Търсене в текстове за 'Ревност'

Галилей Величков (1911-1985)

Къде с ревност, къде със старание и неотклонност да бъдем в близост с Него.
Всичко ухае на свежест и обновление. Ние в тази сутрин и в този момент сме насядали на една пейка около Учителя и разговорът е весел и непринуден. Чувствуваме се отлично, с разположение и в хармония към всекиго са нашите души. Душите ни се веселят - те правят общение с Бога на земята. Това е привилегия неземна и ние го усещаме вътре у нас и отстояваме това свое право - да бъдем в близост с Мировия Учител - къде осъзнато, къде неосъзнато. Къде с ревност, къде със старание и неотклонност да бъдем в близост с Него. По едно време някой каза: "Вижте кой се задава? " В далечината, между боровете се зададе едно старче, което се движеше доста живо, подпирайки се с бастун. Изведнъж ние млъкнахме, разговорът с Учителя секна и по някаква вътрешна команда се загледахме натам. Учителят също го наблюдаваше. То се приближаваше към пейката, на която бяхме седнали с Учителя.
към текста >>

2. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Започнаха недоразумения още в първите години, появи се ревност и борба за ръководство.
"Свещените думи на Учителя за ученика" Още в началото на своята дейност, Учителят сам определяше ръководителите на братските кръжоци в страната. Минаваха години и те се разрастваха и се оформиха като братства със салони, с по двадесет- тридесет човека на всяко място. Това не беше малко за онова време. Започнаха недоразумения още в първите години, появи се ревност и борба за ръководство. Отиваха и се оплакваха на Учителя от този или от онзи ръководител. Нямаше братство, където да няма и други двама-трима кандидати за ръководители. Учителят тогава разреши въпроса така: "Всички ръководители, които съм определил по места, да не се сменяват, а да станат пожизнени". Това решение на Учителя бе предадено и нещата се успокоиха малко. Онези, които не бяха съгласни с ръководителите си, напуснаха и се преместиха на други места да живеят.
към текста >>

Голямо съревнование са получило в ревността им да бъдат ръководители.
Онези, които останаха по места да живеят, не се примириха, но се съобразиха с Неговото решение. Това бе един от многото трудни въпроси за разрешаване още по времето на Учителя. Разказваха ми, че в Русе е имало двама ръководители след заминаването на пожизнения ръководител Ватев. Останали двама кандидати за ръководители: Йордан Новаков и Георги Константинов. И тогава - който пръв пристигне в салона, той ръководи събранието, той чете беседата и той е ръководител през този ден. Голямо съревнование са получило в ревността им да бъдат ръководители. Тази ревност бе повсеместна - навсякъде в страната. А ръководителите искаха да имат специален статут като по- привилегировани братя пред Учителя. Но Той не им го даде! Учителят няколко пъти е държал беседи само за ръководителите, когато всички идваха на съборите в Търново или в София. На един от първите събори в София Учителят казал: "Довечера ще приема ръководителите от провинцията".
към текста >>

Тази ревност бе повсеместна - навсякъде в страната.
Това бе един от многото трудни въпроси за разрешаване още по времето на Учителя. Разказваха ми, че в Русе е имало двама ръководители след заминаването на пожизнения ръководител Ватев. Останали двама кандидати за ръководители: Йордан Новаков и Георги Константинов. И тогава - който пръв пристигне в салона, той ръководи събранието, той чете беседата и той е ръководител през този ден. Голямо съревнование са получило в ревността им да бъдат ръководители. Тази ревност бе повсеместна - навсякъде в страната. А ръководителите искаха да имат специален статут като по- привилегировани братя пред Учителя. Но Той не им го даде! Учителят няколко пъти е държал беседи само за ръководителите, когато всички идваха на съборите в Търново или в София. На един от първите събори в София Учителят казал: "Довечера ще приема ръководителите от провинцията". Отива Учителят в стаята Си, облича се официално и зачаква.
към текста >>

3. 3_25 Музиката на Светлината

Всички онези привички, всички навици, които той носи от древността, влезнали здраво в неговия характер, оформят неговата индивидуалност и се проявяват в личността му.
"Музиката на Светлината" В Пътя на ученика има различни етапи. Тези неща подробно са дадени в книгата "Пътят на ученика". Това са исторически периоди в живота на ученика, това са епохи в неговия живот. Всички онези привички, всички навици, които той носи от древността, влезнали здраво в неговия характер, оформят неговата индивидуалност и се проявяват в личността му. Та човек носи в себе си онзи свят на "старозаветния човек", който може да го откриеш в Стария Завет от Библията. Човек носи в себе си и онзи свят на новозаветния, който ще го откриете в Евангелието. Човек носи целия онзи свят на праведния, който ще го откриете в живота на апостолите. Човек ще намери в себе си и този свят от Пътя на ученика само ако прилага Словото на Учителя и живее в него. За вас тези неща може да са етапи, но да се превърнат в живот и този живот да се задвижи у вас и да се прояви - тогава нещата придобиват съвсем друго значение.
към текста >>

Понякога аз се сблъсквах с проявите на старозаветната епоха, която бе около нас в света и която влияеше и върху нас, като навлизаше в нас и се проявяваше в завист, в ревност, в ожесточение, в одумване, в озлобление и всички подобни прояви, като това бяха състояния, чужди на ученика.
Човек ще намери в себе си и този свят от Пътя на ученика само ако прилага Словото на Учителя и живее в него. За вас тези неща може да са етапи, но да се превърнат в живот и този живот да се задвижи у вас и да се прояви - тогава нещата придобиват съвсем друго значение. Та в "Пътят на ученика" по време на Школата на Учителя понякога се срещахме с тези четири категории съзнание: с подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Знам, че за вас това са само думи. Но за да видите нещата от другата, вътрешната им страна, ще ви приведа един пример с Учителя. Понякога аз се сблъсквах с проявите на старозаветната епоха, която бе около нас в света и която влияеше и върху нас, като навлизаше в нас и се проявяваше в завист, в ревност, в ожесточение, в одумване, в озлобление и всички подобни прояви, като това бяха състояния, чужди на ученика. Но бяха живи състояния, които бяха се загнездили у нас, живееха в нас, ползуваха се от нашите тела и от нашите услуги и чрез тези състояния старият свят се проявяваше у нас. Понякога се окопитвахме и се спирахме да ги възприемем отвън. Но те живееха у нас, те кипяха като нови джибри за вино, кипяха и напираха да ни пръснат отвътре. При тези състояния, които бяха много мъчителни, ние се подпушвахме отвътре и търсехме помощ отвън, защото сами не можехме да се справим. Така аз веднъж съм потисната и вътрешно омъчнена.
към текста >>

4. 3_33 Съдба от Небето

Освен това, Кирил Икономов и другите музиканти откриха фронт срещу мене само поради ревност.
След като излезе песнарката, приятелите видяха, че са включени и песните от Учителя, дадени чрез певицата Лиляна Табакова. Всички без изключение се нахвърлиха върху мене, защо съм публикувала песните на Табакова? Приятелите не я обичаха, макар че тя беше певица от кариерата, а щом Учителят работеше с нея, това означаваше, че Той знае много добре какви качества притежава тя. Но наместо това, Табакова се опълчи срещу мен, като показваше наляво и надясно, че съм допуснала грешки в нейните песни. А те бяха допуснати поради невъзможността да бъде направена коректура. Освен това, Кирил Икономов и другите музиканти откриха фронт срещу мене само поради ревност. Спомням си, че беше свикан така нареченият "Голям братски съвет", в който участвуваха хора от Просветния съвет и от Братския съвет. Започнаха да се разглеждат песните една подир друга и всички се нахвърлиха върху мен, че аз съм променила песните на Учителя. Най-тържествено им заявих, че песните са дадени, както са по оригинал. Всички извикаха в един глас: "Къде е оригиналът? " Аз им показах оригинала на една от песните.
към текста >>

5. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

От друга страна направиха фронт срещу мен всички музиканти от чиста музикална ревност, понеже аз съм я издала, а не те.
"На "Изгрева" няма примадони - има ученици" След издаването на песнарката се вдигна шум и олелия от всички страни. От една страна ме атакуваха издателят на първата песнарка - Кирил Икономов и приятелите му. От друга страна направиха фронт срещу мен всички музиканти от чиста музикална ревност, понеже аз съм я издала, а не те. Но Учителят нареди на мен, а не на тях. От трета страна се настроиха и всички от Братството, които можеха да свирят и пеят. И понеже всички свиреха и пееха - това означаваше, че цялото Братство бе срещу мен. Инакрая, от четвъртата страна, се нахвърли и Лиляна Табакова. И то само за това, че ние махнахме онова заглавие с едър шрифт, в което бе написано, че тези песни са дадени чрез Лиляна Табакова и Кръстю Христов.
към текста >>

6. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Те търсиха ревностно Мировия Учител, но Бог не благоволи да им открие къде се намира Той.
Така че мнението на Учителя, че теософското учение има своята роля на запад и се явява етап в обучението на европейския ум, бе категорично. А Всемировият Учител бе дошъл и бе застанал на върха на пирамидата на човешкото познание, духовна култура и еволюция. Защото той не бе от човешка еволюция, а бе слязъл направо от Божествения свят и изпратен от Бога. Това е разликата между Школата на Учителя и теософското общество. Та в началото на века Ани Безант, Ледбитер и други теософи оповестиха на света, че е дошло време да се роди, да се въплъти в плът Всемировият Учител на земята. Те търсиха ревностно Мировия Учител, но Бог не благоволи да им открие къде се намира Той. Самият факт, че Го търсеха, показва, че те бяха налучкали чрез своите контакти с Невидимия свят, че Той се намира на земята. Благодарение на аурата, която излъчваше Учителят Беинса Дуно, те по медиумичен начин бяха засекли със своите вътрешни радари, че Той е на земята. Но къде е - не можаха да разберат. А това е много важно и трябва да се знае, защото това показва техните скромни възможности и смешни познания, които така силно рекламират. Учителят не случайно беше споменал, че теософите още не могат да се качат в причинното поле, а говорят за прераждане и други неща, заимствувани от индуските философски Школи.
към текста >>

7. 3_72 Последни Слова на Учителя

Всички ще тръгнат с по-голяма ревност. 10.
Радвайте се и се веселете за Мене! 7. Не се обличайте в друга форма, освен в тази, в която съм ви облякъл. 8. Времето е кратко, бъдете будни, бодри и смели и не отстъпвайте в нищо. 9. Работете, докато е ден. Не се отчайвайте. Всички ще тръгнат с по-голяма ревност. 10. Моето Дело не е само тук. То ще продължи и горе. 11. Верни бъдете на призванието си. 12. Мир ви давам на всички. Приемете го!
към текста >>

8. 4_04 На Рила с песните на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

На сутринта, при голям студ и суграшица, по-ревностните братя и сестри се изкачиха на връх Мусала.
Това е едно небивало преживяване - пред теб е огънят и Учителят, а до теб са приятелите и всички пеят. Песента тихо се разнася, прониква навред в пространството, ти чрез песента навлизаш в него и чувствуваш в себе си неговата необятност. Ти си едно с песента, едно С планината, едно с въздуха и водите на езерата. Ти си едно с всичко, защото песента на Учителя те издига и носи към безкрайността и величието на Духа. Такива преживявания ученикът може да има само при Учителя и то - когато е с Него на Рила. На сутринта, при голям студ и суграшица, по-ревностните братя и сестри се изкачиха на връх Мусала. И днес, когато си спомням за тогава, душата ми се изпълва с благодарност за хубавите, изпълнени с радост дни и часове на Рила, прекарани с песните на Учителя. През 1929 година Братството предприе екскурзия до Седемте рилски езера. Минахме през Сапарева баня и оттам - през Паничище нагоре. Пътят беше стръмен, но върволицата от братя и сестри вървеше след Учителя. От Паничище нагоре пътят беше вече по-приятен, макар и да се изкачваше, защото минаваше през гористи пътеки, докато стигне до високия хребет при хижа "Скакавица".
към текста >>

Но когато стигахме там, виждахме, че най-ревностните ученици, дошли от най-далечните предели на страната ни и, насядали по скалите, бяха вече заели първите места.
Това зависеше от Космическия календар и часовник на Всемирното Велико Бяло Братство, което управляваше Вселената и от Всемировия Учител, Който лагеруваше на Рила с нас. Радостта и песните не стихваха през съборните дни. Те бяха тържествени празници за душите и сърцата ни. В тъмни зори се чуваха цигулките на ранобудни братя, което показваше, че часът за ставане е дошъл. Всички бързо ставаха, подготвяха се и тръгваха към Молитвения връх. Но когато стигахме там, виждахме, че най-ревностните ученици, дошли от най-далечните предели на страната ни и, насядали по скалите, бяха вече заели първите места. В определения час пристигаше и Учителят и сядаше на определеното място, постлано с одеяло. Той бе загърнат с пелерина и потъваше в съзерцание. Ние се опитвахме да правим същото. Вглъбявахме се в себе си и навлизахме в един свят на звезден мир, където земята и Небето ставаха едно, обличаха се в пурпурна позлата и с тая позлата започваше зазоряването на първия съборен ден. Съборните дни бяха общение на онези ученици, които бяха тук - на този Молитвен връх и на онези ученици от Невидимата Школа на Бялото Братство, която беше в Невидимия свят, но стоеше над нас и присъствуваше на събора в този миг.
към текста >>

9. 8_03 Симеон Симеонов

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Но Учителят го похвали за неговата ревност.
Те не си спомниха, но едновременно провериха в стенограмата. Там бяха отбелязани онези думи на Учителя, които предадох. След това попитах братята и те също отрекоха, че е имало такова нещо. Как се е преобърнало това в неговото съзнание и се е отразило по такъв начин, аз не зная. Може би е мечтаел за такъв пост. Но Учителят го похвали за неговата ревност. Симеон остана много недоволен от стенографите, защото не сме поместили онова, което той държеше в ума си. А това е много просто за всеки един ученик от Школата. Школата има един Учител, този Учител е безсмъртен и не може да бъде заместен от никого! Дори ако всички братя и сестри се съединят в едно, пак не можем да дадем идеалния ученик! Ето, това беше задачата, която Учителят ни даде като направим подарък на Симеон.
към текста >>

За тази ревност той бе възнаграден от Учителя.
Ето ви една нелепост. И една поука! Симеон бе любител-цигулар. В братския живот дирижираше братския хор, като понякога Кирил Икономов му помагаше. Имаше жар в себе си, постоянно идваше половин час преди беседа, започваше да свири, а ние му пригласяхме песните на Учителя. За тази ревност той бе възнаграден от Учителя. А каква беше неговата дейност след заминаването на Учителя, може да се проучи и да се види как стоят нещата. Човек в живота си представлява стъпала, през които трябва да мине. Ако се проследят неговото отношение и постъпки след заминаването на Учителя, тогава на всеки би станало ясно, че неговото твърдение, че Учителят го бил поставил за заместник, е чиста измислица и голяма нелепост.
към текста >>

10. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

студия Върху СлоВото на ВсемироВия Учител от д-р Вергилий КръстеВ

Имаше голяма ревност при заучаването и след това - съревнование при изпълнението.
Аз не съм участвувала в подреждането на упражненията. Подреди ги брат Боян Боев по указание на Учителя. Катя Грива ги знаеше най-хубаво от всички. Тя ги учеше непосредствено от Учителя и после обучаваше и другите сестри. Но Учителят предаваше също лично и на тази група от пет-шест сестри в присъствието на Катя, която също беше от тази група. Имаше голяма ревност при заучаването и след това - съревнование при изпълнението. Аз бях тази, която бе определена да записва обясненията на упражненията. Но понеже се получи недоверие към мене, аз се обидих. Аз съм малко честолюбив човек и щом не ми вярват и ми нямат доверие, аз се оттеглям. Винаги съм бягала оттам, ако се получи малко недоверие към мене. Не мога да понасям, когато виждам, чувствувам недоверие към мене.
към текста >>

11. 10_03 Космогония и слово на Всемировият Учител Беинса Дуно

За да дойде Всемировият Учител, трето - трябва да се преродят в даден народ всички царе, императори, папи, патриарси, философи, всички учени от древността, всички основатели и водители на старите и съвременните религии в света, всички онези, които са сътворили старата и новата цивилизация от историята на човечеството.
"Всемировият Учител Беинса Дуно и България" За да дойде Учителят на човечеството, първо - трябва да се преродят всички стари пророци от Стария Завет в даден народ. Не само да се родят в него, но и да се изявят. За да дойде Мировият Учител, второ - трябва да се преродят всички апостоли от Новия Завет в даден народ. Не само да се родят, но и да се изявят. За да дойде Всемировият Учител, трето - трябва да се преродят в даден народ всички царе, императори, папи, патриарси, философи, всички учени от древността, всички основатели и водители на старите и съвременните религии в света, всички онези, които са сътворили старата и новата цивилизация от историята на човечеството. Не само да се родят, но и да се изявят. Едните представляват основата на Хеопсовата пирамида, вторите - средата, третите - върха на пирамидата. И чак тогава, най-накрая, на върха на тази общочовешка пирамида на земната цивилизация откакто свят светува застава Всемировият Учител. Всемировият Учител е от Божествена еволюция. Всемировият Учител идва от Божествения свят.
към текста >>

12. 83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?

Отначало имаше ревностни братя, които два-ма-трима финансираха дадено томче.
Повърнеш ли се, ще те разкъсат онези, които искат да те ограбят и да ти вземат от спечеленото. Този закон го проверявахме по време на Школата. Действуваше безотказно. Но на първите три серии на Димитър Голов трябва да се отдаде заслуженото. Откъде идваха средства? Отначало имаше ревностни братя, които два-ма-трима финансираха дадено томче. Следващият етап бе, че към тези се включиха и други. Третия етап бе когато Учителят основа братска каса и братските средства постъпваха у касиера. Това бяха средства набирани доброволно, които се даваха в името на една идея. И от тези пари се взимаха за печатане на беседите. След продажбата част от сумите се възстановяваха.
към текста >>

Като отличен работник в тази печатница се открои синът му Петър,Камбуров, който беше безкористен и ревностен, отличен брат и запознат с печатарското дело и той организира материалната част и изпълнението.
Но случи се така както винаги, че когато се съберат много хора от умни по умни, работа не вършат. Тук стана същото. Много разговори, много приказки, разисквания, а резултатите малки. По това време Стефан Камбуров от Казанлък, който беше печатар и имаше печатница поиска да издава беседи. Учителят изпращаше обикновено Паша при него, която беше подготвяла беседи. Като отличен работник в тази печатница се открои синът му Петър,Камбуров, който беше безкористен и ревностен, отличен брат и запознат с печатарското дело и той организира материалната част и изпълнението. От тука излезнаха няколко томчета беседи. Петър Камбуров завърши естествени науки в София и после стана учител в Казанлък. През всичкото си време, през целия си живот той е съдействал за издаването на беседи. Много добър брат, идеен човек, полезен за общото дело на Бялото братство. Тук се издадоха „Сила и живот" 10, 11, 12 и 13 серия.
към текста >>

13. 151. ОТЦЕПНИЦИТЕ

А тук бяха представители на различни раси и народи и окултни Школи на древността, а да не говорим, че на Изгрева бяха преродени всички светила на човешката цивилизация.
Сега ще говоря за онези, които престояваха и които напуснаха. За напусналите - животът им протичаше катастрофално и поучително за другите. Онези, които идваха от света на Изгрева, идваха като представители на различни среди, с различно възпитание, образование, с различен морал и възгледи. Всеки, който идваше на Изгрева и навлизаше в това. Духовно общество след време искаше да го промени в такава насока според неговото съзнание и мисъл. А тук бяха представители на различни раси и народи и окултни Школи на древността, а да не говорим, че на Изгрева бяха преродени всички светила на човешката цивилизация. Те бяха изпратени и бяха дошли да коригират своите представи за света и за Бога. Това трябваше да стане чрез Учението на Учителя. Тогава отново в тях заработваше една мисъл, да преобразят и да коригират Изгрева. Затова веднъж Учителят каза: „Всеки, който се е опитал да изправи и да поправи кривиците на Изгрева, не е прокопсал". Да, така каза Учителят „не е прокопсал" - много точна дума.
към текста >>

14. 22. МОРАЛИЗИРАНЕ

Братът направи това от ревност, от най-хубави подбуди.
22. Морализиране Един брат прави бележка на приятелите в салона преди беседа. Намира че много говорят, вдигат шум, разсейват атмосферата. Той прави тази забележка спокойно, внимателно. Приятелите си вземат бележка от думите му и малко засрамени замълчават. Братът направи това от ревност, от най-хубави подбуди. След беседата сестрите разправят на Учителя какво е направил и как се опомниха приятелите. Очакваха, че Учителят ще го похвали. Но Учителят като взема повод от случката каза: „Този маниер е маниер на света. Не е маниер на Окултната Школа, не е метод на ученика. Ето как постъпват учениците на Окултната школа: - онези, които чувствуват и съзнават какво трябва да се направи, ще се пръснат на няколко места из салона, ще седнат, ще се съсредоточат и ще прекарат в размишление и молитва и в дълбоко мълчание без да ги е грижа има ли тишина или не.
към текста >>

15. 68. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ

Тук имаше ревност.
68. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ Тази година след срещата на ръководителите в София, те пожелаха да отидат с Учителя на Витоша на екскурзия, но сестри да няма. Тук имаше ревност. Братята искаха да се проявят те, те да се грижат за Учителя, сестрите да не им се бъркат. Учителят оставяше нещата естествено, но на тръгване покани две сестри да дойдат на екскурзията. Пристигнаха на Ел Шадай, разположиха се, денят беше хубав, слънчев, топъл, накладоха огън, възвариха чайника. Само братята прислужват около Учителя. Сестрите държат на страна.
към текста >>

16. 107. КОТКАТА

107. КОТКАТА Имаше на Изгрева в първите години много напреднала сестра, ревностна, усърдна в молитва, пост и подвизаване, с дълбок и искрен стремеж.
107. КОТКАТА Имаше на Изгрева в първите години много напреднала сестра, ревностна, усърдна в молитва, пост и подвизаване, с дълбок и искрен стремеж. Сестрата си замина. Беше вече много възрастна. Първият неделен ден след нейното заминаване, когато Учителя държеше беседата си, на стола на сестрата през всичкото време стоя котката на Учителя и все гледаше към Него по време на беседата. Като свърши беседата Учителя каза: „В котката беше сестра Анна Динова". Този пример показва, че формите на живота могат да бъдат изпълнени с различно съдържание.
към текста >>

17. 07. ПОСВЕЩЕНИЕ

В древността тя се е изучавала във висшите духовни школи - и днес Тя пак се изучава.
Защото ще дойдат връх тебе дни когато твоите неприятели ще издигнат окопи около теб, и ще те обсадят, и ще те стеснят отвред, и ще те разорят, и ще избият жителите ти, и нема да остане в теб камък на камък, защото ти не позна времето когато беше посетен." (Еванг. от Лука 19 гл. 41-45 ст.) Христос говори с прискърбие за трагедията на човека - „Ти не позна времето когато беше посетен." - Трагичната среща на малкия живот с Големия живот. Наистина нема по голямо благословение от това да те посети Господ, но нема и по-голямо нещастие от това да не узнаеш времето когато си бил посетен. Има наука пророческа, тя изучава законите на живота. В древността тя се е изучавала във висшите духовни школи - и днес Тя пак се изучава. Когато Учителят дойде в един народ, Той носи живот и знание за културата, която иде. Той държи ключовете за разрешаване проблемите, които стоят пред човека. Един стар живот се ликвидира и отминава. На човека предстои да излезе от един свят и да влезе в друг по-висок. Тогава Божият Дух слиза и осветява това време - това е посещение на Духа и посвещение на човека.
към текста >>

