Търсене в текстове за 'Светец'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 03 ЗА АНТИМИНСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Случило се в храма "Свети Димитър", долу в подземието пред гроба на светеца.
[[И очите ми видяха Изгрева]] ЗА АНТИМИНСА Бащата на Учителя, Константин Дъновски, като младеж е тръгнал за Света гора, за да се покалугери. Но като стигнал Солун е бил върнат от един свят монах, който му е дал Антиминс, точно в деня на Великата събота преди Възкресението. Случило се в храма "Свети Димитър", долу в подземието пред гроба на светеца. Антиминсът е бяла кърпа с изображение, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. Изобразен е Христос, снет от кръста, около Него майка Му, жените, учениците и Йосиф от Ариматея Го приготовляват за погребението Му. Антиминсът, даден на бащата на Учителя, където и да се постави, на маса или камък, става олтар и пред него може да се извърши служба. Антиминсът, който беше разпространен между приятелите в Братството, е препечатан от оригинала. Препечатването е станало към 1925 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин със съгласието на Учителя.
към текста >>

2. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу.
— Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия. Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона. Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св. Сисой как държи едно увито дете в левицата, а с десницата си раздава благословия. Св. Сисой, или по-добре иконата, беше наместена в едно джамлия черчеве. Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу. Дедо Петър продължаваше да чопли восъка от нокътя си, а бабичката опрела очи, и гледа право у мъртвеца. Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама. Малко едно мътно петно, което тя съзре на джама, й разясни въпроса. — Жив си е човекът, може да има дни още да живее. — Кой човек е жив?
към текста >>

3. Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

търновска група за кратко време бяха произведени в чин "светец", както това
Така Иларион го обявиха за прероден свети Наум, а една сестра - за света Евгения. Обявиха се и се раздадоха титли на много още светци. Всички братя и сестри от цялата търновска група за кратко време бяха произведени в чин "светец", както това става в казармата от пълководци. И беше много интересно да видиш един брат Иларионов да отива да сяда срещу тях, да отваря очи и уста и с благоговение да ги гледа. И смешно, и тъжно, и трагично.
към текста >>

4. 33. Пистолетът на офицера - Радка Левордашка (1920-2014)

Тогава се обръща към Учителя с думите: „Разбрах, че вие наистина сте светец!
Йорданка го поканва да влезе при Учителя, но офицерът още от вратата започва да се кара и да го обижда, че подмамил жена му, че заради него тя го напуснала, че идвала при него на събрания, а той бил голям лъжец, мошеник и измамник. След това бърка с дясната си ръка в кобура, изважда пистолета си и го насочва към Учителя, за да го застреля. Като насочил пистолета си към Учителя, Йорданка извикала и се спуснала да му хване ръката, но той, както си вдигнал ръката, така тя и увиснала във въздуха вдървена. Тя грабнала оръжието от ръката му и го хвърлила в клозета. Офицерът се изплашил много, като разбрал, че ръката му стои неподвижна, като вдървена, и не може да я помръдне. Тогава се обръща към Учителя с думите: „Разбрах, че вие наистина сте светец! Извинявайте и ви моля да ме освободите, за да си отида." След малко ръката сама се спуснала надолу - така той се освободил от неподвижното състояние и си тръгнал...
към текста >>

5. 71. Случка във влака - Радка Левордашка (1920-2014)

Само да чуя още една подигравателна дума, казана за тоя Светец, изхвърлям ви всички келеши навън.
По едно време огладняхме, извадихме си сандвичите с кашкавал и сирене и закусихме, пийнахме си водичка от шишетата, които си носехме, и мирно и кротко си седяхме на местата. Другите студенти извадиха пилета, кюфтета, вино, ракия, пиеха и говореха глупости, сякаш са сами в купето. Военният, който седеше до прозореца, се опитваше да подремне, но шумната компания дотолкова си повдигна „градуса", че стана нетърпимо да се седи в купето. Тогава той се обърна към „развеселената" група със строг глас: „Вие състуденти ли сте на тия младежи срещу вас, които кротко закусиха и се държат прилично във влака? ". Те се изсмяха подигравателно и казаха: „Тия са откачени дъновисти, те имат един Учител, който ги следи." Полковникът скочи, хвана го за яката и каза: „Сега ще те изхвърля от купето! Само да чуя още една подигравателна дума, казана за тоя Светец, изхвърлям ви всички келеши навън. Разбрахте ли ме? '. - и така го раздруса, че го хвърли на пейката. Те се изплашиха и се спотаиха. Като се поуспокои, военният каза: „Сега ще ви разкажа кой е господин Дънов. Аз имам само една дъщеря, тя завърши музикалната гимназия - пиано.
към текста >>

