Ронкали и Папа Йоан ХХХІІІ

завършва семинария, става свещеник, а през I-та Световна война отначало е санитар, а след това капелан във военна болница.
С него започнаха реформациите във Ватикана. Той знаеше за Учителя и част от неговите идеи от България занесе във Ватикана. Анджело Ронкали е роден 1881 г. в бедно многодетно семейство. През 1904 г. завършва семинария, става свещеник, а през I-та Световна война отначало е санитар, а след това капелан във военна болница. През 1925 г. Папа Пий XI назначава Ронкалий за папски дипломатически представител в София. Това му донася звание епископ. От 1925 г.-1939 г. е в София.
към текста >>

21. 3.53. Анатемата и владиката Симеон Варненски

А знайно е, че Той, по родова линия, е син на един патриотически свещеник - Константин Дъновски, от преди Освобождението и след Освобождението, за когото има печатана книжка и която книжка има я освен в Народната библиотека, има я и в библиотеката на Светия Синод.
Православната църква остро негодувала и подела един неприятелски ход спрямо Учителя Петър Дънов, както в София, така и в цялата страна. Издала директива да бъдат преследвани всички онези, които са съмишленици на Петър Дънов. Лично с клеветнически и непочтени средства си служи църквата чрез пресата против беседите и Учението на Бялото Братство, изповядвано лично от Учителя Петър Дънов. До такава степен била ожесточена тази кампания, че най-после било решено да се свика съвещание от Св. Синод на Православната църква в присъствието на всички владици от страната, за да бъде изключен Петър Дънов и анатемосан от Православната църква. А знайно е, че Той, по родова линия, е син на един патриотически свещеник - Константин Дъновски, от преди Освобождението и след Освобождението, за когото има печатана книжка и която книжка има я освен в Народната библиотека, има я и в библиотеката на Светия Синод. Поради тази причина, най-после свиква се този съвет, во главе с председателя на Св. Синод, който е бил Варненският владика Симеон. Сега, за този съвет ще разкажа по следния начин, как узнах какво се е говорило на тази среща и на този съвет на Синода. Бях се запознал с един православен свещеник, с титлата - протопрезвитер - презвитер Цанков. Разговаряли сме с него по всякакви въпроси, но никога не е ставало въпрос за идейни въпроси, само той знаеше, че аз съм българин от Вардарска Македония, от Дебърско;... и нищо.
към текста >>

Бях се запознал с един православен свещеник, с титлата - протопрезвитер - презвитер Цанков.
Синод на Православната църква в присъствието на всички владици от страната, за да бъде изключен Петър Дънов и анатемосан от Православната църква. А знайно е, че Той, по родова линия, е син на един патриотически свещеник - Константин Дъновски, от преди Освобождението и след Освобождението, за когото има печатана книжка и която книжка има я освен в Народната библиотека, има я и в библиотеката на Светия Синод. Поради тази причина, най-после свиква се този съвет, во главе с председателя на Св. Синод, който е бил Варненският владика Симеон. Сега, за този съвет ще разкажа по следния начин, как узнах какво се е говорило на тази среща и на този съвет на Синода. Бях се запознал с един православен свещеник, с титлата - протопрезвитер - презвитер Цанков. Разговаряли сме с него по всякакви въпроси, но никога не е ставало въпрос за идейни въпроси, само той знаеше, че аз съм българин от Вардарска Македония, от Дебърско;... и нищо. Аз имах приятел, учител по немски език, който живеше в едно семейство, в кооперация зад църквата „Ал. Невски" и често го посещавах. По този начин се сприятелих и с неговите хазаи. Един ден, като отидох в стаята на моя приятел, влезна хазайката и ни покани двамата да присъстваме - имали семейството някакво празненство.
към текста >>

С влизането си в салона, при подходящо подредена маса за хапване, за пийване, аз забелязах, че там присъства на масата православния свещеник презвитер Цанков.
Невски" и често го посещавах. По този начин се сприятелих и с неговите хазаи. Един ден, като отидох в стаята на моя приятел, влезна хазайката и ни покани двамата да присъстваме - имали семейството някакво празненство. Тогава се колебаех дали аз да отида, тъй като аз не съм ни роднина, обаче хазайката настояваше, независимо че съм външен, но съм приятел на техния квартирант Борис Димитров, учителят по немски. Съгласих се и отидохме двамата на тяхното празненство. С влизането си в салона, при подходящо подредена маса за хапване, за пийване, аз забелязах, че там присъства на масата православния свещеник презвитер Цанков. И хазаинът ми посочи място, да седна до свещеника. Разбира се поздравихме се ние с него, но когато започнаха да сервират ракия, хазаите като знаеха, че аз не пия алкохол, не ми дадоха пред мене чашка за ракия. Свещеникът се обърна към хазаина и каза: „Абе, дайте тука чашка за ракия на този човек! " Хазаинът му каза, че - той не пие - но понеже свещеникът малко недочуваше, повтори въпроса и хазаинът така, с по-висок тон каза: „Не пие, той е дъновист! " И след тази дума свещеникът се обърна към мен, а аз очаквах неприязнено за мене поведение от него.
към текста >>

И хазаинът ми посочи място, да седна до свещеника.
По този начин се сприятелих и с неговите хазаи. Един ден, като отидох в стаята на моя приятел, влезна хазайката и ни покани двамата да присъстваме - имали семейството някакво празненство. Тогава се колебаех дали аз да отида, тъй като аз не съм ни роднина, обаче хазайката настояваше, независимо че съм външен, но съм приятел на техния квартирант Борис Димитров, учителят по немски. Съгласих се и отидохме двамата на тяхното празненство. С влизането си в салона, при подходящо подредена маса за хапване, за пийване, аз забелязах, че там присъства на масата православния свещеник презвитер Цанков. И хазаинът ми посочи място, да седна до свещеника. Разбира се поздравихме се ние с него, но когато започнаха да сервират ракия, хазаите като знаеха, че аз не пия алкохол, не ми дадоха пред мене чашка за ракия. Свещеникът се обърна към хазаина и каза: „Абе, дайте тука чашка за ракия на този човек! " Хазаинът му каза, че - той не пие - но понеже свещеникът малко недочуваше, повтори въпроса и хазаинът така, с по-висок тон каза: „Не пие, той е дъновист! " И след тази дума свещеникът се обърна към мен, а аз очаквах неприязнено за мене поведение от него. За голяма моя изненада, мога да кажа и за радост, той внимателно, усмихнато ме попита: „Наистина ли е това, което каза, че сте дъновист?
към текста >>

Свещеникът се обърна към хазаина и каза: „Абе, дайте тука чашка за ракия на този човек!
Тогава се колебаех дали аз да отида, тъй като аз не съм ни роднина, обаче хазайката настояваше, независимо че съм външен, но съм приятел на техния квартирант Борис Димитров, учителят по немски. Съгласих се и отидохме двамата на тяхното празненство. С влизането си в салона, при подходящо подредена маса за хапване, за пийване, аз забелязах, че там присъства на масата православния свещеник презвитер Цанков. И хазаинът ми посочи място, да седна до свещеника. Разбира се поздравихме се ние с него, но когато започнаха да сервират ракия, хазаите като знаеха, че аз не пия алкохол, не ми дадоха пред мене чашка за ракия. Свещеникът се обърна към хазаина и каза: „Абе, дайте тука чашка за ракия на този човек! " Хазаинът му каза, че - той не пие - но понеже свещеникът малко недочуваше, повтори въпроса и хазаинът така, с по-висок тон каза: „Не пие, той е дъновист! " И след тази дума свещеникът се обърна към мен, а аз очаквах неприязнено за мене поведение от него. За голяма моя изненада, мога да кажа и за радост, той внимателно, усмихнато ме попита: „Наистина ли е това, което каза, че сте дъновист? " „Истина е." „Откога сте Вие в това Братство, тамо при г-н Дънов? " „След като дойдох в България от Белград от Югославия, оттогава съм в това Братство".
към текста >>

" Хазаинът му каза, че - той не пие - но понеже свещеникът малко недочуваше, повтори въпроса и хазаинът така, с по-висок тон каза: „Не пие, той е дъновист!
Съгласих се и отидохме двамата на тяхното празненство. С влизането си в салона, при подходящо подредена маса за хапване, за пийване, аз забелязах, че там присъства на масата православния свещеник презвитер Цанков. И хазаинът ми посочи място, да седна до свещеника. Разбира се поздравихме се ние с него, но когато започнаха да сервират ракия, хазаите като знаеха, че аз не пия алкохол, не ми дадоха пред мене чашка за ракия. Свещеникът се обърна към хазаина и каза: „Абе, дайте тука чашка за ракия на този човек! " Хазаинът му каза, че - той не пие - но понеже свещеникът малко недочуваше, повтори въпроса и хазаинът така, с по-висок тон каза: „Не пие, той е дъновист! " И след тази дума свещеникът се обърна към мен, а аз очаквах неприязнено за мене поведение от него. За голяма моя изненада, мога да кажа и за радост, той внимателно, усмихнато ме попита: „Наистина ли е това, което каза, че сте дъновист? " „Истина е." „Откога сте Вие в това Братство, тамо при г-н Дънов? " „След като дойдох в България от Белград от Югославия, оттогава съм в това Братство". „Тогава -казва, аз ще ви разкажа нещо историческо във връзка с Вашия Учител г-н Дънов.
към текста >>

" И след тази дума свещеникът се обърна към мен, а аз очаквах неприязнено за мене поведение от него.
С влизането си в салона, при подходящо подредена маса за хапване, за пийване, аз забелязах, че там присъства на масата православния свещеник презвитер Цанков. И хазаинът ми посочи място, да седна до свещеника. Разбира се поздравихме се ние с него, но когато започнаха да сервират ракия, хазаите като знаеха, че аз не пия алкохол, не ми дадоха пред мене чашка за ракия. Свещеникът се обърна към хазаина и каза: „Абе, дайте тука чашка за ракия на този човек! " Хазаинът му каза, че - той не пие - но понеже свещеникът малко недочуваше, повтори въпроса и хазаинът така, с по-висок тон каза: „Не пие, той е дъновист! " И след тази дума свещеникът се обърна към мен, а аз очаквах неприязнено за мене поведение от него. За голяма моя изненада, мога да кажа и за радост, той внимателно, усмихнато ме попита: „Наистина ли е това, което каза, че сте дъновист? " „Истина е." „Откога сте Вие в това Братство, тамо при г-н Дънов? " „След като дойдох в България от Белград от Югославия, оттогава съм в това Братство". „Тогава -казва, аз ще ви разкажа нещо историческо във връзка с Вашия Учител г-н Дънов. Тогава, вероятно вие сте чули, че в България Православната църква беше подела една неприязнена акция и дори жестока срещу Учението Му из цяла-та страна.
към текста >>

22. 5.42. На разпятие заради Христа

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Накрая на църковната служба при нас пристъпи свещеник.
За Братството и за Белите Братя. Когато ни изгони Боян Боев от Изгрева, ние споделихме всичко с брат ми. Тогава отидохме в църквата Св. Петка със сестра ми. Там трябваше да се срещнем двете с рождения ни брат, за да не ни види някой. Накрая на църковната служба при нас пристъпи свещеник. „Вие какво искате тук? " „Отче, ние сме затворнички, но учителки." Разправяме му всичко. „Вие не сте затворнички, а светици. Искате ли да ви чета от Евенгелието? " „Ние нямаме пари." „Аз без пари ще ви чета." Започна да ни чете.
към текста >>

Извади пари и му даде, а свещеникът го възпира: „Не, аз ще им дам пари." Изважда от джоба си и ни дава пари.
" „Отче, ние сме затворнички, но учителки." Разправяме му всичко. „Вие не сте затворнички, а светици. Искате ли да ви чета от Евенгелието? " „Ние нямаме пари." „Аз без пари ще ви чета." Започна да ни чете. Брат ми по това време дойде. Извади пари и му даде, а свещеникът го възпира: „Не, аз ще им дам пари." Изважда от джоба си и ни дава пари. Подаде ни една голяма банкнота. „Те служат на Бога! Дори когато са в затвора! " И така започнахме да се срещаме в черквата Св. Петка с брат ми.
към текста >>

Та от Изгрева Боян Боев ни изгони, а свещеникът в черквата ни прие.
Подаде ни една голяма банкнота. „Те служат на Бога! Дори когато са в затвора! " И така започнахме да се срещаме в черквата Св. Петка с брат ми. Та от Изгрева Боян Боев ни изгони, а свещеникът в черквата ни прие. Никой от Изгрева не пожела да ни приеме. Един чай да ни подаде. Една блага дума да ни каже. Всички ги беше страх от нас. А свещеникът от черквата ни прие и ни четеше молитви.
към текста >>

А свещеникът от черквата ни прие и ни четеше молитви.
Та от Изгрева Боян Боев ни изгони, а свещеникът в черквата ни прие. Никой от Изгрева не пожела да ни приеме. Един чай да ни подаде. Една блага дума да ни каже. Всички ги беше страх от нас. А свещеникът от черквата ни прие и ни четеше молитви. Направете си сами извода. Важно е за вас, а не за мен. Какво стана по-нататък. Боян Боев отива в Севлиево. На връщане, с някакъв камион, се простуди.
към текста >>

23. 6.58. БУРНИ АСПЕКТИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

На брат Борис Николов даде два големи кристала, на брат Боев - протоколите на първите събори, на брат Галилей - портрета на своя физически баща, който беше свещеник, на мен предаде един пакет, на който аз не разбрах съдържанието.
Леката кола ни заведе на ул. „Опълченска" 66. Хазайката на тази къща - Гина Гумнерова, както изтъкнахме в предшестващите глави, беше една от артистките в малкия кармичен триъгълник; след третото действие тя замина за отвъдния свят. Учителят стоя доста дълго в своя кабинет. След това той ни повика, като ни предаде следните предмети, които трябваше да отнесем на Изгрева. На брат Борис Николов даде два големи кристала, на брат Боев - протоколите на първите събори, на брат Галилей - портрета на своя физически баща, който беше свещеник, на мен предаде един пакет, на който аз не разбрах съдържанието. Най-сетне пристигна една сестра, която живееше там и каза, че останала някаква бяла риза. Той каза да я вземе тя. Тези подробности разказвам, защото в момента само аз чувствах какво значат тези действия на Учителя. По цялата ми нервна система се разливаха някакви електрически токове, виждах как Той за последен път идва в този дом, където десетилетия е живял. След това отново се върнахме с леката кола на Изгрева.
към текста >>

24. 7.24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Ще цитирам 12 скрижал: „Всемировият Учител е изпратен като Божи Цар и Свещеник Христос, Господ на Господарите, за да стори Волята на Вечният Бог Йехова, Отец на Бъдните Векове, Господ Славний, Силний, Господ на Любовта Всьо и във Все.
Всички, които се подчиниха на своя цар Михаил Иванов имат вече свой господар и това е Духът на самозванеца Михаил Иванов. А това е Духът на Заблуждението. А моят цар е облечен със Святия Дух и носи Словото на Бога и се нарича Всемировият Учител Беинса Дуно. И аз съм този, който ви показа кой е Всемировият Учител Беинса Дуно и на стр. 41 от том II на „Изгревът" ще може да прочетете кои са дванадесетте скрижали на Беинса Дуно. Ще цитирам 12 скрижал: „Всемировият Учител е изпратен като Божи Цар и Свещеник Христос, Господ на Господарите, за да стори Волята на Вечният Бог Йехова, Отец на Бъдните Векове, Господ Славний, Силний, Господ на Любовта Всьо и във Все. Всемировият Учител на Вселената е БЕИНСА ДУНО. Амин."
към текста >>

25. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

По-кьсно той стана свещеник в провинцията в гр.
Но никъде не е отбелязано, че тя се подписва заради тези изречения. Така, че тя си поема своята отговорност в случая. Иван Георгиев Цветинов. Иван Цветинов е завършил Духовната семинария и трябваше да се запопи. Беше в групата на Крум Въжаров около 70-те години. По-кьсно той стана свещеник в провинцията в гр. Мелник и изнасяше своите църковни служби в една хубава провинциална църква. След.известно време напусна, премина през бурни етапи в личния си живот както всички членове от групата на Крум Въжаров. И той вместо да си стои там в църквата и да работи в това поле и в тази верига от души, за които е закачен, напуска и отива там, където не му е мястото. Той не знае съветът на Учителя към онези свещеници, които са искали да напуснат църквата и да дойдат в Братството. Учителят не им е позволявал.
към текста >>

Ще бъдеш свещеник под расо, който има окултни познания по много неща и спокойно можеш да реализираш някой идеи от Словото на Учителя.
Искаш да се подписваш. Много хубаво. Стани отново поп и кръщавай децата по християнския църковен обряд и се подписвай под кръщелните им свидетелства, които ще им издаваш. Венчавай младоженците в църквата и се подписвай под брачните им свидетелства. Изповядвай пасмите си и с твоите окултни познания и познанията ти по астрология ще им бъдеш полезен при решаването на личните им проблеми. Ще бъдеш свещеник под расо, който има окултни познания по много неща и спокойно можеш да реализираш някой идеи от Словото на Учителя. А ти какво направи? Отклони се и пое по друг път. А сега се подписваш срещу мен под писмо, което друг е съчинил. На времето българите казваха за някого така: „Този е разпасал се поп". За други казваха: „Този е разпопен поп".
към текста >>

26. 24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

Ще цитирам 12 скрижал: „Всемировият Учител е изпратен като Божи Цар и Свещеник Христос, Господ на Господарите, за да стори Волята на Вечният Бог Йехова, Отец на Бъдните Векове, Господ Славний, Силний, Господ на Любовта Всьо и във Все.
Всички, които се подчиниха на своя цар Михаил Иванов имат вече свой господар и това е Духът на самозванеца Михаил Иванов. А това е Духът на Заблуждението. А моят цар е облечен със Святия Дух и носи Словото на Бога и се нарича Всемировият Учител Беинса Дуно. И аз съм този, който ви показа кой е Всемировият Учител Беинса Дуно и на стр. 41 от том II на „Изгревът" ще може да прочетете кои са дванадесетте скрижали на Беинса Дуно. Ще цитирам 12 скрижал: „Всемировият Учител е изпратен като Божи Цар и Свещеник Христос, Господ на Господарите, за да стори Волята на Вечният Бог Йехова, Отец на Бъдните Векове, Господ Славний, Силний, Господ на Любовта Всьо и във Все. Всемировият Учител на Вселената е БЕИНСА ДУНО. Амин."
към текста >>

27. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

По-късно той стана свещеник в провинцията в гр.
Но никъде не е отбелязано, че тя се подписва заради тези изречения. Така, че тя си поема своята отговорност в случая. Иван Георгиев Цветинов. Иван Цветинов е завършил Духовната семинария и трябваше да се запопи. Беше в групата на Крум Въжаров около 70-те години. По-късно той стана свещеник в провинцията в гр. Мелник и изнасяше своите църковни служби в една хубава провинциална църква. След известно време напусна, премина през бурни етапи в личния си живот както всички членове от групата на Крум Въжаров. И той вместо да си стои там в църквата и да работи в това поле и в тази верига от души, за които е закачен, напуска и отива там, където не му е мястото. Той не знае съветът на Учителя към онези свещеници, които са искали да напуснат църквата и да дойдат в Братството. Учителят не им е позволявал.
към текста >>

