Търсене в текстове за 'Самота'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 58 резултата в 48 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_07 ) Общение с Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Вечер и сутрин, когато всички спят, когато няма кой да ви безпокои в самотата, вглъбете се, додето се съедините с онези души, които знаят да работят.
“ За да може човек да прави три часа размишление на ден по горния начин, изисква се силна воля. Сега е мъчно да се изолираш, понеже тъкмо поискаш да се помолиш един час, ето че някой ще потропа на вратата: „Трак, трак, трак.“ След малко друг ще дойде. Но човек трябва поне за час да се уедини и да прекара в молитва и размишление за Бога. Определи поне половин час, един, един и половина, два часа за размишление на ден. Дето и да ходиш, да можеш да се вглъбяваш през целия ден. Вечер и сутрин, когато всички спят, когато няма кой да ви безпокои в самотата, вглъбете се, додето се съедините с онези души, които знаят да работят. Молещият трябва да търси тези, които се молят горе. То е едно изкуство. Трябва силна мисъл и да се поддържа връзка непреривна с Невидимия свят, с Божественото. Ако само по един час на ден мислиш за Доброто, за Великото в света, този час ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност. Ако отделяш на ден даже само половин час за мисъл към Бога, Той непременно ще те възнагради.
към текста >>

2. 1_17 ) Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой път вие се усещате изоставени и в тази самота намерете Божественото – където и да сте, чуйте гласа на Бога – при извора и при дърветата, навсякъде.
В Индия има факири, които англичаните наемат да ловят бисерни миди от дъното на океана. Факирите се концентрират и акулите не ги приближават. Факирите са научили изкуството да упражняват въздействие върху животните. При връзка с Великото разумно начало човек е ограден. Животът е много сложна плетеница – преплитане между духове и сили – и човек не може лесно да излезе от тези условия с обикновеното си съзнание, а само когато гледа на Живота с по-горно съзнание. Някой път вие се усещате изоставени и в тази самота намерете Божественото – където и да сте, чуйте гласа на Бога – при извора и при дърветата, навсякъде. Да няма прекъсване на съзнанието и то да бъде будно.
към текста >>

3. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Днес, при старото разбиране на труда, всеки се намира в пустинята, която е създал със собствената си самота.
Също така човек трансформира душевните си енергии, когато е проводник на високи духовни сили. Когато правиш някому нещо от любов, ти му принасяш не само продуктите от труда, който си вложил, но и нещо ценно от душата си, а това повдига и двамата. 12. Външни и вътрешни връзки Когато обичаме, Бог обича чрез нас. Когато ни обичат, обичат Бога в нас. Днес, при старото разбиране на труда, всеки се намира в пустинята, която е създал със собствената си самота. За днес се отнася този цитат: „Гласът на едного, който вика в пустинята“; понеже връзките между хората не са вътрешни, затова всеки се чувства изолиран. Вярно, че днес има колективен живот, но създадените връзки не засягат вътрешния живот на душата. Те са външни връзки. Ето защо необходимо е ново разбиране за труда, за да излезем от тази пустиня. Единение, вътрешна връзка има между хората само при новото разбиране на труда и така един механичен конгломерат ще се превърне в едно хармонично цяло.
към текста >>

4. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето извадки из разказа „Самотата” от Ги дьо Мопасан:
Изгубено е съзнанието за великата истина на всеединството. Днешният живот е в разрез с тая истина. Това е една от причините за песимизма в Европа през 19 век. Има много причини за песимизма, но най-характерни за днешната епоха са: пустотата на материалистичния мироглед, отделността, самотността на човешката душа. Песимизмът расте заедно с намаляването на любовта и с растежа на егоизма, студенината на хората, с усилването на индивидуализма. Ето извадки из разказа „Самотата” от Ги дьо Мопасан: „От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами и всички наши усилия, всичките ни постижения са насочени към това; да избягаме от това уединение. Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе се стараят подобно на нас, подобно на всички твари, макар и за момент, да прекъснат своята самотност. Но те си остават самотни. Един чувства това по-силно, а друг по-слабо. От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тая самота, в която живея.
към текста >>

От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тая самота, в която живея.
Ето извадки из разказа „Самотата” от Ги дьо Мопасан: „От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами и всички наши усилия, всичките ни постижения са насочени към това; да избягаме от това уединение. Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе се стараят подобно на нас, подобно на всички твари, макар и за момент, да прекъснат своята самотност. Но те си остават самотни. Един чувства това по-силно, а друг по-слабо. От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тая самота, в която живея. И аз зная, че не мога да я прекрача, разбираш ли? Без да се гледа на всички наши опити, на всички наши старания, без да се гледа на всички пориви на сърцето, на устните, на поздравите и на обятията, ние винаги си оставаме самотни. Ние сме по-отдалечени един от друг, отколкото тия звезди. Главното, повече сме изолирани, тъй като мисълта е неизповедима. Ние взаимно се любим, простираме един към друг ръце, и при все това, не можем да достигнем до пълно сливане.
към текста >>

Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение.
„Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из които е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, както в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение. Да падне на колене пред тях, да хване да им целуне братската ръка, да погледне с любящ поглед в очите на братята и да им каже: „Мили, родни мили, ето ние сме все едно. Ние сме нейни деца, на вечната любов” и да плаче заедно с тях за възкръсналата любов! ” Че наистина мъката от разединението на душите произтича от обстоятелството, че единството лежи в основата на Битието, това го твърдят всички мистици. Ангелус Силезиус казва: „Който не е всичко, той е още съвсем малко.” Клод дъо Сен-Мартен казва: „Какво е зло?
към текста >>

5. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Не постоянно, цял живот да бъдеш в самота, но от време на време да прекарваш в свещения час на уединение.
Но някога сме прекарвали по 7-8 дни в такава мъгла. На какво ни учи тази мъгла? Веднъж Учителят каза това: При мъглите човек се уединява, остава сам. Всичко е скрито за него, нищо не се вижда. Природата иска да се уединявате, да прекарате малко време в уединение, да се вглъбите вътре в себе си, да се почувствувате сам със себе сиис Бога. Не постоянно, цял живот да бъдеш в самота, но от време на време да прекарваш в свещения час на уединение. Да се доближиш вътре до себе си. При тези моменти на самота Бог отвътре ще те учи. Тогава ти ще разговаряш с Бога, а всичко друго ще забравиш. След това пак отиди в света. Нека вземем друг пример по аналогия.
към текста >>

При тези моменти на самота Бог отвътре ще те учи.
Веднъж Учителят каза това: При мъглите човек се уединява, остава сам. Всичко е скрито за него, нищо не се вижда. Природата иска да се уединявате, да прекарате малко време в уединение, да се вглъбите вътре в себе си, да се почувствувате сам със себе сиис Бога. Не постоянно, цял живот да бъдеш в самота, но от време на време да прекарваш в свещения час на уединение. Да се доближиш вътре до себе си. При тези моменти на самота Бог отвътре ще те учи. Тогава ти ще разговаряш с Бога, а всичко друго ще забравиш. След това пак отиди в света. Нека вземем друг пример по аналогия. Да кажем, че тук, в София, пристига някой пълномощен министър на някоя държава. С голямо внимание и почести се посреща последният в България.
към текста >>

6. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Изкуството е и в тази самота да намерите Божественото.
Той е сериозна работа, училище. Животът е много сложно нещо, преплитане на духове, на сили. И не може човек да излезе от тези условия с обикновеното съзнание, а с едно по-високо, Божествено съзнание. И колко е хубаво човек да гледа на живота с по-високо съзнание! Понякога вие се чувствате изоставен, усещате се сам. Изкуството е и в тази самота да намерите Божественото. Дето и да си - да намериш Божественото, да чуеш гласа Му: и при извора, и при дърветата - навсякъде! Да няма прекъсване на съзнанието ви. Съзнанието ви трябва да бъде будно! Великото Разумно Начало царува навсякъде и неговите пътища са неузнаваеми. Всички същества са под неговия контрол.
към текста >>

7. 10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“ - Боян Боев (1883 – 1963)

