Търсене в текстове за 'Речта'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 30 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, той става невидим.
Заради това в началото от третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне! След това ще се яви или роди православний Вожд [алюзия за раждането на Петър Дънов през 1864 г.] и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижди по id (14) родове Христови [Мт, 1: 1-17], дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: „Се победил ест лев, иже сий от колена 1удова, корен Давидов. [Ето, победител е лъвът, който е от коляно Юдово, корен Давидов] Амин.] ". Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, той става невидим. Чак тогава младежът Константин разбира, че неговият събеседник не е от живите, а е дух. Това така силно го стряска, че той остава на мястото си като вдървен. Неволен свидетел на тази сцена става пазачът на черквата джамия, стар благочестив турчин. Като приближил към смаяния момък, той положил ръка на рамото му и казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими! Иди си с мир!
към текста >>

2. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Дислексията засяга тази част от мозъка, която отговаря за речта; съответно води до различия в начина, по който се обработва информацията.
Петър Дънов сам пише за своето тежко детство: „Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо - на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила". Петър прохожда по-късно, а когато настъпва времето да проговори, той не го прави. В началото казва някои срички, но после спира: мълчи и не иска да говори. Близките си помислят, че изобщо няма да проговори, тъй като това безмълвие продължава според едни спомени до третата му година, а според други - до шестата. Тази психична аномалия е позната в науката като дислексия (гр. безмълвие). Дислексията засяга тази част от мозъка, която отговаря за речта; съответно води до различия в начина, по който се обработва информацията. Симптомите са: липса на говор до две, три, понякога и повече години; смесване на звуковете и объркване на думите, неуверен говор и заекване, трудности при завързване и обуване на обувките, многократно повтарящи се ушни инфекции. За много световни учени и гении се знае, че са имали дислексия - като например Айнщайн, който според биографите му прохожда по-късно, расте като затворено и необщително дете и проговаря едва на 6 г. Подобни неща са известни и за ранното детство на Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсен, Чарлс Дарвин, Томас Едисон, Александър Бел, Огюст Роден, Нилс Бор и др. Веднъж, когато майка му Добра е на нивата, вкъщи остават малкият Петър и баба му, за да го наглежда, да готви яденето и да оправя къщата. Както си играе, детето се обръща към баба си и казва: „Бабо, направи ми люлка".
към текста >>

3. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

Речта, която аз ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години.
- годината на неговото посвещение." Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г. в град Търново:„15 август (Света Богородица)Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата. На масата личаха синя и бяла лента - последната бе над първата. Точно в 10 и половина часа преди обед със ставане на крака и дигане на ръце, след прочитане на Добрата молитва, г-н Дънов възгласи: „Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която аз ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска...В 5 ч. следобед г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските... " В първите години Братството са го назовавали Веригата, а много по-късно след Световната война, 1914 - 1918 г. - Бяло Братство.
към текста >>

4. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Ние тук прекъснахме брат Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на речта си.
Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на шестата раса. Нали Христос казва: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята”? - Христос казва, наистина: “Аз съм кротък и смирен по сърце”, но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Ние тук прекъснахме брат Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на речта си. И той продължи: - Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; душа обширна като вселената и дух, мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: “Не всеки, който ми казва “Господи, Господи” ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат волята на Отца моего.” И “Господ не гледа на лице, но на сърце.” Резултатите са, които определят качеството на извършената работа...
към текста >>

5. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години.
Над тия две картини имаше портокалена лента. Отляво бе поставен даденият миналата година Пентаграм, поясняващ петте велики добродетели, над който тоже имаше портокалена лента. Между тия две — дясно и ляво — положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента — последната бе над първата. Точно в десет и половина часа през деня, със ставане на крака и дигане на ръце, след „Добрата молитва“ и песента „Тебе поем“, г-н Дънов възгласи: Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически изведени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски *1, необходимо нужни за духовното подигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас и това, което тук прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове.Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокалената краска и, след като изпяхме всички „Воскресение Твое“ и „Великото славословие“, добави: — Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година. И всички тези неща, тези стихове, са извадени по Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ.
към текста >>

