Търсене в текстове за 'Речта'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 59 резултата в 47 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_09 ) Страж на човека - Боян Боев (1883 – 1963)

А иначе ще се чувства хлад, речта му ще бъде бледна.
Молитвата има къси вълни, когато мисълта е чиста и възвишена и когато има повдигнато състояние на ума, сърцето, душата и духа. Онзи, който трябва да говори на едно събрание, нека по-рано да се свърже с Невидимия свят чрез усилена молитва. И щом влезе в събранието, още преди да отвори уста, ще премине сила през хората, всички ще почувстват подем. Ако в събранието има само един, който да е прекарал тъкмо преди това в молитва, съвсем друга ще бъде атмосферата и той ще измени разположението на всички останали. Тогава ораторът ще говори с вдъхновение. А иначе ще се чувства хлад, речта му ще бъде бледна. Преди речта си ораторът трябва да призове Бога на помощ, като каже: „Боже, дай ми твоето Слово, Ти говори чрез мен! “ И тогава ще говори със сила и ще си казва: „Това, което говоря, не е мое, но е на Бога.“ Ако каже, че е негово, ще има спънки. Също и когато човек ще отива да говори с някого, да урежда нещо; преди това дълго време трябва да се моли. Христос през нощта се оттегляше и се молеше дълго време, защото работеше в една груба среда и с тази молитва Той хармонизираше душите, върху които работеше. Човек, като се моли, и без да мисли специално за сказката си или за лицето, с което ще говори, възприема в себе си Божественото и после то изпълва атмосферата и това, което говори, дълбоко действа на душите.
към текста >>

Преди речта си ораторът трябва да призове Бога на помощ, като каже: „Боже, дай ми твоето Слово, Ти говори чрез мен!
Онзи, който трябва да говори на едно събрание, нека по-рано да се свърже с Невидимия свят чрез усилена молитва. И щом влезе в събранието, още преди да отвори уста, ще премине сила през хората, всички ще почувстват подем. Ако в събранието има само един, който да е прекарал тъкмо преди това в молитва, съвсем друга ще бъде атмосферата и той ще измени разположението на всички останали. Тогава ораторът ще говори с вдъхновение. А иначе ще се чувства хлад, речта му ще бъде бледна. Преди речта си ораторът трябва да призове Бога на помощ, като каже: „Боже, дай ми твоето Слово, Ти говори чрез мен! “ И тогава ще говори със сила и ще си казва: „Това, което говоря, не е мое, но е на Бога.“ Ако каже, че е негово, ще има спънки. Също и когато човек ще отива да говори с някого, да урежда нещо; преди това дълго време трябва да се моли. Христос през нощта се оттегляше и се молеше дълго време, защото работеше в една груба среда и с тази молитва Той хармонизираше душите, върху които работеше. Човек, като се моли, и без да мисли специално за сказката си или за лицето, с което ще говори, възприема в себе си Божественото и после то изпълва атмосферата и това, което говори, дълбоко действа на душите. Тук става следното: когато човек подготви нещата така, то Ангелите, които ръководят душите, предават по вътрешен път онова, което той им говори.
към текста >>

2. 3_30 ) „Ом“ съдържа всичко - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние много малко знаем как се е образувала речта.
Българският език трябва много да се преработи, мекота му трябва. Някои думи в българския език имат хубаво съчетание на звуковете, а други – нямат. Например думата ама е по-твърда, а ала е по-мека. Най-мъчни са били старите езици, които са били инволюционни, а сегашните еволюционни езици се учат по-лесно. Славянските езици са по-изразителни. Ние много малко знаем как се е образувала речта. Съществителните имена са от нов произход, а съюзите са от най-стар произход. Езикът е започнал със съюзите. След това са дошли глаголите, а съществителните са дошли накрая. Когато мозъкът заболее, човек забравя първо съществителните, после изчезват прилагателните, местоименията, глаголите, а съюзите не изчезват. И когато човек почне да се поправя, думите се възвръщат пак по същия ред.
към текста >>

3. 14) Възкресение, ангел и синовете Божии - Боян Боев (1883 – 1963)

Центърът на речта е под очите, към скулите.
Има нещо Божествено в лицето. Когато го погледнеш, ще видиш къде си, дали си в Млечния път, или на Земята. Всеки трябва да се стреми да има най-хубавото лице, за да може душата постепенно да се изявява. Една сестра прочете едно свое стихотворение, написано по време на екскурзията. Учителя каза: Центърът на речта е под очите, към скулите. Има друг център – на красноречието – горе на челото, отстрани. Поетът трябва да си служи със сравнения. На сегашните поети им липсват думи. Не че им липсват думи в буквален смисъл, но тези, които употребяват, в своето съчетание не произвеждат никакви цветове от окултно гледище. Не бива да се допускат несъвместими думи.
към текста >>

4. 36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата - Боян Боев (1883 – 1963)

16.2. Почнат ли да говорят, да подхванат речта с бавно темпо.
Засилва се косата, като при хубаво време се ходи гологлав, за да действат благотворно въздухът и Слънцето. 16. Заекване Обикновено тези, които имат проблема заекване, говорят с прибежки и нервно. За да отвикнат, нека да правят следното: 16.1. Всякога да поемат дълбоко въздух и преди да вземат думата, да направят дълбоко дишане. 16.2. Почнат ли да говорят, да подхванат речта с бавно темпо. 16.3. Всяка вечер да си мият краката с топла вода, и то пак съвсем бавно, като движат ръцете си по краката с бавни движения; така с воля ще привикнат към нужната умереност. 16.4. Когато нареждат някои прибори върху масата или книги по рафтовете, или когато си оправят леглото, или пък когато разтребват една стая, да мислят над всяко движение и да го приучват към ритъм. В началото е нужно да вършат всичко подчертано бавно, за да калят волята си с отмерени движения, което ще се отрази и на говора. 16.5. Майката да разказва с изразителен глас на детето си неща, които да са изпълнени с доброта и красота, после да го подканва то да ги разкаже и да следи изговора. Изобщо, да се създаде около детето една среда на мекота и разбирателство.
към текста >>

5. 43) Методът на цветните лъчи на светлината - Боян Боев (1883 – 1963)

Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години.
МЕТОДЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА2 Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. Това са стихове от Книгата Господня, така систематически извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски, нужни за духовното повдигане и усъвършенстване в Пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, и това, което тук прочета, ще се сформира и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове. Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле. И Той присъства тази година на събора.
към текста >>

6. 87) С конкретни примери и символичен език - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще се учите, догдето всички хора почнат да ви слушат, но никога не бива да предизвиквате с речта си – да се говори не е лесна работа.
Разясняват ли се така нещата, то това вече е един нов начин на възпитание, обаче ако не се говори на съответния език, хората няма да ви посрещнат. Който вярва в Бога, ще му говорите за Бога. А на този, който не вярва в Бога, ще го предупредите, че гради слаб мост и че като мине колата му по него, ще се строши. Да кажем, че говорите на хората, но мислите, че не са ви разбрали. Тогава пак опитайте, но с нови средства. Ще се учите, догдето всички хора почнат да ви слушат, но никога не бива да предизвиквате с речта си – да се говори не е лесна работа. За този, който има дарба, е лесно, а за онзи, който няма такава, е непосилно. Може да започнете речта си с неща, който наглед са нищожни, но важни; те така да се изтъкнат, че да се проникне и оцени тяхната същност. Например почнете от магарето, което в басни и поговорки служи за посмешище, но от него се издигнете към темата с някои обобщения. Хората имат нужда, когато се говори с тях, да се засегне болното им място. Винаги има някой повод, по който да поговорите с тях.
към текста >>

Може да започнете речта си с неща, който наглед са нищожни, но важни; те така да се изтъкнат, че да се проникне и оцени тяхната същност.
А на този, който не вярва в Бога, ще го предупредите, че гради слаб мост и че като мине колата му по него, ще се строши. Да кажем, че говорите на хората, но мислите, че не са ви разбрали. Тогава пак опитайте, но с нови средства. Ще се учите, догдето всички хора почнат да ви слушат, но никога не бива да предизвиквате с речта си – да се говори не е лесна работа. За този, който има дарба, е лесно, а за онзи, който няма такава, е непосилно. Може да започнете речта си с неща, който наглед са нищожни, но важни; те така да се изтъкнат, че да се проникне и оцени тяхната същност. Например почнете от магарето, което в басни и поговорки служи за посмешище, но от него се издигнете към темата с някои обобщения. Хората имат нужда, когато се говори с тях, да се засегне болното им място. Винаги има някой повод, по който да поговорите с тях. Ще започнете постепенно и ще им говорите разумно, като се поставите на тяхно място. Ако човек работи за Бога, той се благославя.
към текста >>

