Търсене в текстове за 'Ръкави'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Разтичват се сестрите - оттук риза, оттам панталон, че скъсяваха ту панталона, ту ризата, ту ръкавите на сакото.
Руси скача и започва да плаче. "Защо плачеш? "- пита сестрата. "Плача от радост, че Учителят ме кани да отида на концерт с Него и плача, че няма с какво да се облека за този концерт". А той - беден, от беден по-беден. Разтичват се сестрите - оттук риза, оттам панталон, че скъсяваха ту панталона, ту ризата, ту ръкавите на сакото. Но накрая, в уречения час, Руси е издокаран и готов. Учителят застава до него и казва: "Руси, готов ли си? " "Готов е, Учителю! " - извиква цялата група около него, взела участие в издокарването му. Пресичат поляната.
към текста >>

2. 3_63 Новата Голгота

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

И затова носехме дълги чорапи и дълги ръкави, но те някой път ни хапеха и през дебелите пуловери.
Бяха Го изнесли на стола пред палатката и Той се печеше на слънце. Застанах пред Него и какво да видя. Както се печеше Учителят на слънце, по тялото Му се бяха накачили и разположили едри мухи, наречени "золници", които, ако те ухапят болеше много. Ние много се пазехме от тях. Хем жилеха, хем пущаха кръв, хем смучеха кръв. И затова носехме дълги чорапи и дълги ръкави, но те някой път ни хапеха и през дебелите пуловери. Значи, Учителя Го атакуваха сега чрез тези мухи. Учителят не можеше сега да се бори срещу тези мухи, не можеше да ги отстрани с ръката Си - тя беше парализирана. Наведох се над Него, видях тези золници и се ужасих. "Учителю, позволявате ли да ги махна тези золници? " Учителят кима с глава.
към текста >>

3. 3_64 Нападения срещу Изгрева

Та брат Ради излиза от бараката си, вижда всичко и се затичва да помага на Борис - запрята ръкави и се захваща за втория, прилага му една от неговите хватки като баш пехливанин и го сваля на земята.
Единият, като вижда кръв по тялото на Борис, изплашва се и побягва. Борис хваща този с ножа, който продължава да го размахва. Борис го държи с дългите си ръце и го бие по врата, като пази лицето му по хуманни съображения - да не го обезобрази. Накрая този с ножа се олюлява и пада на земята. По това време там е брат Ради, който е бил на младини голям пехливанин и който, ако имаше в София някъде борба, отиваше и гледаше, и после дълго време разказваше на Учителя как са се борили, кой каква хватка е правил, и това продължаваше повече от час. Та брат Ради излиза от бараката си, вижда всичко и се затичва да помага на Борис - запрята ръкави и се захваща за втория, прилага му една от неговите хватки като баш пехливанин и го сваля на земята. Прилага му друга хватка така, че забива главата му в земята и от време на време го повдига, па го удари в земята, а онзи само стене и реве. Като виждат това, жените започват да пищят и побягват. Накрая побойниците са освободени и хукват, но Борис е ранен с нож в корема. Точно по това време от Рила към София слизаше една голяма група приятели. Учителят беше пред палатката Си, аз отидох при Него и Му казах, че у мен се е появило едно желание да сляза веднага в София, понеже съм обезпокоена, че нещо става с Борис.
към текста >>

4. 4_10 Музикалните опитности на учениците

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Сестрите бяха облечени с рокли, чиито кройки бе дал Учителят - с дълги и широки ръкави и поли, препасани с шнур и свободно пуснати до глезените.
Учителят идваше, ние ставахме на крака, започваше молитва, след това изпявахме някоя песен, която Той посочваше и започваше беседа. Беседата завършваше също с молитва и песен. Паневритмията започваше в 7.30 ч. сутринта. През време на Паневритмията, ние музикантите свирехме на два гласа. Беше съставена група от дванадесет души. Сестрите бяха облечени с рокли, чиито кройки бе дал Учителят - с дълги и широки ръкави и поли, препасани с шнур и свободно пуснати до глезените. Братята бяха с бели панталони и бели ризи. Тази група бе научила най-добре Паневритмията. Ние гледахме от тях и се учехме. Неделната беседа бе от десет часа. След нея всички присъствувахме на общ обяд.
към текста >>

5. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

Независимо от това, женското дружество изпрати на фронта: чорапи, пуловери, ръкавици и други разни подаръци, сладкиши и пр.
За войската 120 000 лв. 4. За югославските деца 130 000 лв. 5. За югославската акция 25 000лв. 6. За Първа българска армия - за подаръци 50 000 лв. 7. За болниците и фронта, събрани 35 000 лв. Независимо от това, женското дружество изпрати на фронта: чорапи, пуловери, ръкавици и други разни подаръци, сладкиши и пр. Също избра за югославската акция разни дрехи, почисти ги и ги изкърпи. Посрещнахме общо Червената армия, настанихме ги на квартири с всичките му нужди като инвентар и др. Женското дружество посрещна три пъти Първа българска армия. Посети болниците няколко пъти, занесе храни и изнесе музикални номера. Това е актив на другарите дъновисти-комунисти, заедно със сестрите от женското дружество." Това е част от един изключителен протокол, който е за чудо и за приказ.
към текста >>

6. 91. ЗАДАЧИ В ШКОЛАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Учителят даде следната задача: Всеки месец ще избирате по един ден, в който ще се облечете празнично: с най-хубави обуща на краката, с най-хубави дрехи, с най-хубави ръкавици на ръцете, с най-хубава шапка и пр.
Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил за онези, които Го любят." Изпълнявайте горната задача върху „Отче наш" до 22 март. Едновременно да се мисли и за тия три подаръка." * * * ЗАДАЧА ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ на 28 януари 1940 г. за през цялата година. В неделното утринно слово на 28 т. м. 1940 г. Учителят даде следната задача: Всеки месец ще избирате по един ден, в който ще се облечете празнично: с най-хубави обуща на краката, с най-хубави дрехи, с най-хубави ръкавици на ръцете, с най-хубава шапка и пр. Всичко това да се разбира символично. Най-хубави обуща на краката означава добродетелта; най-хубави ръкавици на ръцете означава правдата; най-хубава шапка на главата означава мъдростта и пр. Този ден да бъдете пълни с радост, чистота, любов, музика, светлина, свобода, мир, като че ли сте през този ден в рая като ангели. Ще имате през този ден най-хармонични вътрешни и външни отношения към всички същества и към всичко. През този ден и физически ще бъдете чисти.
към текста >>

Най-хубави обуща на краката означава добродетелта; най-хубави ръкавици на ръцете означава правдата; най-хубава шапка на главата означава мъдростта и пр.
за през цялата година. В неделното утринно слово на 28 т. м. 1940 г. Учителят даде следната задача: Всеки месец ще избирате по един ден, в който ще се облечете празнично: с най-хубави обуща на краката, с най-хубави дрехи, с най-хубави ръкавици на ръцете, с най-хубава шапка и пр. Всичко това да се разбира символично. Най-хубави обуща на краката означава добродетелта; най-хубави ръкавици на ръцете означава правдата; най-хубава шапка на главата означава мъдростта и пр. Този ден да бъдете пълни с радост, чистота, любов, музика, светлина, свобода, мир, като че ли сте през този ден в рая като ангели. Ще имате през този ден най-хармонични вътрешни и външни отношения към всички същества и към всичко. През този ден и физически ще бъдете чисти. Това ще бъде един ден на любовта, на съвършената любов! През този ден човек да забрави личния си живот.
към текста >>

7. 132. ПАЛТО ЗА БЕДНИЯ СТУДЕНТ

Борис Николов

ТОМ 2

Издържах на студа и не обичах да ми стягат тялото разни облекла, фланелите ги носех, а тогава се носеха дебели фланели с дълги ръкави.
132. ПАЛТО ЗА БЕДНИЯ СТУДЕНТ Когато бях млад не се обличах с много дрехи. Издържах на студа и не обичах да ми стягат тялото разни облекла, фланелите ги носех, а тогава се носеха дебели фланели с дълги ръкави. През зимата все със сако ходех. Имах три палта от хубав шаяк плюс меки шапки, но не ги носех. Не ми беше студено, а и те ме стесняваха като калъп, макар че бяха ушити от майстор шивач и ми стояха много добре. Аз бях висок и строен. Когато отивахме на ул.
към текста >>

8. 167. ОБЪРНАТА КОЛА

Борис Николов

ТОМ 2

Запретват ръкави, обръщат колата, поправят това-онова и колата тръгнала, но преди това Славчо дремнал един час.
Но за трети път му се затварят очите и след секунди колата се обръща в канавката. Излизат и какво да видят, колата се обръща на един малък завой. Само след 50 метра е имало остър завой, а долу една пропаст дълбока 40-50 метра. Всички уплашено гледат и се ободряват. „Добре че се обърнахме в тази канавка, а не в онази пропаст, където щяхме да загинем". Запретват ръкави, обръщат колата, поправят това-онова и колата тръгнала, но преди това Славчо дремнал един час. Накрая пристигнали на езерата. Посрещат ги приятелите, пристигналите разказват за случилото се, а те от своя страна научават следното: В деня и часа когато са се обърнали Учителят е на Бивака и непрекъснато се разхожда пред палатката си и през пет минути пита сестрите, които са около Него: „Какво става с брат Славчо? Дойде ли брат Славчо? " това продължило около един час. След това Учителят се прибрал в палатката си.
към текста >>

9. ІІІ.93. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА

Най-нетактично поисках да обърша един от ръкавите на лодена и в момента Учителят се отдръпна и каза: „Не пипай тази красота и украса, която слиза от горе." Тогава видях красотата на небесната дъга с други очи.
Но те не бяха жестоки към нас, защото много често през облачните завеси проникваше слънцето и ни даряваше своята топлина. А когато заръмяваше дъждец, зад нас водните капчици изписваха красива дъга. Учителят погледна дъгата в своето разноцветие, с опънатия цветен полукръг над нас, на север от града и каза: „Тази дъга е добро знамение за тези тъжни дни. Истината ще победи." Бяхме вече преполовили пътя до селото, когато от облака над нас зарося. Лоденът на Учителя бе оросен от множество капчици, в момента светещи в цветовете на дъгата. Най-нетактично поисках да обърша един от ръкавите на лодена и в момента Учителят се отдръпна и каза: „Не пипай тази красота и украса, която слиза от горе." Тогава видях красотата на небесната дъга с други очи. С други очи разглеждах сребристите капчици от роса по лодена на Учителя, които пречупваха светлината в различни краски. Небесната дъга бе слезнала отгоре и преминаваше през Учителя. Очите ми съзряха и видяха украса небесна. Видях как Небесната дъга бе в Учителя и се претворяваше в Словото Му.
към текста >>

10. ІІІ.94. БУРНИЯТ ДЕН

Но и Учителят радостно оглеждаше оросените Си ръкави и се радваше на чудната красота.
Заръмя дъждец. Не беше дъждец, а облачен прашец. Мъхестият лоден на Учителя заблестя от облачния прашец. Светлината заигра по лодена и блеснаха цветовете на дъгата. С брат Боев по-добре виждахме играта на светлината. Но и Учителят радостно оглеждаше оросените Си ръкави и се радваше на чудната красота. Неволно, при движението по пътя, блъснат от вятъра, без да искам до-коснах рамото на Учителя. Той ме погледна строго и каза: „Не се допирай! Не бутай красивите капчици! Те хармонично допълнят великолепието на онова присъствие, което вие не виждате." Виновно се отдръпнах настрани, а това стори и брат Боев. Неръкотворната игра на светлината с облачния прашец над лодена на Учителя продължи дотогава, докато прозореца над Витоша към слънчевите лъчи бе отворен.
към текста >>

11. ІІІ.95. ВОЙНИШКИТЕ ПОДАРЪЦИ

Няколко седмици подред се плетяха вълнени шапки, шалове, чорапи, ръкавици.
Всички знаеха за нерадостната съдба на войника от предишните войни. Това събуди едно състрадание към войнишкото тегло. По цялата страна започна една акция за събиране на топло облекло за войниците. Учителят откликна на този зов за повече състрадание към войниците и пожела братството да се включи в повсеместното събиране на по-топло облекло. За много кратко време Неговата приемна се изпълни с колети и пакети, изпратени от провинцията, или лично предадени от верни приятели. Няколко седмици подред се плетяха вълнени шапки, шалове, чорапи, ръкавици. Бяха ушити десетки кожухчета. Подаръците се сортираха от дежурните сестри. Учителят беше явно доволен от сърцатото изпълнение на тази задача и обърна внимание на ръководителите от братствата, че ако има още дарове за войниците, нека да ги събират и раздават на военните части, намиращи се по-близо до техните селища. Той определи комисия от сестри, които да приготвят пакети за всички мобилизирани части и след това да бъдат предадени на градската комисия, която се занимаваше с тези подаръци. Ние, мобилизираните войници, получихме подаръците.
към текста >>

12. 7.20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Но единият заоглежда още веднъж дрехите му, пипа по ръкавите - бре, фатален момент!
Така се прави с човек, когото ще изпращат в друг затвор, или, ако го освобождават. Досетих се и аз, че наистина дошло е време да се приключи със съквартиранта ми. Търсят те всичко, но дали ще намерят скритата бележка. Стоя аз настрана, той току ме поглежда сериозно, уверен, че няма да намерят важното. За 5-10 минути двамата милиционери като че ли привършиха и ха, да си излизат. Но единият заоглежда още веднъж дрехите му, пипа по ръкавите - бре, фатален момент! Още малко и опитните ръце набарват нещо съмнително. Никак не го питат нещо, но под мишницата на ръкава се оказа някаква бележка. Вземат я, но вместо да го изведат за освобождаване, пак затварят вратата. Сцена на ужасяване! Ще има ли наказания, какво ще стане с нас?
към текста >>

13. 20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

Но единият заоглежда още веднъж дрехите му, пипа по ръкавите - бре, фатален момент!
Така се прави с човек, когото ще изпращат в друг затвор, или, ако го освобождават. Досетих се и аз, че наистина дошло е време да се приключи със съквартиранта ми. Търсят те всичко, но дали ще намерят скритата бележка. Стоя аз настрана, той току ме поглежда сериозно, уверен, че няма да намерят важното. За 5-10 минути двамата милиционери като че ли привършиха и ха, да си излизат. Но единият заоглежда още веднъж дрехите му, пипа по ръкавите - бре, фатален момент! Още малко и опитните ръце набарват нещо съмнително. Никак не го питат нещо, но под мишницата на ръкава се оказа някаква бележка. Вземат я, но вместо да го изведат за освобождаване, пак затварят вратата. Сцена на ужасяване! Ще има ли наказания, какво ще стане с нас?
към текста >>

14. 90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ

ТОМ 5

Започна да се облича в копринени рокли с къси ръкави, с големи деколтета като онези жени, които се разхождаха по улиците на София, за да си намерят любовник.
"Какво правиш тук? Учителят ми каза, че има мишка под леглото." „Ами аз бях решила да видя какво ще прави през нощта Учителя." Ето ви едно обяснение. Тя беше една от онези така наречени „слънчогледи", бяха две сестри от Стара Загора и стояха по цели часове на двора, за да зърнат за миг Учителя. Друг пример е случаят с Магдалена Попова. По едно време си беше втълпила в главата, че ще се жени за Христа и ще бъде невеста на Учителя. Започна да се облича в копринени рокли с къси ръкави, с големи деколтета като онези жени, които се разхождаха по улиците на София, за да си намерят любовник. По едно време тя заявяваше, че непременно трябва да зачене от Духът и че ще роди синът Христос. Това бяха болни съзнания, обсебени от сили, които търсеха да компрометират Учителя и да осквернят образа му. И тя веднъж се беше завряла под кревата му. Учителят нареди на Иван Антонов да отиде и да я извади. Преди това той беше извлякъл друга сестра от под кревата му, но за нея Учителят му беше казал, че там се е завряло едно много лошо куче, което е зло и хапе, за което Иван бе приготвил една дебела тояга, сръга с нея кучето и накрая извади оная сестра, която се бе завряла под леглото.
към текста >>

15. 8. ДА ТИ ПРИТЪМНЕЕ ПРЕД ОЧИТЕ ОТ ЯДОВЕ

Маргарита Рангелова Стратева

Тръгнах си да видя какво е станало вкъщи, но вървях бавно, съвсем без да бързам, като дори се върнах от улицата в салона да търся забравените си там ръкавици, след което бавно и спокойно продължих пътя си.
Тя ме пробута между навалицата от хора, които се тълпяха да Му целуват ръце, а някои от тях и да Го питат нещо. Намерих се до Него, целунах Му ръка и казах: „Учителю, имам силно желание да посещавам беседите, но имам страшно големи пречки за това". Не вярвам да е имало някога на земята по-кротък, по-тих и по-спокоен глас от този, с който Учителят ми каза: „Вие постоянствувате и ще победите". В един миг товарът, който беше легнал до изнемогване върху мене, падна от гърба ми. Стори ми се, като че ли литнах във висините. Тръгнах си да видя какво е станало вкъщи, но вървях бавно, съвсем без да бързам, като дори се върнах от улицата в салона да търся забравените си там ръкавици, след което бавно и спокойно продължих пътя си. У дома намерих всичко в най-добър ред и атмосферата най-спокойна. И аз победих наистина и то накрая след 40-годишно постоянство, както ще се види накрая на моите спомени.
към текста >>

16. 7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА

Маргарита Рангелова Стратева

Емил го помолил да скрие тетрадката в широките ръкави на расото си и да я предаде на близките му.
И наистина Емил превеждаше беседи, но пък от друга страна посещаваше партийни събрания, нещо противоположно. Аз мога да кажа за Емил, че имаше много силен характер. Той беше мълчалив, сериозен и когато бил в затвора нищо не казвал, докато Георги Вълков, който бил негов сподвижник и с когото лежал в затвора псувал. Когато бил в затвора и виждал своя край Емил писал в една тетрадка нареждания на децата си, да не се занимават с политика и да знаят, че имат златна майка. Тази тетрадка Емил предал на свещеника, който отишъл за го изповяда и да му даде причастие преди да го обесят. Емил го помолил да скрие тетрадката в широките ръкави на расото си и да я предаде на близките му. Въпросната тетрадка в настоящия момент се намира у сестрата на Емил - Надя. Последната много обича децата на Емил и се радва на техните успехи. Тя обича и Божидарчо - детето на Йоанна, но не позволи да отидем да живеем в къщата на баща й, понеже аз съм била дъновистка. След 9.IX.1944 г. родителите на Емил си бяха купили къща в София и се бяха изселили от Лясковец.
към текста >>

