Търсене в текстове за 'Самота'

Чувствах само самота и тъга.
" „Не, Учителю". „Затова съм те взел при себе си", беше отговорът Му. „В мене има едно чувство, което е по-силно от мен. Аз винаги съм на страна на слабите." Когато отивах при Учителя всякога съм била самотна, нямаше никъде нещо, което да ме е забавлявало. Отидох сама самичка със себе си. Чувствах само самота и тъга. През какви ли астрологически аспекти преминавах тогава не мога да знам. Какви ли бяха тези състояния у мен - също не зная. Имах усещането, че съм заровена в земята и че трябва да поникна. По-късно, когато Учителят разказваше историята на житното зърно казваше, че житното зърно се посява в земята, че то също минава през страдания и ограничения, но накрая то пониква, пробива земната гръд и изкласява като стрък. Може би тогава да съм била в същия този етап.
към текста >>

5. 108. НЕОБЯСНИМИТЕ СЛУЧАИ НА БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ

Бях навлезнала в зона на пълна самота и отчужденост.
Не всеки можеше да прескочи тази бариера: как така Учителят ще бие и ще чупи бастуни от гърбовете на учениците си, та това ученици ли са и какъв е този Учител, който троши бастуни? Един път от два три-три бе ме обхванало едно състояние и всички хора наоколо ми бяха чужди. Не бях яла два-три дни. Някой дух ли беше влезнал в мене, може и да е било така - не зная. Учителят ме следеше от далече, но никъде го нямаше и аз не можех да се срещна с него. Бях навлезнала в зона на пълна самота и отчужденост. По едно време ми просветна пред очите. Излизам на вън от стаята си. Среща ме Учителя на двора: „Марийке, ти яла ли си? " „Не съм." После той подвикна към една сестра да ми донесе краставица и една филия хляб, подаде ми ги и това ядох. После му казах: „Учителю, и аз като Христа няма глава къде да подслоня".
към текста >>

6. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Но Радославов остана да живее в пълна самота и в пълна забрава.
" Учителят я изглежда, мълчи, но не казва нищо. Сестрата се прибира, разказва случая и на другите, които са взели доброволно този товар да го носят през годините на Школата. Да се гледа болен човек не беше лесна работа в ония години, защото липсваха много неща, с които днешните хора са свързани и са заобиколени. А ние тогава бяхме бедни и едвам купувахме насъщния си хляб. Но така се случи, че не след дълго време тя се помина и остана Радославов и така всички си отдъхнаха и сестрите се освободиха от ангажимента, който бяха доброволно поели. Но Радославов остана да живее в пълна самота и в пълна забрава. Защо той бе обречен на забрава докато тук навсякъде беше пълно с народ, имаше много младежи, които се надпреварваха кой как да услужи на някой възрастен брат или сестра. Но тук при него беше друго, той се бе опитал да коригира Божественото и сега трябваше да си изплати прегрешението докрай. Навремето той се бе оженил и имаше две деца - син и дъщеря. И жена му, и децата му се поминаха преди него и той остана сам. В първите години Учителят каза за него: „Той вижда, че ти и Паша работите повече върху себе си и сте го изпреварили и тази мисъл го потиква да работи.
към текста >>

7. 271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Сам е Бог и в самотата Си е Дух и в Духа си е единоначалие на Единство и Множество - ето в това се изразява Мировата Скръб - да си сам в единоначалието на живота, да си сам в множеството и да си сам в единението на всичко, т.е.
Дори нещо и по-лошо - те не го възприемаха дори като проповедник както го възприемаше мнозинството в града. Веднъж Учителят с огорчение беше застанал прав и гледаше през прозореца навън и аз влизам в стаята му, той протегна с ръка, посочи насъбралите се изгревяни и рече: „Те всички ме смятат за проповедник, а това е вече хула срещу Божия Дух в мене и срещу Бога". Не бих желала на никого да присъствува в един такъв момент на велико огорчение, което се изтръгна от устата на Учителя. Като че ли се разтвори в мене бездната на Великата Мирова Скръб - започваше от единия край на Вселената и стигаше до другия край, където единствен обитател е той, Божествения Дух, Който изпълва тази Вселена. И това състояние на Божествения Дух, в което Той обема цялата Вселена е състояние на Мировата Скръб. Сам е Бог и в самотата Си е Дух и в Духа си е единоначалие на Единство и Множество - ето в това се изразява Мировата Скръб - да си сам в единоначалието на живота, да си сам в множеството и да си сам в единението на всичко, т.е. да си сам на всякъде и във всичко - сам във вся и във всьо. Една сутрин Учителят ми дава три яйца да ги направя на „очи по панагюрски". Той взимаше в последните години по-силна храна, тялото му беше поотслабнало с възрастта му. Направих и подготвих яйцата, полях ги с масло и ги нося в чиния. Сварвам Савка и Милка Аламанчева в стаята му.
към текста >>

8. 31. В СТОЛА - ТРАПЕЗАРИЯТА

ТОМ 6

Аз идвах от един край дето е самота, където е мизерия и мъка.
Ама ние, ние сме твърдоглави още. С каква мъка прекарва Той хубавите си идеи. Но ние си караме все още по старому." Не разпитвах нищо: Какво се е случило, какво са разсърдили Учителя, защо е закрил стола, защо говори Йорданка така за нашето твърдоглавие? Не разпитвах. Мене ми беше така хубаво в момента. Аз идвах от един край дето е самота, където е мизерия и мъка. Уморена, измъчена, тук си почивах в тази топла и уютна трапезария и грижа на нашия обичен Баща. Сълзите бяха на очите ми. Не разпитвах. Исках да се потопя в тази уютност и да си почина. Наближи обяд.
към текста >>

9. 4. СТИХОВЕ

Иванка Петрова

ТОМ 6

И някак самотата Ме тегли с радост и мечти Тогаз в тъмнината Пред мен изпъкваш, Боже, Ти.
4. СТИХОВЕ МАЙ През май кога дъждец ръми И святка и гърми небето Аз бродя в нощните тъми И леко ми е на сърцето. И някак самотата Ме тегли с радост и мечти Тогаз в тъмнината Пред мен изпъкваш, Боже, Ти. Но где си хубав месец май Ще дойдеш ли ти пак при мен В теб скръбта ми не трай Ти дивен, дивен мой си блян. Под твоето небе аз тичам от чудна радост озарена с Тебе да съм аз желая Щастлива, радостна, блажена. Обичам те с копнежа на цветята За слънчев лъч през пролетта Жадувам твоите обятия О, май, да вкуся Любовта - на Бога. НЕ БОЙ СЕ Не бой се ти - от думите световни! Не бой се - работи!
към текста >>

10. 1. Братството в Сливен

Мария Младенова

ТОМ 7

Бъчваров беше отначало с Учителя, но след онази случка на Сливенския балкан, когато им казал за тримата, че един от тях ще си замине, друг ще си загуби богатството, на третия ще остане в самота, то той се озлоби.
Събирахме се сестри: Руска Жекова (майка на Жечо Панайотов от братския съвет след заминаването на Учителя), нейната сестра Ташка Станчева, Цонка Стефанова, Еленка Шумналиева, Керачка, Кортеза (ясновидката, казваха й светицата), която Учителят единствена признаваше за ясновидка, като чиста душа. За нея е писал в беседите. Братя: Михаил Кантарджиев, Петър Чорбаджиев, Пренеров и жена му, Иван Гешев (за него също Учителят е писал в беседите), Иван Жеков и др., на които имената съм забравила. Братята идваха много често и през другите дни у нас, събираха се, обичаха да философствуват, спорят, разискват, критикуват. Идваха често и Софрони Ников и Тодор Бъчваров. Бъчваров беше отначало с Учителя, но след онази случка на Сливенския балкан, когато им казал за тримата, че един от тях ще си замине, друг ще си загуби богатството, на третия ще остане в самота, то той се озлоби. Тогава написа едно стихотворение с акростих, така че първите букви отгоре надолу означаваха „Петър Дънов е лъжеучител". След това стихотворение той бърже, бърже си замина от този свят. Трябваше да провери кой е лъжеучител там. А ние останахме с Учителя. (Бел. редактора - виж „Изгревът", том III, стр. 24-26).
към текста >>

11. 20. Последният влак

Мария Младенова

ТОМ 7

И сега като стои горе самичка на таванския етаж казва често на две студентки, които са квартиранти: „По-добре един несполучлив брак, отколкото самота".
А Той й казва: „Ех, ти си изпуснала всички влакове". Тогава тя много се натъжила, че ще остане самичка. Тогава Учителя я погледнал съжалително: „Е, рекох, има още един закъснял влак. Гледай и него да не го изпуснеш". А тя взе, че го изпусна и него. И сега като стои горе самичка на таванския етаж казва често на две студентки, които са квартиранти: „По-добре един несполучлив брак, отколкото самота". Долу при нас седеше, разговаряхме, но после се качваше в своята стая на самотата. Беше се разкаяла накрая. А на млади години бе много красива. Нямаше мъж, който да я види и да не хлътне по нея. Веднага тръгваха след нея.
към текста >>

Долу при нас седеше, разговаряхме, но после се качваше в своята стая на самотата.
Тогава тя много се натъжила, че ще остане самичка. Тогава Учителя я погледнал съжалително: „Е, рекох, има още един закъснял влак. Гледай и него да не го изпуснеш". А тя взе, че го изпусна и него. И сега като стои горе самичка на таванския етаж казва често на две студентки, които са квартиранти: „По-добре един несполучлив брак, отколкото самота". Долу при нас седеше, разговаряхме, но после се качваше в своята стая на самотата. Беше се разкаяла накрая. А на млади години бе много красива. Нямаше мъж, който да я види и да не хлътне по нея. Веднага тръгваха след нея. Нейната красота привличаше, беше магнетична, жива, приятна.
към текста >>

12. 83. ДЪЛГИТЕ ГОДИНИ В МОЯ ЖИВОТ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

И самотата на село, която понякога ми тежеше, всъщност беше творческа, и противоречията по пътя бяха градивни камъни, вече огладени.
83. ДЪЛГИТЕ ГОДИНИ В МОЯ ЖИВОТ Много неща се измениха в живота ни, в отношенията и у нас самите и в нашия слънчев, китен Изгрев, от който ще остане като че ли само спомен. Радостта отлетя с Учителя - беседи, Паневритмия, колективен живот, за какъвто правехме съзнателен опит, всичко това се забрани от външни фактори, останаха само групови срещи по домове и по Витоша и Рила. През тия невесели години аз четох и чета още по-задълбочено, склонността ми да оглеждам обективно, да преценявам и съпоставям неща и събития се изостри още повече и затова често се връщам с тъга в миналото и определям за себе си тия 22 години на жив контакт с Учителя, като най-светли, неповторими години в живота ми. Сега когато хвърлям продължителен поглед върху изминатия през тях път виждам, че всичко е било на място, че всичко изживяно е било за добро, включително и това, което сега преживяваме. И самотата на село, която понякога ми тежеше, всъщност беше творческа, и противоречията по пътя бяха градивни камъни, вече огладени. И все пак, аз съвсем не казах всичко преживяно през тия светли години и възможно ли е? Много красиви спомени са останали заключени като нещо свещено, като реликва в тайната стаичка, в душата. Аз далеч не казах всичко и за Учителя, защото и никой от нас, които бяхме около Него като съученици, не може да стори това. Защото никой не е дошъл до онова истинско познание за УЧителя и все пак и най-малко просветеният е запазил спомен у себе си, че се е докоснал поне до една необикновена святост. Сега минават, нижат се много случаи на проверка на онова, което е говорил.
към текста >>

13. 50. ТИШИНАТА НА НОЩА

ТОМ 8

Какво чудно нещо е самотата!
Ще изляза и ще разговарям с нея. От Учителя в София още чух: "От великия източник на живота, оттам трябва да черпя вдъхновение." Тук всичко е особено. И часовникът е особен. Да, като че ми говори, говори. Много нещо има да ми каже. Какво чудно нещо е самотата! Какво хубаво било, да се отдалечи човек! Да съм знаела, да съм дошла още по-рано. И дори, без да съм учителка да дойда и да седя. Нощта е пита. Нощта е хляб.
към текста >>

14. 156. УЧЕНИКЪТ ТЪРСИ УЧИТЕЛЯ СИ

ТОМ 9

В.К.: Човек, ако е сам ще се задуши в самотата.
Да ти кажа, аз се възхитих, че тоя човек на тая възраст. Той беше дядо Благо вече възрастен човек, когато Учителят зададе този въпрос. Да отиде сам на една планета да живее. Е, все се иска сила затова. Иска се самоувереност, иска се голямо вътрешно съдържание. В.К.: Човек, ако е сам ще се задуши в самотата. Е.А.: Да. В.К.: Трябва да има нещо вътре в него -вътрешен живот. Е.А.: Това е богатство, за да може човек да пожелае да живее сам на една планета. Да приеме това. |В.К.: Какво си спомняте за него още?
към текста >>

15. 20.Учителят е същество, което дойде да помогне на българския народ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Така прекарваше няколко дни във външна самота, без контакт с нас.
Имаше случаи на непослушание и неразбиране от наша страна. За нашите погрешки държаха Учителя отговорен, макар и той да нямаше никаква вина. Той бе поел да ни води и той носеше нашите слабости. Понякога така се натоварваше, че трябваше да се отдели от нас за известно време, както казваше понякога, да отиде в друг свят, в друго поле, където да се обнови, да се пречисти от всичките нечистотии, които е приел. Тогава той прекъсваше контакта си с нас за известно време - 3-4 дни, оставаше сам, никого не приемаше и нищо не приемаше от нас, дори и храна. Така прекарваше няколко дни във външна самота, без контакт с нас. Казвал ни е, че отива в един по-висш свят, да се пречисти. Сестра Савка разправя един такъв случай. Тя отива при Учителя, иска да се приближи и да му целуне ръка. Той й отказва и й казва, че Учителя не е тук. Тя вижда Учителя и казва: „Ама нали вие сте Учителю?
към текста >>

16. 3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК

Втори урок от Учителя

ТОМ 12

Но герой трябва да бъде човек, да издържи цяла година тази самота.
Че, то е най-хубавото за тебе! Тогава ще дойде една мъка, един страх, но след туй ще дойде малката светлинка в тебе. В живота всеки ще го почувствува, ще го изпита. Самотията е много приятна. Не целия живот да бъдеш сам, но ще почувствуваш самотия ден, два, три, месец или година най-много. Но герой трябва да бъде човек, да издържи цяла година тази самота. А за няколко часа отгоре може всеки да изтърпи. И Христос е почувствувал няколко часа самотия. Много са смешни хората, когато изпадат в самотия. Дойде някоя жаба при него и той, горкият, я бута, прегръща я, милва я, и се бои да не я загуби. Тази жаба като че внася нещо ново в него, тъй й се радва.
към текста >>

Самотата е красиво нещо.
А за няколко часа отгоре може всеки да изтърпи. И Христос е почувствувал няколко часа самотия. Много са смешни хората, когато изпадат в самотия. Дойде някоя жаба при него и той, горкият, я бута, прегръща я, милва я, и се бои да не я загуби. Тази жаба като че внася нещо ново в него, тъй й се радва. Самотата е красиво нещо. (* Аз мисля, при самотата, човек е на правия път тогава.) При това, ти само за малко време си оставен сам, за да уякне душата ти. Често птичките пуска малките си сами във въздуха, а то трепти, трепти, като че пада вече и току майката пак го хване, после пак го остави само, докато се научи да хвърчи свободно. Тъй и вас, някой път ви извадят из получката и ви пускат и вие мислите, че сте сами, но после пак ви хванат. То е особено състояние и тогава усещате като че животът няма смисъл, без цел е всичко и после пак се промени състоянието - дойде светлината, пак е зарадваш. А който няма тия преживявания, както и да му разправяш за тия духовни състояния, той ще каже: „Небивали неща!
към текста >>

