Търсене в текстове за 'Саможертва'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 30 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ Христос казва: „Обичай ближния си като себе си." Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да обичаме другите дори и повече от себе си. Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други. А има една любов към себе си – правдива, благородна. Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други.
към текста >>

2. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

– Саможертва!
Тогава Ели-Pa опита последното си средство, последното си оръжие, след което за винаги трябваше да се откаже от своята мечта, да се откаже от Адита, чийто лъчезарен блясък и красота се увеличаваха всеки миг. Предстоеше му последен опит. И той го направи. Прие най-големите страдания, натовари се с тях доброволно и с безкрайна любов и се обрече на тях. Сега трябваше да слезе в недрата на земята, да изгуби всичко, да мине през най-големия огън, да влезе като храна в човешкия свет, да се изгуби, да изчезне за цялото, в цялото. – Саможертва! - рече той за сетен път и се превърна на малко житно зрънце. Земята майчински го приласка, и то се сгуши в нейната мека гръд. Но Ариман-Дез не спеше. И той беше решил да иде до край, да опита всичко, но да погуби Ели-Pa, да го изтръгне от лицето на земята, да не съществува, за да спечели Адита, вечната и безстрашна жрица на живота. И ето, той се превърна на кокошка и започна да рови земята, да кълве зрънцето.
към текста >>

3. L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Има много гостоприемни народи, но такова гостоприемство, отиващо до саможертва, надали може да се намери другаде.
Аз чувствувах, как присъствуващите ме обгръщаха със своите хубави мисли. Раздялата на следната сутрин беше дълбоко сърдечна. Защото аз се бях свързал с приятели, от които винаги ще чувствувам потребност. Особено съжалявах за беседите на Учителя. Моят другар, който ме придружаваше навред, дойде да ме изпрати чак до границата, грижейки се през цялото време като майка за мен. Има много гостоприемни народи, но такова гостоприемство, отиващо до саможертва, надали може да се намери другаде. С това завършват моите кратки впечатления от пътешествието ми в България. Има много работи, които не мога да опиша, защото тях човек може да опита, да разбере, само като ги преживее. Българският печат за богомилството В списание "Просвета", орган на Просветния съюз в България, е печатана статията на Д-р Найден Шейтанов: "Периодизация на българската култура", в която между другото се казва: "Нашето богомилство стои в основата на реформацията в католическата църква. А чрез учението за равенството между мъжа и жената, то предхожда - ако не вдъхновява - култа на дамата в средновековна Франция и последвалите сетне опити за женско равноправие. Дори, според виенския издирвач Зайферт, богомилството изиграло още по-голяма роля и то не само в културно-религиозната история на Европа, но и в социал-политическата.
към текста >>

4. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Затова няма нищо чудно, дето първата саможертва в Европа, направена в защита на своите идеи, е тая на българина Василий.
Стилиян Чилингиров напоследък е отпечатал своята нова книга „Какво е дал българинът на другите народи", която е един извънредно ценен принос към нашата литература и ни разкрива нови, непознати до сега страни от нашето духовно минало. Даваме няколко извадки от нея: Когато цял свят считаше богомилството за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството. Намерихме го дори сходно с иранското дуалистично учение за доброто и злото, без да видим в него славянски елемент. Ние дори приписахме пакостни влияния на богомилството върху нашата историческа съдба, без да вземем под внимание обстоятелството, че то се роди тъкмо от нея и се яви като протест срещу упадъка в държавната ни и черковна организация и, че чрез съвършенството на отделната личност, то диреше съвършенството и на общността. Богомилите знаят фанатично да защищават учението си, дори с цената на своя живот. Затова няма нищо чудно, дето първата саможертва в Европа, направена в защита на своите идеи, е тая на българина Василий. Нито преследвания, нито мъки, нито дори смърт ги спираха. Една от догмите на тяхното учение е била да презират най-грозната и ужасна смърт. И те умирали с безстрашие и възторг. Василий, началник на богомилите в България, медик по професия, мъж образован и с добродетели, бил изгорен жив в 111 година на хиподрума в Цариград. Това бил първият богомил апостол, който умира за еманципацията на човешкия разум.
към текста >>

5. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Призовал той всички свои последователи и им съобщил, че ако искат да се сподобят с райски живот, трябва да минат през саможертвата.
По за предпочитане е човек да умее да живее добре, отколкото да говори с уважение за Спасител, с когото няма никаква жива връзка, и за Бог, който е „горе на небето". Ще приведем един пример, за да илюстрираме, кои хора са само верующи, и кои живеят живота съобразно с неговите закони. Един персиец, проповедник на мохамеданството в Персия, в скоро време добил много последователи. Чувствал, обаче, че тези хора само външно го следват, без да се интересуват дълбоко от учението, което той проповядвал. Един ден той решил да опита своите последователи, да провери, колцина са истински верующите. Призовал той всички свои последователи и им съобщил, че ако искат да се сподобят с райски живот, трябва да минат през саможертвата. За тази цел заповядано му било отгоре да ги изколи до един. Верующите започнали да се озъртат, да се споглеждат, да се свиват. Проповедникът призовал да отидат на доброволно заколение първом ония, които имат най-силна вяра. Поедно време двама млади, момък и мома, които се обичали и се готвели скоро да се женят, излезли изсред множеството и тръгнали към проповедника. Той ги въвел вътре и леко притворил вратата.
към текста >>

6. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Няма човешко същество, което да не усеща върховния трепет, породен или пред грандиозния облик на някое природно явление, или пред картината на една човешка проява, в която личи алтруизъм и саможертва.
Под лични чувства; ние вся¬кога разбираме някаква любов и привързаност. Най-висшите чувства, които спонтанно и непосредствено се проявяват, това са висшите чувства към Божественото. Някой може да възрази, че има хора, които не притежават такива чувства, но това не е истина. Хората най-често не осъзнават своя скрит вътрешен трепет км висшето, но той не липсва у никого. Под една или друга форма, това подсъзнателно утвърждение във всесъвършенството на една сила, която е сътворила цялото удивително многообразие на свата и го поддържа в тая неотминаваща хармония, е живо във всяка човешка душа. Няма човешко същество, което да не усеща върховния трепет, породен или пред грандиозния облик на някое природно явление, или пред картината на една човешка проява, в която личи алтруизъм и саможертва. И в единия и в другия случай, ние се докосваме до нещо надземно, което има Божествен произход. И най-големият атеист и убеден безверник, усеща потребността, в по-голяма или по-малка степен, да вярва в нещо, което стои над него, да има някакво скрито упование. Тия, които не вярват в Бога, вярват в „изключителните" познания на много човешки авторитети. И най-големите неверници, вярват в нещо, защото иначе не е възможно да се живее. В мощния подтик на висшите чувства спада и любовта към природата, което в някои натури стига до обожествяване (пантеизъм).
към текста >>

Те предизвикват обич, която изкупва низшите чувства, защото в създателите на семейството затрептява готовност за саможертва, която граничи понякога с висша, неземна обич.
най-малката общност между хората. Чувствата, които крепят едно семейство са твърде разновидни и смесени. Там има и биологична привързаност и взаимопомощ, както и твърде висши алтруистични чувства. Бащата и майката там са едновременно другари, любовници, творци на едно и също общо дело, а понякога и скрити врагове. Децата примесват един нов елемент. Те предизвикват обич, която изкупва низшите чувства, защото в създателите на семейството затрептява готовност за саможертва, която граничи понякога с висша, неземна обич. Семейството е първата обществена лаборатория, където се гради волята за колективен живот. То е една малка държава с граници, закони и обществени порядки и дори с „етнографски отлики". То, макар и елемент на голямото общежитие, понякога може да има враждебно отношение към други такива семейства и да ги преследва с необикновена жестокост. (Чети „Ромео и Жулиета"). Семейството изработва една особена психика, която става общовалидна за членовете, колкото те да са индивидуализирани, колкото склонностите им да са разновидни.
към текста >>

7. DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

А тя е: Чертане на нови пътища на културата, реализиране на великата идея за общочовешко братство, любов и саможертва.
И животът ни да остане колкото е възможно по-естествен и природосъобразен. Да превърнем България в страна на градините. Храната, която нашият селянин употребява – здравата и проста растителна храна – да стане главната храна на всеки българин". Статията на професор Андрей Стоянов е един красив симптом в културния ни живот. С едно прозрение авторът е доловил мисията на българския народ, както и изобщо на славянството. А тя е: Чертане на нови пътища на културата, реализиране на великата идея за общочовешко братство, любов и саможертва. Красивите прояви, които професор Андрей Стоянов е доловил в съвременната българска култура, са само едно загатване, че както българите, така и изобщо славянството, бързо крачат към своя златен век. Мисията на славянството няма да бъде расова, а общочовешка. Обновително движение в Холандия В списание „Родно училище", год. I, кн. VI от март 1940 г.
към текста >>

Лозунгът на това движение е: труд, самоотричане, саможертва за другите.
В Франция са се обединили вече 23 младежки движения. Те с въодушевление, с младежки възторг имаха своя първи общ конгрес това лято. Този конгрес се състоя на открито. Делегатите са били на палатки. Това мощно младежко движение във Франция дава вече своите резултати. Лозунгът на това движение е: труд, самоотричане, саможертва за другите. И младежите, членуващи в съюза, с радост отиват на групи в селата да помагат на строителната и земеделска работа, защото известна част от населението отсъства, бидейки в плен. Тия младежи доброволно и безвъзмездно поправят разрушенията от войната, прибират реколтата, изорават и засяват нивите и пр. А в Париж работи общество „Любов и живот", което пръска хвърчащи листове, брошури, в които говори за нужда от духовен подем, за нужда от вътрешно възраждане. Ето някои точки, които заемаме от техните хвърчащи листове: 1. Всички човешки синове образуват единство и аз съм едно с всички тях. 2.
към текста >>

8. ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Има и е имало през всичките векове от историята на човечеството на земята отделни единици, които са проявили Любовта дори чрез саможертвата.
Р. К. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА Когато човек се спре да мисли и реши да пише за Любовта, тогава той вижда своето пълно нищожество, своето безсилие. Защото за Любовта се говори само с дела и живот. Защото Любовта е самата същност на един живот, който е мечта за съвременното човечество. За този живот човечеството още съвсем не е дорасло. Има и е имало през всичките векове от историята на човечеството на земята отделни единици, които са проявили Любовта дори чрез саможертвата. Чрез тях се е изявил прогресът в света. За масите, обаче, Любовта е нещо твърде далечно, дори нереализуемо. Требва човек да е бил лишен от въздух, от светлина, от здраве, за да почувствува и изживее радостта, когато ги придобие. Сърцето и душата му са отворени за тях. Той ги възприема и оценява правилно.
към текста >>

9. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ ! - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите.
Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот. Мъдреците посочват пътя, а Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът. Ония говореха за безсмъртието, а Христос възкресяваше мъртъвци. Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите. Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа. Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия. Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно. Христос е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало на добра почва. Христос е без когото човекът угасва като свещ, а народите се превръщат във вълчи глутници.
към текста >>

10. В ДУХ И ИСТИНА - ПЛАНИНСКИ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Но тъкмо чрез нашето пренебрежение към страданията, чрез нашето безстрашие от смъртта, чрез нашата готовност към саможертва в името на Неговата воля, ние ще просветнем и ще разберем, че сме едно с всичко живо по земята и по небето, че сме едно като душа и дух с нашия Отец Небесен, че ние сме вечни по същина, че нашият живот е вечен, защото е проява на Божественият живот.
Дали разбираме ние великите думи: "да бъде Твоята воля"? Христос в Гетсиманската градина се моли на Своя Отец, с кървава пот на челото, да го отмине тази горчива чаша, ала в мълчанието на Небесата, Той – великият измежду синовете человечески, разбра, че му е дадено да я изпие и каза: да бъде волята Твоя. Дали това е било волята на Бога? – Нима волята на Бога е в разпятието, в убиването, в кръвта? – Да не бъде! Но тъкмо чрез нашето пренебрежение към страданията, чрез нашето безстрашие от смъртта, чрез нашата готовност към саможертва в името на Неговата воля, ние ще просветнем и ще разберем, че сме едно с всичко живо по земята и по небето, че сме едно като душа и дух с нашия Отец Небесен, че ние сме вечни по същина, че нашият живот е вечен, защото е проява на Божественият живот. И като надраснем страданията, като надраснем смъртта, тогава ще разберем коя е волята на Бога. Ще разберем, че волята на Бога не е в страданията, че волята на Бога, не е в борбите и мъченията; ще разберем, че волята на Бога е в светлината и доброто на всички, че тя е в преизобилния живот, който ни е дал, че тя е в разумното използване на всички условия и блага в полза на всички. Ще разберем най-после, че волята на Бога е да бъдем всички съвършени, "както е съвършен Отец, който е на небеса". – "Да бъде волята Твоя"!
към текста >>

11. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ето как чрез саможертвата семето се възражда, и преминава от една форма в друга — по-плодоносна, като си създава нови органи, които го свързват със сили от други свят.
Но за целта трябва да се измени т.е. от състояние на покой то трябва да прояви един растеж, чрез който да излезе из тия ограничителни условия. Топлината, влагата, въздухът и светлината му помагат да прояви съдържанието си и да надвие и надрасне условията. Така семето жертвува формата си, за да се превърне в младо, крехко стъбълце. Стеблото има нови възможности и е във връзка с нови сили, които му обезпечават друг по-висш живот. Ето как чрез саможертвата семето се възражда, и преминава от една форма в друга — по-плодоносна, като си създава нови органи, които го свързват със сили от други свят. Едно трябва да отбележим, че макар и в ново състояние, растението не се отделя напълно от средата, при която бе поставено като семе. Напротив, то си създава органи (корените), които поддържат връзка с първоначалната среда и черпят първични сили от нея. А чрез новите си органи (клоните и листата) растението оползотворява силите на новата за него среда. По този начин то изявява себе си и може да даде плод. Човек има също физическа форма, за която казваме, че е най-висшата и най-съвършената.
към текста >>

12. СЪЩНОСТ НА ИЗКУСТВОТО - SAGITTARIUS Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тя, героичността, е подготвена от високия национален дух за саможертва.
Е. ИЗ ДУХА НА ДНЕШНОТО ВРЕМЕ Днешното време, без съмнение, върви под знака на героичността. И тази героичност не е такава, както в други епохи. В миналото героичността е била повече или по-малко неосъзнавана, резултат на нисши инстинкти и подбуди. Днес героичността е подбуждана от много по-висши интереси: преди всичко социална справедливост, нужда от простор, от въздух, от условие за по-добро развитие. Тя, героичността, е подготвена от високия национален дух за саможертва. Но тя има и още много по-висши подкладки. Съвременната героичност има зад себе си цялата световна наука и техника. Как няма да бъде човек герой, когато се намира в един тежък танк, който може да мине отвсякъде и да устоява досущ на всякакво нападение. Как няма да бъде човек герой под закрилата на щуките или тежките крепости. И колко още неща, открития на науката и техниката покровителствуват героичността у съвременния човек.
към текста >>

13. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Последните двадесет години, по болезнени причини, той прекара в София, дето беше посещаван непрекъснато от свои бивши ученици, от приятели и познати, от братя и сестри, които посрещаше с голяма любов и готовност за всяка жертва - смело може Боян да се нарече човек на саможертва.
Той ги посещаваше, за да задоволи жаждата им, да им говори, да ги съветва и поучава. Така също техните родни градове и села станаха и за него родни градове и села. Като последовател на велик Учител и велика Идея, неговите идеи излязоха извън границите на България. В това време той написа доста ценни книги: “Наука за образованието”, “Наука за дишането”, “Книга за богомилите”* и много научни статии по биология и естествените науки в списанието “Житно зърно”. Той ходеше из България, държеше сказки, водеше частни разговори, с което дейността му от ден на ден растеше и се увеличаваше. Последните двадесет години, по болезнени причини, той прекара в София, дето беше посещаван непрекъснато от свои бивши ученици, от приятели и познати, от братя и сестри, които посрещаше с голяма любов и готовност за всяка жертва - смело може Боян да се нарече човек на саможертва. Неговата малка стая беше винаги посещавана от гости, които излизаха задоволени от разговора и доброто посрещане с любов и усмивка на лице. Тяхната радост беше негова, но техните страдания и скърби също бяха негови, отзивчив и готов да ги подкрепи. Често посетителите му излизаха с нещо материално - той споделяше своите блага с тях. Той не живееше за себе си. С перо и мастило той осмисляше всеки свободен момент и от перото му се изливаше нещо хубаво написано, общо за всички.
към текста >>

14. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

... Едно непостижимо всеобгръщащо Съзнание доброволно се принасят в жертва, която твори живота; непрестанно гори в Свещения Огън на Любовта, огъня, който не изгаря, а твори, който не убива, а дава живот ... Аз изтръпвам пред великата саможертва на този Велик Дух!
Великата жертва, благодарение на която ний живеем! Нашият всекидневен хляб, който Бог, в своята безгранична милост ни изпраща! ... Любов, любов безгранична залива света! Едно преизпълнено с Любов сърце непрестанно пулсира, изпращайки ни своята кръв, — за да живеем! ... Един велик, непонятен за човешкото съзнание Божествен Дух, раздава, живота си, любовта си, кръвта на сърцето си, — за да нахрани телата и душите ни! ... Едно непостижимо всеобгръщащо Съзнание доброволно се принасят в жертва, която твори живота; непрестанно гори в Свещения Огън на Любовта, огъня, който не изгаря, а твори, който не убива, а дава живот ... Аз изтръпвам пред великата саможертва на този Велик Дух! Душата напира да разкъса тесните граници на ограниченото обикновено човешко съзнание и да се пробуди към безграничността на Божественото! Светлия слънчев поток навлиза във нея, изпълва я, надига се и засиява. Душата се отваря за слънцето, свързва се с него, то навлиза в нея и я претворява. Живота на слънцето се прелива в душата! — Между човешкото и Божественното е сложен мост!
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Каква полза може да се извлече от този небесен живот, гдето всеки е щастлив и доволен, не се чувства нужда от симпатия, саможертва и мъдър съвет!
Също така всички способности, които ние сега притежаваме, доказват, че ние, някога и някъде, сме ги придобили. Има обаче някои хора, които си спомнят своето минало както ще дадем по-нататък един подобен случай. При това, ако нямаше връщане на земята, за какво е тогава този живот? Защо да се стремим към каквото и да било? Как е възможно вечното блаженство в небесата да бъде награда за един кратък земен живот? Каква полза може да се извлече от този небесен живот, гдето всеки е щастлив и доволен, не се чувства нужда от симпатия, саможертва и мъдър съвет! Никой не би се нуждал от тях там; обаче на земята има мнозина, които се нуждаят от тези неща и тези възвишени качества са от голямо значение за подтикване развитието на човечеството. Следователно, Великият Закон, когото Бог е установил. заставя човека да се върне и да заработи отново в света за свое добро и за доброто на другите, донасяйки със себе си своите придобити в миналото богатства, вместо да ги отнесе и остави в едно небе, гдето никой не се нуждае от тях. Медът и неговите лечебни свойства Медът още от най-старите времена се е употребявал за храна и е служил за лекуване на най-разнообразни болести. В народната медицина той е едно лекарство с чудотворни свойства.
към текста >>

16. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И именно те, а не някой други ще внесат този елемент в света, защото за неговото изнасяне, за неговото практическо реализиране в света са нужни не само желания, нужна е не само практическа съобразителност и здрав разум каквито западноевропейците имат предостатъчно, но е нужна същевременно и огромна духовна сила, нужна е рядката способност за саможертва в името на общите интереси, нужна е способността за самоотричане в името на правдата и истината, нужно е колективно съзнание, нужна е любов, — широка, безгранична, любов не само към своя народ, любов безлична, любов към всички.
Бъдещето е на славянството. Новата ера, която идва на земята, ще бъде ознаменувана с един мощен подем на славянските народи, подем всестранен, който ще им даде възможността, ще им даде силата и светлината да разрешат неразрешимите днес световни политико-икономически, религиозно-философски, научни, индивидуални, социални и международни проблеми. И славянството ще разреши всички тези проблеми по един такъв начин, че това разрешение ще бъде разрешение за всички, — удобно, годно, полезно за всички, приемливо за всички, ползващо всички. То няма да бъде разрешение егоистично, удобно само за тях, ползващо само тях. Новият елемент, който славяните ще внесат, не само на думи, не само с пожелание, но и на дело в света, това е елемента на международното, всечовешко и всемирно братство. И именно те, а не някой други ще внесат този елемент в света, защото за неговото изнасяне, за неговото практическо реализиране в света са нужни не само желания, нужна е не само практическа съобразителност и здрав разум каквито западноевропейците имат предостатъчно, но е нужна същевременно и огромна духовна сила, нужна е рядката способност за саможертва в името на общите интереси, нужна е способността за самоотричане в името на правдата и истината, нужно е колективно съзнание, нужна е любов, — широка, безгранична, любов не само към своя народ, любов безлична, любов към всички. Това са елементите, които, турени в действие и оплодотворени от Духа на Новото, ще ни дадат правилното и успешно разрешение на социалните и международни проблеми. Това са също така елементите, които, по косвен път, ще ни изведат и до разрешението на религиозно философските и научни проблеми. Защото гордият днес със своите постижения човешки ум ще остане завинаги тъмнина, той не ще добие никога истинска светлина за живота, докато не се смири, докато не признае своята безпомощност и своето нищожество пред великата тайна, която го обгръща отвсъде, докато не признае своето безсилие и своята слепота пред Великия Първоизвор на живота. А истинското смирение е достъпно именно на славяните. И те са, които, отишли днес в своето търсене на истината и правдата до последната крайност на отрицанието, (в лицето на най-могъщия, най-великия и най богатия по духовни заложби славянски народ) утре ще паднат на колене, ще наведат глави до праха на земята пред Великата Първопричина, и ще утолят своя огромен духовен глад, вечно живото, непресъхваемо, неунищожимо религиозно чувство, в чистия източник на чистата, като на дете, вяра.
към текста >>

17. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Поклон пред саможертвата — доброволната и съзнателна жертва на индивида, когато и за каквото и да е била дадена тя.
Мирът е мир само когато е основан върху правдата. „Мирът“, основан върху не правдата, е само една скрита, подмолна, постоянно назряваща война. Мирът, истинският мир, както и истинското благоденствие на народите могат да се достигнат само чрез взаимни отстъпки, разбирателство и жертви. До днес, векове и хилядолетия вече, винаги е бил издиган в култ принципа, че личността, индивида трябва да се пожертва за обществото, за колектива, за народа. И наистина, доброволната жертва на индивида за народа си, за човечеството или за една велика идея, е най-високото духовно постижение, до което се е домогнало човешкото същество в своето развитие. Поклон пред саможертвата — доброволната и съзнателна жертва на индивида, когато и за каквото и да е била дадена тя. Защото тя е именно необоримото доказателство, тя е източника на светлата вяра, на непоколебимото упование, че човек не е материално, а е духовно същество. Че по своята същина, той е дух, а не плът. Защото само Духът е способен на жертви. Признавайки великата роля и необхватното значение на индивидуалната жертва, ние обаче сме длъжни да подчертаем, че днес е вече дошло времето, когато човечеството трябва да направи следната, по-висока стъпка по пътя на своето духовно развитие, която се характеризира с колективната жертва. Днес от народите, като цяло, се изискват също такива жертви, каквито до днес са изисквани само от индивида.
към текста >>

18. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са способни на саможертва и не се плашат от смъртта.
Те са общителни, приказливи. Умеят да внушават страх към себе си. В гнева си дохождат до буйност. С голям труд се владеят. Те са много славолюбиви и са всякога готови да дигнат знамето на бунта. Те са способни на саможертва и не се плашат от смъртта. С твърдост понасят нещастията. Лесно понасят безсънието и спят малко. Сънят им е тежък и изпълнен със страшни съновидения. Те дълго се задържат на едно и също поприще. Понеже всички функции в тях стават бързо, имат голям огън, голяма топлина и сухота в себе си, затова особено лятно време трябва да освежават тялото си с вода.
към текста >>

19. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Клекът, опиянен от своята саможертва, гори с истинско вдъхновение.
* И във легендите заслушан вечерникът притайва звън; звездите бързо се низпущат и всичко става като в сън. А. Чергарски ОГЪНЯТ (Из „Рила, когато проговори“) Когато слънцето без предупреждение потъне зад хребета над шестото езеро, настъпва изведнъж хлад. Когато задуха вятърът от към езерото, както обикновено става, над цялата котловина настъпва неопределеното годишно време между зима и ранна пролет, въпреки всякакви юлиански и григориански календари, които показват средата на август. Точно при тия с нищо несравними вечери, няма по-приятно и по-желано благо на планината от пламтящия огън. Никой на света не би могъл да измисли нещо по-мило от тия хубави вечерни часове около огъня. Клекът, опиянен от своята саможертва, гори с истинско вдъхновение. И колкото тъмнината на делата котловина става по-плътна, толкова по-ярка става червената светлина на огнените езици. И толкова по-рязко се очертават лицата на насядалите около огъня приятели, толкова по-вдъхновено греят погледите им. Песента тука не е гръм, нито трясък. Тя не е нито поръчка, нито поза, нито състезание. Тя се ражда в душите, както белината от гърдите на натопения в езерото камък — поради плискането на езерните вълни — естествено, от само себе си, защото не може другояче.
към текста >>

20. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Заради твоята чистота и безкористие, заради твоята готовност за саможертва, ти не ще слезеш в низините на земята, а в нейните шеметни върхове, където вечерния зефир ще ти разкаже чудни приказки и белия сняг ще ти напомня за твоя произход.
Всички го погледнаха с очи пълни с любов. — Аз ще сляза и ще обитавам в най-суровата, в най-неблагоприятната част на земята и ще върша великата работа, предназначена за мен, макар да е най-тежката, най-трудната. Нека хората видят и разберат урока на недоволството. Аз искам да покажа на хората тази проста истина — каза моя брат. — Да бъде благословен твоя подвиг, — се чу гласът на Всевишния. Заради твоята чистота и безкористие, заради твоята готовност за саможертва, ти не ще слезеш в низините на земята, а в нейните шеметни върхове, където вечерния зефир ще ти разкаже чудни приказки и белия сняг ще ти напомня за твоя произход. Ти ще обитаваш скалите на девствените и шеметни планини. Ти ще бъдеш велик пионер в мощното строителство на земята. Твоята работа ще бъде безшумна, ала грамадна, защото имаш героично и пламенно сърце. Твоя говор за ония които могат да слушат, ще бъде дивна поема, на която всеки знак крие дълбока мъдрост. Благословени, които ще могат да разчетат твоята проста, но велика книга, написана по шеметните скални върхове, където ще се разстилаш като вълшебен килим!
към текста >>

21. -

В царството на несъзнателното дремят еднакво властно злодеят и рицарят на саможертвата.
в това подсъзнание, се укрива само подтиснатото. Това, обаче, според нас, не отговаря на истината. Царството на подсъзнанието е много богато и разнообразно. Наистина, там има черни сенки, но същевременно и бели пеперуди. Там се таи страхът, но там грее и надеждата. В царството на несъзнателното дремят еднакво властно злодеят и рицарят на саможертвата. Подсъзнанието с депо на потенциалната власт в човешката душа, неговите сили са могъщи, слепи, неумолими и справедливи до жестокост. Те се подчиняват само на един закон: да се покажат, ако часът за това е настъпил, в зрителното поле на съзнателния ни живот и облечени в някаква форма, да направят неминуемо опит да се превърнат в трайно съдържание на живота ни. Зависи как ще бъдат приети, за да сполучат, или не. Силите на подсъзнателното са като огромните маси вода в един язовир, които ще извършат тая работа, към която ги отправим. Само посоката, знакът е във властта на съзнателното аз, но не абсолютната стойност на живата мощ, както и последиците.
към текста >>

22. -

Ние мислим, че душата на всички необходими условия за запазване и развиване на един народ е справедливостта, високия идеал на човечността и саможертва за цялото без оглед на лични интереси.
По това две мнения няма, и би трябвало всеки, който обича себе си и своя дом да живее за своята нация от която той е част. Това е хубаво и необходимо, но то е невъзможно, ако преди това в гражданството не се събуди, най-ценното и основно качество на една нация и на отделната личност — справедливостта, честността — високо нравствено съзнание при което личността да вижда себе си в другите и в своята нация. Горните качества са ос новата върху която се гради здрава, силна и културна нация, която има смисъл да съществува и която ще бъде носител не само на национални, но и на общочовешки ценности. В природата съществуват закони, които обуславят разумните отношения между хората и когато личността или държавата наруши тези закони на справедливост и човечност, то рано или късно провидението ще иска сметка. Тъй както стана и с онеправдана България, която изчака съдбата на Провидението и си получи това, което й бе отнето. Ние мислим, че душата на всички необходими условия за запазване и развиване на един народ е справедливостта, високия идеал на човечността и саможертва за цялото без оглед на лични интереси. Ние знаем, че нашия народ бе погребан от боляри и духовенство, които бяха дали воля на своя егоизъм и забравиха и дори потъпкаха народните интереси. Значи, егоизма погреба България, а саможертвата на възрожденците и революционерите я възкресиха. Те бяха пропити от дух на саможертва и се отвращаваха от егоизма на чорбаджиите и с песен издигаха факела на жертвата като условие за народна свобода. Ние сме правили в миналото много исторически грешки и сега не може да не ги имаме предвид и да не ги изправим. Идеализма трябва да бъде основата върху която трябва да се гради една нация, ако иска тя да пребъде и да бъде факел на своите съседи.
към текста >>

