Търсене в текстове за 'Речта'

Дънов държа продължителна реч в смисъл и по съдържание, както е написана в книгата „Словесното млеко"; след свършването на речта се изпяха няколко песни и публиката се разотиде, а някои от дамите и госпожиците останаха, като се приближаваха редом при Дънов да му целуват ръка и запитваха по нещо.
И, от 10 т., както следва: Разпитан Станчев, чиновник при градоначалството, показа: Вчера 10 т., неделя, преди обед бех в зданието, където се помещава ателието на г-жа Ружа Иванович, дето имаше насъбрало се народ повече от 150 души, между които се забелязваха видни дами, госпожици, учители, офицери и др., които пееха божествени песни. Къде 9 и половина часа дойде и г. Дънов и с неговото влизане всички станаха на крака, след това се изпя „Иже херувим" и няколко божествени песни. С пристигането на г. Дънов някои от старите негови посетителки, г-жи и госпожици, наложиха на главите си дълги бели копринени кърпи, след това г. Дънов държа продължителна реч в смисъл и по съдържание, както е написана в книгата „Словесното млеко"; след свършването на речта се изпяха няколко песни и публиката се разотиде, а някои от дамите и госпожиците останаха, като се приближаваха редом при Дънов да му целуват ръка и запитваха по нещо. (п.) М. Станчев Показанията написани саморъчно, („Духовна култура", ст. 37, кн. 11-12 , 1922 г,). Ето един пример как онези сили, които воюваха срещу Учителя могат да бъдат полезни и изпълниха Божията воля, защото благодарение на тях и на проведеното разследване срещу Учителя днес ние имаме показания на онези очевидци.
към текста >>

8. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Вие казахте в речта си, че всички бели братя, заедно с учителя им, били психопати, нервно болни и луди хора, от друга страна Вие изтъкнахте, че Дънов бил безспорно учен човек и че" много от неговите ученици били също учени и интелигентни хора.
Признаваме, че опасността за Вас е голяма, защото Христос сам е против днешното общество, което вие крепите; той е и против Вашият морал, защото е казал: „Слушайте каквото свещениците ви казват, но не вършете това, което те вършат". Вие преди да осъждате Учителят Дънов, питахте ли Христа какво той мисли за съвременното общество? 8. Намерили сте, че г-н Дънов разговарял с дявола, който му се оплаквал, че хората го надрасли в престъпленията си, и че все с него се оправдавали. Като ректор на една християнска семинария, трябваше да разберете тази алегория (вие знаете, че дяволът ходил на рапорт при Господа) -това не трябва да Ви учудва, стига да е чиста душата Ви, когато дяволът се изпречи пред Вас, като едно време се бе изпречил пред Христа да го изкушава. Изкушението е лошо нещо: когато двама попове се скарат в църквата за дискоса, дявола им служи за посредник; когато попове се явят пред съда да се съдят един друг, дяволът е пак между тях; когато някой владика или свещеник влязат в църквата с нечиста съвест, дяволът е пак между тях и т.н. 9. Вие казахте в речта си, че всички бели братя, заедно с учителя им, били психопати, нервно болни и луди хора, от друга страна Вие изтъкнахте, че Дънов бил безспорно учен човек и че" много от неговите ученици били също учени и интелигентни хора. Нарекохте ги още мистично настроени натури и препоръчахте да се запази мистицизмът в църквата, за да може да задоволява тя и такива натури. - Може ли човек едновременно да бъде и луд и мъдър? Ако мистицизма изумява хората, защо искате да го запазите в църквата? 10. Относно храната, Вие казахте, че учениците на Дънов със своите постни храни щели да оставят едно хилаво поколение. - Вие се обявихте против вегетарианството.
към текста >>

9. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

Когато тайнственият свещеник предава антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка станал невидим.
Димитрий", което ще бъде отпечатано впоследствие в специална студия за „Антиминса". А сега за уточнение виж „Изгревът", том II, стр. 221, N 99 - „Антиминсът". Ето защо ние тук го пропускаме, но публикуваме следващите страници от тази книжка.) Дядо поп не довършва разказа си в тая брошура. И с това прикрива той най-мистериозните факти в своя живот, но който той е доверил на верующи. Когато тайнственият свещеник предава антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка станал невидим. Чак тогава младежа Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това той силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан свидетел на тая сцена бил пазачът на черквата - джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяният момък, турил ръка на рамото му и му казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир! " Същият дух и в други важни моменти на живота на свещ.
към текста >>

10. 244. РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЩЕСТЛАВИЕ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Трябвало да бъде блага речта на Учителя за неговите ученици.
Край на цитата. Край на всички умувания, разсъждения относно неговата личност, която отклони много хора от братството, обърка ги и ги насочи в друга посока. Точни и неопровержими бяха думите на Учителя. А след време ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят го изобличаваше пред всички, дори има една беседа специално отнасяща се за него от Учителя и за белите, които той направи на Братството. Но после стенографите решиха, че не трябва да се излагаме и трябва да се премахне личният елемент, затова редактираха беседата, не цитираха името му и беседата я смекчиха. Трябвало да бъде блага речта на Учителя за неговите ученици. Какво неразбиране. Учителят дава своето категорично мнение, а те ще променят нещата. А ние знаехме отношението на Учителя към Лулчев. Но какво ще знаят следващите поколения за него? Ще дойде време когато ще почнат да публикуват неговите книги и понеже тези сили съществуват ще намерят проводници в някои от следващите поколения и ще искат да превърнат името му в идол.
към текста >>

11. 19. ТЕОСОФИТЕ

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Ще цитираме един откъс от речта му: „Казвахме, че цели 18 години сте се готвили за мене.
всички смятат Кришна Мурти за Миров Учител, т. е. за Христос. Но през 1929 г. Учителят изпраща теософа Атанас Димитров и Магдалена Попова с писмо до Кришна Мурти и след като той го прочита се отказва от своята титла като Миров Учител и разтуря Ордена на звездата" с подходяща реч на 3.VIII.1929 г., изнесена в гр. Омен - замъка на Ерде - Холандия. Ще цитираме един откъс от речта му: „Казвахме, че цели 18 години сте се готвили за мене. На мен ми е безразлично дали вярвате, че аз съм Мировият Учител. Това никак не е важно. Принадлежейки на организацията „Ордена на звездата" вие също сте признавали, че Кришна Мурти е Мировият Учител, частично или всецяло: всецяло, а ония, които наистина търсят и само частично за ония, които се задоволяват със своите собствени полуистини". Накрая той разтуря „Ордена на звездата" пред присъстващите над 5000 членове, дошли от цял свят като се отказва от мисията на Миров Учител. Последвало всеобщо разочарование.
към текста >>

12. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

ТОМ 7

И се качи на трибуната и отворихме телефоните да слушат министрите у София речта му.
Т.: Шомпол, с него набивахме бомбите, това се казва шомпол. Голямо дърво и чукаме, набиваме. Значи ние сме с дървета у ръце.И дойдохме та го посрещнахме Георги Димитров на гарата и от гарата на ръце та до дирекцията, Дирекцията на мините. В: Той бил млад тогава? Т.: Млад беше, но сериозен беше. И се качи на трибуната и отворихме телефоните да слушат министрите у София речта му. И държа 3-4 часа реч и оттам пак на влака и пак замина за селото си на Ковачевци и ние си дойдохме по домовете. В.: Значи това беше миньорската стачка. Коя година беше, спомняш ли си? Т.: 1919 г. В.:. Като свърши войната всеки се прибра тука?
към текста >>

13. 79. ОБИЧЕН И СКЪП

ТОМ 8

Така, както всяка дума в речта.
Тази дума няма хубави вибрации. Сричката "зен" показва, че човек започва добре и свършва зле. Едно много важно нещо, върху което Учителят иска да ни обърне внимание е: съзнателно да се отнасяме със своите мисли и чувства, да ги изследваме, да сме доволни от тях. Разбира се, това съвсем не е лесна работа и затова Той прибавя: "Да бъдеш доволен от своите мисли и чувства, това е истинската философия на живота. А човек може да бъде доволен, когато всяка мисъл е определена и отива на мястото си. Така, както всяка дума в речта. Образец за такъв ред на думите е изречението: "Сила жива, изворна течаща". Тук думите са наредени по особен начин. Обичен и скъп. Нещата трябва да бъдат обични, а не скъпи. Да наречеш някого скъп, значи, че си го оценил.
към текста >>

14. 6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

ТОМ 8

митингът, на който Реган (прочут артист) каза в речта си забележителните думи: Т-н Горбачов (също прочут артист, който обаче бъркаше ролите си), разрушете тази стена!
След умел ретуш - какъвто междувпрочем съветските фо-тографи-документалисти владееха с голямо съвършенство, позволяващо им да махат или поставят на снимките известни хора и дори цели групи - снимката бива одобрена, публикувана, и доставя на автора си заслужената популярност, позволяваща му да преживее дори гоненията на евреи в Съветския съюз от 50-те години, както и кризата в жанра при разпадането на Съюза - със задоволство той разказваше пред телевизията, как неотдавна някаква английска енциклопедия му превела 200 долара за поредна публикация на тази фотография с висока документална и художествена стойност. След второто действие обаче следващо и трето - но не последно! За известно време репутацията на символ придоби на 13.VIII.1961 г. Бранденбургската порта, когато стана център на стената, опасваща Западен Берлин. (Междувпрочем на същата дата се запознах с бъдещата си съпруга, което запознанство и последвалия го брак ме доведоха в Берлин.) От западната страна на Бранденбургската порта беше проведен през 1988 г. митингът, на който Реган (прочут артист) каза в речта си забележителните думи: Т-н Горбачов (също прочут артист, който обаче бъркаше ролите си), разрушете тази стена! " Тази порта стана и център на събитията от 9.Х1.1989 г., когато стената беше отворена, малко след което се осъществи и обединението на Германия. След този спектакъл с участието на над сто хиляди зрители, в 1995 г. се проведе още един пореден спектакъл, вече с повече от два милиона непосредствени наблюдатели и показан по телевизията пред безчет зрители от цял свят, увековечен също на огромен брой фотографии и картички - покриването на Райхстага с непромокаем и гъсто изтъкан единствено за съответната цел плат, извършено от "световно известния" артист и художник Кристо (Христо Явашев от Габрово), заедно с жена му. И този спектакъл, станал под егидата на всички медии за информация за известно време главно художествено събитие в последното десетилетие на нашето столетие, премина без изпълнителите на главните роли да са съвсем наясно какво означава. Докато за жената на Кристо и за организатора на този спектакъл разполагам с известни данни за тяхната самоличност (първият е по време на едно от главните си прераждания небезизвестния кардинал Ниньо де Гевара, велик инквизитор, чийто портрет, нарисуван между 1596 и 1601 г.
към текста >>

15. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 8

Речта, която аз ще започна да ви давам е чисто Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години.
93: "Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато Той написва книгата "Завета на цветните лъчи". Ние не знаем колко време е било потребно да напише тази книга, но най-вероятно допускаемо е, че тя е започната след 7 март 1897 година - годината на неговото посвещение." Никола Нанков: За достоверността на случая с книгата "Завета на цветните лъчи" ще дам извадка от протоколите на годишната среща на учениците на "Веригата" през август (15-21), 1912 г., в гр. Търново, дословно: 15 август (св. Богородица) "Гореизброените шестдесет и трима души поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността във форма на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която бе простряна морава лента... Господин Дънов, който заемаше първото място на масата личаха жълта и синя ленти -жълтата бе над синята. Точно в 10 и половина часа преди обяд със ставане на крака и вдигане на ръце се помолихме с "Добрата молитва", изпяхме "Тебе поем" и г-н Дънов възгласи: "Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която аз ще започна да ви давам е чисто Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стък-мил за вас, а това, което тук ще прочета ще се оформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се даде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове". Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокаловата краски". Тази е книгата. Под надслов „Краски"... В 5 ч.
към текста >>

16. РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -6

И ДЪНОВ СЪВЕТНИК НА ЦАРЯ

ТОМ 9

- Одобрявали ли сте речта на Филов при подписването на тристранния пакт?
И ДЪНОВ СЪВЕТНИК НА ЦАРЯ - Преди да се явявате на срещи с царя, съветвали ли сте се с вашия учител Дънов? - На моите срещи с царя аз гледах много сериозно, като на един важен обществен дълг и затова има случаи да съм се съветвал за мненията, които ще му кажа с моя учител Дънов. - Праща ли ви царя своя хороскоп и хороскопа на Хитлер? - Да праща ги и хороскопа на царя е още в мен. - Одобрявали ли сте речта на Филов при подписването на тристранния пакт? - Да, царя ми я прочете предварително и понеже съдържаше един пасаж за неутралитет, аз я одобрих. - Казвал ли ви е царя, че „който краде - пази своето, пази и държавата"? - Да, каза ми това. Аз се скарах с него и го питах дали и той краде. Той ми отговори, че не краде, защото не искал да изпадне в положението на баща си, който получавал проценти от сключваните заеми с чужбина, а след това се свивал пред Данев.
към текста >>

17. VII. РЕДАКТИРАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ТОМ 9

Характерното за речта на Учителя беше, че Той се изразяваше в дълги и сложни изречения, периодична реч.
Други не поддържаха това мнение, намираха, че трябва да се направи едно оглаждане. Учителят говореше беседите и лекциите си без да си служи с каквито и да е бележки. Той говореше както мисълта течеше у Него. Той понякога носеше бележки само за имената на героите от Неговите легенди и приказки. Той казваше: „Аз съм екскурзиант и каквото виждам по пътя за него говоря". Характерното за речта на Учителя беше, че Той се изразяваше в дълги и сложни изречения, периодична реч. При работата си Паша разделяше дългите изречения с къси, избягваше периодичната реч на Учителя. По този начин мисълта ставаше по-лесна за разбиране. При дългите изречения се изисква по-голямо внимание, по-голяма съсредоточеност на мисълта. Естествено, че при такава работа Словото добива друга форма. Става по-другояче нюансирана мисълта.
към текста >>

Общо, от говоримата реч човек не всякога спазва граматическите правила, които правят речта по-ясна.
Учителят искаше да се предаде Неговата мисъл вярно, това Паша всякога се е старала да направи и мисля, че е успявала. Ние, които сме свидетели и свикнали да слушаме Словото на Учителя, направо от Него, много ни е приятно, когато четем само дешифрирана беседа без каквато и да е корекция. Но и когато четем и стилизираните беседи, ние пак ги преживяваме, пак се наслаждаваме от Неговата мисъл. Една от причините Паша да преработва Словото на Учителя се дължи на това, че има разлика между говоримата реч и писмената реч. Много малко хора могат да говорят както пишат. Общо, от говоримата реч човек не всякога спазва граматическите правила, които правят речта по-ясна. В говоримата реч често в интонацията на гласа може да се подчертае една мисъл или друга. В писмената реч няма интонация, мисълта трябва да се изрази с думи. Учителят говореше не на еднородна публика. Неговите слушатели, особено в неделните беседи и Общия клас бяха на различно умствено ниво от неграмотни до много интелигентни хора. Той не можеше да не вземе предвид това и се съобразяваше да се изразява така, че да бъде разбран от всички.
към текста >>

Това погледнато малко повърхностно предава простота на речта Му.
В говоримата реч често в интонацията на гласа може да се подчертае една мисъл или друга. В писмената реч няма интонация, мисълта трябва да се изрази с думи. Учителят говореше не на еднородна публика. Неговите слушатели, особено в неделните беседи и Общия клас бяха на различно умствено ниво от неграмотни до много интелигентни хора. Той не можеше да не вземе предвид това и се съобразяваше да се изразява така, че да бъде разбран от всички. Това погледнато малко повърхностно предава простота на речта Му. Друго нещо по-важно има, което трябва да се има предвид, когато се предава Словото на Учителя е следното: Когато Той говореше Словото Си, Той общуваше със своите слушатели. Имаше една непрекъсната обмяна. Слушателите Му слушаха, но и преценяваха това, което говореше и някои непрекъснато възразяваха на Учителя. Той отговаряше на тези мисли, които те Му изпращаха. Често пъти тези отговори не бяха във връзка с основната мисъл на беседата и това предаваше разпокъсаност.
към текста >>

18. 07 - 14. СЛУЧАЯТ В АРБАНАСИ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Ораторът на анархистите веднага започнал да говори за правотата на анархистическите идеи и не се поскъпил да цитира разни автори, с които искал да подсили речта си.
14. СЛУЧАЯТ В АРБАНАСИ През 1918 и 1919 година приятелите от Бялото Братство от България направиха опит за Братска комуна в село Арбанаси, край град Велико Търново. Когато комуната вече съществувала с 15-20 души, през есента, Учителят на Бялото Братство пожелал да я посети. След като Учителят пристигнал в Арбанаси, научили се и групата анархисти от селото, които обичали словоборството и веднага пристигнали, за да спорят с Учителя. Били в една голяма стая. Ораторът на анархистите веднага започнал да говори за правотата на анархистическите идеи и не се поскъпил да цитира разни автори, с които искал да подсили речта си. Говорил повече от половин час. След като млъкнал, искал да чуе и думата на Учителя. Тогава последният погледнал към масата, на която имало панерче с дюли. Посочил една едра дюля и попитал оратора: „Тази дюля колко тежи? " - „Около 500 грама." - „650 грама", казал Учителят.
към текста >>