6. Учителя дава 'Завета на цветните лъчи', на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата) - 15 август

Речта, която сега ще започна, е чисто Слово Божие, предавано, говорено и опитано от хиляди години.
Само тогава ще ме познаеш и Аз ще ти се изявя." Изгревът - Том 2 1. Слово на Учителя на 15 август, Търново: ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА 2. Как да се употребява книгата на Учителя: "Завета на цветните лъчи на светлината“, Боян Боев ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА Речта, която сега ще започна, е чисто Слово Божие, предавано, говорено и опитано от хиляди години. Това са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно проучване произвеждат всичките краски, необходимо нужни за духовното ваше повдигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, и това, което прочета, ще се сформира и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение В тази книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тези стихове Това е книгата "ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА " (Учителят чете стиховете, които произвеждат червената и портокалената краска ) Аз искам да образувам силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година и всички тези стихове са извадени под Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всички тия неща са Негови думи и когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате сила. Всички вие образувате съвременния ЕРУСАЛИМ Имаме представители от Англия, Франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай и други страни Всички тия духове са с Христа, на Когото България дължи всичките благословения, на които сега се радва.
към текста >>

7. Учителя - Слово за 1913 година, София

Това е, което Господ Исус Христос сега ви казва.Ще завърша речта си с една малка приказка.
Светът няма да разбере, освен когато Господ дойде. И ако вие, които сте с мене, искате още да останете в света, аз поне не искам да се спирам, а ще отида при своето предназначение. Но и за вас далеч по-износно е да последвате мене, защото, казвам ви, и разбирайте го добре, за вашите души не играе роля нито кой ще вземе Кавала, нито кой ще владее Солун. Тия въпроси са въпроси посторонни. Вие гледайте душите си, защото времената са такива, защото има опасност да ги изгубите, а тогава, пак ще кажа, каква полза човеку, ако спечели всичкия свят, а ощети душата си? Това е, което Господ Исус Христос сега ви казва.Ще завърша речта си с една малка приказка. Преди години в Китай живял Леоянк, човек, предаден на постоянни уединения и философски размишления. Колкото повече се вдълбочавал над своята философия, толкова работите му не отивали добре. Оженил се. Но и жена му го намразила заради неговата особеност. Неговата постоянна мълчаливост и начумереност не й се понравили и работата дошла дотам, че те трябвало да се разделят, защото тя търсила и искала живот с разположение, с веселост.
към текста >>

8. Учителя започва поредица беседи пред сестрите, 'Великата майка'

Въпреки това максимално е съхранена архаичната наглед структура на речта, специфична за първите три десетилетия на XX век.
В сборника е включена и беседата „Съчетание на отношенията”, държана пред духовни братя на 8 август 1920 г. Четвъртъчните беседи представляват отделно течение в Словото на Учителя Беинса Дуно. Съдържащите се в тях наставления, упътвания и методи за духовна практика ги определят като специфичен лекционен курс на езотерична школа, въпреки че с пет години предхождат официалното откриване на Школата на Всемирното Бяло Братство през 1922 г. Между дешифрираните стенограми и текстовете в сборника „Великата Майка” е налице езикова трансформация, която е отражение на историческите промени в българската говорна и писмена култура. Въпреки това максимално е съхранена архаичната наглед структура на речта, специфична за първите три десетилетия на XX век. Всички цитати от Библията са приведени към нейното Виенско издание от 1885 г., което е ползвал Учителя Беинса Дуно. Беседи пред сестрите - издание от 1998 г. под редакцията на Димитър Калев Същите беседи са публикувани и в поредицата "Изгревите", том 12, но с малко по изменено съдържание (без редакция): Беседи държани пред сестрите от духовна група за молитви, песнопения и размишления в четвъртък след обед. Изучаване на този цикъл беседи става в много групи на Братството и сега.
към текста >>

9. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920

Мислех си, че съм толкова изчерпателен и убедителен, че към речта ми не би могло нито една дума да се отнеме или прибави.
Той ме спря и веднага ми разказа за резултата на посещението им на Учителя. Той започна да разказва: „Аз бях определен да говоря с Учителя и да предам нашето решение, мнение, а дори и съвет на Учителя, как да постъпи с провинилия се брат, според нас. Сега се чудя как се осмелихме да даваме съвет на Учителя. Аз говорих цели два часа на Учителя и то така убедително, категорично, на такъв висок, академичен език, че сам изпитвах удоволствие от това, което говорих. Другите двама братя ме слушаха с внимание и одобрение. Мислех си, че съм толкова изчерпателен и убедителен, че към речта ми не би могло нито една дума да се отнеме или прибави. Учителят ме изслуша с голямо внимание и с необикновено търпение, защото наистина аз бях много дълъг. След това ни каза само една дума, която няма да кажем на никого, и с тази единствена дума в един миг събори моята реч. Аз, специално, се почувствувах като оголен и крайно засрамен. Учителят млъкна и ни остави свободни да се изкажем по-нататък, но и ние мълчахме. Един от нас запита: Кажете ни нещо за самите нас.
към текста >>

10. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

„Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици.
„Ако думите Ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителят изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им бе определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини на живота. Учителят обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи.
към текста >>

Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език.
И Учителят изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им бе определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини на живота. Учителят обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години.
към текста >>

11. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

„Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици.
„Ако думите Ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителят изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им бе определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини на живота. Учителят обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи.
към текста >>

Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език.
И Учителят изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им бе определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини на живота. Учителят обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години.
към текста >>

12. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год.
Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга"). Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя. Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922). В краткия текст (общо 11 страници), подписан: „От учениците на Бялото Братство в гр. Казанлък – септември 1922" е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство.
към текста >>

13. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год.
Информация за това писмо може да се прочете в: 1. УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТИзвадка от статията: Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922). В краткия текст (общо 11 страници), подписан: „От учениците на Бялото Братство в гр. Казанлък – септември 1922" е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство.
към текста >>

Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год.
Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга"). Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя. Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922). В краткия текст (общо 11 страници), подписан: „От учениците на Бялото Братство в гр. Казанлък – септември 1922" е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство.
към текста >>

14. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември

Речта на Белите Братя е отривиста, а на черните не.
Защото аз никога не съм се съмнявал. Това е Божественото Учение. То няма изключение. Ще дойде някой от черните братя (някои от тях са в плът, някои не) и ще каже: „Мислите ли, че това, което ви казва Учителят е вярно? " Белите Братя ще ви кажат: „Това е вярно". Речта на Белите Братя е отривиста, а на черните не. Когато Белите Братя ви говорят вие ще усещате едно спокойствие в ума си, в сърцето си и нещо приятно. И когато черните братя ви говорят усещате едно стеснение в ума и сърцето, като че губите светлината.Вие не знаете защо тая година се спря събора. Добре ли стана или зле стана? (Брат Иларионов: „Добре стана") Българите не могат да се убедят още в силата Божия, но ще се убедят. Ще се убедят, че има други закони, които направляват нещата.
към текста >>

15. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

След малко, тя вече тичала с „книгата” към конака, но на горкия човек му били избити зъбите, пукнали му главата и тя го грабва, и го пренася в къщи...Мъчно бих предала речта и видът на тая знаменита Варвара, но нека кажа, че целият Ел-Шедар гърмеше от смеховете ни.
Освен, че го хванали и го били в църквата, но го предали и на заптиите да го довършат... Като се научила Варвара, а тя се научила доста късно, влязла внезапно при владиката, застанала до звънеца, за да му попречи, ако иска да звъни и ми креснала: „Скоро напиши книга да се отпусне човека, иначе ще те хвърля от прозореца! ” Хъката мъката (Варвара - едра, снажна, същинска бабаитка славянка), отказвал. „Скоро!!! - ревнала Варвара, ти нечестивецо, освен че би сам бедняка, вместо да разбереш и му помогнеш, ти го предаде на друговерците да го дочукат. Напиши книгата, чуваш ли? ” И тя връхлетяла разтреперания владика. След малко, тя вече тичала с „книгата” към конака, но на горкия човек му били избити зъбите, пукнали му главата и тя го грабва, и го пренася в къщи...Мъчно бих предала речта и видът на тая знаменита Варвара, но нека кажа, че целият Ел-Шедар гърмеше от смеховете ни. Тя добре прави, че всичко си записва, така че, който иска да знае за .деянията” й ще ги прочете вече печатни.Коя беше тая Варвара? Как се бе добрала до нас? Как можа тая стара жена да изпъпли чак тука? Но в нея бе запазена поразителна бодрост! Кой знае каква огромна душевна сила крие в себе си тая славянка, която си позволява със силата на Духа Святи да бие с разпятието директорки, хаджийки, да ги уволнява, да смушква попове, да връхлита върху владици и вредом, като Дон Кихота да се явява като защитник на слабите и унижените.Тя разправя, че някога си се била женила за някого в Русия.
към текста >>

- Центърът на речта е под очите, към скулите.
Най-напред ще знаеш защо Господ ти е турил носа, устата, ушите, очите, Всички тези мускули, веждите. Ще знаеш колко косми имаш на главата си. После, ще знаеш защо Господ е турил клепачите ти... Една сестра прочете едно свое стихотворение, написано днес тук, на Витоша. Учителя каза: - Центърът на речта е под очите, към скулите. Има друг център - на красноречието, той е горе на челото, отстрани. Поетът трябва да си служи със сравнения. На сегашните поети им липсват думи. Не че им липсват, но думите, които употребяват, в своето съчетание не произвеждат, от окултна гледна точка, никакви цветове. Един от младите поети има стихосбирка.
към текста >>

16. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Гергьовден

Този българин - съвсем поамериканчен, не е забравил здравия български хумор, който съпровожда винаги речта му.
Слънцето ни целува, ветрецът ни милва, и ние щастливи, прещастливи, заедно с нашия Пастир - Учител, приемаме благодатната храна. После пеем, пеем, под ритъма на импровизирания оркестър.Времето неусетно отлетя, и ние, носени върху крилете му, свежи и [с] радостни мисли, летим към долината, към своите жилища. Учителят всред нас като светъл генерал. Всеки иска да е близичко до него.С нас е инженер Хаджийски от Детройт. Ходил в Съветска Русия по доставка на тракторите. Този българин - съвсем поамериканчен, не е забравил здравия български хумор, който съпровожда винаги речта му. Той отхвърли вестникарските заблуждения.-Да, велика е Русия, казва той - наистина е велика. Тя ще служи на бъдещето човечество като фар към един нов и най-безопасен бряг.Г-н Хаджийски отново се връща в Америка, като ни остави доста мил спомен.- Ех, благодарим ти, св. Георги, ти излезе кавалер днес! Да ти е жива невестата, дечицата ти, да ти е жив коня - змей шестокрил. Изгревът - Том 26
към текста >>

17. Учителя дава песента 'Добър ден'

Когато се съедини с речта, става още по-красива.
Това ще ви даде подтик да ги изучавате. Това съдържание вечно ще ви се разкрива и обогатява вашия живот. Веднъж един от младите братя изпълни Псалом 133 с движения. Той го беше научил от Учителя. Тогава почувствахме силата, красотата и смисъла на този псалм.Когато музиката се съедини с движението, тя е красива. Когато се съедини с речта, става още по-красива. Движенията вървят по същите закони, както и тоновете. Те трябва да бъдат музикални.Учителя даде една система от упражнения, в които музиката е съчетана с движения и слово. Двадесет и осем упражнения са свързани според известни вътрешни закони в една красива игра, израз на един светъл, възходящ Живот. Учителя я нарече Паневритмия. Той даде музиката и движенията последователно.
към текста >>

18. Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'

Речта ѝ е кратка и съдържателна.
Любовта иска изявление; Мъдростта – приложение; Истината – осъществяване. Само чистата Божествена Любов прави душите съвършени. „Чистите по сърце ще видят Бога.“ Великото и малкото си в хармония само в Любовта, в която Бог се изявява. Любовта говори на душите за радости и скърби. Речта ѝ е кратка и съдържателна. Любовта е пълна с Мир и Вяра, която превъзхожда всеки ум. Бог е Любов безгранична и света. Тая Любов е абсолютно разумна, чиста от всякакъв примес. Чистотата и Любовта си синоними на разумност и благородство. Не всичко, което може да се нарече любов, е Любов.
към текста >>

19. Учителя дава песента 'Песен на светлия път'

Речта трябва да бъде музикална.
Учителя дава песента "Песен на светлия път" Според каталога, песента е дадена през 1942 г. Предполага се, че това е станало при изнасяне на беседата "Живот и музика", 1 април 1942 г., Общ Окултен Клас, София. В тази беседа Учителя казва: Човек трябва да говори музикално. Речта трябва да бъде музикална. Вие ако кажете натъртено: „Ще постигна всичко, каквото желая“, така не се говори. (Учителят пее): Ще постигна всичко, що желая, ще постигна всичко, що желая. Това е постижение.
към текста >>

20. Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...

- За да дадеш сила на речта си, избягвай суперлативите, прилагателните - гласи един езиков парадокс.
- Отлично! - в изблик на радост се провикна той, след като завършихме. Разбира се, след това прередактирахме текста, нанесохме някои пропуснати неща, поправихме неточностите. Характерното в текстовото описание на упражненията на Паневритмията беше, че движенията на играта са описани, без да бъде използуван нито един глагол. - Само един майстор на словото може да описва движения без да употреби онази част от човешката реч, която изразява действие - глагола - отбеляза накрая брат Боян Боев. - За да дадеш сила на речта си, избягвай суперлативите, прилагателните - гласи един езиков парадокс. Описваш ли някоя силна преживелица, опиши я без епитети, така ще я предадеш с по-голяма сила и категоричност. - Хайде сега, вземи текста, прегледай го още веднъж и дваж - завърши брат Боян Боев. После продължи: -Толстой четири пъти преработвал романа си «Война и мир». Когато си окончателно готова, донеси материала, за да го напиша на пишеща машина. Не мина много време, и брат Боян Боев преписа текста.
към текста >>

21. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

Речта, която аз ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години.
- годината на неговото посвещение." Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г. в град Търново:„15 август (Света Богородица)Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата. На масата личаха синя и бяла лента - последната бе над първата. Точно в 10 и половина часа преди обед със ставане на крака и дигане на ръце, след прочитане на Добрата молитва, г-н Дънов възгласи: „Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която аз ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска...В 5 ч. следобед г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските... " В първите години Братството са го назовавали Веригата, а много по-късно след Световната война, 1914 - 1918 г. - Бяло Братство.
към текста >>

22. Последна дума на Любомир Лулчев пред Народния съд

Бях изненадан от един пасаж от речта на народния обвинител г-н Армянов.
“Астрала”, София 1996, стр. 201 ÷ 204) Заседание на Народния съд, вторник, 30 януари 1945 г. Подсъдим Лулчев: - Господа народни съдии! Бях изненадан от един пасаж от речта на народния обвинител г-н Армянов. От 25 години принадлежа на Великото Бяло Братство, погрешнo наричано “дъновизъм”, и за пръв път чух от служебно лице да се прави разграничение между погрешките на политиката и религиозните убеждения на човека. Това е една съществена и принципна отлика между стария и новия режим и аз с най-голямо задоволство констатирам тази ясно очертана обществена толерантност. Но заедно с това, г-да народни съдии, Вие видяхте и недоумението на същия народен обвинител при опита му да систематизира и приведе към някоя политическа идея дейността ми. Тъкмо тук той се намери в затруднение и я нарече, ако чух добре: “лулчевщина”. И той е донякъде прав.
към текста >>

