Търсене в текстове за 'Реализация'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 52 резултата в 40 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Дейността на човека не бива да служи само за физическо укрепване или само за придобиване на известни познания и сръчности, или само за реализация на продуктите на труда, но тя трябва да бъде подходящ случай за изявление на Целия човек и за проява на онзи безмерно красив свят, който живее в него.
Животът ще се изяви в своята пълнота само тогава, когато има творческо присъствие на Човека. „Ние се приготовляваме да живеем – казва Учителя, – но когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогава той се проявява, твори и цялостният човек е раздвижен.“ Трудът раздвижва издълбоко силите на човешката душа. Ала при днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, той не твори, защото импулсът му не иде от глъбините на душата, а отвън. Именно затова днешната култура води до обезличаване. Човекът не проявява своята Божествена природа и по този начин става деморализация в него. Дейността на човека не бива да служи само за физическо укрепване или само за придобиване на известни познания и сръчности, или само за реализация на продуктите на труда, но тя трябва да бъде подходящ случай за изявление на Целия човек и за проява на онзи безмерно красив свят, който живее в него. Щом вътрешните заложби се изявят при човешката дейност, тогава трудът ще се одухотвори. А една от целите на окултизма е човек да влее духовен елемент в своята трудова дейност. 2. Кое дава стойност на труда Мъчението става чрез насилие,трудът служи на дълга, а работата се върши винаги от Любов. Това, което човек влага от душата си в труда, му дава стойност и е без значение неговият вид – дали е физически, научен, философски, религиозен или художествен: стойността на труда се измерва с този душевен показател.
към текста >>

2. АСПЕКТИ НА ЮПИТЕР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При неблагоприятни аспекти е налице същото, само че не така организирано: липсва облагородената форма за осъществяване на поставената задача; всичко се върши с известна нервност, с прояви на подсилено и неприятно честолюбие, което пречи за добрата и пълна реализация, а при изненадващи събития се вземат неправилни решения, последвани от погрешни постъпки.
С Уран. При съвпад имаме човек, който при всяка поставена задача търси нови и оригинални методи за реализирането й. При благоприятни аспекти е налице човек, който усърдно се привързва към всяка своя работа, с устрем се залавя за нея и винаги му идват на ум нови и оригинални методи за нейното реализиране. Такива хора, получат ли подтик да направят добро някому, веднага правят това; реализирането на този подтик създава условия за по-бърза еволюция и облагородяване на Звездните им тела. Личности с такива аспекти разбират как трябва да постигнат всяка цел по нов и по-съвършен начин, не обичат да копират и взаимстват вече употребявани методи, а при резки и изненадващи събития умеят да вземат правилни решения и да постъпват добре. При неблагоприятни аспекти е налице същото, само че не така организирано: липсва облагородената форма за осъществяване на поставената задача; всичко се върши с известна нервност, с прояви на подсилено и неприятно честолюбие, което пречи за добрата и пълна реализация, а при изненадващи събития се вземат неправилни решения, последвани от погрешни постъпки. С Нептун. При съвпад имаме индивид с много добро и меко отношение към всичко, с изящно изпълнение на всяка работа, за чието реализиране влага и изкуство. При благоприятни аспекти имаме човек с дипломатични способности в обществената си дейност, с умение да се измъква леко и благополучно от всяка неприятна ситуация. Тези личности са приятни със своето меко отношение към всичко. При неблагоприятни аспекти имаме двуличен и фалшив човек, който мисли едно, а говори друго (фалшив дипломат), с подострени чувства и хладно отношение към околните (особено при елементарните типове).
към текста >>

3. УРАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той създава също стремеж и успешна реализация на рационализации и гениални открития.
Това особено положение на Урановата ос говори, че планетата се върти обратно, което е от особено значение за влиянието й: търсене на новото, особеното, нетрадиционното, това, което не е било и сега не съществува върху Земята, създаване на същества с чудни форми и възможности, особено у по-старите видове (насекоми и водни животни). Урановата ос говори също, че при катастрофата в Слънчевата система, Планетата е пострадала много и че е приела от Черното слънце грамадна разрушителна енергия, способна да предизвиква безредия, особености и странни изяви. Ето защо, Уран със силното си влияние в даден човек създава могъща устойчива сила и постоянство в постигане на своите идеи. При издигнати типове се изразява в усърдно преследване на новаторски, революционни идеи за ново общество или нови държавни устройства. Всички революционери са под силното влияние на Уран. Той създава също стремеж и успешна реализация на рационализации и гениални открития. При низши типове наблюдаваме принизени, неестествени, неприемливи и чудачески изяви. И едните, и другите, обаче, се привързват с голям жар и устой в преследването на поставените задачи. В човешкия организъм, силното влияние на Уран (особено при неблагоприятен аспект с Луна) поражда в някои клетки и тъкани, стремеж към отклонение от нормалните функции, склонност към своеволно деление и размножаване, което създава злокачественото израждане. Уран отстои от Слънцето на средно разстояние около 20 астрономически единици, спазвайки закона на Тициус-Боде. Това показва, че задачите, вълнуващи човешкия род в настоящия момент, са присъщи за разрешаване от Урановите типове, макар че те искат да ги разрешат по нов начин и с нови средства.
към текста >>

4. ЯМБЛИХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Менталната реализация на всяко Слово, всеки мистически жест, съединени със съзнателното значение на вашите собствени духовни сили - ето само това може да създаде истинския маг на природата."
От края на тази мисъл се вижда, че не е въпрос само да се произнесат известни формули и да се направят известни обряди, за да се свърже душата с някое възвишено същество, но той трябва да има сила в себе си, чрез която да може да призове този, когото иска. И един съвременен Посветен казва: „Ако вашето вътрешно аз, вашата душа се слива с външното слово, внася в него своята динамична сила - елементалната вибрация на природата - тогава вашите слова и действия ще пробудят тези духовни сили до такава степен, щото те ще почнат да отговарят на вашия призив. Когато това бъде достигнато, не по-рано, тогава вашите магически формули ще почнат да действуват в безмълвния въздух. Нищо не може да извика отговора на природата, освен само Огънят на вътрешния Дух. Менталната реализация на всяко Слово, всеки мистически жест, съединени със съзнателното значение на вашите собствени духовни сили - ето само това може да създаде истинския маг на природата." „Успехът на всякакъв род заклинания зависи от съвършената хармония между гласа и ума, съзвучието на които произвежда динамическа интонация, хармонизираща с вътрешните вибрации на душата. Веднъж произведени, такива магически, ритмически вибрации, то незабавно те се проявяват в съществуването на целия елементален свят. Следователно, правилно произнесеното слово само тогава получава значение, когато оживяващата го идея е зачената в ума и намира отклик в душата. Волята и мотивът са основата! "
към текста >>

5. 6. 'ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА' - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС - Влад Пашов (1902- 1974)

Нищо не може да извика отговора на природата, освен само огънят на вътрешния Дух, ментална реализация на всяко слово, всеки мистичен жест, съединен със съзнателното знание на вашите собствени духовни сили.
Атомите един след друг се разлагат и изчезват като мъгла пред лицето на Слънцето. Божественият атом пък отново влиза в цикъл на инволюцията и еволюцията, бавно съграждащи сами по себе си новите индивидуалности. Ще свърша това изложение на херметичната доктрина според Бургон с няколко мисли от самия него: 1. Ако вашето вътрешно Аз, вашата душа, се слива с външното слово внасяйки в него своята динамическа сила - елементалните вибрации на природата - тогава вашите слова и действия ще пробудят тези духовни сили, до такава степен, защото те ще почнат да отговарят на вашия призив. Когато това бъде достигнато - но не по-рано - тогава вашите магически формули ще започнат да действат във безмълвния въздух. Нищо не може да извика отговора на природата, освен само огънят на вътрешния Дух, ментална реализация на всяко слово, всеки мистичен жест, съединен със съзнателното знание на вашите собствени духовни сили. Ето само това може да създаде истинският маг на природата. 2. Една чиста стремителна мисъл, ясна определена, превъзхожда снарядите, колкото големи и да са. 3. Успехът на всякакъв род заклинания зависи от съвършената хармония между гласа и ума, съзвучието на които произвежда динамическа интонация, хармонизираща с вътрешните вибрации на душата. Веднъж произведена такава магнетическа ритмична вибрация, то незабавно тя се проявява в съществуването на целия елементален свят, принадлежаща по съотношение към този вид вибрации. 4. Следователно, правилно произнесеното слово само тогава получава значение, когато оживяващата го идея е зачената в ума и намира отдушник в душата.
към текста >>

6. Значение на 12-е дома на хороскопа - Влад Пашов (1902- 1974)

Господарите на знаците, към чиито тригон принадлежи знакът, заемащ върха на този дом, ни дават указания - първият за децата, вторият за подчинените и третият за служебното положение и реализацията на мислите и желанията.
Петият дом показва децата на родения и половите му инстинкти и склонности - половата любов - радостите, игрите, удоволствията. С други думи, владее живота на сърцето, усещанията и емоциите, идващи чрез сетивата. Показва отношенията на половете преди женитбата. Той е срещуположен на 11-тия дом и така - да се каже - е допълнение на този дом. Свързан е със знака Лъв и владее сърцето и гърба. Господарите на знаците, към чиито тригон принадлежи знакът, заемащ върха на този дом, ни дават указания - първият за децата, вторият за подчинените и третият за служебното положение и реализацията на мислите и желанията. Шестият дом ни дава указания за здравето, хигиената и удобствата - дрехи, храна и други физически нужди. Показва ни болестите и техните причини. Въобще това е домът, който указва състоянието на нашето тяло и грижите, които трябва да полагаме за него. Дава указания и за отношенията ни със слуги и подчинени, за всички живи неща, имащи отношение към родения; показва също и отношението на човека към клетките му, които са неговите слуги и подчинени и оттам влияе и върху състоянието на здравето. Свързан е със знака Дева и в тялото владее коремните органи и слънчевия възел.
към текста >>

7. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

Една приятелка ни показа удивителна снимка на Учителя със сълзи в очите - плачейки от състрадание пред гледката на редицата необходими страдалия, преди човечеството да достигне до своята цялостна реализация...
Аналогично: общата история на света изглежда хаотична, мъчителна, дори абсурдна за участниците в нея, но за този, който вижда от високо отделните групи в цялостен ансамбъл, тя става разбираема. От този поглед става ясно, че периодът, в който живеем сега, с всички мъки, терзания и ужаси, ще бъде разбран в неговата истинска светлина едва в бъдеще. Така днешният негативен кипеж има своето право на съществуване. Да не забравяме, че сме в един период на раждане, в който Ерата на Водолея започва тепърва да се гради. Така е било при всяка промяна на зодиакалния цикъл; така е и сега, колкото и ужасна да ни се струва тази необходимост. Една приятелка ни показа удивителна снимка на Учителя със сълзи в очите - плачейки от състрадание пред гледката на редицата необходими страдалия, преди човечеството да достигне до своята цялостна реализация... Има още една констатация, която не би трябвало никога да се забравя: човек е поставен пред лични избори, които определят неговата съдба, по „Старшите Братя" [2] никога не оставят без помощ човешките същества, които се стремят към повече светлина. Те не само водят човечеството към еволюция, но подават ръка за помощ и на всички пътници по Пътеката на живота. В представения труд на д-р М. Константинов ще намерим много точни обяснения върху начина, осветлен от Учителя, как три невидими Школи, координирани помежду си, обхващат цялата човешка еволюция. И в най- тежките моменти на отчаяние и съмнение, дори и в най-критични епохи (като нашата), не бива да забравяме, че Великото Всемирно Братство продължава да твори в невидимата история на човечеството.
към текста >>

8. ТРЕТАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА (Зло и Грях) - Методи Константинов (1902-1979)

За тази реализация са необходими три мощни качества: търпение, постоянство и самообладание.
Любовта е единствената сила, пред която се прекланят и Злото, и Доброто. Затова, когато слиза на Земята, тя става господар и на двете начала. Господарите на Доброто и Злото ще поставят венци пред Любовта и ще кажат: „Управлявай както искаш! " Великите души на Истината, на Силата и на Красотата, през време на третия период от Ерата на Водолея, ще осъществят Третата максима на Свободата. За тази реализация са необходими три мощни качества: търпение, постоянство и самообладание. „Истината ще ви направи свободни! " - гласи Христовата мъдрост. Тази висша идея ще бъде осъществена с появата на споменатите души, които ще бъдат блестящи. В тях ще цари Космичното единение: магичната хармония между топлото човешко сърце, светлия човешки ум и диамантената човешка воля. Те ще бъдат потопени в света на Утвърждението, свързано е Петото посвещение на човешката душа - с Възкресението.
към текста >>

9. КОСМИЧНИЯТ МИРОГЛЕД - Методи Константинов (1902-1979)

Слънчевите деви са завършен образ на емоционалното съзнание; Светлият човешки ум е завършен процес на интелигентността; Диамантената воля е израз на съвършенство и реализация.
Има звезди, които се намират на много по-висок стадий на развитие. Нашето Слънце се приготвя да мине в своята зряла възраст. Човешкото знание е ограничено, особено на тази малка планета, която представлява едно отделение от школата на Слънчевата система. Това налага необходимостта от смирение на човешкия ум, за да може Космичното начало чрез Света на Мъдростта да внася все по-големи знания в човешкия дух. Земята в Слънчевата система е място за ремонт на човешкото сърце, на човешкия ум и на човешката воля. Слънчевите деви са завършен образ на емоционалното съзнание; Светлият човешки ум е завършен процес на интелигентността; Диамантената воля е израз на съвършенство и реализация. Тази троичност, този акорд поставят човек в Пътя, който води към Великия идеал на свободата, към Космичната пълнота. Новият Космичен мироглед ще бъде приложен от Слънчевите Деви, от Синовете на Светлината и Мъдростта и от душите на Истината, Силата и Красотата. Този нов мироглед ще бъде далеч от тъмната религиозна схоластика, отвъд властта на ограничената конкретна мисъл, извън обществените предразсъдъци и всякакво насилие. Само тогава ще възтържествува идеята за Мир, а народите ще могат да се организират под знака на международното духовно-културно и стопанско сътрудничество. Докато човечеството не разреши проблема как да обикне врага си, то не може да има положителен резултат.
към текста >>

10. РЕЗЮМЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Едва тогава то ще се завърне в своята истинска Родина, където ще намери пълна Свобода, реализация и съвършенство, за да стане Сътворец със своя Създател.
Тя е потопена в звездните електромагнитни излъчвания. Следвайки пътя на Космичната спирала, Слънчевата система влиза в контакти с нови слънчеви системи, които предизвикват мутации в природата и изменение на политическите, икономическите и социалните системи на нашата планета. Тези процеси са безкрайни. Задачата на човечеството, на народите, на обществата и на личностите е да следват Космичния ритъм, който е израз на трите принципа на Битието: Любовта - която ражда Живота; Мъдростта - източник на Светлина и Знание; и Истина - която носи независимост и Свобода. Чрез Космичния мироглед човечеството ще тръгне по пътя на Космичната стълба на Безсмъртието, на върха на която ще бъде в постоянен контакт с Космичното Начало. Едва тогава то ще се завърне в своята истинска Родина, където ще намери пълна Свобода, реализация и съвършенство, за да стане Сътворец със своя Създател.
към текста >>

11. ПРЕДГОВОР - Теофана Савова

Ние я препоръчваме на нашите читатели и поради несъмнената достоверност на фактите, включени в нея, които могат да бъдат полезни от една страна за личната духовна реализация на всеки духовно пробуден човек, а от друга - с оглед на обективността на бъдещите изследвания и анализи.
ПРЕДГОВОР Тази книга отразява в хронологичен ред само част от събитията и някои текстове и документи, свързани с живота и делото на мировия учител Беинса Дуно. Тя представлява интерес не само като духовна автобиография, но и като летопис на текстове с духовна сила и значение, на събития и преживявания, които отразяват настроението на един относително светъл период от историята на нашата страна. Ние я препоръчваме на нашите читатели и поради несъмнената достоверност на фактите, включени в нея, които могат да бъдат полезни от една страна за личната духовна реализация на всеки духовно пробуден човек, а от друга - с оглед на обективността на бъдещите изследвания и анализи. Хронологията на събитията е свързана главно с живота и духовната работа на авторката, която години наред е живяла в поселището „Изгрева" на последователите на Бялото братство още от началото на създаването му. Въпреки, че няма претенциите да изчерпва въпроса за историята на Бялото братство в България, Летописът на Изгрева свидетелствува за реалните възможности да бъде осъществен един нов живот на хуманни и братски взаимоотношения, в който духовното израстване да е приоритетна цел. Летописът на Изгрева е още и документ, който показва, че добрите перспективи на човека за смислен живот и просперитет не са химера, а реалност на една богата духовна практика, която е достъпна за всеки човек, една спасителна алтернатива на човечеството, което днес се лута в безпътицата на своята бездуховност.
към текста >>

12. Разговори с Учителя. Разговор седми - Георги Томалевски (1897-1988)

Висшите разумни същества, които се занимават с живота на човека, чието желание разглеждат, решават дали това желание трябва да се осъществи и ако е редно то да намери осъществяване, пращат го в подсъзнанието, откъдето индивидът черпи сили за реализацията му.
Ученикът: Кои желания на ученика заслужават да бъдат реализирани и дали е възможно и полезно всякога това? Учителят: Желанията не са произволни. Те се импулсират от някакъв център. Понякога не от един, а от няколко центрове. Във всички случаи желанията трябва да бъдат изпращани най-напред в свръхсъзнанието. Висшите разумни същества, които се занимават с живота на човека, чието желание разглеждат, решават дали това желание трябва да се осъществи и ако е редно то да намери осъществяване, пращат го в подсъзнанието, откъдето индивидът черпи сили за реализацията му. След това пътят на това желание е насочен към съзнанието. Този процес се извършва циклично в така нареченото „Божествено колело“ на реализиране желанията. Всеки човек, който е разумен и има търпение, може да реализира желанията си. Ако за пример някой пожелае да стане музикант, той проектира своя копнеж в свръхсъзнанието, откъдето той отива в подсъзнанието. Там са натрупани много опитности и неподозирани възможности.
към текста >>

13. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Всеки Миров Учител се въплъщава заедно с група подготвени окултни ученици с по-високи посвещения, които от по-древни времена са свързани или с конкретния велик Учител, или с линията на духовна реализация, на която Той се явява представител.
Почвата - т. е. душите на хората - е подготвена от I клон на ББ, Египетския. Преди въплъщаването на Христос в тялото на Иисус кипи трескава работа от страна на няколко земни проекции на ББ, водеща от които е общността на есеите. Те предлагат необходимите условия за подготовката на мисията и на св. Йоан Кръстител и Предтеча, и на самия Иисус (за да може последният да издигне съзнанието Си до такава степен, че да бъде в състояние да предложи психофизическата Си същност на Христос - за период от три години, колкото продължава земното служение на Спасителя). Всеки Миров Учител се въплъщава заедно с група подготвени окултни ученици с по-високи посвещения, които от по-древни времена са свързани или с конкретния велик Учител, или с линията на духовна реализация, на която Той се явява представител. Езотеричното познание приема, че техният брой обикновено е 12. В християнството ги наричат "апостоли". 12-те най-приближени ученици на Иисус Христос са: Петър и Андрей Първозвани (братя), Яков и Йоан Зеведееви (също братя), Филип и Вартоломей, Матей и Тома Неверни, Яков Алфеев и Симон Зилот, Юда Яковов и Юда Искариот. След отпадането на предателя Юда апостолите избират на негово място чрез жребий Матия. Ала далеч по-голяма роля изиграва друг юдеин, от Вениаминовото коляно, който не влизал в числото на 12-те първоначално избрани апостоли - Савел, по-късно преименуван на Павел, най-великия апологет и разпространител на християнското учение.
към текста >>

14. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Но за цялостната реализация на Xристовото учение е нужен подълъг период от време.
Движещи сили на обновлението са новите идеи и просветлението за действителното предназначение на разумните същества в необятната Вселена. Проекцията на духовните импулси върху материалните дадености поражда формулирането на конкретните задачи, най-актуални за космическия момент. Днешната наша цивилизация съвсем неслучайно се нарича "християнска". Ръководно начало от две хиляди години насам са именно идеите на Xристос. Неговото благовестие е проникнало в най-дълбоките пластове на общественото съзнание и инициира конструктивните усилия на земните хора във всички области на живота. Но за цялостната реализация на Xристовото учение е нужен подълъг период от време. И точно затова Учителят П. Дънов се яви между нас да покаже пътя за приложение на Великия Идеал, завещан от Xристос на човечеството. Учението на Иисус Xристос и "Новото учение", т. е. Словото на Учителя П. Дънов, са в същност едно и също.
към текста >>

15. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

Разбира се - когато това съзнание е в състояние да възприеме вибрациите на Божественото, да ги "преведе" на разбираем за човека език и да ги въплъти като реализация на физическото поле, в материалния свят.
...Правата мисъл може да уреди живота. И ако човешкият живот не е уреден, каква е тази мисъл? Светът ще се оправи чрез мисълта (курсивът мой - К. З.)." Изложените по-горе разсъждения довеждат до извода, че всяка правилна мисъл на човека е проява на Божественото Начало у него, т. е. на Висшата Разумност във Вселената, Която се изразява чрез индивидуалното съзнание на човешката личност. Разбира се - когато това съзнание е в състояние да възприеме вибрациите на Божественото, да ги "преведе" на разбираем за човека език и да ги въплъти като реализация на физическото поле, в материалния свят. И в този случай контактът между земното и небесното е двустранен - Божията Мъдрост разширява и извисява човешката душа, а в процеса на своето израстване последната се разтваря все по-широко за благотворното въздействие на Божественото. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да отбележи: "Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред и че когато Мъдросттауправлява, редът не се нарушава.
към текста >>

16. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

Социалната среда, човечеството като цяло следва да осигури условията за реализацията на този изначален човешки потенциал.
в) III принцип: всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това Учителят П. Дънов изтъква относно този принцип следното: "На всеки човек със самото идване на Земята е даден от Разумната природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита. Това важи и за всяко друго същество." Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот. Още от момента на раждането си човек притежава определен капитал за живот и развитие, но които той може да разчита като на свое Божествено, ненакърнимо право. Социалната среда, човечеството като цяло следва да осигури условията за реализацията на този изначален човешки потенциал. "От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно навреме" - добавя П. Дънов. Неговите думи обуславят потребността от утвърждаване на нов критерий в настоящите и бъдещите социални отношения на национално и международно равнище - изискването на Божествения закон на правдата и справедливостта на всеки човек да бъдат предоставяни оптимални условия да живее и да израства в духовно-нравствен аспект. От третия принцип на правдата и справедливостта произтичат три важни следствия, които ще разгледаме поотделно: - връзка между свободата и правдата До свободата като идеал на личността, обществото, народа и човечеството може да се достигне само с помощта на върховната справедливост, която е призвана да възтържествува в човешкия живот.
към текста >>

17. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

Това е най-кратката пътека към свободата и към Божествената реализация на личността.
" Мъдрият прилага на всяка крачка в живота си законите на Живата Разумна Природа. Именно изпълнението на тези закони го прави свободен. Преди да нарушим някой от законите, вложени от Твореца в Битието, все още сме свободни. В мига, в който извършим такова нарушение, загубваме свободата си. Следователно Мъдростта се състои най-вече в това, да прилагаме придобитото познание в ежедневния живот. Това е най-кратката пътека към свободата и към Божествената реализация на личността. Мисълта, осенена от извечната Мъдрост и въплътена в акт на Любов, ни дарява пълната свобода. За някого може да изглежда трудно, дори непостижимо, но не е така. Резултатът, за който говорим, се получава напълно спонтанно, по естествен начин, ако вътрешната ни настройка предразполага за осъществяването на вълшебния алгоритъм: Мъдрост - мисъл - акт на Любов - свобода. Такава е логиката на Вездесъщата Реалност, такава е логиката и на Новото учение: "Птицата е свободна, когато хвърка. Рибата е свободна, когато плува.
към текста >>

18. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец.
Досега човек е живял в хиляди малки къщички, хиляди форми. Никой още не е видял същинската форма на човека." Истинската същност на човека е неговата душа и духът му (ср. Бит. 2:7), затова целта на съществуването му е "човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта". Растенето (израстването) на човека се заключава в това, да освободи душата си от оковите на материята, като понесе всички страдания и научи всички уроци на физическото поле. Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец. Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот на Любовта.
към текста >>

19. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Ключът към тайната на решаването на тази извечно стояща пред индивидуалния дух задача е реализацията на вълшебната триада: Любов - служение - изпълнение на Божията Воля.
Когато един ден неминуемо си заминем от този свят (това е съдбата на всички въплътени същества, дори и на великите духовни Учители), ще се изправим пред своите по-напреднали по космическата стълбица на духовното израстване братя и сестри и ще трябва да отговорим на един най-важен въпрос: "Изпълни ли закона на Любовта? " От отговора му и ще зависи как да протече по-нататъшното ни обучение в духовния и материалния свят, условията на следващото или на поредицата следващи въплъщения, кармичните обусловености и задачи, стимулът да продължим напред към крайната цел - съвършенството, единението с Бога. Излишно е да споменаваме, че тези, които ще ни зададат този въпрос, предварително отлично ще знаят и точния отговор. В невидимия свят нищо не може да остане скрито! Но от нас ще се очаква да бъдем максимално обективни и самокритични, за да си помогнем сами в избора на вариантите за по-нататъшния ни път през Вечността. Ключът към тайната на решаването на тази извечно стояща пред индивидуалния дух задача е реализацията на вълшебната триада: Любов - служение - изпълнение на Божията Воля. Това е същевременно и ключът от портала на небесния дворец, в който е скрито най-великото съкровище на Вселената - смисълът на съществуването. Нека отново се насладим на гениалната простота, с която Учителят П. Дънов излага вечните Истини на Битието: "Който служи на ближния си с Любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно той е осмислил живота си. Щом изпълни Волята Божия, човек изпитва радост. Този човек е готов на всички страдания.
към текста >>

В завършения си вид тя служи като основа за реализацията на идеята за братство между всички хора.
Тоест той го желае не само за собственото си "аз". В този смисъл правдата и свободата, които са цели в неговия живот, той се стреми да придобие и за всички останали. Усилията на човека да култивира тази степен в проявлението на Любовта невинаги са сполучливи. При провал тя би могла да деградира до нетърпимост, шовинизъм или фанатизъм с цялата гама разрушителни въздействия, характерни за тях. В по-високата си степен Любовта като сила е отправена към цялото човечество. В завършения си вид тя служи като основа за реализацията на идеята за братство между всички хора. Висшата изява на Любовта като сила е дефинирана от Учителя П. Дънов, както следва: "Любовта като сила в своя чист вид, в своя висш стадий се проявява само в светиите, в хората, които са готови да се пожертват за една Божествена идея. Всички онези, които са възприели Истината и искат да защитават Любовта, имат силата на Христа, силата на светиите и запечатват Любовта си в жертва." Проявлението на Любовта като сила кореспондира със съзнанието на праведните. Изпитанията по жизнения им път предизвикват у тях преди всичко натъжаване, наскърбяване и страдание.
към текста >>

20. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

" Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като "Божествен лъч" означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената душа - обуславят именно нейната индивидуализация (т. е.
Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът "зазоряване на човешката душа" би могъл да бъде разтълкуван като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие - начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова - Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие - съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност. Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя на ББ у нас, разгръщащо и конкретизиращо темата: "Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой - К. З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои. " Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като "Божествен лъч" означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената душа - обуславят именно нейната индивидуализация (т. е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Основна характеристика на душата от позициите на учението на ББ е нейната вечност. Това й качество кореспондира пряко и с изследваното тук нейно безсмъртие. Тъй като вечността е водещо качество на Бога, би било интересно да проследим взаимовръзката между частта (душата) и Цялото (Бога) в това направление. Разглеждайки корелацията между Твореца и творението в тази му плоскост, Учителят П.
към текста >>

Но след като подобна реализация е залегнала в Божия план за Земята, то тя неизбежно ще бъде осъществена.
В Шестата раса ще бъде изключено всякакво насилие." "Едно от качествата на Шестата раса е братолюбието ", казва Учителят на ББ у нас. Именно върху основата на това качество предстои да бъде изградено реалното побратимяване между народите, за което вече стана дума по-горе. Нещо повече: "Членовете на Шестата раса ще бъдат преход между ангели и човеци. Те ще бъдат по-близко до ангелите." Отчитайки трезво и обективно настоящото духовно състояние на нашия съвременник, можем да заключим, че той следва да извърви още доста дълъг път към перспективата, рисувана от Учителя П. Дънов. Но след като подобна реализация е залегнала в Божия план за Земята, то тя неизбежно ще бъде осъществена. Наш дълг е да подпомогнем нейното оделотворяване, а не да я забавяме или осуетяваме с невежеството си. Утвърждаването на VI раса ще бъде съпътствано и с извънредно важни открития в областта на науката и технологиите. Човекът ще овладее нови космически сили и енергии, ще отделя все по-малко време и усилия за физически труд, а ще се посвещава на творческа интелектуална дейност. Разпределението на материалните блага в планетарен мащаб ще бъде максимално справедливо и никой повече няма да страда от глад, студ и недоимък в каквато и да било форма. "Великите души ще дойдат през културата на Водолея, за да разрушат старите форми и кумири и да създадат нови форми на живота", подчертава Учителят П. Дънов.
към текста >>

21. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

...Който препятства на славянството да се прояви, няма да види добро." Естествено - пътят на реализацията не е лесен за никого.
Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода (именно идеалите на Великата френска буржоазна революция с начало 1789 г. - бел. К. З.). В името на тази свобода всички народи ще се обединят, и то така, че големите народи ще покровителстват малките. ...Който препятства на славянството да се прояви, няма да види добро." Естествено - пътят на реализацията не е лесен за никого. Той има своята цена. В нашата епоха един от най-преките пътища към мъдростта и към пълноценната жизнена изява е страданието. Славяните, и особено Русия, не правят изключение от правилото: "За да се развие доброто, красивото в славяните, те трябва да минат през страдания. Ето защо днес никой от славянските народи не минава през такива големи страдания, както Русия." Тези думи на Учителя П. Дънов са казани по време, когато Русия се е гърчела под игото на комунистическия тоталитаризъм - периода от 1917 до 1990 г.
към текста >>

22. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

По-големите клони на това хипотетично дърво представляват отклонения от основната програма с по-висок процент на вероятност за реализация.
Дънов е подчертавал, че ако човек не е разсякъл всички кармични възли на своето съществувание, ако има кармичен дълг дори и само към един свой ближен, той не би могъл да напусне кръга на преражданията. Затова именно той ни поучава да решаваме своевременно всички възникващи проблеми във взаимоотношенията с другите хора. Ако си представим кармичната програма за едно отделно прераждане като дърво, то неговият ствол е именно главната програма за съответния живот в плът. Тя бива изработена в невидимия свят преди човек да се превъплъти. Участие в изработването й вземат духът- ръководител (водачът) на подготвящия се за въплъщение човек, още по-издигнати в еволюционно отношение същества, както и самата душа в етапа пред ново прераждане. По-големите клони на това хипотетично дърво представляват отклонения от основната програма с по-висок процент на вероятност за реализация. Съответно - по-малките са с по-нисък процент вероятност да бъдат проведени в земния живот. Малцина успяват да осъществят кармичната си програма 100%. Обикновено цифрата е около или под 50%, при цялата условност на това определение. Само автентичните духовни Учители и най-напредналите ученици по духовния Път са потенциални изпълнители на стопроцентова реализация. При човешките същества, движещи се бавно и криволичейки по пътеката на изпитанията, нерядко процентът може да клони и към нулата.
към текста >>

Само автентичните духовни Учители и най-напредналите ученици по духовния Път са потенциални изпълнители на стопроцентова реализация.
Участие в изработването й вземат духът- ръководител (водачът) на подготвящия се за въплъщение човек, още по-издигнати в еволюционно отношение същества, както и самата душа в етапа пред ново прераждане. По-големите клони на това хипотетично дърво представляват отклонения от основната програма с по-висок процент на вероятност за реализация. Съответно - по-малките са с по-нисък процент вероятност да бъдат проведени в земния живот. Малцина успяват да осъществят кармичната си програма 100%. Обикновено цифрата е около или под 50%, при цялата условност на това определение. Само автентичните духовни Учители и най-напредналите ученици по духовния Път са потенциални изпълнители на стопроцентова реализация. При човешките същества, движещи се бавно и криволичейки по пътеката на изпитанията, нерядко процентът може да клони и към нулата. Но нали Бог е "многомилостив и дълготърпелив", както е казано в Библията - Той е изпълнен с безконечна милост и търпение по отношение темповете на духовно израстване на Неговите чеда. Това, обаче, не бива да означава, че те следва да злоупотребяват с търпението Му. 2. Прераждане "Прераждането е метод за самоусъвършенстване.
към текста >>

23. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Те са естествен елемент в една завършена схема, в която се преплитат познания за Бога, света, живота и човека с конкретни практически действия за реализация на тези познания.
Тогава най-важни са били неговият авторитет и вярата на последователите му в истинността на неговото Слово. Оказва се, че той не ги е излъгал. Поне в полза на подобно заключение говорят показанията на уредите: дозиметри, енергометри, рентгенометри и пр. А когато научните факти се намесят в подобен спор, резултатът от него (макар и задочно) не би могъл да бъде в полза на критиците на българския духовен Учител. А що се отнася до песните - няма нищо по-нормално от тях в дейността на една духовна общност, каквато е ББ. Те са естествен елемент в една завършена схема, в която се преплитат познания за Бога, света, живота и човека с конкретни практически действия за реализация на тези познания. Като се започне от там-тама на първобитните племена, на който те са пригласяли (и пригласят все още тук-там из белите петна в географията на планетата) около грамадния червен купол на огъня, и се стигне до най-съвършените образци на Моцартовата музика и прекрасните православни песнопения, винаги и навсякъде песента е изразявала най-ясно и проникновено копнежа на човешкото същество към красивото и неизвестното, допира му с многообразието на заобикалящия го свят и стремежа му да се докосне до невидимата реалност на духовното, до Бога. Автор на повечето песни е самият П. Дънов (той самият ги нарича "окултни упражнения"; на темата за музикалното творчество на Учителя П. Дънов ще се спрем в друго изложение от настоящия лекционен курс). Такава практика съществува в работата на повечето духовни Учители с техните последователи.
към текста >>

24. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Тя е в основата на всяка позитивна реализация.
Тя е правилният начин за организиране на материята в човешкото същество и на неговите мисли, чувства и постъпки. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена и ясна, толкова тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се изграждат не само нашите физически органи, но и психическата надстройка на личността; чрез нея се влива живителна струя в човешкия душевен и духовен мир. Затова музиката може да бъде дефинирана като проводник на истинския живот. Тя е началото на всяка култура. Тя е в основата на всяка позитивна реализация. Творецът е вложил в Космоса закон за връзката между музиката и движението. Именно тази връзка лежи в основата на Паневритмията. Действието на този закон обуславя съответствието между тон, движение и идея, за което вече неведнъж ставаше дума в това изложение. В този смисъл е и репликата на Учителя П. Дънов: "Всяка дума, изразена музикално и с движения, внася нещо ново в човешката душа.
към текста >>

25. II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА - Константин Златев

Даваме си ясна сметка, че окончателната реализация е въпрос на години, може би дори на десетилетия.
Естествено, в него ще бъдат въплътени на практика образователните и възпитателни идеи, принципи и методи на Учителя П. Дънов. При успех на това толкова мащабно начинание то неминуемо ще се превърне в образец за българската общественост (а и не само за нея!), който да положи началото на повсеместна образователна реформа. IV етап: Подготвяне и спечелване на общественото мнение – разгласяване на идеята чрез масмедиите, провеждане на семинари и конференции по темата (включително с международно участие), създаване на филм за новото българско училище, изработване на Интернет-страница за постоянно постъпваща информация и обратна връзка и т.н. V етап: Осъществяване на законодателна инициатива за провеждане на образователна реформа в България – при ангажиране на оптимален брой авторитетни обществени организации и личности, които обосновано да подкрепят и защитават идеята. Изложената тук последователност на инициативите не е задължителна, а някои от дейностите може да протичат и успоредно. Даваме си ясна сметка, че окончателната реализация е въпрос на години, може би дори на десетилетия. Нашият дълг е да започнем. Ако сме напълно безкористни и готови на саможертва, съчетали ентусиазъм с компетентност и брилянтна организация, Небето само ще ни изпрати тези, които да продължат започнатото от нас. Дилемата пред нас е: или в крак с времето, или догонващи времето! България от най-дълбока древност е средище на върхови изяви на Духа, вещаещи и определящи перспективите на планетарната еволюция. И днес ние повече от всякога сме длъжни да бъдем на висотата на изискванията, предявявани към българите от Божествения план за развитието на света.
към текста >>

26. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Това е най-дългият и най-мъчителният път на личностна реализация, но също с доказана ефективност.
И последствията, разбира се. Следователно съществуват, най-общо казано, два вида учители – истински и лъжливи. Първите принадлежат към Бялото братство и подпомагат личната и колективна еволюция на човечеството, а вторите – към Черното братство; те привидно спъват еволюционните стремежи на хората, но дълбокият смисъл на тяхната проява е също служение на Бога, но със средствата на злото. Учителите от Бялата ложа предлагат най-краткия път към самоосъществяването на човешкото същество – следването и прилагането на Божествените принципи на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Учителите от Черната ложа подтикват хората да израстват духовно посредством натрупания отрицателен опит. Това е най-дългият и най-мъчителният път на личностна реализация, но също с доказана ефективност. Първата стъпка по духовната пътека изисква от кандидата за окултен ученик да развие качеството различаване: истина от неистина, светлина от мрак. Изискването включва и разпознаването на истинските и лъжливите учители. Най-точният критерий в това направление е даден от Христос в думите Му: „По плодовете им ще ги познаете! “ (Мат. 7:16). Плодовете от дейността на духовния Учител, Служител на Бялото братство, както вече бе посочено по-горе – според Учителя П.
към текста >>

27. VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ - Константин Златев

Този принцип би трябвало да бъде приложен в областта на производството, разпространението и социалната реализация на личността.
В този дух са и думите на Учителя П. Дънов: „Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях.“ В този ред на мисли си заслужава да припомним и библейската максима: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери! “ (Мат. 7:2). III принцип: Всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това. Този принцип би трябвало да бъде приложен в областта на производството, разпространението и социалната реализация на личността. За неговата същност и проявление Учителят П. Дънов изтъква следното: „На всеки човек със самото идване на земята е даден от Разумната природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита. Това важи и за всяко друго същество.“ Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот. Още от момента на раждането си човек притежава определен капитал за живот и развитие, на който той може да разчита като на свое Божествено, ненакърнимо право. Социалната среда, човечеството като цяло следва да осигури условията за реализация на този изначален човешки потенциал.
към текста >>

Социалната среда, човечеството като цяло следва да осигури условията за реализация на този изначален човешки потенциал.
Този принцип би трябвало да бъде приложен в областта на производството, разпространението и социалната реализация на личността. За неговата същност и проявление Учителят П. Дънов изтъква следното: „На всеки човек със самото идване на земята е даден от Разумната природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита. Това важи и за всяко друго същество.“ Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот. Още от момента на раждането си човек притежава определен капитал за живот и развитие, на който той може да разчита като на свое Божествено, ненакърнимо право. Социалната среда, човечеството като цяло следва да осигури условията за реализация на този изначален човешки потенциал. „От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно навреме“ – добавя българският духовен Учител. Неговите думи обуславят потребността от утвърждаване на нов критерий в настоящите и бъдещите социални отношения на национално и международно равнище – изискването на Божествения закон на правдата и справедливостта на всеки човек да бъдзат предоставяни оптимални условия да живее и да израства в духовно-нравствен план. Ето и едно важно следствие от третия принцип: Правда и справедливост на индивидуално, колективно и глобално равнище – за всеки човек, всяка общност от хора, всеки народ, всяка държава, за цялото човечество като групова общност на Разума. Учителят П.
към текста >>

