Търсене в текстове за 'Саможертва'

Галилей Величков (1911-1985)

Тогава въпросът за саможертвата стои съвсем просто и логично.
А това не беше малко. Имаше други, които сметнаха, че това време е лично тяхно и могат да правят каквото си искат с него и със собствения си живот. Те си направиха своя опит и ние бяхме свидетели как този опит завърши злополучно за тях с пълен провал. Така че животът ви в Школата е предварително определен, предварително откупен. Времето, с което разполагате, също е откупено и не е ваше. Тогава въпросът за саможертвата стои съвсем просто и логично. Това е работа за Школата на Учителя и за Неговото Дело. Така се разрешава този въпрос. Цената на всеки ученик в Школата е строго определена. За тази цена е заплатено чрез Словото на Великия Учител. Ученикът е свободен да прилага Словото в живота си и това е единственият начин да се отблагодари на Великия Учител.
към текста >>

2. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Пред този паметник всички официални държавни лица и държавни ръководители от чужбина поднасят цветя и свеждат глава в знак на почит и уважение към саможертвата на Незнайния войн.
Аз също съм за това - да се печата оригиналното Слово, без редакция. Който иска да работи върху Словото на Учителя, може да си направи извадки и резюмета и да си подрежда материала както иска. Но Словото на Учителя трябва да бъде отпечатано в оригинал. Така този безименен брат разреши въпроса. Във всяка страна има паметник на незнайния войн, на онзи войн, загинал за свободата наотечеството си и чието име е останало непознато или забравено. Пред този паметник всички официални държавни лица и държавни ръководители от чужбина поднасят цветя и свеждат глава в знак на почит и уважение към саможертвата на Незнайния войн. Школата на Бялото Братство също има своя незнаен войн. Това е същият безименен брат, който върна оригиналния текст на беседи от Учителя и не пожела да ги редактира и да посяга върху Словото на Учителя. За доказателство той им чете от глава 40 на пророк Исайя. Това е същата глава, която четиримата евангелисти-летописци цитират, защото това са Думи Господни. Така този брат разреши въпроса.
към текста >>

3. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Ученичеството не беше само жертва, не беше само саможертва, то не беше само посвещение, а беше нещо повече от всичко това.
Тогава тези градски музиканти виждаха, че това са обикновени неща и то толкова обикновени, че не си заслужава да се прави опит. А когато решаваха да направят опит - те го правеха и искаха да се доближат до онова звучене на песента в присъствието на Учителя и в салона, където и те са били. Но не се получаваше, защото Духът на песните бе на друго място и те не познаваха онзи вътрешен ключ сол, с който да отключат и да потече от нотите Духът на песните на Учителя. Този ключ бе ключът на ученичеството! А ученичеството бе цяло посвещение. Ученичеството не беше само жертва, не беше само саможертва, то не беше само посвещение, а беше нещо повече от всичко това. Защото посвещение има само тогава, когато те осени Божественият Дух и дойдеш в досег с Него. А тук трябваше, освен посвещението, и нещо по-голямо. Това бе служението. Да служиш на Божествения Дух - ето това бе ключът сол на вътрешния ключ сол, който можеше да отвори у музиканта онази врата, през която се влиза в света на песните на Учителя. Ех, колко пъти сме търсили този ключ у себе си, колко пъти сме го губили с годините и не сме могли да го намерим.
към текста >>

4. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

Там ще видите и голямото предателство, и голямата саможертва в името на една Идея, независимо каква е тя.
А дали този служител постъпи правилно? Ще сравним със Словото на Учителя, където се казва: "На окултния ученик не му е позволено да участвува в никоя политическа партия". Е, питам сега - кой изпълни Волята на Учителя? Изпълниха я онези представители на властта, които дойдоха от града и разтуриха комунистическата партийна група на "Изгрева". А за да проверите как стоят нещата, ще ви представим този протокол, който е бисер от изненади и поука за останалите поколения, които ще дойдат след нас. Там ще видите и голямото предателство, и голямата саможертва в името на една Идея, независимо каква е тя. Едни застанаха зад Учителя, други Му станаха противници. А какво стана след разтурянето на тази партийна група? Едни от членовете й останаха комунисти, други се отказаха, трети се отдалечиха в света като активни комунисти във властта. Цитираме декларацията на Елиезер Коен от този протокол: "Аз, Елиезер Коен, заявявам, че разбрах, че съм се заблудил в учението на Петър Дънов и се отказвам публично от него, защото Дънов е фашист, учението му е фашистко, то рекрутира фашисти, вие сте всички гнездо фашистко, трябва да ви избесим и изгорим". Това бе същият Елиезер Коен, който написа рецензията на книгите на германския окултист Бо Ин Ра, вдъхновител на Хитлер, единственият окултист, останал в Германия жив.
към текста >>

5. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

студия Върху СлоВото на ВсемироВия Учител от д-р Вергилий КръстеВ

За Великия Учител се работи с Любов и пълна саможертва!
С нея работехме по една строго определена програма от 1986 година и която до този момент изпълняваме. Според мен, друго лице не можеше да вземе участие в тази работа, защото бяха правени в разстояние на няколко години три безуспешни опита да привлека за работа по-млади лица от Общество "Бяло Братство". И на трите така наречени "сестри" предадох материали за работа и бе съставен план за работа. Но те се поддадоха на други сили, след което ме излъгаха, измамиха ме и ме ограбиха с предоставения им от мен материал. И понеже те не са запознати с този материал, те не могат да направят нищо с него, но си загубиха благоприятните условия за работа за делото на Учителя! За Великия Учител се работи с Любов и пълна саможертва! Така че Марийка Марашлиева бе поставена от Школата на Учителя за работа, въпреки нейната възраст. Тя завърши своя изпит успешно за този том. В следващия том ще бъдат поместени и материали и спомени от ученици, които тя лично записа по онзи план, който следвахме без да се отклоняваме. В хода на нашата работа Марийка Марашлиева задаваше непрекъснато въпроси, понеже беше съвременничка на тези събития и по този начин се уточняваха, допълваха и прибавяха различни нови епизоди от спомените на учениците. Така че, това бе една съвместна творческа работа.
към текста >>

6. 10_03 Космогония и слово на Всемировият Учител Беинса Дуно

Славяните донесоха духа на жертвата и саможертвата за общото.
Този народ, който бе подготвен за идването на Всемировия Учител на земята, е българският народ. Този народ съществуваше като една Божествена монада още от предисторическо време. Българският народ бе подготвен от Небето от 5 400 години за идването на Всемировия Учител. Днес той представлява една трояка здрава сплав. Траките от тази сплав донесоха мистичната и духовна нагласа на този народ. Славяните донесоха духа на жертвата и саможертвата за общото. Прабългарите внесоха своите знания за окултизма и волевия елемент. Днешният българин е съставен от тези три елемента, но е застъпен различно при всеки един от тях. Общото, което обединява тези три елемента е, че този народ е определен за своята историческа мисия за днешното и идното човечество. България е Обетованата земя на съвременното човечество, защото тук дойде Всемировият Учител. Тук, в този народ, по времето на Школата на Всемировия Учител се преродиха всичките пророци на Стария Завет, апостолите на Новия Завет и всичките водители на човечеството от Петата раса.
към текста >>

7. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Борис Николов

ТОМ 2

Та тя беше първата саможертва на нашият обущарски занаят.
От нас искаше само работа. Изкърпихме тези 50 чифта военни ботуши и спечелихме малко. Видяхме, че в обущарството няма сметка, голяма ангария, а полза няма. Тогава на сестра Мария Тодорова по поръчка направихме едни обуща, но те бяха тесни и за да не ни обиди, тя ги носи и си повреди краката. И от тогава вече 50 години все се оплаква, че все нещо я стяга по краката. Та тя беше първата саможертва на нашият обущарски занаят. След това работихме и изработвахме музикални инструменти. Но и с този занаят не стана нищо. След това изписвахме фирми. Не ни провървя. По-късно изработвахме дървени букви за печатарите.
към текста >>

8. 176. ЗАГРАБЕНОТО НАСЛЕДСТВО

Борис Николов

ТОМ 2

Родовите връзки са кармични и кармата се разрешава с Любов и саможертва.
Като се движи по къщата с двете си ръце опипва стените на стаите, за да открие къде е вратата. Това, което каза Учителят, така и стана. Първо ослепя и след това диабета го довърши. А сестрите му си останаха пак бедни, както и преди, когато тяхното богатство бе заграбено от малкия им брат. За тях остана жив окултния закон за „Ограбеното родово наследство". Родовите връзки са кармични и кармата се разрешава с Любов и саможертва.
към текста >>

9. ІІІ.77. БРАТСТВОТО СИ Е БРАТСТВО, НО СИРЕНЕТО Е С ПАРИ

Този метод е следният: „Братството е Братство само тогава, когато започва от саможертвата в името на един висок Идеал и завършва с жертвата, чрез който този Идеал се реализира." Тогава можем да кажем, че Братството е Братство, когато сиренето е без пари.
Но научихме един урок. Преди нас много поколения българи бяха учили този урок и бяха изнамерили една поговорка. Тя отговаряше на всичко и за всички: „Братството си е братство, но сиренето е с пари." Е, какво ще кажете сега? Вие как ще разрешите тази задача? Решението ще намерите чрез един от методите на Учителя, който го има в Словото Му. Този метод е следният: „Братството е Братство само тогава, когато започва от саможертвата в името на един висок Идеал и завършва с жертвата, чрез който този Идеал се реализира." Тогава можем да кажем, че Братството е Братство, когато сиренето е без пари. Но това е една бъдна епоха. Ние няма да я дочакаме, но дано вие се срещнете с нея.
към текста >>

10. ІІІ.123. Биографични бележки

Авторът на тази книга бе един от тези души, слезнали в плът и кръв да присъстват в школата и да поемат част от Словото, за да го превърнат в съдба за себе си и саможертва за Високия идеал.
Оттук започва негово-то духовно пробуждане и влизането му в школата на Учителя, която посещава непрекъснато, като е и цигулар на Младежкия Окултен клас, където пред всяка лекция на Учителя се започва с песните на Учителя, придружаващи се с пиано или хармониум, но задължително от цигулков съпровод, изпълняващ се от брат Галилей, авторът на тази книга. Галилей често казваше: „Моят живот започна с откриването на Учителя и влизането ми в школата, и от своя живот направих жертва и съдба. Жертва за Бога и съдба за себе си." Още в ранните години и обиколки на Учителя по България, той посещава лично домът им, именно онзи дом, в когото ще се родят като деца Галилей - авторът на този труд и Веска - сестра му. Учителят, в своите обиколки, е следял за онези души, които е трябвало да слезнат на земята, да се облекат в плът и да се родят по-късно, да отраснат, да се изучат и да дойдат по-късно в Школата Му, като е посочвал къде и кога да се преродят, съобразно с плана на Небето. Чакайки ги цели две десетилетия, тези души, облечени в дрехите на българската плът, пристигаха последователно през годините на школата, като те бяха онези слушатели, привърженици и ученици на Учителя. Авторът на тази книга бе един от тези души, слезнали в плът и кръв да присъстват в школата и да поемат част от Словото, за да го превърнат в съдба за себе си и саможертва за Високия идеал. Неговата биография започва от раждането му за школата на Учителя и идването му при Учителя. А това е годината 1929 г. Оттам започва животът му като ученик и оттук започва вписването на всяка дума и страница в тази книга до затварянето на школата през 1944 г., със заминаването на Учителя отвъд на 27 декември 1944 г. И този труд описва именно този период от живота му. След заминаването на Учителя (27.12.1944 г.) той продължава да живее със Словото на Учителя, да търси житейската истина на земята.
към текста >>

Като плодове от този период са неговите спомени от Школата - изживени и защитени от самия му живот, който бе станал жертва за Бога, саможертва за школата на Учителя и съдба за самия него.
От 1945 г. до 1985 г. живее със своите съвременници, търси съединителна връзка на Словото в техните души и е предан на това слово и на школата. За него Школата продължаваше само за онези от съвременниците му, където Словото на Учителя бе пренесло плод в техните души. Този период бе бурен, драматичен, пълен с обрати за всички последователи на Учителя, защото тук се пресяваше плявата от житото, защото самият живот преся преходното от непреходното. Като плодове от този период са неговите спомени от Школата - изживени и защитени от самия му живот, който бе станал жертва за Бога, саможертва за школата на Учителя и съдба за самия него. Предстоеше да се оформи втората му част от неговия житейски път, от 1945 г. до 1985 г., в което са включени онези Истини, които той защитаваше и за които радееше. Тук ще бъдат включени спомени, които той записа в тази книга и други такива, които ще бъдат разказани от оногова, комуто ги е разказвал. Освен това ще бъдат поместени неговите бележки от различен характер, третиращи различни аспекти от Словото на Учителя и неговите съвременници. Ще бъдат включени негови наблюдения и обобщения за пътя на човешката личност на земята, срещата му с Провидението, намесата на разумния свят от невидимия свят и пътя на всяка душа.
към текста >>

Затова процесът на познание е вечен и непреривен за човешките души, а человеците се подвизават в Бога само чрез жертвата към идеята за Бога, в саможертва за приложението и на земята, и чрез собствената си съдба отстояват в житейските си ежедневни изпити, онова, което са усвоили и са го направили в плът и кръв, за да разрешат главната задача на живота си и на слизането си на земята, като човеци, и като ученици на окултна Школа.
до 1985 г., който предстои да бъде оформен и написан от негов съидейник. Защото максималното реализиране на една Божествена идея на земята е наполовина, другата половина представлява духовната матрица, която съществува в духовния свят, според знанието, дадено от Учителя. А душите са свързани във верига - един реализира едно, вторият осъществява себе си, а третият жертва себе си за общия идеал. По този принцип бе осъществена идеята за написването на този труд. Един даде идеята, друг я осъществи, трети я довърши в своята максимална изява, а останалите, от тази духовна верига ще я реализират и представят на онези, които я очакват. Затова процесът на познание е вечен и непреривен за човешките души, а человеците се подвизават в Бога само чрез жертвата към идеята за Бога, в саможертва за приложението и на земята, и чрез собствената си съдба отстояват в житейските си ежедневни изпити, онова, което са усвоили и са го направили в плът и кръв, за да разрешат главната задача на живота си и на слизането си на земята, като човеци, и като ученици на окултна Школа. По този начин се осъществява идеята за онази жертва, угодна Богу, саможертва, угодна на ближния, и жертва и съдба, угодна на човешкия дух, слезнал на земята, за да се срещне и съедини с човешката душа, за да опознае Истината за живота на земята, дадено в Словото на Учителя Беинса Дуно, Мировия Учител на земята и Всемировия Учител на Вселената. Една жертва, една саможертва и една съдба - това бе животът на Гавраил Величков, Галилей Величков - брат Галилей. Жертва към Бога, саможертва към ближния и съдба человеческа на земята, по пътя на ученичеството в школата на Бялото Братство, отворена от Учителя в София, България, 1922 г. до 1944 г. Роди се на 21.XI.1909 г.
към текста >>

