Търсене в текстове за 'Реализация'

Той има щастието да види реализацията на преследваната от него цел, като участва лично в ликвидацията на чуждата църковна зависимост и същевременно доживява до освобождението на България.

Той има щастието да види реализацията на преследваната от него цел, като участва лично в ликвидацията на чуждата църковна зависимост и същевременно доживява до освобождението на България.
004. Жизненият път и дело на Константин Дъновски Константин Дъновски се ориентира към втория възрожденски фронт, като отдава всичките си сили в борбата за отхвърляне на фанариотската черковна зависимост. Той има щастието да види реализацията на преследваната от него цел, като участва лично в ликвидацията на чуждата църковна зависимост и същевременно доживява до освобождението на България. Без да скръсти ръце, неговият неспокоен дух след Освобождението се отправя към осъществяване на още по-високи общочовешки идеали – утвърждаване на месианската роля на славянството, на която кауза той остава верен до края на живота си. Нямаме желание да изпреварваме нормалния ход на изложението и да правим предварителни оценки на дейността на Константин Дъновски, но безспорно е, че той е в челната фаланга на онези възрожденски дейци, които се борят за национална българска църква и народностна просвета. Константин А. Дъновски е роден на 20 август 1830 г. в китното родопско село Устово, бившето село Селище, в семейството на патриотични родопски българи.
към текста >>

Тяхната реализация той насажда с ентусиазъм в крехките души на своите млади възпитаници.

Народностните въпроси, които са вълнували пловдивчани, пише Атанас Примовски, интересуват и жителите на Устово.8 Като приятели на устовци са пловдивските граждани Големия Вълко и Големия Стоян Чалъкови, братя Генови, д-р Стоян Чомаков, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Атанас Самоковлията, учителят Матеевски и др.8 В атмосферата на такъв културен подем петнадесетгодишният Константин Дъновски става през 1845 г. учител в с. Горно Райково, намиращо се в непосредствена близост до родното му село. В главата на голобрадия даскал Константин зреят смели идеи. Тяхната реализация той насажда с ентусиазъм в крехките души на своите млади възпитаници. Първата учебна година минава в галопиращ набег. На следващата година той се премества за учител в Устово. Устовското училище му е добре познато. Младият даскал помни патриотичните му традиции, които той продължава най-ревниво. Обучаването в този вид училища се е водело на гръцки език, но негласно даскал Константин, по подражание на своя учител – светогорския монах, учи децата да четат и пишат на българското църковнославянско аз-буки.
към текста >>

Реализацията на християнството, това е богомилското учение, а неговото разпространение е процес, чиято цел се тълкува като подготовка на човешкото съзнание за идващата нова култура на Шестата раса, расата на светещите, на децата на Светлината.

Отминават вековете, но прахът на забравата не покрива следите на Орфическите тайнства. Легендите на траките не са като тези на гръцката митология. Нашият поглед е отправен към поведението, нравствените следи и духовните рефлекси на траките, наследили орфическото знание, като далечно предчувствие за учението на Христос. Траките са били миролюбци, вярвали са в преражданията, познавали са билките, с които са лекували; влияели са на природните стихии, въздействали са с музиката. Всички тия духовни прояви не рефлектират ли към едно друго време времето на X век векът, в който се оформи богомилската традиция, за да утвърди възгледите на началното християнство? Реализацията на християнството, това е богомилското учение, а неговото разпространение е процес, чиято цел се тълкува като подготовка на човешкото съзнание за идващата нова култура на Шестата раса, расата на светещите, на децата на Светлината. Изживеният опит показва, че всяка организация, оформила се в името на една възвишена идея, стига до познатия човешки порядък зараждане, развитие, кулминация, упадък, без възможността постоянно да я отстоява, а в практиката си дори се изправя често срещу нея. Така се получи и с Христовата идея при опита да се защити от организацията на християнските църкви. Отдалечаването на църквата от същността на християнския дух, това, че средновековната църковна култура канонизира кръста на най-страшните мъчения Христовите, като знак за учението на Любовта и милостта; създаването на йерархична пирамида, съперничеща на военната; това, че църквата се раздели на различни вери и въвлече християнския свят в жестоки взаимни борби показва, че тя продължава да стои пред Разпятието далеч от Възкресението... При такава историческа обстановка, сред един народ, който по естество е духовен, но по дух и убеждение антиклерикал, се поражда и най-антиклерикалното учение Богомилското. Близко до душевните дълбини на българския народ, сякаш родени от него и за самия него, то скоро разкрива надмощието си над европейското схоластично мислене. Хиляда години по-късно, същите духовни рефлекси откриваме в Българското Възраждане.
към текста >>

За него Истината е идеал, Мъдростта цел, а любовта реализация.

Щом учите, щом работите, вие и сега, и в бъдеще ще бъдете добри, отлични ученици. Живата природа е винаги в услуга на добрите ученици. Бъдете ревностни в учението и предавайте тази ревност и на другите! Някои от вас питат „По какво окултният ученик се отличава от обикновените хора? " Разликата е в това, че окултният ученик преодолява всички трудности в живота. За него Истината е идеал, Мъдростта цел, а любовта реализация. Само Божията любов носи пълния живот!
към текста >>

С реализацията на първоначалната идея да бъде издаден и втори том, трябваше сама да се заема.

Уважаеми читатели, Преди пет години композиторът Димитър Грива, ученик в школата на духовния Учител Беинса Дуно, и аз подготвихме заедно и издадохме първия том на книгата "Страници из духовната биография на българите". Замисълът ни беше да направим достояние на съвременниците една малка част от безсмъртните идеи, космични закони и методи, завещани от Учителя Петър Дънов преди повече от половин век. За съжаление, Димитър Грива напусна този свят съвсем ненадейно. С реализацията на първоначалната идея да бъде издаден и втори том, трябваше сама да се заема. От неизчерпаемия извор на Живото Божествено Слово колкото и човек да "загребва", никога не може да го "изгребе". Като книжен обем то обхваща повече от 7 000 беседи, които по обективни причини не могат да бъдат преиздадени за кратко време. Ето защо се постарах да избера за вас, уважаеми читатели, откъси от най-драгоценното и особено актуално Слово, дадено от Учителя в периода 1911 1922 година. Откъсите са от цикъла беседи, отпечатани под общото заглавие "Сила и живот" и са естествено продължение на първия том. Мария Майсторова
към текста >>

Те са активни, искат да прилагат идеите си, но им липсват методи за реализацията...

И голям патриот да си, пак трябва да разбираш своя народ. Ако мислиш, че народът трябва да съществува само за теб, той няма Да бъде доволен от твоите идеи. Ако се числиш към една партия с желание само да ядеш и пиеш и да се ползваш от нейните облаги, тя не може да бъде доволна от теб. От какво страдат партиите? Идеи имат, програма за работа имат, но приложение нямат. Те са активни, искат да прилагат идеите си, но им липсват методи за реализацията... И Питагор на времето си е мислил върху различни идеи, докато най-после съставил теоремата: Пространството, затворено в квадрата, построен на хипотенузата, е равно на пространството, затворено от двата квадрата, построени на катетите. Какво е искал да каже Питагор с тази теорема? Важното е, че от нея Евклид съставил още 47 теореми, с които и до днес учените работят. Питагоровата теорема е една от главните теореми за решаване на триъгълниците. Тук се говори за пространства, затворени в квадратите.
към текста >>