НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
90
резултата в
80
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
В своята
ревност
и взискателност те изискали от владиката Порфирий както преустановяването на тази практика, така и персонално наказание за храбрия духовник.
Очевидно неговата личност е била достатъчно многопластова и богата, за да бъде баща на всички вярващи в поверената му епархия. Отец Константин, като използвал това, в последващите си действия за утвърждането на тезата за българската идинтичност, бил както настойчив и храбър, така предпазлив и дискретен. Пример е една от първите му стъпки - постепенно започнал да произнася някои от ектениите на Светата Литургия и дори прочитал Евангелските текстове на славянски език. Това породило изключително национално въодушевление сред българите - все по-будни и активни. От друга страна имало и ответна реакция на гърците.
В своята
ревност
и взискателност те изискали от владиката Порфирий както преустановяването на тази практика, така и персонално наказание за храбрия духовник.
Отец Константин бил преместен от мястото, където служил, в митрополитската църква в града, под неговото пряко наблюдение. Когато видял, че този път е затворен, отец Константин сменил насоката на дейността си - спечелил благоволението на вицеконсула на Русия в града Александър Рачински. Неговото топло отношение към българите и лично обаяние му създали висок авторитет в града и областта. След няколко срещи се взело решение да бъде създаден български кръжок, в който участвал и консулът Рачински. След дълги настоявания и молби до владиката новите ратници на национолната кауза успели да спечелят благоволението на епископ Порфирий.
към текста >>
2.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
После всичко това отец Теофаний се въодушевил и с
ревност
Илиева по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог.
После девойката се обръща към своята майка и казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и [от] премного Своя любов да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот. Прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас Бог да оправя пътя. Амин ". И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпуска на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог е отвърнал на злодейците.
После всичко това отец Теофаний се въодушевил и с
ревност
Илиева по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог.
Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошният патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на елински език на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител [IHTUS - Isus Hristos Teo Unis Soter]) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим [Мерзкото и богохулно агарянско царство скоро ще се провали и ще се предаде на благочестивите]), но всичко това е било много тайно - страха ради иудейска. Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, [на] островите Патмос и Кипър, и най- сетне, след дванадесетгодишно бавение, свърнал се в Света гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог съкратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители по това е бил и патриарх Григорий [V], който с няколко свои богобоязливи събратя е предложил да се прилагат в Антиминсите и от мощите на св.
към текста >>
А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия;
ревностни
слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог съкратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски.
След отпуска на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог е отвърнал на злодейците. После всичко това отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог. Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошният патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на елински език на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител [IHTUS - Isus Hristos Teo Unis Soter]) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим [Мерзкото и богохулно агарянско царство скоро ще се провали и ще се предаде на благочестивите]), но всичко това е било много тайно - страха ради иудейска. Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, [на] островите Патмос и Кипър, и най- сетне, след дванадесетгодишно бавение, свърнал се в Света гора и там предал дух Богу.
А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия;
ревностни
слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог съкратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски.
Между многото ревнители по това е бил и патриарх Григорий [V], който с няколко свои богобоязливи събратя е предложил да се прилагат в Антиминсите и от мощите на св. Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците: в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесятница и Преображение Христово, но най-сетне [той] бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден Великден, с него наедно свети архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни [били] избесени и изклани... Едного само, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълноупование на Божия Промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... ". Аз го приех, като целунах ръката му, и го скрих в пазвата си, а той продължи: „Връчвам ти тоя Святи Престол Божий [антиминс] за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява Своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата.
към текста >>
3.
Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча
, 1871 г.
Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като
ревностен
член на спиритическото общество."
Учителя живя в света, но светът остана извън него. Той не го допусна да влезе в него. Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите. Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83):„През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща.
Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като
ревностен
член на спиритическото общество."
Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов.
към текста >>
4.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 2.12.1898 г.
Повече
ревност
, повече жива вяра, повече сила духовна.
Д-р Миркович трябва да се готви, да се не двоуми. Да помни обещанието36 си. Сега е време да посвети всичко, що има, за славата Божия. Иде време, когато все, що има, няма да струва нищо. Нека да се готви да стори онова, което Ананаил37 му заповядва.
Повече
ревност
, повече жива вяра, повече сила духовна.
А Вие, братя мои, които Бог ми провожда в знак на Неговата Любов, да помогнат в святото дело, ще бъдете възнаградени. Той ще се погрижи. Помощ ще ни се даде — велика сила от Небето да победим всичко. Земята и Небето ще преидат, но моите думи няма да преидат. Жив съм Аз.
към текста >>
5.
Учителя изготвя френологични карти на Елена и Константин Иларионови
, 19.02.1904 г.
Тя е предразположена към нервозност и е доста ревнива, но тази
ревност
произтича от това, че не иска да й се отнеме това, което по право й принадлежи.
Чувствата си повече задържа вътрешно, отколкото да ги изказва. Всяка една постъпка сериозно обмисля; въобще, нещата не ги възприема бърже, т.е. доста е консервативна и за докачение може да даде отпор само без думи. Ще обича да има приятели или познати, но не обича да поверява своите чувства комуто и да било. В характера й има повече издържливост без инициатива, но не и предприемчивост.
Тя е предразположена към нервозност и е доста ревнива, но тази
ревност
произтича от това, че не иска да й се отнеме това, което по право й принадлежи.
В нея, изобщо, преобладава разсъдителността и логичният ум. Няма за какво да се безпокои за бъдещето си, понеже ще има наследство. Ще живее дълго време, но трябва да се пази. Изобретателността — добре развита и има способност към домакинство. Чувствата на любовта преобладават.
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, София
, 29.12.1904 г.
Оттогава те стават едни от най-
ревностните
му последователи. К.
Още от дете е с лабилна нервна система, което впоследствие се отразява на службата му като военен. Поради тази причина след време сам си подава оставката. През 1904 г. в Търново заедно с жена си Елена се запознават с П. Дънов чрез Мария Казакова.
Оттогава те стават едни от най-
ревностните
му последователи. К.
Иларионов умира в София през1929 г. Той е преводач от руски език на книгите: Лутсман, Л. „Непуши! “, В. Търново, 1928 г., 8 с. и Стед, Уилиям Томас „Как да се съобщаваме със задгробния свят“, В.
към текста >>
7.
Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев
, 07.1906 г.
Той става един от изключително
ревностните
последователи на Учителя Петър Дънов.
Търново, където на два пъти са водили обширни разговори. След това започва кореспонденция между двамата. От 1912 г. той получава вече официални покани за Съборите на Бялото братство. Тошев напуска Теософското общество.
Той става един от изключително
ревностните
последователи на Учителя Петър Дънов.
Като такъв, той е определен от Учителя за Ръководител на кръжока на Бялото братство в гр. Севлиево. 1917 година Тошев следва право в Софийския държавен университет. Като юрист, той е заемал различни длъжности в различни градове на страната. Работи като следовател, съдия, прокурор в Окръжните съдилища на Гр. Русе, Гр.
към текста >>
8.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
Неговата образцова
ревност
и приложението на Божествените закони, готовността му за всестранна жертва в живота му, трудолюбие и постоянство, неговият мил поглед, благ характер, винаги ще ни вдъхновяват и ще ни импулсират, за да бъдем и ние като него работници в служба на Новото, на Великото Ново, което идва вече в света и е дошло да работи, за да се формира Новият човек – новият тип човек на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта.