17. 8. С КИТАРАТА ПРИ УЧИТЕЛЯ

Много от сестрите си бяха ушили за събора дълги рокли с широки ръкави и коланчета на кръста по модел от Учителя.
някои братя запитаха Учителя дали ще има събор това лято, а Учителят се обърна и каза: „Щурците бягат от поляната, а вие питате дали ще има събор? " Значи, щурците се разбягали, за да не ги стъпчат, а ние питаме дали ще има събор. И съборът стана 1943 г. и беше голям. За Паневритмия се бяха наредили в четири редици. Много от сестрите си бяха ушили за събора дълги рокли с широки ръкави и коланчета на кръста по модел от Учителя. Беше чудно хубаво. Правиха много снимки тогава сестра Давидова, сестра Борова и други. А музиканти имаше много, колкото щеш. Всичко свири колкото знае за благословение. И сестра Кисьова, която беше пианистка, но знаеше да свири малко и на цигулка и тя взе цигулката си да свири.
към текста >>

18. 1. ГРУЗИНСКИЯТ РОД

Емилия Михайловска

Марийка Великова Марашлиева

Единият отседнал в Горно-Оряховския край, а другият останал в един от ръкавите на Дунав.
Иларион имал действително много хубав глас, бил е едър, корпулентен човек и тежал 115 оки. като една ока е равна на 1 и 1/4 кг. Грузинец по произход, защото нашият род има грузински произход. Те са били доставчици на коне за турската армия, на арабски коне. Двама братя са дошли на времето в България. Единият отседнал в Горно-Оряховския край, а другият останал в един от ръкавите на Дунав. Там са намерили пасбища за своите стада и са развъждали своите коне. Единият се наричал Андроник, а другият Иван. От Андроник произхожда нашият род - Михайловските. Прадядо ми Михаил е бил голям търговец и държал връзката между Цариград и Търновската митрополия. Тогава са пътували до Цариград с коне.
към текста >>

19. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Да оплетеш една рокля означава да изплетеш предницата, гърба и след това да ги зашиеш, после да изплетеш ръкави и накрая и тях да прешиеш към роклята.
Само последователност ли? В света, в който живеем нещата са конечни - имат начало, имат и край. Но да оплетеш рокля без шев означава да използваш формите, които съществуват в своята конечност и да приложиш методи за превръщането им в безконечност. Тези задачи дадени от Учителя са на вид прости и елементарни, но са закони, на които се дължи целият порядък от оная разумност, която направлява живота на земята. Човешкото тяло се ражда, живее и умира - има начало, развитие, има и край. Да оплетеш една рокля означава да изплетеш предницата, гърба и след това да ги зашиеш, после да изплетеш ръкави и накрая и тях да прешиеш към роклята. Роклята е готова, но тя е резултат на един процес на форми, които имат конечност - имат начало и край. По този начин оплетената с шев рокля отговаря на онзи процес, при който човек се ражда, живее и умира. Но да оплетеш рокля без шев означава, че като работиш и боравиш с неща, които са конечни на физическия свят, ги превръщаш в неща безконечни. Това означава, че човешкият дух на земята влага своята сила, за да се оплете в плът и да създаде човешкото тяло, а човешката душа представлява онзи модел и форма, чрез която трябва да се оплете човешкото тяло и да си създаде човешка форма. По този начин имаме от една страна човешкият дух и човешката душа, които са безконечни, слизат на земята и създават плътта и неговото тяло, които го движат и създават човешкия живот на земята.
към текста >>

20. 20. Олга Славчева

Драган Петков

„Представяш ли си, човек с бяла риза, с бели ръкавици, а не си чисти изверженията и не си измива лайната.
Олга живяла някога с Михаил в града в една и съща къща. Използвали една и съща тоалетна. Но когато Михаил ползвал тоалетната, то той не си измивал изверженията. Олга като влизала в тоалетната трябвало да му чисти лайната. Този случай го разказваше Олга след като беше преживяла магическите операции на Михаил. „Представяш ли си, човек с бяла риза, с бели ръкавици, а не си чисти изверженията и не си измива лайната. Ето, това доживях не само да го видя, но доживях да го изпитам и отвън, и отвътре. Благодаря на Учителя, че ме освободи от тази нечистотия както отвън, така и отвътре.“ И ние, останалите също благодарим.
към текста >>

21. 5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството

Гради Колев Минчв

В него имаше един много хубав пуловер с дълги ръкави.
Намерих я тежко болна на легло. Тя ми каза: „Гради, отвори гардероба! “ Отворих го. „Виж, там има един пакет за тебе, вземи го“. Взех го и го отворих. В него имаше един много хубав пуловер с дълги ръкави. „Милчо“, каза тя, „на никого не прати подарък от Америка, обаче на брат Гради изпрати тоя пуловер“. Даже още го имам тоя спомен. А чифлика в с. Нейково след 9.IX.1944 г. с 12 000 декара бе отчужден в полза на държавата.
към текста >>

22. 36. Първата фаза на Отечествената война

Гради Колев Минчв

Направи ми впечатление, че Учителят беше облечен в едно кожухче с ръкави, имаше силна хрема и кашлица и аз като че за пръв път така го виждах и си казах на ума си, все едно, че отивам при най-обикновен човек, така като го виждах здравословно как е.
На другият ден аз разтоварих багажа и освободих вагона. Прибрах се на Изгрева и първата ми работа беше да се срещна Учителя. Когато отидох Учителя тъкмо излизаше от стаята си и отиваше към полянката. Целунах Му ръка и с Него отидохме до средата на полянката и седнахме на пейката, която беше до електрическия стълб. Учителят ме разпитваше за войниклъка и какво мисля да правя. Направи ми впечатление, че Учителят беше облечен в едно кожухче с ръкави, имаше силна хрема и кашлица и аз като че за пръв път така го виждах и си казах на ума си, все едно, че отивам при най-обикновен човек, така като го виждах здравословно как е. Казах Му дори: „Учителю, нещо не сте добре със здравето! “ „Ами настинал съм много“, отговори Той и после ми каза: „Хайде да се преместим, че тука има вятър“. Преместихме се под навеса на беседката където свиреха музикантите през дъждовно време или при силно слънце сядаха на сянка. Учителят пак ме запита: „Какво мислиш да правиш? “ Казах Му: „Учителю, ще отида на село да прибера майка си“.
към текста >>

23. 46. Лъжата и истината

Гради Колев Минчв

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

- 50 000 лева За болниците и фронта събрани - 35 000 лева Независимо от това, женското дружество изпрати на фронта: чорапи, пуловери, ръкавици и др.
Онези от вас, които искате да членувате в Комунистическата партия трябва да подадете декларация, че се отказвате от дъновизма и минат в съседна група в кв. „Ц.Йоанна“. Тук на Изгрева няма да има група. Брат Антов заяви, че се подчинява на партийното решение, но ще обжалва решението в онази част, дето се казва, че дъновист не може да бъде комунист, когато тези две идеи се допълват. Активната дейност на комитета на Оф Изгрева - дъновисти-комунисти Записани и събрани по заема на свободата - 2 500 000 лева За помощна организация събрани - 150 000 лева За войската - 120 000 лева За югославските деца - 130 000 лева За югославската акция - 25 000 лева За l-ва бълг. армия за подаръци и др. - 50 000 лева За болниците и фронта събрани - 35 000 лева Независимо от това, женското дружество изпрати на фронта: чорапи, пуловери, ръкавици и др. разни подаръци, сладкиши и др. Също събра за югославската акция разни дрехи, почисти ги, изкърпи. Посрещнахме общо Червената армия, настанихме ги на квартири с всичките му нужни като инвентар и др. Женското дружество посреща три пъти l-ва българска армия, болниците няколко пъти с храни и музикални номера и пр. Това е актив на другарите дъновисти-комунисти заедно със сестрите от женското дружество.
към текста >>

24. 26. Методи Константинов

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Като стига до нея се обръща към нашите приятели: „Братя и сестри“, сваля си едната ръкавица, качва се на първото стъпало и се обръща пак към приятелите и казва: „Историята се мени“.
Не чака Учителят и Тодор Стоименов да тръгнат, но избързва да стигне в салона и успява да вземе един трамвай преди брат Тодор Стоименов. Това му осигурява малко време преднина. Пристига той в салона така засилен, наконтен, нагизден, както той имаше навик и самочувствие, понеже се познавах така много добре с Методи Константинов, бяхме съседи, така живеехме години наред, знаех това му чувство да бъде винаги елегантен, стегнат, добре облечен и да се движи със самочувствие. Така той влиза с това самочувствие в салона стремително. След като влиза вътре се упътва към катедрата където е седял Учителят и е държал беседите си. Като стига до нея се обръща към нашите приятели: „Братя и сестри“, сваля си едната ръкавица, качва се на първото стъпало и се обръща пак към приятелите и казва: „Историята се мени“. Сваля си през това време втората ръкавица от другата ръка, качва се на следващото стъпало, пак се обръща към приятелите и казва: „Едни слизат“ и се качва на третото стъпало и се готви да седне, „а други се качват“. В това време докато той извършва това действие и тия обръщения към нашите приятели, пристига Тодор Стоименов и ги вижда, че Методи се готви той да държи слово на приятелите и още от вратата с бастуна замахва и вика: „Долу! “ Тогава нашия приятел Симеон Симеонов, който е бил там години наред, той е свирел с цигулката си нашите песни и е стоял така винаги до катедрата за огорчение на много други пък приятели, като вижда каква е работата, а всички те до тогава не са знаели какво е положението, като вижда, вече той съобразява тия неща и понеже и той е бил един от кандидатите за ръководители, хваща Методи за ръката и го дръпва и го събаря на земята, вероятно е употребил доста голяма сила. Методи се строполява долу от катедрата, а брат Стоименов в това време пък се придвижва до катедрата и съобщава на нашите приятели, че днес Учителят няма да дойде и няма да има беседа. Всички си тръгват един по един, салона се опразва, а Методи остава да лежи на пода.
към текста >>

Сваля си през това време втората ръкавица от другата ръка, качва се на следващото стъпало, пак се обръща към приятелите и казва: „Едни слизат“ и се качва на третото стъпало и се готви да седне, „а други се качват“.
Това му осигурява малко време преднина. Пристига той в салона така засилен, наконтен, нагизден, както той имаше навик и самочувствие, понеже се познавах така много добре с Методи Константинов, бяхме съседи, така живеехме години наред, знаех това му чувство да бъде винаги елегантен, стегнат, добре облечен и да се движи със самочувствие. Така той влиза с това самочувствие в салона стремително. След като влиза вътре се упътва към катедрата където е седял Учителят и е държал беседите си. Като стига до нея се обръща към нашите приятели: „Братя и сестри“, сваля си едната ръкавица, качва се на първото стъпало и се обръща пак към приятелите и казва: „Историята се мени“. Сваля си през това време втората ръкавица от другата ръка, качва се на следващото стъпало, пак се обръща към приятелите и казва: „Едни слизат“ и се качва на третото стъпало и се готви да седне, „а други се качват“. В това време докато той извършва това действие и тия обръщения към нашите приятели, пристига Тодор Стоименов и ги вижда, че Методи се готви той да държи слово на приятелите и още от вратата с бастуна замахва и вика: „Долу! “ Тогава нашия приятел Симеон Симеонов, който е бил там години наред, той е свирел с цигулката си нашите песни и е стоял така винаги до катедрата за огорчение на много други пък приятели, като вижда каква е работата, а всички те до тогава не са знаели какво е положението, като вижда, вече той съобразява тия неща и понеже и той е бил един от кандидатите за ръководители, хваща Методи за ръката и го дръпва и го събаря на земята, вероятно е употребил доста голяма сила. Методи се строполява долу от катедрата, а брат Стоименов в това време пък се придвижва до катедрата и съобщава на нашите приятели, че днес Учителят няма да дойде и няма да има беседа. Всички си тръгват един по един, салона се опразва, а Методи остава да лежи на пода. Бай Иван като домакин на салона, след като всички си отиват, той взема и възстановява реда и порядъка на столове, на цветя, на всичко каквото е имало вътре, да бъде готово за следващата беседа и най- накрая стига и до Методи.
към текста >>

25. 45. Ясновидците на Изгрева

За да не се забележи това, Учителят казва, че те си крият ръцете в ръкавици и краката в ботуши.
Може да са прави, а може и да не са, но те са длъжни да проверят наистина ли тези връзки, които правят са истински или не са. Учителят е говорил за тия работи на много места в беседите и становището Му за ясновидците, за съновидците не е от най-добрите. Не е, че няма наши приятели, които наистина правят връзка с Невидимия свят, но трябва човек да знае, че не всички връзки, които стават са истински и много от тях са подвеждащи. Учителят дава обяснение, че Черната Ложа, силите, които се занимават с неприятните неща в живота, имат знания, с които могат да приемат всякакъв образ какъвто пожелаят. Но понеже нямат развити добродетели, то добродетелите са неразвити в тях, затова ръцете им са деформирани и краката им са деформирани. За да не се забележи това, Учителят казва, че те си крият ръцете в ръкавици и краката в ботуши. Нашият приятел бай Иван имал един такъв син. Искам да кажа, че Учителят е казал, че ученика трябва да бъде буден, не само когато е в будно състояние, но и когато спи, пак да е буден. И да не изпада в заблуждаващи положения в каквито често изпадат нашите приятели при съновиденията си. Ето сънят на бай Иван: бай Иван сънува, че отива в едно помещение голямо, където са се събрали на една голяма кръгла маса много владици. Владици, които ядат и пият на масата най-различни ястия от месо и различни видове шишета с алкохол, каквито е имало на времето.
към текста >>

Видял, че той е с ръкавици.
Ето сънят на бай Иван: бай Иван сънува, че отива в едно помещение голямо, където са се събрали на една голяма кръгла маса много владици. Владици, които ядат и пият на масата най-различни ястия от месо и различни видове шишета с алкохол, каквито е имало на времето. Между тях той вижда образ, който е същия като Учителя. Стои и с всичките там владици яде и пие и в това време, когато бай Иван отива към тях, Учителят го вижда, образа,който има там и му вика: „Иване, ела и ти с нас да ядеш и да пиеш и ето ти едно шише да се почерпиш“. Бай Иван вижда това, обаче не може да възприеме, че Учителят и Той ще яде и ще пие и в същото време в съзнанието му изпъкват думите, които е казал Учителят за Черната Ложа и веднага погледнал ръцете на Учителя. Видял, че той е с ръкавици. Веднага бай Иван разбрал, че има работа с тия духове от Черната Ложа, но не се издава. Поема шишето от ръцете на образа на Учителя и както го поема в ръката си с гърлото на шишето и замахва и ударва Учителя по главата. Преди още да нанесе удара, изведнъж всички владици и образа на Учителя се обръщат в дяволи. И бай Иван разбира, че наистина е имал такова видение и е бил поставен на изпит, дали в сънят си ще бъде в такова будно състояние. В допълнение искам да кажа, че в някои от беседите има изказвания на Учителя за тия съновидци и ясновидци.
към текста >>

26. 15. Снимките на Васко Искренов

Васко Искренов

Като ръкавичка ми беше в ръката.
А пък Дончо Карастоянов се изуми и той се чуди на моя 6/9 апарат фоклендер и ме заобича тоя човек и даже когато дойдох в София, каза: „От тебе по-добър няма“. В: Значи всички филми, които сте снемали в София и на Рила с Учителя са формат Лайка 24/36. И: Малък формат. В: Аз смятах, че са големи ленти. И: Не. Малки. Като ръкавичка ми беше в ръката. В: Как се казваше апарата? И: Лайка. С четири обектива. Широк 5 см, 9 см, 13 и 1/2 см. Тая снимка на върха дето я виждате е с 13 и 1/2 см обектив.
към текста >>

27. 13. Майката Лучия

Анина Бертоли

Крум Божинов (от редактора Вергилий Кръстев)

Вляза ли вкъщи, подир мене.“ И един след обед както съм си легнала сънувам един свещеник от тия, от средните векове в снимки съм ги виждала така с шапка кръгла тука с голяма периферия, с колосан нагръдник, бели ръкавици, бели чорапи.
След туй виждам една котка у нас. Майка ми обичаше и животните много, но гледам непозната котка черна с бял нагръдник така и крайните лапички бели. Казвам: „От къде дойде тая котка“. „Е, не знам, като замина дойде от някъде и все върви подир мене. Където отида, в градината ли, подир мене. Вляза ли вкъщи, подир мене.“ И един след обед както съм си легнала сънувам един свещеник от тия, от средните векове в снимки съм ги виждала така с шапка кръгла тука с голяма периферия, с колосан нагръдник, бели ръкавици, бели чорапи. И той каза: „Ето ти в миналото си ми помогнала, затуй сега влезнах аз в тая котка, да ти правя компания. Като се събудиш виж колко ми прилича“. Майка ми като се събужда вижда котката до леглото тъй застанала, като гледа точно като тоя свещеник. И аз след като пристигнах, котката изчезна. В: Вие дойдохте, котката изчезна.
към текста >>

28. 11. Възпоминание

Аз заварих как учениците от Школата на Учителя играеха - сестрите с бели рокли с широки ръкави, препасани с бял шнур.
Нито думите й, нито мелодията. А можехме да я играем и то при положение, че имаше пред нас някои, които да ни показват, играейки упражненията. Ние седяхме на камъните, а Мирчо и Кирчо застанаха един до друг и започнаха сами да си пеят и сами да си играят Паневритмията. Ние седяхме и гледахме, а те се бяха толкова унесли, че не ни обръщаха внимание. Така изиграха цялата Паневритмия. Аз заварих как учениците от Школата на Учителя играеха - сестрите с бели рокли с широки ръкави, препасани с бял шнур. Те играеха и пееха. В средата оркестъра също свиреше. Никога до сега не съм виждал и няма да срещна хора, които да играят така Паневритмията. Всяка дума изпята от тях бе съпроводена с едно движение, но то не бе движение, а беше магия на Словото, което слизаше като текст, обличаше се в мелодия и се втичаше в тяхните движения. Видях какво означава съвкупност между Слово, музика и движение.
към текста >>

