Търсене в текстове за 'Самота'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 102 резултата в 76 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Затова тя бяга от шумните пирове и веселби, страни от големите събори и търси самота.
*** – Ст. К-в Отдавна, отдавна живее тя.................................................................... Откога живее - никой не знае. Малцина са я срещали и виждали нейната красота, защото света я нарича блудница и я гони. Затова тя бяга от шумните пирове и веселби, страни от големите събори и търси самота. Дълго време само беловласи старци, забравили света с неговия празен шум и безумни борби, съзерцаваха нейната омайна девствена красота. Блясъка на нейните очи им откриваше тайната на световете и източника на живота. Мелодичният й глас, като музика от неземен мир будеше душите им, повдигаше ги и им поверяваше тайни, които светът не е и сънувал. А ръката й с жест на несъкрушим повелител им сочеше ярка огнена точка, от която излизаше всепроникващ лъч. ............................................................................................................... Дълго живее тя в самота, съзерцавана само от малцината си беловласи поклонници.
към текста >>

............................................................................................................... Дълго живее тя в самота, съзерцавана само от малцината си беловласи поклонници.
Затова тя бяга от шумните пирове и веселби, страни от големите събори и търси самота. Дълго време само беловласи старци, забравили света с неговия празен шум и безумни борби, съзерцаваха нейната омайна девствена красота. Блясъка на нейните очи им откриваше тайната на световете и източника на живота. Мелодичният й глас, като музика от неземен мир будеше душите им, повдигаше ги и им поверяваше тайни, които светът не е и сънувал. А ръката й с жест на несъкрушим повелител им сочеше ярка огнена точка, от която излизаше всепроникващ лъч. ............................................................................................................... Дълго живее тя в самота, съзерцавана само от малцината си беловласи поклонници. Дълго гледа човешкото безумие и човешките страдания. И като виждаше, че злото още дълго може да се крие в тъмнината и да трови живота на нещастното човечество, тъга сви сърцето й. Гореща сълза, като лъчист бисер, се отрони от окото й и отвори път на огнен лъч, който проникна мрака на нощта и се спря на източния мъдрец. Той трепна. Очите му жадно се разтвориха и видяха нейната неземна красота.
към текста >>

2. Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не е важно за това да се отдръпнем в самотата на отшелници.
Но има ли живо едно поне от делата, в които не е трептяла живата струя на правдата и любовта? Не, над тия дела тежат тежки каменни плочи, кръстове и проклятието заедно със сълзите на много, много човеци. Нека не забравяме утрешния ден! Той може да ни донесе изненадата, която никога не сме очаквали – един въпрос за нас самите, който ще се роди от нейде и ние не ще можем да му дадем ответ. Нека се ориентираме към онова що иска вечното. Не е важно за това да се отдръпнем в самотата на отшелници. Не, трябва да внесем само в делата на катадневния си живот друго нещо. Да внесем правда. От тоя миг ще наченем да живеем. Всичко до тогава ще ни се стори сън. Наистина, на това могат да повярват само ония от нас, които са се доближили до тоя миг, ония, които познават радостта на правдата.
към текста >>

3. Из „Книга на любовта от Бо-Ин-Ра Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

И къдриците му целувам..., но после плача в самота, че виждам колко малко струвам пред неговата чистота.
О, светли път към небеса, сърца, запалени кандила, о, храмове на любовта! II ТИ Птиченце край мене ли прехвръкне, горски лист от вятър ли шуми — трепвам аз, душата ми настръхне — мисля си, дали не ще си Ти?... Образи ли гледам в небесата, нежни сенки в синия ефир — Теб, незнайни, виждам в зората, Ти изпълваш сявга моят мир. Ти във слава сявга си облечен, Властелин на светли небеса; Ти за мен единствен си и вечен— Вечен Бог във моята душа! ІІІ ДЕТЕ Любов велика пълни ми сърцето детенце взема ли в ръце — милувам, галя му лицето и радвам му се от сърце. И къдриците му целувам..., но после плача в самота, че виждам колко малко струвам пред неговата чистота. IV СВЕТЛИНА Слънцето свети от сини простори и никнат от него най-красни цветя: в полето, в трънака, в скалата планинска — Вред слънцето ражда живот — красота. А Божията милост невидимо свети; тя ражда пречисти и светли души,— в селяка, в учения, в детето, в жената, разцъфва в сърцата любов, чистота.
към текста >>

4. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Оттатък начевала вече пустинята, този свят, където безпределността се вкаменява, където говорят само гръмотевиците и вятъра, където самотата нахлува в пътника и го разголва сам пред себе си.
Селяните мислели, че те ще да са открили някакви стари подземия, та затуй им се бояли. Техните слуги, които отивали всеки ден в селото за вода, за жито или плодове, скоро узнали за пристигането на бедното еврейско семейство. Свети Йосиф като е отивал по работа или Божата Майка ще да са срещнали някои от номадите, завързали са разговор и са им разказали надве-натри своята история. Една вечер нашите изгнаници излезли чак до пирамидите. Слънцето залязвало и в сянката на големите каменни триъгълници се червенеели огньовете, що пламтели пред шатрите на бедуините. Оттатък начевала вече пустинята, този свят, където безпределността се вкаменява, където говорят само гръмотевиците и вятъра, където самотата нахлува в пътника и го разголва сам пред себе си. Черните керкенези се виели в чудното небе. Неговото залязващо великолепие багрело с царствен блясък бедните, покъсани туники. Един до друг, едрите брадати бедуини застанали, за да поздравят стария Йосиф и младата му мълчалива съпруга, а сетне, си поигравали с малкото русичко дете. Това дете ги било зачудило вече. Един ден, отдалеко, те видели една лъвица да му ближе крачката, а друг път веднъж те видели един заек, който е тъй-плах, да излиза от своята дупка и да тича с него.
към текста >>

5. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато в самотата те връхлети тъжовна мисъл, тогава помъчи се да намериш входа към мястото, където недостига смута на бурята.
Там никога не ще влети прахът на шумния ден, да засенчи неговия блясък. В малката светиня на душата си, в която се побират цели светове, лежи прикътано на свято място твоето зърно – усмивката на един кратък миг. Не ще го знае, никой... Кой може да цени мига, освен оня, що вижда в него цяла вечност! Защото вечността понякога се сбира в миг и тоя миг ни подаряват като малък, светъл бисер! И ти живей в своята светиня. Когато в самотата те връхлети тъжовна мисъл, тогава помъчи се да намериш входа към мястото, където недостига смута на бурята. Тогава минутите не ще са така мъчителни и тежки и самотата става смислена, защото тих глас ще ти нашепва нечувани слова. Там, в скритата светиня на душата, се оставят най-ценните ни дарове в живота. Там стои прикътано зърното на краткия и хубав миг, което ти ми даде. В душата има малка, скрита стаица, където нивга не надниква взор на чуждо око. Скъпоценностите на целия свят може да имаш.
към текста >>

Тогава минутите не ще са така мъчителни и тежки и самотата става смислена, защото тих глас ще ти нашепва нечувани слова.
В малката светиня на душата си, в която се побират цели светове, лежи прикътано на свято място твоето зърно – усмивката на един кратък миг. Не ще го знае, никой... Кой може да цени мига, освен оня, що вижда в него цяла вечност! Защото вечността понякога се сбира в миг и тоя миг ни подаряват като малък, светъл бисер! И ти живей в своята светиня. Когато в самотата те връхлети тъжовна мисъл, тогава помъчи се да намериш входа към мястото, където недостига смута на бурята. Тогава минутите не ще са така мъчителни и тежки и самотата става смислена, защото тих глас ще ти нашепва нечувани слова. Там, в скритата светиня на душата, се оставят най-ценните ни дарове в живота. Там стои прикътано зърното на краткия и хубав миг, което ти ми даде. В душата има малка, скрита стаица, където нивга не надниква взор на чуждо око. Скъпоценностите на целия свят може да имаш. но там отива само туй, което е свято – даденото от душата.
към текста >>

6. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Те съществуват във всяко общество и навярно са от онези, които не проглушават света за своите дела, по израза на Карлейл, които работят в самота и мълчание, със съзнанието, че служат на Истината.
Ще напомним от Библията разказа за Лот и двете му дъщери, които имали милостта на Бога. Заради тях Той пощадил града Сигор. В случая те са онези обратни катализатори, които ограничават процеса за разрушаването на елин град. Все на същото място се говори, че десет души праведни са достатъчни, за да се пощади цял град от нечестиви. Тези десет са от рода на малките величини. Те съществуват във всяко общество и навярно са от онези, които не проглушават света за своите дела, по израза на Карлейл, които работят в самота и мълчание, със съзнанието, че служат на Истината. --------------------------------------------------------------------------------- [1] На проблема за храната от това гледище, поради неговата важност, ще се спрем в друга книжка.
към текста >>

7. Дух, душа и тяло – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Във писъци пустинни ли издъхвам, От жажда люта в тежка самота, От твоето дихание чисто вдъхвам, Над моят дух безсилна е смъртта.
ВЪЗЛЮБЛЕН МОЙ Ти майка скъпа, татко, брат, сестрицо, Имане, сила, ти мой дух свети, Ти с радост пълниш моята душица За теб безспир сърцето ми трепти. Във писъци пустинни ли издъхвам, От жажда люта в тежка самота, От твоето дихание чисто вдъхвам, Над моят дух безсилна е смъртта. От твоя извор жив водица пия И радост пълни моето сърце, Пред теб скръбта си цяла ще разкрия, Животът ми във твои е ръце. Възлюблени, желани мой, прекрасни, За вечна дружба с теб да бъда аз – Душа и Бог, в сказания безгласни – Над моя дух ти имаш само власт. На всички дай корони, дрехи златни, Палати, слава, всичко дай им ти, Нек радват се във домове приятни, А мен, а мен – у себе приюти. При Тебе всякога ми е най-сладко, Гласът Твой благ, утеха свята От твойта гръд, аз искам мили татко, Безсмъртни дух, що носи любовта. И аз, Твой лъч, красиво ще изгрея В души сиротни Твоят Мир ще дам, От твойте песни сладко ще им пея, И всички ний ще служим в твоя храм.
към текста >>

8. Двама светии (по народна песен) Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Аз ще срещна един ден Радостта вън от мен, ще срещна Радостта, която живее зад завесата на светлината и ще застана в обливащата ме самота, където всичко се вижда тъй, както е излязло из ръката на своя Творец.
Събуди се, Любов, събуди, напълни моята празна чаша и с диханието на твоята песен смути нощта! V Когато Ти държиш светилника си на небето, той хвърля светлина по моето лице и сянката му се отесня върху Тебе. Когато аз държа светилника на Любовта в сърцето си, светлината му пада върху Тебе и тогава аз оставам в сянка. VІ Аз ще срещна един ден живота в себе си, ще срещна Радостта, която се крие в него, макар че дните затрупват пътя ми със своя суетен прах. Аз познах Радостта в мигновени проблясъци и нейното дихание направи благоуханни моите мисли. Аз ще срещна един ден Радостта вън от мен, ще срещна Радостта, която живее зад завесата на светлината и ще застана в обливащата ме самота, където всичко се вижда тъй, както е излязло из ръката на своя Творец. VII Аз зная, че при сумрачния край на някой ден, слънцето ще ми изпрати своето прощално приветствие. Овчарите пак ще свирят под банановите дървета и стадата спокойно ще си пасат покрай реката, когато моите дни ще отминават в тъмнината. Тази е моята молитва. Преди да отмина, аз искам да узная, защо земята ме извика в своите обятия. Защо безмълвието на нейните нощи ми говореше за звездите и защо блясъкът на дните ù превръщаше с целувка мислите ми в цветове.
към текста >>

9. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това е пустинята, самотата.
Но истинската .любов е да люби той твоята душа. Започни да обичаш по новия начин своите ближни, своите приятели и след това всички. Какъв е този нов начин? Това е да обичаш душата в тях! " Учителят Днес, при старото разбиране на труда, всеки е сам. Това е пустинята, самотата. Ето защо е казано: „Глас на едното, който вика в пустинята". За днес се отнася този израз „пустиня", понеже връзките между хората са механични, и затова всеки се чувствува сам. Днешната епоха в това отношение е пустиня. Да, наистина, днес има колективен живот, има връзки, но те не засягат вътрешния живот на душата. Те са външни връзки.
към текста >>

10. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Един самотен път, пълен с опасности, дето лавини заплашват и пътникът лесно изгубва пътя и тогаз загива в самотата.
Тези, които са видели светлината, се връщат да ви окуражат, да ви ободрят, да споделят радостта си с вас. Защото те са видели светлината на новата епоха. Тая светлина дава радост, само когато се споделя с другите, с всички, до които може да се достигне. Има и друг един път за долината на радостта, на щастието. Той е един дълъг и тежък път и със зигзаги води през високи планински върхове, през области на вечни снегове. Един самотен път, пълен с опасности, дето лавини заплашват и пътникът лесно изгубва пътя и тогаз загива в самотата. Някои се осмеляват да вървят по този път, но те или загиват, или се връщат най-после назад към тунела. Никое човешко същество не е достигнало целта си, освен чрез тунела на страданието! Всичко е добре! Всичко, което съществува е добро, така както съществува и е за доброто на всички. Обаче, това не изключва, че то може да стане по-добро - и ще стане.
към текста >>

11. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В оная планинска самота да чуеш над главата си гласа на жена!...
Човек пееше. В пазвите на майка Ашар седеше оня който имаше човешко сърце. Когато На-Ну свърши, запя Айя и На-Ну чу. Вслуша се. Беше песен на жена. В оная планинска самота да чуеш над главата си гласа на жена!... На-Ну в прехлас слушаше: Песента беше като утринен зефир, като горски ручей... Когато се върна при хората, На-Ну рече: – Чух Айя да пее в планината, но те рекоха: – Айя е умяла. Планината я погълна. Не си ли чул, че друг доведе овцете? Рекоха още: – Чул си вятъра в гората!... Трети прибави: – Или потокът в планината .
към текста >>

12. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Самотата и тишината разширяват душата и я правят жадна да почувствува лъха от мистичните върхове.
Не е случайно, дето най-важните епизоди в историята са ставали на планините: Меру, Небо. Хорив, Тавор са места, отдето със свръхестествено усилие се издига молитвата на Учителите на Посвещението. Планинският въздух е по-чист; горският аромат развива гърдите. Обширните хоризонти изострят погледа. Прескачането на стръмните пропасти усилва мускулите; непредвидените катастрофи от снежните преспи подчиняват нервите на контрола на бързодействуващата воля. Самотата и тишината разширяват душата и я правят жадна да почувствува лъха от мистичните върхове. При туй свое пътуване минах праз разни вътрешни и външни изпити. Там се срещнах с едно лице, което вие сте срещали вече, каза Андреас. Той пристигна с един керван от китайски търговци и намери, че здравето ми има нужда от по-мек климат и ми предложи да сляза с него км Индия. Аз приех. Колко очарователно беше това пътуване през мълчаливи долини, под сянката на борови и брезови гори; от време на време срещахме малки кафяви мечки и маймуни; сивият орел ни следваше от висините.
към текста >>

13. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И все пак многолик е Той и многоименен е Той, Защото зад всяка форма и зад всяко име е Той; Защото никоя форма сама не може да обгърне самотата на великата мощ, хармония и красота на Неговия живот и никое име не може да я изкаже!
НА СВЕЩЕНАТА ПЛАНИНА (Из книгата: Раби бен Аор) Ето що говори Благословеният Раби бен Аор за Единия и Вечния на Свещената Планина, при езерата наречени „Очи на прозрението", в подножието на най-високия връх „Бога-зрящ", където бяха дошли с него най-напредналите и най-достойните между неговите ученици: „О, братя мои, за най-святото и непостижимото искам да ви говоря .... За Превеликото, що от всички страни ни гледа с неизброими тайнствени очи; Що ни облъхва от безкрайнините със своето свято дихание; Що ни обгръща със своя мир на най-светла радост, хармония и красота; Що пламти в свещения огън на нашите души, блика в най-светите им трепети и с невидими всемощни ръце ни подема към висините на свещената истина и върховна красота... За него разтворете душите си, о братя; към него ги устремете, преизпълнени с най-топла благодарност, с най-свята любов и свещен благоговеен трепет... О, ученици мои, най-непостижимия, най-недостъпния е Той! Великата тайна на тайните е Той! Недосегаемия и за най-светлите богове са тайнствените висини на Битието, където Той едничък пребивава! Няма очи, които да са видели Неговото истинско лице; нито уши, които да са чули Неговото истинско име. Защото Той, що дава име и форма на всеки живот, сам е над всичко, що ограничава - над всяко име, над всяка форма. И все пак многолик е Той и многоименен е Той, Защото зад всяка форма и зад всяко име е Той; Защото никоя форма сама не може да обгърне самотата на великата мощ, хармония и красота на Неговия живот и никое име не може да я изкаже! Наричайте Го Единия и Вечен Живот, Защото нищо вън от Неговия живот не съществува; Той е безбрежния океан на вечността, от която изтича и в която се втича всеки извор, всяко поточе, всяка капчица на живота. Всички слънца, всички духове, всички души, всички сърца са само извори на тоя безбрежен океан на вечното битие. Наричайте го Вселюбящия, Защото всемощна и най-пресвята любов е Неговата същина; Защото Той е тайнственото и непостижимо слънце на любовта - слънце на слънцата - всеоживяващо, което грее през всички слънца, през всички души и сърца, от което изтича всяка любов. Наричайте Го Всемъдрия, Защото той е великото слънце на Разума, що грее през всички разумни души, през всички светли духове и божества; Той е великата разумност, що се изявява в премъдрите закони на битието: Той е Премъдрата Промисъл, що управлява съдбините на душите, световете, вселените. Наричайте Го Всемогъщия, Защото той е над всяка сила и творческа мощ; Той е що твори чрез всяка чиста сила и душа, чрез ангели и богове, и без чието съизволение нищо не става.
към текста >>

14. ВЕСТИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Не виках ли като пустинник, загубил път и другари в глухата самота на моите страдания?
Те са моето аз, моят път, моята оставена следа след неспокойната ми стъпка. С тях ще се накича в деня, когато моят аз, като смирено дете, ще се приближи към Аза на Всемира. Не радвах ли се, не тъгувах ли ? Не умих ли със сълзите в безсънните си нощи праха, полепнал по душата ми? Не направих ли дните си огнени пещи и казън всеки техен час? Не виках ли като пустинник, загубил път и другари в глухата самота на моите страдания? Мои са те: най-красивите и горчиво преминалите часове, дни и години. От тях направих скъпоценни низи – от сълзите на радост и опиянение, от детският безгрижни часове, когато слагах морна глава за приказен сън и когато я слагах между ръцете си, обхванат от лудата ярост на разкаяние и мъка... Те са моето аз – тази броеница от зърна, които като друмник събрах по своя път. Празничните дни Напразно днес красите моя дом с разноцветни лампи. Напусто аромат на теменуги ухае във въздуха на моята стая – сърцето ми е наранено и затворено, душата ми прилича на пустиня. Тънките струни на свирците не звучат на радост, когато няма музика в душата ми и слънцето напусто грее, щом светилник у мене е загаснал.
към текста >>

15. СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той е в пълна самота.
Мец му препоръчва да чете Фабр Д'Оливе, един от дълбоките френски окултисти, който е особено известен с книгата си „Възстановеният еврейски език", в която той разглежда първите десет глави от „Битието". Сент Ив с жар и вътрешно прозрение чете Фабр Д'Оливе и у него е вече запален онзи стремеж към дълбоката мъдрост на великата божествена наука. След френско-пруската война в 1870/71 година, той се прибира в Париж и постъпва на служба в едно министерство, но по това време той преживява ред нещастия: майка му, брат му, духовният му ръководител Мец се преселват отвъд. Това са най-мрачните може би моменти от живота му. Голяма скръб го обзема. Той е в пълна самота. Но в тези страдания у него се ражда разбиране на страданията на човечеството, любов към всички страдащи. През шесттях години прекарани в министерството той е требвало да преглежда английските, провинциалните и парижки вестници. И тогаз мисълта му е могла да вникне в пустотата вън и вътре на епохата и в неспособността на неговата епоха да се справи с мъчнотиите на времето. Самотата, в която прекарвал, се нарушавала от посещение на два-три салона, в които кипял интензивен идеен живот, интерес към научни и нравствени въпроси. След брака си с графиня Келлер той напуща службата си и се предава изключително на окултни изследвания и литературна дейност.
към текста >>

Самотата, в която прекарвал, се нарушавала от посещение на два-три салона, в които кипял интензивен идеен живот, интерес към научни и нравствени въпроси.
Голяма скръб го обзема. Той е в пълна самота. Но в тези страдания у него се ражда разбиране на страданията на човечеството, любов към всички страдащи. През шесттях години прекарани в министерството той е требвало да преглежда английските, провинциалните и парижки вестници. И тогаз мисълта му е могла да вникне в пустотата вън и вътре на епохата и в неспособността на неговата епоха да се справи с мъчнотиите на времето. Самотата, в която прекарвал, се нарушавала от посещение на два-три салона, в които кипял интензивен идеен живот, интерес към научни и нравствени въпроси. След брака си с графиня Келлер той напуща службата си и се предава изключително на окултни изследвания и литературна дейност. Тогаз вече почват да следват едно след друго неговите важни съчинения. В 1882 излизат „Мисията на господарите" и „Сегашната мисия на работниците". В 1884 г. излиза „Мисията на евреите".
към текста >>

16. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Симон бен Йокай живее четири години в пълна самота; но с право бе казал Раби бен Акива: „Дето е свещта, натам са устремяват и пеперудите".
През тия дълги дни той съзерцаваше Божествените Начала, проявени в Маасе Меркава (делото на Колесницата) и Маасе Берешит. (Делото на творбата, зачатъка). Той видя, как от невидимото Едно излиза Видимото Едно, което се умножава, за да се явят Началните замисли, наречени в Тайното учение „Небесна Челяд"; видя след това как тия замиели слизат надолу, развиват се навън, към видимото – втвърдяват се, отново се разтапят и пак се втвърдяват: така се огражда Бог, потънал във видимото, и неговите граници създават света, твърдта, светлината, животните, билките и звездите. Отлъчен от света, съзерцателят следеше потайния живот на Вселената. Тъй стигна той на четвъртата година от своето отшелничество до най-дълбоките тайни на Бога, човека и природата и тогава написа на пергаментен свитък прочутата: „Книга на Блясъка", наречена „3охар ". Симон бен Йокай живее четири години в пълна самота; но с право бе казал Раби бен Акива: „Дето е свещта, натам са устремяват и пеперудите". И ето, че в края на четвъртата година от голямото усамотение, учениците на Симона бен Йокай намериха своя учител и се поселиха в пещерите на пустинята около него. Защото животът бе жестока мъка, а пък ония, що гонеха тайноведците, се бяха умножили. Един от тях му каза: „Раби, ние останахме без слънце цели четири години; душата не може вече да търпи мрачина; затова дойдохме при тебе". И когато учениците поживяха при Симона, той ги просвети по Божиите пътища. Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия дух и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества.
към текста >>

17. ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Все неспокоен, все измъчван, той дири самота.
Тялото му е прегърбено. Той иде на света стар и печален. Изглежда уморен, смее се рядко. Зиморничав е и посърнал. От него лъха тъга, меланхолия, студ, зима, старост. Все неспокоен, все измъчван, той дири самота. Сангвиникът с добре развита мускулатура, е тип на „сабленосец," любител на шумните препирни, свади и разпри. Гневлив, но и великодушен и щедър, той е любимец на леките жени, винаги е готов както за нападение, тъй и за отбрана. Той има бърз вървеж; не ходи сякаш, а тича. Като че ли иска да си проправи път през тия, що среща на пътя си. Той обича улицата, събранията, авантюрите.
към текста >>

18. МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но това е възможно само в самотата.
И ето, отдава се на магията, алхимията. Той иска да превърне материята в Дух и Духа в материя. Но не иска да научи това от тайни книги или чрез тайни знаци. Той иска да се вслуша в гласа на природата, да бъде научен от самия Дух, от Духа на Духовете. Да получи Сила от Силата на вси Сили, Мъдрост и знание от най-възвишената Мъдрост, от която всички мъдрости изтичат и вечно ще текат, иска да се остави да бъде погълнат, просветен от течението на безкрайния живот. Но това е възможно само в самотата. Мълфорд знае това. И се отдръпва в една от самия него направена колиба, за да се предаде на Духа в пълна самота. Историята на тая къщичка той е предал великолепно в книжката : „Тhе Swamp Аngе1." Там в усамотение, в спокойствието на великата природа начена великият човек, върху когото се проектираше вече синката на смъртта, да пише делото на своя живот, делото на прославлението на живота и на Духа, както някога Бетховен в края на своя пълен с борба и нужди живот, беше запял песента на радостта, защото нали радостта е последният и божествен смисъл на живота. Там Мълфорд премина някое свое посвещение, Там в усамотението на New-Gercey, той прозря великите тайни на живота; там духовният космос му се откри и му предаде тайната на силата. Той имаше своя собствена философия и религия, които бидоха признати и споделяни от мнозина, когато той си замина (в 1891 год.
към текста >>

И се отдръпва в една от самия него направена колиба, за да се предаде на Духа в пълна самота.
Но не иска да научи това от тайни книги или чрез тайни знаци. Той иска да се вслуша в гласа на природата, да бъде научен от самия Дух, от Духа на Духовете. Да получи Сила от Силата на вси Сили, Мъдрост и знание от най-възвишената Мъдрост, от която всички мъдрости изтичат и вечно ще текат, иска да се остави да бъде погълнат, просветен от течението на безкрайния живот. Но това е възможно само в самотата. Мълфорд знае това. И се отдръпва в една от самия него направена колиба, за да се предаде на Духа в пълна самота. Историята на тая къщичка той е предал великолепно в книжката : „Тhе Swamp Аngе1." Там в усамотение, в спокойствието на великата природа начена великият човек, върху когото се проектираше вече синката на смъртта, да пише делото на своя живот, делото на прославлението на живота и на Духа, както някога Бетховен в края на своя пълен с борба и нужди живот, беше запял песента на радостта, защото нали радостта е последният и божествен смисъл на живота. Там Мълфорд премина някое свое посвещение, Там в усамотението на New-Gercey, той прозря великите тайни на живота; там духовният космос му се откри и му предаде тайната на силата. Той имаше своя собствена философия и религия, които бидоха признати и споделяни от мнозина, когато той си замина (в 1891 год. 27 май). Той бе псалмопевец на вечните неща и умен съветник за временните.
към текста >>

19. БО ИН РА -КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА - ЕЛИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Аз плача в хладната самота на тая нощ и чакам, вслушвам се, както тогава, когато бях дете.
И сега аз диря да ме помилва ръката на Великата Майка. И сега, когато усетя кротките ù стъпки от всемира, искам да се разплача от умиление, а щом тя сложи ръката си на пламналото ми чело, аз се стопявам в ритъма на нейното велико сърце. Има дни в живота ми, когато тя не идва при мене. Им вечери, когато аз слагам морна глава без нейното кротко „лека нощ! " Тогава моята възглавница е мокра от сълзи. Аз плача в хладната самота на тая нощ и чакам, вслушвам се, както тогава, когато бях дете.
към текста >>

20. ВЕСТИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Не виках ли като пустинник, загубил път и другари в глухата самота на моите страдания?
Те са моето аз, моят път, моята оставена следа след неспокойната ми стъпка. С тях ще се накича в деня, когато моят аз, като смирено дете, ще се приближи към Аза на Всемира. Не радвах ли се, не тъгувах ли ? Не умих ли със сълзите в безсънните си нощи праха, полепнал по душата ми? Не направих ли дните си огнени пещи и казън всеки техен час? Не виках ли като пустинник, загубил път и другари в глухата самота на моите страдания? Мои са те: най-красивите и горчиво преминалите часове, дни и години. От тях направих скъпоценни низи – от сълзите на радост и опиянение, от детският безгрижни часове, когато слагах морна глава за приказен сън и когато я слагах между ръцете си, обхванат от лудата ярост на разкаяние и мъка... Те са моето аз – тази броеница от зърна, които като друмник събрах по своя път. Празничните дни Напразно днес красите моя дом с разноцветни лампи. Напусто аромат на теменуги ухае във въздуха на моята стая – сърцето ми е наранено и затворено, душата ми прилича на пустиня. Тънките струни на свирците не звучат на радост, когато няма музика в душата ми и слънцето напусто грее, щом светилник у мене е загаснал.
към текста >>

21. МАГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАДУВАНЕТО - МИХАЙЛ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Нормалното място за хора със сини очи, това е височината, самотата и мисълта; нормалното място за хора с кафяви очи, това е обществото, хората, хубавите и добри чувства и услужвания – помощ на всичко живо за подпомагане на здравето, външно или вътрешно, материално или идейно.
И обратното е вярно. Ето защо, като метод за лечение на организма общо могат да се вземат всички положителни, ободряващи организма мисли, чувства и идеи. Ако вземем науката „За ирисовата диагноза от г-жа Пастор Мадаус, виждаме, че в изследванията си тя е разделила хората на три групи според цвета на очите – ириса: ирис, който има синя багра на окото; друг, който има сива багра и на трето място – ирис с кафяв цвят. При заболяване на организма тя посочва три различни начини за лекуване, съответни на трите цвята очи. Преди всичко тя посочва нормалното място за живеене на всеки отделен цвят очи, от спазването на което следва вече лечебното действие или въздействие у заболелия организъм. Нормалното място за хора със сини очи, това е височината, самотата и мисълта; нормалното място за хора с кафяви очи, това е обществото, хората, хубавите и добри чувства и услужвания – помощ на всичко живо за подпомагане на здравето, външно или вътрешно, материално или идейно. За хора със сиви очи тя посочва полето, равнината и спокойствието, равномерно разпределена работа и вътрешен мир. Това е общият ритъм или темп за хора със съответни цветове на ириса. Всеки да бъде на своето място – това се взима за един лечебен метод, лечебно помагало за поддържане цялостен живота в организма, без никакви заболявания без причина. Новата наука, новата медицина, която се грижи повече да запази здравето на човека, отколкото да лекува болестите, посочва ред още средства за лекуване и поддържане здравия живот на организма. Лечението няма нищо общо с безсмъртието на човека на земята.
към текста >>

22. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Един мой познат, когато бил на работа в Рила, изпаднал в едно такова положение, че цели дни трябвало да прекара в самота в най-красивите рилски места.
С множество опити може да се докаже, че нашите мисли, чувства и действия се отразяват върху растението и психически се възприемат от него. Нека да отгледаме едно цвете или едно плодно дърво или една нива с любов и ще видим разликата от стария начин на отглеждане. Ние трябва да знаем, че растението не е само формата, но зад тая форма седи нещо разумно, едно съзнание, с което можем да влезем във връзка. И даже можем да говорим с растенията. Даже Учителят каза веднъж: „Новата култура ще дойде, когато цветята проговорят.“ Това ще каже следното: ще станем така чувствителни, че ще влезем във вътрешна връзка и общение с психичното в растенията. Един мой познат, когато бил на работа в Рила, изпаднал в едно такова положение, че цели дни трябвало да прекара в самота в най-красивите рилски места. И като нямало с кого да говори, да сподели мисли, той седял край цветята, съзерцавал ги дълго време, за да вникне във вътрешния им мир и почвал да говори с тях така, както се говори със съзнателни човешки души. И после чувствувал радост, мир, вътрешна светлина и по това познавал, че е влязъл в общение с психичното в растенията и че неговата любов, неговите мисли, неговият разговор са намерили отзвук в психичния свят на растенията. Когато посадим дръвче или цвете или посеем нива с жито, можем да се разговаряме всеки ден с тях, Когато поливаме растението, когато разкопаваме около него, можем да го милваме и да му говорим. Според окултизма това е реално общение с психичното в растенията. Има нещо в растенията, което ще ни разбере и ще ни отговори.
към текста >>

23. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ала друго би отвърнало от Диоген тия красиви юноши, в сърцата на които е цъфтяла пролет - суровият му отшелнически вид, нерадостната самота, в която е живеел и – бъчвата.
Защото позната е слабостта на Венера към Марс, а следователно и към неговите земни чеда. Сигурно и самият Диоген, който - като философ - е гледал съвсем иначе на митовете за боговете, би веднага разпознал в тази очарователна девойка богинята Венера. Защото, пак като философ, той знае, че тя има многобройни въплъщения на земята. Както и да е, но да кажем, че тази двойка - „Венера" и „Марс“ - видеше този странен старец да хвърля своята кратунка, за да пие вода с шепата си направо от извора. Може би самото пиене от шепа, колкото и простолюдно да изглежда, не би отблъснало щастливата двойка, но при едно условие: ако „Венера" пие вода от шепите на „Марс" и „Марс" - от розовите шепи на Венера. Ала друго би отвърнало от Диоген тия красиви юноши, в сърцата на които е цъфтяла пролет - суровият му отшелнически вид, нерадостната самота, в която е живеел и – бъчвата. Не, те не могат да живеят така самотно, като пустинници и при това - в бъчви! Но докато младата двойка, хваната под ръка, отвръща насмешлив поглед от Диоген, който си седи кротко пред бъчвата и се прави че мижи, ето - затрещява автомобил. На автомобила - сам Юпитер, придружен от Меркурий – неговия небесен секретар, придържащ на коленете си своята портативна пишеща машина. „Е, ще възкликнат някои, но това е вече непростителна игра на фантазията! Какви ти автомобили по времето на Диоген, какви ти Юпитеровци, които се возят на автомобил, какви ти Меркуриевци, които работят на пишеща машина!
към текста >>

Сатурновият тип обича самотата и уединението.
Висшият сатурнов тип мисли бавно, съсредоточено, строго, стремейки се да затвори своята мисъл в кристални форми. Ако е философ, неговата мисъл излиза винаги от строго определени основоположеня, върху които изгражда своята система. Характерна е тази систематична конструктивност на сатурновия тип мислител. Мълчалив, сериозен, затворен в себе си, необщителен, той обмисля дълбоко, дълго и зряло нещата. И преди да ги изрази в една затворена форма, той не приказва. Сатурновият тип обича самотата и уединението. Този стремеж към уединение, сериозен, трезвен, интелектуално обагрен живот, избива често към аскетизъм. Сатурновият тип от висшия разред е човек на правдата. Той е съвестен до педантизъм. Строг, правдив и безпощаден към себе си, той е такъв и към другите. И затова често пъти ни изглежда суров и безмилостен.
към текста >>

24. ЕЗИКЪТ НА ЦВЕТЯТА - Г. СЪБЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

За този който не е намерил вътрешния творчески свят на тишината, самотата е един страшен гнет, едно страшилище.
Във всекидневния живот тези мигове са безкрайно много. Човек може и трябва да ги намира всякога. Трябва да намира достатъчно сили в себе си за да си ги създаде. А силите са в съзнанието за този истински свят, в който ни въвежда тишината. За да живееш в този хармоничен свят, в който те въвежда тишината, не е необходимо да си самотен. За този който не е намерил вътрешния творчески свят на тишината, самотата е един страшен гнет, едно страшилище. Не, светът на тишината не дири самотата. Той е толкова мощен, че може да се освободи от най-големия шум, от най-големите противоречия, от най-големите ежби на живота, при всички условия и навсякъде. Светът на тишината дава на човека сили той се научава първо да преобразява своя собствен свят, а след това той придобива мощ да преобразява и другите, да им помага, да им отваря очите да виждат пътя към себе си. Ние живеем в един свят пълен с много шум, дисхармония, ежби. Те разяждат нашия живот, нашите нерви, те ни отнемат силите и способностите.
към текста >>

Не, светът на тишината не дири самотата.
Човек може и трябва да ги намира всякога. Трябва да намира достатъчно сили в себе си за да си ги създаде. А силите са в съзнанието за този истински свят, в който ни въвежда тишината. За да живееш в този хармоничен свят, в който те въвежда тишината, не е необходимо да си самотен. За този който не е намерил вътрешния творчески свят на тишината, самотата е един страшен гнет, едно страшилище. Не, светът на тишината не дири самотата. Той е толкова мощен, че може да се освободи от най-големия шум, от най-големите противоречия, от най-големите ежби на живота, при всички условия и навсякъде. Светът на тишината дава на човека сили той се научава първо да преобразява своя собствен свят, а след това той придобива мощ да преобразява и другите, да им помага, да им отваря очите да виждат пътя към себе си. Ние живеем в един свят пълен с много шум, дисхармония, ежби. Те разяждат нашия живот, нашите нерви, те ни отнемат силите и способностите. Човек неспирно дири пътя към освобождение и навлиза все повече в един омагьосан, безизходен кръг.
към текста >>

25. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В тая самота ти чувствуваш, че не си сам!
Не е ли това като победната песен на човешката душа, освободена от ледените окови, които са я сковавали и тя вече може радостно да литне и да се прояви с всичкия си замах и красота! Ние сме вече в „Салона на съзерцанието". Колко е подходящо това име! Тия скали са тъй уединени! Рядко минават туристи от тук. В тая самота ти чувствуваш, че не си сам! Живо чувствуваш силите, които те свързват с целокупния живот! Като че ли всички същества живеят вътре в тебе и ти живееш в тях! Ти си едно с мушичките, които хвъркат около тебе, с тия канари, гори и езера, с тия планини, със синьото небе, с всички хора и с най-далечните звезди! Едно чувство те обхваща: че животът е нещо велико и мощно! Че всичко е красиво и добро!
към текста >>

26. ПОЕМИ ЗА ПЛАНИНАТА-GEORG NORDMANN Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И в свойта самота той страници изписа с азбуката на вечността, и със звуците на арфа седмострунна, не спряла нивга песента.
И тръгнах аз със тез, които слънчев изгрев чакат и носят във ръцете златен съд. На ранина чух кроткий призив на майката, що буди своя син. Благодарих, и с първата молитва в тоя ден в сърцето си за Теб запявам химн. Д. А-ва ВЪРХЪТ Той трон висок си изгради, при слънцето да бъде близко Копнеж му беше туй и блян. На него векове самин стоеше той в забрава, в просторите далеч въззрян. И в свойта самота той страници изписа с азбуката на вечността, и със звуците на арфа седмострунна, не спряла нивга песента. Дворец висок си построи, и недостъпен, и вълшебен, на хората той стана блян. В копнеж към него те очи възвиха, към него, в слънцето огрян. И тръгнаха нагоре пеейки в сърцето, поели пътя към върха. Вълшебен зов от светлите простори със вера им окриляше духа. А rope ги очакваше с усмивка, за да им каже мъдростта, която в самота великият самотник научил бе от вечността.
към текста >>

А rope ги очакваше с усмивка, за да им каже мъдростта, която в самота великият самотник научил бе от вечността.
И в свойта самота той страници изписа с азбуката на вечността, и със звуците на арфа седмострунна, не спряла нивга песента. Дворец висок си построи, и недостъпен, и вълшебен, на хората той стана блян. В копнеж към него те очи възвиха, към него, в слънцето огрян. И тръгнаха нагоре пеейки в сърцето, поели пътя към върха. Вълшебен зов от светлите простори със вера им окриляше духа. А rope ги очакваше с усмивка, за да им каже мъдростта, която в самота великият самотник научил бе от вечността. ЛОЗАТА За радостна беритба бе дошъл денят. Лозарят грозд откъсна, издигна го нагоре, и светна благодарност в погледа лъчист. Наоколо децата гледаха събрани. "Търпение е трябвало деца, че не шега е, дорде се туй налее - търпение, и работа, и разум. Че буря ще вилнее!
към текста >>

27. СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Има между хората, образували огромна тъмна река, неколцина, които се разкайват, плачат в самота и чезнат по една безименна, чиста правда.
Ние ще го потърсим в неуспехите си. след всяко дело на човешкото преустройство, защото без любовта, безплодна и суха ще остане градината, която сме направили. Ще се срещнем с него в часа, когато ще смислим, че не е възможно нито едно дело без обич, която да оживи студената снага на обществения организъм. Уверен съм, че тия, които най-малко Го споменават, вършат неговото дело с по-голяма ревност. Има неверници, които обичат света и хората, има пак „рибари", които чакат Неговото тихо приближаване. Има между хората, образували огромна тъмна река, неколцина, които се разкайват, плачат в самота и чезнат по една безименна, чиста правда. Някога, някой ще те приближи с една сияеща доброта в очите си, ще те помилва с коравата си длан и ще извърши едно дело, което преломява окончателно дотогавашния порядък на твоя живот. Ти получаваш вяра в доброто скрито в човешкото сърце. В такъв момент, ти си наблизо до световната обич, в която е разтопен Той – пророкът от Назарет. Ти решиш да го последваш и почваш да падаш, да ставаш. След стъпките ти остава кървавата диря, световните ветрове те бият като пустинни самуми.
към текста >>

28. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество.
Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество. Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, "който живее без закон". Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност "живее според оня жив закон, който е написан в душата му". (Учителят говори. Из главата за "Мъдростта"). Между този идеален тип на човек - мъдреца и глупеца, "който трябва да живее със закон и под закон", има грамадна междина.
към текста >>

29. В епохата на нервите – Е. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Опасност от бедност и самота на старост.
II - Финансови затруднения, бедност. Възможности за успех само при крайна пестеливост. ІІІ - Затруднения с роднини. Спънки в интелектуалната дейност. ІV - Много затруднения в собствения дом. Опасност от бедност и самота на старост. V - Скръб и разочарования в чувствените работи. Загуби при спекулации. VI - Малко удобства в живота. Лошо здраве. Лоша прислуга и за- губи чрез нея.
към текста >>

30. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Има случаи когато, намирайки се в някоя отдалечена земя, сред непознати хора, където всичко е чужди до неузнаваемост, в някакъв трагичен миг, из мрачината на пустинната самота те погледнат две очи, в които ти виждаш човка.
Не е възможно да си живял цял един живот сред даден народ, в силовото поле на неговия език, бит, историческа съдба, песни и копнежи и да си останал чужд за тях. Когато върху тоя народ се надвеси опасност, ти усещаш, как изплават чувствата ти на обич към него и готовността ти да споделиш неговата участ. Само човек с космично съзнание, който живее в свръхстратосферата, където не идат талазите на неговото земно битие, може да бъде свободен от такава привързаност. Има мигове, когато образът на Родината у някои индивиди приема неземен образ, който се съзерцава като видение. Най-после да се докоснем до най-висшите и обществените чувства – чувството от принадлежността ти към човешкия род. Има случаи когато, намирайки се в някоя отдалечена земя, сред непознати хора, където всичко е чужди до неузнаваемост, в някакъв трагичен миг, из мрачината на пустинната самота те погледнат две очи, в които ти виждаш човка. Само той, човекът е останал тук, след като няма бащата, майката, сестрата, братът, съгражданинът, сънародникът. И ти видиш в дълбочината на тия зеници някакво далечно забравено родство. Душите мълчаливо се опознават и си протягат ръце за поздрав. Дали хората един ден не ще направят това далечно, едва мъждукащо чувство, да се разрасне до степен на единствено и най-скъпо? Ще дойдат ли времена, когато човек в очите на друг човек, ще прочете името на Великото Едно?
към текста >>

31. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Какъв е смисълът на самотата, когато човек не може да постигне нищо без помощта на другите?
Д-р Ел. Р. К. САМ СЪС СЕБЕ СИ Думите са ясни по сами себе си, ала все пак те имат редица значения. Първом, те могат да се вземат в чисто физически смисъл — да остане човек сам, Те могат да се вземат и в чисто психологически .смисъл — сам вътре в себе си, с вътрешна пустота или пълнота, със смисъл или безсмислие. Сам, когато човек е „зоон политикон" (социално животно)? Какъв е смисълът на самотата, когато човек не може да постигне нищо без помощта на другите? Естествено малцина в живота остават сами, малцина чувствуват тази нужда, а още по-малко могат съзнателно да я схванат и да я осъществят. За постигането на едно какво да е дело са необходими съединените усилия на много същества — казвам същества, защото не само хора подпомагат осъществяването на едно дело. За прокарването на каквато и да е идея на земята са също необходими усилията на мнозина. Разбирането, обаче, на една идея, на една дълбока истина за живота, на една мъдрост, става само вътре във всеки човек, в тишината на неговата душа, в дълбокия мир на неговото „Аз", освободено от всичко чуждо и външно. За всичко отделният човек се нуждае от обществото, от подобните на себе си, но има една страна в живота, при която човек се нуждае само от себе си и никой друг.
към текста >>

Може да е чел много съчинения по тоя и други подобни въпроси, може да знае мнението на мнозина и на редица философски, религиозни и научни учения, ала само когато човек стигне до своята пълна вътрешна самота, подпомогнат също от физическо усамотение, може да ги разбере истински и да му станат плът и кръв — истинско разбиране, убеждение.
За постигането на едно какво да е дело са необходими съединените усилия на много същества — казвам същества, защото не само хора подпомагат осъществяването на едно дело. За прокарването на каквато и да е идея на земята са също необходими усилията на мнозина. Разбирането, обаче, на една идея, на една дълбока истина за живота, на една мъдрост, става само вътре във всеки човек, в тишината на неговата душа, в дълбокия мир на неговото „Аз", освободено от всичко чуждо и външно. За всичко отделният човек се нуждае от обществото, от подобните на себе си, но има една страна в живота, при която човек се нуждае само от себе си и никой друг. Нищо не е в състояние да помогне на човека — нито книги, нито съвети, нито образование, когато той трябва сам да разбере някоя дълбока истина за същността на живота, за произхода му, за самия човек и неговата същност, за отношението му към всичко, което го обкръжава, към битието. Може да е чел много съчинения по тоя и други подобни въпроси, може да знае мнението на мнозина и на редица философски, религиозни и научни учения, ала само когато човек стигне до своята пълна вътрешна самота, подпомогнат също от физическо усамотение, може да ги разбере истински и да му станат плът и кръв — истинско разбиране, убеждение. В миналото разните религиозни системи са предлагали на човека временно усамотение за разрешаване на сложни и трудни въпроси, които са го занимавали, за вътрешно успокоение и намиране себе си, за влизане в хармония с Бога, с Природата, с живота. За посветените в древните религии, за посветените в техните чисти, Божествени учения е ясно, че уединението, усамотяването се е препоръчвало като метод за ученика на Божествения път за разбиране на простите истини на живота, за влизане в хармония със себе си — пречистване на чувствата и укрепване на мисълта, за намиране, прозиране Бога в глъбината на душата. За учениците на древните религии и окултни школи усамотението е било необходимо за проверка на придобитите знания — доколко те са останали жива същност. Трябва да се съжалява — или това може би е било също необходимо в развитието на човечеството, че от чистата форма на усамотение, която древните религии и окултни школи са предлагали като метод за себеизучване и познание, се е създало калугерството, което повече или по-малко е едно извращение на дълбоката вътрешна нужда от временно усамотяване. Ако за древността е било възможно едно какво и да е временно откъсване от живота, по право от външния свят, с цел да намери себе си — кратко казано, за днешния страшно динамичен свят, това е досущ невъзможно, освен за малцина.
към текста >>