По този начин се осъществява идеята за онази жертва, угодна Богу, саможертва, угодна на ближния, и жертва и съдба, угодна на човешкия дух, слезнал на земята, за да се срещне и съедини с човешката душа, за да опознае Истината за живота на земята, дадено в Словото на Учителя Беинса Дуно, Мировия Учител на земята и Всемировия Учител на Вселената.
Защото максималното реализиране на една Божествена идея на земята е наполовина, другата половина представлява духовната матрица, която съществува в духовния свят, според знанието, дадено от Учителя. А душите са свързани във верига - един реализира едно, вторият осъществява себе си, а третият жертва себе си за общия идеал. По този принцип бе осъществена идеята за написването на този труд. Един даде идеята, друг я осъществи, трети я довърши в своята максимална изява, а останалите, от тази духовна верига ще я реализират и представят на онези, които я очакват. Затова процесът на познание е вечен и непреривен за човешките души, а человеците се подвизават в Бога само чрез жертвата към идеята за Бога, в саможертва за приложението и на земята, и чрез собствената си съдба отстояват в житейските си ежедневни изпити, онова, което са усвоили и са го направили в плът и кръв, за да разрешат главната задача на живота си и на слизането си на земята, като човеци, и като ученици на окултна Школа. По този начин се осъществява идеята за онази жертва, угодна Богу, саможертва, угодна на ближния, и жертва и съдба, угодна на човешкия дух, слезнал на земята, за да се срещне и съедини с човешката душа, за да опознае Истината за живота на земята, дадено в Словото на Учителя Беинса Дуно, Мировия Учител на земята и Всемировия Учител на Вселената. Една жертва, една саможертва и една съдба - това бе животът на Гавраил Величков, Галилей Величков - брат Галилей. Жертва към Бога, саможертва към ближния и съдба человеческа на земята, по пътя на ученичеството в школата на Бялото Братство, отворена от Учителя в София, България, 1922 г. до 1944 г. Роди се на 21.XI.1909 г. и си замина на З.ХII.1985 г.
към текста >>

Една жертва, една саможертва и една съдба - това бе животът на Гавраил Величков, Галилей Величков - брат Галилей.
А душите са свързани във верига - един реализира едно, вторият осъществява себе си, а третият жертва себе си за общия идеал. По този принцип бе осъществена идеята за написването на този труд. Един даде идеята, друг я осъществи, трети я довърши в своята максимална изява, а останалите, от тази духовна верига ще я реализират и представят на онези, които я очакват. Затова процесът на познание е вечен и непреривен за човешките души, а человеците се подвизават в Бога само чрез жертвата към идеята за Бога, в саможертва за приложението и на земята, и чрез собствената си съдба отстояват в житейските си ежедневни изпити, онова, което са усвоили и са го направили в плът и кръв, за да разрешат главната задача на живота си и на слизането си на земята, като човеци, и като ученици на окултна Школа. По този начин се осъществява идеята за онази жертва, угодна Богу, саможертва, угодна на ближния, и жертва и съдба, угодна на човешкия дух, слезнал на земята, за да се срещне и съедини с човешката душа, за да опознае Истината за живота на земята, дадено в Словото на Учителя Беинса Дуно, Мировия Учител на земята и Всемировия Учител на Вселената. Една жертва, една саможертва и една съдба - това бе животът на Гавраил Величков, Галилей Величков - брат Галилей. Жертва към Бога, саможертва към ближния и съдба человеческа на земята, по пътя на ученичеството в школата на Бялото Братство, отворена от Учителя в София, България, 1922 г. до 1944 г. Роди се на 21.XI.1909 г. и си замина на З.ХII.1985 г. Това бе пътят на една от душите, слезнали в епохата на Школата, да се срещне с Учителя и да поеме вечния път на ученичеството до завършването на човешката еволюция на земята, и да се подготви за следващата епоха -епохата на синовете Божии, където Божият Дух ще бъде изявен и проявен в живота им.
към текста >>

Жертва към Бога, саможертва към ближния и съдба человеческа на земята, по пътя на ученичеството в школата на Бялото Братство, отворена от Учителя в София, България, 1922 г.
По този принцип бе осъществена идеята за написването на този труд. Един даде идеята, друг я осъществи, трети я довърши в своята максимална изява, а останалите, от тази духовна верига ще я реализират и представят на онези, които я очакват. Затова процесът на познание е вечен и непреривен за човешките души, а человеците се подвизават в Бога само чрез жертвата към идеята за Бога, в саможертва за приложението и на земята, и чрез собствената си съдба отстояват в житейските си ежедневни изпити, онова, което са усвоили и са го направили в плът и кръв, за да разрешат главната задача на живота си и на слизането си на земята, като човеци, и като ученици на окултна Школа. По този начин се осъществява идеята за онази жертва, угодна Богу, саможертва, угодна на ближния, и жертва и съдба, угодна на човешкия дух, слезнал на земята, за да се срещне и съедини с човешката душа, за да опознае Истината за живота на земята, дадено в Словото на Учителя Беинса Дуно, Мировия Учител на земята и Всемировия Учител на Вселената. Една жертва, една саможертва и една съдба - това бе животът на Гавраил Величков, Галилей Величков - брат Галилей. Жертва към Бога, саможертва към ближния и съдба человеческа на земята, по пътя на ученичеството в школата на Бялото Братство, отворена от Учителя в София, България, 1922 г. до 1944 г. Роди се на 21.XI.1909 г. и си замина на З.ХII.1985 г. Това бе пътят на една от душите, слезнали в епохата на Школата, да се срещне с Учителя и да поеме вечния път на ученичеството до завършването на човешката еволюция на земята, и да се подготви за следващата епоха -епохата на синовете Божии, където Божият Дух ще бъде изявен и проявен в живота им. Такава бе идеята на автора за този труд.
към текста >>

11. 3.23. Болшевиките и България

НЕСТОР ИЛИЕВ

Неговите измерения са вътрешни и духовни закони и го управляват, а чрез саможертвата то се изгражда.
Един ден той се обажда по телефона на своя приятел полковник Тодор Бошков и пак уреждат среща при входа на Борисовата градина. И разбира се Тодор Бошков отива на срещата и генерал Илиев казва: „Тодоре, благодарение на тебе, на твоето уведомление, че у нас ще дойдат Съветските войски и болшевизма, аз останах жив. Ако не знаех това, което ми каза, аз може би щях да се съблазня от предложението на цар Борис да стана министър на войната и както видя, след като приключи войната и дойде новото правителство, всички министри бяха разстреляни". Двамата приятели се прегърнали като бойни другари. Другарството е от друг порядък. Неговите измерения са вътрешни и духовни закони и го управляват, а чрез саможертвата то се изгражда.
към текста >>

12. 5.11. Траурът на България

ДРАГА МИХАЙЛОВА

А ще я приложите чрез живота си, чрез саможертвата.
Такъв е Законът. Онези, които работиха на времето срещу Христа и сега работеха срещу Христа в Школата на Учителя. Това го видях. Та възкръсването на един народ става чрез една идея дошла от Божествения Свят. Тази идея ще я намерите в Словото на Учителя. А ще я приложите чрез живота си, чрез саможертвата. Когато човек се жертвува за една идея, той възкръсва чрез Дух и Истина. Влиза във Вечния живот, който е живот на Христа. „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, когото Си проводил." От тук започва възкръсването на един народ.
към текста >>

13. 5.12. Изгревът и Духът на Словото

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Останаха само онези, които бяха верни, които бяха положили живота си за Делото на Учителя чрез саможертвата на един човешки живот.
Значи Изгревът е в слънцето. Значи Изгревът е в Духа от Словото на Учителя. Ето как всичко се сбъдна. Не стана ли това? Стана. След заминаването на Учителя много хора отпаднаха и не си издържаха изпита. Останаха само онези, които бяха верни, които бяха положили живота си за Делото на Учителя чрез саможертвата на един човешки живот. Само те бяха допуснати в онзи храм от моя сън, който храм е сътворен от Духа на Словото. Това бяха малцината, които влезнаха в храма от моя сън. А другите бяха отделени и насочени да си вървят и да си тъпчат човешката земя. А тръните от Изгрева, в моя сън, това бяха блоковете на борците против фашизма, които сгради се построиха над разрушения Изгрев. Там се построиха и Посолства.
към текста >>

14. 7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

И не се опълчвайте срещу тях, защото в саможертвата е складирана голяма Сила, която, ако се освободи, разрушава всичко.
Синът му се беше оженил и апартаментът впоследствие, след развода си, той го остави на жена си и на дъщеря си, които му изплатиха неговия дял. А в апартамента на Жечо се настани синът му с втората си жена и двете му деца. Ако се беше оженил Жечо за Лиляна Табакова, апартаментът щеше да остане за нея, щеше да живее в него до 1995 г., когато тя си замина, а синът му Благи щеше да се скита по разни тавани и мазета. Така че аз успях да спася апартамента на Жечо и неговия живот, както и да свършим една голяма работа за Учителя. Затова пазете онези, които се жертват за вас! И не се опълчвайте срещу тях, защото в саможертвата е складирана голяма Сила, която, ако се освободи, разрушава всичко. В двора на Жечо имаше някаква череша. Той се беше качил да я обира и беше паднал на гърба си. Беше спукал един от гръбначните си прешлени. Не обърна внимание и не пожела да се лекува при лекари. По-късно този гръбначен прешлен се деформира и Жечо получи гърбица, която с годините се увеличаваше и той се прегърби накрая.
към текста >>

15. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Чак тогава ще провери как действува закона на саможертвата в Школата на Учителя.
А за това, че се подписа под това писмо като знаеше предварително, че това не е вярно, то тази „кирлива риза" никога не ще може да я изпере. Пожелавам й дълъг живот, за да може да види как окултните закони действуват в Школата на Учителя и как те карат всеки да си пере сам „кирливите ризи". И дано ме послуша да се запишат с нейно изпълнение песните на Учителя. Това е моя идея, тя да си направи студиен запис на песните на Учителя. Но когато го направи тя ще знае, че това не е нейна идея, а моя идея, дошла от човека срещу когото тя се подписва без да има основание за това. Чак тогава ще провери как действува закона на саможертвата в Школата на Учителя. А преди това ще провери как действуват и други закони в Школата на Учителя. В това съм сигурен. Но дано има дълъг живот като баща си, за да дочака проверката им.
към текста >>

16. 7.31. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ IV. НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Ето какво значи саможертва на другите в името на един Висок идеал.
Това е еден пример как предишният, отдавна заминал ръководител на Русенското Братство Йордан Новаков продължава днес отново да работи чрез дъщеря си. Благодарим му! Предварителният машинописен текст бе осъществен от Марийка Марашлиева. Да се прехвърлят магнетофонните записи за този обемист том бе изключително трудно, защото почти на всяко изречение се спира магнетофонната лента, за да може говорът да се прехвърли на пишеща машина. Тя работи около шест месеца и успя да издържи. Ето какво значи саможертва на другите в името на един Висок идеал. Ние не работим за себе си, а за Школата на Учителя Дънов. Съставител и редактор на том IV на „Изгревът". Вергилий Кръстев ОБЯСНЕНИЕ 1. Всички декларации с техните оригинални подписи се съхраняват и не ги публикуваме, за да може на тяхно място да отпечатим снимков материал. 2. Всички снимки са получени лично от съавторите на „Изгревът", том (-IV с право на публикация, за да се документира присъствието им.
към текста >>

17. 19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

И не се опълчвайте срещу тях, защото в саможертвата е складирана голяма Сила, която, ако се освободи, разрушава всичко.
Синът му се беше оженил и апартаментът впоследствие, след развода си, той го остави на жена си и на дъщеря си, които му изплатиха неговия дял. А в апартамента на Жечо се настани синът му с втората си жена и двете му деца. Ако се беше оженил Жечо за Лиляна Табакова, апартаментът щеше да остане за нея, щеше да живее в него до 1995 г., когато тя си замина, а синът му Благи щеше да се скита по разни тавани и мазета. Така че аз успях да спася апартамента на Жечо и неговия живот, както и да свършим една голяма работа за Учителя. Затова пазете онези, които се жертват за вас! И не се опълчвайте срещу тях, защото в саможертвата е складирана голяма Сила, която, ако се освободи, разрушава всичко. В двора на Жечо имаше някаква череша. Той се беше качил да я обира и беше паднал на гърба си. Беше спукал един от гръбначните си прешлени. Не обърна внимание и не пожела да се лекува при лекари. По-късно този гръбначен прешлен се деформира и Жечо получи гърбица, която с годините се увеличаваше и той се прегърби накрая.
към текста >>

18. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

Чак тогава ще провери как действува закона на саможертвата в Школата на Учителя.
А за това, че се подписа под това писмо като знаеше предварително, че това не е вярно, то тази „кирлива риза" никога не ще може да я изпере. Пожелавам й дълъг живот, за да може да види как окултните закони действуват в Школата на Учителя и как те карат всеки да си пере сам „кирливите ризи". И дано ме послуша да се запишат с нейно изпълнение песните на Учителя. Това е моя идея, тя да си направи студиен запис на песните на Учителя. Но когато го направи тя ще знае, че това не е нейна идея, а моя идея, дошла от човека, срещу когото тя се подписва, без да има основание за това. Чак тогава ще провери как действува закона на саможертвата в Школата на Учителя. А преди това ще провери как действуват и други закони в Школата на Учителя. В това съм сигурен. Но дано има дълъг живот като баща си, за да дочака проверката им.
към текста >>

19. 31. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ IV НА „ИЗГРЕВЪТ

Ето какво значи саможертва на другите в името на един Висок идеал.
Това е един пример как предишният, отдавна заминал ръководител на Русенското Братство Йордан Новаков продължава днес отново да работи чрез дъщеря си. Благодарим му! Предварителният машинописен текст бе осъществен от Марийка Марашлиева. Да се прехвърлят магнетофонните записи за този обемист том бе изключително трудно, защото почти на всяко изречение се спира магнетофонната лента, за да може говорът да се прехвърли на пишеща машина. Тя работи около шест месеца и успя да издържи. Ето какво значи саможертва на другите в името на един Висок идеал. Ние не работим за себе си, а за Школата на Учителя Дънов. Съставител и редактор на том IV на „Изгревът". Вергилий Кръстев
към текста >>

20. 21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ

Така тук Учителят чрез тази беседа определи живота ми, чрез саможертвата да проправям пътя си и чрез жертвата на всеотдайност да се приближавам към другите.
Аз не зная дали бях щастлива като жена, но всички радости, които съм получавала не бяха получавани даром нито ми бяха давани като подарък. Те бяха заслужени чрез труд и постоянство от мен. Тук имаше нещо друго - те не бяха заслужени, а бяха извоювани чрез жертва. Голяма жертва и то в името на един идеал, а това не беше малко. Цената за всичко получено в живота ми бе заплатено скъпо и прескъпо чрез закона за жертвата. Така тук Учителят чрез тази беседа определи живота ми, чрез саможертвата да проправям пътя си и чрез жертвата на всеотдайност да се приближавам към другите. Да, трябваше да се плати скъпо и прескъпо. И аз платих с 50 години от моят живот дори с едно съжителство с Борис Николов, което бе съжителство по закона на саможертвата от мен и по закона на жертвата от моят дух. Дали бях щастлива - имаше мигове, които наистина покриваха един от период от 50 години съжителство. От една страна беше мига, а от друга страна жертвата, която за мен не се изброяваше в години, а в нещо друго. Но за вас, които четете това вие трудно ще добиете представа за цената на жертвата и за нейната стойност ако не сте минали през един такъв път.
към текста >>

И аз платих с 50 години от моят живот дори с едно съжителство с Борис Николов, което бе съжителство по закона на саможертвата от мен и по закона на жертвата от моят дух.
Тук имаше нещо друго - те не бяха заслужени, а бяха извоювани чрез жертва. Голяма жертва и то в името на един идеал, а това не беше малко. Цената за всичко получено в живота ми бе заплатено скъпо и прескъпо чрез закона за жертвата. Така тук Учителят чрез тази беседа определи живота ми, чрез саможертвата да проправям пътя си и чрез жертвата на всеотдайност да се приближавам към другите. Да, трябваше да се плати скъпо и прескъпо. И аз платих с 50 години от моят живот дори с едно съжителство с Борис Николов, което бе съжителство по закона на саможертвата от мен и по закона на жертвата от моят дух. Дали бях щастлива - имаше мигове, които наистина покриваха един от период от 50 години съжителство. От една страна беше мига, а от друга страна жертвата, която за мен не се изброяваше в години, а в нещо друго. Но за вас, които четете това вие трудно ще добиете представа за цената на жертвата и за нейната стойност ако не сте минали през един такъв път. Ето от едната страна стои мигът на щастието, а от другата страна саможертвата на цели 50 години. Учителят говори в тази беседа подробно за петте сетива у човек, свързани с петте свята и за петте вида връзки, които прави човек с тези светове и връзките, които имат за основа удоволствието не са трайни, а само онези създадени въз основа на слуха и зрението остават трайни.
към текста >>

