Търсене в текстове за 'Свещеник'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 287 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

Но ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, цар и свещеник Богу.
Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот? Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людете си? Ето, Той е и повече от това. Защо търсите Господа там, от гдето няма да дойде? Ето, Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази, към която е привързана душата Му. Но ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, цар и свещеник Богу. Но ето, Той няма да чака да бъде познат, че тогава да дойде; ето, Той иде вече в сила и слава отгоре, за да постави вечната воля на Бога Отца за вечен закон, за да покаже чрез сила, дух, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохим-Иехова. Пригответе се вече за деня Господен. Бъдете трезвени, покайте се от беззаконията си, да не би да ви намери тоя ден и да ви постигне участта на нечестивите. Работете не за това, що погинва, но за това, що пребъдва; говорете, възвисете гласа си и възтръбете със силен глас, за да се чуе името Ми. Не мълчете, но работете за наследието, което Господ носи отгоре за своите люде, за своите сестри и братя.
към текста >>

Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне.
Ще презираш ли още Моето Слово? Ще постоянстваш ли да пристъпваш Моя закон? Ето, скоро ще чуеш Моя глас и ще познаеш, че Аз говоря, Бог Велик и Страшен в сила и мощ. Внимавай сега в думите Ми и бягай от пътя на нечестивите. Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си. Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне. И в тебе ще се възцари Господ и Нему ще бъде Царството и Силата, и Славата във век. Аз съм Исус, царят Сионов, пострадавший за греховете на света, Спасител на мира. Бог крепкий, който говорих чрез рабите Си и дадох Словото Си вам за свидетелство. Словото Ми е Дух и Истина. Ето, Аз те познавам кой си, но пътищата Божии са неизследими.
към текста >>

Избраният Божий Цар и свещеник Христос, Господ на господарите.
Той е, който спазва милостите си до тисящи родове. Той не приема одумванието и неблагодарността. Имай пълно упование в Него като неизме- няем и постоянен на своите обещания. А след това Бог ще ти прати благословение, защото Той знае защо те е пратил и Неговите планове и възнамерения никой не може да възпре или да осуети. Господ е крепък във всичко. Избраният Божий Цар и свещеник Христос, Господ на господарите. Аз ида днес, ида да те благословя. Аз Съм този, който Съм отначало. Бог Святий. Царството на Отца моего наближава. Ида да сторя волята на Вечния Бог Йехова.
към текста >>

2. Биографични бележки

е ръкоположен за свещеник в с. Хадърча.
То е отразено в “Едно откровение в солунската църква “Св. Димитрий” (Кассъма Джамиси). Дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му, в гр. Солун на 10 април 1854 г.” (С., 1905, 8 с.). На 2 юни 1857 г. е ръкоположен за свещеник в с. Хадърча. Константин Дъновски е от първите български учители и свещеници във Варна и Варненско. От 1860 до 1868 г. е свещеник в църквата “Св. Богородица” във Варна и служител в митрополията. От 1860 г., по искане на руския вицеконсул Александър В.
към текста >>

е свещеник в църквата “Св.
Солун на 10 април 1854 г.” (С., 1905, 8 с.). На 2 юни 1857 г. е ръкоположен за свещеник в с. Хадърча. Константин Дъновски е от първите български учители и свещеници във Варна и Варненско. От 1860 до 1868 г. е свещеник в църквата “Св. Богородица” във Варна и служител в митрополията. От 1860 г., по искане на руския вицеконсул Александър В. Рачинский, Дъновски служи на църковнославянски в църквата “Св. Георги” във Варна, а след това и в манастира “Св. Димитър” в Евксиноград, където игумен е българският йеромонах Теодосий от Велико Търново.
към текста >>

е свещеник и в българската църква “Св.
От 1860 г., по искане на руския вицеконсул Александър В. Рачинский, Дъновски служи на църковнославянски в църквата “Св. Георги” във Варна, а след това и в манастира “Св. Димитър” в Евксиноград, където игумен е българският йеромонах Теодосий от Велико Търново. От 1865 г. е свещеник и в българската църква “Св. Архангел Михаил” във Варна. Той е първият председател на Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г.; 1871-1873 г.). През 1873 г. е избран за председател на Градския епархиален смесен съвет във Варна. В 1878 г.
към текста >>

Константин Дъновски е свещеник в църквата “Св.
През 1873 г. е избран за председател на Градския епархиален смесен съвет във Варна. В 1878 г. е затворен от турските власти. От 1878 до 1898 г. Константин Дъновски е свещеник в църквата “Св. Архангел Михаил”. През 1898 г. е пенсиониран, но остава да живее до смъртта си в църквата. Атанас Георгиев (Ат. Чорбаджи; Танас Чорбаджи)
към текста >>

3. УВОД

Дънов е при баща си свещеник Константин Дъновски в Нови пазар, където остава повече от година.
март до началото на м. юли 1899г., после в село Гюлекьой, Варненско - от 8 юли 1899 до началото на м. август 1899г., следва преместване в село Николаевка , Варненско - от началото на м. август до началото на м. септември 1899 г., връщане за кратко отново в село Гюлекьой, и от 6 октомври 1899г. П. Дънов е при баща си свещеник Константин Дъновски в Нови пазар, където остава повече от година. Важно е да се подчертае, че дори когато е в посочените села около Варна, на Петър Дънов му се случва да пътува до града и да остане там за няколко дни или цяла седмица. Тези детайлни пояснения са нужни за изясняване на съществения за историците въпрос: къде П. Дънов прави записите в бележника? Отговорът е: във Варна, в селата Гюлекьой (дн. Засмяно) и Николаевка, Варненско, както и в град Нови пазар.
към текста >>

Дънов е православният свещеник Константин А.
* * * През 1899г. Петър Дънов е 35 годишен и животът му до тук сякаш е целенасочена подготовка за бъдещата му духовна мисия. Семейството му дава първите примери за активна обществена ангажираност. Баща на П. Дънов е православният свещеник Константин А. Дъновски - известен деец на църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско, пръв председател на Българската църковно-училищна община във Варна през 60-те години на XIX в. Дядото по майка на П. Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г. първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г.
към текста >>

4. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, по-големите им деца са син Атанас и дъщеря Мария.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов 1864г., 11 юли (29 юни по стар стил - Петровден) - в село Хадърча (дн. Николаевка), Варненско, се ражда Петър Константинов Дънов. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, по-големите им деца са син Атанас и дъщеря Мария. Свещеник Константин А. Дъновски е виден деец иа църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско. Той е първият председател иа Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г. и 1871-1873 г.) Дядото по майка на П.
към текста >>

Свещеник Константин А.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов 1864г., 11 юли (29 юни по стар стил - Петровден) - в село Хадърча (дн. Николаевка), Варненско, се ражда Петър Константинов Дънов. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, по-големите им деца са син Атанас и дъщеря Мария. Свещеник Константин А. Дъновски е виден деец иа църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско. Той е първият председател иа Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г. и 1871-1873 г.) Дядото по майка на П. Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение.
към текста >>

- живее при баща си свещеник Константин А.
1896г. - учредител и библиотекар на дружественото читалище „П. Р. Славейков" в гр. Варна. 1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на семейството славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна. 1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен. 1899г., октомври - 1900 г. - живее при баща си свещеник Константин А. Дъновски в град Нови пазар. 1900г., лятото - организира във Варна първа среща на свои последователи, която нарича среща на Веригата. Присъстват първите му ученици Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен. 1900г. до 1942 г. - провежда през месец август ежегодни събори на Бялото братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша.
към текста >>

5. 12.Кожено тефтерче

Избраният Господен цар и свещеник Исус Христос Господ на Господарите.
Вън всяка гневливост. Бог не е Бог на гнева, но на благостта. Той не приема одумването и неблагодарността. Имай пълно упование на Господа, който е неизменен и постоянен на своите обещания и Бог ще ти прати благословения, защото знае защо те е пратил и неговите пътища и възнамерения никой не може да възпре и осуети. Господ е крепък във всичко. Избраният Господен цар и свещеник Исус Христос Господ на Господарите. I am the Holy One. I have come today to bless you. (Аз съм в Свещеното Едно. Дошъл съм да те благословя.) Царството на Отца моего наближава и денят на святите приближава.
към текста >>

6. 13.Червено тефтерче

Но ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любим, на своя Господ, цар, свещеник Богу.
Ей, той е повече от това. Защо търсите Господа там, където не е? И защо го призовавате от там, от където няма да дойде? Ето, той е посред вас и чака да го познаете. Той е като жених, който чака да го познае тази, към която е привързана душата му. Но ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любим, на своя Господ, цар, свещеник Богу. Но ето, той няма да чака да бъде познат, че тогава да дойдре. Пригответе се вече за деня Господен. Бъдете трезвени, покайте се от беззаконията да не би да ви намери този ден и да ви постигне участта на нечестивите. Работете не за това, що погинва, но за това, що пребъдва. Говорете, възвисете гласът си и възтръбете със силен глас, за да се чуе името ми, не мълчете, но работете за наследието, което Господ носи
към текста >>

Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома ми светило, което никога няма да гасне.
Ще презираш ли още моето Слово, ще постоянстваш ли да престъпваш моите закони? Ето, клех се в името си, както съм жив, че когато посетя земята, няма да пощадя нечестивите. Ето, скоро ще чуеш моя глас и ще познаеш, че говоря Бог велики и страшни в сила и мощ. Внимавай сега на думите ми и бягай от пътя на нечестивите. Докато е още ден, обърни сърцето си към моя Дух, за да намериш място и спасение на душата си. Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома ми светило, което никога няма да гасне. Любов, която никога няма да престане и в теб ще се възцари Господ и негово ще бъде царството и силата и славата във веки. Аз съм Исус Христос - царят Сионов, пострадавшия за греховете на света, Спасителят на мира, Бог крепкий, който говори чрез рабите си. И дадох словото си вам за свидетелство. Словото ми е Дух и Истина. Ето аз те познавам кой си.
към текста >>

7. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията.
Така през XIII век се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в човека като субективно Аз-съзнание. Много по-късно Хегел го облича в понятието дух в себе си, а ретроспективно в дохристиянската източна мъдрост той се преживява като съвкупност от дванадесет свръхсетивни духовни учители, наречени Бодхисатви. Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим. И тук началният импулс се открива отново в събитието на Голгота, чрез чиято мистерийна същност Христос се свързва със земното битие и остава да живее в хората отвътре, но така невидим и несъзнаван, че да не затъмнява предстоящия възход на Аз-съзнанието. Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може човек да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос. Всеки човек е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията. Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва.
към текста >>

8. Пеню Киров - №12

В православната църква56 тука засега има един свещеник57, който заслужава похвала.
Тук приложените две извлечения в две съобщения нарочно ти ги пращам, да видиш в тях това, що е за нас писано, като при това ни явиш да не би в тях да има пръст и сатана, и то заради туй, защото заедно с тях имаше казано и проклятието за Д-ра както в първото, така и във второто, но във второто — че за последен път му се прощава. В първото още имаше нещо намеса и от сатана, но духът Ферени55, на бр. Тодор, ни каза, че то е от изкусителя [зачеркнато от П.К.] и пак навреме се отървахме от лъжите на този наш заклет враг, и то само по една случайност, види се, подготвена от Бога. Прочее от всичко тука, което ти явявам, ще видиш в какво положение се намираме в непрестанно следуемата ни идея и сам ще разбереш, че ний имаме нужда от ободряване и силно внушение от отвън. А за нас сте засега след Господа Исуса Христа само вий, така щото не ни оставяй в по- дълго време от [това] да ни не пишете по нещо. В православната църква56 тука засега има един свещеник57, който заслужава похвала. Той всякога държи проповеди, и то доста сполучливо. Даровит е. Тези дни не съм дотам добре, притеснен съм, но моля се, братко, моли се и за двама ни, за да можем да пребъдваме в Бога. Повече не ща да ти се оплаквам, защото достатъчни са теготите за всеки едного от нас. Приеми сърдечните ни поздрави, както от бр.
към текста >>

9. Пеню Киров - №15

отец Флорентин Кампонетти е първият католически свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас.
Нарочно поздрав и на другите двама наши братя. Същий ................. 72. Основите на католицизма в Бургас са поставени около 1850 г. От края на 1857 г. отец Флорентин Кампонетти е първият католически свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас. Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г. От 1895 г. до 1905 г. в църквата служи отец Луиджи от Триест (П.К., №15, 28.03.1899 г.).
към текста >>

10. Петър Дънов - №19

Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник.
76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с. 17. (У., №19, 29.04.1899 г.) 77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник. В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м.
към текста >>

11. Петър Дънов - №22

Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова).
Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.) 88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е. синът на попа) - роден през 1862 в с. Хадърча (дн. Николаевка). Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова). Третото дете е Петър Дънов. След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица. Има две дъщери - Добра (починала на 26 г. през 1919 г). и Димитричка (04.12.1899-14.11.1981).
към текста >>

12. Пеню Киров - №21

Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника.
Поставя „ефод" в Офра. (Съд. 8:27). (П.К., №21, 15.07.1899 г.) 92. Мелкон Партомян - роден около 1873 г. в гр. Айтос, арменец по народност. Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника. След срещата си с П. Киров през 1899 г. започва да участва в сбирките им и напуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас. Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят. Там се среща със съученика на П.
към текста >>

13. Петър Дънов - №25

„Добруджа" №11) като свещеник по заместване след пенсионирането си.
февруари 1901 г. През това време баща му отец Константин А. Дъновски работи в Нови пазар в храм „Св. Параскева" (сега „Св. Петка" на ул. „Добруджа" №11) като свещеник по заместване след пенсионирането си. (У., №25, 30.10.1899 г.) 102. Николай Вълов Велчев (1875/6 - 29.02.1968) е роден в с. Жеравна. Начално образование получава в Жеравна (1880-1886), след което заминава за Варна при най-големия си брат Атанас В. Велчев - издател на книги и притежател на книжарница. Във Варна изучава печатарския занаят и през 1899 г.
към текста >>

14. Пеню Киров - №25

Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той.
", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21]. Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е. да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи! " [Мат. 3:2] и да проповядваме евангелската истина. Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той. А ний трябва сами да станем жертви живи за Божията слава и славата на Неговото дело. Сега по въпроса в първото ми писмо, с който дойдох да Ви взема мнението. Аз според Евангелието разбирам, че който повярва, трябва да се кръсти, а пък тъй казано, излиза, че едно дете, което не знае нищо, защо да се кръщава. Отгде знаеш, че то ще стане християнин на дело? Оттук и отпадането на Църквата Христова от първите времена.
към текста >>

15. Пеню Киров - №27

И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им.
Но Бог не остави да може да се пъхне той съвсем помежду ни. Там, гдето се разделяхме, и там пак се съгласихме. Сатана сам нищо не може да стори лесно, ако не намери оръдие. Нашият приятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е. да го отделят от здравото учение Господне. И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им. Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината. Разбирание благата Воля на Господа Нашего. Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр.
към текста >>

16. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

В православната църква56 тука засега има един свещеник57, който заслужава похвала.
Тук приложените две извлечения в две съобщения нарочно ти ги пращам, да видиш в тях това, що е за нас писано, като при това ни явиш да не би в тях да има пръст и сатана, и то заради туй, защото заедно с тях имаше казано и проклятието за Д-ра както в първото, така и във второто, но във второто — че за последен път му се прощава. В първото още имаше нещо намеса и от сатана, но духът Ферени55, на бр. Тодор, ни каза, че то е от изкусителя [зачеркнато от П.К.] и пак навреме се отървахме от лъжите на този наш заклет враг, и то само по една случайност, види се, подготвена от Бога. Прочее от всичко тука, което ти явявам, ще видиш в какво положение се намираме в непрестанно следуемата ни идея и сам ще разбереш, че ний имаме нужда от ободряване и силно внушение от отвън. А за нас сте засега след Господа Исуса Христа само вий, така щото не ни оставяй в по- дълго време от [това] да ни не пишете по нещо. В православната църква56 тука засега има един свещеник57, който заслужава похвала. Той всякога държи проповеди, и то доста сполучливо. Даровит е. Тези дни не съм дотам добре, притеснен съм, но моля се, братко, моли се и за двама ни, за да можем да пребъдваме в Бога. Повече не ща да ти се оплаквам, защото достатъчни са теготите за всеки едного от нас. Приеми сърдечните ни поздрави, както от бр.
към текста >>

отец Флорентин Кампонетти е първият католически свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас.
Нарочно поздрав и на другите двама наши братя. Същий ................. 72. Основите на католицизма в Бургас са поставени около 1850 г. От края на 1857 г. отец Флорентин Кампонетти е първият католически свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас. Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г. От 1895 г. до 1905 г. в църквата служи отец Луиджи от Триест (П.К., №15, 28.03.1899 г.). №17
към текста >>

Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник.
76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с. 17. (У., №19, 29.04.1899 г.) 77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Силистра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник. В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м.
към текста >>

Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова).
Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.) 88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е. синът на попа) - роден през 1862 в с. Хадърча (дн. Николаевка). Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова). Третото дете е Петър Дънов. След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица. Има две дъщери - Добра (починала на 26 г. през 1919 г). и Димитричка (04.12.1899-14.11.1981).
към текста >>

Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника.
Поставя „ефод" в Офра. (Съд. 8:27). (П.К., №21, 15.07.1899 г.) 92. Мелкон Партомян - роден около 1873 г. в гр. Айтос, арменец по народност. Живее в Бургас и работи в местната арменска православна църква като помощник на свещеника. След срещата си с П. Киров през 1899 г. започва да участва в сбирките им и напуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас. Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят. Там се среща със съученика на П.
към текста >>

„Добруджа" №11) като свещеник по заместване след пенсионирането си.
февруари 1901 г. През това време баща му отец Константин А. Дъновски работи в Нови пазар в храм „Св. Параскева" (сега „Св. Петка" на ул. „Добруджа" №11) като свещеник по заместване след пенсионирането си. (У., №25, 30.10.1899 г.) 102. Николай Вълов Велчев (1875/6 - 29.02.1968) е роден в с. Жеравна. Начално образование получава в Жеравна (1880-1886), след което заминава за Варна при най-големия си брат Атанас В. Велчев - издател на книги и притежател на книжарница. Във Варна изучава печатарския занаят и през 1899 г.
към текста >>

Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той.
", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21]. Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е. да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи! " [Мат. 3:2] и да проповядваме евангелската истина. Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той. А ний трябва сами да станем жертви живи за Божията слава и славата на Неговото дело. Сега по въпроса в първото ми писмо, с който дойдох да Ви взема мнението. Аз според Евангелието разбирам, че който повярва, трябва да се кръсти, а пък тъй казано, излиза, че едно дете, което не знае нищо, защо да се кръщава. Отгде знаеш, че то ще стане християнин на дело? Оттук и отпадането на Църквата Христова от първите времена.
към текста >>

И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им.
Но Бог не остави да може да се пъхне той съвсем помежду ни. Там, гдето се разделяхме, и там пак се съгласихме. Сатана сам нищо не може да стори лесно, ако не намери оръдие. Нашият приятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е. да го отделят от здравото учение Господне. И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им. Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината. Разбирание благата Воля на Господа Нашего. Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр.
към текста >>

17. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име.
Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал. Сънят бил дотук. На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име. Този свещеник го обвинявал, че бил проводник на евангелизма в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието. Книжката е от 11 страници и се нарича „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ". Отпечатана е в Карнобат с подзаглавие „Отговор на бургаските протестанти", с автор К. Христов. Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник. На първата си страница брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи!
към текста >>

Този свещеник го обвинявал, че бил проводник на евангелизма в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието.
Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал. Сънят бил дотук. На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име. Този свещеник го обвинявал, че бил проводник на евангелизма в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието. Книжката е от 11 страници и се нарича „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ". Отпечатана е в Карнобат с подзаглавие „Отговор на бургаските протестанти", с автор К. Христов. Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник. На първата си страница брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи! ", носещо дата 25 март 1904 година.
към текста >>

18. №74 (Пеню Киров)

След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция.
Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София.
към текста >>

19. №122 (Петър Дънов) [затворена карта]

е свещеник в Голямобуковския (тогава Коджабуковския) манастир „Животоприемний източник“ (община Средец, област Бургас).
В писмо до Д. Добрев от Сливен П. Киров пише: „Г-н Дънов бе тук около 25 дни време, обучава ни и си замина. Да ти кажа всичко е невъзможно с писмо“. 243. Отец Никон – от 1906 г. е свещеник в Голямобуковския (тогава Коджабуковския) манастир „Животоприемний източник“ (община Средец, област Бургас). Участва в събранията на кръжока през първите години след учредяването му. 244. Антиминс – при първите християни изпълнява ролята на подвижен олтар при извършване на Евхаристията. Тайнството Евхаристия е благодарствена служба, при която чрез молитва се призовава слизането на Светия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло. Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза.
към текста >>

20. Показалец на личните имена

Никон (свещеник) – У.
Михалаки – Вж Г е о р г и е в, Михалаки Ненов, Н. – Вж Н о н е в, Никола Никола – Вж Н о н е в, Никола Николай (Николая) – Вж В е л ч е в, Николай В. Никон (свещеник) – У. 122; П.К. 104 Нонев, Никола (Бургас) – У. 77, 86; П.К. 65, 68 Обрешков, Димитър (Варна) – У.
към текста >>

21. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10

След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция.
Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София.
към текста >>

22. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19

е свещеник в Голямобуковския (тогава Коджабуковския) манастир „Животоприемний източник“ (община Средец, област Бургас).
В писмо до Д. Добрев от Сливен П. Киров пише: „Г-н Дънов бе тук около 25 дни време, обучава ни и си замина. Да ти кажа всичко е невъзможно с писмо“. 243 Отец Никон – от 1906 г. е свещеник в Голямобуковския (тогава Коджабуковския) манастир „Животоприемний източник“ (община Средец, област Бургас). Участва в събранията на кръжока през първите години след учредяването му. 244 Антиминс – при първите християни изпълнява ролята на подвижен олтар при извършване на Евхаристията. Тайнството Евхаристия е благодарствена служба, при която чрез молитва се призовава слизането на Светия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло. Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията
към текста >>

23. 187 ПИСМО

Аз бих желал всеки свещеник в Православната църква да познава Христа и да слушаха Неговия глас.
Христос казва, Моите овци познават моя глас. Който познава гласа на добрия пастир, той е от Неговите, който не, той не е. Ще се минат години, когато работите ще се обърнат другояче. Всичко с огън ще се опита. Всички с огън ще се кръстят. Аз бих желал всеки свещеник в Православната църква да познава Христа и да слушаха Неговия глас. Старият ред на нещата минава вече. Иде нещо ново в света, всички ще го видят. Някои ще разумяват и ще се изменят. Всички няма да умрем, но всички ще се изменим, казва Духът Господен. Бъдете радостни и весели.
към текста >>

24. БЕЛЕЖКИ

Той е първият български учител в Североизточна България и по-късно - първият български свещеник.
Заминава за Атон, за да приеме монашески сан, спира в Солун, където в църквата „Св. Георги" получава антиминс и има пророческо видение. Завръща се в Устово, а през 1857 г. заминава за Варна. Учителствува в с. Николаевка. Той е първият български учител в Североизточна България и по-късно - първият български свещеник. Служи в църквите „Св. Богородица", „Св. Георги" и „Св. Архангел Михаил" във Варна и в с. Николаевка. Избран е за председател на градската управа във Варна.
към текста >>

25. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

За професор се учил някой, а все за пари говори; свещеник е станал, за пари ламти; учител, съдия и пр.
От това гледище неморални неща са всички еднообразни неща, а добри – всички, които са разнообразни. Еднообразното е смърт, а разнообразното – живот. В това положение няма никакво противоречие, защото очевидно е, че ако много хора говорят едновременно едно и също, ще се образува само шум и ние не ще можем да разберем смисъла на думите им. Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори; свещеник е станал, за пари ламти; учител, съдия и пр. – все към същия идеал се стремят. Цялото човечество говори сега за едно и също нещо: за пари. А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъл на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека. Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло. Същата идея може да поясним и по следния начин: всичките хора говорят за Бога, без обаче да изпълняват Неговата воля – също както за един милионер, т.е.
към текста >>

26. Молитвена хранилница

Избраният Господен цар и свещеник Иисус Христос,
Вън всяка гневли вост! Бог не е Бог на гнева, но на благостта. Той не приема одумването и неблагодарността. Имай пълно упование на Господа, който е неизменен и постоянен на своите обещания, и Бог ще ти прати благословения, защото знае защо те е пратил и неговите пътища и възнамерения никой не може да възпре и осуети. Господ е крепък във всичко. Избраният Господен цар и свещеник Иисус Христос, Господ на Господарите. Този пост е редактиран от Albena: 09 август 2011 - 21:51
към текста >>

27. Обещанието Господне

Избраният Господен цар и свещеник Исус Христос, Господ на господарите.
Вън всяка гневливост! Бог не е Бог на гнева, но на благостта. Той не приема одумването и неблагодарността. Имай пълно упование на Господа, който е неизменен и постоянен на Своите обещания, и Бог ще ти прати благословения, защото знае защо те е пратил, и Неговите пътища и възнамерения никой не може да възпре и осуети. Господ е крепък във всичко. Избраният Господен цар и свещеник Исус Христос, Господ на господарите.
към текста >>

28. Молитва за благоволението Божие

Нашият Господ Исус Христос, Син Божи, Спасителят, Избавителят, Изкупителят, Агнец Божий, Син на мира, Син человечески, Богочовекът, Началникът на живота, Животоначалникът, Жизнодавецът, Сладчайшият Исус, Тайновидецът, Великият Учител, Избавител и Ходатай, Виновникът за нашето спасение, Разрушителят на ада, Победителят на смъртта, Избраният Господен цар и свещеник, Покровителят.
Ишвара - Планина от светлина, блясва, за да освети мрака, тройният лик: творец, съхранител, разрушител, Саваот, Йехова-Елохим, Йова, Мардук - Бога на светлината, Тао — Най-върховния разпоредител на всичко, Началото, което е създало всичко. Айн Соф е кабалистическото подразделение на света, Първоизточникът на цялото мироздание, безкрайният, безграничният, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало. Нашият Господ Исус Христос, Син Божи, Спасителят, Избавителят, Изкупителят, Агнец Божий, Син на мира, Син человечески, Богочовекът, Началникът на живота, Животоначалникът, Жизнодавецът, Сладчайшият Исус, Тайновидецът, Великият Учител, Избавител и Ходатай, Виновникът за нашето спасение, Разрушителят на ада, Победителят на смъртта, Избраният Господен цар и свещеник, Покровителят.
към текста >>

29. СЪДЪРЖАНИЕ

Пръв български учител и свещеник Димитър Македонов....................................................................42
Атанас Чорбаджи (Хъдържалията) Иконом Ив. К. Радов..........................................................................29 Атанас Георгиев...................................................................................35 Из родословието на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) Любен Хаджииванов...................................40 Пръв български учител и свещеник Димитър Македонов....................................................................42 Спомени на свещеника Константин Дъновски...............................45 Заветници на свободата ни Т. И. Бъчваров.....................................................................................51 Коя е рожденната дата на Петър Константинов Дънов Валсерпъ Айн.................................................................................61
към текста >>

Спомени на свещеника Константин Дъновски...............................45
Иконом Ив. К. Радов..........................................................................29 Атанас Георгиев...................................................................................35 Из родословието на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) Любен Хаджииванов...................................40 Пръв български учител и свещеник Димитър Македонов....................................................................42 Спомени на свещеника Константин Дъновски...............................45 Заветници на свободата ни Т. И. Бъчваров.....................................................................................51 Коя е рожденната дата на Петър Константинов Дънов Валсерпъ Айн.................................................................................61 Бележки върху книгата „Учителят на Бялото Братство" Правдолюб Истинолюбиви..................... 65
към текста >>

30. Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА

в присъствието на много селяни от съседните села сградата е осветена от Варненския митрополит Порфирий и пръв български свещеник става споменатият К. Дъновски.
През следващата година е построена и специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата - за църква. Но гръцките интриги спират строителството. Тогава чорбаджи Атанас отива във Варна и с турски големци издейства разрешение за продължаване на строежа. На 26 октомври 1851 г. в присъствието на много селяни от съседните села сградата е осветена от Варненския митрополит Порфирий и пръв български свещеник става споменатият К. Дъновски. Започват и училищните занятия. През 1853 г. те са преустановени, тъй като е обявена Кримската война. През 1856 г. войната свършва и К.
към текста >>

На следващата година той е ръкоположен за свещеник.
През 1853 г. те са преустановени, тъй като е обявена Кримската война. През 1856 г. войната свършва и К. Дъновски отново събира децата. На следващата година той е ръкоположен за свещеник. На негово място е назначен Петър Атанасов. През същата година е извикан и втори свещеник - Иван Громов. Благодарение на тая родолюбива дейност на Атанас Чорбаджи и поради слабостта и неорганизираността още на варненските българи на село Хадърча се паднало да заеме на първо време едно особено средищно положение във възродителните усилия на българите във Варненска околия. По такъв начин създаденото в Хадърча българско просветно национално огнище не останало без влияние върху развитието изобщо на народните работи в областта. Атанас Чорбаджи се намирал във връзка с български търговци във Варна. К.
към текста >>

През същата година е извикан и втори свещеник - Иван Громов.
През 1856 г. войната свършва и К. Дъновски отново събира децата. На следващата година той е ръкоположен за свещеник. На негово място е назначен Петър Атанасов. През същата година е извикан и втори свещеник - Иван Громов. Благодарение на тая родолюбива дейност на Атанас Чорбаджи и поради слабостта и неорганизираността още на варненските българи на село Хадърча се паднало да заеме на първо време едно особено средищно положение във възродителните усилия на българите във Варненска околия. По такъв начин създаденото в Хадърча българско просветно национално огнище не останало без влияние върху развитието изобщо на народните работи в областта. Атанас Чорбаджи се намирал във връзка с български търговци във Варна. К. Дъновски, който станал негов зет, се преместил във Варна, където внесъл високия български дух на своя тъст, както сам той казва. Понякога по време на служба в гръцката църква произнасял евангелието или някои ектении на славянски.
към текста >>

31. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

След училището той убедил своите съселяни да построят на следната година в Николаевка и българска църква, в която станал пръв български свещеник споменатият Константин Дъновски и която в 1851 г.
Гулица (Месемврийско) и получил, според тогавашните понятия, едно доста добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил през време на Руско-турската война в 1928-29 година преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Гулица и се преселил и установил в Хадърджа, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцки първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, той се издигнал след смъртта на баща си пред тях като най-влиятелния човек в селото и те го избрали за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил един рядък, издигнат българин, който, въпреки невежеството и неотзивчи-востта на своите съселяни, сам и на свои разноски отворил в 1847 г. първото българско училище в селото си, което е било и първото българско училище във Варненската околия, като условил за пръв български учител Константин Дъновски. След училището той убедил своите съселяни да построят на следната година в Николаевка и българска църква, в която станал пръв български свещеник споменатият Константин Дъновски и която в 1851 г. била осветена от Варненския митрополит Порфи-рий, а в 1857 г. извикал за нея и втори български свещеник Иван Громов. В „Описание на село Хадърджа (Деде-Бунар) " - ръкопис от неизвестен автор, без дата, но изглежда доста стар, във Варненското Археологическо Дружество VIII, N° 38. Забележително е, че в това последното описание е дадена 1790 год., като рождена година на А. Георгиев, докато Ив. К.
към текста >>

извикал за нея и втори български свещеник Иван Громов.
Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцки първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, той се издигнал след смъртта на баща си пред тях като най-влиятелния човек в селото и те го избрали за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил един рядък, издигнат българин, който, въпреки невежеството и неотзивчи-востта на своите съселяни, сам и на свои разноски отворил в 1847 г. първото българско училище в селото си, което е било и първото българско училище във Варненската околия, като условил за пръв български учител Константин Дъновски. След училището той убедил своите съселяни да построят на следната година в Николаевка и българска църква, в която станал пръв български свещеник споменатият Константин Дъновски и която в 1851 г. била осветена от Варненския митрополит Порфи-рий, а в 1857 г. извикал за нея и втори български свещеник Иван Громов. В „Описание на село Хадърджа (Деде-Бунар) " - ръкопис от неизвестен автор, без дата, но изглежда доста стар, във Варненското Археологическо Дружество VIII, N° 38. Забележително е, че в това последното описание е дадена 1790 год., като рождена година на А. Георгиев, докато Ив. К. Радов дава по-приемливата 1805 г. във „Възраждането на българщината във Варна.
към текста >>

Свещеник пък Константин Дъновски, който станал негов зет, се преместил за свещеник във Варна, дето внесъл високия български дух на своя тъст и, както сам разказва, понякога във време на службата в гръцката църква във Варна произнасял Евангелието или някои ектении на славянски.
Във време на чумата (1865 г.) той заболя и умря в Цариград". Благодарение на тази родолюбива дейност на Атанаса Чорбаджи и поради слабостта и неорганизираността още на варненските българи, на с. Хадърджа се паднало да заеме на първо време едно особено средищно положение във възродителните усилия на българите от Варненската околия. По такъв начин създаденото в Хадърджа българско просветно-наци-онално огнище не останало без влияние върху развитието изобщо на народните работи в областта. Атанас Чорбаджи се намирал във връзка с българските търговци във Варна. Свещеник пък Константин Дъновски, който станал негов зет, се преместил за свещеник във Варна, дето внесъл високия български дух на своя тъст и, както сам разказва, понякога във време на службата в гръцката църква във Варна произнасял Евангелието или някои ектении на славянски. Когато с акта на 3 април 1860 год. цариградските българи, начело с Илариона Макариополски, провъзгласили основаването на отделна самостойна Българска църква, както в другите краища на България, така и във Варненско българите се раздвижили и подкрепили тая народна инициатива. И забележително е, че не във Варна, дето българите се чувствали още слаби и неорганизирани, а в с. Хадърджа било свикано за целта на 21 май 1860 год. (по споразумение между дядо Атанаса и варненските български първенци) едно събрание от представители на българите във Варненско, именно от варненските села Девня, Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенлии (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджаскьой, Гевреклер, Гюндогду, Чатма и Куюджук, в което било решено, че се отказват от Цариградската гръцка патриаршия и нейните владици и признават оттук нататък за свое църковно началство новата Българска самостойна църква в Цариград, начело с Илариона Макариополски.
към текста >>

Дъновски, който тогава е бил свещеник в гръцката митрополия във Варна и който изобщо още не се бе лансирал в народните работи, а се държал доста настрана, е станал секретар на събранието, какъвто е могъл да бъде и свещеникът в Хадърджа Ив. Громов.
Спомените на същия в Изв. Варн. Археолог. Д-ство, IV, стр.18), u които не отговарят напълно на някои известни факти и затова не могат да се приемат за точни във всичко. Известието за събранието в Хадърджа на 21 май 1860 г. е приемливо, обаче съмнително е, че К. Дъновски, който тогава е бил свещеник в гръцката митрополия във Варна и който изобщо още не се бе лансирал в народните работи, а се държал доста настрана, е станал секретар на събранието, какъвто е могъл да бъде и свещеникът в Хадърджа Ив. Громов. Освен това погрешно е, че тогава (1860 г.) Атанас Чорбаджи се готвил да замине като представител на българите от Варненския окръг в Цариград, защото самата идея за изпращане в Цариград се повдига най-напред от Пловдив и се осъществява през следната 1861 год. (вж. П. Никое, „Възраждане и пр. " стр. 164). Погрешно се споменува при това като варненски български първенец В.
към текста >>

