Търсене в текстове за 'Рамене'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 79 резултата в 62 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_32 ) Ела с мен при извора - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Главатарят му казал: „Благодарение, че си правил добро, сега главата ти няма да падне от раменете ти.
Никой друг не може да направи така доброто, както ти можеш да го направиш. Красиво е вечното разнообразие в Доброто. Веднъж един добър човек пропаднал, отчаял се и си казал, че не струва да се прави добро. Казал си: „Вече никому няма да правя добро.“ Един ден той попаднал в една разбойническа банда и разправил на главатаря живота си от игла до конец, като не пропуснал да каже, че не си струва човек да прави добро. „Аз съм правил, правил добро и какво от това? “ Главатарят му казал: „Благодарение, че си правил добро, сега главата ти няма да падне от раменете ти. Едно време ти ми направи добро и затова сега те пощадявам.“ Онзи го попитал: „Като ти направих добро, защо стана хайдутин? “ Другият му отговорил: „Аз станах хайдутин, а ти стана предател. Защото като се отказваш от доброто, ти си предател. Аз съм хайдутин, но още не съм станал предател. Хайде да си вървиш у дома и да правиш добро както по-рано и аз ще напусна хайдутлука.“
към текста >>

2. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

8. С вдишване ръцете се вдигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти и с длани надолу.
(“За дишането“, лекция, държана на 29.08.1941 г.) 7. Изходно положение: ръцете – пред гърди, с върхове на пръстите един срещу друг и с длани, обърнати надолу. С дълбоко вдишване ръцете бавно се отварят настрани, след което се прибират до изходното положение с бавно издишване. Това се повтаря три пъти, после ръцете бавно се свалят надолу. (“Пълнене и празнене“, МОК, пета година) 8. С вдишване ръцете се вдигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти и с длани надолу. С ръце върху раменете става задържане на въздуха, след което ръцете се разтварят настрани и се спущат надолу с издишване. (“За дишането“, лекция, държана на 29.08.1941 г.) 9. Десният крак се изнася назад, а в същото време двете ръце се простират напред и се вдигат нагоре с шепи, отворени така, като че ли се черпи с тях. Вече над главата, дланите се обръщат напред. При вдигането на ръцете тялото се навежда малко напред и се прави дълбоко вдишване.
към текста >>

С ръце върху раменете става задържане на въздуха, след което ръцете се разтварят настрани и се спущат надолу с издишване.
7. Изходно положение: ръцете – пред гърди, с върхове на пръстите един срещу друг и с длани, обърнати надолу. С дълбоко вдишване ръцете бавно се отварят настрани, след което се прибират до изходното положение с бавно издишване. Това се повтаря три пъти, после ръцете бавно се свалят надолу. (“Пълнене и празнене“, МОК, пета година) 8. С вдишване ръцете се вдигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти и с длани надолу. С ръце върху раменете става задържане на въздуха, след което ръцете се разтварят настрани и се спущат надолу с издишване. (“За дишането“, лекция, държана на 29.08.1941 г.) 9. Десният крак се изнася назад, а в същото време двете ръце се простират напред и се вдигат нагоре с шепи, отворени така, като че ли се черпи с тях. Вече над главата, дланите се обръщат напред. При вдигането на ръцете тялото се навежда малко напред и се прави дълбоко вдишване. Когато ръцете са горе над главата, тялото се навежда малко назад, също – и ръцете, и за известно време се задържа вьздухът.
към текста >>

3. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод.
В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е. от закона на кармата. В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг. При единадесетия си подвиг Херкулес е откъснал три златни ябълки от градината на хесперидите49 – сладкогласни нимфи, дъщери на Нощта. Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество. Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод. Да продължим с абстрактните знаци, които служат като основни белези на идеите, изложени в гръцката митология. Деметра – богинята на плодородието, има дъщеря от Зевс на име Персефона, която, докато бере цветя на една ливада, е грабната от Аид – царя на подземния мрак. Деметра се втурва да търси дъщеря си с два факела, които запалва от вулкана Етна. На десетия ден я намира, но Персефона вече е вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността на брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома на Аид, през което на Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее. Тези периодически завръщания на Персефона, освен че бележат природния цикъл на сезонна промяна, са и загатване за пътя на еволюцията на човешката душа – нейните прераждания.
към текста >>

4. 83) Разумност в Природата и в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Първо тя се долавя интуитивно, а когато човек възприеме слънчевата светлина с душата си, у него ще се родят нови идеи, целият товар, който носи на раменете си, ще се снеме и той ще има импулс за дейност.
Една възвишена хармония – изявление на тяхното естество, се разлива наоколо им. И когато човек се яви пред тях със свещено чувство, той непременно ще долови чрез интуицията си хармонията и музиката – съдържанието на идеите, с които говорят живите съставни части на Природата. Всякога съзерцанието на Природата ражда в човека идеи. Природата е извор на идеи. Всъщност светлината е проникната от музика и хармония и точно такава субстанция изпълва цялата Природа. Първо тя се долавя интуитивно, а когато човек възприеме слънчевата светлина с душата си, у него ще се родят нови идеи, целият товар, който носи на раменете си, ще се снеме и той ще има импулс за дейност. Слънчевите лъчи всякога говорят и идеите, които са ни разкрили вчера, няма да ги повторят днес. Разумната Природа всеки ден донася нови откровения и ако човек е чист и с будно съзнание, то вътрешният му живот ще се изгражда само чрез нови познания. За да се раздвижат спящите сили на душата, трябва да се съзерцават природните красоти като изявление на разумни сили. Така вътрешните дарби се развиват и се събуждат силите на душата. Тук ще цитирам следните думи на Учителя: „Към формите на Природата новият човек ще има ново отношение, защото той няма да ги мисли за плод на механични сили, но ще ги възприема като изявление на разумни сили, които работят в Природата.
към текста >>

5. ДИШАНЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ръцете се вдигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти и с длани надолу.
После ръцете бавно се приближават до гърдите и се поставят върху гърдите с дланите навътре. През време на това движение става бавно издишване. Издишването продължава със спущане на ръцете до първоначалното положение. Упражнението се повтаря няколко пъти. 3. Ръцете се вдигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти и с длани надолу. През време на това движение има вдишване. С ръце върху раменете става задържане на въздуха. После ръцете се разтварят в страни и се спущат надолу с издишване. 4. Лявата ръка отива в лява страна хоризонтално с длан, обърната напред.
към текста >>

С ръце върху раменете става задържане на въздуха.
Издишването продължава със спущане на ръцете до първоначалното положение. Упражнението се повтаря няколко пъти. 3. Ръцете се вдигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти и с длани надолу. През време на това движение има вдишване. С ръце върху раменете става задържане на въздуха. После ръцете се разтварят в страни и се спущат надолу с издишване. 4. Лявата ръка отива в лява страна хоризонтално с длан, обърната напред. Дясната ръка отива към лявата и двете ръце си допират дланите. Бавно хлъзгане на дясната ръка по дланта на лявата, после по дължината на цялата лява ръка и по гърдите и след това протягането й в дясно хоризонтално, с длан напред.
към текста >>

На края на упражнението двете ръце се отдалечават една от друга и с бавно движение като обливане се спущат надолу от двете страни на главата, раменете и гърдите.
През време на спущането им става издишване. После бавно се издигат ръцете до първоначалното положение - триъгълник над главата. През време на това издигане има вдишване. После пак се спущат и издигат и пр. - три или пет пъти. На края на упражнението двете ръце се отдалечават една от друга и с бавно движение като обливане се спущат надолу от двете страни на главата, раменете и гърдите. Един прогимназиален учител, който е започнал с педагогическите възгледи на Учителя и ги е прилагал, казва: „В прогимназията с голям успех прилагам дихателните упражнения. Всяка сутрин имаме такива. Често по време на час, когато забележа умора, прекъсваме урока, правим дихателни упражнения с движения. След това идва чудна бодрост и продължаваме работата си.” * „Учителят за дишането” - Книгоиздателство „Братство”, Севлиево
към текста >>

6. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя бавно излиза от шкафа, запрескача по раменете и главите на спокойно - присъстващите ученици, застава на най-близката круша, изчиства се, оглежда учениците и по дървета, през стобори, покриви на къщи отива в гората на свобода.
Моделират я на клонче или до хралупа. Но в три дни интересът се изчерпва, а остава само лошото и тягостно впечатление, че тя нищо не хапва освен водата, която употребяваше. „Тя е затворница, другари” - заляга в съзнанието на учениците. „Да я пуснем на свобода! ” И едно междучасие в присъствието на цялото училище, ученикът, който я улови, я освобождава. Тя бавно излиза от шкафа, запрескача по раменете и главите на спокойно - присъстващите ученици, застава на най-близката круша, изчиства се, оглежда учениците и по дървета, през стобори, покриви на къщи отива в гората на свобода. В обща беседа извличаме поука от катеричката: тя е весела, игрива, добра домакиня и много обичаща свободата, полезна и безвредна горска обитателка, много трудолюбива и пестелива. Подобни комплекси за наблюдение, опознаване и обучение здравият усет на учителя винаги намира и в зеленчуковата градина, полето и реката. В природата явленията и съжителствата на природните царства са неразривно съчетани и непрекъснати, взаимно допълващи се. До III клас детето работи повече по памет. Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се обогатява и то расте умствено и духовно.
към текста >>

7. 06. Движения при дишането - Боян Боев (1883 – 1963)

При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят на ляво и на дясно, съчетанието с дишането става по следния начин: при местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване.
Хубаво е, когато дишането се свърже с движения. Следните две общи правила важат почти за всички случаи на съчетание на дишане и движения: 1. При вдигане на ръцете имаме вдишване, а при спущането им - издишване. 2. При изправяне на тялото имаме вдишване, а при клякане - издишване. Шестте стари гимнастически упражнения могат да се съчетаят с дишане, като се спазват горните две правила. При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят на ляво и на дясно, съчетанието с дишането става по следния начин: при местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване. После при изправянето на тялото - вдишване и пр. От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация: 1. Ръцете се вдигат настрани в хоризонтално положение и през това време има вдишване. След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване. През време на вдишването и издишването мисълта трябва да бъде силно концентрирана.
към текста >>

6. Ръцете се дигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти, с длани надолу.
Това упражнение се повтаря няколко пъти (24). 5. Изходно положение: ръцете - пред гърдите, с върховете на пръстите един срещу друг и с длани, обърнати надолу. Бавно отваряне на ръцете настрана с дълбоко вдишване. Прибиране на ръцете до изходното положение с бавно издишване. Това се повтаря три пъти и след това - бавно сваляне ръцете надолу (17). 6. Ръцете се дигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти, с длани надолу. През време на това движение има вдишване. С ръце върху раменете става задържане на въздуха. После ръцете се разтварят настрани и се спущат надолу с издишване (24). 7. Десният крак - назад и в същото време двете ръце се простират напред, после се дигат нагоре с шепи, отворени напред, като че ли се черпи нещо. Като дойдат над главата, те се обръщат така, че дланите да бъдат напред.
към текста >>

