Търсене в текстове за 'Самоопределение'

Свободата, като мистично философско понятие, е много широко, но конкретно, от гледището на международното право, се изразява в националното самоопределение на народите, които трябва да станат съзнателни органи по пътя на сътрудничеството в общочовешкия организъм.

Тази мисъл е подчертавана многократно в политическата история на човечеството, обаче, най-ярко е илюстрирана в клаузите на всички досегашни мирни договори, които пренебрегват основните принципи на един поне относително справедлив и траен мир. Идеята за мир беше прегърната и от Обществото на народите, като едно от най-големите международни институции, познати в дипломатическата история на държавите. Редицата опити, да се задържи мирът след световната война по силата на постановленията от статута на О.Н., останаха безрезултатни. Също така, много други средства се препоръчваха от висшите политически среди, като метода за разоръжаването, колективните пактове за сигурност и др., обаче, не дадоха никакви реални резултати, напротив, доведоха до още по-голям международен конфликт, който се изрази в последно време във войната между демокрациите и авторитарните държави. Всички тези опити, които се правеха на международна почва, пропаднаха, защото беше пренебрегнато най-важното начало, което е душата на мира, именно свободата. Свободата, като мистично философско понятие, е много широко, но конкретно, от гледището на международното право, се изразява в националното самоопределение на народите, които трябва да станат съзнателни органи по пътя на сътрудничеството в общочовешкия организъм. Както казва Учителят – народите трябва в края на краищата да осъзнаят, че са органически и неразривно свързани, а не само механически и по силата на постоянно променливи политически и стопански интереси... Последните международни събития, които стават почти по всички континенти и специално в Европа, идат да подчертаят, че, ако не се вземе за база принципът на свободата, който е най-важният стимул за стопанско, духовно и културно творчество, мирът, който е желан от всички държави, ще остане едно празно понятие, формула без всякакво реално съдържание. Световното мнение трябва да каже своята разумна дума, т.е. да се претвори международният хаос, който е продукт на едно неорганизирано минало, чрез мирна международна конференция, на която световната съвест и висшата политическа справедливост, която има божествен произход, да диктуват пресъздаването на новия международен ред, който ще открие по-светли хоризонти за стопанското освобождение на народите и ще даде път на онези духовни и културни заложби, скрити дълбоко в общочовешкия гений.
към текста >>

Това се подчертава и от последните исторически факти, които красноречиво говорят, че всички народностни малцинства се присъединяват при своите първоначални национални центрове Веднъж разрешен въпроса за националното самоопределение на народите, изразено в самостоятелни държавни единици за всички – те ще могат леко да се справят със социал-икономическия проблем т.е.

Това се подчертава и от последните исторически факти, които красноречиво говорят, че всички народностни малцинства се присъединяват при своите първоначални национални центрове Веднъж разрешен въпроса за националното самоопределение на народите, изразено в самостоятелни държавни единици за всички – те ще могат леко да се справят със социал-икономическия проблем т.е.
Изпъква пред нашето внимание въпросът, по какъв начин ще се изрази това сътрудничество на международна почва? Настоящето време, в което живее човечеството, е изключително и преходно. Настоящата война, която се води между демократическите режими и авторитарните държави, е предвестие на една нова ера – ерата на братството между народите. Това братско сътрудничество, което ще настъпи след тази война между народите, не е един чисто механичен процес, но една органическа стопанска и духовна взаимопомощ, която ще има своята форма, своята правна конструкция. Защото нацията, която се стреми да се покрие със социологическото понятие държава, е едно важно явление в международната политика. Това се подчертава и от последните исторически факти, които красноречиво говорят, че всички народностни малцинства се присъединяват при своите първоначални национални центрове Веднъж разрешен въпроса за националното самоопределение на народите, изразено в самостоятелни държавни единици за всички – те ще могат леко да се справят със социал-икономическия проблем т.е. антагонизма между капитала и труда, въпрос, разрешението на който няколко десетки години погрешно се смятеше за постижимо само чрез революцията и то на международна почва. Големите държавници, политици и икономисти се убедиха, че социалния въпрос всека държава ще разреши специфично, с оглед на своите географски, стопански, политически, социални и културни условия. Нация-държава, политическата форма, към която се стремят народите – само тя може да бъде арбитър между тези два важни стопански фактора (трудът и капиталът), които са творците на духовните и материалните богатства на нацията. Така самоопределени националните държави, по пътя на свободата, ще бъдат добре подготвени да разрешат един важен въпрос, който е в по-висока гама. – Малките държавни единици поотделно винаги са били принасяни в жертва на големите империи, които разполагат с материалната сила.
към текста >>

Кой поведе това поколение към самоопределение и цел в живота?