Ръководител в Бургас тогава беше нашия добър брат Пеню Киров - ученик ревностен, верен, с цялата си душа предан на Делото.
Всичко в природата служи, за да се изяви Той - но ако не го узнаеш, ако не го приемеш, върху теб ще дойде участта на града. Какво ще придобие човек ако се бори с Господа? В първите дни от живота на Братството, когато Учителят още пътуваше из страната и държеше своите сказки, идва в Бургас. По онова време имаше там малка група приятели - от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идваше, те винаги се събираха на Братски вечери. Ръководител в Бургас тогава беше нашия добър брат Пеню Киров - ученик ревностен, верен, с цялата си душа предан на Делото. Една привечер Пеню се връща от морската градина, където е имало някакво събрание, народа се прибирал, пък било есен, хладно, дъждовно, кално - върви Пеню сред навалицата, гледа пред него - селянин, в селски дрехи, бедничко, но чисто и спретнато облечен, а лицето му, лицето му озарено от вътрешна светлина, като че грее - черти правилни, очи сини, чело открито, ясно. Приближил се Пеню до селянина, иска да го заговори. „Къде така отиваш? " „Ходя, тъй където ме Бог изпрати". Харесал на Пеню отговора, тръгнал той с човека.
към текста >>

18. 33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)

Хора с изработени характери, минали през огъня на страданието, учили в школите на древността, те продължаваха и сега своето учение.
33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.) „Да се весели Твоя Дух в моята душа". Между многото неща, за които има да благодарим на Учителя, трябва особено да сме благодарни за онези незабравими срещи, които имахме при Него. Каква галерия от образи, характери и то необикновени. При Учителя идваха хора със стремеж, които търсеха път, които се подвизаваха, готови на служене и жертва. Хора с изработени характери, минали през огъня на страданието, учили в школите на древността, те продължаваха и сега своето учение. И тъй, пред нас се разкриваше един сложен и необикновено богат живот. Как осветляваше Учителят този живот, какви примери, поучения и правила извличаше от него, това е отразено в Неговите беседи, лекции и разговори. Това беше живата среда, която резонираше на Словото на Учителя и го предизвикваше да говори. Пред нас е човекът, който иска и Учителят - който дава. Между многото образи от първите ученици на Учителя, изпъква образът на брат Георги Куртев: Външно той имаше строг аскетичен вид, но в очите му имаше една приветлива насърчителна усмивка, която като че казваше: „Нашето щастие се държи на здрава основа, от какво има да се боите?
към текста >>

19. 70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА

Значи беше ревностен застъпник на онази ложа.
Но тогава се правеха неща без да питаме Учителя и всеки вършеше волята на своя господар. Имаше един критичен момент за Георги Радев в Школата. Тогава Учителят се намеси и го спаси. По този повод Той каза: „Аз съм го него откупил от Черната ложа, този триглав змей! " Вероятно това се отнасяше за неговите преводи и за това, че той ги издаде в списание „Житно зърно", което бе замислено като списание на Бялото Братство, а освен това той на собствена разноска беше издал тези три тома на Бо-Ин-Ра. Значи беше ревностен застъпник на онази ложа. И накрая Учителят откупи този змей от Черната Ложа. И бе заплатил с голяма цена. Ето това е историята за цената на откупа при Георги Радев.
към текста >>

20. 9. ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА

Аз съм чувал от Учителя, че в древността е имало Школа и че тук е била Школата на Орфей.
Не при първото, а при дълбокото езеро има клекове и там е завет. Нашите палатки бяха при самите извори горе. Ние слизахме по пътеките при езерата. Учителят е говорил за Маричините езера, че тук е била Школата на Орфей. Хората я търсят на физическото поле. Аз съм чувал от Учителя, че в древността е имало Школа и че тук е била Школата на Орфей. Сега какъв външен вид е имала тая Школа и в какво се е състояла не мога да кажа подробно, защото не сме питали Учителя. Може някой да Го е питал и да знае. Ние знаем от старата литература, че връх Мусала се е наричал Калкойон". Тук при неговите езера е била Школата на Орфея, но дали към Маричините езера или към Мусаленските езера, т. е. към „Окото" не се знае.
към текста >>

21. 51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

Те са вторични и третични минерали, които показват, че тези скали са от най-дълбока древност.
Този връх на някои от приятелите се хареса много и започнаха да летуват и да опъват палатките си макар че височината е голяма почти 2800 м. Това място стана едно красиво убежище за приятелите, които искаха да съзерцават хубавата природа, да живеят в пространството, да има над тях светло небе и да общуват със съществата, които тук живеят. Тази голяма пряспа горе на върха от към северната страна не се стопява до новия сняг. Новият сняг я подхваща наново и тя изкарва още една година. Скалите на върха са серпенти, които имат много сложен състав. Те са вторични и третични минерали, които показват, че тези скали са от най-дълбока древност. Даже като естественик и геолог бих казал, че това са едни от първите скали на земното кълбо, формите им са странни. Те са разрязани от ледовете и са им предадени особени оригинални форми каквито другаде не се срещат. Тука именно човек може да прекара незабравими часове в съзерцание, в размишление или в молитва, или просто да си почине. Ето там има една скала, която прилича на човек загърнат в гуна. Тя е характерна за върха и ние от далеч ако го погледнем, по тази скала ще го различим от другите.
към текста >>

22. 8. ПЕЧАТНИЦА НА ИЗГРЕВА

Тук дойде една работничка Райна Томова, която беше комунистка, но се беше разочаровала от тях и стана отличен печатарски работник - ревностна, скромна, безкористна.
Около него се създаде една група от Влад Пашов, Димит-ри Стоянов и Кирил Михайлов (Кирчо-лъвчето). Стефан Камбуров сложи в ред печатарската машина и той я пусна в действие. Грижеше се за нейното подържане и за нейния ремонт. Той обучи Димитри Стоянов и след известно време той замина за Казанлък, а Димитри се грижеше за машината до 1951 г. Около печатарите имаше и няколко сестри, които работеха при тях. Тук дойде една работничка Райна Томова, която беше комунистка, но се беше разочаровала от тях и стана отличен печатарски работник - ревностна, скромна, безкористна. Към нея и други се присъединиха и се оформи печатарския състав. Аз направих един дипломатически ход. Турих като ръководител на печатницата Никола Антов. Той беше опасен човек. Можеше да издаде цялата ни печатарска дейност.
към текста >>

23. 9. КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ

Ние работехме в тайна и се пазехме от ревността на останалите, която можеше да ни попречи.
Но тя остана в приятелите и така бе запазена за следващите поколения. След като я разпространихме и получихме средства от нея, а тя не беше много скъпа, ние вложихме тези средства и издадохме книгата „Учителят, разговори при седемте рилски езера". Аз като стенограф разполагах с лични стенограми и след като ги разчетох използвах този материал за книгата „Учителят". А брат Боян Боев предостави своите стенограми и разчетения материал го включихме в тези две книги. Така че ние имахме оригинален материал и не сме ползвали стенограмите на трите стенографки. Ние работехме в тайна и се пазехме от ревността на останалите, която можеше да ни попречи. В това се убедихме когато излезна книгата и когато мнозина нададоха вой да небесата. Вместо да се радват, че е излязла книга за Учителя то те негодуваха. Разказвам с горчилка за тези събития, но това няма да ви подмине и Вас. Ще се сблъскате със същото. Но ще знаете как ние сме разрешавали нашата задача по нашето време.
към текста >>

24. 10. ДАР ЗА УЧИТЕЛЯ

Според Учителя няма по опасна ревност от ревността на духовните хора.
Противодействаха сили противни на Братството. Но благодарение на помощта от Небето я отпечатахме. Ние работехме в пълна тайна. Ако някой от Братството знаеше, че подготвяме такава книга, то завистта в тях щеше да ги накара да отидат при властите и да ни наклеветят. И те щяха да спрат отпечатването. Според Учителя няма по опасна ревност от ревността на духовните хора. Тя може да помете, завлече и унищожи всичко. Ние нееднократно се сблъсквахме с тази ревност. Тази книга ние я финансирахме, а не бяха употребявани братски средства. Книгата излезна от печат и ние решихме да я поднесем в дар на Учителя. Четиримата сътрудници Боян Боев, Методи Константинов, Мария Тодорова и аз заедно с Неделчо Попов се качихме в Горницата на Учителя.
към текста >>

Ние нееднократно се сблъсквахме с тази ревност.
Ние работехме в пълна тайна. Ако някой от Братството знаеше, че подготвяме такава книга, то завистта в тях щеше да ги накара да отидат при властите и да ни наклеветят. И те щяха да спрат отпечатването. Според Учителя няма по опасна ревност от ревността на духовните хора. Тя може да помете, завлече и унищожи всичко. Ние нееднократно се сблъсквахме с тази ревност. Тази книга ние я финансирахме, а не бяха употребявани братски средства. Книгата излезна от печат и ние решихме да я поднесем в дар на Учителя. Четиримата сътрудници Боян Боев, Методи Константинов, Мария Тодорова и аз заедно с Неделчо Попов се качихме в Горницата на Учителя. В тази стаичка Учителят бе прекарал земния си живот от 1927 до 1944 г. Всеки от нас носеше по една книга и я поднесохме като дар върху масата на Учителя.
към текста >>

Яви се ураган сътворен от ревността, която се превърна в злоба и помете всичко.
След като си направихме молитвата и благодарихме, на излизане заваля ситен, приятен дъждец. А това беше благоприятен знак, че дарът на петимата ни е приет от Учителя. След няколко дни поднесохме книгата като дар на Братския съвет. Те всички скочиха и в глас ни обвиниха, че сме ги излъгали, защото сме издали книга скришом от тях. Те не приеха дара от нас, въпреки че беше книга за Учителя. Яви се ураган сътворен от ревността, която се превърна в злоба и помете всичко. Повече този Братски съвет не можа да сътвори нищо. А онези, които не приеха дара в следващите десетилетия не направиха нищо за Делото. Те не приеха дара. Но Учителят го прие. Ако го бяха приели, нещата по друг начин биха се развили в Братството.
към текста >>

25. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

В древността неговият поетичен образ е „Вавилонската кула".
Това е течение на Злото, което се противи на Божествения ред и порядък и иска да създаде свой такъв. Но то може да се разпростре само до известен предел. В живота действуват законни сили, които го неутрализират. В самият него се разбиват сили, които го разрушават. Такава е съдбата му. В древността неговият поетичен образ е „Вавилонската кула". В притчата за плевелите е казано: „Оставете ги до деня на жътвата." Злото служи на себе си. Не се занимавайте със Злото. 97. Щастие е да гледаш звездите, даже и когато си зад решетките. Какво нещо е, един лъч дошъл от неизмеримото пространство. То е сила.
към текста >>

26. 15.СЪБОТНАТА ГОДИНА

Вергилий Кръстев

От дълбока древност българите са спазвали всичко това.
когато обработват една нива 6 години, то на 7-та година я оставят и не я обработват. Оставят я на почивка. Ако са имали 7 ниви, то всяка година оставяли 1 нива да почива. Това е било съботната година за нивата. Учителят Дънов спазваше този закон и го препоръчваше на приятелите по селата. От дълбока древност българите са спазвали всичко това. На всяка 7-ма година оставяха нивата да почива, не я садяха, а само есента я изораваха и я оставяха да почива. Казваше се угар. На следващата година я наторяваха с тор от животните и я посяваха с жито. Този бит и този живот на селяните ние го заварихме и го видяхме. А всички се ползваха от благодатта на Съботната година.
към текста >>

27. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Галилей Величков

Пеню Киров - Перуил, е най-ревностният привърженик на идеята за Царството Божие.
За нас, другите ученици, въпросите са открити, без отговор! Неоспорим остава факта, че трите имена: Аверуни, Амриха и Илрах са на един и същи ученик, с обикновеното име Савка Георгиева Керемедчиева. В школата на УЧИТЕЛЯ има и други ученици, на които Той е открил духовните имена. На един от първите ученици - Пеню Киров, е казал името Перуил четве-ровластник, а на другия - Тодор Стоименов - Азаил. И двамата са известни представители на Школата. Пеню Киров - Перуил, е най-ревностният привърженик на идеята за Царството Божие. Целият му живот е посвещение на високия идеал за Богослужение. Перуил е един от стълбовете на неръкотворния храм на Истината и Правдата, на Любовта и Мъдростта. Изгрева на неговия живот е 13 юни 1866 година, а залеза - 21 декември 1918 г. Тодор Стоименов - Азаил, е другият ученик, получил призванието да бъде деловия председател на Школата. Да! Тази длъжност му бе поверена от УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

28. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

Дълбоката древност не е чужда на потвърдени случаи на преродени личности.
За други - интересна творческа приумица, втъкана от народния гений в митове, легенди и сказания. Отричат го църковни и философски догматици. Отрича го многослоестата общественост. За малцина прераждането е познато и разбрано. За това феноменално явление в живота на човека се говори в закритите, или открити окултни общества, както в по-далечното минало, така и в настоящето. Дълбоката древност не е чужда на потвърдени случаи на преродени личности. УЧИТЕЛЯТ със замах отвали камъка на забвението, потиснал с векове проблема за прераждането. Той говори ясно и определено. Станаха известни поредица от прераждания на видни исторически личности. Станаха известни преражданията на по-големи групи от души, преминали от народ в народ, от една епоха в друга. В светлината на Неговото Слово прераждането е закономерност в развитието на душата.
към текста >>

Неговите ученици и последователи продължават ревностно да изучават изнесените лекции.
Съзря по-висок идеал - словото и живота на ХРИСТА. Възлюби този идеал и посвети живота си на него. Той се опита да проникне в скрития смисъл и символика на Христовото учение. Чужд на теологията, Щайнер се докосна до езотерията и назова учението си - антропософия. Европа не познава по-добър специалист по езотеричните проблеми. Неговите ученици и последователи продължават ревностно да изучават изнесените лекции. Странно повторение на две съдби! Питагоровата школа бе отречена и опожарена. Обществеността на древна Гърция показа на историята, че е твърде изостанала, за да разбере и оцени Питагор. Съвременниците на Щайнер отрекоха учението му и опожариха школата. Той превъзмогна ненавистта на своето време и изгради нов храм на съмишлениците си.
към текста >>

Климент е ревностен и даровит следовник на двамата братя и утвърждава тяхното просветно дело.
Само тя разбира УЧИТЕЛЯ. Само тя приема словото като реалност и път. Пеню Киров бе един от любимите ученици и работници на УЧИТЕЛЯ. Известно е още едно прераждане с богата историческа основа. Бележитият ученик на Кирил и Методий - славянските просветители, Климент Охридски, идва като даровит детски писател и ученик на УЧИТЕЛЯ, това е Стоян Русев, наричан още Дядо Благо. Климент е ревностен и даровит следовник на двамата братя и утвърждава тяхното просветно дело. С богата и прозорлива мисъл, поетичен език и добро перо той възвисява глас, приканва следовници, поучава ги на Кирилова мъдрост и знание, и става център на просвещение и добродетели. Изгражда школа. Повежда последователи. Пробужда духът на славяните. И Дядо Благо има перо.
към текста >>

29. ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА

Галилей Величков

Той поиска УЧИТЕЛЯ да му отговори, защо едвам през последните векове човечеството е създало живопис, а в по-близката и по-далечна древност е имало само рисунки с твърде скромни и оскъдни линии, подобно на детските и то, или в профил, или в анфас, студени и бездушни като маски, без израз и без цвят?
Но още по-голяма рядкост бе изработения с вещина и майсторство портрет на УЧИТЕЛЯ. Опитното око на знаменития художник бе успяло да долови необичайната вглъбеност на Мъдреца, несрещнат нийде другаде. С прекрасната техника на съвършен портретист Борис Георгиев изработи платно, което и сега заема място в една от художествените галерии. Именно портретната живопис бе предмет на разговор. Между нас, около печката, бе един от нашите братя художници. Той поиска УЧИТЕЛЯ да му отговори, защо едвам през последните векове човечеството е създало живопис, а в по-близката и по-далечна древност е имало само рисунки с твърде скромни и оскъдни линии, подобно на детските и то, или в профил, или в анфас, студени и бездушни като маски, без израз и без цвят? Преди да отговори, УЧИТЕЛЯТ постави въпроса: - Защо детето драска, а не рисува, или ако рисува, не може да става дума за живопис? Правилно е да правите връзка между древните рисунки и детските драскотии! Ще отговоря на поставения въпрос, почвайки именно от твърде удачното сравнение! - Древните не са могли да правят живопис, защото у тях не са били развити всички центрове, така както последните са оформени при европейските знаменити художници. Древните не са могли да снемат на камък, или папирус, или кожа видимите линии.
към текста >>

Нашите съвременници са много по-правилно оформени като френологически типове, отколкото тези, на древността.
Много по-късно този център намира своето правилно развитие между европейските народи и цветната живопис заема място в културата. Известни са постиженията на майсторите на цветната живопис от европейски произход. Едвам тогава, сръчните ръце на египтянина, точното око на гърка и верният усет на европееца за цвят са успели да оставят шедьоври на цветната живопис и приложните изкуства. Но, ако не бяха хилядолетните усилия на древните народи - да изграждат стъпка по стъпка френологичните основи за форма, цвят и съдържание на формата, днес нямаше да имаме изкуство. Ето къде е величието на напредналите същества, умело да изграждат образа на човека. Нашите съвременници са много по-правилно оформени като френологически типове, отколкото тези, на древността. Без френологична основа, не може да се радваме нито на художник, нито на музикант. Окото трябва добре да вижда, а ухото добре да чува. Вие също така добре знаете, че даден художник има по-богата представа за цветовете, отколкото обикновения човек. Разбира се, нямам предвид патологичните нарушения на далтонистите и други, с оскъдни представи за цветовете. Художникът има много добра представа за светлосенките, които отбягват от окото на обикновения човек.
към текста >>

Но и това съвършенство е резултат на многовековен път, изминат от много народи в далечната древност.
Фалшивото пеене се дължи на недостатъчно развитие - центъра за тона и певеца не може да прави разлика между тях. А има и други - които са без достатъчно развито ритмично чувство, те пък не могат да спазват времетраенето на тоновете и те мъчно запаметяват мелодичната линия. А има и такива - които не могат да контролират гласните струни, а още по-малко, ръцете си. Явно е, музикантът трябва да има стабилно към тоновете ухо, сигурно ритмично чувство и ръка, готова да даде музикален израз на звука. При европейските народи музикалното изкуство е достигнало най-голямо съвършенство. Но и това съвършенство е резултат на многовековен път, изминат от много народи в далечната древност. Понастоящем ние си служим със седем - тонната музикална гама, а китайците - пет - тонната, а има народи, които ползват три - тонната гама, а африканските народи си служат с крясъци и викове. Прави особено впечатление, че тези народи, които не познават пеенето, имат развито чувство за ритмика. Така например, особено африканските народи са известни с богатото разнообразие на ритмите. Ето какъв е изминатият път на музикалното изкуство. УЧИТЕЛЯТ изгледа замълчания художник и го попита: - Разбрахте ли, защо едвам през последните векове се появи цветната живопис и изобщо, живописта?
към текста >>

Ако в древността хората на изкуството считаха се посветени, пример за това е Орфей, то настоящите художници и музиканти също можем да назовем посветени.
- Пътят към изкуството, към съвършенството е път, изминат от хилядолетия на много народи. Ето защо всяко изкуство добива планетна гражданственост. Тук е верен принципа, постиженията на едного са принос в съкровищницата на цялото човечество. Постиженията на отделните народи също така са принос към съвършенството на цялото човечество. Изкуството въобще е великолепно съединително звено и то ще принесе добър плод на земята. Ако в древността хората на изкуството считаха се посветени, пример за това е Орфей, то настоящите художници и музиканти също можем да назовем посветени. Изминат е много големият и труден път към достиженията на изкуството и когато понастоящем то е в ръцете на голямо мнозинство от добри специалисти, не е далеч времето, когато изкуството ще изиграе така ожиданата роля - да изгради хармоничната личност в хармоничното общество. Това бяха заключителните мисли, изказани от УЧИТЕЛЯ около затоплената печка в големия салон.
към текста >>

30. ІІІ.ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО 43. СРЕДНОЩЕН ПОСЕТИТЕЛ НА УЧИТЕЛЯ

Летопис Вергилий Кръстев

Аз бях ревностен и го пазех в себе си, и не желаех да го споделя с другиго.
Той беше отишъл отново да работи някъде. Къде? Това никой от нас простосмъртните не можеше да каже. На следващата сутрин аз наблюдавам Учителя и се стараех да не правя впечатление някому, че нещо съм видял и чул през нощта. За мен това беше нещо повече от откровение. Такова нещо едва ли някому се бе случило. Аз бях ревностен и го пазех в себе си, и не желаех да го споделя с другиго. Издебнах момента, когато около Учителя за минутка нямаше никой, пристъпих към Него и Му разказах всичко, което съм видял през нощта. Учителят ме погледна учудено и каза: „Това, което разказа, ти го видя? " „Да, Учителю, видях го и чух го. Но видях го само аз, защото не спях нарочно и чаках да се случи нещо. Исках нещо да се случи, което да чуя и видя само аз." Учителят се усмихна.
към текста >>

31. ІІІ.101. МУЗИЦИРАНЕ

Летопис Вергилий Кръстев

Всеки по свобода и по възможност опитваше да изучи или се занимаваше ревностно с някакъв инструмент.
сутринта, песента се пееше от всички присъстващи. Масовото музициране бе учудващо за всички, дори и за нас, музикантите на Изгрева. Видни музикални дейци, дошли от града да ни чуят, с изненада констатираха, че общото пеене бе ритмично, издържано, хармонично и с вярна интонация. За нас това не бе изненада. Учениците на Учителя имаха ритмично чувство и вярно ухо. Всеки по свобода и по възможност опитваше да изучи или се занимаваше ревностно с някакъв инструмент. Това още повече обогатяваше и укрепваше общата музикална култура. Ето защо музицирането бе добро. Това радваше всички. Така светът на музиката бе близък и понятен. Веднъж след клас, събрани около пианото, се поде песента "Давай, давай".
към текста >>

32. 3.21. Пеню Киров

НЕСТОР ИЛИЕВ

Изключително много ревностен и през целия си живот се занимавал, разбира се, и спохождал Учителя, подвижник на онези ранни години, при един случай Учителят казал: „Пеню Киров е Йосиф Ариматейски, от времето на Христа, който е прибрал тялото на Христа и Го погребал".
21. Пеню Киров Сега ще ви разкажа за един брат, който е един от първите ученици на Учителя от Бургас - Пеню Киров. Изключително много ревностен и през целия си живот се занимавал, разбира се, и спохождал Учителя, подвижник на онези ранни години, при един случай Учителят казал: „Пеню Киров е Йосиф Ариматейски, от времето на Христа, който е прибрал тялото на Христа и Го погребал". Учениците на Христа бяха дошли като ученици в Школата на Учителя. Духът Христов ги бе извикал и довел на Изгрева.
към текста >>