7. 100) Хигиена в три направления - Боян Боев (1883 – 1963)

Може да се каже: „Ние, хората, не живеем добре.“ Когато човек говори, трябва да търси разнообразие в речта си.
И ние, като си свършим работата на Земята, ще отидем на друго място да работим. Например на Юпитер трябва да бъдем с по-голям ум. Научете се да работите изправно. Защо ще заявявате: „той е грешен“ или „ти си грешен“. Говорете безлично. Може да се каже: „Ние, хората, не живеем добре.“ Когато човек говори, трябва да търси разнообразие в речта си. Например, ако се спираме само върху човешкия характер или само върху изкуството или религията, то става еднообразно. Но ако преминем през трите теми и ги обединим, разнообразието ще спомогне повече за търсената яснота. Има неща, които не бива да се споменават извън нашия кръг. Разбира се, че трябва да се говори принципно, но не и да се изнася Истината напълно. Щом един човек е болен, ще му дам лекарство, но защо да му разправям как съм го приготвил.
към текста >>

8. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

- Центърът на речта е под очите, към скулите.
Най-напред ще знаеш защо Господ ти е турил носа, устата, ушите, очите, Всички тези мускули, веждите. Ще знаеш колко косми имаш на главата си. После, ще знаеш защо Господ е турил клепачите ти... Една сестра прочете едно свое стихотворение, написано днес тук, на Витоша. Учителя каза: - Центърът на речта е под очите, към скулите. Има друг център - на красноречието, той е горе на челото, отстрани. Поетът трябва да си служи със сравнения. На сегашните поети им липсват думи. Не че им липсват, но думите, които употребяват, в своето съчетание не произвеждат, от окултна гледна точка, никакви цветове. Един от младите поети има стихосбирка.
към текста >>

9. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Дълга и съдържателна е речта му!
Ние сега ви се изявяваме с всичката си мощ! Обаче ако устоите на нашата стихия, на нашия напор, вие вече ще спазете долу преобразени. Ние ви създадохме тук грамадни мъчнотии, за да ви калим в живота! И ако устоите, и в живота долу ще устоите при всички мъчнотии". Още много неща ни говори вятърът! Дълга и съдържателна е речта му! Той ни говори за мировата любов, която движи слънцата, която възраства тревите и цветята, която прави мъченикът способен да отива с усмивка на кладата. Обичаш ли вятъра! Обикни го! Той ни говори за Великото в живота! Той е проява на Великото.
към текста >>

10. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

В Словото често се срещат понятията "невидим свят", "Възвишени Същества" и би било най-малкото наивно да се възприемат като поетична или митологична образност на речта.
Само тази компрометирана от всекидневна употреба думичка "любов" заслужи рицарската ни защита. ЗА ОКУЛТНОТО В СЛОВОТО. Ще избавим ли интелекта от спиритични изкушения, ако определим окултното като несетивно и нерационално? Читателят ще отдаде ли право на окултното, ако допълним, че то не е неемпирично? С други думи, окултно е всичко нетриизмерно, което се познава чрез неконвенционални психични методи. В Словото често се срещат понятията "невидим свят", "Възвишени Същества" и би било най-малкото наивно да се възприемат като поетична или митологична образност на речта. "Невидимият свят" не е нещото в себе си, защото последното предполага единствено мисленето като гносеология. "Невидимото" също така е феноменален свят, населен с прафеномените на триизмерното. Окултното е присъщия на всички ни априорен релативизъм, който Айнщайн се опита да определи в себе си като "космична религиозност". СЛАВЯНСКАТА МЕСИАНСКА ИДЕЯ В СЛОВОТО. Недопустима е всяка буквална аналогия с православния месианизъм от Соловьов през Достоевски до Бердяев.
към текста >>

11. 057 СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Нещата се съчетаваха по странни, неведоми закони в едно цяло, тъй както се свързваха отделните букви и отделните думи в речта - един непонятен за нас език, ала жив, динамичен и магичен, който само Учителят разбираше.
Имаше работници, имаше зрители - едни идваха, други си отиваха.'' ''Учителят беше сериозен, като че решаваше трудна задача. Той работеше като математик, който борави с величини и числа, известни и неизвестни. Тук всичко имаше значение: кои хора идваха и кога, къде заставаха, какво вършеха и казваха, какво участие вземаха в работата, какви инициативи и хрумвания възникваха и как се реализираха. Този ден всичко беше изпълнено със съдържание и смисъл, каквито в друго време нямаше. Нещата се съчетаваха по странни, неведоми закони в едно цяло, тъй както се свързваха отделните букви и отделните думи в речта - един непонятен за нас език, ала жив, динамичен и магичен, който само Учителят разбираше. Един Разумен Свят вземаше участие сега в нашата работа. Бяха най-тежките и съдбоносни дни за българския народ и човечеството.'' ''Като привършихме работата, Учителят прегледа още веднъж всичко и видя, че беше направено добре. После, като се събрахме около него, почна да говори за закона на Справедливостта:'' – Справедливостта трябва да се приложи в човешкия Живот - Справедливостта по отношение на благата, които се дават.
към текста >>

12. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Съществуват много форми на речта.
Всеки е недоволен от отклонението, което е направил в своя живот. Ние слушахме да ни се говори за живот без примеси, без утайки, за живот като наука и изкуство, като музика и песен, като хармония и мелодия, живот като принцип и сила, живота като съзнателно движение, живота като разумност. И още много слушахме за живота в оригинал, всичко чисто, без примеси, без утайки. Не ще ли влезеш с благоговение, не ще ли слушаш с благоговение? В каква форма се изливаше Словото на Учителя? Съществуват много форми на речта. Учителя не избра формата на пропаганда, която задължава човека. Той не избра и ораторската реч, която стряска човека. Той не избра и философската отвлечена мисъл, която понякога замайва главата на човека. Той не си послужи със строгата реч на моралиста, която изобличава и настройва слушателя срещу себе си. Той избра най-естествената форма за предаване на Словото беседата при най-задушевна и приятелска обстановка.
към текста >>

13. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Още в речта си прокурорът оттегли обвинението, че има спекула и сериозни нарушения по закона за цени и снабдяване.
Те бяха с основание много доволни от моето държание през време на следствието, тъй като нито един от тях не бях повлякъл след себе си в този процес. Този път съставът на съда беше друг. Едни благородни, интелигентни физиономии, готови да служат на истината и справедливостта. Прокурорът - също. Виждаше се, че не бяха повлияни от никакви правителствени съображения. Още в речта си прокурорът оттегли обвинението, че има спекула и сериозни нарушения по закона за цени и снабдяване. Съдът произнесе оправдателна присъда, като ми наложи само някаква незначителна глоба за неправилно водене на търговска книга. Цялата зала въздъхна с облекчение. Една ведрина, една атмосфера на задоволство заля всички, фабрикантите скочиха и бяха готови те да платят глобата. Настана приятно оживление. Всички искаха да видят и поздравят човека, облечен в особения костюм на широки раета.
към текста >>

14. ВУЛКАНОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Речта на вулкановите типове е звучна, с ясен тембър.
От цялото лице на Вулкановите типове се излъчва равновесие, хармония, спокойствие и приятност. В морално отношение Вулкановите типове стоят твърде високо. Те са хора, които успяват, защото винаги стоят твърде високо, защото винаги долавят правилните идеи и методи за разрешаване на всяка поставена задача. На обществено място привличат вниманието и огледите на всички, извикват възхищение, околните млъкват и ги слушат с внимание и със съгласие за подчинение. Те представляват сила в състояние на покой, сила на самоувереност. Речта на вулкановите типове е звучна, с ясен тембър. Могат да станат учени във всички отрасли на човешкото знание и са добри оратори. Мъжките Вулканови типове страдат от женските дребнавости. Жената- Вулканов тип е благородна дама с развит ум, която дири мъж, който да я превъзхожда (Фигура 2 и Фигура 3). Линиите по тялото и лицето изразяват както изящество, така и сила, енергичност, без раздразнителност. Гръбначният стълб както при мъжете,така и при жените е вертикален, походката им е изправена, без всякакво прегърбване.
към текста >>

15. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз съм речта на ораторите.
Разбирайки това Мъдрецът ме боготвори с възторжен захлас. От чисто състрадание към тях, обитаващ в тяхното себе, Аз разпръсвам родената от невежеството тъмнина чрез светещата лампада на Мъдростта." „Аз съм Себето, вселено и пребиваващо в сърцата на всички същества - началото, средата и края на всички същества." „След като изрежда всичко най-велико и славно, което се е проявило в света, и че всичко това е Той, Кришна казва: На творението началото и краят, а също и средата, съм Аз. От науките Аз съм науката за Себето. Аз съм речта на ораторите. От буквите Аз съм буквата А. Аз съм също Вечното време, аз съм Вседържателят, чието лице е обърнато навред. И това, което е семе на всички същества, то съм Аз. Нито има някъде нещо, подвижно или не, което може да съществува вън от Мен. Нямат край Моите Божествени сили.
към текста >>

16. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той продължи речта си, но говоренето му беше изгубило обикновената си сила, както се случва с онзи, който говорейки, мисли за друго нещо.
АПОЛОН ТИАНСКИ Неговият биограф описва един факт на ясновидство по следния начин: „Когато тези факти станаха в Рим (убийството на император Домициян), Аполоний ги виждаше в Ефес, където се намираше в този момент. Домициян е бил нападнат от Клемент около пладне. Същия ден, в същия момент, Аполоний говореше в градината на град Ефес. Внезапно той понижи малко гласа си, като да бе го овладял някакъв страх. Той продължи речта си, но говоренето му беше изгубило обикновената си сила, както се случва с онзи, който говорейки, мисли за друго нещо. Сетне той млъкна, като онзи, който е изгубил нишката на мисълта си, устремил страшен поглед към земята, направи три-четири крачки и извика: „Удряй тиранина! " Човек би казал, че той вижда не картината на извършеното дело в някое огледало, но самото дело в цялата му реалност. Ефесяните, защото целият Ефес присъствуваше на речите на Аполоний, бидоха поразени от удивление. Аполоний се спря, приличен на човек, който се опитва да види изхода на известно съмнително събитие. Най-сетне той извика: „Бъдете смели ефесяни, тиранинът е убит днес.
към текста >>

- Той беше убит в същия момент, когато прекъснах речта си." Ефесяните помислили, че Аполоний е изгубил ума си.
Ефесяните, защото целият Ефес присъствуваше на речите на Аполоний, бидоха поразени от удивление. Аполоний се спря, приличен на човек, който се опитва да види изхода на известно съмнително събитие. Най-сетне той извика: „Бъдете смели ефесяни, тиранинът е убит днес. Какво казвам - днес? Кълна се в Минерва! - Той беше убит в същия момент, когато прекъснах речта си." Ефесяните помислили, че Аполоний е изгубил ума си. Те силно желаеха да е казал той самата Истина, но те се бояха да ги не сполети някоя опасност от тази реч. Наскоро обаче дошли пратеници от Рим да им съобщят добрата новина и да потвърдят науката на Аполоний. Защото убийството на тираните, денят в който то беше извършено, самият час на убийството, авторът на това убийство, когото бе насърчил Аполоний, всички тези подробности бяха напълно еднакви с онези, които Аполоний посочи в деня на речта си пред ефесяните." Аполоний извършил много чудеса, но ще приведа само едно за пример, което е озаглавено Коринтският призрак. Ще предам случката, както я описва биографът на Аполоний Филострат - Животът на Аполоний, книга 4, параграф 25.
към текста >>

Защото убийството на тираните, денят в който то беше извършено, самият час на убийството, авторът на това убийство, когото бе насърчил Аполоний, всички тези подробности бяха напълно еднакви с онези, които Аполоний посочи в деня на речта си пред ефесяните."
Какво казвам - днес? Кълна се в Минерва! - Той беше убит в същия момент, когато прекъснах речта си." Ефесяните помислили, че Аполоний е изгубил ума си. Те силно желаеха да е казал той самата Истина, но те се бояха да ги не сполети някоя опасност от тази реч. Наскоро обаче дошли пратеници от Рим да им съобщят добрата новина и да потвърдят науката на Аполоний. Защото убийството на тираните, денят в който то беше извършено, самият час на убийството, авторът на това убийство, когото бе насърчил Аполоний, всички тези подробности бяха напълно еднакви с онези, които Аполоний посочи в деня на речта си пред ефесяните." Аполоний извършил много чудеса, но ще приведа само едно за пример, което е озаглавено Коринтският призрак. Ще предам случката, както я описва биографът на Аполоний Филострат - Животът на Аполоний, книга 4, параграф 25. Имаше по онова време в Коринт един философ, на име Деметрий, човек проникнат силно от учението на циниците и за когото Фаворин често говореше с много похвали в своите речи. Деметрий хранеше към Аполоний същите чувства, каквито както твърдят, Антиктен хранел към Мъдростта на Сократ. Той го последвал жаден за наука и заведе при Аполоний най-отличните си собствени ученици, за да слушат наставленията.
към текста >>

17. Сефер Йецира - Влад Пашов (1902- 1974)

Така чрез алеф, която управлява речта, се създава знака Овен, месец март и в човека - черния дроб.
Те се простират във вечността и това са ръцете на вселената. Посредством съединението и разместването на тези 12 прости букви Бог е създал 12-те знака на зодиака, 12-те месеца на годината, 12-те членове на човека. Знаците на зодиака са: овен, телец, близнаци, рак, лъв, дева, везни, скорпион, стрелец, козирог, водолей и риби. 12-те члена на човека са: лявата и дясната ръка, двата крака, двата бъбрека, черният дроб, жлъчката, далака, червата, пикочния мехур и артериите. Посредством различните букви са създадени различни зодиакални знаци, месеци и различните органи в човека, съ- ответствуващи на тези знаци. Така чрез алеф, която управлява речта, се създава знака Овен, месец март и в човека - черния дроб. Чрез вау създава Телец, месец април и в човека жлъчката. Посредством заин създава знака Близнаци, месец май и в човека далака. Посредством буквата хет създава знака Рак, месец юни и в човека стомаха. Посредством буквата тет създава знака Лъв, месец юли и в човека десния бъбрек. Посредством буквата йод, която управлява действията, създава знака Дева, месец август и в човека лявата ръка.
към текста >>

Така че, съставяйки Словото, речта, образувана от думите, значи да образуваме идеи.
В края на Сефер Йецира се намира Името на Бога, употребено в множествено число. Авторът на Сефер Йецира препоръчва още в самото начало характерния метод на окултната наука - аналогията. Формата, която авторът дава на своето съчинение, изразява една велика мисъл. Съществува математическо съотношение между видимата форма и невидимото, даващо начало на формата. Той показва съотношението, което съществува между буквите, съставящи Словото и идеите, които то изразява. Така че, съставяйки Словото, речта, образувана от думите, значи да образуваме идеи. Затова Сефер Йецира при разказа за сътворението на света се ограничава в развитието на еврейските букви, представящи идеите и законите. Затова, докато Зохар представя космогонията на света, то Сефер Йецира представя стълбата на Истината. Според учението на Сефер Йецира за основа на човешкия дух служи Истината и разума, затова той може да дава отчет за успеха и развитието на мненията посредством изчисления. Следователно. Зохар ни представя безусловната Истина, а Сефер Йецира говори за нейното разбиране и приложение в дела. Сефер Йецира си служи с дедуктивния метод, изхождайки от идеята за Бога като Първопричина за всичко съществуващо, преминавайки към явленията в природата.
към текста >>

18. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Речта на Павел произвела на цар Агрипа такова впечатление, че последният отбелязал на Павел: "Още малко и ще ни убедиш да станем християни".
При новия прокуратор юдеите интригантствали против Павел и Фест, новият управител бил готов да им предаде Павел. Последният, като римски гражданин, поискал да бъде съден от съда на Кесаря. Фест се съгласил на това. В Кесария Павел прекарал повече от две години във вериги. Преди да изпратят апостола в Рим, цар Агрипа и жена му Вероника пожелали да го чуят. Речта на Павел произвела на цар Агрипа такова впечатление, че последният отбелязал на Павел: "Още малко и ще ни убедиш да станем християни". Под строг надзор, заедно с други затворници, Павел бил изпратен в Рим. Пътуването било трудно и продължително. Най-после, в 61-та година Павел пристигнал в Рим. Там имало вече християнска община и учениците с радост го посрещнали. Нему било позволено да живее в частна къща под слаб надзор, но след две години получил пълна свобода.
към текста >>

19. 2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

В Атина Павел показва универсалното си образование в речта пред гръцките философи, където Дионисий Аеропагит става негов ученик, който впоследствие има голямо значение за развитието на християнската мисъл.
И точно когато това става, в Деянията на апостолите започва така нареченото предаване на ние. Лука описва сега цялата част на по-нататъшните събития в стил ние. Не е случайно, че тази част с ние започва там, където Павел с придружаващите го слага крак на европейската Земя. Както не е случайно, че първата Земя, на която той стъпи в Европа, е древноевропейският остров на Мистериите Самотраки, от който води своето духовно начало европейската култура. Там, където започва предаването на ние ние чуваме как гъркът Лука ликува за това, че сега е направена стъпка към Гърция, а с това и към Европа. В Атина Павел показва универсалното си образование в речта пред гръцките философи, където Дионисий Аеропагит става негов ученик, който впоследствие има голямо значение за развитието на християнската мисъл. Между легендарните предания за този гръцки посветен е запазено едно послание, което той е написал до Тимотея, другият гръцки ученик на Павел, в който описва едно свое изживяване. За това свое изживяване той казва, че го е подготвило за проповедта на Павел. В посланието се казва, че гой е изживял слънчевото затъмнение, настъпило при смъртта на Христа, в Хелиополис в Египет, на същото място, където някога Йосиф е получил своето египетско Посвещение и където по-късно Платон е прекарал като ученик 14 години при египетските жреци. С това описание той иска да покаже, че отсега нататък не намира вече Духовното Същество, на Което е искал да служи, в духовните светове. Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел.
към текста >>

20. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

След речта на Павел Фест и Агрипа се съвещават и казват, че този човек можеше да бъде пуснат, ако не се беше отнесъл до Кесаря.
След това Феликс е сменен от Порций Фест. Понеже Фест, по предложение на юдеите, иска да го заведе в Ерусалим да се съди с тях, затова той казва: "Аз стоя пред кесаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш." След това идва цар Агрипа с жена си и Фест казва на Агрипа, че не намира вина у него и понеже той се отнася до Кесаря, решава да го изпрати. Тогава Павел говори пред Фест и Агрипа и жена му, като си излага цялата история и как му се явява Исус от невидимия свят и той тръгва в Неговия Път. Тук Павел отново излага своето видение пред Дамаск, където Исус му казва: "Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти Се явих, да те назнача служител на това, че си ме видял и на онова, което ще ти разкрия, като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам да им отвориш очите, да се обърнат от тъмнината към Светлината." След речта на Павел Фест и Агрипа се съвещават и казват, че този човек можеше да бъде пуснат, ако не се беше отнесъл до Кесаря. 23. В 27-ма глава след това се описва пътуването по море от Палестина до Рим, по време на коего имало няколко инцидента, при които Павел предупреждава за опасността, но не го послушват. Действително, корабът се разбива, но те са спасени. "И понеже за много дни не се виждаше слънце, ни звезди, и силна буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени. А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да не се дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и загуба. Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът; защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.
към текста >>

21. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще предам речта му така, както я предава Симеон Антипа, защото никога друг път българин не е говорил така.
Този ред е най-добър, той го приема. И народът, и болярите ще си отдъхнат тогава. Двамата боляри-богомили, беловласи старци, протестирали против това. Патриархът ги обвинил в желание за метеж. Тогава Боян взел думата и казал думи, които ще останат паметни в нашата история. Ще предам речта му така, както я предава Симеон Антипа, защото никога друг път българин не е говорил така. "Метеж! Тази дума от години чувам да се разнася из дворец, палати и покои. От размътване мътните души се боят. Царю, ти бягаш и оставяш народа на вепри, чакали и стръвни кучета, за да дириш спасение за своята малка душа. Патриарх Данаил, скверна е пътеката ти, отче, недей сквернослови.
към текста >>

22. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

След речта си, той ръкоположил ръководители на различните западни общини.
По това време се състоял и съборът в град Сан Феликс дьо Караман, близо до Тулуза. Това станало в 1167 година. На този събор Никита бил посрещнат като всепризнат ръководител. Той държал реч, в която изтъкнал организираността и единението на богомилските общини на Балканския полуостров и Мала Азия, като споменал поименно Романската община, Дравишката община, Мелнишката община, Българската и Далматинската община. По негово мнение богомилите на Запад трябва да се ръководят от примера на тези общини. След речта си, той ръкоположил ръководители на различните западни общини. Известно време след като Никита умрял, пристигнала от България една група богомили, начело на която стоял някой си Петрак. Някои твърдят, че богомилите били дуалисти и че даже имало умерени дуалисти и абсолютни дуалисти. Това не е вярно. Този въпрос го разглждам на друго място в този труд. Когато богомилският ръководител в Италия Жерар бил повикан на разпит от архиепископа, той заявил, че не яде месо и не пие вино, и че признава Бога, Който е създал всичко и чрез Когото всичко съществува.
към текста >>

23. Типът на огъня - холеричният темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Речта им е лека.
Храносмилането е отлично, затова за техния стомах и само хляб е достатъчен. Трябва да се въздържат от кисели и солени храни, които още повече ги изсушават. Гласът им е груб, силен и рязък. В него има нещо заповедническо, твърдо и жестоко. Говорят много и твърде бързо. Речта им е лека. Разговорът им е твърде оживен, екзалтиран и страстен, образен и горещ. Походката им е горда, надменна, смела и в тяхната поза има нещо закачливо. Имат навика да държат стиснати юмруците си по време на ходене. Движенията им са резки и нервни. Никога в техния жест не се забелязва покорност, пасивност, или унижение.
към текста >>

24. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр.
В природата представя принципа на виждането и познанието. В мозъка управлява центровете за мярка, число, форма, пространство, тон и др. И всички идеи за сравнение се дължат на Меркурий. Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, колеблив, приспособяващ се, сух и студен. В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете. Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр. С една дума, предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука. Той се счита за планета на знанието и определя умствените способности на човека. Самата му природа е такава, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е от древните посланик на боговете, защото възприема и предава влиянието на планетите, с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема. Така например, поставен в огнените знаци, той прави мисленето остро, бързо.
към текста >>

Управлява също и центъра на речта, който се намира зад окото.
Отпред граничат с челото. Втората област от мозъка, където владее Венера, спада в сферата на социалните и домашни чувства - тук спадат чувството за приятелство, общителност, любовни влечения и други, и се намират в задната част на главата. 6. Меркурий. Управлява обективния ум, който се проявява чрез ред центрове и способности, локализирани в долната и средна част на челото и веждите. Тези способности носят общо название - литературни и наблюдателни способности, към които спадат следните центрове - индивидуалност, форма, големина, тегло, цвят, число, ред, системност, изчисляване, тон, време, мярка и пр. Управлява също и центъра на речта, който се намира зад окото. 7. Луната, заедно с Венера взима участие в управлението на полуинтелектуалните и социално-обществените чувства. 8. Уран и Нептун още не са локализирани, но вероятно те ще управляват онези центрове, които са свързани с висшите психични сили в човека и които се намират във вътрешността на мозъка. Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия. Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите: Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, предпазливост, стигаща до крайност.
към текста >>