Адриана Будевска и проблемите на възпитанието В едно свое писмо до редакцията на сп. „Съвременно изкуство" тя пише: „Какво направихме ние за душата на нашия младенец, за неговото възпитание, за развитието на неговия мироглед? Какви жертви принесохме, какво отделихме от себе си за това младо, крехко поколение, жадуващо да поглъща всичко хубаво и здраво? Не го ли оставихме всред океана „ά quatre vents", люшкано безмилостно от всички ветрове? Не е ли грехът наш, че то е тъй безпомощно, въпреки че има неоценими качества, толкова достойнства? Кой поведе това поколение към самоопределение и цел в живота? " С тези редове Будевска засяга най-важния въпрос на днешното възпитание. Трябва да се засили идейният живот в днешното училище. Т трябва да се дадат път и условия, за да се прояви Божественото у подрастващото поколение. Трябва да се подхрани и насърчи неговият идеализъм и то в духа на новите идеи — идеите, които ще легнат в основата на новата култура, която иде — културата на шестата раса, расата на любовта и братството. Още от първоначалното училище трябва да се работи в това направление.
към текста >>

По този начин, за да могат държавите, като самостойни единици, от една страна, да се заздравят политически, стопански и културно, под знака на националното самоопределение и от друга страна те, по силата на върховното начало на равенството, да заемат своето място в междудържавното общество.

По този начин, за да могат държавите, като самостойни единици, от една страна, да се заздравят политически, стопански и културно, под знака на националното самоопределение и от друга страна те, по силата на върховното начало на равенството, да заемат своето място в междудържавното общество.
Господарите, различните съсловия и класи на тоя свят, които създадоха в миналото и направляваха различните форми на държавата, както в античния свят, така и в средните векове, в новите и най-новите времена са неспособни да извадят народите от съвременните противоречия. Както в древността управляващите среди изгубиха своята сила, така и управляващите класи през средните векове, изгубиха необходимите качества, за да бъдат годни за едно ръководство в обществото и държавата. Тяхната назадничавост, изразена в сухия формализъм и бюрократизъм в управлението, не може да отговори на съвременния динамизъм както в политиката, така в стопанския и културния живот. Тези сили нямат онзи морален устой, който да бъде гаранция за една висока обществена отговорност, за една такава роля при изграждането на един нов ред в света. Тези са проблемите, които изпъкват в съзнанието на културното човечество и на които трябва да се даде едно правилно разрешение. По този начин, за да могат държавите, като самостойни единици, от една страна, да се заздравят политически, стопански и културно, под знака на националното самоопределение и от друга страна те, по силата на върховното начало на равенството, да заемат своето място в междудържавното общество. Така разрешени тези важни жизнени проблеми, ще открият пътя към новия ред на света, който ще донесе всестранен прогрес на културния човек, като индивид, като член на семейството, обществото, народа и човечеството.
към текста >>

на националното самоопределение на народите.

Идеята за мир, като юридическо понятие, се е крепила на принципа за политическо равновесие, което се е основавало на силата. Понятията в международното право, равенство, суверенитет, взаимност, с били фикции в практиката на международните отношения. В настоящата епоха всички държави говорят за мир, обаче този мир е миниран от цяла система на несправедливости от страна на големите държави. Това положение е ясно очертано от Парижките мирни договори, които падат под натиска на собствените си противоречия, които лежат дълбоко в техните клаузи. Новата епоха, която е пред прага на човешката култура, издига идея за справедливостта, не почиваща като в миналото на „политическото равновесие“ но на свободата, т. е. на националното самоопределение на народите. Ето защо, мирът трябва да бъде предшестван от свободата, която ще отвори вратата за взаимно сътрудничество между народите. Ако в международното право не се възприеме принципа на свободата т. е. националното самоопределение в най-широк мащаб, мирът ще остане върху димящ вулкан, който всеки момент може да изригне и разруши материалните ценности на съвременната култура. Човечеството днес е изправено през тази трудна задача. Обаче каквото и да приеме— справедливия мир или войната — принципа на взаимното духов-но-стопанско и културно сътрудничество между народите ще възтържествува, защото човечеството е изправено пред една нова ера.
към текста >>

националното самоопределение в най-широк мащаб, мирът ще остане върху димящ вулкан, който всеки момент може да изригне и разруши материалните ценности на съвременната култура.

