НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
9
резултата в
8
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК
Въпреки че бил „човек интелигентен, умен и просветен", отнасящ се с разбиране към българския църковен въпрос, той поставил в църквата „духовното и църковното начало по-високо от
светското
и националното", поради което мнение Варненската община, представлявана от К.
Въпреки че имали самостоятелно училище, българите продължавали да се намират в зависимо положение от гръцката митрополия в града, защото турската власт признавала народностния елемент в лицето на църквата. Поради това българите, в желанието си да имат самостоятелна църква, преустроили долния етаж на българското училище в черква, която нарекли „Свети Архангел Михаил" (днес Музей на Възраждането). Необходимите църковни потреби за новата черква били взети от черквата в село Николаевка. На 14 февруари бил отслужен водосвет, а на 17 февруари - първата литургия от Константин Дъновски, който станал първият български свещеник във Варна. Няколко дни след този акт на българите, на 24 февруари в града пристигнал новоназначеният гръцки митрополит Йоаким.
Въпреки че бил „човек интелигентен, умен и просветен", отнасящ се с разбиране към българския църковен въпрос, той поставил в църквата „духовното и църковното начало по-високо от
светското
и националното", поради което мнение Варненската община, представлявана от К.
Дъновски, започнала борба, която продължила до края на 1872 г., когато във Варна пристигнал първият български Варненски и Преславски митрополит^ Симеон. През 1873 г. митрополит Йоаким си подал оставката и напуснал Варна. Константин Дъновски изцяло отделил българската църква от гръцката, сам започнал да освещава черкви и училища, да решава спорове и затова скоро всички започнали да го наричат „началник на варненската българска църква". На това гръцката митрополия, след като признала, че той е „човек подвижен, с фанатизма и мистиката на апостол", отговорила с искане до Цариградската епархия да направи постъпки пред турската власт за заточването му в някой от Атонските манастири.
към текста >>
2.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
192 Йоан Кронщадски (1829–1908) – руски православен свещеник със
светско
име Иван Илич Сергиев, кръстен на св.
Край и Богу слава! 190 Да приложим – в протокола на Д. Голов: да приемем. 191 Таен договор – в протокола на П. Гумнеров: този договор.
192 Йоан Кронщадски (1829–1908) – руски православен свещеник със
светско
име Иван Илич Сергиев, кръстен на св.
Иван Рилски. Завършва Санкт-Петербургската духовна академия, работи като свещеник в Кронщадската катедрала Св. Андрей Първозванни, през 1882 г. създава в Петербург Дом на трудолюбието – християнска комуна за хиляди бедни работници, след което построява десетки храмове, селски училища, детски приюти и манастири. Пътувал из Русия, проповядвал с пленително красноречие и бил почитан като ясновидец, пророк и лечител.
към текста >>
3.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
192 Йоан Кронщадски (1829–1908) – руски православен свещеник със
светско
име Иван Илич Сергиев, кръстен на св.
Гумнеров: в 21 ч. 190 Да приложим – в протокола на Д. Голов: да приемем. 191 Таен договор – в протокола на П. Гумнеров: този договор.
192 Йоан Кронщадски (1829–1908) – руски православен свещеник със
светско
име Иван Илич Сергиев, кръстен на св.
Иван Рилски. Завършва Санкт-Петербургската духовна академия, работи като свещеник в Кронщадската катедрала Св. Андрей Първозванни, през 1882 г. създава в Петербург Дом на трудолюбието – християнска комуна за хиляди бедни работници, след което построява десетки храмове, селски училища, детски приюти и манастири. Пътувал из Русия, проповядвал с пленително красноречие и бил почитан като ясновидец, пророк и лечител.
към текста >>
4.
1913 ГОДИНА
Вам сега предстои да скъсате и изхвърлите всичко
светско
и да приготвите кандилата си, щото иде господарят ви; да не ви завари, че в тях нямате масло.
И българите сега плачат ли плачат. Вие, обаче, освободете себе си от този развой на работите, защото Господ иде, но какви ще ви намери, какво ще ви каже, ако ви намери предали се на сластолюбие, че имате по някоя къща, че сте научили децата си как по-изкусно да се въртят по баловете и прочие. Какво печели човек, ако има всичко това, а изгуби душата си? Пазете душите си. Не си правете илюзии, защото сте в единадесетия час.