До колкото ни е известно той е имал ред срещи през годините с Учителя на Всемирното Бяло Братство. Някои от тези срещи са били изпълнявани инкогнито, като например да тръгне от Бургас за Варна, където тогава е бил Учителя, и да избягва да срещне какъвто и да е човек по пътя си. Свръзката между двамата в някои случаи е бил архангел Михаил. Тази кратка биография на Пеню Киров изтъквам, за да се види как е работил този наш мил и многообичан, любвеобвилен брат в своята вярност и послушание и в делото Божие. Как той е бил ръководен от Божествения Дух преди да положи основите на клона Бургас от Обществото Бяло Братство в България.
Неговата образцова
ревност
и приложението на Божествените закони, готовността му за всестранна жертва в живота му, трудолюбие и постоянство, неговият мил поглед, благ характер, винаги ще ни вдъхновяват и ще ни импулсират, за да бъдем и ние като него работници в служба на Новото, на Великото Ново, което идва вече в света и е дошло да работи, за да се формира Новият човек – новият тип човек на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта.
Тези пет добродетели ще донесат свободата, братството, единството, виделината, за да станат всички хора добри, умни, честни и справедливи по лицето на земята, обединени в един народ, една държава по цялото земно кълбо. До 1905г. брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от В. Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест. При една от тези обиколки към с.
към текста >>
9.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1908 г.
Изобщо в цялата
древност
и в християнската история е прието, че сутрин от 3 часа се започва идването на добрите духове и така до 4-5 часа, но най-усилено е от 3 часа.
И вие ще прочетете в Библията: „И рече Господ: да слезем и видим суматохата на Земята." Человек трябва да познава своето гражданство и като знае как трябва да работи, ще преминава от поле в поле и ще напредва. Астралният мир е свързан с физическия с известни връзки по известно течение. Забелязано е, че мъжете умират по-често сутрин, а жените - вечер; те са позитивно и негативно течение. Това показва, че и идването на духовете тук, на Земята, не може да става по едно и също време. Всичко е абсолютно математически разпределено.
Изобщо в цялата
древност
и в християнската история е прието, че сутрин от 3 часа се започва идването на добрите духове и така до 4-5 часа, но най-усилено е от 3 часа.
От 5 часа вече се започва друга деятелност. Връщането пък на тия духове се започва от 2 часа подир обяд и трае до 3-4 часа. А за часовете на денонощието ще. кажа: 11 часът през нощта е час критически; 12 в полунощ - сред ден; от 1-2 след полунощ са тоже критически; от 3-5 - най-добри, а от 9-10 часа вечерта са добри и най-благоприятни за сеанси; 11 часът е вече променчив. Сутрин от 9 до 11 - часове на най-усилена деятелност; 11 часът преди обяд е неблагоприятен; 12 ч.
към текста >>
10.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август
, 10.08.1914 г.
В
древността
са говорили за него мъдри човеци, пророците, за него говорят и съвременните гадатели, очаквали сте го и вие.
Понеже Христос иде, то силата Му ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, и следователно прогресът на човечеството ще бъде такъв. Златният светилник означава Христовото учение, което сега се търси и което сега настава. Повечето от хората спят. Сега седемте духове действуват, последната тръба е затръбила и вие всяко нещо бърже и неуморно да гледате да го разберете, ако досега не сте сторили това.Аз искам на първо място да имате вътрешно спокойствие. Защото ние в сегашното време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята и което от хиляди години се очаквало.
В
древността
са говорили за него мъдри човеци, пророците, за него говорят и съвременните гадатели, очаквали сте го и вие.
Всички са говорили за идването на Христа и няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите. И казвам ви, защото ще питате. Обърнете се към хоризонта, откъдето изгрява Слънцето, обърнете се в себе си към източна посока. Страх не бива да има. Страхът ще обърне вниманието ви в противоположно направление и Христос, към Когото се обръщате, носи в Себе Си Божествената Правда, Божествената Любов, Мъдрост и Истина, с които ще озари света и ще тури ред и порядък.
към текста >>
11.
Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи Радославов срещу Петър Дънов
, 25.06.1917 г.
във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-
ревностни
негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота".
по повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр.
във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-
ревностни
негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота".
В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца.
към текста >>
12.
Димитър Голов завършва земния си път.
, 8.11.1917 г.
Голов с благодарност и отправим към душата му една светла мисъл, защото малцина са работили така
ревностно
и са допринесли толкова много за Учителя през онези години, когато се поставят основите на Новото учение.
Той поисква да прибере всички протоколи от първите събори и други останали документи за съхранение. Синът обещава и му казва след колко дни да го посети, за да му ги предаде. Така в уречения ден и час, Нанков чука на вратата, никой не отваря, натиска дръжката на вратата, тя се отваря, влиза вътре и намира сина на Голов починал. За него на масата бил приготвен един пакет с всички документи... (15) Нека си спомним за Д.
Голов с благодарност и отправим към душата му една светла мисъл, защото малцина са работили така
ревностно
и са допринесли толкова много за Учителя през онези години, когато се поставят основите на Новото учение.
Георги Христов Използвана литература: 1. Бръзицев, Хр. Български книгоиздатели. (Очерци]. София, Бълг.
към текста >>
13.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма
ревност
, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство.
1923), с. 7-8 Трета година вече, „за да се помогне на духовното движение в България", как l-то окултно книгоиздателство издава в столицата „орган за висша духовна култура - „Всемирна летопис", не веднъж уредникът на този орган г. Ив. Толев е бил принуждаван да преустановява издаването му вследствие „нежеланието и мудността да се подкрепи това културно дело". „Капиталните (!) статии - най-ценният материал за физическото, умственото и моралното развитие на народа", не привличали „многобройни абонати". Малцина от „волно и неволно" получаващите този орган вярвали, че той „заслужава най-щедра подкрепа и най-широко разпространение сред народа" - малцина предплащали абонамента си", макар че той бил незначителен - далеч не стигал, „за да се посрещнат поне разноските за издаването му".
Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма
ревност
, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство.
Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др. Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата?
към текста >>
14.
Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), София
, 8.02.1922 г.
В
древността
един от царските синове на Адитите поискал да има свещ вечно горяща.
Понякой път тя идва от там, от гдето човек не очаква. Люби, възлюбвай вечното, безграничното, понеже то е само устойчиво и неизменно и там седи силата на душата, да е постоянно в близко общение с великия Дух на Любовта, Мъдростта и Истината. Аз желая ти да носиш Мъдростта в сърцето, в това се крие твоето благо. Ако Мъдростта обитава в теб, Любовта може да те навести, и да ти се изяви като ангел на пълната вътрешна свобода. Казва Господ, Аз ще ви се изявя, ако пребъдвате и Словото ми пребъдва във вас.
В
древността
един от царските синове на Адитите поискал да има свещ вечно горяща.
Такава му била доставена от един мъдрец, който в случая превърнал Любящата душа на една млада овчарка в такава жива свещ. Много се зарадвал синът на своята придобивка, тя внасяла със своята светлина и топлина мир и утеха на своя владетел, но когато я гледал, неговите очи се пълнели със сълзи, без да знае защо. Ти имаш сега тая свещ дадена от Бога, чети на нейната светлина, грей сърцето си на нейната топлина. Не питай защо очите ти са пълни със сълзи. Закрита е тайната на живота.
към текста >>
15.
Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)
, 24.02.1922 г.
Учителят е допуснал в Школата жените наравно с мъжете, нещо, което както сме разбрали, в Школите на
древността
не е било така.
