Търсене в текстове за 'Ръкави'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 15 резултата в 14 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И неродени телца се изрязват из майчините утроби, за да можете вие от кожичката им да носите меки ръкавици... Само видът на такива неща наранява всяка пора в мен; и където се носят подобни неща, аз трябва да съм далеч.
Но, ако продължавате да осъждате на смърт и да презирате - то вие не сте много по-високо над престъпника. Тогава вие сами сте виновни поради липса на разбирателство и любов - от което произлизат престъпниците. Не може да има лов там - било от безумие на мода или спорт - където аз се изявявам. Който прави това или го причинява, извършва тежко престъпление против моя морален закон, която цел почива на любов. Вашите кожи вие ги обичате, защото те струват толкова много (тяхната цена: живота и страданията на животни, струват наистина много!) Вашите пера, тях ги скубят от убити (често и от живи) птици, чиито малки трябва да гинат в гнездото - за да можете вие да се разхождате с особени шапки. И неродени телца се изрязват из майчините утроби, за да можете вие от кожичката им да носите меки ръкавици... Само видът на такива неща наранява всяка пора в мен; и където се носят подобни неща, аз трябва да съм далеч. Не разбирате ли, че подобен накит тежи от проклятие и че всеки, който пипне това от пожелание или суета, подлежи на неговото проклятие? Не разбирате ли, че вашият блясък е гнусен в очите на всекиго, който като мене - вижда и чувствува скръбта и страха, които го придружават? Мнозина от вас - в основата си морални и чувствителни - никога не бихте помислили с собствените си ръце да извършите това, което карате други да извършват за вас. Ала и вие еднакво сте виновни - и, ако само за отсъствието на любов, което у мене тежи много — както и онзи, който убива, за да удовлетвори вашето болезнено удобство, Убийство за спорт, за удоволствие, е ужасно нещо - непонятно за всички деца на бъдещата раса. Не сте ли никога вървели в един хубав ден през поле и гора; не ви ли е действувало като просветление синьото небе, златното слънце през клони и листи, прясната трева и храсталака?
към текста >>

2. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Като шофьор той работи само с гумени обуща и ръкавици.
Членовете на комисията закопали в една градина един златен пръстен, една платинена плоча и един железен ключ. Стоне не видял къде са заровени предметите, но след три минути ги намерил. За Фредерик Стоне може да се каже, че той е една жива електрическа батерия. Какъвто метален предмет се допре до него - изпуща електрическа искра. Поради това, Стоне не смее да се допре до телефона, защото от докосването получава силен електрически удар. Като шофьор той работи само с гумени обуща и ръкавици. Но той не отделя само електричество. От неговото приближаване магнитната стрелка започва силно да играе и да се обърша винаги към северния полюс. Стоне е можал да извърши следния опит: на една стъклена плоча било посипано голямо количество железен прах. Стоне прекарал няколко пъти ръката си под плочата и прахът се събирал на купчина. Магнитните полюси на Стоне, според изследванията на учените, се намирали в неговата дясна ръка и в кожата на главата му.
към текста >>

3. ВЕЛИКИЯТ ПРОБЛЕМ - ЖОРЖ ЛАКОВСКИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ще светне, ще дойде хубав слънчев ден, ще зацарува красота и тиха необятна радост, а вие които будни чакате, възпрятвайте ръкави!
Олеква на сърцата. Може би и оня камък ще поместим, дето векове тежи над душите. Нима не ще го мръднем! Ще тупне той, и в душата на света ще прозвъни мелодията на небесна кротост. Ще го катурнем! Ще светне, ще дойде хубав слънчев ден, ще зацарува красота и тиха необятна радост, а вие които будни чакате, възпрятвайте ръкави! Първа обич Още са живи дните, през които се опивах от свещеното мълчание на една планина. Там всяка сутрин чаках да се изредят химните на зората до мига, когато слънцето тихо целуваше челото ми. Облъчен бях в проста риза, гологлав и бос. Жилището бе колиба до самотна скала край езеро, но аз не помня да съм бил по-богат от тогава. По тънките нишки на светлината, като по струни протичаше радостта на Всемира и намираше сърцето ми.
към текста >>

4. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Мъжете които влизаха с цилиндри на глава и бели ръкавици, с черни костюми, имаха в ръцете си покани.
С една дума, къщата на богатия Сафра беше същински дворец. Всички искаха да видят тоя рядък по външна и вътрешна красота дом на Сафра. Такъв най-удобен случай, разбира се, беше сватбата на Адон Йосиф, големият син на Сафра. Нали се знаеше, че за сватба вратите са отворени за всеки – който чуе тъпан, както се казва, тича да се повесели и изяде едно сладко за честитка. Но не беше така в къщата на Сафра. Мъжете които влизаха с цилиндри на глава и бели ръкавици, с черни костюми, имаха в ръцете си покани. На вратата стоеше лакей в парадна ливрея, покланяше се учтиво, особено на дамите, които грижливо държаха своите шлейфове. Друг един слуга, по-просто облечен, стоеше на пътната врата и от време на време пъдеше нахалните и любопитни бедняци, които се катереха по железните решетки. Отвътре се чуваха звуците на музика. Гостите се смееха и пируваха. Нали това беше голям празник, а Сафра искаше да го отпразнува с най-голм блясък!
към текста >>

5. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Мери мислила, че като отишла на пощата да пусне писмо, при изваждането на ръкавицата си пръстенът паднал на земята.
Случай на ясновидство Госпожа X. У. разказва следното: — Понякога проявявам ясновидство и яснослушане. На седемнадесети октомври т.г. снаха ми Мери (жената на брат ми) беше изгубила един скъп пръстен, който струваше 10,000 лв. Същата вечер сестра ми дойде у дома, разправи за случката и каза, че Мери е отчаяна и плаче. Мери мислила, че като отишла на пощата да пусне писмо, при изваждането на ръкавицата си пръстенът паднал на земята. Аз видях, че пръстенът е в техния дом в долапа и чух глас, който ми каза, къде е пръстенът Казах на сестра си: — Кажи на Мери да потърси пръстена в долапа и ще го намери. На другия ден сестра ми посети Мери и й каза това. Мери като отворила долапа, намерила веднага пръстена.
към текста >>

6. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

10) Никакви къси ръкави, а дълги и широки, също и роклите да бъдат дълги.
7) Когато някой те погледне и ти препрати една мисъл не се усмихвай - провери първо. / 24. VII. 1922 Рила, 1 ч. об. I-то езеро/ 8) За пиене - само вода, никакви соди, лимонади и пр. 9) Учениците от окултната школа не употребяват чадър за слънце. 10) Никакви къси ръкави, а дълги и широки, също и роклите да бъдат дълги. 11) От никого нищо да не вземам, абсолютно нищо /нито за ядене, нито друго за пиене или обличане/. 12) Нищо мое да не давам на другиго /особено за обличане/. На 23 годишна възраст по случай Петровден на Рила Савка Керемидчиева поднесла на Учителя свой подарък: една книжка, наречена “Свещени думи на Учителя към ученика”. Това са отговорите на Учителя по зададени от нея въпроси. За нейна голяма изненада Учителят отхвърлил книгата.
към текста >>

7. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Причината на цялото нещастие бил един човек с бели ръкави на ризата си, който минал покрай коня и го уплашил.“ Г. Д.
която до тоя момент съм спяла, бях тласната от удара под корема на коня, който ми издраска лицето и гърдите с краката си и, в усилията си да стане, ме натисна към камъните на пътя, върху които беше дясната страна на лицето ми. „Кръвта течеше изобилно, тъй като дясното ми ухо бе разкъсано. Аз чувах отчаяните викове на другите, които ме търсеха, но не можах да отговоря. Никаква светлина нямаше през тази нощ. Най после дойдоха да ни помогнат от една близка къща и ме намериха паднала в безсъзнание и в едно окаяно положение. „Причината на цялото нещастие бил един човек с бели ръкави на ризата си, който минал покрай коня и го уплашил.“ Г. Д. Париж (писмо 625) Граф Карнаций и Севадин (Из беседите на Учителя) ЖивЬл някога един чудак в своите разбирания и проявления. Той бил затворен, саможив човек, така далеч от хората и техните болки и страдания, че сам не помни да е направил някому най-малкото добро. Наричал се граф Карнаций. Богат човек бил този граф. Живял близо до морето, дето имал обичай да излиза често на разходка.
към текста >>

8. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неговото, слизане е подобно на надяването на ръката, едно след друго, на няколко чифта ръкавици със все по-голяма и по-голяма гъстота.
Аз ви пожелавам да бъдете музикални и да обичате музиката, защото каквото посеете, това ще пожънете. Из беседата, държана от Учителя на 25 ноември 1934 г. „Който сее и който жъне„ Макс Хайндел (13) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Подготовка за прераждане . След като видяхме, от казаното до сега, колко голяма е необходимостта от повторни въплощения на земята, ние сега ще разгледаме начина, по който се достига тая цел. Преди да слезе долу в материята, троичният Дух е, тъй да се каже, гол, чист, дух, съдържайки в себе си само силите на четирите атоми-семена (които са ядрата на троичното тяло и проводници на ума). Неговото, слизане е подобно на надяването на ръката, едно след друго, на няколко чифта ръкавици със все по-голяма и по-голяма гъстота. Силите на ума от последния живот биват събудени от тяхното спящо състояние в атома семе. С това те започват да привличат към себе си материали от най-висшите подделения на областта на конкретната мисъл, по начина на магнита, който притегля железните стърготини. Ако държим магнит над една купчинка със смесени стърготини от мед, сребро, злато, желязо, олово и други метали, ний ще видим, че той, притегля само железните стърготини и че дори от тях той не ще може да задържи повече, отколкото силата му позволява. Неговата привличаща сила е от известен род и е. ограничена, до известен предел.
към текста >>

9. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пролетното слънце се застояваше на небето и галеше бузата като с кадифена ръкавица.
Тека мина първата година. Дойде втора пролет. Суровата зима бавно премина, като че беше превзета стръмна височина и сега се слизаше в приветлива равнина. Дните пораснаха. Дърветата напъпиха, в храстите започнаха да се обаждат славеи. Пролетното слънце се застояваше на небето и галеше бузата като с кадифена ръкавица. „Лудият“ пак беше на височината. Всяка заран, гологлав, замислен, той пълзеше по влажната от росата пътека, изправяше се на височината и размишляваше. — Ти, собствено, какво правиш тук? го запита един приятел, дошъл от любопитство да го види. — Нищо.
към текста >>

10. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Облеклото му от фина чоха, на ръцете му — кожени ръкавици, като премятал в лявата си ръка сребърно бастунче.
Едно време имало един человек, който си имал жена и две деца, конто много, много обичал, но сам той бил мързелив. Рядко хващал работа, затова бил сиромах. Цялото му семейство не могло нито до се облича, нито да се храни задоволително. По цели дни той седял под една върба, та си мислел що да прави. Един ден, като седял пак под върбата, излязъл пред него, като из невиделица, един млад човек, угледен и хубавеляк, черноок, с вежди като гайтанчета и коси лъскави като черната смола. Облеклото му от фина чоха, на ръцете му — кожени ръкавици, като премятал в лявата си ръка сребърно бастунче. — Какво мислиш толкова дни тука? Запитал той седящия под върбата. — Нищо лошо, — отговорил този. — Искам да намеря един лесен занаят, на който малко да се работи, а много да се печели. „Ха! — викнал Черноокият, — това е проста работа.
към текста >>

11. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Стане ли, обаче, нужда да проучи някое от тях, той го пипа с ръкавици и сока, извлечен от него, слага в епруветка, за да му послужи за научни изследвания.
Писмо към младите – Сеятел Благоразумието – Г. Събев КНИГАТА Както пчелите прехвръкват от цвят на цвят, за да събират сладкия меден сок, така и разумният човек се ползва от книгите. Но има цветове различни: едни от тях съдържат мед, а други са отровни. Същото нещо е и с книгите: има книги, които съдържат божествения сок на мъдростта, на истината и на любовта, а има и такива, които съдържат отрови, много по-страшни от тия, които убиват тялото. Разумният човек черпи меда на мъдростта от книгите и се ползва от него, а с отровните цветя на литературата не се занимава. Стане ли, обаче, нужда да проучи някое от тях, той го пипа с ръкавици и сока, извлечен от него, слага в епруветка, за да му послужи за научни изследвания. Хубавата книга е като тежка Медена пита, взета направо от кошера на божествената щедрост. Колко много пчелини са принесли своята дан, за да може тя да се изгради и изпълни! Също така, може да се каже в известен смисъл. че всяко велико, гениално произведение е дело на колективно творчество. Хилядите ценни мисли и идеи, втъкани в него, не са принадлежност лично на автора, — той само ги е събрал, обединил и свързало.
към текста >>

12. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази теория се подкрепя еднакво от намирането на ръкавите на стари реки, на равнината на старото морско равнище.
Курт Билан констатирал, че 550 километра разстояние от тая област, заедно със съответната ивица морски бряг, се намирали някога на 3,000 метра по-низко. Това твърдение се основава на твърде интересния факт: тази ивица е маркирана по цялото протежение с бяла хоризонтална линия на височина 3,500 метра. Тази линия, приличаща на черта, отбелязана с вар, се състои от варовити утайки, произхождащи от някои водорасли, които съдържат голям процент вар. Споменатите утайки са дебели от един до два метра. Присъствието на тази бяла линия на такава височина абсолютно доказва, че някого в далечното минало цялото това протежение и, следователно, сегашния бряг, са стояли много по-низко даже под водите на океана. Тази теория се подкрепя еднакво от намирането на ръкавите на стари реки, на равнината на старото морско равнище. Ръководени от някои йероглифи върху портала на Храма на Слънцето в Тихуанацо, астрономите от обсерваторията в Постдам са констатирали позицията на слънцето в епохата, когато се е строило това светилище. Те намерили, че около 9,550 години Пр. Хр. тази постройка не била още довършена. Близо до храма се намират следи на недовършено пристанище, които доказват, че през тази епоха Тихуанацо се намирал на брега на океана. Грамадните каменни колони, които лежат наоколо, показват че строителите внезапно трябвало да напуснат строежа.
към текста >>