29. Съдържание

Белите ръкавици 11.
Светлите години от моя живот 6. Чистене 7. Първите стъпки 8. Първата ми екскурзия 9. Задачите за ученика 10. Белите ръкавици 11. Телефонната слушалка 12. Телефонът на Учителя 13. Словото за учениците 14. Разплитане на кармата 15. Черният хляб 16.
към текста >>

30. 5. СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Милите, приветливи лица, по които грееха усмивки, белите дълги и широки рокли на сестрите, семпло украсените със сребърни галони на пояса и ръкавите, а у братята - белите рубашки препасани с копринени жълти, сини или розови шнурове, това бе гледка неописуема, ненадмината и ненарисува-на и описана досега.
За пръв път в живота си присъствувах на един такъв голям обяд на открито, в хубав слънчев ден при сдържано веселие и топлота. Това беше атмосферата му, това беше нешо ново, което ме порази и завладя. Това беше меката, любовна атмосфера, центърът, на която бе един голям магнит, който като че ли я излъчваше, а множеството я отразяваше. Та тук всичко за мен беше ново! не много угледните палатки, някъде дори навеси, под които се виждаха раници, куфари наредени едно до друго одеала с по една възглавница за временно нощуване. Милите, приветливи лица, по които грееха усмивки, белите дълги и широки рокли на сестрите, семпло украсените със сребърни галони на пояса и ръкавите, а у братята - белите рубашки препасани с копринени жълти, сини или розови шнурове, това бе гледка неописуема, ненадмината и ненарисува-на и описана досега. А големите бакърени казани, около които блестяха наредени калайдисани баки, панерите с хляб, първите дежурни, които разнасяха топлото ароматно ядене по масите, за мен това всичко беше ново, просто и красиво, естествено и задушевно. След обед към четири часа ме представиха на Учителя. Моята благосклонна съдба се усмихваше и откриваше нови страници в живота ми. Когато пристъпих към Него, изпитах в първият миг някаква боязън, сърцето ми се изпълни със силен странен трепет, а стъпките ми бяха плахи и колебливи. Трябваше да ме подкрепи кроткия Му проникващ поглед, който като че ли говореше: "По-смело стъпвай, по-сигурно".
към текста >>

31. 10. БЕЛИТЕ РЪКАВИЦИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

10. БЕЛИТЕ РЪКАВИЦИ Не мога да кажа, че край Учителя се живееше спокойно или че със Словото Му, което постоянно четях, се живееше изключително щастливо.
10. БЕЛИТЕ РЪКАВИЦИ Не мога да кажа, че край Учителя се живееше спокойно или че със Словото Му, което постоянно четях, се живееше изключително щастливо. По същина то бе мощно, динамично, излъчваше светлина, даваше мир, простор, упование, полет към далечни перспективи, но и колко бури, колко съмнения, колко терзания възникваха понякога от досега с това Слово, когато ставаше именно това оглеждане, за което споменах. Понякога Учителя предприемаше най-неочаквано известна духовна операция - колективна в Школата, или индивидуална, по повод на някоя постъпка, която не одобряваше, по повод на някои илюзии, заблуждения, които ученика сам не съзнава. Ще поразтърси съзнанието ти с няколко строги думи, за да излезе нещо от него, така че да го видиш. Друг път умишлено създаваше противоречия и то когато у теб е тихо и спокойно. Помня при един такъв случай, недоумението ми премина в отчаяние, в остро страдание и аз чух да ми казва тихичко: "Аз не съм се променил, аз не съм се променил".
към текста >>

Слиза Той един ден по стълбата и носи в ръката си един чифт бели вълнени ръкавици, обаче доста проядени, от мишки може би.
Помня при един такъв случай, недоумението ми премина в отчаяние, в остро страдание и аз чух да ми казва тихичко: "Аз не съм се променил, аз не съм се променил". Той поставяше на опит, на проверка всичко - отношения, изявления, намерения, обещания, качества в характера. За Него нямаше нищо скрито, покрито, затова /пък и по силата на моята искреност и прямота/ аз заставах пред очите Му като отворена книга, в която Той четеше, затова имах доблест да си признавам и грешки и слабости, защото исках да се изправя. Учителя особено ценеше искреността, чистосърдечието като проява на човека. Как ми е представял случай да разбера, че всяка погрешка щом се открие, щом се осъзнае, трябва веднага да се изправи. Слиза Той един ден по стълбата и носи в ръката си един чифт бели вълнени ръкавици, обаче доста проядени, от мишки може би. Бяхме 3-4 сестри, Той запитва: "Може ли някоя от вас да поправи тези ръкавици? " Докато другите се споглеждаха, аз се обадих, че ще сторя това. Поправката беше деликатна, трябваше да се извърши умело, естетично, защото всички знаехме, че Учителя е взискателен. След няколко дни, когато Му предадох ръкавиците, Той остана доволен, но в мое отсъствие /бях отпътувала вече за село/ в лекция на общия клас, Той изнесъл тоя малък дребен факт и добавил: "Сестрата добре извърши поправката, казвам: добра мома е тя". От тоя случай аз имах двойна полза: първо, видях как Учителя постъпва - направена погрешка трябва да се поправи, и второ: чух мнението Му за самата мен.
към текста >>

Бяхме 3-4 сестри, Той запитва: "Може ли някоя от вас да поправи тези ръкавици?
Той поставяше на опит, на проверка всичко - отношения, изявления, намерения, обещания, качества в характера. За Него нямаше нищо скрито, покрито, затова /пък и по силата на моята искреност и прямота/ аз заставах пред очите Му като отворена книга, в която Той четеше, затова имах доблест да си признавам и грешки и слабости, защото исках да се изправя. Учителя особено ценеше искреността, чистосърдечието като проява на човека. Как ми е представял случай да разбера, че всяка погрешка щом се открие, щом се осъзнае, трябва веднага да се изправи. Слиза Той един ден по стълбата и носи в ръката си един чифт бели вълнени ръкавици, обаче доста проядени, от мишки може би. Бяхме 3-4 сестри, Той запитва: "Може ли някоя от вас да поправи тези ръкавици? " Докато другите се споглеждаха, аз се обадих, че ще сторя това. Поправката беше деликатна, трябваше да се извърши умело, естетично, защото всички знаехме, че Учителя е взискателен. След няколко дни, когато Му предадох ръкавиците, Той остана доволен, но в мое отсъствие /бях отпътувала вече за село/ в лекция на общия клас, Той изнесъл тоя малък дребен факт и добавил: "Сестрата добре извърши поправката, казвам: добра мома е тя". От тоя случай аз имах двойна полза: първо, видях как Учителя постъпва - направена погрешка трябва да се поправи, и второ: чух мнението Му за самата мен. Всъщност тия ръкавици едва ли Му бяха нужни, Той имаше толкова други чифтове.
към текста >>

След няколко дни, когато Му предадох ръкавиците, Той остана доволен, но в мое отсъствие /бях отпътувала вече за село/ в лекция на общия клас, Той изнесъл тоя малък дребен факт и добавил: "Сестрата добре извърши поправката, казвам: добра мома е тя".
Как ми е представял случай да разбера, че всяка погрешка щом се открие, щом се осъзнае, трябва веднага да се изправи. Слиза Той един ден по стълбата и носи в ръката си един чифт бели вълнени ръкавици, обаче доста проядени, от мишки може би. Бяхме 3-4 сестри, Той запитва: "Може ли някоя от вас да поправи тези ръкавици? " Докато другите се споглеждаха, аз се обадих, че ще сторя това. Поправката беше деликатна, трябваше да се извърши умело, естетично, защото всички знаехме, че Учителя е взискателен. След няколко дни, когато Му предадох ръкавиците, Той остана доволен, но в мое отсъствие /бях отпътувала вече за село/ в лекция на общия клас, Той изнесъл тоя малък дребен факт и добавил: "Сестрата добре извърши поправката, казвам: добра мома е тя". От тоя случай аз имах двойна полза: първо, видях как Учителя постъпва - направена погрешка трябва да се поправи, и второ: чух мнението Му за самата мен. Всъщност тия ръкавици едва ли Му бяха нужни, Той имаше толкова други чифтове.
към текста >>

Всъщност тия ръкавици едва ли Му бяха нужни, Той имаше толкова други чифтове.
Бяхме 3-4 сестри, Той запитва: "Може ли някоя от вас да поправи тези ръкавици? " Докато другите се споглеждаха, аз се обадих, че ще сторя това. Поправката беше деликатна, трябваше да се извърши умело, естетично, защото всички знаехме, че Учителя е взискателен. След няколко дни, когато Му предадох ръкавиците, Той остана доволен, но в мое отсъствие /бях отпътувала вече за село/ в лекция на общия клас, Той изнесъл тоя малък дребен факт и добавил: "Сестрата добре извърши поправката, казвам: добра мома е тя". От тоя случай аз имах двойна полза: първо, видях как Учителя постъпва - направена погрешка трябва да се поправи, и второ: чух мнението Му за самата мен. Всъщност тия ръкавици едва ли Му бяха нужни, Той имаше толкова други чифтове.
към текста >>

32. 9. ОБУВКИТЕ

Когато ги хванах с ръката си почувствувах, че не обувки, но ръкавици като че ли хващам.
Отвори втора - също. И започнах да се безспокоя. Да не би да не съм налучкала магазина. В това време младият човек се замисли, сети се нещо и отвори трета кутия. Същите обувки! Когато ги хванах с ръката си почувствувах, че не обувки, но ръкавици като че ли хващам. А цвета! Същият, който ме зарадва, когато видях обувките на сестричката. Така раздава своите подаръци Учителят.
към текста >>

33. 51. ИСКАЙТЕ И ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ

Точно същия цвят и като че ли ръкавица така сложих на ръката си.
И зная в кой магазин ще отида. И отивам сутринта, все се обаждам на Учителя, целувам Му ръка и тръгвам за града, не поглеждам никаква витрина. Щото зная на кой магазин. Отивам в магазина за обувки, слага момчето обувки пред мен и аз още като ги видя така и се спирам така и си мисля да не би да сбърках магазина. То усети, отиде, отвори една кутия, точно обувките, но преди това аз бях ги видяла, аз имам един крак като Учителя. Точно същия цвят и като че ли ръкавица така сложих на ръката си. Казвам: "Тези". Но аз го знаех предварително и точно такива избрах. Ама преди това една сестра беше минала пред стаята на Учителя и аз й видях обувките, с нови обувки, едни бежови, хубави обувки. Ух, сега само черни правят. И казах: "О, колко хубави обувки", това само го казах.
към текста >>

34. 78. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ПО ВСЯКО ВРЕМЕ

Така беше някога, когато сърцата се вълнуваха преди очите да се отворят, когато краката тръгваха преди ръцете да са сложили шапката на главата и преди да са обули топлите ръкавици.
- Защо обичат всичко това? - Защото в него виждат свои сестрички и братченца. 7. Защото цялата планина, цялата планета, цялата Слънчева система, всички галактики са родени, са създадени от Един Баща - от един Велик Баща. Така беше някога. Когато там горе имаше една малка сива палатка, към която погледите се обръщаха по всякое време. Така беше някога, когато сърцата се вълнуваха преди очите да се отворят, когато краката тръгваха преди ръцете да са сложили шапката на главата и преди да са обули топлите ръкавици. Така беше някога. 1. Когато отидох на върха там горе при изгрев слънце, във ранни зори, беседата чете брат Георги. А всички от лагера рилски си бяха веч тук. 2. И слушаха думи прекрасни и топли, изказани тука по тези скали, от нашия светъл и мъдър Учител по същото време, по същия час. 1. Защо мило слънце не ни веч огряваш?
към текста >>

35. 9. ОПОРОЧЕНИЕТО

Ето за Паневритмията за жените има специална кройка за дълги бели рокли с широки дълги ръкави.
Не беше доволна от начина, по който се играеха гимнастическите упражнения както и Паневритмията. А за изпълнението на песните на Учителя да не говорим. Понякога тя се обаждаше и правеше забележки, но никой не я слушаше. Като срещна безразличието на всички, тя сподели с мен, че вече си е заключила устата, защото ако им каже нещо, те изобщо нито я чуват, нито се вслушват в нейните думи. А тя бе школуван музикант, знаеше много работи, но не се намери някой да отиде, да запише всичко и да заснеме, за да остане за поколенията българи, които търсят Истината чрез Словото на Учителя. Ето за Паневритмията за жените има специална кройка за дълги бели рокли с широки дълги ръкави. Ушити са белите рокли, но материята е прозрачна и се виждат голите им тела. Това не е Паневритмия, а модно ревю. А защо се прави? Поради незнание или за модното ревю. Ако е така, то тука има думата духът на Опорочението.
към текста >>

36. 23. ДВА ВИДА ПУШЕНЕ

При тях се открои така една по-ярка личност, енергична, която правеше впечатление със своя специален тоалет, една рокля дълга, с дълги ръкави, която тя специално облича за молитвените си моменти.
И те споделят с Учителя обидата си и Учителят казва: "Вие пушите, но и те пушат и още как пушат! " С това искаше да каже, че и в нашето съзнание често пъти има мисли, чувства, които образуват пушек в атмосферата, в която се намираме. И опушва всичко. Този пушек е по-опасен. На Изгрева дойдоха група латвийци, които бяха много мили хора, много смирени хора с много голямо уважение към Учителя. При тях се открои така една по-ярка личност, енергична, която правеше впечатление със своя специален тоалет, една рокля дълга, с дълги ръкави, която тя специално облича за молитвените си моменти. Казва се Мариана, но не си спомням нейното презиме, енергична, жизнена, която моментално се открои, направо се увлякоха много наши приятели, между които беше Николай Шиваров, Неделчо Попов и там различни други покрай нея. Защото тя като се молеше правеше едни специални физиономии, държеше се като актриса. И впоследствие проявяваше много голяма ревност в началото, но впоследствие към нея се ориентира доктор Елиезер Коен, естествоиздател когото познавам. Когато постъпих в Братството той беше един от най-интелигентните наши братя, най-културните ни братя, който не веднъж е водил разговори на научни теми, понеже той беше естественик и даже ми се струва, че Учителят беше му казал за някакви специални минерални находища в България къде ги има. Бяхме добри приятели с него, така сме били в много хубави групи, събирали сме се на духовни разговори, на музика, беше с голям културен диапазон.
към текста >>

37. 21. МУЗИКАЛНИЯТ ЖИВОТ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗЯВИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Не съм много доволен от хармонизациите и че поемам хвърлената ми ръкавица и към есента може да очаква от нас гостуване на наши приятели от София с мои аранжировки, да им изнесем концерт и една хубава лекция върху музиката на Учителя.
Ина Дойнова хармонизира много добре. Петър Ганев също. Милка Кралева от Бургас е също много добра цигуларка, но особено добра литераторка. Нейната певица, представена на един концерт не отдавна в София в нашия салон пожъна заслужен успех. Писах на Милка ,че съм доволен от проявата й. Не съм много доволен от хармонизациите и че поемам хвърлената ми ръкавица и към есента може да очаква от нас гостуване на наши приятели от София с мои аранжировки, да им изнесем концерт и една хубава лекция върху музиката на Учителя. Не искам да се съревновавам с нея, но само да чуе, какво казвам аз за музиката на Учителя. Знаете ли всички, че Учителят е казвал: "Следващия път ще се родя като музикант на земята". В разговор с д-р Илиян Стратев, той ми изказа мнението, че трябва да излезем вече в пресата със статии за свръхмузиката на Учителя. Че би трябвало да изнесем даже концерт с Негови песни в града. Аз вече отдавна работя в тази насока.
към текста >>

38. 62. КОМУНИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

И тогава вече и те тогава дойдоха на събора, но тогава там на комуната беше друга мода, на сестрите бяха им ушили някакви рокли по правилата които, такива бели рокли с едни жълтички фитилчета направени, с широки ръкави, без деколтета.
" Вече Учителят е казал това. Значи щом го е казал, Той го е видял. Но там като отишли вече почват. Една има симпатия към един, друг има симпатия към друга, млади хора, естествено и една сестра, която след като дойде да живее при мене Дафинка, която си замина много рано милата, тя ми каза, че е написала на Учителя едно писмо и Му разказала какво става. Моментално Учителят отива в Русе. И тогава вече и те тогава дойдоха на събора, но тогава там на комуната беше друга мода, на сестрите бяха им ушили някакви рокли по правилата които, такива бели рокли с едни жълтички фитилчета направени, с широки ръкави, без деколтета. Даже Учителят тогава каза: „Не се разголвайте, защото братята не са ангели! " Да, така беше казал. И затуй Паша, до края на живота си не тури къс ръкав. Аз пък казвам си, всички ходят с къси ръкави и после като имах дълъг ръкав, нали все шетам, работя, все бях запретната дотука. Свила съм си ръкава и носела съм.
към текста >>

Аз пък казвам си, всички ходят с къси ръкави и после като имах дълъг ръкав, нали все шетам, работя, все бях запретната дотука.
Моментално Учителят отива в Русе. И тогава вече и те тогава дойдоха на събора, но тогава там на комуната беше друга мода, на сестрите бяха им ушили някакви рокли по правилата които, такива бели рокли с едни жълтички фитилчета направени, с широки ръкави, без деколтета. Даже Учителят тогава каза: „Не се разголвайте, защото братята не са ангели! " Да, така беше казал. И затуй Паша, до края на живота си не тури къс ръкав. Аз пък казвам си, всички ходят с къси ръкави и после като имах дълъг ръкав, нали все шетам, работя, все бях запретната дотука. Свила съм си ръкава и носела съм. След туй носех свободно. Аз не можах да свикна с гола ръка да изляза. Това не можах да нося. Освен когато се пека на слънце.
към текста >>

39. 85. ДЯДО РАДИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Пред мене веднъж Учителят казва: „Ех казва, той някога ги е носил казва в ръкавите погачите като черковник, като служител църковен ги е носил тука хлябовете!
В.К.: Сега разкажете ми, слушал съм онази случка, че Учителят нали казал че той по прераждане е патриарх Ефтимий. Е.А.: Не е патриарх Ефтимий бе. В.К.: Така съм го чул, че по прераждане е патриарх Ефтимий. Какво знаеш за този случай? Е.А.: Вижте, за този случай само това знам. Пред мене веднъж Учителят казва: „Ех казва, той някога ги е носил казва в ръкавите погачите като черковник, като служител църковен ги е носил тука хлябовете! " Но това другото аз не съм го чула пряко. Не мога да кажа това, което не съм чула. Това каза, че е носил хлябовете. Но той го ценеше като човек. Учителят имаше много, Учителят се отнасяше към него като с равен.
към текста >>