Предлагаме алгоритъм (алгоритъм = схема от краен брой последователни стъпки, които водят до решаването на определен проблем) от четири стъпки, включващи съответни методи и средства за реализацията на идеята, намерила място в подзаглавието на това изложение:
* * * Всичко изнесено дотук навярно изглежда като една хипотетична мисловна конструкция без реални шансове за осъществяване. Сблъсъкът между суровата действителност на нашия свят, отдаден безпрекословно на рационализма, прагматичността, потребителството и тоталната комерсиализация, и един подобен идеалистичен възглед за одухотворяването на икономиката от гледната точка на „здравомислещия“ наш съвременник очевидно е 100% предопределен в полза на съвременните дадености в обществен и глобален план. Затова ние сме длъжни да поставим още един особено важен за съдбата на защитаваната тук идея въпрос: „Как да постигнем одухотворяването на икономиката? “ Предлагаме алгоритъм (алгоритъм = схема от краен брой последователни стъпки, които водят до решаването на определен проблем) от четири стъпки, включващи съответни методи и средства за реализацията на идеята, намерила място в подзаглавието на това изложение: 1) Просвещение – разяснителна работа, посветена на излагане същността на идеята, необходимостта от прокарването ў в мащаба на цялото общество, аргументите „за“ и ролята ў за общото благо на всички земни хора. 2) Жив пример – създаване (изграждане) на образци, доказващи целесъобразността от прилагането на идеята и предлагащи нагледна илюстрация на нейните достойнства. 3) Законодателна инициатива – изработване на законопроект, в който да залегнат основните принципи, същността и средствата за осъществяването на идеята и който да бъде прокаран и утвърден първоначално на национално, а след това – и на международно равнище (в нашия случай – първо в България, а впоследствие – и в Европейския съюз, с насока – включването му в системата на международното право). 4) Разработване на практически модели за прилагане и утвърждаване на идеята в мащаба на обществото и планетарната стопанска система – последна стъпка към претворяване на мисловната конструкция в жива реалност; изисква (както и при втората стъпка) обединените усилия на духовно просветени хора и специалисти в областта на икономиката, предприемачеството и връзките с обществеността. По наше твърдо убеждение разработената тук концепция за придаване на духовност в областта на икономиката е актуална за решаване именно в нашата съвременност.
към текста >>

28. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук „работата, която ў предстои“), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията – плод на свободния избор на въплътената душа – обуславят именно нейната индивидуализация (т.е.
Изразът „зазоряване на човешката душа“ би могъл да бъде осмислен като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие – начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова – Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие – съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност. Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя П. Дънов, разгръщащо и конкретизиращо темата: „Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой – К.З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която ў предстои.“ Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като „Божествен лъч“ означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук „работата, която ў предстои“), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията – плод на свободния избор на въплътената душа – обуславят именно нейната индивидуализация (т.е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Фактът, че душата е родена от Бога, очевидно не подлежи на съмнение. И все пак това заявление звучи твърде декларативно и сякаш не дава достатъчно яснота относно процеса и мястото на самото раждане. И тук на помощ отново ни идва Словото на великия духовен Учител: „Душата принадлежи на висши светове, за които понятие нямаме. С нищо не може да бъде премерена и видяна“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

29. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Според нас в идеалния случай партньорството представлява многостранната (комплексната) реализация на Божествената хармония между мъжкия и женския принцип.
Дънов изтъква: „Мъжът е единият полюс на виделината, жената – другият.“ И по-нататък: „Двойките са законите на съграждането.“ Кои двойки има пред вид великият Посветен, слязъл на Земята в българско тяло? Всяко откровение, родено от извора на вечната Истина, притежава множество възможни тълкувания. Нека се опитаме да надникнем зад кулисите на един от вариантите за интерпретация. По наше мнение зад тези думи на Учителя на ББ у нас се крие най-вече тезата за плодоносното сътрудничество между мъжа и жената на материален план. Съществува едно понятие, което обхваща в пълнота потенциала на това взаимодействие между половете – партньорство. Според нас в идеалния случай партньорството представлява многостранната (комплексната) реализация на Божествената хармония между мъжкия и женския принцип. Общуването между партньорите протича пълноценно на всички равнища, във всички измерения. То е изградено върху непоколебимото взаимно доверие, ненакърнимото чувство за отговорност и непресъхващото желание за отдаване. Отсъства дори и най-нищожната мисъл за себе си, за своето. Двойката съзижда собствена аурична обвивка, непробиваема за външни влияния. Двамата стават ЕДНО.
към текста >>

При реализацията на втория от посочените стремежи – към знание – на изхода се формира светлина.
“ – гласи една езотерична сентенция. Ала освен субективната самооценка и не по-малко спорната преценка отстрани съществува и напълно обективен фактор за равнището на култивираната мъдрост: „Като измеря интензивността на светлината, която излиза от ума ти, ще позная колко си мъдър.“ Естествено, този метод е подвластен само на носителите на свръхсетивно зрение – Посветените. Неговото приложение в практиката дава основание на един от тях, въплътил се в България през втората половина на ХIХ век, да заключи: „Разумен човек е онзи, който излъчва светлина.“ Същият велик Посветен, назован от следовниците си „Учител на Любовта“, достига в своите прозрения до извънредно задълбочен анализ на стремежите, ръководещи човешкия дух към целите на неговото проявление в Космоса. Триадата на тези цели в низходяща градация е съставена от фундаменталните категории: живот – знание – свобода. При реализацията на втория от посочените стремежи – към знание – на изхода се формира светлина. Ето как Учителят П. Дънов излага тази абстрактна конструкция на личностното духовно самоосъществяване: „... Първият стремеж на човешкия дух е животът. Вторият стремеж на човешкия дух е знанието. Третият стремеж на човешкия дух е свободата. Когато духът придобива знание, светлината се появява като резултат.“
към текста >>

30. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

В Негово лице ученикът на всяко светло учение има неподражаем образец за следване и себереализация.
Очевидно само любещият може да бъде смирен. Съвършеният образец и в това направление – както и във всичко останало! – е, разбира се, Бог. А въплътеният образ на съвършеното смирение е животът и Делото на Господ Иисус Христос. И най-вече – Неговата кръстна жертва на Голгота, която поставя венец на изкупителната Му мисия и заличава планетарната карма, трупана от човечеството хилядолетия наред. В Негово лице ученикът на всяко светло учение има неподражаем образец за следване и себереализация. Учителят П. Дънов, разбира се, не е сам в старанието си да разкрие на търсещите в Духа пряката взаимозависимост между въплътената в ежедневието Божествена Любов и смирението. В своята великолепна книга „Пътят на озарението“ великият индийски суфи, мистикът Хазрат Инаят Хан (издадена на български език от издателство „Шамбала“, София, 2005) прави връзка между смирението и самоотричането. Второто предхожда първото като степен на вътрешно пробуждане и докосване до Божественото. Авторът казва: „Самоотричането означава да се отрече тази малка личност, която проваля всичко, да се изтрие фалшивото его, което принуждава човек да се радва на малката си власт над това или онова.
към текста >>

31. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Всички контакти на съответния Учител със социалната среда, сред която е въплътен, са насочени към реализацията на външната страна от мисията му.
г) земната мисия: Този компонент от жертвоприношението на духовните Учители на човечеството включва като съдържание първите три, посочени по-горе аспекта на тяхната жертва, плюс духовно-мистичния елемент от изявата им в плът. Мащабите и значимостта на земната мисия на един велик Учител определя неговия ранг в стълбицата на еволюционното израстване. Когато мисията на някого от тях обхваща земните хора като цяло, тогава именно говорим за „Миров“ или „Световен“ Учител. Мисията на всеки автентичен Учител има външна (явна, открита) и вътрешна (съкровена, мистична, скрита) страна. Всички контакти на съответния Учител със социалната среда, сред която е въплътен, са насочени към реализацията на външната страна от мисията му. Към тази му изява спадат благовестието (проповедта) му, работата с ученици, последователи и външни за създадената от него Школа хора, както и – в някои случаи – връзките му с органите на държавната власт и/или други институции, имащи отношение към осъществяването на земната му задача. Този аспект от дейността му е открит за погледите на всички – и симпатизиращи, и враждебни спрямо делото му. Тук няма нищо скрито-покрито. Всичко е явно, открито, достъпно за преценка, подтикващо разумните същества към самоопределение. Вътрешният или мистичният дял от изявата на дадения духовен Учител като правило остава скрит за всички външни наблюдатели.
към текста >>

Разглеждайки жизнения път на ученика като реализация на един по-висок по степен на съзнателност сценарий (изработен преди земното въплъщение на личността от нейния духовен водач и Господарите на Кармата, със съгласието на самия въплъщаващ се), Учителят П.
Крайният резултат е този, че се превръщаш в равнобожествен и съработник на Бога в цялото Битие. б) външна: Външната страна от жертвата на окултния ученик е съсредоточена в необходимостта той да надмогне решително предизвикателствата и изкушенията на социалната среда, да преодолее достойно изпитанията на земния живот и да даде в крайна сметка своя личен принос за изпълнението на Божия план както за самия себе си, така и за човечеството като цяло. Този аспект от неговата жертва е породен от сблъсъка на индивидуалността му с условията на действителността, в която живее. Неговата пробудена душа му нашепва тихо, ала достатъчно ясно, че всичко, което му се случва по време на съществуването му в материята, е урок – по-малък или по-голям, но винаги важен за неговата духовна еволюция. Разглеждайки жизнения път на ученика като реализация на един по-висок по степен на съзнателност сценарий (изработен преди земното въплъщение на личността от нейния духовен водач и Господарите на Кармата, със съгласието на самия въплъщаващ се), Учителят П. Дънов формулира специфично наставление към него, наречено „Закон на жертвата“: „Раздай всичко! Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим да не внесем никаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на Бога.“ В случая българският духовен Учител проследява взаимовръзката между земната изява на окултния ученик и нейното въздействие върху съзнанието на по-високо еволюиралите същества в Космоса, включително върху абсолютното съзнание на Върховното Божество. Изискването за хармоничност е съвършено задължително. То се явява следствие от действието на Втория херметичен принцип – за съответствието (аналогията). „Каквото горе, такова и долу!
към текста >>

32. ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА - Павел Желязков

Именно в този си неосъзнат стремеж за реализация интелектът посяга спекулативно към средствата за влияние върху личността, към внушенията от различен характер, винаги с идеята за реализация и утвърждаване.
Осъществяването на индивидуализацията се характеризира с понятието „изпълване със самия себе си". Така яйцето може да бъде идентифицирано според съдържанието му, когато в действителност е въпрос само на време и възможности да се превърне в птица. Ако съдбата му зависеше само от това, какво хората вярват, скоро то би се превърнало в запъртък. Ако дълго време се взираме само в себе си, в своите нужди, амбиции и интереси, в индивидуалното си съзнание, ще сведем обширния свят до онази форма, в която се ограничава нашето его, а резултатът ще е откъсване от целокупния живот, от природата. До този крайно опасен финал може да се стигне, когато нуждите на интелекта доминират над дейността на човека. Именно в този си неосъзнат стремеж за реализация интелектът посяга спекулативно към средствата за влияние върху личността, към внушенията от различен характер, винаги с идеята за реализация и утвърждаване. Когато силата на тези влияния и внушения се затвърди в социален аспект, то голият интелект няма много задръжки да си послужи и със средствата на манипулацията. В нашето модерно време на развихрилата се технокрация, на големия бум на физическите науки, на експанзията на медийната среда и информатиката, където протичат много хаотични и несъвместими процеси, първичният шаман се е преобразил до неузнаваемост и е приел образа на техномаг. Костюмът, ризата и вратовръзката, внушителният външен вид и елегантността, както и заслепяващата светлина отразена от очилата, са само артистични реквизити, зад които стои действителният образ на шамана: неговият фиксиращ и остър поглед, който блести като меч, притаен, но застрашителен. Този съвременен шаман е взел на въоръжение всички модерни средства, техники и технологии, чрез които внушава и утвърждава своето чувство за превъзходство. Поразяваща е приликата му с Ницшевия свръхчовек, когото музиката на Вагнер превъзнася до небесата.
към текста >>

33. ПРИРОДА И АНТИПРИРОДА - Павел Желязков

Това е пътят на Любовта, на Мъдростта и на Истината, който започва с изпитания, но е най-безопасният път, по който се постига реализация на всичко онова, което Бог е вложил в душата на човека.
Тесният път ни предпазва от лошите влияния и ни извежда към високите върхове на познанието. Такива се чистите планински пътеки, които извиват нагоре към девствените гори и високите върхове. Те са трудни, но колкото повисоко ни извеждат, толкова кръгозорът ни се разширява, а умът ни се просвещава. В низините на чувствените удоволствия, на съблазънта, светлината на разума угасва по-рано, а в сенките им се крият крадци и разбойници. Ученикът трябва добре да мисли и да избере най-добрия път. Това е пътят на Любовта, на Мъдростта и на Истината, който започва с изпитания, но е най-безопасният път, по който се постига реализация на всичко онова, което Бог е вложил в душата на човека. Според Учителя това е път на смелите, които са готови да следват своя идеал без колебание и без съмнение. „Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Тогаз той може да върви по тесния път. Тесният път води към Бога." В лекцията си „Не го приеха" (1926) Учителя дава следното обяснение относно влиянието на образите, които възприемаме по сетивен път в нашето ежедневие:
към текста >>

34. ЖИВИ И МЪРТВИ ФОРМИ НА ВЛИЯНИЕ - Павел Желязков

Ако насочваме нашето внимание към стари форми на живота, няма да получим действителен ответ, нито ще имаме реализация на енергиите на ума и сърцето си, а ще ги разпилеем.
Това е свят само на отражения." Не трябва да задържаме дълго време съзнанието си във формите на нереалния свят, от които духът се е оттеглил. За да се предпазим от вредни влияния, съзнателно трябва да пазим сетивата си от действието на неасоциирани с Духа форми и образи. Какво ни дава и какво взема от нас общуването с лишените от съдържание и живот форми. На първо място ние се сблъскваме с внушението, че онова, което идва от тези форми, носи живот, за да констатираме по-късно, че в тях няма дори и сянка от онова, което е действителният живот. От формата можем да извлечем информация за това, какви са били условията за живот някога, каква е била дейността и културата на определени същества, но сила няма да получим. Ако насочваме нашето внимание към стари форми на живота, няма да получим действителен ответ, нито ще имаме реализация на енергиите на ума и сърцето си, а ще ги разпилеем. Защото, ако се озовем там, където природата някога е била дейна, а сега е минала във фаза на относителен покой, няма да бъдем проводници на живот, а ще влезем в противоречие с универсалните закони на битието и ще станем причина за безсмислено разпиляване на природните сили. Изпразнените от живот форми паразитират върху съзнанието, обсебват го и разпиляват силите му, без самите те да се ползват от тях. Така и отмиращите духовни култури практикуват особен род паразитизъм. Старите култури са предразположени да черпят сили от отслабналото тяло на отмиращите култури.
към текста >>

35. ПРОБЛЕМИ И ОПАСНОСТИ В ДУХОВНИЯ ПЪТ - Павел Желязков

По този път на духовна реализация ученичеството, човешката воля трябва да приеме и да изпълнява с любов
Поставят ли се в действие в процеса на приложението им, те променят своята природа и от книжни, механично усвоени знания, те се трансформират в органически знания. Органическите знания са присъщи на разумния свят и в съгласие със законите на свободата, които го управляват, тези знания намират приложение във всеки момент на нашия живот. Разумното приложение на знанията мобилизира интелекта, сърцето и волята, стимулира ги да работят в единство и хармония. Затова именно Учителя казва: „Моите ученици са в живота." Поради значението, което отдава на практическата проверка на духовните знания и умения, Новото Учение, чиято същност е приложението на християнството в съвременния живот, се различава основно от онези духовни школи, които отдалечават своите адепти от външния свят, считайки го за порочен. Ученикът трябва да бъде силен във физическия план на живота, за което са необходими много качества. По този път на духовна реализация ученичеството, човешката воля трябва да приеме и да изпълнява с любов Божията воля. Тогава идеята, вложена в добре известният стих: „Да бъде Волята Твоя както на Небето, така и на земята", ще стане действителност, а животът на човечеството ще се преобрази. Реалните проблеми и трудности, които често ни измъчват като приемат вида на непреодолими препятствия, в действителност са опорни точки или стъпала. Те улесняват възходящото движение и ни помагат да стигнем до по-високи върхове на реализация в духовния растеж. При един интересен разговор през 1927 г.
към текста >>

Те улесняват възходящото движение и ни помагат да стигнем до по-високи върхове на реализация в духовния растеж.
Ученикът трябва да бъде силен във физическия план на живота, за което са необходими много качества. По този път на духовна реализация ученичеството, човешката воля трябва да приеме и да изпълнява с любов Божията воля. Тогава идеята, вложена в добре известният стих: „Да бъде Волята Твоя както на Небето, така и на земята", ще стане действителност, а животът на човечеството ще се преобрази. Реалните проблеми и трудности, които често ни измъчват като приемат вида на непреодолими препятствия, в действителност са опорни точки или стъпала. Те улесняват възходящото движение и ни помагат да стигнем до по-високи върхове на реализация в духовния растеж. При един интересен разговор през 1927 г. Учителя произнася по особен начин фразата: „Който победи, той ще се облече в бели дрехи." Учениците му сами трябвало да схванат дълбокия замисъл на тази велика истина, да стигнат до нея по вътрешен път. Според нас Учителя е изкал правилно да се схване основната цел на духовните науки, която се заключава в това, че само този, който победи слабостите си и реши правилно проблемите на живота си, който приложи Божието слово на практика, вътрешно ще се преобрази и ще се облече в светлина. Ученикът на Новото учение е разумен и винаги концентриран върху върховната цел на своя живот. По този начин той е в състояние да даде по-добър смисъл на своя живот и да има вдъхновение в пътя на духовното си развитие.
към текста >>

36. ЗДРАВЕ И СИЛА НА ХАРАКТЕРА - Павел Желязков

Колебанието, съмнението, слабата реализация в интелектуалния, сантименталния и материалния план на живота, пораждат психологически комплекси за малоценност, които впоследствие сами се подхранват и засилват.
Опитът показва дали трябва да се съмнявам или не. Докачението е един опасен недъг. Дълго време ще трябва да се борите с него. Стремежите на човека са безконечни; човешкият дух може да го задоволи само вечността. Тук, на земята, човек не може да се задоволи." Колебанието, съмнението, слабата реализация в интелектуалния, сантименталния и материалния план на живота, пораждат психологически комплекси за малоценност, които впоследствие сами се подхранват и засилват. Слабохарактерният човек е предразположен да развие комплекс за малоценност. Той се проявява като капризен, често е депресивен и нелогичен в своето поведение. Пътищата, по които се стига до такава психологическа неуравновесеност, са много, както са много и слабостите, наследени от нашето минало. В духовната школа трябва постепенно да се освободим от тези слабости. Учителя казва:
към текста >>

