Търсене в текстове за 'Саможертва'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 47 резултата в 35 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато мнозина се проникнат от Дух на саможертва, няма ли животът да бъде изпълнен с по-голяма светлина и радост?
Живата наука не е нещо отвлечено, тя е самият живот. Онзи, който е отчаян, ако извърши нещо по новото разбиране за труда, скърбите му ще изчезнат моментално, той ще светне от радост и с тази опитност ще провери един велик закон. Един човек, изпълнен с тягостни чувства, излязъл да се поразходи край реката. Той забелязал един давещ се и с риск да простине се хвърлил в студените води. Като го спасил, през целия ден изпитвал неизразима радост. Когато мнозина се проникнат от Дух на саможертва, няма ли животът да бъде изпълнен с по-голяма светлина и радост? Новото разбиране за труда е един добър начин за трансформиране на недъзите. Като положи такъв вид труд, човек е проявител на един висш живот, който ще проникне и до физическото му тяло, ще го укрепи, ще повдигне физическите му сили, ще го подмлади и болестите ще изчезнат. Този, който мисли само за себе си, понеже се заключва и се затваря за течението на живота, което иде отгоре, остарява преждевременно, а онзи, който работи от любов, се подмладява. Където Слънцето прониква, там всички вредни условия изчезват и се внасят добрите условия. Също така човек трансформира душевните си енергии, когато е проводник на високи духовни сили.
към текста >>

2. 10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек, който има за основна идея Любовта в живота, саможертва се за тези, които люби.
Когато човек има като основна идея Любовта, той възлюбва всичко - и червея, и звяра, и приятели, и врагове. Той влиза в мировата любов и с това съдействува за събуждането на цялото човечество. Защото той, като привлича мировата любов на земята, после тя се разлива по цялата земя и събужда другите. Човек, който има като основна идея Любовта, той е пълен с Божествено състрадание към всички страдащи и желае да им помогне. Висшата форма на Любовта е изразена в милосърдието. Човек, който има за основна идея Любовта в живота, саможертва се за тези, които люби. Чрез саможертвата човек влиза във висшето осмисляне на живота и в по-съвършената проява на Божественото си естество. Той надраства личния живот. Това е единствената му цел. Но този път той има всички постижения. Влиза в общение с Христа и с напредналите същества.
към текста >>

Чрез саможертвата човек влиза във висшето осмисляне на живота и в по-съвършената проява на Божественото си естество.
Той влиза в мировата любов и с това съдействува за събуждането на цялото човечество. Защото той, като привлича мировата любов на земята, после тя се разлива по цялата земя и събужда другите. Човек, който има като основна идея Любовта, той е пълен с Божествено състрадание към всички страдащи и желае да им помогне. Висшата форма на Любовта е изразена в милосърдието. Човек, който има за основна идея Любовта в живота, саможертва се за тези, които люби. Чрез саможертвата човек влиза във висшето осмисляне на живота и в по-съвършената проява на Божественото си естество. Той надраства личния живот. Това е единствената му цел. Но този път той има всички постижения. Влиза в общение с Христа и с напредналите същества. Човек, който има като основна идея Любовта, пръска изобилно благословение, гдето отива и до каквото да се докосне.
към текста >>

3. Основната идея в човешкия живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек, който има за основна идея Любовта в живота, саможертва се за тези, които люби.
Когато човек има като основна идея Любовта, той възлюбва всичко - и червея, и звяра, и приятели, и врагове. Той влиза в мировата любов и с това съдействува за събуждането на цялото човечество. Защото той, като привлича мировата любов на земята, после тя се разлива по цялата земя и събужда другите. Човек, който има като основна идея Любовта, той е пълен с Божествено състрадание към всички страдащи и желае да им помогне. Висшата форма на Любовта е изразена в милосърдието. Човек, който има за основна идея Любовта в живота, саможертва се за тези, които люби. Чрез саможертвата човек влиза във висшето осмисляне на живота и в по-съвършената проява на Божественото си естество. Той надраства личния живот. Това е единствената му цел. Но този път той има всички постижения. Влиза в общение с Христа и с напредналите същества.
към текста >>

Чрез саможертвата човек влиза във висшето осмисляне на живота и в по-съвършената проява на Божественото си естество.
Той влиза в мировата любов и с това съдействува за събуждането на цялото човечество. Защото той, като привлича мировата любов на земята, после тя се разлива по цялата земя и събужда другите. Човек, който има като основна идея Любовта, той е пълен с Божествено състрадание към всички страдащи и желае да им помогне. Висшата форма на Любовта е изразена в милосърдието. Човек, който има за основна идея Любовта в живота, саможертва се за тези, които люби. Чрез саможертвата човек влиза във висшето осмисляне на живота и в по-съвършената проява на Божественото си естество. Той надраства личния живот. Това е единствената му цел. Но този път той има всички постижения. Влиза в общение с Христа и с напредналите същества. Човек, който има като основна идея Любовта, пръска изобилно благословение, гдето отива и до каквото да се докосне.
към текста >>

4. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Христовата Любов "става" гносеологичен метод само чрез закона на саможертвата - толкова присъща на абсурдната в очите на модерна Европа руска "революционна есхатология".
Окултното е присъщия на всички ни априорен релативизъм, който Айнщайн се опита да определи в себе си като "космична религиозност". СЛАВЯНСКАТА МЕСИАНСКА ИДЕЯ В СЛОВОТО. Недопустима е всяка буквална аналогия с православния месианизъм от Соловьов през Достоевски до Бердяев. Духовната мисия на българите и славянството е представена в Словото предимно в културологичен аспект - като съвременен етап в еволюцията на християнската култура. Чувствеността, алтруизмът п добродетелността в народопсихологнята на славяните се приема като необходимо условие за "снемане" на западноевропейския рационализъм. Христовата Любов "става" гносеологичен метод само чрез закона на саможертвата - толкова присъща на абсурдната в очите на модерна Европа руска "революционна есхатология". ЗА КУЛТУРОЛОГИЧНАТА СТОЙНОСТ НА СЛОВОТО. Една неконвенционална теория разглежда културите като своеобразен продукт на дейността на определени Духовни Школи и Учители: Шумерска, Халдейска, Египетска, Юдейска, Гръцка, Римска, Западноевропейска и др. В този контекст по необходимост се налага ясна диференциация между култура и цивилизация, разбира се, без преки аналогии с Освалд Шпенглер. Словото на Учителите в Духовните Школи постепенно се историзира, с други думи - материализира се в социални структури. Всяка култура представлява своеобразен коментар или тълкуване на идейната система, проповядвана в съответна Школа.
към текста >>

5. 118 СЛУЖЕНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Един закон гласи: или ще се самоотречеш, или ще те накарат да се отречеш; или ще се саможертваш, или ще те накарат да се пожертваш.
Който не познава жертвата, не разбира още Любовта. За жертвата важи следният закон: който жертва, всякога жив остава, той расте. Жертвата подразбира дълбоко познаване на Любовта. Любовта включва две неща: жертва и разумност. Онзи, който има Божествена Любов, е най-силен и най-разумен. Един закон гласи: или ще се самоотречеш, или ще те накарат да се отречеш; или ще се саможертваш, или ще те накарат да се пожертваш. Служението седи по-високо от учението, понеже този, който служи, има знание, а който учи, сега придобива знанието. Като придобиеш едно благо, вложи го в небесната банка. Ако го носиш със себе си, ще те оберат. Астралният свят е пълен с крадци, които обират. Не мислете, че когато някой човек е добър, това е станало за едно прераждане.
към текста >>

6. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Знакът е символ на саможертвата или Божествения принцип на саможертването.
Всеки дом е свързан с определено зодиакално съзвездие. Следователно всеки дом служи като резервоар, в който се влива, ако не цялата, то поне част от енергията на звездите, с които е свързан този дом. За да разберете влиянието на звездите, вие трябва да изучавате тяхното естество. Ето един пример - зодията Овен оказва влияние върху главата, мозъка и лицето. В умствено отношение дава активност на мисълта, дава холеричния темперамент - активен и деятелен. Знакът е символ на саможертвата или Божествения принцип на саможертването. Човек, роден под знака на Овен, е импулсивен, решава нещата бързо и без да мисли много. Той е изложен на големи промени и противоречия. В края на краищата той свършва добре, но с белези по главата. Знакът Телец е принципът на Майката, т. е. на онази сила, която създава всички неща.
към текста >>

7. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Той се отличавал с такава преданост, която достигала до саможертва.
В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата. Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога проявен в природата. И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и света. И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог Той се отличавал с такава преданост, която достигала до саможертва. Това е показано в Библията с факта, на готовността на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието на Бога пред Авраам, че ще го направи велик народ. С това той бил готов да пожертва целия еврейски народ и всичко, което бил той самият и което трябвало да се внесе в света чрез него. Но когато бил готов да принесе Исак в жертва, Бог го възпрял и той получил обратно сина си. С това той получил от Бога Йехова цялата своя мисия. Принасянето на Исак в жертва значело, че Авраам се отказва от мисията си, значело принасяне в жертва логическото мислене, което беше вложено в Авраам и трябваше да се предаде чрез Исак на поколенията.
към текста >>

8. Размишление върху саможертвата и Възкресението - Влад Пашов (1902- 1974)

• 751 • Размишление върху саможертвата и Възкресението.
• 751 • Размишление върху саможертвата и Възкресението. Размишление върху законите за самопожертването и Възкресението. За въдворяване на Божествената Правда в нашите сърца. За въдворяване на Божествената Мъдрост в нашите умове. За вселяване на Божествената Любов в нашите души. За постигане Истината в нашите духове.
към текста >>

9. Типът на огъня - холеричният темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Готови са на саможертва и не се плашат от смъртта.
Те са общителни, приказливи. Умеят да внушават страх към себе си. В гнева си достигат до буйност. С голям труд се владеят. Много са славолюбиви и винаги са готови да вдигнат знамето на бунта. Готови са на саможертва и не се плашат от смъртта. С твърдост понасят нещастията. Лесно търпят безсънието и спят малко. Сънят им е тежък и е изпълнен със страшни съновидения. Те дълго се задържат на едно и също поприще. Понеже всички функции в тях протичат бързо, имат голям огън, много топлина и сухота в себе си, затова особено лятно време трябва да освежават тялото си с вода.
към текста >>

10. ТРЕТАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА (Зло и Грях) - Методи Константинов (1902-1979)

" Исус следваше принципа на кротостта, Пътят на Космичната саможертва.
нашите чувства и действия, не можем да бъдем добри слуги. Щом не си добър слуга, други ще те командват." Дошъл е моментът, когато Злото ще стане служител на Доброто. В Епохата на Рибите (на християнството) предписанието бе: ,,Не се противи на Злото! " Исус следваше принципа на кротостта, Пътят на Космичната саможертва. През Новата епоха на Водолей, когато ще се изяви Космичният мироглед, ще притежаваме най-мощното оръжие - Любовта. Пред Любовта Злото отстъпва незабавно. Любовта е единствената сила, пред която се прекланят и Злото, и Доброто. Затова, когато слиза на Земята, тя става господар и на двете начала. Господарите на Доброто и Злото ще поставят венци пред Любовта и ще кажат: „Управлявай както искаш!
към текста >>

11. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Той даде велик пример на саможертва за повдигането на цялото човечество, паднало до допустимо най-ниското стъпало от своето развитие.
Тук хората се спънаха и не можаха да изпълнят Божиите заповеди, дадени чрез Мойсея, и досега не могат да оправят живота си, объркан от многобройните им отклонения и престъпления, извършени от тях. Четвъртият връх на човешкото развитие е върхът Тавор, висок - 561 м, на който Христос се преобрази пред учениците си, разговаря се с Мойсей и Илия и начерта пътя на човечеството в неговото развитие през петата и шестата раса. Този връх в развитието на човечеството съвпада с върха на Правдата (5), която, като дойде на Земята, ще затопли сърцата на хората и те ще станат носители на Божията Любов. С нея хората ще се отопляват в шестата раса. Петият връх е Голгота - най-високия духовен връх, на който Христос беше разпънат. Той даде велик пример на саможертва за повдигането на цялото човечество, паднало до допустимо най-ниското стъпало от своето развитие. Неговата кръв, пролята на Голгота, се вля в еврейската и голяма част от евреите се преобразиха и станаха негови ученици. Това е най-великата жертва, известна на Земята, направена от Христа за благото на цялото човечество. Голгота е върхът на Истината (1), с който човек в страданията си винаги прави връзка с Бога. С използването на силите, които изтичат от тези пет върха, човек може да развие своите чакри, дарби и способности за дълбок, осмислен духовен живот. Като насочва напред първия връх на добродетелта (Арарат) (4) - той може да си пробие път навсякъде в живота и постепенно да се повдигне и премине през седемте нива на добродетелта и стигне до Любовта, проявена в пълнота на Земята.
към текста >>

12. УВОДНИ ДУМИ - Георги Томалевски (1897-1988)

Христовото учение, за разлика от това на древните учители, донесе на човека не само знание, което често подхранва и гордостта, но то му посочи един нов път - път на саможертва, любов и милост, а милостта е първото дете на любовта.
Ще добавим и това, че Христос донесе едно учение, на което в тези преминали близо двадесет века, ние сме научили едва азбуката. Идването на този най-велик между Учителите стана при една външно неблагоприятна констелация на звездния свят за човечеството и за Неговата земна съдба. Не е случайно хрумване това да се празнува раждането на Христа в края на месец декември, когато слънцето се намира в най-ниската точка на еклиптиката и когато за северното полушарие на земята, което е предимно най-благоприятната почва за Неговото Слово, дните са най-къси, а нощите - най-дълги. Преди Христа древните учители са давали на своите ученици правила за живота, учили са ги да познават вечните закони на природата, разяснявали са смисъла от появата на човека и необходимостта от неговия развой. Всичко това се давало в тайни школи, където учениците преминавали период на подготовка, различни упражнения, за да достигнат посвещение. Христовото учение, за разлика от това на древните учители, донесе на човека не само знание, което често подхранва и гордостта, но то му посочи един нов път - път на саможертва, любов и милост, а милостта е първото дете на любовта. Ето защо учението на Христа е не само най-святото, но и най-безопасното, тъй като то е оградено с щита на смирението, през който не могат да проникнат най-върлите врагове на възхода на душата - гордостта и жестокосърдечието. Ако другите учители, които имат човешко родословие, представляват различни еманации на Великия Космичен Дух, Христос, няма човешки генезис, а е вселяване в тялото на Исуса, Велик Космичен Дух, идещ от Бога направо, от Неговото любящо сърце. Христос е първият, единственият и неповторимият учител на човешкия род, за който Създателят на всичко видимо и невидимо казва: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото благоволих". Макар, че в християнската доктрина се говори за благодат, за съвършенство на човешкото „аз" - монадата не се получава като незаслужен дар, а се придобива така, както детето научава буквите, за да стане господар на писмото, или както един музикант овладява своя инструмент, или изкуството да пее. Благодатта е нещо много по-дълбоко и обстойно, за което тук не ще говорим.
към текста >>

13. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Той не показва това свое изкуство и когато римските войници го приковаха на кръста, защото той знаеше, че тъкмо заради този кръст, на който чрез саможертвата възстанови нарушения закон, той дойде на земята.
Ние знаем, че посветените могат да преминават от свят с един вид дименсии в свят с друг вид така лесно, както ние преминаваме през отворена врата. Дори нашето преминаване е по-трудно и изисква повече време от мигновеното „прескачане“ от третото в четвъртото измерение. В Евангелието на много места, особено в евангелието на Йоана се говори как Христос на няколко пъти е изчезвал пред очите на тези, които са искали да го уловят, защото както се казва там „не бе дошло още времето“. И Исус Христос обаче никъде не поучаваше своите ученици на подобни изкуства. Той им говореше за смирение, за търпение, за любовта и блаженствата, които се постигат чрез усърдие и страдание. Той не показва това свое изкуство и когато римските войници го приковаха на кръста, защото той знаеше, че тъкмо заради този кръст, на който чрез саможертвата възстанови нарушения закон, той дойде на земята. И защото Учителят на Бялото Братство бе положил основите на своето учение върху Словото на Христа, и който няколко пъти, макар много внимателно повдигна крайчеца на триизмерната завеса, не показа всичко онова, което можеше и знаеше. Ние сигурно толкова можехме да понесем. Той ни поучаваше на добродетели, на висока духовна нравственост, защото това е повече от всяко „чудо“, повече от всяка магия. Когато Учителят поднасяше на хората истината за живота и чертаеше пътищата за развитието, тези истини биваха възприемани от слушателите му така, както се възприема хляба, който ни храни, без да се прави химически анализ на съдържанието му. Тайната на въздействието беше в това, че думите, които той казваше, бяха написани с могъща сила.
към текста >>