33. 3.49. Послушание

НЕСТОР ИЛИЕВ

Аз наистина изпълнявах ревностно съвета му.
Това беше по време на II-та Световна война. Учителят, от всичко това, което Му казах и разказах, след като ме изслуша, Той само каза едно изречение: „Четете беседите на домашните си! " И се изчерпи въпросът. Стоях известно време, виждам че няма друго какво да ми каже и излезнах си. Но впоследствие разбрах, отначало не знаех, че Учителят вижда далече, чува далече. Аз наистина изпълнявах ревностно съвета му. В кухнята, където живеехме, на ул. „Венелин" четях на моите братя, сестри, майка ми, баба ми. Впоследствие когато разбрах, че Учителят вижда и чува от далече, Той констатирал, че аз съм извършил тази Негова препоръка, която е, все пак, на друг език казано, послушание. Той много държи, не само Той, но и Христос и Стария Завет - за послушанието. Не е имало случай когато посетя Учителя за лична моя работа, или за някой друг, винаги ме е посрещал с открити обятия и с необичайно разположение.
към текста >>

34. 3.52. Нападките срещу Учителя

НЕСТОР ИЛИЕВ

А ние знаем от историята, от древността до днес, много малко са хората, които ги храни духовността, повечето са хората на материалните нужди и стремежи.
52. Нападките срещу Учителя По време на първоначалната дейност на Учителя д-р Петър Дънов в България, е била атакувана, разбира се както и на друго място съм казвал - от Православната църква, поголовно. А ние знаем от историята, от древността до днес, много малко са хората, които ги храни духовността, повечето са хората на материалните нужди и стремежи. Обаче Православната църква си поставя за задача да не позволи да се отклоняват всички онези съмишленици на Православната църква, доколкото те са 100% източноправославни християни, към различните секти. А Дънов за тях е сектант, самоотлъчил се от църквата. Тогава съдейства отрицателно и жълтата преса - злонамерено, подкупена и със зла умисъл, и пишат статии срещу Учителя. Обаче един приятел на Братството, както и неговият баща от Казанлък - Петър Камбуров, ми разказват следния случай: „Аз по това време бях свидетел на едно такова преследване и опетняване името на Учителя и името на Бялото Братство. Аз бях студент по това време.
към текста >>

35. 5.19. Савка Керемидчиева и Ученикът Аверуни

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Ревността е голяма работа.
Вместо да тълкуват събитието, сестрите отново се бяха събрали пред същата чешма и разговарят: „Ето, Учителят си взе Савка, а нас остави! " Беше ги яд, че Учителят си я взел. Беше ги яд, че Савка е умряла и че си е заминала, понеже Учителят си я взел. Предпочитаха да е жива, но да бъде при тях. Ревнуваха Савка от Учителя, когато беше жива, и когато беше си заминала от този свят. Ревността е голяма работа. Тя е много силна при духовните хора и при духовните общества. Може да се изроди в ожесточение. А от това няма полза никой - нито живия, нито умрелия.
към текста >>

36. 6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ

Извън тези занимания, със същия жар започнах да проучвам и окултно-мистичната литература, завещана от древността, както философската наука и литература.
Отначало бяха на ул. „Опълченска" събранията, после в Клуба на журналистите, после в един салон на Турнферайн и накрая на ул. „Оборище", където си построихме салон. Салонът на ул. „Оборище" 14 отдавна е разрушен и на негово място е построена жилищна кооперация и там няма никаква следа от нашето пребиваване. Извън тези занимания, със същия жар започнах да проучвам и окултно-мистичната литература, завещана от древността, както философската наука и литература. По характер аз бях доста недостъпен в своите отношения с околната среда, мъчно се сприятелявах, но веднъж дам ли своето доверие на някого, непоколебимо постоянство поддържаше тази връзка. Изобщо, каквото и да предприемах в различните области на живота, винаги спонтанно участвах с цялата си природа. В тази си възраст аз нямах още онази критичност, отнасях се към събитията в живота с буйното младежко въображение, с крайния безрезервен идеализъм - даже с една наивност, особено към всичко, което имаше известни елементи от ексцентричност. Честната ми натура не беше се срещнала още с отрицателната страна на живота. Аз вървях по тесните пътеки на идейното, умишлено бягах от широкия обикновен път на обикновения живот.
към текста >>

37. 6.11. Елипсата около котвата

В мен даже имаше моменти, когато избликваше голяма доза от ревност, която най-ярко се изрази в следния случай.
11. Елипсата около котвата Влизайки все в по-тесен и по-тесен контакт с Учителя, чувствах подсъзнателно великия Невидим свят, в който Той живееше. В мен даже имаше моменти, когато избликваше голяма доза от ревност, която най-ярко се изрази в следния случай. Един слънчев ден, връщайки се от университета, видях едно военно лице от висок ранг, което очертаваше фигурата на една елипса около котвата. За мене това не беше само изненада, но почувствах и една голяма болка в сърцето си. Благодарение на своевременната намеса на Учителя, който успя да задържи юздите на моя буен темперамент, повиквайки ме настрана, като ми каза следните думи: „Не бой се, това е човекът, който ще охранява котвата от ударите на външния свят." Тази елипса беше направена също от чимове. Бяха посадени също цветя. След като Учителят ми каза, че този човек ще играе особена роля, аз се спрях.
към текста >>

38. 6.15. Космичната вълна на любовта

В Братството това въздействие върху Магдалена се тълкуваше като една екзалтираност, която събуждаше в самото общество една ревност.
При тези разговори се чувстваха притоците на онези мощни духовни енергии, които създадоха условия, онази топла мистична привързаност между двамата ни и Учителя. Тези отношения се изразиха в един голям импулс да издаваме двамата едно списание „Нов живот". Към редактирането на това списание привлякохме и един от другите наши съученици - Петър Пампоров, който излизаше от средите на въздържателите и толстоистите! При тези разговори на Георги Марков и мен с Учителя непрекъснато настояваше да присъства и Магдалена, която излизаше от рамките на ежедневния живот и навлезе в областта, както я наричат на научен език - хиперестезия. Силният флуид на мистичност бе изразен в един копнеж към Незнайното, Великото, Космичното, явяващ се като следствие от духовно - интимния досег с Учителя. В Братството това въздействие върху Магдалена се тълкуваше като една екзалтираност, която събуждаше в самото общество една ревност. Така Великият Мъдрец фокусира съзнанието на Магдалена към онзи копнеж на чистота и целомъдрие, който впоследствие трябваше да стане достояние на цялото общество. Така беше силно въздействието върху мен, че тези грамадни Космични сили, които придоби от връзката си с Учителя я заставиха да пласира тези сили почти в страните на цяла Европа. Тя пропътува около 19 държави. Веднъж аз зададох въпрос на Учителя: „Какво представлява нейната роля в чужбина? " Той ми отговори: „Това е пощальонът, който ще разнесе кореспонденцията Ми в чужбина." Тази Негова мисъл ми стана ясна при следния интересен случай.
към текста >>

39. 6.18. Едностранно действие

В този момент видях как върху лицата на присъстващите се изписа тъмния облак на ревността.
На всички по лицата се изписа изненада и любопитство - да чуят какво ще кажа. Видът ми беше крайно странен, с износеното палто на Учителя, с дългите коси, обаче в погледа ми се четеше една решителност. Преди да кажа, че Учителят няма да дойде, направих едно малко встъпление със следните думи: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват..." Още недоизказал мисълта си, пристига брат Стоименов и прошепна на брат Симеонов да ме отстрани от катедрата. Виждайки това некрасиво движение от страна на брат Стоименов - аз се качих още едно стъпало по-високо - на третото стъпало. Това мое движение, свързано с недоизказаните ми думи, създаде впечатлението, че аз искам да седна на самия стол на катедрата на Учителя, въпреки че аз нямах това намерение. В този момент видях как върху лицата на присъстващите се изписа тъмния облак на ревността. Когато казах тези мисли, че идеите слизат и се качват, исках точно това да подчертая - мисълта, че религиозното съзнание, изпълнено с религиозен фанатизъм, ревност и култ към личността, трябва да отстъпи мястото си на светлото подсъзнание, което не признава никакви посредници между Божественото и човешката душа. Това беше именно един от най-важните стимули в новия мироглед, който Учителят идеше да донесе в духовната безпътица на човечеството. В събранието настъпи суматоха, Симеон Симеонов се нахвърли върху мен и ми скъса бялата риза. Аз, разбира се, стоях с едно високо самообладание, въпреки че притежавах голяма физическа сила, не се противопоставих, но дълбоко в душата си почувствах една велика скръб от неразбирането на най-важния стимул в мирогледа на Учителя. Едничкият, който ми се притече на помощ в тази вавилонска атмосфера на събранието, беше братът, който направи елипсата на Котвата.
към текста >>

Когато казах тези мисли, че идеите слизат и се качват, исках точно това да подчертая - мисълта, че религиозното съзнание, изпълнено с религиозен фанатизъм, ревност и култ към личността, трябва да отстъпи мястото си на светлото подсъзнание, което не признава никакви посредници между Божественото и човешката душа.
Видът ми беше крайно странен, с износеното палто на Учителя, с дългите коси, обаче в погледа ми се четеше една решителност. Преди да кажа, че Учителят няма да дойде, направих едно малко встъпление със следните думи: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват..." Още недоизказал мисълта си, пристига брат Стоименов и прошепна на брат Симеонов да ме отстрани от катедрата. Виждайки това некрасиво движение от страна на брат Стоименов - аз се качих още едно стъпало по-високо - на третото стъпало. Това мое движение, свързано с недоизказаните ми думи, създаде впечатлението, че аз искам да седна на самия стол на катедрата на Учителя, въпреки че аз нямах това намерение. В този момент видях как върху лицата на присъстващите се изписа тъмния облак на ревността. Когато казах тези мисли, че идеите слизат и се качват, исках точно това да подчертая - мисълта, че религиозното съзнание, изпълнено с религиозен фанатизъм, ревност и култ към личността, трябва да отстъпи мястото си на светлото подсъзнание, което не признава никакви посредници между Божественото и човешката душа. Това беше именно един от най-важните стимули в новия мироглед, който Учителят идеше да донесе в духовната безпътица на човечеството. В събранието настъпи суматоха, Симеон Симеонов се нахвърли върху мен и ми скъса бялата риза. Аз, разбира се, стоях с едно високо самообладание, въпреки че притежавах голяма физическа сила, не се противопоставих, но дълбоко в душата си почувствах една велика скръб от неразбирането на най-важния стимул в мирогледа на Учителя. Едничкият, който ми се притече на помощ в тази вавилонска атмосфера на събранието, беше братът, който направи елипсата на Котвата. Това бе Любомир Лулчев.
към текста >>

40. 6.21. Пътят на посвещението

В тези специални разговори, които имах с Него и с Георги Радев, започнах да чувствам как тази могъща нова сила почна да се събужда в основата на моя гръбнак, нейните електромагнитни вълни от двете страни на гръбначния ми стълб, по левия крак на Ида и по десния - Пингали, имена, дадени още от древността на Индия - спомогнаха да протече онази могъща сила в средата на моя гръбнак, наречена „Шушумна" и тази могъща сила да навлезе в моя мозък, за да събуди подтика към едно дълбоко съзерцание, света на свръхсъзнанието, където работеха напредналите същества върху човешката еволюция.
Учителят разкри нова страна на Своя живот. Той измени Своите отношения към мен, нямаше вече онази усмивка, както на нежната майка към своето дете. Той доби онази бащинска строгост, която изразяваше голямата загриженост за образованието на своя син. С една голяма настойчивост ме подкани да завърша висшето си образование, да започна сериозно да се занимавам с науката и различните окултни дисциплини. Това Негово поведение не само че ми разкри големи творчески перспективи, но събуди и онази тайнствена окултна сила - Кундалини, или Змия на огъня. В тези специални разговори, които имах с Него и с Георги Радев, започнах да чувствам как тази могъща нова сила почна да се събужда в основата на моя гръбнак, нейните електромагнитни вълни от двете страни на гръбначния ми стълб, по левия крак на Ида и по десния - Пингали, имена, дадени още от древността на Индия - спомогнаха да протече онази могъща сила в средата на моя гръбнак, наречена „Шушумна" и тази могъща сила да навлезе в моя мозък, за да събуди подтика към едно дълбоко съзерцание, света на свръхсъзнанието, където работеха напредналите същества върху човешката еволюция. Аз бях поставен пред една велика задача: да изляза от гордостта на самосъзнанието, чиято роля играеше Мара Гръблашева, наметната с мантията на гордостта. Тя беше един от странните екземпляри около Учителя, по произход от стар аристократичен род, баща й е бил дълги години консул на Царска Русия в Истанбул. Тя се е движела из по-високите обществени кръгове, запозната с европейската култура от многото си излизания в чужбина, надарена с такт и съобразителност - тя чувстваше величието на Учителя като Мъдрец. При тези обстоятелства тя живееше в един свой ексцентричен свят, напуснала семейство, мъж, деца, с един голям устрем се мъчи да напусне света на самосъзнанието, за да навлезе в света на свръхсъзнанието. Тя имаше една богата опитност.
към текста >>

41. 6.25. Змията ментора

Учителят фигуративно така се изразява за това знание, именно, че тези школи са разполагали в древността с малко хляб.
Човекът - ментор е този, който притежава една колосална култура. Менторите са били възпитатели на цезарите в римско време.Те са били крайно начетени и са играли голяма роля при възпитанието на римските цезари, и са насочвали политиката на римската империя. Георги Радев е една крупна индивидуалност, който играеше голяма роля около Учителя и братския живот. Действително Георги Радев беше интелектуално всестранно запознат с всички области на съвременната наука и с остатъците от традиционните знания, изразени чрез окултизма. Много пъти Учителят подчертаваше, че традиционното знание, като завещание от миналите школи, особено на Изтока, се е пазило в дълбока тайна. Учителят фигуративно така се изразява за това знание, именно, че тези школи са разполагали в древността с малко хляб. Що се отнася до съвременните, средновековните и западните окултисти, те разполагат с много методи, обаче тези методи не съответстват на изискванията на новото време на духовния уровен на човечеството. Едничко, сочи Той, остава Новото учение, което представлява един жив неизчерпаем извор, от който могат да утолят жаждата си за знание и красота всички народи, цялото човечество. Георги Радев, въпреки обширната си ерудиция, чувстваше, че нещо съществено липсва. Тази съществена липса той виждаше, че единствено може да я запълни с одухотворяващата светлина на космичната Мъдрост, чийто изразител в настоящата епоха се явяваше Учителят. Г. Радев знаеше, че знанието е плод на наблюдение, експеримент, систематизация на фактите и явленията, докато Мъдростта вече излиза от кръга на нашите пет сетива, тя влиза в един метапсихичен свят, в който не само че тя вижда, но и предвижда онова, което ще стане по пътя на великите закони в живата природа.
към текста >>

42. 6.31. Няколко бележки

Между многото окултни школи, както в древността, през средните векове и сега, някакви дълбоки различия по отношение гледището им за строежа на човека в духовно отношение, и по отношение на неговата еволюция, не съществуват.
31. Няколко бележки И на друго място вече бяхме казали, че в настоящия труд няма да се спираме върху някои теоретически обяснения, тъй като много от въпросите, които тук застъпваме само по същина, са разгледани подробно в следните книги: „Учителят", „Учителят и Школата", „Новата култура през епохата на Водолея", „Разговорите при седемте Рилски езера". Между многото окултни школи, както в древността, през средните векове и сега, някакви дълбоки различия по отношение гледището им за строежа на човека в духовно отношение, и по отношение на неговата еволюция, не съществуват. По-скоро може да се каже, че термините, с които се окачествяват едни и същи същности, се различават повече по формата, отколкото по отношение на съдържанието. Това много лесно може да се констатира, особено този, който разполага с по-голяма литература, но за това се изисква една строга обективна критичност, иначе човек рискува да изпадне под влияние на дадено течение, което има малки допирни точки със самата реалност. В този труд, по отношение на тази терминология, ще си служим с последните употребяващи се изрази и наименования - било в науката, или по-специално, в модерната психология. По отношение вътрешния строеж на човека ние ще си служим с тези три израза: емоционално съзнание; интелектуално съзнание; и волево съзнание. Или, още по-конкретно и образно, както Учителят ги употребяваше в Своите беседи: сърцето, умът и волята.
към текста >>

43. 6.34. Астрокосмична синтеза

Действително идеята, с която са се занимавали още от древността философите, че "микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" е идея, която е излязла от школите на Великите Посветени.
Интересно, Кузман Кузманов, колкото повече идваше до едно вътрешно прозрение, толкова повече неговото физическо тяло се одухотворяваше. В интимните си разговори с него той често споделяше с мен следната мисъл: „Аз искам да се разбия в пространството на моите първоначални атоми и клетки и всяка клетка да стане едно Слънце". Като че ли неговото свръхсъзнание му разкриваше тайната на неговата първоначална родина. И действително, Учителят в един разговор ни каза, че учените, ако успеят да разбият атомните ядра на една човешка клетка, такава голяма сила би се образувало, чрез която може да се измести с 1 метър земната ос. С тази негова мисъл може да се обясни и твърдението, което Той изказва, че Христос, за да стане видим тука, на земята, трябвало 78 000 000 (милиона) пъти да се смали. Действително идеята, с която са се занимавали още от древността философите, че "микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" е идея, която е излязла от школите на Великите Посветени. Човечеството има още столетия и хилядолетия да работи върху нея, докато разбере нейното дълбоко съдържание. Този копнеж на човешката душа да се възвърне към своята първична родина, се забелязва и в стремежа на съвременната наука „да завладее" Космичното пространство. В тези космични полети постепенно те ще дойдат в контакт с жителите на другите планети и слънчеви системи, и по този начин съвременната наука ще мине на едно по-високо стъпало в Космичната стълба на реалността. Ученият свят ще разбере и ще разработи новата идея, че светлината е кондензирана мисъл. В опитите си те ще разгадаят тайната на Космичните лъчи и скоро време ще разберат, че те са носители на тази непреривна мисъл, която се излъчва от съществата, населяващи нашия Космос.
към текста >>

44. 6.35. Mладежките събори

Отначало беше в редиците на братските среди, беше ревностен последовател, но след като завърши висше музикално образование, той влезна в света.
Той много скоро почина. Никола Каишев. Винаги бе духовит, шеговит, с усмивка на устата. Нямаше голяма култура, но имаше практицизъм, който го отличаваше от другите. Стоян Джуждев е музикант. Отначало беше в редиците на братските среди, беше ревностен последовател, но след като завърши висше музикално образование, той влезна в света. Беше в Париж, беше голям есперантист и после той леко се отстрани от братството под влияние на професията си и там отдаде силите си. Георги Марков. Той се отличаваше с много голямо въображение, имаше замах в мисълта си чрез своя висш манас. Но самият негов конкретен ум не беше така развит и затуй нямаше системност. Пример за него бе, че той не можа да си издържи изпитите в университета по аналитична геометрия.
към текста >>

45. 6.39. Равносметката

Ако разлистим историята на философията от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че философската мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на идеализъм, разбира се разглеждани като философски схващания.
Едната - която ме тикаше повече към един духовен живот под знака на едни философски занимания, които ме ориентираха към търсене смисъла на живота; втората моя природа беше устремена към социалните проблеми, която ме тикаше към един по-голям практицизъм, който да се изрази в една резултатна обществена дейност, която да ми донесе едно вътрешно удовлетворение. В тази сложност на моя характер най-напред дадох тласък на първата моя природа - търсене и разрешение на духовните ми и философски тежнения. Този вътрешен дълбок подтик стана причина да следвам най-напред философия. Тази дисциплина ми отне няколко години и след като бях проучил цялата философска история, всички философски системи, като резултат трябваше да направя една равносметка, един баланс на всичките мои занимания в тази насока. Ето първата част на тази равносметка. Ако разлистим историята на философията от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че философската мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на идеализъм, разбира се разглеждани като философски схващания. Школите на позитивизма, или на материализма имат големи заслуги, понеже те са дали тласък на естествените науки, които достигнаха в своите научни изследвания, като например физиката и химията, до крайния предел на материята. Чрез разбиване на атома и чрез геохимичната идея, идея, която още алхимиците някога издигаха - за превръщането на елементите един в друг. Школите на идеализма, като философски системи, се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси, но не и с великата идея на Духа, както много философи са писали по тези въпроси. Тези две философски схващания, поставени на строга критична преценка, в своите крайни логични изводи достигат до границите на едно монистично философско схващане. И двете тези школи в крайните си заключения идват до идеята, че материята и духовната същност са безкрайни.
към текста >>

46. 6.45. ОТ ВСЯКО ДЪРВО СВИРКА НЕ СТАВА

Това довеждаше в някои среди една ревност, едно негодувание.
И през този период именно аз се бяха запознал с Катя Грива, която стоеше непрекъснато около Учителя, пред вратата Му. Тогава Той ми прошепна на ухото: „Тази твоя цигулка ще я подариш на една сестра." Аз малко се сепнах, но когато чух името й, че това е Катя Грива, аз веднага се съгласих, защото тя беше певица и бе толкова много привързана към песните на Учителя. По-късно Катя Грива сподели с някои от нашето поколение приятели: „Едничкият човек, когото Учителят приемаше по всяко време и при всички случаи, беше Методи Константинов". Нямаше такива моменти, когато отида при Учителя и Той да не ме приеме. Винаги за мен си отваряше вратата. Това довеждаше в някои среди една ревност, едно негодувание. Ако не отивах и не споделях с Него интимните си разговори, и ако не Го слушах, едва ли щях да напиша всичките тези книги, които да излязат на световната сцена, за да бъдат една отворена вратичка към този необятен свят на Словото, което Учителят ни даде.
към текста >>

47. 6.61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО

Брат Борис с такава ревност, с такава грижа, с такава преданост се зае с всички необходими неща, които трябваше да се извършат в тези трудни моменти около Учителя.
Спомням си, няколко дни преди заминаването Му бях отишъл с двама мои приятели - Неделчо Попов и Асен Арнаудов. В момента на нашето посещение като че ли Духът отново влезе в малката черупка на физическото тяло и Той каза следните думи: "Какво е Бетовен, какво е Исус, какво е Дънов - това са само фикции. Само Бог е Вечен и Безкраен..." След изказването на тази дълбока мисъл, върху която няма да коментирам, Той запя Своята любима песен „Аум" с движения. Тази песен, която съдържа три ключа, с които Великите посветени са отваряли Божествената Съкровищница, за да внесат нови идеали, нови свещени скрижали в епохите, които следват една след друга. Тази песен той изпя с красиви движения, тази песен беше последната, която Учителят изпя на физическия свят... Спомням си, че брат Борис Николов и сестра Мария едва в последните дни преди заминаването на Учителя се завърнаха от провинцията. Брат Борис с такава ревност, с такава грижа, с такава преданост се зае с всички необходими неща, които трябваше да се извършат в тези трудни моменти около Учителя. Брат Борис следеше и най-малкото движение на Учителя. Всяка мисъл изказана, от Него, той я стенографираше. Действително картината беше величествена. Този духовен гигант - Учителят, който идваше със специалната мисия да открие нова епоха в историята на човечеството, който на всеки страдащ стопяваше мъката, който на всеки отчаян разкриваше нови перспективи - целият Му живот беше една велика жертва. Един такъв момент, когато трябваше да напусне Своето физическо тяло, Той беше обгърнат с едно велико мълчание, приличаше на някакъв неразгадаем сфинкс.
към текста >>