Ще бъдеш свещеник под расо, който има окултни познания по много неща и спокойно можеш да реализираш някой идеи от Словото на Учителя.
Искаш да се подписваш. Много хубаво. Стани отново поп и кръщавай децата по християнския църковен обряд и се подписвай под кръщелните им свидетелства, които ще им издаваш. Венчавай младоженците в църквата и се подписвай под брачните им свидетелства. Изповядвай пасомите си и с твоите окултни познания и познанията ти по астрология ще им бъдеш полезен при решаването на личните им проблеми. Ще бъдеш свещеник под расо, който има окултни познания по много неща и спокойно можеш да реализираш някой идеи от Словото на Учителя. А ти какво направи? Отклони се и пое по друг път. А сега се подписваш срещу мен под писмо, което друг е съчинил. На времето българите казваха за някого така: „Този е разпасал се поп". За други казваха: „Този е разпопен поп".
към текста >>

28. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

Баща ми е бил търговец, а дядо ми свещеник.
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.) 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА Именувам се Мария Михайлова Тодорова и съм родена на 8 февруари 1898 година стар стил или на 21 февруари 1898 година нов стил в 7 часа без 1 минута сутринта. Баща ми се казваше Михаил Тодоров Попхристов и е роден в град Пирдоп през 1856 година. Баща ми е бил търговец, а дядо ми свещеник. Баща ми са го дали като послушник в черквата, той е бил старателен и по предложение на тамошния поп е бил посочен на екзарх Йосиф, който се е заинтересувал от него и го изпраща като стипендиант на Българската екзархия, за да се учи в Русия в Духовната академия в град Орел, както и много други българчета по онова време. Колко време е учил не зная, но след това се е записал и завършил славянска филология. Отказал се е от Духовната академия. Бил е личен приятел на Методи Кусевич, който по-късно става владика на град Стара Загора, който е създал парка на Стара Загора. Там е било един гол баир, но го е превърнал в чудесен парк.
към текста >>

29. 4. СРАМЕЖЛИВОСТ И КАВГИ

МАРИЯ ТОДОРОВА

Аз бях принудена да извикам един свещеник да направи водосвет у дома, да прикади с тамян и да чете молитви на майка, а той се оказа, че беше искрено верующ свещеник и при това ясновидец.
Аз плачех много от неправдата и се възмущавах много. Чувствувах, че един черен дух беше в къщата и ме гонеше. По-рано беше за мен като кавга, а сега черен дух, който ме гонеше безспир и нашир. Но аз още не разбирах тези неща. Майка ми преди да си замине от този свят й се отвориха очите и тя виждаше разни духове, които й говореха и им, вярваше и я разиграваха едновременно. Аз бях принудена да извикам един свещеник да направи водосвет у дома, да прикади с тамян и да чете молитви на майка, а той се оказа, че беше искрено верующ свещеник и при това ясновидец. Този човек не взимаше пари за службите. Беше интересен свещеник. Аз после разбрах, че той чете скришом беседите на учителя Дънов. Имаше някои от тях, които ги четяха скришом. Аз попитах свещеника: „Не може ли да се изпъдят тези духове?
към текста >>

Беше интересен свещеник.
По-рано беше за мен като кавга, а сега черен дух, който ме гонеше безспир и нашир. Но аз още не разбирах тези неща. Майка ми преди да си замине от този свят й се отвориха очите и тя виждаше разни духове, които й говореха и им, вярваше и я разиграваха едновременно. Аз бях принудена да извикам един свещеник да направи водосвет у дома, да прикади с тамян и да чете молитви на майка, а той се оказа, че беше искрено верующ свещеник и при това ясновидец. Този човек не взимаше пари за службите. Беше интересен свещеник. Аз после разбрах, че той чете скришом беседите на учителя Дънов. Имаше някои от тях, които ги четяха скришом. Аз попитах свещеника: „Не може ли да се изпъдят тези духове? ". „Ако ги изпъдим от тук ще се качат горе при брат ти на горния етаж и ще направят по-големи поразии". Аз разбрах, че в този дом имаше един дух, а това беше същият онзи човек, който навремето беше продал къщата и който беше изигран при продажбата й.
към текста >>

Аз попитах свещеника: „Не може ли да се изпъдят тези духове?
Аз бях принудена да извикам един свещеник да направи водосвет у дома, да прикади с тамян и да чете молитви на майка, а той се оказа, че беше искрено верующ свещеник и при това ясновидец. Този човек не взимаше пари за службите. Беше интересен свещеник. Аз после разбрах, че той чете скришом беседите на учителя Дънов. Имаше някои от тях, които ги четяха скришом. Аз попитах свещеника: „Не може ли да се изпъдят тези духове? ". „Ако ги изпъдим от тук ще се качат горе при брат ти на горния етаж и ще направят по-големи поразии". Аз разбрах, че в този дом имаше един дух, а това беше същият онзи човек, който навремето беше продал къщата и който беше изигран при продажбата й. Той беше умрял след време, но духът му витаеше тук и си отмъщаваше на всички като създаваше крамолите, неразбориите и след като минаваше от човек на човек и накрая чрез майка ми се докопваше до мен и аз си отнасях боя. А аз трябваше да го изхвърля този дух от мен чрез рев. И аз плачех.
към текста >>

30. 145. ОТПЛАТАТА

По едно време от пред се задава свещеника на селото.
Тогава Учителят ми каза следното за разрешаване на този случай: „Ти работи за Бога и остави Той да работи за тебе". По-късно разбрах, че да работиш за Бога бе да работиш за цялото и общото благо на всички и тогава, давайки своят дял за единното начало на живота ти като частица от тази верига ще получиш онзи дял, която те прави част от този живот и част от приобщаването ти към Бога като човешка душа дошла да учи, да прилага и да служи чрез Словото на Учителя. Ще ви разкажа един случай. По онези години Учителят е пътувал от село на село, от град на град и правел своите френологически изследвания, измервал е главите на българите, проверявал е техните възможности и качества и е вършел своята работа, за която ние днеска едвам можем да се догаждаме. Една година той е бил в село Койнаре, Белослатинско при един свой почитател, преспал там и на следващия ден излезнал по улицата да се разходи и да огледа селото. По едно време от пред се задава свещеника на селото. Учителят го поздравил, разприказвал се с него и му казал: „Отче, днеска не ми изглеждаш много добре. Много си умислен". Дядо поп го изгледал и му отговорил: „Остави се, да знаеш каква беля ме сполетя. Имах една хилядолевова банкнота, като че ли вдън земя потъна, Сложих я някъде да я скрия от жена ми и децата, а сега разбрах, че съм я скрил и от себе си, Три дена нито мога да спя, нито мога да ям". А по онова време една банкнота от хиляда лева беше много голяма пара.
към текста >>

31. 172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ

На един български свещеник му идва на гости един калугер и му иска пари да пътува за София.
Едно време учителите са говорили на своите ученици на езика на посветените. Които са разбирали, те са се ползували. Любовта е като емблема на езика на посветените. Като обичаш някого, ти каквото кажеш и го правиш. Щом не го обичаш, ти каквото кажеш, не го правиш. На един български свещеник му идва на гости един калугер и му иска пари да пътува за София. Свещеника му казал, че няма пари. След като си отишъл калугерът, третото лице, което присъствувало на този разговор, казал на свещеника: „Знаеш ли, че този беше Христос? " Тогаз свещеника казал: „Не думай! Тогаз щях да намеря пари". Та, когато обичаме някого, намираме пари.
към текста >>

Свещеника му казал, че няма пари.
Които са разбирали, те са се ползували. Любовта е като емблема на езика на посветените. Като обичаш някого, ти каквото кажеш и го правиш. Щом не го обичаш, ти каквото кажеш, не го правиш. На един български свещеник му идва на гости един калугер и му иска пари да пътува за София. Свещеника му казал, че няма пари. След като си отишъл калугерът, третото лице, което присъствувало на този разговор, казал на свещеника: „Знаеш ли, че този беше Христос? " Тогаз свещеника казал: „Не думай! Тогаз щях да намеря пари". Та, когато обичаме някого, намираме пари. Знаете ли колко дълго време е взело на Адама да разбира Бога?
към текста >>

След като си отишъл калугерът, третото лице, което присъствувало на този разговор, казал на свещеника: „Знаеш ли, че този беше Христос?
Любовта е като емблема на езика на посветените. Като обичаш някого, ти каквото кажеш и го правиш. Щом не го обичаш, ти каквото кажеш, не го правиш. На един български свещеник му идва на гости един калугер и му иска пари да пътува за София. Свещеника му казал, че няма пари. След като си отишъл калугерът, третото лице, което присъствувало на този разговор, казал на свещеника: „Знаеш ли, че този беше Христос? " Тогаз свещеника казал: „Не думай! Тогаз щях да намеря пари". Та, когато обичаме някого, намираме пари. Знаете ли колко дълго време е взело на Адама да разбира Бога? Бог като му говорил, той не разбирал.
към текста >>

" Тогаз свещеника казал: „Не думай!
Като обичаш някого, ти каквото кажеш и го правиш. Щом не го обичаш, ти каквото кажеш, не го правиш. На един български свещеник му идва на гости един калугер и му иска пари да пътува за София. Свещеника му казал, че няма пари. След като си отишъл калугерът, третото лице, което присъствувало на този разговор, казал на свещеника: „Знаеш ли, че този беше Христос? " Тогаз свещеника казал: „Не думай! Тогаз щях да намеря пари". Та, когато обичаме някого, намираме пари. Знаете ли колко дълго време е взело на Адама да разбира Бога? Бог като му говорил, той не разбирал. Същия закон е тук: едно дете като се роди и майка му му говори, то не разбира, но си дава ухото, напряга се и при голямото напрежение започва да разбира какво му казва майка му." Стана въпрос за, новите сили и способности, които се събуждат в човешката душа.
към текста >>

32. 180. ДЕДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Дедо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него като свещеник на тази църква тя да упражни чрез него някакво въздействие срещу рождения му син.
Защо така, не мога да ви кажа. Дядо поп е ценял много и обичал много сина си Петър, защото много добре е знаел, че е необикновено дете и освен това той е имал онази жива опитности и онази история, която той лично е описал за църквата „Свети Димитър" в Солун когато му се предава Антиминса в залог за възраждането на българския народ, в знак на освобождението на България и в завет за идването на Вожда, за Вожда на Духът на този народ. Така дедо поп доживя да види, че това откровение в църквата „Свети Димитър" успя да се сбъдне и България бе освободена от Русия посредством Божия Дух и този народ успя да се възроди от пепелта на забравата посредством същият този Дух и накрая този Вожд на спасението се роди в плът чрез него, чрез неговото чресло и взе неговото име. Според Учителят идването на Духа върху него е станало в присъствието на дедо поп Константин Дъновски и то когато са били в една страноприемница, една обикновена селска кръчма, когато са били седнали на една маса в едно малко село Тетово, И тогава Духът слиза върху Учителя. Дедо поп е бил свидетел на слизането на Духът и по този начин се закръглят трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства, на които дедо поп Константин Дъновски е станал свидетел: възраждането на този народ, освобождаването на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собственият му син. Дедо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него като свещеник на тази църква тя да упражни чрез него някакво въздействие срещу рождения му син. Тогава църковниците са смятали, че чрез дедо поп те ще могат да вразумят младият му образован син. Дедо поп знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно. Дедо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди, седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше кой е сина му и знаеше, че Духът бе в него. Не можеше да не изпита бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всички това пророчески да се сбъдне.
към текста >>

Разправяха ми, че той е бил извикан веднъж от владиката Симеон Варненски, митрополията, в която е работил като свещеник и владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата.
Тогава църковниците са смятали, че чрез дедо поп те ще могат да вразумят младият му образован син. Дедо поп знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно. Дедо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди, седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше кой е сина му и знаеше, че Духът бе в него. Не можеше да не изпита бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всички това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че той е бил извикан веднъж от владиката Симеон Варненски, митрополията, в която е работил като свещеник и владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата. Дедо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствието на всички свещеници. Станал и си излязъл, а владиката не казал нито една дума. Във връзка с този инцидент Учителят Дънов казал за владиката следното: „За тази му постъпка ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее". И наистина владиката боледува много дълго, но накрая оцеля и оживя. Майката на Учителя се казваше Добра.
към текста >>

33. 195. КЪДЕ СЕ СЪБИРАХА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ?

След това се събират на групи и почват да пеят на разни гласове божествени песни и народни, по някой път дохождат и в моята бирария да пият мляко и, като идва един брадат, рошав човек с изпито, плаво лице, всички надошли там хора, било жени, деца, войници и др., стават по мирно и му целуват ръка, като на свещеник.
43, „Духовна култура", кн. 11-12,1922 г.). „Велю Танушев от София, съдържател на бирарията зад Борисовата градина, 49-годишен, българин и пр. Като съдържател на бирарията зад Борисовата градина от известно време, от м. май насам, всяка сутрин рано преди изгрев слънце, забелязвам множество народ: жени, деца, войници и др., пръснати из нивите, гората и полето с погледи обърнати към изгрев слънце. След това се събират на групи и почват да пеят на разни гласове божествени песни и народни, по някой път дохождат и в моята бирария да пият мляко и, като идва един брадат, рошав човек с изпито, плаво лице, всички надошли там хора, било жени, деца, войници и др., стават по мирно и му целуват ръка, като на свещеник. Сам той просто нищо не приказва, а само стои умислен. По между посетителите познавам адвоката Толев, обаче, слушам, че приказват, че между тази публика идела и г-жата на ген. Стоянов, която обаче аз не познавам. След като пият мляко, публиката заедно с техния обожател вкупом си отиват." (п.) В. Танушев Ето така първите приятели посрещаха изгрева на слънцето.
към текста >>

34. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика).
Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една От обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг... " И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен вестник", орган на Синода -Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статия и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософска-та) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, те-ософските попове (бивши православни дякони) се защитават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...)! Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. За това те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната Библиотека, дето даже не стъпват на работа.
към текста >>

35. 198. УЧИТЕЛЯТ И СВЕЩЕНИЦИТЕ

Писмо от Учителя до двама свещеника в Търново, 1915 г.
Това се усеща и вижда от всички както от онези, които посещават църквите, така и от свещениците, които се ожесточават като мислят, че Петър Дънов им е отнел пасомите и енориашите от църквите. Но тук има и такива свещеници, които са присъствували на сказките на Учителя. Това са свещеници по дух и много добре схващат как стоят нещата. Някои от тях пребиваващи в Търново след като са присъствували на няколко събора и са слушали негови проповеди пишат писмо на Учителя във връзка със зачестилите нападки срещу него и го питат какво е неговото мнение по този въпрос. Той им изпраща едно такова писмо, което ние сега ще цитираме. Писмо от Учителя до двама свещеника в Търново, 1915 г. „Проучавайте Учението Христово основно. Пазете ума си винаги да бъде светъл, сърцето Ви чисто, душата добра, духа крепък и Господ, Който вижда и знае, ще преобърне всичко да работи за добро. Истината няма защо да се бои, нейните дела са ясни. Живота на всеки човек е свидетелство за или против него. Помнете, че всичко в тоя свят се мени, и хората ако са днес, утре ги няма.
към текста >>

36. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

В бъдеще няма да оставя свещеник в света.
„Питам ви: Знаете ли от къде ида и как съм приет? Аз ида от далечен път. Как ме приеха българите? Българското духовенство се плаши да не им отнема богатството. Аз съм искрен и направо казвам мнението си за духовенството. В бъдеще няма да оставя свещеник в света. Аз ще ги изпъдя до един. Ще ги пръсна в пространството, там да чакат 500-600 г., докато дойде Новата Култура. След това ще кажа: Пратете тези братя на земята, да видят как се работи с Любов. Новата култура изисква нови хора. Тогава те ще разберат как може да се живее.
към текста >>

37. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Изкушението е лошо нещо: когато двама попове се скарат в църквата за дискоса, дявола им служи за посредник; когато попове се явят пред съда да се съдят един друг, дяволът е пак между тях; когато някой владика или свещеник влязат в църквата с нечиста съвест, дяволът е пак между тях и т.н. 9.
Разбира се, че, което е гнило в обществото, ще се премахне от Божествения хирург. Признаваме, че опасността за Вас е голяма, защото Христос сам е против днешното общество, което вие крепите; той е и против Вашият морал, защото е казал: „Слушайте каквото свещениците ви казват, но не вършете това, което те вършат". Вие преди да осъждате Учителят Дънов, питахте ли Христа какво той мисли за съвременното общество? 8. Намерили сте, че г-н Дънов разговарял с дявола, който му се оплаквал, че хората го надрасли в престъпленията си, и че все с него се оправдавали. Като ректор на една християнска семинария, трябваше да разберете тази алегория (вие знаете, че дяволът ходил на рапорт при Господа) -това не трябва да Ви учудва, стига да е чиста душата Ви, когато дяволът се изпречи пред Вас, като едно време се бе изпречил пред Христа да го изкушава. Изкушението е лошо нещо: когато двама попове се скарат в църквата за дискоса, дявола им служи за посредник; когато попове се явят пред съда да се съдят един друг, дяволът е пак между тях; когато някой владика или свещеник влязат в църквата с нечиста съвест, дяволът е пак между тях и т.н. 9. Вие казахте в речта си, че всички бели братя, заедно с учителя им, били психопати, нервно болни и луди хора, от друга страна Вие изтъкнахте, че Дънов бил безспорно учен човек и че" много от неговите ученици били също учени и интелигентни хора. Нарекохте ги още мистично настроени натури и препоръчахте да се запази мистицизмът в църквата, за да може да задоволява тя и такива натури. - Може ли човек едновременно да бъде и луд и мъдър? Ако мистицизма изумява хората, защо искате да го запазите в църквата? 10. Относно храната, Вие казахте, че учениците на Дънов със своите постни храни щели да оставят едно хилаво поколение.
към текста >>

38. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

Той е син на първият български свещеник в Черноморският край, гдето всякога в предни времена гърцизма е бил надмощен.
Той издава една малка книжка през 1922 г. озаглавена „Заветници на свободата ни" (мистична случка). Понеже тя е единствен запазен екземпляр и е леко увредена от годините то ние ще я публикуваме дословно, защото тя ни дава много интересни факти за Константин Дъновски - бащата на Учителя. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ (мистична случка) Предпоставка Преди двадесет и две години се срещнах и запознах във Варна с прононсирания днес из цяла България г. Петър К. Дънов. Той е син на първият български свещеник в Черноморският край, гдето всякога в предни времена гърцизма е бил надмощен. Край новият си познайник същата година още имах случай да се запозная в Нови Пазар и със застарелия негов баща, свещ. Константин Дъновски. Припомням си и днес първите свои впечатления от срещата ми с дядо поп. Едроръст, с холеричен темперамент старец, в очите на когото блестеше още огъня на буден, господарски дух, който не е обичал „думата му да става две". Винаги наблюдателен, с тиха външност той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее.
към текста >>

В живота на тоя първи български свещеник има такива важни преживелици, които са повлияли на живота му, тъй както Христовото явление на Савла пречупи пътя на послешния му живот.
Нито една биография не съдържа всичко за живота на тоя, когото описват. Когато се появиха първите биографични бележки за свещ. Константин Дъновски в I кн. на синодалното издание „Духовна култура", 1920 г. тъкмо след неговата смърт, забелязах голямата им празнина. В живота на тоя първи български свещеник има такива важни преживелици, които са повлияли на живота му, тъй както Христовото явление на Савла пречупи пътя на послешния му живот. Дългът на всеки автор на биография е да отбележи такива моменти, които са повлияли за новата насока на живота. Инак всеки такъв прелом остава мистерия. И ако деецът отнесе в гроба тия мистерии, биографът не ще може да ни обясни неговият характер. Биографичния очерк в „Духовна култура" е непълен и едностранчив. Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец.
към текста >>

Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец.
В живота на тоя първи български свещеник има такива важни преживелици, които са повлияли на живота му, тъй както Христовото явление на Савла пречупи пътя на послешния му живот. Дългът на всеки автор на биография е да отбележи такива моменти, които са повлияли за новата насока на живота. Инак всеки такъв прелом остава мистерия. И ако деецът отнесе в гроба тия мистерии, биографът не ще може да ни обясни неговият характер. Биографичния очерк в „Духовна култура" е непълен и едностранчив. Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец. Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие - той бе мистик. И тая си вяра според собственият му разказ - той дължи на преживяната в Солун още в младините му, 1854 г.,.мистерия. Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената 1905 г. брошура.* *Чети: „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий". Забележка на съставителя (В книжката отпечатана от Тодор Бъчваров следва публикуван текст известен като „Едно откровение в Солунската черква „Св.
към текста >>

Когато тайнственият свещеник предава антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка станал невидим.
Димитрий", което ще бъде отпечатано впоследствие в специална студия за „Антиминса". А сега за уточнение виж „Изгревът", том II, стр. 221, N 99 - „Антиминсът". Ето защо ние тук го пропускаме, но публикуваме следващите страници от тази книжка.) Дядо поп не довършва разказа си в тая брошура. И с това прикрива той най-мистериозните факти в своя живот, но който той е доверил на верующи. Когато тайнственият свещеник предава антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка станал невидим. Чак тогава младежа Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това той силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан свидетел на тая сцена бил пазачът на черквата - джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяният момък, турил ръка на рамото му и му казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир! " Същият дух и в други важни моменти на живота на свещ.
към текста >>

В най-големият разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна, една вечер, младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове - гърци, които го нападнал, за да го убият.
И това той силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан свидетел на тая сцена бил пазачът на черквата - джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяният момък, турил ръка на рамото му и му казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир! " Същият дух и в други важни моменти на живота на свещ. Константин му се явявал. В най-големият разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна, една вечер, младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове - гърци, които го нападнал, за да го убият. С мъка той се отървал от опасността, като оставил част от расото в ръцете им. В това време той вижда своя духовен ръководител, който отправил към него ободрителни думи: „Дерзай, вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанас (своя покровител на когото бил зет), че българското черковно дело върви успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за пръв път видял своя ръководител 1854 г. когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X.
към текста >>

39. 32. ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО СЕЛО

Най-после, когато почина едно от децата на хазайката, а нямаше свещеник в селото да го опее станах и поп.
ЖИВОТЪТ НА СЕЛО Целият ми живот в това малко отдалечено от културен център село е една школа, едно ученичество с всичките му трудности, изпитания, задачи, но и опитности, радости, възторзи и вдъхновения. Тук аз при най-оскъдни, най-сурови външни условия за живот се научих да обичам живота и хората. Но аз не живеех при тези условия, аз едвам стъпвах на земята. Аз се носех чрез някакъв друг вътрешен живот над условията, над всичко и над всички благодарение на светлината, импулсите и вдъхновението, които получавах от беседите и Учителя. Аз станах за селото и лекар, и шивач, и плетач, и темописец, и художник, и акушер, и какво ли не, и какво ли не. Най-после, когато почина едно от децата на хазайката, а нямаше свещеник в селото да го опее станах и поп. Хазайката ми беше попска дъщеря и не искаше да погребе детето си без поп и ме помоли да му прочета някоя молитва и нещо от Евангелието. Аз скърбях и се радвах с всичките в селото. Техните радости и скърби станаха и мои. Аз живеех пълен живот. Тук аз се научих да обичам училището, учителството и децата.
към текста >>

40. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Понеже в общината бяха казали, че погребението не може да стане без свещеник, повикаха такъв, но той не беше дошъл.
С братски поздрав: Б. Боев „Мисията на Индия" струва 165 лева. София, 28.Х.1927 г. Любезна сестро, Получих писмото ви от 25 октомври. Погребението се извърши в четвъртък на 20 октомври. Понеже в общината бяха казали, че погребението не може да стане без свещеник, повикаха такъв, но той не беше дошъл. Затова погребението стана без свещеник. На гроба се изговориха псалми 51 и 91 и някои молитви. Присъствуваха мнозина братя и сестри. Веднага след погребението с. Дафинка се явила на сън на една сестра и й казала, че е много доволна от голямото и живо участие, което взели братята и сестрите.
към текста >>

Затова погребението стана без свещеник.
Боев „Мисията на Индия" струва 165 лева. София, 28.Х.1927 г. Любезна сестро, Получих писмото ви от 25 октомври. Погребението се извърши в четвъртък на 20 октомври. Понеже в общината бяха казали, че погребението не може да стане без свещеник, повикаха такъв, но той не беше дошъл. Затова погребението стана без свещеник. На гроба се изговориха псалми 51 и 91 и някои молитви. Присъствуваха мнозина братя и сестри. Веднага след погребението с. Дафинка се явила на сън на една сестра и й казала, че е много доволна от голямото и живо участие, което взели братята и сестрите. Вчера имаше беседа на Изгрева в памет на с. Дафинка.
към текста >>

41. КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА

Крум Въжаров

Бащата на майка ми е бил свещеник-бунтовник и като млад е бил заточен от турците в Диар Бекир, където е загинал.
КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА Казвам се Крум Янакиев Въжаров, роден съм в София през 1908 г. на 3 април. Баща ми се казваше Янаки, роден в село Слишовци, Трънско. Баща ми живя 100 години, а майка му 93 години. Баща ми беше преподавател по физика в Софийския университет, а майка ми беше завършила „Нотър Дам Де Сион" в Цариград. Бащата на майка ми е бил свещеник-бунтовник и като млад е бил заточен от турците в Диар Бекир, където е загинал. И така тя останала без баща на 2 ^ 3 годинки. Имах сестричка две години по-голяма от мене, но за три дена умря от дифтерит, а тя беше смъртоносна болест в онези години. Това беше много тежко изпитание за майка ми, тя се поболя, после получи рак на гърдата, от което почина. Аз останах без майка на единадесет години, обаче продължавах да чувствувам майка си до себе си много живо. По-рано можех да направя някоя беля, която тя да не я види, но сега, понеже за мен тя беше много жива и стоеше над мен, то аз знаех, че всичко, което правя тя ще го види, затова не смеех нищо да направя, което би я натъжило.
към текста >>

42. 4. ВЕНЧАВКАТА

Станка Иванова Тотева

Златка Георгиева (Вачева)

Свещеника ни отказа обаче, защото аз бях малка и нямах необходимите навършени години.
След това отиде татко ми да Го пита. Като задал въпроса на Учителя, че брат Минко се навърта около неговата дъщеря и че не знае какво да прави, Учителят отговорил: „Остави ги свободно да се развиват! " Баща ми капитулирал като чул отговора. Минко е починал на 21.1.1994 г. Аз бях изпълнителна и изчаках точно една година и тогава, без да питам пак Учителя си извадих документите необходими за целта и отидохме с Минко да се венчаваме в с. Слатина. Свещеника ни отказа обаче, защото аз бях малка и нямах необходимите навършени години. Тогава ние решихме да отидем в Рилския манастир, там да се венчаем. Това стана през лятото, когато аз бях с татко на палатка на Рила с Братството, а майка ми беше на обиколка, на екскурзия. Веднъж, когато татко ми слезе за продукти в Сапарева баня, ние използвахме отсъствието му, без да питаме Учителя, отидохме на Рилския манастир да се венчаваме. Там обаче ни отговориха, че само кръщават, но не венчават. „Само Цар Борис сме венчали тук".
към текста >>

" И така отидохме тримата при свещеника, Минко му каза нашето желание и той се съгласи като каза: „Да, ще ви венчая само ако дадете 1000 лв." Минко извади веднага 1000 лв.
Отидохме у една моя приятелка, която ми е идвала на гости в София. Но нея я нямаше, у тях бяха майка й и сестра й. Аз им разказах случая с нашата женитба, а майка й каза: „О, айоолу, върнете се, че майка ви ще плачи! " Но сестра й каза: „Ако Невена не ви венчае, аз ще ви венчая! " Когато дойде Невена, приятелката ми отговори: „Аз венчавам, аз кръщавам! " И така отидохме тримата при свещеника, Минко му каза нашето желание и той се съгласи като каза: „Да, ще ви венчая само ако дадете 1000 лв." Минко извади веднага 1000 лв. и той ни венча. Сложи ни венчета на главите и така ни венча. Ние бяхме много весели и през цялото време се смеехме, както протече и целият наш живот с Минко, радостно и весело. При венчавката присъствуваше едно русо, хубаво момченце, ние бяхме весели, а той попът сериозен. Така венчани вече ние се върнахме на Рила обратно.
към текста >>

43. 1. РУСЕНКАТА, КОЯТО УМЕЕШЕ ДА ГОТВИ

По рода на майка ми, дядо ми е поп-свещеник, който се наричал Велико, поп Велико.
Баща ми се наричаше Георги Константинов, той е от село Хотово, мисля, че е Мелнишко. Той е завършил Солунската гимназия и е бил учител в Петрич, където е основател на ВМРО (Вътрешната Македонска Револкщионна организация). Баща ми е македонец. Дядо ми се е занимавал с търговия на шарлан и е бил добре материално щом като го е пратил да учи в Солун. Дядо ми се е наричал дядо Мицо, по рода на баща ми. По рода на майка ми, дядо ми е поп-свещеник, който се наричал Велико, поп Велико. Той е от село Ряхово, Русенско и е бил поп в църквата „Св. Георги" в Русе. Там е купил къщата на майка ми като подарък, където живеехме. След това отива в Добруджа в село Старо село. Там дядо поп купува много земи към 1200 декара, нещо като чифлик, от който сега ще наследим 150 декара.
към текста >>

44. 1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!

Ето защо мечтата на баща ми е била винаги да ме направи свещеник, която мечта не можа да му се сбъдне поради моето вироглавство.
Роден съм на 11 април 1904 г. Произхождах от свещеническо семейство. Дядо ми, баща ми, чичо ми, всички те бяха свещеници от православната църква. Като малък бях непрекъснато около баща ми и му помагах в църковните служби, така че още от детството, а и по-късно съм запознат с всички подробности с църковните обреди от православието. Четях усилено църковна литература за история на църквата, поучения, жития на светиите, така че имах една солидна подготовка много по-голяма от тази на моите връстници. Ето защо мечтата на баща ми е била винаги да ме направи свещеник, която мечта не можа да му се сбъдне поради моето вироглавство. А защо вироглавство - това ще разберете по-късно. По онова време баща ми живееше в село Арбанаси, Търновско, защото беше обявен от протойерей Гошев за църковен археологически музей. Тогава баща ми го поканиха да завежда този музей и му дадоха един манастир и църква за църковна служба. Там имахме крава и домакинство. Там прекарах най-хубавите си години като младеж.
към текста >>

Църквата и владиката знаеха, че баща ми бе толстоист, но бяха толерантни към него, защото той беше начетен свещеник, разхождаше се свободно през Стария и Новия завет, знаеше цялото богословие и цитираше с цитати на онези, които му правеха забележка, че е вегетарианец, че не пие и не пуши.
Колко приказки се изговориха тогава. Те пееха песните на Учителя и аз за пръв път тук научих песните на Учителя от Петър Камбуров, който свиреше на цигулка. Аз започнах да пея песните на Учителя, а баща ми все казваше: „Недей така, с тези песни ще ми направиш беля". Аз имах много хубав глас и ги изпълнявах с вдъхновение и се пренасях в незнайни светове. Баща ми виждаше това и се страхуваше за мен, защото знаеше какво ще последва след това. Църквата и владиката знаеха, че баща ми бе толстоист, но бяха толерантни към него, защото той беше начетен свещеник, разхождаше се свободно през Стария и Новия завет, знаеше цялото богословие и цитираше с цитати на онези, които му правеха забележка, че е вегетарианец, че не пие и не пуши. Не можеха да му кажат нищо, защото той изваждаше някоя дебела книга от библиотеката си и отваряше някой богослов от първите християни и канонизирани светци и цитираше техни мисли. Така че баща ми бе оставен свободен от църквата да проповядва толстоизъм. При баща ми беше дошъл на гости и художника Борис Георгиев. С него той прекара няколко дни в разговори. Отначало баща ми беше срещу Учителя както всички свещеници по онова време.
към текста >>

Баща ми по-късно след Арбанаси стана свещеник в Търново.
Така, че онова, което каза Учителят първата ми среща с Него се оказа точно и вярно, само че аз нищо не изпълних от това. Още на събора в Търново Петър Камбуров представи мен и баща ми на Учителя. Приятелите бяха слушали преди няколко дни неговата беседа за толстоизма и бяха разположени към него. На следващия ден Учителят изпрати по Петър Камбуров три негови книги: „Сила и Живот", „Мировата Любов и Космичната обич" и още една друга книга. Това беше подарък от Учителя за баща ми. Баща ми по-късно след Арбанаси стана свещеник в Търново. Баща ми бе единственият свещеник от източно православната църква, който бе убеден толстоист, вегетарианец и смяташе, че учението на Толстой е велико духовно учение и че то няма нищо общо с църквата. Това той изповядваше, а мен ме записа да следвам в духовната семинария в Пловдив при архимандрит Ефтимий. Понеже рода ми до трето поколение назад бяха все попове, затова рода ми ме върза за църквата. Родът смяташе - интуитивно, че аз имам да играя някаква роля в църквата за благото на всички родови духове, но аз това не осъзнавах. Аз го осъзнах по- късно, когато Учителят за това нещо ми говори дълго, за тези попски духове.
към текста >>

Баща ми бе единственият свещеник от източно православната църква, който бе убеден толстоист, вегетарианец и смяташе, че учението на Толстой е велико духовно учение и че то няма нищо общо с църквата.
Още на събора в Търново Петър Камбуров представи мен и баща ми на Учителя. Приятелите бяха слушали преди няколко дни неговата беседа за толстоизма и бяха разположени към него. На следващия ден Учителят изпрати по Петър Камбуров три негови книги: „Сила и Живот", „Мировата Любов и Космичната обич" и още една друга книга. Това беше подарък от Учителя за баща ми. Баща ми по-късно след Арбанаси стана свещеник в Търново. Баща ми бе единственият свещеник от източно православната църква, който бе убеден толстоист, вегетарианец и смяташе, че учението на Толстой е велико духовно учение и че то няма нищо общо с църквата. Това той изповядваше, а мен ме записа да следвам в духовната семинария в Пловдив при архимандрит Ефтимий. Понеже рода ми до трето поколение назад бяха все попове, затова рода ми ме върза за църквата. Родът смяташе - интуитивно, че аз имам да играя някаква роля в църквата за благото на всички родови духове, но аз това не осъзнавах. Аз го осъзнах по- късно, когато Учителят за това нещо ми говори дълго, за тези попски духове. Но и това, което ми говори аз не го изпълних.
към текста >>

" А в църковния ритуал, в църковната служба свещеника се облича със специално облекло и се поставят корони на главата.
С вашите камъни по вашата глава. Това е резултат на вашето богословско учение". Баща ми се примири, прибра се у дома, но ми разказа разговора с Учителя. След това аз отидох при Учителя, за да чуя и Неговото мнение. Бяхме на полянката и Учителят каза: „Аз се чудя, чудя, как стана така, че те, свещениците да сложат тези корони на главите си? " А в църковния ритуал, в църковната служба свещеника се облича със специално облекло и се поставят корони на главата. А това са били първоначално символи. Но по-късно тези символи са се превърнали на окултни мантри и картини и тях ги използват владиците, за да могат да държат в подчинение онези, които влизат в църквата. Аз по-кьсно разбрах, че в църквата човек не може да получи духовно просветление. По този повод Учителят веднъж ми каза: „Е, религията както е в църквата може да се използва само като възпитателно средство". Наистина, видях, че само със страх и подчинение църквата може да възпитава хората да се приближат към доброто.
към текста >>

За свещеник трябваше завършена духовна семинария, а след това идваше Висша духовна академия.
Аз по-кьсно разбрах, че в църквата човек не може да получи духовно просветление. По този повод Учителят веднъж ми каза: „Е, религията както е в църквата може да се използва само като възпитателно средство". Наистина, видях, че само със страх и подчинение църквата може да възпитава хората да се приближат към доброто. Но като метод за вътрешно просветление не може и дума да става. Учителят ми каза да стана дякон. За свещеник трябваше завършена духовна семинария, а след това идваше Висша духовна академия. Но аз това нещо го пропуснах и не го завърших. Смятах, че това са работи отживели и са празни формалности. Но Учителят ми нареди да стана дякон. От къде знаеше Учителят какво значи дякон? Ами Учителят беше рожден син на дядо поп Константин Дъновски и не може един попски син в онези времена да не познава всички църковни ритуали и цялата йерархия в църквата.
към текста >>

45. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Разбирам един военен да каже: „Аз съм военен, със силата на ножа, на оръжието решавам въпросите", а един свещеник, който говори за любов и препоръчва нож, това не разбирам.
Ще цитираме дословно в отпечатания том „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя" посочените пасажи: „Какво е предназначението на духовенството в съвременния свят? Предназначението на цялото духовенство от всички религии, а не само на християнството, беше да спре войната. Тия духовници трябва да са справедливи и да знаят, че войната не е потребна. Те трябваше да вземат страната на истината, а те се присъединиха към страната на обратния лагер. Питам тогава: В какво се състои тяхната религия? Разбирам един военен да каже: „Аз съм военен, със силата на ножа, на оръжието решавам въпросите", а един свещеник, който говори за любов и препоръчва нож, това не разбирам. Ние трябва да се отличаваме." (стр. 21 ^ 22) „Аз съм ваш приятел и искам да ви покажа начин как да живеете. Какво ме интересува друго? Нима мислите, че ще спечеля нещо? Откак съм в България няма друг човек, против когото да са се казали толкова скверни работи!
към текста >>

46. 6. С МОЙСЕЙ В ЕГИПЕТ

От една страна бях свързан с баща ми, който бе свещеник и целият ми род до пето коляно бяха свещеници и бяха свързани с тези духове от православната църква, а с тази верига шега не бива и човек трудно можеше да се откачи от нея.
6. С МОЙСЕЙ В ЕГИПЕТ Преминавах през бурни вътрешни преживявания на всяко едно от преражданията си през времето на Школата на Учителя. От една страна бях свързан с баща ми, който бе свещеник и целият ми род до пето коляно бяха свещеници и бяха свързани с тези духове от православната църква, а с тази верига шега не бива и човек трудно можеше да се откачи от нея. От друга страна от тази верига духове започнаха битка срещу Учителя по всички фронтове - преса, вестници, сказки, амвони и пр. Аз не можех да бъда безучастен и заставах в защита на Учителя, защото познавах много добре свещеничеството в онези времена и техните методи и прийоми на действие. Много пъти пред Учителя съм заставал в Негова защита. Той се усмихваше, потупваше ме по рамото. Аз бях винаги добре дошъл при Него.
към текста >>