Ето от едната страна стои мигът на щастието, а от другата страна саможертвата на цели 50 години.
Да, трябваше да се плати скъпо и прескъпо. И аз платих с 50 години от моят живот дори с едно съжителство с Борис Николов, което бе съжителство по закона на саможертвата от мен и по закона на жертвата от моят дух. Дали бях щастлива - имаше мигове, които наистина покриваха един от период от 50 години съжителство. От една страна беше мига, а от друга страна жертвата, която за мен не се изброяваше в години, а в нещо друго. Но за вас, които четете това вие трудно ще добиете представа за цената на жертвата и за нейната стойност ако не сте минали през един такъв път. Ето от едната страна стои мигът на щастието, а от другата страна саможертвата на цели 50 години. Учителят говори в тази беседа подробно за петте сетива у човек, свързани с петте свята и за петте вида връзки, които прави човек с тези светове и връзките, които имат за основа удоволствието не са трайни, а само онези създадени въз основа на слуха и зрението остават трайни. Учителят спомена, че човек с нисша култура и с нисши разбирания не може да живее между хора с висша култура и да живее с тях в братство и равенство. Идеята за братството и равенството ще се приложи когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя, когато тяхното съзнание се добере до идеята, че трябва да се служи на онова, което обхваща всичко в света и тогава хората ще бъдат свободни. А дотогава ще действа закона на Мойсея за пречистването, а това е един бавен, труден процес и от друга страна закона на Христа - който е закон на страданието, защото само онзи, който може да превърне страданието в свобода на Духа е познал какво значи изречението „Бог е любов". Та аз преминах през всички тези етапи.
към текста >>

21. 27. ПОСУДАТА

Държавата изисква от своите поданици саможертвание, т.е.
Човек, за да се задоволи трябва да види лицето на Бога. Ти ще учиш, ще учиш, то е първото нещо, което е потребно за Ученика. Любовта - то най-после. Тя любовта идва сама. Когато хората говорят за любов подразбират жертва. Държавата изисква от своите поданици саможертвание, т.е. да слугуват. Напред, напред трябва* да върви човек, защото времето, което му е определено за учение е много малко. Трябва на хората да им представиш силни контрасти, образи, за да видят противоречието, в което се намират." „Учителю, защо Господ когато прости пак иска поправяне на погрешката? " „Ако не е отмахнат навика има възможност да го повториме и извикаме нови реакции. Човек като има свобода и не е просветен той може да попадне в грешка, да употреби свободата за това, което не е за негово добро.
към текста >>

22. 64. ВЪТРЕШНАТА ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ

А всичко, което постигне засяга самият него, а онова, което постигне като ценности може да ги връчи на другите в знак на добро намерение или на саможертва.
Необходими са образи и модели на земята, за да бъдат като ориентир на другите. Затова гледайте какво аз върша и вършете същото. Най-великият образец на ученика е неговият Учител, а Учителят е пред вас. Гледайте ме какво аз върша и вие подражавайте на това, което аз правя". Отначало не разбирах как така с повдигането на единия ще се повдигнат и останалите, та нали всеки е различно устроен със своя капитал от миналото и може да работи с този капитал ако има разумност и знания. А всичко, което постигне засяга самият него, а онова, което постигне като ценности може да ги връчи на другите в знак на добро намерение или на саможертва. Така разбирах този въпрос тогава. А тази верига, която Учителя спомена ми се струваше, че е образна и не можех да си представя как тя ще се вкара вътре през толкова хора да ги завърже и да бъдат като скачени съдове, така че ако от единия прелива към другия да се ползва втория, третия, че и последния. Не можех да разбера как става това. Минаха дни и месеци, постепенно забелязах, че онова, което предаваше Учителя някои го записваха на стенограма, после го дешифрираха, предаваха го на други, които го пишеха на пишеща машина, после се редактираше и се напечатваше на томчета, които се предаваха на останалите. Значи това знание, което Учителят предаваше като Слово, то се предаваше на другите, но отвън.
към текста >>

23. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

Според мен, която му бях спътница 50 години и го познавам много по-добре от всички заедно бих казала, че неговият път бе път на саможертва долу на земята.
Учителят показвал с пръст към Борис, който по това време преминавал през полянката и сестрите стояли встрани и разговаряли с него. Учителят казал: „Неговият път трябва да бъде за пример и да се стараете да го следвате". Какъв беше неговият път това малко хора видяха и разбраха. А да бъде нещо за пример това означава, че трябва да си реши основната задача на живота си. А дали биха желали да го следват това зависи от самият пример. Според мен, която му бях спътница 50 години и го познавам много по-добре от всички заедно бих казала, че неговият път бе път на саможертва долу на земята. А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност. Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н. Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят. А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог.
към текста >>

безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н.
А да бъде нещо за пример това означава, че трябва да си реши основната задача на живота си. А дали биха желали да го следват това зависи от самият пример. Според мен, която му бях спътница 50 години и го познавам много по-добре от всички заедно бих казала, че неговият път бе път на саможертва долу на земята. А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност. Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н. Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят. А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог. Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство. И затова аз се борих да не се допусне това, а доколко съм успяла това само Учителя може да прецени. Аз съм пред Учителя на разговор.
към текста >>

Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят.
А дали биха желали да го следват това зависи от самият пример. Според мен, която му бях спътница 50 години и го познавам много по-добре от всички заедно бих казала, че неговият път бе път на саможертва долу на земята. А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност. Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н. Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят. А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог. Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство. И затова аз се борих да не се допусне това, а доколко съм успяла това само Учителя може да прецени. Аз съм пред Учителя на разговор. „Изопачените форми развращават, а правилните форми облагородяват.
към текста >>

24. 80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ

А то се жертваше, предаваше се в ръката Господна и в своята саможертва влизаше в онзи букет, който трябваше да бъде връчен другиму, за да го охрабри в неговия житейски път.
Учителят откъсна по едиН стрък тревичка и на всеки един от присъствуващите подари по една тревичка. Тогава Учителят говори беседата „Малкият стрък". Там, чрез тези малки стръкчета бе дадена тази беседа. Като завърши случката с букета в салона тутакси си спомних как Учителят късаше цветята от поляната на нашите екскурзии. Обърне се, вгледа се в някое цветенце, усмихне се, прошепне му нещо и преди да го откъсне се спре за миг като ли чакаше разрешение от цветето да бъде откъснато. А то се жертваше, предаваше се в ръката Господна и в своята саможертва влизаше в онзи букет, който трябваше да бъде връчен другиму, за да го охрабри в неговия житейски път. Така е и с нас, хората. Понякога в нашата саможертва за Господа, нашият живот се вплита като жертвоготовност в букета на Невидимия свят, предназначен за други същества от друга еволюция според плана на Битието. Аз съм пред Учителя на разговор. „Едно желание може да бъде: кристално, растително, животинско, човешко, ангелско и Божествено. Кристалното желание пропуща съвсем незаинтересовано светлината.
към текста >>

Понякога в нашата саможертва за Господа, нашият живот се вплита като жертвоготовност в букета на Невидимия свят, предназначен за други същества от друга еволюция според плана на Битието.
Там, чрез тези малки стръкчета бе дадена тази беседа. Като завърши случката с букета в салона тутакси си спомних как Учителят късаше цветята от поляната на нашите екскурзии. Обърне се, вгледа се в някое цветенце, усмихне се, прошепне му нещо и преди да го откъсне се спре за миг като ли чакаше разрешение от цветето да бъде откъснато. А то се жертваше, предаваше се в ръката Господна и в своята саможертва влизаше в онзи букет, който трябваше да бъде връчен другиму, за да го охрабри в неговия житейски път. Така е и с нас, хората. Понякога в нашата саможертва за Господа, нашият живот се вплита като жертвоготовност в букета на Невидимия свят, предназначен за други същества от друга еволюция според плана на Битието. Аз съм пред Учителя на разговор. „Едно желание може да бъде: кристално, растително, животинско, човешко, ангелско и Божествено. Кристалното желание пропуща съвсем незаинтересовано светлината. Растенията приемат топлината и я пропущат. Животинско е това, при което човек взима нещо за себе си.
към текста >>

25. 105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Той върши Волята Божия доброволно и чрез саможертва."
При тези отношения човек ще ти направи услуга само ако му заплатиш. На духовните отношения може да разчиташ четиридесет и пет процента, там духовният кредит е по-голям. Някой може да ти направи услуга без да му заплатиш в момента като той разчита на бъдещето да му се реваншираш в подходящ и труден за него момент. В Божествените отношения може да разчиташ напълно. Онзи, който ти прави услуга той я прави без да мисли за някаква отплата. Той върши Волята Божия доброволно и чрез саможертва."
към текста >>

26. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

" „Ами разбира се, сестра, този кораб е вече ваш и вие сте на него капитан." Ето човешката саможертва, когато се прелее в човешка обич, то тя рано или късно ще се доближи до Божията Любов, защото там е първоизвора.
Имаше и един морски офицер, който след едно корабокрушение кораба му засяда часове в северните морски води, едвам се спасява от ледената вода, връща се в България и заболява. Не е могъл да стане и да се движи. Случва се така, че той е познат на Райна и тя се захваща да му помага и да изпълнява онези съвети, които месеци наред Учителя е давал, а те са включвали и сложни процедури с лечение с природни методи. Лечението продължило месеци, накрая той стъпил на крака, изправил се и отишъл да благодари на Учителя, Учителят му: „Е, извадихме от дъното потъналия кораб и го ремонтирахме, сега може да плава, но в тихи води". А сестра Райна запитва: „Учителю, мога ли да се оженя за Найден? " „Ами разбира се, сестра, този кораб е вече ваш и вие сте на него капитан." Ето човешката саможертва, когато се прелее в човешка обич, то тя рано или късно ще се доближи до Божията Любов, защото там е първоизвора. След години заболяването му дава отражение и той заболява от бъбреци. Отиват при Учителя и питат дали могат да отидат в Германия за лечение. Той им казал: „Може. Е, на есен ще има окапали листа от дърветата". Наистина той постъпил в болницата, лекували го германските лекари, но му предложили операция и му извадили единия бъбрек и то през есента.
към текста >>

Преди него предхожда човешката саможертва в името на един идеал.
Той послушал. На фронта един куршум го улучва точно от ляво върху сърцето, но се удря в евангелието и не прониква по-навътре. Само пробитото евангелие от куршума и дупката са напомняли на брата за онзи, който го е спасил от явна смърт. Така че както бащата, така и дъщерята бяха се докоснали до Божието благословение. Божието благословение не се изсипва току-така. Преди него предхожда човешката саможертва в името на един идеал. Веднъж Учителя ми каза: „Аз още не мога да оправя обърканите понятия на Савка за чистотата". Тя търсеше всички форми и кодекси и то все на зън да бъдат външни, да бъдат изискани и изнесени пред погледа на всички и да са опънати по конец в редица. Може би това бе останало у нея от майка й, която бе немкиня. Учителят искаше една свободна мисъл при учениците. Човек трябва да разглежда същината им, а да не се скачва и да се съединява с външните форми.
към текста >>

27. 129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА

А тя можеше да се реши само чрез саможертвата, доброволно и в името на Бога.
Учителят често говореше за хармонията и че в името на хармонията трябва да се прави жертва, но нещата стояха практически по-иначе. Учителят разбутваше умело жаравата и въглените с машата си, те лумваха в огън и онзи, чиито въглени са разместени започва да се пече от вътре и от вън на този невидим вътрешен огън. Пече се от вътре със страдания, а от вън с мъчнотии. Но се печеше бавно, но сигурно. И именно тук трябваше да положи себе си в жертва, за да реши задачата си. А тя можеше да се реши само чрез саможертвата, доброволно и в името на Бога. В такива случаи той казваше: „Вие в един ден минавате това тук на Изгрева, което за една година се минава в света. А за една година вие тук минавате онова, което в света се минава за сто години". Щом се печели време живота се движи по-бързо и по-интензивно и огъня, който гори вътре и от вън е по-голям и опичането е по-сигурно. Опекат те по всички правила от вътре и от вън - ето това е огън всепояждащ. Това са изпитите на ученика за живота, за смъртта, за живота на духа и за живота на плътта.
към текста >>

28. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

А това беше нещо повече от саможертва.
Посрещнаха ни като че ли не бяхме младоженци, а добитък събран за разплод на рода им. Оглеждаха ме като добиче, което се преценява дали може да се загони при бик, дали може да се отели и колко мляко ще дава. Такъв беше пътят ми, че не отелих теле на рода им, нито пък им давах мляко. От брака нямахме деца. Всичко, което беше у мен аз го жертвах за Борис в разстояние на 50 години. А това беше нещо повече от саможертва. На втория ден в Габрово при гостуването ни сестрата на Борис -Цанка, направи скандал с него. Бяхме решили да отидем на екскурзия на балкана, но вместо това си тръгнахме обратно след една разправия. По пътя във влака обратно за София аз се простудих. Върнах се болна, едвам стоях на крака. Разбрах, че не мога да се справя сама, а пък Борис беше така устроен все едно, че не се отнася нито за него, нито за онези около него.
към текста >>

29. 152. ОПИТИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ

И бях сигурна, че ако си замина преди нея това тя трябваше да види и щеше да се убеди и чак тогава щеше да оцени саможертвата ми в този живот заради Борис.
Но този план не сполучи. Цанка беше много разочарована, защото лично от Учителя чу думите му да отиде и да ползва братските стаи и там да спи. Но не се отказа от борбата. Тази борба продължи до края на живота. А тя изобщо не знаеше, че аз правех най-голямото добро на Борис. И бях сигурна, че ако си замина преди нея това тя трябваше да види и щеше да се убеди и чак тогава щеше да оцени саможертвата ми в този живот заради Борис. Чрез саможертвата можеше да се разреши онзи аспект, който водеше началото си от преди 15 000 години, който чакаше за разрешение и то по време на Школата на Учителя. Аз съм пред Учителя на разговор. „Аз се държа с теб тъй, то е защото ти си болна. Докато детето е малко майката го гали, но после като порасне няма вече галене." „Учителю, аз каква съм? " „Ти си още малка." „Учителю, чух вашия глас вътре в себе си да дойда при вас и аз дойдох.
към текста >>

Чрез саможертвата можеше да се разреши онзи аспект, който водеше началото си от преди 15 000 години, който чакаше за разрешение и то по време на Школата на Учителя.
Цанка беше много разочарована, защото лично от Учителя чу думите му да отиде и да ползва братските стаи и там да спи. Но не се отказа от борбата. Тази борба продължи до края на живота. А тя изобщо не знаеше, че аз правех най-голямото добро на Борис. И бях сигурна, че ако си замина преди нея това тя трябваше да види и щеше да се убеди и чак тогава щеше да оцени саможертвата ми в този живот заради Борис. Чрез саможертвата можеше да се разреши онзи аспект, който водеше началото си от преди 15 000 години, който чакаше за разрешение и то по време на Школата на Учителя. Аз съм пред Учителя на разговор. „Аз се държа с теб тъй, то е защото ти си болна. Докато детето е малко майката го гали, но после като порасне няма вече галене." „Учителю, аз каква съм? " „Ти си още малка." „Учителю, чух вашия глас вътре в себе си да дойда при вас и аз дойдох. Това вярно ли е?
към текста >>

