Търсене в текстове за 'Светско'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 27 резултата в 23 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_01 ) Великата среда - Боян Боев (1883 – 1963)

Който уповава на светското, на материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова.
На 9 септември 1935 г. Учителя потегли за Мусала с една малка група от седмина братя. В Боровец натоварихме багажа на коне и поехме пеш към върха. По пътя, във време на почивките, имахме интересни разговори с Учителя. Ето някои съхранени мисли от тях. Който уповава на светското, на материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. И който уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите лични работи, той също ще се разочарова. Само онзи, който уповава безкористно на духовното, не ще се разочарова. Това е Божественото. Сега Бялата раса минава колективно през фазата на алчността (напр., италианците в Абисиния), а пък българинът минава индивидуално през алчността; разбира се, Невидимият свят използва всичко това пак за добро. Някога Мусала е бил най-високият връх в Европа, после се е снишил.
към текста >>

2. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото.
Обаче аз отивам по-нататък. Към 9 часа росните капки по тревата ги няма. Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука? Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на тревата. Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш. Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото. Всичко преходно, временни радости, почести, богатства, власт, всичко се стопява. Ето тази е поуката от този пример. Нека да вземем друг пример из медицината. Когато човек се пореже, върху раната се образува кора, която пада, след като се образува младата тъкан. Тя изсъхва и пада, когато новата кожа напълно се образува.
към текста >>

3. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото.
Обаче аз отивам по-нататък. Към 9 часа росните капки по тревата ги няма. Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука? Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на тревата. Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш. Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото. Всичко преходно, временни радости, почести, богатства, власт, всичко се стопява. Ето тази е поуката от този пример. Нека да вземем друг пример из медицината. Когато човек се пореже, върху раната се образува кора, която пада, след като се образува младата тъкан. Тя изсъхва и пада, когато новата кожа напълно се образува.
към текста >>

4. 031 ПАНЕВРИТМИЯТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Радиацията, вълните, които изтичат от пръстите, ще направят едно кръгосветско движение и в края на краищата, пак ще се завърнат при човека, от когото са излезли, с една придобивка в добър или лош смисъл.
– Употребявайте поне 10-15 минути на ден за упражнения. Който не прави упражнения, все ще му се наложи по някакъв начин да ги прави. Във всяко движение трябва да участват мисълта и чувствата. Всяко движение, което прави човек, оказва въздействие върху самата Природа. Най-малкото помръдване на показалеца, например, се отразява в цялата Природа. Радиацията, вълните, които изтичат от пръстите, ще направят едно кръгосветско движение и в края на краищата, пак ще се завърнат при човека, от когото са излезли, с една придобивка в добър или лош смисъл. Като знаете това, трябва да бъдете внимателни в своите действия. От друга страна, движенията на разните органи в човешкото тяло оказват влияние върху ума, сърцето и волята на човека. Има движения, които развиват ума, другите - сърцето, а трети - волята. Когато при упражненията човек вдигне ръката си нагоре, това означава призоваване на Разумните Сили на Природата на помощ. За Паневритмията ние имаме почти най-добрите условия.
към текста >>

5. Ново разбиране на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Който се уповава на светското, на материалното, той непременно в края на.
Сега желая да ви изложа една екскурзия е Учителя до Мусала. На 9 септември 1935 година Учителя и една малка група от 7 души потеглихме за Мусала. На Боровец (Чамкория) натоварихме багажа на коне и потеглихме към Мусала. По пътя във време на почивките имахме интересни разговори. Ето някои мисли на Учителя при тези разговори: Който се уповава на светското, на материалното, той непременно в края на. краищата ще се разочарова. И който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи, и той се разочарова. И само онзи, който се уповава на духовното безкористно, той не се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността колективно пример: италианците в Абисиния.
към текста >>

6. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката.
Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него. Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света. Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му. Когато това е било постигнато от науката, главните Истини на окултната наука - учението за планетната еволюция, учението за превъплъщението и единството на религиите бяха разгласени в света. В очакване на това розенкройцерската мисъл, запазила своята сдържаност, засия в света през шестнадесети век чрез редица забележителни личности като кабалиста Хенрих Кунрат, свещеника-мистик Екхарт, обущаря Яков Бьоме, лекаря-алхимик Парацелзий, испанският окултист Раймонд Лулий и други.
към текста >>

7. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

В своята школа Питагор правил опит за светско посвещение в тайните.
Този план бил възприет с ентусиазъм от сената на града и след няколко години било издигнато в околностите на града едно здание, заобиколено с хубави градини. Жителите на града го нарекли храм на музите. И действително, в центъра на тази постройка, наблизо до скромното жилище на Учителя, имало един храм посветен на музите. Така се родил Питагоровия институт, който станал в едно и също време школа за възпитание и академия на науките, и един малък, образцов град, управляван от един Велик Посветен в тайните. Теорията и практиката вървели ръка за ръка и новопосвещаваните постепенно овладявали тази наука на науките. В своята школа Питагор правил опит за светско посвещение в тайните. Посвещението излязло извън храмовете и се преподавало в една школа, открита за всички, които са готови да спазят известни принципи и правила. В своята школа Питагор е полагал кандидатите на ред изпитания, както при всички Посвещения и след всяко изпитание е следвало разкриване на известни тайни на Божествената наука. Над входната врата на малкия град, заграден с ограда от жив плет, се намирала една статуя на Хермес, на която било написано: Назад осквернителите! Всички уважавали тази заповед, това повеление на тайните. Питагор много трудно е приемал новопостъпващите, като е казвал, че всяко дърво не може да служи за правене на свирка.
към текста >>

8. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Екзотерично Йоан не й дава никакво име, както другите евангелисти й дават светското име Мария.
Всяко име изразява съдържанието на неговия носител. И тогава авторът на Евангелието на Йоан е взел най-изпъкващите качества на историческата майка на Исус и си е казал: Къде мога да намеря такова име, което да изразява нейната същност? Понеже през своите минали прераждания тя е била достигнала до голяма духовна висота и е била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено от Светия Дух, затова в своята външна личност тя се явява като един вид подобие, като едно Откровение на това, което християнският езотеризъм нарича Дева София. Затова той е нарекъл майката на Исус Дева София. Така се е наричала тя винаги в езотеричните кръгове, където Християнството е било предавано езотерично. Екзотерично Йоан не й дава никакво име, както другите евангелисти й дават светското име Мария. Той я нарича просто майката Исусова, което също има езотеричен смисъл. Исус, в случая, е символ на висшето Аз в човека, което се ражда от Дева София, пречистеното астрално тяло. Но това, което е мистически вярно, е и исторически вярно. Исус от Назарет, за който по- подробно ще говорим в друга глава, е роден от най-чистата на времето жена, която така била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено и осенено от Светия Дух, че и роденото от нея се е развило под знака на това озарение. Въпросът за непорочното зачатие принадлежи към най-дълбоките Тайни и за него не се говори публично, а само в тесен кръг от хора, които имат по-дълбоко разбиране за нещата.
към текста >>

9. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но не става въпрос за обикновеното светско знание, но за духовното знание придобито чрез откровение или яс-новидство.
Сега най-напред ще се спра върху гностицизма. Един от първите гностици в християнството е апостол Павел. За неговия гностицизъм говорих във втората част на втория том, когато говорих за християнството, когато говорих за апостол Павел. Той казва приблизително: А проповядване мъдрост между съвършените, а децата в учението храним със словесно мляко. Когато се говори за гносис, това е гръцка дума и значи знание. Но не става въпрос за обикновеното светско знание, но за духовното знание придобито чрез откровение или яс-новидство. Това знание ни свързва с духовните същества на Космоса, които ни разкриват тайните на Космоса, тайните на Божественото Битие и въобще ни запознават с живота и съществата, които населяват духовната Вселена. Гносисът също дава методи и начини за придобиване на това знание, но тези методи не са писани на книга, защото са били достояние на тайните школи, които са предавали знанието от уста ята във всички са едни и същи, само че са предадени в различна форма. И манихейството е една такава окултна школа със специална задача и мисия и като такава ще я разгледам накратко, понеже не разполагам с материал по въпроса. Оригиналната литература на манихейството е изгорена. За изложението ще използвам това, което официалната история ни дава, като го пресея в светлината на окултната наука.
към текста >>

10. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Спиритуализмът на суфистите изисква пълно отказване от всичко светско, тъй като то заглушава гласа на възвишената душа и ограничава нейната дейност.
За всички привърженици на суфизма целта е мистичния екстаз, при който човек престава да усеща своето тяло и своята отделност от Божеството. Екстазът се достига с различни средства - от мълчаливото съзерцание и самовглъбя-ване до гръмките викове и бурни движения на тялото. Както подчертава Ал Газали суфизмът се осъществява и по пътя на обучението, и чрез изпитанието, преживяването и изменението на душевните пътища. Суфистите са хора на вътрешните изживявания, на интуицията, а не на разсъждението. Главните положения на суфизма напомнят твърде много неоплатонизма. Спиритуализмът на суфистите изисква пълно отказване от всичко светско, тъй като то заглушава гласа на възвишената душа и ограничава нейната дейност. Ето защо целта на човека е неговото съвършенство, постигаемо чрез освобождаването на душата от ограничениятана тялото от всичко физическо. И същността на тяхната практика се заключава в това, пише Ал-Газали, че те се занимават с изкореняване на страстите от душата и освобождаването от нейните лоши наклонности и порочни свойства, докато не постигнат по този начнин почистване на ума от други мисли, освен тази за възвишен Алах. Това е процес на пречистване, който се практикува във всички окултни и мистични школи.
към текста >>

11. 49-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

176. Окултното и светското знание.
Един ден ще Ви повикат и ще кажат: Изпълнете своята роля. Ако сте готови, ще изпълните своята роля. 175. Важността на знанията, получени в Окултната Школа. Тези познания, които можете да добиете в една Окултна Школа, ще засегнат не само настоящия ви живот, но и бъдещия ви живот. Тези познания ще бъдат полезни не само за сега, но може би за хиляди години отсега нататък. 176. Окултното и светското знание. Учението, което светът дава, е предговор на Божественото знание. Като свършите всичко в света: отделения, прогимназия, гимназия, после университет и станете най-учен човек, това е само предговор на Божественото знание, което трябва да започнете. Следователно, ако си добил този предговор, може да станеш един добър Ученик на Божествената Школа. Затова аз препоръчвам на всеки да добие от светското знание колкото може повече. Някои казват: Нам светско знание не ни трябва, а Божествено.
към текста >>

Затова аз препоръчвам на всеки да добие от светското знание колкото може повече.
Тези познания ще бъдат полезни не само за сега, но може би за хиляди години отсега нататък. 176. Окултното и светското знание. Учението, което светът дава, е предговор на Божественото знание. Като свършите всичко в света: отделения, прогимназия, гимназия, после университет и станете най-учен човек, това е само предговор на Божественото знание, което трябва да започнете. Следователно, ако си добил този предговор, може да станеш един добър Ученик на Божествената Школа. Затова аз препоръчвам на всеки да добие от светското знание колкото може повече. Някои казват: Нам светско знание не ни трябва, а Божествено. Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно. 177. Съзнателната работа на Ученика. Според правилата, които съществуват в тази Школа, ние не искаме много, напротив, много малко искаме.
към текста >>

Някои казват: Нам светско знание не ни трябва, а Божествено.
176. Окултното и светското знание. Учението, което светът дава, е предговор на Божественото знание. Като свършите всичко в света: отделения, прогимназия, гимназия, после университет и станете най-учен човек, това е само предговор на Божественото знание, което трябва да започнете. Следователно, ако си добил този предговор, може да станеш един добър Ученик на Божествената Школа. Затова аз препоръчвам на всеки да добие от светското знание колкото може повече. Някои казват: Нам светско знание не ни трябва, а Божествено. Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно. 177. Съзнателната работа на Ученика. Според правилата, които съществуват в тази Школа, ние не искаме много, напротив, много малко искаме. От всеки един Ученик искаме да отдели на ден по един час време.
към текста >>

Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш.
Учението, което светът дава, е предговор на Божественото знание. Като свършите всичко в света: отделения, прогимназия, гимназия, после университет и станете най-учен човек, това е само предговор на Божественото знание, което трябва да започнете. Следователно, ако си добил този предговор, може да станеш един добър Ученик на Божествената Школа. Затова аз препоръчвам на всеки да добие от светското знание колкото може повече. Някои казват: Нам светско знание не ни трябва, а Божествено. Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно. 177. Съзнателната работа на Ученика. Според правилата, които съществуват в тази Школа, ние не искаме много, напротив, много малко искаме. От всеки един Ученик искаме да отдели на ден по един час време. Седем дена, по едни час на ден, правят седем часа работа през седмицата, посветени на Божественото, на Окултното знание.
към текста >>

Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно.
Като свършите всичко в света: отделения, прогимназия, гимназия, после университет и станете най-учен човек, това е само предговор на Божественото знание, което трябва да започнете. Следователно, ако си добил този предговор, може да станеш един добър Ученик на Божествената Школа. Затова аз препоръчвам на всеки да добие от светското знание колкото може повече. Някои казват: Нам светско знание не ни трябва, а Божествено. Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно. 177. Съзнателната работа на Ученика. Според правилата, които съществуват в тази Школа, ние не искаме много, напротив, много малко искаме. От всеки един Ученик искаме да отдели на ден по един час време. Седем дена, по едни час на ден, правят седем часа работа през седмицата, посветени на Божественото, на Окултното знание. И този час ще го посветите съзнателно и от любов.
към текста >>

12. 51-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега някой казва: Това, което се учи там, е светско учение, то не ни трябва.
Но знаете ли вие методите на Духа? Духът когато иска да измени човека, туря го в училище. Тези гимназии и университети, които съществуват в света, са направени все от Божия Дух. Ще кажете, че там са дяволите. Не, там и дяволи има, но и Божият Дух работи там, защото Той ръководи живота. Сега някой казва: Това, което се учи там, е светско учение, то не ни трябва. Не, ние трябва да придобием това знание, което се учи там, трябва да го познаваме. Някой влезе в гимназията или университета и ги напуща. Не, влезете ли в университета ще го свършите. Така ще си създадете характер. Започнете ли една работа, дадете ли си някакво обещание, изпълнете го.
към текста >>

13. 7.8 Георги Радев - Светозар Няголов ( -2013)

Това е висока оценка за светското знание на Георги Радев.
Георги Радев е от най-образованите ученици в братството. Постоянно чете и се занимава с окултни науки. Има обширни познания почти във всички области. В разговор Учителя нарича Георги Радев „Змията ментор". Змията е емблема на знанието, а менторът е човек с всестранни знания, който на времето е възпитавал цезарите в Римската империя. Това е висока оценка за светското знание на Георги Радев. Той владее добре 6 езика, освен това е отличен астролог. Еднакво добре си служи както с перото, така и със словото. По предложение на Учителя преработва и първия негов труд - дисертацията му „Наука и възпитание", на съвременен език и стил. Георги Радев завършва математика в университета с отличие, но не взима диплома. За да се издържа, прави преводи.
към текста >>

14. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Както е известно, освен непосредствено идейните последствия от владеенето на подобни позиции те са свързани неминуемо и с определен род привилегии и светско измерение.
Това на свой ред предизвикваше подронване авторитета на БПЦ в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина - факт, от който духовенството й се боеше най-много. На второ място - БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на Учителя П. Дънов и евентуално да ги възвърне в лоното на Църквата. Т. е. това беше борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, за отстояване на вече завоювани и на пръв поглед ненакърними позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено идейните последствия от владеенето на подобни позиции те са свързани неминуемо и с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, БПЦ ни най-малко нямаше намерение да се разделя с нея или дори да я споделя с някакво ново, "еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място - архиереите на Православната църква в България полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т.нар. ерес - учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В нашата страна след Първата световна война вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции.
към текста >>

15. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Когато е въплътен с конкретна мисия, духовният Учител не се стреми да избяга от съблазните на светското.
Сега вие можете да ме запитате по кой начин те отиват на Слънцето. Това нещо вие един ден ще проверите, няма какво да ви се казва. Туй е една истина. Както рибите станаха птици, както птиците станаха млекопитаещи, както млекопитаещите станаха хора, както хората станаха ангели, по същия закон ще стане всичко това.“ Съществуват извънредно разнообразни космически сфери, където Учителите да продължат да разширяват кръгозора си и да се подготвят за все по-отговорни задачи, вплетени в Божия план за Вселената. Тъй като истинският Учител притежава пълна свобода на избора, от неговото решение зависи къде и как да направи следващата стъпка по вечния Път на познанието. Когато е въплътен с конкретна мисия, духовният Учител не се стреми да избяга от съблазните на светското. Той посреща и тях, и всички изпитания и страдания с гордо вдигнато чело, оставайки съвършено невъзмутим духом и недосегаем за стрелите им. Нещо повече, той неизменно благодари на Бога за великата привилегия да бъде подложен на тези изпити. Първо, за да докаже за сетен път достойнството на своя извисен над плътското дух. И второ, за да сътвори нов образец на мислене и поведение за следовниците си. Неограничената свобода на духовния Учител му предоставя и неограничени права, които да използва при изпълнението на задачата си.
към текста >>

16. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

Проблемът не се решава чрез бягство от светското, сиреч от безбройните съблазни и изкушения на т.
Тялото може да бъде мръсно, гладно, изнурено, дори безнадеждно болно или осакатено, но в същото време в него да живее мощен и пречистен дух. Нещо повече, понеже именно житейските изпитания каляват, пречистват и извисяват безсмъртното духовно начало, то тяхното наличие – съчетано задължително с дълбоко смирение, осмисляне и благодарност към Всевишния – за мъдрия, зрелия духом ученик на Божественото учение се явява сигурен трамплин към еволюционен скок. Скок, който съдържа в себе си заложена и кристалната чистота на неговата най-фина душевна тъкан. Никак не е лесно да си в света и да се опазиш чист. Такъв, какъвто Бог те е родил и те е изпратил на това прелюбопитно и твърде, твърде дълго пътешествие във владенията на материята, за да натрупаш безценен опит и да се завърнеш при Него като достоен съработник в общото Дело. Проблемът не се решава чрез бягство от светското, сиреч от безбройните съблазни и изкушения на т. нар. цивилизация. Истинската задача на кандидата за ученик, а и на онзи, който е поел по пътеката на посвещенията, е да понесе на гърба си кръста, отреден му по заслуги и възможности от Господарите на кармата, и да достигне финала на земното си приключение, без да го захвърли или дори да го изпусне за миг. Колкото и пъти да се спъне и да залитне, колкото и пъти да се сгромолясва обезсилен от тежестта на товара си, винаги да намира сили да се надигне и да продължи. Абсолютната чистота има своята цена. Нарича се предано служение в Духа и изграждане на земна проекция на Божествената Любов.
към текста >>

17. Предговор - Крум Въжаров (1908- 1991)

Дори в светското училище и в университета има учебници и учители, професори, които преподават, разясняват учебния материал и без свидетелство не можеш да преминеш от един клас в следващия.
Чрез нея се осъществява най-непосредственият, непринуден контакт с всички хора. Някои наши музиканти, които от деца са свързани с музиката на Учителя, я изпълняват вдъхновено. Може с радост да се каже, че те успяват да създадат прекрасна духовна атмосфера, която се усеща, преживява и докосва душите на хората. Както във всички духовни школи, така и в школата на Учителя е необходимо да имаме духовно ръководство, да намерим, да познаем своя Учител и да изградим вътрешна връзка с него. За да направим тази връзка, трябва да сме развили съответните качества като смирение, послушание, почит, уважение, благоговение и т.н. Дори в светското училище и в университета има учебници и учители, професори, които преподават, разясняват учебния материал и без свидетелство не можеш да преминеш от един клас в следващия. В духовната школа на Учителя знанието е изложено в свещените книги, но за да се разбере и приложи правилно, трябва да се отворят духовните ни очи. Необходим е Учител, който да ни научи на това. Също така и по- напреднали ученици, които да ни напътстват и да помагат на по-младите, т.е. да следваме указанията на Учителя: Някои ученици, които постъпват в училището сега, те са още слушатели, затова трябва да се учат от опитността на по-възрастните, на по-напредналите ученици от тях. Между вас да има правилно надпреварване.
към текста >>

18. Теми на Общия окултен клас - Влад Пашов (1902- 1974)