(* Аз мисля, при самотата, човек е на правия път тогава.) При това, ти само за малко време си оставен сам, за да уякне душата ти.
И Христос е почувствувал няколко часа самотия. Много са смешни хората, когато изпадат в самотия. Дойде някоя жаба при него и той, горкият, я бута, прегръща я, милва я, и се бои да не я загуби. Тази жаба като че внася нещо ново в него, тъй й се радва. Самотата е красиво нещо. (* Аз мисля, при самотата, човек е на правия път тогава.) При това, ти само за малко време си оставен сам, за да уякне душата ти. Често птичките пуска малките си сами във въздуха, а то трепти, трепти, като че пада вече и току майката пак го хване, после пак го остави само, докато се научи да хвърчи свободно. Тъй и вас, някой път ви извадят из получката и ви пускат и вие мислите, че сте сами, но после пак ви хванат. То е особено състояние и тогава усещате като че животът няма смисъл, без цел е всичко и после пак се промени състоянието - дойде светлината, пак е зарадваш. А който няма тия преживявания, както и да му разправяш за тия духовни състояния, той ще каже: „Небивали неща! Как може това?
към текста >>

17. ИДЕАЛЪТ НА ГЕРОЙСТВОТО, 29 март 1923 год. четвъртък

Извадки от беседи на Учителя от ученичка - Мария Тодорова

ТОМ 12

Ако люби някой мене да вземе кръста си и да ме следва... С любов и творчество тръгни в самота, а после правдата ще изгрее.
" „Ето Човекът" [ Първа серия на Сила и Живот] 4-те неща - богатство, сила, знания - приковани на кръста добродетели - само добродетелта на главата не е прикована ...Ние сме пратени да изпълним Волята на Отца, не само аз, но и вие... ...Има нещо велико в света, има един жив, има един жив опит, един велик жив опит. Като внесем този огън на любовта... „Волята на Отца" [Пета серия на Сила и живот] ...И тъй, когато волята на Любовта дойде, ти пак ще опиташ Неприятности, но тия неприятности ще ги превръщаш, както скулпторът превръща калта... ...Но знаете ли каква е тази душа, която ангелът носи горе на небето? Тя е една страждуща душа, която е измила своите грехове чрез страдания - само нея, само чисти души носи ангелът. Ти трябва да имаш чистота - да имаш ръце да прегърнеш този ангел... „Не бъди неверен, но верен" [Пета серия на Сила и Живот] ...Що проумява от любов онзи, който не смогва да презре любеното?... ...И казва Христос: „Който обича живота си... А който ненавиди живота си за вечен живот ще го упази. Ако люби някой мене да вземе кръста си и да ме следва... С любов и творчество тръгни в самота, а после правдата ще изгрее. Обичам този, който иска да създава над себе си та от това погива. Защото е казано, че сам отива на смърт този, който е живял в самота. 3 Април 1923 год., вторник 3 часа след обяд 25. 04. 1923 г. сряда Нито една от нашите мисли не може да схване Бога, нито един език да го изрази.
към текста >>

Защото е казано, че сам отива на смърт този, който е живял в самота.
Тя е една страждуща душа, която е измила своите грехове чрез страдания - само нея, само чисти души носи ангелът. Ти трябва да имаш чистота - да имаш ръце да прегърнеш този ангел... „Не бъди неверен, но верен" [Пета серия на Сила и Живот] ...Що проумява от любов онзи, който не смогва да презре любеното?... ...И казва Христос: „Който обича живота си... А който ненавиди живота си за вечен живот ще го упази. Ако люби някой мене да вземе кръста си и да ме следва... С любов и творчество тръгни в самота, а после правдата ще изгрее. Обичам този, който иска да създава над себе си та от това погива. Защото е казано, че сам отива на смърт този, който е живял в самота. 3 Април 1923 год., вторник 3 часа след обяд 25. 04. 1923 г. сряда Нито една от нашите мисли не може да схване Бога, нито един език да го изрази. Нематериалното, невидимото, безформеното, не може да се обхване с нашите чувства. Вечното не може да се измери с късата мярка на времето.
към текста >>

18. 25. ОПИТНОСТИТЕ НА УЧЕНИКА

Стефан Тошев

Разбира се, когато ученикът е сам, самотата благоприятствува за този резултат.
25. ОПИТНОСТИТЕ НА УЧЕНИКА Дохождам до опитностите, за които е реч в началото тук. Ако ученикът цени нашия Учител и като маг, който ни даде доста ценни формули, като ключове за успех, чрез които формули да можем да използуваме известни Божествени закони и да привличаме Божествени сили и енергии - при нужда - ученикът при нужда може да прави опити и да изпробва някои от тези формули - както аз многократно съм правил това, и ще се убеди, че при произнасянето на някоя формула (дори това ако е направено само с мисъл) с голямо благоговение, със свещена мисъл, с духовни трепети в душата си - в този момент той добива връзка с един възвишен, динамичен свят, със същества, които живеят в него и в същия момент ученикът бива проникнат от някаква висша енергия, прилична на електрически ток, която силно раздвижва физическото му тяло. Това става само за момент, но не остава скрито за присъствуващите. Разбира се, когато ученикът е сам, самотата благоприятствува за този резултат. Но ако той се намира между съвсем близки и духовни хора и в тяхно присъствие е произнесъл, макар и само мислено формулата, казаното разтърсване на тялото мигновено става. Не един път при такива случаи другарката ми е казвала: „Духът те посети! " Казвам го за слава Божия и за благодарност към Учителя, че подобни опитности съм имал много пъти от около преди 25 години до днес. Същата опитност съм получавал неведнъж и когато през съзнанието ми мине някоя велика Божествена мисъл. Учителят изрично го казва, че подобни мисли не са наши, а на един Велик дух, който за момент ни е посетил, за да ни предаде една своя мисъл.
към текста >>

19. 9. НЕОБИКНОВЕНОТО В ОБИКНОВЕНОТО

Паша Теодорова

Другият ще си замине, а третият е осъден на старческа самота." И така стана.
Един от нас запита: Кажете ни нещо за самите нас. - Ако сте силни да понесете това, което ще ви кажа, мога да задоволя желанието ви. - Готови сме, Учителю - отговорихме и тримата в един глас. - Слушайте тогава; първото нещо, като ученици, трябва да научите следния урок: Ученикът няма право да коригира Божественото. Независимо от това, ето какво ви очаква в скоро бъдеще: един от вас ще фалира, ще пропадне материално. Другият ще си замине, а третият е осъден на старческа самота." И така стана. Братът продължи по-нататък: Разделихме с Учителя добре, доволни, че научихме един хубав урок и през всичкото време на пътуването коментирахме думите на Учителя. Въпросът за фалирането на единия брат беше ясен, защото само той беше добре обезпечен, като книгоиздател. Аз и другият брат бяхме при пътуването на негова издръжка. Той понесе всичките разноски. Следващата година той фалира.
към текста >>

20. 8. СТИХОВЕ ОТ МИЛКА ГОВЕДЕВА

Милка Говедева

Болката на самота - 15.09.1943 г. 6.
8. СТИХОВЕ ОТ МИЛКА ГОВЕДЕВА 1. Защо ме отбягваш, Учителю - 15.09.1943 Г. 2. Разочарование - 19.10.1944 г. 3. Върхове-19.11.1982г. 4. За мама-29.11.1982 г. 5. Болката на самота - 15.09.1943 г. 6. Наследство - 9.29.1983 г. 7. Реквием (за Паша) -12.02.1983 г. 8. Нека земята да държа - 2.04.1983 Г. Защо ме отбягваш, Учителю И днес Учителят ме върна. Каква ли глупост в мен пак зърна?
към текста >>

Болката на самота Тежи ми пак самотата, тежи ми, тежи.
Жадувах за една искрена целувка, леглото ми топло да приготви. О майко мила и любима, защо тъй рано си отиде? Не помисли за своята Мила, че е тъй малка и без закрила. Днес съм вече остаряла, бурите далеч отлетяха, но обичта ми към теб не е престанала, макар годините доста да натежаха. 9.11.1982 г. Болката на самота Тежи ми пак самотата, тежи ми, тежи. Но с кой да свържа съдбата, като навсякъде срещам лъжи? Обичам чистотата на слънчевите лъчи. Обичам светлината в ранните зори. Кой би могъл това с мене да сподели, ако друго съдбата иска да реши? Но вечерите в самота е досадно и не на шега, развличаш се с музика, а изпадаш в тъга.
към текста >>

Но вечерите в самота е досадно и не на шега, развличаш се с музика, а изпадаш в тъга.
Болката на самота Тежи ми пак самотата, тежи ми, тежи. Но с кой да свържа съдбата, като навсякъде срещам лъжи? Обичам чистотата на слънчевите лъчи. Обичам светлината в ранните зори. Кой би могъл това с мене да сподели, ако друго съдбата иска да реши? Но вечерите в самота е досадно и не на шега, развличаш се с музика, а изпадаш в тъга. Друго би било, ако имаше приятелка една, бе разсяла тъгата на твоята самота. Нито книга прекрасна може да ме развлече, защото след нея живота пак така тече. Изчезнаха импулсите отдавна и те. О, колко ми липсва жизнеността на дете. Годините ме подтискат като товар на гърба, искат да ме превият като крайречна върба, а ти се бориш с годините на старостта и търсиш да върнеш отново младостта.
към текста >>

Друго би било, ако имаше приятелка една, бе разсяла тъгата на твоята самота.
Но с кой да свържа съдбата, като навсякъде срещам лъжи? Обичам чистотата на слънчевите лъчи. Обичам светлината в ранните зори. Кой би могъл това с мене да сподели, ако друго съдбата иска да реши? Но вечерите в самота е досадно и не на шега, развличаш се с музика, а изпадаш в тъга. Друго би било, ако имаше приятелка една, бе разсяла тъгата на твоята самота. Нито книга прекрасна може да ме развлече, защото след нея живота пак така тече. Изчезнаха импулсите отдавна и те. О, колко ми липсва жизнеността на дете. Годините ме подтискат като товар на гърба, искат да ме превият като крайречна върба, а ти се бориш с годините на старостта и търсиш да върнеш отново младостта. 29.11.1982 г.
към текста >>

21. АНРИЕТА МАРКОВА ЖЕРБЕРТ - ЕДИН ВЕЛИКДЕН

Анриета Маркова Жербет

Но каква наслада е тази самота на мястото, където Учителят беше благоволил да повдигне малко една от завесите, с които се закрива.
Безгранична признателност изпълни цялото ми същество и аз обикнах тогава Учителя, нашия Учител, обикнах Го с една възвишена Любов, на която никое човешко чувство не може да бъде равно. Но възторгът беше свършен. Аз се видях до Учителя. Погледнах Го и почувствувах че Неговият дълбок поглед спрян върху мене ми казваше с безгранична благост: „Това, което разбрахте, запазете го за вас." И Той отиде да настигне тези, които с раници на гърба Го чакаха, няколко стъпки по-далеч. Всички се отдалечиха, аз останах сама. Но каква наслада е тази самота на мястото, където Учителят беше благоволил да повдигне малко една от завесите, с които се закрива. И как всичко ми беше скъпо: синьото небе, светлата планина, тревата, която Той беше тъпкал и скалата, зад която далече от всеки човешки поглед, Той беше изразил своето желание към архитектите, от които зависеше да ни наградят с един хубав ден. Бих искала да погаля всичко, всичко да прегърна. Отидох да седна зад скалата, за да изживея по-добре това, което беше станало - величествена сцена на един момент. Този Учител, когото знаех сега толкова велик, аз Го бях виждала в продължение на години, виждах Го още да живее толкова скромно, заставаше на нивото на най-смирените, не търсейки никога да се покаже, зает единствено с това да утешава, да насърчава, да повдига, да показва пътя, който води към пристанището. Необикновени случаи, за които ми бяха говорили, други случаи, които бяха мен самата развълнували и възрадвали и възкръсваха в моята памет.
към текста >>

22. 17. РАЗМИШЛЕНИЯ

Лидия Соломонова Аладжем

Изминали дълги дни на скръб, ридания и самота, когато човешката душа заблудена е дирила спасение в смъртта.
Но ти, Учителю, бъде винаги с нас, да Те следваме в безкрайните векове на вечността. Да бъде светла и честита Новата година. НЕ СЪМ ПЪРВА Не съм първа, нито последна, разочарована от човешката любов. Не съм първа, нито последна, изпитала неразбраната любов. Изминала дългия път на скръб, противоречия и размисъл, тя ме доведе примирено до свещените порти на Божествената Любов. Изминали дълги дни на скръб, ридания и самота, когато човешката душа заблудена е дирила спасение в смъртта. Но и тук не бе приета, отхвърлена като отрепка, Божествена душа. О, как молех да ме приеме в смъртните двери, но тя отмина безмълвна и няма, и тъй обърнах поглед към живота, обикнах малкото цветенце, нежния ветрец, слънчевия лъч и те съгряха, обновиха наболялата душа. Обикнах живота далеч от човека, възлюбих съществата от нечовешкия род, и те ме правят крилата, разтапят душата ми в неземна любов. Не съм първа, нито последна, що дирят съвършената любов. Не съм първа нито последна вече, що дирят неизменната и безгранична Божествена Любов.
към текста >>

Пак огорчение, скръб, самота.
Аз винаги носех една тъга. Скръбта за красивото чувство ми липсваше, аз страдах, че нямах обекта на любовта. И ето, един ден как стана, не знам. Впрочем, зная, но не искам да кажа, без предисловие, сърцето се отвори, затуптя, залюби. Това беше един миг, един поглед, една милувка, след това всичко изчезна. Пак огорчение, скръб, самота. Но чудно, сърцето не спря, не се затвори, то продължи да люби, да обича. Какво?... Един далечен образ. УЧИТЕЛЮ НА ЖИВОТА, ЖИВ СИ! 27.12.1970 г. Обични Учителю, днес сме събрани да отпразнуваме 26 години от твоето заминаване.
към текста >>

23. 8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША

Цветана Щилянова

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Тя подари на Данко години на радост и успокоение, а също и за мен, защото той жестоко страдаше от самотата, в която бе останал.
То излъчваше особена, неизразима красота. Простете ми, ако твърде много си позволявам, но имам да Ви помоля за една голяма услуга: като почина сестра ми, нейният съпруг Данко Симеонов се ожени за Надка. Гради знае всичко. Тя - много по-млада от него, с много красиви очи, свежа, много чиста, за първи път вижда братството, веднага става вегетарианка, с уважение към всички, и специално към мене и към паметта на сестра ми. Дребничка на ръст, но пълна, умее сама да си шие, обличаше се с голям вкус. Тя подари на Данко години на радост и успокоение, а също и за мен, защото той жестоко страдаше от самотата, в която бе останал. Но като почина Данко, тя много изстрада. Към мене постъпи сестрински - подари ми скъпи мебели, килимчета, скъпи спомени от майка ми и сестра ми. Отчуждиха имота на Изгрева, представиха се наследници - тримата братя на Данко, взеха й всичко, каквото можаха, най-безпощадно. След време получи в квартал „Диана бад" малък апартамент. Тя има по-възрастен брат, който се е погрижил за обзавеждането, а също и да получи телефон.
към текста >>

24. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 301-350

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

344.Мистична самота.
Мислите трябва да се развиват и да растат, без да се изменят. 343.Действие. Не всякога Учителят може да говори. Понякога трябва веднага да действува: когато ученикът разглежда и изучава една бомба, която след две минути ще експлодира, Учителят няма време да му обяснява, че това е нещо опасно, а веднага ще я вземе от ръцете на ученика и ще я хвърли някъде надалеч в пространството! Ученикът ще разбере това едва след като чуе бомбата. И ще благодари на Учителя си, задето не му е говорил нищо тогава. 344.Мистична самота. Има в човека една мистична самота, в която той се слива с Бога. Това е за оня, който разбира! Има една свещена област в душата, която е неприкосновена! Нея никой не може да прекрачи. Тя е свещено място, предназначена само за Бога. 345.Сам.
към текста >>

