Търсене в текстове за 'Светец'

И казала на майка ми, която пожелала да се запознае с големия доктор: „Кортезо, този човек е светец, да му целунеш ръка".
Разбирайки, че няма да може да я излекува, казва на баба: „Има един по-голям лекар от мене. Той е в София, съгласна ли си да го извикаме". Баба ми, жена с природно надарен разум, трезва, будна, с житейска опитност, веднага се съгласила. И тъй д-р Миркович довежда за пръв път Учителя в нашето семейство. Още като Го видяла баба ми по интуиция разбрала, че не е обикновен човек, а светия. И казала на майка ми, която пожелала да се запознае с големия доктор: „Кортезо, този човек е светец, да му целунеш ръка". Майка ми, която по него време била в най-добро материално и обществено положение, разгалена от баща си и мъжа си, от цялата среда, в най-цветущо състояние, не счела за нужно да целуне ръка, както майка й й казала. А си подала ръката като дама, за да й целуне ръката сам Учителя, казала името си, да се запознае по най-обикновен начин. Но напразно чакала да чуе името на именития доктор. Учителят я изгледал от главата до краката и казал: „Госпожо, след десет години вашият живот коренно ще се промени". Казал й още нещо, което тя не запомнила.
към текста >>

7. 22. От къде не са дошли българите

Васко Искренов

Единствено при българите Константин Велики се рисува на черковна икона като светец.
век преди новата ера. Българите имат възпоменание за Траян, в именика на българските владетели на поп Йовчо от Трявна. Българите се споменават по времето на Траяна, че Траян ги е изгонил, но по-късно са се върнали. Траян е живял 96-107 г.на Дунава. Българите имат възпоменание за Константин Велики. Единствено при българите Константин Велики се рисува на черковна икона като светец. Стара икона, нестинарската баба Нуна се вдъхновява пред нея и чрез нея може да навлезе в жаравата да играе боса без да се обгори. Константин Велики е подпомогнал Улфила да изнамери писмена за неговия гетски народ. Да се преведе Библията на гетски език. Готи и гети са един и същ народ. Гети и готи.
към текста >>

8. 5. Бракът на Изгрева

Анка Тодорова Петрова

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Ами и брат Пеню, и той какво ми се прави на светец, той пък живееше с Елена Хаджи Григорова.
“ „Аз зная, но няма да ви кажа.“ Това Гита ми го каза. Тя няма да ме лъже. Тя навярно е слушала там, била е свидетел. Значи Учителят ги е накарал да сключат брак. Най-напред е накарал Борис и Миката, а после Ангел и Тодора и много други, които тогава живееха незаконно. Ами и брат Пеню, и той какво ми се прави на светец, той пък живееше с Елена Хаджи Григорова. Имаше една Елена и той си кръсти и детето на име Елена, но вече от друга жена. Всички, преди да дойдат комунистите до 1945 г., всички живееха така незаконно. Брат и сестра, това не е престъпление, казва Учителят, да допуснат полов живот. В половия живот не е Грешката, греха е в лъжата. Да, както едни казват, че не ядът месо, а пък ядът.
към текста >>

9. 10. Пистолетът на офицера

Тогава се обръща към Учителя с думите: „Разбрах, че Ти наистина си светец.
Но той от вратата почва да се кара и да обижда Учителя, че е подмамил жена му, че заради Него тя го напуснала, че идва при Него на събрание и че бил голям лъжец и мошеник. Тогава бърка с дясната си ръка в кобура и изважда пистолета си и го насочва към Учителя, за да го застреля. Като вдигнал пистолета към Учителя Юрданка извикала и се спуснала да му хване ръката, но той както си вдигнал ръката, тя така и така останала неподвижна във въздуха и се втвърдила. Тя грабнала оръжието от ръката му и го хвърлила в клозета. Офицерът се изплашил много като разбрал, че с него е станало нещо, че ръката му стои неподвижна, като втвърдена и нито може да я мръдне, нито може да я свали и да си прибере ръката надолу. Тогава се обръща към Учителя с думите: „Разбрах, че Ти наистина си светец. Извинявай и ме освободи, за да си отида“. След малко ръката се спуска сама надолу и така той е бил освободен.
към текста >>

10. 3. Първи групи в Италия

Анина Бертоли

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Виждам зад един младеж една фигура като слънце блести с бели коси до раменете, с бела брада и като се свърши тоя конгрес, въпреки че бях много срамежлива, но толкоз беше хубава тая фигура, че отивам към него и казвам: „Вие трябва да имате някой си дядо, прадядо ли от рода, който трябва да е бил като светец, мъдрец.“ „Защо?
И тоя медиум ето как се запозна с Учителя, то е интересно също. Тя, медиума ми е разказвала лично. Лучия се казваше тя, била е 17-годишна. И тя присъстваше на един конгрес в Торино, пак от разни духовни групи дошли от всякъде. И казва: „Аз бях много срамежлива. Виждам зад един младеж една фигура като слънце блести с бели коси до раменете, с бела брада и като се свърши тоя конгрес, въпреки че бях много срамежлива, но толкоз беше хубава тая фигура, че отивам към него и казвам: „Вие трябва да имате някой си дядо, прадядо ли от рода, който трябва да е бил като светец, мъдрец.“ „Защо? “ „Видех го, Той е с бела коса дълга, до раменете, бела брада, ама така просто свети.“ „А, вие виждате Учителя Петър Дънов.“ „Кой е Той? “ „Ами имам превод Неговите беседи, които ми пращат от България, имам под мишницата, затуй го виждате.“ Тя го помолила тогава: „Моля ти се, дай ми да ги прочета“. „А не, те са ми единствени, не мога. Давам ви адреса за България, пишете им, ще ви изпратят“. И така тя за първи път се запозна с Учителя чрез видение.
към текста >>

11. 76. НЕКАНЕНИЯТ ГОСТ

ТОМ 8

В честа на светеца, всички са щастливи и близки.
Гости от София. Гостите сядат, без да се познават. Сега се запознават. "Приятно ми е." После на хорото. А след хорото на друго място... Съборен ден. В честа на светеца, всички са щастливи и близки. Усмивки и усмивки. Балканът ги е прегърнал. Балканът ги посреща, балканът ги изпраща. На добър час! Догодина пак!
към текста >>

12. 24. НАЧАЛНИ ГОДИНИ НА ШКОЛАТА

ТОМ 9

Но за да предотвратя това, аз го заведох при Учителя, още първата -година и когато Го видя, видях, той каза, като си излязохме вкъщи каза: „Ленче ма, казва, Той на светец прилича".
Той с букварчето си е научил буквите сам и по този начин, -екой си, може би дядо му ги е казал, защото дядо му беше църковен певец и знаеше църковно-славянски да чете и той му е показвал буквите докато ги научи и така се е научил, а майка ми беше неграмотна. Баща ми не беше чувал за вегетарианство. Или чувал че индусите са вегетарианци и помня, че на едни заговезни хвърли чинията от масата, защото аз не знам, но нещо постно ядях. Около три години в семейството ми с баща ми бяха тия борби, брат. После по това време пишеха по вестниците срещу Учителя, говореха, че Учителят хипнотизирал, говореха най-лоши неща които сте чували да говорят за това и естествено. Но за да предотвратя това, аз го заведох при Учителя, още първата -година и когато Го видя, видях, той каза, като си излязохме вкъщи каза: „Ленче ма, казва, Той на светец прилича". Вижте колко хубаво го определи и после каза, а говори Учителят за Истината. А баща ми беше търговец, търговия с бакалия. И каза: „Ама може ли човек никога да не излъже? " Вижте, какво впечатление му е правило всичко това. „Много хубаво, казва, говори.
към текста >>

13. 70. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ НАВРЕМЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

Тя отведнъж разбрала какво е направила, че отива при един светец, да иска от Него нещо, което Той не може да й даде.
Тропа на Учителя, не отваря, тропа на Учителя, не отваря, тропа, продължава да тропа, не отваря. Тя все тропа. И най-сетне Учителят излиза по долни дрехи, както си е бил в леглото, изправил се така пред нея със сълзи на очи и тя останала като гръмната, само от това, което видяла. Той излъчвал. Виждате ли? Тя отведнъж разбрала какво е направила, че отива при един светец, да иска от Него нещо, което Той не може да й даде. Туй тя ми го каза брат, дословно. И само така направил с ръцете, искаше да каже: „Какво искаш от Мене? " И тя навела глава, и си тръгнала. Виждате на какви ли не унижения имаше за Него. Щото вижте, Той е намерил начин, без да я ругае.
към текста >>

14. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-2

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

ТОМ 9

После друго рече: „Ами Той на светец прилича".
В.К.: И вие там, в горското училище всички спяхте. Е.А.: Не, аз не отидох. Аз отидох само на екскурзията, защото аз нямах пари. Бях студентка, баща ми не ми даваше, бях в Братството и той намираше, че съм се заблудила, както говореха другите хора, както на него хората му говореха. А той когато, баща ми отиде да чуе Учителя все ми вика: „Ленче, Той много хубаво говори, какво, в туй няма лошо". После друго рече: „Ами Той на светец прилича". В.К.: На светец прилича. Сега през 1922 год. летувате в Горското училище. Те там спяха, ядяха там. Е.А.: Да, да, хранеха се, всичко.
към текста >>