се помина гръцкият владика Порфирий, при когото служих като свещеник на митрополията.
Поради противодействието обаче на властта, те изоставили това намерение и се спрели на мисълта да приспособят долния етаж на своето училищно здание за църква. За събитията около откриването на първата българска църква във Варна имаме две известия: първо, спомените на Кон. Дъновски, съвременник и съучастник в събитията, второ, едно писмо-изложение на един от българските тогавашни варненски първенци и виден непосредствен съучастник, Рали х. Мавридов, писано 2-3 дни след самите събития. „На 30 ноемврий 1864 г. се помина гръцкият владика Порфирий, при когото служих като свещеник на митрополията. През 1865 г. се събрахме българите в кантората на Сава Георгиевич и решихме да протестираме пред правителството и патриаршията, че не можем вече да стоим без черква и че няма да приемем новия владика от патриаршията, докато не се разреши черковния въпрос. Протестът ни се подписа от 50-60 села на варненския санджак. Българите искаха от властта или да им се разреши да си построят нова черква, или пък ще вземат насила една от гръцките черкви. Българите тогава решиха да вземат черквата „Св. Георги".
към текста >>

пръв път служих в нея и аз й бях първият свещеник.
Турските власти приготвиха 12 души турци, които да употребят и хладно оръжие в случай, че стане нужда, само да не допущат отнемането на черквата. За да се избегнат кръвопролитията, българите се отказаха от намерението и аз сам отидох при мютесарафина да му съобщя решението и да го помоля да не изпраща приготвените 12 души турци. Реши се да се приспособи долният етаж от училището за черква и да се нарече „Св. Архангел Михаил". На 14 февруарий 1865 год. пръв път служих в нея и аз й бях първият свещеник. На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черквата (черковната процесия), тогавашният мютесариф Абдул Рахман се разпореди да се преоблекат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и измирли-гьрци. За новата черква взехме икони и други черковни принадлежности от Николаевската църква, с които си служихме почти година, докато такива се набавят. Тия черковни вещи бяха донесени от свещ. Иван Димитров Бакърджиев, Петър Атанасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов. Те се допълват едно-друго и имат следното съдържание:
към текста >>

Мавридов се вижда, че той тогава се е намирал в Хадърджа, отдето варненските българи го извикали да им стане свещеник, а следователно - да участва и в отварянето на българската църква.
Дъновски и в тоя случай се старае да се постави в центъра на събитията (Още по-ясно личи това у Архим. Михаил Чавдаров, „Петдесетгодишнината на първата бълг. Църква", стр. 26, дето в основата на разказа имаме пак устни съобщения и спомени на К. Дъновски), докато от следващото писмо на Р. х. Мавридов се вижда, че той тогава се е намирал в Хадърджа, отдето варненските българи го извикали да им стане свещеник, а следователно - да участва и в отварянето на българската църква. Той не е бил, следователно, от инициаторите на събитията. Ясно е, че при това положение не може да бъде вярно и е очевидно празно самохвалство, че „в дома на Г. Маринович от Свищов се е крил през 1860 г. свещ. К. Дъновски, който без знанието на гръцкия владика Порфирий е отишъл да направи около 50 венчавки без взимане вула за владиката в с.
към текста >>

Й да Ви явя ний тука направихми една работа (Дели мемет йшй), кату са разговорихми, писахми на Хъдърчя на Поп Константина да доди в градо ни за свещеник; така доди на 8-сущаго, й на 9-го направихми собор на училищито й решихми едногласно да направим на училищито долния кат Дом Божий, да са молим Богу; тутакси направихми едногласно писмо й са подписаха всичките Българи, й проводихми Поп Константина да отиди на селото си да донесе треботиите неща, Антимис й пр.
1500 - чи да са сключи сметката. Й така щом приемити настоящото ми, да сторити добре да броити Гр. 1500 - тамо на Г-да Хр. Мавридову й Д. М. Преславски, чи да сключати споредени сметката, чи пак, дай Боже, здрави да сми приятели от напред по-добри. Й да Ви явя ний тука направихми една работа (Дели мемет йшй), кату са разговорихми, писахми на Хъдърчя на Поп Константина да доди в градо ни за свещеник; така доди на 8-сущаго, й на 9-го направихми собор на училищито й решихми едногласно да направим на училищито долния кат Дом Божий, да са молим Богу; тутакси направихми едногласно писмо й са подписаха всичките Българи, й проводихми Поп Константина да отиди на селото си да донесе треботиите неща, Антимис й пр. Така на 10-го и 11-го гледам от нашите Българи никой ни са мърда, заспаха, сякаш чи от Бога ша да слезе церквата готова; на 12-го в петак, угуждам един майстор, та сабори вратата за дверите й от лева страна другите врата, й стана Олтар истински; отвън прозорците до половина обковахми с дъски, така й вънкашните врата, за да не са види кату служи светая служба свещеника, й зарачах до Дорамаджия да направи Престолу й проскомидията. Така в суббота са зготвиха всичките; Гагаузите, кату приумяли, провождат Мастор Спиру (дюлгерски калфа) на управителат, та наклеветява как Българите са заловили да правят Църква й угудили темелете. И без да му заповяда управителят за воспиранието, връща са Майстор Спиру, та воспира Масторат, дето работеши, да ни работи, й така дюлгерину утожда на дорамаджийскиа дюкян, та довършат треботните й вечеря нареждат наред всичкото. Кату чува х.Стамат (страха пъзлю), дету треба да отиди да посрешни работата, но дохожда на магазията ми с един гняв, та ми казва: „ Тебе кой ти каза да угуждаш майстори да развалят й правят? Ето сега са се воспре да ни са месиш, на нищо да не стъпваш в училищито, ти казвам" Като чух това, му рекох „Тварде добре".
към текста >>

Така на 10-го и 11-го гледам от нашите Българи никой ни са мърда, заспаха, сякаш чи от Бога ша да слезе церквата готова; на 12-го в петак, угуждам един майстор, та сабори вратата за дверите й от лева страна другите врата, й стана Олтар истински; отвън прозорците до половина обковахми с дъски, така й вънкашните врата, за да не са види кату служи светая служба свещеника, й зарачах до Дорамаджия да направи Престолу й проскомидията.
Й така щом приемити настоящото ми, да сторити добре да броити Гр. 1500 - тамо на Г-да Хр. Мавридову й Д. М. Преславски, чи да сключати споредени сметката, чи пак, дай Боже, здрави да сми приятели от напред по-добри. Й да Ви явя ний тука направихми една работа (Дели мемет йшй), кату са разговорихми, писахми на Хъдърчя на Поп Константина да доди в градо ни за свещеник; така доди на 8-сущаго, й на 9-го направихми собор на училищито й решихми едногласно да направим на училищито долния кат Дом Божий, да са молим Богу; тутакси направихми едногласно писмо й са подписаха всичките Българи, й проводихми Поп Константина да отиди на селото си да донесе треботиите неща, Антимис й пр. Така на 10-го и 11-го гледам от нашите Българи никой ни са мърда, заспаха, сякаш чи от Бога ша да слезе церквата готова; на 12-го в петак, угуждам един майстор, та сабори вратата за дверите й от лева страна другите врата, й стана Олтар истински; отвън прозорците до половина обковахми с дъски, така й вънкашните врата, за да не са види кату служи светая служба свещеника, й зарачах до Дорамаджия да направи Престолу й проскомидията. Така в суббота са зготвиха всичките; Гагаузите, кату приумяли, провождат Мастор Спиру (дюлгерски калфа) на управителат, та наклеветява как Българите са заловили да правят Църква й угудили темелете. И без да му заповяда управителят за воспиранието, връща са Майстор Спиру, та воспира Масторат, дето работеши, да ни работи, й така дюлгерину утожда на дорамаджийскиа дюкян, та довършат треботните й вечеря нареждат наред всичкото. Кату чува х.Стамат (страха пъзлю), дету треба да отиди да посрешни работата, но дохожда на магазията ми с един гняв, та ми казва: „ Тебе кой ти каза да угуждаш майстори да развалят й правят? Ето сега са се воспре да ни са месиш, на нищо да не стъпваш в училищито, ти казвам" Като чух това, му рекох „Тварде добре". Кату си отиди, нажалими ся и заплаках й рекох „Боже мой, ни ми истудявай сърцето".
към текста >>

Й писват на патрика „как Българите направили си церква в училищито й довели два свещеника й служили св.
Кату наредили, в неделя, на 14-го, щеше да служи Поп Константин с Поп Иванна; кату има Антимис, можи да служи, но проввождат страху-пъзлювците едного, та воспира Попът да не би чи служи. Така Поп Константин, за да не направи раздор, направи им волята, чи само йсчитат часовите й водосвещават. Й народат са восблагодари й на това й си утожда сяки с голяма радост, чи са удостоиха да чуят по язикат си да са чете и да са молят Богу. Вечерта срещу понеделник на вечерната сабира се много народ й става отпуст й всекий се прощава да заговеят. Гръкогагаузите, кату чули й са научили от шпионите, чи са чело в училищито во болгарски, тутакси в неделя саби-рат са на митрополията й направят собор й мислят как да развалят, да съборят Българите. Й писват на патрика „как Българите направили си церква в училищито й довели два свещеника й служили св. литургия; й молили патрика да гледа да воспре тази работа да не напредни". Й ходили в неделя на управителя, та й гу молили да воспре Българите да ни четат по Български, но управителят до днес нищо не казал, чи не зная за напред. Но научавамися, чи управителят, кату проважда скришом да разгледа й распитва, й ги намеря лъжливи гагауйзите. Така в понделник вечерта на вечерня не са старпях, колко й да сам воспрян, отидох в училищито, така-ту чух по наши язик да са чите и кату чух Евангелието по български, многу са благодарих Богу, от радост заплаках й рекох „слава тебе, Боже, удостоихся да чуя въ Варна да са чете Български, па сега й ако да умра, ша ма упоет по Български! "
към текста >>

Хадържа иконом Константин Дъновски за свой пръв варненски български свещеник, който със смъртта на Порфирия се освободил от своите тесни връзки с Гръцката митрополия и от своите задължения към тоя владика, който го протежирал още от младини и при когото служил до смъртта му, подир което се оттеглил в с. Хадърджа.
На 11 декемврий бил назначен и ръкоположен за негов приемник митрополит Иоаким, по-късно Цариградски патриарх, който се забавил малко, докато се приготви, и решил едва през март 1865 г. да потегли за епархията си. Варненските първенци-българи, обсъждайки събитията, дошли до заключение, че е настъпило вече време да се откъснат съвсем от Гръцката варненска митрополия, като образуват и своя българска църква. Поради невъзможността да имат някоя от гръцките църкви, защото властта не искала да допусне никакви ексцесии и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки владика, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на училището си в църква. Те повикали от с. Хадържа иконом Константин Дъновски за свой пръв варненски български свещеник, който със смъртта на Порфирия се освободил от своите тесни връзки с Гръцката митрополия и от своите задължения към тоя владика, който го протежирал още от младини и при когото служил до смъртта му, подир което се оттеглил в с. Хадърджа. На следния ден след пристигането на Дъновски на 9 февруарий българите направили събор в училището и единодушно решили да превърнат долния етаж на училището на църква, като същевременно направили и подписали всички едногласно едно съответно писмено протестно изложение до правителството, подписано и подпечатано след това и от 50-60 села на Варненския санджак, какво не могат вече да стоят без църква и че няма да приемат новия гръцки владика, докато не се разреши българския църковен въпрос. К. Дъновски е бил пратен в с. Хадърджа да донесе нужните свещени потреби, икони, Антиминс и пр. След това пристъпили и към преобразуване на долния етаж на училището, при което не са липсвали съревнования, страхове, недоразумения и караници между дейците, при което се отличил със своята ревност Р. х.Мавридов. На 12 февруарий един майстор, повикан от последния, почнал да работи нужните промени в долния етаж на училищната сграда, направил олтар и престол, обковал прозорците отвън с дъски, за да не се вижда като се служи вътре служба.
към текста >>

32. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов

Енорийский свещеник, отец Михал, имал няколко селски момчета, които учил в къщата си и при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи.
Иконом Ив. К. Радов Си. „Памятникъ", 1895, 6, 549 - 560 Атанас Георгиев-Фучиджиоглу се е родил в село Гулица, Новоселска околия, Варненски Окръг около 1805 година. Баща му Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първите селяни в село Гулица и имал силно желание към учението, обаче нямало в селото им училище, нито пък наблизо някъде, а само в ближнето село Еркеч. Енорийский свещеник, отец Михал, имал няколко селски момчета, които учил в къщата си и при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи. Отец Михаил бил един добродушен човек и единственият български свещеник в тия балкански села и при всичко, че той имал работа по енорията си, но пак успявал да учи няколкото деца на ден по час-два. Той не учел децата лятно време, а само зимно. Атанас ходил наред две зими да се учи при отца Михаила и се научил да прочита и пише просто, така и да пей някои черковни тропари. Това не задоволило дяда Георгя и пожелал да изучи сина си Атанас и на гръцки, за това и отишъл в град Месемврия (днес Несебър), та намерил място, гдето да седи син му и да ходи в гръцкото училище да се учи. Тук в разстояние на две години Атанас се научил да чете и пише на гръцки.
към текста >>

Отец Михаил бил един добродушен човек и единственият български свещеник в тия балкански села и при всичко, че той имал работа по енорията си, но пак успявал да учи няколкото деца на ден по час-два.
К. Радов Си. „Памятникъ", 1895, 6, 549 - 560 Атанас Георгиев-Фучиджиоглу се е родил в село Гулица, Новоселска околия, Варненски Окръг около 1805 година. Баща му Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първите селяни в село Гулица и имал силно желание към учението, обаче нямало в селото им училище, нито пък наблизо някъде, а само в ближнето село Еркеч. Енорийский свещеник, отец Михал, имал няколко селски момчета, които учил в къщата си и при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи. Отец Михаил бил един добродушен човек и единственият български свещеник в тия балкански села и при всичко, че той имал работа по енорията си, но пак успявал да учи няколкото деца на ден по час-два. Той не учел децата лятно време, а само зимно. Атанас ходил наред две зими да се учи при отца Михаила и се научил да прочита и пише просто, така и да пей някои черковни тропари. Това не задоволило дяда Георгя и пожелал да изучи сина си Атанас и на гръцки, за това и отишъл в град Месемврия (днес Несебър), та намерил място, гдето да седи син му и да ходи в гръцкото училище да се учи. Тук в разстояние на две години Атанас се научил да чете и пише на гръцки. Не стигало само това, а трябвало и турски да се научи Атанас, за която цел той ходел при един ходжа ефенди, когото условил баща му и в същото време, когато се учил гръцки, той се научил и турски да прочита.
към текста >>

На дядо Атанаса му дошло наум да си търсят вече и свещеник-българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов, родом от Беброво, който им све-щенодействал допреди 7-8 години.
Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстила зданието Папаз еви - попска къща, защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината - училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо, и ново. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети. И това желание на дяда Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села. На дядо Атанаса му дошло наум да си търсят вече и свещеник-българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов, родом от Беброво, който им све-щенодействал допреди 7-8 години. Селото Хадърча се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война. Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не се развалило, защото Атанас Чорбаджи отишъл при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с. Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчани. След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителят Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкоположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села.
към текста >>

След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителят Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкоположил за свещеник на с.
Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села. На дядо Атанаса му дошло наум да си търсят вече и свещеник-българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов, родом от Беброво, който им све-щенодействал допреди 7-8 години. Селото Хадърча се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война. Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не се развалило, защото Атанас Чорбаджи отишъл при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с. Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчани. След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителят Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкоположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г. В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи.
към текста >>

Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г.
Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчани. След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителят Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкоположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г. В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи. След като купили тая къща, условили си варненци първи български учител - някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство. В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и други да направи едно събрание в село Хъдърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко начало и че всички села трябва да се откажат от гръцкия владика и патриаршията, па така да замине.
към текста >>

Чорбаджи варненските общинари проводили в Цариград Чорбаджи Койва зет Димитър от град Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме български владика, който ръкополага свещеници.
Хаджи Дойчу... Гюндойду Бою... Чятмата Димитър... Куюджук. Дядо Атанас съобщил това решение и на 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъстствали първенци и от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Хадърча протокол и упълномощили дяда Атанаса да отиде в Цариград, което той решил и да говори от името на всичките българи на Варненския санджак. В това събрание се решило и йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско училище и българска църква, на които и ферманите да се издадат. Дядо Атанас Чорбаджи подир всичко това заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мутесарифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш ефенди наскоро били получили ферманите за училището и църквата. На другата година от заминаването на Ат. Чорбаджи варненските общинари проводили в Цариград Чорбаджи Койва зет Димитър от град Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме български владика, който ръкополага свещеници. И така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който варненский гръцки владика наклеветил пред Правителството по внушението на Цариградския патриарх и решило се да се проводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към Българската униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в Българската униатска община, дето останал свещеник до следующата година. Поп Димитър се върнал във Варна, отишъл при гръцкия владика, искал прошка и бил опростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на Гръцката патриаршия, по което се и поминал. Дядо Атанас Чорбаджи след толкова трудове за Българската църковна независимост оставил своите кости в Цариград в гробищата на Елри Каау, като предал Богу дух на юлий 20-й 1865 година. Вечная му Памят!
към текста >>

И така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който варненский гръцки владика наклеветил пред Правителството по внушението на Цариградския патриарх и решило се да се проводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград телеграфирал на С.
Дядо Атанас съобщил това решение и на 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъстствали първенци и от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Хадърча протокол и упълномощили дяда Атанаса да отиде в Цариград, което той решил и да говори от името на всичките българи на Варненския санджак. В това събрание се решило и йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско училище и българска църква, на които и ферманите да се издадат. Дядо Атанас Чорбаджи подир всичко това заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мутесарифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш ефенди наскоро били получили ферманите за училището и църквата. На другата година от заминаването на Ат. Чорбаджи варненските общинари проводили в Цариград Чорбаджи Койва зет Димитър от град Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме български владика, който ръкополага свещеници. И така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който варненский гръцки владика наклеветил пред Правителството по внушението на Цариградския патриарх и решило се да се проводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към Българската униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в Българската униатска община, дето останал свещеник до следующата година. Поп Димитър се върнал във Варна, отишъл при гръцкия владика, искал прошка и бил опростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на Гръцката патриаршия, по което се и поминал. Дядо Атанас Чорбаджи след толкова трудове за Българската църковна независимост оставил своите кости в Цариград в гробищата на Елри Каау, като предал Богу дух на юлий 20-й 1865 година. Вечная му Памят! г. Варна, 18 март 1896 год.
към текста >>

Бенедето, че се присъединява към Българската униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в Българската униатска община, дето останал свещеник до следующата година.
В това събрание се решило и йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско училище и българска църква, на които и ферманите да се издадат. Дядо Атанас Чорбаджи подир всичко това заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мутесарифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш ефенди наскоро били получили ферманите за училището и църквата. На другата година от заминаването на Ат. Чорбаджи варненските общинари проводили в Цариград Чорбаджи Койва зет Димитър от град Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме български владика, който ръкополага свещеници. И така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който варненский гръцки владика наклеветил пред Правителството по внушението на Цариградския патриарх и решило се да се проводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към Българската униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в Българската униатска община, дето останал свещеник до следующата година. Поп Димитър се върнал във Варна, отишъл при гръцкия владика, искал прошка и бил опростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на Гръцката патриаршия, по което се и поминал. Дядо Атанас Чорбаджи след толкова трудове за Българската църковна независимост оставил своите кости в Цариград в гробищата на Елри Каау, като предал Богу дух на юлий 20-й 1865 година. Вечная му Памят! г. Варна, 18 март 1896 год. Този пост е редактиран от Hristo: 23 януари 2015 - 07:51
към текста >>

Поп Димитър се върнал във Варна, отишъл при гръцкия владика, искал прошка и бил опростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на Гръцката патриаршия, по което се и поминал.
Дядо Атанас Чорбаджи подир всичко това заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мутесарифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш ефенди наскоро били получили ферманите за училището и църквата. На другата година от заминаването на Ат. Чорбаджи варненските общинари проводили в Цариград Чорбаджи Койва зет Димитър от град Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме български владика, който ръкополага свещеници. И така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който варненский гръцки владика наклеветил пред Правителството по внушението на Цариградския патриарх и решило се да се проводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към Българската униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в Българската униатска община, дето останал свещеник до следующата година. Поп Димитър се върнал във Варна, отишъл при гръцкия владика, искал прошка и бил опростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на Гръцката патриаршия, по което се и поминал. Дядо Атанас Чорбаджи след толкова трудове за Българската църковна независимост оставил своите кости в Цариград в гробищата на Елри Каау, като предал Богу дух на юлий 20-й 1865 година. Вечная му Памят! г. Варна, 18 март 1896 год. Този пост е редактиран от Hristo: 23 януари 2015 - 07:51
към текста >>

33. АТАНАС ГЕОРГИЕВ

Атанас е имал постоянни сношения с варненските дейци: Братя Георгиевич, свещеник К.
АТАНАС ГЕОРГИЕВ „IV. Известия на Варненско археологическо дружество", 1910, Издание на Варненското археологическо дружество, 1911 Той е бил много добър приятел на вицеконсула Рачински; с него е пропътувал цяла Източна България, за да събира сведения за българското население. За да избегнат подозренията на турските власти, те са пътували като търговци, които купуват вълна. Атанас е имал постоянни сношения с варненските дейци: Братя Георгиевич, свещеник К. Дъновски, Господин и Стоянчо х. Иванов, Ангел Георгиев и др. Той е присъствал на събранията им, когато са разгледвали и решавали разни въпроси по въздигането на българщината. Атанас се е родил в село Гулица около 1805 г. Баща му Георги (прадедите на Георги произхождат от Призренско, отгдето се преселили в село Гулица) бил един от по-първите селяни в село Гулица и имал силно желание към учението.
към текста >>

В ближнето село Еркеч енорийският свещеник Михаил имал няколко селски момчета, които учел в къщата си; при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи.
Дъновски, Господин и Стоянчо х. Иванов, Ангел Георгиев и др. Той е присъствал на събранията им, когато са разгледвали и решавали разни въпроси по въздигането на българщината. Атанас се е родил в село Гулица около 1805 г. Баща му Георги (прадедите на Георги произхождат от Призренско, отгдето се преселили в село Гулица) бил един от по-първите селяни в село Гулица и имал силно желание към учението. В ближнето село Еркеч енорийският свещеник Михаил имал няколко селски момчета, които учел в къщата си; при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи. Отец Михаил бил единственият български свещеник в тия балкански села. При всичко, че той имал работа по енорията си, пак успявал да учи няколко деца. Атанас ходил наред две зими да се учи при отца Михаила и се научил да прочита и пише. Това не задоволило дяда Георги. Той пожелал да изучи сина си и на гръцки, затова отишъл в град Месемврия, та намерил място, гдето да седи син му и да ходи в гръцкото училище.
към текста >>

Отец Михаил бил единственият български свещеник в тия балкански села.
Иванов, Ангел Георгиев и др. Той е присъствал на събранията им, когато са разгледвали и решавали разни въпроси по въздигането на българщината. Атанас се е родил в село Гулица около 1805 г. Баща му Георги (прадедите на Георги произхождат от Призренско, отгдето се преселили в село Гулица) бил един от по-първите селяни в село Гулица и имал силно желание към учението. В ближнето село Еркеч енорийският свещеник Михаил имал няколко селски момчета, които учел в къщата си; при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи. Отец Михаил бил единственият български свещеник в тия балкански села. При всичко, че той имал работа по енорията си, пак успявал да учи няколко деца. Атанас ходил наред две зими да се учи при отца Михаила и се научил да прочита и пише. Това не задоволило дяда Георги. Той пожелал да изучи сина си и на гръцки, затова отишъл в град Месемврия, та намерил място, гдето да седи син му и да ходи в гръцкото училище. Тук в разстояние на две години Атанас се научил да чете и пише на гръцки.
към текста >>

На дяда Атанаса дошло наум да си търсят вече и свещеник българин, защото досегашният им бил грък.
Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства царски ферман за черквата, та да се освети. И това желание на Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 26 октомври 1851 г. бил повикан гръцкият владика от Варна. Той осветил черквата в името на свети Атанаси Александрийски, при стечението на много народ от околните села. На дяда Атанаса дошло наум да си търсят вече и свещеник българин, защото досегашният им бил грък. И за такъв повикали свещеника Иван Громов (родом от Беброво). Селото Николаевка се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села. Обаче на всичко това попречила Кримската война. В селото била уредена военна болница за ранени и болни арапи-войници, които били докарвани откъм Силистра. Болницата се помещавала в четири селски къщи.
към текста >>

И за такъв повикали свещеника Иван Громов (родом от Беброво).
И това желание на Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 26 октомври 1851 г. бил повикан гръцкият владика от Варна. Той осветил черквата в името на свети Атанаси Александрийски, при стечението на много народ от околните села. На дяда Атанаса дошло наум да си търсят вече и свещеник българин, защото досегашният им бил грък. И за такъв повикали свещеника Иван Громов (родом от Беброво). Селото Николаевка се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села. Обаче на всичко това попречила Кримската война. В селото била уредена военна болница за ранени и болни арапи-войници, които били докарвани откъм Силистра. Болницата се помещавала в четири селски къщи. Селото хранило болните, та е било освободено от носене [на] военни припаси и др.
към текста >>

След войната Атанас искал учителят Константин да стане свещеник, понеже той му бил станал вече и зет.
Поляците служели на турците. Известно е, че тези поляци дигнали до село Пашакьой (днес варненския квартал „Владиславово") паметника на крал Владислав. Известно е, че водителят на поляците бил Садък паша (М. Чайковски) и че те имали знаме, на което на червено поле личал турският полумесец, а на синьо - православният кръст. Турците наричали поляшките войници „Инат казаклар ". След войната Атанас искал учителят Константин да стане свещеник, понеже той му бил станал вече и зет. Със съгласието на селяните той бил препоръчан на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, защото го познавал лично. Константин бил ръкоположен за свещеник на село Николевка. Така били в селото двама свещеници, които обикаляли околните български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в селото, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при гръцката черква „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си.
към текста >>

Константин бил ръкоположен за свещеник на село Николевка.
Известно е, че водителят на поляците бил Садък паша (М. Чайковски) и че те имали знаме, на което на червено поле личал турският полумесец, а на синьо - православният кръст. Турците наричали поляшките войници „Инат казаклар ". След войната Атанас искал учителят Константин да стане свещеник, понеже той му бил станал вече и зет. Със съгласието на селяните той бил препоръчан на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, защото го познавал лично. Константин бил ръкоположен за свещеник на село Николевка. Така били в селото двама свещеници, които обикаляли околните български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в селото, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при гръцката черква „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое - Ектения. И това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките черкви.
към текста >>

Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое - Ектения.
Със съгласието на селяните той бил препоръчан на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, защото го познавал лично. Константин бил ръкоположен за свещеник на село Николевка. Така били в селото двама свещеници, които обикаляли околните български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в селото, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при гръцката черква „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое - Ектения. И това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките черкви. От друга страна, не идело добре на гърците, та най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник. Варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис. Такава намерили и купили на чуждо име (на Кюркчи Коста). Тогава вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна.
към текста >>

От друга страна, не идело добре на гърците, та най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник.
Така били в селото двама свещеници, които обикаляли околните български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в селото, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при гръцката черква „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое - Ектения. И това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките черкви. От друга страна, не идело добре на гърците, та най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник. Варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис. Такава намерили и купили на чуждо име (на Кюркчи Коста). Тогава вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна. Атанас вече се готвил да замине по черковния въпрос за Цариград. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил да се споразумее с варненските първенци българи и да направи едно събрание в село Николаевка.
към текста >>

34. ИЗ РОДОСЛОВИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСА ДУНО)

Поп Димен е бил свещеник в маданските села със седалище Якърска махала.
ИЗ РОДОСЛОВИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСА ДУНО) Любен Хаджииванов от Смолян Бащата на Константин Дънов се казвал Доньо (Андон). Доньо е брат на моя втори прадядо - поп Димен. Поп Димен е бил свещеник в маданските села със седалище Якърска махала. През време на потурчването, около 1700 г., поп Димен избягва със семейството си в Устово. Със себе си взел и най-малкото си братче Доньо. Когато пораснал, се оженил за устовка. Къщата им била на мястото на Дидевската къща. От този брак се ражда Константин Дънов, който е един от първите учители в Устово.
към текста >>

Авторът погрешно назовава първия син на свещеник К.
През 1916 г. с баща ми бяхме във София и гостувахме на Петър Дънов. Бяхме извън София в ниски постройки. Запомнил съм, че имаше една кула, висока, с дървени стъпала, където се изкачвах. Той бе по-възрастен от баща ми, който е роден през 1885 г Авторът погрешно назовава първия син на свещеник К. Дъновски Христо; действителното му име е Атанас (бел. състав.) Този пост е редактиран от Хриска Берова: 07 февруари 2013 - 20:03
към текста >>

35. ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК

ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК
ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК Димитър Македонов Първият български свещеник във Варна и учител във Варненско - иконом Константин Дъновски, е роден през 1830 г. в село Читак, Ахъчелбийско (днес кв."Устово" на град Смолян). Образованието си получил в Устово, в килийното училище, открито от светогорски монах, след това учил в гръцкото училище в Пловдив и завършил образованието си при известния български учител Никифор Хаджиконстантинов Мудрон в Пазарджик. През 1840 г.
към текста >>

Първият български свещеник във Варна и учител във Варненско - иконом Константин Дъновски, е роден през 1830 г.
ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК Димитър Македонов Първият български свещеник във Варна и учител във Варненско - иконом Константин Дъновски, е роден през 1830 г. в село Читак, Ахъчелбийско (днес кв."Устово" на град Смолян). Образованието си получил в Устово, в килийното училище, открито от светогорски монах, след това учил в гръцкото училище в Пловдив и завършил образованието си при известния български учител Никифор Хаджиконстантинов Мудрон в Пазарджик. През 1840 г. неговият вуйчо Юргаки Зебилев се изселил във Варна, където открил медникарска работилница. Същият през 1847 г.
към текста >>

по желание на Атанас Георгиев, на когото младият учител станал зет, Константин Дъновски е ръкоположен за свещеник, а гръцкият митрополит във Варна го назначил за свещеник в гръцката черква „Света Богородица".
открил българското училище, като за учител условил К. Дъновски. По този начин Константин Дъновски станал първият български учител не само в село Николаевка, но и в цяло Варненско. Младият учител допаднал на селяните и през 1851 г. те построили в селото сграда за училище и черква. В 1857 г. по желание на Атанас Георгиев, на когото младият учител станал зет, Константин Дъновски е ръкоположен за свещеник, а гръцкият митрополит във Варна го назначил за свещеник в гръцката черква „Света Богородица". Тук К. Дъновски през време на църковните служби започнал да чете и пее на славянски език за удивление на всички. На 6 април 1860 г. Варненската българска община открила подписка за събиране средства за построяване на българското училище в града. Същата година на 1 септември била наета сграда и след водосвет, извършен от Константин Дъновски, то започнало да работи с 28 ученици.
към текста >>

На 14 февруари бил отслужен водосвет, а на 17 февруари - първата литургия от Константин Дъновски, който станал първият български свещеник във Варна.
След издаване на султанския ферман за разрешаване на строежа му през 1862 г. било построено и самостоятелно училище. Въпреки че имали самостоятелно училище, българите продължавали да се намират в зависимо положение от гръцката митрополия в града, защото турската власт признавала народностния елемент в лицето на църквата. Поради това българите, в желанието си да имат самостоятелна църква, преустроили долния етаж на българското училище в черква, която нарекли „Свети Архангел Михаил" (днес Музей на Възраждането). Необходимите църковни потреби за новата черква били взети от черквата в село Николаевка. На 14 февруари бил отслужен водосвет, а на 17 февруари - първата литургия от Константин Дъновски, който станал първият български свещеник във Варна. Няколко дни след този акт на българите, на 24 февруари в града пристигнал новоназначеният гръцки митрополит Йоаким. Въпреки че бил „човек интелигентен, умен и просветен", отнасящ се с разбиране към българския църковен въпрос, той поставил в църквата „духовното и църковното начало по-високо от светското и националното", поради което мнение Варненската община, представлявана от К. Дъновски, започнала борба, която продължила до края на 1872 г., когато във Варна пристигнал първият български Варненски и Преславски митрополит^ Симеон. През 1873 г. митрополит Йоаким си подал оставката и напуснал Варна.
към текста >>

Дъновски начело на епархиалния смесен съвет и свещеник в параклиса на руското консулство, поради което още в началото на войната бил задържан от турските власти и затворен.
През август 1866 г. в град Варна под председателството на Константин Дъновски се свикал събор на всички свещеници и селски първенци, на който бил изработен „съвременен законник". Този законник поставил начело на целия окръг Варненската църковна община, а нейният председател Константин Дъновски станал църковен глава. След пристигането на новоизбрания български митрополит Симеон във Варна Константин Дъновски се оттеглил в село Николаевка. Освободителната война заварила К. Дъновски начело на епархиалния смесен съвет и свещеник в параклиса на руското консулство, поради което още в началото на войната бил задържан от турските власти и затворен. След Освобождението на Варна продължил да служи като свещеник при черквата „Свети Архангел Михаил" до 1898 г., когато бил пенсиониран, но останал да живее в същата до смъртта си през 1918 г. По случай петдесетгодишнината на първата българска черква във Варна е бил награден с орден „За гражданска заслуга с офицерски кръст". Митрополит Симеон го удостоил с офикията иконом. През 1914 г. Варненският граждански общински съвет преименувал една от улиците до черквата на името на Константин Дъновски.
към текста >>

След Освобождението на Варна продължил да служи като свещеник при черквата „Свети Архангел Михаил" до 1898 г., когато бил пенсиониран, но останал да живее в същата до смъртта си през 1918 г.
в град Варна под председателството на Константин Дъновски се свикал събор на всички свещеници и селски първенци, на който бил изработен „съвременен законник". Този законник поставил начело на целия окръг Варненската църковна община, а нейният председател Константин Дъновски станал църковен глава. След пристигането на новоизбрания български митрополит Симеон във Варна Константин Дъновски се оттеглил в село Николаевка. Освободителната война заварила К. Дъновски начело на епархиалния смесен съвет и свещеник в параклиса на руското консулство, поради което още в началото на войната бил задържан от турските власти и затворен. След Освобождението на Варна продължил да служи като свещеник при черквата „Свети Архангел Михаил" до 1898 г., когато бил пенсиониран, но останал да живее в същата до смъртта си през 1918 г. По случай петдесетгодишнината на първата българска черква във Варна е бил награден с орден „За гражданска заслуга с офицерски кръст". Митрополит Симеон го удостоил с офикията иконом. През 1914 г. Варненският граждански общински съвет преименувал една от улиците до черквата на името на Константин Дъновски. Погребан е в двора на черквата „Свети Архангел Михаил".
към текста >>

Дъновски 1830 - 1918, пръв български учител във Варненско и свещеник в град Варна."
Митрополит Симеон го удостоил с офикията иконом. През 1914 г. Варненският граждански общински съвет преименувал една от улиците до черквата на името на Константин Дъновски. Погребан е в двора на черквата „Свети Архангел Михаил". Надгробният му надпис свидетелства: „Константин А. Дъновски 1830 - 1918, пръв български учител във Варненско и свещеник в град Варна." Този пост е редактиран от Хриска Берова: 15 февруари 2013 - 15:46
към текста >>

36. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ IV. Известия на Варненско археологическо дружество", 1910, Издание на Варненското археологическо дружество, 1911 Роден в село Читак (Родопите) в 1830 г., учил се в Пловдив и в Т. Пазарджик при даскала Никифор от Елена. През 1847 г. К.
към текста >>

Дъновски се ръкополага за свещеник в гръцката черква „Света Богородица" във Варна, гдето е служил като енорийски свещеник до края на 1864 г.
Молебенът бил на табията „Йени Дуня" (срещу вълнолома). Събрани са били тук турци и християни. През 1854 г. К. Дъновски отива в Солун, посетява гроба на свети Димитрий Солунски, гдето му се случва нещо необикновено, разказано в книжката „Едно откровение в солунската черква „Свети Димитрий" (София, 1905, стр. 8). В 1857 г. К. Дъновски се ръкополага за свещеник в гръцката черква „Света Богородица" във Варна, гдето е служил като енорийски свещеник до края на 1864 г. От 1865 г. К. Дъновски става свещеник на първата българска черква „Свети Архангел Михаил", при която и до днес живее в най-окаяно положение. На 11 май 1860 г. се състави за пръв път в град Варна българска община; печатът й носеше надпис: „Българска училищна община „Съгласие, дързост и успех". Общината се състояла от: Хаджи Стамат Сидеров, Хаджи Рали Мавродиев, Никола Даскалов, Сава и Никола Георгиевич, Костадин М.
към текста >>

Дъновски става свещеник на първата българска черква „Свети Архангел Михаил", при която и до днес живее в най-окаяно положение.
През 1854 г. К. Дъновски отива в Солун, посетява гроба на свети Димитрий Солунски, гдето му се случва нещо необикновено, разказано в книжката „Едно откровение в солунската черква „Свети Димитрий" (София, 1905, стр. 8). В 1857 г. К. Дъновски се ръкополага за свещеник в гръцката черква „Света Богородица" във Варна, гдето е служил като енорийски свещеник до края на 1864 г. От 1865 г. К. Дъновски става свещеник на първата българска черква „Свети Архангел Михаил", при която и до днес живее в най-окаяно положение. На 11 май 1860 г. се състави за пръв път в град Варна българска община; печатът й носеше надпис: „Българска училищна община „Съгласие, дързост и успех". Общината се състояла от: Хаджи Стамат Сидеров, Хаджи Рали Мавродиев, Никола Даскалов, Сава и Никола Георгиевич, Костадин М. Тюлев, Хр. Попович и свещ.
към текста >>

В първото си заседание, станало на 11 май, общината разгледа молбата на Кою Чорбаджи от град Балчик, за да се изпрати зет му Димитр в Цариград при Илариона Макариополски, който да го ръкоположи за свещеник в град Балчик.
се състави за пръв път в град Варна българска община; печатът й носеше надпис: „Българска училищна община „Съгласие, дързост и успех". Общината се състояла от: Хаджи Стамат Сидеров, Хаджи Рали Мавродиев, Никола Даскалов, Сава и Никола Георгиевич, Костадин М. Тюлев, Хр. Попович и свещ. К. Дъновски. В първото си заседание, станало на 11 май, общината разгледа молбата на Кою Чорбаджи от град Балчик, за да се изпрати зет му Димитр в Цариград при Илариона Макариополски, който да го ръкоположи за свещеник в град Балчик. След един месец се върна Димитр като свещеник. Гърците във Варна останали смаяни от тая решителна постъпка на българите. (Варненският владика наклеветил Димитра пред правителството по внушение на цариградския патриарх; решило се да се изпроводи Димитр под стража в Цариград. За да избави Димитра, свещеник К. Дъновски се споразумял с варненския католически свещеник Дамян (Di Aurigo), с когото се добре познавал още от Пловдив.
към текста >>

След един месец се върна Димитр като свещеник.
Общината се състояла от: Хаджи Стамат Сидеров, Хаджи Рали Мавродиев, Никола Даскалов, Сава и Никола Георгиевич, Костадин М. Тюлев, Хр. Попович и свещ. К. Дъновски. В първото си заседание, станало на 11 май, общината разгледа молбата на Кою Чорбаджи от град Балчик, за да се изпрати зет му Димитр в Цариград при Илариона Макариополски, който да го ръкоположи за свещеник в град Балчик. След един месец се върна Димитр като свещеник. Гърците във Варна останали смаяни от тая решителна постъпка на българите. (Варненският владика наклеветил Димитра пред правителството по внушение на цариградския патриарх; решило се да се изпроводи Димитр под стража в Цариград. За да избави Димитра, свещеник К. Дъновски се споразумял с варненския католически свещеник Дамян (Di Aurigo), с когото се добре познавал още от Пловдив. Последният изпратил телеграма (шифрирана) до папския викар г.
към текста >>

За да избави Димитра, свещеник К.
К. Дъновски. В първото си заседание, станало на 11 май, общината разгледа молбата на Кою Чорбаджи от град Балчик, за да се изпрати зет му Димитр в Цариград при Илариона Макариополски, който да го ръкоположи за свещеник в град Балчик. След един месец се върна Димитр като свещеник. Гърците във Варна останали смаяни от тая решителна постъпка на българите. (Варненският владика наклеветил Димитра пред правителството по внушение на цариградския патриарх; решило се да се изпроводи Димитр под стража в Цариград. За да избави Димитра, свещеник К. Дъновски се споразумял с варненския католически свещеник Дамян (Di Aurigo), с когото се добре познавал още от Пловдив. Последният изпратил телеграма (шифрирана) до папския викар г. Брюнони в Цариград (в колегията St. Benoit на лазаристите), че ще пристигне свещеник Димитр, който желаел да стане униатин. Гавазите на г.
към текста >>

Дъновски се споразумял с варненския католически свещеник Дамян (Di Aurigo), с когото се добре познавал още от Пловдив.
В първото си заседание, станало на 11 май, общината разгледа молбата на Кою Чорбаджи от град Балчик, за да се изпрати зет му Димитр в Цариград при Илариона Макариополски, който да го ръкоположи за свещеник в град Балчик. След един месец се върна Димитр като свещеник. Гърците във Варна останали смаяни от тая решителна постъпка на българите. (Варненският владика наклеветил Димитра пред правителството по внушение на цариградския патриарх; решило се да се изпроводи Димитр под стража в Цариград. За да избави Димитра, свещеник К. Дъновски се споразумял с варненския католически свещеник Дамян (Di Aurigo), с когото се добре познавал още от Пловдив. Последният изпратил телеграма (шифрирана) до папския викар г. Брюнони в Цариград (в колегията St. Benoit на лазаристите), че ще пристигне свещеник Димитр, който желаел да стане униатин. Гавазите на г. Брюнони го завели при него, макар че турците и гавазите от гръцката патриаршия искали да го вземат насила от католическите гавази.
към текста >>

Benoit на лазаристите), че ще пристигне свещеник Димитр, който желаел да стане униатин.
(Варненският владика наклеветил Димитра пред правителството по внушение на цариградския патриарх; решило се да се изпроводи Димитр под стража в Цариград. За да избави Димитра, свещеник К. Дъновски се споразумял с варненския католически свещеник Дамян (Di Aurigo), с когото се добре познавал още от Пловдив. Последният изпратил телеграма (шифрирана) до папския викар г. Брюнони в Цариград (в колегията St. Benoit на лазаристите), че ще пристигне свещеник Димитр, който желаел да стане униатин. Гавазите на г. Брюнони го завели при него, макар че турците и гавазите от гръцката патриаршия искали да го вземат насила от католическите гавази. На 20 декември 1860 г. била отворена униатска черква в Пера и Димитр е служил в нея като първи униатски свещеник; той получил титла велик иконом. Когато се развали унията, Димитр се върнал през месец юни 1861 г.
към текста >>

била отворена униатска черква в Пера и Димитр е служил в нея като първи униатски свещеник; той получил титла велик иконом.
Брюнони в Цариград (в колегията St. Benoit на лазаристите), че ще пристигне свещеник Димитр, който желаел да стане униатин. Гавазите на г. Брюнони го завели при него, макар че турците и гавазите от гръцката патриаршия искали да го вземат насила от католическите гавази. На 20 декември 1860 г. била отворена униатска черква в Пера и Димитр е служил в нея като първи униатски свещеник; той получил титла велик иконом. Когато се развали унията, Димитр се върнал през месец юни 1861 г. и е станал пак свещеник в Балчик (до 1865 г.). За унията във Варненски окръг нека отбележим следното: „На 24 януарий 1861 г. варненският Порфирий изпратил дякона си Агатангела с емирнаме в Добрич да събере владичината по 50 гроша на венчило. Властта повикала първенците Бр. х.
към текста >>

и е станал пак свещеник в Балчик (до 1865 г.).
Гавазите на г. Брюнони го завели при него, макар че турците и гавазите от гръцката патриаршия искали да го вземат насила от католическите гавази. На 20 декември 1860 г. била отворена униатска черква в Пера и Димитр е служил в нея като първи униатски свещеник; той получил титла велик иконом. Когато се развали унията, Димитр се върнал през месец юни 1861 г. и е станал пак свещеник в Балчик (до 1865 г.). За унията във Варненски окръг нека отбележим следното: „На 24 януарий 1861 г. варненският Порфирий изпратил дякона си Агатангела с емирнаме в Добрич да събере владичината по 50 гроша на венчило. Властта повикала първенците Бр. х. Икономови, Йордана, х. Васила и Бояджи Георги, които принудила в разстояние на 24 часа да съберат парите или ще ги хвърли в затвора, но те казали, че не припознават Порфирия, а унията.
към текста >>

от мене, свещеника Иван от с.
След черковния отпуск ставаха срещи и запознанства между българите и консула и главен въпрос между тях беше как да се сдобие гр. Варна с черква, в която да се служи на славянски език. Рачински виждаше, че на българите не бе възможно за дълго време да си построят черква и взе инициативата да ходатайства пред правителството си за откриването на един руски параклис, който ще прибере временно българите и чрез който може би ще се осуетят българските намерения да нападат и отнемат гръцките черкови. Консулът сполучи в ходатайството си и откри руски параклис в къщата на Залъмоолу Кости. Освещаването на параклиса стана на 12 април 1861 г. от мене, свещеника Иван от с. Казълджиларе и архимандрита Филарета. Г-н Йос. Стоянов, син на Стоян-чо х. Иванов, драгоманин при руското посолство в Цариград, съобщава ни следното: „Преди отварянето на руския параклис във Варна е бил директорът на гръцките училища Архимандрит Филарет, който се учил в Русия и в гръцкото духовно училище в Цариград. Консулът Рачински се запознал с него и му казал, че трябва да се въведе български език в гръцките училища.
към текста >>

се помина гръцкият владика Порфирий, при когото служих като свещеник на митрополията.
Димитър" (Евксиноград) и „Св. Костадин". Камбаната произлизала от гръцкия кораб (в който имало параклис), който обикалял през времето на Гръцката завера (1821 г.) бреговете на Черно море. Когато бил обесен в Цариград патриарх Григорий II, турското правителство заповядало да бъде потопен корабът; това стана до Св. Яни. До Чатал-таш се виждат железни части на австрийския параход „Трапезунт", който бил изхвърлен на брега през 1878 г. На 30 ноември 1864 г. се помина гръцкият владика Порфирий, при когото служих като свещеник на митрополията. През 1865 г. се събрахме българите в кантората на Сава Георгиевич и решихме да протестираме пред правителството и Патриаршията, че не можем вече да стоим без черкова и че няма да приемем новия владика от Патриаршията докато не се разреши черковния въпрос. Протестът се подписа от 50-60 села на Варненския санджак. Българите искаха от властта или да им се разреши да си построят нова черкова, или пък да вземат насила една от гръцките черкови. Българите тогава решиха да вземат черковата „Св. Георги".
към текста >>

пръв път служих в нея и аз и бях първия свещеник На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черковата (черковната процесия), тогавашният мютесариф Абдул Рахман, като се разпореди да се преоблечат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и измирли-гьрци.
Турските власти приготвиха 12 души турци, които да употребят и хладно оръжие в случай, че стане нужда, само да не допущат отнемането на черковата. За да се избегнат кръвопролитията, българите се отказаха от намерението си и аз сам отидох при мютесарифина да му съобщя решението и да го помоля да не изпраща приготвените 12 души турци. Реши се да се приспособи долния етаж на училището за черкова и да се нарече „Св. Архангел Михаил". На 14 февруари 1865 г. пръв път служих в нея и аз и бях първия свещеник На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черковата (черковната процесия), тогавашният мютесариф Абдул Рахман, като се разпореди да се преоблечат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и измирли-гьрци. За новата черкова взехме икони и други черковни принадлежности от Николаевската черкова, с които си служихме почти година, докато такива се набавят. Тия черковни вещи бяха донесени от свещ. Ив. Димитров Бакърджиев, Петър Атанасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов. След осветяването на черковата ни пристигна в гр. Варна на 20 февруари нов гръцки владика - Иоаким, сегашен гръцки патриарх.
към текста >>

37. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Историята на един жертвеник (антиминс*), връчен на свещеник Константин Дъновски в Солунската църква „Свети Димитър" от Дух - Български
Т. И. Бъчваров Издание на редакцията на сп. „Родина", ул. „Опълченска" 67, София Мистична случка Историята на един жертвеник (антиминс*), връчен на свещеник Константин Дъновски в Солунската църква „Свети Димитър" от Дух - Български покровител. ПРЕДГОВОР Преди 22 години се срещнах и запознах с прононсирания днес в цяла България г-н Петър К. Дънов. Той е син на първия български свещеник в черноморския край. Край новия си познайник същата година имах случай да се запозная със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски.
към текста >>

Той е син на първия български свещеник в черноморския край.
Мистична случка Историята на един жертвеник (антиминс*), връчен на свещеник Константин Дъновски в Солунската църква „Свети Димитър" от Дух - Български покровител. ПРЕДГОВОР Преди 22 години се срещнах и запознах с прононсирания днес в цяла България г-н Петър К. Дънов. Той е син на първия български свещеник в черноморския край. Край новия си познайник същата година имах случай да се запозная със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски. Припомням си и днес първите си впечатления от срещата ми с дядо попа. Едроръст, с холеричен темперамент старец, в очите на когото още блестеше огънят на буден господарски дух, който не е обичал думата му да става на две. Винаги наблюдателен, с тиха външност, той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее. С тънка, едва доловима ирония в гласа той казваше „какво не съм аз видял и препатил, което вие, младите, не сте и сънували още".
към текста >>

Край новия си познайник същата година имах случай да се запозная със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски.
Историята на един жертвеник (антиминс*), връчен на свещеник Константин Дъновски в Солунската църква „Свети Димитър" от Дух - Български покровител. ПРЕДГОВОР Преди 22 години се срещнах и запознах с прононсирания днес в цяла България г-н Петър К. Дънов. Той е син на първия български свещеник в черноморския край. Край новия си познайник същата година имах случай да се запозная със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски. Припомням си и днес първите си впечатления от срещата ми с дядо попа. Едроръст, с холеричен темперамент старец, в очите на когото още блестеше огънят на буден господарски дух, който не е обичал думата му да става на две. Винаги наблюдателен, с тиха външност, той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее. С тънка, едва доловима ирония в гласа той казваше „какво не съм аз видял и препатил, което вие, младите, не сте и сънували още". След време много от преживелиците на дядо попа ми се разказаха, но остави у мен най-трайни следи само разказът за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвсем млад, 16-17-годишен.
към текста >>

ПРИ ГРОБА НА СВЕЩЕНИК КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
След време много от преживелиците на дядо попа ми се разказаха, но остави у мен най-трайни следи само разказът за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвсем млад, 16-17-годишен. Но срещата му с един мистериозен духовник в солунската църква „Свети Димитър" (превърната в турска джамия) става причина младият Константин да не стане светогорски калугер, но верен на религиозния си дух, той се запопил... Това лято имах възможност да посетя гроба на тоя тъй много заслужил наш духовник и след като видях с очи останалия веществен спомен от тая мистериозна случка (Антиминса), реших да публикувам това, което знаех, както и отпечатаните още 1905 г. в отделна брошура спомени на дядо попа за тая случка. София, 1.VIII.1922 г. ПРИ ГРОБА НА СВЕЩЕНИК КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Някога безсмъртният Шекспир каза верен за всички векове афоризъм: „Имай повече неща, отколкото посочваш; казвай по-малко, отколкото знаеш." Много неща има, които ние отминаваме, без да ги забележим. И много от забелязаното не можем да го посочим. Нито една биография не съдържа всичко за живота на тоя, когото описват. Когато се появиха първите биографични бележки за свещеник Константин Дъновски в I кн.
към текста >>

Когато се появиха първите биографични бележки за свещеник Константин Дъновски в I кн.
ПРИ ГРОБА НА СВЕЩЕНИК КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Някога безсмъртният Шекспир каза верен за всички векове афоризъм: „Имай повече неща, отколкото посочваш; казвай по-малко, отколкото знаеш." Много неща има, които ние отминаваме, без да ги забележим. И много от забелязаното не можем да го посочим. Нито една биография не съдържа всичко за живота на тоя, когото описват. Когато се появиха първите биографични бележки за свещеник Константин Дъновски в I кн. на синодалното издание „Духовна култура", 1920 г., тъкмо след неговата смърт, забелязах голяма празнина. В живота на този първи български свещеник има такива важни преживелици, които са повлияли на живота му, тъй както Христовото явление на Савла пречупи пътя на последния му живот. Дългът на всеки автор на биография е да отбележи такива моменти, които са повлияли за новата насока на живота. Инак всеки такъв прелом остава мистерия. И ако деецът отнесе в гроба тая мистерия, биографът не ще може да обясни неговия характер.
към текста >>

В живота на този първи български свещеник има такива важни преживелици, които са повлияли на живота му, тъй както Христовото явление на Савла пречупи пътя на последния му живот.
Много неща има, които ние отминаваме, без да ги забележим. И много от забелязаното не можем да го посочим. Нито една биография не съдържа всичко за живота на тоя, когото описват. Когато се появиха първите биографични бележки за свещеник Константин Дъновски в I кн. на синодалното издание „Духовна култура", 1920 г., тъкмо след неговата смърт, забелязах голяма празнина. В живота на този първи български свещеник има такива важни преживелици, които са повлияли на живота му, тъй както Христовото явление на Савла пречупи пътя на последния му живот. Дългът на всеки автор на биография е да отбележи такива моменти, които са повлияли за новата насока на живота. Инак всеки такъв прелом остава мистерия. И ако деецът отнесе в гроба тая мистерия, биографът не ще може да обясни неговия характер. Биографичният очерк в „Духовна култура" е непълен и едностранчив. Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец.
към текста >>

Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец.
В живота на този първи български свещеник има такива важни преживелици, които са повлияли на живота му, тъй както Христовото явление на Савла пречупи пътя на последния му живот. Дългът на всеки автор на биография е да отбележи такива моменти, които са повлияли за новата насока на живота. Инак всеки такъв прелом остава мистерия. И ако деецът отнесе в гроба тая мистерия, биографът не ще може да обясни неговия характер. Биографичният очерк в „Духовна култура" е непълен и едностранчив. Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец. Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие: той бе мистик. И тая си вяра, според собствения му разказ, той дължи на преживяната в Солун още в младините му (1854 г.) мистерия. Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената в 1905 г. брошура*. „На Великий петък отидохме с другарите Белю Пинин, Тодор п. Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гроба на свети Великомученика Димитрия в церквата, нарицаема „Кассъма джамиси".
към текста >>

На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме, със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада - дълга и бяла, очи - светливи и пленителни.
Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие: той бе мистик. И тая си вяра, според собствения му разказ, той дължи на преживяната в Солун още в младините му (1854 г.) мистерия. Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената в 1905 г. брошура*. „На Великий петък отидохме с другарите Белю Пинин, Тодор п. Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гроба на свети Великомученика Димитрия в церквата, нарицаема „Кассъма джамиси". На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме, със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада - дълга и бяла, очи - светливи и пленителни. Благослови ни, като му целунахме десницата, и ни попита откъде сме и накъде отиваме. Ний му отговорихме, че сме от Варна и отиваме за Света гора. — Много добре - рече той. Аз познавам тези места и съм живял там няколко време. Разпита ни за някои лица от града Варна.
към текста >>

Зачудений свещеник си останал на местото като вцепенен, без да помръдне.
Агриппията* извършвал един седемдесет и седем годишен старец, светогорски аскетия от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавица - малко останало церквичката да се събори. Преди зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина като ден. Евангелието на литургията било на свършвание и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка. Дрехите им греели като слънце. Зачудений свещеник си останал на местото като вцепенен, без да помръдне. Девойката го наближила и отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита* за нашия окаян народ християнски... За умножение на греховете на християните дълготърпевший Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна** със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към Небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието! "... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклятие се изляла от Небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!... И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. О!... Праведен Си, Господи, и прави судби Твои!
към текста >>

Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, станал невидим.
След това ще се яви или роди православний Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият Цар ще влезе Богу да се помоли в нея... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на Евангелските трижд по iД (14) родове Христови***, дай Боже, да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест лев, иже сий от колена Iудова, корен Давидов. Амин.**** " Дядо поп не довършва разказа си в тази брошура и с това той прикрива най-мистериозните факти в своя живот и които той е доверил на верующия. Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, станал невидим. Чак тогава младежът Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това тъй силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан на тази сцена свидетел бил пазачът на черквата-джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяния момък, турил ръка на рамото му и му казал: — Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир.
към текста >>

Същият дух и в други важни моменти на живота на свещеник Константин му се е явявал.
Чак тогава младежът Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това тъй силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан на тази сцена свидетел бил пазачът на черквата-джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяния момък, турил ръка на рамото му и му казал: — Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир. Същият дух и в други важни моменти на живота на свещеник Константин му се е явявал. В най-големия разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна една вечер младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове-гърци, които го нападнали, за да го убият. С мъка той се изтръгнал от опасността, като оставил част от расото си в ръцете им. В това време той вижда своя духовен водител, който отправил към него одобрителни думи: „Дерзай, вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанаса (своя покровител, на когото бил зет), че българското черковно дело върви добре, успешно и скоро ще излезе на добър край.
към текста >>

В най-големия разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна една вечер младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове-гърци, които го нападнали, за да го убият.
И това тъй силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан на тази сцена свидетел бил пазачът на черквата-джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяния момък, турил ръка на рамото му и му казал: — Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир. Същият дух и в други важни моменти на живота на свещеник Константин му се е явявал. В най-големия разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна една вечер младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове-гърци, които го нападнали, за да го убият. С мъка той се изтръгнал от опасността, като оставил част от расото си в ръцете им. В това време той вижда своя духовен водител, който отправил към него одобрителни думи: „Дерзай, вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанаса (своя покровител, на когото бил зет), че българското черковно дело върви добре, успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за първи път видял своя покровител в 1854 г., когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна - Белю Пипин, Тодор х.Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море.
към текста >>

В тая черква свещеник Константин прекарал повечето от служенето си.
" Дядо попа познавах лично. Той и пред мене е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди 15 дни видях копие от Антиминса, отпечатано на литографски камък. Самия оригинал видях сега върху престола на първата българска черква във Варна „Свети Архангел Михаил". В тая черква свещеник Константин прекарал повечето от служенето си. В една стаичка при същата той преживял и сетните дни от тихия си живот. В двора до олтара лежат и останките му. Над гроба се издига скромен железен кръст. Засъхнали бяха няколко стръка цветя, посадени върху стихналата земя. Отиде си от света живият свидетел на описаната мистерия.
към текста >>

38. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА

„Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър."
Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация. Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници. Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите. Авторът Стр.27 или 37 (70-71): „Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър." На същата страница по-долу (77): „ Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар. Това нещо съвпада и със завръщането на семейството в Хадърджа." На 14 февруари 1865 г. се освещава и открива първата българска църква „Свети Архангел Михаил" в град Варна с първи свещеник в нея Константин Дъновски.
към текста >>

се освещава и открива първата българска църква „Свети Архангел Михаил" в град Варна с първи свещеник в нея Константин Дъновски.
„Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър." На същата страница по-долу (77): „ Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар. Това нещо съвпада и със завръщането на семейството в Хадърджа." На 14 февруари 1865 г. се освещава и открива първата българска църква „Свети Архангел Михаил" в град Варна с първи свещеник в нея Константин Дъновски. Първият български учител във Варненско става по такъв начин сега и пръв български свещеник във Варна. Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г.) и е погребан пред олтара на църквата „Свети Архангел Михаил". „...Отец Константин Дъновски, който, види се, и досега не иска да се отдели от тази църква и винаги там му е прибежището и квартирата." Константин Дъновски напуска Варна през месец септември 1868 г., до което време е бил председател на българската община пред турските власти. За причината за първото му напускане на град Варна пише проф.
към текста >>

Първият български учител във Варненско става по такъв начин сега и пръв български свещеник във Варна.
На същата страница по-долу (77): „ Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар. Това нещо съвпада и със завръщането на семейството в Хадърджа." На 14 февруари 1865 г. се освещава и открива първата българска църква „Свети Архангел Михаил" в град Варна с първи свещеник в нея Константин Дъновски. Първият български учител във Варненско става по такъв начин сега и пръв български свещеник във Варна. Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г.) и е погребан пред олтара на църквата „Свети Архангел Михаил". „...Отец Константин Дъновски, който, види се, и досега не иска да се отдели от тази църква и винаги там му е прибежището и квартирата." Константин Дъновски напуска Варна през месец септември 1868 г., до което време е бил председател на българската община пред турските власти. За причината за първото му напускане на град Варна пише проф. Петър Ников в списание „Духовна култура", кн.1-2, 1922 г., в главата „Иконом Константин Дъновски", с.131.
към текста >>

Тогава той отива като свещеник в град Нови пазар и остава там и през следващата 1900 г.
И новият председател се сблъскал със същите трудности, което извикало неговото падане и през март 1870 г. той бил уволнен от председателството на варненската община. Обаче Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски и предложил между другите пак него. По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г." Втори път Константин Дъновски напуска Варна през 1899 'г., след като бил пенсиониран. Тогава той отива като свещеник в град Нови пазар и остава там и през следващата 1900 г. След тези две години (1899-1900) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуска до края на живота си. Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си „Заветници на свободата " - Предисловие, София, 1. VIII.1922 г. „Преди двадесет и две години (1900 г.) се запознах с Петър К. Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски."
към текста >>

Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски."
Тогава той отива като свещеник в град Нови пазар и остава там и през следващата 1900 г. След тези две години (1899-1900) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуска до края на живота си. Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си „Заветници на свободата " - Предисловие, София, 1. VIII.1922 г. „Преди двадесет и две години (1900 г.) се запознах с Петър К. Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски." От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г. Когато Петър Дънов (Петърчо) е трябвало да постъпи в основно училище, е било годината 1872. Тогава родителите му живеели във Варна, завърнали се след първото напускане на града (септември 1868 г.) през март 1870 г. Във Варна вече е имало българско училище, открито на 11 май 1860 г., което е закривано само по време на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. Тогава малкият Петърчо е бил вече завършил там основното си образование.
към текста >>

някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..."
Беше ученичка на Учителя от 1906 г. и в дома им на улица „Зеленка" за него имаше специална стая. Улицата и къщата се намират над новия театър в града. Стр. 48 (94): „Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..." Отпечатването на „Хио-Ели-Ме-ли-Месаил" не е станало от непознат свещеник през „същата 1897 г.", а много по-късно - през 1912 г., в печатница „Напредък" , Стара Загора. Това се вижда и от самата книжка, на чиято корица са посочени годината, печатницата и градът. За този случай Учителя говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел. авт.), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи да я продава. Запитват го: Кой написа тая книга?
към текста >>

Отпечатването на „Хио-Ели-Ме-ли-Месаил" не е станало от непознат свещеник през „същата 1897 г.", а много по-късно - през 1912 г., в печатница „Напредък" , Стара Загора.
и в дома им на улица „Зеленка" за него имаше специална стая. Улицата и къщата се намират над новия театър в града. Стр. 48 (94): „Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..." Отпечатването на „Хио-Ели-Ме-ли-Месаил" не е станало от непознат свещеник през „същата 1897 г.", а много по-късно - през 1912 г., в печатница „Напредък" , Стара Загора. Това се вижда и от самата книжка, на чиято корица са посочени годината, печатницата и градът. За този случай Учителя говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел. авт.), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи да я продава. Запитват го: Кой написа тая книга? - Аз, духовете ми проговориха какво да напиша.
към текста >>

39. Втора част СЛОВОТО

Но, ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, цар и свещеник Богу.
Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот? Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людете си? Ето, Той е и повече от това. Защо търсите Господа там, от гдето няма да дойде? Ето, Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази, към която е привързана душата Му. Но, ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, цар и свещеник Богу. Но ето, Той няма да чака да бъде познат, че тогава да дойде; ето, Той иде вече в сила и слава отгоре, за да постави вечната воля на Бога Отца за вечен закон, за да покаже чрез сила, дух, знамения и знания що е благата воля на Мели Йелохимъ-Йехова. Пригответе се вече за деня Господен. Бъдете трезвени, покайте се от беззаконията си, да не би да ви намери тоя ден и да ви постигне участта на нечестивите. Работете не за това, що погинва, но за това, що пребъдва; говорете, възвисете гласа си и възтръбете със силен глас, за да се чуе името Ми. Не мълчете, но работете за наследието, което Господ носи отгоре за своите люде, за своите сестри и братя.
към текста >>

Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне.
Ще презираш ли още Моето Слово? Ще постоянстваш ли да пристъпваш Моя закон? Ето, скоро ще чуеш Моя глас и ще познаеш, че Аз говоря, Бог Велик и Страшен в сила и мощ. Внимавай сега в думите Ми и бягай от пътя на нечестивите. Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си. Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне. И в тебе ще се възцари Господ и Нему ще бъде Царството и Силата, и Славата във век. Аз съм Исус, царят Сионов, пострадавший за греховете на света, Спасител на мира. Бог крепкий, който говорих чрез рабите Си и дадох Словото Си вам за свидетелство. Словото Ми е Дух и Истина. Ето, Аз те познавам кой си, но пътищата Божии са неизследими.
към текста >>

Избраният Божий Цар и свещеник Христос, Господ на господарите.
Той е, който спазва милостите си до тисящи родове. Той не приема одумванието и неблагодарността. Имай пълно упование в Него като неизменяем и постоянен на своите обещания. А след това Бог ще ти прати благословение, защото Той знае защо те е пратил и Неговите планове и възнамерения никой не може да възпре или да осуети. Господ е крепък във всичко. Избраният Божий Цар и свещеник Христос, Господ на господарите. Аз ида днес, ида да те благословя. Аз Съм този, който Съм отначало. Бог Святий. Царството на Отца моего наближава. Ида да сторя волята на Вечния Бог Йехова.
към текста >>

40. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Свещеникът на селото излязъл да я защитава, като думал: „Бре стойте, какво ще сторите, всички сме със слабости и погрешки!
Но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и грешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са и ваши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в същите грешки, за които осъждате, можете да попаднете и вие. Аз зная как в едно село една мома се намерила в слабост и заченала. Всичките селяни, начело с кмета, отишли да я изтезават и убият. Свещеникът на селото излязъл да я защитава, като думал: „Бре стойте, какво ще сторите, всички сме със слабости и погрешки! " А кметът на това отговорил: „Как, ако имах такава дъщеря, аз сам я бих убил! ". Десет години след тая случка дъщерята на този кмет направила същата погрешка. Редът на нещата за днес е: най-първо ще излезем горе пред престола, един по един. После ще излизаме втори път по трима, а третия път ще излезем всичките заедно. Като излизаме един по един, ще стоим на молитва по пет минути; също по толкоз ще стоим, когато излезем по трима.
към текста >>

41. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

Намерих го при баща му, свещеник Константин Дъновски, в църквата „Св.
Ходенето на църква се почти прекрати. Групата търсеше научната стойност на нещата. За принципи в живота и възприеха въздържанието, вегетарианството, моралът, чистата мисъл, свещените чувства и благородните постъпки, ревностното изучаване на окултните истини. През август 1915 г. за пръв път се срещнах с Учителя. Намерих го при баща му, свещеник Константин Дъновски, в църквата „Св. Архангел Михаил". Когато отидох при тях, двамата седяха пред църквата и раз-говаряха.Щом приближих, Учителя стана, отиде в стаята на баща си и ми донесе стол. Разговорът се проведе в духа на моето търсене на истината, за което Учителя ми даде ценни упътвания. След няколко дена гражданката Анастасия д-р Желязкова покани в дома си на улица „Стефан Караджа" свои познати - почти елита на Варна, за да чуят Учителя. Аз и Петко Епитропов отидохме в дома и.
към текста >>

Беше църковен певец и понеже в селото нямаше свещеник, той извършваше всички обреди в църквата.
Същата година на Гергьовден отидох на гости на моето семейство в село Голяма Франга, Варненско (днес с. Каменар, бел. ред.). Според обичая, на същия ден се правеше курбан, като се колеше мъжко агне. Това се правеше и в моето семейство. Моят баща беше фанатично религиозен и не отстъпваше от обичаите. Беше църковен певец и понеже в селото нямаше свещеник, той извършваше всички обреди в църквата. Същия ден го видях пред иконостаса да завързва краката на едно хубаво агне и да залепва запалена свещ на рогцата му. Когато влязох случайно в стаята, агнето ме погледна, избля и от очите му се търкулнаха бистри сълзи. В момента ми се стори, че тъкмо от мен иска помощ, че и то иска като мен да живее на хубавия слънчев свят. С младежка дързост се противопоставих на баща си, но той ме нахока и ме изпъди навън. В този момент твърдо реших да скъсам с месо-ядството завинаги.
към текста >>

42. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

Михаил" по това време служи свещеник Константин Дъновски.
По това време Иван Димитров се занимава с продажба на дървени въглища в турския квартал. Наема стая за семейството си на ул. „Плевен", днес „Кап. Петко Войвода". В кварталната църква „Св. Арх. Михаил" по това време служи свещеник Константин Дъновски. През лятото на 1908 г. в семейството се ражда момче, но на 3 октомври бащата на Михаил умира. На смъртното си легло той посъветвал Доля да се омъжи за един негов приятел. Скоро вдовицата продава акциите на съпруга си от фирмата за търговия с въглища и със спечелените пари купува малка къща на ул. „Дунав" - „необикновената улица, най-стръмната в града", както по-късно я описва Михаил Иванов.
към текста >>

43. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

Един свещеник обадил в полицията, че г-н Петър Дънов е на Камен връх и там държи беседи.
Ходеше по къщите да шие и така чрез разговори проповядваше Учението на Учителя. Тя беше един от стълбовете на „Изгрева". * * * Учителя също се е качвал на Каменна могила. Това не беше по вкуса на църквата. Един свещеник обадил в полицията, че г-н Петър Дънов е на Камен връх и там държи беседи. Няколко полицаи се качили и арестували Учителя. Имали заповед да го заведат в Околийското управление. Между хората на Дънов имало няколко офицери. Те обещали, че ще отговарят за арестувания и че ще идат в околийското с него. Стражарите си отишли.
към текста >>