14. 8. СКРЪБТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Велика е скръбта, която иде от саможертвата за повдигането на другите; велика е скръбта, която иде от съзнанието, че не си изпълнил Волята Божия; велика е скръбта на покаянието, както и на състраданието.
Скръбта не е тъга, тя не е тежка, когато се разбере и понесе с радост и благодарност. Тогава нейните сълзи са кристално чисти за разлика от сълзите на онази скръб, която няма разрешение и изход. Скърби малкият извор, преди да е намерил път към светлината. Скърби и цветецът, свит в тясната твърда пъпчица, който чака слънчев лъч и топъл повей, за да прогледне. Скърби и сърцето на майка, отдалечена от своята рожба — така скърби великото вселюбящо Сърце на Твореца ни за нас, които сме се отдалечили от Него. Велика е скръбта, която иде от саможертвата за повдигането на другите; велика е скръбта, която иде от съзнанието, че не си изпълнил Волята Божия; велика е скръбта на покаянието, както и на състраданието. Най-висшият Дух, който премина пътя на Земята, изпи до дъно чашата на скръбта, но Той я освети и я превърна в радост. Когато береш зрели плодове на земята и душата ти се изпълва с радост и блаженство, знай, че си минал през долината на скръбта. Ще има скръб на Земята дотогава, докогато всичко не влезе съзнателно в общия живот, в който е вечно веселие и радост. Радостта иде от ангелите и крепи душата да понася земните скърби.
към текста >>

15. 46. СКЕЛЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Сърцето им е пълно с милост и готовност на саможертва, а това им е наградата.
Ти оставаш в забвение, отхвърлен, защото си завършил работата си с този човек. Той твърди, че ти е благодарен и толкоз. Поема пътя си и се устройва удобно, а ти стоиш в малката си мансарда натясно и само даваш идеи, помагаш и те отминават. Такъв е пътят на земята на ония, които са дошли да помагат на хората. Те не очакват награда за труда си, а такава не им е нужна, защото са вътрешно богати и удовлетворени. Сърцето им е пълно с милост и готовност на саможертва, а това им е наградата. Жизненият еликсир пълни сърцата на смирените труженици на добродетелта, на самопожертвователните. Те не блестят в обществото, най-често са подритвани и осмивани от близките си, които обикновено нямат материални изгоди от тяхното съществуване. Смятат ги за глупави, непрактични, непълноценни, смахнати и пр. Но едно трябва да знаем, че човек още не се е самородил или придобил образа и подобието на космичния човек — създателя на човека. Подхранван от близки, земни цели, човек е издребнял и в сърцето му няма любов дори за всички от собственото му семейство, а негли за външния свят.
към текста >>

Пътят на любовта е единственият път за пресъздаването на човека, а то е път на саможертва.
Жизненият еликсир пълни сърцата на смирените труженици на добродетелта, на самопожертвователните. Те не блестят в обществото, най-често са подритвани и осмивани от близките си, които обикновено нямат материални изгоди от тяхното съществуване. Смятат ги за глупави, непрактични, непълноценни, смахнати и пр. Но едно трябва да знаем, че човек още не се е самородил или придобил образа и подобието на космичния човек — създателя на човека. Подхранван от близки, земни цели, човек е издребнял и в сърцето му няма любов дори за всички от собственото му семейство, а негли за външния свят. Пътят на любовта е единственият път за пресъздаването на човека, а то е път на саможертва. И великият Учител на човечеството — Христос, е казал, че който иска да спаси живота си, ще го загуби, но който изгуби живота си заради Него, ще го спаси (Лука 9:24). Също че човек не живее сам, а с всяко слово, което излиза от Божията уста. А великият Учител Беинса Дуно е казал: който не възприема словото Божие, няма живот в себе си. Словото Божие представлява плодовете на дървото на живота. С тези плодове трябва да се хранят всички хора, за да придобият вечният живот.
към текста >>

16. 62. УЧИТЕЛЯ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Саможертвата — най-висшата проява на Любовта.
Христос знаеше кои тъмни духове обсебват хората и ги карат да грешат, затова ги прогонваше от тях и ги пращаше в по-нисши същества (като прогонените бесове, които изпрати в свинете). Любовта е единствената сила, която може да свърже човека с Твореца му — Бог — бащинското отношение на Бога към човека и синовното отношение на човека към Бога. Благодатта (вместо наказанието), която Христос внесе в света. По благодат се спасява човек от греха, а не чрез наказание. Бог не наказва, но човек има свободна воля да избере между доброто и злото, но ще носи последствията на мислите, чувствата и постъпките си. Саможертвата — най-висшата проява на Любовта. За да докаже абсолютната сила на Божествената Любов, Христос, след всичките си страдания на земята, положи живота си, като каза: " Няма по-голяма люб^ов от тази, да положиш живота си за другите." (Еванг. на Йоана, 15.) Чрез живота си Христос доказа силата и величието на живота, светлината, Истината и Любовта. Той каза на учениците си, че не са способни още да разберат тайните и дълбокото знание за живота, но когато умът им се развие и страданията на земята префинят чувствителността им към висшите вибрации на Любовта, те ще дойдат като готови ученици за изучаване науката на висшия смисъл на цялото Творение и озарени от Новата Светлина, с която Той ще ги посети, ще станат служители на Бога, които градят Царството Божие в себе си и света. И Христос изпълни обещанието си.
към текста >>

17. Новото Битие — Първи Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Той коригира фалшивия тон ФА, на Адама, със своята саможертва на кръста и Любов към човечеството.
Той е пеел псалмите си вдъхновено и е излъчвал лечебни сили. Цар Саул се е лекувал от неговото пеене. Той е бил тенор. Учителю, Христос пеел ли е? — Христос донесе на Земята новото пеене. Той коригира фалшивия тон ФА, на Адама, със своята саможертва на кръста и Любов към човечеството. Христос внесе в пеенето най-мекия елемент — благостта и милосърдието. Първите тайни на мистичната школа по пеене, той откри на своя пръв ученик Йоан, на Марта и Мария, сестрите на Лазара, с една магическа песен. Учителят извади най-хубавата си цигулка и засвири една мистична мелодия. Той запя след малко същата мелодия с думи. Ние започнахме да записваме първо думите, после и мелодията.
към текста >>

18. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Висшата изява на слу- жението е саможертвата.
Кратка, но недвусмислена е тази констатация, намерила израз и в Словото на Учителя П. Дънов: "Истината има връзка с волята. Тя се проявява в действие." Служението е неотменна характеристика на окултния ученик в последните етапи от духовното му израстване, както и на Учителите от невидимата Йерархия на Светлината. Една от основните разновидности на йога - а именно бхакти-йога (представена в световен мащаб и в нашата страна от Обществото за Кришна-съзнание), е свързана с Божествената любов и преданото служение. Висшата изява на слу- жението е саможертвата. Готовността за саможертва е свойствена само на най-извисените в духовно отношение индивидуалности. Най- яркият пример за всички времена си остава Голготската жертва на Господ Иисус Христос. В унисон с насочеността на разглежданата теза са и думите на Учителя П. Дънов: "Герой в света може да бъде само оня, в когото живее Истината. Само той може да се жертва и когато се пожертва, ще влезе да живее в душите на хората.
към текста >>