С ръце върху раменете става задържане на въздуха.
Бавно отваряне на ръцете настрана с дълбоко вдишване. Прибиране на ръцете до изходното положение с бавно издишване. Това се повтаря три пъти и след това - бавно сваляне ръцете надолу (17). 6. Ръцете се дигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти, с длани надолу. През време на това движение има вдишване. С ръце върху раменете става задържане на въздуха. После ръцете се разтварят настрани и се спущат надолу с издишване (24). 7. Десният крак - назад и в същото време двете ръце се простират напред, после се дигат нагоре с шепи, отворени напред, като че ли се черпи нещо. Като дойдат над главата, те се обръщат така, че дланите да бъдат напред. През време на вдигането на ръцете и тялото се навежда малко напред. Когато ръцете отидат горе над главата, тялото се навежда малко назад, също и ръцете.
към текста >>

8. ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Третият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Близнаци и заедно с планетата Меркурий е свързан с ръцете, раменете, въобще - със способността на ръцете за творческа изява .
Затова намерили за необходимо да Го посетят, да Му се поклонят и да Му занесат глинените плочки със законите на най-мъдрия и велик Вавилонски цар Хамурапи. Древните звездобройци разделяли и човешкото тяло на дванадесет области, като всяка една се управлява от Небесните образувания на едно от Зодиакалните съзвездия и от съответната Планета. Те приемали, че главата се управлява от Зодиакалното съзвездие Овен и от планетата Марс, които имат отношение към Първия дом в хороскопа. Преди катастрофата в Слънчевата система, Марс е имал изключително благоприятно влияние върху Земята и живите форми на нея, заедно със съзвездието Овен: преди всичко в защита на слабите и онеправданите. Съзвездието Бик (Телец) има отношение към втория сектор-дом и заедно с Планетата зад Плутон, която нарекохме Хано, управлява шията в човешкото тяло, където се намира щитовидната жлеза, за която вече отбелязахме. Третият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Близнаци и заедно с планетата Меркурий е свързан с ръцете, раменете, въобще - със способността на ръцете за творческа изява . Четвъртият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Рак и Луната, което определя връзката му с млечните жлези у жената и с храненето (стомаха), особено с храненето на детето.Този сектор има връзка също с домашната обстановка и с условията, при които новороденият човек ще прекара годините, докато е при своите родители. Петият сектор-дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Лъв и към планетата Вулкан, за която отбелязахме вече, че се намира между Меркурий и Слънцето. Те управляват сърцето на човека. Този сектор има също отношение към най-съкровената и дълбока връзка в емоционалната природа у човека, при която най-ярко се изразяват отношенията му с хората от противоположния пол и със собствените му деца. Шестият сектор-дом има връзка със Зодиакалното съзвездие Дева и планетата Фаетон, която управлява в човешкият организъм червата.
към текста >>

9. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

Косата до ушите му е както орехов цвят жълта, а от ушите до раменете като цвета на земята, но още по-хубава.
желаете да се извести и ето според изследването си първи разказвам подробно: Помежду нас се яви един добър човек на име Исус Христос, за Когото народът говори, че е истински пророк и създател на всички твари, които се намират на небето и земята. Наистина, о Царю, за Него много чудеса слушам всеки ден. Този човек, наричан Исус Христос, само с едно продумване мъртвите възкресява, болните оздравява. Той е със среден ръст и до такава степен приятен, щото като Го видят принуждават се или да Го обичат, или да Му се боят. Косата до ушите му е както орехов цвят жълта, а от ушите до раменете като цвета на земята, но още по-хубава. Като назарянин Той е с коса и лицето Му е весело и хубаво. Носът и устата Му са такива, че не могат да се опишат. Брадата Му е рядка, погледът Му е много приятен и очите Му са хубави и синкави. И това е за чудене, че Светлината, която изтича от очите Му и лицето Му, начинът на блескавостта правят невъзможно човек да Го гледа. Изобличенията Му докарват страх, а наставленията плач.
към текста >>

10. 13. Младостта като идея, 15 септември 1935 г., 15 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Така например, мъжът, който представлява мъжкия, активния принцип в живота, трябва да има широки рамене, които показват енергичност и права мисъл.
Това са крайни материалисти и у тях няма тази дълбока вяра. Те са повърхностни, Тях ще ги познаете по дебелите и големи вежди. А пък хората с тънки вежди имат по-голяма интуиция и по-дълбоко схващане на нещата. Така че, външните форми са резултат на съотношението и дейността на вътрешните сили. Този закон е верен по отношение на целия организъм на човека. Така например, мъжът, който представлява мъжкия, активния принцип в живота, трябва да има широки рамене, които показват енергичност и права мисъл. Той трябва да има тесни бедра. У жената бедрата трябва да бъдат широки, а раменете по-тесни и заоблени. Ако жената е с тесни бедра, ще страда. Ако мъжът е с тесни рамене и той ще страда. Казах, че хората с широки рамене мислят право, а хора със закръглени рамене, чувстват право.
към текста >>

У жената бедрата трябва да бъдат широки, а раменете по-тесни и заоблени.
А пък хората с тънки вежди имат по-голяма интуиция и по-дълбоко схващане на нещата. Така че, външните форми са резултат на съотношението и дейността на вътрешните сили. Този закон е верен по отношение на целия организъм на човека. Така например, мъжът, който представлява мъжкия, активния принцип в живота, трябва да има широки рамене, които показват енергичност и права мисъл. Той трябва да има тесни бедра. У жената бедрата трябва да бъдат широки, а раменете по-тесни и заоблени. Ако жената е с тесни бедра, ще страда. Ако мъжът е с тесни рамене и той ще страда. Казах, че хората с широки рамене мислят право, а хора със закръглени рамене, чувстват право. Мъжът е в обективния, външния свят и той няма право да чувства нещата, а трябва да мисли и да работи. А жената е в къщи, във вътрешния свят, тя трябва да има криви линии, да чувства.
към текста >>

Ако мъжът е с тесни рамене и той ще страда.
Този закон е верен по отношение на целия организъм на човека. Така например, мъжът, който представлява мъжкия, активния принцип в живота, трябва да има широки рамене, които показват енергичност и права мисъл. Той трябва да има тесни бедра. У жената бедрата трябва да бъдат широки, а раменете по-тесни и заоблени. Ако жената е с тесни бедра, ще страда. Ако мъжът е с тесни рамене и той ще страда. Казах, че хората с широки рамене мислят право, а хора със закръглени рамене, чувстват право. Мъжът е в обективния, външния свят и той няма право да чувства нещата, а трябва да мисли и да работи. А жената е в къщи, във вътрешния свят, тя трябва да има криви линии, да чувства. Като видите един човек, че работи, трябва да влезете в неговото положение. Сърцето в света е създадено да намали страданията на хората.
към текста >>

Казах, че хората с широки рамене мислят право, а хора със закръглени рамене, чувстват право.
Така например, мъжът, който представлява мъжкия, активния принцип в живота, трябва да има широки рамене, които показват енергичност и права мисъл. Той трябва да има тесни бедра. У жената бедрата трябва да бъдат широки, а раменете по-тесни и заоблени. Ако жената е с тесни бедра, ще страда. Ако мъжът е с тесни рамене и той ще страда. Казах, че хората с широки рамене мислят право, а хора със закръглени рамене, чувстват право. Мъжът е в обективния, външния свят и той няма право да чувства нещата, а трябва да мисли и да работи. А жената е в къщи, във вътрешния свят, тя трябва да има криви линии, да чувства. Като видите един човек, че работи, трябва да влезете в неговото положение. Сърцето в света е създадено да намали страданията на хората. С ума си ние ще намерим онези начини и методи, по които да облекчим положението на другите, а сърцето е, което ще те накара да влезеш в положението на другите и да им помогнеш с методите, които умът ти е дал.
към текста >>

11. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

ценим и обичаме." Адвокатът вдигна рамене в знак на недоумение, но се раздели
заплаках. Той се зачуди и попита защо плача, а аз през сълзи продумах: „Благодаря Ви, господин Желязков, такъв искам да бъде моят Учител! По света има много милионери и милиардери, но като него няма. Затова ние толкова го ценим и обичаме." Адвокатът вдигна рамене в знак на недоумение, но се раздели с мен видимо доволен от ефекта на своите спомени. " Сам Учителят разказваше, че студентите в Америка работели какво ли не, за да си изкарват прехраната. Веднъж, когато след работа получил известна сума, си купил нов костюм.
към текста >>

12. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

но преди няколко дни ти само вдигаше рамене и нищо не ми каза!
Отишъл след това при лекарите да видят, че е вече здрав, а те се учудили и попитали как е станало това. Той им обяснил, а един от лекарите възкликнал: „Вярно, че така може! " А братът отговорил: „Вярно, но преди няколко дни ти само вдигаше рамене и нищо не ми каза! " Друг брат от София, заболял от апандисит в много тежка форма. Няколко дни бил между живота и смъртта. Баща му искал да го оперират, защото лекарите казали, че апандиситът е гноен и ще се пукне.
към текста >>

13. Двете течения в Природата - Влад Пашов (1902- 1974)

Раменете на човека трябва да бъдат в хоризонтално положение, а вратът – перпендикулярен на раменете.
Така именно той излязъл от областта на животните. Някога човек се е движил хоризонтално, на четири крака. Днес той се движи в перпендикулярно положение на първото. Често неморалният живот на човека се дължи на изкривяване на гръбначния стълб. Щом се изправи гръбначният стълб, мислите, чувствата и постъпките се изправят. Раменете на човека трябва да бъдат в хоризонтално положение, а вратът – перпендикулярен на раменете. Ако едно от рамената на човека е издигнато повече от другото, а вратът не е перпендикулярен, в него липсва нещо. Носът трябва да бъде перпендикулярен на челото. Носът на сегашният човек още не е перпендикулярен. Това ще стане в бъдеще. Има нещо правилно в тялото на човека, в строежа на неговия организъм, но лицето му още не е правилно.
към текста >>

14. Типът на въздуха - сангвиничният темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Този тип има средно или високо тяло, широки рамене, добре развити гърди.
Типът на въздуха - сангвиничният темперамент Въздухът е горещ и влажен. Този тип има средно или високо тяло, широки рамене, добре развити гърди. Пълно, весело, розово, овално лице. От този тип са най-красивите хора. Голямо хубаво чело, дълъг, оформен прав нос, у някои типове заострен на върха, красиви вежди; открити и ясни очи, със светлосин цвят, понякога и с тъмнокафяв. Устата е усмихната, брадата - добре оформена, обикновено с ямичка. Косата е руса или кестенява, а някой път по-тъмнокафява или дори черна.
към текста >>

15. Земният тип - меланхоличен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