Има в човека една мистична самота, в която той се слива с Бога.
Не всякога Учителят може да говори. Понякога трябва веднага да действува: когато ученикът разглежда и изучава една бомба, която след две минути ще експлодира, Учителят няма време да му обяснява, че това е нещо опасно, а веднага ще я вземе от ръцете на ученика и ще я хвърли някъде надалеч в пространството! Ученикът ще разбере това едва след като чуе бомбата. И ще благодари на Учителя си, задето не му е говорил нищо тогава. 344.Мистична самота. Има в човека една мистична самота, в която той се слива с Бога. Това е за оня, който разбира! Има една свещена област в душата, която е неприкосновена! Нея никой не може да прекрачи. Тя е свещено място, предназначена само за Бога. 345.Сам. Учениците могат да живеят сами в своя вътрешен живот, само ако живеят в чистота. 346.Пчелата.
към текста >>

25. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

ТОМ 14

Ако не любиш , ще страдаш от самота ; ако любиш ще страдаш от любовта , по-добре люби и ще познаеш не само ада, но и рая - ще видиш Бога , ще чуеш песента на ангелите и ще разбереш смисъла на живота. 39.
Чрез Божествената любов се пробужда човешката душа , колкото се стремим да я имаме , толкова и грешим и страдаме за нея. 34. Окултното учение е най-интересното и трябва да се изучава от всекиго , нужно е всеки да има понятие , що ни очаква в задгробния мир, как да се молим и как да живеем , за да бъдем полезни на близките си . 35. Хармонията е съзнателния живот на човека , живот в който душата се развива ; първият ключ на хармонията е Любовта , с нея трябва да започнем . 36. И тази мисъл, която смятам за оригинална , не ще да е моя , защото такива мисли са у мене едно отражение само, а где е техният извор - ето мъчителният въпрос . 37. Струва ми се , че когато душата дълбоко страда , тя се възвиша , защото тогава човек забравя, отказва се от земното, празното, на чието място идва безкористно добро желание да се жертвуваш за другите . 38. Ако не любиш , ще страдаш от самота ; ако любиш ще страдаш от любовта , по-добре люби и ще познаеш не само ада, но и рая - ще видиш Бога , ще чуеш песента на ангелите и ще разбереш смисъла на живота. 39. За подигане на человека необходимо му е знание, чрез което ще може правилно да действа с Любовта, Истината и Правдата, които ни водят към Отца . 40. Окултният ученик трябва да бъде: бодър, смел, решителен и неотстъпим в борбата със злото; тих, кротък, смирен и мълчалив в извършване на доброто. 41. Най-силният аргумент, с който ний можем да понасяме всички грижи и теготи в живота ни тук, на земята, тъй също и за подигане в духовно отношение, то е: Вярата ни в Учителя . 42. Когато ни обвиняват в нещо, добре е да проверим дали наистина не сме виновни и ако сме виновни, мълком да се поправим, а ако сме невинни, няма защо да се оправдаваме. 43. Человеците са както рекичките - всички най-после се вливат в морето, само че пътищата им са различно дълги. 44.
към текста >>

26. 36. 91 ПСАЛОМ

Жечо Панайотов

Ето, че останах наново сам в Бургас, макар че тази самота се разнообразяваше от общението ми с бургаските братя и сестри.
Разбрахме, че минаваме някакъв наклон, контролата над влака бе изпусната и едва с големи усилия бе достигната нормалната бързина, за да се спасим от дерайлиране. Тогава разбрах, че ни спаси 91 Псалом и защо Учителят настоя да го имам написан със себе си. Учителят ми помогна и през 1922 година по следния начин. Дотогава, петчленното ни семейство живееше в гр. Бургас, но наложи се младите да следват университета в София, а старите да отидат при тях, за да водят домакинството. Ето, че останах наново сам в Бургас, макар че тази самота се разнообразяваше от общението ми с бургаските братя и сестри. По Коледните празници взех няколко дни отпуска и посетих домашните си в София, видях как са скромно настанени. Животът на Братството в София, беседите на Учителя, бяха много привлекателни и за мен, затова у мен се застани мисълта да си намеря подходяща работа, за да се прибера и аз при своите. Посетих още в първите дни Учителя, той ме разпита за живота ни и разбра всичко. Положих доста усилия да намеря работа в София - чрез приятели и познати, но не се нареди нищо. При изтичане на отпуската трябваше да се завърна на работата си в Бургас, отидох при Учителя да се сбогувам, като му разказах и за несполуките които срещнах.
към текста >>

27. 82. 91 ПСАЛОМ

Жечо Панайотов

Наистина, не е било лесно на човека в далечното минало, па не му е лесно и днес, да се избави от угнетяващото чувство на боязън, която самотата в някоя тъмна нощ, налага на човешкото самочувствие.
Не ще и дума, че „перата и крилата" на Всевишния са символи за необикновения начин за запазване верующите и учениците. Ангелът продължава: „Неговата Истина е щит и всеоръжие. Няма да се боиш от нощен страх, От стрелата, която лети денем. От мор който ходи в тъмнина, От погибел, която запустява всред пладнина." Всякога трябва да се стремим да си служим с Истината, защото както и да се видоизмени животът ни, тя действително е щит, който ни пази, същевременно е оръжие срещу духовните ни врагове. По-нататък в Псалома се говори за „нощния страх". Наистина, не е било лесно на човека в далечното минало, па не му е лесно и днес, да се избави от угнетяващото чувство на боязън, която самотата в някоя тъмна нощ, налага на човешкото самочувствие. Ония от нас, които изпълниха задачата на Школата, дадена от Учителя през 1922 г. да отидат в тъмна нощ в планината, знаят какво са преживяли при нейното изпълнение. Човек е сам, всичко около него е непознато, необикновено в планината. Чува се далечен глас на птица, прибегне малка животинка или полъхне вятър в клоните на дърветата - всичко това засяга напрегнатото съзнание на човека, няма ли някаква опасност за живота и за здравето му. Ако човек по-често преживява такива тренировки, той ще се кали и за него няма да съществува „нощният страх".
към текста >>

28. 91. СЪДБАТА НА САЛОНА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ N 14

Николай Дойнов

" Радославов, вече без къща и имот, се заселва в една скромна стаичка на Изгрева, притиснат от мизерията и самотата, умира сам.
- „Но, Учителю нали те са за новата къща на Радославов", възразих аз. Той ме погледна, усмихна се и в израза на лицето му разбрах - „И ти ли момче вярваш, че на Радославов ще се направи тук къща? " Когато Радославов, разбира измамата, в която е попаднал, отива при Учителя заедно със своя адвокат. Какво са говорили на Учителя и какво Той им е казал, това ние не знаем. Но когато излизат от малката приемна на Учителя, адвокатът се обръща към Радославов и му казва: „Ти защо, като си имал такъв умен и осведомен по законите човек, си дошъл при мене? " Радославов, вече без къща и имот, се заселва в една скромна стаичка на Изгрева, притиснат от мизерията и самотата, умира сам. Това е последният епизод от историята, свързана при Сините камъни в Сливенския балкан. Тогава Учителят казал „Единият от вас ще си замине тази година, другият ще загуби богатството, а третия ще умре в самота и бедност, изоставен от всички". Онзи, който си замина бе Бъчваров, онзи, който си загуби богатството бе Лазар Котев, а онзи, който умря в самота бе Иван Радославов. Развръзката бе пълна.** Отначало след като дейността на Учителя се премести на Изгрева, много динамичният, активен и с инициатива брат Симеон направи в салона на ул. „Оборище" N 14 квартално кино, което просъществува до края на печалната съдба, която сполетя тази братска светиня.
към текста >>

Тогава Учителят казал „Единият от вас ще си замине тази година, другият ще загуби богатството, а третия ще умре в самота и бедност, изоставен от всички".
" Когато Радославов, разбира измамата, в която е попаднал, отива при Учителя заедно със своя адвокат. Какво са говорили на Учителя и какво Той им е казал, това ние не знаем. Но когато излизат от малката приемна на Учителя, адвокатът се обръща към Радославов и му казва: „Ти защо, като си имал такъв умен и осведомен по законите човек, си дошъл при мене? " Радославов, вече без къща и имот, се заселва в една скромна стаичка на Изгрева, притиснат от мизерията и самотата, умира сам. Това е последният епизод от историята, свързана при Сините камъни в Сливенския балкан. Тогава Учителят казал „Единият от вас ще си замине тази година, другият ще загуби богатството, а третия ще умре в самота и бедност, изоставен от всички". Онзи, който си замина бе Бъчваров, онзи, който си загуби богатството бе Лазар Котев, а онзи, който умря в самота бе Иван Радославов. Развръзката бе пълна.** Отначало след като дейността на Учителя се премести на Изгрева, много динамичният, активен и с инициатива брат Симеон направи в салона на ул. „Оборище" N 14 квартално кино, което просъществува до края на печалната съдба, която сполетя тази братска светиня. Накрая банката взе имотите и направи там жилищни блокове. Мнозина навярно биха запитали, защо Учителят не се намесил за да предотврати тази измама.
към текста >>

Онзи, който си замина бе Бъчваров, онзи, който си загуби богатството бе Лазар Котев, а онзи, който умря в самота бе Иван Радославов.
Какво са говорили на Учителя и какво Той им е казал, това ние не знаем. Но когато излизат от малката приемна на Учителя, адвокатът се обръща към Радославов и му казва: „Ти защо, като си имал такъв умен и осведомен по законите човек, си дошъл при мене? " Радославов, вече без къща и имот, се заселва в една скромна стаичка на Изгрева, притиснат от мизерията и самотата, умира сам. Това е последният епизод от историята, свързана при Сините камъни в Сливенския балкан. Тогава Учителят казал „Единият от вас ще си замине тази година, другият ще загуби богатството, а третия ще умре в самота и бедност, изоставен от всички". Онзи, който си замина бе Бъчваров, онзи, който си загуби богатството бе Лазар Котев, а онзи, който умря в самота бе Иван Радославов. Развръзката бе пълна.** Отначало след като дейността на Учителя се премести на Изгрева, много динамичният, активен и с инициатива брат Симеон направи в салона на ул. „Оборище" N 14 квартално кино, което просъществува до края на печалната съдба, която сполетя тази братска светиня. Накрая банката взе имотите и направи там жилищни блокове. Мнозина навярно биха запитали, защо Учителят не се намесил за да предотврати тази измама. Ние вече мисля казахме, че Той не се месеше в плановете и постъпките на приятелите, когато те не търсеха неговият съвет и помощ.
към текста >>

29. 18. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА НА ЖИВОТА НА ИЗГРЕВА

Николай Дойнов

Самотата е най-голямото изпитание, най-голямото страдание, при което една душа може да се постави - казваше Учителя.
Ние с Боян се споглеждаме, как така, в неумити паниците да ядем. Учителят почна да яде, заклати с глава и ни подсказва: „Хайде, хайде, почвайте, яжте! ". Ако ме накара някой човек, да кажа всичките случки и преживелици, които съм имал през живота си с Учителя е невъзможно, но при дадени случаи създадени, изпъква в главата ми някои от случките. И аз тогава мога да ги разкажа. Но случаят ги изважда от съзнанието ми. Самотата е най-голямото изпитание, най-голямото страдание, при което една душа може да се постави - казваше Учителя. При тези страдания, човешката душа разкъсва тази плътна обвивка, двойникът се отваря и търси връзка със същества, търси да обича. Един ден разправям една своя опитност на Учителя. Затворен, хвърлен за първи път в един чудовищен мръсен арест, в един останал още от турско време зандан, в който по-късно разбрах, че са лежали и някои от нашите възрожденци като Тодор Каблешков. Прекарвах дни и нощи сам, измъчен, захвърлен, непотърсен от никого. Един ден, от една дупка излиза една мишка, завъртя се, озърна се и като ме видя, избяга отново в дупката си.
към текста >>

30. 21. КРИЗАТА В ДУШАТА НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК

Иван Толев

Ледът на разединението, самотата обвива човешкото сърце.
Песимизмът си има много причини, но това е една от най-дълбоките. Човек може да намери много причини на песимизма, но той трябва да проникне в глъбините на човешкия дух, за да намери причината на причините. Човек се чувствува самотен, макар да живее днес в шумния многомилионен град. Когато хората са разединени, когато изчезне топлината, която сгрява сърцата, тогаз целият живот като че ли става ледена пустиня, в която бушуват студените ветрове. Сърцата са студени, макар и външната култура да „блещи" с културни придобивки. Ледът на разединението, самотата обвива човешкото сърце. Защо отделността, разединението води към песимизъм? Защото при любовта, при единението човешкият живот е в съгласие с великата истина за всеединството. Ето защо в любовта, в единението на човешките души е щастието. Днес само окултизмът може да изведе човечеството от тази двойна духовна криза, защото излиза от дълбокото познание на действителността. По този начин ще се премахне хаоса, който цари в душата на съвременния човек.
към текста >>

31. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

ПЛАЧ Кат младенец заплаках аз, и плача още; от плач клепачите ми са отекли веч, но изворат от сълзи блика дни и нощи, а Майка ми не иде - много е далеч... Изгрей ли слънце радостно отвъд гората или залязва с пламъци в чаровен здрач - все лея сълзи горестни във самотата, но никой, никой не разбира моя плач.
135 - рубрика Нова естетика Псалом четвърти - Четири е числото на кръста, а кръстът е символ на страданието. "Ново слънце" и "нов град" - вж. Откров. на св. Иван. "А според обещанието му, очакваме нови небеса и нова земя" (II Петрово -3; 13). Велика катастрофа иде за човечеството... - това говори Господ чрез всички светли духове. ПЛАЧ Кат младенец заплаках аз, и плача още; от плач клепачите ми са отекли веч, но изворат от сълзи блика дни и нощи, а Майка ми не иде - много е далеч... Изгрей ли слънце радостно отвъд гората или залязва с пламъци в чаровен здрач - все лея сълзи горестни във самотата, но никой, никой не разбира моя плач. Ще капят сълзи, бисерни като росата и жежки като капки кръв от рана зла, но воплите ми все ще стигнат небесата! И мойта Майка ще ме чуй, ще дойде тя, ще ме смири до млечна гръд и на крилата ще ме издигне - в висини, зари, цветя!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с.
към текста >>

32. 2. Първите стъпки. Запали се новият светилник 5.VIII.1933 г.