И пак ви казвам, само да чуя някой да каже лоша дума за този Светец, ще го разстрелям, разбрахте ли ме?
Влязох вътре и виждам, че съпругата ми плаче от радост, аз я прегърнах и също започнах да плача. Разказах й как съм влязъл при Учителя Дънов и как на колене съм го молил да помогне за дъщерята. Жена ми разказа как, докато аз съм бил при Учителя, влязла при нея и тя й казала: „Майко, направи ми бухтички и ми донеси! " Изяла е три бухтички и ето, свири. От този миг дъщеря ни оздравя. И пак ви казвам, само да чуя някой да каже лоша дума за този Светец, ще го разстрелям, разбрахте ли ме? '. Младежите прибраха всичко, което бяха извадили, и го сложиха в торбите си. От този ден те промениха отношението си към нашата група, гледаха ни с уважение. Аз бях много развълнувана от това, което ми разказа Георги Томалевски, затова реших, че трябва да ви разкажа този случай.
към текста >>

6. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

След това четиримата разгледаха града, пазара, големите маази, пристанището и решиха да запалят по една свещица в църквата „Свети Димитрий" - Солунския светец, и да благодарят за това, че оцеляха след голямото премеждие.
Два дни след пристигането, гемиджията Леонис се сбогува с младежите. Намерил - разказваше им той, свои познати и се условил на работа с рибарските гемйджии. Трябвало да припечели някоя и друга пара, да прибави спечеленото към това, което бе останало у него след тежкото пътешествие и да се завърне по някакъв начин в любимата си Варна. Младежите се разделиха омъчнени за това, че той пострада. Благодариха му за това, че излезе верен другар и не ги остави на някой пристан, а дойде дотук. След това четиримата разгледаха града, пазара, големите маази, пристанището и решиха да запалят по една свещица в църквата „Свети Димитрий" - Солунския светец, и да благодарят за това, че оцеляха след голямото премеждие. Църквата „Свети Димитрий" е прочута и великолепно украсена. Тя е гордост на град Солун и най-мило прибежище на верующите християни - различни по народност и съдба, макар и събрани по различни поводи в този град. Денят, в който четиримата приятели, тръгнали да стават монаси, влязоха в църквата, наречена Кассъма джамиси, беше велики петък. Влязоха те във величествения църковен кораб и останаха слисани от дълбоката тишина преди вечернята, а също и от красотата и въздействието, което имаше върху тях неговият изглед. Мълчаливо тържество изпълни душите им.
към текста >>

7. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Дънов и ББ) след достойното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец.
33, 1922). Крайният резултат от "отлъчването" (или "самоотлъчването") е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни или наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече - подложеният на репресии (в случая Учителят П. Дънов и ББ) след достойното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на П. Дънов и ББ Църквата постига благоприятни резултати в една единствена насока. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика - антитеза на ББ, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената си благовестническа и пастирска дейност. По-важните направления на промяната стават видни в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, включително и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и други. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот - това е проблем извън обсега на настоящото изложение.
към текста >>

8. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

„И отиде при светец — мъж, славен по дела и чист по мисъл, та му разказа.
И така — чак докле умря. Цял живот. „А когато втори път се роди (защото, царице на Сава, людет се раждат много пъти!) — той пак закопня по нея, та й разкри тайната на своите пътища. И каза й, че от любов към нея си е продал душата. „Уплаши се момата много, но го съжали и търсеше да му помогне. „И отиде при светец — мъж, славен по дела и чист по мисъл, та му разказа. Научи я тогава праведникът да отиде вечер в храма на планината и да пожертвува всичко за оногова, когото люби. „Послуша го момата. „И отиде на планината, па се помоли там. „И яви й се в храма Мъж със светло лице и с одежди от бял висон. Взе Той нож, та разпра гръдта й.
към текста >>