А другият тип е със слабо, високо тяло, дълъг и слаб врат, резки и ъгловати черти, тесни рамене, слаби и хлътнали гърди.
Земният тип - меланхоличен темперамент Тук се забелязват два ясно разграничени типа. Единият е с пълно, ниско, набито тяло, силен врат, яки плещи с черни къдрави коси, пълна уста и валчеста глава. Ръцете и краката са къси и дебели. А другият тип е със слабо, високо тяло, дълъг и слаб врат, резки и ъгловати черти, тесни рамене, слаби и хлътнали гърди. Веждите са големи и надвесени над очите, носът е дълъг, прав и леко заоблен, лицето - тънко и мършаво, със суров вид. Устата е стисната, ушите големи, челото високо и изпъкнало в горната си част в областта на причинните центрове. Меланхоличният тип е противоположен на сангвиника, както са топлината и студът. Колкото сангвиникът е горещ, толкова меланхоликът е студен. Външно неговото лице изглежда печално, с безпокойни очертания.
към текста >>

16. 4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Въздушен, общ или подвижен, във физическото тяло управлява раменете и ръцете, в психическия живот дава нерешителност, колебание и безпокойство; хората са с подвижен дух, раздразнителни, променливи, жлъчни.
2. Телец. Той е земен знак, неподвижен във физическото тяло, управлява врата и гърлото, регулира лимфната система. В психичния живот управлява стаените чувства и сластолюбието, гордостта и търпеливостта, издръжливостта, ината и работливостта. Той се счита за принцип на производителността и търпението. 3. Близнаци. Въздушен, общ или подвижен, във физическото тяло управлява раменете и ръцете, в психическия живот дава нерешителност, колебание и безпокойство; хората са с подвижен дух, раздразнителни, променливи, жлъчни. Близнаците е проектиращата и изпълнителна сила в природата. 4. Рак. Воден, кардинален; символ на привързаността към живота; представя също оживяващите и оплодотворяващи есенции на жизнената сила - управлява функциите на дишането, гърдите, стомаха и храносмилането. В психичния живот се проявява като капризност, чувствителност, нежност и обич към живота, икономичност, възприемчивост, паметливост. В Рака имаме уравновесяване на жизнените, материалните и духовните сили.
към текста >>

17. Значение на 12-е дома на хороскопа - Влад Пашов (1902- 1974)

В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип.
Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-пригледно и по-лесно използваемо в практиката. 1-и дом - дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента, възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта. 2-и дом ни дава указания за финансовите възможности - за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телец, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието. 3-и дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека, за неговото отношение към братята и сестрите и за късите пътешествия. В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. 4-и дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите, за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. 5-и дом е сферата на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; показателен е и за децата. Управлява сърцето и гърба и има отношение към знака Лъв - израз на принципа на силата и могъществото. 6-и дом ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към тялото ни, показва здравето, болестите и материалните блага, идещи от живи същества.
към текста >>

18. УРЕДИ ЛИ СЕ ВЪПРОСЪТ? - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Стори ми се, че вървим по друг път - изведнаж така ми бе просветнало, такъв товар падна от раменете ми!
Неделя", пред часовника. Там наблизо е и заложната къща. Вървяхме през гората. Върховете на дърветата се преплитаха и образуваха зелен свод над пътеката. За момент се огледах. Стори ми се, че вървим по друг път - изведнаж така ми бе просветнало, такъв товар падна от раменете ми! Скоро стигнахме до трамвайната спирка. Брат Стоименов се качи на трамвая, а аз продължих пеша към игрището. След обед помолих колежката да ме замести през последните два часа при децата, за да бъда навреме на уреченото място. Брат С. беше там.
към текста >>

19. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

" Братът вдигнал рамене и от смущение не могъл да каже нищо.
А те били най-отзад, направо стояли като втрещени и едвам тръгнали от смущение и влезнали при Учителя. Учителят погледнал болното дете и препоръчал и дал съвети на бащата какво да направи и му казал, че ако изпълни съветите му детето ще оздравее. Говорил сериозно на богатия съсед, онзи кимал с глава и всичко запомнил и след това се обръща към нашия брат и смеейки се към него, го запитал: „А ти какво искаш от мене? " След това посегнал с ръка, взел му книгата, която държал ръката си, отворил точно на страницата, на която е пишело за Учителя, прочел го на глас, засмял се и му върнал книгата. Казал му: „Е, разбра ли сега къде е Истината, кой е Учителя и кой стои начело? " Братът вдигнал рамене и от смущение не могъл да каже нищо. Учителят продължил: „Духът на Истината е този, който стои най-отгоре, защото глава на Словото е Истината". Учителят протегнал с ръка, взел една книга, на която пишело „Сила и живот" и му казал: „Рекох, вземи и чети. Духът на Истината дава Сила и Живот у човека". Така двамата се връщат в Хасково, единият със съветите на Учителя, а пък другият - бедният съсед с книга в ръка, която е трябвало да проучи и да види как и от къде идва Духът на Истината.
към текста >>

20. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И НЕОБИКНОВЕНАТА ЛЪЖА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Неговите бели коси, падащи към раменете обгръщаха и предаваха мекота на Неговото сериозно, класическо лица от което лъхаше мир, благородство и благост.
Моето дълбоко желание да посетя лично Учителя не ме напускаше. Избрах Михаил като Негов най-добър ученик да ме заведе при Него. Един прекрасен ден, през пролетта Михаил и аз отидохме при Учителя. Влезнахме в една малка стая, Неговата приемна и седнахме на двата стола срещу Учителя. Учителят беше официално облечен с бял костюм, бял шал около врата Му, от който се спущаше една златна верижка с един малък диамант. Неговите бели коси, падащи към раменете обгръщаха и предаваха мекота на Неговото сериозно, класическо лица от което лъхаше мир, благородство и благост. Докато гледах изненадана тази Негова духовна красота една необятна обич ме изпълни и една широка усмивка се разля по цялото ми лице, пречейки ми да промълвя една дума. Така безмълвна стоях до края на нашето посещение от двадесет минути. Разговорът се водеше само между Учителя и Михаил. Учителят само един път отправи Своя поглед към мене.
към текста >>

21. 50. Словото на Учителя - Радка Левордашка (1920-2014)

Свих рамене от недоумение и се запътих към стенографите, за да им предам желанието на Учителя, че иска лично да прочете днешната беседа, за да види какво Духът е говорил чрез него.
Значи трябваше да поискам от стенографите да дешифрират днешната беседа, за да я представя на Учителя. И в този момент в мене възникна един въпрос, веднага го задавам: „Учителю, нали Ти ги говориш тези беседи, как да не знаеш какво пише в тях? '. Той ми отговаря: „Да, аз ги изричам, но друг говори чрез мене. Духът е този, който дава Словото! " Свих рамене от недоумение и се запътих към стенографите, за да им предам желанието на Учителя, че иска лично да прочете днешната беседа, за да види какво Духът е говорил чрез него. Сега за мнозина това би могло да бъде противоречие, но онези, които знаят, че Словото на Учителя е Слово на Бога, много добре ще знаят кой е този Дух, който дава Словото. Това е Духът Святий - Духът на Словото!
към текста >>

22. Събота, 29 август - Теофана Савова

свивайте пръстите на ръцете си, като свивате и ръцете си до раменете, като че вдигате някаква тежест.
Ако имаш някаква дисхармония у себе си, ще направиш упражнението ту с левия, ту с десния си крак и при движението ще произнасяш формулата: „ Светлина в ума (с десния крак), топлина в сърцето " (с левия крак). Като произнасяте думата „светлина", разбирайте „хармония", за да може да се тонирате. Второ упражнение: Поставете ръцете си напред с дланите нагоре, започнете да концентрирате ума си и свивайте пръстите на ръцете си, като свивате и ръцете си до раменете, като че вдигате някаква тежест. После бавно протегнете ръцете напред и отворете пръстите. Когато свивате ръцете си, ще вдишвате дълбоко въздух; като протягате ръцете си напред, ще издишвате. Тези упражнения са прости, но са много ефикасни . Те са за тониране. Като правите упражненията, ще си представяте, че сте на работа, ще знаете, че вършите една много важна работа - приемате енергия от природата.
към текста >>

23. ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ - Теофана Савова

А - ръцете е широко кръгово движение встрани, на раменете*
Ще служа на Господа с всичката си душа. V упражнение. Положение на тялото - естествено. Образи: А - 6 секунди, Б - 7 положения от по 6 секунди, В, Г, Д, Е, Ж - от по 6 секунди. Ход на движението: А - ръцете е широко кръгово движение встрани, на раменете* Б - десният крак: I - изтегля се назад, II - залюлява се наляво зад левия, III - залюлява се надясно, IV - наляво, V - надясно, VI - наляво, VII - назад и стъпва. В - приклякане. Г - изправяне. Същият сложен образ - Б, В, Г - се повтаря с изопване на левият крак назад, след това на десния. Дотук първата половина на упраженението е завършена.
към текста >>

24. 22 март 1928 г - Теофана Савова

Вдигам рамене, не мога да отговоря на този въпрос.
А вечерта на същият ден - вечеря. Колко е богата вечерята в този ден! - Защо? - ще запита някой. - Защо вечерята в този ден е по-богата? Вдигам рамене, не мога да отговоря на този въпрос. Аз виждам хляба по масите по-хубав, плодовете по-хубави, услугите на сестрите и братята - по-топли и по-чистосърдечни . Хлябът е по-хубав, защото Бог го е погледнал, плодовете са по-хубави, защото Бог ги е погледнал, и хората са по-хубави, защото свише Бог ги е погледнал. А Учителя, тих, скромен и величествен в своята бяла дреха, седи пред богатата трапеза, отчупва от предложения му хляб и раздава. - Погледни - ми прошепва моята сестра - колко е хубав, колко е мил, колко е велик! - И добавя със светнали от радост очи: Чрез Учителя говори Христос.
към текста >>

25. ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Един скептик до него повдигна рамене.
Другите също седнаха наблизо, а някой предпочетоха да останат прави. Пътниците зашушукаха: - Кой е този човек? - запита един. - Учителя Петър Дънов - отговори друг. Един скептик до него повдигна рамене. Младите хора ревностно оградиха с присъствието си Учителя - те го пазеха, както се пази светиня. Защото чувстваха, че пътят му не е лесен, че има нужда от ангели хранители. Трамваят тръгна и край него се заредиха сгради, улици и хора. На всяка спирка в този необикновен трамвай се качваха нови пътници, докато други слизаха. Заедно с Учителя си учениците пътуваха към един нов свят на любов и хармония, към новата земя, за която днес той бе говорил.
към текста >>

26. ДА ПОЗНАЕШ УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Защо да се докосваме до онова, което не можем да поемем и понесем върху раменете си?
Учителя е винаги между нас и ние с радост и благодарност приемаме словото му. Но колко малко знаем за неговия живот, за трудностите, които ежедневно преодолява, за да ни извади от гъстата материя и да отвори пред нас нови, по-широки хоризонти. Страдаше ли Учителя? - Това можехме само да гадаем, въпреки че беше обяснил дълбокия смисъл на страданията. То е нещо много лично, а когато засяга един велик дух, е покрито с воала на мистерията. Защо да се докосваме до онова, което не можем да поемем и понесем върху раменете си? И все пак веднаж, макар и с едва доловим жест, Учителя леко повдигна завесата. Това се случи, когато той ми подари една своя дреха. Аз се зарадвах много и веднага я облякох. Беше студен зимен ден пред новогодишните празници. Настроението беше добро, празнично.
към текста >>

27. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

При петото от тези утринни упражнения Учителя сложи и двете си ръце на раменете, изтегли десния крак назад, после напред и го залюля наляво пред тялото, надясно пред тялото и назад, пак наляво, отново надясно пред тялото и като стъпи назад, приклекна до земята.
След това изпълни всички тези движения още три пъти, но вече със стъпка напред. При четвъртото упражнение Учителя изтегли ръцете си напред и ги залюля наляво, направи стъпка назад с десния крак и с леко приклякане залюля ръцете си надясно в дъгообразна вдлъбната надолу линия. След това стъпи с левия крак назад, залюля ръцете наляво отново в дъгообразна вдлъбната надолу линия и с леко приклякане, след което продължи със залюлява-не надясно. После повтори тези движенишя със стъпка напред. Всички знаеха добре упражненията и ги изпълняваха в хармония с Учителя . При петото от тези утринни упражнения Учителя сложи и двете си ръце на раменете, изтегли десния крак назад, после напред и го залюля наляво пред тялото, надясно пред тялото и назад, пак наляво, отново надясно пред тялото и като стъпи назад, приклекна до земята. Той направи същото с левия крак и отново го повтори с десния. След това повтори тези три движения със стъпка напред. Гледката беше особено красива, когато редиците се залюляваха заедно с него. Шестото упражнение се различава твърде много от предходните. Учителя изтегли ръце напред, приклекна и в това положение пое дълбоко въздух.
към текста >>

Учителя отвори ръце от раменете встрани, прибра ги отново и се понесе плавно по меката трева.
Накрая, изправен отново, с широко отворени ръце встрани той направи кръг нагоре, събра ги над главата и ги свали успоредно на тялото. Това той направи с пожелание да се осъществи проектирания мир между человеците. Хората се раздвижиха и само след няколко минути се наредиха в кръг, който зае периферията на поляната. Близо до центъра остана Учителя, а в самия център на кръга се организира малък оркестър от музиканти. Една приятна мелодия се разнесе в утринта като зефир, който докосва нежно душата. Учителя отвори ръце от раменете встрани, прибра ги отново и се понесе плавно по меката трева. Целият кръг го последва, като се завъртя напред в пълна хармония с ритъма на музиката. Оркестрантите свиреха с вдъхновение, мелодията се развиваше и извисяваше все повече в тон с духа и смисъла на красивите ритмични движения. При изпълнението на „Слънчеви лъчи" и особено когато настъпи тържественият финал на „Пентаграма", чувството за единство и хармония достигна апогея си. Играещите бяха покорени от усещането за свобода и радост, от съзнанието за единството с универсалния космичен ритъм и вечния творчески процес на живота. След всички тези събития, които тонират духовно и физически, в спонтанно възникналия разговор Учителя каза:
към текста >>

28. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Раменете са широки и се стесняват към кръста.
По този начин, като работим усилено с ума си ние можем да постигнем известни дарби и изправим някои свои недъзи. Работейки постоянно ние ще преминем през 7-те нива на Мъдростта и ще се приближим до йерархията на Херувимите, които управляват дробовете на хората - значи Мъдростта на Земята може да се постигне само с дълбоко дишане. Бог е във въздуха и чрез Него той влиза в нашето тяло и ни придава от своята Мъдрост. Човешкото тяло е съставено от три триъгълника, обърнати с върха надолу, и един - носа, обърнат с върха нагоре. Главата е широка горе и триъгълна към брадата. Раменете са широки и се стесняват към кръста. От кръста към краката е третият триъгълник с върха надолу. Следователно, носът е представител на Божественото в нашето тяло и затова, когато Бог създаде човека от пръст, вдъхна живо дихание през носа му и той стана жива душа. Учителя е дал най- правилните методи за дишане с любов, чрез които може да се развие Божествената Мъдрост, за разлика от методите на йогите и други подобни методи, дошли до нас от първите раси. Най-хубавият проводник за разпространяване на Божествените идеи и новото учение е въздухът. Мъдростта в човека е правопропорционална на неговите възможности да възприема и използва напълно праната, която така обилно му поднася въздухът.
към текста >>

29. Разговори с Учителя. Разговор трети - Георги Томалевски (1897-1988)

А колко от тях имат известия от баща си, от майка си, те вместо отговор ще повдигнат рамене.
Колкото да ви се види чудно, но трябва да знаете, че за развитието на ума е потребна вътрешна чистота в мисли, в чувства, в намерения и постъпки. Знанието, което днешните хора имат за света, за природата и живота, знанието за душата и безсмъртието й, са съвсем повърхностни. Те дори не са никакви знания, а повечето догадки. В такова положение се намират и голяма част от вярващите религиозни хора, а и много от тези, които се наричат окултисти. Ако запитам някого от тези „знаещите“ преди колко време са излезли от своя Божествен дом, ще кажат, че това е неизвестно. А колко от тях имат известия от баща си, от майка си, те вместо отговор ще повдигнат рамене. Единственото, което ще отговорят, е, че вярват в Господа. Кой се ползува от такова вярване? Ако седите в стаята си и вярвате, че вън има слънце, а не излизате да ви огрее то, какво ще ви ползува вашата вяра в слънцето? Ако се затворите в една изба и като учен изчислявате силата на слънчевата светлина по данни, които сте получили теоретически или ако пресметнете дължината на вълната от някой район на спектъра, какво ще ви ползува това? Вярно е, че това знание обогатява науката, но то представя само натрупване на факти.
към текста >>

30. Мечката - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

" Той се засмя, повдигна рамене и започнахме да репетираме.
В паузата, той извади една от тези песнопойки. Извади я от етажерката си и каза: "Чудя се какво сте намерили в тези прости и наивни песни, че чак, както научих, в радиото сте ги пяла! " Учителю, аз му казах: "Тези песни наглед изглеждат наивни, за такъв голям композитор като вас, но в тях има една скрита сила, особено, когато се пеят общо от всички сестри и братя. Чувал ли сте за падането на град Ерихон? Как се срутили дебелите му стени? " Той се засмя, повдигна рамене и започнахме да репетираме. Учителят помисли малко и каза: — Ти ще му кажеш, че това са окултни упражнения. В древните окултни школи, музиката е заемала първо място. Духовните хора са злоупотребили с тази музика. Ти кажи, че тези окултни упражнения облагородяват и възпитават човека и създават характера му.
към текста >>

31. Последна среща - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Сестра Савка се спусна към него, хвана го за раменете и започна да го друса с всички сили, викайки:
– Да, Учителю... Той ме покани, посочвайки с ръка свободния до мен стол. Седнах. Очите ми не се отделяха от него. Имах силното желание... да му изпея някоя песен, или... да заплача безутешно. Учителят пак излезе от тялото си и главата му пак клюмна, ниско върху гърдите му. Сестра Савка се спусна към него, хвана го за раменете и започна да го друса с всички сили, викайки: – О,... Учителю,... Учителю, не те пускаме... О, Боже! Той си отива!... Учителят пак се върна в тялото си и започна беззвучно да свири с уста, тактувайки с пръстите на дясната си ръка върху покритите си колене... Последната сцена се повтори многократно. Учителят промълви:
към текста >>

32. МАНАСТИРЧЕТО „СВЕТИ СПАС“ - Борис Николов

То се изправи на задните си крака и опря предните на раменете ми.
Човек има чудни сетива! Той може да знае има ли опасност около него или не. Отворих душата си за Доброто и продължих пътя си. Като стигнах до кучетата, по-голямото застана пред мене. Спрях се. То се изправи на задните си крака и опря предните на раменете ми. Другото куче захапа ръката ми над китката – с нея държах стомната; но то не стисна ръката. Напрежението трая минута. Кучетата ме освободиха и аз тръгнах. Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата. Доверието възтържествува!
към текста >>

33. ЗЛАТНАТА ГРИВНА - Борис Николов

Като стъпи на раменете на Скитника и се хвана за долните клони, братът лесно се изкатери до гнездото.
– Можеш ли да изкачиш онова дърво? – Аз бях най-добрият катерач на младини, но и сега няма да ме затрудни. – Изкачи се до онова гнездо. Внимавай, че там клоните са тънки, разпределяй тежестта на няколко клона. Отидоха до дървото. Като стъпи на раменете на Скитника и се хвана за долните клони, братът лесно се изкатери до гнездото. – Махни покрива и виж какво има вътре. Братът махна клечките, които покриваха гнездото и като погледна, едва не извика от почуда – вътре беше … златната гривна ! Той я тури в джоба си, слезе бързо и я подаде на Скитника. Пространството пак се усмихна. Скитника се приближи до сестрата, която още обливаше камъка със сълзи, и тихичко сложи гривната пред лицето ѝ.
към текста >>

34. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Както забелязваме на фотографиите, съхранени от онова време, той е носел дълга коса, спускаща се почти до раменете му.
Дънов споделил: "Ако живеете по Божествения закон, пътищата ви ще бъдат отворени, но ако грешите, естествено ще дойдат затруднения. В света съществуват два вида порядък: единият е старият, човешкият порядък, а другият е Божественият. " Един от присъстващите го запитал: "Как ще постигнем качествата, които са потребни, за да живеем в Божествения порядък? " И получил следния отговор: "Както цигуларят постига своето майсторство - с упражнения и с постепенно приближаване към онова, което е поставено като идеал. "Съвременниците на Учителя Петър Дънов го описват като човек със среден ръст и благородна осанка, която на моменти до такава степен доминирала над окръжаващите го, че той изглеждал по-висок и по-едър от всички наоколо му. Както забелязваме на фотографиите, съхранени от онова време, той е носел дълга коса, спускаща се почти до раменете му. Естетите определят лицето му като красиво и одухотворено. В него намира израз дълбоката му вътрешна сила, неизменният му душевен мир. Челото му е голямо, право и гладко. Очите са леко скосени, носът - с правилна форма, а скулите широки. Брадичката - с приятен контур.
към текста >>

35. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

Осъзналият естеството на товара, идещ от бездната на хилядолетията, с лекота ще го отхвърли от раменете си и ще продължи лек, ефирен и целеустремен по пътя си напред.
Трябва да намерите кое е ваше собствено качество. Трябва да намерите коя е онази черта, която ви отличава от другите хора (курсивът мой – К.З.).“ Всички са затаили дъх. Словото на Учителя ги отвежда далеч назад в миналото – по дирите на най-древните причини за настоящите погрешки на хората. Целителната сила на тези думи е гаранция, че историко-езотерическите факти ще бъдат осмислени и старите грешки няма да бъдат повторени. Осъзналият естеството на товара, идещ от бездната на хилядолетията, с лекота ще го отхвърли от раменете си и ще продължи лек, ефирен и целеустремен по пътя си напред. А в сърцето си ще таи приказно дълбок и сладостен мир и покой. Учителят на ББ продължава своя разказ: „Човек съществува като отделна монада и като колективна монада. Един ден вие преживявате някой свой стар живот, който е бил порочен, и сте недоволни и обезсърчени. Това е едно течение, което може да ви отнесе. Това е положението на човек, който слиза в мочурлак.
към текста >>

36. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

Към кого да се обърнем да ни помогне, ако при цялата си начетеност свиваме безпомощно рамене?
Чели сме много и продължаваме да четем. Гълтаме томове свещени книги като топъл хляб. Главата ни е пълна с най-разнообразна информация: молитви, песни, формули, мантри, сентенции и въобще всякакви мъдрости. И се чувстваме знаещи и можещи... До следващия, на пръв поглед елементарен, житейски проблем, който не успяваме да разрешим. И каква е ползата тогава от цялото това знание? Към кого да се обърнем да ни помогне, ако при цялата си начетеност свиваме безпомощно рамене? – Към самите себе си. И по-точно – към душата си. Ако замълчим и се вслушаме в нейния глас, който е гласът на Бога у всекиго от нас, тогава и само тогава ще открием правилното решение. Такъв е и съветът на Учителя на Бялото братство(ББ) у нас: „Всякога слушай гласа на душата си и ще знаеш как да постъпваш.“ Само че не бива да бъркаме този тих и ненатрапчив глас с мощния тембър на егото, който не се свени да заглушава всички останали с безцеремонната си пробивност. И тук на помощ ни идва способността за различаване.
към текста >>

37. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

При първото упражнение, наричано „Пробуждане“, защото белегът на пробуждане на една душа е готовността да дава, ръцете се поставят на раменете, разтварят се встрани и се връщат, движението се придружава от чувство на даване и получаване.
Хора, които не обичат слънцето, не обичат Бога. Слънцето не желае да го боготворите или да му служите. То само дава и казва: ,3земете от мен колкото искате.“ С какво ще се отплатите на Великия? Великият само дава, докато вие трябва да прилагате онова, което ви се дава.“ „Притокът на слънчева енергия е най-голям и най-съживяващ при изгрев- слънце и изпълва сутринта с радост, светлина, чистота, свежест и сила.“ Възвисяваното, получено при изгрева на слънцето, се засилваше чрез Паневритмията, която следваше. Под акомпанимента на цигулки и понякога на песен всички млади и стари участваха в упражненията, основани върху окултни принципи, които носят възобновяване на тялото и душата, ако в движенията се включват правилни мисли, чувствай воля, в допълнение на доброто, произтичащо от нея, Паневритмията помага и на Космоса, защото записва движения и идеи в космичните етери. При първото упражнение, наричано „Пробуждане“, защото белегът на пробуждане на една душа е готовността да дава, ръцете се поставят на раменете, разтварят се встрани и се връщат, движението се придружава от чувство на даване и получаване. Обедът през прекрасните дни на планината Рила се провеждаше заедно и се приготовляваше под дежурството на различни групи. Един ден, когато Крум, Е. и аз направихме дълга разходка до върха на планината, Учителят забелязал нашето отсъствие от трапезата и помолил да се запази храна за нас - подробност, наистина, но така характерна за неговата загриженост за другите. Всички се събирахме около лагерния огън вечер сред атмосфера на радост и приятелство и песните отнасяха предаността на душите към Бога сред мълчанието на планината и под звездното небе. Разговори с Учителя на Седемте езера
към текста >>

38. Двадесет и едно упражнения - Крум Въжаров (1908- 1991)

- свиване на ръцете в лактите и докосване на раменете с пръстите, като едновременно се издишва;
- 18. Упражнение за горната част на симпатичната нервна система И. П.: тялото е изправено, ръцете прибрани, краката леко разкрачени. Ход на движенията: - ръцете, е длани надолу, се изнасят встрани до хоризонтално положение, обръщат се с длани нагоре, като едновременно се вдишва дълбоко; - свиване на ръцете в лактите и докосване на раменете с пръстите, като едновременно се издишва; - връщат се ръцете встрани до хоризонтално положение с длани нагоре, обръщат се дланите надолу и заедно с това се вдишва, ръцете се прибират към тялото и се издишва. Упражнението се повтаря 3 пъти. 19. Упражнение за равновесие и уякчаване на нервната система И. П.: тялото е изправено, ръцете и краката прибрани. Ход на движенията:
към текста >>

При изказване на формулата ръцете се вдигат встрани нагоре, като пръстите леко се докосват над тавата, после се свалят, като правят паси през тавата, раменете и гърдите до изходното положение.
При въртене на ръцете да се получават хубави кръгове. При клякането и изправянето тялото от кръста нагоре се държи изправено. Упражнението се повтаря 3 пъти.' 22. Формула „Ние сме в хармония с живата природа, нека Божието благослове- ние да протече през нас.“ При изказване на формулата ръцете се вдигат встрани нагоре, като пръстите леко се докосват над тавата, после се свалят, като правят паси през тавата, раменете и гърдите до изходното положение. [134] Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, I том. Варна: Алфиола, 1995. 147-149 с.
към текста >>

39. Лалка Кръстева - Крум Въжаров (1908- 1991)

Той носи със себе си плътно плетен топъл шал, вероятно направен от вълна, и поставя този шал на нейните рамене с благословение за нейната душа - да бъде в мир.
Писмо до Лалка от Питър Шерър 30 октомври 1997 г. Към Лалка Учителят изпраща голяма Любов и наистина той чака да посрещне Лалка в небесния свят, когато времето дойде. Ще има време, когато присъствието на Учителя ще бъде почти реално в апартамента на Лалка; и има известно време. Ако Лалка бъде много спокойна и погледне малко нагоре, тя ще може да види Учителя, стоящ до нея. Той носи със себе си плътно плетен топъл шал, вероятно направен от вълна, и поставя този шал на нейните рамене с благословение за нейната душа - да бъде в мир. Учителят моли Лалка всяка вечер, когато тя отива да спи, да оставя една отворена книга върху масата, книга с учението на Учителя, така че той да може да намери един по-добър канал, чрез който да предаде своята Любов и учение на Лалка. Той, изглежда, иска да каже, че когато времето дойде, Лалка би могла да остави своите книги от неговото учение на един млад човек; вероятно тя вече познава този млад човек. Когато тя отиде да се срещне с Учителя, повече няма да се нуждае от неговото писмено Слово. Учителят иска да каже, че Лалка ще има винаги това, от което се нуждае, и че той винаги ще се грижи за нея. Той има едно специално място в своето сърце за всички ранни ученици и последователи.
към текста >>

40. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Чистите и хармонични линии на раменете, на бедрата, на прасците правят от тях блестящ образец на човешката хубост.
При нея има приятна и хармонична изтънченост на линиите по тялото и лицето, която изразява както изящество, така и сила. Енергична е, но нейната енергичност е съпроводена с повече гъвкавост и липса на раздразнителност. Има добре развити гърди; гръдният кош, седалищните мускули и бедрата са добре оформени. Особено характерно за Вулкановите типове, както за мъжете, така и за жените, е, че гръбначният стълб е изправен - те ходят много изправени, без никаква превитост. Имат добре сложен гръден кош и изтънчен таз. Чистите и хармонични линии на раменете, на бедрата, на прасците правят от тях блестящ образец на човешката хубост. Мускулите при тях не са само един инструмент за движение, но са и работници за здраве и носители на красота. Общо взето, както мъжкият, така и женският тип имат и излъчват от себе си една приятна, обилна привлекателност. Те са най-красивите и подчертават своята личност където и да са - „Аз съм“ - с ясно изразено самосъзнание. Палецът на човешката ръка е израз на силите, изтичащи от Вулкан. Той е винаги малко по-настрана от другите пръсти, а когато е в юмрук, когато иска да действа, той трябва да бъде над другите пръсти.
към текста >>

41. Земята - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Главата е някак хлътнала между раменете.
Скулите са едри - израз на упоритост и устой към неблагоприятни външни условия. Носът е малък и зле оформен, показващ слаба интелигентност, променливост и податливост на външните подтици. Устата е стисната, бърните са неправилни, лошо очертани и доста дебели. Брадата е къса и четвъртита, челюстите са също четвъртити. Шията е мускулеста. Главата е някак хлътнала между раменете. Изобщо квадратните форми, които този тип човек има, са израз на енергия, но колкото тези форми са по-груби, толкова и енергията - силата, която те изразяват, е по-примитивна. Овалните форми, каквито тези типове почти нямат, са израз на интелектуални и емоционални изяви. Фиг. 21. Мъжки Земен тип Земните типове разполагат с физическа сила и устои за преодоляване на съпротивлението, което физическият (материалният) свят оказва. Това са предимно неуморните работници на ръчния труд.
към текста >>

42. Време, зодиакалните съзвездия и тялото на човека - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Третият сектор - третият дом, има отношение към Зодиакалното съзвездие Близнаци, със символичен знак //; заедно с планетата Меркурий то е свързано и има отношение към ръцете, раменете и способността на ръцете за творческа изява.
Те приемали, че главата се управлява от Зодиакалното съзвездие Овен, със символичен знак //, и планетата Марс, които имат отношение към първия сектор - първи дом в Хороскопа на човека. Преди катастрофата в Слънчевата система Марс е имал изключително благоприятно влияние върху Земята и живите форми на нея (заедно със съзвездието Овен) преди всичко в защита на слабите и онеправданите, което е описано в древната легенда за златорунния овен, който спасил невинните деца Фикс и Хела от смърт. Съзвездието Бик, със символичен знак // има отношение към втория сектор - втория дом. Това Зодиакално съзвездие управлява шията в човешкото тяло заедно с Планетата, която се намира зад Плутон и която нарекохме X А Н О. Там се намира една от най-важните жлези - щитовидната, значението и функциите на която вече отбелязахме. Третият сектор - третият дом, има отношение към Зодиакалното съзвездие Близнаци, със символичен знак //; заедно с планетата Меркурий то е свързано и има отношение към ръцете, раменете и способността на ръцете за творческа изява. Четвъртият сектор - четвъртият дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Р а к и Луната, което определя връзката му с гърдите на жената, с храненето (стомаха) и с храненето на детето. Този сектор има връзка също и с домашната обстановка и условията, които новороденият човек ще има и сред които ще прекара своите години, докато е при родителите си. Символичният знак на Рака е //. Петият сектор - петият дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Лъв, със символичен знак //, който има отношение към планетата Вулкан, планета, за която отбелязахме, че се намира между Меркурий и Слънцето. Те имат отношение и връзка със сърцето на човека.
към текста >>

43. Венериният тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Раменете са закръглени, пълнички и падащи, на които не може да се види никаква кост.
Брадичката е малка, обла, месеста. Усмивката е чаровна и разкрива красиво наредени като бисери зъби. Бузите са кръглички с трапчинки. Ушите са обикновено малки, показващи липса на стремеж към разрешаване на големи проблеми. Шията е бяла, закръглена и със средно хармонична дължина. Раменете са закръглени, пълнички и падащи, на които не може да се види никаква кост. Гърдите са месести, но по-тесни. Бюстът при жените е красиво закръглен. Имат пълнички ханшове и бедра. Прасците са също добре оформени със своите мускули по тях. Глезените са тънки и закръглени.
към текста >>