47. 13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Учителят ми беше казал в началото когато почнах да уча Духовната академия следното: "Когато завършиш Духовната академия ще дадеш концерт и ще почнеш да пееш три години облечен като свещеник, но облеклото ти ще бъде с бял подрастник и със синьо расо".
13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ Учителят ми бе казал, че аз имам три златни мини, които трябва, да разработя. Едната бе религията - за нея говорихме. Втората бе медицината - за нея споменахме, а третата бе изкуството и музиката. Аз се втурнах с голяма жар да разработвам тази златна мина на творчеството. Учителят ми беше казал в началото когато почнах да уча Духовната академия следното: "Когато завършиш Духовната академия ще дадеш концерт и ще почнеш да пееш три години облечен като свещеник, но облеклото ти ще бъде с бял подрастник и със синьо расо". Така ми каза Учителят. Но аз напуснах Духовната академия, не я завърших и не можах да дам този концерт, нито да пея три години облечен с бял подрастник и със синьо расо. Непослушание от моя стана и провал също от моя страна. А Учителят много ме поддържаше и помагаше. Другите възрастни приятели се чудеха защо Учителят ме приема по всяко време и винаги разговаря с мене.
към текста >>

48. 18. ТОЛСТОИСТИ И ТОЛСТОЙ

А той беше свещеник, вегетарианец, толстоист, знахар и за другите бе прогресивен свещеник.
Отидох и попитах Учителя: „Ще остане ли нещо от родовото имущество на баща ми? " Изгледа ме сериозно: „Е, рекох, ако остане нещо". Накрая държавата взе имота му и ни даде по нещо, да не е без нищо. Така имота му се загуби, не достигна до нас, но пък се сбъднаха думите на Учителя. При следващата среща Учителят каза: „Твоят баща не можа да свърши работата както трябва". А той беше свещеник, вегетарианец, толстоист, знахар и за другите бе прогресивен свещеник. Но не можа да изработи някои неща. Ако беше ни преписал имота си, на своите наследници, по друг начин щеше да разреши с нас поне родовата си карма. Така, че толстоистите в България не можаха да си свършат работата както трябва, така както и самият Толстой не можа да я свърши по ред причини и обстоятелства в Русия.
към текста >>

49. БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ

Йордан Георгиев Бобев

Тогава научих, че един свещеник на име Михайлов подготвяше за изпити.
В София когато дойдох пожелах да стана шофьор. Харесаха ми хубавите коли и тази професия да седиш, а колата да си върви сама. На село съм карал конски каруци и волски каруци, ама като видях леката кола, реших, че това е моята професия. Добре, но нямах завършен трети прогимназиален клас. Без такова образование не можеше да учиш за шофьор нито да получиш разрешение да шофираш кола. Тогава научих, че един свещеник на име Михайлов подготвяше за изпити. Той беше срещу съдебната палата на площад „Св. Неделя". Аз отидох при него. Той ме подготви и така успях да си взема диплом за завършено прогимназиално образование. След като имах този ценз, аз се подготвих и се явих на кандидат-шофьорски изпити и така получих шофьорска книжка. Като шофьор работих на много места и накрая постъпих като личен шофьор на биолога Методий Попов.
към текста >>

50. 2. С РАЗКАЗИТЕ НА ТОЛСТОЙ

Донка Георгиева Кънева

В това време под отворения прозорец се спрели двама свещеника и се разговаряли, по право спорели върху учението на Толстоя.
Той рисуваше с лявата си ръка. Като се разговаряхме аз слушах и научих, че като ученик в Пловдивската гимназия, там е бил постоянно подигравай от съучениците си поради неговия недостатък. Толкова му било тежко, че най-после той решил са се самоубие. Снабдил се с револвер и един ден искал да сложи край на тежкия си живот, но чакал хазайката си да излезе и тогава да се застреля. Прозорецът му бил отворен и той през него е следял кога хазайката му ще излезе и мине покрай него, за да отиде някъде, където му била казала, че ще отиде. В това време под отворения прозорец се спрели двама свещеника и се разговаряли, по право спорели върху учението на Толстоя. Единият от свещениците обвинявал другия, че се е увлякъл в това еретическо учение, пагубно за християнската душа. Другият пък много горещо е защитавал идеите на Толстоя, като казвал, че именно Толстой е истински християнин, като не убива никакво животно, за да яде плътта му. Заслушан в интересни за него разговор, той не усетил как револвера се изхлузил от ръката му и паднал на земята. Но той не се навел да го вземе, а се обърнал към спорещите свещеници и им казал: „Зная, зная, че и двамата сте хора на лъжата, но все пак ви облажавам, че има с какво да живеете. Единият от свещениците, този, който говорел против Толстоя, веднага от тръгнал, но другият се обърнал дружески към бати Минчо-художника, отпосле както го наричаха, и го запитал: „Какво ти е, бе, момче?
към текста >>

А свещеникът му казал: „Слушай да ти кажа следната мисъл от Толстоя: „Човек да се роди нисък или висок, рус или черноок, не е в негова власт, а да направи от себе си истински човек, това е напълно във властта на човека.
Но той не се навел да го вземе, а се обърнал към спорещите свещеници и им казал: „Зная, зная, че и двамата сте хора на лъжата, но все пак ви облажавам, че има с какво да живеете. Единият от свещениците, този, който говорел против Толстоя, веднага от тръгнал, но другият се обърнал дружески към бати Минчо-художника, отпосле както го наричаха, и го запитал: „Какво ти е, бе, момче? Виждам, че си тъжен нещо. Какво ти тегне на душата? " „Ето това", повдигнал си той ръката и показал недъгавата си ръка. А свещеникът му казал: „Слушай да ти кажа следната мисъл от Толстоя: „Човек да се роди нисък или висок, рус или черноок, не е в негова власт, а да направи от себе си истински човек, това е напълно във властта на човека. Затова, продължил свещеника, ти можеш да издигнеш себе си и твоят недъг да не прави впечатление на никого. Но не само това, но и да те уважават хората". После свещеникът му подал „Изповед" от Толстоя и му подарил тази книга за спомен на този паметен за него ден. От тогава той започнал да чете ревностно книгите на Толстоя, завършил гимназия, след това художествена академия и беше всепризнат художник. След това той отиде във Франция, където живя и твори дълго години.
към текста >>

Затова, продължил свещеника, ти можеш да издигнеш себе си и твоят недъг да не прави впечатление на никого.
Единият от свещениците, този, който говорел против Толстоя, веднага от тръгнал, но другият се обърнал дружески към бати Минчо-художника, отпосле както го наричаха, и го запитал: „Какво ти е, бе, момче? Виждам, че си тъжен нещо. Какво ти тегне на душата? " „Ето това", повдигнал си той ръката и показал недъгавата си ръка. А свещеникът му казал: „Слушай да ти кажа следната мисъл от Толстоя: „Човек да се роди нисък или висок, рус или черноок, не е в негова власт, а да направи от себе си истински човек, това е напълно във властта на човека. Затова, продължил свещеника, ти можеш да издигнеш себе си и твоят недъг да не прави впечатление на никого. Но не само това, но и да те уважават хората". После свещеникът му подал „Изповед" от Толстоя и му подарил тази книга за спомен на този паметен за него ден. От тогава той започнал да чете ревностно книгите на Толстоя, завършил гимназия, след това художествена академия и беше всепризнат художник. След това той отиде във Франция, където живя и твори дълго години. След смъртта му българите подтиквани от родните братя на художника изискаха картините му от Франция.
към текста >>

После свещеникът му подал „Изповед" от Толстоя и му подарил тази книга за спомен на този паметен за него ден.
Какво ти тегне на душата? " „Ето това", повдигнал си той ръката и показал недъгавата си ръка. А свещеникът му казал: „Слушай да ти кажа следната мисъл от Толстоя: „Човек да се роди нисък или висок, рус или черноок, не е в негова власт, а да направи от себе си истински човек, това е напълно във властта на човека. Затова, продължил свещеника, ти можеш да издигнеш себе си и твоят недъг да не прави впечатление на никого. Но не само това, но и да те уважават хората". После свещеникът му подал „Изповед" от Толстоя и му подарил тази книга за спомен на този паметен за него ден. От тогава той започнал да чете ревностно книгите на Толстоя, завършил гимназия, след това художествена академия и беше всепризнат художник. След това той отиде във Франция, където живя и твори дълго години. След смъртта му българите подтиквани от родните братя на художника изискаха картините му от Франция. Съпругата на художника, рядко благородно същество, изпратила много от картините му тук. Този художник, когото аз наричах тогава бати Минчо съдействува за моето духовно пробуждане чрез книгите, които ми е давал и дългите духовни разговори на най-различни теми, които сме имали, когато е идвал в нашето село.
към текста >>

51. 9. НЕОБИКНОВЕНОТО ЛЕЧЕНИЕ

Донка Георгиева Кънева

Маргарита Рангелова Стратева

Той е бил свещеник и след това е бил последовател на Гьоте и Шилер.
Първите бяха до кръста, над тях втори пак до кръста и така трети и четвърти, от които последните бяха най-светли. Всички стояха в изключително мълчание, сякаш очакваха нещо. В това време влезе Учителят, облечен в бяла престилка като лекар. След него брат Боян Боев, а след него Емил Бог. Последният сам ми каза името си. Той е бил свещеник и след това е бил последовател на Гьоте и Шилер. Брат Боев и другият брат също бяха в бели престилки. Учителят отстъпи и даде възможност на брат Боев да мине и застане до главата ми. Щом като той застана до мен, сложи си ръката на главата ми. Учителят си сложи ръцете на болния ми бъбрек, а Емил Бог ми хвана лявата ръка и ми каза на есперанто: „Ми дезирас ал ви мулте да санон", което значи: „Желая ви много здраве". В това време надойдоха много братя и сестри заминали в другия свят.
към текста >>

52. 7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА

Марийка Великова Марашлиева

Тази тетрадка Емил предал на свещеника, който отишъл за го изповяда и да му даде причастие преди да го обесят.
Друг път пак като отивах при Учителя по настояване на Емил, Учителят ми отговори: „И в другия свят има нужда от такива хора като него". И наистина Емил превеждаше беседи, но пък от друга страна посещаваше партийни събрания, нещо противоположно. Аз мога да кажа за Емил, че имаше много силен характер. Той беше мълчалив, сериозен и когато бил в затвора нищо не казвал, докато Георги Вълков, който бил негов сподвижник и с когото лежал в затвора псувал. Когато бил в затвора и виждал своя край Емил писал в една тетрадка нареждания на децата си, да не се занимават с политика и да знаят, че имат златна майка. Тази тетрадка Емил предал на свещеника, който отишъл за го изповяда и да му даде причастие преди да го обесят. Емил го помолил да скрие тетрадката в широките ръкави на расото си и да я предаде на близките му. Въпросната тетрадка в настоящия момент се намира у сестрата на Емил - Надя. Последната много обича децата на Емил и се радва на техните успехи. Тя обича и Божидарчо - детето на Йоанна, но не позволи да отидем да живеем в къщата на баща й, понеже аз съм била дъновистка. След 9.IX.1944 г.
към текста >>

53. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

Баща му бил свещеник.
По едно време в Братството имаше едно семейство Гулабчеви, което се беше приютило там. Те бяха учители. Бяха уволнени поради това, че бяха комунисти. Прикриха се за известно време. Пантелей Гулабчев беше родом от Лерин - Македония. Баща му бил свещеник. На държавни разноски изпратили Пантелей да учи семинария в Цариград, която се считала за полувисше училище. Александрина (Динка), жена му е родом от Русе. Тя беше учителка по пеене. Сведение за това семейство ми даде синът им Любен Гулабчев от Русе. Тримата са били през 1929 г на Рила с Учителя.
към текста >>

54. 1. РОДИЛНАТА ТРЕСКА

Марийка Харизанова

Понеже свещеникът в Търговище отказа да ни венчае, тъй като Васил беше известен като дъновист отидохме в Бургас, където ни венча един евангелски проповедник на име Марко, Венчаването ни стана след две години - в 1933 г., когато бях забременяла вече с първото си дете Веселина.
Учила съм в Търговище. След прогимназията изкарах и четвърти гимназиален клас, след което постъпих в стопанското училище, където учих три години. През 1931 г. се омъжих за Васил Стефанов Харизанов - ел. техник от същия град. Понеже свещеникът в Търговище отказа да ни венчае, тъй като Васил беше известен като дъновист отидохме в Бургас, където ни венча един евангелски проповедник на име Марко, Венчаването ни стана след две години - в 1933 г., когато бях забременяла вече с първото си дете Веселина. Последната се роди на 11 декември 1933 г. в Кочериново, където Васил беше на работа. При раждането на детето си се разболях от родилна треска поради простудяване. Положението ми беше много тежко, бях отпусната и безсилна, кърмата ми спря и тогава Васил реши да отиде при Учителя за съвет. Учителят нареди да ме отделят от детето, да ме изкъпят и понеже не можех да се храня и имах висока температура, пак по нареждане на Учителя да ми правят хранителни клизми с трици, но не всеки ден.
към текста >>

55. 7. Савка Керемедчиева и Добра

Драган Петков

Освен че е бил писмен, той е бил свещеник, открил е първото българско училище във Варна и през време на Възраждането е един от деятелите за черковна независимост и славянска писменост.
И още по- интересно. Учителят накара Савка да завърши висше образование. По този начин майка Му Добра също завършва висше образование на земята чрез Савка. За да разгадаете цялата случка, трябва да знаете, че майка Му Добра е била неграмотна и неписмена. Нейният баща чорбаджи Атанас е бил писмен, а съпругът на Добра и бащата на Петър Дънов е поп Константин Дъновски. Освен че е бил писмен, той е бил свещеник, открил е първото българско училище във Варна и през време на Възраждането е един от деятелите за черковна независимост и славянска писменост. А тогава българите са се гърчеели и са били под турско иго. Ето това е един от методите на Учителя за работа. Сега ще ви разкажа и друг метод на Учителя. Учителят имаше рождена сестра и се казваше Мария. От време на време тя прихождаше на Изгрева и отсядаше някой и друг месец.
към текста >>

56. 6. Болести и страдания от миналото

Стоянка Цанева Драгнева

Неговите родители са искали да го правят кмет, да го правят свещеник.
За него това е. Той идва на Изгрева 1935-1936 г. А страданието му идва от миналото според Учителя. В кои години са неговите увлечения като комунист? Още от дете. Неговите родители са искали да го правят кмет, да го правят свещеник. Но той отказал, не искал, защото ги мразел. Виж туй пропуснах да ви кажа, че когато той идва при Учителя, като разказва историята и негодуванието, което изказва спрямо Севлиево, Учителят му казал: „Ех, вие сте пили вода от извори, които имат северно изложение! “ Да, северно изложение. Значи, бил последовател на такива идеи с отрицателни влияния. Анархистични-комунистически идеи.
към текста >>

57. 22. Молитва за дъжд

Гради Колев Минчв

На село правеха молитва със свещеник като правеха някое момиче „пеперуда“, според народния обичай.
Направи си пътувахме през голяма поляна, после почваше един силен наклон, там също направихме молитва, но дъждът продължава. След молитвата дъждът се усили и като тръгнахме от Бивака до Изгрева, тогава нямаше както сега автобуси, нямаше превозни средства, такъв дъжд ни заваля незапомнен. Като стигнахме на Изгрева, преди да почнем да се разпръсваме, Учителят каза: „Рекох, този дъжд, който ни валя сега се равнява на 100 бани, които човек си прави“. Трябва да ви кажа, че такъв дъжд ме е валял всичко три пъти в живота. По-ра- но докато бях на село два пъти и на Витоша - трети път. На село правеха молитва със свещеник като правеха някое момиче „пеперуда“, според народния обичай.
към текста >>

58. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Моята майка така ме е учила още да целувам ръка на свещеник и на стара жена, а такава ръка, която пуши, смрадлива, аз не целувам.
Аз не исках да стана военен. Някои бяха комунисти, после много станаха и в ръководството на Политбюро. Аз останах жив. Те идваха вечерно време след проверката при мене. Казвам им: „Приятели, така и така каза директора. Моята майка така ме е учила още да целувам ръка на свещеник и на стара жена, а такава ръка, която пуши, смрадлива, аз не целувам. Разбира се а така решавам, а вие постъпете както искате“. И така на другия ден царя държи реч и тъй нататък и накрая започна да пита за убитите ни бащи. Казвам аз какво е било, но ръка не целувам. Гледам генерала, промени си образа. Втория след мене не целува, третия също.
към текста >>

59. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

В.: Ами тука нещо ми разправяха за някакъв си поп, свещеник.
И той с шперц й отваря вратата и взема беседите и ги учи и научи от къде е. В.: Виж как Духът работи. Тука беха ми разправяли за някакъв си кмет, който бил някакси неразположен към Учителя и имал някаква опитност - ходел е да пита какво ще стане с германците. Знаеш ли, спомняш ли си. Т: Не си спомням. В.: Ами тука нещо ми разправяха за някакъв си поп, свещеник. Т.: А, да, да. У черквата нали ходеха и моята жена ходи, а и този свещеник почва да говори: „Тука дошъл един Дънов да развращава народу та говори разни глупости. Не трябва да идете да го слушате“. „Ти ако знаеш кой е този Дънов, тука ще пропаднеш в олтара, ама не знаеш, затова тропаш по тия работи.“ И хората й викат: „Какво смееш да му казваш.“ И така.
към текста >>

У черквата нали ходеха и моята жена ходи, а и този свещеник почва да говори: „Тука дошъл един Дънов да развращава народу та говори разни глупости.
Тука беха ми разправяли за някакъв си кмет, който бил някакси неразположен към Учителя и имал някаква опитност - ходел е да пита какво ще стане с германците. Знаеш ли, спомняш ли си. Т: Не си спомням. В.: Ами тука нещо ми разправяха за някакъв си поп, свещеник. Т.: А, да, да. У черквата нали ходеха и моята жена ходи, а и този свещеник почва да говори: „Тука дошъл един Дънов да развращава народу та говори разни глупости. Не трябва да идете да го слушате“. „Ти ако знаеш кой е този Дънов, тука ще пропаднеш в олтара, ама не знаеш, затова тропаш по тия работи.“ И хората й викат: „Какво смееш да му казваш.“ И така.
към текста >>

60. 8. Диспут със свещеника

Темелко Стефанов Гьорев

8. ДИСПУТ СЪС СВЕЩЕНИКА Когато Учителят беше у нас, в моя дом, жена ми София отиде на Великден на църква.
8. ДИСПУТ СЪС СВЕЩЕНИКА Когато Учителят беше у нас, в моя дом, жена ми София отиде на Великден на църква. И там свещеникът като започнал да говори против Учителя, казал: „Тука е дошъл един Дънов, който развращава народо, който говори неверни работи! “ А оная моята излезнала пред народа и казала: „Да млъкнеш там, защото ако знаеш кой е тоя Учител, тука ще пропаднеш в земята“. Всички викнали: „Как смееш на свещенико така да кажеш? “ А тя: „С открито сърце говорим, защото той лъже, лъже себе си, лъже и вас“. И така дойде тука и каза на Учителя: „Учителю, свещенико говори против Тебе така и така и аз излезнах и викнах, да млъкнете, а те всички викнаха да не говорим против свещенико нищо лошо“.
към текста >>