Между научните наблюдения, които адмирал Бърд е трябвало да прави там, една друга важна цел на усамотението му е била „желанието му да прекара известно време в мир, спокойствие и пълна самота, за да може истински да прецени тия блага.
Те са красиви и богати. В следващите редове бихме желали да поднесем на приятелите си само някои от хубавите душевни плодове, които са се отронили в душата на един от нашите големи съвременници, името на когото е известно на всеки, който е отварял поне вестник — големият изследовател на Южния полюс адмирал Ричард Бърд, по време когато той е прекарал седем месеца сам на „Предния пост" на Южния полярен континент на 80° 08 ю.шир. през 1934 г. Изживяванията и опитностите си той е изложил в дивната си книга „Сам", излязла през 1938 год. „Предният пост", както сам Бърд го определя, се намираше в мрачната безкрайност на ледената граница Рос, между малка Америка и самия Южен полюс. Между научните наблюдения, които адмирал Бърд е трябвало да прави там, една друга важна цел на усамотението му е била „желанието му да прекара известно време в мир, спокойствие и пълна самота, за да може истински да прецени тия блага. Нищо повече". Нуждата от себевглъбяване Б. не е чувствувал поради някакво нещастие. Животът му е бил „възможно най-щастливия, но прекалено бурен". Десетки години разни експедиции са поглъщали изключително времето и мислите му.
към текста >>

от усамотение и следователно от възможността да прецени отново в пълна самота всичко около себе си.
През 1939-40 год. отново Южният полюс (експедицията едва сега е получила нареждане да се върне, понеже Щатите не можели да я поддържат повече). Трябва дебело да се отбележи, че всички експедиции, може би с изключение на настоящата последна, са били уреждани и заплащани в последствие от самия Бърд. (Страхотна грижа!). Така става твърде ясна голямата нужда, която е изпитвал Б. от усамотение и следователно от възможността да прецени отново в пълна самота всичко около себе си. Не е необходимо да коментираме факта, че човек като Бърд, с такава световна слава, щастлив човек, е почувствувал нуждата от абсолютна самота и за да я има, той избира „Предния пост" на границата на леденото море Рос, на Южния полюс и то през зимата, когато там владее дълга шестмесечна нощ. Изолацията, усамотението е, казано на земен език, абсолютно. На Южния полюс, който е покрит с неколкостотин метра дебела ледена покривка, владее студ, който е владеел върху земята през ледниковата епоха. Средните температури през зимата на този шести континент се движат между 40° и 60° под нулата. Б. измерил веднъж -89°.
към текста >>

Не е необходимо да коментираме факта, че човек като Бърд, с такава световна слава, щастлив човек, е почувствувал нуждата от абсолютна самота и за да я има, той избира „Предния пост" на границата на леденото море Рос, на Южния полюс и то през зимата, когато там владее дълга шестмесечна нощ.
отново Южният полюс (експедицията едва сега е получила нареждане да се върне, понеже Щатите не можели да я поддържат повече). Трябва дебело да се отбележи, че всички експедиции, може би с изключение на настоящата последна, са били уреждани и заплащани в последствие от самия Бърд. (Страхотна грижа!). Така става твърде ясна голямата нужда, която е изпитвал Б. от усамотение и следователно от възможността да прецени отново в пълна самота всичко около себе си. Не е необходимо да коментираме факта, че човек като Бърд, с такава световна слава, щастлив човек, е почувствувал нуждата от абсолютна самота и за да я има, той избира „Предния пост" на границата на леденото море Рос, на Южния полюс и то през зимата, когато там владее дълга шестмесечна нощ. Изолацията, усамотението е, казано на земен език, абсолютно. На Южния полюс, който е покрит с неколкостотин метра дебела ледена покривка, владее студ, който е владеел върху земята през ледниковата епоха. Средните температури през зимата на този шести континент се движат между 40° и 60° под нулата. Б. измерил веднъж -89°. По студено от всякъде другаде по земята!
към текста >>

Това е достатъчно, без да описваме климатическите и други условия на Южния полюс, за да разберем с колко трудности е била съпроводена самотата на Ричард Бърд.
На Южния полюс, който е покрит с неколкостотин метра дебела ледена покривка, владее студ, който е владеел върху земята през ледниковата епоха. Средните температури през зимата на този шести континент се движат между 40° и 60° под нулата. Б. измерил веднъж -89°. По студено от всякъде другаде по земята! При такава средна температура трудно е да се приспособи какъвто и да е органически живот. Това е достатъчно, без да описваме климатическите и други условия на Южния полюс, за да разберем с колко трудности е била съпроводена самотата на Ричард Бърд. Прекарал е седем месеца в една уж специално построена сглобяема дървена барака — в последствие се установи, че е с много недостатъци, заровена изцяло в леда. Храни и гориво е имал достатъчно, но на всичко е трябвало да се слугува неимоверно много. Научните наблюдения и поддържането на живота там са отнемали на Бърд не по-малко от 15-ина часа на ден. И той установил, че на полюса не би могъл да издържи, ако не работи, ако не е погълнат от работа — вътрешна, духовна и външна — физическа и научна. Не можем да се спрем на целия живот на Б.
към текста >>

„Постарах се да проверя въздействието на самотата над човека.
Изведнъж ми се стори, че това, което виждам и това, което чувам е едно и също — дотолкова музиката се сливаше с гледката на небето. Звуковете се засилваха едновременно със засилването на светлината, която се извиваше над кръгозора в светли дъги, в лъчи, които пресичаха небето, докато го осветят изцяло. Музиката и нощта се сляха; стори ми се, че всички красоти са сродни и произлизат от една единна същност. Припомних си едно благородно, безкористно дело, което беше по същество еднакво с тая музика и с тая полунощна зора. По-нататък в дневника за тоя ден срещаме тия ценни мисли: „Самотният живот премахва малко по малко всяка външна проява на суетност." „Вдълбочението в самия мене ме накара да не определям това, което чувствувам, защото усещанията ми са интуитивни и достатъчно точни". „Постарах се да проверя въздействието на самотата над човека. — — Моят живот на културен човек с многобройните си разнообразия и развлечения ме бе измамил за истинската им стойност." На 17 май четем: „Мислих тази вечер за запълнения и прост живот който водя; наистина, тук не ми липсва нищо, освен изкушения". „Човешкият дух действува със същата хармония, както електроните и протоните в атома, като планетите в слънчевата система и звездите в Млечния път". „През тия дни намерих вътрешен мир, чийто отзвук дълго изпълваше живота ми. Вселената беше поезия — поезия, която човек си припомня в дни на пълен покой." В течение на дните по нататък, Бърд ни разкрива своите знаменателни изживявания: „Откривам, че животът ми тук е главно духовен. Размишленията станаха мой неразделен другар, самотата по пълна, преценката ми за ценностите — друга.
към текста >>

Размишленията станаха мой неразделен другар, самотата по пълна, преценката ми за ценностите — друга.
„Постарах се да проверя въздействието на самотата над човека. — — Моят живот на културен човек с многобройните си разнообразия и развлечения ме бе измамил за истинската им стойност." На 17 май четем: „Мислих тази вечер за запълнения и прост живот който водя; наистина, тук не ми липсва нищо, освен изкушения". „Човешкият дух действува със същата хармония, както електроните и протоните в атома, като планетите в слънчевата система и звездите в Млечния път". „През тия дни намерих вътрешен мир, чийто отзвук дълго изпълваше живота ми. Вселената беше поезия — поезия, която човек си припомня в дни на пълен покой." В течение на дните по нататък, Бърд ни разкрива своите знаменателни изживявания: „Откривам, че животът ми тук е главно духовен. Размишленията станаха мой неразделен другар, самотата по пълна, преценката ми за ценностите — друга. Друго стана и понятието ми за успех. Разбиранията ми за човека и за мястото му във всемира се сведоха до следното: Както часовникът върви и работи точно, само когато разумният човек го нагласи и навие, така и редът и точността във вселената не могат да бъдат дело на случайността. Стига човек да потърси, навред ще открие доказателства за един свръхразум. Човечеството е също част от всемирния ред, част от вселената. И както телесния, така и духовния живот така и съвестта на човека се управляват от законите на всемира, от законите на този свръхразум.
към текста >>

Така завърши моята философска криза." В своята истинска самота човек намира Бога, хармонията в живота, във вселената.
Отделен от хората и аз не съм сам. Аз съм с тоя вечен разум, мнозина го наричат Бог. Когато на човека пропаднат всичките му проекти и средства, когато човек се види изцяло загубен, той се обръща към Бога. Това направих и аз по свой начин. — Моето безумно желание да живея се обърна в едно действие, което беше непрекъсната молитва. Така завърши моята философска криза." В своята истинска самота човек намира Бога, хармонията в живота, във вселената. Естествено, не е необходимо всеки да се отдели в Южния полюс за да намери себе си, да преоцени нещата, да види Бога. Зрелите души намират времето и местото. Тези души, тези хора са. благото и щастието на своя народ, на човечеството. На Бърд „е било писано" да бъде седем месеца сам на Южния полюс, да бъде при това три месеца болен, между живота и смъртта и да намери пътя към вечния живот.
към текста >>

32. МИР ВАМ! - ЕК. М-ВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

По склоновете на планината текат събудени буйни пролетни води, градините ухаят вече, дръвчетата са облечени като нежни тънички царкини и в небесната шир лети колесницата, която носи сбъднати всичките ти сънища, всичките приказки, които ти нашепва самотата на твоето съзерцание... Днес е празник на земята и слънцето й носи богатите си дарове.
От днешния ден аз помня едно синьо, кристално небе, от топлата привечер — един тъничък сърп на запад, една самотна звездица, която трепка далече в дълбините и твоите очи, които тихо чакат. Ще дойде младият пастир с ведрите очи, слязъл от планината, донесъл със себе си нейната буря, свежият лъх на снежните върхове и нейната безкрайна обич. Вслушай се. Не чуваш ли, как се носи вече над широките поля тихото молене на медногласния кавал, долитнал от горите, от широките влажни лъки, от планинските чукари и от сърцето му, което те обича? Не ще чакаш дълго. По склоновете на планината текат събудени буйни пролетни води, градините ухаят вече, дръвчетата са облечени като нежни тънички царкини и в небесната шир лети колесницата, която носи сбъднати всичките ти сънища, всичките приказки, които ти нашепва самотата на твоето съзерцание... Днес е празник на земята и слънцето й носи богатите си дарове. Ще се зарадва земята, ще се зарадват и твоите тъжни зеници, които мълчаливо чакаха в нощта, когато сърпът на новолунието блестеше на запад и ръцете ти, прилични на бели цветове, кротко лежаха на твоя скут.
към текста >>

33. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СЛЕД 1792 Г. СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Не умът, не сърцето и волята са подтикнали Божия Син да се оттегли в самота и вглъби в себе си.
Великите посветени, създатели на религиозните учения, без изключение са преминавали през това самоизпитание. Характерното, което се установява при тях е, че те са прекарвали дните на пости в пълно единение и спокойствие. в евангелието четем: Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята*. Тук ние виждаме, че при това отдръпване на Исуса в пустинята е намесен „Духът". Това е достатъчно, за да вникнем в същината на въпроса. Не умът, не сърцето и волята са подтикнали Божия Син да се оттегли в самота и вглъби в себе си. Самото Божествено Начало е изискало това, а умът, сърцето и волята са били изпълнители на задачата. При обновяване личния живот от утайките и товара на миналото, не е само телесното пречистване, което ще ни облекчи и обнови. Само когато нашият дух взима участие в това, което ние с цялата си същина: дух–душа–тяло, вършим, само тогава можем да се подложим на пост. За да бъдем вътрешно единни, за да можем по пълно да овладеем нашата чувствена физика, нужно е да бъдем отведени в „пустинята". Думата пустиня, която е употребена в св.
към текста >>

Писание при Мойсей, Йоан и Исус, на гръцки освен буквалното български значение „пустиня", означава още тишина, уединение и самота.
Самото Божествено Начало е изискало това, а умът, сърцето и волята са били изпълнители на задачата. При обновяване личния живот от утайките и товара на миналото, не е само телесното пречистване, което ще ни облекчи и обнови. Само когато нашият дух взима участие в това, което ние с цялата си същина: дух–душа–тяло, вършим, само тогава можем да се подложим на пост. За да бъдем вътрешно единни, за да можем по пълно да овладеем нашата чувствена физика, нужно е да бъдем отведени в „пустинята". Думата пустиня, която е употребена в св. Писание при Мойсей, Йоан и Исус, на гръцки освен буквалното български значение „пустиня", означава още тишина, уединение и самота. в действителност, Мойсей, Йоан, Исус са имали възможност да изберат именно пустинята за уединение. Но и всеки човек би могъл в своята среда да намери даден период време и място, които да му обезпечат „пустинята” на посветените, необходимата самота. Кое годишно време е за предпочитане при едно постене ? – Всяко годишно време има своите добри и лоши страни. Освен това при различните климатични пояси годишните времена се малко или много различават.
към текста >>

Но и всеки човек би могъл в своята среда да намери даден период време и място, които да му обезпечат „пустинята” на посветените, необходимата самота.
Само когато нашият дух взима участие в това, което ние с цялата си същина: дух–душа–тяло, вършим, само тогава можем да се подложим на пост. За да бъдем вътрешно единни, за да можем по пълно да овладеем нашата чувствена физика, нужно е да бъдем отведени в „пустинята". Думата пустиня, която е употребена в св. Писание при Мойсей, Йоан и Исус, на гръцки освен буквалното български значение „пустиня", означава още тишина, уединение и самота. в действителност, Мойсей, Йоан, Исус са имали възможност да изберат именно пустинята за уединение. Но и всеки човек би могъл в своята среда да намери даден период време и място, които да му обезпечат „пустинята” на посветените, необходимата самота. Кое годишно време е за предпочитане при едно постене ? – Всяко годишно време има своите добри и лоши страни. Освен това при различните климатични пояси годишните времена се малко или много различават. За препоръчване е онзи период от време, който е в хармония с нашето състояние, при който човешкият организъм и природата са в хармония. За препоръчване е също да се държи сметка за фазите на луната.
към текста >>

34. НА РИЛА - Д. СТОЯНОВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Към Тебе, Когото никой в света не е видял, Който оставаш в самота и живееш в дълбините на всяко същество, към Тебе простирам своите жадуващи ръце!
ЗАТОВА ТЕ ПРИЗОВАХ Ек. М-ва. Колко е богата трапезата, на която си ни поканил Ти! Колко id безбройни даровете, с които Ти непрестанно утоляваш нашите нужди! Приеми благодарността на сърцето ни. Към Тебе, Когото никой в света не е видял, Който оставаш в самота и живееш в дълбините на всяко същество, към Тебе простирам своите жадуващи ръце! Изпълни сърцето ми с милостта си, за да позная кроткото и безмълвно тайнство на Твоята Любов Гледах птичките, как плахо се спускаха върху трохичките, които им бях хвърлила. С какъв страх погледът им се спираше върху мен. Аз се попитах: Повелителю мой, откъде това голямо недоверие в това малко сърце? Потънах в срам. И през склопените ресни на очите, видях далеч през вековете опнатия лък и стрели в ръцете на човек, в моите ръце аз видях лъка и стрелите, насочени върху невинното сърце на пееща птичка!
към текста >>

35. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Всеки ден трябва да се готвим за великата самота, когато ще се почувствуваме отчуждени от близките, за да познаем най-голямата си близост – тая с любовта на всемира.
Това, което са ти отнели, не е било твоята любов. Тоя, който си е отишъл от теб, е бил един пътник, който се е спрял наблизо, починал си е и пак е продължил своя път. Човеците са пътници. Чака ги дълъг път. Не искай да ги задържиш при себе си за вечни времена, защото ти не си последния пристан на ничий човешки живот. Всеки ден трябва да се готвим за великата самота, когато ще се почувствуваме отчуждени от близките, за да познаем най-голямата си близост – тая с любовта на всемира. Тази любов, която се струи от студения и без-страстен трепет на звездите, е била, в същност, нашата първа любов. Ние се отдалечихме някога от нея, душата ни тогава горко възрида, но ние не познахме тоя плач. Спуснати по измамния път на миражите, ние забравихме, колко беше хубаво в кротките и чисти обятия на тази обич. Не се тревожете когато ви оставят. Сигурно в тоя час вашата мисия за другия е вече свършена.
към текста >>