19. 09 - 339. БЪДИ КАТО ТЯХ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Кураж, братя." Тъй завършил речта си и се върнал на Изгрева при Учителя.
339. БЪДИ КАТО ТЯХ Веднъж един брат се приближил до Учителя с цел да го пита нещо, но Учителят го преварил и му казал да отиде в гробищата, като се спира при всеки гроб да говори най-хубавите думи, най-похвалните и после да иде при него. Братът послушал съвета на Учителя, отишъл в гробищата и като се спирал на всеки гроб. обръщал се към покойника или покойницата и ги хвалел с най-похвални думи. След това, преди да напусне това място на мълчанието, произнесъл им едно слово, като казал приблизително следното: „Вие, братя мъртавци, бяхте умни хора, някои от вас дори бяха гениални но хората не ви оцениха, защото не ви разбраха, но не се отчайвайте. Имайте търпение, един ден и вие ще бъдете признати и оценени. Кураж, братя." Тъй завършил речта си и се върнал на Изгрева при Учителя. Учителят го изслушал внимателно и му казал: „Сега. рекох, пак ще отидете там, при мъртвите, но сега ще им говорите всичко най-лошо, което ви дойде до устата." /Вие тук всички завистливи/ и тъй напразно сте похабили живота си. Вие всички тук сте лицемери и т.н. Ходил той от гроб на гроб и всички ругаел, докато най-после се уморил и се върнал при Учителя да му докладва какво е направил. „Как изпълни възложената задача?
към текста >>

20. 23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

ТОМ 10

Там се намират причинността - разсъдъка, аналитичния ум, разумността, речта, изкуствата.
Ако се изправят така, че и посоката на очите им ще бъде същото или по отношение на човека очите им ще бъдат на темето. Колкото са по-напреднали животните, толкова очите им ще се приближават към челото на човека. През дългия път на развитие през вековете, от змията, през млекопитаещите до човека, ъгълът на очите по отношение на гръбначния стълб се променя до 180 градуса. Когато дойдем до човека, виждаме, че той е развил силно предния си мозък и челото, вследствие на което той се е изправил вертикално. При еволюцията си човек е развил предния си мозък. Там се намират причинността - разсъдъка, аналитичния ум, разумността, речта, изкуствата. Следователно, това показва, че живият принцип, животът е нещо единно, който прониква във всички живи форми и ги пресъздава. Той прекроява своята форма и създава нова, по-съвършена, в която внася опита, придобитите сили, знания и способности от миналото. Пътят, който е изминал човек, му натрупва известна опитност, знание, които се синтезират в сили и способности. Те формират центровете на мозъка, в които тези сили и способности се проявяват. Оттук се вижда, че всички живи форми, от най-висшите до най-низшите, представляват фази на живота, през които съзнанието преминава.
към текста >>

21. І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Летопис Вергилий Кръстев

Когато тайнственият свещеник предава антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, станал невидим.
Димитрий", което ще бъде отпечатано в „Изгревът", том XI, в специалната студия за „Антиминса". А сега за уточнение виж „Изгревът, том II, стр. 221, N 99 - „Антиминсът". Ето защо ние тук го пропускаме, но публикуваме следващите страници от тази книжка.) Дядо поп не довършва разказа си в тая брошура. И с това прикрива той най-мистериозните факти в своя живот, но които той е доверил на верующи. Когато тайнственият свещеник предава антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, станал невидим. Чак тогава младежът Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това тъй силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан свидетел на тая сцена бил пазачът на черквата - джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяния момък, турил ръка на рамото му и казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир! " Същият дух и в други важни моменти в живота на свещ.
към текста >>

22. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Летопис Вергилий Кръстев

Но понеже някои наши изречения (като например речта „условие") са ся зле изтолкували; то за да поправим тая невинна от наша страна погрешка, и по убедителните изяснения на Негово Високопреосвещенство Св.
Той обяснил на варненци положението и ги посъветвал да послушат съветите на екзархията. Думите на стария и заслужил народен труженик турили край на лутанията и колебанията на варненци и ги накарали да съзнаят колко несправедливо и обидно са постъпили към екзархията с това, дето й поставили условия. В последствие на това Варненската община решила веднага да поправи грешката си и още същия ден телеграфирала на екзарха, че приема съединението на Варненската епархия с Преславската и я моли да подействува щото бератът на В. Пр. Симеон да се издаде и за двете епархии. Два дена след това, на 11 септемврий, последвало и следното писмо на разкаяние от страна на варненци, в което те искали прошка от екзарха и синода: „Преосвещеннейши отци, В последнито си от 27 прошлаго Ви разправихме, колкото ся отнася до присъединението на Нашата Епархия с Преславската. Но понеже някои наши изречения (като например речта „условие") са ся зле изтолкували; то за да поправим тая невинна от наша страна погрешка, и по убедителните изяснения на Негово Високопреосвещенство Св. Търновский г-н Иларион, прибързахме и на 9-тий того Ви телеграфирахме, за да ся постараете В. Блаж. и Св. Синод, щото Бератът на Her. Преосв. Г. Г-на Симеона да ся изработи за Варна-Преслава.
към текста >>

23. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Речта, която сега ще започна да ви давам, е чисто Божие Слово, предавано, говорено и опитано от хиляди години.
Над тия две картини имаше портокалена лента. Отдясно бе поставен даденият миналата година Пентаграм. поясняващ петте велики добродетели, над който също имаше портокалена лента. Между тия две дясно и ляво положения, в средата, зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха жълта и синя лента, жълтата бе над синята. Точно в десет и половина часа със ставане на крака и дигане на ръце се помолихме с „Добрата молитва", изпяхме „ Тебе поем" и г-н Дънов възгласи: - Аз ви поздравлявам от Господа като добре дошли. Речта, която сега ще започна да ви давам, е чисто Божие Слово, предавано, говорено и опитано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всичките краски, необходимо нужни за духовното ваше подигане и усъвьршен-ствуване в пътя Господен. Аз ще ви прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, и това, което тук прочета, ще се сформирува и отпечати в особена книжка, която ще ви се даде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове. Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокалената краска. Тази е книгата под наслоВ „Краски".
към текста >>

24. слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Ще завърша речта си с една малка приказка.
И ако вие, които сте с мене, искате още да останете в света, аз поне не искам да се спирам, а ще отида при своето предназначение. Но и за вас далеч по-износно е да последвате мене, защото, казвам ви, и разбирайте го добре, за вашите души не играе роля нито кой ще вземе Кавала, нито кой ще владее Солун. Тия въпроси са въпроси посторонни106. Вие гледайте душите си, защото времената са такива, защото има опасност да ги изгубите, а тогава, пак ще кажа, каква полза човеку, ако спечели всичкия свят, а ощети душата си? Това е, което Господ Исус Христос сега ви казва. Ще завърша речта си с една малка приказка. Преди години в Китай живял Леоянк, човек, предаден на постоянни уединения и философски размишления. Колкото повече се вдълбочавал над своята философия, толкова работите му не отивали добре. Оженил се. Но и жена му го намразила заради неговата особеност. Неговата постоянна мълчаливост и начумереност не й се понравили и работата дошла дотам, че те трябвало да се разделят, защото тя търсила и искала живот с разположение, с веселост.
към текста >>

25. 11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА

ТОМ 12

Говорете само същественото, контролирайте езика и речта си.
Главното е упражнението да се разбере в даден момент. Намерете връзката между Посланието към Ефесяните и притчите. Друго нещо, което ще спазвате, то е да задържате езика си, да не говорите много. Обсъждайте всичко, което ще говорите. Възбудени сте - не говорете! Говорете само същественото, контролирайте езика и речта си. Да няма скърцане на кола, да няма преплитане краката на коня. Господарят, който кара колата, да не е със замаяна глава. Трето упражнение, което ще вършите поне един път на ден, е следното: ще седнете хубаво на един стол или прави ще стоите, ще отворите прозореца, ще оставите временно раницата си, за да имате добро разположение. Затворете дясната си ноздра, а с лявата ще поемате въздух, като броите до 10. Ще затворите и лявата ноздра и при двете затворени ноздри ще задържите въздуха з дробовете си, като броите пак до 10 (мислено).
към текста >>

26. 9. НЕОБИКНОВЕНОТО В ОБИКНОВЕНОТО

Паша Теодорова

ТОМ 13

Мислех си, че съм толкова изчерпателен и убедителен, че към речта ми не би могло нито една дума да се отнеме или прибави.
Той ме спря и веднага ми разказа за резултата на посещението им на Учителя. Той започна да разказва: „Аз бях определен да говоря с Учителя и да предам нашето решение, мнение, а дори и съвет на Учителя, как да постъпи с провинилия се брат, според нас. Сега се чудя как се осмелихме да даваме съвет на Учителя. Аз говорих цели два часа на Учителя и то така убедително, категорично, на такъв висок, академичен език, че сам изпитвах удоволствие от това, което говорих. Другите двама братя ме слушаха с внимание и одобрение. Мислех си, че съм толкова изчерпателен и убедителен, че към речта ми не би могло нито една дума да се отнеме или прибави. Учителят ме изслуша с голямо внимание и с необикновено търпение, защото наистина аз бях много дълъг. След това ни каза само една дума, която няма да кажем на никого, и с тази единствена дума в един миг събори моята реч. Аз, специално, се почувствувах като оголен и крайно засрамен. Учителят млъкна и ни остави свободни да се изкажем по-нататък, но и ние мълчахме. Един от нас запита: Кажете ни нещо за самите нас.
към текста >>

27. 3. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ

Паша Теодорова

ТОМ 13

- Съществуват много форми на речта.
Ние слушахме да ни се говори за живота без примеси, без утайки, за живота като наука и изкуство, като музика и песен, като хармония и мелодия; за живота като разумност. И още много слушахме за живота в оригинал. Ние слушахме за ония истински правилни отношения между хората, пак в оригинал, всичко чисто, без примеси, без утайки. Как няма да влезеш с благоговение, да не слушаш с благоговение! В каква форма се изливаше словото на Учителя? - Съществуват много форми на речта. Учителят не избра формата на пропаганда, която задължава човека. Той не избра и ораторската реч, която стряска човека. Той не избра и философската отвлечена мисъл, която понякога замайва главата на човека. Той не си послужи със строгата реч на моралиста, която изобличава и настройва слушателя срещу себе си. Той избра най-естествената форма за предаване на Словото - беседата - при най-задушевна и приятелска обстановка.
към текста >>

28. 2) Второ тефтерче

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Центровете на речта съграждат... Новият живот изключва бездарност.
Българите трябва да станат добродетелни, та да могат да използват тази грамадна космическа енергия, която се отделя от земята към слънцето. * * * Сряда, вечер, 2 май 1928 г. Отношение между доброто и злото Било е време, когато злото не е било зло - то сега е станало зло. Докато не разбирате строежа на вашия мозък, ще бъдете зависими от външните условия. В света лошите условия увеличават деятелността на човека. Центровете на речта съграждат... Новият живот изключва бездарност. При сегашните условия ние се стремим да... Еднакви чувства всякога се отблъскват. Всякога, когато личните чувства са чрезмерно развити, всякога има антагонизъм. Честност притежава всеки, у когото личните чувства са силни. За всяко нещо си има време. Когато окултният ученик люби някого, той трябва да допусне, че другият може да залюби още десет души.
към текста >>

29. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

ТОМ 14

Речта на Белите Братя е отривиста, а на черните не.
Защото аз никога не съм се съмнявал. Това е Божественото Учение. То няма изключение. Ще дойде някой от черните братя (някои от тях са в плът, някои не) и ще каже: „Мислите ли, че това, което ви казва Учителят е вярно? " Белите Братя ще ви кажат: „Това е вярно". Речта на Белите Братя е отривиста, а на черните не. Когато Белите Братя ви говорят вие ще усещате едно спокойствие в ума си, в сърцето си и нещо приятно. И когато черните братя ви говорят усещате едно стеснение в ума и сърцето, като че губите светлината. Вие не знаете защо тая година се спря събора. Добре ли стана или зле стана? (Брат Иларионов: „Добре стана") Българите не могат да се убедят още в силата Божия, но ще се убедят.
към текста >>

30. 77. КРАЯТ НА ИЗПИТАНИЕТО

Жечо Панайотов

/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/

След речта на полковника, започна четенето на списъка.
Тъкмо се готвеха да четат по списък имената на тия, които се освобождават. Преди всичко, видях, че е дошъл от София един полковник, когото снощи очаквахме. Той е човек от Министерството на вътрешните работи, натоварен от министъра да оповести амнистията и нареждането за освобождаване тия затворници. Полковникът говори доста, но главната мисъл беше, че народната власт, като вижда, че осъдените за противодържавна дейност са се достатъчно осъзнали, в желанието си да бъдат и те полезни, както всички други граждани, постановява освобождаването им. Изказа надежда, че всички като отидат по домовете си, ще се включат с труда си, да бъдат полезни на народното стопанство. След речта на полковника, започна четенето на списъка. Всеки, който чуеше името си, в присъствието на надзирателите вземаше багажа си /а той предварително биваше проверен от някой надзирател/ и тогава отиваше на портала, прекрачваше този забранен праг и биваше свободен. Ето, след около половин час, чух и своето име. Багажът ми бе прегледан, вземах го и хайде навън. Преди това, още като се отваряше изходната врата, поглеждах и виждах, че между малкото домашни, дошли да посрещнат близките си, беше и Веска. Като ме видя да излизам, весела и засмяна ме посрещна и ми честити свободата.
към текста >>

31. 83. ДОБРАТА МОЛИТВА

В нашата епоха, Словото на Учителя бе запазено за нас учениците, за народа и за цялото човечество, благодарение изкуството стенография, това фотографиране на речта.
Те не остаряват, както Евангелието са вечно нови! Случва се на всеки от нас, чели сме много пъти някоя лекция или беседа, но отворим ли я наново, във всяка страница намираме обилна храна за душите си. Не само това, но случват се често и „чудеса". Занимава те някой въпрос, преживяваш мъчнотия някаква, а като отвориш, който и да е том беседи, на случайно отворената страница, като че ли сам Учителят ти проговаря. Дава ти отговор и постигаш правилно разрешение на въпроса, извършваш правилна стъпка в живота си. В нашата епоха, Словото на Учителя бе запазено за нас учениците, за народа и за цялото човечество, благодарение изкуството стенография, това фотографиране на речта. Говореше Учителят, а трите сестри стенографки записваха в продължение на един час и повече, всяка изказана от Учителя мисъл. Така тези фотографии на речта на Учителя, дешифрирани и прочетени на Учителя, напечатваха се и ставаха достояние на всички нас. Ще спомена нещо и за печатането на беседите и лекциите, за което имам личен спомен. Включи ме Учителят да участвувам като наи- малък работник, помагах каквото се изискваше от мен. Словото бе на разположение, но отпечатването не ставаше лесно; вложените парични средства не се връщаха скоро, годините минаваха, от много места се казваше: „Дайте ни новите беседи, които Учителят постоянно говори!
към текста >>

Така тези фотографии на речта на Учителя, дешифрирани и прочетени на Учителя, напечатваха се и ставаха достояние на всички нас.
Не само това, но случват се често и „чудеса". Занимава те някой въпрос, преживяваш мъчнотия някаква, а като отвориш, който и да е том беседи, на случайно отворената страница, като че ли сам Учителят ти проговаря. Дава ти отговор и постигаш правилно разрешение на въпроса, извършваш правилна стъпка в живота си. В нашата епоха, Словото на Учителя бе запазено за нас учениците, за народа и за цялото човечество, благодарение изкуството стенография, това фотографиране на речта. Говореше Учителят, а трите сестри стенографки записваха в продължение на един час и повече, всяка изказана от Учителя мисъл. Така тези фотографии на речта на Учителя, дешифрирани и прочетени на Учителя, напечатваха се и ставаха достояние на всички нас. Ще спомена нещо и за печатането на беседите и лекциите, за което имам личен спомен. Включи ме Учителят да участвувам като наи- малък работник, помагах каквото се изискваше от мен. Словото бе на разположение, но отпечатването не ставаше лесно; вложените парични средства не се връщаха скоро, годините минаваха, от много места се казваше: „Дайте ни новите беседи, които Учителят постоянно говори! " Така нашето книгопечатане вървеше трудно, докато най-после Учителят ни даде „Божествения начин" за тази работа. Тогава ние започнахме да получаваме безплатно книгите - беседи и лекции, а средствата се набираха пак от нас по неусетен начин.
към текста >>

32. 50. ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО

Николай Дойнов

Още в речта си, прокурорът оттегли обвинението, че има спекула и сериозни нарушения по закона за цени и снабдявания.
Той като нито един от тях не бях повлякъл в този процес. Този път състава на съда беше друг. Едни благородни, интелигентни физиономии, готови да служат на истината и справедливостта. Прокурорът също. Виждаше се, че не се бяха повлияли от някакви правителствени съображения. Още в речта си, прокурорът оттегли обвинението, че има спекула и сериозни нарушения по закона за цени и снабдявания. Съдът произнесе оправдателна присъда, като ми наложи някаква незначителна глоба за неправилно водене на търговската книга. Цялата зала въздъхна с облекчение. Една ведрина, една атмосфера на задоволство заля цялата зала. фабрикантите скочиха и бяха готови те да платят глобата. Настана приятно оживление.
към текста >>