И там свещеникът като започнал да говори против Учителя, казал: „Тука е дошъл един Дънов, който развращава народо, който говори неверни работи!
8. ДИСПУТ СЪС СВЕЩЕНИКА Когато Учителят беше у нас, в моя дом, жена ми София отиде на Великден на църква. И там свещеникът като започнал да говори против Учителя, казал: „Тука е дошъл един Дънов, който развращава народо, който говори неверни работи! “ А оная моята излезнала пред народа и казала: „Да млъкнеш там, защото ако знаеш кой е тоя Учител, тука ще пропаднеш в земята“. Всички викнали: „Как смееш на свещенико така да кажеш? “ А тя: „С открито сърце говорим, защото той лъже, лъже себе си, лъже и вас“. И така дойде тука и каза на Учителя: „Учителю, свещенико говори против Тебе така и така и аз излезнах и викнах, да млъкнете, а те всички викнаха да не говорим против свещенико нищо лошо“. И така мина се една седмица и свещеника си замина за оня свят да види кой е Учителя.
към текста >>

Всички викнали: „Как смееш на свещенико така да кажеш?
8. ДИСПУТ СЪС СВЕЩЕНИКА Когато Учителят беше у нас, в моя дом, жена ми София отиде на Великден на църква. И там свещеникът като започнал да говори против Учителя, казал: „Тука е дошъл един Дънов, който развращава народо, който говори неверни работи! “ А оная моята излезнала пред народа и казала: „Да млъкнеш там, защото ако знаеш кой е тоя Учител, тука ще пропаднеш в земята“. Всички викнали: „Как смееш на свещенико така да кажеш? “ А тя: „С открито сърце говорим, защото той лъже, лъже себе си, лъже и вас“. И така дойде тука и каза на Учителя: „Учителю, свещенико говори против Тебе така и така и аз излезнах и викнах, да млъкнете, а те всички викнаха да не говорим против свещенико нищо лошо“. И така мина се една седмица и свещеника си замина за оня свят да види кой е Учителя. Че го види нема как да не го види.
към текста >>

И така дойде тука и каза на Учителя: „Учителю, свещенико говори против Тебе така и така и аз излезнах и викнах, да млъкнете, а те всички викнаха да не говорим против свещенико нищо лошо“.
8. ДИСПУТ СЪС СВЕЩЕНИКА Когато Учителят беше у нас, в моя дом, жена ми София отиде на Великден на църква. И там свещеникът като започнал да говори против Учителя, казал: „Тука е дошъл един Дънов, който развращава народо, който говори неверни работи! “ А оная моята излезнала пред народа и казала: „Да млъкнеш там, защото ако знаеш кой е тоя Учител, тука ще пропаднеш в земята“. Всички викнали: „Как смееш на свещенико така да кажеш? “ А тя: „С открито сърце говорим, защото той лъже, лъже себе си, лъже и вас“. И така дойде тука и каза на Учителя: „Учителю, свещенико говори против Тебе така и така и аз излезнах и викнах, да млъкнете, а те всички викнаха да не говорим против свещенико нищо лошо“. И така мина се една седмица и свещеника си замина за оня свят да види кой е Учителя. Че го види нема как да не го види.
към текста >>

И така мина се една седмица и свещеника си замина за оня свят да види кой е Учителя.
И там свещеникът като започнал да говори против Учителя, казал: „Тука е дошъл един Дънов, който развращава народо, който говори неверни работи! “ А оная моята излезнала пред народа и казала: „Да млъкнеш там, защото ако знаеш кой е тоя Учител, тука ще пропаднеш в земята“. Всички викнали: „Как смееш на свещенико така да кажеш? “ А тя: „С открито сърце говорим, защото той лъже, лъже себе си, лъже и вас“. И така дойде тука и каза на Учителя: „Учителю, свещенико говори против Тебе така и така и аз излезнах и викнах, да млъкнете, а те всички викнаха да не говорим против свещенико нищо лошо“. И така мина се една седмица и свещеника си замина за оня свят да види кой е Учителя. Че го види нема как да не го види.
към текста >>

61. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Стефка Няголова (от Величка Няголова)

И даже свещенико у черквата беше държал лекция.
В.: А ония другите? Т.: Не. В.: Ами как се отнасяха мърчаевци по онова време към Учителя, към братството? По ония години когато беше Учителят. Т.: Слушай, те се отнасяха много лошо срещу Учителя. И даже свещенико у черквата беше държал лекция. Казва: „Дошъл е един тука - Дънов, развраща народу, прави разни магии и т.н.“ Жена ми била там, на Великден и станала пред хората и казала: „Свещеник, ти ако знаеш кой е тоя Дънов, тука ще пропаднеш у земята, ама го не знаеш, затова не трябва да приказваш по Негов адрес лоши работи“. И си дойде тука и разправя на нашите хора и след два дена свещеника си замина от този свят. В.: А твоите комшии как се отнасяха? Т.: Комшии... имаше един старец. Като излезе на балкона Учителят, той така прави с разперени пръсти, стреля с ръце срещу Учителя.
към текста >>

Казва: „Дошъл е един тука - Дънов, развраща народу, прави разни магии и т.н.“ Жена ми била там, на Великден и станала пред хората и казала: „Свещеник, ти ако знаеш кой е тоя Дънов, тука ще пропаднеш у земята, ама го не знаеш, затова не трябва да приказваш по Негов адрес лоши работи“.
Т.: Не. В.: Ами как се отнасяха мърчаевци по онова време към Учителя, към братството? По ония години когато беше Учителят. Т.: Слушай, те се отнасяха много лошо срещу Учителя. И даже свещенико у черквата беше държал лекция. Казва: „Дошъл е един тука - Дънов, развраща народу, прави разни магии и т.н.“ Жена ми била там, на Великден и станала пред хората и казала: „Свещеник, ти ако знаеш кой е тоя Дънов, тука ще пропаднеш у земята, ама го не знаеш, затова не трябва да приказваш по Негов адрес лоши работи“. И си дойде тука и разправя на нашите хора и след два дена свещеника си замина от този свят. В.: А твоите комшии как се отнасяха? Т.: Комшии... имаше един старец. Като излезе на балкона Учителят, той така прави с разперени пръсти, стреля с ръце срещу Учителя. В.: Забелязвал съм старите хора и жени викат: Фу-у-у-у!
към текста >>

И си дойде тука и разправя на нашите хора и след два дена свещеника си замина от този свят.
В.: Ами как се отнасяха мърчаевци по онова време към Учителя, към братството? По ония години когато беше Учителят. Т.: Слушай, те се отнасяха много лошо срещу Учителя. И даже свещенико у черквата беше държал лекция. Казва: „Дошъл е един тука - Дънов, развраща народу, прави разни магии и т.н.“ Жена ми била там, на Великден и станала пред хората и казала: „Свещеник, ти ако знаеш кой е тоя Дънов, тука ще пропаднеш у земята, ама го не знаеш, затова не трябва да приказваш по Негов адрес лоши работи“. И си дойде тука и разправя на нашите хора и след два дена свещеника си замина от този свят. В.: А твоите комшии как се отнасяха? Т.: Комшии... имаше един старец. Като излезе на балкона Учителят, той така прави с разперени пръсти, стреля с ръце срещу Учителя. В.: Забелязвал съм старите хора и жени викат: Фу-у-у-у! дано пукнеш...“ Застрелва го с двете ръце, с разперени пръсти по стрелката, та да го уморят.
към текста >>

62. 22. Величка Стойчева и Стефка Няголова

В младите си години моят баща Крум Няголов получил предложение от католическото общество в София да бъде изпратен на техни разноски да се обучава в Италия като свещеник от католическата църква.
Е, разбира се за онези, които седяха накрая на масата също достигаше по нещо, но в нашите детски очи остана запечатано, че лакомствата и изобилието се слагат само пред заслужилите братя и сестри. Независимо от това от нашата бедна къщичка успяха да излезнат трима инженери от четирите деца на майка ми. Спомням си, че майка ми разказваше, че веднъж брат ми Светозар, като деца си играели в двора и Учителят се доближил до него и казал: „Как се излъга да дойдеш тук на земята? “ Така, че днес брат ми Светозар избра пътя на ученичеството, докато другия ми брат Костадин предпочете света. А ние с брат ми Любомир оставаме верни на Учителя през всички времена. В младите си години моят баща Крум Няголов получил предложение от католическото общество в София да бъде изпратен на техни разноски да се обучава в Италия като свещеник от католическата църква. Баща ни отива и пита Учителя и търси Неговия съвет. Учителят казал: „Не ти трябва. Остани си тук“. Баща ми разбрал, че Учителят не му разрешава и остава в България. След 9.IX.1944 г., когато комунистите дойдоха на власт, едни от първите съдебни процеси бяха срещу свещеници от католическата църква в България.
към текста >>

Чак тогава баща ми оцени съвета на Учителя, че ако бе отишъл в Италия, завършил и станал свещеник, то той трябваше да раздели участта си с онези в концлагерите и затворите.
Учителят казал: „Не ти трябва. Остани си тук“. Баща ми разбрал, че Учителят не му разрешава и остава в България. След 9.IX.1944 г., когато комунистите дойдоха на власт, едни от първите съдебни процеси бяха срещу свещеници от католическата църква в България. Те бяха изпратени в концлагерите и затворите и мнозина измряха там. Чак тогава баща ми оцени съвета на Учителя, че ако бе отишъл в Италия, завършил и станал свещеник, то той трябваше да раздели участта си с онези в концлагерите и затворите. Така бе спасен живота му благодарение на Учителя и на неговото послушание към съветите Му. Майка ми беше домакиня, грижеше се за многодетно семейство, но успя да издържи и видя всички свои деца да израстат и всеки да тръгне по своя път. Ще поднеса няколко стиха за нея и за Величка Стойчева: И ето стигнахме във храма, светилник мощен в Небеса и ангели небесни пеят възторжен химн на Любовта. Ще идем ний да се срещнем, с Учителя велик на Любовта с песни святи ще прославим любимият и обичан наш баща. И толкова си ти щастлива, с ново тяло в'вечността и младост, сили в теб се вливат в'безсмъртие и вечна красота.
към текста >>

63. 1. Осиновяване

Васко Искренов

И: Баща ми има брат свещеник, дядо ми е също верующ, аз с баща ми съм се препирал върху Евангелието.
В: Значи този търговец се оженва за майка ви, така ли. И той осиновява детето на жена си. И: Да. В: А да, значи вие сте осиновен. А баща ви от къде е, от къде произтича родът на баща ви? И: Баща ми има брат свещеник, дядо ми е също верующ, аз с баща ми съм се препирал върху Евангелието. В: Ама той е осиновеният баща. Този, който ви е осиновил. Й: Да, да. Ние имахме имоти на село, живеехме там и той чете на селяните Евангелието. Аз му казвам: „Татко, ако един човек изпълнява десетте Божии заповеди, той е Божи човек.
към текста >>

64. 13. Окултистите от запада и Учителя

Васко Искренов

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Обаче в нашия квартал, свещеника, който ни навестява, нали немците са религиозни, то той ми даде една книга на д-р Рудолф Щайнер на немски.
Обаче други са били първите розенкройцери, други са днешните. Ония са били по-издигнати. В: Мен ме интересува какво е отношението на розенкройцерите, на теософите в Европа, на щайнеристите по отношение на Учителя? И: В Лайпциг има общество на атропософите на д-р Рудолф Щайнер. Аз ги търсих един ден, намерих къщата където се събират, но не намерих никого там и след това не отидох втори път. Обаче в нашия квартал, свещеника, който ни навестява, нали немците са религиозни, то той ми даде една книга на д-р Рудолф Щайнер на немски. А с розенкройцерите кореспондирах от Италия. На моето писмо веднага ми изпратиха една брошура, те са от египетската мистична школа. Центърът е в Америка, нали. И ми предложиха членство. Членството е 60 марки на месеца.
към текста >>

65. 1. Благоуханието

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

БЛАГОУХАНИЕТО Като млада девойка аз ходех често в дома на бащата на Петър Дънов, свещеника Константин Дъновски, като понякога помагах в домакинството им.
ЦАНКА ЕКИМОВА ЮРДАНКА ЖЕКОВА (1.01.1896-1.01.1978) 1. БЛАГОУХАНИЕТО Като млада девойка аз ходех често в дома на бащата на Петър Дънов, свещеника Константин Дъновски, като понякога помагах в домакинството им. Един ден дядо поп казва на сина си: „Петре, имам едно хубаво, пъргаво момиче, което ми много помага“. А когато идваше синът му Петър аз избягвах да се срещам с него. Беше ми стеснително и не знам защо неудобно. Един ден случайно се срещнахме и той ми каза: „А-а, хванах ли те? Ще бягай, а?
към текста >>

66. 6. Драма във влака

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

В съседното купе пътуваше един свещеник.
Като си заминаха, Учителят скъса на парчета книжката и аз скъсах моята. Тогава Той каза: „Така с търговия не се служи на Бога. Те още не са разбрали как да работят. Не са пробудени. В друга някоя епоха ще ги пробудят“. В съседното купе пътуваше един свещеник. След малко влязоха при Учителя войници въоръжени с пушки и с щиковете си бутаха Учителя и Го арестуваха. Изпълняваха заповед на началника си. Той ми даде ключовете и ми каза: „Тебе на гарата ще посрещнат в София, а аз утре ще си дойда“. На гарата в София бяха дошли Савка и много приятели да ни посрещнат. Но за голяма тяхна изненада слязох сама с цигулката на Учителя и багажа.
към текста >>

67. 4. Просякът

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Та аз през целия си живот съм свещеник на Христа.“ А Петър се усмихнал: „А-а, свърши се вече.
“ „Това беше Христос. Той си беше предрешил като просяк и дойде да изпита твоята щедрост. Изпита я и си отиде.“ Дядо поп е вече разтревожен и уплашен. „Боже,-какво направих? Петре, бягай, че Го извикай и Го върни назад. Та аз през целия си живот съм свещеник на Христа.“ А Петър се усмихнал: „А-а, свърши се вече. Той си отиде там откъдето бе дошъл.“ Така дядо поп се разминал с Христос. Ако да е бил служител на Христа.
към текста >>

68. 44. Обредните хлябове

В такива случаи свещеникът чете молитви и благославя хлябовете и плодовете.
44. ОБРЕДНИТЕ ХЛЯБОВЕ През лятото, в Мърчаево има един празник за плодородието. На този ден жените месят хлябове и носят плодове в черквата за благословение. В такива случаи свещеникът чете молитви и благославя хлябовете и плодовете. А онези мърчаевки, които са от Братството отиват при Учителя и Му съобщават, че тая неделя ще ходят на черква, понеже е празник на плодородието и те откакто се помнят винаги го празнуват. Учителят ги изслушал и казал: „Какъвто ви е обичаят, направете си го“. Сестрите-мърчаевки приготвили обредните хлябове, взели плодове и отишли на черквата. Свещеникът благословил на всички жени хлябовете и плодовете, но техните подминал и не ги благословил. А сестрите му рекли: „Отче, ами нашите пити защо не благославяш?
към текста >>

Свещеникът благословил на всички жени хлябовете и плодовете, но техните подминал и не ги благословил.
На този ден жените месят хлябове и носят плодове в черквата за благословение. В такива случаи свещеникът чете молитви и благославя хлябовете и плодовете. А онези мърчаевки, които са от Братството отиват при Учителя и Му съобщават, че тая неделя ще ходят на черква, понеже е празник на плодородието и те откакто се помнят винаги го празнуват. Учителят ги изслушал и казал: „Какъвто ви е обичаят, направете си го“. Сестрите-мърчаевки приготвили обредните хлябове, взели плодове и отишли на черквата. Свещеникът благословил на всички жени хлябовете и плодовете, но техните подминал и не ги благословил. А сестрите му рекли: „Отче, ами нашите пити защо не благославяш? “ Обърнало се отчето ядовито към тях: „Вие си имате поп у къщи. Той да ви ги благославя! “ И ги отминал. Ядосали се сестрите, грабнали си питите и плодовете и пристигат при Учителя разплакани.
към текста >>

69. 1. На път за търсене на Учител

А: Не зная, може би нещо гръцко има, но мъжът й е бил свещеник, български свещеник.
В: Кой министър Коларов? А: Е, не знам точно кой е. Нали това е времето на 1912 г. В: Значи баба Теофану. Тя българка ли е била, гъркиня ли? А: Не зная, може би нещо гръцко има, но мъжът й е бил свещеник, български свещеник. И тук ще разкажа как у баба Теофану е дошъл този министър да му гледа на кафе и тя казала: „Не се връщай вкъщи, там те чакат, ще те арестуват“. И той я послушал и така си спасил живота. Наистина са го чакали. И тази баба имала много познати, ходили са при нея да си гледат на кафе. Запознава баща ми с архитекти, инженери.
към текста >>

70. 12. Занаят за прехрана

А: С Иван Антонов имаше един хороскоп направен от един свещеник, който доста верни неща му е казал върху характера всичко и тъй имаше едни съвети за здравето.
Малка, защото в началото въобще 13 години съм работила без да ми плащат социално осигуряване. Използваха ме. В: Да, всеки човек минава през д*адени изпити. Така. Вие казахте, че хороскопа на вашият баща е във Франция. Кой го е правил? А: С Иван Антонов имаше един хороскоп направен от един свещеник, който доста верни неща му е казал върху характера всичко и тъй имаше едни съвети за здравето.
към текста >>

71. 13. Майката Лучия

Вляза ли вкъщи, подир мене.“ И един след обед както съм си легнала сънувам един свещеник от тия, от средните векове в снимки съм ги виждала така с шапка кръгла тука с голяма периферия, с колосан нагръдник, бели ръкавици, бели чорапи.
След туй виждам една котка у нас. Майка ми обичаше и животните много, но гледам непозната котка черна с бял нагръдник така и крайните лапички бели. Казвам: „От къде дойде тая котка“. „Е, не знам, като замина дойде от някъде и все върви подир мене. Където отида, в градината ли, подир мене. Вляза ли вкъщи, подир мене.“ И един след обед както съм си легнала сънувам един свещеник от тия, от средните векове в снимки съм ги виждала така с шапка кръгла тука с голяма периферия, с колосан нагръдник, бели ръкавици, бели чорапи. И той каза: „Ето ти в миналото си ми помогнала, затуй сега влезнах аз в тая котка, да ти правя компания. Като се събудиш виж колко ми прилича“. Майка ми като се събужда вижда котката до леглото тъй застанала, като гледа точно като тоя свещеник. И аз след като пристигнах, котката изчезна. В: Вие дойдохте, котката изчезна.
към текста >>

Майка ми като се събужда вижда котката до леглото тъй застанала, като гледа точно като тоя свещеник.
„Е, не знам, като замина дойде от някъде и все върви подир мене. Където отида, в градината ли, подир мене. Вляза ли вкъщи, подир мене.“ И един след обед както съм си легнала сънувам един свещеник от тия, от средните векове в снимки съм ги виждала така с шапка кръгла тука с голяма периферия, с колосан нагръдник, бели ръкавици, бели чорапи. И той каза: „Ето ти в миналото си ми помогнала, затуй сега влезнах аз в тая котка, да ти правя компания. Като се събудиш виж колко ми прилича“. Майка ми като се събужда вижда котката до леглото тъй застанала, като гледа точно като тоя свещеник. И аз след като пристигнах, котката изчезна. В: Вие дойдохте, котката изчезна. А: Да. В: Идвате, котката изчезва. Онзи си излезнал и котката изчезва.
към текста >>