36. СЪРЦЕТО НА ЦАРКИНЯТА - Б.К.Б. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Отдалечена в надменна самота, Аз не можех да отдам сърцето си в служба на Тебе.
Ек. М-ва МОЯТ ПЪТ За мене се свърши нощта и Аз не мога вече да спя. При моето пробуждане видях, че през най-хубавите дни на живота си аз Ти бях направила един особен олтар. Поставила Те бях в него като особен идол. Блуждаеща из света, аз търсех истината. И светът оста¬ваше все недействителен за мен. Отдалечена в надменна самота, Аз не можех да отдам сърцето си в служба на Тебе. Когато просветнах, раздадох най-добрите си съкровища. Ала и в бедността безбройните сенки на моето довчерашно битие помрачаваха моя ум. Мъката, че съм отделена от Тебе, властвуваше над моя жадуващ дух. И дойде ден, бялата светлина на Твоето слово прониза сърцето ми. Аз не съм вече робиня, защото Твоето име е Любов, същността Ти — Дух, образът Ти — неизречима тайна на живота Твоето слово ме учи: „У самата тебе е истината.
към текста >>

Аз не Те търся вече в самотата.
Мъката, че съм отделена от Тебе, властвуваше над моя жадуващ дух. И дойде ден, бялата светлина на Твоето слово прониза сърцето ми. Аз не съм вече робиня, защото Твоето име е Любов, същността Ти — Дух, образът Ти — неизречима тайна на живота Твоето слово ме учи: „У самата тебе е истината. Твоето Тяло е храм, сърцето ти е олтар, в който душата ти свещенодействува. Ако не намериш душата си, светът ще остане недействителен за тебе". Аз не Те търся вече в самотата. Не отивам да Те търся в храмовете. Защото моят взор се отправя към небесата, където трептят кротките пламъци на Твоите вечно запалени светила. И нозете ми стъпват с вярна стъпка по земята, защото намериха Тебе. Повелителю мой, Ти си сега винаги с мене и в моя живот се проявяваш само Ти. Животът ми е изпълнен с Твоето диха¬ние.
към текста >>

Аз не Те търся вече ни в храма, ни в надменната самота, защото моята нощ се свърши, и Аз Те виждам близо.
Ти, мое сърце, скрий се в себе си и виж Неговата любов. Той е в уханието на цветята и в слънчевия лъч, който те събужда сутрин от сън. Той е и в камъка, който препъва нозете ти, и в укора на твоя брат. в тях Той е, Който те подкрепя невидимо в твоя път. Помни всичко това, сърце мое и веригите на смъртта ще се смъкнат от само себе си. Аз не Те търся вече ни в храма, ни в надменната самота, защото моята нощ се свърши, и Аз Те виждам близо. в сърцето си Те виждам аз. То ме доведе до блажената Твоя Любов.
към текста >>

37. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И една пустота, такава, която самотата разстила пред себе си, изпълни целия му живот.
Тя разбра борбата, която ставаше в сърцето на този, който ù върна живота. Тя разбра също и защо мъка стягаше сърцето ù, когато той биваше при другите далеч от нея. Имаше ли право, си мислеше тя, да лиши толкова нещастници, толкова страдащи от светлината и подкрепата му! Една сутрин рано в зори Саддодао чу стъпките ù до вратата си и после те бързо се отдалечиха и заглъхнаха. Поиска да стане, да я спре, но остана неподвижен на местото си. И една пустота, такава, която самотата разстила пред себе си, изпълни целия му живот. Дадох пари, за да направя добро, а съдействувах за престъпления, но те бяха вън от мене, си мислеше той. Излекувах една красива и млада девойка, а пък изгубих мира си, забравих молитвите си и другите пренебрегнах. Ограбвах всички, за да дам на едного. И той си спомни кротките думи на Сина на светлината: Трудно е да направиш добро, да знаеш, кога и как да дадеш. Синката на времето беше преминала през лицето му и беше оставила дълбоки бразди по челото му.
към текста >>

Често в часове на размисъл един образ властно нарушаваше самотата му и една мисъл непрестанно измъчваше Саддодао.
И той си спомни кротките думи на Сина на светлината: Трудно е да направиш добро, да знаеш, кога и как да дадеш. Синката на времето беше преминала през лицето му и беше оставила дълбоки бразди по челото му. Тъга изпълваше светлите му зеници. Години наред светата му десница лекуваше, и мъдрите му слова оправяха пътя на мнозина. Дълбоката борба посребри златната му коса и го направи по-буден. Често в часове на размисъл един образ властно нарушаваше самотата му и една мисъл непрестанно измъчваше Саддодао. Какво е станало с нея, лишена от неговите грижи и светлина? Една лятна утрин Саддодао се разхождаше из плодната градина. Там той видя дървета, едни от които цъфтяха още, други които току-що бяха завързали плод, а трети – плодовете на които бяха узрели. И сякаш ясно, съвсем близо до себе си той чу гласа на Кроткия: – Сине мой, този, който се грижи да разтвори цвета, не ще ли се погрижи и за узряването на плода? Защо се грижиш за времето?
към текста >>

38. НА ВЪРХА - В.Н. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И в самота да мине твоят път — без радост, отзвук в душа да нямаш нивга — само жалост сърце ти да разкъсва.
Зорка Стайкова НАМЕРИХ! Търсих себе си, но без да се намеря, и с лутане в света изгубих сетна вера... Не знам, безумие ли бе от мен това, че болката изливах във всякакви слова? Да търсиш ти в човека — свръхчовека и да вървиш все през трънлива тук пътека... Неспирно ти да търсиш вредом своя брат — кат призрак блед да скиташ вечер в старий град. И в самота да мине твоят път — без радост, отзвук в душа да нямаш нивга — само жалост сърце ти да разкъсва. Всеки час и ден живота ти тъга да бъде или само блен! Потърсих себе си накрай в природата велика, в усоите й, гдето бистър извор блика... И там с цветята свежи — в синия простор, от красота опи се моят жаден взор! И сякаш, тук намерих радост и утеха, далеч от хората — мечтите отлетяха... И тук при слънцето и чистия лазур, сред теменугите, синчеца и яркия божур не се облива веч в сълзи и скръб лицето, защото зърнах най-подир и в сърцето и там намерих Теб, Велики Боже и отмора за моя път. Тогава чак възлюбих всички хора. Николай Рилски КАПКИТЕ ДЪЖДОВНИ Бързат облаци огромни, идат отдалече, носят капчици дъждовни за земята вече.
към текста >>

39. ПРИКАЗКА -Б.К.Б. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И в самотата на пустинното мълчание моите устни се пропукваха от жажда по Тебе.
Лъжливите ми желания затулиха истинския Ти образ. Аз протягах ръцете си за милост, но никой не повярва на моята бедност. Напразно протягах ръце и към моите божества! Те стояха бездушни и глухи за мойта печал. Аз плачех изоставена сама в нощта. И в самотата на пустинното мълчание моите устни се пропукваха от жажда по Тебе. Как можех да се надявам, че ще дойдеш при мене, Възлюблений мой! Какъв дар можех да ти поднеса? Но Ти застана невидим до мене и кротко ми заговори: Аз имам всичко! Мои са всички съкровища! Сине мой, дай ми само сърцето си!
към текста >>

40. DU MAITRE -LE SENS DE LAVIE Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Опитът беше направен при пълно спокойствие на нервната система, при пълна самота.
Между другото той казва: „Най-правилното становище би било следното: Ние ще приемем като научно онова, което може да се счита доказано като факт, независимо от това, дали е в противоречие или в съгласие с днешната наша наука. Ние ще го приемем, а поле ще му търсим обяснението — ще коригираме и нашите теоретически разбирания в науката, защото всички научни теории имат един само смисъл — да ни послужат като инструмент за откриване на нови истини. Винаги фактите ще стоят над теориите в науката; теориите се създават, изиграват своята роля и отиват в историята на науката. Трябва да се пазим да не изпаднем в положението на онзи учен, на когото казали, че фактите противоречат на неговата теория, а той отсякъл: „Толкова по-зле за фактите". Ето как професор Консулов излага своя сполучлив опит по телепатия: Това беше преди няколко години, когато тегленето на държавната лотария ставаше в „Славянска беседа" в София. Опитът беше направен при пълно спокойствие на нервната система, при пълна самота. Опитах се да влиза във връзка мислено с лицето, което обявява резултатите от тегленето на лотарията. Легнал, съвършено спокоен, със затворени очи слушах по радиото, какво става в „Славянска беседа". Лицето нареди да се завъртят кълбата и взе в ръцете си падналата топка, за да прочете цифрата върху нея. В този момент аз търсех мислено това лице, исках да узная цифрата, която той вижда вече и мисли за нея, преди да бъде произнесена от него. И действително, при затворени очи аз видях една цифра.
към текста >>

41. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

О, за тебе копнее сърцето ми и в моята тъжна самота чака да ме позовеш и да ми протегнеш ръце.
Една сладостна мелодия долитна и ме намери в долината на моята печал. Аз я чух и забравих всичко, поех път към тебе, защото ти единствено не ме упрекна, ти единствено не ме осъди. Сега не ми е потребна ничия човешка мъдрост и правда. Уморих се от думите на хората, които бият като камшици кървавят в рани на душата ми. Уморих се да свеждам глава пред гордата осанка на земното достойнство, наситих се да гледам гордо възправения образ на силните, отвратих се от измамата и от мизерните късчета на човешка почит, която ми се подхвърля понякога като на окаяник. О, за тебе копнее сърцето ми и в моята тъжна самота чака да ме позовеш и да ми протегнеш ръце. Оставих аз долината и стадата с плачещите гласове на хлопките, оставих топлата длан, която милваше морното ми чело, за да направя стъпка към тебе. Преминах по острите кремъци на тясната пътека и стъпка по стъпка те приближавах, като падах и ставах, като плачех и ликувах. Сега съм тук, на края на пътеката и никой не може да ми подаде ръка, освен тебе. Силата на силните е като лекия ветрец, който едва полюлява тревата, мъдростта на земните мъдреци е като измамна сянка. Над мене е небето с мълчаливото величие на звездите, а долу зеят мрачни урви, като уста на чудовища.
към текста >>

42. Д-р Миркович (1825-1905) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тези откъслечни мисли имах в самотата на живота ми една вечер в хотел “Зора”, в гр.
Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията. Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и други такива. Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр. са станали причина, като са се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове. Успели са да покварят душата, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината, и да се заточава добродетелта. Тези откъслечни мисли имах в самотата на живота ми една вечер в хотел “Зора”, в гр. Добрич, 24 Юлий 1905 г. П. Киров Факсимиле от писмо на Учителя до П. Киров През 1907 г. се основава братска група в Бургас и Пеню Киров е избран за неин ръководител. По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска, и неговата комисионерска кантора се превръща в книжарница.
към текста >>

43. Лиляна Табакова (1913-1995) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя работи с песните на Учителя в часове на самота, като истински ученик.
Нейното поетично перо създава голям брой стихотворения посветени на слънцето, на планината, на всичко в природата. През нейния поглед то се одухотворява и възражда с чудна светлина. Cm. Илиева не отразява само формата на нещата, в поезията си тя включва и съдържанието и смисъла им. Затова нейните стихотворения са носители на една нова философия за живота, за един по-дълбок поглед, проникващ и вътре в нещата. И музиката е вечен спътник в живота на Стоянка Илиева. Тя работи с песните на Учителя в часове на самота, като истински ученик. Често пее, и сама си акомпанира с китара, преживявайки дълбоко всяка дума от текста. Мелодиите на тази музика оживяват в нея и се раждат словата. Нейния текст на “Малкият планински избор” - една мелодия от Учителя, дадена на 27 март 1937 година, е толкова жив и образен, че прави съвършенно съчетанието му с музиката. Тази песен се изпълнява от няколко поколения в Бялото Братство с любов и възторг, защото в нея невидимо грее с присъствието си Духа на Учителя, впрочем както той е огрявал всеки миг от живота на Стоянка Илиева. МАЛКИЯТ ПЛАНИНСКИ И3BOP Блика и пее извора чист с поглед невинен, ведър, лъчист в скута планински родил се в зори.
към текста >>

То по особен начин отразява нейните размисли в самота върху великите загадки на живота.
Тя създава пет цикъла стихотворения, посветени на Учителя и атмосферата край него. В циклите “Песни за Мъдреца”, “Слънце за душата” и “ Светлият гост” тя излива в стих своите най-съкровени спомени от преживяни срещи с него. Впоследствие тя вижда присъствието му във всичко, което той е докоснал с вниманието си. От този “допир” се ражда отново поезия. В творчеството на Стоянка Илиева присъства като жанр и есето. То по особен начин отразява нейните размисли в самота върху великите загадки на живота. Множеството малки поеми в немерена реч очакват своя ред да се явят на белия свят... В тях поетесата споделя своите разсъждения за страданието, за скръбта и радостта, за възпитанието и самовъзпитанието, за истинските стойности в човешките отношения, и много други. Творчеството й е обширно. То “свидетелства за будна, интензивна мисъл, богата душевност, висока нравственост и тънък усет за красотата.”/Мария Старирадева/. То свидетелства и за нейния особен път, път на човек, пробуден за Реалността, път на ученик, съзнателно боравещ с тетрадка и молив, след прекараните часове над учебника. А от този Учебник на Живота, Стоянка Илиева между другото е научила и нещо много важно.
към текста >>

44. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Трудностите, създадени от средата и постоянната самота там не са й попречили в работата с децата.
Почти цялото си свободно време посвещавах на тази благодатна работа. Бях вече превела няколко книги поръчани ми от Учителя: “в царството на живата природа”, “Бъдещото верую на човечеството”, “Новата Ева”, “Свещени думи на Учителя” и др. Работех върху “Пътя на ученика”, която Учителят не ми бе поръчал, но я приготвях като подарък за именния му ден - Петровден. Представях си я подвързана спретнато в бяла корица със златен надпис и всеки ден гледах да преведа най- малко три страници.” В Сирищник В. Несторова прекарва една година. Трудностите, създадени от средата и постоянната самота там не са й попречили в работата с децата. Напротив, тя постига рядко срещани резултати с тях, защото истински ги обича и умее да разговаря с душите им. Като морална награда за нея прозвучават думите на Учителя след връщането й от там: “вие първа приложихте новите методи! " Това е голяма оценка, защото Ученикът, следващ съзнателно своя Учител, трябва да бъде и естествен проводник на Неговите методи. Ученикът трябва да познава своя Учител и да го следва с духа си. Често В.Несторова задава въпроси, които душата й е жадна да разбере: - Как ще проповядваме Новото учение, Учителю?
към текста >>

Скърбящата лоза прекрасен ангел беше, но в самота, незнаен за света, в страдание дълбоко спеше.
Веднъж Учителят й казва: “Лозата е един спящ ангел, хората я режат, а тя дава хубави плодове. Опишете лозата, рекох.” И тя написва следното стихотворение: ЛОЗА Когато всичко пееше и радостно приветствуваше пролетта, една сълза лицето ми помилва - сълза на плачеща над мен лоза. Почувствувах скръбта й. всичко около цъфтеше и се смееше, а тя единствена обилни сълзи лееше - не радваше ли се на пролетта? Човеци й ръцете бяха взели, отрязали й златната коса - по тях скърбеше тя, но нежно, гъвкаво тело привела, очи сълзящи към земята свела, разлистваше с диханието си младите листа, и плоден цвят цъфтеше на бляда й уста. Скърбящата лоза прекрасен ангел беше, но в самота, незнаен за света, в страдание дълбоко спеше. Той братята си на земята на любов безкористна поучаваше в самопожертвувание с плода си ги даряваше след дългото страдание, и семена небесни в душите им посяваше. Когато пролетта запя чрез звънкия гласец на хиляди цветя, една лоза изпя нечута песен в пролятата сълза.” През пролетта на 1942 година се издава в Америка “Свещени думи на Учителя” в превод на В.Несторова. Учителят нарича тази книга: “Първата пролетна птица”. В същата година В. Несторова е назначена за учителка в американския колеж в Симеоново, край София.
към текста >>

45. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Борис Николов е всякога на поста си, но работи в самота - доверява се на изпитани хора.
Това са Д-р Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова и Борис Николов. Николай Дойнов си спомня: “Идеята да се издаде книга за Учителя и неговото дело се заражда в братята Боян Боев и д-р М.Константинов още когато Учителят е бил в с. Мърчаево. Тогава те отиват при Него и споделят тази своя идея, като предлагат да имат за сътрудник още един брат, като посочват и кой би бил подходящ за това. Учителят им предложил да повикат за съдтрудници Мария Тодорова и Борис Николов. Така тези четиримата, с много ценно съдействие и на Неделчо Попов, като технически ръководител, написват и издават книгата.” След прекратяване дейността на печатницата се явява период на затишие. Борис Николов е всякога на поста си, но работи в самота - доверява се на изпитани хора. Общува с онези, които работят като него - преданно и без стремеж към лична изява. Осигурява условия на Елена Андреева, за да довърши едно изключително важно дело - дешифриране на останалите необработени беседи на Учителя. Тя се усамотява и работи непрестанно в продължение на десетина години докато свърши работата. Беседите са запазени при сигурни хора. Наближават тежки времена за Братството.
към текста >>

46. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А този живот постоянно расте и възмъжава, регулиран от някаква невидима ръка през щастия и нещастия — „през силните светлини и силните сенки на Рембрандовата четка“, както казва полската писателка Казимира Алберта в статията си „Мара Белчева, българска поетка“ — като гони напразно „Непостижимото" земно щастие „все напред, небето и земята / в тиха бяла самота / дето се прегръщат“; като минава през примирителната скръб на живия спомен заглъхналите без време „На прага стъпки" на човека с който се е сдружила не за щастие, а за взаимен подвиг, — и, останала „пак сама", сама — „Вечен скитник“ — „нарамила злото и доброто", тя тръгва по онзи път, който е направил щастието и нещастието каменна застилка, за да премине по тях, избрания да мине по него, и тъй стига на „Планината“, от дето очите гледат навсякъде, а душата се радва с радостта на мъдрия на всичко, което вижда: ....И всякак аз обичам планината!
Мара Белчева — Избрани песни. Мара Белчева прави избор от своето литературно дело. Ала нейните „Избрани песни" съвсем не звучат като антология — като избрани, всяка песен сама за себе си, заради своята стойност като отделна пиеска. И макар че този принцип е легнал в основата на подбора на песните (защото иначе не би могло и да бъде), и макар че много мънички песнички, с простотата с която са изпети, стават истински поеми, които започват от края си за да не свършат никога в душата на четеца („Пред огнището", „Сипе се полека мекий снег", „Вихър", „Есенна песен", „Идилия" и още други) — „Избрани песни“ звучи като една единна книга. Творчеството на поетесата е тясно свързано с нейния живот. А този живот постоянно расте и възмъжава, регулиран от някаква невидима ръка през щастия и нещастия — „през силните светлини и силните сенки на Рембрандовата четка“, както казва полската писателка Казимира Алберта в статията си „Мара Белчева, българска поетка“ — като гони напразно „Непостижимото" земно щастие „все напред, небето и земята / в тиха бяла самота / дето се прегръщат“; като минава през примирителната скръб на живия спомен заглъхналите без време „На прага стъпки" на човека с който се е сдружила не за щастие, а за взаимен подвиг, — и, останала „пак сама", сама — „Вечен скитник“ — „нарамила злото и доброто", тя тръгва по онзи път, който е направил щастието и нещастието каменна застилка, за да премине по тях, избрания да мине по него, и тъй стига на „Планината“, от дето очите гледат навсякъде, а душата се радва с радостта на мъдрия на всичко, което вижда: ....И всякак аз обичам планината! Кога мълчи, когато сълзи лей, — Когато лиха чорли си косата И топлий дъжд на злато се пилей. - - - - - - - - - - - - Кога ехтят под брадва боровете, — И розовите трупи ги влекат За стрехи и ковчези в градовете“. „Непостижимото", „На прага стъпки", „Вечният скитникъ“ и „Планината“ са четирите части на книгата „Избрани песни“, с която Мара Белчева зарадва своите читатели за новата 1931 год. Книгата струва 40 лв. и се доставя от Н.
към текста >>

47. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И сякаш природните тайни Милуват ми страдна душа И звуци вълшебни, омайни Ми шепнат във таз самота.
За радост и мир на земята За бъдни щастливи съдби. Шептят мелодично листата, Играят златисти лъчи, Там долу класът на нивята Развива се в меки вълни. На извори бистри водите, Мирисът на пъстри цветя. Кристалния въздух, тревите, Със святи планински чада. След Божи ден слънцето скри се, Небето обсипват звезди, И скоро луната яви се, В небесната шир се изви. И сякаш природните тайни Милуват ми страдна душа И звуци вълшебни, омайни Ми шепнат във таз самота. Мир светъл духът ми намери, И мълком молитва шепти, Потънал в небесните сфери, В неземни обвит красоти. Сега с вдъхновение сияйно И радост обилна в душа Ще пея за всичко потайно И ценно във таз планина. И с първия лъч на зората. На ранина, аз в долини Ще ида при родни си братя, Ще викна със мощ във гърди: Възлезте, чада на земята, Хей там във онез планини. Вдъхнете и бий красотата На чисти Божествени дни.
към текста >>

48. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След това те оставали в размишление, разхождайки се в самотата, и подготвяйки се за дневния живот.
След това, ако били намерени за достойни, те получавали направо от устата на Учителя окултните истини на висшето посвещение. Те проучвали последователно аналогичното устройство на Божеството, космоса и на всички същества, обикновената и магична медицина, тайната наука за числата, символичното значение на свещеното писмо, окултното влияние на емблемите и на мистичния култ и, най после, всемирната еволюция, чрез странстването на индивидуалната душа, минавайки през много прераждания, през различни материални форми, които се усъвършенстват последователно. Малко по-малко те развиват в себе си ясновидското чувство и се доближават по такъв начин към мъдростта. Живота на ученика в питагоровата школа бил точно урегулиран. Утрото започвало с молитва. След това те оставали в размишление, разхождайки се в самотата, и подготвяйки се за дневния живот. Следвала музика с песни, гимнастики и евритмични упражнения. Обливания и бани, взимани след физическите упражнения, пречиствали тялото и подържали неговото равновесие. След това идвали часовете на обучението, които продължавали до обеда, който бил общ. Месната храна била напълно изключена, за да може да се запази чистотата на жизнените сили. Трезвостта, а също и периодически повтаряния пост засилвали и обновявали психичната енергия на учебниците.
към текста >>

49. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дядо Благо Хроника Окултното движение всред руския народ, зад граница и в самота Русия, се намира в период на възход, за което свидетелства и появата на сп.
Едрев Южното славянство Слънцето изгрявя, сяйна над Балкгна свода, сладко, мило се целуват братски два народа. Искрено си днес прощават минали погрешки и се вричат да живеят братски и човешки. Царствено вълни повдигат Вардар, Дунав, Сава, и Балканът шумно пее химни на прослава. Колко радост този случай в наша гръд заима, да ни каже може само който сърце има. Умножи ни, Боже мили, чест и постоянство, възкреси в любов и мъдрост Южното славянство! Дядо Благо Хроника Окултното движение всред руския народ, зад граница и в самота Русия, се намира в период на възход, за което свидетелства и появата на сп. „Окултизъм и Йога“. Неотдавна получихме от неговия редактор писмо, част от което привеждаме, считайки го от общ интерес: „… Ползвам се от случая да приветствам от цялата си душа вашия вестник и да ви пожелая успех в деятелността ви. Вашето дело е трудно и отговорно, но бъдете мъжествени! Защото за нас, славяните — последната подраса от петата раса, — се подготвя светло бъдеще. Нам е поверена мисията да донесем в света факела на новата духовна култура!
към текста >>

50. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но нито неговата самота, нито неговата греховност те можаха де обикнат.
Ден и нощ той бе погълнат от мисълта за своята нечистота, за това, че нито измиването, нито молитвите помагат. Най-после престане да се моли, като мислеше: водата тече към морето а грешниците тегли към себе си дяволът. Макар че аз се осмелих да се считам за син на Бога, но вижда се че не съм такъв … О, колко чуден трябва да е живота на Божиите синове! И макар че той престана да се моли, стремежът не умираше в него. Той срещаше жени, които го обичаха, по своему. Но нито неговата самота, нито неговата греховност те можаха де обикнат. и често той търсеше в тях това, което те не можаха да му дадат. Имаше случаи, когато той искаше да им даде това, което тия жени не можеха да възприемат. Той си казваше тогава: луд ли сък аз, та търся и очаквам това, което не съществува? Обаче стремежът в него говореше, че търсеното съкровище наистина съществува. Дойде най-после време, когато мъжът вече престана да се надява.
към текста >>

51. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичко наоколо бе само мълчание и мрак, и преди всичко, впечатлението от самотата и тишината бе много приятно.
Така, че всички религии в тяхната първична чистота са вдъхновени от Христа. По този въпрос блаженни Августин казва; „Във всички религии има нещо истинско; и това което в тях е истинско, това е Християнско в тях преди да е бил Христос на земята.“ Посветените от всички времена са познавали и са били във връзка с Христа, и са били под негово ръководство; всички те са знаели, че всичко възвишено и красиво в живота на човечеството е стимулирано от Него. (следва) Влад Пашов Когато познава законите в силите, които работят в разумната природа, човек може да се справи с всички мъчнотии в живота. Мейбъл Колинз (5) БЕЛИЯТ ЛОТОС Когато дойдох на себе си, аз почувствах тялото си покрито със студена пот и членовете ми изглеждаха безжизнени. Лежах отчаян, питайки се къде се намирам. Всичко наоколо бе само мълчание и мрак, и преди всичко, впечатлението от самотата и тишината бе много приятно. Но, веднага, моето съзнание почна да възстановява събитията на вчерашния ден, на този ден, който ми се бе сторил дълъг като цяла година. Белият цвят на лотоса се появи точно пред очите ми голям и растящ, но това видение изчезна веднага, когато пред моя смутен дух изплува внезапно спомена за оня пълен с ужас образ, последният, който порази моя поглед преди да бъда обгърнат от тъмнината, от която едва сега се съвземах. Тя ми се яви пак: отново, в моята мисъл, аз видях тази фигура, изправена пред мен, нейната призрачна реалност. студения блясък на нейните жестоки очи. Останах без сили, без способности да се съпротивлявам, изтощен, и, отново, макар че тоя път тя изглежда да беше само в моето въображение, аз извиках от ужас.
към текста >>

52. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато по-рано съм прекарвал дълги часове в самота, те не ми се струваха тъй ужасни, но сега бързо схващайки лошата страна на това изолиране, аз изразявах точно това, което чувствах.
Мейбъл Колинз (9) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от брой 139) Агмад ме гледаше, докато пиех. Когато оставих чашата, аз дигнах очите си към неговите с никаква внезапно свила се самоувереност. „Аз ще полудея, казах аз смело, ако ме оставите в тази стая сам. Никога не съм оставал сам толкова дълго време досега“. Говорех под настроението на момента. Когато по-рано съм прекарвал дълги часове в самота, те не ми се струваха тъй ужасни, но сега бързо схващайки лошата страна на това изолиране, аз изразявах точно това, което чувствах. Агмад каза на младия жрец: „Остави тук храната и ми донеси книгата, която е над леглото о моята външна стая“. Той отиде да изпълни поръчката. Агмад не ми каза нищо и аз, след като бях казал това, което имах да кажа, и не бях смазан затова, както очаквах, взех от подноса една питка с масло и продължих моето ядене със задоволство. Пет години по късно, аз не бих се осмелил да се отнеса така с Агмад. Аз не бих могъл да ям пред него след като съм говорил така.
към текста >>

53. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото има нещо по- страшно от самотата: чувството че си заобиколен от подлеци и предатели, които се назовават приятели!
Ти преживяваш нещо страшно и трябва да го споделиш с твоя приятел, за да ти олекне! — Всичко е лъжа, драги приятелю! Даже и приятелството! Нямаме си ние верни хора около нас! Сами сме ние на този свят и геройски трябва да носим са мотате си! Защото има нещо по- страшно от самотата: чувството че си заобиколен от подлеци и предатели, които се назовават приятели! Касае се до една махленска клюка, която засягаше моя приятел и която съвсем бегло беше засегнала съзнанието ми. Кой да предполага, че тя би могла толкова много да го огорчи. Него, почтеният, многоуважаван, улегнал човек. Аз вдигам рамене — И това може толкова много да те засегне? Че може би ти си единственият, който е хванал и най-малката вяра на тая интрига Всеки един от нас има всеки ден причини да бъде в положението на нашия приятел.
към текста >>

54. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Прочетох мисълта му и видях, че той бе вярвал, че ще ме намери тъжен, поради моята самота, отслабнал поради дългия пост и със съкрушен дух.
Ти ще трябва да се подчиняваш, защото иначе ще пострадаш. Десетте решиха, че ако не си послушен, както до сега, ти ще трябва да умреш. Ти знаеш твърде много от нашите тайни, за де не бъдеш един от нашите. Ти трябва да направиш избора си, направи го по-скоро.“ „Моят избор е направен“, отговорих аз. Той ме погледна много сериозно. Прочетох мисълта му и видях, че той бе вярвал, че ще ме намери тъжен, поради моята самота, отслабнал поради дългия пост и със съкрушен дух. Вместо това, аз се изправих твърд, без никакъв признак на изтощение, неустрашим; аз чувствах, че светлината е в моята душа. че великата армия на славните помагачи е зад мене. „Аз не се страхувам от смъртта,“ отговорих аз; и не желая повече да бъда инструмент а ръцете на хора, които убиват царствената религия на Египет, великата и единствена религия на истината, за задоволяване на своите амбиции и на своите лични желания. Аз видях и разбрах вашите чудеса н ученията, конто давате на народа; аз не желая повече да ви помагам. Това е всичко.“ Агмад ме погледна и остана мълчалив.
към текста >>

55. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Плодът на Любовта може да се изявява, но не говорете нищо за самота Любов.
Единственото нещо, което може да ви помогне, за да избегнете лъжата и последствията на лъжата, то е да бъдете носители на Любовта. В това седи силата на човека. Силата на човека се изявява в момента, когото любовта започва да се проявява в неговото съзнание. Този момент е свещен. Той не трябва да се изявява навън. Плодът на Любовта може да се изявява, но не говорете нищо за самота Любов. Аз не говоря още за Любовта, но за плода на Любовта. Самата Любов е нещо свещено. Щом Любовта дойде у човека, той трябва да мълчи. За Любовта нищо не трябва и не може да се говори. От светлината на твоята Любов нека се ползват хората, но никога не давай самата свещ на хората.
към текста >>

56. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако някой отрича Духа, като казва, че никой не чува гласа му и никъде не вижда проявите му, нека отиде на Планината, да се усамоти, и, в мълчанието и самотата, той ще му проговори.
Mieremet Най-ценното съкровище – Т. Ч. КЪМ ПЛАНИНИТЕ! Когато човек, след като е живял дълго време в равнините, изгуби връзката си, вярата си и упованието си в духа, той трябва да отиде на Планината, за да ги придобие отново. Когато животът на човека изгуби своят смисъл, нека той иде на Планината, за да го намери пак. Когато човек изгуби силите си, и се почувства като пресъхнал извор, нека отиде на Планината, за да бликне отново в него извора на творчеството и волята и силата за живот. Ако някой отрича Духа, като казва, че никой не чува гласа му и никъде не вижда проявите му, нека отиде на Планината, да се усамоти, и, в мълчанието и самотата, той ще му проговори. Духът на великия живот говори по-ясно и по-високо в Планината, отколкото където и да било другаде. Той говори всекиму, говори непрестанно, говори гръмко, — неговият глас изпълва времето и пространството до такава степен, че човек трябва да бъде сляп и глух, или пък — да не умее или да не желае да се усамоти истински, макар за кратко време, — за да не чуе гласа му, и да не види проявите му, да не почувства силата му. И има ли смисъл човек да отиде на Планината, ако не донесе оттам ценното, което тя може да му даде? Защо ходят днешните хора, масово, на планината, щом те се връщат от там така празни, както са и отишли? Да отидеш на Планината, носейки на гърба си всичката твоя суета, и да се върнеш пак с нея, е безсмислено и безцелно губене на време.
към текста >>

57. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз никога не съм отдавал напълно сърцето си нито на държавата, нито на родното место, нито на приятелския кръг, нито дори на най-близките си; напротив, винаги съм чувствал нужда от самота.
Идеалите които винаги са осветявали моя път и са ме изпълняли със смелост, са доброто, истината и красотата. Без чувството, че съм в хармония с тези, които споделят моите убеждения, без преследването на обективното, но вечно неуловимо в областта на изкуството и научните изследвания, животът би ми се струвал съвършено празен. Обикновените цели, които преследва човешкото усилие, притежанието на имоти, външния успех, лукса, съм считал, още от юношеските си години, като достойни за презрение. В противовес с моето силно чувство за справедливост и за социален дълг, аз винаги съм чувствал нужда да се държа настрана от хората и от човешките общества. Изобщо, аз предпочитам да върша своята работа сам. Аз никога не съм отдавал напълно сърцето си нито на държавата, нито на родното место, нито на приятелския кръг, нито дори на най-близките си; напротив, винаги съм чувствал нужда от самота. Моят идеал в политическо отношение е демокрацията. Личността на всеки един трябва да бъде зачитана, но никой не трябва да бъде въздиган като идол. Това е в известно противоречие с моя та съдба, е която аз съм срещнал много адмирации и възхищения, без да съм ги искал или заслужил. Знам добре, че за да може да се организира добре едно дело, от какъвто и да било характер, необходимо е преди всичко един отделен човек да мисли, да предприема действия и да понася отговорностите за това. Но аз мисля също така, че болшинството, което е ръководено, не трябва да бъде потискано, а да бъде оставено свободно да избира водача си.
към текста >>

58. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

1908.) ПИСМО ОТ ИСЛАНДИЯ Надявам се да сте получили статията ми от столицата на големия атлантически остров без войска и без железници, дето блестят глетчери, бликат гейзери и буботят вулкани и при все туй царува голяма тишина, самота и велико примирение.
Тя се съдържа в ума на Всеединния“. „Всеединното създава в своя безконечен Разум безчислени вселени, които съществуват в течение на еони, и при все това, за всеединното съзнание, развитието, упадъка и смъртта на милионите вселени, се явява като един миг“. „Макар че всичко съществува във Всеединния, но не по-малко вярно е и това, че Всеединният е във всичко. Този, който действително е разбрало тази истина, се е добрал до великото знание,“ „В основата на съществуващата във време и пространство и изменяща се вселена, или зад тази вселена, всякога може да се намери субстанциалната Реалност — основната Истина“ (следва) _______________________________ *) „The Kybalion. A study of the Hermetic Philosophy of ancient Egypt and Greece“, by three Initiates (The yogi Publishing Society, Chicago. 1908.) ПИСМО ОТ ИСЛАНДИЯ Надявам се да сте получили статията ми от столицата на големия атлантически остров без войска и без железници, дето блестят глетчери, бликат гейзери и буботят вулкани и при все туй царува голяма тишина, самота и велико примирение. Новата година се възвести с продължително биене на черковни камбани и силно свирене на параходни сирени — никакви топовни гърмежи, като у нас. А на именния ми ден познати ми изпратиха разноцветни лалета — единствените зимни цветя тук, е вечерта вкусиха българско кафе и сладко. В стаята ми на масата се развяват есперантско и българско флагче, а над тях картата на окована България — голяма колкото Исландия — и портретът на Учителя, рисуван от Борис Георгиев. Интересно е, че и тук знаят за него и за Бялото Братство. На едно посещение у директора на Народната библиотека, г.
към текста >>

59. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Климент СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ ПОСВЕЩЕНИЕТО И прекара той дълги години, посред тишината на природата, в самота и мир!
* И жадни за наука...трептят ни душите, — За дъжд е жадна пролетта!. . . Приятно чакаме тук слънчеви ний дните! . . . Това сме ние — младежта! Климент СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ ПОСВЕЩЕНИЕТО И прекара той дълги години, посред тишината на природата, в самота и мир! . . . И премина безбройни нощи в тихо бдение, посред светлия храм на своята душа! . . . Изминаха се много дни в съзерцание и едва бе направил първата стъпка към Нея — Истината — Великият път към светлата бъднина! . . .
към текста >>

60. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„То се лее в самотата на мълчанието, и ако можеш да го разбереш, то ще ти открие тайната на живота, който носи сила и безсмъртие за тебе!
„Върви смел към тях! “ * „Когато ти говоря — не ме слушай! . . Това е гласът на моя ум — външната сила в низините, който гори и трови! „Когато мълча, приближи се до мене и се помъчи да проникнеш в дълбочината на съзнанието си й да чуеш с любовта в душата си моето свещено слово. „То се лее в самотата на мълчанието, и ако можеш да го разбереш, то ще ти открие тайната на живота, който носи сила и безсмъртие за тебе! „В царството на мълчанието, само чрез свещения глас на душата, който зове духа на подвиг, обладан от висшата Божествена любов, се отива до Великия разум във всемира — в храна на мъдростта! „Върви към него! „Милиони са частите Му — Едното е цялото! . . То се съдържа във всичко и всичко е част от него.
към текста >>

61. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„И ще чуеш тихия напев на моята нежна песен, който се носи в самотата на безмълвието, като свещен трепет и пробужда във всяка една разумна душа сила и вдъхновение към подвиг — да се жертва за благото и щастието на своя ближен!
И когато ти тръгнеш по дългия път на търпението, като излезеш от твърдата черупка на твоя ум, когото ти смяташ за свята същина, и достигнеш и влезеш в храма на твоята душа, тогава пред запалената лампада на твоя духовен светилник, Аз ще ти изявя Моята Божествена Сила! . . . И с ухото на твоето преродено сърце — в чистата и святост — ще чуеш моя свещен глас: Стани и изпълни! — — — „И ще почувстваш в дълбочината на душата си как моята Божествена виделина ще озари твоето пробудено съзнание, като разбереш, че аз съм същината на живота, който блика в тебе и около тебе; че аз съм силата, която му дава мощ да пръска благодат и красота на всякъде. Че без мене светът би бил тъмна пустиня! „И ще чуеш тихия напев на моята нежна песен, който се носи в самотата на безмълвието, като свещен трепет и пробужда във всяка една разумна душа сила и вдъхновение към подвиг — да се жертва за благото и щастието на своя ближен! . . . Да се жертва за благото и щастието на целокупния живот по лицето на земята, който е един свещен дар, даден от Бога на всека една твар по нея! . . . „И ще доловиш моето чувство, което се носи в чистотата на сърцата, като сладка нега, която подмладява и облагородява всичко в света! . . .
към текста >>

62. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова те обичат и външната самота и уединение.
Ето защо, той предразполага към онова дълбоко размишление, дълбока медитация и концентрация, при която умът влиза във връзка с висшите същества и слуша от тях словото на Мъдростта. Но за да чуе това велико Слово, необходимо е да затихне всичкият суетен ум на делничния живот и да се възцари великата вътрешна тишина, великото вътрешно мълчание - да не се чува никакъв глас от нисшата природа. И когато се говори за „гласа на безмълвието”, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно себевгльбяване и в тишината на вътрешното мълчание да чуе „безмълвното” Слово. Сатурн е планета на мълчанието. Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в себе си, вслушват се, за да схванат великите идеи, които идат от центъра на Битието. Затова те обичат и външната самота и уединение. Под влиянието на Сатурна се развива яснослушането в човека. Той влияе върху мислителните и разсъдъчни способности. Способността за логично мислене и търсене причинната връзка се дължат на Сатурна. Способността за схващане на вътрешното състояние на нещата се дължи на влиянието на Сатурн и Меркурий. Когато Сатурн е в добър аспект в хороскопа, той създава дълбочина в схващанията.
към текста >>

63. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Ти идваш, сняг студен и бял, когато всеки изостави земята със свойта горест само да тъне в самота, печал.
И ние, които ги гледаме с противоречие, нека пожелаем да дойде по-скоро светлината, да обикнем живота, който Бог ни е дал и наредил. Да станем всички добри служители с всичката пълнота, че каквато работа да започнем, да я вършим с любов. Това е новото, което трябва да вършим сега в света. Из беседата, държана от Учителя на 12 ноември 1939 г. София — Изгрев Снегът Ти идваш, сняг, студен и бял след като мина по земята със много зной горещо лято и есента със плод узрял. * Ти идваш, сняг студен и бял, когато всеки изостави земята със свойта горест само да тъне в самота, печал. * Ти идваш, сняг студен и бял, но чужда тук е белотата, която носиш за земята, потънала във мрак и кал. * Ти идваш, сняг студен и бял, Един прекрасен сън да бъдеш за всяко семенце — зародиш на нови свят със устрем смел. * Ти идваш, сняг студен и бял, та с твойто бяло наметало, да изличиш и слог, предели — светът да е един и цял. * Ти идваш, сняг студен и бял, да бъдеш звено с белотата. която носиш за земята със заднебесния предел.
към текста >>

64. -

Трябва, обаче, господа Чолаковци и всички подобни тям, да имат малката скромност поне за момент да допуснат, че животът , в неговата целокупност и същност, не е само това, което те познават и признават, за да се уверят, за да видял, с очите си, че техните стройни, логични системи и твърдения, рухват веднага и се събарял, до самота основа, като някои огромни висящи във въздуха кули, веднага щом тяхната подпорка бъде отместена.
Като всички хора, като членове на това общество, на това човечество от което изхождат, те също така подлежат на и уязвими от всички видове болести, от които страда човека, изобщо. Но това съвсем не може служи за доказателство, че всички те, а също така и всички гении на човечеството, били обременени с психопатични заложби, което чисто и просто твърди Д-р К. Чолаков. Очевидно е, че мярката на К. Ч. е погрешна. Както в единия, така и в другия случай, той приема за признаци на психопатични заложби всичко това, което е в от кръга на материалистичното светоразбиране, което не може да се обясни, да се обоснове и да хармонира с туй, което днес е общопознато и общопризнато и което се счита от някои „учени кръгова“ за единствено реално и единствено възможно. Трябва, обаче, господа Чолаковци и всички подобни тям, да имат малката скромност поне за момент да допуснат, че животът , в неговата целокупност и същност, не е само това, което те познават и признават, за да се уверят, за да видял, с очите си, че техните стройни, логични системи и твърдения, рухват веднага и се събарял, до самота основа, като някои огромни висящи във въздуха кули, веднага щом тяхната подпорка бъде отместена. Такава е съдбата на всички построения на материалистичния ум. Те нямат основа. Те са изградени и привидно закрепени върху една илюзорно даденост. И, колкото разумно обосновани, логични и естествени да изглеждат, достатъчно е да дръпнем фалшивата подпора, върху която са изградени, за да се превърнат в развалини и да се види цялата тяхна несъстоятелност. Ако се заловим да оборваме по точки отделните твърдения и доводи на г.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* И хиляди въпроси дочувах в самотата Шъпнещи от тревога, съмненье и любов, Очите й се виждат тревожно в тъмнината, През сълзи и риданья дочувам нейни зов .
Но тамо, майко свидна, на гробищата ваши Самотен гроб ще найдеш и там си поплачи. * Къде и да отида, о майко ненагледна, За тебе все си спомням и все си ти при мен, Аз все те гледам кротка, замислена и бледна И ти ме гледаш с обич и майчин жар свещен * Аз виждам ти косите без време побелели, Челото ти със бръчки на грижи и печал, Очите ти със жалби по мене овлажнели И чувам как ме викаш измъчена от жал. * А ти шептиш: „по тебе копнея аз, горкана, И бдя по цели нощи и искам туй да знам.“ Като преди, безгрижна, честита ли остана, Все тъй ли пълна с вера към Бога си и там? * Все тъй ли във съня си усмихваш ми се сладко, Все тъй ли чуруликаш със звънкия си глас, Челото ти все тъй ли е хубаво и гладко, Тъй както го целунах в прощалния ни час? . . * И хиляди въпроси дочувах в самотата Шъпнещи от тревога, съмненье и любов, Очите й се виждат тревожно в тъмнината, През сълзи и риданья дочувам нейни зов . . . * И аз, дете безумно, отлъчено от нея, От мойта мила мама — страдалница в света, Във изповед поисках душа си да излея, Разтуха да намеря и мир в изповедта . . . * Но лудо разридах се и бързо смачках листа: Защо и тя — и мама, горкана, да страдай За мойта участ тежка, за мойта радост чиста, С тъга сега сменена? — Защо и тя да знай?
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя стоеше в самота и чакаше, че Ти ще я узнаеш. 67.
Думите се стремяха към нея, но бяха безсилни да я достигнат; виковете напразно простираха към нея жадни ръце. От една страна в друга скитах аз, пазех я в глъбината на сърцето си, и около нея се въздигаше и падаше моят живот. Над моите мисли и дела, над моите сънища и мечти царуваше тя, но стоеше далеко и самотно. Мнозина тропаха на моите врата и питаха за нея, и отминаваха в тъга. Никой в света не я е видел лице срещу лице. Тя стоеше в самота и чакаше, че Ти ще я узнаеш. 67. Ти си небе, но Ти си и гнездо. О, прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстрота, звуци и аромати. Ето, настъпва утрото със златна кошница и в дясната си ръка държи венецът на красотата, та мълчешком да увенчае с него земята. И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от западния океан на покоя прохладна влага на мир. Но там, дето се е ширнало безкрайното небе, където иска да отлети душата, царува непорочно бяло сияние.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Какво сте й казали за вашата самота?
Един богат лакей ни отвори. Това бе много чудно за едно градче; паркът около къщата му бе пълен с разкошна зеленина. Пред вратата аз се спрях и, доближен до Ламберта, казах му: — Само една дума. Говори ли дъщеря ви с вас за майка си? Той отговори смутено: — Защо да говори, когато не я е видела? — Какво сте й казали за вашата самота? — Казал съм й, че тая жена е умряла. Той произнесе думите „тая жена“ с такава злобна ненавист, че на мен стана дори жално. Той имаше вид на напуснат, измамен мъж. Можех ли да го подозирам в престъпление? Една майка, която е хвърлила на произвола на съдбата детето си, заслужава по-малко състрадание, отколкото една паднала жена.
към текста >>

Или сте призраци някои в тази утринна самота?
А те, всички тревици и цветенца, мене гледат; гледат ме през сълзи си, които изобилно, тихо пръска из тях утринната роса. В миг едва до зрението ми доловимо се раздвижи растителността цяла, що можах с очи си да обхвана, и с леко шептение из нея понесе се легион от светли видения към небесните висоти. Удивен и незнаеш, що виждам аз с моите очи, извиках и гласът ми отекна далеч из глъхналото поле. — Какви сте и кои сте, о вие, безплътни същества? Духове на праведници ли сте и пътят ви е от тук към безкрайните предели на вечността? Или сте призраци някои в тази утринна самота? . . . И един от множеството от тях се отдели и, до мене близо като приближи, видех му аз прозрачното, светло и красно лице. И видението пошепна ми едва: „ангелите сме ние на цветята и тревите в полето. Ние градим техните тела и цветистите аромати ние пръскаме из тях“ — това изрече, и лицето му още по-светло стана; разпери големите си, тънки като ефира, крила и, усмихнат, отлетя и легиона на безплътното множество достигна . . .
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Седнала при тебе тя, кога си сам, на ухото ти ще чуеш да говори, но и всред тълпата тя ще ти разтвори дивният простор на самота.
И тогава работите на България ще се поправят и Бог ще бъде с. нас! * _____________________________________________ 1) Виж подробно по тоя предмет в кн. X, год. I на Всемирна летопис. НОВА ЕСТЕТИКА Под небето на Бенгалия Стихове от Рабиндранат Тагор МОЯТА ПЕСЕН 1) Песента, която пея, сине мой, музиката си около теб разлива, в своите обятья за да те обвива с нежните ръце на любовта. Седнала при тебе тя, кога си сам, на ухото ти ще чуеш да говори, но и всред тълпата тя ще ти разтвори дивният простор на самота. Песента ми е за твоя сладък блян две крила големи, най-могъщи, леки, с тях сърцето ти ще полети навеки към предели на незнаен свят. С песента ми — в твоята зеница лъч — ще назърнеш ти в сърцето на нещата, и когато аз замина от земята, ще звучи тя в твоето сърце. КЪМ ЧЕТЕЦА 2) Кой ли ще бъдеш ти, четецо на моите поеми невга, от днес след сто години? . . . ……………………………… Какво да сторя, за да стигне до теб едничко цвете само от всичките съкровища на тази пролет, или едничка нишка от туй злато, което набраздява облаците там?
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