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Стана ми ясно защо е пеял Учителят и защо в съзерцание е пеяла душата ми горе, в самота, на високия хълм.
Картината беше очарователна и никогаш не ще се заличи от съзнанието ми. Литнала на височината, аз се чувствувах на върха на едно неземно щастие. В мен всичко пееше, ликуваше и благославяше. Душата ми се сливаше с оня небесен мир, където съществата вечно пеят и свирят. Беше времето между 9 и 11 ч преди пладне, когато Учителят на бивака е предал нова песен, която с жестове е пеял пред братята и сестрите. Стана ми ясно защо е пеял Учителят и защо в съзерцание е пеяла душата ми горе, в самота, на високия хълм. Думите на новата песен бяха следните: Запали се огънят на огнището, затупка моето сърце, хлябът е готов. Запали се новият светилник, сложи се трапезата. Яви се моята мисъл. Хляба сладки днес да възлюбя и сладките му думи аз да чуя. В душата ми силно звучаха думите на новата песен и тълкувах нейното значение.
към текста >>

33. 32. Високият връх

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

В самота аз се пренесох в дълбочините на моята душа.
Ето ме. Аз вече съм при моя приятел - върхът. Тук никой нямаше още. Седнах на едно студено камъче. Хладен ветрец ме полъхваше. В самота аз се пренесох в дълбочините на моята душа. Там прочетох велики закони, написани с ръката на Бога. Там видях светлия образ на съвършения човек. Той ме гледаше право в очите и ми шепнеше: „Любов, Мъдрост и Истина са стимулите, които водят към съвършенство. Любов, Мъдрост и Истина е името на това, което е съвършено. Облечи се в тази дреха и следвай тясната пътека.
към текста >>

34. 2. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 9.V.1934 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Виждам те скромен и тих, като нежен минзухар под шубръчки, там в самота и мълчание да очаква милувката на слънчев лъч и бисерни капки роса от небето.
Цветя разноцветни ухаят и красят градини и поля. А слънцето пече ли, пече! „Дъждец, росица искаме"- се провикват тревите и цветята. „Дъждец, росица искам" - се провиква душата и сърцето на едно разумно цвете в градината на Бога! А това цветенце си ти, драги мой! Виждам те скромен и тих, като нежен минзухар под шубръчки, там в самота и мълчание да очаква милувката на слънчев лъч и бисерни капки роса от небето. И ето днес, в тази пролетна доба, когато всичко расте и се радва и когато слънцето те облива със свойте оживителни лъчи, дребен дъждец се изсипва върху твоята чашка-този дъждец е любовта на Бога към тебе, която се изпраща днес чрез настоящото писмо в красиви мисли и чувства, излизащи от съкровищницата на моето сърце. Пеньо, в нас е Бог. Вътре в нас е всичкото - и небето, и земята. Вътре в нас е и Учителят. Вътре в теб живея и аз.
към текста >>

Моят съвет е: Използувай самотата, работи над себе си, учи, свири, чети, не си губи времето между хора, които са празни, остави ги да си вървят своя път и ти си върви твоя.
Ти сега ще имаш много писмена работа, но пак може да се обадиш сегиз-тогиз с по няколко думи, недей писа дълги писма. Вчера ти изпратих много хубави резюмета с маршрутен лист, чети ги, чети и беседи, размишлявай, моли се и благодари на Бога за всичко, имаш условия най-добри за концентрация. Не си доволен от екскурзията там и не може да бъдеш, защото не си в своята среда и Учителят пак казал (от брат Боев аз се научих): „Всички хора живеят в Бога, но Бог не живее във всички хора. "Тогава става много ясно. Как ти искаш да се чувствуваш щастлив там, където Бог Го няма? Моят съвет е: Използувай самотата, работи над себе си, учи, свири, чети, не си губи времето между хора, които са празни, остави ги да си вървят своя път и ти си върви твоя. Бог си има грижата за всички. Всеки цвят ще цъфне на своето време. Използувай условията за саморазвитие - това е волята Божия. Много неща ми станаха ясни, от много заблуждения се освободих, благодаря на Учителя за това, но всичко не може да се пише, като си дойдеш, ще приказваме много, пък и сега си приказваме, нали живеем един в друг по закона на единството за тези, които се обичат и любят Бога. Аз ти изпратих новото гимнастическо упражнение и една песен от младежкия клас, нотирани, с резюметата, получи ли ги?
към текста >>

35. 8. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 23.XII.1936 г.

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

И сега се уверявам защо духовните хора не издържат присъствието на всекиго едного и защо обичат да се поизолирват, обичат самота, защото само в самотата си те не са сами.
Нали и другите са сестри и братя! Но! Не можеше цели нощи да спи, пък аз така спях, чак ме беше яд на себе си. Значи по симпатия сънят неин дойде при мене, законът на скачените съдове и без да искаш, изтича от тебе това, което имаш, и се втича от онова, което имат хората, с които дружиш. Закон е това. И сега се уверявам защо духовните хора не издържат присъствието на всекиго едного и защо обичат да се поизолирват, обичат самота, защото само в самотата си те не са сами. После, те са по-чувствителни, по- фини. Нали и затова правят толкова усилия и работят над себе си! И ти сега се сравняваш с онзи Пеньо, който е бил преди 5-6 прераждания учител, как скачал и играел и барабар със селските ергени по седенки с момите и пр. Нито се сравнявай с колегите си - ти не можеш да бъдеш като тях, нито те като тебе в този момент, затуй не гледай те каквото правят, че и ти нито се страхувай от господарите си, които изискват неща несъвместими със силите на човека. Тези господари на просветата имат свой господар, ти с Него като влезеш във връзка, Този, Който работи не явно, а тайно някак си, и раздава благата Си и помага на всекиго едного, който се отнесе до Него, не явно, но тайно някак си всичко ще ти се нареди по един чуден начин.
към текста >>

36. 1. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 25.Х.1926 год.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Кога тръгна за селото си, не се минава през никакво село, а из целия път се движа из гора, и знаеш, тъй ми е приятно, весело в самотата из гората.
И над всичко отгоре, аз казвам: Благодаря на Великия Отец на Любовта, задето ме постави тук, за да работя над мене си, а ако е наредено, може и наоколо. Тези дни съм тъй весело настроен, и така ми се иска все да свиря и свиря, а четене още не съм започнал. Сутрин ставам рано, докато дойдат турци- те, аз чета. пея, свиря, и така съм до днес. Селото е далеко от нашето на около 4 часа. Кога тръгна за селото си, не се минава през никакво село, а из целия път се движа из гора, и знаеш, тъй ми е приятно, весело в самотата из гората. Самото село Крепча се посещава от много туристи, понеже има старини за разглеждане. Има пещери дълбоки в скалите, има един древен монастир, в една скала, с две стаи, издълбани високо в скалата, в които за да се качи човек, трябва му 10 метра сълба и решителност, за да поеме по скалата, защото в случай на колебание рискува да заплати с живота си. Самото село има хубава скалиста околност, високи баири за разходка, изобилна вода чешмяна, поток през селото, лом под него. Ето тъй съм. Адреса Ви го вземах чрез писмо от сестра Стойна [и] брат Георги.
към текста >>

37. 3. Писмо на Савка Керемидчиева до Елена Хаджи Григорова от 22. и 23.XI.1924 г. и на Мария Тодорова и Паша Теодорова от 23.XI.1924 г.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Човек расте в мъчнотиите и самотата.
Всяка лоша мисъл е един трън, психически трън. Ученикът трябва да го намери и да го извади. Този месец изглежда че ни е определен да употребим всички усилия, за да осветим пътя на своите мисли, като се държим здраво в закона на вярата. Учителят в специалния клас ни говори също за светлина, знание и вярата, но Паша ще ти напише по-подробно за това. Бъди добра, не отпадай никога духом и изнасяй с радост всички мъчнотии! Човек расте в мъчнотиите и самотата. В самотата е истинското щастие на човека, защото е освободен от световните илюзии и живее с Реалността. Колко е милостив Бог към тази душа, на която дава възможност и в света на лъжливите познания да дойде до истинските. Нека непоколебима вяра да ни свързва винаги с Него, защото Той ни носи живота, светлината, свободата. Твоя сестра Марика. Писмо на Паша Теодорова до Елена Хаджи Григорова (на същия лист) Добра сестра Еленка, По-важното двете сестри ти писаха, в този момент ти пише и Гена, та и аз, малко, според мястото, ще ти се обадя.
към текста >>

В самотата е истинското щастие на човека, защото е освободен от световните илюзии и живее с Реалността.
Ученикът трябва да го намери и да го извади. Този месец изглежда че ни е определен да употребим всички усилия, за да осветим пътя на своите мисли, като се държим здраво в закона на вярата. Учителят в специалния клас ни говори също за светлина, знание и вярата, но Паша ще ти напише по-подробно за това. Бъди добра, не отпадай никога духом и изнасяй с радост всички мъчнотии! Човек расте в мъчнотиите и самотата. В самотата е истинското щастие на човека, защото е освободен от световните илюзии и живее с Реалността. Колко е милостив Бог към тази душа, на която дава възможност и в света на лъжливите познания да дойде до истинските. Нека непоколебима вяра да ни свързва винаги с Него, защото Той ни носи живота, светлината, свободата. Твоя сестра Марика. Писмо на Паша Теодорова до Елена Хаджи Григорова (на същия лист) Добра сестра Еленка, По-важното двете сестри ти писаха, в този момент ти пише и Гена, та и аз, малко, според мястото, ще ти се обадя. Това, което ми възлагаш, все пак като доброволно приета от мен задача - дохождането ми в с.
към текста >>

38. 30. Писмо от Мария Зафирова до Елена Хаджи Григорова от 18.III.1937 г.

II. Стихове в сп. „Всемирна летопис'. Мара Белчева

Аз поддържам това, че самотата, колкото и да е мъчна, има своите най-големи плодове за ученика. Нали?
Някога мене ми се струва, че това, което чета, не са думи; което слушам - не са слова, но най-нежната музика и обичам да се заслушвам в хармонията, която те разливат наоколо си, често пъти мене не ми се иска да разбера съдържанието, така, само да слушам и да ми е приятно. Тъй както на слънцето когато съм пролетно време, когато то още не е така силно и когато слаб ветрец повява косите. Ех, знаеш ли що съм измислила: че най-вече трябва да се радваме на благото, че можем все пак, въпреки всичките недостатъци на нашия съсъд, да бъдем в Школата и все пак малко поне в ъгълчета се задържа в нас от питието, което ни предлагат. Ти няма ли да ми пишеш нещо за своето село? Нещо из рожбите на твоите самотни размишления. Аз поддържам това, че самотата, колкото и да е мъчна, има своите най-големи плодове за ученика. Нали? Приветствам те: Мария Понеже от 1-ви ще сме вече в нова квартира, то пращай ми писма до печатницата (салона), адреса знаеш, нали? Съща
към текста >>

39. 1. Сп. „Всемирна летопис, год. II, кн. X, 31.XII.1922 г., с. 262-263

VI. Очерци за Мара Белчева

Край стобора кокичето изнича, нетърпеливо в свойта самота, - кога цвета на теменужката ще се покаже: то има толкова да й разкаже!
Като съдим по тия признаци, мъчно може да се заключи, че животът на първата представлява само един радостен химн на ранна пролет, а на втората - един тъмен, надгробен кипарис. По-скоро сме наклонни да приемем, че леко хвърчащата птичка има нужда от по-философско вдълбочение в превратностите на живота, а потъмнялата жрица на разрушения храм - от по-светла вяра в радостите на тоя живот. И в желанието си да изоставим и забравим екцесите на двете авторки, които не хармонират с Божествената правда и с възвишената любов, в храма на която всички тряба самоотвержена да служим, ние ще цитираме тук неколко най-хубави бисери от двете стихосбирки като доказателство на тоя трогателен жизнерадостен лиризъм, който бихме желали и двете да задържат и развият. Из „На прага стъпки" I. В усмивката на пролетния ден снегат стопен от стрехите в градината се стича. Край стобора кокичето изнича, нетърпеливо в свойта самота, - кога цвета на теменужката ще се покаже: то има толкова да й разкаже! II . Кокиченце, за мене брано, от него дар на обичта - от всички минало най-рано през портите на пролетта! Ела ми научи душата как да цъвти в снега и тя, и да извади из земята сълзиците на радостта. III . През рамо хвърлих чашата световна; разкъсах багреница; на помисъл обрекох се върховна сега - и нейна жрица - понесох тежкото й бреме.
към текста >>

40. 2. Владимир Полянов. Срещи по дългия път. Мемоарни импресии: кн. 2 - София: Бълг. писател, 1988 г., с. 168-173

VI. Очерци за Мара Белчева

Заговори за самотата, за нуждата й да подиша сред природата.
След като тя отмина, тръгнах подир нея. Да, тя навлезе в селището с дървените бараки и скоро прекрачи в техния дъсчен храм. Когато втори път я срещнах в тази околност, идвах отсреща й и се обадих. Подхвърлих приказка, че и друг път съм я виждал насам. Тя не каза нищо за сектата на дъновистите. Заговори за самотата, за нуждата й да подиша сред природата. Изглеждаше по-бледа от друг път и тъжна. Нямаше я ласкавата усмивка, а някаква усмивка, която говореше по-скоро за горчивина и примирение. Едва този ден, малко отрезнял от омаята на тази жена, си дадох сметка какъв може да е бил животът й през тия години. Останала сама, след като загубва съпруг и любимия, намерила се сред един нов свят, който много малко знае за нея, загубила всичко от някога богатото бащино семейство с достатъчно възможности да прати дъщеря си да учи в девически институт във Виена, останала само със своята пенсия, отдавна загубила някогашната си стойност, тя живее без никакви други доходи. Придворната дама, министерската съпруга, приятелката на най-големия български поет, сама талантлива поетеса, явно тя живееше в оскъдица и самота.
към текста >>

Придворната дама, министерската съпруга, приятелката на най-големия български поет, сама талантлива поетеса, явно тя живееше в оскъдица и самота.
Заговори за самотата, за нуждата й да подиша сред природата. Изглеждаше по-бледа от друг път и тъжна. Нямаше я ласкавата усмивка, а някаква усмивка, която говореше по-скоро за горчивина и примирение. Едва този ден, малко отрезнял от омаята на тази жена, си дадох сметка какъв може да е бил животът й през тия години. Останала сама, след като загубва съпруг и любимия, намерила се сред един нов свят, който много малко знае за нея, загубила всичко от някога богатото бащино семейство с достатъчно възможности да прати дъщеря си да учи в девически институт във Виена, останала само със своята пенсия, отдавна загубила някогашната си стойност, тя живее без никакви други доходи. Придворната дама, министерската съпруга, приятелката на най-големия български поет, сама талантлива поетеса, явно тя живееше в оскъдица и самота. Единственото нейно богатство са спомените. Тя не тропа на ничия врата, не споделя с никого какво е положението й - скъпи своя висок духовен ранг и тихо отминава в небитието, към което вече отдавна е устремено всичко у нея, след като е изпълнила единствената задача, която е смятала, че е длъжна да изпълни - да разкаже всичко за големия поет, умрял в нейна близост. Надали тя е съзнавала, че тъй сама ще се задържи по-дълго в паметта на поколенията, които следват. Сърцето й е много чисто, за да прави такава сметка! Авторка на интимна, сърдечно вълнуваща поезия, тя е една от първите жени поетеси у нас за времето и изиграва своята роля за развитието.
към текста >>

41. 5. „Завети, год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18. Петър Горянски. В памет на Мара Белчева

Трагичното чувство за самотата и изоставеността у нея е силно развито.
Поетесата не живее с тревогите на своето време. Тя се е надмогнала над действителността. Проявите на обективния живот я интересуват дотолкова, доколкото могат да възпроизведат във въображението й един пъстър свят от безплътни образи и видения - отглас на някогашни впечатления и изживявания. Мара Белчева е заключила сърдцето си за възторзите, радостите, скърбите и крушенията на другите. Тя живее изключително със себе си и в себе си. Трагичното чувство за самотата и изоставеността у нея е силно развито. То подхранва оная дълбока меланхолия и примирение със съдбата, които намират израз в миньорния тон на всичките й песни. В тях острият вик на отчаянието е заглушен, сподавен, за да отстъпи място на една смирена резигнация: На свое слънце грее се душата. И във кристалний дом на тишината Не влиза времето с човешки час. Мъглата радостта й не смущава, Не чуе стъпки на човешка слава - Заслушана е само в Божий глас. Мара Белчева е индивидуалистка от най-чиста проба.
към текста >>

42. 18. Езикът на Зодиака

ГЕОРГИ РАДЕВ

Някакъв непонятен страх ги измъчва, който ги кара да дирят самота и уединение.
Възприемчиви за външните впечатления, и не по-малко чутки за внушенията, които изхождат из областта на подсъзнанието, техните състояния постоянно се менят. Ето защо, нерядко, след състояние на душевен подем и вдъхновение - те изпадат в мрачни настроения и изпитват безпричинна тъга. Водата, морето и звездното небе им упражняват силно влияние и те обичат да ги съзерцават. Колкото и да е благоприятна за някои от тях обстановката, всред която живеят, не може да се каже, че тия чувствителни натури са изобщо щастливи. Те често изживяват моменти на силен душевен гнет, на най-дълбок песимизъм и меланхолия. Някакъв непонятен страх ги измъчва, който ги кара да дирят самота и уединение. Изобщо, на родените под знака Риби не е съдено да изпъкнат на преден план в живота - те остават в сянка и то не поради липса на дарби и способности, а поради една властна повеля на тяхната съдба да се жертвуват и да служат. Сърдечни, приветливи и дружелюбни натури, с тиха и скромна обхода, те правят добро впечатление в обществото, още по-вече, че винаги се стараят да доставят удоволствие на другите. Мнозина родени под Риби имат медиумични дарби, а по-напредналите духовно са способни на дълбоки мистични преживявания. Те са може би оня дълбок душевен извор, от който произтича техния алтруизъм и тяхната воля за жертва и служение. За да живее и прогресира, човек преди всичко трябва да има предвид общите интереси, защото личните му интереси се включват в общите.
към текста >>