48. 6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА

Всички религии, от дълбока древност досега, със своите догми и реликви ще станат безпредметни.
Аз точно това разбрах от Учителя, че една от най-големите Му мисии тук на земята е да разбие всички тези заблуждения на религиозното съзнание. По този начин човечеството ще дойде в непосредствен контакт по пътя на Мистичната Чистота с живота на Цялото. Затова той много пъти в Своите беседи казва, че ако посмее човечеството да му издигне статуя-паметник, Той с огън ще го помете. Сега, особено след неговото заминаване, започнах да прозирам тези велики задачи, които Учителят даде за разрешение на човечеството. За в бъдеще всички тези храмове, направени от камък, ще станат излишни. Всички религии, от дълбока древност досега, със своите догми и реликви ще станат безпредметни. Всички тези посредници ще паднат, защото човешкото сърце ще стане храм на живия Бог, храм на онази Първична Чистота, която носи онова висше целомъдрие към Първата Причина, откъдето човешката душа е слязла долу на земята. Тази първична чистота ще постави човешката душа в контакт със силите на подсъзнанието, където се проявяват творческите сили на Живата Разумна Природа. На второ място - човешкият ум ще бъде озарен от светлината на Космичната Мъдрост, която държи ключовете на всички окултни сили, които работят в света на свръхсъзнанието, което издигаше личността като авторитет и източник на знание - ще паднат, защото едничкият източник на всички духовни ценности, на всички материални блага не е личността, а Живата Разумна Природа, която е израз на това вечно Космично Начало. Така пречистено човешкото сърце с мистичната чистота на Любовта и човешкият ум, озарен от Светлината на Мъдростта, ще станат проводници на творческите сили, които изтичат от света на подсъзнанието и от света на свръхсъзнанието. Тези два свята като се координират и хармонизират чрез великата Истина, то тогава в човека ще се събуди онази разумна воля, която ще реализира новите идеи, които Учителят донесе.
към текста >>

49. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Тези двама братя, които със своята преданост към Учителя и със своята ревност към прилагане и разпространение идеите на Учителя, а също и под давлението на Учителя, намерих като най-добри сътрудници за едно колективно творчество.
А Боян Боев написа, че тя ще се продава по нов начин: съобразно Учението. Кой колкото може и колкото поиска след получаването й може да заплати за нея. Тя бърже се разпродаде, понеже там са третирани въпросите за новото образование и новото възпитание. С тази книга се даде път за моето сътрудничество с Боян Боев. Преди заминаването на Учителя от физическия свят, Той също така ме насочи да работя и с брат Борис Николов. Тези двама братя, които със своята преданост към Учителя и със своята ревност към прилагане и разпространение идеите на Учителя, а също и под давлението на Учителя, намерих като най-добри сътрудници за едно колективно творчество. Учението на Учителя не е някаква научна доктрина, или някакво религиозно верую, нито пък някакво обществено течение, което да засяга специални категории съзнания. Напротив, то включва целокупния живот. Горните обстоятелства налагат при излизането на едно съчинение, което да даде една закръгленост на общия мироглед на Учителя, да вземат участие в това съчинение няколко души, като по този начин ще се даде на цело-купността на учението. Отидох и споделих с Боев. Интересно е съвпадението, което съществуваше между брат Боев и мен.
към текста >>

Учителят бе казал: „В древността посветените криеха знанието, защото много малко беше хляба в него.
Всичко, което става днес, е плод на могъщата мисъл на Учителя. Тук не може да става въпрос за академия или институт. Това означава да се сложат лектори, преподаватели, доценти и професори, които да бъдат посредници между Учението на Учителя и човека. Това е изключено. Това Учителят няма да позволи. Учителят бе казал: „В древността посветените криеха знанието, защото много малко беше хляба в него. Днес Словото се излива преизобилно, както слънцето дава светлината си. То не може да се скрие, защото то действа върху душите на човека". На първо време аз не вземах участие в този съвет, защото исках да бъда свободен и осъществя онези инициативи, които лично съм споделял с Учителя и Той ги е одобрил. В този съвет влизаха много наши приятели - висшисти. Един от практическите двигатели в този съвет беше Неделчо Попов, който впоследствие стана технически уредник на книгата „Учителят".
към текста >>

50. 6.69. КОЙ КАК ПОСРЕЩНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ

Така замислена, книгата имаше за задача да въведе българския народ в същността на едно учение, което е имало съдбата, както в древността на окултните школи да бъде цапано, да бъде подценявано и отричано от всички онези заинтересовани обществени фактори, които постепенно губеха устоите си в съзнанието на народа.
69. КОЙ КАК ПОСРЕЩНА КНИГАТА "УЧИТЕЛЯТ" Тези обстоятелства, които излагаме по-горе, ме държаха настрана от просветния съвет, да не вземам активно участие в неговата дейност. Вътрешно стоях на твърдото становище, което многократно бях проверявал в многобройните си разговори с Учителя, а именно, че трябва да се напише една книга, която да служи като врата за въвеждане на индивидите, обществата и народите във високоидейния свят на Учителя, в новия светоглед, който трябваше да приеме човечеството. Тази мисъл ме ръководеше при изграждането архитектониката на книгата „Учителят". Първият дял - животопис и творчество, имаше за задача да разкрие великия и гигантски духовен образ на Учителя, а вторият - идеи, разкриваше дълбоките съкровищници на знанието, което ни даде Учителят чрез Своето Слово. Така замислена, книгата имаше за задача да въведе българския народ в същността на едно учение, което е имало съдбата, както в древността на окултните школи да бъде цапано, да бъде подценявано и отричано от всички онези заинтересовани обществени фактори, които постепенно губеха устоите си в съзнанието на народа. Това беше, от една страна - духовенството, от друга - казионата наука и трето - партийната държава. Няма да описваме онези творчески моменти, преживяни в тази малка група, която се вдъхновяваше изключително от чисти идейни подбуди, без всякакви комерчески или кариеристични намерения. Тази книга, като всяко зачатие, се зачена в пълна тайна. Докато не беше излязла на бял свят, не беше станала достояние на никого, освен в тесния кръг от сътрудници. Когато книгата беше представена в просветния съвет от страна на брат Борис Николов, нейният външен внушителен вид е внесъл неописуема изненада.
към текста >>

51. 6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ

Знайно е още от дълбока древност, че всяка окултна школа, особено след заминаването на нейния създател, след като е напуснал физическото си тяло, силите на Злото и силите на Доброто в тези окултни центрове са активизират.
79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ Като разлистим историята ще видим, че винаги съдбата в един или друг вариант се е повтаряла при създаването на една религия, на някаква научна теория, философско схващане и социално движение - явяват се борби, идео-логични стълкновения, особено в средите на първите пионери, които често водят до големи изпитания. Сектантските центрове, които се образуват около дадено учение или религия винаги признават големият авторитет, който е родоначалник на тази идея, но като се дойде до нейното приложение следствие различната културност, различното духовно ниво на тези групи души, дават своя отпечатък. Знайно е още от дълбока древност, че всяка окултна школа, особено след заминаването на нейния създател, след като е напуснал физическото си тяло, силите на Злото и силите на Доброто в тези окултни центрове са активизират. И двете сили от лявото и от дясното посвещение започват да проявяват своето истинско естество, чрез своята пълна характерност. Омразата се проявява в своята разрушителна стихийност, а любовта се разгаря в своята творческа пълнота. Тази борба се явява като резултат на тези две течения за надмощие. Така е било и след заминаването на Христа от тялото на Исуса. Лютите борби, които са се явили между апостолите, които са резултат на тези две космични сили, специално са се разразили между последователите на гностицизма и агностицизма.
към текста >>

И най-сетне, четвъртият - Сатана, или нечестивият, който съчетава всички отрицателни качества, в които е потопено цялото човечество, той разнася клюката, ненавистта, съмнението, подозрението, ревността и користта.
Започнаха да се четат беседите в хронологически ред, както следват в общия и специалния окултни класове и двете неделни беседи. Празнуваха се традиционните годишни празници, извършваха се годишните летувания на Рила, и също се играеха музикалните окултни упражнения на Паневритмията. На първо време всичко вървеше мирно и тихо, но както изтъкнахме и в началото на тази глава, двете сили на лявото и на дясното посвещение се активизираха, явиха се на сцената новите актьори. Както Бялата ложа има своите йерархии, тъй също и Лявото посвещение има своите съответни йерархии. Главните йерархии на Лявото посвещение са следните: Луцифер, който представлява инволюционното знание, Велзевул, чиито изразители на земята са дипломацията, папските нунции и пр., изобщо йерархическият ред на клерикализма; Белиал, който се изразява на земята чрез милитаризма и неговите йерархически функционери. И най-сетне, четвъртият - Сатана, или нечестивият, който съчетава всички отрицателни качества, в които е потопено цялото човечество, той разнася клюката, ненавистта, съмнението, подозрението, ревността и користта. Тези четири категории представители на лявото посвещение са господствали и управлявали света от незапомнени времена. Те са използвали светлите енергии на Бялата ложа за свои користни цели, за подтискане народите, да ги държат в тъмнина и заблуждение и по този начин да ги използват за своите цели. Великата формула, която Учителят ми каза тихо на ухото преди своето физическо заминаване, която аз няма да забравя никога, тя имаше точно отношение към тази развръзка: „Доброто да господства над злото, а злото ще прави пътища на доброто". В Братството и двете ложи се подготвяха за едно генерално сражение, което ще определи съдбата на човечеството за хилядолетия. Тези две сили най-напред бяха представени в братския съвет, после - в цялото братство.
към текста >>

52. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

След това дойде ревността срещу мен, която ревност понякога се обръщаше в озлобение.
Цялата тогавашна обстановка на улица „Опълченска" 66, където домакинята ме посрещаше понякога с неодобрение, понеже според нея отнемах от ценното време на Учителя. А там непрекъснато имаше движение от идващи и отиващи си посетители, като всеки бе се въоръжил с търпение и с подготвени въпроси към Учителя, защото всеки посетител не отиваше от просто любопитство, а от някаква нужна, търсещ помощ, закрила, съвети и разрешение на житейските си проблеми. А аз отивах като частна ученичка. Защо казвам частна ученичка? Веднъж при едно събиране на възрастни приятели около Учителя за разговор при една вечеря, при един наш познат на семейството ни, а това беше Петко Епитропов Той бе заявил: „Е, вас ви изпревари и надмина една частна ученичка, която е само на 18 години." Какво бе любопитството на околните да влезат, да видят и да разберат коя е тази ученичка. След това дойде ревността срещу мен, която ревност понякога се обръщаше в озлобение. Тази ревност беше непонятна за мен, но за тях беше обяснима - не можеха да проумеят и да разберат защо Учителят приемаше мен, а не тях и защо толкова дълго се задържах при него. Те му задаваха въпроси, а той им бе отговорил: „Тя е моя частна ученичка". А да си частна ученичка трябваше да имаш учител, трябваше да има ученик и разбира се уроци, които трябваше да се изучават и след това частната ученичка беше изпитвана така както ме изпитваха учителите в гимназията. Като частна ученичка аз не заплащах хонорар на Учителя, а трябваше да го заплатя с преданост към делото и го изплатих като верност до края на живота си. И не само към този живот, но това важи и за вечността.
към текста >>

Тази ревност беше непонятна за мен, но за тях беше обяснима - не можеха да проумеят и да разберат защо Учителят приемаше мен, а не тях и защо толкова дълго се задържах при него.
А там непрекъснато имаше движение от идващи и отиващи си посетители, като всеки бе се въоръжил с търпение и с подготвени въпроси към Учителя, защото всеки посетител не отиваше от просто любопитство, а от някаква нужна, търсещ помощ, закрила, съвети и разрешение на житейските си проблеми. А аз отивах като частна ученичка. Защо казвам частна ученичка? Веднъж при едно събиране на възрастни приятели около Учителя за разговор при една вечеря, при един наш познат на семейството ни, а това беше Петко Епитропов Той бе заявил: „Е, вас ви изпревари и надмина една частна ученичка, която е само на 18 години." Какво бе любопитството на околните да влезат, да видят и да разберат коя е тази ученичка. След това дойде ревността срещу мен, която ревност понякога се обръщаше в озлобение. Тази ревност беше непонятна за мен, но за тях беше обяснима - не можеха да проумеят и да разберат защо Учителят приемаше мен, а не тях и защо толкова дълго се задържах при него. Те му задаваха въпроси, а той им бе отговорил: „Тя е моя частна ученичка". А да си частна ученичка трябваше да имаш учител, трябваше да има ученик и разбира се уроци, които трябваше да се изучават и след това частната ученичка беше изпитвана така както ме изпитваха учителите в гимназията. Като частна ученичка аз не заплащах хонорар на Учителя, а трябваше да го заплатя с преданост към делото и го изплатих като верност до края на живота си. И не само към този живот, но това важи и за вечността. Учителят ме запозна още през 1916 година, както и следващите години с основните положения на духовния свят - а те бяха нужни, за да си изработя един правилен духовен мироглед.
към текста >>

53. 28. СТРАЖАТА

А имаше и ревност към нас младите, понеже Учителят ни обгръщаше с по-голямо внимание, а това донесе и доведе завистта на възрастните към нас.
Те го изядоха, но Учителя не го прие. След два дни след като си трансформирах състоянията аз сготвих ново ястие и го поднесох на Учителя. Той се усмихна и каза: „Марийке, този път яденето ти не е прегоряло". Ето символика външна и вътрешна, двупосочна. Когато старите братя и сестри бяха решили да ни забранят на нас младите да прислужваме на Учителя и по този начин да спрат нашият контакт с него бе направено с единствената цел да се спрат тези млади жени да се въртят около Учителя. А имаше и ревност към нас младите, понеже Учителят ни обгръщаше с по-голямо внимание, а това донесе и доведе завистта на възрастните към нас. А това нещо се отклони и отиде в своята крайност - някой се озлобиха и това озлобение дори не можеше да се срещне долу в света, а камо ли в една окултна школа. Точно в този момент те решиха да поставят да прислужва на Учителя сестра Станка и по този начин да не се допуска външен човек да пристъпва прага и вратата на Учителя. Бяха си направили дежурства старите братя, защото решиха освен вътрешна охрана, която да бъде Станка, да има и външна охрана от заслужили братя. И понеже имаше вече стража около Учителя, която да не допуща нас младите, единствената връзка между нас и Учителя трябваше да се осъществява чрез стражата и въпросната сестра Станка. Учителят беше поставен по този начин под домашен арест.
към текста >>

54. 29. ПРИДРУЖИТЕЛЯТ

Понякога се получаваше антагонизъм между младите и старите и в своята ревност те отиваха до крайности.
Тук се работеше по друг начин - съвсем естествено и съвсем простичко изникваха задачите и уроците идваха от само себе си при нашият общ и частен живот. Условията бяха и вътре в нас и около нас - ние не трябваше да ги търсим другаде далеч от Изгрева. Бяха в нас и около нас на една ръка разстояние. За да се реши една задача в нея има условия и величини и трябваше човек да познава и аритметиката и геометрията, за да си реши задачата. А тези живи величини бяхме самите ние. Понякога се получаваше антагонизъм между младите и старите и в своята ревност те отиваха до крайности. От ревността на някои и желанието им да бъдат само те около Учителя от тях се получаваше едно тягостно състояние у другите, които бяха все отстрани. Те, възрастните искаха да бъдат около Учителя, да получават откровения от него, после искаха да ни събират на гости у тях и да ни обяснят, и да ни разяснят какво по-точно е искал да каже Учителя. Те желаеха да ни бъдат Учители, а ние да станем техни ученици. Но тогава така се стекоха обстоятелствата, че ние възприемахме Учителя за единствен Учител, а възрастните братя и сестри ги възприемахме като стари хорица. Е, понякога някой от младите се завъртяваха около тях, но това беше по съвсем други причини.
към текста >>

От ревността на някои и желанието им да бъдат само те около Учителя от тях се получаваше едно тягостно състояние у другите, които бяха все отстрани.
Условията бяха и вътре в нас и около нас - ние не трябваше да ги търсим другаде далеч от Изгрева. Бяха в нас и около нас на една ръка разстояние. За да се реши една задача в нея има условия и величини и трябваше човек да познава и аритметиката и геометрията, за да си реши задачата. А тези живи величини бяхме самите ние. Понякога се получаваше антагонизъм между младите и старите и в своята ревност те отиваха до крайности. От ревността на някои и желанието им да бъдат само те около Учителя от тях се получаваше едно тягостно състояние у другите, които бяха все отстрани. Те, възрастните искаха да бъдат около Учителя, да получават откровения от него, после искаха да ни събират на гости у тях и да ни обяснят, и да ни разяснят какво по-точно е искал да каже Учителя. Те желаеха да ни бъдат Учители, а ние да станем техни ученици. Но тогава така се стекоха обстоятелствата, че ние възприемахме Учителя за единствен Учител, а възрастните братя и сестри ги възприемахме като стари хорица. Е, понякога някой от младите се завъртяваха около тях, но това беше по съвсем други причини. Като се има предвид, че повече от възрастните братя и сестри в града бяха състоятелни, добре поставени материално, то те понякога изкушаваха някой от младите и ги канеха на техните обеди и вечери, където ги гощаваха обилно.
към текста >>

55. 33. ПЕЛЕРИНАТА

Аз мълча и цялата трепереща стоя и усещам в мене нещо странно - ревност, завист, обида и какво ли не още.
Та аз и Борис живеехме заедно под един покрив и бяхме приятели и тези пелерини заедно ги шихме само за такива случаи. А със Савка бяхме на нож и понякога се спречквахме, ставахме врагове, а това бяха състояния, за които вече говоря много пъти. А сега Борис, моят Борис си свали пелерината и я покри с нея. Всички гледат нея, гледат дъжда как вали над Борис и поглеждат и се вторачват към мен. А аз съмс пелерина. Аз мълча и цялата трепереща стоя и усещам в мене нещо странно - ревност, завист, обида и какво ли не още. Имах усещането, че Савка обсебва пелерината на Борис и след това с пелерината ще отиде и Борис при нея. Усетих се ограбена. Тогава Учителят се намеси, погледна ме, усмихна се и леко се наведе към мен: „Виждаш ли една хубава обхода? " Аз кимнах с глава, че съм видяла. Въпросът бе уреден и бе приключен за Учителя, а питате ли мен, колко време бе необходимо, за да трансформирам тия състояния в себе си под пелерината.
към текста >>

56. 38. СЪС СТОМНИЧКА ВОДА КЪМ ПЪРВОИЗВОРА

Тогава имаше три млади сестри, които бяха ревностни ученички и се въртяха все около Учителя затова и за онова.
38. СЪС СТОМНИЧКА ВОДА КЪМ ПЪРВОИЗВОРА При една разходка към Диана Бад Учителят откри близо до реката едно изворче, което веднага братята каптираха и направиха чешмичка. Скоро възникна наоколо и малка градина, в която се насаждаха зеленчуци и цветя. Образува се приятно кътче, което използвахме за наливане на вода, за разходка и почивка. Не мина много време ето и упражнението около чешмичка-та не закъсня. Тогава имаше три млади сестри, които бяха ревностни ученички и се въртяха все около Учителя затова и за онова. Те се движеха около него поради голямата ревност към Словото му и ревността им да служат на Бога. Тяхното отношение към Учителя бе отношение на ученички към Бога! Но помежду си те също се стремяха да запазят отношения на сестринство поради голямата си ревност към Бога. Поради голямата си ревност те забравяха, че ближните около тях също желаят да служат на Бога, всеки според разбиранията си и според възможностите си и тогава тази ревност към Бога се превърна в една обикновена женска ревност, която понякога стигаше до ожесточени разпри и схватки. Тези три сестри бяха Паша, Савка и Марийка, т.е.
към текста >>

Те се движеха около него поради голямата ревност към Словото му и ревността им да служат на Бога.
38. СЪС СТОМНИЧКА ВОДА КЪМ ПЪРВОИЗВОРА При една разходка към Диана Бад Учителят откри близо до реката едно изворче, което веднага братята каптираха и направиха чешмичка. Скоро възникна наоколо и малка градина, в която се насаждаха зеленчуци и цветя. Образува се приятно кътче, което използвахме за наливане на вода, за разходка и почивка. Не мина много време ето и упражнението около чешмичка-та не закъсня. Тогава имаше три млади сестри, които бяха ревностни ученички и се въртяха все около Учителя затова и за онова. Те се движеха около него поради голямата ревност към Словото му и ревността им да служат на Бога. Тяхното отношение към Учителя бе отношение на ученички към Бога! Но помежду си те също се стремяха да запазят отношения на сестринство поради голямата си ревност към Бога. Поради голямата си ревност те забравяха, че ближните около тях също желаят да служат на Бога, всеки според разбиранията си и според възможностите си и тогава тази ревност към Бога се превърна в една обикновена женска ревност, която понякога стигаше до ожесточени разпри и схватки. Тези три сестри бяха Паша, Савка и Марийка, т.е. моя милост.
към текста >>

Но помежду си те също се стремяха да запазят отношения на сестринство поради голямата си ревност към Бога.
Образува се приятно кътче, което използвахме за наливане на вода, за разходка и почивка. Не мина много време ето и упражнението около чешмичка-та не закъсня. Тогава имаше три млади сестри, които бяха ревностни ученички и се въртяха все около Учителя затова и за онова. Те се движеха около него поради голямата ревност към Словото му и ревността им да служат на Бога. Тяхното отношение към Учителя бе отношение на ученички към Бога! Но помежду си те също се стремяха да запазят отношения на сестринство поради голямата си ревност към Бога. Поради голямата си ревност те забравяха, че ближните около тях също желаят да служат на Бога, всеки според разбиранията си и според възможностите си и тогава тази ревност към Бога се превърна в една обикновена женска ревност, която понякога стигаше до ожесточени разпри и схватки. Тези три сестри бяха Паша, Савка и Марийка, т.е. моя милост. Нещата трябва да се кажат каквито са, за да се види как Учителят ни изведе от това състояние. До този момент Учителят бе приложил няколко методи към нас трите, за да трансформираме състоянията си, включително създаването на общи упражнения към трите.
към текста >>

Поради голямата си ревност те забравяха, че ближните около тях също желаят да служат на Бога, всеки според разбиранията си и според възможностите си и тогава тази ревност към Бога се превърна в една обикновена женска ревност, която понякога стигаше до ожесточени разпри и схватки.
Не мина много време ето и упражнението около чешмичка-та не закъсня. Тогава имаше три млади сестри, които бяха ревностни ученички и се въртяха все около Учителя затова и за онова. Те се движеха около него поради голямата ревност към Словото му и ревността им да служат на Бога. Тяхното отношение към Учителя бе отношение на ученички към Бога! Но помежду си те също се стремяха да запазят отношения на сестринство поради голямата си ревност към Бога. Поради голямата си ревност те забравяха, че ближните около тях също желаят да служат на Бога, всеки според разбиранията си и според възможностите си и тогава тази ревност към Бога се превърна в една обикновена женска ревност, която понякога стигаше до ожесточени разпри и схватки. Тези три сестри бяха Паша, Савка и Марийка, т.е. моя милост. Нещата трябва да се кажат каквито са, за да се види как Учителят ни изведе от това състояние. До този момент Учителят бе приложил няколко методи към нас трите, за да трансформираме състоянията си, включително създаването на общи упражнения към трите. Така веднъж той ни нареди да съберем стотинки и да си купим кило череши и ни накара да ги изядеме от една обща паница като всеки се стремеше да изяде толкова череши, колкото ядеше и другия.
към текста >>