Готовността за саможертва е свойствена само на най-извисените в духовно отношение индивидуалности.
Дънов: "Истината има връзка с волята. Тя се проявява в действие." Служението е неотменна характеристика на окултния ученик в последните етапи от духовното му израстване, както и на Учителите от невидимата Йерархия на Светлината. Една от основните разновидности на йога - а именно бхакти-йога (представена в световен мащаб и в нашата страна от Обществото за Кришна-съзнание), е свързана с Божествената любов и преданото служение. Висшата изява на слу- жението е саможертвата. Готовността за саможертва е свойствена само на най-извисените в духовно отношение индивидуалности. Най- яркият пример за всички времена си остава Голготската жертва на Господ Иисус Христос. В унисон с насочеността на разглежданата теза са и думите на Учителя П. Дънов: "Герой в света може да бъде само оня, в когото живее Истината. Само той може да се жертва и когато се пожертва, ще влезе да живее в душите на хората. Затова ви казвам: Преди всичко и над всичко любов към Истината!
към текста >>

19. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

В новозаветните времена вместо страха царуват Любовта, милосърдието и готовността за саможертва, които лежат в основата на Христовото благовестие.
Да живеем за Безграничния! За да бъдеш свободен, трябва в дадения момент да бъдеш готов да извършиш онова решение, да вършиш всичко онова, което Вечното Начало изисква. В дадения момент, днес, какво иска Първичната Причина от тебе? Тя изисква да се примирите всички." В старозаветния период от историята на човечеството основа на Премъдростта е страхът от Бога; такъв е манталитетът на старозаветния човек. В новозаветните времена вместо страха царуват Любовта, милосърдието и готовността за саможертва, които лежат в основата на Христовото благовестие. За да постигнем голямото, трябва да започнем от малкото. Това ни съветва и Учителят на ББ: "Човек трябва да знае в кой момент каква е волята на Бога и да я направи. Изпълнението волята на Бога е много лесно нещо. То седи в малките работи. Например, Бог ти казва: "Иди при този отчаян човек и му кажи: "Твоите работи ще се уредят." Направи го." Изпълнението на Божията воля е характеристика на служението, което отдават на Божия план за света великите духовни Учители на човешкия род и техните най-напреднали ученици.
към текста >>

г) със самоотричането и саможертвата
В това ни уверява и наставлението на Учителя П. Дънов: "Само когато живият Бог на Истината дойде да живее в човека, когато в него започне да действа Божественият Дух и сила, само тогава човек ще бъде истински свободен, само тогава той ще познава Бога и ще бъде познат от Него, само тогава ще Му служи свободно в Дух и Истина. Защото свободата изисква всеки момент човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него. А свободният човек може да го извърши, защото никаква друга връзка не го ограничава. В това именно седи неговата свобода." г) със самоотричането и саможертвата Самоотричането предполага отказ от низшето и завоюване на висшето в човешкото естество. Плодът на това себеотрицание - целенасочено и конструктивно - е именно свободата. Самоотричането и саможертвата означават, че човек се смирява до такава степен, че предоставя на другите пълната свобода да се изявят в максимална форма на проявление, сиреч това е тотална победа над егоизма и его- центризма. Самоотричането и саможертвата са по същността си израз на най-високата октава на доброволното самоограничение. Това е мигът, в който тържествува Духът, изпълнил с непобедима енергия всяка фибра от самоосъзналото се в пълнота същество.
към текста >>

Самоотричането и саможертвата са по същността си израз на най-високата октава на доброволното самоограничение.
В това именно седи неговата свобода." г) със самоотричането и саможертвата Самоотричането предполага отказ от низшето и завоюване на висшето в човешкото естество. Плодът на това себеотрицание - целенасочено и конструктивно - е именно свободата. Самоотричането и саможертвата означават, че човек се смирява до такава степен, че предоставя на другите пълната свобода да се изявят в максимална форма на проявление, сиреч това е тотална победа над егоизма и его- центризма. Самоотричането и саможертвата са по същността си израз на най-високата октава на доброволното самоограничение. Това е мигът, в който тържествува Духът, изпълнил с непобедима енергия всяка фибра от самоосъзналото се в пълнота същество. На това ни учи и Словото на Великия Учител на ББ: "Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре (курсивът мой - К. З.). При вътрешната свобода човек сам себе си преценява. При вътрешната свобода човек сам себе си съди.
към текста >>

20. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

Тя е и израз на потресаваща по замисъла и осъществяването си саможертва, която е променила невъзвратимо облика на нашата действителност и хода на земната еволюция.
Зад цялата тази грандиозна картина на из- вечното Божествено проявление се таи една непобедима Сила, която вече разкрихме - именно Неговата Любов. Живият образ на тази Любов е Христос. За да се въплъти Той сред нас в материално тяло, било е нужно Неговата върховна, непостижима Божественост да се самоограничи доброволно до размери, достъпни за мащабите на нашия свят. Подобна изява на смирение, подчинена на един вездесъщ Промисъл, е подвластна единствено и само на Богоравните. Тя е образец за нас, простосмъртните. Тя е и израз на потресаваща по замисъла и осъществяването си саможертва, която е променила невъзвратимо облика на нашата действителност и хода на земната еволюция. Ето как Учителят на ББ в България рисува в едри, вълнуващи щрихи естеството и мисията на Богочовека Христос: "Христос е първото ограничение на Бога - Неговото проявление в Битието. Този акт на Божията Любов се изявява като Дух на Христа (курсивът мой - К. З.). Христос не е във формата, понеже тя се мени. През всички векове Христос е един и същ, но тъй като съзнанието на хората е различно, затова и техните схващания за Него са различни. Като говорим за Христа, най-правилно е да разбираме, че Той е първата проява на Бога в Битието като Любов (курсивът мой - К. З.)."
към текста >>

21. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Славянството е най-подходящо за осъществяването на тази грандиозна планетарна задача, тъй като именно при него - като етно-културна общност - в духовен план е развито сърцето и идеята за братство и саможертва: водещи импулси и идеи във великото учение на Господ Иисус Христос.
В историческите, философските, културно-антропологическите и тео логическите източници, както и в научно-популярните издания, на практика почти нищо не се споменава по този така важен въпрос. Затова пък духовното познание в лицето на учението на ББ, представено на българска земя от Учителя П. Дънов, го разкрива в цялата му пълнота и впечатляващи перспективи на сегашно състояние и очаквано бъдещо развитие. От гледна точка на езотеричното учение мисията на настоящата V коренна (окултна) раса е да развие ума на човека - съзнателния, логическия ум. А VI коренна раса ще има за задача да развие сърцето и да изгради една качествено нова култура на Любовта. Славянството е най-подходящо за осъществяването на тази грандиозна планетарна задача, тъй като именно при него - като етно-културна общност - в духовен план е развито сърцето и идеята за братство и саможертва: водещи импулси и идеи във великото учение на Господ Иисус Христос. Тази именно е причината славянството да е определено от Божия Промисъл (Божествения план за света) и вече да се утвърждава като обособена и самобитна многомилионна общност - фундамент на VI коренна раса. България като славянска страна представлява волята. А последната, седма подраса на V коренна раса (наречена от родоначалника на антропософията д-р Рудолф Щайнер "американска") ще има за цел да развие у човека творческата воля. Преди малко повече от един век, на 08.10.1898 г., в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен за обществеността българин изнася беседа пред благотворителното дружество "Милосърдие". Ако ставаше дума за обикновена беседа, днес едва ли отново бихме се връщали към нея.
към текста >>

Христос казва: "Аз и Отец едно сме." Днес славянството представлява Юдино коляно, чрез което Христос се проявява." Учителят на ББ в нашата страна подчертава и още три водещи качества на българите, без които те не биха могли да изпълнят предназначението си при изграждането на Новата Култура на VI раса - готовност за саможертва, храброст и дълбоко религиозно чувство: "Българинът е взел от славянина самопожертвуванието.
Нещо повече - той предлага и синтезирана дефиниция на съдържанието на термина "славянин", и то не като представител на определена етно-културна общност, а като носител на конструктивно духовно-нравствено начало: "Бъдещето е на славяните, бъдещето е на българите. Те ще оправят всички народи. България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят. Славянин е този, който слага великия закон на Любовта като основа на живота си и познава своя Баща. Славянин е този, който познава своя Баща и върши Неговата воля (курсивът мой - К. З.). Христос казва: "Аз и Отец едно сме." Днес славянството представлява Юдино коляно, чрез което Христос се проявява." Учителят на ББ в нашата страна подчертава и още три водещи качества на българите, без които те не биха могли да изпълнят предназначението си при изграждането на Новата Култура на VI раса - готовност за саможертва, храброст и дълбоко религиозно чувство: "Българинът е взел от славянина самопожертвуванието. От Аспаруховата чета е дошла храбростта на българина. Духът на самопожертвуванието го има у славяните. Бог извика славяните, за да съдейства за Божието Царство на Земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея. Българите са изпратени на Балканския полуостров между славяните, за да развият религиозното си чувство и Любов към Бога.
към текста >>

22. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Той смята, че християнската Църква е разпиляла във вековете най-ценното си богатство - Христовата Любов и готовността за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие.
Върху основата на подобен анализ, правен от Учителя на ББ в нашата страна не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират различията между църковната действителност и идейната схема на П. Дънов в практически аспект. Така българският духовен Учител достига до представения вече по-горе извод - моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация не отговаря на заложените в нея от създателя й Христос цели, тя не е на висотата на изискванията на историческата ситуация и не е способна да изпълнява пълноценно предназначението си на обединител, пастир и водител на християните. Тази извънредно сериозна присъда бива подкрепена от Учителя П. Дънов с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и илюстрирана с множество факти и логически заключения. Той смята, че християнската Църква е разпиляла във вековете най-ценното си богатство - Христовата Любов и готовността за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и отбелязаните вече многобройни слабости (личностни и професионални) на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. В какво по-конкретно се състои критиката на Учителя на ББ по отношение на православното духовенство и Църквата като структура с духовно-нравствено назначение? Той упреква голяма част от клириците в лицемерие и фарисейство спрямо Христовото учение, в алчност, корупция и пренебрегване на пастирския дълг, изневяра спрямо духа на Христовото Слово. П. Дънов разглежда Българската православна църква (БПЦ) като закостеняла йерархическа институция, изчерпила възможностите си за прогресивно въздействие върху хората от всички социални групи и прослойки, осъдена на само- разруха, ако в нея не настъпят решителни промени, съобразени с тенденциите и предизвикателствата на съвременната епоха. Когато запитват Учителя П.
към текста >>

23. II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА - Константин Златев

Ако сме напълно безкористни и готови на саможертва, съчетали ентусиазъм с компетентност и брилянтна организация, Небето само ще ни изпрати тези, които да продължат започнатото от нас.
IV етап: Подготвяне и спечелване на общественото мнение – разгласяване на идеята чрез масмедиите, провеждане на семинари и конференции по темата (включително с международно участие), създаване на филм за новото българско училище, изработване на Интернет-страница за постоянно постъпваща информация и обратна връзка и т.н. V етап: Осъществяване на законодателна инициатива за провеждане на образователна реформа в България – при ангажиране на оптимален брой авторитетни обществени организации и личности, които обосновано да подкрепят и защитават идеята. Изложената тук последователност на инициативите не е задължителна, а някои от дейностите може да протичат и успоредно. Даваме си ясна сметка, че окончателната реализация е въпрос на години, може би дори на десетилетия. Нашият дълг е да започнем. Ако сме напълно безкористни и готови на саможертва, съчетали ентусиазъм с компетентност и брилянтна организация, Небето само ще ни изпрати тези, които да продължат започнатото от нас. Дилемата пред нас е: или в крак с времето, или догонващи времето! България от най-дълбока древност е средище на върхови изяви на Духа, вещаещи и определящи перспективите на планетарната еволюция. И днес ние повече от всякога сме длъжни да бъдем на висотата на изискванията, предявявани към българите от Божествения план за развитието на света. Един от най-значимите компоненти при осъществяването на този колосален по мащаби и замисъл План е въвеждането на принципно ново образование за младото поколение в България и навред по Земята.
към текста >>

24. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Например: в една епоха светът е имал най-голяма нужда от чувство за дълг и ред, в друга – от чистота (имаме пред вид, разбира се, духовната чистота), в трета – от знание, в четвърта – от ускорена индивидуализация, в пета – от култивиране на потребност за себеотрицание и саможертва, в шеста – от признаване на Божието всемогъщество и владичество, и пр.
Всички те са израснали от едното Дърво и са сестри помежду си, ала в същото време всички са различни и имат собствена специфика. И така, Истината е една, но бива поднасяна по различни начини, от различни духовни водачи – Учители, на различни места по Земята и в различно време. Защо? Защото хората, човечеството като цяло, непрекъснато се променят – изменя се техният манталитет, морал, начин на мислене, познания и т.н.; изменят се и изискванията на историческата епоха, конкретните задачи на времето, обичаите и традициите, потребностите на космическия момент и степените на духовната еволюция. Всичко тече, всичко се променя (Хераклит)! Затова и всеки от Учителите на човечеството излага собствена редакция на Божественото учение, изхождайки от факторите, които вече изброихме по-горе. Например: в една епоха светът е имал най-голяма нужда от чувство за дълг и ред, в друга – от чистота (имаме пред вид, разбира се, духовната чистота), в трета – от знание, в четвърта – от ускорена индивидуализация, в пета – от култивиране на потребност за себеотрицание и саможертва, в шеста – от признаване на Божието всемогъщество и владичество, и пр. Ето комплекса от причини, поради които религиите са така различни. Всяка от тях или от автентичните духовни учения е насочена да стимулира развитието на определени пластове от съзнанието, конкретни качества и добродетели на човека. И все пак тези различия служат за изява на съвършенството и за духовно обогатяване на личността. Осмисляйки Единството на света, което се проявява и в единството на Източника на всички религиозни и духовни учения – Бога, ние следва да изградим у себе си максимална веротърпимост, способност да приемаме спокойно и с разбиране религиозните и духовни убеждения на всекиго, независимо от степента, в която са съзвучни с нашите собствени. И вместо с невежествено отрицание и конфронтация, нека да подхождаме към друговерците с изследователски интерес и готовност да научим още нещо от необятната Истина за Битието.
към текста >>

5) Два фундаментални Закона на Космоса – на Причинност и на Саможертва (жертвата като начало на Божествената проява – още от акта на сътворението на света – и като най-висока цел в духовното развитие на просветленото съзнание).
От особено значение е да изтъкнем кои са общите положения на Божественото учение, които се срещат в почти всички познати религии и духовни концепции от най-дълбока древност до наши дни: 1) Единство на Бога – Върховното Божество като causa sui (причина на Самото Себе Си – лат.), самодостатъчно, съвършено и абсолютно; един вездесъщ Живот, зависещ само от себе си, проникващ навред във Вселената и свързващ във взаимни връзки и зависимости всички обективни реалности на Творението. 2) Проява на Бога в света под Три Лица – Отец (Творец, Вседържител и Промислител), Син (Логос, Премъдрост, Слово; Негова еманация е и планетарният Изкупител и Спасител; най-общо и достъпно казано – това е Духът на Христос във Всемира) и Светият Дух (Духът Божий; животворящият, енергиен компонент на Божеството); една Същност в Три Лица – в зависимост от функциите и проявленията на различните равнища в Битието. 3) Йерархия от духовни същества – жителите на невидимия свят, носителите на по-висши форми на съзнание от нашето, отличаващи се със собствена линия на развитие, служители и помощници на Единия Бог, проводници и изпълнители на Неговата воля, ангели на Завета Му. 4) Въплъщение на Духа – всеобщност на Живота в Космоса; разглеждане на четирите природни царства във физическия свят – минерално, растително, животинско и човешко (хуманоидно), както и на надприродното, ангелско царство, като различни форми и степени на проявление на единния Дух; проникване на материята от Духа и нейното оживотворяване и еволюиране чрез Него; глобална трансформация на материалната субстанция във Вселената в духовна субстанция като израз на върховната Цел и на Основния Закон на съществуващото. 5) Два фундаментални Закона на Космоса – на Причинност и на Саможертва (жертвата като начало на Божествената проява – още от акта на сътворението на света – и като най-висока цел в духовното развитие на просветленото съзнание). 6) Братство на хората – принцип, проповядван от Учителя на Учителите, Господ Иисус Христос, като сърцевина на Неговото учение. Бог е един, Животът е един и всички форми и проявления на Духа образуват неразделна общност. Всяка част носи у себе си в зародиш Цялото – но Цялото не е механичен сбор от частите, а върховна Цел на тяхната духовна еволюция. Всички хора са братя, защото носят една и съща Божия искра, дарена им от Твореца, която ги сродява навеки. Всяка личност представлява неповторима индивидуалност, ала богоподобието като заложен от Божеството потенциал води до еднаква крайна цел – сливане със съвършения Абсолют.
към текста >>

25. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Под „духовна зрелост“ в случая имаме пред вид неговата подготвеност да служи и да се раздава на всички до степен на саможертва.
Този аспект от жертвата на великите духовни Учители е свързан с потребността от тяхна страна да бъде проявено безкрайно, Божествено търпение, стоманена воля и неизмерима нравствена сила при контактите с множеството хора, които се намират несравнимо по-ниско от тях в еволюционно отношение. Тези качества и добродетели са им необходими, за да изявят – независимо от обективните трудности – Божествената Любов в общуването с по-малките си в еволюционен план братя и сестри, за да дадат израз на Божествената Истина и Мъдрост – до степен да грабнат сърцата на последователите си и на заинтригуваните спящи души. Така духовните Учители създават здраво ядро от съмишленици, които след напускането на материалната форма (тялото) и оттеглянето им от Земята да продължат Делото им на тази планета. Общността от адепти, последователи и симпатизанти като правило носи названието „окултна Школа“ или просто „Школа“ (този аспект от жертвата на духовните Учители ще разгледаме по-подробно в следващата подточка в)). Именно в общуването с хората бива проверена най-щателно степента на духовна зрелост на съответния велик Учител и способността му да предава придобитото знание в достъпен за аудиторията вид. Под „духовна зрелост“ в случая имаме пред вид неговата подготвеност да служи и да се раздава на всички до степен на саможертва. в) изграждане на окултна Школа: По своята същност окултната Школа представлява умален модел на земното човечество. Поради разнородното естество и най-разнообразните степени на духовно израстване на участниците в нея тя изисква цялото себеотрицание на духовните Учители при създаването и поддържането ў като нормално функционираща духовна структура. Изграждането на окултна Школа подлага на сериозен изпит способността на съответния Учител да организира общността от своите последователи, да координира усилията им да живеят и работят съвместно на Божията нива, да хармонизира техните разностранни съдби, характери и предразположения. За осъществяването на тази разновидност на неговата жертва не е достатъчно само умелото, безконфликтно и резултатно общуване с хората.
към текста >>

Служение и готовност за саможертва в името на Божествената Любов – това е ядрото на жизнената мотивация на ученика.
Очевидно жертвата на ученика се ражда от обединените усилия на неговата разумност и неизтощимото му стремление да трупа все повече нетленни богатства в съкровищницата на своята душа. в) следване на своя духовен Учител: Да вървиш по стъпките на разпознатия от теб духовен Учител – наставник, изпратен ти от Бога; да изпълняваш безпрекословно волята му, тъй като знаеш, че тя е израз на Божията воля за теб; да служиш на делото на своя Учител с пълното съзнание, че то е Божие дело на тази планета – всичко това също е изражение на жертвата, която ученикът по духовния Път полага пред лицето на Всевишния. Окултният ученик следва своя Учител с пълно и безусловно послушание. То не е породено от страх или единствено от уважение, а произтича от великата Любов между Учителя и ученика, както и от Божествената Мъдрост, която вече покълва в съзнанието на последния. Служение и готовност за саможертва в името на Божествената Любов – това е ядрото на жизнената мотивация на ученика. По този повод Учителят на Бялото братство в България отбелязва: „Любовта изисква себеотричане и подвиг. Вътрешният смисъл на живота се заключава в Любовта и нейното приложение като динамическа сила чрез самопожертвувание, жертва за висок идеал.“ Да даваш неизменно най-доброто от себе си и, ако е нужно, да се пожертваш заради триумфа на безсмъртната Любов – това наистина е духовен подвиг, възможно най-достоен образец на жизнена изява. Окултният ученик знае, че всичко, каквото се случва в живота, е по Божие допущение и за добро. Принципът на вселенското Добро е неразделна част от неговото мислене и поведение. Затова и жертвата на неговия житейски път е достойно преодоляно стъпало по стълбата към храма на вечното Добро.
към текста >>

Ученикът е съзрял за великата саможертва пред портите на вечния живот.
Следвайки своя духовен Учител, ученикът рано или късно разбира, че „Бог е единственият, за Когото човек трябва да пожертва живота си“ (Учителят П. Дънов). На друго място в Словото си Учителят на Любовта – Предвестник на Новата Култура на VI коренна раса, доразвива тази ръководна концепция за естеството и насочеността на духовната жертва: „Единственият, за Когото можете да се жертвате във всички случаи на живота си, е Бог. Дръжте идеята за Бога, за Любовта в ума си като свещена, основна идея и не се страхувайте от нищо.“ И така, без страх и съмнение окултният ученик извървява дългия и нелек път на своето самоосъществяване. В самия му край, в подножието на жадувания връх на съвършенството той отправя духовния си взор нагоре, към незалязващата синева на Божествения свят, и осъзнал дълбоко в себе си какво е сторил Бог, за да му помогне да стигне дотук, от цялото си сърце възжелава да извърши ответен жест на благодарност и синовна признателност. Ученикът е съзрял за великата саможертва пред портите на вечния живот. Учителят П. Дънов изразява този съдбоносен момент от неговата духовна еволюция с неповторима яснота и поетичност: „Казано е: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него“ (Йоан 3:16 – б.К.З.). И ти кажи: „Аз толкова възлюбих Бога, щото давам всичко в жертва, за да Го позная.“ Кажете ли тъй, всичко ще дойде.“ От този светъл миг нататък жертвата на ученика е факт, който никой не е в състояние да заличи от аналите на вселенската памет. Тя е удостоверена с печата на Божественото и проправя пътя му все по-напред – към обгърнатите в мистичен воал чертози на великите комически Учители.
към текста >>

26. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

В историята на планетата Земя най-издигнатият пример в тази насока е животът, благовестието и саможертвата на Иисус Христос – повратната точка в развитието и на самата планета, и на населяващата я разумна общност, човечеството.
Една от най-съкровените негови тайни е, че следва да служиш не по задължение или защото така е повелил някой по-мъдър от теб, а понеже си преизпълнен със състрадание към незрящите и си обикнал от все сърце Божественото у тях. Когато апостолите на Спасителя избухнаха в спор кой от тях е най-извисеният, най-заслужилият, техният пресветъл Учител им заяви, че който от тях иска да бъде най-голям, трябва да стане слуга на всички останали. Така Той им преподаде суров, но запомнящ се завинаги урок за неотменимата взаимовръзка между преданото служение на Божествения план и духовния ръст на изпълняващия служението. По-високото равнище на осъзнатост предполага и поемане на по-голяма отговорност в служението, а това от своя страна – ако дългът на служението е бил реализиран с успех – води до изминаване на съответно разстояние по духовния Път към съвършенството. По този безкраен Път на красотата и хармонията има един неотменим образец на служението – сам Бог, Който от зората на сътворението дава най-доброто от Себе Си, за да може съществата да разполагат с всички необходими условия за постигане на своето предназначение. В историята на планетата Земя най-издигнатият пример в тази насока е животът, благовестието и саможертвата на Иисус Христос – повратната точка в развитието и на самата планета, и на населяващата я разумна общност, човечеството. Решителен поврат от инволюционната към еволюционната фаза на това развитие. Дистанцията между учението и служението не е никак малка. Те са две последователни стъпала в духовната еволюция на създанията, но за да прекрачиш от едното на другото, са нужни огромни усилия, самоотвержено отдаване на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, култивиране на потребните за този тъй значим преход качества. Учителят П. Дънов разкрива този преход по следния начин: „Служенето е по-високо от ученето.
към текста >>