30. 232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА НА СТЕНОГРАфКИТЕ

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

Това беше саможертва от начало до край.
Така че само Паша успя да издържи до края. Савка си замина от този свят през май 1945 г., остана Елена Андреева, която бе впрегната от Борис Николов за една огромна работа и тя успя да дешифрира в разстояние на десет години всички останали не-дешифрирани беседи, те бяха напечатани на пишеща машина в четири екземпляра и така останаха неиздадени и нередактирани, така както ги бе оставил Учителя. Та по тях ще съдите след време за оригиналността на езика на Учителя, както това се вижда от неговите първи беседи „Сила и живот" от I, до V том включително, които томове бяха издадени по стенографски бележки без редакторска намеса. Та Учителят не случайно се грижеше за стенографките като накрая техния труд остана за следващите поколения българи. Тяхната работа беше дело за Бога в преносен и абсолютен случай. Това беше саможертва от начало до край. Всеки през време на Школата работеше за себе си, разрешаваше личните си задачи, разрешаваше съдбата си и кар-мичните си развръзки. Всички тези хора си заминаха от този свят и не оставиха нищо като някои от тях може би оставиха спомени за Школата. Но те трите стенографки към всичко това, което споменахме по-горе дадоха своя труд за Бога и той остана като такъв и сега накрая на живота си след тридесет години след Учителя в това съм категорична. Тяхната работа бе работа за Бога, за Учителя, за Бялото Братство. По един такъв повод след честото посещение на Учителя в „парахода" аз споделям с него, че те, стенографките имат правилно отношение към него и към Словото му.
към текста >>

31. 48. Полковник Тодор Божков

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Та саможертвата се движи от Любовта.
През нощта извеждат ги и ги завеждат там където имало една голяма река, не знам коя беше и трябвало на няколко километра да преминат тази река и им казали от тука най-лесно ще можете да преминете тази река, защото е много широка и много силна, дълбока. И така те тръгнали през нощта и като стигнали реката ха тука, ха там, широка, дълбока, най-после решили се да газят с дрехи, със всичко прегазили реката. Божков разправяше, той нали е по-нисък, тука до гушата му идвала, тука до брадата му идвала водата. Те добре, че го държали другите така, пък и нали дрехите им се напили с вода, станали тежки и така преминали и тъй с няколко човека вечер се криели там в горите и вечер пътували и пристигнали най-после благополучно се домогнали в България. Та така се освободили от там. Та саможертвата се движи от Любовта.
към текста >>

32. 29. В Русе и по Дунава

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Особено го впечатлила саможертвата на майката, която била готова да даде своя живот, но да запази този на малките си деца.
Братя Маркови. Веднъж като ходих у братя Маркови се срещнах с един ловец, техен познат. Тоя ловец разказваше, че веднъж попаднал на едно гнездо на яребица, в което тя майката лежала с малките си. Като го забелязали, малките се разбягали на различни посоки, а яребицата се хвърлила в краката му. Понеже и той имал няколко деца в момента му се представила картина, че това са неговите деца и че те са се разбягали. Особено го впечатлила саможертвата на майката, която била готова да даде своя живот, но да запази този на малките си деца. Като си отишъл вкъщи той забил един гвоздей на стената, окачил пушката, за да не я вземе никога повече. Аз бях близък с братя и сестри и ги обикалях когато бях в Русе, тъй като прекарах почти десет години там. За мене Русе беше втора София. Аз имах свободни жп билети и си пътувах свободно по железниците и Дунава. Работех като се започне от Лом до Силистра.
към текста >>

33. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

ТОМ 7

По такъв начин ние работихме в името на дълга, който бе крайната точка от веригата на саможертвата и жертвата.
По този начин ние работихме за Гради да напише опитностите си, а Гради работеше за Школата, а Невидимата Школа се погрижи за Гради като внуши чрез добри мисли и желания на някои от останалите живи съвременници на Школата да се отзоват и му съдействуват в неговия бит. По този начин кръгът се затвори. Ние жертвахме време, сили и труд за Гради, той работеше за Бога, а невидимата Школа задвижи нещата отгоре и всичко това, което съдействуваше на Гради в неговия бит стана видимо и реално. Така Невидимата Школа стана видима. Ние преминахме от етапа на жертвата към едного към жертвата като закон за общност към идеите на Учителя и работихме за Неговото Дело в името на нашия дълг към Школата. По такъв начин ние работихме в името на дълга, който бе крайната точка от веригата на саможертвата и жертвата. Както казах по-горе за всеки ден от седмицата имаше някой, който да му носи доброволно храна. Гради искаше да си плаща по нещо срещу храната, обаче повечето отказваха да вземат макар и минимална сума като казваха, че могат веднъж в седмицата да нахранят един човек. Обаче с течение на времето някои от тия приятели отпаднаха. Едни поради болест, други поради това, че са вече възрастни, трети по други уважителни причини. Заместници обаче не се намериха, въпреки че сестра Драга Михайлова изнесе това пред приятелите на Паневритмия.
към текста >>

34. 29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО

ТОМ 8

Грешките ги правим учениците на всички школи, но тази преданост, тази любов, това чувство на саможертва, което имат нашите хора, заслужава уважение.
29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО В: А да се съхрани чистотата на Учението? Д: За чистотата вижте какво, има едно нещо у нас, а това е любовта ни към Учителя и предаността. Аз уважавам нашите хора, най-малко заради предаността, която имат. Може да си правим ние грешките, нали? Грешките ги правим учениците на всички школи, но тази преданост, тази любов, това чувство на саможертва, което имат нашите хора, заслужава уважение. Този възторг, който имат. И действително, какво ми каза професор Фолкенхан, аз искам да го кажа този случай, Фолкенхан като пристигна, той е от Хумболтовия университет. В: Той какъв е по националност. Д: Немец, германец, славист и дойде в България. В: Коя година?
към текста >>

35. 34. ЧОВЕШКИЯТ И БОЖЕСТВЕНИЯТ ПОРЯДЪК

ТОМ 8

Те бяха готови за саможертва и те имаха суеверие, а не вяра.
Д: Да. Това са външно незабележими неща, обаче имаше моменти, които се разрешаваха и Учителят ги правеше тия неща. В: Вие как ги виждахте? Д: Виж какво, по някакви случки, по някакви случаи източния човек се познаваше. Те бяха догматици. Те бяха готови за саможертва и те имаха суеверие, а не вяра. В: Имаше ли много представители от тези приятели? Д: Имаше сигурно, всякой един, както се казва, беше парче от една мозайка. За лица и имена не мога да кажа конкретно, но се усещаха такива неща. И виждаха се, например реакциите. Например, ние на Изгрева понякога имаме много противоречия помежду си.
към текста >>

36. 44. ДЕКЛАРАЦИЯ

ТОМ 8

По този начин ще се стремим за отговорим на Високия Идеал от Словото на Учителя, като първото условие е безкористието, саможертвата и жертвата в името на този Висок Идеал от Словото на Всемировия Учител -БеинсаДуно. 14.
Д-р Вергилий Кръстев има заслугата, че той помоли брат ми да напише опигностите и лично настояваше през цялото време да бъдат подготвени за печат. С общи усилия това бе реализирано. 12. Д-р Вергилий Кръстев има отговорността да издаде лично опигностите на брат ми Галилей, които той собственоръчно написа, както и да издаде онези, които Галилей му разказваше и диктуваше. 13. Д-р Вергилий Кръстев лично ще финансира издаването на целия този материал като след продажбата на книгите той трябва да покрие своите разноски. В бъдеще при издаването на опигностите на Галилей могат да бъдат издавани с личното разрешение на д-р Вергилий Кръстев, като евентуалните хонорари от книгата ще отидат за издаването Словото на Учителя или на спомените на другите ученици от Школата. По този начин ще се стремим за отговорим на Високия Идеал от Словото на Учителя, като първото условие е безкористието, саможертвата и жертвата в името на този Висок Идеал от Словото на Всемировия Учител -БеинсаДуно. 14. Упълномощавам моят племенник, син на брат ми Апостол Велев да предаде на д-р Вергилий Кръстев останалият мой архив, както и беседите на Учителя оставени от брат ми Галилей, с които в момента работя. 15. Настоящата декларация бе съставена лично от мен като бе прехвърлена на машинописен текст от Марийка Марашлиева, която се явява едновременно и свидетел на тази моя декларация. 18. Настоящата декларация ще бъде прочетена от мен и записана на магнетофонен запис, за да се докаже достоверността, както и ще бъде скрепена с моят подпис. 16. Декларацията бе написана на 19.февруари 1993 г. в гр.
към текста >>

37. 1.Изпратено препоръчано писмо до Мария Кисова

ТОМ 9

Това е моята жертва и саможертва за Школата на Всемировият Учител.
А сега сте жертва на майстор Борис. Милка Кралева стана също жертва с баща си на майстор Борис. Аз също станах жертва, но аз платих само с разрушаване на брака, защото аз съм се жертвувал за Борис Николов и моята жертва е толкова голяма, че майстор Борис не може да направи нищо. Това, което съм направил за Борис Николов и за майстор Борис те и двамата не заслужават. Но това съм го направил в името на Школата на Учителя. Това е моята жертва и саможертва за Школата на Всемировият Учител. Аз се много опасявам, че Вие ще се подхлъзнете и ще направите втора груба грешка с останалите хиляда страници на Боян Боев. И след като съм Ви предупредил, тогава последствията ще бъдат жестоки за Вас. В предишните две писма аз исках среща с Вас, но Вие не пожелахте, понеже смятате, че Вие движите нещата. Нещата не ги движите Вие, но майстор Борис. Аз Ви предлагам да се срещнете с мен, но това не мога да го направя в оня дом, защото аз съм сърдит както на майстор Борис, така и на Борис Николов, и няма да им простя и на двамата, че те бяха и двамата виновни за разбиването на моя брак с Милка и че това, че моята дъщеря я развеждат насам и натам, но никога не я довеждат при мен.
към текста >>

38. 01 - 69. ДЯСНАТА РЪКА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ - БРАТ БОЖИЛ ИВАНОВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ТОМ 10

" Тази оценка за брат Божил се разказваше при особени случаи с голямо смирение и с голямо почитание към живота и саможертвата на един ученик.
Човек предполага, Бог разполага. Брат Георги Куртев няколко десетилетия непрекъснато споменаваше с най- добри думи за брат Божил: „Не е имало случай, казваше брат Г. Куртев, да възложа работа на брат Божил и да не я приеме и изпълни с желание. Ето защо казвам за него, че ми беше като втора дясна ръка. Никой преди него и никой след него не е бил тъй всецяло отдаден на великото Дело на Учителя, Делото на Христа, както бе брат Божил. " Тази оценка за брат Божил се разказваше при особени случаи с голямо смирение и с голямо почитание към живота и саможертвата на един ученик. От 1923 г. до 1962 г. не минаваше година, в която да не се спомене няколко пъти от брат Г. Куртев няколко похвални слова за брат Божил Иванов. Той завършваше с думите: „Мир и светлина на душата му!
към текста >>

39. 08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

Църковниците изопачиха до неузнаваемост живото учение на Христа и от учение на саможертва и човеколюбив се превърна на схоластика и догматизъм.
Време е вече тя да слезе от сцената. Времето й е минало. Шлем и меч - това е милитаризмът, военщината, която все още иска да развява знамето на войната, но човешкото съзнание вече значително е порасло, вече се заговаря за Европейски парламент, което ще рече, че близко е времето да се премахнат и границите Тогава ще имаме един народ, едно отечество и едно човечество. Може би близко е времето, когато сабите ще се превърнат на сърпове, танковете - на плугове и хората ще се отдадат на мирен труд и благополучие. Попското расо и килимявката представят клерикализма, попщината, обредното служене, при което великото учение на Христа се превръща в догми, които са железните вериги около врата на вярващите. Църковниците изопачиха до неузнаваемост живото учение на Христа и от учение на саможертва и човеколюбив се превърна на схоластика и догматизъм. Короната, сабята и попското расо вече е време да бъдат музейни експонати. На средата на картината се вижда нещо като светъл конус с върха към изток. Това са безброй светли души. изпратени на земята да помогнат да се повдигне съзнанието на човечеството. Сега е краят на века.
към текста >>

40. 14 - 4. ПО-ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ В АЙТОСКОТО БРАТСТВО

Надка Боева

ТОМ 10

Тя живя на градината в най-тежките години и чрез саможертва спаси душата си.
Тя беше подобно на онези средновековни монахини, които си бяха отдали живота в служене на Бога. Тя живя един чист и свят дълъг живот на градината, както се казва в песента „Слуга на Бога". До последния си дъх тя все сама си е обслужвала, не е допуснала да бъде в тежест на никой. Заминала си е от този свят съвсем тихо и кротко. Тя си беше изработила, проправила пътя към небето. Тя живя на градината в най-тежките години и чрез саможертва спаси душата си. Тя беше една светица! Амин! ДОРА КУРТЕВА Тя е третата дъщеря на Георги Куртев и най-дълго живяла в сравнение с другите си сестри. Израстнала в духовно семейство и до края на живота си беше предана на идеите на Учителя и продължаваше делото на баща си, Георги Куртев. Тя беше самотна жена, на млади години се беше омъжила и развела и от тогава до края на живота си живя на градината с Иринка Славова.
към текста >>

41. І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ

ТОМ 11

Но той бива предаден от своя секретар, най-верния си служител, за да се изпълни писанието за предателството и великата саможертва на Бога, Наближавало Пасха.
се е водила истинска война между въстаналите гърци и християни и турците. В Цариград е започнало люто гонение срещу гърците и фанариотите. Започнало е плячкосване на цели домове, изгаряне на магазини, убийства на християните - търговци, банкери, занаятчии. Обаче патриарх Григорий V не е предприел нищо за своето спасение и не се отказал от престола си, не е избягал както е бил съветван от Цариград с парите на Патриаршията. Той изцяло се предал на служение на волята Божия и даже пренесъл себе си като агнец, като изкупителна жертва за своя народ и неговата свобода. Но той бива предаден от своя секретар, най-верния си служител, за да се изпълни писанието за предателството и великата саможертва на Бога, Наближавало Пасха. На първия ден на Пасхата, 10 април 1821 г., утрото на деня Великден, Христово възкресение, се явил слух, че гърците ще бъдат избити на пасхалното богослужение. През време на богослужението се явил турски чиновник, и му предал заповедта да се яви веднага в Портата. Помолил изпратения чиновник да довърши службата, след като е раздал на богомолците пасхални (червени) яйца и се разделил с присъстващите. Той бил заведен в султанския дворец. Тук той е принуждаван да издаде имената на въстаническите ръководители, и да се откаже от Христа.
към текста >>

42. VII.8. КОИ СА ВРАГОВЕТЕ НА УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 11

За Единния, Всемогъщия Бог на живота съм поднесъл саможертвата на един човешки живот, който да реализира Словото на Всемировия Учител -Беинса Дуно. Амин.
Моето верую е: Един Бог, Един Учител, Едно Слово, Една Школа и един ученик - Космическият ученик. А Учителят е Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно. На моя Учител издавам по оригинала Словото Му. На Школата на Всемирното Велико Бяло Братство издавам „Изгревът", който е история на последователите на Учителя Беинса Дуно, със светско име Петър Дънов. За ученика съм приготвил и му изнасям оригиналното Слово и „Изгревът". За Единния, Всемогъщия Бог на живота съм поднесъл саможертвата на един човешки живот, който да реализира Словото на Всемировия Учител -Беинса Дуно. Амин.
към текста >>

43. Наряди за 1946 г.