44. Годишна среща на Веригата - Варна, 1906

Роден в Сливен, живял в София, редактор и издател на софийските списания Родина и Виделина, автор на книгата Заветници на свободата ни (1922), посветена на делото на свещеник Константин Дъновски (виж Учителя във Варна, ИК Бяло Братство, София, 1999).
През 1905 г. Учителя Беинса Дуно живее в софийския му дом. 14 Илия Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Угърчин, Ловешко, живee в Русе, по- късно – в София, работи като чиновник. 15 Тодор Бъчваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Сливен, живял в София, редактор и издател на софийските списания Родина и Виделина, автор на книгата Заветници на свободата ни (1922), посветена на делото на свещеник Константин Дъновски (виж Учителя във Варна, ИК Бяло Братство, София, 1999). 16 Гина (Ангелина) Гумнерова – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, родена в Меричлери, съпруга на Петко Гумнеров. 17 Михалаки Георгиев (1854–1916) – именит български белетрист и общественик, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден във Видин, завършва земния си път в София. Завършва земеделско-индустриална академия в Чехия, работи като учител в Лом, чиновник в София и дипломат в Белград, редактор на вестник Балканска трибуна. Автор на разказите Меракът на чичо Денчо, С тебешир и въглен, Шарен свят, Бае Митар пророкът и др.
към текста >>

45. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Свещеникът на селото излязъл да я защитава, като думал: „Бре стойте, какво ще сторите, всички сме със слабости и погрешки!
Но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и погрешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са и ваши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в същите грешки, за които осъждате, можете да попаднете и вие. Аз зная как в едно село една мома се намерила в слабост и заченала. Всичките селяни начело с кмета отишли да я изтезават и убият. Свещеникът на селото излязъл да я защитава, като думал: „Бре стойте, какво ще сторите, всички сме със слабости и погрешки! “ А кметът на това отговорил: „Как, ако имах такава дъщеря, аз сам бих я убил! “ Десет години след тая случка дъщерята на този кмет направила същата погрешка. Редът на нещата за днес е: най-първо ще излезем горе пред престола, един по един; после ще излизаме втори път по трима, а третия път ще излезем всичките заедно. Като излизаме един по един, ще стоим на молитва по пет минути; също по толкоз ще стоим, когато излезем по трима.
към текста >>

46. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

192 Йоан Кронщадски (1829–1908) – руски православен свещеник със светско име Иван Илич Сергиев, кръстен на св.
Край и Богу слава! 190 Да приложим – в протокола на Д. Голов: да приемем. 191 Таен договор – в протокола на П. Гумнеров: този договор. 192 Йоан Кронщадски (1829–1908) – руски православен свещеник със светско име Иван Илич Сергиев, кръстен на св. Иван Рилски. Завършва Санкт-Петербургската духовна академия, работи като свещеник в Кронщадската катедрала Св. Андрей Първозванни, през 1882 г. създава в Петербург Дом на трудолюбието – християнска комуна за хиляди бедни работници, след което построява десетки храмове, селски училища, детски приюти и манастири. Пътувал из Русия, проповядвал с пленително красноречие и бил почитан като ясновидец, пророк и лечител.
към текста >>

Завършва Санкт-Петербургската духовна академия, работи като свещеник в Кронщадската катедрала Св.
Голов: да приемем. 191 Таен договор – в протокола на П. Гумнеров: този договор. 192 Йоан Кронщадски (1829–1908) – руски православен свещеник със светско име Иван Илич Сергиев, кръстен на св. Иван Рилски. Завършва Санкт-Петербургската духовна академия, работи като свещеник в Кронщадската катедрала Св. Андрей Първозванни, през 1882 г. създава в Петербург Дом на трудолюбието – християнска комуна за хиляди бедни работници, след което построява десетки храмове, селски училища, детски приюти и манастири. Пътувал из Русия, проповядвал с пленително красноречие и бил почитан като ясновидец, пророк и лечител. 193 Симеона – става дума за Симеон Драганов. 194 Утесняваш – в протокола на П.
към текста >>

47. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Момъкът станал свещеник, оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който тоже сега се развратява и много скъпо коствало на бащата.
Само по този начин ние можем да примирим нещата в света. Правиш добро някому - не тръби. Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато го никак не очакваш, ще ти бъде. Гледай с живота си да не причиниш никому вреда. Пример: един млад американец се влюбил в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, щото най-сетне умряла. Момъкът станал свещеник, оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който тоже сега се развратява и много скъпо коствало на бащата. Да, ние винаги ще платим за вредата и щетата, която другиму причиняваме. И после, когато някой човек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички въобще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме. Така, когато Титаник потъваше, четохме, че всички в него са се молили, но защо, като са се молили, пак потъваха? Защото заслужаваха, ще кажа аз. А че това е тъй, свидетелства от факта, че всички почти пътници при потъването пеели духовно-религиозни химни и песни - обстоятелство, което показва, че Духът у тях съзнава заслугата им да потънат.
към текста >>

Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за човечеството, и да се върнете назад - както направи и самият Христос.
И ето как ще познаете тия хора: когато срещнете такъв брат, винаги с него някак си ще можете да се разбирате, няма да има противоречие между вас и като че ли нещо ви привлича и свързва, но не можете да си го обясните - такъв е от това Братство. Числото на тия братя в България аз съм ви казвал друг път. По внушение на Духа дядо Тихчев избра стр. 1033 от Библията и прочете от Евреем 8:3 276, след което г-н Дънов каза: Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли. Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за човечеството, и да се върнете назад - както направи и самият Христос. Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас идеята за стремление да придобиете това наследство, което и така имате, но сте го забравили. Но вие мислите, че тук сте временно, обаче нищо няма временно в тоя свят. Вие сте изобилна почва, с големи богатства, само че трябва да се изработи. С. Драганов: Ще излезе значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим. Да, вярно е.
към текста >>

Защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците.
Но за вас телето знаете ли кое е? Нашата душа, когато се върнем, ще бъде това заклано и угоено теле. Този, който иска да бъде член в Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна. Тази вечер ще се отслужи и трапезата. Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие. Защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участва само душата, докато във вечерята участват двата елемента - тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното - червената, Любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл. Но тия житни зърна носят и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса - значи друго.
към текста >>

276 Прочете от Евреем 8:3 – Защото всякой първосвещеник се поставя да приноси дарове и жертви; затова нужно е да има и той нещо да приноси.
Гумнеров: изпонапили сте се. 273 Със специална мисия на Земята – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 274 Моравското братство – общество на езотеричното християнство, действало в пределите на Моравия, област от Австро-Унгария, сега в пределите на Чехия; счита се за приемник на традицията на хусистите; разпространено в Русия, Холандия и Северна Америка. 275 Ще се пренесат – в протокола на П. Гумнеров: ще се пръснат. 276 Прочете от Евреем 8:3 – Защото всякой първосвещеник се поставя да приноси дарове и жертви; затова нужно е да има и той нещо да приноси. 277 Цитат от Откровение 5:11: И видях и чух глас от много ангели около престола и животните; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи. 278 Гърция – думата липсва в протокола на Д. Голов. 279 Злата Боздуганова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Шумен, съпруга на Цани Боздуганов. Присъствието й на срещата през 1912 г. е неофициално, по документални данни е поканена едва през 1914 г.
към текста >>

Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за човечеството, и да се върнете назад - както направи и самият Христос.
И ето как ще познаете тия хора: когато срещнете такъв брат, винаги с него някак си ще можете да се разбирате, няма да има противоречие между вас и като че ли нещо ви привлича и свързва, но не можете да си го обясните - такъв е от това Братство. Числото на тия братя в България аз съм ви казвал друг път. По внушение на Духа дядо Тихчев избра стр. 1033 от Библията и прочете от Евреем 8:3 276, след което г-н Дънов каза: Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли. Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за човечеството, и да се върнете назад - както направи и самият Христос. Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас идеята за стремление да придобиете това наследство, което и така имате, но сте го забравили. Но вие мислите, че тук сте временно, обаче нищо няма временно в тоя свят. Вие сте изобилна почва, с големи богатства, само че трябва да се изработи. С. Драганов: Ще излезе значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим. Да, вярно е.
към текста >>

48. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Вие се страхувате, че имало военно положение или че някой свещеник казал това или онова.
Защото колкото и да е вярно това, що казват именно че Христос ще дойде в сила, пак и тук Той ще бъде нещо повече. Излиза следователно, че най-голямата глупост на хората е, че мислят323, че много знаят. Казва ми някой: „Никой, никой не ме обича"; е, добре, питам аз, как ще те обича, когато ти не влизаш в съприкосновение със сърцата на другите? А между това Господ ни търпи и търпи, като постоянно ни казва: „Учете се, учете се и учете се, защото това време е кратко и няма да го повърна, и затова учете се; всякой ден и месец носят по едно благо, което трябва да запазите." Да, ние трябва да дойдем до положението да знаем, че знаем. Вие се страхувате, че имало военно положение или че някой свещеник казал това или онова. Но и ние казваме: нека дойдат да опитат нашата сила - нека опитат дали ние сме горещо, или студено желязо. Не бива да се страхуваме от тогоз или оногоз, че щял да ни направи това или онова - такъв страх не подобава. Гдето е Господ, няма разединение, а гдето липсва Христос, има разни прения и несъгласия, и всевъзможни вярвания и невярвания. Секта правят само ония хора, които са лишени от Божествения Дух, докато напротив, хората на Божествения Дух въдворяват прославянето Името на Бога на Земята, идването на Царството Му на Земята и изпълнението на Неговата Воля. Често пъти ме питате какво да казвате на ония, които ви питат какви сте.
към текста >>

Например има евангелски проповедници със заплата, да кажем, двеста лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му двеста лева на месец." Един владика иска хиляда лева на месец и Христос казва: „Добре, плащайте му." Друг свещеник иска сто и петдесет лева с требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему."
Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре. Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни345. Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати; и Христос казва: „Добре, работете, аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили и каквото са се пазарили. Например има евангелски проповедници със заплата, да кажем, двеста лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му двеста лева на месец." Един владика иска хиляда лева на месец и Христос казва: „Добре, плащайте му." Друг свещеник иска сто и петдесет лева с требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему." И така, Христос сега плаща; плаща, защото всинца, много или малко, трябва да живеем в този свят. Обаче за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при онези слепци, които стояха много по-високо от онази тълпа, която търсеше и следваше Христа не за друго, а за хляб, та Го предизвикаха да им каже: „Търсите Ме за хляба." Докато тези двама слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов! " Думата помилуй съдържа в себе си дълбок смисъл. С тази дума тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдания и падане и затова искат да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовия път346. Това говореше тяхната душа и Христос се прикосна и отвори очите им.
към текста >>

Така вас може да ви направят свещеник, офицер, чиновник и прочее.
Преди години в един от американските щати, а именно в град Бостън, се разиграла следнатасцена: всред улицата на града се разхождало лице с царски одежди - корона на главата и мантия върху снагата му. И онези, които от по-отдалеч го видели в гръб, вече си казали: „НС, ето цар, свършена работа! " А то какво се оказа - оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та в живота ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте, и я проучете. Така вас може да ви направят свещеник, офицер, чиновник и прочее. Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл да бъде и една сянка, а и да бъде една дълбока наука. Преди две хиляди години имаме изказани много прикрити работи, когато обществото не е било готово да приеме Христа. Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот. Така ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобиване на пари, вам веднага ще ви се ококорят очите.
към текста >>

Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин; може да е кръстен с Йоановото кръщение, обаче не е кръстен с Огън.
Но за нас е празна работа този израз, защото именно в този случай ние притежаваме Божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице - на красивото лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като я сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите. Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва да не кълнете; значи всички тия, които кълнат, не са научили произношението на думата Любовь. Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин; може да е кръстен с Йоановото кръщение, обаче не е кръстен с Огън. Та когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да произнасяме думата Любовь, защото именно с тази дума започва Животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и Любов. Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до минимум361 нашите страдания и ще направим нашия живот от сносен по- сносен. Ако дойде Христос зимно време, вие няма да Го разберете - ще Му зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда; но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия Живот, то тия въпроси няма да Му ги задавате.
към текста >>

49. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Роден в Сливен, живял в София, редактор и издател на софийските списания Родина и Виделина, автор на книгата Заветници на свободата ни (1922), посветена на делото на свещеник Константин Дъновски (виж Учителя във Варна, ИК Бяло Братство, София, 1999).
През 1905 г. Учителя Беинса Дуно живее в софийския му дом. 14 Илия Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Угърчин, Ловешко, живee в Русе, по- късно – в София, работи като чиновник. 15 Тодор Бъчваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Сливен, живял в София, редактор и издател на софийските списания Родина и Виделина, автор на книгата Заветници на свободата ни (1922), посветена на делото на свещеник Константин Дъновски (виж Учителя във Варна, ИК Бяло Братство, София, 1999). 16 Гина (Ангелина) Гумнерова – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, родена в Меричлери, съпруга на Петко Гумнеров. 17 Михалаки Георгиев (1854–1916) – именит български белетрист и общественик, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден във Видин, завършва земния си път в София. Завършва земеделско-индустриална академия в Чехия, работи като учител в Лом, чиновник в София и дипломат в Белград, редактор на вестник Балканска трибуна. Автор на разказите Меракът на чичо Денчо, С тебешир и въглен, Шарен свят, Бае Митар пророкът и др.
към текста >>

192 Йоан Кронщадски (1829–1908) – руски православен свещеник със светско име Иван Илич Сергиев, кръстен на св.
Гумнеров: в 21 ч. 190 Да приложим – в протокола на Д. Голов: да приемем. 191 Таен договор – в протокола на П. Гумнеров: този договор. 192 Йоан Кронщадски (1829–1908) – руски православен свещеник със светско име Иван Илич Сергиев, кръстен на св. Иван Рилски. Завършва Санкт-Петербургската духовна академия, работи като свещеник в Кронщадската катедрала Св. Андрей Първозванни, през 1882 г. създава в Петербург Дом на трудолюбието – християнска комуна за хиляди бедни работници, след което построява десетки храмове, селски училища, детски приюти и манастири. Пътувал из Русия, проповядвал с пленително красноречие и бил почитан като ясновидец, пророк и лечител.
към текста >>

Завършва Санкт-Петербургската духовна академия, работи като свещеник в Кронщадската катедрала Св.
Голов: да приемем. 191 Таен договор – в протокола на П. Гумнеров: този договор. 192 Йоан Кронщадски (1829–1908) – руски православен свещеник със светско име Иван Илич Сергиев, кръстен на св. Иван Рилски. Завършва Санкт-Петербургската духовна академия, работи като свещеник в Кронщадската катедрала Св. Андрей Първозванни, през 1882 г. създава в Петербург Дом на трудолюбието – християнска комуна за хиляди бедни работници, след което построява десетки храмове, селски училища, детски приюти и манастири. Пътувал из Русия, проповядвал с пленително красноречие и бил почитан като ясновидец, пророк и лечител. 193 Симеона – става дума за Симеон Драганов. 194 Утесняваш – в протокола на П.
към текста >>

276 Прочете от Евреем 8:3 – Защото всякой първосвещеник се поставя да приноси дарове и жертви; затова нужно е да има и той нещо да приноси.
Гумнеров: изпонапили сте се. 273 Със специална мисия на Земята – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 274 Моравското братство – общество на езотеричното християнство, действало в пределите на Моравия, област от Австро-Унгария, сега в пределите на Чехия; счита се за приемник на традицията на хусистите; разпространено в Русия, Холандия и Северна Америка. 275 Ще се пренесат – в протокола на П. Гумнеров: ще се пръснат. 276 Прочете от Евреем 8:3 – Защото всякой първосвещеник се поставя да приноси дарове и жертви; затова нужно е да има и той нещо да приноси. 277 Цитат от Откровение 5:11: И видях и чух глас от много ангели около престола и животните; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи. 278 Гърция – думата липсва в протокола на Д. Голов. 279 Злата Боздуганова – последователка на Учителя Беинса Дуно, родена и живяла в Шумен, съпруга на Цани Боздуганов. Присъствието ¢ на срещата през 1912 г. е неофициално, по документални данни е поканена едва през 1914 г.
към текста >>

50. ВЪВЕДЕНИЕ

Първа от Църквата е отлъчена Гина Папазова от с.Дебелец (от свещеник Кънчо Паунски), а след това и всички останали.
Така през годините 1913, 16, 17, 18, 23 и 24 години съборите на неговите ученици и последователи, обединени от началото на века във Веригата, а по-късно в духовно общество „Бяло Братство" или „Всемирно Бяло Братство", са забранени. През 1915 г. съборът е разтурен от търновския владика Йосиф и тъста на Любомир Лулчев - полковник Ст. Радойков. През 1922 г. Светият Синод и Търновският владика Филип вземат решение да се отлъчат от Църквата всички бели братя-дъновисти, а Учителя е обявен за самоотлъчил се. Първа от Църквата е отлъчена Гина Папазова от с.Дебелец (от свещеник Кънчо Паунски), а след това и всички останали. Уволняват учители, офицери и пр. и пр. През 1925 година православните архиреи в Търново събират подписи против организирането на съборите в града. Същата година съборът е разтурен на четвъртия ден. От следващата година съборите се провеждат в София.
към текста >>

51. ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ

в с.Николаевка, Варненско, в семейството на видния български възрожденец - свещеник Константин Дъновски.
Учителя ни остави една велика наука, която има за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Боян Боев Петър Константинов Дънов е роден на 11.07.1864 г. в с.Николаевка, Варненско, в семейството на видния български възрожденец - свещеник Константин Дъновски. Дядото по майчина линия - Хаджи Атанас Георгиев - е също известен възрожденец и голям родолюбец, посветил дълги години от живота си на борбата за църковна свобода и създаване на българско училище. Средното си образование младият Петър Дънов получава във Варна и Свищов. През 1888 г. заминава за САЩ, учи една година медицина, а след това завършва богословие в Бостънския университет. Завръща се в България през 1895 г.
към текста >>

52. БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА БРАТ КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ

Запазено е и една писмо от бащата на Учителя, свещеник Константин Дъновски, до Мария Казакова.
Гостува на Мария Казакова и присъства на спиритически сеанс в дома й. През тази година Учителя се запознава лично с Елена и Константин Иларионови. Прави им френологични изследвания, документите за които са запазени. След като си заминава от Търново, Учителя продължава връзката с този град чрез писма до сем. Иларионови (запазени са три писма) и чрез писма до Мария Казакова (тринадесет). Запазено е и една писмо от бащата на Учителя, свещеник Константин Дъновски, до Мария Казакова. БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА БРАТ КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ Роден през 1868 г. в Габрово. Родителите му били бедни, но будни хора. Бащата - Иларион Пецов - взел активно участие в борбата за независима Българска църква.
към текста >>

53. ОЛТАРА

Дънов свещеник Константин Дъновски.
В горницата влизахме на групи, без да говорим, на бдения. Влизаш, молиш се, наблюдаваш и каквото запомниш.“ Прави впечатление, че на търновските събори, особено на първия, половината от времето (според протоколите) минавало в молитви, пеене на църковни песни, четене и тълкуване на Библията. Разбира се, хората в началото на века са били много религиозни ходели редовно на църква и се молели много, понякога с часове и често на колене. Интересно е да се отбележи, че композитор на една от тях „Ангел вопияше“, която и досега се пее в църквата, е бил бащата на П. Дънов свещеник Константин Дъновски. На съборите се правели няколко вида молитви. Верижните молитви, наречени бдение, били денонощни или само през деня. На три пъти се провели верижни молитви с различни задачи. При тях участниците, един по един или на групи, без прекъсване, влизали да се молят пред олтара. Учителя определял начина, по който ставало влизането в олтара: по колко човека, времетраенето, за какво да е молитвата (напр.
към текста >>

54. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за человечеството и да се върнете назад — както направи и самият Христос.
По внушение на Духа дядо Тихчев избра стр. 1033, стих 3 от Библията и прочете и от Посланието к Евреем, гл. 8, ст. 3, след което г-н Дънов каза: — Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли. Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за человечеството и да се върнете назад — както направи и самият Христос. Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас идеята за стремление да придобиете това наследство, което го и така имате, но сте го забравили. Но вие мислите, че тук сте временно, обаче нищо няма временно в тоя свят. Вие сте изобилна почва, с големи богатства, само че трябва да се изработи. Симеон Драганов: — Ще излезе, значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим.
към текста >>

55. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие; защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците.
Нашата работа е и такава, че ние често пъти се връщаме назад, също както и блудният син, на когото заклаха теле. Но за вас телето знаете ли кое е? Нашата душа, когато се върнем, ще бъде това заклано и угоено теле. Този, който иска да бъде член в Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна. Тази вечер ще се отслужи и трапезата. Но мисълта, която трябва да остане у вас, да е, че ще имате Вечерята Господня, която не бива да смесвате с причастие; защото вечерята е общение с Братството, докато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтара с богомолците. В причастието участвува само душата, докато във вечерята участвуват двата елемента — тялото и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното — червената, любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си.
към текста >>

56. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Вие се страхувате, че имало военно положение, или че някой свещеник казал това, или онова.
Излиза, следователно, че най-голямата глупост на хората е, че много знаят. Казва ни някой си: „Никой, никой не ме обича". Е, добре, питам аз, как ще те обича, когато ти не влизаш в съприкосновение със сърцата на другите? А между това, Господ ни търпи и търпи, като постоянно ни казва: „Учете се, учете се и учете се, защото това време е кратко и няма да го повърна, и затова, учете се; всякой ден и месец носят по едно благо, което трябва да запазите." Да, ние трябва да дойдем до положението – да знаем, че знаем. Вие се страхувате, че имало военно положение, или че някой свещеник казал това, или онова. Но и ние казваме: нека дойдат да опитат нашата сила. Нека опитат, дали ние сме горещо, или студено желязо. Не бива да се страхуваме от тогоз или оногоз, че щял да ни направи това или онова. Такъв страх не подобава. Гдето е Господ, няма разединение, а гдето липсва Христос, има разни прения и несъгласия и всевъзможни вярвания и невярвания.
към текста >>

57. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Например, има евангелски проповедници със заплата, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: "Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: "Добре, плащайте му." Друг свещеник иска 150 лева с требите1, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему."
И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре. Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни. Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да My служат, но да им плати; и Христос казва: "Добре, работете, аз ще ви платя". И в този случай, те ще вземат толкова, колкото са се пазарили и каквото са се пазарили. Например, има евангелски проповедници със заплата, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: "Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: "Добре, плащайте му." Друг свещеник иска 150 лева с требите1, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему." И така, Христос сега плаща; плаща, защото всинца, много или малко, но трябва да живеем в този свят. Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при онези слепци, които стояха много по-високо от онази тълпа, която търсеше и следваше Христа; не за друго, а за хляб, та Го предизвикаха да им каже: "Търсите Ме за хляба." Докато тези двама слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов! " Думата „помилуй" съдържа в себе си дълбок смисъл. С тази дума тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдания и падане, и эатова искат да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовия път. Това говореше тяхната душа и Христос се прикосна и отвори очите им.
към текста >>

Така вас може да ви направят свещеник, офицер, чиновник и пр.
И онези, които от по-отдалеч го видели в гръб, вече си казали: „На, ето цар и свършена работа! " А то, какво се оказа? Оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та в живота, ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега, всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте, и я проучете. Така вас може да ви направят свещеник, офицер, чиновник и пр. Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл, да бъде и една сянка, а и да бъде една дълбока наука. Преди две хиляди години имаме изказани много прикрити работи, когато обществото не е било готово да приеме Христа. Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобиване на пари, вам веднага ще ви се ококорят очите.
към текста >>

Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин.
Но за нас е празна работа този израз, защото именно в този случай ние притежаваме най-божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице, на красивото лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като я сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите. Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва „да не кълнете"; значи, всички тия, които кълнат, не са научили произношението на думата „Любов". Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин. Може да е кръстен с Йоановото кръщение, обаче не е кръстен с огън. Та, когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да проиэнасяме думата "Любов", защото именно с тази дума започва Животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие, у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и Любоз. Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до максимум нашите страдания и ще направим нашия живот от сносен no-сносен.
към текста >>

58. 1915_4 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

Аз бих желал всеки свещеник в Православната църква да познава Христа и да слуша Неговия глас.
Нека всеки върви по своя си път и да понесе последствия та на хилядите години. Христос казва: „Моите овце познават Моя глас." Който познава гласа на добрия Пастир, той е от Неговите; които не, той не е. Ще се минат години, когато работите ще се обърнат другояче. Всичко с огън ще се опита. Всички с огън ще се кръщават. Аз бих желал всеки свещеник в Православната църква да познава Христа и да слуша Неговия глас. Старият ред на нещата мина Вече. Иде нещо ново в света, всички ще го видят. Някои ще разумеят и ще се изменят. „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим", казва духът Господен. Бъдете радостни и весели.
към текста >>

59. 1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.

Ние имаме от Стария завет примера за свещеник Илия.
А това нещо свещениците го знаят. Начините, по които те действуват, са прийоми на Черното братство. Те искат да ни убедят в ада, че каквото иска Бог да каже, ще го каже чрез свещениците. Това не е вярно. Господ може да каже нещо и чрез свещениците, но Той не си служи с тях. Ние имаме от Стария завет примера за свещеник Илия. Той беше патриарх, но чрез кого му говори Господ? — Чрез Самуил. Значи Господ не говори направо на този пръв свещеник, на този патриарх, а чрез едно дете, чрез Самуил. Тогава къде е основата? Свещениците казват: „Вие сте деца, вие не сте помазани." Да, прави са.
към текста >>

Значи Господ не говори направо на този пръв свещеник, на този патриарх, а чрез едно дете, чрез Самуил.
Това не е вярно. Господ може да каже нещо и чрез свещениците, но Той не си служи с тях. Ние имаме от Стария завет примера за свещеник Илия. Той беше патриарх, но чрез кого му говори Господ? — Чрез Самуил. Значи Господ не говори направо на този пръв свещеник, на този патриарх, а чрез едно дете, чрез Самуил. Тогава къде е основата? Свещениците казват: „Вие сте деца, вие не сте помазани." Да, прави са. Човек може да е помазан няколко пъти с елей и пак да няма Духа в себе си, а може без да е помазан, да има Духа Божи в себе си. Първо човек трябва да има Дух Божи в себе си, а после да дойде помазването. Тези неща ще ги имате предвид.
към текста >>

60. 1922_1 1922 година

Дебелец – от свещеник Къньо Паунски.
През 1922 г. проблемът с църквата достига своята критическа развръзка. На 7 юли, преди още Учителя да е обявил официално откриването на Школата, православната църква го обявява за самоотлъчил се. Започват да отлъчват по места неговите ученици. От търновския регион първа е отлъчена студентката Гена Папазова от с. Дебелец – от свещеник Къньо Паунски. След нея отлъчват Елена Иларионова, учителка от Търново – от свещеник Йордан Стойков и пр. През първия ден на събора на публичната беседа в читалище „Надежда" присъстват представители на църквата от цяла България, които обявяват диспут в 2 часа следобед. Подкупени от свещениците лица се опитват да всеят смут в залата, но учениците го предотвратяват. Беседата е „Новият живот". По време на беседата владиците и свещениците заспиват, а следобед се разразява голяма буря с пороен дъжд, която възпрепятства провеждането на диспута.
към текста >>

След нея отлъчват Елена Иларионова, учителка от Търново – от свещеник Йордан Стойков и пр.
проблемът с църквата достига своята критическа развръзка. На 7 юли, преди още Учителя да е обявил официално откриването на Школата, православната църква го обявява за самоотлъчил се. Започват да отлъчват по места неговите ученици. От търновския регион първа е отлъчена студентката Гена Папазова от с. Дебелец – от свещеник Къньо Паунски. След нея отлъчват Елена Иларионова, учителка от Търново – от свещеник Йордан Стойков и пр. През първия ден на събора на публичната беседа в читалище „Надежда" присъстват представители на църквата от цяла България, които обявяват диспут в 2 часа следобед. Подкупени от свещениците лица се опитват да всеят смут в залата, но учениците го предотвратяват. Беседата е „Новият живот". По време на беседата владиците и свещениците заспиват, а следобед се разразява голяма буря с пороен дъжд, която възпрепятства провеждането на диспута. Учителя не е желаел да влиза в безплодни спорове.
към текста >>

61. 1922_12 Интервюта, дадени на събора, от Учителя

**Себастиян Кнайп(1821-1897) - Баварски свещеник и лечител, автор на оригинален водолечебен метод(бел.ред.)
Нашето учение е за Любовта, за естествената еволюция. В Русия, вследствие на анархизма в умовете, дойде глад за народа. Русите, които не приеха учението на Толстой, почнаха да се самоизтребват. За комуната ние не говорим много, ние само я прилагаме. * От книгата "Где е Истината", Ив.Радославов(София,1922) **Себастиян Кнайп(1821-1897) - Баварски свещеник и лечител, автор на оригинален водолечебен метод(бел.ред.)
към текста >>

62. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Константин Дъновски- учител, просветител и свещеник в с.
Обет за духовна служба / Исторически бележки за падането на Варна под турска власт / Християнските грехове и гонението на богомилите / Антиминсът–символ на дух овна мисия / Делата на Константин Дъновски и Атанас Георгиев- Чорбаджи за независима българска църква / Константин Дъновски- учител, просветител и свещеник в с. Хадърджа / Женитба с Добра Атанасова Георгиева / Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение / Провъзгласяване на независима Българска църква и духовният живот във Варненска област / Дейност на Атанас Георгиев в Цариград /
към текста >>

Раждане на Петър - син на свещеник Константин Дъновски
Хадърджа / Женитба с Добра Атанасова Георгиева / Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение / Провъзгласяване на независима Българска църква и духовният живот във Варненска област / Дейност на Атанас Георгиев в Цариград / Раждане на Петър - син на свещеник Константин Дъновски Кончината на Атанас Георгиев - Чорбаджи в Цариград / Константин Дъновски — първи български свещеник във Варна / Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски / Период до Освобождението / Период след Освобождението /
към текста >>

Константин Дъновски — първи български свещеник във Варна /
Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение / Провъзгласяване на независима Българска църква и духовният живот във Варненска област / Дейност на Атанас Георгиев в Цариград / Раждане на Петър - син на свещеник Константин Дъновски Кончината на Атанас Георгиев - Чорбаджи в Цариград / Константин Дъновски — първи български свещеник във Варна / Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски / Период до Освобождението / Период след Освобождението / Послеслов / ПРИЛОЖЕНИЯ
към текста >>

63. 001. За книгата и нейния автор

Той бе изявен почитател и последовател на учението на Петър Дънов, с духовно име Беинса Дуно, който е син на свещеник Дъновски и внук по майчина линия на Атанас Георгиев-Чорбаджи.
Летопис за възрожденците КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ и АТАНАС ГЕОРГИЕВ 001. За книгата и нейния автор Летописът за българските възрожденци свещeник Константин Дъновски и Атанас Георгиев-Чорбаджи е написан в периода 1981-1985 г. Авторът проф. Алексан-дър Периклиев Георгиев е роден и израснал във Варна (1905-1988). Той бе изявен почитател и последовател на учението на Петър Дънов, с духовно име Беинса Дуно, който е син на свещеник Дъновски и внук по майчина линия на Атанас Георгиев-Чорбаджи. Интересът на автора към живота и рода на Учителя Беинса Дуно е събуден не само от дълбокото му отношение към неговото духовно учение, но и от интереса му към историческите условия, обстоятелства, събития и личности, способствали за изграждането и опазването на народностен дух, национално и духовно съзнание на българския народ, преминал през най-големи изпитания в своето развитие. Обстоятелството, че родната му къща във Варна е граничела с двора на храм “Св. Архангел Михаил”, където в уединение завършва земния си път (1919 г.) бащата на Учителя свещеник Константин, също провокират интереса на автора към рода на Учителя. Образът на светия старец, изплувал често в спомените от детските му и младежки години, събужда у него желание да събере исторически сведения за живота му, посветен в служба на самоопределението и духовното пробуждане на поробения български народ. Като просветител и отвержен защитник на религиозната независимост, свещеник Константин се изявява при основаването на параклис към Руското консулство във Варна, където за първи път се провежда богослужение на църковнославянски език, във времето, когато цялото богослужение се изнася само на гръцки.
към текста >>

Архангел Михаил”, където в уединение завършва земния си път (1919 г.) бащата на Учителя свещеник Константин, също провокират интереса на автора към рода на Учителя.
Авторът проф. Алексан-дър Периклиев Георгиев е роден и израснал във Варна (1905-1988). Той бе изявен почитател и последовател на учението на Петър Дънов, с духовно име Беинса Дуно, който е син на свещеник Дъновски и внук по майчина линия на Атанас Георгиев-Чорбаджи. Интересът на автора към живота и рода на Учителя Беинса Дуно е събуден не само от дълбокото му отношение към неговото духовно учение, но и от интереса му към историческите условия, обстоятелства, събития и личности, способствали за изграждането и опазването на народностен дух, национално и духовно съзнание на българския народ, преминал през най-големи изпитания в своето развитие. Обстоятелството, че родната му къща във Варна е граничела с двора на храм “Св. Архангел Михаил”, където в уединение завършва земния си път (1919 г.) бащата на Учителя свещеник Константин, също провокират интереса на автора към рода на Учителя. Образът на светия старец, изплувал често в спомените от детските му и младежки години, събужда у него желание да събере исторически сведения за живота му, посветен в служба на самоопределението и духовното пробуждане на поробения български народ. Като просветител и отвержен защитник на религиозната независимост, свещеник Константин се изявява при основаването на параклис към Руското консулство във Варна, където за първи път се провежда богослужение на църковнославянски език, във времето, когато цялото богослужение се изнася само на гръцки. Събирайки данни и материали за бащата на Учителя, авторът установява колко голямо е било влиянието на възрожденеца Атанас Георгиев-Чорбаджи (дядо на Петър Дънов по майчина линия) върху Константин Дъновски, с когото той установява тясно сътрудничество още в младежките си години. Заедно те работят неотстъпно за организиране на български училища и за утвърждаването на българския език в социалното и духовното общуване във Варненска област, където гръцкото, турското и гагаузкото влияние са били особено силни. По-късно те се сродяват и Константин се оженва за Добра, дъщеря на Атанас Георгиев-Чорбаджи и майка на Петър Дънов.
към текста >>

Като просветител и отвержен защитник на религиозната независимост, свещеник Константин се изявява при основаването на параклис към Руското консулство във Варна, където за първи път се провежда богослужение на църковнославянски език, във времето, когато цялото богослужение се изнася само на гръцки.
Той бе изявен почитател и последовател на учението на Петър Дънов, с духовно име Беинса Дуно, който е син на свещеник Дъновски и внук по майчина линия на Атанас Георгиев-Чорбаджи. Интересът на автора към живота и рода на Учителя Беинса Дуно е събуден не само от дълбокото му отношение към неговото духовно учение, но и от интереса му към историческите условия, обстоятелства, събития и личности, способствали за изграждането и опазването на народностен дух, национално и духовно съзнание на българския народ, преминал през най-големи изпитания в своето развитие. Обстоятелството, че родната му къща във Варна е граничела с двора на храм “Св. Архангел Михаил”, където в уединение завършва земния си път (1919 г.) бащата на Учителя свещеник Константин, също провокират интереса на автора към рода на Учителя. Образът на светия старец, изплувал често в спомените от детските му и младежки години, събужда у него желание да събере исторически сведения за живота му, посветен в служба на самоопределението и духовното пробуждане на поробения български народ. Като просветител и отвержен защитник на религиозната независимост, свещеник Константин се изявява при основаването на параклис към Руското консулство във Варна, където за първи път се провежда богослужение на църковнославянски език, във времето, когато цялото богослужение се изнася само на гръцки. Събирайки данни и материали за бащата на Учителя, авторът установява колко голямо е било влиянието на възрожденеца Атанас Георгиев-Чорбаджи (дядо на Петър Дънов по майчина линия) върху Константин Дъновски, с когото той установява тясно сътрудничество още в младежките си години. Заедно те работят неотстъпно за организиране на български училища и за утвърждаването на българския език в социалното и духовното общуване във Варненска област, където гръцкото, турското и гагаузкото влияние са били особено силни. По-късно те се сродяват и Константин се оженва за Добра, дъщеря на Атанас Георгиев-Чорбаджи и майка на Петър Дънов. Семейният дух за отстояване на национални и духовни ценности е повлиял върху формиране на мирогледа на Петър Дънов. Но в течение на своя жизнен път и духовно подвизаване той надминава националните рамки и придвижва далече напред своето виждане и философия за развитието на човечеството като едно цяло, макар и състоящо се от различни вероизповедания и народи.
към текста >>

