Търсене в текстове за 'Самоопределение'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 9 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 45-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

От всички Ученици се иска самоопределение.
Бъдете като светлината ако искате да влезете безпрепятствено в Царството Божие. Това е първото условие за влизане в Царството Божие. Които чакат Господа 10 август 1931 г., Съборни беседи , Рилски беседи, Рила, Седемте езера 119. Езикът, с който Учителят говори сега. От всички Ученици се иска самоопределение. Докато не се самоопределите, не мога да ви говоря на понятен език. Каквото и както да ви се говори, не можете да разберете. Като се самоопределите, ще ви говоря на математичен език. Математичният език е кратък, ясен и строго определен. В него няма повторение, излишни думи и двойственост.
към текста >>

Самоопределението е въпрос на съзнанието.
Каквото и както да ви се говори, не можете да разберете. Като се самоопределите, ще ви говоря на математичен език. Математичният език е кратък, ясен и строго определен. В него няма повторение, излишни думи и двойственост. Когато определите отношенията, в които се намира вашият дух, вашата душа, ум и сърце към Първата Причина, вие ще бъдете вече напълно самоопределени. Самоопределението е въпрос на съзнанието. За тази цел вие трябва да четете какво са писали различните автори върху съзнанието и самосъзнанието и после аз ще говоря. /"Допирни точки в Природата",19/ Самоопределение 20 декември 1922 г., Младежки Окултен Клас, София Когато аз се въздържам да ви говоря конкретно, причината за това е, че до сега не съм срещнал хора, на които съзнанието да е чисто като Слънцето, без никакво петно.
към текста >>

Самоопределение
В него няма повторение, излишни думи и двойственост. Когато определите отношенията, в които се намира вашият дух, вашата душа, ум и сърце към Първата Причина, вие ще бъдете вече напълно самоопределени. Самоопределението е въпрос на съзнанието. За тази цел вие трябва да четете какво са писали различните автори върху съзнанието и самосъзнанието и после аз ще говоря. /"Допирни точки в Природата",19/ Самоопределение 20 декември 1922 г., Младежки Окултен Клас, София Когато аз се въздържам да ви говоря конкретно, причината за това е, че до сега не съм срещнал хора, на които съзнанието да е чисто като Слънцето, без никакво петно. Само хора с чисто съзнание могат да възприемат нещата тъй, както са поставени в Божествения свят или както са в Разумната Природа. Деятелност на сърцето 2 август 1922 г., Младежки Окултен Клас, София
към текста >>

2. СТЪПАЛАТА НА ЖИВОТА - Методи Константинов (1902-1979)

Утвърждаването или самоопределението на човешката душа отрича религиозното сектантство, на което липсват научни основи, както и псевдонаучните хипотези, изградени върху конкретния човешки ум на ограничените учени-спекуланти.
Вдъхновяващият източник за това съзидание се намира на третото стъпало - директния контакт с Духовния свят. Четвърто стъпало Пътят на вярата (свързан със сърцето на човека) и пътят на логиката (свързан с човешкия ум) се явяват като необходими предпоставки за Великото Космично утвърждение в душите на Синовете на Истината - Синовете Божии. По този начин човешката душа ще достигне до схващанията на Астрокосмичния синтез, който е свързан с четвъртото стъпало от Стълбата на Живота: В основата на Космичния свят се намира Духовният. Утвърждаването или самоопределението на човешката душа отрича религиозното сектантство, на което липсват научни основи, както и псевдонаучните хипотези, изградени върху конкретния човешки ум на ограничените учени-спекуланти. Религията, по пътя на вярата, но под гнета на страха и греха; и науката, подложена на студените закони на логиката, но в мъглявината на съмненията, не могат поотделно да изведат човешката душа по пътя на Истината. Необходимо е да се осъществи вътрешна връзка между трите психични координати на човешката природа: емоции, интелект и воля. Тази хармония ще отведе човешката душа до Космичния мироглед, визиращ Живота за Цялото, който ще бъде изграден в Културата на Водолея по един безспорен и безусловен начин.
към текста >>