В.К.: На светец прилича.
Е.А.: Не, аз не отидох. Аз отидох само на екскурзията, защото аз нямах пари. Бях студентка, баща ми не ми даваше, бях в Братството и той намираше, че съм се заблудила, както говореха другите хора, както на него хората му говореха. А той когато, баща ми отиде да чуе Учителя все ми вика: „Ленче, Той много хубаво говори, какво, в туй няма лошо". После друго рече: „Ами Той на светец прилича". В.К.: На светец прилича. Сега през 1922 год. летувате в Горското училище. Те там спяха, ядяха там. Е.А.: Да, да, хранеха се, всичко. Ами колкото един сезон беше.
към текста >>

15. 01 - 76. ГЕОРГИ КУРТЕВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

" Но брат Боев също верно прецени те: „Има ли България сал един светец - това е той — Куртев.
И прахът ти чист сега лежи под земята, над него шибои цъфтят. „А где е паметникът? - някой ще запита, нали той велик бе човек? " На любопитния ний ще отговорим: „Взри се, друже мой ти, в тези дела: любима на всички градина, обединени в Бога братства и обич сърдечна от всички - ей какъв паметник той сам си дигна. " Брат Куртев, ти верна преценка за брат Боев някога даде: „Ако на земята един ангел има - това е той - Боев. " Но брат Боев също верно прецени те: „Има ли България сал един светец - това е той — Куртев. И може ли някой да каже за тебе: „Брат Куртев е вече починал", Нима ще почиваш Отвъд? Не, братко, там ти пак ще работиш, на Бога ще служиш с любов. Затуй сега събрани в спомена за теб ний изпращаме дружно в оня свят твоето любимо пожелание: „Учи, люби, напред върви! " Пенка Краева от гр. Русе 14 февруари 1962 г.
към текста >>

16. 12 - 4. БРАТСКАТА НИВА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Обаче таз светец, той го оприличи на него, някой духовен дух дойде и той помогна и пръсна тези кучета и се поправя положението.
Тати казал: „Аз хващам две рала отделно." Брат Божил казал: „И аз хващам толкова." Друг казва: „Аз..." Обадил се този брат, дядо Станко се казваше: „Изорана е нивата." Ха-ха-ха. Отива тати, няколко дни преди да се оре още нивата, той вечер там, в неговото място почва молитви, там се свива, вземал си балтон и някое одеалце - там ляга, там става и все в молитви, защото се започва такава духовна работа. И как даже не помни много хубаво, но сънувал сън, че един от Бургас - беше архиерейски наместник ли, такъв като владика, не владика, но близко - епископ ли е бил, вижда го там. Но в туй време, тати като бил там. от много страни излезнали големи кучета и се насочват към него, към баща ми. Обаче таз светец, той го оприличи на него, някой духовен дух дойде и той помогна и пръсна тези кучета и се поправя положението. В.К.: Това е насън. Надка: Насън. И минават няколко дни, тати е там вече. Еди-кой си оре нивата. Той нощува там.
към текста >>

17. 12 - 46. СТАИЧКАТА НА ВЕРКА КУРТЕВА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Щото той може да е светец, а децата да му бъдат различни.
46. СТАИЧКАТА НА ВЕРКА КУРТЕВА В.К.: После бай Георги е в дъното на всичко. Надка: Но и ние, като отделни личности, и ние сме дали нещо от своя живот. В.К.: Тая приемственост на добродетели е много важна. Щото той може да е светец, а децата да му бъдат различни. Надка: Верка, например, е нямала пенсия, баща ми й пращаше по някой лев. Верка може хляб да не яде, ако отиде някъде, този лев ще го даде. И Станка Баркова, имаше една чиновничка, на Кралеви, на Митко зет им, леля беше тя - на Елка мъжа. Станка Баркова бе наша сестра - чиновничка. Те, бащата и майката умряха и тези две деца, на Кралюви зетят бе малко момченце и още едно имаше, завършиха химията в университета и даже Митко го оставиха асистент тогава.
към текста >>

18. 12 - 54. ЛЕЧИТЕЛЯТ

Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/

Този светец, кажи къде е гробът му, един голям букет цветя нося, да отида да му се поклоня и да му оставя цветята.
Гледам Пейчо X. Петров пристига, тати си беше заминал. „Добър ден. "-„Добър ден." Той в София живее, значи. „Новост научих, че бай Георги починал. Този светец, кажи къде е гробът му, един голям букет цветя нося, да отида да му се поклоня и да му оставя цветята. Защо не ми съобщихте вий, аз щях да хвръкна, но пак щях да дойда." ТОЙ и Филип Кутев, те са наши, майка му беше наша сестра. Верка постоянно с Филип общува и казал Филип: „Верка, баща ти и майка ти ми бяха най-добрите съграждани. Вий, като сте били малки, гдето съм ви щипал. Майка ми идваше да помага, щото близнаци, на майка ти, щото съседи сме били през един двор. Дето съм идвал, дето съм ви носил, плачете, аз ви държа, държа, тресна ви, щото вие малки, плачете.
към текста >>

19. 15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

На тръгване моят дядо изпращаше пратки за брат Боев, като ми казваше: „Виж го, поздрави брат Боев и му кажи, ако има един ангел на земята, това е Боян Боев." Когато си тръгвах обратно за Айтос, брат Боев предавше материали за дядо ми и казваше: „Румянка (той така ми казваше), предай моите поздрави на твоя дядо и му кажи: Ето, ако има един светец на земята, това е Георги Куртев." Когато над братството надвиснаха тъмните облаци, когато иззеха беседите и изпратиха в затвора брат Борис Николов и Жечо Панайотов, няма да забравя молитвите, които моят дядо отправяше към Небето и Учителя.
Това са мигове, моменти на човешката душа. които перото не може да отрази. Само тези, посещавали по това време градината, са имали щастието да усетят присъствието на Духа Господен. Изключително близки, братски отношения свързваха двамата братя Георги Куртев и Боян Боев. Като ученичка всяка ваканция отивах от Айтос в София на Изгрева при моята леля Верка. На тръгване моят дядо изпращаше пратки за брат Боев, като ми казваше: „Виж го, поздрави брат Боев и му кажи, ако има един ангел на земята, това е Боян Боев." Когато си тръгвах обратно за Айтос, брат Боев предавше материали за дядо ми и казваше: „Румянка (той така ми казваше), предай моите поздрави на твоя дядо и му кажи: Ето, ако има един светец на земята, това е Георги Куртев." Когато над братството надвиснаха тъмните облаци, когато иззеха беседите и изпратиха в затвора брат Борис Николов и Жечо Панайотов, няма да забравя молитвите, които моят дядо отправяше към Небето и Учителя. За Делото, за неговите мили братя (така той ги наричаше), които са в затвора. Той се молеше почти денонощно. Винаги, когато отиваше на молитва в 12,3, 5 часа през нощта, той се измиваше, преобличаше и така заставаше пред лицето на Бога. Ще отминат десетилетия и векове. Ще дойдат нови поколения.
към текста >>

20. 17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

Затова защото Георги Куртев беше Голям Брат, тука всички братя и сестри светец го зовяха, кой го заболи глава, крака или нещо друго, всички при бай Георги отиваха, на всички се намираше лекарство за оздравяване.
Поздрави Марийка Марашлиева от мен и Джана. БЕЛЕЖКИ ЗА АЙТОСКОТО БРАТСТВО Брат Вергили Кръстев, Получих ти писмото и всичко друго, което си писал и до брат Колю. Моето желание да ти помогнем с тези писма, които са писани за Георги Куртев и за Айтоското Братство. Аз много се радвам, че си се заел да пишеш такава хубава книга за Айтоска околия, дано всичко се осъществи за всички нас, които чакаме това да стане. Брат Вергили, нека да бъде волята Божия. Затова защото Георги Куртев беше Голям Брат, тука всички братя и сестри светец го зовяха, кой го заболи глава, крака или нещо друго, всички при бай Георги отиваха, на всички се намираше лекарство за оздравяване. Разправяше брат Илия Чернев от Айтос. Разболяла се сестра Кина, Отива при Георги Куртев и му казва, че сестрата е болна. А той му казал: Илийчо, довечера ще дойдеш, никой да не те види, нито кучето, нито сестра Иринка, която по това време е била на Градината. Така и направил. Георги Куртев какво е правил, но сестрата се върнала здрава в Айтос.
към текста >>

21. І.03.02. СЛАВЯНСКИТЕ НАПАДЕНИЯ СРЕЩУ СОЛУН

в полунощ се подпалил сребърния киворий на светеца, който се намирал в църквата „Св.
В лагера на славяните избухнала чума. Те видели как от града излиза голяма войска, предвождана от огнен и блестящ мъж, А това било Св. Димитър и те напуснали обсадата. ІІ-ро славянско нападение през 609 година. На 28 октомври 609 г. в полунощ се подпалил сребърния киворий на светеца, който се намирал в църквата „Св. Димитър", която е била пълна с млади хора, които се опитвали да гасят пожара. За да ги изкара от църквата, за да не се задушат от дима и от огъня, един офицер извикал под предлог, че ги нападат варвари, за да освободят църквата. Разпръснали се, въоръжили се през нощта на крепостната стена и чакали. На сутринта видяли около 5000 славянски опитни бойци, Отворили крепостната врата и се били срещу славяните целия ден и ги отблъснали със застъпничеството на Св. Димитър. Ill-то славянско нападение през 620 година.
към текста >>

