НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
159
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_12 ) Аз и Отец ми ще направим жилище във вас
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако има
ревност
, подозрение, съмнение, не може да се образува братство.
АЗ И ОТЕЦ МИ ЩЕ НАПРАВИМ ЖИЛИЩЕ ВЪВ ВАС В частен разговор с един брат Учителя каза: У много хора има нещо, напластено от миналото.
Ако има
ревност
, подозрение, съмнение, не може да се образува братство.
Това не е онова Божественото, което сплотява хората. Когато се говори за Любовта, някой изпитва срам, понеже неговата любов има примеси. Затова човек трябва да има чисти мисли и желания и Любовта, като минава през тази чиста среда, не ще добива никакви примеси. Когато съзнанието ти е нечисто, не може да се повдигне в по-горна област. Божествената Любов ще дойде да обнови света.
към текста >>
2.
2_19 ) Изпити на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В разговора стана въпрос за
ревността
.
Най-малкото ограничение на Любовта внася отрова в човека. Да ограничавате Любовта, това значи да ограничавате Бога в себе си. Колко трябва да те обичат, нямаш право да се месиш в това. Оставете всеки човек да прояви свободно любовта си. Трябва едно вътрешно самовъзпитание.
В разговора стана въпрос за
ревността
.
Учителя каза: Ревността е извън Любовта. Ревността не е нещо, което вие сте проявили. Други се карат и вие сте намесени в това каране. Има една ревност от падналите духове, които заблуждават хората.
към текста >>
Ревността
е извън Любовта.
Колко трябва да те обичат, нямаш право да се месиш в това. Оставете всеки човек да прояви свободно любовта си. Трябва едно вътрешно самовъзпитание. В разговора стана въпрос за ревността. Учителя каза:
Ревността
е извън Любовта.
Ревността не е нещо, което вие сте проявили. Други се карат и вие сте намесени в това каране. Има една ревност от падналите духове, които заблуждават хората. Всички заблуждения, в които се намирате при Любовта, са теории на падналите Ангели и вие ги развивате и посочвате за Любов това, което не е Любов. При сегашното знание има ревност, понеже мислиш, че този предмет ще го изгубиш.
към текста >>
Ревността
не е нещо, което вие сте проявили.
Оставете всеки човек да прояви свободно любовта си. Трябва едно вътрешно самовъзпитание. В разговора стана въпрос за ревността. Учителя каза: Ревността е извън Любовта.
Ревността
не е нещо, което вие сте проявили.
Други се карат и вие сте намесени в това каране. Има една ревност от падналите духове, които заблуждават хората. Всички заблуждения, в които се намирате при Любовта, са теории на падналите Ангели и вие ги развивате и посочвате за Любов това, което не е Любов. При сегашното знание има ревност, понеже мислиш, че този предмет ще го изгубиш. Но като знаеш, че няма да го изгубиш, може ли да има ревност?
към текста >>
Има една
ревност
от падналите духове, които заблуждават хората.
В разговора стана въпрос за ревността. Учителя каза: Ревността е извън Любовта. Ревността не е нещо, което вие сте проявили. Други се карат и вие сте намесени в това каране.
Има една
ревност
от падналите духове, които заблуждават хората.
Всички заблуждения, в които се намирате при Любовта, са теории на падналите Ангели и вие ги развивате и посочвате за Любов това, което не е Любов. При сегашното знание има ревност, понеже мислиш, че този предмет ще го изгубиш. Но като знаеш, че няма да го изгубиш, може ли да има ревност? Ревността е едно отрицателно средство, едно неразбиране на нещата. Тогава човек се съмнява в съществото, което обича.
към текста >>
При сегашното знание има
ревност
, понеже мислиш, че този предмет ще го изгубиш.
Ревността е извън Любовта. Ревността не е нещо, което вие сте проявили. Други се карат и вие сте намесени в това каране. Има една ревност от падналите духове, които заблуждават хората. Всички заблуждения, в които се намирате при Любовта, са теории на падналите Ангели и вие ги развивате и посочвате за Любов това, което не е Любов.
При сегашното знание има
ревност
, понеже мислиш, че този предмет ще го изгубиш.
Но като знаеш, че няма да го изгубиш, може ли да има ревност? Ревността е едно отрицателно средство, едно неразбиране на нещата. Тогава човек се съмнява в съществото, което обича. Жан Валжан обичаше Козет, отнеха му я и му стана мъчно, а трябваше да му стане приятно, че се намери кой да я обича. Ревността се е появила преди да се е явил човек в тази форма.
към текста >>
Но като знаеш, че няма да го изгубиш, може ли да има
ревност
?
Ревността не е нещо, което вие сте проявили. Други се карат и вие сте намесени в това каране. Има една ревност от падналите духове, които заблуждават хората. Всички заблуждения, в които се намирате при Любовта, са теории на падналите Ангели и вие ги развивате и посочвате за Любов това, което не е Любов. При сегашното знание има ревност, понеже мислиш, че този предмет ще го изгубиш.
Но като знаеш, че няма да го изгубиш, може ли да има
ревност
?
Ревността е едно отрицателно средство, едно неразбиране на нещата. Тогава човек се съмнява в съществото, което обича. Жан Валжан обичаше Козет, отнеха му я и му стана мъчно, а трябваше да му стане приятно, че се намери кой да я обича. Ревността се е появила преди да се е явил човек в тази форма. У всички насекоми и у всички други животни има ревност.
към текста >>
Ревността
е едно отрицателно средство, едно неразбиране на нещата.
Други се карат и вие сте намесени в това каране. Има една ревност от падналите духове, които заблуждават хората. Всички заблуждения, в които се намирате при Любовта, са теории на падналите Ангели и вие ги развивате и посочвате за Любов това, което не е Любов. При сегашното знание има ревност, понеже мислиш, че този предмет ще го изгубиш. Но като знаеш, че няма да го изгубиш, може ли да има ревност?
Ревността
е едно отрицателно средство, едно неразбиране на нещата.
Тогава човек се съмнява в съществото, което обича. Жан Валжан обичаше Козет, отнеха му я и му стана мъчно, а трябваше да му стане приятно, че се намери кой да я обича. Ревността се е появила преди да се е явил човек в тази форма. У всички насекоми и у всички други животни има ревност. Ревността е най-ниската страна на умственото развитие, понеже вече правиш различие между едното и другото.
към текста >>
Ревността
се е появила преди да се е явил човек в тази форма.
При сегашното знание има ревност, понеже мислиш, че този предмет ще го изгубиш. Но като знаеш, че няма да го изгубиш, може ли да има ревност? Ревността е едно отрицателно средство, едно неразбиране на нещата. Тогава човек се съмнява в съществото, което обича. Жан Валжан обичаше Козет, отнеха му я и му стана мъчно, а трябваше да му стане приятно, че се намери кой да я обича.
Ревността
се е появила преди да се е явил човек в тази форма.
У всички насекоми и у всички други животни има ревност. Ревността е най-ниската страна на умственото развитие, понеже вече правиш различие между едното и другото.
към текста >>
У всички насекоми и у всички други животни има
ревност
.
Но като знаеш, че няма да го изгубиш, може ли да има ревност? Ревността е едно отрицателно средство, едно неразбиране на нещата. Тогава човек се съмнява в съществото, което обича. Жан Валжан обичаше Козет, отнеха му я и му стана мъчно, а трябваше да му стане приятно, че се намери кой да я обича. Ревността се е появила преди да се е явил човек в тази форма.
У всички насекоми и у всички други животни има
ревност
.
Ревността е най-ниската страна на умственото развитие, понеже вече правиш различие между едното и другото.
към текста >>
Ревността
е най-ниската страна на умственото развитие, понеже вече правиш различие между едното и другото.
Ревността е едно отрицателно средство, едно неразбиране на нещата. Тогава човек се съмнява в съществото, което обича. Жан Валжан обичаше Козет, отнеха му я и му стана мъчно, а трябваше да му стане приятно, че се намери кой да я обича. Ревността се е появила преди да се е явил човек в тази форма. У всички насекоми и у всички други животни има ревност.
Ревността
е най-ниската страна на умственото развитие, понеже вече правиш различие между едното и другото.
към текста >>
3.
3_11 ) През тъмната зона
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Външно твърдя че няма, но нещо ми казва отвътре, че не съм на права посока.“ Да, тези, които отричат, после стават много
ревностни
.
На някои хора, като ги заровят, телата им с години остават неразложени и космите им растат; това е, което наричат вампирясване. Това е доста голямо изпитание за тях и трябва дълго време, за да се освободят. Разговарях се с едного, който ми каза: „Раздвоен съм вече. Проповядвах на другите, че няма душа, че всичко това е празна работа, но нещо в мен ми нашепва: „Има! “ В себе си съм се раздвоил.
Външно твърдя че няма, но нещо ми казва отвътре, че не съм на права посока.“ Да, тези, които отричат, после стават много
ревностни
.
Заминаването от този свят може да го наречем издигане. Заминалият се издига. Физическият свят е свят на промените; няма защо тук човек да търси щастие, но при една друга култура това ще бъде възможно и на Земята. Смъртта е Ангел с две лица: едното е страшно, а другото лице е толкова красиво, че по-красиво от него няма. Който умира, отива в другия свят, за да вземе сила.
към текста >>
4.
3_29 ) Човек е микрокосмос
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В
древността
Кабалата се е изучавала по инволюционен път, като са слизали съществата надолу, а сега по закона на еволюцията започва обратният път на възлизане и Кабалата трябва да се изучава по нов начин.
“ Сега Кабалата не е вече такава, каквато беше едно време. Сега светът е прогресивен. Когато се говори за Кабалата, трябва да се знае, че това е отвлечена област и там трябва много голям ум. Кабалата изучава вътрешния свят, а сегашната наука изучава външния свят.
В
древността
Кабалата се е изучавала по инволюционен път, като са слизали съществата надолу, а сега по закона на еволюцията започва обратният път на възлизане и Кабалата трябва да се изучава по нов начин.
Числата 9 и 10 са благоприятни. Числото 9 е завършен резултат; след него почва друг цикъл, друга епоха. Имената, които са поставени на хората, имат значение. Те не са случайни. За онзи, който знае, това не е случайно, а за, онзи, който не знае, това е случайно.
към текста >>
5.
5_01 ) Завеждам ви при извора
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някога в
древността
мнозина са чакали в школите двадесет години, за да има дадат две-три зрънца изречения, с които да работят после.
Сега давам двадесет лева на малко дете, което не съзнава, но като минат години тези негови пари вече ще станат един малък капитал. Идеите, които излагам в беседите и лекциите, вие сами може да ги намерите, но за всяка от тях трябва да работите двадесет и пет хиляди години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи; тогава колко години ви трябват, за да ги намерите? А колко такива беседи има? Затова подчертавам, че с тези беседи и лекции се съкращава извънредно много времето за вашето развитие.
Някога в
древността
мнозина са чакали в школите двадесет години, за да има дадат две-три зрънца изречения, с които да работят после.
Окултната наука на Запад върви по механичен път, а в беседите има разнообразие, каквото има и в самата Природа. В това разнообразие има вътрешна закономерност – както е в Природата, така е и в беседите. Аз съм излязъл от един свят, в който окултистите не са стъпвали и дори не са го виждали. Превеждам от Природата, от самия оригинал. Досега не съм ви говорил за Любовта, досега съм стигал до Причинния свят.
към текста >>
6.
5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И от тогава той станал
ревностен
член на Братството.
Събрали се на братска вечеря у Димитър Македонски и Тодор Стоименов. По средата на вечерята пристигнал Апостолиди, който живеел в близка къща и бил хазяин на Македонски и Стоименов. Бил силно развълнуван и съобщил, че синът му е тежко болен, в агония и помолил Учителя да помогне. След излизането на Апостолиди Учителя дал една кърпа на Епитропов и му казал да отиде при болното дете и да я сложи върху лицето му и така да стои цяла нощ. На сутринта Апостолиди пристигнал радостен и съобщил, че син му е здрав.
И от тогава той станал
ревностен
член на Братството.
*** На една екскурзия във Витоша един наш брат, бивш учител в Техническата гимназия, разказа: „Поканиха и мен на среща на завършилите гимназията и за моя изненада изказаха ми благодарност за напътствията, които съм им давал. Казаха ми, че всяка дума била като светъл фар в техния живот. Зарадвах се. Това съм направил не аз, а Учителя, понеже когато говорех, черпех от беседите Му с пълни шепи и раздавах; така събудих в моите ученици любов към живота.
към текста >>
7.
6_01 ) Свещеният час
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Павел беше
ревностен
.
Насочете усилията си към това, всичко зависи от усърдието. И сега човек има връзка с Невидимия свят, защото всяка негова мисъл и всяко негово желание са все усилия от Невидимия свят. Ако някой път Невидимият свят изпраща скромни посланици, които носят малки записки на човека, и той ги изхвърля, за да очаква големи записки, човек остава на сухо. Защо Христос избра апостол Павел? Понеже имаше възможност да се пробуди, затова го избра.
Павел беше
ревностен
.
Вие ще живеете едновременно два живота, ще държите два метода. С хората ще работите както се работи със светските хора-доколкото може, ще им се предаде Истината на светски език. А и вие ще си имате свещен час, всеки ден ще се уединявате, ще съзерцавате, ще размишлявате върху най-възвишеното. Ще имате постижение. Човек никак да не се безпокои за резултатите, защото безпокойството е голяма спънка, голям недостатък.
към текста >>
8.
57) Паневритмия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Упражненията, които ви давам сега, са извършвани и в
древността
на скрити места от велики адепти за велики постижения.
Не допущайте при Паневритмията дисхармонични движения. Онзи, който прави хлабаво упражненията, не може да служи на Бога. Бъдете прилежни, Бог обича прилежните. Първо научете игрите, а после теорията. Всички древни мистични школи са имали ритмични упражнения като метод да се възпитават учениците на Школата в музика и в пластика.
Упражненията, които ви давам сега, са извършвани и в
древността
на скрити места от велики адепти за велики постижения.
Съвременната наука няма данни за Паневритмията и не знае при коя песен какви движения трябва да направи тялото. Понеже сме в епохата на зараждане на Шестата раса, затова се туря една нова основа на Паневритмията. По-рано тя е била инволюционна, а сега e еволюционна. Древните танци са били инволюционни и в еволюцията ние събираме енергията, която сме вложили при инволюцията. От Слънцето гледат с четири очи, че в България се опитват да играят слънчевия ритъм.
към текста >>
9.
56) Нужда от работници
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато говориш с някого по някой въпрос, не му предоставяй веднага книги, но му препоръчай да купи еди-коя си и да я прочете, за да видиш дали има у него
ревност
.
Тогава трябва да ги намерите. Например срещнете някого, споделете, че четете интересна книга, и го ангажирайте и той да я прочете, за да си каже мнението. Ще му кажете да я прочете и да ви изясни какво иска да подчертае авторът, понеже мисълта му е много дълбока. И той, като я прочете, ще иска да говори с вас. Поставете се на една нога с него, а не по-горе.
Когато говориш с някого по някой въпрос, не му предоставяй веднага книги, но му препоръчай да купи еди-коя си и да я прочете, за да видиш дали има у него
ревност
.
Образувайте подвижни библиотеки. Създайте ги навсякъде, заедно и всеки поотделно. Едно семе ще падне в тръни, друго – на пътя, трето – на камък, а четвърто – на добра почва. Трябва една мълчалива работа за разпространение на беседите. Може да се проповядва, може да се работи, но ако отгоре не дойдат Съществата да помагат, не би вървяла работата.
към текста >>
10.
64) Пентаграмът
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Пентаграмът е окултен символ, съществуващ от дълбока
древност
в школите на Бялото Братство.
ПЕНТАГРАМЪТ
Пентаграмът е окултен символ, съществуващ от дълбока
древност
в школите на Бялото Братство.
Пентаграмът, така както е даден от Учителя, със символичните знаци, с имената на добродетелите и с мисълта „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа“, вписана от вътрешната страна на окръжността, е нов и бележи отварянето на Школата. През 1898 г. Учителя получава този духовен знак чрез вътрешно откровение и прави необходимите записки в тефтерчето си. За по-голяма яснота ще изложим някои от обясненията за Пентаграма, изнесени по време на Търновския събор, състоял се през 1914 г., когато присъстващите получават и по един отпечатан Пентаграм. Като разгледаме Пентаграма, забелязваме, че той до известна степен отговаря на човешкото тяло: ако се разкрачим и поставим ръце настрани, получава се фигурата пентаграм.
към текста >>
11.
68) Победата е на наша страна
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Размишлението е ефикасен метод и е употребявано от дълбока
древност
.
Преди да се справят с нас, с тях ще се справят. В бъдеще учениците на Бялото Братство от тук ще се родят в Русия, в Кавказ, и там ще работят. Стана въпрос как да се четат беседите и лекциите. Учителя каза: Неведнъж съм споменавал, че четенето на свещени текстове трябва да се съпровожда с молитва и размишление.
Размишлението е ефикасен метод и е употребявано от дълбока
древност
.
В епохата на Христа и на Йоан Кръстител зад тях стояха 4 000 есеи18, които бяха техен тил. Когато излязат десет души да работят на Божията нива, зад тях трябва да има най-малко сто, които с молитвите си да бъдат тил. И един Учител, като работи, има тил, който го подкрепя с молитва. Апостолите на Христа са преродени пророци. Исайя бе пророк и поет.
към текста >>
12.
91) Силни в Божествената истина
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Предполагам, че
ревността
стои далеч от вас.
Вие ще развиете едно интензивно желание да обичате Целокупния живот. Щом имате Любов към всичкия живот, тогава ще бъдете силни в Божествената Истина. Живот, който изпълва всичко, е Божият живот. Всички се стремете да добиете пълния живот на безсмъртието. Всеобемащата Любов носи пълния живот.
Предполагам, че
ревността
стои далеч от вас.
Когато обичаш някого напълно, не можеш да го ревнуваш. При ревността се проявяват прекомерни права по отношение на едного и никой друг няма право спрямо него. При ревността се изпитва желание за мьст, в нервната система се събират взривни вещества, разстройва се черният дроб, стомахът, пулсът се увеличава. От нея се раждат доста болести, преди всичко неврастенията. Природата обича онези, които работят.
към текста >>
При
ревността
се проявяват прекомерни права по отношение на едного и никой друг няма право спрямо него.
Живот, който изпълва всичко, е Божият живот. Всички се стремете да добиете пълния живот на безсмъртието. Всеобемащата Любов носи пълния живот. Предполагам, че ревността стои далеч от вас. Когато обичаш някого напълно, не можеш да го ревнуваш.
При
ревността
се проявяват прекомерни права по отношение на едного и никой друг няма право спрямо него.
При ревността се изпитва желание за мьст, в нервната система се събират взривни вещества, разстройва се черният дроб, стомахът, пулсът се увеличава. От нея се раждат доста болести, преди всичко неврастенията. Природата обича онези, които работят. Докато си ленив, никога не може да ти се прости. Прощаването показва, че си почнал с прилежанието.
към текста >>
При
ревността
се изпитва желание за мьст, в нервната система се събират взривни вещества, разстройва се черният дроб, стомахът, пулсът се увеличава.
Всички се стремете да добиете пълния живот на безсмъртието. Всеобемащата Любов носи пълния живот. Предполагам, че ревността стои далеч от вас. Когато обичаш някого напълно, не можеш да го ревнуваш. При ревността се проявяват прекомерни права по отношение на едного и никой друг няма право спрямо него.
При
ревността
се изпитва желание за мьст, в нервната система се събират взривни вещества, разстройва се черният дроб, стомахът, пулсът се увеличава.
От нея се раждат доста болести, преди всичко неврастенията. Природата обича онези, които работят. Докато си ленив, никога не може да ти се прости. Прощаването показва, че си почнал с прилежанието. Препятствията и мъчнотиите са дадени, за да се излекуваш от леността.
към текста >>
13.
10. VI. 1952 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В
древността
всички Учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, за да получат просветление и нови идеи.
През деня с Учителя обикаляхме околностите при хубаво време. Посрещахме гости от Изгрева. Незабелязано и с радост минаваха часовете. В тези божествени чисти места незабравими останаха в съзнанието ни всички мигове, прекарани тук през тези четири дни. Благодарим на Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим.
В
древността
всички Учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, за да получат просветление и нови идеи.
Ще благодарим на Бога за тези свещени дни, прекарани тук. На такава височина става голяма промяна с човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Учителя каза: „Онези, които са в София, очакват от вас.”
към текста >>
14.
10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят каза веднъж така: „Всички окултни школи на
древността
(в Египет, Вавилон, Индия, Палестина и пр.), а също така и съвременните, са инволюционни." А сега именно Бялото Братство чрез Учителя създава една окултна школа, която е еволюционна.
За да разгледаме този въпрос, ще трябва малко да се отклоним. Има инволюция и еволюция. А какво значи инволюция и еволюция? Инволюцията значи слизане, а еволюцията - качване. (Днешната официална наука знае само за еволюцията.) Когато човечеството е слизало от Бога към материалния свят, това е инволюция, а когато се качва от материалния свят към Бога, това е еволюцията.
Учителят каза веднъж така: „Всички окултни школи на
древността
(в Египет, Вавилон, Индия, Палестина и пр.), а също така и съвременните, са инволюционни." А сега именно Бялото Братство чрез Учителя създава една окултна школа, която е еволюционна.
Като разглеждаме този въпрос по-подробно, ще разберем каква трябва да бъде основната идея на човечеството. Защото окултните школи на древността и сега в Западна Европа са инволюционни, т.е. тяхната мъдрост е инволюционна. А какво значи инволюционна мъдрост? Ще нарисувам една рисунка.
към текста >>
Защото окултните школи на
древността
и сега в Западна Европа са инволюционни, т.е.