,,,“ ПЛАЧ Кат младенец заплаках аз, и плача още, от плач клепачите ми са отекли веч, но изворът от сълзи блика дни и нощи, а Майка ми не иде — много е далеч,.. Изгрей ли слънце радостно отвъд гората или залязва с пламъци в чаровен здрач — все лея сълзи горестни във самотата, но никой, никой не разбира моя плач.. Ще капят сълзи, бисерни като росата и жежки като капки кръв от рана зла, но воплите ми все ще стигнат небесата* И мойта Майка ще ме чуй, ще дойде тя, ще ме смири до млечна гръд и на крилата ще ме издигне — във висини, зари, цветя!...
Дихание страшно се понесе над водите и в стон повдигна на вселената гърдите и в бездните й в миг отвея земния прашец.. — Това бе Той, Всесилният, Великият Отец! И се разтвориха вратите на зората в огньове разноцветни, в слънчева позлата, и светна в тях залутаният, земният прашец... — Това бе Той, Всеблагият, Обилният Творец! И чух: „Давиде, проречи на тия твари — часа на Мойта мъст отново ще удари и зей пред тях геенната на кървавия ад! _.“ Кажи им и запей на арфа златострунна за мълний гибелни и гръм в среднощ безлунна. — запей за ново слънце и за новия Ми град! ,,,“ ПЛАЧ Кат младенец заплаках аз, и плача още, от плач клепачите ми са отекли веч, но изворът от сълзи блика дни и нощи, а Майка ми не иде — много е далеч,.. Изгрей ли слънце радостно отвъд гората или залязва с пламъци в чаровен здрач — все лея сълзи горестни във самотата, но никой, никой не разбира моя плач.. Ще капят сълзи, бисерни като росата и жежки като капки кръв от рана зла, но воплите ми все ще стигнат небесата* И мойта Майка ще ме чуй, ще дойде тя, ще ме смири до млечна гръд и на крилата ще ме издигне — във висини, зари, цветя!... СИНИТЕ ОЧИ Напразно взирах се, с душа изнемощяла, в прекрасните очи: в тях гаснеха на рой звезди — плеяда цяла — последните лъчи... Но в час вълшебен пак душата ми, обляна със жизнени струи, заплува, в сладък блян за щастие, в океана на сините очи... Тя сети, с трепет нов, че кръстът не убива и че, след огъня, разпятието открива върховни красоти.. През тях, през тях и днес душата ми премина и сви венец от крин — в небесната градина на сините очи... ПЧЕЛА Ти вече разцъфтя, мой мил цветец, и слънцето облива със целувки златни мораво-нежния трептящ венец — но що копнееш ощ в мечтите благодатни?... И твоят аромат като балсам се лей в сърцето ми, изстрадало и жадно, и пълни тайника на моя храм — но що очакваш ти, по-свидно, по-отрадно?... Трепни, цветец, с възторг и възсияй: при теб ще долети от чуден край пчела, невиждана, нечута на земята! Като невеста, ти, в одеждата си свята, разкрий прегръдки ней, във изблик тих, и слей се — с твоя млад, велик жених!... В ЦАРCTBOTO ,,Да идат в Галилея, и там ще ме видят Матея — 28; 10.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Край стобора кокичето изнича, нетърпеливо в свойта самота, — кога цвета на теменужката ще се покаже: то има толкова да й разкаже!
. . IV. Как тихо вред е и покой, нощ ясна — тишина; но Боже мой, във мисли рой бди моята душа. * Душа ми, странница е тя, пътува по света, като предвестница звезда за нови небеса. Из „На прага стъпки“: I. В усмивката на пролетния ден снегът стопен от стрехите в градината се стича. Край стобора кокичето изнича, нетърпеливо в свойта самота, — кога цвета на теменужката ще се покаже: то има толкова да й разкаже! II Кокиченце, за мене брано, от него дар на обичта —- от всички минало най-рано през портите на пролетта! * Ела ми научи душата как да цъфти в снега и тя, и да извади из земята сълзиците на радостта. III През рамо хвърлих чашата световна, разкъсах багреница; на помисъл обрекох се върховна сега и — нейна жрица — понесох тежкото й бреме. * И влязох с теб да служа служба мирна на хубостта вжв храма, — души, където, като от измирна чад, в небесата двама молитствено да възнесеме. IV Тука е тихо.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Животът и способностите на ясновидката За тях извличаме от книгата на Юстинус Кернер следните сведения: Наблизо до града Ловенщайн, във Вюртемберг, всред ония планини, чийто най-висок връх е 1879 стъпки над морското равнище, се намира, обиколено от всички страни с могили и долини, в живописна самота, малкото селце Префорст.
“ Барон Карл дю Прел, известен философи и изследвач на духовните явления, е запазил и следните стихове на ясновидката: „Боже мой! Само ти познаваш сърцето ми. Само ти знаеш, дали аз съм лъгала и дали тайните, които разкривах, са истински или лъжливи. „Уви! макар и да притежавам от Теб страшната сила да отбулвам задгробните тайни, бих се считала щастлива да се откажа от тоя дар и да затворя очите си за вътрешния живот. Но нека бъде Твоята воля, а не моята“. Животът и способностите на ясновидката За тях извличаме от книгата на Юстинус Кернер следните сведения: Наблизо до града Ловенщайн, във Вюртемберг, всред ония планини, чийто най-висок връх е 1879 стъпки над морското равнище, се намира, обиколено от всички страни с могили и долини, в живописна самота, малкото селце Префорст. То брои около 400 души жители, мнозинството от които се занимават с горско стопанство, с производство на въглища и с други горски произведения. Тия сурови планинци не знаят никакви болести. Само на младини се появяват у тях некакви нервни смущения, от които те се освобождават като че ли от некакъв магнетичен сън. Това показва, че те са особено чувствителни към магнетичните влияния и способни да откриват разни тайни. В това селце Префорст и между тия горски жители се е родила, в 1801 год., една жена, която, от най-ранното си детинство, е дала доказателства за един необикновен вътрешен живот, явленията на които ще опишем.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ледът на разединението, самотата обвива човешкото сърце.
Песимизмът си има много причини, но това е една от най- дълбоките. Човек може да намери много причини на песимизма, но той трябва да проникне в глъбините на човешкия дух, за да намери причината на причините. Човек се чувства самотен, макар да живее днес в шумния многомилионен град. Когато хората са разединени, когато изчезне топлината, която сгрява сърцата, тогава целият живот като че ли става ледена пустиня, в която бушуват студените ветрове. Сърцата са студени, макар и външната култура да „блести“ с културни придобивки. Ледът на разединението, самотата обвива човешкото сърце. Защо отделеността, разединението води към песимизъм? Защото при любовта, при единението човешкият живот е в съгласие с великата истина за всеединството. Ето защо в любовта, в единението на човешките души е щастието. Днес само окултизмът може да изведе човечеството от тази двойна духовна криза, защото излиза от дълбокото познание на действителността. По този начин ще се премахне хаоса, който цари в душата на съвременния човек.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ето извадки из разказа „Самотата“ от Ги де Мопасан: „От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами и всички наши усилия, всичките ни постъпки са насочени към това, да избягаме от това разединение.
А това е, защото е изгубено съзнанието за великата истина за все единството. Днешният живот е в разрез с тази истина. Това е една от причините на песимизма в Европа 19. век. Има много причини на песимизма, но най характерните за днешната епоха са: пустотата на материалистичния мироглед, отделеността, самотността на човешката душа. Песимизмът расте заедно с намаляването на любовта и растежа на егоизма, студенината на хората, с усилване на индивидуализма. Ето извадки из разказа „Самотата“ от Ги де Мопасан: „От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами и всички наши усилия, всичките ни постъпки са насочени към това, да избягаме от това разединение. Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе се стараят подобно на нас, подобно на всички твари, макар и за момент, да прекъснат своята самотност. Но те си остават усамотени и ще бъдат такива през всичките векове, както и ние. Едни чувстват това по-силно, а други по-слабо — ето и всичкото. От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тази самота, в която живея; и аз знам, че не мога да я прекратя, разбираш ли? Без да се гледа на всички наши опити, на всички наши старания, без да се гледа на всички пориви на сърцето, на устните поздрави и на обятията, ние винаги си оставаме самотни.
към текста >>

От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тази самота, в която живея; и аз знам, че не мога да я прекратя, разбираш ли?
Песимизмът расте заедно с намаляването на любовта и растежа на егоизма, студенината на хората, с усилване на индивидуализма. Ето извадки из разказа „Самотата“ от Ги де Мопасан: „От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами и всички наши усилия, всичките ни постъпки са насочени към това, да избягаме от това разединение. Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе се стараят подобно на нас, подобно на всички твари, макар и за момент, да прекъснат своята самотност. Но те си остават усамотени и ще бъдат такива през всичките векове, както и ние. Едни чувстват това по-силно, а други по-слабо — ето и всичкото. От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тази самота, в която живея; и аз знам, че не мога да я прекратя, разбираш ли? Без да се гледа на всички наши опити, на всички наши старания, без да се гледа на всички пориви на сърцето, на устните поздрави и на обятията, ние винаги си оставаме самотни. Аз ти говоря, ти ме слушаш, и при все това ние двама сме самотни, макар и да вървим наред един до друг. Разбираш ли ме ? Ти намираш, че аз съм побъркан ? Признай се.
към текста >>

Откакто съзнах самотата на моето същество, струва ни се, че аз всеки ден все повече и повече се потопявам в едно тъмно подземие, чийто край не намирам, чийто край не знам, и който може би няма и край.
Аз ти говоря, ти ме слушаш, и при все това ние двама сме самотни, макар и да вървим наред един до друг. Разбираш ли ме ? Ти намираш, че аз съм побъркан ? Признай се. Изслушай ме. Откакто съзнах самотата на моето същество, струва ни се, че аз всеки ден все повече и повече се потопявам в едно тъмно подземие, чийто край не намирам, чийто край не знам, и който може би няма и край. Това подземие е живота. Ние сме повече отдалечени един от друг, отколкото тези звезди, и, главното, повече сме изолирани, тъй като мисълта е неизповедима. Знаеш ли ти нещо по-ужасно, отколкото това постоянно допиране до същества, които не си в с:тояние да постигнеш ? Ние взаимно се любим един другиго, ние простираме един към другиго ръце, и при все това не можем да достигнем до пълно сливане. Мъчителната потребност на съюз ни гложди, но всички наши усилия остават безплодни, всички излияния безполезни, обятията безсилни, ласките напразни.
към текста >>

вижда забавяните мъки, сърца, от които капи кръв, неизказаното страдание на самота, на вечно разединение.
И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, като в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души, вижда и на дъното им. Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от другиго, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда душите, затрупани като неговата, с буците на самолюбието. Той вижда душите, пълни в дълбочините си, като неговата душа, с непонятната за самите тях страдания. Той. вижда забавяните мъки, сърца, от които капи кръв, неизказаното страдание на самота, на вечно разединение. Той слуша риданията на потъпкваната, убиваната любов, безмълвно замиращи в дълбините на всички души. Той слуша в нощта вика на техните души. Нека се съедини с тях. Да стане отново частица, безкрайно любяща ги. Да падне на колене пред тях, да хване, за да целуне братската ръка, да погледне с любящ поглед в очите на братята и да им каже: „Мили, родни мили.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Долавяш ли ти в свойта самота вестта от Вечността?
През пръчките на клетката те се поглеждаш, но безплоден е стремежът им да се сближат. Трептят те пламенно с крилата си и пеят: „мила, мили мой, ела по-близко! “ Отвън тъгува птичката свободна: „ах, не мога, страх ме е от тез затворени врата на клетката“. А птичката във клетката цвърти: „горко ми, моите крила безсилни са и мъртви“. III. „Поете, вечерта се веч промъква, космите ти побеляват. Долавяш ли ти в свойта самота вестта от Вечността? “ „Да, вечер е, каза поетът, аз се вслушвам: може някой от селото да повика, нека да се свечерява.“ „Аз бдя: сърца на млади, заблудени, се намериха — дали два чифта пламенни очи за музика не ще се молят: тя мълчанието им би прекратила и за тях би говорила“. „Кой ще тъче горещите им песни, ако бих стигнал крайбрежието на живота, да гледам аз смъртта и по-отвъд? “ „Изчезва веч вечерницата ранна“. „И кладата на жертвоприношението на мъртвеца леко веч угасва край реката мълчалива.“ „Под светлината на изгасващия месец, ето вият в хор чакалите от двора на онази запустяла къща.“ „А пък на странника, напуснал своята родина, за да дойде тук, да бди ноще и със наведена глава се вслушва в шепота на тъмнината, кой ще му нашепва тайните на тоз живот, кога заключа моите врата и се освободя от всички земни връзки? “ „Не е за мене важно 'туй, че космите ми побеляват.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В определено време се разхождали из горите, посещавали храмовете и, въобще, предпочитали отстранените и пусти места, дето, в самотата и тишината, разтваряли душата си за висшите усещания и вълнения.
да раздават имането си. Всички негови ученици, с жените и децата си, живеели заедно, като езически калугери с най-строги нрави и обичаи. Те ставали сутрин при изгрев слънце и разпределяли времето си през деня в различни занятия и се настроявали към работата. си чрез музика и танци, като пеели под акомпанимента на лирата или на друг някой инструменти и цитирали стихове от Хезиода или Омира. След това започва ли учебните занятия. В определено време се разхождали из горите, посещавали храмовете и, въобще, предпочитали отстранените и пусти места, дето, в самотата и тишината, разтваряли душата си за висшите усещания и вълнения. Упражнявали се в надбягване, разисквали заедно, задавали си въпроси и си отговаряли. След като са се окъпвали, наседявали около една обща трапеза, на която слагали хляб, плодове, мед и вода. Никога не ядели месо и не пиели вино. На истинския питагореец било забранено да яде не само месо, но и яйца, риба, бакла (чер боб) и някой други зеленчуци. И в другите отношения те са били крайно въздържани.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато сърцето ми е понесено от потопа на щастието, не се надсмивай на опасната ми самота.
Не ме поглеждай накриво отдалеч. Аз ще се промъкна обратно към моя кът и ще седна в мрака. С двете си ръце ще закрия моя гол срам. Отвърни лицето си от мене, мили мой, и прости ми мойта мъка. Ако ме любиш, мили мой, прости ми мойта радост. Когато сърцето ми е понесено от потопа на щастието, не се надсмивай на опасната ми самота. Когато седна на трона си и те завладея с тиранията на любовта си, когато като богиня те надаря с моето благоволение и те търпя с гордостта си, мили мой, прости ми мойта радост. * * * Ако ти желаеш, аз ще прекратя мойта песен. Ако сърцето ти затрептява, аз ще оттегля погледа си от твоето лице. Ако ти се сепваш в разходката си, аз ще се отбия от пътя си и ще мина по друг. Ако смущавам изплитането на венеца ти, аз ще заобиколя самотната ти градина.
към текста >>

НАГОРЕ

0.44878101348877