22. І.03.03. СВЕТИ ДИМИТЪР И ПАДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПОД ВИЗАНТИЙСКО РОБСТВО

Димитър Солунски, че когато ги поведе на поредния лов, то той, светецът, да го убие с невидимото си копие.
Те били изпратени на Самуил, който, като ги видял, получил сърдечен удар и умрял на 6.Х.1014 година. Неговият син Гавраил Радомир (1014-1015 г.) бил убит от братовчед си Иван Владислав през август 1015 година. Според „чудесата на Св. Димитър" се казва, че той измъчвал населението, като ги заставял да гонят дивеча по планините, за да може да се развлича с лова на диви зверове. Тогава селяните се обърнали с молба към Св. Димитър Солунски, че когато ги поведе на поредния лов, то той, светецът, да го убие с невидимото си копие. И наистина, когато двамата братовчеди вървяли на лов, Иван Владислав се обръща с коня си и пробожда Гавраил с копието си. Светецът влязъл в тялото на Иван Владислав и чрез него го убил. Онези, които вървяли след Гавраил Радомир, наяве видели Св. Димитър как го нападнал и след това тутакси станал невидим. Иван Владислав се възцарил през лятото на1015година.
към текста >>

Светецът влязъл в тялото на Иван Владислав и чрез него го убил.
Според „чудесата на Св. Димитър" се казва, че той измъчвал населението, като ги заставял да гонят дивеча по планините, за да може да се развлича с лова на диви зверове. Тогава селяните се обърнали с молба към Св. Димитър Солунски, че когато ги поведе на поредния лов, то той, светецът, да го убие с невидимото си копие. И наистина, когато двамата братовчеди вървяли на лов, Иван Владислав се обръща с коня си и пробожда Гавраил с копието си. Светецът влязъл в тялото на Иван Владислав и чрез него го убил. Онези, които вървяли след Гавраил Радомир, наяве видели Св. Димитър как го нападнал и след това тутакси станал невидим. Иван Владислав се възцарил през лятото на1015година. През февруари 1018 г. той бива убит, без да се разбере кой го е убил.
към текста >>

23. І.03.04. СВЕТИ ДИМИТЪР В ТЪРНОВО И ПОКРОВИТЕЛ НА АСЕНОВЦИ

При завладяването на Солун от норманите местните жители славяно-българи успели да спасят от града някаква чудотворна икона на светеца Димитър, покровител на града и да я пренесат в северобългарските земи.
Норманите по море и по суша се отправили към Солун. На 24 август 1185 г. Солун паднал под властта на норманите. Започнало невиждано плячкосване. Осквернили дори и храма на Св. Димитър. При завладяването на Солун от норманите местните жители славяно-българи успели да спасят от града някаква чудотворна икона на светеца Димитър, покровител на града и да я пренесат в северобългарските земи. Пуснат бил слух, че Св. Димитър напуснал Солун, поради което градът е бил превзет от норманите. А сега светецът се е преселил в българските земи. На 11 септември 1185 г. Андроник I бил убит от населението.
към текста >>

А сега светецът се е преселил в българските земи.
Започнало невиждано плячкосване. Осквернили дори и храма на Св. Димитър. При завладяването на Солун от норманите местните жители славяно-българи успели да спасят от града някаква чудотворна икона на светеца Димитър, покровител на града и да я пренесат в северобългарските земи. Пуснат бил слух, че Св. Димитър напуснал Солун, поради което градът е бил превзет от норманите. А сега светецът се е преселил в българските земи. На 11 септември 1185 г. Андроник I бил убит от населението. Ha12.IX.1185 г. бил провъзгласен за император Исак II Ангел (1185-1195 г.). Първата му грижа била да се справи с норманите.
към текста >>

към България се присъединява София и там намират мощите на българския светец Иван Рилски и било наредено да се пренесат в Търново, за да се дари града с чудна непобедима сила.
Той не е могъл да ходи на двата си крака и е бил с наведена стойка. Царският престол бил взет от Асен I, брат му, който е бил много жесток към пленниците, към селяните, независимо дали са българи или ромеи. Тогава византийските и българските селяни се молели на Св. Димитър да ги освободи от злодея. През 1195 г. към България се присъединява София и там намират мощите на българския светец Иван Рилски и било наредено да се пренесат в Търново, за да се дари града с чудна непобедима сила. При един поход през 1196 г. Асен I разгромил една византийска армия на севастократор Исак, който бил пленен от един кумански войник. Там българите заловили в плен един свещеник, който знаел езика им и поискал да го освободи Асен. Но той отговорил, че убива ромеи, а не ги освобождава. Свещеникът въздъхнал и със сълзи на очи му предсказал, че краят му е близък и че той няма да умре от естествена смърт.
към текста >>

24. І.03.05.ВИДЕНИЕТО НА ЦАР КАЛОЯН И КОПИЕТО НА СВ. ДИМИТЪР

Димитър, понеже е искал да превземе града на светеца.
Вероятно това е било астма. През нощта Св. Димитър идва и му нанася удар с копието си по време на неговото видение и тогава получава остър белодробен отток и кръвоизлив от белите дробове, след което умира. Защото за българите и куманите това е било едно от чудесата на Св. Димитър и е изпил чашата на гнева Господен, а жителите на Солун говорили, че това разгневило Св. Димитър, понеже е искал да превземе града на светеца. А гърците го смятали за Божие възмездие, понеже е направил уния с Рим и отхвърлил византийската Вселенска патриаршия. За историците днес той е прободен от копието на Манастър след заговор, защото жена му е куманка. А Манастър му е бил зет. Но за съвременните византийски историци той не е бил прободен физически от копие, а е умрял от остро белодробно заболяване, и то, след като му се е явил във видение Св. Димитър и го е наранил с копието си.
към текста >>

25. І.03.06. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР В СОЛУН

Димитър е изобразен на икона като военен светец - прав, в цял ръст, въоръжен с копие или меч в дясната си ръка и щит в лявата си ръка.
от епирския деспот Тодор, а през 1261 г. Константинопол е освободен от латинците от император Михаил VIII Палеолог. Образът на Св. Димитър отначало е изобразяван на мозайки през VII век, като някои и сега са запазени. По-късно започва да се изписва образът му на икона. Св. Димитър е изобразен на икона като военен светец - прав, в цял ръст, въоръжен с копие или меч в дясната си ръка и щит в лявата си ръка. През лявото му рамо е преметната богато надиплена хамида, която слиза отзад на гърба му. Отдолу се вижда ризница с къси ръкави до кръста, с малки заоблени плочи (люспи), а надолу до коленете е с по-големи правоъгълни плочки. През кръста е препасан с колан, с падащи между краката препаски. Краката са обути в тесни и дълги ногавици (беневреци). Дясната ръка е присвита и държи копие или меч.
към текста >>

26. І.03.19. БЪЛГАРСКИТЕ И ДРЕВНОРУСКИ ВРЪЗКИ

Йоан Цимисхи прави оброк пред иконата на военния светец Теодор Стратилат и магия на Светослав да остави костите си в България.
Светослав се оттеглил на север в крепостта Дръстър на река Дунав. Той там издържал 3 месечна обсада. Сключва се примирие през 971 г. и след среща с императора при завръщането си, той е убит от печенезите. Трябва да се спомене, че Светослав не посяга на царската хазна и на привилегиите на цар Борис II. Йоан Цимисхи прави оброк пред иконата на военния светец Теодор Стратилат и магия на Светослав да остави костите си в България. Дори бива предупреден, че ще ги остави, лично от него. И друго споменават летописците. При последната обсада на цар Симеон на Цариград, който се очаквал да падне, то византийците правят едно чучело, досущ наподобяващо Симеон, слагат го на стълб и след ритуали го пробиват с копие, Същия ден Симеон получава сърдечен удар, на 20 май 927 г. и умира. Така с походите на Светослав се слага началото на падането на България под византийска власт от 971 г, до въстанието на Петър и Асен в 1185 г.
към текста >>

27. І.03.25. САМАРСКОТО ЗНАМЕ

Алексей в самата ракла, където се държат мощите на светеца, за да се освети също иконата.
На 23 април 1877 г. делегацията пристига в Москва. Тя е посрещната от Аксаков, видния представител на славянството. Измолват Московския митрополит Инокентий със знамето да се покрият мощите на Свети Алексей, за да се освети от тях, които се намират в Чудовия манастир в Кремъл. Същевременно искат да се постави ликът с иконата на Св. Алексей в самата ракла, където се държат мощите на светеца, за да се освети също иконата. Тази икона идва от град Самара, а Св. Алексей е покровител на същия град. Получават разрешение и знамето е изложено в Чудовия манастир при мощите на Св. Алексей, митрополит Московски, в знак на очакване и надежда за възкресение на единоверния, братски български народ и за неговото освобождение. Самият руски император Александър II, заедно със семейството си, пристига в Чудовия манастир, за да се допре до мощите на Св.
към текста >>

28. І.03.26. КОЙ Е СВЕТИ АЛЕКСЕЙ МОСКОВСКИ?