37. Защитните сили на човека - Павел Желязков

Спазването на това правило зависи от възможността ни да се концентрираме и от постоянството ни в реализацията на един висок идеал, който осигурява едно безгранично движение напред във възходящата спирала на развитието.
Органическите процеси принадлежат на еволюционния път на развитие и осигуряват онази непрекъснатост, в която протича преливане на едно състояние на съзнанието в друго. Голямото изкуство на разумния живот е немислимо без знанието и умението да се живее в хармония и единство с органическите процеси в природата. От казаното по-горе произтича едно съществено правило, което, ако се спазва, позволява да се намали силата на вредните външни влияния. Това правило се заключава в умението ни да имаме осъзнати движения на всяко ниво умствено, емоционално и волево, т. е. да бъдем в единство и хармония с органическите процеси, чрез които се проявява животът. Спазването на това правило зависи от възможността ни да се концентрираме и от постоянството ни в реализацията на един висок идеал, който осигурява едно безгранично движение напред във възходящата спирала на развитието. Така, като се предпазваме от механическите неосъзнати движения, при които се пилеят много сили и средства на природата, ще излезем от хаоса на мисли, чувства и действия, за да влезем в разумния живот. Ако се озове в сферата на влияние на разумните същества, в реалния живот, който е живот на непрекъснатите явления и процеси, човек ще осъзнае единството и хармонията на живота. В този свят има органическа връзка между всички движения, поради която измамата и илюзията са изключени. Механически, прекъснати и неосъзнати движения са възможни в материалния свят на формите. Този свят е подвластен на по-висшите светове, поради което механичните процеси могат да бъдат трансформирани в органични.
към текста >>

38. Два ключа към една необикновена книга - Николай Дойнов (1904 - 1997)

С други думи, според Николай Дойнов конкретната личност притежава определени психични качества и житейски условия за тяхната реализация, притежава определени физически форми на главата и ръцете си, детерминирани от уникалната структура на нейното Звездно тяло.
Физическото тяло на човека жнвее благодарение на силите на своя двойник. Следователно, ако отношенията между двойника и физическото тяло са правилни,хармонични, човек всякога ще бъде здрав...” Учителя Беинса Дуно КЛЮЧ ПЪРВИ. АСТРОЛОГИЧНАТА ЕКЗИСТЕНЦИЯ. Струва ми се, че ще е потребен на рационалния читател, по-скоро на скептичния му интелект, повече или по- малко склонен към отвлечени съждения, при срещата му с основното понятие на тази книга - Звездно тяло, или Двойник на човека. Ключовата позиция на понятието Частно тяло е почти методологична, защото чрез него се обосновават макро- и микрокосмичните аналогии в астрологията, мозъчните структури и формите на черепа във френологията, различните детайли на лицеизраза във физиогномията и най-после - формите и линиите на ръцете в хиромантията. С други думи, според Николай Дойнов конкретната личност притежава определени психични качества и житейски условия за тяхната реализация, притежава определени физически форми на главата и ръцете си, детерминирани от уникалната структура на нейното Звездно тяло. Читателят трябва окончателно да се раздели с конвенционалните представи за хороскопа като абстрактна карта за смътни предсказания и да приеме идеята за своя Звезден двойник, който неизменно присъства с него навсякъде - от минутата на раждането до минутата на смъртта. Запознатите с популярната окултна литература могат да свържат Двойника с описваните четири етерни тела или с астралното тяло. Но в стила на чистия интелектуален рационализъм можем да твърдим, че радикалната тема (рожденият хороскоп) в труда на Николай Дойнов се родее по-скоро с Аристотеловия термин „ентелехия”, който е активното начало у човека с телеологична природа, синтез на възможност и действителност, който носи целта в самия себе си. В този смисъл радикалната тема изисква да бъде схващана не като обективна проекция на положението на небесните тела в часа на раждането, а като неразчленено единство на субекта като потенция, и на обекта като необходимост. Така астрологичното мислене по необходимост е модално, следователно - непригодно за всички нива на общественото съзнание, което в повечето случаи изисква от астрологията всякакви други феноменални предсказания и чудеса, но не и модални съждения.
към текста >>

39. 1. Борис Николов: Първи опити за комуна на Изгрева - Георги Христов

Защото комуналният живот е живот на пробудените човешки съзнания, които търсят връзката помежду си, за да осъществят общението си с Бога чрез изпълнението волята на Бога на земята, защото реализацията е в целокупното обединение на пробудените човешки съзнания.
Във всички комуни изпъкваха личните ежби и егоистичен живот и това измести идейния живот, в името на който се създадоха. А успех ще има само по идеен път, когато човек се оформи отвътре с подходящи качества. А дотогава има много работа и много време, векове подред, за да се осъществи това. Учителя знаеше, че опитът ще излезе несполучлив. И затова бе отворил Школата, за да подготви хората за идващата епоха, когато човеците ще бъдат с пробудено съзнание. Защото комуналният живот е живот на пробудените човешки съзнания, които търсят връзката помежду си, за да осъществят общението си с Бога чрез изпълнението волята на Бога на земята, защото реализацията е в целокупното обединение на пробудените човешки съзнания. Комуната е нещо много трудно. Живяхме комунално 12 години с различни приятели. С някои се създадоха приятелства много тесни, както се казва в Писанието, че има приятелство по-тясно и от братска рождена връзка. Първите, с които се опитвахме да правим комуна, бяха в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски. Така брат Христо Дързев живееше у Томалевски, а ние другите прихождахме, сядахме на масата и пиехме топла вода от едни бакърени съдове.
към текста >>

40. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

И така, според авторите вариантите са следните: (i) Рудолф Щайнер се обърква за определен период от време и говори неадекватно и противоречиво относно вече изразената цялостна структура на Духовната наука и съответно е необходимо да бъде поправен от друга духовни изследователи; (ii) Рудолф Щайнер, говорейки за Бодхисатва Майтрея, за неговата велика мисия в бъдеще и за неговата настояща проповед за Етерния Христос, не преценява добре атаките на тъмните сили и се оказва в опасно тщеславната ситуация да говори окултно нехигиенично за един настоящ Бодхисатва, а да разбира всъщност себе си; (iii) Рудолф Щайнер, говорейки за Бодхисатва Майтрея, за неговото инкорпориране в XX век и за факта, че той ще е „истинският проповедник на Христа в етерна дреха", просто откровено казва неверни и неистинни неща, които естествено не намират своя реализация, както нещо подобно се случва при Ани Безант, Елена Рьорих, Алис Бейли и др.
Тази източна традиция е в пълно съответствие с окултните изследвания. А онзи Бодхисатва, който тогава искаше да се включи в подготовката на Христовото събитие, продължи да се инкарнира отново и отново. Едно от тези прераждания се пада в XX век."66 Всеки, който допусне в съзнанието си този логически сблъсък, без да има опитност със Словото на Рудолф Щайнер и поне скромна и първоначална езотерична подготовка, лесно ще изпадне в опасно съмнение за духовните възможности на Рудолф Щайнер и истинността на антропософията. За да не изпаднем в такава ситуация, нека с безпристрастна и трезва мисъл разгледаме възможните варианти в съотношението между цитираните предположения на по-късни антропософски изследователи и изказванията на Рудолф Щайнер. Независимо колко са опасни някои от тези варианти, чрез самото им спокойно разглеждане ще отпаднат явно неверните и безмислените, и естествено ще остане онова, което е вярно и разумно. И така, според авторите вариантите са следните: (i) Рудолф Щайнер се обърква за определен период от време и говори неадекватно и противоречиво относно вече изразената цялостна структура на Духовната наука и съответно е необходимо да бъде поправен от друга духовни изследователи; (ii) Рудолф Щайнер, говорейки за Бодхисатва Майтрея, за неговата велика мисия в бъдеще и за неговата настояща проповед за Етерния Христос, не преценява добре атаките на тъмните сили и се оказва в опасно тщеславната ситуация да говори окултно нехигиенично за един настоящ Бодхисатва, а да разбира всъщност себе си; (iii) Рудолф Щайнер, говорейки за Бодхисатва Майтрея, за неговото инкорпориране в XX век и за факта, че той ще е „истинският проповедник на Христа в етерна дреха", просто откровено казва неверни и неистинни неща, които естествено не намират своя реализация, както нещо подобно се случва при Ани Безант, Елена Рьорих, Алис Бейли и др. Току-що формулираните три варианта се появяват, ако приемем, че съвременнитеантропософскиавторинацитиранитепо-горе предположения са прави, а основателят на антропософското общество е сгрешил в нещо. (iv) Ако допуснем обаче обратното, т.е. че именно Рудолф Щайнер, като един от Великите посветени на нашето време, е прав, а вече цитираните разсъждения на някои негови последователи са концептуално погрешни, ще достигнем до идеята, че е напълно възможно Рудолф Щайнер да описва съвсем прецизно реалната ситуация как Бодхисатвата на съвремието се проявява физически чрез човек-носител в XX век и проповядва Етерното пришествие на Христос. Едновременно с това, независимо от атаките на тъмните сили, самият Рудолф Щайнер (под инспирационното въздействие на този Бодхисатва и поради личната си езотерична мощ) също изнася истината за Новото проявление на Христовия Дух. По този начин се осигуряват два фронта за Благата вест на нашето съвремие.
към текста >>

Ето защо обновителният импулс, който антропософията ще придобие, ако се разкрие истината за Бодхисатвата, ако се отвори достъп до неговото Слово, е жизнено необходим за реализацията на Духовната наука в нейния цялостен Михаеличен идеал.
студена война. Това допълнително забавя духовно-научния изследователски процес и усилва кризата. Тази умора и забавяне, тази духовно-научна криза провокира стремеж към централизация с цел защита от деструкгивните влияния. Този импулс крие в себе си обаче и сериозна опасност. Има реална възможност, заедно с централизацията и отказа от търсенето на другия структурен полюс на съвременното езотерично християнство - творческия импулс на Бодхисатвата в XX век, да се отвори пътят към фундаменталистки уклони в Антропософското общество и постепенно то да загуби думата научен от своя духовно-научен стремеж и така да се превърне в стереотипна религиозна организация. Ето защо обновителният импулс, който антропософията ще придобие, ако се разкрие истината за Бодхисатвата, ако се отвори достъп до неговото Слово, е жизнено необходим за реализацията на Духовната наука в нейния цялостен Михаеличен идеал. Но има ред тъмни сили, които поставят външни и вътрешни препятствия пред всеки, дръзнал да направи връзка между двата клона на съвременното езотерично християнство. Духовно-историческата необходимост, т.е. волята на Космичния Христос, волята на всички Христови йерархии и волята на Великите Учители на човечеството, събрали се през IV в. сл. Хр. на духовен конси-лиум, е промислила обединението между двете течения на истинското християнство - западното течение, проявено от Рудолф Щайнер и инспирирано от духовни гиганти като Християн Розенкройц и Учителя Исус, и съответно източното течение на проявения в XX век Бодхисатва Майтрея, онзи, който пое Тиарата на Светия Дух от Гаутама Буда и се прояви чрез есейския Учител Иешуа бен Пандира, проправил чрез свята жертва слизането на Христос на Земята.
към текста >>