3. Разговори с Учителя. Разговор десети - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят: Пътят на ученика е едно строго самоопределение.
На следващата среща учениците очакваха, че Учителят ще каже нещо повече върху прочетеното резюме, но той не подхвана такъв разговор. Той знаеше, че това са опитите на тези, които правят първите си стъпки в света на мъдростта. Те бяха заели доста материали от неговите беседи, макар че си бяха позволили и доста критични бележки и дори малки остроти, свойствени на всяка младост. Неведнъж Учителят бе казвал, че нито строгото отричане, нито големите похвали ползуват човека, когато трябва да се оцени известно творчество. След няколко минути Учителят наруши мълчанието. Учителят: Пътят на ученика е едно строго самоопределение. Щом то е вече извършено в съзнанието му, той не трябва само да показва убежденията си, а да остане твърд като диамант на своето становище. Щом тръгналият по свещения път е прав, всички външни условия ще се смекчат и пътят му ще бъде открит. Под самоопределение се разбира не само устояване на идеите за пет, десет или петнадесет години, след което да започне някакво разкапване, но самоопределение неизменно и вечно. В убеждението на ученика трябва да се съдържат стремежите от изминатия път във вековете, който път да е едно и също с пътя, по който сега върви той. Трябва да се знае, че при сегашния развой на човечеството за всеки от учениците ще се яви поне една мъчнотия, тя е кармическа и всеки ученик трябва да има морален гръбнак, за да не се върне назад.
към текста >>

Под самоопределение се разбира не само устояване на идеите за пет, десет или петнадесет години, след което да започне някакво разкапване, но самоопределение неизменно и вечно.
Неведнъж Учителят бе казвал, че нито строгото отричане, нито големите похвали ползуват човека, когато трябва да се оцени известно творчество. След няколко минути Учителят наруши мълчанието. Учителят: Пътят на ученика е едно строго самоопределение. Щом то е вече извършено в съзнанието му, той не трябва само да показва убежденията си, а да остане твърд като диамант на своето становище. Щом тръгналият по свещения път е прав, всички външни условия ще се смекчат и пътят му ще бъде открит. Под самоопределение се разбира не само устояване на идеите за пет, десет или петнадесет години, след което да започне някакво разкапване, но самоопределение неизменно и вечно. В убеждението на ученика трябва да се съдържат стремежите от изминатия път във вековете, който път да е едно и също с пътя, по който сега върви той. Трябва да се знае, че при сегашния развой на човечеството за всеки от учениците ще се яви поне една мъчнотия, тя е кармическа и всеки ученик трябва да има морален гръбнак, за да не се върне назад. Ще знаете и това, че най-често мъчнотията идва като резултат на непослушание. Затова никога не се отделяйте от основното и ръководно начало в живота си. Работете върху добродетелите.
към текста >>

4. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

Човешкото самоопределение в най-общия случай е или към добро, или към зло.
Това е най-красивият облик на свободата, родена и триумфираща в Духа! 4. Разумното същество човек притежава свободна воля и право на свободен избор "Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него." (Учителят П. Дънов) Човек е сътворен от Бога със свещеното право да се самоопределя, той изначално притежава свобода на волята и на избора. Човешкото самоопределение в най-общия случай е или към добро, или към зло. Добрите постъпки са крачки към духовната свобода, а лошите утежняват кармичната обремененост на личността. Създателят на Вселената не ни налага нищо, включително и избора между двата полюса на Битието - Доброто и злото. Да изберем именно Доброто - това е и привилегия, и дълг за нас като разумни същества. Често ме питат: "Защо Бог с един замах не заличи злото от света? Нали е всемогъщ?
към текста >>