25. 2-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

После да впрегнем изпълнителните способности на човека в работа, да развием речта и да я турим в правилен път.
Това се дължи на вътрешното разглобяване на частите на човека, за да бъдат наместени на техните места. И когато се наместят всички части на местата им, човекът ще почувствува една вътрешна лекота, ще дойде едно вътрешно просветление. 3. Вашата задача в школата е да се учите, затова ще служите с умовете си, ще чувствувате със сърцата си и ще прилагате с волята си. Методите на окултната школа се различават от всички онези методи, които съвременните училища въобще прилагат. 4. В окултната школа ние имаме за цел да развием центровете на вярата, надеждата и любовта, да развием музикалното чувство, да развием въображението, да развием математичните способности, разсъдителните способности, творческия ум, да развием дружелюбието, да урегулираме човешкото честолюбие и човешката гордост. После да впрегнем изпълнителните способности на човека в работа, да развием речта и да я турим в правилен път. После да създадем правилна форма за живот. Това са задачите, върху които трябва да се работи. И след като се развият тези центрове, тогава ще ги свържем. Всеки един център е свързан с известни космични течения. И тогава можем да манипулираме вече.
към текста >>

26. 42-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако имахте тези меки гласове и речта ви щеше да бъде тъй звучна, че щеше да създаде една хармонична и приятна атмосфера.
Като решавате тези задачи, ще намерите отговора им. Този отговор е, че всички наши постъпки трябва да бъдат съвършени. И по отношение на говора трябва да бъдем съвършени. Ще правим опити да произнасяме думите както ги произнасят в небето. Ако чуете една дума произнесена в небето, ще видите че тя е толкова приятна за ухото, че не може да се сравни с най-хубавата музика на земята. Ако имахте тези меки гласове и речта ви щеше да бъде тъй звучна, че щеше да създаде една хармонична и приятна атмосфера. Ако мислите ви биха били гладки, отривисти, добре щеше да бъде. А сега някой път те са така остри, щото и думите ви излизат по някой път като бомби от устата. Какъвто е ритъмът на мисълта, такъв е и на езика, такъв е и на мускулите. 53. Вие сте дошли в края на века и все-таки имате една мисия, важна мисия, която трябва да свършите. Вие не знаете положително каква е вашата мисия, но трябва да я знаете.
към текста >>

27. 45-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако речта на Христа не е напълно в полза на обвиняемия, той ще бъде осъден, като му се наложи едно или друго наказание.
Зад Истината всякога стоят четири фактора, искате ли да обвинявате когото и да е в нещо, извикайте Бог като върховен съдия, Христа - като защитник на обвиняемия, а Дявола — като обвинител. Дяволът започва: Вие считате този човек за светия, но аз имам съвсем други данни, други факти - и изрежда тези факти един след друг. Подсъдимият слуша, но няма право да се защищава. Христос ще го защищава. Ако Христос го оправдае, той ще бъде спасен. Ако речта на Христа не е напълно в полза на обвиняемия, той ще бъде осъден, като му се наложи едно или друго наказание. Та да знаете: Искате ли да не ви съдят, трябва да живеете по законите на Любовта, Мъдростта и Истината, чрез които Бог се изявява. /"Нашето място" - 199-200 стр./ Ден на Божието изявление 7 август 1931 г., Съборни беседи , Рилски беседи, Рила, Седемте езера 107. На кого се говори Истината.
към текста >>

28. 51-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Туй не е само форма на речта, но една действителност.
Не обещавайте изведнъж всичко, но по малко и каквото обещаете, изпълнете го. Дадете ли обещание за нещо, изпълнете го за самите вас. Ако обещавате и не изпълнявате, един ден като влезете в другия свят, ще намерите вашия път послан само с неизпълнени обещания. И ще се намерите в положението на човек, на когото събуват обущата и го карат да ходи по остри камъни. Всички ваши неизпълнени обещания ще бъдат такива остри камъчета и като ходите, ще усещате бодежи по краката. Туй не е само форма на речта, но една действителност. 225. Небето. Небето е място на ред и порядък, място на дисциплина. В небето няма такива заповеди и такива стражари като на земята. Там написани закони няма, но всеки носи законите написани вътре или в ума, или в сърцето, или в душата или в духа си, според степента на развитието, което притежава съществото. 226. Ученикът трябва да работи със законите на Любовта.
към текста >>

29. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Нека отърсим речта си от излишен патос и да дадем възможност на детето да я слуша чиста и проста, но свежа и вдъхновена.
Чрез словото изобщо се установява първият контакт между възпитател и възпитаник. От друга страна, говорната реч е свързана с всички детски деятелности и ние трябва да я следим непрекъснато в нейното всестранно развитие. Говорната реч пред децата всякога трябва да бъде: ясна, правилна и сочна — израз на творческа, прогресивна мисъл. По пътя на беседата, разказа, приказката и пр. детето трябва да бъде насочено да вижда и чува живота такъв, какъвто си е — в труд, радост и творчество; с почит към природата, с любов към труда. Нека отърсим речта си от излишен патос и да дадем възможност на детето да я слуша чиста и проста, но свежа и вдъхновена. За да може словото ни да има творчески ефект върху слушателите, трябва преди всичко самите ние да бъдем дълбоко убедени в това, което разказваме. Всеки израз да бъде дълбоко мотивиран в съзнанието ни. Възпитателят трябва да живее с хубавото ново, за да успее правилно да насочи мисълта и вниманието на малките към желаните области и ефекти. Средствата, с които си служи детската градина за развитие на говора, са; приказки, драматизация, стихотворения, книжовна реч, картини, разговор и игра. По отделно ще се спрем на всяко от горните средства.
към текста >>

30. Светлина - Георги Радев (1900–1940)

И това не е само фигура на речта, а една реалност.
Човек също така сам по себе си е Светлина. Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на Живота, са тъмни – от тях излиза мъжделива светлинка. Всички добри хора имат звезди. И това не е само фигура на речта, а една реалност. Целият настоящ живот на човека, всичките му бъдещи съществувания са в зависимост от Светлината на неговата звезда. Тази звезда е съкровище на неговия Живот. Когато Христос дойде на Земята, звездата му дойде заедно с него. Но нея видяха само
към текста >>

31. 21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта - Теофана Савова

За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума или във всяка дума - поне по една положителна сричка.
В немския език първата буква на думата „истина" е „У", което показва, че за немеца истината е свързана с гъстата материя. Буквата „и", с която българите пишат истината, представя празна чаша. С това българинът казва: „Ако ми сипете нещо в чашата, от своя страна и аз ще ви дам нещо. Ако нищо не ми сипете в чашата, и аз няма да ви дам." Едно нещо трябва да имате предвид. Всяка дума трябва да съдържа поне една положителна сричка, на която да се крепи мисълта ви. За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума или във всяка дума - поне по една положителна сричка. Това трябва да знае всеки окултен ученик. Само така той ще може да се домогне до живата реч, до живото Слово, което повдига и съживява. За обикновения човек е достатъчна официалната реч - речта на етикеции: високоуважаеми, високоблагородни и т. н. Като изучават различните отрасли на съвременната наука, хората се стремят да ги прилагат в живота си. Колкото по-голямо практическо приложение има дадена наука, толкова повече хората се интересуват от нея и я изучават.
към текста >>

За обикновения човек е достатъчна официалната реч - речта на етикеции: високоуважаеми, високоблагородни и т. н.
Ако нищо не ми сипете в чашата, и аз няма да ви дам." Едно нещо трябва да имате предвид. Всяка дума трябва да съдържа поне една положителна сричка, на която да се крепи мисълта ви. За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума или във всяка дума - поне по една положителна сричка. Това трябва да знае всеки окултен ученик. Само така той ще може да се домогне до живата реч, до живото Слово, което повдига и съживява. За обикновения човек е достатъчна официалната реч - речта на етикеции: високоуважаеми, високоблагородни и т. н. Като изучават различните отрасли на съвременната наука, хората се стремят да ги прилагат в живота си. Колкото по-голямо практическо приложение има дадена наука, толкова повече хората се интересуват от нея и я изучават. Значи всяка наука има известно отношение към физическия, духовния, даже към Божествения живот на човека, за да му даде условия да се прояви. За пример преди хиляди години на земята са съществували известни зародиши, които са се развивали добре, понеже тогавашните условия са били благоприятни за тях. Днес обаче те не съществуват, т. е.
към текста >>

32. УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ - Теофана Савова

И в говора и в речта си някога виждам българина.
Следователно, когато един народ закъса материално и морално, той принася в жертва своите велики хора. Няма народ в света, който, като е пожертвувал своите велики хора, да е придобил някакво благо. 19 октомври 1932 г., София Като изучавам себе си, своето тяло по форма и строеж, същевременно изучавам българина, формата на ръката ми е българска. Някои от движенията ми са български. И в говора и в речта си някога виждам българина. * Българите авиатори (има такива авиатори) могат да прелетят на длъж и на шир океана, без да кацнат. А те сега не могат да го минат без кацване. Но българите, с право е казано, са скъпи на триците и евтини на брашното. Нека си блъскат главите.
към текста >>

33. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици.
Никой не е готов да се откаже от себе си, т. е. от стария порядък." (46, с. 119) Учителя разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: Ако думите ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителя изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им е определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви Великите Истини на живота. Учителя обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памти века досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с. 252) В един разговор с братята и сестрите Учителя казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от неделните, общия клас, младежкия клас, съборните беседи и всички беседи, изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителя е вложил в изнесените беседи.
към текста >>

Господ не говори и на ангелски език, но от памти века досега речта Му се предава и на този език.
от стария порядък." (46, с. 119) Учителя разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: Ако думите ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителя изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им е определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви Великите Истини на живота. Учителя обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памти века досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с. 252) В един разговор с братята и сестрите Учителя казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от неделните, общия клас, младежкия клас, съборните беседи и всички беседи, изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителя е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години.
към текста >>

34. Паневритмия - Георги Томалевски (1897-1988)

Един оратор с различните движения показва интензивността на своята мисъл в отделните части на речта си, както и един актьор при рецитала подбира движения, които имат физиологическа синхронност със словото.“
По-долу в текста на послесловието се казва: „Нашите движения и когато са несъзнателни, не са произволни. Движенията ни при всекидневния живот за един наблюдателен човек говорят много. Движенията на ръцете, краката, неволното ни попипване по главата или другаде представляват движения, чрез които се разнася или набрана енергия, или пък се внася енергия там, където има недоимък. Не е случайно това, че при главоболие ние слагаме длан на главата си, или пък при зъбобол - ръка на бузата.“ Един оратор с различните движения показва интензивността на своята мисъл в отделните части на речта си, както и един актьор при рецитала подбира движения, които имат физиологическа синхронност със словото.“ „Всяка идея, всяко душевно качество - е казано в текста на изданието - съответствува на известно движение. Има движения на доброто, на милосърдието, на справедливостта. Любовта си има свои линии на движение. Красотата също. Всички добродетели си имат свои движения.
към текста >>

35. Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа? - Георги Томалевски (1897-1988)

Във връзка с този събор и особено поради речта на Кришнамурти, Учителят каза следните думи: „Кришнамурти излезе много по-честен и по-благороден от средата, в която работеше.
На този събор е присъствувал и брат Атанас Димитров. Тогава е била произнесена знаменитата и високодоблестна реч на Кришнамурти, в която той е съобщил на събраните от всички страни последователи на теософията, че той не е мировият учител, когото те очакват, защото идването на такъв учител те си представляват съвсем формално, съвсем церемониално и придружено от външни овации, лишено от духовна глъбина. Това слово на Кришнамурти дойде като голяма, неочаквана изненада за всички теософи по света. То разруши известни напластени илюзии около представата и появяването на един учител в света. Това според схващанията на учениците на Бялото Братство е явен показател, че теософите нямат правилно отношение към Христа и Неговата Мисия. Във връзка с този събор и особено поради речта на Кришнамурти, Учителят каза следните думи: „Кришнамурти излезе много по-честен и по-благороден от средата, в която работеше. Пак по този случай Софрони Ников - тогавашен представител на теософското общество в България, който присъстваше на този събор в Холандия, казал на нашия брат от Айтос Георги Куртев следното: „И аз бях на събора в Холандия и чух речта на Кришнамурти. Когато след това си позволих да го запитам има ли на земята въплътен учител, той отвърна: „В България.“ По повод на горното потребно е да се кажат няколко думи за това как малката страна България е удостоена между толкова страни на Балканския полуостров и в Европа да бъде посетена от един учител. Трябва да се знае, че тази страна е била три пъти център на окултно-мистични движения. Първият път във времето на Орфей в древността, вторият път преди около хиляда години, когато се развило богомилството, и сега, когато Учителят Беинса Дуно донесе учението на Бялото Братство.
към текста >>

Пак по този случай Софрони Ников - тогавашен представител на теософското общество в България, който присъстваше на този събор в Холандия, казал на нашия брат от Айтос Георги Куртев следното: „И аз бях на събора в Холандия и чух речта на Кришнамурти.
Тогава е била произнесена знаменитата и високодоблестна реч на Кришнамурти, в която той е съобщил на събраните от всички страни последователи на теософията, че той не е мировият учител, когото те очакват, защото идването на такъв учител те си представляват съвсем формално, съвсем церемониално и придружено от външни овации, лишено от духовна глъбина. Това слово на Кришнамурти дойде като голяма, неочаквана изненада за всички теософи по света. То разруши известни напластени илюзии около представата и появяването на един учител в света. Това според схващанията на учениците на Бялото Братство е явен показател, че теософите нямат правилно отношение към Христа и Неговата Мисия. Във връзка с този събор и особено поради речта на Кришнамурти, Учителят каза следните думи: „Кришнамурти излезе много по-честен и по-благороден от средата, в която работеше. Пак по този случай Софрони Ников - тогавашен представител на теософското общество в България, който присъстваше на този събор в Холандия, казал на нашия брат от Айтос Георги Куртев следното: „И аз бях на събора в Холандия и чух речта на Кришнамурти. Когато след това си позволих да го запитам има ли на земята въплътен учител, той отвърна: „В България.“ По повод на горното потребно е да се кажат няколко думи за това как малката страна България е удостоена между толкова страни на Балканския полуостров и в Европа да бъде посетена от един учител. Трябва да се знае, че тази страна е била три пъти център на окултно-мистични движения. Първият път във времето на Орфей в древността, вторият път преди около хиляда години, когато се развило богомилството, и сега, когато Учителят Беинса Дуно донесе учението на Бялото Братство. „Ако българите приложат това учение в живота си - каза Учителят, - ще идват хора от всички страни на света и ще се възхищават на духовната култура на българския народ.“
към текста >>

36. 39. ПЛАСТИЧНОСТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Сега речта е примесена с неясни, неточни понятия, често илюзорни и неверни.
За дървото има само една посока — правата линия, за животното е хоризонталната — плоскостта, а за човека — кубът, височината на мисълта. Висшата, принципна, висока мисъл е идеал на човека. Целият културен процес на живота е да ни научи да мислим правилно, истинно. Целият човешки език е стремеж към даване на точни понятия за нещата и явленията в живота. И когато хората постигнат точност, яснота и истинност в мисълта, ще започнат и да говорят истината. Сега речта е примесена с неясни, неточни понятия, често илюзорни и неверни. Или преувеличаваме, или намаляваме нещата, когато ги описваме. Права мисъл и честни, благородни чувства е нужно да завладеят човека и да се проявят в красиви постъпки. Човек тепърва има да се възпитава и облагородява. Още много бурени никнат в ума и сърцето му и постъпките му са груби, егоистични и неетични. Дълъг е пътят на самоусъвършенстването и той изисква висок идеал и силна воля, принципност, етичност и истинолюбивост при всички условия на живота.
към текста >>

37. Нови думи на 'Угледна мома' — 'Добрия момък' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Той държеше в ръцете си една навита хартия, която, после узнах, била речта на министър Багрянов.
– Учителю, омръзнаха ми сплетните и клюките в задкулисния живот на операта. – Кое предпочиташ, или кое е по-хубаво? Да те замерят със снежни топки ли, или да те замерят с истински шрапнели? – Предпочитам второто, Учителю, защото Вие ще ме запазите, да бъда неуязвима. Вън вече чакаше главния секретар на министър Багрянов – Стоил Стефанов. Той държеше в ръцете си една навита хартия, която, после узнах, била речта на министър Багрянов. Видяхме го през отворения прозорец. На вратата сестра Йорданка за втори път почука, после и сестра Стойна почука, но Учителят ни възпря с ръка, когато понечихме да станем от столовете и да си тръгнем. Той спокойно работеше с нас и никак не бързаше да приеме "големия" човек. Четвърти път почукаха за обяд. Седнахме, заедно със сестрите и братята, на трапезата.
към текста >>

38. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922 г.
Негова е поредицата от брошури под общ наслов "Великото учение" (София, печатница "Задруга"). Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя П. Дънов. Групата на ББ в Казанлък изпраща "Отворено писмо" до архимандрит Евтимий Сапунджиев - тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922). В краткия текст (общо 11 страници), подписан "От учениците на Бялото братство в гр. Казанлък - септември 1922", е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922 г. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във В. Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моментни в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: "По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство.
към текста >>

39. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Обретенов речта на Учителя П.
Авторът на очерка, черпейки сведения от спомени на ученици на Учителя П. Дънов, подчертава "пълната безкористност на подбудите и мотивите, с които е поел пътя на Учител". И подкрепя твърдението си с едно справедливо наблюдение, доказано несъмнено с фактите от жизнения път на Петър Дънов: "Той не заема позата на мистичен пророк или на вожд, жаден за фанатични привърженици, ласкаещи самолюбието му. Не извлича и никаква материална изгода от мисията си. Като изключим библейската брада, ще видим един "спретнат и изящен мъж, с елегантна походка и хармонични движения", почитател на математиката и познавач на естествените науки, влюбен в музиката и в природата, школуван цигулар и страстен турист, намерил ключ към природосъобразния и естетически наситения живот." Според Б. Обретенов речта на Учителя П. Дънов е "проста и разбрана, без външни ефекти". Единствените амбиции и цели, които основателят на ББ влага в своята дейност, "могат да се сведат до едно полезно и приложимо "ръководство по всекидневие": "Да се научиш да мислиш, да се научиш да превъзмогваш себе си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от себе си на себичността, егоизма, страха и суеверието." Или, както самият духовен Учител синтезира: "Това е Учение на Живота, а не на буквата." Авторът на статията стига до извода, че "вярата, която (Учителят П. Дънов) иска да възстанови у българите, в ръцете му приема образа на "хляба, с който се храним, без да правим химически анализ на съдържанието му". Б. Обретенов в своето кратко изследване изнася и обстоятелство от периода на следването на П. Дънов в САЩ - 1888-1895 г.: получаването на докторска титла по богословие с дисертационния труд "Науката и възпитанието" (неговата първа авторска публикация).
към текста >>

40. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Той говори тихо и като правило речта му не е придружена от риторични ефекти, но тя се разпростира надалеч като могъщо ехо от ангелски хор.
Той отдава предпочитание към свободните и широки дрехи, които предлагат простор за телесните действия. Повечето му дрехи са в светли тонове. Той заявява: "Не дрехата, но лицето трябва да изпъква. И не лицето, а душата." Гласът му е нисък, но твърде мек и приятен. Той говори тихо и като правило речта му не е придружена от риторични ефекти, но тя се разпростира надалеч като могъщо ехо от ангелски хор. Говорът му е съчетан със спокойни, плавни и хармонични движения. Те придават на Словото му яснота и изразителност, на които биха завидели и най-прочутите оратори. Обича да пее. Прави го с вдъхновение и вникване в песента. В тази му разновидност гласът му е дълбок, вълнуващ, богат на драматично съдържание.
към текста >>

41. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

– Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици.
Затова те „стягат“ и изискват разширяване – разширяване на съзнанието до мащабите, позволяващи му да обгърне Откровението на Божия Дух и да извлече от него есенцията на вечния живот. Бог разбира безпогрешно всички човешки езици. Ала най-добър е Той в познаването на човешкото сърце. Затова и Словото Му достига с лекота право там – в духовния център на нашата индивидуалност. И не се нуждае от превод, понеже е изтъкано от нишката на Духа, в Когото и от Когото е роден всеки от нас: „Как говори Господ на човека? – Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека речта Му се превежда и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ, всемирен. Който разбира свещения език на Бога, той разбира същината на нещата. Как можем да познаем кой човек е дошъл до това положение? – Как можете да познаете свещта?
към текста >>

Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека речта Му се превежда и на този език.
Бог разбира безпогрешно всички човешки езици. Ала най-добър е Той в познаването на човешкото сърце. Затова и Словото Му достига с лекота право там – в духовния център на нашата индивидуалност. И не се нуждае от превод, понеже е изтъкано от нишката на Духа, в Когото и от Когото е роден всеки от нас: „Как говори Господ на човека? – Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека речта Му се превежда и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ, всемирен. Който разбира свещения език на Бога, той разбира същината на нещата. Как можем да познаем кой човек е дошъл до това положение? – Как можете да познаете свещта? По какво ще я познаете?
към текста >>

42. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Речта на Вулкановите типове е звучна, с ясен тембър, умее да обладава, да мята гръмотевици и да прощава.
Контактът им с идейния свят е много тесен. Излъчват самообладание и щастие, когато са в общество. На събрание привличат; вниманието и погледите на всички и извикват възхищение. Околните млъкват или слушате внимание и с необходимост да им се подчинят. Те представляват една сила в състояние на покой, сила на самоувереност, която не се проявява без нужда, защото знае, че още при първи зов ще се изправи на крака и с един скок ще бъде готова да блесне като светкавица. Речта на Вулкановите типове е звучна, с ясен тембър, умее да обладава, да мята гръмотевици и да прощава. Могат да станат учени във всички отрасли на човешкото знание, носа предимно големи организатори - шефове. Превъзходството над другите е причината, поради която мъчно си намират другар в любовта. Фиг. 2. Мъжки Вулканов тип Фиг. 3 Женски Вулканов тип Вулкановите типове - мъже, страдат от женските дребнавости.
към текста >>

43. Кутрето – пръстът на Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При липса на практика това изкуство за говорене се проявява с обща ловкост на речта и с дарба за намиране подходящи точни думи при говорене.
Изобщо мисловната дейност на този човек не е способна да се занимава с грубите ежедневни нужди и с тяхното осъществяване. При квадратна форма на кутрето имаме организационни и комерчески способности, стремеж към изучаване на точните науки. Лопатовиден Меркуриев пръст говори за недобро отношение към истината. Когато кутрето е по-дълго, крепко, подвижно и право, то такъв човек е самостоятелен, свободен, с независим характер и е богато надарен от Природата за разрешаване на практични дела. Такъв човек има също и добри ораторски способности. При липса на практика това изкуство за говорене се проявява с обща ловкост на речта и с дарба за намиране подходящи точни думи при говорене. За дълъг Меркуриев пръст се смята онзи, който достига по-високо от сгъвката между първата и втората фаланга на безименния пръст. Такъв човек ще има завидно материално положение. Всички тези качества се намаляват, ако кутрето е повече или по-малко криво, като при този случай лъжата или неправилното разбиране на задачите е присъщо на човека. Меркуриевият пръст в никакъв случай не трябва да прави впечатление на нещо слабо и неразвито. С кутрето са свързани половите органи и половите жлези.
към текста >>

44. Дълбокото дишане - Сава Калименов (1901 - 1990)

И като казваме всичко, — ние сме обмислили тази дума, преценили сме нейното значение и съдържание и не я казваме само за засилване силата на речта си.
То не зависи от никакви други лица, от никакви външни условия, от никакви политически, социални и каквито и да било други промени, то не зависи от някакъв нов строй, от някакъв нов ред, от никакви нови научни открития или от никакви технически постижения. Не, това зависи от вас и само от вас — от нищо друго, от никого другиго. Тази първична сила, тази основна енергия, тази всестранна мощ, която можете да трансформирате във всичко и която е необходима за всичките ваши успешни прояви в живота, вие можете да я почерпите направо от въздуха чрез дълбокото дишане. — Ако досега вие сте получавали едно чрез обикновеното дишане, занапред вие можете да получавате десет чрез дълбокото дишане, можете, също така, да получавате и двадесет, и тридесет, и повече. Стъпка след стъпка, усилие след усилие, успех след успех, може би отначало твърде малки, като че ли незабележими, но постепенно все повече увеличаващи се, все по-значителни, все по- очебийни — вие чрез дълбокото дишане можете да постигнете всичко. И като казваме всичко, — ние сме обмислили тази дума, преценили сме нейното значение и съдържание и не я казваме само за засилване силата на речта си. Като казваме всичко, ний подразбираме същевременно безкрайността на времето и пространството, необходими за постигане на това всичко, а не искаме да кажем, че то може да бъде постигнато моментално или с кратковременни и незначителни усилия. Не, — нищо не може да бъде достигнато, без да се положат необходимите, съответствуващи на неговата големина и значение усилия. Важното в случая, обаче, е това, че вие имате правия път към тия достижения, защото, вярна е също така, че вие можете да правите колкото си щете усилия, но всички те да се разбият напразно, когато не бъдат в хармония с основните закони, движещи вселената и живота, — когато не са отправени в правата насока. А един от най-важните и основни закони на живота е закона за непосредственото черпене, за прякото възприемане на енергия от въздуха посредством правилното, дълбокото дишане. Колкото и да бъдем силни — може да владеем царства и народи — може да бъдем господари и на целия свет — но ние не можем да се противопоставим на закона за великата правда в живота.
към текста >>