Новата цел е конкретната реализация на Второто етерно пришествие на Христос в микрокосмоса на човешкото същество. 7.6.
Както знаем от Рудолф Щайнер, душата се развива преди всичко чрез окултната мощ на музиката - чрез този метод е работил Бодхисатва Аполон, проявил се чрез Орфей в тракийските области на Балканския полуостров. Той е облъчвал хората чрез своята музика, за да се разгърне в тях Разсъдъчно-логическия аспект на душите им. Почти три хиляди и петстотин години след изявата на индивидуалната мисия на Бодхисатва Аполон отново на Балканския полуостров се проявява нов импулс, излъчен от Ложата на Бодхисатвите отново чрез музикален подход. Този път Бодхисатва Майтрея работа чрез своите оригинални музикални цигулкови произведения и песни, проявени вече в условията на една езотерико-християнска школа. И ако дейността на Бодхисатва Аполон е била методологически насочена преди всичко към Разсъдьчната душа с цел да се подготвят дневно-будните мисловни способности на човечеството, за да приеме то правилно импулса на предстоящото физическо проявление на Христовия Дух, то работата на Бодхисатва Майтрея, проявил се чрез Петър Дънов в първата половина на XX век, е отново музикално-методологически центрирана, но този път вече към Съзнаващата душа. Новата цел е конкретната реализация на Второто етерно пришествие на Христос в микрокосмоса на човешкото същество. 7.6. От изворите на Духовната наука знаем, че Бодхисатва Майтрея ще реализира своята мисия и ще стане Буда Майтрея в кулминацията на Шестата, Славянската културна епоха. Това косвено ни насочи и ни позволи да открием импулса на Бодхисатвата на XX век в една славянска страна с богата езотерична култура. Освен това, според собствените думи на Бодхисатвата, неговата „мисия е във връзка с новия път на славянството и с идването на Шестата раса." Всичко това ни дава основание да мислим, че специфичните характеристики на славянството и Шестата раса могат да бъдат опорни точки за по-дълбокото разбиране на дейността на Бодхисатвата на XX век. Според Рудолф Щайнер източноевропейският човек и конкретно славянинът продължава да има възможност за получаване на етерно-сетивни импулси от Живата разумна природа и това го прави твърде различен от западния тип. Славянинът е, така да се каже, „изостанал"103 в своето слизане в материята и все още може да съзерцава Живия Господ в Природата.
към текста >>

Една от най-важните допълнителни идеи, получена чрез такъв подход, е, че дейността на Бодхисатва Майтрея няма да е насочена само към проповед за новото проявление на Христос, но заедно с това ще е и методология за реализацията на Второто пришествие в азовото пространство на ученика, и то в условията на един братски колективен живот.
Поради тази причина може да се направи връзката, че мисията на Бодхисатвата на XX век ще е обхваната, а и ще е носител на любящия Серафимов пламък на Аз-а на Космоса - Христос.108 Разумната Природа е вложила редица ключове на Мъдростта в самото устройство на човека. Например, за да може един наблюдател да различава триизмерни обекти в разстояние и дълбочина, е необходимо бинокулярно зрение, т.е. едновременно и синхронизирано наблюдение от две различни гледни точки. Прилагайки именно този метод в нашите духовно-научни търсения за мисията на Бодхисатвата в XX век, ние можем да разберем обемно и в дълбочина ключови детайли от настоящите духовни условия. Само синхронизирайки Михаелично гледните точки на двата импулса на съвременното езотерично християнство, можем да се докоснем реално до Второто пришествие на Христовото същество. Една от най-важните допълнителни идеи, получена чрез такъв подход, е, че дейността на Бодхисатва Майтрея няма да е насочена само към проповед за новото проявление на Христос, но заедно с това ще е и методология за реализацията на Второто пришествие в азовото пространство на ученика, и то в условията на един братски колективен живот. Нещо повече - дълбоко осъзнатата от духовно-научна гледна точка практическа работа с методологията на Бодхисатвата на XX век е не нещо друго, а самото ставане на Етерното пришествие на Христос, самото езотерико-християнско посвещение на Новата епоха. Ето защо, както мореплавателите, които определят своето точно местоположение в пространството и времето чрез три ярки звезди от небосвода, така и ние ще се опитаме прецизно и конкретно да покажем същественото място на Учението и методологията на Учителя Беинса Дуно в общочовешката духовна култура чрез три сияещи в Христова Виделина метода, дадени от Бодхисатвата на XX век: Пентаграм, Завета на цветните лъчи на Светлината, Паневритмия. 7.8. Пентаграмът е символът на Учението на Учителя Петър Дънов. Той е оформен от пет лъча, върху които са изписани петте Божествени принципа -Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел - и кръг, обграждащ лъчите, по който е изписана мистичната формула: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Имагинацията, представляваща Пентаграм с връх, насочен нагоре, е дадена първо като черно-бяла графика през 1910 г. (обърнете внимание, че това е и началото на периода, в които според Сергей Прокофиев е протичало най-силно духовното влияние наБодхисатваМайтрея върху Рудолф Щайнер чрез инспирация), а после - и като изключително живописна цветна картина в годината, когато се открива Христовата езотерична школа на Земята, 1922 г.
към текста >>

Именно Бодхисатвата, който конкретно написа книгата, пронизала по-късно смислово Евангелието от Матея110, сега работи за реализацията на сияещото в мека духовна виделина Етерно пришествие и ни разкрива как посредством багрите на дъгата (външните етерни форми) и душевните добродетели (вътрешното етерно съдържание и силови потоци) се проявяват самите Възвишени творци на Светлината - Духовете на Огъня и Светлина.111 Учителя Петър Дънов ни учи, че различните видове външна светлина са само дрехи на духовни принципи - Същества (Духът на Любовта, Духът на Живота, Духът на Светостта, Духът на Мъдростта, Духът на Вечността, Духът на Истината, Духът на Силата и т.н./ От тях извират добродетели, жизнено необходими в настоящето за ученика, тръгнал по стъпките на възкръсналия Господ.
Бодхисатвата на XX век е посланик на Светия Дух на Земята; ето защо той има правото да изрази своето ново проявление чрез Пентаграм. Можемда направим изво да, чепратеникътна Ложата наБодхисатвите през XX век - Учителя Беинса Дуно обновява формата на Пентаграма и го превръща в основен метод на своята съвременна Езотерико-християнска Школа. 7.9. Завета на цветните лъчи на Светлината е методът, който Учителя Беинса Дуно лично получава от Христос, преминавайки критично изпитание.109 Той постига нова степен на посвещение в Христос и през 1912 г. дарява на човечеството универсален метод за облагородяване с добродетели на душата и Етерното тяло чрез размишление и медитация върху специално светлинно-цветово подбрани текстове от Книгата Господня - Библията. Словото на Бога, записано през вековете в юдео-християнската Свещена книга, има свой спектрален код. Именно Бодхисатвата, който конкретно написа книгата, пронизала по-късно смислово Евангелието от Матея110, сега работи за реализацията на сияещото в мека духовна виделина Етерно пришествие и ни разкрива как посредством багрите на дъгата (външните етерни форми) и душевните добродетели (вътрешното етерно съдържание и силови потоци) се проявяват самите Възвишени творци на Светлината - Духовете на Огъня и Светлина.111 Учителя Петър Дънов ни учи, че различните видове външна светлина са само дрехи на духовни принципи - Същества (Духът на Любовта, Духът на Живота, Духът на Светостта, Духът на Мъдростта, Духът на Вечността, Духът на Истината, Духът на Силата и т.н./ От тях извират добродетели, жизнено необходими в настоящето за ученика, тръгнал по стъпките на възкръсналия Господ. Излъчвайки този нов Христов метод през 1912 г. (в периода, в които според Сергей Прокофиев е протичало най-силно духовното влияние на Бодхисатва Майтрея върху Рудолф Щайнер чрез инспирация)112, Учителя Беинса Дуно казва: „Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо до физическото поле. И Той присъства тази година на събора. Всички тези стихове [от Завета на цветните лъчи на Светлината] са извадени под Негово ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ... Христос никога не е присъствал така, както тази година присъства... Оказва се, че чрез ключовете, дадени ни от Рудолф Щайнер, можем да разпознаем в тази конкретна методологическа дейност на Учителя Петър Дънов изявлението на Бодхисатва Майтрея. Основателят на антро-пософското движение много подробно описва как Архангелите, тези Синовете на Огъня, придобиват своята човешка степен на развитие на Древното Слънце чрез излъчването и проявлението на Светлината.114 Известно е, че развитието на Бодхисатвите е дълбоко и вътрешно свързано с Архангелската йерархия и с етапа от развитието на Слънчевата система, наречен Древно Слънце.115 Съотнасянето на всички споменати факти ни помага да разберем по-ясно и конкретно следното загадъчното предсказание на Рудолф Щайнер: „Източните мистици можеха да си представят, че потопените в огъня, в светлината на Слънцето чисти акашови форми ще дойдат в течение на пет хиляди години от озарението на Буда насам като един вид свита на този, който не може да бъде познат чрез източната мистика..., ще дойде нещо, което ще направи възможно чрез една пречистена морална атмосфера на Земята... да ходят Синовете на Светлината и Огъня, не въплътени във физическата форма, а като чисто акашови форми.
към текста >>

НАГОРЕ

0.39844918251038