23. Упражнение с пръстите

Не се разпореди добре.“ На показалеца казвам: „С твоето желание да управляваш, ти прогони всички хора.“ На средния пръст казвам: „С голямата си философия, ти обърка работата.“ Ако си неразположен след речта, която си държал, пипни всичките си пръсти на лявата ръка, един по един, с пръстите на дясната си ръка.
„Царският път на душата“2, „С человечески езици“ Ще направя две упражнения: допирам малкия пръст и на двете ръце до палеца, после безименния пръст до палеца, средния пръст до палеца и показалеца до палеца. Правя упражнението едновременно с двете ръце. Второ упражнение: допирам палците на двете ръце един до друг; после, показалците, средните пръсти, безименните и малките. След това казвам на палеца: „Днес ти не направи нещата както трябва. Не се разпореди добре.“ На показалеца казвам: „С твоето желание да управляваш, ти прогони всички хора.“ На средния пръст казвам: „С голямата си философия, ти обърка работата.“ Ако си неразположен след речта, която си държал, пипни всичките си пръсти на лявата ръка, един по един, с пръстите на дясната си ръка. Пипайте всеки пръст от основата му до върха. Съберете пръстите на лявата си ръка в едно, също и пръстите на дясната ръка. Изнесете ръцете си напред, успоредно и допрете ги с дланите им. Направете това упражнение три пъти. Когато сте неразположени, правете това упражнение да видите какъв резултат ще има.
към текста >>

24. Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя

Ние тук прекъснахме брат Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на речта си.
Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на шестата раса. Нали Христос казва: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята”? - Христос казва, наистина: “Аз съм кротък и смирен по сърце”, но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Ние тук прекъснахме брат Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на речта си. И той продължи: - Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; душа обширна като вселената и дух, мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: “Не всеки, който ми казва “Господи, Господи” ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат волята на Отца моего.” И “Господ не гледа на лице, но на сърце.” Резултатите са, които определят качеството на извършената работа...
към текста >>

25. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

В речта си пред Народния съд не иска милост, а говори за хуманните идеи на Учителя.
Лулчев прокарва закони за равноправието на жените в гласуването, създаване на родилни домове, помиряване на труда с капитала. По негова идея в училищата се провежда утринна гимнастика. След 9 септември 1944 г. Любомир Лулчев е арестуван. Затворен е в мазето на Съдебната палата, заедно с министри, княз Кирил и с много други. В речта си пред Народния съд не иска милост, а говори за хуманните идеи на Учителя. Отказва предложената му възможност да избяга. Разстрелян е на 1 февруари 1945 г. /източник/ * * * Известна и противоречива личност, както в историята на Братството, така и в историята на България.
към текста >>

26. Разстрел на Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

В речта си пред Народния съд не иска милост, а говори за хуманните идеи на Учителя.
Голяма е заслугата му и при спасяването на българските евреи, тъй като именно той предупреждава царя, цитирайки Учителя, че "ако допусне само един евреин да бъде депортиран от България за Полша, от него, от семейството му и от царското съсловие нищо няма да остане".Лулчев прокарва закони за равноправието на жените в гласуването, създаване на родилни домове, помиряване на труда с капитала. По негова идея в училищата се провежда утринна гимнастика. Л. Лулчев е арестуван на 6 октомври 1944 г. и съден доста скоростно, заедно с другите обвиняеми. Затворен е в мазето на Съдебната палата, заедно с министри, княз Кирил и с много други. В речта си пред Народния съд не иска милост, а говори за хуманните идеи на Учителя. Отказва предложената му възможност да избяга. Присъдата е произнесена на 1 февруари 1945 г. в 16 часа, без право на обжалване, съгласно чл. 10 на Наредбата-закон. На смърт са осъдени 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 г., 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери.
към текста >>

НАГОРЕ

0.14155507087708