Търсене в текстове за 'Реализация'

И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба".

КНИГОПИС „Нашите сили – как да ги използуваме" от Пр. Мълфорд, превела Елена Консулова-Вазова. В редакцията ни се получи горната книга, която горещо да препоръчваме на всички. По време на духовна криза, когато човечеството обезверено, терзано от толкова съмнения, търси подкрепа някъде отвън, защото то е изгубило вярата в себе си, преводът на книгата на бележития автор идва да запълни една въпиюща празнина – да посочи на човека, че силата, гаранцията на успеха, напредъка в живота е скрита в самия него. В първата глава още – „Някои закони на силата и красотата" – авторът говори за силата на нашите мисли, чиито поляритет дава своя отпечатък върху лицето ни и твърди, че с нашата мисъл ние привличаме от невидимата материя в природата сили, които ни помагат или вредят, според характера на мислите, които ние излъчваме. И затова да начертаем един въображаем образ за самия себе си, образ пълен с младост, здраве и сила, в който да се съсредоточим неотстъпно – с това ще привличаме към себе си елементи, които винаги ще ни помагат в реализацията на тоя идеален образ на нашата мисъл защото, „Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба". – По-нататък той ни сочи влиянията, които оказва околната среда върху нас и средствата, как да се предпазим от понижаващи такива – да знаем, кога да бъдем активни, невъзприемащи чужди влияния, а сами да влияем и кога пасивни, акумулиращи висшите трептения на един по-напреднал дух. – По-нататък той разглежда ролята на самовнушението, сочи като велик фактор развитието любовта към природата, самообладанието, говори за двойнствения живот на човека в будно състояние и на сън и значението на правилното ползуване от последния. Посочва също средства, как да се предпазим от безсъние и как да използуваме най-правилно съня за възобновяване на енергията, говори за ползата от въображението, от мечтанието – една сила, която твори дела, в едно могъщо и невидимо царство, което, както твърди авторът, досега малцина са изследвали. Вярата той нарича „семе на всяко чудо и за добро и за зло", в зависимост от насоката на нашето въображение, нашата мисъл. Значението на нашето облекло, законът на брака – мъж и жена като два допълващи се фактора, тирания или как се владеем, значението на молитвата – това пряко общение с първоизточника на живота, на изповедта, ролята на пролетта и др.
към текста >>

Идеалът, на който той посвети живота си, ще върви въпреки всичко към своята реализация за щастието на едно по-добро, по-просветено и по-свободно човечество.

Идеалът, на който той посвети живота си, ще върви въпреки всичко към своята реализация за щастието на едно по-добро, по-просветено и по-свободно човечество.
Неговият живот не бе дълъг. Жорж си замина едва четиридесетгодишен. Но той живя , както намери за най-добре и създаде едно дело, за което само малцина могат да мечтаят. Жорж ще продължи своята работа чрез своите творби. Неговият пример ще осветлява нашия път. Идеалът, на който той посвети живота си, ще върви въпреки всичко към своята реализация за щастието на едно по-добро, по-просветено и по-свободно човечество. Нека мир придружава светлия дух на Георги Радев, пионерът на новото време.
към текста >>

— не липсваха и във Франция през изтеклото десетилетие, макар че те достигнаха пълна реализация само при нейните съседи.

— във Франция може да се очаква настъпването на епохата на „Петела", която ще открие един блестящ период във френската история. Както е известно, такъв режим не се установи във Франция по онова време. В новия си труд — „Le sort del`Europe", излязла в навечерието на войната от 1939 г., Пиоб се връща към тоя въпрос. Той забелязва с право, че директивите, които е следвал в горния случай, са били прави, защото наистина там се говори за режим на личната власт. А, както се знае, опити в това направление — закони-декрети, политически формации с тоталитарни тенденции и пр. — не липсваха и във Франция през изтеклото десетилетие, макар че те достигнаха пълна реализация само при нейните съседи. В по-широк смисъл, епохата на „Петела" означава според коментатора още и „приближаващия изгрев на Слънцето по едно време, когато нощта е още черна и когато човек може да се съмнява в светлината” — едно схващане, което е напълно в духа на онова на Учителя по отношение на идващата нова култура. След това авторът преминава към своите нови открития върху Нострадамусовото литературно наследство. Но, както всички въпроси от по-съществено значение, той оставя и тия открития толкова по-необяснени, колкото те с по-странни. Впрочем Пиоб подчертава изрично, че е обещал да даде само елементите, отнасящи се до въпросната тайна, които могат да бъдат разкрити, но не и нещо повече Едно от тия открития гласи, че „Нострадамус не е написал нито една дума от своите пророчества". Впрочем, в самия предговор към Центуриите се казва, че „пророчествата" са написани въз основа на древни документи.
към текста >>

Независимо от това, който я практикува трябва да приеме, че не е възможно, нито желателно една пълна реализация на която липсва дисциплина и ръководство на поведението към една определена цел.

