Търсене в текстове за 'Ръкави'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 35 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_32 ) Ела с мен при извора - Боян Боев (1883 – 1963)

Болен или не, ти се наведи, вземи падналата ръкавица и я подай на човека.
“ – „За хиляда лева.“ Тури ги там и им кажи: „Вземете ги и се почерпете! “ Има закон: когато правите добро някому, вие го събуждате. И най-малкото добро, което направиш, то е за твоя сметка, ще ти дойде на помощ и ще те избави от голямо нещастие. Може да ти се струва за нищо, но една твоя светла мисъл, изпратена към някого, като някой Ангел ще дойде при теб, когато си в най-голяма нужда, и ще ти помогне. Ако направиш едно малко добро на някое същество от Невидимия свят, ще се уредят вашите въпроси за цяла година. Болен или не, ти се наведи, вземи падналата ръкавица и я подай на човека. На един човек не му вървяло никак в живота. Веднъж се препънал в един паднал човек, чийто крак бил счупен и си казал: „Досега не съм правил добро.“ И го занесъл на гръб в града. А този човек бил виден. И оттам насетне тръгнало на първия. Всякога можеш да правиш добро.
към текста >>

2. 19) Дванадесетте врати на живота са отворени - Боян Боев (1883 – 1963)

Упражнението „Слънчеви лъчи“ трябва да се играе със специални костюми с широки като тоги ръкави, и то с пояси.
Тези упражнения освобождават човека от грижи. Движенията, които ви давам, ги има в Природата. И само движения, които са взети от Природата, са добри. А движения, които не се намират в Природата, не са хармонични и вредят на човека. Въртенето на единия участник около другия при упражнението „Слънчеви лъчи“ е аналогично на движението на Земята около Слънцето, на движението на другите планети около Слънцето и на Луната около Земята. Упражнението „Слънчеви лъчи“ трябва да се играе със специални костюми с широки като тоги ръкави, и то с пояси. Костюмите да бъдат със син, розов и бял цвят. В „Слънчеви лъчи“, когато се говори за майка, се подразбира онази Майка – в Разумната Природа. Под думата „майка“ е скрито името на Бога. Упражненията „Слънчеви лъчи“ са от светилището на посветените и са слънчева музика, слънчев говор и слънчево движение. Когато ги правите, вие сте проводници на Любовта и на Светлината и пръскате тези лъчи и идеи, за да ги предадете на света.
към текста >>

3. 50 КРАЯТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

По това време някаква модна вълна беше заляла хората, да носят кожуси, простичко направени, със или без ръкави.
Между другото производство те украсяваха с пирография дребни дървени изделия. По това време нямаше нищо по-сериозно като обект на търговска дейност. Привърших работата си, за която бях отишъл, тръгнах без посока из селото да се поразходя. На една от уличките гледам сравнително просторна за това село кожухарска работилница. Веднага ми блесна в ума, дали тук не би могло да осъществя търговска сделка. По това време някаква модна вълна беше заляла хората, да носят кожуси, простичко направени, със или без ръкави. Организирането на едно такова производство би било много сполучлива работа, още повече, че се задаваше зима. Влязох в работилницата и насреща ми един приветлив човек - собственикът. Чертите на лицето му показваха природна интелигентност и предприемчивост. Това ме окуражи да пристъпя направо към целта на моето посещение. След като му изложих своя план, той отговори: "Да, всичко това, което предлагате - да се организира едно производство на кожуси е много добре, но в момента нямам нито подходящи работници, нито материали." Явно нямаше условия за голяма сделка.
към текста >>

Един много хубав, с кожи от гъста козина, готов е, остава само да му прикача ръкавите.
Това ме окуражи да пристъпя направо към целта на моето посещение. След като му изложих своя план, той отговори: "Да, всичко това, което предлагате - да се организира едно производство на кожуси е много добре, но в момента нямам нито подходящи работници, нито материали." Явно нямаше условия за голяма сделка. В този момент, както седях на стола, в мен се породи смътна тревога, че Учителя изстива и няма топла дреха, с която да се предпази от студа. Тогава се обърнах към занаятчията и го запитах дали няма поне един готов кожух. "Да - отговори ми той, - имам. Един много хубав, с кожи от гъста козина, готов е, остава само да му прикача ръкавите. Ако почакате до половин час, ще ви го приготвя." Разбира се, останах. След уреченото време кожухът, с обагрени в кафяво меки агнешки кожи, беше готов. Платих и се понесох на велосипеда си по обратния път към Габрово. Тревогата за съдбата на Учителя дълбоко легна в сърцето ми и ме караше с все сила да натискам педалите по дългия седемдесеткилометров път. От Габрово, без да губя време, още същата вечер тръгнах за София.
към текста >>

4. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Сутрин, в зори, през студените зимни дни, загърната, пъхнала ръце в ръкавите, гледам я пристига на Изгрева за беседа.
Това име й бяха прикачили, защото живееше някъде към захарната фабрика, в малка скромна стаичка, както разбрах. От какво живееше и от какво се препитаваше тази наша сестра, не можах да разбера и не съм имал смелостта да я запитам. Имаше някакъв дефект в гърлото и говореше хрипкаво. Въпреки всичко, аз обичах да се срещам с нея и да разговарям, най-много заради качествата, които неподозирано за никого, тя имаше. Едно постоянство, което ме възхищаваше. Сутрин, в зори, през студените зимни дни, загърната, пъхнала ръце в ръкавите, гледам я пристига на Изгрева за беседа. Лошо време, извинителни причини, за да не дойде в тъй ранните часове на беседа, за нея нямаше. „Е, Миче, как дойде чак от Захарната? Толкова рано трамваи няма! ”, закачливо я подхващам аз, като я видя да идва. Тя се изправи, сериозно ме погледне и каже: „Аз, брат Николай, идвам пешком, като тръгна в три часа сутринта и в пет съм тука.” Беше словоохотлива, когато намереше отзивчива среда, какъвто бях аз за нея.
към текста >>

5. СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г. - Теофана Савова

Дълги, с широки ръкави, само с по един шев
- С тези, с които бяхме на лозето. Повечето сестри и братя бяха облечени в бели дрехи. Роклите на сестрите бяха дълги до глезените и някои бяха украсени със златни (сърмени) галони. Хубави бяха. Е, не бяха според съвременната мода, но бяха по една съвършено нова линия. Дълги, с широки ръкави, само с по един шев отстрани и препасани с колан. - Тъй са били интересни. - Дори много красиви. И после се върнахме в лозето, където дежурните сестри и братя бяха приготвили прекрасен обяд. В 16,30 часа Учителя изнесе чудно хубавата беседа „Съвършеният мъж".
към текста >>

6. С ПОГЛЕД КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

И тръгнахме с нашите модни дрехи, високи токове, с чадъри и ръкавици."
Това става, когато млади хора се събират около Учителя, готови за приложение. Възрастните - важни софийски дами и господа, мъчно преодоляваха общественото мнение. По-късно се усмихваха на своите първи стъпки, на началото! Една сестра казва: „Когато Учителя ни предложи да излезем на разходка, ние се учудихме. Ние знаехме, че разходка извън града се прави с файтон, но заради неговата дума се съгласихме. И тръгнахме с нашите модни дрехи, високи токове, с чадъри и ръкавици." Първата ни разходка беше до началото на боровата гора - към Борисовата градина. После постепенно напредвахме все по-горе и по-горе, докато достигнахме хубавите поляни на гората, Червеният салон и още по-късно излязохме из гората и влязохме в полето. Прекрасното Софийско поле! Широко, слънчево! Витоша насреща, огряна от слънце!
към текста >>

Първо заменихме обувките с по-удобни, после обикнахме слънцето и разбрахме лечебните му свойства и изоставихме чадъри и ръкавици, след това заместихме и големите шапки е кърпи, и още по-късно - както виждате, тръгна народът гологлав.
" Но все още не предполагахме, че ще отидем и понататък, на Витоша, на Рила, на Мусала! И все по същия начин Учителя благи ни водеше. Първо до полите на планината, после по-нагоре, докато се установихме на нашия бивак - Ел Шадай. Но и ние, софийските дами, се променихме. Ние снехме златните и сребърните украшения от нас, снехме копринените рокли и кожените палта, неподходящи за новия спортен живот, и започнахме да се обличаме по туристически. Първо заменихме обувките с по-удобни, после обикнахме слънцето и разбрахме лечебните му свойства и изоставихме чадъри и ръкавици, след това заместихме и големите шапки е кърпи, и още по-късно - както виждате, тръгна народът гологлав. Но животът на „66", където живееше още Учителя и където беше столът, постепенно се изместваше нагоре. Беседите в това време се държаха на "Оборище", а Изгрева беше мечта. Единици го посещаваха и му се радваха. Колко далече от София беше той! Но ще стане близо, когато Учителя го посети.
към текста >>

7. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Когато стигнахме до въжето, извадих от раницата всички чорапи и ръкавици и ги раздадох на учениците, за да се качат по въжето.
Когато стигнахме до Палеца, чухме силен вик от хижата - младежите бяха забелязали стъпките ни и веднага бяха тръгнали по тях. Настигнаха ни и заедно продължихме нагоре. Вървяхме мълчаливо, защото снегът на няколко места се разпука и имаше опасност от лавини. Пробивахме път в сняг до гърдите, като постоянно първите се сменяха. Това мълчаливо изкачване продължи цели в часа. Когато стигнахме до въжето, извадих от раницата всички чорапи и ръкавици и ги раздадох на учениците, за да се качат по въжето. В 18 часа влязохме в хола на космичната станция, който беше затоплен, пихме чай, подпечатаха книжките си, отпочинахме малко и тръгнахме надолу. Младежите на бегом, за половин час, бяха на хижата. Бяха много доволни, че заедно се качихме на върха и подпечатаха книжките си. Те научиха един добър урок, че и през пролетта понякога Рила е по-зимна, отколкoтo и през самата зима. Друга година със сестра Елена отидохме на хижата, за да посрещнем на Мусала празника 22 юни.
към текста >>

Духаше силен източен вятър, а Абена си изтърва ръкавицата и вятърът я грабна надолу по дълбокия 1 метър сняг.
Аз си сложих раницата по-горе и я водих до хижата, повече от километър. Пуснах я и й казах, че вече е добре. Влязохме в хижа Мусала, пихме чай и тръгнахме нагоре по зимния път през улея. Снегът беше дълбок, направихме си пътека, изкачихме се и минахме покрай Палеца. Вървях с Албена и Николай. Духаше силен източен вятър, а Абена си изтърва ръкавицата и вятърът я грабна надолу по дълбокия 1 метър сняг. Аз свалих раницата си и тръгнах надолу, за да я взема. На 14.03.1998 г. си замина от този свят сестра Мария Маркова, моя много близка приятелка, и точно по това време я погребваха в с. Бояна. Когато стигнах до ръкавицата, вятърът я бухна още по-надолу. Разбрах, че това беше работа на Мария - да ми се обади и казах: „Марио, стига си си играла с мен и задръж ръкавицата!
към текста >>