40. 100. ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ

Учителят даде следната задача: Всеки месец ще избирате по един ден, в който ще се облечете празнично, с най-хубави обуща на краката, с най-хубави дрехи, с най-хубави ръкавици на ръцете, с най-хубава шапка и пр.
Те ще ви пратят своето благословение. Ще имате и Божието благословение. ЗАДАЧА ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ на 28 януарий 1940 год. за през цялата година В неделното утринно слово на 28 т.м. 1940 год. Учителят даде следната задача: Всеки месец ще избирате по един ден, в който ще се облечете празнично, с най-хубави обуща на краката, с най-хубави дрехи, с най-хубави ръкавици на ръцете, с най-хубава шапка и пр. Всичко това да се разбира символично. Най-хубави обуща на краката означават - Добродетелите; Най-хубави ръкавици на ръцете означават - Правдата; Най-хубава шапка на главата означава - Мъдростта и пр. Този ден да бъдете пълни с радост, чистота, любов, музика, светлина, свобода, мир, като че ли сте през този ден в рая като ангели. Ще имате през този ден най-хармонични вътрешни и външни отношения към всички същества и към всичко. През този ден и физически ще бъдете чисти.
към текста >>

Най-хубави обуща на краката означават - Добродетелите; Най-хубави ръкавици на ръцете означават - Правдата; Най-хубава шапка на главата означава - Мъдростта и пр.
ЗАДАЧА ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ на 28 януарий 1940 год. за през цялата година В неделното утринно слово на 28 т.м. 1940 год. Учителят даде следната задача: Всеки месец ще избирате по един ден, в който ще се облечете празнично, с най-хубави обуща на краката, с най-хубави дрехи, с най-хубави ръкавици на ръцете, с най-хубава шапка и пр. Всичко това да се разбира символично. Най-хубави обуща на краката означават - Добродетелите; Най-хубави ръкавици на ръцете означават - Правдата; Най-хубава шапка на главата означава - Мъдростта и пр. Този ден да бъдете пълни с радост, чистота, любов, музика, светлина, свобода, мир, като че ли сте през този ден в рая като ангели. Ще имате през този ден най-хармонични вътрешни и външни отношения към всички същества и към всичко. През този ден и физически ще бъдете чисти. Това ще бъде един ден на Любовта, на съвършенната Любов! През този ден, човек да забрави личния си живот.
към текста >>

41. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

За именния ти ден бях ти уплела едни ръкавици.
Затова мисля скръбта е еднакво необходима, както и радостта. Аз постоянно съм преминавала и преминавам тия състояния на радост и скръб. Познавам ги в разни форми и степени. Особено много ме зарадва поръчката ти. При първия удобен случай ще отида, но знай едно, че може да позакъснея малко. За именния ти ден бях ти уплела едни ръкавици. Тия дни ще ти ги пратя, заедно с друго нещо. То е един твърде малък подарък, но знай, че съм ги плела с най-хубавите си чувства и разположения по тебе. Те и сами ще ти кажат. Не са такива каквито исках, но тук само с това разполагах. Ако сме живи и здрави занапред ще бъде по-добре, зер нали съм и аз учителка, кесията вярвам няма да бъде толкоз празна.
към текста >>

42. 11 - 8. ЖИВОТЪТ МИ С ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 10

После имах едно палто, което бях си купила, с кафяво, с кожи тука, на ръкавите кожа, оставих го у тях, защото аз живеех на Изгрева на улицата, та ми беше малко, какво да ви кажа, нямаше къде да го сложа.
В.К.: И за какво му са? Верка: Защото те работеха с Крестеняков. Мария и той, с Крестеняков. А пък аз, ами той е съвсем променен вече. Не е оня Борис. После имах едно палто, което бях си купила, с кафяво, с кожи тука, на ръкавите кожа, оставих го у тях, защото аз живеех на Изгрева на улицата, та ми беше малко, какво да ви кажа, нямаше къде да го сложа. Не го бях облякла, 158 лева струваше и туй палто го даде на една друга, носи го, но не ми го даде. Такива разни неприятни ми сведения. После си купих виола аз и професор Сугарев ме занимаваше с виола, но като бях завършила. Понеже обичах много. А с професор Сугарев имахме братски оркестър и Асен Арнаудов го доведе и свиреше виола, а пък аз до него свирех втората цигулка.
към текста >>

43. 12 - 54. ЛЕЧИТЕЛЯТ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

И сънувам го, тогава ходели айтозлии с панталони такива, с антерии, с риза с бели ръкави, и на пост стои и аз минавам и той ме извика този един хубав, рус, бял, със сини очи е бил, мама прилича на него и казва: „Къзъм, аз съм твоят дядо Иван." Казвам на мама и го описвам: „Същият бе, Наде, същият, това е дядо ти." Дядо Слави, тъй се събират като богати семейства, стават служители на Бога и лелите ми всички почват, някои идват в къщи, леля ми особено Стефана, тя била първата шивачка и хубавица, най-хубавата в града.
Спреш хармана, и те спрат отгоре веднага. Ха- ха-ха. Надка: Така веднъж сънувам сън, къде ходя не знам, но там, където е градската градина, сега има ресторант, там на пост седи един човек. Аз не го познавам. Той 52-годишен починал дядо ми, той скоро след туй починал. И сънувам го, тогава ходели айтозлии с панталони такива, с антерии, с риза с бели ръкави, и на пост стои и аз минавам и той ме извика този един хубав, рус, бял, със сини очи е бил, мама прилича на него и казва: „Къзъм, аз съм твоят дядо Иван." Казвам на мама и го описвам: „Същият бе, Наде, същият, това е дядо ти." Дядо Слави, тъй се събират като богати семейства, стават служители на Бога и лелите ми всички почват, някои идват в къщи, леля ми особено Стефана, тя била първата шивачка и хубавица, най-хубавата в града. „Бати Георге, вий да не се смеете, че идвам при теб." В начало се смеят, какво е туй „набожни", какво. Тати казал: „Стефана, ако идваш при сестра си като при Господа, добре дошла, ако ще идваш да ми разваляш живота, моля ти, се недей да идваш. При нас връщане няма. Ний сме с Бога, пък ти ходи, където знаеш." Другите й сестри и майка й, всички влязоха, обаче само тя не влезе. Но идваше.
към текста >>

44. І.02.07. СТЪЛБЪТ НА ЕЗИЧЕСТВОТО

ТОМ 11

По-нагоре има ръкавици - това е войнишка ръкавица на римските войници, за да ги пази от нараняване.
Това е представлявал каменният стълб за израилевите синове при своето богослужение преди закона. След закона ролята му се поема от престола в Скинията. Така че този стълб бе езически на Римската империя, на тези стълбове са стояли изваяните от камък образи на римските императори, които са обръщали себе си в живи божества и властта си обявявали за божествена. Тук в подножието на стълба има Свитък, хартия за написване волята на кесаря, императора. Над свитъка има напряко поставен меч, то е въоръжение на войниците, с който са пазели тълпата, за да може да бъде разпънат на кръст Исус. По-нагоре има ръкавици - това е войнишка ръкавица на римските войници, за да ги пази от нараняване. По-нагоре има бич, с който са бичували онези, които трябва да бъдат разпънати. Има прикачено въже, с което са завързвали на стълба онзи, който ще го приковават. От едната страна на стълба виси сноп от тръни, като от него ще се сплете трънен венец на Исуса. Над стълба има петел. Той олицетворява завършването на старозаветната епоха на юдеите.
към текста >>

Властта на кесаря и неговите войници е дадена чрез меча, чрез войнишката ръкавица, чрез въжето, с което се завързва за стълба за биене, с бича.
30, ст. 88). А Йоан Богослов говори как ангелът със златна кадилница застанал и кадял пред жертвата, която се намирала пред престола на Бога. (Откровение, гл. 8, ст. 3). Тази горяща кадилница с тамяна символизирала, че ще дойде онзи, който ще кади, ще прави молитви пред пасхалния агнец, който се принася в жертва пред стълба езически и стълба старозаветен. Властта на кесаря и неговите войници е дадена чрез меча, чрез войнишката ръкавица, чрез въжето, с което се завързва за стълба за биене, с бича. А снопът тръни ще бъде взет и сплетен на трънен венец и ще бъде положен на главата на Исуса от римските войници.
към текста >>

45. І.03.06. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР В СОЛУН

ТОМ 11

Отдолу се вижда ризница с къси ръкави до кръста, с малки заоблени плочи (люспи), а надолу до коленете е с по-големи правоъгълни плочки.
Образът на Св. Димитър отначало е изобразяван на мозайки през VII век, като някои и сега са запазени. По-късно започва да се изписва образът му на икона. Св. Димитър е изобразен на икона като военен светец - прав, в цял ръст, въоръжен с копие или меч в дясната си ръка и щит в лявата си ръка. През лявото му рамо е преметната богато надиплена хамида, която слиза отзад на гърба му. Отдолу се вижда ризница с къси ръкави до кръста, с малки заоблени плочи (люспи), а надолу до коленете е с по-големи правоъгълни плочки. През кръста е препасан с колан, с падащи между краката препаски. Краката са обути в тесни и дълги ногавици (беневреци). Дясната ръка е присвита и държи копие или меч. Лявата ръка е спусната надолу и придържа щит. Във врязаната линия около щита има караминова боя.
към текста >>

46. IV.15 август, петък, Св. Богородица1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Учениците мислеха тогава, че Христос ще стане цар на Земята, но Той им обясни, че хората са неверници, също както днешните свещеници с широките ръкави, които приличат на халдейски маги, които не знаят защо носят разширени ръкави, а пък в тях има дълбок смисъл.
Тази война, която сега става, е причина, щото много житни зърна да се хвърлят, та да се явят в нова форма, в която Син Човечески ще се прояви, но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждаме да става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да се започне новото тяло, на нас наближава да се освободим от утробата. Сегашните тела са гробища и те трябва да се разрушат, за да изпъкнат нови тела. На Христа се казваше, че са дошли елини и учени хора от Европа. Те са дошли, защото им трябвал учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот. Учениците мислеха тогава, че Христос ще стане цар на Земята, но Той им обясни, че хората са неверници, също както днешните свещеници с широките ръкави, които приличат на халдейски маги, които не знаят защо носят разширени ръкави, а пък в тях има дълбок смисъл. Разцепването значи, че има растеж, защото пъпешът само като узрее, тогава се пука, но когато видя една зелена краставица или една зелена диня да се пука, това е смешно. Та, в съвременното общество много хора са се пукнали преждевременно. Казва се, че към Христа са се обърнали елини, които искат да изпълнят волята Божия. Коя е волята Божия? Тя е навсякъде в нас, в нашия ум, в нашите клетки и затова, ако изпълним тази воля както трябва и както подобава, ще растем; ако ли не, то ще оглупеем.
към текста >>

47. 27. ИСТИНА И ЖИВОТ

ТОМ 12

Той й казва: „Аз съм в състояние да те гледам, баща ми е заможен, имам хубава къща, имаме ниви, сестрите, братята ми са много умни, ти ще живееш много добре при мене, ще носиш хубави дрехи, ще ходиш като княгиня, хубави шапки, обуща лачени, хубави ръкавици и пеш няма да ходиш, поне една талига ще има“ и т.н.
Дойде момъкът, който ще се жени за някоя мома - какво й говори? Вие тук сте женени. Сега ще ви приведа да видите дали е вярно това. Аз ще говоря, а вие ще видите, това, което говоря, вярно ли е или не. Младият момък ето какво увещава младата мома. Той й казва: „Аз съм в състояние да те гледам, баща ми е заможен, имам хубава къща, имаме ниви, сестрите, братята ми са много умни, ти ще живееш много добре при мене, ще носиш хубави дрехи, ще ходиш като княгиня, хубави шапки, обуща лачени, хубави ръкавици и пеш няма да ходиш, поне една талига ще има“ и т.н. И момата, и тя казва: „Така е у вас.“ И вечерта, като дойде, тя мисли, че така ще бъде. Обаче той дойде, позабъркат се работите и той казва: „Аз така мислих, но тази година се забърках, за идната година всичко ще се оправи. Имам един приятел, който ми каза, че идната година ще имаме едно предприятие и тогава ще имаш нов костюм. Но минава и тази година и той пак казва: „Работата не провървя.“ И така 20 години - това било, онова било и тя все живее с тази измама. Аз така го уподобявам.
към текста >>

Ако съм на ваше място, аз ще й изпратя едно пакетче, в което ще туря едни чорапи или някои ръкавици.
Като стана сутрин, ще напиша едно любовно писмо на една вдовица, ще кажа: „Сестро“, тъй ще напиша. Тя ще се чуди от кого е това писмо. Ще й напиша адреса, а пък после ще изпратя едно колетче от две симитчета, то е пак нещо. На трите й деца ще изпратя по едно симитче. Това е волята Божия. Ако съм на ваше място, аз ще й изпратя едно пакетче, в което ще туря едни чорапи или някои ръкавици. Изобщо, за да се върши волята Божия, разни начини има. Или ще изпратя някоя хубава книжка, евтина, не голяма. Тъй бих правил всеки ден, ако бях на ваше място. Пък вие, като дойдете на моя живот, с книжки не може, и със симитчета не може, и с любовни писма не може. Обаче на вашето място ще кажете, че можете и с малки работи.
към текста >>

48. 29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН

ТОМ 12

Не, тя се е заблудила от неговата маска: със завъртяни мустаци, ръкавици, с лачени обуща, може да се кланя хубаво.
Искам да ви кажа откъде произтичат страданията на жените. Началото на всички страдания на жената е слабата сегашна нейна вяра. Запример майката, бащата казват на младата мома: „Ти с този момък не може да живееш.“ А тя казва: „Без него не мога да живея, ако не се оженя за него, ще умра! “ Така вярва тя. Като се ожени за него, след 2 години казва: „Умирам от него.“ Питам тогава: Тя го е взела с вяра или със знание? Не, тя се е заблудила от неговата маска: със завъртяни мустаци, ръкавици, с лачени обуща, може да се кланя хубаво. Той казва: „Вие сте много жестока към мене, аз без Вас не мога.“ Като кажат на жената, че тя е богиня, тя се отвори като охлюв. Като й каже: „Ти си ангел, ти си богиня! “, тя се отвори. После, след брака, той казва: „Аз мислех, че си ангел. Но някои неща в твоя живот показват, чети по ангелски не постъпваш.
към текста >>

49. 11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ

Гена Папазова

ТОМ 13

Ей сега, запретва ръкавите, прясната пита, спаначника, яйцата, всичко готово.
И ей в това семейство аз израстнах. А мама пъргава, работлива като птичка. Пък той имаше много гости, моят баща, много. Като дойдоха агрономи, то беше страшно. Тя се връща от къра. Ей сега, запретва ръкавите, прясната пита, спаначника, яйцата, всичко готово. Това беше пъргавината, силата на мойта майка. Тя беше стълба на къщата. И когато баща ми отиде войник, а нас ни мобилизираха заради тази Хавелка, да работим за войската. Мама го правеше това. Но какво ви казвам, децата не видяха детство.
към текста >>

50. 6. ОПИТ ЗА БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Ръката й едната беше с ръкавица, а другата без такава, защото с нея държи бастунчето, а когато има ръкавица на нея, бастунчето се изплъзва.
Тия, които имам, са от родителите й, брат й и сестра й. Тя каза: „Трябва някъде да съм ги бутнала, че не мога да ги намеря." Казах й, че снимки със съпруга й не ме интересуват и й предадох семейните снимки. Хванах я под ръка, за да стъпва по-сигурно. На нея й хареса това, защото така върви по-сигурно. Тя ми каза, че съпругът й настоявал тя да излиза да се разхожда и раздвижва. Ръката й едната беше с ръкавица, а другата без такава, защото с нея държи бастунчето, а когато има ръкавица на нея, бастунчето се изплъзва. Направи ми впечатление, че ръката й беше слаба, бледа и студена. Така под ръка хванати аз я заведох до техния блок, понеже тя пожела да си отиде. Като вървяхме, срещнахме една позната на нея, както и на мен, която я поздрави и спря за малко (Ани), при което разменихме няколко думи. По-нататък по пътя тя ми разказа това, което е научила по-късно от майка си, че родителите й като имали две деца, Роза и Асенчо, си говорили, че повече не трябва да имат деца, тъй като с една заплата е трудно да имат повече. Децата ще имат нужда от образование и т.н., което не ще може да им бъде осигурено и ще ги затрудни много.
към текста >>

51. V. ПРИНЦИПИТЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА И СИЛИТЕ НА РАЗРУШЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 13

И когато играеха учениците от Школата на поляната на Изгрева, сестрите, облечени в бели дълги рокли с широки дълги ръкави, а братята с бели панталони и ризи бели с дълги ръкави, то в центъра свиреше оркестър от музиканти и всички играеха в едно, водени от музиката на Учителя.
И дойде това време, когато се явиха онези, които изхвърлиха музиката на Учителя Дънов и сложиха към Паневритмичните упражнения музика от светски музиканти. Това случайно ли е? Няма такова нещо. Това е работа на съвременните йезуити и михайловисти от Франция, ръководени от Духът на Заблуждението. 7. При самото създаване на Паневритмията от музика и движения се включва и текстът на думи и Слово, дадени чрез Олга Славчева. И когато играеха учениците от Школата на поляната на Изгрева, сестрите, облечени в бели дълги рокли с широки дълги ръкави, а братята с бели панталони и ризи бели с дълги ръкави, то в центъра свиреше оркестър от музиканти и всички играеха в едно, водени от музиката на Учителя. И най-важното бе, че всеки един от тях пееше текстовете на движението. Кръгът се въртеше, двойките се движеха, музикантите свиреха, а братята и сестрите се движеха и пееха. Така кръгът се преобразуваше и движеше от упражнение в упражнение. Всичко бе в едно - кръгът на Паневритмията, движещите се двойки под звуците на музиката и пеещите двойки. Всичко се стремеше да бъде в хармония на музика, движения и Слово.
към текста >>

52. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Никакви къси ръкави, а дълги и широки.
Учениците от окултната школа не употребяват чадър за слънце. За дъжд и то по необходим случай може, и то само черен чадър, а не зелен и т.н. Правило VII: Никога не уреждай работите, остави всичко само да се уреди. Както е дошло, без да мислиш, тъй и ще си отиде, без да се тревожиш. Чам Курия, 31 .VII.1922 г. Никакви къси ръкави, а дълги и широки. Също и роклите да бъдат дълги. От никого нищо да не вземаш, абсолютно нищо, нито за ядене, нито друго за пиене или обличане. Нищо мое да не даваш на другиго (особено за обличане). Правило VIII: Никога да не те е страх от страдание. Ако може да го отклониш, добре, ако не, щом дойде без страх, смело посрещни го геройски, тъй е добре.
към текста >>

53. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

Учителят се противопоставя на късите ръкави, късите рокли и ярки цветове, Цветът за ученика е сивия, светлогълъбов, белия, синия и пр.
Тя взема роклята, полива я с газ и я запалва. Обаче какво изумление, когато изважда роклята от печката, газта изгоряла, а роклята останала невредима. Въпреки това, тя не я носи. При друг случай тя имала рокля с малки бродирани цветя с черен цвят. При изказванията, които той й направил, тя разпорва с игла всички черни цветя и роклята й става чисто бяла. Учителят се противопоставя на късите ръкави, късите рокли и ярки цветове, Цветът за ученика е сивия, светлогълъбов, белия, синия и пр. Косите трябва да бъдат прави отрязани до кокълчето на врата. Възбраната трае за ученика в известна фаза на неговия живот. За нея траела 7 години, след което тя можела да носи разкошни дрехи. Учителят й казва веднъж: „Аз изследвам твоите мисли, винаги ще ми говориш истината. Колкото и да е за тебе жестока.
към текста >>

54. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

ТОМ 14

Ще плета на Учителя ръкавици.
Да не измениш никога любовта си към него. 6.II.1924 г. Молитва към Бога. 7.II .1924 г. Аз трябва да стана добра. Ще плета на Учителя ръкавици. 8.II.1924 г. Аз ще работя, няма вече да се обленявам. 11 .II .1924 г. Любов към Учителя и Любов към Бога. 17.II.1924 г.
към текста >>

55. 56. НИКОЛА АНТОВ

Жечо Панайотов

Ето, тези характерни качества на Антов трябваше да имаме предвид, когато му хвърлихме ръкавицата, както се казва - когато предпочетохме да бъде далеч от нашата среда.
Брат Боев само е казвал: „Стига бе Антов, стига! " Благодарение, че в това време идва някоя сестра и „героят" побойник предпочел да избяга навън. Това събитие се разчува веднага из Изгрева и около жилището на брат Боев се събират мнозина. Търпи ли се това? Поискали са някои да линчуват Антов, да му запалят къщата, но благодарение, че е надделяло благоразумието! Ето, тези характерни качества на Антов трябваше да имаме предвид, когато му хвърлихме ръкавицата, както се казва - когато предпочетохме да бъде далеч от нашата среда. Но, без жертва не можеше, ние геройски застанахме срещу козните на лукавия, на когото той беше проводник. Наистина, пострадаха и общи братски интереси, стигна се почти до разтуряне на Братството, което поради осъждането на неговите ръководители, бе един вид обезглавено. Такова положение можеше да се постигне и по други пътища, но така се случи, материалните неуредици се оказаха най-подходящи за момента. Антов, през всичкото време е трупал материали, улики, с които да ни атакува. Няма да се спирам на тях, той ги е изложил в доклада си през време на ревизията, изпратен до клоновете на Братството в провинцията, а имат го и приятели в София.
към текста >>

56. 65. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ

Жечо Панайотов

дойде към горната част на сакото му, пипа по ръкавите - бре, фатален момент!
Търсят те всичко, но дали ще намерят скритата бележка. Стоя аз настрана, той току ме поглежда сериозно, уверен, че няма да намерят важното. За 5-10 минути, двамата милиционери, като че ли привършиха и ха да си излязат. Но единият заоглежда още веднъж дрехите, с които е облечен. Па тук, па там. дойде към горната част на сакото му, пипа по ръкавите - бре, фатален момент! Още малко и опитните ръце набарват нещо съмнително. Никак не го питат нещо, но под мишницата на ръкава се оказа някаква бележка. Вземат я, но вместо да го изведат за освобождаване, пак затварят вратата. Сцена на ужасяване! Ще има ли наказания, какво ще става с нас?
към текста >>

57. 60. КРАЯТ

Николай Дойнов

По това време някаква модна вълна беше заляла народа да се търсят и носят кожуси, простичко направени с или без ръкави.
Опитни, сръчни и с художествен усет занаятчии, между другите производства даваха и добре украсени с пирография дребни дървени изделия. По това време почти нямаше нещо по-сериозно, като обект на търговска дейност. След като привърших работата си, за която бях отишъл, тръгнах из селото, да се поразходя, преди да се върна обратно в София. На една от уличките гледам, сравнително просторна за едно село, кожухарска работилница. Веднага блесна в мене идеята, дали тук не би могла до се осъществи търговска сделка. По това време някаква модна вълна беше заляла народа да се търсят и носят кожуси, простичко направени с или без ръкави. Организирането на такова едно производство, би било много сполучлива работа, още повече, че идваше зимата. Влезнах в работилницата, там ме посрещна един приветлив човек, собственика, с черти на лицето показващи природна интелигентност, предприемчивост и умение в ръководене на по-големи и отговорни дейности. Това ме окуражи, да пристъпя направо и откровено към целта на моето посещение. След като му изложих своя план, той отговори: „Да всичко това, което предлагате, да се организира едно производство на кожуси е много добро, но в момента нито имам работници по-подходящи за такава работа, нито пък материали имам". Явно нямаше условия за голяма сделка.
към текста >>

Да, отговори ми той, имам един много хубав с кожи от гъста козина, готов е, остава само да му прикача ръкавите, ако почакате до половин час, ще ви го приготвя.
Това ме окуражи, да пристъпя направо и откровено към целта на моето посещение. След като му изложих своя план, той отговори: „Да всичко това, което предлагате, да се организира едно производство на кожуси е много добро, но в момента нито имам работници по-подходящи за такава работа, нито пък материали имам". Явно нямаше условия за голяма сделка. В този момент, както седях на стола, в мене се породи смътна тревога, че Учителят изстива и няма топла дреха, с която да се предпази от студа. Тогава се обърнах към занаятчията и го запитах, дали няма поне един готов кожух. Да, отговори ми той, имам един много хубав с кожи от гъста козина, готов е, остава само да му прикача ръкавите, ако почакате до половин час, ще ви го приготвя. Разбира се останах. След уреченото време, кожуха с обагрени в кафяво меки агнешки кожи, беше готов. Платих и се понесох по обратния път. По това време в Орешака ходех с велосипед от Габрово, където също имах много сериозни връзки с производителите. Тревогата за съдбата на Учителя, здраво беше залегнала в мене и ме караше с все сила да натискам педалите по дългия седемдесет километров път до Габрово.
към текста >>

58. 69. ТРАНСПОРТЪТ ДО СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Николай Дойнов

Сутрин в зори, през студените зимни дни, загърната, пъхнала ръце в ръкави, гледам я пристига на Изгрева за беседа.
Това име й бяха прикачили, защото живееше някъде към захарната фабрика, в малка скромна стаичка, както разбрах. От какво живееше и от какво се препитаваше тази наша сестра, не можах да разбера и не съм имал смелост да я запитам. Имаше някакъв дефект в гърлото и говореше хрипкаво. Въпреки всичко, аз обичах да се срещам с нея и да разговарям, най-много заради качествата, които неподозирано за никого имаше. Едно постоянство, което ме възхищаваше. Сутрин в зори, през студените зимни дни, загърната, пъхнала ръце в ръкави, гледам я пристига на Изгрева за беседа. Лошо време, извинителни причини, за да не дойде в тъй-раните часове на беседа, за нея нямаше. „Е, Миче, как дойде чак от захарната, толкова рано трамваи няма? ", закачливо я подхващам аз, когато я видя да идва. Тя се изправи, сериозно ме погледне и казва: „Аз, брат Николай идвам пешком, като тръгна от три часа сутринта в пет съм тука". Беше словоохотлива, като намереше отзивчива среда каквато бях аз за нея.
към текста >>

59. XVIII. ПАНЕВРИТМИЯТА - ХАРМОНИЯ НА ДУХЪТ ЧРЕЗ МЕЛОДИЯ, ТЕКСТ И ДВИЖЕНИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Жените бяха облечени се бели дълги рокли, с широки ръкави, а мъжете с бели панталони и бели ризи.
се изпълняваше концертно изпълнение на Паневритмията със солистка. Ина Дойнова беше направила преди години един сполучлив запис на Паневритмията с акомпанимент на китара от Петю Цанов от гр. Шумен. Спомените се четяха от Асен Илиев от онези текстове, които аз бях приготвил. Аз бях дал историята на Паневритмията и понеже не искаха да четат „Изгревът", то поне за пръв път слушаха нейната история. Аз заварих, когато старите приятели-братя и сестри играеха Паневритмия на Изгрева. Жените бяха облечени се бели дълги рокли, с широки ръкави, а мъжете с бели панталони и бели ризи. Кръгът се движеше, в средата свиреха музикантите, а от страни колелото се движеше, играеха и пееха думите на Паневритмията, написана от Олга Славчева и одобрена от Учителя, и публикувана по негово време. Това бе идеална Паневритмия. В бъдеще бих искал четирима души да я изпеят - сопран, алт, тенор и бас. Дано дочакам това време да го реализират. През сезона 2001/2002 всеки месец изнасях и организирах ежемесечно концерт-рецитал по спомени на „Изгрева" и музика от Учителя, като се редуваха различни изпълнители - квартет, инструменталисти - цигулка, електрически орган, певци - мъже и жени. 2.
към текста >>

60. 17. НА КРЪСТОПЪТ. СЪВЕТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Като Му разказах какво ми се предлага от родното ми село и от чичо ми, Той ми каза следното: „Поп, папа, баща; поповете носят черни раса с широки ръкави, което е израз на щедрост.
Сестра Щилянова от София ми бе писала, че Учителят е в Сливен. Минах през село Славяново, Юсенлери, Омуртаг. Нощувах в гр. Котел и на другия ден през Ичера пристигнах в Сливен. Изпитах за дома на брат Райнов и се явих при Учителя. Като Му разказах какво ми се предлага от родното ми село и от чичо ми, Той ми каза следното: „Поп, папа, баща; поповете носят черни раса с широки ръкави, което е израз на щедрост. Ако погледнеш под широкия ръкав, долната му риза е закопчана, пришвъкната, което е израз на скържавост, себичност; хора, които мислят само за своето лично благо." Попитах Учителя: аз, като човек от Бялото Братство, не мога ли да стана поп? Отговори ми, че щом Светият синод се научи, ще ме уволни телеграфически. „Те не могат да търпят новите хора и новите идеи. Аз - каза Учителят - те съветвам да станеш свещеник, но с делата си да светиш, а не поп. Вземи пари от чичо си и следвай гимназия!
към текста >>

61. 73. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ В СЛИВЕН

Казвам: „Учителю, тъй, тъй, тъй имам богат чичо, иска да ме прави поп, пък в моето село, рекох, от бюджета на общината и на кооперацията предвидили за бедния студент и те, рекох, настояват да ме направят поп." Пък Учителят ей-тъй, замисли се и каза: „Поп, попа, баща; поповете обичат всякога да облекат черна дреха, широка, ръкавите много са широки, каза.
ПГ: Беше 1923 година. ВК: И влизаш в двора, в двора -столове. ПГ: И излезе Учителят веднага. „Какво има, Пеньо? " Той ми каза на име, не ме е забравил. Казвам: „Учителю, тъй, тъй, тъй имам богат чичо, иска да ме прави поп, пък в моето село, рекох, от бюджета на общината и на кооперацията предвидили за бедния студент и те, рекох, настояват да ме направят поп." Пък Учителят ей-тъй, замисли се и каза: „Поп, попа, баща; поповете обичат всякога да облекат черна дреха, широка, ръкавите много са широки, каза. Това е, каза, израз на щедрост. Обаче, ако погледнеш вътре, под широкия ръкав, ще видиш, че ризата е пришвъкната, затуй поповете вънкашно се показват, че са щедри, а пък вътрешно са егоисти, гледат всякога да вземат. Аз не те съветвам да следваш за поп." Аз Му казах, че чичо ми каза, че ако пък не искам да следвам за поп, тогаз ще ми дава пари без лихва и когато мога, когато почна да печеля някога, да му ги върна - не ми дава срок. И Учителят, като каза, че поповете са егоисти, каза: „Аз те съветвам да си продължиш образованието, макар да си изкарал войниклъка." Защото през 1914 година ме взеха, а пък през 1919 година ме освободиха - пет години бях войник в Първата световна война.
към текста >>

62. 1929 година

Дариха ни с по едни ръкави и пешкир.
Измих се и почнах да чета беседата „Бог е Дух" и си водих бележки. Сутринта отидохме в Огуча да каним сватите. Дариха ме дълъг пешкир - мрежалия. След завръщането оттам ходихме да каним и дигаме кръстника и отидохме за булката. След венчаването и дохождането им сложиха трапеза. Дариха ни с по едни ръкави и пешкир. Направихме снимка 2 Балжи Омуркьовчани и 3 госпожици Ковачевки и едно момче Ковачевче. Вечерта ходих, след вземането сбогом от какини, в Станкини Чернева, говорих им нещо по техните сметки и откази за изплащането беседите и си отидох, изморен, отпаднал много. 14.III.[1929 год.], четвъртък Дочетох беседата „Бог е Дух" и ходих при Рали, Т. Иванов. 15.III.1929 год.] Станах рано. Четох, приготовлявах се за Попово, отидох на пощата, но ме оставили и аз потеглих за Крепча през Шаванца.
към текста >>

63. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 2

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

На стомаха си давай по-хубава храница, на ума давай хубави мисли, на ръцете си - топли ръкавици.
От невидимия свят нашата вяра я проверяват. При всичкото ни добро желание, не зависи от нас за поправянето на света. 1/3 от човека зависи, 1/3 - от ангелите и 1/3 зависи от Бога. От какво имат хората нужда - ако им помогнете, ако свирите, ако пеете, градите къщи, ушиете дрехи, то ще ви се радват. Всичко в себе си да турнете в ред - в ума си, сърцето и волята си. На стомаха си давай по-хубава храница, на ума давай хубави мисли, на ръцете си - топли ръкавици. Реформи в хубавото правете. Светът е оправен и единствените неоправени сме ние. По низините снегът се е стопил, а ние сме на върха, по планините, и още при нас снегът не се е стопил. Страдате ли, то вашият сняг се топи. Радвате се - вие сте се стоплили и сте горе на чист въздух, на хубаво слънце.
към текста >>

64. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

И дигна си ръкавите нагоре и показа ми резки от нож и дупчене не ръката.
Влязох в ръката на втори, на трети и аз чувствувах само, като давяща се паднала във вода, че все потъвах повече и по-надолу, а не виках за помощ. Изведнъж ръка силно затисна ме отгоре и аз паднах на дъното на батака, гдето останах и досега там. Той беше последният, който безжалостно ме продаде в търговския дом на човешка стока и не можах, нямаше кой да ме избави. Знаеш ли - казва ми тя. - Погледни!... И дигна си ръкавите нагоре и показа ми резки от нож и дупчене не ръката. - Защо е това? - попитах я аз. - Защото, когато клиентът на моя господар, след като си изиграе мръсната роль и си отиде усмихнат, доволен от делото си, аз се връщам вътре в стаята, лягам на своето легло, вземам нож, режа, дупча, късам и питам тия меса кога ще огният и ще изпадат, за да освободя душата си от тия зверове. О, мила ми, бих се и гладувах и убивах се, но изцеряваха ме пак за нова печалба. Затваряха ме, като гъска в курник, тъпчеха ме с ядене, за да се угоя и да им донеса печалба голяма.
към текста >>

65. 21. Жените изкусителки, създаващи съблазън

ТОМ 17

Обличаше се в копринени рокли с къси ръкави, с голи до раменете ръце, като някаква светска жена от най-лош порядък, навираше се в спалнята Му, криеше се под кревата Му.
И така беше - толкова малко ядеше и с толкова малко прекарваше. А само как бързо ходеше в планината - струва ти се, че бавно се движи, а докато Го гледаш тук, отишъл чак там, на другия връх. Нека да разкажа нещо и за жените, които Го заобикаляха, които се навираха в Него, препречвайки пътя Му, следваха Го като призраци, петлееха се около краката Му, излагаха Го, създаваха Му оня яд, за който много съм мислила: заради нас тук Той беше в ад. Да вземем например Магдалина, дъщеря на съдия от онова време, галена като дете. Тя искаше на всяка цена да мине за Негова невяста. Обличаше се в копринени рокли с къси ръкави, с голи до раменете ръце, като някаква светска жена от най-лош порядък, навираше се в спалнята Му, криеше се под кревата Му. Говореше Му на „Ти". Казваше Му: „Ти си Христос" - и това пред външни хора, в същото време Му противоречеше, караше се с Него, като казваше нахално, пред външни хора: „Нали си Учител, ще ме търпиш." Той я търпеше. Само че бързаше да се заключи, за да не й позволи да се намърда в стаята Му, отгдето не можеше да я изпъди. Още по-интересна беше Граблашева. Граблашев имаше от нея един син и две дъщери.
към текста >>

66. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

ТОМ 20

Дохожда време, когато человек чувствува телата си като ръкавица, дреха, която облича и съблича.
И ако има някакви отклонения, скърцания - ще се види и причината за това. Машината е образец на целесъобразна мисъл. Гледайки нейните движения, човек може да се научи на много работи, независимо от това, че тя повтаря все едни и същи движения - мисълта на изобретателя. Но тази мисъл работи по един най-икономичен начин, съчетава движения и постига една цел. Може да имаме модел на правилна мисъл, независимо от това, че реализирането е било грубо или по-деликатно. Дохожда време, когато человек чувствува телата си като ръкавица, дреха, която облича и съблича. И тогава ясно разбира, че това, което цапа дрехата, не може да нацапа и другото. Но ако ранят тялото, и дрехата се разкъсва. Обличането и събличането е най-хубавото в човешкия живот. Възможностите на човешката мисъл не са всичките възможности на вселената. Храната е това, което дава живот.
към текста >>