Дисциплина ли е Паневритмията? Това е друг въпрос, който вероятно може да бъде зададен. Без съмнение, отговорът е положителен - да, тя е дисциплина! Но не една мъчителна дисциплина. Реализира се в пълната радост на една обновителна дейност, където усещането за цялост и свобода осигуряват търсеното духовно развитие. Независимо от това, който я практикува трябва да приеме, че не е възможно, нито желателно една пълна реализация на която липсва дисциплина и ръководство на поведението към една определена цел. Има нещо, което изцяло поглъща вниманието на много упражняващи Йога и други езотерични дисциплини, и това нещо е развитието на центровете или ядрата на витални сили, познати под санскритското им название “чакри”. Предвид подобно безпокойство, се явява въпросът: Дали Паневритмията е ефикасно средство за активизация на чакрите? На подобен въпрос отговаряме: Който ни е предал паневритмичната наука не е бил привърженик на никакво средство, което да насилва или принуждава естественото и хармонично развитие на тези центрове, тъй като няма нищо по-опасно и разрушително от това да се занимаваш с някоя техника, колкото и да изглежда тя добра, нормална и безопасна за преждевременно усилване на тяхната дейност. Природата е много предвидлива в този смисъл и умее да действа по подходящ начин. Всичко, което се стреми да наруши нейния ритъм е рисковано и опасно.
към текста >>

Тя е реализация на идеала за истински нов живот.

Натам трябва да бъдат насочени всички усилия. Издигането на съзнанието, приобщаване личното, индивидуалното съзнание към колективното, към космичното дори, съзнание - това е днес най-важната задача на живота. Външните трудности и задачи, пътищата, по които ще се формира, организира и легализира достигнатото като резултат и на колективното съзнание, на общия идеал и стремежи, са неща, с които, сравнително леко ще се справим. Трудовата задруга е едновременно резултат на издигнатото съзнание и средство за неговото по-високо издигане. Тя е разрешение на болния социален въпрос и отговор на належащите нужди на времето. Тя е реализация на идеала за истински нов живот. Сава Калименов Науката за храненето (По беседите на Учителя) „Праната с жизнена сила, която носи живот в себе си. Тя се намира във въздуха, в храната, във водата, и от там се извлича. Първото нещо, когато почнете да ядете, е да изхвърлите из себе си всяко недоволство“. Учителя Съвременният човек е човек на самосъзнанието и интелекта, които по самото си естество са такива, че не могат да дадат една цялостна и ясна представа за живота, човека и космоса, а изследват нещата частично и повърхностно, вследствие на което и дохождат до механистичното и материалистичното схващане. Това схващане прониква във всички области на човешкия живот включително религията.
към текста >>

Тежковски — в „Отче наш“ с вдъхновение говори за епохата на Духа Святи, третата епоха на реализацията, на делото — дава философия на делото — основана на Духа.

се чете реферат: „Спиритуализмът като клон от духовното знание“ — във връзка с полския спиритуализъм. Най-интересната част бяха сведенията за полските спиритуалисти и мистици — Товянски, Мицкевич, Словацки, Трентовски и др., които са вярвали в превъплъщението, в общението с невидимия свят и философски или поетично са изразили идеята за посланичеството на всеки човек и народ и специално на Полския народ. Словацки — е най-висшият, дълбокият изразител на това слънчево, огнено, вдъхновено Слово Божие, когато казва: „Всичко чрез Духа н за Духа е създадено и нищо не съществува за тялото“. Произход от Духа — и Цар Дух си остават дивни откровения на слънчевия Дух. Трентовски — в „Пантеон на човешкото знание“ — ясно и дълбоко е изразил спиритуалистичното мировъзрение. Тежковски — в „Отче наш“ с вдъхновение говори за епохата на Духа Святи, третата епоха на реализацията, на делото — дава философия на делото — основана на Духа. Действително, големи и непознати съкровища има в славянските, народи и специално в полския месионизъм. При дискусията върху този твърде интересен реферат се изясни, че спиритизъм и спиритуализъм са две понятия, които не трябва да се смесват; също се изясни, че Всемирното Братство не е спиритическо движение, както бе споменато в реферата, а спиритуалистично, т. е. приема Духа за реалност. Най-после бе четен и шестият реферат: „Синтеза на езотерическите науки“ — от Ян Ходина (Краков) и конгреса бе закрит след кратки дискусии и резолюция — в смисъл да се обърне вниманието на меродавните фактори върху големите съкровища на полския спиритуализъм и месианизъм — да се из-вадят тези съкровища и да се направят достъпни на народа и младото поколение. Чрез разпространение съчиненията на месианистите, които са непознати на младото поколение.
към текста >>