Тодорица Панталеева Карастоянова

първият руски автокефален митрополит Йона организира прославата на Алексей като светец.
След смъртта на Алексей на 12 февруари 1378 г., завещал да го погребат в стените на каменния храм на име „Чудесата на архангел Михаил", но княз Димитрий Иванович, вече Димитрий Донски, го погребва в църквата, до олтара с големи почести. На 20 май 1431 г. рухнали сводовете на църквата на Чудовия манастир. При разчистването им откриват и отварят гробницата на Алексей и намерили там „нетленние мощи", част от ръцете му не са се били разложили. Чак през 1448 г. първият руски автокефален митрополит Йона организира прославата на Алексей като светец. Патриаршията в Константинопол вече не съществувала, както и Византийската империя. Турците завладяват Константинопол през 1453 г. Русия остава единствената държава на православието и става трети Рим. В изготвеното по-късно „Жития Алексея", той е обявен за ангел земен и небесний человек, чийто небесен покровител е Архангел Михаил. Ето защо делегацията от град Самара отива в Чудовия манастир и полага знамето върху раклата с мощите на митрополит Алексей, за да извикат небесните сили на архангел Михаил да благослови знамето и с него и освобождението на България, така, както е благословил битката при Куликовското поле и победата на руските войски срещу татарите.
към текста >>

29. 17. КАК БЪЛГАРИТЕ ПОСРЕЩНАХА ПЕНТОГРАМАТА?

ТОМ 12

Вярно ли е, че вие сте светец и че можете да сторите всичко каквото пожелаете?
- „Вие българите" От няколко деня отново се заговори за „учителя" Дънов и неговата секта. Даже се клишира и една икона на самия Дънов. Редакцията на в. „София" изпрати вчера един от своите сътрудници, който има щастието да говори с „учителя", защото наистина достъпа до него не е тъй лесен. Първият въпрос, който е задал нашият сътрудник, е бил: - Кажете нещо по иконата господин Дънов? Вярно ли е, че вие сте светец и че можете да сторите всичко каквото пожелаете? - Полицията извърши едно беззаконие, като влезе в един частен дом и взе една картина, върху която няма никакво право. Това е беззаконие на грешния човек. - Слушайте, докато вие българите (като че ли той не е българин б.р.) не се покаете, ще бъдете унищожени. Ако не бях аз да предотвратя, България отдавна би загинала(!?) Аз съм идеалния човек, на картината е изобразен само идеалния човек, който си е показал двете ръце, че са чисти. Сегашният човек е един отпадък от първообразния човек, който е божие подобие.
към текста >>

30. АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ

ТОМ 12

53.) Ето откъде иде разпространението на легендата за ангела в плът и за светеца в гащи, оженен и то с 5 деца.
Георги Куртев от Айтос, който е съвременник на Боян Боев и се познават още от Европейската война и ги има дори на снимки, публикувани в „Изгревът" том X под № 3 и № 4, кореспондират помежду си и се възхваляват един другиго. Така в едно писмо Георги Куртев пише, че ако има ангел на Земята, то това е Боян Боев. А Боян Боев, за да не му остане длъжен, му пише, че ако има светия на Земята, то това е Георги Куртев. И това почва да се разнася и дори се пишат стихове на тази тема (виж „Изгревът" том X стр. 51-53 и по точно стр. 53.) Ето откъде иде разпространението на легендата за ангела в плът и за светеца в гащи, оженен и то с 5 деца. Ангел в плът не може да има. Светец в плът не може да има! А защо ли? Защото ангелът е същество, завършило своята човешка еволюция преди 24 милиарда години и не може да пребивава в плът, защото има тяло от Небесна светлина и се движи чрез Божията Слава, т.е. Божествената Светлина.
към текста >>

Светец в плът не може да има!
А Боян Боев, за да не му остане длъжен, му пише, че ако има светия на Земята, то това е Георги Куртев. И това почва да се разнася и дори се пишат стихове на тази тема (виж „Изгревът" том X стр. 51-53 и по точно стр. 53.) Ето откъде иде разпространението на легендата за ангела в плът и за светеца в гащи, оженен и то с 5 деца. Ангел в плът не може да има. Светец в плът не може да има! А защо ли? Защото ангелът е същество, завършило своята човешка еволюция преди 24 милиарда години и не може да пребивава в плът, защото има тяло от Небесна светлина и се движи чрез Божията Слава, т.е. Божествената Светлина. Може ли човек да влезе в кожата на един червей? Не може.
към текста >>

31. 9. ПАРИТЕ НА ПАША

Гена Папазова

ТОМ 13

Дават името на новороденото, съобразно деня в който се е родило, кой светец е тогава.
В.К.: Тя си заминава. Г.П.: 1972 година. В.К.:А тя беше родена 1887 година. Г.П.: Месец не знам, но те са се кръщавали по руски. В какъв смисъл? Дават името на новороденото, съобразно деня в който се е родило, кой светец е тогава. Та тя е родена някъде октомври месец, към света Параскева, Петковден. В.К.: Значи по стария календар. Г.П.: Татък е някъде. Аня е при Анинден - декември, Надя, пак е септември. В.К.: Значи Паша около Петковден - Параскева.
към текста >>

32. III. ПОГРЕБЕНИЕТО ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ

ТОМ 15

Мила Дора, трябва ли да се каже за един Светец „Бог да го прости"?
Наблюдавах лицата на хората що жалееха. Четях в душите им както никога. Скърбят доста. Но не знаят защо? Дали защото няма кому да си изказват вече дертовете и да Му додяват или защото няма кой повече с велико търпение да им повтаря винаги преследвайки една цел в различни форми това, що всеки човек дошъл на тоя свят трябва да знае и върши, а те го разбираха или по своему, или налятата вода бе сипана в бъчва без дъно. Мила Дора, трябва ли да се каже за един Светец „Бог да го прости"? Трябва сега да плачем за Тоя, който си отиде, неразбран и който е, и ще бъде винаги между нас. Духът Му сега поставя на изпитание тия, които Той винаги е учил. Да Му благодариме, че Той ни отвори поне едното око за да могат двете ръце да хващат предмета и да се опгъват[1] от огъня. Брат ти Борис. -------------------------------------------- [1] На времето онези, които са плели от лозови пръчки кошници или от върбови пръчки трябвало е на огъня да се греят и тогава след като са ги „опгъвали" на огъня са ги плели.
към текста >>

33. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Този господин преди две-три години писа във вестник „Политика", че ако дяволът беше разгромил божествените сили, ний в сегашни времена щяхме да чествуваме дявола като светец.
Сега преди няколко месеца излезе брой единадесети от една книжовна колекция озаглавена „Натур-философско четиво". Тая книжка се опълчва против всичките твърдения на пневматологията и проповядва груб монизм. Разбира се, тая колекция от вероотстъпнически книжки е тоже смогнала да се сдобие с одобрението и препоръката на министерството на просветата. Да продължаваме ли? Нека напомниме само още един факт - едно колосално подиграване с вярата от страна на един бивш министър, сега професор. Този господин преди две-три години писа във вестник „Политика", че ако дяволът беше разгромил божествените сили, ний в сегашни времена щяхме да чествуваме дявола като светец. Да, българската държава е атеистична - и съзнателно атеистична. Ако стане нужда ний ще докажем това си твърдение със стотини доказателства - подчертаваме думата стотини. Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Та може ли да бъде другояче? Нали се пак в тоя университет преди няколко години - при една просветна церемония - когато се изказа желание да се извърши водосвет, професорите отказаха да задоволят това искане?
към текста >>

34. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

ТОМ 17

Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу.
— Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия. Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона. Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св. Сисой как държи едно увито дете в левицата, а с десницата си раздава благословия. Св. Сисой, или по-добре иконата, беше наместена в едно джамлия черчеве. Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу. Дедо Петър продължаваше да чопли восъка от нокътя си, а бабичката опрела очи, и гледа право у мъртвеца. Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама. Малко едно мътно петно, което тя съзре на джама, й разясни въпроса. — Жив си е човекът, може да има дни още да живее. — Кой човек е жив?
към текста >>

35. КЪМ МУСАЛА

IV. Из сборника „Сонети'. Мара Белчева

ТОМ 17

Разхлажда пътника през летний зной; за нея вече няма чужд и свой, на камъка мълчанието раздира; - през маската на стар светец говори, във храма на заслушаните бори излива се легендата света.
Вълните пеят. Тих ветреца свири. Самотен глас тук ехото си дири, и черний сфинкс на бялата скала, като съдба застанал над вълните, и ден и нощ им слуша все песните, загледан в святий лик на Мусала. XXV През борите вековни се провира змия-планинский път, и в тих завой над устието бързо слязъл той, широко пред чешмата се простира. Тя блика струйна, ден и нощ не спира. Разхлажда пътника през летний зной; за нея вече няма чужд и свой, на камъка мълчанието раздира; - през маската на стар светец говори, във храма на заслушаните бори излива се легендата света. И в папрати играе със ветреца, като че ли косите на светеца закриват и откриват му света. XXVI ...И всякак аз обичам планината! Кога се смей, когато сълзи лей, - когато лиха чорли си косата и топлий дъжд на злато се пилей. Когато спи безмълвна във мъглата и пурпурния бряст - синът й - грей до приказката златна на брезата, а старий бор за техний сън копней... Кога до нея се сниши небето И само тих на кравата звонът Старинна песен рони й в сърцето. Кога ехтят под брадва боровете, - и розовите трупи ги влекат за стрехи и ковчези в градовете.
към текста >>

