Търсене в текстове за 'Светец'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 16 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Пеню Киров - №43

Сега Д- рът пита каква е таз жена и заслужава ли да и се помогне и светецът154 какъв е и от каква народност.
Илия при с. Касъмово153, Сливенско, което теке и турците го себили и имали за свято. Така тя раздава децата си и отива да живее там и както и казал Господ да прави — т.е. да се моли и всяка неделя да светщ вода. А като нямала средства, просила оттук-оттам, за да прекара зимата. Сега Д- рът пита каква е таз жена и заслужава ли да и се помогне и светецът154 какъв е и от каква народност. Аз моля, след като се уведомите, явете му направо. Днес се молихме задружно Господу, за да ни прости миналия неволен грях и да ни благослови, при това искахме присъствието Божие в името Емануил. Ето що ни се каза: „Аз, Емануил, пратеник Божий. Бог е с вас, стойте при Господа и не бойте се, вдайте се в благодатта Му.
към текста >>

2. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Сега Д- рът пита каква е таз жена и заслужава ли да и се помогне и светецът154 какъв е и от каква народност.
Илия при с. Касъмово153, Сливенско, което теке и турците го себили и имали за свято. Така тя раздава децата си и отива да живее там и както и казал Господ да прави — т.е. да се моли и всяка неделя да светщ вода. А като нямала средства, просила оттук-оттам, за да прекара зимата. Сега Д- рът пита каква е таз жена и заслужава ли да и се помогне и светецът154 какъв е и от каква народност. Аз моля, след като се уведомите, явете му направо. Днес се молихме задружно Господу, за да ни прости миналия неволен грях и да ни благослови, при това искахме присъствието Божие в името Емануил. Ето що ни се каза: „Аз, Емануил, пратеник Божий. Бог е с вас, стойте при Господа и не бойте се, вдайте се в благодатта Му.
към текста >>

3. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

Исках да стана светец, пророк.
Успение Богородично". В нея понякога живеел смахнат музикант. Децата го карали да им пее арии от „Аида" или от „Трубадур". На 9-годишна възраст Михаил прочита „Притчи Соломонови". „Нещо се случи с мен - спомня си по-късно той, - сълзи, ридания. Исках да стана светец, пророк. Това беше истинска трансформация. Плаках три дни и три нощи, молех Бога за прошка..." Не след дълго някакъв работник му подарява „Новия завет". Поразила го историята за изцелението на обладания от бесове. Не мислел за друго, освен за помъдрелия бивш болник, седнал в краката на Исус пред смаяната от чудото тълпа. Когато бил на 12 години, опитал да пости.
към текста >>

4. 1921_8 Спомени на Мария Тодорова

Всички братя и сестри от цялата търновска група за кратко време бяха произведени в чин „светец", както това става в казармата от пълководци.
В Търново ги гледаха със страхопочитание. А за да ви бъде картината по-ясна, тези самозвани светци „братя Кирил и Методий" започнаха да „кръщават" членовете от групата и да ги обявяват за преродени светци от историята на християнството. Така бр. Иларионов го обявиха за прероден свети Наум, а една сестра – за света Евгения. Обявиха се и се раздадоха титли на много още светци. Всички братя и сестри от цялата търновска група за кратко време бяха произведени в чин „светец", както това става в казармата от пълководци. И беше много интересно да гледаш брат Иларионов, да отива и сяда срещу тях, да отваря очи и уста и с благоговение да ги гледа. (...) И тръгнаха приятелите да ги посещават – да ходят на поклонение там, където бяха отседнали. А те бяха заели горния етаж на вилата – там, където ставаха съборите (...) За да бъдат по-убедителни, започнаха да говорят, че имат видения, че очите им са отворени за Невидимия свят и че над групата на търновци, когато се събират при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата. Всички бяха във възторг и в умиление от тях.
към текста >>

5. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец.
Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор олределя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. „Църковен вестник", бр.33/1922г.) Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси.
към текста >>

6. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

Местното население тачи този хрис-тиян-ски светец като свой патрон и покровител, в чието възпоминание издига храма.
Юруците го обикнали и нарекли махалата му “селище на устата”, “Устовото селище”, т.е. селото на майстора медникар. Тази също така убедителна версия за произхода на името Устово приляга не само затова, че то дава на света талантливи майстори-медникари, но и затова, че оттук води родоначалието си ненадминатият майстор на духа – свещеник Константин Дъновски, вдъхновен възрож-денец, борец за църковна свобода, известен като отец Константин. Ако огледате добре околностите на Устово, ще забележите, че измежду издигащите се височини доми-нира върхът, наречен Петровица. Този връх завършва с поляна, на която още се намират останки от ста-ра-та църква “Св. Петър”10. Местното население тачи този хрис-тиян-ски светец като свой патрон и покровител, в чието възпоминание издига храма. А по-късно свещеник Кон-стан-тин дава неговото име на своя син Петър. Нека още един път подчертаем, че всички жители на Устово са българи, отличаващи се с ясно оформено народностно съзнание, което те изявяват с доблест и себеотрицание при отстояване на своите национални и верски права.10 “Устово спада – пише Атанас Саламбашев – към малкото родопски селища, населени само с българихристияни. То представлява остров между дру-ги--те българо-мохамедански села.”16 Свиде-телство за будния борчески дух на устовци ние виждаме и във факта, че веднага след като цариградските българи под предводителството на Иларион Макариополски се отделят през 1860 г. от гръцката патриаршия, през същата година в Устово се открива самостоятелна българска народна църква, а след това и българско училище – първо в окръга.10 “Жителите на Устово са дълбоко религиозни – пише Ст. Н.
към текста >>

7. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

За тази си дела той бива канонизиран от християнската църква като светец.
Подобно на апостол Павел той дръзновено проповядва на солунчани словото Христово.(V) Въпреки в различни времена, ние сме склонни да видим нещо общо между духовното месианство на Св. Димитрий Солунски и величавото дело на цар Борис І при покръстването на българския народ, без да пренебрегнем и ролята на Константин Дъновски в борбата срещу гръцките фанариоти. Най-голяма популярност на Димитрий Солунски носят военните му подвизи. По време на многократните вражески нападения на Солун той се проявява като безпримерен пълководец и храбър воин. В лицето на неговата необикновена храброст солунчани виждат Божий пръст и благоволение на Небето. За тази си дела той бива канонизиран от християнската църква като светец. В това отношение той има нещо общо с делото на руския княз Александър Невски, който за бойните си подвизи срещу немско-шведските феодали и татарските нашественици също така е канонизиран от източноправо-славната църква в святейши сан. Аналогичен е случаят и с френската национална героиня Жана Д’Арк, която римокатолическата църква канонизира като светица. В чест на Св. Димитрий Солунски са зографисани множество икони, които в течение на векове се разнасят по източноправославните църкви като скъпи реликви. С особена почит се ползва една от тези икони, която е положена на централно място в солунската му църква.
към текста >>

Невъзможността на варварите да проникнат в пределите на Източната римска империя и да покорят Солун жителите на този град отдават на покровителството на техния светец и на неговото участие в отбиването на неприятелските нападения.
В чест на Св. Димитрий Солунски са зографисани множество икони, които в течение на векове се разнасят по източноправославните църкви като скъпи реликви. С особена почит се ползва една от тези икони, която е положена на централно място в солунската му църква. Представата за връзката на Св. Димитрий със солунчани след неговата смърт приема характер на народностно покровителство и патронаж. Невъзможността на варварите да проникнат в пределите на Източната римска империя и да покорят Солун жителите на този град отдават на покровителството на техния светец и на неговото участие в отбиването на неприятелските нападения. От края на VІ век нататък, та дори до ХІІІ век легендите за чудесата на Св. Димитрий Солунски се отнасят до спасяването на Солун от появилите се пред стените му нападатели.29 Легендите, свързани с житието на Св. Димитрий Солунски, не биха спрели вниманието ни върху него, ако Константин Дъновски не бе дал тържествено обещание на стария свещеник пред олтара на храма на Св. Димитрий Солунски. При кратковременното завладяване на Солун от норманите (1185 г.) местните жители успели да измъкнат от солунската църква чудотворната икона на светеца и за да я опазят от чуждо похищение, са я отнесли в Търново.
към текста >>

При кратковременното завладяване на Солун от норманите (1185 г.) местните жители успели да измъкнат от солунската църква чудотворната икона на светеца и за да я опазят от чуждо похищение, са я отнесли в Търново.
Невъзможността на варварите да проникнат в пределите на Източната римска империя и да покорят Солун жителите на този град отдават на покровителството на техния светец и на неговото участие в отбиването на неприятелските нападения. От края на VІ век нататък, та дори до ХІІІ век легендите за чудесата на Св. Димитрий Солунски се отнасят до спасяването на Солун от появилите се пред стените му нападатели.29 Легендите, свързани с житието на Св. Димитрий Солунски, не биха спрели вниманието ни върху него, ако Константин Дъновски не бе дал тържествено обещание на стария свещеник пред олтара на храма на Св. Димитрий Солунски. При кратковременното завладяване на Солун от норманите (1185 г.) местните жители успели да измъкнат от солунската църква чудотворната икона на светеца и за да я опазят от чуждо похищение, са я отнесли в Търново. От това са се възползвали братята Асен и Петър. Появата на иконата в търновската църква е предизвикала всред българското население истинско въодушевление, за да се превърне в същински мит. В едно от житията на Св. Димитрий Солунски е казано: “Било месец октомврий 26-я ден, на празника на Св. Димитрий, лето Господне 1185.
към текста >>