Значи, егоизма погреба България, а саможертвата на възрожденците и революционерите я възкресиха.
Горните качества са ос новата върху която се гради здрава, силна и културна нация, която има смисъл да съществува и която ще бъде носител не само на национални, но и на общочовешки ценности. В природата съществуват закони, които обуславят разумните отношения между хората и когато личността или държавата наруши тези закони на справедливост и човечност, то рано или късно провидението ще иска сметка. Тъй както стана и с онеправдана България, която изчака съдбата на Провидението и си получи това, което й бе отнето. Ние мислим, че душата на всички необходими условия за запазване и развиване на един народ е справедливостта, високия идеал на човечността и саможертва за цялото без оглед на лични интереси. Ние знаем, че нашия народ бе погребан от боляри и духовенство, които бяха дали воля на своя егоизъм и забравиха и дори потъпкаха народните интереси. Значи, егоизма погреба България, а саможертвата на възрожденците и революционерите я възкресиха. Те бяха пропити от дух на саможертва и се отвращаваха от егоизма на чорбаджиите и с песен издигаха факела на жертвата като условие за народна свобода. Ние сме правили в миналото много исторически грешки и сега не може да не ги имаме предвид и да не ги изправим. Идеализма трябва да бъде основата върху която трябва да се гради една нация, ако иска тя да пребъде и да бъде факел на своите съседи. Закона на справедливостта е огън и който го наруши ще се изгори. Ако да не бе така, еволюцията би била невъзможна, защото Правдата е стрелката, която регулира развитието на личността и народите и прави да вървим напред и все напред, иначе би бил хаос в света и не би бил възможен никакъв напредък.
към текста >>

Те бяха пропити от дух на саможертва и се отвращаваха от егоизма на чорбаджиите и с песен издигаха факела на жертвата като условие за народна свобода.
В природата съществуват закони, които обуславят разумните отношения между хората и когато личността или държавата наруши тези закони на справедливост и човечност, то рано или късно провидението ще иска сметка. Тъй както стана и с онеправдана България, която изчака съдбата на Провидението и си получи това, което й бе отнето. Ние мислим, че душата на всички необходими условия за запазване и развиване на един народ е справедливостта, високия идеал на човечността и саможертва за цялото без оглед на лични интереси. Ние знаем, че нашия народ бе погребан от боляри и духовенство, които бяха дали воля на своя егоизъм и забравиха и дори потъпкаха народните интереси. Значи, егоизма погреба България, а саможертвата на възрожденците и революционерите я възкресиха. Те бяха пропити от дух на саможертва и се отвращаваха от егоизма на чорбаджиите и с песен издигаха факела на жертвата като условие за народна свобода. Ние сме правили в миналото много исторически грешки и сега не може да не ги имаме предвид и да не ги изправим. Идеализма трябва да бъде основата върху която трябва да се гради една нация, ако иска тя да пребъде и да бъде факел на своите съседи. Закона на справедливостта е огън и който го наруши ще се изгори. Ако да не бе така, еволюцията би била невъзможна, защото Правдата е стрелката, която регулира развитието на личността и народите и прави да вървим напред и все напред, иначе би бил хаос в света и не би бил възможен никакъв напредък. Няма бъдеще онзи народ и онази личност, която гради своето щастие за сметка на чуждото щастие.
към текста >>

Колкото повече думи има изразяващи нравственост, красота и саможертва в езика на един човек, толкова повече той има високо пробудено съзнание.
Когато се говори за създаване и насаждане чист български език в подрастващото поколение, подчертава се от просветните власти, че трябва да се очисти езика от чуждици. Но ние се питаме, една българска дума, която изразява цинизъм или егоизъм или каквато и да е друга безнравственост не е ли чуждица? Тя е по-страшна чуждица дори от коя да е чужда дума, която ще събуди красиви чувства, мисли и образи в нас. Учителството трябва особено да обърне внимание за изчистването на езика ни от подобни „чуждици“, които понижават културното ниво на народа ни. Знае се, че колкото повече отрицателни думи има в речника на един човек, толкова той е с по-низко съзнание и обратно. Колкото повече думи има изразяващи нравственост, красота и саможертва в езика на един човек, толкова повече той има високо пробудено съзнание. Нашият народ изпи горчивата чаша и сега му предстои да вкуси от плода на своите страдания. И чудото на нашето безкръвно обединение е един голям и исторически факт, който не е случаен, а е глас на Провидението, което дойде да възстанови нарушената правда. Нашият народ сега на ново е поставен на изпит с постигане на своята цялост за да се види дали ще тръгне пак по пътя на тези българи преди робството или ще тръгне по пътя на нашите самоотвержени възрожденци. Днес от българския народ се иска дори нещо ново, и повече от това що дадоха възрожденците. Историята се повтаря, но в по-съвършена форма.
към текста >>