И в папрати играе със ветреца, като че ли косите на светеца закриват и откриват му света.
Тих ветреца свири. Самотен глас тук ехото си дири, и черний сфинкс на бялата скала, като съдба застанал над вълните, и ден и нощ им слуша все песните, загледан в святий лик на Мусала. XXV През борите вековни се провира змия-планинский път, и в тих завой над устието бързо слязъл той, широко пред чешмата се простира. Тя блика струйна, ден и нощ не спира. Разхлажда пътника през летний зной; за нея вече няма чужд и свой, на камъка мълчанието раздира; - през маската на стар светец говори, във храма на заслушаните бори излива се легендата света. И в папрати играе със ветреца, като че ли косите на светеца закриват и откриват му света. XXVI ...И всякак аз обичам планината! Кога се смей, когато сълзи лей, - когато лиха чорли си косата и топлий дъжд на злато се пилей. Когато спи безмълвна във мъглата и пурпурния бряст - синът й - грей до приказката златна на брезата, а старий бор за техний сън копней... Кога до нея се сниши небето И само тих на кравата звонът Старинна песен рони й в сърцето. Кога ехтят под брадва боровете, - и розовите трупи ги влекат за стрехи и ковчези в градовете.
към текста >>

36. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев

ТОМ 19

Мислите ли, че знаем нещо за явленията Светец, Апостол, Учител, въпреки чете са така характерно вписани в историята на националната ни култура?
Настоящото издание е превод от френски. С всички свои области българската култура е истински пример за култура, пръсната по света още от времената на своето изгряване. Настоящото издание е една прашинка от този огромен и характерен процес, в чиято обратна посока - възвръщането в България - имах радостта да съучаствам. - А какво знаете за Петър Дънов? - -Няма да бъде израз на неуважение към въпроса Ви, ако Ви отговоря, че нищо не знам. Мислите ли, че знаем нещо за явленията Светец, Апостол, Учител, въпреки чете са така характерно вписани в историята на националната ни култура? Ние знаем по нещо за личностите, но какво знаем за Апостола на свободата, за Свети Иван Рилски, за Поп Богомил, за двамата Солунски братя... Несъотносимо е с отключените ни досега възможности, детско е дори като израз - жанрът биография и явлението Апостол, например. Но от това, което сме понатрупали в детските си игри... Петър Дънов е син на Константин Дъновски, свещеник, един от най-интересните люде на българското Възраждане, родом от Смолян (с. Читак, Ахъчелебийско), челна фигура в гражданската история на Варна, будител за самостоятелна българска църква и училище, за роден език и национално освобождение..-. Виждате колко лесно би могло да се говори за Бащата, въпреки че историческата ни наука е длъжница и към неговото име. А за сина?
към текста >>

37. ХУБАВО Е И ПО-ХУБАВО ЩЕ СТАНЕ ПЪРВА ПРИКАЗКА

Обича да пооткрадва: преструва се пред хората на светец, а всъщност бива го за всичко.
Страхът, че емирът може да извика Мъдреца и да слуша него, ги карал да треперят за своите места и дела. - Е, ти как го знаеш? Я ни разправи! - запитал емирът Великия везир. - Той, господарю, е един голям хитрец. Обича да пооткрадва: преструва се пред хората на светец, а всъщност бива го за всичко. - Ами ти как го знаеш? - запитал емирът своя паша. - Ами той е такъв, като всички! Тъй, както го зная аз - малко страхлив, малко крадлив, малко лъжлив... - Ами ти как го знаеш? - запитал емирът придворния певец, писател, историк, чиято длъжност била да описва събитията в царството.
към текста >>

38. СТАРА ПРИКАЗКА

Една сутрина светецът излезе пред пещерата, като се радваше на топлите слънчеви лъчи и мислеше за Божията щедрост, която се изливаше върху всички същества.
СТАРА ПРИКАЗКА «Добрият човек е извън всякакви закони. Той сам е закон.» Учителят Това се е случило отдавна - преди хиляда години. Една сутрина светецът излезе пред пещерата, като се радваше на топлите слънчеви лъчи и мислеше за Божията щедрост, която се изливаше върху всички същества. Вековни борове го заобикаляха като стари другари, мълчаливи и внимателни към всяка негова реч или въздишка. Една мечка си играеше с мечето на края на поляната. Диви гълъби се стекоха отдалеч, щом видяха светеца, и, свикнали с него, започнаха да кацат по раменете му. Той хващаше някои от тях и ги милваше или ги хранеше с шепата си. Свикнали, птиците се надпреварваха.
към текста >>

Диви гълъби се стекоха отдалеч, щом видяха светеца, и, свикнали с него, започнаха да кацат по раменете му.
СТАРА ПРИКАЗКА «Добрият човек е извън всякакви закони. Той сам е закон.» Учителят Това се е случило отдавна - преди хиляда години. Една сутрина светецът излезе пред пещерата, като се радваше на топлите слънчеви лъчи и мислеше за Божията щедрост, която се изливаше върху всички същества. Вековни борове го заобикаляха като стари другари, мълчаливи и внимателни към всяка негова реч или въздишка. Една мечка си играеше с мечето на края на поляната. Диви гълъби се стекоха отдалеч, щом видяха светеца, и, свикнали с него, започнаха да кацат по раменете му. Той хващаше някои от тях и ги милваше или ги хранеше с шепата си. Свикнали, птиците се надпреварваха. Една сърничка се показа от вътрешността на пещерата, пристъпи няколко крачки, подуши въздуха с протегната шия, после легна близо до него и го загледа с големите си красиви очи. Изведнъж всички животни настръхнаха. Гълъбите хвръкнаха с шум.
към текста >>

Светецът наостри уши - явно бе, че идваше чужд човек.
Свикнали, птиците се надпреварваха. Една сърничка се показа от вътрешността на пещерата, пристъпи няколко крачки, подуши въздуха с протегната шия, после легна близо до него и го загледа с големите си красиви очи. Изведнъж всички животни настръхнаха. Гълъбите хвръкнаха с шум. Сър-ничката избяга в пещерата, а мечката с ръмжене се скри в гората. Светецът наостри уши - явно бе, че идваше чужд човек. Чужд-далечен, защото ако бяха овчарчетата, които му донасяха навреме храна, животните не биха се тревожили така... Чужд - кой ли ще се качи в тия пущинаци? Може би загубен ловец? Скоро се чу шум от крачки и двама души излязоха на поляната. Те се огледаха някое време и след това се отправиха към светеца. Те бяха облечени богато - личеше, че не бяха обикновени хора.
към текста >>

Те се огледаха някое време и след това се отправиха към светеца.
Сър-ничката избяга в пещерата, а мечката с ръмжене се скри в гората. Светецът наостри уши - явно бе, че идваше чужд човек. Чужд-далечен, защото ако бяха овчарчетата, които му донасяха навреме храна, животните не биха се тревожили така... Чужд - кой ли ще се качи в тия пущинаци? Може би загубен ловец? Скоро се чу шум от крачки и двама души излязоха на поляната. Те се огледаха някое време и след това се отправиха към светеца. Те бяха облечени богато - личеше, че не бяха обикновени хора. След тях се виждаше малко овчарче, което, изглежда, бе ги довело тук. - Помага Бог, отче - каза по-възрастният и му се поклони ниско. - Дал Бог добро - отговори му светецът. - Благослови, отче - рекоха и двамата едновременно.
към текста >>

- Дал Бог добро - отговори му светецът.
Скоро се чу шум от крачки и двама души излязоха на поляната. Те се огледаха някое време и след това се отправиха към светеца. Те бяха облечени богато - личеше, че не бяха обикновени хора. След тях се виждаше малко овчарче, което, изглежда, бе ги довело тук. - Помага Бог, отче - каза по-възрастният и му се поклони ниско. - Дал Бог добро - отговори му светецът. - Благослови, отче - рекоха и двамата едновременно. - Бог да ви благослови - рече светецът. - Отче - каза по-възрастният, като склони глава, - изпратени сме от царя. Вие отдавна напуснахте живота долу, погнусени от онова, което става там в грях и падения. Тук вие измолвате за всички ни живот и блага.
към текста >>