В неговата византийска история той обяснява, че въодушевлението на въстаналите българи се дължало на това, че светецът отвръща очи от ромеите и взема под свое покровителство българите.
При освещаването му всред гробовната тишина пред коленичилия народ застанали трима митрополити, от които единият тържествено издигнал ръце и благословил събралите се там богомолци с чудотворната икона на Св. Димитрий Солунски — същата онази чудотворна икона, която се пазела в Солун, в неговия храм. Сега била “избягала” от там, “прехвръкнала” до Хемус, което било знак, че от този момент чудотворецът закриля българския народ.”30 Случаят с прехвърлянето на иконата на Св. Димитрий Солунски от Солун в Търново е предаден от византийския историк Никита Акоминат, живял в средата на ХІІ век. В неговата византийска история той обяснява, че въодушевлението на въстаналите българи се дължало на това, че светецът отвръща очи от ромеите и взема под свое покровителство българите. “За случая – пише историкът – двамата братя Асен и Петър организирали тържествено богослужение в търновската църква “Св. Димитрий”, за което стана дума по-горе. Пред събралото се множество са се явили боговдъхновени люде, пророчествуващи, че “Бог пожелал да дари свобода на българското и влашкото племе и отхвърли дългогодишното им елинско иго, поради което и Св. Димитрий напуснал своя храм и хвръкнал при тях, за да ги брани и подпомага в подетото от тях дело.” Друга легенда във връзка със Св.
към текста >>

Проектираното отхвърляне на източноправославието не се споделяло от православните християни, населяващи Балканския полуостров, и според легендите не се е нравило и на самия солунски светец.
Също така тази сцена, изобразена на каменен барелеф, намираме и в Третяковската галерия (иконописната приземна зала) в Москва. В легендата за смъртта на Калояна византийският историк Георги Акрополит31 казва, че Солунският покровител го пробожда с копието си в знак на несъгласие с политиката за прехвърлянето на българската източноправославна църква в лоното на римокатолическата. През 1204 г. Калоян сключва уния с римската курия, като получава папската титла “рекс” (крал), а търновският епископ бива провъзгласен за “примас”, с което българските граждански и църковни власти признават върховенството на римокатолическия папа и напуска източноправославието. Чрез нововъзприетата държавническа линия Калоян, сътрудничейки на Западната римска империя, респективно на римокатолическата църква, въвлича България във война с новообразуваната на Балканския полуостров Латинска държава, с която Рим враждува. Проектираното отхвърляне на източноправославието не се споделяло от православните християни, населяващи Балканския полуостров, и според легендите не се е нравило и на самия солунски светец. Неестествената смърт на Калояна пред стените на Солун става причина да се предотврати замисълът на цар Калоян за отделянето на българите от източноправославната църква и преминаването ¢ към римокатолическата. Какви последици би имала тази политика на цар Калоян за народите, населяващи тогава Балканския полуостров, е трудно да се гадае, но истината е, че измествайки източноправославието от Югоизточната част на Европа, би се разширило влиянието на Рим. Като спираме вниманието си върху горепосочените събития, по асоциация си спомняме драматичната борба на католичката Мария Стюарт срещу Елизабет І, която е държала за самостоятелността на английската църква. По всяка вероятност нещата в Англия щяха да се изменят и католицизмът би се утвърдил по територията на целия Британски остров, ако Мария Стюарт бе излязла от лондонския Тауер като победителка. По същия начин и историята на България би взела друга насока, ако Калоян не би бил убит пред Солун, а разгромеше при създаването ¢ Латинската империя.
към текста >>

Димитрий Солунски, от която се вижда преценката му за солунския светец: “О, мъдри Свети Димитре, като предстоиш светло пред Божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме...”32
По всяка вероятност нещата в Англия щяха да се изменят и католицизмът би се утвърдил по територията на целия Британски остров, ако Мария Стюарт бе излязла от лондонския Тауер като победителка. По същия начин и историята на България би взела друга насока, ако Калоян не би бил убит пред Солун, а разгромеше при създаването ¢ Латинската империя. Преди всичко съдбата на българския народ щеше да се свърже тясно с Римската империя и папската власт, което по естествен път щеше да ни отдалечи от Киевска Рус и изобщо от руския народ и славянската общност. Нека накрая да завършим с възхвалата на Св. Методий, отправена към Св. Димитрий Солунски, от която се вижда преценката му за солунския светец: “О, мъдри Свети Димитре, като предстоиш светло пред Божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме...”32 Като се има предвид църковното образование на младия Константин Дъновски, лесно е да си представим как е въздействало върху съзнанието му поръчението на стария свещеник в храма на солунския светец, и то тогава, когато е решил да се отрече от света и да се отдаде на монашество. Не напразно Константин Дъновски характеризира случилото се в църквата “Св. Димитрий Солунски” като откровение, което внася основен преврат в неговия житейски път и, спомнил си за него, го описва и отпечатва. Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” се прави през 1905 г., т.е.
към текста >>