57. 47. ШКОЛАТА И СВЕТСКАТА УЧИТЕЛКА

„Човек трябва да има ревност към Бога.
Останаха само 1/5 от общия брой. Дано останат до края. Ето защо това, което описвам го описвам за останалите 1/5, които са верни по Дух на Словото на Учителя и на неговата Школа и на тях предавам лъчезарната усмивка на Учителя, който навремето каза: „Дотук така, но после..." Да, това „после" остава за вас следващите поколения и за другата епоха. А аз ви предавам заръката на Учителя и неговата лъчезарна усмивка, а за мен остава, че съм изпълнила Волята му. Аз съм при Учителя - той говори, а аз записвам. „Човек трябва да има ревност към Бога. Ревността естествено иде. Човек се страхува понякога да не би да му отнемат този, който обича. Но Бог не може да се вземе. Той е Цялото, Той е Необхватен и Безграничен. Той е Живият, Който дава живот и не умира.
към текста >>

Ревността естествено иде.
Дано останат до края. Ето защо това, което описвам го описвам за останалите 1/5, които са верни по Дух на Словото на Учителя и на неговата Школа и на тях предавам лъчезарната усмивка на Учителя, който навремето каза: „Дотук така, но после..." Да, това „после" остава за вас следващите поколения и за другата епоха. А аз ви предавам заръката на Учителя и неговата лъчезарна усмивка, а за мен остава, че съм изпълнила Волята му. Аз съм при Учителя - той говори, а аз записвам. „Човек трябва да има ревност към Бога. Ревността естествено иде. Човек се страхува понякога да не би да му отнемат този, който обича. Но Бог не може да се вземе. Той е Цялото, Той е Необхватен и Безграничен. Той е Живият, Който дава живот и не умира. Ето ти много взимаш, защото така си възпитана.
към текста >>

58. 61. ИЗПРАЩАМ ТЕ В СВЕТА

Възрастните приятели ми се усмихнаха само добронамерено, а това бе една добра похвала, защото тогава младежите още не бяха дошли и още не беше изскочила ревността на възрастните братя и сестри към нас, младите което се случи по-късно.
През 1920 г. влезнах официално в Братството и започнах да посещавам редовно неговите беседи Спомням си веднъж той спомена следното: „Аз имам една частна ученичка, с която се занимавам отдавна и мога да ви кажа, че тя къде, къде ви е преварила и отишла напред. Вземете пример от нея, защото тя учи онова, което й се преподава. А вие само слушате и не учите". Тази похвала се отнасяше за мен. Възрастните приятели ми се усмихнаха само добронамерено, а това бе една добра похвала, защото тогава младежите още не бяха дошли и още не беше изскочила ревността на възрастните братя и сестри към нас, младите което се случи по-късно. Същата година имаше събор през месец август в Търново и аз вече разказах как исках да отида, но един възрастен брат, а това бе Петко Епитропов, ме спря. Обясни ми, че това може да стане само с официални покани и ми показа своята, която Учителят лично му беше написал и връчил. Аз не бях тогава получила такава покана и дълбоко умъчнена останах в София. Когато всички се завърнаха от събора Учителят ме запита „Вие защо не дойдохте на събора? " Аз му обясних.
към текста >>

59. 63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ

Всички се учудваха, че вместо да ме смажат и да ме накарат да капитулирам, аз се въздигах чрез сила отвътре и отстоявах, и защитавах още по-ревностно пътя си в Учението.
Застанала съм пред Учителя и плача, а той ми казва: „Ще се помоля на Бога за тебе". Отивам аз на лекции в консерваторията цялата потисната и изтерзана и изведнъж една вълна с голяма сила ме облива отгоре, надува ме отвътре като балон, вдига ме и ме укрепва отвътре и аз се изправям на стола с облекчение и се оглеждам наоколо. Никой не забеляза промяната в мен. Казах си: „Ето го благос-ловението на Учителя и на Бога". Тази вълна, която ме поде отвътре и ме крепи и укрепваше много време и ми помогна да устоя на много кармични развръзки в семейството ми. Всички се учудваха, че вместо да ме смажат и да ме накарат да капитулирам, аз се въздигах чрез сила отвътре и отстоявах, и защитавах още по-ревностно пътя си в Учението. Тази сила бе дошла чрез Духа, който се изсипа отгоре върху мен и това беше благословението, препратено по невидими пътища от Учителя. Друг път бях също така в едно тежко състояние, убита духом и Учителят се приближи към мене, сложи ръката си върху главата ми и рече: „Не знаеш ли какво е казал Христос? Блажени нажалените и страдующите, защото те ще се утешат", (Матея, гл. 5, ст.4) Изведнъж цялото ми състояние на потиснатост у мен и вън от мен изчезна. Изпари се изведнъж и се почувст- 145 10.
към текста >>

60. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

Но тази връзка бе от дълбока древност, аз я усещах и трябваше да се разплита сега.
Но накрая ми каза: „Но ако аз имам една приятелка, която много обичам и ти дам да й занесеш едно писмо, няма ли да го занесеш? " Казах му: „Щом вие ме изпращате, ще отида". По-късно разбрах, че с Борис имаме много стара връзка от миналото. А Савка разправяше, че Учителят споменал, че за нашата среща тук в Школата и за този астрологически аспект се е чакало 15 000 години. Може да е вярно, в думите на Учителя не се съмнявам. Но тази връзка бе от дълбока древност, аз я усещах и трябваше да се разплита сега. И дано съм се разплатила както подобава. И така прекарах с Борис 50 години в съжителство, преминахме много бури и много борби. Имаше една шивачка - Райна Стефанова, която се занасяше по Борис. В образувалата се комуна от младежи на Изгрева тя казваше, че е майката на комуната, а пък Борис бил бащата на комуната, а всички останали са били децата на тези двама родители. Някой път хората си измислят чудновати преживелици, за да могат да запълнят онова, което не се е случило.
към текста >>

61. 69. ЖЕНА ОТ НАРОДА И ПРИНЦЪТ ОТ ПРИКАЗКИТЕ

Та тук ревността на жената ме спасяваше в този случай и цялата ми охрана минаваше под булото на женската ревност.
Аз му бях в помощ и му отварях очите и не давах да се правят грешки доколкото можех. Защото той беше като девица във всяко едно отношение и другите около него като виждаха, се опитваха да го примамят и ограбят. А това можеше да стане като го отклоняват от пътя на ученика. Аз виждах, че те искаха да го отклонят, за да го ограбят по всички линии и посоки и се противопоставях и не давах. Затова другите смятаха, че аз го ревнувам и се опълчваха срещу мен. Та тук ревността на жената ме спасяваше в този случай и цялата ми охрана минаваше под булото на женската ревност. Веднъж разказах на Учителя за ревността, която съществуваше в едно познато семейство по отношение на един човек. Той ме изслуша и рече: „При всички положения и ти ще минеш по този път". После се случи точно това, че аз минах по този път и сега 50 години вече минавам между семейството и рода на Борис. А семейството му, родителите му се бяха настроили срещу мен от едно изказване на Учителя. Рождената му сестра Цанка отива при Учителя и го пита докъде ли ще стигне дружбата между брат й Борис и между мен, дали ще се стигне до брак и дали ние ще се оженим.
към текста >>

Веднъж разказах на Учителя за ревността, която съществуваше в едно познато семейство по отношение на един човек.
Защото той беше като девица във всяко едно отношение и другите около него като виждаха, се опитваха да го примамят и ограбят. А това можеше да стане като го отклоняват от пътя на ученика. Аз виждах, че те искаха да го отклонят, за да го ограбят по всички линии и посоки и се противопоставях и не давах. Затова другите смятаха, че аз го ревнувам и се опълчваха срещу мен. Та тук ревността на жената ме спасяваше в този случай и цялата ми охрана минаваше под булото на женската ревност. Веднъж разказах на Учителя за ревността, която съществуваше в едно познато семейство по отношение на един човек. Той ме изслуша и рече: „При всички положения и ти ще минеш по този път". После се случи точно това, че аз минах по този път и сега 50 години вече минавам между семейството и рода на Борис. А семейството му, родителите му се бяха настроили срещу мен от едно изказване на Учителя. Рождената му сестра Цанка отива при Учителя и го пита докъде ли ще стигне дружбата между брат й Борис и между мен, дали ще се стигне до брак и дали ние ще се оженим. А Учителят казал следното: „На един принц не му е позволено да взима жена от народа".
към текста >>

62. 76. ЗАКЪРПВАНЕ И ЧИСТЕНЕ

76. ЗАКЪРПВАНЕ И ЧИСТЕНЕ Заварихме старите братя и сестри около Учителя, които го пазеха ревностно от света и от себе си.
76. ЗАКЪРПВАНЕ И ЧИСТЕНЕ Заварихме старите братя и сестри около Учителя, които го пазеха ревностно от света и от себе си. Но когато нахълтахме ние, младите, нещата се промениха, особено когато видяха, че той предпочита да работи с нас. Та ние бяхме дошли за Школата от 22 години, а пък те бяха дошли, за да я подготвят. Всяко поколение си имаше своя задача. Ние, младите имахме нееднократно сблъсъци с тях. Не веднъж съм ходила при Учителя, за да споделя своите наблюдения за тях.
към текста >>

63. 80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ

С това искаше да каже, че ще разкаже на другите и ще се породи ревност.
Преди да се разделя не знам защо попитах Учителя дали да кажа на брат Боян Боев за нашата екскурзия понеже ние контактувахме с него, а той живееше в една от стаите на нашата барака на Изгрева. Учителят замълча. Попитах го отново. Накрая каза: „Е, рекох, брат Боян пише в списание „Житно зърно". А „Житно зърно" беше списанието на младите и на онези, пишещите братя от Братството, където си задоволяваха талантите и писателските си амбиции. С това искаше да каже, че ще разкаже на другите и ще се породи ревност. Разбрах за предупреждението му и запазих в тайна екскурзията, а букета с цветя го запазих и досега. Ще го предам на онзи, комуто ще предам моите опитности. Така завърши историята с букета цветя. Когато много се тревожа, тогава си спомням за онзи миг, когато Учителят стоеше пред мен с протегнатия букет „За нищо да не се безпокоиш". Наистина пътят ми бе начертан и предначертан.
към текста >>

64. 84. БЛАГОСЛОВЕНИЯТА И ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА

А че Савка и Паша реагираха срещу моето престояване при Учителя аз го приемах като ревност не на ученички, а на жени.
А това беше голяма привилегия за всекиго. Аз бях много стеснителна по онова време и стоях все на заден план, не обичах да се изтъквам и да се изпъча така пред Учителя, че да дойде някой фотограф да ни заснеме, че после да се хваля с тази снимка. Освен това пазех се да не предизвиквам стенографките Савка и Паша и да не ги изваждам от равновесие, защото като ме виждаха при Учителя, че говоря с него те се вбесяваха от това. Когато отивах при Учителя отивах сама, говорех с него каквото трябваше, запитвах го и си записвах всичко на тетрадка. За мен това бе достатъчно. А че Савка и Паша реагираха срещу моето престояване при Учителя аз го приемах като ревност не на ученички, а на жени. Ревността на ученика е друга - тя е ревност да се учи и да се усвоява Словото. А че има някой, друг до Учителя, то него, ученикът това не го смущава, защото урокът на ученика е специален, който трябва да учи и той е само негов и на никой друг. Така аз разбирах нещата. Но се пазех в общите групи да стоя на страна и да не предизвиквам останалите. Ето сега Учителят ме покани да седна до него и да пия чай.
към текста >>

Ревността на ученика е друга - тя е ревност да се учи и да се усвоява Словото.
Аз бях много стеснителна по онова време и стоях все на заден план, не обичах да се изтъквам и да се изпъча така пред Учителя, че да дойде някой фотограф да ни заснеме, че после да се хваля с тази снимка. Освен това пазех се да не предизвиквам стенографките Савка и Паша и да не ги изваждам от равновесие, защото като ме виждаха при Учителя, че говоря с него те се вбесяваха от това. Когато отивах при Учителя отивах сама, говорех с него каквото трябваше, запитвах го и си записвах всичко на тетрадка. За мен това бе достатъчно. А че Савка и Паша реагираха срещу моето престояване при Учителя аз го приемах като ревност не на ученички, а на жени. Ревността на ученика е друга - тя е ревност да се учи и да се усвоява Словото. А че има някой, друг до Учителя, то него, ученикът това не го смущава, защото урокът на ученика е специален, който трябва да учи и той е само негов и на никой друг. Така аз разбирах нещата. Но се пазех в общите групи да стоя на страна и да не предизвиквам останалите. Ето сега Учителят ме покани да седна до него и да пия чай. Аз се стеснявам, оглеждам се страхливо насам-натам дали няма да предизвикам нечия друга ревност, че Учителят ме е поканил да седна до него.
към текста >>

Аз се стеснявам, оглеждам се страхливо насам-натам дали няма да предизвикам нечия друга ревност, че Учителят ме е поканил да седна до него.
Ревността на ученика е друга - тя е ревност да се учи и да се усвоява Словото. А че има някой, друг до Учителя, то него, ученикът това не го смущава, защото урокът на ученика е специален, който трябва да учи и той е само негов и на никой друг. Така аз разбирах нещата. Но се пазех в общите групи да стоя на страна и да не предизвиквам останалите. Ето сега Учителят ме покани да седна до него и да пия чай. Аз се стеснявам, оглеждам се страхливо насам-натам дали няма да предизвикам нечия друга ревност, че Учителят ме е поканил да седна до него. Като видя това Учителят рече: „Когато Бог ти дава, ще вземаш". И аз взех чашата с чай, отпивах всяка глътка и благодарях на Бога мислено, че ме е поставил толкова близо до Учителя, т.е. до себе си. По-късно след години забелязах, че ученикът има години на изпитание и години на благословение при Учителя. Затова той изтъкваше някого си на преден план, но точно на определено време и точно на определено място до себе си и Небето му даваше чрез Учителя своето благословение.
към текста >>

65. 114. СЛУЖЕНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ

Спомням си, че веднъж Учителят когато трябваше да разреши един спор помежду ревността на старите и устрема на младите разказа отново онази притча за Христа, където господарят изпращал в различно време работници да копаят на лозето си - сутринта, на обяд, след обяд и когато решил да им плати то заплатил на всички еднакво.
Този човек бе чакал хиляди години, за да се срещне с Учителя на земята и с Бога. И затова дали идваше стар или млад възприемаше нещата от съвсем друга гледна точка. Освен това и едните, и другите идваха за себе си да оправят своят личен път и живота си, идваха да свършат и някоя работа за Бога. А затова каква работа ще свършиш за Бога в това няма нито стар, нито млад - важното е да я свършиш. И тук се изравняваха нещата. Спомням си, че веднъж Учителят когато трябваше да разреши един спор помежду ревността на старите и устрема на младите разказа отново онази притча за Христа, където господарят изпращал в различно време работници да копаят на лозето си - сутринта, на обяд, след обяд и когато решил да им плати то заплатил на всички еднакво. Единствено протестирали онези първите работници: та ревността на старите триятели най проличаваше в Школата на Учителя. Те бяха първите работници на лозето, а ние младите, онези които дойдохме по-късно да копаем това лозе и за да разясни този окултен закон Учителят каза във връзка с тази притча: „Последните, които бяха наети да работят на лозето те работеха най-много и по извършената работа се изравниха с първите". Ето това е разрешението на спора и на задачата между стари и млади. По свършената работа за Бога, по него ще се равняваме и заплащането става от господаря по свършената работа. Само че заплащането в Школата става по друг начин - с неговото духовно разрастване.
към текста >>

Единствено протестирали онези първите работници: та ревността на старите триятели най проличаваше в Школата на Учителя.
И затова дали идваше стар или млад възприемаше нещата от съвсем друга гледна точка. Освен това и едните, и другите идваха за себе си да оправят своят личен път и живота си, идваха да свършат и някоя работа за Бога. А затова каква работа ще свършиш за Бога в това няма нито стар, нито млад - важното е да я свършиш. И тук се изравняваха нещата. Спомням си, че веднъж Учителят когато трябваше да разреши един спор помежду ревността на старите и устрема на младите разказа отново онази притча за Христа, където господарят изпращал в различно време работници да копаят на лозето си - сутринта, на обяд, след обяд и когато решил да им плати то заплатил на всички еднакво. Единствено протестирали онези първите работници: та ревността на старите триятели най проличаваше в Школата на Учителя. Те бяха първите работници на лозето, а ние младите, онези които дойдохме по-късно да копаем това лозе и за да разясни този окултен закон Учителят каза във връзка с тази притча: „Последните, които бяха наети да работят на лозето те работеха най-много и по извършената работа се изравниха с първите". Ето това е разрешението на спора и на задачата между стари и млади. По свършената работа за Бога, по него ще се равняваме и заплащането става от господаря по свършената работа. Само че заплащането в Школата става по друг начин - с неговото духовно разрастване. Заварих много хора, едни си заминаха отвъд в Невидимия свят, други останаха, трети идваха - що народ се извървя.
към текста >>

66. 115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ

Понякога Учителят открие за някой ревността и го остави сам да се справи със себе си.
115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ Учителят работеше по различен начин, като метод с метод почти не се повтаряше или ако се повтаряше то с невероятни изменения, че не се познаваше първообраза на първоначалният метод. Но те се подчиняваха на строго определени духовни методи и духовни закони. И само човек запознат с тези духовни закони можеше да схване някой жест и някоя дума изречена от Учителя така символично, че трудно бе за останалите да проумеят за какво ли се отнася. Понякога Учителят открие за някой ревността и го остави сам да се справи със себе си. А ревността е голяма сила и е един свят на големи борби вън от тебе и вътре в самия себе си. А при Учителя когато те разбърка с неговата маша, то въглените на твоята ревност избуяват, избухва огън, който те изгаря от вътре и изгаря и онези, които са около него. Как може да се справи човек в такъв случай. Много трудно. Накрая трябва да разшириш съзнанието си и да се издигнеш над всичко и сам да се оправиш.
към текста >>

А ревността е голяма сила и е един свят на големи борби вън от тебе и вътре в самия себе си.
115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ Учителят работеше по различен начин, като метод с метод почти не се повтаряше или ако се повтаряше то с невероятни изменения, че не се познаваше първообраза на първоначалният метод. Но те се подчиняваха на строго определени духовни методи и духовни закони. И само човек запознат с тези духовни закони можеше да схване някой жест и някоя дума изречена от Учителя така символично, че трудно бе за останалите да проумеят за какво ли се отнася. Понякога Учителят открие за някой ревността и го остави сам да се справи със себе си. А ревността е голяма сила и е един свят на големи борби вън от тебе и вътре в самия себе си. А при Учителя когато те разбърка с неговата маша, то въглените на твоята ревност избуяват, избухва огън, който те изгаря от вътре и изгаря и онези, които са около него. Как може да се справи човек в такъв случай. Много трудно. Накрая трябва да разшириш съзнанието си и да се издигнеш над всичко и сам да се оправиш. Това е лесно казано, но трудно се изпълнява.
към текста >>

А при Учителя когато те разбърка с неговата маша, то въглените на твоята ревност избуяват, избухва огън, който те изгаря от вътре и изгаря и онези, които са около него.
115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ Учителят работеше по различен начин, като метод с метод почти не се повтаряше или ако се повтаряше то с невероятни изменения, че не се познаваше първообраза на първоначалният метод. Но те се подчиняваха на строго определени духовни методи и духовни закони. И само човек запознат с тези духовни закони можеше да схване някой жест и някоя дума изречена от Учителя така символично, че трудно бе за останалите да проумеят за какво ли се отнася. Понякога Учителят открие за някой ревността и го остави сам да се справи със себе си. А ревността е голяма сила и е един свят на големи борби вън от тебе и вътре в самия себе си. А при Учителя когато те разбърка с неговата маша, то въглените на твоята ревност избуяват, избухва огън, който те изгаря от вътре и изгаря и онези, които са около него. Как може да се справи човек в такъв случай. Много трудно. Накрая трябва да разшириш съзнанието си и да се издигнеш над всичко и сам да се оправиш. Това е лесно казано, но трудно се изпълнява. Че трябва да превъзмогнеш себе си, да прескочиш частния случай, когато е твоя лична неразрешима задача и трябва да я надраснеш, да я наскочиш и от частния случай да минеш към общият принцип, който управлява твоя случай и накрая сам да се справиш съобразно законите дадени чрез Словото на Учителя.
към текста >>

А ревността имаше различни форми: ревност към близки твои познати, ревност за първото място в Школата, ревност към работата ти да бъдеш близко до Учителя, ревност да получиш неговото мнение и одобрение.
Много трудно. Накрая трябва да разшириш съзнанието си и да се издигнеш над всичко и сам да се оправиш. Това е лесно казано, но трудно се изпълнява. Че трябва да превъзмогнеш себе си, да прескочиш частния случай, когато е твоя лична неразрешима задача и трябва да я надраснеш, да я наскочиш и от частния случай да минеш към общият принцип, който управлява твоя случай и накрая сам да се справиш съобразно законите дадени чрез Словото на Учителя. Ех, че беше трудно да се проумее в какво се състои задачата, в какво се състоят прегрешенията ти и къде е разрешението на задачата. А ревността имаше различни форми: ревност към близки твои познати, ревност за първото място в Школата, ревност към работата ти да бъдеш близко до Учителя, ревност да получиш неговото мнение и одобрение. Тази ревност се разклоняваше на невидими стотици нишки, които се насочваха и обвързваха всички, които бяха на Изгрева. Така че ние бяхме обвързани един с други, а да се справиш сам беше много трудно. Не се справяхме винаги и затова той каза: „Вие не сте още в истинската Школа, а сте оглашени и вярващи. Ученикът няма съблазни и слабости, Единствената ревност, която изпитва ученика е ревността му да служи на Бога". Ето това изказване променяше много неща, защото ние се смятахме за ученици, а то се оказа, че сме оглашени, т.е.
към текста >>

Тази ревност се разклоняваше на невидими стотици нишки, които се насочваха и обвързваха всички, които бяха на Изгрева.
Накрая трябва да разшириш съзнанието си и да се издигнеш над всичко и сам да се оправиш. Това е лесно казано, но трудно се изпълнява. Че трябва да превъзмогнеш себе си, да прескочиш частния случай, когато е твоя лична неразрешима задача и трябва да я надраснеш, да я наскочиш и от частния случай да минеш към общият принцип, който управлява твоя случай и накрая сам да се справиш съобразно законите дадени чрез Словото на Учителя. Ех, че беше трудно да се проумее в какво се състои задачата, в какво се състоят прегрешенията ти и къде е разрешението на задачата. А ревността имаше различни форми: ревност към близки твои познати, ревност за първото място в Школата, ревност към работата ти да бъдеш близко до Учителя, ревност да получиш неговото мнение и одобрение. Тази ревност се разклоняваше на невидими стотици нишки, които се насочваха и обвързваха всички, които бяха на Изгрева. Така че ние бяхме обвързани един с други, а да се справиш сам беше много трудно. Не се справяхме винаги и затова той каза: „Вие не сте още в истинската Школа, а сте оглашени и вярващи. Ученикът няма съблазни и слабости, Единствената ревност, която изпитва ученика е ревността му да служи на Бога". Ето това изказване променяше много неща, защото ние се смятахме за ученици, а то се оказа, че сме оглашени, т.е. хора, които само слушат или четат Словото му когато имат настроение.
към текста >>