Тогава Учителят открива Школата за младите, като тези, които е можело да влезнат в нея, са били лично поканени от Него направо или от човек изпратен пак от Него.* Една от последователките на Учителя, сестра Маркова, отлично владееща френски език е водела курсове по този език. Тези курсове тя е провеждала денем, в своя малък салон на улица „Цар Шишман". Вечер салончето е било свободно и тя го преотстъпва през това време на Учителя за провеждане на Школата. Учениците на този първи младежки клас са били около 80 души братя и сестри.
Учителят е допуснал в Школата жените наравно с мъжете, нещо, което както сме разбрали, в Школите на
древността
не е било така.
Възрастните братя и сестри, като разбраха за това събитие поискали и те да имат клас. Тогава Учителя открива и Общ клас за по- възрастните, задомени вече братя и сестри. В този клас можеха да посещават и младите, тези, които посещаваха и Специалния клас. До построяването на братския салон на улица „Оборище" N14 и двете Школи се провеждат в салончето на сестра Маркова. Тя беше рядко интелигентна, симпатична жена.
към текста >>
16.
Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'
, 24.02.1922 г.
Ето какво ме наведе на тази мисъл: един от нашите приятели, от най-
ревностните
, имал за мене много високо мнение, че аз всичко мога да направя.
Животните се събират, за да си помагат. И вълците зимно време се събират, но при особен случай, за да нападнат някое стадо. Въпросът е сега можем ли ние, при каквито и да е условия, при каквито мъчнотии и да се намираме, можем ли да ги победим, да изплуваме над тях? Сега от чисто християнско гледище, казват „Може“. Не теоретически как може, но практически въпросът стои малко другояче.
Ето какво ме наведе на тази мисъл: един от нашите приятели, от най-
ревностните
, имал за мене много високо мнение, че аз всичко мога да направя.
Лъжливи схващания! Заболява от неврастения, вика лекарите и те му казват да лежи 45 дена на гърба си. С такива вярвания нищо не става. То е илюзия. Ако твоята вяра в Бога не може да ти помогне, ако в краен случай и знанието, което имаш, не ти помогне, тогава защо ни е то?
към текста >>
17.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
, 7.07.1922 г.
Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-
ревностните
бели братя и сестри.
Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36). И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение.
Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-
ревностните
бели братя и сестри.
Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св.
към текста >>
И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали
ревността
и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово.
Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя.
И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали
ревността
и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово.
Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ.
към текста >>
18.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Пентаграма, като фигура, съществува ог дълбока
древност
.
Символ на съвършенство". Учителя използва думата и в мъжки, и в женски род, а в беседите тя е записвана и с „о” и с „а". Освен това, в някои беседи, когато се говори за Пентаграма, негов синоним се използва и думата „петоъгълник". В края на главата поместваме библиографичната справка. В изложението, което следва, в края на всеки цитат е даден номерът на източника по този списък и страницата, от която е взет.СЪЩНОСТ
Пентаграма, като фигура, съществува ог дълбока
древност
.
Обаче, такъв Пентаграм, какъвто ние знаем, с тези картини и имена на добродетелите — такьв Пентаграм е даден за първи път от Учителя. В бележките на Учителя е намерена Пентаграма с някои картини, с имената на добродетелите и с изреченията в 1898 г., получени от горе. Значи му е даден още тогава, но е напечатан по-късно. (12) Какво представя Пентаграмата? — Път към истинския живот.
към текста >>
19.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-
ревностните
бели братя и сестри.
Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36). И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение.
Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-
ревностните
бели братя и сестри.
Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св.
към текста >>
И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали
ревността
и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово.
Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя.
И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали
ревността
и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово.
Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ.
към текста >>
20.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка
, 12.07.1924 г.
Учителят не е допуснал тя да се възгордее, и я запазил от
ревността
на окръжаващите.
На 23 годишна възраст по случай Петровден на Рила Савка Керемидчиева поднесла на Учителя свой подарък: една книжка, наречена “Свещени думи на Учителя към ученика”. Това са отговорите на Учителя по зададени от нея въпроси. За нейна голяма изненада Учителят отхвърлил книгата. Обхванало я дълбоко отчаяние. Едва след седем години, гледайки пиесата “Бедността не е порок” в Народния театър тя разбрала причината за отхвърлянето на книжката.
Учителят не е допуснал тя да се възгордее, и я запазил от
ревността
на окръжаващите.
След години се създали условия и книжката била отпечатана. 2. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ, Спомен на Св. Няголов САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА 1901 - 1943
към текста >>
Учителят не е допуснал тя да се възгордее, и я запазил от
ревността
на окръжаващите.
На 23 годишна възраст по случай Петровден на Рила Савка Керемидчиева поднесла на Учителя свой подарък: една книжка, наречена “Свещени думи на Учителя към ученика”. Това са отговорите на Учителя по зададени от нея въпроси. За нейна голяма изненада Учителят отхвърлил книгата. Обхванало я дълбоко отчаяние. Едва след седем години, гледайки пиесата “Бедността не е порок” в Народния театър тя разбрала причината за отхвърлянето на книжката.
Учителят не е допуснал тя да се възгордее, и я запазил от
ревността
на окръжаващите.
След години се създали условия и книжката била отпечатана. Малко хора са знаели истинската духовна работа, която е вършела Савка Керемидчиева, живеейки близо до Учителя. А освен духовната работа тя му е помагала в бита също с любов и смиреност. И Учителят е имал доверие в нея защото за него тя е била ученик, дошъл при него да учи. Когато Савка Керемидчиева завършила университета, Учителят й казал следното: “Сега твоята педагогика ще я обърнеш към себе си и ще направиш себепедагогика.”
към текста >>
21.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 31 август
, 31.08.1924 г.
Даже да се помете не отива никоя сестра от най-
ревностните
.
Кое е най-належаще? Бр. Драган Попов, София: - Да се ликвидира със салона. На 3-ий септември трябва да внесеме 25,000 лева. Решихме да платиме дълга на Радославова - около 50,000 лева, а всичкия дълг е около 120,000 лева. Никой не се грижи за салона, като че е чужд.
Даже да се помете не отива никоя сестра от най-
ревностните
.
Бяхме 12 души. Всеки се оттегли и гледа да хвърли товара на други. Имаше комисия, която да прегледа сметките и да докладва. Не е сторено това и досега.Учителят: - Трябва да се уреди. С назначаването на няколко души, да се прегледат сметките и се уреди.За взаимно подпомагание, може да се образува фонд, но всеки комуто се даде помощ, трябва да вложи в себе си желанието да върне това, което му е дадено.
към текста >>
Жажда за работа, за подвизи има,
ревност
има, но все пак утеготяванието съществува.
Вие в провинцията какви нужди имате? Бр. Георги Куртев, Айтос: Охлаждение има един към други.Бр. Панайот Ковачев, Ст. Загора: Необходими са обиколките от Учителя между нас.Бр. Минчо Сотиров, Бургас: Утеготяванието го има навсякъде между приятелите от провинцията.
Жажда за работа, за подвизи има,
ревност
има, но все пак утеготяванието съществува.
Идванието на един външен брат събира всички около него и с наслада слушат говора му, а колко повече, ако бихме имали радостта да бъде между нас Учителя ни! Той да ни посетеше! Бр. Деню Цанев, София: Това утеготявание е отражение на положението в София и там го възприемат.Бр. Емануил Иванов, Варна - говори в същатата смисъл, изтъква, че някои братя говорят от името на Учителя и добре говорят, но има и други, които криво са разбрали Учителя и внасят разкол.Учителят: Такива си устройват гнездо и друг път да идват. Всеки, който идва да говори или като гост трябва да има позволение от Учителя.
към текста >>
22.