Вам сега предстои да скъсате и изхвърлите всичко
светско
и да приготвите кандилата си, щото иде господарят ви; да не ви завари, че в тях нямате масло.
Любовта е основа на всичко, защото тя е добродетел сляпа към погрешките на хората и от нищо не се обхожда. Тази любов ви трябва най-вече тъкмо сега, защото загубата, която претърпяхте в материално отношение, нека я наваксате със Господа; и ако Той е с нас ние нищо не сме изгубили. Затова научете се да не бъдете под влияние на лошите духове. Когато дойде мисъл в ума ви да критикувате някого, попитайте се: „Защо да храня лоши настроения в себе си? “ Искате да се лекувате; тогава не се съединявайте с духове проклети и изгонени от небето.
към текста >>
5.
1915_1 Спомени* на Иван Данаилов
Светското
му име е Йордан Рафаилов.
За трети път в разстояние на три години българският войник е призван да води война за национално обединение. На 29 септември 1914 г. за владика на Търново е избран Йосиф Драговицки. Той е роден на 1 януари 1870 г. в Търново.
Светското
му име е Йордан Рафаилов.
Цар Фердинанд го изпраща на свои разноски да учи социални науки в Мюнхен, а после в Женева. Били са много близки. Още от 1912 г. става началник на военното духовенство. Умира на 30 април 1917 г.
към текста >>
6.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и
светско
измерение.
Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство.
Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и
светско
измерение.
Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар. ерес – учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В България, след Първата световна война, вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции.
към текста >>
7.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
Още в първата година на Общия Окултен клас, Учителят разгледа този въпрос така: "
Светското
познание предхожда Божественото.
Да й каже това пред всички! Това бе голям удар за нея. Тя така го прие. Но за нас бе урок. Ученикът трябва да чете и други автори.
Още в първата година на Общия Окултен клас, Учителят разгледа този въпрос така: "
Светското
познание предхожда Божественото.
Ако не усвоите светското знание, то няма да бъдете допуснати до Божественото." Има връзка - това е верига и стъпала на развитие на човека. Човек тръгва от материалното, запътва се към Духовното, за да стигне накрая до Божественото. Борис Николов Савка без да пита Учителя беше започнала да пости. Решила да пости и тя, която и за най-дребното нещо се отнасяше до Учителя.
към текста >>
Ако не усвоите
светското
знание, то няма да бъдете допуснати до Божественото." Има връзка - това е верига и стъпала на развитие на човека.
Това бе голям удар за нея. Тя така го прие. Но за нас бе урок. Ученикът трябва да чете и други автори. Още в първата година на Общия Окултен клас, Учителят разгледа този въпрос така: "Светското познание предхожда Божественото.
Ако не усвоите
светското
знание, то няма да бъдете допуснати до Божественото." Има връзка - това е верига и стъпала на развитие на човека.
Човек тръгва от материалното, запътва се към Духовното, за да стигне накрая до Божественото. Борис Николов Савка без да пита Учителя беше започнала да пости. Решила да пости и тя, която и за най-дребното нещо се отнасяше до Учителя. Аз съм присъствала при тези положения, при които тя и за най-малкото безпокоеше Учителя.
към текста >>
8.
УСПЕХ
Който се уповава на
светското
, материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова.
Искам да постъпвам добре. - Призови едно разумно същество да вземе участие в твоята постъпка. Ти сам нищо не можеш да направиш. Когато човек се поддаде на своето низше съзнание, загубите вървят една след друга. Подигне ли се в Божественото съзнание, печалбите, успехите идват един след друг.
Който се уповава на
светското
, материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова.
А който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи и той ще се разочарова. А пък само онзи, който се уповава на духовното безкористно, той не ще се разочарова. Това е Божественото. За всичко, което ще вършиш, призови Господа, Той ще ти съдейства за добро. Там, гдето присъства Бог, има успех.
към текста >>
НАГОРЕ