ТОМ 12

Той остави в нас образ за добра обхода, за чистота и светост, за саможертва и пълно безкористие.
От любов към своя Създател, те идат на земята да помагат на падналото човечество. Великите Учители оставят след себе си огромно духовно богатство, в което се крие тайната и загадката на живота. С това се занимавали мъдреците на миналите времена. С това ще се занимават мъдреците на бъдещите епохи. Обичният ни и светъл Учител - образец и велик пример във всичко - засегна всестранно проявите на целокупния живот. Той остави в нас образ за добра обхода, за чистота и светост, за саможертва и пълно безкористие. Той се грижеше за нас като нежна и любеща майка и като мъдър баща. В ранни зори Той ни повеждаше по високите върхове на Витоша, Рила и Родопите, да ни запознае с величието на природата, да ни вдъхне любов и разумно отношение към нея. Така Той събуди в нас непреодолимото желание да търсим жадно чистия планински въздух, да приемаме неговата прана, да се къпем в светлите лъчи на слънцето - носител на живот и сила за всички живи същества. Така обогатени, ние се връщахме с песен и радост, готови за работа, която идният ден ни предлагаше. Учителевият Дух, Учителевото Слово откри за пробудените души онова, за което те са копнели през вековете.
към текста >>

44. 6. ПАША РАЗРЕШАВА РУСКИЯ ВЪПРОС ЗА САМОЖЕРТВАТА

Гена Папазова

ТОМ 13

6. ПАША РАЗРЕШАВА РУСКИЯ ВЪПРОС ЗА САМОЖЕРТВАТА Г.П.: И още една личност.
6. ПАША РАЗРЕШАВА РУСКИЯ ВЪПРОС ЗА САМОЖЕРТВАТА Г.П.: И още една личност. Серьожа или Сергей Савин. Появи се, аз още бях студентка. „Аз съм ваш племенник." Пашини мислят, мислят, мислят, такъв племенник в рода си нямат, от Бесарабия. В.К.: Ха-ха, племенник. Г.П.: „Аз съм ваш племенник, Сергей Савин." Чак после, скоро беше това, да кажем преди 15 години, се запознавам тука с едно белогвардейско семейство, много културни хора, на ул.
към текста >>

45. 16. ДИМИТЪР ХРИСТОВ

Гена Папазова

ТОМ 13

В.К.: Вие знаете ли, добре, че сте разрешили по този безвъзмезден начин, щото той е една саможертва и една жертва.
Гена гледа Христов, понеже й приписа апартамента." Ха-ха-ха. Г.П : Ха-ха-ха. В.К.: Така аз съм слушал нещата. Г.П.: В апартамента живее сега синът на неговата племенница, Петър - електротехник. Не съм ходила оттогава, не съм ходила, мъчно ми е. В.К.: Вие знаете ли, добре, че сте разрешили по този безвъзмезден начин, щото той е една саможертва и една жертва. Г.П.: Ама как може да бъде по други начин? Ами аз не бях нуждающ се човек, за да тръгна да търся пари. В.К.: Имахте си пенсия вече. Г.П.: Ама всичко, бе. Ама всичко имам, как така?
към текста >>

46. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1581-1600

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

1587 Туй, което доброволно се дава, то е саможертва.
Какво трябва да правя? 1584 Ще правите туй, което Бог прави, туй, което ангелите правят, туй, което разумните хора правят. Невидимият свят. 1585 Като дойдете до невидимия свят, искате да постигнете нещо, но ако не се откажете от друго, не може да го постигнете. Насилието. 1586 Дето съществува насилие, там съществува престъпление. Жертвата. 1587 Туй, което доброволно се дава, то е саможертва. Под думата жертва, разбираме най-разумното вътре, което човек в дадения случай може да направи. Жертва - разумна, подразбира - половината от онова, което не ни трябва, да го дадем. Вяра. 1588 „Вяра в Бога" подразбирам онази сигурност на живота - не само гола вяра, но когато в моята вяра няма никакво изключение - аз ходя и вярвам, че имам разумни същества приятели, които мислят заради мен както за себе си. Бог. 1589 Онзи, който запалва огъня е Бог. И онзи, който прави хората да мислят и прави хората да бъдат силни, Той е само Бог.
към текста >>

47. 18. ЗОДИАКЪТ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Знака Овен е символ на саможертвата или Божественият принцип, на самопожертвуванието.
Този кръг разделен на 12 части, наречени домове, всеки дом е свързан с определено зодиакално съзвездие. Следователно всеки дом служи като резервоар, в който се влива, ако не цялата, то поне част от енергията на звездите, с които е свързан този дом. За да разберете влиянието на звездите, вие трябва да изучавате тяхното естество. Запример, Овен оказва влияние върху главата, мозъка, лицето. В умствено отнощение дава активност на мисълта, дава Холеричният темперамент, активен деятелен. Знака Овен е символ на саможертвата или Божественият принцип, на самопожертвуванието. Човек роден под знака Овен е импулсивен, решава нещата бързо, без да мисли много. Роденият през март е изложен на големи промени и противоречия. В края на краищата, той свършва добре, но с няколко белези на главата. Знака Телец е принципа на Майката т.е. на онази сила, която създава всички неща.
към текста >>

48. 17. ДУНАНМА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Един велик момент на саможертва, за да подпомогне еволюцията на изостаналото вещество, еволюцията на изостаналия свят.
Веществото във всички светове еволюира. И Учителят казва: „Всичко е създадено за да трансформира, за да преработва". И в Мегакосмоса имаме също една такава гигантска еволюция на веществото. Звездите, Слънцата са едни много напреднал етап в този безкраен кръговрат в космоса. И идва момент, когато веществото им в своето съвършенство изцяло се трансформира на енергия. Един велик момент на саможертва, за да подпомогне еволюцията на изостаналото вещество, еволюцията на изостаналия свят. Една велика жертва на Разумният свят на Боговете. Една могъща „Дунанма", едно велико тържество. Грейва лицето на всеки, който види проявата на Любовта. Грейнало беше и лицето на Учителя пред очакваното на тази гигантска проява на Любов, пред това гигантско даване, пред тази „Дунанма". В.К. Тука въпроса е ясен.
към текста >>

49. 43. ЗАКОНЪТ ЗА САМОЖЕРТВАТА

Николай Дойнов

ТОМ 15

43. ЗАКОНЪТ ЗА САМОЖЕРТВАТА В.К.
43. ЗАКОНЪТ ЗА САМОЖЕРТВАТА В.К. Сега си спомних един друг случай, ти ми разправяше, че след заминаването на Учителя, че всички които по една или друга причина са поели да запазят някои неща от Братството, всички са си намерили работа? Н.Д. По туй време, когато се ликвидира Братството бях на концлагер. Концлагер на остров Персинк, край Белене. И не знам подробности как е било. Обаче специално за нашата сестра Ганка, която сега е на Черни връх, раздава чай.
към текста >>

50. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 16

ГОТОВ ЗА САМОЖЕРТВА..........................................................................................................42 28.
КОРТЕЗА ОТКРИВА АЯЗМО......................................................................................................37 23. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА КОРТЕЗА................................................................................38 24. МАТУРАТА.....................................................................................................................................40 25. МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА......................................................................................................41 26. ИДЕАЛИ И КОМУНИ....................................................................................................................41 27. ГОТОВ ЗА САМОЖЕРТВА..........................................................................................................42 28. ПОЛИВАНЕ НА КАМЪНИ...........................................................................................................43 29. ЕКСКУРЗИЯ И СРЕЩИ НА ВЪРХОВЕТЕ СВЕТИ НИКОЛА И ЮМРУКЧАЛ.....................45 30. МОЗАЙКАДЖИЯ ПРИ БЕРТОЛИ...............................................................................................46 31. УЧИТЕЛ В РОДНОТО СЕЛО.......................................................................................................46 32. УЧИТЕЛ В СЕЛО КРЕПЧА...........................................................................................................47 33.
към текста >>

51. 27. ГОТОВ ЗА САМОЖЕРТВА

ТОМ 16

27. ГОТОВ ЗА САМОЖЕРТВА В 1923 г.
27. ГОТОВ ЗА САМОЖЕРТВА В 1923 г. завърших средното си образование. Като си отидох в родното си село Водица, околия Поповска, веднага училищното настоятелство ме назначи за учител в прогимназията. Предавах вероучение и география във всички прогимназиални класове. На 9 юни 1923 г. беше свалено законното правителство на Александър Стамболийски чрез преврат, извършен от Александър Цанков.
към текста >>

52. 7. Огънят

ТОМ 17

Клекът, опиянен от своята саможертва, гори с истинско вдъхновение.
7. Огънят Когато слънцето без предупреждение потъне зад хребета над шестото езеро, настъпва изведнъж хлад. Когато задуха вятърът откъм езерото, както обикновено става, над цялата котловина настъпва неопределеното годишно време между зима и ранна пролет, въпреки всякакви юлиянски и григориянски календари, които показват средата на август. Точно при тия с нищо несравними вечери, няма по-приятно и по-желано благо на планината от пламтящия огън. Никой на света не би могъл да измисли нещо по-мило от тия хубави вечерни часове около огъня. Клекът, опиянен от своята саможертва, гори с истинско вдъхновение. И колкото тъмнината на цялата котловина става по-плътна, толкова по- ярка става червената светлина на огнените езици. И толкова по-рязко се очъртават лицата на насядалите около огъня приятели, толкова по-вдъхновено греят погледите им. Песента тука не е гръм, нито трясък. Тя не е нито поръчка, нито поза, нито състезание. Тя се ражда в душите, както белината от гърдите на натопения в езерото камък - поради плискането на езерните вълни - естествено, от само себе си, защото не може другояче.
към текста >>

53. 14. Вместо сбогом

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

ТОМ 17

Бихме желали да остане на нашите съграждани споменът за една идея - идеята за личната саможертва, продиктувана от любовта към ближен, народ и човечество, осмислена от едно дълбоко познаване законите на Битието.
По наш адрес се говори различно. Хасковското гражданство, което е било в контакт с нас и особено редовните четци на Хасковските вестници вече са си съставили мнение за нас. А това е стъпка по стъпка потвърждение на нашите познания. Колкото повече различия във възгледите и настроенията предизвиква една идея, толкова повече е жизнена и правдивост срещаме в нея, толкова нейната дълбочина от живот ни засяга. А ние предлагахме - под разпични форми - една идея. Бихме желали да остане на нашите съграждани споменът за една идея - идеята за личната саможертва, продиктувана от любовта към ближен, народ и човечество, осмислена от едно дълбоко познаване законите на Битието. Изразено в подробности, нашата идея бихме завещали на хасковци като следните точки: 1. Нашето съзнание трябва всякога да бъде във връзка със съзнанието на Вселената, чийто основен закон е любовта. Всяка наша мисъл трябва да бъде пропита от елемента на безкористната любов, ако искаме да бъдем съратници на голямата вселенска процесия. 2. В тая процесия, всемирното съзнание е предвидяло всички етапи. Епохата, в която живеем, е именно преходна; затова тя е много бурна - много убийства и самоубийства, заплетени народни и международни отношения. 3.
към текста >>

54. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

ТОМ 18

Те са способни на саможертва и не се плашат от смъртта.
Те са общителни, приказливи. Умеят да внушават страх към себе си. В гнева си дохождат до буйност. С голям труд се владеят. Те са много славолюбиви и са всякога готови да дигнат знамето на бунта. Те са способни на саможертва и не се плашат от смъртта. С твърдост понасят нещастията. Лесно понасят безсънието и спят малко. Сънят им е тежък и изпълнен със страшни съновидения. Те дълго се задържат на едно и също поприще. Понеже всички функции в тях стават бързо, имат голям огън, голяма топлина и сухота в себе си, затова особено лятно време трябва да освежават тялото си с вода.
към текста >>

55. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

ТОМ 18

Хора, които се въодушевяват от такива желания за дейност, външно правят впечатление на хора идеалисти, хора готови на саможертва.
Също така, душите, които на Земята се отдават на различни религиозни обреди с цел да подобрят физическите условия на живота си, ще бъдат пречистени тука, защото техният идеал е бил чисто земен и облякъл формата на някакъв небесен рай. Те ще намерят този рай в тази и в следващите две области, но само да разберат неговата суета. Шестата област на душевния свят е тази на душевната сила. Тук става пречистване на жаждата за дейност, която една душа притежава. Макар и лишена от егоизъм, душата все пак търси да изпита едно чувство на задоволство, което самата дейност носи. Хора, които се въодушевяват от такива желания за дейност, външно правят впечатление на хора идеалисти, хора готови на саможертва. Но всъщност това, което ги интересува е да увеличат чувствената радост, която те изпитват от своята дейност. Много артисти и хора, които изпитват удоволствие да се занимават с наука, също се намират тук. Това, което свързва тези души с физическия свят, е вярата, че изкуството и науката имат смисъл за тяхното съществуване, само защото им доставят известни удоволствия. Седмата област на душевния свят е тази, на собствения живот на душата. Тук човек се освобождава от последните наклонности и влечения към физическия свят.
към текста >>

56. 11. МАРС

Иван Антонов

ТОМ 18

Това е така, защото пр* хармонията между Марс и Нептун имаме благотворно съчетание на силата, смелостта и готовността за съзнателна саможертва.
Люде с такива аспекти могат да извършат най-големите жестокости и престъпления, като смятат при това престъпленията си за подвизи. 11. 4. АСПЕКТИ НА МАРС С НЕПТУН МАРС в тригон, на 72° или в секстил с НЕПТУН При хармония на Марс с Нептун, според силата на хармонията съдим доколко човеке организирал и подчинил своята низша природа животинското у себе си и го е поставил в услуга на общочовешка идеали, на ангелската любов, на висшите желания и стремежи на душата на благородните чувства. Люде с такава хармония са готови на всякакъв пожертвувателност, добри служители са на висшите духовни течени? смели и храбри са в преследването на висшите си идеали, готови са zi се борят за своите висши разбирания. Това е така, защото пр* хармонията между Марс и Нептун имаме благотворно съчетание на силата, смелостта и готовността за съзнателна саможертва. Хармонията между Марс и Нептун в хороскопа на артист,' показва, че такива люде са готови да преминат всякакви пречки ,• несгоди, но непременно да постигнат артистичните си цели, задачи идеали. В изкуството на такива люде най-добро въплъщение имат борческите характери. Изобщо, колкото no-силна е хармонията между Марс и Нептун колкото по-силно е тяхното положение в хороскопа, толкова повече такива люде са готови да се борят за своите идеи и убеждения. МАРС в съвпад, опозиция, паралел, съвпад в скоби или квадрат и полуквадрат с НЕПТУН При дисхармония между Марс и Нептун, ако Марс и Нептун имат добри съчетания със Слънцето, човек ще съзнава отрицателните си мисли, чувства, желания и настроения и ще се бори да ги премахне. Но ако Марс и Нептун са в дисхармония и същевременно са дисхармонично съчетани със Слънцето или със злосторници, в такъв случай налице са типове с чудовищна безнравственост.
към текста >>

57. 3. ДОМОВЕТЕ И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ ИМ ЗНАЦИ

ТОМ 19

Чувство за саможертва и за висша благотворителност.
В човешкия организъм, знакът на Водолея се отнася до прасците. Дванадесетият дом е под знака Риби, чийто управител е Нептун. В този знак Меркурий е в изгнание, Венера-в екзалтация. Природа: чувствителност, романтичност, възвишен мистицизъм, могъщо творческо въображение, гений. Всички тези качества може да намерят израз в откровения и в пророчества. Чувство за саможертва и за висша благотворителност. Астросоциологическо значение: водите на океаните и моретата, мъглата, изпаренията в атмосферата, различните лъчения, затворите, болниците, благотворителните дружества, публичните домове, търговията с наркотици, тайните агенти, мистериозните заговори, съмнителните афери, политическите и шпионските заговори, тайните окултни науки и магията. Положителен полюс: гениално творческо въображение, носталгия по Великия Космичен Принцип, романтичност, нежност и красота във всички области на изкуството, склонност към окултизма, към метапсихичните явления, алтруизъм и саможертва за бедните и унижените. Отрицателен полюс: опасни пороци, болести, епидемии сред народа, демагогия от страна на духовенството, неразумна разточителност в обществените среди, природни бедствия и колективни наводнения, корабокрушения и морски бури. В човешкото тяло знакът Риби се отнася до краката.
към текста >>