Като се има предвид църковното образование на младия Константин Дъновски, лесно е да си представим как е въздействало върху съзнанието му поръчението на стария свещеник в храма на солунския светец, и то тогава, когато е решил да се отрече от света и да се отдаде на монашество.
По същия начин и историята на България би взела друга насока, ако Калоян не би бил убит пред Солун, а разгромеше при създаването ¢ Латинската империя. Преди всичко съдбата на българския народ щеше да се свърже тясно с Римската империя и папската власт, което по естествен път щеше да ни отдалечи от Киевска Рус и изобщо от руския народ и славянската общност. Нека накрая да завършим с възхвалата на Св. Методий, отправена към Св. Димитрий Солунски, от която се вижда преценката му за солунския светец: “О, мъдри Свети Димитре, като предстоиш светло пред Божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме...”32 Като се има предвид църковното образование на младия Константин Дъновски, лесно е да си представим как е въздействало върху съзнанието му поръчението на стария свещеник в храма на солунския светец, и то тогава, когато е решил да се отрече от света и да се отдаде на монашество. Не напразно Константин Дъновски характеризира случилото се в църквата “Св. Димитрий Солунски” като откровение, което внася основен преврат в неговия житейски път и, спомнил си за него, го описва и отпечатва. Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” се прави през 1905 г., т.е. 27 години след освобождението на България.
към текста >>

8. ЧУДОТВОРСТВО

Той се обърна към Учителя с думите: "Разбрах, че Ти наистина си светец".
Тогава бърка с дясната си ръка в кобура и изважда пистолета си и го насочва към Учителя, за да го застреля. В момента, в който насочи ръката с пистолета си, готов да стреля, то ръката му остана неподвижна и се скова в това положение с насочения пистолет към Учителя. Изведнъж той започна да гледа с уплаха Учителя и доста време стоя в това неподвижно положение, смутен и изненадан. След известно време започна със смирение да моли Учителя да го освободи от това положение, каза, че имал деца. Тогава ръката му, която стоеше във въздуха, като че ли беше прикована с пирони на неподвижна дъска, изведнъж се отпусна и револверът падна на земята. Той се обърна към Учителя с думите: "Разбрах, че Ти наистина си светец". Поиска прошка и си отиде в дълбок размисъл от случилото се. Учителят се обърна към мен: "Рекох, вземи револвера и го пусни в клозета, там да стреля червеите". След известно време този човек започна редовно да посещава беседите на Учителя. Юрданка Жекова Има много такива факти и примери от живота на Учителя, които говорят за Неговите възможности на велик посветен и на Учител, Който е свързан с Бога, с Космоса и за когото всичко е възможно.
към текста >>

9. ТЪРПЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Тя отведнъж разбрала какво е направила - че отива при един светец да иска от Него нещо, което Той не може да й даде.
Така че тя не го е запазила в тайна, може би е имала угризения. Тропа на Учителя, Той не отваря. Продължава да тропа - не отваря. Тя все тропа. Най-сетне Учителят излиза по долни дрехи, както си е бил в леглото, изправил се така пред нея със сълзи на очи и тя останала като гръмната само от това, което Той излъчвал. Тя отведнъж разбрала какво е направила - че отива при един светец да иска от Него нещо, което Той не може да й даде. И само така на- правил с ръцете, искал да каже: "Какво искаш от мене? " Тя навела глава и си тръгнала. Вижте какви унижения имаше за Него! Той е намерил начин, без да я ругae, това благородство кой може да го прояви? Кажете ми?
към текста >>

10. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

От обикновен човек той става талантлив, после гениален, след това светец и най-после учител.
Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества по другите системи са значително по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизточник на живота. Тяхната мъдрост е тъй велика, че културата на хората в сравнение с културата на човешките същества, например на Сириус, е още в детски пелени. Човекът съдържа в себе си всички възможности за един живот на истината. И когато започне да осъществява тези възможности, той постепенно се трансформира, изкачвайки се стъпало след стъпало по спиралата на живота. От обикновен човек той става талантлив, после гениален, след това светец и най-после учител. 18 милиона години хората живеят на Земята и още работата им не е довършена, не се е построило човешкото тяло както трябва. В своето развитие те са едва на 10 години. Всички знания на човека, придобити в течение на изминалите години са написани в неговия мозък... Не е достатъчно само да изучавате човешкия организъм, както и характера на човека, но трябва да гледате на него като на жива, разумна станция, през която той влиза в съприкосновение с целия космос. Коя е радиостанцията в човека?
към текста >>

0.18874406814575