43. 21. Сфера на Сатурна

ГЕОРГИ РАДЕВ

Ала друго би отвърнало от Диогена тия красиви юноши, в сърцата на които е цъфтяла пролет - суровият му отшелнишки вид, нерадостната самота, в която е живял и - бъчвата.
Защото позната е слабостта на Венера към Марса, а следователно и към неговите земни чеда. Сигурно и сам Диоген, който - като философ - е гледал съвсем иначе на митовете за боговете, би веднага разпознал в тази очарователна девойка богинята Венера. Защото, пак като философ, той знае, че тя има многобройни въплъщения на земята. Както и да е, но да кажем, че тази двойка – „Венера” и „Марс” - видеше този странен старец да хвърля своята кратунка, за да пие вода с шепата си направо от извора. Може би самото пиене из шепа, колкото и простолюдно да изглежда, не би отблъснало щастливата двойка, но при едно условие: ако „Венера” пие вода от шепите на „Марса” и Марс — от розовите шепи на Венера. Ала друго би отвърнало от Диогена тия красиви юноши, в сърцата на които е цъфтяла пролет - суровият му отшелнишки вид, нерадостната самота, в която е живял и - бъчвата. Не, те не могат да живеят така самотно, като пустинници, и при това - в бъчви! Но докато младата двойка, хваната под ръка, отвръща насмешлив поглед от Диогена, който си седи кротко пред бъчвата и се прави, че мижи, ето - затрещава автомобил. На автомобила - сам Юпитер, придружен от Меркурия - неговия небесен секретар, придържащ на коленете си своята портативна пишеща машина. „Е, ще възкликнат някои, но това е вече непростителна игра на фантазията! Какви ти автомобили по времето на Диогена, какви ти Юпитеровци, които се возят на автомобил, какви ти Меркуриевци, които работят на пишеща машина!
към текста >>

Сатурновият тип обича самотата и уединението.
Висшият сатурнов тип мисли бавно, съсредоточено, строго, стремейки се да затвори своята мисъл в кристални форми. Ако е философ, неговата мисъл излиза винаги от строго определени основоположения, върху които изгражда своята система. Характерна е тази систематична конструктивност на сатурновия тип мислител. Мълчалив, сериозен, затворен в себе си, несъобщителен, той обмисля дълбоко, дълго и зряло нещата. И преди да ги изрази в една затворена форма, той не приказва. Сатурновият тип обича самотата и уединението. Този стремеж към уединен, сериозен, трезв, интелектуално обагрен живот, избива често към аскетизъм. Сатурновият тип от висш разред е човек на правдата. Той е съвестен до педантизъм. Строг, правдив и безпощаден към себе си, той е такъв и към другите. И затова често пъти ни изглежда суров и безмилостен.
към текста >>

44. 28. Сфера на Урана

ГЕОРГИ РАДЕВ

Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на „Козирога”, след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурна и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите й на изжаднялото човечество.
Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на „Козирога”, след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурна и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите й на изжаднялото човечество. Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, „който живее без закон”. Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност „живее според оня жив закон, който е написан в душата му”. („Учителят говори”. Из главата за „Мъдростта”). Между този идеален тип на човек — мъдреца и глупеца, „който трябва да живее със закон и под закон” има грамадна междина.
към текста >>

45. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Опасност от бедност и самота на старост.
Само голямо постоянство и търпение дават възможност за издигане. ІІ - Финансови затруднения, бедност. Възможности за успех само при крайна пестеливост, ІІІ - Затруднения с роднини. Спънки в интелектуалната дейност. ІV - Много затруднения в собствения дом. Опасност от бедност и самота на старост. V - Скръб и разочарования в чувствените работи. Загуби при спекулации. VІ - Малко удобства в живота. Лошо здраве. Лоша прислуга и загуби чрез нея.
към текста >>

46. 4. По колелото на зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

По склоновете на планината текат събудени буйни пролетни води, градините ухаят вече, дръвчетата са облечени като нежни тънички царкини и в небесната шир лети колесницата, която носи сбъднати всичките ти сънища, всичките приказки, които ти нашепва самотата на твоето съзерцание... Днес е празник на земята и Слънцето й носи богатите си дарове.
От днешния ден аз помня едно синьо, кристално небе, от топлата привечер - един тьничък сърп на запад, една самотна звездица, която трепка далече в дълбините и твоите очи, които тихо чакат. Ще дойде младият пастир с ведрите очи, слязъл от планината, донесъл със себе си нейната буря, свежият лъх на снежните върхове и нейната безкрайна обич. Вслушай се. Не чуваш ли, как се носи вече над широките поля тихото молене на медногласния кавал, долитнал от горите, от широките влажни лъки, от планинските чукари и от сърцето му, което те обича? Не ще чакаш дълго. По склоновете на планината текат събудени буйни пролетни води, градините ухаят вече, дръвчетата са облечени като нежни тънички царкини и в небесната шир лети колесницата, която носи сбъднати всичките ти сънища, всичките приказки, които ти нашепва самотата на твоето съзерцание... Днес е празник на земята и Слънцето й носи богатите си дарове. Ще се зарадва земята, ще се зарадват и твоите тъжни зеници, които мълчаливо чакаха в нощта, когато сърпът на новолунието блестеше на запад, и ръцете ти, прилични на бели цветове, кротко лежаха на твоя скут. Стрелец
към текста >>

47. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

Затова те обичат и външната самота и уединение.
Ето защо, той предразполага към онова дълбоко размишление, дълбока медитация и концентрация, при която умът влиза във връзка с висшите същества и слуша от тях словото на Мъдростта. Но за да чуе това велико Слово, необходимо е да затихне всичкият суетен ум на делничния живот и да се възцари великата вътрешна тишина, великото вътрешно мълчание - да не се чува никакъв глас от нисшата природа. И когато се говори за „гласа на безмълвието”, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно себевгльбяване и в тишината на вътрешното мълчание да чуе „безмълвното” Слово. Сатурн е планета на мълчанието. Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в себе си, вслушват се, за да схванат великите идеи, които идат от центъра на Битието. Затова те обичат и външната самота и уединение. Под влиянието на Сатурна се развива яснослушането в човека. Той влияе върху мислителиите и разсъдъчни способности. Способността за логично мислене и търсене причинната връзка се дължат на Сатурна. Способността за схващане на вътрешното състояние на нещата се дължи на влиянието на Сатурн и Меркурий. Когато Сатурн е в добър аспект в хороскопа, той създава дълбочина в схващанията.
към текста >>

48. 10. САТУРН

Те повече обичат самотата и се чувстват най-добре далеч от света и обществата.
Това предизвиква и лошото настроение сутрин при пробуждане. Те стават някак морни и угнетени. С хилавите мускули и тесните си гърди, Сатурновите типове не познават насладата, която предизвиква волното и обилно дишане на чистия въздух в планината и край морето, а също и печенето на слънцето гол. Слънцето, студената вода му причиняват болка. Мисловната дейност държи първенство в живота на тези типове. Те повече обичат самотата и се чувстват най-добре далеч от света и обществата. Тяхното място е в лабораториите, където те стават едни от най-грижливите, най-трудолюбивите и скромни учени. В бюрата, като чиновници, те също редят с голямо усърдие сметки подир сметки. Изобщо Сатурновите типове са най-добре и полезни, там, където е нужен ред, сериозност, точност, наблюдателност, трудолюбие. На тези типове трябва да се вдъхва радост, оптимизъм, воля за живот. Общо взето Сатурновите типове ясно се открояват и лесно се познават.
към текста >>

49. 11. УРАН

Дезкалион и Пира излезли от кораба и зачакали, като изпитвали страх от самотата всред безкрайните води.
Дни и нощи непрекъснато валяло, водата започнала да залива Земята и все повече и повече да се издига, като заливала всичко. Издавила и хората, и животните. Навсякъде се виждало само вода. Дни и нощи се люшкал кораба и едва достигнал показващ се над водата връх. Престанал дъждът. Дезкалион и Пира излезли от кораба и зачакали, като изпитвали страх от самотата всред безкрайните води. Постепенно водата започнала да спада, късчето земя, на което били Девкалион и Пира, ставало все по-голямо. След няколко дни водата се отекла и се показала обширната земя без живот, безлюдна. Още по-мъчно станало на Девкалион и Пира от тази мъртва пустиня. Поради тяхната доброта, Всемогъщият Господар бил готов да изпълни всяко тяхно желание. Девкалион и Пира молели Всемогъщият да насели Земята отново с хора - нови хора, нещо ново.
към текста >>

50. 1. ЕРИТЕ В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ

Николай Дойнов Статии

Девет дни се люшкал корабът и едва достигнал до показващ се врьх над водата, Най-после водата започнала да спада и се показала земята - безлюдна, гола без поля и ливади, без цветя и дървета, като безкрайна пустиня, Страх обзел двамата от чудовищната самота.
Бащата посъветвал сина си да направи голям кораб, в който да складира храна и да постави в него по двойки животни. Тъкмо корабът бил направен и всички приготовления били извършени, започнал проливен дьжд. Дни и нощи валяло непрекъснато. Водата от реките и моретата заляла Земята и всичко по нея загинало. Навсякъде се виждало само вода, всред която се носел корабът. Девет дни се люшкал корабът и едва достигнал до показващ се врьх над водата, Най-после водата започнала да спада и се показала земята - безлюдна, гола без поля и ливади, без цветя и дървета, като безкрайна пустиня, Страх обзел двамата от чудовищната самота. Замолили се те на Бога да насели отново Земята. Така и станало. В сегашната Ера, големите открития могат да послужат и за човешкия възход и за неговата гибел. Но ще приемем, че вече е имало пълната гибел на човешкия род в предишната ера на Водолея пред 25,000 години. Но сега това няма да стане, защото казват Боговете, които управляват човешкия род: „Ние два пъти грешка не правим, за да допуснем злите хора да залеят света”.
към текста >>

51. 11. САТУРН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

Това дава особената характерност на импулсите му, които в човешкия мозък се изявяват като подтик към самота, уединеност, липса на желание за общуване, странене от обществото, близки, приятели, и една скритост във всяко отношение.
Учителят ме погледна и ми каза: „Ще гледаш хиляди ръце и ще изучаваш нейното значение”. Сегашните учени са установили по безспорен начин, че тези велики пратеници от Слънцето и звездния мир, тъй наречените космични лъчи, идвайки до нашата атмосфера, много от тях се поглъщат, влизат във взаимоотношение с елементите на въздуха и не достигат Земята. Логично е да се приеме, че колкото една планета има по-дебела въздушна обвивка, толкова по-малко космични лъчи по брой и вид ще стигнат до нея. По този начин между нея и великият звезден мир връзката е по-слаба. При Сатурн тази обмяна поражда най-дебелата му атмосферна обвивка й най- слаба от всички планети. Това дава особената характерност на импулсите му, които в човешкия мозък се изявяват като подтик към самота, уединеност, липса на желание за общуване, странене от обществото, близки, приятели, и една скритост във всяко отношение. В замяна на това, тези погълнати космични лъчи от атмосферата му я правят по-активна и с по-голяма стойност за живота. Оттам качеството на импулсите му да имат отношение преди всичко с мозъчната система в човека, която от четирите признати като основни системи в човешкото тяло, а именно: двигателна, дихателна, храносмилателна и нервна, отговарящи на четирите необходими условия за проява на живота на нашата планета - почва, топлина, влага и въздух. Мозъчната система има отношение към въздуха. Орбитата на Сатурн е елипса, значително разтеглена, което определя, че способностите, които силовите импулси създават и подхранват в човека, лесно могат да бъдат в служба и на доброто, и на злото. Екваториалната плоскост на планетата сключва с плоскостта на орбитата му един ъгъл от 27 градуса, малко повече от тази на нашата планета, който е 23,5 градуса.
към текста >>

Страданията, трудностите, лишенията, самотата, беднотията, оскърбленията, през тях човек ще трябва да мине, за да дойде до живота на тази планета, в която като най-стар член на слънчевото семейство носи в себе си елементите на дълбоко разбиране законите в природата.
В естеството на веществото на тези пръстени имаме нещо, което не е сродно с онова на самата планета, за да се отделя от нея, а освен това в него липсва един основен елемент в природата - елемента на обединението. Всяко тяло, което имаме пред нас, освен своите химически елементи, има и един силов елемент, който обединява другите, за да образува тяло. Тази именно обединителна сила, която някои наричат любов, в тези пръстени я няма. Оттова ще трябва да заключим и за зловещото влияние, което те придават на импулсите на планетата. Всички качества, които силовите импулси на Сатурна имат, се озлочестяват от тези пръстени, и в много случаи това намира почва в човешкия мозък, като се проявяват отрицателните им страни. Страданията, трудностите, лишенията, самотата, беднотията, оскърбленията, през тях човек ще трябва да мине, за да дойде до живота на тази планета, в която като най-стар член на слънчевото семейство носи в себе си елементите на дълбоко разбиране законите в природата. Строгата геометрическа форма, която имат пръстените - обръчи с голяма ширина и незначителна дебелина - това ни довежда до извода, че силовите импулси на планетата са много мощни, с един строг и повелителен характер, точност, прецизност, изисканост и в най-малките неща. Всяка планета е едно живо същество и има прояви на такова. Храненето е основното качество на всяко живо същество, независимо в какъв вид и форма ще се прояви то. Храненето е процес на приемане. При този процес всякога имаме отделяне на отпадъчни елементи.
към текста >>

52. 14. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

Самотата е най-голямото изпитание, най-голямото страдание, при което една душа може да се постави - казваше Учителят.
Сатурн и Уран бяха в тежки позиции”. Неслучаен е този хубав обичай, когато отидем на гости, домакините с нещо да ни почерпят или пък ние да поднесем подарък. Самият факт, че ще има приемане, отваря, създава вече възможността за една дружеска, топла връзка между присъстващите. Природата има здрави клещи за оправяне на хората, подали се на тази злъчна Сатурнова обграденост. Тя ги поставя в най- големите изпитания. Самотата е най-голямото изпитание, най-голямото страдание, при което една душа може да се постави - казваше Учителят. При тези страдания, човешката душа разкъсва тази плътна обвивка, двойникът се отваря и търси връзка със същества, търси да обича. Един ден разправям една своя опитност на Учителя. Затворен, хвърлен за първи път в един чудовищен мръсен арест, в един останал още от турско време зандан, в който по-късно разбрах, са лежали и някои от нашите възрожденци като Тодор Каблешков. Прекарвах дни и нощи сам, измъчен, захвърлен, непотърсен от никого. Един ден, от една дупка излиза една мишка, завъртя се, озърна се и като ме видя, избяга отново в дупката си.
към текста >>

53. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

ТОМ 20

Бог винаги е близко, но понякога оставя човека да мисли, че е сам -вярата се изпитва в самотата, в тъмнината.
- Е, така, колеги сме по хляба. Целта на живота, каквото и да е, не може да бъде вън от самия живот. На глупеца да доказваш нещо, е да губиш времето си напразно. Детето го крепят от всички страни, когато проходва, и всички му се радват. Но когато порасте, то само ходи, понякога и срещу бури. Бог винаги е близко, но понякога оставя човека да мисли, че е сам -вярата се изпитва в самотата, в тъмнината. «Защо си ме оставил? » - запита и Исус, същият, който в моменти на просветление казваше: «Аз и Отец ми едно сме! » Колкото по-голяма е вярата ни, толкова по-голяма тъмнина и препятствия ще срещнем и ще преодолеем. А ако имаме Знанието - и през планината на смъртта ще преминем живи! Ако придобиеш светлината - знанието, без да имаш Любовта, тогава ще почнеш да виждаш само опаката страна на живота и такова знание ще бъде като проклятие за тебе.
към текста >>