Това положение е ясно очертано от Парижките мирни договори, които падат под натиска на собствените си противоречия, които лежат дълбоко в техните клаузи. Новата епоха, която е пред прага на човешката култура, издига идея за справедливостта, не почиваща като в миналото на „политическото равновесие“ но на свободата, т. е. на националното самоопределение на народите. Ето защо, мирът трябва да бъде предшестван от свободата, която ще отвори вратата за взаимно сътрудничество между народите. Ако в международното право не се възприеме принципа на свободата т. е. националното самоопределение в най-широк мащаб, мирът ще остане върху димящ вулкан, който всеки момент може да изригне и разруши материалните ценности на съвременната култура. Човечеството днес е изправено през тази трудна задача. Обаче каквото и да приеме— справедливия мир или войната — принципа на взаимното духов-но-стопанско и културно сътрудничество между народите ще възтържествува, защото човечеството е изправено пред една нова ера. която в основата си ще постави три велики принципа: взаимопомощта, която създава условията за това съграждане и свободата, която осмисля целокупния живот във вселената. Д-р М. Константинов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Път на зазоряване (из неделната беседа „Път на зазоряване“ – 24. IX.
към текста >>

Който Оставя винаги други да го учат и ръководят, отказва се от своите наклонности и стремежи, за да стане чуждо ехо, живее по чужди желания, той изгубва своето право на самоопределение.

Истинската майка винаги ще се стреми да бъде почитана и обичана от децата си. Обаче, на почит и респект ще се радва само онази жена, която високо, силно и свободно си извоюва в живота своето място и неуморно се стреми все напред към по нататъшни цели! От възрастните деца такава любов и почит не може да иска една майка, която се скрива в ъгъла зад печката, става нещо средно между самарянка и бона, и учи своето семейство да я използва като товарно животно в домашните нещастия, действителни и въображаеми. По тези причини много майки се гледат през рамо от своите възрастни синове и дъщери или се отритват от тях. Майки, които тъй се унижават, за да бъдат, както те погрешно мислят, полезни на децата си, по някога трябва скъпо да изплащат това си заблуждение. Който Оставя винаги други да го учат и ръководят, отказва се от своите наклонности и стремежи, за да стане чуждо ехо, живее по чужди желания, той изгубва своето право на самоопределение. Той поглъща толкова много от чуждите мисли около себе си, че става част от другите, оръдие, което се подчинява автоматично на нямата воля на околната среда. Такъв човек става като изкопаемо вещество, понижава се до безпомощна сервилност, изгубва все по-вече, физически и духовно, способността да извърши нещо, става безпомощен старец, който е повече търпян, отколкото обичан. Това е често влиянието на мислите на възрастните деца върху техните самопожертвувателни родители. Това е нямата сила на духовете, която натиска върху майките или бащите от постоянното окръжаване. Много от онова недоверие и слабост, които се приписват на напредващите години, трябва да се отдаде на вредното влияние на една група от духове, които се стараят взаимно да се преодолеят и завладеят, дали съзнателно или несъзнателно, това не изменя резултатите.
към текста >>

От друга страна пък явно е, че хора, които предпочитат добродетелта, като извор на спокойствието, пред знанието, изворът на движение, които се занимават със земеделие, изкуство и индустрия само в най-необходимата за живота мера, които предпочитат теокрацията и деспотизма пред свободата и самоопределението, тези хора не могат да имат нито ъглести, нито полезни, нито лопатовидни ръце, В Европа психически ръце се намират по-скоро у онзи народ, който проявява признаците на съзерцаващия и бленуващ дух на индийците, а именно у немците.