Положителен полюс: гениално творческо въображение, носталгия по Великия Космичен Принцип, романтичност, нежност и красота във всички области на изкуството, склонност към окултизма, към метапсихичните явления, алтруизъм и саможертва за бедните и унижените.
В този знак Меркурий е в изгнание, Венера-в екзалтация. Природа: чувствителност, романтичност, възвишен мистицизъм, могъщо творческо въображение, гений. Всички тези качества може да намерят израз в откровения и в пророчества. Чувство за саможертва и за висша благотворителност. Астросоциологическо значение: водите на океаните и моретата, мъглата, изпаренията в атмосферата, различните лъчения, затворите, болниците, благотворителните дружества, публичните домове, търговията с наркотици, тайните агенти, мистериозните заговори, съмнителните афери, политическите и шпионските заговори, тайните окултни науки и магията. Положителен полюс: гениално творческо въображение, носталгия по Великия Космичен Принцип, романтичност, нежност и красота във всички области на изкуството, склонност към окултизма, към метапсихичните явления, алтруизъм и саможертва за бедните и унижените. Отрицателен полюс: опасни пороци, болести, епидемии сред народа, демагогия от страна на духовенството, неразумна разточителност в обществените среди, природни бедствия и колективни наводнения, корабокрушения и морски бури. В човешкото тяло знакът Риби се отнася до краката.
към текста >>

58. 5. ДУНАНМА

ТОМ 19

Какво величие на саможертва има в него, да раздаде себе си за благото на живота!
Във веществото на скалите и минералите намираме едно грубо затворено, сковано от чудовищен егоизъм състояние. За тях Учителят казва: „Скалите, това са плод на най-голям егоизъм”. От тези егоисти, само големи майстори, като някои видове бактерии и географския лишей, могат нещо да изтеглят. Ако обаче, вземем за пример житното зърно, там вече имаме едно състояние на веществото, което при малки подтици се трансформира на енергии. Едно житно зърно, погълнато от нас, лесно дава от своето вещество под форма на енергия и градивен за нашето тяло материал. Какво величие на саможертва има в него, да раздаде себе си за благото на живота! А едно камъче, погълнато от нас, нищо няма да ни даде. Каква е разликата? Учителят казва: „Разликата между една песъчинка и едно житно зърно е два милиарда години! ” В продължение на толкова години, песъчинката, минавайки през дълъг еволюционен път ще стигне до там, да има качеството на веществото, което житното зърно има. Към хранителните масла всякога съм имал едно чувство на почтителност и уважение, като велик дар на природата, плод на могъща работа на много разумни същества.
към текста >>

Един велик момент на саможертва, за да подпомогне еволюцията на изостаналото вещество, еволюцията на изостаналия свят.
Веществото във всички светове еволюира. И Учителят казва: „Всичко е създадено, за да трансформира, за да преработва”. И в Мегакосмоса имаме сьщо една такава гигантска еволюция на веществото. Звездите, Слънцата са един много напреднал етап в този безкраен кръговрат в космоса. И идва момент, когато веществото им в своето съвършенство изцяло се трансформира на енергия. Един велик момент на саможертва, за да подпомогне еволюцията на изостаналото вещество, еволюцията на изостаналия свят. Една велика жертва на Разумния свят на Боговете. Една могъща „Дунанма”, едно велико тържество. Грейва лицето на всеки, който види проявата на Любовта. Грейнало беше и лицето на Учителя пред очакването на тази гигантска проява на Любов, пред това гигантско даване, пред тази „Дунанма”. Изгрев, декември, 1965 г.
към текста >>

59. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

ТОМ 21

Това му дава голям ал-труизъм, идеализъм и готовност на саможертва.
А той е в 9-и дом в Лъва, точен съвпад с Меркурий. И Юпитер го спасява. А той е символ на Бога, на Учителя, на Бялото Братство. С много силен 9-и дом, който отговаря на Стрелеца и с 3 планети там + Опашката на Дракона - миналото: той е бил проповедник, учител, вожд, и сега се ражда с този си капацитет. Съвпад на Юпитер с Меркурий и далечен - с Нептун! Това му дава голям ал-труизъм, идеализъм и готовност на саможертва. В Лъва- обаятелност, магнетизъм и способност да ръководи. Обаятелен в говоренето, той е като един извор. И започне ли да говори, не спира. Може да говори с часове и отгоре тече знанието. С идеите на Аристотел, той се ражда в Новата епоха, да се подготви като проповедник на Новия живот и епохата на Водолея.
към текста >>

60. XVI. Величка Няголова Сънища

ТОМ 21

” А аз не зная защо казах „Да”, дали от милост към горкото, слабо и грозно момиче, или от саможертва.
Той изведе своята дъщеря - едно малко, слабо, грозно момиче към 16 г. и каза пред всички: „Кой желае да се ожени за моята дъщеря? ” Никой не отговори, никой не желаеше, макар че имаше толкова много народ. Тогава аз извиках: „Аз” (а и аз съм жена). Царят ме погледна и каза: „Да бъде според волята ти! ” А аз не зная защо казах „Да”, дали от милост към горкото, слабо и грозно момиче, или от саможертва. Не зная. Казах „Да” спонтанно, без много да му мисля. Този цар приличаше на моя съпруг Христиан, с когото току-що се бяхме оженили (на 22.12.1990 г.). Не се сетих в съня си, че това беше той. После царят ме заведе в Съкровищницата си, за да ме възнагради по „царски”.
към текста >>

61. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА.Светослав Няголов I. ВЪРХОВЕТЕ НА ПЕНТАГРАМА

Той даде велик пример на саможертва за повдигането на цялото човечество, паднало до допустимо най-ниското стъпало от своето развитие.
Тук хората се спънаха и не можаха да изпълнят Божиите заповеди, дадени чрез Мойсея, и досега не могат да оправят живота си, объркан от многобройните им отклонения и престъпления, извършени от тях. Четвъртият връх на човешкото развитие е върхът Тавор, висок - 561 м., на който Христос се преобрази пред учениците си, разговаря се с Мойсей и Илия и начерта пътя на човечеството в неговото развитие през петата и шестата раса. Този връх в развитието на човечеството съвпада с върха на Правдата (5), която като дойде на Земята, ще затопли сърцата на хората и те ще станат носители на Божията Любов. С нея хората ще се отопляват в шестата раса. Петият връх е Голгота - най-високия духовен връх, на който Христос беше разпънат. Той даде велик пример на саможертва за повдигането на цялото човечество, паднало до допустимо най-ниското стъпало от своето развитие. Неговата кръв, пролята на Голгота, се вля в еврейската и голяма част от евреите се преобразиха и станаха негови ученици. Това е най-великата жертва, известна на Земята, направена от Христа за благото на цялото човечество. Голгота е върхът на Истината (1), с който човек в страданията си винаги прави връзка с Бога. С използването на силите, които изтичат от тези пет върха, човек може да развие своите чакри, дарби и способности за дълбок, осмислен духовен живот. Като насочва напред първия връх на Добродетелта (Аарат) (4) - той може да си пробие път навсякъде в живота и постепенно да се повдигне и премине през седемте нива на добродетелта и стигне до Любовта, проявена в пълнота на Земята.
към текста >>

62. Светозар Няголов I . Астрокосмична синтеза

Ако погледнем изминалата епоха на Рибите, ще забележим, че християните са заредени мистично със силна вяра, смелост и готовност за саможертва Така те преодоляват много пречки и изпитания, създадени им от езичниците в пътя им.
Светещите същества на Шестата раса ще се наричат Синове Божии. За нея ще се измени и природата, климатичните условия и ще се създаде нов континент между Азия и Америка. Островите, на които живеят сега японците, ще бъдат върховете на планините на новия континент, високи, колкото е Марианската падина - единадесет хиляди и триста метра. Всяка епоха има три деканата по 720 години всеки (2160:3=720). Първият деканат е мистичен, вторият е научен, а третият е социален. Ако погледнем изминалата епоха на Рибите, ще забележим, че християните са заредени мистично със силна вяра, смелост и готовност за саможертва Така те преодоляват много пречки и изпитания, създадени им от езичниците в пътя им. Това е епохата на мъчениците на християнството. Под влиянието на Нептун те проявяват Божията любов. През втория научен деканат, под влиянието на зодиакалния знак Рак и Луната, която го управлява, той обхваща епохата на Средновековието, когато голямо надмощие взе личността и се появи папата, като заместник на Христос. На духовна основа се проявява тиранията на властниците и инквизицията. Ражда се западният феодализъм.
към текста >>

63. Учителят Дънов I. За двете риби и петте хляба. Беседа от Учителя, изнесена на 14.05.1938 г., събота, София-Изгрев

* Рибите са принцип на жертвата и саможертвата.
" - ще кажете вие . Често постъпваме така - и пред сложения обяд ние виждаме в нашата мисъл една голяма риба или нещо друго . Ние мислим за нея и забравяме да ядем това , което ни дават . Да изучим Рибите и Девата от астрологическа гледна точка. Ние ще видим , че над Дева господства Меркурий , а над Риби - Юпитер (малко също Венера и Нептун , но Юпитер преобладава.) Меркурий представлява младо момче , а Юпитер - възрастен мъж . * Рибите са принцип на жертвата и саможертвата. Всички планети имат влияние във връзка с човешката възраст . (17) Луната влияе на зачатието и раждането ; Меркурий - на детската възраст (всички деца са меркуриянци ) (18) ; Венера влияе на пубертетната възраст ; Слънцето я следва , когато човек реши да създаде домашно огнище , да си създаде положение , да работи ; Марс влияе на възрастния , женен човек , който се бори да запази своето семейно огнище и своята сигурност . Юпитер влияе на зрялата възраст - бащата , който има много деца , които го уважават и му се подчиняват , човек , който е уважаван в света , който заема своето място в обществото (19) ; Сатурн представлява дядото , който има голямо семейство , който е много стар и се готви за другия свят . Детето в притчата е Меркурий . Но да не бързаме .
към текста >>

64. 4. Разпятието на Христа. Защо оста Исус - Христос, защо оста Риби - Дева доведе до разпъването на Христа ?

Рибите от знака на Зодиака представляват принципа на жертвата, на саможертвата , както и самоотричането на личността.
То е било видно за очите и за ушите им. Това са били чудеса от небето и знамения на земята чрез изливането, и даването на Светия Дух. 55.Б) Оста Риби-Дева е оста Исус-Христос . Тя свързва 12 дом, който е в знака от Зодиака Риби с 6 дом, който е в знака от Зодиака в Дева. Какво представлява 12 дом в знака Риби ? Рибите от знака на Зодиака представляват принципа на жертвата, на саможертвата , както и самоотричането на личността. Те са свързани с милосърдието, благоволението, великодушието и любовта. Накрая те създават человеческия син , който трябва да стане пасхален агнец , за да се изяви накрая Ангелът Господен на Завета. Виж „Изгревът", том XVIII, стр 250. Дванадесети дом . В него се намират лишенията, пречките, изпитанията, скърбите, грижите на човека.
към текста >>

65. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

петък, ден Венерин, ден на Любовта и саможертванието, ден, в който Великият Учител на Живота, Господ Христос победи смъртта чрез своята смърт, за да получи възкресение!
Водил се "пазарлък", не е било възможно да дойдат и де се върнат, без да са свършили някаква работа. Най-после проверили из цялото село и видели, че наистина няма български аскер и се завърнал табура назад... Началници, спечелете доверието на вашите подчинени при едно дълбоко вътрешно съзнание от тяхна страна и ваша, за неразривна връзка помежду ви и ви ще имате пълно послушание и търпеливо изпълнение на вашите заповеди докрай!... Общественици, спечелете доверието на членовете от вашето общество и те ще ви дадат всичко, що им поискате за реализиране идеала на вашето общество за общото благо на целия организъм... , пробудете съзнанието им. Управници, спечелете доверието на вашия народ и той ще понася със стоицизъм всичко що му натоварите, когато види и се увери, че товара който слагате на плещите му е за общото благо и за реализиране на народния идеал... Бъдете безкористни във вашата дейност и вашия народ ще ви възнагради достойно и премного за вашата обществена дейност, като слуги негови, защото "работникът е достоен за своята заплата! " 19 октомврий 1912 г. петък, ден Венерин, ден на Любовта и саможертванието, ден, в който Великият Учител на Живота, Господ Христос победи смъртта чрез своята смърт, за да получи възкресение! Време облачно, предвещаващо, че ще има сълзи да се леят и тъги в сърцата да се вливат на едни, а радост обливат други... Вече 4 дни горещи, упорити боеве се водят по линията и по висотите на Бунар Хисарския масив зает всецяло от българските лъвове и насрещните високи от Урум-Беглий към Соуджак - Бонгора до Люле Бургас, Боеве за надмощие и съкрушение. Дали "робът, досегашен българин, да победи, съкруши и унищожи своя досегашен властелин и угнетител, и си извоюва свободата, или да продължава да остане и за в бъдеще роб, и изгуби окончателно своята независимост и потвърди необходимостта от разпокъсването на българското племе... Борба на живот и смърт, и от двете страни... Перото на капацитета на военен писател не е в състояние да опише ония епохални, епични боеве, с пълно приложение тогавашната техника и от двете воюващи страни, с влагане военните познания, тактически и стратегически и от двете страни, от най- големия до най-малкия началник. Само за един спокоен наблюдател, застанал на една командваща висота, каквато бе тая, която дружината бе заела и се бе разположила за охранението на левия фланг на 3-а армия - 5-а дивизия бе открита картината на боевете. Всичко надясно от дружината, целия терен бе изложен като на длан. По бойния фронт и позициите изобщо се виждаше всяко едно движение и от двете воюващи страни - било за настъпление, било за оттегляне, било за настаняване и позиция и укрепяването й... А 10-а Погранична дружина разположена южно по хребетите и югоизточно в гората от Урум-Беглий, бе скрита за противника и тя до днешния ден спокойно си изпълняваше своята задача.
към текста >>

66. 2.8. КОТА 1248

Петър Кръстев, о.з. полковник

Кърваво червен фар, който с огнения блясък на велика саможертва ще осветява историческия път на млади Бдинци - към народния идеал!
2.8. КОТА 1248 Гробница свещена, неръкотворен и безмълвен паметник на Бдинци - титани, паднали за отечеството, ще остане тя за вечни времена. Кърваво червен фар, който с огнения блясък на велика саможертва ще осветява историческия път на млади Бдинци - към народния идеал! Много усилия погреба, много човешки жертви приюти тя в студените си недра... Осем денонощия (10 - 18 март) Бдинци с 1, 2 и 3 дружини са под барабанния огън на врага. Страшен е напорът му, ясни са стремежите му: тук той искаше да пробие фронта и улесни задачата на армията си - да нахлуе и разори бедна и слаба България. Осем денонощия огненият валяк, изригван от повече от 150 разни калибрени смъртоносни чудовища, мини и аеропланни бомби, газеше позицията, късаше и безследно разхвърляше телените мрежи, заравяше окопите, събаряше галерии и скривалища и всичко живо помиташе и затрупваше под развалините. Осем денонощия адски трясъци от силни и отровни експлозиви и зловещи писъци на парчета огнено желязо и разкъсания въздух пълнеха пространството, отнасяха глави, разтваряха черепи, чупеха гръбнаци и кости, късаха меса и нерви, изтърбушваха човешки тела. Трепереше и се гърчеше, люлееше и се друсаше котата от страшните удари на горещото желязо, а гладката й повърхност се разкъсваше и покриваше с дълбоки рани, които се промиваха с топлата кръв на Бдинци.
към текста >>