54. 1. Вестник „Зора”, г. ХІІ, бр. 3263, 23.V.1930 г., стр. 1, 3

V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма

Понеже Лулчева е живяла съвсем сама в апартамента си, с удоволствие споделяла самотата си със своята хубава ученичка.
Разкритията са потресающи. Предаваме го по-подробно, понеже престъплението е извънредно за женската престъпност у нас. ХУБАВАТА УЧЕНИЧКА ПО ПИАНО Преди известно време Малина Ст. Тимева - 23-годишно хубаво момиче, с известни музикални наклонности, пожелала да учи пиано. Търсейки учителка, тя попада на Ангелина Лулчева, с която скоро се сприятелява. Понеже Лулчева е живяла съвсем сама в апартамента си, с удоволствие споделяла самотата си със своята хубава ученичка. Последната бързо спечелила доверието на своята учителка и двете често след урока по пиано са излизали заедно на разходка. Нерядко Тимева е вечеряла в дома на своята учителка. СЕМЕЙНИТЕ СКЪПОЦЕННОСТИ Станала интимна с Ангелина Лулчева, Тимева узнава от нея, че има семейни скъпоценности на доста голяма стойност. Скъпоценностите Лулчева е държала в една желязна касетка, ключа от която поставяла в едно чекмедже, известно на Тимева. ФАТАЛНОТО ПИАНО Еднаж Тимева останала сама в дома на Лулчева.
към текста >>

55. 1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ - Светозар Няголов

Той е изключително сензитивен, обича самотата, при която прави връзка със същества от математическия свят и постоянно записва в тетрадки знанието, което му се диктува в интегрални и диференциални уравнения.
Изкарва трудно детство с чести боледувания. Проявява големи и проницателни умствени способности и започва да се занимава с алгебра. Всичко, което не знае, го обозначава с буквата X и след време чрез размишления го намира. Според ясновидско изследване Айнщайн е прероденият апостол Павел, който идва в тази физическа форма, за да изнесе Христовото учение на един ангелски, на един математически език, който е много мъчно разбираем за хората. Тъй като по времето на Христа работи като апостол главно с езичниците, в този живот е евреин и е свързан с еврейската карма. Той е изключително сензитивен, обича самотата, при която прави връзка със същества от математическия свят и постоянно записва в тетрадки знанието, което му се диктува в интегрални и диференциални уравнения. Оженва се за Милена Марич, от сръбски произход (изповядваща католицизма), с която се запознава в математическия факултет, където тя проявява изключителни математически способности. Тя ражда двама синове, които отглежда с любов. Неговите постоянни излизания в полето и гората, където често остава през цялата нощ, а след това се завръща изкалян и мокър от дъжда, предизвикват нейното справедливо недоволство. Освен това Алберт е много разсеян. Всичко това става причина тя да го напусне.
към текста >>

56. XVIII. Величка Няголова за съпруга си Истиан (Христиан)

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 1

Цял живот е живял повечето в самота и неразбран от този свят и общество.
Обича да помага на нуждаещите се. Скромен е и не обича буржоазния живот, но се облича с вкус и има отлично разбиране за хубаво и красиво. Обича да носи дрехи от памук и обувки не от кожа. Още като чу и прочете за Учителя - веднага Го обикна и оцени. Защото той не е нито мистик, нито религиозен, но е толкова прогресивен, чист и свят, придържайки се до всичко „естествено” и „природно” в живота си, че за мене е повече и от „ученик” на Великия Учител, макар че не е такъв. Цял живот е живял повечето в самота и неразбран от този свят и общество. Не е водил порочен живот. За него тялото е свято и естествено. И се придържа към „нудистите”, които съвсем нормално се събличат съвсем голи и никой не се привлича от никого. Така, че и сега си живеем чист и свят живот, като брат и сестра. Рядко съм срещала толкова чисти хора като него!
към текста >>

57. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

А и струва ми се, че там, всред самотата, Бебо ще е по-близо... Тоя Бебо, тоя Бебо!
Като че ли всяка част на тялото ми е свързана с нейните върхове, нейните сипеи и гъвкавите линии на долините й. Разбирам - частици от Бебо има разсеяни там. И като някой скъперник, мен се иска да отида да ги събера из всичките камъчета, през които някога сме минали. Чуди ме силата на това желание... И право да ти кажа, иска ми се четвъртък да се дигна и да обходя планината - от единия край до другия - да тръгна от Драгалевци и да се върна през Княжево. Зная, че ще е много пътят, но тъй съм се затъжил за Витоша! А и струва ми се, че там, всред самотата, Бебо ще е по-близо... Тоя Бебо, тоя Бебо! Много, много поздрави. Аз чета, ходя за вода и понеже имам възможност - пиша, т. е. говоря си с Бебо по няколко думи, гледащ Витоша от прозореца. Много, много поздрави! Среда (26 юли 1927 г.), 10 ч вечерта Никога Витоша не е била по-чиста, по-примамлива от тая вечер!
към текста >>

58. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

Тази мисъл - за друго прераждай и е - е от ред прераждания, но знаете ли какво ще стане,.ако ви забравят в пространството 100 ÷ 300, 1000 ÷ 2500 години - изоставени в самота?
Те му са дадени да се учи, а не да ги продава. Мъчнотиите, нещастията, скърбите - това са книгите на разумния ученик, чрез които той се учи да изпълни волята на Бога - цитирам по памет - приблизително)... Вашите материални работи никога няма да ги уредите, но ако вложите любовта, всичко ще се уреди. Ако търговецът люби Бога, ще имаш много мющерии*. Ако любовта е в тебе, умът ти ще е толкова спокоен, че като прочетеш една книга - ще знаеш и ще отиваш на изпит не като при разбойници, а като при баща си и майка си. Имаме една задача в света и аз желая като ученици да я изпълните - не в друго прераждание, а сега. Тази мисъл - за друго прераждай и е - е от ред прераждания, но знаете ли какво ще стане,.ако ви забравят в пространството 100 ÷ 300, 1000 ÷ 2500 години - изоставени в самота? Страшно е да се намериш изоставен. Вий имате лоши съветници и учители. Предупреждавам ви - всичко изпитвайте отгде иде, кой [...] е добър и кой - не. По този начин ще уякнете и ще имате хармония. Съществуванието става само по закона на любовта.
към текста >>

59. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

И често, когато Соломон се е разхождал, търсейки самота и уединение, той се е срещал с тази Сунамка и е водел с нея важни разговори.
Тя му казала: „Чакай да си вземем довиждане! ” Братът отговорил: „Не можеш да се докоснеш дори до пръста ми, дори до нокътя ми.” Беса се събудила и разбрала, че той си е вече заминал. На сутринта съобщили по радиото и печата, че тази нощ присъдата е била изпълнена, в 12 ч през нощта. Връзката на брат Лулчев с моята майка датира от вековете. По времето на цар Соломон майка ми е била овчарка, пасяла овцете в полето - Сунамка. И често, когато Соломон се е разхождал, търсейки самота и уединение, той се е срещал с тази Сунамка и е водел с нея важни разговори. И постепенно, постепенно той започнал да разбира цената на човека и на неговата мисъл, и започнал да цени много тази обикновена, простичка девойка. Накрая толкова й харесал, че я повикал да дойде в двореца, за да живее там, но тя категорично му отказала. И тогава, тази любов, който той проявил към тази овчарка, продължила през вековете и той непрекъснато, във всичките свои прераждания, я търсил, без да успее да я намери. Накрая, при Великия Учител, когато се преражда, той я среща в образа на майка ми - Стефка, и тогава пламва тази тяхна силна, велика и Божествена връзка. И когато братът си замина, тогава той можа да изрази тази велика любов към майка ми.* Майка ми остана сама, без баща ми, след заминаването на баща ми, и беше в трудно положение, обградена със среда, която не й отговаряше много.
към текста >>

60. 2. ЕВРЕЙСКИЯТ ВЪПРОС

ТОМ 22

Обича много самотата.
2. Еврейският въпрос 15 години след раждането наУчителя през пролетта на 1879 г. в град Улм се ражда един колос на науката и духовното развитие - Алберт Айнщайн, космополит, гражданин на човечеството. Той е прероденият апостол Павел, който идва на Земята да изнесе Христовото учение на един ангелски - математически език. Понеже по времето на Христа той се занимава главно с езичниците, то в този живот идва като евреин и е свързан с еврейската карма. Като младеж минава един труден период на учение. Обича много самотата. Често излиза сред природата и понякога остава по цяла нощ на полето. Оженв а се за Милена Марич - негова състудентка, отлична математичка, последователка на католическата религия, от която има двама синове, но жена му не могла да го гледа и да търпи постоянно да скита нощем, и да се връща кален и мокър. Освен това той е много разсеян и тя го напуска. Оженва се втори път за еврейката Елза, която го гледа като малко дете. В 1915 г.
към текста >>

61. IV. Центърът на Пентаграма

ТОМ 22

Обаче, ако в този върховен момент на самота той започне да се моли и осъзнае, че има Един, Който винаги го обича и е с него - Бог на Любовта, веднага му се явява една малка светла точка, която бързо се увеличава и ученикът тръгва към нея и излиза на едно светло, красиво място, посрещнат от своите радостни съученици и приятели.
След това ученикът минава през тъмната зона, оставен сам на себе си. Той се смята, че е напуснат и изоставен от всички приятели, забравя копнежите и стремежите, които са го вълнували дотогава. Голяма тъмнина е наоколо му. Обаче в този труден момент много светли същества - негови приятели, бдят с трепет и го насърчават да издържи този най-труден изпит. Ако се обезсърчи, отпадне духом, той пропада на изпита и се връща назад. Обаче, ако в този върховен момент на самота той започне да се моли и осъзнае, че има Един, Който винаги го обича и е с него - Бог на Любовта, веднага му се явява една малка светла точка, която бързо се увеличава и ученикът тръгва към нея и излиза на едно светло, красиво място, посрещнат от своите радостни съученици и приятели. Връзката с Бога разрешава правилно всички най-трудни задачи, появили се в развитието на човека. Когато човек премине през тунела и отиде при приятелите си на светлина, мъчнотиите му не се свършват. Веднага прожектират филма на живота му, за да види и осъзнае погрешките, направени в живота си. Когато известни светии преминават в духовния свят, ангелите дават съобщение и с хиляди се събират да гледат филма на неговия живот. Учителят отбелязва, че много светии и учени са се гърчили пред филма на своя вътрешен живот, филмът се прожектира непрекъснато дотогава, докато душата осъзнае погрешките си и реши да ги изправи.
към текста >>

62. 8. На Невена Неделчева от Зора Станкова

Невена Неделчева

Колко нежност - плам в очите, сякаш в небеса звездите пламнали посред нощта да облеят с зрак света... * * * Мислех често в самотата где да найда светлината?
8. На Невена Неделчева от Зора Станкова Сред шума на камиони, леките коли, файтони в многохилядния град- лукс... преяждане и глад, аз вървя посред тълпата и жадувам красотата: обич братска - светъл блен да огрее моя ден! * * * Виждам път... Слънце грее - Витоша ли синя пее? Хора чужди в равни друм вдигат в пътя само шум... И замислено вървя - стих ли някакъв мълвя? Някой шепне ми: «Върви, мъката си забрави! » Търся... питам разни хора, номер «9» търси взора... Марта, носех твоя лик и познах те в същий миг! Колко нежност - плам в очите, сякаш в небеса звездите пламнали посред нощта да облеят с зрак света... * * * Мислех често в самотата где да найда светлината? Вредом срещах само мрак и в човека страшен враг... Некой шепне ми в душата: «тамо горе в планината музика ефир звучи в Изгрева, облен в лъчи! » Зора Станкова - Видин, София, 9.VII.1947 г.
към текста >>

63. 10. «Помни!» от Райна Каменова

Невена Неделчева

Но в мъката на самотата глас зашепва ти в душата: - Помни!
10. «Помни! » от Райна Каменова Когато, братко, си готов да раздаваш ти с любов небесни дарове лъчисти с красиви мисли чисти, а получиш за отплата тежка рана във душата от невежество и глупостта ти дълбоко си ранен, че запитваш се сломен: - Защо ме, Боже, нараниха - и страдания дариха?... Но в мъката на самотата глас зашепва ти в душата: - Помни! - изпитва се човека, възлюбил тясната пътека да строи живота нов със Христовата Любов! След всеки изпит и страдания изгряват слънчеви сияния за верния във Любовта под благослова на Христа!... Посветено на теб за незаслужените ти страдания, а на мен - и за изпитания! С обич и благодарност безкрайна - Райна [Каменова] 21.II.1989 г. гр. Видин
към текста >>

64. Милка Периклиева Част III Малките случки от великия живот на Изгрева

Милка Периклиева

В самота 6.
Труден е пътят 2. «Гради, без да рушиш! » 3. «Ти си ангел» 4. Доброто носи добро 5. В самота 6. Изворът 7. Весела случка 8. «А какво ще каже Небето? » 9. Детски клуб на Изгрева 10.
към текста >>

65. 5. В САМОТА

Милка Периклиева

5. В САМОТА Слънцето грее за всички, вятърът вее за всички, животът се лее тъй щедро за всички.
5. В САМОТА Слънцето грее за всички, вятърът вее за всички, животът се лее тъй щедро за всички. Често пъти обаче ние не чувствуваме щедростта на природата и търсим приятели или скучаем в самота. Беше хладна, мрачна есен. Чувствувах се самотна. Липсваше ми близък човек, с когото да споделям чувствата и стремежите си. Често пъти отправях мисли към Небето: «Учителю, самотата гнети, нерадостта състарява.
към текста >>

Често пъти обаче ние не чувствуваме щедростта на природата и търсим приятели или скучаем в самота.
5. В САМОТА Слънцето грее за всички, вятърът вее за всички, животът се лее тъй щедро за всички. Често пъти обаче ние не чувствуваме щедростта на природата и търсим приятели или скучаем в самота. Беше хладна, мрачна есен. Чувствувах се самотна. Липсваше ми близък човек, с когото да споделям чувствата и стремежите си. Често пъти отправях мисли към Небето: «Учителю, самотата гнети, нерадостта състарява. Защо не срещна близка душа?
към текста >>

Често пъти отправях мисли към Небето: «Учителю, самотата гнети, нерадостта състарява.
5. В САМОТА Слънцето грее за всички, вятърът вее за всички, животът се лее тъй щедро за всички. Често пъти обаче ние не чувствуваме щедростта на природата и търсим приятели или скучаем в самота. Беше хладна, мрачна есен. Чувствувах се самотна. Липсваше ми близък човек, с когото да споделям чувствата и стремежите си. Често пъти отправях мисли към Небето: «Учителю, самотата гнети, нерадостта състарява. Защо не срещна близка душа? » Отговорът обаче беше мълчание - мълчание, което не разбирах. Така минаваше времето... Един ден, когато пак нито ми се пееше, нито ми се свиреше, а на писалището ме чакаше разтворена книга, на входа се иззвъня. Изненадана посрещнах брат П. [Петър Пампоров].
към текста >>

66. 6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821-28.01/09.02.1909)

Баба Дафинка му вдъхвала кураж в самотата и го учела да уповава на Бога в молитва.
Въпреки материалните ограничения, това дете получава от своята набожна баба най-важното - стремежът ла живее с вяра в Бога и в постоянна молитва. Гаврил с удоволствие придружавал баба си на църковни служби в родния си град. Той станал благочестив и вярващ младеж. Още на 10 години, Гаврил започнал да работи. Той събирал и изкарвал конете в града на паша в Балкана. Баба Дафинка му вдъхвала кураж в самотата и го учела да уповава на Бога в молитва. Тя му казвала: "Този, който е създал звездите и луната и цялата красота в природата, ще пази и тебе - малкото момче." За търсене на поминък още на 14 годишна възраст Гаврил, заедно с брат си Тодор отишли във Враца. По-късно той се разделя с брат си и намира работа, но доста далеч от родния си дом - в Татар Пазарджик /сега Пазарджик/, като чирак на един шивач. За старанието му, нещо като заплата, жената на майстора всяка неделя му давала по няколко дребни монети. И забележете, първите спечелени пари, това бедно момче, което никога е нямало преди това свои собствени пари, е отишло и оставило в най-близката църква. Първите спечелени от него пари, то дало на Бога!
към текста >>