В тая самота ти чувствуваш, че не си сам!
Не е ли това като победната песен на човешката душа, освободена от ледените окови, които са я сковавали и тя вече може радостно да литне и да се прояви с всичкия си замах и красота! Ние сме вече в „Салона на съзерцанието". Колко е подходящо това име! Тия скали са тъй уединени! Рядко минават туристи от тук. В тая самота ти чувствуваш, че не си сам! Живо чувствуваш силите, които те свързват с целокупния живот! Като че ли всички същества живеят вътре в тебе и ти живееш в тях! Ти си едно с мушичките, които хвъркат около тебе, с тия канари, гори и езера, с тия планини, със синьото небе, с всички хора и с най-далечните звезди! Едно чувство те обхваща: че животът е нещо велико и мощно! Че всичко е красиво и добро!
към текста >>

8. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Не постоянно, цял живот да бъдеш в самота, но от време на време да прекарваш в свещения час на уединение.
Но някога сме прекарвали по 7-8 дни в такава мъгла. На какво ни учи тази мъгла? Веднъж Учителят каза това: При мъглите човек се уединява, остава сам. Всичко е скрито за него, нищо не се вижда. Природата иска да се уединявате, да прекарате малко време в уединение, да се вглъбите вътре в себе си, да се почувствувате сам със себе си и с Бога. Не постоянно, цял живот да бъдеш в самота, но от време на време да прекарваш в свещения час на уединение. Да се доближиш вътре до себе си. При тези моменти на самота Бог отвътре ще те учи. Тогава ти ще разговаряш с Бога, а всичко друго ще забравиш. След това пак отиди в света. Нека вземем друг пример по аналогия.
към текста >>

При тези моменти на самота Бог отвътре ще те учи.
Веднъж Учителят каза това: При мъглите човек се уединява, остава сам. Всичко е скрито за него, нищо не се вижда. Природата иска да се уединявате, да прекарате малко време в уединение, да се вглъбите вътре в себе си, да се почувствувате сам със себе си и с Бога. Не постоянно, цял живот да бъдеш в самота, но от време на време да прекарваш в свещения час на уединение. Да се доближиш вътре до себе си. При тези моменти на самота Бог отвътре ще те учи. Тогава ти ще разговаряш с Бога, а всичко друго ще забравиш. След това пак отиди в света. Нека вземем друг пример по аналогия. Да кажем, че тук, в София, пристига някой пълномощен министър на някоя държава. С голямо внимание и почести се посреща последният в България.
към текста >>

9. 008 ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз съм с теб.” Вие не сте имали опитността да изживеете тази страшна самота.
И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Любов. Когато Бог е създал света, Той е носил човека в ума, в сърцето, в душата и в Духа си. Щом е така, човек трябва да гледа на създаването на света като на свещен акт на Любовта и да е готов на всякакви жертви за своя Създател. Когато всички хора те напуснат и останеш сам, трябва да знаеш, че има Един с тебе. Бог ще ти каже: „Не си сам, не се безпокой. Аз съм с теб.” Вие не сте имали опитността да изживеете тази страшна самота. Единственото Същество, което всякога, във всички моменти мисли за нас и не ни забравя нито за момент, това е Бог – това е Великото, към което трябва всеки да се стреми. Всички страдания, всички ужаси на живота си, за да опитаме Великата Божия Любов и да знаем, че великото Провидение може да ни избави от всички страдания и скърби в живота. Това ще разберем ние в края на краищата. Всички страдания, през които минавате сега, са само за да познаете Бога, Първичната Причина и когато Го познаете, ще се яви Радостта. Някой мисли, че е забравен.
към текста >>

10. 033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава настава такъв мрак, студ и самота, каквито човек не е изпитвал през живота си.
- Молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Тя води към Любовта, доброто и възвишено състояние, което имате - да помогнете, да простите на ближния си, да повдигнете падналия. Това се дължи на момента, който вие сте прекарали в скришната си стаичка. Човек трябва да се моли, за да не отвърне Бог лицето си от него. Страшно е, когато Бог скрие лицето си от човека! Тогава настава такъв мрак, студ и самота, каквито човек не е изпитвал през живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление и наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава получава нови мисли. Дето и да сте, в каквото и положение да сте, отделяйте половин или един час да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Да мисли човек за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието, това струва повече отколкото всички материални богатства, с които се разполага на земята.
към текста >>

11. 78 САЛОНЪТ НА УЛИЦА ОБОРИЩЕ -1925-1926 ГОДИНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

“ Радославов, вече без къща и имот, се заселва в една скромна стаичка на Изгрева, притиснат от мизерия и самота, умира сам.
Той ме погледна, усмихна се и в израза на лицето Му разбрах: „И ти ли, момче, вярваш, че Радославов ще си направи тук къща? “ И когато Радославов разбра измамата, в която е попаднал, отива при Учителя заедно със своя адвокат. Какво са говорили на Учителя и какво им е отвърнал Той - това не знам. Но когато излизат от малката приемна на Учителя, адвокатът се обръща към Радославов и му казва: „Ти защо, когато си имал такъв умен и осведомен по законите човек, си дошъл при мен? “ Радославов, вече без къща и имот, се заселва в една скромна стаичка на Изгрева, притиснат от мизерия и самота, умира сам. Отначало след като дейността на Учителя се премести на Изгрева, динамичният и инициативен брат Симеон направи в салона на „Оборище“ №14 квартално кино, което просъществува до края на печалната история. Навярно някои биха запитали защо Учителя не се е намесил, за да предотврати тази измама. Мисля, че вече отбелязахме, Той не се месеше в плановете и постъпките на приятелите, когато не търсеха Неговия съвет и помощ.
към текста >>

12. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Обичат и самотата.
При липса на аспекти това са хора, без каквото и да било желание за изява, вълните на живота ги тласкат без цел и посока и въобще имат бледо изразен живот. Със Сатурн. При съвпад на Вулкан и Сатурн до определена възраст е налице човек със слаба жизненост, неустойчив към пристъпите на неразположение и заболявания, но придобива известен устой, поради което няма фатален край. Това трае до 20-25 годишна възраст, след което се наблюдава укрепване и устойчивост на здравето. Такива хора обичат всичко да бъде в пълен ред. Обичат и самотата. Личностите с неблагоприятни аспекти са винаги критични, недоволни, гледат мрачно на живота. В човешкото тяло Сатурн има отношение към гръбначния стълб, кожата, зъбите и ушите, затова при неблагоприятни аспекти (особено, когато са точни) някои от тези органи са засегнати: такива хора страдат от кожни заболявания, рано им се развалят зъбите, често страдат от костни счупвания, гърбици, недъзи на ръцете, краката, коленните стави, от шипове на гръбначните прешлени или от намаление на слуха (при съвпад). Личност с благоприятни аспекти обича и държи за реда и порядъка, има задълбочена мисъл и обикновено е добър математик, способна е да поема големи и отговорни задачи, които завършва с успех. В обществения живот се отличава с точност и изпълнителност във всичко. Няма отношение към вкусовите възприятия и към всичко, което може да се приема като храна, затова има по-слабо тяло с мускули за работа, а не за красота.
към текста >>

13. САТУРНОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Мисловната дейност държи първенство в живота на тези хора, те повече обичат самотата и се чувстват най-добре далеч от света и обществото.
За тях е ценно и най-малкото нещо. Активността и динамиката на процесите в тяхното тяло е снижена, което е причина за недостатъчно вътрешно горене, за непълно отделяне на метаболити през и без това слабо активните им бъбреци, за натрупване на токсини в организма им. Това предизвиква лошото им настроение сутрин при събуждане. С хилавите мускули и тесните си гърди Сатурновите типове не познават насладата, която волното и обилно дишане на чист въздух в планината и край морето предизвикват, нито насладата на голата кожа от слънчевите лъчи. Напротив, Слънцето и хладката вода им причиняват болка. Мисловната дейност държи първенство в живота на тези хора, те повече обичат самотата и се чувстват най-добре далеч от света и обществото. Мястото на интелигентните техни представители е в лабораториите, където стават едни от най-големите, трудолюбиви и скромни учени, в учрежденията като чиновници, където с голямо умение и усърдие редят сметки подир сметки. Изобщо, висшите Сатурнови типове са най-добри и полезни там, където е нужен ред, сериозност, точност, наблюдателност и трудолюбие. На тези личности трябва да се вдъхва радост, оптимизъм и воля за живот.
към текста >>

14. УРАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Девкалион и Пира излезли от кораба и зачакали, изпитвайки страх от самотата всред безкрайните води.
Дни и нощи непрекъснато валяло, водата започнала да залива земята и все повече да се издига, потопявайки всичко. Издавили се хората и животните. Навсякъде се виждало само вода. Дни и нощи се люшкал корабът и накрая достигнал до някакъв показващ се над водата връх. Престанал дъждът. Девкалион и Пира излезли от кораба и зачакали, изпитвайки страх от самотата всред безкрайните води. Постепенно водата започнала да спада, късчето земя, на което били Девкалион и Пира, ставало все по-голямо. След няколко дни, водата се оттекла и се показала обширната и безлюдна земя. Още по- скръбно станало на Девкалион и Пира от тази мъртва пустиня. Но поради добротата им, Всемогъщят Господар бил готов да изпълни всяко тяхно желание. Тогава Девкалион и Пира помолили Всемогъщия да насели отново земята с нови хора.
към текста >>

15. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той може да е бил във външната пустиня, но важното в случая е вътрешната пустиня, в областта на човешкия аз, който живее в пустинята на самотата.
И след като пости 40 деня и 40 нощи, най-после огладне". И почва изкушението от дявола. И в трите Евангелия Онзи, Който отвежда Исуса в пустинята, е Духът, за да бъде изкушаван от дявола. Това е едно велико откровение, за което малко загатвам при разглеждането Евангелието на Матей. Пустинята, в която е отведен Христос, в случая, е човешката вътрешност. Той може да е бил във външната пустиня, но важното в случая е вътрешната пустиня, в областта на човешкия аз, който живее в пустинята на самотата. И трите изкушения ни показват постепенното навлизане на Христовия Дух в трите обвивки на Исус - астралната, етерната и физическата. 11. Следващото окултно явление е възкресението на момчето от Наин. То е предадено по следния начин в Евангелието на Лука: "А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин. И с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество. И като се приближи до градската порта, ето изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше вдовица.
към текста >>

16. 12. Дванадесети Аркан ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята - Влад Пашов (1902- 1974)

Този, който не прощава, се хвърля във Вечността, въоръжен с нож и се изгубва в нея, като потъва в своята собствена самота и омраза.
Във физическия свят - човешкото наказание, изтезанието, телесното мъчение, непрекъснатите пленничества, насилствената смърт или доброволно приетата смърт. В хороскопа този Аркан съветва: Отдай себе си за другите. това е Божествен Закон, но не очаквай признателност от хората. Дръж винаги душата си готова да се отчете към Вечния, защото една неочаквана и насилствена смърт поставя своите примки на твоя път. Но ако светът посяга на твоя живот, не издъхвай, без да простиш на своите неприятели. Този, който не прощава, се хвърля във Вечността, въоръжен с нож и се изгубва в нея, като потъва в своята собствена самота и омраза.
към текста >>

17. ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Онзи, който иска да добие пълно духовно съвършенство, трябвало да се отрече от всичко земно, да отиде в манастир и там в тиха самота да убие постепенно всички страсти и животински влечения в себе си и да остане само влечението към пълно единение с Бога.
Имал способността да съзерцава Божия образ, който изгубил откакто повлечен от свободната си воля, вкусил забранения плод. Тогава бил изпъден от рая с проклятието да изкарва сам с пот и мъка прехраната си. Лишен от дарбата да съзерцава Бога, Адам станал жертва на дявола. Само безсмъртната му душа го свързвала с Бога. Но всеки смъртен може да се освободи от плътта си и да се превърне отново в свободен дух, ако мине известна подготовка, ако мине монашеската школа и научи практически християнските добродетели. Онзи, който иска да добие пълно духовно съвършенство, трябвало да се отрече от всичко земно, да отиде в манастир и там в тиха самота да убие постепенно всички страсти и животински влечения в себе си и да остане само влечението към пълно единение с Бога. След като се упражни в практически добродетели иси-хастът може да бъде признат от своя духовен ръководител за съвършен монах и да заживее свободно в отделна килия. Там той трябвало непрекъснато да се моли и с трепет да очаква момента, когато ще може да почувства присъствието на Бога да съзерцава с очите си Неговия лъчезарен образ. Този върховен момент, този блажен екстаз е най-висшия идеал на исихаста. До него се стига по пътя на умната молитва, след придобиване на опит и житейска мъдрост, видения и разумна работа. Д-р Васил Сл.
към текста >>

18. ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

старини в самота и ще умре изоставен от всички." Станало точно така, както
След като ги изслушал, Учителят само с няколко думи разбил на пух и прах цялото им красноречие. После добавил: „Затова, че си позволихте да коригирате Божественото, вие и тримата ще пострадате: единият от вас ще си замине до година, другият ще изгуби богатството си, а третият ще остане на старини в самота и ще умре изоставен от всички." Станало точно така, както предрекъл Учителят. Единият в течение на една година си заминал, другият не удържал богатството си и се превърнал в последен бедняк, а третият останал самотник и почти изоставен от всички до края на живота си. Още докато били в
към текста >>

19. Земният тип - меланхоличен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Те трябва да избягват уединеността и самотата, защото пораждат у тях най-мрачни мисли.
Тяхната походка е важна. Обикновено ходят с наведена глава и потъмнели очи, като че са потънали в размишления и измъчени от някаква скръбна мисъл. Погледът им е безпокоен и подвижен, бягащ под влиянието на сляпата ненавист и завист. Понякога доста оживено и бързо разговарят със себе си. Физиологическите функции у меланхолика са съвършено неправилни и трудни, следствие на което се развива голямо вътрешно горене и се образува ненормална топлина - затова в организма едновременно се забелязва инертност и раздразнение. Те трябва да избягват уединеността и самотата, защото пораждат у тях най-мрачни мисли. Заседналият живот е вреден за тях повече, отколкото за всички други темпераменти. Препоръчват се всекидневни евритмични упражнения и весело общество. Занаяти, които изискват седящо положение, в които тялото е сгънато и стеснено, за тях са особено вредни, защото пречат на правилността на физическите процеси. Потребни са им съвършено чист въздух и слънце. ***
към текста >>

20. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова те обичат и външната самота, и уединението.
Ето защо предразполага към онова дълбоко размишление, дълбока медитация и концентрация, при която умът влиза във връзка с висшите същества и слуша от тях словото на Мъдростта. Но за да чуе това велико Слово, необходимо е да затихне всичкия суетен ум на делничния живот и да се възцари великата вътрешна тишина, великото вътрешно мълчание - да не се чува никакъв глас от нисшата природа. Когато се говори за гласа на безмълвието, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно самовглъбяване и в тишината на вътрешното мълчание може да се чуе безмълвното Слово. Сатурн е планетата на мълчанието. Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в себе си, вслушват се, за да хванат великите идеи, които идат от центъра на Битието. Затова те обичат и външната самота, и уединението. Под влиянието на Сатурн се развива ясно слушането в човека. Той влияе върху мислителните и разсъдъчните способности. Способността за логично мислене и търсене причинната връзка се дължат на Сатурн. Способността за схващане на вътрешното състояние на нещата се дължи на влиянието на Сатурн и Меркурий. Когато Сатурн е в добър аспект в хороскопа, той създава дълбочина в схващанията.
към текста >>

21. БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО... - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Отношението ви към Бога - това е вътрешният живот, истинският живот, който е живот на уединение, на самота.
В Него са истината и справедливостта, които са образ на красотата, в Него са добродетелта и спокойствието. Бог е любов, която е над всичко, над всяко живо същество. Тайна, която е над всяка наука. Промисъл, който превишава всеки разум. Съвършенство, което надминава всяко понятие. * Отношението ви към Бога - това е вътрешният живот, истинският живот, който е живот на уединение, на самота. * Всички форми, които Бог е създал, са свети. Във всяка форма живее Божият дух. * Бог е същината на нещата. Реалност е само Бог. * Както една мравка не може да види човека, така и човек не може да види Бога.
към текста >>

22. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

Той е изключително сензитивен, обича самотата, при която прави връзка със същества от математическия свят и постоянно записва в тетрадки знанието, което му се диктува в интегрални и диференциални уравнения.
Изкарва трудно детство с чести боледувания. Проявява големи и проницателни умствени способности и за-почва да се занимава с алгебра. Всичко, което не знае, го обозначава с буквата X и след време, чрез размишления, го намира. Според ясновидско изследване Айнщайн е прероденият апостол Павел, който идва в тази физическа форма, за да изнесе Христовото учение на един ангелски, на един математически език, който е много мъчно разбираем за хората. Понеже по времето на Христа работи като апостол главно с езичниците, в този живот е евреин и е свързан с еврейската карма. Той е изключително сензитивен, обича самотата, при която прави връзка със същества от математическия свят и постоянно записва в тетрадки знанието, което му се диктува в интегрални и диференциални уравнения. Оженва се за сръбската католичка Милена Марич, с която се запознава в математическия факултет, където тя проявява изключителни математически способности. Тя ражда двама сина, които отглежда с любов. Неговите постоянни излизания в полето и гората, където често и остава по цяла нощ, каля се, мокри се от дъжда и се завръща много изпоцапан, предизвикват нейното справедливо недоволство. Освен това Алберт е много разсеян. Всичко това става причина тя да го напусне.
към текста >>