67. II. БУНТ

ТОМ 20

Комисари на коне и пеши, с разни големи и малки ленти по ръкавите, по шиите, даже имаше и някои бяха турили нашивки на яките си - се движеха всякъде.
Някои момичета осъмнаха с подути очи, а други се криеха по изби и скривалища, защото се шепнеше, че жените сега ще бъдат не както по-напред, а някак по-другояче... общи, ама как - никой не знаеше това. А имаше и жени, които понатупаха в аванс мъжете си за всеки случай и не на шега, защото им бяха подшушнали някои услужливи хора, че сега разводите щели да бъдат по-лесни, отколкото да речеш «добро утро»... Някъде децата ги плашеха, че сега всичките ще ги съберат в кошари, като агнетата, и там щели да живеят общо. Поповете се бяха изпокрили до един - двама-трима бяха избягали и вън от града, защото се надяваха, че първата работа на другарите ще е да ги избе-сят. Но когато видяха на другия ден, че са ги забравили съвсем, някои от тях се престрашиха, излязоха и даже си предложиха услугите да извършат упокои-телни молитви и четения на нещастниците, които бяха застреляни без кръст и молитва... На другия ден градът беше в празнично настроение. Отрано още засвириха музики, в кръчмите се пиеше, от дюкяните се изнасяха стоки - като да беше панаир. Комисари на коне и пеши, с разни големи и малки ленти по ръкавите, по шиите, даже имаше и някои бяха турили нашивки на яките си - се движеха всякъде. Някои препуснаха на коне и даваха заповеди - все бързи. По улиците се лепяха «обявления», «наставления», «заповеди», «за изпълнение», «за сведения», «за безусловно изпълнение»... Всички бяха напечатани с червено мастило, лепяха се още неизсъхнали и тъй разцапани, че понякога не можеше да се разбере нищо друго освен подписът, който обикновено беше с по-дебели букви. Започна се описвание на всичко, което имаше по дюкяните, по-после - и по къщите. Мобилизираше се населението, назначаваха се хора на най-различни длъжности. Някои шмекери и смешници бяха си присвоили най-фантастични имена и понеже никой не се сещаше да пита кой ги е пратил, те ходеха по къщите под разни предлози и някъде вършеха неприлични работи.
към текста >>

68. (67) Изборите и оставката на Кьосеиванов преди това

ТОМ 20

Беше ми подарил едни ръкавици от Лондон и аз бях си казал, че докато го не видя пак, няма да ги туря.
Какъв да е, но трябва.460 На 23.ХII.1939 година дойде Багрянов, та ме взе, и отидохме на Витоша да говорим. Казах му какво сме се разправяли с Недев на 18 т.м. за него и картите* поради това, че той отиде да участва в изборите. Той към 11 часа отиде на министерски съвет, а аз останах във Витоша. Вечерта към 11 часа дойде неочаквано Генчев (интересно, че тоя човек не беше дохождал повече от година. Беше ми подарил едни ръкавици от Лондон и аз бях си казал, че докато го не видя пак, няма да ги туря. По вътрешен път ми казаха да ги приготвя за събота, но не отидох с тях на екскурзия, а ги оставих да ида на сутринта на беседа - и той вечерта дойде. Това казах на царя тая сутрина и то му направи впечатление, защото после сам запита Генчев: - Каза ли ти какво се е случило с ръкавиците? Генчев влиза и ми казва: - На, чети, виж кой е предател! Генчев ли е предател, или някой други? - Никога не съм те наричал предател - реагирах аз.
към текста >>

Това казах на царя тая сутрина и то му направи впечатление, защото после сам запита Генчев: - Каза ли ти какво се е случило с ръкавиците?
за него и картите* поради това, че той отиде да участва в изборите. Той към 11 часа отиде на министерски съвет, а аз останах във Витоша. Вечерта към 11 часа дойде неочаквано Генчев (интересно, че тоя човек не беше дохождал повече от година. Беше ми подарил едни ръкавици от Лондон и аз бях си казал, че докато го не видя пак, няма да ги туря. По вътрешен път ми казаха да ги приготвя за събота, но не отидох с тях на екскурзия, а ги оставих да ида на сутринта на беседа - и той вечерта дойде. Това казах на царя тая сутрина и то му направи впечатление, защото после сам запита Генчев: - Каза ли ти какво се е случило с ръкавиците? Генчев влиза и ми казва: - На, чети, виж кой е предател! Генчев ли е предател, или някой други? - Никога не съм те наричал предател - реагирах аз. - Че си дебела глава, съм казвал, но предател - никога. - Чети и виж - подаде ми той един голям плик.
към текста >>

69. 7. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3294, 2.VІІ.1930 г.

Професионалните апаши си служат вече с ръкавици, понеже познават тази специална служба.
Той обаче заяви, че с нея имал само официално познанство. Инспекторът Коларов запитва службата за кражби и по заявлението, което Малина е подала за търсене на изгубения пръстен, се добира до нишката. А в това време се узнава и за кражбата и продажбата на скъпоценностите. Разкрива се също, че Малина и майка й са ги продали. По въпроса за дактилоскопа. Професионалните апаши си служат вече с ръкавици, понеже познават тази специална служба. Малина обаче не е употребила такива и откритата следа върху касетката допълни съмненията, които още тогава паднали върху нея. Тя обаче продължава да лъже. И когато началникът й казва: „Тези ръчички къде са пипали? ” и допълва, че знае всичко, пулсът й се повишава до 120. Малина започва да признава.
към текста >>

70. 8. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3295, З.VІІ.1930 г., стр. 1

Дори и показанията на последния дават да се разбере, че въпреки скъперничеството на жена му, тя е подарила на Малина веднъж ръкавици, други път й дала 500 лв., а г-н Пардов каза с каква готовност Гела се е съгласила да увеличи с 2 хиляди лева цената на пианото.
Преди всичко, има ли кражба и дали обясненията, които двете жени дават пред полицията, са правдоподобни? Малина казва: - Не съм крала. Скъпоценностите ми са дадени от Гела, за да си купя пиано. Ако е имало кражба, може ли това момиче - толкова тактично, според г-н прокурора - да постъпва тъй нетактично? Подсъдимата казва: - Ние не съобщихме за подаръка никому, за да не смутим и предизвикаме г-н Лулчев. Дори и показанията на последния дават да се разбере, че въпреки скъперничеството на жена му, тя е подарила на Малина веднъж ръкавици, други път й дала 500 лв., а г-н Пардов каза с каква готовност Гела се е съгласила да увеличи с 2 хиляди лева цената на пианото. Не забравяйте, че когато се касае въпросът за услуга, и най-големият скъперник може да помогне. Такива случаи има много. Ставал ли е въпрос за осиновяване? - Разбира се. Откъде накъде Гела веднъж във весело настроение е говорила, уж на шега, с мъжа си за някакво осиновяване?
към текста >>

71. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

Ръкавицата на Мария Маркова Един студен следобед Учителят ми каза веднага да посетя двете Марии: Маркова и Шопова.
Отива на мястото на Учителя, помолва Му се и на другия ден пръстът му спада и започва пак да свири. Той направи разработка на песните и Паневритмията. * Виж “Изгревът”, том VIII, стр, 356 ÷ 410, а за родословното дърво - на стр. 410. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 144. Ръкавицата на Мария Маркова Един студен следобед Учителят ми каза веднага да посетя двете Марии: Маркова и Шопова. Отидох при Маркова, където ме посрещнаха Захари и Райка, и започнахме да говорим. Казах им, че съм дошъл да видя баба Мария и влязох в стаята й. Беше в кома, опъната и не даваше признак на живот. Мисълта ми не помогна и разтрих главата й. Въздъхна, отвори очите си, но нямаше сили да говори.
към текста >>

На 19.03.1998 г, беше погребението на Мария Маркова, а аз с група отивахме на Мусала и преди последното изкачване към заслон “Еверест”, хвръкна ръкавицата на сестра Албена.
Било й горещо, разтворила прозореца и изстинала много. Разтрих я и дойде в съзнание. Дадохме й да пие чай и след него взе да яде яденето, което Елена беше приготвила за нея. Казах й, ако има криза, да изпие няколко чаши гореща вода. На другия ден сутринта й станало лошо, но изпила няколко чаши гореща вода и оздравяла. На 19.03.1998 г, беше погребението на Мария Маркова, а аз с група отивахме на Мусала и преди последното изкачване към заслон “Еверест”, хвръкна ръкавицата на сестра Албена. Оставих раницата и слязох надолу да я взема. Вятърът я духна по-надолу. Така - няколко пъти. Сетих се и казах: “Марио, не си прави шеги, задръж ръкавицата.” Вятърът се усили много, но ръкавицата си остана като закована на място и аз я взех и дадох на Албена. На третия ден от заминаването, зет й Захари довършва писането на наряда за заминали, който му бях дал, и лампата му угасва.
към текста >>

Сетих се и казах: “Марио, не си прави шеги, задръж ръкавицата.” Вятърът се усили много, но ръкавицата си остана като закована на място и аз я взех и дадох на Албена.
На другия ден сутринта й станало лошо, но изпила няколко чаши гореща вода и оздравяла. На 19.03.1998 г, беше погребението на Мария Маркова, а аз с група отивахме на Мусала и преди последното изкачване към заслон “Еверест”, хвръкна ръкавицата на сестра Албена. Оставих раницата и слязох надолу да я взема. Вятърът я духна по-надолу. Така - няколко пъти. Сетих се и казах: “Марио, не си прави шеги, задръж ръкавицата.” Вятърът се усили много, но ръкавицата си остана като закована на място и аз я взех и дадох на Албена. На третия ден от заминаването, зет й Захари довършва писането на наряда за заминали, който му бях дал, и лампата му угасва. Спомня си думите на Мария, казани му преди 20 години. 145. Христо тракториста Мария Шопова останала сама и се сетила, че чешмата в кухнята не е пусната и може да замръзне. Отива, пуща я, но на връщане пада, натьртва гърба си и пуква таза. С големи усилия пропълзява до телефона и се обажда на сестра си, която идва с дъщеря си и я дигат в леглото.
към текста >>

72. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора

Тя беше в тънки бели дрехи - панталон до глезените, с тънка блузка без ръкави, боса, по чехли и с грамадна сламена шапка на главата.
В една топла слънчева привечер, аз се. приближавам към мястото на палатката на Учителя за молитвата. Бях се облякла доста добре, като имах за връхна дреха една шубичка. Там вече стояха някои приятели. Между тях видях една лечителка и партньора й, също лечител. Тя беше в тънки бели дрехи - панталон до глезените, с тънка блузка без ръкави, боса, по чехли и с грамадна сламена шапка на главата. Той беше по риза и се подпираше с двете ръце на неизменната си тояга. Аз познавам тези хора, те са ми земляци по месторождение и в онзи момент - мои приятели. Поздравихме се и те се наредиха за молитва до мен: тя - до мен, той - зад нея, Молитвата започна. Всичко си вървеше нормално, така и завърши. Преди края слънцето изведнъж изчезна зад върховете и започна да става студено.
към текста >>

73. Лекуване на хора - Мария Андонова Стефанова-Маркова

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

След обед преди заслона „Хималай" Албена изтърва едната си ръкавица и вятъра я духна надолу.
Отидохме с Елена и се простихме с този голям труженик на Божията нива, с това голямо любящо сърце, което започна да тупти в духовният свят. Брат Захари дойде в нас и аз му дадох молитвите за заминал и той започнал да ги пише. На третият ден сутринта към 5 часа довършил молитвите и лампата на масата пред него изгоряла. Тогава той си спомнил думите на Мария Маркова, че ако си замине преди него, в третият ден ще му загаси лампата. В деня на погребението аз с Албена, Николай и други приятели отивахме на Мусала да посрещнем пролетта. След обед преди заслона „Хималай" Албена изтърва едната си ръкавица и вятъра я духна надолу. А по въжето горе трябват две хубави ръкавици.Свалих раницата и таман наближих ръкавицата, вятърът я отнесе по-далече. Сетих се и извиках: „Марио, не си играй с мене. Спри ръкавицата да я взема! " Ръкавицата остана като закована, макар че вятърът се усили още повече. Взех я от снега и благодарих на Мария за доброто, което ми направи.
към текста >>

А по въжето горе трябват две хубави ръкавици.Свалих раницата и таман наближих ръкавицата, вятърът я отнесе по-далече.
Брат Захари дойде в нас и аз му дадох молитвите за заминал и той започнал да ги пише. На третият ден сутринта към 5 часа довършил молитвите и лампата на масата пред него изгоряла. Тогава той си спомнил думите на Мария Маркова, че ако си замине преди него, в третият ден ще му загаси лампата. В деня на погребението аз с Албена, Николай и други приятели отивахме на Мусала да посрещнем пролетта. След обед преди заслона „Хималай" Албена изтърва едната си ръкавица и вятъра я духна надолу. А по въжето горе трябват две хубави ръкавици.Свалих раницата и таман наближих ръкавицата, вятърът я отнесе по-далече. Сетих се и извиках: „Марио, не си играй с мене. Спри ръкавицата да я взема! " Ръкавицата остана като закована, макар че вятърът се усили още повече. Взех я от снега и благодарих на Мария за доброто, което ми направи. Точно тогава я погребваха.Предадох ръкавицата на Албена и я помолих да внимава много, защото ни чака изкачване по въжето.
към текста >>

Спри ръкавицата да я взема!
Тогава той си спомнил думите на Мария Маркова, че ако си замине преди него, в третият ден ще му загаси лампата. В деня на погребението аз с Албена, Николай и други приятели отивахме на Мусала да посрещнем пролетта. След обед преди заслона „Хималай" Албена изтърва едната си ръкавица и вятъра я духна надолу. А по въжето горе трябват две хубави ръкавици.Свалих раницата и таман наближих ръкавицата, вятърът я отнесе по-далече. Сетих се и извиках: „Марио, не си играй с мене. Спри ръкавицата да я взема! " Ръкавицата остана като закована, макар че вятърът се усили още повече. Взех я от снега и благодарих на Мария за доброто, което ми направи. Точно тогава я погребваха.Предадох ръкавицата на Албена и я помолих да внимава много, защото ни чака изкачване по въжето.
към текста >>

" Ръкавицата остана като закована, макар че вятърът се усили още повече.
В деня на погребението аз с Албена, Николай и други приятели отивахме на Мусала да посрещнем пролетта. След обед преди заслона „Хималай" Албена изтърва едната си ръкавица и вятъра я духна надолу. А по въжето горе трябват две хубави ръкавици.Свалих раницата и таман наближих ръкавицата, вятърът я отнесе по-далече. Сетих се и извиках: „Марио, не си играй с мене. Спри ръкавицата да я взема! " Ръкавицата остана като закована, макар че вятърът се усили още повече. Взех я от снега и благодарих на Мария за доброто, което ми направи. Точно тогава я погребваха.Предадох ръкавицата на Албена и я помолих да внимава много, защото ни чака изкачване по въжето.
към текста >>

Точно тогава я погребваха.Предадох ръкавицата на Албена и я помолих да внимава много, защото ни чака изкачване по въжето.
А по въжето горе трябват две хубави ръкавици.Свалих раницата и таман наближих ръкавицата, вятърът я отнесе по-далече. Сетих се и извиках: „Марио, не си играй с мене. Спри ръкавицата да я взема! " Ръкавицата остана като закована, макар че вятърът се усили още повече. Взех я от снега и благодарих на Мария за доброто, което ми направи. Точно тогава я погребваха.Предадох ръкавицата на Албена и я помолих да внимава много, защото ни чака изкачване по въжето.
към текста >>

74. 72. Велин Темелков

Той веднага ми даваше престилка гумирана, ръкавици, и аз на диамантината си нарязвах на необходимите размери парчета мрамор.
* Виж « Изгревът» том VII стр. 434-435. На мен(Светозар) като строител, често ми даваха задачи от разни министри да им правя облицовки, цокли и поводи настилки, стъпала от мрамор. Размервах парчетата какви размери трябва да са. Даваха ми кола, закарвах ги в каменна промишленост при директора, на който министърът се е обадил по телефона. Той ме пращаше при отговорника на цеха Велин, с когото се познавахме отлично. Той веднага ми даваше престилка гумирана, ръкавици, и аз на диамантината си нарязвах на необходимите размери парчета мрамор. След това направо отивах при Велин и си свършвах работата. Бях много близък с баща му Темелко и Велин с радост ми услужваше каквото можеше. Той е много благодарен на Учителя, че му е спасил живота и изразява благодарността си с хубавото си отношение към братята и сестрите, които посещават дома им. След заминаването на брат Темелко, беседите спират, понеже и другите негови връстници от селото заминават. Велин посреща всички, които посещават музея на Учителя, с голямо разположение.
към текста >>

75. 13. Подпечатване на туристически книжки на връх Мусала

Когато стигнахме до въжето, извадих от раницата всички чорапи и ръкавици и ги раздадох на учениците, за да се качат по въжето.
Когато стигнахме до Палеца, чухме силен вик от хижата - младежите бяха забелязали стъпките ни и веднага бяха тръгнали по тях. Настигнаха ни и заедно продължихме нагоре. Вървяхме мълчаливо, защото снегът на няколко места се разпука и имаше опасност от лавини. Пробивахме път в сняг до гърдите, като постоянно първите се сменяха. Това мъчително изкачване продължи цели 8 часа. Когато стигнахме до въжето, извадих от раницата всички чорапи и ръкавици и ги раздадох на учениците, за да се качат по въжето. В 18 часа влязохме в хола на космичната станция, който беше затоплен, пихме чай, подпечатаха книжките си, отпочинахме малко и тръгнахме надолу. Младежите на бегом, за половин час, бяха на хижата. Бяха много доволни, че заедно се качихме на върха и подпечатахме книжките си. Те научиха един добър урок, че през пролетта понякога Рила е по-зимна, отколкото и през самата зима. Друга година със сестра Елена отидохме на хижата, за да посрещнем на Мусала празника 22 юни.
към текста >>