- Бог да ви благослови - рече светецът.
Те бяха облечени богато - личеше, че не бяха обикновени хора. След тях се виждаше малко овчарче, което, изглежда, бе ги довело тук. - Помага Бог, отче - каза по-възрастният и му се поклони ниско. - Дал Бог добро - отговори му светецът. - Благослови, отче - рекоха и двамата едновременно. - Бог да ви благослови - рече светецът. - Отче - каза по-възрастният, като склони глава, - изпратени сме от царя. Вие отдавна напуснахте живота долу, погнусени от онова, което става там в грях и падения. Тук вие измолвате за всички ни живот и блага. Но положението стана много лошо. И тия, които са в църквата, станаха лоши, но явиха се по-лоши - засилиха се еретици, богомили, а речи ги Богу немили, които всичко отричат, което нашите попове и владици казват.
към текста >>

- Елате пак след три дни, пак на тая полянка - каза светецът, - тогава ще ви кажа.
Той сам чете Евангелието и вижда, че те, другите, еретиците, са по-прави... На кръстопът е страшен. Иска да те види и запита какво ще му кажеш. Големи дарове ти носи и много те моли и него, и тях да приемеш с открито сърце, както и той ти ги дава. Старецът се замисли и нищо не отговори. Пратениците чакаха с внимание. - Елате пак след три дни, пак на тая полянка - каза светецът, - тогава ще ви кажа. Пратениците се спогледаха, като че ли им се видя нещо чудно, но се наведоха почтително, целунаха му ръка и се оттеглиха една крачка. - Това ли да кажем на царя? - запитаха те. - Да, така, след три дни. И ако утре или други ден видите да се вдигне пушек на онзи връх там - посочи той, - недейте идва никак.
към текста >>

- Но царят... Светецът заклати само глава и пратениците, без да завършат, тръгнаха след дълбок поклон.
- запитаха те. - Да, така, след три дни. И ако утре или други ден видите да се вдигне пушек на онзи връх там - посочи той, - недейте идва никак. Кажете на царя, че аз си имам всичко, нека даровете дари другиму. Нека само се покаже насреща, за да го благословя отдалеч. - Но царят... Светецът заклати само глава и пратениците, без да завършат, тръгнаха след дълбок поклон. Светецът ги изгледа, докато се изгубиха в гората, и след това се дълбоко замисли. Животните се събраха наоколо му скоро, но той като че ли не ги виждаше. Така остана той цели часове. Слънцето вече преваляше, когато изведнъж сърничката побягна към пещерата, но после отново се върна назад. Светецът я потупа по шията.
към текста >>

Светецът ги изгледа, докато се изгубиха в гората, и след това се дълбоко замисли.
- Да, така, след три дни. И ако утре или други ден видите да се вдигне пушек на онзи връх там - посочи той, - недейте идва никак. Кажете на царя, че аз си имам всичко, нека даровете дари другиму. Нека само се покаже насреща, за да го благословя отдалеч. - Но царят... Светецът заклати само глава и пратениците, без да завършат, тръгнаха след дълбок поклон. Светецът ги изгледа, докато се изгубиха в гората, и след това се дълбоко замисли. Животните се събраха наоколо му скоро, но той като че ли не ги виждаше. Така остана той цели часове. Слънцето вече преваляше, когато изведнъж сърничката побягна към пещерата, но после отново се върна назад. Светецът я потупа по шията. - Какво те плаши пак?
към текста >>

Светецът я потупа по шията.
- Но царят... Светецът заклати само глава и пратениците, без да завършат, тръгнаха след дълбок поклон. Светецът ги изгледа, докато се изгубиха в гората, и след това се дълбоко замисли. Животните се събраха наоколо му скоро, но той като че ли не ги виждаше. Така остана той цели часове. Слънцето вече преваляше, когато изведнъж сърничката побягна към пещерата, но после отново се върна назад. Светецът я потупа по шията. - Какво те плаши пак? Животното го погледна с умните си очи и после се загледа в гората. Оттам излезе млад момък с голяма торба, изглежда пълна с билки и треви. - Добър ден, Божий човече - рече момъкът, - що чиниш тук? Светецът го изгледа и се усмихна.
към текста >>

Светецът го изгледа и се усмихна.
Светецът я потупа по шията. - Какво те плаши пак? Животното го погледна с умните си очи и после се загледа в гората. Оттам излезе млад момък с голяма торба, изглежда пълна с билки и треви. - Добър ден, Божий човече - рече момъкът, - що чиниш тук? Светецът го изгледа и се усмихна. - Аз тук си живея. - Тук ли? - учуди се младият дългокос момък. - Че защо тук? Нима си сторил нещо зло, та си бягал от света, или си нещо негоден да му помогнеш, та седиш тук, в тия пущинаци?
към текста >>

Светецът нищо не му отговори, но младежът го разглеждаше с видимо любопитство.
Нима си сторил нещо зло, та си бягал от света, или си нещо негоден да му помогнеш, та седиш тук, в тия пущинаци? - Тук е по-чисто и по-близо до Бога - каза старецът тихо. Момъкът го изгледа внимателно. - А ти отвън ли търсиш Бога? Ако той не дойде вътре в тебе, напразно ще Го търсиш. Светецът нищо не му отговори, но младежът го разглеждаше с видимо любопитство. - Значи седиш и се молиш. Пееш ли като ония там, долу? - Кои са тия долу? - Ами ония, които за Христа говорят, а за себе си обират народа. - Ти да не си богумил?
към текста >>

Светецът се намръщи.
- Вие сте на грешен път - каза старецът. - А вие ли сте на прав път? - запита го смело момъкът. Очите му блеснаха. Цял той дишаше здраве и като че ли излъчваше светлина. Светецът се намръщи. Отдавна бе отвикнал да му говорят така смело и непочтително. - Вие сте еретици - натърти старецът. - Вие не учите туй, което учи църквата. - Да, право е - каза момъкът, - но за нас по-важно е какво иска Христос, Който е глава на църквата, а не това, което искат ония, които са се забравили... - Ти ли ще ги съдиш ? - каза строго старецът.
към текста >>

Светецът го погледна учудено.
- запита го смело момъкът. - Аз търся моя път - каза тихо старецът. - Търсиш ли го? - възкликна момъкът. - Ами ти още като Йоана Кръстителя живееш... А дойде след него Един, Който каза: «Аз съм Път, Истина и Живот.» Какъв път търсиш още? Светецът го погледна учудено. Настана кратко мълчание, пълно с очакване. - Христос слезе от небето при хората, да им помага, а ти избяга в гората - продължи момъкът, като видя, че старецът не отговаря. - Горко на пастиря, който напуща овците и бяга, когато иде вълкът. Наемник е той. - Как смееш така да ми говориш?
към текста >>

- Страда, защото е грешил - каза троснато светецът.
Затова съм тук... Но после ще си ида при тях, стадото на Христа, чул ли си за него? Йоан живееше отначало тъй, защото се готвеше да прави път за Него, ами ти? Върни се там долу, в тъмнината има нужда от светило - не го туряй под шиник! Каква нужда имат гората и животните от твоята святост и мъдрост? Долу народът страда. - Страда, защото е грешил - каза троснато светецът. - Грешил, защото тия, които можеха да му покажат пътя, избягаха по горите, а оставиха слепите да водят. - Момче, ти имаш опасен език. - За кого е опасен? За лъжата, която иска да мине за Истина? За приспаната съвест, която може да се събуди?
към текста >>

На отсрещния връх царят с голямо множество надничаше да види светеца.
Той се огледа. На поляната нямаше никой - нито момъка, нито животните. Той погледа небето, промълви нещо и се прекръсти. Влезе в пещерата, но след малко излезе пак, влезе в гората и се изгуби. На другия ден на върха се запуши голям огън. На отсрещния връх царят с голямо множество надничаше да види светеца. А самият светец се луташе край огъня, измъчван от мисли, от душевни терзания и страх. Там, долу, беше грях, съблазън, сатаната, а тук? - Що напусна стадото? - чува той сякаш ясно гласа на момъка - и се дори обръща да види дали не е някъде наблизо... Царят на срещния връх чакаше да му покаже светецът правия път, а той самият се още луташе и търсеше...
към текста >>

А самият светец се луташе край огъня, измъчван от мисли, от душевни терзания и страх.
На поляната нямаше никой - нито момъка, нито животните. Той погледа небето, промълви нещо и се прекръсти. Влезе в пещерата, но след малко излезе пак, влезе в гората и се изгуби. На другия ден на върха се запуши голям огън. На отсрещния връх царят с голямо множество надничаше да види светеца. А самият светец се луташе край огъня, измъчван от мисли, от душевни терзания и страх. Там, долу, беше грях, съблазън, сатаната, а тук? - Що напусна стадото? - чува той сякаш ясно гласа на момъка - и се дори обръща да види дали не е някъде наблизо... Царят на срещния връх чакаше да му покаже светецът правия път, а той самият се още луташе и търсеше...
към текста >>

- чува той сякаш ясно гласа на момъка - и се дори обръща да види дали не е някъде наблизо... Царят на срещния връх чакаше да му покаже светецът правия път, а той самият се още луташе и търсеше...
На другия ден на върха се запуши голям огън. На отсрещния връх царят с голямо множество надничаше да види светеца. А самият светец се луташе край огъня, измъчван от мисли, от душевни терзания и страх. Там, долу, беше грях, съблазън, сатаната, а тук? - Що напусна стадото? - чува той сякаш ясно гласа на момъка - и се дори обръща да види дали не е някъде наблизо... Царят на срещния връх чакаше да му покаже светецът правия път, а той самият се още луташе и търсеше...
към текста >>