64. 002. Увод

Тук става дума за свещеник Константин А.
на 1300-годишнината от основаването на българската държава. С честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава, както и отпразнуването на 100-годишнината от освобождението на България от османско иго се възкресиха спомените за подвизите и приноса на много тачени и забравени българи възрожденци. Дадоха се по-пълни преценки за мястото, което трябва да заемат в пантеона на защитниците на народностната и верска- свобода на българския народ. Въпреки старанието на нашите историографи, не винаги всичко може да бъде обхванато и публикувано. В настоящия летопис са проследени последните родови звена на двама български възрожденци, които са дали своя принос в героичното минало на българския народ. Тук става дума за свещеник Константин А. Дъновски и Атанас Георгиев-Чорбаджи, които задружно се включват във възрожденските дела и до края на живота си остават верни на народа си. И двамата са действали във Варна и Варненско, където са били на почит и всеобща признателност. Тяхната обществена дейност е включена в няколко печатни издания и статии от вестниците. Рано или късно обаче историята повдига завесата на забвението и прави достояние на човечеството много отминали неща. Без да имаме намерение да разглеждаме честването на Първата българска държава, ще си позволим волността да кажем нещо, което прави впечатление относно числото 1300.
към текста >>

Това са свещеник Константин А.
Вниманието на съвременните възрожденски изследвания е насочено предимно към ония дейци, които са участвали в национално-освободителното революционно движение и подготовката на българския народ за въоръжено въстание срещу османските пороби--те-ли. Такива бяха Георги Сава Раковски, Васил Лев-ски, Христо Ботев, Георги Бенковски, Хаджи Димитър, Сте-фан Караджа, Панайот Хитов, Панайот Волов, Тодор Каб--леш-ков, Филип Тотю и др. Не по-малка заслуга за нашето Освобождение обаче има и оная редица будни народни български синове, посветили своя живот за извоюване на верска независимост и църковна свобода. Към тази плеяда от светли имена ще отнесем Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Иларион Макариополски. Нямаме намерение да увелича-ваме броя на възрожденците, воювали на мирния фронт, но ще спрем вниманието си на двама от тях, които без да са забравени, са отминавани и недооценявани от нашето съвремие. Това са свещеник Константин А. Дъновски и Атанас Георгиев-Чорбаджи, които следва да се причислят към най-светлите личности на възрожденската ни история. Ореолът на делата им осветява изминатия от тях път и дава възможност да се оцени приносът им пред поколенията, както и просветителите-книжовници Петър Берон, Васил Априлов, Иван Богоров, Константин Фотинов, Петко Славейков, Сава Доброплодни, Райно Попович, Добри Чинтулов, Неофит Бозвели и др. Изследването ще започне с проследяване живота и делото на Константин А. Дъновски. Вниманието е отправено към тях и поради един изключителен факт: единият е дядо, а другият – баща на Петър Дънов, една от най-светлите духовни личности на нашето време. Данните, които характеризират техния живот и дейност, са все още непълни.
към текста >>

65. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

Тази също така убедителна версия за произхода на името Устово приляга не само затова, че то дава на света талантливи майстори-медникари, но и затова, че оттук води родоначалието си ненадминатият майстор на духа – свещеник Константин Дъновски, вдъхновен възрож-денец, борец за църковна свобода, известен като отец Константин.
И сега все още ще чуете старите хора от Устово и околията му да казват Остово, с първа гласна о и ударение върху втората гласна о, а не Устово, както се произнася сега името на това село. Старото наимено-вание Остово се запазва до към 1860-1863 г., след което учите-лите и по-интелигентните хора от селото започват да го наричат Устово, с ударение на първата гласна.12 В подкрепа на това етимологично твърдение Атанас Примовски8 се позовава на един близък вариант за произхода на думата Устово. Калайджията от устовския род Перпелийски поправял казаните и другите медни съдове на юруците и като добър майстор добил голямо уважение между тях и околното население. Юруците го обикнали и нарекли махалата му “селище на устата”, “Устовото селище”, т.е. селото на майстора медникар. Тази също така убедителна версия за произхода на името Устово приляга не само затова, че то дава на света талантливи майстори-медникари, но и затова, че оттук води родоначалието си ненадминатият майстор на духа – свещеник Константин Дъновски, вдъхновен възрож-денец, борец за църковна свобода, известен като отец Константин. Ако огледате добре околностите на Устово, ще забележите, че измежду издигащите се височини доми-нира върхът, наречен Петровица. Този връх завършва с поляна, на която още се намират останки от ста-ра-та църква “Св. Петър”10. Местното население тачи този хрис-тиян-ски светец като свой патрон и покровител, в чието възпоминание издига храма. А по-късно свещеник Кон-стан-тин дава неговото име на своя син Петър. Нека още един път подчертаем, че всички жители на Устово са българи, отличаващи се с ясно оформено народностно съзнание, което те изявяват с доблест и себеотрицание при отстояване на своите национални и верски права.10 “Устово спада – пише Атанас Саламбашев – към малкото родопски селища, населени само с българихристияни.
към текста >>

А по-късно свещеник Кон-стан-тин дава неговото име на своя син Петър.
селото на майстора медникар. Тази също така убедителна версия за произхода на името Устово приляга не само затова, че то дава на света талантливи майстори-медникари, но и затова, че оттук води родоначалието си ненадминатият майстор на духа – свещеник Константин Дъновски, вдъхновен възрож-денец, борец за църковна свобода, известен като отец Константин. Ако огледате добре околностите на Устово, ще забележите, че измежду издигащите се височини доми-нира върхът, наречен Петровица. Този връх завършва с поляна, на която още се намират останки от ста-ра-та църква “Св. Петър”10. Местното население тачи този хрис-тиян-ски светец като свой патрон и покровител, в чието възпоминание издига храма. А по-късно свещеник Кон-стан-тин дава неговото име на своя син Петър. Нека още един път подчертаем, че всички жители на Устово са българи, отличаващи се с ясно оформено народностно съзнание, което те изявяват с доблест и себеотрицание при отстояване на своите национални и верски права.10 “Устово спада – пише Атанас Саламбашев – към малкото родопски селища, населени само с българихристияни. То представлява остров между дру-ги--те българо-мохамедански села.”16 Свиде-телство за будния борчески дух на устовци ние виждаме и във факта, че веднага след като цариградските българи под предводителството на Иларион Макариополски се отделят през 1860 г. от гръцката патриаршия, през същата година в Устово се открива самостоятелна българска народна църква, а след това и българско училище – първо в окръга.10 “Жителите на Устово са дълбоко религиозни – пише Ст. Н. Шишков – и всички са православни.
към текста >>

66. 006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски

Като свещеник го посещава инцидентно само два пъти, и то първия път през 1859 г.16, а втория и последен път през 1913 г.
006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски От старите жители на Устово трудно може да се научи нещо за живота и дейността на Константин Дъновски, защото той напуска родния си край още през 1847 г., като седемнадесетгодишен юноша. Като свещеник го посещава инцидентно само два пъти, и то първия път през 1859 г.16, а втория и последен път през 1913 г. Още по-малко могат да се съберат лични впечатления от устовчани и за произхода на фамилията Доуновски. Петър Дънов – Учителя разказва, че бащината му фамилия се е славела с физическа сила при мъжете, поради което я наричали “Доуновския род”, т.е. тези, които поставят на дъното, за да послужат за темел – за здрава основа. Увлече ли се в разговор някой стар устовец за родоначалието на Доуновци, ще забележите как постепенно все повече и повече той започва да намесва и майчиния род на Константин Дъновски. По майчина линия той произхожда от стар устовски овчарски род, известен под прякора “Забилци” — турска дума, която на български означава честен, изправен.
към текста >>

67. 010. Среща с Атанас Георгиев-Чорбаджи

Сведения за Атанас Георгиев-Чорбаджи намираме в статията на свещеник иконом Иван К.
Последният вижда в лицето на младия ентусиазиран момък свой надежден съратник в патриотичните си начинания и го спечелва завинаги. Всъщност срещата, задружното им сработване и сродяване е връзката, чрез която се обединяват силите на два духовно възвисени колоса, които стават стожери в борбата за верска и национална свобода на поробения български народ в целия Варненски край. Това тяхно взаимно сътрудничество трябва да бъде разгледано не само от локален, но и от общонационален мащаб, защото не само по време, а и по значимост то не отстъпва пред делата на други наши възрожденски дейци. Така например, когато Константин Дъновски се включва във възрожденската работа на варненци, Левски е едва десетгодишно невръстно дете, а Ботев още не се е родил. Нека охарактеризираме духовния ръст на Атанас Георгиев-Чорбаджи, който по онова време е изразител на националните и верски борби на българите от Варна и Варненско. Сведения за Атанас Георгиев-Чорбаджи намираме в статията на свещеник иконом Иван К. Радов, негов приятел и сподвижник, отпечатана в списание “Памятник”, от които ще се ползваме по-долу, като дори запазим някои характерни за автора изрази.22 Според ръкопис на неизвестен автор, съхраняван във Варненското археологическо дружество, за рождената дата на Атанас Георгиев-Чорбаджи се сочи 1790 г.21 В съгласие със свещеник Иван К. Радов ние сме склонни да приемем като по-автентична 1805 г.
към текста >>

Според ръкопис на неизвестен автор, съхраняван във Варненското археологическо дружество, за рождената дата на Атанас Георгиев-Чорбаджи се сочи 1790 г.21 В съгласие със свещеник Иван К.
Това тяхно взаимно сътрудничество трябва да бъде разгледано не само от локален, но и от общонационален мащаб, защото не само по време, а и по значимост то не отстъпва пред делата на други наши възрожденски дейци. Така например, когато Константин Дъновски се включва във възрожденската работа на варненци, Левски е едва десетгодишно невръстно дете, а Ботев още не се е родил. Нека охарактеризираме духовния ръст на Атанас Георгиев-Чорбаджи, който по онова време е изразител на националните и верски борби на българите от Варна и Варненско. Сведения за Атанас Георгиев-Чорбаджи намираме в статията на свещеник иконом Иван К. Радов, негов приятел и сподвижник, отпечатана в списание “Памятник”, от които ще се ползваме по-долу, като дори запазим някои характерни за автора изрази.22 Според ръкопис на неизвестен автор, съхраняван във Варненското археологическо дружество, за рождената дата на Атанас Георгиев-Чорбаджи се сочи 1790 г.21 В съгласие със свещеник Иван К. Радов ние сме склонни да приемем като по-автентична 1805 г.
към текста >>

68. 011. Атанас Георгиев-Чорбаджи: семейна история

По сведение на свещеник Константин Дъновски семейството на Атанас Георгиев-Чорбаджи води родовото си начало от виден патриотичен български род от Призренско.20 Призрен е включен в Косово и Метохия и се намира в непосредствена близост до границата с Албания и днешна югославска Македония.
011. Атанас Георгиев-Чорбаджи: семейна история По сведение на свещеник Константин Дъновски семейството на Атанас Георгиев-Чорбаджи води родовото си начало от виден патриотичен български род от Призренско.20 Призрен е включен в Косово и Метохия и се намира в непосредствена близост до границата с Албания и днешна югославска Македония. През втората половина на XVIII век цялата фамилна челяд заедно с група съселяни напускат родния си край и се заселват в с. Гулица, Несебърско, намиращо се в най-източната част на полуострова, в пазвите на Стара планина, близо до Черно море. Призрен и околността му са известни като сръбски воеводски центрове, чиито подвизи са обезсмъртени чрез героичния епос за този край. Всичко това е дало своето отражение и върху темперамента, характера и бита на българското население в тия места, особено на патриотично изявените между тях българи, какъвто е и родът на Георги Фучеджиоглу. Времето на изселването им от Призренско (втората половина на XVIII век) съвпада с началото на нашето национално Възраждане (1762 г.).
към текста >>

69. 012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев

Енорийският свещеник на това село отец Михаил обучавал в къщата си няколко селски момчета, учейки ги на българско четмо и писмо.
012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев Ценейки просветата, дядо Георги имал силно желание да даде солидно образование на сина си Атанас. В селото обаче нямало училище, та го отпратил за наука в близкото по-голямо селище – Еркеч. Енорийският свещеник на това село отец Михаил обучавал в къщата си няколко селски момчета, учейки ги на българско четмо и писмо. Дядо Георги Фучеджиоглу завел при него сина си Атанас, като му го поверил изцяло да го възпитава и обучава.22 Малкият Атанас две зими поред ревностно се учил при отца Михаила. В скоро време жадният за просвета младеж се ограмотил, а също така заучил и някои черковни тропари (песнопения). Това не задоволило обаче дядо Георги. Той пожелал син му Атанас да изучи и елинското писмо, затова отишъл с него в Месемврия и го записал в гръцкото училище, като го настанил да живее в един негов приятел. Тук в продължение на две години младият Атанас изучава гръцки език.
към текста >>

70. 013. Възрожденска дейност в с. Хадърджа

Тя впоследствие се омъжва за свещеник Константин Дъновски, за което ще стане дума по-долу.
За кратко време всички от селото започнали да търсят за съвет и помощ Атанас Чорбаджи. Така той се оформя като смел защитник на онеправданите и безпристрастен съдник при публични спорове. Чрез своето застъпничество и отстояване интересите на по-слабите той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци. Към всичко това трябва да се прибави, че той е поддържал тясна връзка с всички будни родолюбиви българи във Варна и цялата околия, като бива изтъкван на централно място във всяка възрожденска инициатива.21 Атанас Чорбаджи има двама сина – Петър и Злати, и една дъщеря – Добра. Тя впоследствие се омъжва за свещеник Константин Дъновски, за което ще стане дума по-долу. Средищното географско положение на с. Хадърджа във Варненска околия и всеотдайната родолюбива дейност на Атанас Чорбаджи стават причина, щото селото да изпревари в културно отношение градовете Варна, Балчик, Каварна и др. и да се наложи като естествен авангард при провеждане на почти всички патриотични инициативи на българското население от този край. Особената възрожденска роля, която започва да играе това село, пише проф. д-р Петър Ников, се дължи преди всичко, за да не кажем изцяло, на дейността на Атанас Чорбаджи.21 Той е едно рядко съчетание на талантлив административен ръководител и съдник.
към текста >>

71. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

На излизане от църквата ги пресрещнал един стар свещеник, който ги заговорил дружески.
018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски” Било Разпети петък, най-мистичният празник за християните. За да благодарят Богу за щастливото си избавление, четиримата другари решават да посетят старата солунска църква “Свети Димитрий Солунски”, превърната тогава в джамия, под названието Кассъма джамиси. Четиримата разгледали старата християнска светиня и поблагодарили за оказаната им от небето помощ и покровителство. На излизане от църквата ги пресрещнал един стар свещеник, който ги заговорил дружески. По време на разговора въпросният свещеник се обръща лично към Константин Дъновски и му казва: “Желая утре на това място, по това време да се видя с тебе. Имам да те питам и да ти кажа нещо, идваш ли? ” “С всяко благоволение – му рекох и се разделихме” – пише в брошурата си Константин Дъновски.27 “На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при гроба на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: “Защо ли ни е изоставил Господ?
към текста >>

По време на разговора въпросният свещеник се обръща лично към Константин Дъновски и му казва: “Желая утре на това място, по това време да се видя с тебе.
Димитрий Солунски” Било Разпети петък, най-мистичният празник за християните. За да благодарят Богу за щастливото си избавление, четиримата другари решават да посетят старата солунска църква “Свети Димитрий Солунски”, превърната тогава в джамия, под названието Кассъма джамиси. Четиримата разгледали старата християнска светиня и поблагодарили за оказаната им от небето помощ и покровителство. На излизане от църквата ги пресрещнал един стар свещеник, който ги заговорил дружески. По време на разговора въпросният свещеник се обръща лично към Константин Дъновски и му казва: “Желая утре на това място, по това време да се видя с тебе. Имам да те питам и да ти кажа нещо, идваш ли? ” “С всяко благоволение – му рекох и се разделихме” – пише в брошурата си Константин Дъновски.27 “На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при гроба на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: “Защо ли ни е изоставил Господ? И защо да бъде такава една светиня в турски ръце...” От цитирания пасаж се вижда, че непосредствено преди втората си среща със стария свещеник Константин Дъновски се вълнува от въпроси, свързани с националното робство на българския народ и произтичащите от това последици.
към текста >>

И защо да бъде такава една светиня в турски ръце...” От цитирания пасаж се вижда, че непосредствено преди втората си среща със стария свещеник Константин Дъновски се вълнува от въпроси, свързани с националното робство на българския народ и произтичащите от това последици.
По време на разговора въпросният свещеник се обръща лично към Константин Дъновски и му казва: “Желая утре на това място, по това време да се видя с тебе. Имам да те питам и да ти кажа нещо, идваш ли? ” “С всяко благоволение – му рекох и се разделихме” – пише в брошурата си Константин Дъновски.27 “На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при гроба на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: “Защо ли ни е изоставил Господ? И защо да бъде такава една светиня в турски ръце...” От цитирания пасаж се вижда, че непосредствено преди втората си среща със стария свещеник Константин Дъновски се вълнува от въпроси, свързани с националното робство на българския народ и произтичащите от това последици. По-нататък разказът на Константин Дъновски продължава: “Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. — Синко – рече ми той, – за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш в Света гора. Аз му разказах без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам в Света гора и какво е желанието и намерението ми – също така, като една изповед.” От разказа на Константин Дъновски става ясно, че решението за отдаването му на отшелничество е израз на протеста срещу потискащата робска действителност.
към текста >>

“Във време на говореното ми старият свещеник се виждаше много спокоен, слушаше ме с внимание и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си.
По-нататък разказът на Константин Дъновски продължава: “Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. — Синко – рече ми той, – за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш в Света гора. Аз му разказах без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам в Света гора и какво е желанието и намерението ми – също така, като една изповед.” От разказа на Константин Дъновски става ясно, че решението за отдаването му на отшелничество е израз на протеста срещу потискащата робска действителност. “Във време на говореното ми старият свещеник се виждаше много спокоен, слушаше ме с внимание и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му по всичкото му телосложение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появяването на пламен огнений над главата му и неволно ме обзеха тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот...” Не може да не спрем вниманието си върху описаната сцена със стария свещеник, която красноречиво говори за т.нар. проявление на Светия Дух. Странното “изменение на погледа му и всичкото телосложение”, както и “появяването на пламен огнений над главата му” свидетелстват за явление от стила на древните християнски мистерии, описани в Новия завет, към раздела “Деяния на апостолите” (ст. 3-4, гл.
към текста >>

Не може да не спрем вниманието си върху описаната сцена със стария свещеник, която красноречиво говори за т.нар.
— Синко – рече ми той, – за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш в Света гора. Аз му разказах без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам в Света гора и какво е желанието и намерението ми – също така, като една изповед.” От разказа на Константин Дъновски става ясно, че решението за отдаването му на отшелничество е израз на протеста срещу потискащата робска действителност. “Във време на говореното ми старият свещеник се виждаше много спокоен, слушаше ме с внимание и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му по всичкото му телосложение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появяването на пламен огнений над главата му и неволно ме обзеха тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот...” Не може да не спрем вниманието си върху описаната сцена със стария свещеник, която красноречиво говори за т.нар. проявление на Светия Дух. Странното “изменение на погледа му и всичкото телосложение”, както и “появяването на пламен огнений над главата му” свидетелстват за явление от стила на древните християнски мистерии, описани в Новия завет, към раздела “Деяния на апостолите” (ст. 3-4, гл. ІІ), където се казва: “Явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха и се спряха по един на всекиго от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух”.
към текста >>

Константин Дъновски, който добре е познавал Новия завет, наблюдавайки “странното изменение в погледа на стария свещеник” и най-вече “появата на пламен огнений над главата му”, по всяка вероятност е получил асоциацията за Петдесетницата от Новия завет.
3-4, гл. ІІ), където се казва: “Явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха и се спряха по един на всекиго от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух”. Това се случва на Петдесетница, т.е. на петдесетия ден от Възкресение Христово, след което учениците Христови тръгват да проповядват християнството. Константин Дъновски, който добре е познавал Новия завет, наблюдавайки “странното изменение в погледа на стария свещеник” и най-вече “появата на пламен огнений над главата му”, по всяка вероятност е получил асоциацията за Петдесетницата от Новия завет. “Драги синко — продължава стария свещеник, – ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира. Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа Вседържателя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога.” След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: “Не съм противен на волята Божия, защото е свята.” А той ми рече: “Не е достатъчен отговора ти.
към текста >>

“Драги синко — продължава стария свещеник, – ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа.
ІІ), където се казва: “Явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха и се спряха по един на всекиго от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух”. Това се случва на Петдесетница, т.е. на петдесетия ден от Възкресение Христово, след което учениците Христови тръгват да проповядват християнството. Константин Дъновски, който добре е познавал Новия завет, наблюдавайки “странното изменение в погледа на стария свещеник” и най-вече “появата на пламен огнений над главата му”, по всяка вероятност е получил асоциацията за Петдесетницата от Новия завет. “Драги синко — продължава стария свещеник, – ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира. Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа Вседържателя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога.” След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: “Не съм противен на волята Божия, защото е свята.” А той ми рече: “Не е достатъчен отговора ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието.
към текста >>

Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне.” И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: “Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.” Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.”
Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога.” След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: “Не съм противен на волята Божия, защото е свята.” А той ми рече: “Не е достатъчен отговора ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне.” И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: “Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.” Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.” Насочилият се към Света гора Константин Дъновски е имал намерение да се посвети на монашество, та чрез молитви да угоди Богу и да получи благоволението на Небето за освобождението на българския народ. Отклонявайки това му намерение, старият свещеник настоява да се върне там, където го е определил Божият промисъл. Той го съветва да не бяга от света, а да се включи всеотдайно в служба на народа, като за пример посочва жертвоготовността на Авраам и апостол Петър. Чрез водения разговор старият свещеник недвусмислено внушава на младия Константин, че Небето му възлага месианска задача, която той трябва да поеме с готовност и себеотрицание. От срещата между Константин Дъновски и стария свещеник възниква асоциацията за гонението на християните от Рим по времето на Нерон.
към текста >>

Отклонявайки това му намерение, старият свещеник настоява да се върне там, където го е определил Божият промисъл.
За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне.” И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: “Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.” Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.” Насочилият се към Света гора Константин Дъновски е имал намерение да се посвети на монашество, та чрез молитви да угоди Богу и да получи благоволението на Небето за освобождението на българския народ. Отклонявайки това му намерение, старият свещеник настоява да се върне там, където го е определил Божият промисъл. Той го съветва да не бяга от света, а да се включи всеотдайно в служба на народа, като за пример посочва жертвоготовността на Авраам и апостол Петър. Чрез водения разговор старият свещеник недвусмислено внушава на младия Константин, че Небето му възлага месианска задача, която той трябва да поеме с готовност и себеотрицание. От срещата между Константин Дъновски и стария свещеник възниква асоциацията за гонението на християните от Рим по времето на Нерон. В най-тежките моменти за християните, когато апостол Петър бяга от Рим, за да се спаси от гибел, посреща го Духът Христов и с мек глас му заговаря: “Щом ти напускаш тоя народ, аз отивам в Рим, за да бъда разпънат втори път”.28 И апостолът засрамен се връща обратно, за да поеме изпълнението на мисията си докрай. Така постъпва и младият Константин Дъновски.
към текста >>

Чрез водения разговор старият свещеник недвусмислено внушава на младия Константин, че Небето му възлага месианска задача, която той трябва да поеме с готовност и себеотрицание.
И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне.” И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: “Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.” Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.” Насочилият се към Света гора Константин Дъновски е имал намерение да се посвети на монашество, та чрез молитви да угоди Богу и да получи благоволението на Небето за освобождението на българския народ. Отклонявайки това му намерение, старият свещеник настоява да се върне там, където го е определил Божият промисъл. Той го съветва да не бяга от света, а да се включи всеотдайно в служба на народа, като за пример посочва жертвоготовността на Авраам и апостол Петър. Чрез водения разговор старият свещеник недвусмислено внушава на младия Константин, че Небето му възлага месианска задача, която той трябва да поеме с готовност и себеотрицание. От срещата между Константин Дъновски и стария свещеник възниква асоциацията за гонението на християните от Рим по времето на Нерон. В най-тежките моменти за християните, когато апостол Петър бяга от Рим, за да се спаси от гибел, посреща го Духът Христов и с мек глас му заговаря: “Щом ти напускаш тоя народ, аз отивам в Рим, за да бъда разпънат втори път”.28 И апостолът засрамен се връща обратно, за да поеме изпълнението на мисията си докрай. Така постъпва и младият Константин Дъновски. Няма нужда да се ровим с хилядолетия назад, за да търсим някаква аналогия между срещата в църквата “Св. Димитрий” и подобието с други житейски случаи.
към текста >>

От срещата между Константин Дъновски и стария свещеник възниква асоциацията за гонението на християните от Рим по времето на Нерон.
Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне.” И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: “Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.” Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.” Насочилият се към Света гора Константин Дъновски е имал намерение да се посвети на монашество, та чрез молитви да угоди Богу и да получи благоволението на Небето за освобождението на българския народ. Отклонявайки това му намерение, старият свещеник настоява да се върне там, където го е определил Божият промисъл. Той го съветва да не бяга от света, а да се включи всеотдайно в служба на народа, като за пример посочва жертвоготовността на Авраам и апостол Петър. Чрез водения разговор старият свещеник недвусмислено внушава на младия Константин, че Небето му възлага месианска задача, която той трябва да поеме с готовност и себеотрицание. От срещата между Константин Дъновски и стария свещеник възниква асоциацията за гонението на християните от Рим по времето на Нерон. В най-тежките моменти за християните, когато апостол Петър бяга от Рим, за да се спаси от гибел, посреща го Духът Христов и с мек глас му заговаря: “Щом ти напускаш тоя народ, аз отивам в Рим, за да бъда разпънат втори път”.28 И апостолът засрамен се връща обратно, за да поеме изпълнението на мисията си докрай. Така постъпва и младият Константин Дъновски. Няма нужда да се ровим с хилядолетия назад, за да търсим някаква аналогия между срещата в църквата “Св. Димитрий” и подобието с други житейски случаи. Нима той не се е запитвал дали в корабокрушението, станало два-три дни преди тази среща, не се крие някаква поличба, чрез която Небето е искало да му покаже неправилното му решение за бягство от живота?
към текста >>

Димитрий Солунски, не биха спрели вниманието ни върху него, ако Константин Дъновски не бе дал тържествено обещание на стария свещеник пред олтара на храма на Св.
Представата за връзката на Св. Димитрий със солунчани след неговата смърт приема характер на народностно покровителство и патронаж. Невъзможността на варварите да проникнат в пределите на Източната римска империя и да покорят Солун жителите на този град отдават на покровителството на техния светец и на неговото участие в отбиването на неприятелските нападения. От края на VІ век нататък, та дори до ХІІІ век легендите за чудесата на Св. Димитрий Солунски се отнасят до спасяването на Солун от появилите се пред стените му нападатели.29 Легендите, свързани с житието на Св. Димитрий Солунски, не биха спрели вниманието ни върху него, ако Константин Дъновски не бе дал тържествено обещание на стария свещеник пред олтара на храма на Св. Димитрий Солунски. При кратковременното завладяване на Солун от норманите (1185 г.) местните жители успели да измъкнат от солунската църква чудотворната икона на светеца и за да я опазят от чуждо похищение, са я отнесли в Търново. От това са се възползвали братята Асен и Петър. Появата на иконата в търновската църква е предизвикала всред българското население истинско въодушевление, за да се превърне в същински мит. В едно от житията на Св.
към текста >>

Като се има предвид църковното образование на младия Константин Дъновски, лесно е да си представим как е въздействало върху съзнанието му поръчението на стария свещеник в храма на солунския светец, и то тогава, когато е решил да се отрече от света и да се отдаде на монашество.
По същия начин и историята на България би взела друга насока, ако Калоян не би бил убит пред Солун, а разгромеше при създаването ¢ Латинската империя. Преди всичко съдбата на българския народ щеше да се свърже тясно с Римската империя и папската власт, което по естествен път щеше да ни отдалечи от Киевска Рус и изобщо от руския народ и славянската общност. Нека накрая да завършим с възхвалата на Св. Методий, отправена към Св. Димитрий Солунски, от която се вижда преценката му за солунския светец: “О, мъдри Свети Димитре, като предстоиш светло пред Божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме...”32 Като се има предвид църковното образование на младия Константин Дъновски, лесно е да си представим как е въздействало върху съзнанието му поръчението на стария свещеник в храма на солунския светец, и то тогава, когато е решил да се отрече от света и да се отдаде на монашество. Не напразно Константин Дъновски характеризира случилото се в църквата “Св. Димитрий Солунски” като откровение, което внася основен преврат в неговия житейски път и, спомнил си за него, го описва и отпечатва. Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” се прави през 1905 г., т.е. 27 години след освобождението на България.
към текста >>

Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в Солунската църква “Св.
Методий, отправена към Св. Димитрий Солунски, от която се вижда преценката му за солунския светец: “О, мъдри Свети Димитре, като предстоиш светло пред Божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме...”32 Като се има предвид църковното образование на младия Константин Дъновски, лесно е да си представим как е въздействало върху съзнанието му поръчението на стария свещеник в храма на солунския светец, и то тогава, когато е решил да се отрече от света и да се отдаде на монашество. Не напразно Константин Дъновски характеризира случилото се в църквата “Св. Димитрий Солунски” като откровение, което внася основен преврат в неговия житейски път и, спомнил си за него, го описва и отпечатва. Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” се прави през 1905 г., т.е. 27 години след освобождението на България. Обръщаме внимание върху този факт, за да избегнем възражението, че е възможно свещеник Константин Дъновски от чисто патриотични съображения и за повдигане духа на народа да импровизира описаните събития в църквата “Св. Димитрий Солунски”. Когато свещеник Константин Дъновски отпечатва брошурата, България е вече освободена и подобна пропаганда става излишна.
към текста >>

Обръщаме внимание върху този факт, за да избегнем възражението, че е възможно свещеник Константин Дъновски от чисто патриотични съображения и за повдигане духа на народа да импровизира описаните събития в църквата “Св.
Не напразно Константин Дъновски характеризира случилото се в църквата “Св. Димитрий Солунски” като откровение, което внася основен преврат в неговия житейски път и, спомнил си за него, го описва и отпечатва. Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” се прави през 1905 г., т.е. 27 години след освобождението на България. Обръщаме внимание върху този факт, за да избегнем възражението, че е възможно свещеник Константин Дъновски от чисто патриотични съображения и за повдигане духа на народа да импровизира описаните събития в църквата “Св. Димитрий Солунски”. Когато свещеник Константин Дъновски отпечатва брошурата, България е вече освободена и подобна пропаганда става излишна. Щом е така, брошурата трябва да се счита като изнасяне на факти с цел да се запази историческата истина.
към текста >>

Когато свещеник Константин Дъновски отпечатва брошурата, България е вече освободена и подобна пропаганда става излишна.
Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” се прави през 1905 г., т.е. 27 години след освобождението на България. Обръщаме внимание върху този факт, за да избегнем възражението, че е възможно свещеник Константин Дъновски от чисто патриотични съображения и за повдигане духа на народа да импровизира описаните събития в църквата “Св. Димитрий Солунски”. Когато свещеник Константин Дъновски отпечатва брошурата, България е вече освободена и подобна пропаганда става излишна. Щом е така, брошурата трябва да се счита като изнасяне на факти с цел да се запази историческата истина.
към текста >>

72. 019. Обет за духовна служба

При разговора между младия Константин и стария свещеник се казва, че последният го е съветвал да изостави идеята си за отдаване на монашество.
Ние се спряхме твърде много върху легендите във връзка със Св. Димитрий Солунски, за да изтъкнем мястото, което е заемал митът за неговото покровителство не само в съзнанието на съвременниците му, но и след неговата смърт. Трайно утвърдените легенди в съзнанието на народа стават върховно упование и се превръщат в интимна история, очистена от всичко преходно. В духа на едно такова разбиране ние приемаме “Откровението” на Константин Дъновски, извършено на 10 април 1854 г. Това, прочее, се вижда и от решението му да поеме своя истински път в борбите на живота, а не да се оттегли в покоите на монашеската килия, като същевременно му се подсказва, че “очите му ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще му се връчи и ще бъде за уверение като от Бога”. При разговора между младия Константин и стария свещеник се казва, че последният го е съветвал да изостави идеята си за отдаване на монашество. В този диалог се изтъква, че Константин Дъновски трябва да бъде категоричен и да вземе твърдо непоклатимо решение, като даде тържествено обещание да се завърне обратно там, откъдето е тръгнал, като заработи за извоюването на верска и народностна свобода за българския народ. За да придаде по-голяма тежест на отправеното му предложение за връщане във Варна, старият свещеник му връчва залог, чрез който иска да подчертае, че става дума за тържествено дадено обещание пред Бога. След като Константин Дъновски обещава, че взема присърце дадения му съвет за връщане обратно във Варна, заявявайки, че “с готовност приема всичко, което му е било казано и което ще му се каже”. Тогава – се казва в “Откровението” – старият свещеник вдигнал очи и ръце нагоре и изрекъл: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци”. “След тези думи – пише в брошурата си Константин Дъновски – старият свещеник посегнал към пазвата си и извадил нещо, обвито в една бяла кърпа, “с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара.
към текста >>

За да придаде по-голяма тежест на отправеното му предложение за връщане във Варна, старият свещеник му връчва залог, чрез който иска да подчертае, че става дума за тържествено дадено обещание пред Бога.
Трайно утвърдените легенди в съзнанието на народа стават върховно упование и се превръщат в интимна история, очистена от всичко преходно. В духа на едно такова разбиране ние приемаме “Откровението” на Константин Дъновски, извършено на 10 април 1854 г. Това, прочее, се вижда и от решението му да поеме своя истински път в борбите на живота, а не да се оттегли в покоите на монашеската килия, като същевременно му се подсказва, че “очите му ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще му се връчи и ще бъде за уверение като от Бога”. При разговора между младия Константин и стария свещеник се казва, че последният го е съветвал да изостави идеята си за отдаване на монашество. В този диалог се изтъква, че Константин Дъновски трябва да бъде категоричен и да вземе твърдо непоклатимо решение, като даде тържествено обещание да се завърне обратно там, откъдето е тръгнал, като заработи за извоюването на верска и народностна свобода за българския народ. За да придаде по-голяма тежест на отправеното му предложение за връщане във Варна, старият свещеник му връчва залог, чрез който иска да подчертае, че става дума за тържествено дадено обещание пред Бога. След като Константин Дъновски обещава, че взема присърце дадения му съвет за връщане обратно във Варна, заявявайки, че “с готовност приема всичко, което му е било казано и което ще му се каже”. Тогава – се казва в “Откровението” – старият свещеник вдигнал очи и ръце нагоре и изрекъл: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци”. “След тези думи – пише в брошурата си Константин Дъновски – старият свещеник посегнал към пазвата си и извадил нещо, обвито в една бяла кърпа, “с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара. Като разви кърпата, извади един антиминс и го целуна, като покани и мене да го целуна. После показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, запитвайки ме дали го познавам.
към текста >>

Тогава – се казва в “Откровението” – старият свещеник вдигнал очи и ръце нагоре и изрекъл: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци”.
Това, прочее, се вижда и от решението му да поеме своя истински път в борбите на живота, а не да се оттегли в покоите на монашеската килия, като същевременно му се подсказва, че “очите му ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще му се връчи и ще бъде за уверение като от Бога”. При разговора между младия Константин и стария свещеник се казва, че последният го е съветвал да изостави идеята си за отдаване на монашество. В този диалог се изтъква, че Константин Дъновски трябва да бъде категоричен и да вземе твърдо непоклатимо решение, като даде тържествено обещание да се завърне обратно там, откъдето е тръгнал, като заработи за извоюването на верска и народностна свобода за българския народ. За да придаде по-голяма тежест на отправеното му предложение за връщане във Варна, старият свещеник му връчва залог, чрез който иска да подчертае, че става дума за тържествено дадено обещание пред Бога. След като Константин Дъновски обещава, че взема присърце дадения му съвет за връщане обратно във Варна, заявявайки, че “с готовност приема всичко, което му е било казано и което ще му се каже”. Тогава – се казва в “Откровението” – старият свещеник вдигнал очи и ръце нагоре и изрекъл: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци”. “След тези думи – пише в брошурата си Константин Дъновски – старият свещеник посегнал към пазвата си и извадил нещо, обвито в една бяла кърпа, “с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара. Като разви кърпата, извади един антиминс и го целуна, като покани и мене да го целуна. После показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, запитвайки ме дали го познавам. Аз му рекох: “Ако е число, то е 1747.” – “Така, вярно – рече, – именно от това число води началото си тоя свят престол.”(VI) В случая антиминсът играе символичната роля на свети църковен престол, пред който се дава тържествено обещание, валидно на клетва. Числото 1747 е годината на проявлението на Небето в малката солунска църквичка “Лагудяни” на 20 декември 1746 г.
към текста >>

“След тези думи – пише в брошурата си Константин Дъновски – старият свещеник посегнал към пазвата си и извадил нещо, обвито в една бяла кърпа, “с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара.
При разговора между младия Константин и стария свещеник се казва, че последният го е съветвал да изостави идеята си за отдаване на монашество. В този диалог се изтъква, че Константин Дъновски трябва да бъде категоричен и да вземе твърдо непоклатимо решение, като даде тържествено обещание да се завърне обратно там, откъдето е тръгнал, като заработи за извоюването на верска и народностна свобода за българския народ. За да придаде по-голяма тежест на отправеното му предложение за връщане във Варна, старият свещеник му връчва залог, чрез който иска да подчертае, че става дума за тържествено дадено обещание пред Бога. След като Константин Дъновски обещава, че взема присърце дадения му съвет за връщане обратно във Варна, заявявайки, че “с готовност приема всичко, което му е било казано и което ще му се каже”. Тогава – се казва в “Откровението” – старият свещеник вдигнал очи и ръце нагоре и изрекъл: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци”. “След тези думи – пише в брошурата си Константин Дъновски – старият свещеник посегнал към пазвата си и извадил нещо, обвито в една бяла кърпа, “с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара. Като разви кърпата, извади един антиминс и го целуна, като покани и мене да го целуна. После показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, запитвайки ме дали го познавам. Аз му рекох: “Ако е число, то е 1747.” – “Така, вярно – рече, – именно от това число води началото си тоя свят престол.”(VI) В случая антиминсът играе символичната роля на свети църковен престол, пред който се дава тържествено обещание, валидно на клетва. Числото 1747 е годината на проявлението на Небето в малката солунска църквичка “Лагудяни” на 20 декември 1746 г. Понеже използването на антиминса започва практически през 1747 г., в него се вписва тази година.
към текста >>

Старият свещеник, връчвайки антиминса на Константин Дъновски в църквата “Св.
11, използвано във връзка с улова на риба в Тивериадското езеро от учениците на Христа. С помощта Христова те успели да получат богат улов от 153 големи риби – число, символизиращо привличането на човешката душа към Христовата вяра. Ако съберем двете числа от антиминса, а именно 1747 и 153, ще получим числото 1900, което изразява годината, когато Учителя Петър Дънов свиква първия събор на Бялото братство във Варна. Чрез сбора на двата числени символа – 1747 + 153 = 1900 е посочено началото на дейността на Учителя, символизирана с първия събор на Бялото Братство през 1900 г. Чрез числото 1747 се отбелязва вдигането на анатемата от българския народ, а с числото 153 се символизира благодатта Христова, която им вещае светли бъднини. Старият свещеник, връчвайки антиминса на Константин Дъновски в църквата “Св. Димитрий Солун-ски”, е искал да го насочи към всеотдайно служене Богу и народу. Самият антиминс би следвало да се приеме и като символ за възлагане на мисия по поръчение на Небето. За да се разбере истинското значение, което старият свещеник е придавал на антиминса, връчен на Константин Дъновски, необходимо е да се проследи неговата (на антиминса) предистория, подробно разказана във втората част на брошурата. “На 20 декември 1746 г. в Солунската църква “Панагия Лагудяни” 77-годишният свещеник йеромонах Теофани Светогорски, аскет от Иверския манастир в Света гора, Атон, извършвал агрипиния по случай 40 дни от зверското изтребление на няколко души християни от кръвожадни мохамедани.
към текста >>

За да се разбере истинското значение, което старият свещеник е придавал на антиминса, връчен на Константин Дъновски, необходимо е да се проследи неговата (на антиминса) предистория, подробно разказана във втората част на брошурата.
Чрез сбора на двата числени символа – 1747 + 153 = 1900 е посочено началото на дейността на Учителя, символизирана с първия събор на Бялото Братство през 1900 г. Чрез числото 1747 се отбелязва вдигането на анатемата от българския народ, а с числото 153 се символизира благодатта Христова, която им вещае светли бъднини. Старият свещеник, връчвайки антиминса на Константин Дъновски в църквата “Св. Димитрий Солун-ски”, е искал да го насочи към всеотдайно служене Богу и народу. Самият антиминс би следвало да се приеме и като символ за възлагане на мисия по поръчение на Небето. За да се разбере истинското значение, което старият свещеник е придавал на антиминса, връчен на Константин Дъновски, необходимо е да се проследи неговата (на антиминса) предистория, подробно разказана във втората част на брошурата. “На 20 декември 1746 г. в Солунската църква “Панагия Лагудяни” 77-годишният свещеник йеромонах Теофани Светогорски, аскет от Иверския манастир в Света гора, Атон, извършвал агрипиния по случай 40 дни от зверското изтребление на няколко души християни от кръвожадни мохамедани. Майките и вдовиците на жертвите, заедно с някои свои роднини, във всенощно бдение горещо молели Бога за помощ и утешение. През нощта настанала голяма буря, която едва ли не съборила малката църква. Призори, малко преди завършване на литургията, бурята утихнала и църквата била огряна от чудна светлина като през бял ден.
към текста >>

в Солунската църква “Панагия Лагудяни” 77-годишният свещеник йеромонах Теофани Светогорски, аскет от Иверския манастир в Света гора, Атон, извършвал агрипиния по случай 40 дни от зверското изтребление на няколко души християни от кръвожадни мохамедани.
Старият свещеник, връчвайки антиминса на Константин Дъновски в църквата “Св. Димитрий Солун-ски”, е искал да го насочи към всеотдайно служене Богу и народу. Самият антиминс би следвало да се приеме и като символ за възлагане на мисия по поръчение на Небето. За да се разбере истинското значение, което старият свещеник е придавал на антиминса, връчен на Константин Дъновски, необходимо е да се проследи неговата (на антиминса) предистория, подробно разказана във втората част на брошурата. “На 20 декември 1746 г. в Солунската църква “Панагия Лагудяни” 77-годишният свещеник йеромонах Теофани Светогорски, аскет от Иверския манастир в Света гора, Атон, извършвал агрипиния по случай 40 дни от зверското изтребление на няколко души християни от кръвожадни мохамедани. Майките и вдовиците на жертвите, заедно с някои свои роднини, във всенощно бдение горещо молели Бога за помощ и утешение. През нощта настанала голяма буря, която едва ли не съборила малката църква. Призори, малко преди завършване на литургията, бурята утихнала и църквата била огряна от чудна светлина като през бял ден. Огрени като слънца се явили трима мъже и една девойка. Зачуден, йеромонах Теофани останал вцепенен на мястото си, без да се помръдне.
към текста >>

а.), мъченик Мина, а на третия името му няма да съобщя (вероятно третият е същият стар свещеник, който се явява на Константин Дъновски в солунската църква “Св.
Огрени като слънца се явили трима мъже и една девойка. Зачуден, йеромонах Теофани останал вцепенен на мястото си, без да се помръдне. Девойката го наближила и му рекла: “Преподобни старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви проводена съм с тия трима набожници – мъчениците Димитрий (вероятно Св. Димитрий Солунски, б. а.), мъченик Мина, а на третия името му няма да съобщя (вероятно третият е същият стар свещеник, който се явява на Константин Дъновски в солунската църква “Св. Димитрий”, б. а.), за да ви предам волята на Пресвета Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, за нашия окаян народ християнски.”
към текста >>

73. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

В “Откровението” на свещеник Константин Дъновски се визира само измамата на крал Владислав ІІІ Ягело.
021. Християнските грехове и гонението на богомилите В “Откровението” на свещеник Константин Дъновски се визира само измамата на крал Владислав ІІІ Ягело. В текста на същото обаче се казва, че гневът Господен бил предизвикан от “умножението на греховете на християните”. Това ни навежда на мисълта, че би следвало да се търсят и други грехове, за които не е казано нищо конкретно, а само се загатва. Една историческа справка ще хвърли светлина и по този въпрос. Ако огледаме събитията, които сполетяват жителите на Балканския полуостров и по-специално българския народ през първата половина на Х век до началото на втората половина на ХV век, ще видим как под тежестта на своите собствени грешки българският народ бива изправен пред една непосилна борба, която завършва с духовно разслояване и загубване верската свобода, от една страна, и военно поражение, което поставя българския народ под османско иго в продължение на пет века. През X век в пределите на тогавашна България се роди и укрепна едно самобитно духовно-религиозно движение с новаторска насоченост, известно на културния свят под името богомилство.
към текста >>

74. 022. Антиминсът – символ на духовна мисия

“Един екземпляр от тези антиминси като по чудо Бог запазва за продължение на почнатото дело – освобождението на България – завършва разговора си старият свещеник в църквата “Св.
След тези разговори той отлитографира сто петдесет и три антиминса, символизиращи Божието благоволение, въздеяние по благодат. Йеромонах Теофаний предприема дълга обиколка, като отслужва църковни служби, респективно принася безкръвни жертви. Първата служба е станала в гр. Йерусалим на самия ден на Велика събота 1747 г. След това йеромонах Теофаний ходил в Синай, в Александрия, Антиохия, островите Патмос и Кипър и най-накрая след дванадесетгодишно обхождане се връща в Света гора, където предава Богу дух. “Един екземпляр от тези антиминси като по чудо Бог запазва за продължение на почнатото дело – освобождението на България – завършва разговора си старият свещеник в църквата “Св. Димитрий Солунски”. – Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение на съвестта си и сърцето ми се прелива в едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго и ти предавам тоя свят залог – антиминса, – имай го в пазвата си при сърцето си като реликва и знак на Божието благоволение.” “Аз го приех – пише Константин Дъновски, – като целунах ръката му и го скрих в пазвата си. Той, старият свещеник, продължи: “Връчвам ти тоя свети престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на Пресветая Троица... В деня на освещаването на тоя свети престол (1746 г.) са произнесени молитви и прилежни прошения за избавление на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата, и в същия ден Бог благоволил да открие по един божествен начин на молещите се, че Неговото обещание ще се изпълни. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност... Ето това е пътят от Светото провидение, приготвен за това славянско племе.” Явно е, че в тази втора част от “Откровението” става дума за предстоящото освобождение на България от османско иго, предизвестено в солунската църква “Панагия Лагудяни” още в 1746 г.
към текста >>

Той, старият свещеник, продължи: “Връчвам ти тоя свети престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на Пресветая Троица... В деня на освещаването на тоя свети престол (1746 г.) са произнесени молитви и прилежни прошения за избавление на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата, и в същия ден Бог благоволил да открие по един божествен начин на молещите се, че Неговото обещание ще се изпълни.
Йерусалим на самия ден на Велика събота 1747 г. След това йеромонах Теофаний ходил в Синай, в Александрия, Антиохия, островите Патмос и Кипър и най-накрая след дванадесетгодишно обхождане се връща в Света гора, където предава Богу дух. “Един екземпляр от тези антиминси като по чудо Бог запазва за продължение на почнатото дело – освобождението на България – завършва разговора си старият свещеник в църквата “Св. Димитрий Солунски”. – Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение на съвестта си и сърцето ми се прелива в едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго и ти предавам тоя свят залог – антиминса, – имай го в пазвата си при сърцето си като реликва и знак на Божието благоволение.” “Аз го приех – пише Константин Дъновски, – като целунах ръката му и го скрих в пазвата си. Той, старият свещеник, продължи: “Връчвам ти тоя свети престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на Пресветая Троица... В деня на освещаването на тоя свети престол (1746 г.) са произнесени молитви и прилежни прошения за избавление на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата, и в същия ден Бог благоволил да открие по един божествен начин на молещите се, че Неговото обещание ще се изпълни. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност... Ето това е пътят от Светото провидение, приготвен за това славянско племе.” Явно е, че в тази втора част от “Откровението” става дума за предстоящото освобождение на България от османско иго, предизвестено в солунската църква “Панагия Лагудяни” още в 1746 г. От текста на “Откровението” проличава ясно очерталата се задача, която се възлага на младия Константин Дъновски, и че тук става дума за Божието благоволение спрямо българския измъчен народ, на който му предстои освобождение. Не забелязвайки това символично значение на антиминса, някои автори виждат обикновен олтарен предмет и търсят неговото конкретно олтарно използване.20 Така например архимандрит Инокентий Софийски публикува студията “За светия антиминс във Варненската църква “Св. Архангел Михаил”, в която удостоверява, че Константин Дъновски при освещаването на църквата “Св.
към текста >>

Николаевка (Хадърджа) се установи, че намиращият се в олтара ¢ антиминс също така няма нищо общо с антиминса, предаден на Константин Дъновски в Солун.(VII) В публикуваните от свещеник Константин Дъновски “Спомени” не се съобщава къде и кога той е използвал получения антиминс в солунската църква.20
Архангел Михаил”, в която удостоверява, че Константин Дъновски при освещаването на църквата “Св. Арахангел Михаил” във Варна не е използвал антиминса, предаден му в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От направената проверка в църквата “Св. Атанасий Александрийски” в с. Николаевка (Хадърджа) се установи, че намиращият се в олтара ¢ антиминс също така няма нищо общо с антиминса, предаден на Константин Дъновски в Солун.(VII) В публикуваните от свещеник Константин Дъновски “Спомени” не се съобщава къде и кога той е използвал получения антиминс в солунската църква.20 По времето на нашите възрожденски борби църковните антиминси освен предназначението им като ритуални олтарни вещи са играели и ролята на отличителни знаци, бележещи патриотично настроените българи, готови да се включат във възрожденските борби. По-будни хилендарски калугери са тръгвали от село на село да обикалят полуострова като манастирски пратеници (таксидиоти), събиращи парични помощи за Атонската обител. Едновременно с църковната си мисия тези странстващи калугери разбуждали националното чувство всред българското население и били първите предвестници за бунт срещу робството. Една част от така събраните пари те предавали за революционни цели. За да маркират патриотично настроените българи, на които би могло да се гласува доверие и да се разбере, че са готови на саможертва в името на националната ни свобода, тези манастирски пратеници са поставяли на видно място в домовете на предани българи по един антиминс.
към текста >>

75. 023. Делата на Константин Дъновски и Атанас Георгиев-Чорбаджи за независима Българска църква

Константин Дъновски – учител, просветител и свещеник в с. Хадърджа
023. Делата на Константин Дъновски и Атанас Георгиев-Чорбаджи за независима Българска църква Константин Дъновски – учител, просветител и свещеник в с. Хадърджа След връщането си във Варна младият Константин застава в челните редици на възрожденската борба от Варненския край. Той е окрилян от надеждата, че току-що започналата Кримска война ще донесе свобода на българския народ. Злополучният за руските войски край на войната проваля оптимистичните планове на ентусиазирания младеж. Нещо повече, в село Хадърджа прииждат бежанци-емигранти, настаняват се турци, татари и др. Това принуждава Константин Дъновски да отиде в Балчик, където учителства две години.
към текста >>

76. 025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение

Това завоевание отец Константин възприема като първа възможност за осъществяването на възложената му мисия от стария свещеник в солунската църква “Св.
Тези служби започнали от март 1860 г. и били възложени на отец Константин. За целта владиката Порфирий бил избрал съботния ден, тъй като се разчитало на заетостта на гражданите и се е смятало, че тогава ще има най-малко богомолци в църквата. За голяма изненада на гръцкия владика точно през съботните дни църквата “Св. Георгий” се препълвала с черкуващи се българи, които със затаен дъх слушали боговдъхновеното песнопение на отца Константина на роден език. Това завоевание отец Константин възприема като първа възможност за осъществяването на възложената му мисия от стария свещеник в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. Друга инициатива, която провежда Рачински, е построяването във Варна на свой семеен параклис, под претекст, че там ще се черкуват той и семейството му. Сведения за този параклис намираме дадени от Георги Димитров в книгата му “Княжество България”, където се казва: “През 1861 г., със съдействието на руския консул във Варна Рачински и със средствата на вдовицата на убития в Руско-турската война от 1828-1829 г. генерал Воронцов, се построява в дома на руския консул параклис, където се е служело на старобългарски.” Отец Константин в едно свое писмо пише за Александър Рачински следното: “В 1860 г.
към текста >>

Той бил осветен от свещеник Константин Дъновски и други двама свещеници през април 1861 г.18
Писаното в горецитираното писмо относно руския параклис се покрива с изследването на проф. д-р Петър Ников, където се казва, че през втората половина на 1860 г. Рачински заминал за Петербург, за да издейства построяването във Варна на руска църква и при нея – българско училище. По този въпрос той сондира мнение и със самия руски император. Поради противодействието на гърците обаче могло да се осъществи само създаването на руски параклис при консулството. Той бил осветен от свещеник Константин Дъновски и други двама свещеници през април 1861 г.18 Допълнителни подробности за същия параклис и за намерената в морето камбана четем в “Известия на Варненското археологическо дружество” следното: “В параклиса на руския консул А. В. Рачински, в бившия дом на х. Кости Залъмооглу, където се отслужва литургия на старобългарски език, е била поставена камбаната, която по показанията на свещеник Константин Дъновски била намерена в морето близо до местността “Свети Яни” (“Чатал таш”), между манастирите “Св. Константин” и “Св. Димитрий” в Евксиноград.
към текста >>

Кости Залъмооглу, където се отслужва литургия на старобългарски език, е била поставена камбаната, която по показанията на свещеник Константин Дъновски била намерена в морето близо до местността “Свети Яни” (“Чатал таш”), между манастирите “Св.
По този въпрос той сондира мнение и със самия руски император. Поради противодействието на гърците обаче могло да се осъществи само създаването на руски параклис при консулството. Той бил осветен от свещеник Константин Дъновски и други двама свещеници през април 1861 г.18 Допълнителни подробности за същия параклис и за намерената в морето камбана четем в “Известия на Варненското археологическо дружество” следното: “В параклиса на руския консул А. В. Рачински, в бившия дом на х. Кости Залъмооглу, където се отслужва литургия на старобългарски език, е била поставена камбаната, която по показанията на свещеник Константин Дъновски била намерена в морето близо до местността “Свети Яни” (“Чатал таш”), между манастирите “Св. Константин” и “Св. Димитрий” в Евксиноград. Камбаната е била от параклис на някогашен гръцки кораб, обикалящ през време на гръцката завера (1821 г.) бреговете на Черно море. Настигнат в местността “Св. Яни”, турското правителство заповядало потапянето на кораба.”20
към текста >>

Свещеник Константин Дъновски вероятно е виждал в извадената от морето камбана символ за разбуждането на българското национално съзнание.
Константин” и “Св. Димитрий” в Евксиноград. Камбаната е била от параклис на някогашен гръцки кораб, обикалящ през време на гръцката завера (1821 г.) бреговете на Черно море. Настигнат в местността “Св. Яни”, турското правителство заповядало потапянето на кораба.”20 Свещеник Константин Дъновски вероятно е виждал в извадената от морето камбана символ за разбуждането на българското национално съзнание. Същата камбана бива поставена в новооткрития параклис. Камбаната като символ на разбуждане на народното съзнание в борбата за свобода се използва по-късно от Христо Ботев, който наименува редактирания от него сатиричен революционен вестник “Будилник”. Характерно за този случай е и обстоятелството, че идеята на отец Константин за насочване вниманието на руския консул към камбаната и нейното изваждане от морето (според писмо на отец Константин до Мария Казакова) е станало под въздействие на случайно хрумване и че посоченото място, където тя лежала, му е било подсказано по някакъв чудноват начин. Изваждането на камбаната отец Константин си припомня 45 години след тази случка. Писмото до Мария Казакова по горния повод носи дата 6 септември 1906 г.
към текста >>

То се председателствало от дядо Атанас Чорбаджи, а писар (секретар) бил свещеник Константин Дъновски, който съставил протокола.
Едва след това той искал да замине за Цариград, като отнесе на ръка тяхното решение. Събранието станало на 21 май 1860 г. в с. Хадърджа при извора Хърлята, под една вековна круша. На събранието присъствали първенци от цялата околия. То се председателствало от дядо Атанас Чорбаджи, а писар (секретар) бил свещеник Константин Дъновски, който съставил протокола. Последният имал приблизително следното съдържание: “Днес, 21 май 1860 г., ние, долу-подписаните първенци и старейшини от селата Девня, В. Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенлий (Ботево), Кумулджа (Крумово), Суджаскьой, Гевреклер, Гюндоуду, Чътма и Куюджук, събрани да размислим по църковния въпрос и по примера на нашите цариградски българи, от днес нататък се отказваме от гръцката патриаршия и нейните изповедни владици и занапред нашите свещеници ще споменават в божествената служба името на българския свещеноначалник Макариополского Господина Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като венчаване, вула и други, ще се издават в негово име. За всичко гореказано се подписваме.” Следват подписите на представители на дванадесетте села, включително подписът и на Атанас Чорбаджи, като представител на с. Хадърджа.22
към текста >>

77. 027. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски

027. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски
027. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски На 30 ноември 1864 г. почива варненският гръцки митрополит Порфирий. Непосредствено след неговата смърт отец Константин напуска службата си във варненската гръцка митрополия и по този начин си развързва окончателно ръцете от всяка чужда опека. Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство. Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно.
към текста >>

варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия.
Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България. Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода. Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела. В първите дни на месец януари 1865 г. варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия.
към текста >>

78. 029. Константин Дъновски – първи български свещеник във Варна

029. Константин Дъновски – първи български свещеник във Варна
029. Константин Дъновски – първи български свещеник във Варна В самото начало на 1865 г. по инициатива на отец Константин варненските българи свикват събрание в търговската кантора на Сава Георгиевич, където обсъждат начина, по който да проведат цялостното разрешаване на църковния въпрос във Варна.18 След задълбочено обмисляне те решават да отправят аргументирана молба пред турското правителство, а след това и пред гръцката цариградска патриаршия за откриването на собствена църква, в която богослужението да се води на старобългарски език. Тази им молба завършвала с предупреждението, че ако не бъде уважено искането им, те са готови да осуетят посрещането на новия варненски владика и да обсебят за свои нужди някоя от гръцките църкви във Варна. Така съответната ултимативна молба, подписана от първенците на петдесет-шестдесет села от Варненския санджак (област), бива изпратена в Цариград. На 10 февруари 1865 г.
към текста >>

Георги” и търсят неговото одобрение и сътрудничество.42 По това време отец Константин се среща с току-що пристигналия в града стар български свещеник отец Наум от Охридския манастир “Св.
по инициатива на отец Константин варненските българи свикват събрание в търговската кантора на Сава Георгиевич, където обсъждат начина, по който да проведат цялостното разрешаване на църковния въпрос във Варна.18 След задълбочено обмисляне те решават да отправят аргументирана молба пред турското правителство, а след това и пред гръцката цариградска патриаршия за откриването на собствена църква, в която богослужението да се води на старобългарски език. Тази им молба завършвала с предупреждението, че ако не бъде уважено искането им, те са готови да осуетят посрещането на новия варненски владика и да обсебят за свои нужди някоя от гръцките църкви във Варна. Така съответната ултимативна молба, подписана от първенците на петдесет-шестдесет села от Варненския санджак (област), бива изпратена в Цариград. На 10 февруари 1865 г. група ентусиазирани вар-ненски младежи доверяват на отец Константин, че възнамеряват да завземат с пристъп гръцката църква “Св. Георги” и търсят неговото одобрение и сътрудничество.42 По това време отец Константин се среща с току-що пристигналия в града стар български свещеник отец Наум от Охридския манастир “Св. Наум”, на когото разказал какво възнамеряват да направят варненските българи. Охридският свещеник не одобрил тази им постъпка, като го посъветвал, вместо да предизвикват гърците и техните църковни власти, които естествено ще реагират на постъпките им, по-добре би било без много шум, но с твърда решимост да приспособят за българска църква долния етаж на българското училище и да започнат отслужването на църковни служби на старобългарски. Тази идея била възприета от отец Константин и той се заел енергично за нейното осъществяване. Предложението било подкрепено и от патриотично настроените български граждани. Без да подозират гърците, отец Константин спечелва на своя страна и турския мухтар (кмет) на Варна Ибиш Ефенди, който дал своето мълчаливо съгласие.
към текста >>

Охридският свещеник не одобрил тази им постъпка, като го посъветвал, вместо да предизвикват гърците и техните църковни власти, които естествено ще реагират на постъпките им, по-добре би било без много шум, но с твърда решимост да приспособят за българска църква долния етаж на българското училище и да започнат отслужването на църковни служби на старобългарски.
Така съответната ултимативна молба, подписана от първенците на петдесет-шестдесет села от Варненския санджак (област), бива изпратена в Цариград. На 10 февруари 1865 г. група ентусиазирани вар-ненски младежи доверяват на отец Константин, че възнамеряват да завземат с пристъп гръцката църква “Св. Георги” и търсят неговото одобрение и сътрудничество.42 По това време отец Константин се среща с току-що пристигналия в града стар български свещеник отец Наум от Охридския манастир “Св. Наум”, на когото разказал какво възнамеряват да направят варненските българи. Охридският свещеник не одобрил тази им постъпка, като го посъветвал, вместо да предизвикват гърците и техните църковни власти, които естествено ще реагират на постъпките им, по-добре би било без много шум, но с твърда решимост да приспособят за българска църква долния етаж на българското училище и да започнат отслужването на църковни служби на старобългарски. Тази идея била възприета от отец Константин и той се заел енергично за нейното осъществяване. Предложението било подкрепено и от патриотично настроените български граждани. Без да подозират гърците, отец Константин спечелва на своя страна и турския мухтар (кмет) на Варна Ибиш Ефенди, който дал своето мълчаливо съгласие. На 13 февруари 1865 г. отец Константин отива в с.
към текста >>

На вечерната служба пред много народ същият свещеник изнесъл изцяло църковната служба на старобългарски.
от отец Константин. Всичко било готово за изнасяне на неделната празнична литургия на старобългарски език. Поради възникнали опасения у някои български първенци този тържествен акт бил отложен. Въпреки това на неделната литургия на 14 февруари 1865 г. в същото помещение отец Константин извършил водосвет в присъствието на много българи и прочел на старобългарски език “Часовете”. На вечерната служба пред много народ същият свещеник изнесъл изцяло църковната служба на старобългарски. Пробивът бил направен. Гърците и гагаузите-гъркомани незабавно започнали да негодуват срещу дръзката постъпка на отца Константина. Гърците направили интриги пред турските власти във Варна, като настоявали да се забрани църковнослужението в новоприспособената църква “Св. Арахангел Михаил”. Оплакванията им обаче не дали никакъв резултат, тъй като отец Константин бил уредил предварително въпроса с Ибиш Ефенди.
към текста >>

По този начин отец Константин, който бил първият учител във Варненско, станал и първи български свещеник във Варна.
Оплакванията им обаче не дали никакъв резултат, тъй като отец Константин бил уредил предварително въпроса с Ибиш Ефенди. Тогава гърците отнесли оплакванията си до цариградския патриарх. Държанието на турските управници във Варна окуражило българите и на 17 февруари 1865 г. в новата църква “Св. Арахангел Михаил” била отслужена редовна тържествена литургия пак от отец Константин, съвместно с още двама други български свещеници.(X) Литургията била проведена изцяло на старобългарски, като в нея вместо името на гръцкия патриарх се споменавало името на Иларион Макариополски. По този начин отец Константин, който бил първият учител във Варненско, станал и първи български свещеник във Варна. По-подробно перипетиите по откриването на първата българска църква във Варна са разказани от самия свещеник Константин Дъновски в неговите “Спомени”.20 Още по-драматично тези събития са предадени в писмото на варненския първенец и непосредствен участник в тези събития Рали х. П. Маврудиев, адресирано до Петко Р. Славейков, писано два-три дни след тези събития. С факта на официалното откриване на църквата “Св. Арахангел Михаил” се скъсва с гръцката духовна опека на цариградската фенерска патриаршия над българското население във Варна.
към текста >>

По-подробно перипетиите по откриването на първата българска църква във Варна са разказани от самия свещеник Константин Дъновски в неговите “Спомени”.20 Още по-драматично тези събития са предадени в писмото на варненския първенец и непосредствен участник в тези събития Рали х. П.
Тогава гърците отнесли оплакванията си до цариградския патриарх. Държанието на турските управници във Варна окуражило българите и на 17 февруари 1865 г. в новата църква “Св. Арахангел Михаил” била отслужена редовна тържествена литургия пак от отец Константин, съвместно с още двама други български свещеници.(X) Литургията била проведена изцяло на старобългарски, като в нея вместо името на гръцкия патриарх се споменавало името на Иларион Макариополски. По този начин отец Константин, който бил първият учител във Варненско, станал и първи български свещеник във Варна. По-подробно перипетиите по откриването на първата българска църква във Варна са разказани от самия свещеник Константин Дъновски в неговите “Спомени”.20 Още по-драматично тези събития са предадени в писмото на варненския първенец и непосредствен участник в тези събития Рали х. П. Маврудиев, адресирано до Петко Р. Славейков, писано два-три дни след тези събития. С факта на официалното откриване на църквата “Св. Арахангел Михаил” се скъсва с гръцката духовна опека на цариградската фенерска патриаршия над българското население във Варна. Този революционен акт на варненци, разбира се, не е могъл да бъде отминат безнаказано от гръцка страна.
към текста >>

79. 030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски

Свещеник Константин Дъновски, като председател на българското църковно и училищно настоятелство във Варна и като глава на националната Българска православна църква, поел в свои ръце властта и предста-вителството на българщината в града и околията.
030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски Период до Освобождението Основният документ, който характеризира отец Константин като глава на българските възрожденци от Варненско, е официалната писмена кореспонденция на гръцкия митрополит Йоаким във Варна, адресирана до гръцката фенерска патриаршия в Цариград през периода от 1865-1873 г.21 Свещеник Константин Дъновски, като председател на българското църковно и училищно настоятелство във Варна и като глава на националната Българска православна църква, поел в свои ръце властта и предста-вителството на българщината в града и околията. Всичко това възбудило гнева и злостната реакция на гърци и гагаузи-гъркомани. Гърците се запретнали да обезвредят “самозвания” български свещеник, а митрополит Йоаким подготвял отстраняването му от Варна и изпращането му на заточение в някой от светогорските манастири. Във връзка с тези планове варненският гръцки владика пише до цариградската фенерска патриаршия следното: “Умолявам Негово Святейшество да благоволи и издейства височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някои от светогорските манастири. С това ще се премахне най-главното зло и ще се обуздаят другите.”21 Без да обръща внимание на доносите и обструкциите, преодолявайки всички пречки, отец Константин продъл-жавал неуморно своята дейност.
към текста >>

Гърците се запретнали да обезвредят “самозвания” български свещеник, а митрополит Йоаким подготвял отстраняването му от Варна и изпращането му на заточение в някой от светогорските манастири.
030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски Период до Освобождението Основният документ, който характеризира отец Константин като глава на българските възрожденци от Варненско, е официалната писмена кореспонденция на гръцкия митрополит Йоаким във Варна, адресирана до гръцката фенерска патриаршия в Цариград през периода от 1865-1873 г.21 Свещеник Константин Дъновски, като председател на българското църковно и училищно настоятелство във Варна и като глава на националната Българска православна църква, поел в свои ръце властта и предста-вителството на българщината в града и околията. Всичко това възбудило гнева и злостната реакция на гърци и гагаузи-гъркомани. Гърците се запретнали да обезвредят “самозвания” български свещеник, а митрополит Йоаким подготвял отстраняването му от Варна и изпращането му на заточение в някой от светогорските манастири. Във връзка с тези планове варненският гръцки владика пише до цариградската фенерска патриаршия следното: “Умолявам Негово Святейшество да благоволи и издейства височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някои от светогорските манастири. С това ще се премахне най-главното зло и ще се обуздаят другите.”21 Без да обръща внимание на доносите и обструкциите, преодолявайки всички пречки, отец Константин продъл-жавал неуморно своята дейност. На 15 август 1866 г. във Варна се събират на събор под председателството на отца Константина всички български свещеници и селски първенци от епархията, в който събор е бил изработен и приет “Привремений законник”.
към текста >>

Във връзка с тези планове варненският гръцки владика пише до цариградската фенерска патриаршия следното: “Умолявам Негово Святейшество да благоволи и издейства височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някои от светогорските манастири.
Период до Освобождението Основният документ, който характеризира отец Константин като глава на българските възрожденци от Варненско, е официалната писмена кореспонденция на гръцкия митрополит Йоаким във Варна, адресирана до гръцката фенерска патриаршия в Цариград през периода от 1865-1873 г.21 Свещеник Константин Дъновски, като председател на българското църковно и училищно настоятелство във Варна и като глава на националната Българска православна църква, поел в свои ръце властта и предста-вителството на българщината в града и околията. Всичко това възбудило гнева и злостната реакция на гърци и гагаузи-гъркомани. Гърците се запретнали да обезвредят “самозвания” български свещеник, а митрополит Йоаким подготвял отстраняването му от Варна и изпращането му на заточение в някой от светогорските манастири. Във връзка с тези планове варненският гръцки владика пише до цариградската фенерска патриаршия следното: “Умолявам Негово Святейшество да благоволи и издейства височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някои от светогорските манастири. С това ще се премахне най-главното зло и ще се обуздаят другите.”21 Без да обръща внимание на доносите и обструкциите, преодолявайки всички пречки, отец Константин продъл-жавал неуморно своята дейност. На 15 август 1866 г. във Варна се събират на събор под председателството на отца Константина всички български свещеници и селски първенци от епархията, в който събор е бил изработен и приет “Привремений законник”. Този законник поставя Варненската църковно-училищна община начело в целия санджак (област), а нейният председател – в случая отец Константин – за неин църковен глава.
към текста >>