Измежду всички жертви най-достойна е саможертвата.
И чистата Любов, с която си възлюбил Отца си на небето, пренасяш и върху човека до теб: „Човек трябва да бъде готов да служи както на себе си, така и на другите“ (Учителят П. Дънов). Втората най-голяма заповед в Божия свят закон, изказана от Неговия пълномощен Пратеник Христос – да обичаш ближния си като себе си, е атестат за висша степен на духовна зрелост. Така именно постъпва ученикът от окултната Школа. С една съществена разлика – придобитата от него Божествена Любов насочва усилията му първо към нуждаещите се, а едва след това към собствените потребности: „Ученикът първо услужва на другите, после на себе си“ (Учителят П. Дънов). Най-извисената форма на служение е жертвата. Измежду всички жертви най-достойна е саможертвата. Да се жертваш означава да положиш доброволно пред олтара на Божественото нещо, което е много скъпо за теб. И да го извършиш с пълното съзнание, че така допринасяш – макар и скромно, според възможностите си – за успеха на Божието Дело на тази планета, както и за собственото си духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Учителят П. Дънов, както обикновено, го е казал с кратки, прости и внушителни, завладяващо убедителни думи: „Най-мъчното нещо в живота на човека е да пожертва онова, което той обича.“ Великата задача на окултния ученик, който твърдо и неотклонно е решил да стане Божий служител, е формулирана от българския духовен Учител в духа на Христовото благовестие: „Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а Волята на Отца си ще изпълня.“ „В Твоите ръце предавам духа си.“ Противоречието, което се крие в кръста, който сме длъжни да поемем на гръб и да го отнесем до своята собствена Голгота, е между духа и материята, между душата и тялото – предизвикателството да се преборим веднъж завинаги със зова на плътта и да я одухотворим до степен на пълно освещаване и обожествяване.
към текста >>

27. Учителят Беинса Дуно (Петър Константинов Дънов) - Крум Въжаров (1908- 1991)

Това е пътят на братството между хората и народите, това е пътят на любов и доверие помежду им, на безкористие и саможертва, на дълбоко разбиране проблемите и мъките на ближния и желание на дело да му се помогне.
Пред цялата планета сега е надвиснала най-ужасната - ядрената и екологичната катастрофа, която може да я сполети. Човечеството отива към своята гибел, ако не се опомни. То се е домогнало до такива огромни природни сили, които, ако не използва правилно, ще го унищожат. Днес са необходими повече от когато и да било нов начин на мислене, нови отношения между хората и народите. В тия критични дни идва Учителят Беинса Дуно, за да посочи спасителния път, по който трябва да тръгне човечеството, за да запази себе си от пълно унищожение. Това е пътят на братството между хората и народите, това е пътят на любов и доверие помежду им, на безкористие и саможертва, на дълбоко разбиране проблемите и мъките на ближния и желание на дело да му се помогне. Днес е крайно необходимо да заживеем природосъобразен, екологично чист живот. Учителят Беинса Дуно (Петър Константинов Дънов) е роден в с. Николаевка, близо до Варна, България, на 12 юли 1864 г. Баща му бил свещеник и активен борец за българското духовно възраждане преди и след Освобождението на България от петвековното турско робство. През 1888 г.
към текста >>

28. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Божественият танц става саможертва, молитва, магическо Действие.
Любовта, която дава вътрешния израз.“ Чрез тези слова аз получих потвърждение, че онова, което винаги вярвах за танца, беше вярно. Съвременният танц е загубил контакта си с невидимите сили - с Бога, и оттам идва това падане в материята. Първоначално истинската цел на танца е била една молитва, една благодарност към Бога. „Танцът на примитивния човек добива сила до степента да стане разумно средство за разумно съучастие със силите на природата, които отвъд човешката сила ще определят съдбата. Божественият танц става саможертва, молитва, магическо Действие. Той призовава на борба природните сили, лекува болестите, свързва покойниците отвъд смъртта с веригата на техните потомци, той осигурява реколтата, щастливия лов и победата; той създава, той поддържа, нарежда и предпазва.“ (Курт Саш) Докато съвременният танц не служи за друго, освен да забавлява публиката. За да създава удоволствие, той трябва да слезе до нивото на тази публика, която, бидейки невежа и недостатъчно образована, го деградира и принизява. Крайно време е да се отдаде необходимото значение на истинския танц и това време ще дойде. Даже ако публиката не е привикнала или не е възпитана, за да вижда танца по този начин, тя ще го почувства.
към текста >>

29. Размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

Размишление върху саможертвата и Възкресението 751
Размишление върху Божията Правда 753 Размишление върху две мисли 769 Размишление върху Добродетелите 746 Размишление върху Мъдростта 790 Размишление върху Новия ден на Живота 781 Размишление върху саможертвата и Възкресението 751 Размишление в ърху три теми 756 Размишление върху три формули 771 Размишление върху трите Велики принципа 857 Размишление за Божия Дух 761 Размишление за влагане на Любовта 776
към текста >>

30. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Милосърдието вдъхва у човека симпатията и разположението да помогне, да се притече на помощ тогава, когато е необходимо на слабите, беззащитните и немощните; подтиква човек към безкористна саможертва за помощ.
Такова е висшето влияние на Планетата Плутон и Хано според Астрологията на Саабей. Линията А - 6 във фиг.25 със своята дължина определя моралните качества на дадения човек. Ако те са развити, то главата в тази област е издута. Тогава имаме силно развити центровете на милосърдието, благоговението, съвестността. Мозъчните центрове в тази област са създадени и оформени от силовите течения на неоткритата още Планета, намираща се между Меркурий и Слънцето, наречена от древните звездобройци Вулкан и планетата Нептун. Милосърдието вдъхва у човека симпатията и разположението да помогне, да се притече на помощ тогава, когато е необходимо на слабите, беззащитните и немощните; подтиква човек към безкористна саможертва за помощ. Тези качества имат отношение към всички хора, независимо от ранг, народност, раса и към всички създания, включително и растения, цветя, т.е. да бъдем крайно милостиви, когато командуваме и осъждаме. Изобщо в дейността си и постъпките си да бъдем благи, деликатни, великодушни, вежливи, благосклонни, обичани от всички. Ако този орган е недостатъчно развит, то човек е не само безчувствен към нуждите и страданията на хората и всички живи форми, но проявява и пристъпи на жестокост. Този орган не липсва и при животните, птиците, особено при лястовиците.
към текста >>

31. Марсовият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При по-висшите типове погледът е прям, честен, проницателен, съсредоточен към нещо по- възвишено - да посреща опасностите и с готовност за саможертва за благородното дело.
Косата започва ниско над очите и затова челото при тези типове е ниско, изразяващо по-слаба интелигентност. Веждите са гъсти, груби, обикновено рошави и сключени. Самите орбитални дъги са изпъкнали. Такива вежди издават груба енергия - правото на юмрука. Погледът при елементарните типове е твърд и дързък, съсредоточен към постигане на цели от по-ниско естество - израз на решителност, но безразсъдна. При по-висшите типове погледът е прям, честен, проницателен, съсредоточен към нещо по- възвишено - да посреща опасностите и с готовност за саможертва за благородното дело. Скулите са ясно изразени. Носът е силен, възлест, с малки ноздри, като долната част е с разширени криле. Устата е голяма, което изразява изпълнителност. При по-висшите типове тази големина е добре оформена, което говори също за интелигентност, но честна и почтена - каквото обещае, изпълнява го безупречно. Устните са стиснати, като горната е по-дебела, по-добре изразена.
към текста >>

При по-висшите тилове, които имат обикновено по-високо чело, е налице смелост, самоувереност, воля за защита на слабите, постигане на справедливост, а също и готовност за саможертва в постигане на благородни общочовешки цели.
Кожата на тялото е здрава, твърда, червена. Гърдите са широки. Раменете и гърбът са силни, мускулести. Краката имат добре изразени мускули и в повечето случаи са закривени. В качествата на Марсовия тип господствува енергията: при нисшите типове - бруталност, склонност към кавги и спорове, изобщо груба, налагаща се суровост. При по-висшите тилове, които имат обикновено по-високо чело, е налице смелост, самоувереност, воля за защита на слабите, постигане на справедливост, а също и готовност за саможертва в постигане на благородни общочовешки цели. Гласът им е силен, с метален оттенък. Обичат да командуват и много бързо кипват, когато някой не споделя възгледите им, но гневът им е краткотраен и бързо преминава. Ужасни са, когато застанат срещу врага, бият се честно и никога не нападат неприятел без оръжие. Отличават се с рицарска храброст. Верни са на дадената дума и на отечеството, честни са в делата си (висшите типове).
към текста >>