76. 24. Защо планината е сурова към случайните гости

Румяна нямаше раница и леко ходеше, но беше с фланелка с къси ръкави, а духаше студен северен вятър.
Слязохме си добре от върхът и се прибрахме. За 22 юни, идването на лятото бяхме с Румяна и Радостина, Емилия, Еленка, Павел и аз. Павел предложи да минем по билата, по Маркуджиците. Казах му - при едно условие - да вземе раницата на Румяна. Потеглихме по пътя към влековете. Румяна нямаше раница и леко ходеше, но беше с фланелка с къси ръкави, а духаше студен северен вятър. Към Незнайният връх пипнах ръцете и - бяха студени. Накарах я веднага да сложи дреха с дълъг ръкав. Ходеше бавно, често почиваше. Бавно напредвахме и след обяд бяхме на върхът. Георги ни настани в западната стая мен, Елена и близначките.
към текста >>

77. 6. Гости в лагера

Първоначално змиите бяха много и братята ги ловяха с ръкавици, слагаха ги в торби и ги хвърляха в стръмнината към първото езеро.
Ние, няколко малки палавници, без да ни видят, взехме въдиците с пръчките им и ги хвърлихме между скалите, в една морена. Няколко пъти от Долината на Съзерзанието в лагера проникваха мечки и обикаляха край палатката на брат Борис Николов - в ниската част, след палатката на Учителя. Те не направиха пакост на никого. В лагера имаше много змии - пепелянки, които постоянно се навъртаха около палатките ни. Учителят ни научи да слагаме обелени скилидки чесън около палатките ни, от които змиите бягат. Първоначално змиите бяха много и братята ги ловяха с ръкавици, слагаха ги в торби и ги хвърляха в стръмнината към първото езеро. Ние, младежите знаехме, че първото езеро е змийско езеро. По този начин змиите значително намаляха. Те са много умни и обикновено отиват да спят под възглавниците на хората, за да черпят енергия. Една година сестра Елена Андреева с група нейни приятелки си бяха построили палатките до второто езеро, някъде, където е сега конярят Михал. При тръгването им ние отидохме да свалим палатките и да ги опаковаме като багаж за конете.
към текста >>

78. VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Старите маги някога са носели много широки ръкави, като попските, и са носели в ръкава си по една магическа пръчица.
В срядашната беседа се засяга вашият ум, а в неделната беседа се засяга вашето сърце. (фиг. 6.3) това е една пръчица. Защо децата турят отгоре тази връвчица и махат камшик?! Отгде дойде тая идея на децата? Връвчицата показва силата, която излиза от пръчицата. Старите маги някога са носели много широки ръкави, като попските, и са носели в ръкава си по една магическа пръчица. Като я извадели, сила излизало от нея. Детето реализира тая идея. В какво сегашният живот е реален?! По интенсивността; и тя е причината за голямата възбуденост, нервните болести. Който бърза, скоро остарява.
към текста >>

79. 38. Заминаване за Америка със стипендия за колеж

Весела Несторова

ТОМ 24

Майка ми купи един трънски черен сукман с шарена престилка, пафти на везан колан и бели ръкави от домашно платно с дантела накрая.
Дадоха ми само две седмици за подготовка. На какво дължах тази привилегия? Намерили ме за най-добре овладяла езика. Уговорката бе, да се върна след завършването на колежа и преподавам английски език за пет години в пансиона. Започна подготовката за далечното лътешествие. Майка ми купи един трънски черен сукман с шарена престилка, пафти на везан колан и бели ръкави от домашно платно с дантела накрая. Цървулките довършваха националната ми носия, с която щях да се явявам пред любопитните погледи на хиляди американци, за да им говоря за любимата си родина, за красотата на природата й, а най-вече за добродушието на моя народ, където посрещат всеки гост със сложена трапеза и сърдечна усмивка. В куфара ми бе сложена единствената жоржетена рокля от сестра ми, наред с ученическата ми матроска униформа. Но това никога не ме засягаше, никога не бях мислила за дрехи. В няколкодневен срок документите ми бяха уредени и мис Търнър, която щеше да ме заведе в семейството си като мои настойници, понеже бях още малолетна, пристигна от Ловеч и дойде да ме вземе. Майка ми ме изпрати на гарата и не заплака пред мен на раздяла, но като се върнала дълго плакала.
към текста >>

80. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

Минчо Сотиров

"На шега уж" хвърлената ръкавица биде приета, войната биде обявена, защото няколко банкери и няколко плантатори я искаха, за разширение и запазване производството на своите колонии и сигурното, и скъпото пласиране на своите произведения.
2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.) В стремежа си европейските държави да избегнат всеобщата, или по-добре, Световната война, те си я наложиха. "На шега уж" хвърлената ръкавица биде приета, войната биде обявена, защото няколко банкери и няколко плантатори я искаха, за разширение и запазване производството на своите колонии и сигурното, и скъпото пласиране на своите произведения. Масите са безропотни изпълнители на своите господарски заповеди. "Дошъл бил" и за нас българите 11-ий час и 59-тата минута и да не "прескочим" 12-ий час, заловихме се на "световното хоро", а видяхме после, че много и твърде много рано сме се заловили... преждевременно се уморихме и не бяхме в състояние да доизиграем докрай ролята си и да получим очакваните блага, които бяха наше право, по заветен исторически път, а други отнеха тия ни права, по благодат, "за да не бъдем изпреварени" в живота ни, но законът е един и неумолим; "Законните права никога не се губят и никой не може да отнеме! " 3-ти пехотен Бдински полк излиза от състава на 7-а пехотна Рилска дивизия при г. Серес, за да се премести на позиция северно от Битоля и влезе в състава на 6-а пехотна Бдинска дивизия. От 18 декемврий 1916 година тоя полк зае и се затвърдяваше на позицията си кота 12348, северно от Битоля, при с.
към текста >>

81. 1.9. ВИСОТАТА 1248

Минчо Сотиров

Ръкавицата биде хвърлена и поета с гордост и достойнство и всеки защитник с християнско смирение се приготви, та с подвига да оживее в смъртта чрез безсмъртието на своя полк!
И врагът виждаше това, понеже всичко ставаше под близките негови погледи. И ето 16 март - злокобен ден, който предвещаваше разразяването на една страшна буря, бе свидетел на един позор, който петнеше името на 4 културни нации, стоящи с яростта на всичката своя сила срещу несъкрушимата стена, образувана от геройските гърди на шепа защиници- бдинци! Картината бе колкото грозна и възмутителна, толкова и трогателна: противникът не можеше да смути и разколебае духа на живите защитници и насочи своите удари срещу мъртъвците. Той насочи ударите на цялата си голямокалибрена артилерия срещу братската наша могила и тогава стана това, което никой не можеше да предвиди и да очаква: мъртъвците изхвръкваха из гробниците си и махайки ръце и крака, отправяха погледи на проклятие към смутителите на техния покой, след което отново биваха убивани и погребвани в земята. Това даде само нов кураж на доблестните защитници-бдинци, за да могат да се подготвят за новия подвиг, който наскоро ги очакваше. Ръкавицата биде хвърлена и поета с гордост и достойнство и всеки защитник с християнско смирение се приготви, та с подвига да оживее в смъртта чрез безсмъртието на своя полк! Осем денонощия кървави усилия, при които, след като всичко физическо бе замряло, оставаше да живее само духът! Противникът, след непрекъсната масова артилерийска подготовка, хвърля се нови и нови части и групи към предните наши позиции, храбро отбивани от нашите изнемощели от глад и умора, но силни по дух защитници! Безформени гъсти облаци покриват и засенчват небето. Нищо не може да се разпознае, освен очертанията на близките хълмове, покрити като с тъмен воал. По целия небосклон искрят непрекъснати огнени ивици от мощния артилерийски огън на неизброимите разнокалибрени французки оръдия, които местят капризно своя преграден огън.
към текста >>

82. 2.7. ЛОВ НА КОНЕ

Петър Кръстев, о.з. полковник

Мъртва тишина владееше о низината на Струма, която, притискайки се близо до северните поли на Круша планина, тихо се плъзгаше по дълбокото си тинесто дъно, извиваше като змия плътната си снага и излъчвайки тесни ръкави с вода, които изливаше в тъмните пазви на обширния камъш, безшумно и лениво отминаваше на изток.
2.7. ЛОВ НА КОНЕ 1916 г. Ясна и красива октомврийска нощ бе. Мъртва тишина владееше о низината на Струма, която, притискайки се близо до северните поли на Круша планина, тихо се плъзгаше по дълбокото си тинесто дъно, извиваше като змия плътната си снага и излъчвайки тесни ръкави с вода, които изливаше в тъмните пазви на обширния камъш, безшумно и лениво отминаваше на изток. Силен кикот на изгладнели чакали зловещо се разнесе и изпълни пространството, а от южния край на гр. Серес се спусна малка група от смели охотници, която се насочваше право на юг. Водена от мл. подофицер от 6-а рота на Бдинския полк Трастаров от с. Ново село, Видинска околия, тя се понесе като черно петно из тъмносивата нощ, прехвърли ж.
към текста >>

83. 3.15. ЕДНА НОЩ - ОТ МНОГОТО ТАКИВА В ПОЗИЦИОННАТА БОРБА 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Вечерният здрач на красивата септемврийска нощ бавно пропълзя из полето, провлече се по реката и мочурите, така изобилно разхвърляни из гъстия камъш, който покриваше терена по левия й бряг, навлезе в отводнителните канали като в ръкави, разтегна и метна своята черна покривка върху земята.
3.15. ЕДНА НОЩ - ОТ МНОГОТО ТАКИВА В ПОЗИЦИОННАТА БОРБА 1916 г. В низината на Струма сме. Вечерният здрач на красивата септемврийска нощ бавно пропълзя из полето, провлече се по реката и мочурите, така изобилно разхвърляни из гъстия камъш, който покриваше терена по левия й бряг, навлезе в отводнителните канали като в ръкави, разтегна и метна своята черна покривка върху земята. Неспокойният ден е прогонен. А веднага след това безмълвие гробно овладя пространството, нарушавано само от шума на лекото полюляване китните върхове на буйния камъш, приличен на слабо съскане. Тежко надвесена над Струма Круша планина, криеща в хладните си недра нашите врагове - англичани, се открои от хоризонта на юг, прилична на изрязан картон, над когото луната предпазливо надникна в тъмната нощ и я поръси с бледата си светлина. Мътна тук Струма сънливо и тихо провличаше плътната си снага, бавно отнасяйки шепота на слабите си вълни през "Тахино" към Орфано - на Бялото море. Напред някъде - в дълбоките пазви на тъмнината се чуваше спокойния лай на бойните кучета, а пред телените мрежи безшумно блуждаеха патрулните охранителни двойки.
към текста >>

84. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Изплетох си топли ръкавици.
Дълго, хубаво писмо. Сама си го чета и превеждам - писано е с латинска азбука - полека-лека го разчетох. Той ми прави сериозно предложение и ме моли да му остана „Treue bis zum Grabe”. [(нем.) вярна до гроб] Работим на студено. Радиаторите едвам пущат по малко топлинка. Изплетох си топли ръкавици. Но те изчезват от ръцете ми след два-три дена. Дадох ги на тая бедна жена, която върти шарманката и дава късмети с бели мишки. Ето я, стои на „Позитано”, върти ръчката - руса, слабичка, изтощена, годините й не можеш да определиш - цял ден на студа. А шарманката пее, пее. Тя е сега с моите ръкавици, просълзена ми подвикна: - Жива и здрава да си!
към текста >>

Тя е сега с моите ръкавици, просълзена ми подвикна: - Жива и здрава да си!
Изплетох си топли ръкавици. Но те изчезват от ръцете ми след два-три дена. Дадох ги на тая бедна жена, която върти шарманката и дава късмети с бели мишки. Ето я, стои на „Позитано”, върти ръчката - руса, слабичка, изтощена, годините й не можеш да определиш - цял ден на студа. А шарманката пее, пее. Тя е сега с моите ръкавици, просълзена ми подвикна: - Жива и здрава да си! Няколко време не ходя нито на спевки, нито на „Беседи”. Кашлям и се гуша в тънкото жикетче. Ех, ще ми мине. А тук, нашите момичета са облечени модерно. Люси е просто очарователна.
към текста >>

85. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Връщам се да си взема забравените ръкавици.
Прие ни Учителя. А той - нито гък пред Него, да говори за мене. Учителят все измества разговора на социалистическа тема, като че ли ей сега ще се „организира”, т.е. ще се запише член в партията. Тръгваме си, нищо. Връщам се да си взема забравените ръкавици. Учителят е там и ме гледа. Но как чудно ме гледа - сякаш гледа през мене и вижда оттатък други неща, друго, съвсем друго, не това. После, жарка молитва на колене. - Не, не, не! - крещи душата ми, ясно и категорично.
към текста >>

Тръгвам си, свалям ръкави.
Доверяват ми се веднага. Изнасям всичко навън и почвам небивало чистене. Ех, крилати мои сили! Малко са 50 кофи чиста вода, малко са. После светват прозорците, съдовете, всичко. Тръгвам си, свалям ръкави. Но те ме викат, двамата старци, нещо ще ми кажат. Да стана тяхна - при тях да живея, всичко мен ще оставят. Всичко!? Навярно и този голям медник, и тия изрязани сахани, тепсии, тенджери - не видели калай още от Освобождението на България. Целувам ръка и излизам. Те се тътрят до самите порти с вдигната длан над очите.
към текста >>

86. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Ставам, окъпвам се, проветрявам хубаво стаята, обличам бялата си платнена рокля, оная с гънките отгоре до доле и дългите ръкави - според модела от Учителя.
4 АВГУСТ 1924 г. Болна съм. Простудих се дома, на сухо и на топло. Ето пети ден е днес как се свивам и гърча от болки. Но днес ми е по-леко. Ставам, окъпвам се, проветрявам хубаво стаята, обличам бялата си платнена рокля, оная с гънките отгоре до доле и дългите ръкави - според модела от Учителя. Оглеждам се. Очите ми са хлътнали дълбоко. Лицето ми е бледо. Никой не знае, че съм болна. Сварявам си лека супа от картофи.
към текста >>

Ръкавите дълги и широки, отгдето се подават бледите ми измършавели ръце.
Навсякъде прашно. Слънцето нахлува в стаята и освежава въздуха. Със заморени, бавни движения подреждам стаята си. Милата ми стая. Измивам се грижливо с топла вода и спускам дълги лъскави плитки върху бялата ми платнена съборна рокля, правена по модела от Учителя с по три дълбоки гънки от горе до долу и широк колан. Ръкавите дълги и широки, отгдето се подават бледите ми измършавели ръце. Обувам на бос крак Витлеемските си сандали, направени от мен; тънки сплитки от лико върху кожена подставка. Разгръщам ръце - благодаря, тържествувам. Сега вече здраво съм заключила вратата - никой да не идва. Не се минава някое време и на пътната врата се звъни. Ето повтаря.
към текста >>

87. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

И аз, аламинут облякох пак оная моя бяла рокличка с дълбоките гънки и дълги ръкави, препасани с широк колан, обух древните си сандали и спуснах отпред дебелите си прошарени вече дълги сплитки.
Влиза Зорница и ме вика за вечеря. Учителят, сам Той казал да ме повикат. Чак страшно ми стана от радост и изненада. Дори не смеех да повярвам. Но тя настояваше. И аз, аламинут облякох пак оная моя бяла рокличка с дълбоките гънки и дълги ръкави, препасани с широк колан, обух древните си сандали и спуснах отпред дебелите си прошарени вече дълги сплитки. Представиха ме пред гостите. Целунах ръка на Учителя. Той ме покани да седна до Него от дясната му страна. Божичко! Наредена разкошна трапеза - дълга и блестяща. По нея има цветя и клонки.
към текста >>

Купих си и прежда, за да си оплета топло жикетче, шапка и ръкавици.
Те нямат такъв маниер. Да не би пък това да е мъж под женско име. Не зная, но ясно ми е, че Бог бди над мен, че Той ме обича. Веднага си купих галоши и малка тенджерка за готвене. Аня ми подари красив малък чайник. Купих си и прежда, за да си оплета топло жикетче, шапка и ръкавици. Нали аз мога така хубаво и бърже да плета. Скоро ще се сдобия с тия скъпи за мен неща. Да, почнах да си купувам редовно пресен хляб всеки ден; даже си купих и прясно мляко от млекарката, която ме питаше да не би да съм „заречена” та не вземам. Колко е хубаво човек да има средства и да набавя необходимото си. Каквито пари ми останаха ги върнах на „Сутринни лъчи” - стар дълг към моя скромен литературен фонд.
към текста >>

Във вестибюла имаше дамски ръкавици и чадър.
Отидох при него - посрещна ме хладно. Беше се напудрил и сладко се облизваше от своята закуска. Много бързаше по някаква работа. Гледаше час по-скоро да си изляза. В другата стая се чуха стъпки. Във вестибюла имаше дамски ръкавици и чадър. „Не си прави кумир” - заповяда Бог от Синай, пък аз си направих кумир и сега виждам, че този кумир е мъртъв бог. Боже, възвърни му горчивите ми болки. Дай му да изпита моята бедност и моето унижение. Като чели светът погрозня. Чаровното лято не ме плени.
към текста >>

88. 3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Аз отидох у дома му и запретнах ръкави.
Асавита, въпреки Вас, аз съм твърде самотна в живота. Вие ме подтикнахте към творчество, самоанализ, но с това не изменихте живота ми. Емил е хилава сламка, на която не желая да се подпирам. Colombo обичам, само обичам, без да желая нещо от него и без да му се натрапвам като възпитателка. Тия дни го напусна слугинята му и той ми се оплака. Аз отидох у дома му и запретнах ръкави. Боже, как лошо работи платената прислуга. Само в няколко месеца от това блестящо ново жилище съумяха да го замърсят до такава степен. Той не се върна целия ден. Когато към 6 ч. си дойде, завари всичко блестящо, чисто, изпрано, изгладено; стените възвърнаха своя първичен вид, бравите, банята, кабинета, гостната, спалнята, трапезарията.
към текста >>

89. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

А пък и хубава чанта имам за книгите и си оплетох топли ръкавици.
Нека и неговата душа усети полъха на Асавита. 5 ЯНУАРИ 1928 г. Какъв ужасен студ прекарахме! Когато отивах сутрин на урок клепачите ми се залепваха, дъхът ми сякаш замръзваше. Но сега не усещам вече студа, както преди. А пък и хубава чанта имам за книгите и си оплетох топли ръкавици. А какво ужасно безсъние ме мъчи! Може би затова, че скоро не съм правила излет до Витоша. Пак дойде при мене студента Деревянко, донесе ми за поправка долни дрехи. Тъй хубаво му ги изкърпих, че изглеждаха почти нови. Даже му ги изпрах добре и огладих с гореща ютия.
към текста >>