Когато стигнах до ръкавицата, вятърът я бухна още по-надолу.
Вървях с Албена и Николай. Духаше силен източен вятър, а Абена си изтърва ръкавицата и вятърът я грабна надолу по дълбокия 1 метър сняг. Аз свалих раницата си и тръгнах надолу, за да я взема. На 14.03.1998 г. си замина от този свят сестра Мария Маркова, моя много близка приятелка, и точно по това време я погребваха в с. Бояна. Когато стигнах до ръкавицата, вятърът я бухна още по-надолу. Разбрах, че това беше работа на Мария - да ми се обади и казах: „Марио, стига си си играла с мен и задръж ръкавицата! " В това време вятърът се усили още повече, но ръкавицата остана на мястото си като закована. Взех ръкавицата, благодарих на Мария и бавно се върнах на пътеката и я дaдox на Албена, защото много скоро щеше дa й потрябва по въжето. Стигнахме началото на въжето и сложихме котките - температурата беше 27ъС, духаше северен вятър, фирновият сняг по върха се беше превърнал на лед. По средата на въжето ми се скъса каишката на дясната ми котка.
към текста >>

Разбрах, че това беше работа на Мария - да ми се обади и казах: „Марио, стига си си играла с мен и задръж ръкавицата!
Духаше силен източен вятър, а Абена си изтърва ръкавицата и вятърът я грабна надолу по дълбокия 1 метър сняг. Аз свалих раницата си и тръгнах надолу, за да я взема. На 14.03.1998 г. си замина от този свят сестра Мария Маркова, моя много близка приятелка, и точно по това време я погребваха в с. Бояна. Когато стигнах до ръкавицата, вятърът я бухна още по-надолу. Разбрах, че това беше работа на Мария - да ми се обади и казах: „Марио, стига си си играла с мен и задръж ръкавицата! " В това време вятърът се усили още повече, но ръкавицата остана на мястото си като закована. Взех ръкавицата, благодарих на Мария и бавно се върнах на пътеката и я дaдox на Албена, защото много скоро щеше дa й потрябва по въжето. Стигнахме началото на въжето и сложихме котките - температурата беше 27ъС, духаше северен вятър, фирновият сняг по върха се беше превърнал на лед. По средата на въжето ми се скъса каишката на дясната ми котка. Свалих котките и започнах да се катеря без тях.
към текста >>

" В това време вятърът се усили още повече, но ръкавицата остана на мястото си като закована.
Аз свалих раницата си и тръгнах надолу, за да я взема. На 14.03.1998 г. си замина от този свят сестра Мария Маркова, моя много близка приятелка, и точно по това време я погребваха в с. Бояна. Когато стигнах до ръкавицата, вятърът я бухна още по-надолу. Разбрах, че това беше работа на Мария - да ми се обади и казах: „Марио, стига си си играла с мен и задръж ръкавицата! " В това време вятърът се усили още повече, но ръкавицата остана на мястото си като закована. Взех ръкавицата, благодарих на Мария и бавно се върнах на пътеката и я дaдox на Албена, защото много скоро щеше дa й потрябва по въжето. Стигнахме началото на въжето и сложихме котките - температурата беше 27ъС, духаше северен вятър, фирновият сняг по върха се беше превърнал на лед. По средата на въжето ми се скъса каишката на дясната ми котка. Свалих котките и започнах да се катеря без тях. Когато стигнах най-стръмната част от въжето, преди върха, последните 3 кола, се хлъзнах назад, макар че се държах за замръзналото въже и спрях при по-долния кол, като си ударих бедрото.
към текста >>

Взех ръкавицата, благодарих на Мария и бавно се върнах на пътеката и я дaдox на Албена, защото много скоро щеше дa й потрябва по въжето.
На 14.03.1998 г. си замина от този свят сестра Мария Маркова, моя много близка приятелка, и точно по това време я погребваха в с. Бояна. Когато стигнах до ръкавицата, вятърът я бухна още по-надолу. Разбрах, че това беше работа на Мария - да ми се обади и казах: „Марио, стига си си играла с мен и задръж ръкавицата! " В това време вятърът се усили още повече, но ръкавицата остана на мястото си като закована. Взех ръкавицата, благодарих на Мария и бавно се върнах на пътеката и я дaдox на Албена, защото много скоро щеше дa й потрябва по въжето. Стигнахме началото на въжето и сложихме котките - температурата беше 27ъС, духаше северен вятър, фирновият сняг по върха се беше превърнал на лед. По средата на въжето ми се скъса каишката на дясната ми котка. Свалих котките и започнах да се катеря без тях. Когато стигнах най-стръмната част от въжето, преди върха, последните 3 кола, се хлъзнах назад, макар че се държах за замръзналото въже и спрях при по-долния кол, като си ударих бедрото. Това беше наказанието, което тъмните сили ми дадоха, задето бях спасил Илияна да не е я задигнат.
към текста >>

Вятърът беше грабнал на Елена шала, ръкавиците и шапката, и беше капнала от умора.
Спрях за малко, но двете след мен не идваха. Излязох от ъгъла и пълзешком се добрах до вратата и влязох при метеоролога Чавдар. Той ме попита: „Как така идваш в това бурно време? " Отговорих, че нямах друг избор. Излязох до вратата и посрещнах Елена и Илиян. Вятърът беше грабнал на Елена шала, ръкавиците и шапката, и беше капнала от умора. Стаята беше топла и тя легна на леглото, където лежа половин час, докато се съвземе напълно. С Илиян отидохме в гъстата мъгла да изтеглим другите две. Приведени, стигнахме до Валентина, която беше легнала в дупка на снега и не искаше да я напусне. Илиян я хвана за ръка, пълзешком я издърпа до източната стена на завет, а аз пълзях с раницата й. Въздухът беше рядък и мъчно се дишаше.
към текста >>