44. Марсовият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Раменете и гърбът са силни, мускулести.
Такава брада хармонира със силно развита долна челюст, със силно развити дъвкателни мускули. Изобщо характерното в Марсовото лице са веждите, носът, челюстите, стиснатите устни, четвъртитата брада. Шията е къса, дебела, мускулеста и червена. Кожата на тялото е здрава, твърда, червена. Гърдите са широки. Раменете и гърбът са силни, мускулести. Краката имат добре изразени мускули и в повечето случаи са закривени. В качествата на Марсовия тип господствува енергията: при нисшите типове - бруталност, склонност към кавги и спорове, изобщо груба, налагаща се суровост. При по-висшите тилове, които имат обикновено по-високо чело, е налице смелост, самоувереност, воля за защита на слабите, постигане на справедливост, а също и готовност за саможертва в постигане на благородни общочовешки цели. Гласът им е силен, с метален оттенък. Обичат да командуват и много бързо кипват, когато някой не споделя възгледите им, но гневът им е краткотраен и бързо преминава.
към текста >>

45. Юпитеровият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Раменете са големи, месести.
Само основните господствуващи черти на този тип в това разнообразие са общи. Затова, когато ще разглеждаме Юпитеров тип, ще трябва да се подхожда много внимателно и задълбочено за определяне на качествата и способностите в даден човек, определен като Юпитеров. Тези типове имат голям или среден ръст, добре сложена фигура, но всички те са пълнички, с тлъстини и с меки мускули по тялото си. Кожата им е светла, със свежа боя и добър тен. Шията е пропорционална с тялото. Раменете са големи, месести. Гърбът е силен и дебел. Ръцете и краката също са дебели, но с меки мускули и окосмени. С напредване на възрастта са склонни към затлъстяване, а също и към окапване на космите по главата. Лесно се потят, особено по главата и челото. Главата е сравнително голяма, заоблена.
към текста >>

46. Сатурновият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Гърдите са тесни, сухи, космати; раменете - високи, костеливи, без мускули.
САТУРНОВИЯТ ТИП Тялото на Сатурновите типове е малко или със среден ръст. То е слабо, сухо,с доста окосменост. Кожата им е матова, жълтеникава. Костите по тялото са ясно изразени. Гърдите са тесни, сухи, космати; раменете - високи, костеливи, без мускули. Ръцете.са сухи, космати, слаби; дланите и пръстите са костеливи, с тънка кожа отгоре, без подкожни тлъстини. Пръстите са обикновено лопатовидни. Палецът е силен, голям с добре изразени възли между фалангите. Краката на младини са слаби, а на старини - мършави. Вените по краката са изпъкнали, фигурата е, общо взето, прегърбена.
към текста >>

47. Нептуновият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Косата на главата е светла с тънки нежни косми, бухнала, къдрава, но не с едри вълни, красиво спусната върху раменете.
Те са като че ли непригодни за живота на Земята, която е един груб, суров и неподходящ за тях свят. И затова те трудно се оправят в него. Мъчно понасят и издържат суровите условия на Земята. Лесно заболяват, особено дихателната им система (белите дробове) и често умират преждевременно. Висшите типове имат красиво, нежно приятно за гледане лице. Косата на главата е светла с тънки нежни косми, бухнала, къдрава, но не с едри вълни, красиво спусната върху раменете. Челото е голямо, широко, високо, без бръчки, даващо израз на една тънка чувствителност - интуиция. Веждите са тънки, деликатни, извити, имащи израз на мекота и топло съчувствие. Очите са големи, светли, сини, блестящи, ясни, имащи израз на унесеност, като че ли човек плува в друг, мек, приятен, съвършен свят. Носът е фин, тънък, красиво оформен. Устните са средно дебели, красиви.
към текста >>

48. Две ръчички с десет пръста. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

При вторите два реда ръцете напред, успоредни една на друга, свити пред гърдите и после на раменете.
Да си хвръкнем като птички, Леко с тез крилца. (два пъти) Предвар. нареждане. — Децата са по местата си или в кръг. Ход на играта. — При първите два реда всички показват ръцете си, като движат пръстите. При вторите два реда ръцете напред, успоредни една на друга, свити пред гърдите и после на раменете. При последните два реда свободно хвърчене, с леко махане на ръцете в страни.
към текста >>

49. Виждам те. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Избраното дете се отпуска от кръга, хваща средното другарче през кръста или за раменете и при „Тра-ла-ла-ла .
Едно дете се избира в средата. Всички запяват: — „Виждам те, гледам те. ..“ и т. н., като през това време детето обикаля кръга. При последните думи „с теб играя аз“ последното се спира пред някое от децата. Избраното дете се отпуска от кръга, хваща средното другарче през кръста или за раменете и при „Тра-ла-ла-ла . . .“ двете обикалят с тичане. След това, песента се започва отначало, докато първото другарче избере всички деца, които се нареждат едно след друго уловени за рамене в дълга верига (за повече живост, всяко избрано дете избира другарче).
към текста >>

След това, песента се започва отначало, докато първото другарче избере всички деца, които се нареждат едно след друго уловени за рамене в дълга верига (за повече живост, всяко избрано дете избира другарче).
..“ и т. н., като през това време детето обикаля кръга. При последните думи „с теб играя аз“ последното се спира пред някое от децата. Избраното дете се отпуска от кръга, хваща средното другарче през кръста или за раменете и при „Тра-ла-ла-ла . . .“ двете обикалят с тичане. След това, песента се започва отначало, докато първото другарче избере всички деца, които се нареждат едно след друго уловени за рамене в дълга верига (за повече живост, всяко избрано дете избира другарче).
към текста >>

50. Смяна на местата. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Първите номера застават на колене пред вторите, а те слагат ръцете си на раменете на първите.
СМЯНА НА МЕСТАТА Децата са в кръг по двама. Номерират се първи и втори. Първите номера застават на колене пред вторите, а те слагат ръцете си на раменете на първите. Един застава в кръга. По даден знак вторите тичат да си сменят местата, а през това време този, който е в кръга, търси да си намери свободно място. Останалият без място застава в кръга.
към текста >>

51. Катерички. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

КАТЕРИЧКИ По три, заловени за ръце или за рамене, играчите застават на различни места.
КАТЕРИЧКИ По три, заловени за ръце или за рамене, играчите застават на различни места. Във всяка от тези къщички влиза по едно дете — катеричка, а едно остава в средата само, без къщичка. При даден знак катеричките почват да се разместват от една къщичка в друга. През това време самата катеричка тича да влезе в някоя от празните къщички, за да остане друго дете без къща на нейното място и т. н.
към текста >>

52. Каломаин - Николай Райнов

И вятърът развяваше дрехите й, а косите й се пилeexa по раменете й.
Като минаваше през Седемте Бездни, Той дойде при Тимисаг. Но нищо й не рече, а само я погледна — с кротък поглед, изпълнен с милосърдие и голяма обич. Тъй гледа нежен баща своето дете, когато е болно и огница пърли главата му, та то не може никого да познае. Погледна я Христос, па отмина. Но, щом Го съгледа — пълен със светлина — устреми се с жар Тимисаг след Него и поиска да Го стигне и да Го спре. И вятърът развяваше дрехите й, а косите й се пилeexa по раменете й. Но, когато стигна до Първото Небе, Христос изчезна изведнъж, а Тимисаг видя страж с огнен меч на прага. И позна Властелина на Предала. *********************** Когато я върнаха отново в Бездната, тъмна премала притисна душата на Тимисаг. И късаше скръб сърцето й — а стъпки от кръв лежаха по следите й върху пясъка. Тя чупеше ръце от плач.
към текста >>

53. Книга на загадките - Николай Райнов

Раменете й се разклащаха от плач и окъсаната й дреха оставяше парцали по трънливите храсти.
Твоето лице ми е чуждо. Не познавам тоя глас. Наистина, коя си ти ? — Тъй й казах аз. — Но тя мълчаливо се обърна и тръгна по пътеката, отдето идех аз. Раменете й се разклащаха от плач и окъсаната й дреха оставяше парцали по трънливите храсти. Нозете й бяxa мършави, боси и посинели. Цялата й снага плачеше. Когато се отдалечи, тя извърна глава, втренчено ме загледа и каза с укор: Аз съм това, което ще станеш никога ти. — Когато се изгуби в гората, плач стисна гърлото ми. *** Аз дойдох, но Ти потрепери, сякаш бe влязъл в къщата Ти злодеец.
към текста >>

Но не дойде белокос Исполин с огнени очи да му каже гръмотевични думи или да сложи каменна ръка на раменете му.
*** Пред погледа на отшелника се разсипа златното богатство на небето и пръпна ведрата синина, дето плуват алмази и бял бисер. Отшелникът бе оставил света, за да търси Бога и да говори с Него. Той бе отишъл в гората, където човешки грях не размътва помислите. Седнал бе той — и чакаше да дойде Бог, за да съзерцава Неговия лик и да чуе от Неговите уста напътствие. Пред него трепна роената игра на гората, зави се в кръг летният вихър, облечен в злато, зашумя приказката на потоците и тъмното сказание на планините. Но не дойде белокос Исполин с огнени очи да му каже гръмотевични думи или да сложи каменна ръка на раменете му. Отшелникът чака дълго. Той чака цял ден. Гората се разлистваше пред очите му, а той не виждаше това чудо. Небето се променяше всеки миг, а той мислеше за Бога и Го чакаше. Най-сетне стана, тръсна одежда и рече: „Бог не е тук.
към текста >>

А пред тях вървеше Мъж в бели дрехи и носеше на раменете си тежък кръст.
И подобни бяха тези пламъци на огнен език. И над главата на всекиго от сбраните трептеше по един пламък. Тогава ме обзе страх голям. И паднах по очите си наземи. А когато вдигнах отново глава, видех, че вратата на къщата се отваря и людете излизат оттам. А пред тях вървеше Мъж в бели дрехи и носеше на раменете си тежък кръст. И по лице Той бе подобен на Оногова, Когото видях, че разпъват. От очите Му шуртеше голяма светлина, като лъчест водопад, а дрехите Му бяха сякаш изтъкани от звездно сребро или от лунна паяжина. И над главите на всички, що вървяха след Него, светеше по един огнен език и озаряваше черни глави, жълти или побелели коси и мургави изпити лица. Между тях имаше и жени. Те всички говореха на непознати езици, та аз не разбирах нищо.
към текста >>

54. Новият Човек - Сава Калименов (1901 - 1990)