23. 6.2 Еврейският въпрос - Светозар Няголов ( -2013)

Обича много самотата.
15 години след раждането на Учителя през пролетта на 1879 г. в град Улм се ражда един колос на науката и духовното развитие — Алберт Айнщайн, космополит, гражданин на човечеството. Той е прероденият апостол Павел, който идва на Земята да изнесе Христовото учение на един ангелски — математически език. Понеже по времето на Христа той се занимава главно с езичниците, то в този живот идва като евреин и е свързан с еврейската карма. Като младеж минава един труден период на учение. Обича много самотата. Често излиза сред природата и понякога остава по цяла нощ на полето. Оженва се за Милена Марич - негова състудентка, отлична математичка, последователка на католическата религия, от която има двама синове, но жена му не могла да го гледа и да търпи постоянно да скита нощем и да се връща кален и мокър. Освен това той е много разсеян и тя го напуска. Оженва се втори път за еврейката Елза, която го гледа като малко дете. В 1915 г.
към текста >>

24. Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА - Светозар Няголов ( -2013)

Обаче, ако в този върховен момент на самота той започне да се моли и осъзнае, че има Един, Който винаги го обича u е с него - Бог на Любовта, веднага му се явява една малка светла точка, която бързо се увеличава и ученикът тръгва кьм нея и излиза на едно светло, красиво място, посрещнат от своите радостни съученици и приятели.
След това ученикът минава през тъмната зона, оставен сам на себе си. Той се смята, че е напуснат и изоставен от всички приятели, забравя копнежите и стремежите, които са го вълнували дотогава. Голяма тъмнина е наоколо му. Обаче в този труден момент много светли същества - негови приятели, бдят с трепет и го насърчават да издържи този най-труден изпит. Ако се обезсърчи, отпадне духом, той пропада на изпита и се връща назад. Обаче, ако в този върховен момент на самота той започне да се моли и осъзнае, че има Един, Който винаги го обича u е с него - Бог на Любовта, веднага му се явява една малка светла точка, която бързо се увеличава и ученикът тръгва кьм нея и излиза на едно светло, красиво място, посрещнат от своите радостни съученици и приятели. Връзката с Бога разрешава правилно всички най-трудни задачи, появили се в развитието на човека. Когато човек премине през тунела и отиде при приятелите си на светлина, мъчнотиите му не се свършват. Веднага прожектират филма на живота му, за да види и осъзнае погрешките, които е направил в живота си. Когато известни светии преминават в духовния свят, ангелите дават съобщение и с хиляди се събират да гледат филма на неговия живот. Учителя отбелязва, че "много светии и учени са се гърчили пред филма на своя скрит вътрешен живот".
към текста >>

25. 8. СКРЪБТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

На земята всеки бяга от скръбта, затова само в скръбта ти можеш да останеш наистина сам, в която самота ще разкриеш Бога.
СКРЪБТА Красив е светът на скръбта, но той е още неразбран за теб. А ти си изпратен в школата на Земята, където ще минеш през този красив свят в последната фаза на твоето обучение, откъдето ще ти се предадат най-дълбоките уроци. Защото скръбта е за зрелите хора — тя е свят за високо напредналите духове. Тя е последната ти учебна стая на Земята, откъдето, след като преминеш успешно изпитите си, ще се отправиш към други светове с по-велико предназначение. На земята всеки бяга от скръбта, затова само в скръбта ти можеш да останеш наистина сам, в която самота ще разкриеш Бога. Защото само в дълбоката скръб ти търсиш с цялата си душа този, който те чака от векове да те поеме и отведе в своя свещен мир. Само в дълбоката скръб ти учиш урока на състраданието, което е проява на Бога. Бог е най-близо до скръбните. Той е най-близо до ниско падналите, защото те са разбрали дълбините на живота, където обитава Неговият Дух. Скръбта е чудна долина, в която зреят плодовете ти.
към текста >>

26. 17. НЕПОЗНАТИЯТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Единствено Непознатият, който те е създал и те придружава, е сам дотогава, докогато го познаеш и отнемеш самотата му в теб.
А когато в полусън отлиташ някъде, пак се събуждаш, защото нещо в теб бди и винаги е будно. И този непознат, този, който винаги те гледа и те придружава, този вечно буден непознат разкрива бавно своето присъствие в теб, и ти закопняваш да зърнеш лицето му. Този, който те познава, очаква деня да го познаеш и ти да споделиш всичко, което те тревожи и вдъхновява, с него. Само той може да те разбере. Не си никога сам в живота. Единствено Непознатият, който те е създал и те придружава, е сам дотогава, докогато го познаеш и отнемеш самотата му в теб.
към текста >>

27. 36. САМОВЪЗПИТАНИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

А да ти се извини някой, че те е блъснал в главата, когато си седнал под апарата за самотаксуване?
Но за съжаление думата самовъзпитание рядко се чува у нас. Какво е всъщност самовъзпитанието? Съзнателен контрол над всички прояви и уместни задръжки на индивида. У нас не съществуват изсушени от времето традиции, като например у англичанина, който не смее дори да заговори на човек, с когото не е запознат, и всеки притежава значителна порция суха вежливост, но пък не бива да стигаме дотам, че да отричаме добрите традиции. В трамвая е често явление да видиш стари хора правостоящи край много насядали младежи. А да ти се извини някой, че те е блъснал в главата, когато си седнал под апарата за самотаксуване? Забравен е общественият култ на уважение към възрастните, които в повечето случаи носят товара на младите семейства. Накъдето се обърнеш, в тролея, в магазина, на опашка или на улицата, все се сблъскваш с някой намръщен човек, който или те обслужва като автомат, или те отминава с блъскане, особено при качване в превозно средство, и ти разваля настроението. А колко малко усилие коства вежливостта, внимателната обноска! Имаше едно време милиционер на една важна пресечка, който бе артист в службата си. Удоволствие ти правеше да го наблюдаваш как ритмично и грациозно дава път на колите с израз на човек, който извършва най-важната работа в света.
към текста >>

28. ВЪВЕДЕНИЕ - СЛОВОТО НА ИСТИНАТА - Константин Златев

Избрал доброволно ориста си, за да отдаде най-доброто от себе си на лутащия се земен човек, той бе приел като неизбежност и жребия на самотата.
Малцина са способни да проникнат в мистерията на присъствието на един Миров (Световен) Учител. Твърде дълъг път трябва да си извървял по духовната пътека, будни и активни трябва да бъдат вътрешните ти сетива, за да разпознаеш в лицето на един обикновен наглед човек верния Посланик на Небето. Съдбата на онези шепа Избраници тук, във владенията на безпросветната, ненаситна и самовлюбена материалност, е съдба на самотници. Затова и Учителят П. Дънов назова най-мистичната си песен "Странник съм в този свят". Избрал доброволно ориста си, за да отдаде най-доброто от себе си на лутащия се земен човек, той бе приел като неизбежност и жребия на самотата. Кой знае - може би точно в това е и най- свидната жертва, която всеки Мъдрец, Син на Светлината, поднася пред свещения олтар на Небесния Отец. Не можем да вървим по този Път, ако не сме узрели за готовността да пожертваме всичко. За да получим Всичко.
към текста >>

29. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Петър Дънов прекарва в почти пълна самота, посвещавайки това време изключително на работа върху самия себе си.
Възванието е подписано от П. Дънов по следния начин: "Аз съм Елохим, Ангел на Завета Господен". Чрез този подпис авторът декларира себе си като представител на висшата Божествена Йерархия ("Елохим" е едно от названията на Бога в Стария Завет), като проявление на Второто Лице на християнската Света Троица (също в Стария Завет "Ангел на Завета Господен" се определя като израз на конкретна изява на Бог-Слово, на Логоса - именно Второто Лице на Св. Троица, чието въплъщение в християнското учение е Господ Иисус Христос). И така, периода между 1895 и 1900 г. Петър Дънов прекарва в почти пълна самота, посвещавайки това време изключително на работа върху самия себе си. През 1900 г. завършва труда си "Седем разговора с Духа Господен", в който дава израз на своите мистично-окултни търсения и разсъждения. 1901 г. бележи едно ново начало. П. Дънов започва дългогодишна серия пътувания из България, като държи сказки във всички по- големи градове и в по-малки селища.
към текста >>

30. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Една от най-мистичните и разтърсващи песни, създадени от него, е посветена на това вътрешно усещане за самота сред суетата на земната действителност:
Общуването с него създава усещането за едно светло и радостно бъдеще, което обаче няма да дойде от само себе си, а за него трябва здраво да се потрудим. Всеки, който се доближава до него, разбира доколко може да скъси разстоянието. Има една неизменна свещена дистанция, която никой не би могъл да преодолее. За всекиго нейният размер е различен. Така, макар и заобиколен винаги от свои последователи, Учителят на ББ в България остава самотник. Една от най-мистичните и разтърсващи песни, създадени от него, е посветена на това вътрешно усещане за самота сред суетата на земната действителност: "Странник съм на този свят. Никого не познавам освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мене. Аз възнасям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование.
към текста >>

31. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Премъдрият Промисъл на Твореца е предвидил за Неговото любимо чедо – човека, именно женитбата като шанс за преодоляване на самотата в нашия свят на преходността.
в блатото на човешкото падение, измъкването от което не е нито лесно, нито бързо. Понякога то отнема поредица от въплъщения в света на материята. 2) При всяка своя инкарнация душата напуска истинската си родина в духовния свят и влиза в условията на ограничения, диктувани от същността на материалната действителност. В най-интимните си дълбини тя носи усещането за загубата на една прекрасна, лъчезарна реалност, за отдалечаване от Божието присъствие. Това я прави самотна. Премъдрият Промисъл на Твореца е предвидил за Неговото любимо чедо – човека, именно женитбата като шанс за преодоляване на самотата в нашия свят на преходността. Но само в случай че женитбата е хармонична! Ако ли не – тогава чувството за самотност би могло да се задълбочи до степен на пълно обезличаване и деградация на личността. 3) За всеки човек на тази планета Божият план съдържа един потенциален партньор, с когото той може да създаде пълноценно, красиво, градивно партньорство, основано върху Божествената Любов. Изключение правят единствено великите духовни Учители и най-напредналите окултни ученици – по причини, които вече изтъкнахме. В кармичната програма на всекиго от нас е набелязано тази среща задължително да се състои.
към текста >>

32. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Други, напротив, предпочитат да продължат служението си спрямо великия Божий план за Космоса в самота или с шепа най-приближени ученици.
За осъществяването на тази разновидност на неговата жертва не е достатъчно само умелото, безконфликтно и резултатно общуване с хората. Нужни са и ярко изразени организаторски качества, талант на координатор и хармонизатор на една хетерогенна маса от човешки същества, чиито цели и интереси – независимо от единството на убежденията (което далеч не винаги е безусловно) – нерядко ги противопоставят един на друг. Необходима е наистина Соломоновска премъдрост и гениална прозорливост, за да бъдат избегнати антагонистичните конфликти, да бъде съхранена целостта на Школата и да бъде осигурено нейното стройно, плавно и прогресивно развитие и утвърждаване в социалната среда. Духовните Учители, макар и постигнали единение с Бога (сиреч с Божественото в себе си и извън себе си), все пак са разумни Същества с подчертана индивидуалност. Някои от тях обладават в изискуемата степен таланта да полагат основите на една подобна Школа и да работят за нейното укрепване и разширение. Други, напротив, предпочитат да продължат служението си спрямо великия Божий план за Космоса в самота или с шепа най-приближени ученици. И те също създават Школа, но в ограничени размери и с преобладаваща духовно-мистична насоченост. Докато първият вид Учители се чувстват по-уютно в непрестанно секуларизиращото се общество и с готовност наливат основите на своите Школи в една нерядко враждебна за тях атмосфера. И едните, и другите съдействат по свой начин за изпълнението на Божия Промисъл за Вселената. г) земната мисия: Този компонент от жертвоприношението на духовните Учители на човечеството включва като съдържание първите три, посочени по-горе аспекта на тяхната жертва, плюс духовно-мистичния елемент от изявата им в плът.
към текста >>

33. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Гнетящото и тежко чувство на самота, изоставеност и обреченост неочаквано се разреши ето как: аз видях в метрото, на станция Первомайская, Вас, бате Крум!
Те общуваха с него и чрез писма. Ето едно писмо от Елена Соловьова до Крум Въжаров. Скъпи бате Крум! Безкрайно съм Ви благодарна за вечерта на 16 януари, за вашата помощ и поддръжка, за вашата целителна душевна топлина. Тази вечер бе за мен трудно изпитание, понеже по това време почнаха реално да се решават много проблеми, тежки и болезнени не само за мене, но и за другите московски приятели. Гнетящото и тежко чувство на самота, изоставеност и обреченост неочаквано се разреши ето как: аз видях в метрото, на станция Первомайская, Вас, бате Крум! Бяхте съвсем леко облечен за московската зима, с барета и копринено шалче и тънко палто. Вие минахте край мен, внимателно ме погледнахте право в очите и се усмихнахте. Въпреки че в този момент аз не мислех и не бях си спомняла за Вас, в един миг изведнъж Ви познах и веднага едва ли не шасно произнесох името Ви. После, през следващите 20-30 минути, ми се удаде да преживея това, което ми беше, за мое огорчение, трудно да постигна на Рила: близко общуване с Вас без страх и смущение.
към текста >>

34. Сатурн - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те повече обичат самотата и се чувствуват най-добре далеч от света и обществата.
Това създава и недостатъчност във вътрешното горене, непълното отделяне на токсини и метаболити през и без това малко активните му бъбреци, като създава натрупвания на отрови в организма му. Това предизвиква и лошо настроение сутрин при пробуждане - те стават някак морни, угнетени. С хилавите си мускули и тесните си гърди Сатурновите типове не познават насладата, която предизвиква волното и обилно дишане на чист въздух в планината или край морето, а също и излагането голи на Слънце. Слънцето и студената вода му причиняват болка. Мисловната дейност държи първенство в живота на тези типове. Те повече обичат самотата и се чувствуват най-добре далеч от света и обществата. Тяхното място е в лабораториите, където те стават едни от най-грижливите, най-трудолюбивите и скромни учени. В бюрата, като чиновници, те също редят с голямо усърдие сметки подир сметки. Изобщо Сатурновите типове са най-добри и полезни там, където е нужен ред, сериозност, точност, наблюдателност, трудолюбие. На тези типове трябва да се вдъхва радост, оптимизъм, воля за живот. Общо взето, Сатурновите типове явно се открояват и лесно се познават.
към текста >>

35. Уран - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Девкалион и Пира излезли от кораба и зачакали, като изпитвали страх от самотата сред безкрайната вода.
По съвета на баща си Девкалион направил голям ковчег - кораб, с който да могат да се спасят от идващия потоп. Тъкмо направил кораба и го напълнил с храна, започнал проливен дъжд, дни и нощи непрекъснато валяло, водата започнала да залива Земята и все повече да се издига, покривайки всичко. Издавили се хората и животните, навсякъде се виждала само вода. Дни и нощи се люшкал корабът, докато достигнал показващ се над водите връх. Дъждът престанал. Девкалион и Пира излезли от кораба и зачакали, като изпитвали страх от самотата сред безкрайната вода. Постепенно тя започнала да спада, а късчето земя, на което били Девкалион и Пира, ставало все по-голямо. След няколко дни водата се оттекла и се показала безжизнена и безлюдна земя. Още по-скръбно станало на Девкалион и Пира от тази мъртва пустиня, но поради тяхната доброта всемогъщият господар на света бил готов да изпълни всяко тяхно желание. Девкалион и Пира помолили всемогъщия отново да насели Земята с хора, с нови хора. Всемогъщият разбрал желанието им и чрез свой пратеник им наредил да слизат по планината надолу и да хвърлят зад гърба си камъни.
към текста >>