Ученикът няма съблазни и слабости, Единствената ревност, която изпитва ученика е ревността му да служи на Бога".
Ех, че беше трудно да се проумее в какво се състои задачата, в какво се състоят прегрешенията ти и къде е разрешението на задачата. А ревността имаше различни форми: ревност към близки твои познати, ревност за първото място в Школата, ревност към работата ти да бъдеш близко до Учителя, ревност да получиш неговото мнение и одобрение. Тази ревност се разклоняваше на невидими стотици нишки, които се насочваха и обвързваха всички, които бяха на Изгрева. Така че ние бяхме обвързани един с други, а да се справиш сам беше много трудно. Не се справяхме винаги и затова той каза: „Вие не сте още в истинската Школа, а сте оглашени и вярващи. Ученикът няма съблазни и слабости, Единствената ревност, която изпитва ученика е ревността му да служи на Бога". Ето това изказване променяше много неща, защото ние се смятахме за ученици, а то се оказа, че сме оглашени, т.е. хора, които само слушат или четат Словото му когато имат настроение. Е, понякога може и да сме вярващи, защото все пак вярваме в това Слово и от него черпим сили и с него разрешаваме задачите си. Но да се доближим до ученичеството това бе живот посветен на Бога и служение за Бога. Това изключваше всякакви съблазни и слабости, а ние трябваше да ги прескочим, но не можехме, защото ние притежавахме всичко в себе си: съблазните, слабостите, ревността и какви ли не още неща.
към текста >>

Това изключваше всякакви съблазни и слабости, а ние трябваше да ги прескочим, но не можехме, защото ние притежавахме всичко в себе си: съблазните, слабостите, ревността и какви ли не още неща.
Ученикът няма съблазни и слабости, Единствената ревност, която изпитва ученика е ревността му да служи на Бога". Ето това изказване променяше много неща, защото ние се смятахме за ученици, а то се оказа, че сме оглашени, т.е. хора, които само слушат или четат Словото му когато имат настроение. Е, понякога може и да сме вярващи, защото все пак вярваме в това Слово и от него черпим сили и с него разрешаваме задачите си. Но да се доближим до ученичеството това бе живот посветен на Бога и служение за Бога. Това изключваше всякакви съблазни и слабости, а ние трябваше да ги прескочим, но не можехме, защото ние притежавахме всичко в себе си: съблазните, слабостите, ревността и какви ли не още неща. Имаше интересни положения - ти имаш някаква малка слабост, която не се проявява на друго място, но тук в Школата на Учителя ще върти, ще суче тази невидима, малка слабост, но ще излезе на бял свят и то пред всички и пред Учителя. А после иди, че се оправяй със себе си и гледай как ще я оправиш когато има безброй свидетели и си се изложил пред Учителя. При тия случаи човек изпитваше вътрешен срам не от несъвършенството си, но от това, че не можеше още да владеем тези малки, съвсем малки слабости. Тези слабости бяха заровени далеч в миналото и ние ги носехме с отминалите си пререждания, но тук в Школата на Учителя те се разрастваха от неговото присъствие, защото то бе благодатно и под него възрастваха както житото, така и бурените, плевелите и тръните в нас. Така че ние бяхме тук в Школата под покрива на Всевишнаго и всичко растеше бързо с бързината на мисълта и точно онова, което бе в нас засято и вложено от миналото било като недостатък, било като постижение, то изникваше за броени дни, изникваше и се виждаше.
към текста >>

67. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

Ревността е съмнение.
„Човек може да живее само ако има любов," „Учителю, аз като нямам любов? " „Та ти живееш сред Любовта, тъй както си сред въздуха. Както дишаш въздуха така трябва да дишаш Любовта. И както не можеш да поемеш всичкия въздух наведнъж, а го дишаш по малко така също е и с Любовта. Недоволството е съмнение. Ревността е съмнение. Доволството е вяра. Човек е доволен когато има вяра. За да се стремиш към здравето и да го цениш трябва да си болен. За да се стремиш към знанието трябва да ти липсва. За да се стремиш към доброто трябва да си лишен от него.
към текста >>

68. 137. БЕДИТЕ ДРЕХИ

" Ще гледаш по възможност да се събуждаш ревност у другите души.
А който изчака и се качи последен - той е последен. Който получава последен се ползува най-добре. Ако се съберат десет души и аз ти дам само на тебе обяд, а на другите не дам ти или ще поделиш яденето си с другите, или ще се откажеш и ти да ядеш. Пък когато останеш самичка можеш спокойно да си ядеш и благодариш, че никой не те смущава. Когато аз ти помагам колко хора обикалят прозорците и си казват: „Защо Учителя я не изхвърли навън? " Ще гледаш по възможност да се събуждаш ревност у другите души. Не всеки, който е във водата може да пие от нея."
към текста >>

69. 145. ОТПЛАТАТА

И в тази Школа аз трябваше да се справя с ревността, а това е една голяма динамична сила и която сила се опитвах да я насочвам като ревност към изучаване Словото на Учителя.
Как чрез нас? Ние бяхме опитно поле, ние бяхме тези съзнания, в които Учителят засаждаше семената на Словото си така както се засаждаха семена в разсадника на Борисовата градина навремето, от които поникваха фиданки, че по-късно ги разсаждаха като млади дръвчета. Ние заварихме по онези години паркът с младите дръвчета. Ето така Учителят работеше с мене. Вероятно нещо израсна в мене от семената що бе той посял, после като пораснах на фиданка той ме посади в света и що бури, що гръмотевици, що светкавици минаха върху мен през тези години трудно е да се разкаже и възприеме. И в тази Школа аз трябваше да се справя с ревността, а това е една голяма динамична сила и която сила се опитвах да я насочвам като ревност към изучаване Словото на Учителя. Но тя понякога се обръщаше и отиваше в друга посока и се изразяваше към ревност по отношение на други ученички в Школата и от тук идваха големите конфликти. Това ставаше не само с мене, но и с другите. Много трудно се справяхме с тази ревност, която у жените се проявява много по-силно, защото те работят със сърцето си, т.е. с чувствата си. Ами как трябваше да се справя със завистта?
към текста >>

Но тя понякога се обръщаше и отиваше в друга посока и се изразяваше към ревност по отношение на други ученички в Школата и от тук идваха големите конфликти.
Ние бяхме опитно поле, ние бяхме тези съзнания, в които Учителят засаждаше семената на Словото си така както се засаждаха семена в разсадника на Борисовата градина навремето, от които поникваха фиданки, че по-късно ги разсаждаха като млади дръвчета. Ние заварихме по онези години паркът с младите дръвчета. Ето така Учителят работеше с мене. Вероятно нещо израсна в мене от семената що бе той посял, после като пораснах на фиданка той ме посади в света и що бури, що гръмотевици, що светкавици минаха върху мен през тези години трудно е да се разкаже и възприеме. И в тази Школа аз трябваше да се справя с ревността, а това е една голяма динамична сила и която сила се опитвах да я насочвам като ревност към изучаване Словото на Учителя. Но тя понякога се обръщаше и отиваше в друга посока и се изразяваше към ревност по отношение на други ученички в Школата и от тук идваха големите конфликти. Това ставаше не само с мене, но и с другите. Много трудно се справяхме с тази ревност, която у жените се проявява много по-силно, защото те работят със сърцето си, т.е. с чувствата си. Ами как трябваше да се справя със завистта? Да завиждаш на тогова, който има нещо в себе си, което го има не даром, а го е изработил с времето си като качество.
към текста >>

Много трудно се справяхме с тази ревност, която у жените се проявява много по-силно, защото те работят със сърцето си, т.е.
Ето така Учителят работеше с мене. Вероятно нещо израсна в мене от семената що бе той посял, после като пораснах на фиданка той ме посади в света и що бури, що гръмотевици, що светкавици минаха върху мен през тези години трудно е да се разкаже и възприеме. И в тази Школа аз трябваше да се справя с ревността, а това е една голяма динамична сила и която сила се опитвах да я насочвам като ревност към изучаване Словото на Учителя. Но тя понякога се обръщаше и отиваше в друга посока и се изразяваше към ревност по отношение на други ученички в Школата и от тук идваха големите конфликти. Това ставаше не само с мене, но и с другите. Много трудно се справяхме с тази ревност, която у жените се проявява много по-силно, защото те работят със сърцето си, т.е. с чувствата си. Ами как трябваше да се справя със завистта? Да завиждаш на тогова, който има нещо в себе си, което го има не даром, а го е изработил с времето си като качество. Хайде превърнете завистта в един стремеж да придобиете вътре в себе си тези качества, които ги има в другият и комуто завиждате. На думи е лесно, но я го направете.
към текста >>

70. 147. СЕСТРАТА ЦАНКА

Таман те отърва от него, дойде ревността - погна и нея.
И едната иска да привлече другата към себе си и другата да привлече първата. Когато дойде физическото духът си отлетява. Душата и тя отива с него и настъпва тъмнина у човека. Когато седиш вкъщи ти си мислиш, че Мене ме няма, но аз съм при теб, само че ти не ме чувствуваш. Някой път си мислиш, че си сама, защото дойде съмнението и аз го погна, за да те спася от него. Таман те отърва от него, дойде ревността - погна и нея. След това дойде ожесточението и накрая да се поразговоря с теб не остане време. Ти в училището като дойдат съмненията, ревността, ожесточението - няма да ги пущаш в себе си. Физическата любов тя е егоистична. В нея детето като вземе нещо в ръцете си ще го разруши. По-нагоре се започва градежа, но все пак има егоизъм.
към текста >>

Ти в училището като дойдат съмненията, ревността, ожесточението - няма да ги пущаш в себе си.
Душата и тя отива с него и настъпва тъмнина у човека. Когато седиш вкъщи ти си мислиш, че Мене ме няма, но аз съм при теб, само че ти не ме чувствуваш. Някой път си мислиш, че си сама, защото дойде съмнението и аз го погна, за да те спася от него. Таман те отърва от него, дойде ревността - погна и нея. След това дойде ожесточението и накрая да се поразговоря с теб не остане време. Ти в училището като дойдат съмненията, ревността, ожесточението - няма да ги пущаш в себе си. Физическата любов тя е егоистична. В нея детето като вземе нещо в ръцете си ще го разруши. По-нагоре се започва градежа, но все пак има егоизъм. В любовта на учителя към ученика и в нея има егоизъм. Учи го, но очаква да му плати.
към текста >>

71. 181. БЛАГОСЛОВЕНИЯ ЗА МАРА ГРАБЛАШЕВА

„Нея я измъчва ревност.
Край с мене". И той с плач напусна Изгрева и се загуби от нашите среди. А бастунът на Учителят продължаваше да изпълнява понякога тази роля и спрямо други като Граблашева, а пък самата Граблашева продължаваше да си живее и хич не я беше еня, че е яла бой от Учителя или пък, че някой се е разочаровал от Учението заради бастуна на Учителя. Така че Граблашева бе предметно Учение и обучение за мнозина. Отивам при Учителя и го питам какво става със сестра Граблашева. „Нея я измъчва ревност. Тя гледа, че на едни повече се дава и иска насила да получи, но насила разбира се не става. Тя иска да помогне, но когато човек помага не трябва да иска никаква заплата. Така е Божественото. Но ти можеш да поговориш с нея. Дойде ли на човек мисъл да направи едно добро, то веднага трябва да го направи.
към текста >>

А пък тук нейната ревност се обърна на друго място и сега тя ревнува всички, които се приближават към мен.
Това, което тя смята, то не е за земята, то е за духовния свят. На земята тук има частна собственост. А това, което можеш да направиш за нея, то да се помолиш на Бога за нея. Тя това, което е вършела по-напред към мъжа си, върши го сега тук на Изгрева. По-напред ходеше да вдига скандали на мъжа си в кантората, че се срещал с жени. А пък тук нейната ревност се обърна на друго място и сега тя ревнува всички, които се приближават към мен. Аз имам ученици и тук е Учителя, който се грижи за тези ученици. Те със старата Попова не отиват нагоре, те вървят надолу и слизат надолу. На човек му е определено кармически какво положение ще заема, през какви мъчнотии има да мине. Има си духове, които се разправят с това, това им е задачата, кармически духове са това, кармически служебни духове са това. На земята каквото придобие човек всичко може да му се отнеме.
към текста >>

72. 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ

във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота".
„Рапорт на столичния градоначалник до министъра на Вътрешните работи и Народното здраве N 7050 от 25 юни, 1917 г. Господин Министре, по повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца.
към текста >>

73. 208. ДЯДО БЛАГО

А освен това възрастните приятели ревнуваха нас, младите, защото Учителят ни допускаше близо до себе си и тази ревност се изопачи в нещо съвсем уродливо - те решиха да поставят под домашен арест Учителя.
Може да се изреждат още много, много причини, но за мен това бе грешка и сега я осъзнавам към края на живота си, защото всичко, което се отнасяше за Учителя, за Школата му трябваше да бъде записано и да се даде. По този начин следващите поколения щяха да се запознаят с външната проекция на Школата и с вътрешната проява на Школата чрез нашите живи опитности и всеки щеше да прояви как Словото на Учителя влизаше в нас и чрез нашия живот то оживяваше на Изгрева. Ето защо поради стеклите се обстоятелства част от методите на Учителя дадени чрез неговите ученици и реализирани чрез техните опитности се загубиха и по този начин остана само Словото на Учителя, но то трудно може да се възприеме и да се приложи без пробудено съзнание на ученика. А това означава връзка с Учителя чрез неговото Слово и от там чрез Словото му връзка с Бога. Това е пътят, друг път няма. А освен това възрастните приятели ревнуваха нас, младите, защото Учителят ни допускаше близо до себе си и тази ревност се изопачи в нещо съвсем уродливо - те решиха да поставят под домашен арест Учителя. И го направиха. Аз отивам при Учителя, преминавам градинката, поляната и се насочвам към салона, а пред входа на приемната на Учителя долу стои на пост като войник дядо Благо. Да, уважаваният от всички ни дядо Благо, както и от самият Учител. Стои той там на пост, днес е дежурен и трябва да пази Учителя от посетители и никой да не влиза при него. Аз обаче наближавам без да се съобразявам, че е дядо Благо, ето скъсява се разстоянието до него, аз се движа решително, че каквото и да става с дядо Благо мога и да се преборя с него, та дори да му надвия ако трябва да се борим, но и ако трябва да се бием ще се бием на живот и смърт.
към текста >>

74. 210. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И НАРЯДИТЕ

Когато се запознах с Учителя и дойдох в Братството вместо той да бъде най-радостен от всички, че ме познава от по-преди, че познава родителите ми и цялото семейство, той прояви ревност към мене, която се изрази в неприязън и не ме обичаше вече.
„Ето там е светлината" и посочих към печката. Всички се обърнаха към печката, която бумтеше, а от разгорелите се дърва и от пламъка прозираше светлина през капака на печката и част от тази светлина се отразяваше върху стената. Изведнъж се чу едно „О-о, ама това е светлина от печката". Петко остана много разочарован и много засрамен, изведнъж му се подби авторитета у дома на тема спиритизъм и сеанси. Аз бях тогава ученичка и той вече, когато идваше у дома разказваше всичко друго, но не за медиуми и духове, защото отваряше ли уста всички се сещаха за печката и се смееха: „Знаем ги ние тия работи, я кажи нещо друго". Когато се запознах с Учителя и дойдох в Братството вместо той да бъде най-радостен от всички, че ме познава от по-преди, че познава родителите ми и цялото семейство, той прояви ревност към мене, която се изрази в неприязън и не ме обичаше вече. Не можех да му бъда вече слушателка, защото Учителят вече беше ме приел за частна ученичка и ме държеше близо до себе си. Петко ме ревнуваше и дори се правеше, че не познава. По-късно се случи така, че пътувахме с него във влака до Търново заедно с Учителя и тогава той с помощта на Учителя заспа в купето и аз тогава чух едно от най-големите откровения от Учителя за моето слизане на земята и за задачата си в този си живот. Петко работеше в акционерно дружество и като застрахователен агент на това дружество имаше възможност да посещава всички градове в страната и използваше този случай да посещава местните Братства. Така се създаде една добра връзка между него и провинцията и беше полезен в много неща, защото като отиваше в някой град той носеше книги от Изгрева, поща и още много неща, които трябваше да се занесат на местните Братства.
към текста >>

75. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Ти да имаш ревност в любовта в този смисъл: Да имаш повече любов и онзи да обича повече другите!
Само при любовта няма загуба. Като обичаш едного ще обичаш всички! Това е мярката. Огънят като топли тебе, едновременно може да топли и други същества. Защо ще ревнуваш да искаш да топли само тебе? Ти да имаш ревност в любовта в този смисъл: Да имаш повече любов и онзи да обича повече другите! И после ставате изповедници: питаш онзи, когото обичаш дали обича други. И казваш: Как така да обича другите без позволение! Ако ти си сестра и някой брат ти каже, че обича другите той те лъже. Като ти каже, че само тебе обича, той те лъже. Ако бащата може да обича своята дъщеря много благородно, защо да не обича и друга някоя също така?
към текста >>

76. 232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА НА СТЕНОГРАфКИТЕ

Ревността помежду ни беше толкова голяма, че едвам се справяхме и при това отдалечено съжителство между мен и трите стенографки.
Аз останах при него, а Учителят беше мълчалив, строг и недоволен от беседата, която му бе прочетена от Паша. Тази беседа излезе от печат. Аз взех отпечатаната книжка и проверих текста с моите записки. Сравнявах я с моите записки. Аз също бях стенографка, но не се бях включила в групата на трите стенографки поради съвсем други съображения. Ревността помежду ни беше толкова голяма, че едвам се справяхме и при това отдалечено съжителство между мен и трите стенографки. А какво щеше да стане ако се бях включила и аз? Няколко пъти подхвърлях идеята на Учителя, но той веднъж ми каза: „Нали си водиш бележки? ", а това ми подсказа, че моята работа бе друга и че аз можех да си водя бележки и да си ги чета за моя собствена нужда така както и стана. Така че аз можех да проверя и да сравня с онова, което излезе от печат с моите записки на стенограма от моите тетрадки. Така сравних беседата и се оказа, че има разлики.
към текста >>

77. 233. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЧКИ

Ами че това беше ревност, тук ревността към Бога беше се превърнала като от ревност към Бога към ревност на една обикновена жена.
Както слънцето е едно, а растителния свят е многоброен и разнообразен, така Учителят бе за нас едно слънце и при него разнообразието бе многолико и неповторимо в срещите си както с нас, така и с приятелите. Савка искаше непременно да бъде първа. Тя не можеше да понесе факта да бъде на второ място. Не само не можеше да понесе, но и не можеше да допусне в себе си като мисъл едно такова нещо. И когато трябваше да отида при Учителя не само аз, но и Паша тя реагираше понякога видимо или невидимо, защото се опасяваше, че ще й заемем нейното място до Учителя. Ами че това беше ревност, тук ревността към Бога беше се превърнала като от ревност към Бога към ревност на една обикновена жена. А това бе Учителя и към него ревността се изразяваше като ревност към Бога и то в служение. А това моментално отхвърля и изключва човешката ревност и ревността на една жена. Ето виждате ли с какви неща трябваше да се справя Савка и не винаги успяваше. Това си бяха нейни изпити. Но понякога и ние бяхме поставени там до нея, за да може чрез нас тя да си издържи изпита и ние бяхме в момента предметно обучение на Учителя и ние бяхме дадено училищно пособие и помагало да обучение на Савка.
към текста >>

А това бе Учителя и към него ревността се изразяваше като ревност към Бога и то в служение.
Савка искаше непременно да бъде първа. Тя не можеше да понесе факта да бъде на второ място. Не само не можеше да понесе, но и не можеше да допусне в себе си като мисъл едно такова нещо. И когато трябваше да отида при Учителя не само аз, но и Паша тя реагираше понякога видимо или невидимо, защото се опасяваше, че ще й заемем нейното място до Учителя. Ами че това беше ревност, тук ревността към Бога беше се превърнала като от ревност към Бога към ревност на една обикновена жена. А това бе Учителя и към него ревността се изразяваше като ревност към Бога и то в служение. А това моментално отхвърля и изключва човешката ревност и ревността на една жена. Ето виждате ли с какви неща трябваше да се справя Савка и не винаги успяваше. Това си бяха нейни изпити. Но понякога и ние бяхме поставени там до нея, за да може чрез нас тя да си издържи изпита и ние бяхме в момента предметно обучение на Учителя и ние бяхме дадено училищно пособие и помагало да обучение на Савка. Това бе трудна работа и за нея и непосилно за нас, за да издържим.
към текста >>

А това моментално отхвърля и изключва човешката ревност и ревността на една жена.
Тя не можеше да понесе факта да бъде на второ място. Не само не можеше да понесе, но и не можеше да допусне в себе си като мисъл едно такова нещо. И когато трябваше да отида при Учителя не само аз, но и Паша тя реагираше понякога видимо или невидимо, защото се опасяваше, че ще й заемем нейното място до Учителя. Ами че това беше ревност, тук ревността към Бога беше се превърнала като от ревност към Бога към ревност на една обикновена жена. А това бе Учителя и към него ревността се изразяваше като ревност към Бога и то в служение. А това моментално отхвърля и изключва човешката ревност и ревността на една жена. Ето виждате ли с какви неща трябваше да се справя Савка и не винаги успяваше. Това си бяха нейни изпити. Но понякога и ние бяхме поставени там до нея, за да може чрез нас тя да си издържи изпита и ние бяхме в момента предметно обучение на Учителя и ние бяхме дадено училищно пособие и помагало да обучение на Савка. Това бе трудна работа и за нея и непосилно за нас, за да издържим. Да гледаш как някой трябва да държи изпита си посредством теб самия това не е лесно и много трудно се издържа.
към текста >>

78. 234. ТРИТЕ ВЪЗМОЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТРИТЕ МЕСТА

Необяснимо чувство на завист и ревност ги обладаваше когато ме виждаха да разговарям с Учителя и затова си имаше причини, които научих много по-късно.
Савка като най-приближената на Учителя. Паша - най-уважаваната от Учителя. А за Марийка - макар всички да виждаха и знаеха, че Учителят я приема често и работи с нея, смущаваха се от това положение и не искаха да го приемат като факт. Стана така, че на всички тайно и явно им се искаше Марийка да се махне от Учителя и от Изгрева. Стигна се до там, че това не бе само тайно пожелание, но понякога бе явно и те настояваха пред Учителя. Необяснимо чувство на завист и ревност ги обладаваше когато ме виждаха да разговарям с Учителя и затова си имаше причини, които научих много по-късно. Аз работех с други величини на един друг свят и те не можеха да приемат този свят, защото този свят бе у тях и не можеха да търпят нещо, което бе в самите тях и то онова, което е в тях същото да излезе на показ и то пред Учителя. А аз работех именно с тези величини, които бяха у тях. Ето затова искаха да ме махнат, да ме премахнат и като се махна от техния свят, който излизаше на показ пред Учителя и ставаше предметно учение на Школата. Затова те не ме търпяха, защото излизаше наяве техния вътрешен свят като предметно помагало на учениците от Школата на Учителя. Но тогава аз това не го знаех.
към текста >>