А какво значи инволюция и еволюция? Инволюцията значи слизане, а еволюцията - качване. (Днешната официална наука знае само за еволюцията.) Когато човечеството е слизало от Бога към материалния свят, това е инволюция, а когато се качва от материалния свят към Бога, това е еволюцията. Учителят каза веднъж така: „Всички окултни школи на древността (в Египет, Вавилон, Индия, Палестина и пр.), а също така и съвременните, са инволюционни." А сега именно Бялото Братство чрез Учителя създава една окултна школа, която е еволюционна. Като разглеждаме този въпрос по-подробно, ще разберем каква трябва да бъде основната идея на човечеството.
Защото окултните школи на
древността
и сега в Западна Европа са инволюционни, т.е.
тяхната мъдрост е инволюционна. А какво значи инволюционна мъдрост? Ще нарисувам една рисунка. Една спирала, която слиза надолу и постепенно се стеснява. Това значи, че те слизат надолу, изпадат в по-гъста материя, отдалечават се от Бога и изгубват богатството си, което са имали от Него, постепенно развиват в себе си гордостта и не само че накрая не ще постигнат нищо, но ще загубят и това, що са имали.
към текста >>
Инволюционните окултни школи на
древността
са си служили с разни заклинания и други окултни средства, за да привлекат духовете, от които са черпили мъдрост.
Тя е една спирална линия, която отива нагоре и се разширява. С други думи човек, който влезе в еволюционната окултна школа, той придобива нови и нови просветления за любов, постепенно расте в знание, мъдрост, истина, любов, във всичко добро. Кой е отличителният белег, по който се познава, че една окултна школа е еволюционна? Когато е сложила за основна идея Любовта, всичко друго - знание, мъдрост, истина, подчинява на любовта, т.е. смята ги като нейни крепители.
Инволюционните окултни школи на
древността
са си служили с разни заклинания и други окултни средства, за да привлекат духовете, от които са черпили мъдрост.
Тези техни заклинания днес нямат сила, нямат значение, защото нисшите духове, които се викат с тези заклинания, в сегашната епоха са вързани. А по-висшите духове, които са се викали от тези заклинания, те са напреднали на по-високо стъпало и не могат да се викат вече с тези заклинания. А в еволюционната окултна школа ученикът с любов привлича към себе си всички висши същества от невидимия свят без заклинания и те му помагат. С други думи, такъв човек на Любовта има подкрепата на невидимия свят. Ето защо един човек, който иска да напредва в този Божествен път, трябва да има за една основна идея ЛЮБОВТА.
към текста >>
15.
Любовта в новата епоха
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
- У много религиозни хора има напластени неща от миналото, например
ревност
, подозрение, съмнение и когато тези работи ги има, не може да се образува братство.
Любовта в новата епоха В частен разговор с един брат, Учителя каза:
- У много религиозни хора има напластени неща от миналото, например
ревност
, подозрение, съмнение и когато тези работи ги има, не може да се образува братство.
То не е онова Божественото, което сплотява хората. Някой човек го е срам от Любовта. То е, понеже неговата любов има примеси. Затова човек трябва да има чисти мисли и желания и любовта, като минава през тази чиста среда, не добива примеси. Когато твоето съзнание е нечисто, не може да се повдигне в по-горна област.
към текста >>
16.
07. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ 23.IX.1941 г. за 4 дни
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В
древността
, всички, и Учител и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, да получат просветление и нови идеи.
Страданията са за едни изпит, а за други — изправление. Значи, целия живот за човека е една велика школа за учене. През хубаво време обикаляхме околностите. Незабелязано и в радост минаваха часовете в тези Божествено чисти, незабравими места. Благодарим на Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим.
В
древността
, всички, и Учител и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, да получат просветление и нови идеи.
На такава височина става голяма промяна с човека, той се преобразява и светлина нахлува в него.
към текста >>
17.
Основната идея в човешкия живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят каза веднъж така: „Всички окултни школи на
древността
(в Египет, Вавилон, Индия, Палестина и пр.), а също така и съвременните, са инволюционни.” А сега именно Бялото Братство чрез Учителя създава една окултна школа, която е еволюционна.
За да разгледаме този въпрос, ще трябва малко да се отклоним. Има инволюция и еволюция. А какво значи инволюция и еволюция? Инволюцията значи слизане, а еволюцията - качване. (Днешната официална наука знае само за еволюцията.) Когато човечеството е слизало от Бога към материалния свят, това е инволюция, а когато се качва от материалния свят към Бога, това е еволюцията.
Учителят каза веднъж така: „Всички окултни школи на
древността
(в Египет, Вавилон, Индия, Палестина и пр.), а също така и съвременните, са инволюционни.” А сега именно Бялото Братство чрез Учителя създава една окултна школа, която е еволюционна.
Като разглеждаме този въпрос по-подробно, ще разберем каква трябва да бъде основната идея на човечеството. Защото окултните школи на древността и сега в Западна Европа са инволюционни, т.е. тяхната мъдрост е инволюционна. А какво значи инволюционна мъдрост? Ще нарисувам една рисунка.
към текста >>
Защото окултните школи на
древността
и сега в Западна Европа са инволюционни, т.е.
А какво значи инволюция и еволюция? Инволюцията значи слизане, а еволюцията - качване. (Днешната официална наука знае само за еволюцията.) Когато човечеството е слизало от Бога към материалния свят, това е инволюция, а когато се качва от материалния свят към Бога, това е еволюцията. Учителят каза веднъж така: „Всички окултни школи на древността (в Египет, Вавилон, Индия, Палестина и пр.), а също така и съвременните, са инволюционни.” А сега именно Бялото Братство чрез Учителя създава една окултна школа, която е еволюционна. Като разглеждаме този въпрос по-подробно, ще разберем каква трябва да бъде основната идея на човечеството.
Защото окултните школи на
древността
и сега в Западна Европа са инволюционни, т.е.
тяхната мъдрост е инволюционна. А какво значи инволюционна мъдрост? Ще нарисувам една рисунка. Една спирала, която слиза надолу и постепенно се стеснява. Това значи, че те слизат надолу, изпадат в по-гъста материя, отдалечават се от Бога и изгубват богатството си, което са имали от Него, постепенно развиват в себе си гордостта и не само че накрая не ще постигнат нищо, но ще загубят и това, що са имали.
към текста >>
Инволюционните окултни школи на
древността
са си служили с разни заклинания и други окултни средства, за да привлекат духовете, от които са черпили мъдрост.
Тя е една спирална линия, която отива нагоре и се разширява. С други думи човек, който влезе в еволюционната окултна школа, той придобива нови и нови просветления за любов, постепенно расте в знание, мъдрост, истина, любов, във всичко добро. Кой е отличителният белег, по който се познава, че една окултна школа е еволюционна? Когато е сложила за основна идея Любовта, всичко друго - знание, мъдрост, истина, подчинява на любовта, т.е. смята ги като нейни крепители.
Инволюционните окултни школи на
древността
са си служили с разни заклинания и други окултни средства, за да привлекат духовете, от които са черпили мъдрост.
Тези техни заклинания днес нямат сила, нямат значение, защото нисшите духове, които се викат с тези заклинания, в сегашната епоха са вързани. А по-висшите духове, които са се викали от тези заклинания, те са напреднали на по-високо стъпало и не могат да се викат вече с тези заклинания. А в еволюционната окултна школа ученикът с любов привлича към себе си всички висши същества от невидимия свят без заклинания и те му помагат. С други думи, такъв човек на Любовта има подкрепата на невидимия свят. Ето защо един човек, който иска да напредва в този Божествен път, трябва да има за една основна идея ЛЮБОВТА.
към текста >>
18.
037 ПСИХИЧНИТЕ ПРИЧИНИ НА БОЛЕСТТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Изпадне ли човек в
ревност
, съмнение, подозрение, гняв и отрицателни състояния, той трябва да намери методи да ги трансформира.
Нечистите мисли и чувства създават болестите. Смущенията парализират ума, сърцето и тялото. Едни болести се дължат на умствени смущения, други - на смущения в чувствата. Когато смущенията са от чувствен характер, те засягат черния дроб, кръвоносните съдове, сърцето и др. Смущенията пък произтичат от безлюбието.
Изпадне ли човек в
ревност
, съмнение, подозрение, гняв и отрицателни състояния, той трябва да намери методи да ги трансформира.
Иначе ще заболее от някаква болест. На всяка отрицателна мисъл или чувство в себе си постави една положителна мисъл или чувство, които да ги неутрализират и трансформират. Всяко неразположение на духа се отразява върху здравето. Ученикът трябва да знае произхода на своята болест, дали тя има физически, духовен или умствен характер. Когато хората загубят Любовта си, хваща ги туберкулоза.
към текста >>
Пазете се от страх, омраза, безпокойство, завист,
ревност
и други отрицателни състояния, които създават отрови и утайки в организма.
И така цели десет години се мъчех с тези циреи. Когато се освободих от тях, примирих се с родителите си." В случая енергията на омразата се е събрала в материята на цирея и е излязла навън. Ревматизмът, например, освен чисто физически причини, има и психически. Тези причини се коренят в мисълта, чувствата и във волята. Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка в живота се проявяват във вид на ревматизъм, на циреи или на други болести.
Пазете се от страх, омраза, безпокойство, завист,
ревност
и други отрицателни състояния, които създават отрови и утайки в организма.
Болестта може да се появи тогава, когато човек не се е примирил с някой заминал отвъд. Един свещеник дойде при мене болен. Беше много изплашен. Казах му, че има близък умрял, с когото не са живели добре: "Тази болест се дължи именно на този твой близък." И той ми изповяда, че е бил майка си и тя умряла. Посъветвах го да се примири с майка си и болестта ще мине.
към текста >>
19.
049 ЗАКОНИ НА МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ ЖИВОТ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да кажем, че учиш някого да не ревнува, искаш да спънеш неговата
ревност
.
Когато се наруши хармонията между мислите и чувствата, паметта отслабва. Някой човек се проявява: не го спирай в неговата проява. Само насочи вниманието му в друго, по-възвишено направление. Понеже ако го спънеш, това течение ще влезе в тебе. Може да направите опит.
Да кажем, че учиш някого да не ревнува, искаш да спънеш неговата
ревност
.
Ревността ще се прояви в тебе. ''Защо бялата раса е станала нервна? '' – От престъпленията, които върши. Човек, със своя лош живот, става нервен.
към текста >>
Ревността
ще се прояви в тебе.
Някой човек се проявява: не го спирай в неговата проява. Само насочи вниманието му в друго, по-възвишено направление. Понеже ако го спънеш, това течение ще влезе в тебе. Може да направите опит. Да кажем, че учиш някого да не ревнува, искаш да спънеш неговата ревност.
Ревността
ще се прояви в тебе.
''Защо бялата раса е станала нервна? '' – От престъпленията, които върши. Човек, със своя лош живот, става нервен. ''Какво е отражението на човешките постъпки в Живота на човечеството?
към текста >>
20.
062 ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Божественото изключва
ревността
, съмнението, подозрението, грубостта и насилието.
Всяка една малка частица съдържа грамадна енергия и ако ние живеем в закона на Любовта, тази енергия ще се прояви. При Божествената Любов няма лишения. При нея човек е сигурен сто на сто. При Любовта има изобилие. Човекът на Любовта, като влезе в един дом, носи своите благословения.
Божественото изключва
ревността
, съмнението, подозрението, грубостта и насилието.
Любов, в която има ревност, не е никаква Любов. Човек, като съзнава, че Любовта е неделима, няма какво да ревнува. Ако искате да се избавите от терзанията на човешката Любов, завистта, ревността, съмнението, идете при Божествения извор. Отрицателните прояви на Любовта се дължат на неразбиране. Ти не можеш да търпиш, когато някой обича този, когото ти обичаш.
към текста >>
Любов, в която има
ревност
, не е никаква Любов.
При Божествената Любов няма лишения. При нея човек е сигурен сто на сто. При Любовта има изобилие. Човекът на Любовта, като влезе в един дом, носи своите благословения. Божественото изключва ревността, съмнението, подозрението, грубостта и насилието.
Любов, в която има
ревност
, не е никаква Любов.
Човек, като съзнава, че Любовта е неделима, няма какво да ревнува. Ако искате да се избавите от терзанията на човешката Любов, завистта, ревността, съмнението, идете при Божествения извор. Отрицателните прояви на Любовта се дължат на неразбиране. Ти не можеш да търпиш, когато някой обича този, когото ти обичаш. Това са човешки разбирания.
към текста >>
Ако искате да се избавите от терзанията на човешката Любов, завистта,
ревността
, съмнението, идете при Божествения извор.
При Любовта има изобилие. Човекът на Любовта, като влезе в един дом, носи своите благословения. Божественото изключва ревността, съмнението, подозрението, грубостта и насилието. Любов, в която има ревност, не е никаква Любов. Човек, като съзнава, че Любовта е неделима, няма какво да ревнува.
Ако искате да се избавите от терзанията на човешката Любов, завистта,
ревността
, съмнението, идете при Божествения извор.
Отрицателните прояви на Любовта се дължат на неразбиране. Ти не можеш да търпиш, когато някой обича този, когото ти обичаш. Това са човешки разбирания. Жан Валжан не е още Жан Валжан, защото се влюби в Козета. Тя обича друг и Жан Валжан страда.
към текста >>
21.
089 ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той е бил посветен, учил се е в една от Школите на
древността
.
Те са много взискателни към всекиго, защото ще разполага с тяхната сила. Приемат ли го веднъж помежду си, те всякога ще му помагат. Велики перспективи, велико бъдеще, велики постижения седят пред вас. Йоан Кръстител, който беше дошъл малко преди Христа, бе запознат с Божествената Наука, с Божественото Учение. Той не е бил от простите, от невежите.
Той е бил посветен, учил се е в една от Школите на
древността
.
Новото в света е било давано винаги от това Велико Братство. Светлите Братя, чрез Христа, внесоха доброто в света. Ако не беше дошъл Христос преди две хиляди години, какво щеше да бъде положението на човечеството? Всичко хубаво в света се е внасяло от Светлите Братя, които са работели за повдигането на народите. Онези хора, в чиято душа и дух живее Бог, са Великите Същества, гениите, Учителите на човечеството, които са дали най-високите проявления в музиката, в поезията, в изкуството и изобщо, във всички области на Живота.
към текста >>
22.
114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има един мистичен разказ: в
древността
един цар, който се разхождал в градината си, набрал кошница с череши.
Работата ще бъде великата задача за бъдещото поколение. Който е в мъчението, да премине към труда. Който е в труда, да премине към работата. И най-малката служба, и най-малката работа, вършена от Любов, добива висша ценност. Любовта трябва да бъде подтик на всяко нещо.
Има един мистичен разказ: в
древността
един цар, който се разхождал в градината си, набрал кошница с череши.
Настигнало го едно дете и му казва: „Можеш ли да ми продадеш? ” Царят казал: „Не ги продавам.” „Можеш ли да ми дадеш? ” „Мога да ти дам.” Но и детето било умно. Царят като му дал череши, детето казало: „Мога ли да ти понося кошницата? ” Тръгнали заедно.
към текста >>
23.
116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Коренът й се крие в дълбоката
древност
.
Като мине котка мислят, че няма да им върви. Българският народ е музикален. В България има музикални хора. Какво означава думата „българин”? Тя е от древен произход.
Коренът й се крие в дълбоката
древност
.
Под „българин” разбирам човек, който търси Учителя си, намира го и учи. От гледището на Божествената философия, това е значението на думата „българин”. Значи, българин е всеки човек, който търси и намира своя велик Учител, за да приложи неговото Учение и да покаже на своя народ и на своя ближен, как трябва да се живее. Ти питаш: „Българин ли съм? ” Казвам: „Ако ме разбираш, българин си, ако не ме разбираш, не си българин.”
към текста >>
24.
Екскурзия на Витоша
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В
древността
всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, за да получат просветление и нови идеи.
През деня е Учителя обикаляхме околностите при хубаво време. Посрещахме гости от Изгрева. Незабелязано и в радост минаха часовете. В тези Божествени чисти места незабравими останаха в съзнанието ни всички мигове, прекарани тук през тези четири дни. Благодарим на Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим.
В
древността
всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, за да получат просветление и нови идеи.
Ще благодарим на небето за тези свещени дни, прекарани тук. На такава височина става голяма промяна в човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Учителя каза:
към текста >>
25.
Слово за Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В
древността
, в далечното минало, съществувало някакво царство, наречено царството на Адитите.
Учителя тихо шепнеше нещо на себе си, но остро ухо чу последните думи:“Завърши се една малка работа.“ Пет думи: Завърши се една малка работа. Това са за нас не пет сухи думи, които стенограф не хвана, а вековете на бъдещето ги отпечатаха. То е ребус, загадка, то е откровение. Ние усилено забродихме в нашата мисъл какво означават тези думи? И тогава си спомням едно хубаво писмо на Учителя до един от неговите ученици, в което разказва една легенда:
В
древността
, в далечното минало, съществувало някакво царство, наречено царството на Адитите.
Единственият и възлюбен син на неговия цар пожелал от своя баща да има вечно горяща свещ. Бащата решил да задоволи желанието на своя син. Събрал всички мъдреци, всички адепти, всички философи на царството си да намерят такава вечно горяща свещ. Замислили се адептите и мъдреците. Един от големите адепти съобщил на царя, че може да се намери такава свещ, като се превърне сърцето на една чиста, проста и любеща овчарка в такава вечна светлина.
към текста >>
26.
Пратеник на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В
древността
мнозина са чакали в школата 20 години, за да им дадат 2-3 зрънца - изречения, с които да работят после.
Аз ги скривам за бъдещата култура. Братът каза: „В тях има скрит смисъл.“ Учителя каза: В това е именно силата: да се упражнява умът. Да се впрегне умът на работа и да търси вътрешния смисъл на думите в беседите.
В
древността
мнозина са чакали в школата 20 години, за да им дадат 2-3 зрънца - изречения, с които да работят после.
Окултната наука на Запад върви по механичен път. В беседите има разнообразие, каквото има и в самата природа. В това разнообразие има една вътрешна закономерност. Както е в природата, така е и в беседите. Аз съм излязъл от един свят, в който те не са стъпвали и не са го виждали.
към текста >>
27.
Законите на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В разговора стана въпрос за
ревността
.
Имате много да се учите в любовта. Един човек, който обича, не го спъвай. Който се е опитвал да ограничава любовта в себе си или в другите, си е създавал най-големите страдания. Най-малкото ограничение на любовта внася отрова в човека. Да ограничавате любовта, това значи да ограничавате Богц в себе си.
В разговора стана въпрос за
ревността
.
Учителя каза: Ревността е извън любовта. Ревността не е нищо, което вие сте проявили. Други се карат и вие сте намесени в това каране. Има една ревност от падналите духове, които заблуждават хората.
към текста >>
Ревността
е извън любовта.
Който се е опитвал да ограничава любовта в себе си или в другите, си е създавал най-големите страдания. Най-малкото ограничение на любовта внася отрова в човека. Да ограничавате любовта, това значи да ограничавате Богц в себе си. В разговора стана въпрос за ревността. Учителя каза:
Ревността
е извън любовта.
Ревността не е нищо, което вие сте проявили. Други се карат и вие сте намесени в това каране. Има една ревност от падналите духове, които заблуждават хората. Всички заблуждения, в които се намирате при любовта, са теории за падналите ангели. Вие развивате техните теории.
към текста >>
Ревността
не е нищо, което вие сте проявили.
Най-малкото ограничение на любовта внася отрова в човека. Да ограничавате любовта, това значи да ограничавате Богц в себе си. В разговора стана въпрос за ревността. Учителя каза: Ревността е извън любовта.
Ревността
не е нищо, което вие сте проявили.
Други се карат и вие сте намесени в това каране. Има една ревност от падналите духове, които заблуждават хората. Всички заблуждения, в които се намирате при любовта, са теории за падналите ангели. Вие развивате техните теории. При сегашното знание има ревност, понеже мислиш, че този предмет ще го изгубиш.
към текста >>
Има една
ревност
от падналите духове, които заблуждават хората.
В разговора стана въпрос за ревността. Учителя каза: Ревността е извън любовта. Ревността не е нищо, което вие сте проявили. Други се карат и вие сте намесени в това каране.
Има една
ревност
от падналите духове, които заблуждават хората.
Всички заблуждения, в които се намирате при любовта, са теории за падналите ангели. Вие развивате техните теории. При сегашното знание има ревност, понеже мислиш, че този предмет ще го изгубиш. Но като знаеш, че няма да го изгубиш, може ли да има ревност? Ревността е едно отрицателно средство, едно неразбиране на нещата.
към текста >>
При сегашното знание има
ревност
, понеже мислиш, че този предмет ще го изгубиш.
Ревността не е нищо, което вие сте проявили. Други се карат и вие сте намесени в това каране. Има една ревност от падналите духове, които заблуждават хората. Всички заблуждения, в които се намирате при любовта, са теории за падналите ангели. Вие развивате техните теории.
При сегашното знание има
ревност
, понеже мислиш, че този предмет ще го изгубиш.
Но като знаеш, че няма да го изгубиш, може ли да има ревност? Ревността е едно отрицателно средство, едно неразбиране на нещата. У всички насекоми и у всички други животни има ревност. Ревността се е появила, преди да се е явил човека в тази си форма. Ревността е най-ниската степен на умственото развитие, понеже вече правиш разлика между едното и другото.
към текста >>
Но като знаеш, че няма да го изгубиш, може ли да има
ревност
?
Други се карат и вие сте намесени в това каране. Има една ревност от падналите духове, които заблуждават хората. Всички заблуждения, в които се намирате при любовта, са теории за падналите ангели. Вие развивате техните теории. При сегашното знание има ревност, понеже мислиш, че този предмет ще го изгубиш.
Но като знаеш, че няма да го изгубиш, може ли да има
ревност
?
Ревността е едно отрицателно средство, едно неразбиране на нещата. У всички насекоми и у всички други животни има ревност. Ревността се е появила, преди да се е явил човека в тази си форма. Ревността е най-ниската степен на умственото развитие, понеже вече правиш разлика между едното и другото. Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>
Ревността
е едно отрицателно средство, едно неразбиране на нещата.