32. Пръстите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако обаче между пръстите има пролуки, това говори за човек с характер, готов за саможертва и услуги към другите.
чуткост във всяко направление. Тъпите пръсти по принцип показват човек, който не се ръководи от чувствата. Той проявява по-голям реализъм в живота. Пръсти, които са много дебели в основата си, а са къси и заострени накрая, показват бруталност и липса на мисъл. Ако пръстите, събрани и опънати, прилепват толкова плътно, че капка вода не може да мине през тях, то имаме човек скържав, себичен, с жаждата да трупа богатства, а също и с добре развита храносмилателна система. Ако обаче между пръстите има пролуки, това говори за човек с характер, готов за саможертва и услуги към другите. Показва също, че храносмилателната му система не е много активна. Ако опънатите пръсти частично се закривяват и се препокриват един друг, това е лош белег, показващ, че лицето няма установеност в решенията и мненията си. Той ще променя становищата си всяка минута и лесно ще измисля клевети спрямо другите. Ако пръстите са непропорционално къси спрямо дланта и са дебели, лицето е арогантно, мързеливо, небрежно е и в интелектуално отношение е бедно. Ако пръстите са с непропорционална, много по-голяма дължина от дланта, имаме човек, който има много малка връзка и усет към реалното.
към текста >>

33. И така ... - Атанас Славов

И всичките тези вродени неща, които клокочат в нас с по-голяма или по-малка сила и ни мотивират непреодолимо - независимо от това радостни ли сме, тъжни ли сме, богати ли сме, бедни ли сме, силни ли сме, слаби ли сме - са такъв неизчерпаем източник на енергия, на бушуваща топлина, на адреналин, на саможертва, че откак свят светува са били най- желаният обект за експлоатация от страна на тези, които имат нужда от подвластна енергия.
Тамян, смрадня, потни попове и кюрета, ходжи и дервиши пръскат с босилек, пеят песни, вият, въртят се с часове на едната си пета, осигурявайки божията подкрепа на едната войска срещу другата, на нашия християнски бог срещу вашия християнски бог и нашия мюсюлмански бог срещу вашия мюсюлмански бог. Скука на скуките. И нямаше да има нужда изобщо да припомняме това, ако не беше простият факт, че вярата в Бога, в отвъдното, в универсалното, в хармоничната реалност, оттатък този тук материален живот е вродена и неизкоренима във всяко човешко същество, колкото да е свикнало с това всяка пролет да се черпи с пушени лапички на новородени мечета в племенната си пещера или с това всеки петък да ходи на „Лебедово езеро“ в Болшой театър. Неизлечима е като инстинкта за възпроизвеждане. Неизлечима - като инстинкта за самосъхранение и инстинкта за взаимопомощ. И всичките тези вродени неща, които клокочат в нас с по-голяма или по-малка сила и ни мотивират непреодолимо - независимо от това радостни ли сме, тъжни ли сме, богати ли сме, бедни ли сме, силни ли сме, слаби ли сме - са такъв неизчерпаем източник на енергия, на бушуваща топлина, на адреналин, на саможертва, че откак свят светува са били най- желаният обект за експлоатация от страна на тези, които имат нужда от подвластна енергия. Ще обидя чувството ви за интелигентност, ако взема да обяснявам подробностите тук. Заради прехраната си нарисувай Мона Лиза и ако някой я хареса и има пари, ще я купи, и това е добре. Но престори се, че нямаш крак или си сляп, и седни на пазара в Багдад и чувството за взаимопомощ - харесват те или не, имат пари или нямат - ще ти докара някой петак дори от човек, който едва свързва двата края. Запретни си поличката и застани зад някой джам на „Абанос Сокак“ или „Дее Гроосе Юмпенен анд Циицен“ в Амстердам и беден или богат, виещият от самота моряк ще ти даде последното си петаче, за да влезе между краката ти. Но ние от този аспект на нещата не се интересуваме, а от верското чувство - най-силният източник на човешка мотивация! Кажи на гладуващите европейски тълпи, на които си изсмукал гръцмуля в настървението си да ги експлоатираш, че всичко е от греховете на неверниците и богомразците, които нямат любов към ближния: тези евреи, тези негри, тези цигани, тези мръсни турци, тези гадни гяури и така нататък - и ще те последват.
към текста >>

34. Коста (Константин Константинов) - Георги Христов

Първият му вид внушава приятен респект, но когато се вгледате в ирисите на очите му, зад студено светкащите стъкла на очилата, вие ще видите една отразена там душевна хубост, готова да откликне на всеки вопъл и готова за саможертва.
Коста (Константин Константинов) Споменах за Коста109. Непременно трябва да се опознаете и с този представителен очилат комунар, един съсредоточен, мислещ и строг безвластник - някогашен летец, с респектиращо сериозно лице, но с необикновено мека и магнетична чувствителност на сърцето. Първият му вид внушава приятен респект, но когато се вгледате в ирисите на очите му, зад студено светкащите стъкла на очилата, вие ще видите една отразена там душевна хубост, готова да откликне на всеки вопъл и готова за саможертва. Коста е един от инициаторите за основаването на тази братска комуна. Той е успял да прескочи много примамки и съблазни в живота си и е прегърнал с любов несгодите и суровостта на този опит, в който всеки от нас влага дял от себе си и от своите копнежи. Горд и аристократичен дух, със сдържан и отмерен маниер, с хубава осанка, къдрокос със златиста отсянка в косите си, висок, привлекателен. Гласът му е най-приятен в ансамбъла на нашите мъжки гласове. Този глас аз всякога различавам между всички останали по неговия кадифен, мек тембър и, преситен с някаква чувствителност, която иде не от земните недра, но от много по-високи светове.
към текста >>

35. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Въпросът за преобразяването на човека Петър Дънов в Учителя Беинса Дуно е един от фундаменталните въпроси в духовната традиция на Бялото Братство в България, защото той характеризира самите устои на това Учение и едновременно с това е и ключът за еволюцията на човешката душа - ключ на саможертва, безкрайно смирение и неизразима Любов.
Когато Христос живее в душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя.86 4. От данните, които предоставя Рудолф Щайнер, се знае, че изявата на Бодхисатва Майтрея няма да е известна до навършването на 50-55 години от човешката индивидуалност, която е неин конкретен физически носител. Проявил ли е широко социално своята мисия Петър Дънов преди своята 30-33-годишна възраст, или не? Има ли данни за вселяване, инкорпорация или рязка трансформация на съзнанието на човека Петър Дънов? Има ли Петър Дънов свой конкретен физически учител, който да му предаде по веригата учител-ученик някаква духовна традиция, или напротив, той разгръща своята дейност изцяло самостоятелно? Въпросът за преобразяването на човека Петър Дънов в Учителя Беинса Дуно е един от фундаменталните въпроси в духовната традиция на Бялото Братство в България, защото той характеризира самите устои на това Учение и едновременно с това е и ключът за еволюцията на човешката душа - ключ на саможертва, безкрайно смирение и неизразима Любов. Всеки задълбочен изследовател на езотеризма в България знае, че около 33-та година на Петър Дънов в съзнанието му е настъпила мистична жертва. Тази трансформация на индивидуалността на будния син на възрожденския български род Дънови протича на няколко етапа, като пронизва и завинаги променя живота му. Ако дотогава Петър Дънов се е стремял към усамотение и усилена работа върху себе си, то след неговата 33-годишна възраст се разгръща мащабна лекторска и духовно-организаторска дейност, която има за цел излъчването на един мощен езотеричен импулс. Ето какво е описал Боян Боев, един от неговите най-близки ученици, присъствал на множество разговори между последователи и Учителя Беинса Дуно: Една сестра беше приета от Учителя и Той и каза: „Аз съм вселен и това стана на 19 март 1897г. Тогава получих мисия от Небето.
към текста >>

НАГОРЕ

0.42631101608276