90. 1.2. РЕЧНИК

Олга Славчева

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

1.2. РЕЧНИК Ангро (остар.) - в търговията: продажба на едро; ангросист -търговец на едро Дал капо ал фине, Da capo al fine (итал.) - повторение от началото до края Дал капо ал сигне, Da capo al segno (итал.) - повторение от началото до знака Злъчкин, Сава (1882-1930) - български фейлетонист, драматург и карикатурист Йончев, Иван (1884-1918) - български поет Касторена (или плъстена) - вид плътна материя от сбити къси косми Кринчев, Страшимир (1884-1913)-български писател, литературен и театрален критик Маркизет - вид тънък и прозрачен памучен плат Масур - цев за навиване на прежда Оджак-огнище очув - пастрок Парастас - служба за покойник, приношение Разбой - тъкачен стан Свиленици - везани ръкави на женска риза Тен, Иполит (1828-1893) - френски философ, историк, изкуствовед и психолог Христов, Кирил (1875-1944) - български поет Чекрък - ръчен уред за усукване на прежда и за предене Also, meine Oli .hat Brot und Gurke gegessen (нем.) - Значи, моята Оли е яла хляб и краставица Auf baldiges Wiedersehen (нем.) - До скоро виждане Berlitz - езикова система, в която се дава предимство на разговорните и практически знания Blume, Kind!
1.2. РЕЧНИК Ангро (остар.) - в търговията: продажба на едро; ангросист -търговец на едро Дал капо ал фине, Da capo al fine (итал.) - повторение от началото до края Дал капо ал сигне, Da capo al segno (итал.) - повторение от началото до знака Злъчкин, Сава (1882-1930) - български фейлетонист, драматург и карикатурист Йончев, Иван (1884-1918) - български поет Касторена (или плъстена) - вид плътна материя от сбити къси косми Кринчев, Страшимир (1884-1913)-български писател, литературен и театрален критик Маркизет - вид тънък и прозрачен памучен плат Масур - цев за навиване на прежда Оджак-огнище очув - пастрок Парастас - служба за покойник, приношение Разбой - тъкачен стан Свиленици - везани ръкави на женска риза Тен, Иполит (1828-1893) - френски философ, историк, изкуствовед и психолог Христов, Кирил (1875-1944) - български поет Чекрък - ръчен уред за усукване на прежда и за предене Also, meine Oli .hat Brot und Gurke gegessen (нем.) - Значи, моята Оли е яла хляб и краставица Auf baldiges Wiedersehen (нем.) - До скоро виждане Berlitz - езикова система, в която се дава предимство на разговорните и практически знания Blume, Kind! (нем.) - Цвете, дете! Brot und GOrtel (нем.) - хляб и колан Brot und GOrtel und Salz (нем.) - хляб и колан и сол Соа - soie (фр.) - коприна Das ist Gurke (нем.) - Това е краставица Das ist Gurtel (нем.) - Това е колан Donnerwetter (нем.) - израз, показващ гняв или учудване Dormi (итал.) - сън, спя Dreiftig - nicht mehr (нем.) - тридесет - не повече Du bists meine Pupile (нем.) - Ти си моята зеница Eifersuchtigkeit (нем.) - ревност Ein Zettel (нем.) - бележка Einzahl (нем.) - единствено число Freund (нем.) - приятел Geliebte schwester. (нем.) - обична сестра Die geliebte Freundin des Ohrtels (нем.) - любимата приятелка на Йортел Genitiv Wessenfall (нем.) - родителен падеж Grune Gemuse wasserig, von manchmal ist bitter, (нем.) - зелен зеленчук, воднист, понякога е горчив. Grtine Gemuse wasserig - hart, (нем.) - зелен зеленчук, воднист -трудно Die Hande des Herr Basala sind schon und weiss. (нем.) - ръцете на г-н Базала са хубави и бели.
към текста >>

91. 2.1.4.16 февруари 1923 г., петък, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Всеки миг чакаме слънцето, но то още се бави, сякаш да постегне върху гърдите си топла дреха, на ръцете си еднопръсти топли ръкавици... И ние добре сме се приготвили за път.
Земята е помръзнала. Сняг няма. Утрото е ведро. Тук-там още блещука по някоя звездичка, като ранобудна девойка в чисти двори. Изток е тъмен още; само една златна ивица отделя небето от земята. Всеки миг чакаме слънцето, но то още се бави, сякаш да постегне върху гърдите си топла дреха, на ръцете си еднопръсти топли ръкавици... И ние добре сме се приготвили за път. Не липсват кожухчета и по нашите гърбове, дебели шалове и топли ръкавици, а още и подковани обуща. Вървим напред с бодри крачки. От ляво, край пътя, тече полузамръзнало поточе. Бодрият му глас се чува като нежен ромон изпод напукания лед - безспирна приказка на Водни духове, които вечно приказват за чистите, високи върхове, за роената капка, за слънцето, за планинския въздух. Зачурулика птиче!
към текста >>

Не липсват кожухчета и по нашите гърбове, дебели шалове и топли ръкавици, а още и подковани обуща.
Сняг няма. Утрото е ведро. Тук-там още блещука по някоя звездичка, като ранобудна девойка в чисти двори. Изток е тъмен още; само една златна ивица отделя небето от земята. Всеки миг чакаме слънцето, но то още се бави, сякаш да постегне върху гърдите си топла дреха, на ръцете си еднопръсти топли ръкавици... И ние добре сме се приготвили за път. Не липсват кожухчета и по нашите гърбове, дебели шалове и топли ръкавици, а още и подковани обуща. Вървим напред с бодри крачки. От ляво, край пътя, тече полузамръзнало поточе. Бодрият му глас се чува като нежен ромон изпод напукания лед - безспирна приказка на Водни духове, които вечно приказват за чистите, високи върхове, за роената капка, за слънцето, за планинския въздух. Зачурулика птиче! Кое ли ще е то?
към текста >>

92. 2.1.13. Празник на победите. 27 септември 1925 г., петък, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Дълги кожухчета по гърба, шалове на главите, топли обуща на нозете и дебели ръкавици на ръцете.
Чака ни трудно изкачване. Ще идем горе, там, дето нищо се не види от хали и тъмни мъгли. Та кой е с нас! Нима може да ни възпре нещо, когато сме с Него! Но пък и облечени сме хубавичко. Дълги кожухчета по гърба, шалове на главите, топли обуща на нозете и дебели ръкавици на ръцете. Да, Той е с нас; каква сила се развива в сърцата ни - може би равнодействующа на оная, която бушува извън. Ето ни вече край водениците по лед и сняг. Завиваме по новопрокарания автомобилен път. Лудо ни връхпетяват пронизващи хали... Тласкат ни, блъскат ни, сипят сняг в очите ни, повалят ни наземи. Пъдят ни, не щат ни и туй то.
към текста >>

Някои се осмелиха да развържат раници и похапнат, но студът тъй ги ужили, че за миг протегната ръка пак навлече ръкавицата и се скри в джоба.
- За нашата уютна гостна при чешмичката. Това място, свидетел на толкоз наши красиви преживелици, изнесени бури, песни, стана за нас някакво тайнствено убежище. Наистина, горе заварихме нещо хубаво - нова построена хижа -работа на братя доброволци, но покрива и вратите, бурята ли, или някоя друга неспокойна ръка бе отнела и от тях нямаше ни следа. Все пак, настанихме се вътре, запазени поне за малко от нестихващата фурия. Запаленият огън само димеше, постоянно гасен от вятъра и снега. Някои се осмелиха да развържат раници и похапнат, но студът тъй ги ужили, че за миг протегната ръка пак навлече ръкавицата и се скри в джоба. Всички помръзнали здраво зъзнеха. Пищялката на самоварите ни стресна. Широкоплещестият Цеко носеше на гърба си големия бакърен самовар. Пихме по някоя глътка, но по-разумно бе да слезем към града, докато не са паднали дълбоки преспи. За щастие пак намерихме оная „неутрална зона” и се промъкнахме надоле.
към текста >>

93. 2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Кожени палта и калпачета с наушници, галошки за нозете, дебели ръкавички за малките ръчички.
Кой знае, всред планината изненадите са винаги налице. С нас вървят и малки 5-6 годишни момченца. Как са пъргави! Помагат на багажа; носят малки бели кошнички.. . Облечени са като за снежни преспи. Кожени палта и калпачета с наушници, галошки за нозете, дебели ръкавички за малките ръчички. Те споделят, ако не и повече общия възторг на големите. Лъкатушим всред скали и езера. В последните се оглежда планината и небето. Какви сипеи! Може би преди хиляди години те са били твърди колоси, но сега са раздробени и се сипят под нозете ни, постепенно стопявайки се в прах.
към текста >>

94. 2.1.32. 8 ноември 1928 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Вчера тя цял ден, запретнала ръкави е точила сладки млинове. Колко?
Очакват я с притаен дъх. Правят й път да мине. Тържество пълни гърдите й. Колко радостна е тя! Какво доволство грее върху лицето й! Вчера тя цял ден, запретнала ръкави е точила сладки млинове. Колко? Два, та 4, та 6. Шест тави. В широка панерка ги донесе на гърба си Урс - Цеко поетът. Донесе ги на планината. Учителят каза така.
към текста >>

95. 2.1.33. Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Дамите облечени в изрязани околошийници и къси ръкави, не даваха с нищо да се забележи, че ги е парнало Рилското слънце.
На Чамкорийския мегдан се натрупват грамада раници, сякаш сме военнопленници, които сдаваме мунициите си. Обикалят ни с любопитство префинени дами и господа. - Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца! И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца. Имаме случай да разгледаме и ний на свой ред летните жилци на Чам Кория. Дамите облечени в изрязани околошийници и къси ръкави, не даваха с нищо да се забележи, че ги е парнало Рилското слънце. Обаче, във фините си ръчички държеха тънки бастунчета, които кокетно премятат с красиви движения. Насмешлива усмивка не слиза обаче от устните им. Конярите ни предлагат баснословни цени. Това ни кара да наметнем отново раниците и да не им обръщаме внимание. Тогава те се съгласиха и на едната пета, която изпърво им предложихме.
към текста >>

Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.
Пристигаме на Мусаленската хижа. Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли дрехи. Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера. Лумнаха огньове. Макар и добре облечени, почнахме вече да зъзнем. Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици. Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване. Някой запява. Друг му приглася. След малко целия гъст кордон край огнището вече ечи от песни. Върху лицата ни, всред вечерния мрак огнените езици хвърлят красиво отражение.
към текста >>

96. 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

От селските дворища надничат селяни в „белетине” с тесни шаячни беневреци [беневреци - тесни и дълги шопски гащи от бяла аба], с дълго дорамче [дорамче - горна дреха без ръкави], сега поради жегата препасано само с кожен ремък.
Дордето Самоковките села навяват унилост със своята бедност и неугледност, тука е съвсем обратното - благоденствие прозира през тия спретнати варосани къщи, с добре оградени дворове, от които надничат плодни дървета, отрупани със зрели сливи, круши и ябълки. Просторни, богати пасища, пищни ливади, гъсти слънчогледови полета, високи, буйни царевични ниви с едри какалашки по тях, обширни зеленчукови градини покрай китни върбови речни брегове и гойни стада с чисти руна под свирнята на млад овчар - допълват картината на едно явно материално благополучие. Отгоре на всичката пищност, далечни и близки хоризонти блестят под едно лазурно небе. Слънцето ни огрява над Перник. Автомобилите летят безспирно сякаш ободрени от красивите картини. От селските дворища надничат селяни в „белетине” с тесни шаячни беневреци [беневреци - тесни и дълги шопски гащи от бяла аба], с дълго дорамче [дорамче - горна дреха без ръкави], сега поради жегата препасано само с кожен ремък. Снежно бели са конопените им ризи - блестящи сякаш под изгорелите от слънце лица. Здравеняци мъже и жени; последните накитени със своите лъскави литаци [литак - женска шопска носи]. Ту през самота и тишина се спускаме, ту пък пресрещнати от черда яки, красиви говеда, които се заглеждат по нас с тъжните си големи очи. Ето и стада от овци и кози. Спущат се нанякъде с пълни вимета - благодатна кърма от майката природа за човека.
към текста >>

97. 2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Разкошни бяха тия дълги и широки рокли с дълги ръкави, широки също така.
Спестовни, даже оскъдни са и шведката, и холандката. Когато им се предложи халва, взимаха “mit vergniigen" [(нем.)- с удоволствие], а кога си купят, те се крият в палатките си, снемат завеската, или ако ти предложат, то ще бъде едно бобено зърно, посочено от самите тях. Ще кажа нещо за холандката Emmi [Емми], от Helsinki [Хелзинки, Финландия]. Тя долетя при нас от Германия, от Goetheanum-a на Steiner [Гьотеанума на Щайнер - главната сграда в школата на Рудолф Щайнер]. Долетя с тънки, копринени одежди - розови, бели и сини. Разкошни бяха тия дълги и широки рокли с дълги ръкави, широки също така. Почти дрехите са некроени - съединени платна, и - коланче. Тя се опита да ни представи игрите от Goetheanum-a, и мисля, че ако човек научи тия игри, или веднага ще стане йога, или ще се измори до смърт и ще легне да спи. Но изви се буря, Рилска буря - безпощадна, всепроникваща, ужасна. Emmi я хвана чисто българска хрема с всички нейни подробности. Отгде ме видя Учителят и ми рече: „Дайте й дрехи”.
към текста >>

98. 2.1.55. РЕЧНИК

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

дируга (деруга) - бразда, линия дорамче - горна дреха без ръкави Еди гьол (тур.) - седем езера Елбур - прев.: Благородният приятел - вж Рибно езеро Ел-Шедар (Ели Шедар, Ел-Ше-дар, Ел Ше-дар) - прев: Благородният свидетел Имен ден на царя е... - рожден ден.
2.1.55. РЕЧНИК Акран(ин) (тур.) - връстник Бал-дер-дару - прев.: Мед на пътя - вж Трилистника беневреци - тесни и дълги шопски гащи от бяла аба Близнака - четвъртото от седемте езера на Рила Бортнянски, Дмитрий (1751-1825) - руски композитор Бризги - пръски (рус.: брнзги) бурия - тръба, комин Бъбрека - петото от седемте езера на Рила - вж и Махабур Галун-ширит гнайс - метаморфна скала гранати - минерали (бледозелени, зелени, яркочервени, тъмночервени) Григ, Едвард (1843-1907) - норвежки композитор Демир Капия - долината на р. Бели Искър джувап (джевап) (тур.) — отговор. Давам джевап: 1) отговарям; 2) излизам насреща, не падам по-долу. дируга (деруга) - бразда, линия дорамче - горна дреха без ръкави Еди гьол (тур.) - седем езера Елбур - прев.: Благородният приятел - вж Рибно езеро Ел-Шедар (Ели Шедар, Ел-Ше-дар, Ел Ше-дар) - прев: Благородният свидетел Имен ден на царя е... - рожден ден. Цар Борис е роден на 30 януари 1894 г. Кайфет (каяфет) (тур.) - изглед кварц - скалообразуващ минерал (воднобистър - планински кристал, бял - млечен, жълт - цитрин, опушен и др.) колаче - традиционно хлебче, в което има и сирене колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична буря има подобна миризма костер (рус.) - огън, клада кумунта - комуната Лазурно езеро - Рибното езеро, лиски - шисти (тънко наслоени скали) литак - женска шопска носия Лукул - Римски консул, известен с банкетите си Матарка (матара) - манерка Махабур - вж Бъбрека мерцание (рус.) - трепкане мириади - десетки хиляди Нега - доволство, блаженство негли - сякаш, като че ли ноктюрно - лирична музикална миниатюра Ората копата - обред, характерен за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни. Палят се клади, а деца въртят специални факли от слама, наречени оратници, с които гонят зимата и злото. В края на вечерта най-смелите прескачат огъня за здраве. Пеят се обредни песни, играят се хора и се мятат запалени стрели ортоклаз - минерал (бял, розов, жълтеникав до сив) Пансион Kindergarten - пансион за детски учителки плакарда (фр.) - плакат Полифен - име на циклоп от гръцката митология полоканица - мярка за течност (половин ока, 640 гр.) пош - парче плат, кърпа пул - голямо, кръгло и плоско копче или пластинка за украса Рибно езеро (Долното езеро) - второто от седемте езера на Рила - вж и Елбур Сидхарта - Сидхарта Гаутама (Буда) синци - вид мъниста слюда - минерал (черен до кафяв, бял до сив, розово-сив) Трилистника - третото от седемте езера на Рила вж и Бал-дер-дару Ущелье (рус.) - дълбока планинска долина Фламарион, Камий (1842-1925) - френски астроном и популяризатор на астрономията и науката.
към текста >>

99. 2.2.3. САМ СИ ПОМОГНИ Задача трета

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

Старата е вече простряла прането, спуснала е ръкави и сяда срещу ми да преде - не, скача: - Ти керко, нали си от ристиянско дружество - ти не яйш месо, нали.
Неволно се навеждам над плата и го целувам, също и ножицата. Песен сега - ще изпълня задачата си, и почвам си тиха песенчица. Меря, кроя, тропосвам, пробвам. Розовите личица и на малкото, и на големичкото сияят. Сърцето ми пее, пее; отдъхвам си, като че ли съм прехвърлила висок баир. Старата е вече простряла прането, спуснала е ръкави и сяда срещу ми да преде - не, скача: - Ти керко, нали си от ристиянско дружество - ти не яйш месо, нали. Тебе Бог те прати, керко, ти си ангел за нас. Шчо да те гостаме, викат. - Сгответе постно, казвам, а може само хляб и лук. Дали горките си изляха всичкото масло в рибената манджоавния, но ние всички обядвахме такова вкусно ядене, що само една бивша солунска богаташка може да приготви. И аз съм честита - блажена - макар и на чуждо пристанище, аз намерих свои, които ми се радват и на които се радвам.
към текста >>

100. 2.2.4. ЗАДАЧА ЗА ПОЧИСТВАНЕ НА 10 ИЗВОРА В ПЛАНИНАТА