67. 3.14. ЗНАМЕТО Е СПАСЕНО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

" Храбрецът изправи гордо глава, а в очите му заиграха светли пламъчета - израз на неговата готовност да се саможертва, но на подвиг велик да отлети!
подофицер Христо Петров, известен на всички в полка по своята храброст, неустрашимост, силно здраве и голяма неизчерпаема енергия. Това бе героят на полка, който притежаваше вече III степени от кръста за храброст, защото за него бе чуждо подлото чувство на страх и затова винаги, по желание бе участвал във всички най-опасни нощни предприятия на полка и с големи отличия. Жребият бе паднал и сега върху него - той бе избраника на командира на полка. Последният му довери тайната и възложи тежката и опасна задача - да пренесе знамето в България, като му даде всички потребни за случая наставления и добави: "Ако пренесеш знамето благополучно ти ще спечелиш славата на негов спасител, ако ли паднеш убит в дългия и опасен път и знамето пропадне, то този, който те изпраща сега е запазил и за себе си един куршум! Предавам в ръцете ти честта не само на полка, а и тази на българската войска! " Храбрецът изправи гордо глава, а в очите му заиграха светли пламъчета - израз на неговата готовност да се саможертва, но на подвиг велик да отлети! След това подгъна колене и целувайки ръка на началника си, проговори буйно: "Не, аз няма да умра, а знамето ще спася! " Тръгна. Разреши му се да си избере негови верни другари 6-7 души и с тях да замине. Веднага командирът на полка откъсна знамето от дръвцето му, опаса на голо тялото на героя и му пожела щастлив път, като заповяда веднага да го снабдят с храна, пари и здрави коне от I картечна рота. Безстрашният Христо, горд, подбодрен и весел влезе в бивака, носейки на себе си скъпия предмет.
към текста >>

68. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Готов за саможертва към всички бъди.
Нека не те плашат пространство и време, мълвеше Мъдреца, пратен от Твореца. Стръмен е пътя, нагоре що извежда, но ти върви напред, не спирай се ни миг. Настрани очите ти да не поглеждат. Защото само стръмни път е път велик. Щом стигнеш ти върхът, главата си сведи, благодари в съзерцание смирено. Готов за саможертва към всички бъди. Да блика от тебе любов вдъхновена. В ранина стани, на слънцето се поклони, на живот преизобилен източник велик. Виж изминатият път, страдания личат, но само в този стръмен път расте ученик В: Ха, Ха! Много хубаво. Д: Спеше в къщата на Кънчо Стойчев [вж "Изгревът", т.
към текста >>

69. УЧИТЕЛЮ, С ТВОЙТА СВЕТЛИНА НИ ОЗАРИ

Димитър Сотиров

Поддържай възходящия стремеж за саможертва, обич и градеж.
Ти беше всичко свято зарад нас, изпратено от Бога, Великия Творец. Един беше Ти, смирен и благ Мъдрец за всички ни в радостен и скръбен час. Аз питам се, за нас какво не беше ти, дали любяща майка или мъдрият баща, не беше ли и в най-тъмната нощ свещта, която пътя ни към върха освети. Не беше ли Великата Любов, пак Ти, която пробуди у нас човекът от сън, не беше ли ти и тържествения звън, що на новий ден идването възвести? Учителю, сред нас ти пак бъди. Поддържай възходящия стремеж за саможертва, обич и градеж. Ти, с Твоята Любов ни обгради! Ще минат дни и месеци, ще минат и години, голямата ни скръб по Теб не ще премине, макар, че в душите ни е Твоя образ благ, че Ти сред нас си бил и ще бъдеш вечно пак. Твойта Мъдрост ни научи на толкова неща, научи ни да бъдем всички братя и сестри. Ти, мъдрият и вечно бдящ над всички ни баща, в живота ни що толкоз чудни дни ни подари. Душите ни с Твойто живо слово просветли, сърцата ни отвори за обич вдъхновена.
към текста >>

70. Стихове на Димитър Сотиров

Димитър Сотиров

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ

Щом стигнеш ти върхът, главата си сведи, благодари в съзерцание смирен, готов за саможертва към всички бъди, да блика от тебе любов вдъхновена.
Махар Бену, Бершид Ба. ИЗГРЕВЪТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ РАЗРУШЕН На ранина стани и към върхът тръгни, за да отхвърлиш непосилното бреме. "Нека не те плашат пространство и време! " мълвеше Мъдреца, пратен от Твореца. Стръмен е пътя нагоре що извежда, но ти върви напред, не спирай се ни миг, настрани очите ти да не поглеждат, защото само стръмний път е път велик. Щом стигнеш ти върхът, главата си сведи, благодари в съзерцание смирен, готов за саможертва към всички бъди, да блика от тебе любов вдъхновена. В ранина стани, на слънцето се поклони, на живота преизобилен източник, велик, виж изминатия път, страдания личат, но само в този стръмен път расте ученик. Изгрева не може да бъде разрушен, защото не се руши творба неземна. Той ще съществува от слънце озарен към Учителя пътека е свещена. Изгрева в живота ни мощно ще свети, и пак ще ни подкрепя в земният ни път, защото е място на висши завети, там нашите песни в хармония звучат. Духовния градеж не се разрушава от земния закон и сила човешка.
към текста >>

Защо те злото не погубят и чрез саможертва да се обновят?
Защо се движат всички без посока? Кога ще дойде желания обрат? Защо Те вече всички не възлюбят? Защо не тръгнат смело в Новия път? Кажи! Защо те злото не погубят и чрез саможертва да се обновят? написано: остров Тасос, август месец, 1944 г,, Готвех се тогава да си идвам в отпуска. ИСКРАТА Слезте всички долу сред тъмните тунели на майката земя и вижте как хората главите на бели дълбаете в тъма. Мълчаливо я ломят, копаят неспирно в нейните недра и знам всяка отломка е нещо всемирно, тя е светла искра. А тази искра връзката братска създава, тя грее, тя свети. таз искра сърцата човешки споява във светли завети.
към текста >>

Щом стигнеш ти върхът, главата си сведи и благодари в съзерцание неспирно, готов за саможертва към всички бъди, да блика от сърце ти любов вдъхновена.
си замина, а това е написано на 12 декември 1954 г., 30 години от нейното заминаване. ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА На ранина стани и към върхът тръгни, за да отхвърлиш непосилното си бреме. Нека не те плашат пространства и време, мълвеше Мъдрецът, изпратен от Твореца. Стръмен е пътя нагоре що извежда, но ти върви напред, не спирай се нито миг. Настрани очите ти да не поглеждат, защото само пътят стръмен е път велик. Щом стигнеш ти върхът, главата си сведи и благодари в съзерцание неспирно, готов за саможертва към всички бъди, да блика от сърце ти любов вдъхновена. В ранина стани, към слънцето се обърни на преизобилен живот източник велик, виж изминатия път. Страдания личат, но само в такъв стръмен път расте ученик. Борбата е нещо радостно, велико. Борбата е красиво, слънчево звено. И постижение чудно, разнолико, и идеи съкровени, свързани в едно.
към текста >>

Те идват от безкрая и носят радост нежна, жадувана омая в саможертва безбрежна.
Всемирът владее, а след сетния ни час пак ще ни свързва в общото и вечно звено. Човек не трябва да отпада и да скърби, когато дойде час на земната раздяла Той ще тръгне в неземния си път, ще върви. И ето, душата му е с вечното се сляла. Така човек задачата си ще изпълни, за която е бил на Земята проводен, и от нея велико нещо ще покълне, част от безкрайния всемир, духът освободен. Чаровен танц танцуват снежинки белокрили, те се радват, палуват, прегръщат и целуват поляни и могили. Те идват от безкрая и носят радост нежна, жадувана омая в саможертва безбрежна. По своя път незнаен умират неродени, с Духът се свеж ухаен В стремежът всеотдаен от вяра окрилени, мир навсъде да цари, да е в белота светът, благост да го озари, всички в нея да блестят. Невидим път чертаят снежинки нежнокрили, но няма да узнаят началото на края, защо са се родили. Кокиче, минзухар, теменужки свежи, прекрасен Божи дар с пролетни копнежи отправят своя взор към ведри небеса, цветя в молитвен хор сред бисерна роса, Пролетта пулсира у всяка земна твар, пътят да намира към слънчеви олтар. Цветя из полето, духът на пролетта, лъчи от небето, светът на радостта. Пролет, сини небеса, радост и неземен чар, капки бисерна роса, дар пред святият олтар.
към текста >>

71. 27. МИНЧО СОТИРОВ (9.10.1875, Сливен - 10.11.1954, с. Тополица, Айтоско)

С изключителна прозорливост и саможертва успява да спаси знамето на полка.
През 1914 г. за първи път присъства на събора във Велико Търново по лична покана от Учителя. Участва и в Първата световна война. През 1917 г. Ill Бдински полк под неговото командване запазва позициите на кота 1248 - Битолския фронт и спечелва важна победа. С изключителна прозорливост и саможертва успява да спаси знамето на полка. Затова е награден със Златен орден. През 1919 г. след престой като заложник заедно с полка си в Солун се връща в Бургас и е назначен за началник на гарнизона. През същата година е посочен от Учителя за ръководител на Бургаското Братство. През 1922 г.
към текста >>

72. 33. СТРАДАНИЕТО

Тодор Божков

Но не на насилието, а на саможертвата и страданията.
Иска се не обикновен проповедник, философ, учен, мъдрец, държавник, горд и надут щастливец и пр., а живо изявление на Христа, на Бога, жив творец на добро, Любов, жертва, правда, истина и други човешки добродетели. Без това нещо всички изброени са само типови герои, нахални, хитри, подли и пр. - мародери, лъжци и крадци, готованковци, които заблуждават и спъват човечеството в неговата еволюция. Герои трябват в духовните общества, герои трябват и в света. Героите са богатството на един народ. Но не на насилието, а на саможертвата и страданията. Никоя жертва не отива напразно. Страдащите хора са духовният и морален капитал на народа. Имена и примери има много и у нас в България, има и в историята на другите народи и нека изучаваме примера на великите хора, които са пострадали, за доброто на своите народи и на цялото човечество.
към текста >>

73. 53. ХЕЛЗИНКИ

Тодор Божков

Глава 6. Разкриване на реалността

Без зачитане правата на човека, който е основната клетка на обществото, на народите и на цялото човечество; без кротост, смирение и саможертва; без изхвърляне на животинското в нас, без братство, благородство, уважение, доверие и зачитане на човешкото достойнство.
Да се приложат ли ракетите, които имат неограничени възможности за пренасяне на смъртоносните атомни и ядрени бомби до най-отдалечените точки на нашата планета. Към тях трябва да отнесем и бомбардировъчната авиация, атомните подводници и други, които също имат неограничени възможности. Хелзинки! Задачите, които човечеството си поставя днес, ще останат ли празни мечти и надежди, защото трудно могат да се разрешат със сегашните разбирания и със сегашния морал. Хелзинки! - Без новите принципи и без новото учение за Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Без новите разбирания за живот, за култура, свобода, за мир, радост и щастие! Без зачитане правата на човека, който е основната клетка на обществото, на народите и на цялото човечество; без кротост, смирение и саможертва; без изхвърляне на животинското в нас, без братство, благородство, уважение, доверие и зачитане на човешкото достойнство. Хелзинки ще остане мъртво! Да пожелаем, щото Хелзинки да стане символ на нов живот, възкресение, обновление, живот и да не остане само едно име, един исторически спомен и една неразрешена задача. Хелзинки, това значи да бъдем или да не бъдем! Сега се решава въпросът и то трябва да се реши без лъжа, без лицемерие, без насилие и тирания. Спасение и избавление ли ще бъде или една илюзия и един спомен?
към текста >>

74. 1. Животът на проявения Бог.

Зад всеки подвиг и саможертва, които ни трогват и раздвижват, ние щяхме да видим образа на Великото и по трепета на сърцето и по вълнението, щяхме да разберем, че сме изправени пред Величествеността - Животът на Проявения Бог.
Нека се върнем към Библейското сказание. Какво представлява живота на Авраам например? Този праотец на Израил, този чист и кристален образ, който стига до най-високата точка на своето дълбоко вътрешно богатство, когато показва скъпоценното си огърлие на вярата. Обикновен човек дали би могъл да стигне до този шеметен връх, за да подари на света непомрачения образ на вярата за която щеше да се говори непрестанно в книгата, като се започне с Данаила и трите момци, хвърлени в огнената пещ и се свърши с Илия, пророците, за да се стигне до апостолите. Формите са различни, героите се редуват един след друг като в една фантастична галерия и всички до един ни показват разновидните багри от добродетелите, които не само щяха да пленят човека, но и щяха да му покажат тяхната скрита мощ и пътищата по които се стига до тях. Зад всеки подвиг и саможертва, които ни трогват и раздвижват, ние щяхме да видим образа на Великото и по трепета на сърцето и по вълнението, щяхме да разберем, че сме изправени пред Величествеността - Животът на Проявения Бог. Героите, които щяха да стават главни действуващи лица се избират грижливо, изработват се, организират се в началото от силната ръка на Мойсея, до тази на Давид, от ръцете на пророците и апостолите до ония безименни герои, които щяха да участвуват във великата драма. От историята на тоя нестихващ кортеж от хора щеше да блика несломима сила, твърдост и воля за живот и подвиг и едно изумително постоянство в изграждането на онова, което ония, които щяха да дойдат наричаха го убеждение, вяра, мироглед. Всичко разказано не бе нищо друго, а низ от събития, наситени с един основен елемент, една идея - Познаването на Единния Бог, което щеше да бъде като награда и резултат, благодарение на което човекът щеше да мине през дверите на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата и на доброто, да си съгради дом - храм и се срещне със Своя Бог. Тази е била интимната идея и тя щеше да си остане през вечността, защото и тя беше вечна и несъкрушима - основания и стълб на всички ония, които щяха да четат Библията не буквално, щяха да се домогнат до този шеметен връх. По-голям дар на човека не би могло да му се даде.
към текста >>

75. 8. Недялчо

Глава 2. Образи и идеи

От колко примери сме се въодушевявали и колко планове и идеи са пламвали в младежките сърца, жадни за подвиг и саможертва.
На тази ръка и на тази грижа ние винаги щяхме да се натъкваме и между многото случаи, които сме преживяли и видяли, избрахме си скромния профил на Недялчо, за да се изправим пред Учителя и проследим светлия сигнал, който винаги навреме е помагал на ученика при решаването на трудните задачи. Недялчо беше олицетворение на сърдечна простота и искреност - той жадуваше неудържимо да работи и да служи, да даде всичко за преуспяването на делото на Учителя. Два момента от неговия живот привличат очите и вниманието, като две картини, които днес съзерцаваме, размишляваме и правим изводите. Рисуването на тези картини е рисувано не от Недялчо, не от ученика, а от Учителя. Книгите из живота на светиите, тая богато апокрифна литература на миналото, подвизите и жертвите на всичките апостоли на Христовото учение, не веднъж когато сме слушали Учителя ни е изпълвало с ентусиазъм и с готовност да оставим мило и драго, както се казва, и да разнесем из народа Неговото учение. От колко примери сме се въодушевявали и колко планове и идеи са пламвали в младежките сърца, жадни за подвиг и саможертва. Кой не е искал, кой не е бленувал да стане апостол, глашатай на новото. Но имаше нещо, което винаги е охлаждало нашето пламенно желание. По почин на Учителя нито един от нашите братя и сестри не са тръгвали да проповядват в провинцията или в чужбина. Ние поне не знаем за такъв случай. Имаше нещо различно в епохите, което само Учителят знаеше и единствен Той подхождаше правилно и естествено.
към текста >>