Формули дадени от Учителя на Мусала. 1926 г.
, 12.07.1926 г.
Аз съм чувал от Учителя, че в
древността
е имало Школа и че тук е била Школата на Орфей.
Не при първото, а при дълбокото езеро има клекове и там е завет. Нашите палатки бяха при самите извори горе. Ние слизахме по пътеките при езерата. Учителят е говорил за Маричините езера, че тук е била Школата на Орфей. Хората я търсят на физическото поле.
Аз съм чувал от Учителя, че в
древността
е имало Школа и че тук е била Школата на Орфей.
Сега какъв външен вид е имала тая Школа и в какво се е състояла не мога да кажа подробно, защото не сме питали Учителя. Може някой да Го е питал и да знае. Ние знаем от старата литература, че връх Мусала се е наричал Калкойон". Тук при неговите езера е била Школата на Орфея, но дали към Маричините езера или към Мусаленските езера, т. е. към „Окото" не се знае.
към текста >>
23.
Учителя обсъжда с група от Братството забраната на събора през 1928 г.
, 09.1928 г.
Размишлението е ефикасен метод и е употребявано от дълбока
древност
.
Преди да се справят с нас, с тях ще се справят. В бъдеще учениците на Бялото Братство от тук ще се родят в Русия, в Кавказ, и там ще работят. Стана въпрос как да се четат беседите и лекциите. Учителя каза: Неведнъж съм споменавал, че четенето на свещени текстове трябва да се съпровожда с молитва и размишление.
Размишлението е ефикасен метод и е употребявано от дълбока
древност
.
В епохата на Христа и на Йоан Кръстител зад тях стояха 4 000 есеи18, които бяха техен тил. Когато излязат десет души да работят на Божията нива, зад тях трябва да има най-малко сто, които с молитвите си да бъдат тил. И един Учител, като работи, има тил, който го подкрепя с молитва. Апостолите на Христа са преродени пророци. Исайя бе пророк и поет.
към текста >>
24.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли
, 15.07.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
25.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли
, 16.07.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
26.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли
, 17.07.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
27.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли
, 18.07.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
28.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли
, 19.07.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
29.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли
, 20.07.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
30.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли
, 24.07.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
31.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли
, 25.07.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
32.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли
, 26.07.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
33.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли
, 27.07.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
34.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли
, 28.07.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
35.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли
, 29.07.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
36.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли
, 30.07.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
37.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август
, 1.08.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
2. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 1 август от спомена на П. Ганев: 1.VIII.1932 год. Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 - 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
38.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август
, 2.08.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
39.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август
, 3.08.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
40.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август
, 4.08.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
41.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август
, 5.08.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
42.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август
, 6.08.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
43.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август
, 8.08.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
44.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август
, 9.08.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
45.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август
, 10.08.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
46.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август
, 11.08.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
47.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
48.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август
, 13.08.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
49.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август
, 15.08.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
50.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август
, 16.08.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
51.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
52.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 186 август
, 18.08.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
53.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1932 г.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Хубави са на Учителя, гдето е сам на Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването на крушите. Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия. Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих. Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил на 30.VII. с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една
ревност
безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10. глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем на полянката над Езерото на Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал на една канара. И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието на частиците на камъните. По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша. По повод махалото Учителят загатна и за закона на левитацията, че със силата на съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
към текста >>
54.
Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')
, 19.01.1934 г.
Пък и
ревност
се събужда.
Всеки имен или рожден ден на неговите близки, той ознаменува със специално внимание. Или прием ще има, или менюто на обяда ще бъде по-специално. Все нещо ще направи. Но така тайно, незабележимо. Защото Учителя пази душите, а гордост и тщеславие се ширят.
Пък и
ревност
се събужда.
А той бди.Като завърши песента и след като я изпяхме всички, Учителя попита: „Добре ли е? " Един брат отговори: „Може да се каже „Духът ми шепне това", а не „казва", както я беше дал Учителя. И той, деликатен и мил, отстъпи от дадения текст „И Духът ми казва това".Аз изпитах болка, защото знаех вече какво значи да се измени текст.С голяма любов и смирение, постепенно Учителя отваря път за Божественото в нас. Летопис на изгрева - Том 2 ДУХЪТ МИ ШЕПНЕ
към текста >>
55.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 23 септември
, 23.09.1941 г.
В
древността
всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, за да получат просветление и нови идеи.
През деня е Учителя обикаляхме околностите при хубаво време. Посрещахме гости от Изгрева. Незабелязано и в радост минаха часовете. В тези Божествени чисти места незабравими останаха в съзнанието ни всички мигове, прекарани тук през тези четири дни. Благодарим на Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим.
В
древността
всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, за да получат просветление и нови идеи.
Ще благодарим на небето за тези свещени дни, прекарани тук. На такава височина става голяма промяна в човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Учителя каза:Онези, които са в София, очакват от вас.
към текста >>
56.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 24 септември
, 24.09.1941 г.
В
древността
всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, за да получат просветление и нови идеи.
През деня е Учителя обикаляхме околностите при хубаво време. Посрещахме гости от Изгрева. Незабелязано и в радост минаха часовете. В тези Божествени чисти места незабравими останаха в съзнанието ни всички мигове, прекарани тук през тези четири дни. Благодарим на Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим.
В
древността
всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, за да получат просветление и нови идеи.
Ще благодарим на небето за тези свещени дни, прекарани тук. На такава височина става голяма промяна в човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Учителя каза:Онези, които са в София, очакват от вас.
към текста >>
57.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 25 септември
, 25.09.1941 г.
В
древността
всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, за да получат просветление и нови идеи.
През деня е Учителя обикаляхме околностите при хубаво време. Посрещахме гости от Изгрева. Незабелязано и в радост минаха часовете. В тези Божествени чисти места незабравими останаха в съзнанието ни всички мигове, прекарани тук през тези четири дни. Благодарим на Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим.
В
древността
всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, за да получат просветление и нови идеи.
Ще благодарим на небето за тези свещени дни, прекарани тук. На такава височина става голяма промяна в човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Учителя каза:Онези, които са в София, очакват от вас.
към текста >>
58.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 26 септември
, 26.09.1941 г.
В
древността
всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, за да получат просветление и нови идеи.
През деня е Учителя обикаляхме околностите при хубаво време. Посрещахме гости от Изгрева. Незабелязано и в радост минаха часовете. В тези Божествени чисти места незабравими останаха в съзнанието ни всички мигове, прекарани тук през тези четири дни. Благодарим на Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим.
В
древността
всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, за да получат просветление и нови идеи.
Ще благодарим на небето за тези свещени дни, прекарани тук. На такава височина става голяма промяна в човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Учителя каза:Онези, които са в София, очакват от вас.
към текста >>
59.
Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...
, 25.07.1942 г.
Разговорът се водеше предимно върху народната музика и хороводни игри, с които българският народ е тясно свързан от дълбока
древност
.
Наскоро бе валяло дъжд и овлажненият въздух беше свеж и приятен. От боровете се разнасяше сладостният дъх на борина, който придаваше на всяка вдишка въздух аромата на горския мед. Слънцето започна да се спуска към залеза си. Щурчетата настройваха своите цигулки, а за светулките беше още рано. Мнозина от братята и сестрите, които бяха се събрали тук, бяха музиканти.
Разговорът се водеше предимно върху народната музика и хороводни игри, с които българският народ е тясно свързан от дълбока
древност
.