Вятърът й беше грабнал ръкавиците и шала.
Приведени, стигнахме до Валентина, която беше легнала в дупка на снега и не искаше да я напусне. Илиян я хвана за ръка, пълзешком я издърпа до източната стена на завет, а аз пълзях с раницата й. Въздухът беше рядък и мъчно се дишаше. Постояхме малко да си починем и след това с големи усилия, пълзешком се добрахме до вратата и влязохме в стаята, където Валентина се стопли. Отидохме да доведем и Емилия, която я намерихме по-надолу, легнала в дупка и не искаше да мръдне оттам. Вятърът й беше грабнал ръкавиците и шала. Хванах я за ръката, а Илиян взе раницата й и пълзешком, на почивки се добрахме до източната стена на завет - до станцията. Починахме малко, поехме си въздух, от сняга, който се сипеше по лицата ни. Преминахме лазешком отсечката от ъгъла до вратата. Влязохме в стаята на метеоролога. Веднага Чавдар пусна две печки в голямата стая и тя бързо се затопли.
към текста >>

8. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Първоначално змиите бяха много и братята ги ловяха с ръкавици, слагаха ги в торби и ги хвърляха в стръмнината към първото езеро.
Ние, няколко малки палавници, без да ни видят, взехме въдиците с пръчките им и ги хвърлихме между скалите, в една морена. Няколко пъти от Долината на Съзерцанието в лагера проникваха мечки и обикаляха край палатката на брат Борис Николов - в ниската част, след палатката на Учителя. Те не направиха пакост на никого. В лагера имаше много змии - пепелянки, които постоянно се навъртаха около палатките ни. Учителя ни научи да слагаме обелени скилидки чесън около палатките ни, от които змиите бягат. Първоначално змиите бяха много и братята ги ловяха с ръкавици, слагаха ги в торби и ги хвърляха в стръмнината към първото езеро. Ние, младежите, знаехме, че първото езеро е змийско езеро. По този начин змиите значително намаляха. Те са много умни и обикновено отиват да спят под възглавниците на хората, за да черпят енергия. Една година сестра Елена Андреева с група нейни приятелки си бяха построили палатките до второто езеро, някъде, където е сега конярят Михаил. При тръгването им ние отидохме с брат Влад Пашов да свалим палатките и да ги опаковаме като багаж за конете.
към текста >>

9. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Той дирижира с черна ръкавица и палката му е прикрепена с ластик за ръката му.
Непосредствено след тях влязоха и четирите претендентки за ролята на Розина. Изпитаха ни на едни и същи места от операта, посочени от Маестро Де Веки и той хареса мен за премиерата. Учителю, той е бил силно наранен или от бомба или от друго оръжие. В задната част на главата му, там дето е малкия мозък има зараснала дълбока рана. Дясната му ръка има само три пръста. Той дирижира с черна ръкавица и палката му е прикрепена с ластик за ръката му. Не знам дали гениалността беше последствие от това нещастие, но видях как прелисти за около минута едно ново българско произведение, което виждаше за пръв път, след което захвърли нотите и започна да дирижира наизуст... С маестро Де Веки разговаряме на френски език. Каза ми възкликвайки с недоволство "Basta terribile! " (Стига, ужасно!), скъса каденците от нотите ми, пяни преди от бившата примадона от операта и на тяхно място много сръчно ми написа с лявата си здрава ръка, каденците на Тетрацини, конто се пеят от най-добрите колоратурки в "ёСкала Ди Милане". "Аз – каза ми той, — така ще Ви приготвя в тази роля, че спокойно ще можете да гостувате и в най-големите сцени на Европа."
към текста >>

10. ПОСЛЕДНАТА БОРБА - Борис Николов

Какви сукмани надиплени, с шарени кутнии долу и златни кенари, ризи и ръкави, извезани с цветни плетеници с вещината на художник.
Народът ги нарича Лазарини, може би защото ставаха около Великден. Тук всеки бързаше да покаже какво има и какво може. Народът беше отпочинал през зимата и сега беше богат и силен. Радостта от живота беше пълна – песни, разговори, сърдечни срещи. Всички празнично облечени, особено момите – в най-хубавите си премени, и то изработени от тях самите. Какви сукмани надиплени, с шарени кутнии долу и златни кенари, ризи и ръкави, извезани с цветни плетеници с вещината на художник. Сърцата преливаха от най-добри чувства, лицата грееха. Празнуваше един здрав и чист народ. И старците бяха тук на почит; подхванати от общата вълна, и те се чувстваха млади. Спомняха си далечните години… бурен живот бяха минали те. Лазарините ставаха на големите ливади, долу, край реките.
към текста >>

11. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците на своя официоз "Църковен вестник" ("Църковен вестник", бр.
Формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга "Учението на Учителя Дънов" (Й. Истинолюбиви - също литературен псевдоним, 1922). Решението на архиереите е характеризирано като незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П. Дънов. Т. е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св. Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците на своя официоз "Църковен вестник" ("Църковен вестник", бр. 22, 23, 1922). Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи някого, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го "белязва", за да предпази хората от "заблудата". Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор определя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. "Църковен вестник", бр. 33, 1922).
към текста >>

12. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Несъмнено бива изпълнен с яснота относно това, кой е той и защо е изпратен на тази малка планета – трета след звездата, наречена Слънце, в един от страничните ръкави на галактиката Млечен път.
Изнесена е от Петър Константинов Дънов – българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието. Преди да пристъпим към разбора на текста обаче, трябва да се върнем малко назад във времето спрямо датата на неговото обнародване. Според свидетелствата на хора от най-близкия кръг около Учителя Петър Дънов (известен и със своето духовно име Беинса Дуно), с които той очевидно е споделил своето преживяване, малко преди да навърши 33 години (Христовата възраст!) в живота му е настъпил прелом. Събитието с духовно-мистичен контекст е станало на 07.03.1897 г. От езотерична гледна точка можем да го дефинираме по следния начин – Петър Дънов получава от невидимия свят просветление за мисията си на Земята. Несъмнено бива изпълнен с яснота относно това, кой е той и защо е изпратен на тази малка планета – трета след звездата, наречена Слънце, в един от страничните ръкави на галактиката Млечен път. Година и половина Петър Дънов посвещава на осмисляне, уточняване и конкретизиране на тази своя мисия с нейната основна насока и детайлите ў. Едва след това я огласява пред българския народ. А с това – и пред света. Тази е формата, която избира, за да съобщи на всички каква е отговорността, която е поел пред Бога за България, славянството и човешкия род. А който има уши да слуша, ще осъзнае своята собствена отговорност пред олтара на свещеното Дело.
към текста >>

13. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Бог ни е хвърлил ръкавицата на щастието и очаква да я поемем и да извоюваме правото да я носим като знак, че сме постигнали вечното и непреходно щастие в Духа и чрез Духа.
Прекомерно е обширна и твърде заредена с предизвикателства и нерешени проблеми, с остри завои и бездънни пропасти. Както и за всичко останало, всеки от нас има право на избор. В земното училище на живота да бъдеш нещастен и неудовлетворен не е голяма философия. Повечето от нас са точно такива. Нека сторим всичко необходимо, дори и невъзможното, за да се присъединим към малцината, преминали от другата страна – в лъчезарната страна на щастието, където Слънцето на вечния живот никога не залязва. Бог ни е хвърлил ръкавицата на щастието и очаква да я поемем и да извоюваме правото да я носим като знак, че сме постигнали вечното и непреходно щастие в Духа и чрез Духа.
към текста >>

14. МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА - Павел Желязков

Веднаж седмично бате Крум ни приемаше в „дядовата си ръкавичка", за да изучаваме английски език.
Само човекът, в когото умът и сърцето са в хармония, приема благата, взема от тях само онова, което е необходимо за да поддържа живота си, и ги оставя да текат, за да се ползват от всички. Това е новият тип човек, за който може да се каже, че е психотерапевта на бъдещата култура. В софийския квартал „Изгрев" имаше една малка дървена къщичка, която се състоеше от антре и едно помещение, което служеше за спалня, кухня и салон. Размерите на тази къщичка бяха не по-големи от два на три метра. В тази малка дървена къщичка живееше нашият брат Крум Въжаров, известен като Вено. Веднаж седмично бате Крум ни приемаше в „дядовата си ръкавичка", за да изучаваме английски език. По него време около 1975 година при него идваше и Христо, скромен и малко затворен в себе си младеж, който следваше английска филология. Вено отделяше внимание на всеки от нас и имаше особен начин на общуване, ефекта на който всички около него чувствахме осезателно. След престоя си в неговата малката дървена къщичка, се чувствахме преобразени. И винаги, когато се връщахме към ежедневните си задължения, животът изглеждаше по-хубав и ни изненадваше с богатите си възможности да учим, да работим и да успяваме. С Христо, който беше по-напреднал от нас, но желаеше да подобри знанията си по английски език, Вено работеше отделно.
към текста >>

15. Мусаленският лагер - Крум Въжаров (1908- 1991)

Само тази палатка устояваше на бурите и ние се подслонявахме в нея като в дядовата ръкавичка, когато оставахме без покрив на поляната под синьото небе.
Сутрин, като се събуждахме за изгрева, е имало лед наоколо. Валял ни е и сняг, като се е задържала до няколко дни около 20-30 см снежна покривка. Ние изгребвахме снега от покрива на палатките, за да не ги скъса и да не ни затрупа. Имало е много силни бури, които са скъсвали палатките, и сме оставали без покрив. Единствено стабилна и здрава оставаше ветеран- ската палатка на Крум, шита от Елена Андреева и импрегнирана с парафин като тези, които са ползвали по времето на Учителя. Само тази палатка устояваше на бурите и ние се подслонявахме в нея като в дядовата ръкавичка, когато оставахме без покрив на поляната под синьото небе. По-късно осъзнах, че трудностите и суровите условия са част от школата на Учителя. Те спомагат за израстването на ученика, за формирането на истинска обхода между хората, защото, ако при трудни условия се изградят прекрасни отношения, те свързват душите завинаги и любовта между тях е безгранична. А тази любов, това е основата, върху която се гради Братският живот. Запомнила съм, че всички работеха, всеки искаше да даде от себе си колкото може и каквото може, един едно, друг друго. Никога не сме имали проблеми за пари, никога не сме искали и не сме вземали пари от гостите чужденци.
към текста >>