Тук са, наедно, и сокола, кацнал на раменете му, и врабчето, кацнало до главата му, на пътническата му тояга, и дивите кози, издигнали главите си към лицето му и загледали го право в очите с такова мило изражение, като че ли искат да му кажат: „Благодарим ти за всичко, което си направил за нас, благодарим ти за хармонията, която си внесъл в цялата природа, благодарим ти, че ти си нашия по-голям брат, обичащ ни и нежно грижещ се за нас.
Новият Човек Който е виждал картината на Борис Георгиев „Странствуващият пастир", може да има една нагледна представа за това, което ще представлява от себе си новият човек. От очите му и от цялото му лице грее сиянието на Божествената Любов — на любовта към всички и всичко. На главата му се вижда маслинения венец на мира, а около него и при него свободно, без никакъв страх са дошли животните, които някога са бягали и са се крили от неговия предшественик. Тук са, наедно, и сокола, кацнал на раменете му, и врабчето, кацнало до главата му, на пътническата му тояга, и дивите кози, издигнали главите си към лицето му и загледали го право в очите с такова мило изражение, като че ли искат да му кажат: „Благодарим ти за всичко, което си направил за нас, благодарим ти за хармонията, която си внесъл в цялата природа, благодарим ти, че ти си нашия по-голям брат, обичащ ни и нежно грижещ се за нас. И после: гълъбите и орела, мечката и сърните, и всички същества живеят братски в същата хармония, която е царувала в отдавна изгубения и сега наново придобит рай. Далеч, пред сините балкани, над тихата река и боровата гора, се издига Божията дъга — символ на най-после достигнатия вечен мир на земята. И толкова любов, толкова радост, такова щастие и хармония лъхат от всичко, че човек неволно се пренася там, в това блажено царство, което за сега е все още един далечен, като че ли недостижим блян... * А може човек отново да добие това, от което той сам, престъпвайки Божия закон, се е отрекъл. Може да се въдвори наново хармонията, която е царувала никога в живота. Може да се запълни бездната, която е зинала между нас и изгубения Рай! Как?
към текста >>

55. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

Раменетѣ малко възкржгли, лицето малко продълговато и крушообразно.
Храносмилателната му система е изправна. въ ядене и пиене той е трезвенъ, нѣма слабоститѣ на червоугодника и винопиеца, вкусътъ му е изтънченъ. Кръстъ възтънъкъ. На възрастъ преминалъ е четиритѣ периода и е встжпилъ въ петия, сир. навършилъ е 45 години. Раменетѣ малко възкржгли, лицето малко продълговато и крушообразно. Долната челюстъ правилно сформирана, съ брада продълговата и заострена — признакъ на човѣкъ съ умъ подвиженъ и схватливъ. Уста срѣдна, бърни нито много дебели, нито много тънки; краищата на устнитѣ ъгли стоятъ малко издигнати; по тѣхъ трепти една усмивка на презрение — „хората, това сѫ тълпа“. Външно, обаче, своето презрение фарисеятъ никога не изказва. Очи сивопепеляви, вежди дъгообразни, малко наведени, като клонетѣ на старо дърво. Това сѫ вежди на човѣкъ, който е живѣлъ дълго време и има опитностъ въ живота.
към текста >>

56. Натюрели - Георги Радев (1900–1940)

Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение — и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице, със своите резко очертани и издадени напред нос и брада.
Названията — повече или по-малко сполучливи — в случая за нас не важат. По е съществено да се изтъкне , че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване — въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица — на някой основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават известни характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в света. Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде“? Те всички, колкото и индивидуални различия да проявяват, имат нещо типично, нещо общо, което ги обединява в един основен тип. Тялото им, със силно развита костна система — нещо, което придава по-голяма резкост и ъгловатост на телесните очертания — добива още по-енергичен и напрегнат изглед под влияние на силно развитата мускулатура. Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение — и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице, със своите резко очертани и издадени напред нос и брада. Можете ли да си представите погледът на тия хора плувнал в нега, унесен в мечти или тихо съзерцание, или най-сетне покорно оборен към земята? Срещнете тоя поглед, и вие ще почувствувате всичката му острота и проницателност, всичката му твърдост и енергия, всичката му трезвост. Той издава един чисто реалистичен възглед за живота и природата, където—по схващането на тия натури — има толкова много за превъзмогване, преодоляване и овладяване. Спре ли се на необятната морска шир, този поглед чертае перспективи за далечни пътешествия, пълни с подвизи и борби. Този поглед иска да покори водната стихия, да превъзмогне всичките й опасности и изненади, той иска да пресече тъмната бездна на водите с динамичната линия на подвига.
към текста >>

57. Два образа - Георги Радев (1900–1940)

Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота. И тъкмо в този миг я зърва някоя жена, като изобразената на фиг. 2.
Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на лозето, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове, Младата мома се е весело засмяла и жизнерадостната ù усмивка се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице. Кому се усмихва тя? На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща? " Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си? А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм? Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота. И тъкмо в този миг я зърва някоя жена, като изобразената на фиг. 2. Мислите ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва на тази мома, на нейния волен, жизнерадостен смях, на нейната цъфтяща младост? Едва ли. Тия зли очи, с остър поглед, тоя изгърбен в средата, дълъг нос, с корава линия – властнически и активен, издаващ преодоляващото влияние на интелекта и волята, тия безсочни, стиснати устни, изтънени в една суха черта, тая костелива брада и тоя мършав врат – белег на увехнала жизненост – всичко това говори, че тази жена не може да долавя и да се отзовава на топлите трептения на оня живот, който блика с елементарна сила от натури като нашата гроздоберка. Още повече, че предната част на главата, непосредствено над челото, дето е центърът на милосърдието, на хуманността, е слабо развит у тази жена. Изобщо коронната част на главата, дето функционират висшите морални чувства у човека, показва слабо развитие.
към текста >>

58. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Къде бяха мощните му някогашни рамене?
После взимат да ги горят и през деня - толкова са много! Мирише на изгоряло месо; от жестокия пир на разгневените богове! Глупаво момче - измъква се един път от общежитието да търси някой си, дето някой от тяхното село казал да му се обади. Глупост на глупостите! Като му намира къщата, те само надничат отгоре през желязната решетка на прозорче някакво на втория кат и му казват да се маха, да се маха! Той пита - дете е! ^ какви са тези звезди, с бяла боя намацани на някои от портите, дето е минал дотук. Казва му познатият на познатия му: - Еврейски къщя! Слагат Давидовата звезда, като удря божието наказание, да не сбърка Бог да удари тяхната къща, ами да погуби съседите. Не му се ставаше на чорбаджи Атанас в този пуст град. Взема да се облича и се видя в огледалото. Къде бяха мощните му някогашни рамене? Де бяха тесните, ама дълбоки балканджийски гърди, дългите мускули, железните мишци? Кокали, прегърбени рамене; нямаше го чепатият стегнат гигант, дето до неотдавна му се подхилваше от огледалото изпод щръкнал мустак, нямаше го редичкият момчешки кривнат кичур над голямото чело - плешива дъртешка глава! И кафеви старчески петна където ще и не ще! За какво се обличаше? Беше уморен. И защо не отиде досега да вида внука си, какво правеше в този мъртъв град? Гледаше през прозореца как слугинята на отсрещната къща изписваше на портата под бялата голяма арка Давидова шестолъчка.
към текста >>

Кокали, прегърбени рамене; нямаше го чепатият стегнат гигант, дето до неотдавна му се подхилваше от огледалото изпод щръкнал мустак, нямаше го редичкият момчешки кривнат кичур над голямото чело - плешива дъртешка глава! И кафеви старчески петна където ще и не ще! За какво се обличаше?
Казва му познатият на познатия му: - Еврейски къщя! Слагат Давидовата звезда, като удря божието наказание, да не сбърка Бог да удари тяхната къща, ами да погуби съседите. Не му се ставаше на чорбаджи Атанас в този пуст град. Взема да се облича и се видя в огледалото. Къде бяха мощните му някогашни рамене? Де бяха тесните, ама дълбоки балканджийски гърди, дългите мускули, железните мишци? Кокали, прегърбени рамене; нямаше го чепатият стегнат гигант, дето до неотдавна му се подхилваше от огледалото изпод щръкнал мустак, нямаше го редичкият момчешки кривнат кичур над голямото чело - плешива дъртешка глава! И кафеви старчески петна където ще и не ще! За какво се обличаше? Беше уморен. И защо не отиде досега да вида внука си, какво правеше в този мъртъв град? Гледаше през прозореца как слугинята на отсрещната къща изписваше на портата под бялата голяма арка Давидова шестолъчка. Значи сладурите, дето така обичаха да си бъбрят с него, били евреи. Е, ней всеки вярва каквото иска, стига това да го доближава до Бога.
към текста >>

59. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Нямали идея как да отговорят на поздрава му и просто ревнали ура! Гладни, изморени, потънали в прах и огънали рамене под кримките, доброволците самоковци, които дошли да си предложат живота за съединението, не смятали, че са се представили добре и носовете им пооклюмали.
Едвам пристигнахме и слушаме командата „строй се!“ Присъедини се към нас и друга доброволческа чета, та станахме една рота от стотина души, все под командата на Спас Джезаджията. Каза ни се, че Негово Височество Александър Първи изявил желание да ни види лично. Ходом марш, през улиците на града до „конака“ на Теперко Паша, Кръстевич, генерал-губернатора на Източна Румелия.“ На княз Александър било съобщено за преврата в Пловдив на 6 септември, като бил на почивка в двореца Евксиноград. В Северна България още нямало друга железопътна линия освен Русе-Варна, така че за петдесет и пет часа князът сменял файтони и кабриолети, минал през Търново, прекосил Балкана и се настанил в конака на генерал-губернатора Кръстевич, който пък си стегнал багажа и поел за Цариград. Юнаците дефилирали под звуците на военна музика. Нямали идея как да отговорят на поздрава му и просто ревнали ура! Гладни, изморени, потънали в прах и огънали рамене под кримките, доброволците самоковци, които дошли да си предложат живота за съединението, не смятали, че са се представили добре и носовете им пооклюмали. Въпреки че Спас Георгиев им казал, че всичко минало отлично. На другия ден обаче, когато Георгиев се явил при тях с пагони на поручик, те се поотръскали. Хубаво му стояла униформата. След парада госпожицата Елен Стоун и Иванка Акрабова намериш Чакалов и още две момчета от американското училище и ги поканили да се настанят при господин Марш в конгрегашката мисия. Измили се те и се настанили в една стая с отделни легла и докато били в Пловдив, закусваш и вечеряш там.
към текста >>

60. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Други рамене сякаш се търкаха в неговите, стъпки на чужди хора звучаха в стъпките на баща му, на пастор Томов.
Той беше ги видял в Свищов. Сега щеше да види сам първоизточника им и сам да черпи от него. Баща му и учители, и роднини, и приятели помагаха да се стегне за път, уреждаха документи, билети, адреси, писма, дрехи, пари. (Само сестра му бе сдържана и сякаш ревнива като винаги, но можеше ли да я упреква с мъката, която изживя с пиещия си мъж.) Беше възбудително, но докато се купеха златни наполеони от Варна и колан с пунгия, в който да ги носи, Петър започва да усеща все по-ясно, че не е сам, както бе когато за пръв път започна да мечтае да последва и той стария си съученик Делчев в Америка. И сега помощта, която му даваха близки и познати, започваше да губи сладката си интимност. Други рамене сякаш се търкаха в неговите, стъпки на чужди хора звучаха в стъпките на баща му, на пастор Томов. Във Варна, Русе, София имаше агенти, параходства и други бяха ходили и отиваха, знаеше се много за пътя, който щеше да изпътува. Майка му слушаше съвети какво трябваше да му се приготви от други, които уж имаха опит в това - и за дрехи, и за ядене из път. И не отиваха хора за учене само, разбира се, но и по търговия, и да се изселят там. И той го знаеше, но едва когато се заготви за път, усети колко широк и отъпкан е пътят. В трена, колкото повече навлизаха в Европа, колкото по-чисти и спретнати ставаха зад прозорците хърватските села, после австрийските, толкова повече се усещаше всмукан от едно голямо, непреодолимо движение, де с новите съпътници за Америка, де с изоставането на Хадърча и Свищов далече назад, де със странното, но непреодолимо чувство, че е влязъл в свят, който не е закотвен за халката на кладенеца, а е безбрежен, на колела, в постоянно движение, свързан помежду си и през най-невъобразими разстояния.
към текста >>

New York ...Тази сутрин три пъти надух сирената на парахода, с който Дънов днес ще навлезе във горния залив на Ню Йорк, но нещо не ми се пише, така че докато цялата тълпа от емигранти и опърпани пътници пристъпва от крак на крак на горната палуба, както са се наблъскали рамо до рамо, и докато ниските се надигат да надзърнат над рамената на високите, и бащите дигат децата на раменете си, въпреки че ще им отмалеят раменете, докато нещо се види, и понеже има още половин час поне, докато горният залив зине пред тях като огромно вътрешно море с островите си и Статуята на свободата; с буквално хилядите си параходи, платноходи и платноходки, шлепове, с веригите на фериботите с цели улици вътре от претъпкани каруци, жепе вагони, хора, добитък, плуващи кранове за разтоварване и какво ли не, и докато зад тях се врежат в хоризонта двайсе-трийсеетажните сгради на Манхатън с готическите си кули отгоре, уви! - още няколко години няма да има истински небостъргачи - има време да позяпам през прозореца над Авеню Си, дето са живели по онова време българските емигранти, да поприказвам наум с приятели, да им кажа как ми е домъчняло за тях, но и как не ми се ходи в Българиая защото, ако се държа за тази книга сега и пердаша напред, дай Боже, да е наред.
дори търговците, които се връщаха в България от Запад, ги караха да ходят на църква, да ги пречистяват от католическата чума - както казваха. Сякаш всичко извън православната църква бе мръсно - дори да беше християнско. А ето че униатският свещеник се придържаше към паството си, не към църквата си. Не беше слуга на камъка и кръста отгоре му, но на душата и духа на човека; той не се мъчеше да дърпа назад който и да беше решил да върви нататък, но се стремеше да го следва и да му помага в стъпките, които предприема, тъй като хората бяха неговото царство, не църковния двор. Толкова много още щеше да има да се учи! * February 8, 1996. New York ...Тази сутрин три пъти надух сирената на парахода, с който Дънов днес ще навлезе във горния залив на Ню Йорк, но нещо не ми се пише, така че докато цялата тълпа от емигранти и опърпани пътници пристъпва от крак на крак на горната палуба, както са се наблъскали рамо до рамо, и докато ниските се надигат да надзърнат над рамената на високите, и бащите дигат децата на раменете си, въпреки че ще им отмалеят раменете, докато нещо се види, и понеже има още половин час поне, докато горният залив зине пред тях като огромно вътрешно море с островите си и Статуята на свободата; с буквално хилядите си параходи, платноходи и платноходки, шлепове, с веригите на фериботите с цели улици вътре от претъпкани каруци, жепе вагони, хора, добитък, плуващи кранове за разтоварване и какво ли не, и докато зад тях се врежат в хоризонта двайсе-трийсеетажните сгради на Манхатън с готическите си кули отгоре, уви! - още няколко години няма да има истински небостъргачи - има време да позяпам през прозореца над Авеню Си, дето са живели по онова време българските емигранти, да поприказвам наум с приятели, да им кажа как ми е домъчняло за тях, но и как не ми се ходи в Българиая защото, ако се държа за тази книга сега и пердаша напред, дай Боже, да е наред. ... Но сега ми е празно отвътре. Двата бряга след половин час ще се съединят, ще свърши пътят, който Дънов е могъл да начертае за себе си дотук, и пред него ще остане светлата пустота, която той ще трябва да запълни както и колкото му стига умът, и това е голям антиклимакс, голям катарзис, и за него ще е просто... просто възбуда, защото той е решил, че ще е само две лесни години в семинарията на Дрю с Делчев, но аз знам, че няма да са две лесни, а ще са седем мъчни, търсещи, едва сега истински тежки години, с много лутане, и лутане, и все същата бяла, необятна, ослепителна пустота пред него... Къде да бързам? Това не е краят на пътя; това, кажи го, не е началото дори... И си правя кафе. И разбърквам картите на голямата маса, където редя по някой пасианс след кафето, но не редя този път. Пиша едно кротичко писмо.
към текста >>

Лъвските рамене на Стронг е известно, че са издръжливи.
Когато семинарията Дрю бива открита през 1867 г., всичко изглежда наред. Има добри преподаватели, те са осигурени от лихвите, които носят вложените за семинарията средства от самия господин Дрю, и това е! Най-старият професор е 55-годишен, а най-младият - 33; какво може да се случи! Голямата петорка“ на университета Дрю - учителите на Петър Дънов. От ляво на дясно: Юфам, Стронг, Бъц, Милей, Крукс Случва се това, че само за осем години двама отиват другаде, двама умират и приходите от лихвите се стапят от финансовата криза. Всичко пада на гърба на мощния Стронг и на младия преподавател по гръцки Бъц. Само те са още там. Лъвските рамене на Стронг е известно, че са издръжливи. А Бъц? Висок, строен и нежен, чернокос, някак на заден план по това време - оказва се, че той ще е гръбнакът на Дрю години и години наред и ще остане най-дълго тук на централно място, в светлините на рампата. Със започването на новото десетилетие те вече са попълнили преподавателското тяло с професор Джон Милей от църквата на Уошингтън Скуеър в Ню Йорк, доктор Крукс от списание „Методист“ и процесът на попълването завършва през 1881 година с назначаването на Самуел Юфам от методистката конференция на Нова Англия. * Въпреки че членовете на Голямата петорка се славят с консерватизма си и след време младите либерални методистки теолози ще ги обвиняват, че си приличат по това като две капки вода, те са ярки личности, и то много различни един от друг. Крукс и Бъц имат премного широки познания и много ясен поглед, за да може вътрешното им зрение да бъде оковано във веригите на миналото, колкото и да не им се е щяло да признаят, че има доза истина в новите възгледи.
към текста >>

Светът върви напред и ние с него! Прозя се, разтърси рамене и взе новодошлата страничка, без да пита защо му я носят толкова късно.
Искаше да се опита да долови има ли там нещо от духа, който бащите отци на Америка бяха вложили в името му, когато са го градили. Срещата беше за два дай по Великденската ваканция. Чакалов въртеше очи под светлината над козирката си на новата наборна машина и мислеше дали му е мъчно, че напусна старата си приятелка - ложа номер двадесет и пет, където бе сричал и набирал „Филаделфийския Инкуайърър“ Марк Твен. Тогава се гордееше и му беше весело, като се шегуваха, че работи на мястото на големия писател. Сега - вече среднощ - му се струваше, че - голяма работа! - тези бързи наборни машини, тези автомати - бива си ги! Така трябва да е. Светът върви напред и ние с него! Прозя се, разтърси рамене и взе новодошлата страничка, без да пита защо му я носят толкова късно. (Работи и си взимай парите!) Листът се заклещи между пръстите му. Бяха няколко реда. В Кемдън неговият комшия поетът Уолт Уитман бе починал. Петър и Георги говориха и за него между другото. Няма как.
към текста >>

61. Жорж (Георги) Радев - Георги Христов

Ризата му, една неизвестно чия черна риза, която, всички обличаме за работа, стои като стоманен пандзур на слабичките му рамене.
Наистина доста хумор вече се е настанил в нашия външен вид и в нашия живот. Панталонът на астролога е доста скъсан. Само на коленете е закърпен, но по такъв начин, че заслужаваше да бъде демонстриран на световния кинопреглед. Сивите кръпки, прикрепени на черния плат с чудовищни едри бодове и бял конец, са подходящи за четката на Мурильо99. Има нещо трагично в този шев, извършен късно в морните вечерни часове след работа и то на не особено блестящата газова лампа. Ризата му, една неизвестно чия черна риза, която, всички обличаме за работа, стои като стоманен пандзур на слабичките му рамене. Сандалите му, направени от кожата на без време загиналата незабравима кобила на Жечо, са изкривени встрани от несръчните изненадващи стъпки, които е принуден да прави подир непокорните впрегнати в диканята крави. Мургавата кожа на Жорж е добре изпечена и лъскава, като че е полирана. Върху и без това оригиналния профил на Жорж сега е прибавена една още по-оригинална брада, която заслужава внимателно вглеждане. Тази брада расте по-успешно под чуканчето - някъде към гушата, отколкото по бузите. Само встрани брадичката има два редки израстъка, останали там, като че след жестоко оскубване на останалата част.
към текста >>

62. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

Свръхсетивният скелет на астралното тяло има форма на хексаграм (Соломонов знак), състои се от астрални потоци, циркулиращи между ушите, раменете, сърцето и главния мозък, а точка на неговото приложение е гръбначният мозък. 4.
изисква знания за неговия психофизиологичен субстрат. Терминът психофизиологичен субстрат е заимстван от съвременната биологична наука, но в случая се употребява за означаване на структури от свръхсетивните тела на човека. Според изследванията на антро-пософската наука Аз-ът в течение на целия еволюционен процес организира в различните наши тела структури, аналогични на анатомичния скелет: 1. Костният скелет на видимото физическо тяло се обхваща от Аз-а отвън. 2. Свръхсешвният скелет на Етерното тяло има форма на пентаграм, състои се от пет етерни потока, циркулиращи между тавата и крайниците, а точка на неговото приложение е главният мозък. 3. Свръхсетивният скелет на астралното тяло има форма на хексаграм (Соломонов знак), състои се от астрални потоци, циркулиращи между ушите, раменете, сърцето и главния мозък, а точка на неговото приложение е гръбначният мозък. 4. С амият Аз също има анатомична точка на приложение - ганглиите от симпатиковия дял на вегетативната нервна система и специално (голямото чревно сплетение, plexus solans, наричано слънчев възел), т.е. през слънчевия възел Аз-ът нахлува във физическата организация на тялото ни. В настоящия етап от еволюцията на съзнанието ключова е функцията на Етерното тяло като свръхсетивна анатомична структура, в която и чрез която съзнателно работи езотеричният ученик. Етерното тяло се явява и съвременното поле на проява на Христовото същество във всяко индивидуално съзнание. Християнката традиция го нарича Дърво на Живота и го идентифицира със самия Христос.
към текста >>

НАГОРЕ

0.28728795051575