72. 16. Причастието

И по едно време, на другия ден трябваше да се пречистят и той, свещеникът каза: „Сега утре ще приемете Бога в себе си.
Също бяха ме сложили тъй в средата тъй да хвърлям цветя от розите, изпитах същото чувство. На два пъти и тогава съм почувствала, не зная като че се чувствах като някоя корабокрушенка и още го чувствам така силно беше в мен, една болка в мен. Бях шестгодишна и приготовляваха по-големи момичета за първо причастие. А то в двора ставаше в едно стълбище и така аз много обичах да слушам. Колко разбирах, не знам. И по едно време, на другия ден трябваше да се пречистят и той, свещеникът каза: „Сега утре ще приемете Бога в себе си. И каквото пожелаете, ще ви го даде“. Аз казвам, таман за мене, трябва и аз да правя причастие. Майка ми болна, искам Господи да оздравее майка ми. „Но след обед ще отидете да се причестите.“ И аз сега гледам, кога ще излязат та зад тях отивам така в черквата и виждам всички отиваха пред едного, където се изповядват, то има една такава дървена будка, вътре седи попа, а отвън желязно такова с дупка отвънка пък седи тоз, който се изповяда. Инак всички отиват там, коленичат, седят известно време и си отиват.
към текста >>

73. 11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Той се усмихна и каза:" Ти приличаш на онази млада майка, която като кърмила детето си, една капка от млякото й капнала, тя я облизала, но счела, че е извършила грях, за който после трябвало да се изповядва пред свещеник".
Та нали Той виждаше, проникваше и там където ти не подозираш? Имаше голямо отвращение към лъжата във всичките й възможни форми, затова ценеше проявите на чистосърдечие, на прямота, на искреност. Един път ми казва: "Аз слушам там по телефона, когато ти протестираш понякога за нещо". "Да, вярно е това", казах аз, смеейки се, "но Вие слагайте телефонната слушалка, затваряйте в такъв случай телефона". Отивам един ден при Него съкрушена, разкаяна, засрамена дори от известна моя постъпка, разказвам Му я. Той се усмихна и каза:" Ти приличаш на онази млада майка, която като кърмила детето си, една капка от млякото й капнала, тя я облизала, но счела, че е извършила грях, за който после трябвало да се изповядва пред свещеник". Аз слушам мълчаливо и си мисля: Учителя съзнателно омаловажава постъпката ми, но след като почувствувах облекчение, бързо се коригирах като си казах: Учителя ми дава критерий за това кое е добро, кое е лошо, кое е грозно, кое е красиво, защото вижда, че съм преувеличила факта и съм си създала ненужни терзания. Аз, която имах сериозен интерес към науките френология, физиогномика, графология, при все че не един път съм разговаряла с Него по тия въпроси, никога не отправих просба да ми каже нещо за характера ми или за минали прераждания. Но просбата ми е стояла открита в съзнанието ми и Учителя ми е отговарял в продължение на години през разни интервали, като ми е давал на малки дози знание, сведения за самата мен. Един ден без да съм го питала, съвсем естествено, невинно подхвърли, загатна за това как съм се проявила в едно свое прераждане. Аз замълчах, разговора продължи, както бе почнал, но когато останах сама, случайно вметнатите думи задълбаха в съзнанието ми като свредел.
към текста >>

74. 24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ

В: Като свещеник е бил.
Д: Най-големия пост беше тогава. Интересното е, че той е бил като офицер при баща ми. В: При твоя баща? Д: да. И са били на маневри. В: Като свещеник е бил. Д: Не, не, не, като офицер. Щото тогава интелигенцията си изкарваше военна служба - във военното училище отиваха. И баща ми така. Отиде да си изкара службата. Тогава няма ходатайства, отиваш там, гледаш, селянче дошло с цървулите, но има средно образование и влизаш във военното училище.
към текста >>

75. 51. УЧИТЕЛЯТ И ОФИЦИАЛНИЯТ КЛИР НА ЦЪРКВИТЕ

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ, Берлин 28.12.1997 г.

Той става свещеник.
Д: Да. И тогава той пита баща ми, какво да прави. "Този въпрос ти си го решаваш сам. Каквото и да решиш, аз ще ти помогна." След няколко, дена Стефан получава някакво писмо от някаква жена от Цариград и този въпрос от писмото се решава. "Аз, казва, ще отида." И баща ми го освобождава и заминава. Той става свещеник. А Стефан, лоша карма както се казва, с Учителя няма и лоша дума не е казал. Той оставяше поповете. И Учителят ми говори за него. Всъщност едно време, когато Учителят идва в България, някакси не иде официалният духовен представител да бъде един обикновен духовник. И действително, Учителят ми каза за него, че той бил от стара персийска школа, но този живот е потънал в материята и ще свърши зле.
към текста >>

76. 55. ПРОРОЧИЦАТА ВАНГЯ И ГРОБЪТ НА ДЪНОВ

ВИОЛА ЙОРДАНОВА - БОЖЕСТВЕНИЯТ ГРАДИНАР - БЕИНСА ДУНО.

В гостната й стая се бяха събрали на приказки местните първенци, включително свещеника, кмета и началника на граничната зона - една комбинация, която съвсем не ми беше пс вкуса, тъй като разговорите ни трябваше да се водят пред толкова много на брой и такива свидетели.
Ние пренощувахме в Мелник и на следващия ден подир обяд тръгнахме с колата за Петрич. Нашата придружителка каза, че Вангя е предупредена за посещението ни, ще ни приеме късно подир обяд, след нейната обедна почивка, и ние няма да имаме затруднения по пътя. И действително, контролният пункт беше празен и никой не ни спря, въпреки че нямахме открити листове за движение в граничната зона. Като пристигнахме малко по-късно в Петрич, ние веднага отидохме в къщата на Вангя. Тя там ни очакваше. В гостната й стая се бяха събрали на приказки местните първенци, включително свещеника, кмета и началника на граничната зона - една комбинация, която съвсем не ми беше пс вкуса, тъй като разговорите ни трябваше да се водят пред толкова много на брой и такива свидетели. Доколкото разговорът ми с Вангя засягаше почти изключително лични въпроси, аз няма да се спирам тук на него. От особено значение във връзка с последвалите събития беше обаче началото на този разговор. Както е прието, Вангя поиска от мен обичайната бучка захар, която трябваше да нося в себе си и която й служи, за да получи контакт. Аз обаче напълно съзнателно не носех бучка захар, а й дадох вместо това едно малко камъче от мястото на Учителя, което от много години носех непрекъснато със себе си - моите съображения в случая бяха, че при мене няма и не може да има никакъв предмет, който да такава степен да е пропит с моите лични вибрации. Аз казах на Вангя, че не нося захар, а нося един предмет, който, според мен, би могъл да бъде използван още с по-голям успех за съответната цел.
към текста >>

В разговора се намеси и свещеникът, който заяви в моя подкрепа, че нашият Господ е Исус Христос.
Берлинското издателство водеше съответни преговори с издателство ДИапИз в Швейцария, но преговорите бяха стигнали до мъртва точка. Работното заглавие на моята предстояща да се напише книга беше "История на християнското изкуство в България", като имах предвид българското християнско средновековие. Швейцарското "свободомислещо" издателство не беше съгласно с такова заглавие и изобщо с така ограничена тематика, а аз не бях съгласен да изменя темата и заглавието. Много се изненадах, когато Вангя, без да й кажа нищо за това, още в началото на разговора ни сама засегна този въпрос, като ми каза, че книгата ми ще бъде издадена и ще има много голям успех, ще бъде преведена на пет езика и ще затвърди името ми в научния свят, но само при едно условие - ако Божието Име бъде написано на корицата. Аз й отвърнах, че заглавието върху корицата ще съдържа не името на Бога, а на Христос. В разговора се намеси и свещеникът, който заяви в моя подкрепа, че нашият Господ е Исус Христос. Ще отбележа накратко как се развиха впоследствие събитията около моята книга. Само след два месеца подписах договор с издателството за издаване на книгата, която излезе пет години по-късно, през 1978 г., и действително утвърди името ми всред научния свят; тя не е преведена досега на пет езика, както ми предрече Вангя, макар и значителни откъси от нея да са отпечатани на три други езика, освен на немския - на български език не само, че не са печатани дори и откъси от нея, но някои от моите колеги взеха решението тя да бъде забранена в България и името ми никъде да не се споменава в научната литература. Вместо това, и досега, ето вече 20 години таи книга е стандартният труд за българското средновековно изкуство в Европа и бива навсякъде цитиран като такъв, освен в България. Що се отнася до другата част от думите на Вангя, а именно за заглавието, развитието на събитията прие също много интересен обрат. Преговорите с издателство ДИапИз бяха прекъснати, но това издателство много скоро след това фалира, всичките му издания бяха разпродадени и името му вече не се среща.
към текста >>

77. 1. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

В денят на погребението, над гроба свещеникът прочете: „Това, което е от праха, ще се върне при праха, това което е от Духа, ще се върне при Духа." Значи, аз бързо заключих, че ние всички сме смъртни и безсмъртни, следователно баща ми, неговият дух е жив!
Събудих се, скочих от леглото. Виждам кандилото мъждука в утринната дрезгавина и слабата светлина идваща под вратата на майчината спалня. Влезнах бързо в стаята на мама. Заварих я да пише телеграми за кончината на баща ми. Действително баща ми се е поминал в същата нощ, когато го сънувах. В денят на погребението, над гроба свещеникът прочете: „Това, което е от праха, ще се върне при праха, това което е от Духа, ще се върне при Духа." Значи, аз бързо заключих, че ние всички сме смъртни и безсмъртни, следователно баща ми, неговият дух е жив! Най-после мир и спокойствие ме обладаха! Този пост е редактиран от Albena: 31 октомври 2011 - 11:12
към текста >>

78. 13. ПОДУХ МУЗИКАНТ

А той беше разпопен католишки свещеник, когото пловдивските католици бяха пратили преди това една година на специализация във Виена, за да следва специално духовна музика.
Та останах любител в музиката със само две години в Консерваторията, но бях любим ученик на Панчо Владигеров. Вземах частни уроци от проф. Александър Райчев по хармония. Тогава той беше студент в последния курс на Консерваторията. Вземах уроци от отец Иван Говедаров. А той беше разпопен католишки свещеник, когото пловдивските католици бяха пратили преди това една година на специализация във Виена, за да следва специално духовна музика. Той владееше много добре хармонията и проверяваше хармонизациите ми на песни на Учителя. Обикновено работех с малко грешки. Някъде той ми предлагаше по-голямо разнообразие на акордите, които аз приемах или не. По-късно заработих самостоятелно. Много дълга на него.
към текста >>

79. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

В случая един музикален човек, свещеникът на селото, чува за първи път песента на Учителю "Маха Бену" и тя му прави толкова силно впечатление, че той не се усъмнява в думите на брат Пеньо, че тя е от Бетховен. Трето.
Учителят помислил малко и казал: "Рекох, добре си направил, че не си казал". Някои приятели, които прочетоха моя доклад, бяха на мнение, че неуместно съм вмъкнал в него анекдота за брат Пеньо, също и израза "по-правоверен от папата". Бих отговорил на тази критика така: Първо. Анекдотът с брат Пеньо е в тясна връзка с музиката на Учителя. Второ. Той свидетелства за силата на въздействието на Учителевата музика върху хора, които я чуват за пръв път. В случая един музикален човек, свещеникът на селото, чува за първи път песента на Учителю "Маха Бену" и тя му прави толкова силно впечатление, че той не се усъмнява в думите на брат Пеньо, че тя е от Бетховен. Трето. Анекдотът е толкова мил и забавен, че заслужава да остане за поколенията. Четвърто. И най-важното, отношението на Учителя към "прегрешението" на брат Пеньо, който се явява пред Него и чистосърдечно си го признава. Каква широка има в думите на Учителя: "Добре си направил, че не си казал от кого е "Махар Бену". За Учителя е по-важно, че неговата музика действа на душите, отколкото, че неговото авторство на песента е било премълчано. Аз не зная по-забавен и поучителен анекдот от този във връзка с музиката на Учителя.
към текста >>

След изсвирването на биса, свещеникът се обръща към нашия приятел с думите: "Ето, това е музика!
А двамата ни виолисти, баща и син, изразиха многократно и гласно възхищението си пред всички от същата песен и ме помолиха да им я транспонирам за виола, за да си я свирят вкъщи. Научих за още един случай за въздействието на музиката на Учителя. Асен Вапорджиев, известният наш контрабасист-виртуоз, давал концерт в Бургас. След изпълнението на програмата публиката го вика на бис. Той изсвирва на бис китка от песни на Учителя, без да съобщи автора, както това се практикува при бисове. След изсвирването на биса, свещеникът се обръща към нашия приятел с думите: "Ето, това е музика! " Коментарите са излишни. Но ако знаеше, че е от Дънов щеше да я отхвърли. Произведенията на великите музиканти-композитори: Бах, Хендел, Бетховен, Моцарт, Шопен, Шуберт, Чайковски и много други доставят висше естетична наслада, вълнуват и трогват сърцето. Песните на Учителя са музика от друг род. Това е музика, която цели да събуди в човешката душа духовното начало.
към текста >>

80. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Варна с първи неин свещеник Константин Дъновски, първият български учител във Варненско, става и пръв български свещеник във Варна сега по такъв начин.
Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър". На същата страница по-долу: "Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар, това нещо съвпада и със завръщането на семейството в Хадърджа." От отпечатаната книга, стр. 63: "Откриването стана на 17 февруари 1805 г. преди да пристигне новия гръцки владика Йоаким." Никола Нанков: На 14 февруари 1865 г. се освещава и открива първата българска църква "Свети Архангел Михаил" в гр. Варна с първи неин свещеник Константин Дъновски, първият български учител във Варненско, става и пръв български свещеник във Варна сега по такъв начин. Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г) и е погребан пред олтаря на църквата "Свети Архангел Михаил". "Отец Константин Дъновски, който види се и досега не иска да се отдели от тая църква и винаги там му е прибежището и квартирата." Забележка: Страниците, които посочваме на автора, са взети от екземпляр писан на пишеща машина. Ако в преписи страниците не отговарят на посочените, справете се отдадения текст тук, който е ограден в кавички и е по-навътре в страниците от останалия текст. Ето защо допълнително отбелязваме и страниците от отпечатаната книга с автор Георги Томалевски "Учителят Беинса Дуно". Константин Дъновски напуска Варна през месец септември 1868 г., до което време е бил председател на българската община пред турските власти.
към текста >>

Тогава отива като свещеник в гр.
И новият председател се сблъскал със същите трудности, което извикало неговото падане и през март 1870 г. той бил уволнен от председателството на варненската община. Обаче, Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски предложил между другите пак него. По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г." Втори път Константин Дъновски напуска Варна през 1899 г. след като бил пенсиониран. Тогава отива като свещеник в гр. Нови пазар и остава там и през следващата 1900 година. През тези две години (1899-1900) пребивава там и Учителя, това е видно от многото писма на Учителя до неговите първи ученици: Пеню Киров, д-р Миркович и Мария Казакова. След две годишният си престой в Нови пазар (1899-1900 г.) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуща вече до края на живота си. Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си "Заветници на свободата" -Предисловието, София, ШИ.1922 г. "Преди двадесет и две години (1900) се запознах с Петър К.
към текста >>

Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски." От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г.
Нови пазар и остава там и през следващата 1900 година. През тези две години (1899-1900) пребивава там и Учителя, това е видно от многото писма на Учителя до неговите първи ученици: Пеню Киров, д-р Миркович и Мария Казакова. След две годишният си престой в Нови пазар (1899-1900 г.) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуща вече до края на живота си. Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си "Заветници на свободата" -Предисловието, София, ШИ.1922 г. "Преди двадесет и две години (1900) се запознах с Петър К. Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски." От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г. Когато е било времето за постъпване в училище (основното) Петърчо -Учителя, е била годината 1872-ра. Тогава родителите Му са били във Варна, завърнали се след първото им напускане на града през месец септември 1868 г. и се завърнали месец март 1870 година. Във Варна е имало вече българско училище открито на 11 май 1860 г. и е закривано само през време на Освободителната война 1877-1878 г., когато малкият Петърчо е бил вече завършил там основното си образование.
към текста >>

94: "Пак през същата 1897 година без позволението на Учителят непознат свещеник прочел и отпечатал в една малка книжка някакъв Учителев ръкопис като е поставил надслов "Тайната на духа" или "Хио-Ели-Мели-Месаил" - Глас Божи".
"Заветът на цветните лъчи" е издадена за пръв път в 1912 г. в придворната печатница в град София. Виж "Изгревът", том II, стр. 219-220. Авторът, стр. 48; от напечатаната книга стр. 94: "Пак през същата 1897 година без позволението на Учителят непознат свещеник прочел и отпечатал в една малка книжка някакъв Учителев ръкопис като е поставил надслов "Тайната на духа" или "Хио-Ели-Мели-Месаил" - Глас Божи". Никола Нанков: Препечатването на "Хио-Ели-Мели-Месаил" не е станало от непознат свещеник през същата 1897 година, а много по-късно през 1912 година в печатница "Напредък" - Стара Загора. Това се вижда и от самата препечатана книжка от свещеника, която на корииата си има годината, печатницата и града. За този случай Учителят говори на събора в гр. Търново през 1922 година, стр. 113, като казва: "Друг един брат ми разправяше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (автор), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи и я продава... Запитват го: "Кой написа тая книга?
към текста >>

Никола Нанков: Препечатването на "Хио-Ели-Мели-Месаил" не е станало от непознат свещеник през същата 1897 година, а много по-късно през 1912 година в печатница "Напредък" - Стара Загора.
в придворната печатница в град София. Виж "Изгревът", том II, стр. 219-220. Авторът, стр. 48; от напечатаната книга стр. 94: "Пак през същата 1897 година без позволението на Учителят непознат свещеник прочел и отпечатал в една малка книжка някакъв Учителев ръкопис като е поставил надслов "Тайната на духа" или "Хио-Ели-Мели-Месаил" - Глас Божи". Никола Нанков: Препечатването на "Хио-Ели-Мели-Месаил" не е станало от непознат свещеник през същата 1897 година, а много по-късно през 1912 година в печатница "Напредък" - Стара Загора. Това се вижда и от самата препечатана книжка от свещеника, която на корииата си има годината, печатницата и града. За този случай Учителят говори на събора в гр. Търново през 1922 година, стр. 113, като казва: "Друг един брат ми разправяше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (автор), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи и я продава... Запитват го: "Кой написа тая книга? " - "Аз, духовете ми проговориха какво да напиша".
към текста >>

Това се вижда и от самата препечатана книжка от свещеника, която на корииата си има годината, печатницата и града.
Виж "Изгревът", том II, стр. 219-220. Авторът, стр. 48; от напечатаната книга стр. 94: "Пак през същата 1897 година без позволението на Учителят непознат свещеник прочел и отпечатал в една малка книжка някакъв Учителев ръкопис като е поставил надслов "Тайната на духа" или "Хио-Ели-Мели-Месаил" - Глас Божи". Никола Нанков: Препечатването на "Хио-Ели-Мели-Месаил" не е станало от непознат свещеник през същата 1897 година, а много по-късно през 1912 година в печатница "Напредък" - Стара Загора. Това се вижда и от самата препечатана книжка от свещеника, която на корииата си има годината, печатницата и града. За този случай Учителят говори на събора в гр. Търново през 1922 година, стр. 113, като казва: "Друг един брат ми разправяше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (автор), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи и я продава... Запитват го: "Кой написа тая книга? " - "Аз, духовете ми проговориха какво да напиша". "Оставете го, казвам, нека я разпространява." В нас не трябва да има такива работи.
към текста >>