16. Гатанки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— охлюв Бод бодило, пар-парило край плета ни се родило, хванахме го с ръкавица, сготвихме го на чорбица.
— гребен Бодлива крава през плет минава, опашката й отвън остава. — игла и конец Не се впряга моят бивол в ярема, по послано ходи, огън му в корема. — ютия Бубулеста невяста, от цветята в полята ясте прави за здраве по цял свят се тя слави. — пчелица Два юнака, два близнака път пътуват, другаруват, всъде всичко разузнават, а сами се не познават. — очите Есен се Тодор с плюнка заключва, пролет се Тодор с плюнка отключва. — охлюв Бод бодило, пар-парило край плета ни се родило, хванахме го с ръкавица, сготвихме го на чорбица. — коприва Дядо Благо На стряха плаче бяло юначе, че ми го вече слънце напече. Ти знаеш много, кажи кое е това юначе, що сълзи лее. То иде зиме тук от небето и си отива, пролет в морето. — снегът Кой ли овчар докара, в тая тъмна кошара, трийсет и две овчици? Кошарата червена във могила вградена, куче лае в средата, та люлее гората.
към текста >>

17. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

да приеме да продължи като дошъл в България протестантски пастор, или да запретне ръкави с познанията си по медицина, френология, или другите неща, които е усвоил през седемте си години в Америка.
Това е работа за доуточняване от тези, които искат да превърнат един голям всемирен духовен учител в субект на икони, групови екзалтации, пози и външни халосваници. Както между другото след години става с ред самозвани последователи на Дънов. Аз виждам нещата много по-просто. Баща му е с него. Вече го кани да се разтовари от напрежението, в което се намира, и да се приюти в провинциалната му енория в Нови Пазар, докато реши какво да прави: т.е. да приеме да продължи като дошъл в България протестантски пастор, или да запретне ръкави с познанията си по медицина, френология, или другите неща, които е усвоил през седемте си години в Америка. В разговорите им Петър споделя, че не го привлича нито едното, нито другото. Нито протестантските мисии на Америка и Англия ще съживят закърнялите дълбоки корени на българската духовност, нито предписването на билки и съвременни рецепти ще даде простор на духовния заряд, който е натрупал в себе си. Вече е убеден, че работата му трябва да се издигне и над едното и над другото, за да тласне нещата напред. Американското протестантство вече е дало на света, което може да се научи от него. Сега то навлиза в терена на консервирането на духовното си минало. Медицината?
към текста >>

18. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Запрятат ръкави няколко от младите братя.
Васил Иванов. Няголов, който беше от по-претенциозните последователи на Лулчев на Изгрева. Савата. Вече споменах как в блестящия си разказ „Мусаленския Бог“ професор Христофоров описва главозамайващите планинарски изцепки на Игнат. Как Учителят предлага на най-добрите си туристи при едно изкачване на Мусала, да слязат и да донесат дамаджана с кристално чиста вода от Мусаленското езеро. Не зная дали можете да си представите какво значи това изкачване.... (в нашия случай: „... При това слизане и изкачване!“). Запрятат ръкави няколко от младите братя. Атанас Минчев един от братските звезди на туризма успява да слезе, но връщането му отнема часове и часове, и накрая трябва да му помогнат да се оправи. Игнат слиза, пълни и занася дамаджаната на върха, и слиза втори път... И се изкачва преди Атанас. Ни жив ни умрял, но определено: „Друг!“ Определено Мусаленският Бог Игнат Котаров. Той идва за пръв път на Изгрева години преди това. Като студент.
към текста >>

19. Заключение - Атанас Славов

Още когато Учителят се прибра от Мърчево, Отечественофронтовската организация на квартала ръководена от брат Антов, запретна ръкави да подчини Салона на новата политическа обстановка.
Учителят беше заместен от братски съвет, за да може нещата да продължат както винаги. Салонът беше там физически, това е така! Но Салонът такъв какъвто беше изграден десетилетия назад, беше мястото, където Учителят осъществяваше своята духовна дейност, и братята и сестрите сега трябваше да съхранят духът му на чист и непокварен молитвен дом! Беше място, където човек да има желанието да влезе в досег с извисеното му над ежедневието смирение, благоговение и почитание. За обикновени, делнични изяви тук нямаше място. Такива прояви съвсем очевидно щяха да разстроят и принизят атмосферата, за който беше предназначен. За съжаление след Девети септември 1944 година стана точно това. Още когато Учителят се прибра от Мърчево, Отечественофронтовската организация на квартала ръководена от брат Антов, запретна ръкави да подчини Салона на новата политическа обстановка. Както казахме инсталира се прожекционния апарат, за който споменах, и продължиха да се показват документални филми от войната, детски и забавни филми, и всичко което можеше да помогне на политизирането на обитателите на Изгрева. Антов всъщност, на висотата си на Отечествено-фронтовски активист, изпрати привържениците си да отправят покана към Учителя, на една от първите прожекции, която той, естествено, отклони. В салона винаги са се устройвали концерти, подходящи художествени прояви, рецитали. Сега обаче и тази традиция беше вулгарно разградена. Духовната атмосфера, която от толкова време тук беше пълен господар, също се беше изпарила.
към текста >>

20. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Спял със запретнати ръкави.
Връстник на баща му бил и двамата много си допадали; и за двамата нищо не било забранено, ако е за добро, и за двамата всичко, което трябвало да се направи, просто се правело! Шишков навремето бил ученик на еленчанина Никола Михайловски - ако това име ви говори нещо. Гигантска фигура. Ако Елена била нещо, ето го нещото! След това Шишков минал през търновското трикласно училище на Петър Берон!! После продължил образованието си в Париж. После учил славистика в Прага. Когато се върнал в България, станал директор на класното училище в Сливен, издал аритметика, елементарна словесност, българска граматика, история и какво ли не! Всичко от каквото имало нужда. Спял със запретнати ръкави. Пишел и печатал наляво-надясно, тресял дядо-Петковото списание „Читалище“ в Цариград, дискутирал пламенно за културата и за образованието. Като дошло времето на колосаните яки и префърцунения социализъм, времето, когато приятелят му поп Константин спял самотен в стаичката си на тавана на църквата „Св. Архангел Михаил“ в Ченгене махлеси, патриархът на българската словесност Иван Вазов се закачил по негов адрес в „Един бисер на Черно море“. Вярно, че Шишков пишел малко смешни стихове, но не по-смешни първи стихове от Вазовите: Ой Варна, Варна, Одесос стара близо Каварна ти се докара... Е, и! Васил Коларов, като го срещнел в коридора на училището с великите си съмислители, се фръцкал пред тях, като му изказвал съжалението си, че Ботев не го признал като поет навремето. А старият директор ги гледал, виждал колко са „величествени“ превзетите му ученици, знаел, че „какво знаят те“, какво да им каже и какъв лесен бил сега за тях пътят им и как щели да го омацат, и се усмихвал, и се правел на глупав: - Да, да, господин Коларов, Христо мъничък като беше, тичаше само по ризка, стегнатичък такъв, и аз го шляпках по голото „д“.
към текста >>

21. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

„И оцет да беше, щях да го изпия - казва Уайлд по-късно, - такава адмирация имам към него.“ Уайлд е с дълго до глезените палто от зелено кадифе с кожена яка и букли, а Уитман с бяла разгърдена риза със запретнати ръкави и домашен панталон с торби на колената.
Боун, който става редовен преподавател в Теологическия факултет на Бостънския университет. 1881 между Манхатън и Бруклин бива построен висящият Бруклински мост. 1881 в Самоков възпитаникът на Робърт колеж и преводач на Новия завет на български Сечанов бива смлян от бой по време на изборите за Свищовското народно събрание, а във Враца бива заточен Драган Цанков. 1881 в България под руски натиск бива суспендирана конституцията и се въвежда режимът на пълномощията на княз Александър Батенберг. 1882 (януари) в Кемдън, Ню Джърси, Оскар Уайлд посещава Уолт Уитман, като му казва: „Дойдох като поет да видя един поет“, на което Унтман отговаря „Давай!“ и го почерпва с домашното бъзаково вино на сестра си. „И оцет да беше, щях да го изпия - казва Уайлд по-късно, - такава адмирация имам към него.“ Уайлд е с дълго до глезените палто от зелено кадифе с кожена яка и букли, а Уитман с бяла разгърдена риза със запретнати ръкави и домашен панталон с торби на колената. 1882 в Конкорд, Масачузетс, умира най-яркият американски тран- сценденталист Ралф Уалдо Емерсън. 1882 в Бостън излиза шедьовърът на персоналиста Бордън Паркър Боун „Метафизика“. 1883 в България по време на суспендирането на българската конституция методистките мисии биват затворени. 1883 (28 септември) в България става промяна в правителството и английският консул съобщава на Чалис, че министерството на образованието си е променило решението. На 1 октомври отново се отваря мъжкото методистко училище в Свищов.
към текста >>

Георги Чакалов Георги Чакалов добре помни дякона: млад човек, среден на ръст, с фес, чепкен (със спуснати ръкави) и пъстър копринен пояс.
Ще иде в кръчмата да измъкне от там някой ракиен поп Тамянко или Босилко, или Прекръстю, или Кръстю ли, че да го приюти? Стоманен човек му трябвало на него, патриот му трябвал, а не разхлопана уста с големи приказки, но с дела никакви. Три нощи подред Васил Левски нощувал в таванската стая на дюкяна на дядо Никола. Стоян Заимов в книгата си „Миналото“ също пише, че в Самоков дяконът бил приютен от възпитания в Роберт колеж учител Иван Соколов (вие кажете на кое училище!) и братята Чакалови. За да не запалят махалата, братята решили да го скрият на чаршията, а срещите и разговорите ставали в къщата на Соколов и игуменката на женския метох, както го наричали самоковци „Бабите“. Георги Чакалов Георги Чакалов добре помни дякона: млад човек, среден на ръст, с фес, чепкен (със спуснати ръкави) и пъстър копринен пояс. Приказвали с баща му цяла нощ на турски и на български, и щом гостенинът напуснал дюкяна, баща му го дръпнал с лице към себе си и му се сопнал: „Георге, хем хубаво да запомниш този човек, чу ли!“ Сърбия като отворила война на Турция, Босненското въстание като избухнало, а после и Априлското - в града положението на християните станало тягостно. Майка му взела да пече сухари, в случай че станело нужда да бягат, да се крият в гората, защото обесените муховчани вече висели на моста. Баща му обаче си бил друга направа. Измъкнал двата си пищова, радвал им се, чистел ги, пълнел ги, лял тайно куршуми, уж без да го видят децата да не се уплашат, ама те знаели за тази работа. Барут било трудно да се намери и без колебание на помощ се притекли двама мисионери - Кларк и Джени.
към текста >>

22. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Но ще се справят, защото това са дебелоглави хора, които лягат и стават със запретнати ръкави.
Не се иска много въображение, за да се усети огромното напрежение, на което Петър Дънов се бе подложил с предприемането на тази нова крачка. * Бостън от него време е нещо, което заслужава да се види. Пренаселен е като Багдад по времето на Харун ал Рашид, само дето хората не си живеят над дюкяна, а в къщи с градинки по на пет-шест километра от канцелариите си и всеки ден трябва да ходят и да се връщат от работа в центъра. Избягали от Англия, че уж била надута и не могат да я понасят, презабогателите пуритански мозъци още искат да живеят като английски „джентри“ и бизнесът да е в „ситито“, а жените и децата да са в резиденцията в „кънтрито“ с ливадата, стария дъб и боричкащите се ловни кучета. Само че главата на семейството не ходи един път в седмицата в града да види как са му акциите, а е чиновник всеки ден от девет до пет и ливадата е три педи на две крачки и ако има куче, трябва да се извади на улицата, когато се внася новият бюфет, че няма как да се разминат хамалите. Но ще се справят, защото това са дебелоглави хора, които лягат и стават със запретнати ръкави. Тук и точно по това време се посаждат семената на американската градоустройствена мисъл около основния проблем на бостънци: как да се запази красивото в английския начин на живот в американската житейска реалност. Милионерът Уитни вече е купил повечето от тролейните линии в града и се готви да прокара в най-гъстото на центъра „елове“, т.е. вдигнатите на нивото на втория етаж железни пътища с техния апокалиптичен трясък и тръскане. Изглежда че няма друг изход с тези експлодиращи американски градове, и навсякъде постъпват точно така. Това е то спасението за претъпканите им центрове! Уитни дори има подкрепата на губернатора Ръсел, който казва: „Направи превоза до предградията лесен, бърз и евтин, а пък невзрачните сгради за даване под наем в града и тъй и тъй не могат да се сравняват, както показва опитът, с предимствата на извънградските резиденции.“ Така че лозунгът на Уитни е: „Шумът на бесилото! Мръсотията по дяволите!“ Не ви трябват коне от кол и въже да ви теглят по 303 каруци на час по Парк стрийт към центъра! Само елове! И как да спориш с него, когато в Бостън нещата стоят по-зле от където и да било.
към текста >>

23. 1.10. Методи за справяне с неприятелите - Георги Христов

Тези хора са винаги много добре облечени - с елегантни дрехи, с черни гантени ръкавици, с попски калимявки, с попски дрехи, с владишки корони, на професорски катедри.
Често те ви заблуждават. Навсякъде, където има такива събрания, те идват и винаги са много учтиви. Онези, които не ги разбират, ги считат за големи кавалери. Те са въплътени. Затова ще изпитвате духовете. Тези хора са винаги много добре облечени - с елегантни дрехи, с черни гантени ръкавици, с попски калимявки, с попски дрехи, с владишки корони, на професорски катедри. Ние няма защо да им се сърдим - те са много учтиви. Това е борба - те са съвършени в обноските си, много са умни. Не мислете, че можете тъй лесно да се борите и да се разминете с тях. Те са от Черното братство, но са много умни - в тях има знания и могат да ви измамят, да ви спънат във вашия път. Туй сега не ви казвам, за да се плашите и да мислите, че когото срещнете и когото видите, е от Черното братство.
към текста >>

24. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Ръкавите на чистите им ризи, облечени за неделния ден, белеят, а поясите им имат цвят на божур.
Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната През неделните дни беседваме с някои селяни. Някои в селото не ни обичат, но други редовно идват при нас и сядат в широката хладна стая на братската комуна. Дълбоко са напукани ръцете на тези отрудени хора, а в очите съзираш само честност и прямота. Ръкавите на чистите им ризи, облечени за неделния ден, белеят, а поясите им имат цвят на божур. Жените носят бели забрадки. Те слушат смирено и с искрен интерес нашите разговори. Някой от нас, чийто ред е да ръководи сбирката в днешния неделен ден, прочита глава от Евангелието. После той тълкува свещените слова. Накрая обяснява на селяните, защо е по-добре дворовете им да бъдат без ограда.
към текста >>

25. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Ако в този момент Паневритмията се наблюдава отгоре, може да се видят движения, които почти буквално наподобяват спираловидните движения на ръкавите на нашата галактика Млечен път и движенията, породени от социалния живот на звездните системи с техните собствени, локални Ангелски йерархии.
пространствен ключ, в трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите пространствени области на Космоса от геоцентрична гледна точка. Първата част с нейните двадесет и осем упражнения описва плавния, разширяващ се преход, който извършва човешката душа след смъртта си - от Земно-лунната сфера до Сатурновата сфера, като трябва да се има предвид, че всяка от тези сфери има свой физичен, етерен, астрален и идеен план. Срещата на все повече разширяващата се в космичните простори душа с дванадесетте извора на Христовата макрокосмична мъдрост, т.е. с дванадесетте Херувима, обградили нашата Слънчева система, може красиво да се преживее чрез втората част на Паневритмията - Слънчеви лъчи. А навлизането на душата сред необятните звездни простори на нашата галактика Млечен път може да се преживее чрез третата част на Паневритмията - Пентаграм. Ако в този момент Паневритмията се наблюдава отгоре, може да се видят движения, които почти буквално наподобяват спираловидните движения на ръкавите на нашата галактика Млечен път и движенията, породени от социалния живот на звездните системи с техните собствени, локални Ангелски йерархии. На практика духовно търсещият, които играе Паневритмия, чрез този конкретен смислов ключ съзнателно инициира в себе си един вид космическо разширение на съзнанието. По този начин душата придобива една полезна подготовка за процесите, които настъпват едва след смъртта - процеси описани подробно в трудовете на Рудолф Щайнер. Ето защо Паневритмията може да се нарече социално-космогонично явление, разгърнало се в условията на съвременното езотерично християнство. (iii) Паневритмията може да се съзерцава не само от макрокосмична гледна точка. Към нея може да се подходи и от микрокосмична, дори от физиологична гледна точка.
към текста >>

0.40635800361633