33. 1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ

Николай Дойнов

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Но интересно, че в туй събрание всички мълчаха и ме слушаха така с голямо почитание и аз бях особено вдъхновен в речта си. В.К.
Ти беше ми разказал по-рано, че след това събрание, на което ти разобличаваш Антов, за Методи Константинов казва: „Николай, готви се за Белене". Той вече е усещал. Н.Д. Методи отива при Бориса и му казва: „Борисе, Борисе, Николай да си готви багажа за Белене". Това му казал. Той добре схванал обстановката и напрежението, което цареше. Но интересно, че в туй събрание всички мълчаха и ме слушаха така с голямо почитание и аз бях особено вдъхновен в речта си. В.К. Разказаха ми един случай, когато може би ти ли си бил или друг, не знам, че онзи приятел застава там пред салона и му казват на Антов: „Ти нямаш работа вътре", а той казва: „Аз на този салон ще му сложа катинар". Н.Д. Туй не съм го чул. В.К. Това е по този въпрос. В.К.: А след като излезна от затвора какво завари на Изгрева? Н. Д.
към текста >>

34. 5. ЯСНОВИДСТВОТО НА КОРТЕЗА И ПРОМЯНАТА С МЕН

ТОМ 16

Речта й започна с молитва и прочитане на една глава от Евангелието.
5. ЯСНОВИДСТВОТО НА КОРТЕЗА И ПРОМЯНАТА С МЕН Около 1911 г. в село Водица дойде Кортеза от град Сливен. Тя ходеше по села и градове да държи религиозни беседи на народа. ВК: Това е ясновидката Кортеза*. ПГ: Хората се събираха със стотици, за да слушат вдъхновеното й слово. Речта й започна с молитва и прочитане на една глава от Евангелието. И започна да разяснява смисъла на това, което Христос ни учи. Словото й прикова вниманието на хилядите хора; които се бяха стекли с каруци от гр. Попово и околните села. Площадът пред църковния двор и пред общината бе препълнен със слушатели. Словото завладя народа, мъже, жени и деца и беше така увлекателно и затрогващо, щото хората се разплакаха от хубавите й слова.
към текста >>

Речта й продължи дълго време.
Тя говореше, че хората са братя пред Бога, че хората трябва да се почитат и уважават. Че трябва да се любят с духовна любов. От устата ни да излизат благи думи, да се почитаме, уважаваме и си помагаме едни други. Децата да почитат родителите, бащите и майките си и другарчетата си и за нищо да не се карат и ненавиждат. Устата са създадени да славят Бога, ръцете ни са създадени да правим добро, а краката са създадени да ходим, да помагаме на нуждаещите се хора. Речта й продължи дълго време. Като слушах хубавата реч, аз се размислих за моя личен живот. Размислих се, че досега не съм слушал родителите си, братята и сестрите си и че сам предизвиквах с непослушанието си да ме бият всеки ден. Хубавите слова на Кортеза събудиха човешкото в мен. Аз се разплаках и в душата си в момента реших да стана послушно дете, да бъда готов, без да ми заповядват родителите ми, да върша домашната работа. Аз носех по няколко коша слама, за да се нахранят 17 говеда - обещах си да почиствам дама, да чеша добитъка, хубаво да почиствам конете и да отивам да ги напоя сутрин и вечер на Крайната чешма, а кравите и биволиците - на обед.
към текста >>

35. 54. РАЗПРАТА

ТОМ 16

Трябва да ги пръснем из цяла София така, че един с един да се не виждат." И тогава Македонски, един важен човек там, от Изгрева, каза „Спри" на докладващия партиен секретар и той спря речта си.
Затуй идете, в 7 часа ще бъде събранието. Идете долу, за да присъствате, тъй, по-отворените братя." Като стана 7 часа, аз се облякох и отидох в клуба. Стаята беше съвсем пълна, само един стол имаше свободен, зад вратата. Като влязох, партийният секретар, който беше открил вече събранието, млъкна и каза: „Седнете на стола, който е до Вас! " И аз седнах, а той каза така: „Та сме се събрали - продължи си пак, - другарки и другари, таз вечер, за да решим какво да правим с дъновистите. Трябва да ги пръснем из цяла София така, че един с един да се не виждат." И тогава Македонски, един важен човек там, от Изгрева, каза „Спри" на докладващия партиен секретар и той спря речта си. Обърна се към мене и каза: „Ти, Пеньо Ганев, защо си дошъл тука? " Аз рекох: „Дойдох на събрание". - „Кой те покани? " Казвам: „Председателката на Единната организация." Той каза: „Тя трябваше да дойде на туй събрание, а не ти. Събранието е при закрити врата, само за партийни членове.
към текста >>

36. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 3

ТОМ 16

Речта на човека трябва да бъде музикална.
У които е вложено музикалното чувство, но не работят, ги задигат преждевременно от тоя свят. Всички музикални парчета, които ви се дават, пейте ги. Не мислете, но започнете една песен както и да е. Препятствия има в ума, чувствата и волята. Музиката е един резултат. Речта на човека трябва да бъде музикална. „Ще постигна всичко, що желая." Пейте го. Когато пееш, не мисли, че си възрастен. Тази песен е за смяна на състоянията у човека *. (1.IV.1942 год., сряда) * В песнопойката на Мария Тодорова е отбелязано отзад, че тази песен е дадена през 1942 год.; същата песен я има на стр. 93: „Песен на светлия път", където е нотирана, с текста.
към текста >>

37. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Гениалните поети знаят да съчетават думите и знаят откъде иде речта.
Докато човек дава, е добре, а като почне да взема... Във вземането се иска голямо изкуство. В една лекция, която ви предавам, не си давате най-малко труд за най- малкото да вземете. Природата, щом искаш объл нос, само й нашепни, тя ще ти даде какъвто трябва, не какъвто искаш ти. Къс ако искаш, и такъв ще ти даде. Дълго време щъркелът е мислил за дълъг нос, и природата му дала, за да не го хапят влечугите. Гениалните поети знаят да съчетават думите и знаят откъде иде речта. Срещали ли сте голям човек с къси крака и малък човек с дълги крака? Вие такива работи искате. Това е неразумно. Защо ви са дълги крака? Зимно време искате леки, книжни обуща.
към текста >>

38. 47. Разговор: за северните сияния, за времето, петела и др.

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

" В речта на българите имат „му".
Видяло един кон, взело от него конски мухи, пуснало ги на магарето, магарето легнало на задницата си и дядото слязъл. И сега, на магарето - конски мухи. По български говори петелът: „ку" - значи искам; „ри" - да рия. Двете срички означават: „Иди да ринеш! Хубаво си върши работата, че другояче..." „Кът, кът" значи: „Ела, ела! " В речта на българите имат „му". Добре е то, всичко е за добре.
към текста >>

39. 77. Раздаване

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Орган на речта има.
Щом вземеш, ти си вързан в духовния свят. Което той направи, и ти трябва да го направиш. Джон Хол в Америка, който говорил при проповедта си по 250 думи в минута, в него се влюбила богата американка. Той й казал: „Богатството си дай на сиромасите, ръката си дай на който те обича, а сърцето си дай на Бога - аз не мога да взема нищо." Хубав ден! Учителят погледна към изток и каза: - Джон Хол се яви като облаче и изчезна. Орган на речта има. Та, всеки човек си има по една дарба. Дръжте на вашата дарба! Което постоянно подмладява, освежава, обезсмъртява, дръжте се за него! Ако си в морето, ще те глътнат цял. Ако си във въздуха, ще те късат на парчета.
към текста >>

40. II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Композицията следва логиката на традиционния устен разказ с множество забавяния и отклонения от основния сюжет, в речта има подчертано диалектни думи и изрази.
Той критикува привнасянето на чужди, несъответстващи на навиците и разбиранията на народа форми на държ. и административно устройство („С тебешир и въглен"). Въплъщение на градивното начало в живота вижда в носителите на колективния опит и традиционните нравствени добродетели („Бае Митар пророкът"). Г. пише почти изключително разкази, които в жанрово отношение са близки до възрожд. традиция. Разказвачът се идентифицира с патриархалния човек не само в мирогледно отношение, но и чрез сказовия тип повествование. Композицията следва логиката на традиционния устен разказ с множество забавяния и отклонения от основния сюжет, в речта има подчертано диалектни думи и изрази. Вътрешният живот на героите не се засяга. Те са представени преди всичко чрез начина, по който техните постъпки рефлектират в оценката на обкръжението им, защото меродавен е винаги духът на общността. Г. определя част от творбите си като „хуморески", но всъщност хуморът широко присъства в цялото му творчество. Той възниква обикновено от сблъсъка на различни типове култ. съзнание и от недоразуменията, които се пораждат от взаимното неразбиране между представителите на град.
към текста >>

41. 8. Изгревът - очерк в сп. „Български бранител г. Х,бр. 108 (Х.1939 г.) от М. 3. Марков

Ние тук прекъснахме брата Стоименов и пожелахме да изясни мистика та на речта си.
Той е Видимият представител на Невидимото Велико Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички на роди по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високоинтелигентни души - светещите същества на Vl-та раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята." - Христос казва, наистина: „Аз съм кротък и смирен по сърце", но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Ние тук прекъснахме брата Стоименов и пожелахме да изясни мистика та на речта си. И той продължи: - Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: „Не всеки, който ми казва: Господи, Господи! , ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат Воля та на Отца моего." И - „Господ не гледа на лице, но на сърце." Резултатите са, които определят качеството на извършена работа... - Нещо по-конкретно от Учението, г-н Стоименов?
към текста >>

42. 23. Сфера на Меркурия

ГЕОРГИ РАДЕВ

Това почти равномерно тракане е безсловесният говор на една машина, която ще да е изобретена от Меркурия - отдавна знайния от митологията бог на речта и на писмото.
ХІІ (1938), кн. 7 ÷ 8, с. 186 ÷ 190 Ако ви се случи да влезете в някое добре уредено търговско заведение, да речем в някое стено-дактило и литопечатно заведение, първото нещо, което ще порази слуха ви, то е тракането на пишещите машини. Това не е тежкия бумтеж на някоя стара печатарска машина, нито острият, резлив шум на машините в някоя дърводелска фабрика, а тракане — леко, пъргаво, ловко, с едва доловими приливи и отливи в бързината, прекъсвано навремени от кратки паузи. Наистина, туй тракане не прилича на бумтежа на грамадните, тежки машини, от които на непривикналия му гръмва главата, ала слушаш ли го дълго време, ще изпиташ същото нервно раздразнение, каквото изпитваш, когато слушаш нескончаемото брътвене на някой бъбривец, който спира своя брътвеж, колкото да си поеме дъх. Това почти равномерно тракане е безсловесният говор на една машина, която ще да е изобретена от Меркурия - отдавна знайния от митологията бог на речта и на писмото. Пишещата машина - подобно телеграфа - е „меркурианка”. Тя е дело негли на изобретателния гений на Меркурия, който, в нашата епоха на машината, е смогнал чрез дактилографията да машинизира писането — една от най-типичните функции в сферата на Меркурия - за да бъде то в съгласие със стила на времето. Меркурий, впрочем, е неподражаем в своята приспособимост към условията на живота. При това, той обладава рядък изобретателски дар - нещо, което е майсторски изтъкнато във великолепния мит, който са ни завещали древните гърци. Спомняте си, как той успява, благодарение на дивния музикален инструмент— лирата, изобретена от него, да укроти благородния гняв и възмущение на Аполона.
към текста >>

Меркурий - планета на интелигентността, представя всички форми на разпространението и обмяната, като се почне от разпространението и предаването на мировите идеи в ума на човека, мине се през предаването на мисълта чрез речта и писмените знаци, и се свърши с разпространението и обмяната на материалните блага чрез съобщителните и транспортни средства.
Но където и да го срещнем, ще констатираме все същите основни черти и във физиономия, и в характер. Ако потърсим основната, господствуваща душевна черта у меркуриевия тип, ще установим, че тя е бързият и схватлив ум, който тутакси се приспособява към условия и среда. Ето защо, той се стреми към ония отрасли на човешката дейност, дето се иска не борческа енергия, не физическа или нравствена сила, не организаторски талант и воля на водач, а способностите на обективния ум, на интелекта - като се почне от най-високите му прояви в наука, изкуство, философия и се стигне до най-низките му форми, където се явява автоматизъма на простото регистриране, копиране, преписване, машинопиство. Всекиму е известно, че в митологията Меркурий е бил наричан посланник на боговете. С това е символизувана една от основните функции на меркуриевата сфера: разпространението. Меркурий - планета на интелигентността, представя всички форми на разпространението и обмяната, като се почне от разпространението и предаването на мировите идеи в ума на човека, мине се през предаването на мисълта чрез речта и писмените знаци, и се свърши с разпространението и обмяната на материалните блага чрез съобщителните и транспортни средства. Навсякъде, където има разпространяване и обмяна чрез слово и писмо, било на резултатите от научната, литературна и философска мисъл, било на произведенията на материалния труд, прониква влиянието на меркуриевата сфера. Училища, университети, научни институти, библиотеки, читалища, дето се предава и разпространява светлината на знанието - всичко това са центрове на разпространение на разнородните вълни, които циркулират в меркуриевата сфера. Всички финансови, индустриални, търговски предприятия, които в никой случай не могат да минат без счетоводители, касиери, секретари, писари, машинописци, разсилни, комисионери, разни видове агенти, а по-големите и без адвокати-юристконсулти, са силно проникнати от меркуриевата сфера, към която гореизброените служби принадлежат. Адвокати, нотариуси, посредници от всякакъв род, също попадат до голяма степен в същата сфера, или както и горепоменатите, в онова сечение на Юпитерово-меркуриевата сфера, в което се разви така нареченият от съвременните социолози капиталистически строй. Издатели, печатари, книжари - сътрудници в разпространяване на словото - принадлежат също така към меркуриевата сфера.
към текста >>

43. 35. Из житието на апостола Павла

ГЕОРГИ РАДЕВ

Може, обаче, с увереност да се твърди, че речта на Стефана не се е много отличавала от нея, защото във всички подобни библейски речи има нещо стереотипно.
И всички, които седяха в съборището, като се вгледаха в него, видяха лицето му като лице на ангел”. А първосвещеникът попита; „Така ли е това? ”. А той рече: „Мъже братя и отци, слушайте! ”... Препоръчвам на читателите да прочетат защитната реч на Стефана, защото е един хубав образец на вехтозаветно красноречие и на ораторски похват у старите евреи. Не е важно при това, че съчинителят на тази реч е всъщност авторът на Деянията. Може, обаче, с увереност да се твърди, че речта на Стефана не се е много отличавала от нея, защото във всички подобни библейски речи има нещо стереотипно. Те започват изложението си едва ли не от Адама, или ако не от него, то непременно ще тръгнат от патриарха Авраама, и като преминат през по-главните събития, разказани в Библията, ще дойдат най-сетне на предмета. Очевидно, този по-пълен или по-бегъл преглед на библейските събития, отразяващи историята на Израелския народ, е имал за цел от една страна да припомни Свещеното Писание на една невежествена, неграмотна маса, която не е знаела четмо и писмо, да повдигне нейното религиозно и национално самочувство, а от друга - да представи разглежданото събитие като логическа последица от онази низа предопределени свише събития, които съставят историята на Израелския народ. Отпращам ония, които се интересуват от словата, що са държали вехтозаветните „началници народни” пред множествата, към „Неемия” - една от книгите на Стария Завет, Тя е интересна между другото и поради това, че ни дава ясна представа за начините, с които са си служили тогавашните водачи народни, за да повдигнат религиозното и национално самосъзнание на своя народ, особено в дни на общи бедствия и национален упадък. Характерна е в това отношение 9 гл. от Неемия.
към текста >>

Но да оставим тия вехтозаветни слова и да се върнем отново към речта на Стефана, която е била последната негова реч.
Отпращам ония, които се интересуват от словата, що са държали вехтозаветните „началници народни” пред множествата, към „Неемия” - една от книгите на Стария Завет, Тя е интересна между другото и поради това, че ни дава ясна представа за начините, с които са си служили тогавашните водачи народни, за да повдигнат религиозното и национално самосъзнание на своя народ, особено в дни на общи бедствия и национален упадък. Характерна е в това отношение 9 гл. от Неемия. В нея четем, че след като всички израилеви синове застанали в продължение на една четвърт от деня, та изповядали своите грехове и беззаконията на отците си, употребили друга четвърт от деня за четене на Закона. В същата глава е дадена една молитва - слово, която е напълно издържана в споменатия по-горе стил. Но да оставим тия вехтозаветни слова и да се върнем отново към речта на Стефана, която е била последната негова реч. Ще предадем нейния край, когато тя достига върха на своя патос. „Твърдоглави и с необрязани сърца и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух - както бащите ви, така и вие. Кого от пророците не изгониха бащите ви, а още и убиха ония, които предизвестиха за идването на тогози Праведника*, на когото вие сега станахте предатели и убийци - вие, които приехте закона чрез служение ангелско и го не удържахте”. Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд”, те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с камъни.
към текста >>

44. (Продължение)

Влад Пашов

След главата следва вратът, шията, гърлото - това е пак един принцип в Небесния човек - това е онзи принцип, който дава плът, външен израз на мисълта - гласа, словото, речта.
Следователно, всяка система, всяко Слънце, всяка звезда в космичното пространство е израз наедно качество, на един принцип на Космичния човек. И когато търсим съответствието между Космичния човек и обикновения човек, ние няма да ги търсим по форма, но по принцип. Например, когато говорим за главата на Космичния Човек, разбираме онзи принцип, който мисли и в чиято организация се намира основата на всички останали части на този човек. В него същевременно се намира пружината на целокупната проява на този човек. И казано е в Писанието: „Глава на твоето Слово е Истината” - Истината е главата на Космичния Човек, който е изявеното Слово. След главата следва вратът, шията, гърлото - това е пак един принцип в Небесния човек - това е онзи принцип, който дава плът, външен израз на мисълта - гласа, словото, речта. Тъй че, когато говорим за Космичния Човек, ние имаме предвид не известна форма, но съотношение, комплекс от принципи, които действуват и се проявяват като една система, като един организъм. Тези принципи са обединени с една вътрешна връзка и действуват хармонично. Същото се отнася и до съвременния човек. Човек не е само външната форма, но зад тази форма намираме комплекс от принципи, като външна страна, на които се явява формата. Но принципите, както при космичния човек, се намират в такова съотношение, че образуват един жив организъм.
към текста >>

45. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

Речта у тях е лека.
Храносмилането е отлично, затова за техния стомах и само хляб е достатъчен. Трябва да се въздържат от кисели и солени храни, които още повече ги изсушават. Гласът им е груб, силен и рязък. В звука им има нещо заповедническо, твърдо и жестоко. Говорят много и твърде бързо. Речта у тях е лека. Разговорът им е твърде оживен, екзалтиран и страстен, образен и горещ. Походката им е горда, надменна, смела и в тяхната поза има нещо закачливо. Имат навик да си държат стиснати юмруците във време на ходене. Движенията им са резки и нервни. Никога в техния жест не се забелязва ни покорност, ни пасивност, ни унижение.
към текста >>

46. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр, С една дума предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука.
В природата представя принципа на виждането и познанието. В мозъка управлява центровете за мярка, число, форма, пространство, тен и пр. И всички идеи за сравнение се дължат на Меркурий. Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, колеблив, приспособяващ се, сух и студен. В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете. Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр, С една дума предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука. Той се счита като планета на знанието и определя умствените способности на човека. Самото му естество е такова, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е от древните, „посланик на боговете”, защото възприема и предава влиянието на планетите с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема. Така, поставен в огнени знаци, той прави мисленето остро, бързо. Във въздушните знаци Везни и Водолей придава идеал истинност и художественост, а в Близнаците придава проницателност.
към текста >>

Управлява също и центъра на речта, който се намира зад окото. 7.
Втората област от мозъка, където владее Венера, спада в областта на социалните и домашни чувства - тук спадат чувството за приятелство, общителност, любовни влечения и пр. и се намират в задната част на главата. 6. Меркурий. Управлява обективния ум, който се проявява чрез ред центрове и способности, локализирани в долната и средна част на челото над веждите. Тези способности носят общо название - литературни и наблюдателни способности, към които спадат следните центрове - индивидуалност, форма, големина, тегло, цвят, число, ред, системност, изчисляване, тон, време, мярка и пр. Управлява също и центъра на речта, който се намира зад окото. 7. Луната, заедно с Венера, взема участие в управлението на полуинтелектуалните чувства и социалните и обществени чувства. 8. Уран и Нептун не са още локализирани, но те вероятно ще управляват онези центрове, които са свързани с висшите психични сили в човека и които се намират във вътрешността на мозъка. Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия. Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, осторожност, предпазливост, дохождаща до крайност. Юпитер — в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета; а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти.
към текста >>

47. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Небесната музика е един факт, а не фигура на речта.
В първото небе учените, артистите, художниците, алтруистите намират широко поле за работа. Учените тук имат достъп до всички библиотеки в света. Художниците творят тук чудни картини с живи цветове, като работят с мисълта си. Музиката принадлежи на второто небе, което се намира в умствения свят. Първото небе е светът на баграта, на цветовете, а светът на мисълта, където са второто и третото небе, е сферата на тона на музиката, на поезията. Небесната музика е един факт, а не фигура на речта. От този свят музикантите свалят музиката на Земята, но земната музика е бледо копие на небесната музика. В първото небе учените ще събират материали за своите научни работи, филантропите ще правят планове за повдигане и подобряване на човечеството и т. н. Когато душата достигне горната граница на душевния свят, седмата област, и преминат през нея, резултатите от преживяните страдания и болки в чистилището, заедно с преживените радости от добрите дела на миналите животи се всаждат в семенния атом на астралното тяло. Заедно те образуват това, което се нарича съвест - силата, която ни предпазва от злото, като носител на страданието и ни подтиква към доброто, като носител на щастие и радост. Тогава човек оставя астралното си тяло да се разруши, подобно на етерното и физическото.
към текста >>

48. 4. ВУЛКАН 4.1. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН ВУЛКАН - СЛЪНЦЕ

ТОМ 19

Речта на Вулкановите типове е звучна, с ясен тембър.
Те са интелигентни, спокойни, силни, хората, които успяват, защото всякога долавят правилните идеи и методи, за разрешаване на всяка поставена задача. Контактът им с идейния свят е много тесен. Излъчват самообладание, щастие, когато те са в едно общество, на събрание привличат вниманието и погледите на всички, извикват възхищение. Околните млъкват и го слушат с внимание и необходимостта да му се подчинят. Те представляват една сила в сьстояние на покой, сила на самоувереността, която не се проявява без нужда, защото знае, че при първи зов, ще се изправи на крака и с един само скок, ще бъде готова да блесне като светкавица. Речта на Вулкановите типове е звучна, с ясен тембър. Тя умее да обладава, да мята гръмотевици и да прощава. Могат да станат учени във всички отрасли на човешкото знание, не са предимно големи организатори - шефове. Превъзходството им над другите е причината, дето те мъчно си намират другар в Любовта. Вулкановите типове мъже страдат от женските дребнавости. Жената Вулканов тип е благородна дама, с развит ум, която дири мъж, който да я превъзхожда.
към текста >>

49. 2. Планети, домове, аспекти

ТОМ 19

МЕРКУРИЙ Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, приспособим; той управлява живака, жълтия цвят и срядата, гръбначно-мозъчната система, езика, ръцете, ума, паметта, речта, образованието, събратята слугите, писмеността, книгите, писмата, куриерите, писарите, секретарите, училищните учители, докладчиците, издателите, пътуващите търговци, агенти, ораторите, книжарите и пр.
Увеличава въображението, чувствата, емоциите. Добър за музиката, художеството, комедията и пр., вкуса, изтънчеността. Сполука в психичните изследвания и проучвания. Благословия от майката, благоприятен за децата. Луна в лош аспект (полуквадрат, квадрат, квадрат и половина, опозиция) с Нептун - лош шанс (несполука), идеща от жени; опасност от скандали, клевети, тайни неприятност, неприятности към края на живота; закъсняване в брака; държи на интелигентността кьм себе си, удовлетворяване на чувствата, нещастие в психичния живот. 2.3. МЕРКУРИЙ Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, приспособим; той управлява живака, жълтия цвят и срядата, гръбначно-мозъчната система, езика, ръцете, ума, паметта, речта, образованието, събратята слугите, писмеността, книгите, писмата, куриерите, писарите, секретарите, училищните учители, докладчиците, издателите, пътуващите търговци, агенти, ораторите, книжарите и пр. Това е планетата на знанието. Тя посочва умствените качества, поглъща много от естеството на планетата, която тя аспектира; ако не образува други аспект, тя ще бъде повлияна от управителя на знака, който тя заема. Тя управлява следните болести - тези на нервите и на мозъка. МЕРКУРИЙ В 12-ТЕ ДОМОВЕ Когато е на Асцендента, тя прави тялото и лицето дълго и деликатно, с издигнато чело и един нос дълъг и тънък, брада рядка, изобилна, коса с тъмен или черен оттенък. Той прави човека активен и предприемчив, умът е жив (подвижен), остроумен, изобретателен, плодовит, пьлен с ресурси (източници), аргументатор, спиритуалист, обича науките, книгите, образованието; способен е да говори публично.
към текста >>

50. Любомир Лулчев (1886-1945 г.)

I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение

И като завърши речта Си, Исус отърси посипаната Си тук-там с улична пепел дреха, отметна косите назад, вдигна глава и изгледа наоколо.
Понеже наближават дни, когато ще се каже: блазе на бездетните и на утроби нераждали, и на гърди некърмили. Тогава ще почнат да казват на планините: «Паднете върху ни! » И на хълмовете: «Затрупайте ни! » Защото ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото? Ако Божиите Синове изпра-щате така, каква ще бъде разплатата на човешките?... И като завърши речта Си, Исус отърси посипаната Си тук-там с улична пепел дреха, отметна косите назад, вдигна глава и изгледа наоколо. Цяло море от глави чакаха, питаха се, без да снемат очи от Него... Ами ако наистина всичко това, което се чува за Него, е вярно? Ами ако наистина е Син Божи и сега слязат Ангелите и с огнен меч разгонят всичко, започвайки от римските войници? Ето, Той каза само няколко думи и захлупи се богатият Агастхер при краката Му, ридае като някаква млада девойка... Но Исус мълчи. Той оглежда отново тълпата, войниците, плачущите жени, Агастхер, който е скло-нил лице досами краката Му, и тръгва. И веднага всички Му правят път.
към текста >>

51. V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА

СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА

(В. «Братство», бр. 174, 6.XII.1936 г., стр. 3-4)

И той е човек, има право, разбира се... Ну, да... - завърши съвсем неочаквано речта си генералът.
Но... впрочем и сегашният цар е умен и търпелив. Много учтив, слуша всички и обича доброто държание и въз-питаност. Той обича младите хора и изслушва всички, но трябва да се знае как да се каже. Срещите с него стават с аудиенция, като предварително се изисква, обикновено. Но монархът може да се среща, когато пожелае, и неофициално. И той е човек, има право, разбира се... Ну, да... - завърши съвсем неочаквано речта си генералът. Генко, който беше се приготвил да чуе най-после нещо по тоя въпрос, който така много го интересуваше, пак остана само с очакванието си. Генералът започна с най-голямо любопитство да разглежда върховете на тополите, насадени от двете страни на булеварда, като че ли никога не бе говорил нещо. И когато стигнаха до вратата на зоологическата градина, генералът се спря. Генко следеше с внимание всеки негов жест, още чакаше да му каже нещичко по тоя въпрос именно, който най-много го интересуваше. Вместо това генералът размаха кърпичката си няколко момента и се загледа в надписа, окачен на вратата: «Зоологическа на Н. В.
към текста >>

52. 16. Характерология (продължение)

(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)

В речта си често неясни и непоследователни (това е частно значение, не общо за тоя тип хора).
В областта «b» всяко разширение отвътре навън сочи на непомерни желания и ако е съпроводено и с разрастване във височината, показва един начин на живот, който е следван в много поколения (психическа и физическа наследственост). Ако е само в областта «b» (широчината), без да се изменя височината му, в такъв случай имаме работа само с физическа наследственост (в смисъл наследственост само от едно поколение. Психическата засяга преражданията на самото лице (фиг. 4). Хора с остри върхове на носа са склонни към естетически фини наслади и същевременно към противоположни (понякога цинични) изживявания. Изобщо, ексцентричността я проявяват в дребното; в едрото са благородни, услужливи, отстъпчиви. В речта си често неясни и непоследователни (това е частно значение, не общо за тоя тип хора). Всяка вдлъбнатинка на носа сочи на слабост и падения (неактивност, липса) в съответната област. Така гърбицата «b» е прилив на чувства, и в областта «с» на духовност. Широчината в областта «c» е широк мост, който свързва интелекта с духовната област. Богати възможности, благородство, влияние на душата върху индивида. Изобщо, горният край, основанието на носа и челото между веждите най-често е първият светъл център, който начинающият ясновидец може да забележи.
към текста >>

53. III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.

Неговата бойна дейност доказва, че той отлично изпълнява завета на Августейшия си баща, изразен в речта му при пълнолетието с думите: «Възлюблений сине... Ти ставаш пълнолетен син на българската Родина и неразривно свързан с българската войска, чиито високи достойнства трябва в тебе да намерят висшето си отражение.» Наистина, тия думи напълно се сбъднаха през войните.
На 14 ноември същата година Престолонаследникът дълго стоял приютен зад една скала под картечен и гаубичен ураганен огън. На същото място и в същото време е паднал убит един подофицер, а бригадният командир Паши-нов е бил ранен. Там Князът по чудо се спасил от явна смърт. От 21 септември до 1 ноември 1917 г. Престолонаследникът взел живо участие в операциите на Трета армия срещу Румъния. Неговата бойна дейност доказва, че той отлично изпълнява завета на Августейшия си баща, изразен в речта му при пълнолетието с думите: «Възлюблений сине... Ти ставаш пълнолетен син на българската Родина и неразривно свързан с българската войска, чиито високи достойнства трябва в тебе да намерят висшето си отражение.» Наистина, тия думи напълно се сбъднаха през войните. На 3 октомври 1918 г. Цар Фердинанд произведе Престолонаследника в чин генерал-майор и, поради нещастно стеклите се събития, с манифест се отказа от престола в негова полза. Своето възцаряване младият Цар Борис III обяви на българския народ с една сърдечна и трогателна прокламация. И тъй, по повеля на съдбата, преди двадесет и пет години, още в ранна възраст, но с богат опит, добит от братското общуване с българските бойци, сред лишения и несгоди, Престолонаследникът Княз Борис се нагърби да ръководи съдбините на малка България, жестоко наказана от несправедливите договори и изправена пред тежки изпитания и рухнали надежди. Под дима на кървавите граждански размирици, макар още твърде млад, Цар Борис встъпи на престола с дълбоко съзнание, че той повече принадлежи на Родината си и на своя народ, отколкото на себе си.
към текста >>

54. (6) Среща с царя на Рила при Вадата на 13.VII.1938 г.

Казах му, че речта на Кьосето15 не съм чел.
Той дойде, вдигна ръка и поздрави със «Само Божията любов носи пълния живот.»14 - Напълно съгласен - каза царят, като поздрави с вдигане [на] каскета си. - Добре дошли, Ваше Величество! Царят му подаде ръка и благодари. Като му казах, че е шофьор, царят му каза: - Е, значи колеги сме. Почнахме разговора. Казах му, че речта на Кьосето15 не съм чел. Той ми я разправи накъсо. Каза ми, че ходил при Кьос[ето], който бил болен, и го накарал на 7.VII. да говори. - Магически числа си му избрал - казвам му. Цитира ми някои пасажи от речта му и каза, че ще ми изпрати стенограмите.
към текста >>

Цитира ми някои пасажи от речта му и каза, че ще ми изпрати стенограмите.
Казах му, че речта на Кьосето15 не съм чел. Той ми я разправи накъсо. Каза ми, че ходил при Кьос[ето], който бил болен, и го накарал на 7.VII. да говори. - Магически числа си му избрал - казвам му. Цитира ми някои пасажи от речта му и каза, че ще ми изпрати стенограмите. Главните въпроси, които имаше и говорихме, бяха: 1. Отговорът на тронното слово. Прочете ми проекта и направихме няколко поправки; да приеме депутация или всички народни представители? Казах му, че ще е по-хубаво всички народни представители да приеме, да ги не дели. Ще му бъде малко по-мъчно, но няма нищо, после ще му бъде пък по-лесно, защото ще чуе мнозина.16 Той се съгласи и каза, че в петък ще приеме всички.
към текста >>

55. (25) Срещи с Учителя 22.I.1939 г.

Прегледахме речта, която има да говори днес или утре.
Глупавите идеи са прилагани достатъчно - няма смисъл повече. Злото е прилагано, с него не може да се поправи светът.Сега Доброто трябва138. Чембърлейн ходи при Хитлер - това е Божественото съзнание139. Да се съобразява човек да мисли (?) с една основна идея, която да го подбуди да работи - да му стане любима идея. 22.I.1939 г. Багрянов дойде и после заедно със Севов отидохме в Чам-кория, където работихме до понеделник обед, а после се върнахме тук, в София. Прегледахме речта, която има да говори днес или утре. Днес, 24.I.1939 г., бях при Учителя. Говорих му за срещата. Той остана доволен. Той иска да бъда мек с Багрянов. Той ми каза: «В просветното дело трябва да се даде храна на младите, при изворите на реките, а не при устието.
към текста >>

56. (47) Среща с Кирил в Стоянови на 22.V.1939 г. от 11 до 12 и 20 ч

Той ме запита как ми се е сторила речта на царя.
от 11 до 12 и 20 ч С писмо от Надя, Кирил, князът, искаше среща. Повод беше животът на Багаров313, който се залибил с жената на брата си и вършел глупости, вследствие на което синовете му, или по-право децата му, искали да избягат от къщи и да си отдръпнат свойте гаранции в търговията, което щяло да се отзове лошо за търговската му къща в Париж. Той самият ги посъветвал да чакат, докато се насити и клекне; понеже е стар - не повече от година. Казах му, че причините за подобна близост могат да бъдат [от] различно естество и начините на действие са различни, но в момента не мога да се произнеса; че ми са потребни дата на раждане и портрет и на двамата, за да кажа нещо по-положително. После минахме на някои въпроси. Той ме запита как ми се е сторила речта на царя. - Не я чух, но я четох. Хубава е. И самият този факт да се прославя науката сега, когато другите прославят топовете и избиванията, е сам по себе си много добър... Запита ме тогава трябва ли да се допуснат манифестациите. - Разбира се, само че канализирани. - Ама Кьосето е против.
към текста >>

57. (48) Срещи с Учителя и царя на 14.VI.1939 г.

За речта, която има да каже, казах му тия два основни пункта, които може да вмъкне като основни: че събитията са бързотечни, но не са бързопреходни, т.е., че ще траят дълго време и следователно ние трябва да изчакваме случаите и да използваме възможностите!
Пита ме също дали да приеме един голям орден маджар[ски] , който му дават. Казах му да се направи изследване. Запита ме също за празника на Симеончо, за това, което ще трябва да се говори. Казах му, че ние ще успеем само при неутралитет.336 Четох му това, което беше ми дал Учителят, и той го разбра. Дадох му и фотографиите от Ситняково и той ги хареса. За речта, която има да каже, казах му тия два основни пункта, които може да вмъкне като основни: че събитията са бързотечни, но не са бързопреходни, т.е., че ще траят дълго време и следователно ние трябва да изчакваме случаите и да използваме възможностите! Че има кой да бди и трябва със спокойствие да дочакаме времето за реализиране... Той го хареса. Говори ми за приема на фон Рихтхофен337 . Как, като му свършила официалната страна, казал на немски: «Този медал, «Пур ле мерит»**, го нося заслужено. Ние се сражавахме заедно и страдахме заедно. Вашата банка завлече нашата, ние мълчахме.
към текста >>

58. (132) Няколко въпроса, които заслужават внимание (За царя)

По този начин ще се фиксира печалбата и увеличението ще отива в производителя, а сега взимат посредниците лъвския пай, като в някои браншове това стига до печалби, които чудят и самите търговци, които се отдумват, че държавата им ги давала... (справка - речта на Хайдудов, плевенски народен представител, който чистосърдечно признал тия печалби и ги нарекъл обир на населението).
Определя се за всички продукции (производни от първични материали) определена печалба, която ще бъде: а) за ангросиста с производствените разноски; б) за ангросист без производствени разноски; в) за посредник; г) за детайлист. Тези печалби ще бъдат точно фиксирани в проценти и обявени тоже в Държавен вестник. Всяка сума, взета над тези определени проценти, се смята за саботаж и води след себе си конфискувание на всичкото имотно състояние и затвор най-малко десет години. Печалбите си ги изчислява всеки търговец за себе си, като пази да не надмине определения коефициент (процент), а проверката може да стане от който и да е купувач или агент, комисар, полицай и пр. Всеки, който открие подобно злоупотребление с цените, взема 20% от конфискувания имот и даже ако е съучастник, не се наказва. По този начин ще се фиксира печалбата и увеличението ще отива в производителя, а сега взимат посредниците лъвския пай, като в някои браншове това стига до печалби, които чудят и самите търговци, които се отдумват, че държавата им ги давала... (справка - речта на Хайдудов, плевенски народен представител, който чистосърдечно признал тия печалби и ги нарекъл обир на населението). Въпросът с въглищата е срамен, 40 километра от мината, хората са платили преди 8 месеца и нямат въглища! С плана «Мусман» се правят срамни търговии, на които трябва да се тури край. Изнудват много хора, като им сочат разни скици и пр. С електричеството също има много лоша игра, и то с най-бедните квартали. В София плащат 5 и 2 лева, а в покрайнините - по 7-8 и повече и по 3-4 лв.
към текста >>

59. (135) Работи, на които трябва да се обърне внимание (За царя)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Страдат много хора и няма на кого да се оплачат, защото на всички устата са свързани със закони и наказания, само за престъпниците няма нищо, понеже са синджир марка и се поддържат (справка - процеса на Загоров, речта на прокурора!).
Трябва контрол по-често и по-строго отнасяние при избора им; а също и при наказанието им. Примери: гледай доклад на Казанлиев, писмото на Пращилов и др. Управител на Македония с права. Електричеството: 7-5. 2. С плана на Мусман стават престъпни игри и изнудвания от страна на много чиновници. Страдат много хора и няма на кого да се оплачат, защото на всички устата са свързани със закони и наказания, само за престъпниците няма нищо, понеже са синджир марка и се поддържат (справка - процеса на Загоров, речта на прокурора!). Кметът Иванов трябва да си върви. Планът да се направи публично достояние. Какви са тия тайни само за скубане [на] хората... 3. Ограбванието на евреите продължава безсрамно. Особено това се вижда по въпроса с аптеките и с оценката на къщите им и други имоти.
към текста >>

60. 30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

четеше от престола речта на Иван Златоуст за възкресението... Беше топло.
30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 8.ІV.1924 г., София, стр. 1) Един Великден в претъпканата с хора църква владиката Б. четеше от престола речта на Иван Златоуст за възкресението... Беше топло. Хората се тъпчеха около него. Дебел достатъчно, той триеше обилно течаща пот от лицето си. Зад мен ставаше някакъв разговор. Без да ща, се вслушах... „Всичко е изгубило действителния си смисъл. Вътрешният блясък на чистота е заместен с външния - на златото.
към текста >>

61. 43. КОЙ ИСКА МЯТЕЖИ И РЕВОЛЮЦИИ? (бр. 17, 19.V.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

1) „Решили сме да чистим държавните, общинските и окръжните учреждения от комунистите - нека излязат вън и да извоюват свободата си с мятежи и революции.” (От речта на министър Русев* в казиното от 11 т.м.) Не, това не е сън - не е празна приказка - български министър, запасен генерал подтиква български граждани да правят мятежи, да устройват революции, за да си извоюват свободата!
43. КОЙ ИСКА МЯТЕЖИ И РЕВОЛЮЦИИ? (бр. 17, 19.V.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 17, 19.V.1924 г., София, стр. 1) „Решили сме да чистим държавните, общинските и окръжните учреждения от комунистите - нека излязат вън и да извоюват свободата си с мятежи и революции.” (От речта на министър Русев* в казиното от 11 т.м.) Не, това не е сън - не е празна приказка - български министър, запасен генерал подтиква български граждани да правят мятежи, да устройват революции, за да си извоюват свободата! Четем в колоните на един вестник и не вярваме на очите си - нима може да стигне самозабравата дотам? Или картечниците са нагласени и това е една покана за останалите утре без хляб, да дойдат и подложат телата си под техните куршуми? И господин министърът е вероятно много сигурен в силата на своите картечници, ако тъй уверено ги кара да правят „революции и мятежи”? Каква жестокост наистина в такъв случай, да караш свои сънародници да се подлагат от необходимост на избиване, след като си им приготвил, разбира се, хубав капан! В кои векове живеем?
към текста >>

62. 46. ИМА ЛИ СМИСЪЛ? (бр. 17, 19.V.1924 г.)

Мамят се комунистите ако мислят, че силата е на тяхна страна.” (от речта на министър Русев в казиното.) Правителството, в името защита на държавата, взе мерки - обяви комунистите вън от закона, разтури партията и организациите им и помисли, че с това се свърши всичко.
„Ратник на свободата”, бр. 17, 19.V.1924 г., София, стр. 2) „Днес комунистическата партия се готви за нови подвизи и получава пари от Москва. Всеки ден се пръскат позиви между комунистите. Но декларирам от името на правителството, че мятежи и преврати няма да успеят. Мамят се комунистите ако мислят, че силата е на тяхна страна.” (от речта на министър Русев в казиното.) Правителството, в името защита на държавата, взе мерки - обяви комунистите вън от закона, разтури партията и организациите им и помисли, че с това се свърши всичко. Думите на министър Русев идат да покажат колко повърхностното е гледало на тоя въпрос. Вий може да развалите чешмата, но изворът, който я пои, ще остане, ще се разлее и ще ви причини такива главоболия, да го издирвате къде е потънал и се е скрил, че ще станете пишман, загдето сте се заловили с него. А дали наистина комунистите се мамят или други - това ще покаже самият живот. Нима предшественикът на г-н Русев също тъй категорично не декларираше почти със същите думи, с които си служи и Русев, че няма да позволи никому да „наруши” законите на страната и пр.? Не са декларациите, които управляват съдбините на народа.
към текста >>

63. 2. НАШИЯТ ПЪТ (г. III, бр. 1, 6.І.1931 г.)

Произнесена от Андро Лулчев на 4.06.1920 г. на площада пред Народното събрание

„Народни права” из речта на Д-р В.
Техните организационни вестници са били спирани както нашия, дори и след 2, 3 и 5-я им редовен конгрес. И на тях отначало са липсвали средства да издават редовно вестниците си, а и идеалисти мъчно са се явявали да работят на оскъдната българска нива. Ний ще направим само 2 ÷ 3 цитати от книгите на Д. Драгиев*, М. Турлакова†, от юбилейния сборник на в. „Народни права” из речта на Д-р В. Радославов‡, за да видят нашите ратници на свободата при какви условия са работили водачите на най-голямата днешна политическа организация Б. 3. Н. Съюз и д-р В. Радославов. Ний имаме още много примери за идейни течения и организации в нас и чужбина и условията, при които те са работили в миналото. Но всички трудни условия и пътища са създавали истински чеда народни, на времето творци - герои на нацията.
към текста >>

„Народни Права”, из речта на д-р В.
Липсваха дейци, които да разясняват, да подтикват към идеите на съюза и сдружаването. „Земледелска Защита” започна да излиза нередовно. Явен бе отпадъкът на тъй буйно и ентусиазирано подетата от началото идея за земледелското сдружаване. Главните причини за още по-големия упадък на съюза през четвъртата му годишнина според нас бе нередовното постъпление на абонамента и членския внос. (бел, а.) ‡ (От книгата „Юбилеен Сборник”, в. „Народни Права”, из речта на д-р В. Радославов, стр. 1): Считах за първо условие, щото политическите организации в България да имат свои печатни органи. Поради това още през 1883 г., когато окончателно се установих, първо като държавен чиновник, а сетне като адвокат в София, се завзех да уредя, на свой риск, нов либерален вестник „Съзнание”, с разрешението на тогавашния министър- председател и министър на вътрешните работи генерал майор Соболев и със задължение пред началството, че във вестника няма да се говори нищо за българската конституция - задължение, нарушено не след дълго време. Тогава либералната партия в България нямаше свой орган, защото после държавния преврат (1881 г.) на княз Александра и на руските офицери-комисари, тая партия беше дезорганизирана. Нейните водители: Петко Каравелов и Петко Р.
към текста >>

64. 1.1. ПЪРВА РЕЧ

Не бива да повтаряме онези постъпки и да ставаме и сега престъпници спрямо Родината си, а трябва усилена агитация и организация!...” След свършването на речта бе докарана и кавалерия, пехота, артилерия, за да се разпръснат инвалидите, вдовиците и сираците, но за съжаление на народните джелати, всички си отидоха мирно и не стана нужда да се употреби оръжие (За тая му реч има редовно углавно дело № 515/920 г.
Ето защо сме най-страшните контрабандисти. Ето защо, да отървем нашите здрави бойни другари, да отървем оранжевата сегашна полиция от много труд и да не ни разиграват по комендантствата и участъците, нека ни покажат зданията, гдето трябва да живеят престъпниците и контрабандистите, и аз ви моля, мили бойни другари, близки на нашите паднали другари, да се съгласите и да влезем доброволно в зданията, които Правителството ще ни определи за затвор. А моля господа днешните министри да приравнят и нас, новите престъпници и контрабандисти, с убийците, народни предатели от държавния затвор, защото за народните предатели-убийци от държавния затвор се дава храна, квартира, облекло и топливо, а ние - инвалидите, вдовиците, сираците и това нямаме, и нашите слепи другари всред зима спят по скамейките. Ето защо, моля, от това място, гдето преди години господин министър Стамболийски държа реч на студентите и се възмущаваше тогава от неправдите, моля този г-н Стамболийски от това място и аз да третираме всички престъпници и контрабандисти еднакво и вярвам, че ще бъде чута молбата ни. Но, българки и българи, ние, които поливахме добруджанските и тракийските полета със скъпата си кръв; ние, които оставихме по македонските чуки телата на нашите бойни другари; ние, на които смъртта е била не един път над нашите глави; ние, които и сега носим белезите от ноктите на смъртта; ние, които мизерствуваме; ние, които виждаме, че с Родината си играят шепа хора, управниците се гаврят с нас; ние, които сме вече половин милион, не можем и не бива да останем повече равнодушни. Не бива да повтаряме онези постъпки и да ставаме и сега престъпници спрямо Родината си, а трябва усилена агитация и организация!...” След свършването на речта бе докарана и кавалерия, пехота, артилерия, за да се разпръснат инвалидите, вдовиците и сираците, но за съжаление на народните джелати, всички си отидоха мирно и не стана нужда да се употреби оръжие (За тая му реч има редовно углавно дело № 515/920 г. и искано 15 години затвор).
към текста >>

65. 3. ДВАМА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ВОЕННОИНВАЛИДИ СЕ ИЗКАЗАХА ПРИ ГЛАСУВАНЕТО НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

Речта си г-н Лулчев завърши с мисълта, че е наложителен бърз строеж на жилища за бездомни пострадали от войните.
Само силната обич към родната земя им даваше сила, вяра и кураж да се борят см но го несгоди, морални и материални, в продължение на 25 години и останалите им деца пеленачета от бащите им, които паднаха по бойните поля, да ги изгледат и възпитат да служат и те на родината си с цялото си сърце и душа, макар и много често да са лягали гладни и ходеха боси. Богати са инвалидите със своите дървени краища и стъклени очи, богати са със своите патерици, богати са със своите деца, богати са с дела и подвизи по бойните поля, надминати само от онези, които в друг полк минаха; богати са с морал и правда, богати са с ордени за храброст, богати са с вяра в бъдещето на България, за което търпяха цели 25 години! Ето богатството на пострадалите от войните. То с пари не се купува, то с празни приказки не се създава.” За подкрепа на своето становище г-н АндроЛулчев посочи случаи, когато са били опростени десетки и стотици милиони, дължими данъци и други на индустриални и други заведения, па и на частни лица с десетки и стотици хиляди левове. Спомена, че Погасителната каса прави 50 % намаление на длъжниците, а само от пострадалите се иска пълно заплащане. Защо? Речта си г-н Лулчев завърши с мисълта, че е наложителен бърз строеж на жилища за бездомни пострадали от войните.
към текста >>

66. 7. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3294, 2.VІІ.1930 г.

Обвинителят завърши речта си с думите: „Ако съдът ги оправдае, ще ги накаже Бог и не само тях, но и тия, които са ги подучили да лъжат.” РЕЧИТЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ ИЩЦИ Следобед заседанието се откри в 2 ч и 45 мин.
ПО ВЪПРОСА ЗА КРЪВТА ПО ПЕШКИРА обвинителят казва, че с тоя пешкир може да се е изтрил и друг някой сутринта, през време на огледа. След като проследи всички възможни, неблагоприятни за тезата на обвинението възражения и им противопостави възраженията си, Г-Н ПРОКУРОРЪТ ПОИСКА НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИТЕ: На Малина-по чл. 316, ал. Нова, за кражба, и освен това на двете (дъщерята и майката) - по чл, 247, ал. II, за предумишлено убийство - смърт. Обвинителят завърши речта си с думите: „Ако съдът ги оправдае, ще ги накаже Бог и не само тях, но и тия, които са ги подучили да лъжат.” РЕЧИТЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ ИЩЦИ Следобед заседанието се откри в 2 ч и 45 мин. Дава се думата на ПЪРВИЯ ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Г-Н Л. ДЮКМЕДЖИЕВ. Нашата задача е преди всичко да намерим само основанието за нашия иск. За да подкрепим тези наши основания обаче, ние сме принудени да направим един анализ на онова, което се изнесе досега. Ние сме потърпевши в две положения - за убийството и затова, че още в началото подсъдимите дадоха тенденциозни показания, с които искаха да хвърлят вината върху съпруга на убитата - Любомир Лулчев. Мисълта, която Малина искаше да прокара, че Лулчев е такъв или инакъв, пада поради факта, че от неговите показания вие се уверихте, че той не може да извърши престъпление.
към текста >>

ДЕЛОТО НА ТИМЕВА (ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЕЧТА НА ПЪРВИЯ ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ ДЮКМЕДЖИЕВ) (стр.
Когато търсят ключа, тя признава през майка си, с която още на другия ден отива да продаде скъпоценностите. Тя обаче вижда тревогата и търси изход от безизходното си положение. Плана за убийството тя доверява на майка си. И двете го обмислят още в събота на обед. До 12 часа през нощта, към което време е извършено убийството, умисълът е напълно узрял. ДЕЛОТО НА ТИМЕВА (ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЕЧТА НА ПЪРВИЯ ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ ДЮКМЕДЖИЕВ) (стр. 3) Това са в общи черти самопризнанията. Докато в полицията пред следователя и в затвора убийците правят самопризнания, в отговора на обвинителния акт те отричат всичко. Малина подчертава, че няма кражба, а бижутата са й били подарени. Макар че е условен процес, тя, понеже у нея са намерени вещите, трябва да докаже, че са били подарени. Лулчева няма плюшкиновски наклонности.
към текста >>

67. 8. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3295, З.VІІ.1930 г., стр. 1

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Константинов завърши речта си и започна да говори защитникът Хр. Стратев.
Минавайки към оръдието, с което е извършено убийството, защитникът по размерите на раната идва до заключение, че то не извършено с тесла, а с друго някакво оръдие, и при това не предумишлено, а случайно. Той допуща предположението, че някой се е вмъкнал в къщата да краде, бил усетен от Лулчева и той я убива, за да не го издаде. Това си предположение той подкрепя и с твърдението, че следите от стъпка в тавана и долу са от мъжки крак, а не от женски. Обстоятелствата, че подсъдимите не са се помъчили да установят алиби, също говори в тяхна полза. Към 12 часа г-н Сп. Константинов завърши речта си и започна да говори защитникът Хр. Стратев. Моите колеги г-н Савов и г-н Константинов бяха достатъчно изчерпателни и моята задача се опрости до минимум. Какви са въпросите, които се слагат за разглеждане? Преди всичко, има ли кражба и дали обясненията, които двете жени дават пред полицията, са правдоподобни? Малина казва: - Не съм крала. Скъпоценностите ми са дадени от Гела, за да си купя пиано.
към текста >>

68. V. ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ НА 30 ДЕКЕМВРИ 1944 Г.

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Бях изненадан от един пасаж от речта на народния обвинител г-н Армянов.
(Народният съд срещу Любомир Христов Лулчев. Стенографски записи от процеса. Изд. “Астрала”, София 1996, стр. 201 ÷ 204) Заседание на Народния съд, вторник, 30 януари 1945 г. Подсъдим Лулчев: - Господа народни съдии! Бях изненадан от един пасаж от речта на народния обвинител г-н Армянов. От 25 години принадлежа на Великото Бяло Братство, погрешнo наричано “дъновизъм”, и за пръв път чух от служебно лице да се прави разграничение между погрешките на политиката и религиозните убеждения на човека. Това е една съществена и принципна отлика между стария и новия режим и аз с най-голямо задоволство констатирам тази ясно очертана обществена толерантност. Но заедно с това, г-да народни съдии, Вие видяхте и недоумението на същия народен обвинител при опита му да систематизира и приведе към някоя политическа идея дейността ми. Тъкмо тук той се намери в затруднение и я нарече, ако чух добре: “лулчевщина”. И той е донякъде прав.
към текста >>

69. VII. Обяснителни бележки към Дознанието на Любомир Лулчев и към Последната дума на подсъдимия Любомир Лулчев

Там е описана хронологически тази среща, с изключение на самия край на речта при срещата, в която той ме запита, или по-право ми каза: “Лулчев, аз останах изненадан, че Вие, който минавахте за прононсиран земеделец, сте уволнен от министър Томов.
VII. Обяснителни бележки към Дознанието на Любомир Лулчев и към Последната дума на подсъдимия Любомир Лулчев, взети от изказванията на Любомир Лулчев по времето на заседанията на Народния съд и разпитите на подсъдимия от 25 декември 1944 г., понеделник, и 26 декември 1944 г., вторник (Народният съд срещу Любомир Христов Лулчев. Стенографски записи от процеса. Изд.“Астрала”, София 1996, отделни пасажи от стр, 20 ÷ 75.) 1.*( Виж “Изгревът”, том XX, стр. 970, № 459) Поканата да отида при царя аз получих чрез генерал Стоянов. Същата тази покана и среща аз съм описал в моя роман “Благословение”. Там е описана хронологически тази среща, с изключение на самия край на речта при срещата, в която той ме запита, или по-право ми каза: “Лулчев, аз останах изненадан, че Вие, който минавахте за прононсиран земеделец, сте уволнен от министър Томов. Той Ви представи два пъти за уволнение. Първия път аз върнах неговото искане. Втория път обаче не можах и Ви уволних.” Аз, който бях много нетактичен, му казах направо: “Вие ме уволнихте, но друг пък ме върна.” Защото Стамболийски ме върна, без да го пита. Царят стана много червен. * Обозначението на номерата съвпада с номерата на бележките на съставителя Вергилий Кръстев в раздел VI. (бел.
към текста >>

Тогава може ли да си спомни подсъдимият, след като произнесе Багрянов речта си през януари 1941 г., какво впечатление се сложи в двореца въобще?
897, № 32; стр. 938, № 235; стр. 948, № 303; стр,988, № 593.) - Можете ли да обясните царят какво отношение е имал към Багрянов, отношение на симпатия или отношение на подозрение? - Отношенията на царя към Багрянов са отбелязани точно в дневника ми. - Значи само това, което е отбелязано в дневника. Тогава може ли да си спомни подсъдимият, след като произнесе Багрянов речта си през януари 1941 г., какво впечатление се сложи в двореца въобще? Подсъдим Лулчев: - Царят беше извънредно ядосан. Случаят беше такъв. Багрянов идва при мене и си чете два пъти речта. Щом я прочете, аз му казах: “Багряне - както му виках, - след тая реч, или торбичката на рамо, и - в Делиормана, или - по-нагоре.” Той каза: “Туй аз не мога да търпя повече.” Когато аз казах на царя, че Багрянов ще говори една реч, в която ще застъпи това и това, царят каза: “Добре, нека го застъпи.” Това беше за ред законоположения, за които бяха съгласни всички. Но когато произнесе речта си Багрянов, той я завърши по един неочакван начин.
към текста >>

Багрянов идва при мене и си чете два пъти речта.
- Отношенията на царя към Багрянов са отбелязани точно в дневника ми. - Значи само това, което е отбелязано в дневника. Тогава може ли да си спомни подсъдимият, след като произнесе Багрянов речта си през януари 1941 г., какво впечатление се сложи в двореца въобще? Подсъдим Лулчев: - Царят беше извънредно ядосан. Случаят беше такъв. Багрянов идва при мене и си чете два пъти речта. Щом я прочете, аз му казах: “Багряне - както му виках, - след тая реч, или торбичката на рамо, и - в Делиормана, или - по-нагоре.” Той каза: “Туй аз не мога да търпя повече.” Когато аз казах на царя, че Багрянов ще говори една реч, в която ще застъпи това и това, царят каза: “Добре, нека го застъпи.” Това беше за ред законоположения, за които бяха съгласни всички. Но когато произнесе речта си Багрянов, той я завърши по един неочакван начин. И срещу този неочакван начин царят беше като бесен и каза: “Той ми изтърбуши кабинета. Когато аз чаках да бъда пред немците единен, той изтърбуши кабинета.” Той ходеше с ръце в джобовете насам-натам. Член съдия Ст.
към текста >>

Но когато произнесе речта си Багрянов, той я завърши по един неочакван начин.
Тогава може ли да си спомни подсъдимият, след като произнесе Багрянов речта си през януари 1941 г., какво впечатление се сложи в двореца въобще? Подсъдим Лулчев: - Царят беше извънредно ядосан. Случаят беше такъв. Багрянов идва при мене и си чете два пъти речта. Щом я прочете, аз му казах: “Багряне - както му виках, - след тая реч, или торбичката на рамо, и - в Делиормана, или - по-нагоре.” Той каза: “Туй аз не мога да търпя повече.” Когато аз казах на царя, че Багрянов ще говори една реч, в която ще застъпи това и това, царят каза: “Добре, нека го застъпи.” Това беше за ред законоположения, за които бяха съгласни всички. Но когато произнесе речта си Багрянов, той я завърши по един неочакван начин. И срещу този неочакван начин царят беше като бесен и каза: “Той ми изтърбуши кабинета. Когато аз чаках да бъда пред немците единен, той изтърбуши кабинета.” Той ходеше с ръце в джобовете насам-натам. Член съдия Ст. Манов: - Все от немците се страхува царят. Народен обвинител Ат.
към текста >>

70. 3. ЗАСЕЛВАНЕ НА ИЗГРЕВА

ТОМ 22

Учителят обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици.
Никой не е готов да се откаже от себе си, т. е. стария порядък." (46, с. 119) Учителят разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: „Ако думите Ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителят изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им бе определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини на живота. Учителят обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години.
към текста >>

Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език.
стария порядък." (46, с. 119) Учителят разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: „Ако думите Ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителят изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им бе определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини на живота. Учителят обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години. Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите.
към текста >>

71. 17. АНАРХИЗЪМ И КОМУНИЗЪМ

ТОМ 22

Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици.
Ние вярваме и в тялото си, и в сърцето си, и в ума си, и в душата си, и в духа си. Ние вярваме във всичко възвишено и благородно, което подига, както отделния човек, така и неговите ближни. Ние вярваме във всичко, което ни обикаля. Ние вярваме в Бога, Който ни говори. Как говори Господ на човека? Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памти-века досега речта Му се превежда и на този език. Езикът, на който Господ говори , е общ , всемирен . Който разбира свещения език на Бога ,Той разбира вече същината на нещата . - Как можем да познаем кой човек е дошъл до това положение? - Как можете да познаете свещта?
към текста >>

Господ не говори и на ангелски език, но от памти-века досега речта Му се превежда и на този език.
Ние вярваме във всичко възвишено и благородно, което подига, както отделния човек, така и неговите ближни. Ние вярваме във всичко, което ни обикаля. Ние вярваме в Бога, Който ни говори. Как говори Господ на човека? Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памти-века досега речта Му се превежда и на този език. Езикът, на който Господ говори , е общ , всемирен . Който разбира свещения език на Бога ,Той разбира вече същината на нещата . - Как можем да познаем кой човек е дошъл до това положение? - Как можете да познаете свещта? По какво ще я познаете?
към текста >>

72. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Речта ви да бъде отривиста.
Ученикът ще издържа изпитите. Ще питам Господа: да му отговарям или да премълча. Ако ми кажат: «Кажи! », ще отговоря. Ако ли ми каже: «Мълчи», ще мълча. Речта ви да бъде отривиста. Когато някой ви говори, ще му отговорите така: «Ще имам предвид. Това, което е вярно, ще го приема, а което не е вярно, ще Ви го върна назад на Вас.» Готвите се за Шестата раса, а ако постъпвате, мислите, чувствувате като другите, по какво ще се отличавате от тях!?! Да живеете особено. Някои от вас мислят, че са безпогрешни. Смирение трябва!
към текста >>

В речта може да има израз.
Непреодолимо желание за свободата-физическа, сърдечна и умствена. 17. 1.IV.1925 г., сряда (кратки бележки от школната лекция) Доброта, Истина, Красота-това е Любовта, (поздрав) (Тайна молитва.) (Пяхме: «Силажива, изворна, течуща», «Изгрява Слънцето».) (Четоха се темите. Изпяхме: «Блага дума на устата», «Един си ти, Му- салла».) Ще се спра на думата «израз», «изражение», «изразил се». Какво се подразбира? Какъв израз на лицето има? В речта може да има израз. Речта бива съкратена и разхвърляна. В Словото мисълта - стегната. Следователно при изражение на съзнанието трябва да има единство. Всички състояния на човешката душа да бъдат еднакви. Светиите са живели и в Небето, и в ада.
към текста >>

Речта бива съкратена и разхвърляна.
17. 1.IV.1925 г., сряда (кратки бележки от школната лекция) Доброта, Истина, Красота-това е Любовта, (поздрав) (Тайна молитва.) (Пяхме: «Силажива, изворна, течуща», «Изгрява Слънцето».) (Четоха се темите. Изпяхме: «Блага дума на устата», «Един си ти, Му- салла».) Ще се спра на думата «израз», «изражение», «изразил се». Какво се подразбира? Какъв израз на лицето има? В речта може да има израз. Речта бива съкратена и разхвърляна. В Словото мисълта - стегната. Следователно при изражение на съзнанието трябва да има единство. Всички състояния на човешката душа да бъдат еднакви. Светиите са живели и в Небето, и в ада. Така и вие.
към текста >>

Речта е изразителна в музиката.
Ще кажеш: «Господи, искам да ми дадеш мъчните задачи да разрешавам.» Конкретно, или имаш свръзка с Невидимия свят. Музиката е израз, съкращение на думите. В една песен имате израза на преживявание. Следователно, когато искате в сжата[***] форма да изразиш, то е музиката. Музиката да има идея във време и пространство да изявява живота. Речта е изразителна в музиката. Всякога човек да пее и възпява Господа в душата си. Да ви дадем една музика - упражнение: «Влизанието на ученика в училището». В музиката се изискват две съчетания. Да има хармония между слушателите и музиканта, инак има (дисонанс). Слушателят да разположи музиканта.
към текста >>

73. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА

Милка Периклиева

ТОМ 23

- За да дадеш сила на речта си, избягвай суперлативите, прилагателните - гласи един езиков парадокс.
- Отлично! - в изблик на радост се провикна той, след като завършихме. Разбира се, след това прередактирахме текста, нанесохме някои пропуснати неща, поправихме неточностите. Характерното в текстовото описание на упражненията на Паневритмията беше, че движенията на играта са описани, без да бъде използуван нито един глагол. - Само един майстор на словото може да описва движения без да употреби онази част от човешката реч, която изразява действие - глагола - отбеляза накрая брат Боян Боев. - За да дадеш сила на речта си, избягвай суперлативите, прилагателните - гласи един езиков парадокс. Описваш ли някоя силна преживелица, опиши я без епитети, така ще я предадеш с по-голяма сила и категоричност. - Хайде сега, вземи текста, прегледай го още веднъж и дваж - завърши брат Боян Боев. После продължи: -Толстой четири пъти преработвал романа си «Война и мир». Когато си окончателно готова, донеси материала, за да го напиша на пишеща машина. Не мина много време, и брат Боян Боев преписа текста.
към текста >>

74. 20. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

е речта на Народния обвинител Ат.
На 25 декември 1944 г. започва разпитът на подсъдимия Любомир Лул- чев, продължава на 26 декември 1944 г. На 28 декември 1944 г. е защитната реч на адвоката Иван Попгеоргиев. 4. На 27 януари 1945 г. е речта на Народния обвинител Ат. Армянов. 5. На 1 февруари 1945 г. е присъдата му - смърт. Тя е изпълнена. 35. Учителят Петър Дънов дълги години отговаря на нападките срещу Него и преследванията срещу Него и последователите Му с предупреждения, че бъл- гарите ще носят своите последствия.
към текста >>

75. 1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си

Както и да е, след речта се изправи Иван П.
Около поставената в средата на двора маса седеше Стамболов с няколко граждани и двама-трима руски офицери. На определеното време се изправи Стамболв и откри митинга, като обясни с няколко думи значението и целта му. Той заяви, че целта на митинга е да разгледа делата на тогавашното първо министерство Бурмов-Балабанов и да го бламира, поради противоконституционните му дела. След туй той държа пламенна политическа реч, в която се постара да докаже, че с делата, що е извършило вече министерството, то е нарушело Конституцията и митингът или по-скоро, присъствуващите на митинга, имат право да бламират-да изкажат недоверието си към министерството, понеже самата Конституция им дава това право. С изключение на 10 души от присъствуващите, едва ли друг някой разбра нещо от Стамболовата реч. Както и да е, след речта се изправи Иван П. Славейков, син на стария Славейков, и прочете резолюция, в която се казваше, че събранието, след като изслуша речта на Ст. Стамболов, реши: "Изказва недоверие към министерството Бурмов-Балабанов, поради неговите противоконституционни дела. Копие от резолюцията да се изпрати до всички вестници в София и на княза". Нямах намерение да говоря на митинга, но неприятно впечатление ми направи препоръката да се изпрати копие от резолюцията и на княза. Поисках думата и държах следната кратка реч: "Господин Председателю, всеки ден имам случая да чета английски вестници, в които често се дават отчети за политически митинги, държани в добре уредената английска държава и абсолютно никога копие от резолюциите на тези митинги не се изпраща на английския крал, или на сегашната английска кралица и много неприятно изненадан останах, когато чух да се препоръчва да се изпрати копие от резолюцията до княза.
към текста >>

Славейков, син на стария Славейков, и прочете резолюция, в която се казваше, че събранието, след като изслуша речта на Ст.
На определеното време се изправи Стамболв и откри митинга, като обясни с няколко думи значението и целта му. Той заяви, че целта на митинга е да разгледа делата на тогавашното първо министерство Бурмов-Балабанов и да го бламира, поради противоконституционните му дела. След туй той държа пламенна политическа реч, в която се постара да докаже, че с делата, що е извършило вече министерството, то е нарушело Конституцията и митингът или по-скоро, присъствуващите на митинга, имат право да бламират-да изкажат недоверието си към министерството, понеже самата Конституция им дава това право. С изключение на 10 души от присъствуващите, едва ли друг някой разбра нещо от Стамболовата реч. Както и да е, след речта се изправи Иван П. Славейков, син на стария Славейков, и прочете резолюция, в която се казваше, че събранието, след като изслуша речта на Ст. Стамболов, реши: "Изказва недоверие към министерството Бурмов-Балабанов, поради неговите противоконституционни дела. Копие от резолюцията да се изпрати до всички вестници в София и на княза". Нямах намерение да говоря на митинга, но неприятно впечатление ми направи препоръката да се изпрати копие от резолюцията и на княза. Поисках думата и държах следната кратка реч: "Господин Председателю, всеки ден имам случая да чета английски вестници, в които често се дават отчети за политически митинги, държани в добре уредената английска държава и абсолютно никога копие от резолюциите на тези митинги не се изпраща на английския крал, или на сегашната английска кралица и много неприятно изненадан останах, когато чух да се препоръчва да се изпрати копие от резолюцията до княза. Нашият княз е още млад и неопитен и едва сега е почнал да изучава народа.
към текста >>

76. 3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова

И в частният разговор и в публичните си сказки, езикът й бе преизпълнен с красиви форми, мъдри примери из живота и литературата; той се преливаше в музиката на художествени сравнения и класични преводи на речта.
Ние говорихме върху Боговдъхновеността на Библията и другите свещени книги на 7-те велики религии, върху мисията на Христа и мисията на другите основатели на религии, съотношението между тях и пр. Във всички подобни разговори тя проявяваше рядка начетеност, забележително широкосърдечие и търпимост, страстен стремеж към Истината, но и твърдо бранеше здравата основа, върху която здраво бе стъпила. Нейните религиозни познания бяха лишени от фанатизъм и красяха мисълта й с дълбоки познания и още по- дълбоки лични преживелици и духовни опитности. Вярата й не бе суха, а жива; не бе онаследена, а волева, осъзната и припечелено-изработена. Любовта й не бе празнична дреха, а ежедневно приложение; не бе лицеприятно лицемерна, а вихрено чиста, изворно бликаща. И в частният разговор и в публичните си сказки, езикът й бе преизпълнен с красиви форми, мъдри примери из живота и литературата; той се преливаше в музиката на художествени сравнения и класични преводи на речта. Не зная защо, тя често ме наричаше "Божий служител". Така се случи, че първото ми запознанство с нея бе на проповед - тогава аз проповядвах, и последната ни среща бе пак съща - тогава тя проповядваше в катедралната църква на ул. "Солун" 49. Току-що бях се върнал от Америка, и от Бургас през зимата дойдох в София. Речта й опиваше залата.
към текста >>

Речта й опиваше залата.
И в частният разговор и в публичните си сказки, езикът й бе преизпълнен с красиви форми, мъдри примери из живота и литературата; той се преливаше в музиката на художествени сравнения и класични преводи на речта. Не зная защо, тя често ме наричаше "Божий служител". Така се случи, че първото ми запознанство с нея бе на проповед - тогава аз проповядвах, и последната ни среща бе пак съща - тогава тя проповядваше в катедралната църква на ул. "Солун" 49. Току-що бях се върнал от Америка, и от Бургас през зимата дойдох в София. Речта й опиваше залата. Аз сам отдавна не бях слушал такъв прецизен оратор, като виртуоз, който свири на цигулка и сякаш дава камерен концерт. Пъргаво слезе от амвона и първо дойде при мене: "Ето го Божия служител! " - рече тя пред всички. Аз нямах думи да й благодаря за сказката, за трепетите, които извика в нас, за мислите, с които ни освежи и нахрани. Но тя не приемаше благодарност: "Аз само изпълнявам дълга си!
към текста >>

77. 4.3.7. На гости при общественика и патриота Ст. Ватралски

Споменати са мнозина професори, прочути учени и знаменити граждани, бележки от речта: взето решение и за присъствията на г.
Освен Лондон и околността му, за целта обиколих градовете Ливърпул, Лидс, Браефорд, Дарлингтон, Йорк, Оксфорд и др. В последния град много професори и знатни учени присъствуваха на митинга. Най-горещо ме приветствуваха устно и чрез пресата. В същия университет се учи и Галския принц, английския престолонаследник. (Г. Ватралски бе така любезен да ми даде януарската изрезка из " The Oxford Chronicle", в която е описано туй тържество за "каузата ни". Споменати са мнозина професори, прочути учени и знаменити граждани, бележки от речта: взето решение и за присъствията на г. Ватралски между учащите - като желан поет и колега от американският университет Harvard). Ние не се спирахме със сантименталните симпатии. Посредством моите митинги се събраха и материални помощи, дрехи и пари. Те се отпращаха до касиерите на "Подпомагателният комитет за болни и пострадали от войната". Знаем, че се пратиха веднъж за целта 1000 английски лири направо до царица Елеонора.
към текста >>

78. 6.2. В стан Изгрев край София

Ние тук прекъснахме брата Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на речта си.
Това Братство работи между всички народи под различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високоинтелигентни души - светящите същества на Vl-та раса. Нали Христос казва: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята"? - Христос казва, наистина: "Аз съм кротък и смирен по сърце", но от Тоя кротък и смирен по дърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Ние тук прекъснахме брата Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на речта си. и той продължи: - "Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва". Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто, като кристал; ум светъл, като слънцето; душа обширна, като вселената и дух мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: "Не всеки, който ми казва "Господи, Господи", ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат Волята на Отца моего". И - "Господ не гледа на лице, но на сърце".
към текста >>

79. 1. Апостоли, проповедници, благовестители, учители, светии

" Това е една фигура на речта.
Апостол Павел казва на едно място в Писанието, че главата на църквата е Христос. Всъщност Христос е Словото, а глава на Христа е Бог. На много места в Писанието думата "Господ" е заменена с думата Бог. В тази книга на евреите само на четири места е употребена думата "Бог", а в българския превод думата "Господ" е заместена с думата "Бог". На друго място апостол Павел казва: "Съблечете се от вехтия човек и облечете се в новия! " Това е една фигура на речта. Как може човек да се съблече от вехтия човек и как да се облече в новия? Ако тия думи не се отнасят до мисълта на човека, как ще се разберат? Значи, човек трябва да изостава всички стари, вехти мисли и да се облече с нови, с Божествените мисли, които идат само от Бога. Мисълта на човека е единственото нещо, което го определя какъв е. ... Човешкият дух и човешката душа трябва едновременно да си служат и да си помагат.
към текста >>

80. 50. Сказки за България

Весела Несторова

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Английският език, създаден от хора практични, се стреми към лаконичност, към малки сбити форми на речта, като е създал трудната за заучаване от чужденци идеоматика.
На този език се просвети цялото славянство, както и други близки народи. Той пръв пална искрата на будното съзнание в целия славянски род. Обичам го, защото на него прозвучаха и химните на родния ми баща, който майсторски го владееше и с патос ни четеше своята космична поема. Език на мъдростта и на величието, на който Великия Вселенски Дух избра да излее вечното си Слово. "Език на Духа" го нарече Той. Английският език, създаден от хора практични, се стреми към лаконичност, към малки сбити форми на речта, като е създал трудната за заучаване от чужденци идеоматика.
към текста >>

81. 2. ПОСВЕЩЕНИЕ

Поручик Килифаров

ТОМ 25

И над Тракийските полета, где с песни дивни сам поета ще ваший подвиг да разглася и славата ви ще разнася от Хелеспонт до Дунав бял далеч до сръбските предели догдето Божий свят светува, догде се речта родна чува!
2. ПОСВЕЩЕНИЕ На вас юнаци легендарни, безстрашни левове балкански, на подвизите великански, на ликовете лъчезарни. О, паднали във бой неравен, на братския ви гроб забравен тез мисли мои посветих и китка росна аз ви свих: от невен, лилии и крин, от рози, здравец и ясмин, събрани в бойните полета на Одрин, Чаталджа проклета, Люле-Бургас и Лозенград, на Булаир на Шар, Малград, на Виза, Чолро и Сарай, на Мряморния морски край, где гроб до гроб земя покриват, останките ви где почиват, възпъни от певци, поети, оплакани от майки клети. Загинахте, но вий сте живи, деца юначни, горделиви. Духът ви вечно ще витай над планините ви родний край. И над Тракийските полета, где с песни дивни сам поета ще ваший подвиг да разглася и славата ви ще разнася от Хелеспонт до Дунав бял далеч до сръбските предели догдето Божий свят светува, догде се речта родна чува! Поручик Килифаров
към текста >>

82. Цариброд, 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Речта й става бърза, думите една след друга се нижат като птички по телеграфната мрежа - живи, чуруликащи.
Но кажи, кажи да отида ли, за мен ли е там? Ще ли мога да издържа, ще ли си пробия път? Кажи веднага, да или не, без да се бавиш, кажи! Очите й първо ме обливат с лъчи, а заедно с това и пламенни думи: - Иди! Иди! Речта й става бърза, думите една след друга се нижат като птички по телеграфната мрежа - живи, чуруликащи. Лъхва ме топлота. Думите от сърцето й - право в сърцето ми - силни, радостни, вярващи. Та помня ли що още ми каза тя! Остават у мене само няколко слова, ясни и отчетливи: „Какво бъдаще те чака там, само да знаеш, иди! ” Навивам масури.
към текста >>

83. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Но аз я обичам за нещо още по-необикновено - тя е голяма говорителка - пленява с речта си.
Обича да се шегува. С учудване се гледаме - като че ли сме били и пребили стари приятели и сега наново се срещаме. Облечен тоз път с мек кафяв костюм, топлота и сърдечност излъчва цялата му фигура. И аз съм облечена с кафява плисирана поличка, бяла блузичка и розова копринена жилетка, подарена ми от Олга Блажева. Тя пише чудесни стихове. Но аз я обичам за нещо още по-необикновено - тя е голяма говорителка - пленява с речта си. Тя ми подари коприната и аз си я уших. Изглеждам цяла студентка така хубаво облечена, ала уви, още съм ученичка и то скъсана по алгебра. 9 АВГУСТ [1924 г.] Учителю, Учителю! Престъпих вашето повеление. Ето го че пак дойде, без да го каня, без той да иска позволение за това.
към текста >>

84. 4-7 ЮЛИ 1928 г. - 29 АВГУСТ 1928 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Речта на Олга Блажева тече като бистър планински поток, в който се оглеждат билки и цветя, камъчета и дървета, луна и слънце, и сладките очи на сърната.
Тя ми е съперница в поезията, но защо ней прощавам всички превъзходства? Сама си отговарям. Защото зад поезията й седи благороден човек, чиста и безкористна душа, истинска апостолка - девица, учителка. Ах, как говори тя! Нейната „дикция” не е изкуствена като тая на салонните говорителки, които искат лично да пленяват. Речта на Олга Блажева тече като бистър планински поток, в който се оглеждат билки и цветя, камъчета и дървета, луна и слънце, и сладките очи на сърната. Жените лудо я обичат, мъжете я уважават, децата я боготворят. Да пиша ли още, Асавита. Изгрев е потънал в цветя. Чия ръка ги е тъй красиво подредила, оплевила и поляла с вода? Кой нареди разноцветните мушката, индришета и тия прекрасни рози, които са нависнали с цветове чак до късна есен.
към текста >>

85. 2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

След малко, тя вече тичала с „книгата” към конака, но на горкия човек му били избити зъбите, пукнали му главата и тя го грабва, и го пренася в къщи... Мъчно бих предала речта и видът на тая знаменита Варвара, но нека кажа, че целият Ел-Шедар гърмеше от смеховете ни.
Освен, че го хванали и го били в църквата, но го предали и на заптиите да го довършат... Като се научила Варвара, а тя се научила доста късно, влязла внезапно при владиката, застанала до звънеца, за да му попречи, ако иска да звъни и ми креснала: „Скоро напиши книга да се отпусне човека, иначе ще те хвърля от прозореца! ” Хъката мъката (Варвара - едра, снажна, същинска бабаитка славянка), отказвал. „Скоро!!! - ревнала Варвара, ти нечестивецо, освен че би сам бедняка, вместо да разбереш и му помогнеш, ти го предаде на друговерците да го дочукат. Напиши книгата, чуваш ли? ” И тя връхлетяла разтреперания владика. След малко, тя вече тичала с „книгата” към конака, но на горкия човек му били избити зъбите, пукнали му главата и тя го грабва, и го пренася в къщи... Мъчно бих предала речта и видът на тая знаменита Варвара, но нека кажа, че целият Ел-Шедар гърмеше от смеховете ни. Тя добре прави, че всичко си записва, така че, който иска да знае за .деянията” й ще ги прочете вече печатни. Коя беше тая Варвара? Как се бе добрала до нас? Как можа тая стара жена да изпъпли чак тука? Но в нея бе запазена поразителна бодрост!
към текста >>

86. 2.1.46. Гергьовден, 6 май 1931 г., сряда, [Витоша, бивака Ел Шедар]

Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА

Този българин - съвсем поамериканчен, не е забравил здравия български хумор, който съпровожда винаги речта му.
Времето неусетно отлетя, и ние, носени върху крилете му, свежи и [с] радостни мисли, летим към долината, към своите жилища. Учителят всред нас като светъл генерал. Всеки иска да е близичко до него. С нас е инженер Хаджийски от Детройт. Ходил в Съветска Русия по доставка на тракторите. Този българин - съвсем поамериканчен, не е забравил здравия български хумор, който съпровожда винаги речта му. Той отхвърли вестникарските заблуждения. -Да, велика е Русия, казва той - наистина е велика. Тя ще служи на бъдещето човечество като фар към един нов и най-безопасен бряг. Г-н Хаджийски отново се връща в Америка, като ни остави доста мил спомен. - Ех, благодарим ти, св.
към текста >>

87. 1. Едно столетие

Глава 2. По следите на казаното

Формата беше нова, жива и задълбочена, философската мисъл блестеше, подчинена на естествените логични закони на които Той успя да подчини речта.
Това нямаше значение.Той би живял още по-безшумно и по-скромно. Голямата работа, която имаше да се извърши, нямаше да спре от това и нейната сила и значение нямаше да намалее от това, познаваха ли Го или не. В един свят, обаче, Той беше добре познат и известен. Той имаше една цел да свърши една работа, която Той нарече “малка”. И тази “малка работа” Трй я свърши безупречно, съвършено Учението бе свалено на земята и предадено в най-подходяща и изразителна форма в зависимост от езика. Формата беше нова, жива и задълбочена, философската мисъл блестеше, подчинена на естествените логични закони на които Той успя да подчини речта. Тази реч беше ясна, недвусмислена и имаше едно забележително качество на което ще се спрем подробно в един от фрагментите за Словото. Народите щяха да се ползуват от тази съкровищница на идеи, принципи, правила, методи, окултно познание дадено в нова светлина. Неговото учение представляваше сбор от четири елемента. В него имаше.светлина, въздух, вода и хляб - най-важните, основните елементи на физическия живот. Той беше казал: “Всички ще опрат до моите думи.” Пред големите противоречия хората щяха да потърсят ключове и щяха да ги намерят в Неговите думи, всред хаоса на света, човечеството щеше да потърси път и щеше да го намери, фар и щеше да го открие.
към текста >>

88. 1. “Аз съм един прост събеседник

Глава 3. Принципите на Учението.

Речта, обаче, беше винаги ясна, точна, недвусмислена, близка до човешкия ум и сърце и отговаряща по магичен начин на всички човешки тежнения и нужди от всичките области.
Като ценни бисери започнахме да събираме казаното, което щеше да ни помогне да изразим не само онова, което успяхме да видим и открием, но и да отнемем възможността за всякакви неточни и двусмислени коментари около живота и делото Му. Трудно би било да се сведе всичко у Него до някакви познати мерки и облици. Неговите методи бяха различни, индивидуални, неуловими в тяхната дълбочина, неподчиняващи на познатата и общоприета логика. Обикновената логика за Него беше нелогичност. Неговата мисъл се изливаше по непознати и необхватни закони. Речта, обаче, беше винаги ясна, точна, недвусмислена, близка до човешкия ум и сърце и отговаряща по магичен начин на всички човешки тежнения и нужди от всичките области. “Аз не разглеждам религията като съвременните философи, нито като съвременните схоластици, нито като съвременните проповедници. Аз не минавам за проповедник, нито за схоластик, нито за философ, но за един прост събеседник.” Никой не би дръзнал да го нарече с едно от тези трите названия. Проповедници, философи и схоластици продължаваха да съществуват, те бяха познати и популярни личности и умееха "добросъвестно" да си вършат своята работа. Не е било време на Земята да не са проповядвали, да не са философствували, да не са спорили. Светът е уморен от тези три категории "учени", значението на тези проповедници е достатъчно компрометирано.
към текста >>

89. 4. Добрата земя

4. ДОБРАТА ЗЕМЯ Речта звучи близка, позната, хилядолетията не я бяха докоснали.
4. ДОБРАТА ЗЕМЯ Речта звучи близка, позната, хилядолетията не я бяха докоснали. Блясъкът на истината не намаля. Разлика имаше само в съзнанието и в количеството на светлината. Съзнанието на човека с течение на времето се разширява, вдълбочава и скритата светлина става по-ярка. Човекът я възприема малко по-различно, порасналите нужди я правят по-разбираема и по-близка Процесът е бавен, но точен, крачка по крачка човек се приближава към високия връх, силите се развиват паралелно, правопропорционални, различно е само виждането и радостта, която се увеличава. Една от многото притчи на Христа звучи необикновено, звучи не както е звучала някога.
към текста >>

90. 2. Елементи на духовния свят

Глава 4. Мъдростта

Глава 1. Разговор с великото

По е за вярване, че понятието”духовен живот” за материалистите е фигура на речта, лишена от известно съдържание и смисъл.
Как си го представляват хората? Дали е нещо статично или механично с определени граници и паралели? Смешно е да се мисли, че той е изграден от нищо, плод на някаква фантастика. И дали ония, които си служат с понятието “духовен живот” са успели да влеят някакво конкретно съдържание? Дали вярват в него и дали изобщо това понятие крие за тях някаква реалност? По е за вярване, че понятието”духовен живот” за материалистите е фигура на речта, лишена от известно съдържание и смисъл. За тях изобщо духовен свят, духовен живот не съществува. Но ето, че поетите, мечтателите, фантазьорите и идеалистите не са съгласни с тях. За тях този свят е реален, независимо от това, дали до него може да се стигне по рационален път или не, дали може или не може да се обхване с петте сетива. Окултната наука твърди, че духовния свят е реален, и че той се изгражда от нестихващия поток на мисли, на чувства, на желания, на постъпки. Те са, които образуват градивния материал, който го изгражда, като дава облика на човека, културата, епохата.
към текста >>

91. 7.2. Тайната стаичка

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

“Скритата или тайната стаичка” не е само фигура на речта, а жива и непосредствена идея, която говори за една достижима възможност до която човек трябва да се добере, ако иска да извърши най-съществената работа не по форма, а по дух, и молитвата стигне своето предназначение и човек се удостои с отговор.
Определението, което Христос дава е класическо по своята простота и по един непосредствен начин ни разкрива същността на този процес. “Влез в скришната си стаичка". Вече не е важно, къде човек ще се моли в храм, църква, синагога, джамия, капище или хълм; не е важно, как ще бъде облечен, на какъв език ще се моли - еврейски, гръцки, латински - всичко това при Христа изчезва, никъде не се споменава, Евангелието не отделя нито една страница за външната страна на молитвата - едно нещо е само важно - Христос го формулира просто, макар и иносказателно: “Скритата стаичка”. Човек може да спазва всичките правила и форми, по много начини прости и блестящи може да бъде изразена молитвата, ала пренебрегне ли се едното - “Скритата стаичка” - все едно, че нищо не е направено както трябва. Единственото и важното условие е това, което казва Христос, тази скрита и неизвестна стаичка, чийто праг не виждаш, а е близо до човека, вътре в него, значи много близко - някакво място без пространственост и без ориентироващи белези, а съществува и като светилище чака всеки човек, чака го винаги, дверите са винаги отворени. “Скритата или тайната стаичка” не е само фигура на речта, а жива и непосредствена идея, която говори за една достижима възможност до която човек трябва да се добере, ако иска да извърши най-съществената работа не по форма, а по дух, и молитвата стигне своето предназначение и човек се удостои с отговор. Без това възлизане в тази свещена обител човек никога не може да се надява на отговор, за да преживее радостта и утехата, че една Велика Любов простира своето крило над него. Вън и вътре в тази стаичка са състояния противоположни, все едно, че това са два свята - двете полукълба на земята от които едното е винаги огрято от слънцето, а другото е легнало в тъмнина. В единия владее покоя на смъртта, а в другия дефилира живота. В единия всичко е устроено светло, акустично и гласът на душата свободно отеква, а в другия свят ни слух, ни услишание - пустиня. Христос един от великите Реалисти, насочва човека към този свят, към тази вътрешна стаичка като най-благоприятно условие, като най-достъпно и най-близко място, където единствено той може да дойде в контакт с живите сили на Битието, като единствено място, където той може да влезе във връзка с Бога.
към текста >>

92. 5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г

Дали подозирахме, когато влакът ни отнасяше, че никога вече нямаше да преживеем такъв събор, че никога вече небето на Рила нямаше да ни гледа с такава царствена синева, никога птичките нямаше да пеят така възторжено и никога на земята Той нямаше да насища с речта си, богата и свежа, атмосферата, въздуха със обилната светлина и топлина?...
Какво ще бъде утре, никой не може да каже. Европа дойде, видя Учителя и склони глава пред величието на двадесетия век, който в едната ръка държеше меча, а в другата палмата на мира. Пратеникът беше дошъл, за да омекоти коравата длан на тежката съдба, която бавно и неумолимо се спущаше над бялата раса, за да ликвидира със старото, за да направи изпитанието поносимо и съхрани в скрижалите си, в сърцето си - вярата. Непокътната тя трябваше да се запази - негли за това Той избра този съдбоносен момент, най - бурния, най - сгъстения, най - тревожния. Съборът започнал на Рила приключи на Изгрева, гостите бяха изпратени. Дали подозирахме, когато влакът ни отнасяше, че никога вече нямаше да преживеем такъв събор, че никога вече небето на Рила нямаше да ни гледа с такава царствена синева, никога птичките нямаше да пеят така възторжено и никога на земята Той нямаше да насища с речта си, богата и свежа, атмосферата, въздуха със обилната светлина и топлина?... Всичките неща на Земята са конечни и тленни. Безконечен е само Той - Великия, Вечния - безконечни са Божиите закони, които лежаха като основание на Вселената. Тях никой не можеше да измени. Върху тези закони беше изградено Учението, Учение, което носеше белега на Божествеността, душата на Реалността. Нямаше да се намери сила, която да спре течението и се противопостави на укрепващата мощ, която течеше и поеше поразената от дълга суша земя - обновяваше изнурения дух на обезвереното човечество и с топлата и мека майчина ръка изтриваше сълзите на изстрадалото човечество.
към текста >>

93. 15. Магичното

Глава 2. Образи и идеи

Не всички могат да слушат добре, така че този, който разказва, да не се смущава и речта да тече спокойна и плавна.
Времето беше разкошно и богато в своята неповторимост. - Бях шестгодишно дете тогава после пораснах и живота на Братството премина през всичките ми възрасти. Какъв човек беше баща ми. - Помня го... И тогава приказката тръгна. Изкуство е да знаеш да разказваш, изкуство е да знаеш и да слушаш. Не всички могат да слушат добре, така че този, който разказва, да не се смущава и речта да тече спокойна и плавна. Тогава забравих, че бях дошла да взема обещаната книга за богомилите, забравих, че след това трябваше да ида да купя нещо, забрави и той всичко друго, за да остане само образа на баща му. Неусетно дневната светлина се смени с електрическа. Навън беше тъмно, а ние стояхме там, не вече като събеседници, а и двамата заслушани не в песента на една неувяхваща младост, не в тоналността на братския живот, не и в повестта на брат Иван. В разказа на сина звучаха други звукове, една позната гама, която стигаше до сърцето, за да събуди трепетите на онзи живот, който доминираше, преливаше и заливаше с нещо магично нашите скромни жилища и нашия изпълнен със съдържание живот. Животът на всички беше израз на нещо друго, незнайна ръка направляваше нашия път, един архитект умело и бавно строеше нашата душевност.
към текста >>

94. 25. Да знаеш и да можеш

Глава 2. Образи и идеи

Речта на Учителя е била винаги ясна и определена с тенденция да направи истината достъпна не само за учения мъж, но и за простия човек от равнината, който сутрин подкарва ралото и вечер се връща уморен от дългия работен ден.
И за това си има разбира се причина. Една категория учени са по-умерени, по-скромни и вероятно по-умни и по-трудолюбиви, защото те не се скъпят да посветят целия си живот за изучаването и изследването на една микроба например, или крилете на някой вид пеперуди, или нервните влакна на мозъка. Ние нямаме желание да даваме съвети на едните и на другите, нито да показваме пътища - учените за това са учени сами да си ги намират, но нямаме желание нищо да не казваме на тези, които се изправят пред Учителя и чакат да им се обясни учението с две думи. На такива Учителят отговаря и отговорът е толкова ясен и прост, колкото лаконичен и правдив. Ние, които сме любители на острата и правдива мисъл, не можем да не се вслушаме с вълнение в разговора на учения мъж и Учителя. Речта на Учителя е била винаги ясна и определена с тенденция да направи истината достъпна не само за учения мъж, но и за простия човек от равнината, който сутрин подкарва ралото и вечер се връща уморен от дългия работен ден. Да, истината трябва да докосне всички. Големите учени, които “всичко” знаят и всичко искат да научат от “две думи” Учителят наричаше големи сомове и много нехаеше за тях. По-близко до Него стояха обикновените хора, с чисти сърца и с жадни умове, които търсеха искрено истината. Ето отговора на Учителя, когато Го питат, "Не може ли с две думи да ни обясните Вашата философия? ” - “Ако можете да съберете всичката вода на земята в една чаша.
към текста >>

95. 26. По повод едно предсказание

Глава 2. Образи и идеи

Глава 1. Откриване на Школата

Картината е образна, речта става жива: “Как ще познаете свършването на света - казва Учителят - Бог ще слезе на земята и ще го посрещнат със салюти.
Липсват светкавици и гръмотевици и апокалиптичния ужас от свършването на света съвсем е вече изчезнал. Неговото виждане ни поразвява не вече със силата и светящите гами, а с новото, което Той сочи, тълкованието, което Той дава - новото предсказание - Неговото предсказание, което варира не само вън от човека, не и на земята, или във Вселената, а вътре в човека - в света на мислите, чувствата, засягащи вече не само пластовете на земята, а пластовете на човешкия мозък и на човешките общества. Спираме се на този пасаж с цветен молив, за да отбележим ярко на полето думата предсказание. Думата е интересна, не е било време човекът да не е бил заинтересован, когато чува тази дума. Тя звучи необикновено, отвежда човека до един непознат и неразбираем свят и без да иска човек трепва и се замисля. Картината е образна, речта става жива: “Как ще познаете свършването на света - казва Учителят - Бог ще слезе на земята и ще го посрещнат със салюти. Свършването на света ще бъде велико събитие. Реките ще излязат от коритата, вулканите ще изригнат, земята ще се разтърси, ще се зарадва на Господа. Като млада мома ще заиграе пред Него.” Предсказанието на американеца може да се сбъдне, а може и да не се сбъдне. Искаме да си представим картината, която Учителят дава. Финалът е нещо страшно все пак: реките ще излязат от коритата си, вулканите ще изригнат, замята ще се разиграе като млада мома - катастрофалният край ще бъде такъв не само за нашата планета, но и за жителите в нея.
към текста >>

96. 8. Законът и Школата

Глава 1. Откриване на Школата

Неговият говор понякога биваше необикновен, речта Му получаваше ново непознато звучене, отривиста и категорична.
За българския народ тя крие тежко минало - петвековното робство е оставило дълбоки следи в душата и в бита на народа. С тази дума си е послужил Учителя в една от своите беседи. Ние се спираме на нея, тя ни звучи странно в Неговите уста, прави ни особено впечатление, оглеждаме я внимателно, за да я пренесем в един свят, наречен школа. Щом като е школа, естествено там ще има Учител и ученици. Между учениците, които слушат сме и ние. Неговият говор понякога биваше необикновен, речта Му получаваше ново непознато звучене, отривиста и категорична. Тогава казваха - Учителят днес беше много строг. Да, Той си служеше еднакво с големите височини и дълбочини на езика. Какво целеше, ние не питаме. Не питаме и днес. Онова, което искаме да разберем е нещо друго, което е скрито зад тези изблици, от които звучаха строго правилата на школата - основните закони, които учениците трябваше да спазват.
към текста >>

97. 12. Двете школи

Глава 2. Ученикът - път и живот

Беше успял на уреченото време да заеме определеното място и внимателно да се вслуша в речта на Учителя си, Който повеляваше: “Да пази свободата на душата, светлината на ума, чистотата на сърцето.” Учителят беше записал с огнени слова закона в сърцето на ученика след което постави ярка стрелка на пътя, за да не бърка никога физиономията на двете школи, за да не бърка никога посоката към върха, където Го чакаше Учителя.
Словото, опитваха се да крадат и учениците. Евангелската истина блестеше: "Никой не може да ми ги отнеме от ръката. Бог ми ги е дал и ни един няма да погине, освен един.” В лекциите на общия и на специалния клас на много места принципите светеха, оръжията бяха изпитани и здрави. Ученикът беше здраво екипиран срещу всичките метеорологически промени и депресии на времето, срещу домогванията на всички сили, срещу домогванията на честолюбците, славолюбивите, властниците, които имаха една обща черта - леността, и разчитаха на кражбата, жадуваха да изпълняват роля, която никой не беше им дал и да заемат място, което никой не беше им отредил. За тази роля и за това място ученикът на школата на Учителя не можеше и да помисли, защото беше премного ангажиран да гледа, да слуша, да учи, да живее новото, което напираше по всички линии и посоки. Беше успял на уреченото време да заеме определеното място и внимателно да се вслуша в речта на Учителя си, Който повеляваше: “Да пази свободата на душата, светлината на ума, чистотата на сърцето.” Учителят беше записал с огнени слова закона в сърцето на ученика след което постави ярка стрелка на пътя, за да не бърка никога физиономията на двете школи, за да не бърка никога посоката към върха, където Го чакаше Учителя. След това ученикът ставаше неуязвим. Целите, идеите, принципите на Бялото Братство, на великата школа сияеха в зората на новата епоха, епоха на новата пролет.
към текста >>

98. 12. “Вода газите, жадни ходите

Всичко, което днес го чухме, отдалечени близо две десетилетия речта ни звучи ясна, отривиста, определена, имаме непосредствено преживяване за всичко, което се беше случило, за всичко, което бе свалено на земята и за големите ценности, които ни предстояха да овладеем.
Какво искате, какво не ви достига? Ето тук е нещо повече - както беше казал Христос на времето: “Царицата Южна открай земята дойде да чуе Соломоновата мъдрост, а тук е повече от нея." “Защо не се радвате, защо страдате? Повикани сте на празненство, на сватба, а вие не знаете, какво искате и какво не ви достига. Имате всичко от което се нуждаете. Имате и слънце, и въздух, и вода и хляб.” Великото беше слязло на земята, събитието беше рядко и би трябвало само да песнопеем, да хвалим Бога и да благодарим - да газим вода и да не ходим жадни. Всичко, което днес го чухме, отдалечени близо две десетилетия речта ни звучи ясна, отривиста, определена, имаме непосредствено преживяване за всичко, което се беше случило, за всичко, което бе свалено на земята и за големите ценности, които ни предстояха да овладеем. Днес разбираме смисъла на тази българска мъдрост, която звучи едновременно поучителна и едновременно заплашителна. Тя ни говори на разбран език и сякаш времето е същото, тембъра и силата на гласа същи, звученето правилно и докосва дълбоката ни същност. Ала ние сега имаме едно желание, не само да я чуем, а да я живеем пълно и богато, защото не сме вече същите и не слушаме, както някога. Сега, когато покрай нас пак бликат извори - те никога не са престанали да бликат, сега, когато човек пак може да ожаднее, не желаем да повтаряме същата грешка, искаме да газим вода и да пием от тази вода -повече от тогава ние разбираме днес, какво искаше да ни каже. Бликат ли днес изворите?
към текста >>

99. 1. Пръв и последен: за майстора (28.VIII.1973 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Речта покоряваше, Словото искреше от мъдрост, увличаше, задоволяваше, изпълваше празнините и най-важното докосваше целия човек със своята акустичност, отличителното й качество.
Отговорите бяха различни, споени здраво като звена на една верига, като тонове на една песен звучаща хармонично. Беше единен и цялостен, и всичко изразяваше завършена, поразяваща новоизградена личност. Трудно може да се изрази с обикновения човешки език онова движение, неуловимо и почти неразбрано за обикновените хора, които се силеха да Го представят с обикновените средства, колкото и съвършени технически да са те. Единственото място на което можеше да се намери, да се види и съзерцава, това беше само по време на оня жив поток на Неговото Слово, което покоряваше не само вниманието, а цялата духовна същност на човека, здраво запазила слуховата връзка, тоя мост през който идеите преминаваха спокойно и тържествено, на места бурно като води на пролет, които прииждат от- снеговете. Беше навсякъде и докосваше по неповторим начин цялата сетивност на човека, ала всичката притегателна сила, целия извор бихме казали на магнетизъма, който излъчваше, се изливаше неудържимо и щедро когато говореше, когато развиваше своята тема, когато разнищваше своята философия, своето Учение. Речта покоряваше, Словото искреше от мъдрост, увличаше, задоволяваше, изпълваше празнините и най-важното докосваше целия човек със своята акустичност, отличителното й качество. И ето, че тъкмо през тези утринни часове, когато атмосферата край Него се насищаше на светлина, всред оная жива тишина, когато всеки миг и идея жадно се поглъщат, рязко се очертават, като проблясък на светкавица, оня интервал, който недвусмислено спираше дъха на учениците - защото Той говореше за себе си. Бяха мигове, бяха едва уловими капки, зрънца, за които бяхме благодарни, защото те бяха части от една картина, един образ очертаващ се релефно, един свят неуловим и далечен, премного светъл и чист като оазис. Кой съм аз?!... Случаят е импозантен и звучи в някакъв широк стигащ до безкрая диапазон.Веднъж беше казал: “Аз съм в думите, които говоря” - ясно и точно, определено и внушително силно - по време, когато светът бе преизпълнен с думи, през време, когато връзката между думи и дела почти беше изчезнала, за да звучи всичко казано и речено като празни фанфари всред шизофренията на двадесетия век, която обрисуваше образа на ръководещите фактори, и тъкмо тогава да кажеш: “Аз съм в думите си”, беше наистина рядко събитие. Една истина блесваше с непомрачен блясък и сила, и нямаше да се намери друга сила, която да отрече и опровергае това.
към текста >>

100. 7. Мярката (2.IX.1969 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