36. Сатурновият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Обичат самотата.
И в изкуството също проявяват наклонности. Сатурнов тип е бил Паганини. Поради лошата храносмилателна система и непълното отделяне на отровите от организма им в тях се създава лошо настроение. Сутрин стават морни, угнетени. Затова се чувствуват добре и в нощната работа. Обичат самотата. Мозъкът им държи първенство в живота им - големият брой мозъчни типове са Сатурнянци. Те се чувствуват най-добре далеч от света, потънали в лабораториите, където стават едни от най-задълбочените, грижливи, трудолюбиви и скромни учени. А също така и в бюрата, където усърдно редят сметки и навсякъде спазват правилата, параграфите и законите с упоритост и постоянство. С хилавите си мускули и тесни гърди тези типове не познават насладата, която причинява волното и обилно дишане на чист въздух и излагането на Слънце гол. Слънцето, студената вода им причиняват болка.
към текста >>

37. Типове ръце - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Самотата ги влече и често изпадат в тъжно, потиснато чувство.
За такива хора всеки труд е достоен за уважение. Те са предприемчиви, имат смелост да се захващат с огромни предприятия, строежи, селскостопански мероприятия, търговия, пътешествия. Способни са за фина и акуратна работа - фина механика. Ако при лопатовидната ръка имаме много дълъг Юпитеров пръст, то такива хора проявяват любов към мистериозното, влечение към фантастика и стремеж да заблуждават. Ако Сатурновият пръст е много дълъг, имаме хора с активно въображение, влечение към окултните науки, устои и упоритост в изучаване на всички науки. Самотата ги влече и често изпадат в тъжно, потиснато чувство. Ако Аполоновият пръст е много дълъг, имаме стремеж към хумора, талант за имитация на хората, спънки и препятствия в уреждане на общественото си положение. Ако Меркуриевият пръст е много дълъг, показва усет и възможност за уреждане на практични задачи, търговия, влечение към инженерство, механика, електричество, а също и добър ораторски талант. Ако пък някой от тези пръсти е много къс, това показва липса на съответните качества. ЪГЛОВАТА РЪКА. Тя е средно голяма, има добре развити пръсти с ъгловати върхове.
към текста >>

38. Сатурновият пръст (средният) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако е възлест, това е свързано с мъчителни вътрешни борби и преживелици; такъв човек обича самотата и сериозните отношения към всичко.
Ако Сатурновият пръст не може да се прегъва и е твърд, изопнат, това показва отмъстителен и жесток човек. Ако между Сатурновия и Юпитеровия пръст имаме пролуки, това показва независимост в мисълта и постъпките, а също и готовност за отзивчивост, щедрост в задоволяване нуждите на околните. Остър Сатурнов пръст, какъвто по-рядко се среща, показва хора с променливи настроения, неуравновесен характер и меланхолия. Ако целият пръст е коничен, показва човек на недоволствата, на мърморенето и загрижеността. Квадратен Сатурнов пръст (когато е гладък), показва задълбочено вникване във всичко, което става около нас. Ако е възлест, това е свързано с мъчителни вътрешни борби и преживелици; такъв човек обича самотата и сериозните отношения към всичко. При лопатовиден Сатурнов пръст имаме сравнително по-благоприятна уравновесеност на Сатурновото влияние. Такъв човек е способен да върши всяка работа, за него всяка дейност е достойна за уважение. Изобщо, ако имаме възлест Сатурнов пръст, то пред нас е човек на независимостта, задълбочената мисъл, с вникване и в най-малките подробности на всяко нещо. Такива хора са с големи способности към техниката и механиката. Ако Сатурновият пръст в сравнение с другите пръсти е по-дебел и някак прави впечатление на тежък, това говори за тежки и мъчителни преживявания и меланхолия.
към текста >>

39. Хълмът на Сатурн – този под средния пръст от вътрешната страна на ръката - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ХЪЛМЪТ НА САТУРН - ТОЗИ ПОД СРЕДНИЯ ПРЪСТ, ОТ ВЪТРЕШНАТА СТРАНА НА РЪКАТА Ако е добре развит и с линии дава почтените, добри качества на Сатурновото влияние: разсъдливост на здравомислещ човек, обичащ самотата и сериозното отношение към всичко, доброто изпълнение на всяка задача, обич и разположение към всяка работа, изискваща сериозни напрежения и отговорност, самоувереност и самоконтрол, предпазливост, наблюдателност, твърдост, пресметливост.
ХЪЛМЪТ НА САТУРН - ТОЗИ ПОД СРЕДНИЯ ПРЪСТ, ОТ ВЪТРЕШНАТА СТРАНА НА РЪКАТА Ако е добре развит и с линии дава почтените, добри качества на Сатурновото влияние: разсъдливост на здравомислещ човек, обичащ самотата и сериозното отношение към всичко, доброто изпълнение на всяка задача, обич и разположение към всяка работа, изискваща сериозни напрежения и отговорност, самоувереност и самоконтрол, предпазливост, наблюдателност, твърдост, пресметливост. Всичко е налице, ако линиите са вертикални. Ако линиите са напречни, ще имаме мъчнотии и спънки. Ако хълмът на Сатурн е голям и груб, върху примитивна ръка ще имаме липса на усет към възвишеното, недоволство, мърморене, песимизъм, омраза към хората, безразличие, празен живот, съмнение, отмъстителност, глупост, прикритост, ревност, скъперничество. Когато Сатурновият хълм е гладък и плосък, показва живот без особени прояви. Пръстен върху хълма на Сатурн показва затруднения по всички направления и в много силна форма.
към текста >>

40. Мелхиседек - Николай Райнов

И рече им на разлъка: — Изживейте клетвите, с които сте запълнили младината си! Изпълнете обетите, с които сте накичили зората на своята възмъжалост! Завещайте на своето Утре изгревите на своето Вчера и ведростта на своето Днес! — Помнете седемте стъпала на Пътя — и търсете Себе Си в самота и мъка! — Не ви зова на пир, братя мои: — на самотерзание в и зова! И щом видите себе си нещастни, дирете с кротка ръка по-нещастни от себе си, за да намерите най-нещастния — и нему я прострете! И щастливи ще се усетите тогава! — Вървете с мир! И отидоха си.
Вси ръждиви вериги трябва да се счупят: а кои вериги не са ръждиви? Надрастване на веригите трябва! Само тъй се стига до стъпало на пророк и посветен. Само тъй се влиза в чертозите на Оногова, Който е станал едно с другите. — Правете това, братя мои! — Това е сетното.“ И когато мъжете, които бяха дошли да чуят, чуха — посвети ги Мелхиседек в Седемте Пътя на Тайната. И кръсти ги с Дух Свети. И рече им на разлъка: — Изживейте клетвите, с които сте запълнили младината си! Изпълнете обетите, с които сте накичили зората на своята възмъжалост! Завещайте на своето Утре изгревите на своето Вчера и ведростта на своето Днес! — Помнете седемте стъпала на Пътя — и търсете Себе Си в самота и мъка! — Не ви зова на пир, братя мои: — на самотерзание в и зова! И щом видите себе си нещастни, дирете с кротка ръка по-нещастни от себе си, за да намерите най-нещастния — и нему я прострете! И щастливи ще се усетите тогава! — Вървете с мир! И отидоха си. А Мелхиседек се изгуби — и никой го не видя. За да се сбъдне казаното: „Блажен — онзи, който е прочел словото на Тайните — и е научил скрижалите! Той ще стане стълп в Храма на своя Бог — и не ще излезе вече!“
към текста >>

41. Слова на Блажения - Николай Райнов

Че в самота мре човекът — и неговото име става пепел.
Защо са дирили блаженства. А блаженство няма. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. …Елате при мене, избраници на земята — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженства — чуйте това! — няма блаженства и няма утехи, освен блаженството на мъката и утехата на самотния! Че в мъка се ражда богът — и на челото му засиява звезда. Че в самота мре човекът — и неговото име става пепел. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения.
към текста >>

42. Дъщерята на Царя - Николай Райнов

…Живееше на Изток Цар… Но в самота трябва да минеш своя Път, защото тя люби самотния — и силния, който ще я отвлече.
…Живееше на Изток Цар… Но — трябва да се обикне свещеното страдание, що сближава свой с тугин и кара човека да слага живота си на клада дори за непознат. А тежко е страданието — и душата се къпе в кръв — и гори в болки — и живее в огнено робство… Но — трябва да изчерпиш до дъно страданието, което води от връх към бездна и от жар към лед — защото само така ще намериш чашата от изумруд. Сила ще разпали в тебе страданието, а Царкинята люби силния, който ще я отвлече. Тя люби мощния, който работи за всички, а никой му не знае ни лика, ни името. И стар мъдрец с белоснежни коси разказваше приказка за Дъщерята на Царя. …Живееше на Изток Цар… Но в самота трябва да минеш своя Път, защото тя люби самотния — и силния, който ще я отвлече. Гърчи се душата в самота — и сърцето става още по-тъмно — и мъката — още по-дълбока. За всекиго ли е сладка трапеза самотата — и за колцина страданието е опиващо питие, което издига душата към най-високи върхове? …Живееше на Изток Цар… Но трябва да обикнеш великото страдание, защото само така ще намериш чашата от изумруд. …Живееше на Изток Цар…
към текста >>