13. -

Те ще бъдат боси, гологлави, без ръкавици.
1939 г.) Има неща, на които човек не трябва да се смее. Не е позволено да се подиграваме с любовта. Вие можете да говорите глупости колкото искате, но дойдете ли до любовта, това е свещено място. Ще събуете обущата си, защото мястото на което стоите, е свещено. И съвременните хора, когато отиват при любовта, трябва да събуят обущата си. Те ще бъдат боси, гологлави, без ръкавици. Те трябва да бъкат само в една хубава дреха, в която да се явят пред Господа. Каза се на Мойсея: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Къпината, която гореше, е любовта, която се проявяваше. Ний трябва да внесем в себе си онова свещено чувство на любовта. Съвременните хора нямат в себе си онова свещено чувство, с който да уважават и обичат душата си. Всеки човек има нещо свято в себе си.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Разбира.се, за хирогномичната преценка са от значение не тия възли, които се откриват чрез старателно напипване, а онези, които се забелязват веднага, при пръв поглед, даже когато пръстът е в ръкавица.
И наистина, пръстите, които допушат безброй разновидности в своята форма, са от голямо значение при хирогномичната преценка на ръката. От формата и вида на пръстите се вадят най-важните заключения за характера и духа на човека. Достатъчно е да хвърлим само един повърхностен поглед върху пръстите на различни ръце и ние ще забележим, че има гладки и възлести пръсти, според това дали главичките на отделните костици при ставите изпъкват от основните линии на пръста или не (фигура 32). Така наречените възли на пръстите, както се вижда от фигурата, се съвпадат с надебеляваният на костичките при ставите и ние имаме на всеки пръст, с изключение на палеца, по два такива възела, които се характеризират с по-силно набръчкване на кожата по горната повърхност на пръста. Има пръсти, на които и двата възела са силно изпъкнали, и други, на които само единия възел е значително изпъкнал. Разбира.се, за хирогномичната преценка са от значение не тия възли, които се откриват чрез старателно напипване, а онези, които се забелязват веднага, при пръв поглед, даже когато пръстът е в ръкавица. Гладките пръсти, т. е. тия, при които поменатите възли почти не се забелязват, винаги означават една по-голяма или по-малка дарба към изкуството, колкото и положителна и практично реална да е целта, към която нейния притежател се стреми. При възлите на пръстите преди всичко трябва да се внимава върху това, дали силно изпъкналия възел е на първата, т. е. вътрешната, или на втората, т. е. външната става.
към текста >>

Особено важна е формата на най-външната част, на краищата на пръстите, защото това са първите признаци за характера на ръката, които веднага падат в очи и които даже през кожени ръкавици не остават незабележими.
Но не само възлите са от голямо значение; хирогномът трябва да обърне внимание и върху тия части от пръстите, които се намират между възлите, защото в тях се отразяват трите принципа: на божественото, духов мото и материалното. Най-горната част на пръста, нокътната, показва чрез своето различно устройство степента на склонността към висшите качества. Д Арпантини справедливо е нарекъл тоя фаланг „око на ръката“. Средният фаланг на пръстите принадлежи на духовното, на абстрактното; най-долният, лежащ най-близо до тялото на ръката, принадлежи на материалното, на животинското. Силното развитие на единия или другия фаланг позволява да се направят най-решителни заключения върху природата на човека и неговото отношение към трите мирови принципа. Особено важна е формата на най-външната част, на краищата на пръстите, защото това са първите признаци за характера на ръката, които веднага падат в очи и които даже през кожени ръкавици не остават незабележими. Според теориите на д’Арпантини, който се основава на многобройни и основни изучавания, има три форми на пръстите, според това, да ли краищата на пръстите са остри, четвъртити или лопатовидни. Вследствие на това ние различаваме: 1. Остри или конични пръсти, чийто краен фаланг свършва конусовидно; те образуват един по-малко или повече заострен конусен разрез със заоблен връх (фиг. 33). 2. Квадратни пръсти, чиито външни фаланги в основата и на върха си са еднакви широки, така че получават формата на квадрат (фиг.
към текста >>

0.30066704750061