79. 235. ЧЕРЕШИ ЗА ТРИТЕ СЪПЕРНИЧКИ

Това се дължеше на една истинска ревност помежду ни, която се бе изопачила дори стигнала и изродила се до озлобление помежду ни.
Ние се движехме и знаехме, че сме живи величини от задачата, която се решаваше, а как ще я решим, то зависеше от самите нас. Но методите за разрешение бяха едни такива обикновени, че на човек свят да му се завие, защото ние очаквахме кой знае какви велики работи и какви необикновени чудеса. А тези чудеса наистина ставаха, но вътре в нас и се претворяваха на истински откровения от Духа на Учителя и от Духа на Словото му. Така Словото му ставаше и се претворяваше на живият небесен хляб в нас и бе Слово и Живот в нас. Една пролет така се завъртяха нещата около мен и около другите две сестри, че ни се бяха обтегнали отношенията изключително много. Това се дължеше на една истинска ревност помежду ни, която се бе изопачила дори стигнала и изродила се до озлобление помежду ни. На ученика му е позволено ревността само към Бога. Но именно този наш стремеж към ревност към Бога, към връзката ни с Бога чрез Учителя и търсене на ежедневна близост с него и търсейки и настоявайки за неговото внимание всичко това бе прекрачило прага на идейния ни свят и бе се насочило в друго русло и взело други форми известни за обикновените хора като завист, непримиримост, озлобле-ние и ненавист. Та така тук бяха замесени и трите първи ученички на Учителя. Савка Керемидчиева, която бе вярна ученичка и имаше своето място и своята задача до Учителя. Паша бе вярна, предана и една от най-трудолюбивите ученички на Учителя, която още по онова време вършеше колосална работа - през нейните очи като стенографка се изписваше Словото на Учителя в стенограма, а чрез пръстите й на пишеща машина се обличаше в български букви и на български език неговото Слово.
към текста >>

На ученика му е позволено ревността само към Бога.
Но методите за разрешение бяха едни такива обикновени, че на човек свят да му се завие, защото ние очаквахме кой знае какви велики работи и какви необикновени чудеса. А тези чудеса наистина ставаха, но вътре в нас и се претворяваха на истински откровения от Духа на Учителя и от Духа на Словото му. Така Словото му ставаше и се претворяваше на живият небесен хляб в нас и бе Слово и Живот в нас. Една пролет така се завъртяха нещата около мен и около другите две сестри, че ни се бяха обтегнали отношенията изключително много. Това се дължеше на една истинска ревност помежду ни, която се бе изопачила дори стигнала и изродила се до озлобление помежду ни. На ученика му е позволено ревността само към Бога. Но именно този наш стремеж към ревност към Бога, към връзката ни с Бога чрез Учителя и търсене на ежедневна близост с него и търсейки и настоявайки за неговото внимание всичко това бе прекрачило прага на идейния ни свят и бе се насочило в друго русло и взело други форми известни за обикновените хора като завист, непримиримост, озлобле-ние и ненавист. Та така тук бяха замесени и трите първи ученички на Учителя. Савка Керемидчиева, която бе вярна ученичка и имаше своето място и своята задача до Учителя. Паша бе вярна, предана и една от най-трудолюбивите ученички на Учителя, която още по онова време вършеше колосална работа - през нейните очи като стенографка се изписваше Словото на Учителя в стенограма, а чрез пръстите й на пишеща машина се обличаше в български букви и на български език неговото Слово. Да, Словото на Учителя премина през нейните пръсти и през нейната пишеща машина.
към текста >>

Но именно този наш стремеж към ревност към Бога, към връзката ни с Бога чрез Учителя и търсене на ежедневна близост с него и търсейки и настоявайки за неговото внимание всичко това бе прекрачило прага на идейния ни свят и бе се насочило в друго русло и взело други форми известни за обикновените хора като завист, непримиримост, озлобле-ние и ненавист.
А тези чудеса наистина ставаха, но вътре в нас и се претворяваха на истински откровения от Духа на Учителя и от Духа на Словото му. Така Словото му ставаше и се претворяваше на живият небесен хляб в нас и бе Слово и Живот в нас. Една пролет така се завъртяха нещата около мен и около другите две сестри, че ни се бяха обтегнали отношенията изключително много. Това се дължеше на една истинска ревност помежду ни, която се бе изопачила дори стигнала и изродила се до озлобление помежду ни. На ученика му е позволено ревността само към Бога. Но именно този наш стремеж към ревност към Бога, към връзката ни с Бога чрез Учителя и търсене на ежедневна близост с него и търсейки и настоявайки за неговото внимание всичко това бе прекрачило прага на идейния ни свят и бе се насочило в друго русло и взело други форми известни за обикновените хора като завист, непримиримост, озлобле-ние и ненавист. Та така тук бяха замесени и трите първи ученички на Учителя. Савка Керемидчиева, която бе вярна ученичка и имаше своето място и своята задача до Учителя. Паша бе вярна, предана и една от най-трудолюбивите ученички на Учителя, която още по онова време вършеше колосална работа - през нейните очи като стенографка се изписваше Словото на Учителя в стенограма, а чрез пръстите й на пишеща машина се обличаше в български букви и на български език неговото Слово. Да, Словото на Учителя премина през нейните пръсти и през нейната пишеща машина. Марийка Тодорова - това бях аз и за себе си какво да говоря и да казва - за мен ще говорят моите опитности и чрез тях ще съдите през какъв път съм минала, какво съм постигнала и какво не съм.
към текста >>

80. 240. ДЪЖД КАТО ИЗНЕВИДЕЛИЦА И ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ

Две величини равни на трета са равни помежду си." „Тъй е." „Те, Учителю, не обичат да слушат когато аз им говоря." „Има други, които обичат да те слушат, на тях ще говориш." „Аз съм забелязала, мене ме излагате да се събужда в мен чувството на ревност, а тях ги пазите щателно от това и винаги им подчертавате, че те са нещо повече от мен." „Аз така се държа с Паша, защото тя много работи." „Учителю, тези обяснения мене не ме задоволяват.
Разбира се, че аз ще свиря повече с тази цигулка на виртуоза, защото от нея излизат по-хубави тонове. Така че човек онова, което е изработил най-ценно то се цени и с него се работи и то се приема от Учителя". „Учителю, не обичате ли Савка и Паша повече от мен." „Не, аз всичките еднакво обичам." „А защо отношенията ви са различни към нас? " „Защото така е Волята Божия. Ти трябва да ги обикнеш вътрешно, а не външно." „Учителю, аз ще разреша въпроса за себе си сега, а ще се хармонизираме когато и те се хармонизират с Бога. Две величини равни на трета са равни помежду си." „Тъй е." „Те, Учителю, не обичат да слушат когато аз им говоря." „Има други, които обичат да те слушат, на тях ще говориш." „Аз съм забелязала, мене ме излагате да се събужда в мен чувството на ревност, а тях ги пазите щателно от това и винаги им подчертавате, че те са нещо повече от мен." „Аз така се държа с Паша, защото тя много работи." „Учителю, тези обяснения мене не ме задоволяват. Кажете ми нещо, което да го разбера." „Върху кого работя повече? Нали върху този, от когото може да излезе нещо. И ще те делкат с чука докато направят една хубава статуя от теб. В това време ти гледаш, че към тях съм много внимателен, любезен. То е защото там е работата, че още не съм почнал.
към текста >>

81. 241. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

Но не би - не издържаха сестрите и започнаха да се хвалят и това доведе до ревност на другите ученички в Школата и те поискаха също Учителят да работи с тях.
По този начин във всеки един месец Учителят изнасяше по един урок и това бяха пет урока за пет месеца. Тези беседи бяха стенографирани от двете стенографки Паша и Савка, по-късно бяха дешифрирани и те оформиха т.нар. беседи на Учителя пред „Класа на Добродетелите". Вие едва ли бихте могли да се ориентирате в тях ако не се доберете до нашите тетрадки и до протоколите, които ние водехме при всеки един урок. Отначало бяхме пет човека и трябваше да се работи в пълна тайна. Но не би - не издържаха сестрите и започнаха да се хвалят и това доведе до ревност на другите ученички в Школата и те поискаха също Учителят да работи с тях. Ето защо Учителят включи още пет ученички във втората група. А те бяха: Елена Андреева, Василка Иванова, Дафинка Пенчева, Олга Славчева, Виктория Христова. Учителят започна да работи и с втората група като не прекъсваше работата с първата. Но отново не изтърпяха сестрите от втората група, похвалиха се и ето дойдоха да молят пред Учителя да бъдат включени и други сестри. Учителят направи трета група, в която влизаха: Сийка Динова, Пенка Михайлова, Цветка Щилянова, Невенка Петкова (Капитанова) и Марийка Петкова (Дренска).
към текста >>

82. 243. БЪДЕЩАТА ДОБРА КАРМА И БОЖИЯТ ДАР

А това бяха методи на Учителя, за да подтикне в духовна ревност ученика, да има подражание у него, за да учи.
Идва Савка, оглежда ме от горе до долу, прави едно движение с ръцете си, аз тръгвам след нея и тя ме въвежда. „Външната госпожица дойде." Ама го казва така натъртено и пренебрежително. Но Учителят ми показва с официален жест, че мога да седна, а на Савка прави жест, обикновен жест, да се отстрани и да ни остави сами, защото започват занятията на частната ученичка с Учителя. Та как ви се струва това? Трудно се преглъща такъв един горчив хап. А това бяха методи на Учителя, за да подтикне в духовна ревност ученика, да има подражание у него, за да учи. Но поради нашето несъвършенство, то се израждаше в обикновена човешка ревност. И това ни пречеше много. И от тогава започна голямото съперничество със Савка. Веднъж аз бях недоволна от нея, че Учителят я предпочита пред другите и отивам лично пред него, за да му се оплаквам. Изслуша ме и ме пита: „Какво има в нея, за да я предпочитам пред другите?
към текста >>

Но поради нашето несъвършенство, то се израждаше в обикновена човешка ревност.
„Външната госпожица дойде." Ама го казва така натъртено и пренебрежително. Но Учителят ми показва с официален жест, че мога да седна, а на Савка прави жест, обикновен жест, да се отстрани и да ни остави сами, защото започват занятията на частната ученичка с Учителя. Та как ви се струва това? Трудно се преглъща такъв един горчив хап. А това бяха методи на Учителя, за да подтикне в духовна ревност ученика, да има подражание у него, за да учи. Но поради нашето несъвършенство, то се израждаше в обикновена човешка ревност. И това ни пречеше много. И от тогава започна голямото съперничество със Савка. Веднъж аз бях недоволна от нея, че Учителят я предпочита пред другите и отивам лично пред него, за да му се оплаквам. Изслуша ме и ме пита: „Какво има в нея, за да я предпочитам пред другите? " Това ме успокои, защото ми показа, че други начала има, които движат Учителя, за които ние нямахме представа понеже ние нямахме знания.
към текста >>

И затова се получаваше тази духовна ревност, кой пръв да се добере до благото.
Мнозина от учениците не искат тези страдания" (Събори, Търново, 1922 г., стр. 96). „При сегашните условия е невъзможно. Следователно на всекиго от нас му е даден известен дял от страдания и блага, ще ги минем еднакво и едните, и другите -трябва да ги приемем на драго сърце" (Стр. 97). И наистина това бе най-важният въпрос. Един трябваше да носи благото, докато друг мъкнеше страданието, после идваше време и си сменявахме местата, но нашето неразбиране бе, че всички в едно и също време протягахме с ръце към благото, а всеки бягаше от страданието. И затова се получаваше тази духовна ревност, кой пръв да се добере до благото. А то времето в Школата за всекиго бе определило кога какво да получи съобразно с онзи велик план на Небето, на разумния свят, за което ние чак сега получавахме знание. А знанията бяха горе и те сега се сваляха чрез Словото на Учителя и ние прилагахме каквото можем чрез нашия живот. Знанията на този вътрешен живот Учителят ги сваляше от Духовния свят, сваляше ги от Божествения свят, където Божият Мир цареше. Има една формула от Учителя; „Божият Мир превъзхожда всяко знание". Но това бе за следващата епоха, когато Синовете Божии ще пресъздадат този Мир в себе си.
към текста >>

83. 245. НЕДОВЪРШЕНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

Савка беше много ревностна отначало в Школата, но после се разглези като малко дете.
Каквото кажеше, правеше го. На нея се дължи големият труд положен десетилетия наред със стенографиране и дешифриране на Словото на Учителя. Тя подготвяше за печат беседите, след това проверяваше шпалтите и се поправяха допуснатите грешки от набора за печат. Това го вършеше сама Паша. Гигантски труд. Савка беше много ревностна отначало в Школата, но после се разглези като малко дете. Затова допринесе и майка й, която я подтикна в посока свойствена за амбициозния немски дух. По това време Савка имаше голямо мнение за себе си като символ на чистотата. От къде на къда пък символ на чистотата и от къде се беше загнездило това в умът й. На времето когато Учителят работеше с нас, с пет сестри с Пентаграмата, всяка едка от нас когато й дойдеше ред за тези упражнения работеше с една добродетел, но това съвсем не означава, че някой от нас трябваше да бъде символ на една от тези пет добродетели. Беше ми чудно много.
към текста >>

84. 249. ТЕРМОСЪТ НА САВКА

И ако ни изваждаше от тинята, все пак това бе благословение на Духа, който се изливаше върху нас и това трудно се възприемаше и пораждаше голяма ревност в останалите.
От една страна в очите на Братството на Изгрева ние се бяхме отдалечили от тях, отделили се на страна и това означаваше, че сме се заглавили в блатото на света и светът ни е погълнал и удавил. Така смятаха всички. От друга страна Учителят ни посещаваше често и това изваждаше от равновесие много амбициозни хора. Защо Учителят идваше при нас? Да ни изважда от тинята на тресавището или за нещо друго? И ако ни изваждаше от тинята, все пак това бе благословение на Духа, който се изливаше върху нас и това трудно се възприемаше и пораждаше голяма ревност в останалите. Ревност, която прескачаше общоприетите граници на търпимост и се израждаше в конфликтни положения. Веднъж Савка и Галилей Величков пристигат в малкия ни дом, защото научили, че Учителят е дошъл при нас и то в нашия дом, намиращ се на няколко километра от Изгрева. Галилей бе от младото поколение, който дойде по средата на Школата. Беше добър цигулар, но беше верен последовател на Савка. Една от причините бе, че Савка го бе въвела в някои от вътрешните духовни опитности на Школата и както бе му съдействувала в първите години за по-близък контакт с Учителя.
към текста >>

Ревност, която прескачаше общоприетите граници на търпимост и се израждаше в конфликтни положения.
Така смятаха всички. От друга страна Учителят ни посещаваше често и това изваждаше от равновесие много амбициозни хора. Защо Учителят идваше при нас? Да ни изважда от тинята на тресавището или за нещо друго? И ако ни изваждаше от тинята, все пак това бе благословение на Духа, който се изливаше върху нас и това трудно се възприемаше и пораждаше голяма ревност в останалите. Ревност, която прескачаше общоприетите граници на търпимост и се израждаше в конфликтни положения. Веднъж Савка и Галилей Величков пристигат в малкия ни дом, защото научили, че Учителят е дошъл при нас и то в нашия дом, намиращ се на няколко километра от Изгрева. Галилей бе от младото поколение, който дойде по средата на Школата. Беше добър цигулар, но беше верен последовател на Савка. Една от причините бе, че Савка го бе въвела в някои от вътрешните духовни опитности на Школата и както бе му съдействувала в първите години за по-близък контакт с Учителя. В това нямаше нищо лошо и бе в реда на нещата.
към текста >>

85. 250. ТЪРПИМОСТ

Някаква ревност премина през мен - значи са ме изпреварили в духовния си път.
Казах им само тези думи и нищо повече. И те приеха извиненията с голямо удовлетворение. Ако бях аз, щях да запитам каква е погрешката, за какво ще се извиняваш и щях да искам да ми се разясни целият въпрос. Не, тук имаше нещо друго. Дали не бяха толкова напреднали и толкова духовни извисени, че приемат моите извинения по принцип. Някаква ревност премина през мен - значи са ме изпреварили в духовния си път. Накрая си рекох: „Е, нищо, изпреварили-неизпреварили, но по-добре изпреварили и да вървят напред, отколкото да ме спират и да ме задържат и да ме карат непрекъснато да се извинявам пред тях. Ако вървят напред, то аз ще вървя след тях". Така в себе си разреших този въпрос. Реших и се освободих вътрешно. На следващият ден отивам при Учителя, но вътрешно освободена да му кажа, че съм се извинила, но исках да го питам защо не ме разпитваха за какво се извинявам.
към текста >>

86. 252. ПЪРВОТО МЯСТО НА НАЙ-НЕЩАСТНИЯТ ЧОВЕК

Тук не се касаеше за ученическа ревност, нито за женска ревност, а имаше нещо друго.
Учителят това място го даде на Савка. Когато аз протестирах, че Савка не е подходяща за това място Учителят ме попита, дали искам да си разменим местата, но аз се отказах и тогава той ми определи мястото, което бе най-подходящо за мен. И той го определи, макар че не винаги бях доволна, защото се сравнявах с другите. Но се примирих вътрешно и се стараех да бъда послушна, което не винаги смогвах да сторя. Дразнеше ме, че Савка беше допусната много близко до Учителя, а пък не заслужаваше това място. Тук не се касаеше за ученическа ревност, нито за женска ревност, а имаше нещо друго. И че формата не съответствува на съдържанието и на идеята вложена от Учителя за понятието ученик. Не бях съгласна, че нямаше вътрешно и външно покритие за образа на истинския ученик. По този повод отивам при Учителя и споделям, че като постави Савка на първо място, аз не виждам съответствие и покритие на нещата в Савка и около нея. Той ме поглежда и казва: „Всичко, което виждаш отвън са само методи за възпитание, а моите истински отношения никой нищо не знае и не може да ги знае". Аз се успокоих.
към текста >>

87. 253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ

Това не беше ревност на ученика към Учителя, а ревност на ученика към Бога.
Те преминаха, а той продължава: „Понякога и на Учителя не се дава, и нему не се дава кой да седи при него, а му се поставя човек от Бога". Аз извиках: „Учителю, как ни търпите тогава с нашите несъвършенства и с нашите недостатъци? " „И теб търпя, и другите търпя, и всички ви търпя. Щом Бог ви търпими аз ще ви търпя." Аз наведох глава, засрамих се, че бях отишла ядосана при него и му говорих ядосано като смятах, че отношението му към Савка беше привилегия за нея. Аз не ревнувах като жена. Това не беше ревност на ученика към Учителя, а ревност на ученика към Бога. Но Учителят ни търпеше, защото Бог бе му поставил тези ученици и аз разплакана си тръгнах и вървя и плача, че сме толкова нищожни пред величието на Учителя. Не нищожни, а цели нищожества. А Савка продължаваше да гони онези ученици, които искаха да отидат при Учителя. Беше изгонила и Катя Грива. Срещам Катя и тя плаче от Савка, че я изпъдила от пред вратата на Учителя.
към текста >>

88. 259. МЯСТОТО, КОЕТО ВСЕКИ СИ ЗАСЛУЖАВАШЕ

Имаше и ревност помежду ни, ние бяхме жени, а това усложняваше отношенията ни, защото ревността избиваше в съвсем друга посока.
Но тия неща тогава не ги схващахме така както 30 години след това. Около нас вреше, кипеше отвътре и отвън, една след друга се нижеха външни и вътрешни задачи за разрешаване. Това се отнасяше за всички без изключение. И за това мястото, което аз заемах беше място определено за мен от Учителя, макар че ми се струваше ще бъде по-добре ако отида и заема мястото на Савка и тя да дойде и заеме моето място. Така смятах тогава. Имаше и ревност помежду ни, ние бяхме жени, а това усложняваше отношенията ни, защото ревността избиваше в съвсем друга посока. Тя ревнуваше Учителя като ревнива жена, а мен ме схващаше като съперница и враг номер 1 и затова със Савка имахме непрекъснато търкания. Изобщо всички,които бяхме около Учителя имахме да разрешаваме задачи с много неизвестни, толкова колкото бяхме на брой на Изгрева. Ако бяхме 200 човека, значи задача с 200 неизвестни. Хайде разрешавай ги ако можеш. Веднъж бях направила някаква грешка и то груба грешка и ругаех себе си, как съм могла да я допусна.
към текста >>

89. 261. ИЗКУСИТЕЛЯТ

Тя изпадна в дива ревност.
Последните дни на Учителя през декември на 1944 г. Той си отиваше, заминаваше си от този свят и от земята където беше дошъл между българите в плът, кръв и в Дух. Но ние още тогава не знаехме, че това ни предстои да преминем. Учителят беше седнал на един стол, а аз седя на едно малко столче срещу него на два метра разстояние от него. Савка влиза и ме вижда как съм седнала пред нозете на Учителя. Тя изпадна в дива ревност. Учителят я погледна с такъв ужас, че клепачите му се отвориха, зениците му се разшириха и очите му станаха много големи. Аз седя пред него и наблюдавам всичко. Какво бе видял той в тази дива ревност, какъв свят се криеше зад тази ревност и какви сили стояха там, че Учителят я погледна с такъв ужас. Той се възмути от факта, че той знаеше, че си заминава и точно в този момент една жена му прави сцена на ревност и то пред него, Всемировият Учител. Той се обърна към мен и направо ме помоли: „Не я хокайте!
към текста >>

Какво бе видял той в тази дива ревност, какъв свят се криеше зад тази ревност и какви сили стояха там, че Учителят я погледна с такъв ужас.
Учителят беше седнал на един стол, а аз седя на едно малко столче срещу него на два метра разстояние от него. Савка влиза и ме вижда как съм седнала пред нозете на Учителя. Тя изпадна в дива ревност. Учителят я погледна с такъв ужас, че клепачите му се отвориха, зениците му се разшириха и очите му станаха много големи. Аз седя пред него и наблюдавам всичко. Какво бе видял той в тази дива ревност, какъв свят се криеше зад тази ревност и какви сили стояха там, че Учителят я погледна с такъв ужас. Той се възмути от факта, че той знаеше, че си заминава и точно в този момент една жена му прави сцена на ревност и то пред него, Всемировият Учител. Той се обърна към мен и направо ме помоли: „Не я хокайте! " Това бяха последните думи на Учителя за една жена, която го е тормозила от началото до края на Школата му и на живота му на земята. Савка като видя очите му, падна на колене и почна да се моли: „Господи, само Тебе имам! " Учителят мълчеше.
към текста >>

Той се възмути от факта, че той знаеше, че си заминава и точно в този момент една жена му прави сцена на ревност и то пред него, Всемировият Учител.
Савка влиза и ме вижда как съм седнала пред нозете на Учителя. Тя изпадна в дива ревност. Учителят я погледна с такъв ужас, че клепачите му се отвориха, зениците му се разшириха и очите му станаха много големи. Аз седя пред него и наблюдавам всичко. Какво бе видял той в тази дива ревност, какъв свят се криеше зад тази ревност и какви сили стояха там, че Учителят я погледна с такъв ужас. Той се възмути от факта, че той знаеше, че си заминава и точно в този момент една жена му прави сцена на ревност и то пред него, Всемировият Учител. Той се обърна към мен и направо ме помоли: „Не я хокайте! " Това бяха последните думи на Учителя за една жена, която го е тормозила от началото до края на Школата му и на живота му на земята. Савка като видя очите му, падна на колене и почна да се моли: „Господи, само Тебе имам! " Учителят мълчеше. Тя до края водеше борба с него като всяка ревнива жена на света.
към текста >>

90. 264. МЯСТОТО НА УЧЕНИКА

Тя отначало имаше стремеж и беше много ревностна към работата си.
Тези скрижали на Учителя бяха дадени по този начин и по това време, и чрез Савка. Бяха дадени чрез онзи ученик, който бе заел своето място за работа близо до Учителя. В този период и отначало тя беше работлива. Но по-късно с годините тя навлезе в своят личен живот и започна по друг начин да работи. И тогава всичко започна да се обърква. Тя отначало имаше стремеж и беше много ревностна към работата си. Но по-късно поради мястото, което заемаше в този период започна да става център на внимание и нежната ревност към Бога се прехвърли в съвсем друга посока и направление и се опитваше да запази това влияние, което имаше върху околните и на което много държеше. И от тук идваха големи търкания с приятелите, защото тя не остана само един служител на онова място, на което бе поставена, а се опита да заеме и други места, за чиито места бяха подготвени други хора и които бяха дошли именно за това. Тук стана сблъсък и с мене както и с други. Но Учителят тук се намесваше и това беше предметно учение и за нея. Отивам при Учителя и споделям за настъпилата вражда между нас двете.
към текста >>