Гърчи се душата в самота — и сърцето става още по-тъмно — и мъката — още по-дълбока.
А тежко е страданието — и душата се къпе в кръв — и гори в болки — и живее в огнено робство… Но — трябва да изчерпиш до дъно страданието, което води от връх към бездна и от жар към лед — защото само така ще намериш чашата от изумруд. Сила ще разпали в тебе страданието, а Царкинята люби силния, който ще я отвлече. Тя люби мощния, който работи за всички, а никой му не знае ни лика, ни името. И стар мъдрец с белоснежни коси разказваше приказка за Дъщерята на Царя. …Живееше на Изток Цар… Но в самота трябва да минеш своя Път, защото тя люби самотния — и силния, който ще я отвлече. Гърчи се душата в самота — и сърцето става още по-тъмно — и мъката — още по-дълбока. За всекиго ли е сладка трапеза самотата — и за колцина страданието е опиващо питие, което издига душата към най-високи върхове? …Живееше на Изток Цар… Но трябва да обикнеш великото страдание, защото само така ще намериш чашата от изумруд. …Живееше на Изток Цар…
към текста >>

За всекиго ли е сладка трапеза самотата — и за колцина страданието е опиващо питие, което издига душата към най-високи върхове?
Сила ще разпали в тебе страданието, а Царкинята люби силния, който ще я отвлече. Тя люби мощния, който работи за всички, а никой му не знае ни лика, ни името. И стар мъдрец с белоснежни коси разказваше приказка за Дъщерята на Царя. …Живееше на Изток Цар… Но в самота трябва да минеш своя Път, защото тя люби самотния — и силния, който ще я отвлече. Гърчи се душата в самота — и сърцето става още по-тъмно — и мъката — още по-дълбока. За всекиго ли е сладка трапеза самотата — и за колцина страданието е опиващо питие, което издига душата към най-високи върхове? …Живееше на Изток Цар… Но трябва да обикнеш великото страдание, защото само така ще намериш чашата от изумруд. …Живееше на Изток Цар…
към текста >>

43. Сфера на Урана - Георги Радев (1900–1940)

Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество.
Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество. Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, "който живее без закон". Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност "живее според оня жив закон, който е написан в душата му". (Учителят говори. Из главата за "Мъдростта"). Между този идеален тип на човек - мъдреца и глупеца, "който трябва да живее със закон и под закон", има грамадна междина.
към текста >>

44. И така ... - Атанас Славов

Запретни си поличката и застани зад някой джам на „Абанос Сокак“ или „Дее Гроосе Юмпенен анд Циицен“ в Амстердам и беден или богат, виещият от самота моряк ще ти даде последното си петаче, за да влезе между краката ти.
Неизлечима - като инстинкта за самосъхранение и инстинкта за взаимопомощ. И всичките тези вродени неща, които клокочат в нас с по-голяма или по-малка сила и ни мотивират непреодолимо - независимо от това радостни ли сме, тъжни ли сме, богати ли сме, бедни ли сме, силни ли сме, слаби ли сме - са такъв неизчерпаем източник на енергия, на бушуваща топлина, на адреналин, на саможертва, че откак свят светува са били най- желаният обект за експлоатация от страна на тези, които имат нужда от подвластна енергия. Ще обидя чувството ви за интелигентност, ако взема да обяснявам подробностите тук. Заради прехраната си нарисувай Мона Лиза и ако някой я хареса и има пари, ще я купи, и това е добре. Но престори се, че нямаш крак или си сляп, и седни на пазара в Багдад и чувството за взаимопомощ - харесват те или не, имат пари или нямат - ще ти докара някой петак дори от човек, който едва свързва двата края. Запретни си поличката и застани зад някой джам на „Абанос Сокак“ или „Дее Гроосе Юмпенен анд Циицен“ в Амстердам и беден или богат, виещият от самота моряк ще ти даде последното си петаче, за да влезе между краката ти. Но ние от този аспект на нещата не се интересуваме, а от верското чувство - най-силният източник на човешка мотивация! Кажи на гладуващите европейски тълпи, на които си изсмукал гръцмуля в настървението си да ги експлоатираш, че всичко е от греховете на неверниците и богомразците, които нямат любов към ближния: тези евреи, тези негри, тези цигани, тези мръсни турци, тези гадни гяури и така нататък - и ще те последват. Ще колят католици в Англия. Ще колят протестанти в Чехия. Мюсюлмани в Палестина. Православни, будисти, всякакви там уж божемразци, земята на които, жените на които, стоката и нивите на които искаш да заграбиш в идиотската си алчност.
към текста >>

45. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

По целия свят няма ни едно-едничко място, оставено за самота.
Всяка част от тази земя е свещена в очите на моя народ. Всеки склон, всяка долина, всяко поле и гора са обитавани от някое тъжно или радостно събитие от отдавна изчезналите дни. Даже скалите, които изглеждат така неми, както се пекат на слънцето край безмълвните брегове, са пропити със спомени на вълнуващи случки от живота на народа ми и даже прахът, върху който стоите сега, откликва с повече любов на техните стъпки отколкото на вашите, защото е обогатен с праха на нашите деди, и босите ни ходила усещат неговото пълно с обич докосване. Отишлите си храбреци, чудесните майки, радостните весели девици и дори малките деца, които са живели тук и са се радвали тук през краткия си сезон, още обичат тези тържествено усамотени места и по време на отливите се покриват със сенките на Връщащите се духове. И когато последният червенокож умре и споменът за моето племе ще е станал мит сред белите хора, тези брегове ще гъмжат с невидимите мъртъвци на племето ми и когато децата на децата Ви си мислят, че са сами В полето или в магазина, или в дюкяна, или на пътя, или в тишината на лишената от пътека гора, те няма да са сами. По целия свят няма ни едно-едничко място, оставено за самота. През нощта, когато улиците на Вашите градове и села са мълчаливи и вие си мислите, че са пусти, те ще са препълнени с връщащите се множества, дето някога са ги изпълвали и които още ще обичат тази красива земя. Белият човек никога няма да е сам. Нека да бъде справедлив и да е добър с моя народ, защото мъртвите не са безсилни. Мъртви ли казах? Няма смърт.
към текста >>

46. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Отговорите са добре дошли, разбира се, но дългата самота си е дълга самота и има нужда от близост, от човешка топлота.
Но теорията не е силата на Петър. По-късно това, че не е негова сила, може и да го накара да иска да навлезе в нея, да проникне там по-дълбоко, за да закръгли образованието си както трябва. Но сега Милей му открехва вратата да разбере защо така го вълнува природата, защо лъчи от нея така силно душата му. И ще го придружава понякога заедно с другите в разходките му из гората на Дрю или по-далече, макар и мълчалив и някак встрани. Петър е бил дълго интелектуално самотен и сега за пръв път получава отговори за въпросите, които е крил в душата си. Отговорите са добре дошли, разбира се, но дългата самота си е дълга самота и има нужда от близост, от човешка топлота. Чичо Сам затова му е по-скъп. По човешки. И като става дума за човешка близост - другият му любимец е доктор Джордж Крукс. Човек, който навсякъде се вре, всичко прави, участва навсякъде - стълб на методистката църква, но не като „чичо“, а като стара леля, като приветлив барман, като... - всъщност с това голо топ- често теме, с това бръснато лице, декорирано отстрани само с чифт огромни бакенбарди, с големите торбички под очите и юпитерианския приятелски поглед над отпуснатото валчесто тяло - та той е направо герой от романите на Чарлз Дикенс. С тези старомодни високи гети на обущата на това отгоре! Добър, топъл човек.
към текста >>