Всичко това утвърдило отец Константин не само като борец, просветител и свещеник, но и като талантлив административен вдъхновител и ръководител на всички родолюбиви инициативи в този край.
На 15 август 1866 г. във Варна се събират на събор под председателството на отца Константина всички български свещеници и селски първенци от епархията, в който събор е бил изработен и приет “Привремений законник”. Този законник поставя Варненската църковно-училищна община начело в целия санджак (област), а нейният председател – в случая отец Константин – за неин църковен глава. Документът уреждал правата и задълженията на свещениците от епархията и отношенията на градовете и селата към новата българска църковна община. Така била създадена една стройна централизация на народностната българска верска общност, тъй необходима за случая. Всичко това утвърдило отец Константин не само като борец, просветител и свещеник, но и като талантлив административен вдъхновител и ръководител на всички родолюбиви инициативи в този край. Неуморно той обхождал селата на цялата епархия, като уреждал църковните им дела, освещавал нови храмове и ги присъединявал към българската църква.21 По личните признания на варненския гръцки митрополит Йоаким отец Константин се е бил превърнал в “глава на варненските и околни българи”21, а в едно възторжено писмо, отправено до поп Захария от с. Аврен от 1866 г., отец Константин бил окачествен като “наш деспот ефенди български”, което означавало, че му е гласувано доверие, като му се давало възможност да обладава голяма власт и разпоредителство в неговите ръце21. Безспорен документ за голямата дейност, която провежда отец Константин в църковно и културно-просветно отношение сред българите от Варна и Варненско, са докладите и изобщо кореспонденцията, които варненският гръцки владика Йоаким води с гръцкия патриарх в Цариград. Там е предадена много релефно борбата между двамата църковни дейци и е охарактеризирано делото на отец Константин като водач и защитник на българското население от този край.
към текста >>

Тук трябва да имаме предвид, че преценката се дава от човек, който се мъчи да оклевети дейността на българския възрожденец свещеник Константин Дъновски.
Там е предадена много релефно борбата между двамата църковни дейци и е охарактеризирано делото на отец Константин като водач и защитник на българското население от този край. Изнесеното в тези доклади от варненския гръцки митрополит придобива още по-висока цена и поради това, че същият гръцки митрополит малко след това бива избран за вселенски патриарх на източноправославната гръцка църква под името Йоаким ІІІ. Оригиналите на тези доклади, съставляващи кореспонденцията от 142 листа в размер 40/25 см. се съхраняват в архива на Варненския археологически музей под сигнатура ССІ ХХХVІ. По-долу ще направим само няколко извадки от тези доклади, за да характеризираме как варненският гръцки владика Йоаким преценява дейността на отец Константин. Тук трябва да имаме предвид, че преценката се дава от човек, който се мъчи да оклевети дейността на българския възрожденец свещеник Константин Дъновски. В доклада си от 13 април 1865 г. варненският гръцки митрополит пише: “... Десет дни преди пристигането ми тук превърнаха една стая на своето училище в параклис, в който свещ. Костандий (навред в тези доклади свещеник Константин Дъновски се именува като свещеник Костандий) от едно село, по произход българин, поменува в литургията името на Илариона”.21 В доклад от 7 ноември 1866 г. същият владика пише: ”Свещеникът Костандий, за когото преди една година писах на църквата, е вече глава на тукашните и околните българи.”21 В друг доклад от 28 февруари 1867 г.
към текста >>

Костандий (навред в тези доклади свещеник Константин Дъновски се именува като свещеник Костандий) от едно село, по произход българин, поменува в литургията името на Илариона”.21
се съхраняват в архива на Варненския археологически музей под сигнатура ССІ ХХХVІ. По-долу ще направим само няколко извадки от тези доклади, за да характеризираме как варненският гръцки владика Йоаким преценява дейността на отец Константин. Тук трябва да имаме предвид, че преценката се дава от човек, който се мъчи да оклевети дейността на българския възрожденец свещеник Константин Дъновски. В доклада си от 13 април 1865 г. варненският гръцки митрополит пише: “... Десет дни преди пристигането ми тук превърнаха една стая на своето училище в параклис, в който свещ. Костандий (навред в тези доклади свещеник Константин Дъновски се именува като свещеник Костандий) от едно село, по произход българин, поменува в литургията името на Илариона”.21 В доклад от 7 ноември 1866 г. същият владика пише: ”Свещеникът Костандий, за когото преди една година писах на църквата, е вече глава на тукашните и околните българи.”21 В друг доклад от 28 февруари 1867 г. митрополит Йоаким пише: “Главно от преди години, а систематически от пристигането ми тук, тукашните многобройни първенци и братя в Христа българи, заедно с един свещеник на име Костандий съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което божествените и свети икони отдават на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и те в църквата си се събират на редовен съвет под председателството на казания свещеник, с когото разглеждат всички работи на бълга-рите – духовни и други... От около 90 села, канонически подчинени на Варненската (гръцка) епархия, едва около десет, обитавани чисто от гърци, признават светата (гръцка) митрополия, а останалите не ¢ се подчиняват, при това много от тях вършат това против волята си. Този духовен предстоятел (свещеник Константин Дъновски, б.
към текста >>

същият владика пише: ”Свещеникът Костандий, за когото преди една година писах на църквата, е вече глава на тукашните и околните българи.”21 В друг доклад от 28 февруари 1867 г.
Тук трябва да имаме предвид, че преценката се дава от човек, който се мъчи да оклевети дейността на българския възрожденец свещеник Константин Дъновски. В доклада си от 13 април 1865 г. варненският гръцки митрополит пише: “... Десет дни преди пристигането ми тук превърнаха една стая на своето училище в параклис, в който свещ. Костандий (навред в тези доклади свещеник Константин Дъновски се именува като свещеник Костандий) от едно село, по произход българин, поменува в литургията името на Илариона”.21 В доклад от 7 ноември 1866 г. същият владика пише: ”Свещеникът Костандий, за когото преди една година писах на църквата, е вече глава на тукашните и околните българи.”21 В друг доклад от 28 февруари 1867 г. митрополит Йоаким пише: “Главно от преди години, а систематически от пристигането ми тук, тукашните многобройни първенци и братя в Христа българи, заедно с един свещеник на име Костандий съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което божествените и свети икони отдават на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и те в църквата си се събират на редовен съвет под председателството на казания свещеник, с когото разглеждат всички работи на бълга-рите – духовни и други... От около 90 села, канонически подчинени на Варненската (гръцка) епархия, едва около десет, обитавани чисто от гърци, признават светата (гръцка) митрополия, а останалите не ¢ се подчиняват, при това много от тях вършат това против волята си. Този духовен предстоятел (свещеник Константин Дъновски, б. а.) управлява целия клир на неподчиняващите се села, църкви, училища и всичко обществено на тези християни. Той назначава и размества свещеници, учители и подобни, съди съпружески спорове, издава разводи, дава позволителни за брак, падахурси, освен това осветява църкви, събира безпрепятствено владищината, за което бе свикал през лятото т.г.
към текста >>

митрополит Йоаким пише: “Главно от преди години, а систематически от пристигането ми тук, тукашните многобройни първенци и братя в Христа българи, заедно с един свещеник на име Костандий съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което божествените и свети икони отдават на каноническия кириарх.
В доклада си от 13 април 1865 г. варненският гръцки митрополит пише: “... Десет дни преди пристигането ми тук превърнаха една стая на своето училище в параклис, в който свещ. Костандий (навред в тези доклади свещеник Константин Дъновски се именува като свещеник Костандий) от едно село, по произход българин, поменува в литургията името на Илариона”.21 В доклад от 7 ноември 1866 г. същият владика пише: ”Свещеникът Костандий, за когото преди една година писах на църквата, е вече глава на тукашните и околните българи.”21 В друг доклад от 28 февруари 1867 г. митрополит Йоаким пише: “Главно от преди години, а систематически от пристигането ми тук, тукашните многобройни първенци и братя в Христа българи, заедно с един свещеник на име Костандий съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което божествените и свети икони отдават на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и те в църквата си се събират на редовен съвет под председателството на казания свещеник, с когото разглеждат всички работи на бълга-рите – духовни и други... От около 90 села, канонически подчинени на Варненската (гръцка) епархия, едва около десет, обитавани чисто от гърци, признават светата (гръцка) митрополия, а останалите не ¢ се подчиняват, при това много от тях вършат това против волята си. Този духовен предстоятел (свещеник Константин Дъновски, б. а.) управлява целия клир на неподчиняващите се села, църкви, училища и всичко обществено на тези християни. Той назначава и размества свещеници, учители и подобни, съди съпружески спорове, издава разводи, дава позволителни за брак, падахурси, освен това осветява църкви, събира безпрепятствено владищината, за което бе свикал през лятото т.г. едно общо събрание от свещениците и първенците на българските села...”21
към текста >>

Както в митрополията, така и те в църквата си се събират на редовен съвет под председателството на казания свещеник, с когото разглеждат всички работи на бълга-рите – духовни и други... От около 90 села, канонически подчинени на Варненската (гръцка) епархия, едва около десет, обитавани чисто от гърци, признават светата (гръцка) митрополия, а останалите не ¢ се подчиняват, при това много от тях вършат това против волята си.
варненският гръцки митрополит пише: “... Десет дни преди пристигането ми тук превърнаха една стая на своето училище в параклис, в който свещ. Костандий (навред в тези доклади свещеник Константин Дъновски се именува като свещеник Костандий) от едно село, по произход българин, поменува в литургията името на Илариона”.21 В доклад от 7 ноември 1866 г. същият владика пише: ”Свещеникът Костандий, за когото преди една година писах на църквата, е вече глава на тукашните и околните българи.”21 В друг доклад от 28 февруари 1867 г. митрополит Йоаким пише: “Главно от преди години, а систематически от пристигането ми тук, тукашните многобройни първенци и братя в Христа българи, заедно с един свещеник на име Костандий съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което божествените и свети икони отдават на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и те в църквата си се събират на редовен съвет под председателството на казания свещеник, с когото разглеждат всички работи на бълга-рите – духовни и други... От около 90 села, канонически подчинени на Варненската (гръцка) епархия, едва около десет, обитавани чисто от гърци, признават светата (гръцка) митрополия, а останалите не ¢ се подчиняват, при това много от тях вършат това против волята си. Този духовен предстоятел (свещеник Константин Дъновски, б. а.) управлява целия клир на неподчиняващите се села, църкви, училища и всичко обществено на тези християни. Той назначава и размества свещеници, учители и подобни, съди съпружески спорове, издава разводи, дава позволителни за брак, падахурси, освен това осветява църкви, събира безпрепятствено владищината, за което бе свикал през лятото т.г. едно общо събрание от свещениците и първенците на българските села...”21 В доклада си от 13 април 1865 г.
към текста >>

Този духовен предстоятел (свещеник Константин Дъновски, б.
Костандий (навред в тези доклади свещеник Константин Дъновски се именува като свещеник Костандий) от едно село, по произход българин, поменува в литургията името на Илариона”.21 В доклад от 7 ноември 1866 г. същият владика пише: ”Свещеникът Костандий, за когото преди една година писах на църквата, е вече глава на тукашните и околните българи.”21 В друг доклад от 28 февруари 1867 г. митрополит Йоаким пише: “Главно от преди години, а систематически от пристигането ми тук, тукашните многобройни първенци и братя в Христа българи, заедно с един свещеник на име Костандий съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което божествените и свети икони отдават на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и те в църквата си се събират на редовен съвет под председателството на казания свещеник, с когото разглеждат всички работи на бълга-рите – духовни и други... От около 90 села, канонически подчинени на Варненската (гръцка) епархия, едва около десет, обитавани чисто от гърци, признават светата (гръцка) митрополия, а останалите не ¢ се подчиняват, при това много от тях вършат това против волята си. Този духовен предстоятел (свещеник Константин Дъновски, б. а.) управлява целия клир на неподчиняващите се села, църкви, училища и всичко обществено на тези християни. Той назначава и размества свещеници, учители и подобни, съди съпружески спорове, издава разводи, дава позволителни за брак, падахурси, освен това осветява църкви, събира безпрепятствено владищината, за което бе свикал през лятото т.г. едно общо събрание от свещениците и първенците на българските села...”21 В доклада си от 13 април 1865 г. същият митрополит пише: “Свещеникът на параклиса (т.е.
към текста >>

същият митрополит пише: “Свещеникът на параклиса (т.е.
Този духовен предстоятел (свещеник Константин Дъновски, б. а.) управлява целия клир на неподчиняващите се села, църкви, училища и всичко обществено на тези християни. Той назначава и размества свещеници, учители и подобни, съди съпружески спорове, издава разводи, дава позволителни за брак, падахурси, освен това осветява църкви, събира безпрепятствено владищината, за което бе свикал през лятото т.г. едно общо събрание от свещениците и първенците на българските села...”21 В доклада си от 13 април 1865 г. същият митрополит пише: “Свещеникът на параклиса (т.е. свещеник Константин Дъновски) действа твърде безсрамно и скандалиозно и докарва общо разбунтуване на духовете на едни против реда в църквата, а на другите – против нас.”21 В друг доклад от 7 ноември 1866 г. същият митрополит пише: “Към средата на август тукашните първенци българи поканиха и събраха общ събор от свещениците на своите села и от чорбаджиите, на които след разис-квания се приело уреждането на свещеническите права, преместването им от едно село в друго и прочее... От началото на септември т.г. свещеник Костандий, предстоятел на българската църква, ...събирал пари, които щял да употреби за уреждането на тукашното си незначително училище и кой знае за какво друго...”21 Каква роля е играел по това време отец Константин се вижда и от други документи.
към текста >>

свещеник Константин Дъновски) действа твърде безсрамно и скандалиозно и докарва общо разбунтуване на духовете на едни против реда в църквата, а на другите – против нас.”21
а.) управлява целия клир на неподчиняващите се села, църкви, училища и всичко обществено на тези християни. Той назначава и размества свещеници, учители и подобни, съди съпружески спорове, издава разводи, дава позволителни за брак, падахурси, освен това осветява църкви, събира безпрепятствено владищината, за което бе свикал през лятото т.г. едно общо събрание от свещениците и първенците на българските села...”21 В доклада си от 13 април 1865 г. същият митрополит пише: “Свещеникът на параклиса (т.е. свещеник Константин Дъновски) действа твърде безсрамно и скандалиозно и докарва общо разбунтуване на духовете на едни против реда в църквата, а на другите – против нас.”21 В друг доклад от 7 ноември 1866 г. същият митрополит пише: “Към средата на август тукашните първенци българи поканиха и събраха общ събор от свещениците на своите села и от чорбаджиите, на които след разис-квания се приело уреждането на свещеническите права, преместването им от едно село в друго и прочее... От началото на септември т.г. свещеник Костандий, предстоятел на българската църква, ...събирал пари, които щял да употреби за уреждането на тукашното си незначително училище и кой знае за какво друго...”21 Каква роля е играел по това време отец Константин се вижда и от други документи. Така например пър-венците на с.
към текста >>

свещеник Костандий, предстоятел на българската църква, ...събирал пари, които щял да употреби за уреждането на тукашното си незначително училище и кой знае за какво друго...”21
В доклада си от 13 април 1865 г. същият митрополит пише: “Свещеникът на параклиса (т.е. свещеник Константин Дъновски) действа твърде безсрамно и скандалиозно и докарва общо разбунтуване на духовете на едни против реда в църквата, а на другите – против нас.”21 В друг доклад от 7 ноември 1866 г. същият митрополит пише: “Към средата на август тукашните първенци българи поканиха и събраха общ събор от свещениците на своите села и от чорбаджиите, на които след разис-квания се приело уреждането на свещеническите права, преместването им от едно село в друго и прочее... От началото на септември т.г. свещеник Костандий, предстоятел на българската църква, ...събирал пари, които щял да употреби за уреждането на тукашното си незначително училище и кой знае за какво друго...”21 Каква роля е играел по това време отец Константин се вижда и от други документи. Така например пър-венците на с. Гюн-Доуду, Варненско, на 13 октомври 1865 г. са отправили до ръководството на варненската българска църква “Св. Арахангел Михаил” следната молба: “Подписаните селяни от селото Гюн-Доуду молиме българската черква във Варна, която знае, че сме се отделили от гръцката патриаршия и сме в мераза, молиме българското общество да представлява селото при Хюкюмата за всичките ни работи и признаваме българската черква във Варна за наша майка, та да ни варди в духовните ни черковни работи.”20
към текста >>

свещеник Константин Дъновски се оттегля от председателския пост и се озовава в с. Хадърджа.
С течение на времето турската власт, като преце-нявала целесъобразността на битовите мероприятия и инициативи, предприемани от Варненската българска църковна община, започнала да им съдейства и да ги подпомага. Онова, което в близкото минало се вършило за охраняване правата на българите и българщината във Варна и Варненско от Атанас Чорбаджи, сега изцяло минало в ръцете на отец Константин. С разрастване функциите на Варненската българска църковна община се налагали по-големи разходи, поради което настъпили финансови затруднения. Търсейки изход от това положение, решило се начело на Варненската българска църковна община да застане лице с по-висок духовен сан, чийто авторитет да импонира на българите и да ги стимулира към по-големи парични помощи. През септември на 1867 г. свещеник Константин Дъновски се оттегля от председателския пост и се озовава в с. Хадърджа. На негово място Иларион Макариополски изпраща от Цариград архимандрит Панарет. Въпреки че тази незаслужена с нищо смяна засегнала честолюбието на отец Константин, той не престанал да се интересува и да се грижи за българските християни от Варненската епархия като за свои чада. Нещо повече, разполагайки с повече свободно време, сега той е имал възможност да се включва в по-широк кръг помощни и патриотични инициативи. Не е безинтересно да видим преценката на Георги Сава Раковски за дейността на отец Константина. В една дописка, отпечатана в бр.
към текста >>

Действително по това време свещеник Константин Дъновски е бил напуснал председателството на Варненската българска църква и община и се намирал в с.
на вестник “Македония”, излизащ в Цариград, е писано: “Един пътник, който се намирал през първите дни на януари 1868 г. във Варна, съобщава впечатленията си и някои подробности за българите във Варна.” Като описва подроб-но тържес-твеното празнуване на Богоявление и похвалва родолюбивите българи, в дописката се казва: “Попитах за предишния им църковен предстоятел, отца Константина, къде и защо го няма. Казаха ми, че бил в с. Хадърджа, отстранен, защото били го удирили (обвинили), че бил уж в споразумение с униатската (католическата) цариградска църква и се стараел да вмъкне в униатство Варненската епархия. Мене ми много докривя затова, защото никога не ми се щеше да чуя таквоз нещо за този българин, който аз познавах отнапред за родолюбив мъж...” Действително по това време свещеник Константин Дъновски е бил напуснал председателството на Варненската българска църква и община и се намирал в с. Хадърджа, но не по причини на родоотстъпничество, а по финансови съображения, които изложихме по-горе. Явно е, че пишещият дописката за вестник “Македония” не е бил правилно осведомен или е бил личен неприятел на отец Константина. Никой честен българин от Варна и Варненско не би могъл да допусне да падне и най-малка сянка на вероотстъпничество от страна на отец Константин. Точно обратното, той е бил винаги и си остана до края на живота си ревностен източноправославен свещеник. Ние се позоваваме на цитираната по-горе дописка, за да покажем, че съставителят на дописката – Георги Сава Раковски, е имал високо мнение за отец Константина.
към текста >>

Точно обратното, той е бил винаги и си остана до края на живота си ревностен източноправославен свещеник.
Мене ми много докривя затова, защото никога не ми се щеше да чуя таквоз нещо за този българин, който аз познавах отнапред за родолюбив мъж...” Действително по това време свещеник Константин Дъновски е бил напуснал председателството на Варненската българска църква и община и се намирал в с. Хадърджа, но не по причини на родоотстъпничество, а по финансови съображения, които изложихме по-горе. Явно е, че пишещият дописката за вестник “Македония” не е бил правилно осведомен или е бил личен неприятел на отец Константина. Никой честен българин от Варна и Варненско не би могъл да допусне да падне и най-малка сянка на вероотстъпничество от страна на отец Константин. Точно обратното, той е бил винаги и си остана до края на живота си ревностен източноправославен свещеник. Ние се позоваваме на цитираната по-горе дописка, за да покажем, че съставителят на дописката – Георги Сава Раковски, е имал високо мнение за отец Константина. Действително тази дописка е анонимна и не е подписана от никого, но върху нея се спира Георги Димитров, автор на “Княжество България”, който в “Известия на Варненското археологическо дружество” пише: “От стила на писаното в цариградския вестник изглежда, че пътникът, автор на тази дописка, непременно трябва да е бил Георги Сава Раковски; то се доказва и от идеите и духа, с който е писано.” Не за първи път Георги Сава Раковски скрива себе си зад някой анонимен “пътник”. Та нали пак същият автор, като “Горски пътник”, кръстосва България надлъж и шир. 20 Отец Константин Дъновски прекарва в с. Хадърджа две години и няколко месеца и бива наново повикан във Варна да поеме стария си пост като ръководител на Варненската българска църковна община.
към текста >>

По предложение на Иларион Макариополски председателството на общината било наново възложено на свещеник Константин Дъновски, който продължил с още по-голяма ревност да се грижи за варненските българи.
Та нали пак същият автор, като “Горски пътник”, кръстосва България надлъж и шир. 20 Отец Константин Дъновски прекарва в с. Хадърджа две години и няколко месеца и бива наново повикан във Варна да поеме стария си пост като ръководител на Варненската българска църковна община. Оказало се е, че и архимандрит Панарет се е сблъскал със същите трудности от финансов характер и не е могъл да направи нещо повече от онова, което се е вършило дотогава от отец Константина. Освен това между архимандрит Панарет и Варненската българска община възникнали някакви недоразумения, което предизвикало неговото отзоваване през март 1870 г. По предложение на Иларион Макариополски председателството на общината било наново възложено на свещеник Константин Дъновски, който продължил с още по-голяма ревност да се грижи за варненските българи. В началото на 1870 г. отец Константин бива избран от Варненската епархия като делегат на Народния църковен събор на българите в Цариград. От началото на 1871 г. отец Константин организира във Варна ученическото дружество “Просвещение”, от-крива подписка за издигане здание за девическо училище и осъществява маса други родолюбиви инициативи. Като логически завършек на неуморната дейност на отец Кон-стан-тин е образуването на Варненско-Преславската епархия, за митрополит на която бил ръкоположен на 2 де-кември 1872 г.
към текста >>

80. 031. Период след Освобождението

Отправяйки се за изпълнението на възложената му задача, той минава за последен път през родното си село Устово, където пътьом гостува на устовския свещеник Атанас Келпетков.
По-късно тя е включена като последна заключителна песен на цикъла “Старинни български песнопения”, изпълнени от вокалния състав “Иван Кукузел Ангелогласният”, с художествен ръководител Таня Христова, записан на грамофонна плоча под № ВХА 1334 от издателство “Балкантон”. Последната обществена изява на отец Константин е възложената му от българското правителство помощ-на благотворителна акция, която той оказва на населе-нието в Македония по време на Балканската война (1912-1913). Макар и на преклонна възраст отец Кон-стан-тин намира сила да приеме предложената му от българското правителство почетна длъжност да раздаде парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи през Балканската война. За помощници в своята мисия отец Константин привлича Стою Н. Шишков и Георги Попконстантинов, а като охрана взема Крум Савов, фотограф от Асеновград. Отправяйки се за изпълнението на възложената му задача, той минава за последен път през родното си село Устово, където пътьом гостува на устовския свещеник Атанас Келпетков. За тази среща ми разказа стария устовски учител Петко Попов Келпетков, син на устовският свещеник Атанас Келпетков. С радост този учител си спомни за посещението на отец Константин в Устово през 1913 г. По време на пребиваването си в Устово отец Константин оставя незаличими спомени всред домакините. Въпреки че от тази среща се бяха изминали почти шестдесет години, старият учител дядо Петко, с когото пишещият тези редове разговаря през 1970 г., си спомни как отец Константин е разказвал за преживените от него драматични възрожденски перипетии. Между другото станало дума и за отношението на отец Константин към син му Петър, основоположник на духов-но движение в България.
към текста >>

За тази среща ми разказа стария устовски учител Петко Попов Келпетков, син на устовският свещеник Атанас Келпетков.
Последната обществена изява на отец Константин е възложената му от българското правителство помощ-на благотворителна акция, която той оказва на населе-нието в Македония по време на Балканската война (1912-1913). Макар и на преклонна възраст отец Кон-стан-тин намира сила да приеме предложената му от българското правителство почетна длъжност да раздаде парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи през Балканската война. За помощници в своята мисия отец Константин привлича Стою Н. Шишков и Георги Попконстантинов, а като охрана взема Крум Савов, фотограф от Асеновград. Отправяйки се за изпълнението на възложената му задача, той минава за последен път през родното си село Устово, където пътьом гостува на устовския свещеник Атанас Келпетков. За тази среща ми разказа стария устовски учител Петко Попов Келпетков, син на устовският свещеник Атанас Келпетков. С радост този учител си спомни за посещението на отец Константин в Устово през 1913 г. По време на пребиваването си в Устово отец Константин оставя незаличими спомени всред домакините. Въпреки че от тази среща се бяха изминали почти шестдесет години, старият учител дядо Петко, с когото пишещият тези редове разговаря през 1970 г., си спомни как отец Константин е разказвал за преживените от него драматични възрожденски перипетии. Между другото станало дума и за отношението на отец Константин към син му Петър, основоположник на духов-но движение в България. Старият учител си припомни как поп Константин говорил за духовната ревност на сина си Петър.
към текста >>

По случай петдесетгодишния юбилей на първата българска църква във Варна, честван през 1915 г., Светият Синод въвежда свещеник Константин Дъновски в духовен сан “свещеноиконом”, а правителството го удостоява с орден “За гражданска заслуга”.18
Старият учител си припомни как поп Константин говорил за духовната ревност на сина си Петър. След като извършил възложената му обществена работа, отец Константин се завръща обратно във Варна. Старите варненци си спомнят за дядо поп Константина с особено уважение. Срещат ли го по улиците на града, стари и млади го поздравяват почтително, като леко се отместват встрани да му сторят път, за да мине. Въпреки и на преклонна възраст, той стъпва уверено, без нито за миг да отпадне от лицето му благата усмивка, придружавана с някое остроумие или мъдро поучение. По случай петдесетгодишния юбилей на първата българска църква във Варна, честван през 1915 г., Светият Синод въвежда свещеник Константин Дъновски в духовен сан “свещеноиконом”, а правителството го удостоява с орден “За гражданска заслуга”.18 На 13 ноември 1919 г. иконом Константин Дъновски почива на 89-годишна възраст и бива тържест-вено пог-ребан в църковния двор на храма “Св. Арахангел Михаил”.18 Тази църква сега е превърната в музей на Българското възраждане във Варна и Варненско, където е заделен специален кът в чест на свещеник Константин Дъновски, а на гроба му е вдигнат скромен паметник.
към текста >>

Арахангел Михаил”.18 Тази църква сега е превърната в музей на Българското възраждане във Варна и Варненско, където е заделен специален кът в чест на свещеник Константин Дъновски, а на гроба му е вдигнат скромен паметник.
Срещат ли го по улиците на града, стари и млади го поздравяват почтително, като леко се отместват встрани да му сторят път, за да мине. Въпреки и на преклонна възраст, той стъпва уверено, без нито за миг да отпадне от лицето му благата усмивка, придружавана с някое остроумие или мъдро поучение. По случай петдесетгодишния юбилей на първата българска църква във Варна, честван през 1915 г., Светият Синод въвежда свещеник Константин Дъновски в духовен сан “свещеноиконом”, а правителството го удостоява с орден “За гражданска заслуга”.18 На 13 ноември 1919 г. иконом Константин Дъновски почива на 89-годишна възраст и бива тържест-вено пог-ребан в църковния двор на храма “Св. Арахангел Михаил”.18 Тази църква сега е превърната в музей на Българското възраждане във Варна и Варненско, където е заделен специален кът в чест на свещеник Константин Дъновски, а на гроба му е вдигнат скромен паметник.
към текста >>

81. 032. Послеслов

Арахангел Михаил” във Варна и играейки в църковния двор, е бивал в непосредствена близост до свещеник Константин Дъновски.
032. Послеслов Пишещият тези редове като невръстно дете е живял в съседство до храма “Св. Арахангел Михаил” във Варна и играейки в църковния двор, е бивал в непосредствена близост до свещеник Константин Дъновски. При хубаво време, в последните години от живота си старият свещеник с часове седеше на малката пейка под сенките на една широко разлистена зарзала в двора на църквата. Ние, махленските малчугани, щом видехме, че дядо поп е на пейката, се втурвахме да му целунем ръка. Той ще ни срещне с приветлив поглед, ще ни погали по главата, ще ни благослови с десницата си, като ни подава бонбонче от малкото пликче в джоба на подрасника му. Как никога не свършваха тези бонбони! Един ден тъжен камбанен звън разнесе вестта, че дядо поп Константин е напуснал земните чертози... Църквата и черковният двор бяха изпълнени с хора.
към текста >>

При хубаво време, в последните години от живота си старият свещеник с часове седеше на малката пейка под сенките на една широко разлистена зарзала в двора на църквата.
032. Послеслов Пишещият тези редове като невръстно дете е живял в съседство до храма “Св. Арахангел Михаил” във Варна и играейки в църковния двор, е бивал в непосредствена близост до свещеник Константин Дъновски. При хубаво време, в последните години от живота си старият свещеник с часове седеше на малката пейка под сенките на една широко разлистена зарзала в двора на църквата. Ние, махленските малчугани, щом видехме, че дядо поп е на пейката, се втурвахме да му целунем ръка. Той ще ни срещне с приветлив поглед, ще ни погали по главата, ще ни благослови с десницата си, като ни подава бонбонче от малкото пликче в джоба на подрасника му. Как никога не свършваха тези бонбони! Един ден тъжен камбанен звън разнесе вестта, че дядо поп Константин е напуснал земните чертози... Църквата и черковният двор бяха изпълнени с хора. С мъка децата от махалата се провираха между надошлите, за да видят за последен път дядо поп.
към текста >>

82. 024. Женитба с Добра Атанасова Георгиева

На 2 юли 1857г., на 27-годишна възраст, Константин Дъновски бива ръкоположен за свещеник от Варненския митрополит Порфирий.20 Приел духовен сан, той се установява на служба в църквата в с. Хадърджа.
Там продължава да учителства още една година, след което се оженва за дъщерята на Атанас Чорбаджи – Добра. Това е бъдещата майка на Петър Дънов – Учителя Беинса Дуно. Ние не знаем точната дата на рождението й, но ориентировъчно трябва да го отнесем през третото десетилетие на ХІХ век. Официално в никой административен акт не намираме нещо писано за Добра Атанасова Георгиева. Тя отраства в средата на едно патриотично българско семейство с патриархални традиции, което години наред е невралгичен център на борба за национална свобода и църковна независимост. На 2 юли 1857г., на 27-годишна възраст, Константин Дъновски бива ръкоположен за свещеник от Варненския митрополит Порфирий.20 Приел духовен сан, той се установява на служба в църквата в с. Хадърджа. По това време в същото село е свещеник и Иван Громов, с когото свещенослужителстват заедно. Стоенето му в селото обаче е твърде краткотрайно, тъй като още същата година бива повикан най-настоятелно от варненския митрополит Порфирий и бива назначен за енорийски свещеник при църквата “Св. Богородица” във Варна. От този момент започва третият период от живота на свещеник Константин Дъновски. Изминали са се десетина години, откакто Константин Дъновски бе доведен от вуйчо си във Варна (1847 г.).
към текста >>

По това време в същото село е свещеник и Иван Громов, с когото свещенослужителстват заедно.
Това е бъдещата майка на Петър Дънов – Учителя Беинса Дуно. Ние не знаем точната дата на рождението й, но ориентировъчно трябва да го отнесем през третото десетилетие на ХІХ век. Официално в никой административен акт не намираме нещо писано за Добра Атанасова Георгиева. Тя отраства в средата на едно патриотично българско семейство с патриархални традиции, което години наред е невралгичен център на борба за национална свобода и църковна независимост. На 2 юли 1857г., на 27-годишна възраст, Константин Дъновски бива ръкоположен за свещеник от Варненския митрополит Порфирий.20 Приел духовен сан, той се установява на служба в църквата в с. Хадърджа. По това време в същото село е свещеник и Иван Громов, с когото свещенослужителстват заедно. Стоенето му в селото обаче е твърде краткотрайно, тъй като още същата година бива повикан най-настоятелно от варненския митрополит Порфирий и бива назначен за енорийски свещеник при църквата “Св. Богородица” във Варна. От този момент започва третият период от живота на свещеник Константин Дъновски. Изминали са се десетина години, откакто Константин Дъновски бе доведен от вуйчо си във Варна (1847 г.). След този дълъг стаж като учител и близък сподвижник на Атанас Чорбаджи, от когото се е поучил в много неща, сега той е зрял мъж с установен характер и е възведен в свещенически сан.
към текста >>

Стоенето му в селото обаче е твърде краткотрайно, тъй като още същата година бива повикан най-настоятелно от варненския митрополит Порфирий и бива назначен за енорийски свещеник при църквата “Св.
Ние не знаем точната дата на рождението й, но ориентировъчно трябва да го отнесем през третото десетилетие на ХІХ век. Официално в никой административен акт не намираме нещо писано за Добра Атанасова Георгиева. Тя отраства в средата на едно патриотично българско семейство с патриархални традиции, което години наред е невралгичен център на борба за национална свобода и църковна независимост. На 2 юли 1857г., на 27-годишна възраст, Константин Дъновски бива ръкоположен за свещеник от Варненския митрополит Порфирий.20 Приел духовен сан, той се установява на служба в църквата в с. Хадърджа. По това време в същото село е свещеник и Иван Громов, с когото свещенослужителстват заедно. Стоенето му в селото обаче е твърде краткотрайно, тъй като още същата година бива повикан най-настоятелно от варненския митрополит Порфирий и бива назначен за енорийски свещеник при църквата “Св. Богородица” във Варна. От този момент започва третият период от живота на свещеник Константин Дъновски. Изминали са се десетина години, откакто Константин Дъновски бе доведен от вуйчо си във Варна (1847 г.). След този дълъг стаж като учител и близък сподвижник на Атанас Чорбаджи, от когото се е поучил в много неща, сега той е зрял мъж с установен характер и е възведен в свещенически сан. Не му остава нищо друго, освен да се заеме с изпълнението на дадения обет пред стария свещеник в църквата “Св.
към текста >>