39. 21. Думи на оклеветените СВЯТОСТ И ЦИНИЗЪМ

Никой не кръщава детето си Свети Иван, макар че се е родило на прославявания ден и се кръщава в чест на светеца.
Едно време идолопоклонниците правели златни телци в знак на бога Ваала, днес православните светосват бирата, къщите, улиците. Ама това било само в чест. Името може да се даде, но светостта в чест не се дава. Ивановци има мнозина, но Свети Иван е един. Също и Андреевци има мнозина, но Свети Андрей е един. Никой не кръщава детето си Свети Иван, макар че се е родило на прославявания ден и се кръщава в чест на светеца. Който друг Андрея иска да стане Свети Андрей, трябва сам да се посвети с живота си и с делата си. А неодушевени предмети съвсем не могат да стават светии, понеже нямат съзнателен живот и нямат дела. За да наречем юзината «Свети Андрей», трябва името да поставиме в кавички, кавичкосан Свети Андрей, което значи уж Свети Андрей. А това е една подигравка, една гавра, както с Божия човек, така и със самата святост. Д. Бл.122 ___________ 122 - Д. Бл.
към текста >>

40. 36. ЗАСВЕТИМТЕ

Тоя вестник никак не е доволен от въпросната статийка на г-н Пенчев и иронично подмята, че г-н Дънов «из под перото на уволнения директор се очертава като светец?
Нас ни особено радва, че покрай цялата тая паплач отбезкрупулни вестникари-хулители, които като че ли по някаква поръка са гракнали против един •праведник и викат: «Махни го, разпни го! », се чуват и трезви гласове като тоя на г-н П. Пенчев и на други някои, и не можем да не почерпим от тоя факт утеха и вяра, че докато у нас има още такива внимателни и добросъвестни дейци, нашата многоизмъчена страна няма да пропадне. Защото, наистина, подобни дейци са солта на земята и виделината на света. За жалост, един от хулителите на добрия г-н Дънов е и в.«Свободна реч». Тоя вестник никак не е доволен от въпросната статийка на г-н Пенчев и иронично подмята, че г-н Дънов «из под перото на уволнения директор се очертава като светец? » От това иронично подмятане на писача в «Свободна реч» трябва да се заключи, че тоя писач не допуща, какво г-н Дънов може да бъде свят човек. Па може би същият писач не приема изобщо, че може да има сега светии и пророци по земята. Ако действително такова е неговото схващане, то е едно дебело заблуждение. И наистина, ако някога е имало светии, пророци и спасители, защо да няма и сега? Ами че светът върви безспирно напред и все напред в познаването на доброто, на Бога, тъй че сега трябва да има дори повече светии и пророци, отколкото е имало някога.
към текста >>

41. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

1. Учителят за българите и за Любомир Лулчев. 2. Учителят за кривите съвети на Любомир Лулчев

Не напразно някога един велик Учител на человечеството каза: «На когото е много е дадено, много и ще се иска.» Ако ний се върнем през хилядолетия назад в историята на человечество-то, винаги ще намерим, че новите раси, новите народи се формират заедно с една нова религия, с един нов духовен център, който, във вид на Учител, пророк, Божи приятел или светец някакъв, образува оная спойка, която избира и отлъчва околните хора от другите, сплотява ги в едно общество.
- важното е фактът, който не може да бъде оспорван от никого: в съзнанието на част от народите влязоха нови факти, нови стремежи, нови желания - и в резултат -нови движения в икономическия, политическия, обществения и духовен живот на всички страни. Ламтежът за нещо ново и борба за запазване старото, съ-ществующето, стремежът за излизането от едни «законни» рамки и усилията да се задържат здрави тия рамки като най-доброто възможно постигнато в тоя живот - ето характеристиката на тоя момент, в който обществените вълни се надигат, плискат и разбиват във вълноломи и язове и багрят с кръвта на нова-тори тая земя, която и без туй е засята само с кости и поливана с кръв през векове и векове... През трудния път на человечеството към върховете на своята еволюция то е минавало винаги досега през гробища и мъчения. И нека си не правим илюзии - всичките постижения на цивилизацията, за голямо съжаление, са отбелязани с гробовете на мъчениците новатори, на които следващите поколения са вдигали обикновено паметници - на тях, избитите от техните бащи!... Така някога постъпиха с древноеврейските пророци, така постъпиха с гордостта на човешкия ум през Средните векове, така постъпват и днес с ония новатори, които, жадни да допринесат нещо на терзаните и измъчваните, но невежи в своите похвати, благодарение на това, че духовната светлина не се е коснала до техните очи - искат по пътя на насилието да донесат щастието на человечеството. Но съдейки днес тях, ний всинца съдим себе си - ний, които имаме светлината, носим страшна отговорност пред человеците, ако не я пръснем, ако не разсеем тъмнотата, за да могат срещналите се по улиците, по борсите, по корабите, по бойните полета, по барикадите да се познаят, че са братя!... Не напразно някога един велик Учител на человечеството каза: «На когото е много е дадено, много и ще се иска.» Ако ний се върнем през хилядолетия назад в историята на человечество-то, винаги ще намерим, че новите раси, новите народи се формират заедно с една нова религия, с един нов духовен център, който, във вид на Учител, пророк, Божи приятел или светец някакъв, образува оная спойка, която избира и отлъчва околните хора от другите, сплотява ги в едно общество. И това малко общество расте постоянно, постоянно се разширява, добива свои обществени форми, религиозни обреди, държавно устройство; води войни, носи това ново по целия свят. И докогато се държи в него, то има успех, има разцвет на всички сили - умствени и физически; преуспява във всички направления, надвива всички препятствия. Спомнете си историята на древните евреи, които влязоха в Египет няколко десятки души - излизат след време няколкостотин хиляди - цял еврейски народ, предвождан от Мойсея. Спомнете си за персите, водени от Зороас-тр; за гърците - от Орфея. Почти всички техни начални дни са дни на изпити, на терзания, за да станат после на възвеличавание, на ликувение, на разцвет - и свършат със сгромолясвание!
към текста >>

42. XVII Учителят Петър Дънов за Любомир Лулчев

Вярно ли е, че Вие сте светец и че можете да сторите всичко, каквото пожелаете?
- «Вие, българите От няколко деня отново се заговори за «учителя» Дънов и неговата секта. Даже се клишира и една икона на самия Дънов. Редакцията на в. «София» изпрати вчера един от своите сътрудници, който има щастието да говори с «учителя», защото, наистина, достъпът до него не е тъй лесен. Първият въпрос, който е задал нашият сътрудник, е бил: - Кажете нещо по иконата, господин Дънов? Вярно ли е, че Вие сте светец и че можете да сторите всичко, каквото пожелаете? - Полицията извърши едно беззаконие, като влезе в един частен дом и взе една картина, върху която няма никакво право. Това е беззаконие на грешния човек. - Слушайте, докато, вие българите (като че ли той не е българин -бел. ред.) не се покаете, ще бъдете унищожени (!?). Ако не бях аз да предотвратя, България отдавна би загинала (?!).
към текста >>

43. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

ТОМ 21

Като запитали един светец какво е животът, той стиснал една керемида, отгоре излязло пламък, отдолу - вода, а в ръката му останало материя.
” Но вярата е един процес на растене. Вярата се придобива чрез растене, като се дават условия. Защото идват изпитания, които разклащат вярата. Мъчениците са страдали. И сега идат най-големи изпитания. Като запитали един светец какво е животът, той стиснал една керемида, отгоре излязло пламък, отдолу - вода, а в ръката му останало материя. И сега човешкото тяло дава същото. Мисълта е пламък, тялото е това, което остава, а водата - животът. Тялото сега спи; от сърцето излиза вода, а от ума - огън, мисъл. И трябва да се свърже този процес с цялата вечност. За духовете на нещата (?) тялото представлява други обект.
към текста >>

44. IV. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ от Алдо Лаванини

Превод от д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Ние го превеждаме на български и го печатаме, за да се знае за лишен път от всекиго, че никой не е светец в родното си място.
Те са като чукчето в ръцете на Божествения Скулптор.» «Аз желая през новата година да дадете добри плодове. Така че, който ги вкуси, да благодари на Бога.» На следния номер на «Messaggero« ще почнем да печатаме една серия статии, извлечени от беседите на Учителя Дънов. Алдо Лаванини В номер 92 т. г. на месечното списание «II Messaggero della salute«[2], което излезе през месец май т. г. и се печата в Чикаго, Америка, е напечатана с няколко думи горната биография на нашия съотечественик Петър Дънов и неговото учение. Ние го превеждаме на български и го печатаме, за да се знае за лишен път от всекиго, че никой не е светец в родното си място. и че в странство се цени много по-добре един наш съотечественик, отколкото в нас. Кой в България не знае, че Петър Дънов е оплют и преследван от свещеничеството в нас, и то за какво... защото е един велик мислител - мъдрец на вековете, който по- скоро прави чест на родината ни, като говори посланически слова на български език за цялото човечество, че неговото спасение и това на българския народ е в любовта му към Бога, защото Бог е любов и всеки да бъде «Верен, истинен, чист и благ всякога». И понеже учениците и последователите му из цялата ни страна, тия дни - на 19-того[3] - се събират на събор в София, за да чуят и тази година от неговите уста животворните му слова, които той, като вестител, ги носи за цялото човечество, то мислим, че навременно е да изнесем в печата горното, за да се потвърдят думите на руския поет Павел Тутковски: «Казалось, мы с тобой совсем чужие, И встретились случайно на земле, Но сразу понял я, что мы душой родные, Что видимся далеко не впервше. Что я любил тебя - не помню только, где»... . Д-р И. Ж.
към текста >>