А плагиатството от свещеника е извършено в 1912 г.
Когато Духът ти говори, то е едно, но да вземеш чуждото нещо и да кажеш, че Духа чрез тебе говори, това е плагиатство." (Съборни беседи от 1922 година, държани в гр. Търново, с. 113) Бележка на редактора: Книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божий" е издадена за пръв път през 1897 г. в гр. Бургас в печатницата "Велчев" - Бургас. А плагиатството от свещеника е извършено в 1912 г. отпечатано в Стара Загора в печатница "Напредък", като в заглавната страница е поставен кръст, а в оригинала има четирилистна розетка с двойни лъчи. Иначе текстът е досущ оригинала. За същата книжка виж "Изгревът", том II, стр. 12, 41, 42-44, където са дадени от нея 12-те скрижали на Духа Беинса Дуно. Първоначално за нея бе споменато в "Изгревът* том I, стр.
към текста >>

81. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ПЛАГИАТСТВОТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Част от този цитат е даден в материала на Никола Нанков "Документалното означава Истина", където се говори за онази книжка на Учителя, която един свещеник я преиздава без разрешение на Учителя.
Бяхме свидетели, че точно това се случи. А за доказателство е отпечатването на тази книга "Учителят Беинса Дуно" с автор Георги Томалевски. 5. Накрая ще цитираме от книгата "Беседи, обяснения и упътвания" от Учителя от 1922 г. по време на Търновските събори. Обръщаме на стр. 113. Част от този цитат е даден в материала на Никола Нанков "Документалното означава Истина", където се говори за онази книжка на Учителя, която един свещеник я преиздава без разрешение на Учителя. А това е "Хио-Ели-Мели-Месаил". Тук ще продължим с цитата от стр. 113, от 11 ред надолу: "В нас не трябва да има такива работи. Има опасност, когато се злоупотребява с Духа. Когато Духът ти говори, това е друго, но да вземеш чуждото нещо ида кажеш, че Духа чрез тебе говори, това е плагиатство.
към текста >>

82. 22. ЖИЛИЩЕТО НА УЧИТЕЛЯ

И когато се помолил до него идва един свещеник и го пита откъде е, какво е, разпитва го и после му казва, че няма защо да ходи в Атон да се калугери, а неговата работа е да се върне пак в България, защото ще дойде един светъл Дух чрез него.
Е.А.: Не, не съм чувала такова нещо. В.К.: Сега за Антиминса да ми кажете нещо. Е.А.: Туй което съм чула ще Ви кажа. Бащата на Учителя искал да се покалугери и тръгнал за Атон. Но в Солун влезнал в някаква църквичка „Св. Димитър". И когато се помолил до него идва един свещеник и го пита откъде е, какво е, разпитва го и после му казва, че няма защо да ходи в Атон да се калугери, а неговата работа е да се върне пак в България, защото ще дойде един светъл Дух чрез него. И той тогава... даже съм чула, че му е казал и за коя да се ожени. Да, и това съм чула. Че тогава му е казал коя мома да вземе и за свидетелство му е дал Антиминса. В.К.: А за „Завета на цветните лъчи", как е даден? Е.А.: „Завета на цветните лъчи", Учителят ги е изработил в Арбанаси.
към текста >>

83. 38. НАЧАЛОТО НА СТЕНОГРАФИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Учителят издава една книжка „Хио- Ели-Мели-Месаил" и Той споменава как я написал и как един свещеник я открадва, и прави свое издание досущ с оригинала.
Но то е само стилова редакция, да го направи по-съвременен език. В.К.: Аз съм преглеждал и двете книжки. Но първото, оригиналното ми харесва повече. Е.А.: Вярвам в това, защото от друга страна гледат работата на Георги Радев, естествено. В.К.: По-нататък 1922-1923 год. Учителят издава една книжка „Хио- Ели-Мели-Месаил" и Той споменава как я написал и как един свещеник я открадва, и прави свое издание досущ с оригинала. Знаете ли нещо за тая книжка, за издаването й? Е.А.: Не, не съм чула, но ми е попадала и аз я имах. Но мисля че при един от обиските ми я взеха. Тя е съществувала, тя е реална, Учителят я е говорил или е записал не зная. Щото има и други случаи.
към текста >>

84. 54. БРАТ РАДИ

Аз съм там и Той вика: „Той казва е бил свещеник и под ръкава е носил голями торби с порязаници".
И тази стойка така, изправена глава, нали малко вирната нагоре, това беше най-характерната стойка на брат Ради. Той така стоеше изправен и така, и така главата му, не съвсем така разбирате, но малко така нагоре патриаршески, да точно, ама такава беше неговата стойка. В.К.: Разказваха ми, че Учителят казал за брат Ради, че по прераждане е някогашния патриарх Ефтимий. Е.А.: Не знам, това не знам, но Учителя друго нещо ми е казал и аз мисля че това нещо, дето го измислиха че бил прероден патриарх, от туй че го направиха на паметник образа на патриарха, преписаха му тези неща. Щото виж какво ми каза веднъж Учителя за него. Аз съм там и Той вика: „Той казва е бил свещеник и под ръкава е носил голями торби с порязаници". Е сега, това не противоречи ли малко така? В.К.: Ха, ха, ха. Е.А.: Нали? Той на мене това каза. Щото брат Ради в тази форма в която беше, с това което беше изработил в себе си е много хубаво.
към текста >>

85. 96. СРОДНИЦИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Даже скоро научих, че когато се е върнал Учителят от Америка, живял е три години в Нови Пазар, където баща му е бил свещеник.
Тъй че това е едно отрицателно влияние в църквата, което са приели. Не е положителното. А съм убедена че тези неща още от младини ги е разбрал и затуй се е отказал от църквата. Той не че искал да печели нещо друго. И по тая линия после го изпращат нали да учи за проповедник в Америка, от протестантското общество в България. Даже скоро научих, че когато се е върнал Учителят от Америка, живял е три години в Нови Пазар, където баща му е бил свещеник. Там е бил Учителя при баща си, а после вече когато дядо поп Константин Дъновски остава, той живял в църквата, където е и погребан в двора, защото той е голям възрожденец, бащата на Учителя. В.К.: Сега какво ще си спомните за баба Мария? Значи тя така му е казвала: „Петре! " Е.А.: Да, така Му е казвала. В.К.: Имаше една сестра, тя казваше че била при Учителя и тя дошла и казала: „Петре, дай ми малко кафе!
към текста >>

Но като свещеник, той би трябвало да има по-широко гледане, щото Христос примирява.
„Много кротка беше и тиха". Това ми каза за майка си, не можа повече да ми каже. Сега аз разбрах, тя е била кротка и тиха, а дядо поп е бил по-енергичен и с висок тон е говорил, и така по-господарски дух е имал, нали. Пък то в онуй време всички мъже бяха господари в семейството така и то пълновластни. Даже жената е абсолютно подчинена на него. Но като свещеник, той би трябвало да има по-широко гледане, щото Христос примирява. Христос казва, че няма мъже и жени пред Бога и че всички са души, така че те са равни пред Бога и той би трябвало така да постъпва, но как е била не зная, но тя е била кротка женица, смирена. Друго съм чула, че преди да роди Учителя, много дълго е боледувала тя. Преди да забременее. Значи, аз така го разбирам: прекарали са я през една чистка, хубава, щото боледуването е чистене всякога и тя дълго е боледувала, може би за да се подготви така. То е имало и влияние отгоре нали, да я учат и т.н.
към текста >>

86. 121. ДВАТА ПЪТЯ

Вярно е, че аз отидох с баща си, а той свещеник, той редактира.... и т.н.
Тогава той реши да се измъкне и се опитваше да докаже, че се е отрекъл само на книга и на ужким. Но това не беше вярно. Изпрати едно писмо до вестник „Братство" в Севлиево. Ето сега го поместваме, за да се види кой как се отричаше от Учителя. „Мили братя, В един от броевете на тукашният ежедневник се помести една декларация, предадена от мен, със съдържание, че се отказвам от учението на Бялото Братство. Вярно е, че аз отидох с баща си, а той свещеник, той редактира.... и т.н. Не ще излагам цялата тая история, за да не Ви отегча, но истината винаги трябва да побеждава. Аз не можах да търпя повече това и съставих един отговор, но вече мой, интимен, за да се отпечата в същия ежедневник. Редакцията след като прочете ми каза, че това е повече „агитационна беседа" (това именно което изпращам), но щом желая ще отпечата отговор и той да е по възможност кратък и съществен. Но аз желая едно по-обширно обяснение, за да покажем на своите приятели величието на учението, и че най-голям абсурд е мисълта, че се отказвам. Още повече Учителят казал, че това трябва да сторя.
към текста >>

87. СЪДЪРЖАНИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа?
254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.). ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г. от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа? 36.Истинският ръководител 37.Братската градина 38.Братски живот 39.Духовно подвизаване в градината 40.Големият обиск 41.Духовно общуване 42.КолюКаишев 43.Петър Филипов 44.Как се посрещат гости 45.Твоята честност ще блесне в града 46.Стаичката на Верка Куртева 47.На кафе при Верка Куртева 48.Двете близначки – Верка и Надя 49.Как се посрещат гости 50.Цветанка на полет във висините 51.Как се отглеждат сираци? 52.Небесният хор 53.Чичо ми Панайот – свещеник на Бога 54.Лечителят 55.С две стомни за вода пред извора на живота 56.Верка и Надка като ученички в прогимназията 57.Из родословното дърво ДОРА КУРТЕВА – (1900 – 1997 г.) Моят баща – Георги Куртев НАДКА БОЕВА 1.Георги Куртев в спомените на внучката му Надка Боева 2.Спомен от Рила 3.Духовно пробуждане на човешките души в град Айтос 4.По-известни личности в Айтоското Братство 5.Приветствено слово за брат Георги Куртев по случай 120 години от рождението му 6.Бележки от съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА (ПО МЪЖ СЕРАФИМОВА) - (7.ХII.1945, гр. Айтос - ?) Аврамовият дом на Добри Ганев и Надежда Куртева ЖЕЛЮ ТАНЕВ НИКОЛОВ – (26.Х.1913, с. Богомилово, Старозагорско - ?) 1.Първи срещи с Учителя 2.Да се определиш навреме 3.Отклонението 4.Изкусителят 5.Правата лопата е за работа в градината 6.Братската градина се преустройва 7.Джуджетата и печатът на змията 8.Изпитът на рода Куртев 9.Братската градина 10.Учителят на сън 11.Ятото птици 12.Забраната на събора в Айтос 13.Принудителна почивка 14.Дядо Влайчо 15.Буйните коне 16.Желю Танев – автобиография БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС / Вергилий Кръстев 1.Обзорен план 2.Фонд “Даровити младежи” 3.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, фонд “Даровити младежи” 4.Списък на членовете от Бялото Братство – Айтос, които дават принос 5.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, които получават литература, 26/11.1946 г. 6.Списък на членовете на Бялото Братство в град Айтос и селата за внесените суми за литература /Словото на Учителя Дънов/ 7.Начало на спиритическите сеанси в Айтос 8.Ръководители на Бяло Братство в град Айтос – Мисли на Учителя за девет дни ИСТОРИЯ НА АЙТОСКОТО БЯЛО БРАТСТВО.
към текста >>

52.Небесният хор 53.Чичо ми Панайот – свещеник на Бога 54.Лечителят 55.С две стомни за вода пред извора на живота 56.Верка и Надка като ученички в прогимназията 57.Из родословното дърво ДОРА КУРТЕВА – (1900 – 1997 г.) Моят баща – Георги Куртев НАДКА БОЕВА 1.Георги Куртев в спомените на внучката му Надка Боева 2.Спомен от Рила 3.Духовно пробуждане на човешките души в град Айтос 4.По-известни личности в Айтоското Братство 5.Приветствено слово за брат Георги Куртев по случай 120 години от рождението му 6.Бележки от съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА (ПО МЪЖ СЕРАФИМОВА) - (7.ХII.1945, гр.
269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.). ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г. от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа? 36.Истинският ръководител 37.Братската градина 38.Братски живот 39.Духовно подвизаване в градината 40.Големият обиск 41.Духовно общуване 42.КолюКаишев 43.Петър Филипов 44.Как се посрещат гости 45.Твоята честност ще блесне в града 46.Стаичката на Верка Куртева 47.На кафе при Верка Куртева 48.Двете близначки – Верка и Надя 49.Как се посрещат гости 50.Цветанка на полет във висините 51.Как се отглеждат сираци? 52.Небесният хор 53.Чичо ми Панайот – свещеник на Бога 54.Лечителят 55.С две стомни за вода пред извора на живота 56.Верка и Надка като ученички в прогимназията 57.Из родословното дърво ДОРА КУРТЕВА – (1900 – 1997 г.) Моят баща – Георги Куртев НАДКА БОЕВА 1.Георги Куртев в спомените на внучката му Надка Боева 2.Спомен от Рила 3.Духовно пробуждане на човешките души в град Айтос 4.По-известни личности в Айтоското Братство 5.Приветствено слово за брат Георги Куртев по случай 120 години от рождението му 6.Бележки от съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА (ПО МЪЖ СЕРАФИМОВА) - (7.ХII.1945, гр. Айтос - ?) Аврамовият дом на Добри Ганев и Надежда Куртева ЖЕЛЮ ТАНЕВ НИКОЛОВ – (26.Х.1913, с. Богомилово, Старозагорско - ?) 1.Първи срещи с Учителя 2.Да се определиш навреме 3.Отклонението 4.Изкусителят 5.Правата лопата е за работа в градината 6.Братската градина се преустройва 7.Джуджетата и печатът на змията 8.Изпитът на рода Куртев 9.Братската градина 10.Учителят на сън 11.Ятото птици 12.Забраната на събора в Айтос 13.Принудителна почивка 14.Дядо Влайчо 15.Буйните коне 16.Желю Танев – автобиография БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС / Вергилий Кръстев 1.Обзорен план 2.Фонд “Даровити младежи” 3.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, фонд “Даровити младежи” 4.Списък на членовете от Бялото Братство – Айтос, които дават принос 5.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, които получават литература, 26/11.1946 г. 6.Списък на членовете на Бялото Братство в град Айтос и селата за внесените суми за литература /Словото на Учителя Дънов/ 7.Начало на спиритическите сеанси в Айтос 8.Ръководители на Бяло Братство в град Айтос – Мисли на Учителя за девет дни ИСТОРИЯ НА АЙТОСКОТО БЯЛО БРАТСТВО. ПОУЧЕНИЕ ЗА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ И НЕБЕСНИ / Вергилий Кръстев 1.Чествуването на 120–годишнината от рождението на Георги Куртев /1870 – 1990 г./ 2.Първият концерт от музика на Учителя Дънов в камерна зала “България” 3.Излизането от печат на книжката “Георги Куртев – животопис” 4.Концерт в читалище “Васил Левски”, Айтос, по случай 120-годишнината на Георги Куртев 5.Работата ми с Георги Събев 6.Как бе спасена и как се отпечати кореспонденцията на Георги Куртев с Учителя? 7.Кой и защо укриваше писмата на Учителя до Георги Куртев 8.Щеше ли да го има “Изгревът” том Х?
към текста >>

88. 09 - 25. ДВЕТЕ СЕСТРИ НА ГРОБИЩАТА

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

По същото време вече имало и други хора на близките гробове, които очаквали свещеника да дойде да им прочете някоя молитва.
Може ли да не си спомним и спомняме за тях? Ето защо две от нашите сестри един съботен ден отиват на гробищата, за да посетят гроба на брат Неделчо, който беше най-новият покойник. Отишли на гроба, попели, помолили се, а след това си прочели нещо от една беседа. Приятно им било да стоят на гроба, защото и времето било хубаво и ги разполагало. Тишината и покоят тук ги радвали. По същото време вече имало и други хора на близките гробове, които очаквали свещеника да дойде да им прочете някоя молитва. Но макар и след доста дълго чакане, попът не дошъл. Тогава една от жените дошла при двете сестрички на Неделчовия гроб и ги помолила да отидат и на гроба на техния покойник, да прочетат някоя молитва. Те приели предложението, отишли на гроба, изпяли една-две молитвени песни, прочели някоя молитва и обредната част се свършила. Тогава близките на покойника разтворили чантите си и дарили щедро двете сестри, които бяха чели молитва на гроба на техния покойник. Така станало, че и двете страни останали доволни.
към текста >>

89. 11 - 1. НАЧАЛОТО

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Той стана свещеник.
Баба ми се казвала Дойка. Баща ми е роден на 3 март 1870 година. Тази дата не е случайна, нали, освобождението на България от турското робство. Аз имам едно много хубаво чувство към баща ми. Чичо ми Панайот пееше много хубаво. Той стана свещеник. Чичо ми Андон стана секретар-бирник, пък баща ми влезе в Братството, след като вече е бил женен. Моят баща, като са работили в духовни групи, влиза в Братството, след като Учителят е бил в Айтос. И го завежда един, който Христозов се е казвал, завежда го при Учителя. Имали една групичка, така ги наричали, „набожните", баща ми влиза в нея. Обаче родът на майка ми са били богати хора.
към текста >>

90. 11 - 2. МУЗИКАЛНО ОБУЧЕНИЕ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Ние живеехме в тази турска къща: Много хубав бе ходжата - свещеникът на турците.
Сега, като бях аз ученичка в Айтос, в прогимназията, вземах уроци по цигулка от един мой съгражданин, Илия се казва, той беше гимназиален учител в Бургас. Аз не бях виждала цигулка, но един ден чувам, пък родителите ни близки, баща му и майка му учители. Аз отивам и чувам, Илия свири на цигулка, и като свиреше, аз си тръгвам, вземала съм две пръчки и почвам аз да си свиря. Той ме настигна и ми даде една цигулчица, и първо ме заведе у нас, и аз го хванах за ръка, и той носи цигулката и аз, двамата, едно малко момиченце. На шест години съм била, шест-годишна и ме води у дома. Ние живеехме в тази турска къща: Много хубав бе ходжата - свещеникът на турците. Има джамии там и се молеха. Аз съм ходила, гледала съм. Баща ми познаваше гимназиалния учител в Бургас и разговаря с Илия и с Жабленски. Той бе един музикант, който е преподавател в Бургаската гимназия, много фин човек и идва в Айтос. Той ме пое да ми предава цигулка.
към текста >>

91. 12 - 1. ЧИЧО ПАНАЙОТ - СВЕЩЕНИК

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ЧИЧО ПАНАЙОТ - СВЕЩЕНИК Вергилий Кръстев /В.К./: Искаме да ви разпитаме за рода ви.
НАДКА КУРТЕВА ( 1908 - 1996 г.) ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА МАГНЕТОФОНЕН ЗАПИС ПРЕЗ 1986 г. ОТ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. ЧИЧО ПАНАЙОТ - СВЕЩЕНИК Вергилий Кръстев /В.К./: Искаме да ви разпитаме за рода ви. Сега майка ви - откъде идва вашият род по линията майка ви? Тя Бела се казва. Надка Куртева /Надка/: Ами тя идва от дядо ми. В.К.: От къде СЕ те? Надка: От Айтос.
към текста >>