От този момент започва третият период от живота на свещеник Константин Дъновски.
Тя отраства в средата на едно патриотично българско семейство с патриархални традиции, което години наред е невралгичен център на борба за национална свобода и църковна независимост. На 2 юли 1857г., на 27-годишна възраст, Константин Дъновски бива ръкоположен за свещеник от Варненския митрополит Порфирий.20 Приел духовен сан, той се установява на служба в църквата в с. Хадърджа. По това време в същото село е свещеник и Иван Громов, с когото свещенослужителстват заедно. Стоенето му в селото обаче е твърде краткотрайно, тъй като още същата година бива повикан най-настоятелно от варненския митрополит Порфирий и бива назначен за енорийски свещеник при църквата “Св. Богородица” във Варна. От този момент започва третият период от живота на свещеник Константин Дъновски. Изминали са се десетина години, откакто Константин Дъновски бе доведен от вуйчо си във Варна (1847 г.). След този дълъг стаж като учител и близък сподвижник на Атанас Чорбаджи, от когото се е поучил в много неща, сега той е зрял мъж с установен характер и е възведен в свещенически сан. Не му остава нищо друго, освен да се заеме с изпълнението на дадения обет пред стария свещеник в църквата “Св. Димитрий Солунски”. Градът, в който той започва свещенослуженето си, не е вече онзи, който той бе видял за първи път след преминалия морски ураган над варненското пристанище.
към текста >>

Не му остава нищо друго, освен да се заеме с изпълнението на дадения обет пред стария свещеник в църквата “Св.
Стоенето му в селото обаче е твърде краткотрайно, тъй като още същата година бива повикан най-настоятелно от варненския митрополит Порфирий и бива назначен за енорийски свещеник при църквата “Св. Богородица” във Варна. От този момент започва третият период от живота на свещеник Константин Дъновски. Изминали са се десетина години, откакто Константин Дъновски бе доведен от вуйчо си във Варна (1847 г.). След този дълъг стаж като учител и близък сподвижник на Атанас Чорбаджи, от когото се е поучил в много неща, сега той е зрял мъж с установен характер и е възведен в свещенически сан. Не му остава нищо друго, освен да се заеме с изпълнението на дадения обет пред стария свещеник в църквата “Св. Димитрий Солунски”. Градът, в който той започва свещенослуженето си, не е вече онзи, който той бе видял за първи път след преминалия морски ураган над варненското пристанище. Сега той се е разраснал. Настъпили са промени в съотношението на националностите. След Кримската война във Варна и Варненско се засилва притокът на българи от Балкана и от другите краища на Полуострова.
към текста >>

Петър Ников дейността на отец Константин по това време: “Свещеник Константин Дъновски заработил за постепенното укрепване на българщината в град Варна.
Естествено това предизвиква съпротива от страна на гърците, гърчеещите се гагаузи и турците, които ясно предусещат надигащия се борчески български дух. Не като ням свидетел, а като движеща сила отец Константин винаги е стоял в първите редици всред борческата българска интелигенция. Не трябва да се изпуска и обстоятелството, че отец Константин е бил на служба към митрополията и че е трябвало винаги да внимава да не си навлече ненавистта на варненския гръцки митрополит Порфирий. Все пак не може да се допусне, че Порфирий не е забелязвал борческото поведение на отца Константина, но ценейки високо неговите качества, не е правил въпрос, за да не се дойде до конфликтни ситуации и разрив. Ето как описва проф. Петър Ников дейността на отец Константин по това време: “Свещеник Константин Дъновски заработил за постепенното укрепване на българщината в град Варна. Той влизал в контакт с най-будните българи и разпалвал у тях чувството за верска самостоятелност и национална свобода. Ползвайки се от благоволението на митрополит Порфирий, той почнал от време на време да произнася при службите си в енорийската църква “Св. Богородица” Евангелието на старобългарски език. Възпитателното въздействие на тези прояви в онова смутно време е било от голямо значение за разгаряне на патриотизма и укрепване на надеждата всред българите. Това обаче не продължило дълго време.
към текста >>

Като разбрали устовци, че свещеник Константин Дъновски е напуснал службата си във Варна и е свободен, най-настойчиво го поканили за свой свещенослужител.
църковнослуженето си в храма “Св. Богородица” във Варна и се озовава в родното си село Устово.16 Посрещането му е било необикновено радушно. През дванадесетгодишното му отсъствие в селото са настъпили доста положителни промени. По своето естество и мащаби те далеч не можело да бъдат сравнявани с тези във Варна. Преди всичко тук отсъствал кипежът на действието срещу противодействието. Като разбрали устовци, че свещеник Константин Дъновски е напуснал службата си във Варна и е свободен, най-настойчиво го поканили за свой свещенослужител. Той обаче отклонява предложението, тъй като в Устово възможностите му за борческа активност са твърде ограничени и оставането му там на практика би означавало бягство от своето призвание. След кратък престой в родното си село той се завръща обратно във Варна, където бива назначен на административна църковна служба във Варненската митрополия. Това е станало по инициатива на варненския гръцки владика Порфирий, който все още хранел симпатии към младия и енергичен свещеник, разчитайки че ще може с течение на времето да го спечели за фенерската кауза на църквата. Заемането на новата длъжност от отец Константин съвпада с раздвижването на тягостната атмосфера на българите във Варна и Варненско поради идването на руския вицеконсул Александър Викторович Рачински. Александър Викторович Рачински пристига във Варна през декември 1859 г.
към текста >>

Това е станало по инициатива на варненския гръцки владика Порфирий, който все още хранел симпатии към младия и енергичен свещеник, разчитайки че ще може с течение на времето да го спечели за фенерската кауза на църквата.
По своето естество и мащаби те далеч не можело да бъдат сравнявани с тези във Варна. Преди всичко тук отсъствал кипежът на действието срещу противодействието. Като разбрали устовци, че свещеник Константин Дъновски е напуснал службата си във Варна и е свободен, най-настойчиво го поканили за свой свещенослужител. Той обаче отклонява предложението, тъй като в Устово възможностите му за борческа активност са твърде ограничени и оставането му там на практика би означавало бягство от своето призвание. След кратък престой в родното си село той се завръща обратно във Варна, където бива назначен на административна църковна служба във Варненската митрополия. Това е станало по инициатива на варненския гръцки владика Порфирий, който все още хранел симпатии към младия и енергичен свещеник, разчитайки че ще може с течение на времето да го спечели за фенерската кауза на църквата. Заемането на новата длъжност от отец Константин съвпада с раздвижването на тягостната атмосфера на българите във Варна и Варненско поради идването на руския вицеконсул Александър Викторович Рачински. Александър Викторович Рачински пристига във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и по-специално българофил, той бил добре запознат с борбите на българския народ за национално освобождение.(VIII) Измежду представителите на европейските държави във Варна отпреди Освобождението Рачински най-подчертано демонстрира своите симпатии към българите и става ярък защитник на българщината, като полага големи старания за охраняване интересите на онеправданите свои еднокръвни братя. Тази негова дейност води началото си още от пребиваването му в Македония.20 С идването си във Варна той поема в свои ръце още по-енергично грижата за цялостната защита на българското население, преследвано от османци, гърци и гагаузи.20 16* А.
към текста >>

83. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

е ръкоположен за свещеник.
След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин е закътан Антиминсът като знак и Залог на Божието Знамение. Той се завръща във Варна. Учителства една година в с. Хатърджа, оженва се за дъщерята на чорбаджи Атанас, на име Добра. През 1857 г. е ръкоположен за свещеник. Открива първата черковна служба на български език във Варна в новооткритата църква "Св. Архангел Михаил" на 14 февруари 1865 г. в долния етаж на българското училище, построено в 1862г. Водител е на борбите за църковна независимост във Варненския край.
към текста >>

Дъновски е първият свещеник, започнал да чете на български език в църквата във Варна.
Открива първата черковна служба на български език във Варна в новооткритата църква "Св. Архангел Михаил" на 14 февруари 1865 г. в долния етаж на българското училище, построено в 1862г. Водител е на борбите за църковна независимост във Варненския край. Дъновски е първият свещеник, започнал да чете на български език в църквата във Варна. Патриаршията е била върло настроена срещу него, защото са били гърци. Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той е четял на славянски, т.е. на български. Народът разбирал какво се чете и за какво става дума. Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите.
към текста >>

Дядо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син.
Турската империя пада и още едно знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел на това Божие Обещание. Борис Николов Дъновски е ценял и много обичал своя син Петър, защото добре е знаел, че е необикновено дете. Той е бил свидетел на изпълнението на трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства: възраждането на този народ, освобождението на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собствения му син. Дядо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син. Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно. Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник.
към текста >>

Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник.
Дядо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син. Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно. Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник. Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата. Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума. Във връзка с този инцидент, Учителят казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее". И наистина, владиката боледувал много дълго, но накрая оздравял. Мария Тодорова
към текста >>

Та аз през целия си живот съм свещеник на Христа." А Петър се усмихнал: "А-а, свърши се вече.
" - "Това беше Христос. Той се беше предрешил като просяк и дойде да изпита твоята щедрост. Изпита я си отиде." Дядо поп е вече разтревожен и уплашен. "Боже, какво направих? Петре, бягай, че Го извикай и Го върни назад. Та аз през целия си живот съм свещеник на Христа." А Петър се усмихнал: "А-а, свърши се вече. Той си отиде там, откъдето бе дошъл." Така дядо поп се разминал с Христос, ако да бе служител на Христа. Юрданка Жекова Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим. Живееше в хотел "Лондон", ходеше свободно из града. Винаги, когато излезе, ще дойде да посети баща си.
към текста >>

84. УЧИТЕЛЯТ

Негов баща е известният възрожденски свещеник Константин Дъновски, а Негова майка е Добра чорбаджи Атанас Георгиева.
УЧИТЕЛЯТ Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в село Николаев- ка, Варненско. Негов баща е известният възрожденски свещеник Константин Дъновски, а Негова майка е Добра чорбаджи Атанас Георгиева. Той е третото по ред дете на родителите си и понеже се е родил на Петровден по източноправославния календар, е бил наречен Петър. Майката си заминала рано от този свят. Отгледала го родната му сестра Мария, която е десет години по-голяма от него. Тя разказва за Него, че е бил много кротко и послушно дете и никога нищо не е чупил и развалял. Само седи и гради, прави нещо, да излезе нещо.
към текста >>

две години Той е в Нови Пазар при баща си, който изпълнява службата на свещеник в местната църква.
градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство. Връзката на Учителя с първите ученици е създадена. Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава. Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя. От 1899 до 1900г. две години Той е в Нови Пазар при баща си, който изпълнява службата на свещеник в местната църква. Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа, но на гражданите от Нови Пазар им се струвало, че нищо не върши и са говорели пред дядо поп, че синът му се е завърнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел. Дядо поп слушал, усмихвал се, поглаждал си дългата брада и казвал: "Има време. Що е време - все пред Него е. Ще работи и ще се наработи. Но не Му е дошло още времето."
към текста >>

85. СИМЕОН АРНАУДОВ

Учителят ми беше казал още в началото, когато започнах да уча в Духовната Академия, следното: "Когато завършиш Духовната Академия, ще дадеш концерт и ще почнеш да пееш три години, облечен като свещеник, но облеклото ти ще бъде с бял подрасник и със синьо расо." Но аз напуснах Духовната Академия и не можах да дам този концерт.
Когато дойдох в София и отидох за първи път при Учителя на Изгрева, аз Му казах: "Вие за мен не сте г-н Петър Дънов, а моят Велик Учител". Той ме погледна и отговори: "Плът и кръв не са ти открили това, а Бог съизволи да ти открие това. Но внимавай правилно да си разрешиш този път задачата с Мен! " Изминаха години. Дали си разреших правилно задачата или отново се провалих, това не мога да кажа. Учителят ми беше казал още в началото, когато започнах да уча в Духовната Академия, следното: "Когато завършиш Духовната Академия, ще дадеш концерт и ще почнеш да пееш три години, облечен като свещеник, но облеклото ти ще бъде с бял подрасник и със синьо расо." Но аз напуснах Духовната Академия и не можах да дам този концерт. Непослушание и провал от моя страна. А Учителят много ме поддържаше и помагаше. Тогава Той ми каза да стана дякон. Веднъж Учителят ми каза така: "Ти, Симеоне, ако беше в този живот само пял, всичките си работи щеше да уредиш." Аз имах голям глас, здрав, хубав глас. Като пеех, кънтяха стените на църквата.
към текста >>

86. ПОСЛУШАНИЕ

В младите си години моят баща Крум Няголов получил предложение от католическото общество в София да бъде изпратен на техни разноски да се обучава в Италия като свещеник от католическата църква.
Но това беше един етап, през който ние минахме. Учителят ни предупреди за "Житно зърно" да бъде неутрално и ние проверихме колко струва Неговата дума. Тя имаше цената на не един човешки живот. На зададен въпрос Учителят отговори така: "Идва такава власт и ще дойде такава власт, че този който й се противопостави, ще си положи костите." Този израз го запомнихме и след това проверихме, че това се изпълни. Борис Николов В младите си години моят баща Крум Няголов получил предложение от католическото общество в София да бъде изпратен на техни разноски да се обучава в Италия като свещеник от католическата църква. Баща ни отива при Учителя и търси Неговия съвет. Учителят казал: "Не ти трябва. Остани си тук". Баща ми разбрал, че Учителят не му разрешава и остава в България. След 9 септември 1944 г, когато комунистите дойдоха на власт, едни от първите съдебни процеси бяха срещу свещеници от католическата църква в България.
към текста >>

Чак тогава баща ми оцени съвета на Учителя, че ако бе отишъл в Италия, завършил и станал свещеник, то той трябваше да раздели участта си с онези в концлагерите и затворите.
Учителят казал: "Не ти трябва. Остани си тук". Баща ми разбрал, че Учителят не му разрешава и остава в България. След 9 септември 1944 г, когато комунистите дойдоха на власт, едни от първите съдебни процеси бяха срещу свещеници от католическата църква в България. Те бяха изпратени в концлагерите и затворите и мнозина измряха там. Чак тогава баща ми оцени съвета на Учителя, че ако бе отишъл в Италия, завършил и станал свещеник, то той трябваше да раздели участта си с онези в концлагерите и затворите. Така бе спасен живота му, благодарение на Учителя и на неговото послушание към съветите Му. Величка Няголова През есента на 1943 година група от пет-шест младежи си приготвят паспорти, за да заминат за Германия. Между тях е бил и Данчо Богданов от София. Радвали се всички, че отиват да следват, но все пак не били спокойни, без да знаят причината.
към текста >>

87. МУЗИКА

В това време при него идва свещеника на полка и му вика уплашено: "Гърците и сърбите настъпват и гранати падат около нас.
" Той се стресва, че е дал обещание да напише музика, влиза в палатката и се залавя за работа. Чете текста,започва да търси мотива на Учителя, който подхожда на песента. Мотивът бавно слиза в ума му и започва да звучи като мелодия и той с треперещи ръце я записва на лист. Точно по това време се чува стрелба от пушки, разпръскване на шрапнели. Той седи в палатката и продължава да работи върху песента без да вдигне глава и да се заинтересува какво става навън. В това време при него идва свещеника на полка и му вика уплашено: "Гърците и сърбите настъпват и гранати падат около нас. Ставай Ковачев да бягаме и да си спасяваме кожите". Но братът останал в палатката си, продължил работата си и завършил нотирането на песента. Излиза навън и какво да види? Бивакът на полка е целият разрушен от гранатите и само неговата палатка стърчи сред разрушението. Оглежда се, няма никой.
към текста >>

88. ЯСНОВИДСТВО

По едно време отпред се задава свещеникът на селото.
Този подарък от Учителя го запазих, а на вас разказвам историята на скъпоценния камък. Юрданка Жекова Ще ви разкажа един случай. В началато на века Учителят е пътувал от село на село, от град на град и правел своите френологически изследвания, измервал е главите на българите, проверявал е техните възможности и качества и е вършел Своята работа, за която ние днес едва можем да се догаждаме. Една година Той е бил в село Койнаре, Белослатинско, при един свой почитател, преспал там и на следващия ден излезнал по улицата да се разходи. По едно време отпред се задава свещеникът на селото. Учителят го поздравил, заприказвал се с него и му казал: "Отче, не ми изглеждаш добре. Много си умислен". Дядо поп го изгледал и му отговорил: "Остави се, да знаеш каква беля ме сполетя. Имах една хилядолевова банкнота, като че ли в дън земя потъна. Сложих я някъде да я скрия от жена ми и децата, а сега разбрах, че съм я скрил от себе си.
към текста >>

89. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Учителят направи един път изказване в смисъл, че истинският лекар трябва да бъде духовно посветен и издигнат човек, а истинският свещеник трябва да има солидни знания по медицина.
Постоянството, изглежда не е черта на българина. Ние изоставихме този тъй лек и приятен метод на лечение. А Учителят не обичаше да повтаря. Като кажеше нещо веднъж, ние трябваше абсолютно да вярваме и да го прилагаме постоянно, за да имаме винаги добри резултати. Наталия Накова Учителят направи един път изказване в смисъл, че истинският лекар трябва да бъде духовно посветен и издигнат човек, а истинският свещеник трябва да има солидни знания по медицина. Единият е лекар на физическото тяло, а другият - на духовното и те не се изключват един друг, а напротив, трябва да вървят ръка за ръка, ако искаме да имаме добри резултати от лечението. Тодор Божков По настояване на очен лекар от IV клас започнах да нося очила с половин диоптър за късогледство и завърших гимназия с шест и половина диоптъра. Когато дойдох в София на работа, имах възможност да посещавам редовно беседите и да разговарям с Учителя. Един ден реших да Му заговоря за очите си.
към текста >>

90. ДУХОВЕНСТВОТО

Разбирам един военен да каже: "Аз съм военен, със силата на ножа, на оръжието решавам въпросите", а един свещеник, който говори за любов и препоръчва нож - това не разбирам.
Какво е предназначението на духовенството в съвременния свят? Предназначението на цялото духовенство от всички религии, а не само на християнството, беше да спре войната. Тия духовници трябва да са справедливи и да знаят, че войната не е потребна. Те трябва да вземат страната на Истината, а те се присъединиха към страната на обратния лагер. Питам тогава: В какво се състои тяхната религия? Разбирам един военен да каже: "Аз съм военен, със силата на ножа, на оръжието решавам въпросите", а един свещеник, който говори за любов и препоръчва нож - това не разбирам. Ние трябва да се отличаваме. Ако осъждаш, ще те осъждат; с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш: "В Името на Господа идвам да кажа нещо" и ще кажеш, за да се освободиш, а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, отиваш на лъжа. Като някой е станал поп, а той може да е годен за обущар или земеделец, или търговец, а никак за поп - защото попът трябва да е умен, за да може да съветва, да увещава, да пасе и завежда стадото при "тихи води и зелени пасища".
към текста >>

В бъдеще няма да оставя свещеник в света.
- Има Един в света, Който никога не лъже! Той е Бог! Той е Единственият, Великият, Светият, Чистият, Който иска всички хора да живеят. Ние сме проява на Бога във всяко отношение и трябва да пазим Неговия закон и Неговото Име! Аз съм искрен и направо казвам мнението си за духовенството. В бъдеще няма да оставя свещеник в света. Аз ще ги изпъдя до един. Ще ги пръсна в пространството, там да чакат 500-600 години, докато дойде Новата култура. След това ще кажа: Пратете тези братя на Земята да видят как се работи с Любов. Новата култура изисква нови хора. Тогава те ще разберат как може да се живее.
към текста >>

91. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

Ни един свещеник, учител, майка или баща да говорят лъжа - това не им е простено.
Няма да могат да ядат сладко. Да не мислят, че се играе шега с Бога! Те трябва да употребят своето перо за Истината! Нямам нищо против, когато някой вестник пише Истината. Но един вестникар да пише лъжа - това не му се прощава. Ни един свещеник, учител, майка или баща да говорят лъжа - това не им е простено. Някой ме пита: "Защо побеляха косите ти? " - От вашите убийства. По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях. И вашите коси побеляха по същата причина. Всеки момент, когато стават престъпления, аз ги чувствам, вземам участие в страданията на хората.
към текста >>

92. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

А тате беше авторитетен човек и елитът на града го защитава, но без да знае кметът, предава се оплакване от свещеника и го уволняват.
Приятелите в Айтос също ходеха редовно на първа черква, но попът започнал след служба да държи сказки против Учителя с такъв лош език, с такива хули и клевети, проклятия, че на приятелите им ставаше горещо, като че ходеха по жарава. Баща ми Георги Куртев и брат Сапунов престанаха да ходят. Но попът не преставаше да хули. Свещениците против Братството пишат: "Те се събират голи, проклятие над децата им, проклятие." Шестнадесет години е носена тази борба с Братството без да реагират нашите хора. Баща ми го уволняват като фелдшер, защото попът го наклеветява. А тате беше авторитетен човек и елитът на града го защитава, но без да знае кметът, предава се оплакване от свещеника и го уволняват. И ние сме толкова деца, а тате остава без работа. Брат Сапунов кипи. Той е от типа на Тарас Булба. Не търпи неправди и лъжи. Воювал е на Шипка при Освобождението.
към текста >>

Свещеникът чете молитви и благославя хляба и плодовете.
За богохулство има Божи гняв. Гневът Господен възстановява Божията Правда. Георги Събев През лятото в село Мърчаево има един празник на плодородието. На този ден жените месят хлябове и носят плодове в черквата за благословение. Свещеникът чете молитви и благославя хляба и плодовете. Онези мърчаевки, които са от Братството, отиват при Учителя и Му съобщават, че в неделя ще ходят на черква, понеже е празник на плодородието и те, откакто се помнят, винаги го празнуват. Учителят ги изслушал и казал: "Какъвто ви е обичаят, направете си го! " Сестрите приготвили обредните хлябове, взели плодове и отишли на черква. Свещеникът благословил на всички жени хлябовете и плодовете, но техните ги подминал и не ги благословил. Сестрите му рекли: "Отче, нашите пити защо не благославяш?
към текста >>

Свещеникът благословил на всички жени хлябовете и плодовете, но техните ги подминал и не ги благословил.
На този ден жените месят хлябове и носят плодове в черквата за благословение. Свещеникът чете молитви и благославя хляба и плодовете. Онези мърчаевки, които са от Братството, отиват при Учителя и Му съобщават, че в неделя ще ходят на черква, понеже е празник на плодородието и те, откакто се помнят, винаги го празнуват. Учителят ги изслушал и казал: "Какъвто ви е обичаят, направете си го! " Сестрите приготвили обредните хлябове, взели плодове и отишли на черква. Свещеникът благословил на всички жени хлябовете и плодовете, но техните ги подминал и не ги благословил. Сестрите му рекли: "Отче, нашите пити защо не благославяш? " Обърнал се свещеникът към тях ядовито: "Вие си имате поп у къщи. Той да ви ги благославя! " Сестрите грабнали питите и плодовете и пристигнали при Учителя разплакани. Разказали за постъпката на попа и какво им казал за "попа" у Темелкови.
към текста >>

" Обърнал се свещеникът към тях ядовито: "Вие си имате поп у къщи.
Онези мърчаевки, които са от Братството, отиват при Учителя и Му съобщават, че в неделя ще ходят на черква, понеже е празник на плодородието и те, откакто се помнят, винаги го празнуват. Учителят ги изслушал и казал: "Какъвто ви е обичаят, направете си го! " Сестрите приготвили обредните хлябове, взели плодове и отишли на черква. Свещеникът благословил на всички жени хлябовете и плодовете, но техните ги подминал и не ги благословил. Сестрите му рекли: "Отче, нашите пити защо не благославяш? " Обърнал се свещеникът към тях ядовито: "Вие си имате поп у къщи. Той да ви ги благославя! " Сестрите грабнали питите и плодовете и пристигнали при Учителя разплакани. Разказали за постъпката на попа и какво им казал за "попа" у Темелкови. Учителят ги изгледал мълчаливо и излязъл от стаята. А обредните хлябове, които бяха носили в черквата, сестрите сложиха на масите вън.
към текста >>

Даже свещеникът в черквата беше държал лекция.
Беше неделя и имаше много гости. След като всички казаха молитвата преди ядене, десетки ръце се протегнаха, разчупиха хлябовете на братската трапеза и ги изядоха. Та така бяха благословени обредните хлябове на пейките пред дома на Темелко и то че от едного, а от общата молитва на всички присъстващи. Юрданка Жекова Мърчаевци по онова време се отнасяха много лошо с Учителя. Даже свещеникът в черквата беше държал лекция. Казал: "Дошъл е тука един Дънов, развращава народа, прави разни магии и т.н." Жена ми била там, на Великден, станала пред хората и казала: "Свещеник, ти ако знаеш кой е тоя Дънов, тука ще пропаднеш у земята, ама не го знаеш, затова не трябва да приказваш по Негов адрес лоши работи." И си дойде тука и разправя на нашите хора. Темелко Стефанов По идея на братя от село Мърчаево решават да се прокара електрически ток в селото. Тази идея се харесва на мнозина, селото събира пари, селяните изкопават дупките за стълбовете. Със събраните пари купуват стълбове и жици.
към текста >>

Казал: "Дошъл е тука един Дънов, развращава народа, прави разни магии и т.н." Жена ми била там, на Великден, станала пред хората и казала: "Свещеник, ти ако знаеш кой е тоя Дънов, тука ще пропаднеш у земята, ама не го знаеш, затова не трябва да приказваш по Негов адрес лоши работи." И си дойде тука и разправя на нашите хора.
След като всички казаха молитвата преди ядене, десетки ръце се протегнаха, разчупиха хлябовете на братската трапеза и ги изядоха. Та така бяха благословени обредните хлябове на пейките пред дома на Темелко и то че от едного, а от общата молитва на всички присъстващи. Юрданка Жекова Мърчаевци по онова време се отнасяха много лошо с Учителя. Даже свещеникът в черквата беше държал лекция. Казал: "Дошъл е тука един Дънов, развращава народа, прави разни магии и т.н." Жена ми била там, на Великден, станала пред хората и казала: "Свещеник, ти ако знаеш кой е тоя Дънов, тука ще пропаднеш у земята, ама не го знаеш, затова не трябва да приказваш по Негов адрес лоши работи." И си дойде тука и разправя на нашите хора. Темелко Стефанов По идея на братя от село Мърчаево решават да се прокара електрически ток в селото. Тази идея се харесва на мнозина, селото събира пари, селяните изкопават дупките за стълбовете. Със събраните пари купуват стълбове и жици. И нашите хора от Братството помогнали с пари, кой с колкото може.
към текста >>

93. ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Ние се нуждаем от църква в душата ни и там да поставим Бога като Любов, като Първосвещеник.
Един закон съществува в света! Той не е писан в никоя книга, освен в човешкото сърце. Кога започнаха хората да си строят църкви? - Когато изгубиха Рая, когато изгубиха църквата в душата си. Щом изгубиха духовната си църква, те започнаха да си строят каменна. Ние се нуждаем от църква в душата ни и там да поставим Бога като Любов, като Първосвещеник. Някои казват: "Кога ще излезем от тези неблагоприятни условия на живота? " Когато се говори за неблагоприятни условия на живота, това подразбира края на века, т.е. края на несносните, на тежките условия на живота, през които е минало човечеството и продължава да минава. Затова именно, тия условия са и най-добрите. По-тежки, по-несносни условия от сегашните не може да има, понеже човечеството е изпаднало до дъното на ада.
към текста >>

94. ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ

Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.
ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом. Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър. Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър. Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.
към текста >>

Връща се в родината си, оженва се и става свещеник.
Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом. Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър. Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър. Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник. Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4. В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя. Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен. От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език.
към текста >>

Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.
Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър. Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър. Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник. Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4. В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя. Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен. От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език. Завършил е средното си образование във Варна и Свищов.
към текста >>

Свещеник Константин Дъновски
Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен. От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език. Завършил е средното си образование във Варна и Свищов. След това отива една година учител в с. Хотанца, Русенско, дето оставя светли спомени между учениците си5. Свещеник Константин Дъновски (около 1910 г.) Константин Дъновски и жена му Добра Чорбаджиатанасова; зад тях – първите им деца Мария и Атанас От най-ранни години проявява голяма обич към музиката. Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот.
към текста >>

95. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ

Нас ни трябва една църква, съградена върху душите ни, дето Бог да бъде Първосвещеник.
Днес няма нито една религия права. Всички религии имат нещо Божествено, но са пълни със заблуждения. Филтриране трябва. Това са външни форми и учения на човешки интереси. Когато хората изгубиха Рая, когато изгубиха църквата в душата си, почнаха да правят каменни църкви. Нас ни трябва една църква, съградена върху душите ни, дето Бог да бъде Първосвещеник. Трябва да се освободите от всички досегашни форми. Те са изпълнили своето предназначение. Свободен от външните форми и догми, Учителя смело възвестяваше Истината. Мнозина очакват Христос да се роди отвън. Ако Христос се роди, трябва в душите ви да се роди.
към текста >>

96. В ГРАДИНАТА НА ЛЮБОВТА ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА

Всеки, който ви обича, е свещеник и служител във вашия храм.
Някоя жена не е обичана от мъжа си; да повика тя Господа на Любовта в сърцето си и той ще я обикне. Някой казва: “Приятелите не ме обичат.” Повикай Господа на Любовта в сърцето си и те ще те обикнат. Ако имате един приятел, който ви обича, оценили ли сте неговата Любов? Ключът на човешките сърца е Любовта. Само тя отваря човешкото сърце! Всеки, който ви обича, е свещеник и служител във вашия храм. Днес брат брата убива за един метър земя. За предпочитане е Любовта на брат ти, отколкото хиляда декара земя. Велико благо е да имаш Любовта на един човек! Любовта на ближния ти е Любовта на Бога! Всеки човек, когото обичате, ви е бил полезен в миналото, ще ви бъде полезен в настоящето и в бъдещето.
към текста >>

97. ЗA СЛАВЯНСТВОТО

След десет години подпалвачът, като умирал, изповядал на свещеника стореното.
Той обяснява защо на славяните е бъдещето. Подпалили едно дворянско имение в Русия във време на царския режим. Обвинили една жена и я осъдили на каторга в Сибир. Един просяк от същото село си казал: „Тази жена има четири деца, а аз нямам никого.“ Той се явил пред съда и казал, че той е виновният. Заточили го в Сибир, а жената останала да гледа децата си. След десет години подпалвачът, като умирал, изповядал на свещеника стореното. И всичко било разкрито. С този пример англичанинът изтъква, че у славяните има една черта на самоотверженост. Българите са водили досега 150 войни, но все не им е вървяло. У славяните победата трябва да дойде отвътре. Отвътре трябва да дойде доброто, разширението.
към текста >>

98. НОВОТO

У един български свещеник идва на гости калугер и му иска пари да пътува до София.
Езикът на посветените е един. Той е език на Любовта. В езика на посветените не може да кажете една дума, ако не я помислите, почувствате и направите. Любовта е емблема за езика на посветения: когато обичате някого, каквото кажете, правите го. А щом не го обичате, може да кажете нещо, но не го правите. У един български свещеник идва на гости калугер и му иска пари да пътува до София. Свещеникът отговорил, че няма пари. Приятелят на свещеника, който присъствал там, му казал после: „Знаеш ли, че този беше Христос? “ Свещеникът казал: „Така ли? Тогава щях да намеря пари.“ Когато обичаме някого, намираме пари.
към текста >>

Свещеникът отговорил, че няма пари.
Той е език на Любовта. В езика на посветените не може да кажете една дума, ако не я помислите, почувствате и направите. Любовта е емблема за езика на посветения: когато обичате някого, каквото кажете, правите го. А щом не го обичате, може да кажете нещо, но не го правите. У един български свещеник идва на гости калугер и му иска пари да пътува до София. Свещеникът отговорил, че няма пари. Приятелят на свещеника, който присъствал там, му казал после: „Знаеш ли, че този беше Христос? “ Свещеникът казал: „Така ли? Тогава щях да намеря пари.“ Когато обичаме някого, намираме пари. Казано е: „За всяка празна дума ще даваш ответ.“
към текста >>

Приятелят на свещеника, който присъствал там, му казал после: „Знаеш ли, че този беше Христос?
В езика на посветените не може да кажете една дума, ако не я помислите, почувствате и направите. Любовта е емблема за езика на посветения: когато обичате някого, каквото кажете, правите го. А щом не го обичате, може да кажете нещо, но не го правите. У един български свещеник идва на гости калугер и му иска пари да пътува до София. Свещеникът отговорил, че няма пари. Приятелят на свещеника, който присъствал там, му казал после: „Знаеш ли, че този беше Христос? “ Свещеникът казал: „Така ли? Тогава щях да намеря пари.“ Когато обичаме някого, намираме пари. Казано е: „За всяка празна дума ще даваш ответ.“ В думите има сила, по-малка или по-голяма.
към текста >>

“ Свещеникът казал: „Така ли?
Любовта е емблема за езика на посветения: когато обичате някого, каквото кажете, правите го. А щом не го обичате, може да кажете нещо, но не го правите. У един български свещеник идва на гости калугер и му иска пари да пътува до София. Свещеникът отговорил, че няма пари. Приятелят на свещеника, който присъствал там, му казал после: „Знаеш ли, че този беше Христос? “ Свещеникът казал: „Така ли? Тогава щях да намеря пари.“ Когато обичаме някого, намираме пари. Казано е: „За всяка празна дума ще даваш ответ.“ В думите има сила, по-малка или по-голяма. Някой път страдате. Защо?
към текста >>

99. 11 август 1914 година, сутринта, понеделник

Вие се страхувате, че има война, че някой свещеник каза това или онова.
Някой ми казва: „Никой не ме обича". Е добре, питам аз, а ти влизаш ли в съприкосновение със сърцата на другите? А при това Господ ни търпи, като постоянно ни повтаря: учете се, учете се, учете се, защото времето е малко и никой няма да ви върне изгубеното време, за това учете се. Всеки ден и всеки месец носят по едно благо, което трябва да запазите. Да, вие трябва да дойдете до положението да знаете, че знаете. Вие се страхувате, че има война, че някой свещеник каза това или онова. Но ние казваме: Нека дойдат да изпитат нашата сила, нека опитат, дали ние сме горещо или студено желязо. Не трябва да се страхувате от този или онзи, че ще направи това или онова. Такъв страх не ви подобава. Дето е Господ, няма разединение, а където Христос отсъствува, там има разни свади и препирни, несъгласия и всевъзможни вярвания и невярвания... Секта образуват само тези хора, които са лишени от Божествения Дух.
към текста >>

100. 22 август 1927, 7 часа сутринта

Попитайте когото и да е от съвременните хора, било някоя майка, или някой баща или учител или ученик или свещеник или съдия или слуга, защо са дошли на земята, какво е тяхното предназначение.
Евангелие от Йоана 18:20 Прочетената глава от евангелието аз наричам глава на драми и трагедии. Такива глави трябва да се четат рядко, защото те развалят разположението на човека. Всички хубави и красиви неща в живота се развалят от драмите и трагедиите. Христос казва: „Аз явно говорих на света". Попитайте когото и да е от съвременните хора, било някоя майка, или някой баща или учител или ученик или свещеник или съдия или слуга, защо са дошли на земята, какво е тяхното предназначение. Всеки ще ви даде някакъв отговор. При все това, този въпрос все още остава неразрешен. Когато попитаха Исуса, защо е дошъл на земята, защо се е родил, каза: „Аз се родих и дойдох на този свят, за да свидетелствувам за Истината". Всеки, който е от Истината, слуша гласа ми. Казвам: Пътят на всекиго, който е дошъл да засвидетелствува Истината, е трагичен и драматичен.
към текста >>

НАГОРЕ

0.64853596687317