Има една ревност от падналите духове, които заблуждават хората. Всички заблуждения, в които се намирате при любовта, са теории за падналите ангели. Вие развивате техните теории. При сегашното знание има ревност, понеже мислиш, че този предмет ще го изгубиш. Но като знаеш, че няма да го изгубиш, може ли да има ревност?
Ревността
е едно отрицателно средство, едно неразбиране на нещата.
У всички насекоми и у всички други животни има ревност. Ревността се е появила, преди да се е явил човека в тази си форма. Ревността е най-ниската степен на умственото развитие, понеже вече правиш разлика между едното и другото. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
У всички насекоми и у всички други животни има
ревност
.
Всички заблуждения, в които се намирате при любовта, са теории за падналите ангели. Вие развивате техните теории. При сегашното знание има ревност, понеже мислиш, че този предмет ще го изгубиш. Но като знаеш, че няма да го изгубиш, може ли да има ревност? Ревността е едно отрицателно средство, едно неразбиране на нещата.
У всички насекоми и у всички други животни има
ревност
.
Ревността се е появила, преди да се е явил човека в тази си форма. Ревността е най-ниската степен на умственото развитие, понеже вече правиш разлика между едното и другото. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
Ревността
се е появила, преди да се е явил човека в тази си форма.
Вие развивате техните теории. При сегашното знание има ревност, понеже мислиш, че този предмет ще го изгубиш. Но като знаеш, че няма да го изгубиш, може ли да има ревност? Ревността е едно отрицателно средство, едно неразбиране на нещата. У всички насекоми и у всички други животни има ревност.
Ревността
се е появила, преди да се е явил човека в тази си форма.
Ревността е най-ниската степен на умственото развитие, понеже вече правиш разлика между едното и другото. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
Ревността
е най-ниската степен на умственото развитие, понеже вече правиш разлика между едното и другото.
При сегашното знание има ревност, понеже мислиш, че този предмет ще го изгубиш. Но като знаеш, че няма да го изгубиш, може ли да има ревност? Ревността е едно отрицателно средство, едно неразбиране на нещата. У всички насекоми и у всички други животни има ревност. Ревността се е появила, преди да се е явил човека в тази си форма.
Ревността
е най-ниската степен на умственото развитие, понеже вече правиш разлика между едното и другото.
Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
28.
07 ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛНИТЕ КЛАСОВЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Учителя допуска жените наравно с мъжете, нещо което е съвсем различно от затворените херметически школи на
древността
.
Каква интересна връзка! Тогава Учителя открива Школата за младите. Тези, които могат да влязат в нея са лично поканени от Него, направо или чрез изпратен от Него човек. По това време сестра Маркова, която води курс по френски език в своя малък салон на улица "Цар Шишман", го преотстъпва вечер за провеждането на Школата. Учениците на този първи Младежки клас наброяват около 80 души, братя и сестри.
Учителя допуска жените наравно с мъжете, нещо което е съвсем различно от затворените херметически школи на
древността
.
Възрастните братя и сестри като разбраха за това събитие, поискаха и те да имат клас. Тогава Учителя откри и Общия окултен клас за вече задомените братя и сестри. Този клас можеха да посещават и младите от Специалния клас. Така в началото на века Учителя разгърна своята работа над човешката душа.
към текста >>
29.
08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Колко красиво и нагледно създателят на Персийската култура от
древността
Заратустра е изразил тази борба с една ожесточена схватка между Бога на светлината Митра и дивия разярен бик Зурос.
По времето на Учителя много често се събирахме на общи обеди и вечери, в много случаи давани от братски семейства по различни поводи. Често се случваше да бъда седнал до Учителя. И докато траеше неизбежната суетня около подреждането на трапезата, обичах тихичко да подхващам с Него разговор около любимата ми тема - международното положение. При един такъв разговор за ролята на Обществото на народите, Той ми каза: "Уилсън (тогавашният президент на Съединените американски щати) беше изпратен от Бялото Братство, за да основе Обществото на народите." С това Учителя ясно ми подчерта голямото внимание на Разумния свят към мирното и справедливо разрешаване на всички въпроси, които могат да възникнат всред народите в света. Но за съжаление в човека освен една разумна има и една дива природа, които са в непрекъсната борба.
Колко красиво и нагледно създателят на Персийската култура от
древността
Заратустра е изразил тази борба с една ожесточена схватка между Бога на светлината Митра и дивия разярен бик Зурос.
Сцена, която често се среща, изваяна на каменни плочи, останали в развалините на древните храмове. Още през време на войната въздействието на Водолея се изяви в своята по-висша форма. Явиха се хора с нова мисъл и морал, с нови идеи за колективност в обществото. Те подканиха човешкия род да разбере, че богатствата на тази Земя са за всички и че те трябва да бъдат справедливо разпределени, без омраза и лакомия. За постигане на така залегналия подтик се явиха две основни течения.
към текста >>
30.
09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тогава Бай Дончо,
ревностен
и предан слушател на беседите, взе инициативата за продължаването им, като на първо време се събирахме в неговата квартира, а в последствие в моята, като по-удобна и по-голяма.
Властта тогава беше разпоредила да се иска разрешение за правене на събрания от какъвто и да е характер. За своите беседи Учителя не бил взел разрешение. Навярно под натиска на владиците, властите таксуват беседите като събрания, и глобяват Учителя 25 лева. Поради тази причина и по-скоро за изказването Му, че България трябва да остане неутрална и че Германия ще загуби войната, интернираха Учителя във Варна през 1917 година. Оформената вече група около Учителя от редовни посетители остана без ръководител.
Тогава Бай Дончо,
ревностен
и предан слушател на беседите, взе инициативата за продължаването им, като на първо време се събирахме в неговата квартира, а в последствие в моята, като по-удобна и по-голяма.
Бай Дончо, както всички го наричахме, беше религиозен, начетен и улегнал човек с трезва мисъл. Характерът му беше мек и предразполагащ. Имаше връзка и с други духовни течения, а също и с Кръстников - един от пропагандаторите на духовното. По това време, за което говоря, аз и бай Дончо посещавахме и други събрания от духовен характер. На първо място тези на теософското общество, където ръководител и проповедник беше Софроний Ников.
към текста >>
Това особено много събуди нашата
ревност
.
През време на дългите общи молитви, две момичета в ученическа възраст бяха овладявани от заминали двойници. Като медиумични, те почваха да пишат, без разбира се, тяхното съзнание да взима участие. Чрез тяхната ръка духовете пишеха все чудати и странни неща, които ни плениха, но все такива, които не могат да се проверят. Характерното за изказването на духовете беше, че те много ни ласкаеха, даваха ни големи обещания, ако изпълним техните нареждания. Уверяваха ни също, че тези събрания и всичко, което те дават за изпълнение е Школа за бърза еволюция.
Това особено много събуди нашата
ревност
.
"Следвайте нашите методи и вие бързо ще еволюирате! " Отначало всички бяхме в една група, впоследствие ни разделиха на две, вътрешна - нещо по-специално, за избрани и по-напреднали членове и външна - за по-обикновени. Членовете на вътрешната група можеха и беше разрешено да посещават събранията на външната група, но обратното не се разрешаваше. От духовете беше се изтъкнало, че членовете на вътрешната група са били заместници на апостолите, като всеки член от групата е имал за свой ръководител един от учениците на Христа. Всеки един от апостолите, от време на време ще дава лични послания, само за своите представители.
към текста >>
Как умело раздухваха честолюбието и
ревността
за изпълнение на казаното от тях.
"Следвайте нашите методи и вие бързо ще еволюирате! " Отначало всички бяхме в една група, впоследствие ни разделиха на две, вътрешна - нещо по-специално, за избрани и по-напреднали членове и външна - за по-обикновени. Членовете на вътрешната група можеха и беше разрешено да посещават събранията на външната група, но обратното не се разрешаваше. От духовете беше се изтъкнало, че членовете на вътрешната група са били заместници на апостолите, като всеки член от групата е имал за свой ръководител един от учениците на Христа. Всеки един от апостолите, от време на време ще дава лични послания, само за своите представители.
Как умело раздухваха честолюбието и
ревността
за изпълнение на казаното от тях.
Отначало пишещите медиуми отбелязваха, че това се казва и пише от Апостолите, Света Богородица, Христос, впоследствие им се видя малко и започнаха да казват, че идват все, по-висши и по-висши същества, докато най-после отбелязаха, че са ЛОГОСИ, с други думи най-висшите духове, които управляват цели вселени. Духовете не пропущаха да казват нещо и за Учителя. Разбирайки добре привързаността на членовете към Словото Му, те се съгласяваха, че е представител на Бялото Братство, но хитро отбелязваха, че всеки, който е в плът, може да се заблуди. С други думи, абсолютна вяра може да се има само на тях. Те са източникът на истината.
към текста >>
Той е бил посветен, учил се е в една школа на
древността
.
Вдигането на грамадните каменни блокове за постройката на египетските пирамиди е станало чрез обезтегляване, посредством законите на електричеството и магнетизма. Египетските посветени са владеели тези закони, които днес са непознати. Единственото ръководство в света е това на Всемирното Бяло Братство. Йоан Кръстител, който беше дошъл малко преди Христа, бе запознат с Божествената наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите - невежите.
Той е бил посветен, учил се е в една школа на
древността
.
Добрите хора по вътрешен начин се свързват с Бялото Братство. Струва си да бъдете ученици на Великото Бяло Братство, понеже Учителите на това Братство държат всички архиви на Космоса. Те пазят книгата на живота и всички вие трябва да изучавате тази книга. По голямо благо от нея няма. Когато идете при Господа във Великата школа на Бялото Братство, абсолютно се забранява да се оплаквате от когото и да било.
към текста >>
31.
10 КОМУНИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Получи се
ревност
и Учителя разтури комуната."
Задавахме направо въпросите на Учителя, материал за разговор имаше изобилно. Така продължи няколко месеца. Някои от по-възрастните братя и сестри, макар че си имаха домакинства, почнаха да се приобщават и те към тези обеди. Столовата беше много скромна, стаичка на сутеренния етаж, а там нямаше възможност да се събират за хранене много хора. Новопостъпилите полека-лека ни оттласнаха.
Получи се
ревност
и Учителя разтури комуната."
към текста >>
32.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
При откриване на Школата той правеше впечатление на много
ревностен
и предан на делото.
Негов беше и седмичникът "Братство", в който освен статии се изнасяха и случки, и събития, предимно из живота на братствата в провинцията. Този вестник излизаше и на есперанто. Групата около Савата бяха почитатели и пропагандатори на този международен език. Списание "Всемирна летопис", в което се изнасяха статии предимно из астрологията, хиромантията, френологията и другите окултни науки излезе само в четири годишнини. Списваше го един от възрастните братя Иван Толев, адвокат по професия.
При откриване на Школата той правеше впечатление на много
ревностен
и предан на делото.
Виждал съм го по време на беседи да сяда отпред, до стенографките, а често и на самата им маса, с молив и бележник в ръка, да си взима бележки от това, което Учителя говори. Списанието му се посрещаше много добре. Но по-късно, този човек пожела да си отвори частна банка. За тази своя цел той поисква от Учителя скромните братски средства да се вложат при него. Учителя отказва да удовлетвори това негово желание - от тогава адвокатът не само че се оттегли от братските среди, но определи и едно отрицателно отношение към делото и спря издаването на списание "Всемирна летопис".
към текста >>
33.
28 МОРИЯ И КУТХУМИ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Къде са великите империи на
древността
?
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] МОРИЯ И КУТХУМИ След Първата световна война човечеството беше преживяло безсмислието на егоизма, на чудовищната лакомия и на вкостенелите назадничави идеи - че силният трябва за ограбва благата на мирния и работлив човек, за да живее охолно и безгрижно, за да командва и управлява. Но въпреки това имаше все още хора, които бяха проводници на тези идеи. Те не знаят един велик, основен закон в природата, който беше изнесен от Учителя така: "Всяка сила, колкото и голяма да е тя, щом върши насилия и беззакония, ще дойде друга, по-голяма от нея сила, която ще я ликвидира." Историята по блестящ начин е показала правотата на този закон.
Къде са великите империи на
древността
?
Вавилонската, Персийската, Египетската, Римската, империята на Александър Македонски или на Чингиз Хан и коя ли още не? Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания. След това в човечеството се събуди подтик да намери смисъла и порядъка на този свят. Появи се жаждата към нови идеи, нови мисли, нов живот, едно ново, по-съвършено, човешко общество. Всичко това създаде условията за раждане на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния човешки ум.
към текста >>
34.
52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В редовете на партията успяват да се вмъкнат опитни провокатори, които проявявайки похвална
ревност
в изпълнението на възложените им задачи, успяват да заемат отговорни постове и посветени в тайните дела и решения, донасят всичко, свързано с тактиката и преките оперативни задачи на властта.
На нея присъстват видни членове на партията и се взема решение за организирането на ново въстание. Формира се военен център и се започват трескави приготовления. Организиране на бойни групи, дисциплинирани, обучени в боравене с оръжие. Оръжието се краде от военните складове в страната или пристига отвън, предимно от Съветския съюз, където е формирана група с тази задача. Но и тук има едно "Но", което проваля всичко.
В редовете на партията успяват да се вмъкнат опитни провокатори, които проявявайки похвална
ревност
в изпълнението на възложените им задачи, успяват да заемат отговорни постове и посветени в тайните дела и решения, донасят всичко, свързано с тактиката и преките оперативни задачи на властта.
Те съобщават имената на ръководителите и активистите, издават складовете с оръжие на военната организация, посочват тайните партийни печатници, нелегалните квартири, явките, каналите. Имайки тези сведения, властта осъществява ред провали. Зачестяват избивания от засади на видни членове на партията, арести и съдебни процеси. Военният център на партията не остава без отговор и се отприщва бурен процес на отмъщение. Това създава голямо напрежение.
към текста >>
35.
55 ВСЯКО СЪЩЕСТВО, КОЕТО ИЗПЪЛНЯВА ВОЛЯТА БОЖИЯ, Е АНГЕЛ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
И двамата бяха много
ревностни
и предани към делото на Учителя, бяха и изключително чисти в своите отношения към всички.
След приключване на събора в 1926 година започна новата школна година - от 22 септември, есенното равноденствие. Учителя продължи да държи своите беседи в салона на улица "Оборище" №14 по същия установен ред. В неделя от 10 часа за всички граждани, а в сряда и петък вечер - за школите. Между първите заселници на Изгрева беше и ветеринарният лекар Иван Жеков, вече пенсионер. Той беше дошъл заедно с другарката си от Варна.
И двамата бяха много
ревностни
и предани към делото на Учителя, бяха и изключително чисти в своите отношения към всички.
Докторът си беше построил малка дъсчена къщичка, където живееха. Тя се намираше малко по-накрая. Една сряда докторът отсъствал и другарката му, като вижда на поляната Учителя, отива при Него и му казва: "Учителю, тази вечер аз няма да мога да дойда на беседа, защото няма кой да пази къщичката ни." Учителя рекъл: "Ти ела на беседата, а Ние ще изпратим един ангел да пази къщичката ви." Сестрата се върнала, поласкана в себе си, че ангел ще дойде да пази дома им. Приготвила се за излизане и преди да тръгне, застанала пред вратата, като непрекъснато поглеждала към небето в очакване на видния пазач.
към текста >>
36.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Знаменателно, защото, макар и съвсем младо, едва 25 годишно, то вече брои, по всички краища на България, десетки хиляди
ревностни
последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават.
"От година на година все повече се говори и пише за новото, бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа "дъновисти", а от самите тях и от съчувствениците им "окултисти" или "Бяло Братство". Говори се и не може да не се говори. То е интересно, знаменателно и в някои отношения, загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско, основано и предвождано от българин. То проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално.
Знаменателно, защото, макар и съвсем младо, едва 25 годишно, то вече брои, по всички краища на България, десетки хиляди
ревностни
последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават.
Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечението в това учение, предизвиква спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения. Едни го посрещат със зачудено любопитство, други – с подозрение, страх и омраза, а трети – с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни, вторите – за опасни сектанти, "Нови Богомили" (калугерско разбиране), а трети – за съвременни Божии люде – истински християни, носители на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес, най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище.
към текста >>
В миг – ръце, издигнати над главите, песента се поде от хиляда и повече гърла, с такава трогателна
ревност
и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки, неатрофиран духовно човек.
Пред нас, с потайна тържественост, се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина, стройни борики. Над тях търпеливо бледнееше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един невисок, спокоен глас наруши отпред тишината: "Благославяй, душе моя, Господа". Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се поддава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление и един Архангел. Може би на ранното утро, на горския под небето свод, на тисячогласния хор от клеветени и угрозявани лица – не зная, на какво се дължи, но ефектът от изпетия псалом бе за мен несравняем, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана! Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество, в неръкотворния храм в подножието на Витоша.
В миг – ръце, издигнати над главите, песента се поде от хиляда и повече гърла, с такава трогателна
ревност
и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки, неатрофиран духовно човек.
А думите, които тъй тържествено се пееха, бяха следните: Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй вейте Му милости. Не забравяй вейте Му благости. Не забравяй вейте Му добрини.
към текста >>
37.
63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тя е написана някога, в дълбока
древност
, върху седем плочки.
Виждаме, че светлите Слънца дават, подхранват живота с изтичащите от тях тъй наречени потоци от елементарни частици, които те непрекъснато излъчват. Каква обаче е задачата на тези Тъмни Слънца? Каква им е службата във Вселената? В това отношение път към отговор на този въпрос, може да ни даде казаното от Учителя: „Злото е първичната енергия, тя създава материалните светове, видимите форми, а Доброто - вторичната сила, която ги организирва и облагородява“. В подкрепа на това, ето една старинна поема за сътворението на света, изнесена в символична форма.
Тя е написана някога, в дълбока
древност
, върху седем плочки.
Намерени са при разкопките на древния Вавилон и успешно разчетени. Там се казва: „В началото на създаването на света се е намирала една тъмна, хаотична материя, която се наричала Тиа-Мат. Боговете, гледайки тази неустроена, пуста и безжизнена среда, решили да създадат в нея един правилно устроен и носещ живот свят. Тиа-Мат бил чудовищен дракон със седем глави. Пламнал от възбуда, разбирайки решението на Боговете, този дракон им отворил война, като с ръмжене и пухтене се готвел за люта битка.
към текста >>
38.
68 ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Съвсем неочаквано за приятелите на Изгрева, като крайно
ревностна
последователка към делото на Учителя се приобщи и една млада жена.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ Животът на Изгрева не беше чужд и за някои особени случаи.
Съвсем неочаквано за приятелите на Изгрева, като крайно
ревностна
последователка към делото на Учителя се приобщи и една млада жена.
Тя винаги се държеше някак особено. Беше крайно чувствителна, самостоятелна, упорита, незачитаща установените порядки. Беше дошла от Пловдив, където беше загърбила професията на гимназиална учителка по немски език. Научихме, че е завършила католически пансион и е човек с големи способности за изучаване на езици. Владееше всички европейски езици, включително и испански.
към текста >>
39.
89 ЗАВЕТНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Всички ще тръгнат с по-голяма
ревност
.
Любете всичко, което аз любя. Аз отивам за вашето добро и за доброто на България. Не смущавайте Духа ми, радвайте се и веселете се за Мен. Не се обличайте в други форми, освен в която съм ви облякъл. Времето е кратко, будни бъдете и не се отчайвате.
Всички ще тръгнат с по-голяма
ревност
.
Моето дело не е само тук, то ще продължи и горе, верни бъдете на призванието си. Мир ви давам на всички и приемете Го. Една малка работа се свърши! "
към текста >>
40.
КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В
древността
на загадката "Човек" се е отдавало голямо внимание с цел разбиране и разясняване на онова, което тя носи.
КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА
В
древността
на загадката "Човек" се е отдавало голямо внимание с цел разбиране и разясняване на онова, което тя носи.
За изпълнението на тази цел са били създадени цели науки. Тези науки се създадени от една раса с много високи и неподозирани по своите възможности и дълбочина знания и мъдрост - цивилизация, която някои наричат "Първа раса". Тази раса е живяла някога не само по континентите, които сега съществуват, но и по тези, които са съществували някога и впоследствие са потънали в океаните. За съществуването на такава раса съществуват безспорни доказателства. Живяла е преди потопа и според Мъдреците е дошла да организира и уреди живота на Земята.
към текста >>
41.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока
древност
до XVII век след Христа.
Векторът (стрелата) е символ на величие и господство. Комбинирането на всички описани по-горе символи, създава астрологичните знаци на Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния. Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арийската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота. Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ. Имало е и много други символи, но недостигнали до нас.
Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока
древност
до XVII век след Христа.
С откриването на телескопа, астрономията тръгва бързо напред чрез възможностите за изучаване на Небесните образувания. Това внесло в двете науки, нови и непознати дотогава елементи за тях, които за астрологията били от изключителна важност и с които тя трябвало да се съобразява. В следващите векове астрологията трябвало да се обляга на астрономията. Пример за добрата им взаимовръзка е известния от Евангелието случай с т. нар. Витлеемска звезда: древните звездобройци от Вавилон видяли на Небесната сфера голяма и ярка звезда, която не била нищо друго освен точен съвпад между планетите Марс и Юпитер.
към текста >>
42.
АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Интересно откритие направил известният астроном д-р Олберст, един от най-
ревностните
изследователи на този астероиден рояк: орбитите на всички астероиди там се пресичат в една точка от съзвездието Дева, което дава основание да се приеме, че те не са нищо друго, освен късове от планета, разрушена някога в мястото на пресечната точка.