Не можеше да овладее, да си изясни тази самота, извираща от любовта на този човек към хората, към Вселената.
И попита дали го помни. Смяташе, че това не е поезия, но чувстваше, че е все пак словото на една голяма личност, и приемаше цялата работа такава, каквато бе - за добро или за лошо. Та, помни ли го? Дънов мълчеше. После каза, че помни, но не му се говореше и дълго се затвори в себе си. Мислеше. Не можеше да овладее, да си изясни тази самота, извираща от любовта на този човек към хората, към Вселената. Защото това стихотворение бе нещо като писмо до живата природа - нали? , - когато умре, когато умрат сетивата, ще умре и тя. Природата, която наричаше „Душице моя“, мое въображение, моя радост, мой човешки каприз, мое хрумване... Помнеше стихотворението, но за него всичко това просто бе много голямо, далечно; не можеше да каже, че го харесва. Такава самота! А може би уединение? - Започваше да мисли на английски и нещата губеха ясните си очертания, макар че за пръв път се виждаха в дълбочина, в перспектива.
към текста >>

Такава самота! А може би уединение?
После каза, че помни, но не му се говореше и дълго се затвори в себе си. Мислеше. Не можеше да овладее, да си изясни тази самота, извираща от любовта на този човек към хората, към Вселената. Защото това стихотворение бе нещо като писмо до живата природа - нали? , - когато умре, когато умрат сетивата, ще умре и тя. Природата, която наричаше „Душице моя“, мое въображение, моя радост, мой човешки каприз, мое хрумване... Помнеше стихотворението, но за него всичко това просто бе много голямо, далечно; не можеше да каже, че го харесва. Такава самота! А може би уединение? - Започваше да мисли на английски и нещата губеха ясните си очертания, макар че за пръв път се виждаха в дълбочина, в перспектива. Каква беше разликата между Loneliness и Solitude? Между самота и уединение? Чакалов измъкна изрязаната страница от вестника и пак погледнаха Уитмановото „Довиждане, Душице моя!“. ...Дълго живяхме, радвахме се, милвахме се; Прелестно! - сега раздяла.
към текста >>

Между самота и уединение?
, - когато умре, когато умрат сетивата, ще умре и тя. Природата, която наричаше „Душице моя“, мое въображение, моя радост, мой човешки каприз, мое хрумване... Помнеше стихотворението, но за него всичко това просто бе много голямо, далечно; не можеше да каже, че го харесва. Такава самота! А може би уединение? - Започваше да мисли на английски и нещата губеха ясните си очертания, макар че за пръв път се виждаха в дълбочина, в перспектива. Каква беше разликата между Loneliness и Solitude? Между самота и уединение? Чакалов измъкна изрязаната страница от вестника и пак погледнаха Уитмановото „Довиждане, Душице моя!“. ...Дълго живяхме, радвахме се, милвахме се; Прелестно! - сега раздяла. - Довиждане, Душице моя. ...дълго наистина живяхме заедно, спахме, процеждахме се, наистина се сляхме в едно; И ако умрем, умираме заедно (да, ще останеме едно) Ако отидем където и да е, ще идем заедно да срещнем каквото стане... Беше уединение, беше сливане с Вселената, с Природата в себе си, на която се е наслаждавал така пълно с истински живот и истинска любов. Беше за Бога.
към текста >>

47. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Самота или не - като техен учител, той щеше да издържи и да ги стимулира да вървят напред, а не да почиват на коляното му! Боун винаги оставяше учениците си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална близост.
Боготворил го беше, както бе боготворил дядо си, и това му бе давало огромен стимул, огромна амбиция да върви напред. С течение на годините обаче, със сближението им във Варна уважението и възторгът бе се заменил с топлото емоционално чувство. Бяха станали равни, бе станало удобно и уютно. Но той бе загубил стимула, който така силно бе извирал от отношението му към баща му. Далече напред в годините, съзнателно или не - той щеше да държи приближените си и учениците си на дистанция. Самота или не - като техен учител, той щеше да издържи и да ги стимулира да вървят напред, а не да почиват на коляното му! Боун винаги оставяше учениците си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална близост. Дори в полуофициалната обстановка на класната стая той бе високо изправен, не премълчаваше и не приемаше леко глупащината. Отношението му излъчваше: „Ето това е! Проумей го колкото можеш сам!“ Или: „Приеми го или забрави цялата работа!“ Петър присъства на разменянето на реплики в коридора между Боун и един студент, което особено го впечатлява. Материята, която изучават, е тежка и студентът иска да е откровен. - Доктор Боун - подхваща разговора той, - чувствам, че не съм кой знае какъв философ... И преди да успее да завърши мисълта си, Боун слага край на дискусията: - Не съм наклонен да споря с вас по този въпрос! И отминава. Остротата на отговора, Дънов я наясно по това, идва от предишната поза на откровеност на същия студент в един общ разговор, в който той изтърсва (за да се прави на интересен), че не мисли, че повече трябва да остава свързан с такава проста деноминация като методизма.
към текста >>

Телескопичен блик „Някога, някоя неделна сутрин, като се окъпех, както ми беше навикът, сядах на огрения праг от изгрев слънце до обяд, обвит в блянове, сред борове, цикория и смрадлика, в необезпокоявана самота и пълен покой и птиците пееха наоколо или пърхаха тихичко през колибата, докато слънцето почнеше да се спуска през западния ми прозорец или някоя товарна каруца се чуеше далеч по шосето и ме подсетеше за изтеклото време.“ („Уолдън“) И сега, докато прехвърчаше последният обезсилен пролетен сняг, Петър отиде да види мястото на колибата.
И назад към ароматите на Персия: „Вагх о Бахар“. И розовата градина: „Гюлестан“. „Ануари Сухаили“. Джонсъновият том из санскритската класика: „Сакунтала“. Броят се на пръстите на двете ръце и ще остане пръст да се подпре бузата, когато седне на прага на колибата си. Телескопичен блик „Някога, някоя неделна сутрин, като се окъпех, както ми беше навикът, сядах на огрения праг от изгрев слънце до обяд, обвит в блянове, сред борове, цикория и смрадлика, в необезпокоявана самота и пълен покой и птиците пееха наоколо или пърхаха тихичко през колибата, докато слънцето почнеше да се спуска през западния ми прозорец или някоя товарна каруца се чуеше далеч по шосето и ме подсетеше за изтеклото време.“ („Уолдън“) И сега, докато прехвърчаше последният обезсилен пролетен сняг, Петър отиде да види мястото на колибата. Бяха му казали в музея на Антикварното дружество, че бараката я няма. Беше видял там снимки от нея, правени дълго след като Торо я беше напуснал преди четиридесет години. Вече без прозорче и без врата под стволовете на правите кленови дървета. Между вещите, направени от нейните дъски, имаше диплянка с обяснение, че след като Торо я е напуснал, колибата била продадена, после я използвали за складче - нямала даже два метра и половина на три! След това собственикът взел да я разглобява, за да кърпи с нея други свои работи и веднъж с разграден покрив, каквото останало там било прибрано от туристи и почитатели за спомен - дъски, пирони, отделни трески дори! Пътеката до колибата бе ясна; много хора очевидно посещаваха мястото й. Езерото вече се виждаше на юг между дърветата, когато зърна леката издатина на земята, където бе стояла тя.
към текста >>

48. Георги Томалевски - Георги Христов

Става ми тъжно от тая самота, но тия мисли бързо изчезват, защото си мисля, че наблизо в сайванта спят моите братя, с които ме свързва голяма обич. „Ачларе.
Когато на небето имаше пълна луна, ние по-трудно заспивахме. Кръстю мълчи, но аз знам, че и той не спи. Ние и двамата мълчим и потъваме в лунния омайващ фосфорен и хипнотичен блясък. Мислех си за домашните, за студентството, което след уреждане на конфликта между университета и правителството, трябваше да продължи, за това какво ще бъде новото човечество. Понякога ми се струва, че съм изоставен и от небето, и от хората. Става ми тъжно от тая самота, но тия мисли бързо изчезват, защото си мисля, че наблизо в сайванта спят моите братя, с които ме свързва голяма обич. „Ачларе. Понеделник, 29 май Преди обяд копаем на маковата нива, но след обяд сме у дома. Вали напоителен обилен дъжд. От стрехата на селската веранда ние усещаме миризмата на земя. Може би не ще повярва никой, който цял живот е бил градски жител, но земята има чудна миризма. Какъв предобед е днешният! Има нещо неописуемо хубаво, когато копая на просторната нива.
към текста >>

НАГОРЕ

0.56397604942322