Необходимостта човек да признава правото на самоопределение и свободен избор на всички равнища на творението, включително в сферата на растенията и животните (флората и фауната), доведе до възникването през ХХ век на едно ново научно-практическо направление - екологията.
За този вид свобода, наречена от Учителя "идеална", става дума в следващия негов цитат: "Идеалната свобода, свободата, която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие. Тя не зависи ни от човешкото знание, ни от човешкия правов ред. Нея не я брани външен закон и сила. И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е? " Необходимостта човек да признава правото на самоопределение и свободен избор на всички равнища на творението, включително в сферата на растенията и животните (флората и фауната), доведе до възникването през ХХ век на едно ново научно-практическо направление - екологията. По своята същност и съдържание тя представлява ново, разумно, неексплоататорско отношение на човека към природата. Особено бурно развитие екологията отбеляза в последните десетилетия на отминалото двадесето столетие и остава все така актуална (дори бихме казали - отличава се с постоянно нарастваща актуалност!) и днес, в началото на ХХ1 век и на третото хилядолетие. Философията на това коренно променено отношение на човешкия род към неговата естествена среда се заключава в следното: не овладяване и господство над природата, а мъдро, хармонично съвместно съжителство с нея. Развитите западни държави редовно провеждат представителни международни форуми за обсъждане на екологиче ската ситуация на планетарно и регионално ниво. Макар и нелишени от противоречия, продиктувани най-вече от конюнктурни интереси, тези дискусии като правило довеждат до вземането на отговорни решения.
към текста >>

5. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св.
От момента на прогласяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. Формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга "Учението на Учителя Дънов" (Й. Истинолюбиви - също литературен псевдоним, 1922). Решението на архиереите е характеризирано като незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П. Дънов. Т. е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св. Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците на своя официоз "Църковен вестник" ("Църковен вестник", бр. 22, 23, 1922). Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи някого, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го "белязва", за да предпази хората от "заблудата". Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор определя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. "Църковен вестник", бр.
към текста >>

6. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

И когато разгръщаме страниците на тази вечна Книга, наречена Библия, нека не забравяме, че тя е свещена не само за последователите на Спасителя, зовящи се „християни“, но и за всички онези, чието самосъзнание и жизнено самоопределение ги причислява към великата общност на Всемирното Бяло Братство.
А сега Божественото учение идва от Господа чисто.“ Разсъжденията на Учителя Петър Дънов ни подтикват да си зададем въпросите: Каква роля играе Библията в живота на всекиго от нас? Е ли тя настолна книга за белите братя и сестри? Проникнали ли сме в достатъчна степен в дълбините на нейното съдържание, в смисъла на посланието ў? Отговорите на тези въпроси несъмнено кореспондират пряко както с равнището на нашето собствено духовно развитие, така и с мащабите на нашата преданост към святото Дело на духовния Учител, когото сме избрали да следваме като Небесен Водач в пътя ни към Бога – Автора на Библията. И когато разгръщаме страниците на тази вечна Книга, наречена Библия, нека не забравяме, че тя е свещена не само за последователите на Спасителя, зовящи се „християни“, но и за всички онези, чието самосъзнание и жизнено самоопределение ги причислява към великата общност на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

7. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Всичко е явно, открито, достъпно за преценка, подтикващо разумните същества към самоопределение.
Мисията на всеки автентичен Учител има външна (явна, открита) и вътрешна (съкровена, мистична, скрита) страна. Всички контакти на съответния Учител със социалната среда, сред която е въплътен, са насочени към реализацията на външната страна от мисията му. Към тази му изява спадат благовестието (проповедта) му, работата с ученици, последователи и външни за създадената от него Школа хора, както и – в някои случаи – връзките му с органите на държавната власт и/или други институции, имащи отношение към осъществяването на земната му задача. Този аспект от дейността му е открит за погледите на всички – и симпатизиращи, и враждебни спрямо делото му. Тук няма нищо скрито-покрито. Всичко е явно, открито, достъпно за преценка, подтикващо разумните същества към самоопределение. Вътрешният или мистичният дял от изявата на дадения духовен Учител като правило остава скрит за всички външни наблюдатели. Това е нещо, което се случва само между него и Бога. За него не се говори, то не е споменато в проповедите на този Учител, не бива огласено дори и пред най-близките му ученици. Причината не е в някаква излишна предпазливост или в изискване за проява, забулена във воала на тайнствеността. Главната причина е в неподготвеността на общественото съзнание за възприемане, осмисляне и подкрепа за тази част от мисията на духовния Учител.
към текста >>

Жертвата на окултния ученик трябва да бъде плод от неговото съзнателно самоопределение по Пътя към Истината – Истината за самия него и за света, в който живее.
Изискването за хармоничност е съвършено задължително. То се явява следствие от действието на Втория херметичен принцип – за съответствието (аналогията). „Каквото горе, такова и долу! “ – заявява великият Посветен на Египет Хермес Трисмегист, обосновавайки взаимодействието между различните области и светове на Проявеното Битие. Взаимодействие, което протича както отгоре-надолу, така и в обратната посока. Жертвата на окултния ученик трябва да бъде плод от неговото съзнателно самоопределение по Пътя към Истината – Истината за самия него и за света, в който живее. Той не може и не бива да върши нищо по принуда, понеже в такъв случай не би постигнал резултата, към който се стреми. Когато поднася най-доброто от себе си пред олтара на Божия Промисъл, то този му акт следва да бъде напълно осмислен и доброволен: „Туй, което доброволно се дава, то е само жертва (курсивът мой – К.З.). Под думата „жертва“ разбирам най-разумното, което човек може в дадения случай да направи“ (Учителят П. Дънов). Очевидно жертвата на ученика се ражда от обединените усилия на неговата разумност и неизтощимото му стремление да трупа все повече нетленни богатства в съкровищницата на своята душа. в) следване на своя духовен Учител:
към текста >>

8. Теми на Младежкия окултен клас - Влад Пашов (1902- 1974)

Самоопределението в Живота, 13.12.1922 г., 7:30 ч. вечерта.
Думата “душа” произвежда мекота, а думата “Дух” – сила. Думата “душа” произвежда вътрешно разширение към даден център, а думата “Дух” – разширение навън с желание да завладее света. Това са преживявания, които ще имате от произнасянето на думите “душа” и “Дух”. Предназначението на дихателната система, 22.11.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Елементи на човешката реч, 13.12.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Самоопределението в Живота, 13.12.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Отличителни черти на физическото тяло, 27.12.1922 г., 7:30 ч. вечерта. Произход на юмрука, 17.01.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Разлика между гордост и тщеславие, 24.01.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Регулиране на силите в човека, 24.01.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Предназначението на Слънцето, Луната и звездите, 07.02.1923 г., 7:30 ч. вечерта.
към текста >>

9. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

Във второто десетилетие след освобождението на България от османска власт той основава Общество за повдигане религиозния дух на българския народ (1897), в което членуват изтъкнати дейци за национално религиозно самоопределение.
Тя се старае да упражни възпитателно въздействие върху обществото чрез добрия си пример." В Швейцария пресата отпечатва отзив за книгата на Георги Радев „Учителят говори" (съставена по текстове на Учителя Беинса Дуно): „Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво." Във Франция Михаил Иванов, един от най-ревностните ученици на Учителя Беинса Дуно, известен в западния свят като Учителя Омраам Микаел Айванхов, създава през 1953 г. в Бонфен Fraternite Blanche Universe He (Всемирно Бяло Братство), което в следващите години разгръща десетки духовни центрове по всички континенти. Последователите на Учителя ОмраамМикаел Айванхов практикуватПаневритмия и специално изучават български език, за да пеят в оригинал музикалните упражнения от Учителя Беинса Дуно. След демократичните промени в България стотици духовно-търсещи от цялата планета посещават ежегодния събор край Седемте рилски езера, за да участват в Школата на Планината, създадена от Учителя Беинса Дуно, и да изпълняват свещения танц Паневритмия заедно с хиляди духовни братя и сестри. Отношение на Православната църква към Учителя Беинса Дуно Петър Дънов е потомък на възрожденци със значителен принос в борбата за църковна независимост. Във второто десетилетие след освобождението на България от османска власт той основава Общество за повдигане религиозния дух на българския народ (1897), в което членуват изтъкнати дейци за национално религиозно самоопределение. Но архиереите на Българската православна църква не приемат неговите реформаторски идеи за връщане към принципите на ранното християнство. Според него духовенството трябва да работи безплатно и безкористно, прехранвайки се от духовната си работа сред народа. От друга страна, неговата езотерично-християнска доктрина се основава на принципите на причинно-следствената зависимост и прераждане (закон за реинкарнация и карма) с цел усъвършенстване и повдигане на човешката душа все по-близо до Христовото съвършенство - принципи, противоречащи на официалната църковна догматика. Такъв е и моралният принцип на вегетарианството, заложен в социалния живот на Всемирното Бяло Братство. През второто десетилетие на XX век Българската православна църква предприема преки или косвени, открити или тайни опити за дискредитиране дейността на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

0.20308804512024