Учителят обясняваше някои стъпки от народните ритми, като ни разкриваше тяхното значение. После Той ни изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои са вмъкнатите отпосле. Учителят продължи да свири, като пожела някои от братята и сестрите да Го придружавате импровизирани движения. Всеки по свое вътрешно чувство съчетаваше музиката със съответни движения на ръцете и тялото. Получи се пъстро разнообразие.
към текста >>
60.
Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна
, 17.02.1865 г.
Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като
ревностен
член на спиритическото общество."
Учителя живя в света, но светът остана извън него. Той не го допусна да влезе в него. Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите. Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83):„През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща.
Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като
ревностен
член на спиритическото общество."
Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов.
към текста >>
В своята
ревност
и взискателност те изискали от владиката Порфирий както преустановяването на тази практика, така и персонално наказание за храбрия духовник.
Очевидно неговата личност е била достатъчно многопластова и богата, за да бъде баща на всички вярващи в поверената му епархия. Отец Константин, като използвал това, в последващите си действия за утвърждането на тезата за българската идинтичност, бил както настойчив и храбър, така предпазлив и дискретен. Пример е една от първите му стъпки - постепенно започнал да произнася някои от ектениите на Светата Литургия и дори прочитал Евангелските текстове на славянски език. Това породило изключително национално въодушевление сред българите - все по-будни и активни. От друга страна имало и ответна реакция на гърците.
В своята
ревност
и взискателност те изискали от владиката Порфирий както преустановяването на тази практика, така и персонално наказание за храбрия духовник.
Отец Константин бил преместен от мястото, където служил, в митрополитската църква в града, под неговото пряко наблюдение. Когато видял, че този път е затворен, отец Константин сменил насоката на дейността си - спечелил благоволението на вицеконсула на Русия в града Александър Рачински. Неговото топло отношение към българите и лично обаяние му създали висок авторитет в града и областта. След няколко срещи се взело решение да бъде създаден български кръжок, в който участвал и консулът Рачински. След дълги настоявания и молби до владиката новите ратници на национолната кауза успели да спечелят благоволението на епископ Порфирий.
към текста >>
61.
Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм
, 01.12.1881 г.
Пентаграмът (петолъчната звезда), е окултен символ, съществуващ от дълбока
древност
.
Относно Пентаграма Относно Пентаграма На основата на дългогодишни наши проучвания, предлагаме различна гледна точка за етапите на създаването на Пентаграма от Учителя Петър К. Дънов – този свещен за Бялото Братство символ, както и за авторството на изображенията му. Тук няма да излагаме значението на символите, тълкуванията на духовните послания в Пентаграма и методите за духовна работа с него.
Пентаграмът (петолъчната звезда), е окултен символ, съществуващ от дълбока
древност
.
Но пентаграм с картини, символи и с имена на добродетели, е даден за първи път от Учителя. В неговите бележници от 1897 до 1900 г. са намерени записани и изрисувани различни символи, свързани с фигурите в Пентаграма – букви, образи и картини, светилник, дъга, кръст, петолъчна звезда. За подобни символи – букви, тръба, изваден нож, образ на Христос и др., Учителя съобщава в писмо до Пеню Киров от 1 септември 1899 г. (Вж. „Епистоларни диалози“. Ч.1.
към текста >>
62.
Роден Николай Дойнов, последовател на Учителя, известен български астролог
, 18.12.1904 г.
Книгата на Николай Дойнов е интересна за съвременния читател също и с това, че в нея е представена историята на астрологията от най-дълбока
древност
.
Това е и един от основните принцип в работата на Николай Дойнов: да се чете не само езикът на хороскопа, но да се търсят и знаците, изписани върху главата и ръцете на дадения човек. Едва тогава заключенията на астролога могат да бъдат достоверни и съветите му полезни. Затова и книгата, представяща астрологичната теория и практика на Николай Дойнов, носи заглавието “Ръководство по астрология, френология и хиромантия”. Това са “трите свидетели”, както той ги нарича, или “трите ключа” към разбирането на дадената индивидуалност и на уроците, които в настоящото си превъплъщение душата трябва да научи; това е и възможност за дадения човек да си припомни онези задачи, които си е поставил преди въплъщаването си на Земята. В този смисъл “Ръководство по астрология, френология и хиромантия” определено е оригинална и новаторска в търсенията си към едно по-многостранно и цялостно разбиране на човека.
Книгата на Николай Дойнов е интересна за съвременния читател също и с това, че в нея е представена историята на астрологията от най-дълбока
древност
.
Една част от тази информация авторът получава непосредствено при разговорите си с Учителя, а другата е плод на дългогодишните му проучвания в тази област. Предимство на книгата пред множество съвременни ръководства по астрология е и това, че астрологичната теория тук е дадена във връзка с научни данни от астрономията. При това осмисляне на физичните факти в съответствие с техните вътрепсихични духовни същности, отново откриваме характерния оригинален подход на този автор, търсещ едно по-цялостно и задълбочено вникване в астрологичните понятия. Интересен, от гледище на днешната т. н. “митологична астрология”, е и паралелът, който Николай Дойнов прави между факти от астрологията и митологията.
към текста >>
63.
Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 06.02.1894 г.
Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал
ревностен
ученик на Учителя.
Роден на 6 февруари 1894 г. В град Смолян. Завършил семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София.Запознал се с идеите на Толстой и силно се увлякъл от чистотата им. Приел вегетарианството като по-висш морален начин на живот. През 1914 година П.
Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал
ревностен
ученик на Учителя.
Владеел френски език и есперанто. В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение. Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света.
към текста >>
64.
Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 04.01.1983 г.
Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал
ревностен
ученик на Учителя.
Роден на 6 февруари 1894 г. В град Смолян. Завършил семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София.Запознал се с идеите на Толстой и силно се увлякъл от чистотата им. Приел вегетарианството като по-висш морален начин на живот. През 1914 година П.
Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал
ревностен
ученик на Учителя.
Владеел френски език и есперанто. В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение. Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света.
към текста >>
65.
Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото
, 27.07.1901 г.
Учителя я е пазил от
ревността
и злобата на някои от окръжаващите на Изгрева.
Има и друга версия защо Учителя е отхвърлил книгата - добавила е неподходящи цитати от беседите. Едва след седем години разбира причините за отхвърлянето, когато е посетила една пиеса в Народния театър - „И бедността не е порок". Тя излиза от театъра, целувайки една от стените му, и си отива с едно просветление. Тя е млада и ще се развие гордост в нея при успехите, които има. Надмощието над другите, славата е опасна.
Учителя я е пазил от
ревността
и злобата на някои от окръжаващите на Изгрева.
След още седем години един ученик, на когото тя поднася книгата, извиква възхитен: „Тя трябва да бъде издадена! " Още на другия ден изваждат 500 стиха, редактират ги и ги дават за печат. Това е в 1938 година. Помощникът й е бил брат Боян Боев. Непрестанните й посещения при Учителя бяха съблазън за много приятели.
към текста >>
66.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 30.12.1900 г.
Често ни поздравява с богомилския поздрав „Словото опазихме." Този, който не желаеше да учи, завършва висше образование и става най-
ревностният
ученик на Учителя.
Като младеж допуска грешки, особено в обходата си към приятелите. С течение на времето разбира, че всеки човек — приятел или враг, има свое място в общия живот и специфична задача, която трябва да изпълни. В последните си години Борис приема с разположение всички, които го посещават. Всички те са му приятели и той зачита убежденията им. Не допуска никакви отклонения от идейния път.
Често ни поздравява с богомилския поздрав „Словото опазихме." Този, който не желаеше да учи, завършва висше образование и става най-
ревностният
ученик на Учителя.