Разлика между светска и духовна музика и между светско и духовно пеене, 19.11.1922 г., 7:30 ч. вечерта.
Историята на житното зърно – при какви условия се е появило в диво състояние, 29.06.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Защо създаде Бог човека, 07.07.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Най-добрият метод за възпитание на волята, 20.07.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Защо плачат малките деца, 06.10.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Човешката воля – разлика между воля и своеволие,29.10.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Разлика между светска и духовна музика и между светско и духовно пеене, 19.11.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Предназначението на космите, 03.12.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Предназначението на ръцете и на десетте пръсти, 10.12.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Пробуждане на Божественото съзнание в човешката душа,17.12.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Значението на цветята, 24.12.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Разлика между човека и животните, 02.01.1923 г., 7:30 ч. вечерта.
към текста >>

19. Натюрели - Георги Радев (1900–1940)

Натюрели Ако през време на голямото кръгосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин“ ви се случеше да видите едновременно на борда му Д-р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц — разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач — надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът.
Натюрели Ако през време на голямото кръгосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин“ ви се случеше да видите едновременно на борда му Д-р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц — разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач — надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът. Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенера. Д-р Хуго Екенер Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д-р Екенера по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига — полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. Тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а — във военно време — и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. Ото Манц И действително, в лицето на Д-р Екенера и на готвача Манц, ние — изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер имаме два типични представителя на два от трите първични натюреля — на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера*), в лицето на споменатите по-горе двама души, които взимаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип.
към текста >>

20. И така ... - Атанас Славов

Но на избликването на една от тези синхронни връзки, на едно такова хармонично съпътстване в стремежа към сливане с божественото, без посредничеството на каквото и да било светско начало, съм бил неволен свидетел.
Той превръща продаването на женското тяло в такава индустрия, дотам изцяло комерсиализирана проституция, че успява да създаде за пръв път откакто свят светува промишлено съвокупляване без капка еротизъм дори - нещо, което на шумните търговски улици на Близкия изток с техните гюбеци и звънтящи дзилове никога не липсва изцяло. По същия начин Европа успява да използва верското чувство така безпощадно, така сметкаджийски, че никъде в света дотогава не е имало такива изстъпления на тотално безбожни (уж Бодени в името на Бога!) религиозни войни. Кога до издигането на Европа на върха вярата или цветът на кожата са значели каквото и да е? Когато Азия и Мала Азия водеше, кой когато и да е на багдадския, или самаркандския, или лахорския, или шанхайския пазар е обръщал внимание кой от каква религия е и какъв цвят на кожата има, ако може и знае, и ако стоката му е добра и на добра цена! И ако можете да си представите колко чудовищно и колко дълго е било потискано в европейската цивилизация естественото верско чувство, естественото стремление на човека към Бога, стремежа към братството и единението, към сливането с всемирното съзнание, може би ще можете да си представите какво нещо е избликнало във втората половина на миналия век в Европа. И пак казвам, че не зная всичките форми и всички връзки на този изблик. Но на избликването на една от тези синхронни връзки, на едно такова хармонично съпътстване в стремежа към сливане с божественото, без посредничеството на каквото и да било светско начало, съм бил неволен свидетел. И все ми се е искало да си помисля за него. Да го поразровя, да го поогледам след толкова години. Така че да се обърнем към началото на тази история.
към текста >>

21. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Това е едно кротко, чисто, предутринно сияние изпод сенките на широколистата гора, в което прозира претворяването в думи на порива за избавление от „светското“ в света и откриване на себе си, и в себе си - откриването на Бога.
Чест голяма! А той - смее се в собичката си и разправя врели-некипели на младите лапета да пълни душата им със смях и слънце. * Само че отхвърчахме напред, а 1854 г. няма да мине без още едно подсещане, че е времето на търсене на Бога извън пробитите кратунки на духовна лен и директно лицемерие, с които от векове вече Той е поднасян на вярващите. Пак от другата страна на океана, този път в Бостън, този път от Хенри Торо. И това не е лъвският рев на Стронг срещу верската лен, не е мистичното търсене на изкупление от греха на религиозното лицемерие на Константин Дъновски. Това е едно кротко, чисто, предутринно сияние изпод сенките на широколистата гора, в което прозира претворяването в думи на порива за избавление от „светското“ в света и откриване на себе си, и в себе си - откриването на Бога. Една книга в 2000 екземпляра само, издадена от най-добрия бостънски издател, придружена с някоя и друга добра рецензия и обречена на пет дълги години, докато тиражът се разпродаде. „Уолдън“. И ако мислите, че трийсет и две годишният Джеймс Стронг е странен, и ако мислите, че двайсет и четири годишният Константин е особен, тридесет и седем годишният Торо ще ви се види като гост от друга планета. Както изглежда на съгражданите си в Конкорд, откак го помнят. Когато Константин започва училище в Устово, Торо слуша сказката на Емерсън при завършването си на Харвард за „себепознанието“ и „изучаването на природата“, и по-късно се оказва единственият тран- сценденталист, който изживява всеки свой час на останалия си живот по тези принципи, защото го „казва“, но не го баш прави дори самият Емерсън, разбира се. В 1847, когато Константин заживява в къщата на чорбаджи Атанас, Торо става храненик в дома на Емерсън в Конкорд.
към текста >>

22. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Чисто музикалното майсторство далече надраства вълнението от светското значение на събитието.
Ученичката на Франц Лист - Одел Аустерохе - помита партитурата. Чайковски вече е стъпил на краката си и след концерта казва: „Не съм постигал такъв възторжен от- глас на работата си дори в Русия.“ Става дума -уви! - само за отзвука на публиката към този концерт. Най-голямата му награда от към човек си остава в далечното минало; тя идва още през 1876 година, когато Толстой стои до него при премиерата на „Първия му струнен квартет" и плаче. А това е отдавна, отдавна минало и той е много, много тъжен и самотен. ...Отзвукът е невъобразим. Чисто музикалното майсторство далече надраства вълнението от светското значение на събитието. Петър Дънов, който е виждал отрупани с декорации руски княжески и графски, и генералски величия под златния кошер на медалите си да водят бъдещия български княз за ръката, преди да го сгромолясат има-няма след пет години, тук се среща с божествената чистота на руския дух - най-романтичната музика на романтичния век, най-поразителната оркестровка на един гений - „Третата сюита“. Чайковски дирижира, побелял, красив, сияен, строен, с младежко саксонско телосложение и нежно къдрави коси и брада (да не казваме женствени!) - и нещо става в сърцето му, нещо заплаква от щастие и когато след два часа Петър стъпва на тротоара на великолепно осветената петдесет и седма улица - стъпва един младеж, който до края на живота си ще бъде сигурен,-че бъдещето принадлежи на славянството, водено от Руската I душа. Не забравяйте, че това не е емоционален порив. Ню Йорк е град на I музиката. По това време - на световната музика, и Петър - със своето Е специално отношение към нея - ходи на концерти и слуша.
към текста >>

23. Коста (Константин Константинов) - Георги Христов

Като резултат от тия решения, прилични на решенията на ония момчета, които побягват от къщи, за да предприемат околосветско пътешествие, се явяват някои почини.
Хубави, чисти, неповторими ачларски дни и нощи! Вие сте като звездите върху мрачината на нашата земна суета. Да можеше да завардим чистотата ви завинаги!“ С името на Коста са свързани почти всички сериозни почини. Той носи в себе си дух, склонен към независимост. Не само като остатък от неговия анархизъм се проявява този дух, но и като една основна черта на характера му. Неведнъж след опита ни в Ачларе ние сме приказвали с него по тия въпроси и той винаги казва, че е необходимо да се освободим по някакъв начин от унизителното положение да ни издържат домашните, докато следваме. Като резултат от тия решения, прилични на решенията на ония момчета, които побягват от къщи, за да предприемат околосветско пътешествие, се явяват някои почини. Най-напред аз и още трима приятели, след завръщането ни от Ачларе постъпихме като надничари в един държавен разсадник. Там копаехме лехи и садяхме семена на борчета под мъдрото ръководство на един духовит стар градинар - дядо Георги. В разсадника ни плащаха нещо, което едва стигаше да си купим хляб и сирене и да се нахраним на обяд под сянката на буйно разлистилите се дървета. Макар и скромно възнаградени, ние се чувствахме горди, когато сутрин влизахме в редицата работници от близките софийски села, които ни гледаха с почуда. Втората атака към самостоятелност беше, когато посредством гаранцията на един наш приятел и член на Братството - Тодор Попов111, ние успяхме да вземем част от един голям търг за изготвяне горнищата на войнишки ботуши.
към текста >>

0.40046811103821