45. Превъзмогване на автоматичното - Георги Радев (1900–1940)

В мълчанието те отново са постигали ценността на словото, която е била загубена за тяхното съзнание, защото речта е ставала и за тях, както и за всички останали хора, нещо автоматично.
Понеже ние не правим почти никакво усилие когато приказваме, не ценим прекрасния дар да говорим - дарът на членоразделната реч, от която са лишени и животни и растения. Като вършим това без видимо усилие, без особено напрежение, ние не съзнаваме и енергията, която харчим при говора, не държим ни най-малко сметка за нея. Ала кой знае дали и Живата Природа, от чиито източници бива почерпена тази енергия, не държи сметка за нея? Спомнете си думите на евангелието: "За всяка празна дума ще дадете ответ". Ясно е тогава, защо във всички окултни школи на древността учениците са се учили първом да мълчат, а после да говорят. В мълчанието те отново са постигали ценността на словото, която е била загубена за тяхното съзнание, защото речта е ставала и за тях, както и за всички останали хора, нещо автоматично. В недрата на мълчанието, както в земните недра, словото се ражда подобно скъпоценен камък - и затова то носи магична стойност. Ето защо на един истински ученик не се позволява да говори какво да е. Надмогнал автоматизма на речта, след като е слязъл в глъбините на подсъзнанието - хранилище на всички магични сили - той отново овладява съзнателно магията на словото. Словото за такъв човек отново оживява, отново добива своята първична ценност. Ползувайки се, като всички останали, от автоматизма на негово изричане, той си служи вече напълно съзнателно с него.
към текста >>

Надмогнал автоматизма на речта, след като е слязъл в глъбините на подсъзнанието - хранилище на всички магични сили - той отново овладява съзнателно магията на словото.
Спомнете си думите на евангелието: "За всяка празна дума ще дадете ответ". Ясно е тогава, защо във всички окултни школи на древността учениците са се учили първом да мълчат, а после да говорят. В мълчанието те отново са постигали ценността на словото, която е била загубена за тяхното съзнание, защото речта е ставала и за тях, както и за всички останали хора, нещо автоматично. В недрата на мълчанието, както в земните недра, словото се ражда подобно скъпоценен камък - и затова то носи магична стойност. Ето защо на един истински ученик не се позволява да говори какво да е. Надмогнал автоматизма на речта, след като е слязъл в глъбините на подсъзнанието - хранилище на всички магични сили - той отново овладява съзнателно магията на словото. Словото за такъв човек отново оживява, отново добива своята първична ценност. Ползувайки се, като всички останали, от автоматизма на негово изричане, той си служи вече напълно съзнателно с него. И това, което е станало с речта у него, става и с всички други автоматични процеси, като хода, ръкодвиженията, погледа. Затова се говори за адептите, за всички посветени на окултната наука, че вършат "чудеса" със слово, поглед и жест. Спомнете си чудесата на Христа, описани в евангелието.
към текста >>

И това, което е станало с речта у него, става и с всички други автоматични процеси, като хода, ръкодвиженията, погледа.
В недрата на мълчанието, както в земните недра, словото се ражда подобно скъпоценен камък - и затова то носи магична стойност. Ето защо на един истински ученик не се позволява да говори какво да е. Надмогнал автоматизма на речта, след като е слязъл в глъбините на подсъзнанието - хранилище на всички магични сили - той отново овладява съзнателно магията на словото. Словото за такъв човек отново оживява, отново добива своята първична ценност. Ползувайки се, като всички останали, от автоматизма на негово изричане, той си служи вече напълно съзнателно с него. И това, което е станало с речта у него, става и с всички други автоматични процеси, като хода, ръкодвиженията, погледа. Затова се говори за адептите, за всички посветени на окултната наука, че вършат "чудеса" със слово, поглед и жест. Спомнете си чудесата на Христа, описани в евангелието. Същите тия сили дремят в подсъзнанието на всеки човек, но понеже той не ги е пробудил, те не могат да се развият в съзнателно дело Че те действително съществуват, за това свидетелствуват многобройните опити с медиумични субекти, поставени в магнетичен сън. В това състояние, тия субекти придобиват такива способности и сили, които правят от тях същински чудотворци. Но докато всичко това у поменатите субекти става вън от съзнателния контрол на тяхната воля, докато у тях тия дремещи в подсъзнанието им сили се пробуждат под влиянието на една чужда воля, у адепта те се поставят в движение под контрола на собствената му воля.
към текста >>

46. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Но не искам да ме разбирате, че целия живот се състои от шишенца това е само по вашия език фигура на речта.
Но не искам да схващате, че това е абсолютната истина. Сега, разбира се тия шишенца как ги знаят хората. Имат разни краски: някои безцветни, сини, зелени, бели с хиляди цветове, и когато тези шишенца се отразяват, във вашия спектър се образуват краските. И така според колкото шишенца има във вашия стомах, такова ще бъде състоянието ви, и според колкото шишенца има във вашия мозък, такъв ще бъде и мозъкът ви. Разбира се, това не е строго научно определение, защото тук с наука не се занимаваме, а описвам нещата така, както ги съзерцаваме, и ако един ден съзная, че има грешка, ще ви предавам нещата както ги науча, по-нататък. Но не искам да ме разбирате, че целия живот се състои от шишенца това е само по вашия език фигура на речта. Животът сам по себе си е неуловим и за него и аз знам толкоз, колкото и вие знаете. Той се изразява в шишенца, съдове, в краски и светлина, но той сам не е нито едното, нито другото. Но ще ме попитате вие, какво е тогава? Аз ще ви кажа с думите на един велик Учител: това сте вие. Спиците тук са всичките същества.
към текста >>

47. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Съобщили, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 година, с когото Конкорд най-много се гордеел, щял да държи речта на това последно събиране.
Добави, че това за съжаление е било превод на тогавашния славянобългарски език, който обикновените българи днес не разбират и преводът на Лонг е на съвременния говорим български език. Заговориха се за нещата, свързани с подобни преводи, и спътниците на Боун и Дънов попитаха как е могъл Лонг да се справи, на което професорът отговори, че точно там е работата, че не всеки може да го направи и че точно там е призванието на истинския мисионер. Ригс - между другото - обясни той, е написал за нуждите на преводите си в Цариград научна модерна граматика на българския съвременен език и на арменския съвременен език, докато Лонг е лингвист, какъвто рядко се среща. Научил български и започнал да проповядва на този език е два два месеца след като се захванал с него, а в последния брой на списание „Методист“ пишело как за него се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд. Когато стана дума по какъв случай пишат за него в „Методист“, Боун обясни, че идването му ще бъде свързано с последното събиране на завършилите Теологически факултет в Конкорд, който бил отворен там двадесет години преди да се премести в Бостън. Съобщили, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 година, с когото Конкорд най-много се гордеел, щял да държи речта на това последно събиране. След това добави - пак без да поглежда Дънов, - че да бил на мястото на студентите си, щял да вземе влака до Конкорд, да го чуе. За Дънов беше ново, че доктор Лонг е учил в Конкорд, и това го развълнува. Конкорд за него беше стара мечта: градът на Емерсън, на Олкот, на Торо и езерото Уолдън... Сега вече наистина щеше да отиде до там! Когато сподели идеята си с Граблашев, Величко отначало също се запали, въпреки че не беше уверен дали има толкова пари и сигурно щеше да трябва да вземе заем от Петър, само че после нещо се разколеба. Каза, че му се струва, че нещо бъркат. Нещо му се въртеше в главата, че университетът е бил в друг Конкорд, не Конкорда на Емерсън.
към текста >>

0.38482689857483