67. 5. Д-р Йустина Халачева

: "Когато дойдох в България плашеше ме самотата в която бях изпаднала, всичко ми беше толкова чуждо и неприветливо, а сега с всичката си душа се отдадох на нови чувства, които неделимо ме свързват с братя и сестри."
Когато преглеждах книгите на нашите хазяи, натрупани на тавана, в ръцете ми попадна едно томче от беседите на Учителя - беше втората серия "Сила и живот". Прелистих отначало твърде небрежно книгата: какво ли ще иска да каже този неизвестен автор, чието име просто никъде не беше означено. Достатъчно беше да прочета само няколко изречения, за да почувствам необичайната дълбочина на мисълта, правдивостта на сравненията, топлотата и искреността на автора, неговия бодър оптимизъм и свежест. Така се зачетох. От всяка страница сякаш се откриваше някакъв прозорец пред очите ми, сила нахлуваше в гърдите [21-713,714] Промяната, която настъпва в живота на д-р Халачева след като се запознава със Словото на Учителя личи от едно писмо до основателя на групата в Свищов, Стефан Тошев, написано през 1927 г. : "Когато дойдох в България плашеше ме самотата в която бях изпаднала, всичко ми беше толкова чуждо и неприветливо, а сега с всичката си душа се отдадох на нови чувства, които неделимо ме свързват с братя и сестри."
към текста >>

68. 11. Мирът носи Божията радост

Когато дойдох в България плашеше ме самотата в която бях изпаднала, всичко ми беше толкова чуждо и неприветливо, а сега с всичката си душа се отдадох на нови чувства, които неделимо ме свързват с братя и сестри.
11. Мирът носи Божията радост 1927 1927.30.05. От Иустина Халачева в Свищов до Стефан Тошев в Севлиево В.И.Ч.Б.В.Б. [Верен, Истинен, Чист, Благ в Бога] Любезни брат Стефане, Вашето портретче, което сте изпратили още по Коледа, стои на масата и винаги когато го погледна като че ли Ви слушам да поздравлявате, именно с това присъствие: "Мирът носи Божията радост". Господ премного възмести загубата, ако може тъй да се каже, на физическите братя и сестри с духовните. Когато дойдох в България плашеше ме самотата в която бях изпаднала, всичко ми беше толкова чуждо и неприветливо, а сега с всичката си душа се отдадох на нови чувства, които неделимо ме свързват с братя и сестри. Неотдавна брат Анчо беше дошъл от Плевен, постоя само два дена, но каква радост ни достави. Наистина той ни бе скъп гост! Добре сме в Свищов. Всяка заран се срещаме на изгрева. За туй преизобилие, което ни дава Господ много нещо не иска от нас - да изпълним Неговата Воля.
към текста >>

69. 103. Шепотът на Утешителя

Весела Несторова

103. Шепотът на Утешителя В тихата вечерна самота на селцето, където работех, чувствах често присъствие на любящи същества, които понякога ми нашепваха стихове и чудни мисли.
103. Шепотът на Утешителя В тихата вечерна самота на селцето, където работех, чувствах често присъствие на любящи същества, които понякога ми нашепваха стихове и чудни мисли. Една вечер написах стихотворението "Шепотът на Утешителя". Ще предам само няколко реда от него: Ела, ела, аз близо съм до теб, не си сама ти, Весела, не свети само лампената светлина над твоята наведена глава, а бдят трептящи, светли същества. Почувствай ги! Привет им ти прати" и т.н. Това бяха часове на вглъбяване в себе си, на осъзнаване на духовното естество в човека, което така трудно се осъзнава в шумния водовъртеж на живота.
към текста >>

70. 180. Лозата е един спящ ангел

Весела Несторова

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

Скърбящата лоза прекрасен ангел беше, но в самота, незнаен за света, в страдание дълбоко спеше.
Опишете лозата, рекох." Ето и стихотворението. Лоза Когато всичко пееше и радостно приветствуваше пролетта, една сълза лицето ми помилва - сълза на плачеща над мен лоза. Почувствувах скръбта й. Всичко около цъфтеше и се смееше, а тя единствена обилни сълзи лееше - не радваше ли се на пролетта? Човеци й ръцете бяха взели, отрязали й златната коса - по тях скърбеше тя, но нежно, гъвкаво тело привела, очи сълзящи към земята свела, разлистваше с диханието си младите листа, и плоден цвят цъфтеше на бляда й уста. Скърбящата лоза прекрасен ангел беше, но в самота, незнаен за света, в страдание дълбоко спеше. Той братята си на земята на любов безкористна поучаваше, е самопожертвувание с плода си ги даряваше след дългото страдание, и семена небесни в душите им посяваше. Когато пролетта запя чрез звънкия гласец на хиляди цветя, една лоза изпя нечута песен в пролятата сълза.
към текста >>

71. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

VNIj. И.София, 1937) Весела: В тихата вечерна самота на селцето, където работех.
Първо е нужно да съберем хубавите чувства в сърцето си, които изпратени в ума (което е върха), поддържат живота му-това е препращане на енергиите ни в духовния свят, а не безразборното им разпиляване и прахосване на физическия свят. Стремежът ни винаги да е вертикален, а не хоризонтален. В томчето "Смени в природата", с. 96, намерих следното изречение: "Да живееш във водата като в среда, е да я ползуваш като условие за живот и да я приемаш в себе си, за да изтича вън от теб във вид на извор, това са три различни състояния, през които човек минава. Размишлявайте върху тези три мисли, за да обясните състоянията си, през които минавате." ("Смени в природата", Общ окултен клас, г. VNIj. И.София, 1937) Весела: В тихата вечерна самота на селцето, където работех. В.К.: Кое село? Весела: Село Ковачевци, Самоковско, чувствах често присъствие на любящи същества, които понякога ми нашепваха стихове и чудни мисли. Една вечер написах стихотворението "Шепотът на Утешителя". Ще предам само няколко реда от него: "Ела, ела, аз близо съм до теб, не си сама ти, Весела, не свети само лампената светлина над твоята наведена глава, а бдят трептящи, светли същества. Почувствай ги!
към текста >>

72. 19. СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ОТ 1939 ГОДИНА

Тодор Божков

ТОМ 25

Самотата, жегата, горещия летен зной, всичко още повече усилваше мъката ми.
Лятото беше горещо, сухо, а жегата - неописуема. В Стара Загора подготовката на мобилизацията вървеше напрегнато, бързо и трудно. Трудностите бяха много и от най-различно естество. Край служебните си трудности и задължения страдах неописуемо и поради личната си семейна трагедия. Дъщеря ми, единственото ми дете беше в тежко положение, оставена далеч между чужди хора, в дебрите на Рила планина. Самотата, жегата, горещия летен зной, всичко още повече усилваше мъката ми. Дните бяха дълги, нощите тревожни, безсънни, пълни с грижи и безпокойствие. Заминах за Любимец. Щабът ми се установи в с. Лозен. Аз бях на квартира в училището на селото. Не знам по какъв начин намерих в квартирата си на училището една Библия, оставена от някой от учителите.
към текста >>

73. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

И до забрава го целувам, Но после плача в самота.
Кака си има чудесно момченце. Вътре в синьото на очите има злато. Долепвам буза до меката му страничка и усещам блаженство - неговото блаженство. За него написах: „Каква любов изпълва ми сърцето Детенце взема ли в ръце. Милувам, галя му лицето И радвам му се от сърце. И до забрава го целувам, Но после плача в самота. Че виждам колко малко струвам Пред неговата чистота. Борба велика нас ни дели. Ний чужди сме си севга тук. Пред нас невидими предели Отделят ни един от друг.” Йончев много го хареса; каза, че сега нямало „облаци”. Нарича ме „сестро”.
към текста >>

74. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Иначе ние бяхме разпръснати и всеки тъгуваше в самотата си.
Но всички пеехме. Как възторжено, как мощно. Пееше и Учителят. Пее и тактува с ногата си. Той ни донесе тая радост. Иначе ние бяхме разпръснати и всеки тъгуваше в самотата си. Сега се намерихме като едно голямо древно семейство, което едно по едно прибира децата си. Ето ти благоденствие чрез любов. Елате, утописти да видите. Една нова мощна сила изравнява противоречията, изглажда социалните неправди. Елате и вижте. Новото!
към текста >>

75. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Самотата в която сега се чувствувате, ще се замени с щастието предназначено за истинските работници Божии.
Най-важното, което желая да Ви кажа преди да завърша, това е че Вие един ден ще трябва да разкажете всичко на Учителя. Предполагам даже, че интимността която имате към Него, отдавна трябва да Ви е посъветвала да сторите това. Наистина, доверието ни към Него винаги в такива случаи трябва смирено да ни поставя пред Него. От това всичко се тъй улеснява, че дори ако носиме тяжестите на цялата земя, те пак стават леки като перце. Той е, който ще Ви посочи единият от двамата, за които е говорил, който ще Ви бъде другар, брат, сестра и майка в живота. Самотата в която сега се чувствувате, ще се замени с щастието предназначено за истинските работници Божии. Пожелавам Ви от душа успех, Учителят да Ви въведе в живота от който не сте вкусили. Давам Ви своето обещание да Ви съдействувам. Нещо и за училището. Участта Ви е лесно обяснима. Приемете го, че е за добро.
към текста >>

76. 3 ДЕКЕМВРИ 1926 г. - 29 ДЕКЕМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Търсех самотата по крайбрежието на реката, горите, нивята, дневниците..., книгите.
А как всички много ме биеха! Първо у дома сестрите ми, майка ми като същински тенардиеровци в „Клетниците”, после съучениците ми. Извадиха ми прякор първо „царицата”, после „светицата”. Кой им внушаваше тия смешни прозвища. Как страдах! Търсех самотата по крайбрежието на реката, горите, нивята, дневниците..., книгите. Но, сега птицата ми ще полети. Откак срещнах Учителя, вярвам че то ще стане. Не е страшен А. за мене, а лъжата, която е у нас и която ще ни откъсне от истинското щастие, което имаме. Съдбата чертае всичко.
към текста >>

77. 3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Преминал цял живот в самота, готов бе всекиму приятел да стане, но ето, никой го не ценеше, никой приятелството му не прие.
Дали възприехте мислите ми. А може би, това що пиша сега е внушено от Вас. Не зная. 16 АПРИЛ 1927 г ДОБРОДЕТЕЛНИЯТ ОВЧАР Сприятелих се преди време с един млад овчар. От него лъхаше дъхът на стадото, което той пасеше, а в погледа му бяха изразени смирение и вътрешна чистота. Преминал цял живот в самота, готов бе всекиму приятел да стане, но ето, никой го не ценеше, никой приятелството му не прие. Тъга и скръб бяха сложили отпечатък върху душата му, бяха го превърнали в скъпоценен камък. Той бе станал мъдрец! Записах си и малко мисли от неговата мъдрост: Отхвърлят ли те хората, към Бога пътя ще откриеш и нагоре ще вървиш. Добродетелта е мощно средство за осмисляне човешкия живот. Изпаднеш ли в безсмислица, стори в тайно някому едно добро.
към текста >>

Моята самота не е пълна.
Всичко това трябва да се знае. Април - месецът на пъпките и цветята, на връзващия плод, който трябва да узрее, да узрее. Тих глас къпе душата ми с милувка. Събира сълзите ми в шъпа. Събира ги до една. Моята самота не е пълна. Той, вечният мой другар е с мене. Той винаги ми казва това: „Не бой се, аз съм с тебе! ” 26 АПРИЛ 1927 г. ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 26 април 1927 г. Хелмира, моя !
към текста >>

78. 2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Самота!
Край мене минаваха нашите спътници и ме питаха кого чакам. Уви! Никого! Аз зная, че Вие няма да ми се изявите, че Colombo ще си отиде, че мене ме чака още огромна работа. Да, никого не чакам и нищо! Но аз исках да се разговоря с планината, да разкажа на езерата моята мъка! Самота! Но тъй привидна само. Душата ми се изпълни с нежнодишащи трепети, които правеха да галя собственото си лице, пламнало от щастливо вдъхновение тук при тия девствени планини. По закриването на школата!? И аз изпитах същото. Споделих го с някои, те ме гледаха със съжаление, че не схващам всичкия ужас на това.
към текста >>

Те не разбират, че самотата е най-ценното нещо за човека; именно в тази самота човек постига много неща.” Трябваше да се разделим вече с Учителя, Той каза: „Ще поговорим пак с Вас по тия въпроси.” Слънцето вече пращаше своите топли лъчи, Витоша бе засмяна срещу нас и нещо ликуваше в душата ми!
Той видимо се заинтересува, като почти обеща да ни говори, или най-малко да обясни някои неща. Разговаряйки се така, преминахме върху най-важния от въпросите за младия човек и Учителя каза: „Всички сега са в борба с творческия принцип. Те го наричат „полов въпрос”, но това не е нищо друго, освен творческия принцип в природата. Той е нещо могъщо и борбата с него е трудна. Оплаквал се един брат на някоя сестра тук, че бил самотен. Те не разбират, че самотата е най-ценното нещо за човека; именно в тази самота човек постига много неща.” Трябваше да се разделим вече с Учителя, Той каза: „Ще поговорим пак с Вас по тия въпроси.” Слънцето вече пращаше своите топли лъчи, Витоша бе засмяна срещу нас и нещо ликуваше в душата ми! Помислих си, всичко това на Хелмира принадлежи, ней ще поднеса тия житни зрънца, да мисли върху тях, както и моят ум за дълго ще има да се занимава! До тогава Вий не бяхте се срещали, нали? Разчитам, че това вече сте сторила и сте чули от Учителя много повече от гореизложеното. Ще очаквам да ми явите впечатленията си. Самият наш час във всеки четвъртък, трябва да спазваме, безразлично дали имаме или не програма.
към текста >>

Очаквам дните на онова затишие, когато Духът се оглежда от високо в своята самота, гледа низините, от където се е възкачил, спомня си и радостите, и скърбите и се вдъхновява за творчество и работа.
Благодаря Ви от сърце! Изобщо чувствувах се лишна където и да било, а най-много там, където има надваряне. Право казвате, че човек в разговорите трябва да участвува разумно. Някой път езика се подплъзне преди мисълта да се е оформила и сетне човек се срамува от себе си. Да, макар и много страдания, аз чувствувам, че Бог чрез своите АНГЕЛИ много нещо е смекчил. Очаквам дните на онова затишие, когато Духът се оглежда от високо в своята самота, гледа низините, от където се е възкачил, спомня си и радостите, и скърбите и се вдъхновява за творчество и работа. Знаете ли, че още не ми е останало време да разгърна „Великите хора”! Работа, работа, всякаква! Но „будет, будет”! Схващам, че сега искахте да ми пишете на новолуние. Вие знаете кое как трябва, правете както намирате за ДОБРО.
към текста >>

79. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Аз можех до сега да бъда „любима” съпруга, обиколена от удобства и материално изобилие, но душата ми крещеше от негодувание и аз предпочетох бедността и самотата пред другите облаги.
Ще послушам Асавита, но то не значи, че се покорявам от страх, а защото искам да се чувствувам вътрешно свободна. Ще го направя по вътрешна свобода, щом като е съзнато от мен добро. Тъй безумно обичам свободата! Също и Colombo. Напълно го разбирам и го обичам още повече. Аз можех до сега да бъда „любима” съпруга, обиколена от удобства и материално изобилие, но душата ми крещеше от негодувание и аз предпочетох бедността и самотата пред другите облаги. Понякога, чувствувам, че душата ми е мощен и красив ангел, отвеки свободен. 17 ЯНУАРИ 1928 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА: 17 януари 1928 г. Асавита, Защо казвате, че „страданията са наши най-мили гости”. Нима радостта и щастието са неща проклети?
към текста >>

80. 2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Моята самота е ужасна и ако река да направя отдушник чрез поезията, ще напакостя и на себе си, и на тия, които ще я четат.
Покривките бели, по тях четива. Печката издава приятна топлина. Подът блести от чистота. С привет: Хелмира. 11 МАРТ [1928 г.], неделя Мрак, но не измислен, въображаем, а истински царува в мен. Моята самота е ужасна и ако река да направя отдушник чрез поезията, ще напакостя и на себе си, и на тия, които ще я четат. Всеки се затворил в себе си. Мозъкът ми е изморен. Четох цели 6 часа. Що разбрах за галваническите елементи на Вуастена, Грене, Лекланше и Труве? Зная, че един от друг те се различават, но нищо друго.
към текста >>