Явно е, че някакъв могъщ фактор на безпорядък и разрушение се е вмъкнал някога в Слънчевата система и е внесъл това безредие. Всички споменати от нас планетни отклонения са особено важни за характера, силата и напрежението на изтичащите сили и на техните влияния върху живота на Земята, върху човека и върху взаимоотношенията между самите планети. Когато през 1772 - 1776 година големите астрономи Тициус и Боде създадали своя знаменит закон, колегите им останали крайно изненадани, че на дистанция 2.8 астрономически единици (равно на 420 000 000 километра) от Слънцето няма планета и пространството там изглеждало празно. Но на 1 януари 1801 година италианският астроном Пиаца открил съвсем малко (диаметър 786 километра) небесно тяло, което се намирало точно в пространството между орбитите на Марс и Юпитер. На следващата година били открити още много (с по-малки размери) подобни небесни тела, наречени астероиди.
Интересно откритие направил известният астроном д-р Олберст, един от най-
ревностните
изследователи на този астероиден рояк: орбитите на всички астероиди там се пресичат в една точка от съзвездието Дева, което дава основание да се приеме, че те не са нищо друго, освен късове от планета, разрушена някога в мястото на пресечната точка.
Саабей и древните звездобройци приемали, че Слънчевото семейство е пострадало от голяма катастрофа, при която била разрушена една планета, а всички други повече или по- малко пострадали. Тази разрушена планета наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната. За тази катастрофа великите древни вавилонски звездобройци са оставили чудна легенда, която, четена днес, оставя впечатление, че се описва чудовищен атомен взрив. Много от древните гръцки мъдреци са прибивавали във Вавилон и са пренесли тази легенда, преработвайки я според своята митология. Макар и по-блед, гръцкият вариант не спестява нищо от грандиозността на катастрофата.
към текста >>
43.
МАРС
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
За да разберем естеството на силовите течения на Марс, трябва добре да познаваме всичко, което съвременните астрономите и тези от
древността
(най-вече създателят на астрономията и астрологията Саабей Бен Аадес) са учили за него.
Такова имахме през годините 1924, 1939, 1956, 1971 и през септември 1988. При това положение, Марс е най-благоприятен за наблюдение, но има южна деклинация и височина му над хоризонта за северните ширини не е голяма, поради което някои астрономи отиват за изследвания в южното полушарие. При афелий на Марс, разстоянието до Земята е около 100 милиона километра, т. е. почти два пъти по-голямо от първото, следователно след Венера, Марс идва най-близо до Земята. Затова неговото влияние върху земния живот и по-специално върху човека след Венериното е най-силно.
За да разберем естеството на силовите течения на Марс, трябва добре да познаваме всичко, което съвременните астрономите и тези от
древността
(най-вече създателят на астрономията и астрологията Саабей Бен Аадес) са учили за него.
Планетата носи сега името на гръцкия бог на войната, защото гърците са унаследили това, което са научили от скрижалите на Вавилонската кула, оставени от учениците на Саабей. Последният е дал на тази планета името Зил-Батуни, което ще рече човек, който воюва и граби. Най-добро определение за войната е дал Бисмарк : "Войната е добре организиран грабеж в голям мащаб." Силовите течения на Марс са неблагоприятни, носят войни и грабеж, защото след разрушения Фаетон, от всички останали планети, Марс най-много е пострадал от Черното слънце. Последното е разтеглило изключително много орбитата му и най-важното - ограбило е водата и въздуха върху него. Този устрем за грабеж се е предал от Черното слънце върху Марс и неговото влияние.
към текста >>
44.
АСПЕКТИ НА МАРС
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Известно е, че в
древността
знанието се е пазело в тайна и се е поверявало само на избрани и достойни хора.
При неблагоприятни аспекти имаме крайно припрян човек, който все бърза, без да доосмисля и довършва работата си до край. Със Сатурн. При съвпад е налице добра оценка и разумно изразходване на всички материални и интелектуални ценности. При благоприятни аспекти имаме човек, който прави разумни усилия да разбира света около себе си и усилия за материални и интелектуални придобивки, т. е. за знание.
Известно е, че в
древността
знанието се е пазело в тайна и се е поверявало само на избрани и достойни хора.
При неблагоприятни аспекти имаме човек, който обича чуждото и има склонност да си вземе от него. При примитивни типове са налице направо добре обмислени разбойнически акции. При някои случаи на зле аспектирани Марс и Сатурн, предимно с Нептун, се наблюдава клептомания. С Уран. При съвпад имаме човек с бурни нервни реакции и прибързана решителност.
към текста >>
45.
САТУРН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Била е наблюдавана още от най-дълбока
древност
като ярко светило с жълтеникав оттенък.
САТУРН Благодарение на своите пръстени, Сатурн е сред най-интересните от всички известните планети.
Била е наблюдавана още от най-дълбока
древност
като ярко светило с жълтеникав оттенък.
Пръстените й не могат да се наблюдават с просто око, а само през малък телескоп. В исторически времена са били наблюдавани и открити през 1610 година от известния италиански математик, физик и астроном Галилей чрез направения от него малък и просто устроен телескоп. На Галилей направило впечатление, че вижда някаква тройна планета, но петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс окончателно потвърдил и обяснил видяното от Галилей, заключавайки, че това не е нищо друго, освен планета с пръстени. Планетата Сатурн е втора по размер в Слънчевото семейство след Юпитер. Обикаля около Слънцето на средно разстояние от 10 астрономически единици, което показва, че при нея е спазен законът на Тициус-Боде.
към текста >>
Изследванията на космическите станции са установили, че тези спътници поглъщат или, казано образно, помитат пространството около себе си от силовите частици на Доброто, поради което влиянието им се изразява в безсилие, отнемане на силите, даващи живот, безплодие, забавено развитие на живите форми, чести боледувания (особено в началото на земния живот), страх, прикритост, затвореност, телесни деформации на крака, ръце, кости, гръбначен стълб (гърбица) и зъби, глухота, кожни заболявания,
ревност
, създаваща всичко неприятно в отношенията между хората, особено между близките, жажда да се критикува, вечно недоволство, лоши одумки и доносничество, злобни и прикрити действия към близките и околните и пр.
Всичко това говори също за изключителната мъдрост и знания, които Съществата, населяващи Сатурн, притежават. Ние приемаме, че случайни явления и факти не съществуват и че всичко е плод на едно добро или лошо ръководство. Затова влиянието на Сатурн, като високо организирано тяло, върху живота на Земята и върху хората, е изключително добро: на живите форми дава всички разумни подтици, а на самия човек - знания, мъдрост и устой в постигането на всяко начинание. Върху елементарните типове, изложени на силното Сатурново влияние, действат преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници (с изключение на Титан), които са късове от разрушената планета. Влиянието им е много лошо и неприятно, създават почти всички демонични качества, способности и прояви, които хората имат.
Изследванията на космическите станции са установили, че тези спътници поглъщат или, казано образно, помитат пространството около себе си от силовите частици на Доброто, поради което влиянието им се изразява в безсилие, отнемане на силите, даващи живот, безплодие, забавено развитие на живите форми, чести боледувания (особено в началото на земния живот), страх, прикритост, затвореност, телесни деформации на крака, ръце, кости, гръбначен стълб (гърбица) и зъби, глухота, кожни заболявания,
ревност
, създаваща всичко неприятно в отношенията между хората, особено между близките, жажда да се критикува, вечно недоволство, лоши одумки и доносничество, злобни и прикрити действия към близките и околните и пр.
Истинският спътник на Сатурн, Титан, е по-голям от Меркурий и има, заедно с атмосферата, диаметър 5 120 километра. Той подсилва благоприятното влияние на Сатурн, понеже е организирано тяло с почти кръгова орбита, но точните му качества, за голямо съжаление, не могат да бъдат определени, защото липсват ефемериди за неговото положение спрямо Планетата. Според Саабей, за създаването и оформянето на Сатурн са взели участие Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие Козирог. То се намира малко на юг от Небесния екватор и може да се наблюдава най-добре през август и септември. С просто око в него могат да се видят до 50 звезди, но общо взето, те са много слаби, защото са много далече от нас и съгласно принципа на Доплер до нас достигат само силови
към текста >>
46.
САТУРН В ДОМОВЕТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В седми дом, Сатурн определя тежки и мъчителни условия в семейния живот: развод, смърт на брачния партньор, неприятни конфликти между съпрузите, произлизащи предимно от
ревност
.
Те влагат много мисъл, разсъдък и съображения и не допускат никакво отклонение от установените порядки, когато трябва да извършат нещо. В четвърти дом, Сатурн показва, че условията в семейството, в което личността е родена, са лоши, оскъдни, неблагоприятни и ограничаващи както в материално, така и в психологично отношение. Не рядко такива деца са изоставени от своите родители. В пети дом, Сатурн определя липса на добро, мило, топло и любовно отношение както от страна на човек от противоположния пол, така и от собствените деца. В шести дом, Сатурн създава на родения грижи около своите родители или около неговите близки и познати.
В седми дом, Сатурн определя тежки и мъчителни условия в семейния живот: развод, смърт на брачния партньор, неприятни конфликти между съпрузите, произлизащи предимно от
ревност
.
В осми дом, Сатурн е с повече или по-малко парализирано влияние и по-малко смущава живота на личността. В девети дом, Сатурн дава на родения мрачен, тъжен и нерадостен възглед върху живота, стремеж за критично отнасяне към всичко и всички, склонност да оправя хорските работи. В десети дом, Сатурн дава умението за влагане на мисъл, ред и точност във всяка работа. Такива личности са добри ръководители. В единадесети дом, Сатурн определя при родения връзки с много по-възрастни хора, които с готовност му помагат в живота и в работата му.
към текста >>
47.
НЕПТУН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В
древността
се е приемало, че има две науки - геология и теология.
След като Гале ги получил, още на следващата нощ открил на посоченото място, с отклонение само около 1°, неизвестното Небесно тяло. Затова често се казва, че откриването на новата Планета е станало с върха на перото. Нарекли я с името на древногръцкия бог на морето Нептун. Нептун отстои от Слънцето на средно разстояние от 30 астрономически единици а, според закона на Тициус-Боде, би трябвало да бъде на 39 астрономически единици. Следователно, Планетата не се подчинява на този закон, което от гледище на астрологията, е изключително важно за характера и естеството на нейното влияние.
В
древността
се е приемало, че има две науки - геология и теология.
Геологията обхващала всички знания и умения, имащи отношение към онова, което ни заобикаля, и ползата, която ще допринесе за задоволяване и улеснение на живота. Теологията имала за цел да изучава живота извън триизмерния, физическия свят, в по-висшите, идейни, Божествени светове, които имат отношение към нематериалния образ на човека, наричан душа или Звездно тяло. Влиянието на всички планети преди Нептун има отношение предимно към първия дял науки - геологията. Влиянието на Нептун, именно поради отклонението от закона на Тициус-Боде, внася в живите форми и човека отчуждаване от порядките на заобикалящия ни свят, внася нещо по-различно, което не може да се приеме като необходимост за практичните задачи. За пълното разбиране на силовите течения на Нептун трябва да посочим и други негови особености.
към текста >>
48.
ХАНО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
и опожаряването на Александрийската библиотека - най-голямото хранилище на знания и мъдрост в
древността
- също три периода; четиринадесет столетия (четири периода) трае властта на Инквизицията: от 415 г., когато е отбелязана първата й жертва в Александрия, до последната й жертва през 1823 в Испания.
ХАНО Разглеждайки влиянието на Слънцето, Луната и известните досега планети върху Земята, живота на нея, върху човешките общества и личността, ще забележим явления, които не могат да се обяснят само с него. В човешките общества съществуват редица ярки исторически събития, които обхващат периоди от около 400-500 години или кратни на този период. Така например, ако вземем раждането на Христос за начална точка, възходът на Християнството трае 400 години до падането на Западната Римска империя през 476 г.; България престоява под турско робство около 500 години; до падането на Източната Римска империя през 1453 година изтичат три такива периода; до освобождението на Русия от монголско робство през XIV век от Димитрий Донски - също около три такива периода; до откриването на Америка през 1492 г. от Христофор Колумб - три периода; до завладяването на Египет от турците при султан Селим I през 1517 г.
и опожаряването на Александрийската библиотека - най-голямото хранилище на знания и мъдрост в
древността
- също три периода; четиринадесет столетия (четири периода) трае властта на Инквизицията: от 415 г., когато е отбелязана първата й жертва в Александрия, до последната й жертва през 1823 в Испания.
Изобщо, при внимателно разглеждане на човешката история, не може да не се забележи една такава необяснима периодичност. По отношение на човека също се наблюдават качества, необясними с познатите ни планетни влияния. Ние приемаме, че всичко това е плод на планета със значителна маса и размер, намираща се зад Плутон. Както и при Плутон, липсата на пълноценни и добре развити мозъчни центрове не позволяват възприемане на цялостното влияние на тази планета, за което имаме основание да твърдим, че би дало изключителни качества и способности. Ние вече изтъкнахме основното правило, дадено от мъдреците, според което, колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-разумни и могъщи Същества живеят на нея.
към текста >>
49.
ФАЕТОН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
С проучването на тези нови астрономически факти особено
ревностно
се е заел изтъкнатия астроном д-р Олберст, който допълнително открил няколко малки тела и скоро се изяснило, че там съществува цял пръстен от различни по размер образувания.
Когато беше формулиран Законът на Тициус-Боде, който определя средните дистанции на планетите до Слънцето, астрономите с изненада установиха, че на дистанция 2.8 астрономически единици липсва Планета и пространството между Марс и Юпитер е празно. Но скоро след това се изясни, че не е така: в новогодишната нощ на 1801 г. италианският астроном Джузепе Пиаца, директор на обсерваторията в Палермо, открил малко Небесно тяло, за което, след двучасово наблюдение, се убедил, че е малка Планета с около 770 километра в диаметър. Нарекъл я Церера, в чест на римската богиня на плодородието. Малко след това, там се откриват и други Небесни образувания с размери по-малки от Церера; следователно мястото между Марс и Юпитер не било празно.
С проучването на тези нови астрономически факти особено
ревностно
се е заел изтъкнатия астроном д-р Олберст, който допълнително открил няколко малки тела и скоро се изяснило, че там съществува цял пръстен от различни по размер образувания.
След много внимателни изчисления д-р Олберст приел, че някога на дистанция 2.8 астрономически единици между Марс и Юпитер се е движела Планета с размер колкото земния. Тази планета Саабей и древните звездобройци, разбирайки добре нейното влияние, са наричали Фаетон, което ще рече Лъчезарната, защото е излъчвала силни течения с най-красиво естество. Пораждала е в Земята, в живите форми и в човека най-красивите чувства, които сега определяме с понятието любов в най-чист смисъл. Според Саабей, в създаването и оформянето на тази Планета са взели участие Небесните образувания на Зодиакалното съзвездие "Дева". То се изобразява като красива девойка с крила на гърба, държаща в ръцете си житни класове, на върха на които ярко грее синкавобялото Слънце-гигант Спика.
към текста >>
50.
ЛУНА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти тази позиция създава стремеж към затвореност, скрито недоверие, предпазливост и
ревност
.
В Стрелец. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти тази позиция създава стремеж и разположение за услужване на околните и за по-добро, бащинско отношение към всички и всичко. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице стремеж и жажда околните да им слугуват за най-дребни неща, по-рядко и склонност към презрение и надменност към тях. В Козирог. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти се наблюдава подтик към грижливост и внимание към нуждите на близките в семейството.
При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти тази позиция създава стремеж към затвореност, скрито недоверие, предпазливост и
ревност
.
Във Водолей. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти е налице стремеж към промени и новости в домашната обстановка. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава вечно неудобрение на промените в домашната обстановка. В Риби. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти тази позиция подсилва интуицията, подтиква към меко и топло отношение към близките в семейството, със стремеж да задоволява техните нужди.
към текста >>
51.
ЖИТЕЙСКИЯТ ПЪТ НА ЧОВЕКА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Затова Великите мъдреци на
древността
са учели, че при човек идват представителите на добрите и творчески сили в Природата, служителите на Ормузд, които ще му дадат съвет как да постъпи съобразно техните закони; идват още, за да му дадат съвет, и представителите на разрушителните сили на злото, служителите на Ариман.
ЖИТЕЙСКИЯТ ПЪТ НА ЧОВЕКА Условията, при които човек ще бъде поставен, случките и събитията, които ще има през своя живот, са програмирани и се определят от това, което той е преживял в миналия си живот. Тази програмираност не е неизменна и участието на човешката воля е ясно изразено. Човек притежава само условията (добри или лоши) и възможността да ги използва или не. Това се предоставя на самия човек, когато се намира пред необходимостта да мисли, чувства и да предприема действия при определени условия.
Затова Великите мъдреци на
древността
са учели, че при човек идват представителите на добрите и творчески сили в Природата, служителите на Ормузд, които ще му дадат съвет как да постъпи съобразно техните закони; идват още, за да му дадат съвет, и представителите на разрушителните сили на злото, служителите на Ариман.
Така човек има свобода да избира без никакво насилие. Приеме ли съветите на доброто, т.е. на служителите на Ормузд, тогава силите на злото се оттеглят и човек остава под ръководството на добрите сили, които още в този и в бъдещия му живот ще го поставят при много по-добри условия. Приеме ли съветите на злото, на служителите на Ариман, тогава доброто се оттегля и човек остава под ръководството на злото, което ограбва най-напред жизнените му сили и добрата среда, поради което още през настоящия живот ще се почувства техния недостиг като слаба жизненост, заболявания и влошаване на условията. Изобщо, миналият живот определя условията на сегашния, което се изразява с разположението на Слънцето, Луната, планетите и зодиакалните съзвездия по небесната сфера в момента на раждането, с ъгловите разстояния между членовете на слънчевото семейство и с характера на тяхното движение.
към текста >>
52.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тази мистерия, разбира се, я има и в древния езотеризъм, предадена под различни форми, но в християнския езотеризъм е важно следното - това, което става в душата на човека, което става мистически, става и в космоса, в природата, става и на историческата сцена, става и в цялото човечество, а не само в отделни единици, както беше в
древността
.
Това Слово, със Светлината, топлината и силата, която носи в себе си, събужда Божественото в човешките души и само се въплотява в тях. Така то прави човешките души безсмъртни. Раждането на Христа, на космичното Слово, е един от мотивите на християнския езотеризъм. Това е изразено още с легендата за раждането на Христа от Дева Мария. Дева Мария, това е човешката душа, която като дойде в контакт с Духа, ражда Христа, Божественото, висшето Аз, което я прави безсмъртна.
Тази мистерия, разбира се, я има и в древния езотеризъм, предадена под различни форми, но в християнския езотеризъм е важно следното - това, което става в душата на човека, което става мистически, става и в космоса, в природата, става и на историческата сцена, става и в цялото човечество, а не само в отделни единици, както беше в
древността
.
Христос, който се ражда в човешките души, действително се роди в Палестина. Христос се роди в човешките души и под Неговата благодатна Светлина и топлина постепенно започна да се събужда Божественото в човешките души и тогава хората започнаха да разбират, че Словото-Христос е въплотено в цялата природа и тогава цялата природа става една жива книга на проявеното Слово. Така че обект на християнския езотеризъм е животът на Христа от раждането до възкресението. И това, което е описано като исторически събития действително е станало и отговаря на известни мистични факти, станали в човешката душа и на известни космични факти, които стават в природата. Затова е казано: Това, което е долу е подобно на това, което е горе.
към текста >>
53.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Там учиха Питагор, Орфей, Мойсей и всички Посветени от
древността
.
Към Християнското езотерично течение принадлежат в наше време различни розенкройцерски групировки, школата на Седир, д'Алвейдър, Папюс, Сен Мартен и други. Също така антропософията на Щайнер и движението на Толстой. Тук бих сложил и движението на Осмото в Япония и движението на Бахаула. И най-после учението на Учителя, което е най-пълно изложение на Християнското езотерично учение и синтез на всичко, изнесено от Християнската традиция досега. Учителят като говори за четирите импулса на Бялото Братство казва: Първият импулс се разви в Египет и под негово влияние се развиха окултните школи в древния свят.
Там учиха Питагор, Орфей, Мойсей и всички Посветени от
древността
.
Там бяха изнесени принципите на Божественото учение. Вторият импулс се породи преди идването на Христа и имаше задача да подготви идването на Христа и да разнесе Словото по света. Най- забележителна школа от тази епоха е школата на есеите в Палестина, която имаше пряка задача да подготви идването на Христа. Третият импулс роди манихейството, богомилството и розенкройцерството. Четвъртият импулс, израз на което е учението на Учителя, синтезира в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в живота от Космоса.
към текста >>
54.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди
ревност
.
Адам значи син на Земята, значи роден от Земята. Някои го тълкуват, че Адам е направен от червена пръст. Погрешката на Адам и Ева седеше в това, че не знаеха какво нещо е Любовта. Те дойдоха за първи път на Земята и не знаеха какво нещо е Любовта. Те се оплетоха в Любовта.
Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди
ревност
.
Ева беше кръстена на името на Бога Йехова - Еве - Ева. Това е онази Свещена идея, която всеки човек има в душата си. Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам представя физическия свят. Той е носител на Духа, т.е.
към текста >>
55.
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Един Посветен от
древността
казва: „Аз вярвах, че се докосвам до Бога, че чувствувам приближаването и присъствието Му." Никой, който не е Посветен, не може да разбере това преживяване.
А освен това, както казах, на прага на Висшите светове човек се среща със същества, зле настроени срещу човека, които се изпречват и му преграждат пътя. А те са ужасни на вид. Но след всичко това и от всичко това се ражда един нов живот. Когато човек преодолее тези препятствия, той излиза от нисшия свят и влиза в един висш свят, съвършено различен от този, в който е бил досега. Там той влиза в досег с Реалността и той преживява тази Реалност в себе си.
Един Посветен от
древността
казва: „Аз вярвах, че се докосвам до Бога, че чувствувам приближаването и присъствието Му." Никой, който не е Посветен, не може да разбере това преживяване.
Този нов живот не е подчинен на законите на нисшия свят. Възраждането и смъртта не го засягат. И само този, който е имал това преживяване, може да говори за безсмъртието. Като минава през мистериите, ученикът има за цел да събуди Бога в себе си. Само тогава той има право да говори за Бога.
към текста >>
56.
ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Книгата на мъртвите е имала огромно значение както за целия Египет, така и върху всички страни и народи в
древността
.
По такъв начин идват до идеята за космичния човек. И че човек е бог в процеса на своето изявление. Друга една мисъл е следната: „О, сляпа душо, въоръжи се със Светлината на тайните и в земните неща ще откриеш светлия си двойник, небесната душа. Върви след този този небесен водител и нека той бъде твоят гений. Защото у него се намира ключът на мислите ти и бъдещите ти съществувания."
Книгата на мъртвите е имала огромно значение както за целия Египет, така и върху всички страни и народи в
древността
.
Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра. Тези чужденци бяха проследили с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет, смесен със съмнение, дългото пътешествие на душата след напускането на тялото. Нейното изкупление в една горяща страна, пречистването на обвивките й, срещата й със злия кормчия, седнал в лодката с обърната назад глава и с добрия кормчия, който гледа направо в лице; появяването й пред 42-та съдии, оправдаването й от Тот-Хермес. Най-сетне влизането й и преобразяването й в Светлината на Озирис. От това можем да съдим за влиянието на тази книга и за целия преврат, който египетското Посвещение е извършило върху духовете със следния пасаж от Книгата на мъртвите:
към текста >>
В различна форма, отчасти или изцяло, тези принципи са легнали в основата на всички философски и религиозни учения от
древността
до днес.
От тогава вече той не се приближавал до жена и вече не ядял нито месо, нито риба." В най-тайнствената херметична книга Кибалион, която както казах е предавана от уста на ухо от времето на Хермес до началото на двадесети век, когато е бил записан отчасти от трима Посветени в херметическата Мъдрост. Това показва съществуването на жива връзка в течение на хилядите години, през което време се е предавала мисълта на книгата от Учител на ученик. В нея е изложено най-ясно и най-пълно учението на Хермес, изразено в най-блестяща научно-философска форма, която няма равна на себе си и в съвременната епоха. Принципите, които са изложени в нея, могат да послужат за основа на едно истинско научно познание за света и живота.
В различна форма, отчасти или изцяло, тези принципи са легнали в основата на всички философски и религиозни учения от
древността
до днес.
От тях се е вдъхновявал и Мойсей, и Санхониатон от Финикия, който въз основа на тези принципи е написал книга под заглавие Физиката на Хермес, също така Орфей, халдейските Мъдреци, Питагор, Платон, Хераклит и др. Тази Мъдрост е изучил и Аполоний Тиански, александрийците, арабите и цялото Средновековие. Ще изложа накратко тези принципи тъй както са формулирани в Кибалиона: 1) Първият принцип е наречен принцип на мен- тализма или принцип на ума. Според този принцип умът лежи в основата на света.
към текста >>
57.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това учение под различни форми е предадено във всички мистерии на
древността
.
И като скъпоценни накити ние носим в сърцата си сълзите на всички същества, за да ги преобърнем на усмивки. Бог умира в нас и той отново се ражда в нас. След това Орфей се обръща към ученика си със следните думи: „Нека неизразимият Зевс и трижди откриващият се Дионисиус - в ада, на Земята и на небето - да бъдат благосклонни към твоята младост и нека влеят в сърцето ти науката на боговете." Това е учението за въплотеното Слово, което прониква цялата природа и всички същества, които са членове и органи на Божественото Тяло.
Това учение под различни форми е предадено във всички мистерии на
древността
.
В Египет имаме същото учение, предадено почти под същата форма - разкъсване тялото на Озирис на части от Тифон и възкресението му чрез събиране на членовете му от сина му Хорус. След това изложение на Свещената доктрина от Орфей, ученикът му го пита за пътя, който води към боговете. Орфей му отговаря: „Страшен и труден е пътят, който води от тук, долу, към боговете. Пътят започва с една цветиста пътека, след това идва един страшен хълм и сетне скали, посещавани от гръмотевици и заобиколени от безкрайни пропасти - ето каква е участта на ясновидеца и пророка на Земята. Затова, мило дете, остани в цветистата пътека на полето и не дири какво има зад нея.
към текста >>
Съдилището на Анфитрионите в
древността
се е бранило от тракийска гвардия, т.е.
Тъй щото, тази дума имала за тях философски и исторически смисъл. Философски е означавала една духовна страна, място на учение и традиции, които доказват произхода на света от Божествения Разум. Исторически това име е припомняло за страната на расата, където дорийското учение и поезия, тези силни издънки на древния арийски дух, са най-напред изникнали, за да разцъфтят по-сетне в Гърция, където е светилището на Аполон. В Делхи имало една класа Жреци, наречени тракии. Те са били пазители на висшето знание.
Съдилището на Анфитрионите в
древността
се е бранило от тракийска гвардия, т.е.
от войници, Посветени в тайните. Според преданието Орфей е написал много книги, в които изложил учението си, но които са изгубени. Останали са само заглавията им и отделни части. Орфическите писатели на Гърция приписват на Орфей следните книги: Аргонавтики, в която се описва Великото дело на Хермес. След това Деметриада - поема за майката на боговете, в която се излага една космогония, както и Свещените песни на Бакхус или Чистия дух, които се запълваха от една теогония.
към текста >>
58.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Пет е числото на планетите, известни от дълбока
древност
.
Затова в един от златните стихове на Питагор се казва: „Кълна се в Оногова, Който е начертал в сърцата на Свещената Четворка неизмерим и чист символ, източник на природата и образец на боговете." Според Питагор съществените принципи се съдържат в първите четири числа, защото събирайки и умножавайки ги намираме всички други числа. Питагор, заедно със всички Посветени, отдавал голямо значение на числата 7 и 10. Седем, бидейки сбор от 3 и 4 означава съединение на Божественото и човешкото, а числото 10 е образувано от сбора на първите четири числа, е напълно завършено число, защото представя всички принципи на Божеството и еволюцията на съществата. Според Плутарх питагорейците имали за Свещени числа 5 и 7.
Пет е числото на планетите, известни от дълбока
древност
.
Числото на сетивата у човека е също пет, също и основните сили, които образуват мировата душа. Седем е Свещено число, олицетворяващо съвършенството и чистотата. Във връзка с учението за числата у питагорейците Аристотел казва: „Питагорейците признават математическите норми за начало на всичко съществуващо. В числата има аналогия на всичко духовно и материално. Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото небе е хармония и число.
към текста >>
Това беше известно на всички Посветени в
древността
.
Тук вече ученикът се запознавал с еволюцията на душата. Науката за числата, която се изучава във втората степен, е предисловие към Великото Посвещение, през което минава ученикът в третата степен. В тази фаза ученикът се запознавал с езотеричната космогония и психология, които засягат най-големите тайни на живота. Тук също се изучавали материалната и духовната еволюция на света и човека, като и едното и другото са различни проявления на Бога. Питагор е знаел, че Земята се върти около оста си и заедно с другите планети се върти около Слънцето.
Това беше известно на всички Посветени в
древността
.
Но когато в своите системи те поставиха Земята като център на вселената, това беше по отношение на духовната еволюция на Земята, където Земята се поставя като център на развиващия се живот, затова тя е обкръжена от духовните сфери на другите планети и под тяхно влияние се развива както духовния, така и физическия живот на Земята. Видимата вселена, небето с всичките му звезди, е една мимолетна форма на света, на творческото Слово, което е изявление на Абсолютния Дух. Понеже всяка планета е израз на мисълта на Бога, понеже тя извършва специална функция в общия организъм на системата, затова древните Посветени са нарекли планетите с имената на великите богове, които представят действуващите във вселената Божествени сили. Питагор, както всички древни Посветени, е знаел за съществуването на Атлантида и за нейната катастрофа, и за преселението на народите от Атлантида в Азия, Африка и Европа. Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните.
към текста >>
59.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Философията на Платон е изразена в неговите многобройни съчинения, „един от най-хубавите подаръци, които съдбата ни е запазила от
древността
", казва Хегел.
При третото си пребиваване в Сицилия отношенията толкова се обтегнали, че Дионисий искал да задържи Платон насила, но се намесили питагорейците от Тарент и Платон успял да се върне в Гърция. Той, както казах, отишъл при Дионисий с цел да може, като владетел, да приложи в управлението неговата философия, да създаде една държава, основана върху неговата философия, начело на която да стоят учените и философите, но надеждите му се провалили. По-късно той отказал и на други държави, които се обърнали към него да им стане законодател. Той не се съгласил с тези предложения, понеже те не приели първото условие, което той поставил - премахването на всяка частна собственост. Платон умрял през 348 година преди Христа на рождения си ден, на 81 годишна възраст.
Философията на Платон е изразена в неговите многобройни съчинения, „един от най-хубавите подаръци, които съдбата ни е запазила от
древността
", казва Хегел.
Платон имал едно съчинение, озаглавено За философията или за идеите, което е изгубено. В него той излагал ясно и конкретно своята философия за идеите като първична реалност. До нас са достигнали неговите диалози, в които той също излага своята философия в разговорна форма. Някои историци на философията приемат, че неговата философия има две страни - екзотерична и езотерична, а други отричат това. Който е запознат с езотеричната доктрина лесно ще види, че Платон именно нея излага във формата на философия.
към текста >>
60.
ПЛУТАРХ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е един от най-известните писатели на
древността
.
ПЛУТАРХ Друг гръцки мислител, когото трябва да споменем в това изложение, е Плутарх. Той е роден през 50 година след Христа и е умрял през 130 година.
Той е един от най-известните писатели на
древността
.
Написал е много философски книги под общото заглавие Морални творби, в които е изложил всички съществуващи до него време учения от най-дълбока древност. Писал е върху Изис и Озирис и египетските мистерии, върху гръцките мистерии, върху духа на Сократ, върху думата Ел в делфийския храм и т.н. Говори за различните Посвещения и често казва, че сам е бил Посветен. В следващата извадка от книгата му за думата Ел в делфийския храм се открива тайнствения смисъл на известни букви от гръцката азбука, които имат аналогия с думата Аум на индусите и с Емс на евреите. В своята книга за упадъка на оракулите Плутарх казва: „Мистериите са дали най-великите откровения върху природата на даймоните (духовете).
към текста >>
Написал е много философски книги под общото заглавие Морални творби, в които е изложил всички съществуващи до него време учения от най-дълбока
древност
.
ПЛУТАРХ Друг гръцки мислител, когото трябва да споменем в това изложение, е Плутарх. Той е роден през 50 година след Христа и е умрял през 130 година. Той е един от най-известните писатели на древността.
Написал е много философски книги под общото заглавие Морални творби, в които е изложил всички съществуващи до него време учения от най-дълбока
древност
.
Писал е върху Изис и Озирис и египетските мистерии, върху гръцките мистерии, върху духа на Сократ, върху думата Ел в делфийския храм и т.н. Говори за различните Посвещения и често казва, че сам е бил Посветен. В следващата извадка от книгата му за думата Ел в делфийския храм се открива тайнствения смисъл на известни букви от гръцката азбука, които имат аналогия с думата Аум на индусите и с Емс на евреите. В своята книга за упадъка на оракулите Плутарх казва: „Мистериите са дали най-великите откровения върху природата на даймоните (духовете). В мистериите, във всички езотерични школи, във всички времена и епохи са учили, че възприятието на Реалността зависи от състоянието на душата.
към текста >>
Затова Учителят казва, че в Египет, от Хермес, са били изнесени принципите на Божествената наука, които принципи легнаха в основата на всички Посвещения в
древността
, на всички окултни и философски школи, които се развиха в течение на хилядолетията и породиха и развиха ред култури, в течението на които като вечно жива Светлина гореше Мъдростта на Хермес.
Те, макар че са работили в Александрия, .са ходили по цялата римска империя. Те са разгледали херметичната Мъдрост и въобще ученията на мистериите в Светлината, която се получи от християнството. С тях ще се занимаем по- подробно в следващите страници. Дотук разгледахме влиянието и дейността на вълната на първия импулс на Бялото Братство, който води началото си от Хермес в Египет и който заля целия древен свят. Този импулс, този клон имаше за задача, както казва Учителят, да подготви човешката мисъл за идването на Христа.
Затова Учителят казва, че в Египет, от Хермес, са били изнесени принципите на Божествената наука, които принципи легнаха в основата на всички Посвещения в
древността
, на всички окултни и философски школи, които се развиха в течение на хилядолетията и породиха и развиха ред култури, в течението на които като вечно жива Светлина гореше Мъдростта на Хермес.
Мъдростта на Хермес не е нищо друго, освен Божествената Мъдрост, която той е приел от Христа, от Божественото Слово, която осветяваше пътя на човечеството в мрака, в който живееше и развиваше неговите вътрешни сили. Когато този първи импулс на Бялото Братство изпълни задачата си, да подготви човешката мисъл, за да може да приеме Словото на Христа, от Бялото Братство беше даден втори импулс, влиянието и задачите на който ще разгледаме във втората част на тази книга.
към текста >>
61.
КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Втората значителна фигура от александрийската школа е Клавдий Птоломей, един от най-великите астрономи на
древността
.
КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ
Втората значителна фигура от александрийската школа е Клавдий Птоломей, един от най-великите астрономи на
древността
.
Не се знае точно нито датата на раждането му, нито мястото на раждането му, нито датата на смъртта му. Знае се, че е живял през втори век след Христа. Предполага се, че се е родил близо до Пелуза или по-вероятно в Херниядова Птоломеида в Тебаида. Той се е ползувал с голяма почит в Александрия, където е правил своите научни изследвания. Трите му главни съчинения са: Математически синтаксис, наречен от арабите Алмагест, в който той излага своите астрономични изследвания и своята теория за създаването и строежа на света.
към текста >>
Второто му съчинение е неговата прочута География, който е най-обширният паметник, който ни е завещан от
древността
.
Не се знае точно нито датата на раждането му, нито мястото на раждането му, нито датата на смъртта му. Знае се, че е живял през втори век след Христа. Предполага се, че се е родил близо до Пелуза или по-вероятно в Херниядова Птоломеида в Тебаида. Той се е ползувал с голяма почит в Александрия, където е правил своите научни изследвания. Трите му главни съчинения са: Математически синтаксис, наречен от арабите Алмагест, в който той излага своите астрономични изследвания и своята теория за създаването и строежа на света.
Второто му съчинение е неговата прочута География, който е най-обширният паметник, който ни е завещан от
древността
.
При все, че астрологията е твърде стара наука, той е първият, който ни е оставил пълен трактат за нея, наречен Тетрабиблос (Четиризнание) или Квадрипартитиум, от който Сентилонанумът е съхранен, и представлява сто афоризма върху астрологията. Това съчинение е послужило за основа на всички бъдещи трудове по астрология, като се започне от Юлиус Матернус Фирмикус, астролог от четвърти век и се стигне до астролозите от наши дни. Ще предам предговора, който той е дал към Тетрабиблос, който, както самото му заглавие показва, се състои от четири книги, в които излага принципите на астрологията, както тя се е развила в Египет и Халдея. Предговор към Тетрабиблос
към текста >>
62.
ПРОКЪЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Прокъл е бил Посветен във всички мистерии в
древността
.
Най-напред той отишъл в Александрия да изучава риторика и философия, където учил при платониците Плутарх и Сиран. Най-напред той се запознал с философията на Аристотел и после с тази на Платон. Според неговия биограф, дъщерята на Плутарх, Асклапидения, която единствена по времето на Прокъл била запазила предаденото й от баща й знание за мистериите и цялата теургическа наука, и ги предала на Прокъл. Прокъл научил всичко, което се отнася до мистериите: Орфическите поеми, съчиненията на Хермес и религиозните обреди на всички религии така че, където и да отивал, той разбирал церемониите на различните богослужения по-добре от самите Жреци на съответните религии.
Прокъл е бил Посветен във всички мистерии в
древността
.
Познавал много добре египетското богослужение и спазвал всички техни празници, като прекарвал в молитви и в пеене на химни в дните, определени за постене. Той създал много химни, някои от които много хубави, са запазени и до наши дни. Те са Посветени на различни божества. Относно заниманията си с различните религии той казва: „Не подобава на един философ да бъде слуга на култовете на един град или на култ, в който са Посветени неколцина, а той трябва да бъде въобще йерофант на целия свят: Прокъл смята Орфей за създател на цялата гръцка теология и отдавал особено голямо значение на орфическите и халдейските оракули. Той преподавал в Атина, където имал неоплато- ническа школа.
към текста >>
63.
Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди
ревност
."
Когато човек съгреши, те изгубиха своята чистота и трайност. Така се създадоха различните болести, от които днес хората страдат." „Погрешката на Адам и Ева се състоеше в това, че не знаеха какво нещо е Любовта. Те дойдоха за първи път на земята и не знаеха какво нещо е Любовта. Те се оплетоха в любовта.
Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди
ревност
."
„Ева беше кръстена на името на Бога - Йехова - Еве - Ева. Това е онази Свещена идея, която всеки човек носи в душата си." „Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам е символ на Духа, на това начало, което създава нещата. Адам подразбира разумната душа - духа в нас.
към текста >>
64.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тяхното общество е основано не на родствени връзки, а на
ревността
за служене на добродетелта и човеколюбието.
Те обръщат всичкото свое внимание на нравствените задачи, следвайки указанията на Божествения Дух, без откровението на който човешкият ум не може да има позн"ания за Бога, за Началото на всичко самосъществуващо. Следвайки своите древни предания, те развиват своите философски възгледи посредством алегорични тълкувания. Техните домове са открити за всички последователи на учението им. Те внасят всички свои продукти в общия склад за общо ползуване. Те не забравят болните, защото имат и големи средства за помощ на нуждаещите се.
Тяхното общество е основано не на родствени връзки, а на
ревността
за служене на добродетелта и човеколюбието.
За членове на обществото се приемат само зрели хора, които не се увличат от плътски страсти, а се наслаждават на истинската свобода. Животът им е много щастлив. Те са обкръжени с уважение, произхождащо по-скоро от добродетелното лично призвание, отколкото от роднинските връзки." „Есеите избягвали браковете, но възпитавали като собствени деца много сираци и изоставени деца. В общината никой не се раждал, но в нея не е имало недостиг от население."
към текста >>
Това е било всеобщо схващане и практика в
древността
.
С това ние достигаме до едно от най-дълбоките, най- езотеричните учения на есеите. При древните Посвещения при проникването на посвещаващия в невидимия свят, той не е трябвало да запазва своето азово чувство, да запазва своя аз, който има във физическия свят. Като се издига в духовните светове той изживява много велики неща, изживява горепосочените качества като една реалност. Затова той трябва да се откаже от това себечувство, което има във външния свят. Това, което изживява в духовните светове, като преживява горепосочените качества, не може да бъде снето на физическия свят.
Това е било всеобщо схващане и практика в
древността
.
И онзи, който би твърдял противното, е бил считан за побъркан, за луд, за лъжец. Но есеите бяха първите, които се противопоставили на това древно схващане и практика. Те казвали: Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия свят. Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азо- во чувство, ще запази своето самосъзнание. Есеите учели, че ще дойде един Велик Учител, който ще направи щото хората, които живеят във физическия свят, в Малхут, както го наричали в древноеврейското окултно учение, в царството на Аза, онова, което е горе, в царствата небесни, ще се изживее и долу.
към текста >>
65.
Божествените имена и седемдесет и двамата гении
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От
древността
е използвал Сефер Йецира и Зохар, от средните векове е използвал Агрипа, а от по-новите времена е използвал трудовете на Хенрих Кунрат, Елифас Леви, Сент Ив д'Алвейдър, Ленан, Кирхер, Франк, Станислав де Гуайт и други.
Извикването на гениите трябва да се извършва във времето, съответстващо на техните свойства и особено в частта на света, където те присъстват, т.е. магът произвеждащ об- ряда на извикването, трябва да обърне в тази посока лицето си. Ще дам една таблица, която показва точно времето, кога да се извикват гениите. За изложение учението на Кабала - науката за Бога, вселената и човека, използвах главно съчинението на френския окултист и кабалист Папюс, носещо заглавието „Кабала или наука за Бога, вселената и човека". За написването на това съчинение той е използвал всички древни, средновековни и по- съвременни кабалистични книги и автори.
От
древността
е използвал Сефер Йецира и Зохар, от средните векове е използвал Агрипа, а от по-новите времена е използвал трудовете на Хенрих Кунрат, Елифас Леви, Сент Ив д'Алвейдър, Ленан, Кирхер, Франк, Станислав де Гуайт и други.
Изложението не е много схематизирано, понеже аз следвах неговия план на изложение. Моята цел е да дам само една бегла представа за ученията на Кабала, които са главната съставка на западната окултна традиция, която имам именно за цел да изнеса, както се е развивала в течение на времената. ТАБЛИЦА НА АСТРОЛОГИЧНИТЕ ВЛИЯНИЯ (ще бъде въведена допълнитело)
към текста >>
66.
ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Един от най-забележителните пророци е пророк Илия и той е бил един от най-
ревностните
застъпници всред еврейския народ на това, което е било въведено от Мойсей.
Древният еврейски народ живеел така, че той носил в себе си това, което можем да наречем послушание и подчинение на закона. Но за да стигне до това състояние, било възможно само чрез озарение отвън, а не се раждал в собствената душа на човека. За еврейския народ не било възможно да роди закона из собственото си сърце, затова той му бил даден отвън чрез Мойсей в десетте Божии заповеди. Обаче, делото на Мойсей е трябвало да бъде продължено, за да донесе подходящи плодове. Ето защо всред еврейския народ е трябвало да се явят личности като пророците, които приемали своите откровения направо от Бога, които да настояват пред еврейския народ за изпълнение на Божия закон.
Един от най-забележителните пророци е пророк Илия и той е бил един от най-
ревностните
застъпници всред еврейския народ на това, което е било въведено от Мойсей.
Характерното за Илия, както и за другите пророци е това, че отношението между тяхното тяло, между тяхната въплотена личност и техния дух е особена. Техният дух не е напълно въплотен в тялото и затова в техния живот се намесват духовните сили на света, които им въздействат отвън. Затова такива хора се явяват като вдъхновени, движени от Духа. Те се явяват като вдъхновени личности, които далеч надхвърлят онова, което техният ум може да каже. От такъв характер са всички пророци от Стария завет: Духът ги движи, направлява ги и говори чрез тях.
към текста >>
67.
СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е бил много
ревностен
, даже фанатично религиозен.
Мистиците са обикновено хора, които в миналото са преминали през Посвещение и през духовно подвизаване и сега спонтанно избликват в тяхната душа, в тяхното съзнание преживените минали опитности. Това е ясно илюстрирано от живота на Сведенборг, който до 50 годишна възраст се е занимавал с научна работа и е бил дълбоко религиозен. От един път миналите опитности и светлина разкъсват булото на материята, неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с духовния свят и със съществата, които го населяват. Характерното за мистика, както и за Посветения е това, че тяхното съзнание се разширява и Светлината им се увеличава. Такъв е случаят с апостол Павел.
Той е бил много
ревностен
, даже фанатично религиозен.
Но на път за Дамаск го среща Христос и неговото съзнание се пробудило от тази среща, и той става един от най-големите мистици на християнството. Подобно преживяване е имал един съвременен канадски професор, Херман Бек. Той разправя по следния начин своята опитност, която накратко ще разкажа. „Бяхме се събрали на приятелски разговор и разисквахме върху религиозни и философски теми, четяхме различни поети и философи с мистични тенденции, и така увлечени в разговора не забелязахме кога стана 12 часа през нощта. И понеже живеех извън града в една вила, тръгнах през нощта да си отивам, като трябваше да мина през поле.
към текста >>
68.
Пророк Илия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е бил смел, дръзновен, верен на Бога, строг, самоотвержен и
ревностен
за Божията Слава.
Елисей помазал за пророк, който да го замести след неговата смърт. След шест години той осъжда цар Ахава и царица Изабела за това, че искат да вземат лозето на Навутея. После той предрича смъртта на Охозия и призовава огън от небето против стражите, които искали да го уловят. Като бил предизвестен, че скоро ще бъде взет от земята, дал последните си наставления на пророческото училище, преминал Йордан, като го ударил с кожуха си и той се разделил, и минали по сухо с Елисей, и бил възнесен с огнена колесница на небето. Възнесението на пророк Илия се случило около 896 година преди Христа.
Той е бил смел, дръзновен, верен на Бога, строг, самоотвержен и
ревностен
за Божията Слава.
Отличавал се с висока нравственост. Това е накратко историята на Илиевия живот. По-нататък ще я разгледам по-подробно. За пророк Илия Щайнер казва следното: „В Библията четем, че Илия предизвиква, така да се каже, цялата свита и целия народ на цар Ахава, под чиято власт той живее.
към текста >>
69.
Пророк Исайя
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ревността
на Господа Саваота ще извърши това."
Девета глава цялата е посветена на раждането на Божественото дете, което е намекване и за мистичното раждане на Божественото в човека, и за историческото раждане на Христа. Във втория стих се казва: „Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма виделина, които седяха в земята на смъртната сянка, виделина възсия върху тях." И в шестия стих продължава: „Защото ни се роди дете, син ми се даде и началство ще бъде рамото ми. И името му ще бъде наречено Чуден, Съветник, Бог, крепък. Отец на бъдещия век, княз на мира. Не ще има свършек в нарастване на началството му и на мира върху давидовия престол и неговото царство, за да го нареди и утвърди в съд и правда, от нине и до века.
Ревността
на Господа Саваота ще извърши това."
В десета глава се връща отново на земята и говори за съдбата на тези, които нарушават Божия закон и казва: „Горко на тези, които заповядват неправедни заповеди, и на писците, които пишат насилие, за да лишат сиромасите от съда, и да разграбят праведното на нишите от людете ми, за да им станат корист вдовиците и да съблекат сирачетата! И що ще направите в деня на посещението им и в деня на гнева, който ще дойде отдалеч... горко на асириеца, тоягата на яростта ми, и бича в ръката му е гневът Ми! Ще го проводя върху лицемер народ и ще му дам заповед върху людете на яростта си, и да донесе користи, и да граби грабеж и да ги стъпчи като калта на пътищата." В цялата тази глава се показва как действа кармата на народите, и че тя е следствие на нарушението на Божия закон и че тя се изпълнява от други народи, на които Господ нарежда да възстановят правдата в света. В тази глава се посочва, че няма нищо случайно както в индивидуалния, така и в народния и в международния живот, всичко се завършва по велики закони.
към текста >>
70.
Пророк Йезекил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но в онзи ден, в деня, в който Гог дойде против Израилевата земя, гневът Ми ще възлезе по лицето Ми, говори Господ Иеова, защото в
ревността
Си, в огъня на гнева Си говорих.
Затова, Сине человечески, проречи и кажи Гогу: Така говори Господ Иеова: В онзи ден, когато людете Ми в Израил ще живеят в безопасност, ти ще ли да знаеш? И ще дойдеш от местото си, от последните страни на север, ти и много народи с тебе, всички всадници на коне, голямо множество и много сила. И ще възлезеш против людете Ми Израил като облак, за да покриеш земята. То ще бъде в последните дни. И ще те докарам против земята Си, за да Ме познаят народите, кога се осветя в тебе, Гоге, пред очите им.
Но в онзи ден, в деня, в който Гог дойде против Израилевата земя, гневът Ми ще възлезе по лицето Ми, говори Господ Иеова, защото в
ревността
Си, в огъня на гнева Си говорих.
И ще призова против него нож по всичките Си гори, ножът на всекиго человека ще е против брата му. И ще дойде в съдба против него с мор и с кръв, и ще одъждя върху него и върху полковете му, и върху многото народи, които са с него, дъжд на потоп и камъни на градушка, огън и жупел. И ще се възвелича и осветя, и ще стана познат пред очите на много народи и ще познаят, че Аз съм Господ." „И ще ударя лъка ти от лявата ти ръка, и ще направя стрелите ти да паднат от дясната ти ръка. И ще паднеш върху из- раиливите гори, ти и всичките ти полкове и народите, които са с тебе, ще те предам на пернатите птици от всякакъв вид и на зверовете на полето за изяждане.
към текста >>
71.
Пророк Данаил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
През всичкото време, което преживял във Вавилон и имал голяма власт, той най-
ревностно
се стараел с пост, с молитви и съвети да издейства евреите да се върнат в отечеството си.
Затова царят го направил управител на Вавилонската област и началник на научното и свещеническо съсловие, началник на магите. След това изтълкувал друг сън на Навуходоносор. Изтълкувал писаното на стената, когато Валтасар пирувал, за което бил повишен в службата си. Когато персите превзели Вавилон във времето на Кир, Данаил пак продължавал да изпълнява високи служби до самата си смърт. Още във времето на Навуходоносор бил наклеветен от завистливи съслужители и хвърлен в рова на лъвовете, откъдето излязъл невредим и с това самите клеветници пострадали.
През всичкото време, което преживял във Вавилон и имал голяма власт, той най-
ревностно
се стараел с пост, с молитви и съвети да издейства евреите да се върнат в отечеството си.
Той доживял да види освобождението на народа си. Данаил е един от най-светлите и чисти характери, за които се говори в Библията. Както младостта си, така и старостта си той посветил на Бога. Той запазил чистотата си в най- трудните моменти на живота си и сред очарователните прелести на един източен двор. Използвал е Божието Име пред езическите князе.
към текста >>
Това показва, че те са били вегетарианци и въздържатели, както всички окултни ученици на
древността
.
които били от месо и да не пият вино, но да се хранят със сочива (плодове) и да пият вода вместо вино. Началникът отначало не се съгласил, защото мислел, че ще отслабнат и царят ще държи него отговорен за това. Но Данаил му предложил да направят опит за десет дена и ако действително са по-зле от другите, тогава ще ядат от царското ядене. След десет дена, когато ги видял началникът, те били по-добре на лице от другите юноши, които ядели царските ястия. И тогава ги оставил в продължение на три години да ядат плодове и да пият вода вместо вино.
Това показва, че те са били вегетарианци и въздържатели, както всички окултни ученици на
древността
.
От 17-ти стих до края на главата се казва: „И на тези четири юноши даде Бог знание и разум във всяко учение и Мъдрост. И Данаил бе провидец на всяко видение и съновидение. И в свършекът на дните, когато рече царят да ги въведат пред него, началникът ги въведе пред Навухо- доносора. И говори с тях царят, и не се намери между тях подобен на Данаила, Анания, Мисаила и Азария. И предстояха пред царя.
към текста >>
72.
Пророк Авакум
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
в което пророкът
ревностно
и топло моли Бога да помогне на народа му.
Книгата му се състои от три глави. В първата глава предрича тежки беди. които халдейците ще донесат на евреите. Във втората глава предсказва поражението на халдейците от персите. Третата глава е едно възвание.
в което пророкът
ревностно
и топло моли Бога да помогне на народа му.
Първата глава започва с думите: ..Видението, което видя пророк Авакум." И после изрежда какво е видял: неправди, несправедливости, жестокости и грабежи. След това говори за Господ и казва: „Вижте между народите, погледнете и се зачудете много, защото ето, аз ще повдигна халдейците, народ лют и устремителен... Всички ще дойдат за грабеж и взора на лицата им е напред, и ще съберат пленници като пясък." След това пророкът казва: „Не си ли Ти от века, Господи Боже мой, Свети мой, няма да умрем. Ти, Господи, си ги разпоредил за съдба. И Ти, крепкий, турил си ги за наказание нам." Във втора глава описва друго видение, за което Господ му казва: „Пиши видението и изложи го на таблички, щото да тича, който го чете.
към текста >>
73.
Пророк Софония
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И всичката земя ще бъде погълната от огъня на
ревността
Му, защото ще направи скончението, даже и скоро, върху всички, които живеят на земята."
Бил е съвременник на Еремия. Книгата му се състои от три глави. Първата глава започва с думите: „Слово Господне, което биде към Софония, сина на Хусия, сина на Годолия, сина на Амория, син на Езекия, в дните на Иосия, сина Амонов, юдиния цар." „Ще погубя съвсем всичко от лицето на земята, говори Господ, ще погубя человек и скот, и ще погубя птиците въздушни и рибите морски. Ще изтребя человека от лицето на земята, говори Господ... Мълчете пред Господа Иеова, защото е близо денят Господен, ден на гняв е онзи ден, ден на скръб и утеснение, ден на запустение и погубване, ден на тъмнина, ден на тъмнина и на мрак, ден на облак и мъгла... Но ни злато, нито среброто ще може да ги избави в деня на гнева Господен.
И всичката земя ще бъде погълната от огъня на
ревността
Му, защото ще направи скончението, даже и скоро, върху всички, които живеят на земята."
В тази глава се говори за деня Господен, който е денят на действието на закона на кармата и който се отнася за последните времена на нашата раса, когато всичко ще бъде погълнато то огъня на ревността Господня, от огъня, предизвикан от човешките престъпления. Нашата раса, според окултната наука, ще загине от огън, докато Атлантида загина от вода. За този фатален край на нашата епоха говори пророкът, а не за гнева на някакво капризно лично божество. Природните закони са живи и разумни и реагират на човешките престъпления с унищожение. Защото хората със своя лош живот са предизвикали такива енергии в природата, които ги разрушават и унищожават, както когато човек, без да знае, подпали една атомна бомба и тя го унищожава.
към текста >>
В тази глава се говори за деня Господен, който е денят на действието на закона на кармата и който се отнася за последните времена на нашата раса, когато всичко ще бъде погълнато то огъня на
ревността
Господня, от огъня, предизвикан от човешките престъпления.
Книгата му се състои от три глави. Първата глава започва с думите: „Слово Господне, което биде към Софония, сина на Хусия, сина на Годолия, сина на Амория, син на Езекия, в дните на Иосия, сина Амонов, юдиния цар." „Ще погубя съвсем всичко от лицето на земята, говори Господ, ще погубя человек и скот, и ще погубя птиците въздушни и рибите морски. Ще изтребя человека от лицето на земята, говори Господ... Мълчете пред Господа Иеова, защото е близо денят Господен, ден на гняв е онзи ден, ден на скръб и утеснение, ден на запустение и погубване, ден на тъмнина, ден на тъмнина и на мрак, ден на облак и мъгла... Но ни злато, нито среброто ще може да ги избави в деня на гнева Господен. И всичката земя ще бъде погълната от огъня на ревността Му, защото ще направи скончението, даже и скоро, върху всички, които живеят на земята."
В тази глава се говори за деня Господен, който е денят на действието на закона на кармата и който се отнася за последните времена на нашата раса, когато всичко ще бъде погълнато то огъня на
ревността
Господня, от огъня, предизвикан от човешките престъпления.
Нашата раса, според окултната наука, ще загине от огън, докато Атлантида загина от вода. За този фатален край на нашата епоха говори пророкът, а не за гнева на някакво капризно лично божество. Природните закони са живи и разумни и реагират на човешките престъпления с унищожение. Защото хората със своя лош живот са предизвикали такива енергии в природата, които ги разрушават и унищожават, както когато човек, без да знае, подпали една атомна бомба и тя го унищожава. Във втората глава говори за действието на Божия гняв, за действието на кармата, която ще помете целия древен свят, заедно с Асирия и Ниневия, които ще запустеят.
към текста >>
74.
Цар Давид Пророк, Посветен и поет
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Отличавал се е също с искреност и
ревностна
служба на Бога.
Той имал много жени и много деца. Взел жената на Урия и от нея се ражда Соломон. Но съзнава погрешката си и се разкайва. Царувал е 40 години и умира на 77 годишна възраст. В духовно отношение се отличавал с великодушие и щедрост, безкористност, деятелност, постоянство, непреодолима и беззаветна вяра в Бога.
Отличавал се е също с искреност и
ревностна
служба на Бога.
Давид е избраник Божи, защото още при Саул Бог праща в дома на давидовия баща, който е родом от Витлеем, от рода Есеев. Давид е най-малкият син Иесеев и е пасъл овцете по това време. В 16-та глава, в първа книга на царете, в 12-ти и 13-ти стих се казва: „И той беше рус, доброок и красив наглед. И рече Господ: Стани, та го помажи, защото е той. Тогаз взе Самуил рога с елей, та го помаза пред братята му.
към текста >>
Второто нещо, което е забележително е, че Бог е, Който избира и помазва царете в
древността
, Той е, Който поставя и сваля царете.
Аз ще се спра малко само на няколко места. Първо ще се спра на думата Иесея. родът на Давид. Когато говорех за Кабала казах, че за прикриването на Истината са размествали буквите и думите от края, началото или средата. Тук буквата И е взета от края па думата „есеи" и е сложена в началото, за да прикрие истинското произхождение на Давид, че произхожда от средата на есеите.
Второто нещо, което е забележително е, че Бог е, Който избира и помазва царете в
древността
, Той е, Който поставя и сваля царете.
И третото нещо е Посвещението на Давид от Самуил. Помазването с елей е специален метод на Посвещение. Защото се казва: „И след това дойде Духът Господен на Давида от онзи ден и после." Посвещението е акт на свързване на човека с Бога. При Посвещението се прави връзка между обикновеното аз на човека и неговото висше Аз, в което живее Бог или Духът Божи. И като се казва, че Духът Божи дошъл на него, подразбира се, че е Посветен.
към текста >>
Значи, той става цар Посветен, каквито са били много от царете на
древността
и са разполагали с голяма духовна власт и сила.
И третото нещо е Посвещението на Давид от Самуил. Помазването с елей е специален метод на Посвещение. Защото се казва: „И след това дойде Духът Господен на Давида от онзи ден и после." Посвещението е акт на свързване на човека с Бога. При Посвещението се прави връзка между обикновеното аз на човека и неговото висше Аз, в което живее Бог или Духът Божи. И като се казва, че Духът Божи дошъл на него, подразбира се, че е Посветен.
Значи, той става цар Посветен, каквито са били много от царете на
древността
и са разполагали с голяма духовна власт и сила.
Те са били във връзка с духовния свят, от където идвала тяхната сила, ръководство и подкрепа. Посочва се също, че той бил музикант, свирел на китара и пеел. Също бил поет и отличен воин - смел, решителен, благороден. След Посвещението, както и преди Посвещението, всеки Посветен се подлагал на ред изпити, давали му се ред задачи, за да се види как е усвоил силите и знанията, които му са предадени при Посвещението. И Учителят казва, че след всяка лекция, която ни държи, ни се създават ред задачи, за да се види как сме усвоили даденото в лекцията.
към текста >>
75.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ще отворя устата си за притчи, ще произнеса гадания от
древността
, които чухме и познахме, и нашите отци казаха нам." И след това разказва историята на еврейския народ от излизането му от Египет и всички чудеса, които Бог е направил за Него и как те всякога са недоволни и непризнателни.
В 77-ми псалом отначало се описва смущението на псал- мопевеца от това, че Бог ни е забравил и казва: „Дали престана милостта Му за всегда? Дали забрави да помилва Бог? Или в гнева Си затвори своите щедрости" - това е състоянието на душата, когато изпада в известна тъмнина, но след дълбоко размишление нахлува Светлина в съзнанието и казва: „Тогаз рекох: немощ е за мене това, да се изменява десницата на Всевишния... ще се поучавам във всичките Твои дела, и за деянията Ти ще размишлявам. Боже, в Святост е пътят Ти." 78-ми псалом започва с думите: „Слушайте, люде мои, закона ми, приклонете очите си към словата на устата ми.
Ще отворя устата си за притчи, ще произнеса гадания от
древността
, които чухме и познахме, и нашите отци казаха нам." И след това разказва историята на еврейския народ от излизането му от Египет и всички чудеса, които Бог е направил за Него и как те всякога са недоволни и непризнателни.
И се отклоняват от Божия път, което предизвиква Божия гняв, но Бог се въздържа, като от време на време ги наказва, но пак се грижи за тях. И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на Давида да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води." 79-ти псалом в началото е едно пророчество за бъдещото заробване на Израил от езичниците, които оскверняват храма и развращават Ерусалим, и избиват народа. И като вижда това видение на бъдещето, пророкът псалмопевец се обръща към Бога с молба, докога ще бъде това и моли да прости Господ прегрешенията на народа му, за да не се петни Името Му пред езичниците, че Бог не е помогнал на народа Си, а го е оставил. 80-ти псалом е молитва към Бога да избави Израил и да не го оставя на поругание и грабеж на езичниците.
към текста >>
76.
1. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Някои така схващат Християнството, като повторение на древната Мъдрост, на това, което е дадено в
Древността
.
В детето действат едни сили, в юношеството - други сили, във възмъжалата възраст - трети сили и в старостта действат вече съвсем други сили. Същото нещо е и в развитието на човечеството. А всяка една сила и енергия е свързана или изтича от едно Съзнание, от едно Космично Същество. И от колкото по-възвишено Същество идва импулса, който носи дадена енергия, толкова помощни и широки въздействия има тази енергия. Като имаме предвид всичко гореказано, като кажем, че Християнството е една Окултна Школа, ние не го отъждествяваме с Окултни Школи на миналото, да се явява като едно преповторение на тези Школи.
Някои така схващат Християнството, като повторение на древната Мъдрост, на това, което е дадено в
Древността
.
Това е едно погрешно разбиране на Християнството. Фактът, че Християнството е Окултна Школа и Учение не показва, че то трябва да преповтаря това, което е казано в миналото. Окултната Наука е безбрежна. Принципите са вечни и неизменни, и Учителят даже казва, че Принципите на Окултната Наука са едни и същи и при Бялото Братство, и при Черното Братство, но се различават по формата на изложението и по методите на приложението на Принципите. После друго едно положение: понеже Окултната Наука е безбрежна, то никое окултно движение не е я изнесло в целостта и пълнотата й.
към текста >>
77.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В
древността
това е ставало чрез привеждането в транс и излъчване на етерното тяло от физическото.
Методът на християнското посвещение е, както видяхме, чрез преживяване и предизвикване на различни чувства, чрез които се въздействува на астралното тяло. Според други методи, както вече казах, може да се въздейства на астралното тяло като се четат дълбоки окултни мистични мисли при силно концентриране на мисълта. И понеже тези мисли носят със себе си мощни сили, те въздействат през нощта на астралното тяло. След като са изработени вече органите в астралното тяло и то е достатъчно организирано, трябва цялото това устройство на астралното тяло да се отпечата в етерното тяло. Това става по различни начини.
В
древността
това е ставало чрез привеждането в транс и излъчване на етерното тяло от физическото.
Понеже сега развитието се намира в друга фаза, трябвало да се приложат нови методи, при които без да се отделя етерното тяло от физическото, да се отпечатат върху него астралните сетивни органи, които са изработени при пречистването. Един от методите за това отпечатване на астралното тяло върху етерното, като се преодолее физическото, е християнският метод, който е описан по-горе. Така човек, като премине през всичките тези седем степени на изживяване, може да постигне посвещение, без да става нужда да се поставя в летаргичен сън и без да се отделя етерното тяло от физическото. Това може да се постигне и когато ученикът постоянно медитира и размишлява върху определени изречения върху евангелието на Йоана, които трябва да предизвикат определени чувства. Тогава тези мисли действат като сили, които организират астралното тяло и могат да произведат отпечатък от него върху етерното тяло.
към текста >>
78.
7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Има два вида източници от
древността
, които говорят за съществуването на Исус.
7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС
Има два вида източници от
древността
, които говорят за съществуването на Исус.
Едни са от европейски произход, а други от римски. Източници от европейски произход: 1. Най-рано в Талмуда се срещат места, където се говори за Исус. Така еврейският учен Краузнер посочва няколко места в Талмуда, където изрично се говори за Исус и за неговите ученици. Няма съмнение, казва той, че изразите: "От учениците на Исуса Назарянина", и "Тъй ме учеше Исус Назарянина", са истини, които се срещат в Талмуда.
към текста >>
Как съвсем друго е впечатлението, което получаваме от разказите за легендарните герои на
древността
, например за Тезей.
Русо казва: "Приятели мои, такива неща не се измислят. Фактите за Сократа, в чието съществуване никой не се съмнява много по-мъчно могат да се обосноват, отколкото това, което ни се съобщава за Исуса от Назарет. Много по-мъчно е да се обясни, как известни юдейски писатели, евангелистите, са могли да измислят такъв чуден характер, отколкото да си представим, че тази личност действително е живяла". Алберт Айнщайн, един от най-великите физици на съвременния свят, в разговор с един представител на един английски вестник, изразил своята увереност в историческото съществуване на Исус: "Безсъмнено, аз съм уверен в това, че никой не може да чете Евангелието, без да изпита чувството, че в тях става дума за една жива действителност. Пулсът на Исусовата личност бие във всяка дума.
Как съвсем друго е впечатлението, което получаваме от разказите за легендарните герои на
древността
, например за Тезей.
Тезей и другите като него са лишени от действителната живост на Исус. Не може да пе признаем факта, че Исус е живял и че неговите думи са чудно красиви. Дори ако някога отделни люде по-рано са казали подобни неща, то все пак никой от тях не се е изразил така божествено, както Исус".
към текста >>
79.
ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Имайки предвид факта, че на пасхалния рапорт на Пилат до Цезаря Тиберий направо свидетелстват такива научни авторитети на
древността
, каквито са знаменитият историк Тацит (1~ви век), Иустин Философ (2 век), Тертулиан (3 век) и бележитият историк Евсевий (4 век), не можем да се съмняваме в наличието на един такъв доклад.
(Д-р К. Гейки, Жизнь и учение Христа, Москва, 1802г. , част II, стр. 259). През 1453 г. този смарагд попаднал в ръцете на султан Баязид след превземането на Цариград.
Имайки предвид факта, че на пасхалния рапорт на Пилат до Цезаря Тиберий направо свидетелстват такива научни авторитети на
древността
, каквито са знаменитият историк Тацит (1~ви век), Иустин Философ (2 век), Тертулиан (3 век) и бележитият историк Евсевий (4 век), не можем да се съмняваме в наличието на един такъв доклад.
А със всичко това се обяснява и онази смелост, която е проявила Св. Равноапостолка Мария Магдалина, която е пропътувала до Рим, явила се пред Тиберий и му предала червено яйце, приветствайки го с победния християнски поздрав: "Христос възкресе". (Съдебното решение на Пилат е било намерено през 1509 година в град Амкула, Италия. Виж Ив. Визирев - "Три писма от езичници за Исуса Христа и Пилатовата присъда за Него", Пловдив).
към текста >>
80.
10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В
древността
, в езотеричните среди, при писането на числата не се е гледало на тях само като количествени величини, но и като качество.
А учениците са вътре в Светилището на Словото, където се поддържа съзнанието за Духа, където съзнанието на учениците е пробудено и те имат отворени уши и очи, чуват Словото, разбират го и го прилагат. Тримата и четиримата ученици са още по- навътре - в Светая Светих на Храма, където човек вече се оформя като носител и проводник на Божествения Дух. Те по вътрешен път получават вече Откровението за истинската Христова Същност. Естествено, че не е случайно и кръгът на тримата и четиримата. И тук има някакво различие в техните възможности за вътрешно разбиране на Учението.
В
древността
, в езотеричните среди, при писането на числата не се е гледало на тях само като количествени величини, но и като качество.
Същото се отнася и за геометрическите фигури, с които изразяваме числата. Така четирите се изразява като квадрат или правоъгълник, което е символ на основата, върху която се гради къщата. Затова квадратът е близо до земята. Числото три се изразява в триъгълник, който със своя връх сочи Небето и той самият е знак на Небето, когато четирите е знак на земята. Трите и четирите също така ни разкриват полярността на проявяващия се живот - вътрешното и външното проявление на живота.
към текста >>
81.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В
древността
, в Храмовете за Посвещение са знаели за този двойнствен факт относно хода на човешкото развитие.
Така щото едно човешко същество, което е одушевено от едно Божествено Същество, може да извърши в човешкото развитие много повече неща, отколкото един обикновен човек. И тези Същества, които наричаме гении, които искат да движат напред развитието на човечеството, чрез тях работят възвишени Същества, които се свързват по някакъв начин с тези човеци и говорят чрез техните уста и се проявяват чрез техните мисли. Така че имаме два процеса, които трябва да имаме предвид: издигане, развитие на човека нагоре към Божествените висини, и слизане на Божествени Същества в човешкото тяло и в човешката душа. Тези възвишени Същества, които идват да помагат на човечеството, идват от сферата на Слънцето и планетите и се свързват със земното човечество, за да придвижат напред развитието на човечеството. И човек, който е проникнат от такова възвишено слънчево Същество, е нещо много повече, отколкото неговата външност показва.
В
древността
, в Храмовете за Посвещение са знаели за този двойнствен факт относно хода на човешкото развитие.
Принадлежащите към Мистерийните центрове са различавали слизащите от духовните сфери Божествени Същества и издигащите се от земята, стремящи се към Посвещение в духовните Тайни човеци. При случая с Христа имаме от една страна слизащия към земята Слънчев Дух и издигащия се нагоре Посветен в лицето на Исус от Назарет. И Учителят казва, че за да се извърши една велика работа на земята, трябва да се съединят едно Същество отгоре и едно същество от земята. Земното същество ще послужи само като проводник на небесното Същество. Четирите Евангелия ни описват именно това съчетание на две такива Същества - едно слизащо отгоре и друго, възлизащо от земята нагоре.
към текста >>
Това е символизирано в
древността
чрез жертвения Бик.
Но Христос не беше само Светлината на Мъдростта и топлината на Любовта. Той не беше само херувимския и серафимския елемент всред земното съществуване, но когато го разглеждаме в неговата пълнота, Той бе и е в нашето земно съществуване това, което може да се нарече Същност, действаща чрез царството на Престолите, чрез които на земята идва пълната мощ и пълната сила, за да изпълни това, което са начертали Любовта и Мъдростта. Със своята Любов Серафимите ни потопяват в глъбините на човешкото сърце, а със своята Мъдрост Херувимите ни издигат до орлови висини. От царството на Херувимите лъчезари Мъдростта. Пълната с преданост Любов, която се струи от Серафимите, се превръща в Жертва.
Това е символизирано в
древността
чрез жертвения Бик.
Мощта, която пулсира през света, която развива силата да осъществи всичко, творческата сила, която пулсира в света, това е символизирано в древната окултна символика с Лъва. Онази мощ, която навлиза в нашата земя чрез Христос, онази мощ, която подрежда, управлява и насочва всичко, която е най-висшата сила, която се проявява в света, това ни рисува като трето качество на Христа Евангелието на Марко. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека. Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ. Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко.
към текста >>
Те са обичали боговете на
древността
, понеже са виждали, ме Синовете на Земята са били някога Синове Божии.
Така те са отдавали раждането на Платон, на духовния Платон, на бога Аполон. За тях Платон е бил Син на Аполон. Във всички Посвещения съществува обичай, при описание живота на един посветен да не се занимават с онази част от живота му, която предшествала Посвещението, а са се интересували само от живота след Посвещението. Същият обичай са спазвали евангелистите, когато са описвали живота на Исус и затова те са се интересували преди всичко от Онзи, Който според израза на Евангелието, е Син Божи за своите поклонници, за своите напреднали ученици. По времето, когато са писани Евангелията, човечеството е стигнало една такава степен на своето развитие, че хората са се привързвали все повече и повече към физическия, към сетивния свят, обиквали са все повече земния живот.
Те са обичали боговете на
древността
, понеже са виждали, ме Синовете на Земята са били някога Синове Божии.
Това е, което е чувствал и авторът на Евангелието на Марко, когато говори за Христа, който от Син Божи става Син Человечески. И затова той започва с описанието на онова, което се е случило след кръщението в Йордан. Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до познаването в Духовния свят под образа на Духа - Лъв. И ето защо древната езотерична традиция дава на автора на Евангелието на Марко символа на Лъва. А този, който е написал Евангелието на Йоан, е бил посветен от самия Христос.
към текста >>
82.
ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Обаче Лука, който е бил гръцки лекар, в своята младост е намирал своя Идеал не в книгите на Мойсей, а в съчиненията на гръцката
древност
.
Дали е роден в този град или там е получил и упражнявал професията си, не се знае. Антиохия е бил един от най-интересните градове от онази епоха. Той е бил, така да се каже, център на Павловото християнство, което е основа за езотеричното разбиране на Християнството. В лицето на евангелист Лука имаме една личност, която не произлиза от света на Стария Завет. Евангелието на Матей представя едно органическо продължение, една органическа връзка между Стария и Новия Завет.
Обаче Лука, който е бил гръцки лекар, в своята младост е намирал своя Идеал не в книгите на Мойсей, а в съчиненията на гръцката
древност
.
В лицето на Лука, ученик на Павел, ние имаме един представител на езическото човечество пред себе си, което Павел поставяше наред с юдейството, а не под него. Фактът, че Лука е един от евангелистите и играе почтена роля между тях, че е също автор на Деянията на апостолите, е действително доказателство за това, че Християнството съвсем не е продължение на юдейството и че то не стои в полярна противоположност на езичеството, както е случая с юдейството. Специално чрез Евангелието на Лука е подготвена почвата, щото такива гръцки духове като Климент Александрийски и Ориген, и мнозина други да могат да станат духовни ръководители на първоначалното Християнство. И гръцкият език, на който е написано Евангелието на Лука, се приближава до образования литературен гръцки език от епохата на Атина. В това Евангелие ни говори един, чийто матерен език е гръцкия и който е получил гръцко възпитание и образование.
към текста >>
83.
ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И в
древността
то се е ползвало с голяма почит като най-дълбокото Евангелие, особено в езотеричните кръгове.
ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ За произхода на Евангелието на Йоан има различни мнения. Но според древната християнска традиция то е написано още от първите години след Голгота.
И в
древността
то се е ползвало с голяма почит като най-дълбокото Евангелие, особено в езотеричните кръгове.
Според други сведения то е било написано в 96 година след Христа, а според някои даже в началото на втория век. Това са хипотези, които не почиват на никакви факти. Йоан описва Христос като въплътения Бог, като Богочовек, Избавител и Спасител, Син Божи. Според общоприетото схващане Йоан е син Заведеев от Витсаида в Галилея. Заведей и синовете му били рибари.
към текста >>
1. АПОСТОЛ ПЕТЪР е бил от най-
ревностните
ученици на Христос.
Умрял е от естествена смърт. Според едни твърдения, в 68 година при император Нерон, а според други около 95 година при император Домициан, той бил извикан в Рим и според църковното предание хвърлен в котел с кипящо масло, но оттам излязъл невредим. След това му дали да изпие питие, примесено с отрова, но и това не му причинило никаква вреда, след което бил изпратен на заточение на остров Патмос. С това, че не го засегнало нито врящото масло, нито отровата му подействала, се посочва, че той е бил посветен през висока степен и е минал през смъртта и Възкресението, и е господар на живота и смъртта. Не е безинтересно да кажа няколко думи и за другите апостоли.
1. АПОСТОЛ ПЕТЪР е бил от най-
ревностните
ученици на Христос.
По природа той е бил впечатлителен, с жив характер и горещ темперамент. С това се обяснява неговото често излизане пред другите апостоли, като че той е бил най-главният. И когато в Кесария Филопова Господ се обръща към учениците с въпроса, за кого го мислят те, апостол Петър от името на всички отговорил: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". В Гетсиманската градина той вади нож да защити своя Учител. А на деня на Петдесетница той пръв влиза в проповед пред народа.
към текста >>
След Възкресението, когато Христос се явил на брега на Тивериатското езеро, Той го възстановил на апостолско служене и станал най-
ревностен
разпространител на християнската вяра.
И когато в Кесария Филопова Господ се обръща към учениците с въпроса, за кого го мислят те, апостол Петър от името на всички отговорил: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". В Гетсиманската градина той вади нож да защити своя Учител. А на деня на Петдесетница той пръв влиза в проповед пред народа. Но същата тази избухливост и впечатлителност на Петър е била причина за тежкия грях на неговия живот. Давайки на Тайната вечеря обещание на своя Учител да остане с Него когато всички се разбягват, той в същата нощ три пъти се отрекъл от Него.
След Възкресението, когато Христос се явил на брега на Тивериатското езеро, Той го възстановил на апостолско служене и станал най-
ревностен
разпространител на християнската вяра.
Със своята проповед предимно между юдеите той получил названието апостол на юдеите. Освен в Ерусалим е проповядвал Християнството и в околностите му - Лида и Иопия. В 44-та година, вследствие на грозяща го опасност от страна на Ирод Антипа, той напуснал Ерусалим и къде е отишъл не е известно. В Ерусалим се явява на апостолския събор в 51-ва година, след което завинаги напуска този град. Като посетил Антиохия, той проповядвал християнство между юдеите, разсеяни в Понт, Галатая, Кападокия, Асия и Витания.
към текста >>
84.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Юдеите са хора консерватори, фанатици, считат се за най-
ревностните
пазители на закона на Мойсей, най-правоверни, най-близко до Бога.
Юдея е повече планинска и пустинна област, в която се чувства един дух на строгост и суровост. А Галилея е една светла, слънчева страна, където хората са по-весели и по-разположени духом. Хората на Галилея са като пролетта, а хората на Юдея са студени и сериозни като късна есен и зима. Самария стои вътрешно и външно посредата между Галилея и Юдея. Както душата на човека е нещо средно между тялото, и духа, и чувството е нещо средно между мисълта и волята, така Самария стои в средата на трите палестински области.
Юдеите са хора консерватори, фанатици, считат се за най-
ревностните
пазители на закона на Мойсей, най-правоверни, най-близко до Бога.
Галилейците са едно смешение на много народи - елини, римляни и различни израилски племена. Те са хора по-прогресивни, по-свободолюбиви, с весел дух, докато юдеите са мрачни и сериозни. Народът на Самария заема средно място. Те са хора на чувството и настроението. Те са плод на една смесица на вавилонците, преселени при вавилонското робство в Палестина и се смесили с израилските племена, които живеели там.
към текста >>
Възкресения на "синове на вдовици" са били извършвани във всички Храмове на
древността
.
И имаше много прокажени в Израил през времето на пророк Елисей, но нито един от тях не бе очистен, тъкмо само сириеца Нееман." И Христос върши дела, които достигат своя връх във възкресението на момчето от Наин. Но това е подобно на делото на Илия в Сарепта. И Илия така възкреси сина на вдовицата от Сарепта, както сега Христос възкресява сина на вдовицата от Наин. Така че, проповедта на Илия е последвана от делата на Илия.
Възкресения на "синове на вдовици" са били извършвани във всички Храмове на
древността
.
"Син на вдовицата" бил наричан онзи, който се е стремял към Посвещение. Затова Христос казва, че много вдовици е имало в Израил, но Илия беше изпратен при вдовицата в Сарепта, т.е. при един, който се е стремял към Посвещение. Едва след като Христос се изяви на тримата ученици при Преображението, издигайки се над степента на Илия, на Ангела, пристъпи към Своите собствени дела. След започване на голямото пътуване за Ерусалим, в своите проповеди и действия Христос се издига над степента на Ангела.
към текста >>
85.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Древните култове на Мистериите, от които са произлезли различните религии на
древността
, които ние обикновено наричаме езически, са били съвършено извратени и са се превърнали в черно магьосничество.
При пристигането на Христос на земята, под влияние на тъмните сили, които са поляризирани от своя страна в две направления, човек се оформява като егоистично същество със силни страсти и желания, със стремеж към материално осигуряване. Това най-дълбоко слизане в материята е край на инволюционния процес, на слизането на човека. И ако човек би продължил своето слизане или най- малко ако би останал в същото положение, той рискуваше да се самоунищожи. В тази епоха в човешкото съзнание царувал голям мрак и хората не са виждали нищо вън от материалния свят. В духовно отношение човечеството отивало към пълно израждане.
Древните култове на Мистериите, от които са произлезли различните религии на
древността
, които ние обикновено наричаме езически, са били съвършено извратени и са се превърнали в черно магьосничество.
Римските цезари се провъзгласили за богове и техните статуи са били поставени на местата на древните богове. Но за тази цел те преминавали през едно извратено Посвещение, което ги свързвало с демоничните същества, със съществата от Черното Братство. Защото при Посвещението се извършват известни церемонии, чрез които посвещаваният се поставя в контакт с духовните същества. Но за да влезе в контакт със светлите Същества, кандидатът за Посвещение трябва да бъде чист по сърце, т.е. да е с пречистено астрално тяло.
към текста >>
Обръщането на Савел е едно забележително явление в развитието на Християнството - най-върлият противник и гонител да стане най-
ревностният
разпространител.
Оттам той отишъл в Ерусалим и се стараел да се доближи до учениците, но те го избягвали като знаели кой е. Но Варнава го завел при апостолите, като им разправил как се обърнал към Господа. В същото време той почнал и в Ерусалим да проповядва за Христос. Юдеите и там поискали да го убият. Но братята като разбрали това, го завели в Кесария и оттам в Тарас.
Обръщането на Савел е едно забележително явление в развитието на Християнството - най-върлият противник и гонител да стане най-
ревностният
разпространител.
Това показва преди всичко, че Савел е бил готов отвътре и Христос го срещнал от етерния свят и му се разкрива като една Светлина, от която се чува Глас. Това е отваряне на духовните очи на Савел, а това отваряне не става по някакъв каприз, а вследствие на това, че той в миналото е работил, затова Исус казва: "Защото той ми е избран съсъд да носи Името Ми пред народи и царе". И забележително е, че само в една среща на него му се разкрива цялата Тайна на Голгота и той разбира мисията и значението на Христос, и е готов да се жертва за Него. Това е едно Посвещение, за което не е необходимо никакъв физически йерофант да положи ръцете си, за да приеме Духа. Той приема Духа направо, без физическо полагане.
към текста >>
Дотогава той е бил
ревностен
юдеин и е считал, че които от езичниците искат да приемат Христос, трябва преди всичко да приемат юдейската религия.
Докато още мислил в Йопия, Духът му казал: "Ето трима човеци те търсят. Стани, слез та иди с тях и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги пратил". Петър се явява пред тримата пратеници и те му казват, че са изпратени от Корнелий, стотника, праведен човек, който се бои от Бога и на когото Ангел се явил в отговор на неговата молитва. Той го отпратил при Петър, за да му покаже какво да прави. Тук с Петър става един вътрешен обрат.
Дотогава той е бил
ревностен
юдеин и е считал, че които от езичниците искат да приемат Христос, трябва преди всичко да приемат юдейската религия.
Но преди да го повика Корнелий, той има видение - спусната плащеница и в нея различни животни и Глас му казва да стане и да яде. И затова казва на римлянина: "Вие знаете, колко незаконно е за един юдеин да има отношение или да дружи с иноплеменници. Бог обаче ми показа, че не трябва да наричам никого мърсен или нечист. Затова щом ме повикахте, дойдох. По коя причина сте ме повикали?
към текста >>
86.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на
древността
говорят за Христа.
Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота. И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание. Разумността прониква Живота или Животът носи в себе си Разумността, която се изявява навън като Светлина. Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в себе си. А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас.
Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на
древността
говорят за Христа.
И като се проследят всички древни Свещени Писания ще се види, че под различни форми и имена те говорят за Христос. Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството. Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота. И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е. на Любовта и на Исус Христос, т.е.
към текста >>
87.
3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Във времето, когато са писани Евангелията и в цялата
древност
, на числата се е гледало с по-друго разбиране.
Но историческите събития от този род са едновременно външни исторически събития и същевременно събития и процеси от духовния свят. Така че, във всеки разказ в Евангелието се намира, така да се каже, една част Небе. В подробностите, които принадлежат на външния сетивен свят, е скрит един духовен образ, едно първично явление, един свръхсетивен свят, едно Божествено действие. Така че, сцените на Евангелието са едновременно сетивни и свръхсетивни процеси, история и свръхистория. Да се вижда само външното, това е материализъм; да се вижда само духовното, това е отвлечен символизъм.
Във времето, когато са писани Евангелията и в цялата
древност
, на числата се е гледало с по-друго разбиране.
Те не са били разглеждани само като количества, но и като качества. Всяко число е било едно индивидуално същество. Разликата в големината и количеството, които две числа изразяват, не е така важна, докато хората са чувствали различието на същностите. Съществените, качествените значения на отделните числа, са играли особено голяма роля във философията на Питагор и преди него в Египет и Халдея, където той премина своето ученичество. Според това схващане числата са имена на същества, а не само формални обозначения за количества.
към текста >>
88.
3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Онзи, който малко от малко познава метода на древното Посвещение в Мистериите, ще познае в този разказ едно Посвещение, извършено от Исус публично, докато в
древността
, в храмовете на Мистериите, това се е извършвало тайно, а не публично.
А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво беше извършил Исус. Затова главните свещеници и фарисеи събраха съвет и казаха: Какво да правим ние? Защото този човек върши много знамения... И тъй, от онзи ден, те се съветваха да го умъртвят". Така е предаден разказът за възкресението на Лазар в Евангелието на Йоана. Този разказ го няма в другите Евангелия.
Онзи, който малко от малко познава метода на древното Посвещение в Мистериите, ще познае в този разказ едно Посвещение, извършено от Исус публично, докато в
древността
, в храмовете на Мистериите, това се е извършвало тайно, а не публично.
Това е един процес на едно мистично възкресение, на пробуждането на Божественото в човека. А гробницата, за която става въпрос, е човешкото тяло. Платон, който е бил посветен в Тайните на Мистериите, нарича човешкото тяло гробница на душата. И той говори за един вид възкресение, когато намеква за събуждането на духовния живот в тялото. Това. което Платон нарича духовна душа, Йоан го означава като Логос, като Слово.