Но по-късно поради мястото, което заемаше в този период започна да става център на внимание и нежната ревност към Бога се прехвърли в съвсем друга посока и направление и се опитваше да запази това влияние, което имаше върху околните и на което много държеше.
Бяха дадени чрез онзи ученик, който бе заел своето място за работа близо до Учителя. В този период и отначало тя беше работлива. Но по-късно с годините тя навлезе в своят личен живот и започна по друг начин да работи. И тогава всичко започна да се обърква. Тя отначало имаше стремеж и беше много ревностна към работата си. Но по-късно поради мястото, което заемаше в този период започна да става център на внимание и нежната ревност към Бога се прехвърли в съвсем друга посока и направление и се опитваше да запази това влияние, което имаше върху околните и на което много държеше. И от тук идваха големи търкания с приятелите, защото тя не остана само един служител на онова място, на което бе поставена, а се опита да заеме и други места, за чиито места бяха подготвени други хора и които бяха дошли именно за това. Тук стана сблъсък и с мене както и с други. Но Учителят тук се намесваше и това беше предметно учение и за нея. Отивам при Учителя и споделям за настъпилата вражда между нас двете. Каза ми: „Ти и Савка, станали сте и двете положителни затова сте се скарали.
към текста >>

91. 269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ

И всеки отстояваше с ревност мястото си, онова външно място, което бе заел около Учителя, бореше се за него със зъби, нокти и лакти.
269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ Така се наредиха от само себе си нещата, че около Учителят като концентрични кръгове се наредиха приятелите и всеки кръжеше по онази вътрешна орбита, в която бе влезнал и се движеше по нея. Едни бяха външно по-близки до него, други обратното - бяха по-близки с него вътрешно, но външно по-отдалечени. Това зависеше от онзи вътрешен път на общение с Учителя и разбира се по онази вътрешна елипса, по която кръжаха приятелите. Понякога някой излизаше от тази вътрешна траектория и се сблъскваше с някой от другите ученици. И всеки отстояваше с ревност мястото си, онова външно място, което бе заел около Учителя, бореше се за него със зъби, нокти и лакти. Не липсваха и конфликтните положения. Понякога идваше на Изгрева някой нов и тръгваше направо несъобразявайки се с неписаните правила на онези, които бяха около Учителя, защото те отиваха при Учителя, а не към онези, които го обкръжаваха. Най-важното бе за тези, пришълците, че това за тях бяха контакти с Учителя, а всичко останало за тях бе без значение. Тогава те бяха допускани до Учителя веднага или пък тяхното упорство и настойчивост бе толкова голямо, че трудно се издържаше от тези, които стояха около Учителя и те биваха допускани като предварително Учителят бе уведомяван или пък той ги приемаше или пък ги отклоняваше. Това бе работа на Учителя кой да приеме и кой не.
към текста >>

Но това, че те стояха около него го правеха от ревност, за да обсебят всичко за себе си и всичко трябваше да минава през тях.
Това бе работа на Учителя кой да приеме и кой не. Понякога тези, които кръжаха около Учителя не позволяваха свободен достъп до него по една или друга причина и онези, които идваха на Изгрева започваха вътре в себе си да се молят, правеха вътрешен контакт с Учителя и не минаваше известно време и той отваряше вратата и нареждаше на т.нар. охрана от сестри да се доведе този или онзи за среща с него. Онези ококорени се стряскаха и търчаха да изпълнят нареждането на Учителя. За тях не бе чудо това, че той без да знае за посетителя нареждаше да му се доведе еди кой си, защото те много добре познаваха и знаеха кой е Учителя и какви са неговите възможности. Но това, че те стояха около него го правеха от ревност, за да обсебят всичко за себе си и всичко трябваше да минава през тях. Именно това Учителят не дозволяваше, защото неведнъж за такива случаи бе казал на онези, които пречеха на контактите му: „Слънцето е едно за всички и ако пречите на останалите ще дойдат облаци и ще го засенчат и ще загубите и вие, и останалите, защото ще дойдат бури и дъждове". Така ставаше понякога. Учителят беше недоволен от проявите на някои от приятелите за някоя тяхна постъпка и тогава той се затваряше в стаята и не излизаше с цели дни. Тогава той там работеше по свой начин. Онези, които се грижеха за него занасяха му храната в такива случаи, но както занасяха блюдата, така ги и връщаха обратно - храната бе недокосната.
към текста >>

92. 270. ЛУЧКА

270. ЛУЧКА Та когато споменаваме за ревността на сестрите по между им да не смятате, че това бяха безобидни неща.
270. ЛУЧКА Та когато споменаваме за ревността на сестрите по между им да не смятате, че това бяха безобидни неща. Това бяха задачи за разрешаване, това бяха уроци, които трябваше да усвояваме и да научим за нашето сегашно и бъдещо развитие. Да не смятате, че това беше много лесно и съвсем безобидно - напротив понякога се виждаше как светът искри, после падат светкавици, че бури и накрая дъжд: виждаш някоя сестра седнала и плаче ли плаче. Явно, че накрая след бурята и гръмотевицата е дошъл и дъждът и тя сега се изплаква. Беше понякога жестоко погледнато отстрани. Но каква жестокост можеше да има това бяха напластени неща у човека и точно сега изплуваха на повърхността и се виждаха как плуват.
към текста >>

Несигурни неща бяха, а ревността бе най-несигурната.
Да не смятате, че това беше много лесно и съвсем безобидно - напротив понякога се виждаше как светът искри, после падат светкавици, че бури и накрая дъжд: виждаш някоя сестра седнала и плаче ли плаче. Явно, че накрая след бурята и гръмотевицата е дошъл и дъждът и тя сега се изплаква. Беше понякога жестоко погледнато отстрани. Но каква жестокост можеше да има това бяха напластени неща у човека и точно сега изплуваха на повърхността и се виждаха как плуват. Това бяха несигурни, неустойчиви величини, които ако човек се опитваше да се доближи до тях или се облегне, или стъпи върху тях веднага политаше надолу в бездната, пропадаше и на изпита. Несигурни неща бяха, а ревността бе най-несигурната. Но каква енергия съдържа тя, какъв устрем имаше при нея, стремеше се да завладее всичко. Но явно не винаги се отдаваше тя да просъществува. Около Учителят имаше винаги много хора и когато някой злоупотребяваше с ревността си към другите беше достатъчно Учителят да погледне някого, да раздвижи нещата и те се преобръщаха в съвсем други променени условия. И онзи, който беше сполучил в ревността си изведнъж виждаше безпочвеност-та на целия си труд - всичко отиваше на вятъра. Оставаше само ревността към Бога, онази свещена, неопетнена, чиста ревност към Учителя и Бога.
към текста >>

Около Учителят имаше винаги много хора и когато някой злоупотребяваше с ревността си към другите беше достатъчно Учителят да погледне някого, да раздвижи нещата и те се преобръщаха в съвсем други променени условия.
Но каква жестокост можеше да има това бяха напластени неща у човека и точно сега изплуваха на повърхността и се виждаха как плуват. Това бяха несигурни, неустойчиви величини, които ако човек се опитваше да се доближи до тях или се облегне, или стъпи върху тях веднага политаше надолу в бездната, пропадаше и на изпита. Несигурни неща бяха, а ревността бе най-несигурната. Но каква енергия съдържа тя, какъв устрем имаше при нея, стремеше се да завладее всичко. Но явно не винаги се отдаваше тя да просъществува. Около Учителят имаше винаги много хора и когато някой злоупотребяваше с ревността си към другите беше достатъчно Учителят да погледне някого, да раздвижи нещата и те се преобръщаха в съвсем други променени условия. И онзи, който беше сполучил в ревността си изведнъж виждаше безпочвеност-та на целия си труд - всичко отиваше на вятъра. Оставаше само ревността към Бога, онази свещена, неопетнена, чиста ревност към Учителя и Бога. Тогава ти се стремиш към необятното, което е у теб и около теб не може да има обект и нещо материално, а само един вътрешен, реален, но субективен свят. По отношение на Бога да бъдеш субект на Бога, но по отношение на тебе това е обективен свят. По отношение на Бога да се стремиш към него, но той по отношение на тебе да бъде един обективен свят на реализирани твои идеи и планове.
към текста >>

И онзи, който беше сполучил в ревността си изведнъж виждаше безпочвеност-та на целия си труд - всичко отиваше на вятъра.
Това бяха несигурни, неустойчиви величини, които ако човек се опитваше да се доближи до тях или се облегне, или стъпи върху тях веднага политаше надолу в бездната, пропадаше и на изпита. Несигурни неща бяха, а ревността бе най-несигурната. Но каква енергия съдържа тя, какъв устрем имаше при нея, стремеше се да завладее всичко. Но явно не винаги се отдаваше тя да просъществува. Около Учителят имаше винаги много хора и когато някой злоупотребяваше с ревността си към другите беше достатъчно Учителят да погледне някого, да раздвижи нещата и те се преобръщаха в съвсем други променени условия. И онзи, който беше сполучил в ревността си изведнъж виждаше безпочвеност-та на целия си труд - всичко отиваше на вятъра. Оставаше само ревността към Бога, онази свещена, неопетнена, чиста ревност към Учителя и Бога. Тогава ти се стремиш към необятното, което е у теб и около теб не може да има обект и нещо материално, а само един вътрешен, реален, но субективен свят. По отношение на Бога да бъдеш субект на Бога, но по отношение на тебе това е обективен свят. По отношение на Бога да се стремиш към него, но той по отношение на тебе да бъде един обективен свят на реализирани твои идеи и планове. Тогава това бе изцяло ново разрешение на тази задача с ревността.
към текста >>

Оставаше само ревността към Бога, онази свещена, неопетнена, чиста ревност към Учителя и Бога.
Несигурни неща бяха, а ревността бе най-несигурната. Но каква енергия съдържа тя, какъв устрем имаше при нея, стремеше се да завладее всичко. Но явно не винаги се отдаваше тя да просъществува. Около Учителят имаше винаги много хора и когато някой злоупотребяваше с ревността си към другите беше достатъчно Учителят да погледне някого, да раздвижи нещата и те се преобръщаха в съвсем други променени условия. И онзи, който беше сполучил в ревността си изведнъж виждаше безпочвеност-та на целия си труд - всичко отиваше на вятъра. Оставаше само ревността към Бога, онази свещена, неопетнена, чиста ревност към Учителя и Бога. Тогава ти се стремиш към необятното, което е у теб и около теб не може да има обект и нещо материално, а само един вътрешен, реален, но субективен свят. По отношение на Бога да бъдеш субект на Бога, но по отношение на тебе това е обективен свят. По отношение на Бога да се стремиш към него, но той по отношение на тебе да бъде един обективен свят на реализирани твои идеи и планове. Тогава това бе изцяло ново разрешение на тази задача с ревността. Онези по-упоритите се стараеха да подчертаят своята близост до Учителя и без изключение по един или друг начин търсеха свои привърженици и приближени, което ставаше по принципа на симпатията по между им.
към текста >>

Тогава това бе изцяло ново разрешение на тази задача с ревността.
И онзи, който беше сполучил в ревността си изведнъж виждаше безпочвеност-та на целия си труд - всичко отиваше на вятъра. Оставаше само ревността към Бога, онази свещена, неопетнена, чиста ревност към Учителя и Бога. Тогава ти се стремиш към необятното, което е у теб и около теб не може да има обект и нещо материално, а само един вътрешен, реален, но субективен свят. По отношение на Бога да бъдеш субект на Бога, но по отношение на тебе това е обективен свят. По отношение на Бога да се стремиш към него, но той по отношение на тебе да бъде един обективен свят на реализирани твои идеи и планове. Тогава това бе изцяло ново разрешение на тази задача с ревността. Онези по-упоритите се стараеха да подчертаят своята близост до Учителя и без изключение по един или друг начин търсеха свои привърженици и приближени, което ставаше по принципа на симпатията по между им. Понякога тези т.нар. групировки взимаха големи размери и застрашаваха да се направи школа в Школата още приживе при Учителя. Но винаги така се случваше, че нещо ставаше и онзи, който бе станал тартор на групата, нещо се случваше с него и всичко се разтуряше. Имаше безброй такива примери през толкова много години и за тях ще научите от разказите на другите.
към текста >>

93. 273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ

Как можете да вместите в едно ограничение идващо от една женска ревност и свободата, която идваше от Учителя.
Всеки е минал по своя път, всеки е оставил своя следа и е имал личната привилегия да бъде до Учителя. А най-голямата привилегия бе на Савка и тя бе допусната да бъде в непосредствена близост до него. Но тя се държеше към него като една ревнива жена към своя мъж. А тя не му беше нито жена, нито той й беше мъж, но се държеше така, като че ли той е нейна лична собственост. А той беше Мировият Учител на човечеството и Всемировият Учителя на Вселената. Как можете да вместите в едно ограничение идващо от една женска ревност и свободата, която идваше от Учителя. Спомням си, че когато събитията бяха взели една много драматична посока аз отидох при Учителя и му казах: „Учителю, Савка за мен не е ученик, а е една ревнива жена". Учителят мълчеше и каза: „Това е факт срещу, което нищо не може да се каже". Учителят смирено седеше на стола си, а аз бях цялата настръхнала. Аз го гледам и казвам: „Господи, как така всички нас грешните ни търпиш". Учителят вдигна глава към мен и ме погледна с кадифените си очи, които за миг станаха сини.
към текста >>

Дали ще се появи ревност, ярост и злоба от някои ученици към нейното място, това също не беше важно за него.
Пита ме: „Е и какво? Не си ли доволна от съня си, че е така жив и описателен? " Отговорът бе даден. Учителят използваше Савка да учат другите с нея. А дали другите, които бяха около нея, дали ще си създадат отношения, какви ще бъдат те към Савка, то не беше толкова важно за Учителя. Дали ще се появи ревност, ярост и злоба от някои ученици към нейното място, това също не беше важно за него. Но чрез нейните погрешки учеше другите, а чрез нейните положителни неща също учеше останалите недоучени. Едновременно учеше както и нея, така и другите. Ето аз чрез нея получих толкова много опитности, толкова много познания и закони, които никой друг не би ги съзрял и видял. Аз също не ги виждах, но опитностите ми с нея бяха основани на окултни духовни закони, които съществуваха в Битието като такива. И само познанието на Учителя, който можеше свободно да борави и разполага с тези закони и да направлява тези сили, за да превръща съдби и да проправя пътя на человеците.
към текста >>

94. 5. ЧИЧО СЛАВИ И ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ

Петър Камбуров

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

И както преди това ревностно и убедително говореше в полза на атеизма, така сега по същия начин, с още по-голям жар учеше, възприемаше и проповядваше идеите на Бялото Братство.
Тати казваше: „Гледам, Слави върви омърлушен, с оклюмала глава. Вървим и мълчим, но си личеше, че той е дълбоко замислен и озадачен. Чак когато стигнахме вкъщи го запитах: „Е, Славе, как мина разговорът с Учителя? " А той отговори: „Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от науката и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят". От този ден чичо ми Слави стана ученик на Учителя. И както преди това ревностно и убедително говореше в полза на атеизма, така сега по същия начин, с още по-голям жар учеше, възприемаше и проповядваше идеите на Бялото Братство.
към текста >>

95. МАРИН КАМБУРОВ

Той беше много ревностен брат, но почина рано.
Значи, не трябвало да я взема. Иначе Иларионов правеше всичко за братството, но нямаше дълбочина, беше по-повърхностен. (Към N 16) Колю Каишев е от Родопите. Той беше в Арбанаси и неговата леля Мария живееше там. Той е някакъв далечен роднина на Учителя. Той беше много ревностен брат, но почина рано. Накрая живя в София. Една зима прекара с брат ми Петър на Колибата. После другата година аз отидох на Колибата в Търново. Колю е присъствувал на диспута с владиците. Един от тях тръгнал след това от град на град да говори против Братството.
към текста >>

Гена Папазова беше много ревностна сестра.
Бати отиде после да работи в Захарната фабрика,но аз останах да работя земеделие. Не можех да оставя работата. Всички тия работи ние общо с брат ми ги преживяхме. И в София, и в Арбанаси и другаде. Изпита беше общ. Гена Папазова беше много ревностна сестра. Тя беше от Делебец и беше ученичка от осми клас. Тя идваше често при нас. Родителите й бяха заможни хора. Ние ходехме у тях и вземахме някои работи за конете. Те често ни даваха сено и други неща.
към текста >>

(Към N 32) Сестра Стефанка Мирчева беше много добра сестра, ревностна, предана, изобщо хубав човек, като ясновидка виждаше в човека коя част на тялото е заболяла.
Той разбираше от всичко. Нашата печатница беше в Стара Загора, а на чичо Никола в Казанлък. В Нова Загора беше друга. След Балканската война нашата печатница се сля с тази от Нова Загора. Аз не съм в течение на това, което се е печатало. (Към N 32) Сестра Стефанка Мирчева беше много добра сестра, ревностна, предана, изобщо хубав човек, като ясновидка виждаше в човека коя част на тялото е заболяла. Тя беше Учителю и партийка по някакво съображение, но имаше много хубаво отношение към Братството. Брат ми Петър живя известно време у тях. Петър се беше посветил на Братството, на идеите на Братството. Пееше, свиреше и където отидеше ставаше център. Къде ли не е ходил в южна България.
към текста >>

Той беше добър, ревностен, обикаляше и България, ръководеше курсове по есперанто.
Къде ли не е ходил в южна България. Навсякъде биваше добре посрещнат и всички го обичаха. Много добре работеше. (Към N 35) Пампоров беше много добър есперантист. С есперанто той обиколи цяла Европа и разнесе идеите на Учителя, като с това свърши една много голяма работа. Той беше добър, ревностен, обикаляше и България, ръководеше курсове по есперанто. Ходил съм у тях и той е идвал много пъти у нас. Накрая остана сам и беше много закъсал, остарял. Жена му Гинка си беше заминала по-рано. Накрая Танка от Бургас беше при него и той може да каже нещо за него. Той присъствува на погребението му.
към текста >>

96. 24. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИСКАШЕ ДА РАЗТУРИ И СПРЕ ПАНЕВРИТМИЯТА

Цанка Екимова

Какво му бяха говорили или писали срещу мен не зная, но той беше дошъл изпълнен с ревност и искаше да се върна веднага в Габрово.
Не е имало езеро, в което да не съм се къпала.макар че водите бяха ледени, студени и през лятото. Бяха изминали няколко дни от построяването на лагера. Беше дошъл съпруга ми Юрдан Екимов на 7-те езера сам, за първи път. Смятах, че най-накрая беше дошъл и той, да бъде с мен в братския живот на Рила. Но се оказа противното. Какво му бяха говорили или писали срещу мен не зная, но той беше дошъл изпълнен с ревност и искаше да се върна веднага в Габрово. А бяха минали само три дни, лагера бе готов, направен, палатките опънати и животът на Рила бе започнал, който водехме всяка година по един и същ начин. Юрдан идва при мен и направо казва: „Ако не се върнеш в Габрово, аз ще се хвърля от скалите и ще се разкъсам на парчета. Ще спра вашата Паневритмия и ще разтуря лагера, защото аз съм оставил писмо в Габрово, на което съм написал, да се прочете след моята смърт. И като причина за смъртта си аз обявявам Братството и всичко това ще се стовари върху Учителя. Край. Избирай сама.
към текста >>

Беше пощурял и обезумял от ревност.
Той му говори, но Юрдан си знаеше своето и не отстъпваше. Аз знаех, че щом той сега не отстъпва и чрез думите на Учителя, то трябва аз да отстъпя, защото бях сигурна, че той ще се хвърли от скалите, за да развали целият лагер. А за писмото оставено в Габрово изобщо не се и съмнявах. Знаех, че беше го написал. Знаех, че той беше решил на всяка цена да изпълни заканата и заплахата си срещу мене и Братството. Беше пощурял и обезумял от ревност. Тогава аз си взех само личния багаж и оставих всичко горе като палатка, храна, дрехи и други неща приготвени за летуването на планина. Тръгнахме си пеш до Самоков без да му говоря, а това е 6-7 часа път. В Самоков ме пита какво искам да си купя, а че той щял да го плати. А представете си, че през целия си брачен живот той ми е купил само една носна кърпичка. А той бе един от най-богатите фабриканти в Габрово.
към текста >>

97. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Цанка Екимова

От голяма ревност да придобие знание Ева съгреши.
Христос страда, защото носи прегрешенията на хората. Човек е раздвоен на две. Най-първо Адам се отделя от човека и после Ева се отделя. От първия човек дойде Христос. Много мъчно е да се определи какво нещо е жена. От голяма ревност да придобие знание Ева съгреши. От голямо щестлавие да придобие това, което Боговете имат. Какво са били Адам и Ева едно време оставете го настрана. Сега е важно. Много лесно може да избегнете техните погрешки. Не поставяйте детето при ябълката и то няма да съгреши.
към текста >>

98. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Цанка Екимова

Златка Георгиева (Вачева)

Ревността винаги иде от състояние на преяждане.
Младият ще почне да люби и живее; старият - че той работи и учи. За кого се плетат паяжините на паяците? - За мухите. Та човек, който казва, че страда, за него ще кажеш: муха е той! Аз ви говоря така, за да мислите малко. Ревността винаги иде от състояние на преяждане. Всеки, който е ревнив е преял. Младият момък, който се оженил за една мома, ще почне да я ревнува. - Да не вземе някой жена му. Та синко майчин, та ти не я ли взе от баща й, от майка й? Ти я открадна.
към текста >>

В това отношение ревността ти няма място.
- Да не вземе някой жена му. Та синко майчин, та ти не я ли взе от баща й, от майка й? Ти я открадна. Казва: ще ми я вземат. Та ти от баща й си я взел. В това отношение ревността ти няма място. За да бъде човек свободен, трябва да го обичат. Ти не можеш да бъдеш свободен, докато не те обичат. Свободата иде от Любовта. Дето има Любов, има свобода. Дето няма Любов, няма свобода.
към текста >>

99. 8. СИНОВЕ ПО ПЛЪТ И СИНОВЕ ПО ДУХ

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Така постепенно той се увлече в Учението и беше един от ревностните братя в Русе, които вземаха дейно участие в братския живот.
Той идва с футболистите в Русе като турист и не се отбива да види баща си. И такова едно момче той трябва да издържа. Баща ми беше против и казваше: „Ти, ако искаш ние може да я задържим (Милка), защото ти нямаш развод с нея". Баща ми беше секретар на апелативния съд и знаеше всички закони. Чичо казваше, че на сила в никакъв случай и той беше вече в Братството и не можеше да допусне това. Така постепенно той се увлече в Учението и беше един от ревностните братя в Русе, които вземаха дейно участие в братския живот. Той предаваше частни уроци по математика и в тая връзка се сприятели по-късно с Петър Филипов, на когото много помагаше при вземането на изпити като частен ученик. Петър взе гимназиално образование като частен ученик. Дори известно време чичо Васил беше на квартира при Петър, за да могат сутрин от 2 ^ 3 часа да решават задачи по математика. Той идваше на Свирчовица при Софка. Идваше, при братя Маркови и при Никова Ватев, където четяха беседите.
към текста >>

100. 6. ЛЮБОВНИ ВРЪЗКИ