76. 16. Да опитаме новото

Глава 2. Образи и идеи

Помолете се за него, изпратете му една светла мисъл, оградете го с едно топло чувство.” Не една легенда превеждаше Той, където героите бяха израз на саможертва и благородство.
Думата заплата и ведомост, думата доходи, за Него не съществуваха. Наистина, как нашия материалистичен век не обърна внимание на тази подробност! Нищо не говореше Той, което не беше опитал и нищо не изискваше от човека, което Той не беше направил и надмогнал. Една важна тема за Него беше взаимопомощта между хората, поемането на чужда вина, плащането на чужди дългове, опрощаването на тези дългове за Него не бяха голи фрази. Често казваше: ”Не говорете лошо за човека, дори и когато греши. Помолете се за него, изпратете му една светла мисъл, оградете го с едно топло чувство.” Не една легенда превеждаше Той, където героите бяха израз на саможертва и благородство. Не веднъж превеждаше примери на приятели, които взаимно си плащат дълговете. Да дадеш без да приказваш, без да питаш, за Него беше жива практика. Много пъти Той се обръщаше към пазителите на законите, съдии и адвокати и редеше едно ново съдопроизводство, където основата ще бъде не закона, а любовта, не наказанието, а възпитанието, не затвора, а работата и труда. Колко много мисли и идеи събуди моя колега. Можех да му ги кажа, можех да споделя много, много примери из Неговото всекидневие, но не го направих - аз мълчах през всичкото време, за да говоря сега на всички.
към текста >>

77. 1. Пръв и последен: за майстора (28.VIII.1973 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

В случая остава факта, обикновения факт наблюдаван оттук, от нашата стара Земя, на която сме жители, че наблюдаваме най-величествената панорама на саможертва, двадесетия век, времето когато Той работи.
Реалността отвсякъде ни притиска. Знаем размерите Му, познаваме силата, възможностите, величието Му. Да си едновременно голямо и малко, пръв и последен, господар и слуга, цар и поданик. Казано е в Негов стил и ние усещаме зад думите величието, подвига на голямата жертва. Това е друга тема. В случая остава факта, обикновения факт наблюдаван оттук, от нашата стара Земя, на която сме жители, че наблюдаваме най-величествената панорама на саможертва, двадесетия век, времето когато Той работи. Избра си го, тъкмо тоя век. Спокойно спря, за да каже не само, че е последен слуга, но за да свърши оная работа, огромна и не подозираща, скрита като в приказките в един лешник, която, за да бъде тя добре свършена, за да бъде добре изградена оная монументална сграда, която трябваше да устои на най-големите издевателства на века и се пребори с най-отявления враг на човечеството, лъжата - вековна змия, която опасваше света и чиято глава най-после трябваше да бъде смазана. Последният слуга направи това, направи го безшумно, незнайно, ала изкусно - “Една услуга ще направя." Направи я, да се каже на обикновен език, с голи ръце. За Него беше важно “Как постъпвам, какво зная и в какво вярвам." И постъпваше като слуга - работи, работи както може един светия от Неговия ранг, един Учител, един пратеник. Но и това не е същността на нашата тема.
към текста >>

78. Мисията на славянството

ТОМ 30

Духовната сила ще даде способността за саможертва, себеотрицание в името на колективното съзнание - Любов към всички. 3.
МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО 1. Бъдещето е на Славянството. Те ще внесат в света международното, всечовешкото и Всемирно Братство. 2. Духовната сила ще даде способността за саможертва, себеотрицание в името на колективното съзнание - Любов към всички. 3. Славяните ще дойдат до пробуждането на колективното и на човешко съзнание, което ще ги доведе до свръхсъзнанието, което ще им отвори съзнанието и ума им а Космическото Единение между човека и Междупланетната общност. 4. Славянството ще може да разгърне всичката своя духовна сила и мощ само чрез своето Обединение. Ако Славянските народи не се обединят те всички, с изключение на Русия, ще изгубят своята свобода и независимост, ето защо Славянството трябва да бъде единно. 6. Славянството трябва да съзнае своята сила. Тази сила не е човешка, а Божествена.
към текста >>

79. 1.3. Статията „Славянството” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 222, 10.07.1938, с. 1.

ТОМ 30

И именно те, а не някои други ще внесат този елемент в света, защото за неговото изнасяне, за неговото практическо реализиране в света са нужни не само желания, нужна е не само практическа съобразителност и здрав разум каквито западноевропейците имат предостатъчно, но е нужна същевременно и огромна духовна сила, нужна е рядката способност за саможертва в името на общите интереси, нужна е способността за самоотричане в името на правдата и истината, нужно е колективно съзнание, нужна е любов - широка, безгранична, любов не само към своя народ, любов безлична, любов към всички.
Бъдещето е на славянството! Новата ера, която идва на земята, ще бъде ознаменувана с един мощен подем на славянските народи, подем всестранен, който ще им даде силата и светлината да разрешат неразрешимите днес световни политико-икономически, религиозно-философски, научни, индивидуални, социални и международни проблеми. И славянството ще разреши всички тези проблеми по един такъв начин, че това разрешение ще бъде разрешение за всички - удобно, годно, полезно за всички, приемливо за всички, ползуващо всички. То няма да бъде разрешение егоистично, удобно само за тях, ползващо само тях. Новият елемент, който славяните ще внесат, не само на думи, не само с пожелание, но и на дело в света, това е елемента на международното, всечовешко и всемирно братство. И именно те, а не някои други ще внесат този елемент в света, защото за неговото изнасяне, за неговото практическо реализиране в света са нужни не само желания, нужна е не само практическа съобразителност и здрав разум каквито западноевропейците имат предостатъчно, но е нужна същевременно и огромна духовна сила, нужна е рядката способност за саможертва в името на общите интереси, нужна е способността за самоотричане в името на правдата и истината, нужно е колективно съзнание, нужна е любов - широка, безгранична, любов не само към своя народ, любов безлична, любов към всички. Това са елементите, които турени в действие и оплодотворени от Духа на Новото, ще ни дадат правилното и успешно разрешение на социалните и международни проблеми. Това са също така елементите, които по косвен път, ще ни изведат и до разрешението на религиозно-философските и научни проблеми. Защото гордият днес със своите постижения човешки ум ще остане завинаги в тъмнина, той не ще добие никога истинска светлина за живота, докато не се смири, докато не признае своята безпомощност и своето нищожество пред великата тайна, която го обгръща отвсъде, докато не признае своето безсилие и своята слепота пред Великия Първоизвор на живота. А истинското смирение е достъпно именно на славяните. И те са, които, отишли днес в своето търсене на истината и правдата до последната крайност на отрицанието, (в лицето на най-могъщия, най-великия и най-богатия по духовни заложби славянски народ) утре ще паднат на колене, ще наведат глави до праха на земята пред Великата Първопричина, и ще утолят своя огромен духовен глад, вечно живото, непресъхваемо, неунищожимо религиозно чувство, в чистия източник на чистата, като на дете, вяра.
към текста >>

80. СЪДЪРЖАНИЕ

Магнетофонен запис, 14 май - 29 юни 2006 г.

Цената на саможертвата – стр.136 17.1.
Каменарът изчуква с длето надписи – стр.132 16.15. Вграждане на етерният ми двойник в скалите – стр.133 16.16. Отново излъган и обран с непечатаните беседи – стр.133 16.17. Жертвата ми бе за Школата на Учителя Дънов – стр.134 16.18. Кои са тези, които режат дървото – стр.135 17. Цената на саможертвата – стр.136 17.1. Срещата ми с Мария Тодорова. Историческата връзка – стр.136 17.2. Е-е-е, пак нещо сложи в торбата! – стр.137 17.3. И преди и сега Учителя Дънов се отхвърля – стр.138 17.4.
към текста >>

81. I. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА СЪВМЕСТНАТА ИМ РАБОТА С МАРИЯ ТОДОРОВА. Спомени 1972-1976 г.

Цената на саможертвата – стр.136 17.1.
Каменарът изчуква с длето надписи – стр.132 16.15. Вграждане на етерният ми двойник в скалите – стр.133 16.16. Отново излъган и обран с непечатаните беседи – стр.133 16.17. Жертвата ми бе за Школата на Учителя Дънов – стр.134 16.18. Кои са тези, които режат дървото – стр.135 17. Цената на саможертвата – стр.136 17.1. Срещата ми с Мария Тодорова. Историческата връзка – стр.136 17.2. Е-е-е, пак нещо сложи в торбата! – стр.137 17.3. И преди и сега Учителя Дънов се отхвърля – стр.138 17.4.
към текста >>

82. 8.8. Чувалът с архива на Мария Тодорова изчезва

Тя беше човекът, за който живот означаваше само едно - саможертва.
Бяха запилени някъде -нямаше ги! Целта беше да се попречи да се свърши работата на Мария. Кои сили бяха това? Това бяха онези сили, които разрушиха Изгрева, които рушеха всичко, което беше Учителят направил, и което беше оставил не само за българския народ, не само за Славянството, но и за цялото идно човечество. Така че беше много трудно, жестока разправа! Тя беше човекът, за който живот означаваше само едно - саможертва. Първа и безусловна преданост на Борис, безусловна преданост на Делото на Учителят. И накрая Борис я предаде! Предаде я, и я ликвидира окончателно! И няколко пъти му казвах: „Слушай какво, този чувал аз ще го опиша и ще го разкажа, и няма да ти се размине! " А той се усмихва: „Ами напиши го." Представяте ли си?!
към текста >>

83. 9.13. 30 години след заминаването й

Ще кажете - това е саможертва.
И накрая всичко изчезна! А как съм работил и как съм се справял, това можете да прочетете от моите бележки към том, XIV от с. 773 до края. А през какви етапи съм минал, това може да си прочетете в моите бележки и в следващите томове. Така, че за всяко нещо аз съм платил, заплатил и наплатил с време, със сила. Ще кажете - това е саможертва. Не, това не е саможертва, това беше битка от край до край. Един трябваше да победи. И това, че нейните спомени излезнаха в I том, това, че нейните спомени излезнаха в „Изгревът", том V, това означаваше, че аз на този етап победих! А сега продължавам 30 години след това, след нейното заминаване да чета онези бележки, които аз ги бях писал 10 години след нейното заминаване. И сега, когато ги препрочитам предварително, аз се чудя как съм написал тези неща, и се чудя какви мисли са минавали през мене.
към текста >>

Не, това не е саможертва, това беше битка от край до край.
А как съм работил и как съм се справял, това можете да прочетете от моите бележки към том, XIV от с. 773 до края. А през какви етапи съм минал, това може да си прочетете в моите бележки и в следващите томове. Така, че за всяко нещо аз съм платил, заплатил и наплатил с време, със сила. Ще кажете - това е саможертва. Не, това не е саможертва, това беше битка от край до край. Един трябваше да победи. И това, че нейните спомени излезнаха в I том, това, че нейните спомени излезнаха в „Изгревът", том V, това означаваше, че аз на този етап победих! А сега продължавам 30 години след това, след нейното заминаване да чета онези бележки, които аз ги бях писал 10 години след нейното заминаване. И сега, когато ги препрочитам предварително, аз се чудя как съм написал тези неща, и се чудя какви мисли са минавали през мене. И сега, когато аз чета ред по ред, виждам с моето съзнание сега, че това дали някому би го интересувало.
към текста >>

84. 15.3. Болнично лечение или домашно лечение

Такава жертва, такава саможертва, аз никога не съм видял!
И след като тя разбра какво значи болнично лечение, какво значи грижа денонощно за един болен, тя каза, че не може Борис да издържи и един ден в болницата. И тя също не би могла да издържи там в болницата също един ден. А тя тогава беше на 75 години. Тогава видях как тя се грижеше за Борис, видях какво означава грижа за един човек, когото обичаш, и човек на комуто си предан, и за когото си се жертвал цял живот! Това видях у нея. Такава жертва, такава саможертва, аз никога не съм видял!
към текста >>

85. 15.11. Кражбата на чувалите и предателствата

Казвам ви - щях да го пребия заради тази лъжа срещу мен, за тази саможертва!
На следващия ден, когато отивам - какво да видя? - Чувалите изпразнени на половината и всичко онова, което аз бях сложил, го нямаше! Борис го беше прибрал, и беше го дал на други! И то само за неколко часа! Аз така силно реагирах, че онази слугинята Станка се уплаши, защото, ако бях го заварил, щях да го пребия! Казвам ви - щях да го пребия заради тази лъжа срещу мен, за тази саможертва! И накрая така да ме изиграе! И по този начин, след това Борис започна да се държи с мене по съвсем друг начин. И аз го видях, че онзи вече, който беше влезнал - мазайкаджийски дух - отърваване няма да има. Така, че тази измама продължаваше. И тези неща, които той взе, които пропиля и запиля, те никога не се върнаха при мене.
към текста >>

86. 17. Цената на саможертвата. 17.1. Срещата ми с Мария Тодорова. Историческата връзка

17. ЦЕНАТА НА САМОЖЕРТВАТА 17.1.
17. ЦЕНАТА НА САМОЖЕРТВАТА 17.1. СРЕЩАТА МИ С МАРИЯ ТОДОРОВА. ИСТОРИЧЕСКАТА ВРЪЗКА Когато за първи път се срещнах с Мария и Борис, беше 1969 г. Бях 30 годишен и при първата среща бях само с Борис. И седях в едно малко коридорче, на което имаше едно легло за Борис, и през което коридорче се минаваше от стаята на Мария, която беше 3 на 3 метра до кухнята. Или от кухнята се минаваше през това коридорче, където беше неговото легло, и се отиваше до нейната стая.
към текста >>

87. 17.13. Социална пенсия за Мария Тодорова

" Така, че аз заварих Ада и заварих нейната саможертва, и жертвата към този човек.
Така, че нещата имат съвсем друг път. И тя често казваше: „Аз казва се ожених и взех най-добрия брат, който съществуваше в Братството! И всички ми завиждаха за него, и ме гонеха за него! Но животът ми с него в разстояние на 50 години, за мен беше Ад! - Истински Ад! " Така, че аз заварих Ада и заварих нейната саможертва, и жертвата към този човек. - Говори какво значи величието на нейната любов! Тази любов изобщо нямаше цена! Това нещо аз го заварих и по-късно в моя път с жените, с които се срещах и работех по програмата на „Изгревът", всички до една ме излъгаха, изиграха, обраха, окрадоха, и ме предадоха. И най-накрая ме продадоха! Това е!
към текста >>

88. 19.2. Отнеха ми жизнения кредит и с него ме окрадоха

Така че времето, което загубих, силите, които загубих, саможертвата, която бех направил -накрая какво се оказа?
Но целта беше от една страна той да ги държи чрез тях, а от друга страна да не дойдат при мене, за да свърша тази работа за която бех изпратен. Какво ще кажете на това? Предателство ли? - Не, престъпление! Умишлено и целенасочено срещу мен. Така че времето, което загубих, силите, които загубих, саможертвата, която бех направил -накрая какво се оказа? Една голяма измама срещу мен!
към текста >>

89. 10. Вековната тайна, която бе явна за целия Изгрев

И това става чрез саможертва.
Трябва да я спасим. Ти си определен да я спасиш! " Този човек е Крум Няголов. 10.7. Крум Няголов се съгласява да изпълни нареждането на Любомир Лулчев, който е ръководителя на групата на Упанишадите. Той трябва да бъде спасителят. И това става чрез саможертва. Това друг едва ли е могъл да го стори. А защо това е станало, трябва да се запознаете с хороскопа му в „Изгревът", том XXI, с. 585-587. 10.8. Какво представлява Стефка Стойчева като момиче - виж „Изгревът", том XXI, снимка № 31, като девойка № 32, 33 и 34. А като учителка, виж № 37. 10.9.
към текста >>

Направи саможертва, за да спаси Изгрева от поругание и за да не даде да се хвърли отново кал върху Учителя. 10.27.
Минават години и Стефка и Крум Няголови остаряват. Виж снимки № 49, 50 и 51. 10.25. Този случай трябваше да се опише, защото всички знаеха тази неудобна история. Беше неудобна за всички, защото знаеха кой носи вината и който се криеше. 10.26. А онзи, който се жертва бе Крум Няголов. Направи саможертва, за да спаси Изгрева от поругание и за да не даде да се хвърли отново кал върху Учителя. 10.27. Затова нашия поклон пред Крум Няголов!
към текста >>

90. 5. Димитрина Антонова и нейните любезни племеници. 5.1. Вергилий Кръстев до Екатерина Маркова, дъщеря на рождена сестра на Димитрина Антон