Той предава с дивна реализация и такива неща, които за човека не са нищо друго освен форми на мисълта.

При автора на „Синята птица“ забелязваме нещо друго. Ние виждаме и най-абстрактните образи, въплътени в конкретни представи. Възхитителни и мили са фигурите на одухотворените стихии, които придружават Тилтил и Митил в тяхното дълго пътуване. Почти всички мистици са признавали души в нещата, но никой не е бил в състояние да ги представи тъй релефно и в такава подходяща костюмировка. Но даже и тук неговият гений, тъй могъщ в символизацията, не се спира. Той предава с дивна реализация и такива неща, които за човека не са нищо друго освен форми на мисълта. Да покажеш духа, който обитава във вековния дъб, е нито ново, нито трудно; но да въплътиш щастието „да съзерцаваш изгряването на звездите“ е най малко необикновено. Още древните са давали на Времето изгледа на мрачен старец; но символът на абсолютното щастие — Синята птица — е съвсем модерна идея. А да се обрисува стремежа към нея, стремежа към ненамираемото и скрито в непрогледния мрак на нощта загадъчно благо, във великолепна феерия, в която действат чудно-реализирани образи, е нещо грандиозно. Да! Синята птица е ненамираема. „С Тилтил и Митил — казва Ернест Шарл — ние узнаваме, че диренето на абсолютното щастие е безплодна работа, но че и най скромният живот може да бъде изпълнен с безбройни чутовни малки щастия.
към текста >>

Реализацията на Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка на тялото, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост.

Нещо повече: Той е Единственият, съвършеният цвят и въплъщение на Синовете Божии, който бе дошъл за да докаже, че безсмъртието е победило смъртността и пухът е победил смъртта. Още по-нататък, Той дава на света вътрешното учение и принципите на оная велика мистерия на Битието, и Неговите думи за водата на живота и за хляба на живота съдържат мистичните и физиологичните учения, които едва днес могат точно да бъдат разбрани. Той иде сега да даде истинската физиологична, умствена, морална и духовна основа за прераждането, и целността или святостта, чрез които човечеството може действително да придобие оня изобилен живот и жизнеспособност, които по настоящем търсят всички раси. Времето е вече дошло в историята на земята за тоя Велик Орден, за да се прояви пак между хората. Ангелите на Ордена очакват да помогнат, да поведат и приготвят всички души, които желаят така да бъдат водени и обучени, тъй чеда бъдат посветени в мистериите на Духовната Мощ, Духовния Живот и Духовната Мъдрост. Реализацията на Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка на тялото, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост. Тогава продължителното търсене на човешката душа е достигнато, и душата знае от собствената си определена и просветена опитност, че тя е чадо на вселената, в живо и съзнателно съприкосновение с всеки Елохим и с Абсолюта, и че силите на Боговете са отворени за нея да работи, да смее, да пребъдва, да действа, да говори и да мисли в хармония с Ума, Волята, Живота и Мъдростта на Архитекта на вселената. Светът е вече призован и всеки, който изповядва християнството, трябва да последва Христа до последно издихание. Този зов е, за да се посветим и дадем всичко, ако е нужно, за славата Божия. Времето е много кратко, и едно ново Откровение ще дойде и нов живот ще започне. До всички, които са в Духа на Христа, ние изпращаме позив да ни помогнат с молитвите си и с мира си, тъй че дните на тъмнината да се намалят, и душата на планетата да се освободи от плена на покварата, греха, болестта и смъртта- Цялото творение очаква и стене за това велико избавление, Целият духовен и божествен свят е готов да помогне всекиму, който храбро послужи, за да се ускори идването на Новия Живот и да свърже своя живот с Духа и Живота на живия Христос, който е истинския открит Път, отбулената Истина и проявения Живот.
към текста >>