23. -

Няма друг път на щастие, мир и сполука, освен пътя но любовта и саможертвата за Бога, който живее във всяка твар.
Смелият и умният съзнателно минават през нея. Само доброто минава неуязвено през огнената зона. Колкото и да минава човек за начетен, добър, силен и високопоставен, не е ли справедлив към всички същества, той що бъде изненадан от едно голямо корабокрушение. Ако човек би знаел колко много е строг закона на правдата, той не би посмял да ощети никое създание. И обратно, ако знае човек колко много се ползва, ако живее за другите и се надпреварва да прави добро, той би се посветил само на служене и жертва за другите. Няма друг път на щастие, мир и сполука, освен пътя но любовта и саможертвата за Бога, който живее във всяка твар. Блажени са тия, които вървят по пътя на любовта и жертвата. Те са истински щастливци. Г. Тахчиев ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Тиквата като храна и лекарство Мнозина не подозират дори, какъв полезен плод представлява тиквата, а я считат само за храна на свинете и кокошките. Природата предлага на човека много плодове за храна, но той ги избягва и избира продукти, които не винаги отговарят на неговите нужди. Зелените тиквички напролет представляват вкусна храна, която вкарва в организма соли и витамини и разнообразява много трапезата.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тази ода на най-великата духовна проява —: свръхчовешкото чувство на саможертвата за общото добро, чувство потушило егоизма и неговите безчетни проявления под разни була на Мауа, чувството на идните люде — е нетленния венец, който ще кити Ботйовото чело, венец, който винаги ще пленява всички млади души надрасли личността, които души ще благовеят пред тоя български поет — херой.
Там на балкана потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана юнак във младост и във сила мъжка. Денем му сянка пази орлица, влък му кротко раната ближи: над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи! “, сред тайнствения шепот на безмълвна нощ — „Настане вечер — месец изгрее, звезди обсипят свода небесен; гора зашуми, ветър повее, — Балканът пее хайдушка песен! “, и в полета низ просторния поетичен мир на тайнствената природа — „И самодиви в бела премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, — тихо нагазят трева зелена и при юнака дойдат та седнат * Една му с билки раната върже, Друга го пръсне с вода студена, трета го в уста целуне бърже, — а той я гледа, — мила, засмяна! “, Ботйов се е възйел до най-висшите трепети на българската поезия. Тази ода на най-великата духовна проява —: свръхчовешкото чувство на саможертвата за общото добро, чувство потушило егоизма и неговите безчетни проявления под разни була на Мауа, чувството на идните люде — е нетленния венец, който ще кити Ботйовото чело, венец, който винаги ще пленява всички млади души надрасли личността, които души ще благовеят пред тоя български поет — херой. И сякаш едно тайнствено предчувствие — проявено на няколко места у Ботйовата поезия, — личи ясно в тая дивна ода, — ода на вътрешно прозрение: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, и певци песни за него пеят . . .“ А неведнъж било сред шеметната атмосфера на спирта в някоя крайградска кръчма, или там горе в задушния таван на печатницата, Ботйов се е отдръпвал в себе, оставал глух към всичко, влизал макар за миг в собствения вътрешен мир, за да се вдъхнови и след туй да пръска светлина в душата на другите. И тая светлина Ботйов повече от съвременниците си, ни предаде в един благозвучен език и напреднал стихослог на родната ни поезия. Език, който трепти в хармония с невидимите вълни на образите: — . . .
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Основният тон на характера им е саможертва.
Слънцето в Риби 19 февруари — 21 март. Г. Уошингтон, Шопен, Хендел, Меланхтон, Микел Анджело, Паул Хайзе, фон Айхендорф, Шопенхауер. Обикновено неразбрани характери, които често биват спъвани от всевъзможни „обстоятелства“ да се проявят з истинската природа — те изглеждат принудени да остават на заден план. Щастието обикновено не е техен дял, — те навред изпитват несполука и съпротивление, ако и да желаят доброто и по естество са приветливи, любезни и услужливи. Липсва им повечето пъти самоувереност и воля и затова зависят най-често от околната среда, от която те лесно се влияят. Основният тон на характера им е саможертва. Една по-долна, подчинена служба е най-пригодна за тях. Нозете са най-чувствителната част на тялото. Това положение на слънцето не е благоприятно за здравето и брака. По характер са искрени, добродушни и религиозни, ала твърде непостоянни поради склонността им да се отдават на настроения. Тук съзираме тайнственото влияние на Нептун. (Следва).
към текста >>

0.29289102554321