9. Действие второ. - Велко Петрушев

Аз ще тръгна по стъпките на този опасен светец и, като ехидна, ще изсмуча пламъците от очитe му.
И ще потекат живи, светли струи от светлина и ще загасне страстният огън на нощта . . . А р и я н а. Млъкни! Недей повече да раздразваш гърдите на нощта, и така страховито да огасяш, пламъците на страстите! Върви тогава в тъмните нощни свърталища, където Девор страстно пие от разголените гърди на твоите чародейки сладкия сок на забравата! Встрастявайте го повече и подклаждайте ненаситните му желания, да станат стихийна буря в сърцето му. Преспивайте го с отровните пари на пламтящето вино, докато дойда аз. Аз ще тръгна по стъпките на този опасен светец и, като ехидна, ще изсмуча пламъците от очитe му. Върви, преди да ни огрее слънчев лъч, да не би да бъде после късно. Не се бави! Явление четвърто. Бързо закрачи 3емон към тъмните свърталища, доволен че ще може да пие вино, без да го безпокои някой. Арияна обви лицето си с черен воал. Тя се спусна вирено надолу към лесовете на градината с убеждение, че ще срещне Ханан.
към текста >>

10. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

И не става тук дума за това, че е ясновидец или светец, или човек от другия свят, или Исус и затова не може да лъже.
Като познавач. Коментира американската литература. Говори за конкретни музиканти. За Аделина Пати например, която слуша на прощалния й концерт в Ню Йорк, и точно сочи кое е божественото в нея и кое е ефимерното. Той не може да взима отношение към нещо, което е за пренебрегване дори под микроскоп и с което няма да свърши работата на българската литература. И не става тук дума за това, че е ясновидец или светец, или човек от другия свят, или Исус и затова не може да лъже. Не е така. Има десетки други като него. Баща му е като него и му е мъчно. Но баща му има приятели с неговата участ и има с кого да споделя това, за което му е мъчно, защото ц на тях им е мъчно. Петър няма такива приятели и е сам.
към текста >>

11. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Какво нещастие е това, всеки докоснал се до небето български светец на духа да бъде свличан в калта веднага щом тълпата успее да се докопа до пеша на палтото му.
И двамата завършват гимназия през 1881 г., Алеко в Николаев, Петър във Варна, като и двамата минават през Шишковия курс по българска словесност. Оттам нататък Алеко продължава още две години в южнославянския пансион на Новоросийския университет, а Дънов две години в пансиона на Американското научно-духовно училище в Свищов и посде четири години в университета Дрю в Медисън, и още две в Теоложкия институт в Бостън. Така Петровото образование продължава на учебния чин и пасторските стажове в района на Ню Йорк, а Алековото - в свободните пътувания по света - Париж - 1889, Прага — 1891 и в 1893 — и на световното изложение в Чикаго, където двамата отново кръстосват пътища, без да се срещнат. И през всичкото това време с тях върви коравата издънка на шопския чуйпетловски род, забит над най-панорамния изглед към физическата вселена в България - някъде там на гърба на Витоша планина, дето никой не стъпва и до ден днешен; върви издънката на рода, който си пробива път до Самоков, и след това от бедняшката до богаташката махала на Самоков, и през конгрегашкия колеж, и печатарницата, и словослагателницата на протестантската мисия през Океана до словослагателницата, в която е набирал същия негов вестник самият Марк Твен, и през дипломата по медицина до обедите и вечерите с американския президент Грант в мултимилионерския курорт Катскил по течението на Хъдзън - върви той, Георги Чакалов, по пътя на България нагоре с тях - с Алеко Константинов и Петър Дънов, за който път българите не искат и да чуят, защото каква е тази страна, в която има само население и няма нация в нея - днес, моля ви се, в края на двадесетия век! * Алеко! Никой в тази страна досега (освен един ямболски едряга Котев има, който написа книга за неговия бай Ганю) не е обяснил както трябва за какво става дума в сърцето на този човек. Хилещият се остатъчен простак по университетите (нещо като „остатъчен магнетизъм“), ученият с подпетените гуменки, всякога щумно е твърдял, че Алеко е разкикотен смешковец, който се подкисква на вкиснатия български новобогаташ, дето си е напълнил гушката (докато ние другите българи не сме, щото сме истински българи! Ура, да живей!), и ти разбирай, че българинът е честен селянин, и който е ходил в Прага, е едно нищо, дебелак и буржоазна помия. Какво нещастие е това, всеки докоснал се до небето български светец на духа да бъде свличан в калта веднага щом тълпата успее да се докопа до пеша на палтото му. Алеко Константинов, 1863-1897 Истината е, че Алеко пише за бай Ганю и не му се смее. Алеко го обича. И тук е цялата работа. Той вижда, казах истински „вижда“ това, което реално съществува, така както Петър Дънов „вижда“, както поп Константин, както чорбаджи Атанас, както Шишков виждат нещата - вижда какъв е реално бай Ганю, и го обича. Бихте ли прочели горния параграф отново?
към текста >>

12. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Когато стара обществена сграда трябва да се замени с нова, по- голяма за порасналите нужди на администрацията, атрибутите й, колкото и прозаични и наивни, се пренасят тържествено като мощи на светец на новото място.
Каквото и да струва, Съветът пази „градската природа“ на града, без да осъзнава, че от всичко природно, както подсказва Милей, наднича Бог. Съветниците усещат болка в сърцето си, като помислят как ще изглежда този гигантски, сякаш молитвен храм на гражданската им хармония, и дават и наддават пари, за да го бранят. Когато става нужда да се разшири улица, те не събарят каквото пречи, както в Ню Йорк и Чикаго, а първи започват да местят сгради. Франсис Тролоп още през 1830 гшше какъв кеф е да се зяпа такова местене, а Дикенс при престоя си тук разказва как „едно жилище кара в бая тръс надолу по хълма!“ Когато на нивото на терена повече не може да се увеличават комуникационните линии и затова трябва да се вдигнат във въздуха, бостънци не могат да приемат техния град да остане без жилищни фасади и без гледки към небето и тревата на „Бостън Камън“ от прозореца на приемната, където дъщеря им си готви урока по пиано. Така те пак са първите, които вкарват комуникационните линии под земята. Когато стара обществена сграда трябва да се замени с нова, по- голяма за порасналите нужди на администрацията, атрибутите й, колкото и прозаични и наивни, се пренасят тържествено като мощи на светец на новото място. Малко преди тръгването на Дънов обратно за България той вижда как мрачните граждани са се умислили заради изоставянето на стария щатски парламент на Бълфинч заради нова постройка и как се събират на 7 март 1895 пред сградата да гледат какво става. Церемониал- майсторът на щатския съвет лично сваля нейното свещено метално изображение на риба треска, увива „стария солен символ на Бостън“ (както казва един бостънец) в американското знаме и го отнася пеша, придружаван от петнадесет законодатели, за да го сложат на новата омразна щатска сграда от жълти тухли. И докато тези проблеми на съхраняването на града от алчната корпоративна урбанистика продължават да се решават без щадене на средства и емоционални изблици, новото строителство достига своя архитектурно-конструкторски апогей. По време на пребиваването на Дънов в Бостън именно се изграждат паметниците, които го правят „Бостън“. Бостънската обществена библиотека е започната при пристигането му в САЩ с бюджет от 400 000 долара, който до завършването й, когато той си тръгва през 1895 г., нараства на два и половина милиона! Това е буквално ренесансов дворец с фасада от тринадесет арки от розоват камък и чрез нейното великолепие архитектурният дух на Рим, преминал през Париж, ще се промъква по-нататък в имитации и подражания от площада „Купли“, където се издига тя, в частни резиденции и сгради на институции по крайбрежието на Чарлз Ривър в модния квартал Бек Бей.
към текста >>

0.43741083145142