45. 4.3.21. По кръв славянин, по народност българин, по сърдечен избор евангелист

ТОМ 24

На второ място, ние дойдохме да се поклоним на свещената памет на Ивана Хуса - на благословения мъченик Ян Хус: корона на чешкото мъжество, слава на родното славянство, светец на всемирний евангелизъм, апостол на съвременната демокрация и един от спасителите на цялото човечество.
Без Христовата истина животът няма път; без Христовия път, истината не дава плод; без Христовия живот, мироглед и вдъхновение, човешкото съществуване няма оправдателна смисъл и разумно назначение. От дотук казаното ще ме разберете, като ви кажа, че ние, българските делегати, дойдохме тука, не защото вие сте славяни, макар че, при еднакви други условия, нам славяните са по-мили от другите раси; не дойдохме да се полюбуваме на вашата цивилизация, макар и да признаваме, че вие сте не само много по-напреднали от нас, българите, но и най-културни от всички славянски народи; нито дойдохме да видим вашата славна Прага, която е действително, великолепна и царствена наглед. Не, не за тия неща дойдохме, колкото интересни и достохвални да са те. А по съвсем други мотиви и съображения напуснахме за време работите и интересите си у дома, та харчим време и средства сдохождането си на тоя събор. Ние дойдохме, на първо място, да видим с очите си, да проверим самолично, дали е истина, че тука има братя и сестри евангелисти, които искрено любят, и делом доказват, че любят Господа Христа; дали има мили чехи, които се молят, работят и се подвизават за дохождане на Божието царство, за царуването на правдата и любовта в Бохемия и по цялата земя. На второ място, ние дойдохме да се поклоним на свещената памет на Ивана Хуса - на благословения мъченик Ян Хус: корона на чешкото мъжество, слава на родното славянство, светец на всемирний евангелизъм, апостол на съвременната демокрация и един от спасителите на цялото човечество. Ние се покланяме най-благоговейно пред паметта на Ян Хуса и Йеронима Пражки. Също и на народа, който ги роди. Завиждаме ви, братя чехи, за тия блестящи имена! Честити сте, чешки възпитатели, че из склада на вашето минало, имате да посочите за пример на децата си народни герои от такава висота! На трето място, ние дойдохме с надежда, че тук ще се положи основа на бъдещето всеславянско, панславянско евангелско единство.
към текста >>

46. II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Софроний Ников

Разбира се, когато едно благодеяние се извърши от някой велик светец, който щом направи благодеянието и го забрави, благодеянието си е благодеяние.
От друга страна, благодетелят никога няма да забрави, че той е "повдигнал", "създал" оня и той няма да бъде свободен в присъствието на другия; у него винаги ще се явява едно дори естествено, несъзнателно презрение, едно поглеждане отгоре, едно настроение, което може да се изрази с мисълта - "Бедно човече, аз те създадох". Тези две лица ще се изравнят и побратимят, или сприятелят, само когато длъжникът се изплати. Само тогава и двамата ще се почувстват свободни едни при други. И робството бива толкова по-тежко, колкото по-ниско стоят тези две лица в своето културно развитие. И Ницше е много прав, когато приблизително такава мисъл изказва: "Благодеянието е злодеяние". Разбира се, когато едно благодеяние се извърши от някой велик светец, който щом направи благодеянието и го забрави, благодеянието си е благодеяние. Но когато такова се направи от грамадното болшинство от човешката раса, то става с време истинско злодеяние. "Благодетелят" никога не забравя своето добро дело, постоянно го мисли и настройва според него в отношенията си спрямо нещастника, който го е получил, и тъй нахално всеки път му го тика в очите, щото то става, на края на краищата, цял ад, извиква такова озлобление, че наистина никак не изглежда да е благодеяние. Тъкмо същото е и между народи. И тук без даже изключението на светията, тъй като народите, по необходимост, се състоят главно от средно и ниско културни същества, които наистина в глупостта си ще обърнат доброто дело в източник на всякакво зло. Също така и тук облагодетелствуваната нация ще се счита задължена, обвързана, не свободна.
към текста >>

47. V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА

Софроний Ников

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Митко, съпругата му и сестра му Лалка Грозданова

Разбира се, когато благодеянието се извърши от някой велик светец, който щом направи благодеянието и го забрави, благодеянието си е благодеяние.
От друга страна, благодетелят никога няма да забрави, че той е „повдигнал", „създал" оня и той няма да бъде свободен в присъствието на другия; у него винаги ще се явява едно дори естествено, несъзнателно, презрение, едно поглеждане отгоре, едно настроение, което може да се изрази с мисълта - „Бедно човече, аз те създадох". Тези две лица ще изравнят или ще побратимят, или сприятелят, само когато длъжникът се изплати. Само тогава и двамата ще се почувстват свободни един при други. И робството бива толкова по-тежко, колкото по-ниско стоят тези две лица в своето културно развитие. И Ницше е много прав, когато приблизително такава мисъл изказа: „Благодеянието е злодеяние". Разбира се, когато благодеянието се извърши от някой велик светец, който щом направи благодеянието и го забрави, благодеянието си е благодеяние. Но когато такова се направи от грамадно болшинство от човешката раса, то става с време истинско злодеяние. „Благодетелност" никога не забравя своето добро дело, постоянно го мисли и настройва според него в отношенията си спрямо нещастника, който го е получил, и тъй нахално всеки път му го бута в очите, щото то става, на края на краищата, цял ад, извиква толкова озлобление, че никак не изглежда да е благодеяние. Тъкмо същото е и между народи. И тук даже без изключението на светията, тъй като народите, по необходимост, се състоят главно от средни и ниско културни същества, които наистина в глупостта си ще обърнат доброто дело в източник на всякакво зло. Също така и тук облагодетелствуваната нация ще се счита задължена, обвързана, неспособна.
към текста >>

48. III. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ГРОЗДАНОВ

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

М: Тя е героиня, героиня, тя е светец за мене, това е героиня.
В: И каза наистина тя след време, не след дълго тя си замина и написала някои неща, какво е написала не знам. Но искам да кажа едно правилно отношение към живота, към идеите, които е изповядвала. Отношение правилно към деца нали, всички са уредени, направени са нали, имат хляба си нали, своите задължения към тях тя си ги изпълнила. Това не е малко нещо. X: Разбира се, разбира се. М: Тя е героиня, героиня, тя е светец за мене, това е героиня. В: Значи ние приключваме вече и аз се развълнувах. X: Да, да. В: Та моята идея беше, аз понеже искам да събера някои неща, нали, да направим един очерк, това е моята идея. М: Другата седмица. X: Дано нещо да се даде.
към текста >>

49. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Д: Много кротък, той ходи с една бяла брада - светец, толкова добър.
М: Аз така съм чувала, че Учителя протестанти са го изпратили и са искали да му плащат като се върне. И той казал: "Служенето на Бога не търпи заплащане." А гимназия е завършил във Варна. Д: Да. М: В семейството на дядо Петър Тихчев. В: Какво ще ми кажете за него? Д: Много кротък, той ходи с една бяла брада - светец, толкова добър. В: Значи Петър Тихчев? Учителят е живял в неговия дом, така ли? Д: Да, обаче, той е имал дъщеря Петър Тихчев и те са си правили сметка семейството да оженят дъщеря си и казват на баща му. Баща му е поп Константин Дъновски [вж "Изгревът", т. XXIV, снимка № 45].
към текста >>

Д: Ами той идваше в Бургас, помня много кротък, много добър човек, типичен окултист, като светец беше.
- В този момент, значи, когато те са тъй таяли, дъщерята на Петър Тихчев си заминава. И когато трябва, след като се завърнал от Америка да отиде да отслужи военната си служба, той им казал, двама души били, един от двамата билетчета да теглят. Той казал; "Не ме карайте да тегля, защото аз ще изтегля този билет, който ме освобождава от военна служба." Те му казали: "Нищо, тегли." Другият бърка, тегли, билетът годен. Учителят не отива войник. В: А за Петър Тихчев други неща да ми кажете? Д: Ами той идваше в Бургас, помня много кротък, много добър човек, типичен окултист, като светец беше. Кротко приказваше, бавно така, но той се приобщава към Учителя след събирането на тази тройка. В: А Жоро Тихчев има ли нещо връзка с него или не? Д: Кой? В: Георги Тихчев. Д: Не, Георги Тихчев не, Петър Тихчев.
към текста >>

50. 23. ИЗКУПЛЕНИЕ

Тодор Божков