81. 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Ту през самота и тишина се спускаме, ту пък пресрещнати от черда яки, красиви говеда, които се заглеждат по нас с тъжните си големи очи.
Слънцето ни огрява над Перник. Автомобилите летят безспирно сякаш ободрени от красивите картини. От селските дворища надничат селяни в „белетине” с тесни шаячни беневреци [беневреци - тесни и дълги шопски гащи от бяла аба], с дълго дорамче [дорамче - горна дреха без ръкави], сега поради жегата препасано само с кожен ремък. Снежно бели са конопените им ризи - блестящи сякаш под изгорелите от слънце лица. Здравеняци мъже и жени; последните накитени със своите лъскави литаци [литак - женска шопска носи]. Ту през самота и тишина се спускаме, ту пък пресрещнати от черда яки, красиви говеда, които се заглеждат по нас с тъжните си големи очи. Ето и стада от овци и кози. Спущат се нанякъде с пълни вимета - благодатна кърма от майката природа за човека. Срещаме и жени, облечени със своите тесни литаци, обшити със „златен” пул, над бяла тантелалия риза, наметнали на гърба си бяла вълнена люлка, отдето се очертава пълното телце на нов българин или българка. Само на няколко места пътят е малко повреден, иначе, останалият може да се каже прави чест на съответната управа. Колко са гористи предпланинията на Витоша!
към текста >>

82. 2.1.45. Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]

Глава 1. Разговор с великото

За награда на моята самота, колко петли ми изкукуригаха от Драгалевци!
2.1.45. Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] Кога са тръгнали нашите от „Изгрев”, кога са пристигнали на Витоша - не зная. Зная, кога аз тръгнах сама от града; как слънцето ме настигна по Драгалевското шосе, как срещнах безчислени возилници на мляко и толкоз магаретари със своите гюмове. Зная, че небето бе синьо, синьо, като листовцете на полския синчец. За награда на моята самота, колко петли ми изкукуригаха от Драгалевци! Колко малки дечица, на които дадох по шекер, ме изпратиха, хе, чак до към водениците и тъй босички, полуголи още, хванати за ръце се върнаха в селото. Срещам и по-големки момчета и момиченца - пременейки в нови дрешки, нанизали колаче на ръка, подкарали пъстри крави през селото. Навярно туй са селски воловари, които получават сега по един дар. Всред селото, оная благодатна голяма чешма, която може да пои 100 села. Карай водениците днес е тихо - не мелят брашно.
към текста >>

83. 7.3. Молитвата на ученика

ТОМ 28

Ще кажат, колко далечно е това - не, не е далечно, а напротив много близко и твърде познат лежи този жив пейзаж, който нежно пее позната песен с топла мелодия и човекът участвува в този чист церемониал и всяка сутрин и вечер, както земята очаква своя любим, той очаква свещения час, когато нашата интимност се разтваря като крин в тишината на ранния или вечерния час, в пълна самота и тишина, скрито от всички очи, за да срещне Голямата Любов и поведе разговор с нея, Която е благоволила към човека.
Светът приличаше на арена и работния ти ден - на непримирима борба. Преодолял си студа и тревогата на времето, което всеки ден и час неотменно пред тебе е слагал своите проблеми, противоречия, изпитания. Реката, която тече прясна и свежа надолу, за да пои равнината, не би била такава, ако към нея непрестанно не текат планински потоци ако към нея не се втичат обилните води след дъждовете. Въздухът също не би се обновявал, ако ветровете не вършеха своята работа и не повличаха тежките въздушни маси нагоре надолу; като огромни ветрила те обновяват въздуха и атмосферата се поддържа чиста. Цялата земя и животът в нея, как ли би изглеждал, ако над нея нямаше небе, открито небе, като огромен прозорец, откъдето прелива светлина, топлина, влага, които поддържат, освежават, осмислят целия живот на нашата планета, като дават тон и на духовния ни живот. Ще кажат, колко далечно е това - не, не е далечно, а напротив много близко и твърде познат лежи този жив пейзаж, който нежно пее позната песен с топла мелодия и човекът участвува в този чист церемониал и всяка сутрин и вечер, както земята очаква своя любим, той очаква свещения час, когато нашата интимност се разтваря като крин в тишината на ранния или вечерния час, в пълна самота и тишина, скрито от всички очи, за да срещне Голямата Любов и поведе разговор с нея, Която е благоволила към човека. Ученикът не пропуща никога този свещен час и с всичкото внимание и нежност, със светлите мисли и чистите чувства пристъпва свещения праг, за да се отзове на това закотвено пристанище, скрития храм, където сам и свободен от всичко странично, разтоварен от всички товари, той ще се изправи със сърдечната топлота и смирение, за да каже: Любов, дай ми! Жаден съм за вода, гладен съм за хляб не се живее в тая тревожна и объркана земя без живителните потоци на светлината и топлината, които Ти Любов единствена щедро ги даряваш! Разкрий сърцето си и простри дланите през тоя светъл час на твоето денонощие, за да получиш отговор на твоите въжделения, на твоите нужди, на твоя зов за мир, за радост, за красота. Тайно си ги пожелал, а явно ще ти бъдат въздадени. Ученикът знае, как се нарича това, общение, то е нещо свещено, и нищо че думата е поругана, ала сърцевината й, силата й стоят неотменни и недокоснати.
към текста >>

84. 16. Ученикът и новите методи

Глава 2. Ученикът - път и живот

ТОМ 28

Ще се спрем бегло само на онова време, когато търсачите на истината са се отдавали на самота, живеели са в дебрите на лесовете или в скритите места на планините, за да се отдадат на пълно мълчание и съзерцание.
16. УЧЕНИКЪТ И НОВИТЕ МЕТОДИ Няма да се връщаме на миналото, за да направим историческо разбор върху живота, дейността и методите на ония, които са следвали окултните школи или по свой почин са се отдавали на изучаването на окултните науки. Ще се спрем бегло само на онова време, когато търсачите на истината са се отдавали на самота, живеели са в дебрите на лесовете или в скритите места на планините, за да се отдадат на пълно мълчание и съзерцание. Времето на отшелничеството, на аскетизма преплетен с някои популярни учения на изтока в светлината на двадесетия век, струва ни се като нещо отживяло, премного отдалечено от динамиката на .нашия век, несъобразено с реалните аспекти на духовните търсения на съвремието ни. Ние не критикуваме тогавашното разбиране, нито методите, нито начина на живот, спираме се на практиката на ученичеството, чийто форми се променят, координират с дадени условия и с устрема на епохата. Те неизбежно биват прехвърляни на постоянно изменение. Всяко задържане и всеки опит да се запази статичността на една форма се изражда и се превръща бездушна догма, която обременява със своята нежизнеспособност. На времето отшелничеството имаше известен смисъл, но днес като идея и като практика, то е твърде трошливо нещо, отдавна загубило своето очарование и смисъл.
към текста >>

85. 21. Новата година -1977

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

Нито ми е мъчно затова, че ето стоя си тук и понеже никога самотата не ти е на гости, мислиш си, как да прекараш тази нощ.
До четири часа са празнували. Нека си празнуват. Толкова е сив живота. На мене, какво ми е?... Нищо, абсолютно нищо. Нито ми е мъчно затова, че ето стоя си тук и понеже никога самотата не ти е на гости, мислиш си, как да прекараш тази нощ. Чаят вече е изпит - ореховките бяха добри. И решаваш до десет часа да се занимаеш с книгите, а после сън, хубав сън и в 4 часа на крак. Струва си да посрещнеш така Новата година. Утринният час блести и дружески ти кима с ръка и вече ти става весело, също като пред Нова година. Клепките се спущат за сън и след десет часа пристъпваш към спалното ложе.
към текста >>

86. 33. Колонията на „Възражданци” в България. Характеристика на общинарите.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Съзърцателен и тих, той обичаше самотата и тишината.
С невисок ръст, сух, със слабо остро лице със сериозни сини очи и малка руса брада - Андрейчин беше винаги бодър и подвижен; той можеше да ходи много и да тича продължително, без да изгуби физическата си бодрост. В храненето и в начина на живота си той се бе опростил дотолкова, че понякога се чуди човек с какво живее тоя човек. В облеклото си беше всякога чист и спретнат. Андрейчин беше поет на нашето направление. Малкото негови стихове, без да обладават голяма сила, се отличават с нежност, чистота на чувствата, обмисленост и сериозност на съдържанието. Съзърцателен и тих, той обичаше самотата и тишината. Енергия към външна, практическа деятелност имаше у него малко. Такава деятелност даже го измъчваше. Но ние го увличахме след себе си и той действуваше и работеше. Някога си Андрейчин се увличал от идеите на социализма, че и на монархизма. Но вследствие стекли се особени условия за него, в него се извършва вътрешна работа, която го довежда до религията, до мирния анархизъм.
към текста >>

87. 2.3. Песните на Учителя в черния тефтер

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

И сега, всичко онова, което разказвах дотук, трябваше да го разкажа, за да знаете каква е самата история още от самота начало.
" И започват противопоставянията, разправиите. Аз, когато дойдох на Изгрева и пристигнах на Изгрева, онези, които са били по онези години, нали, много от тях бяха починали, измряли, друга част бяха вече от порядъка на 65-70 години. Така че аз ги намерих, когато бяха преминали големите бури, големите събития от 1958, 1959 година, големите процеси срещу последователите на Учителя и Братството на Учителя, когато беше вече всичко разрушено. Аз заварих тези хора вече, не че бяха се примирили, но те бяха в момента с вързани ръце и с вързани крака, и нищо не можеха да направят. И тогава аз се задвижих, и исках да ми се предадат тези два тефтера, и тези две папки с листовете. И сега, всичко онова, което разказвах дотук, трябваше да го разкажа, за да знаете каква е самата история още от самота начало. И тези два тефтера съществуваха. И това е годината - 1970 г. Аз в момента работя с Мария Тодорова и с Борис Николов. Аз искам да ми се предадат двата тефтера. Те не казват, че ги няма, но ми казваха, че били дадени на някой познати, които ги пазели и те се намирали около Бистрица, в Симеоново.
към текста >>

88. 2.45. Сърничката

Борис Николов

ТОМ 32

2.45. СЪРНИЧКАТА Винаги когато имаше да разрешава трудни задачи, Мартин се оттегляше в планината, и там прекарваше в самота докато му се изясни положението.
2.45. СЪРНИЧКАТА Винаги когато имаше да разрешава трудни задачи, Мартин се оттегляше в планината, и там прекарваше в самота докато му се изясни положението. Тогава той вземаше решение, и правеше решителната крачка. Той пазеше едно правило: искаше да чуе „тихия глас”, да узнае Неговата воля, и тогава постъпваше според нея. Мартин си построи колиба от камък и клек, яка като крепост. Тя беше прислонена до голяма канара, която я пазеше от северния вятър. Наоколо дива гора - клек, толкова гъст, че само мечки и глигани можеха да минават.
към текста >>

89. 255. Защо се рецитират чужди стихове

III. Нощ на борба

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

На черна магия с властта ти злонамерена, без жал навеки ти разделяш сърцата в самота.
И смъртно бледа уста. Аз впих и пия до дъно, отровен с жад безмерна. Какъв възторг на ужас! Чар в безнадеждността. Като отрова страшна, о мисъл ти безверна, гръд гориш, убила надежда и мечта! На черна магия с властта ти злонамерена, без жал навеки ти разделяш сърцата в самота. На гниещ труп миришеш, о вино ти проклето. Видях - и знам аз: че всичко нищожност е в този свят, и мрат без да разцъфнат цветята ми в сърцето. И го посреща - чужд на всяка химера тук всичко, както призрак лъжлив примамно блед. И цветето най-мило остава - револвера.”
към текста >>

90. 3. Връзката на брат Лулчев с моята майка датира от вековете

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

И често, когато Соломон се е разхождал, търсейки самота и уединение, той се е срещал с тази Сунамка, и е водел с нея важни разговори.* [*Виж „Изгревът”, т.
3. ВРЪЗКАТА НА БРАТ ЛУЛЧЕВ С МОЯТА МАЙКА ДАТИРА ОТ ВЕКОВЕТЕ По времето на цар Соломон, майка ми е била овчарка, пасяла овцете в полето - Сунамка. И често, когато Соломон се е разхождал, търсейки самота и уединение, той се е срещал с тази Сунамка, и е водел с нея важни разговори.* [*Виж „Изгревът”, т. 21, с. 888-928.] И постепенно, постепенно, той започнал да разбира цената на човека и на неговата мисъл, и започнал да цени много тази обикновена, простичка девойка. Накрая толкова я харесал, че я повикал да дойде в двореца, за да живее там, но тя категорично му отказала! И тогава тази любов, която той проявил към тази овчарка, продължила през вековете, и той непрекъснато, във всичките свои прераждания я търсил, без да успее да я намери! Накрая - при Великия Учител, когато се преражда, той я среща в образа на майка ми - Стефка, и тогава пламва тази тяхна силна, велика и Божествена връзка!
към текста >>

91. 69. Писмо от Борислав Георгиев от Париж, до Вергилий Кръстев

Отговор на Вергилий Кръстев

Не го разказвам, за да се изтъквам, да се хваля, но от както сестра ми Адриана си замина, съм в една голяма самота.
Казвам: „Аз не мога да се катеря, а имам, казвам много хубави италиански въжета.” Това трябва да се съкрати. Но знайте брат Вергилий - много съм обичал Словото на Учителя! Това е стигнало до мене, и това ще остане завинаги, и това ще бъде може би най-доброто, което ще занеса със себе си. Искам да разкажа нещо много съкровено, много интимно, което обикновено не разказвам. Аз водя един много чист живот - в молитва. Не го разказвам, за да се изтъквам, да се хваля, но от както сестра ми Адриана си замина, съм в една голяма самота. И една нощ, в едно съновидение, ми се яви Учителя. Беше в сив костюм, средносив костюм на цвят, усмихнат. И аз много се смутих от тази среща, не се уплаших, но се смутих. И Му казвам: „Учителю, аз много искам да бъда Твой ученик, но се смятам за недостоен! ” А той Се усмихна и каза: „Бориславе, ти отдавна си мой ученик.” Трябва да кажа, че никой не е длъжен да вярва на тоя мой сън, но аз вярвам 103%, 1000%, 1 милион%.
към текста >>

92. 6.1. Разяснение за „тормоза.

От самота начало до сега - 2017 година!
Той го има в „Изгревът”, благодарение на моя труд! Той си замина от Земята. А в тялото му се настани да живее „майстор Борис”, докато тялото му се изразходва на Земята. И настана след това голяма заблуда и голямо отклонение, което продължава и до днес - 2017 година! Това им се случи и това им се пада затова, че отхвърлиха „Изгревът”, и воюваха срещу „Изгревът”, и неговия Съставител! От самота начало до сега - 2017 година! 6.1.8. Аз не съм тормозил Борис Николов, защото него го нямаше в тялото му! Беше се настанил в него „майстор Борис”! Това другите не го виждаха, и не го приемаха! Но мен ме сложиха на това място, да свърша една работа. И всички ми пречеха!
към текста >>

93. 22. Ами то се вижда, че ще е ...

Милка Кралева

Беше негово решение, обмислено в самота.
Нямам разбирането, което е необходимо по въпросите, свързани с администрация и финанси. Не мога да поема нещо, което изисква знание и професионална подготовка. Изберете вие човекът, който ще продължи, и аз ще му съдействам с всичко, което мога.” Аз нямах никаква представа, че той ще постъпи така. Нито сестра ми. Той не сподели това с нас предварително. Беше негово решение, обмислено в самота. Главите на всички се наведоха. Ами сега...? Кой....? Всеки се замисли. Някой предложи, по-скоро запита, дали не може като форма на управление да се избере борд от директори.... Уви, това не отговаряше на държавните изисквания за еднолична фирма.
към текста >>

94. 51. Цигулката на Учителя и нейното смайващо държание

Милка Кралева