От друга страна пък явно е, че хора, които предпочитат добродетелта, като извор на спокойствието, пред знанието, изворът на движение, които се занимават със земеделие, изкуство и индустрия само в най-необходимата за живота мера, които предпочитат теокрацията и деспотизма пред свободата и самоопределението, тези хора не могат да имат нито ъглести, нито полезни, нито лопатовидни ръце, В Европа психически ръце се намират по-скоро у онзи народ, който проявява признаците на съзерцаващия и бленуващ дух на индийците, а именно у немците.
Така че, колкото и високо да се цени характерът на притежателя на психически ръце, в нашето материалистично време такова лице съвсем не е за завиждане, защото нему често тъй му липсва правилното схващане на външния свят, че другите го използват и измамват, ако няма на своя страна някое незаинтересувано лице, което да го пази от измами в борбата за съществуване. В природата на нещата лежи, този тип да не се дири само у благородните родове, а да се среща спорадично и при най-долните слоеве на народа. В такава сфера, обаче, лицето бива криво разбирано, презирано и загинва негодно за практическа работа и придобивка. Не трябва, следователно, да се чудим, че психическите ръце са особено много разпространени у онези народи, у които преобладават като характерни качества съзерцанието, религиозността и идеализмът, което пък се изразява и в изкуството на респективните народи Този тип рядко се среща в Европа, в Америка още по-рядко, а пък много често в Средна Азия. Онези хора, които от чиста религиозност се подлагат на мъчителното бичуване, които цял живот преживяват из ден в ден само с шепа сух ориз и няколко банани и пак се чувстват щастливи и доволни, те не могат да имат други ръце освен психически. От друга страна пък явно е, че хора, които предпочитат добродетелта, като извор на спокойствието, пред знанието, изворът на движение, които се занимават със земеделие, изкуство и индустрия само в най-необходимата за живота мера, които предпочитат теокрацията и деспотизма пред свободата и самоопределението, тези хора не могат да имат нито ъглести, нито полезни, нито лопатовидни ръце, В Европа психически ръце се намират по-скоро у онзи народ, който проявява признаците на съзерцаващия и бленуващ дух на индийците, а именно у немците. Единственото различие между срещащите се тук психически ръце и тези на индийците е това, че първите са корави, а вторите меки. Едно особено отклонение от психическия тип е така наречената „main de race“. Още на пръв поглед ние забелязваме, че тази ръка (фиг. 58) по-лесно се простира за благословия, отколкото да се свие за проклеване. Такива ръце навярно са притежавали онези френски царе, които са лекували чрез докосване с ръка.
към текста >>

Но когато този език с всичките си произведения и придобивки, спечелени от дълго време в Собствената си родина, бъде пренесен в други страни, които имат своя отделна история и процъфтяване, трябва с насилие и постоянно да пречи на местната култура, на оригиналното интелектуално самоопределение и на пълната свобода за самостоятелно проявление.

Но когато този език с всичките си произведения и придобивки, спечелени от дълго време в Собствената си родина, бъде пренесен в други страни, които имат своя отделна история и процъфтяване, трябва с насилие и постоянно да пречи на местната култура, на оригиналното интелектуално самоопределение и на пълната свобода за самостоятелно проявление.
Казва се, че Индия не могла да има своя култура или единство в културата, по причина на различието в своите езици. Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският. Тоя чужд език е английският. „В Съединените Щати, в Канада и в другите английски колонии — пише Тагор — езикът на народа е английският. Той има голяма литература, която води произхода и развитието си от историята на британските острови. Но когато този език с всичките си произведения и придобивки, спечелени от дълго време в Собствената си родина, бъде пренесен в други страни, които имат своя отделна история и процъфтяване, трябва с насилие и постоянно да пречи на местната култура, на оригиналното интелектуално самоопределение и на пълната свобода за самостоятелно проявление. Същото наследствено богатство, при всичката си красота, става една спънка, когато е поставено в чужди рамки“. Като се изразява така Тагор срещу англичаните, той не напада чуждата култура, само защото е чужда. Той даже вярва, че е необходимо да се срещат и се запознават разните културни сили, за да се оживотворят. Обаче, чуждата култура не трябва да бъде наложена със сила, изкуствено, а да засили индуската култура, и не толкова за да противостои на западната, колкото да успее да я приеме и асимилира, без да стане тежест или пречка, вместо да я подхрани. Ясно е, обаче, че Тагор не желае да приеме от запад, и специално от Англия, начина, по който да разбира културата, нито средствата, със които тя я създава и я разпространява.
към текста >>