До края на живота си работи с любов в изпълнение задачите — да издава беседите и ръководи братския живот. В неговия дом постоянно идват братя и сестри, с които провежда разговори за братския живот и им разказва своите духовни опитности. Заминава си на 22 декември 1991 година. Неговият път е труден, но светъл, път, озарен от Духа и Словото на Учителя. _________________________Източник: 7.7 Борис НиколовУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА
към текста >>
67.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
След това дойде
ревността
срещу мен, която
ревност
понякога се обръщаше в озлобение.
А там непрекъснато имаше движение от идващи и отиващи си посетители, като всеки бе се въоръжил с търпение и с подготвени въпроси към Учителя, защото всеки посетител не отиваше от просто любопитство, а от някаква нужна, търсещ помощ, закрила, съвети и разрешение на житейските си проблеми. А аз отивах като частна ученичка. Защо казвам частна ученичка? Веднъж при едно събиране на възрастни приятели около Учителя за разговор при една вечеря, при един наш познат на семейството ни, а това беше Петко Епитропов Той бе заявил: „Е, вас ви изпревари и надмина една частна ученичка, която е само на 18 години." Какво бе любопитството на околните да влезат, да видят и да разберат коя е тази ученичка.
След това дойде
ревността
срещу мен, която
ревност
понякога се обръщаше в озлобение.
Тази ревност беше непонятна за мен, но за тях беше обяснима - не можеха да проумеят и да разберат защо Учителят приемаше мен, а не тях и защо толкова дълго се задържах при него. Те му задаваха въпроси, а той им бе отговорил: „Тя е моя частна ученичка". А да си частна ученичка трябваше да имаш учител, трябваше да има ученик и разбира се уроци, които трябваше да се изучават и след това частната ученичка беше изпитвана така както ме изпитваха учителите в гимназията. Като частна ученичка аз не заплащах хонорар на Учителя, а трябваше да го заплатя с преданост към делото и го изплатих като верност до края на живота си. И не само към този живот, но това важи и за вечността.
към текста >>
Тази
ревност
беше непонятна за мен, но за тях беше обяснима - не можеха да проумеят и да разберат защо Учителят приемаше мен, а не тях и защо толкова дълго се задържах при него.
А аз отивах като частна ученичка. Защо казвам частна ученичка? Веднъж при едно събиране на възрастни приятели около Учителя за разговор при една вечеря, при един наш познат на семейството ни, а това беше Петко Епитропов Той бе заявил: „Е, вас ви изпревари и надмина една частна ученичка, която е само на 18 години." Какво бе любопитството на околните да влезат, да видят и да разберат коя е тази ученичка. След това дойде ревността срещу мен, която ревност понякога се обръщаше в озлобение.
Тази
ревност
беше непонятна за мен, но за тях беше обяснима - не можеха да проумеят и да разберат защо Учителят приемаше мен, а не тях и защо толкова дълго се задържах при него.
Те му задаваха въпроси, а той им бе отговорил: „Тя е моя частна ученичка". А да си частна ученичка трябваше да имаш учител, трябваше да има ученик и разбира се уроци, които трябваше да се изучават и след това частната ученичка беше изпитвана така както ме изпитваха учителите в гимназията. Като частна ученичка аз не заплащах хонорар на Учителя, а трябваше да го заплатя с преданост към делото и го изплатих като верност до края на живота си. И не само към този живот, но това важи и за вечността. Учителят ме запозна още през 1916 година, както и следващите години с основните положения на духовния свят - а те бяха нужни, за да си изработя един правилен духовен мироглед.
към текста >>
68.
Влад Пашов си заминава от физическия свят
, 05.02.1974 г.
След няколко дена негов приятел го завежда на беседа на Учителя и като чува гласа му, веднага познава, че това е същият глас, който му каза да хвърли пистолетите.Напуща партията и става най-
ревностен
последовател на Учителя.
С два пистолета в ръце той спира колата и цар Борис слиза и го пита: „Какво има, момче? " В това време чува повелителен глас: „Хвърли пистолетите! ” Съзнанието му светва и той си спомня за всичките добрини, които царят беше направил за семейството им. Той хвърля пистолетите и се отстранява. Борис се качва в колата и си заминава.
След няколко дена негов приятел го завежда на беседа на Учителя и като чува гласа му, веднага познава, че това е същият глас, който му каза да хвърли пистолетите.Напуща партията и става най-
ревностен
последовател на Учителя.
Отрицателният аспект (Слънце точен квадрат Уран) се преобръща в (Слънце тригон Уран) и Влад започва най-усилено да изучава Божествената мъдрост - астрологията и започва да печати беседите. Прави му се нов хороскоп. Става словослагател в печатницата. Посещава редовно беседите, добър стенограф е и ги записва. Така Словото няколко пъти преминава през съзнанието му и той добива дълбоко вътрешно знание.
към текста >>
69.
Родена Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя
, 01.01.1913 г.
- Вокалното изкуство, пеенето е играло важна роля още от дълбока
древност
.
- Учителю, вие като сте велик Учител, бихте ли играли на сцената като артист? - И аз играя роля. Ангелите и невидимият свят са моята публика. Не ми е позволено да направя ни най-малката погрешка. - Учителю, кое изкуство е по-старо, вокалното ли, или инструменталното?
- Вокалното изкуство, пеенето е играло важна роля още от дълбока
древност
.
Вокалната музика е много по-стара от инструменталната. - Учителю, кои са първите качества на ученика? - Послушание, самопознание, самопожертване - това са първите качества, които трябва да има ученика. - Учителю, трябва ли да се хармонизират песните ви? - Някои песни не бива да се хармонизират, а да се пеят само в октава или унисон, за да не се промени духовността им.
към текста >>
70.
Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя
, 13.09.1893 г.
Тогава аз, защото се подвизавах доста
ревностно
и имах доверие на брат Пеню Киров и брат Стоименов, те намериха за добре да посочат и мен за заместник на брат Коста Стойчев, който по някакви причини не можеше да присъства.
Така и той един вид си поправи мнението за мене, и моят кредит пред него порастна. По-късно през 1914 г. Учителят даде едно нареждане, посочва точно имената на братята и сестрите, които трябва да присъстват на събора в Търново. Броят на присъстващите трябва да бъде 70 души. Ако някой от поканените не може да присъства било по причина, че не може да получи отпуска, било, че няма парични средства, то ръководителят да посочи друг брат или сестра от местния кръжок, които да присъстват като негови заместници.
Тогава аз, защото се подвизавах доста
ревностно
и имах доверие на брат Пеню Киров и брат Стоименов, те намериха за добре да посочат и мен за заместник на брат Коста Стойчев, който по някакви причини не можеше да присъства.
И така имах щастието да присъствам на Търновския събор през 1914 г.” ________________Източник: Бургаското братство от 1898 г. до 1990 г. Учениците Приятели на дъгата
към текста >>
71.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
За това свидетелства Елена Андреева, една от най-
ревностните
последователки на Дънов, стенографирала неговите беседи от 1921 г. нататък.
Отдавна е свикнала да се усамотява в някоя планина. Отначало, особено след смъртта на Пенчо Славейков, това са малки планински селища в Алпите, където наема скромни квартири. По-късно, когато до-ходите ѝ съвсем намаляват, излиза просто в Стара планина или Рила. В края на май 1930 г. тя се премества да живее на Изгрева.
За това свидетелства Елена Андреева, една от най-
ревностните
последователки на Дънов, стенографирала неговите беседи от 1921 г. нататък.
„Когато дойде на Изгрева, тя беше може би към 60 години, но беше хубава жена. Малко повехнало лице, но много красива жена беше. Една осанка благородна, изправена с достойнство, много културна обхода към хората, красиво всичкото, хубаво, изящна беше.“[12] Как обаче изглежда мястото, в което попада М. Белчева? Нека го видим отстрани, през очите на един млад тогава писател, Владимир Полянов. В югозападния край на София отдавна вече бе изникнало селището на тъй наречените дъновисти – една религиозна секта, чийто основател привличаше със своите проповеди след нещастния край на войната много огорчени мъже и жени, загубили свои близки, както и всяка друга радост в самотния си живот.
към текста >>
72.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
За това свидетелства Елена Андреева, една от най-
ревностните
последователки на Дънов, стенографирала неговите беседи от 1921 г. нататък.
Отдавна е свикнала да се усамотява в някоя планина. Отначало, особено след смъртта на Пенчо Славейков, това са малки планински селища в Алпите, където наема скромни квартири. По-късно, когато до-ходите ѝ съвсем намаляват, излиза просто в Стара планина или Рила. В края на май 1930 г. тя се премества да живее на Изгрева.
За това свидетелства Елена Андреева, една от най-
ревностните
последователки на Дънов, стенографирала неговите беседи от 1921 г. нататък.
„Когато дойде на Изгрева, тя беше може би към 60 години, но беше хубава жена. Малко повехнало лице, но много красива жена беше. Една осанка благородна, изправена с достойнство, много културна обхода към хората, красиво всичкото, хубаво, изящна беше.“[12] Как обаче изглежда мястото, в което попада М. Белчева? Нека го видим отстрани, през очите на един млад тогава писател, Владимир Полянов. В югозападния край на София отдавна вече бе изникнало селището на тъй наречените дъновисти – една религиозна секта, чийто основател привличаше със своите проповеди след нещастния край на войната много огорчени мъже и жени, загубили свои близки, както и всяка друга радост в самотния си живот.
към текста >>
73.
Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос
, 03.03.1870 г.
Иначе е добър,
ревностен
брат, обаче в туй отношение малко честолюбив и искал да изпъкне така.
На стр. 79, 12 ред отгоре. Г. С: Този брат се казваше Крум Илиев, Той искал да стане ръководител, а пък печатарят го сбъркал и писал брат Георги Куртев. В. К.: Ама аз го задрасках и на всички книги съм го написал на ръка. Г. С.: Крум Илиев се е казвал той.
Иначе е добър,
ревностен
брат, обаче в туй отношение малко честолюбив и искал да изпъкне така.
А иначе е имал добри качества. В. К.: Какво е казал брат Георги Куртев? Г. С.: Брат Георги Куртев след смъртта на Крум Илиев, той го е сънувал като в една колиба така, обаче без уплътняване и вътре стои така скрит, обаче обгърнат с една хубава мантия. Брат Куртев си го обяснява, че тази хубава мантия това са добродетели, които е имал, но които никой не ги знае. А пък поради грешките, които е правил, затуй го виждаме затворен, не е свободен.
към текста >>
74.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
Нещо повече, тя познава Учителя, отива да живее в комуналното селище „Изгрев" и става
ревностна
последователка на Божественото учение.
На 5 април 1926 г. по инициатива на съученичките й нейният клас отива на „Изгрева" и слуша беседа от Учителя. Беседата е изнесена в 2 ч. след обяд и носи заглавие „Чист и светъл". Невена изживява най-силния момент от живота си и прави нещо много показателно за ученик от Школата: взема беседата от стенографките и я издава със собствени средства.
Нещо повече, тя познава Учителя, отива да живее в комуналното селище „Изгрев" и става
ревностна
последователка на Божественото учение.
Професионалният й път преминава през учителското поприще. След 9 септември 1944 година и до 1949 г. работи в братската книжарница в кв. „Изгрев". Сестра Невенка не се омъжва и животът й преминава през трудности и лишения, но силният й творчески импулс и мечтата й по възвишеното и духовното я подкрепят в нелекия й път. Живее до края на живота си с минимална пенсия, която не достига понякога и за листи, и за индиго, за да пише своите романи.
към текста >>
Нещо повече, тя познава Учителя, отива да живее в комуналното селище „Изгрев" и става
ревностна
последователка на Божественото учение.
На 5 април 1926 г. по инициатива на съученичките й нейният клас отива на „Изгрева" и слуша беседа от Учителя. Беседата е изнесена в 2 ч. след обяд и носи заглавие „Чист и светъл". Невена изживява най-силния момент от живота си и прави нещо много показателно за ученик от Школата: взема беседата от стенографките и я издава със собствени средства.
Нещо повече, тя познава Учителя, отива да живее в комуналното селище „Изгрев" и става
ревностна
последователка на Божественото учение.
Професионалният й път преминава през учителското поприще. След 9 септември 1944 година и до 1949 г. работи в братската книжарница в кв. „Изгрев". Сестра Невенка не се омъжва и животът й преминава през трудности и лишения, но силният й творчески импулс и мечтата й по възвишеното и духовното я подкрепят в нелекия й път. Живее до края на живота си с минимална пенсия, която не достига понякога и за листи, и за индиго, за да пише своите романи.
към текста >>
75.
Заминава си Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 20.04.1995 г.
Нещо повече, тя познава Учителя, отива да живее в комуналното селище „Изгрев" и става
ревностна
последователка на Божественото учение.
На 5 април 1926 г. по инициатива на съученичките й нейният клас отива на „Изгрева" и слуша беседа от Учителя. Беседата е изнесена в 2 ч. след обяд и носи заглавие „Чист и светъл". Невена изживява най-силния момент от живота си и прави нещо много показателно за ученик от Школата: взема беседата от стенографките и я издава със собствени средства.
Нещо повече, тя познава Учителя, отива да живее в комуналното селище „Изгрев" и става
ревностна
последователка на Божественото учение.
Професионалният й път преминава през учителското поприще. След 9 септември 1944 година и до 1949 г. работи в братската книжарница в кв. „Изгрев". Сестра Невенка не се омъжва и животът й преминава през трудности и лишения, но силният й творчески импулс и мечтата й по възвишеното и духовното я подкрепят в нелекия й път. Живее до края на живота си с минимална пенсия, която не достига понякога и за листи, и за индиго, за да пише своите романи.
към текста >>
76.
Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел
, 09.08.1940 г.
Даниел Цион, на времето си главен равин на България и такъв на Централната Синагога в София, който почина преди няколко години в Израел, беше един от преданите и
ревностни
ученици на Учителя.
Вергилий Кръстев), София, 2005, стр. 401. 14. Даниел Цион в реч пред радиостанция „Гласът на Израел“ на 14 септември 1952 г. Публикувана в Списание Житно зърно бр.20, 2009 г. ГЛАВНИЯТ РАВИН ДАНИЕЛ ЦИОН ЗА УЧИТЕЛЯ (от Сава Калименов)
Даниел Цион, на времето си главен равин на България и такъв на Централната Синагога в София, който почина преди няколко години в Израел, беше един от преданите и
ревностни
ученици на Учителя.
Той много често посещаваше Учителя на Изгрева, идвал е и в лагера на Братството на Седемте езера, на Рила. И Учителят се отнасяше с особено внимание към него. Макар ученик на Учителя, Даниел Цион продължаваше да изпълнява своята длъжност като главен равин. В разговорите си с него, Учителят, между другото, го е напътвал към мисълта, че еврейството трябва да приеме Христа и че трябва да се работи в това направление. Знаейки много добре, че бъдещата съдба на еврейския народ ще зависи преди всичко от изправянето на съдбоносната грешка, направена преди две хиляди години спрямо Христа, Учителят се е стараел по всички възможни начини да внесе тази идея сред световното еврейство.В един от разговорите си с Учителя, равин Даниел Цион казва, че има много неща в беседите, които сам той трудно разбира и тълкува и помолил Учителя да му посочи някой брат, който да му помага в това отношение.
към текста >>
През целия си живот е бил
ревностен
ционист.
Изгревът - Том 30 Даниел Цион - равин християнин в Израел (от д-р Стефан Кадиев) Случаят с равина Даниел Цион - предишният главен равин на България, възбуди голям интерес в днешната държава Израел. Равинът Даниел Цион е учен и историк от значение.
През целия си живот е бил
ревностен
ционист.
Той се премества в Израел и примерът му бе последван от повечето негови сънародници. Равинът Даниел Цион прие Исуса за свой личен Спасител и благо- вествува на юдеите в Израел, че този, когото тяхната нация отхвърля, е техният истински Месия. Той настоя за ревизиране на съдебния процес срещу Назаря- нина и за отмяна на присъдата, която Го предаде на разпятие. Той каза, че евреите трябва да приемат Исуса за техен Месия и Спасител, иначе те ще страдат много и занапред. Естествено е, че неговото свидетелство намери много противници.
към текста >>
77.
Роден Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя
, 20.07.1874 г.
Може и тогава волното въображение на някои израилтяни да е обличало идването на Месия в невъзможни блясъци, ала Исая, истински ясновидец на
древността
, седем и половина века преди идването на Господа, казва:„Кой поверва на известието ни?
Закле се Господ, не ще се разкае: „Ти си свещеник во век според чинът на Мелхиседека”. /Псалом 110; 2-4/.Различни предположения има за новото идване на Мировият Учител и Спасител.Еврейският народ още очаква Месия, който ще се възцари на Давидовият трон. Християнските църкви, въз основа иносказателни текстове в Евангелието и Откровението на Йоана Богослова, очакват пришествието му на облаците, яздещ на бял кон /Откр. 6:2/ Но от същия автор ние знаем, че конят символизира небесната сила на Градущият; както краската на козината му означава различното проявление на тая сила. /Чети цялата глава от Откровението/.Идването на Мировия Учител преди 19 века не се е придружавало с такива свръхестествени явления, както въображението на някои верующи днес рисува бъдното Му идване.
Може и тогава волното въображение на някои израилтяни да е обличало идването на Месия в невъзможни блясъци, ала Исая, истински ясновидец на
древността
, седем и половина века преди идването на Господа, казва:„Кой поверва на известието ни?
И мишцата Господня кому се откри? Защото възлезе пред него както отрасъл и както корен от суха земя; нямаше вид, нито великолепие, та да го видим; нито благообразие, та да го желаем. Презрен и отхвърлен от человеците, човек на скърби и навикнал на болест; и както человек от когото отвръща някой лице, презрян би, и за нищо го не вменихме. Той наистина взе на себе си болестите ни и със скърбите ни се натовари; а ние го възмнехме ту язвен, поразен от Бога и оскърбен. Но той биде наранен заради, престъпленията ни; биен би заради беззаконията ни; наказнието биде на него за нашия мир, и с неговите рани ние се изцелихме”.
към текста >>
78.
Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя
, 16.10.1923 г.
Може и тогава волното въображение на някои израилтяни да е обличало идването на Месия в невъзможни блясъци, ала Исая, истински ясновидец на
древността
, седем и половина века преди идването на Господа, казва:„Кой поверва на известието ни?
Закле се Господ, не ще се разкае: „Ти си свещеник во век според чинът на Мелхиседека”. /Псалом 110; 2-4/.Различни предположения има за новото идване на Мировият Учител и Спасител.Еврейският народ още очаква Месия, който ще се възцари на Давидовият трон. Християнските църкви, въз основа иносказателни текстове в Евангелието и Откровението на Йоана Богослова, очакват пришествието му на облаците, яздещ на бял кон /Откр. 6:2/ Но от същия автор ние знаем, че конят символизира небесната сила на Градущият; както краската на козината му означава различното проявление на тая сила. /Чети цялата глава от Откровението/.Идването на Мировия Учител преди 19 века не се е придружавало с такива свръхестествени явления, както въображението на някои верующи днес рисува бъдното Му идване.
Може и тогава волното въображение на някои израилтяни да е обличало идването на Месия в невъзможни блясъци, ала Исая, истински ясновидец на
древността
, седем и половина века преди идването на Господа, казва:„Кой поверва на известието ни?
И мишцата Господня кому се откри? Защото възлезе пред него както отрасъл и както корен от суха земя; нямаше вид, нито великолепие, та да го видим; нито благообразие, та да го желаем. Презрен и отхвърлен от человеците, човек на скърби и навикнал на болест; и както человек от когото отвръща някой лице, презрян би, и за нищо го не вменихме. Той наистина взе на себе си болестите ни и със скърбите ни се натовари; а ние го възмнехме ту язвен, поразен от Бога и оскърбен. Но той биде наранен заради, престъпленията ни; биен би заради беззаконията ни; наказнието биде на него за нашия мир, и с неговите рани ние се изцелихме”.
към текста >>
79.
Заминава си Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм
, 27.01.1955 г.
Пентаграмът (петолъчната звезда), е окултен символ, съществуващ от дълбока
древност
.
Относно Пентаграма Относно Пентаграма На основата на дългогодишни наши проучвания, предлагаме различна гледна точка за етапите на създаването на Пентаграма от Учителя Петър К. Дънов – този свещен за Бялото Братство символ, както и за авторството на изображенията му. Тук няма да излагаме значението на символите, тълкуванията на духовните послания в Пентаграма и методите за духовна работа с него.
Пентаграмът (петолъчната звезда), е окултен символ, съществуващ от дълбока
древност
.
Но пентаграм с картини, символи и с имена на добродетели, е даден за първи път от Учителя. В неговите бележници от 1897 до 1900 г. са намерени записани и изрисувани различни символи, свързани с фигурите в Пентаграма – букви, образи и картини, светилник, дъга, кръст, петолъчна звезда. За подобни символи – букви, тръба, изваден нож, образ на Христос и др., Учителя съобщава в писмо до Пеню Киров от 1 септември 1899 г. (Вж. „Епистоларни диалози“. Ч.1.
към текста >>
80.
Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя
, 18.10.1886 г.
След това при нови срещи Лулчев вече възприема идеите на Учителя - става Негов
ревностен
последовател и ученик.
Още докато е бил на служба в инженерната работилница Лулчев заговорва при някакъв случай с работник в работилницата (за жалост не ми е казал кой), който е бил последовател на Учителя. Лулчев се заинтересувал и отива на "Опълченска" 66, с униформа на подполковник да види Учителя и чуе какво говори. След известно време Учителят го приема на частен разговор. Лулчев опонира на Учителя, цитира Му мисли на хора от официалната наука. Учителят търпеливо Го изслушва.
След това при нови срещи Лулчев вече възприема идеите на Учителя - става Негов
ревностен
последовател и ученик.
След уволнението му в 1923 г. Лулчев минава на пенсия. Усърдно се предава на изучаване Учението на Учителя. Става не само вегетарианец, но и ве-геталец - храни се само с растителна храна (без масло, сирене, яйца), изучава окултните науки: радиостезия, графология, метапсихика, френология, хиромантия, характерология, херметизъм и астрология. Под непосредственото влияние на Учителя развива известни душевни способности и ясновидство.
към текста >>
НАГОРЕ