към текста >>
С това Той искаше да подкрепи цялото човечество, да може да преживее безсмъртието на душата и един ден да мине през Посвещение, което Той постави на нови основи, съвършено различни от Посвещението в
древността
.
В Мистериите ученикът е преживявал убеждението за безсмъртието на душата. За него то не е било вече една теория, а един факт. Затова древните казваха: Блажени посветените, защото те са видели. Но Исус искаше всички да дойдат до убеждението за безсмъртието. Затова Той казва: Блажени тези, които не са видели, но които вярват.
С това Той искаше да подкрепи цялото човечество, да може да преживее безсмъртието на душата и един ден да мине през Посвещение, което Той постави на нови основи, съвършено различни от Посвещението в
древността
.
Понеже в разказа за възкресението на Лазар се засяга въпросът за Посвещението, затова ще направим кратка характеристика на древното и християнското Посвещение. Обучението и при двете Посвещения е почти еднакво. Разликата е в провеждане акта на Посвещението. В древността, когато един ученик е бил вече готов да мине през Посвещение, са го привеждали в магнетичен летаргичен сън, в което състояние е прекарвал три и половина дни. Този сън се е отличавал от обикновения сън по това, че тук вече и етерното тяло е извадено от физическото, а не само астралното, както при обикновения сън.
към текста >>
В
древността
, когато един ученик е бил вече готов да мине през Посвещение, са го привеждали в магнетичен летаргичен сън, в което състояние е прекарвал три и половина дни.
Затова Той казва: Блажени тези, които не са видели, но които вярват. С това Той искаше да подкрепи цялото човечество, да може да преживее безсмъртието на душата и един ден да мине през Посвещение, което Той постави на нови основи, съвършено различни от Посвещението в древността. Понеже в разказа за възкресението на Лазар се засяга въпросът за Посвещението, затова ще направим кратка характеристика на древното и християнското Посвещение. Обучението и при двете Посвещения е почти еднакво. Разликата е в провеждане акта на Посвещението.
В
древността
, когато един ученик е бил вече готов да мине през Посвещение, са го привеждали в магнетичен летаргичен сън, в което състояние е прекарвал три и половина дни.
Този сън се е отличавал от обикновения сън по това, че тук вече и етерното тяло е извадено от физическото, а не само астралното, както при обикновения сън. И само една слаба връзка свързва физическото тяло с етерното. Този сън е подобен на смъртта, само че не настъпва разлагане на тялото, защото има една слаба връзка с етерното тяло. Това е било необходимо, за да може духовните органи, които са изработени в астралното тяло в течение на окултното обучение на ученика, да се отпечатат върху етерното тяло. Преживяванията на ученика в духовния свят е трябвало да бъдат пренесени в будното му съзнание на земята.
към текста >>
С Възкресението на Лазар и после със Своето Възкресение, Христос за последен път произведе този начин на Посвещение, който е бил практикуван в
древността
.
Както физическата светлина е създала окото и звукът е създал ухото, така духовната Светлина, която се развива при размишлението и медитацията, ще създаде духовните очи на човека, а духовното Слово и звук ще създадат духовните уши. Затова Учителят много настоятелно е препоръчвал на онези, които искат да бъдат ученици, да си определят един свещен час през деня, в течение на който да прекарват в размишление върху определени духовни текстове. За тази цел, както посочих по-рано, препоръчва Евангелието на Йоана. Без този свещен час, казва Учителят, не можете да бъдете ученици. Защото, ученичеството се състои в това, да може човек да организира астралното си тяло, за да стане съзнателен в духовния свят и да влезе във връзка с духовните същества и с Христа.
С Възкресението на Лазар и после със Своето Възкресение, Христос за последен път произведе този начин на Посвещение, който е бил практикуван в
древността
.
Оттогава насетне Той въведе нов начин на Посвещение, при който ученикът вече не трябва да бъде поставян в летаргичен сън. А това, което е изработено в астралното тяло като възприемателни органи, може да се отпечата в етерното тяло в будно съзнание, като ученикът поддържа съзнателна връзка с Христа. И затова Учителят препоръчва ученикът да съсредоточава мисълта си по време на размишление върху образа на Христа, който постепенно ще се отпечатва върху самия човек. А образът на Христа е свързан с мощните сили на творческото космическо Слово. И затова Той казва: "Аз съм Светлината на света".
към текста >>
89.
7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата сцена това, което в
древността
се извършваше в Храмовете на Посвещение пред ограничено число хора.
"Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са написани в тази книга. А тези са написани, за да повярват, че Исус е Христос, Божият Син и като вярват, да имат Живот в Неговто име". В тази глава е загатнато за много важни и дълбоки Тайни. Защото въпросът за Възкресението е най-голямата Тайна, свързана с човешкото Битие. То е последният етап от голямата Христова драма на историческата сцена на Палестина.
Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата сцена това, което в
древността
се извършваше в Храмовете на Посвещение пред ограничено число хора.
И затова в едно от Евангелията се казва, че когато Христос бил на кръста, завесата на Храма се раздрала. Това е завесата, която е скривала Тайните, скрити в Храмовете. А там е скрита Тайната на смъртта и Възкресението на ученика на Тесния Път. Възкресението е целта и смисълът на човешкия живот. Човек е слязъл на Земята, предприел е едно дълго пътешествие в лаберинта на материята, за да я организира и да победи смъртта и да възкръсне.
към текста >>
90.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тези видения и изцеления, приписвани в
древността
на Богинята-Природа, или на богинята Диана, са били отнесени в християнски времена към Дева Мария.
Същността на гръцкото лечебно изкуство е проникнало в християнството, така да се каже, по подземни пътища. Съществуват много места за поклонение, където се разказва за чудотворни изцеления, които са били произведени там от Дева Мария, където са били издигнати храмове на Дева Мария. Това са обикновено места с особена етерна природа, която намира своя израз в някои извори. Такива места е имало и преди християнските времена. На такива места по- чувствителните натури са срещали, виждайки или чувайки Богинята-Природа, раздаваща живот.
Тези видения и изцеления, приписвани в
древността
на Богинята-Природа, или на богинята Диана, са били отнесени в християнски времена към Дева Мария.
Защото в етерния свят, който обгръща нашата земя, съществуват етерни центрове, където извира нещо от вътрешната сфера, от скритата Мирова майчина Душа по етерен начин. На такива места се проявява в концентрирана форма хармонизиращото и лекуващо действие, което в миналото се е излъчвало много по-силно, отколкото днес. Евангелист Лука е бил запознат с това гръцко лечебно изкуство и понеже е знаел, че тези сили се проектират от Светия Дух, той, ставайки християнин, свързва тези изцелителни сили на Светия Дух с Дева Мария, която е едно въплъщение на Светия Дух. Лука, който е запознат с предхристиянския начин на действие на целителния Свети Дух в Природата, той, като християнин сега, намира действието на целителния Свети Дух в човешката душа. За него сега Дева Мария е това, което в древността е била Богинята-Природа.
към текста >>
За него сега Дева Мария е това, което в
древността
е била Богинята-Природа.
Тези видения и изцеления, приписвани в древността на Богинята-Природа, или на богинята Диана, са били отнесени в християнски времена към Дева Мария. Защото в етерния свят, който обгръща нашата земя, съществуват етерни центрове, където извира нещо от вътрешната сфера, от скритата Мирова майчина Душа по етерен начин. На такива места се проявява в концентрирана форма хармонизиращото и лекуващо действие, което в миналото се е излъчвало много по-силно, отколкото днес. Евангелист Лука е бил запознат с това гръцко лечебно изкуство и понеже е знаел, че тези сили се проектират от Светия Дух, той, ставайки християнин, свързва тези изцелителни сили на Светия Дух с Дева Мария, която е едно въплъщение на Светия Дух. Лука, който е запознат с предхристиянския начин на действие на целителния Свети Дух в Природата, той, като християнин сега, намира действието на целителния Свети Дух в човешката душа.
За него сега Дева Мария е това, което в
древността
е била Богинята-Природа.
Сега тя става за него първообраз на душата, която търси Духа. Преданието казва, че Лука произхожда от Антиохия, където са били разпространени езическите природни култове, свързани с Мистериите на Слънцето и Луната. При тях са се използвали природните сили както за лечение, така и за черна магия. Те проникнали в Израиля по разни начини, което се вижда от книгите на Стария завет.
към текста >>
91.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според Окултната Наука, в
Древността
кандидатите за посвещение са били наричани синове на вдовици.
И Исус го даде на майка му" (7; 11-15). Интересно е, че възкръсналото момче е син на вдовица. Също така пророк Илия навремето си възкреси момчето на вдовицата от Сарепта. И Христос, когато започва своята проповед в Назарет, казва: Много вдовици имаше в Израиля по времето на Илия, но той не беше пратен при никоя от тях, освен при вдовицата от Сарепта. Това показва, че тук е скрита някаква окултна идея.
Според Окултната Наука, в
Древността
кандидатите за посвещение са били наричани синове на вдовици.
И винаги се подчертава, че такива синове на вдовици са умирали и някой пророк ги е възкресявал. Това показва, че не е случайно явление, а по такъв начин е описан един случай на Посвещение. Така че, възкресението на момчето от Наин е една форма на Посвещение, която са практикували в Древността. И Окултната Наука твърди, че този посветен от Наин в следващото си прераждане е бил един от знаменитите учители на християнството. По такъв начин Христос е подготвял хората, които да подемат делото, на което Той сложи началото.
към текста >>
Така че, възкресението на момчето от Наин е една форма на Посвещение, която са практикували в
Древността
.
И Христос, когато започва своята проповед в Назарет, казва: Много вдовици имаше в Израиля по времето на Илия, но той не беше пратен при никоя от тях, освен при вдовицата от Сарепта. Това показва, че тук е скрита някаква окултна идея. Според Окултната Наука, в Древността кандидатите за посвещение са били наричани синове на вдовици. И винаги се подчертава, че такива синове на вдовици са умирали и някой пророк ги е възкресявал. Това показва, че не е случайно явление, а по такъв начин е описан един случай на Посвещение.
Така че, възкресението на момчето от Наин е една форма на Посвещение, която са практикували в
Древността
.
И Окултната Наука твърди, че този посветен от Наин в следващото си прераждане е бил един от знаменитите учители на християнството. По такъв начин Христос е подготвял хората, които да подемат делото, на което Той сложи началото. Също така и всички изцелявани от Христа са приели Неговия импулс. Те са приели от Него Сила и в следващото си прераждане са станали работници за разпространение на Учението. 12. Следващото окултно явление е възкресението на дъщерята на Яир.
към текста >>
92.
10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както казах, възкресението на синовете на вдовиците се е извършвало във всички Храмове на Мистериите в
древността
.
Всичко, което се намира преди това пътуване, е подготовка. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето, Той да бъде отнесен оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9;51). И оттам нататък, в същинския Път на учението, висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христа. Ако проследим описанието на Лука за живота на Исус след кръщението, ще забележим, че той ни описва как постепенно се разгръща и проявява силата на Христос в Исус. Това е свързано с проповедта на Исус в родния Му град Назарет, където Той говори за Илия и след това извършва и неговите дела - възкресява момчето от Наин.
Както казах, възкресението на синовете на вдовиците се е извършвало във всички Храмове на Мистериите в
древността
.
Синове на вдовици са били наричани онези, които се стремили към Посвещение. Така че, възкресението на момчето на вдовицата от Исус и това от Илия е един процес на Посвещение. Силно впечатление в Евангелието на Лука прави онова място, когато след възкресението на момчето в Наин, Йоан Кръстител изпраща от тъмницата свои ученици да питат Христос: "Ти ли си, Който трябваше да дойде, или да чакаме друг? " (7;18 и нататък). Въпрос, в който явно се крие съмнение.
към текста >>
93.
11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В
древността
етерното сърце е преобладавало.
проявление на етерния свят във физическия Към особеностите на Евангелието на Лука можем да отнесем и описанието на страданията и Възкресението на Христос, сцената с Христа в бяла дреха пред Ирод, разговорът с разбойника на кръста, явяването на Възкръсналия в Емаус и яденето на Възкръсналия в кръга на учениците. Според Окултната Наука, в човешкото етерно и астрално тяло се намират възприемателни центрове, наречени лото- сови цветя или чакри. Най-централният от лотосовите цветове се развива в областта на човешкото сърце. Човек има не само физическо, но и етерно сърце.
В
древността
етерното сърце е преобладавало.
Сега вече физическото сърце не само надделява над етерното, но и го заглушава. По такъв начин човек се превръща в същество с каменно сърце, вследствие на което става безсърдечен. В Писанието това е изразено с израза, че човешкото сърце престава да бъде от плът и става каменно, и че то трябва отново да стане от плът. С пречистването на душата каменното сърце постепенно се сменя с плътско и по такъв начин етерното сърце постепенно ще се освободи от своята тъмница. Така, именно, се образува същинският орган за възприемане на Христос.
към текста >>
Марта - болестта, превърната в
ревност
за служене;
Притчата за милостивия самарянин се среща само в Евангелието на Лука. В нея е показана безкористната сила на Любовта, проявена като милосърдие. Притчата за милостивия самарянин е последвана от сцената с Мария и Марта, след това с "Отче наш" на Лука. Тези са великите перспективи на пречистването на душата: Самарянинът - сексуалността, превърната в милосърдие;
Марта - болестта, превърната в
ревност
за служене;
Мария - демонизмът, превърнат в сила на молитвено вглъбяване; "Отче наш" - сега душата се научава да се моли. Това са степените на пречистването на душата. В началото на тази глава споменах за развитието на лотосовия цвят на сърцето, чрез който човешкото сърце от каменно се превръща в плътско и човек придобива това, което се нарича вяра. Постепенно, под влияние на Христовата сила, тя се превръща във виждане.
към текста >>
94.
12. ИЗЦЕЛЕНИЯТА НА ХРИСТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В
Древността
лекарите са си служили с магнетичните сили на природата за лекуване.
12. ИЗЦЕЛЕНИЯТА НА ХРИСТА Изцеленията, извършени от Христа, играят важна роля в Евангелието на Лука.
В
Древността
лекарите са си служили с магнетичните сили на природата за лекуване.
И Лука, като гръцки лекар, е познавал това изкуство. Лекарят е бил, така да се каже, акумулатор на силите на природата и чрез тях извършвал лекуването на различните болести. Следователно, новото и чудното в изцелителните деяния на Христа не е било в това, че Той е изцелявал, но как е изцелявал. Често се казва: "От Него излезе голяма сила" и "целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше болни" (6;19). Понякога тази сила се нарича по-точно "сила на Господа".
към текста >>
95.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Исус отива в Ерусалим с пълното съзнание за принасянето Си в жертва, за изнасянето на историческата сцена на това, което в
Древността
е ставало в Храмовете на Посвещението.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО Както във всички Евангелия, така и в Евангелието на Лука, с физическите образи и действия, които описва, то изразява велики духовни Истини. У него всичко външно, всичко преходно е символ на нещо духовно. От средата на 9-та глава започва да се говори за пътуването на Исус от Галилея за Ерусалим, като пътят минава през Самария.
Исус отива в Ерусалим с пълното съзнание за принасянето Си в жертва, за изнасянето на историческата сцена на това, което в
Древността
е ставало в Храмовете на Посвещението.
Нима Той, Който знаеше какво има да стане, ако трябваше да го избегне, можеше да не отива в Ерусалим, където бяха Неговите врагове. Но Той, отивайки към Ерусалим, казва: "Никой пророк не е загинал вън от Ерусалим", затова и Той отива там, да се принесе в жертва на олтара на човечеството, за неговото спасение. Велика е Тайната на Голгота, за нея сега няма да говоря, но само споменавам, че Христос предприема едно дълго пътуване, за да дойде в Ерусалим, да Се принесе в жертва. В течение на целия този път Христос почти само говори и посява семето в душата на народа и на учениците. И накрая на този път на посяване на учението е жертвата, принесена на Голгота.
към текста >>
96.
16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така са изобразявали в
Древността
един духовен орган, който произвежда преминаването на мисълта в образ, когато той се пробуди.
Пъпката на вярата ще се разпукне сега или никога. От тях се изтръгват думите: "Господи, ето два меча" (22;38). С това възклицание на учениците ни е показано преминаването на учениците от вярата към знанието. В раздраното от светкавици небе проблясва нощното видение на двата меча от светлина. Известно е, че вдъхновените художници като Рафаел, Микеланджело и други, са изобразили Мойсей с два рога на челото или с два светкавични снопа лъчи от светлина.
Така са изобразявали в
Древността
един духовен орган, който произвежда преминаването на мисълта в образ, когато той се пробуди.
За този орган загатват учениците в образа на двата меча. В тяхното съзнание оживява духовното въоръжение, духовното оръжие, с което те трябва да водят духовна борба. Така в сърцето на учениците пъпката на вярата се разцъфтява в цвят на виждането. Човек придобива съзнание за този цвят в образа на една двулистна роза. Когато розата на сърцето е напълно разцъфтяла, неговото духовно пробуждане се предава на главата на човека.
към текста >>
В
Древността
този орган е бил наричан двулистов лотосов цвят.
В тяхното съзнание оживява духовното въоръжение, духовното оръжие, с което те трябва да водят духовна борба. Така в сърцето на учениците пъпката на вярата се разцъфтява в цвят на виждането. Човек придобива съзнание за този цвят в образа на една двулистна роза. Когато розата на сърцето е напълно разцъфтяла, неговото духовно пробуждане се предава на главата на човека. И тогава истинският орган на знанието, на вдъхновението, на инспирацията се разтваря.
В
Древността
този орган е бил наричан двулистов лотосов цвят.
Той се намира на челото, в областта между веждите. Това са двата святкащи меча, които осветяват пътя на човека в тъмнината на света. С това са се отваряли две очи, в които не проникват лъчите на външната светлина, а от които излизат мечоподобно два снопа лъчи. Това са двата меча, за които учениците на Христа говорят. Тогава Христос казва: "Достатъчно. Добре".
към текста >>
97.
18. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
С това Той преживя всичко, което е писано за Него, с което изнесе на историческата сцена това, което ставаше в
древността
в Храмовете за Посвещение.
Защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконниците биде причислен". Защото писанието за Мене наближава към своето изпълнение. А те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им рече: Доволно." (22; 1-38) След това следва сцената в Гетсимания, отричането на Петра и съденето на Христа, разпятието и Възкресението.
С това Той преживя всичко, което е писано за Него, с което изнесе на историческата сцена това, което ставаше в
древността
в Храмовете за Посвещение.
Това е венецът на цялото учение. Той посочи на учениците и на всички след тях Пътя към съвършенството, който води през Голгота. След което идва Възкресението. След Възкресението Той се явява многократно на учениците и в продължение на 40 дни ги поучава в Тайните на Царството Божие. Показва им, че е възкръснал, че е победил смъртта и че е господар на живота и смъртта.
към текста >>
98.
20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова посветените в
древността
са казвали, че носят знака на Йона или на Соломон.
Това преведено на съвременен език може да се изрази по следния начин: Най-малката част от онова в човека, което не е родено от жена, което иде от Божествените Царства е по-голямо от Йоан. По-нататък Христос казва: "Тук има нещо много повече от Соломона, много повече от Йона". С това той загатва, че в света е навлязло нещо ново. В миналото са съществували посветени като цар Соломон, които са имали връзка с духовния свят и които са получавали откровения чрез развитието на етерното тяло, както и такива като пророк Йона, които са развивали своето астрално тяло и са предавали това развитие на етерното тяло. Така са получавали откровения от духовния свят.
Затова посветените в
древността
са казвали, че носят знака на Йона или на Соломон.
Но Христос казва: "Тук има нещо повече от Йона". Когато човек е развил до зрялост своя аз, той се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, т.е. тогава силите от Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа. А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство. Когато хората се отказват от Христовия принцип, от Любовта, те могат да я покварят.
към текста >>
99.
3.2. Треската на Петровата тъща
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е една практика на всички окултни школи на
древността
, както и на съвременните такива.
за да поддържа връзката Си с духовните сили, които се изливат чрез Него върху човечеството. И Той се е молил рано преди изгрев слънце, когато приливът на жизнена енергия е най-силен. И ако Христос е правил това, толкова повече ние трябва да го правим. И Учителят ни предаде тази Тайна на ранното посрещане на Слънцето с молитва и песни. А виждаме, че Исус го е практикувал и го е предал на Своите ученици.
Това е една практика на всички окултни школи на
древността
, както и на съвременните такива.
Знае се за Питагор и неговите ученици, че те с молитва и песни са посрещали изгревите на Слънцето.
към текста >>
100.
3.3. Изцелението на прокажения
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В
древността
е имало много учители, които са лекували с допиране на ръцете си до болния, чрез предаване на магнетизъм.
В 40-ти стих на първа глава е казано: "И дохожда при Него един прокажен и Му се моли, коленичил пред Него, казвайки: Ако искаш, можеш да ме очистиш. А Той се смили, простре ръка и се допре до него, и му каза: Искам, бъди очистен. И веднага проказата го остави и той си отиде." Тук първо се вижда, че прокаженият имал вяра, че Христос може да го излекува. И затова Той веднага се съгласява и простира ръката Си, допирайки се до него, и проказата го напуща.
В
древността
е имало много учители, които са лекували с допиране на ръцете си до болния, чрез предаване на магнетизъм.
Те са следвали специални училища при Мистериите за лекари, като са лекували с магнетизъм. Някои мислят, че и Христос е лекувал по този начин. Може в някои случаи и Той да е използвал този метод, но при лекуването при Христа е имало нещо по-специфично. Той се е стремял да предизвика вътрешните сили на душата на болния, което става чрез вярата, която болният има. Затова Той често казва " Да бъде според вярата ти".
към текста >>
НАГОРЕ