Чичо ми Андон също е секретар-бирник, чичо ми Димитър - също секретар-бирник, а чичо ми Панайот - свещеник в Айтоската църква.
Трети - още един брат, четвърти - още един брат и другите са починали. В.К.: Те са останали живи четирима братя или пет. Вие помните ли имената им? Надка: Ами Димитър е първият, вторият Георги, третият Андон, четвъртият Панайот. Всички бяха така природно интелигентни и добри и станаха все секретар-бирници бяха, Баща ми е бил в първо време секретар-бирник, след това отива във фелдшерската школа в Сливен, завършва и става фелдшер на града. Чичо ми Андон също е секретар-бирник, чичо ми Димитър - също секретар-бирник, а чичо ми Панайот - свещеник в Айтоската църква. След туй идва в Карнобадско в едно село, доста години. На времето, когато баща ми е бил ръководител на Братството, чичо ми е пеел много хубаво духовни песни и е идвал в първо време, когато баща ми се е занимавал, духовно се е пробуждал и той с него. Но става свещеник, певец още първо беше в Айотската църква. След това владиката се намеси, щото баща ми се изяви като един много добър ръководител и деец на Братството, владиката от Сливен забрани на чичо ми да се среща с баща ми. На баща ми му беше тъжно, защото беше много добър чичо ми, мъка му беше.
към текста >>

Но става свещеник, певец още първо беше в Айотската църква.
Надка: Ами Димитър е първият, вторият Георги, третият Андон, четвъртият Панайот. Всички бяха така природно интелигентни и добри и станаха все секретар-бирници бяха, Баща ми е бил в първо време секретар-бирник, след това отива във фелдшерската школа в Сливен, завършва и става фелдшер на града. Чичо ми Андон също е секретар-бирник, чичо ми Димитър - също секретар-бирник, а чичо ми Панайот - свещеник в Айтоската църква. След туй идва в Карнобадско в едно село, доста години. На времето, когато баща ми е бил ръководител на Братството, чичо ми е пеел много хубаво духовни песни и е идвал в първо време, когато баща ми се е занимавал, духовно се е пробуждал и той с него. Но става свещеник, певец още първо беше в Айотската църква. След това владиката се намеси, щото баща ми се изяви като един много добър ръководител и деец на Братството, владиката от Сливен забрани на чичо ми да се среща с баща ми. На баща ми му беше тъжно, защото беше много добър чичо ми, мъка му беше. И като отиде някога на кафенето, вижда чичо ми седнал на една маса и като види баща ми, свие се, малко се дръпне да не го види баща ми - страх го беше - той пък ей така, крие се, такъв малодушен е бил. И тати казва на кафеджията: „Две кафета. Едното на мен и другото ей там на попа." Ха-ха-ха.
към текста >>

Той беше свещеник по селата, след това в Карнобад, Айтос, Бургас и на всички бедни хора е опявал без пари.
Надка: С всичките братя контактуваше, В.К.: Те другите влезнаха ли в Братството? Или? Надка: Не, само баща ми. Чичо ми беше като оглашен. Учителят много хубаво е говорил за чичо ми Панайот. Той беше свещеник по селата, след това в Карнобад, Айтос, Бургас и на всички бедни хора е опявал без пари. И е раздавал даже, и с вехто расо е ходел, като беден служител на това. И баща ми това много го радваше и му казваше: „Панайоте, това ще те спаси един ден. Ти си бил истински работник на Божието дело." И така. В.К.: Казвате, Учителят имал добро отношение към него. Някои изказвания?
към текста >>

92. 12 - 2. УЧИТЕЛЯТ ПРИ НЕОБИКНОВЕНИЯ СЕАНС В АЙТОС

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Когато отиде свещеник или близък и прочете там молитва, за него е едно облекчение." Защото много приятели са задавали въпроса даже скоро на Айтоската градина пак един брат протестирал срещу помени за това-онова.
И нашата къща е била близко до гробищата и с балкон към гробищата. И един ден, задушница нали правят, отиват много хора на гробовете и носят, и поповете четат там молитви. И тати и Учителят седнали на два стола на балкона и наблюдават. И тати му казал: „Учителю, има ли някаква полза от това идване по гробовете, четене на молитвите и т.н. " Казал: „Да, защото много грешници са вързани в гроба. Когато отиде свещеник или близък и прочете там молитва, за него е едно облекчение." Защото много приятели са задавали въпроса даже скоро на Айтоската градина пак един брат протестирал срещу помени за това-онова. Сестра ми Дора даже знае това и им казала, че при такъв случай Учителят е казал, че е много хубаво нещо. След туй Учителят продължава да идва.
към текста >>

93. 12 - 5. САЛОНЪТ В АЙТОС

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Двама свещеника, но единият бълва както може.
5. САЛОНЪТ В АЙТОС Надка: В градината отначало е имало една постройка. То било яхър, те са останали две стаи на брат Божил. Този яхър те го почистват и го приспособяват за салон на Братството. Тогава почва се голямата борба между свещениците и Бялото Братство. Против Бялото Братство се говори вече. Двама свещеника, но единият бълва както може. В.К.: Как се казваше той? Надка: Шаханов. И почва се вече да лепят афиши, позиви да хвърлят. Те се събират на молитви, поповете отправят проклятие на децата им, проклятие на семействата им. Чудеше се по какъв начин да говори, защото приятелите, много хора от града взеха да не влизат в Братството.
към текста >>

94. 12 - 19. БОЖИЛ ИВАНОВ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Пък тогава нашите сестри Учителят е карал да ходят в черквата и на балкона на черквата мамини с бели кърпи на главата и всички пеят с певеца и със свещеника.
" - „Бай Георге, досега съм те слушал, но да бием попа, трима души сме, няма да те слушам, и в неделя ще я свършим тази работа. След черква, защото гражданите, и те се възмущават." Свършва черквата и почва попът против нас да говори. Ще го биеме, пък пушек да се вдига. Добре, ама в това време има един брат, възрастен, който има 13 рани за Освобождението на България, дядо Сапунов и там се събират, съвещават. Получават едно писмо от Учителя. Пък тогава нашите сестри Учителят е карал да ходят в черквата и на балкона на черквата мамини с бели кърпи на главата и всички пеят с певеца и със свещеника. Обаче тоя това не зачита, ами пак говори срещу дъновистите, независимо от това. Получава дядо Сапунов това писмо и Учителят пише: ..Вие като влизате в черквата, казвате В името на Отца и Сина и Светаго Духа, приемате кръста на страданието, а ще биете попа. Каните се да биете попа." В.К. Ха-ха-ха. Надка: Дядо Сапунов вика момчето си, Атанас и казва: „Бягай в чеквата да видиш чичо си Георги, веднага да дойде, ама веднага да дойде, да напусне черквата." Отива тати. „Сега, Георги, чети, писмо от Учителя има.
към текста >>

95. 12 - 29. МОЛИТВИ ЗА ЗАМИНАЛИТЕ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

И казва: „Да, защото ето там в еди-кой си гроб никой не отива, а той е вързан там в гроба и хубаво е там свещеник да ходи и прави молитви за утешение на душата." В.К.: М-м-м.
Задушница било и идват много хора, нали на задушницата, при своите гробове. Станал Учителят и казал: „Дайте по един стол да седнем тук, на балкона." Сядат и наблюдават как хората ходят. Тати казал: „Учителю, вие какво ще кажете, нужно ли е да се ходи на гробищата, на гробовете? " - „Да", казва, тогава е казал така, това преди много години. Аз съм вече 77-годишна, а ме е нямало на света, когато Учителят го е казал. И казва: „Да, защото ето там в еди-кой си гроб никой не отива, а той е вързан там в гроба и хубаво е там свещеник да ходи и прави молитви за утешение на душата." В.К.: М-м-м. значи е хубаво да се молим за заминалите. Но все пак на гроба на Учителя защо се ходи? Надка: Не ходите ли вие? В.К.: Рядко. Надка: Аз ходих сега.
към текста >>

96. 12 - 35. ЗАЩО НЕ БИХА ПОПА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Пък тати го уволняват, попът го наклеветява там, как е успял, а тати, авторитетен човек беше и елитът на града го защитават, но без да знае кметът предава се оплакване от свещеника и уволняват баща ми, като фелдшер в града.
Пък като бяхме още ученички, брат Божил, имаше един брат, виж как ми идват спомените, едно след друго. А пък свещениците против Братството пък пишат, те такива, те се събират голи, идат еди-къде си. Проклятие на децата им, проклятие. Много години - 16 години е носена тази борба с Братството, без да реагират нашите хора. И най-после брат Божил не изтърпява. Пък тати го уволняват, попът го наклеветява там, как е успял, а тати, авторитетен човек беше и елитът на града го защитават, но без да знае кметът предава се оплакване от свещеника и уволняват баща ми, като фелдшер в града. И ние толкова деца, тати е без работа, но ще ви кажа как почва сега това. Брат Божил каза: „Бай Георге, не мога да го търпя повече попа. Аз, ние двама, трима братя ще бием попа." Тати казва: "Божиле, ние на кого служим? " - „Не, за всичко съм те слушал, но от сега нататък, не" - казва, „Попа ще го бием." В.К.: Пръчката е излязла от рая. Надка: Обаче има един брат, Владо Сапунов, който е бил войник при освобождението на България и има три рани на гърба си, наш брат, възрастен.
към текста >>

97. 12 - 53. ЧИЧО МИ ПАНАЙОТ- СВЕЩЕНИК НА БОГА

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Мария Тодорова Попова.

53. ЧИЧО МИ ПАНАЙОТ- СВЕЩЕНИК НА БОГА В.К.: Това означава богат вътрешен живот.
53. ЧИЧО МИ ПАНАЙОТ- СВЕЩЕНИК НА БОГА В.К.: Това означава богат вътрешен живот. Надка: А-а, ама това е голяма работа. В.К.Това обикновен човек там не може да издържи. Надка: Той, още като бил секретар - бирник и не е познавал нито Учителя, нищо, на млади години, в Люляково, там бил, той е много религиозен по душа. Брат му беше религиозен, пееше в църковния хор, всичките братя на баща ми пееха много хубаво. В.К.: Нали каза, брат му са го направили свещеник?
към текста >>

В.К.: Нали каза, брат му са го направили свещеник?
53. ЧИЧО МИ ПАНАЙОТ- СВЕЩЕНИК НА БОГА В.К.: Това означава богат вътрешен живот. Надка: А-а, ама това е голяма работа. В.К.Това обикновен човек там не може да издържи. Надка: Той, още като бил секретар - бирник и не е познавал нито Учителя, нищо, на млади години, в Люляково, там бил, той е много религиозен по душа. Брат му беше религиозен, пееше в църковния хор, всичките братя на баща ми пееха много хубаво. В.К.: Нали каза, брат му са го направили свещеник? Надка: Свещеник го направи Светият синод. Щото пееше. Като чуят, че Панайот Куртев ще пее. целият Айтос се пълнеше, не можеш да влезеш в църквата. Да чуят от тъмно там как пее.
към текста >>

Надка: Свещеник го направи Светият синод.
Надка: А-а, ама това е голяма работа. В.К.Това обикновен човек там не може да издържи. Надка: Той, още като бил секретар - бирник и не е познавал нито Учителя, нищо, на млади години, в Люляково, там бил, той е много религиозен по душа. Брат му беше религиозен, пееше в църковния хор, всичките братя на баща ми пееха много хубаво. В.К.: Нали каза, брат му са го направили свещеник? Надка: Свещеник го направи Светият синод. Щото пееше. Като чуят, че Панайот Куртев ще пее. целият Айтос се пълнеше, не можеш да влезеш в църквата. Да чуят от тъмно там как пее. А пък като стана, направиха го и поп.
към текста >>

Поп Иларион, владиката почина, чичо ми напредна, в Бургас беше вече свещеник и старост, не е идвал, знае къде живеем, ний бяхме построили вече в централния двор къща, чука се.
Той, като ме види и си даде гърба така. Аз казвам на кафеджията: Две кафета. Едното ей на онова попче." В.К.: Е-хе-хе. Надка: Чичо ми ще пие кафенцето, ще се обърне, ще кимне с глава, ще благодари. Но как да приключи живота чичо ми. Поп Иларион, владиката почина, чичо ми напредна, в Бургас беше вече свещеник и старост, не е идвал, знае къде живеем, ний бяхме построили вече в централния двор къща, чука се. Той мен години не ме е виждал, не може да ме познае, ние женени бяхме с Добри вече и чука се на пътната врата, отивам: „Добър ден." - „Добър ден." Аз го познах, ама мълча. „Какво има? " - „Ами тука имам брат, Георги Куртев. Може ли..." - „Заповядайте, влезте. Ето тука." В.К.:Той със свещеническо расо.
към текста >>

Надка: Да, с расото, с всичкото, с калимявката, с всичко - свещеник.
Той мен години не ме е виждал, не може да ме познае, ние женени бяхме с Добри вече и чука се на пътната врата, отивам: „Добър ден." - „Добър ден." Аз го познах, ама мълча. „Какво има? " - „Ами тука имам брат, Георги Куртев. Може ли..." - „Заповядайте, влезте. Ето тука." В.К.:Той със свещеническо расо. Надка: Да, с расото, с всичкото, с калимявката, с всичко - свещеник. Аз отивам; „Тате, чичо Панайот. Но тъй ми е радостно и тъкмо по обед. Бях приготвила него ден и баница, и много по-хубав обяд. Тати пита: „Имаш ли за обед? " Казвам: „Всичко имам." Отива тати: „О-о-о, Панайоте." - „Ами таз къща не е ли твоята?
към текста >>

Надка: Той беше добър свещеник.
Цяла нощ ги държат поповете и го опявали. Тати вика: „Наде, вий няма и аз, каза, няма да отиваме, да не се дразнят чернокапците." В.К.: Значи Учителят винаги го е викал. Надка: Викал, за да пее, ама такъв глас, целият Айтос като чуе... Нали певци има и други, когато е редът на чичо ми, знаят го и като чуят, че Панайот Куртев ще пее, пълни се черквата с хора. В.К.: То не случайно Учителят казва: „Моите ученици са навсякъде." Надка: Да, да, точно така. Б.К.: Независимо къде работиш, важно е да вършиш волята Божия. Надка: Той беше добър свещеник. Там го пратиха по селата свещеник в Карнобадско, някои села и се носеше славата му, че той, като погребва бедни хорица, не им взема нищо, после не ходеше да обира кожите на хората, не беше кожодер, съвсем друго бе. Непринуден, обслужваше го по бедност. Те бяха четири братя, пет даже, но единият бе убит. Даже във войната тати в болницата като бил, брат му Панайот попада на брат им Йордан, а брат им убит. В.К.: Това през Балканската война или Европейската?
към текста >>

Там го пратиха по селата свещеник в Карнобадско, някои села и се носеше славата му, че той, като погребва бедни хорица, не им взема нищо, после не ходеше да обира кожите на хората, не беше кожодер, съвсем друго бе.
Тати вика: „Наде, вий няма и аз, каза, няма да отиваме, да не се дразнят чернокапците." В.К.: Значи Учителят винаги го е викал. Надка: Викал, за да пее, ама такъв глас, целият Айтос като чуе... Нали певци има и други, когато е редът на чичо ми, знаят го и като чуят, че Панайот Куртев ще пее, пълни се черквата с хора. В.К.: То не случайно Учителят казва: „Моите ученици са навсякъде." Надка: Да, да, точно така. Б.К.: Независимо къде работиш, важно е да вършиш волята Божия. Надка: Той беше добър свещеник. Там го пратиха по селата свещеник в Карнобадско, някои села и се носеше славата му, че той, като погребва бедни хорица, не им взема нищо, после не ходеше да обира кожите на хората, не беше кожодер, съвсем друго бе. Непринуден, обслужваше го по бедност. Те бяха четири братя, пет даже, но единият бе убит. Даже във войната тати в болницата като бил, брат му Панайот попада на брат им Йордан, а брат им убит. В.К.: Това през Балканската война или Европейската? Надка: Е, не знам точно.
към текста >>

чичо ми Панайот - свещеник.
Надка: Пише на мамини: Кажете на майка ми, че брат ми е убит там. Аз го погребах. В.К.:То е единият брат. Надка: Другите братя всички секретар-бирници. Тати е бил секретар-бирник и след туй отива да държи курсове в Сливен и става фелдшер, но секретар-бирник чичо ми Митю, чичо ми Андон секретар-бирник. чичо ми Панайот - свещеник. И когато съдели в Бургас един секретар-бирник, който злоупотребявал, имаше един д-р Симеонов, който е правист и гледа делото в Бургас и казва: „Аз съм от Айтос и този, който го съдят в Бургас, и той е айтозлия и, казва той, не знае подсъдимия, братята, казва, Георги Куртев, Димитър Куртев и Андон Куртев са секретар-бирници, може да имат на коленцата си ямички, но челата им чисти. Такава честност, така е била работа.
към текста >>

98. 19 - 00. ВЪНШНИЯТ И ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

Почти цялата си заплата той раздаваше на бедни ученици, а понеже синът на местния свещеник стана негов последовател, уволниха го без право на учителстване от всички училища в страната.
Там се запознах със семейство Чуклеви, където се хранехме на обяд с брат Боев на пансионатни начала. Наш ученик беше и Тодор Симеонов, който по-късно учителства една година в Ямбол. Беше време на идеен кипеж и директорът на гимназията ме назначи ръководител на кръжоците. Анархисти, комунисти, окултисти, теософи отсъстваха с дни от училище, за да се приготвят за разисквания и спорове. Разбира се, неоценим помощник ми беше брат Боев. Почти цялата си заплата той раздаваше на бедни ученици, а понеже синът на местния свещеник стана негов последовател, уволниха го без право на учителстване от всички училища в страната. През годините на тоталитарната власт за събиране и дума не можеше да става. В Ямбол властниците бяха особено ревностни в изпълнение на тези си задължения. Бог да ги благослови и да им отвори очите. Имаше няколко къщи, които поддържаха, доколкото е възможно светлината, която Учителят ни даде. Такова място беше домът на Янка и Панайот Грънчарови и брат им Петър.
към текста >>

99. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Атанасов Попов.

И му казва, че това е мястото, дето ще иде свещеник Щ., а за свещещик А.
Де може медиумът да измъдри това? На 25 октомври след съобщенията от частен характер каза се от един светъл дух да приготвим дълбока чиния, пълна с вода и я оставим на масата 1 метър пред медиумите; те седяха на първия ред, 20 минути след угасване на ламбата всички останахме учудени, като видяхме, че наистина медиумите са измокрени и около чинията с вода е съвсем мокро. Кой е пръскал медиумите, когато чинията с водата никой от присъстващите не е можал да достигне? На 12 ноември. Духът води медиума в една дълбочина с голям огън! И му казва, че това е мястото, дето ще иде свещеник Щ., а за свещещик А. казва, че ще е само 2 години в чистилището. Казва му, че то се дели на 4 области: обитателите на които носят съответно облекло в първата - тъмно кафяво, във втората - кафяви, третата - куршумени и четвъртата - кремави. Духовете от първа категория гледат нагоре, от втора - пред себе си, от трета - малко по-нагоре към светлината, а от четвъртата - с поглед право в светлината, идуща от горе! Всички коленичили са непрестанно на молитва към Бога. Св. Дух благослови всички присъствующи в чистилището и си отива.
към текста >>

100. 26 - 00. СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО